(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Riechnik na blgarsky iazyk"

'ь() 



РЪЧНИЕЪ 



НА 



БЛЪГАРСКЪт ЯЗЪ1КЪ. 



^^^ 



РЪЧНИКЪ 



НА 



БЛ)ГАРСКТ)11 т\п 



съ тлъкувание р*чи-тъ1 на блъгарскъ! и на русскъ!. 



Събралъ и изтлъкувалъ 

НАЙДЕНЪ ГЕРОВЪ. 



ЧЯСТЬ ПЯТА 

Р ГА 



ИЗДАДЕНА ПОДЪ РБДАБЦИБ&>ТЛ^ 

па 



ПЛОВДИВЪ. 

Дружественна печмтница „Съгласие.' 
1904. 



Право-то за пр-Ьпечхатвание е запазено. 



Вс1ако1а книга отъ то1а р-Ьчникъ безъ долний подиисъ на урядника 
му ще ее счита укрът. (^/}тате^ 





НАЙДЕНЪ ГЕРОВЪ 
23 Февруарша 1823, ■{■ Октомвриха 1900. 



НАИДЕНЪ ГЕРОВЪ 

* 23 Февруари» 1823, -1- 9 Октомврию, 1900. 

Найденъ Геровъ ся е родилъ въ Коаривщицж на 23-й Февруарии 
1823 л-Ьто. Изпрьво ся е училъ при бащ2ь си, изв-Ьстнъш даскалъ хаджи 
Геро Мушекъ, ув-ЬковЪченъ отъ Л. Каравеловъ въ пов'Ьсть-тж „Българи 
отъ старо вр-Ьме" подъ образа на хаджи Генчо. На единадесят&-тж си 
годинж бъ1лъ даденъ на учение въ Пловдивъ, за да изучи и Грьцскъш 
язъ1къ, едничкъ1Й-тъ по онова вр-Ьмя междж Блъгари-тъ1 на почитъ язъшъ, 
необходимъ за тогавашне-то плъно образование и възпитание на единъ 
Блъгаринъ, Пр-Ьзъ 1837 л'Ьто Пловдивскъьтъ! прьвенци Копривщенци повъг- 
калп отъ Габрово отца Неофита Рътлца за учитель въ Копривщица и 
Найденъ Геровъ ся врьнз^лъ въ родно-то си село и ся училъ при него 
до 1839 лЪто. На 20-й Септемвриж тдж годинж съ помощь отъ чорба- 
джи Найдена отъ Панагюрище той тръга пр-Ьзъ Цариградъ за Одессж, 
д-Ьто пристига пр-Ьзъ Ноемвриж и ся издрьжш отначяло отъ тамощниш 
тръговець Копривщенець Христо Стойковичь. Тукъ н'Ьколко вр-Ьмя ся е 
готвилъ по Русскъпа язъгкъ и на 27-й Августа 1840 л-Ьто далъ проше- 
ние на директора на Ришелевскъпа лицей да му позволи да слуш1а въ 
горни-тъ1 классовъ! на гимназиж-тх при лицеж „т-Ь изъ прЪЬметовъ, ка- 
тя, сообразни буЬутг съ моето ц^лью — усовершенствоватъся особенно вл 
Я8Ъ1К% Русскомъ,' както той самъ казва въ прошение-то си, което е под- 
писалъ така: Найденъ Терро (!). На 1841 л той постжпилъ въ Ришелев- 
скъпа лицей, който отпосл-Ь бъшъ пр-Ьобрьн&тъ на университетъ подъ имя 
Новороссийскъ1Й университетъ. Въ лицеш той е сл-Ьдвалъ курса на „ка- 
мералнит-Ь" наукът, сир. за администрациш, финансии и народно стопанство. 
ПрЪзъ 1843 л-Ьто за гол'Ьмо-то му прил-Ьжшние той ведно съ други двама сту- 
дентът подъ ръководство -то на профессора Нордмана съ разр-Ьшение отъ Ми- 
нистра на народно-то просв-Ьщение бъхлъ пратенъ на научих екскурзиж въ 
Крътмъ для наблюЬетя по части естественникъ наукъ. Журналъ-тъ за 
Т2БЖ екскурзиж, дрьжшнъ отъ Н. Г., е бъиъ разгляданъ въ физико-математи- 
ческо-то отд-Ьление на Импер'аторскх-тж Академиж на наукъьтъ! и 
бъглъ наплъно удобренъ. Въ 1845 л'Ьто той сврьшилъ съ отличие каме- 
ралнъпа отд-Ьлъ и написалъ вьшускно съчинение по технологиж-тх, а име- 
но „Приготовлепге всЬхъ родовъ ^ стекла'* . Пр^зъ 1846 л1Ьто приялъ 
Русско подданство и моли Одесскъпа воененъ губернаторъ да му даде за- 
граниченъ паспортъ да замине за В-Ьнж за да ся усъврьшенствова по 
селско-то хозшйство, технологиж-тж и комерциж-т51. Това негово желание, 



п 

пепзв-Ьстно по кон причинтм, не ся сб^^днлло и още слщл-тл година той 
сл врьщи вь Бл'1,гари1Ач ;за да ся посвяти на службж роду си. На мина- 
ваню прЪзъ Свищовъ б1Лло му пр-^дложено да остане за учитель въ тош 
градъ съ 8апдат& 6000 гроша, нъ той ся не съблазнилъ отъ гол-Ьмж-тх 
за онова вр^^мя платл и заминжлъ за Пловдивскжтл епархиьк, дЪто гръ- 
циумъ-тъ бъ1лъ най-силенъ и д-Ьто имало най-гол-Ьмх^г! потрЬбж отъ Блъ- 
гартл работниди-будители. Отначяло пр-Ьзъ 1847, 1848 и чясть отъ 1849 
л-Ьто той уч1ггвлствовалъ въ родно-то си село, дЪто ся стичють ученици и 
отъ вънъ: Пловдивъ, Панагюрище, Шисурж, Вратцж, Пиротъ. Сл-Ьдъ дв-Ь 
годитл въ 1849 л-Ьто той по настошван1е на свои-тъ1 съотечественици, 
лшгаъ! Пловдивскъ! чорбадм<:ии, заминжлъ за Пловдивъ да основе Блъгар- 
ско училище въ ток! грздъ. Въ кжщд^-тж, на м-Ьсто-то на кожто сега е 
дЪвическа-та гпмназиш, той отварш прьво-то Блъгарско училище заедно 
съ пансионъ при него. Въ това училище дошли негови-ти стари ученици 
и още н-Ьколко нови. Междж ученици-тъ1 му тр-Ьбва да спомянемъ покой- 
нъ1-Т7.1 Георгий Груевъ, многогодишенъ пр^дсЬдатель на Пловдивскнй Апе- 
лативенъ Сждъ, Д-ръ Ал. Вълковичь, Д-ръ Рашко Петровъ и живтл-тъ! 
още народньт дМци г. г. Иоакимъ Груевъ, Хр. Г. Дановъ и друпл. 
Кръмска-та война заварила Н. Г. учитель въ Пловдивъ. Като Русскшй 
падданникъ, отгор-Ь гоненъ и отъ Грьци-тъ1, той тр-Ьбваше да замине за 
въ Росси!*, като остави брата си Константина за свой зам-Ьстникъ въ 
училище-то. Сл-Ьдъ войнж-тж той ся врьнжлъ въ Пловдивъ, обаче, клеве- 
тенъ отъ Грьци-тъ1 и гоненъ отъ Турци-тъ1, не молшлъ да остане за 
учитель и бтллъ принуденъ да ся откаже отъ свож-тж обътчнж учителска, 
слул^бж. Той помолилъ Русско-то правителство да го изпрати въ Пловдивъ 
на такжвж работж, която да не бжде изложена на Грьцскът клеветтл и го- 
нении. И наистина въ 1857 л'Ьто той дохожда прьвъ Русскъ1Й Вице- 
Консулъ въ Пловдивъ, д-Ьто развива так&вж обществена д-Ьителность за 
повдиганю народно-то чювство, кошто въ ничто не е по-долу отъ учител- 
I кж-ТА му д-Ьштелность. На то1а постъ той пр-Ькаралъ ц'Ьлъ1 двадесять 
годпнъ до възстание-то въ 1876 л-Ьто, когато бъ1лъ обвиненъ отъ Турци- 
Т1.1 пр-Ьдъ Русско-то правитолство за главенъ виновникъ на това възста- 
ние и 6ъ1лъ повъ1канъ въ Цариградъ, а на м'Ьсто-то му изпратенъ князь 
Церетелевъ. Въ вр-Ьмя на освободителшь-тж войнж Н. Г. 6ъ1лъ прико- 
мандированъ при князь Черказскглй за да работи за административно-то 
устройство на бл.джщж свободнж Блъгариж и, когато Русскъьтн войскн 
стлпихж на Блъгарскж земж, той б7.1де назначенъ за прьвъ Блъгарскмй 
губерпаторъ въ Свищовъ. Сл'Ьдъ Бер^шнскъца Конгресъ, когато ся уста- 
нови [10лонсение-то на свободнж Блъгариш, Н. Г. помнслилъ, че ся е сврь- 
шпла вяче негова-та обществена д-Ьштелность и ся оттеглилъ на мнренъ 
члстенъ животъ за да турне на рядъ богатъиа филологическъ1Й материхалъ, 
что ималъ събиранъ пр'Ьзъ толкова годинъь Макаръ и отдал ечонъ отъ 
общественъ1-тъ1 работъ!, той всшкога ся о интересувалъ за т-Ьхъ и все е 
помагалъ 6ъ1ло съ съв^Ьтъ!, бъ]ло съ лично учястие за правилно-то т-Ьхно 
течение. Въ Пловдивъ Н. Г. е 6ъ1лъ толкова изв-Ьстенъ, д-Ьто народъ-тъ 



III 

го ималъ за свой члов-Ькъ и го наричилъ даскали Найдень^ консуль Най- 
де«г, Блъгарскъгйтъ Консулъ^ д%до Найденг. 

Въ 1897 л'Ьто, сдЬдъ като отпразднувалъ най-скромно пятдесят- 
годишний юбилей отъ свож-тх просв'Ьтитвлнж и обществен;^ д'Ь1ателность, 
Н. Геровъ ся поболилъ и подкачилъ да гасне, той чезнжлъ въ едно по- 
лусъзнание до 9 Октомвриха 1900 год., когато безъ никаквъх м;ькъ1 оста- 
вилъ тош буренъ животъ. Той бъмъ честитъ да пр-Ькара живота си пр-Ьзъ 
три-тъ1 наши най-великъ1 народнът епохът : пробужданю, духовна и поли- 
тическа борба и свободенъ политическъш животъ. Въ т-Ьзи три епохъ! 
той е вложилъ всичкъг-тъ! си силъ! и познаниш, ц^Ьлъпа си животъ. 

Н. Г. наченжлъ свош общественъ животъ като учитель-възпитатель. 
Дали бащинъ1Й-тъ му прим-Ьръ, или сама-та природа, а може и два-та 
таш случши бъ1ли изработили единъ възпитател скъш духъ у Н. Г. който 
духъ и наклонность пр-Ьзъ ц^Ьлъш му животъ С2й 6ъ1ли пр-Ьобладажщи. 
Още въ най-раннъ1 младинъ! той показва особенж объ1чь камъ училище-то, 
объхчъ коьйГгТО ималъ до сврьшька на дни-тът си. Всичко, что ся отнасшло 
до училище-то, до възпитание-то, бъгло интересно за него. Благодарение 
на тжзи объ1чь той не ся изкусилъ отъ честито-то б2&д&ще, което му 
рисувала една административна кариера въ Россиж. Той отврьлилъ чес- 
титд^-тж^ и обезпечен.^ служба, кожто негови-ти лични прихатели му из- 
ходатайствували въ Россиж, като сврьпшлъ съ отличие административ- 
нъ1-тъ1 наукъ!, и дошьлъ въ Блъгари№, та ся задоволилъ съ едно учи- 
телство, не усигорено съ ничто, в^^чно изложено на всшкаквъ! опасности, 
на постоиннж сиромашиж. И въ туй си поприще даже избралъ най-из- 
ложено-то на б-Ьдът мЪсто, избралъ най-тяжкж-тж борбх. Грьцскътй-тъ, 
Византийскъ1Й-тъ Филиппополисъ, вторъ1Й-тъ тогава слЪдъ Атинъ! Елин- 
скъш градъ, е м-Ьсто-то, д-Ьто той стан;ьлъ учитель, д'Ьто прьвъ пж.ть от- 
ворилъ истинско Блъгарско училпще. ПосрЬдъ славнъ1-тъ1 тогава Ромеи, 
поср'Ьдъ наеликтризиранът-тъ! съ фанатизмъ Филибилишкъ! Елинът той, като 
агня междх влъци, подкачилъ скромно свош-тж възпитателск;& д-Ьтателность. 
Кжща-та, на мЪсто-то на кожто днесь еж издига д'Ьвическа-та гимназта, 
е бъма прьво-то огнище, отдЬто св^Ьтнж прьва-та св-Ьтлина на народно 
съзнание за Пловдивчшнъ! и за Пловдивскж-тж епархиж. Това скромно 
огнище, благодарение на вли1ателнъ1-ть1 тогавашни чорбаджии Чалжковът, 
Чомаковтл и другът, станжло за скоро вр^мя опасенъ огънь за Грьцп-тък 
Нъ какъвъ трудъ, какво постошнство, каквъ! борбъ! еж ся изисквали за 
да пламне за прьвъ пжть това огнище, това знажть само ученици- ти и 
другари-ти на Герова, отъ които нЬкои още еж живи. Непр-Ьстанннй 
трудъ, безупр-Ьчнъш животъ и личнъш прим'Ьръ еж бнли двигатели-ти, 
съ които Н. Г. е възпитавалъ своитъг ученици. Самъ пр-Ьподаватель, 
самъ съставитель на учебници, самъ надзиратель, самъ управитель на 
пансионъ, той за всичко е пристигалъ. Училище-то е имало четъ1ре чина 
(класса) и программа-та му е била доста плъиа и много разнообразна и 
приспособима за-въ живота. Въ не1л\ не липсвало ни богословие, ни 
Влъгарскъгй язъ1къ, ни Русскмй, ни Славянскъ1Й, ни Грьцскнй, ни Тур- 



1У 

1'к 1,111, НИ математика, ни всеобща историк», ни црЪковна, ни естествена 
петорна, ни (^шипса, пи (1|И.1о:и)фи1а, ии ^ч^ьроисггм иознаниш. 1^сичк1,1-т11 
тша п{>1>дм1>ги ('л\ оьпи уч(М111 по ияписг. 1.1, сьстав1аи'Ь1 отъ Н. Гороиь. 
Управленио-го иа пансиона о 6ь1Ло оира;я1.ово, новедение-то на \ чоници-гь! 
му 11рим1>}>но, оеиь да (^ у110тр'Ьб1авалъ неизбЪи.и м I м иь исм.па) тогана- 
шне училище тЬлеснм наказаниш. Той прьвъ припомни иа Клъгарььи,! 
старо-то Словянс1хО назъвание на Филибе — Пловдиеъ и прьвъ посвяти 
училище- п) си на наши-тъ1 равноапостолнтл просв-Ьтители Св. Св. Ки1)и.11, 
и Методи1а и наряди за прьвъ пл.ть да ся празднува т-Ьхний-тъ празд- 
никъ. Доколко Н. Г. е объ1Ч1алъ учителско-то поприще ся вижда отъ сл-Ьд- 
ни-1Ь1 думь1, които ТОЙ чясто повтаршлъ : „достигнжлъ съмъ до гол-Ьмъ 
чинъ и почести, радвамся на добро имя и, слава Богу, ничто не ми лип- 
сува, нъ никога н^Ьма да заборавж 30-й Юлиш 1851 л%то. ЕднхЬ нед-Ьлж 
пр-Ьди тош день Грьци-ти имахх изпъттъ въ свое-то главно училище, 
д%то бшхъ поканенъ и азъ. И сега, а тогава още повяче, учение-то въ 
Грьцскъг-т^ училища ся състо1аше само въ изучваню старъпа Грьцскъш 
яз1лкъ, когото пакъ не научвахгь и когато напущаха училище-то скоро 
забравшхж. На тош изпьттъ присжтствуваше цв-Ьтъ-тъ на Пловдивскн-тгл 
Грьци на чело съ владъ1к;&-т2& си. На всичкъ! ся четшше на лице-то една 
гордость, една пр'Ьвзетость : само Грьцскъхй язъткъ е приспособимъ за 
учение, напусто ся мл^чите съ вашии дебелъ Блъгарскъ1Й язъшъ, вижте 
каква длъбока наука ся кръхе въ нашиш язъ1къ ! Сл-Ьдъ изтпъ1та азъ по- 
канихъ владъ1к&-т2^ съ всичкъьтъ! присжтствужщи прьвенци Грьци да 
дойд2ьть на мо1а изпъ1тъ, на Блъгарскъна изпъ1тъ въ Блъгарско-то учи- 
лище. На 20-й Юлиш, Св. Пророкъ Илиш Грьмодолець, сл'Ьдъ божестве- 
на- т& службж наше-то скромно училище бшще вяче пр-Ьплънено съ на- 
родъ, когато Грьцскъш владъша ведно съ мнозина Грьци прьвенци дой- 
де на изпъ1та. Разнообразие-то на пр'Ьподаванъ1-тъ1 пр'Ьдм'Ьтъ1, разбра- 
ни-ти отговори на ученици-тъ1, р'Ьщение-то на много математическъг и 
физическъ! задачи, точно-то показван1е на географическъ! м^Ьста слисах^ 
прис&тствушщи-тъ! Грьци, т-Ь остан&хж като грьмн/Т^тъ!, зачтото т-Ь ни- 
кога не очшквахз^ подобенъ усп-Ьхъ и възможность у наший язикъ да 
пр-Ьдаде такъ1ва възвъ1шенъ1 наукъ! и бшхж дошли само да ся посм'Ьжтъ 
на Блъгарскъпа дебелашкъш язъшъ и да ся подигражть съ Блъгаръьтъ! 
и съ т^Ьхниш младъ даскалъ. Владъ1ка-та ся навжси и подкачи да пъ1та 
Грьцскъьтъ! учители, зачто тиш пр-ЬдмЪти да ся не учять въ т-Ьхно-то 
училище и какъ е възможно единъ такъвъ дебелъ язъткъ въ еднл\ го- 
ДИН2Б да ся усъврьшенствува, та да има такъ1въ1 наукъ! на него! Сл-Ьдъ 
изпътта Грьци-ти си отидохж като попаренъ!, т'Ь ся изпокарахж и пром-Ь- 
нихж учители-тъ1 си, а мои-ти ученици и наши-ти Блъгаре тръжествувахл. 
Тош день е най-радостнъ]й-тъ въ живота ми и въодушевление-то, което 
добъ1хъ тогава, и досега не е още отслабнало. За всичкъ! трудовъ! и 
лишеним тош день бшхъ стократно възнаграденъ. Такъша дни не ся пов- 
таршть въ живота на члов-Ька". 

Събъ1тиш-та сами с& накарвали всшкой старъ нашь д-Ьець да бл,- 



V 

I де и политичвскъ1Й бореца. Ворба-та нъ1 съ Грьцско-то духовенство за 
духовенъ свободенъ животъ подготвува борци и за политическа свободж. 
Сама-та служба, Русскътй консулъ карала Н. Г. да бжде и политическъш 
д-Ьець. Още прьвж-тж година на учителствуван1е-то си той подкачилъ да 
работи за наше народно духовенство. Въ Пловдивъ негова-та к^^ща бътла 
центръ на борблх-тж нъх съ Грьцско то духовенство, съ грьцизмъ-тъ, кой- 
то тогава бътлъ безпр-^^кословенъ господарь въ тош градъ. Той, Атана- 
саки Влъковичь и Д-ръ Ст. Чомаковъ еж бътли прьви-ти, които вдиг- 
вжла знамя-то на наш1ж-тж духовнж борбж въ Пловдивъ и, както ся знае, 
тукъ въ срьдце-то на Румелийскът -тъ1 Грьци тази борба е бътла най-же- 
стока, нъ и борци-ти еж бътли най-калени. Грьцизмъ-тъ требвало, чини 
что чини, да смаже т^зи свои противници и, когато въ Кръмскх-тх вой- 
нл Н. Г. бътлъ принуденъ да напустне Пловдивъ, Грьци-ти тръжествували. 
Пловдивъ въ онъ1я вр-Ьмена бътлъ като истинскътй Грьцскъш градъ, ма- 
каръ жители-ти въ него съ малкът изключение и да бътли всичкъьти отъ 
околнъьтъ! Блъгарскъ! села, нъ ся срамували да говорять блъгарскъ! и да 
ся казвать Блъгари. Пр-Ьдстав-Ьте си какъвъ гол-Ьмъ ударъ за грьцизма 
и колко гол-Ьмо насрьдчение за Блъгарът-тъ! е бътло заврьщаню-то на Н. 
Г. въ Пловдивъ като Русскъш консулъ — Влъгаринъ, пр'Ьзр'Ьнъ Блъгарпнъ 
да бжде пр-Ьдставитель на еднж велика дрьживж и притова православна ! 
Това унижение Грьци-ти не могли да простять на Н. Г. и му отворили 
отново борбж чисто по византийски : подкачили рядъ клеветъ! пр-Ьдъ Тур- 
ско-то правителство, които еж сврьшили съ политическо то освобождение на 
Пловдивъ. Въ ц^^лж-тж нъ1 борбж за црьковнж независимость Н. Г. е ималъ 
най-д'Ь1ателно учястие и не ся е борилъ само противъ Грьцско-то духо- 
венство, нъ и противъ вс1акж чюждж пропаганда, коюто е искала да ся 
ползува отъ раздора на два-та православнът народа и да отц-Ьпи Влъга- 
ръ1 тъ1 отъ православие -то. Сл-Ьдъ црьковно-то нъ1 освобождение подкачи- 
ли въ разнъ! м-Ьста да ся правять опъ1ти и за политическо освобождение. 
Т'Ьзи опъгти отначяло бътли много слаби, нъ отпосл-Ь постепенно ся усил- 
вали. Н'Ьмало апостолъ, съ когото Н. Г. да не ся е познавалъ, комуто 
да не е бътлъ съ н-Ьчто полезенъ ; н-Ьмало четж, на коньто той направо 
или косвено да не е бътлъ помогнжлъ. Кжтца-та му въ Пловдивъ бътла 
уб'Ьжище за всичкът гоненът отъ Турци -тът и Грьци-тът. До колко живо 
учястие е зималъ Н. Г. въ наши-тът политическът работът ся вижда отъ 
постжпкж-тж на м'Ьстно-то Турско правителство, което съ единъ длъгъ 
махзаръ до Вътсокж-тж Портж въ Цариградъ на 1876 л'Ьто пр-Ьдставило 
Н. Г. за главенъ причинитель на Априлско-то възстание и настотавало 
да ся вдигне той отъ Пловдивъ. Пр-Ьзъ това вр-Ьмя Турското население 
въ града е било зл-Ь наежено противъ него и насмалко е щ-Ьло да го 
убие. Махзаръ-тъ е бътлъ прЪдаденъ отъ Портж-тж на Русско-то посол- 
ство въ Цариградъ и Н. Г. е бътлъ повътканъ отъ начялство-то си да да- 
де обтасненита по него. Н. Г. е бътлъ д-Ьсна-та ржка на графъ Игнатиевъ 
пр-Ьзъ всичко-то вр'Ьмя на негово-то посолствуванте въ 1],ариградъ. 

Още ученикъ въ Одесса въ 1842 л. Н. Г. написалъ и печтаталъ 



Т'1 

крптикл ^ няколко думи ва пр^воджтъ на математическата географъя 
на г. Ивана А. Богоева'^. — прьва-та, молсо бь!, на блъгарскт.! критика. 
Въ 1843 л. прЪвелъ отъ Русски ^Начала на христганското учете ули 
кратка священна исторгя и кратакь кагпихизисъ" . Въ 1849 лЬто въ 
Б-Ьлградъ е печшталъ еднх чясть ^Изводъ отъ физикж^, прьва-та на 
блъгарскъ! физика. Въ 1852 л-Ьто въ „Цареградскъш ВЪсникт^" въ Цари- 
градъ е иечшталъ чл'Ьнъ „Няколко мисли за блггарский лаикг и обра- 
воваиге-то у блггари тн", отпечттанъ отпосл-Ь и на отд^^лнж брошур.у». 
Въ 18Г)9 л1\то въ в, „Македон1я" е написаль разсъждение „/2о«я Богу- 
милъ, пьрвГупХтъ подзижникъ между Българити'^. Той обмчшлъ да ся 
занимава и съ поезиьу» и написалъ н-Ьколко лирическъг п-Ьснъ!, прьснжтът 
изъ наши-т'н старъ! стихотворнъ! сбирки („Влъгарска Г;!Г»сл.у.'' 1857, 
„Славейче" 1864, „Цигулка" 1869, „Св-Ьтлина" 1897), и еднж поемж 
^Стоянъ и Рада'^^ Одесса 1845 л., стъкмена въ народнъпа духъ и напи- 
сана съ ц^ьль да ся докаже на едно събрание отъ Блъгарът любители на 
Р0ДНЖ1-ТХ р-Ьчь и книжнина въ Одессъ, че и Блъгарсктлй-тъ язъ1къ е 
вряденъ за поезиьу» и може да изкарва звучнъ! римъь Това е била прь- 
ва-та Влъгарска художествена поема, които, наистингБ, бл-Ьскаво пости- 
гнжла ц-Ьль-тл си. 

Обаче главно-то и любимо занятие на Н. Г. е бътлъ пр-Ьзъ всич- 
ко-то вр-Ьмя на дМность-Т2Ь му, като започнемъ отъ 1845 л-Ьто, Влъгар- 
скъ1Й-тъ язъжъ — неговъ1Й-тъ словарекъш имотъ, етимололчскъш строй и 
кни;кевенъ правописъ. Още студентъ той е печшталъ рядъ народнъ! п-Ьс- 
ни съ тлъкувание значение-то имъ на русскъ! и едно малко сборничя 
пословици, които, доколкото знаемъ, С2& прьвът-тъ! Блъгарскъ! печштанъ! 
пословици. Т-Ьзи пословици той бмлъ събиралъ изъ Влъгарскн-тъ! коло- 
нии въ РоссиьУч. Като развивалъ пр-Ьдъ ученици-ттл си свою поглядъ 
врьху мЪнитвж-тж и образувана -то на думъ1-тъ1 у Влъгарскъпа язъжъ, 
Н. Г. имъ прЬдалъ едно грамматическо учение, което н-Ькои отъ т'1^хъ 
и до днесь поддрьжшть съ тврьдость-тлх на религиозно убЬждение. Единъ 
отъ тъна ученици, многозаслужилъ1Й-тъ за народнж-т& просв-Ьтж г-нь Ио- 
акимъ Груевъ, пр-Ьдставилъ учение-то на учителш си въ „ОсновуП за 
блъгарскж граматикл.** (В-Ьлградъ, 1858), написана отъ него по запис- 
къ1, които самъ1Й-тъ учитель имъ давалъ. Таи грахмматика, пр1>карала ня- 
колко издании, завоювала на Герово-то учение широкъ просторъ междл 
Влъгаректм-тъ1 книжевници и стан^&ла водило смаль не на по-гол-Ьм.у.-тл'. 
чясть отъ нашиш книжевенъ свЬтъ до 1870 л-Ьто. Поглядъ-тъ на Герова 
врьху язъ1ка нъ1 и правописа, в-Ьрно пропов-Ьдванъ отъ неговъьтъ! уче- 
ници въ училище и въ книгът, пр'Ьдстав1а въ историьу.-тж на Влъгарскч.па 
книжевенъ яз ъшъ и правописъ така нареченл-Т/Уг „ Пловдивска правописна 
шкила*^ кошто е прокарвала чисто етимологъ1чес1хО правописание и кошто 
пр-Ьобладаваше въ нашьу.-тж литература до по1ав1ан1е-то на прочюто-то 
учение ^За ново-българско-то аабуке"' отъ глж^бокоученъпа нашь исто- 
рикъ Господинъ М. С. Дриновъ, което учение даде пр-Ьднинж на „Т/>ь- 
новскж.тл.'^ ^ фонетическ& школж, които ся прие отъ всичкъ1-т'н наши 



УП 

кинжевници. Обаче Н. Г. и н-Ькои отъ неговъг-тът ученици останлхж 
в]'}рнъ1 на свое-то учение пр-Ьзъ ц-Ьлъпа си животъ. Отъ многото матери- 
жлъ, что ималъ Н. Г. събранъ по язъгка, усп-Ь да извади на св-Ьтъ само 
„Буквъг Ъ и и вг старомъ церковно-славянскомъ яаъш-Ь'^ (Шовдивъ, 1891) 
и то1а р-Ьчникъ до р-Ьчь наливамь, като не б-Ь честитъ да види ц-Ьлъна 
си трудъ до край напечштанъ. И тукъ Щ2Ь повторьт^ да кажьу», че всич- 
къ1-тъ1 гр-Ьшкъ!, КОИТО сж станжли въ р-Ьчника отъ каливамь до край, 
еж мои; па и много отъ гр-Ьшкъг-тъ! до налива мь еж сторени неволно 
пакъ отъ мене, зачтото много н-Ьчто сьмь азъ самъ пом-Ьстилъ въ р-Ьч- 
ника, безъ да бжде то пров-Ьрено отъ автора, който имаше гол-Ьмж в-Ьрж 
на мене. 

За гол'Ьмъ1-тъ1 услугъ!, които Н. Г. принесълъ на народа си и па 
язъгка, той бъ1лъ награденъ съ въ1сокъ1 Блъгарскъ! и Русскъ! орденъ!, 
междх които и Св. Владимиръ третрй^ стьпень, който му давалъ право 
на потомствено дворянство, бъ]де избранъ за почетенъ чл-Ьнъ на Блъгар- 
ско-то Книжевно Дружество и на Цариградскъш Русскъ1Й Археологиче- 
скъш Институтъ, а Пловдивъ го провъзгласи за свой почетенъ гражданинъ. 

т. п. 



р. р. р. 



Р. Осьмнадесято сюво, осьмнадесята буква въ 
Блъгарскл-ТА азбукд, наричмно рци ; по 
старо-то начрьтание р, а по ново-то р, и 
ръкописно р. 

Рабавець, с. м. Едно растение ; варися и 
п вода та му ся пие за далакъ. 

РАбота, с. ж. 1) Трудъ, м*ка,- зал1Ьган1е, 
чалаштисваиге да стане н^Ьчто ; раббта, трудъ. 
ДоклЬ стане, иска много работж. 2) 
Врьшеню н^Ьчто, работеню, чиненге, праве- 
Н1е; раббтанье. НЪмамь работл, не ра- 
ботА, не врьша ничто. 3) Поминъкъ, ио- 
миналка, занаштъ, гечинмекъ ; занятхе, ре- 
месло, прбмьюелъ, д-Мло. Отъ шжък ра- 
бота ся хрануя. Туй ми е работа-та. 
4) Н^Ьчто, что ся работи, что работимъ. 
Донеси си работлтл^ у насъ ПодойдЬте 
ни съ работ;а. 5) НЪчто, что е израбо- 
тено, что е пзврьшено отъ н1Ького ; раббта. 
Това е негова работа. Да ся засрами 
отъ работи-тъг си. 6) Начинъ-тъ, по 
който н'Ьчто е работено, каквина-та на са- 
МА-тл работА; работя, Добра^ здрава ра- 
бота. Блъгарска, Турска работа 7) 
Н1Ьчто, вещь; вещь, в'Бчто. Щл^ть му 
продаджть работити на мезатъ. Тича 
работи не еж тЬхни. 8) Н^что станАло, 
бъ1ло. Не ми дрънкай такиви работи. 

V, Това бЬ отколЪшнш работа 9) ВрЬмя, 
нЪчто ; обстоятельство. Работи-ти мЪ- 
ишвать члов^ка, вр'Ьмя-то, н1Ьчта-та ; об- 
стоятельства иви-Ьняютъ челов-Мка. — Бо- 
жиш, Госппдова работа, не нашш, не 
отъ насъ да ся пъ1та. Това е Божиш ра- 
бота, както Богъ иска. — Габровска ра- 
бота, несв-Лстна, н6 за св'Ьта. Работа-та 
му е Габровска, не е добра, не гляда на 
добро, зл'Ь отива. — ГолЪма работа ! а) 
Гол*мъ чловЬкъ, голЬмо н1Ьчто I б) Казвася 
на см*хъ за праздл работА; пустякй. — 



Длъбока работа, голяма работа, что дрь- 
жи отдалечь — Дребна работа, малко н*- 
что ; иелочь, безд-блица. — Лесна работа : 
а) Лесно н'Ьчто. Това не е лесна работа, 
не е така лесно да стане ; втого дФла 
вкругъ пйльца не обиотйешь. б) Така 
казвать, кога не искать н1^что да се сврь- 
ши сега, а да остане за пб поел*. Лесна 
работа за него, да видимъ сега друго- 
то. — Лраздна работа, что не струва, 
что не хваща м'Ьсто; плевое д%ло, пустя- 
кн. — Сурьва работа : а) Неопечена, не- 
изработена както тр1Ьбва, каба. б) Тяжькъ 
члов'Ькъ, развл1Ьканъ, повлЬчи-навуще. — 
Тяжка работа: а) Мачнз, трудна рабо- 
та; черная раббта. 6) Гол'Ьма рабста, го- 
лямо н'Ьчто. в) Тяжькъ члов1Ькъ, суръва 
работа. — Хубава работа! чудна работа! 
казвася на см^хъ, за чуденю, кога н^что 
не е както тр1Ьбва — ^иста работа! Ху- 
баво н1Ьчто. — Бръкамь нЪкому на рабо- 
шж-ШуК, пр1Ьч1А му, развалшмь му работА- 
ТА. — Глядамь си работл^-тл1, не ся м*- 
СА въ другъ! н*чта, не объхчшмь да ся 
брькамь въ людскъ1-тъ1 работъь — Глядай 
си работ,;?^ и глядай си работ;и-тл1, врь- 
ши си кь, па да не тя е гръшт за н1&что. 

— Заловилъ сьмь ся за работ/а, под- 
качилъ сьмь, захванАлъ сьмь да работА. 

— Имамь много работ?/^, прЬтрупань 
сьмь съ работм, имамь много н1&что да 
работА. — Каква е работа-та, какъ е ра- 
бота-та ? наместо: какво правите, какъ сте, 
добрЬ ли сте ? — Не влиза въ работл, 
не е за-въ работл, не го бъ1ва, не може 
да работи. — Не е работа, не е достойн- 
ство, не е юначество, не е мурафетъ. Не 
е работа да ти го дадмть, а самь-си 
да го спечталишь. — Неми е работа, не 
сьмь азъ длъженъ; не мое дФло. Не ми 



Р&бота 



Рабдтнъ1й 



в работа да ся равправммь сь него. — 
Ле е маа работа, не ся пъ1та отъ мень; 
ве мвйсвтъ отъ мени. — Не му е оферна 
работата, спукана му е работа та : 
а) Не опна добр'Ь, не врьвн напрЪдъ, не 
му е честа работа-та. 6) Не е добрЬ, бо- 
ленъ е. — Негова работа^ тЬхна ра- 
бота, водм ну, както объхчш, както т1& ис- 
кать. — НЬмаль си 'работж^ с1&днллъ 
да правв, что не му е работа, что не е 
за правеню. — ОстанА^ль безь работл, 
аМдмкъ, и1&ма какво да работи. — Отво- 
ри ми ся работа, гшлЬзе ми работа, 
ЩА нмамь работА, нам1&рихъ си работд, 
показа ми ся работа. — Нодпирамь нЪ- 
гюму работл-тж, зимамь му », брькамь 
му на работАТА. — Работа-та е, до- 
стойнство е, мурафетъ е, тамъ му е цака- 
та; д*ло въ тоиъ. Работа-та е самъ-си 
да гьх спеччалишь. Работа ли е да го 
направишь! достойнство 1и е, год1&мъ му- 
рафетъ 1и е, бъ1ва 1и ! — Сврьшилг си 
работжтл., зелъ далъ, умр1&хъ. — Спрмг 
ся работа-та, не отива напр*дъ, замде- 
ся; А&10 ст^О; остановйлось. — То е 
друга работа, не е еднакво, не е САще- 
то. — То не е, Вогг знае, каква рабо- 
та^ не е Г0Д1&М0 и1&что. — Работата 
му е работа. Хвали го работа-та. Ваа- 
ка работа отъ майстора ся бои. Гла 
дъ-тг на много работи майстора. На- 
карай хайлшзина на работл{, да тя 
научи на умь. Накарай мрьзлга на 
работж, да тя научи на память. Ако 
не спечмлишь отъ работл, отъ зжбъъ- 
тх1 поспЬсти. Ако искашь да тхг ся 
не сврьши работата, прЬдай ш дру- 
гъгму да ък врьши. Безъ влзелъ врьвь 
работл не врьши. Божм, работа съ 
лъжш не ся врьши. Клщна-та работа 
никога ся не сврьшча. Затрупанъ отъ 
много работл. Хванлилася царска-та 
дъщерю, на работж, та й ся изпрьгщи- 
ЛХ1 рщ-Ь-тьг. Безъ работж попъ карета- 
та кръщава. Дшволъ безъ работ/к дЬ- 
ца-та си бута. Дюволъ-тъ си нЪма 
работл. Безъ мжжск». работл ничто 
не бъгва. Безъ мл.жскж работл — кла- 
денег^ безъ водж. Това не е дЬтинска 
работа. Вечермшнгл шж работл^ за утг 
рЬ не оставюй. Нощна-та работж на 
деню, смЬосъ. Заврьши работж като ку- 
чя на нивж. За парл работж, за двЬ 
зараръ. Който има паръг, работа-та 
му врьви, както той иска. Работж не 
работи и отъ работж не бЬгай. Ако 
нЬмаи/ц, работж, свидЬтель ставай; ако 
имашь паръг^ поржчникъ ставай. Скачю, 



баба назадънапрЬдъ, а работата си 
врьви на свой рядъ. НЬмала баба ра- 
бота, та си купила прасем^. Негова 
та работа Чафутска слббота. Рабо- 
тата му врьви като ракъ. Работата 
му ся вапирчасала. ГолЪмъ на бой, на 
работж пе мой. Шала работа, голЪма 
срамота. За малкж работл голЪма 
срамота. Стара баба за работж, мла- 
да за срамот». Да му ся не види ни 
работа-та, ни глава-та ! 

Работ&рка, с, ж. Работница. 

Работ&рь, с. м. Работникъ. 

Раб6тен1е, с. ср. отъ раббтл;. Врьшеню, 
чинен1е ; раббтаяье. НЬстемето е п6- 
добро отъ работенче-то. 

Р&ботица, ум. ж. отъ р&бота. 

Р4ботичка, ум. ж. отъ р&ботица. 

Работкъшю, с. ж. Женш, мома работница. 

Работлйвъ1й) въ, ва, во, пр. Който объ1- 
чм да работи ; работиъ1Й, трудодюбивъ1Й, 
чадАШканъ ; раббтливий, трудолюбнвий, 
д'6ятельний. 

Раббтаикъ, с. м. 1) Който объпю да ра- 
боти нЪчто добр*, съ прйсрьдце. Той е 
добръ работникъ, отъ работжтж ся не 
бои. 

Инаиь сива работника : 

Бръго орать, бръго копать. Шс. 

2) Който е хванАтъ да работи н'Ьйд'Ь н^- 
что, бъио на день, бъио за повяче вр1&мя; 
работарь ; раб6ч1й, работникъ, батрйкъ, 
нййиистъ. 3) На чакрАкъ справа съ пера 
и за6ъ1 и съ едно год1^мо мекере помеждА 
имъ за да ся увива и усуква на него нищ- 
ка-та, что ся точи отъ кад1^д1А-та. Работ- 
никътъ стои междА два-та крака на но- 

СИЦА-ТА. 

Работница, с. ж. 1) Комто объхчю да ра- 
боти, комто работи нЪчто добр*, съ прй- 
срьдце ; работдива ; дббрая работница. Не 
хвали ми хубавица, а хвали ми ра- 
ботница. Сиромащича-та ся бои да 
влЪзе у женж работницл^. 2) Комто е 
хваната да работи н']&йд'Ь н1^что, бъио на 
день, бъ1до за повяче вр1^мя; работарка, 
работкъ1Н}а; раббчая, работница. 

Раббтиъхй, — тьнъ и — тенъ, тна, тно, 
пр. 1) Който объ1ЧМ да работи, който ра- 
боти съ прйсрьдце ; работдивъ1Й, трудодю- 
бивъ1Й, чадАШканъ; раббтлнвий, трудо- 
любйвнй) д^ятельний, прнлежвнй. Ако 
е работенъ, че биде и имотенъ. Ррьда 
е жена, ама работна й е ржка та. 
Рабошна-та снъха по-драга отъ своьк 
момж. Работна Стана : вг три годи- 
нъг — дв-Ь врЬтена, въ двЬ годинъг — дв-Ь 
дЬца. 2) Что е за работА, съ когото ся 



Р4б6тж 



Гавнбць 



работи, когато ся работи ; рабдч1й, раббт- 
вий. Работенъ добъгтгкъ Работепь день. 

— Работни л;^жицщ съ копто шддть 
гол'Ьми-ти въ еднА к^ьщд, работници-ти. 

Р^ббтж, ишь, — тнлъ, гл. д. и ср. 1) Врь- 
ша, чии1&, прав1& и']&что ; работать. 2) 
Прав1& работа, врьш1& ; д^лать, исполнять, 
отпраллять. Работлх всчакаквьг ]раб(утх1\ 
я д*лаю все. Той ми работи всичко. 
3) Намирамся на работ2&, имамь занаштъ; 
врьш1& ; ваннийться, отправлять ремесло. 
Какво работишь т&г? каква ти е рабо- 
та-та ? — Лзъ сьмь ковачь; тн ч'Ьмъ зани- 
маеш ся ? — я кузнбцъ. Той работи абад- 
желАкъ. 4) За н'Ькаквл^ направа : врьва ; 
ндтй, ходйть. ВодяпиИ/а-та не работи, 
и']&что е развалена, та не врьви; иельнн- 
ца не идетъ. Часовникъ-ть не работи, 
заоршлъ е; часй не идутъ, сталн. 5) За 
заилатл, за лихв* : брожся, четАСя, пла- 
щамся, врьва; идтй. Заплатата му 
работи; акалованье идетъ ем^. Ларьг- 
рш. му работять, зачто той да рабо- 
ти'? 6) Отивамь добр1&, врьви (за тръ- 
говиа, за занамиъ). Тръговиш-та не ра- 
боти, запршла е, н']&на аллшь-веришь. За- 
иашти-ти не работять. 7) Направшмь 
н*что, както требва ; изработвамь, обработ- 
вамь, разработвамь, уработвамь ; обработи- 
вать; обд'6ль1вать. Тъй ся лозе не "ра- 
боти, иска да ся поизтютишь. 

Останл Ненчо сирачя, 

Безъ бащ& Ненчо, безъ майк&, 

Че нФиа нигд* никого, 

Кой на умъ да го научи, 

Да работи Ненчо, да работи 

Бащинъ1-тъ1 си нюлковъ!. ПЪс. 

8) ТрудАся, мАчася, прил'Ьж1авамь, зал'Ь- 
гамь, радЯ|, зарадтвамь, засташмь, наста- 
юмь, гръ1ж1лся, глядамь, чалжштисвамь ; 
стараться, хлопотать, печься, пещнся. 
Работа да го оженимъ. Работл за не- 
гово-то добро. 9) Намирамся въ никакво 
положение; иравиь, чина. ^Га«•во работи- 
те ? добрЬ ли сте 1 какво нравите ? какъ 
похиваете, что под-Бльлваете ? — Т2СЯ, 
гл. стр. Бъ1вамь работенъ ; врьшнься, пра- 
вшся, ставамь ; д'Блаться, происходйть. 
НЬчто ся рабати изъ село. Това дрьво 
мжчпо ся работи. — теиъ1Й, прич. стр. 

— Да не работи дрьвенъ госгюдь ! да 
не играе томга-та, да не дойде до бой. — 
Неговий дюкшнъ много работи, има много 
мюштерии, прави гол'Ьмо зиманю-даванм. — 
Работи като безъ рщЪ, работи нехриво, 
какъ да е, не съ прйсрьдце. — Работи ми 
бахтъ-тъ, к,асметъ-тъ, имамь честь, имамь 
к&сметъ, честитъ сьмь, кдсметлиш сьмь \ 



инЪ вевЗтъ, счйст1е инЪ вез^тъ, спорйтъ, 
служитъ счаст1е, мн-Ь во вс{)иъ лафа. — 

Рана-та работи, не е още зарасла, още 
тече отъ ней гной. — Пл^ть-тъ работи: 
а) Мнозина врьвять изъ него. б) Не е зат- 
воренъ, може да ся врьви изъ него. По 
причинл1 па многото снЪгъ плть-тъ 
прЬзг планинл-тж не работи. — Който 
не работи, не бтва да шде. Да не бю,- 
Ж/К сиромаси-ти, не щшгие има и кой 
да работи. 1Аде като мечкл, работи 
като бубулечк;Ук. Работи като крътъ, 
шде като влъкъ. Работи като крътъ 
подъ зем'м^-тл^. 

Рабскъ1й, ска, ско, пр. Въ изречение : конъ 
рабскА добл, камъ зазорюваню, прЪдъ сьв- 
нуваню. Кога приблизило да ся зазор- 
ватъ, конъ рабскж доб^, врагъ-тъ, раз- 
лютенъ, пакь го опъгталъ. 

Рабулъ, с. м. Щрьбо на н^Ьчто; хрьбелъ, 
щрьбелъ ; з^брина, зазубрнна. ПрисмЪлся 
тютарь на рабулъ. 

Рабуница, с. ж. Метла ; метли. 

Рабушець, ум. м. и рйбушчя, ум. ср. 
отъ р^бушь. 

Рйбушь, с. м, Робушь, прлтчка, тоижка, 
дъсчица, на които н1&кои съ р'1&зкъ1 си 
дрьжять см']^тк2& или си отб1&л1&ж1ать Н']^ЧТО 
за помнеше, за разнознаванш ; четелш ; бйр- 
ка, счетная палочва, марва. Пон']^кога ра- 
бушь-тъ ся състои ОТЪ двЬ чясти: майка 
и щеня. Разбира колко магаря отъ 
рабушъ. Нема го е записалъ господь на 
рабушь? 

Раване, с. ж. мн. Ср1&щася въ ецпж песень 
отъ Царибродско. 

Народъ си Бога ваборавило : 

Не си служи свакъ сватьць Господскъзй, 

Ни па в де у црькве раване ! Шс. 

Раванбць, с. м. Раст. равнець. 

*Раванъ, с. м. Т. Рахванъ. 

Равашь, с. м. Покана, калеска ( ?). Додьгрь 
малко пакь ся събиратъ всички-ти, кои- 
то С/К поканени съ равашь, дохожда и 
крьстникътъ съ хора-та си, и обЪдвать. 

Равенъ, с. м. Раст. Сеп^^апа ргтсйгйг и 
СепНапа Шеа, горчиво бъ1Л1е, горчивъ1Й 
буршнъ ; горочавва, горчанва, совбл1й по- 
летъ, сокбл1й перелетъ, совбльница. 

Рави^жь, см, 1) Равиеню. 2) Раст. раннець. 

Равибни), с. ср. отъ рАвн1^Б. Равнежь. Рав- 
нена умрЪлъ, кога на четь1редесятъ1Й день 
сл4дъ смрьть тл на никого излЪзать на гро- 
ба му, та четлть изв^стнъг молитвъ!. 

Равпець, с. м. Раст. АскШса тгИе/оНшп, 
равнець, равнежь, рисншва тр'&ва, посЬк- 
ливчя, посЬчка тр'Ьва, сечена тр^Ьва, сЬче- 
но билю, спорежь, хайдучка тр^ва, бубни- 



РавнннА 



Р&дваиь 



1Я, вввввчка ; тноячелйстнагь, гулйвяца, 

гречянв. 
Гавнинй, с. ж. Равно м-Ьсто ; равнвще, рам- 

Н1ца, иолмна ; равнина. 
РАвинн1С, с. ж. Равнина, равнище, волана; 

равнина. 

Дфка слънце-то аахожда, 

Тамо е равно равнвнм;, 

Подъ равв1Н1е то рудшвк;, 

Подъ рудав1е-то аеленъ боръ. ПЬс. 

РавнннкД, ум. ж. отъ равнини. 
Р&ВННЧВЪ1Й) — чькъ, чкл, чка, пр. смякч. 
отъ р&ВНЪ1Й. 

Равнище, с. ср. Равно м*сто ; равнина, рав- 
ввнм, иодмна ; равнина. ИзлЪаохмьг на 
едно голЬмо равниш^. 

Р^ВНЪ1Й, — вьнъ и — венъ, вна, вно, пр. 
1) Что врьви по еднл посока, не ся ни 
каява, ни слиза, что нЪна ни издагн&ть!, 
ви вглдбн&тъ1 м1&ста ; рдвннй, рйвний. 
П&тьтъ е равень, н1^иа нанагорнише, н']^- 
на нанадо1нище. Равно мЪстО, безъ дуп- 
къ1, безъ врьховъ! и доловъ!. 2) Кога я'к- 
что отгор'Ь е еднакво, та н'Ьма н'Ьйд1& вдлъб- 
нато, и'ЬйдЪ изпАКндю; негрьзделивъ1Й, 
Г1адкъ1М, дюзъ; глйдк!й. Равна плочю, 
равна дъска. 3) Что е навс}ак&д1& ед- 
накъвъ, а не нан1^ти пб-тьнъкъ, иам1^ти 
пб-дебеаъ ; дюзъ ; ровний. Равно пряде- 
нк. Равенъ телъ. 4) Что е като другь1Й, 
что придичш на другъ1Й ; еднаквъ1Й, ед- 
ночнъхй, оодобнъ1М, барабаръ ; равннй, оди- 
нйк1й, одннйковнй. — Равна снага., пра- 
ва, въ1С0ка, гъ1здава, хубава. — Равни 
двори, чисти, хубави. — вно, нар. 1) На- 
плъно, ни повяче, ни по-мадко, тъкно, та- 
мамъ ; рбвно. Равно три хилядъг гро- 
има. 3) Все едно, исто, еднакво, барабаръ; 
равнду иаравн'1) наровн'Б, нйровень, одн> 
нйкО) одвнйково. 

Р&вн]^, ншь, — ннлъ, гл. д. 1) Направшмь 
Н1&ЧТ0 да стане равно, гладко, иавс)ак2Д'Ь 
еднакво ; изравншвамь ; равнять, ровнять. 
Равньк пл»тщ двора, прл^тчкл-тл^. 2) 
Ииань, зимамь, брок, чет& н'Ького, нЪчто 
за равенъ съ другъ1го, турюмь го на едн& 
дъскх ; тъкма, сравнювамь, барабар», из- 
барабармквамь ; равнять, верстйть. 3) Пра- 
ва, докарваиь дв1Ь иди повяче н1&чта да 
дойдАть на равно, барабаръ, да стан&ть 
равнъ! на тягдо, на шЪ^л. и проч., иди да 
стоять равно; равнять, урйвнивать, вер- 
ст&ть, повсрстивать, сверстивать. 4) За 
умр'к1ъ : на четъ1редесятъ1Й день сд'Ьдъ 
смрьть-т& му изракнювамь гроба му и му 
права помянъ. — ин&ся, 1) гл. въввр. 
Броася, имамся за равенъ на и'Ьвого; тък- 
мася, сравнмквамся, барабарася; равняться, 



верот<1ться. 2) Дохоядамь на единъ рядъ 
съ и'Ьчто ; изравнгавамся, избарабаршвамся ; 
равнйться, верст&ться. 3) гл. стр. Бъ1- 
вамь равненъ. — неиъ1й, прич. стр. 

*Гавова, с. ж. Рр. Задавъкъ, пр'1^днина, пей, 
нишанъ ; вадйтокъ. Жьтварюл-ти С/К спа- 
зареньг още прЬзъ великденски тлг празд- 
ници на праздня^ недЬлш^ и имъ е да- 
дено тю единъдва лева пей, равонж, ни- 
шанъ. 

*Равонйсваиь и равонйсуваиь (да раво- 
нйшЕк), гл. д. Рр. Равонш, годжвамь, 
сгодмвамь, гдавшвамь ; свйтать, сгов<1рн- 
вать, обручйть. — ИСЯ, гл. възвр. и стр. 
Бъ1вамь равонисанъ ; равонася, годмваися, 
гдавшвамся, армасвамся ; обручйться. Д-Ь- 
тя-то на овччарютого израстн^^ло; они 
го равонише и, къда захванл^ли сват- 
бж ГИ/К, зовали куматого. 

Равоийсван1е и равонйсуваию, с. ср. отъ 
равоиисважь. 

РавоийшнБ, ешь, — нйсахъ, гл. свр. отъ 
равонйсваль. Да сгодд, да армасамь— нй- 
санъ1й, прич. стр. Сгоденъ1Й. 

**Рав6иъ, с, м. гр. Здатнъ! и сребрьнъ! па- 
ръ1, нанизъ, гривнъ!, обици и др. т. н'Ьчта, 
които момъкъ дава на момл-т&, когато ся 
годшвать; н']&на, и1&нежъ. 

Много му здравк завеете, 
На Сто)анъ на Доброолу, 
Да дойде главежь да пвемъ, 
Лю да си земе равонъ-тъ : 
Двандесять-т1Ь-то алт^&ва, 
Тринадесать-гЬ-то рубета. П-Ьс. 

Равонь прьстенъ, прьстенъ м']&иевникъ, за- 
н'Ьновиикъ, мЪна, годеженъ прьстенъ ; обру 
чйльное кольцо. 

Хаберъ пойде на лудо-то : 
Да дой лудо, да дой младо, 
Да му дайиъ! сирмл рцз&. 
Да нъ1 даде равонъ пръстен ь. Шс. 

^Равош^ и равуцЕ^, йшь, — нйлъ, гл. д. 

Рр. Равонисвамь. 

Рида, им. соб. женско. Нашча Рада — 
нашь клоць. Рада иска варено, булког- 
та пакъ печено., а ние съ дЬда каквото 
намЬримь. БЬла Рада : а) Така нари- 
чшть на шюгл ракиа-тл. 2) Подско цв1^- 
Т1е Со71уо1у71Ш, цьвти бЪдо, всевдЪкъ, 
съвдакъ, подудужншкъ ; вьюнбвъ. 

Рад&иъ, им. соб. мджско. 

Р^дваиь и рйдувапь, гл. д. Докарвамь ра- 
дость, направшмь и'Ького да си радва ; рй- 
довать. Това не мя радва., страхь мя е, 
че може да ся обрьне на зд*. — ися, гл. 
възвр. Бъ1вамъ радостенъ, веседъ, бдагода- 
ренъ сьмь отъ н']^что и с']^щамь усдадд, дра- 
го ми е ; рйдоваться. Радвать му ся ка- 



Р&дваню 



Рабвъ! 



«10 на лансюта снЪгг, никакъ не му ся 
радвать ; радъ что ланском у сн-Вгу. Род ■ 
вамь ти ся като крав;^ на мрътво те- 
ля. Радвася като помрьзнлхлъ (като 
озябн/^лъ) на слънце. Радва ми ся ка- 
то влъкъ на мЬсячинж, Ртта овчшрь-тг, 
да ся радва влгкг-тъ. Двама ся ка- 
рать, сто ся радвать Единь ся радва 
на попа, другъ на попадиш-тл{. Като 
намЪришь, не ся радвай, като загу- 
бишь, не тлжи. Радвайся, бабо, дЬдо 
ще си дойде. Радвайся, додЪ ти е драго. 

ДЪца-та пищять, иайка гъ1 иври : 

ГорЬте дФца, гор-ЬТ!» срьдца, 

Въ1 ще станете 6'Ьличькъ пепелъ, 

Азъ вашю шайка на черенъ в&глень, 

За да мя гляда вашт-та баба, 

За да мя гляда и да ся радва! ПЪс. 

РДдвани) и р&дуван1е, с. ср. отъ р&двамь 
и р&двамся. 

Рй,де, им. соб. мжжско. 

Р&дева б^лчица. Животно Мгг^и/а шуа- 
Из, байнова (батева, енева, попова) булчи- 
ц?«, байновка, власица, вад&нка, калманка, 
ласица, невр'Ьска, нев^стка, невестулка, по- 
падиина, царева невеста (щерка), чюмова 
сестра ; лисица, лиска, лйстка, нордкъ. 

Радйн1е, с. ср. отъ радж. 

Рад^нко, ии. соб. мл^жко. 

Р4ди, прЬдл. За, заради; рйди, для. Ли- 
шшть ми ради Стошна. 

Радйвъ1й, въ, ва во, пр. Който ради да 
врьши н*что ; работливъ1Й, трудолюбивъ1Й, 
чал&шканъ ; радйвий, рачйтельний. — во, 
нар. Съ раденю, съ зал^ганк; радйво, ра- 
чйтельно. 

Р&дйка, с. ж. Раст. Тагахасгип о^гсгпак, 
борець, глушило, глушина, горець, горчивичь, 
капикосъ, конско цв'1&т1е, магарешка мл1&ч- 
ка, павунко, падикосъ, ушелка ; одуван- 
чнкъ, повбво гун^нцо, хасйиъ, львйний 
аубъ. 

Радйлъ, им. соб. м&жско. 

Радйчь, им. соб. м^жско. 

Р&дка, им. соб. женско. Всичко има Рад- 
ка, токо нЬма шшрен;^^ забрадкл^. Пче- 
лгг безг маткя^ — сирота Радка. 

Рйдко, им. соб. мАжско Доста, Радко, до- 
дЬка ти е сладко! 

Рй,дне, им. соб. млжско. 

Рйдиъ1Й) — дьнъ и — денъ, дна, дно, пр. 
Радна радостна, много радостна. НевЬс- 
та-та радна радостна си зема невЬ- 
стинскА-тл си стомна и тръгнува да 
пойде за водж. 

Радбй, им. соб. м1^жско. 

Радбица, ии. соб. женско. 

Радопйръ, им. соб. мджско. 



Радослйвъ, им. соб. м&жско. 

Радостлйвъ1Й, — въ, ва, во, пр. Радостнъ1Й. 

Р4д0СТНЪ1Й, — стьнъ и — стеяъ, стна, стно, 
пр. Радостливъ1Й : 1) Что докарва радость; 
веселъ1Й ; рйдоствнй. Радостенъ день. 
2) Който има радость ; веселъ1Й, засн1&нъ1Й; 
рйдостний. Радостенъ другарь. — стно, 
нар. Съ радость, радостливо, весело, засм'Ь- 
но ; рйдостно. 

Р4дость, с. ж. 1) ВАтрЪшнм, душевна ус- 
лада ; драгость, драгосим, веселба, веселим; 
радость. До очи — св^тъ, до зжби — сла- 
дость, до уши — радость. Старость — не 
радость 2) Н*что радостно, что докарва 
радость, като сватбх, рожбж; рйдость. Че- 
стита въг радость! — ДрЬнесе ся отъ 
радость, много ся зарадва, та дори ся за- 



Рад;^лъ, им. соб. мхжско. 

Радина, им. соб. женско. 

Рад^шь, им. соб. мАжско. 

Радъ, им. соб. млжско. 

РАдъ1Й, радъ, да, до, пр. Който ся доволи, 
който е благодаррнъ отъ н1Ьчто ; доволнъ1Й, 
благо дарнъ1Й ; довольний, радъ. — до, нар. 
Драго, мило, примтно, любезно; любо, лю 
б^ано, пр1ятно. — Да радо срьдг^, на дра- 
го срьдце, съ радость, на драгость ; съ рй- 
дост1ю. 

Али си рада, дЪвойчя, вечерь да дойдаиь ? 

— Рада сумь, рада, юначе, вечерь да 

дойдешь. 
Али е рада, д-Ьвойчя, твот-та майка ? 

— Мот-та иайка, юначе, още по-рада ! 

Шс. 

Како е радъ юнакъ за боленъ побратимъ, 
така и сиромахъ за приштель. ВЪрна 
слугъгца — рада домовница. Страдна 
майка рада и за слЪпогъ съгна Радъ ли 
си, калугере, да тя женимъ ? Младо 
радо до вЪнчило, а охоло до врЬчило. 

Рад^к, йшь, — дйлъ, гл. ср. 1) Зал'1^гамь за 
н'1^что, имамь си го на умъ ; гръ1Ж1&ся ; 
рад'Бть. 2) Зал'Ьгамь, нал1&гамь, наст^юмь, 
застаммь, зарадшвамь, гръшь&ся ; ста- 
р^ться, хлопотать, забдтнться, п^чься, 
пещйся, ии^ть попечен1е. 3) Зал'Ьгаиь, 
трудлкся, М&Ч1&СЯ, орил1&ж>явамь, глядамь, 
чал&штисвамь ; стар<1ться. Радимъ да при- 
идемь на мЪсто. 

Рае, ии. соб. м&жско. 

Рабвъ1, с м. мн. Пр^Ьди шестдесять-седьм- 
десять годинъ! въ Туско жители ти на нЪ- 
кои села с& ся д'('>лили на раекъг и вой- 
нт^и Раекъ! ти не плащали никакъвъ да- 
нъкъ, зачтото ходили всюкд прол'Ьть въ 
Цариградъ да работять царска работ&, как 
вото воиници-тъ1 въ другъ! и1&кои села. 



ГАждяиь 



6 



Разбйвамь 



РЬкдаиь (да родж), гл. д. \) За женж : 
доГ)Ъ1камь д'Ьтя, намира ми ся д1^тя ; сти- 
гомь, одекчгавамся; ражд)^ть, рохАть. Май- 
ка му на врьхь Вел7*день родила. 2) 
За женско животно: добъ1вань подобно на 
С4'.бя; ряхд|1ть, кяд^ть, мст^^ть. За живот- 
но п<^-чяото ся казва сиорядъ рода : агнися, 
К08ПСЯ, коти4'я., кучпся и гценисл, те- 
лися, ждрЬбися и кончися и турми- 
ся, влъчися, мечися, прасися и пр. 3) 
За .чемк-т&, за растенит-та: давамь П10дъ; 
приносйть плодъ. Слива-та е родила 
много. 

Чершшю си родъ родила, 
Оть рода ся потрошила ^ 
На дрьво-то суро пиля, 
Токо п^е, та нарнчю. Шс. 

4) Давамь приходъ, приностмь ; давать, 
приносйть. Парицата грошь ражда. 

5) Причинмвань, докарвамь ; ряхдйть, при- 
чннйть. Белта-та белш. ражда. — мся, 
гл. стр. 1) Добъ1вамся, стигамся, нами- 
рамся; рахд&тьсЯ) рохйться. 2) Сторвам- 
сн; рахдаться, урохд&ться. 3) За м1&ся- 
чинх-та: мвшвамся, излизамь нова. Роди- 
ла ся нова мЪсячина ; м$сяцъ наро- 
дил ся. 

Той си има единъ добъръ адетъ : 

Кога ся роди нова 11'бсячина, 

Да си калеса ва вов& нед-Ъли^. Шс. 

4) Случвамся, ставань, сторвамся ; раждать- 
ся. — ПрЬзъ лъжитрЬвь ся е родиль, 
объ1ЧК1 много да хъже. — На водяницж 
ся е родилг, объхчш много да приказва, 
гол^мъ дрьдрпца е. — Родилося царчл, 
казвать, кога горять дв1Ь св^Ьщи. — Ще 
ся роди царчя, казвать, кога мрьзеливъ1Й 
нзврьши н'Ьчто. — Л мене е майка ро- 
дила. Еднжжка баба дЬтя ражда. Как- 
вато го родила^ такава го и повила. 
Ще му дойде на гостче, кога роди май- 
ка му. Роди мя, мамо, съ Клсметг, па 
мя хврьли на смЬть (на бунище). 11р;п- 
гава-та (бръза-тл) кучка слЪпгг гъг раж- 
да Бргза кобила слЪпо родила. Врьба 
маслгши родила ! Врьба сливи не раж- 
да. Роди-ще и нашчата врьба гроздте! 
Белкимь ще роди крушш-та чаблъки! 
Пари-тяи отг белш белш раждать. 
Есень пЬсень не ражда. Зелъ си е та- 
бехетг, ои^е кога ся е родилъ. Който 
ся е родилг влгкь, лисица не става. 
Който ся е родил*^ ще и да умрЬ. 
Който не ся е родиль, не ще и да мре. 
Родился е да хаби хлЬба Никой не 
ся ражда наученъ. Единъ ся родилг да 
сЬе, а другь да пЪе. Единг ся ражда 
ва владикл, а другг за мотикл. ДрЬн- 



ки-ти щя>ть ся родятъ т/К?л годин;а. 
ДЬто- го не сЬешь, тамъ ся не ражда. 
Кога кали дъждъ, иб-год1^мъ1-тъ1 момичета 
и момчета 11'Ь|&ть : 

Вали, вали дъждъ, 
Да ся роди ръ»ь, 
Да си купш м&жь 1 
Роси, роси ро ица. 
Да ся роди чсница, 
Да си вупш женицА ! 

РЬкданн», с. ср. отъ р&ждапь и раж- 
дамся. 

Раз . . ., в. разъ. 

'Разакйю, с. ж. Т. Единъ видъ б-Ьло дреб- 
но гроздю безъ с1Ьмкъ1. 

Разб^гнувашся, гл. уч. отъ разб&гнл^ся. 

Тлгбкгах, (да ся), ишь, — нился, гл. об. свр. 
Да подкача да ся багн№, да ея шгиьк много. 

Д* да е Стон1нъ да дойде, 
(>гадо-то му ся раабагни : 
Всшка овчица по дв']Бнкъ1. Шс. 

Разб^рваяь, гл. мн-кр. отъ разбирамь. 

Разббрж, ешь, — брахъ, гл. свр. отъ раз- 
бирамь. — бр&цъ1й, прич. стр. 

Разбйвашь (да разбйнк), гл. д. 1) Съ бие- 
Н1е, съ удрюнк, съ брьканк наиравшнь н'Ь- 
что да ся размеси добр*, да бухне, да ста- 
не на ситнъ! кльсчета ; разбрьквамь, раз- 
м16свамь, разджюрквамь. Ако не разбиешь 
кала, не можешь направи керпичь. Раз- 
бий шйщ-та да станмть на пЪнж. 2) 
Съ ударъ развалтмь и']^что, направшмь го 
на парчета ; строшжвамь, счюпвамь ; равбн- 
вать, раадроблйть, разлймнвать. Ще дой- 
де тиква за вод/К, и азъ ще ш разбиш. 

3) изкрьтвамь, пробив^мь, продънвамь ; ви* 
лйиивать. 

Той си момци-тъ1 поведе, 
ПосрФдъ нощь въ Дикотъ отиде 
Та си конаци бастиса, 
Раабилъ е тьинъх занданъ!. 
Че си Стоюна извади. Шс. 

4) Пробивамь, разц'Ьпвамь, строшшвамь; 
раабив^тЬ) прошибйть. Който винце чю- 
пива, глав,у>-т;и си разбива 5) Давамь 
п6-гол'Ьмж пар*, та ми даватъ пб-малкъ1, 
пб дребнъ! паръ1, колкото врьви тш ; разва- 
дшмь; равиЪнйть. 0) За животно, .за пти- 
ца : и.зревавамь, куквань, изкршккамь, та 
мя чюва и']&кои на гладно срьдце По н'Ькои 
м1Ьста в'Ьрвать, че бъ1ло много лоше мага- 
ря, кукувица, иупунець да разбие никого, 
сир. да гъ1 чюе той на гладно срьдце, за- 
това утринА, безъ да хапнАть н'Ьчто, не 
излизать изъ кащи. Ако тя разбие ма- 
гаря на Рергевъдень, не щешь да имашь 
напрЪдиш вь работА{-тм. Ако тя раз- 
бие пупунець на пролЪть, щлть ти ми- 



Разбйван1е 



РазблУда 



ришшть устата. — мся, гл. стр. и 
вьзвр. Бъ1вамь разбитъ ; счюпвампя, стро- 
шмвамся, пробивамся, продънванся. Шт- 
то стовна чясти па водл, скоро ся 
разбива. Едплжь тглква на водж, дважь 
ттква па водж, а на третий пл^ть ся 
разбива; повйдился кувшйнъ п6 воду 
ходнть, таиъ ем/ и гблову положнть. 

Разбйваню, с. ср. отъ разбйваяь и раз- 
бйвапся. Ако имате випо за пролива- 
ме, пьхе пЪмамбг глави за разбивана. 
Ако имашь главл за разбивате, азъ 
нЪмамь вино за проливаме. — Разби- 
ванче отъ кукавицл^, от% пупунець, ко- 
гато н1Ькой иро1'Ьть сутрень рано още не 
М11ъ, на гладно срьдце чюе кукувица да ку- 
ка, пупунець да пупа. 

Разбйй-прьтйнж. Който прахосва, разнасм 
нЬчто унесв*сть, на в-Ьтьра ; разв^й-прахъ, 
разсъшниЕъ, прахосникъ ; мотъ, мотйга, 
расточйтель. Сьтъ му е разбий-прьт,иня. 

Разбйрамь (разбервакь, да разберх^), гл. 
д. 1 ) Знак отъ н*чго, с*че ми умъ-тъ ; 
отбирамь, познавамь, проум']^вамь, разум1&- 
вамь; бЕ1ть' св^дущимъ въ чеиъ, в'Б- 
дать, анать, пониийть, обнвмйть, сми- 
ел ить. Разбйрамь и отъ шлтж работл. 
2) По н*кои б*1*зъ1, по н^что, что знакь, 
что ми е останало въ память-т2, позна- 
вамь ; понимйть, внать, поанавать, уз- 
навйть, прн8нав$1ть. Ло очи-ти го раз- 
бйрамь, че е той. 3) Узнавамь, позна- 
вамь, отбирамь, с*щамся, разум'6вамь, до- 
гов1&ждамся ; понимать, постигйть, разу- 
м-бть. Не могж да разбера, какво ми- 
сли, какво ще прави. Азь му разбй- 
рамь, что казва. Не разбйрамь му на 
тош язггкъ. 4) Лолучвамь, добъ1вамь из- 
вестие за никого, научвамся, д'Ь е той, какъ 
е; узнавйть, пров^дивать, дов^днваться, 
осв-Ьдомляться. Разбирате ли сипа си? 
ни-Еете ли и8В'Бст1я о сйнЪ ? Разбрахми 
го, че билъ едЬ-дЬ си, научихмъ1ся, зех- 
мъ1 известие, че ... . Отдавна не 
сьмь разбиралъ брата си, не сьмь ималъ 
писмо отъ него, иди н1&какво изв1&стие за 
него. 5) Позна вамь, опознавамь, разпо.зна- 
вамь ; уанавйть, распознавйть. 

Гавранъ дойде ОхрицкА нахи1& 
Си го найде Марка по механъ!, 
По 8дравиц& Марка го разбрала, 
Ма щ врьли КНИГ2 на скутовъь Ше. 

6) Прочитамь, разум']&вамь ; равбирать. Не 
разбйрамь негово-то писмо, не мога да 
го четА — мся, 1) гл. възвр. Разбйрамь, 
проум'6вамь н*что, както тр-Ьбва. Разбрах- 
ся, что ми казвашь. 2) Не ся намирамь 
въ задисъ, не сьмь забравенъ, пр'Ьхдаснлтъ, 



запд1кнд1тъ; отбирамся, познавамь, разум1&- 
вамь, проумЬвамь. Не е залисат., раз- 
бирася. 

ДрЬвт, какенш еЬчшше, 

И пакъ не ся разбервагпе, 

Оть сЪчить др*В1а, канени. П-бе. 

3) гл. вз. Проум*вамъ1ся, разум^вамъхся, 
познавамъ1ся, отбнрамъ1СЯ. Едвамь ся раз- 
брахми, че и двама-та едно исками. 

4) гл. стр. Бъ1вамь разбранъ по знаме- 
нование-то на глагола. 5) Разбирася, гл. 
безл. Видигя, познавася, разумЬвася, мвно 
е; йто понятно, разуи^ется. Разбирася, 
че щемг идемъ. — Не разбйрамь, не про- 
ум'1&вамь н'1&что мсно, не ми стига глава-та, 
не зимамь лесно ; недоразуи-Ьвйть. — Да- 
вамь му да разбере, разправммся съ него 
както 1'р'Ьбва, та да знае, кой сьмь ; от- 
д-Блнваться. — Господь да разбере, кой 
е кривъ и кой е прави. Разбра ли"? 
— Като кргтъ оть трици. Вижь му 
дома, та му разбери ума. Глухъ отъ 
гайдж не разбира Разбира колкото сви- 
нш^ отъ д}яп1ж. Разбрала ти свита отъ 
кладенчевж водж (отъ ново корито). 
Разбира колкото магаря отъ кантаръ. 
Разбира отъ тръговичж като муля отъ 
кантаръ. 

Разбйран1е, с. ср. отъ разбйрамь и раз- 

бйрамся. 
Разбйшкамь, гл. д. свр. Да разбутамь, "да 

разпАдх, да разгона. 

Стотнъ на овенъ дуиаше: 
ЬА. ся разиграй, овенъ аладша, 
Та си Власъг-тъ! разбишкай, 
Та ми стадо-то пр'Ьведи ! Шс. 

РазбйнБ, ешь, — бнлъ, гл. свр. отъ разбй- 
вамъ. — бйтъ1Й, прич. стр. 

Разблаж^, йшь, — жйлъ, гл. д. свр. Да 
намокри, да наквасА, да направа да ста- 
не благо, сладко, да не е пр'1^ъхнАло. 

Пр'Ьхвани, лудо, кончя хранено 
За копринянъ! дизгивъ], 
ДордЪ ти ВОДА нал'&)2, 
НалЪьк, дудо, донес& : 
Прьвъ1Й билюръ щ& ти донес;к, 
Уста-та да ти разблашш ^ 
Вторъ1Й билюръ щ& ти донес&, 
Срьдце-то да ти угас&. П-ке. 

Разблйкамь (да ся), гл. свр. отъ разблик- 

вамся. 
Разблйквамся и разблйкуваися (да ся 

разблйкамь), гл. възвр. Разигравамся, влъну- 

вамся, разбрьквамся. Кръвь-та ся разбли- 

ка ; кровь волнуется. 
Разблйвван1е и разблйвуваню, с ср. отъ 

разблйквамся. 
Разбл/дЯ; с. ж. Бога ся н1&коМ св^^и отъ 



Разблудйм 



Ра8бр&иъ1й 



н^что, юга ся окоивтн и видя, че ся е 
лъгалъ »а н'Ьчто ; |»а8оча|>овАн1е. 

Газблудйт, с ж. Брьконим, брькотим, 
б^удъ, снутнм, смдтнм, размирица, раз 
мирно вр1Ьмя, бозгунъ, карашжкллкъ ; мя- 
т^жное вр<^11я, мят^жъу полнтнчесЕ1е бес* 
порядки. 

ГаЗбЛ^Д11'Ь1Й, — ДЬНЪ и — ДОНЪу днп, дно, 

пр. 1) Кога виа разб^уди|& ; размирили, 
бозгунъ ; мят^жпий, сиутяий. Разблуд- 
на жена. 3) Что н%ма сговоръ слог* ; 
несговорнъ1Й ; несогл<1снь1й, равноглйсянй. 
Разблудма дружина, несговорна. — дио, 
нар. Съ разблудик. 

Разблудж, йшь,— дилъ, гл. свр. отъ раз- 
блудшваиь. — д^нъ1Й, прич. стр. 

Разблудтваяь (да рааблудж) гл. д. На- 
правммь да стане разблудва, сметна ; раз- 
нврмвамь, разбрьквань, брькамь, м*т*, бу- 
на ; мутйть, д-Блать си/тяи, вовиущйть, 
буятовйть. Разблудшва селени-ти. — мся, 
гл. вьзвр. Вдигамся, бунася, размиршван- 
ся. разбрьквамся ; бунтов&ться, иятбжнн* 
чать. 

Разблудшванн), с. ср. отъ разблудшвамь 
и разблудшвамся. 

Разблъб6л1]Б (да ся), ншь, — лился, гл. 
възвр. свр. Да подЕача да блъбол& много. 

Разбл'Ьнуваяь (да ся), гл. възвр свр. Да 
подкача да бл']&нувамь много. 

Разбл^НБ (да ся), ешь, — бл'Б1ался, гл. въз- 
вр. свр Да подкача да бд1&а много. Ов- 
%^тк1 ся разблЪю,хл1. 

РадбогатЪ'валь (да раабогат^Бк), гл. ср. 
Ставамь богагь, добъ1вамь иманю ; забогатЬ- 
вамь, обогат)авамся ; д^латься ваасйточ- 
ньшъ, богат^ть, раажнвйться. Когато 
разбогатЬе село-то, пот тъ ся кръви. 

Разбогат^^нк, ешь, — т1лъ, гл. свр. отъ 
разбогат^вамь. Да забогат']&1д, да ся обо- 
гати : аабогат^ть, ра8богат'&ть, обогат^ть. 

Рааббй, с. м. Сирава за тъканю ; станъ ; 
ткйцв1й станъ, кроени, крбснь!. Изть- 
кахъ см платно то, да ти ртгтамь раз- 
бою,. Криви на навой, прави на разбой. 

Разббйнивъ, с. м. Който пр1^ср'&ща п*т- 
нвци, та гъ1 обира ; хайдутинъ, харампю ; 
равббйвнкъ. Длабнешюий разбойникь. 

Ра8б6йнъ1Й ка]гь1къ. Метеорцческъ1Й ка- 
мень, иадн&1Ъ отъ въздуха; азролнтн. 

Разбол^ваися (да ся рааболСвк), гл. въз- 
вр. Ставамь боленъ, забод^^вамь, побол']^ваи- 
ся, занемогвамь, занемощьаваиь ; ваболЪвйть, 
раабйлнваться, вавемогйть, аахворйть. 

Ра8бол'Кван1е, с. ср. отъ разбол^вапся. 
Побод1Ьван1в. 

Разбол^рк (да ся), ешь, — д'&лса, гл. свр. 
отъ разбол^вакся. 



Разбол1^к, яшь, — лндъ, гл. свр. отъ раз- 
бол1йвам1..— л6|1Ъ1й, прич. стр. 

Рпзболтваиь (да равболш), гл. д. Напра- 
В)амь и'Ького да стане 6од1^нъ, докарваиь 
му бодссть; иобод>авамь; д-Блать больнммъ. 

— мся, гл. възвр. Разбо1'Ьвамсн, побол!, 
вамся. 

Не ходи, съ1нко, не ходш, 
Лоше ке ни те прокльяамь, 
Тлжка КЛПТВ& ке ти давамь : 
Тъ1 тамо ке ся равболишь, 
Никой край тебе ке н-Ьмать, 
Орлове гробъ ке копаать, 
Чювкъ! попове ке бъ1д&ть. ПЪс. 

Разболшвапю, с. ср. отъ разболтвая!.. 

Поболмваню. 
РазборйвББ, яшь, — внлъ, гл. свр. отъ ряз- 

борАвшкь. Да разирава.— веиъ1й, прич. 

стр Разиравенъ1Й. 
Разборй.вшль (да равборйво;), гл. д. Раз- 

цравшмь. 
Разборй^вюию, с. ср. отъ разбор^вюмь. 

Разпра вшн1е. 
Раз66рйтъ1Й, тъ, та, то, пр. Что ся лесно 

разбира, что разправю, тлъкува всичко из 

тьнко ; разборнъ1Й. 

Стано-ле, зЛпъ. нев-Ьсто, 
ПопЪй ии П'Ьси& гласовит;, 
Гласовит в рааборитА, 
ДрЪика-ва да ни поиинеть! ПсЬ. 

Оваш, пФсиа много гласовита, 
Гласовита иного разборите, 
Дали ти е нива много родовита, 
А волове много юнакови? П-Ьс. 

Разб6риЪ1Й, — рьнъ и — ренъ, рна, рно, 
и пр. Что ся разбира ; разборитъ1Й, }аснъ]И. 

— рно, нар. Да ся разбира; ра.зборито, 
мсно, отворено. Ч^ете розборно. 

Разбрадж, йшь, — дйлъ, гл. свр отъ раз- 
браждаль. — денъ1Й, прич стр. 

Разбр^ждашь (да раабрадж), гл. д. Н'6что 
забрадено отвивамь, откръ1вамь, махвамь, 
развалшмь забрадк*-т* на н'Ьчто ; отбраж- 
дамь. — мся, гл. възвр. и стр. Бъ1вамь 
разбраденъ ; отбраждамся. 

РазбрАждаию, с. ср. оть разбр&ждапь и 
разбр^ждамся. 

Разбраздж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ раз- 
браздшвамь. — д^пъ1й, прич стр. 

Разбраздтвамь (да раабравдж), гл. д. На 
нив* прокарвамь ц1^кои браздъ! иб-длъбоко 
отъ другъ1-ть1, за да направа нив* т* на 
Л']&ХЪ1 ; лошйть, л-Ьшйть. 

Разбраздшваню, с. ср. отъ разбраздш- 
валь. 

Разбрйнъ1Й, нъ, на, но, 1) прич. стр. 
отъ разб^рЛк. 2) пр. Който разбира отъ 
малко, който има умъ, та зима отъ малко 
и не прави лоши работъх; умнъ1Й, разум- 



Разбр^заяь 



9 



Раз6;^лчвамь 



НЪ1Й, ЗЕЖлдиш ; разуиннй. Разбрана же- 
на. Разбранл{ глав/К има. — но, нар 
Умно, разумно, съ ак<?.лъ ; разумно. При- 
казва разбрано. 

Ра;»6р'1.за]нь (да ся), гл. възвр. свр. Да под- 
кача да бръзамь тврьд-Ь много. Разбрьза- 
ли С/К ся да трЬбять. 

Разбръскаиь, гл. д. свр. Съ бръсканм да 
разврьл&, да разпръсна н1&что на раянъ! 
страиъ! — сканъ1Й, прич. стр. 

Разбр1.6рж (да ся), ешь, — рался, гл. вгз- 
вр. свр. Да подкачи да брьбрж много. Как- 
во сте ся разбрьбрали? 

Разбр^камь, гл. свр. отъ разбр^кваиь. 
— канъ1Й, прич. стр. 

Разбр1>квамь и разбр^куваяь (да раа- 
брькамь), гл. д. 1) Оь брьканю разм-Ьс- 
вамь н']&кодко н'&чта ; борави ; м^шать, раз* 
и'Бшивать. Колкото разбрьквашь кала, 
п6 смрьди 2) Ров№, брькамь н'Ьчто да го- 
ри, да съхне; разравшмь ; переи-Бшивать. 
Разбрькай главнитьг да пламнжть. 3) 
НЬчто нармдено развадммь, ра.чтурммь, раз- 
врьгань, разравнкмь ; перем^шнватъ, лере- 
ривйть, перебараббшнвать. Разбрька ми 
книги-ти. Разбрькала всичко вг ковче- 
га. 4) Разплаквамь, разкдащамь, разм&т- 
вамь, избурпчкваиь ; взбалтивать. ДоклЪ 
не разбрькашь водл{-тж не ся избистрю- 
ва. 5) Прави да ся скарать -в^кои, да ся 
спрЪпрлть, да станхть единъ възъ другъ; 
повдигамь. вдънувамь, разбдудшвамь, раз- 
мпрмвамь ; мутйть. Разбрька цЬлл^ тж 
казл. 6) Разваламь ума, мъюлитъ! н1Ько- 
му, направммь го да не е миренъ, да не 
знае какво да прави; рази&твамь. Раз- 
брькали му ума., мозъка. — мся, гл. 
възвр и стр. Бъ1вамь разбрьканъ оо зна- 
менование-то на глагола. Разбрькали му 
ся чирвата. Разръкался съ трьщи тм. 
— Разбрькали си шшпюи-тъг., пром'Ьни- 
ли си шюпкъ] тъ], казали си противнъ! ду- 
мъ1, поскаралися. 

Разбр^кваню и разбр^куваню, с. ср. отъ 
разбрьЕвамь. 

Разбрьлйкапь, гл. д. свр. Да разигрии, да 
разплакн<&, да разбрькань, да развлънувамь. 

Разбрьнйкамь, гл. д. свр. Съ брьняканю 
да разм'ЬсА^, да разров& н^^что; да раз- 
брькамь. — канъ1й, прич. стр. Разбрь- 
каиъ1Й. 

Разбрьпч1^(; (да ся), йшь, — чшлся, гл. свр. 
отъ разбрьичтвамся. 

Разбрьнчшвамся (да ся разбрьнчш), гл. 
възвр. Подкачммь да брьнчи много. Му- 
хи-тъг ся разбрьнчшхл^. 

РазбрьщелбвБК (да ся), ишь, — лея, гл. 
възвр. свр. Да подкачи да брьщелеви мно- 



го ; да ся разбрьбрл. 7то си ся разбрь- 
щелевилъ 9 
Разб^дъ, с. м Разбуждан1€, На разбудь : 
а) На сьвнуван1€, рано кога да ся сьвне. 
ПрЬзъ прьвл^-тм нощь никой не спи, 
зачтото ся връщала душм-та на по- 
койника., а на вторъла день на разбудь 
много жени отивать на гроба съ мде- 
нге и пиенте. б) За ра:<буждан1е, за събуж- 
дана. 

Закувува кукувица, 
Закупува жюлно милно, 
Жшлно иилно на равбуда, 
Да сш буди два овчмрв, 
Два овч1ари, два другари. П-Ьс. 

Разбудж, ишь, — дилъ, гл. свр. отъ раз- 
б;^ждаяь. — денъ1й, прич. стр. 

Разб^ждамь и разб^двамь (да разбудх), 
гл. д 1) Пр1&к2свамь, развалнмь никому 
сънъ-тъ, спаню то, вдигамь н1Ького отъ сънъ; 
събуждамь; разбуждйть, разб^жнвать. 

Марийка дума слав'Ью : 
Славъйчя сладкопойвичя, 
Азъ ти харизвамь кръ1лца-та, 
Кръ1лца-та, още крачката, 
Иди славЪв отглядай, 
Едво то да ми харижешь, 
Вечер ь да си мя приспива, 
Зарань да си мя разбужда ! Ше. 

2) За ран2, за болкл : повр1&ждамь, раз- 
вр']&ждамь, подлют}акамь, разлютшвамь. под 
кустрювамь; раздражать, распалйть, усв> 
лнвать. Рани си разбудихъ, рани си 
подкустрихъ, та сьмь налЪтЪла на 
трънче., на глози. на зьмени кости, на 
влъчи челюсти, на тръстикови ко- 
рени. — мся, гл възвр. и стр. Ставамь 
отъ сънъ, пр1ЬкАсва ии ся сънъ-тъ, спаню- 
то, бъхвамь разбудень; събуждамся, про- 
буждамся; пробуждаться, просиааться. 

Разб^жданю, с. ср. отъ разбуждамь и 
разб^ждамся. 

Разб^лвапь и разб^люваиь (да разб/лвь), 
гл. д. Свалммь було-то на н-Ьчто; разбулос- 
вамь, отбулвамь, откръ1вамь. — мся, гл. 
възвр. Махвамь си, свалшмь си булото; 
разбулосванся, отбулвамся, откръ1вамся. 

Разб^лваню и разб^люваню, с. ср. отъ 
разбулвамь. 

Разбулбсамь, гл. свр. отъ разбулбсвамь. 
— санъ1Й, прич, стр. 

Разбулбсвамь и разбулбсуваиь (да раз- 
булбсамь), гл. д. Разбулвамь. 

Разб^^лчвамь и разб^лчювамь (да раз* 
булчш), гл д. Накарвамь, направммь бул- 
к& да си остави юнака. 

Колко си булкъ! разбулчвлъ, 
Колко сн номъ! равмомалъ I 1Пс. 



Разболя НБ 



10 



Газвял^пка 



Разб/лчтц шшц — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
б^^лчвань. — че11Ъ1Й, прич. стр. 

Разбил Н1Ц вшь, — лшлъ, гл. свр. отъ раз- 
б^лвань. — ЛА11Ъ1Й, прич. стр. 

Газбунвамь и разб^нюваиь (даравбунш), 
ИЛ. д. 11овд1гамь н'Ького въ»ъ начядство-то, 
възъ маватарм-тъ! му, вьзъ господари-тъ! 
му; възбунммь, разблудмвамь, размврм- 
вамь, разбрьквамь ; мутнть, бунтов<1ть, воа- 
11ущ<1ть. — мся, гл. вьавр. Вдигамся възь 
господарв-тъ! си; възбувммся, разлудмвам- 
ся, разммрмвамся ; бунтовйться, матехни- 
чать. 

Рлзб^пвате и рязб^пюваню, с. ср. отъ 
разб^нвань. 

Разб^инк, ншь,— нвлъ, гл. свр. отъ раз- 
б^ивамь.— не11Ъ1й, прич. стр. 

Разб^^тажь, гл. свр. отъ разб^твамь. — 
та11Ъ1Й, прич. стр. 

Разб^^твань и разб^1увамь (да равб^тамь), 
гл д. Съ бутаню разтурммь, разм'Ьствамь 
н'Ьчто ва разнъ! странъ!, бутамь на развъ! 
странъ! ; растз^лкивать. — мся, гл. възвр. 
Начивамь да ся бутамь много, да ся бута- 
мъ1 единъ другъ. 

Ра8б;^ван1е и разбунтуваше, с. ср. отъ 
' разб^твамь. 

РазбухтФваяь (да разбухт-Бш), гл. ср. Про- 
раствамь, аущамь листю, ство^ъ, корень, 
безъ да сьмь посаденъ ; избу1т1^вамь. 

Разбухг1^ван1«, с. ср. отъ разбухт']^ва1нь. 
ИзбухтЬваню. 

Разбухт-Ькк, ешь, — т^лъ, гл. свр. отъ 
разбухтКвамь. Да избухт'1&)&. 

Разбучювнк, НШЬ; — вилъ, гл. д. свр Да 
направк бучювъ ; да набучмва да разро- 
ша. — венъ1й, прич. стр. Разрошенъ1Й, 
рош}авъ1Й, бучмквъ^й, бухадатъ1Й, руцтавъ]й. 

Разбучшвюмь (да раабучтвш.), гл. д. На- 
оравммь н'Ьчто да стане бучшвс, рошмво, 
рунтаво; набучшвммь, разрошммь. — ися, 
гл. стр. Бъ1вамь разбуч>авеиъ ; набучм- 
вммся, разрошшмся. 

Разбучшвшнм), с. ср. отъ разбучювтмь. 
Разроштнш. 

Разбуш^вань (да ся), гл. възвр. свр. Да 
подкач» да бушювамь тврьд'Ь много ; да ся 
раздудуваиь ; раабуянвться. 

Разб1>каяь, гл. д. свр. Да набъкамь въ раз- 
нъ1 м'Ьста. 

Разбъ1стрнк (да ся), ишь, — рился, гл. вгз- 
вр. свр Да стан& бъ1стръ ; да ся избъ1ст- 
р1&, да ся измени. Разбъгстрися вода- 
та, работата 

Разб'К1'ань (да ся), гл. свр. отъ разб'Кг- 
ванся. Да ся разб'Ьгн2. 

Р«зб^гваися и разб'Кгнувамся (да ся рав* 
б'1гамь и да ся равб-Вгнх), гл. о6. Б1Бга- 



мъ1 мнозина, б'Ьгамъ1 въ разнъ! странъ! ; 
равб'%гнваться, рааб1;хйться. РазбЬгахмся 
момчета-та. РазбЬгах;\^ся като миш- 
ки оть попадийкм. 

Разб'Ьгалася е Шашка та 8ен1а, 

Вдашка-та земю и още Богданска, 

И Богданската, всичка-та Добродж1а, 

Кой гор* ходи, кой долу 6*га 

Отъ лютъ! Турци, страшнъ! Маджвръ]. П-Ьс. 

РазбКгваню и разб4>1'11ува11ю, с ср. отъ 
ралб-Кгваяся. 

Разб^гиж (да ся), ешь, — яжлся, гл. свр. 
отъ разб1[гвамся. 

Разб^Ксваися и разб'Ксува]1Ся (да ся раз- 
б-Ьс2^), гл. об. За женскъ! животнъ! : раз- 
пасвамся, развождамся, подкачюмь да ся во- 
да, да ся б1&сувамь, да ся гон№ много ; 
разб'Ьсн1Ьвамся. РазбЬсилися като котюн 
прЬзъ Мартм. РазбЬсилася като ала- 

РазбКсваню и разб^суваню, с. ср. отъ 

разб-^свамся. 
РазбЬси-Кпался (да ся ра8б-Ьсн'Бш), гл. об. 

1) Подкачюмъ да б'Ьси1^1&, да лудувамь мно- 
го. Что си ся разбЬснЬлъ такъвъ? 2) 
Разб1Ьсвамся. РазбЬснЬлися като котки 
прЬзъ Марта. 

Разб'1&сн'Бван1е, с. ср. отъ разбЬсн-Кваися. 

РазбЬсн^нк (да ся), ешь, — н^лся, гл. свр. 
отъ разб'!;сн'Ьваися. 

РазбКсл!: (да ся), ишь, — сился, гл. свр. отъ 
разб^свамся. 

РазвАдЛь, ишь, — днлъ, гл. свр. отъ раз- 
в&ждамь. — де11Ъ1Й, прич. стр. 

Разв4ждамь (да развйдх), гл. д. Двама 
схванАти отдЬлшмь единъ отъ другъ : раз- 
д'Ьлммь, разнемамь, разтръвшмь. 

Разв&ждапю, с ср. отъ разваждамь. Раз- 
тръвтн1е, разд'Ьдши1е. 

Развала, с. ж. 1) Разваланю н'Ьчто, когато 
е да ся развади н1&что ; ра8руш^н1е, раао- 
р6н1е. Не говори на развалм, да ся раз- 
вали. Отива на развал/^, не отива на- 
врЬдъ, не врьви добр*, гляда на разва- 
ла, ще ся развали, не ще има добръ! сет- 
нинъь 2) Вр'Ьд8, вр']&дъ, загуба, пагуба, 
поквара, затръ1въ, затра, сътра, тщета, за- 
раръ, змнъ; пйгуба, потбря, утрйта, урбнъ, 
убйтовъ, пбрча, вредъ, накл&дъ, погн- 
бель, наъянъ. 

Развал^нка, с ле. 1) Раст. Зо1апит (1и1- 
сатага, разводникъ, рупедиво бъ1Л1е, ку- 
Ч1е гроздк, развалиичя, утрова ; пйсленъ 
сладвогбрьк!й, сорбчьн йгодь!. 2) Раст. 
А(гора Ве11ас1опа, развалничя, разгонка, 
отровно бъ1ле, старо бъ1Л1е ; одурь крас)1- 
вица, б-Ьшенвая ягода, воровйвъ. 3) Раст. 
Ро1еггиш Зап^гшогЬа, развалничя, объ1Ч- 



Развалй-кжщл; 



11 



Разв^юнь 



ничя, динечя, динка, гоюмавчя ; черного- 
ловникъ. 4) Л-Ьпкава разваленка, раст. 
Рапе1апа о]^кша1г5 ; стЬннйца, ночь 
да день. 

1*азвалй-кж1ЦЖ. Който раявалш кхщ&, кой- 
то не е вряденъ да направи, да припечмли 
н1Ьчто, а само прахосва готово-то. Развали- 
«■/К1/(/К, направи-заходь. 

Газвалй-прьтйн^. 1) Разбий-прьтинА, пра- 
хосникъ. 2) Който си влачи крака -га, кога 
ходи ; рбзвалень, увалень. 

]'азвалй-трап^зж. Който объим да се ка- 
ра, кога е н']&йд']& на гощавк^^. 

Разв^лничя, с. ср. 1) Растение разваленка 
въ 1-то, 2-то и 3-то знаменованиш. 2) 
Раст. Уа1еггапа о^ишаИз, д'Ьленка, д'Ь- 
ленчя, делмнка, коч1е бъ1Л1€, чернокосъ ; 
валер1ана, ма^нъ, зеилянбй ладонъ, бол- 
днрьянъ. 

Развалш, йшь, — лнлъ, гл. свр. отъ раз- 
в^лтиь. — л^нъ1Й, прич. стр. 1) По 
знаменование-то на глагола. 2) като пр. 
изсъхн2лъ1Й, мрьшшвъ1Й, слабн&тъ1Й. 3) 
Който е съ лошь нравъ, съ лоше срьдце; 
покваренъ1Й, бозукъ. 

РазвЙлшмь (да раавалш), гл. д. \) Шчто 
направено, нарядено, бутамь, брькань, тро- 
шш, направюмь да падне, да ся събори, да 
ся разбрька, да ся разпръсне ; събарммь, 
разсъшвамь, турвамь, уривамь, съровувамь; 
разрушать, разорять. Развалили му кж- 
щл-тл*, стЪнж-тл{, коп^-т^. 2) Н1&что 
нарядено, нагласено да стане, да врьви, не 
оставммь, пр^чкь да врьви, да стане, раз- 
туртмь ; разрушать, разстронвать, пбр- 
тить, уннчтожать. Драганг развали да 
не идемъ па събора. НЪкой е развалгилъ 
водяницж-т;п, та не меле. 3) Докарвамь 
вр*дж, тщетл, пагубл; вр'Ьдж, квара, па- 
кости, повр-Ьждамь, напокостмвамь, боздис- 
вамь ; пбртить, поврехд{1ть, искахать, 
п&костить, пйкостничатЬ) подпйкостнть, 
разстрбивать, гаднть, иагйхивать. Не ба- 
рай го : щегиь го развалишь. Самъ чцешь 
си развалишь работ;итл*. 4) Направшмь 
н'Ьчто да не може да вл1&зе въ работ^^, да 
не струва ничто, да стане пб-лоше ; изха- 
бювамь, похабьавамь, повр'Ьждамь, зюносвамь; 
пбртить, гадить, изгахивать, отд'Бль1вать. 
Развалили всичк^-тж книгл^. Шивачь-тъ 
въ кроежш развали др^х^-тл, абл-тл^ 
5) За годежь : отъ странх на гсденикъ или 
годеница врьщамь годежнъ! тъ1 даровъх и 
разтурммь годежш. Въ недЪлш ся годили 
и въ вторникъ мома-та годежш разва- 
лила. 6) Възкъ1снжло, фтасало гЬсто на- 
правммь на питъ! да ся пече; разнемамь, 
разнимамь. ТЬсто-то не е още фтасало^ 



та го не развалюй. 7) Давань иб-тол^^шж. 
пар&. та ми давать пб-малкъ!, пбдребнъ!, 
колкото врьви тш ; разбивамь, раздробш- 
вамь разм1&ишвамь ; разм^нивать. Разва- 
лксмь паръг ; наи-Ьнять дбнегъ. Иди да 
развалишь жлътиц^-тл^. 8) Направюмь 
Н1&К0Г0, н'Ьчто да изпадне, да онрьш}ав1^е; 
поврЪждамь, бозущисвамь ; пбртить. Така- 
ва храна ще го развали. 9) Направшмь 
н^^кого, н1Ьчто да добъхе лопиавъ нъравъ, 
научвамь н'1&кого на ь1&что лоше, непохвал- 
но ; онъравшмь. изгалащамь, развратмвамь, 
изхабмвамь изхуйлуз}авамь, изхайтвамь ; 
пбртить, извахивать. Лоши-ти другари 
го развалиж;^^. Дусто-то ттенче го раз- 
вали. Не го гали толкова, че гцешь го 
развалишь 10) Разтурммь, пром'Ьн1амь 
ряда, объ1Ч}аш, нърава, адета, что има н'Ь- 
кой или н'Ьйд'Ь; нарушйть. Не си разва- 
лш рахата., тертипа. 11) Не дрьжи, 
не изплъньамь дум&, сговоръ, миръ ; погаз- 
вамь, потъпкван ь ; нарушйть. Н двама- 
та развалили тош сговоръ. 12) Докар- 
вамь крамол;^, ставамь причина на свадл, 
на несъгласие ; разтуршмь ; разстрбввать. 
Развалилъ клщ^9^-тл^ си. 13) Разнебит- 
вамь, покварммь, похабмвамь, похарвамь ; 
пбртить, разстрбввать. Развалилъ весел- 
6л{тл, сЬдшнкл^ тя. 14) Направшмь съ- 
брание, сборъ да ся разиде, да не става ; 
разтуршмь, разпрьсвамь, разпел'Ьвамь, раз- 
гонвамь; разстрбввать. Сбихжся и раз- 
валихся>. хорото. 

Дано Заманда не дойде, 
Зананда клада войвода, 
Че, ако Заманда дофтаса, 
Събора ще нъ1 развали, 
Панаиръ ще нъ1 разаел'Ье ! ИЪе. 

15) Кладх, наклаждамь, подклаждамь, раз 
клаждаиь, развъждамь, завалшмь, навалшмь 
огънь ; разводйть, расклАдивать огбнь. 

Развалили силнъ! нЪ огневъ!, 
Изгр'Ь1али дЪтя малечвово. 11Ье. 

— ися, 1) гл. възвр. Изпадамь, измрьшш- 
в'Ьвамь, съхн&, пустал'Ьа ; сбхнуть, ху- 
дЪть, отощевать. Отъ болесть., отъ мъг- 
сль лиу/ето му ся е развалило. 2) Из- 
губвамь си имота; изпадамь, западамь, за- 
сиромашшвамь; уиад^ть въ сво^мъ со- 
стойн1и, разоряться. 3) Скарвамся, смра- 
зшвамся, бозущисвамся съ никого ; ссбри- 
ться. 4) Ставамь пб-лошь, пб-долень, н6 за- 
въ работх, непотр1&бенъ ; повр1&ждамся, поха- 
бшвамся, изхабшвамся ; пбртнться, гйднть- 
ся, изгйхиваться, поврехдйться, отбйть* 
ся отъ рукъ. 5) За вр'Ьмя-то: ставамь 
дъждовенъ, мьглшвъ, студенъ. ПрЬзъ Мар- 
та врЬмя-то чясто ся раввалм. 6) гл. 



Гш^вАлшию 



12 



Развйваиь 



стр. Бъ1вамь раавадвнъ по знаиенованието 
ва глагола. — Развалихмьг калимерл тж, 
не снъ1 до6р'1Ь, не си ирикаяваиъ!, скарани 
смъ1. — Раавалммь махмурлукь, кога о- 
тр1^зв^А, иник иакъ яа да ми мине главобо- 
лве-то, махмурлук ь-тъ, да ми ек пукне 
афнонъ-гь ; охиелять, опохмелйть, опо* 
хмелйться. — Развалюмь см устата^ 
прнказвамь неприличнъ! думъ1, псувамь. — 
Чтото мькли мгииката, котка-та го 
развалга. Шьпъ^ шьпь кг/Ки^/К развалм. 
Волюта развалш добрмтли женл. За 
хиляд,^ сладко, за пар/^ горчиво раз- 
валю, сладко-то. Плъпо-то грьня нека 
мя развали. Чтото излЪзе изь триде- 
сять и два зжба, развалю, тридесять 
и два града. Дошьлъ гость, развалилъ 
1юсть. Главх^тл. му строшшвамь^ ха- 
тмра му не развалюмь. Лесно е да 
развалишь, м^чно е да направишь. Ос- 
тави го да си радвали и той калпа- 
вагм грошь. Да имаше дьждь., не бьг ся 
развалкило врЬмя-тю. На заидъ слънце 
нехвела да ся дава ацетъ., ще ся раз- 
вали. 

Разв&лшню, с. ср. отъ разв&люиь и раз- 
вАлшмся. 

Развар^, йшь — рнлъ, гл. свр. отъ раз- 
варшвань — реиъ1й, прич. стр. 

Разваршвамь (дя рязварш), гл. д. Напра- 
вммь н'Ьчто да ври повяче отколкото тр1&бва. 
— ися, гл. вьзвр. 1) Увирань повяче от 
колкото тр'Ьбва, та ся скашквамь. 2) На- 
бьбнамь отъ вр1^и1в; навярань. Дай пдмал- 
ко оризь, че той ся разварюва. 

Разваршванн), с. ср отъ развармваиь и 
развартваяся. 

Развдйгаиь и развдйгнувамь (да раз* 
вдйгвл;), гл. д. 1) Вдигамь много и']&что и 
всмко турммь на М1&СТ0-Т0 му ; раятрМвамь. 
2) Вдмгамь, събуждамь, скорвамь мнозинд. 

Петкавка дума зорници : 
Зорнице, шсна авФздице, 
Зачто ми т&й рано взгргЬш, 
ДЪца-та да си разшачешь, 
Конъ! тъ1 да си рвавдигнешь, 
Булгь! ть! да си разбудншь? Ше. 

Развд6ган1е и развдйгнуваию, с. ср 

отъ развдйгаиь. 
Развдйгна^, ешь, — н&лъ^ гл свр. отъ раз- 

вдйгаиъ. — 11Л^тъ1й, прич. стр. 
Развед;^, ешь, — ведохъ, — в^лъ, гл. свр. 

отъ ра:)в^ждамъ и развбждаиь. — в^- 

дб1П.1Й, прич. стр. 
Разведат, (да раввед;!^), гл. д. Развож- 

дамь. — нея, гл. вьзвр. Изиравюмся, та 

сторвамь П21ть, влн разлнствамся (?). 



Горнце-ле двдткова, 
Раяведиса, равклонисл, 
Отори меШ) п&ть да мвнл, 
Че не ИВ с за стотню, 
Добра кон1а ва др|>ан1Н№ I Шс, 

Горице-ле, г&ста горо, 
Равведвся лстъ да и и не, 
Лисп. да нане, лвстъ да дойде ; 
Раввежн&сл на лвстъ гора. ОЪе. 

Развеждаше, с. ср. отъ развбждаиь ■ 

разв^ждапся. 
Разв^звахь (да раав^асш), гл. д. в. раз* 

вйзваиь. 
Развбзвамь и развбзуваиь (да развея^), 

гл. д. Оъ возенм, съ кола разиасшмь на 

разнъ! странъ! ; развозвамь. 
Развез^, бшь, — везохъ, гл. свр. отъ раз- 

вбзвапь. — везеиъ1й, прич. стр. 
РазвесеЛ11Ъ1Й, — льнъ и — ленъ, лна, лно, 

пр. Что развеселмва, что докарва веселие ; 

разговориъ1Й. 

Сама си Стана думаше : 
Трандафиле ра8говорнъ1й, 
Разговорнъ1й, развсселнъ]й, 
Дали сьмь тя поливала ? Шс. 

Развеселс^Б, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ раз- 
веселшввмь. — л6иъ1й, прич. стр. 

Разввселшвамь (да развеселш), гл. д Ди- 
карвамь веселие, правиь и'Ького да е весел ; 
развеселять. Богъ да убие винце-тю, раз- 
весели ми срьдце-пю! — мся, гл. възвр. 
Ставамь веселъ, дохожда ми веселин^ ; раз- 
веселяться, повесел^ть. Развесели ми ся 
срьдце-то, зарадвахся. 

Развеселюванн), с. ср. отъ развеселш- 
валь и развеселшваися. 

Развйвапь (да развй1&), гл. д. 1) {{"Ьчто 
навито, намотано отвивамь, размотавамь, 
разсуквамь ; развивйть, отвивать, развер- 
тивать, размйтивать, отвручивать. Раз- 
вий платното. 

Сиромахъ Ст01анъ, свромахъ, 
На два го п&т1а вард1ах&, 
На третю го хван^ьх;^, 
Чернъ! му врьви развихА, 
Б'Ьлъ1 му р2Ц'Ь врь8ах&. ПЬс. 

2) {{"Ьчто завито като ввтло, бурм^ь врьтл 
на другл-т* странж за да го извад* ; от- 
вивамь, отврьгЬвамь, разврьт1Ьвамь; отвер- 
тивать, отвйнчивять, внвйнчивать, ряа- 
вйнчнвать, отвивать, вививать. Развиль 
витло-то. 3) Отврьзвамь, отвивамь, мах- 
вамь повивкъ1-тъ1 на н1&что повито. Раз- 
вивамь дЬтя; распелень1вать. 4) За зна- 
мя, за байршкъ : разпущамь, разк'1^йвамь, 
вдигамь, побивамь ; распускать. 5) Н1^что 
ИЗОПНАТО, стягнАто, свито на11рав)амь да е 
аб-слабо ; отвивамь, отпущамь, разпущамь, 



Развйважь 



13 



Развлйчюиь 



ото1абва11Ь, разсдабвамь ; отпускйть, опус* 
кать, отдавйть. 6) За стадо, за калаба- 
12къ : накарвамь да ся врьти и пръска нЪй- 
д']^ на равнинд, на рудинл ; заврьг]^вамь, 
разврьт^вамь, разкарвамь. 

Ннкола стадо развива 

По Богданово ливадк П-Ьс. 

7) Тдъкувамь, разправшмь н'1&что потьнко ; 
толковать, развивать мнсль. 8) гл. ср. 
Иуц^амь 1истъ, ШЮН&, цв1&ть ; раздиствам- 
ся, разшюмювамся, раззвденмвамсн, разцьв- 
т1Ьвамся, развивамся ; распускйться, раз- 
вбртнваться. Дошла пролЬть^ развила 
шюмата, старъгй-тг пратилъ съгна си 
да пасе прьчча. 

Развила гора, гора зелена, 

И тр-ЪвА-тА ми раззеленила, 

И дрьв]а-та ми ся разцутилв. Шс. 

У кук1& тл. една бахч1а голЪна, 
А у 6ахч1&-т& какво цвЪтю н-^иаше ! 
НастрФдь бахчк моръ тревдафелъ развиваше, 
Подъ трендафелъ налка ноиа сЬдтше. П-^с. 

— мся, 1) гл. вгзвр. За сставъ, за п^^оъ, 
за рлкл^, за гдавд : ослабваиь нЪйд']^, та бо- 
да, та не могл да дрьжа. Развиль ми 
ся е пАипь-тъ боди мя, врьти ня. Раз- 
вила му ся глава-та, та го боли. Раз- 
вила ми ся е рл,ката, осдабн&да е въ 
и']^Е0Й сставъ, та не дрьжи, боди мя въ 
сставъ1-тъ1 ; у меня рука развилась. 2) 
Подкачшмь да растд, пущамь дистъ, шюмд, 
цв']^тъ ; раздиствамся, разшюмшвамся, раззе- 
деншваися, разцьвт'1&ваися, разпущамся ; рас- 
пускаться, развертнваться. Мека да ся 
развие дрьво-то, слана-та не го оставш. 

Буйна се гора развива, 
Майци сн срьдце налива. Шс. 

Что ми гора на росенъ мирише, 
Да ли ся е гора-та развила, 
Или змей ми ГОР&-Т& поломи ? 
— Нито ся е гора-та развила. 
Нито змей ми гор&-т& поломи. Д-Ьс. 

Развиваса руж1а у градина, 
Подъ РУЖ12-Т& мома Еатерина, 
На р&цъ й сиио соколенце. Л-Ьс. 

Вила ся е гора. 
Вила, развила, 
Салтъ едно дрьво 
Не ся е развило. П%с. 

3) Завивамь, извивамь, завивамся, размах- 
вамся, разврьт^вамся, заврьщамся; разма- 
хиваться, заиахнваться. Развися насамь^ 
натамъ^ .иа . . . 

Ка ся разви младъ Босолъ, 
Извади сабш френги1&, 
Напр'Ьдъ потЬра изс-Ьче, 
Само Арапчя останл. П^с. 

4) За животнъ1-тъ1 : искамь да ся вода ; 



развождамся, разпасвамся, разежвамся, Ь^- 
сувамся ; б^гаться, яровйть, случйться, 
обгонйться. Крава-та ся е развила. 
5) гл. стр. Бъ1вамь развиванъ, развитъ 
по знаменованив то на гдагода. 

Развйваню, с. ср. отъ развйвапь и раз- 
вивамся. 

РазвйдрнБ (да ся), ншь, — рил ся, гл. вгзвр. 
свр. Да ся разв']&др1&. 

Развид'к1Й (да ся), — лйлося, гл. свр. отъ 
развид'к111авася. 

Развид'к11авася и развйд'Ьлювася (да ся 
развндЪлй), гл. безл. Начина да става ви- 
дъдо, да ся разсьвнува ; разсвЪтать. 

Развид'ка1аван1е, с. ср. отъ ра8вид'к11а- 
вася. Разсьвнуванк. 

Развилн'Бва11[СЯ (да ся развилн'Б^), гл. 
възвр. Иодвачммь да види']&1& тврьд'Ь мно- 
го. Халъг-тъг ся развилнЪлъг, облаци-ти 
ся спустняли на тмакммж-тж. 

Развилц1^ваи1е, с. ср. отъ развилн-Квался. 

Развили'&НБ (да ся), ешь, — н^ся, гл. свр. 
отъ развилн'&ва]1ся. 

Развйраася (да ся разврвк), гл. възвр. 
Увирамь много, отъ много вр'Ьн1е ставамь на 
каш1& ; разваршвамся ; разваряваться. Мя- 
сото ся разврЬло, стан&до на конци. 

Развйранм), с. ср. отъ развйраися. Раз- 
варжваню. 

РазвЙ13Б, ешь,— внлъ, гл. свр. отъ развй- 
вапь. — вйтъ1й и — вйенъ1й, прич. стр. 

Развладъ1Ч11Б, ншь, — чилъ, гл. свр. отъ 
развладъхчвапь. — ченъ1й, прич. стр. 
Не мя зема разпопетю, не мя зема 
развл адьгчено. 

Развладъ1ЧН191ь и развладъ1чвамь (да 
развладйчвь), гл. д. Разстръ1гвань вдадъ1- 
к&, зимамь му вдадъ1шкъ1}а чинъ. 

Все сьиь св1Ьто помамила . . . 
Попчета сьмь разпопила, 
Владика сьмь развладъ1чила, 
Патрика сьмь разпатричила. Шс. 

Развл&чничгавъ1й, въ, ва, во, пр. Мрьзв- 

дивъ1Й, нехривъ1Й, тромъ1М, Д'ЬиИВЪ1Й, тяж- 

къ1Й, смрьддивъ1М ; л-Ъннвий. — во, нар. 

Мрьзедиво, нехриво, тромо, дЪниво, тяжко, 

смрьддиво ; л-Ьвяво. 
РазвлачББ, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 

влй^чншь. — чеиъ1й, прич. стр. 
Развл^чшпь (да развлйчЕк), гл. д. Навда- 

чммь, увлачммь много, всичкото. — мся, 

гл. възвр. Взииамь да вдача много, при- 

исква ми ся много да вдачк. 
Развл&чюяь (да развлЪк^), гл. д. Развди- 

чшмь. 
РазвлДчтин;, с. ср. отъ развлйчтпь и 

развлачшшся. 
Развлйчюмь (да развлЪкж), гл. д. Развда 



Раввлйчшнм) 



14 



Разврьвювапь 



чммь: 1) В^'Ькл на разнъ! странъ! ; рая- 
тьтрувамь, ра:{карка11Ь ; раввлскАть, раста^с- 
кав11ть. 2) Иапраюаиь нЪчто да стано иро- 
точено, ранкашкано, 4игави. 3) ВрьшА и'Ь 
что ио^ека, разм-Ьтно; провличммь, ирота- 
каиь, разтакамь — мся, гл. възвр. \) Ота- 
ваиь проточенъ, разкашканъ, дигавъ; про- 
влачммся, ироточвамся. Лрмиш-та ся е 
развлЬкла. 2) Пущамся, иротакамся на- 
ддъжь, нашнрь. РазвлЬкли му ся, чир- 
ва-та като на бабушкл^. Ра^влЬклся 
капю одрань царвуль. 8) Прьсвамся на 
нного мЪста. 

ТЧа св буда Нанка чобанъ : 
Стадо-то ти ра8вл'Ькало, 
Ра8вл'Ьк&10, прЪвлЪкало 
Девять ръта калвнчевъ! 
И десято босвлково. Шс. 

Развлйчшию, с. ср. оть развлйчюпь и 
развлйчшися. 

Развл^иювамь (да развлънш), гл. д. Раз- 
нвщвань тъкань за нищкъ! тъ1 й. — мся, 
гл. стр. Разнищвамся. 

Развл^нюваию, с. ср. отъ разил1>июваиь 
и развлъиювамся. 

Развл'1>инБ, ншь, — нялъ, гл. свр, отъ раз- 
вл1>нюваиь. — неиъ1й, прич. стр. 

Развл^Ькйна, с. ж. Разв1'6чеиа, разваачни- 
ч№ва, разоасана жена, мома ; разтрьсана, 
аовдЪкана, бунжица, лигушка ; неряха. 

Развл'Ьк&иъ, с. м. Разваачничшвъ, разв11&- 
ченъ чдовЪкъ, халавъ, тяжькъ на работл, 
на юдъ ; разтрьсанъ, повл'Ькаиъ, повд1Ькдо, 
повдЪчи-навуще, кдинчмдо, калтабанъ ; не* 
раха, неуклй)х1й. 

Развл'ЬкЛк, чешь, — вл^кохъ, — вл^клъ, гл. 
свр. отъ развлйчшмь и развл4ч1аиь. 
— вл'Ьченъ1й, 1) прич. стр. по знаме 
нование-то на гдагода. 2) пр. Разтрьсенъ1б, 
разпасаиъ1Й, развдачиичюванътй ; неопрят* 
вий. 

РазвбдниЕСЪ) с. м. Раст. 8о1апит с1и1са- 
мага, разводничя, разваденка, развадничя, 
разходникъ, руцедиво бъию, кучю грозда, 
утрова; пйсленъ сладког6рьк1й, сорочьи 
ягоди. 

Разводничя, с. ср. Растение разводнакъ. 

Разводш^Б) йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ раз* 
водишваль. — н^иъ1й, прич. стр, 

Разводшавапь (да разводнш), гл. д. На- 
дивамь кодд въ нКчто да ся разрЪди, на- 
иравюмь н1^что водгави ; разводнть. Раз- 
воднилъ виното. — ися, гл. стр. Бъ1ва11Ь 
разводнен ь. 

Развод шавай 16, с. ср. отъ разводшавапь. 

Развбдж, вшь, — двлъ, гл. свр. отъ раз- 
вбждаяь. — деиъ1й, прич. стр. 

Развбждажь (да раавбдх и да рааведж), 



гл. д. Развеждамь, вод& н1&кого, и'Ьчто на- 
гор*, надолу, на разнъ! странъ! да ся раз- 
ходи, да види, да врьши нЪчто, да го ви- 
дять; разкарваиь, нрошьтвамь. ^^а^вс^и /со- 
нктьг, прошьтай гъ1. Койтм ся жени 
скришемь, аа срамь го ювно развож- 
дать. — нея, 1) гл. вьавр. За жнвотнъ!- 
тъ1 : развивамся, разпасвамся, разгонвамся, 
разежвамся, 6'Ьсувамся ; б1)гаться, яров{^ть, 
случйться, обгоняться. Кравата ся е 
разводила. 2) гл. стр. Въ1ваиь разводенъ. 

Развбждаию, с. ср. отъ развбждапь и 
развбждапся. 

Развбзваиь и развбзуваяь (да раввсвж), 
гл. д. Возл, караиь н'1&что на разнъ! стра- 
нъ! ; развезвамь. — мся, гл. стр. 

Развбзваию и развбзуваию с. ср. отъ 
развбзваиь. 

РазвонКваиь (да развон^Ек), гл. ср. Раз- 
вонювамь. 

Разв0111^НБ, ешь, — н'Блъ, гл. свр. отъ раз- 
вои^ваиь. 

Развои!^, ншь,— нйлъ, гл. свр. отъ раз- 
вошаваиь. Да развои'Ь1&. 

Развошаваиь (да зазвонш.), гл. ср. Пу- 
щамь вонк, смрадъ ; развон1^вамь, навонш 
вамь, подвоншвань ; напуск!1ть вонь, ня- 
смр:1дить. — ися, гл. възвр. Зимамь да во- 
н1&1&. 

Развоншваню, с. ср. отъ развошаваиь. 
РазвонЪваню. 

Развой)ваиь (да ся), гл. вт^звр. свр. За бо- 
А%о,тъ поряди1& : да подкача да ряд<к, да 
хващамь наИ-много. 

Развр4т11Ъ1Й, — тьнъ И — тенъ, тяа, тно, 
пр. Развратенъ1Й, разваленъ1Й, разблуднъ1Й, 
бдуднъхй, безчестнъ1Й, безилтнъхй, чапк&нъ ; 
развратний. 

Развратж, йшь, — тйлъ, гл. свр. отъ раз- 
вратюваиь и рнзвр^щаиь. — тбиъ1й, 
прич. стр. Развратнъ1Й. 

Развраттвамь и развращаиь (да развра- 
т;к), гл. д. Разнадтмь, вкарва хь и'Ько10 въ 
лошь, безижтенъ животъ, направшмь н11ко- 
го да стане развратенъ, чапкАнъ ; развра- 
щать. — ися, гл. възвр. Ставамь развра- 
тенъ, разблуденъ, чапклнъ ; развращаться. 

Р«1зкрат1ава111е п развръщаше, с ср. отъ 
рнзкрапавази.. 

РазнрьвКваисн (да ся разврьвпк), гл. въз- 
вр. и вз. Подкачгамь дн врьннь много бръзо, 
иодкач)амъ1 да ьрьвимъ мнозина. РазврьвЬл 

ся СвЬп1Ъ-П1Ъ. 

Разврьв1^г», йшь, — вйлъ, гл. свр. оть раз- 
врьвшваяь. — вб|1Ъ1Й, прич. стр. 

Разврьв1||& (да ся), йшь, — в^лся, гл. свр. 
отъ разврьв-Кваися. 

Разврьвшваиь (да разврьвш), гл. д. НЪ- 



Разврьвюван1е 



16 



Развр^ждавь 



что ваврьвево разваламь; изврьймвамь, 
отврьвмвамь. — ися, гл. вгзвр. и стр. 
Махва ми ся врьвь-та, конець-тъ, на който 
сьмь наврьвенъ, бъ1вамь разврьвеиъ ; из- 
врьвшмся, отврьвшвамся. 

Газврьвшванн), с. ср. отъ разврьвювамь. 
Изврьвюваню, отврьвгаваню. 
I Развр^гапь, гл. свр. отъ разврьгваль. 

— ганъ1Й, прич. стр. 
I Развр^гвашь и развр1гувамь (да равврь- 
тамь), гл. д. I) Брьгаиь на разнъ! стра- 
нъ1 ; разврь1}амь, разпрьсквамь, разбрьк- 
вань; равбрасьаватЬ) разворочать, нвво- 
рбчать. 2) Разм']&тамь данъкъ, паръ1 възъ 
селянъ!, да знае всшеой, какво му ся пада 
да П1аща; разврьламь, разр'Ьзвамь; рас- 
предЪлать. — лся, гл. вгзвр. I) Зимамь 
да врьгамь тврьд1^ много. 2) Врьгамь сп 
др1&хъ1-тъ1 на разнъ! странъ!; събличжмся. 

Развр{>гван1е, с. ср. отъ разврьгваиь и 
разврьгвался. 

РазврьжББ, ешь, — врьзахъ, гл. свр. отъ 
разврьзваль. — врьзацъ1й, прич. стр. 

Разврьзйнчя, с. ср. и 

Развр^занъ буршнъ. Раст. Нетгагга Нгг- 
згиа, саиунчя. 

Развр^зваяь и разврьзуваль (да рааврь- 
звш), гл. д. Развязвамь : 1) Н'Ьчто врьза- 
но разваднмь ; отврьзвамь, отр']&шювамь ; 
ра8вя8Ь1вать, отвявнвать^ отрЪшать. 

Ненчо сеймени дуиаше : 
Сейиени, бидюкъ-башии, 
Молба щ& въ1 ся поиолш, 
Р2К&-Т& да ми разврьжете, 
Р&В&-Т& още д'Ьсн&-тл1, 
Да брьвн2^ въ коюнъ джебовъ!, 
Злато сахатчя да взвадл, 
На ва^е да го харвжш. П-Ьс. 

2) Мчто заврьзано съ магиш разва1}амь; 
отговаривать, отвораавивать. Често ся 
случва младоженець-тъ да блкде заврь- 
зань. Тогава тювъгквать пЬкош. башчк/И, 
която знае да разврьзува, и тю, го раз- 
врьзва. — мся, 1) гл. възвр. Отваршмся, 
ослобождавамся, отпущамся. Разврьза ми 
ся язьгкъ-тъ, отаустн*1ся, зехъ да при- 
казвамь. 2) Отврьзваиея, отвязвамся, отр*- 
шювамся ; развязиватьса, отвязиваться, 
отр-Ьшаться. 3) гл. стр. Бъ1вамь отврь- 
занъ. — Разврьзалъ кесиштл^, зелъ да 
дава оаръ1. — Разврьзалъ си учкурлука, 
харчи безъ м']^рл. — Разврьзалъ като 
лЪсиц;г^-тл воискл-т/^^ захван&дъ много 
работъ!, а н1Ьма да гъ1 сврьши. 

Разврьзваию, с. ср. отъ разврьзваль и 
разврьзвамся. 

РазврьлнБ, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
вр1л1а1[ь. — лецъ1Й, прич. стр. Разврь- 



ганъ1Й, разбрьканъ1Й, разтуренъхй, нечистъ1Й. 
Разврьлено като въ Цигансюпй ишликъ 
(като въ Чафутскл{ чаршиш), много ье- 
чисто, неурядено. 

Развр^лшяь (да разврьлБк), гл. д. Разврьг- 
вамь, разхврьламь. 

Разврьлшше, с. ср. отъ разврклшмь. Раз- 
врьган1е. 

Развр^нувамь, гл. уч. отъ развр^нх. 

Развр^нЛк, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
вр^щаль. — нл^тъ!]!, прич. стр. 

Развр^не (да ся), — нлиося, гл. безл. свр. 
За дъждъ : да подкачи да вали тврьд1& мно- 
го ; да ся разплиска. И токо дошло врЬ- 
мято кай полмощь, ете ти еденъ си- 
ленъ дъясдъ ся разврьнл^ло. 

Развр{>тваль, гл. мн-кр. отъ разврьт']^- 
валь. ^ 

Разврьт'1валь (да разврьтж^ разврьтвамь), 
гл д. Мчто заврьтЬно, стягнато врьтА 
на щтж т& страна да го отсдаб1&, да го 
направИк да ся врьти. — лея, 1) гл. възвр. 
Бръзо, скоро направтмь, изврьшшмь н']&что; 
възсуквамся на нЬчто; развурамся. Раз- 
врьтЪся, та насЬче дрьва. 2) гл. стр. 
Бъ1вамь разврьг]&иъ. 

Разврьт']^ван1«, с. ср. отъ разврьтБвьмь 
и разврьтЬвался. 

Разрьтж, ншь, — т^лъ, гл. свр. отъ раз- 
врьт^валь. — Т'Кнъ1й, прич. стр. 

Развр^ШБК, ишь, — шилъ, гл. свр. отъ раз- 
вр^шшль. — шеиъ1й, прич. стр. 

Разрьшшль (да разврьшв.), гл д. Сврь- 
шено нЬчто разтурммь, развалшмь. Едни 
врьшять, другъг разврьшмть. 

Разврьшюнн), с. ср. отъ разврьшюль. 
Развалмню. 

Разврьщаль (да развьнх, разврьнуваиь), 
гл. д. 1) Права н^Ького да размахне, пр*- 
думвамь го да ся откаже отъ нам1&рецие-то 
си. Разврьнлла го да ся не жени. 2) 
Врьщамь да не отиде на и'Ък2Д'1& ; поврь- 
щамь. 

Малка иома оттоварт : 

Ой тн тебе, вакълъ овч1арь, 

Разврьни сн сиво стадо. 11%с. 

— лея, 1) гл. възвр. Размахвамь да на- 
права нкчто; новрьщамся. 2) гл. стр. Въ1- 
вамь разврьн21тъ. 

Разврьщан1е, с. ср. отъ разврьщаль и 
разврьщался. 

РазврМдл^, ншь, — днлъ, гл. свр. отъ раз- 
вр'Мждаль. — деиъ1й, прич. стр. 

Развр-Кждаяь, развр']Ьд1аваль (да развр!- 
дх), гл. д. За ранд : повр^ждамь, иодвр1&ж- 
дамь, подкустрювамь, подлютмвамь, раздю- 
тмвамь, разбуждамь, разковраждамь ; вере- 
днть, раздражатЬ) распалять, растр&влн- 



Рмвр%ждав1е 



16 



Раав^зваию 



I 



вжть, усйлшвять. РазврЬди ми рамж-Ш/К. 

Отговлрт Помакъ, добъръ юнакъ : 

Млъчн пвдя, не мн раалютн1вай, 

Не мя струвай да ра8вр'Ьжда)1Ь, 

Да раавр-ьждань мой-ть] триста ранъ1 ! Шс. 

— ася, 1) гл. вьзвр. За ранд, за бодкл: 
повр1Ьждамся, подврЪждаися, подвустрювам- 
ся, иод^ютмвамся, разлютшвамся, разбуж- 
даися, разковраждаися, аздисвань ; раздра- 
жйтьоа, расоалатьсЯ) растрйвлнваться, 
усвлнваться. Рана-та му ся разврЬди- 
ла отново. 2) гл. стр. Бъ1вамь разврЪ- 
денъ. 

Газвр^жданн), с. ср. отъ развр11ждапь в 
раввр-Кжданея. 

Гаввр!^ и«> <^я), ншь, — вр'$лся, гл. свр. 
отъ развбранся. 

Разврякамь (да ся), гл. вьзвр. свр. Да пид> 
кач1& да врякамь тврьд1^ много ; да ся раз- 
вряскамь, да ся разврящ^^. 

Газвряскнмь (да ся), гл. вьзвр. свр. Да 
иодкача да вряскамь тврьд'Ь много; да ся 
развр^акань, да ся развряча, да ся раз- 
врящ^^. 

Разврячнк (да ся), ншь, — чился, гл. вьз- 
вр. свр Да ся разврящд. 

Разврящж (да ся), вшь, — щшлся, гл. вьз- 
вр. свр. Да иодкача да врящ& тврьд1^ мно- 
го ; да ся развряч1А, да ся развряскаиь. 

Развурамь (да ся), гл. вгзвр. свр. 1) Да 
иодкач» да удрммь, да бик. 2) Да ся раз- 
врьтл. Развурася и го направи. 

Рнзв'{>Д2, ишь, — днлЪ) гл. свр. отъ раз- 
въждамь. — деиъ1й, прич. стр. 

Разв^ждапь и разоъдваяь (да развъди), 
гл. д. 1) Вьда^ н'Ьчто да стане много; на- 
въждамь, подвъждамь, напюдвамь, разидо- 
дшвамь ; равводнть, распложать, размно* 
жжть. 2) Кдадд, наклаждамь, иодкдаждамь ; 
разкдаждамь, развадшмь, завадшмь, нава- 
ламь огънь ; разводнть, расвладивать 
огонь. Развьждамь огънь. — мся, гл. стр. 
Навъждамся, иодвъждамся, наидодвамся, раз- 
идодюкаися ; разводоться, распложаться, 
разнвожаться. 

Разн^ждаинз, с, ср. отъ рдзвъждань п 
разнъждался. 

Разкънсаиь (да ся), гл. свр. отъ развъ1К- 
вамся ; раскрнчаться. 

Развъ1иванся и развъшуванся (да ся 
развйкань), гл вьзвр. Иодкачммь да въ1- 
камь тврьд* много. Развъгкался е та ся 
чюе по всичкж тл махалж. 

Рйзв^Ь, нар. ОсвЪнь, ако; разв-Ь. Еакь да 
е щл^ мд/Ь, развЬ ако не ся случи нЬчто. 

Разв^вашь и разв^йвань (да разв^ш), гл. 
д. 1) Съ вЪжнн} разнасшмь нЪчто на раз- 
ни странъ!; ра8в1^вйть, разду вать. 2) 



Дрьж1& н1Ьчто на в'Ьтьра, въ въздуха да ся 
в^е, махамь н1&что да ся в1Ьб. РазвЬвамь 
байрмкь. — мся, гл. вьзвр. 1) В-Ьася на 
разнъ! странъ!; разв-Ьвйться. 2) Ходд^, скъ1- 
тамся. Какво ся развЬвашь тждЬва? — 
РазвЪль го е като байркись, разнесъдъ 
го е, разказадъ го е всн1КЪ1му. 

Разв^^ваию, с. ср. отъ разв-Квамь и раз- 
в1^ва]!1ся. 

Ра8В'Ь'дрюва]1СЯ (да ся ра8в^1др1ж), гл. о6. 
За вр'Ьия-то : ставамь в1>дро ; изв'Ьдрювам- 
ся, измснюванся, разшснювамся, разкарвам- 
ся, отваршмся; разв^дрнваться, виведри- 
ваться, вь1ясвнваться. ВрЬмя-то ще ся 
разведри. 

Разв-Ьдрилася планина-та, 
Видвся горъ и долЪ, 
Ввдвся въ поле Ирана, 
Поле-то лове Лалвно. П-Ъс. 

Разв'1^дрюванн), с. ср. отъ разв^дрювамся. 

Разв11Др1Лк (да ся), ишь, — рил са, гл. вьзвр. 
отъ разв1^дрювамся. 

Разв'кй-ил11в;гь. Който много говори безъ да 
иу мъ1сди, деЕомъ1Сдеиъ, брьбрица, цаоадо. 

Разв'Кй-прахъ. Който харчи унесвЪсть, на 
вЪтьра ; разиед1&й-ирахъ, разоий-орьтин^^, 
ирахосникъ, разпрьсникъ, разсъшникъ; моть, 
мотйга, вертолрахъ, расточитсль. Оьгнь 
му излЪзе единь развЬй-прахь. 

Разв'Ьр1Й!^ (да ся), йшь, — рялся, гл. свр. 
отъ разв^Ьршватся. 

Разв']Ьр1аваа1СЯ (да ся развЪрш), гл. вьзвр. 
Оставшмь вЪр^-тл^ си, не дрьжа, не иазл^ 
вЪрл-тА си ; отв1Ьрм1вамся. 

Богъ да убие зем1& Палив1анск&, 
Тамо ся е в'Ьра разв1^рила : 
Не почитать ни бащл^, ни найкд, 
Нито брата, нито налл. сестр&, . . . 
Не си ходять во честнъ! черковъ!, 
Не ся крьстить, не ся Богу иолять, 
Не си зимать свит& литургиш ! Икс. 

Газв^кршваин), с ср. отъ развЬршвамся. 
Разв1^1Ж, ешь, — в4шлъ и — в-Клъ, гл. свр. 

отъ разк'11ва]нь. — вИиъ1% — в'Ь'1Ъ1й и 

— В'кшиъ1й, прич. стр. 
Развяжнк, ешь, — вязахъ, гл,. свр. отъ раз- 

вязнамь. — вяллчъ1йу прич стр. 
Развязваяь и рпзияауваль (да развяж1&), 

гл. д. 1) Ра:шрьзвамь. 2) Нъчто вязано, 

шито развад)амь, ра:1шивамь. 

Тано Оца, ризд внве, 
Ряз& вяже, развнзува, 
Иорнекъ не го аросува, 
Аресува, бсндисува. Шс. 

— ися, 1) гл. вьзвр. Разврьзвамся ; раз- 
вязиваться. 2) гл. стр. Бмвамь раз- 
вязанъ. 
Развязвашо н развязувани), с. ср. отъ 
развязваиь. 



РазвДнатъ1й 



17 



Ра8глас1%вамь 



Развянатъ1Й, гь, та, то, пр. Повяналъхй, 
и»вяиалъ1Й ; поблеклнй. 

Гор& найде повяната, 
Повяната, развяната. 
1& опъ1тва димнъ1Й Марко : 
Что си, гора, повяната, 
Повяната, развяната ? ЛЬс. 

ГиагАзваиь и разгАзуваяь (да разгавх), 

гл. д. Т&лж по иЪчно нагорЬ надолу ; раз- 
тъпквамь, стъпквамь. — мся, гл. вгзвр. 
Хода нагор'Ь надолу; разхождамся, разтъпк- 
вамся. 

Разг&зж, ишь, — 8илъ, гл. свр. отъ разгйз- 
вамь. — зенъ1й, прич. стр. 

Разгайдвамь и разМйдуваль (да разгай- 
дх), гл. д. Оставшмь никого на волж да 
ирави каквото си ще, та става разпустнлтъ, 
хаМиана ; разгащвамь, разпущамь, отпущамь, 
развалммь. Ле имъ даваИ, каквото тЪ 
искатъ, че щешь ги разгайдишь. — мся, 

1) гл. вгзвр. Ставамь разаустнхтъ, хайма- 
на ; разаущамся, развалшмся, изхуйлузм- 
вамся. Да ходи нагорЪ надолу, та ся 
разгайди, сега млечно можешь го при- 
бра. 2) гл. стр. Бъ1вамь разгайденъ. 

Разгайдваии), с. ср. отъ разгайдвамь и 
разгайдвамся. 

Разг4йд^, ишь, — дилъ, гл. свр. отъ раз- 
гайдвамь. — денъ1й, прич. стр. Раз- 
иустн*тъ1Й, отиустихтъ1Й, разслабенъ1Й, раз- 
пасанъ1Й, разваленъ1Й. Ходи разгайденъ, 
неприбрано, несар-Ьтнлто, развлЪканъ. Врь- 
ви му разгайдено, не му отива напрЪдъ. 

Разгй»'1вамь и разгйлтмь (да раагалш), 
гл. д. Галкь. научвамь нЪкого на галеню ; 
разглЪзвамь, разлавшмь ; изн-Бжнвать, вз- 
бал6вь1вать. — МСЯ, 1) гл. възвр. Науч- 
вамся на галеню, ставамь галенъ ; разглЪз- 
вамся, разлавшмся ; изн-Мживаться, изба* 
лбвиваться. 2) гл. стр. Бъ1вамь разгаленъ. 

Разгйлваиш и разгйлюннз, с ср. отъ 
разгялвамь. 

Га;{гал1]Б, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
галвамь. — лепъхй, прач. стр. Разгл'Ь- 
зенъ1Й, разлавенъ1Й ; изнБхенньхй, изба- 
л6ваннь1й. Рада е такава разгалена, 
гл^Ьзена ! 

РазгАртмь (да разгорш), гл. д. Разгорж- 
вамь. 

Разгащвамь и разгащувамь (да разгащх), 
гл. д. \) Свалшмь, отврьзвамь нвкому га 
1ЦЪ1-тъ1. Единъ плаща, другъ разгаща. 

2) Разгайдвамь, разпущамь, отпущамь, раз- 
валммь, не дрьжа стягнато. — мся, 1) 
гл. възвр. Отврьзвамь си, свал}амь си га- 
щъ1-тъ1. 2) Разгайдвамся, разпущамся, от- 
пущамся, развалммся. 3) гл. стр. Бъ1вамь 
разгащенъ. 



Разг4щван1е, с. ср. отъ разгйщвамь и 
разгАщвамся. 

Разг<ащж, ишь, — шилъ, гл. свр. отъ раз- 
г{^п],вамь. — щенъ1й, прич. стр. Разпа- 
санъхй, разгайденъ1Й, разпустнАтъхй, разва- 
ленъ1Й. 

Равгвйцвамь и разгв^цувань (да разгвй- 
ЧВ&), гл. д. Съ гвацаню напра вшмь н1&что 
да стане ияко, разв&свамь н'Ьчто ; раздьвк- 
вамь; раззкевивать, изжевь1вать. — мся, 
1) гл. възвр. Начинамь да гвач1& тврьд']^ 
много, иска ни ся много да гвача. Какво 
си ся разгвацала ? 1) гл. стр. Бъ1вамь 
разгвацанъ. 

Разгв^цваню, с. ср. отъ разгвйцвамь и 
разгв4цвамся. 

Разгв4чБК, ешь, — гвацахъ, гл. свр. отъ 
разгвацвамь. — гвац,ацъ1Й, прич. стр. 

•Разгелдисвамь и разгелдйсувамь (да 
разгелдйшБк), гл. д. Т. Сваршмь, случ- 
вамь, сполучвамь по добр& слук&. 

Разгелдйсванн) и разгелдйсуваше, с. ср. 
отъ разгелдисвамь. 

Разгелдйшкк, ешг, — дйсахъ, гл. свр. отъ 
разгелдисвамь. — дйсанъ1й, прич. стр. 

*РЙ13геле, нар. Т. Растъ-геле, по добрл случ- 
КА, случмйно ; кстати. Стан^ разгеле. 
Разгеле си дошьлъ, да го направимъ. 
Разгеле, Гано, джюрканъ бобъ! 

Разгл&бшмь (да разглобш), гл. д. Разгю- 
бювамь. 

РазглАбшню, с. ср. отъ разглДбюмь. Раз- 
глобмваню. 

Разглав1Я^ (да ся), йшь, — вйлся, гл. свр. 
отъ разглавюмся. — вб11Ъ1й, пргт. стр. 

Разгл^втмся (да ся разглавш), гл. възвр. 
Врьщамь, развалммь главежь ; разгодмвамся. 

Разглавюню, с. ср. отъ разглавюмся. 
Разгодмваню. 

Разгл.1суваль и 

Разгласх^, йшь, — сйлъ, гл. свр. отъ раз- 
глсшвамь. — с^нъ1Й, прич. стр. 

Разгластвамь (да разгласх и да разгла- 
сувамь), гл. д. 1) Нг.что тайно, нЪчто ка- 
зано разказвамь, разправммь да ся чюе, да 
ся знае отъ мнозин* ; разглаш^ть. 2) Обаж 
дамь на народа ; въ1камь ; объявлять на- 
рбду, оглаш^ть. 

Тел1алъ ми въ1ка изъ Будяна града, 
Тел1алъ ми въша, въгка разгласшва : 
Чювате ли иало, иало в голЪмо, 
Цоне пехлеване борбд. ще си бори V Шс. 

ОтдЪка е чюлъ селскъ1Й протогеръ, 
Па е разгласувалъ на все-то село, 
Р-Ьчь по р*чь до царь ся чюло! П-кс. 

3) НЪчто нагласено, съгласено развалммь; 
разлйживать, разстроивать. Разгласена 
му гждулка-та. — мся, гл. стр. Бъхвань 



Разгласшваню 



18 



Р&8гов6риъ1й 



разгдасевъ по знамввование-то на гдагода. 

Разгластвяню, с. ср. отъ разгласшвань 
н разглас1Аванся. 

Равглбб^ йшь) — бйлъ, гл. свр. отъ раз- 
глобшвань. — 6^нъ1й, прич. стр. 

Рааглобшважь (да рааглдбйь), гл. д. 1) 
Направмнь нЪтго на чястн-тъ1, отъ коато 
е оставено то ; разтурммь, разковавамь ; раз- 
бкрАть, раввнмАть, раввжнчнвать. 2) Раз- 
вадмнь, разнебитвамь ; раабявйть. — ися, 

1) гл. вьввр. Разиаданся на чясти-тъ1, отъ 
юпо сьнь направен ь ; разтуршмся; разко - 
вавашся. Вгкьлъ-ть ся разглоби. 

Еога ДЖНТВ& влъта боаху^яна. 

Го погодв между ДВЪ-ТЪ! очн, 

Са разглоби глава Арапинека, 

Какъ дхбъ печенъ тога той ся спружи, 

Той ся спружа ва сурова зеиш. 1Ис 

2) Осдабвамь, отсдабвамь, отсдаб']^вань, из- 
неногвамь, отпадамь, чмаж. Разглобилася, 
станлла коска и козкм. 3) гл. стр. 
Бъ1вань разгдобенъ. 

Разглобшванн;, с. ср. отъ разглобшваль 
н разглобшважса. 

Разглъч^ (да ся), ншь, — чшлсн, гл. свр. 
отъ разглъчтвамся. 

Разглъчшвамся (да ся разглъчйь), гл. въз- 
вр. Начинамь да гдъча тврьд1& много ; раз- 
въивамся ; расжрич^ться. Разглгчмлися 
като Циганаг ма пазаръ (като вь Ци- 
ганскл механл, като на Циганскл 
сватбл). 

Разгл^звамь и разглЪзуваиь (да равгл^Б* 
гл,)у гл. д. ТлЪгл^, научвамь и'Ького на пе- 
зен1е; разгадвамь, раздавншь; нзн^живать, 
■збалдвнвать. — ися, 1) гл. вгзвр. Науч- 
ванся ва гд'Ьзен1е, ставамь гаденъ ; разгад 
вамся, раздавммся; нзнФхнваться, изба- 
лбвиваться. 2) гл. стр. Бъ1вамь разг11&- 
зенъ. 

Разгл^ванн), с. ср. отъ разглЪ'зва1вь и 
разгл'11звамса. 

Разглйдамь, гл. свр. отъ разглйждапь. 
— данъхй, прич. стр. 

Разглйждамь и разглйдвамь (да разгля- 
дамь), гл. д. \) Гдядамь нЬчто отъ вси 
странъ! ; разглядивать, разси^^трнвать, 
обозр-Ьвйть. 2) Гдядамь наокодо ; обгдяж- 
дань, огдяждамь, пр1&гдяждамь, изгдяждамь; 
обглйднвать, оглйдивать, осийтрквать, 
озмр^ть, обзнрй!;^. — жся, гл. възвр. Гдя- 
дамь окодо себе-си, гдядамь наокодо. 

Разглйжданю, с. ср. отъ разглйждаиь и 
разгл^^данся. 

Разгнбчкажь, гл. свр. отъ разш^чквань. 
— ванъ1й, прич. стр. 

Разгн^чкважь и разгн^чкуважь (да раз- 
гмечкамь), гл. д. Съ гмечжаше направммь 



и'Ьчто да омякнв ; размачквамь ; разинпйть. 
— жся, гл. стр. Бъ1вамь разгмечканъ. 

Разгж^чвваню и разгм^^чкуванн), с. ср.\ 
отъ разгж^чквамь. 

Разгн1>в1^, йшь, — внлъ, гл. свр. отъ раз- 
Г11'Ьв1аважь. — в^иъ1й, прич. стр. 1Адо- 
санъ1Й, раздютенъ1Й ; гн'&вний. 

Разгн'Ьв1аважь (да разгн-Ьв^), гл. д. До- 
карвамь н'Ькому гн1Ьвъ ; тдосвамь, ра:иютн1- 
вамь, разсрьждаиь ; разгнйвлять, разсср- 
хввать. — мся, гл. възвр. и стр. (Ста- 
вамь гн1&ввнъ, бъ1вамь разгн1^веиъ; мдос- 
вамся, раздютквамся, разсрьждамся, къш- 
вамь ; разгнЪвлйться. 

Разгн'Ьв1аван1е, с. ср. отъ разгн'1&в1аваяь 
и разгц']Ьв1аважся. 

Разгов^ршжь (да разговбрБк), гл. д, Съ 
говореню, съ приказкъ!, съ дуиъ1 т1&ш1&, 
задисвамь н1^кого; пр']&говар1амь ; разговй- 
рнвать. Отиде при Пенж да ш. разго- 
вори. 

Карамфиле, малой моме, 
Ела да мя разговоришь. 
— Море лудо, море младо, 
Со что да тя разгоиорш ? Шс. 

— ЖСЯ, I) гл. вз. Говора, приказвамь съ 
1|1^кого; бесЪд^; разговйривать, бес^до- 
вать. 2} гл. възвр. Забавшмся, задисвамся 
съ разговоркъ!, егдендисвамся ; забавляться, 
развлев^ться. 3) гл. вз. Мир|&ся, прими- 
рмвамся, помиршвамся, пр'Ьдвартися, ир']^- 
говаршмся, баращисвамся ; поииряться. 4) 
Говоримъ си, приказвамъ! си какъ да ста- 
не н']&что; пр1&говар}амъ1ся, сговар>амъ1ся, 
удумвамъ1ся ; переговйрнваться. 5} гл. 
стр. Бъ1вамь разговоренъ. 

Разгов&ршню, с. ср. отъ разгов^ршжь и 
разговАришся. 

Разговбра, с. ж. Разговорка, забава, егден- 
дже. Млада дугие., севдиджимь разговора ! 

Р^зговорець, ум. м. отъ р^говоръ. 

Разговбрва, с. ж. 1} Забава, разговора, уве 
седеиие, егдендже ; забава, развлеч6н!е. 
Това е една разговорка за мене, да си 
минувамь п6-весело дни тъг. 2) Разговиръ. 

Па ся врьн& старъ1й Д'Ьдо, 
Па си въгкнли, та заплака : 
Бабице-ле раздумчнце, 
Брадще-ле рааговорко ! Шс. 

Р&ЗГОв6рнЪ1Й, — рьнъ И — ренъ, рна, рно, 

7?^?. Что докарва разговоркл, веселие, что 
развеседква ; развеседиъ1Й ; разговор чивии, 
зании&тельний. Разговоренъ чловЬкъ. 

Сана си Стана думаше: 
Траядафиле ра8говорнъ1Й, 
Ра8говорнъ1Й, ра8веселнъ1Й, 
Дали сьмь тя поливала ? П-бс. 



Разговорлйвъ1й 



19 



РазгбтвкБ 



I V. Да въ1 запЪешь а'Ьсень разговорна», 

I П'Ьсемь разговорна, пФснь ра8си'1Ь1ан&. Шс. 

|Рязговорлйвъ1Й, въ, ва, во, пр. Който 

объ1чш да ся разговарм ; говорливъ1Й, сбор- 

1истъ1Й, сборлпвъ1Й ; расговбрчивий. 

I Рйзговбръ, с. м. Кога ся н-Ькой разговарм 

съ никого ; говоръ, разговорна, беседа, сборъ; 

равговоръ. Дойдохлаг па разговоръ, пад- 

I ^ м/кжлм въ разговоръ, стана дума. Саможи- 

Т вий е студенъ въ разговора. 

Разговбрнк, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ раз- 

гов^рншь. — рений, прич. стр, 
Разгов11вамь (да равгов^га;), гл. ср. Раз- 
валимь постъ, ммь блажно, пр1Ьставамь да 
гов'Ь1& ; отгов1&вамь ; разгавливаться. 
Разгов'Кванн), с. ср. отъ разгов^вамь. От- 

гов1&ван1е. 
Разгов^лкъ!, с. ж. Кога ся сврьшмть пос- 
I ти-ти, та разгов-Ьемъ; отгов'Ьлкъ1. 
I РйЗГОВ'8|КЬ, ешь, — в'Блъ, гл. свр. отъ раз- 
\ гов'Мваа1Ь. Да отговЬа. 
Разгодж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ раз- 

годтвамь. — д6нъ1Й, прич стр. 
Разгодювамь (да разгод^), гл д. 1) Раз- 
валммь годежь, тъкмежь, разтъкммвамь 2) 
Натъкмивамь, нагодшвамь кой, кое дЪ да 
стои : наряждамь, разтъЕнтвань, настанш- 
вамь. 

Разгодихмъ! юнаци-тъ1 : 

Кл ^Ь двоица, клд* троица, 

Нъ1е накуиъ девят11и.1а, 

А сосъ мене дори десять 

Въ старъ1Й ЬА.но базирпано. Шс. 

— мся, 1) гл. възвр. Врьщамь, развалммь 



разтъкншванся, 
Бь1вамь разго- 



гбдежш си ; разглавммся, 
разженвамся. 2} гл. стр. 
денъ. 

Разгодшваию, с. ср. отъ разго дшваль и 
рязгодшвамся. 

Разгблвапь и разгблювамь (да разголш), 
гл. д. Разгалшмь, повдигамь др1.хъ1-тъ1 да 
ся видп голо ; възгалшмь, загалюмь ; обна- 
хввать. — мел, гл. възвр. Разврьгамь си 
др11хъ1-тъ1 да ми ся види голо ; възгалммся, 
загалшмся ; обнахиваться. Какво си ся 
разголиль ^ 

Разголваин) и разголюваии;, с. ср. отъ 
разголвахь. 

Разгологащвамся и разгологащувался 
(да ся ра8голога1ц&), гл. възвр. Свалммь 
си гащъ1-тъ1, та ми ся види голо. 

РазгологАщж (да ся), ншь, — щился, гл. 
свр. отъ разгологАщвамся. — 1ц,е11Ъ1й, 
прич. стр. Ходи разгологащенъ, нестяг- 

НАТЪ. 

Разголог^^звамся и разгологжзуваися 
(да ся разголог&8х), гл. възвр. Възгол- 



вамся та ми ся види дъ1рникъ-тъ, зад- 
никъ-тъ. 

Разгологжзл^ (да ся), ишь, — знлся, гл. свр. 
отъ разгологжзважся. 

Разгбнваль и разгбнювапь (да раагбнш^), 
гл д Гона н^что да побегне на разнъх 
странъ! ; разп&ждамь ; разгйннвать. — мся, 
гл. възвр. 1) Начинамъ! да ся гонимъ 
тврьд1& много. 2) За животно : развождамся, 
разпасвамся, развивамся Разгонилася кра- 
ва -та му. 

Разгбнванмз, с. ср. отъ разгбнваль и раз- 
гбнвался. 

Разгбнка, с. ж. 1) Разнъ! тр'Ьвъ1 и бъ1л- 
БЪ1, что мог^ть да разд1^лять цкЬ либета. 
Знае всшкакви бъглкъг и разгонюл. 

Либя хубава Скумрие, 

Сноп№-то иог& запали, 

Ала (гЬно-то не иог^. 

Че си ииа въвъ сЬно-то 

Бс1акаквъ1 бъ1лкъ1 разгонкъ! : 

Сиша-та 6'Ьла тенпава 

И ждъта-та куканвга, 

Та щ&ть мя, либя, накади, 

Та Щ2ть тя отъ иень намрази. П-Ьс. 

2) ТрЬва ИЛИ друго нЬчто, съ което ся 
разгонва н1Ькакво зло. 3) Раст. А{гора Ве1- 
1ас1опа, разваленка, развалничя, отровно бъ1- 
Л1е, старо бъ1Л1е ; бдурь красавица, 6'Бшен- 
лая ягода, воровявъ. Съ това растение 
пон'Ьйд'Ь цЪрять отокъ. 4) Раст. 8о1атит 
пг^гиш, кучю (кучево, кучешко) гроздю, 
зрьнатка, зрьнищець, зрьнешникъ, кучешка 
отрова, мачкъшо гроздю, модриць, муркенъ, 
отровачка ; иасленъ черноягодний, ворб- 

НЬИ ЯГОДЬ!. 

Разгбнъ, см. 1 ) Раст. Капипси1и5 /гса- 
па, жлътурчя, мазни кокалчя ; луговбй ра- 
нункулъ. 2) Раст. 8сгоркг11аг1а, норйч- 
никъ, песья голова, собачья голова, збб* 
ная трава, зббннй кбрень. 3) Раст. Са1 
(ка ра1и5{гг5 ; куросл^пъ, болотний жел- 
тоголбвникъ. 

РазгбнББ, йшь, — ннлъ, гл свр отъ раз- 
гбивань. — ненъхй. прич стр 

РазгорнБ, йшь, — рйлъ, гл. свр. отъ раз- 
горшвапь и разгарюпь. 

Разгоршвапь (да разгорш), гл. д. Разга- 
ршмь, направшмь нЪчто да гори буйно ; раз- 
палвамь. — мся, гл. възвр. Начинамь да 
гор1& буйно ; разпалвамся, разжшрммся; раз- 
гораться. 

Разгоршваню, с. ср отъ разгоршвамь и 

разгоршвамся. 
РазгбтвкБ (да ся), ишь, — внлся, гл. възвр. 

свр Да подкача да готвиь тврьдЬ много ; 

да ся разшьтамь. Разготвилася гостче дл 

пюсрЬща. 



РазгрАбань 



20 



Раагрждж 



Ра8гр4башь, гл. свр. отъ разгр&бваиь. Да 
разхраба. — банъ1й) прич. стр. 

Разгр&бвань и разгр^бюмь (да равгрД- 
бамь и да рявгр^кбоь), гл. д. 1) Грабамь 
бръно нного нЪчта ; расхищ&ть. 2) Зимань, 
хупувамь бръзо, скоро ; брать наподхвйтъ. 
— нея, гл. стр. Бъ1вамь разграбанъ ; 
разпродавамся. 

Равгрмванм) и разгр&бюнм), с. ср. отъ 
разгр&бважь. 

Разгр^бнк, ншь, — бнлъ, ел. свр. отъ раз- 
гр^бвань. — бенъ1Й, прич. стр. 

Разградж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ раз- 
гр4ждаиь. — д^нъ1Й, прич. стр. 

Разгр^дань и разградшвамь (да раз- 
градж), гл. д. Развадгамь, нахвань загра- 
дл-ТА окою н1^9То; отграждамь; разгора- 
жнвать. — иея, гл. стр. Бъ1вамь разгра- 
денъ; разгор&хнваться. 

Га8грйасдан1е и разградюваню, с. ср. 
отъ разгрйждамь. 

Разгран^ (да ся), йшь, — ннлся, гл. възвр. 
свр. За ранл1, за болкл: да граишсамь, да 
почервеней, да врьЕНЛ ; бить поражен- 
нимъ гангр^вою. 

Да бъ1 д&гь Бо1*ь, Стошне, 
Капн&да тн дЪсна р&ка, 
А л1Ьв»-та раагранила, 
Като ружш у градиЕ1& I Ще. 

Разгребж, бшь, — гребахъ, гл. свр. отъ 
разгрйбажь. — б^нъ1й, п]тч. стр. 

Разгрйбакь (да разгребж), гл. д. Греб& на 
разнъ! странъ! за да отвора н'Ьчто ; раз- 
равмнц разръ1вамь. — ися, гл. стр. Бъ1- 
вамь разгребенъ. 

Разгрйбаню, с. ср. отъ разгрйбань. Раз- 
равм1Н1е, разръ1ван1е. 

РазгрббнБ, ншь, — бнлъ, гл. д свр. Да раз- 
рова, да разкопай гробъ ; да отгроб». 
— бенъ1Й) прич. стр. Отгробенъ1Й. 

Разгр1л1яц ншь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
гр'{>Л1амь. — ленъ1Й, прич. стр. 

Разгр^лтяь (да равгръла^), гл. д. Раз- 
гръщамь, разгрътамь, разгрлдвамь, отгръ- 
дммь. — жся, гл. стр. и вгавр. Разгръ- 
щамся, разгрътамся, разгрлдваися, отгръ- 
дммся. 

Разгр^лтню, с. ср. отъ разгр^лшмь. 
Разгръщани, разгрлдваню. 

Разгр1нувамь, гл. уч. отъ разгр^нх. 

Разх^р^нж, ешь, — нхлъ, гл. свр. оть раз- 
гр1щамь и разгр1таиь. — н;ктъ1й, 
прич. стр. 

Разгр1щажь и разгр1тань (да раагр-^нх, 
раагр^нуваиь), гл. д. 1) Н1Ьчто загрънж- 
то разтварммь ; отгръщамь, отгрътамь, раз- 
гръламь, отвармиь ; распйхнвать, раввер- 
тнвать, раскривйть. 2) Пр1&гръи&тъ1 раз- 



д'1тмь, разнинамь ; равянийть. — ися, 
1) гл. възвр. Разтварммь, отварммь др*- 
хъ1 тъ1 си ; разгрълммся, отгръщамся. Как- 
во си ся разгрън;ила ? 2) гл. стр Въ1- 
вамь разгрънАтъ. 

Разгръщай ю и разгр^тааю, с. ср. оть 
разгр'{>тамь. Разгръланю. 

Разгръхаснк (да ся), ишь — авнлся, гл. об. 
свр. Да земА да ся гръшш тврьд'Ь много; 
да ся разкахАра, да ся разиъ1сл&. 

Разгръ1зва9[ь и разгръ1зувамь (да рав- 
гривх), гл. д. Съ гръ1зен1е разтваршмь, 
раздробьавамь нЪчто ; раагриайть. — пея, 
гл. стр Бъ1вамь разгръ1зенъ; равгри* 
г&тъся, 

Разгръ1зван1« и разгръ1зуваи1е, с. ср. 
отъ разгръ1зваль. 

Разгръ13Ж, ешь, — грйзохъ, гл. свр. отъ 
разгръ13вамь. — з^иъ1Й, прич. стр. 

Разгрьш^ (да ся), ншь, — иФлся, гл. възвр. 
свр. Да загрьма тврьд'Ь много. 

Разгр'Квамь (да раагрФш), 1) гл. д. Н^что 
замрьзн&ю туршмь на огънь, на топло да 
ся рьзтопи. 2) гл. ср. Подкачтмь да гр'Ь12, 
да св'1&ТА ; изгр1^вамь. 

Кога и8Л'Ьзе хубава дЪвойва, 

Во дворовъ! слънце разг^'Ь1адо. Шс. 

— мся, гл. възвр. 1) Отъ слънце, отъ топ- 
ло разтопшвамся, стоплювамся та ставамь 
какъвто сьмь бъ1лъ; размразмвамся ; отхо- 
днть. Прозорци-ти ни ся разгрЬшх/^ ; 
ваши стекла отошлй. 2) Гр1&1&, пекА 
тврьд1& много. 

РазгрЪванн), с. ср. отъ разгр'Кваиь и 
разгр^вашся. 

Разгр']&Ш1^Б, йшь, — шйлъ, гл. свр. отъ раз- 
гр']Ьш1ава]11ь. Да съгр']^шк. 

Разгр^^шшвамь (да разгр^шш), гл. ср. 
Направтмь гр'Ьхъ ; сгр1^шшвамь, съгр1&шш- 
вамц съгр']^шьавамь, сбрьквамь; согр-Ьшать. 
Като шмва, разгрЬшмва. 

Разгр']^шюван1е, с. ср. отъ разгрЛ^шю- 
вамь. СгрШшваню. 

Разгр^^нк, ешь, — грФшлъ, гл. свр. отъ 
разгр'11ва91Ь. — гр'Мнъ1й, — гр-Ктъхй и 
— гр'Кшнъ1Й, прич. стр. 

Разгрл1д&нъ, с. м. Който ходи съ разгрл- 
денъ1 грлдъ! ; пологруднй. 

Разгрждвамь и ршзгрждуваль (да раз- 
грждх), гл. д. Разтваржмь, разгръи^амь 
дрЬхъх-тъ! на грждъ1-тъ1, да ся видять ; 
отгрАдвамь, разгрълшмь. — мся, гл. възвр. 
Отваргамь си грАдъ1-тъ1; отгрждвамся, раз- 
грълшмся. Разгръдился катю пехлеванъ 
(като халачь). 

Разгрждванн), с. ср. отъ разгрждвамь ц 
разгрждвамея. 

РазгрждЛк, ншь, — днлъ, гл. свр. отъ раз- 



Разг^гамь 



21 



Раздвоювжнь 



грждвань. Да отгрхдх. — денъ1й, прич. 
стр. Разгръ1енъ1Й. — Двно, нар. Съ от- 
воренъ! грлдъх; отгрлдено, разгръ1ено; на 
распйшку. 
Разг^гамь (да ся), гл. възвр. свр. Да на- 
ченж да гугамь тврьд^Ь много ; да ся раз- 
гувамь, да ся разгугукамь ; рааворковйться. 

Заспала ии назл& 1Ана 

Базирпаву ва кол'Ьна. 

Базирпанъ ш тихомь будитъ: 

Стани, стани назл^ Мно, 

Оть ся зора обзорила, 

Пауни сл разиграли 

По твои-тъ1 равнъ! дворъ», 

Куирии ся разгугали 

По твои-тъ1 герамидъ! ! Шс. 

Ра8гуг;^ка11ь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся 
разгугамь. 

Разгуг^чнк (да ся), ишь,— чился, гл. възвр. 
Да ся разгугамь. 

Разг^камь (да ся), гл. възвр. свр. Да на- 
ченА да гукамь тврьд1Ь много ; да ся раз- 
гугамь, да ся разгугучи ; разворковаться. 

Пауни ся разиграли 

По твои-тъ1 раввъ! дворъ!, 

Билбили ся разп'Ь1али 

По твои-гь1 трендафилъ!, 

Гъл&би ся разгукали 

По твои-тъ1 паратиръ!. П-Ье. 

Разгънвапь и разг^вапь (да разгънх), 

гл, д. Н1Ьчто вгънато, загьнато разтварммь, 

раздиплювамь; отгьнвамь; разтибйть. — мся, 

гл. стр. Бъ1вамь разгънатъ; отгьнвамся, 

разтваршмся ; разгибаться. 
РазгЬнванн) и разгъвани;, с. ср. отъ раз- 

г^нвапь. 
Разг^нж, ешь, — налъ, гл. свр. отъ раз- 

г'^нваз1Ь. — натъ1й, прич. стр. 
Разгъ1здваиь и разгйздувамь (да раз- 

тйзд;к), гл. 0. Нагъ13дено развалжмь, мах- 

вамь гъ1здила-та. — мся, 1) гл възвр. 

Махвямь си, свалшмь си гъ1здила-та. 2) гл. 

стр. Бъ1вамь разгь1зденъ. 
Разгмздваню, с. ср. отъ разпйздвамь и 

разгъ1здваяся. 
РазгжгрЛк (да ся), ешь, — рался, гл възвр 

свр. Да подкача да гхгрж тврьд1Ь много ; 

да ся разбрьбр1&, да ся разпривазвамь. 
Разгжчкамь, гл. свр. отъ разгжчквапь. 

— канъ1Й, прич. стр. 
Разгжчквамь и разгжчкувапь (да раз- 
гжчкамь), гл. д. Г&тань н'Ьчто на разнъ! 

странъ! да падне ; събаршмь, развалхамь, 

— мся, гл. стр. Бъ1вамь разгАчкаеъ ; 

събартмся, развалшмся. 
Разгжчквапн), с. ср. отъ разгжчквамь. 

Събармню, развалшню. 
Разд&вамь (да раздамь), гл. д. Давамь оть 

н'Ьчто едному, другъхму, на мнозинл ; раз- 



давйть. Рсшдалъ си парьг-тяг тю сиро- 
мас&г. Раздалъ имъ по едно комачя 
хлЪбець. 

Мои1ана сабщ извади, 

Стохаву глав& отс1Ьче, 

И веиеръ! му разпаса, 

Дребнъ! жлътици извади, 

На юнаци гь1 раздаде, 

Та гь1 изъ горл поведе. Шс. 

— МСЯ, гл. стр. Бъ1вамь раздаванъ ; раз- 
даваться. — Раздава за богг да прости : 
а) Раздава за помянъ н^^кой умр^^ъ. б) 
Говори празднъ! работъь в) За жен&: йо- 
да два, попиавва, мрьсува. — За живъ давай 
за мрътвещ раздавай. Девятъгй день 
да му не раздадл1ть! 

Разд4ван1«, с. ср. отъ разд&вамь. Разда- 
вачка. 

Раздавйчка, с. ж. 1) Кошто раздава н*что ; 
раздавательница. 2) Кошто раздава за Богъ 
да прости, комто подадва, мрьсува; без- 
честна жена, блудница, цурва ; блудница, 
лн)бод%йка. Жената отъ тлия кллц^ 
бьгла раздавачка, а ммжътъ й бъглъ 
шцЬ правъ чловЪкъ. 3) Раздаваню. Това 
не е за ра^давачкл 

Раздав&чь, с. м. 1) Който раздава н1&что; 
раздаватель. 2) Който не е стисн&тъ, а 
объим да раздава, чтото има; джумертъ. 

РаздйвъБъ и раздйвоБЪ, с. м. 1лЬъ или 
друга гостба отъ задущниц*, раздаванъ! за 
Богъ да прости. Младоженшкь и невЪ- 
ста не бива да шдлть отъ раздовокъ 
до еднл годинж, оти и они щжть ум- 
ржть. 

Раздалбчь, с. м. Местото отъ едното н*- 
что до друго, междд два пр1^дм1&та; раз- 
СТАПЪ ; разстояв1е, отстоян1е) бтступъ, 
отдаленность. 

Раздймь, дад^шь дадохъ, дйлъ, гл. свр. 
отъ разд&вамь. — д4д^нъ1й, прич. стр. 

Раздвбй, с. м. Раздвошваню, раздорица, раз- 
доръ, разколъ. Шаправиосъ раздвой, раз- 
д1^лихъ гъ1 на дв1^ партии, на два тарафа, 
една противъ друг2, да ся карать, да ся 
гонять. 

Раздвбйникъ, с. м. Който раздвомва, пра- 
ви партии межд& н1&кои. Имамъг въ об- 
щиня^-т;^^, въ еснафа дват/роицх^ раз- 
двойници. 

Раздвбйннца, с. ж. Кошто раздвошва, пра- 
ви партии мвжд& нЪкои. 

Раздво^, йшь, — двойлъ, гл. свр. отъ раз- 
двошвамь. — двобнъ1й, прич. стр. 

Раздвошвамь (да раздвош), гл. д. 1) Раз 
д'1&л>амь, нааравшнь н1&что на дв1^; вздвй- 
ивать, раздвйивать. 2) Разд'Ьл}амь, скар- 
вамь, смразшвамь дваминА. — мся, 1) гл. 



Раздвошваню 



22 



РаздрД;и11аиь 



I 



вьзвр, Ставамь, раяд'к1М1мся на Д1ГЬ ; ввдв^- 
швяться, рпадв^яваться. Падн.Ук на зс- 
мштм и ся раадвои. 2) Отд-Ьлммся, раз- 
д^ламоя ; отд-Ьляться, равлучАться. СрЪда 
и пятъкг двоять ли ся, та и опи да 
ся раздвоять? 3) гл. стр. Бъ1камь раз 
двоенъ 

Раздвотваше, с ср. огь раздвотваиь 
п рялдвотвался. 

Разд^иваии? и раздешаванм, с ср отъ 
ралд^пвася. На разденванк, на сьвну 
ваню; на раасв-ЕтЬ. 

Раздбиваея в раздеишвася (да ся раз- 
денн), гл. безл. Става день, разсьвнувася, 
развид-Ьлавася ; раасвЪтйть, удн1Кть. Сега 
е още рано., та да почшками да ся 
раздени. Кога ся разденило, сиромахъ- 
тъ си нашелъ вситьг работи. Нека 
Н61 даде Гостюдь животь да раздепими 
нощеска живи, щм. дойд». пд-рано да 
тя вьгкамъ. Стемнило го, а не го раз 
денило. Стьмнися, разденися^ дойди, 
майсторе, плати ми надници ти. 

Разденй (да ся), — нвлося, гл. свр. отъ раз- 
д^нвася и разденювася. 

Раздбрвамь, гл. мн-кр. отъ раздйрамъ. 

Разд^рж, ешь, — дрйхъ, гл. свр. отъ рав- 
дбрамь. — др4нъ1Й, прич. стр. 

Раздж^врювамся (да ся рааджевря^), гл. 
вгзвр. Начинамь да ся джеврьк тврьд']^ мно- 
го. Разджеврился е катю малко дЬтя. 

Раздж^врнБ (да ся), ишь, — рился, гл. свр. 
отъ раздж^врюваисл. 

Разджюрвамь, гл. свр. отъ разджюрк- 
вамь. — ванъ1Й, прич. стр 

Разджй>рБва]1ь и разджюркуваль (да 
раадхюркаиь), гл. д. Разбрьквамь, размлт- 
вамь.— лея, гл стр. Бъ1вамь разджюрканъ, 
разбрьквамся, разбрьнивваися, разм&твамся 

Радджй>рвван1е и разджй)рвуван1е, с. 
ср. отъ разджюрквамь. 

Раздйгапь (да разднгнх), гл д Раздви- 
гамь. 

Раздйплювамь (да раздйплш), гл. д. Раз- 
вадшмь дип1Ъ1-тъ1 на н'Ьчто, Н1&ЧТ0 сдяпле- 
но, надип1ено разтваршмь. — мся, гл. вьз- 
вр. РаЗВадН1ТЬ ми ся ДИП1Ъ1-ТЪ1. 

Разджалюван1е, с. ср. отъ раздйплю- 
вамь п раздйилювапея. 

Раздйплкк, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз 
дйплювамь. — леиъ1й, прич. стр. 

Раздйрахь (равд^рваиь, да раздерх), гл 
д. Съ драню направшмь н'Ьчто на к*совъ1; 
съдирамь ; равдирйть. — мся, гл. стр. 
Бъ1ваиь раздранъ ; съдирамся ; раадирйться. 

Раадйранн), с. ср. отъ раздйраиь. Съди- 
раше; равдкр&н1е. 



Раздл'1>6йвамь (да раадлъбйш;), гл. д. Раз* 

длъбнамь, р;1зддъб)аиь. 
Раздл'1>баиь, гл. свр. отъ раздлъбвамь. 

— баитлй, прич. стр. 
Раздлъ6&1Ж, егаь, — бйлъ, гл. свр. отъ раз- 

длъбйвамь. Да разд^ъбамь. 
Раздлъбвамь и раздлЪбувамь (да рие* 

длъбамь), гл. д. Д1ъбамь н1&что на разнъ! 

странъ!; раздлъбавамь, разд^ъб>амь. 
РаздлъбI^к, йшь, — бйлъ, гл свр. отъ раз- 

длЪбтмь. Да разд1ъбамь. 
РаздлЪбюиь (да раздлъбш и да раздлъ- 

баиь), гл. д. Разд1ъбкамь. 
РаздбйдЛк (да си), ешь, — дохъ си, гл. ср. 

свр. Да си дойдемъ мнозина, да си надоМ- 

демъ. 

Вси пидвнт ке раадойд;к.ть, 
С'Ьд'Ьда-та ке направять . . . 
Вси пилинт раздойдох&, 
СфдЪла та направиха. Ше. 

РаздомЕ^, йшь, — ийлъ, гл. свр. отъ раз- 
домшвамь. — л6нъ1й, прич. стр. 

Раздолшваль (да раздомш), гл. д. Разго- 
дшвамь, разженвамь. 

Маого ськь майкъ! разплакадъ, 
Много нев'6стъ1 раадоиидъ, 
Дребнъ! сираци оставидъ, 
Да плач№ть, да мя кльн&тъ. Шс. 

— МСЯ, гл. вьзвр. Оставммь си жен*-тж 
(н&жш), наиущамь К1&1цж тл& си, разгодга- 
вамся, разтъкмшвамся, разженвамся. 

Раздомшваию, с. ср отъ раздолшваль и 
раздолшвался. 

Раздбрица, с. ж. и 

Раздбръ, с. м. 1) Н'Ьман1е съгласие, сюгх; 
несъгласие, несговоръ, неслога, раздвой, раз- 
колъ; раздбръ, несоглас1е, несогласица. 
Иомеждя^ имь има раздора. 2) Брька- 
ница, смутиш, см&тнж, млъва ; куягерма, 
суиятица, раздбръ. 

РаздражЕ^Б, йшь, — хйлъ, гл. сзр. отъ раз- 
дражшваль. — ж6нъ1й, прич. стр. 

Раздражтваль (да раздражш), гл. д. Раз- 
дразнммь. — мся, гл. възвр. и стр. Раз 
дразншися. 

Раздражшваше, с. ср. отъ разражшвамь. 
Раздразншн1е. 

РаздрйзинБ, ишь, — нилъ, гл. свр. отъ раз* 
дрйзншль. — ненъ1й, прич. стр. 

Раздрйзншмь, раздразшавамь и раздрйз- 
валь (да раздрязн1&), гл. д. I) Дразшд 
нЪкого, н^Ьчто да заламти за нЪчто ; иод- 
кустрювамь, иодструвамь, разналммь ; драз- 
нпть, иодстрекйть, подзадбривать, под- 
трйвливать. Раздразнихъ овця-ти, т- 
манихъ гъ1 да бл^шть за кръмило. Раз- 
дразнилъ му овця-ти, че му дава ра- 
ки%1и да пие. 2) Дразни, шдосвамь, срьдд, 



Ра8ДР&8Н1аН1в 



23 



Раздр^нввань 



прич. стр. отъ 
млхчтю ся за- 
— раздранг чо- 



1ЮТА никого, н^что ; раздражмвамь, разм- 
досвамь, разгц1&в}авамь, разлютювань ; раз* 
драхнять; раздрахать. 

Та па ся назадъ поврьав, 
Та кучета-та раздразни, 
И овч1аръ1-тъ1 разбудн, 
И кеха}2 т& улова. 11-§с. 

— мся, 1) гл. вгзвр. Приисква ни ся мно- 
го да направа н*что; подкустрювамся, раз- 
налшмся; разжигйться. 2) Раздраживамся, 
раздютюванся, разгн1&вмвамся ; раздражйть- 
ся. 3) гл. стр. Бъ1вамь раздразненъ. 

Раздрйзншню и раздрДзван1е, с. ср. отъ 
раздр&зншяь. 

Раздр^иъ1Й, нъ, на, но, 
разд^рл». Раздраното 
крьта. Дитанъ чловЪкъ 
валъ. 

Раздр4тъ1Й, тъ, та, то, прич. стр. отъ 
раздбрЛк. Раздраеъ1Й. Раздрато му е 
дошло, млчно му е, усилно му е. 

Раздрачй (да ся), — чйлося, гл. свр. отъ 
раздрачювася. 

Раздрачшванн), с. ср. отъ раздрачювася. 

Раздрачшвася (да ся раздрачй), гл. безл. 
Подкачи да ся сьвнува ; разсьвнувася, раз 
зортвася, развид']^лшвася, разденк1вася ; за» 
брезживаться. 

РаздробгаЬ, йшь,— бйлъ, гл. свр. отъ раз- 
дробГавамь. — 66иъ1Й, прич. стр. 

Раздробшвамь (да раздробш), гл. д. На- 
правшмь н']^что на налкъ! късчета ; надро- 
бшвамь ; раздроблять. — мся, гл. стр. 
Бъ1вамь раздробенъ ; надрабшвамся ; раз- 
дробляться. 

Раздробюваню, с. ср. отъ раздробтваль. 
Надробтванк. 

Раздр5нзанъ1й, нъ, на, но, пр. Нестягн^- 
тъ1Й, разнустн&тъ1Й, разтрьсенъхй, разпаса- 
нъ1Й, хадтавъ1Й. Раздронзань чловЬкь. 
— но, нар. НестягнАто, разпустнлто, раз- 
цасано, разтрьсено, халтаво. 

РаздружЕ^, йшь, — хйлъ, гл. свр. отъ раз- 
дружшвапь. — ж6нъ1й, прич. стр 

Раздружшвамь (да раздружш), гл. д. Раз- 
валшмь ешь. чифтъ, рало ; разешювань. 
Раздружихте ми чорапм-ттп, загубихте 
единъ отъ тЪхъ, — мся, гл. стр. Въ1вамь 
раздруженъ. 

Раздружшванн), с. ср. отъ раздружю- 
вашь. Разешюваню. 

Раздр;^иъ, с. м. М^сто, д'Ьто ся крьстосвать 
п&тища, Д']^то единъ и&ть ся разд1Ум1 на 
два или на три другъ! ; крьстопхть, раз- 
пАть, разпАпа, разкрьстница, разкрьстгакъ, 
разколъ ; перекрестокъ, распут1е, раздо- 
рбжнца, равъ-Ьвднйя, раздФльная дордга. 



Отъ об1Ьдъ ся мока разплакала, 
Да бъ1 зачто да бъ1 ни аачто, 
Че поиинА едно лудо-иладо, 
Та й зело в^нець отъ тлавл.-тл^, 
Занесло го дол'Ь подъ село-то, 
Врьлило го на друмъ на раздруна, 
На раздруиа, на п&ть на раао&пе 



те. 



Кога си умря,, тъ1 мя не копай, 

Тъ1 мя не копай въ вехтъ! гробища, 

Нъ на закопай долЪ подъ село, 

ДолЪ подъ село-то въвъ ливадю-то. 

На п&ть крьстоп&ть, на друнъ раздруиа, 

На друиъ разд|/уна между два кр^ие^, 

Д-Ьто минувать млади овчшри. П-Ье. 

Раздр;^самь, гл. свр. отъ раздр^свашь. 
— санъ1й, прич. стр. 

Раздр:^свамь и раздр^^сувамь (да раадру- 
саиь), гл. д. Друсаиь н'1^что на разнъ! 
странъ! ; разтрьсвамь, разтрясвамь, разкла- 
щамь, разлюл1&вамь ; растрясйть, растрй- 
снвать. — ися, 1) гл. възвр. Игра» хо- 
ро или другл^ и'Ькакв& игр^^ зл'Ь, като ся 
само друсамь и подскачюмь. Хванжлися 
на хорото всичюя, раздрусалася и 
баба Дона. 2) гл. стр. Бъ1вамь раздру- 
санъ. Раздруса ми ся главатл. Раз- 
друсах^п ми ся червата. 

Раздр^сванн», с. ср. отъ раздр^свамь и 
раздр^сваися. 

Раздр5^скамь, гл. д. свр. Да раздрусамь. 

— сканъ1й, прич. стр. 
Раздр^гвамь и раздр^гнуваль (да рав- 

дрьгвх), гл. д. Съ дрьгнатю направммь 
н']^что да бухне ; разчесвамь ; перече*сь1- 
вать. — ися, 1) гл. възвр. Начинамь да ся 
дрьгн& тврьд'Ь много ; разчесвамся. 2) гл. 
стр. Бъ1вамь раздрьгнатъ ; разчесвамся. 

Раздр^гваню и раздр^гнуваню, с. ср. 
отъ раздр^гвавь. 

РазрьгнЛк, ешь, — налъ, гл. свр. отъ раз- 
др^гвамь. — натъ1й, прич стр. 

Раздрьдбр1Як (да ся), йшь, — рялся, гл. 
възвр. свр. Да начена да дрьдора тврьд'Ь 
много; да ся разбрьбора, да ся разбрьбрл. 

Раздр^заиь, гл. д. свр. Да разчеша съ 
дрьзалкА ленъ, вльчище; да раздрьцамь, да 
разбиа, да размьнл. — занЪ1й, прич. стр. 

Раздр{>нка][ь, гл. свр. отъ раздр^нквамь. 

— Банъ1й, прич. стр. 
Раздр{>нБвамь и раздрйнвувамь (да раз- 

др1&нкаиь), гл. д. 1) Би1&, дрьнкамь па- 
мукъ, влънл или друго Н1&ЧТ0 да ся раз- 
чете, да бухне ; разчесвамь, раздрьгвамь ; 
ра8чесь1вать. Раздрънкали му влънж-тл. 
2) Н1&ЧТ0 нарядено, накъ1тено развалммь ; 
разбрьквамь, разравммь. Раздрънка ра- 
ботж-тл^. 3) Разказвамь, разнасммь н'Ьчто 
да ся разчюе; бубеиить. Раздрънка го 
изъ цЬло-то село. — мся, 1) гл. възвр. 



Раздр{>11ква111« 



24 



Разд'Кла 



Начннаиь да дрьнкамь тврьд-Ь много. 2) гл. 
стр. Бъ1вань раздрьнкаиь. 

Раздран кваню, с. ср. отъ раздр^нквамь 
I раадр{>икванся. 

Га;<др{>па]1Ь, гл. свр. отъ раздр^пваль. — 
панмй, прич. стр. Ралк*санъ1Й, разио- 
кжсанъ1Й, и:япокжсанъ1Й, дри11авъ1Й. 

Раздрьиваль и раздр^,11)вамь (да рав- 
АР^пань), гл. д. 1 ) Дрьиамь н*что на раз- 
нъ1 странъ!. 2) Оь дрьпаннз знмамъ! мно- 
яива н'Ьчто ; разграбвамь, раззпмвамь. 3) 
Оь дрьпаню разва1Н1мь, разбрьквамь, раз- 
дрьнквань; переков^рвивать, ряст^скнвать. 
4) Съ дрьпаню кльсамь нЪчто ; разкжсвамь, 
разпокАСвамь, изпок*свамь, раздирамь. — 
нея, 1) гл. вьзвр. Дрьпамся на разнъ! 
странъ!. 2) гл. стр. Бъ1вамь раздрьпанъ. 

Раздр1пван1е, с. ср. отъ раздр{>пваль и 
раздр1пваяся. 

Раздрал вамся в раздр'Клуваися (да ся 
равдр'Бма^), гл. вьзвр. Минува ни др1^ика- 
та, развали ми ся др-Ьмка-та, не ми ся др*- 
ме вяче. Дай му нЪчто юлселко да ся 
раздрЬме. 

Маленъ Мвхици думаше : 

Либя хубава Мнлице, 

Нъчто ми ся дрФмка додрЪма, 

Ък въ1кни, 2ибя, та запЪй, 

Та ■ азъ да ся ра8дрЬм&. Шс. 

Раздр^лка, с. ж. За раздрЬмкл, да ся 
раздрЪмемъ, да НЪ1 мине др'1мка-та. Суъие- 
м«1 др^нкъг за раздрЬмкл^, ПЪсень раз- 
говорна па раздрЬмкл1. 

Раздр']Ких (да ся), ешь, — мался, гл. свр. 
отъ раздр-Клвался. 

Разд^иаль, гл. свр. отъ раздуиваль. — 
ланъ1й, прич. стр. 

Раздулваяь и раздулуваль (да раад/- 
мамь), гл. д. 1) Оъ думъ1, съ приказкъ! 
т'Ьш1&, ут1&шмвамь и']^кого ; разговарнмь ; 
утЬшйть, равговйривать. 

А майка й ь& раздумва: 

ЬА. млъчм ЬАнке, не плачв, 

Два-та с& града сватба-та, 

Смвъ соЕОжъ — самъ-си Мидунво ! Ше. 

Пенчю ся жшдба нажшли, 

Нъма вой да го равдума, 

И ваназадъ ся е врьн&лъ, 

И въ градинкА^ си е вдЪвълъ . . . 

И тамъ ся Пенчо об'Ьса. Ше. 

Раздумвай болтна, додЬ му излЪзе ду- 
ш>ата. 2) Съ думъ1, съ съвЪтъ! накар- 
вамь нЪкого да не прави, чтото иб иа11р']&дъ 
е бъиъ намъ1сдидъ да прави ; отговори- 
вать, отсов1^ть1вать, отсуждйть, отс^хв- 
вать, отвращать, отиблвить. Съ ничто 
не можегиь го раздума да не иде. 3) 
гл. с/р. Оставтмся, махвамся да направа 



н'Ьчто ; размах камь, вазгечтисвамь ; переду* 
иивать, отдумивнть, одуммваться, перо- 
ийслнть, отхог&ть, персикнять иам-Кре- 
и1е. Раздумахъ да не ходж днесь. — лея, 

1) гл. вьзвр. Т^шася, утЬшмвамся са- 
мичькъ. 2) гл. стр. Г>ъ1вамь раздуманъ ио 
знаменонание-то на гдагода. 

Раздулваию, с ср. отъ раздулнаяь и 

разд^явался. Раздунка. 
Раздулка, с. ж. Раздумваню. Каза ми го 

само за раздумк;и. 
Раздудчица, ум. ж. отъ раздулка. 

Обрьсн& си б'6л& брад2, 
Заколи си стар& бабд, . . . 
Па ся врьн& старъ1Й д^Ьдо, 
Па си въ1вн&, та заплака : 
Бабице-ле равдуичице, 
Брадице-ле разговорно ! П-Ьс. 

Разд;^халь, гл. свр. отъ раздухваль. 
— ханъ1й, прич. стр. 

Раздухваль и разд^хуваль (да равдухамь), 
гл. д. 1) Съ духаню прьскамь нЪчто на 
разнъ! странъ! ; раадувйть. 2) Духамь на 
н1^что да ся разпали ; ввдувйть, раадувйть. 
Раздухай оггнш. 8) Тъ1камь, съскамь, 
варамь н']&кого да направи н1&что, права 
н^что да стане пб-гол^мо, да иде надалечь, 
да ся разпръсне на пб-много м^ста ; под- 
клаждамь, иодбуждамь, разпалвамь, подба- 
дамь, подбождамь, подбутвамь, подкустрю- 
вамь, подуствамь, подшишквань, насъсквамь; 
раздувать, поддув^^ть, во8жиг<1ть, поджя- 
гйть, подгнЪщйть, подбухдйть, возбух- 
дйть, подстрекйть, насив<1ть, подтрйвли- 
вать. Още повяче раздухала омразм- 
тм помеждм имь. — лея, 1) гл. вьзвр. 
Начинамь да духамь тврьд'Ь много. 2) гл. 
стр. Бъ1ваиь раздуханъ. 

Раздухвани) и разд^хуваин;, с. ср. отъ 
раздухваль. 

Раздъ1рББ (да ся), ишь, — рялся, гл. вьзвр. 
свр. Да зеид да дъ1рш тврьд'Ь много. 

Раздйвкваль и 1>аздАвкуваль (да равдьв- 
чек), гл. д. Съ дьвченю направгамь н'Ьчто 
да омякне ; разгвацвамь. — лея, 1 ) гл. 
вьзвр. Начинамь да дъвча твръд'Ь много. 

2) гл. стр. Бъ1вамь раздъвканъ. 
Раздйвчнк, ешь, — вкяхъ, гл. свр. отъ раз- 

д^ввваль. — вваиъ1й, прич. стр. 
РаздКваль (да равд^нх), гл. д. Разд*нвамь. 
Раздаваше, с. ср. отъ разд'Ь'валь. Раз- 

д1Ьнкан1в. 
Разд'Кла, с. ж. 1) Разд'Ьл}аи1е, разд1^лба ; 

равлува. Жива раздЬла. 2) Н^что, что 

разд1^л1а н1&кои. 

Ся разбуди лудо младо, 
Не си найде мал& мом&, 
Со поотелш ся караше: 



Разд']&л6а 



25 



Разжбнвамь 



Тъ1 постеле, тъ1 раздаде, 

Тъ1 разд-Ьли малА момж ! Л*с. 

РаздЬлба, с. ж. Разд'Ьла. 

Слънче ми е на заходб^, 
Юнаку душш. на раздЪлбж. Шс. 

Разд^^лвамь, гл. мн-кр. отъ раздЪ'лю1ПЬ. 
Разд11л6нъ1Й, нъ, на, но, прич. стр. отъ 

разд'ЬлЕЯ1*. РаздЪленьг лиг,жь и жена ; 

суир/ги въ равд-Ьл-Ь. 
РаздЬлйна, им. соб. женско. 
Ра8Д'КлнЪ1Й, — льнъ и — ленъ, лна, лно, 

пр. РаздЬлтг бьглюл, тр1Ьвъ1. что могать 

да ра.чдвоять, да разд'Ьлять .1юбя отъ любя, 

млжь отъ жен& и др. 

Зи'Ьй си на Рад2^ дуиаше : 
Майка ти сЬди въ горень катъ, 
За тебе ризъ1 С1шива, 
Вс1акаквъ1 бъ1лкъ1 обшива, 
ОираЗНЪ! 6Ъ1ЛКЪ1, разд'Ьлнъ1, 

Дано тя, Радо, намрази. ПЪс. 

Разд'Ьл;^, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ раз- 
д'Кл1аа1ь. 

Разд^лгаль и разд'Ьл1авамь (да разд-Ьлш, 
равд-Блвамь), гл. д. 1) Д'Ьлнь н'Ьчто на н'Ь- 
К0ЛЦИН& ; подво}авамь ; разд'Ьлятъ. 2) Съе- 
диненъ! н']&чта развалшмь; разставшмь, от- 
д'6люмь ; отд-Ьлять. 3) Намирамся помежд;& 
двЬ н1Ьчта ; д'Ьлкб, отд^лммь, разставммь ; 
отдЪлять. Долъ ньг раздЬлча ииви-тъг. 
4) Прав1& раздоръ, смразшвамь, раставшмь; 
разлучать. 

Мари Мито, Мито моие, 
Не слупнай св^тскъ! сборовъ!, 
Сборовъ!, остръ! ножевъ!, 
Ся м&чять да нъ1 разд'Ьлять 
Тебека, Мито, отъ мене, 
Менека, Мито, отъ тебе ! П%с. 

— ися, 1) гл. възвр. Не врьва, не сьмьсъ 
н^Ького заедно; отдвоювамся, отд^Ьлммся; отд*- 
ляться, вь1Д'Ьляться, разлучаться, разста- 
вйться, отшибаться. На пмтм ся раздЬ- 
лг1хми, той ссвам/К пмтш нагорЪ^ азъ на- 
долу. 2) Не другарувамь, не сьмь вяче съдруж 
никъ съ н1Ького, не жив'Ьа сь никого ; от- 
д'Ьламся, отдвошвамся, раздвошвчмся ; раз- 
д-Ьлятся, разлучаться. 3) Разпадамся на 
чясти ; разд'Ьляться. 4) гл. стр. Бъ1ваиь 
разд^енъ. — РаздЬлшмся отъ душш. ра:}- 
ставшмся съ душмь, излиза ми душш-та, 
умирамь. — Раз&Ълммь нЪкого оть ду- 
шш., убивамь го, погубшмь го, умормвамь 
го, зимамь му душа-т*. — На три ма- 
гарета пл-бвж шж не може да раздЬли, 
много е глупавъ. — Скуби-свЪкрьв^., раз- 
дЬли-братю, казвать па злж жен*. — 
РаздЬлилсн съ механджиш-тл., а съ 
меxан^^^-тлx не ся раздЬлю,. РаздЬли- 
лася Коляда отъ бъднъгй вечеръ. 



Разд'Ь'лтню и разд^^лшваню, с. ср. отъ 

раздКлтпь и разд'Кл1а!П[Ся. 
Разд'Ь'нваз1Ь и разд1^нувамь (да разд-Кн^к), 

гл. д. Разд1Ьвамь, зад'ЬнАто н'Ьчто отд'Ьи- 

вамь. — мся, гл. вгзвр. Чтото е зад-Ьнжто 

на гръба ми, свалшмь; разд'&вамся. 

Робъшк! ЛЮЛК& разд-Ьнл^, 

На клонатъ трьнь 1& прикачи. Ше. 

Разд^пваню и разд^нуваню, с. ср. отъ 

разд1>11вамь. Разд-Ьванм. 
Разд'Кнж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 

Д'Кнвамь. — НЛ1ТЪ1Й, 71рич. стр. 
Разджгмювапь (да разджгмнв), гл. д. Раз- 

петл^вамь дугмета. 

Кадхнъ Тодорка токо си сЬди, 
Та раздлгмува златнал дугмета, 
Едно зад&гми, друго разд&гии. ПЪс. 

Разджгмюванмз, с. ср. отъ разджгшю- 
вамь. Разпетл']&ван1в. 

РазджгмБК, ншь, — мнлъ, гл. свр. отъ раз- 
джглювамь. — пешлй, прич. стр 

Разд1ачвамь и раздшчювамь (да раздш- 
чнв), гл. д Разстръ1гвамь дшконъ, накар- 
вамь дтконъ да ся разстръ1же, да не е ве- 
че дмконъ. — мся, гл. възвр. и стр. За 
дшконъ: разстръ1гвамся, отричимся отъ дш- 
конство-то, бъ1вамь раздмченъ. 

Сама си ся оглядува, 
Па си сама тихомь дума : 
Колкото сьмь 6'Ьло 6'Ьлолика, 
Да сьмь малко черноока, 
Поповъ! бъ1хъ разпопила, 
А ДШКОНЪ! раздшчила. П%с. 

Раздщчванш и раз дючю напи), с. ср. отъ 
раздтчвамь. 

Раздшчкв, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
дтчвапь. — ченъ1Й, прич. стр. 

Раз^ясвамся и разбжювашся (да ся раз- 
^жвк), гл. възвр. За животно: подкачжмь 
да ся ВОДА, да ся б1&сувамь ; разб^свамся, 
разб1Бсн'Ьвамся, развождамся. раявивамея, ра.ч- 
иасвамся, разгонвамся ; 6'Бгаться, яровать, 
случйться, обгоняться. Влъци-ти ся разе- 
жювать. 

Раз^ягваню и разбжюваню, с. ср. отъ 
раз^жвапся. 

*Разекйю, с. ж. Разакии. 

Разбнъ, с. ж. Мръвка мясо. 

Раз€шк?ь, йшь, — шйлъ, гл. свр. отъ разе» 
шшваль. — ш6нъ1й, прич. стр. 

Разешшвапь (да разешш), гл. д Разва- 
лммь ешь ; раздружжвамь. Не брькай гъх, 
че щешь ги разешишь — лея, гл. възвр. 
и стр. Развалшмся, раздружшвамся, бъ1- 
вамь разешенъ. 

Разешшваню, с. ср. отъ разешшваль. 
Раздружмваню. 

Разжбнваль и разж^июмь (да разженш), 



Разж(Ч1вап1е 



26 



*Ра8к^^ж[^к 



гл. д. 1) Утъкшен! да се «внять наира- 
вммь да ся не яем&ть; разгодмкань, раз- 
глакмкамь. 2) Наиравммь жоне.нъ! да ся 
иапугтнАть, развалммь жеипдк& 
'Гъкменъ! (ьмь разтъкмила, 
Жсвевъ! сьмь раажевида. Ше. 

— мся, I) гл. възвр Оставммь жен* си 
(нлжм си), напущаися, разд^^дшмся ; раз- 
хрнаться. Лесно е да ся оженигиь, нг 
какъ щешь ся разженишь. 2) гл. стр. 
Бъжамь ра:шененъ. 

Разж(Ч1ван1с и разж^нюнн), с ср. отъ 
разжбиваиь. 

Разж^ннБ, ишь,— ннлъ, гл свр. отъ раз- 
ж^ивамь. — не11Ъ1Й, прич. стр. 

Газжшрвапся и разжтртмся (да ся раз- 
хн1р1&), гл. възвр. Ра^гортвамся, разаад- 
вамся и ставамь на жмрь. Тури на огъ 
нм малко кимюръ да ся разжюри. 

Разжюрвапм) и разжюршвю, с. ср отъ 
разжшрваися. 

Разжтрнк (да ся), ишь,— рил ся, гл. свр. 
отъ разжюрвался. 

Разз^ршся (да ся равзоря), гл. безл. Раз- 
зормвася. 

Раззелени; (да ся), ишь, — вился, гл. свр. 
отъ раззеленшвамся. 

Рьззелепшвамся (да ся раззеленш), гл. 
възвр. Пущамь дистю та ставамь зеденъ; 
разшюммвамся, раздиствамся. Гора-та ся 
раззеленюва ; л-Ьсъ окядивается. Раззе- 
ленился като лип^ въ пожчарь. 

Раззелешаваше, с. ср. отъ раззелеша- 
важся. 

Разз6и&, ешь, — зяхъ, — зялъ, гл. свр отъ 
раззймаль н разз^маиь. 

Раззймамь и ралземаиь (да разземай), гл. 
д. Мнозина зимамъ! и'Ьчто и набръзо. — 
мся, гл. стр Разграбвамся, разародавамся. 

Раззйман1е и разз^лаию, с. ср. отъ раз- 
зймамь. 

Раззйнваль и раззйнуваиь (да раззйях), 
гл. д. Разтвармнь -.и уста-та ; з']&пвамь ; 
раззЪв&ть. Раззинмлъ уста, чегато ще 
мя лапне. Раззинмлъ уста като ма- 
гаря, кога реве. Раззинл^лъ уста като 
мисирчя на слънг^ (като патя). — 
мсй, гл. възвр. Разз-Ьвамся. 

Раззйнванн» и раззйиуваше, с. ср. отъ 
раззйнваяь. 

Раззйи;^, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
зйпваяь. 

Раззнйваяь (да ра8зна1ж), гл. д. Научвам- 
ся за н'Ьчто ; узнавамь, познаваиь, разбирамь. 

Задюбиаея до двЪ нн дуди, 
Любили ИВ ся до три ГОДВНЪ!, 
Никой не гь1 ра88на1а, 
Рашааш гь1 кучка мащеха. ПЬе. 



Р}1;{311Йва111е, с. ср. отъ раззийваиь. 
РаззнАнк, ешь,— зн&шхъ, гл. свр. отъ раз* 

знйвамь. 
Раазорй (да ся), — рялося, гл. безл. отъ 

разлоршвася. 
Раззор)ава111е, с. ср. отъ раззоршвася. 

Рзздрачтваню. 
Раззортвася (да ся раззорн), гл. безл 

Раззаргася, начина да ся показва зора-та 

зазормвася, разсьвнупася, раздрачмвася, раз 

вид'!^д}авася ; забрсзживаться, разсв-ЬтАть 
РаззЬвался (да ся разз'11х), гл. възвр 

Ц'Ьиванся, пуквамся, разсъхвамся, изм'Ьтам 

ся, та з'б1& ; раззинвамся. 

СгЬнъьтъ! ся раа1Ю1'Ьх&, 
Ключедкъ! ся отвориха, 
Портъьтъ! ся раззЪтхА, 
Тогазь влЪзе Татаръ паша. Ше. 

Разз^^ваше, с. ср. отъ разз^вапся. Раз- 
зинваню. 

Разз']ЬнБ (да ся), ешь, — гался, гл свр. отъ 
разз^вамся. 

Разигрйвамь (да разигрйш), гл. д. 1 ) На • 
карвамь конь или друго добъ1чя да играе, 
да ся перчи, кога ходи; разкрьшвань, >ар- 
Ч1& конь ; гарцовйть. 2) Накарва мь н'1&что 
да играе. 3) Отмамвамь н1&кого, като го 
пращамь ту тукъ, ту тамъ ; врьтл, разкар 
вамь ; верт'Бть кого. Разиграва мя както 
си ще ; онъ вертитъ мен^ какъ ем;^ взду- 
нается. — ися, 1) гл. възвр. Подкачммь 
да играш тврьд'Ь много ; расплясаться. 2) 
Подкачшмь да ся движа бръзо, да ся вдъну- 
вамь ; волноваться, взволнов^^ться. Рази- 
гра ми ся кръвьтл1. Разигралося Чер 
но море. 3) Отъ много трьканм ся раз 
сдабвамь ; расходйться, раздвигаться. Чи- 
виш-та ся е разиграла., та ще из- 
лЬзе. 4) гл. стр. Бъ1вамь разиграванъ. 
— НамЪри вргЬмя да си разиграва ко- 
пча, да прави каквото ще. 

Разиграван ю, с. ср. отъ разпгр&ваяь и 
разигрАваяся. 

Ра311грД1Ж, ешь, — рйлъ, гл. свр. отъ рази- 
грАвань. — рйнъ1Й, прич. стр. 

Разйдж (да ся), ешь, — идбхся, — ишьлся, 
гл. свр отъ разйждаяся. 

Разйждаися (да ся разядх), гл. възвр 1) 
За мнозинж: разтурммся, разпрьсвамся, раз- 
отивамь си ; расходйться, разс-ЬвДться. 
Гостп-то ся разидохж. 2) Размъ1вамся, 
разтурммся, ра.зтоп>авамся ; расходйться. 

Разйжданю, с. ср. отъ разйждаяся. 

Разйяаяь (да раз6м&), гл. д. Разнииамь. 

РгЬйшнъ, с. м. Раст. ПтриъеИа алгзит, 
анасонъ, адасонъ, дикансово ; бедрежЦъ. 

РазкАжнБ, ешь, — кйзахъ, гл. с-вр. отъ раз- 
вАавамь. — в]&занъ1й, прич. стр. 



РазБ&звамъ 



27 



Разкйчваиь 



': Разкйзваль и разкЛзувамь (да разкажш), 
гл. д. 1) Говори, казвамь н^что над1ъго 
и широко; приказвамь, ра:и1равшмь; раз- 
сказивать, пов-Ьствовать^ пов1:дать. 2) 
Казвамь, изказвамь н^что на мнозина ; ви- 
сказивать. Да не си го разказалъ «•&- 
кому. 3) Дрьнкамь, дрьдориь, плещ*, трас- 
камь. Разказва ми бабини девягшини. 
— лея, гл. стр. Бъ1вань разказанъ 

Разкйзванн) и разказуваню, с. ср. отъ 
разк^звань. 

Разказ >тйвъ1Й, въ, ва, во, пр. Който объ1 
чш да разказва, да разправт кому тр'Ьбва 
до и кому нетр']^бва10. 

Доно, мида сестро, 
ЬА. бъ1 ти казало, 
Но ти си разказлива, 
Тъ1 ке ме разкаяешь 
По твой-тъ! другачкъ!, 
По мой-тъ1 дружинл ! Шс. 

Р^казъ, с. м. Разказвана, приказваню в*]^- 
что ; приказъ, ириказка ; разсказъ. 

РазкАйвался и разкйювался (да ся раз- 
каян), гл. о6. 1) Изпов'Ьдамь гр1Ьховъ1-тъ1 
си, казвамь, че сьмь виноватъ за н]^что ; 
покайвамся, каися ; ваяться, всЕаяться, 
раскйвваться. 2) Ставамь пишманъ, блъс- 
камь си глав»-т& ; кашся, жшл']^1&, вайкан- 
ся, окайвамся, пишманися ; каяться, рас* 
каиваться. Направи го., нЬма да ся 
разкайвашь. 

Разкривани) и разкйюван^е, с. ср. отъ 
разк&йвамся. 

РазкАинина, с. ж. Чтото плати глобль нЪ- 
кой, кога ся разкае, попишмани за н1Ьчто 
и не го направи ; отм'6тиина, пишманл&къ; 
плата за неустойку. 

Разкалапушваль и разкалапушюмь (да 
разкалапушББ), гл д. Разслабвамь, разпу- 
щамь, отслабвамь, отаущамь. — ися, гл. 
възвр. Разслабвамся разпущамся, отслабвам- 
ся. отпущамся. 

Разкалапушванн) и разкалапуштню, с. 
ср. отъ разкалапушваль. 

Разкалапушнк, ишь, — шилъ, гл. свр. отъ 
разкалапушвамь. — шенъ1й, прич стр. 

РазкДлвалса и разкйлювался (да ся раз- 
калшмь), гл. об. Ставамь каденъ; подкал- 
вася ; погрязн-Мть. Плтища-та ся раз- 
калшхм. 

Разкалугерство, с. ср. Кога ся н^кой раз- 
калугери. 

А момъ! му тихоиь говорять : 
Е валугере, е црьнъ1й дюволе, 
Та м&чно ли е разкалугерство: 
Врьлн си гункь& на жлът& дункш, 
А калинавк& на бЪлъ трендафилъ, 
Чакш1рци-тъ1 на чешмарци-тъ!, 



А сребренъ дивитъ у силенъ огънь, 
А черно книжя у млтнл вод* ! Шс. 

Разкалугерй; (да ся), йшь, — рйлся, гл. 
вгзчр. свр. За калугеръ: да ся разстръхжиь 
и остава калугерство-то, да пр11станА да 
сьмь калугеръ, да врьла расо-то. — рйитлй, 
прич. стр. 

Разкйл1амь (да ся), гл. свр. отъ разкйл- 
вался. — лшиъ1й, прич. стр. 

Разкг1пваль и разк&пуваль (да разкаян), 
гл. д. Въ п^сень: 

Майка й вели, говори : 
Пустни го, керво, на гор2, 
Белки го мечкъ! изтдлть, 
Белки го влъци разкап&ть! Шс. 

— пея, гл. възвр 1) Зимамь да кап* 
тврьд1Ь много. 2) Скапвамся, сплувамся, раз- 
плувамся, смъ1вамся, стопмвамся, схумвам- 
ся, изгнивамь; сгнивг^ть, истл-Ьвать, раз- 
лагаться. Мрьшш-та зе да вонЪе, ще ся 
разкапе. Лахна-та ся разкапа. 

Разк$1пва1пе и разкйпуваню, с. ср отъ 
разкАпвался. 

Разкйичшль (да развопчЕк и да разкоп- 
чшвк), гл. д. Разкопчшваиь. 

РазкДих (да ся) ешь, — пался, гл. свр. 
отъ разк^пвамся.— пацъ1й, прич. стр. 

СкапаиЪ1Й, СПЛуТЪ1Й^ СМЪ1ТЪ1Й, С1уМН&ТЪ1Й, 
ИЗГНИЛЪ1Й. 

Разкйраль, гл. свр. отъ разкарваль. — 

ранъ1й, прич. стр 
РазкДрваль и разкаруваиъ (да разварамь), 

гл. д. 1) Карамь и1Ьчто нагор'Ь-надолу, на- 

самь-нататъкъ : развождамь. 2) Разтнрвамь, 

разгонвамь, разпрьсвамь. 

Стошнъ майк& си не слуш1а, 

Най си стадо-то разкара, 

Изъ самодивска д&брав&. Шс. 

3) Врьтл, разигра вамь ; верт-Мть кого. — 
— лея, 1)гл. възвр. За врЬмя-то : оправшм- 
ся, разшсншвамся, изьасншвамся, изв'1&дрю- 
вамся ; внгведриваться, виясннвать, вед - 
р-Бть, проясняться. ВрЪмя-та ся раз- 
кара 2) гл. стр. Бъ1вамь разкаранъ. 3) 
гл. вз. Карамъ1ся тврьд1& много ; скарвам- 
ся ; разссориваться. 

РазкАрваню, с. ср. отъ разкАрваль и раз* 
карвался. 

Разках^р!^ (да ся), йшь, — рйлся, гл. свр. 
отъ разках^ршваиея. 

Разкахл^ртвалея (да ся разкахл^рш), гл, 
възвр. Ставамь кахлренъ. 

Ргиках^ршваше, с. ср. отъ разкахл^- 
ртвался. 

Разк&чваль и разкачюваиь (да разкачш), 
гл. д. Окачммь и']&что на много м1&ста ; на- 
качшмь. 



ГаакАчнк 



28 



Раавлис&вшмся 



Дод-6 Еленка отдума, 
Той гдав&-т& й отръза 
И й илсата равкачн 
По плетища н колща. П%е. 

Па Н8Н0ЖН тьвк& саблш, 
Че си иогнА дели Дима : 
Достигна го, сьсйчс го, 
Разкачи го по дракъьтъ!. 1Лс. 

Разк^^чнБ, ншь, — чилъ, гл. свр. отъ ряз- 
кДчваяь. — ченъ1й, прич. стр. 

Разк^Ьпкямт., гл. свр. отъ разкйшквапь. 
— ка1ГЬ1й, прич. стр. 

РазкДшкваль и разкАшкувапь (да раз- 
ю^шкаиь), гл. д. Направюнь нЪчто на ка- 
ши, да стане кашмво, като каша. — мся, 
гл. вьзвр. Ставамь кашмвъ, като кашш. 
ВрЬмя-то ся е разкашкало, разкалшю- 
ся е, стандю е мочюрлово. 

РазкДшквапю, с. ср. отъ разкДшкваиь 
и разк&шквался. 

Разк&шлювался (да ся разкйшлх), гл. об. 
Замамь да кашл^ тврьд')^ много ; закашлю- 
вамся много. Разкаъилался е като во- 
дяпчшрь. 

ТлаккшлзБ, (да ся), ешь, — лался, гл. свр. 
отъ разкАшлювамся. 

Разк^БК (да ся), ешь, — к^шлся, гл. свр. 
отъ разкАйвамся. 

Разк&шхь (да ся), гл. свр. отъ разк&й- 
вался. Да ся разкаш. 

РаЗБвДсваяь и разквАсшмь (да разквйсх), 
гл. д Намокрювамь н1Ьчто изсъхнало, 11р'Ь- 
съхнало; смачивать, увлажйть, освЪжйть. 

Тодоръ Николу думаше : 
ЬА дай ми ножш васапскъШ 
Да си 1аблък& разрЪвш, 
Да си уста-та разквас&. Шс. 

РазквДсваню в разквДсшню, с. ср. отъ 

разкв&свамь. 
Разкв&с^Б, ишь, — силъ, гл. свр. отъ раз* 

квДсваль. — сенъ1й, прич. стр. 
РазБвйцваяся и разкв&чшлся (да ся раз- 

квйч1к), гл. възвр. За кокошка: начинамь 

да квач» ; разкдопвамся, разклапвамся. 
РазквДчнБ (да ся), ешь, — цалася, гл. свр. 

отъ разввАцванся. 
Разквич]^ (да ся), йшь, — чгался, гл. свр 

отъ разквичшвамся. 
Разквичюваяся (да ся разквичш), гл. 

вгзвр. Цачинамь да квича тврьд1Ь много. 

Хора ся разглгчшли, свинк ся раз- 

квичшли. 
Разкйлвамь и разкйлюваяь (да разви- 

лЕк), гл. д. На нЪчто намотано направммь 

да ся смъвн&ть н'Ько11 нищкъ] ; изкилвамь. 

Разкили гагбела. — жся, гл. стр. Бъ1- 

вамь разкиенъ. 



Разкйлваин) и разкйлюваню, с. ср. отъ 
развАлваяь. 

Разкнл1Ж ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз* 
кйлвяяь. — лентлй, прич. стр. 

Разклйвапь (да развла^иь и да разкладж), 
гл. д. Клавамь на разнъ! м^Ьста ; разту- 
рммь, наряждамь по н^Ьчто. НарЬзвать 
хлЪбг на филии и го разклавать по 
трапезл-тж. 

Разкладж, ^шь, — дохъ, гл. свр. отъ раз* 
кл4ждамь и разклДвамь. 

Разклйждаиь (да разклади), гл. д Накла- 
двнъ огънь развалммь да не гори: изгаси 
вамь. Разклаждамь оггнм. 

Разклйясдан1е, с. ср. отъ разклйждаиь. 

РазклДмь, влад^шь, гл. свр. отъ разклД* 
вамь. Да расклад&. 

РазклДпамь (да ся), гл. свр. отъ развл&п- 
вался. Да ся разклона. 

Разклапвамся и разклДшамся (да ся раз- 
влйпамь), гл. вгзвр. За кокошка : начи- 
намь да клапамь ; раяклопвамся, разквацвам- 
ся. Кокошката ся е разклапала, дошло 
й е да МАти 

Развл4пваин) и разкл&пшню, с. ср. отъ 
разкл&пвамся. 

РазвлДтж, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ раз- 
клДщамь. — тенъ1й, прич. стр. 

Развлй:Щамь и разкл4тваль (да развлй* 
тль), гл д. 1) КлатА нЬчто ту на еднж 
странж, ту на друг*; волебйть, расвАчи* 
вать. 2) Съ клатеню, съ люлЬмню напра- 
вгамь нЪчто стягнАто да отслабне и да земе 
да ся клати ; разшатнвать, вь1шать1вать. 
Разклатилъ кола. Л^ж му разклатен 
к/^тници-ти ! 3) КлатА, люл^а, люш- 
камь, плакнА; шелнхать, шеволйть, во* 
лихйть. 4) Разлюлявамь, разплаквамь, раз- 
брьквамь; взбАлтивать. — мся, 1) гл. 
вьзвр. КлатАся ту на еднА странА, ту на 
другА ; волеб11ться, расвачяваться. 2) Раз- 
люлЬвамся, разтрьсвамся, разтреаервамся. 3) 
Разигравамся, разлюл1^вамся, разбрьквамся. 
4) гл стр. Бъ1вамъ разклатенъ. 

Разклащали), с. ср. отъ разклащапь и 
разклАщамся. 

Разклйкамь (да ся), гл възвр. свр. Да .че- 
МА да кликамь тврьд1& много ; да ся раз 
въ1камь. 

Разклйнчнк, ишь, — чилъ, гл. д. свр. Да 
развала н1&что .заклинчено. Да ся раз* 
клйнчнБ, гл. възвр. свр. Да станА клин- 
чмло ; да ся разпустнА. Какво си ся раз- 
клинчилъ като пЬкой клинчюло. 

РазклисАвнк, ишь, — вилъ, гл. свр. раз* 
клис^1в1амся. — веиъ1й, прич. стр. 

РазвлисДвшмся (да ся раавлнс&вш), гл. 



Тмклпе&вште 



29 



РазБблъ 



вьзвр. Ставамь клисавъ, клипавъ. Разкли- 

савился като клисавл турт;^. 
ГазклисАвюню, с. ср. отъ разклис^вишся. 
Разклбкамь (да ся), гл. вьзвр. свр Да за- 

Елокань тврьд'Б много. 
Разклош^Б, йшь, — ннлъ, гл. свр. отъ раз- 

влонювамь. — Н(6нъ1Й, прич. стр. 
Разклонювамь (да разклонш), гл. д. Опра- 

вммь клон1€-то на н1Ьчто. — мся, 1) гл. 

възвр. Пущамь клоню ; разв-Ьтвляться. 

Мнка иу цвЪтю пр'Ьпраш1а 
Колко го Мнка пр'&прашю, 
И цвЪтге-то ся разклони, 
Разклони, още равцьвтЬ. Шс. 

2) Разтваршмь клон1е-то си да мине н'Ькой ; 
раздаваться. 3) гл. стр. Бъ1вамь разкло- 
ненъ. 

Разклои1аван1е, с. ср. отъ разклонювамь 
и разклоншгвамся. 

Разклбпвапся и развлопувамся (да ся 
разклбпЕк), гл. вгзвр. За кокошк* : раз- 
Елапвамся, разквацваисм, разквачвамся. 

Разклбпваниз и разклбпуваше, с. ср. отъ 
разклбпвамся. 

РазБлбпнБ (да ся), ишь, — пилася, гл. свр. 
отъ разБлбпвамся. 

Разклбцашь (да ся), гл. свр. отъ разклбц* 
вамся. 

Разклбцвамся и разклбцувапся (да ся 
разклбцамь), гл. възвр. Начинамь да кло- 
цамь тврьдЪ много ; разръхтвамся, раздзип- 
вамся. Еонь-тг ся разскачтлъ^ ся раз- 
клоцалъ и скъгналг подпр/^га. Чюжда- 
та жена като чюждл{ кобъглл ся раз- 
клоцува. 

РазБлоцваше и разклбцуваше, с. ср. отъ 
разБлоцвашся. 

РазБлъцапь, гл. свр. отъ разклъцвамь. 
— 1],аиъ1й, прич. стр. 

Разклъцвамь и разклъцуваль (да раз- 
клъцамь), гл. д. Съ клъцаню надроб1авамь 
н1Ьчто. — мся, гл, възвр. Начинамь да клъ 
цань тврьд'Ь много. 

Разклъцваню и развлъцувате, с. ср. 
отъ разклъцвамь. 

РазкльвАвамь (да ра8кльв;к), гл. д. Съ кль- 
ван1е надробмвамь, намдамь н1Ьчто. —мся, 
гл. възвр. Начинамь да кльв* тврьд1Ь много. 

Разкльваваню, с. ср. отъ разкльвавамь 
и разкльвавамся. 

Разкльвж, ешь, — валъ, гл. свр. отъ раз- 
кльвавамь. — ваиъ1й, прич. стр. 

РазклюпБК, ишь, — пилъ, гл. свр. отъ раз- 
клюптмь, — 11енъ1й, прич. стр. 

Разклюпюмь (да разклюпнь), гл. д. Раз- 
тварщмь, отклопммь. Разклюпи си бЬлж 
книглх. — мся, гл. стр. Бъ1вамь разклю 
пенъ. 



Разкл:й)П1аню, с. ср. отъ разкл^пюмь. 

Разтвармнге. 
Разкобничя, с. ср. Разковничя. 
Разкббпо, с. ср. Разковно. 
Разковйвамь (да разковж), гл. д. Шчю 

заковано развалшмь ; отковаваиь ; разкови- 

вать, отколачивать. 

Да е зва1ала войну майка, 
Че ще БОЙНО да ся жени, 
Да е гривнъ! разкопала, 
Войну кон1а подковала, 
Да е пелешкъ! разнизала, 
Войну кон1а обнизала. Шс. 

— МСЯ, 1) гл. възвр. Начинамь да кова 
тврьд1Ь много. 2) гл. стр. Бъ1вамъ разко- 
ванъ. 

Разков^ванн), с. ср. отъ разковйвамь и 
разБОвавамся. 

РазБОвичя, с, ср. Раст. Тгг/о1шт гереп5; 
трилйстниБъ ползуч!й, 6'Блв1й клеверъ. 

Разкбвпичя, с. ср. Разкобничя, ра:<кобно, 
разковно, разковно бъ1Л1е, ежева тр1Ьва, де- 
миръ бозанъ-оту, кимм-оту; разрьхвъ-трава. 
ТрЬва, за коньто народъ-тъ в-Ьрва, че ужь 
отваршла бравъх и кофарът, правила да ся 
дава иман1е, пр']&прав}ала желязо на злато 
и проч. В-Ьрвать, че въ полунощь ср^щ* 
Еневъ-день, 24 Юним, папьрь-та ся раз- 
цьвт-Ьвала и тутакси пр1Ьцьвт'Ьвала ; тош 
цв'Ьтъ бътлъ ужь разковничя-то. 

Разкбвно, с. ср. Разковничя. Приятель 
безъ пюгрЪшк/^ — ненамЬрвапо разковно. 

Разкбвно 6ъ1ЛМ). Разковничя. 

Разковрй^дль, ишь,— дилъ, гл. свр. отъ раз- 
коврйждамь. — денъ1й, прич. сар. 

Разковр^ждамь (да разковрадх;), гл. д. 
За ранж : повр^Ьждамь, подврЪждамь, раз- 
вр1Ьждамь, подкустрювамъ, иодлютивамь, 
разлютшвамь, разбуждамь ; вередйть, раз- 
верезБивать, раздражать, распалять, рас- 
травливатъ, усйливать. Разковради ра- 
пъг-тъг му. — мся, гл. стр. Бъ1вамь раз- 
ковраденъ ; развереживаться. 

Разковрйждаше, с. ср. отъ разковраж- 
дамь и разковрДждамся. 

Разковж, ешь, — валъ, гл. свр. отъ разко- 
в4вамь. — вй,нъ1й, прич. стр. 

Разкблець, ум м. и разкблчя, ум ср. 
отъ разкблъ. 

Разкблннчшвъгй, въ, ва, во, пр. Който има 
н']^какв& болесть въ срьдце-то. 

Разкблъ, с. м. 1) М*сто, д-Ьто ся крьстос- 
вать илтища, д1Бто П2ьть ся д'к1и на дв1^ 
и повяче странъ! ; разкрьстнпца, разкрьс- 
тмкъ, разнАть, разнАтш, раздрумъ, крьсто- 
нхть, връзкрьстннца ; перекрестокъ, рас- 
пут1е, раздорожица, разъ-Ьздная, разд^ль- 
ная дорбга. 2) Широко равно мЪсто въ 



Развоп&ванъ 



80 



Разкрач валь 



градъ, въ село мехдл клщи-тъ!; идощь, 
стьгда, мейданъ, иейднндлкь ; плдщядь, 
■лацъ. Сбнратся на ранкола та игра- 
ьить х<:ро. '^) Н'Ьмнн№ сьиасие, сдогд; не- 
съгдасве, несговоръ, несмига, рандвой, раз 
доръ, раздорица; раадбръ, несоглас1е, не- 
соглйсвца. 4) Който дрьжИ; нзиов'Ьда и'Ь- 
К01& ересь, който е отст&пидъ отъ иравд- 
тд вЪрл ; еретикъ; раскдлниЕъ, отцеп^- 
нецъ, еретякъ. 5) Д^еннз, дЬдежь, дЪдба, 
раад^»ан1«. Да ударимь овця-тм на раз- 
1Г0Л», да гь1 ра:{Д'Ьаинъ, да гъ1 раза&чииъ. 

Сговарются до троица брапа, 
Д-Ька да вд&ть да л'Ьтувать. 
Отвдохл ва Ввтошш, 
Направиха^ вв'гь1Й разколъ, 
Отлдчвх/К шилетини, 
Швдетини, из1адживи, 
Из1аджини, сагмалици. 11%с, 

РазкопДвахь (дя разкопанк и да равкданлъ), 
гл. д. Съ коиапю разроввамь, изроввамь, 
отроввамь и'Ьчто; раск^пивать, вскапи- 
вать. 

Газкоиаваию, с. ср. отъ разкоп4вамь. 

Разкои^НБ, ешь, — палъ, гл. свр. отъ раз- 
воийвамь. — 1|Аиъ1й, прич. стр. 

Разкоиил^, ешь, — н&лъ, гл. свр. отъ раз- 
копаваль. — ил&тъ1й, прич. стр. 

Разкопчвамь и разкоичювамь (да рав- 
копчвь), гл. д. Скоиченъ! нЬчта разд'Ь- 
ан1мь. — мся, гл. стр. Бъ1вамь разкопченъ. 

Разиб11чваи1е и разкбпчюваию, с. ср. 
отъ разкопчвамь. 

РазкбичнБ, ншь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
кбичвахь. — чен'Ь1й, прич. стр. 

РазкоичГаваль (да равкопчшш), гл. д. 
Закоичмио нЪчто откоачмвамь ; разиетлш- 
вамь, отпетлмвамь ; отстегнватъ, раасте- 
гнвать. — мся, 1) гл. възвр. Излизамь 
изъ К011ЧИ-ТА, изъ дупкж-ТА ; откоич}авам- 
ся, разпетлавамся, отистлмв мся ; раасте- 
гнваться. 2) гл. стр. Бъ1вамь разкоичганъ. 

Ра:шо11Ч1ава111«, с. ср. отъ разкопчшвамь 
и разкопчшвамся. 

РазкопчшнБ, ешь,— чшлъ, гл. свр. отъ 
разкопчтиапь. — ч1а11Ъ1й, прич. стр. 

Разкоряутвал!. и разкормушюмь (да 
раакориушо^), гл. д. Разкормшиь. 

Разкормушиаию н разкормуштию, с. 
ср. отъ разкормушвамь. 

РазкормушкБ, ишь, — шнлъ, гл. свр. отъ 
ралкорлушвамь. Да разкорм№. 

Разк6рм1л^, ишь, — иилъ, гл. свр. отъ раз- 
кбршаяь. — ментлй, прич. стр. 

Разиормшмь и разкбрмювамь (да раз- 
коршк), гл. д 1) Раир1^звам1> корема на 
животно, да му извад* утробъ1-тъ1 ; раз 
кормушвамь, изкормушвамь, изкормшмь, из- 



трамбушвамь, взтръбушвамь, разтръб] 
ваиь ; потрошнть, випйривать, обряжйть. 
2) Раз1111,шмь, цромушвамь корема н'ккоиу 
да му сн интрьсять червата ; изкормшмь, 
изтрамбушвамь; распоривать брюхо. — мся, 
гл. стр. и възвр. Бъ1вамь разкорменъ ; 
разкормушвамся, изкормшмся, изтръбуш- 
вамся. 

Разкбрмшнн) ц разкбрмюванм), с. ср. 
отъ разкбрмшмь. 

Разкбстж (да ся), яшь, — тился, гл. възвр. 
свр. Да ми ся разнижшть кости-тъ1, да ся 
отд-Ьлять една отъ другл. 

Хай на Госаодь да са иолнмъ! 
Да ми те Господь прости ! — 
Тогай юнакъ ся разкосгв, 
Ся разкостн коска оть коскл. Шс. 

Ей ди сестро, злата Ангелвно, 
Извади ми триста лактъ! платно, 
Да пр'Ьстягнань м012 половвнд, 
Вяке ми ся Еоскъ! разкостили ! Шс. 

Разкос^^, яшь, — снлъ, гл. свр. отъ раз- 
косшвамь. — с^11Ъ1й, п]()ич. стр. 

Р!13К0С1авамь (да развеех), гл. д. 1) Раз- 
рЪзвамь нЬчто като съ коса. Глъггъ му 
разкоси крака та. 2) Коса, идосвамь иЬ- 
кого тврьдЪ иного ; разлютшвамь, разшдос- 
вамь, разсрьждамь. — лея, гл. възвр. Косл- 
ся, тдосвамся тврьд1& много; разлютшвам- 
ся, разндосвамся, разсрьждамся, врьквамь, 
къшвамь. 

Дииитрша, малъ1Й съшу, 
Н.'Ьчто иайка ке тн каже. 
Ама да сн не разкосишь : 
Накарай ж, съ1ну, невЬстА-тж, 
Да не ходва горЪ-долЪ, 
ГорЪ-дол* на бЪлъ Дунавъ, 
Да не лъже гемеджии, 
Гемеджии црьнокааци ! Шс. 

Разкосшваим), с. ср. отъ разкосшвамь и 
разкоствался. 

Разкошкаль, гл. д. свр. Да разрошмва 
КОСА -ТА и'Ькому съ кошкане Да ся раз- 
кбшкамь, гл. възвр. свр. Да ся разро- 
ипава съ кошкате— 1санъ1Й, прич. стр. 

Разкрй,квамь п разкракнувань (да раз- 
кракн&), гл д. Разкрачвамь. 

Разкракванш и разкракнуваию, с ср. 
отъ разкрАквал!.. 

Разкракил^, ешь, — нл&л-ь, гл. свр отъ раз- 
краквамь.- 11л;т'1.1й, прич. стр. 

Разкрачваяь и раз1фАчюва.и1> (да раз- 
крита), гл. д. 1) Разтвар}ам1. кр1ка-та ни- 
кому, на н*что ; разкраквнмь, разчекорвамь; 
раскарячнвать. Разкрачихъси краката, 
разкрачихся. 2) На перо, на иисалкА ра:<- 
чеквамь врьха, та пише дебело — лея, I) 
гл. възвр. Разтваршмь са крака-та; разкран- 



Развр&чваню 



31 



Развр^тваиь 



вамся, разкрачшсвамся, разкроквачся, раз- 
крочвамся, разчекорвамся, чекорася ; рас- 
корячиваться. Разкрачился като ракъ 
на бръзЪй. 2) гл. стр. Бъ1вамь разкра- 
чеьъ 

Разкройвате, с. ср. отъ развр&чваиь и 
разкрОчвапся. 

РОзкрачь, с. м. М1Ьсто-то межд* един мм 
и другъ1>а вракъ, кога с& раскрачень! ; 
ст&пна, крачка, чекоръ, разчекоръ, ад^ьиъ ; 
шагъ. Единь разкрачь мЬсто. 

РазкрАчкк, ншь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
врачвамь. — ченъ1й, прич. стр. Съраз- 
крачепъг крака \ каряка. 

Разкрачшсажь (да ся), гл. свр. отъ раз* 
врачшсвашся. 

Разкрачшсвамся (да ся разкрачшсамь), 
гл. вьзвр. Разкрачвамся. 

Разкрива, с. об. 1) Комуто не може да ся 
у годи ; гевезе. 2) Който е много грозенъ, 
разкривенъ. Тю е жива разкрива : съ кри- 
вял, очи, грозни уста, съ гол-Ьмъг уши. 
— Разкрива жжжб, смЬшникъ, шшгобим. 

Разкриеше, йшь, — вйлъ, гл. свр. отъ раз- 
крпвшль. — в^нъ1й, прич. стр. 

Разкрйвюпь и разкрившвапь (да разври- 
вш), гл. д. Цзкрввшвамь н'Ьчто на разнъ! 
странъ!. Разкриви очи на страна. — лея, 
1) гл. възвр. Отъ болЬсть или отъ друго 
н1^что ставам ь кривъ, лихъ, та всичко ми 
ся види криво, чоглаво, отъ всичко ни е 
м2кчно, съ ничто не може да ми ся угоди ; 
покрившвамся, полиниавамся, излишгавамся, 
влишшвамся ; д-Млаться своеправнимъ, 
причудливииъ, капрйзнииъ. ДЪтя то ся 
е разкривило. 2) гл. стр. Бъ]вамь раз- 
кривенъ. — Разкривили му ся кола-та, 
разкривился е. 

Разкрпвшше, с. ср. отъ разкрйвюмь и 
разкрйвшмся. 

Разкроквамся и разкрокнувамся (да ся 
разкрбквл:), гл. възвр. Разкрачвамся. 

Разкрокваню и разврбкауваню, е. ср. 
отъ разкрбквамся. 

Разкрокн^ (да ся), ешь,— н;клся, гл. свр. 
отъ разкроквамся. 

Разкрочвань и разкрбчювамь (да раз* 
крочш.), гл д. Разкрачвамь. 

Разкрочваию, с. ср. отъ рпзкрбчваль и 
разкрочвался. 

РазкрбчнБ, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
крочваль. — чеиъ1й, прич. стр. 

Разкро{^Б, йшь, — кройлъ, гл. свр. отъ раз- 
крошваяь. — кроеиъ]й, прич. стр. 

Разкроигваль (да разврош), гл. д. Скро- 
швань, изкрошвамь всичко-то; расврйнвать. 

РазкръвйвБК, ишь, — внлъ, гл. свр. отъ 
разкръвОвшиь. — венъ1й, прич. стр. 



Разкръвйвтль (да разкръвйвш), гл. д. 

Удрммь, нараншвамь и']^кого, та оотичм 
кръвь. Да му разкръвавУк носа; разбвть 
ему носъ въ вровь. — лся, 1) гл. възвр. 
Удртмся, нараншвамся н'Ьйд'Ь, та ми ооти- 
чи кръвь. 2) гл. стр. Бъ1вамь разкръва- 
веиъ. 

Развръвйвшню, с. ср. отъ рязкръвйвшнь 
и разкръвОвшися. 

Разкръ1ва11ь и разкръ1Йваль (да раз- 
крйвк), гл. д. НЪчто закрьхто, скръ1то от- 
варшмь, отвивамь, изваждамь иа}ав1& да ся 
види ; откръ1вамь ; расврнвйтъ. — ися, 
гл. стр. Бъ1вамь разкрьиъ. 

Разкръ1ваию и разкръ1йваию, с. ср. отъ 
разкръ1ваяь. 

Разкръмваль и разкръ1лшль (да раз- 
крйло^), гл. д. Разтваршмь кръи']^, р&ц'!^. 
— лея, гл. възвр. Разтварммь, разпервамь 

КрЪХлЪ-ТЪ! си, рАЦ'Ь-ТЪ1 СИ. 

Разкръ1лваин) и разкръхлшию, с. ср. 
отъ развръ1лваль. 

РазкръмнБ, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
кръ1лваль. — ленъ1й, прич. стр. Съ 
разкрилени рщЬ го посрЬщнл, на дра- 
го срьдце, радостенъ. 

Разкръ1БК,, ешь, — крь;1лъ, гл. свр. отъ раз- 
кръмваль. — кръ1ТЪ1Й, прич. стр. 

Разкрьпш^, ишь, — пилъ, гл. д. свр. За- 
крьпено да разпери. Да ся разкрьпнк, 
гл. възвр. свр. Да наченА да крьп]& тврьд'Ь 
много. 

Разкрьстица и 

Разкрьстница, с. ж. Разколъ, разкрьстмкъ, 
разиАть, разплтм, раздрумъ, крьстопАтица, 
крьстопАть, връзкрьстница ; переврестовъ, 
распут1е, раздорожица, разъ-Ьздная, раз- 
д'Бльная дорога. 

Налютигя Хредо шестокръио, 

Что изпрати по-старего дЪвера 

По плтища и по исн-тъ! друмища, 

И по вси-тъ1, боше, ра^^крьстннци, 

Со здравиц& по-налъ дЪввръ да ми бара, 

Кой ке найде, д'Ьверъ да си зене. Шс. 

На разкрьстниц^к да не мочи члов^къ 
нощно врЬмя, оти нехвела. На раз- 
крьстниц/а съ водм да го посътл^тъ! 
Орли-ти, вранъг-тъг и псити да тя 
изкинл^ть на к^/согк разкрьстницл^! 
Клятвъ!. 

Разкрьстюкъ, с. м. Разкрьстица, разкрьст- 
ница. 

Разкрьтваль и разкрг.туваль (да ряз- 
врьтЕк), гл. д. Разкрьщамь: 1) КрьтА, 
изкрьтвамъ н1Ьчто на разнъ! мЪста ; взл^- 
ийвать. Разкрьтиль лЬпежю,. 2) Съ 
крьтеше разклатвамь, разлюлЪвамь и']&что. 



Р«1кр1>тван1« 32 

— мся, гл. въавр. и стр, Бъ1камь раз- 
крьтенъ ; рахкрьщамоя. 

1*а:1кр^тна1110 и ргшкрЬгунаии), с. ср. 
оть раикрьтнняь. Га:{крь11^а11№ 

ГазкрьтЛк, ишь, - тниъ, гл. свр. отъ ряз- 
кр^твлиь и раакр[>1ца»1>. — те11Ъ1й, 
прич. стр. 

Газкр^>111ва)1ь и разкр{>111юиая1> (да рав- 
крьш1&), гл. д. 1) Сь крьшеше прЪчюи- 
намь м1^что на дв1> ; ир^крьшкамь. Раз- 
крьшилъ прА^тчк л^-тА\ 2) Крьш1Д, киьк, 
ннвинаиь, ЧЮП1&, врьтл ; ввгибйть, навн - 
в^ть, ивиинйть. Ривн/К смаг/К разкрьш- 
ва. о) 1Арч1&, разигравамь конь ; гарцо- 
вйть. 4) Разчюикамь, иачюпвамь, иааробм- 
вамь н^что на знлци, на кжсовъ! ; натро- 
шквамь, ннкротмвимь; перскрошивать, 
расврошявать. 

И сн отмахъ хвЪ б'Ьдъ1 проскуръ1 
Отъ И01&-Т& ИИЛ& СТ&Р& майкд, 
Гъ1 разкрьшихъ на хрьтъ1, з&г&ръ! -, 
Хръти 1ад&ть, 8;кгАрн не 1ад&ть ! П-§с. 

— мся, 1) гл. вгзвр. Извинамся, врьтлся, 
крьшькся, ЧЮ111& си сиаг«-тд[; ; рязминать- 
ся. 2) гл. стр. Бъ1вань разкрьшенъ. 

Газкрьшваию, с. ср. отъ разкрьшвапь и 
разирьшиался. 

Разкрьшнк, вшъ, — шнлъ, гл свр отъ 
разкр^швамь. — шеиъ1й, прич стр. 

Разкрьщаиь (да разкрьтл^), гл. д. Разкрьт- 
вамь. 

Разкрякамь (да ся), гл. възвр. свр Да за 
крякамь тврьд^Ь много. 

Разкряскамь (да ся), гл свр. отъ раз- 
кряскваяся. Да ся разкрящл^. 

Разкрясквался и разкряскувался (да са 
разкряскамь и да ся разврящж), гл. въз- 
вр Начпнамь да кряскамь тврьд^Ь много ; 
да ся развъ1камь, да ся разглъчнь ; раскри- 
чаться. Разкряскалпся като жшби въ 
каль. 

Разкрящж (да ся), вшь, — щтлся, гл. свр. 
отъ разкрйсквамся. 

РазкудкудГакамь, гл. свр. отъ разкудку- 
дшкналь. Да ся разкудкуднлкамь, да 
паченА да кудкудмкамь тврьд1Ь много. 

Раз1судкуд1акваиь п разкудкудшцваяь 
(да разкудкуд1аЕамь), гл. д. Скръпино нЬ- 
что разправ^амь, разкахнамь на миозпн;^ : 
раздрьнквамь; разглашать. Разкудкудшка 
го по цЬло-пю село. 

Ризвукурикаяь (да ся), гл. възвр. свр Да 

начеид да кукурикамь много. 
Разкуийчнк (да ся), ишь,— чился, гл. 

свр. отъ разкуяйчшлся. 
Раз куми ч тя ея (да ся раскуинчвк), гл 



Развъ1|скамь 






разкумммся. Вечерь ся кумичи, гутреп^ 
см разкумичм. 

Ра31суя1>г» (да ся), йшь, — милея, гл. свр, 
оть разкушаяся. 

Разкумшяся (да ся разкумйь), гл. възвр. 
ПрЬсгавамь да б*д* н1.кому кумъ, разва- 
люмь кумство ; ранкумишамся. Лисицл^ и 
влъкъ стан.у,ли кумове, доклЪ открад- 
нлть кокошк.у,, кога ш открадн,кли, 
разкумилися. 

Разкупвапь и разкупувань (да разку- 
поб), гл. д. Купувамь всичко, что има за 
продань, безъ да оставж отъ него н^что; 
раскупАть, внкуш^ть. — яся, гл. стр. 
Бъ1вамь разкуиенъ. 

Разкуиваше и разкупуван№, с. ср. отъ 
разкупваяь. 

Разк^пнь, вшь, — ивлъ, гл. свр. оть раз» 
купваяь. — иеимй, прич. стр. 

Р:!ЗК^цамь (да ся), гл. възвр свр. Да под- 
качи да куцамь тврьд^Ь много. 

Разкънвамь и разкънунамь (да разкънх), 
гл. д. РазкАсвамь. 

Разкт>11Л1, ешь, — налъ, гл. свр. отъ раз- 
кънвань. — 11атъ1й, прич. стр. 

Разкъ1к6т411 (да ся), ишь, — тнлся, гл. въз- 
вр. свр. Да подкачиь да сн къ1кота тврьд* 
много ; да ся разкъ1скамь. 

Разкъюваяь и разкъшуваяь (да разкй- 
нж), гл. д Разкънвамь, разклсвамъ. Хва- 
ли мя, усто, щ/а тя разкъгн,у{.' Зверове 
(орли) да го разкинжть ! 

Разкъшж, ешь, — налъ, гл. свр. отъ раз- 
къ111ваяь. — 11атъ1й, прич. стр. 

Разкъ1п1^ваяь (да рязкипк), гл. д. На- 
правгамь нЬкого да къши, да ся влънува, 
да ся мдосва. 1Адъ ми разкътЪва, кога 
чюуи такова нЬчто. — яся, 1) гл. възвр. 
Начинамь да къта тврьдЬ много. 2) Къш- 
намь, разидосвамся, рчзлютшвамся. 

Разкът11ва11Ю, с. ср. отъ разкъ11|1;вамь 
и разкъш-Кваяся. 

Разкъшнк, йшь, — п^лъ, гл. свр. отъ раз- 
къшКваяь. 

Разкъ1свань и разктлсиуиаяь (да раз- 
кисна), гл. д Съ къ1снат№ нанракшмь 
н'Ьчто да омнкне, да набъбне ; размДчивать. 
— мся, гл. възвр. Отъ къ1снатнз въ н'Ьчто 
омяквамь, набъбкамь ; раииокать, разбу» 
хать, разначиваться, Да сЬди да ся 
разкисне. 

Разкъ1сва1110 и разкмсиувани*, с. ср. оть 
разкъ'1сва]11ь. 

Разкъ1сел1^Б (да ся), йшь, — лнлся, гл. 
възвр. свр. Да стаи& къ1селъ, да ся раз- 
срьдА, да ся разлютА. Разкьгсели-хся е 
като кь1селгщм. 



възвр. Пр^ставамь да блдл никому кумъ ; | Разкъ1свамь (да ся), гл. възвр. свр. Да 



Развъ1снл» 



33 



Р&злива 



зем& да ся къ1скамь тврьд'6 много ; да ся 

разкъ1кот2. 
Разкъ1СНЖ, ешь, — налъ, гл. свр. отъ раз- 

къ1свамь. — иатъ1й, прич. стр. 
1*азкъ1твлл[ь и разкъ1тува11[Ь (да разкй- 

тх), гл. д. 1) Н1&ЧГ0 накънено развалтмь ; 

разкъивамь. 2) Накънвамь н-Ьчто тврьд1Ь 

много; разкъивамь. — мся, 1) гл. възвр. 

Свалшмь си къиила та ; разкъхчвамся. 2} 

Накъ1твамся тврьд'Ь много ; разкъивамся. 3) 

гл. стр. Въ1вамь разкъиенъ. 
РазБЪ1тван1е, с. ср. отъ разкъхтваль и 

раЗКЪ1ТВа111СЯ. 

Развъ1ТЖ, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ раз- 
кънвань. — тенъ1Й, прич. стр. 

РадБЪ1хамь (да ся), гл. възвр. свр. Да зе- 
м& да кънамь тврьд1^ много. 

Разкъ1чваль и разкъхчювапь (да разкй- 
чвк), гл. д. Разкъ1твамь. 

Разкъ1ЧББ, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
Бъгхвамь. — чеиъ1Й, прич. стр. 

Разкжкруваяся (да ся разкжЕрл&), гл. 
възвр. Начинамь да к^кр& тврьд']^ много. 
Разк/^^кралася е като гръня съ копривж. 

Разкжкрл; (да ся), ешь, — рался, гл. свр. 
отъ разкжврувамся. 

Разкжсапь, гл. свр. отъ разкжсвамь. 
— санъ1Й, прич., стр. 

Разкжсвамь и развжсуваль (да разк;^- 
самь), гл. д. 1) Клсамь нЬчто та го пра- 
ва на к^совъ!, на парцалът ; раздирамь, 
разкънвамь, разкъшвамь, разк^цвамь; раз- 
рь1вать, раздирать, растерзивать. Раз- 
кжалъ си д^^^жл-Ш/К, книгжтл. Раз- 
кл^сва го съ з;г1битш си. 2) ЬАдосвамь 
никого тврьд1Ь много. — мся, 1) гл. възвр. 
Мдосвамся тврьд'Ь много. Ще ся разкъса 
отъ шдъ. 2) гл. стр. Бъ1вамь разх^санъ ; 
разкъивамся, разкъшвамся. 

Газ1;жсваню и разкжсуван№, с. ср. отъ 
разкжсвамь. 

Газвжцамь, гл. свр. отъ разкя^цвань. 
Да разкАсамь. — цацъ1Й, прич. стр. 

Разкжцвамь п разкжцувамь (да развх- 
цамь), гл. д. РазкАсвамь, разкъшвамь, раз- 
кънвамь. Да бъ1ло лесно живъ да го раз- 
клхцать отъ шдъ. 

Разкжцваию, с. ср. отъ разкжцвамь. Раз- 
кисвате. 

Разл^валь, гл. ср. Не мирувамь, б'Ьсн1Ьа, 
б*сувамь, лудувамь, салмувамь, иаскачшмь ; 
шалнть. ДЬтя кога разлава прЪдъ св-Ьтъ, 
трЬбва всшкой да го заплука. Кога дЬ- 
тя разлава^ играе му нЬкое ребро. Не 
разлавайте^ дЩа I 

РазлДвений, нъ, на, но, пр. За дЪтя: 
разгалеиъ1Й, разгл1Ьзенъ1Й. 

Разлйгамь (да раздоасЕк), гл. д. Разста- 



вммь, разтуримь, наряждамь ; расвлйди- 
вать, разлагг1ть. — мся, гл. възвр. Изтя- 
гамся, тръкаламся, разполагамся. Разло- 
жися на миндера да го чмка. 

Разл&ганю, с. ср. отъ разлАгамь и раз- 
л4гамся. 

Разлйтъ1й, тъ, та, то, пр. Что е съ низ- 
къ1, съ пол1&гатъ1 краища, первазъ! ; пло- 
скъ1Й, П1Ъ1ТКЪ1Й; плбск1й, блюдовйть1й. 
Разлатъ слдъ, блюдо. Разлата паница. 

Разлйвамь (да разл^ш^), гл. д. 1) Напра - 
вшмь н']^что да изтече ; изливамь, разсъш- 
вамь ; разливйтъ, виливйть, нзлнвйть, 
низливйть. РазлЪшхъ водл-тл. 2) ЛЪш 
ВОДА или друго н'Ьчто на разнъг м^Ьста, въ 
разнъ! сслдовъ! ; разливйть. 3) Изливамь 
много ВОДА ; проливамь ; пролнвйть. — мся, 
1) гл. възвр. Изтичммь изъ сслда ; изли- 
вамся, разсъшвамся; разливаться, вилн- 
ваться, изливйться. 2) Излизамь изъ бр1&- 
говъ1-тъ1 си, та заливамь много м*ста ; 
разливаться. РЬка-та се разлЪ ; рЪка 
вйступила изъ береговъ. 

Тунд«1а кр'Ьако врьвн, ала тажко носи, 
Отъ балканъ изтичш, отъ Старл планина, 
Два сн'Ьга ся топять, въ два брЪга ся бишть, 
Че ся разлива по росно ливадк, 
Че си ии носи воакаквъ! бъ1лкъ1. Шс. 

3) йзливамся, източвамся, разточвамся, раз- 
плющвамся. 

Той, что ми даде тблъко, 
Да ся тръкали като него ; 
Той, что ми даде пръстена, 
Да ся разлее като него •, 
Той, что ми 1^'Ьлуна лице-то, 
Да ся блаж1ава со мене ! П-Ьс. 

4) гл. стр. Бъ1вамь разл1&нъ; йзливамся, 
разсъшвамся; разливаться, виливаться. 

Разлйванш, с. ср. отъ разлйвамь и раз- 
лйвамся. 

Разлйвище, с ср. Низко м*сто край р*кж, 
което може да блде заливано, когато при- 
дойде р'Ька-та; нйзменность. 

РазлигДв1Як (да ся), ишь, — вился, гл. свр, 
отъ разлпгАвюмся. — венъ1й, прич. 
стр. 

Разлиг4вишся (да ся разлигавш), гл. въз- 
вр. 1) Зимать да ми тек&ть лигъ1-тъ1, но- 
кръшамся съ лигъ1. Разлигавился като 
лигавл магариц<){. 2) Разплаквамся, раз- 
циврювамся, разцил»амся. Какво си ся раз^ 
лигавилъ, потрай, щ,Ух ти дамь. 

Разлиг^вюшо, с. ср. отъ разлиг&вюмся. 

Рйзлика, с. ж. Кога едно нЪчто ся различш 
отъ друго, когато не сн приличмть ; от- 
лика ; ра8лйч1е, рйзяость, отм-Бна. ШЬ- 
мать никаквлх разликА^, не моглть ио 
ничто да ся различять. 



Раз.1Йстванся 



34 



Разлюл^ваиь 



Треп» му вмв говори: 

11а аае н^маиь нвчтачко, 

Ама оьмь баре хубавка, 

Хубавва, аманъ гъ^адавка, 

На слъвце-то сьмь прнлка, 

На м1»сачив«, аманъ, рамвка ! 1Ле. 

Разлйстважся и разлиспаваися (да са 
рамйстж), гл. вгзвр. Пущамь, разиущамь 
ллспб, поЕръ1вамся съ шюмл ; разшюмш- 
вамся, зашюммвамся ; одЪв&ться, покрн- 
вйться лйстьеиъ, опушйться, окйдивать* 
оа. Гората ся разлиства, разшюм№ва; 
лЪсъ овйднвается. 

Разлйстванн) и разлистшваню, с. ср. 
отъ разлйстважся. 

Ра8.1Йстж (да ся), ишь, — тнлся, гл. свр. 
отъ разлйстваися. — стентай, прич. 
стр. 

Разлйчнъ1Й, — чьнъ и — ченъ, чна, чно, 
пр. Что не е еднакъвъ съ друго, что има 
раз1ИЕ&, что ся раз1вчм, что не при1ич}а 
на друго ; разнъ1Й, отдичнъ1Й ; равдйчннй, 
отлйчний, отлйк1й, отмФнннй, рйзний. 
— ЧНО) нар. Нееднакво, разно; различно, 
отлично, отхФнно. 

Различи, йшь, — чйлъ, гл. свр. отъ раз- 
личюваиь. — ч6нъ1Й, прич. стр. 

Различшвашь (да равлнчйк), гл, д. Разио- 
знавамь едно н'1&что отъ друго по н1^кои 
бЪд1&31 ; отдичмвамь ; рааличйть, отлнчйть. 
— ися, гл. възвр. Раздлчюмь, оттчшваися. 

Различюваню, с. ср. отъ различшвамь 
и различшвамся. 

Разлйчшмь, гл. ср. Не при1ич}амь на нЪ- 
что, н1&мамь придик2^ съ него ; раздичювам- 
ся, отдичмшь, отдичмвамся ; равлнчйться, 
раалнчествовать, отлнчйться. 

Разлйчшню, с. ср. отъ разлйчшкь. От- 

1ИЧШН1е. 

Разл6женъ1й, нъ, на, но, пр. Бо8то има 
широко срьдце, не е припрятъ, който не 
му мъ1сли много, а си жив'Ье нашироко. 

РазлбжББ, ншь, — авилъ, гл. свр. отъ раз- 
л&гамь. — женъ1й, прич. стр. 

Разлбж^, ншь,— мйлъ, гл. свр. отъ раз* 
лолшвамь. — и^нъ1Й, прич. стр. 

Разлоиюваяь и разлбмшмь (да равлднш), 
гл. д. Съ доменю направшмь н1&что на кл- 
совъ1 ; равлйилнвать, равлйиивать. — лея, 
гл. стр. и вт^вр. Лоиася на кдсовъ! ; 
раалймлнваться. 

Разложшвапю и разл&жюню, с. ср. отъ 
раз.10Л1аваль. 

Разлошшз^, ншь,— вйлъ, гл. свр. отъ 
разлошшвшваяь. — вбиъ1й, прич. стр. 

Разлошшвшважь (да раалошшвш), гл. д. 
Направммь нЪкого да стане лошъ, дошмвъ; 
развадшмь. Сатана-та разпращаль вси- 
тх1 дмволчг по людтето да гял лт^жшть 



и разлошювать. — жся, гл. възвр. и 
стр. Ставамь дошь. 

Разлуд^важь (да ся), гл. вгзвр. свр. Да 
зем.& да дудувамь тврьд'Ь много. 

Разл^пважь и разл;^пшжь (да равлупш), 
гл. д. Одуашмь, окрьтвамь н'Ьчто на мно- 
го мЪста. — жся, гл. стр. Бъ1вамь раз- 
дупенъ. 

Разлепваше и разл^птнм), с. ср. отъ 
разлупважь. 

Разл;^анБ, ншь, — пнлъ, гл. свр. отъ раз* 
л;^пважь. — пенъ1й, прич. стр. 

РазлЪ'гажся и разл'Кгиувался (да ся раа- 
лФгнак), гл. възвр. Простирамся, размЪт- 
ваися, тръкананся, изтягамся ; вавйлнвать- 
ся. РазлЬгалися по трЬвж-тл. 

Разл^гнЛк (да ся), ешь, — нхлся, гл. свр, 
отъ разгл^гажся. 

Разл*]^^ (да ся), ншь, — хшлся, гл. въз- 
вр. свр. Да 11&Ж1& тврьд1& много. 

Водидис& ся, водвли, 

Не бъ1до малко аа много, 

За едн& за двЪ нед'Ьдв, 

Та че ся ЬАнка равбол^Ь, 

Раябол'^, тяжко разлФжмк! Шс. 

Разл'Ьн]|^ (да ся), йшь, — нйлся, гл. свр. 
отъ разл^ншважся. 

Разл']^Н1аважся (да ся разл-Ьнш), гл. въз- 
вр. Ставамь д'1Бнцвъ, хваща мя д']&ность, 
мрьзедъ; разл^ннваться. 

Разл'Ьп1^, йшь, — пйлъ, гл. свр. отъ раз- 
л^^таль. — пбнъ1й, прич. стр. 

Разл^пюжь и разл']&П1аважь (да ра8Л'Ьпш), 
гл. д. 1) Зад'1Бпено отд'Ьп>амь; разлЪплять. 
2) Миш, зад-бпшиь нЪчто на много м1^ста; 
нал1&п1амь; разлЪплять. — лея, 1) гл. въз- 
вр. Начинамь да л']&п]& тврьд1^ много. 2) 
гл. стр. Бъ1вань раз11&пенъ. 

Разл^шан1е, с ср. отъ разл^пшжь и раз- 
лКпюлся. 

Разл']&тж (да ся), йшь, — т«лся, гл. възвр. 
свр. 1) Да земА да л^тл. тврьд* много. 2) 
Съ л*т*Н1е да ся разпрьснл на разнъ! странъ!. 

Разл'КвБ, ешь, — л«лъ, гл. свр. отъ раз- 
лйважь. — л'Киъ1Й и — л*тъ1Й, прич. 
стр. 

Разлюл^важь (да разлюл*»), гл. д. Съ 
люлЪнм разклащамь, раздрусвамь, раздвиж- 
вамь нЪчто ; раскйчивать, расколсбг^ть, 
растряс&ть, разш&тивать. — жся, гл. въз- 
вр. и стр. Зимамь да ся люд'^», бъ1вамь 
раз1Ю1'Ьнъ ; разк1ащамся, раздрусвамся. Ц-Ь- 
ла-та к^ща ся разлюлЬла. 

Двавь обиде, трияь удари, 

Твари ми ся равлюлЪхА, 

Ключюлкъ! ся потрошихА 

и портъ! се отворихл, 

Та е вдъзълъ Татаръ паша. П^Ьс. 



РазлюлФваню 



35 



Рази&чквашь 



Радлюл]Кван1е, с. ср. отъ раалюл'Ь'ва]!1ь 
и разлюл'Ква]1СЯ. 

Разлюл'Ккк, ешь, — л-Влъ, гл. свр. отъ раз- 
люл-Иъамъ. — Л'Ь'нъ1й, прич. стр. 

|Разлютж, йшь, — тйлъ, гл свр. отъ раз- 

I лютювамь. — т6нъ1й, прич. стр. 

Разлютшвамь (да разлютж), гл. д. 1) До- 
карвамь н1&кому лютин&, направшиь го да 
стане лютъ ; срьдх, мдосвамь, разсрьждамь, 
раз1адосвамь, подшдшваиь, разгц^вшвамц 
раздражшвамь ; злобнть, озлоблять^ оже* 
сточать, разсерживать, разгнЪвлять, раз- 
дражйть. 

Отговаруа Помакъ, добъръ юнакъ : 
Млъчи, пиля, не мя разлюпавай ! Шс. 

2) За ранА : повр^Ьждамь, подврЪждаиь, раз- 
вр'Ьждамь, подкустрювамь, подлютмвамь, раз- 
ковраждамь, разбуждамь ; вереднть, разве- 
реживать, раздражать, распалять, растрав- 
ливать, усйливать. — МСЯ, 1) гл. възвр. 
Щосвамся, разшдосвамся, разгнЪвмвамся, 
разсрьждамь, къшвамь, връквамь, вспътх- 
ваиь ; озлобляться; ожесточаться, раз- 
гв^вляться, вспБ1хив.ять, приходйть въ 
запальчивость. Кога тя шде носъ-тъ^ 
на лютин^ е : щешь ся разлютишь за 
нЪчто и може да ся скарашь съ нЪкого. 
2) гл. стр. Бъ1вамь разлютенъ. 

Разлютшванк, с. ср. отъ разлютшвамь 
и разлютшвамся. 

Разлюшкамь, гл. д. свр. Да разлн)л1^1&. 
— капъ1Й, прич. стр. РазлюлЪнъхй. 

Разлжчкк, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
лжчшмь. — чеиъ1Й, прич. стр. 

Разлжчгамь и разлжчваль (да разлхчш), 
гл. д. Съ Л2ьчен1е отд^Ьлимь едно н'Ьчто 
отъ друго ; отлАчммь ; разлучать. Да раз- 
.дл^чимъ овця-тъг. — мся, 1) гл. възвр. 
Отд^лммся отъ другъ1го, разд1Ьлшмся съ не- 
го ; отлАЧ1амся ; разлучаться. Не искатъ 
да ся 'разлл^чять. 2) гл. стр. Бъ1вамь 
разлАченъ. 

Разлжчшню и разлжчваню, с. ср. отъ 
разлжч1амь. 

РазмА^КБК, ешь, — мазахъ, гл. свр. отъ раз* 
мДзвапь. — ]пАзапъ1й, прич. стр. 

РазлДзваль и размАзувамь (да размажш), 
гл. д. 1) Натискамь н1Ьчто, та го смазвамь, 
смачквамь; размачквамь. 2) Мажиь нЬчто, 
съ н-Ьчто на разнъ! М'Ьста; размазнвать. 
— мся, 1) гл възвр. Начинамь да мажа 
тврьд'Ь много. 2) гл. стр. Бъ1вамь разма- 
за нъ. 

Рази!1звапн) и размйзуваию, с. ср. отъ 
размазвамь. 

Размййвамь и размаювамь (да размйш), 
гл. д. Маа, задрьжимь нЪкого нагорЪ-на- 
долу ; бавьь. — лея, 1) гл. възвр. Маася 



нагор1Ь-надолу ; бавися. 2) гл. стр. Бъ1- 

вамь размайванъ. 
РазмАйванмз и разм&юваню, с. ср. отъ 

размайвамь и разм^йвамся. 
Разм^мвамь и размй^лшль (да размймш), 

гл. д. Мами нагор'Ь надолу, съ мамен1е 

разпрьсвамь. 

Овчшрь край лозе ходшше, 

Сиво си стадо размаива, 

Размаква и още разсвирва, 

Съ вгЬднл. го свиркл, разсвирва, Шс. 

Размймван1е и разм4мюн1е, с. ср. отъ 



Размй-МБК, ишь, — нилъ, гл. свр. отъ раз- 
мамвамь. — леиъхй, прич. стр. 

Разм4хамь, гл. свр. отъ разм4хвамь. — ха- 
НЪ1Й, прич. стр. 

Разм^хвамь и разм^хувамь (да разни- 
хамь), гл. д. Махамь н^^что насамъ натамъ ; 
размахивать. Още конш не видЬлъ кра- 
ката си размахалъ. — мся, 1} гл. въз- 
вр. Махамся насамь натамъ. 2) Начинамь 
да махамь тврьд1& много. 

Размйхвамь и разн4хвувамь (да разийх- 
нх), гл. д. I) Оставимся, махвамся да напра- 
ви нЪчто ; раздумвамь, разтурммь, вазгеч- 
тисвамь ; отмЪнять, перемЪнять наи-Вре- 
н1е, перед/мивать, одумнваться, отд^мне- 
вать, перемйслить, отхот'6ть. 2) Знмамь 
нЪчто отъ едно м*сто и го турммь на дру- 
го; разм-Ьщамь. — мся, гл. възвр. ПомЬр- 
вамь, засуквамь да удари н1Ьчто ; замах- 
вамь, замахвамся ; замахиваться. 

Размйхванм) и размд^хуваню, с. ср. отъ 
размахвамь. 

Размахвате и разм^хнуван1е, с. ср. отъ 
размй,хвамь. 

Размих нл», ешь, — н;клъ, гл. свр. отъ раз- 
махвамъ. — ц^тъ1Й, прич. стр. 

Размацамь, гл. свр. отъ разм4цвамь. — ца- 
иъ1Й, прич. стр. 

Размйцвамь и размйцувамь (да разма- 
цамь), гл. д. Намацвамь, замацвамь н1^что 
на разнъ! м'Ьста. — мся, гл. стр. Бъ1вамь 
размацанъ. 

Размй^цваню и размДцуваню, с. ср. отъ 
размйцвамь. 

РазмАчкамь, гл. свр. отъ размачквамь. 
— каиъ1Й, прич. стр. 

Размачквамь и размДчкувамь (да размач- 
камь), гл. д. 1) Натискамь н1Ьчто, та го 
смачквамь; размазвамь; растнрйть, разми- 
нать. 2) Мачкамь н'Ьчто, съ и'Ьчто на раз- 
нъ! м*ста. — мся, 1) гл. възвр. Смачквам- 
ся, размазвамся. 2) Начинамь да мачкамь 
тврьд'Ь много. 3) гл. стр. Бъ1вамь раз- 
мачканъ. 

8* 



Разхйчвваню 



86 



Размпожюваиь 



Рааж&чвванн) в разиДчвувате, с. ср. 

отъ разя&чваиь. 
РазяДнк, ^шь^ — пА%ллъу гл. свр. отъ раз* 

и Ай вал ь. — и&юпъ1Й, прич. стр. 
Разяет^;, ешь, — иетохъ, — нблъ, гл. свр. 

отъ разяйтаяь. — лбтбнмй, прич. стр. 
РазнипУваль и разнинДвань (да равийнж), 

1) гл. ср. Махвамся, минувамъ, отнинувамь, 
пр^^минувамь ; ароходнтЬ) иннов&ть. 

Стошнъ ПеткавЕ думаше : 
Въ1ннн, Петкано, та запФй, 
Н'Ьчто мя дрямка нападнА, 
Ега мж дрФкка размвне I П-Ьс. 

2) гл. д. Минувамь изъ другъ пдть, от- 
биваися н1^йд1&, та не ср']&щамь н1&кого, что 
е ишьдъ изъ слщиш п&ть. Равминлхл^ 
дЬтя Михагсла. — мся, 1) гл. възвр. 
Не ставамь, минувамь, махвамся, замину- 
вамь, отминувамь; мнновйть. Размин;лся 
и това лЪто безъ дьждъ. НЪма да ся 
размине, ще стане. 2) гл. вз. Ца о&ть 
не ся ср'Ьщань съ н']&кого, что е вшьлъ изъ 
слщим п&ть. Разминл^ли сми ся въ 
пл^тм. 3) гл. безл. свр. Не може да ся 
размине^ има калабад&къ, та п2бть-тъ е 
запръщенъ и м&чно си иробива ч1ов1&къ 
п&ть. 

Разпинуваню, с. ср. отъ размин^вамь и 

разминуваяся. 
Разяйшк, ешЬ) — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 

иинувамь — нл»тъ1й, прич. стр. 
Разийраль (да рави^рвк), гл. д. Разм1&р- 

вамь. 
Разлир^иъ1й, нъ, ва, но, прич стр. отъ 

размири. 
Разжирйсвамь и размирйсуваль (да раз- 

мирвш^, гл. ср. Пущамь миризма на- 

всмклдЪ, подмирисвамь много; надуш&ть. 

— мся, гл. възвр. Начинамь да мириша 

тврьд^Ь много. 
Газяйрица, с. ж. Размирно, разблудно вр'Ь- 

мя ; размири», размирство, размиръ, разблу- 

дим, брьконим, брькотим, блудъ, смутни, 

смдтню, бозгунъ, бозгун1укъ, карашлк- 

.1лкъ ; иатехиое, вобнное вр^мя, мятежъ, 

политвчесв1е беспорядки. 
РазяирйшББ, ешь,— рнсахъ, гл. свр. отъ 

разнирйсваяь. 
Размириш, с. ж. Размирица, размирство, 

размиръ. 

Кога б)вше прьвва равивриш, 

Та удрвхмъ! Бугарв ва вовска, 

Та ся бвхмъ! съсъ кдятъьтъ! Турцв, 

Тамо бмхмъ), бре, всв-тв юнаци. 11Ьс. 

Разийрникъ, с. м. Който прави размирицл, 
брькониа ; мят^хвикъ. 

Размирница, с. ж. Коюто прави размири- 
ца, брькониш; вятбхница. 



РазмйрнЪ1Й, — рьвъ и — ренъ, рна, рно, 

пр. Кога има размирицл ; разб1уднъ1Й, боз- 
гунъ; иятбхний, сиутний. Размирно 
врЬмя., размирни години. 
Размирство, с. ср. Размирица, разиирию, 
размиръ. Кога ся помвять много скачюя 
и сушци, показва, че на другж-тл{ го- 
динл ще има студъ, война, пожмрь, 
размирство и склопим по ситн^к-тx. 
сто/С/К. 

Бе тя тебе, младо чохадарчя, 
Искамь тебе в'6что да тя пъ1таиь : 
Да ли ми е иорв1а морило, 
Илн ми е размирство ставало? ПЪс. 

Размиръ, с. м. Размирица, размириш, раз- 
мирство, брькониш. 

Знаешь ли, мале, помншаь ли, 

Нога б'6 размиръ година, 

Кога татари врьв1ах&, 

13СИЧК0-Т0 село аоб'Ьгн&, 

И теб'Ь, мале, думаха, 

Та и тъ1, мале, да бЬгашь? П-Ьс. 

Р&змиръ, с. м. Раст. Аг(етг$га АЬгоШпит, 
боже дрьво, божие дрьво, катраника, катран- 
ка, рузмаринъ ; бохье дерево. 

Размнр!^, вшь, — рйлъ, гл. свр. отъ раз* 
мирШгВамь. — р6иъ1й, прич. стр. 

Тии С2. хора пиени, 
Пиенв и размирени, 
Сватб&-т& щ&ть размирять. ПЬс. 

Размиршвамь (да равиирш), гл. д. Напра* 
вшмь да стане размирица, разб1удит, брько- 
ниш, смл^тнш; разбдудшвамь, разбрьквамь, 
брьвамь, М&Т&, бун1&; мутйть, д'Блать 
смутни, во811ущ{1ть, бунтовйть. — мся, 
гл. възвр. Вдигаися, буш&ся, разблудшвам- 
ся, разбрьквамся ; бунтовйться, мятехни* 
чать. 

Той си има сестр& най-хубав&, 
Най-хубав&, гюзелъ Гюргелип& ; 
За неш ся земю размирила. 
Размирила, земж раьтурила. Шс. 

Размиршвян1«, с. ср. отъ размиртваяь 

и разяиршвамся. 
Размисамь (да раамФсх), гл. д. Разм1&свамь, 

разм']^штмь. 
Размйтамь (да разметж), гл. д. I) Поми- 

тамь, изнитамь на разнъ! и'Ьста ; пр'Ьми- 

тамь. 2) Съ метеню разпрьсвамь. 
Размиож!^, йшь, — хйлъ, гл. свр. отъ раз- 

лпожшвамь. — ж6нъ1Й, прич. стр. 
Разлиожшваль (да равинохш), гл. д. На- 

правюмь н1Ьчто да стане пб-много ; намно- 

жшвамь, развъждамь; равинохйть. — лея, 

1) гл. възвр. Ставамь повяче; растд, на- 
множшвамся, развъждамся ; рааинохйться. 

2) гл. стр. Бъ1вамь размноженъ. 



Размножтваню 



37 



Ра8М']^н1ань 



^азлножшвапю, с. ср. отъ разшножш- 

вашь и разиножшванся. 
^азмбмвапь и размбтамь (да равибиш), 
гл. д. Разваламь момх ; разбулчвамь ; рас- 
тлЪвйть. 

Колко си булк-ь! разбулчилъ, 
Колко си момъ1 раамомилъ? Ше. 

Размблваню и размбананнз, с. ср. отъ 
разпбмвамь. 

Размомвк, ишь, — иилъ, гл. свр. отъ раз- 
мбмвамь. — иенъхй, прич. стр. Размо- 
мена мома, развалена, что не е изл1Ьз1а 
дЬвица. 

ГазмотДвамь (да рааноташ;), гл. д. Намо- 
тано Н1&ЧТ0 развалшмь ; отнотавань ; разми* 
тивать. — мся, 1) Ход* нагор* надолу 
безъ работА ; скъттамся, шлякамь. 2) гл. 
стр. Бъ1вамь размотанъ. 

Размотйваню, с. ср. отъ размот&вань и 
размотй,вапся. 

Разлотйкв, ешь, — талъ, гл. свр. отъ раз- 
мот^вамь. — т4нъ1й, прич. стр. 

РАзмразъ, с. м. Пр1&зъ зима топло вр']&ня, 
та ся топи; оттепель, 

Размразж, йшь, — ввлъ, гл. свр. отъ раз- 
лразгавамь. — збнъ1й, прич. стр. 

Размразшвамь (да равиравж), гл. д. Замрьз- 
н*ло н^Ьчто нааравммь да ся разтопи; от- 
мразювамь, размрьзваиь, разгр'Ьвамь, разто- 
п}аваиь ; растаивать, оттаивать. — ИСЯ, 
гл. възвр. и стр. Отъ топло зимамь да ся 
топи; отмразмвамся, размрьзвамся, разгр'Ь- 
вамся, разтопшвамся ; растаявать, отмер- 
зать. 

Разяразшваше, с. ср отъ размразювань 
и разлразшвамся. 

РазмрьвнБ, ншь, — пилъ, гл. свр отъ раз- 
мр^втмь. — венъ1й, прич. стр 

Размр{>вгамь (да разирьввк), гл. д. Наора- 
вшнь н^что на мрьв^, на прахъ ; натро- 
шшвамь, разтрошмвамь. Да разтроши и 
размрьви земъа-тл. 

Разлр^даль, гл. свр. отъ разлрьдвамь. 
— данъ1Й, прич. стр. 

Разпр^дважь и разпр^дуваль (да раз- 
мрьдаиь), гл. д. Разклащамь/разлюл'Ьва11ь, 
раздрусвамь, разнишвамь ; разшевеливать. 
— мся, гл. възвр. Начинамь да ся мрь- 
дань тврьд1^ много. 

Разярьзваиь и размр^^знувамъ (да раз- 
мрьзнх), 1) гл. ср. Размразивамся, раз- 
мрьзвамся, отнрьзвамь, разтопнквамся ; рас- 
таявать, отмерзать. 2) гл д. Размразш- 
вамь. — мся, гл. възвр. и стр. Размразш- 
вамся, размрьзвамь, отнрьзвамь, разтопга- 
вамся ; растаявать, отмерзать, отходйть. 

Размразял;, ешь, — н^иъ, гл. свр. отъ раз- 
мрьзвамь. 



РазмрьмбрББ (да ся), ишь, — рился, гл. 

възвр. свр. Да зен^ь да мрьморш тврьд'Ь 

много. Размрьморилися катю Евреи въ 

хаврж. 
Размрж (да ся), ешь, — р%лся, гл. възвр. 

свр. Да начнемъ да мремъ мнозина. 

Кого ли да проводинъ, 
Че ся е село рааирЪло. 
РазнрЪло и разб'Ьгало? Шс. 

Разм^швамъ и разм;^шюваль (да разм/- 
шш), гл. д. Съ мушеню разпрьсвамь, раз- 
тваримь н^Ьчто. Размуши гъъ съ лактш- 
то и минм прЬзъ срЬдлт/л. — мся, гл. 
възвр. Начинамь да муш12 тврьд'Ь много. 

Размушваню и размушюван1е, с. ср. отъ 
размушвамь. 

Разм^шнБ, ишь, — шилъ, гл. свр. отъ раз- 
мушвамь.— шенъ1й, прич. стр. 

Разм'Ь1вамь (да размива), гл. д. Въ вод& 
или въ друго брькамь н'Ьчто да ся разтопи 
и разм1Ьси добр'Ь съ водх-тл. — мся, гл. 
възвт^. Разтопмвамся, разиждамся; расхо- 
днться. 

Разлъ1ван1«, с. ср. отъ размъ1вамь и раз- 
мъ1вамся. 

Размъ1сленъ1й, нъ, ла, но, пр. Който мъю- 
ли за много н1Ьчта, комуто умъ-тъ е прьс- 
натъ ; захласн&тъ1Й, пр1&несенъ1й ; разсея* 
нь1й. Размъгслена жена неопрана ходи. 

Рйзмъ1слъ, с. м. Мъюъль н1&каква, мъюле- 
ню, размъ1сл>ан1е ; ра8нь1шлен1е, дУма. 
Имамь нЪчто размислъ 

Размъ1СЛВБ, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
мъ1СЛ1амь. — ленъ1Й, прич. стр. 

Размъ1СЛ1амь, размъ1слювамь и размъ1ш- 
лювамь (да размиела^), гл. д. Пр1&кар- 
вамь нЪчто пр1Ьзъ ума си, на ума си раз- 
гляждань н']^что и мъ1сл]& какъ да стане ; 
пр1&мъ1слювамь, помъюлювамь, пр']&думвамь, 
пр1&слагамь; размншлйть, обд^иивать. Раз- 
мъгслчай и прави. — мся, 1) гл. възвр. 
11р'1давамся на мъюль, мъ1СЛ1& си н1^что ; за- 
мъюлювамся, умъюлювамся ; задумиваться. 
2) гл. стр. Бъгвамь размъюленъ. 

Размъ1слшн1е, размтаслюваню, с. ср. отъ 
размъ1СЛ1амь. 

Размъ1НК, ешь, — мйлъ, гл. свр. отъ раз- 
мъ1вамь. — мъ1ТЪ1й, прич. стр. 

Размина, с. ж. М1^нюван}е едно н1&что съ 
друго ; зам1^на, пром'Ьна, пр1&м'6на ; вйм-Ьнъ, 
размина, разм1нъ, обм'Бяа, обмИнъ, пе- 
рем'Бна. Отъ размЪня^ на размЪнм пад- 
мж кончя на полчанж 

Разм']&Н1^, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ раз- 
м^ншмь.— нбцъ1й, прич. стр. 

Разм'Кв1апь и разм'Ьн1авамь (да разм-ь- 
нш), гл д. Зимамь, давамь едно н1^что за 

I друго, м1&нн1вамь едно съ друго; зам^^нш- 



Разв'Ъ'111а111е 



38 



Газиебйтваиь 



вамь, отмК^нмкамь, 11ром1^ншвань, и{)'Ьм'Ь- 
юамь ; ])Я8111->нивать, аам-киять, о6м'Кпи- 
ннвать, промКпнвать, переикнять. — ися, 
I) гл 68. М'Ьн)анамъ1 си едно нЪчто съ 
друго; равм-Бяиваться. 2) гл. стр. Бъ1- 
вамь рази1^ненъ. 

РазлКнтше, с. ср отъ разл11111аяь и 
разя1>11шися. 

Рази^^рва]IЬ и рад]1']Ьр1аш> (да равмИрш), 
гл. д. М'Ьр|& на разнъ! странъц 111^ра н']^ч- 
то да ВИД& какъ иде. — мся, гл. стр. 
Бъ1вамь ра»и1&ренъ. 

Разя'^рБаи1е и разпЪ^ртннз, с. ср. отъ 
разн'Крвахь. 

Разя^^рнБ, ишь, — рилъ, гл. свр отъ раз- 
Я'Крваиь. — реиъ1й, пргт стр. 

Рази'Ьсвамь и ра8М'Ь'сувамь (да ра8м1}сх), 
гл. д. Разм1^ш}амь, размисаиь, рова, брь- 
камь, разбрьЕвамь, разроввамь, см1&свамь ; 
см^шивать, рааи^шивать^ перем'Кшивать. 
— мся, 1) гл. възвр. Сбрьквамся, смЬсвам- 
ся, влизамь, каращисвамся. 2) Начинамь 
да мЬсА тврьд1Ь много. 3) гл. стр. Бъ1- 
вамь разм1Ьсенъ. — Щемг си раамЬсимь 
штпкьгтхг, щемъ ся СЕарамъь 

Разм^сваню, с. ср. отъ разм^свапь и 
разяЪсвапся. 

Р&зн']&сомь, нар. Разм'Ьсено, см^Ьсено, раз- 
брькано. Не го питай нарядь, пьгтай 
го равмЬсомь, разбрькано. 

Зачюла ми ся е Кервиа, 

Керима 6'Ьла хан&ма, 

Че ще Керина да иине 

Съ пятстотинъ души отбранъ!, 

Всвчвъ1-ти черни Манафци 

Разм'Ьсоиь съсъ Арнаутъ!. П-§с. 

РазмЪстваиь и разп^Кстувамь (да разн%- 
стх), гл. д. Разм^щамь : 1) ПомЪствамь 
нЬчто отъ местото му, д'Ьто трЬбва да стои 
то ; ир'1&м']&ствамь ; переи'Ь1цйть, передви- 
г^ть. 2) Туршмь, нан1&щамь на разнъ! м1&- 
ста; ра811'Ьщйть. РазмЪстггла гял тю по- 
лици-ти. РазмЬстили гьг по клщи-тъг. 
— мся, 1) гл. възвр. Пром^ншмь м^сто-то 
си ; изм-Ьствамся, прЬмЬщамся ; перемЪнять 
м^сто, перемЪщйться. 2) гл. стр. Бъ1вамь 
разм'1^стенъ. 

Ра8М'Кстван1«, с. ср отъ раз111'Ь'ства11ь и 
рази^ствахся. 

Рази^ст^, ишь, — стилъ, гл. свр. отъ раз- 
м^'стваяь и разя-Ь^щаиь. — стеиъ1й, 
прич. стр. 

Разн'Ктань, гл. свр. отъ разнътвамь. — та- 
НЪ1Й, прич. стр. 

Разм'Ктаиь и разя^тиуваяь (да рави-бт- 
нх), гл. д. 1) Глядамь кому коако ще ся 
падне пай ; иавбрсшвать. 2) Простирамь. 



ЛЬжи, размЬтнжли рщЪ и крака. 
— мся, гл. стр. Бъ1вамь разм-Ьтнлтъ. 

Ра8Н'1;та11№ и разм^^тнуваню, с ср. отъ 
разн11таяь. 

Разм1^твань и размЪтувамь (да рязик- 
тамь), гл. д. 1) Разврьгамь, м^Ьтамь пТ.что 
на разнъ! м11сга ; равбрасивать. 2) МЪ 
тамь, махамь н-Ьчто насамь натамъ ; раз- 
махвамь. —мся, гл. възвр. 1) М-Ьтамся 
насамъ натамъ. 2) Разл*гамся, разнрьгам- 
ся. РазмЬталися тю (изг) т}/Ьвл{-тм. 

Разм1;тва11М) и рази11туваню, с. ср. отъ 
раз.п'];твам1>. 

РАзм-Ьтно, пар. Пров^'Ьч6но, ироточено ; рав- 
ббрчиви. Вь г^рьквл{ чет;^ть размЬтно, 
провл'Ьчено, провлачгать. 

РазмЪ'тнъ1й понед11липкъ. 11онед*лникъ-тъ 
сл^дъ свЪтлА-т* нед^ла, Томинъ понед^л- 
никъ ; понед-вльникъ вбниной недели. 

Размътил;, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
мЪ'тамь. — ил1ТЪ1й, прич. стр. 

РАзм-Ьтъ, с. м. Д*лен1€ нЬчто на видовъ! по 
достойнство, по качество ; равббръ, сортв- 
рбвва. РазмЬтг на овця-тъг. 

^шшкшшжь (да равм^сх), гл. д. Разм*е- 
вамь. 

РазмЪ^щамь (да рази^стх}, гл. д. Разм^ст- 
вчмь. 

Размжтвамь и разяжщамь (да размхтх,), 
гл. д. 1) Брькамь н^что, та да ся повдиг- 
не утайка-та въ него и да стане то мжтно, 
небъ1стро ; мат*, разбрьквамь ; мутйть, нй- 
мучать, перемутйтъ. 2) Иравш да ся ска- 
рать нЬкои, да ся спрЬпржть, да не стоять 
мирни, прав№ смАтни ; мата, разбрьквамь, 
повдигамь, смутшвамь ; мутйть, возмущг^ть, 
волновйть. — мся, 1) гл. вгзвр. Ставамь 
МАтенъ ; иутн'Кть. 2) гл. стр. Бъ1вамь 
размАтенъ. — Размжтихг му водж-тм, 
пр'Ьпр'Ьчихъ му, побрькахъ му на работА-тА. 

Разяжтваню и размжщаннз, с. ср. отъ 
размжтвамь и разяжщамь. 

Размжтй-гйолъ. Немпрникъ, пакостникъ. 
•Жапни-шю.рапъ, бутнихрастг и раз- 
Л/Кшм гйолъ С/К троица братш. 

Размжтл1, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ раз- 
мжтвамь. — те11Ъ1й, прич. стр. 

Разнйсюмь (да рявнес^), гл. д. Разиос№М1>, 
разнпсамь. 

Разнйсшше, с. ср. отъ разиАсюмь. Разно- 
сшню, разнисанм. 

Разнебйтвамь и разнебищамь (да равне- 
бйтх), гл. д. 1) Събарммь, развалммь, 
разтуршмь, похарммь Желаеюь ли чюж- 
до то, разнебищашь своето. 2) Разту- 
рммь н*что на чясти-тъ!, отъ които е сста- 
вено ; разглобшвамь ; разбирйть, равннийть, 
раавннчивать. Раанебити пушклх-т^л и 



I 



Разнебйтваню 



39 



Разнбскъ! 



пагсъ ш направи, събра. — жся, 1) гл. 

възвр. Събарммся, разваламся, разтурммся, 

похаримся. 2) гл. стр. Бъ1вамь разнеби- 

тенъ. 
Разнебйтваню и разнебйщаню, с. ср. 

отъ разиебйтвамь, 
Разнебйтеность, с. ж. Кога е н*кой раз- 

небптенъ. 
Разнебйтж, ишь, — тнлъ, гл. свр. отъ раз- 

небйтвамь и разнебйщамь. — тенъ1й, 

1) прич. стр. Разтуренъ1Й, размобенъхй. 

2) Като пр. С1абъ1Й, капнллъхй, утепанъхй, 
унореиъ1Й ; изнуреннй. 

Газн^памь и разнймамь (да разнемх), 
гл. д. 1) Разд^^ммь двамин& или повнче, 
които еж ся 1ванлди да ся биать ; раз- 
тръвавамь, разтръгамь, разваждамь; разни- 
ийть. 2) Фтасало т1^сто направшмь на пи- 
тъ1 да ся пече; разваламь 1.лЪЬъ. — ися, 
гл. вгзвр. Разд*1М1мся. 

Ка в& е майкл прокляла, 
Все е }& клятва стигн&ла : 
И още девять л^Ьжшла, 
Кость по вость ся разнела, 
Нвзъ кости тр'Ьв& ничшла, 
Ни8ъ тр-ЪвА змии лазили. П-кс. 

Разн^маню и разнйнаню, с. ср. отъ раз- 

н^мапь и разнймаиь. 
Рази^хЛк, ешь, — няхъ, — нялъ, гл. свр. отъ 

разнймамь и разнймамь. 
Разнеси, ешь, — несохъ, гл. свр. отъ раз- 

нбсшмь и разнйсшмь. 
Разийжни, ешь, — лйзалъ, гл. свр. отъ раз- 

нйзвамь. — нйзанъ1й, прич. стр. Раз- 

низань сждг, корабъ, разгюбенъ, разхло- 

панъ. 
Разнйзвамь и разнйзувамь (да разнйжш), 
' гл. д. Нанизано развалшнь ; изнизвамь, от- 

низвань ; разнйзивать. 

Да е звашла войну иайка, 
Че ще войно да ся жени, 
Да е гривнъ! разковала, 
Войву конт подковала, 
Да е пелешвъ! разнизала, 
Войну кон1а об низала. Ше. 

— мся, 1) гл. възвр. Изнизвамся, отниз- 
вамся, излизамь. 2) Разд^лммся, разнемам- 
ся, разтурммся, развалммся, снизвамся, раз- 
восммся. Кости-ти да ти ся разни- 
жшть! 3) гл. стр. Бъ1вань разнизанъ. 

Разнйзван1е, с. ср. отъ разпйзвамь и раз- 
пйзвамся. 

Разнймамь (да разнемх), гл. д. Разнемамь 

Разнйсамь (да разнесж), гл. д. Разносгамь. 

Разнйшвамь и разнйшшмь (да разнйшо^), 
гл. д. 1) Влънувань, разигравамь, разлю- 
лЪвамь, разбрьквамь ; водяовйть. 



Подухн2лъ ми тихъ (Лжъ вЪтьръ, 
Та разништлъ БФло иоре 
Та откаралъ три геиии 
На зло ■'Ьсто безбродлвво, 
Безбродливо тъ1Н1аливо. П-Ьс. 

2) Разлюл1&вамь, разклащамь, разнрьдвамь, 
разтрьсвамь. Като слЪгне отг конш, не- 
вЪста-та разслабва попр^га на коню. 
и три пя^ти разпитва самара му. 3) 
Врьтл, ЛЮЛ1&1&, махамь, размахвамь. 

Кога си ойдешь уйкъшъ1, 
Тогава сабвк^ разнишшй. 
Илию, макш не слупиа : 
Отдалекъ кон1а разигра, 
Отдалекъ пушк& изхврьли, 
Отдалекъ сабш разнипиа. П%е. 

— МСЯ, гл. възвр. и стр. Влънувамся, 
разигравамся, разлюл']&вамся, разбрьквамся ; 
волноваться. Като засвириасл^, всичка- 
та гора ся уехтЬ и моретогта ся раз- 
ниш7ахл\. 

Хубавъ1Й святъ1Й Иоване, 

Разнипиаса Б'Ьло море, 

Б'Ьло море и бЪлъ Дунавъ, 

Та ся ЧЮД2. что да чвн1&, 

Что да ЧИН1& съ БЪло море, 

Съ БЪло море и 6'Ьлъ Дунавъ ! П-Ъс. 

Разнйшванн) и разнйшшню, с. ср. отъ 
разнйшвамь. 

РазнйшББ, ишь, — шилъ, гл. свр. отъ раз- 
нйшвамь и разнйшшмь. 

Разнйш,вамь и разнйщувамь (да разни- 
щж)у гл. д. На тъкань вад& нищкъ1-тъ1 
едн2 по едн2Б; нищ2, изнищвамь, развлъ 
нювамь. — мся, гл. стр. Бъ1вамь разни- 
щенъ ; нища^ся, изнищвамся, изръ1гвамся, 
развлънювамся ; осипйться. 

Разнищвана, с. ср. отъ разнйш,вамь и 
разнйш,вамся. 

Разнйщж, ишь, — щилъ, гл. свр. отъ раз- 
нйщвамь. — щенъ1й, прич. стр. 

Разновйтъ б^ршнъ. Единъ б1&лъ буршнъ 
съ когото л1&кувать ранъь 

Разноглйдъ1Й, дъ, да, до, пр. Комуто очи- 
тъ1 глядать н6 и дв1^-тъ1 направо по едн& 
посока ; разокавъ1Й, кривоглядъ1Й, кривоо- 
къ1Й, вягавъ1Й, вягъ1Й, вядъ1Й, гаврогля- 
дъ1Й, назорливъ1Й, шштавъ1Й, штшшвъ1Й ; 
косбй, косоглйзь1й, кособшй, косйня. Из- 
бави, Боже, отъ лмсочел/К, отъ разно- 
глядл{, отъ жлътюбрадл и кривонося. 

Разнбсвамь и разнбсувамь (да разнеси), 

гл. д. Разносюмь. 
Разносв4чка, с. ж. Комто разносш н'1^что 

вя разнъ! м1&ста. 
РазносвЛчь, с. м. Който разносш н1^что на 

разнъ! мЪста. 
РазнбсБЪ!, С. Ж. МН. к 



Г&зносъ 



40 



Разор&ваню 



Р&зносъ, с. м. Что ся разноси, харчн, иж- 
днвмва за н*что ; иждивсние, харчь, мас- 
рафъ ; расхбдъ, ивдержкн, трпта. 

Разибсшяь (да рависсж), гл. д. Разнасимь, 
разносамь, разносвамь : 1) Носл, заваоань 
на разнъ! м^ста, по разнъ! 11'Ьста; раано- 
сйть. ВЬтрь го разнесе на чептре стра 
ньт. 2) Давамь на мнозпнл^ : раздаваиь ; 
равдавАть. Разносмть 71мтж за бабях 
шмрк^. 3) Прьскамь на разнъ! странъ! ; 
разпрьскаиь, разкарвамь, разтуршмь ; рав- 
восйть, раасЬвйть. ИзлЬзе вЪтрь та 
разнесе облаци-тьг. 4) Харчиь, прьскамь, 
пждпвшвамь изхарчювамь ; трйтнть, рас- 
трачнвать, поистратнть, поистрясть^ из- 
д^рживать. Разнесе по съгна си всичко, 
что см имаше скл^тано. 5) Прьскамь, 
разказвамь н1&что да го знашть ннозвна ; 
буббннть, барабйнить, набйтить. Не му 
го казвай, че ще го разнесе по цЪло-то 
село. 6) Прьскамь н'Ьчто на много мЬста; 
направммь н1^что да иде, да ся носи нада- 
1ечь; распространать. — ися, 1) гл. вз. 
и възвр. Разотивамъ! си, разтуршмъхся, 
разпрьскамъ1ся ; расходйться. Калабалл- 
къ-ть ся разнесе. Госткто ся разне- 
СОХЛ1, разотидоха си ; тбсти разошлйсь. 
2) гл. възвр. Прьскамся, разтурммся, от- 
минувань ; ииновйть, проходйть. Отокъть 
ся разнесе, не бере вяче, самъ пр1Ьминж. 
Дъждъ-тъ ся разнесе, не ще вали. 3) 
Разнизвамся, снизвамся, разкостваися, раз- 
иадамся. 

Майка Стогану дунаше: 

Л'Ьш1алъ си де1!ять годинъ!, 

И още девять да лЪжишь, 

Душт да ти яе излЪзе, 

Кость по кость да ся разнесешь, 

Кости-гь! да ти съберл, 

Въ гробища да гъ1 занеса! ПЬс. 

4) гл. стр. Бъ1вамь разнесенъ по знаме- 
нование-то. — Разнесох^ся като даровъг 
по сватови. Разнесеся като прахь на 
топанъ. 

Разнбсшнм), с. ср. отъ разнбсишь и раз- 
нбсшпся. 

Разп^^здвамь и разн^здувамь (да раануа- 
дх), гл. д. Сваламь, пзваждамь юздх,-т2 
на конь; разуздвамь, разюздвамь, изузд- 
раиь, изюздвамь, изнуздвамь ; равнуадн- 
вать. — лея, 1) гл. възвр. Свалммь си, 
изваждамь си юзд2-т« ; разуздваися, раз- 
юздваися ; раануадиваться. 2) гл. стр. 
Бъ1вамь разнузденъ. 

Разнуздвапн) и разн^^здувани), с ср. отъ 
разиуздваиь. 

Рази^здж, ншь, — дилъ, гл. свр. отъ раз- 
н^вдваиь. — денийу прич. стр. 



РАзцъ1Й, — вьнъ и — венъ, вна, вно, пр. 

Ра:иичнъ1Й. 

РааоО&ршиь и разоббрваль (да равобб 
рок), гл д. Съсъ1пвамь, разсъшкамь, опро- 
пастмваиь, закопавамь, разоршвамь, ра:{ва- 
дшнь. халосвамь ; раворять, раврушйть, 
погублять, подсБчь когб лйбо, обуть ко- 
т6 ивъ сапогбвъ въ лйптн. — ИСЯ, 1) гл. 
възвр. Съсъшвамся, опропасттвамся. разка- 
лшися, смахвамся, халосвамся. 2) гл. стр. 
Бъ1вамь разоборенъ. 

Разо6^1р1аи1« и разоббрванмз, с. ср. отъ 
разобАрюиь. 

Разоборйш, с. ж. и 

РАзоборъ, с. м Разсъшиш, разобармню, разва- 
ла, развалина, съсъшнш, съсъпшм, съсъшъ. 

РазоббрнБ, ншь, — рилъ, гл. свр. отъ раз- 
Обйртль. — репъ1й, прич. стр. 

Разбкавица, с. ж. Разногляда, разокава же- 
на, мома ; косйня. 

Разбкавъ1й, въ, ва, во, пр. Разноглядъ1Й, 

КрИВ0ГЛЯДЪ1Й. 

Разопйчвамь и разоп&чшиь (да разопй* 

чек), гл. д. Разкривювамь, развалшмь. 

— мся, гл. възвр. и стр. Разкрившвамся, 

развалимся. Колкото задлъбочи, по ся 

разопачи. 
Разопй,чван1е и разоп^чюнк, с. ср. отъ 

разопйчваль. 
Разоп&чнБ, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ разо- 

пАчвапь. — ченъ1Й, прич стр 
Разопйнамь, разбпвапь и разбппуваиь 

(да равбпн&), гл д. Опинамь, дрьпинамь 

н*что на разнъ! странъ! да ся изопне; из- 

опвамь, изопинамь, разтягамь; растяги- 

вать, натягявать, напрягйть. — мся, гл. 

възвр. и стр. Бмвамь разопнхтъ; изоп- 

ванся. 
Разопйнаше и разбпваню, с. ср. отъ раз- 

опйнамь. 
Разбпнл^, ешь, — н&лъ, гл. свр. отъ разб- 

пйналь. — нжтъ1й, прич. стр. 
Разопъхтамь, гл свр. отъ разопъ1Тва]1Б. 

Да разпъттамь, да иопъ1таиь. 
Разопъ1Тваль и разопъ1тувапь (да раво- 

пйтамь), гл. д. Разпьивамь, П1'пъ1тваиь ; 

спрйшивать, распрйшнвать. 

Тога сборвить младо Турчя : 

А ей гиди Стошнице, 

Стотннце, бре нев*пто, 

Тебе ке те ра8опъ1таиь, 

Мен'Ь право да ми кажешь I 11%с. 

Разор&валь (да раворж), гл. д. 1) йзора- 
ваиь цЪлинл); ; всп^хивать, вворАть, раво- 
рйть, распйхнвать. 2) Въ баиню, въ ма- 
гии : заорано да не м1&та ж^на развалммь. 

РазорАваию, с. ср. отъ разорДвамь. Изо- 
раваше ц1Уин&. 



Рйзорскъ1й 



41 



Разп&сваиь 



РАзорскъ1й, ска, ско, пр. отъ р^зоръ. 

Разорена вода. 

Гйзоръ, с. м. Трапъ, хендекъ междл дв* 
нивь1, объ1Кновено плънъ съ БОД*. Ако 
ся омъишь за здравк отъ лЪковито 
кладения или пакъ отъ разорп, оста- 
ви пЪчто за нишанъ. Вим, лЪкувать 
съ разни омиванию, и бачапк по разо 
ри и лЬковити води Водять болнича 
по нивъг-ти и ливади ти и го кжпх^ть 
на разори. 

Разорж, ешь, — рйлъ, гл. свр. отъ разо- 
рйвамь. — рй,нъ1Й, прич. стр. 

Разор1^к, йшь, — рйлъ, гл. свр. отъ разо- 
ршважь. — р6нъ1Й, прич. стр. 

Разортваиь (да раворш), гл. д Разоба- 
рюмь, съсъшвамь, опропастмвамь, закопа- 
вамь, погубммь, баттлрдисвамь ; разорять. 
— мся, възвр и стр Разобарммся, съсъш- 
вамся, опропасттвамься, закопавтнся, бат- 
тл^рдисваися ; разоряться. 

Разортваню, с. ср. отъ разорюваль и 
разортвамся. 

РазоспЕ^ (да ся), йшь, — сп11лся, гл. въз ■ 
вр. свр. Да спж много вр']&мя ; да ся усп2 ; 
разоспаться. — сианъ1Й, прич. стр. Ус- 
панъ1Й. 

Зиит бтше иощв-Ь разоспана, 
Седумь п&ти дйтя не го узна. П-Ьс. 

Разотивамь (да разотидат), гл ср. и 

Разотйвамся (да ся разотйдх), гл. възвр. 
Отивамъ!, прьскамъ1ся на разнъ! странъ! ; 
разтурваися, разпрьскамся ; расходйться, 
схлйнуть. Гостче-то си разотидохж. 
Разотидохл^ся тю дома си. Навалица- 
ся разотиде. 

Разотйваню, с. ср. отъ разотйвався. На 
разотивайте ся скарахж. 

Разотйдж (да ся), ешь, — дохся, — отишъл- 
ся, гл. свр. отъ разотйвапся. 

Разп^дапся и разпАднувамся (да ся раз- 
пйднх), гл. възвр. Разглобмвамся, разту- 
рюмся, разнизвамся, разносммся на чясти- 
тъ1, отъ които сьмь стан^лъ. Равяадмлл- 
ся като разсолджийск^а кацл^. 

РазпйгДН^ (да ся), ешь, — изтлея, гл. свр. 
отъ разпад алея. 

Разп&лваиь и разпАлюшь (да разпйлш), 
гл. д. 1) Запалммь нЬчто да гори, да плам- 
ти; воспалять, воспламенять. 2) Докар- 
вамь огънь, лютина; запалммь. залютЬ- 
вамь, разлютмвамь ; воспалять. 3) Карамь, 
тъхкамь никого да направи нЬчто ; подба- 
дамь, подбождамь, подбуждамь, подбутвамь, 
подклаждамь, подкустрювамь, подуствамь, 
подшишквамь, насъсквамь, раздухвамь, раз- 
дражшваиь, раздразншвамь; распалять, под- 
жнг&ть, вовжнгйть, рвздувбть, подд]^вать, 



подбухдйть, возбуждйть, подгнЪщйть, под- 
стревать, подтравливать, подзадорявать, 
лодзДривать, насивать. Кога хвали, ще 
разпачи ; кога кори., ще изгори. — мся, 
1) гл. възвр. Начинамь да гори, да плам- 
ти; запалммся, разгарммся ; восплаиенять- 
ся, загорйться, возгараться, возхигаться, 
распилаться. 2) Пламвамь, добъ1вамь го- 
Л1&М0 желание да направи н1&что; запалвам- 
ся, раздражшвамся, раздразнмвамся ; воспь!- 
лйть, распаляться, воспаляться, горячйть- 
ся, одушевляться. Господь да чюва отъ 
старо бунище, кога ся разпали. Раз- 
палися каква, запалися кавга, зехж да 
ся карать много ; загор^лась ссбра. 3) 
гл. стр. Бъ1вань разпаленъ. 

Разпйлваню и разп&лтн1е, с. ср. отъ 
разпйлвамъ и разп^лншь. 

РазпйлБК, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
пАлвамь — ленъ1Й, прич. стр. Разпа 
ленъ чловЪкъ, който лесно пламва, лесно 
ся разпалва : бгненний. 

РазпАра, с. ж. Па разпар^к, на д1Ьлежь 
(?), въ пЬсень: 

Тури векш на разпар& 

Отъ Гергевъ-день до Спасовъ-день, 

Трекъ1й день роса да роси, 

Трекъ1й день слънце да гр*е. 

— Святъ Гергий иайк& послушна: 

Тури 8еи1& на разпаря 

Отъ Гергевъ-день до Спасовъ-день, 

Трекъ1й день роса росило, 

Трекъ1й день слънце гр-Ьтю. Ше. 

Разпй>рва]11Ь и разпйрюнь (да разпбрш), 

гл. д. Распорвамь. 

Разпарцаладйсвамь (да разпарцаладйшв^), 
гл. д. Направшмь н1Ьчто на парцалъ! ; раз- 
парцаливамь, разпокАСвамь, — мся, гл. въз- 
вр. Ставамь на парцалъ!, изпоклсвамся, раз- 
пок&свамся 

РазпарцаладйшББ, ешь, — дйсахъ, гл. свр. 
отъ разпарцаладйсвамь. — дйсанъ1й, 
прич. стр. Разпарщладисани дрЬхи^ 
разпарцаленъ!. 

Разпарцалш;, йшь, — лйлъ, гл. свр. отъ 
разпарцалтвамь. — л^нъ1й, прич. стр. 

Разпарцалшвамь (да разпарцали), гл. д, 
Разпарцаладйсвамь. 

Ра311Й.санъ1й, нъ, на, но, 1) прич. стр. 
отъ разпДшвБ. 2) пр. Разгащеиъ1Й, раз- 
пустн&тъ18, разгайденъ1Й, развалеиъ1Й. Не 
ще да влиза въ борбм съ таквъгсь раз- 
пасани дописници. 

Разп^свамь и разп^шшмь (да разпйшш), 
гл. Разврьзвамь помсъ; сопасвамь; распо- 
ясивать. Г//^ста кашш помсъ разпашш. 

Пенчо ся жаалба на«1али, 
Червенъ си по1асъ разпаса, 



Разп&свяп1б 42 

На иблъжх го пр1>м-ьтн2 

И т»мъ ся Пенчо об-Ьс». Ше. 

Джъга сн пушкд аврамчн, 
Че № на дрьво покачи, 
Тьнк& си саб№ разпаса, 
Че |д до дрьво взправн. Шс. 

— мся, 1) гл. вгзвр. Разврьзвамь си иом- 
са ; отпасвамсЯу сопасваися ; распойснвать- 
ся. 2) За животно : искань да ся вод<& ; 
развождамся, развивамся, разежвамся, 6*6- 
сувамся ; б^гаться, яровйть; случ^ться, 
обговйться, ломйться. Т-Ьхната крава 
ся е разпасала. 3) гл. стр. Бъ1вамь 
разпасанъ. 

Разл&сванн) и равп&шшню, с. ср. отъ 
разп&сваиь и разп&шшмь. 

РазпаСчж (да ся), ешь, — пйсохся, гл. възвр. 
свр. Да земд да пас& тврьд1& много. 

Разпатрйчваиь и разпатрйчшпь (да раа- 
патрйчв^)) гл. д. Разстригвамь патрикъ, 
сваламь оатрикъ. 

Вдадъ1к& сьмь ра8вл8дъ1чила, 
Патрвк& С1.мь разпатрвчила. Ше 

РазпатрйчББ, ишь,— чилъ, гл. свр. отъ 
разпатрйчвань. — ченъ1й, прич. стр 

РазпАшвк, ешь, — пйсахъ, гл. свр. отъ раз- 
пйсваль и разпДшюиь. 

РДзпвамь (да рйвпнл^), гл. д. Разпинамь. 

Разпекж, ч^шь, — пбкохъ, гл. свр. отъ раз- 
пйчншь. — п6ч6нъ1Й, прич. стр. 

Разпел'Кваиь (да равпел-Кв^), гл. д. Ра:)11и- 
д-Ьвамь: 1) Прьскань, харча, изгъ1б}асвань, 
прахосваиь, разностмь, разврьгвамь, раз- 
съшваиь; растр&чивать, пром^тивать. 2) 
Разгонвамь, разтирвань, разпрьсвамь, раз- 
турмиь, развадммь ; равгонять, разсЬвать. 

Дано Зананда не дойде, 
Замавда, млада войвода, 
Че, ако Заманда дофтаса, 
Събора ще нъ1 раввали, 
Панаиръ ще нъ1 раапелЪе. П%е. 

— жся, 1) гл. възвр. Прьсканся, отивамь 
на разнъ! странъ! ; стрьв1&ся, разпрьсвамся. 
2) гл. стр. Бъ1вамь разпел'Ьнъ. 

Разпел^Кваим), с. ср. отъ разпел'Мва]1ь и 
ра;шел1^ванся. 

Разпел^^й-прахъ. Разк']^й-11рахъ, разбий-прь- 
ТИН21, разсъшникъ. ирахосникъ; вертопрахъ, 
расточйтель, иотъ, иотйга. 

Р&зпел'КнБ, ешЬ) — л^шлъ, гл. свр. отъ раз- 
пел^вамь. — л'Биъ1й, прич. стр. 

Разн^рвамь и разпбрювамь (да рааперш), 
гл. д. 1) Наежвамь, изиравмиь и разши- 
рмвамь пера ; топйрить, ватопйривать. 
Мисирмкъ-ть си разперилг опашк^-тм,. 
2) Разтварммь и изиравммь кръию, р;&ц'Ь, 
прьстк; разперчвамь; растопйривать. Раз- 
перилг крилЬ като мисирь прЬъъ Мар- 



Разпечттваню 



рал^^ 



та (катю пЬтель на стоборъ). Съ 
перени рщЪ го примль. — мся, гл. 
вгзвр. Наежвамь, изаравтмь иера-та си, 
разтваршиь кръиа-та си, опашкл^-Т1& ся ; 
разиерчваися, хохорася ; растопйрвваться, 
натопйрвваться, нахбхлвваться, няхму* 
риваться. Разперился катю пЪтель на 
стоборг (като патя вг рьгието). 

Разпбрваню, с. ср. отъ разп^фваяь н 
разн^рвамся. Разиерчваню. 

Разперд^шваиь и разперд^шшиь (да 
разпердушЕк), гл. д. Разк&свамь на пар 
чета К0К0ШК&, птиц& или друго подобно. 

ДолЪтало диво пиля, 
Ъ гра6н2ла нев-Ьст&тд, 
Раяпердуши невЪстА-тА, 
Вс1акое трьнчя и тръбухчн, 
Вс1акое грунчя и пврдухчя ! П-Ъс. 

Разперд^шванн? и разперд^шюни), с. ср. 
отъ разпердушвапь. 

Разперд^шнв, вшь, — швлъ, гл. свр. отъ 
разпердушвамь. — шеиъ1Й, прич. стр. 

РазпбрлвБ, вшь, — лвлъ, гл д. свр. Да 
разроша, да разчордавк, да разиера, да 
разоерч1&, да наеж1& ; ваъерошвть. — ле- 
НЪ1Й, прич. стр. В8ъер6шенвь1й. 

А ТВ08-Т0 побратинчя, 
Кога дойде отъ чешиъг-тъ!, 
Руса глава раврошена 
Разрошена, разперлена ! Ше. 

Разперчвамь и разп^рчшпь (да разп^р- 
чвк), гл. д. Разпервамь. Разперчилг кри- 
л* като мисирь прЬзг Марта. Разпер- 
чился като пЪтелъ на стоборг. 

Разп^рчванн) и разп^рчшню, с. ср. отъ 
разперчвамь. Разоерваню. 

Разпйрчнк, вшь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
перчвамь. — чеиъ1Й, прич. стр. 

Разп^ръ, с. м. Риба Азршз гарах, ласнеръ, 
стр'Ь1ка, харамиьа, хвучанъ ; бЪлезва, ше- 
респеръ. Ръхба разперг бива за курбанг. 

Разпер;11, ешь, — пр^хъ, гл. свр. отъ раз- 
ийрамь. — прйпъ1й, прич. стр. 

Распер;^ (да ся), ешь, — прйлся, гл. вгзвр. 
свр. Да зенл да перл тврьд'6 много. 

РазпбриБ, вшь, — рвлъ, гл. свр. отъ раз- 
п^рвань. — ренъ1й, прич стр. Разпер- 
чецъ1Й. 

Разпечштамь, гл. свр. отъ разпечютвамь. 
— таиъ1й, прич. стр. 

Разиечштвамь и разпечттувамь (да раз- 

вечштшнь), гл. д. Махвамь печюта, раз- 

валамь печтта на и1&что занечттано ; от- 

печштвамь; распечЛтивать. — мся, гл. 

стр. Бъ1вамь разпечмтанъ. 

Разпечштваше и разпечштуванн), с. ср. 
отъ разиечштвамь. 



Разпи вамся 



43 



Разпл^щамь 



Рпзпйважся (да ся разпйш.), гл. вгзвр. 
Начивамь да пиш тврьд1& много. 

Газпил^^вань (да разпил-Еш^), гл. д. Раз- 
пел'Ьвамь. 

Ря:з11ИЛ(^Б, йшь,— лйлъ, гл. свр. отъ раз- 
пилювамь. — л6нъ1й, прич. стр. 

Разпилтвамь (да разпилш), гл. д. Раз- 
р'Ьзвамь. пр'6тръ1вамь н'Ьчто съ пи^л^; рас- 
пйлилать. — лея, гл. стр Бъ1вамь раз- 
пил енъ. 

Разпйнамь (да рйвпна^), гл. д Разпвань: 

1) Опинамь, тягла н'6что да ся разпустне 
да ся разшири ; разтягамь, разпьвамь, 2) За- 
ковавамь н^Ького на крьстъ да умре; раз- 
пьвамь ; распинать. 3) Мхчх, пекж н1Ько- 
го за н^что ; разпьвамь — лея, 1) гл. въз- 
вр. Мжчжся, силкся, зорладисвамся да 
направа н'Ьчто. 2^ Простирамся, разопвам- 
ся, разтягвамся. Кога ся разпнхть об- 
лацити, азъ не мог^ да гхг пробиш 
3) гл. стр. Бътвамь разпнжтъ. 

Разпйнаню, с. ср. отъ разпйнапь и раз- 
пйнаяся. Разпьваню. 

Разпйрамь (да разп^рх), гл. д 1) Мчто 
зашито съ пореню развалшмь; разпарммь, 
разпорвамь, отпирамь^ отпар}амь; распйри- 
вать, отп<1рнвать, випйрнвать, опйри- 
вать. Разпрассг си дрЬх;г^т;г^. 2)Разр'Ьз 
вамь, разклсвамь, разпорвамь, разпердуш- 
ваиь. 

Баба ТВ иного зна1аше : 

Съсъ святенж тя водл ок&па, 

Съсъ сметан& тя намаза, 

Ройно тя вино запои, 

Штрено пиля хван&хмъ1, 

На грддъ! ти го разпрахмъь П-Ьс. 

— мся, гл. възвр. и стр. Ск*свамся, раз- 
КАСвамся, разаарммся, отпарммся, разпар- 
ва>'ся. Ако си ся разпралъ на едно мЬ- 
стю, закрьпи го., доклЪ не си ся раз- 
пралъ и на друго. 
Разпйрамь (да рйзпрх), гл. д. Възпирамь, 
допирамь, съпирамь, спирамь никого да не 
врьви; останйвливать, остановлять. 

Станянине господине, 
Малко д'Ьтя овце пасе, 
Малко много девятстотинъ, 
Ту разпира, ту разнаива. П-Ьс. 

Разпйран1е, с. ср. отъ разпйрапся. Раз- 
порваню. 

Разпйраню, с. ср. отъ разпйрамь. Въз- 
пирана, запираню, спираню. 

Разпйсвамь и разпйсувамь (да разойшш), 
гл. д. 1) Написвамь нЪчто на много м1Ьста. 

2) Написано заличшвамь ; отписвамь, за- 
драсквамь, изтръ1вамь ; вичервивать, ви- 
маривать. Ако е писаль Господь., да го 
разпише. 2) Написвамь. 



ЬА си зени дивитъ и писалка 

И си земи пустж бЬлж кнагл, 

Да разпвшешь седьиь осьмь книгъ! ! П-Ъе. 

— лея, 1) гл. възвр. Начинамь да пиша 
тврьд-Ь много, отварш ми ся ищахъ за пи- 
саню. 2) гл. стр. Бъ1вамь разписанъ. 

Разпйсваню и разпйсуваше, с. ср. отъ 
разпйсвамь. 

Разпйчмшь (да разпек^), гл. ср. Начинамь 
да пек*, да грЬа много ; припичммь. 
Ч^томь разпекло слънцето., излЪгглъ 
изъ езеро-то 

РазиЙББ (да ся), ешь, — пйлся, гл. свр. 
отъ разпйвался. 

Разплйквамь и разплДкувамь (да раз- 
плачЕк), гл. д. Накарвамь, направшмь н1Ь- 
кого да плаче, докарвамь никому плачь ; 
разревавамь. Много свЪтъ е разплакалъ. 
— лея, гл. възвр Начинамь да плача. Ка- 
ко капк;гк подъ стрЪх^ : овдЬ ся на- 
см-Ьшлъ., ондЬ ся разплакалъ. 

Разпл4кваль и разпл4кнуваль (да раз- 
плйкн;к), гл. д. 1) Плакн* н1&что на раз- 
нъ1 странъ! да ся оплакне. 2) Разлюл-Ьвамь, 
влънувамь ВОДА море да играе ; разкгра- 
вамь, разбрьквамь, разбрьликвамь. —лея, 
гл. възвр. Разигравамся, разбрьквамся, раз- 
люл']^. вамся. 

Разпл^Бваню и разплйкуваию, с. ср. отъ 
р >зплй,Бвамь. 

Разпл&Бваню и разпл^Бнуваше, с. ср. 
отъ разпл^Бваль. 

Разплй^кплБ, ешь, — нл&лъ, гл. свр отъ раз- 
плй,Бвамь. — иЛкТЪ1й, прич. стр. 

Разпласт;^, йшь, — тйлъ, гл. свр. отъ раз- 
плаетюваль. — ет^нъ1Й, прич. стр. 

Разпластшваль (да разпласт;г^), гл. д. На- 
правммь на пластовъ!. наряждамь н^что на 
пластовъ! ; распластивать. — лея, 1) гл. 
възвр. Разпростирамся, разпружвамся, раз- 
площвамся, изопвамся. 2) гл. стр. Бъ1вамь 
разпластенъ. 

Разплаетюван1«, с. ср. отъ разпластю- 
валь и разпластшвался. 

Разплатж, йшь, — тйлъ, гл. свр. отъ раз- 
пл^щаль. — т4иъ1й, прич. стр. 

РазплАчШк, ешь, — ялйвалъ, гл. свр. отъ 
разплйкнамь. — плаБанъ]й, прич. стр. 

Разпл^щаль (да разплатж), гл. д. Плащамь 
на МН03ИН2, плащамь всичко ; разплачи- 
вать, уплйчявать. — лся, 1) гл. вз. Раз 
оравшмся, виждамь си см^^ткъьтъ! съ н'1^- 
кого и му плащамь, чтото му длъжа ; на- 
плащамся, отплащамся ; расплйчиваться, 
оплйчнваться, квятаться. 2) гл. възвр. 
Плащамь на всинца, на които имань да да- 
вамь, плащамь всичкъ1-тъ1 си длъговъ!. 3) 
гл. стр. Бъ1вамь разшатенъ. 



Раапл&щаим) 



44 



Разполовшвань 



ГазилАщаню, с. ср. отъ разпл&щаиь и 
разплАщанся. 

Газпл^скаяь, гл. свр. отъ разплбсквамь. 
Да ра:ш1ещА. — сканъ1й, прич. стр. 

Гй8пл('ч>кваяь и разпл^скуваиь (да ряв- 
плескам ь и да раапл<^щль), гл. д. 1) На- 
иравмиь нЪчто да стане плоско ; разидоск- 
вамь. разилющкамь; расплюшивать, плю- 
щйтЬ) плоствть; внплбщввать, виплй- 
щнвать, оттйгввать. 2) Разказвамь, влес- 
ваиь 11р1&дъ мнозанл; разносммь. — нея, 
гл. стр. Бъ]вамь разплесканъ. 

Разпл^кваин) п рьзпл^скуваню, с. ср. 
отъ разил^скваиь. 

Разплетж, ешь, — пл^тохъ, гл. свр. отъ 
разплйтаиь. — тенъ1й, прич. стр. 

Разплбщх, ешь, — пл^свахъ, гл. свр. отъ 
ра;шл^сквамь. Да разадескамь. 

Разплйтаиь (да рааплетж), гл. д. Наиде- 
тено, заплетено, салетено развалммь, из- 
важдань ; отплитамь ; расплетйть, отпле- 
тйть, виплетйть. — МСЯ, гл. стр. Бъ1- 
вав1Ь разплетенъ; расплетйться. 

Разплйтаию, с. ср. отъ разплйталь и 
разплптаися. 

РазплбсБвамь и разплбщвапь (да раз* 
плбщх), гл. д. Съ натисканю, съ плеска- 
те направммь н'Ьчто да стане плоско; раз- 
плесквамь, разплющвамь. — ися, 1) гл. 
вгзвр. Простираисн, колкото си сьмь длъгь; 
разпластшвамся, разпростираися, разпруж- 
вамся, изплощвамся, изтяганся, изопваися. 
2) гл. стр. Бъхвамь разплощенъ. 

Разплбсввапю и разплбщваше, с. ср. 
отъ разплбскваиь и разплбщвапь. 

Разпл6щ;к, ишь, — щилъ, гл. свр. отъ раз- 
плбсквамь и разплбщвамь. — щенъ1й, 
прич. стр. 

Разпл^вамся (да ся раапл^Ек), гл. об. 
Сплувамся, скапвамся, снизванся, разниз- 
вамся, разхумвамся, разкапванся, схумваи- 
ся, смъшамся, стопшвамся; сгнивйть, ис- 
тл'Ьвйть, раалаг&ться. 

Раапл^вапю, с. ср. отъ разпл^вамся. 
Сплуван1е, скапванк. 

Разпл^1Як (да ся), ешь, — плулся, гл. свр. 
отъ разпл^вамся. — илутъ1й, прич. стр. 

Разпл'Бзва]1СЯ (да ся раапл^ах), гл. възвр. 
Начинамь да ся плЪгж. тврьд1^ иного ; раз- 
джеврювамся. Какво си ся разплЪзилъ? 

Разил^зх (да ся), ишь, — анлся, гл. свр. 
отъ разпл'Ьзваися. 

Разплй>щваиь и разплющуваиь (да раз» 
плющх), гл. д. Разплоскваиь, разплощваиь, 
разплесквамь. — ися, гл. стр. Бъ]вамь 
разплющ«^нъ. 

Разплющнаин) и разплй)щувап1«, с. ср 
отъ разпл&щвань. 



Р^1зпнх, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ разпй> 
наиь. — пжтъ1й, прич. стр 

Разиовйваиь (да равповйш), гл. д. На ао- 
ввто разврьзвамь повош и му махвамь по- 
нивкъ1-ть1; развъ1вамь; распел^^нивать. 

Разповйвапю, с. ср. отъ разповнваяь. 
Развиванк. 

Разпонйга», ешь, — вилъ, гл. свр. отъ ра:}- 
повйвамь. — вйтъ1Й, прич. стр. 

Разпод'1^л1^, ишь, — лйлъ, гл. свр. отъ 
разпод'Кл1аль. — лби'Ь1Й, прич. стр. 

Разпод'Кл1амь (да равподЪлш), гл. д. Ра.з- 
д']^л}амь, под']^л№нь н'Ьчто на миозин;к. — мся, 
гл. стр. Бъ1вамь разпод^ленъ. 

Разпод'Ьлшпи), с. ср. отъ разпод^^лшиь. 
Разд'Ьл>ан1е. 

Разпозн&вапь (да раапоанаш), гл. д. Раз- 
личшнь едно нЪчто отъ друго ; распоаоа* 
вйть, равличать. — мся, 1) гл. възвр. Раз- 
личммь, отличтмь отъ друго нЬчто. 2) гл. 
вз. Познавамся, опознавамся. Не можшхмьг 
да ся разпознаемг. 3) гл. стр. Бъ1вамь 
разпознатъ. 

Разпозн&ваи1е, с. ср. отъ разпозпАвапь 
и разпозпавался. 

РазпозпА^ВБ, ешь, — анйлъ, гл. свр. отъ 
разпозп&вашь. — зп&тъгй, прич. стр. 

Разпбйпица, с. ж. Жел-Ьзна справа, съ кои- 
то разтягать, натагать платното, когато го 
тъклть; пр&гъ, ирхгли, з&бцн, напр^жкъ!, 
напрузци, разпьнкъ!. 

Разпокжсаяь, гл. свр. отъ разпокжсваиь. 
— санъ1й, прич. стр. 

Разпокжсваль и разповжсувамь (да раз» 
покжсаиь), гл. д. Блсамь, повдсвамь 
н1Ьчто на много кд^совъх. — мся, 1) гл. 
стр. и вгзвр. Кхсамся, покд^свамся на 
много м'Ьста, на много касовък 3) гл. възвр. 
ИзмАЧвамся. Разтюклсахся да му каз- 
вамь да иде. 

Разпокжсвапнз п разпокжсувапю, с. ср. 
отъ разпокжсваяь. 

Разполйгаяь (да разполбжнк), гл. д. По- 
лагамь, туртмь, наряждамь, нам'Ьщам1> на 
разнъ! м*ста. — лея, 1) гл. възвр. СЬдамь 
нМд'Ь и врьша, владамь и'Ьчт(> по вол»- 
тл си. Момчя то му одрало кожш-тм, 
па ся врьнжло и ся разположило на 
стокя. Ш/К му. 2) гл. стр. Бъ1вамь раз- 
положенъ. 

Разпол&гапн), с. ср. отъ . разполАгаяь и 
разполйгамся. 

РазполовЕ^Б, ишь, — вилъ, гл. се/), отъ раз- 
половтваяь. — в^пъ1Й, прич стр. 

Разполовшваль (да равполов^), гл. д. 
Наиравшмь, ра.зд']&лшиь и'Ьчто на двК поло- 
ви нъ1 ; располоть. — лея, 1) гл. възвр. 
Ставамь, разд'Ьл>анся на дв'Ь половииъь 2) 



Разполов^ванм) 



45 



Разпр&вюмь 



гл. стр. Бъхвамь разпоювенъ. — Еога 
нЪкой бере душш, не бива да ся пла- 
че с« вьгсокъ гласъ^ че п/атникь-тъ щЪлъ 
да ся разполови, щ^ъ да ся мачи мно- 
го вр'Ьмя. 

Разполовмвани?, с. ср. отъ разиоловш- 
ваиь и разполовшвамся. 

Разполбжнк, ишь, — жилъ, гл. свр. отъ 
разполйгапь. — жеиъ1Й, прич. стр. 

Рйзпонка, с. ж. Така ся наричють дв*-тъ1 
дъсчици, что разтвармть вАжета-та на плат- 
нянА ЛЮЛКА за д'Ътя. 

Разпбпваль и разпбпюмь (да раапбп^, 
гл. д. Разстригвань попъ, зимамь чина на 
иопъ; лншйть сана священства. 

Колкото сьиь бЪдолика, 
Да сьнь малко черноока, 
Поповъ! 6'Ьхъ разпоаида, 
А дшконъ! раздшчила. Шс. 

— ися, 1) гл. възвр. Разстригвамся, врь- 
гамь расо-то, оставммь попство-то. 2) гл. 
стр. Бъ1вамь разпопенъ. 

Разпбпваню и разибпшию, с. ср. отъ 
разпбпвамь и разпбивашся. 

Разпопица, с. м. и 

Разнбпъ, с. м. Священникъ, что си е остри- 
галъ брадА-тА и коса-та и ся е разпо- 
пилъ ; распбпа, разстрйга. 

РазпбпБК, ишь, — пилъ, гл. свр. отъ раз- 
пбпваль. — пенъ1й, прич. стр. 

Разпбрваиь и разпбрювамь (да разпбрш), 
гл. д. Разаарммь: 1) Мчто зашито съ 
пореню разва шмь ; разпврань, отпирамь, 
отпорвамь ; распарнвать, отпаривать, опй- 
ривать, вьшаривать. 2} Разр']^звамь, раз- 
кормювамь, разиердушвань ; вспаривать. 
Боже., наспори, вси-ти Грьци разпори, 
тюко едипь остави и плдаръ го напра- 
ви! — мся, гл възвр. и стр. СкАсвамся, 
разкАсваися, разпаршмся, разпирамся, от- 
паршмсЯ; отпирамся, отпорванся. 

Разцбрваинз и разпбрювапю, с. ср. отъ 
разпбрваль. 

Разпбръ, с. м. На разпоръ, на дребно, на 
малко, не всичко-то и:{еднАжь, нарлама. 
Продавамь на разпоръ, по разпоръ., про- 
давамь парлама, на дребно ; иродавать въ 
рбаницу) продавать по рйзниц-Ь, торгов$1ть 
мелочнйиъ товаромъ. 

Разпбр1Ж) ишь, — рилъ, гл. свр. отъ раз* 
пбрвамь и разп&рюль. — ренъ1Й, прич. 
стр. 

Разпоря дни въ, с. м. Който разноряжда, 
развравм нЬчто ; распорядйтель. 

Разиорядница, с. ж. Кошто разиоряжда, 
разправш н']^что; распорядйтельница. 

Разпоря дж, йшь,— днлъ, гл. свр. отъ раз- 
порйждаль. — дбиъ1й, прич. стр. 



Разпорйждапь (да раапорядж), гл. д. 

РядА, наряждамь н*что, какъ да стане то ; 
боравш, разправшиь, врьтА ; распоряжать. 

Разпоряжданю, с. ср. отъ разпораждань. 
Разправшню. 

Разиостблнк, ешь, — стлйхъ, гл. свр. отъ 
разпостйламь. — стл^нъхй, прич. стр. 

Разпостйламь (да равпостелЕк), гл. д. По- 
стилаиь много, на разнъ! м']^ста. 

Разправа и разправиш, с. ж. и 

Р&зправъ, с. м. 1) Шьтнм, трудъ, главо- 
болие Самичькъ е, па иска разправг, 
да ся шьта. 2) Кога ся разправшмъ! съ 
н1Ького за нЬчто. Имамь еднл малк/^ 
разправиш съ него. 3) Разправшню, раз- 
вазваню, анатАрдисваню. Съ малко раз- 
правъ тя разбрала всичко. 

Разпрй^вББ, ишь, — вилъ, гл. свр. отъ раз- 
прАвюль. — венъ1й, прич. стр. 

Разпр^вюиь (да разправЕк), гл. д. 1) Каз- 
вамь н1Ькому нЬчто, каквото да го резбере 
добр')^ ; доказвамь, анатАрдисвамь ; объяс* 
нять. Разправшмъ му нЪчто, ала не 
може да мя разбере. На магаря-то 
разправшли, а то си мръднало уши- 
ти. 2} Говорил, казвамь н'Ьчто надлъго и 
широко ; разказвамь, приказвамь ; разкази- 
вать, пов^ствовйть, пов^дать. Разправю, 
ми за негова белш. Разправммь му 
една станл^лл работж. 3) Дрьнкамь, дрь- 
дор1А, нлещА, траскамь, разказвамь; каля- 
кать. Разправю, ми ни врЪли., пи ки- 
пЬлъг. 4) Доказвамь, съ думъ! искамь да 
оправи ; доказьавать. И тхкй му раз- 
правшхъ, и инакъ му разправшхъ, все 
не мя вЪрва, мисли, че сьмь го азъ зелъ. 
5) ВрьтА, ьръш1А, ЧИН1А, глядамь Н'1&ЧТ0, 
гръшшся, зал1&гамь за нЪчто ; оправшмь ; 
в-Ъстй, в^Кдать, управлять. Той разправю, 
всички-ти ми работи. До мень не е 
опрюло да разправшмъ селскити ра- 
боти — Разправшмъ кл^щ.л, врьтА ка- 
ЩА, рядА 1&, приносшмь едно друго въ неа ; 
хозяйннчать въ домЪ, улравлятъ имъ, 
доставлйть н^жное. Той може всичко да 
разправш; онъ всЬмъ ворбчаетъ. 6) Бо- 
рави, разборавшмь, с1&да, носася, дрьжиея, 
владамся ; распоряжаться. Лзъ разпра- 
вямъ у васъ като у дома си. 7) Наряж- 
дамь, натъкмшвамь, разд1&л}амь ; разбирать. 
Да разправимъ сега спюкжтл, по чю- 
слЬ щемъ видимъ кому да «л прЬдадемъ. 
8) Мчто разбрькано турммь нарядъ; опра- 
вммь; вь1путь1вать, отл^тивать, распу- 
тивать, полравлять. Разправшмъ си ко- 
сл^тл^, р'Ьш1А 1А да ся оправи ; раздЪлйть, 
пробрйть вблось! на головФ. 



Разпр&вшше 



46 



Разпр/самь 



Да мв пувишь товаръ чешлъ1, 
Томръ чешдъ!, странх хумд, 
Да сн ивмънд главище-то, 
Да С1 равправ» юсище-то I П-Ьс. 

Рааправюмь клонп-то, омравммь гъ1, 
разд'иммь гъ1 да врьвять право. 

Раств, Боринче, порасти, 

Че тн е майка рождена, 

Всшкш сутренд дохоада, 

Та тн кореню поавва, 

И ТВ врьшк5-то разорав1а. П%с. 

9) Направмиь, отваршмь плть на и1&что 
да врьви ; оиравшиь. 

Маламка цвЪпе разсажда, 
Стошнъ ВОД&-Т& разправи. 
Да ся цв'Ьт1е-то полива. Шс. 

— жся, 1)гл възвр. Имамь съ никого н1Ьч- 
то ; в-бдаться. 2) Виждамь си съ и1Ького 
ра5отд-т;к, 11р1&клсвамь си съ него см'1^ткъ1- 
тъ1 ; разилащамся, наилащамся, отпдащамся; 
расправляться, ра8Д'Бль1ват1 ся съ к^иъ^ 
квнтйться. 3) Отк&свамся, иахвамся, от- 
д'1и>амся, избавшмся, отръвавамся ; отвязи- 
ваться, отд'Бливаться, отдуваться. Ед- 
вамь ся разправихъ сь него. 4) Млча- 
сн, трудася, зад'Ьга11Ь, чал&штисвамъ ; во* 
айться. 5) гл. вз. Пр'1^иирамся, карамся, 
д1Ькамся, спорася; спбрвть, перекоряться. 
МлъкнЬте^ стига сте ся разправшли. 
6) гл. стр. Бъ1вамь разправмнъ. — Раз- 
правнгмь никого, глядамь, гръшиься за 
него, врьша му работъмм. Съ вили да 
тя разправшть! клятва. — Разпра- 
вшмь съ рщЪ^ съ глав/К, съ махан1е и 
врьт1&и1е рл^ц^, съ клатете глав& искамь 
да разирава, да разкажк да разбер&ть. 

Газпр4вюию, с. ср. отъ разпрАвшпь и 
разнрДвтмся. 

ГазираматбсаяЬ; гл. свр. отъ разпрала- 
тбсваиь. — саиъ1й, прич. стр 

Разпраматбсвапь и разпрашатбсуваль 
(да раапраиатосамь), гл. д. Раз1агамь, на- 
ряждаиь и1*аматарскл стокл, иа иоказъ, отва- 
рн1иь сергиа. 

1*азпра1ГЬ1Й, нъ, на, но, прич. стр. отъ 
раап^рд^. 1Аде катю разпранъ, много, 
лакомо. 

Разпр^тл^, вшь, — твлъ, гл. свр. отъ раз- 
пр^щахь. — тенъ1Й, прич. стр. 

РазирАп1вая1. и разпрДштмь (да разпра- 
Ш1&), гл. д. Разиъ1твамь; расарашнвать. 
— ися, гл. стр. Бъ1вамь разирашенъ ; раз- 
оъ1твамся. 

Тугинчя, младо шбанчя, 

Лели ия праш1ашь, разпрапнашь, 

Право ке ти кажтмь. Шс. 

РазпрАшнаиш и разир^шшин), с. ср. отъ 
разпр&швань. Разаъ1твац1е. 



РазпрДшнБ, ншь, — шилъ, гл. свр. отъ раз- 

11р)1шваи1>. — шентлй, прич. стр. 
РазирДщаль (да равирЛтк), гл. д. Иращамь 

на много м'Ьста, на мнозина; ра8сь1л<1ть. 

— мся, гл. стр. 1)Ъ1вам!. разпратенъ; раа- 

сил<1ться. 
Разпращаше, с. ср. отъ разиращаль. 
Разирндаяь (да равирядж), гл д. Нанря- 

дено развал}амь, ирЪ|1рядено съ ирядеше от- 

иущамь, разсуквамь. — лея, гл. вьзвр. На- 

чинамь да прядА тврьд1^ много ; распрясться. 
Раз придай 1«1, с ср. отъ разпрпдаль. 
РазпрцкАжнБ (да ся), ешь, — кг^зался, гл. 

възвр. Да земл да приказвамь тврьд'Ь мно 

го ; да ся зацриказвамь. 
Разпродй^валь (да ра8прод)^11ь), гл. д. Лро- 

давамь всичко, что имамь за иродань; из- 

продавамь; распродавйть — лея, гл. стр. 

Бъ1вамь разиродаденъ ; изпродавамся; рас- 

продав$1ться. 
Разпродаваше, с. ср. отъ разпродАваль 

и разпрод4валея. 
Разпродал ь, дадешь, — дйдохъ, — далъ, гл. 

свр. отъ разпрод4валь. 
Разпрбепж, ешь, — нл^лъ, гл. свр. отъ раз- 

простйраль. — снжтъ1й, прич. стр. Раз- 

простр'Ьнъ1Й. 
Разпростйраль (да равпрбстр^к и да раз- 

лроснх), гл. д. Простирамь на разнъ! н1^с- 

та. — лея, гл. стр. и възвр. 1) Прости- 

рамся на разнъ! м'Ьста. 2) Простира мся, 

изтягамся. РазпрострЬлся колкото е 

длъгъ. 
Разпроетйраню, с. ср. отъ разпроетй- 

рапь и разпроетйралея. 
Разпрострап!^, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ 

разпроетрапшваль. — иеиъ1й, прг1ч. 

стр. 
Разпростраптваль (да р.чзпространш), 

гл. д. Прьскамь, разнасшмь на много мЬ- 

ста ; разирь^вамь ; распространять. — лея, 

гл. стр. и възвр Прьскамся, ранносшмся 

на много м'6ста ; распространяться. 
Разпроетрапюваше, с. ср. отъ разпро 

етрашаваль. 
Разирострж, ешь,— рКлъ, гл. свр. отъ раз- 
простйраль. — рЬптлй, прич. стр. 
РазпружнКк, ншь, — жвлъ, гл. свр. отъ ра1- 

пружшль. — жепмп, прич. стр 
Разпружшль и разпружваль (да разпру- 

Х1к), гл. д. Простирамь, распростирамь. 

— лея, гл. възвр. и стр. Простирамся, 

разпростпрамся. 
РазпрУ'Ж1ап1е и разпружваше, с </>. отъ 

ра;{пруж1аль. 
Разпруеаль (да ся), гл. вьзвр. свр. Да зе 

иж да прусамь тврьдЪ много. 



Разп^кйпкань 



47 



Разп^лваися 



Радпръ1ПБа]1ь (да ся), гл. вгзвр. свр. Да 
земА да пръшкань тврьд'6 много. 

Разпръ1хамь (да ся), гл. вгзвр. свр. Да 
зенд да прънамь тврьд'Ь много. 

Разпр1>сваль и разпр^снувань (да раз- 
прьснх); гл. д. Разпрьсквамь. 

Разпрьскамь, гл. свр. отъ разпрьсквамь. 
— сканъ1Й, прич. стр. 

Разпрьсквамь и разпрЬскувамь (да раз* 
прьскаиь), гл. д. Разорьсвамь : 1) Прьс 
камь, врьгамь на разнъ! странъ! ; разврьг 
вамь ; разбрйснвать. 2) Разгонвамь, раз 
пед1&вамь, разтирвамь ; разгонять, разс^Ь- 
вйть. 

Пенка кончя-то въасИднд, 

Вънъ отъ вратника в8л1Ь8н&, 

Чифте ш11цовъ1 изпустн^, 

Че си сватб&-т& посрЪщн^, 

И си кончя-то прЬпустнл, 

Че си сватб&-т& разпръсна. Шс. 

3) Прави да ся чюе, да ся разчюе, да ся раз- 
несе, да иде на далечь; разпространшвамь ; 
разсЪвать, разпространять. Разпръсна ло 
ши думи. 4) Направтмь н'6что на касовъ!, 
на парчета; прьскамь, пукамь, разпуквамь; 
взривать. Разпрьснж цЪлмпик слгалж. 
Разпрьсн;г^ му главл-тА1. — мся, 1) гл. 
вгзвр. Разнисамся, разносшмся, разтуршм- 
ся, разотивамся ; разходйться. 2) Прости- 
рамся, прьскамся, разнисамся на разнъ! стра- 
нъ1 ; разоространшвамся ; разсЬваться, рас- 
пространяться. 3) Вдигамся, махкамся, 
прьскамся, разносммся; разсЪваться. 06- 
лацити щампь ся разпрьснжть и врЬ- 
мято ще ся оправи. 4) Прьскамся, пу- 
камся, разпуквамся; лопать, лбпаться. Рла>- 
ва-та ми ще ся разпръсне отъ болкгг. 
5) гл. стр. Бъшамь разпрьсканъ, разпрьс- 

НАТЪ. 

РазпрЬскваню, с. ср. отъ разпрьсквамь 

и разпрЬсквамся. 
Разпрьсникъ, с. м. Който харчи, пръска 

унесвЬсть; прахосникъ, разсъшникъ, раз- 

вЪй-прахъ, разпел^й-ирахъ, разбий-прьтинА ; 

мотъ, иотйга, вертопрахъ, расточйтель. 
Разпрьсница, с. ж. Комто харчи, пръска 

унесвЪсть ; прахосница, разсъшница ; рас- 

точйтельница. 
Разрьспж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 

прьсваль. Да разпръскамь. — снЛкТЪ]й, 

прич. стр. — снлто, нар. вразбросъ, 

враскядку, пбрознь. 
РазпрЬстица, с. ж. М^ра длъга отъ врьха 

на показалеца, до врьха на кутля то, кога 

с* разперени. Разпрьстица-та е пд-мал- 

ка отг пядл. 
Разпр^тамь, гл. свр. отъ разпр^твамь. 

— танъ1й, прич. стр. 



Разпр']&тваиь и ра8прЪ'тувамь (да раз- 
пр-бтаиь), гл. д. Запр'6тано отравшмь ; раз- 
равшмь, ожюрмвамь. 

Разпр1^тваню и разор']^туван1«, с. ср. отъ 
разпр'Ктвамь. 

РАзпрж, егаь, — пршлъ, гл. свр. отъ раз- 
пйрамь. Да запрл», да спрл&. 

Разпрйгамь и разпрягнувамь (да раз- 
прягнх), гл. д. 1) Водъ или друго жи- 
вотно, впрягнАто въ кола, въ мремъ, пу- 
щамь ; изпрягамь, отпрягамь, отжеглювамь ; 
отпрягйть, внпрягать, расорягать, откла* 
дивать. 2) НЪчто впрягнАто, сгънато раз- 
валюмь, разтваршмь; разгъванъ, раздиплю- 
вамь. — мся, гл. възвр. и стр. Бъ1вамь 
разпрягнАтъ. 

Разпрйгап1е и разирйгнуваню, с. ср. отъ 
разпрягамь. 

Разпряд^^, ешь, — прядохъ, — прялъ, гл. 
свр. огь разирйдамь. — д6нъ1й, пуич. 
стр. 

РАзпрю, с. ж. Пр'Ьпиран1е, пр1&порица, пр1^- 
пирнш, караню, свада; споръ. 

Разп^камь, гл. свр. отъ разпуквамь. 
— канъ1Й, прич. стр. 

Разпуквамь и разпукнувамь (да раза/к- 
нх и да раза^кань), гл. д. Пукамь на 
разнъ! м1&ста ; разпрьсвамь, разбиваиь, раз- 
ц'Ьпвамъ, попуквамь. —мся, гл. възвр. 

1) Попуквамся, разц1&пвамся, разпръсвамся, 
разбивамся. 2) Дьввамь, разцьвт1^вамся, раз- 
тваршмся, разпулвамся, пукамся. 

Разпукванн), с. ср. отъ разпуквамь и 
разпуквамся. 

РазпукнЛь, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
пуквамь. — НХТЪ1Й, прич. стр. 

Разпулвамся и разпулшмся (да ся рла- 
п/ли^), гл възвр. 1) Разгляждамь, обгляж- 
дамь, огляждамь, изгляждамь, пр1&гляждамь 
наоколо ; обглядьхвать, осматрявать, об- 
зирать. 

Та скачися на въюокъ! чардаци, 
Разпулися на кафезлии пенджеръ!, 
Разпулнся гор* долу конъ поле, 
Да ми видншь младъ господарь дФ грядить. Шс. 

Очи, црьнъ! оча, 

Что не ся разпулвте 

По широко поле, 

По б**ъ1 друмовъ!? Шс. 

Ногъ взл'Ьзе млада ЬАнкулица, 
Си ся качи на дввавъ въ1сокъ1Й, 
Ся разаули по гор& веленд, 
Что да ввдить чюдо и голямо? Шс. 

Ся изкачи Б'Ьда на хамбаръ-тъ, 

Ся разпули Б-Ьда гор'Ь-дол'Ь, 

Гор']Ь-дол'Ь Б'6да по 6'Ьлъ Вардаръ. Шс. 

2) Пукамся, разпуквамся, цьввамь, разцьв- 



Разпалвани) 



48 Разпънцвавь 



гЬвамся, разтвармнся. Свять Георгию му 
ся цвЬтк разпули. 

Гиипулваию и рпап^люшс, с ср. отъ 
разп^лванся. 

Раз11ул1а» (да ся), ишь, — лнлсн, гл. свр. 
отъ разпулваися. 

Разпускамь (да раапуснх), гл д. Разиу- 
щаиь 

Разпуска11К1, с ср. отъ разпускаш». Ра»- 
иущаше. 

Разпуснал, сшь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
и^^скаяь. — снлтъ1й, прич. стр. 1) По 
знаиеиование-то на глагола. 2) Като пр. 
Разгаленъ1Й ; ивн-бхенний. 2) Разгащенъ1Й, 
разгайд>'нъ1Й — сил^то. пар. Нашироко; 
иашйсто. ЖивЪе разпуснлпю, харчи много. 

Разпу^стнл», ешь, — нх;лъ, гл. свр. отъ раз- 
иущажь. — иягтъ1й, прич. стр. 

РАзпустъ, см 1) Слобода, слободии, вола; 
свобода. Давашь на &Ьца-та много раз- 
пусть. 2) Дни-ти сл^Ьдъ Димитровъ-день, 
когато сй сврьшва година-та на цЪиенъ1-тъ1 
до том деиь, та тЬ ся разотивать по домо- 
въ1-тъ1 си ; разиущеню. 3) Л1Ьтио свободно 
вр'Ьия, кога учнлнща-та и другъ! м1^ста не 
работять; ваванц1я, каннкули. 

Ра311з'стл;, ншь, — стилъ, гл. свр. отъ раз- 
пущамь. — стеиъ1Й, прич. стр. 

Разпухаиь (да ся), гл. вьзвр. свр. Да зен& 
да пухамь тврьд'Ь много. 

Разп^хваиь и разпухнуваль (да разпух- 
нх), гл. ср. Иодцухвамь, напухвамь, из • 
дувамся, надуваме», набъбвамь, шюнвамь, 
бабушасвамь, кабардшсвамь ; подиматься, 
всходвть, напучнваться, вздувяться^ на- 
ду ваться. 

Разпухваию и разп^хуваше, с. ср. отъ 
разпухваль. 

Разпухнл;, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
п^хваиь. 

Разпушвамь и разиушшяь (да разп/шш), 
гл. д. На запушено махвамъ заиушшлк^- 
тл; отиушнамь, оттъ1квамь; откупорнвать, 
оттикать, раскуоорнвать. — ясл, 1) гл. 
възвр. Начинамь да пуша тврьдЪ много. 
2) гл. стр. Бъ1вамь разпушенъ. 

Разиушваше и разпушшше, с. ср. отъ 
р}1311ушва11Ь и разп^швался. 

Разиушнк, ишь, — шнлъ, гл. свр. отъ раз- 
пушкаяь. — шеиъ1й, прич. стр. 

Разпущамь (да разпустл, да разпущж и 
да разпустнль), гл. д. Разпускамь: 1) Да- 
ваиъ вола да ся разид&ть ; распусвать. 
2) Нущамь, остнвьамь, докарвамь да врьви, 
да тече на разнъ! странъ!. 

Лели изкарахд водд^Гстуденл, 
Та ш 11а1арах& на Мдикулн, 
Та направи чешма шадарванъ, 






Шадарвавъ сосъ чегь1рвдвслть чепа, 

Та равпущи вод^!! студенъ!, 

Вод-ь! студснъ! НИЯ1. града Солуна. Шс, 

3) Иущамь, пращамь на разнъ! странъ! ; 
разпращамь. 

Че отиде у Стамбула града, 

Па разпустнд до три ми телалс, 

Та въ1ва три дни и три нощи : 

Н'Ьиа д-Ьтя нвд-Ь погубено, ^ 

НЪма дЪтя нвдЪ 8а11Л'Ьнено, ^ 

НЪиа д'Ьтл нвд-Ь заробено. Ше. 

4) Права и'Ьчто пб-широко или пбдлъго; 
разст&вливать, разставлять. Разпущамь 
дрЬх/^, сукмань 5) Н1^что изопнато, стяг- 
НАто направшмь да е по-слабо; розслабвамь, 
отслабвамь, отпущамь ; отпускать, опус* 
вать, отдавать. Разпусшни колана на 
конта, в/иже-пю. 6) Давамь вола, изинъ 
и']^коиу да прави каквото си ще, дрьжа 
никого слабо ; отпущамь, оставммь. — мся, 
1) гл. възвр. Ставамь пб-широкъ или пб- 
длъгь ; ослабвамсн, разслабвамся, отпущанся; 
отдаваться, обтягнваться. Вжже-то ся \ 
разпуща, разслабвася, става по-длъго. 2) 
Добъ1вамь дрьзость, срьдцв; отпущамся, осло- 
бождавамся, отваршмся. 3) Зимамь да жи- 
в'Ьа по-нашироко. Да ся разпустнемь 
като ножичкм вь огьнь. 4) Не ся дрьжл 
здраво, не си глядамь работъ1-тъ1 добр'6; 
отпущамся, оставммся. 5) гл. стр. Въ1- 
вамь разпустнатъ. 

Разпущанн), с ср. отъ разпущамь и раз- 

иущамся. 
Разпущеи!^, с. ср. Така пон1Ьйд'Ь нарпчать 

27 Октомвриш; распустъ въ 2-то знам. 
РазпущЛк, ишь, — щнлъ, гл. свр. отъ раз- 

пущапь. Да расиустА, да разпустнл, да 

разпуснА. — щвиъ1Й, прич. стр. 
Разпъкашь (да ся), гл. възвр. свр. Да зе 

м& да пъкамь тврьд'Ь много. 
Разн^хамь (да ся), гл. възвр. свр. Да зем* 

да пъхамь тврьд'1^ много. 
Разпъхт<^ (да ся), йшь, — тМлся, гл. възвр. 

свр. Да ся разпъшкамь. 
Разпъшкамь (да ся), гл. възвр. свр Да 

земА да пъшкамь тврьд']^ много. 
Разиъггамь, гл. свр. отъ разиъ'1тнаяь. 

— та11Ъ1Й, прич. стр. 
Раз11Ъ1твамь и раз11Ъ1тувамь (да разпй- 

тать), гл. д. Пъ1тамь никого, мнозин* .^а 

и'Ьчто съ ц1^ль да го науча; разнрашнамь, 

пр'Ьирашваиь ; распрашввать. — яся, гл. 

стр. Бъ1вамь разпъ1танъ. 
Раз11Ъ1Тваи1« и разпъ1тува111е, с. ср. отъ 

разиъггвамь. 
Разпъпцнамь и разпънцувамь (да раз- 

пь1щ&), гл. д. НЪчто знпъ]щено развалммь; 

отиъ1Щвамь, отпръщвамь, обушвамь, отюш- 



Равпх^щваше 



49 



Разрабдтважь 



вамь; отпруживать, отщуж&тъ. — мся, 
гл. възвр и стр. Отиъщвамся, отпръщ- 
вамся, отюшвамся ; отпружнваться. 

1'аз11Ъ1Щван1© и раз11Ъ1щуваию, с. ср. 
отъ разпъщвапь. 

Разпънцж, ншь,— щилъ, гл. свр. отъ раз- 
пъщвамь. — щеиъ1й, 71рич. стр. 

Разпьважь (да разаьн;к}, гл. д. Разпьн- 
вамь. 

Разпьналка, с. ж. Томга, комто дрьжи 
ирьво-то кроено на станъ да не ся отвива ; 
обтягъ, окрЬпалка, повратулка, иоврьтало. 

Разпьнваль и разпьнувапь (да разпьня^), 
гл. д. Разаьвамь: 1) Разппнамь и въ три- 
тъ1 знаменованиш. 2) Разтварммь, опвамь, 
курдисвамь, турммь, иоставммь, настанм- 
ваиь ; разбивать, раскндивать. Чергари 
разпънали чергъг-ти си. 3) НЪчто запъна 
то откачимь ; отиьвамь, низирягамь. — мся, 
гл. възвр. и стр. Бъ1вамь разпьнатъ; от- 
пьвамся. 

РазпЬнваию и разпьнуваию, с. ср. отъ 
разиьнвамь. Разпьваню. 

Р4зпьнкъ1, с. ж. мн. Разпойница, прлгъ, 
пр2ьг1и, з&бци, напрузци, напр&жкъх. 

Разиьн^, ешь, — налъ и — пяхъ, — пялъ, 
гл. свр. отъ разпьнвамь и разпьвамь. 
Да разпнА. — натъ1й и — пятъхй, прич. 
стр. Разпнатъ1Й. 

Разпьплювамся (да ся разпьпл;к), гл. въз- 
вр. Начпнаиь да иьа1& тврьд1^ много, да 
пьилемъ мнозина ; да ся разшшвамь ; рас- 
палзнваться, поворашиваться. 

РазпьплЛк (да ся), ешь, — лался, гл. свр. 
отъ разпьплювамся. 

Разпьстрювамь (да разпьстр13Б), гл. д. 
Пьстра на разнъ! странъ! ; распещрять, 
распнсь1вать. — МСЯ, гл. стр, Бъ1вамь 
раапьстренъ. 

Разпьстрюваню, с. ср. отъ разпьстрю- 
вамь и разаьстрювамся. 

РазпьстркБ, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ 
разпьстрювамь. — ренъ1й, прич. стр. 

Разп'Квамь (да разп^ш), гл. д. Повтаршмь 
да н^Ьа, чтото другъ е и^лъ пр^&ди мене. 
-Едни ?г'&'лкшь, други разпЪвать. — МСЯ, 
гл. възвр. Начинамь да ц-Ькь тврьдЬ много; 
расп^ться. 

РазнКваиш, с. ср отъ разп1;вамь и раз- 
п^вамся. 

Разп11нвамь и разпЪнюмь (да разп^ннк), 
гл. д. Наиравммь н-Ьчто на ц-Ьна, наира- 
вгамь н1Ьчто да ся иокръ1е съ пВнх ; всп«- 
нивать. — мся, 1) гл. възвр. Ставамь на 
и^нл, нокръхвамся съ п1Ьн* ; всп^ннваться. 
2) ЬАдосвамея, къшвамь. РазпЪнился ка- 
то бЬсно кучя. 3) гл. стр. Бъ1вамь раз- 
нЪненъ. 



Разп'Кнван1е и разн'Кн1ан1е, с. ср. отъ 
разп'Кнвамь и разп'Кцвамся. 

Разп'КнББ, ишь, — нялъ, гл. свр. отъ раз- 
п'Ьнвамь. — нецъ1й, прич. стр. 

Разп'Ьн1авБК (да ся), ишь,— вился, гл. въз- 
вр. свр. 1) Да станл на пЬна, да ся по- 
Еръ1]& съ п1&НА ; да ся разп1&н|& ; всп'6- 
ниться. 2) Да ся разшдосань, да къ1пн2& 
съ пЪнл въ уста ; да ся разпъна. — ве- 
цъ1й, прич. стр. По знаменоване-то на 
глагола. 

Разп^^ББ (да ся), ешь, — п'бшлъ, гл. свр. 
отъ разп^^вамся. 

Разпжд^, ишь, — дилъ, гл. свр. отъ раз- 
пжждамь. — денъ1й, тг^жч стр. 

Разпжзкдамь и разпждвамь (да разяжда.), 
гл. д. Изплждаиь, оти^ждамь, проп&ждамь, 
изгонвамь, прогонвамь, разгонвамь, прокуд- 
вамь; прогонять, вь^гонять, отгонять, 
разгонять, вЕ1сь1лать, отснлать, внжи- 
вать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь разпл^- 
денъ. 

Разпжжданн) и разпЛкДваню, с. ср. отъ 
разпжждамь. 

Разпжпвамся и разпжпшмся (да ся раа- 
п;кпЕк), гл. възвр. За п&пк& : разтваршм- 
ся, пукамся, цьввамь ; распускаться. 

Разпжпваню и разпжшаню, с. ср. отъ 
разпжпвамся. 

РазпжпББ (да ся), ишь, — пилея, гл. свр. 
отъ разпжпвамся. 

Разпжть, с. м. и разпжтш, с. ж. Разкрь- 
стница, Ер^&стоп&ть. 

Мол1& ти ся, Ралине юначе, 

Не губи мя въ това пусто поле, 

Нъ мя води на п&ть на крьстоп&ть. 

На разплтте на друмъ на раздрумь. Шс. 

Разпятъхй, тъ, та, то, прич. стр. отъ 
разпьн^. Разпьнатъ1Й ; распятий. Тръ- 
калтастъ татко, разпята майка, шюп- 
ливи дЪг^? Гат. — Чекрлкъ съ врьтшшк& 
и ц1Ьвъ1. — Разпятьт пятъкъ, иятъкъ 
пр1Ьзъ страстнл-тА нед1Ьл1л, великъхй пя- 
тъкъ; пятница страстнбй недели. ^6- 
кои селяни празднувать разпятия (ве- 
ликъг) пятъци. 

Разраббтвамь и разраббтувамь (да раз- 
работи), гл. д. 1) Работ& н1Ьчто добр'6, 
направшмь н'Ьчто както требва ; изработвам ь, 
обработвамь; обраббтивать, разработивать, 
обд'БлЕ1вать. Разработихь си нивьг-тъг, 
разорахъ гъ1, наторихъ гъ1 както тр1Ьбва. 
2) Работх съ нЬчто та го направммь да 
работи, да врьвп добр']^ ; обдерасивать, об- 
кать1вать, разраббтивать. — мся, 1) гл. 
възвр. Начинамь да работл тврьд'Ь много ; 
отваржмся. 2) гл. стр. Бъ1Бамь разрабо- 
тенъ. Мрьзеливити чю вечерьг^ ся раз- 



Разряббтваню 



60 



РаврУдваню 



работвать. Мрьзеливи-тп женьг у слб- 
бошл веиерь ся разработвать. 

Раараббтвапн?, с. ср. отъ разраббтвамь 
и разраббтвапся. 

Разраббтж, ншь, — тнлъ, гл. свр. отъ рая- 
раббтвань. — теиъ1Й, прич. стр. 

Разр&вшиь (да раврбв»), гл. д. Разров- 
вамь, разровммь : 1) Н*что заровено откръ!- 
вамь; отравшмь, отриввамь, откоиавамь, 
разкопавамь, разръ1вамь ; равривйть, рас- 
кАпивать, вврив&ть, всвйпивать. 2) За 
огънь: разпрЪтвамь, ожмравммь. 3) Брь- 
камь, рова н*что; разбрьквамь ; перери- 
в&тЬ) перем^шивать. — ися, гл. стр. Бъ1- 
вамь разровенъ. 

Разр&вюню, с. ср. отъ разр^вюиь. Раз 
ровванк, разровн1Н1в. 

Разр&стваяся и разр&стнуважся (да ся 
раврастх и да ся раврйстнх), гл. вьзвр. 
Начинамь да растл тврьд* много ; пораст- 
вамь. Разрастеся на голЬмо дрьво. 

Раврйстваин) и ра8р4стнуван1е, с. ср. отъ 
разр&ствамся. 

Разр^стн;к (да ся), ешь, — нхлся, гл. свр. 
отъ разр&стважся. 

Разрастж (да ся), ешь, — рйстохся, гл. свр. 
отъ разр^ствался. 

Разревйваиь (да равревж), гл. д. Напра- 
вммь, накарвань н'1&кого, н1^что да реве; 
разпдаквамь. — жся, гл. вгзвр. Начинанъ 
да ревА; разплаквамся. Разревался като 
магаря. Магарета-та ся разреваха. 

РазревАваию, с. ср. отъ разрев^вамь и 
разрев&вамся. 

Разрбважь, гл. д. Разкарваиь, разгонвамь, 
разтирвамь, разпе11^вамь. 

Мама Стоюну думаше: 

Не си разревай стадо-то 

Н|8Ъ самодивсв2& падин;Б, 

Или като го разревашь, 

Оь мФдевъ си кавалъ ве свири, 

Да ми тя дива не чюе. ПЪе. 

Разревж, ешь, — вйлъ, гл. свр. отъ разре- 
в4вамь. — вАнъ1й, прич. стр. 

Разрйнваиь и разрйнувашь (да разрйнх), 
гл. д. 1) Рин* нЪчто на разнъх странъ!, 
съ ринат1е разпрьскань. 2) Поринвамь, из- 
ринваиь, огршбамь; огребать. — лея, 1) 
гл. възвр. Начанамь да ринл тврьд'Ь мно- 
го. 2) гл. стр. Бъ1ваиь разринатъ. 

Разрйнванм) и разрйнуваше, с. ср. отъ 
разри II вая ь. 

Разржнж, ешь, — налъ, гл. свр. отъ раз- 
рйнваиь. — натъ1Й, прич. стр. 

Разрйнж, ешь, — нхлъ, гл. д. свр. Да раз- 
варамь, да разтири, да разгона. 

Стошнъ си майка не слушш, 
Нол> си стадо-то равринл 



Нв8ъ самодивек& падинл, 

Съ мЪденъ сн вава^^ь васнирв, 

СамодивА си° покани, 

Да дойде да ся поборять. Шс. 

Раарбби (да ся), — рббилося, гл. безл. свр. 
Зе1и да работять, да ндЪнять. 

Равмирилося, разробилося, 

Та (таро губять, а нладо робять, П-Ье. 

Разрбввамь и разрбвувапь (да раврбвш), 

гл. д. Разравммь. 
Разрбвнк, ншь, — вилъ, гл. свр. отъ раз- 



р&вшшь и разрбвшиь. — р6веиъ1й, 

прич. стр. 

Разрбвтмь (да раврбвш), гл. д. Разравюмь, 
разроввамь. 

Разрбга, с. ж. Кога едпнъ тяг1и на едн& 
странА, а другъ на друг* ; несъгдасие, нв- 
слога, несговоръ, раздоръ ; несоглйсица, нв- 
соглйс1е. Безъ Бога — разрога. Око камъ 
Бога, срьдце камъ разрога. 

Разрбиважь и разрбшажь (да разрбнш), 
гл. д. Рона нЬчто на разнъх мЪста. — жся, 
гл. възвр. и стр. Ронася на разнъ! странъх. 

Разрбнваню и разрбнюню, с. ср. отъ 
разрбнважь. 

Разрбикк, ишь, — нилъ, гл. свр. отъ раз- 
рбнважь. — ненъ1Й, прич. стр. 

Разросж (да ся), йшь, — сйлся, гл. възвр. 
свр. Да зем& да рос*, да зарос*. 

Что гора -та на росюнъ мирише, 

ЬА. поле-то на чрьвенъ триндафилъ ? — 

Да ли ми ся е гората развила. 

Или ми ся е ростнъ разросилъ? П-Ьс. 

Разрбшважь и разрбшшжь (да разрбшш), 
гл. д. Нанравммь нЪчто да стане рошмво ; 
роша, разчериамь, разбучмвамь, набучм- 
вань, разрошшвшмь ; клочйть, кловатйть, 
ербшить, п^тать, шербшвть, взъербши- 
вать, растрепнвать, склбчивать. Разро- 
шижъ си кос;г^-тл. — жся, гл. възвр. Ро- 
ша си косА-тж; рошася, разрошшвммся, 
разбучшвамся, набучшвамся ; взъердшнвать* 
ся, Разрошилася като чтожж. 

Разрбшваню и разрбпиапн), с. ср. отъ 
разрбшважь и разрбшважся. 

Разрбшкк, ишь, — шйлъ, гл. свр. отъ раз- 
рбшважь. Да разрошмва. — шенъ1й, 
прич. стр. Разрошмвенъхй ; растрепан- 
нь1й, всвлокбчевний, ваъерошенний. 

Разрошювнк, ишь, — вилъ, гл. свр. отъ 
разроппаважь. Да разроша. 

Разроштвшжь (да раарошхпвш), гл. д. 
Разрошвамь, разрошшмь. 

Разр^дважь и разр^дуваиь (да равруд*), 
гл, д. Гаса варь ; иорйть йввЪсть. 

Разрудваннз п разр^дуваню, с. ср. отъ 
разр^дважь. Гасенхе варь. 



Разр1^дж 



61 



Разрйявданю 



Равр^дж, ишь, — днлъ, гл. свр. отъ раз- 
ред вамь. — денъ1Й, прич. стр. 
Равр^каль (да ся), гл. вгзвр. свр. Да зе- 

м& да рукамь тврьд'Ь много. 
Разрутвамь и разрутувамь (да равр/тх), 

гл. д. Събаршмь, развалммь, разрушммь ; 

разрушйть. — мся, гл. стр. Бъ1вамь раз- 

рутенъ. 
Разрутваню и разрутуванн), с. ср. отъ 

разрутвамь. Разрушшню. 
Разрутж, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ раз 

р^твамь. — тенъ1Й, прич. стр. 
Разручкамь, гл. свр. отъ разручкваль 

— ванъ1д, прич. стр. Разрутенъ1Й. 
Разр^чквамь и разручкувамь (да раз 

ручкамь), гл д. Развалммь, разрушшмь 

разрутвамь, събаримь. — мся, гл. възвр 

Бъ1вамь разручканъ. 
Разруш1Й;, ишь, — шйлъ, гл. свр. отъ раз 

рушншь. — ш6нъ1Й, прич. стр. 
Разрушюпь (да раврушш), гл. д. Разва 

ламь, разрутвамь, разручквамь, събарммь 

раврушать. — МСЯ, гл. стр. Бъ1вамь раз 

рушенъ ; разрушаться. 
Разр^шюнм), с. ср. отъ разрушшмь и 

разрушшмся. 
Разръв^вамь (да равръвж), гл. д. Съ ръва- 

ню разд1^лшмь, разк^^свамь, намдамь н']&что. 

— мся, 1) гл. възвр. Начинамь да ръвл 

тврьд1Ь много. Разрьвалися катх) кучета. 

2) гл. стр. Бъ1вамь разрьванъ. 
Разръвйваню, с. ср. отъ разръвйвамь и 

разръвйвамся. 
Разръвж, ешь, — валъ, гл. свр. отъ раз- 

ръвАвамь. — вйнъ1й, прич. стр. 
Разръ1важь (да разрйЕк), гл. д. Разравшмь, 

разкопа вамь ; ра8рь1вать. — мся, гл. стр. 

Разравммся, разкопавамся; раарьхваться. 
Разръ1ваню, с. ср. отъ разръ1вамь. Раз- 

равмню, разкоиаваню. 
Разръ1тамь, гл. свр. отъ разръ1твамь. 

— тацъ1й, прич. стр. 
Разрънвамь п разръ1тувамь (да разри* 

тамь), гл. д. Съ ръ)тан«} разпрьскамь на 

разнъ! странът. — мся, 1) гл. възвр. На- 
чинамь да ръхтамь тврьд'Ь много. Разри- 

талися като магарета. 2) гл. стр. 

Бъ1намь разръ1танъ. 
Разръ1тван1€ и разръ1туван1е, с. ср. отъ 

разрънвамь. 
Разръ1Бк, ешь, — рйлъ, гл. свр. отъ раз- 

ръ1вамь. — ръ1ТЪ1Й, прич стр. 
Га;ф'Ьдж, ишь, — днлъ, гл. свр отъ раз- 

рЬждамь. — д6и'Ь1Й, прич. стр. 
РазрКждамь и разр']&дшвамь (да раврЪ- 

дх), гл. д. 1) Разм-Ьствамь на иб-рЪдко ; 

разрЪжать. 2) НЪчто г*сто нрава иб-р'Ьд- 

ко ; и8р'Бживать, разбавлять. — мся, гл. 



стр. и вгзвр. Бъхвамь разр1&двнъ, ставамь 
пб р^дъкъ, разм^щамся на пб-р1Ьдко; раз- 
р-Ьжаться. РШа-та колкото ся разрЬ' 
дшва, пд-юдра става. 

Разреждани) и разр'Ьд1аван1е, с. ср. отъ 
разр^ждамь. 

Разр^зкББ, ешь, — р-^захъ, гл. свр. отъ раз- 
рЬзвамь. — р%занъ1Й, прич. стр. 

РазрФзвамь и разрЪзувамь (да равр^асш), 
гл. д. 1) Р^Ьж1л нЬчто на касовъ!; нарЬз- 
вамь; разр%8Е1вать. 2) Разпирамь, разпа- 
ршмь, разпорвамь, разкормювамь, изкормю- 
вамь; ввр%зь1вать, внпйривать. 3) Раз- 
врьгамь, разм']&тамь данъкъ, паръ1 възъ се 
лянъ1, да знае всмеой, какво му ся пада 
да плаща. РазрЬзахъ пари-тъг въ село 
то. — мся, гл. стр. Бъ1вамь разр'Ьзанъ. 

Разр'Ь'званю и разрЪзуваню, с. ср. отъ 
разр^звамь. 

Разр11швамь и разрКшшмь (да разр^шш), 
гл. д. Р^ша нЬчто да бухне, да блде до- 
бр'Ь ср^^сано; расчесь1вать. РазрЬшинЛЪ 
си косм-тл. 

Ст01анъ си Гюли говори : 
ЬА. речи на п6-малв&-т&, 
Като ЩАТЬ да мя об'Ьсять, 
РИ8&-Т& да ии опер;&ть, 
Перчима да ми разр'Ьшять, 
Че ми е драго, Гюло-ле, 
Кога юнака об'Ьсять, 
Риза-та да му ся б'Ьл1Ье, 
Перчимъ-гь да му ся в*е. Шс. 

Разр^Кшваню и разрЪпианю, с. ср. отъ 

разр'Кшвамь. 
Разр^ШББ, ишь, — шилъ, гл. свр. отъ раз- 

р'Кшвань. — шенъ1Й, ггрг*^. стр. 
Разр']^Ш1^, ишь, — шйлъ, гл. свр. отъ раз- 

р'1^шшвамь. — ш6цъ1Й, прич, стр. 
Разр^^шшвамь (да разр^шш), гл. д. Да- 

вамь вола, изинъ ; дозволшвамь, изволга- 

вамь, позволжвамь, допущамь; разр-Ьшать, 

позволять, допускйть. Дошьлъ гость, раз- 

рЬшилъ постъ. 

Иорданъ Разходки думаше : 
Щ& д'ид&, моме хубава, 
При владъш^ь, стар& патрив;&, 
Много щ& паръ! да й дамь, 
Три хилядъ! карагрошевъ!, 
Владъ1ци да нъ1 разр'Ьшять, 
Попове да нъ1 в-Ьнчтшть, 
Мома Разходке хубава ! ПЪе. 

Разр^^шюваннз, с. ср. отъ разр']&Ш1авамь. 

Изволмваню 
Разрядж, ишь, — днлъ, гл. свр. отъ раз- 

рйждамь. — денъ1й, прич стр. 
Разряждамь и разрядвамь (да разрядж), 

гл. д. Тургамь, разтур1амь, наряждамь всм- 

ко нЪчто на мЪсто-то му. 
Разряждацю и разряд ван1е, с ср. отъ 

раврйждамь. 



Рмряеж 



52 



Разсл&бнх 



Разрясж (да ся), йяь, — сйдся, гл. вьввр. 
свгр. Да пуси& рясъь 

РАзса, с. ж. 1) Много четалото дрьво. 2) 
На юла разсоха, самобъ1тиа И1и ирикована 
на крап на потяглицл, д1^то ся закачм 
мремъ-тъ ; гарванець. 

Р&8садецЬ) ум. м. отъ р&зсадъ. Ма1ко раз- 
садъ. 

Р^садъ, с. м. Мдадъ! растеним!, които пое 
л'Ь разсаждать ; раасМа* Кога садять раз- 
садь^ не бпва да ся вмка : помози Богъ, 
защото разсадь-тъ ще изсъхне. 

Разсадж, ишь, — дйлъ, гл. свр, отъ раз- 
с4ждаиь. — д6нъ1Й, прич. стр. 

РазеАждаяь и разсадюваяь (да раасадль); 
гл. д. 1) Мдадъ! растенит, разсадъ, изваж- 
дамь отъ м'Ьсто-то, д'Ьто сл. поникнади, и 
гь1 насаждаиь на друго м'6сто ; равсаяси- 
вать. 2) Изваждамь растение отъ м']Бсто-то 
му и го посаждань на друго м'Ьсто ; пр'Ь- 
саждань ; пересаживать^ висахивать. 3) 
Ц']^что израсю наг^ьсто, нат1^но, сад& на 
пб-широко ; разр'Ьд}аваиь посадено ; отсйхи- 
воть. — мся, гл. стр. Бъхвамь разсаденъ. 

Разс^данн) и разсадюваше, с. ср. отъ 
разМждажь. 

Ра8с4лвамса и разсалшмся (да ся раа- 
салш), гл. възвр. Запарвамся, спарвамся, 
подсичшмся подъ иъ1шници-тъ1 и на другъ! 
м^^а, д1Ьто кожж-та ся трька. За да не 
ся разсалш дЪтя, солять го. 

Разселвани» и разсАлшню, с. ср. отъ раз- 
сял вамся. 

Разсал^ (да ся), ншь, — лялся, гл. свр. 
огь раасАлваися. — л4нъ1й, прич. стр. 

Разс&чшяь (да равс^Е;^:), гл. д. Разсичшмь. 

Разсвйрваиь и разсвйрювакь (да раа- 
свврвк), гл. д. Свирш на стадо да ся заиасе. 

Овчшрь край лозе ходшше, 
Сиво сн стадо разнаива, 
Равмаква в още разсвирва. П-Ье. 

— ИСЯ) гл. възт^. Начинамь да свирил тврь- 
дЬ много. — Срьдце ми ся е разсвири- 
ло, пр'6дчювствуваиь, че ще мя сиол'Ьти 
н'Ьчто 61&да. 

МенЪ ни са не вечерю, 
Срьдце ми ся разсвирвло, 
Разсвврило, ра8П'Ьтло, 
Ке ми бъ1де н'Ьчто спроти гдав&, 
Ке ми бъ1де нФчто коба. Ше. 

Разсвйрваию, с. ср. отъ разсвйрваиь и 

развйрвался. 
Разсвйр1г (да ся), вшь, — рвлся, гл. свр. 

отъ разсвйрвался. 
Ра8СВ'КтЛк (да ся), ншь, — тнлся, гл. об. свр. 

Да земд да св'Ьт& много; да св1^ти&. 
Разс^ваяь и разсблшжь (дп раас<^ш), 



гл. д. 1) Заседвамь на разнъ! м1^а ; 
равселять. 2) Разваламь село. 

Колко си села разселилъ, 
Колко черковъ! изгорилъ. ЛЬо. 

Разселвани) и разс^лшню, с. ср. отъ раз- 

с^лважь. 
Разс^лкБ, ншЬ) — лвлъ, гл. свр. отъ раз- 

сблвапь. — ленъ1й, прич. стр. 
РазсйлнБ (да ся), вшь, — лвлся, гл. възвр. 

свр. Да ся напьнд, да ся засил&, да ся 

наси шь да направа нЪчто ; сд-блать ]гснл1е. 

Ся рвзсили налечекъ Огненче, 

"Ь пр-ЬсЬче хубав& нев'Ьст&, 

Си 1& врьли въ она црьно море. П-Ьс. 

Рйзсица и рйзсичка, ум. ж. отъ разса. 

Разсйчапь (да равсЪкх), гл. д Разсачюмь, 
съ сЬченю наиравимь нЬчто на касовъх; 
насичшмь ; разсЬкать, раврубать. — ися, 
гл. стр. Бъ1вамь разсЬченъ; разсЬкаться, 
разрубйться. 

Разсйчюще, с, ср. отъ разсйчюиь. Раз- 
сачшню. 

РазскАчшжь (да ся), гл. възвр. свр. Да 
зем& да скачтмь тврьдЪ много. 

Разслй,6а, с. ж. Разслабъ : 1) Дрьжшню нЪ 
кого, и']^что слабо, разпуснато ; ослаба ; ослй' 
ба, отпу1цен1е, снисхожд4н1е, послабл^ 
н1е. 2) УтЬха, утешение, услада, разтуха 
покой, радость ; отрйда. 

Разсл&бваль и разслйбшжь (да раасл^бш) 
гл. д. 1) Стягнхто, опнлто нЬчто отпу 
щамь ; ослабюмь. отсдабшмь ; ослаблять 
отпускать, опускйть, отдавйть. Разслаб- 
вамь тютасъ, коланъ ; отпускать поясъ 
подвругу. 2) Намадшвамь сил&-т& на н1^ч 
то ; ослабвамь ; рааслаблять, ослаблять 
обезсвлввать. Диенк-тю го много раз- 
слаби. 3) Дрьжа н1^кого, и1^что слабо, да 
ваиь му В0Л1&, оставилъ сьмь го да пра- 
ви, каквото си ще; разпущамь, отпущамь 
— лея, 1) гл. възвр. Ставамь слабъ, бол 
навъ ; ослабвамь, ослабн'Ьвамь, ослаб'Ьвамь, 
отпадамь, омал'Ьваиь ; разслаб-Ьвать, осла- 
бЬвйть, обезсйл^^ть, взяемочь, осбвь1вать- 
ся. 2) Ставамь слабъ, халтавъ, отпуснлтъ ; 
ослабвамь, отслабвамь, отпущамся ; отда- 
В21ться, расходвться. 3) Зинамь да жив1^1& 
пб-нашироко, по съ много ; отпущамся, раз- 
пущамся. 4) гл. стр. Бъ1вамь ранслабенъ 
по знаменование-то па глагола. 

Разл^бваше и разслабтни», с. ср. отъ 
разсл^бвамь и разсл4бвался. 

Р&зслабио, нар. Нашироко, на много ; га- 
лено. ЖивгЬе разслабно, на ра,зслабъ, на- 
широко, охално, слободно; лровбльно. 

Разсл&бнл;, ешь, — нлБлъ, гл. д. свр. Да 
разслаба. — илтъ1Й, прич. стр. като 



Рйзслабъ 



53 



Разср^дваиь 



пр. Болнавъ, боленъ, слабъ; разслйблен 
яь1й. Разслабнжтъ чловЬкъ. 

Рйзслабъ, с. м. Разслаба. На разслабъ, 
разслабно, нашироко, охолно. 

Разслйбкк, ишь, — билъ, гл. свр. отъ рав- 
слАбвамь. — 6енъ1й, прич. стр. 

Разслйбшмь (да равслабнв), гл. д. Раз- 
слабвамь. 

Разслушваль и разслушювамь (да рав- 
слушшмь), гл. д. Зачювамь и различимь, 
что ся говори или въ1ка ; разслйшать. 

Разсл^шюиь, гл. свр. отъ разслушвамь. 
— шшнъ1Й^ прич. стр. 

Разсмйвамь (да равсм^вк), гл. д. Напра- 
вммь, накарвамь никого да ся см1Ье, до- 
карвамь никому см'Ьхъ ; разсм1Ьвамь, раз- 
см']^ш}авамь ; си-Ьшйть, разсмЪшйть, на- 
сн'Ьшйть, пересм'Ьшйть. Тъг мене раз- 
смЪй, тебе Господь да разсжЬе като 
пукнжлъ конь. — лея, гл. възвр. Зимамь 
да ся см1&1&, дохожда ми см^^хъ, става ми 
весело ; засмивамся, разсм1&вамся, разсм^шш- 
вамся. 

Разсмйванк, с. ср. отъ разсмйвамь и 
разсжйвамся. 

Разсм'Квамь (да равсм$Ек), гл. д. Разсмй- 
вамь, разсм^^шшвамь. 

'Разсш'ЬшIк^., йшь, — шйлъ, гл. свр. отъ раз- 
см^^шшвамь. — ш6нъ1й, прич. стр. 

Разсм']^ш1авамь (да разсм^шш), гл. д. Раз- 
смйвамь, разсм1&вамь. 

Разсн11шшван№, с. ср. отъ разм^^шювамь. 
Разсмиваню. 

Разсм111Ж,, ешь, — сн^лъ, гл. свр. отъ раз- 
смйвамь. — см'^нъ1Й, прич. стр. 

Разсиоп1^&, йшь,— пйлъ, гл. свр отъ раз- 
снопшвамь. — п^нъ1й, прич. стр. 

Разсноишвамь (да разснопш), гл. д. 1) 
Разд'1^л1амь, разсичшмь свиеш на дв']^ сно- 
пъ1 ; пластйть. 2) Направтмь нар1^звамь 
н*что на снопъ1, на брусовъ! за да го по- 
соли ; наснопшвамь ; няснйчать, пластйть, 
распластать. — мся, гл. стр. Бъхвамь 
Разснопенъ. 

Разсовй,тъ1й, тъ, та, то, пр. Что има разсои, 
что е съ разсои ; четалистъ1Й ; развйлистнй, 
разсошистий. Разсовато дрьво. Разсо- 
ватъ колъ вь зему^ не влиза. Разсо- 
ватъ колъ не ся забива. 

Д'Ь има дрьво въ1соко, 
Въюоко още къ1Чясто, 
Къ1чисто и разсовато, 
Люлк2-ТА да си при1;ач1& ? ПЪе. 

Разсбй, с. м. Разсоха, разсом, соха, четалъ, 

чаталъ. 
Разсолджййскъ1й, ска, ско, пр. Разсоло- 

въ1Й. Разсолджийска каца., прЪсолева, 



лахнева. Разпаднллся като разсолджий- 
скм каця^. 

Разсолець, ум. м отъ разсолъ. Малко 
разсолъ. 

Разсблница, с. ж. Разсолова вода, армиева 
чорба ; сокъ, юва ; разсблъ кап/стний. 

Разс6ловъ1й, въ, ва, во, пр. отъ разсолъ. 
Разсолова вода, разсолница, сокъ, чорба 
отъ къюело зелю, юва. Таква рода — раз- 
солова вода. 

Разсолъ, с. м. 1) Къ1село зелге, купусъ, 
пр^солъ, лахна, армеш ; кйслая капуста. 
2) Вода съ разтопен* въ неа соль за об- 
солшванк Н1&ЧТ0 ; пр1&солъ, саламура ; раз- 
солъ. — ЗимЪ разсолъ и сланина, лЬ- 
тЪ крава и градина. Да ся скапешь у 
разсола! Клятва. Жлътъг прасци въ шхг- 
«№ лЪжять'? Гат. — Разсолъ. 

Разсо л^ (да ся), йшь, — лйлся, гл. ср. отъ 
разсолтвамся. 

Разсолювамся (да ся разсолш), гл. възвр. 
1) Ммь н-Ьчто солено за да си земА соль- 
т& ; обсолшванся. 2) Начинань да сола 
тврьд1Ь много. 

Разсолй.ванке, с. ср. отъ разсолювамся. 
Обсолмваню. 

РазсополйввБ (да ся), ишь, — вился, гл. 
възвр. свр. Да ми потекАть сополи ; да ся 
разцивкарш. 

Разсбха, с. ж. 1) Раздвоено като вилл^ ; 
разсои, разсош, соха, сок», чепарка, четалъ, 
чаталъ ; разсоха, каряка. 2) Разц1&пъ, ча- 
талъ, въ който бъ1ва прикр^пенъ чюкъ-тъ 
на самоковъ. 8) Разсовато дрьво, въ което 
затискатъ котля съ качамакъ, кога го брь- 
кать; соха, катарага, каракачка, катарачка, 
робъшю. 

Разсбю, с. ж. Разсоха, разсои, соха, сока, 
чепарка, четалъ. 

Разсрьдвамь и разср^ждамь (да разсрь- 
дх), гл. д. Права н1&кого, н^^что да ся срь 
ди, да ся люти, да ся мдосва ; разлютм- 
вамь, разтдосвамь, раздражжвамь, юдосвамь; 
разсбрясивать, раздрахйть, серчйть Раз- 
срьдилъ говядарю^ че не ще да юде. 
— мся, гл. възвр. 1) Ставамь срьдитъ ; 
ьадосвамся, разюдосвамся, разлютювамся, раз- 
дражшвамся; разсбрживаться, раздрахйть- 
ся. 2) Срьдитъ сьмь н1&кому, не искань да ся 
сбирамъ!, да си ходимъ!, не сьмь добр1^ съ 
никого ; скарвамся. Ле значл, зачто ми 
ся е разсрьдилъ, та не ще думж да ми 
продума. 3) гл. стр. Бъ1вамь разрьденъ. 
— Разсрьдился като зьмчл осx)^^ницл^. 
Разсръдился Горанъ, а гора-та хаберъ 
нЪма. Разсрьдился говядарь-тъ, та не 
1це да юде. Разсрьдился говядарь-тъ^ 
че си отрЬзалъ уши-тм. Ако ся е раз- 



Ра8ср1дван1б 



54 



Разсув&лка 



срьд*1Лб, то ще ся и прЬсрьди. Ако ся 
е разс2)ьдилъ^ щж си отперл% джеба. Ако 
ся е разсрьдгиль, то и азг ща си о6- 
рьнА^ кожюха наопсиаг. 

Ра8('рМ1^Аи1« п разср1ждаи1«, с. ср. отъ 
раясрМваяь п разрьдвппся. 

Раар^дХ) ишь, — дилъ, гл. свр. отъ раз- 
ср^дваиь и разср^ждамь; равсерднть, 
осерднть, осерч&ть, ввб-Ъсйть, ввдурйть. 
— деиъ1Й, прич. стр. рявсбрженний. 

Газст&вка, [с ж. Разставшнк, разд1^Н1Н1е, 

раздЪла. 

Дойде врФмя обоица да ся равставять, 

На разставвА едивъ другому говорять. Шс. 

Ра8СТ&В11Ъ1Й) — вьнъ И — вевъ, вна, вно, 
пр. Широкъ1Й, гол'Ьиъ1Й ; простбрний. Раз- 
ставнъг одаи, широЕЪ!. 

Разст&внк, ншь, — внлъ, гл. свр. отъ раз- 
стАвшпь. — венъ1й, прич. стр. 

Разст^вшхь (да равстйввк), гл. д. 1) От- 
д'&1}амь едно н'Ьчто отъ друго ; разд']&лшиь 
Разстави мя съ живот*., разд'Ь1И мя отъ 
животъ, зе ми живота. 2) Раз1агамь, раз- 
турммь, наряждань; раакладивать, разла- 
т&тъ. 3) Разтуршмь, раздумвамь, размах- 
вамь. Разстави мя да не шмь — мся, 
1) гл, възвр. Разд-Ьлммся на ставовъх; раз- 
падаися, разнизванся, разносшнся. Рудата 
става ся разставила. 2) Разстаммся, 
разд1&д1анся, отд'Ь1}амся; равставаться, раз* 
лучйться. Дойде врЬмя обоица да ся 
разставять Разставихся сг душш., ум- 
р']Ьхъ. 3) Разд'к1}аися, раздвошвамся ; рав- 
дЪляться. 

Святъ Никода съ патерица 
Удри море бъ1стр& В0Д2, 
Море с>1 е разставидо, 
Кое гор*, кое до*Ф. П%е. 

Па си въ1ЕН&, что си можи: 
Горице, ра8став1ай ии ся, 
Водвце, доставшй ми ся, 
Тате ле, огдашшй ми ся I П-Ьс. 

Разст&вшню, с. ср. отъ разставшиь и 

разставшиса. 
Разст&нх (да ся), ешь, — нхлся, гл. свр. 

отъ разсташмся. Да ся разстава. 
Разст&шк, ешь, — нхлъ, гл. ср. свр. Да ста- 

немь мнозина, всинца. 
Разст&шмся (да са разстйях), гл. вз. и 

вгзвр. Разд-Ьаммся, раздлчммся, разставмм- 

ся; равставйться, разлучйться. 
Разст&1ан1б, с. ср. отъ разстДшжся. Раз- 

ставмше, разставка, раздала. 
Разст^лнБ, ешь, — стлах-ь, гл. свр. отъ раз- 

стйлаиь. — стлйнъ1Й, прич. стр. 
Разстйлаиь (да равстелш^), гл. д. Разпро- 

стирань, постидаиь и'Ьчто на разнъ! странъ! ; 

раастнд&тъ. — кся, 1) ел. вгавр. От&н&оя, 



простирамся, разпростирамся на разнъ! стра- 
нъ1 ; равстил<1ться. 2) гл. стр. Бъ1ваиь 
разстланъ ; рпастнлйться. 

Разстилаше, с. ср. отъ разстилаш, и 
разстйлаися. 

Разстрйшмь, гл. д. Зам'Ьсвамь, изм1^скаиь, 
ум1Ьсвамь. Тогава чакъ разстрашть ко- 
лацитъг. Хвамл^ть да разстрашть по- 
гачшт;^,. 

Разстрбга, с. ж. и 

Разстрогъ, с. м. в разтрбга. 

Разстръвйваиь (да равстръв*), гл. д. Раз- 
съшвамь, изсъшвань, изтрьшммь. Пошель 
ж) дъгркм тл{ на разстръванж-тл^ сламж. 

Разстръв&ваню, с. ср. отъ разстръв&ваиь. 
Разсъшвашв, изтрьшшню. 

Разстръв^к,, ешь, — вйлъ, гл. свр. отъ раз* 
стръвДвамъ — в4пъ1й, прич. стр. 

РазстрьвЙБ, вшь, — вйлъ, гл. свр. отъ раз- 
стрьвшвамь. — в^нъ1й, прич. стр. 

Разстрьвгавамь (да разтрьвйк), гл д. На- 
учвань н'Ького, н']&что да ходи да врьшн 
Н1&ЧТ0 лоше ; застрьвшвамь, настрьвшвамь, 
подкустрювань ; повйхивать. — шся, гл. 
вгзвр. Научвамся да ход& н1&йд'Ь да врьша 
Н1&ЧТ0 лоше; настрьвтвамся, застрьвшвамся ; 
пов^нваться. 

Разстрьвшваню, с. ср. отъ разстрьвш- 
ваиь и разстрьвювапся. 

Разстудка, с. ж. Студена вода, прил^на въ 
горяща за да ш поизстуди. 

Разстуд;^, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ раз* 
студшвапь. — д6нъ1й, прич. стр. 

Разстудшважь (да разтудх), гл. д. НЪчто 
топло, горящо направшмь да поизстъше, да 
стане ио-хладно ; изстудтвамь ; расхол^хи- 
вать, охол21живать, охлажд;1ть, остужйть, 
простужать. — мся, 1) гл. вгзвр. За врЪ- 
мя-то: ставамь студенъ, изстудивамся, из- 
стъшваиь ; остивйть, холод^ть, стйнуть. 
2) гл. стр. Бъ1вамъ разстуденъ. 

Разстудшвани), с. ср. отъ разстудшвашь 
и разстудшвамся. 

Разстживамся и разстжшашся (да ся раз* 
С1±пш.), гл. вгзвр. Отстаиммъ!, тяглимся 
на странл, та отварммъ! пать никому. Раз- 
стл1пиа;мся, та му направих», пжть да 
мине. 

Разстжпванм) и разстжпшню, с. ср. отъ 
разстжпвамся. 

Рйзстжпъ, с м. местото отъ единъ ир1Ьд- 
н1^тъ до другъ ; раздалвчь; ра8стойн1е, от- 
стойв1е, бтступъ. 

РнзстжпнБ (да ся), ншь, — пилея, гл. свр. 
отъ разстжпваися и разстжптяся. 

Разсуийл1са, с. ж. Гладка прхтчка за точе- 
на петуръ! ; разсукъ, сукалка, точплка, то- 
чвлнинъ, махалка, овлагим; свйлка. 



Разс^кваиь 



55 



Разсъ1пвань 



Разсукваиь и разсукуваагь (да равс/чш), 

гл. д. \) Н1Ьчто засукано, насукано, усу- 
кано развалимь, размотавамь, отсуквамь. 2) 
Съ разсукалкА изтьнмвамь тЬсто на пету- 
ръ1 ; разточвамь, насуквамь, наточвамь. 

Тъ1 да станешь утр* по-рано, 

Да м'%сишь двЪ б'Ьдъ1 погачи, 

Да равсукашь двФ тьнкъ! баници, 

Да ваточишь дв'Ь златнъ! здравици 

И да справишь до диа добръх конт. Шс. 

— мся, 1) гл. възвр. Отсуквамся, отмота- 
вамся, размотававгся. 2) Начинамь да сучж 
тврьд1Ь много. 3) гл. стр. Бъ1ваиь разсу- 
ванъ. 

Ра8сукван1е, с. ср. отъ разс^ввамь и раз- 
суквамся. 

РАзсукъ, с. м. Разсукалка, сукалка, точилка, 
точилникъ, нахална, оклагиш ; свалка. 

Разсучкк, ешь, — сувахъ, гл. свр. отъ раз- 
с^Бвашь. — суБацъ1й, прич. стр. 

Разсучюлъ, с. м. Б1&ла памучна врьпа за 
глав& ; забрада, забрадка, чемберъ, дема, 
шамиш ; авенская головная повязка. 

Разс^ница, с. ж. Кога не може члов'6къ да 
спи, не го хваща сънъ отъ иъ1сль или отъ 
что да бъ1ло ; безсъница, разсънка ; бевсо- 
ница, безсбнье. Хвамж мя разсъниг^, 
цЪл;^^-тя. нощъ не можшхъ да сшя,.. 

Разсънвамся и разсънювашся (да ся рав- 
сънш), гл. възвр 1) Налага мя, хваща 
ня разсънпца, б^га ми, разналш ми ся 
сънъ-тъ, та не мога да спиь. 2) Въ Маке- 
донии, разсопвамся : разбуждамся, ста- 
вамь, събуждамся. 

Ако спиешь, разбудися, 

Ако сонишь, разсонися, 

Ако (гЬдишь, 8аслуш1айся, 

Что ти вели тшренъ кавалъ ! Шс, 

Разсънванмз и разсъншваню, с. ср. отъ 
разсънвамся. 

Разсмива, с. ж. Разсъница, безсъница ; бе»' 
сбница, бевсбнье. 

Разсъш^Б (да ся), яшь, — вйлся, гл. свр 
отъ разсънвамся. — и6нъ1Й, прич. стр. 

Разсъхвамся и разсъхнувамся (да ся 
равсъхнх), гл. вт^звр. За садъ : изсъхвамь 
та ся сбврамь и межд* дагъ1-тъ1 ми ся 
отвармть раястрогъ! ; разчюхвамся ; равен- 
хйться. Кацата ся разсгхнм. 

Разс1хванн) и разсЪхнувапю, с. ср. отъ 
разсъхвамся. 

Разсъхнл^ (да ся), ешь, — на^лся, гл. свр. 
отъ разсъхвамся. — нл1ТЪ1й, прич. стр. 

Разсъшвамь и разсъшувамь (да равсй- 
пх), гл. д. 1) Съ1П*. рона на разнъ! м*- 
ста ; рааснпать. 2) Наиравшмь да ся из 
съше н1Ьчто изъ садъ ; изсъшвамь, изтрь- 
Ш1амь ; равсипйть. Разсъгпахь жито-то. 



3) Казвася и за вода, за водно н1^что : из- 
съ1пвамь, изливамь, разливамь ; внливйть, 
проливйть. Бутнлхлъ чтшштл с% ви- 
но-тю, та ьп разсъталъ. 4) Съсъшвамь, 
събаршмь, развалюмь, запустшвамь ; равру- 
шать, опустошйть, погроилять. Разаппа 
«Г/К-м^уК-шж, събори к. Селото нъг раз- 
сипа. 5) Харча унесвЪсть, разносшмь, пра- 
хосвамь, изгъ1б}асвань, разиел1^вамь, разо- 
баршмь ; расточать, иотать. Разсипа тол- 
кова пари, имате. 6) Направммь, накар- 
вамь никого да изгуби, чтото има ; разоба- 
ршмь, съсъшвамь ; раворять. Тяжки ма- 
срафи, голЪми салтанати го разсипа- 
х?к. 7) Докарвамь повр1&дА, повр'Ьждамь, 
разобаржмь, съсъгпвамь, развалшмь. Здра- 
воето си разсипахъ да тичшмь по 
тЪосъ. 

Лейка шеташе низъ бахче, 

Ситнъ! сльзъ! роншше, 

1& догляда иайка % 

Мило Ъ рече: 

Мдъчи, Ленче, не плачи, 

Не разсъшуй си очи-тъ1 ! Шс. 

8)Развалммь, разтурммь,разр*шшвамь, раз- 
врьзвамь, размахвамь. Дойде гость, раз- 
сипа тюстъ. Кога видЬ терзий-тъ това 
чудо., много бшше ся оскргбилъ и заре- 
къ-тъ, что бшше ся зарекглъ да не про- 
говори, бшше разсъталъ. 9) Направшмь 
да ся не чуе, да ся не послушм, да ся не 
наарави ; развалшмь, попр']&чвамь. Тамо 
бшше ся притрусалъ и гшволъ-тъ, та 
кой что кажшше, той му го разсип- 
ваше. 10) Развалимь, разпелЬвамь, раз- 
ирьсвамь, разгонвамь, разтирвамь; равси- 
пать, равгонять, разсЬвйть. 

Джубе си съблече, тестемелг ся вид'Ь, 

И го доглядах& Радвяи-ти брат1а, 

Съборъ разсъшах&, по Рад& пущих&. Ше. 

Да разсъшеиъ! гол'Ьн& орди». 

Да откупинъ! наши дробнъг д'Ьца ! Шс. 

— мся, 1) гл. възвр. Изсъшвамся, изтрь- 
шгамся ; разсьхпйться. Жито-то ся раз- 
сипа. 2) Изсъшвамся, изливамся, разли- 
вамся ; виливйться, проливйться. Вино 
ся разсъгпа. 3) Съсъшвамся, развалммся, 
разобарюмся, опропастшвамся, смахвамся, ха- 
лосвамся ; разоряться Отъ обричшное /сж- 
ща ся не разсипва. Съ млжь ся пра- 
ви, съ мл{жь ся. разсъгпва. 4) Развалмм- 
ся, повр1^ждамся, ставамь нб за-въ работА. 
Не хвела да ся дава ог^тъ на заходъ 
слъну^, оти ще ся разсипа. 5) За вр'Ь- 
мя-то: развалшися, замьгльамся, заоблачвам- 
ся. Въ жниепче-то сгора ся разсипало 
врЪмя-то и дошло на врьненче. 6) гл. 
стр. Бъ1вань разсъшанъ по знаменование- 



Разсъ^пванм 



56 



Разс*дижто 



то на гдагоха. Разстпала ся там, врь- 
занигм^ разва1И10 ся условие то, сговоръ- 
тъ. — Разсътвсинь хатл,ръ, разваламь, раз- 
турммь, крьша, трош» хат&ръ, не права 
каквото ЕгЬкону ся иска. Царь-тт не щюлг 
да ровехте хатъра на пашу/.-тм. — 
Разсьтвамся отъ умъ, изгубвамь си ума, 
изляааиь изъ умъ, 11одив'Ьвамь, полуд'Ьвамь, 
обезуммвамся ; ляш^ться умА, раасудка, 
виживйть изъ ум&; изуилйться. 

Та что ми е ннло онае д'Ьвойчя, 
На сънъ ми ся врьлить въ ш]арев& одаш 
На МЯКА постолш, штрен& пернвцх', 
Кога ся разбудвамь, момя ве вахождаиь, 
Въ уста ми клажють грудка шекеровд, 
Кога ся равбудвамь, отъ унъ ся разсъшвамь ! 

те. 

Разсъшваню, с. ср. отъ разсъхпвамь в 
разсъшваяся. 

Разсъшп-кжщж. Ко8то разсъшва, развала 
к&щх ; разсъшникъ, прахосникъ. 

Разсъшжш, с. ж. Разсъшваню, развалмню, 
развала, разсъшувачка, разобории, разоборъ, 
съсъшом, съсъшнм, съсъшъ 

Разсъшникъ, с. м. Който харчи унесв^сть; 
разпрьстникъ. разтурачь, разтурникъ, раз- 
вей ирахъ, разае1М-прахъ,*'разсъши-кжщх, 
разбий-прьтин21 ; иотъ, мотйга, вертопрйхъ, 
расточнтель. 

Разсипница, с. ж. Комто харчи унесв*сть ; 
распрьстница, прахосница, разтурачка раз- 
турница ; расточйтельница. Имай женя^ 
разаипниц/и, та да ти ся запусти кж- 
ща^тл^ 

Разсъ1пнъ]й, — пьнъ и — пенъ, пна, пно, 
пр. Что докарва разсъ1пи1&. 

Поди ииъ речи, иале-ле, 

Другому да го не давать, 

Да № не мъ1СЛ1&, иалв-ле, 

Въ черн&-в& вемцБ ра8съшн&. Шс. 

Разсъшув&чва) с. ж. Разсъшим. 

Р&8СЪ1пъ, СМ. 1) Когато м^сячина-та сл-Ьдъ 
П1ън01уние земе да наиахбва, да ся губи ; 
гъшежь, изюдъ, погъхбежь, погътбель ; у- 
щ^рбъ. МЬсящтъ, мЪсячина-та е на 
разсътъ. Овця ся не кръмять на раз- 
агпъ, щюли да умирать. 2} Развала, 
съсъшъ, разобориш изъ дъно ; погрбмъ. 
— На разаипъ е, на загубл, на пагубл. 

Разеъшлц ешь,— палъ, гл. свр. отъ раз- 
съшваиь. — панъ1й, прич. стр. 

Разс^вне (да ся), — нл;лося, гл. свр. отъ 
разс^внувася. Да ся разсъине. 

Разс^внуваню, с. ср. отъ разс^внувася. 
Разсьмнуваню. 

Разс^внувася (да ся равсьвне), гл. безл. 
Подкачи да ся сьвнува, да става вид1^о; 



завидел швася, раздрачмвася, разсьмнувася ; 
ра8св'Ьт<1ть. 

Разсьмнувася (да ся равс^ине), гл. безл. 
Разсьвнувася. 

Разс^^ваиь и разс11Йвапь (да раас-Еш), гл. 
д. \^ СЬа на разнъ! м^Ъста ; рнзсЬв11ть. 
2) Разнаешмь, разнрьскамь, ра:1В|)Ьгамь; 
разсЬв^ть. — мся, 1) гл. възвр. ОЬися, 
ход* насамъ натамъ. 2) гл. стр. Бъь 
вамь разс1^шнъ. 

РазсКванн) и разс1;йваию, с. ср. отъ раз- 
сКвамь и р!1зс11ва1пся. 

РазсЬдаися, разсКднался и разсЬднуван- 
ся (да ся разсад н&), гл възвр. 1) ОЬд* 
сЬднхлъ н*йд'Ь иовяче вр^Ьмя. Да ся раз- 
сЪднешь! да иотънешь въ земат*! 2) 
С1^дамъ1, наряждамъ1ся мнозина яМц'^\ да 
иас1&дамъ1 ; разсйживаться. РазсЬднА^ли- 
ся на трапеза тж. 3) Отд'Ьлшмся, открьт- 
вамся, отл'Ьпммся, отмЪствамся отъ-нри н*- 
что ; отсЪдйть. Оборь-тъ ся е разсЬднллъ, 
поотд1^ился е отъ к&щ*-т&, климналъ е 
настран*. 

Разс^даню, разс^^дваню и разс^^днуванн), 
с. ср. отъ разс^^днался. 

Разс^^длйвапъ (да разсЬдлйя^), гл. д. Сва- 
лшмь с'1&дло отъ конь ; разс']&длшмь, отсЪд- 
люмь, отс1^длавамь ; разс^дливать. — мся, 
1) гл. възвр. Свалшмь си с1>дло-то ; раз- 
с€длЕ1ваться. 2) гл. стр. Бъ1вамь разсЬд- 
ланъ. 

Братець си кон1а сЬдлае, 
Конь му ся равсЪдлава ! 
Баща му порта отвар1а, 
Порта ся сама затварш. Шс. 

Разс'1&длй,ван1е, с. ср. отъ разс^Ьдл^вамь. 
РазсЬдлмнм. 

РазсЬдлйкв, ешь, — л!1лъ, гл. свр. отъ раз- 
с^^длавамь. — лАиъ1й, угрич. стр. 

РазсЬ^длица, с. ж. Неос'Ьдланъ1Й, голишт- 
въ1Й, голина, голица, голнще. 1А.хамъ на 
разсЬдлицл{, на голъ конь, безъ сЬдло, на 
голицх. Укачилъ ми рачко конм. раз- 
сЬдлицл{, ходилъ ми три дни и три но- 
щи низг папурака низъ шаварака, сна- 
жж да си дири. 

Разс1Ь'длББ, ишь, — лнлъ, гл. свр. отъ раз- 
сБдлшмь. — ленъ1Й, прич. стр. 

Разс^длюмь (да разс-Бдлш), гл. д. Разс1^д- 
лавамь; разсФдлнвать. 

РазсКдлшию, с. ср. отъ разс1^дли1мь. 
РазсЬдлаванге. 

Разс11днувамся (да ся разсВднх), гл. възвр. 
РазсЬдамся. 

Разс11дн;к, (да ся), ешь, — п&лся, гл. свр. 
отъ разсКдамся и разс1^диувамся. 

РазсКднл&то, като с. ср. М^Ьсто, д-Ьто сгра- 
да, в&ща ся е пукнала, та ся е разс&днд- 



Разс^йвамь 



57 



РазтовАрвамь 



1й ; отс^днна. Да замажемг разсЬднл1- 

тото. 
Разсейвам ь и разсЬюваль (да равсБ^, 

гл. д. РазсТ^вамь. 

}(?]^1и^, чешь, — с^кохъ, гл. свр отъ раз 
[сйчшмь и разсАчшяь — сЬчбнъхй, 

грич. стр. 

1с1^1Як, ешь, — с^лъ и — с^1алъ, гл. свр 
[отъ разсКвамь и разе^йвамь. — С'Бнъ1й, 
-сЬтий и — сЬ'юнъ1Й, прич. стр. 

РйЗСЖДЪ, С. Ср. РаЗСАЖДаНМ, МЪ1С1еВ1€, об- 

МЪ1СЛН1Н1€ н^что ; равсудокъ. 

Разсждж, ишь, — дилъ, гл свр. отъ раз- 
ежждаль. — денъ1й, прич. стр. 

Разежждаяь и разсжждАвамь (да раз- 
схдх), гл д. Мътела, размъхслммь за н*- 
что, обмътслммь какъ е и что е : разсух- 
дать. 

Разсжжданю и разс^^ждйванн;, с. ср. отъ 
разсжждймь. 

Разтй,йвамся и разт4ювахся (да ся раа- 
та1ж), гл. вгзяр. Разтопмвамся, разстопм- 
ванся. стопшвамся ; растаявать. 

Разт^камь (да разточЕк), гл. д. Разточвамь. 
— мся, гл. възвр. Хода нагор1Ь надолу безъ 
работА ; денгуба ; кубйрить. Ученицити 
ся разтакать изг плетищата, по пж 
тища та. 

Разтакате, с. ср. отъ разтакапь и раз- 
тйкамся. 

Р^зтакъ, с. м. Разтягъ. 

Разташамь (да разтопвк), гл. д. Разтопш- 
ваиь. 

Разтарашй)ваа1Ь (да ся), гл възвр. свр. Да 
земА да трься, да тарашювамь нагор'Ь на- 
долу; да ся разтрьсх. Разтрашювалися 
като обирници. 

Разт^НБ (да ся), ешь, — ташлся, гл. свр. 
отъ разтййвапся. Разташлът; отха- 

ЯЛЬ1Й. 

Разтвйршмь и разтвбрвашь (да разтвбрш), 
гл д Отваршмь много н1Ьчта, чясто пати; 
растворять, раскрнвать. — МСЯ, 1) гл 
възвр. Отваршнся ; растворяться, раскри- 
вйться. 2) Отварммся, расаАПвамся, раз- 
цьвтЪвамся ; распускйться. 3) гл стр. 
Бъ1вамь разтворенъ. — Каквл1 'да чж сбо- 
ришь, какви уста да разтворишь/ Раз- 
т^орилъ уста до уши. Разтворилъ уста, 
та гце мя лапне. 

Разтваршше и разтвбрваню, с. ср. отъ 
разтвйрншь. 

Разтв6риъ]й, — рьнъ и — ренъ, рна, рно, 
пр. Прокъ1селнъ1Й, что отварш ищахъ за 
мденк ; прохладйтельнь1й, воз6уждающ1й 
апетйтъ къ пнщ-Ь. 

РазтвбрББ, ишь, — рндъ, гл. свр. отъ раз- 
тв^ршиь. — ренъ1й, прич. стр. 



Разтегавица, разт^глюваяь, рй^тегъ, в 
разтягавица, рйзтягъ. 

Разтекж (да ся), чешь,— текохся, гл. въз- 
вр. свр. I) Да зем* да текл тврьд-Ь много. 
Разтекохжся онътш, ми ти води. 2) Да 
ся разтичамь. 

Разтйрваяь и разтйртяь (да разтйрш), 
гл. д. Разгонвамь, разпел1Ьвамь, разпрьс 
вамь; разгонять, разс^вать. 

Не растир1ай сиво стадо 
Ивъ кори» султановж, 
Тука ходи дели Димо, 
Дели Диио куруджиш 
Съ длъгд. пушк& гегалийскл, 
Убива тя, ИЗПИ' а тя. Шс. 

Тамаиъ иу очи пр'Ьврьзвать, 
Радой съ юнаци дофтаса, 
Гавазъ! открай разтири, 
Вуйчю си на гръбъ задигна. 
Та го въ горх-тл занесе. ИЬе. 

— МСЯ, 1) гл. вгзвр. Начвгнамь да оръш- 
камь тврьд1^ много; да ся разпрътакань, да 
ся разтичшмь. 2) гл. стр Бъ1вамь разти- 
ренъ. 

Разтйрваию и разтжршню, с. ср. отъ 
разтйрвамь. 

РазтйрнБ, ишь, — рилъ, гл. свр. отъ раз- 
тйрвамь. — ренЪ1Й, прич. стр. 

Разтичшмь (да ся), гл. възвр. свр Да зем* 
да тичшмь тврьд']^ много; да затичшмъ! 
мнозина ; да ся рачпръшкамь. Разтичшся, 
разтичшхжся нагорЬ надолу. 

Разтлък;^вамь, гл. д. свр. Да нам^Ьра, да 
покажа знаменование-то на н1^что ; да вз- 
тлъвувамь ; растолкбвать, истолковать. 
— ванъ1й, прич. стр. йзтлъкуванъхй ; рас- 
толкбваняь1й, и8толк6ваннь1й. 

Разтл^вамся (да ся разтл^вк), гл. възвр. 
2) Начинамь да тл1&а тврьд1^ много. 2) 
Ставамь на прахъ, на пет елъ ; изгнивамь, 
стопювамся, разтопмвамся разхумвамся, 
схумвамся, сплувамся, разплувамся ра:<кап- 
вамся, свапвамся ; истлЪвать, сгнивйть. 

Разтл-Ьваше, с. ср. отъ разтл-Квамся. Из- 
гниван1е, схумваню. 

Разтл'К1я; (да ся), ешь, — л^лся, гл. свр. 
отъ разтл'&вамся. 

РазтовАрвамь и разтовАрюмь (да разто- 
вйрЕк), гл д. Свалшнь товара отъ н1&что 
натоварено ; развьючивать, разгрухйть. 
Разтоварихь кота Да разтоваримъ 
каика. — мся, 1) гл. вгзвр. Свалюмь си, 
врьгаиь си товара; развьючнваться. Ко- 
муто тяяси да ся разтовари 2) гл. 
стр. Бъ1в^мь разтоваренъ ; развьючнвать- 
ся, разгружаться. Чюждо-то магаря на 
пжтча ся разтоварва. 



РаатовАрваню 



58 



Разтрбпваися 



РазтовАрваню и разтовЛртим), с. ср. 
отъ розтовАрваиь и разтовДрвамся. 

РазтовАрнк, ишь, — рвлъ, гл. свр. отъ рал- 
тонАрваяь. — ренъ1й, прич. стр. 

Раатбка, с. ж. 1 ) На ко^а : д4ъго ти дрьво, 
което стои надъ дв-Ь-тъ! оси иодъ столовм- 
тъ1 и скаМ№ ДВ* тъ1 колесаркъ! ; разточннкъ, 
стръчичка. стръчище, опашка, опашница ; 
дрогА) осблина. ПолЬла го на пжтю, на 
крьстопякгма и на колата на раато- 
клтлх. 2) Въ п*сень: 

Уплашнся Верунъ челебию, 
Уплашися, още засраиися, 
Па вагавн това Црьно море : 
Загаввлъ е прьвн&-т& разтокА, 
Хванд конт до влатнъ! венгви \ 
Загавилъ е втор&-т& равтовА, 
Хвав& юнакъ до свилевъ потсъ ; 
Загазилъ е трет1&-т& ра8ток&, 
Погьвдлъ е Верунъ челеби1а. 

Разтошж, йшь, — пйдъ, гл. свр. отъ раз- 
топшваяь. — п6нъ1й, прич. стр. 

Разтопшвамь (да разтопш), гл. д. Разта- 
пммь: 1) ЗамрьзнА10, кораво турммь на 
огънь, на топло, въ водх за да стане на 
вод*, да ся размъхе ; стопшвамь ; растаи- 
вать, растАпливать, растоплять, раство* 
рять. Разтопчавамъ лой., восгкъ. Раста- 
пшвамь соль, гиекерг. 2) Натопмвамь, на- 
мокрювамь, наквасвань, разквасвамь, раз- 
иадмвамь ; омйчивать. 

Дай ми, аго, остро ншчя, 
Да разсЪкА. гхът& дуниь, 
Да ра8Т0ПБ& пустл. устл, 
Че мж уста погор'Ьла 
Като вор& калввковА 1 Шс. 

— мся, 1) гл. възвр. Ставамь мякъ, ста- 
ваиь на водх ; стопмвамся, ра:шъ1ванся ; 
нстаевйтЬ) обтйивать, витйивать, растйп* 
ливаться, растопляться. 2) Разтд'Ьвамся, 
стоиювамся, схумвамся, сплувамся, скапва м- 
ся, изгнивамь, разпдуваися. разкапвамся ; 
■стл'Ьвйть, сгнвв^ть. 3) Губа си1Ъ1, то 
П1&СЯ, чезнх, чма1&, изнемощювамь ; нстае- 
в&ть, истощйться. 4) гл. стр. Бъ1ваиь 
разтопенъ. 

Разтопшваию, с. ср. отъ разтопшвамь и 
разтотавашся. 

Разтбчвамь и разтбчювань (да равтбчш), 
гл. д. Разтакамь: 1)Н1Ьчто врьвъ, нищкът 
разпростираиь надлъжь ; разсуквамь, разви- 
ваиь ; развнв&ть, раввертивать, равкр^- 
чввать. 2) Раятьнмваиь т1^сно съ точил- 
К2, та го права на пктуръ! ; наточвамь, 
■зточвамь, иясуквамь, разсуккамь ; раасу- 
чввать. 3) Откачкмь разток<&-т& на кода, 
та направмиь кода-та на дв1& кодесаркъь 

Кола-та да св разточв, 
Крав&-т<ь да св арвввдв, 



Тапа да св ш полЪе, 

Бъщв щ&ть да ся порвкдть. ЛЬе. 

4) Разтваршмь. Разточило саблш па 
сглабовт. — мся, I) гл. вгзвр. Начинамь 
да точа тврьд* много. 2) Развивамся, раз- 
сукваися, размотавамся, проточванся. 3) На- 
чинамь да ся точа ; проточванся. 4) Раз- 
такамся. 5) гл. стр. Бъ1вамь разточенъ. 

Ра:!т6чваи1е и разтбчюваию, с. ср. отъ 
разтбчваяь и разтбч вапса. 

Разтбчено, като с ср Н*что точено на пе 
туръ1 ; идинъ, баница. 

РазтбчниБЪ, см. 1) Разтока 2) Клечка- 
та, что съединмва д'Ьсици-тъ1 на кода съ 
разток*-т*. 

Разтбчппца, с. ж. Кода съ четъ1ре кодеда 
и съ разтокд, а не кодесарка. 

РазтбчБК, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
тбчвашь и разтйкаль. — ченъ1й, прич. 
стр. 

РазтрДжЕЖ (да ся), ишь, — хился, гл. вгз- 
вр. свр. Да ся раздъ1ра; да ся раз- 
трьсА. 

Разтреп^рвапь и разтрепбртль (да раа- 
треперх), гл д. Направшмь и1^кого, н1^что 
да трепере ; разтрьсваиь. — мся, гл възвр. 
Начинамь да треперх. Разтреперахся отг 
страхъ, оть студь. Разтреперася и ги 
изпустн^а на земшт;а. 

Разтрепбрваню, с. ср. отъ разтрепервамь 
и разтрепбрвамся. 

Разтрепбрж, ешь,— ралъ, гл. свр. отъ раз- 
трепбрвамь. — рацъ1й, прич. стр. 

Разтрбга, с. ж. и 

Разтропь, с. м. Разстрога, разстрогъ: 1) 
Пукн&тина, ц'Ьпотина, празднина, междина 
междж Н1&ЧТ0, та ся прозира пр1Ьзъ неа ; 
зирка, прозирка, продука, проц'Ьпка, про- 
ц1^цъ, разц']&пка, тряскотина, цапотина, ц'Ь- 
нетина, Ц'Ьпотцна, ц'Ьпка, арадлкъ ; сввй* 
гина, щель, трбщина. 2) Дупка, пропасть, 
пукнАТИна год1Ьма ; разс-Млина. — Гляда 
прЬзъ разтрозъгти на плета Да за- 
плгнимъ тозь разтрогъ. Ставать голе- 
ми разтрогп и пространньг дупки меж- 
дл5 противоположни ти страни. По- 
глядн;гкла прЬзъ разтроги-тм, свЪкърь 
й чет^ жлгтици. 

Разтрбаамь (да ся), гл. свр. отъ разтрбп- 
вамся. 

Разтрбивамся и разтрбиуваися (да ся 
раатрбиаиь), гл. възвр. 1) Начинамь да 
тропамь тврьд* много. 2) Да ся разиграй», 
да ся разскачммь 

У градив& подъ 1аблък& 
ОЬдн тьнка Мара, 
Съсъ прьстевъ! потропува, 
Иваву срьдце ражтропува. 11%е. 



Разтрош^ 



59 



Разтрьс&нъ 



Рязтрошйв, йшь, — шйлЪ) гл. свр. отъ раз- 
трошювамь. — ш6нъ1Й, прич. стр. 

;Разтрошн1В{»иь (да равтрошш), гл. д. Тро- 

, ш» на чясти, на к2Совъ1, съ трошеню 
иаправшмь на к&совъ1, на парчета; раз- 
чюпвамь ; раскрбшивать, равдроблать. 
— лея, гл. стр Бъ1вамь разтрошенъ. 

Разтрошюваню, с. ср. отъ разтрошш- 
вамь и разтрошгавамся. 

Разтр^паиь, гл. свр. отъ разтрупвамь. 
— 11анъ1Й, прич. стр. 

Разтрупваяь и разтрупуваиь (да раз- 
трупамь), гл д [{"Ьчто затрупано, натру- 
пано, утрупано разтварммь, разкръ1вамь ; 
оттрупвамь — мся, гл. възвр. и стр. Бъ1- 
вамь разтрупанъ; оттрупвамся. 

Разтр^пваиь и разтрупшмь (да раатру- 
пш), гл. д. Направшмь, разсичюмь дрьво 
на труповм. — яся, 1) гл. възвр. Н^что 
ми е разтрупено, разкрьшенъ сьмь, потро- 
шенъ сьиь, не ми е добр1^, като да сьмь 
понастъшАлъ. 2) гл. стр. Бъ1вамь раз- 
трупенъ. 

Разтрупваню и разтрупюн1е, с. ср. отъ 
разтр^пвамь. 

РазтрушзБ, ишь, — пилъ, гл. свр отъ раз- 
трупваль. — пе11Ъ1Й, прич стр НЬчтю 
ми е разтрупено, не ни е добр'Ь, раз- 
трупвамся. 

Разтр^фнБ, ишь, — филъ, гл. свр. отъ раз- 
тр^^фтль. — фенъ1й, прич. стр. 

Разтруфюль (да равтр/фвк), гл. д. Натру- 
фено развал}амь ; разкъивамь, разгъвдвамь 
— лея, 1) гл. възвр. Начинамь да ся тру- 
фа тврьд'Ь много. 2) гл. стр. Бъ1вамь 
разтруфенъ. 

Разтруфтнн}, с. ср. отъ разтруфтль и 
ризтруфюися. 

Разтръбушвамь и разтръбуштмь (да 
разтръбуш^, гл д. Изтръбушвамь, из- 
трабушвамь, изкормювамь, разкормювамь ; 
потрошйть, вь1парь1вать, обряжйть. Тамъ 
да ми сЪчешь моук-тж главж, да мя 
разтръбушигшг., да видишь колко срьд- 
ца имамь. — ися, гл. стр. Бъ1вань раз- 
тръбушенъ. 

Разтръ6;^шванн) и разтръбушшцю, с. ср 
отъ разръбушваль. 

Разтръбу шнк, ишь, — шнлъ, гл. свр. отъ 
разтръб;^шваль. — шенъ1Й, прич стр 

РазтръвАваиь и разтр^вюнь (да разтръ- 
Езк)у гл. д. I) Изгубюмь, загубммь, из- 
тръвавамь, изтрьшммь ; разпрьскамь, раз- 
съшвамь ; разстръвавамь. 2) Разтръгвамь, 
разнемамь. Разтръвахъ ги да ся не 
бишть. 

Разтръвйванн) и разтр^вшию, с. ср. отъ 
разтръв&вамь. 



Разтръвж, ешь, — валъ, гл. свр. отъ раз- 
тръвйваль. — ва11Ъ1Й, прич. стр. 

Разтръгвамь, разтръгаль и разтр^гну- 
валь (да разтръгнх), гл д. I) Тръгань, 
ТЯГЛ&, дрьпинамь н1^что на разнъ! странъц 
расторг^ть. 2) Разд']&л}амь, разнемамь, раз- 
нимамь, разтръвавамь ; разнниать. 

Живи ии ся двЪ-ти загрън&х&, 

Мрьтвъ! ии гъ1 двЪ-тъ! разтръгнжхж. ПЪс. 

Разтр1гван1е, разтр^ганю и разтр^гну- 
ван1е, с. ср. отъ разтръгваль. 

Разтръгнж, ешь, — нхлъ, гл свр. отъ раз- 
тръгваль. — нжтъ1Й, прич. стр. 

Разтр'1каль, гл. свр. отъ разтр1вваль. 
— Банъ1й, прич стр. 

РазтръБваль и разтр^^вуваль (да раз- 
тръкамь), гл. д 1) Съ тръканю направшмь 
н']^что на прахъ, на ситно ; разтръ1вамь ; 
растирать. 2) Тръкамь н'Ьчто отгор'Ь да 
мине, да се разнесе; разтръхвамь разжю!- 
вамь. — яся, гл. стр. Бъхвамь разтръ- 
канъ ; растнрйться. 

Разтр^кваню и разтр^вуваию, с. ср. отъ 
разтръБваиь. 

Разтрит валь и разтр1щаль (да разтръ* 
тх), гл. д. Удрммь нЬчто и го натръщамь; 
натручать. — лея, 1) гл. възвр. Удрммся 
н^что, та ся натръщамь. 2) гл. стр. 
Бъ1вамь разтрътенъ. 

Разтр1тван1е и разтр^щаню, с. ср. отъ 
разтр1твамь. 

Разтрътж, ишь, — тилъ, гл. свр. отъ раз- 
трътваль и разтръщаль. — тенъ1й, 
прич. стр. Натрътенъ1Й. 

Разтръ1валь (да разтрйск), гл. д. 1) Съ 
трътеню направшмь н'&что на прахъ, на сит- 
но ; разтръквамь ; растирать. 2) Трънк бо- 
ленъ, настъшдлъ по тЬло-то да му отми- 
не болесть-та, настьшка-та. 3) Затръ1вамь, 
изтръ1вамь, сътръ1вамь, изгубжмь, погубшхь. 

Моиа хубава Дафвно, 

ЬА ии не лъжи 0ВЧ1ари, 

Че ии овч1ари изиаии, 

Та ии СТОВ&Т& разтръ1х&. Шс. 

— лея, 1) гл. възвр. Тръцлся по т*1о-то 

да ми мине бодесть, настъхнка. 2) Начи- 

намь да тръ11& тврьд1^ много. 3) гл. стр. 

Бъ1вамь ра.зтръ1тъ. 
Разтръ1ванн), с. ср отъ разтръ1валь и 

разтръ1вался. Разтръ1вка 
Разтръ1вва, с. ж. Разтръ1ван1е за бодесть, 

за настъ1нк& ; иассахъ. 
Ра8тръ111Б, ешь,— рйлъ, гл. свр. отъ ряз- 

тръ1валь. — тритьдй, прич. стр. 
Разтрьс^на, с. ж. Кошто хода разтрьсена; 

повл'Ькана, разв11^кана. 
Разтрьс^нъ, с. м. Който ходи разтрьсенъ ; 

развд1&к«нъ, по&1'Ькаиъ. 



Раатр ^свань 



60 



Ра8Т^ре11Ъ1Й 



Ра8тр^сваяь п разтр1сувамь (да равтр^- 

ех), гл. д. Г«:<трь1им1мь, рашрьсммь: 1) 
Друсаиь, К1ат^ь, трьскамь 1{1^чти :ш да опа 
да прахъ-ть, иди чтото друго ся намира по 
него; отрьсвамь, изтрьсвамь. Разтрьси 
дрЬхмтж. 2) Трься, трьскамь, друслмь 
чисто, много пжти ; перетрясать, перетря- 
сивать. 3) Разбрьквамь. раабухвамь Раа- 
трьсвамь дюшекъ ; перебйть тюфякъ. 4) 
Разтрясвамь ; трястй. Така мя разтрьси 
тряска-та . . .; мени такъ вйтрясла ли- 
хорядка ... 5) Раздрусвамь, раяклащамь, 
разлюд'Ьвамь, потрьсвамь. Скокнлх Перу- 
шганг, подскокна, цЬлл{-тм звм1м раз- 
трьси. — ися, 1) гл. възвр. Раздрусвамся, 
разкдащамся, раздюд']&вамся, потрьсваися. 
2) гл стр. Бъ1вамь разтрьсенъ. 

Разтр^сваль и разтр^сувашь (да разтрь- 
саь), гл. д. Трьсл, тражи, дътрнь на разнъ! 
м'Ьста. 1А го разтрьси, та вижь да нЪ- 
ма нЪчто скрито. — лея, гл възвр. 
Начинамь да трьсш тврьд'Ь много ; да ся 
раздъ1р1х, да ся разтражш. 

Разтр^сваню и разтрьсуваню, с. ср. отъ 
разтрьсвамь. 

Р&Стрьснъ1Й, — сьнъ и — сенъ, сна, сно, 
пр. Който е бръзъ и лекъ на работл, кой- 
то ся не д'Ьни 1т лесно хваща ; прАгавъ1Й, 
пр2дъ1Й, отрьснъ1Й, чал&шканъ; вноргвч- 
внй, ббдрий. Разтрьсна жена, пр;ьгава, 
урядна. — сно, нар. Бръзо и леко, нрл- 
гаво, бодро. 

Разтрьеж, ишь, — силъ, гл. свр. отъ раз- 
трьсваяь и разтр^шшмь. — сенъ1й, 
прич. стр. като пр. Нестягн*тъ1Й, разаа- 
санъ1Й, повд1^чи-иавуще, бунж}а1истъ1Й, бур 
ж}адистъ]й. 

Разтрьсж, ишь, — силъ, гл. свр. отъ раз- 
трьсваль. Да раздъ1р)&. 

Разтрьсшяь (да раатрьсх), гл. д. Разтрьс- 
вамь, разтрьшммь. 

Разтрьч^ (да ся), йшь, — чшлся, гл. свр. 
отъ разтрьчювамся. 

Раатрьчшвался (да ся равтрьчш), гл 
възвр. Начинамь да трьч1& тврьд'Ь много ; 
разпръшквамся. 

Разтр^шшмъ (да разтриех), гл. д. Раз- 
трьсвамь, разтрьстиь. 

Разтр^бваль в разтр-^бшяь (да равтр!- 
бв^), гл. д. Тр'1;бш, чнстл, наряждамь на 
разнъ! мЪста ; изтр'Ьбвамь, отр1^б8амь рая- 
чиствамь, изчиствамь, изкъ1твамь ; убирйть, 
очнщйть. 

Разтр^бваин) и ра8тр'Бб1ан1«, с. ср. отъ 
ра:)тр1;бвамь. 

РазтрКбнь, ишь, — билъ, гл. свр отъ раз- 
тр11бва11Ь. — 6внъ1й, 71рич. стр. 

Разтр1кзвань и разтр^зиуваиь (да рав- 



тр-Канх), гл. ср. 11р'Ьминува ми пимнстко 
то, та дохождамь на с«бе-си ; изтр^Ъзвань, 
нзтр^нн^вамь, изтавр^звамь, утавр1>нвамь, 
отр'Ьзн1^вамь; витрсввлйться, отрезвлятьса. 
11и1анъ лн си, разтр11знися. 
Заспал ь ли си, раябудисн ! П%с. 

Разтркзваню и разтр11зпува111«, с ср. 
отъ разтр-Мзвамь. 

Разтр'Бзпл1, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
трКзваиь. 

Разтрйсвамь и разтрйсувамь (да равтра- 
еж), гл. д. Разтрьсвамь, раздрусвамь, раз- 
люд']&вамь: растрясивать, растрясать. Рая- 
трясе цЬлл-тм кмщ;я. Тряска ме рав- 
трясе. 

Разтрясваль и разтрясиувапь (да раа- 
тряенх), гж. д. Тряскамь, удршмь н^Ьчто, 
та го пуквамь, ра:шуквамь, та го убпвамь. 
Разтряснл{ го шипъ, стрЬла; громъ 
убйлъ егб, м6лн1я поразила егб. Да мя 
разтрясне шипъ-тъ! кдятва. — мся, гл. 
стр. Бъ1в<)мь разтряснжтъ. Разтряснжся, 
паднА грънъ; попукася. 

Разтрйсваннз и разтрясуваню, с. ср. 
отъ разтрйсвапь. 

Разтрйсваню и разтряснуваннз, с. ср. 
отъ разтрясвамь. 

Разтрясн;к, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз* 
трйсваль. — снжтъ1й, прич. стр. 

Разтрясж, ешь, — трясохъ, гл. свр отъ 
разтрясвапь. — сенъ1й, прич. стр 

Разтупамь (да ся), гл. възвр. свр. Да звм& 
да тупамь тврьд-Ь много 

Разтура, с. ж. 1) Кога ся н*что разтури, 
развали ; развала, съсътига, съсъшнш, раз- 
съшим, разсъшнга, разсъшъ. Смрьть-таму 
би голЪма разтура. 2) с. о^. Разтурачь. 
Страшна разтура е станжлъ, 

РазтурДчка, с. ж. Кошто разтури, развадм 
нЪчто ; разтурница разтура, развали-кАщл, 
разсъши-к&щ^, разсъюнаца, прахосница. 

Разтур&чь, с. м. Който разтури, развала 
н'Ьчто; развали-КАЩ<к, разсъ111п-К1&щ&, раз- 
бий-прьтинл ; рантурнпкъ, разсъшникъ, раз- 
прьстникъ, прахосникъ ; вертопрахъ, мотъ, 
мотйга, расточйтель. На разтурачча до- 
хожда памятьта, ала откога си изю- 
де спюк^-тм. 

Разтурваш, и разтурюваль (да разтурвк), 
гл. д. Разтурммь. 

Разтуреиъ1Й, иъ, на, но, прич. стр. ка- 
то пр. 1) Разваленъ1Й, разнебитенъ1Й. 2) 
Разпок*санъ1Й, раздЬленъ1Й. Царство-то 
е било разтурено ; бЬ1ло ра8днр<1еио. 3) 
Разпространенъ1Й, разпрьсн*тъ1Й. К;\^щи, 
разтурени по долмкж-Ш/К. — Разтуре- 
но мщ не ми е добр'Ь, н1^мамь кефъ, раз- 
трупемо ми е; я не въ д/х-Ь. 



Равт^рва 



61 



РазтъвДваню 



*азт^рка, с. ж. 1) Комто разтурш, раздум- 
ва, отвръща нЪкого отъ нЬчто. 2) Разту- 
рачка. Уста разтурко! 
'азтурникъ, с. м Разтурачь, разсъшникъ, 

разирьсникъ, прахосникъ. 
?азтурница, с. ж. Разтурачка, разсъшни 

ца, разорьсница, ирахосница. 
Разтурнк, ишь, — рилъ, гл. евр. отъ раз- 

туршпь. — реиъ1й, прич стр. 
Разт^рюль и разтурвашь (да равтурш), 
. гл. д. 1) Туршмь, наряждамь, намЪщамь 
[ н'Ьчто на разнъ! м1^ста; разставшмь, разда- 
■ гань, разм']Ьщамь ; раскладнвать, разлагйть. 
' Склигл{ сергиш разтурилъ. Рлзтурнгмь 
' си калабалщи-ти. 2) Турми! , намЬ- 
щамь, пом'Ьщамь на разнъ! м'Ьста ; ра.ш'^- 
щамь, разпрьскамь ; размЬщать, расвндь!* 
вать. Разтурюли ги по богатскъг-тъг 
клщи. Ни ткаено, ни прядено, ни шие- 
но, по куки разтурено. 3) Н1Ьчто турено 
на рядъ, нарядено развалшмь; разбрьквамц 
разирьсвамь. Разтурилъ ми книги-ти. 
4) Раздавамь, разиЪщамь, намЬщамь, раз- 
прьсвамь; разносюмь. Лари-ти си раз- 
турилъ насамъ натамъ. 5} Събаримь, 
разваламь, разсъшвамь, разнебитвамь, тур- 
вамь, уривамь, съровувамь ; разрушать, 
разорять. 6) Нарядено, нагласено да врьви, 
да стане разва^ммь, разнебитвамь; раару- 
шать, разстроивать, портить, уничто- 
хать, вспровергахь. Разтурихмъг годе- 
жш, сватпб/КШ/К. Разтурилъ водяницлх- 
Ш/К, та не врьви. 7) РаздЬлммь, напра- 
вммь нЪчто на чясти-тъ1, отъ които е сгло- 
бено то ; разглобшвамь, разковавамь ; раз< 
бнрать, разнимать, развйнчивать. Ь) Раз- 
нущамь, разилитамь; разпускать. 

Ся зачюдвать нейдзини-ти брат1а: 
Ай въ1 въ1е дв'Ь младъ! невЪстъ!, 
Что е ова въ1е что чините, 
Что си косъ1 въ1е разтурили, 
Али ни е сестра загъ1н&ла ? ПЪс. 

9} Докарвамь крамола, ставаиь причинль 
на свад&, на несъгласие ; развалшмь ; раз- 
стрбивать. Разтурилъ лг/кгг^ж-Ш/К си. 10) 
Покварммь, похабшвамь, похарвамь, разне- 
битвамь, развалшмь ; пбртить, разтрбввать. 
Разтури весел6ж-тж^ сЪдшнкяк-тж. 11) 
Прьскамь, прахосваиь, разсъшвамь, разне- 
лЪвамь, изгмбмсвамь, разобаршмь ; расто- 
чйть, мотать. Луди печшлили, мл\дри 
разтурили. 12) Развалшмь, разирьсвамь, 
разнелЪвамь, разгонвамь, разсЪйвамь, раз- 
тирвамь; разгонять, разсЬв^ть, разсиаать, 
разстрбивать. Боже, наспори, всити 
Ррьци разтури, салъ вдного остави и 
него козарь направи! 13} Развалшмь, 
разсъшвамь, разр-Ьшшвамь, разврьзвамь. До- 



шьлъ гость, разтурилъ тюстъ. 14) Раз- 
валшмь, разбивамь, разм1&цшвамь, раздробш- 
ваиь ; разм'Мнивать. Разтуршмь пари ; 
пром-Ьнять деньгя. 15) Оставшмся, мах- 
вамся да направа н1&что; размахвамь, раз- 
дуивамь, вазгечтисваиь ; отмЪнять, пере< 
меяять нам%рен1е, перед^иивать, отду- 
мь1ваться, отдуиивать, переийслить, от- 
хот-Вть, — мся, 1) гл възвр. и вз. Разо- 
тивамь си, разносшмся, прьскамся, разпрьс- 
вамсн ; расходвться. Калабал;гккъ-тъ ся 
разтури; разошлась толпй. 2) гл. възвр. 
Разпадамся на чясти-тъ!, отъ които сьмь 
направенъ; разглобшвамся, разковавамся, раз- 
низвамся. К.^^щата ся разтури. 3) Прьс- 
камся, ранносшмся, отиинувамь; ииновать, 
проходйть. ВрЬмя-то ся разтури. Отю- 
кътъ ся разтури 4) гл. стр. Бмвамь 
разтуренъ по знаменование то на глагола. 

За не№ ся зеиш, размирила, 
Размирила, земьа разтурила. Шс. 

— Разтуршмь дрЪмкА^, направшмь да 
ир1Ьмине, да се разнесе. Дай му нЪчто 
къгселко, да му ся разтури дрЪмка-та, 
да ся раздр'Ьме. — Разтури му ся кефъ- 
тъ, развали му ся кефъ-тъ, б1Ьга му кефъ- 
тъ, стана нЪчто нему неприштно, та ся на- 
в^^си, та ся замъ1сли, та ся разкахл^ри. 
— Разтуршмь хат;яръ разсъшвамь ха- 
търъ. 

Газтуршню, с. ср. отъ разтурншь и раз- 
т^ршася. 

Разтуха, с. ж. Разтушшню, утЬха, утеше- 
ние, разслаба, услада. 

Разтуш1аЬ, йшь,— шйлъ, гл. свр. отъ раз- 
тушшиь. — ш6цъ1Й, прич. стр. 

Разтуигюмь (да разтушш), гл. д. Напра- 
вшмь нЪкого, нЬчто да ся разпусне, да ся 
поразслаби, да ся поразвесели, да си по- 
отдъхне. Кахлра да си разтушъа, да си 
прьснд кахл&ра, да го забравил. 

ЬА-нка ще да ся засиЪе, 
Майка а ще ся зарадва 
Нанавънъ ще си изл-Ьзне, 
Да си ках&ри разтуши. 1Ис. 

— МСЯ, гл. възвр. Разпущамся да си по- 
отдъхнА, да ся поразслабнь, да ся разве- 
сели ; разта^жвамсл ; развлекаться, утЬ- 
шйться. 

Разт^шюию, с. ср. отъ разтушшпь и 
разтушншся. Разтуха. 

Разтъкавнпь (да разтък&), гл. д. I) На- 
тъкано развалшмь, разнищвамь ; разтикать. 
2) Тъка, н1^что сь много шшркъь — мся, 
гл. стр. Бъ1вамь разтъкань. Съгласие то 
денЬ ся тъче, а нощтл ся разтъкава. 

Разтъкаванн), с. ср. отъ разтъкаваль а 
разтъв&валса. 



РявгьшнА^ 



Разт1(гаяь 



Разгькя^у йшь, — малъ, гл. свр. отъ раз* 

тькяювпиь. — и^нъ1Й, прич. стр. 
Гя;<Г1.кя1акдяь (да раатъкшк), гл. д. 1) 

Н1^что натъкмено ра;{ка^ммь, разтурммь. 

2) Развалаиь, разтурммь, крьщамь годежь ; 

рангодмваиь. — мся, гл. вьавр. Връщамь 

тъкмежь ; разгодмвамся. 

Все оьмь свИта п шамшла : 
Тъкменъ! сьмь разтъкмвда, 
Жененъ! сьмь рнаяенада . . . 
Не мя зема неженено, 
Не мя аема раатъкмвно, 
Не мя вема разаенено. Шс. 

Разтъкмшван!», с. ср. отъ раатъкпшваль 
и разтъкяюваися. 

Разгькж, чешь,— к}1хъ, гл свр отъ раз- 
гькАнаяь. — кАимй, прич. стр. Раз- 
тъкана черга, что е съ много шмровъ!, 

СЪ много ДДГЪ1. 

Разт^пкванся и разтъпчншся (да ся раз- 
т-1^пчш), гл. възвр. Излинамь да ся ра.чхо- 
ДА, да си иоразтро1па крака-та. Отиде да 
ся поразтьпче, да ся иоразходи, да земе 
вЪтрець. 

Разтъпкваль и разт^пкуваяь (да раз- 
тъачш), гл. д. Н-Ьчто натъпкано разва- 
^м^мь; изтъпквамь. — лея, гл. стр. Въ1- 
вамь разтъпканъ. 

Разтъпчкь, ешь, — пкалъ, гл. свр. отъ раз- 
тъпкваль. — икаиъ1й, прич. стр. 

Газтърв{1валь и разтървшль (да разтър- 
ви), гл. д. Разтръкавамь 

Разтъ'1каль, гл. свр. отъ разтъ1кваль. 
— каиъ1й, прич. стр. 

Газтъ1кваяь и разтъшувапь (да разтй- 
каиь), гл д. Тъ1камь на разнъ! странъ!, 
съ тъ1кан1е разпрьскамь, разд'Ьлшмь. Раз- 
тика гъг и минл. — лея, 1) гл. стр. 
Бъ1вамь разтъ1канъ. 2) гл възвр. Начи- 
намь да тъ1камь тврьд* много. 

Разтьич!^!^, йшь, — чйлъ, гл. свр отъ раз- 
тьнчшваль. — ч^цъ1Й, прич. стр 

Разтьнчшваль (да разтьнчш), гл д. Раз- 
тьнювамь. 

Разть111%, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ раз- 
тьшаваль. — иенъ1й, прг1Ч. стр 

Ра;}Т1>н}аваль (да разтьнш), гл. д. Напра- 
в№мь н-Ьчто да стине пб-тьнко ; разтьнчи- 
вамь, отьнчшвамь, изтьнмвамь, пзтьнчш- 
вамь ; вь1Т1^нь1вать, отонять. — лея, гл. 
стр. Бъ1внмь рантьненъ. 

Газтьтаванн), с. ср. отъ разтьишваль. 

Разтьнчмваню. 

Разтьгруваль (да растьтр&), гл. д. Тьтрл 
нЬчто на разнъ! странъ!, съ тьтран1е раз- 
носммь: разваичммь. —лея, \) гл. възвр. 
Тьтрдся на разнъ! м^та ; разхождамся. 



Отиде да ся разтьтре малко нЬчто. 

2) гл. стр. Бъ1вамь разтьтранъ. 
Разт(>труваи10, с. ср. отъ раат{>трувая1> 

и разт{.трувалеи. 
Разт1>трж, ешь, -ралъ, гл. свр отъ раз- 

т1>труваль. — раимй, прич. стр. 
Разт'Крапь, гл. свр. отъ разт^рваль. — ра- 

иъ1Й, прич. стр. 
РазтКрваяь и разт11руваяь (да разгБраиь), 

гл. д. ТЬрамь ио разнъ! мЪста ; ранкарваиь, 

разгонвамь, разтирвамь. — лея, гл. стр. 

Бъ1ваиь разтеранъ; разкарвамся, разгонван- 

ся, разтирвамся. 
Разт1^рван1е и разт4^руван1е, с. ср. отъ 

разт1^рваяь. 
Разтжжваль и разтжжтль (да разтл&жш), 

гл. д. Докарвамь тлг*. —лея, гл. възвр. 

1) Разкарвамь си тага-та; разтушгамся. 

2) Начинамь да т&ж11&, да тдгувамь. 

Да бшше къ1тка въ градинкл, 
Връшн&-щ'Ьхъ, ОТК&СН& тя щЪхъ, 
На глав& тя щЪхъ вакъхчи, 

КДД-ЬТО ХОД&, Д'ЬВОЙКО, 

Съсъ тебе да ся разт&жвамь. Шс. 

Дод'Ь е къ1тка весела, 
Дотонова е бъ1лъ веседъ ; 
Хван&да къ1тка да вяхне, 
Да вяхне, къ1тка да съхне, 
И ся е тога раат&жилъ. Шс. 

Разтжжваше и разгжжшше, с. ср. отъ 
разтжжваль и разтжжваяея. 

Разтжжиъ1й, — жьнъ и — жснъ, жна, жно, 
пр. Что разкарва, разгонва тап>1-тъ1 : ве- 
седъ1Й. 

Чюжда е зем1а прит&жна 
Кайно ии майк& мащех&, 
Наш1а е аемщ разт&жна 
Найно мн иайкл рожделн& ! Шс. 

ЬА си ия, брате, отнеси 

Въ на1ш&-н& зем№ ра8тл&жн&, 

Та си мя, брате, остави 

На въ1сок&-н& аданин& ! Шс. 

Разт;к,ж[^к, йшь, — жйлъ, гл. свр. отъ раз- 
тжжваль. — ж^11Ъ1й, прич. стр. 

Разтяг4вица, с. м. Жена, мома вьшока, нъ 
не добр* сложена. 

Разтягаяь (разтягвамь, да разтягна^, раз- 
тягяувамь), гл. д. 1) Тяглл, дрьппнамь 
н'Ьчто надлъжь, наширь ; иравнь нЬчто ио- 
длъго, пб-широко ; разтяглювамь, разоии- 
намь ; растягнвать. 2) Разнинамь. Б-Ьсять 
го, разтягать го, мл^чять го. — лея, 
1) гл. възвр. Ставамь иб длъгь и но ши- 
рокъ ; ралтяглювамся разонинамся ; раатя- 
гвваться, витягвваться. 2) Л1^Ж1Д, изл'Ь- 
жмвамся, отл'1&ж>авамь сн, дрочкамь, дроч», 
изтягамся ; валяться. 5) Иротягамся л'Ьг- 
нАлъ, просна^тъ ; изтягамся; потягиваться, 



Равтйганю 



68 



Разх&пваль 



равтйгнваться. 4) гл. стр. Бъ1вамь раз- 
тягн*тъ. 
! Разтйганм, с. ср. отъ разтягамь и раз- 

тйгамся. 
, РазтягАрникъ, с. м. Мажь въюокъ, нъ не 
добр* сложенъ. 

Разтйгвамь, гл мнкр отъ разтягаль. 

Разтйглювамь (да разтяглш^), гл. д. 1) 
Разтягамь въ 1-то знамен. 2) Тягла, пр*- 
тяглювань и']&что на мнозина ; ра8В'Мши- 
вать. — лея, 1) гл. възвр. Разтягамся, 
разопинаися ; растягиваться, витягивать- 
ся, 2) гл. стр. Бъ1ваиь разтягленъ. 

Разтйглюванн), с. ср. отъ разтяглювамь 
и разтяглювапся. 

Разтяглкк,, ишь, — лялъ, гл. свр. отъ раз- 
тяглювамь. — леиъ1Й, прич. стр. 

Разтягяувамь, гл уч отъ разтягнл;. 

Разтягнж, ешь, — вхлъ, гл. свр. отъ раз- 
тягамь. — ил^тъ1Й, п'рич. стр. 

Р^зтягъ, разтязн, с. м М1Ьра три аршина, 
метръ и половина ; стАженъ, разтакъ, ко- 
лачь ; с^авень, сажень. 

Раз^валь (да раз^в^), гл. д. Свалшмь, из 
важдамь обувкъ!, чоранъ!, гащъ1, потуръ!; 
изувамь, събуваиь ; разувать, снимать шта- 
нн. — мся, 1) гл. възвр. ВадА си, сва- 
люмь си обувкъ1-тъ1, нотуръьтъ!, гащъ1-тъ1; 
изувамся, събувамся; равуваться. 2) гл. 
стр. Бъ1вамь разутъ. 

Разуванм, с. ср. отъ раз^вамь и разу- 
вапся. Изуваню, събуван1е. 

Раз;^здваиь и разуздуваиь (да разуздх), 
гл. д. Раннуздвамь, разю:^двамь, изузд- 
ваиь^ изюздвамь, изнуздвамь; разнуздивать. 
— мся, гл. стр. и възвр. Разнуздвамся, 
разюздвамся, изуздвамся, изюздвамся, из- 
нуздвамся ; разнуздиваться. 

Разуздваню, с. ср. отъ разуздвамь и 
разуздвамся. 

Разуздж, ишь, — дилъ, гл. свр. отъ разузд- 
вамь. — денъ1Й, прич стр. 

Разука, с. ж. Разучваню, отучваню, отука, 
отвъ1Кван1е ; отучен1е, отвйчка, отвадка. 
Мма наукл{, има и разукм. 

Разузн^Шк (да ся), ешь, — лея, гл. възвр. 
свр. Да ся разчюа, та всшкой да мя знае 
и познава. Тога ми ся чюма разузнала. 

Разумникъ, с. м. Разумвнъ м&жь ; умникъ ; 
разунникъ. 

Разумница, с. ж. Разумна жена, мома ; ум- 
ница; разумница. 

РАз^МНЪ1Й, — мьнъ и — ненъ, мна, мно, 
пр. 1) Който има умъ, който мъ1сли и пра- 
ви както требва; умнъ1Й, умовитъхй, па- 
мятнъ1Й, акАллим ; разумний, унннй. Ра- 
зумно момчя. 2) Что е направено съ ра- 
зумъ, съ умъ, както требва. Разумна ра- 



бота. — МНО, нар. Съ разумъ, пр*мъ1С- 
лено добр* ; умно, умовито ; разумно. Не 
е разумно да ходишь днесь. 

Като е толко хубава, 

Да ли е, съшко, разумна, 

Да ли е, съшко, паиятна, 

Да ли е отъ разумно колЬно? 11%с. 

Разуменъ като разумний Радой. П6- 
добрЪ разуменъ^ а не агуменъ. ПддобрЬ 
разуменъ душманинъ, а не безуменъ 
причателъ. 

Разумъ, с. м. Дарба да разбирамъ!, да мъю- 
лимъ, да размъ1шлшвамъ1; умъ, память, 
акАлъ ; разумъ. Н-Ьма разумъ. Останллъ 
безъ разумъ. Направено съ разумъ, ра- 
зумно. Умъ и разумъ съ разумъ ся не 
купувать Умъ има, разумъ нЪма. 

Разум'1;вамь (да разум^вк), гл. д. 1) Знаа 
отъ нЪчто, сЬче ми умъ-тъ ; разбирамь, от- 
бирамь, познавамь, ироум1Ьвамь; бьиь св*- 
дущииъ въ чеиъ, в-Бдать, знать, пони- 
мать, обнимать, смйслить, разум-бть. 2} 
Разбирамь, познавамь ; поняиать, знать, по- 
знавать, узнавйть, признавать. Но стл^п- 
ки-ти разумЪхъ, че скоро е влизалъ 
нЪкои. 8) Узнавамь, познавамь,. разбирамь, 
отбирамь, сЪщамся, догов'Ьждамся; понимать, 
постигйть, разум^ть. Сега разумЪхъ как- 
во ще прави. Не му разумЪвамь, что 
ми казва. — мся, 1) гл. възвр. Разби- 
рамся. 2) гл. безл Разбирася, видися, по- 
знавася, швно е ; разум-Кться. РазумЪвася, 
че е така. 

Разум^Кваню, с. ср. отъ разум1^вамь и 
разум^вамся. 

РазумВнБ, ешь, — м^лъ, гл. свр. отъ ра- 
зум^Квамь.— М'Кнъ1Й, прич стр. 

Разучвамь п разучшмь (да разучш), гл 
д. Накарвамь, направшмь н'Ького, нЬчто да 
остави да врьши нЪчто, на което ся е бъхлъ 
научилъ, на което е бъ1лъ навъ1кнАлъ ; 
отучвамь ; отучать, отваживать. Нмате 
научва, иманче разучва — мся, 1) гл. 
възвр. Оставшмь н^какъвъ навъ1къ ; отуч- 
вамся, отвъ1квамь, изоставшмь, пр11гар}амь; 
отучаться, отставать, отвикать. 2) гл. 
стр. Бъ1вамь разучеьъ. 

Раз^чваию и раз^чюню, с. ср. отъ раз- 
учвамь и разучвамся. 

Разучнк, ишь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
учвамь — чеиъ1Й, прич. стр. 

Разукк, ешь, — разулъ, гл. свр. оть разу- 
вамь. — утъ1й, прич. стр. 

Разфучтвался (да ся разфучш), гл. въз- 
вр Разхвучкквамся. 

РазхДждамся (да ся разхода), гл. възвр. 
Разхождамся. 

Разх&нвамь и разхапувамь (да разхапх). 



РавжАпванн) 



64 



Разхлъ^скАмь 



шл д. Отхапвамь отг нЪтго ; нахапвааь, 
разръвавамь. — нея, гл. възвр. Начннамь 
да ханА ткрьд^ много. 

ГнахДпкиин) и разхаимунаик^ с ср. итъ 
раахапиаяь. 

Газх&пж, сшь, — палъ, гл. свр. оть раз- 
хАиважь. — панъхй, прпч стр. 

ГазхАрчнаяь м разхАрчюваиь (да раз- 
хйрчок), гл. д Харча, пихарчвамь н'Ьчто 
нагур11 надолу — ися, гл вьзвр. Отиущам- 
ся да ха{>ч1&) 

ГазхДрчваше и разхДрчюианн), с. ср. 
отъ разх&рчваяь. 

Разх^рчнк, ншь, — чилъ, гл. свр. отъ раз- 
хАрчваиь. — че11Ъ1Й, прич. стр. 

Разхва.ил^, ншь, — лилъ, гл свр. отъ раз- 
хва^паяц — ленмй, прич. стр. 

Разхв/ииаяь (да разхв))лЕк), гл. д. Хвала 
н1^ко^о, н^Ьчто тврьд* много, ир*дъ мнсии- 
НА — мся, гл. възвр Начинамь да ся хва- 
ла твр|.д'Ь много. 

Газхвг^наше, с. ср. отъ развй,л1ам1> и 
развил М1ПСЯ. 

Разхван^, ешь, — пз^лъу гл. свр. отъ раз- 
хващапь. — ил;тъ1й, прич. стр. 

Разхв&таяь (да раахват&), гл. д. Разхва- 
щнмь. 

РазхвАтл;, вшь, — тилъ, гл. свр. отъ раз- 
хващаяь. ~ те пън!, прич. стр. 

Разхвйщаль и разхвАталь (да раахватз; 
и да разхванх), гл. д. 1) Хващамь мно- 
зина, много н1Ьчта. 2) Н-Ьчто схванлто, за- 
хванато направимь да ся разпустне, да ся 
освободи. 

Додай ми, сестро, еодвц& 
Нвзъ зслен&-т& стовниц&, 
Уста ма ся захван2Х&, 
Гръло ии с загракн&ло, 
Уста-та да си разхван&, 
Грълото да си натош* ! Шс. 

Разхватила по горж-т/г,., хванАда горл- 
ТА, духнАла, задула изъ горл та. 

ЬЛ изл'&8и, мори пуста. 

Мори шура хрътицс, 
А к&д-Ь сц разхватила 

Но ГОР&-В& по планнн& ? П-Ьс. 

Разхврьгаяь, рахврьлтпь^ в. разврь- 
гаяь, развр{>л1аль. 

Разxнуч^^|; (да ся), йшь,— «аался, гл. свр. 
отъ разхвуч1аваяс>1. 

ГазхвучГаваися (да ся раахвучиь), гл. 
възвр. 1 ) Начинамь да хвуча, да бучьь 
тврьд"!! много ВЬтьръ-тг ся е разхву- 
ию, 1Ь 2) Развъ1кваися. разгрьмшвамся. 1 
Разхвучгался е та ще изшде свЬта. \ 

Разхву чшваию, с ср. отъ разхвучш-! 
ваяся. 



Разхлад;1к, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ раз* 

хлядтваиь. — д6|1Ъ1й, щтч. стр. 
Разхладшваиь и разхл11ясдая1> (да рав- 

хлад^), гл д. Направ»амь н-Ьчто да стане 
хладно, да взстъ1не; охладгавамь ; охлаж* 
дйть, прохлажд^тЬ) осв-Ъжать. Духнл^ 
вЪтрег^ь, та поразхлади врЪмя то 

Духни ми, вЬтре хлад1анине, 

Раяхлади поле широко, 

По поле црьнъ! аргатъ!. 

По плавикъ! младъ! шилегари. Шс. 

— лея, 1) гл. възвр. Ставамь хладьнъ; 

охладшвамся, изсгъ1вамь: охлаждаться, про- 

Х4аждаться, освкжйться. ВрЬмято ся 

разхлади ; схкло прохладно. 2) гл. стр. 

Бъ1вамь разхладенъ, 
Разхладтваню и разхл&ждаинз, с. ср. 

отъ разхладшваиь. 
РаЗХлАпаяь (да ся), гл. свр. отъ разхл&п- 

ваяен. — 11а11Ъ1й, прич. стр. 
Разхл^пвался и разхлйнуваяся (да ся 

рпахлапамь), гл, възвр Разхлоивамся. 
Разхлй,екаяц гл д. свр. Съ хласкан1е да 

разирьснА, да разд-Ьлмь; да разтъ1камь. Да 

ся разхласкамь, да земА да хласкамь 

ТВрЬД-Ь МН(1Г0. 

Разхл4ичваяел и разхл^нчтлея (да ся 
разхл^нчпк), гл. възвр. Начинамь да хлен- 
ча; |1азплаквамся, разревавамся 

Разхл^нчнк, (да ся), ишь, — чнлъ, гл свр. 
отъ разхл^цчваяеа. Да ся разхлииамь. 

Разхлипал ь (да ся), гл. възвр. свр. Да хлъ1- 
намь тврьд11 много ; да ся разхленча, да 
ся разилача. да ся разревА ; расхнмкаться. 

Разхлбпаяь (да ся), гл. свр отъ разхлбп* 
налея. — па11Ъ1й, прич. стр. 

Разхлбппалея и разхлопувалея (да ся 
равхлопамь), гл. възвр Разхлаивамся : 1) 
Начинамь да хлопамь, да хлаиамь тврьдЪ 
много. 2) Разинзва!1(с,я, разсъхвамся, раз- 
чюхвамся, разиадамся, разглоб»авамся Раз 
хлопанъ смдъ, корабъ, разнизанъ. Раз- 
хлопанъг обуща, много носенъ!, та ста- 
НАлъ! халтавъ!, като хлапаръ!. 

Разхлоиваше и разхлдпуваше, с ср. 
отъ разхлбпваяся. 

Рйзхлушл;, ишь, — пнлъ, гл. свр. отъ раз- 
хлушаяь — пепмй, прич. стр 

Разхл^птль и разхлупнаяь (да разхлу* 
П1х), гл (). Захлупено отваршиь; отхлу- 
нммь. — лея, гл. стр Бъ1вамь разхлу- 
ненъ; отхлунимся. 

Разхлунюше и разхлунваше, с ср. отъ 
разхлупшяь. Отхлуиюнн;. 

Разхлъцаяь (да ся), гл. възвр. свр. Да 
."{емА да хлъцамь тврьд'^ много. 

Рй3хлъ1скал1>, гл. д. свр. Съ хлъюкант да 
разирьснА, да разл'Ьа. — лея, гл. възвр. 



Разхбдка 



65 



Разцирйввамся 



Да ся изх1Ъ1скамь на разнъ! странъ!, — ска- 
НЪ1Й) прич. стр. 
Разхбдва, с. ж. 1) Ходеню н1Ьйд* н6 за ра- 
бот*, а да ся поразтьпчемъ за разтухл, за 
удоволствие; ирошетка, ирошетъ; прогулка. 
2) Тр1Ьва н1Ькаква, съ коато нал^гать за- 
ушкъ1, отокъ. 3) Имя соб. жеиско. 
Мана Разходки думаше : 
Мона Разходкв хубава. ПЪс. 

РазхбдниБЪ, с. м. Раст. 8о1апит Лика- 
тага, разводникъ, разводничя, разваленка, 
развалничя, рупеливо бъию, кучю гроздю, 
утрова ; пйсленъ сладвог<)рьк1й, сорбчьн 
ягоди. 

Разходж (да ся), ишь, — дился, 1) гл. свр. 
оть разхбждамся и разх4ждахся. 2) 
гл, въавр свр. Да земА да ход& тврьдЪ 
много. 3) гл. 68. Да ся разотидА, да ся 
разпръсна. 

Разхождазкся (да ся разходж), гл. възвр. 
Разхаждамся, ход& нМд1& нб по работл^, а 
да ся разтъпча, за разтухл, за удоволствие ; 
шьтамся, црошетванся, прошштаваися, про- 
хождамся; прохаживаться, прог/ливаться. 
Разхождася като пЪтелъ около кокош- 
ки (на купище). Разхождася като Ци- 
ганскъгй хараччию,, докл^Ь още не е сг- 
браль харачш. 

Разхбжданю, с. ср. отъ разхбждашся. 
Разхажданю, разходка. 

Разхбкапь (да ся), гл. възвр. свр. Да зен& 
да хокамь тврьд']^ много. 

Разхоратж, йшь, — тйлъ, гл. свр. отъ раз- 
хораттвашь. — тбиъ1й, прич. стр. 

Разхоратгавапь (да равхоратж), гл. д. На- 
карвамь никого да земе да хорати; захора- 
тмвамь. — мся, гл. възвр. Начинамь да 
хоратл^ тврьд1& много, добъ1вамь щ1^н1е за 
хоратеню. 

Разхоратшваню, с. ср. отъ разхоратю- 
вапь и разхоратшвапся. 

Разхохорвамся (да ся разхохдрш), гл. 
възвр. Ставамь рошшвъ, разрошвамся; рас- 
пушаться. 

РазхохбрББ, (да ся), ишь, — рнлса, гл. свр. 
отъ разхохбрвамся. 

Разхрйпашь (да ся) и 

Разхрйпкамь (да ся), гл. възвр. свр. Да 
зенд да хрипамь, да хриикамь тврьд1& 
много. 

Разхрупамь (да ся), гл възвр. свр. Да зе- 
МА да хрупамь тврьдЪ много. 

Разхрускаяь (да ся), гл. възвр. свр. Да 
земА да ^ хрускамь тврьдЪ много. 

РазхубавЬвамся (да ся разхубав-Ввк), гл. 
възвр. Ставамь хубавъ. 

Разху6ав')^ва111е, с ср. отъ разхубав-К* 
вался. 



Разхубави'»» (да ся), ешь, — в-блся, гл. свр. 
отъ разхубав'Ква1[Ся. 

Разхубав1^Б, йшь, — внлъ, гл. свр. отъ раз- 
хубавшваиь. — вбнъхй, прич. стр. 

Разхубавшвамь (да разхубавш), гл. д. 
Права Н1&ЧТ0 да ся види хубаво; захуба- 
вювамь ; придавать красоту, д^лать кра- 
сявимъ. — мся, 1) гл. възвр. Ставамь ху- 
бавъ ; разхубав1&вамся, захубавтвамся ; хо- 
рош-&ть. 2) гл. стр. Бъ1вамь разхуба- 
венъ. 

Разхубавшваню, с. ср. отъ разхубави- 
вапь и разхубавювамся. 

Разх^швамся и разхумювапся (да ся раз- 
хумш), гл. възвр. Ставамь на прахъ, на 
пепелъ, начинамь да гниа; изгнивамь , сто- 
шаванся, разтопювамся, разтл'Ьвамся, схум- 
вамся, сплувамся, разплувамся, скапвамся, 
разканванся ; истл'Ьвать, сгнивать. 

Разхумваню и разхушаваню, с. ср. отъ 
разхумвался. 

РазхуиЕ^Б (да ся), йшь, — мйлся, гл. свр. 
отъ разх^мвамся. 

Разц4памь (да ся), гл. възвр. свр. Да земл 
да цапамь тврьд-Ь много. 

РазцАпвашь и разц4пувань (да разцапш), 
гл. д. Разц1Ьпвамь. ЗасмЬчася., та уста- 
та ще си разцапи. 

РазцапбрОБЪ, с. м. Разц'Ьпено на дъхрна- 
ТА ПОЛА на горна др1&ХА. 

РазцА.аББ, ишь, — пилъ, гл. свр. отъ раз- 
ц^пвапь. — пеЕЪ1й, прич. стр. 

РазцвйлББ (да ся), ишь, — лился, гл. свр. 
възвр. Да земА да цвила тврьд'Ь много. 

Разцвьт1^ваз1ся (да ся разцвьтх), гл. въз- 
вр. Разцьвт^вамся. 

Разцв'Ьт'Ьвал[СЯ (да ся разцвЪтж), гл. въз- 
вр. РазцьвтЬвамся. 

Разцивкав1ж (да ся), йшь, — вйлся, гл. 
възвр. свр. Да ся разсополива. 

Разцйврювапся (да ся разцйврш^), гл. въз- 
вр. Начинамь да ся цнвра ; разлигавшмся, 
разалаквамся, разцилшмся. 

Разцйврюваин), с. ср. отъ разцйврю- 
вашся. Разлигавшн1е. 

РазцйврнБ (да ся), ишь, — рился, гл. свр. 
отъ разцйврю вашся. 

РазцйлББ (да ся), ишь, — лился, гл. свр. 
отъ разцйлшмся. 

Разцйлшмся (да ся разцйлш), гл. възвр. 
Разциврювамся. 

Разцйлшин), с. ср. отъ разцйлюнся. Раз- 
циврюванкз. 

Разцирйкамь (да ся), гл. свр. оть разци- 
рйввамся. Да ся разпискамь. 

Разццрйквамся (да ся разцирйкамь), гл. 
възвр. Начинамь да пискамь, да квича ; да 
ся разпискамь, да ся разквича. 



Разц^ввуваиоа 



66 



Разчбплюваиь 



Рв8ц{»внувансл в разц{>ввакоя (да са рав- 
ц4вяж), гл. вьзвр. РазцьвгЬвамся. 

Разц^внл^ (да ся), ешь,— наьлся, гл. свр. 
отъ разцЬвиуважся. — нжтъ1й, прич. 
стр. Разцьвт^иъ1Й. 

Равцьвт^^важся (да ся равцьвтж), гл. вьз- 
вр. Разцьвнувамся, ра.чцвьт1^ва11ся, разцв1&- 
тЬвамся, пущамь цв1^тъ, разтварммся; раа- 
цвЪтДть. 

РавцьвгКваню, с. ср. отъ разцьвт^вался. 
Разцвьт^ваню. 

Разцьвтж (да ся), ншь, — т^^лся, гл. свр. 
отъ разцьвт^ваися. — т^нъ1Й, прич. стр. 

Равц^важь (да ся), гл. вьзвр. свр. Да на- 
чена да цькамь тврьд'Ь много. 

Разц^пвамь и разц^кпувамь (да ра8Ц'БпА), 
гл. д. Разцапвамь: 1) Съ ц'1^пеию напра- 
вмнь на чясти ; раскйливать, перекйли* 
вать, щепйть; раащ^пивать. НЬма кой 
да ни разцЪпи дрьва-та. РазцЪпилг 
дгкЖ/К-Ш/К на клЪчтъ. 2) Ц']&пвдмь н*что 
на дв']^, разд'1&л}амь, разк^сваиь на цъЪ ; 
разщепнвать, раздЪлять, разривать. 3) 
Ц'Ьавань н1&что и'&йд'Ь, та го раздирамь, съ- 
дирамь. — ися, 1) гл. вьзвр. Разд^ламся 
съ Ц'Ьпеи1е на чясти. 2) Раздиранся, съди- 
рамся. 3) Д1&11&СЯ отъ н'Ького, ирав]& раз- 
колъ ; двоася. 4) гл. стр. Бъ1вань раз- 
ц1&пенъ. 

Разц^пваню, с. ср. отъ разц'Кпва]1ь и 
разцФпваися. 

Разц'МпБа, с. ж. Разтрога, разтрогъ, зирка, 
прозирка, продука, проц'Ьпка, нроц1&оъ, пук- 
натина, р'Ьзка, тряскотина, цапотина, цЪ- 
аетина, ц'Ьиотина, ц']Бпка, арад^^къ ; сквй- 
хнна, щель, трещнна. 

Разц'К11Н&, ншь, — пнлъ, гл. свр. отъ раз- 
ц'Мпваль. — пенъ1й, прич. стр. 

Разчалш;, ншь, — лйлъ, гл. свр. отъ раз- 
чалшвамь. — л6нъ1й, прич. стр. 

Разчалшвииь (да равчалш), гл. д. Зача- 
дено разграждамь. — ися, гл. вьзвр. ж стр. 
Бъ1вамь разчаденъ. 

Разчалшваин), с. ср. отъ разчалюваяь 
и разчалтвамся. 

Разчеврькаяь, гл. свр. отъ разчевр^к- 
ваиь. — канъ1Й, прич. стр. 

Разчевр^квамь и разчеврьвувамь (да 
равчеврькаиь), гл. д. 1) Съ чеврьканю 
развадммь, разм'1&ства11Ь, разбрькваиь, раз 
тварммь нЪчто ; разчеидювамь. 2) Н^что 
нинддо, забравено подновювамь ; разчеодю- 
вамь. — лея, гл. стр. Бъ1вамь разчеврь- 
канъ ; разчеодювамся. 

Разчеврькваше и разчевр1Буван1«, с. ср. 
отъ раачевр^кваиь. 

Разчбзвамь п разч^знувамь (да равч^а- 
нх), гл. д. Н-Ьчто срасн^ьто, скачено, аЪ- 



пено разд'1^ла1п> ; отчезвамь, разчесвап, ; 
разчеквамь, отчеквамь. — мся, гл. вьзвр. 
и стр. Бъ1ваиь разчезн*тъ. 

Разч^званю и разчбзиуваше, с. ср. отъ 
разчезвамь. 

Разч^зиЛк, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
ч^звапь. — НЛ1ТЪ1Й, прич. стр. 

Разч^вваль и разч^кнувакь (да равч^в* 
н»), гл. д. 1) Разтваршмь крака, чекоръ, 
уста тврьд* много. Разчекн^г^ль си кра- 
ка-та. Щл му разчекна уста-та. 2) 
Разклсвамь н']&что на дв'Ь чясти съ по единъ 
кракъ на всткд чясть ; разчесвамь. 

Качете ш въ1е ва два конш, 
Подъ кон№ ю но8'Ь 8аклоп'Ьте, 
Ударете два конт храяенъ!, 
Удар'Ьте, та ш разчекнете I П-Ьс. 

3) Разчесвамь, отчесвамь, отчеквамь, отчез- 
вамь, разчезвамь. — мся, 1) гл. вьзвр. 
Разтваршмь си крака та, разчекорнамся, раз- 
крачвамся тврьд'^ много; да ся изчепат^. 
2) Разчесвамся, отчесвамся, отчеквамся, от- 
чезвамся, разчезвамся, отд'к11амся. 3) Па- 
дамь, кдякамь отъ работл. Да ся разчек- 
нешь, пакь не можешь го направи. Раз- 
чекнжлся да припка. 4) гл. стр. Бъ1- 
вамь разчекн^^тъ. 

Разч^вваню, с. ср. отъ разчеквамь я 
разч^Бвался. 

Разч^кнж, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз- 
чбкваиь. — н;к,тъ1й, прич. стр. 

Разчекбрвамь и разчевбрювамь (да равче- 
кбрв^), гл. д. Разтваргамь крака; разкрач- 
вамь, разкраквамь; равварячивать. — мся, 
гл. възвр. Разтваршмь си крака-та; раз- 
врачвамся, разкраквамся, разкрачшсвамся, 
разкроквамся, разкрочваися; раскарячнвать* 
ся, ВлЪзла изь коминш и ся разчеко- 
рила надь мангала да ся грЬе. 

Разчевбрваше, с. ср. отъ разчекбрвамь 
и разчекбрвамся. 

Разчбворъ, с. м. Разкрачь, крачка, чекоръ, 
стлпка, ад&мъ ; шагъ. 

РазчекбрББ, ишь,— рилъ, гл. свр отъ раз- 
чекбрвамь. — реиъ1Й, прич. стр. 

Разчбпкамь, гл. свр. отъ разчбпквамь. 
— каиъ1Й, прич. стр. 

Разчбпквамь и разчбпкувамь (да разчеп- 
камь), гл. д. 1) Разчесвамь. 2) Разровммь, 
разръ1вамь, разкопавамь. — мся, гл. стр. 
Бъ1вамь разчепканъ. 

Разчеикваим) и разчбпкуваню, с. ср. 
отъ разчбпквамь, т 

Разчеплювамь (да равчсплш), гл. д. 1) 
Съ чешеню разтваршмь, разровшмь, раз- 
брькваиь, разврЬждамь нЪчто ; разчеврьк- 
вамь. 2) Н']&что забравено, минддо подно- 



Разчбплюванн) 



67 



Разчйжаиь 



вмваиь; разчеврьквамь. — мся, гл. стр. 
Бъ1вамь разчепленъ. 

Разчеалюванн), с. ср. отъ разчеплювашь. 
РазчеврьЕваню. 

Разчеплнк, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
чеплювамь. — ленъ1й, прич. стр. 

Разчерлавкк,, ишь, — вилъ, гл. свр. отъ 
разчерлавюиь. — венъ1й, прич. стр. 

Разчерл^вшль (да разчерлавш»), гл. д. Раз- 
черламь, разрошвамь, разрошмвамь, разбу- 
чшваиь, вабучшвамь ; клочить, клокатйть, 
ербшить, п^тать, шербмнть, взъербши- 
вать, растрепнвать, свлбчивать. — МСЯ, 
гл. вгзвр. и стр. Роша си кос&-та ; раз- 
рошванся, разрошьавшмся, разчерлжмся, раз- 
бучшваися ; ввъербшнваться. 

Разчерлавюше, с. ср. отъ рачерлйвшль 
и разчерлйвюпся. 

Разчерлавкк, ишь, — вилъ, гл. свр. отъ 
разчерлйвюль. — веиъ1й, прич. стр. 

РазчерлнБ, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
черлюмь, — ленъ1Й, прич. стр. 

Разчерлюмь (да раачерлнь), гл. д. Разчер- 
давжмь. Тю, отишла сутрень-тл^ рано 
при владьгкж-тл^ разчерлепа и облече- 
на както си спи. 

Разчерлшни), с. ср. отъ разчерлшнь. 
Разчерлавшню. 

Разчбсвамь и разчеснувапь (да разчуе- 
нх), гл. д. 1) НЪчто сраснАлося, скачено, 
сл'Ьпено разд'Ьлн1мь; разчезвамь, разчеЕвамь 
отчезвамь, отчеквамь. 2) Разчеквамь въ 2-то 
знаменование. К царицини-тъг сестрьг 
бьгли ра8чесн;г^ть1 всчакою, на два ко- 
мата. — мся, гл. вгзвр. и стр. Бъхвамь 
разчеснлтъ. 

Разч^свамь и разч^сувамь (да разчешЕк), 
гл. д. Разчешлювамь : 1) Съ чесанм 
оправммь, наиравммь н1Ьчто да бухне; раз- 
р'1&свань, дармасвамь ; раздрьпвамь ; разче- 
сивать. 2) Съ чесаню убиваиь, одрьгвакь, 
охлузвамь н'Ьчто ; раздрьгвамь ; разчесь!- 
вать, перечесивать. — МСЯ, 1) гл. вгзвр. 
Начинамь да чешиь тврьд'Ь много. 2) гл. 
стр. Бъ1вамь разчесанъ. 

Разчесваню и разч^снуванш, с. ср. отъ 
разч^свамь. Разчекванм. 

Разчесваию и разч^суваню, с. ср. отъ 
разчесваль, чеша. Разчешлюваню. 

Разчеснж,, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ раз* 
ч^свамь. Да разчекн*. — нжтмй, прич. 
стр. РанчекнАТЪ1Й. 

Разчбтвамь и разч^тувамь (да разчетж), 
гл. д. Разчптамь. 

Разчетж, ешь, — четохъ, — челъ, гл. свр. 
отъ разчйтамь. — четенъ1й, прич. стр. 

Разчешлювамь (да разчешлЕк), гл. свр. 
Разчесвамь, разр'Ьшвамь. 



Разчбшлюваню, с. ср. отъ разчбшлю* 
вамь. Разчесваню, разр'6шван1е. 

РазчбшлШк, ишь, — лилъ, гл. свр. отъ раз- 
чешлювамь. — ленъ1Й, прич. стр. 

РазчбшББ, ешь, — чесахъ, гл. свр. отъ рав- 
ч^свамь. — ч^саиъхй, прич. стр. 

Разчигар!^, ишь, — рйлъ, гл. свр. отъ раз- 
чигартвамь. — р^иъгй. прич. стр. 

Разчигаржвамь (да разчигарш), гл. д. 
Р1БЖ1&, кастри клоиовъ1-тъ1, краища-та на 
н']^что; окастршмь, окрьншвамь, ор'Ьзвамь, 
обр^звамь, подр'6звань ; обр^зивать, под* 
Р'§зЕ1вать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь раз- 
чигаренъ. 

Разчигарюван1е, с. ср. отъ разчигарш- 
вамь. Окастрннк. 

Разчйствамь и разчйстувамь (да разчнс- 
тх), гл. д. 1) Очиствамь, изчиствамь на- 
вс}аклд1^, на разнъ! м'6ста. 2) Виждамь, 
пр^гляждаиь СМ1&ТК& и зимаиь и давамь, 
чтото ся иада. Разчи^тихмъг си смЬт- 
кгг-тъг. — мся, 1) гл. вгзвр. Начинамь да 
ЧИСТ& тврьд']^ много. 2) гл. вз. Виждамъ! 

си, Пр']&ГЛЯЖДаНЪ1 си съ Н1&К0Г0 СИ']^ТКЪ1-ТЬ1 

и ся наплащамъ!. 3) гл. стр. Бъ1вамь раз- 
чистенъ. 

Разчйстваню и разчйстуваню, с. ср. отъ 
разчйствамь и разчйствамся. 

РазчйстЛк, ишь, — стилъ, гл. свр. отъ раз- 
чйствамь. — стенъ1Й, прич. стр. 

Разчйтамь и разчйтвамь (да разчетх), 
гл. д. Разчетвамь, съ четеню разбирамь 
нЪчто написано ; прочитамь, прословувамь ; 
прочйть1вать, разбирать. Не можш да 
разчете писмо-пю. — мся, 1) гл. вгзвр. 
Начинамь да чет& тврьдЪ нного ; зачитаися ; 
разчитаться. 2) гл. стр. Бъ1вамь разче- 
тенъ. 

Разчитате и разчптваню, с. ср. отъ раз- 
чйтамь и разчйтвамь. 

Разчулвамь и разчулюмь (да раачулш), 
гл. д. НЬчто зачулено отвивамь, свалшнь 
чула на н4что зачулено. — мся, гл. вгзвр. 
и стр. Свалшмь си чула, пада ми чулъ-тъ, 
бъ1вамь разчуленъ. 

Разч^лваню и разч^лшнш, с. ср. отъ 
разчулвамь. 

РазчулБВ, ишь,— лилъ, гл. свр. отъ раз- 
чулвамь. — ленъ1Й, прич. стр. 

Разчй>вамь (да разчюш), гл. д. Чювамь 
нЬчто, дохождамъ! до уши-тъ1 н^Ьчто ; зачю- 
вамь ; заслнгшать, услйшать. — мся, гл. 
вгзвр. Чюася, отивамь, разнасммся нада- 
лечь; научвать мя мнозина. 

Разчюванн), с. ср. отъ разчювамь н раз- 
чювамся. 

Разчюкамь, гл. свр. отъ разчюввань. 

— канъ]й, прич. стр. 

б* 



Разчйжважь 



68 



Разщжваиь 



Разчйжваиь в разчйжувамъ (да рмяА* 
жамь), гл. д. Съ чюканю направшмь на 
1ЛС0ВЪ1 ; счюквамь. — мся, гл. възвр. На- 
чииамь да чюкань тврьдЪ много. 

Раачйжвапн) и разч]^куваи1е, с. ср. отъ 
разчюкнамь. 

Разчюпважь и разчюпувань (да расчю- 
па^); гл. д. Съ чюпецк нааравшиь и']^что 
на кл.совъ1 ; счюивамь, начуаваиь ; ра8л<1* 
мивать. — мся, гл. стр. Бъ1вамь разчю- 
иенъ. 

Ра8чй)11ван1« и разчй)пуван1«, с. ср. отъ 
разч1Ьивань. 

Разч^пнБ) ишь, — пилъ, гл. свр. отъ раз* 
чй)пваиь. — пенъ1й, прич. стр. 

Разч^хвапся и разчюхнувался (да ся 
равчюхнх), гл. възвр. Разсъхвамся. 

Газчй)хваню и разч^хнуваню, с. ср. отъ 
разчй)хваися. Разсъхванк. 

РазчюхнЛк (да ся), ешь, — яаи1СЯу гл. свр. 
оть рязчюхвашся. Да ся разсъхнл. 

Разчюшва иед1^'лю. Втора-та нед1^}а пр']&дъ 
съ1рниц2, въ коато ся иде нарядъ блаж- 
но ; рушна нед'^!», рядовна нед'Ь1№ ; сплош» 
ийя, все'1дная нед&1я. 

РазчюнБ (да ся), ешь, — чюлся, гл. свр. 
отъ разчюванся. 

Разш^иваися и разшбнювался (да ся 
рааш^нЕк), гл. възвр. Ставамь шенъ ; раз- 
веселавамь, да ся зарадвамь. 

Разш^нваню и разш^нюваню, с. ср. отъ 
разш^нваяся. 

Разш^НББ (да ся), ишь, — нился, гл. свр. 
отъ разшбнваися. — ненъ1й, прич. стр. 

Разш^таиь, гл. ср. свр. и да ся разшб- 
таиь, гл. възвр. свр. Да ся разход*. Ка 
разгиета тю горл зеленл^ го намЬри 
това сухо дрьво. 

Разшиваяь (да равшнвк), гл. д. Зашито 
отпирамь; разпираиь, разаарюиь. — мся, 

1) гл. възвр. Цачинаиь да ши1& тврьд^ 
много. 2) гл. стр. Бъ1ваиь разшитъ. 

Разшбвапю, с. ср. отъ разшйваль. 

РазширочЕ^Б, йшь, — чйлъ, гл. свр. отъ 
разшпрочшваиь. — ч6иъ1й, прич. стр. 

Разширочшваиь (да равширочш), гл. д. 
Наиравммь нЪчто да стане по'-широко; раз- 
шнрмвамь; равшврйть. — ися, 1) гл. въз- 
вр. Ставамь иб-широкъ, пб-голЬмъ ; разши- 
рмвамся, разпространьавамся ; разшвраться. 

2) гл. стр. Бъ1вамь разшироченъ ; разши- 
рмвамся. 

Разшярочшвани», с. ср отъ разширо- 
чшваиь. Разширтванк. 

Разшир]^, йшь, — рнлъ, гл. свр. отъ раз* 
ширюваяь. — р6иъ1й, прич. стр. 

Разшнршваиь (да разширйь), гл. д. 1) На 
правммь нЪчто да стане п<5-1цироко, разширо- 



чмвамь; равшврйть. Разшири двора си. 2) 
Хващамь н-Ьчто иб-широко, на пб-гоЛмо ; уго- 
л1&м}авамь ; раашврйть. Разширилъ тръго- 
виш тм си. 8) Разтваршмь, разпервамь. Раз- 
ширилъ рщЬ широки. — ися, 1) гл. въз- 
вр. Ставамь вб-широкъ, растд на широко ; 
разшнрочмвамся ; равшвраться. 2) Ставамь 
пб голЬмъ, хващамь пб-гол^Ьмо м^сто; раз- 
широчшваися, разпростра ншвамся ; равшв* 
ряться. 3) Зимамь да живЪк пб нашироко; 
отпущамся. 4) гл. стр. Бъ1вамь разширенъ; 
разширочтвамся. УмрЪ св^кръва та, раз- 
шири ся КАщата. 

Равширихь Стошнъ свдно стадо 
У-въ Араплий(!ко ра1 но поде. //*<;. 

Разширюваню, с. ср. отъ разширшваиь 
и разширшваися. 

Разши13Б, ешь, — шйлъ, гл. свр. отъ раз- 
шйвамь. — шйтъ1й, прич. стр. 

РазшьБапь гл. свр. оть разшьквамь. 
— Банъ1й, прич. стр. 

Разшькваиь и разш^куваиь (да разшь- 
камь), гл. д. Съ шькаше рази&ждамь, от- 
пАждамь. — ися, гл. възвр. Начинамь да 
шькаиь тврьд'Ь много. 

Разш^таиь, гл. свр. отъ разшьтваиь. 
— таиъ1Й, прич стр. 

Разшьтваиь и разшЬтуваиь (да разшь- 
таиь), гл. д. 1) Изшьтвамь на разнъ! м'Ь- 
ста; разтрЪбвань, разчиствамь. 2) Развож- 
дамь. Разшьтайт^ го низъ хазиъг-тъг, 
да си отбере., что му хареса. — ися, 
гл. възвр. 1) Начинамь да шьтамь тврьд* 
много. 2) Разхождамся. 

Разшюи^ (да ся), йшь, — мйлся, гл. свр. 
отъ разшюиюваися. — и^нъ1й, прич. 
стр. 

Разшюишваися (да ся равшюмш), гл. въз- 
вр. 11окръ1ваися съ шюмл, съ диета ; раз- 
листвамся ; овйдиваться. Гора-та ся раз- 
шюмшва. 

Разшюишванн), с. ср. отъ разшюишваи- 
ся. Разлистванн). 

Разшшваиь (да ся), гл. възвр. свр. Да земл^ 
да ш(авамь на разнъ! странъь 

Разшшврл1 (да ся), гл. възвр. свр. Да зем& 
да шшврд на разнъ! странък 

Раз1цръкл:^вапся (да ся равщръклФаь), 
гл. възвр. Хваща мя щръьлица-та, та зи- 
мамь да дуд'Ь|д; иошръкд'Ьваиь, ощрькд']^- 
вамь ; бадйрвть, бвйрить. Волове-ти вед- 
нл,гъ ся разщръкл-Ьли и ся разбЬгали. 

Разщръкл'1{ваи1е, с. ср. отъ разщръш!!!- 
ваися. Пощръкд1&ван1е. 

Разш,ръвл'Кнк (да ся), ешь, — л^лся, гл. 
свр. отъ разщръкл'Ьваися. 

Разщж1саиь (да ся), гл. възвр. свр. Да ся 



Разъ 



69 



Разюдшвамъ 



разшмврл. Ра8щл1кали ся като щрг- 
къгли. 

Разъ, прЬдл. Употр^Ьбмвася само сставенъ 
съ другъ1-тъ1 р*чи И имъ давз знаменова- 
ние : 1) Д^леню на чясти, по чясти : раз- 
бивамь, раздробмвамъ, разглобшвамь^ 
раздЪлммъ. 2) Усилваню, добъ1ван1е щ*- 
Н1е за врьшеи1в н1Ьчто тврьд'Ь много : раз- 
прьтках/ася, разбръзахся, разбрьбра- 
хл^ся, да ся развъгкамь, да ся разшъ- 
тамь. да ся разшмь. 3) Развала, разва- 
дмню пб-пр1Ьшно д-Ьйствие : разкрьтвамь, 
разчеплювамь, разврьзвамъ, разшивамь, 
разпирамь^ разковавамъ, разнищвамь, 
разпопш, развладъгчш. 4) Привожданю 
въ друго състошние, пром1Ьна : разсмивамь, 
разплаквамь, разбогатЪвамь^ разбуж- 
дамь, развеселшвамь, развидЪлтавася, 
разсьвнмся, разшспися. 5) М'6нМ1ван1е 
М'Ьсто-то : размЪщамь, размЬтамь, раз- 
нисамЬу раздвигамъ, разкарвамь, раз- 
важдамь. 6} Движение въ разнъ! посокъ! : 
разминувамися, разхождамся. 7) Врь- 
шен1е нЪчто на разнъ! м1Ьста : разлЪпиль 
гъг по ст*М/К тл, разкачилъ ги тю дра- 
ки тъг^ разчиствамь, разтрЪбвамъ, раз- 
давамь. 8) Отд1^шн1е едно нЬчто отъ дру- 
го, прьсканм на разнъ! странъ! : разгон- 
вамь, разтирвамь, разпрьскамъ, раз- 
чеквамъ, разчезвамъ, разполовшвамь, 
разснопмвамь, раздвомвамь разешта- 
вамь. 9) Правеню н1Ьчто още пб-гол1Ьмо : 
развличшмь, разтакамь, разопинамъ, 
разтягамъ, разширшвамь^ размтюжш- 
вамь, развъждамь. 10) Докарваню отслабл 
въ нЬчто : разврьтЪвамъ, разсгхвамся, 
разпущамъ, разслабвамь, разгалвамь, 
разгайд;я^ разгащвамся. 11) Разнообраз- 
но действие : разблудшвамь, разтваршмь; 
разваршвамся^ разкопавамъ, разора- 
вамь, разработвамь ; разказвамъ, раз- 
тлгкувамь, разшсншвамъ; разговаршм- 
ся, раздумвамся, размахвамь, размьгс- 
лювамся ; разбрьквамь, разгмечквамь. 

Ра8Й)га, с. ж. Лоше вр^мя. Зимно врЬмя 
разюга и мъгла. 

Разй)двамь и разюдувамь (да разюдк), 
гл. д. Наиравтмь н-Ького да стане като 
юд*, дмволитъ. — жся, гл. възвр. Ставамь 
юда, дшволитъ. 

Разюдван1е и разй)дувапш. с. ср. отъ 
разй)двамь и разюдваяся. 

Разюдж, ншь, — дилъ, гл свр. отъ раз- 
й)двань. — денъ1Й, прич. стр. Разкри- 
венъ и разюденъ. 

Разюздвамь и разй>здувапь (да равюздх^), 
гл. д. 1) Разуздвамь, разнуздвамь. 2) Раз- 
валамь, разпущамь н1&кого въ нъравъ1-тъ1, 



въ владан1€-то. — мся, 1) гл. възвр. Раз- 
уздвамся, разнуздвамся. 2) Развалюмся, раз- 
пущамся въ нъравъ1-тъ1, въ владанк-то. 3) 
гл. стр. Бъ1вамь разюзденъ. 

Разюздванн), с. ср. отъ разюздваль и 
разюздвамся. 

Разюзд^к, ишь, — днлъ, гл. свр. отъ раз- 
юздвамь. — денъ1й, прич. стр. 

Разшгнувапся (да ся равшгна^), гл. възвр. 
Подкачшмь да ся мгн1* тврьд1& много ; раз- 
агнувамся, разбагнувамся. 

Дойдв, дойди, левентъ Марко, 
Овця ти ся разтгнили, 
Бс1ака овца рудо тгня, 
ПрЪходница двЪ шгьнца. Шс. 

РазтгннБ (да ся), ишь, — нилася, гл. свр. 
отъ разшгнувамся. Да ся разбагнк. 

Разюдапь и разюждамь (да равтмь), гл. 
д. 1) Докарвамь щ*н1е за мденю, отва- 
рммь иштахъ за мден1е. Това мезе разш- 
да. 2) Ммь, длъбамь, развр1Ьждамь, раз- 
тваршмь (за Н1&ЧТ0 мдовито) ; въЪдаться. 
Ръжда-та е разшла желЪзо-то. Тъгча 
рани му разшдохл мЪса-та. — мся, 
1) гл. възвр. Отварш ми ся иштахъ за 
>аден1е, добъхвамь щ'6н1е да мнь много ; 
разъ^дйтьея. Хапни си, куме, уста еж 
псешкьг (кучешки) : разшдатся. 2) гл. 
стр. Бъ1ваиь размденъ. По мръкнало не 
бива да ся шде, че ся разшдать на 
чловЬка уста-та, крайща-та имъ ранмс- 
вать. 

Разшданю и разшждан1е, с. ср. отъ раз- 
гадамь и разшдапсл. 

Разюдбсань, гл. свр. отъ разшдбсвамь. 
Да размдА. — сацъ1Й, прич. стр. 

Разюдбсвапь и разюдбсувапь (да равшдб- 
самь), гл. д. Докарвамь н1Ькому мдъ ; раз- 
юдтвань, разлютшвамь, подшдшвамь, раз- 
гнЪвшвамь, разсрьждамь, раздражшвамь, раз- 
шрьаваиь ; злббить, озлоблять, охесточйть, 
разс^ржввать, разгнЪвлять, раздражйть. 
— мся, гл. възвр. и стр. Дохожда ми мдъ, 
хваща мя тдъ; 1адосвамся, разшдшвамся, 
разлютмвамся, подшдшвамся, разгн'Ьв1авам- 
ся, разсрьжданся, раздражьавамся, разшрш- 
вамся, къшвамь, врьквамь, всаъ1хвамь, олам- 
нувамь ; прнходйть въ зап!1льчивость, 
озлобляться, ожесточаться, разгн-Ьвлять- 
ся, вспйхнвать. 

Разюдбсваню, с. ср. отъ разшдбевамь и 
разюдбсванся. 

Разюдж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ раз- 
юдшвамь. — дб11Ъ1й, прич. стр. 

Разшдшвамь (да разшд^), гл. д. Разщос- 
вамь. — жся, гл. възвр. и стр. Размдос- 
вамся. 



Га81АД1Н1Ш1110 



70 



'Ракйт 



Д^ е дочюлъ кралъ!!! Марко, 
Равшдисл, рамютиел, 
Рилютнся на Фшдвп ь Маджара, 
Че 110гу6в1ъ 111ТЯ Дукатинчя. Шс. 

Разюдтваин), с. ср. отъ ра:)1ад1авамь. 

Размдосваню. 
Разюздваиь и разтздуваяь (дя разнидх), 

гл. д. Съ мзденн) ра:{ка{)квмь. 

Гндв Д'Ьтя, д-Ьтя Ду1чатииче, 

Да иакарашь твой-та добра коню, 

Да вдемъ! въвъ Косово поде, 

Да идемъ! кон1е да разюздимъх 1 ПЬс. 

РазюздЯк, ншь, — днлъ, гл. свр. отъ раз- 
1аздвамь. — денъ1й, прич. стр. 

Разшиь, шдбшь, шдохъ, шлъ, гл. свр. оть 
разтдамь и разникдамь. 

РазтрЕ^к, вшь,— рйлъ, гл. свр. отъ раз- 
шршвамь. — р^11Ъ1й, прич. стр. 

Разтршвахь (да равшрш), гл. д. Докар- 
ваиь, причин1аваиь н'Ькому шрость, гн'Ьвъ; 
размдосвамь ; остервенять, взъярйть, равъ- 
ярйть. — ися, гл. възвр. Доюжда ми 
мрость; размдосвамся; остервеняться, разъ- 
ярйтьоя, лютФть, свирЪп^ть. 

Ненчо си кончя равшри 
116-скоро да го ванесе ; 
Като прЪзъ Трьновъ врьвшше, 
Калдар&мъ искръ! пущаше. Ше. 

Разшрюваню, с. ср отъ разшршваиь в 
разшршвамся. 

Разшснювамь (да раашснж), гл. д. Напра- 
вюнь вр'Ьмя-то да стане шсно ; разкар- 
вамь, измснювамь, разв'Ьдршмь, изв1&дрюваиь. 
— мся, гл. вьзвр. Огавамь мсенъ ; измсню- 
вамся, ИЗВ1&ДРЮНСЯ, разв'Ьдр}анся, разкар- 
вамсЯ; отваржкся; ведр'Кть, вивбдривать- 
ся, вияснивать, рааъйснивать, рааъясни- 
ватся, проясняться. ВрЬмя-то бюгие 
облачно, ала зе да ся размснюва. 

Разшснюваню, с. ср. отъ разшснювамь 
I разшснювамся. 

Разшснж, ишь, — ннлъ, гл. свр. отъ раз* 
ШгСнювамь. — ненъ1Й, прич. стр. 

РазшснЕ^^, ншь, — нйлъ, гл. свр. отъ раз* 
шеишвань. — н4нъ1й, прич. стр. 

Разшсншважь (да ся равтсн;!^)) гл. д. Пра- 
вил да стане мсно, да ся разбира, да ся 
види, че е така ; измснмвамь, тлъкувамь ; 
ивъяснйть, объяснйть. — мся, гл. стр. 
Бъ1вамь размсненъ; измсншванся. 

Разшсншваню, с. ср. отъ разшсншвамь. 
Измснмваню, тлъкуваню. 

ТА^у им. соб. мджско. 

Р4ець, ум. м. отъ рай. 

Рай, с. м. 1) Хубава градина, въ коььто с* 
жив1^4и наши-ти ирародитеди Адамъ и Ева; 
рай. 2} М-Ьсто на небо-то, д*то отивать 
души-тъ! ва праввдиъьтъ! ; рай. 3} Хуба- 



во, красиво м'Ьсто. — Па коьл душьп ся 
не ще да иде въ рай! Ле щЬль мргт- 
вьгй да влЪзе въ рай! Насилж въ рай 
ся не влиза. Който трае., рай ще най- 
де. Комуто е добра жената, нему не 
трЬбва рай. Добра жена — м^кжю рай, 
зла жена — мжжю адъ. Ако мя не щмть 
въ раш, въ пъкъла съ тъпанъ мя въгкать. 
Самъ чловЪкъ и у рай не може. Рай 
да не види! — Рай Божий, много ху- 
баво н'Ьчто. Отвори си чемширъ порти, 
че нъг введе въ рай Божш трапезл., че 
нъг гости, прЬгости, че ни дари, прЬ- 
дари витъ прЬвитъ кравай. 

Р&йка, им. соб. женско. ЪАжь, Райци — 
До хлЪбъ, майци! 

Райко, 1) им. соб мАжско. Свири, Райко, 
глядай, Трайко! Честита ти, Райко, 
штпка! — Не е мош, боева е. 2) с. ср. 
Така пон1^йд'Ь наричшть слънцето ; райно. 

Р&йковъ корень. Раст. Ро1урс(Иит уи1- 
^аге, сладка иаиърь, блага папърь, паира, 
иапрать, папреть, папрьть, папура, папурь, 
рапковъ корень, сладко коренчя, сладунъ; 
слйдк1й кбрень. 

Райна, им. соб. женско. 

Рййно, 1) им. соб. М2&ЖСК0. 2) Така пон'Ьй- 
д* наричать слънце-то до Еневъ-день ; рай- 
ко. ДЪдо райно, носи много здраве на 
наши-тъг ! 

Р^ЙНЪ1Й, р^енъ, р^йна, но, и 

Р&йскъ1й, ска, ско, пр. отъ рай; рййск1й. 
Райскъг ключеве, градини. 

Ц,'кжъ са падн^1 на святъна Петъръ, 
Пада& му ся райнити ключевъ!, 
Да си стои на райнъьтъ! портъ1, 
Да си стои рай да отвар1а, 
Да отварга и па да аатварха. П-Ъе. 

Р4йче, им. соб. м&жско. 

Райчйнъ, им. соб. М2ЖСК0. 

Рй^ка, с. ж. Столъ, въ който е вгн1^здена 
пятица-та на водянично вр1&тено ; ракъ. 1»^- 
га катю н-Ькош ягулчл, чтю ся слиза 
отъ рак».. 

*Рак&иъ, с м. Т. Рокамъ. 

Ракй^въ1Й, въ, ла, во, пр. отъ ракйт. 

Ракййка, ум. ж. отъ ракйш. 

Ракйица, ум. ж. отъ ракйю. Ракййка. 

•Ракй-сапунъ. Саиунъ, что иде отвънъ изъ 
Туриа, отъ Грьцскъ! тъ1 островъ! и не е 
като нашиш. Арапинъ съ раки-сапунъ ся 
мие, и пакъ е черенъ. 

'Ракйю, с. ж. Т. Люто питие, добъхто чр^зъ 
пр^варшванк гроздовъ! джибръ!, вино, пло- 
донъ! или другъ! н'Ькон растеним- 6'Ьла рада; 
вбдка, винд. — Блага ракита, сладка 
ракию, подсладена съ медъ или съ шекеръ 
ракша, съ вомьто служятъ сутрень въ по- 



Равиюрь 



71 



Т&ло 



нед*1никъ сл^Ьдъ свадбл-тА, ако нев-Ьста-та 
е излЪзла д'Ьвица. — Вино-ракиш, вино- 
,^^сито, божий ллкъ, бабина риза, бабинъ 
^^■омсъ, бабино платно, богородиченъ пошсъ, 
^^ница, зонка, зуница, зунка, облакъ, по- 
шсъ, узуница, джга на небо-то ; радуга. — 
Ракиш съ П'6мж, вино безъ пЪнлх ; хлЪбь 
съ дупкъг^ сиренте безъ дупки. Ракиш на 
сереситл, вино на «Ьрл. Ракиш. пие, 
хлЬбъ не чаде. Бриченк-то скжпо, а ра- 
кича та ефтина. Прощавай за вино., че 
нЪмами ракиш. Мрътвець да вардишь 
г1 ракиш да варишъ, не трЪбва да 
спишь. ДЬка ракиш улази, кашш гази. 
Раздразнилъ му овця-тм^ че му дава 
раки'ш да пие. 
Равиюрь, е. м. Който продава или купува 
ракиа; раклджии. Ракишри с/к, ракиш. 
ти сакатъ. 
РАкла, с. ж. 1) Долапъ съ врата въ ст1Ьна. 
2) Долапъ за турмню въ него постилкъ!, 
завивкъ!, др1Ьхъ1; масандра, юклукъ. 3) Сан- 
дхкъ, ковчегъ, въ който стои прЬмена-та 
на млад& булкд. Аминъ раклж не плъни. 
4) Ракло, сводъ, окно, гйозъ на мостъ. 

ЬА. го не дань, та не даиь, 
Дори не сгради, не сгради 
На Тундгш р'Ък& мостовъ!, 
На ВСШК2. ракл& по чеши&, 
А до чешм&-т& и врьбл, 

По Врьб& и 6%1Я. Л03&. ПЪс. 

Р&клица и рокличка, ум. ж. и ракля^ 
ум. ср. отъ рДвла. 

Д-Ь щемъ СТИГН2. туй вончя 

Да го врьдииъ въ бЪлъ Дунавъ, 

Да ра8Н2.тимъ Дунава, 

Да извадииъ равдичк&, 

Въвъ ракличк^ булченце, 

На булченце шюпченце. Ше. ■ 

Раклб, с. ср. Извита чясть на мостъ межд& 
два подпора ; ракла, сводъ, окно, гйозъ ; 
сводъ. Мостъ съ пять ракла. 

Р4ко, ин. соб. МЛкЖСКО. 

РАковъ1й, въ, ва, во, пр. отъ ракъ; рйко- 
внй. Раково сЬмя: а) Мйца-та, сЬмя-то на 
ракъ. б) Междх друго грозд1е малкъх къ1- 
чюрчета гроздю съ дрьбнъ! зрьна безъ с*м- 
къ1. Избира само раково-то сЬмя. 

Ракъ, раци, де рйче, с. м. 1) Животина Сап- 
5ег ; ракъ. 2) Животина Сгу1Ша1ра Vи^- 
^аги, диво прася, попово прася, дивъ ракъ, 
жюркълъ, конопешница, конопишница, ко- 
ноиищица, конощипица, конощипъ, конщипъ, 
кромидаръ, кромидарка, куконощекъ, меч1е 
прася, рачець, рачькъ, рачка, ручекъ, сл1Ь 
по кучя, усилка ; сверчбкъ вемлянбй, 
аемлянбй ракъ, иедьв-Бдка. 3) Жел1^зна 
плочм, въ които ся завира пята-та на во- 



дяничьо колело, та да ся врьти вр'Ь- 
тено-то ; рака, кременица. 4) Червенъ! плъ 
ненъ! пиперкъ!. — Кривъ ракъ и опакг ракъ., 
животина Те1р}ги5а ^^^г^Vга^^^г5 и Сапсег 
иггсоШ., ракъ широкъ, врьви настрана ; 
приколашь, прьколашь; полевбй крабъ, 
морскбй ракъ. — Правъ ракъ, животина 
Ах^аси^ /[иуъаШй. — Ракъ и жшба за 
тюхабж. Отъ раци сборъ бива ли ? Что 
е ракъ, чтю му е сокътъ! Что е ракъ, 
да е чорба! Перися като ракъ на бръ- 
зЪй. Лапинася [запрягнжлся, заловил- 
ся) като ракъ на бръзЪй. Зачервился 
като варенъ ракъ. ДЪто конь съ копи- 
то, тамъ и ракъ съ клЪщъг-ти. Врьви 
напргЬдъ (назадъ) капю ракъ Тръгнали 
сми напрЬдъ като раци. Работа-та му 
врьви като ракъ. Йво ся вози съ девятъ 
лози, и напрЪдъ ходи, и назадъ ходи, 
самъ Богъ ся чюди, какъ ся вози? Гат. 
— Ракъ. 

Равйта, 1) с. ж. Раст. ^а/гх V^тгпа^^5, 
р1Ькъ1та; родъ йви. Отъ ракъгтл гроздче 
не бива. — Червена ракита, раст. <5а- 
Их ригригеа, червена врьба. Покрай рЪ' 
клтж расте червена ракита. 2) Имя 
соб. женско. 

Ракъ1т&въ, с. м. М']&сто обраснл^ло съ ра- 

КЪ1Т&. 

Равйтка, ум. ж. отъ ракмта. 
Рав^товъ1й, въ, ва, во, пр. отъ равйта; 

р'Ькъ1товъ1Й. Ракъгтовъг прлтчкъг. 

"Ракл^джйш, с. м. Т. Който вари ракии; 
който тръгува съ ракии. 

Р4лець, с. м. Жел'6зна лопата съ дрьвян& 
дрьжкх. 

Рйлика, с. ж. Раст. Ве1ркгшит сопзоШа, 
ралица, раличка, кошничкъ!, опашка, злъ1 ят- 
ръвъ1, сини къ1ткъ1, р2ька, хуркъ!; живо* 
кбсть, кавалер1йск1я шпори. 

Р&лица, с. ж. 1) Растение ралика 2") За- 
кривено дрьво на рало, което орачь-тъ дрь- 
жи и нал1^га, когато оре; рогачь, рдчица; 
липа. 8) Съзв1^здие отъ шесть зв1&здъ1, на- 
ряденъ! като ралиц&т^^ на рало. 4) На ло- 
зовъ пьнь длъга пр&тчка, оставена за от- 
водъ, за далдхрм*. — Троши-ралиця^., 
раст. СоШеа агЬогезсе^гз, плюкавичя, плю- 
скавичя, плюскачь; пувйрьникъ древбс* 
нь1й, пуайрвое дерево. 

РАличка, ум ж. отъ р^ица. Ралички, 
растение ралика. 

Р&лиивъ, с. м. Остро жел1&зо на плугъ, 
което рови, пори зени-тл ; плугъ, рало, 
иапуць, палешникъ, палечникъ, лемежь, 
енежь, ламежь, пилижникъ; сошннкъ, плуж* 
ннкъ, лбиехъ, лемешъ, напблокъ, отвйлъ. 

Р&ло, с. ср. 1) Справа, съ които ор^^ть зе- 



Ралц^ 



72 



Ранобудница 



11&-ТХ; орало, даммугь, деналупь; ор&ло, 
сохж. Надено рало криво оре. Рало и 
моптка свЬта храни. 2) Плугъ, плуж- 
ница ; плугъ. 3) Ралникъ. 4) Орань, ора- 
ни. СЬмято ся, сЬе слЪдг второ рало. 
5) МЬсто, колкото може да ся изоре въ 
едкнъ день. Пять рала лозча и десять 
рала Н1ша. 6) Дв* еднаквъх н^Ьчта, кои- 
то ся зимать като н-Ьчто ц^ло ; двой, чета, 
чкфтъ ; пира. Рало волове, рало чора- 
пи, рало обЬти, рало гащп, рало клЪ- 
1ЦК1. 7) И повяче н^чта, когато ся зимать 
за едно ц-Ьло. Рало бройници. Три рала 
сватове. Девять рала тъпани. 

Тога ся Стоюнъ пишмани, 

Девять рада сдьзъ! порони, 

Па си яа каки. говори : 

Мале-ае, стара майчице, 

Таю невФста ни е четврьта ! Ше. 

Ралцб, ум. ср. отъ р&ло. 

*Раиаз&нъ, с. м. Т. 1) Единъ отъ луннъь 
тъ1 м*сяци у Му1амеданъ1-тъ1. 2) Пости у 
Турци-тъ!. 

Раиенйца, с ж. Рамо. Чешлала едно дЬ 
войчя толкова лично, что отг чело-тю 
му слънце грЬюло, отъ гржднгтгг му 
мЪсячинж, отъ двЬ-тъг раменици — двЬ 
звЬздъг денници. 

Раменц^, ум. ср. мн. отъ рапенй,. 

Раяй и ражтй; гл. безл. в. рьнй, рьитй. 

Р&нница, с. ж. Равница, полюна. До го 
рж-тж ^на рамниг^. 

Р&ЖНЪ1Й, — иьнъ и — иенъ, нна, ино, пр. 
Равнъ1Й. 

Р&ио, румени, раиен'6, с. ср. Горню-та чясть 
на рл^кл-тА, д1&то тш ся съединюва съ 
плещкА-тх, и разстомние-то отъ тамъ до 
шик-тЛк ; раменица ; плечб^ рймо. Зимамь 
нЬчто на рамо, нарамвамь. Здрава до 
раменЪ. Отъ умъ неберенк, крьшенк 
раменЪ. 

Раябнъ, с. м. Раст. Ма(ггсагга сНашотШа, 
рхмонъ, боливачь, б'6леочь, бЪлъ-попокъ, 
врьти-поиъ, лайкучка, лай-лай-кучка, попа- 
дпйка, попадиица, попадичя, подруиичя, 
хмхмила; ромйшка. 

Рамул^ню, с. ср. отъ раиул^. 

Рамул^, йшь, — лйлъ, гл. ср. Казвася за 
гласа, что издава вода, когато тече по дреб- 
нъ1 камьше; журчАть. Водата, вадата 
рамули. 

РйжцИ) с. м. мн. Шшркъ! и нашивкъ! на 
рамената на риз2&. 

Ражчбць, с. м. Раст. АскгИеа с1уреоШа, 
жлътъ равнець. 

Рйна, с. ж. Болка на т'Ьло отъ ударено, 
отъ убито или отъ друго нЪчто ; енза, яв- 
ва, дузва, мра ; рйва. ДЬтм рана^ там» 



и муха. ДЪтю рана, и тай муха. Ра- 
на юнаку не грози. Благъ катю мех- 
лемъ на ранж, казвать на см^Ьхъ за зълъ, 
лихъ члов1^къ. 

РДпалию, пр неизм. Что има много ранъ1; 
>арали}а. 

Р^намь, нар. Рано. Това бюгие зарань 
ранамь поранамь. 

Рананиш, с. ж. Въ иесень: 

Два ся зи'Ь1а въ планинА би№ть, 
Отъ нихъ тече р-Ька ранани1а, 
Краемь бие той темнъ! теиницв. ПЪс. 

РДигелъ, им. соб. мжжско, Архангелъ. 

Ранбн1е, с. ср. отъ ран^. 

Р&нина, с. ж. Рано вр^Ьмя; рйнинк рано 

Кога бъ|ДО утр4 зарань, 
Утр* рано у ранинл, 
Конт стяга мдадъ Груица. 
Кота стяга сльзъ! рони. Ше. 

Р&НИНИ9, с. ср. Рано врймя ; ранина, рано. 



СтанАда баба въ ранинк;. 
Та ни отишда въ градина, 
Ми набрала зеленце, 
Засукала зелничя. П-Ьс. 



Р&ница и рАничка, ум. ж. отъ рДпа. 
Р&ничкО) нар. смягч. отъ р&по. Ранко. 

Дойди пб-раничко. 
Раничя, с. ср. Малко животно, что ся е до- 

бъ1ло пб-рано. Раничя мгня, что ся е 

оюгнило най-напр1&дъ. 

Маиа на Лалк& дунаше : 
Мамина Лало хубава, 
Раничя пиля гергйовчя, 
Ш-рано 1агня пр'Ь8ъ Марта ! Шс. 

Р4нво, нар. смягч. отъ р&но. Раничко. 
Още е ранко. 

Р4нко, им. соб. мхжско. 

Р4но, им. соб м&жско. 

Р&но, нар. 1) Кога сьвнува, когато ся под- 
качи сутрень-та, день-тъ; рйно. 2) Пр^Ьдп 
вр1&мя, пр1^ди да му дойде врЪмя-то ; рйно. 

Ей горвце, горо ми зелена, 

Что си толко рано повяхн&ла, 

Дали тя е слана попарила, 

Или тя е поа1арь пожтрила ? Шс. 

Станхлъ рано: прЬди пЪтлът, та въ 
зори (та взоръг)! Рано стани, рано 
лЪгни. Рано ручшй, не майся ; младь 
ся женъг, не кайся. Рано става да до- 
дЬва. Ако рано мръква, и тьг рано лЬ- 
гай; ако късно сьвнува, тъг пакъ рано 
ставай. Който става рано, не му сти- 
гать навуща. Който рано става, рано 
ся и обуе, той рано ще и да пропЪе. 

Ранобудникъ, с. м. Който става рано ; вста 
1ощ1й рйно. 

Ранобудница, с. ж. Котто става рано ; въ1- 
шеранка; встай>1цаа р&но. 



I 



Рано6удъ1й 73 

Гано6/дъ1Й, дъ, да, до пр. Что става ра- 
I но; вста10щ!й рйно. 

Рано рани Марко, вряденъ юнакъ, 
Рано храни ранобуда конха, 
Навоба го зоба, вобъ пчениц&, 
Напои го ройно вино, вод&. 1Ие. 

РАиояь, нар. Рано. Това бшгие зарань 

рапомь, пораномь 
Раиопблиш, с. ж. Така пон^йд* наричать 

праздникъ Св. Евангелистъ Марко. 
Р4нскъ1й, ска, ско, пр. Ранъ1Й, что става 

рано. Ранска доба, сутрень рано. 
Р&нъ1Й, нъ, на, но, пр. Что става рано, 

что расте, цьвти, зр1Ье, раждася рано ; ран- 

В1Й. Рано пиля рано пЪе, късно-то си 

дупця дере ; или : рано пиля рано пЬе, 

ако не пЬе, баре подскачта. 

Шьтала е мома-та, 

К&д'Ьто е шьтала, 
Б-Ьли поли в'Ь1ала, 

Ранъ босил1акъ с'Ь1ала. Ше. 

Рани», йшь, — нйлъ, гл. ср. Ставамь рано; 
раншваиь, подраншвамь. 

Ран^, йшь, — нйлъ, гл. свр. отъ ранш- 
вамь. — н6нъ1й, прич. стр. 

Ранювамь (да ранш), гл. д Права н']^кому 
ран*; убивамь; ранить. — мся, 1) гл. 
възвр. Направмиь си ранл; убивамся. 2) 
гл. стр Бъ1вамъ раненъ. 

Раншвапь, гл. ср. Ставаиь рано, ран1&, йод 
раншваиь. 

Раншваню, с. ср. отъ раншвамь. 

Р4нювкъ1й, вка, вко, пр. смякч. отъ р&* 
Н1авъ1й. 

Р4н1авъ1Й, въ, ва, во, пр. Покръ1ТЪ1Й съ 
ранъ1 ; раншсалъ1Й. Раншво кучя. 

Рангасаль, гл. свр. отъ раншсвамь. Ра- 
нмсальгй, ран(авъ1Й. 

Раншевапь и рантсувашь (да ран1&саиь), 
гл. ср. Отваршть ми ся ранъ1, покръ1ван- 
С11 съ ранъ), ставамь раншвъ. Устата 
ми раншсахл^. 

Раншсваню и раншсуваню, с. ср. отъ 
рантсвамь. 

Р&пица, с. ж. Растению Вга^зиа гара в 
Вгаззгса парих^ р-Ьпица, сур1Ьпица ; рФпа, 
сур-Мпица. 

Р4пка, с. ж. Раст. 2еа тауз и неговъ1Й 
плодъ ; арапка, влашка, грьчка, гугули, гу 
гуци, гълАбю, коломбокъ, кукумарка. ку 
курузъ, мамулъ, масуръ, мисирка, мисиръ, 
моморозка, моморозъ, моруза, мумурузка, 
мумурузъ, папуръ, патка, пченка, печенка 
нчиничка, цабланъ, царевица, царевка, ца- 
рица, царка, цамбуръ, ченичка, ченка ; ма- 
йсъ, кукуруаа, турецкая пшеяйчка, кикй 

Рапкбвина, с ж. Ороненъ кочмнъ цареви 
ца ; влашковина, гроздчиничка, дудулецъ. 



Растовйтъ1й 

жюна, калаваръ, каламаръ, какалашка, кла- 
сура, класчюнка, козулакъ, кочшнкъ!, ку- 
бакъ, кукулашкъ!, кукумарка, кукуратка, 
куленъ, лугиъ], лущка, мамулъ, нахалка, ми- 
сирликъ, тувка, чеканъ, чекутка ченкушка, 
чюшелка, шютарка, шютка, шюшюрага ; 
кувурузина съ обйтими вернами. 

Р&иковъ Ббрень. Растение ра{Уковь корень. 

Рйплавъ1й, въ, ва, во, пр. Что има дуикь!, 
шюилъ!; шюаливъ1Й. Да не бл1дете како 
нЬкое дрьво цЬрово безплодно и раплаво. 

Раи6цевъ1й, въ, ва, во, пр. отъ раибиъ. 
Рапонево сЬмя, листо. 

Рапбиецъ, ум. м отъ рапбаъ. Малко н1&- 
что рапонъ. ОтрЪжи ми рапюнець 

Раибичя, ум. ср. отъ рапбиъ. Малка гла- 
ва рапонъ. 

Рапбнъ, с м. Растение р*па. — Трие му- 
рапонъ па зжбьгти, подсказва му хл^ба. 
— Лиже соль като волъ, да е волъ, не 
е волъ, да е конь, не е конь, има ми- 
шьк опашка? Гат. — Рапонь. 

Рапсалъ, с. м. Единъ видъ жито. 

Р^са, в. рйзся. 

*Рйса, с. ж. Гр. Расо. 

Рйсище, ув. ср. отъ р&со. Тьг си папра- 
вилъ гшвола единъ калугерь съ едно длъ- 
го брадище, съ едно голЪмо расище. 

Р4скъ1, с ж. мн. Шющкъ!, шющ1е, слам- 
къ1, прахъ, ръсъ. 

А 1а си пиш студена водд^, 
Студена В0Д& наполу раскъ! I ПЬс. 

Тъ1 В0Д& не ии даваше, 

И кога да ии даваше, 

Полу СО раскъ! м-Ьш^нд ! П-Ье 

Расол4иинъ и расол^нъ, с. м. Разпуст- 
н&тъ, разпасанъ члов']^къ. Расаманину 
проклятъгй ! Харенъ расоманинъ е ста- 
нл^лъ ! 

*Р4со, с. ср. Гр Черна длъга горнш др^ха, 
коато носять духовнъ] лица ; раса ; ряса. 
Врьлилъ расото, разкалугерился, разди- 
чился, разпопился, разстръхгался. НамЪт- 
млл» расо тю, постръ1гался, покалугерился, 
задшчился, запопился. 

РАсовачь, с. м. 11рьвъ1Й валмкъ, прьва-та 
топка най-чисто жел']&.зо, что излиза най- 
напр1&дъ изъ видна-т*. 

Растбнн), с. ср. отъ растж. 

Растбиица, с. ж. Пукн&то на ирьстъ на 
кракъ отдолу, д'Ьто ся свивать. 

Растйца, с. ж. 1) Младо дрьво. 2) Младоч- 
ка, фиданъ, филизъ покаралъ отъ корент 
на дрьво. 3) Дрьво Сагргпиз с1игпе5г5, 
храстица, габьръ. 

РАстница, с. ж. Млада гора, д<&брава. 

Растовйтъ1Й, тъ, та, то, пр. Что расте ско> 



Растъ 



74 



•Рахатъ 



ро, что врьга голЪнъ бой ; израстнъ1Й, 
урастнъ1в. 
Рясгь, с. ^к. 1 ) Рьстъ. ЧловЬчеапхй растг, 
адамъ бою. 

Садвдо моме р»въ бЪдъ босадекъ, 
1Сакъ го садило, ве го вид'Ьдо, 
Растъ порастнлло буйно год'Ьмо, 
Буйао год'Ьмо вонь да пдаднува. Шс. 

2) Тьнка в%йка за идетъ, яа оградх ; прлтъ, 
ир&тчка. 

РАстъкь, с. м. Ирьва-та ндадочка, кошто 
израства отъ с^^мя то нди отъ коренш на 
растение ; растдкъ. Пущамь раапькг, кли- 
на, кдицаиь. 

Раст;^к, ешь, рйстохъ, р^сълъ, рйсла, гл. 
ср. 1) Съ растеню ставань го1'1^иъ на 
рьстъ, на въюочинд, на год1^мии2ь ; рас- 
ти, матер^ть. ДЬцата лесно растлть 

2) Издизаиь, покарвамь, пониквамь, из- 
никвамь, пораствамь, ияраствамь, нараст- 
вамь ; проварастйть, проаябйть, нарас- 
тать, отрастйть. На дЬтя-то рас- 
тмть з&би ; у ребенка про8'Б8Ь1ван>тся 
аубн. На двора зела да расте трЬва. 

3) За растенпм : въд&ся, развъжданся, нма 
ня, ЖИВ1&1&; расти, водйться. Тамъ рас 
тжтпь и глби. Но насъ не растжть 
орЬхп. 4) Ставамь по-гоЛмъ; наго1*м*вамь, 
год'Ьм1&|&, нараствамь, иораствамь; рааро- 
статься, увеличяваться, у11Н0Ж<1ться, на- 
растйть, накопляться, усугубляться. Де- 
ньть зима да расте. Наръг-тгг му рас- 
тжть, а^а и разноскьг-ти му раст/ать. 
Раната расте, отварюсн още повече. — 
Расте като подъ камггкг. Расте като 
гякбяк подг лайно Расте, чегатю го дш 
воли тяглять за уши-тъг. 1Ажь, бабо, 
да растешь, да си чака, да врьшешь. 
Колко е пд-нарЬдко рЬпа-та, толкось 
пб-уадро расте. Трьнакьть расте, дЬ- 
то земю-та, не е очистена. ДЬто С'пя- 
пи, трЬва не расте. Безъ грггжш гла- 
ва въ градина расте. ДЬто го не сЬ- 
еи1ь, тамъ расте. Въ горж расло, трЬ- 
вж пасло. Кога умрЬ моето магаря, 
и да расте трЬва, и да не расте, все 
едно. 

Растж, ншь,— твлъ, гл. д. Отгднждамь д1&- 
тя иди друго да порастне. Но врЬмя ро- 
дила едно млжко дЬтя и го глядала, 
ра^тила, токмо до двадесять години 

Тъ1 си умрЪ да безъ вр'Ьие, 
Мн остави три сираци, 
Вси тъ1 три на мои-тъ1 р&цЪ, 
Вси-тъ1 трн авъ да гъ1 гдядамь, 
Да гъ1 гдядамь, да гъ1 растамь, 
И твъ да си гь1 удомамь, 
Домагьша да гь1 сторамь. Ше. 



Р&тай, с. м. Седскъ18 сдуга, ц%ненъ да ко- 
пае, да оре, да гдяда до6ъ1тъкъ и да врь- 
ши другь! подскъ! работъ! ; аргатъ, ергатъ, 
ириставъ, моиокъ. Ако нЬмашь ратай, 
самгси иди въ горл-тж. 

Какъ зачю Госаодь т&аь дум&, 
Че си ангелъ! проводи, 
Ангедъ! божии ратаи, 
Мнкъ! душьк-т& да аем&ть. Ше. 

Ратайкъ1Н1а, с. ж. Жена, мома ратай; ра- 
тайца, сдугьшю, аргаткъ1н>а, момкъ1н>а. 

Рат&йца, с. ж. РатаИкъшм. Успала ми 
ся ратайца-та край огнище-то. 

Р&тайчя, ум. ср. отъ рй,тай. Мадъкъ, мдадъ 



Сто1анъ Нед'Ьли думаше : 
' Помнишь ДВ, Нед'Ьде, знаешь ди, 
Когато 6'Ьхъ у васъ ратайчя, 
Люта ия тряска ватрясе, 
Врьла ия глава 8абол'Ь, 
Ааъ ти ВОДИЦ& повскахъ, 
Тъ1 ми ВОДИЦ& не даде ? Ше. 

Рат^ню, с. ср. отъ ратж. 

Ратйло, с ср. Прорастваню на с1Ьня, на ир&т- 
чкл^, турилата въ торъ, въ вод& за да оу- 
отне сано корень, та посд1& да ся пр'Ьсади. 

Ратж, йшь, — тнлъ, гл. ср. и ратжся, гл. 
възвр. Ръта, рът;?1ся, казвася за с1&мя, за 
пр&тчкъ1, кога ся турн^ьть въ торъ иди ся 
натопять въ вод& н'Ькодко вр1^мя да ну- 
стн&ть сано растькъ, корень, та оосд'Ь да 
ся посадять, д-Ьто щ&ть раст^&ть ; рбстнть. 
Нрл1тчкъ1пт отъ лозе-то ратили, пу- 
стн&дъ! вдакна за корень. 

Ратшвапь, гл мн кр. отъ ратж. 

*Рафтак4, с. ж. Гр. Раитико, пдата за шивъ. 
Н1т}к рафтакяк, ши» на иарчя, да ми 
ся пдаща на ушито иарчя, а не съ иадциц&. 

*Рафтъ, тове, с. м. Т. Рафъ, иодица на 
ст'Ьи& отъ едн2& дьскд. 

'Рахатланджрдйсвашь (да рахатланджр* 
ДНШВ&), гл. ср Т. Упокомвамь. 

Рахатланд&рдйш1К, ешь, — дасахъ, гл. 
свр. отъ рахатлаидЛкрдйсвакь. 

*Рахатлйш, пр. неизм. Т. Что докарва ра- 
хатъ, что е съ рахатъ. Рахатлию, столъ, 
на който ся сЬди добр*. Рахатлим ра- 
бота, кошто става, ся врьши десно, безъ 

И&К& 

*Рахатлжкъ, с. м. Т. Рахатъ, покой, сио- 

войствие, ииръ, деснота. 
Рахатуваиь, гл. ср. Имамь рахатъ, живЪа 

на рахатъ, нашироко; мирувамь. Койпю на 

младит.1 ся труди, на старини ра- 

хатува. 
Рахатуваию, с ср. отъ рахат;^ваиь. 
*Рахйтъ, Т. \) с. м. Рахатд^ькъ, покой,] 

спокойствие, миръ ; ловбй. НЬмамь ра- 



Рахатшсаиь 



75 



Ребрб 



хать, н^мамь спокойствие. Не мя оста- 
вю па рахатъ, не мя оставш на мира. 
Вг1(УЬ рахатг, упоковся. 2) пр. неизм. 
Раханиш, миренъ, ти1ъ, саокоенъ. Бжди 
рахатъ. Рахатг работа, лесна, мирна, 
рахатлш. 3) нар. Спокойно, мирно, наши- 
роко. ЖивЪе рахатъ Минжхми рахатъ. 

Рахатшсапь, гл. свр. оть рахатшсвамь. 
Да ся успокоил, да мир}асамь 

Рахатшсвапь и рахатшсувамь (да раха- 
тшсамь), гл. ср. Ставамь рахатъ бъ1намь 
оставенъ на рахатъ; мирмсвамь, утихвамь, 
укротшвамся, успокошвамся. Не могл^ да 
рахатчасамь отъ него 

Рахатюсваню и рахатюсуванн), с ср. 
отъ рахаттсвамь. 

•РахвАнъ, см Т. Кога конь на ходъ, на 
пръ1икан1е въ едно вр1&мя вдига и двата 
си крака на едн^^-тд страна ; раванъ ; йно* 
ходь. Рахванъ конь; инохддецъ. 

Р4хна, им. соб. женско. 

Р&хне, им соб. м&жско. 

•Рахтъ, рйхтове, с. м. Т. Н^чта, потрЬб- 
иъ1 за ос%длавав1е конь; конския збруя, 
конскбй снарядъ. 

Че поведе ковт зеленика, 
Заведе го на негово дворк, 
Че отвори тьмнъ! 1ах&ръ1, 
Че извади позлатнъ! рахтовъ!, 
Че осЬдла кон1а зеленика. ПЪс. 

Рахучкъ!, с. ж. мн. Разна бош висулкъ! 

пряжда на нев'Ьстинъ раченикъ. 
Рахчйтапь (да рахчетж), гл. д. вм. раз- 

чйташь. 
Рацина, с. ж. Игра н']^каква, хоро и']&какво. 
РАче, им. еоб. мАжско. Раче рачи., Недка 

влачи. 
Рачекъ, с. м. Животина рачькъ, рачець. 



РЛченм), с. ср. отъ р4чБК. 

Раченйвъ, с. м. Раченикъ. 

РАчець, 1) ум. ср. отъ ракъ. 2) с. м. 
Животина рачькъ, рачка. 

РДчешкъ1й, шка, шко, пр. отъ ракъ. Ра- 
ковъ1Й ; рйковий. — швъ1, нар. Като ракъ, 
рачешкл-тж, назадъ. Врьвш рачешкъг, на- 
задъ. Рачешкъг да иде! 

Рйчешкж-тж, нар. Като ракъ, рачешкъ! 
Тръгнллъ напрЬдъ рачешкл{-т;р^. 

Рйчка, с. ж. Животина рачькъ, рачекъ, ра- 
чець. 

Рачв&рь, с. м. Дмволитъ чловЬкъ. Рачкарь 
е, да го затре! 

РАчникъ, с. м. ЬАстие раци съ оризъ като 
ръ1бникъ. Рачникъ прави съ живи раци, 
или: рачникъ правила, рацит^г живъг 
оставила. 

Р&чьвъ, с. м. Животина ОгуНоШра Vи^^ 



^аггз, диво прася, попово прася, дивъ рахъ, 
жюркълъ, конопешница, конопишница, ко- 
нопищица, конощипица, конощипъ, конщипъ, 
кромидаръ, кромидарка, куконощекъ, мечю 
прася, рачекъ, рачець, рачка, ручекъ слЬ- 
по кучя, усилка ; сверчокъ зеиляной, зем- 
ляной ракъ, иедьв^дка. 
РДчШк, ишь, — чнлъ, гл д. Искамь, ща, са- 
камь, желаа ; хот-Бть. Не рачш, не щ&. 
Влън/а влачи, мжжь не рачи. Раче ра- 
чи, Недка влачи. Не рачи го Рада, че 
не й ся пада. Ако не рачигиь, щешь 
плачешь. 

Проводи Милунко за ЬА.нк2 
Девять сватовъ! за 1Анк&, 
Баща и 1& дава и иайка, 
Сама го 1Анка не рачи, 
Ани му врьща сватовъь Шс. 

Т&ше, им. соб. н2ьжско. 

Рй,шеию, с. ср. отъ рй,ш11Бса. 

Р4шка, с. ж. Бдйнъ видъ круша, зр'1^е 
пр'Ьзъ Септемв, им. 

Р^шко, им. соб. м&жско. 

РйшнБСЯ, ишся, — шйлея, гл. об. За ръ1б&: 
врьгамь си хайвера, бишся, мрьст&ся, мр')^- 
ст&ся, н&ршшмся ; иет^ть икру, рбстнть- 
ся, пуск]1ть молбки, икрйться. НролЪть 
ся лови ръхба, кога ся раши. 

*Раю,*с. ж. съб. Т. 1) Стадо. ДЪ ходи чю- 
ма-та, та си не сбира раш-тлг? 2) 
Така ся наричмть христишни ти, что сл 
подвластни на Турци-тъь 

Раютинъ и раютъ, с. м. Така въ Прил'Ьп- 
ско ся наричм всшкой селмнинъ, който има 
своа земш, свой домъ. 

Ра1атскъ1й, ска, ско, пр. отъ раштинъ. 
Има ц-Ьли раштскъг села и има и цЬ- 
лъг села чифтли,8П. 

Р^авва, с. ж. Животно Муохих пг{е1а. 

Рббомь, нар. Отъ странъ!, по ребрата. 
ЬАребичице ребоиь шшрена, 
По поле лФташь, въ1соко лЪташь. Т1Ьс. 

Рббремь, нар. Съ остро то, а не съ широко- 
то, не пол1Ьгато. Нлочш-та падн^9^ла реб- 
ремь, забилася съ остро-то въ каль-т;&. 

Рббренн), с. ср отъ р^брнкся. 

Ребреншвъ, с. м. Шивъ, что отива надлъжь 
на дрЬхА-тл. 

Ребрйка, с. ж. 1)Раст. С1а(Ио1и8 сот7т1пг5 ; 
шпйасннкъ, шпйжная травй. 2) Раст. Со- 
гопШа уагга; горбхъ полевбй, вявель. 

Ребрб, с. р. мн. ребр1е и ребрй. 1) Крива 
плоска кость у животнъ1-тъ1, что образува 
кошш на гр&дъ1-тъ1 и корена; ребрб. Ко- 
му-то е стрЪла вг ребро-то, него и бо- 
ли. Счюпилъ му ребро. Чифте пищове 
на голъг ребра. 2) Нанадолнище на пла- 
нин2Ь ; склонъ. 



Р^рнься 



76 



•Резйлъ 



РМрнкся, ашоя, — ршлся, гл. об. 1) 1118- 
шася, боася, страхувамся. 2) Тюхкамся, 
кос;&ся. Сироти врабчинш токося реб- 
рять да не стане доматть-ть. 

Па го пратм прн сребрарш, 
Ср«брарь сребрн, онъ ся ребри ; 
Па ги прати при 8латар1а, 
Златарь иатж, онъ ся клати ! Ше. 

Ребьрцб, ум. ср отъ ребрб. 

Рев&ню, с. ср отъ ревж. Отъ чювЪкъ 
дума., а оть магаря реванк. 

•Ревбнъ, с. м. Т. Раст. Ккеиш раШаШш; 
рев^нь. 

Р^вла, с. ж. Комто чясто реве, комто много 
реве ; плочка, плаксйха, плак/ша, рева, 
ревунья, реваха, ревуша. 

Рбвле, с. м. Който чясто и много реве ; рев- 
че, ревунче, пдачко, шачае ; пл<1кса, ре- 
в/нъ, рйва. Наший-тъ ревж пакъ зарева. 

Ревлйвъ1Й, въ, ва, во, пр. 1) Който много 
реве, плаче, хленчи за ничто и никакво, и 
имало си и нямало си мЪсто; плачливъ1Й, 
плаклйвнй, плачлйвнй, плаксйвий. Рев- 
ливо дЬтя. 2) Ревнивъ1Й. 

Р6внен1е, с. ср. отъ рбвнл^ся. 

Рбвнеся, — налося, гл. безл. Съ мЪстоим. 
ми; ревне ми ся: нърави ми ся, вдра- 
жгава ми ся, аресва ми ся, беендисвань; 
мнЪ нр&вмтся, в8глян/ться, пригля- 
нуться. 

Ревпйвъ1Й, въ, ва, во, пр. 1) Что ся рев- 
не, что може да ся поревне, да ся вдражи ; 
ревливъ1Й ; пр1ятний, прнвлекйтельний. 
2) Что ся лесно жьне. 

Д'Ь да е нива ревнива, 
Бдъгаркъ! да я ожьн&ть. П-Ье. 

Р^внове, с. ;и. мн. Зависть, к&склнджел&къ; 
рбвность. 

Братъ си сестр& вод1аше, 
ПрФко равнъ! дворовъ! ; 
Дворове ся ниш1ах& 
Отъ момннъ! страмовъ!, 
Юнаковъ! ревновъ!. П%с. 

Ревновйтъ]й, тъ, та, то, пр. Что има рев- 
новъ1 ; ревнивнй. 

Не ся срьдЛк на сух& вечер», 
Не ся срьд& на твое юнакство, 
Нело сьиь си много тдовнта, 
ЬАдовита, Марко, ревновита. Шс. 

Р^вность, с. ж. ГолЪмо яал1&гане яа н'Ьчто, 
на н'Ькоа работ^ь ; рбвность, усерд1е. Ра- 
боти съ голЪмхк ревность, яал'Ьга много. 

РевнотА, с. ж. Кога ся н-Ькому н-Ьчто порев- 
не ; ревненю. До Димитровь день тука 
ще е ревнота, т. е. ще б*де така хубаво, 
д^то да ся поревне члов1Ьку да . . . 

Р^внувавь, гл. уч. отъ рбвшк. 



Рбвнж, ешь,— нлиъ, гл. свр. отъ ревж. 
Да заилач», да изрев&. 

Р^внл!кСЯ, ешся, — налея, гл. об. Нъравася, 
вдражмвамся, арескамь, аресвамся, Пеенеис- 
вамся ; нр<1виться, каз&ться, покйзивать* 
ся, придтй по нрйву. 

Рбво, с. м. Който реве ; така ся казва за 
плачю. Да не дойде пухо и рево ! да н%- 
иа бой и плачь ОЬди миренъ да не дог1де 
пухо и рево. Пухо пуха, рево реве, плаЧ' 
ко плаче. 

Ревбтъ, с. м. Гол'1мъ ревъ, гол'Ьмо реваше, 
мученю. 

Ревунче и рбвче, с. м Ревле, плачко, плач- 
ле; плйкса, рева, ревунъ. 

Ревъ, с. м. отъ ревж. Реваню, ревотъ; ревъ. 
Чюся ревъ, плачь Магарешкьгй ревъ. 

Ревж, ешь, — вйлъ (да рбвнх, ревнувамь), 
гл. ср. Ровл : 1) Плача въ1соко ; рев'Еть. 2) 
Въ1камь, п'Ь1& колкото си М0Г& ; горлйнить, 
орйть. 3) Казвася за гласа, что издавать 
н']^кои животнъ! ; рев-вть, мичать, морко- 
тйть. Реве на стран». като Маркова 
рало. Магаря реве., магаря зове. На 
моминъг врата всшкаквъг магарета ре- 
вжть. НамЬсто волове-ти да ревмть, 
колата скрьцать. 

Ревяшкбяь, ревяшвъшь и ревяшкж-тх, 
нар Съ ревъ, съ реваню; плачяшкомь. 

Ред&, редбвникъ, редъ, редж, в ряд&, 
рядбвникъ, рядъ, рядж съ я. 

Редж6саиъ1Й, нъ, на, но, пр. Кирливъ1Й, 
нечистъ1Й, мрьснъ1Й. 

Да ми ввдйшь К0ШЮЛ1&-Т&, 
Каква ми е реджосана, 
Три годинъ! неперена, 
Три ГОДИНЪ! некрьпена ! Шс. 

Рбжница, с. ср. мн. Тьнкъ! прлтчкъ! като 
жеглъ1, что минувать пр1^зъ дв'Ь-тъ1 литри- 
ща, та иравять литръьтъь 

•Резб, реабта, с. ср. Т. 1) На врата, на 
капаци, на прозорци же^'Ь.за та, съ които 
т* СА окаченъ! на ираговъ1-тъ1, на стена- 
та и около които т1^ ся врьтять; клупъ, 
жгабка ; петля у двербй, у окбнницъ. 2) 
Жел1&зна заключшлка; аадвйхка, запнрка, 
аасбвка. 

Резнл^ню, с. ср. отъ резил!^ и рези- 

•Резйлъ, с. м. Т. 1) Срамъ, иосраммванм, 
маскаралАКъ. 2) пр. неизм. Что е стан*лъ 
за срамъ, за см-Ьхъ на другм-тъ! ; заср^и 
менъ, осраменъ, осм-Ьмнъ, смушило, поди1[ 
рало, маскара ; отръ1ТНАтъ, отврьленъ, из- 
оставенъ. Днесь везиръ, утрЬ резйлъ. Ви- 
ното прави чловЬка не везиръ., а ре- 
зйлъ. — ПравУ!^, чммм{, сторвамь нЪ- 



Резили 



77 



•Ренде 



кого резиль, резилк. — Ставамь резиль, 
резилася. 

Пакъ си Милунко проводи : 

Да дад&ть ЬА.нк&, да дад&ть, 

Да ии не трудать сватонъ!, 

Да ни не врьща ряд&-т&, 

Да ия не стругать да ид&, 

1Анк& щл. резилъ да сторш ! П-бс. 

Резили^) йшь, — лялъ, гл. д. Т. Лравш, 
чина, сторвамь н'Ького резилъ ; срания, по- 
I сраммвамь, направшмь никого да стане за 
I см^хъ, за подиграло на другъ1-тъ1, маска- 
ра ; унизвйть. — лйкСЯ^ гл. възвр. и стр. 
I Ставамь резилъ, маскара, си']&шило, подигра- 
^ ло на другъ1-тъ1; маскарася, срамася, ио- 

срамшвамся; унижйться. 
Рбввамь (да рек^, да речш, да реквж), 
гл. д. 1) Казвамь, думань, изуствамь ; ска- 
вйтЬ) говорйть. II той нЪчто рече, ала 
ме го разбрахъ. Речи, какво е това, ка- 
жи. 2} Отговаримь, отричиш, отдумвамь, 
отромонвамь ; отв'Ьчать. Лзъ го потитахь : 
кой го счюпи ? — Дъгтлй другггго, ми 
рече той. 3) Казвамь, нар&чюмь, запов']^- 
дамь, М0Л1&; прикйвнвать, дросйть. Рече 
ми да пишъа. Речи му да слушш. 4} 
Сторвамь иам%ение, искамь, ианъ1слювамь, 
възмъюлювамь, замъ1слювамь, наканвамся ; 
ааиншлять, вад^иивать, в8Д]^ИЕ1вать, воз- 
нам^риваться. Рекохъ да подойд/И да въг 
вмдж, чтю чините. Рече да хване^ да 
посягпе, поиска. 5) Струва ми ся, чини 
ми ся, мъ]сла, с']&камь ; д^мать, предпо- 
лагать, иекйть, сиекать, мерекать. Ре- 
кохъ, че е тлкй. Рекохъ, че е другъ, а 
то си билъ тъг. 6) Казвася нам1Ьсто н^Ь- 
кои глаголъ!, напр. речи го тъй, обрьни 
го, турни го, намЪсти го. — Да речемъ, 
да кажемъ, да помъ1слимъ ; положимъ, 
что . . . Да речемъ, че бшше така. — 
Речи, кажи, то ся въ1ка, почти ; почтя. 
Речи, че го сврьшихмъг; почтн что кбн- 
чили. — Като речи, токо речи, почти; 
почти. Като речи, че е така. — Ще 
рече, ще каже, ще ся каже, работа е ; внй- 
читЪ) и такъ. Ще рече, че той е кри- 
вий-тъ. Ще рече, че не трЬбва никого 
да вЬрвами. — Ако е рекълъ Росподь, 
ако объим Господь, ако е угодно Богу. 
Ако рече Росподь, щм. врьвш. — Речено 
ми е, писано ми е, тъй ми е писано, та- 
ка ни ся пише, така ми е отрядено отъ 
Бога, урисано ми е, такъвъ ми е к*сметъ-тъ; 
мн* суасдено. Речено му бъгло да умре 
на вжже ; видно ем^ на роду бнло на- 
писано умереть на вйсЬлиц-Ь. — Рекълъ 
Раго, кому какво драго. Ако рече^ не 
отсЪче. Както рече, тъй го изпече. Что- 



то речешь, това щешь стечегиь. Рекне 
ли ти, рекни му. ПбдобрЬ е да чюешь, 
а не да речешь НедЬй да речешь, как- 
во сьмь, а какво г/^ж бжд/Я. Речи и 
влЪчи. Като е рЪкълъ дЬдо, нека врь- 
жемъ пся-то. Рекли на лисицлтл^, а 
тю, па опашкл-тл си. РЬкли на ку- 
чя-то, а кучя-то на опашкл-тл. Рекли 
баби да прьдне, а тю, ся насрала. Ре- 
чи ми, да ти рекл. Речи не щя^, че 
не реквай лъжV^^. Нашла баба краста- 
вм1^/К, па рекла крива е. Като рече 
щрьтъ, реква го и говядарь-тъ. 

Р^ввав1е, с. ср. отъ ревнал ь. 

Р^внЛк,, ешь, — ихлъ, гл. ед-кр. отъ рбв- 
вамь. Да рекл^, да реч1&. 

Рев^к, речешь, рекохъ, рекълъ, рекла, гл. 
свр. отъ р^ввапь. Реч6нъ1й, прич. стр. 

Р(6ле, им. соб. мхжско. Хреле. 

Рблюшва, с. ж. Оронена гроздова п&шка ; 
челка. Гроздови зрьна, нито гроздови 
релюшкъг въ огънь не врьлють. 

*Р6ма, с. ж. Гр. Хрема, хрЬма, кога нико- 
му отъ настъшкл тече носъ-тъ и чясто къ1- 
ха ; нрьхавица, хропотница ; яйсноркъ. 

Ремйвеше, с. ср. отъ реи^внБ. 

Рел^ВБК, ишь, — вилъ, гл. ср. Вали ситенъ 
дъждъ като рос& ; рийнавш, рос1&, рьм1&. 

Ременлйю, пр. неизм. Что е съ ремень. 

И ти граби твое и&жско дЪтя, 

И ти граби сабш реиенлиш, 

И ти граби чтшш вЪдорниц^. Шс. 

Рбиень, с. м. Ремъ1къ. Лодотпущи ми ре- 
меню, далеко да си отлЪтм. 

Рбмчя, с. ср. Ивица отъ нЬчто като ремъ1къ. 
Едно ремчя книг;и. 

Реиъ1въ и р^мъвъ, с. м. Т^сна длъга иви- 
ца отъ К0Ж1& ; ремень, ремъхчка, каишь ; 
реиень. Ремикъ за заглажданш брьс- 
начь; пасбкъ. — Отъ въигкм ремъгкъ, го- 
л1Ьма лъжш. Не ти трЬбва отъ мечкж 
ремъгкъ. Ремъгкъ съ ремъгкъ, лъгко съ ли- 
ко. Попитали ремика: колко годинъ 
можешь да траеиль? — Питайте мас- 
лото, рекълъ той. 

Ремъ1чець, ум. м. отъ реливъ. 

Реиъ1чва, с. ж. Тьнъкъ ре11Ъ1къ. Дарвулъг 
съ ремички. Ремичка-та ся ск/аса. 

Реиъ1чя, ум. ср. отъ ремъхвъ. 

*Ренд6, с. ср. Т. 1) Дюлгерско с1Ьчиво за 
изглаждаше дъскъх, грядъ! и другъ! н1Ьчта; 
стръгало, ниринде ; стругъ, настругъ, ру 
бйнъ, медведокъ, шерхебель, шершебель. 
2) Готварско с*чиво отъ изкорубенА тене- 
киьк съ надупченъ! на не» з&бъ1 за стръ- 
женю рапонъ, хрЪнъ и друго; терка. — Озж- 
бенъ стлрег^ на ст-Ьнл виси? Гат. — Рен- 



1 



Репд^нце 



78 Риза 



де. Имамь си едно добк1чя, се корема 

мде, с% грьба сере? Гат. — Ренде. 
Ренд^Чще, ум. ср. отъ рендб. 
Рендзамь, гл. ср. За ма^къ| д*ца: пдач», 

ревл, хленчи. 
Р^цдзаше, с ср отъ р^идзапь. 
Рендбсаяь, гл. свр оть реидбсвамь.— са- 

иъ1Й, прич. стр. 
Рендбсваиь и реидбсуваиь (да рендбсаиь), 

гл. д. Углаждаиь, иягдаждамь дъск& или 

друго съ ренде. — нея, гл. стр Бъ1вамь 

рендосанъ. 
Рендбсваню и рендбсуваню, с. ср. отъ 

рендбсваиь. 
•Ренкъ, см Т. Цв*тъ, шмръ, св^щь, бом, 

съга; цв'Ьтъ, иасть. 
*Ренчеп6р1-, с. ле. Т. Ренчперъ работникъ, 

что работи тяжкъ! работъ!, хамалска рабо- 

т^^; чернораб6ч1й. 
Р^па, с. ж. в. р^па. 
Рбпаиь, гл д. Скубань коснъ1-тъ1, что ра- 

стАть ио лице-то никому. 
РесА, ресАчка, ресж, в. ряс^1, ряс4чва, 

рясж, съ я 
Рбсеиъ, с. м. Раст Угпса шшоп, зеленика, 

зимзеленъ, самодивско цв1^т1е ; барвйнокъ, 

иогнльница, гробъ травй. 
*Р6симъ, с. м. Т. 1) Планъ, копим; планъ. 

2) 11аръ1, что зима слбдиш за с<кдб&; пбш- 

лннвня д^вьгн за судопроиввбдство. 

Аджамию. кадим два п/^ти ресимг зима. 
•Рйхимъ, с м. Т. НЬчто заложено, дадено 

за В1&Р& ; зало1"ь, аманетъ ; валбгъ, закладъ. 

Оставшмъ рехимъ, залагамь; вакладн- 

вать. 
Реченйца, с. ж. 1) Въ мн. реченици : т^ея- 

ници, орисници, урисници, наречници, на- 

рхчници. Кога било на трет^ж-тл ве- 

черь, дошли три реченици да нарл- 

чшть дЬтя-то. 2)Комто е наречена, опр^Ь- 

д^лена за н'Ького да ш земе той; наре- 

ченица; сухеная. Тм е мош речениг^. 

Речници, с. ж. мн. Реченици, орисници. 

Речници да го наречшть! 
Речйь, ешь, ревохъ, реклъ, гл. свр Да ре- 

кл. — че11Ъ1Й, прич. стр. 
Рйбанка, с. ж. Тьнъкъ р1&яьиъ, тьнка фи- 

ли>а хл'Ьбъ. 
Рйбаичя, ум. ср. отъ рибанка. 
Ривц^, с ср. Паръ! или мониста, нанизанъ! 

на врьвь за да ся носить, .за накъпъ; на- 

низь, Н|>ьвь, гръде, герданъ, дизига ; нввь, 

пан нека, ванввь, ионвсто, охерелье. Рие- 

%^е жлътици. 

Зени мя, тейно, аемн мя, 
Ако св рнвце пр'Ьвижешь, 
ПрФнижешь, още прфмшешь, 



Д^то го мама восижв, 
Топ>1ва да ся веиемъ]! П%с. 

Гига11свъ1й, въ, ва, во, пр. отъ риг&Н1 

Риганево масло. 
Риг&иь, с. м. Растение; не е ли чюбрц 

5а1иге]а ког1еп515? 
Рида, с. ж. ви. рядА. Вязана крьиа. 
Рйдець, ум. м. отъ ридъ. 
*Ридж&, с. ж. Т. Молба Чингл^ риджш, 

молИкСЯ за н'Ьчто ; просйть. 
•РиджАлъ и ридзкЛрь, с. м. Т. Гол-Ьмець; 

вельмбха. 

Погубиха, войска подоиих&, 
Полоних&, войска доврьших&, 
ПогубихА царскъ1-тъ1 чохадаръ!, 
Съсъ чохадаръ! царскъ1-тъ1 ридяаръ!, 
Съсъ риджаръ! царско мажско дЪтл 1 Шс. 

Обложила ся Калинка 
Съсъ цар1а и съсъ веаирш, 
Съ дванайсеть милъ1 риджалъ!, 
Саде на Шуиенъ да вде, 
На Шуменск&-т& ордвв&. Шс. 

Рйдйиа, с. ж Ридъ, д1^ъ на планина. 

Рйдйика, ум. ж. отъ рйдйна. Ридець 

Ридбвка и рндовкъшш, с. ж. Мдовита, 
утровна змит но наши тъ1 м'Ьста, пенелган 
ка, иепеленка, пепелушм, пепелюшш, пе- 
пелшвка, присойница, осойница, сойница, 
лютица, стр^лушка, улогата змии. 

Ридъ, ридове, с. м. Врьхъ, ридина, могъиа, 
хлъмъ, ритъ, хрьтъ, рьтъ, хратъ, чюка, 
чюканъ, баиръ ; бугбръ, прягброкъ, холиъ, 
тори, пикъ. 

Ридъ1Й, д4, до, пр. Рида вода, поройна 
вода. 

Заспала мома и сънувала, 

Че потекла рида вода, 

Та понела моми в'Ьнець, 

Моми в'Ьвець, иоику къ1тк&. Шс. 



гл. 



ср. 



За конь: 



Рйжнк, ешь, рвжтлъ, 
цвила ; рхать. 

Риза, с. ж. 1) Най-долнм б*ла памучна др*- 
ха ; кошюла ; рубаха. Ходи съ непран» 
риз^и. 2) Спорядъ разказъ1-тъ1 на 6а6ъ1-тъ1 
тьнка-та ципа врьху кожа-т* на нЪкои 
новороденъ! д*ца, комто сл-Ьдъ н^кой ден1 
сама ся свличшла отъ дЪтм-то Което дЬ 
тя ся роди сь ри^м било кжсмешлию,. 
щЬло да стане голЬмець 3) Крьпа 31 
бръшенн} съ неа;' обрусъ, пешкиръ. — Ва 
бинл1 риза, бабнпъ помсъ, божий лакъ, 
вино жито, вино ракпм, бабино плчтно, бо- 
гор(|ДИченъ помсъ, зоница, зонка, зуница 
зунка, облакъ, узуница, ДАга на небо-то 
радуга. — Френска риза, горни колосана 
6'Ьла намучна др^ха; сирбчка. — Дал^ 
му и ризАи-тж си оть гргба, далъ м) 
всичко, что ималъ. — Зелг му и ризл{- 



Рйзажь 



79 



Тббкл 



тл оть грьба, зелъ му всичко, обра1ъ го 
съвс^мь. — Оставили го по риз;я и га- 
гцк1, обрадъ го съвс']&мь и го оставшъ само 
съ Д01НЪ1-тъ1 дрЪхъ!. — Останл1лъ само 
сь еднл -ризж^ изгуби1ъ всичко, съвс1&мь 
за11аднл1Ъ. — Кръсти, вода, свЬкрьвинж 
риз/^! казвася за недобро ираню. — Риза- 
та е пд-^лизо до кож1л-тя. Риза-та 
е пд- близо оть гащьг-тх1. Свош та риза 
е по-близо до свое-то мясо. Каквшпо 
ризл облЬчешь, таквлсь и щешь съде- 
решь. Както ся ушие риза та, тьй ся 
и съдира. Оть голъпа риз»^ ище. 

Рйвамь, гл. д. Слушшнь, покоршваися, по- 
читамь ; сл^шать, сл^шаться, повиновйть- 
ся. Мсусь Христосъ, кога бъглг дЪтя, 
много си ризаль татла си. Галената 
пе&Ьста не риза свЪкръвм-тА{. Ами два- 
та конш, что и>машь^ те ризать ба- 
ремь троха ? 

Рйзаню, с. ср. отъ рйзамь. Слушшню. 

Ризбнце, ум. ср. отъ ризя. 

РизЙБарнъ1Й, — рьнъ и — ренъ, рна, рно, 
пр. Честитъ1Й, КАСметлим. 

Сирио, Сирно, разикарна, 

Ако имашь два ризика, 

Да ми родишь и&жско ккгя^ 

Да ии родишь женско чадо, 

Ке те облачюмь все во сребро, 

Ке те опаш1а11ь все во злато. Шс. 

^Ризикъ, с. м. Честь, ср'Ьща, д*лба, кас- 
метъ; счаст1е, судьба. Имамь ризикг, 
имамь кАсметъ, честитъ сьмь ; мнЪ везетъ. 

Гйоргице вад&нъ хубава, 

Трижь е пб-гр&да отъ тебе, 

А отъ Бога ризикъ имала, 

Девять съшовъ! стигн&ла, 

Десят;к керк& Султанл>, 

Самъ царь-тъ пратилъ по неиь. Шс. 

Рйзица, ум. ж. отъ риза. 

Рйзичка, ум. ж, отъ рйзица. 

Ризка, ум. ж. отъ риза. 

Ризлбнце, ум. ср. отъ ризлй. 

Ризля, ум. ср. отъ риза. 

Ризница, с. ж. ДрЬха, риза направена отъ 
желязо или уплетена отъ телъ за да пази 
гЬло-то отъ ножь и стрЬлА ; ианзуръ, пан- 
Циръ; панцирь, броня, латн, колъч/га, 
кольчужная рубаха. 

Ризи, 1) ум. ср. отъ риза. Рйзица, ризка, 
ризля. 2) с. ср. Вязана крьпичка. 3) Раст. 
Нагспшз роеНсиз, 6'Ьло лаля, бургим, 
гергевчя, диве-бой, качюнка, латинчя, мен- 
зифарЬ; миргишеле, овчица, рьземка, ши- 
шмрка, щръкоцвЬтю; нарцйссъ б-Блий. 

РийнйвББ, ишь, — внлъ, гл. ср. 6ал1& сит- 
но като росА ; ремавв, росА, рьна. 

Рйкамь, в. ръ1Бамь. 



Рйвла, в. ръ1вла. 

Рйклъ1, с. ж. мн. Л'6са отъ прАТ1е или 

дъскъ! отстранъ! на кола, оар1&на на кли- 

мии-тъ1 ; ритлъ!, литръь 

РЙКЛИЦИ, ум. Ж. отъ рЙБЛЪ1. 
РЙКЛИЧКЪ!, ум. Ж. ОТЪ рйвлици. 

Рила, с. ж. вм. лира. 

Рйлина, рилва, рйлнъ1й, в. ръ1лина, 

рЪ1ЛКа, рЪ1ЛНЪ1Й. 
РЙИИЗНЪ1Й, вм. ХрЙИИЗНЪ1Й. 

Рйнатн) и рйненю, с. ср. отъ рйнл>. 
РйнЛк, ешь, — налъ, гл. д. Съ лоаатА чиста 

Н1&ЧТ0, обирамь боклукъ. 
Рйпаиь, в. хрйпамь. 
Рипйнш, с. ж. Раст. Каркапиз заНуиз и 

неговъ1Й корень, рапонъ, рьдовка,р'Ьпа, рупа, 

трунка, Ардоква, Ардъква ; р-бдька. 
Рйпюкъ, с. м. Длъгъ, въюокъ, ала сухъ 

чловЬкъ ; дангалакъ, дангулинъ, дангулъ, 

длъгъ1Й-сойле, сомустрачъ, сукела; долго- 

ВЙЗЬ1Й, остолбпъ. 
Рисншва тр']&вй. Растение равнець АскгИеа 

тИ1е/о1гиш, 
РЙС0ВЪ1Й, рИСЪ, риС^, в. рЪ1С0ВЪ1Й, 

рЪ1СЪ, рЪ1СЛк СЪ ЪХ. 

Ристишницъ, Рйсто, вм. Христишнинъ, 

Христо. 
Рйтамь, рйтаница, ритлйвъхй, в. ръ1> 

таиь, ръ1таница, ръ]тлйв'Ь1й. 
Рйтець, ум. м. отъ ритъ. 
Рйтища, с. ср. мн. Др'Ьхъ1, халища, обл']&кло. 
Рйтла, с. ж. Дрьва, наряденъх като стЪна ; 

дрьвникъ, рукла, ръ1кла ; пол^Бнница. 
Ритлйна^ с. ж. Ритъ. 
Рйтлища, с. ср. мн. Дв1Ь-тъ1 длъгъ! дрьвета 

на ритлъ!, въ които стоять ръжница-та ; 

литрила, литринища, литрица. 
Рйтлъ1, с. ж. мн. Риклъ!, литръ! на кола. 
Ритчя, ум. ср. отъ ритъ. 
Ритъ, с. м. Могьиа, ридъ, рьтъ, врьхъ, 

брьдо, ридина, ритлина, рьтлина, хлъмъ, 

хритъ, хрьтъ, чюка, чюканъ, баиръ ; холиъ, 

бугбръ, пригброкъ, гора, пнкъ. 
Рйчка, с. ж. Малъкъ ритъ, рьтлина, рьтець, 

ритчя, баирчя. На встакош ричкж свЪ- 

щичка 
Рйшне, им. соб. мАжко. Ср1&щася въ коля- 

дарскА п*сень вместо Христосъ. 

Зам&чися Божка майка въ града Русулена, 
Ришне-ле, Бовне-ле, Колвде-ле. 

РобАит, с, ж. Въ иЬсень : тече баню, низь 

робанук е?). 
Рббе, им. соб. МАЖСКО. 

РоббнН?, С. ср. отъ рОбЕ^. 

Рббець, ум. м. отъ робъ. 
Рббва, с. ж. Робъ1Н1а. Заробилг е седем- 
десять робкьг. 



Рббство 



80 



Ровъ 



Рббство, с. ср. НЪманю свобод* ; робуваню; 
■евдля, невольнвчество. 

Роб^вань, г^^. ср. 1) Бъ1вамь 1м1^иеиъ, за- 
робснъ отъ никого, та му работА като слу- 
г*, намирамся въ робство ; бмть въ не- 
вол-Ь, бить невольннкоиъ. "2) Р{|ботд н'Ь- 
кону н1^ко1& тяжкА работль сь съвсЬиь 
мадЕ& заадатА. Три годинь сьмь му ро- 
бувала^ и сега не ще ничто да ми пла- 
ти. Умъ "царува^ умъ робува, юнакг 
лозе копа. 3) Карам ь кон1е да врьшшть. 

РоОуванн?, с. ср отъ робувапь. 

Гббушь, с. м. Рабушь. 

Рббчя, ум. ср отъ робъ. Мадъкъ, идадъ 
робъ. 

^иа Марко вавадъ да си дойде, 
Да лв Марко н'Ьйд'Ь погубвхд, 
Илв Марко робча варобихл, 
]Ллл Марко въ тьмнвц& вр1аих&? 

Попл'Ьнени Момчилови двери, 
ПопдФни гъ1 паша Вдахаина : 
Стара майка аа стар& робивк, 
Прьвно любнн за любня отведе, 
Майско д'Ьтя за наленко робчя, 
Мила сестра слуга да му б2де. ПЪс. 

Робъ, роб1е, робове, см 1) Който е за 
робенъ, ид-Ьненъ, отЕаранъ отъ неиримте- 
ли ; пл^внвкъ, невбльнвкъ, рабъ. 2) Кой 
то работи н'Ькому тврьд* тяжк* работл, 
всичко что го накарать, и му идащать мно- 
го иадко, който е като заробенъ и'Ькому ; 
рабъ. Черень робъ., сауга на черно тягло, 
— -Игра на робк, игра гоненица, въ коа- 
то всшкой гдяда да стигне нротввника си, 
да го удари и да го зароби. — Робу всм,- 
кога, гробу никога. Робу ся на&Ьй, а 
гробу недЬй Робъ ся засмива, гробъ ся 
не засмива. На мирнм земш черенъ робъ. 
Очи плахьг, рщЪ робге. ЧловЪкъ е робь 
на борчю, си. 

Робъшка и робъшчица, ум. ж. отъ ро- 
бът ш. 

Робъшт, с. ж. 1) Жена, мома робъ ; пл^н* 
нвца, невольнвца, рабйня. 2} Разсоха въ 
3-то знаменование; катарага, каракачка, соха. 

Роб1^к, вшь,— бйлъ, гл. д. Хващань, зи- 
мамь и'Ького робъ; зароб>авамь, поробмвамь, 
пд'Ьн1Д, пдЪнювамь ; брать въ ил^нь, плЪ* 
яять, порабощать. 

Марко, Марко, вралъ1й Марко, 
Тъ1 св сЬдвшь, та си тдешь. 
Та си шдешь в сн овешь, 
Село ТВ сл. бастисали 
Триста Турци Анадолци, 
Рад& ти с& ал'Ьвъ пленили. 
Любя ти сл робъ робили I 1Ле. 

— (ик^сЯу гл. вьзвр. Ставамь н1Ькому робъ; 
заробмвамся, иоробшвамся. 



Рованйк'ь, с. м. Рошшва черга съ къ1товъ1; 
къ1тево, къ1теникъ. 

А Циганкъ! й думах& : 
Имамъ) бъ1лк; омразно, 
Ала го ск&ао даваиъ! : 
За едн& шьп& жлътици, 
И едивъ къ1тевъ рованикъ, 
И едв& ри8л ленянл. Шс. 

*Рбвн5, с. ср. Гр. Рофм, бдьскавица, Ьх%г 
кавица, в'Ьда, мдъним, мънш, св1^ткавица ; 
иблн1а. 

Рбвеин), с. ср. отъ рбвЕЯ». 

Ровесашь, гл. свр. отъ ровесвапь. — са- 
нъ1й, прич. стр Грьиилтъ1Й. 

Ровесвань и ровесувапь (да ровесамь), 
гл. д. За ровк, на М1ъни1& : надамь възъ 
н-Ьчто, та го разтрясвамь ; да грьмн*. Ро- 
вчата да го ровеса, да на дно въ земи 
да го вт-Ьрать ! 

Ровесваню и ровесуваше, с. ср. отъ ро- 
весвамь. 

Ров^тина, с. ж. Ровъ, ровина. Вино вин- 
це, хубаво имце, кога ся лозче копа, 
азъ изь роввтинъг ся хопамь, кога ся 
лозче рЬже, азъ отъ него далеко бЬжун, 
кога рече возилница скрьць, и азъ у 
кесиш прьи^! 

Рбвець, ум. м. отъ ровъ. 

Ровйиа, с. ж. Ровъ, роветина, ровии>акъ, 
има, дупка, транъ, траачина, хендекъ. 

Море Сто№не, Стотне, 
Саде въ1 кажи иечкл-т&, 
Съ това мечя стрьвничя, 
У коиБ си е долин&, 
У К01& си с ровинд ? П^Ьс. 

Ка го чюли пусти-ти душмани, 
Не дали ну ни душь& да даде, 
Бутндли го у еднл ровинл, 
Бутн&дн го и закопали го ! Шс. 

Ровииюкъ, с. м. Ровъ, роветина, ровина, 
ровище, мма, дунка транъ, траичина, хен- ; 
декъ. Козарьтъ отъ тръчшпте прЪзь , 
ровиншци, прЬзь каменшци загу6ил%- 
си опинци тъг. Всьхкой день бЬгамь тю '. 
ровиншци-ти. 

Рбвнще, с. ср. 1) Ровиникъ 2) П^Ьсъкъ. ^ 
Това е ровище, н^Ьсъкъ. 

Рбвкь1Й, — въкъ, вка, ико, пр. Что може 
лесно да ся рови, да ся чюии, да сн копае ; 
рихкавъ1Й, пухкавъ1Й, съ1икавъ1Й; рмхлий, 
кбпк1Й. Ровка земля, — Ровко шйщ, , 
сварено нестягндто, а малко; айцб въ^ 
сматву. 

Рбвкъ1'11СЪ1й, — чькъ, чка, чко, 71р. смягч. 
отъ р6вкь1й. 

Ровъ, ровове, с. м. И.{Ксиано, и:{р()Вено на- 
ддъбоко нЪсто ; роветина, ровина, ровинюкъ, 
ровище, мма, транъ, дунка, транчина, хен- 



Ровъ 



81 



Р0Г0В&ТЪ1Й 



декъ; ровъ, йма. Ровъ изрови, себе-си 
зарови. 

Ровъ, с. м. Раст. Уим Сгасса и неговъ1Й 
плидъ; оровъ, борчакъ; вика, воробьйний 
горохъ, журавлнний горбхъ, кормовой 
горошекъ. — Като да е шлъ ровъ, из- 
гдяжда като ахиавъ. 

Ровж, ^шь, — вйлъ, гл. ср. Рев^к, шачш, 

(I варшкамь. Всички хван;9^ли да окать и 
I ровжть по него. 

Тамамъ си Стошнъ пр'Ьказа, 
И сн му душт изпаде, 
Тегай си майка зарова, 
Ровала много ни надко, 

ДорЪ ДВ'Ь ГОДИНЪ! Г0Л'ЬИЪ1. Шс. 

РбвББ, ншь, — внлъ, гл. д. 1) Съ крака, съ 
рлц* или съ друго н1Ьчто м'Ьшн1мь, брь- 
вань, ръ11& ; рнть. Ровж огънъ, брькамь, 
I чепкамь; иЪшать огбнь. 2) Съ прьст1е 
I щ%жЪт»иъ листа-та на книга ; перебярать. 
Ровш книгл. 3) Барамь, хващамь, брькамь, 
тарашювань; рь1ть, нЪшать, трогйть, ко- 
ношйть. Какво ровишь тука? Не ми 
рови книги~ти. Не рови изъ сандъка. 
4) Брькамь, М;&т&, бун1&; иутнть, д'1лать 
смутнн. Рови изъ селото. 5) Зароввамь, 
закопавамь, погребшвамь, загробвамь; пи- 
гребать, хоронйть, зарьлвать. Нодъгрь го 
опЬва и го поаять да го ровягпъ. — вкк- 
ся, 1) гл. възвр. Брькамь, дъ1р|&, трьсА, 
тарашювамь; копаться. 2) Ров1& изъ н'Ь- 
что ; риться. Ровися изъ праха. 3) М'Ьсж- 
ся, брькамся ; приниийть участ1е въ чеиъ, 
иЪшаться. Не ся рови, дЬто не ти е 
работа. 4) гл. стр. Бъ1вамь ровенъ. — ве- 
нъ1й, прич стр. Брькаиъ1Й, м1&шжнъ1Й 
— Каквьг щегиь ги ровишь? какво щешь 
и^»авишь, та нЪма да ся съгласишь? — 
Ровг1 като Харватинъ. Рови като ко- 
кошка гюбре. Рови като крьтъ подъ зе- 
м1Лх-тлх Рови като свинш. въ градинл. 
Кокошка-та и въ хамбара рови. На 
свинш отрЪжи зурл/л-тл, тш пакъ си 
рови. Не рови го, да ти не вонЪе. 
Волъ-тъ рови съ рога-та си, а прьсть- 
та пада на гргба му. Свинш-та рови 
за главмтл{ си Ровила, ровила свинш- 
та, доклЪ си намерила белш-тл{. Ко- 
гато Чафутинъ задлъжнЬе, рови &Ьх' 
ти-ти тефтери. Кой д% умре, тамъ 
го и ровять. 
Ровяннца, с. ж. Слама отъ ровъ ; оровяни- 

ца, борчаковица. 
*Г6вш, с. ж. Гр. Рофш, ровю, гръмъ, шпиъ, 
стрЪла. Ровчата удрила надъ црькв^т^. 
Кога биеть ровш, се. Шлиш тръчшлъ 
съ кочиш по облацугти. Како не плднл^ 
една ровш отъ небеси и да удршше тжук 



проклятл смрьть! Молникипа и ро- 
вш-та да тя ударять! Ровш-та да го 
ровеса, да на дно въ земи да го втЪра ! 
Рог4нъ, см. 1) Ножь съ двЪ дрьжкъ! за 
гладеню дъскъ! ; роканъ, об1&р&чка, скобель, 
стругъ. 2) Ср'Ьщася въ едн& народна п']&сень : 

Кой ти купи роганъ чевлъ! ? 
— Ми гь1 купи комншичя-то, 
ЬА.зъ да носань, той да гдяда. 

Рог4тъ1Й, тъ, та, то, пр. 1) Что има рога, 
роговъ!; роговатъ1Й; рогйтнй. Имало нЬ 
что чепато и рогато. 2) Който ся дрьжи 
на ср1&щ2, не отст&пм, който объгчш да боде 
бъ1ло съ думА, бъ1ло СЪ друго нЬчто. 3) 
К&съ1Й, еднокракъ1Й, нечестивъ1Й, врагъ, 
б^съ, дшволъ, сотона; бЪсъ, дьяволъ. — 
Шютъ не може ся бори съ рогатъ Съ 
богатъ да ся не карашь, съ рогатъ да 
ся не бодешь, съ келшвъ да ся не бо- 
рииль. Съ келшвъ да ся боришь, съ ро- 
гатъ да ся бодешь, да си намЪришъ бе- 
лък-тж. Есень богата, зима рогата. 
Рогати-ти да го зем/мпь! Рогати-ти 
да го сбаг^ть! 

Рогйчь, с. м. 1) Животно Сегииз е1арки5, 
еленъ, роглавець; ол^нь. 2) Нас'1&комо Ьи- 
сапиз септв, еленъ, ковачь, сЬчко ; ро* 
гйчъ. 3) Чясть на плугъ, коато орачь 
дрьжи, та оправж ралника, кога оре ; рА- 
чица — НравУк рогачь, пр'Ьврьтамся пр^зъ 
главА, права таклъг ; пр1&зкамбичшмся, 
ир'Ьзкунд1амся ; кувйркаться, перекувйр- 
киваться, яерекйдиваться. 

Рог4чя, ум. ср. оть рогйчь. Малко-то на 
рогачь. 

Рбглавець, с. м. Животно рогачь въ 1-то 
знаменование. 

Рбгле и 

Рбглевець и рбгл^ць, с. м. Животина 
НеНх, бабуръ, бахалъ, бохле, бохлевъ, бу- 
хъхръ, гугупетръ, гужелъ, гулшекъ, жем- 
балъ, жюжелъ, лигавець, лигавничя, лиго- 
вець, лопей, мелче, мелчевъ, охле, охлев- 
чя, охлевъ, насмолвць, пасочя, пажекъ, па- 
халь, пижевшкъ, пижелъ, пижекъ, пише- 
вюкъ, пиши-рогъ, плужковъ, плужшкъ, 
илужькъ, плужекъ, пльджшвъ, пльжець, 
пльжковъ, пльжшкъ, пльзовци, пльзекъ, 
ирьжлокъ, ирьжекъ, прьжмйка, оовець, пу- 
жель, пужимусъ, иужь, рожко, рожковець, 
рожковъ, саликъ, слимакъ, слимукъ, сли- 
нгакъ, сльмецъ, слюмакъ, слюнюкъ, сми- 
лмкъ, сполжмвъ, стригоръ, тодоръ, улешка, 
улешь, уфлешка, шелжнгосъ, шилшкъ ; 
улйтка. 

РоговАтъ1Й, тъ, та, то, пр. 1) Что има 
рога; рогатъ1Й. 2) Что е като рогь. Ро- 
говата малосатю. 



Рог^аве 



82 



Рода 



Рог^о, с. ср. Рогожм, рогожка, роговина, 
рогозка, 1аслръ. 

Рогбжка, с. ж. Рогожм. 

Рои^ю, с. ж. Рогоже, рогожка, рогояина, 
рогоика, хаслръ ; роговина. Не му гари 
рогажмта, не гори негова-та черга, не е 
пряла майка му за него, та да му мъ1С1и, 
не го е грижм. — ПодлЬхм му водл подь 
2югожш-тл, развалих* му работА та. 

Рогожшрка, с. ж. Жена, мома рогожьарь; 
рогозарка, хаслрджийка. 

Рогожшрь, с. м. Който плете, продава ро- 
гожи ; рогозарь, хасАрджим ; рог<>жнввъ. 
Рогожшри рогожи продавать. 

Рогоз&рва, с. ж. Рогожмрка, хасАрджийка. 

РогозДрь, с. м. Рогожюрь, хасАрджиш ; ро- 
гджвякъ. 

Рогбзина, с. ж. Пола като платъ утъкана, 
уплетена отъ растение рогозъ; рогоже, ро- 
гожка, рогожм, рогозка, хасАръ; роговина. 
Постлали еднАн рогозинл и насядали 
на неш. 

Рогбзинка, ум. ж. отъ рогбзина. 

Рогбзка, с. ж. Рогозина. 

Рогбзчпца, ум. ж. отъ рогбзка. 

Рогозъ, см. 1) Раст. Тур/м, калугери, 
кошюдъ!, сазъ, топузка, топузъ, чикутъ, 
шамакъ ; палочннкъ, рогозъ. 2) Малка 
блатлива р1Ька съ шаваръ. 

Рог^лъ, с. м. Рогь, кАтъ, кйоше на нЪчто. 

Рог^шка, с. ж. Рогушм. 

Рогушкъ1й, шка, шко, пр. отъ рогушю. 

Брату ле, брату Стошве, 
Хараиъ тн бъио юнаство, 
Юнаство, брату, левенство, 
Что ти ад'Ьннх& стадо-то, 
Свво-то стадо рогушко, 
Рогушьо стадо, кадешо ! Шс. . 

Рог^шш, с. ж. Овца, коза съ хубавъ! витъ! 

рога. Щира ходила овца рогушш, щира 

ходила девять години. 
Рогчя, ум. ср. отъ рогь. Рожя; рожекъ. 

Стокмг ми младпй войвода съ жлъто 

рогчя провЪ1кн;г^. 
Рогь, рога, рогове, с. м. 1) У н1^кои жи- 

вотнъ! тврьдо наращение на главА-тА ; рогь. 

Крава съ пргЬбитъ рогь. 2) С1садъ отъ 

рогь за турмню въ него иЪчто. Рогъ за 

барутъ, за катранъ. 3) Наирава отъ рогъ, 

направа като рогъ за свирна. Съ мЬдна 

рога да изтржбтл. 

Проговори царь Милутинъ : 
Свя1ь Илие пововдшие, 
М си вемн рогь прЪковаиъ, 
Та изл'Ьзни на ливадю, 
На ливадю шесторядо, 
Та засвири, та ватр&бв, 
~а тя чюе царь Костадинъ, 
а да стане да си дойде. Ше. 



?; 



4) Издаденъ врьхъ на нЪчто, д'Ьто ся ср1&щать 
три или повяче ст'Ьнъ1; рогулъ, кйоше. Уда- 
рися рога на собл-тж и го изкрьти. 

5) МЬсто въ стаа, д^то дв* стЬнъ! и одь- 
ръ-тъ ся сбирать; катъ, КАтина, рогулъ, 
рожка, кйоше ; уголъ, вутъ. ОЬдижлг в% 
рога до соб». шж. 6) Врьдо издадено оть | 
планинА ; отр<)гъ гори. 7) ПодпухнАло 
отъ ударено; брьбонка, врьга, джюмка, джюн- 
ка, краставица, чворуга, чеврьлига, челенка; 
волдйрь, вь1ль, желвйвъ, шншка. 8) Краи- 
ща-та на неплънА м'1^сячина и на слънце* 
то, кога изгрЬва. МЪсячинка рогъ подаде. 
Слънщ рогъ подава у цзгр1Бва. — Строши- 
ли му^ счюпили му рога-та^ роговъх- 
тъг, накарали го да уклювне, да отпадне, да 
наведе главА, да не е съ вирнАтъ носъ; 
сбить кому рога. — Изправи му рого- 
ви ти., вкара го въ патш, научи го на 
умъ-разумъ, стори го тербие. — Наврм, 
го, натъпка го въ козий рогъ, направи го 
нищо и никакъвъ. — Тъмно като въ 
рогъ, много тъмно ; теино хоть глааъ вй« 
коли. — Исками да сми юнаци и да 
пи стоять рога-та. Вижте мя сега^ 
че имамь рога. Рогове ти му еж скрь 
шепи. Когапю израст;ать на кома ро- 
гове. На вола рога-упа не тяжятъ. Во- 
лъ тъ рови съ рогата см, а прьсть-та 
пада на гръба му. Волъ ся връзва за 
рогата, а чловЪкъ за язика. Единъ 
дрьжи рога-та, другг дои кравл-т^л. На 
бодливА1 кравл1 Господъ рога не дава. 
ВидЬла камилата уши, побарала и 
роговъг. Камилата отишла за рога, 
па ся врьнлла безь уши. Ега му рого- 
ве никнлтъ! 

Рода, с. ж. 1) Кога н*кой е близькъ, свой 
никому, кога н*кой е отъ еднА кръвь съ 
н*кого; родствб. Рода смъг съ едЬ-кого 
си. 2) Близкъ!, свои номеждА, люд}е отъ 
еднА кръвь ; роднина, родъ, родъ1 ; родня, 
род&. ТЬхна-та рода е голЬма. Тико- 
ва рода девятъ пошса. Таква рода раз- 
солова вода. 

Отдвойся, моме, отъ рода, 
Като ВИТ& СИЛА отъ гор&, 
Чюжда рода родъ да тв е, 
Чюжд& найк& мале да въжашь, 
Чюждд. бащ& тате да въ1кашь 1 Шс. 

Марко еж ю потвхомь говори: 

Такоиь Бога гъзздава д-Ьвойко, 

Казуй, мори, отъ кош си род&, . 

Отъ кош си пуст2. покраин&? Шс. ц 

3) Родъ, влакна, корень, кръвь, кръвнина, 
кол'Ьно, пасмина, плЪмя, ло.за, повой, по- 
мсъ, сой, фара ; колФво, покол'Ен1е, родъ, 



Род&нъ 



83 



Род:КвБса 



плеия, кровь, порбда. Ща^ тя гончл до 
1 девягпА родл. 

!род&иъ и рудйпъ, с. м. Чекрлкъ за пря- 
} деню съ нарядъ1-тъ1 си. 
Рддевнъ1Й, — вьнъ и — венъ, вна, вно, 

пр. Рожделнъ1Й. 

Р0ДелЙВЪ1Й, ВЪ, ва, ВО, пр. Р0Д1ИВЪ1Й, 
П10ДОрОДНЪ1Й, П10Д0ВИТЪ1Й. 

Ой тъ1 П'Ь§, левентъ П*в, 

Нив& орашь, п'1Ьсн& пЪешь, 

ПФсн^. п'Ьешь 1ласовит& ; 

Дадь ть е нива роделива, 

Или двевгаръ нного силенъ ? Шс. 

Род6нъ1й, нъ, на, но, 1) прич. стр. отъ 
род^к. Чегато е родекг на водяницж, 
много приказва. Оъце Петко пероденъ, 
шшпкл му шиъпть. Родень за мотъгкж, 
станл\лъ владика. Голъ като отъ май- 
/С/К родень. 2) пр, Рожделнъ1Й ; родной. 

■ Допущилъ КНИГ& неЙ8нъ1Й братъ : 

Ей сестро, сестро родена, 
Даль чифтликъ да си продаваиь, 
Дадь тимаръ да си заложил, 
Авъ тебе да тя откупьь ? 11Ъс. 

Родилка, с. ж. Жена родила наскоро ; ро- 
дили, родителка, родули, родилница, рож- 
делнвца, рожденка, лахуса, лахутка, лехуса; 
родйльнвца. Завилася като родилкл. 

Родилница, с. ж. Родилка. 

Родило, с. ср. Рожба. Харо да тя наиде, 
кучешко родило! 

Родилчица, ум. ж. отъ родилка. 

Род ИЛ т, с. ж. Родилка. На бабиньдень 
родилш-та отива у б^абж-гпуК, 

Родйтелка, с ж. 1) Родилка. 2) Майка; 
родйтельница. Хай тгг майче, стара 
родителко, отвори ми ття аяжкьг 
порти. 

Родителскъ1й, ска, ско, пр. отъ родите- 
ли; родйтельсв1й. 

Роднтель, с. м. Който нъ1 е родилъ, гля- 
далъ и отхранилъ ; баща ; родйтель. Ро- 
дит,ели., баща и майка. Н-Ьма си роди- 
тели. 

Родица, с. ж. Свой члов^Ькъ, рода, роднина, 
родъ1 ; родня, рода. 

Въ1кна Бона, въ1кн& та заплака: 
Дфка умрл, тамъ ма закопайте. 
На гроба ни 6айр1акъ забодЪте, 
За байр}ака коню, ии врьжете : 
Конь да копа, мене да закопа, 
Конь да цвили, мене да увъшва, 
Че си н'Ьмамь никаква родица, 
Нити бащ&, нвти мила найклБ, 
Нити майкл, нити мидъ! брат1а. Шс. 

Родлнвъ1й, ВЪ, ва, ВО, пр. Что дава, кога 
има голЪма рожб* ; родели въ1Й, родовитъ1Й, 
плодовитъ1Й, плодороднъ1Й, берекетлим, бе- 
рекетнъ1Й ; плодорЗдннй, урожайннй, изо- 



бнльннй. Родлива нива. Пакь 6Ь годи- 
на родлива. 
Рбднйна, с. ж. Ближни, свои помежду, лю- 
Д1е отъ едн* кръвь, отъ единъ родъ ; ро- 
да, родъ1, родница, своещина ; родня, рода. 
Роднина — клинъ на р^кавь ! Роднина 

— по бЬлл-тж кобила I 

Не думай, байне, т&сь думх, 
Нали смъ1 пуста роднина, 
Роднина еднокръвннна: 
Мана и стрина ятръвъ!, 
Тато и чичо два брата, 
Нъ1в братови челядн? Ше. 

Рбднинка, ум ж. отъ рбднйна. 
Роднйнсвъ!, нар. Като роднина. 
Роднйца, с. ж. Роднина. Той ти е свош 

родниг^. 
Р6днъ1й, — дьнъ и — денъ, дна, дно, пр. 

Что има родъ, что е рода съ н^^кого. 

И си кани всичко наше село. 
Всичко село родно и безродно. ПЬс. 

Родовйтъ1й, тъ, та, то, пр. 1) Что дава 
рожбА ; родливъ1Й. Родовита земш. Без- 
дЪткинча жена е дрьво неродовитх). 2) 
Който има гол1&мъ родъ, нного роднинл^. 
Ние сми, Койчо, родовити, гцемъ иска- 
ми много дарови. 

Родолй)6ець, с. м. Който о6ъ1чм1 свош родъ, 
свое-то отечество ; патр1бтъ. 

Родулш, с. ж. Родилка. 

Родъ, см. 1) Всичкъ!, които ех отъ едно 
потекло, отъ еднъх прародители ; родъ. 
Дуплековский-тъ родъ е много голЪмь. 

2) Рода, роднина, родъ1, своещина ; родня, 
рбда. Дойдохъ да си вмдж родовъгтъг. 
Родъ рода не обрани., тежко му кой го 
нЪма. Ш за кучя-то пъгтатъ, отъ\ ка- 
кгвъ в родъ. 

Хубава моха родъ аЪиа, 
Морскъ1Й а-ЬсъЕъ брой н'Ьна, 
Длъбока вода бродъ нЪиа, 
Г&ста-та гора сЪчь Н'Вма. Шс. 

3) Рода, влака, корень, кръвь, кръвнина, 
крьтпло, кол1&ио, пасмина, пл1&ня, повой, 
погасъ, лоза, сой, фара, черга ; колено, по* 
кол^в1е, родъ^ порода, пленя, кровь. 4) 
Врьзъ, плодъ, рожба ; плодъ, родъ. 

Чершшт си родъ родила, 
Отъ рода ся потрошила. П-§с. 

— Събралися родъ роднина., ц'Ьлъ1Й-тъ 
родъ, всичкъ1-ти роднина Тии сл родъ 
роднина, тии сл роднин*. 

Родъ1, с. ж. м. Рода, роднина, родъ. Родъг 

сми, роднина смъь 
Род11ББСЯ, ешся, гл. об. Роднина (ьмь съ 

нЬкого; род&ся, родмсвамся. Ние ся ро- 

дЬемъ съ Стомна : отъ двЬ сестр/и дЬ- ' 

ца СМХ1. 



Родж 



84 



Ров&пъ 



Родж, йшь, — дйлъ, гл. свр. отъ р^дамь. 
— денъ1й, прич. стр. 

Род^кСЯ; ншся, — днлся, гл. о6. РодЪн^ся, 
родмсванся. 

Родшсвался, гл. об. Род'Ь|&ся, родшся. 

Ро^ше, с. ср. отъ ро^. 

Рбець, ум. м. отъ рой. 

Рджба, с. ж. 1 ) Раждана ; рдди. 2) Всич- 
ко, что раждать животнъ1-тъ1 и растенот- 
та; родило, рожда, породъ, илодъ ; плодъ. 
НЬмамь рожбж, н^^мань д1Ьтя. Ела, 'рож- 
бо, ела, чядо! Оть срьдце рож'у/л. нЪ- 
мамхг, н1&]1амъ1 свое чядо. 

Дано ми Господь подари, 
Отъ срьдце рож6& да имамь, 
Богумчо цехъ го крьстннъ11 Д-Ъс. 

Добра дрьво садяла, 
Добр& розбл родило : 
На ВСШКА вЪйк& шбдъЕА, 
И на врьха веранда^. Шс. 

Рбжбица, ум. ж. отъ рбжба. 

Рбжда, с. ж. Рожба. 

Рожд^лница, с. ж. Родилка. 

Рожд^лнЪ1Й, — льнъ и — ленъ, лна, лно, 
пр. Който е отъ едн2^ кръвь, отъ еднъ1 
родители съ н1^кого, който е с&щий баша, 
слща майка ; рождеиъ1Й, роденъхй, родев- 
НЪ1Й ; роднбй. Рожделна майка, С2кщи 
майка, не мащеха. 

Рожден1е, с. ср. Рожба, д1Ьтя, чядо. 

Рождбнлвъ, с. м. Слщь братъ, рожденъ 
братъ ; роднбй братъ. 

Чюва майка девять иилъ! щеркъ1, 

Н'Ьмах& си брата рогденвка, 

Та си плачи&ть сестръ! колко моаи&ть. Шс. 

Рожд^нва, с. ж. Родилка. 

Рожд6иъ1й, нъ, на, но, пр. Рожделнъ1Й ; 

родной. Рожденъ братъ, братъ отъ еднъ! 

родит^и ; родндй братъ. 

Ела ся вива прЪвива, 
Мома ся съ род& прощава: 
Прощавай, родо годЪма 
И тъ1 рождена найчице ! ПЪе. 

Расти, Боринче, порасти. 
Че ти е майка рождена, 
Всюк& сутрен;& дохожда. 
Та ти корев1а полива. ТИс. 

Рождествб, с. ср. Коляда, божикъ, божичь, 

божюкъ. 
Рбжець, ум. м. отъ рогь. 
Рожйще, ув. ср. отъ рогь. 
Рбжва, с. ж. Рогь, рогулъ, к&тъ, кдтина, 

ЕЙоше. 
Рбжко, с. м. Животина роглв. 
Рбжво, нар. Открадни, ала рожко да 

излЪае, майсторскъ!, юнашкъ!. 
РбжБОвець, с. м. Животина рогле. 
Рбжковчя, ум. ср. отъ рбжвовъ. 



Рбжковъ, см. 1) Раст. Сега(ота и не- 
го въ1Й илодъ ; рожвбвое д^рево, сл&дк1й 
рохбкъ. 2) Животина рогле. 

Рбжвъшо цв4тн>. Раст. Сопуо11т1и5 хе- 
ршт, вамииръ, джефа, дива слачка, зурна, 
качюлъ, люл», модръ шшторъ, иовивка, 
повл']&къ, чаддрчя, чмшюлкъ! ; вьюнбп 
8аббрнь1й. 

Рожй, с. ср. 1) ум. отъ рогь. Рогчя. 2) 
Врьт']^лъ, ръженъ, шишь ; вдртедъ. 

Ти сьиь готвила вечерв& 

Печено тгня на рожя, 

Со црьвенъ шекеръ волево. ПЬс, 

Розгй, с. ж. Тьнка прдтчка. Етьралюгтл 

му типова ровга. 
Розли1СНЪ1Й, — сьнъ и — сенъ, сна, сно, пр. 

Что не е още грЬмнъ отъ слънце ; роснъ1|. 

Уви 12 КИТК& розлшсшк, 
Че на Стошна отдаде. П-^с. 

Розъ, с. м. Слкъхлъ на дрьво, на дъск&; 
глуждъ, глужь, глюждъ, глЬзенъ, грежь, 
грездЬй, сгрежь, сакъ, чворъ, чвъръ, че- 
коръ, чепуръ, чепъ, чланъ^ будакъ ; сукъ. 

Рой, с. м. Купъ младъ! пчелъ!, кога ся от- 
д'Ьлять отъ кошера и отлЬтять на друго 
м^^сто ; роюкъ ; рой. Давамь рой, рок, 
роивамь. Пчелъг-тЬ дадохм рой. Рой роиг 
ла съ чюждж сг«Л/К. СрЬщася въ пЪсень: 

Дребно каиьню брой нЪма, 
Сугаря югня рой н1Ьиа, 
Длъга-та п&тю ходъ нЪма, 
Щироко поле край в'Ьма, 
Въ1соко дрьво сЪкъ нЪма, 
Хубава мома родъ вЪна. 

Рбйка, им. соб. женско. 

Ройиица, с. ж. Крушю, ройница, что раж 

да много и е сочна. Тамъ има крушш 

ройник^. 
Рбйность, с. ж. Мчто като водл течно; 

жйдкость, жйдкое тБло. 
Р6йнъ1й, рбенъ, рбйна, но, пр. Назъвание 

за хубаво, чисто, бъ1стро вино. Ччашю, 

плъна съ тригодишне ройно вино. 

Вино ся пие, дори е ройно, 
Цв'Ьт1е ся носи, дори е росно, 
Лнбя ся либи, дори е младо. ПЬс. 

Ср']&щася като назъвание за конь въ еднл^ 
народна п1&сеиь : качиа:;^ го на ройна 
конча. 

Р6йил!к, ешь, — на^лъ, гл. ср. свр. Да ся 
затечемъ, да тръгнемъ, да заврьвимъ за 
нМд1& мнозина. Хора-та ройнлхл въ 
церквл, затекохлся да отидлть въ церквл 

'Рок&пъ, с. м. Т. СмЬтан!*, броенм, хесапъ; 
счисл6в1е. 

Ров&нъ и рук&нъ, с. м. Дрьвод1^ско сЪ 
чиво, съ което стръжать ; роганъ, об1&р.&ч- 
ка ; свббель, драчь. 



^ 



Рбвлица 



85 



Р6сеновъ1й 



Рдвлица, ум. ж. отъ рбклш. 

Рбвличва, ум. ж. отъ рбвлнца. — Рок- 
лички, раст. Са1у5{е^га зергит; зурлич- 
къ1, б1^а чшшка. 

*Р5вл1а, с. ж. Женска горнм др^ха ; фустанъ, 
кинтишь ; плйтье. 

РоманАтинъ, романйтъ, с. м. ЕоМто отива 
на работа по Ромаше, по Роман1& ; романець. 

Роман:^ и Руман!^, им. соб. Романм, Ро- 
маниш, Тракиш, Южна Блъгариш, Руме1И}а. 
Романиш — слободича. 

ЧтО ся по ГОр& СКЪ1Та1ГЬ1, 

Или юнашство н'Ь11аиъ1 *, 
Хайде да идеиъ, дружина, 
Долу по равно Романк. П-Ьс. 

Романець, нцй, с. м. 1) Който жив1е въ 
Романю. 2) Който отива на работл по Ро- 
мана ; ромунянинъ, романатинъ. 3) Изто- 
ченъ в']&тьръ въ Софийско. 

Ромаик^, с. ж. 1) Кошто жив1^е въ Романк. 
2) Комто ходи на работА по Рсманю. 

Рожаша, им. соб. Романю. 

Ромбненю, с. ср. отъ роябнББ. Говорене, 
приказв^нье, вр1&вен1е. 

РомбнБК, ишь, — ннлъ, гл. д. Говора, при- 
Еазвамь, вел&, вр^в1&, руиода, сборувамь; 
говорйть. 

Рбипулець, ум. м. отъ рбмпулъ. Малко 
нЬчто ромпулъ. 

Рбмпулчя, ум. ср. отъ рбмпулъ. Главица 
ромпулъ. 

Рбипулъ. с. м. Раст. Зо1апиш шЬего^ит 
и неговъ1Й плодъ ; барабой, брьбой^ конба 
ра, Еомаиръ, кромпилъ, вромпиръ, гомбал- 
къ1, пататъ!; картбфель. 

Роя^наиииъ, няне, с. м. Косаче, които 
ходять на коситб* въ Цариградъ, въ Ро- 
НЛНИ1& и Срьба1&; романець. 

Рбненн), с. ср. отъ р6Н1Як. 

Рбнва, с. ж. Троха, касчя, парчя. Ле (па- 
ш€ хаппя^ло ни ронкл. Ке те изсЬчунтъ 
аалчя по залчя, мръвка тю мрьвк^, рои- 
кж по ронкж, най-мала ронка, что 
мра ек л^ носи. 

Рбнкамц гл. д 1) Рони. 2) Брош. 

Р6нкан1е, с. ср. отъ рбнкамь. Ронканче 
щревицл{, роненю, чюшканю. 

Рбнкичка, ум. ж. отъ рбнва. Трохъща, 
трошичка. 

Кога св е доиа дошелъ, 
Отъ погачьк ни ронкъ1Чкх, 

ОГЬ КОКОШКА ни К0СТИЧК&, 

Отъ картл ВИНО ни капкл. Ше. 

Рбнкв, ишь, — нйлъ, гл. д. 1) НЬчто като п1Ь- 
съкъ, на зрьна изпущамь да пада по зена- 
ТА, крьтА го, троши ГО да ся съше. 2) За 
царевиц^^ : избивамь зрьна-та отъ мамула да 
паднАть; ронкаць, трона, чюшкамь, гру- 



хамь. 3) Плачн съ мдръх сльзъ1, тек&ть 
ми юдръ! сльзъ! ; проливйть слеви. Гра- 
домь сльзш рони. — НБКСЯ, гл. вгзвр. 
1) Падамь на прахъ, на зрьна ; съшхся ; 
осьшйться. БрЬгъ ся ронщ щешь пад- 
нешь. Ронися гроздте-то. 2) За сльзъ! : 
текА, падамь. 3) гл. стр. Бъ1вамь роненъ. 

Рбпа, с. ж. 1) Дупка, лойва, ропка^ рупа, 
гама, хендекъ ; яма. 2) Низко м1&сто ; па- 
дина. 3) Рупа, ропка въ 2-то знаменование. 

Рбпаиь, гл. ср. Ропевамь, роповамь, удргамь, 
н1^что да издава гласъ ; тропамь, чюкамь, 
бльскамь ; стучйть. — мся, 1) гл. вгзвр. 
Извъ1квамь никому изведнлжь и шдовито; 
сопамся, ръжися ; огрнзаться. 2) гл. безл. 
Тропася, чюкася, бльскася. 

Рбпаню, с. ср. отъ рбпамь и рбпамся. 

Ропбвапь и ропбваиь, гл. ср. Ропамь, 
тропамь. Ч^то ропева на врата-та ? Ч^то 
ропова на дворовт ? 

Рбпва, с. ж. 1) Ропа, дупка. 2) Мма, м1Ь- 
сто, отдЬто крьтять камьню ; ропа, рупа : 
лбмка, каменолбиня. 3) Оджакъ, огнище, 
Д1&Т0 горять дрьва на кииюръ ; шма, жиж- 
ница, торлукъ; уголня. 

Ропотнйца, с. ж. Хропотница. 

Рбпотъ, С. М. ВЪ1КЪ, въткотъ, въхкотим, 
въ1Котница ; крнки. Дадохмгг ропотъ, на- 
дадохмъ! въ1къ, извъ1кахмъ1. Дойдохл1 ха- 
рамии, дадохмъг рбпотъ., та избЬгахл. 

Роат4н1е, с. ср. отъ роптйнк. 

Ропт&НБ, ешь, — тйшлъ, гл. ср. Ропщ&. 

Ропщбню, с. ср. отъ ропщж. 

Ропщ^к, ешЬ) — щалъ, гл. ср. Роптай, съ 
думъ1, съ гласъ изказвамь, че не сьмь до- 
воленъ отъ н1Ьчто ; роптйть. 

Роса, с. ж. 1) Ситнъ! капкъ! водх като отъ 
дъждъ, что покръ1вать л'&т1^ сутрень земи- 
те и растениш-та ; роси. 2) Много ситенъ 
дъждъ. Ситна роса зароси. 3) Потъ на 
капкъ!, что избива члов^ка по лице-то. 

Калинка на дворъ заспала, 
Ситна }& реса избило. Ше, 

— Отрьсился като кучя отъ росл, 
оправдался. Жядната мечка и рос^^^-тл 
лиже. ДЪщ-та еж като росл : сега гъг 
има, сега гъг н-Ьма. Божм, плюнчица, 
Богородична сльзица, нашю, прохлади- 
ца, вашча пюмокрица ? Гат. — Роса. 

Росалйш, им. соб. женско. 

Рбсеновъ1й, въ, ва, во, пр. отъ рбсенъ. 
Росенова гора, изъ които има цвЪтю ро- 
сенъ. 

Остан&ле два сирака, 
Два сирака, два близнака, 
Врьлиха гъ1 въ чяст& гор&, 
Въ ЧЯСТ& гор& лилековА, 
Лилеков2, осеновА, 
ОсеновА, росеноа&. II^с. 



Рбоенъ 



86 



Рбппа 



РдсенЪ) с. м. 1) Раст. Пгс^атпи^ а1Ьи5. 
росмнъ, руса1чя, русанлийчя, чевирме ; йсе- 
нецъ. Това е най ^юбимо то расггение на 
Р7са1КЪ1-тъ1, расте ио горъ1-тъ1 и ио само- 
д1В(^къ1-тъ1 хорища. 

Тръгвала е малка моиа, 

00 коладе, мой коладе, 

Пр'Ь81> горац2е^ росеновх, 

Да см бере свтенъ росенъ. ОЬс. 

2) Раст. ЬШтп Маг(а(;оп. руганъ, црь- 
венъ замбакъ ; сараяй. 3) Им. соб. млжско. 
Росжлничя, с. с/р. Назъвание за Н1адо либя 
въ п%сень: 

ЬА бре люби росвлнвчя, 
Росил нвчя, дъкдоввичя, 

К&ДЪ СФДВШЬ ДОрЪ Д0НЪ1НЪ? 

Росйнва, им. соб. женско. 

Росица, ум. ж. отъ рос&. Вожю, росица 
на дЬдовж брадицл^. Кога роси ситенъ 
дъждъ, дЪца-та пръшкать гоюгдавъ! и 
1г6ать: 

Роси, роси, росица. 
Да ми расте косица, 
Колко едн2 Л03НИЦ&! 

Росйчва^ ум. ж. отъ росица. 

Рбсжанъ, с. м. Н1^какво цвЬтье, ср^щася въ 
пЪсень. Остань сбогомь, мою, ружо ру- 
мяна! — Ходг сг здравк, мой росмане 
зелеюяй! 

Рбснйца, с. ж. 1) Болесть въ дроба на ов- 
ця ; става, кога пас&ть роснд тр1^в& ; ии- 
ти1ъ. 2) Чиста вода, набрана отъ росх. 3) 
Много ситна и пр1Ьзъ чясто рьгаето прекарва- 
на трахана ; ерище. ДЬцата ся утепали 
и ся чинили росници. Росници да мде! 
да ся разб011Ье. Домела му папудл рос- 
ници. 

Майка ти варить костенъ!, 
А мъ1в два-та гостени ; 
Майка ти варвть росници, 
А мъ1е два*та връстници. Шс. 

Роснйчя, с. ср. Назъвание за мдадо момичя 

въ п1^ни-тъ1. Момичя ситно росиичя. 

Р6снъ1Й, — сьнъ п — сенъ, сна, сно, пр. 

1) Что има рос*, много рос* ; росйстий. 

2) Что е скоро бранъ, та още стои по не- 
го росата ; св-Бж1й. Росна юитка. Росно 
цвЬгме. 3) Что има здакъ, зеленинл ; зе- 
1енъ1Й, злачнъ1Й ; влйчний, т^чний. Рос- 
но ливадк. — Росенъ дьждещ, ситенъ 
като росА. Росна росиг^ млЬчяна. 

Тш ма поръси и ми продума: 
ЦвЪт1е ся носи, дори е росно, 
Внио ея пие, дори е ройио, 
Лнбя ся лвбн, дори е младо I П-Ье. 

Рост6въ1Й, ВЪ, ва, во, пр. 1) За лъ1К0, за 
ВАже : коравъхй, сертъ. Льгко-то е росто- 
во, та не ся вяже опорно. 2) Что вма 



скробъ, чирешь ; скробм1ВЪ1Й, чнрешлмм. 
Ростово платно. 
Р6съ1Й, съ, са, СО, пр. Казвася за бъшоаъг 
ЛасЬхъ роси биволи. 

Тодорка б'Ьс11а дихаше, 
Вл'Ьзла е въ тьмнъ! тххръ1, 
Росъ! бъ1волъ1 закдала, 
И враво кончя хранево. Шс. 

Росж, йшь, — сйлъ, гл. ср. За ситенъ дъждъ: 
вад», рьм». прьшера, ремава. райнавк ; 
иоросйть. Дъждъ, роса роси. 

Рбсшиъ, с. м. Росенъ. 

Рофйбсваиь (да рофйбсамь), гл. д. Ровес- 
вамь. 

*Р6фю и рбфнш, с. ж. Гр. Ров}а. Рофм 
тя рофйосала ! 

Р6хавъ1й, въ, ва, во, пр. 1) Рош>авъ1Й, 
р8зрошшвенъ1Й, рох1истъ1Й, рунтавъ1Й, ба- 
рачистъ1Й, В1ънистъ1Й, кочшвъ1Й ; съ рас- 
тр6паннь1ии волосйми, косийтий и куд* 
рйвий. Рохавъ като чюмж. 

Самодива ся вестила 

Като малко момчя рохаво П%е. 

2) За цв'Ьта на цв%т1е : р1&дкъ1Й, некънес- 
тъ1Й, за6истъ1й, едиорядъ1Й, пудгакъ, нланъ 
катъ. Рохаво г^тк; плЪшйвъ. 

Р6хкавъ1й, въ, ва, во, пр. Ровкъ1Й, пух- 
на въ1Й, съткавъ1Й ; рйхлнй, к6пк1й. Рох- 
каво мйце; яйцб въ смятку. 

Рбхла, с. ж. Жена, мома съ роштвА коса ; 
нечеса, растрепа. 

Рбхле, с, м. Члов-Ькъ съ рошшв& косж ; не- 
чеса, растрепа, восийчъ, шсршень. 

Р6хлистъ1Й, стъ, ста, сто, пр. Рохавъ1Й, 
рошювъ1Й, разроштвенъ1Й, руитавъ1Й, ба- 
рачистъ1Й, багашм1тъ1Й, буха1атъ1Й, бучм- 
въ]й, влъиистъ1Й, кочмвъ1Й ; клокйстнй, 
шерш{1вь1й, коси&тий н кудрявий. 

Рбхълчя, ум. ср. отъ рбхълъ. 

Рбхълъ, рбхли, с. м. Разрошмвено на ко- 
са ; рошш ; вловъ, лбконь. 

Рошегл4въ1й, въ, ва, во, пр. Съ рошшвА 
главА. И го дари добра дара : бЬлоли- 
къг синовци и рошеглави дъщери. 

Р6шен1е, с. ср. отъ рбшнк и рбпия^ся. 

Рбшвца и рбшвчва, ум. ж. отъ р6ш}а. 

РбшШк, ншь, — шйлъ, гл. д. Брькамь н^.ко- 
му косА-тА, на н'Ьчто козинА-тА, та да 
стане разбрькана, да щръкне и да ся опле- 
те; рунтА, разрошвамь, разчерлммь, разбу- 
чмвамь, набучгавамь; елочнть, клокатйть, 
ербшнть, п/тать, шсрбшить, ишить, 
ишйрить. — шнкся, гл. възвр. Рош1а си 
КОСА ТА, козинА-тА ; разрошвамся, разчер 
лммся ; влбчнться, ербшиться, путаться, 
мш&рмться. 

Рбшю, с. ж. I) Разрошмвено на коса ; 
рохълъ ; клокъу лбконь. Прибери си ро- 



т 



Рбшшва кандилка 



'шигпт. 2) Тьнвъ! влакна отгор'Ь на илйтъ 

като мъ1ъ ; ряса, хавъ ; вбрса. 
Рбшюва кандилка. Цв1&т1е крадий Марко. 
Р6ш1авъ1Й, въ, ва, во, пр. Рохавъхй, рох- 

дисгь1М, р1^хавъ1Й, разрошмвенъхй, р1^шнъ1Й, 

рунтавъ1Й, багашм1ТЪ1Й, барачистъ1Й, буха- 

даТЪ1Й, бучтВЪ1Й, В1ЪНИСТЪ1Й, Еосматъ1Й, 

коч}авъ1Й, разчврденъ1Й ; съ растрепанни* 
мн, съ всклокбченниии волосйми, кло- 
кйсть1й, шершйвь1й, косийтий, шерстй- 
сть1й, волоснстий) власатнй. 

Ро^, йшь, ройлъ (рошвамь)^ гл. ср. и 
рОЕ^ся, гл. Ръзвр. За мдадъ! пчелъ! : из- 
лиза мъх, отд*ламъ1СЯ отъ старъна кошеръ, 
отъ другъ1-тъ1 пчедъ! ; давамь рой, рогасвамь; 
ройться, отранвать. Дчели-тъг роихл 
Рой роила съ чюжд». силл. 

Рошвамь, гл. мн-кр. отъ ро^. 

Рошкъ, с. м. 1) Рой; рой. 2) с сгб. Мно- 
го н'Ьчто, купъ, стадо, билюкъ ; стйя^ к^ча. 
Роюкъ мухъг; иушкара. Когато бЬхь 
младъ и зелепг, билюкъ мом&г слЬдъ 
мене; като остарЬхь, рошкь мухъг на 
мене. 

Рошсамь, гл. свр. отъ рошсвамь. 

Рошсвамь и роюсувакь (да рошсаиь), гл. 
ср. Роа. 

Р^ба, с. ж. 1) Обл1Ькло, др^Ьха, од*ло, рубо, 
рухо ; одеха, одежда, плйтье. Руба кра- 
си, руба гнлси. 2) Пращанм моминъ! да- 
ровъ! на момко В&-ТЛ родх пр1&ди сватбА-тл. 

Рубйкъ, с. м. Плоско иб-гол1^мо камъчя въ 

ИГрА ТИТрА 

Рубйлчя, с. ср. Раст. 01ескоша кггзгиа, 
урбалчя, урбаличя; будра, кбшечья мята. 

Рубеню, с. ср. отъ руб1Я1. 

Руббнце, ум. ср. отъ рубй. 

Рубиб, с. ср. Раст. рубийкъь 

Рубййка, 1) ум. ж. отъ рубйю. Рубя. 2) 
с. ж. мн. рубийкъг, раст. ВеШз регепгз, 
рубийци, рубие, рубета, момина сльза, мо- 
минска сльза, ергенска сльза, маргаритарь, 
очица, парици, Ша марта, арнаутъ ; иар- 
гарйтка. 

Конуа кове гола дерввшина, 

Конш кове, самъ ног& му дрьжи, 

Что плочи му клана все карагрошевъ!, 

Клвнци му ряди все дробнъ! рубийкъ!. ИЬс. 

Рубййци, с. м. МН Раст. рубийкъь 
Рубнйчя, ум. ср. отъ рубя. Рубенце, ру- 
бййка. 
Рубина, с. ле. Рудина. 

Д'Ька че слънце да завде, 

Тамо е равна рубина, 

Подъ рубин1€-то аеленъ боръ, 

Подъ бора студенъ кладевець. Ше. 

Рубйнка, 1) ум. ж. отъ руба. Рубица. 2) 
Вехта окАсана риза за опаше. 



87 Рудина 

Рубнца, ум. ж. отъ руба. Рубйнка. 

* Рубйю, с. ж. Т. Една жлътица отъ мяко 

злато различна стойность. 
Рубница, с. ж. ПрЬпорьць, уруглица, руг- 

лица, знамя, что носять по сватбъгтъх. 

Ю рубница ни трепере 

Ср'ЬДИ ДВОрЪ! ВОЙНОВЪ!, 

Подъ НЮ БОЙНО с'Ьд1аше, 
Дребнъ! сдь8ъ1 рон1аше. Ше. 

Р^бо, с. ср. Руба, облекло, др*ха, од4ло, 
рухо ; одежда, платье. 

Рубушь, им. соб. мАжско въ П1^НИ-ТЪ1. 

Рубъ, с, м. Край-тъ отоколо на хл^бъ; кра- 
ешникъ, крайшникъ ; краюха, горб^шка. 

Рубкк, ишь, — бйлъ, гл. д. 1) 01&КА дрьва 
отъ коренн! имъ ; рубйть. 2) Р^ба. 

Рубй, ум. ср. отъ рубйш. Рубййка и въ 
дв'ЬтЬ знаменованиш. 

Руга, с. ж. 1) Руганю, ругаганхе, хокаше, 
караню, глъчь. 2) Плата, заплата, хакъ, 
айлАКЪ ; плйта. Извадилъ паръг да му 
плати ругя. т;^^., колкото бшше цЪненъ. 
Другг пасе овця-ти, а другъ събира 
ругж-т/и. Плати ми ругл-тл{, чтю сьмь 
ти работилг. 

Рутйнн), с. ср. отъ руг4вБ. Ругамню. 

Руганъ, с. м. Растение росенъ въ 2-то зна- 
менование. 

РугйнБ, ешь, — галъ, гл. д. и ругЙБКСЯ, 
гл. възвр. Бъ1вамь, хокамь, карамся, глъ- 
Ч1& н1&кону; ругать, ругаться. 

Руг&шню, с. ср. отъ руг^ББ И ругйнБСя. 
Руганю, руга. 

Р^глица, с. ж. Сватбарско знамя; рубница, 
уруглица, прЪпорьць. 

Р^да, с. ж. 1) Земм, п^съкъ, камьню, кои- 
то копаатъ изъ земк-тл, та вадять отъ 
т^хъ металъ!, с1ЬрА и др. т. : мадемъ ; руди. 
Руда да копа, та да помине ! 2) Тьнка, 
мяка, руда влъна. 

Погляда иама^ послунпа, 
Да ли е Пенка аааЪла, 
И ситенъ р&кавъ зашила, 
И тьнк2 РУД& вапряла? и^Ьс. 

3) Овца съ рудА, ТЬНКА, мяка влъна ; ру- 
двца. 

ПоблЪла ми 6'Ьла-та руда 

Въ тьмно н01Ц1е въ полуновдк. Шс. 

Руд4нъ, с. м. в. род4нъ. 

Руд4рь, см. 1) Който коаае и плавп ру- 

дъ1 ; рудокблъ. 2) Който пасе овця рудици. 

Тша дойдоха рудари, 

Рудъ1 рудици да плавять. Ше, 

РудбнЮ, С. ср. ОТЪ РУД^. 

Рудбць, с. м. Овенъ съ каса мяка влъна, 

рудъ овенъ. 
Рудина, с. ж. Равнина на планвнА съ ху- 

бавА паша; планинско пасище; рубина, 



Руднше 



88 



Р;^1к 



рудн1на, ръиина, полугарь. Камо что си 
сЬ&Ьль, вг1дЬль отспрапгив/е^ на е^кл ру- 
дмм/К, кай излЬгувало чядь отг оггнь. 
ИзлЬзли С/К низь гор/к^ нгть брЬжищлг, 
нг1зь скальг, низг сложица, низг доли- 
ща^ ниаь рудиим, пиаъ планини. 

Запладвя Нанко шиета 

На врьхъ на Стар&-планин& 

На равн&-т& рудин& 

Подъ етоловато ор'бхча. Ше. 

Д-Ька схьнце-то ваховда, 

Тамо е равно равнинк, 

Подъ равниню-то рудинк;, 

Подъ рудин1€-то ведевъ боръ. Шс. 

Ми вдЪле, завалъ, что ид<Ьде, 

Сн ми наш1е н'Ьгд1&ка дядинм, 

Хемъ длдин1е, вавалъ, хеиъ рудинк. Ше. 

СжЬзе Димо отъ плаввнх, 

Отъ п1анин& отъ рудивл. Ше. 

Лехи си ходихъ, Иваве-де, 

По пхавивъ1-тъ1, по рудннъ1-тъ1, 

По рудинъ1-тъ1, по бачин-тъ1, 

Лехи си ВИДЪХЪ б'ЬХЪ1 СНЪГОВЪ!, 

БЪхъ! снЪговъ!, прясно съфеню? Шс. 

Хоро ИВ играхъ! трнста сановихъ! 

На врьхъ пхаЕивА на равн2 рудин2. Шс- 

Рудиню, с. сьб. Рудо стадо, стадо отъ овця 
рудици. 

Авъ Щ2 отъ наи2. да бЪгаиь, 

Та щ;& при тебе да дод&, 

Тебе да си наи-Ьр» 

Въ Т&1& гор& зедев^Б, 

По тъна тьинъ! усое, 

Да пасешь стадо рудиню. Шс. 

Рудинка, ум. ж. отъ рудина. 

Рудица, с. ж. Овца съ рудл вдън а; руда. 
Ваклъг рудици. 

Тлй си на Гергв дуиаше : 

Не хи ти стига, Герги-де, 

До три агжла рудици 

И четврьгь1Й вакдъ! оввета? Шс. 

Сто1авъ си СКОКН& вакупи 
Тъ1я ии сивъ1 говяда, 
И тъш рудъ! рудици 
и прьчерогъ! Х08ИЦИ. ИЬс. 

Р/дище, с. ср. М^Ьсто, д^Ьто ся копае, д*то 
СЯ вади руда ; рупа ; рудвйкъ. 

Иадъгадв с& цариц& 

Съ мадко дЪтя Дешана, 

Та гь1 пр'Ь8ъ Искъръ прЪведи 

Изъ Панч1арскъ1-тъ1 рудища. ПЬс. 

Р/дннна, с. ж. Рудина, рубина, подугарь. 

ПрФхЬтЪхл три дебеди, 

Ка хЬтЪх& та ехтЪх2, 

Та падп&хх на пхавинд, 

На пданив2, на руднин&. Ше. 

Р^ДЪ1Й, рудъ, руда, рудо, пр. 1) За влънл: 
тьнвъ1Й, някъ1Й. Руда влъна ; тбнкая 



шерсть. 2) Животно съ таклва вдънх. 
Руда овца, рудица. Рудъ овенг, рудець. 
Рудо стадо, рудиниз. 

Остан&хъ сиракъ сирота бевъ майк^к, 
Како рудо-но 18ГНЯ деде сугарн. Шс. 

3) Хубавъ1Й, гъ1здавъ1й ; красявий. Ров- 
с*дм/НЖ/К 710 рудлг лядинм. Ся разврьши 
по рудх лядинж. Още да ти простамь 
рудкто костеюи за рудо то грьло. 

Кога погдяда Радина найка, 
Црьнъ! тъ1 В'Ь»[дъ1 % покапалъ!, 
Црьна-та коса * порус*ла, 
Руда-та става ся рааставида. ПЬс. 

Рудйь, йшь, — дялъ, гл. д. Пущань вод& 

въ рудл^ за да ■& пмива и чистъ1, та да 

остава само руда-та ; шавш. Рудять же- 

лЬзо. 
Р^е, им. соб. м*жско. 
Р^евъ1Й, въ, ва, во, пр. 1) Жлъточерве- 

нъ1Й, портокадевъ1Й. 2) За бобъ : почнлдъ!! 

да зр1&е и да ся надива ; ру)«въ1Й, руенъ1Й. 
Р^енъ и р;^1анъ, с. м. Назъвание на м'Ь- 

сяць Сеатемврит. 
Р^енъ1й, нъ, на, но, пр. Руевъ1Й въ 2-то 

знаменование. Руенг бобъ. 
Рт^жени), с. ср. отъ р;|^жнБся. 
Ружинъ, с. м. Цв^^тю н1^какво, в'1&ро}атно 

ружм. 

С-ьй ни си, лудо, ружинъ-тъ, 
Авъ не ти нввнеть ружинъ-тъ, 
Много ке ся рузишь по иене I Шс, 

Ружица, ум. ж. отъ р^жш. Црьвенъ ка- 
то ружицл^. 

Бдка коси зелено ливадю, 
Съ СДН2 восА три от1:оса кара : 
Едивъ откосъ тр'Ьва датедина, 
Другъ1й откосъ штрена ружица, 
Трекъ1Й откосъ ранъ босндшкъ. Шс. 

Ружнчка, ум. ж. отъ ружица. 
Ружшарйнъ, с. м. Раст. рузмаринъ, 
Ружница, с. ж. Бдинъ видъ гайда безъ ру- 

чмдо, само съ гайдуницл^. 
Р^жсвЪ1Й, ска, око, пр. Фр&жскъ1Й. Руж- 

ски ножи. 
Р^жнБ, ишь,— жнлъ, гл. д. \) Руж>амь. 

Може да ружи и да бме пб-малки-тъг. 

2) Грозж, грубш, загрозшвамь, огрозшвамь, 

вгрозшвамь ; бевобрйаить, обевобрйхивать. 

7%зм кози уши мя ружять. 3) Спра- 

вгамь, готвк, тъкми, стягамь н1&что за 

н'Ьйд'Ь. 

Что ми чвнвть мой-тъ братець? 
— Ми ти руж1ать бръва кота, 
Ке те въшать на прьвичя. Шс. 

— жвкся, 1) гл. възвр. Ружммся. 2) Гро-^^ 
з&ся, грубк&ся, загрозювамся, огрозмвамся, 
вгрозшвамся ; обсвобрйжнваться. 3) Готви- 
ся, тъкмася, справммся за пать, стягамся.; 



Р^жю 



89 



1*/лка 



4) Над'1^вамся, над1^1&ся, наданся, у»даися. 
Ако не ти никнеть ружинг-тъ, много 
ке ся ружишь по мене. 5) гл. стр. Бъ1- 
вамь руженъ по знаменование-то на глагола. 
Руасш, с. ж. 1) Раст. АНкаеа о^^гсгпаИз., 
б']^ла ружш, дива руж» ; собачья рбха, 
проскурнякъ. 2) Раст. МаЬа акеа^ бо- 
жм рАчица, волово око, камбула, камбу- 
лешь, камилникъ, камилка, каиилшкъ, ка- 
миличя, Ералица, молохо, просвурникъ, про 
скурнмкъ, дива ружм, сл^зенка, сл*зенъ, 
слЪзъ, укръ1лчя, окръмачь, шл^зъ, шшпка ; 
рбжа просвйрка. 3) Раст. УегЬазспт 
1кар5и8, бабмкъ, лопенъ, л'6шанъ, дивъ 
кобакъ, лубовачка, мечю ухо, пукъ, овчи 
оаашка, свищулка, св'Ьщилка, папалечь, бо- 
городичина и богородична хурка, фенерчя; 
иедв-^жье ухо, коровякъ, вербйшникъ, 
цйрск1й скйпетръ, царская свЪча. 4) Та- 
ка н1Ькои въ1кать женъ1-тъ1 си. 5) Им. соб. 
женско. — Синча ружю, магарешка ру- 
жш, раст. /ггх ^егтатса, кривъ д1Ьдо, 
ливадарь, нагарешкъ; уши, манастирско цв1^- 
пе, патета, пеперуга, перунига, перуника, 
пиронига, турско цв1&т}е, хурка; касйтикъ, 
П'Ьтушбкъ. — Пето ружш безъ трьнк, 
нето обичь безъ сватба. Ружш безь 
трънче, либя бегъ прЪчкм не бъ1ва 

Снощи додохъ на сЪд^нка, 
Заварихъ тя сам& тебе, 
Посрьнжла, повян;Бла, 
Като просо пр 1>8р'Ь1ало, 
Като руж1ж прЪцьвт^ла. Ше. 

Р^жтмь, гл. д. 1) Хокамь, мъмрл н^Ького, 
варамся, въ1камь н1Ькому; ружи, руиаж, 
тякаиь, слдя^, глъчи н'&кого ; бранйть, 
крич]1ть, пЪнятЬ) журйть, тазать, щу- 
нять, вьхговяривать. Не мой казва, кога 
дойде, мене да не ружи. 2) Справшмь, 
стягамь, готвиь, тъкмж н1Ьчто за н^йд*, 
снарязкать. Тшо конш ружчашь, дЪка 
ке ходишь. — мся, 1) гл възвр. Спра 
вшмся, стяганся, готвшся, тъки&ся, ружи- 
ся за и'Ьйд'Ь ; снаряжаться. 2) гл. стр. 
Бъ1вамь ружганъ. — Ж1анъ1Й, прич. стр. 
1) Хоканъ1Й, мъмранъ1Й, ружеиъ1Й, глъчга- 
нъ1Й. 2) Справюнъ1Й, стягаиъ1Й, руженъ1Й, 
готвенътй, тъкменъ1Й. 

Р^жюн1«, с. ср. отъ ружюшь и ружюшся. 

*Рузиарйнъ, с. м. Раст. рйзмиръ, ружма- 
ринъ. 

Руй, с. м. и с. ж. руй-тъ и руй-та. Раст. 
Якиз соНпиз., смрадлика, тетра; сумйхъ, 
красйльний желтнивъ. Съ това растение 
щавнть кожи и боюдисвать жлъто. 

Р^йколъ, с. м. Толь руйколъ, животина 
Ьгмах, голъ охлевъ, голъ бабуръ, голъ 
пужмкъ, голакъ, водна пръжийка^ дивъ 



пльжшкъ, дивъ лигавець, циганскъ1Й (зьм- 
скъ1Й) бухъ1ръ; слйзень. 

Руйиа, ии. соб. женско. 

Р^йнж, ешь, — нжлъ, гл. ср. свр. За вод* : 
да потека изведн&жь много ; да хлуйн/^, да 
рукнл^, да бликн!; ; хлйнуть, полвться. 

Р;^ка111ь (да рУбнх), гл. ср. и д Въ1камь; 
8вать, клйкать, крич^ть. Баща ти рука.^ 
въ1ка. Какъ тя рукать ? Рукни му да 
дойде. Баща ти тя рука Не мой рукай. 

Рукапю, с. ср. отъ рукамь Въхканю. 

РукАнъ, с. м Роканъ. 

Ру китка, с. ж. Гръня съ дрьжкж, съ по- 
врьзло отгор']^; оватка, р&чникъ, латвица, 
котленка. 

Р^квамь (да рукнх, р/кнуваиь), гл. ср. 
1) Запалвамся, подкачммь да горш съ пла- 
мъ1къ ; пламнувамь, пламвамь, всиъ1хвамь ; 
вспйхивать, пламен^ть, оплаиен^ть. По- 
духай огьнь-тъ да рукне. 2) Кнзвася и 
за члов1&къ, кога по н1&ко1& причина ся сго- 
рящи, земе да гори и с I заруияни ; плам- 
вамь. Рукнлхь въ огънь ; меня бросило 
въ жаръ. 3) За н1^что водно: потичшмь 
изведн2Бжь и много ; хлуйвамь, бликвамь, 
бръ1свамь, плискамь ; хлйнуть. Рукнж 
кръвь изь носа му ; вровь пошлй у негб 

И8Ъ Нбсу. 

Сто1анъ ся навънъ измъкна, 

Ламьк по глав2& удари, 

Че и глав&-т& отсЬче, 

До три ех. рЪкъ! рукн2^лъ1. Шс. 

4) Спущамся възъ н'Ьчто, стич»амъ1ся мно- 
зина отъ разнъ! странъ! на едно м-Ьсто ; на- 
дохождамъ!, навалимъ1ся, врьгаися ; хлн- 
нуть, бросаться. Рукнжли С/К като ста- 
до на кръмж. Рукнжли като пчели на 
медь. 

Майно-ле, стара майно-ле. 
Снощи на полугарь отидохъ. 
Че ми е стадо рукнжло 
И ии с& псета лавн&ли. Шс. 

Р^^кваню, с. ср. отъ р^квапь. 

Р^кла, с. ж. I) Приврьзана на прлтъ р&- 
койка слама, които запалять на съ1рнъ1 
загов'6зни и врьтять, докл1^ изгори или из- 
гасне ; курелникъ, оратникъ, самодивскъ1Й 
огънь 2) Наряд енъ1, натрупанъ! дрьва .за 
гор'6и1в; ръ1кла, ритла, дрьвникъ ; пол^н- 
ница, костеръ Рукли дрьва. 

Р^клица, ум. ж отъ р^кла. 

Рукнувамь, гл. уч. отъ р;^кнЛк. 

Р^кил^, ешь, — н&лъ, гл. свр. отъ рукань 
и р^квань. 

Рукотъ и рукъ, с. м. Въ1Котъ въ1къ; кривъ. 
1^къ до Бога. ПловЬшкьгй рукотъ ся чюе. 

Ру^лекъ, с. м. Рулка. 

Р^лка, с. ж. Пелена, иди люлка за малко 



Т^мчя 



90 



Т^ич^ 



д*тя (?) ; рулекъ. И си вика на дЬтя 
оть рулека. Машоя, ммаг оть рулкм 

до ду71КЛ. 

Т^лчЯу с. ср Малко д'Ьтя още въ педенъ!; 
пеленачя, повввачя, иовивчя, повитачя, по- 
войничя ; пел^ночний реб^нокъ. 

Р^иа, м. соб. женско. 

Гуианйт, с. ж Романю Романш. 

Руманлйю, пр. неизм. Назъвание »а чюмд 
въ и1^еиь : 



Рушн&дася чюма руиандит, 
На день бше дв'Ьс'гЬ и двайсеть, 
На нощь бне триста н триесеть. 



Шс. 



Руш&нщина, с. ж. Гроздю ситно, алено ка- 
то мискета, нъ безъ аромата му; руму- 
щина. 

Р/мва ми (да ми рз^мне, руинуьа ми), гл. 
безл. Хрумва ми: 1) Дохожда ми на унъ, 
спомнм ми ся, брехва ми, спомнюмь си, 
помни ми ся, прииомнювамь си; пбиннтся 
ив-Ь, пйнятуется инЪ. 2) Дохожда ми на 
умъ, текнува ми, скъ1мнюва ми, намъ1слю- 
вамь ; прнходвть на инсль. Румнл1Л0 
му е да иде на рь^бл. 

Ружбнм и 

Рун^нчя, с. ср. Сс&дъ за водх ; стовничка; 
рогъ. 

При веш стои руненчя. 
Сто1авъ на Стаила говори : 
ЬА ми додай студн,& вод& 
Низъ това 8дат110 руневчя. Ше. 

Тъ1 ваточи кръви у руненчя, 
Па си ойдв на Иберъ на вод&, 
КхдЪ нинешь все б'Ьл1>жи, 
Все бЪ11Ьги дрьвге и каньвк. Ше. 

ЬА си вени това остро ножя, 
Та разлюти мои лютъ1 ранъ1, 
Та ваточв кръви у румевнг, 
Па си сл1Ьзви дол'Ь у горицх, 
Заб1цгЬжи дрьв1е и каменк Ше. 

Румйца, с. ж. Хрумица. 

Р/жне (да ми), — нхло мн, гл. свр. отъ 
р;^нва ии. 

Руииува, гл. уч. отъ р^мне ми. 

Румолеию, с. ср. отъ румблнк. 

Руиблнк, ишь,— лнлъ, гл. д и ср. 1) Ро- 
мона, говор» ; говорйть (Ени-кйой, Де- 
деагачко). 2) Казвася за гласа, что издава 
вода, кога тече по дребно камьше; рамула; 
журчйть. 

Румущина, с. ж. Единъ видъ гроздю мис- 
кетъ; руманщина. 

Румяна, им. соб. женско. 

Рз'мяностц с. ж. Качество на руиянъ18 ; 
румйностьу краска. 

Румянъ, им. соб. м;&жско. 

Р^мяний, нъ, на, но, т^р. Б1^ъ та чер- 



венъ ; червенъ18 ; румйний, Румяна ли- 
це, 6'Ьло червено. 

БЪла сьмь, байно юначе, 
Бъла сьмь като 11Л'Ьчице, 
Тьвка сьмь като кнвжвц&, 
Румяна като 1аблък&. 1Пс. 



Ако е, щерко, щерко руияно. 
Росна е къ1тка ва мврнсаню, 
Б'Ьло е лице аа цалував^е, 
Ранна е снага ва прфгръщанк 



те. 



Р^на, им. соб. мджско. 

Рунб, с. ср. Влъна-та отъ еднА овц* остри- 
жен& и неразк2ьсана още; рунб. Оть ед- 
М/К овг^ж де* руна не ся стрижшть. 
Отъ влакно руно. — Бабино руно, расте- 
ние н'1^какво. — Мечю руно, раст. Лир- 
когЬга туггзгпШз ; родъ молочйя. 

Р^цтавица, с. ж. Рунтава глава. Покачи- 
ся мой чеперко по моъ/а-тяа рунтлвиця,. 
Гат. — Гребенъ. 

РУнтавичЕЪ1Й, — чькъ, чка, чко, пр. 
смякч. отъ рУнтавъ1й. 

Руцтавъ1Й, въ, ва, во, пр. Рошмвъ1Й. Рун- 
таво кучя. 

Р^нтенн), с. ср. отъ р^нтЛк. 

Р^нтж, ишь, — тйлъ, гл. д. Роша. — тхся, 
гл. възвр. Рошшся. 

Рупа, с. ж. 1) Ропа. 2) Раст. риаанм. 3) 
Рудище; руднйкъ. 

Рупалйнъ, с. м. Дивъ члов^^къ, дивакъ, де- 
белакъ, селянинъ. 

Руп&нк, ешь, — пйшлъ, гл. д. 1) Исвамь отъ 
н'Ького н1&что съ СИЛ211, не го оставммь на 
мира да ми го даде или да го наирави; 
врьтд, длъбамь, дрьгн;&, м&чш, пекд ; ка- 
нючить. Тогози рупа^тъ много свои-ти. 
2) Ружшмь въ 1-то знаменование. Маще- 
ха-та майка ък рупала много. 

Рупелйво 6ъ1Л1е. Растение разходникъ. 

Рупелйчя, с. ср. Раст МомогсИса ЕШе- 
ггит, дивъ пинонъ, диво дъшчя, дива кра- 
ставица, дивъ костенъ, пипоннчя; дерйбва. 

Рупблъ, с м. 1) В*тръ горншкъ, мснець. 
2) Болесть ЕггзгреШз, червенъ в'Ьтръ, чер- 
венка, црьвеница, устр1^ъ; рбжя. 3) Едно 
растение, съ което л1^кувать т&в болесть. 

Р^пець, ум. м. отъ руиъ. 

Рунбтеню, с. ср. отъ рупбтж. 

Рупбтж, ишь,— тилъ, гл. ср. Тропот*, тро- 
пота, тропамь, ропамь ; стуч]1ть. Момата 
слушм,, дЬка ропоти нЬчто по пула- 

ШЖ-Ш/К. 

Рупт'Кню, с. ср. отъ руитж. Рученю, плам- 
гЬню. 

Руптж, йшь, — т^лъ, гл. ср. За огънь : го- 
ра съ пламъ1къ силно ; руча, пламт» ; 
пламен^ть, пилать. 

Р/иче, им. соб. м&жсхо. 



Рупчя 



91 



Р^важь 



Рупчя, с. ср. Стара пара, грошя. Дава руп- 
чя, зима крапчя. 

•Рупъ, с. м. Т. 1) Четврьтина отъ грошь, 
десять парьь 2) Една осма чясть отъ ла- 
къть, отъ ендазе. 

Руса, им. соб. женско. 

РусА, с. ж. Една болесть, които ужь бъ1дъ1 
изпращалъ! русалкъх тъ1 ; единъ видъ ранъ1, 
които излизать по ляце-то на малкъ! д'Ьца. 

Русалии, с. м. мн. Така нарпчшть по н-Ь- 
кои м'Ьста въ Южна Македонпа особенъ!- 
тъ1 дружинъ! колядари, които отъ Божикъ 
до Водици шетать отъ К2&щ& въ кд^щл^, 
отъ село на село, играещемь русалскъ1-тъ1 
игръ1, и събирать парът, подаръци за нЬ- 
коа Н0В& черковА ; русалци, ешка ; в. ва- 
лушшрь. 

Русалййка, ум. ж. отъ русалйш. Малко 
русалиа. 

Русалй]1скъ1й, ска, ско, пр. Русалскъ1Й. 
Лазаръ говяда пасшъие изг русалимскъг 
гробища 

Русалйш, с. ж. 1) Раст. ЪеупНсит о^^^- 
сгпак, девесилъ, кименъ, селимъ, пнтоменъ 
бъздуншкъ ; зоря. 2) Русалка. 

Самодввъ], самодивъ!, 
И въ1е лоши юдъ1, 
И 31.16 б'Ьлъ1 русалин, 
Сиви ш1арени 8И'Ьеве. 

Рус&лка, с. ж. 1) Въображмемъ! духове бо- 

ГЬ1Н1 като М0МЪ1, СЪ ДЛЪГЪ! КОСЪ! и Ь%хъ\ 
дрЪхъ! ; жив1&12ть по ВИрОВЪ1-ТЪ1 изъ горъ1- 
тъ1 и са мвмвать прЪзъ русалскл-т& не- 
дели; русалим. 2) Пеперуда Еркешега 

Русана ср1;да. Ср-Ьда-та, когато се пада 
иоловина-та междх Велидень и Духовъ-день; 
пр'Ьполовениб ; руса ср1Ьда, русалска ср1Ьда. 
На русалнм срЪдж пе ся шде зелено. 
На русалня. срЬдл берл^ть оуумл, ру- 
салпж хумж, сь кошто си мишть гла- 
ви тъг за да имъ расте коса-та. 

Рус&лска пед^лш. НедЬлм-та на Св. Тро- 
ица ; русалш, б']^ла иед1^1а ; русйльная не- 
деля. ПрЬзг русалск;^тА{ недЬлгя же- 
нбг-пш, не рабсшять, за да не ги сбгх- 
тять русалкьг-тъг. 

РусАлска ср']Ьда. Р у сал на срЬда. 

Русалсвъ1й, ска, ско, пр. отъ русйлка. 
Русалска болесть, комто напращать ру- 
салкъ1тъ1. Русалска лЪпка., члов'1&къ го- 
л'Ьма л']^пка. 

Русйлци, с. м. мн. Русалии, калушшри. 

Русйлчя, с. ср. Раст. Росенъ въ 1-то зна- 
менование. 

РусАлю, с. ле. Русална нед-Ьли, русалска 
нед'Ьлш. 

Русалюкъ, с. м. Раст. Сг15сШа еигораеа, 



кукувичина, кукувичш пряжда, русопець; 

повилнка, повЕлйца, крестовнкъ, крапав- 

ная иалйна. 
Русина, им. соб. женско. 
Рус&нда, им. соб. женско. 
Русанлййчя, с. ср. Растение росенъ въ 1-то 

знаменование. 
Рус4 ср'Бда. Русална ср^да, русалска ср*да. 
Р^се, им. соб МАжско. 
Русинъ, им соб. млжско. 
Русичкъ1Й, — чькъ, чка, чко, пр. смягч. 

отъ р^СЪ1Й. 

Руска, им. соб. женско. 

Рускаиь (да руснак), гл. д. Хруска мь. 

Р^ско, им. соб. м&жско. 

Русок5съ1й, СЪ, са, СО, пр. Който има рус& 

К0С&. 

Русоврйвъ1й, къ, ка, ко, пр. Что има русъ! 

крака. Че ш дари съ триста бъгволици 

все русокракгг. 
Русопбць, с. м Растение русалшкъ. 
Русот4, с. ж. Качество на русъ1Й. 
Руспа, с. ж. Черупка, костилка, кокъгчка 

отъ Н1&ЧТ0. 

Р^СЧ^, им. соб. М2ЖСК0. 

Русъ, с. м. Шющмкъ отъ сламка ; прашець, 
ръсъ, раскъь Русб ми улЪзе у окото. 

Русь1й, СЪ, са, СО, пр. За цв1&тъ: б^ложлъ- 
тъ18, что удрю на кестениевъ ; руснй, б-Ь- 
локурий. Руса коса, глава. Руса мома. 
Руси биволи. Руси очи. 

Рута, с. ж. Крьпа, иошь, мандулъ, тесте- 
мелъ ; платокъ. 

Рутен |«, с. ср. отъ рутж и рутжся. Ру- 
тинаню. 

Рутйнамь, гл. д. Рут&, катурммь, събаршмь. 

Рутйнаню, с ср. отъ рутйншиь. Рутени, 
катурюню. 

Рутица и р^ичка, ум. ж. отъ рута. 
Крьпица, пошець. 

Рутйще, с. ср. Рубо, руба, рухо, обл1Ькло, 
од'Ьло, др']&ха, ритища, халища ; одежда, 
плйтье. ОблЬчень во бЬли рутища. Ру- 
тйще ся крои все на новина, за да 
биде всшкога ново. Носилг скл^сани, не- 
чисти рутища. 

Рутл&вица, с. ж. Единъ видъ гроздю црьно 
и много кр1^хко. 

Рутж, ншь, — тйлъ, гл. д. Събарммь, раз- 
валшмь, катуршмь, повалшмь, урвамь, руч- 
камь, руши, рутинамь, ора, кутвамь ; ру- 
шнть, раарушйть. — ся, гл. възвр. Съба- 
ршмся, развалшмся, катуршмся, повалшмся, 
урвамся, рутинамся, орися, кутвамся ; ру- 
шиться, раврушаться. 

•Руфбтъ, с. м. Носим, облекло, рухо; кос- 
тюмъ. 

Р^хвань, гл. лмгкр. отъ р^хвань. 



Р<'ХКАМЬ 



92 



Р/ШКЪ1Й ШИббЙ 



Р;^хкань (рухвямь, дя рухнх, р/хнуваиь), 
гл. ср. и рухкаяся, гл. вгввр. Надамь, 
натурммся, сгбарммся, рутлся, ручкамся, 
поваланся ; обруш^ться, обв11ливаться, 
рухнуть. Рухнж на земчлтж, и&ццж, ка- 
турися. 

Р^хкаше, с. ср. отъ рухкаяь и р^хкамся. 

Р/хиувамь, гл. уч. отъ рухнл». 

Рухил;, ешь, — нллъ, гл. свр. отъ рух- 
каяь; рухнуть, рухнуться. 

Рухо, с. ср. 1) Рубо, руба, рутпще, рити- 
ще, халвще, од'Ьдо, обл'1^кдо, дрЪха ; одеж- 
да, плйтье. БЬло рухо. 2) Кроежь-тъ, 
шивъ-тъ, др^Ьхъх-тъ!, както ся носять нМ 
д1^; носи», об1'Ькдо. руфетъ; костюмъ. 
Рухо-то ньг е таково. 3) Касчя, парчя, 
парцадъ, изл'Ьзлъ отъ кроеню н'Ьчто ; петакъ, 
о5р'Ьзкъ1, петмкъ; окрбекъ, обр^аки. Ка- 
то кромхлх, ог.тап;ихл много руха. 

РухтЬн1е, с ср. отъ рухтж. 

Рухтж, йшь, — т^лъ, гл. ср Ручк. Долътъ 
рухти. 

Ручекъ и руч{>Бъ, с. м. 1) ВрЬмя то по 
ср'Ьд2-тл^ на денш, кога млемъ ; об']&дъ ; 
обФдъ. Огце не е дошьлъ ручекъ. Иде ру- 
чекъ, иде вр'Ьия да об'Ьдвамъ1. НамЪрих- 
мьг злаго чорбаджим: ручекъ станл^, 
подручекъ не пи дава. Кога било на 
ручекъ^ на вси моми балгуръ чорб^. 2) 
Мстие, гостба, Х1*бъ, приготвенъ! за ру- 
чекъ, за ручтню ; об1&дъ ; об^дъ. 

Кога изд-Ьзн&хъ ручекъ да готвнь, 
Ручекъ да готвш, добрл вечервь, 
Робъ1нка пое на м&жско д'Ьтя. Шс. 

Тлядала го у тьмнлх тьмниц;^, носила 
му ручекъ и вечер1Л'>. 3) Животипа рачькъ. 
— ГолЪмъ ручекъ, старъ ручекъ., гол1Ьмъ 
обЬдъ, иладня. Малъкъ ручекъ, заь-усваню 
и1^что надко пб-рано отъ об'1&дъ. ; аавтракъ. 

Ручйню, с. ср. отъ ручI^Б. 

Ручйло, с. ср. Длъга-та трхба на гайдд ; 
ручмло, бучило, бряцало. 

Р^чка, с. ж. Калянъ сслдъ, съ който ка- 
дять теитнъ ; кадилница, кандилница, кан- 
дилка, кадило ; кадило, курйльница, л^- 
донка. Ручка съ темчанъ. 

Ручкаиь (да ручях, ручнуваиь), гл. д 
Събарммь, развалшмь, катурммь, повалшмь, 
рутА, рутинамь, руша, урвамь, ора, кут- 
вамь, съсъюваиь: р^шить, разруш&ть, об- 
р/шивать, обвйлнвать. — МСЯ, гл. възвр 
Падамь, рухкамь, рухкамся, рутхся, рути- 
намся, рушася, събарммг^я, развалюися, по- 
валмися, катурммся, урванся, ор№с.1, кут- 
вамся, съсъювамся ; рушяться, раврушАть- 
ся, обрушяваться, обваливаться. 

Р^чканм*, с. ср. отъ ручкамь и ручваяся. 

Ручвш, с. м. мн. отъ ручевъ и ручекъ. 



Тамо видЬ старий д%до 1Ано, дЬ си 
сЬди, сладкьг ручки ручш. Силенъ па- 
ша дошьлъ, готвять му ручки и вечери. 

Р^чнуваиц гл. уч. отъ р/чид^. 

РУ^чиж., ешь, — н&лъ, гл. свр. отъ р^ч* 
камь. — 11ЖТЪ1Й, прич. стр. 

Ручекъ, с. м. Ручекъ. 

Руч1^Б, вшь, — Ч1алъ, гл. ср. 1) Гори съ 
иламъ1къ; руит^ь, пламти; плаиен^ть, пи- 
лАть. Огънь-тъ ручи. 2) Тек*, хлу|&. 
Вода-та ручщ тече много. Изъ чешмл^- 
шж ручшла бистра вода. 3) Издавамь си- 
ленъ, нъ глухъ гласъ ; рухтл, бухтж, бу- 
ча ; ивдав^ть шуиъ, шуиНть. РЬка-та 
ручи на бръзЪи тьг. Ручшло-то на гай- 
д/Н-Ш/К ручи. 

Ручшло, с ср. 1) Ручйло, бучило, бряцало 
на гайдА. 2) Свирка, направена отъ изря- 
зан* на вйтелъ кор& отъ врьбж и свата 
на тр&б* съ гайдуниц& на остръхи край. 

Ручюлце, ум. ср. отъ ручшло. 

Ручшль, гл. ср и д. 1) 1Амь ручекъ; об1Ьд- 
вамь; об^1дать. 2) 1Амь; -Ъсть. Ручшй, 
па тогава дойди. СЬдни да ручюмхь. 

Ручюню, с. ср. отъ ручшмь. 

РуЧШН1€, С. ср. отъ руЧ1^Б. 

*Рушветчилжкъ, с. м. Т. Зиманю, даваню 
рушветъ ; ваяточннчество. 

•Рушветчйт, с м. Който зима рушветъ ; 
взяточникъ. 

•Рушебтъ, с. м. Т. Паръ! или друго нЬчто, 
что ся дава Н'Ькому, за да направи н'Ьчто 
не сиорядъ законъ! тъ1 и както е нраво-то, 
а по В0Л1&-Т& на който го подкупува ; мъ1- 
то, иодкупъ ; ввятка. Ако мя не ще Гое- 
'подь, дкгволътъ рушветъ дава за мене. 

Рушен1«, с. ср. отъ р^шнк, и р^шнкся. 
Ручканю. 

Р^шка, с. ж. Руда овца, рудица. БЬла 
рушке, что си блЪешь въ тъмно нощк ? 

Рушкапь (да рушила, рушнуваиь), гл. д. 
ИнненадМно удрммь, бльсвамь о н-Ьчто из- 
дадеио. Рушн/ахъ го съ глав^-тл{ си. 
— мся, 1) гл. възвр. Удримся, бльсвамся 
изненад'Ьйно о н^^что издадено. Рушнмхся 
о горнию, прагъ, о рога на собл-тл^. 
Катю врьвЪхъ, не видЬхъ Стою,на, та 
ся рушнмхми, бль('.нАХмъ1Ся единъ о 
другъ. 2} Въ свр. видъ. Да ся спусн*. 
Рушнллася чюма, зела да мори много. 
3) гл. стр. Бъ1вамь рушнАТЪ. 

Рушкаию, с. ср. отъ р^шкань и руш- 
каяся. 

Рушвъ1й шиббй. Раст. АпНггктшш, ар- 
слановъ! уста, арсланчя, гура, дойкътнчя, 
зини-лаини, зМка, з1&пликъ, зурличкъ!, ку- 
ченца, таушанчя, устичя, филибилийчя, ибан- 
ско Цв1Бт1в; львбви уотА, дьвкно/стъ. 



Р;^на нед^лм 



93 



РъаЕДЙВЪ1Й 



Р^шна недЬлю. Нед^лм-та пр^дъ чиста 
недели, втора-та нед^ла пр^дъ смрницх ; 
рядовн& нед1&1Ш. 

Рушнувамь, гл. уч. отъ рушнл^. 

Рушнж, ешь, — н&аъ, гл. свр. отъ р;^ш- 
капь. — нжтъ1Й, прич. стр. 

Руш1Як) ишь, — шйлъ, гл. д. 1) Ручкамь. 
2) Разваламь постъ, разр'1^шавамь, миь 
блажно въ постенъ день ; раврЪшйть на 
сворбиное въ пбстнне днн. — ШБКСЯ, 
гл. стр. и възвр. Ручкамся. 

Рушмтъ, с м. Даръ, подаръкъ, бакшишь 
на момъкъ за сватбл-тл му. Като чюли, 
че владъгка-та ще ся жени, хората 
зели да му носять рушштъ за сват- 
бж-шж; кой овень, кой пую,къ. 

Ру1авъ1й, въ, ва, во, пр. Руевъ1Й. 

Рушнъ, с. м. МЬсяць Руенъ, Сеатемврий. 

Рци. Осьннадесято слово, осьннадесята буква 
въ БлъгарсЕА-ТА азбука, р; рци. 

Ръвамь и р^фаиь (да ръвна»), гл. д. Ка- 
самь Н1&ЧТ0 касъ по к&съ съ за6ъ1-тъ1 си ; 
ръвА. 

Р1ваню и ръфанм), с. ср. отъ ръвамь. 

Ръв^ню, с. ср. отъ ръвж. 

Ръвнувапь, гл. уч. отъ ръвнж. 

Р1впх, ешь, — нжлъ, гл. ед-кр. отъ ръв;|к. 
— иЛкТЪ1й, прич. стр. 

РъвЛ1, ешь, — вйлъ (да ръвнх, ръвнуваиь), 
гл. д. 1) ЬАмь н'Ьчто залъгъ по залъгь 
като го КАсамь съ за6ъ1 тъ1 си ; ръвамь ; 
кусйть. Рьве катю Циганчя ръженъ 
хлЪбъ. 2) Съ за6ъ1-тъ1 си направммь ра- 
НА на нЪчто, никому ; хапА ; к/сать, ку- 
саться. Ргве като кучя. Ръве като не- 
рЪзъ. Дегово-то кучя ръве. 3) Съ думъх 
бодА, докачшмь силно ; хапА ; кусать. Не 
го закачшй, да тя не ръвне съ нЬчто. 
— В1жся, 1) гл. възвр. РъвА себе-си ; ха- 
ПАСЯ. Направи го., да не ся ръвешь пос- 
лЪ. 2) гл. вз. Ръвемся едпнъ другь; ха- 
пемся ; вусаться. 3) Бодемся, докачгамъюя 
единъ другь съ думъ1; хапемся ; ку саться. 
Рбв/Кшсл като кучета 4) гл. възвр. 
Дрьж]Ася, борася, не ся подавань, не при- 
сташмь; не давйться, не соглашаться, не 
бь1ть поводлйвииъ. Ръвися, Голе, цар- 
ство ни е! 5) За чирва: крукаиь, г)уча. 
Ръвжтъ ми ся чирвата; ворчйтъ, бур- 
чйтъ, урчйтъ въ животБ, въ брюх-Ь. 6) 
гл. стр. Бъ1вамь ръванъ. 

Р1га, с. ж. Въ кляткА : ръга-та да го 
прЬпне ! 

Р'&гамь (р^гваиь, да ръгвл^, ръгяувамь), 
гл. д. 1) Съ н^что остро бутам ь ; бодА, 
муши, дупча, дупи, пъ1шкамь ръчкамь ; 
колдть. Не го ръгай, то само врьви. 2) 
Забождамь, побождамь въ нЬчто; втъхкамь, 



мупнА, ръчкамь, пъхамь, пъ1шкамь, въви- 
рамь, бодА, бучк, забучвамь; втнкйть, 
вонзать. Ръгнл го съ ножь въ срьдце-то. 
3) Втъ1камь, въвирамь, мупнА, бъкамь, пъ- 
хамь; всовать, всбвь1вать, ВПБ1рЯТЬ. Р^- 
плххъ го въ пазух;г>., скръ1хъ го. 4) гл. ср. 
Хода нагор'Ь надолу, скъ1тамся безъ работА ; 
митань, миткамЬ; шлшкамся, р']&хамся, р1^1А- 
ся, шьтамь, отлатА, ръюА, аскамь, 6лада, 
блАдак, бродА, гъ1НА, клапзмь, лутамся, 
лънамь, нуркамся; шляться, свит^ться, 
блудйть, слоняться. ДЪ си ръгалъ ? кад1Ь 
си ходилъ ? Да ръгашь поди хижь^ како 
прошлшкъ ! Пустъ останжлъ., та безъ 
стопанинъ ръгалъ! Огце ся не женщ 
нъ ръга тю сЬдшнкъг-тъг. 5) Минувамь, 
врьвкь прЪзъ нЬчто тпчяшкомь; спущамся, 
стрЪлкамся, жюгамь, затирвамся, затрьчьа- 
ванся ; брос&ться, устреиляться, брйзгать, 
уб'Ьгать. Рггиж да бЬга, трьти да б1Ьга. 

Дору мама портът да отворн, 

Пакъ кончя ся прЬзъ портъ! пр'Ьврьли, 

Та че ръгнх пр'Ьзъ широко поле. 

Че не мож1а глав& да му земе. П-Ьс. 

— ися, 1) гл. възвр. Ръгамь себе-си ; бо- 
дАся, мушася, дупчися, пъ1шкамся, ръч- 
камся ; колоться. 2) Въвирамся, втъткамся, 
мупиАся, бъкамся, пъхамся ; всдвиваться. 
Какво ся ръгашь изъ навалицА^-тж ? 3) 
гл. стр. Бъ1вамь ръганъ. 

Р1ган1е, с. ср. отъ ръгамь и р^гамся. 

Р^гваль, гл. мнкр. отъ р^гаиь. 

Ръгнувамь, гл. уч. отъ ръгнл^. 

Ръгнж., ешь, — нжлъ, гл. ед-кр. отъ ръ- 
гамь. — нжтъхй, тгрмч. стр. 

Р^гмвъхй, въ, ва, во, пр. Ръждивъ1Й, не- 
чистъ1Й. Всшкъгй день Мара гътздава, на 
Велидеиъ ръгчава. 

Ръжд4, с. ж. Черно окъ1сление, что става 
на н*кои металъ! отъ въздуха ; ръгм ; ржа, 
рхавина, ржавчнна. Изнгла го ръжда- 
та, ръждмсало много, та не е за работА. 
Хващамь ръждл, ръждшсвамь. Ч^исто 
сребро ръждж не хваща. Злапюто ръж- 
дж не хваща. Хвалба е ръжда. 

Ръжда е юло, майно-ле, 
Мои-тъ1 жлъти жлътици, 
Разн'Ьсомь дребнъ! дукатъ!, 
Кога Щ2, мале, да умр& 1 Шс. 

— 1Аде го ръжда-та, има н1Ьчто та го 

ИАЧИ ИЗВАТр'Ь, НЖЧИ ГО н1&ЕаКВа НЪ1СЛЬ, 

юде го н^Ькаква болесть. 
Ръжд^вица, с. ж. Назъванпе на ръждивА, 

ръждшсалА саб1А. 

ЬА отиди при бичакчию, 
Да източи сабьк ръшдавиц&, 
Девать годвнь не хван&та. Шс. 

Ръждйвъ1й, въ, ва, во, пр. Что има ръж- 



РьждАца 



94 



Р1сх 



дд, что е оокръ1тъ съ ръждд; ръгмвъ1Й, 
ръждмсалъ1Й, ърждирг|й ; ржйвий. Кур- 
диссмся ка11ю рьждивь пикрвъ. 

Иввадш сабик ръждивл^, 
Уплаша бабл страхлива. ПЬс. 

Ръжди ца, ум. ж. отъ ръждА. 

Ръжднчка, ум. ж. отъ ръжди ца. 

Ръждтеало, като с. с/р. М1&сто иокръ1то съ 
ръждА ; аархявнна. 

РЪжл,и)са]1Ь, гл. свр. отъ ръждтсваяь. 
Ръждмсальт, что има ръжд*; ръждивъ1Й ; 
8яржав'Ълий, н8оржйв'Ъль1й. 

Ръждтсвапь и ръждшсувапь (да ръж- 
дшсамь), гл ср. Добъ1вань ръжд^ь, хва- 
щамь ръжд<ь ; ржйв-Ьть, ваорж&вЪть, ор- 
жав-Ьть. ЖелЬзо-то е зело да ръждшсва 
— Ще ръждмса, казвать за ергенъ, что 
не ся жени, а сЬдн да 8астар1&е. 

Ръждшсванн) и ръжд шсу вай ю, с. ср. 
отъ ръждшсвань. 

Ръжевъ1й, въ, ва, во, пр Ръждаьъ1Й Ръ 
жевъг саби да мьгш. 

Ръжеи^къ, с. м. Ръжянъ 1л%Ьъ ; ръжениЕъ. 
Жюлимъ рьженакь. 

Ръж^ин), с. ср отъ ръж1^ся. 

Ръж^иець, ум. м. отъ ръжбиъ. Ръженчя 

Ръжен и иъ, с м. Ръженакъ. 

Ръженчя, ум. ср. отъ ръжянъ. Ръженець. 

Ръжбнъ, см. 1) Жед^зна аопата, съ кош- 
то рии;&ть огънь; ватра1ъ, кациш, кунку- 
ваака, ожегъ; бжегь, кочергй. Съ зла- 
V^енъ ся рьженъ подпира, копринени 
пелетг да сбере. Или па двамата конь, 
или на едного ргжень. 2) Жеа^зенъ, дрь 
вянъ арлтЪ; на който съ врьт'Ьн1е надъ 
огънь пек&ть натъ1килто на него иясо ; врь- 
гЬлъ, шишь, рожя ; вбртелъ. Мясень рь 
женъ. Рьженъ го рьгнмлъ прЬзъ срьд- 
це-то! 

И остръ рьженъ отс*че, 

Мясо-то на кебапъ да опече. Шс. 

3) Въ мн. ргжни: ар*чкъ1-тъ1, нрлтчкъ!- 
тъ1 на рикдд. 

Ръжнйна, с. ж. Ръжяна слана ; ръжяница. 

Ръжийц», с. ж. и ръжнйще, с. ср. Ръж- 
ни, ир1&чка на риклъь 

Ръжийчиъ1Й, — чьнъ и — ченъ, чна, чно, 
пр. Что има и ръжь. Ръжнично жипю. 
разм1^еио съ ръжь. 

Ръжь, с. ж. Раст. ^са1е сегеа1е и него- 
въ]й идодъ ; оржь, ържь ; рожь. Ие гази 
ли ти мечката ръжь-тм, не барай ъп. 
Жито евтиниъ91 не прави: да еж живи 
ръжь и папурь. Дащ Боже., дъждъ, да 
ся роди ръжь, да си купш ммжь! Рас- 
тохъ, растохъ дЬвойчински, поклоних- 
ся нееЬстинскъг, сЪкохл мя като роба^ 



вл-Ькохж мя като бульк, тлькохяи мя 
710 глав/К капю змииа ? Гат. — Рьжь. 

РъжЕ^, бшь, — жшлъ, гл. ср За конь : и:^ 
давамь особенъ гдасъ; вискамь, вища, цв|- 
л&; ржать. — же^бся, гл. възвр. 1) За 
кучя : издавамь срьдитъ гдасъ и ся зл>б>&; 
ръмж», рьнчшсн ; 117рч«1ть, ворчйть. Ку- 
чя -то ся ръже. 2} Злбася иЪкому, срь- 
дито ся кана да му наирав» и1^что доше ; 
ръмжи, рьнчася ; крнснться, скалиться 
на кого, Ръжеся капю кучя. Турцити 
ся ръжънть възъ Христиюнъг-тъг. 

Ръжяи^въ1й, въ, ва, во, пр. Ръжянева 
плЪва, отъ ръжяниц&. 

Рьжянйца, с. ж. Сдама, ид'Ьва отъ ръжь; 
ръжнинн, ръжянка. 

Ръжйнка, с. ж. Ръжяница. 

Ръжя110въ1Й, въ, ва, во, пр. Ръжянъ18. 
Рьжяново жито. 

Р'^жяиъ1й, иъ, на, но, пр. Что е отъ ръжь ; 
ръжяновъ1Й; ржаной, оржанбй. Ръжяно 
жипю, ръжь, Ръжяна слама, ръжяница, 
ръжнина. Ръжянъ хл-Ьбъ, ръженикъ. На 
ръжянъ хлЪбъ манджа е гладъ. 

Р'1ж1авъ]й, въ, ва, во, пр. Ръждивъ1Й, ър- 

Ж1аВЪ1Й. 

Р^мбулъ, с. м. Щрьбо гръня. ПрисмЬшл- 
ся кюпъ па ръмбулъ, кога ся погляд- 
М/Кл», дно-то му нЬма. 

Ръпж^, ншь, — жшлъ, гл. ср. 1) За куча: 
ръжкся, рьнчкся ; иурч^^ть, ворч^^ть, огрн* 
ааться. Кучя-то ръмжи. 2) Злбася н'Ь- 
кому, ръжасЯ; рьнчаеЯ; соаамся, ронамся; 
крйситься, скалиться ва кого, огрн- 
вйться. Ръмжу^ срЪщу нЪчпю, брьбрА. 
— ЖБКСЯ, гл. възвр. Ръмжа и въ 2-тъ1 
зьаменованша. 

Ръмжшнм), с. ср. отъ ръмж^ и ръи- 

ЗКККьСЯ* 

Р^сенн}, с. ср. отъ ръсЛк. Ръсенче съ свя- 
тен/К вода; водокроплен1е. 

Ръсова 6ъ1лка. Едно растение, съ което д1&- 
кувать пор'6зано. 

Ръсолшкъ, с. м. Ситенъ дъждъ. Да има- 
ше малко ръсолюкъ. 

Ръсъ, с. м. Русъ, шющткъ, прашець, раскъь 

Ръсж, ишь, — сйлъ, гл. ср. и д. 1) Ирьс- 
каиь съ ВОДА, съ нЬчго вид^аво; кропнть. 
РъсА съ вод.\. 2) Казвася за священннкъ, 
кога ходи да ръси съ свнтец& вод<& ; кро- 
пнть. Ще мине днесь попъ-тг да ръси. 3) 
За ситенъ дъждъ : рьма, росл^, прьскамь, 
вада сдабо ; кр<1аать, короснть. 4) Ио- 
съшвамь, носодшвамь съ нЪчто ситно. 2^- 
С/К съ пЬсъкъ. 5) Като врьва ирьскамь, 
разсъшвамь, изсъшвамь н1^что дребно ; с1Ьа. 
ДЪ е минмлъ, все е ръсулъ жито. 
— с&ся, гл. възвр. 1) Ръсл, прьскамь се- 



РьТЙН1в 



96 



Рг^кбнца 



бе>си съ ВОД& ии съ друго подобно ; кро> 
пяться. Да идемь да ся ръсимъ. 2) За 
н1^что дребно, ситно : съшлся, с1&ася, прьс- 
канся, изтрьшшмся, ронася. 3) гл. стр. 
Бъ1вамь ръсенъ. 

Рът6н1е, с. ср. отъ рътж. 

Рътъ, в. рьтъ. 

Рът^, йшь, — тнлъ (рътшваиь), гл. ср. и 
рътжся, гл. вгзвр. Ратл, ратАся ; рбстить. 

Гътюваяь, гл. мнкр. отъ рътж. Ратмвамь. 

Р1фаиь, вм. р^ваяь. 

Ръчкало, с. ср. ПрАТъ, дрьво, съ което 
ръчкать. 

Р^чкамь (да ръчнх, ръчнуваиь), гл. д. 
Ръгамь въ 1-то и 2-то знаменованим. 

Ръчкате, с. ср. отъ р^чкапь. Боденю, 
ръганю. 

Р4чвувамь, гл. уч. отъ ръчн;к. Ръгиувамь. 

Р'^чил;, ешь,— нжлъ, гл. ед-кр. отъ р^ч- 
камь. Да ръгн&. 

Ръшйнъ, вм. аршйнъ. 

Ръшненн), с. ср. отъ рЪШНБК. 

Ръшница, с. ж. ВодяницА само съ два ва- 
мъ1ка, врьтися, Еарася съ рАВ& ; медять 
съ неа брашно, соль и др ; рлченица. 

РъшнББ, ишь, — ннлъ, гл. д. Направмшь 
Н1&ЧТ0 да стане на ситно, натрсшшвамь на 
ситно; СИТН1&. 

Ръ1ба, с. ж. Животно, Я!ив1&е въ вод2^-тл, 
съ пера вм']&сто ноз'6 и Еръ1д1& ; н1&кои сл 
повръ1тъ1 съ дюспъ! ; риба. Ситна, дреб- 
на риба; иелузга, иелюзга. Рмба чорба; 
щербй. — Пече му рьгб/Гк на уста-та, 
млчи го. — Попова риба, ръ1ба СаИнх 
^оЪго, главанакъ, главангакъ, мавочь, гла 
вурець, попчя ; бнчекъ, подкаиеньщикъ. 
— Егюпсктя ръгбъг, циганскъг рмбът, мал- 
ко-то на жюбд;, докл^& не му с& израсли 
още крака; врьтокопанець, главистица, гла 
вулшкъ, главунмкъ, главочь, жибина, ко- 
пани, пайвутка, палагуньць, плъхуци, по- 
повъ1 лъжи чета, попадийка, пулеглавици, 
скрьдокопани, калугерици, мраморци, мрь- 
морци; головастикъ лягушечвнй. — Мал- 
ко вирчя дребна рплба. Вь голЬм;^ рЪ- 
кл голЪма и ръгба. ГолЪма риба въ 
малк;г1 водлк не сЪди (вь пльгткл водл 
не живЪе). Ръгба безъ вод,п и влъкг безъ 
горж не може да жив-Ье. Воняща риба 
магцеркл^ обьгчш. Ртпба-та отъ главна 
шж ся въвон-Ьва. ГолЪмата риба шде 
п6-малкл-тж. Риба безъ кости не бива. 
Риба стара бивали? Риба стара не 
бива — баба дЬда обичш. Риба и же- 
на не старЬьг,ть Риба не остарЪва, 
ала ся вьвонЪва. Не щЬла мачка прЬс- 
И/К рибм! Мачка рибл{ не ще, а за 
неш мустака си облизва. Бъхтися ка- 



то рибл брЬгь. ДвЬ риби ся пекжть 
на огънча, една другл си не хваи^ть 
еЪрА на м;^^ки^тx^. Ако го слушшшь, 
щеи/ь ловишь по море зайци, по горл 
ръгбл. Риба-та рекла : м, мя печи, до- 
дЬ ми побЬл-Ъупть добрЬ очи-ти, ча на- 
карвамь твои-ти да побЬлЪьг^ть БолЬ 
риба дЬлеиа, негли бради скуба ни. 
Лагилнгся како попь на рибж. Който 
има брадж, риб/а шде. Мокри гащи 
чад^мпь рибл^. Сухо дупя рибл не лови. 
Съ сухъ гжзъ риба не ся лови. Все, что 
е мало, е мило, само мала риба не е 
мила. Жьденъ е като рибл за водл. 
Ръгба-та още въ море-то, а ние ья ча- 
демъ. Още риба-та въ море-то, той 
точи 8/кбкг да юде. Още риба-та у мо- 
ре^то, турилъ тавл^-тл на огънча. Ри- 
ба-та въ морето, т/хва-та на оггнча. 
Рибата въ море-то, нъге турчами кот- 
ля-то. Рб1бм-тл{ въ рЬкл^-тл, тЬ й рЬ- 
жчжть лука. СвЪтъ-тъ чорба отъ риблх 
да ся стори, пакъ за васъ не ке оста- 
не. Сложни калугери и въ пятъкъ ри- 
бм юд^ть 

Ръ1бйрець, с. м. Птица ръхбарчя. 

Ръ1б4рка, с. ж. Жена, мома, кошто лови 
или продава ръ1бд. 

Ръхбйрнпца, с. ж. Дюкшнъ, д1&то продавать 
ръ1бл; рйбная лавка. 

Ръ1бйрскъ1й, ска, око, пр. отъ ръ1бйрь; 
рибацк1й, рнбач1й. Рибарский дюкчанъ, 
ръ1барница. 

Р'Ь1б4рчя, 1)ум ср. отъ ръ1барь. Момъкъ, 
младъ ръ1барь. 2) с ср. Лтица А1са(1о гз- 
ргс1а; алк1овъ, зниорбдокъ, иванокъ, ле- 
дешникъ. 3) Птица СгпсШх адлаНси^, 
гурле, клячка, подклякарь; водянйя оляп- 
ка, водяной вороб^й. 4) Птица Е^геИа 
^аггеИа, ръ1барець. 

Ръ1бйрь, с. м. 1) Който лови или продава 
ръ1бл ; рнбакъ. 2) Птица Е^геИа а1Ьа, 
креалъ. 3) Птица Агс1еа ригригеа. 4) Пти- 
ца 3(ета кгтпс1о, коклика, чмпъ 

Ръ1бн) 6ъ1Л1е. Единъ видъ ор^хъ!, съ които 

ТрОВЯТЬ рЪ1б&. 

Ръ1бевъ1й, въ, ва, во, пр Рмбий, ръ1би- 
НЪ1Й; рйб!й. 

Р'Ь1б^НЦв, ум. ср. ОТЪ рЪ1бЯ. 

Ръ1Г)ий, бш, бю, пр. ОТЪ рълба. Ръ1бевъ]й, 
ръ1бииъ1Й, ръ1бнъ1Й ; рйб1й. 

Ръ1бинъ1й, нъ, на, но, пр Что е отъ ръ1- 
б& ; ръ1бий, ръ1бевъ1Й ; рь1б1й. Рибина 
чорба. — Рибина коска, раст СарзеНа 
Ьиг$а раз1огг5, бабинъ! гиидъи б11да тр1^ва 
лютичя, овчмрска торбичка, спорка ; пасту- 
шья суика. 

Ръ1бица, с. ж 1) ум. отъ р'Б1ба: а) Мал- 



Рь^бнчва 



96 



Ръ^лва 



ка ръ1ба ; ръ1бя, ръ1бва. б) Малко н1&что 
ръ1бд. 2) Мясо-то покрай грьбиака на жа- 
вотиъ1; белъ ; хребтдвпя полос^^^ спйнка, 
фнлс'й. 3) Такова мясо посолено и изсуше- 
но на пастлрм.у; ; белъ ; соленяя н про- 
в-Бсняа спннка. — Ладнл^льг му рьхби- 
ци-ть\, боа и го крьстъ-тъ. 

Рибпчка, ум. ж. отъ рибица. 

Ръ1бка, ум. ж. отъ ръ1бА. Ръ1бица, ръ1бя. 

Ръхбникъ, с. м. Печена въ тав<ь ръ1ба съ 
орисъ, къ1село зеле, идв пакъ съ ор'Ьхъ1 ; 
ръ1бнМ1къ. Р^гбникь пек/ить на Се. Ни- 
кол;^. 

Ръ1бнЪ1Й, — бьнъ и — бенъ, бна, бно, пр. 
отъ риба. Ръ1бевъ1Й, ръ1бинъ1Й, ръ1бай ; 
рйбний. Рьгбньгй Се. Никола., праздникъ 
Св. Никола на 6-й Девемвриш. 

Ръхбтакъ, см. 1) Хл*бъ съ ръхбъ! из- 
вдтр1&; кулебака. 2) Ръхбвикъ. 

Ръ1бол6въ, с. м. Който дови ръ1б11 ; ръ1барь ; 
рнболбвъ. 

Ръ1б01адець, с. м. \Ъ\\щРапс1гоп каНаеШз. 

Ръ1бска чорб4. 1) Раст. Ре1го5еНпг1ш за- 
Нгтт, ръ1бм чорба, ръ1бт (кокоши) ме- 
рудии, магданозъ, майданозъ, петружелъ ; 
петрушЕа. 2) Раст. А^йкпзсиз сеге/оНит, 
керевизъ, кервизъ; кервель. 

Ръ1бскъ1й, ска, ско, "пр. Рьъбско плетете, 
рбгбсгсъг уплетена., съ коса, сплетена чакъ 
отъ челото. 

Ръ1бчя, ум. ср. отъ ръ1ба. Ръ1бя, ръ1бица, 
ръ1бка ; рибка. Дори не врьлишь рьгбчя., 
не хеащашь крапчя. 

Ръ1бй, ум. ср. отъ ръ1ба. Ръ1бчя. 

Ръ1б1аБЪ; с. м. Птица Мо{асг11а, говядарка, 
мрьдогАзица, мрьдулка, кондупашь, иенду- 
пашка, пиндопашка, иидипашка; пилепашка, 
стръчи-опашка, стръчичка, трясопашка; тря- 
сог/вка, г/вица, гжигблка. 

Ръ1б1а мерудйю. Раст. ръхбска чорба въ 
1-то знаменов. 

Ръ1бю чорЬ&. Раст. ръ1бска чорба въ 1-то 
знаменование. 

Ръ1гйло, с. об. Който говори всюкакво, что 
му дойде на умъ, и неприлично. 

Ръ1гаиь (рйгвамь, да рь1гл;к, рйгнуваиь), 
гл. ср. и д. 1) ВадА изъ устата си, что- 
то пмамь въ жел*дъка ; бльвамь, блювамь, 
поврьщамь ; блевать, рвать. 

ВеднАжь ръ1гнл сура ламш, 

Та и:фЪ1гв& 6'Ьло мд'Ько, 

Бфло илЪко, жлъто масло. ПЪс. 

2) Изкарвамь изъ устата си въздухъ изъ 
желАДъка ; уръ1гамся ; рнгйть, ригаться. 
— Ръиа. глупости., говори, приказва глу- 
пости. Доста си рьъгалъ глупости. 

Ръ1ган1е, с. ср. отъ ръ1гаиь. 

Ръ1гважь, гл. мн-кр. отъ ригамь. 



Р'йгнуваиь, гл. уч. отъ ръ1ГнЛк. 

Ръ1Г11Х, ешь, — нхлъ, гл. едкр. отъ ръь 
гапь; ригнуть. 

Ръ1дАи1е, с. ср. отъ ръ1д4нБ. 

Ръ1Д&нк, ешь, гл. ср. Плача съ хлъцанм; 
рид^ть. Единь ръгдае, другьш не хае. 
Едни играшть, други рьгдашть. 

Ръхеню, с. ср. отъ рЪ11К. 

Ръ1ЖДЪ1Й, дъ, да, до, и 

Ръ'1жий, авь, жш, хе, пр Жлъточервеш- 
кавъ1Й, кестециевъ1Й ; рь1х1й. Рагжш ко- 
са. Ръгждь чловЪкъ; рижйкъ. 

Ръшаиь (рйквамь, рйкнх, рйкнувамь), 
гл. ср. За животно : мукамь, мучиь, мъ1- 
чш, ревА ; рикйть, инчать, рев-вть, мор- 
котйть. Волъ рьгка. Вре магаря, ке рп- 
кашь отъ жшль. Зм-Ьй-ть зелъ да ръта 
толко силно, чпю цЪла-та аемю, ся 
трясЬла Внххл. рикали како нЬкои во- 
ловъг. Рь1кн;^ло магаря-тю, и стюрядъ 
ръгканк-пю му клалъ имя-то. Вьгка 
като магаря., кога рика. Рьгкало мага- 
ря, кой го слушча 1 Магаринпг у глаел- 
тж да му ръгкать! Краеа рьшн^ за 
теля то, менЪ текнлх за дЬтятю. 

Ръ1кан1е, с. ср. отъ рикамь. Реваню, му- 
ченю ; рь1къ. Со прьво арсланъ-ть сръг- 
каль силно и от» ръшаню-то негово 
вси-тъг жиеотинюл бтх/^ ся изплаши- 
ли. С^ще така било лоше чловЬкь 
гладенъ да чюе магарешко риканче. 

Ръ1к4чь, с. м. Животно Воз ЬиЬа1из, бъ1- 
волъ ; б^йволъ. 

Риквамь, гл. мп-кр. отъ ръпсамь, 

Ръ1кла, с. ж. Рукла, ритла, дрьвникъ; по- 
л-Бнница, костеръ. 

Ръшнувамь, гл. уч. отъ ръ1КНЛк. 

Ръ1ВН2Б, ешь, — нхлъ, гл. ед-кр. отъ ри- 
камь ; рь1кн]^ть. 

Ръ1лица, с. ж. Рудина на планинА, ру- 
бина, рудница. 

Стаите, стаите до два брата, 
Стадо въ1 ся урин&ло. 

По ПЛаВИНЪ! по рЪ1ЛИНЪ1, 

Безъ овч1аре, бевъ кучета. ПЪс. 

Ръ1лка, с. ж. 1) Зурла, дулица, муцка, му- 
цуна на животно ; ибрда, рмло, сурнА. 2) 
Джюка, джюна, жюка, жюна, бръла, брьна, 
устна, ГАба ; губа, брил]1, устЛ. И.на на 
горнч/и-тлх рилкл пмпчицм. Ла трудил 
женм ако ся сдебелшть рилкьг-ти, жен- 
ско гце роди. Хапала си долшл тм рил- 
«Г/К. Слънщ мя грЬшло, рилки ми под- 
горЬли. 3) Въ мн. ч. ръглки : долни-та 
чясть на носа около дупкъ1-тъ1 ; крила, ноз- 
дри, рьнкъ1, хрьнкъ!, шюпелкъ!, Арнкъ! ; 
вовдрй. 



РЪ1ЛНЪ1Й 



97 



Рьстъ 



Ръ1ЛНЪ1Йу — льнъ И — денЪ) лна, лноу пр. 

За гдстл растовитА гор&. 

Горо де силна и ръмна, 
Да знаешь, горо, да поинишь, 
Кога ся е ЬАнка приставала, 
Кога сама себл об'Ьсила! Шс. 

Ръ1СеНЮ, С. Ср. ОТЪ рЪ1СЛк. 

Ръ1С0ВЪ1й, въ, ва, во, 712». ОТЪ ръ1съ; 
рь[с1й. 

Ръ1СЪ, с. м. Животно 1^е/гх Ьупх; рнсь, 
островндъ, пардал^й. Оп% е се расово 
мясо вахранень, та е вьлг како ръ1сь. 

Ръ1СДк) ишь, — силъ, гл. ср. Митамь, мит- 
камь, шдюкамся, скъ1танся, шьтамь, отлатх, 
ръгамь, р1^хамся, р'Ьнся, аскамь, б12ьда1&, 
Ьллц,^, бродд, гъ1нл, Едапамь, 1утамся, дъ1- 
тамь, нуркамся ; шляться, скитаться, блу- 
днть, слонаться. Научися да рпси по 

ПЛ\7П1а. 

Рйтажь (рйтваиЬ) да рйтнх, рйтнуваиь), 
1) гл. ср. Шювр;^ съ крака-та си, иахамь 
крака; клоцамь, претаиь; барйхтаться, бол- 
тйть ногаии. 2) гл. д. Бдьскамь, удршмь, 
тъ1камь н']&что съ кракъ ; зипамь, кюшкань ; 
днхйть, толкг^ть, пирять. 3) За животно : 
Бдьскамь, удршмь, биа съ кракъ, дзипамь, 
зипамь, к1Йошкамь, клоцамь, кюшкамь, 
кошкаиь ; пинать, лягйть, лягйться, брь1- 
к|1ть, брь1каться. Конъ-ть ръгта; лбшадь 
бьется аадокъ. Всичко това пека рит- 
не съ д*сн/К-шл си ногм. 4) За пушкА, 
за пищовъ : като гръмн&, с1&пвамся, иоврь- 
щамся назадъ ; отдавйть, отбивать. Душ- 
ка-та рьгта; рузкье отдаетъ, отбнваетъ. 
5) Ииамь н'Ьчто за додне, за ничто, та не 
ЩА да го знаш ; ирЪзирань, не зачитаиь 
не брои, не тача; преаирать. Рьгтамь 
тор6л{ съ грошевъг^ на Стамболъ еж сг 
кошеви. — ися, 1) гл. вз. Удрмимся 
едвнъ другъ съ кракъ; дзипамъхся, зипа- 
мъюя ; дерелягаться. 2) гл. стр. Бъ1вамь 
ръ1тцлтъ. 3) гл. вьзвр. Вр' гамь ся настра- 
на ОТЪ н1^чтО; отскоквамь, иоб1&гвамь. Ма- 
ма-та ся ръгтнл^ла отъ него, побЬгн&да. 
— Р1итнА1{лъ си честь тл., потъ1ки&1Ъ си 
честь-тА, потъпка1ъ си кжсмета, не ся въз- 
ползувадъ, когато му ся ир'Ьдставилъ сду- 
чмй, когато бъио вр1Ьмя. — Работата 
ргятк/К назадъ, удари назадъ, убрькася, 
тръгнл 31*, не отива вяче добр*. — Мль- 
чи като да го е ритня^ло теля въ ус- 
та-та. Да тя рита чловЪкъ, та не 
босъ Циганинъ. Да мя риташе конь, 
не щчаше да мя е мдъ, а то мя рита 
краставо магаря. Лтове-ти ся ритхгть, 
магарета-та тяглять (умирать). ДвЪ 
магаретл ся ритать въ чюждь оборъ. 
Не ми стига кахлръ-ть^ а мя ръгтнл 



и катлръ-тг. 1^птнл крава-та млЬко- 
то. Ни ся води, ни ся кара : ако го 
водигиь, хапе, ако го карашь, рита. Из- 
тъкахъ си платно -то да ти ръгтамь 
разбою, (ритамь ти кроеното). 

Рштаню, с. ср. ОТЪ ръ1та1[ь. Ръхтаница 

Ръ1таница, с. ж. 1) Ръхтаню 2) Ръ1тникъ. 

Ръ1твамь, гл. мн-кр. отъ ритамь. 

Ръ1тлйвъ1й, въ, ва, во, пр. Что ръ1та. Рит- 
лива кобила. 

Ръ1тнй-вап^. Една игра, въ които д1&ца-та 
ръ1тать единъ другъ1ну штакъ1-тъ1 си; 
ръ1тъ-кацА. 

Ръ1тнйвъ, с. м. И ръ1тцйца, с. ж. Ударъ 
съ кракъ ; ръ1таница, дзинаница, дзипнш, 
зипнш, текне; пинбкъ. Да му дамь единъ 
ритникь. 

Ръ1тнувамь, гл. уч. отъ ръ1ТНЛк. 

РтатнЛк, ешь, — нжлъ, гл. ед-кр. отъ ръ1- 
таиь. — н&тъ1й) прич. стр. 

Ръ1ТЪ, с. м. в. ритъ. 

Ръ1тъ-кйпл1. Игра ръ1тни-капА. 

Ръ1НБ, ешь, рнлъ, гл. д. 1) Ровл, копак; 
рь1ть. Единъ пЪтелъ си рилъ на смет- 
лище-то Волъ рие, задь роговити му 
пада. 2) Заръ1вамь, заровшнь, заравимь, 
пр1Ьткамь. Ръ1ТЪ1й, прич. стр. 

Рьдбвва, с. ж. Раст, Каркапиз хаНуих и 
неговъ1Й корень; рапонъ, рипанш, р1&па, 
руна, прозупла, трунка, трупка, трупъ, лр- 
дъква, лрдоква; р'бдька. Скуби рьдоквл- 
шж отъ корень, 

Рьз^ива, с. ж. Растение ризя въ 3-то зна- 
менование. 

Рьмежлткъ, с. м Ситенъ дъждъ, что само 
рьни ; рьмож1Шкъ. 

Р^шелъ, с. м. Растение и'Ькакво. 

Рьмкань, гл. ср. Рьма, рьмтА, рос&. Си- 
тенъ дъждець рьмка. 

РьшожлшБЪ, с. м. Дъждъ рьмеж11акъ. 

Рьибиъ, с. м. Раст. рамонт. 

Рьмтл;, йшь, — т^лъ, и 

Рьм1^, вшь, — и^лъ, гл. ср. За дъждъ, за 
снЬгъ : вала тихо и много ситно ; росА, 
ръсд, прьшера, ремава, риМнава ; моро- 
снть, крйпать. 

Рьиза, с. ж. Ряса на дрьво. 

Рьикапь, гл. ср. Рьнча, рьнчася. 

Р^нвъ1, в. ж. мн Ръика въ 3-то знамен. ; 
хрьнкъ!. 

Рьич!^, йшь, — чшлъ, гл. ср. Ръмжа. 
— ч]^ся, гл. възвр. Ръмжася. Рьнчися 
като кучя. 

Рьичшию, с. ср. отъ рьич1^. 

Рьполйвъ1й, въ, ва, во, пр. Что има рь- 
полшци. Рьполивъ пжть. 

Рьполшвъ, с. м. Изсъхнала топка кадь. 

Рьстъ, с. м. Въ1С0Ч1на на чд10В'1^ка и1и на 



Р1тець 



98 



Р^ВБ 



пвотно; растъ, врьсть, възрастъ, взрастъ, 
боМ ; ростъ. С]гЬдень рьсть чловЬкь ; сред- 
нйго рдста. 

]Чтецъ, ум. м. отъ рьтъ. Рьтчя, рьтдннка. 

Рьтлйна, с. ж. Рьтъ. 

Рьтлйнка, ум. ж. отъ рьтлйна. Рьтець. 

Р^тчя, ум. ср. отъ рьтъ. Рьтець, рьтлйнка. 

Рьтъ, с. м. Ридъ, ридина, ритъ, врьхъ, мо- 
гьиа, иъмъ, хрьтъ, рьтлйна, хратъ, чюка, 
чюканъ, баиръ ; 6^т6ръу холиъ, прнгб- 
ровъ, гори, пнкъ. 

Рьшет&рва, с. ж. Комто нрави и продава 
рьшета ; р1Ьшетарка. И рьшетарка жж- 
жм си трьговець направш. 

Рьшетйрсвъ1Й, ска, ско, пр. отъ рьше- 
т&рь. Р'1^шетарскъ1М.— свъ1, нар. Като рь- 
шетарь. 

Рьшет&рчя, ум. ср. Малъкъ, младъ рьше- 
тарь ; р1Бшетарчя. 

Рьшет&рь и рьшет&ринъ, с. м. Който пра- 
ви и продава рьшета, объ1кновенно Цига- 
нинъ; р'Ьшетарь. 

Рьш^ва, с. ж. 1) Раст. СагИпа асаиНз, 
р-Ьшетка, лугочка, трьнова гулим, шеремет- 
ка, дива зелка; кол10чннкъ, пухйвникъ 
бевстеббльннй. 2) Сл&дъ, надупченъ съ 
налкъ! дупкъ! за пр1&ц1Бждан1е; р1^швтка; 
решетка. Направи го на рьгиеткл, на- 
дупчи го много. 

Рьш^О, с. ср. Направа отъ лубъ и изоп- 
ната на него кож}а за дъно съ много дуп- 
къ1 по неа за пр'Ьс1^ван1е жито и др. п. ; 
р1&шето ; решето. ОтсЬхмгг го съ рьгието. 
— М рьгието срьдг^ има, и трьп'Ьние-то 
■ма край, и кроткъ1Й тъ може да ся щоса. 
II рьгието срьдце има: настъпи го на 
луба, ще тя удари по колЪното. — Ми- 
нллг е прЬвг ръгието, много е видЪлъ, 
много е тяглилъ, много е изпъ1талъ, всичко 
е пр^Ькаралъ, та ся е калилъ, та знае мно- 
го ; минллъ е прЪзъ огънь и вод;& ; онъ 
прошелъ сквоаь огбнь и вбду. — На- 
дувася като патя вг рьгиетю, голЪмъхся, 
перчися напраздно. — Направихь го на 
рьгието, на рьшетвл^, надупчихъ го, издуп- 
чихъ го много ; ивр'Ьшетйть. — Врьтиля 
като водж у рьгието Ново рьгието, дЬ 
да тя закачимь? Кргге слънце въ рь- 
гието. Носи въ рьгието водж за жьд- 
юя-ти. Ще носи съ рьгиета водл. Съ 
вг1лг1 ор/Ьхъг и съ рьгието водж щл носл 
на сватбж-т;^ ти. 

На брод'Ь1а <гкди бродница, 
Бродница сл'Ьпа сл'Ъпица, 
Оъсъ кракъ е бродът аапркла, 
Въ рьшето събрала 8В'Ь8дъ1-'гь1, 
Въ скута си агЬсяць снимаше. Шс. 

Рьш^тце, ум. ср. отъ рьш^о. 



Рьшбтчица, ум. ж. отъ рьш^тва. 
Р']&дихелъ, с. ж. 1) РЪдко ненабито платно; 

р-Ьднйна. 2) Р1&дка, водшва чорба. 
Р'Бдичкъ1Й, — чькь, чка, чко, пр. смякч. 

отъ Р'КДКЪ1Й. 

Р'Кдкоиь, нар. РЬдко пати, нечясто ; р*дчв, 
р'Ьдчпжц р'Ьдко. 

Чястомь да ея напявамъ!, 
РЪдвонь да ся цЪлавамъь Ще, 

Р^^двопр^ста асен&. Жена, что подадва, 
мрьдлива жена; раздавачка. 

Р'Кдкъ1Й, — дъвъ, дка, дко, пр. 1) Что ся 
намира неблизо единъ до другъ, что е на 
пб-гол'Ьмо разстомние откаквото объ1кно- 
вено; неглстъ1Й, нечястъ1Й; р1дк1й РЬдка 
гора. 2) За тъкань : нвглстъ1Й, ненабитъ1Й, 
нетъканъ1Й набито. РЬдко платно; р^дкое 
полотнб. 3) За цв'Ьта на цв'Ьт)е : иекъ1- 
честъ]й, за6истъ1Й, еднорядъ1Й, пулмкъ, 
рохавъ1Й, галАнъ-катъ. РЬдъкъ гиибой. 4) 
За роинъ! т1Уа : негАстъ1Й, нцчястъ1Й, ка- 
Ш1авъ1Й, вод1авъ1Й ; аБкдк1й. РЬдко млЬ- 
ко, водмво. Въ рЬдкл каль (въ рЬдко 
гоено) камъгкъ не врьлмй, да тя, не на- 
пръска. — дко, нар. 1) Неблизо, неаабли- 
30 единъ до другъ, негАсто, нечясто; р«д- 
ко. Много рЬдко г&г посади. 2) Не чясто 
ПАТИ, не много пати, СвГЪ1СЬ-Т0ГЪ1СЬ ; р']&д- 

комц р'Ьдче, рЪдчижь; р^дко. РЬдко ся 
виждами. Кошто мома много пЬе, рЬд- 
ко сЪе. РЬдко^ Радко, че да е сладко. 

РФдче и р'Кдчижь, нар. Р^^дкомь, р'Ьдко; 
рфдко. 

Р:Кжница, с. ср. мн. в. рбжница. 

Р11ЖНК, ешъ, р-Ьвйхъ (р^ввамь, да р-^внх, 
р^знуваиь), гл. д. 1) За ножь, за сЬчиво: 
остъръ сьнь, та с1&ка, та д'Ьлань лесно ; 
рфвать. Ножь-тъ рЪже. 2) Съ ножь, съ 
сЬчиво с1&КА, дЪла на чясти ; р'б8ать. РЬ- 
жш хлЪбъ, мясо ; р/шать. 3) Подкастрю- 
вамь, подрЪзвамь лозе, лоза ; крои. Оти 
дохл да рЬжчхть лозю-та. 4) Раим** 
тамц разврьгамь, разврьлшмь, разр'Ьзвамь 
порЪзъ, данъкъ, паръ], да знае всшкой, ка- 
кво му ся пада да плаща. РЬжш вергиш; 
распрЪдЪлйть пбдать. 

Събрали ми ся, набрали 

Кметове и чорбаджии, 

Тяакд вергии да рЪжькть, 

Да р'Ьш&ть още да пишикть. Ше. 

5) За вино и другъ! пити» : щипа по язъ1- 
ка и гръло-то, кога ся ииа ; бить бстрнмъ 
на вкусъ, щнпйть. Вино-то рЬжс. 6) За 
в1^тръ : в^к сухо и студено, та прав» ли- 
це-то члов*ку да изирьхне; брьснА. ВЪ- 
тьрътъ рЬже. 7) Зачитамь, почитамь, 
имамь за нЪчто ; брьснА, хай». Кой тя рЬ- 
же, вой тя брьсне, кой тя хае ! — жнкся, 



Р^З! 



99 



Т^ч&ъйтай 



гл. вьзвр. и стр. Р'Ьж1& себе-си, бъ1вамь р1^- 
занъ. — РЬже като тръюнъ, за ножь, 
кога не р1Ьже. — РЬжшть като кучеш- 
ки 8л>6и, за ножици, что не рЪжать. — 
ПрЬсно сьгрене като хлЪбъ рЬже. РЬже 
го катю прЬсно сьгрене. Който си рЬже 
ноктк-тю вь недЪлш, здравк-то си рЬже. 

Р:Кза, с. ж. Ж1Ътникаво вещество като ждъ- 
тъка на пр'1&иечено мбце, нанирася въ жлъч- 
иъ1Й м1&хуръ на н1^кои воловъ!, съ него ся 
запоювать жлътеничювъ! люд1е и оним, 
които 6ъ1вать натисканъ! отъ мор&. 

РФзанЮ) с. ср. отъ р'КЖББ. 

Р'Ь'8аиъ1Й, нъ, на, но, прич. стр. отъ р^- 
жвк. Надъ когото е извършенъ обрядъ об- 
р'Ьзание. 

Р'Ьз&чь, с. м. Който ходн да р'Ьжв лозт. 

Отд-ЬгЬла пр'Ьперуга 
Отъ орачш на орачха, 
Отъ копачт на копачю, 
Отъ р'Ьзач1а на рЪзачш. П-Ье. 

Р^звамь, гл. мн-кр. отъ р^^жнк. 
Р^зенчя и р^зьнчя, ум. ср. отъ рКзенъ. 

Р-Ьзня. 

Р:&зенъ и рЪзьнъ, р^знове, с. ж. Отр'Ь- 
занъ к&съ хл^^бъ, иясо, овощие и проч. ; 
крьшенка, фиди1а ; отр'б8аннь1й вусокъ, 
р1$8ень. 

Р^^зка, с. ж. 1) Б']^д1&гъ, рлбъ на н']&что, 
дЪто е р'Ьзи&то ; надрФзъ, рубецъ. 2) Тяг- 
лена съ н'Ьчто остро длъга р']^зка; чрьта, 
Чйзиш ; черта, лйн1я, калевка. Тяглоя 
рЬзклк; калевйть. Тяглихъ едмж р^зкл. 
3) Разценка. 

Р'Кзкъ1й, — въкъ, 8ка, 8К0, пр. Что р']&же ; 
р1^ждивъ1Й ; р'Б8к1й, острий. РЪзко вино, 
что ся е вр']&зн&ло, та р']^же, като ся пие. 

Р'Ьзлйвъ1й, ВЪ, ва, во, пр. РЬзкъхй. РЬз- 
лива боза. Сладка^ рЬзлива — главл нгг 
разбива, въжать бозаджии-тъ1 изъ патм, 
кога продавать бозл. 

Р^Ьзнакъ, с. м. РЬзко вино, что е зею да 
къши и р']&же. 

Р'&зцувамь, гл. уч. отъ рЪзнж. 

Р^^зиЛк, ешь, — нхлъ, гл. ед кр. отъ р^жнБ. 
— зн;ктъ1й, прич. стр. 

Р'^ця, ум. ср. отъ р^зенъ. Р1Ьзенчя. Ед- 
но рЪзня шблъкл. 

Р'Ьзчица, ум. ж. отъ ръзка. 

Р'|1зъ, с. м. Ножь на рало за р1Ьзан1е ц1^й- 
НА ; чирясло, чрьтало ; р-Ьзакъ. 

Рйзьнъ, р-Бзнове, с. м. Р1Ьзенъ. 

РЬкй,, с. ж. Водъ1, что ся сливать отъ раз- 
нъ1 утоци и текАть въ едно. та ся вли- 
вать въ пб-гол'ЬмА вода или въ море ; р*- 
ка. Отиде на рЪк/атж на бЪлшнкл-тж 
платно да бЬли. Да е сь ржклтл, че 
ако ще бьг и отъ рЬкж-тл^. Тиха-та 



рЬка носи кладкг-тьг. Всюкога рЬка-та 
пьнюжкъг не носи. Въ гол-блеж-шж рЬк». 
голЪма и риба. 1Ака рЬка съ потщи. 
На еднж рЬк». си прали дрЬхъгти. Отъ 
едн//1 рЪкл1 всичкът сеЬтъ водж пие. Да 
тя прЬведе прЬзъ рЬк;^ и да ти не да- 
де водж да пиегиь! Да го отнесе мет- 
ната рЬка! Кошто ргЬка е плъна съ 
трънче, гази ли ся'? 

Р^къ1та, с. ж. Растение ракъхта. 

Р']^Б^товъ1й, въ, ва, во, пр. отъ р^^въ!- 
та. Ракъ1товъ1Й, 

1А плавай, плавай, Дафин ке, 

Дано св накрай ивплавашь. 

Мана ти да тя извади. 

— Не И0Ж1&, иаио, не ножш, 

Че ми ся коса ааплела 

У р'Ькъ1тово коренье. 11-Ьс. 

Р']&въща и р'1&въ1чва, ум. ж. отъ р^Ьв^. 

Р^па, с. ж. Растение рьдоква. Черна рЬпа, 
раст. Каркапиз хаНгтз пг^ег. ВЪла рЪ- 
па, Каркапи8 заНуиз а1Ьи5. Мигарь щл 
му сЬш. рЪп/а на дьно-то, н1&ма да му 
пр']&дъ1рвамь изтьнко. Колко е пд-нарЬдко 
рЬпа-та, толкова пд-мдро расте. На 
котя рЬпа, на жшбж хрьзулка. 

Р^пица и репичка, 1) ум. ж. отъ р^па. 
2) с. ж. Рапица. 

Р^пкъ!, с. ж. мн Раст. НеНаШкиз 1иЬе- 
гозиз и неговъ1Й корень като плодъ; гу- 
ли1а, гулкъ1, дивъ1 юблъкъ!, зиинъ1, зем- 
нъ1 мблъкъ!, каракушкъ!, коч}аии, чмлга- 
ни, ниалгани, лрдоквъ! ; б/лва, зеиланйя 
груши. 

РЙп^й, с. м. Раст. трьнь Ьарра ша]ог, 
бутракъ, лопушь, л']&пка, чичка, чичекъ; 
лап^хъ, лапушнивъ, репейвикъ, реп^й- 
нншннкъ. ЗалЪпился за него като 
рЬпЪй. 

Р^саню, с. ср. отъ р'Кш1я; и р^^шнкся. 

Р^Ьсж, ишь, — силъ, гл. д. РЬшмвамь. Бю,- 
ше рЬсилъ живота си и нЪмалъ ни,етъ 
да ся избави отъ това силно море. 
— сл^ся, гл. вьзвр. РЬшмвамся. Да ся 
рЬсять още три-четьгре глухци и ста- 
вори да пойдять до него да видять, да 
ли вистинл ся покаюль. 

Р'Кхавъ1Й, въ, ва, во, пр. Рошшвъ1Й, р1^х- 
кавъ1Й. РЬхова коса, рошива. РЬхавъ бо- 
дилъ, растение. 

Р^Кхашся, гл. об. Лутамея, скъ1тамся, ръ- 
гамь, ръ1С2&. 

РЬхаин), с. ср. отъ р-Кхапся. Лутаню, скъх- 
тан1е, ръ1сан1е. 

Р:Кхкъ1Й, — хъкъ, хка, хко, пр. Р^Ьхавъхй. 
РЬхка коса. 

РКчба, с. ж. РЬчь, дума, р1Ьчка ; слдво. 

Р'Ьчевйтъ1й, тъ, та, то, пр. Който знае, 



Ркчбннз 



100 



Рхбъ 



ноже да говорн добрЪ, мадко ; р%чйстий, 
краояор'Ьчйвь1й. Ако не е 'рЬчввито, то 
е гласовито^ казвать на пр11си'Ьхъ за ма- 
гаря. 

Да кн въ1кнешь еднх п-Ъснд 
РЪчеватА, гласовит2ь : 
Гласовата въ сжве небе, 
Речевата по всш аеаьк. П%с, 

Р^Ьчбню, с, ср. КоМто е нарвченъ, опрЬд*- 
денъ за н^^кок да го зеие ; наречникъ, кер- 
досн1Къ; с/жений. ДЬто падме аблгка, 
тамь е мойто рЬчете. 

Р'Ьчйца, ум. ж. отъ р']&Б&. Р^^къща, р'6чка. 

Р^чва, с ж. 1) Р*чь, рЬчба, дума, сборъ, 
лафъ; слбво. 2) Б^&со изречение, к&сичка 
мъ1сдь, които народъ-тъ чясто казва за 
поучение : пословица ; поговбрка. 

Р'КчкДу ум. ж. отъ рг]^Б4. Р:Ькъ1ца, р1^чица. 

РКчникъ, с. м. М^сто, д^то е текла рЬка, 
та земт-та е нанесена и п1&съчива. 

Р'Кчникъ, с. м. Книга, въ които думъьтъ! 
на единъ народъ, на едн^^ наукл, с&. съ- 
бранъ1, наряденъ! по азбучнъна рядъ и из 
тлъкуванъ!; словйрь, лексикбнъ. 

РЖч11Ъ1Й, — чьнъ и — ченъ, чна, чно, пр. 
отъ р'Ьв&; р'Ьчн6й. РЬчна вода, ялл1ат, 
иде отъ р'1&к&. — РЬченъ кефалъ^ ръ1ба 
ЗдиаНиз серка1и5, бЬлевица, кл^нъ, ско- 
беръ. 

Р4чь, р'Бчн, с. ж. и р^^чь, р^чеве, с. м. 
Дума, р*чка, рЬчба, сборъ, лафъ; слбво. 
Имамь рЬчь да ти казвамь. 

Откакъ ся Мнка родила, 
Мама си р'Ьчь не врьн&ла Шс, 

Имань дума да й дунамь, 

Да й кажш два р'Ьчевъ1. Шс. 

— Врьщамь рЬчь нЪкому^ врьщамь му 
думж, отговарммь му противно, поврьщамь, 
отказвамь ; вовражать, протнвор^чнть, пре- 
кослбвить. — МЬтамь р-Ьчь: а) Подврь- 
гамь думъ1, отдалечь докарвамь на умъ, 
казвамь да ся сЬтять, подсЬщамь, напом- 
н>амь ; наиекйть. б) М'Ьтамь думъ1, вад& 
дунъ1 н'Ькому, казвамь за него и1^что, кое- 
то той не е направилъ ; сплетннчать на 
когб. 

Ивану сл. р^чь мЪтн&ли, 

БЪдд го сл. ваб'Ьдвли: 

Дъ е хватвлъ Турск& мом& 

И напсувалъ Турскд иайкд. Шс. 

Блага-та рЬчь желЪзтг врата отварм. 
Добра-та рЬчь иде надалечь, а лошча- 
та още пднадалечь. Връзъ конь ся сти- 
га, а брьза-тл рЬчь не може. 1^Ьчь-та 
не е брЬмя. РЬчь ивъ уста, а камигкг 
на рл,кл. 

Р^ШеНН), С. ср. отъ Р'КШНБ и р11ШНБСЯ. 

Р'Ьсан1е. 



РЪшет&рва, р'Ьшет&рц в. рьшет&ршц 
рьшетДрь. 

РЬшетбтс, с. ср. отъ р'Ьшетж* 

Р'Ьш^тка, с. ж. 1) Стовна съ рьшетк* на 
гръло-то си. 2) Растение рьшетка. 

Р*ш6то, с. ср. Рьшето. Земюта е нарЬ- 
шето, не бъ1ва да ся ходи поср'Ьдь нощь. 
ДоклЬ рЬшето то е ново, чюдимся, дЬ 
да го закачимъ, а кога поувехтЪе, аа- 
врьгами го задъ врата-та. 

Р'Ьшетж, ншь, — тйлъ, гл. д. СЪа нЪчто 
пр'Ьзъ рьшето. 

РКшнъ1й) — шьнъ и — шенъ, шна, шно, 
пр. Рошмвъ1Й р1^хавъ1Й. Не рЬши рЬги- 
пь1 пашкулът, не ся плети. 

Р^^ШНБ; ишь, рЪсйхъ, гл. д. Прскарваиь 
гребенъ щЪгъ косл или прЪзъ друго нЪчто 
да № оправа ; чеша, чешлк ; чесйть. 
— ШНБСЯ, гл. вгзвр. Оправммь коса-та 
си съ гребенъ ; чешкся, чешлася ; чесаться. 
ПлЪнг ся плЬни, баба ся рЬши. 

Р']ЬшЕ^Б, ншь, — шйлъ, гл. свр. отъ р'Ьш1А- 
вапь. Да р^сх: — ш6иъ1й, прич. стр. 

Р^шшваиь (да рЪшск), гл. д. I) Наряж- 
дамь, отряждамь, отсичммь, пр'Ьсич1амь, от- 
бивамь ; полагать, опредЪлать^ рЪшать. 
2) 11р1^жшлвамь н1&что, отписвамся отъ н1&- 
что, имамь го за загубено; рЬсл. — мся, 
гл възвр. См'Ь1&, посягамь да направа н1&- 
что ; дрьзаш, р'ЬсАСя; сиЪть, оси^ивать- 
ся, дерзйтЬ) р%шйться. 

Р'Ьш1ав}1Н1е, с. ср. отъ р^Ьшшваяь и р*]^- 
шювался. 

Р']^нкся, ешся, р'$1ался, гл. о6. Р1^хамся, 
ръ1сл, лутамся, скъ1тамся, ръгань, вЪася, 
разв1&йвамся ; шлаться, скитйться, сло- 
вяться, блудйть. РЬг^тля по Бейоглу. 
РЪшшеся по булварьг-тьг въ Дарижь. 

Т'^швщ с. ср. отъ рКнкся. 

Р^кб&тмй, тъ, та, то, пр. Что е съ рлбо- 
въ1, что има р&бовъ! ; чарклим; вубчйтий. 

Р^кб^жь, с, м. 1) Ржбен1е. 2) Межда, ме- 
жм, помежда, граница, крайнина, краище, 
отаръ, пр'Ьд'Ьлъ, слогъ, слндръ ; граница, 
иежй, пред'6лъ, рубеавъ. 

Ржбенм), с. ср. отъ ржбвБ. Рлбежь. 

Рл^бець, ум. м. и рл^бчя, ум. ср. отъ 
р^кбъ. 

Ржбушва, с. ж. Рдбъ въ 5-то знамено- 
вание. 

Рл^бъ, с. м. 1) Шивъ, край на др1^хх, на 
н1^что пордбенъ, обшатъ отгор'Ь ; руб^ць. 
Ржбове-ти на сукмана ся оли.чах;^^. 2) 
Издаденъ! като з&бъ1 чясти въ краища-та 
на парж, на кол1^о, или на друго н'Ьчто ; 
злбъ, злбець, чаркъ ; вуб^цъ, аубчякъ. 
Ржбг на монета ; гуртъ. 3) Остръ! краи- 
ща на и1&что отъ дв1^ стЪнъ! ; ребрб. 4) 



РжбНБ 



101 



Рл^бА 



На рьтъ, на брьдо острина-та, гор* бъио- 

то. Р/к&ь на рьтъ. 5) РЬзка, б'Ьл*гъ отъ 

и1&что ; ржбушка ; рубецъ, надр-Баъ. 6) 

Жеискъ1Й станъ за тъкана. 
Р^бнБ, ншь, — бнлъ, гл. д Обшивамь краи- 

ща-та на др'Ьх&, на П1атъ за да не ся ни- 

щять ; рубнть, отор{1чнвать. 
Ржг&ББ, ешь, — гйлъ и — гашлъ, гл. д. Ру- 

гак, въ1камь възъ н'Ького съ непридвчнъ! 

думъ! ; ругать, 
Ржж№, с. ср. Орляне, орлжие, оружие, пу- 

сатъ ; оруж1е. 

Ставка си кос& отрЪза, 
Наложи калпакъ босанскъ1Й, 
Обр&жи р2Ж1е бащино, 
Б'Ьлъ1К1 байршкъ понесе, 
Седскъ1-тъ1 момци поведе, 
Че гъ1 на войска заведе. Ше. 

*Рд13лйш, пр. неизм. Т. Честенъ, поче- 
тенъ, сой, лрзлим. 

*Тлгъ, с. м. Т. Честь, честность. 

Рл^бА, де. рхц-Ь, мн. рхки, с. ж 1) Чи^шъ 
на чдов1Ьшко-то т^о отъ рамо-то до врьха 
на прьспе-то ; рувй. Изтрьпнл^ ми рл*- 
ката. Измрьзнлхл ми рщЪ-т^. Пле- 
щл рщЪ ; бнть въ ладбши. 2) Грьсть, 
грьща, грьщь, првгрьща^ стиска, кривачю, 
жьмка, рлкатва, шьпа, шяка; горсть. 3) 
Начинъ-тъ, по който пише воакой единъ ; 
перо ; пбчеркъ, пнсьиб, перо. Има ху- 
бавл{ рл^клх, пише хубаво. Това писмо 
не е негова ржка. 4) Начинъ-тъ, бръзи- 
на-та, съ кошто всмкой врьши н']&что. Тяж- 
км рлка, лека рх>ка. На брьзл р»кл 
го направихъ. 5) Подожение то, въ което 
чов1&къ ся намира отъ-камъ имотъ ; состоя* 
н1е. Ср-Ьднш рмса хора, не много бога- 
ти, еснафъ. 6) Рядъ-тъ, п&ть-тъ, по който 
е врьшено н1^что ; сеферъ Втора рлка 
копань, втора коиань. ЗасЬчахмьг пръвм- 
тл ржкл оть пролЪтньгтъг сЬитби. 7) 
мн. ч. ржцЬ. Работници, души. Малко 
рмцЪ не хващать 8) Двой, чета, рала, 
чифтове ; пари. Толкова ржц-Ь толкова 
чифтове. 9) Раст. ОргтНа гпи^апз, арап- 
ска смоква, арапскъ1Й язъ]къ, доиатъ!, ло- 
паткъ1, френска смоква, язъ1къ ; инд^йсвая 
снбква. 10) Раст. Ве1рктги'>п сопзоШа, 
ралика, ралица, раличка, кошничкъ!, опашка, 
злъ1 ятръвъ!, сини къ1ткъ1, хуркъ! ; хиво- 
кбсть, кавалер! йск1я шпори. — Богоро- 
дичина, прЪчистина рлка, в. рлчица 
въ 4-то знаменование. — Богородичнна и 
богородична р;ака, раст. Ьошсега сарН 
^о1шт, богородпчини прьстю, богородпчино 
цв1т1е, анл;милъ1, мустакъ!, нокъть 111^тлв- 
ви ноктю ; вбзья хймолость. — Добра 
му е рмса-та, каквото хване, все на доб- 



ро отива; счастлявая, легкая рукй. — 
Р/аката му е джумерть, много объ1ЧМ1 
да дава, да дари. — Рлка-та му е сре- 
брьна, каквото похване, все паръ1 става, 
все изкарва нЬчто. — Рлкл хваканче, 
малъкъ годежь. — Вдигамь рлкж вгзь 
нЪкого, замахвамь да го удар», искамь да 
го бик ; подниийть р^ку на когб. — Вли- 
замь въ рщЬ, хващать мя, уловмвать мя; 
попадйться въ р/кя. ВлЪзе въ рщЪ, по- 
паднхся на непримтель, нам1&рися подъ душ- 
манинъ ; попйсться въ кбгти. — Врьзалъ 
си рщЪ-тъг, хвандлъ ся съ н'Ьчто, та не 
може да врьши друго. — Въ рщ% му е, 
отъ него ся пъ1та, той коли, той б^си ; 
отъ негб вавйситъ. — Дава ми рхкл, 
М0Г2, имамь възможность, заможенъ сьмь, 
стига ми р2ка ; я въ состоян1йу у меяй 
есть средства. — Далъ му печенъ хл%бь 
въ рщЪ-тъг, далъ му поминъкъ, научилъ 
го да си изкарва пр^хранлт*. — Едно 
(дв^, пять . . .) на рл^кл, казвать при 
см1&тан1е числа, когато изл1&зе сборъ отъ пб- 
гор'1^нь рядъ. — Зелъ си очи-тп въ х>ж- 
г^*, упАтился, тръгнАлъ за н^клд*. — Иде 
ми отъ р;г,юл : а) Прил1^га ми, иде ми на 
колай, б) Жй1&., ум1&а, знак ка.къ да под- 
хвана ; удавйться. Не му иде работа- 
т,а отъ ржкгг^ ако и да иска да направи 
н*что, не може — Иде ми на-пр%зъ 
рлмл., не ми прил1^га, не ми иде на при- 
1%п,, избредно ми е, не ми иде на чалАмъ, 
на колай. — Изваждамь нЬчто изъ рж- 
К/К, продавамь го, махвамь го, избавммся 
отъ него ; сбивать, спускать съ рукъ. 
— Изъ рщЪ въ рщЪ, изъ р,ккл въ рл- 
кж, отъ едного на другъ1Го; нвъ рукъ въ 
рукй, ттаъ поли въ пблу. — Има длъгл 
ржкл: а) Има похватъ, похваща, обич» 
да зима скръ1шехь, да краде, б) Може вси- 
чко да врьши, заможенъ е. — Като съ рж- 
кл махнл^^ болесть7пл, много лесно го 
изл1^кува ; какъ рувбю сняло, рукбю от- 
вблъ боль. — Косьмъ съ рщЪ на двЪ 
дЪлщ много уи1Ье, много е вряденъ гол'Ьмъ 
майеторъ е. — Не си поплюва на рлкл, 
не го е страхъ отъ никого, не му мига 
око-то отъ ничто, не му мъ1сли много, ко- 
гато е да удари или да направи друго та- 
кова н1^что. — Не искамь да си валммь 
рщ-Ь-тъг съ нЪчто, искамь да блдх чес- 
тенъ и правъ въ т&а работ^ь ; не хочу 
рукъ 11ар]1ть. — Не сьмь врьлилъ камикъ 
за него да мя заболи рлхка-та, не сьмь 
ся гръшилъ, трудилъ за него, та не ми е 
милъ. — Отъ р»кл е, казвать, кога слу- 
жшть н']^кого, добра рлка тя служи, отъ 
срьдце е. — Дадамь нЪкому въ рщЬ-тзя^ 



Рхв& 



102 



Ржкявйчка 



ивзамь му въ р2ьц'Ь-тъ1, хваща мя, уда- 
ВМ ня ; попадйться въ ружк, доставйться 
кому лйбо. Каквопю му падне на р»км^ 
все го изпива. ДобрЪ, гцегиь ми паднешь 
(паднл щеть ми) тъг въ р,щЬ ; добро 
(хорошб), попад§шся тн мнЪ ? — Подла- 
гамь ржкм, простира иь рдц'Ь за просии ; 
просд, иъ1тамь ; дросйть иилостйню, ни- 
щенствовать, побврйться. Кой не друса 
на младостьу он% подлага рл{кл{ у ста- 
рость. — Лодг неговж рмкл1, той го раз- 
прави, отъ него ся пъ1та за това, той му 
С2дн; подъ егб в{д'Ьн1емъ, въ егб в^дЪ- 
н1м. — Сгргнлклъ, крьстосалъ рщЬ, скрь- 
стилг рлцЪ., ничто не работи, с1Ьди, та 
чмка на готово ; снд-Бть подхйвши р^ки. 

— Стига ми ржка, могх, имамь въз- 
можность, дава ми р&ка, стига ми умъ-тъ. 

— Сг голтл (правдюя) рщЬ, бъзъ ничто; 
съ пустнхв рук^я. Останжлг сьмь сг 
голги рщЪ. Дошьлъ сг празднлг рщЬ. 
Очи плънгг, рмцЪ праздтг. — Съ рж- 
кл да посягнешь, много бдизо ; какъ р/ку 
под&ть. — Той му е дЬсна ржка, той 
му е добръ, в^^ренъ помощникъ, всичко му 
врьши той, за всичко до него ся допъ1тва; 
онъ у него прйвая рукА. — Турюмь на 
рлкж: а) Турммь н1Ького, н^что подъ монь 
ТА власть, накарвамь го да ми отива по 
вола-тж, отъ мене да ся пъхта ; подгиб^кть 
подъ нбготь. б) Зимамь н'Ьчто за мое, при- 
свонвамь, посвогавамь, засвонвамь, усвоха- 
вамь, обсебмвамь; освбивать, присвбя- 
вать, отжнливать. Турилъ нй рл>кx^ гм- 
ръг-тьг й ; д^нежки ся къ рукйиъ при- 
брйлъ. — Тури му рщЪ-ти подъ ка- 
мъ1къ, врьза му рАц^Ь-тъ!, направи да не 
може да си врьши работА-тх. Турилъ си 
рщЬ-тъг подъ камьгкъ, затворилъ си па- 
ръ1-тъ1 въ н1^что, та ся намира на тЪсно, 
не може да захване друго нЪчто. — Хва- 
ща безъ ржцЬ, мрьзеливо, тяжко, не съ 
присрьдце. — Црьвивг е у рщЪ-гтЛу не 
може ничто да хване, да врьши. — Да ми 
гшсяаснлть., да ми откапмть ржцЪ-тъг! 
кдятва ; отоймйсь, руж4 кой ! Да ми из- 
еъхнл^ть рлцЪ-тъг, ако лъжьл! отсушй 
мн!, Богъ, р/ки н нбгн, бслм я лгу ! 

— Плюни ми на р^кл-тл, да тя по- 
маж1Л по лице-то (да ти намажьп ли- 
це-то, очи-тъг). ВЬлъг тъг рщ-Ь обичшть 
чюжда трудови. Хванжлася царска-та 
дъщерю. за работм, та й ся изпръгщи- 
лъг рщЪ-т«1. Твои-тъг рщЪ не сл сви 
ларски. РщЬ-тъг ся еднл другл мъг- 
шть. Рлка р?^ка л«яе, да бжджть и 
двЬ-тъг бЬлхг. Ржка рмсл ^^«яв, а и двЬ- 
тяя обрала. Една-та рмеа мъге друг/к- 



Ш/К, а и двгЬ-тм лице то. Сама рлка 
и въ море-то не може ся омъге. Сама 
рмка и въ Дунавъ ся не мъге. ДвЬ рм- 
цЪ и Богу ся възпротившть. Рлка рж 
хл сл^ди. Съ чюждьг рщЬ дрьжи горя- 
що желЬзо. Ковачь-тъ си има клЪщи, 
та не си гори рмцЪ-тьг. Когато гима 
магиъ^^, зачто да си гори чло&Ькъ />л- 
г|*-тх7 .^ ДоклЬ има Циганинъ-тъ магиш, 
зачто да си гори рмц-Ь-тьг ? Гръда е 
жената,., ала работна й е рхка-та. 
Трьнъ му въ устата а шйце въ рх- 
кж-тж. Рлка терезиш нЪма. ДвЪ дини 
въ едн/К рx^к;^, не стошть. Като имашь 
да имъ паплънишь рщЪ-ти, то е все 
харно. Трепере му рмка-та като на 
Чафутинъ. Мрьдатъ му рщЪтъг като 
на млад;и невЪстл ноз^-тъг. Хванжтъ 
е у ржцЪ-тъг. Чтото е на рлкх^., не е 
лъжш. Още не ся нарадвалъ, отлЬт- 
мжло му отъ рлцЬ-тъг. Които рщЬ 
обичмть да похващать, нидЬ нЬ- 
мать мЬсто. Въ добрм главл сто р;п- 
цЪ. Грлдъг отъ камикъ, рщЬ отъ во- 
съкг. По море съ рщЪ не плавай. От 
рЬзали му рщ/Ь-тял, че ги прилЪпили 
отзадЬ му. Празднъг рщЪ, празденъ 
поглядъ. Очи плахи., рщЪ робк. Ако 
ти е студено, подухай си на ржцЪ-тъг. 
Каквито рщЬ пипали, таквось гръбина 
носила. Брадва — глава, сЬкира — нозЬ, 
тесла — рщЬ, трионъ — срьдг^е. Съ еднл{ 
ржк;^ дава, а съ друг/Гк т^^ зима. Бере- 
сиш — потрясиш: дай съ рщЪ, барай 
съ позЪ. Ако рл^ка дава, а срьд!^ не 
дава, ничто не става. Компю рмка 
дава, не ся сЬче. Чтото дадешь съ свотм 
рлкм, това ще иде за тебе. 
Ржка, с. ж. Зар&ка, зардчка, зар&чь, по- 
рока, нор^&чба, пор2&чка, порл^чь, запов'Ьдь, 
поведение, поведм ; повел-Бн1е) првкаай- 
н1е. Ржкж ми порлчю, зар^^чю ми. 

Варай, Вардаренко хубава дЪвойко, 

Барай, вой ти даде т&ьк хубавин& ? 

— Майка ии ш даде, р&к& нв порънчт, 

Р&К& ми порънчш да не са ш дадамь, 

Да не ся 12 дадамь на кдятъ1Й Турчина. Шс. 

Рд^вав&дка, с. ж. Рлкойка. За едно лЪто 
една р^кавадка. 

Ржк&вецц ум. м. отъ ржкАвъ. Рдкавчя. 

Рл^кавйца^ с. ж. Др'Ьха) обувка като чорапъ 
за рдцЪтъ! съ отдЪдни м'Ьста за прьстю- 
то, иди пакъ само едно мЪсто отд'к1но за 
годЪмъ!» прьстъ, а другъьтЪ прьстю вкупъ; 
перчйтка, рукавнца. 

Рхвавйчва, ум. ж. отъ р;ккавйца. 

На рАк& му влатна рхкавнчка, 

На рдкаввчкл-т« пия соколово. 11%с. 



Рд1к&вница 



103 



Ржчка, 



ТхвАъшицл, с. ж. Горнм др']^ха безъ гакл, 
съ ц1&анАгь1 рлкавъ!, ддъга до-подъ нод1&- 
на-та; до1ама, хадина. 

'Р&ккъчЯу ум. ср. отъ рл^к^въ. Р&кавець; 
рувавбкъ. 

ТяькквЪу с. м. Чясть на дрЪхх, въ коато 
В1иза рлка-та ; рукйвъ. Длггш, клей ръ- 
кави. — Вали като изъ рмсавь, силенъ 
дъждъ, порой вали ; ведрбиъ льетъ, дождь 
лйвмя льетъ. — Врьви му като изъ рл- 
кавь, врьви му наиапр1^дъ, отива му рабо- 
та-та добр*. — Ни въ клипг ни вь рж- 
кавг. Ле вли^а ни за-вь клинъ, ни за- 
вь ржкавь. Роднина — клинъ наржкаеъ! 
Добри еж *и тяени ржкави, ала плат- 
но-то не етига. 

*Гл1к&мъ, с. м. Т. Рокамъ. 

Рл1в&тка, с. ж. Обно, тр'1&ва, или друго не- 
что, колкото може да ся земе съ еднл р&- 
к& ; стиска, хватка, жьмка, рдка, грьсть, 
грьща, пригрьща, шьпа, шяка, кривач»; 
горсть. Вшше мрьзнало и не откорнж- 
ла ни еднж ржкаткж трЬвж. Опскуб- 
вать отъ сЬното еднж ржкаткж, та из- 
метватъ кжщж-тж си. 

РЛкВОбблъ, с. м Заплата за н^^каквд ра- 
бота, что ся зима за р&ц'Ь осв'Ьнь сам^^-т2 
заплат;^, осв^^нь самиш хакъ, като Турско- 
то акистерг. Овчтари-тъг на мандрж зи- 
мать ржкоболъ съгренк. 

Рл^вбвва, е. ж. Рлкойка, р^колка, рлка- 
вадка. 

Рхкод^лецц с. м. Който изкарва пр^^хра- 
н&-т1^ си съ н1^какв& р&чн& работа, съ за- 
намтъ ; занаютчиш ; рем^сленникъ. 

Рхвод^лие, с. ср. 1) Поминъкъ съ н^как- 
в& Р&ЧЦ& работ2& ; занамтъ ; реиеслб. 2) 
^что изработено съ р1кк&; рукод'6л1е, 
И8дфл1е. 

Рхвбйва, с. ж. Една хватка класове, кол- 
ко жьтварь може да ожьне съ единъ махъ; 
рАковадка, р^ковка, рдколка, р&колкш, р&- 
коятка. Мома Мара ржкойки прЬврьгца, 
та си дири сжрмяно коланчя. 

РЛкВбйчица, ум. ж. отъ ржв6й1еа. 

Рл^кблва и ржкблБШ, с. ж Р^койка. 

Рл^копол&гамь (да ра^кополбхвк), гл. д. 
За владъ1к& : турммь, възлагамь рлк&-т& 
си възъ главд.-т& и1^кому, та го посвяща- 
вань за дюконъ, священникъ и проч ; ру 
кополагйть. Днесь владъгка-та ще рж- 
коположи попъ за село. 

Рл^вопол&ганю, е. ср. отъ рл^вопол&гаиь. 

Рл^вополбжЕЖ, ншь, — хилъ, гл. свр. отъ 
рлккополйгамь ; рукополохнть. — же* 
НЪ1Й) прич. стр. 

Рхвбсань (да ся), гл. свр. отъ рл;кбсваи- 
ся. Да ся рдкувамь. 



Рл^кбсванся и рл^вбсувамся (да ся рх* 
кбсаиь), гл. вз. Р^кувамся. 

Р&вбсваню и ржвбсуваню, с. ср. отъ 
рхкбсвапся. Рлкуваню. 

Рлгк^ваися, гл. вз. Подавамь н1&кому рл^кх, 
като ся ср^щнемъ за здрависваше ; р<&кос- 
вамся. 

Рх-в^ванн), с. ср. отъ рЛкКувамся. Р;ькос- 
ваню. 

Р^квъхца и рЛк1съ1чва, ум. ж. отъ рхвД. 
Р*чица. 

Рл^мбнъ, с. м. Растение рамонъ. 

Рхчблець, ум. м. отъ рл^чблъ. Малко н')^- 
что р&челъ. 

*Ржчблъ, см. Т. Пр^варено сладко вино 
мусто на гл^сто съ нар1^зац& въ него тъ1К- 
в& и съ друтъ! овощит ; петмезъ, пекмезъ, 
маджунъ, агда ; родъ вар^нья. 

РжченЙБЪ, с м. Длъга крьпа тестемелъ, 
на два-та краш вязана и съ ряснъ! ; съ не» 
ся забраждать по н1^йд1^ младъ! булкъ1, 
като оставшть двата й краю да ся спу- 
щать по гръба имъ ; чемберъ. Еоприненъ 
ржченикъ. Забради си сналсъгнь ржче- 
никъ. Ржченикъ да си навяжш.. 

Р^кченйца, с. ж. 1) Игра на крьпъ! 
съ приЕляканю ; посадне, посадникъ, посЬд- 
никъ, пос1&дн1а, пр1^скума, п'Ьш}ачка, рдч* 
ници, чепаница ; пляска въ присядку. 2) 
Водяница, които врьти члов^^къ, а не конь 
или вода ; р&чница, ръшяица. 3) Шейна 
за дрьва, въ които ся варяга члов1&къ, та 
а влачи. 4} Коприна, точена на р2к&. 

Ржчбнце, ум. ср. отъ рл^чя. 

Рл^чйца, с, ж. 1) ум. отъ рЛкВД. Рлкъь 
ца, р2ьчка, рлчя. Както ржчица хвата- 
ла, така гжзица носила. 2) Рлчка, дръж- 
ка, дрьжшло ; ручка. 3) Закривено дрьво 
на плугъ, което орачь-тъ дрьжи и нал'1&га, 
та оправм орань-тл, кога оре; ралица, ро- 
гачь; липа. 4) Къиесть корень отъ едно 
растение, който, сухъ, ся свива, а, като ся 
натопи въ водх, разпущася, та ся отварм 
като на р^ькл прьстю-то; донастть го отъ 
Св. Гор& и отъ Божий Гробъ ; богородичи- 
на, пр'Ьчистина рлка, богородична тр'6ва, 
богородична рлчица Такъвъ корень, увитъ 
съ червен2^ коприна и съ сребрьнъ! бабкъ1, 
окаченъ! по него, бабъ1-тъ1 топять въ водл, 
та ръсять жеиъ1-тъ1, когато ся м&чять да 
родять, и имъ давать да пиать отъ вода- 
та. — Божм, ржчиг^, раст. АЬиШоп 
Ашсеппае, просвурникъ. — Богородична 
ржчица, богородична т, *ва, в. пб гор1Ь 4-то 
знаменование. 

Рл^чйчва^ ум. ж. отъ ржчйца. 

РЛкЧЙще, с. ср. ув. отъ р;кк&; ручнща. 

Ржчва, с. ж. 1) ум. отъ рхвй. Р&чица. 



Рхчннвъ 



104 



Рйдонь 



Отмиел* на меикп, догиьль си без% рлч- 
юа. 2) Направа, издадена чясть на нЪчто, 
за К01&Т0 го хващать; дрьжка, дрьжмдка, 
дрьжмдо, дрьхм^е, грездк, рлчяца; р/чка, 
рукоятва. Гргня безъ рлчкж като ммжь 
беаь женм. 

Гхчнивъ, с. м. Гръня съ дрьжкль като по- 
врьзло надъ устю-то му ; рукатка, ушмтка, 
латвица, оватка, кот1енка. 

Ржчница, с. ж. 1) Водяница за нл«н№ 
брашно на р2ц% ; рлченица, ръшница. 2) 
Ка1яиа трАба ц'Ьвь на врьха на духаю до 
само то огнище. 

Ржчници, с. м. мн. Игра ръченица. Играгл 
на рлчници. 

Р^ЧНШЙ, — чьнъ и — ченъ, чна, чно, пр. 
отъ рЛкВ&. Что ся кара, движи съ р;ькх, 
что ся работи съ рхкх ; ручндй. 

Ржчй, ум. ср. отъ ржк&. Рдчка, рхчица, 
р2къ1ца. 

Ржчтжь, гл. д. и ср. Пор&чшмь, зар^&чммь, 
нар&чммь. Багца му мине помине и р^- 
чю, поржчю, : ра>сти ми, опне, порасти 
като мене да станешь вакглг овчмрь. 

Татко й р&ч1а пор&ч1а: 
Ка 8нае Анка хан&мка, 
Да не си мЪнн в'ЬрА т&, 
Да не си губи имя-то. 1Пе. 

Рхшь, с. м. Архшь, водию, потягдица на 
кода ; дйшло. 

РядА, с. ж. 1) Овощию, шекеръ и другъ! 
сдадкъ! н'Ьчта, что носять въ пошь на го- 
деница, когато идл^ть у не» съ годеника. 
2) Крьпа за истръ1ван}е р2ц1& тъг и лице- 
то ; нарлчникъ, пр1&зр&чникъ, просопъ, пеш- 
кпръ, обрусъ, убрусъ; полот^нце, отвр^ь- 
нввъ, утнр1льнвкъ. 

Ряд^жь, с. м. Н1Ькодко отд'к1нъ1 рядици въ 
коцака, събранъ! ведно. 

Рядбнм, с. ср. отъ рядж и ряджся. 

Рйдець, ум. м. отъ рядъ. 

Рядйца, с. ж. Упдетена коса ; пденикъ, те 
ница, плетеница, плетенка, идетица, пдетка, 
пдетушка, плитка, сплитка ; всей, восячва, 
плетеница, плетеш§въ. 

Рядйца, ум. ж. отъ ряд&. 

Рядйчва, ум. ж. отъ рядйца. 

Ряднйчина, с. ж. Всмка болесть, комто 
дохожда отъ вр'Ьин на вр'Ьмя и хваща мно- 
зина ; рядушка, рядушчина, потечище, по- 
рядим ; повйльная бол^нь, пов&лъ, по- 
В'1тр1е, апвдем1я. 

Рядпо, нар. Рядовно. Кактю е рядно, как- 
то е рядъ-тъ, както му е рядъ-тъ. 

Р>}дова 11ед'Кл1а. Рядовна нед'Ьлм1. 

РядовАтъ шиббй. Раст. МаПкШа аппиа, 
шибой, виенъ шибоИ, четворенъ шибой, 
плъво менекше. 



Рядбвпа нед-Клт. Втора-та недЪлм арЬдъ 
съ1рницА, ИЛИ третт-та ар*ди ввликъ! пое- 
тъ1, въ коато ся мде нарядъ блажно ; ря- 
дова недЪлм, разчюшка нед'Ьлм, рушна не- 
д^Ьлм ; салошнЛм, все^дная нед-Кля. Тре- 
тмтл недЬлш прЬди великьг 7юст)и ся 
казва рядова. Тогава ся мрьси и в% 
срЬдм и вь пятгкь. 

Рядбвнивъ, с. м. Приносъ, жрьтва, орвно- 
емна за упокоение душа-тА на унрЪлъ 
рядовно всшкой иятъкъ вечерь-тА и всм- 
ко» сдбботж утрень-т* до четъ1редесятъ1м 
день сл'Ьдъ смрьть-тА му. 

Рядбвность, с. ж. Качество на рядовиъ1Й. 

Ряд6внЪ1Й) — вьнъ и — вейъ, вна, вно, 
пр. Что е на свом рядъ, както го иска ря- 
дъ-тъ, както му е рядVтъ ; что врьвн, что 
отива, что е сиорядъ зяконъ1-ть1, спорядъ 
объинки тъ1 на едно м1&сто ; пр&ввльннй, 
порйдочний, регулйряий, авкурйтний. 
— ВНО, нар. 1) Както му е рядъ тъ, по 
законъ1-тъ1, по объ1Ч(аи-тъ1 ; рядно ; прй- 
вильно. 2) ВъшАгъ!, всшкога, едностайно, 
все едно, едноманъ, непр1^КАснАто, безир*!^- 
стайно, безпр1^танно ^ беспрестйнно, всегд:!, 
постойнно. 

Рйдоиа, нар. На всгако м'Ьсто, нарядъ, ря- 
домь, навсм1КАД'Ь, навсАд1&, насАду, насАД'Ь, 
всАду, ВСАД'Ь, САду, САд1& ; веад-Б, всюду, 
повсюду. Засакали ш отъ девять села 
рядома. Рядома ходм. 

Рйдомь и рйдъмь, нар. 1) Въ единъ рядъ, 
на рядовъ!, наряденъ!, нам'^&стецъ1 въ рядъ; 
нарядъ; рйдопъ. 

Послуштхд Кр&джалви, 
СЪдн&хА рядомь по рядомь. 
Свалвхд самуръ калаацн. ПЬс. 

2) Кому кога дойде рядъ, по рядъ, единъ 
сл'Ьдъ друп>, нарядъ; по бчередв. Ргкка 
му рядомь цалувать. 

М'Ьсвди бижгь. погачи» 
Турили ЖДЪТА жлътяцх 
Рядоиъ по залъгъ д'Ьлили, 
Ботни падн& жлътиоа, 
Тш войвода ще да стане. 11Ье. 

Рядомь си водл наливать. 3) Всичкъ! тъ1, 
нарядъ безъ да пр1&скач}а; рядомъ. Като 
захванм., рядомь всичкъг-ти осЬче Ря- 
домь прЬтрьсили; учвнвлп пов^льний 
ббнсвъ. 

Чичо му сеИненъ! нол1аше, 
Мол1аше и още думаше : 
Рядомь по рядомь глядайте, 
Ако тръговчя найдете, 
Мене мя сюргюнъ стор'Ьте, 
ЖенА мн робъ1Н№ аемЪте, 
Съсъ всичко тнжко иманм; 
И съсъ все МАКсвъ! д'кчнца. П-Ье. 



^яд^да 



105 



Рядж 



РядУда и ряд^дка, с. ж. Кръстата памуч- 
на крьпа съ рясъ1 на дв'Ь-тъ1 странъ!. 

Рядушка, с. ж. 1) ум. огь рядъ. Рядець ; 
рядецъ, ряднкъ. ДвЬ рядушгаг писмо. 2) 
Рядничина, рядушчнна, потечищв, поряди»а; 
повйльвая бол-Бвнь, повЛлъ, пов-1тр1е, 
9пяде1|1я. 

Рядушчнна, с. ж. Рядушка въ 2-то зна- 
меновании. 

Рядъ, ридове, см. 1) Ч10В*ци, н*чта, на- 
рядени, турн&ти единъ до другъ ио еднл 
нравл чрьтл ; рядъ, строй. Ууенщи-ти 
илизать на рядовт. 2) Ш>арка, оиемо, 
1Д1 друго в1^что, что отива по едц& чрьтл; 
стръка ; строка. Два ряда писмо. Рядъ 
зелено, рядъ червено. 3) Иденю, врьв1&н1е, 
ставаню н'Ьчто едно по друго ; врьволвца ; 
рядъ. Рядъ убийства и кражби. 4) За- 
конъ, о6ъ1Ч)ай, наряда, нарядба ; распоря- 
ж^н1е, распорядокъ, располохен1е. Как- 
то му е рядъ-тъ Тжм му е рядъ-тг. 
Така го иска рядь-тъ. 5) Наряда, наряд- 
ба, сговоръ, слога, рядовность въ н-Ьчто ; 
■орйдокъ, аккуратность. Тукъ нЪма рядъ. 
Вь так>^вл ра^^отж най много ся ис- 
ка рядь. 6) Вр-Ьмя, чясъ, сгоденъ слу 
чай ; вр^ня, пора, удобний случай. Иде 
рядь за жьтвл^ ; настаетъ вреия акат- 
вн. Всиуко си иска ряда ; на все 
есть свое время. Всмко нЪчто на ря- 
да си ; всякому Д'Блу своя пор&. 7) ВрЪ- 
ня-то да врьши н'Ько8 ц'Ьчто ; чр1&да, пр1&- 
•Л^ъ, иос1'а, постъ, едра ; очередь. Дошло 
е рядь за вась Неинь рядь е да си на- 
лЪе водяк . Той си изкара ряда ; онъ от- 
ходвлъ свою очередь. 8) Работена н^что 
отъ единъна му край до другъна; пр1^т1&ръ, 
постъ. поста, с&ра Изкара два ряда и 
ся умори. Остава ньг още единь рядь 
да ожьнемь кив/К-тж. 9) Плоска длъга и 
широка чясть отъ н1&что напластено ; пластъ, 
стивъ ; пластъ, полоси, слой. Покрьчль 
го сь рядь сламл{, рядь прьсть и пай- 
отгорЬ рядь шюмл^. Руда-та врьви на 
рядовьг. 10) Катъ на сградх ; стропъ, сть- 
пень; втажъ, ярусъ. На горний рядь; 
на в^рхнеиъ «таж-Ь. 11) Женскъ1Й на- 
къ1тъ за главд : левчя, чело. — Сторвамь, 
чинш рядъ нЪкому, сторвамь му м'1кто, 
давамь му вр1Ьмя да направи н'Ьчто. — 
Безь-рядь: а) Н-Ьманю рядъ, безрядица, 
безряднина, безрядность, неурядъ ; беапо- 
радочно. б) Безрядно, безприлично, непри- 
лично, безпдтно; неприлично, непристой- 
но, неум-Бстно. — Врядь, нар На всм- 
ко м^сто, всмкхд']^, тлц% навсАд11, навсм- 
кдд-Ь, врядомь; вевд!, всйду. — Д^ря- 
да, нар. Идущим ц&ть, другъ пдть, до- 



пдти ; сл'Бдующ!Й рааъ, другбй рааъ. — 
Нарядь, нар. а) На рядовъ!, въ единъ 
рядъ, нарядени, нам^стони въ рядъ, ря- 
домь; рядоиъ. б) Кому кога дойде рядь, 
по рядъ, единъ сл*дъ другъ, рядомь ; по 
бчереди. в) Рядома, рядомь, всичкъ! ть1 ; 
рйдомъ. — ПорЛдъ, нар. Единъ сл']&дъ 
другъ, нарядъ, рядомь, порядонь ; рядоиъ, 
по бчереди, по очередно. — Сь рядь. 
иорядъ нарядъ, рядомь. — Даль Господь 
медъ, ала даль и рядь. Кой не е кметь, 
за него нЪма рядь. Безь рядь приказ- 
ва, затова поразва. Залудо му трудь, 
кога нЪма рядь. Водянищ меле сь 
рядъ. Всчакой мре за ряда си. Скачм 
баба назадь, напрЬдъ, а работл-та врь- 
ви на свой рядь. 
Рядж, йшь, — днлъ, гл. д. I) Турммь, кла 
дд н*что нарядъ, едно подъ1рь друго, едно 
до друго; наряждамь, наклаждамь; равстав- 
лять, расклйдивать рядяни, виводнть въ 
рядъ, стрбить въ рядй, располагйть, об- 
стйвливать, обставлятъ. Рядимь столо- 
въг по двора за гостче-то. Отишль да 
ряди дЪцата. Не може аскерь да ря- 
ди. 2) Разбрькано, бъзъ рядъ н1Ьчто опра- 
вшмь; нарнждамь, суряждань, уряждамь, 
прабирамь, р^здигамь, натъкм^авамь, скдт- 
вамь, начинвамь ; приводнть въ порядокъ, 
убирйть. Ряд;^ книгъг-тъг, възглавници- 
тъ1, че бн1.х;а разврьленъг. 3) Права, ка- 
ракь, спохождамь всичкъ1-тъ1 нарядъ; из- 
ряждамь ; обходвть по бчереди. Като 
тръгне, ряди нарядъ. 4) Глас<&, тъкми, 
сноб», нагаждамь, наряждамь, нагласшвамь 
да стане н1&что ; устрйивать, обд^ливать, 
клейть, л&дить, ивлахивать, облйасивать. 
Ряд11мъ да идемь на разходка. 5) Чи- 
на, врьша, врьтд, глядаиь, разправммь, 
оправюмь, наряждань, повелтмь ; вести, 
вФдать, управлять, распоряжать, распо- 
лагйть, ухаживать. Рядл кмщ;п, врьтд а. 
Пд-старь да ряди, пд-младъ да слушш. 
6) Къ1тд, къ1чн&, труфк, наряждамь; наря- 
жйть, убир<1ть, украш&ть. Къгткъг бере, 
главл1 ряди. Ага Петканл рядюхл^, Ми- 
лушю прЬмЪнувахл1. 7) Кога плача на ум- 
р^лъ, надъ него или надъ гроба му, изказвам ь 
добрянъ1-тъ1 му, разказвамь живота му; на- 
ряждамь наричммь, въ1камь, тджа, при- 
п'Ьвамь ; причнтйть. 8) Уча, нардчммь, 
зардчгамь, пордч(ань, наряжднмь, повелммь; 
учнть, наставлять, поручать, нак^зивать. 
Царъ-ть хван^ еднм бабя. и ък рядю,- 
ше; тъх щешь глядать мое-то д^тя и 
надворь н^Ьма да излазите. — джея, 1") 
гл. възвр. Влизамь въ ряда; наряждамся, 
н^барабармвамся ; стать рйдомъ. 2) Къ1- 



РясД 



10в 



*Са64хле 



тлея, къ1Чк&ся, труфк&ся, наряждамся; ^бш• 
р11ться, яаряж)1ться, украшйться. 3) гл. 
вз. Опммъ! едннъ (^'Ьдъ другь да врь- 
швмъ н'Ьчто ; изряждамъ1ся ; чередовйться, 
■еречередоватьсЯ) перебивйть. 4) гл. стр. 
Бъ1вамь ряденъ. 
Ряс^ с. ж. 1) Въ цв'Ьтъ-тъ на растеним 
тьнвчкъ! макънца съ 11додотворцъ1Й ира- 
шець на тЬхъ, ^атеп; тйчка, тнчвнка. 
Липотгй %^е!Ьтъ е добрь, кога ся бере 
прЬди да му окапе рясата. 2) ЦвЬтъ 
тъ на дозл и на н'Ько1 другъ! растение 
пр'Ьди да зеиАть да врьзвать. 3) Брада, 
коса, свида на цареввцд и на другъ! и1&- 
кои растеним. Рясгг на царевицм, брада 
на царевица. 

И ходай св во гор& веденд, 

Та вайдв ев ряс& коетенов&, 

И вайдв св гланвь& обгорен&, 

Да вапашешь в'Ькдъ1 в муставъ!. Ще. 

4) Въ кравща-та на пдатъ, на др1^хх, на 

ВрЬПА ВИСуЛКЪ!, КЪ1ТКЪ1, ПИСВЮ1Ъ1 ОТЪ КОН- 

ця, ОТЪ нвщкъ! ; рясна, рясудка, висулка; 
мохбръ, кохрй. Ширить сь рясял; бах- 
ромй. 5} Тьнкъ! мадкъ! влакна като иъхъ 
отгор'Ь на платъ ; рошш, хавъ ; вбрса. 6) 
Наведени, увиснлди вюню на елл. 7) Една 
тр1Ьва въ Охридско езеро. 

Ряс&рка, с. ж. Птица Те{гао Ьопапа, му- 
ха кокошка, д1&щарка, парда, тетерка ; рйб- 
чнжъ. 

РясАтка, с. ж. Растение н'Ькакво. 

РясЛчка, с. ж. Горнм шаична др*ха, безъ 
р^&кавъ!, разна ддъжинх, сь нан'Ьтадо по 
краища-та съ рясъ1, увисн&до надъ гръба, 
сдужн я за вачюдкд кога вали или в'Ье. 

Тнжк& мя моб<& глобиха : 
Црьи& рясачк& 1Авввсе2, 



Со двавадесять шврвтъ!, 

Со трвнадесять пепвцв. ПЬс. 

Рясйца, ум. ж. ОТЪ рясА. 

Тяен&у с. ж. 1) Ряса въ 4-то знамкионан1«>.. 
Рясни на поюсг. 2) Рясъ1 отъ тьнкъ! 
Р'1^мъ1чкъ1, които окачмть на очи-тъ! на 
водовъ!, на бъ1водъ1, за да гь1 бранять отъ 

МуХЪ1. 

Рясп&тъ1й, тъ, та, то, пр. Что има рясъ! 
ряснъ!; рЯСНЪ1Й. 

Ряснйца и ряснйчка, ум. ж. отъ ряснА 
Рясничка на кованг герданг, висудчица 
трепка. 

РЙСНЪ1Й, — сьнъ м — сенъ, сна, сно, пр 
Что има рясъ1, что е съ ряснъ! : ряснатъ1| 
Рясень вЪнег^, сребьренъ накъ1тъ длкат 
никъ съ ряснъ! по него. 

Ряс^лка, с. ж. Ряса въ 4-то знаменованне 

Ряс;^лшва билка. Раст. АскШеа шШе 
/оНит, бубничя, врабчино цв1&т1е, гдскъ1на 
тр'Ьва, еневичка, качино цв1&т}е, м1&сячнм1къ 
пос']^кдивчя, пос1&чка тр1&ва, раванець, рав 
нежь, равнець, рисншва тр1^ва, с1&чена тр1 
ва, сЬчено бъию, спорежь, хайдучка трЪва 
тнсячелйстникъ, гулйвнца, гречйиа. 

Рясж, ншь,— снлъ, гл. ср. За растение: иу 
щамь рясъ1, напъпвамь, цьвнувамь. 

М щ& да ся отбъ!», 
Ново сьмь лозе посадвлъ, 
Да ВИД& рясидо лв е, 
Рясвло, рожб& родвло ? ПЪс, 

Рйхвамся и рйхнувамся (да ся ряхн;к), 

гл. об. Събарммся, катуртмся, рухкамся, 
падаиь ; пропад^^ть. Всички-ти надЬждк1 
на Гръцитъг ся ряхнмх/к невьзвратно 
въ Ч^ерно и ВЬло море. 
РЙХНЛ1 (да ся), ешь, — нхлся, гл свр. отъ 
ряхвамся. 



С. С. с 



С. Девятнадесято сдово, девятнадесята буква 
въ Бдъгарскх-тх азбукд, наричмшо слово; 
по старото начрьтанве с« > по новото с, 
и ржкоаисно с. 

•Саадб, пр. неиам. и нар. Т. Саде. 

*Гаал&жъ, Т. 1) Пр неиам. Здравъ. Саа- 
ламь работя, здрава работа, нечурукъ. 2) 
нар. Здраво, наздраво, нав^^рно ; навярно. 

*€а&чь, с. м. Т. Сачь, кодедатъ изп;&кнлдъ 
захдуоакъ, съ който захдупмть подницд^, 
кога ся пече въ неж н1Ьчто; врьшникъ. 



*Саб4тъ, с. м. Т. Собатъ, събрание. Да е 
честитъ сабатъ! 

'Саб&хле и саб&хлень, Т. 1) с. ср. и ж. 
Зарань, утро, утреяа, сутрена, сутрень; 
утро. Сабахлень-та бкчие студена. 2) 
нар. Утрено вр1Ьня, сутрен*, сутрень, от- 
сутра, утромь зарань ; утромъ. Сабахлень 
не ми ся юде. Какво си станжлг са- 
бахле толкова рано ? — На сабахлень- 
шж, на другъна день утрень-тд, на зарань- 
т& ; взорЪ ; в&втра утромъ. Ша сабахлень- 



Сйбица 



107 



Сйдйво 



тл дошьлъ и вндЬль, че го нЬма. Кога 
стаплхлаг сабахлень-тж, врЬмя-то ся 
развалило, 

йбица, с. ж. 1) ум. отъ с&бш. Сабдица. 
2) Сабищ : дв1^ отв']^С11Ъ1 правъ! пдоскъ! 
дрьвета въ набрьдида, вгдавенъ! въ додни- 
ще-то, ирокаранъ! пр^^зъ горнище-то и при- 
врьзанъ! съ горним край о пр']^пр'1^чеиъ на 

I 1орунъ1-тъ1 прл^тъ. 3) Дв* мкъ! дрьвета 

I на седскл^ вратница за да стягать врати п- 

6 да-та. 4) Ръхба Рексиз сиигаШз; чехонь, 

& чехбнЯ) сйбля. 

1&блица, с. ж. 1) ум. отъ с46лю. Саби- 
ца ; с&белька. 2) Сс^лицм : въ крайща-та 

I на дитръ! два пб дебедъ! и пдоскъ! жегда, 
затврьденъ! съ кдиновъ!, за да стнгать дит- 
рища-та; пон'Ьйд']^ туршть и четъ1ре такъ1въ1 
жегдъ1, по два въ край ; кордида, спетязи. 

/^бличка, ум. ж. отъ сАблица. 

О&блш, с. ж. Сабм. IIоклоненx^ главл 
саблш не (уЬче ; повйнную гблову н мечъ 
не сЪчЗтъ. На голг мЪхъ саблю, не мшза. 

*Сабуръ, с. м. Т. Трьп*ние. Стори си са- 

бурь, потрьпи, почюкай, не ся прит1^н>а- 

вай, не ся млчи. 

/€&бШ; с. ж. Ддъгь ножь, извитъ, отъ едн<ь- 

I *& странд остъръ, носися окаченъ да виси 

на бедро-то; сабдш, кад2ьчка, кадлчь, к&- 

ЛАЧЬ ; сАбля. Сабмта му сЬче и налЪ- 

во и надЬсно, може му ся и тъй и инакъ. 

Ка войнл ся сабкя, на заемъ не дава. 

I Отг плЬнаво желЪзо добра сабм, не 

' става. Извади сабьк^ ргждивм, уплаши 

бабя^ страхлив/^. 

С&ва, им. соб. млжско. Какъвто Сава.,так- 
вась му и слава. 

*САваиа, с. ж. и саванъ, с. м. Гр. Б'6до 
одатнО; съ което обвивать мрьтвець; б1&да 
А^'кщ съ коАто обдичшть мрьтвець ; са> 
ванъ. Волному савангтъ още е екситсь, 
готовъ е за умираню, скоро ще мре. 
С&вичвъ1Й, чка, чкОу пр. Савичкъгй по- 
мен^ въ п^^сень : 

ПрЪм-Ьняса гювелъ Тодора 
Тевк& ленанА кошул&, 
Сосъ морала» сагвш, 
Заоаса погасъ саввчкъ1Й, 
Та отиде ва хоро-то. ПЪе. 

•С4вчя, с. ср. Т. СсАдъ за вино. 
*Сагйн1, с. м. Гр. Б1Ьда горнн» женска дрЬха, 

които едно вр']&мя с& носидъ! момъ1 и не- 

в'1&стъ1 ; саш. 

С-Ьдн&ла СтоЙна, сЬдв&аа, 
Да шие Стойна, да кров 
На Стош тевкд кошюдш, 
За себе б'Ьл& сагиьк. Шс. 

Да ве си сбрьвать кондуръ!, 
Ковдуръ], 6'Ьди чорапъ! 
И (лялх вЕхвъ! вагин. ПЬе, 



Сагналджийскъ]й, ска, ско, пр. отъ саг- 

лалджйш. Сегмадджийскъ1Й. 
*Сагмалджйю, с. .м. Т. Който има, който 

пася овця сагмадъ ; сегмадджвга, подойни- 

чюрь. 

Хвала Боже, сагналджию, 
Като стош ва Перива, 
Платв лв св тр'Ьвнив;&-т&, 
Тр'Ьвнин&-т&, отлаака ? Шс. 

Сагяйлець, ум. м. отъ слгмАлъ. Сегхадець. 
Оагжалйца, с. ж. Овца сегмадъ ; сегнадица, 
подойница, мдьзница. 

Мое стадо вЪма брот, 
Нъма брот, вЪма краш : 
Что е лвспе у гор&-т&, 
Толко нв с& сагналвцв, 
Что е в'Ьсокъ у море-то, 
Толко ми С2 швлежинва. ПЛе. 

•Сагмйлъ, с. м. Т. Стадо овця, на които 
агнета та с& закданъ! иди отдхченъ!, та 
овця- тъ1 ся доять ; сегмадъ, нодойници, мдьз- 
ници. 

СадДлка, с ж. С'Ьдадка, с1&д'к1о, гн'Ьздо ; 
гнЪадб. 

СадйчБа, с ж. Комто сади н1&что ; саж<1ль- 
щвца. 

Садйчь, с. м. Който сади н1^что ; сахйль- 
щикъ. 

*Сад6, пр. неизм. и нар. Т. Само, садъ; 
тблько. 1Аде саде хлЬбг. Саде пшш па- 
рь1 ми остан/ихА. Саде вода сьмь. Саде 
сега го направи, друга п/ить нЬма тя 
накарвамь Да го знаегмь саде ти и 
махалджиш-тг. Саде той да знае и 
всичкото село. 

Садбин), с. ср. отъ садж. 

Садбфець, ум. м. и сад^фчя, ум. ср. отъ 
садбфъ. 

Садйф^я, с. ср. Растение садефъ. 

*Сад6фъ, с. м. Т. Седефъ: 1) Б*да, лъс- 
кава черупк1к на н1&коя мидъх; перламутъ. 
2) Раст. 1^{а ^ауео1еп5, садефчя; р/та 
садбвая. 

Сад^янъ1Й, нъ, на, но, пр. Направенъ1Й 
отъ садефъ. 

СЙдець, ум. м отъ садъ. 

"Сйджавъ, с. м. Т. Перустим, пирустим, 
пирусъ; тренбжннкъ, татйнъ. 

С&дйво, с. ср. 1) Н^что насадено за гаденю; 
зеденчюкъ. 2) Н^что за саденю. 3) Бах- 
чиш, бостанъ, градина. Та^ш) да насадигиь 
единг бостанг: лубеници, краставици., 
сг вскисакво садиво, и что промине чло- 
вЬкг., все да го повикаъиь на колибл-тл 
си и да го нагостишь отг садиво-то. 
Ття, като си тукашеньу знаешь, кждб 
инма садива, заведи мя^ да ся понача- 
дем*. 



Садйлва 



108 



*Сайдйсваиь 



Сядйлка, с. ж. в 

Садило, с ср. ОЬчвво, съ което пракять дуп- 

къ1 нъ зема-Т/^^ яа да саднть 10»е, тюгюнъ 

в пр, ; чншарешка ; л/нникъ. 
Садил це, ум. ср. в садйлчица, ум ж. 

отъ садило в садйлка. 
С&дйна, с. ж. 1) Садъ, садвще. 2) Отборъ 

тр'1&ва, что дава най-хубаво с11но; сГ.шна 

тр^ва 3) Кдръ-тъ, иоле-то покрай село, 

дЪто взкарвать добъ1тъкъ на нашш 4) 

Растенве и'Ькакво. 
С&дйнакъ, с. м. М1^то, на което трТ.ва та 

е садвна. 
Сйдйиовъ1й, въ, ва, во, пр отъ сДдйиа. 

Садиново сЬно. 

Леле коню, мой поклоню, 
Зачто ЦВИЛИШ ь, зачто тропаш ь ? 
За тебе е свтно сЪво, 
Ситно сЪно садиново П-кс, 

Садйще, с. ср. Садвна, садъ. Долинскьг ти 
садища. 

СДдио, с. ср Рана на д бъ1тъкъ, на тЬдо 
отъ ожюлено, отъ одрьгн&то, отъ самаръ, 
отъ юларъ или отъ друго н1&что : садно, нй- 
чбсъ, подаарнна Прьво види ми садна-ва 
послЪ прашюй мя, рекло магаря-то 
Разтворувалися садна много по гргба 
отъ добитъка. Много ще тяжи на ма 
гарято и садна гцешь му отворгиаь 

С&дносамь, гл. свр отъ сДдиосважт.. Да 
сдрьгнж, да 01луз&, да ожюд», да и р.жа; 
осйдннтьу сс&днитЬ) начесДть. — са11Ъ1Й, 
прич. стр. ОдрьгнАтъ1Й, ожюленъ111, ох 
лузанъ1Й. 

Сйдиосвамь и сДдиосувамь (да сДдносамь), 
гл. д Направшнь ранл садно на н1.что; 
одрьгваиь, охлузваиь, ожюлв^^мь; сядинть, 
нач^сивать, обдирйть, натврАть. Садноса 
ми магаря-то — ися, 1) гл. възвр. 
Ожюлвамся, ( дрьгкамся н'Ьйд'Ь, та ми става 
садно. 2) гл. стр. Бъ1вамь садносанъ. 

Садибсваим) и саднбсуванш, с. ср. отъ 
слднбсвамь. 

Садбвиш, с. ж. в. сл&д6вн1а. 

*СадразДиъ в садразДиниъ, см Т. На- 
зъванпе на ирьвъ1Й министръ въ Турци» ; 
велвкъ нвзвръ. 

Садъ, см. 1) Н1Ьчто ново, скоро насадено 
като лозе, черници в ироч. ; садина. садв- 
ще ; плантйц1я. Са&ъ лозе, новоиосадено 
лозе, фиде. Имамь садъ, та отидо.къ да 
го наглядамь 2) Дрьво-то, прлтчка-та, 
храстъ-тъ на н^кКои растенв». Садътъ на 
гюла приличча на трьнь. 

Садъ садила малка мома, 

Садъ садила жолта ружм, 

ЖелтА руж», ранъ босилшкъ Шс. 

Садж, йшь, — днлъ, гл. д. 1) Турншь, за- 



равшмь н-Ьчто сЬмя, дрьво, цв*т1в въ зе 
МИТА да расте ; посаждамь, насаждамь, по- 
с1Ьйвань; саж11ть, садить. Садм г^вЬтк, 
лозе. 2) За кокошка : турммь мйца въ 
пологъ, та да л-Ьжи клопушка-та възъ гЬхъ 
да гъ1 излуни ; насаждамь ; саж&ть журъ. 
3) Разтвламь, разврьгамь сноою по гумно, 
ио харманъ за да ся врьшжть ; насаждамь. 
Сад». харманъ. — джся, гл. стр. Въ1- 
вамь саденъ ; сахйться. 

САжбъ1, с. ж. мн. Сребрьнъ! накъ1ти на 
грАдъь 

С&ждевъ1й, въ, ва, во, пр. Что има саж 
дъ1, что е покръ1тъ, умацанъ съ саждъ1, 
что е напракенъ отъ саждъь 

С^двци и сйждичкъ!, ум. ж. отъ сАждъь 

С4ждъ1, с. ж. мн. Черно тьнко вещество, 
что ся ол11а1а на н-Ьчто отъ пушшкъ, отъ 
ДЪ1МЪ ; сйжа, кбпоть. Коминъ-тъ ся е 
натглънилъ съ саждъг, та пуши. НавЬ- 
сило ся гроздт, ни ся шде., ни ся пие. 
Гат. — Саждъ]. 

Сйжс)11Ъ, сйавеня и сахни, с. м. САженъ. 

СазДнець, ум. м. и сазйпчя, ум. ср. отъ 
саз&нъ 

Сазйиъ, с. м. ?ъ\Ьа СурНгтз, краиъ, шм- 
ранъ ; К11рпъ, оаайнъ. 

СЙ8Д0, им СОб. МАЖСКО. 

С>\зець, ум. м. отъ сазъ. 

*Сазлжкъ, с. м Т. М-Ьсто обрасло съ сазъ. 

*Сазъ, с. м. Т. Раст. Турка Шг/оНа, ка- 
лугери, кошюдъ!, рогозъ, мякашь, мякъшь, 
цаиуракъ, папуръ, рогозъ, топузка, топузъ, 
чикутъ, шамакъ, шаваръ ; вйлочнякъ шв- 
роколйстннй, рогозъ. 

Сай, нар. Тай, така, сака. 

Сайбййка, с. ж. Домакъшш, стонанка, чор- 
баджийка, зейка ; хоаяйка. 

СаГ|6ййскъ1Й, ска, сво, пр. отъ сайбйш. 
Домакъ1ИСКЪ1Й ; хо8яйсв1й. Сайбийско окс 
конче-тъг гои. — скъ1, нар. Като сайбим: 
домакъ1нскъ1 ; хоаййсвя. 

'Сайбйю, с. м. Т. Домакъшь, стонанъ, ста- 
нанинъ, чорбаджпм, зейко; хоаяяиъ. Кош 
чюзнава саибича си. Скъгтася като ку- 
чя безъ сайбиш. ПЪснча сайбиш н1>ма 
Сайбиш не пъгта магаря-то., кога да 
го товари. 

СайвАнтець, ум м и сайвДитчя, ум. ср 
отъ сайвДитъ. 

*Сайв&нтъ, с. м. Т. Заклонъ, нодслонъ 
слонъ, спустница, сушина, саш ; няв-Бсъ, 
овйнъ, наибть. 

"Сайппа, с. ж Т. Почеть, почетъ. ночитъ 
оочитаню, иричетъ, почтение, таченж ; но' 
чбтъ, нбчесть, почтен1е. НЬмамь за па- 
рм саНгии,, никой не мя почита. 

*Сайдйсвамь и сайдйсуважь (да сайдй- 



Сайдйсван1е 



109 



*Савулъ 



шш)) гл. д. Т. Права н1^ко11у чееть, по* 
четь, икрамъ, имамь му сайги1&-т& ; зачи- 
тамь, початамь, иослагамь, тача; окааи* 
вать почт^н1е, чтйть, почитйть, уважать. 
— ися, гл. възвр. и стр Зачитамся, по- 

е птамся, послагамся, тачася ; им^ть поч- 

• т^в1е, чтнться, уважаться. 

'айдйсваню и сайдйсуваню, с. ср. отъ 

; сайдйсваиь. 

Зайдйшнь, ешь^ — днсалъ, гл свр. отъ сай- 
дйсваиь. Да зачета, да иочет^, да посло- 
ха, да потача. — дйсаний, прич. стр. 

О&йно, им. соб. н;|&жско. 

Сайца и сайчва, ум. ж. отъ сам. 

СапшЬ; с. м. Гвоздейчя, пирончя. 

'Сайш, с. м. Т. Члов'1&къ нарочно пратенъ 
н1Ьйд1& съ писмо И1И за друго н'1&что ; улана ; 
ходдкъ, погднщикЪ) гонецъ. 

Сакй, нар. Така, тлй, са& ; такъ. 

*Сак4, с. ж. Т. 1) МЪхове за носеню съ 
коню В0Д&. 2) Единъ товаръ, два м'6ха 
вода Докарай пи двЬ саки вод^. 

Саканйца, с. ж. Брадва, с'Ькъ1ра, балтию, 
топоръ ; топбръ. 

€акаджийсвъ1й, ска, ско, пр. отъ саЕса- 
джйю. Сакаджийскъгй конь. 

"Сакаджйю, с. м. Т. Който кара съ сак& 
вода; водовбаъ. 

*С&каяь, гл. д. 1) Искамь, ищя^, рача, хоч», 
ЩА, В0Л&; хотБть, тр^бовать. Сака да шде. 
Ие сака да стане така. 2) Искамь, ища, 
просл ; просвть. Сака милост&гнч^. Кол- 
ко сакашь т/кък крав». ? 3) Приета ьань, 
имамь ВОЛ&, искамь, ъщж, рача, хоча, 
ща; хотФть. Сакашь ли да дойдешь с« 
мене? — Не сакамь. 4) Трьсл, тража. 
дъфа, бараиь, брькамь, иадамь, тЬрамь, 
бвркамь, срькамь, бродА; искать. Тръг- 
Н/Клг сьмь, бабо, да сакамь навамо. 
— иса, гл. стр. Бъ1вамь саканъ ; исвамся. 
— СДка пи ся, гл. безл. Иска ми ся, ище 
ми ся, ще ми ся ; мн* хочется. — €йка- 
НЪ1Й, прич. стр. Исканъ1Й. — Който 
сборува, каквото сака той слушю,, ка- 
квото не сака. Дали Марку двЬ, онъ 
сака три. Мжь, Лено, сьгреню, че си 
овчарш сакала. Ако му дадешь поклуп- 
хж-Ш/К, гце ти сака гргня-тю. Грън- 
чмрь-тъ, дЬто сака, тамъ турта дрьж- 
кл-тж. Дома си правишь, каквото са- 
кашь. Сакалъ да забие единь гвоздь, та 
заптисаль всл-т;^^ кл^щ/я. Сакать, не 
сакать, ще го протакать 

С4каиь, гл. ср. С'Ькамь, мъ1сла струва ми 
ся, чини ми ся ; дуиать, предполаг^ть, 
мекйть, сиекйть, иер^кать. 

Зора ся е вааорида, 
Не б% зора като зорд, 



ЬАки бшше 1аена 8в1Ь8да, 
ЬАсна 8В'Ьзда верванка-та \ 
Моиа сака, сьвнлло е, 
Та отиде аенъ да бере. П-Ье, 

С&ка11№, с. ср. отъ сйкаиь. Сакачка. 
Савйръ, ра, ро, пр. Что има 6'иъ] б1^Д'Ьзъ1 

по КОЗИНА ТА си ; бр'Ьзъ1Й. Сакари биволи. 
СавДтнчкъхй, — чькъ, чка, чко, пр. смякч. 

ОТЪ саБДтъ1й. 
*Саватлжкъ, с. м. Т. Качество на сакатъхй. 
СакДтнйкъ, с. м Слкатъ, хромъ, чкулавъ 

члов1^къ ; кал^ка. 

Тъ1 ся МОД», НЛаДО ТЬ1 п&тничя, 

Подари кя мене саватника, 

Гаватнива, меве тенвичтр1а, 

Сьмь безъ очи и сьнь безъ р&чичкъ1! ТНе. 

СакДтнйца, с. ж. Саката, хрома, чвулава 

жена, мома ; кал^ка. 
Сакйтнйчя, с. ср. Сакато, хромо, чкулмво 

д'Ьтя. 

Добъии си и&жсво дЪтя 

И оно е сакатвичя : 

Хеиъ ЬйУъ Р&К&, хемъ безъ ног&, 

Хеиъ безъ тьнв& половина, 

Хеиъ безъ дЪсно црьво ово. ОЬс. 

*СакАтъ1Й, ть, та, то, пр. Т. 1) 3» чло- 
в']&къ, за животно : Който има м рАцЪ, » 
крака, т очи и'Ьчто повр1&денъ1 ; хромъ1Й, 
чкулмвъхй, кйопавъ1Й; ув^чвнй, мвувФ- 
челний, ивуродованний, хромой, мала- 
ка. 2) Счюпенъ1Й, ощрьбеиъ1Й, ненаираве- 
иъ1Й спорядъ формА-тА, спорядъ кадАпа. 
Саката дрЬха. 3) Нвиааравенъ1Й както 
тр'Ьбва, неизврьшенъ1Й добр1^, осакатенъ1Й. 
Саката работа. 

СДвачка, с. ж. Сакаше, исканю. 

Саввтлй, сакъвъ, саква, саквб, мЬстог^н. 
Такъвъ ; такбй. 

СДксрица, с. ж. Птица Сагги1г15 ^1а7гЛа- 
ггиз, дери-ГАзица, осойка, усойна, сойка, 
сока, сокерица, ширка: сбя, рбнха. 

*Сйкиа, с. ж. Горнш дрЪха да пази отъ 
дъждъ и отъ доше вр1&мя ; кабанина, каба- 
ница, гунтешь, ченкенъ, панджмкъ, мпан- 
джшкъ, гагмурдукъ ; плащь, епанчй. 

Саксййка, ум. ж. и саксййчя, ум. ср 
отъ саксйш. 

^Саксйю, с. ж. Т. Прьстянъ ссадъ, въ кой- 
то садять цвЬтю; црЬпчя, черепъ, чирепъ; 
цвЬтннкъ. 

Сакулица и слкулка, ум. ж. и савулчя, 
ум. ср. отъ савулш. 

*Сйвулъ, с. м. и савулю, с. ж. Гр. Го- 
д'Ьмь човадъ, вр'Ьтищв, вр1^чМ1 вр1^ка, вр'Ь- 
ща, мутавець, пдатникъ, торба, арадъ, араръ; 
м-Ьшекъ, куль, врбтнще, веретвще. Правь 
като вмже у сакулол Оправился като 
в»же вь сакулш Изпраздни сакульл., 



•Сакъ 



110 



СДло 



докачи комать. Праадна сахулм бие 
Циганкм-тм, а не Циганина. 

*Сакъ, сйдм, с. м. Т. Мр^Ьжм еа два ирл- 
та за ловению ръ1бл ; сакъ. ЛоеУк риба 
с« сакъ. 

СйК'^VЬ, слк&вя, сякбва, мЬстоим. Саквъ1Й, 
такъвъ ; тавой. Ами мень кому оста- 
вюшь сакова младо зелено? 

Сакълца и савъ1чкя, ум. ж. отъ сав&. 

*Сакж;)ъ, с. м. Т. Гвачка, дьвка; мастика 
(сиолй). 

'Савжнъ, междом. Т. Пазися, внимавай! 
Саклнг да ме си направгмь тлш глу- 
тюсть! 

''Салав&тъ, с. м. Неразбории, глъчь, гюрюл- 
тим. Дигналося страгиенъ салавать, 
сбраласл цЬлата сватба да гляда. 

*Салав6ръ и салахбръ, с. м. Хора карани 
вкуаъ на неджии. 

*Салаяура, с. ж Вода съ разтопена въ неа 
соль за обсодмванк н1&что ; содоиура, пр1^- 
солъ, разсолъ ; разсолъ. 

Салаяурица и салан;^рка, ум. ж. отъ 
салахура. 

*Салавд^ръ с. м. Гр. Сарандаръ. 

"О&лата, с. ж Т. 1} Зеленчюкъ И1и друго 
н^Ьчто нарязано, посолено и иод1&но съ оцетъ 
и зехтинъ да се нде за разшдкд съ друго 
мстие ; комбосъ ; салатъ. 2) Раст. ЬасЬиса 
заНуа, брьдоквъ!, марула; лат^къ, салатъ. 
2) Раст. Тагахасигп о]^1сгпа1е, борець, 
мушило, глушина, глухарчя, горець, гор- 
чивичь, каиикосъ, конско цв^тю, келшвчя, 
магарешка мл'Ьчка, иавунко, пядикосъ, ии- 
крариди, радика, ушелка ; одувйнчикъ, по- 
пово гумбнцо, хаснмъ, львйний вубъ. 

Салатица, ум. ж. отъ с&лата. 

Салахбръ, с. м. Салаворъ. Изкара гьг са- 
лахоръ да му работять. 

Той си салахоръ изкара, 

Та св ихтища прав>ах&. Шс. 

Сал&шець, ум. м. и слл&шчя, ум. ср. 

отъ салАшь. 
*Сал&1пь, с. м. Т. Колъ1ба отъ дъскъ! ; ба- 

лаганъ, шалйшъ. 
'Салгжиъ, с. м Т. 1) Иотечище, порядим, 

рядничина, рядушка, рядушчина ; покАлъ' 

вая бол-Бань, повйлъ, пов'Бтр1е, »пидеи1я. 

Има, ходи салгл^мъ. Това е отъ сал 

глнь-ть 2) Ходенм чясто иовънъ ; болесть 

дрисим, б^гавица, цьцьръ, сюрмекъ; по- 

носъ, интъ. 
*СалджЙ1а, с м. Т. Който има, който кара 

салъ ; плйвщакъ. 
""Салдйсваиь и салдйсувань (да слллй- 

шнь), гл. ср. Т. Спущамся, налитамь на 

нИ^что. 



Салдйсваню и салдйсуванм), с. ср. оп 
салдйсвамь. 

СалдйипзБ, ешь, — днсадъ, гл. свр. отъ сал- 
дйсвапь. 

Сал^иець, ум. м. отъ салбпъ. Малю е»- 
ленъ. 

Салеп'1Ййскъ1й) ска, ско, пр. отъ са- 
лепчйю. 

^Салепчйю, с. м. Т. Който продава салеоъ. 

Сал(^'ичя, с, ср. Растение салепъ, 

'Салбпъ, с. м. Т. 1) Раст. Огскй, горо- 
цв1&тъ, ливадарничя, ливадарь, перуннга, ив- 
ронига, салепчя, тджмкъ ; салепъ, ков/ш- 
квнь! слеввн, ввсельний вбрень, ятрйш* 
нивъ. 2) Питие, направено отъ корен» на 
това растение. 

Салйиъ, с. м Селимъ, растение русалим. 

Сйлистъ1Й, стъ, ста, сто, пр. Что има мно- 
го сало ; тлъстъ1Й. Салистъ коремъ. 

*Салйтра, с. ж. Селитра, силитра. 

Салкжпець, ум. м. и салвжпчя, ум. ср. 
отъ салкЛкМЪ. ЛСльпю салкммчя. 1) 
Раст. Сазпа Беппа, селемики ; вйсс1я. 2) 
Раст. СуНзиз ЬаЬитгип; раввтнввъ. 

*Салкжиъ, с. м.Т. 1) Гроздакъ, гроздъ, къ1- 
чюръ, п&шка, чеика; ввсть ягодъ, гроадъ, 
гревнъ. Дай ми единь салклмг гроздк. 
2) Раст. КоЬгта рзеиЛасасга, багремъ, 
бЪлъ лилмкъ, 61^0 цв1&т1е, 6'Ьлъ трьнь, 
кралчице, кралчя, люлмкъ, солунскъхй трьнь, 
френскъ1Й трьнь ; б'6лая аБац1я. 

'Салладйсвапь (да салладйшик), гл. д. Т, 
Салладисвамъ каукъ, клатл н'Ькому гла- 
вд, клинамь му за всичко, казвамь му, че 
е така, ободрмвамь го ; дйкать, тйкать. 

*СаляА, 1) с. об. Лудетина, немирникъ, пакост 
никъ, обЪсникъ, обЪшнккъ, влжникъ; по- 
в'Бса, вудеснвкъ, вуролесъ, вуролесннвъ, 
гоиова, непосйдень. 2) нар. Свободно. 
Лущи добьгтъка салма на день Благо- 
вЪцъ по поле-то и хичь не бери гайле. 

Салмуваиь, гл. ср. Не мирувамь, 61^Н'Ь1К, 
6'Ьсувамь, брьл1^1&, врьлукаиь, лудувамь, 
паскачшмь, разлавамь, салмЪа; шалвть, 
вуролеснть, пов^снвчать. 

Сала^вашо, с. ср. отъ саля^ваиь. Сал- 

М'Ь>ЯН№. 

СаляБнБ, ешь, — м*1алъ, гл, ср. Салмувамь. 
Салп-Ьтше, с. ср. оть саля'11нк. Салмукаию. 
'Салнаяб, с ср. Т. Книга, таблща съ дни- 

тъ1, съ ираздннци-тъ1 за ц11лл годин* и съ 

разнъ! б^Ьл Ьжкъ! за т-Ьхъ ; календаръ ; ка- 

лендярь, м1>сяцослйвъ. 
С&ло, с. ср. 1) Мазь, ма;шпиа, тлъстина 

лой ; сДлО; жвръ^ ворваяь. Яе щмло ку- 

уя сало., па ся облизало. 2) На тъ1КВ4. 

на пипонъ и на другь! иодобнь! плодовъ! 

мяка-та часть, въ които лехять с1Ьмкъ1-тъ1 



*Салтанйрва 



111 



Сан^ць 



'Салтаж&рва, с. ж. Чохяна ии шамчна 
клса до помса горвш др'Ьха, подплатена съ 
кожи; кусо, скуртейка. Одраль лисицй^- 
От/К да си капладише салтамаркм-тл. 

СалтажАрчица, ум. ж. и салтапАрчя, ум. 
ср. отъ салтаи&рва. 

Оалтанйтець, ум. м. отъ салтан&тъ. 

•Салтанатлйю, Т. 1) пр. неизм. Что е 
нааравенъ съ много богатство; богатъ, ск^ьпъ, 
хубавъ ; велнвол'Бпний, велйчествевний, 
дорог4}й) пйшннй, роскбшннй. Салта- 
натлйю, дргЬха. 2) нар. На богатъ на- 
чинъ ; богато, болмрскъ!, чорбаджискъ! ; бо- 
гато, великолепно, пйшно, росвдшно. 

*Салтанйтъ, с. м. Т. Скапъ накъ1тъ на 
нЪчто ; богатство ; велнволеп1е, рбскошь, 
пйшность. Станл^ сь голЬмъ салтлнатъ^ 
съ Г0Д1&М0 богатство, станл величествено. 
Продавамь салтанать^ обличтмся съ 
склпъ! дрЪхъ! да мя видять хора-та. 

*€алт4ръ, с. м. Т. вм. сантаръ. М1&дяиъ, 
тучянъ ссл^дъ. 

Ми изюва ръ1б& 8латовръ1д&, 
1& шагуши СО фръшко но ножя, 
)Ж изпече на стребренА скард, 
Мн ЕЬ кладе во ждътъ1Й-еъ садтаръ, 
1& извади прФдъ чеснего кума. Шс. 

*Салтъ, нар. Т. Садъ, саде, само ; тблько. 
Салтг аминъ не е молба, или : са^лть 
аминъ не спасчава. Салтъ отъ а^минъ 
дшволь-тъ не бЬга. Салтъ то не бшше 
мя ламло, и то мя залача. 

*С&лхана, с. ж. Т. М-Ьсто, ограда, д*то ко- 
лять добъ1тъкъ ; касапница ; бойна, ското- 
бойна. 

С&лханица и сДлханичка, ум. ж. отъ 
с4лхана. 

*С4лца, с. ж. Чорбица, сочиво отъ н1Ьчто пе- 
чено, прьжено. 

С&лце, ум. ср. отъ с^о. Малко сало, маз- 
чица, лоець. ^уму ти е прася 1 — Ке си 
стопамь салце. — ^уму ти е салце? 
— Да си мЪсамь мазничя. 

€&лче, им. соб. мАжско. 

*Салъ, с^ове, с. м. Т. 1) Грядъх, баскъш, 
дъскъ! наряденъ! и скованъ! едн& възъ 
друг& и спустн^ктъ! въ р'Ькл да гъ1 занесе 
т» н'Ьйд% ; плотъ, гонка. 2) Ладиш, каиЕъ, 
что плава само по течение-то на р'Ьк&; не- 
вратъ ; парбмъ. 3) Плоскодънна ладим, съ 
коато пр1.карвать н'Ьйд1Ь н*что пр*зъ рЪкл; 
парбмъ. 

'Салъ, нар. Т. Салтъ. Салъ тяп да зна- 
ешь и ц-Ьло-то село. 

€аи&къ1тка, с. ж. 1) Раст. АсопНиш па- 
реНиз ; борецъ, волкоббй, лютакъ, лю- 
тнкъголуббй, борщевннкъ. 2) Раст. Е^у^к 
гаеа (СНггопга) Сегиаигш7п, басма, жлъч- 



ка, злъчка, къ1тчица, тряска, тряскавича 
аолототйсачникъ, краснанка. 
Сая&нда, СалАндра и Самасадура, им. 

соб. м&жско въ п1&сни-тъ1 и въ изречение: 
самъ Саманда у горж зеленл. 

Старцв-ти внно сн пишть 

И въ1шв1аго Бога си полят ь, 

Да не му дойде Санандра, 

Саиандра, Санасадура, 

Да не му раасъше собора. Шс. 

Самарджййница, с. ж. Дюкяьъ, д'Ьто пра- 
вять и продавать самаръх. 

Самардасййсвъ1й, ска, ско, пр. отъ самар- 
дяейю. Самарджийска игла, губер ка, 
самарна игла. 

'Самарджйш, с. м. Т. Който прави и про 
дава самаръ!. Ако всичкъг-тяя мтарета 
бьгхл носгми самари, самарджии-ти 
щшхж да юдлть изг златъг паници. 

Саи&ревъ1й, въ, ва, во, пр. отъ саи&ръ. 

Самарбнце, ум. ср. отъ самАръ. Криво 
магаренце съ вехто самаренце. 

Сал4рець ум. м и сапАрчя, ум. ср. отъ 
сашаръ. Пораслх» магарчя-то, скя^сило 
ся самарчя-то. 

СаиАрнъ1Й, — рьнъ и — ренъ, рна, рно, пр. 
Самарна игла., самарджийска игла, губерка. 

•Сам4ръ, с. м. Т. Семеръ : 1) Направа, коа- 
то турмть на гръба на животно, за да ся 
тур» на неа товаръ-тъ и да ся мха пб- 
добр*. 2) Грлдна-та кость на птиц*. — -йа- 
ложиась му, натъпкахъ му самара, на- 
бихъ го. — Тури му слмарг, па го пуст- 
ни да брули крушщ ако е лошь, на- 
тири го. — Харень самаръ носи, добр* 
е натоваренъ. — Бий (удршй) самара 
да ся сЬщ9, магаря-то (кобила-тл) ; 
кбшку бьютъ, а нев-Бстк-Ь нав^тки даютъ. 
Магаря-то не бие., та бие самара. Ако 
магаря-то не може да удари, самара 
му може, ш! Бие самара, като не й 
ся пада да бие магаря-то ИЬма что 
да чини на коню, онъ му бие самара. 
Магаря нали си, самари много. И- 
маи1ьлигръбъ — триата самари Коньтъ 
за четлгредесять., самаръ-тъ му за пят- 
десять. ДоклЪ има самаръ, зачто 
да 'нлзди на голо. Канили магаря на 
сватба, па му зарячккли да си земе 
и самара. 

Сам^ць, мцй, с. м. 1) Който си н'Ьма нид'Ь нико- 
го, останллъ самичькъ ; самица, единакъ; одн- 
вбк1й. 2) Който не ся е женилъ, та оста- 
Н2лъ самъ; одннбцъ, одинбк1й. 3) Който 
ся е отд'Ьлилъ отъ задруга, отъ бащ&, 
отъ братт и живЬе отдЪлно самъ съ д'1&ца- 
та си ; хивущ!й своею сеиью, не въ рбдЪ, 
осббвнкъ, особнакъ. 4) Влъкъ или друго 



Са|Анкъ1й 



112 



Сановйла 



хъщно Ж1В0ТН0 отвшло само да см дъ1рн 
хранл. 

1'>и1никъ1й, ка, ко, пр. смякч. отъ еашъ. 
Сан1ЧКЪ1Й. ОстанА{хмь1 самин/т, нгской 
пе до^^де да кх1 обьгколи. 

Санйца, с. иб Самець, единакъ; одшнбкШ, 
одвночва. Остан;1л сама самица, съв 
сЬмь сама 

Санйчкъ1й, — чькъ, чва, чко, пр. смякч, 
отъ санъ. Сампикъ1Й. Всички изл-Ьали, 
а тог1 осшан/кли с<1мичькг вкмщи Кога 
пита и плоска, кога пита самичка. 
Самичкото влже мде сухьгм комать. 
Самичькь Господь надь мас«, черна-та 
аемм 1юдь нась. 

Сашк^, с. ж. Жена, комто е сама въ кдщи, 
та и'Ьиа мажь илш другл и1Ько1& иомощ- 
ивц1к ; самица. 

Самиеийикъ1й, вея, нко, и 

Саиие11Йчкъ1й, — чьвъ, чка, чво, пр. 
смякч. отъ саиъ. Самиикъ1И. Самь сам- 
неничькь, съвс^мь саиъ ; одвнехенекъ, о* 
двнешенекъ. Съмненичькъ си сЬди; хвть 
одною головбю. 

С4но, нар. 1) Несм'Ьсено сь нЪчто друго, 
а чмсто; саде, садтъ, са1ъ; только. Тука 
е само жито. 1Амь само хлЬбь. 2) Не 
съ другъ1го, а единъ ; токо, саде, салтъ, 
са1Ъ: тбльЕо. Само азъ сьмь догиьлъ. 3} 
Не иовяче, тъкмо, саде, са1тъ, салъ; т6' 
лькО) не АолЪе, лвшь. Имамь само т/мл. 
дрЬхл. Това струва само пять грошю. 
Да кажемъ само; свйхеиъ лвшь. 4) 
Токо, садтъ, садъ; тбльво. Само дойди, 
та щемь видимъ. Не само; нетбльво. 
Не само щм да дойдж, а щж го и на- 
биш. Са,мо да ; лвшь бн, тблько бн. Са- 
мо паря да имахь., та ... 5) Нон'Ь, баре, 
баремь, баръ, баже, бажьмь, божемь, саде, 
са^тъ, салъ ; по крййней м-БрЪ, хотя, хо- 
тя бь1) лвшь, все таки. Ако друго ми 
не давашь, само това ми дай. Прави 
му каквото щешь^ само не го бий. 6) 
Нагаядъ, да ся види, да ся чвнн ; кодко, 
саде, садтъ, садъ ; лвшь бн, тбльво би. 
Направи го само за очи. Само да си е. 
Иди, само да ся каже, че си ходилг. 
7) Новръ1тъ ц11ъ, иавсмк&дЪ; саде, садтъ, 
садъ. Само вода сьмь., виръ-вода сьмь 
Тя си само кръвь, само сажди , ц1Ьдъ 
уид^каиъ съ връвь, съ саждъ1. 

Сяно, нар. Самъ, тукъ ; сюдй. Ела само, 
еда самъ! 

Сааб, в. сажъ1й. 

Саяо(>Ъ1тиъ1Й, — тьиъ и — тси-ь, тна, тяо, 
пр. \) Что е отъ само-себе такьвъ, отъ 
првродд^-тд, отъ естество то ; санобйтний, 
естественний, лрврбдннй. 2) Что е иа- 



всдд1^, въ всичкъ1-тъ1 си чясти еднакъвъ, 
отъ едно н^Ьчто наирав"1нъ; <'Дностайнъ1Й, 
становитъ1Й, бятовим; маоавний, ц^льний. 
Сажовйла, с. ж. 1) И:<иъ1сдеиъ1 отъ народа 
духово; самодива, вида, дива, городони, 
вихръ1, хада, самоюдъ!, юдъ1 ; рус^ка. 2) 
Вихрушка, что ся вдига нагорЪ като стдъбъ, 
катофуцик; кошь, вирудка, вихрь; ввхрь, 
811верть, вр/тень. 3) Неиеруда ВотЬгух 
раъотау вечерница, вЬщерица, вЪщпца, 
иамница; вечбрн1й иотнлокъ, веч^рнвкъ, 
сувбречнввъ, ночнбй павлвнъ. 4) Зда, 
рошмва, разчердавена жеиа, мома. Гчд^к 
самовило недна! — Народъ-тъ вяче не 
ирави раздикд межд& самовило. и са^со- 
давъх и ето какво в1&рва .зд гЬхъ : еднъ1 
отъ самовидъ1-тъ1 ся мвмвать като хуба- 
вици, б'Ьдодпкъ1, черноокъ! жевъ! съ дъд- 
п»! русъ! разадетеиъ! косъ1, обд1&ченъ1 съ 
ддъ1'Ъ] 61&ДЪ1 др'Ьхъ1, нарсченъ! сЬнка, а 
другъ! иакъ сл много гро:шъ1, здъ1 н ся 
в'Ьстять като иаткъ! иди като маМкъ! съ 
много д'Ьца. Самовидъ1-тъ1 жив1Ь|&ть и1Ьйд'Ь 
дадечь по идацинскъ! пустъ! мЪста, на1- 
много окодо езера и воднз-то, окодо д'Ьв1- 
чюркъ! водянвци, аодъ годЪмъ! старъ! дрь- 
вета, подъ стр1^хь1, въ зааустЪдъ! к&щъ1 
и въ другъ! вдажнъ!, тьннъ! и страшнъ! 
м'Ьста и псщерь!. Чтомь се пукне про- 
д'Ьть, по Бдаговець, т1& и.чдизать изъ 
свои-тъ! зимовища; дохождать по насъ 
и стоять до ОЬкновенш ; ходять нощик, 
иай-много по иотЛт вр'Ьмя, по гдухд^ до- 
Ь1к, и, като чю1&ть прьвъ! пЪтдъ!, приби- 
ратся въ жилища та оп. Когато ся мръкне, 
самовидъ! тъ1 ся събирать подъ СТр'ЬХЪ1-ТЪ1, 
подъ год1^мъ1 горничевъ! дрьвета и подъ 
смоквъ! тъ1 по дворища-та, д'Ьто готвять 
вечер|д тлк си и сдагать софръ1, та мддть. 
ПосдЪ отивать по водъ1ТЪ1: езера-та, виро- 

ВЪ1-ТЪ1, ИЗКОрЪ! ТЪ1, КДадеНЦЪ! ТЪ1 ц дЪвж- 

чмркъ! водтници, събдичются годъ1, пе- 
рдть с'1^икь1 тъ1 си, простирать гь1 на м1^- 
сячинд да съхндть, а прЪзъ това врЪмя 
тЪ ся к<1;п1&ть и пазять да не открадне 
и'Ькой с'Ьнкъ1-тъ1 инъ, зачтото въ тЬхъ нмъ 
бъ1да сида-та: самовида безъ сЬнкд става- 
да на йбъ1Еиов*'и& жен^ь и бъ1да за всичко 
покорна на онт, който имадъ с1^нк<&-тДк й. 
Окдпанъ! тии ся сбирать на зеденъ! подм- 
нъ1, д1Ьто пЪать, свирять и играк&ть сано- 
дивскъ! хора. На такъ1въ1 самодивскъ! игри- 
ща д'Ьн'Ь хоро-то дичи: тр1&ва-та на крльга, 
дЪто с!к скачмдъ! самовидъ1-тъ1, и въ срЪ- 
дл-тА, дЪто е стомдъ свирець-ть, бъ1ва 
ситна и по зедена отъ окодн&-т;|&. На само- 
дивскъ1-тъ1 хорища расте цв1^тю росенъ е 
никнлть глбъ! червенкъ!, най сдадка-та за 



Саповйла 



118 



Саиовйла 



самодивъ1-тъ1 гостба. Сл*дъ хоро-то, когато 
земе да наближмва вр*мм1-то за прьвм п*т- 
лъ1, самовилъ1ТЪ1 отивать пакъ да ся к&- 
иять, дЪто лудешкъ! ся веселять, см1Ьатся, 
йъ1котятся, кр^ютятся като момъ1 и весел- 
бъ1-тъ1 ииъ ся чювать пон']^кога надалечь. 
Ден* като игракьть въ облаци-тъх, докар- 
вать юлЬмъх-тъ! вихрушкъь Н^кои вЬр- 
вать, че самовплъьтъ! ся съвъкуишвать съ 
еднъ1 чернъ! чюдовища като араиъ! и отъ 
тЪхъ добъхвать д'Ьца Има н^Ькои самодивъх, 
что си избирать за мжжю объхкновенъ! чло- 
в^ци, при които отивать нощинь та л^жять 
съ тЬхъ. Такъ1ва млжю съхнать, вяхнать, 
болЬдувать и най-послЬ умирать, Случвася 
пои']^кога, та н'Ькой юяакъ и^жь взд'Ьби 
самовилъ1-тъ1, когато ся кхпять, и земе на 
и1Ькоа сЪнка-та, др1ЬхА-тл ; тогава тт се 
В1&СТИ пр1&дъ него като хубавица иом& и 
му СЯ моли да й даде др'Ьх& т& й. Ако той 
не й даде с1Ьнка-тж, тм тръгва сл1Ьдъ не- 
го и му става жена. На так&ва самодива 
все е мило за самовилскъ1Ш животъ, та 
гляда какъ-какъ да си земе с1^нк&-т& и да 
поб'Ьгне при свои-тъ1 другаркъь Мкои отъ 
самовилъ1тъ1 правять Г1>л1Ьмъ1 добринъ! на 
юнаци тъ1 : побратимшватся съ тЪхъ та имъ 
ставать посестримъ!, давать имь сила, по- 
магать имь въ борбъг и биткъ! и лЬкувать 
раиъ1-тъ1 имъ съ самовилско бъ1Л1е. Само- 
вилъ1-тъ1 объ1чмть да градять витъ! кале- 
та въ облаци тъ1 и гъх подграждать съ ч о- 
вЬшкъ! гЬла. Т'Ь ся лютять много, когато 
н'Ькой спи на игрищата имъ, подъ дрьве- 
та-та имъ или подъ стрЬхъ1-ть1, д^Ьто си 
си готвять вечера-тл ; когато н'Ькой ся из 
мочж подъ стрЪхл, та омрьси мстие-то 
имъ, когато настАпи или прЪпикае софрл- 
ТА имъ ; когато н4кой катури т1Ьхни-тъ1 
ссАдовъх, та изл^Ье вода-та имъ. или пакъ 
отс1Ьче нЪкое отъ любимъ1-тъ1 имъ дрьве- 
та ; когато н'Ькой излиза нощии пр1Ьди 
п^тлъ!, а най-много когато минува нЬкой 
пр-Ьзъ тЬхни-тъ1 хорища и покрай водъг- 
тъ1, д'Ьто тии ся КАПжть. Такъвъ бъ1ва 
сбъхтЪнъ отъ самовилъ1-тъ1, оградисва, из- 
губи си ума, хваща го устр1Ьлъ и умира 
или пакъ остава хромъ съ нЪчто. ТрЬбва 
да б1Ьгамъ1 настрана отъ вихрушкъмъ!, 
зачтото самовилъ1-тъ1 мог&ть да нъ1 вдиг- 
НАть въ сине небе и да нъ1 врьлять отъ 
тамъ и да ся прибиемъ. Межд& самовилъх- 

ТЪ1 има Н*К0И ВЪОрАЖеНЪ! съ Л*К0ВЪ1 и 

стр11Ъ1; тЬ правять най-гол'Ьмъ1 пакости 
на чловЬци-тъь Сбъхт^Ьнъхй-тъ отъ самови- 
лъ1 може да ся излекува, като ся клне въ 
самовилскъ! вирища, като с1Ьдне четврьтъ- 
ченъ день голъ на горнмка на л^вичюркА 



водяницА и ся заврьти до три пати и 
посл'Ь ся обл11че въ съвсЬмь новъх др^хъх, 
или пакъ като ся пуши, като ся мъхе, ка- 
то пие самовилско бъихе. Такъхва болни не 
бъ1ва да шдАть свинско. Само овчюри-ти 
не ся бомть отъ самовилъх и свободно хо- 
дять нощиж навсхакАД']^ съ стада та си : 
овчшрь-тъ гази всхакаквъх л1&ковитъ1 бъхл- 
къх, та самовилъх-тъх ся боять отъ него. 
па ся и радвать, когато той гъх весели съ 
своха мЪденъ кавалъ. Каквъх в'^ровани1а са 
имали н'1кога Блъгари-ти и ииать още и 
днесь за самовилъх-тъх и самодивъх-тъх, мо- 
же да ся види отъ тъхха п']&сни: 

Пасълъ е Сто1анъ телци-тът 

На самодивскъ! хорища 

И св съ и^шничк/К сдиъ свирЪлъ, 

Санодивъ! ся събрали, 

Събрали и с& играли, 

Итрали и ся уморили, 

Че сл. въ1сово врьвн;&ли 

По 8вленъ1-тъ1 елхъ1ци 

Край бъ1стрь1-тъ1 ни кладенци 

й по цвЪтнъг-тъ! норавкъ! 

До равнъ1-ть1 ми П0Л1аНКЪ1. 

ТрИ-ТЪ! ся голъ! СъблЪКЛЪ!, 

Да влЪз&ть да ся ок&т&ть, 

Че си рокли-тъ1 съблЪкли 

И златокрайкъ! махраиъг 

Съсъ веленъ по1асъ моминскъ1Й 

И самодивско забунчя. 

Сто1анъ си стадо покара, 

Че го на валогъ превали, 

Самодивъ1-тъ1 издЬбнд, 

Та имъ рокли-тъ1 открадна. 

Самодивъ! с& ИЗЛ'63ЛИ 

И три-тъ1 ГОЛЪ! безъ ризъ!. 

Три-тъ! ся молять Стотану : 

Сто1ане, младо овч1арчя. 

Дай нъ1. Сто1ане, рокли-тъ!, 

Р0КЛИ-ТЪ1 СаИ0ДИВСКЪ1-ТЪ!. 

Сто1анъ ИИЪ гъ1 не дава. 
Най прьвата му гояори : 
Дай ми, Сто1ане, рокл]&-т&, 
Че имамь майк& мащеха, 
И майка ми мя убива. 
Сто1анъ й ничто не кава, 
Най й рокл12-тл1 подаде. 
Втората дума Сто!ану : 
Дай ми, Сто1ане др*хъ!-тъ1. 
Че имамь братт до девять, 
И тебе и мень убивать. 
Сто!анъ й ничто не каза, 
Най й др'Ьхъ1-тъ1 подаде. 
Трет!а-та вазвать Марийка, 
Т!а си Сто1ану думаше : 
Дай ми, Сто1ане, дрЪхъ! тъ!, 
Др-Ьхъа-тъ! самодивскъ1-тъ1, 
Че сьиь СИ една на майк& 
За съ1вець и ва дъщерш ; 
Тъ! да не сакашь, Сто1ане, 
Самодива шенд. да водишь : 
Самодива домъ не бере, 
Нито ти д-Ьца отглявда. 
Ст01анъ й тихо говори : 
Таквась си трьс& дЪвица^, 
Д'Ьто е една у майкл. 
Че !& у гЬхъ си заведе, 



Сановйла 



114 



Саиовйла 



0% ДруГЪ! 1К Др11ХЪ1 ОблАчв 

И в» векк ее ожени, 
Св1Ггь1Й Иванъ гь1 в'Ьвч1авиъ. 
Тр| годввъ! ся водвлн, 
Станлла трудна неволна, 
Илжежд е рожб& добъ1Л8, 
Свлгъ1Й Иванъ |д крьщавалъ. 
Като д'Ьтя то хрьстилн, 
Мдвся още пнлися, 
Святъ1Й Иванъ ся С7Н1аса, 
Че на Сто1ана думаше: 
Сто1ане, кумче Стотне, 
ЬА да мн, вунче, пос»ирвшь, 
Съ Тйойтд гайдд и-Ьшннчкл, 
Кумвца да мв повграй 
Еакъ самодввъ! вграать. 
Ого1анъ съ 1гЬшниц& васвврв, 
А Марийка заиграла. 
Както хора-та играшть. 
Свлтъ1Й Иванъ й говори : 
Марийке, мила вунице, 
Что ми кумвчке, ве играйшь, 
Еакто самодввъ! вграькть? 

— Куне-ле, Святъ1й Иване, 
Иолнся, куме, Сто1ану 

Да ми извади др'Ьхъ1-тъ], 

Др'ЬХЪ1-ТЪ1 СаМ0ДВВСКЪ1-ТЪ1, 

Безъ гЬхъ не мог& да вграик. 

— Свягь1Й Иванъ му ся помоли, 
И хи ся Сто1анъ пр'Ьдума, 
Самеи ся Сто1анъ излъга, 

Като му е ров6& добъиа, 
Не ще ва нааадъ помъ1сли, 
Че й роклш т& навади, 
Извади та й подаде. 
И Марийка ся разврьтЬ, 
Че взъ комвн1а изврькнл, 
Че на К&ЩЛ1-Т& кацн&ла, 
Самодивскъ! си засвири, 
Че на Сто1ана думаше: 
Нали ти рекохъ, Сто1ане, 
Самодива домъ не домува? 

— Илесн^ла р&цЪ, плесвАла, 
И е въюоко лрькв&ла, 

И е далеко отишла 
У пустъ! горъ1 зеленъ! 
На самодивскъ! селища. 
При моминскъна кладенець. 
Тамъ ся Марийка оклпа, 
Момиветво й ся поврьн&, 
Че у маминъ! си отиде. Ше, 

Д1>то слънце-то 8ала81а, 
Тамъ има мома заспала. 
На лоше е м'Ьсто заспала 
На самодивско играло, 
На говядарско падало. 
Спала мома-та что спала, 
Като ся отъ сънъ събуди, 

ВЪЗЪ НеШ СЪДЯТЬ три М0МЪ1, 

Три момъ1, три самодввъ!. 

— Прьва-та отговархаше: 
Хайде да земемъ Марийкл^ 
За самодивска попадш. 

— Втора-та отговартше : 
Какъ щемъ да земемъ Марвйкж, 
Като е едничка у майка, 

Тш за съшъ, Т1а за дъщериь? 

— Трепа-та отговартше: 
И въ1е таквлзь трьсимъ], 
Д-кто е една на мамд, 
Че_ще мамд й да плаче, 
Даплаче да_нъ1 весели 



Въ повд%лннкъ на воръ1то-то, 
Въвъ вторникъ В1. нал« градинх, 
Въ градин& още на нвв&, 
На нивл още на лозе. 

— Че на Марийкл думахд: 
Стани, Марийке, а стани. 
Та си ми иди у вазе, 

Та си каки мами си, 

Че щемъ да тя земемъ! 

За самодивсхА, попадък, 

Да додешь на нашь вилаетъ, 

Да видишь какво е хубаво ; 

Не прядемъ, мари, не тъчемъ, 

Ката день съ хоро съ цигулкъ!, 

Ката день хоро играемъ, 

Ката день шдемъ и пиемъ ; 

Да ти ся мана яарадва. 

Да ти ся мама надума. 

— Като си у гЬхъ отиде, 
Дод'Ь мами си взкаже, 

И ся отъ душш отдЪлв. Ше. 

Богъ го убилъ Секула ДЪтенце, 
Дупнх вон1а по горд да б'6гать. 
Си П0МИН& край свой войни коте, 
Та ся удри нъ свое 6'Ьло срьдце. 
Тога велвть Секула Д'Ьтен1^е : 

— А егвди хубава д'Ьвойко, 
Извъ1вай Ирина Самовиля, 
Тат ми е в-Ьрна посестрима, 
Та1а знаить 6ъ1лкъ1 чемерликъ!, 
Ке ми оздравить мое 6'Ьло срьдце ! 

— И говорить хубава девойка : 
А егиди незнаенъ делиш, 

И да въ1кнамь, мене не познавать. 
Не познавать мене по гласовъ!, 
Само въ1кни, тебе ке позааить. 

— Само въ1кн& Секула Дътенце: 
Айде, айде Ервно саиовило, 
Айде, айде мо1а посестримо, 
Донеси ми бъ1лкъ1 чемерликъ! ! 

— Уще сборъ-тъ не ми го дорече, 
Вчясъ ми дойде Ерина саиовйла, 
Му донесе бъ!лкъ1 чемерликъ! 

И назоли нему блЪдо срьдце, 

Вчясъ ми станА на ног& юначкл. Ше. 

Мама Стошну думаше: 
Сто1ане, съшко, Сто!ане, 
Стадо-то си не ра8тир1ай 
Изъ самодивска д&брав&, 
Или, като го ра8тир!ашь, 
Съсъ тьнк& свирк2 не свири, 
Да тя не чюе дива-та, 
Дива-та самодива-та, 
Да ся не бори съсъ тебе. 

— Сто1анъ майкл^ си не слуш!а, 
Най св стадо-то разкара 

Изъ самодввск& д&бравх, 
Съсъ свиркА,-т& си засвири, 
Самодив^&-т& покани 
Да доде да ся поборять. 

— Самодива ся в'Ъстила 
Катъ малко момчя рохаво. 
Плесн&ли и ся вловвли, 
Та С2 ся три дни борили, 
Сто!анъ ще да й надвзе. 
Самодива ся провъ1кн& : 
Стихии, сестръ! вихрушкъ!, 
Днесь ще мя Стошнъ надвие 1 

— Стихии С2 ся спусн&ли 
И свилъ! сл. ся вихрушкъ), 
Че лл. Стоиша вднгшиъ!. 



I 



Саяовилджйш 



115 



Саиодйвсвъ1й 



Отъ дрьво на клонъ слагалъ!, 
Отъ врьхъ ва врьхъ дигалъ!, 
Парче по п&рче кл^салъ! 
И стадо-то му прьсн&дъ1. Ше. 

Стоюнъ си бащА не слушт, 
Па тръгна та ми отиде. 
Тамамъ изъ портъ! изл'Ьзе, 
Че го ср'Ьщн&ли три женъ1, 
Три женъ!, три саиодивъ! 
И три го въ срьдце ударшть, 
Люта го тряска затриело. 
Ла ся назадъ поврьн&, 
Па си на майкд говори : 
— Постилай, мале, дебело, 
Турмй възглав1€ въюоко, 
Люта мя тряска разтрясе, 
Дод* да си думл издума, 
И еъ душа ся разд'Ьли. ПЪс. 

Градъ градила самовила. 
Ни на небо, ни на земи, 
Токо така подъ облака. 
Что диредзи ми рядтше — 
Все юнаци отбирани *, 
Что парнаци ми ряд1аше — 
Все д^Ьвойкъ! отбиранъ! •, 
Что пенджеръ! ми ряд1аще — 
Все дЪчвна отбиранъх. ПЪе. 

Силенъ вЬтръ вЪюше, лични пилци лЪ- 
тшхж? Гат. — Самови1а. 

Самовилджйю, с. м. Приштель, познайникъ 
на самови1Ъ1-тъ1 ; той води бо1нъ1 по само- 
ви1скъ1 водъ1, та гъ1 лекува. 

СаповплниБЪ, с. м Лошь члов1&къ, лошет- 
никъ ; самодивникъ. Самовилникътъ да 
го срЪтне! Клятва. 

СаяовйлсБЪ1й, ска, ско, пр. отъ саиовй- 
[а. Самодивскъ1Й. — скъ1, нар. Като само- 
иж, като самови1Ъ1-тъ1 ; самодивскъ!. Са- 
7вилска болестъ, припаданю, паданю от- 
[.нъ, нав1Ьсъ, надзора, надворище, надвор- 
^ина, надворщиню; под/чая бол'18нь. — Са- 
ювилско г^гте, раст. Рггти1а еШгог, 
('(^личка, б'к1ЮЧЕа, вгличка, кукакичино цв1&- 
тнз, ягуличка, шглика, мигуличка ; б/кви- 
вица, баранчикъ, скоросп'&лка. 

Самонблннкъ, с. м. Нерндовенъ войникъ, 
башибозукъ ; волонтеръ. 

Сниов6лнъ1Й, — льнъ И — ленъ, лна, лно, пр. 
Който може да врьши н1^что по вола-тд 
си, както той иска а когато той иска ; сво- 
боднъ1Й ; своб6днь1й, самовбльний, свое- 
вбльний. Самоволенъ животъ. — лно, 
нар. По СВ01& волш, слободно ; свободно, 
саиовбльво, своевбльно. 

Та что стоишь, та что глядашь, 
Та не ронишь дребнъ! сльзъ! ? — 
Фесчя-то е самоволно, 
Крьпа-та е гръ1гевита, 
Гръ1жевита, идовита ! Ше. 

Саиогл4вница, с. ж. Жена, вдовица, кот- 
то ц сама глава вкдщи. 



Събрали ми ся, набрали 
Вси-тъ1 д-Ьвойкъ! Веровкъ! 

У НИК0ЛВЦ& ВДОВИЦ&, 

У ТАЕ& самоглавниц2. ПЪс. 

Сапоглйвщина, с. ж. 1) Бога н'6кой ся 
инати, та стои на свое-то си, не ся сго- 
варш ; бъ1ковитость, инатъ, пизма ; упор- 
ство, упряиство, огурство. 2) пр. неизм. 
Бъ1ковитъ, оиоритъ, пр'1^къ1Й, зурепавъ, не- 
послушенъ, инатъ ; упрямий, упрйиецъ, 
блааБнбй, ог/рливий. 

Саяоглядникъ, с. м Назъвание на Бога, 
войто само може всичко да види. 

Ненчо ся Богу помоли: 
Божне-ле самогляднико, 
Сега ми, Божне, помогни! Ше. 

Като 12 ви^к Маноилъ майсторъ, 

Сль8Ъ1 порони до зем1& 

И ся на Бога помоли : 

Боже- ле самоглядничя, 

1А. дай ми, Боже, ш дай ми, 

Силенъ ми вЪтръ да духне! Шс. 

€аног6рсБЪ1й, ска, ско, пр. Что ся нами- 
ра, что жив']&е, что расте само въ гор&-тА. 
Самогорстаъ самовили. 

Изгазила жлъто цв-Ьтю, 
Жлъто цв^т№ самовилско, 
Самовялско, самогорсно. 
Ъ дойдоха самовилъ], 
Самовилъ! самогорскъ!, ПЬс. 

Самогрйдъ, с. м. Сама заграда отъ плетъ ; 
отд^Ьлно мЬсто заградено съ плетъ. 

Самодива, с. ж. Самовила. Водна самодива^ 
морска самовила ; русйлка. Нощна само- 
дива., в'Ьщерица. Самодива вг въздуха и 
полшнъг-тьг, юда, самоюда. 

СаиодивииБЪ, с. м. Лошь, зълъ члов^къ ; 
лошетникъ, пакостникъ, самовилникъ. Ти 
си -самодивникъ. 

СаиодйвсБа хурка. Раст. ЕдигзеШт та- 
хгмиш, саиодивскъ1Й хвощъ ; родъ хвощй. 

Самодивско дрьвб. Раст. ЗогЬиз аисира- 
гга, бр1&къ1Н1а, възкрушю, калина, мяко 
дрьво, оскорушш, оскрушм, офика, скору- 
шш, смрьдливо д^^ьво, смрьдлика ; рябйна. 

Самодивско цвВтн). Раст. Угпса тгпог., 
зеленика, зимзеленъ, ресенъ ; барвйнокъ, 
иогяльница, гробъ травй. 

Самодйвскъ1й, ска, ско, пр. отъ само- 
дива. Самовилскъ1Й. Самодивско игрище., 
самодивско хорище, д^Ьто ся събирать са- 
модивъ1-тъ1, та игра]&ть свои-тъ1 хора. Са- 
модивскъгй огънь, рукла, оратникъ, вурел- 
никъ. — скъ], нар. Като самодива, като 
самодивъ! тъ1 ; самовилскъ!. 

Самодйвскъ1й босйлюкь. Едно растение, 
което горять и съ дъ1ма му пушять на- 

СТЪШЛЛЪ!. 

е» 



Сажодйвскъ1й 



116 



Саибщива 



Сажодйвскъ1Й б^^рюнъ. Раст. Азагит ей- 
гораеит, старо бъин}, КАржець; вопйт* 
внгь, вопйтенЬ) подор-Бшпикъ, подл'Бс* 
иакъ, сухой водолень, обл)1па, скнпндйр- 
никЪ) пардъ днк1й. 

Саход11вскъ1й хвощъ. Растение самодив- 
ска 1урка. 

Саиодйвщннцн, с. ж. мн. Еднъ! отъ се- 
демь-тъ! ерменкъ!, отъ седемь-тъ1 в1^- 
ръ1 31ииъ1. Трггн^лися седемдесять и 
седемь вЪрьг злитг : еврейци, латинци, 
изтровници, изюдницщ изпивници, тю 
лонишници, самодивщници .... 

Саможйвець, с. м. Който не жнвува съ хо- 
ра-та ; саможивщина ; неужнвчивий, не- 
людамъ. 

Саможйвщипа, с. об. 1) Саможпвець, поди- 
вЬаъ, та страни отъ ^юд1е то ; нелюдйиъ, 
нелюдника, однчалий. 2) Който не объ1- 
чм другъ1-тъ1 ; чловЬконенавистникъ ; ми- 
ааятрбпъ. 

Са]10жпвъ1й) въ, ва, ВО) пр. Който гдяда 
само за себе-си, а за другъ1-тъ1 не ще ни 
да знае. Саможивъ чловЪкъ ; себялюбъ, 
саибтннкъ, »гонстъ. Саможиви чорбад- 
жии. Саможивъгй-тъ е студени въ раз- 
говора. 

€&жок6въ, с. м. Направа, д]&то работять же- 
л1Ьзо; виднш, иаданъ. 

Саиокъггка, с. ж. Раст. ВгаШкиз саННи- 
сгапогиш, дивъ карамфилъ, паЬавъ карам- 
филъ. 

Сапокъть, с. м. Пр1^сно мд1&ко, оставено 
да ирокъ1сне отъ самосебе си ; ирокъ1Ш1а. 

Саиоиар^ченъ1й, нъ, на, но, пр. който 
самъ себе-си наричи за н^что голЬмо. Са- 
монареченъ святъгш. 

Сажор&слъ1Й, — сълъ, ела, сло, пр. Нзрас- 

1Ъ1Й самъ, безъ да го сади н'Ькой ; вйро* 

сш1й самъ соббю. 
Сажор&слшвъ, с. м. Растение, израсло само, 

безъ да го сади н^кой. Крушю, самора- 

слмкъ, израсла отъ сЬмкл. 
Саностр'Клець, с м. Който е обрлженъ съ 

самостр'к1ъ. 

А Стойна му отговарш : 
Не щ& позна мила брата, 
Че бшхъ азе още малка, 
Нъ щ& позна прьво либя, 
Че б% въ гор& дрьвод-Ьлець, 
ДрьводФлець, самосгрълець, 
Та отиде въ шворъ гор& 
Да отеЬче шворъ дрьво, 
Та отврькнль шворъ трЪска, 
Удари го въ клатА главд, 
Направи му личеаъ б^,гЬтъ, 
Личенъ бЪл'Ъгъ на тмавл-тл. П-Ье. 

Саяостр^лъ и 

Салостр:К.1ШКЪ, с. м. Особенъ длкъ за врь- 



ганю надалечь гол'1Бмъ1 стр1|Ъ1 ; осв'1нь об 
рлчь и тетивд той има и кондавъ и кужл; 
самостр-Блъ. 
С&мость, с. ж. Самота, самоти>а, нЪманш дру- 
гарь, женл& ; одиябчество. 

ПустА самость не ся трьпи : 
Само л'Ьгни, само стани, 
Самъ си стави, самъ си юди, 
Самъ постели, самъ си вдигни 1 Шс 

Сашотй, с. ж. 1) Ш^маню нид-Ь никого, ни 
другарь, ни жен^ь; самотта, самость, сано- 
щина; одинбчество. 2) Кога н1^кой ся от- 
д'Бли отъ хора-та еЪ^цЪ на страна и мно 
го р'Ьдко ся събира съ т]&хъ; самстим; 
уедин6н1е. 3) Отстранено, пуг.то м1Ьсто, д4- 
то хора иочти ся не виждать ; самотим ; 
уединен1е, пустиня. 

Самотн6риъ1й, — рьнъ и — ренъ, рна, рно, 
пр. Что е стан*лъ самъ отъ себе-си, а не 
нанравенъ отъ другъхго. Руба самотворна. 

Саиотвбръ, с. м. Въ п'1^ень за дворови 
всжкога чистъ!." 

Похвали ся млада Павлевица: 
ЬА чго вмамь у цар1а го нЪма, 
ЬА. си имаиь дворъ! самотворъ!, 
И имамь си отъ злато затворъ!, 
И имамь си до девять подпоръ! ! Ше. 

Сапотйю, с. ж. Самота въ всичкъмъ! зна- 

менованиш. Самотиш — срамотим,. 
Салотбвъ, см. 1) Най-чистъ1Й, что ся е 

отд'Ьлилъ, изц'1^дилъ самъ ; саиий чнстий. 

Масло самотокъ. Медъ самотокь ; иА- 

тока. 2) Вино скоро източено, не с1^д110 

много вр1^мя въ ДЖИбрЪ1-ТЪ1. 
Сапоубйець, с. м. Който самъ себе-си е 

убилъ; самоубвйца. Не копашть само- 

убиець въ гробища^ зачтото нЬма да 

вали дгждъ. 
Сало^ва, с. ж. Жена, мома самоукъ ; само- 

учка. 
Саио^^къ, с. м. Който ся е научиль самъ 

на нЬчто, безъ да го учи нЬкой ; саиоучка. 
Саиоучя, ум. ср. отъ сапоувъ. 

ДосЬтвся едно пачя, 
Едно пачя самоучя. 
Отвори си манастира. ПЪс. 

Саиоцр1ива, с. ж. Платъ или друго в1^что 
отъ самосебе црьнъ, а не ваисанъ; само- 
чрьнка. 

Самоч^риъ1Й, — рьнъ и — ренъ, рна, рно, 
пр. Чернъ1Й отъ самосебе, отъ естество, а 
не ваисанъ. 2) Что е само черееъ, безъ 
другь ширъ. 

СаиочрЬива, с. ж. Самоцрьнка. Самочрьнг^^ 
ка влъна, черна влъна. Самочрьнка ша- 
чакъ, изтъканъ отъ чернх влъид. 

Сажбщииа, с. ж. Самость, самота, самотим; 
одинбчество. 



Самоюда 



117 



Са1[Ъ1й 



I 



Скъкии Бога, дойди вечерь, 
На вечерьк, на разговоръ, 
Оти ми ся сдод'Ь1ало 
Отъ пустл-вл беюарщинж, 
БеЕшрщнн2, самощин& ! Д%с. 



Самоюда, с ж. Юда, самовп1а, самодива. 

Самошдо, сакодиво, 

ЬА. отсЬдни врана коню, 

Че присЬдни на туй столчя! 1№е. 

*СаисАринъ и сапсАръ, см. Т. Симсаръ, 
посрЪдникъ при купуваню или продавана 
н'Ьчто ; бяржевбй, куп^чесшй маклеръ. 

•Самсарлжкъ, с. м. Т. СимсарлАкъ: 1) 
Работа, занамтъ на самсаринъ ; иаклерство. 
2) Плата на самсаринъ за труда му ; кур- 
тахъ. Рабош/К самсарл;глг, работа-та 
ми е самсарлАхКЪ ; маклерить. 

Саисарскъхй, ска, ско, пр. отъ саис4- 
ринъ; мйклерск1й. 

•Саисйръ, с. м. Т. 1) Самсаринъ. 2) Жи- 
вотно ШШеИа, куна, кунада, конада, бЪл- 
ка ; к;^на, кунйца. 

Самсй, мЬстоим. отъ самь и си вм. с4- 
ЖЪ1Й. Азъ сжщий-тъ, тъ1 сжщий-тъ, той 
с&щий-тъ ; я саиъ, ть1 самъ, онъ санъ. 
Самси го видЬхъ. Самси го направи. 

Саисоиблець, с. м. Плътеникъ, който уц1Ь- 
л1Ье до чвтъ1редесятъ1М1 день отъ смрьть тж 
ви, спорядъ народа ся увлъчвалъ, та ста- 
»лъ другъ видъ плътеникъ, нареченъ сам- 
)молецъ. Самсомолци-ти имали плъть, ала 
Мъ кости, и могли да ся в1&стять на лю- 
з-то, когато искать Нощиа оставшли ужь 
иътьтл^ си и ходили да правять пакости 
1а хората. Сл^дъ няколко нед1&ли такъвъ 
[Хивотъ самсомолци-тъ! ставали на вампмри. 
Шуваяь, гл. ср. С^дж, жив1Ьиь, пр'Ькар- 
вамь живота си самъ-саничькъ, безъ друга- 
ръ1, безъ жен&; одиночествовать. 

Сах^ванн?, с. ср. отъ сашувахь. 

Самунець, ум. м. и самуичя, ум. ср. отъ 
сам^нъ. 

•Салунъ, с. м. Т. Сомунъ, пита хл-Ьбъ, 
пещнвкъ, пещерникъ, фурникъ. Самунь 
хлЪбг. Изшде два самуна. 

Самуревъ1й, въ, ва, во, пр. и 

Самуреиъхй, нъ, на, но, пр. оть сапу^ръ. 
Направеиъ]й отъ кожа самуръ ; самурлиш ; 
собдл1й, соболйнмй. 

Тодорка му ся оправ1а : 
Рекла сьмь, байно, рекла сьмь, 
Зачто не тн сьмь прилика: 
Тъ1 носишь рн8& ленянх, 
ЛенянА и коаринян^, 
Ааъ НОС& рвз& отъ чергл ; 
Тъ1 носишь калпакъ сануренъ, 
Азъ Н0С& крьп& отр'Ьбк&. Шс. 

Самурець, ум. м. отъ самуръ. Малко са- 
муръ. 



*Салурлню, пр. неизм^ Т. Самуренъ1Й ; со- 
б6л1й. 

*Саиуръ, с. м. Т. 1) Животно Миз{е1а гг- 
ЬеИпа; сбболь. 2) Кожм-та на това жи- 
вотно обработена за шшпкъ! и кожюсъ! ; 
соболйная шк^ра. 3) пр. неизм. Самуре- 
нъ1Й, самурлиш ; соббл1й. Нахлупи са- 
муръ калпакъ. 

Саи^ш1а, с. ж. Жена, мома саможивщина. 

Самъ1й, самъ, сами, самб, мЬстоим. 1) Слу- 
гува за усилвана личнъ1-тъ1 мЪстоименит 
и лица-та ; той сл^щий, а не другъ, самси, 
самичькъ ; самъ. Азъ самъгй си знауя, 
какво ми е. Азъ самъ знаь^^., что сьмь 
изтяглилъ ; однй грудь зав-^даетъ, скбль* 
ко я дблхенъ бь1лъ аеревесть въ зтомъ 
случа*. Това наскръби самаго мене; 
8Т0 огорчило меня самаго. Самъгй си го 
направи., той с*щий-тъ. Самъ не знае., 
какво прави; онъ самъ не зяаетъ, что 
д^аетъ. Азъ самъ съ очи ти си го ви- 
дЬхъ. Самъгй-тъ царь да дойде, пакъ 
нЪма да станж. Тш сама въ р;9>кя^ му 
го подаде. Салж-шж меьк сьмь чюла да 
казва. Удари го въ саж/К-тж глав;9^ До 
сам».тл^ к;9,щя^ има и ливадж. Самъ 
си тяглилъ в/^же-то. 

Хубава Добро болтрво 
Самъ1Й нъ1 Господь допрати, 
Да му призаймешь, Добро-ле, 
Огь сухо злато плавано, 
Манастиръ да си доправи, 
Врата-та да си излЪе. ИЪс. 

2) Не и другъ, не и съ другъ1го, единъ; 
одйнъ. Азъ сьмь самъ вк/ГкЩи. СЬди тю 
цЬли дни сама като кукувт^/^. Самд 
ся не живЬе. Самъ си постели, самъ 
л-Ьгни, самъ стани, животъ ли е ? Тъг 
самъ щешь всичко да платигиь. — Да 
отвори дюкчанъ самъ на глав.у^., да си 
отвори дюкшнъ и той самичькъ да е гла- 
ва. — Самъ самненичькъ, съвсЬмь самъ ; 
одйнъ одинехонекъ. Самъ-самъш, самъ- 
сама, самъ- само, съвсЬмь самъ, съвсЬмь 
сама, съвс1^мь само. Самъ сама отиде, 
самненичка. — Отъ само себя, не отъ 
другъ1го, а отъ него с*щийтъ. Отъ само 
себя ся разбира; само соббю ра8ум'Бется. 
СвЬщь-та изгасил, отъ само себя; св*- 
ча погасла сама соббю. Отъ само себя 
ся сЬтихъ, азъ самичькъ ся сЬтихъ, не 
мя нЪкой другъ подсЬти. — Богу ся мо- 
ли и самъ печтали. Грькъ лъже и самъ 
си вгЬрл хваща. Доброто ся само хва- 
ли. Сама шиш краста иска. Самъ 
кггиш/гж, а къ1ткл1 сака. Сама стока 
сбори. Самд мясо дома дошло. Оже- 
нихмъг калинка, кучката ще умре, щемъ 



Сажъ 



118 



Саполйввъ1й 



обтанемь сами. (7емсв да сьмь, та и вг 
горл^-тл\ да сьмь. Сама рлка и вг Ду- 
н€1в% ся не млге. Сама вмию, вг гра- 
мад». не стои. Самг дробилг, самг да 
куса. 

Санъ, нар. Само, тукъ, тука, на това н1&сто ; 
СЮД&. Ела самг, дойдп тукъ ! Самгтамг, 
00 н'Ькои м'Ьста, тукъ-тамъ, поц1^йд1^ ; кое- 
гд-Ь, 1гЬст^1. Самг-тамг има изгорЬно. 
— НасАжъ, отс^1иъ, в. гм на ряда имъ. 

Сам^^у нар Право, направо, тъкмо ; прйио. 
ДЬтя-ти бггло оставено на слгнце-то., 
та му пекло самЪ вг очи-тш. 

Санд&ленъ1й, нъ, на, но, пр. Вапсаиъ1Й 
съ бои бакамъ ; бакановъ1Й ; сандйльннй. 

Вд'Ьзн& йона въ тейиов& сн, 
Въ тейнов& сн ламперишкА, 
Та над4н2^ всичко ^^Ьпо, 
Всичко л'Ьпо воприняво, 
Ощь п6 л'Ьпо сандалево. Шс. 

*€анджагй-шерйфъ. Т. Священо знамя у 

Турци-тъ!. 
*Санджйвъ, с. м. Т. 1) Окрлгъ ; бкругъ. 
Санджакг бегг, начядникъ на окр^ьгъ. 2) 
Въ Д0ЛН1&-Т& п'Ьсень знамя и знаменосець. 

Е гиди сандвакъ дЪвойко, 

1А много седа сьнь шеталъ, 

Какъ тебе не ськь видЪло, 

Санджакъ дЪвойка 6ъ1дить, 

Со сто пендесять сандваци, 

Кадци со копци да носить, 

Б'Ьдъ1 меци съ петлици I ПЬе. 

*Санджвъ, с. м. Т. Сандукъ, сънд&къ, чет- 
врьтита ьаправа отъ вси странъ! съ дъскъ! 
и съ капакъ за турмню въ неа и'Ьчто ; 
Еовчегъ; сувд/къ, ящикъ, ковчегъ, ларь, 
кйсса. Санджкг отг лубг ; кбробъ. Аминг 
сандякг не плгни. Сандлкг на водяни- 
1^/К, мучникъ ; корбцъ. 

*Сандл;рдйсвамь и сандл^рдйсувамь (да 
сандхрдйшЕк), гл. д. Т. С&ндхрдисвамь, 
накарвамь нЪкого да му омрьзне н1&что, на- 
правшмь го да му ся отще, да изгуби 
вщахъ за н1&что. 

Санда^рдйшнБ, ешь, — дйсахъ, гл. свр. отъ 
сапджрдйсвамь. — дйсаиъ1й, прич. стр. 

Санджчець, ум м. и санджчя, ум. ср. 
отъ санджвъ. Ковчежець. 

С&ни, с. ж. мн. Направа като ко1а съ пль- 
зъ1 вмЪсто ко1ела за возеню съ неа и'Ьчто 
по снЪгъ и дедъ ; санкъ!, шейна, шина ; 
сйнн. 

С&нви и е&нкииь, нар. Т. 1) Сир^^чь; 
именно, то есть. 2) Лена, нема ; рй8в%. 
Чюнкимь., санкимь и белкимь — троиг 
ца братю.. 

С4нвъ1, с. ж. мн. 1) Сани. 2) На шина, 
на сани, двЬ тъ1 дрьвета, по които ся вла- 
чи; шьзъ!, плазове, съншри; пддоаъ. 



С&но, им. соб. ил&жско. 

Сановйтость, с. ж. Качество на сановигь1М; 
вврйчн сть; осйнка. 

Са110вйтъ1й, тъ, та, то, пр. 1) Хубавъ1| 
гъ1здавъ1й, левентъ; вврАчний. 2) Който 
има нЬчто го1*мо, тяжко, напято въ хода 
сп, въ работАт* си, въ движониш-та си- 
левентъ; осйннстий. ' 

САнокъ, нар. Вса нощь, всичка-та, ц11х- 
нощь. Санокъ ми е хазнж броило, ц*. 
ЛА-ТА нощь, Санокг на баджьи съмь 
стомлг санокг унергг съмь глядалг. 

•СаисАръ, с. м. Т. Животно МгШе1а ри- 
1огги5, мрьсулка, поръ, торче, гюдженъ; 
хорекъ. 

•Сантрйчь, с м. Т. Обчиво, съ което нал- 
банти р1Ьж1Ать копъ1та та на добъ1тъкъ ко 
га да го ковать. 

С&пецъ, ум. м. отъ сапъ. 

Сапикйсамь гл. свр. отъ сапикАсвамь. 
— санъ1Й, прич. стр. 

^СапикАсвапь и сапикАсувамь (да саин* 
кйсамь), гл. д. Гр. Заб^лЬжвамь, съгляд- 
вамь, смотрмвань, заушвамь, заумквамь, 
зрьвамь, съзирамь; ус^щань; заи-Ьчйть. 
— мся, 1) гл. вгввр. Глядамь да не пра- 
ви нЬчто неприлично, не за-пр^дъ юра-та ; 
вардАся да мя не види н1&вой, кога пра- 
ва н']&что срамотно. Сапикасвайся отл 
хора-та, имай срамъ. 2) гл. стр. Бъ1- 
вамь сапикасанъ. 

СапивАсванн), с. ср. отъ сапив^вамь и 
сацивАсвапся. 

Сапиваслйвътй, въ, ва, во, пр. Что може 
да сапикасва, лесно да заб'Ьл1^ж>а. 

Па си ииань иил& сестра, 
И Т1а сака съ иень да иде, 
А таиъ има черво нагря 
Сапикаслнво и привливо. 
ВидЪ-ще 12, узе-ще ш. Шс. 

Сапик&шнБ, ешь, — кйсахъ, гл. свр. отъ 

сапик&свамь Да сапикасамь 
€4пница, с. ж. Чюлъ за-възъ задницА-тА 

на конь, на магаря; загребушь, подгазникъ 
Сапол&па, с. ж. Съполана, жена, мома са- 

полива ; саполка, саполковица, саполивщи- 

на; соплнвнца, сопл1оха, воагрнвица, вов* 

грявка. 
СаполАнъ, с. м. Съполанъ, който не си из- 

тръ1ва саполъ1-тъ1, саполивъ ; саполко ; соп- 

лнвецъ, соплйкъ, вовгрйвецъ, вовгрйвъ. 
Сапблець, ум. м. отъ саиблъ. Оьполець. 

Саполйвеию, с ср. отъ саполйвнк и са> 

полйвнкся. Съполивеню, 
Саполйвичькъ, чка, чко, и 
Саполйвкъгй, вка, вео, пр. смякч. отъ 

саполйвъ1й. ОЬПОЛИВКЪ1Й. 



Саполйвшина 



119 



*Сарадаейя 



Саполйвщина, с. ж. Съполивщина, сапо 
1ана. 

Саполйвъхй, въ, ва, во, пр. Който ина са- 
подъ1; съполивъ1Й, мрьсо1ивъ1Й, мрьсулш- 
ВЪ1Й ; соплввнй, воагрйвий. Сатюлива 
мома. Сатюливь ноеъ. 

СаполйвБК, ишь, — вилъ, гл. д. Съподива, 

'умацвамь, наназвань н'6что съ сапо1Ъ1 ; соп- 

лйввть; возгрнвнть. — ВНБСЯ, гл. вгзвр. 

Тек&ть мн много сополи ти, та ставаиь не- 

чистъ;съполив1&ся; соплявЪть, возгрйвЪть. 

СапблБО, с. м. Оьаолко : 1) Сааоливъ, са- 
поланъ. 2) Младъ, некад&ренъ още за нич- 
то. 3) Раст. А1пагап{ки5, златоръ, зла- 
туръ, кадифе, кокудичя, ирьсолъ, сополъ, 
слатуръ, страторъ, стратулъ; акараятъ. 

Сапблвовица, с. ж. Съполковица, саиолана, 
сааоливщина. 

Сапблчя, ум. ср. отъ сапблъ. Съполчя, 
саполиць. 

Сапблъ, с. м. Съполъ, сополъ : 1) Глста не- 
чистота, кошто тече поц']&кога изъ носа ; нрь- 
солъ, нрьсулъ ; сбпли, возгря, хлйки. Ша 
хора-та е саполъ, а менЪ е сокблъ. 2) 
Увиснало наращение надъ клюна на ниси- 
рмкъ и на н1^кои другь! птици ; сопля. 
3) Растение саиолко. 4) Св*щь въ 2-то зна- 
менование. 

Сапйрамь (да сапрх), гл. д. вн. съпйракь. 

Сапун^рва, с. ж. Кошто вари или продава 
сапунъ ; сапунджийка ; ииловйрка. 

Саиун4рскъ1й, ска, ско, пр. отъ сапунйрь. 
Сапунджийскъ1Й. 

Сапун4рчя, ум. ср. отъ сапун4рь. Сапун- 



Сапунйрь, с. м. Който вари или продава 

сапунъ; сапунджиш; ииловарь, мйльннкъ. 
Сапунджййка, с. ж. Сапунарка. 
Сапунджййвица, с. ж. М^сто, ограда, д*то 

варять сапунъ ; миловарня. 
СапунджййСБЪХй, ска, ско, пр. отъ са- 

пунджйю. Сапуиарскъ1Й ; ик1ловйрск1й. 

Сапунджийскъш дюкшнг. 

Сапунджййчя, ум. ср. оть сапунджйш. 

Саиунарчя. 
'Сапунджйш, с. м. Т. Сапунарь. 
Сапуневъ1й, въ, ва, во, пр. отъ сапунъ. 



Сапунець, ум. м. отъ сапуиъ. Малко са- 
пунъ ; ийльце. 

Сапунйсвапь и сапунйсувамь (да сапу 
нншЕк), гл. д. Натрьквань съ сапунъ. раз- 
мъ1вамь сапунъ да стане на п']^нд ; сапу- 
нгасвамь; ийлнть. — ися, 1) гл. вьзвр. 
Натрьквамся съ сапунъ, съ п^Ьн* отъ са- 
пунъ ; сапуншсвамся ; ийлиться. 2) гл, стр. 
Бъ1вамь сапунисанъ. 



Оапунйсваню и сапунйсуваню, с. ср. 
отъ сапунйсвамь. 

СапунйшББ, ешь, — нйсахъ, гл. свр. отъ 
сапунйсвапь. 

Сапунко, с. м. Растение н1&какво. 

Сапупчя, с. ср. 1) ум. отъ сапунъ. Ка- 
ллпчя сапунъ ; ийлишко. 2) Раст. За/>о- 
пагга о^гсгпаШ, сапунъ, ракъ1-саиунъ ; 
мйльная травй, татарское ийло, ийль- 
никъ, мильнявка. 3) Раст. Нетгагга 
кггзгиа, раки-сйпунъ, разврьзанчя, р^зврь- 
занъ буршнъ. 

*Сапупъ, с. м. Т. 1) См'Ьсь отъ лугА и 
тлъстинъ!, съ К01&Т0 СЯ нъи&ть и пера^ть ; 
мъ1ло ; ийло. ЖЪмамь потрЬблх за вдо- 
вигшагй сапунг 2) Растение сапунчя въ 
въ 2-то знаненсвание. Въ коато к^^щх има 
това цв1^те, танъ ся карать ятръвъ1-тъ1. 
— Мачктнъ сапунъ, раст. Рагге{агга 
(И]^и8а. — Записвамь, задавамъ на са- 
пунг, написвань имято н']&кону на к^&съ 
сапунъ и го врьгамь въ вода, отъ дЪто 
той налива, та да ся магиоса и зене да ся 
топи, както ся топи еапунъ-тъ въ вод&-тд. 

Саи^цшнъ1й, въ, ва, во, и 

€апунявъ1й, нъ, на, но, пр. отъ сап/нъ. 
Что ииа сапунъ, что е направенъ съ са- 
пунъ; сапуневъ1Й; ийльннй. 

Сапуншсамь, гл. свр. отъ сапуншсваиь. 
Да сапуниша. 

Сапуншсвамь и сапунюсувамь (да саду- 
шасамь), гл. д. Сапунйсвамь. 

Сапупшсваше, с. ср. отъ сапуншсвань. 

Сапунисваню. 
Сйпчя, ум. ср. отъ сапъ. Сапець. 
*Сапъ, с. м. Т. 1) Дрьжмлка, дрьжмло, 

дрьжшле, дръжка, топоришка, топорище ; 

топорйще. Сапъ на сабук., чиренъ ; ру 

коятка. 2) Сариш, задница, задникъ, зад- 

Н1акъ на конь, на добъхчя. 

Ст01анъ Турчина приствгнж, 
Съ кончя-то го затъпка, 
Калинкд^ за р&к& вловн, 
Че и^ на сапа подиЪтнд, 
Че си ся назадъ поврьн&. ИЪс. 

Саравйца, с. ж. Суръвица, сарвица. 

*Сарадж4, с ж. Т. Болесть 5сгорки1а, жи- 
веница, живница, желка, заушка, крътица, 
крътичина ; аолот^ха, свинка, свин/ха. 

Сараджалйвець, с. м. Сараджаливъ чло- 
вЪкъ. Сараджаливецу проклятъгй! 

Сараджалйвъ1й, въ, ва, во, пр. Който има 
болесть сараджх ; живничювъхй, желкавъ1Й, 
крътич1авъ1Й, гринчюстъ1Й ; волот/шний, 
8олот;^шливь1й, свив^шний. Сараджали- 
въг дЬца. 

"Сараджйш, с. ж. Т. Сарачь. 



СарДець 



120 



Сат&нъ 



СарЛець, ум. м. и сар&йчя, ум. ср. отъ 
сарАй. 

*Сар4й, с. м. Т. Серай, го1*ма, богатска 
к&ща, въ коато жив'Ье царь, князь н^и 
Н11К0Й гол-Ьмець ; падатъ ; дворбцъ, палата. 

•Саралжкъ, с. м. Т. Бодесть жлътеница ; 
желтухя, влятевнца. 

*Сараид4ръ, с. м. Т. Молитвъ! за умрЬлъ, 
които ся четлть въ црьквЛк всюкой день 
до чвтъ1редесятъ1Ю деиь отъ смрьть-т* му ; 
сороко/стъ. 

Сараидбсамь, гл. свр. отъ сараидбсвамь. 

*€арапд6свамь и сарандбсувапь (да са- 
рандбсамь), гл. д. Гр. 1) За умрЬлъ: 
сврьшмнь четъ1редесять дни слЬдъ смрьть- 
тж си. 2) За родидк* : чет* си очпстител- 
н& МОЛИТВ& на четъ1редесятъ1Й день отъ 
ражданю то. 

Сарандбсваше и сарандбсуваню, с. ср. 
отъ сараидбсваяь. 

Сарафладйсвакь и сарафладйсувашь (да 
сарафладнш1&), гл. д. ?лшм}ажъ паръг 

Сарафладпсваню и сарафладнсуваим), 
с. ср. отъ сарафладйсвамь. 

СарафладйшвБ, ешь, — дисйлъ, гл. свр 
отъ сарафладйсвамь. 

'Сарафлжвъ, с. м. Т. 1) Работа, занаштъ 
на сарафъ. 2) Плата за пром']&н}ан}е еднъ1 
паръ! съ другъ1, плата за развалшню па- 
ръ1 ; башь ; пром^нъ, равм^нъ, куртйжъ, 
йж1о, лаясъ. 

СарАфскъ1Й, ска, ско, пр. отъ сарАфъ. 
Сарафскъгй дюкшнь. 

*Сарафъ и сар&финъ, с. м. Т. Който раз- 
вадм паръ1, който прон1^нш еднъ1 паръ1 съ 
другь! ; М'Ьнйло, мЪновщйкъ, обм^нщнкъ; 
банкйръ. 

Сарачййница, с. ж. Сарачийскъ1Й, сарач- 

СКЪ1Й ДЮКМНЪ. 

Сарачййсвъ1Й, ска, ско и 

Сарачсвъ1й, ска, ско, пр. отъ сар4чь. 

С1^дларскъ1Й. 

Сарйчь, см. Т. Който шие с1&дла, прави 
гемовъ! и другъ! конскъ! потр'1&бъ1 отъ ко- 
жк ; сЬдларь ; с'Ьд'Бльнь1й иййстеръ, шбр* 
иккъ. 

Сарвйца, с. ж. Суръвица, саравица. 

*Сард6ла, с. ж. 1) Ръ1ба ^гсИпа посолена 
въ качета или пакъ маринатъ въ тенекиенъ! 
кутии; сардннъ. 2) Раст. МаЬа сНзра, 
сл'Ьзенъ, молоха, млоха ; родъ и&львн. 

Сардблица и сардблка, ум. ж. отъ сар* 
дбла. 

*Сардйсваиь и сардйсуваяь (да сардн- 
шЕк), гл. д. Т. Зимаиь на маасаре, забъ1- 
калммь, заибъ1кал1амь, объшолювамь, об- 
юлвамь, обколисвамь, оаасвамь, очрьтавамь, 



заграждамь, запасвамь; окружАть, обла» 

г&ть, осажд^ть, блокйровать. — МСЯ, гл. 

стр. Бъ1вамь сардисанъ. 
Сардйсваннз и сардйсуванн;, с. ср. отъ 

сарднсвамь. 
СардйшнБ, ешь, — дйсалъ, гл. свр. отъ сар- 

дпсвапь. — дйса11Ъ1Й, прич. стр. 
Сарйю, с. ж. Задница на конь, сапъ въ 2-то 

знаменование. 

По«1ади го капитанска дъщсрш, 
Подаде му зеленъ бмрдакъ съ вод&, 
Той 12 хван& за д'Ьсн&-т& р&кд 
И 1к качи коню на сарик Шс. 

•Сарлй, с. ж. Т. 1) Мстие гагалка. гушка, 
виткъ1, ц^Ьлоглътка ; галуша, голубци. 2) 
Мстие отъ клъцанъ агнеи1КЪ1Й бЬлъ дробъ, 
срьдце съ оризъ и меризмъг, свитъ въ крь- 
ил-ТА на мгня-то и опеченъ на фурнл ; 
сальникъ. Чорбаджие чорбл^ шджть, си- 
ромаси сармм 1ад;^ть. 

Сарпйца и сарлйчка, ум ж. отъ сарн&. 

Сарпй, с. ж. На плетъ свръзка орлтю изед- 
НАжь градени. 

Кмете Благое, Благое, 
Брат)е ти сн д'Ьлба^ д'Ьлять, 
И на тебе д^лъ остав1ать : 
Сивъ1 юнци веученъ!, 
Угари непр-Ьбрьканъ!, 
Сарпъ! недограденъ! ! 
— Не мя е страхъ, кметице, 
Сивъ1 юнци шд научш, 
Угаръ! щ& пр'6брькамь, 
Сарнъ! щ& догради. ПЪс. 

*Сар1ГЬ, пр. пеизм. Т. 1) Който ся отъ 
иалко ра.злют}ава; злъ1Й, лютъ1Й, врьлъ1Й, 
сертъ ; ПНСЛК1Й, вспйльчивий, горяч1й. 
Сарпг чловЬкъ. '^) Врьлъ1Й, лоший, стрьм- 
НЪ1Й; крутбй. Сарпъ мЪсто. 3) ЬАкъ1Й, 
в, ьлъ1Й, лютъ1Й, кескинъ ; кр%пк1й, Фдк1й. 
Сарпъ ог^тъ на кюпътъ си докундисуе. 

*Сарчй, с. ж. Т. Стъкло ; стеклб. 

*Сарж-асий, с. ж. Т. Птица ОтШиз ^а1 
Ьи1а, гроздарка, желва, жлътурка, профир- 
ка, чпчеп1&е; винноягодннкъ. 

*Саржкъ, с. м. Т. 1) Просторъ, прхтъ, пр* 
жина, врьлина, др^&гъ, жерда , жрьда ; прутъ, 
жердь, ослопина, шесть, вис-Блка. 2) Г&ж- 
ва, г&жева, гл^жь, пошиш, чалма; тюрбйяъ, 
чалми. 

Саржчець, ум м. и саржчя, ум. ср. отъ 
саржкъ, 

Сйсеръ, с. м. Животно Муохих ^Ш. касто- 
рица. 

Сатаий, с. м. и 

Сатйппца, с. ж. Сатанъ, сатона, дмволъ, 
чертъ ; сатани. 

СатАнъ, с. м. Сатана. Сатанъ и сатани- 
ца, али сте отъ вЪтръ^ али сте отъ 



Сатуна 



121 



С&т 



Бога? Со харно сте дошли, со пбхар- 
но да си ходите! Изъ бамню. 

Сатана и сат^ница, с. ж. Сатана. Ср-Ьщася 
въ бамнге надъ женж, на коььто д'Ьца та 
не траать, мр*ть. Не могл сега да ти 
отворш, че сьмь стигнл^^ла дЬтя отро- 
чя, че ще дойде сатуна вечернш, дЬтя 
отрочя да ми земе! 

Сатжрець, ум. м и сатжрчя, ум. ср отъ 
сатжръ. 

'Сатжръ, с м. Т. Широкъ касъ ножь на 

дрьвян* дрьжкл за чюканю мясо или за 

с1Ьчеи1€ кока^ЪI. Хат;^>ръ, хатмрь, па по- 

слЪ сатжръ. 

. "Сафй, пр. неизм. Т. Чистъ, очистенъ. безъ 

I да има н'Ьчто смесено ; чйстнй, нетто. 

Сафи злато, чисто злато. Стоката са- 

^ фи излЪзе толкова, безъ дарл-тл, само 

стока. 
I Сафиршсамь (да ся), гл. свр. отъ сафи- 

ршсвамся. Да ся свЬстя. 

' •Сафнршсвамся и сафиршсувамся (да ся 

сафиршсамь), гл. възвр. Дохождамь въ 

свЪсть, на себе-си, св^стмвамся, окопищам- 

ся, окоиитоммвамся, оборавммся, опомню- 

вамся, събуждамся, съжив^^вамся ; прихо- 

дйть въ себя, опбмвиваться, оп^иять!- 

^^ваться. Орля-то чмкг тогасъ ся сафи- 

^^^Шюмсало и зело да втка на майкж си, 

'^"да 'не бута чловЬка. 

Сафиршсван!» и сафиршсуваню, с. ср. 
отъ сафиршсваяся. 

Сах4пець, ум. м и сах&нчя, ум. ср. отъ 
саханъ. 

*Сах4нъ, с. м. Т. М^дянъ раздатъ ссждъ 
блюдо. Облизвася като кучя, кога бли- 
же блаженъ саханъ. 

Сахйтець, ум. м. отъ сахйтъ. Сахатчя, 
чясовничя. 

Сахатчи[йскъ1й, ска, ско, пр. отъ сахат- 
чию. Чясовцикарскъ1Й. 

"Сахатчйю, см. Т. Който нрави или про 
дава сахатъ!; чясовникарь; часовщйкъ. 

Сах&тчя, с. ср 1) ум. отъ сахАтъ. С1аха- 
тець. 2) Раст. ЕгосНит сгсШапит, вий- 
вий караджа. 

*Сах^тъ, с. м. Т 1) Направа, машина, които 
показва вр']^мято въ едпо денонощие ; чясов- 
никъ; часй. Да курдишш. сахата; аа- 
вестн часнг. 2) Една двадесять и четврьта 
чясть отъ денонощието, които има шестде- 
сять минутъ! ; чясъ ; часъ. Минл^ся вяче 
единъ сахатъ врЪмя оттогава. 3) М1Ьс- 
то, пАть, что може да ся земе, да ся из- 
ходи въ единъ сахатъ врЪмя ; чясъ. Отъ 
село до града има два сагата П/Ктпь. 
— Какъвто ти атъ-тъ, такъвь ти и 
сахатъ тъ. Спроти ать-тъ и сахатъ-тг. 



— На сахата, о сахатъ, начяса, зав- 
чясъ, навчясъ веднхга, томси чясъ; сей- 
часъ, тотчасъ, вдругъ, махомъ. 

Сахатъ-чичб, с. ср Т. Раст. Раззг/Ьга 
соеги1еа, чаргифилекъ; кавал^рпикъ, страс- 
тоцв^тъ. 

СахбрЕаК, ишь, — рилъ, гл. свр. оть сахб- 
ршхь. — реаъ1й, прич. стр. 

Сахбршпь (да сахорБъ), гл. д. Развал)амь, 
събарммь, струтвамь. — ися, гл. възвр. и 
стр. Развалимся, събаримся, струвамся 

Гръмни, Боже, пролЪтна гръма, 
И 8ал'Ьти прол^Ьтна дъжда, 
Да сахоришь въюокк кули1х, 
Въ1С0в& кули1&, врата жел'Ьзаъ1, 
Да н8Л'Вз& на бФлд 1аснина I ПЬе. 

*Сахти1анджЙ1а, с. м. Т. Който продава 
сахтиинъ; сафьявщнкъ. 

Сахтишнець, ум. м. отъ сахтишиъ. Мал- 
ко сахтишнъ. 

Сахти1ановъ1й, въ, ва, во, пр. отъ сах- 
твшнъ; сафьяновий, сафьйнний. 

''Сахтиюиъ, с. м. Т. Убработена кози кожи; 
сафьянъ. 

*Сач4къ, с. м. Т. Край, краище, первазъ, 
кенаръ; каймй, кройка, бахромй. На воа- 
ко шивя рубию,, на в юкой сачакъ мар- 
гаритъ. 

Сйчбой, с. м. Шажбой, нанизъ отъ 61&ЛЪ1 
сгаръ! оаръ1, носися на плетенкъ1-тъ1 на 
кос*. Сачбий му задрънка. 

*Сачй-кж6ржзъ, с. м. Т. Една червена бои; 
купорбсъ. 

•Сачяй,, с. м. Т Дребнъ! като зрьна кор- 
шумчета, отъ които на едко плънеше ся 
турить по н'Ьколко; дробь. 

Сачпйца и сачнбчка, ум. ж. отъ сачл&. 

*Сачь, с. ле. Т. Саачь : 1) Саачь, врьшникъ. 
2) Тьнко обло жел'Ьзо, на което пек*ть пи- 
тъ1, петуръ!, листа отъ тЬсто. 

Сащйсашь гл. свр. отъ сащйсвапь. — са 
иъ1й, прич. стр. 

^Сащйсвапь и еащйсуваль (да сащйсамь), 
гл. д. Т. С^щисвамь, забрьквамь, побрьк- 
ваиь, сбрьквамь, замайвамь, смайвамь, с*- 
щ^рдисвамь ; сиущйть. — мся, 1) гл. въз- 
вр. Забрьквамся, сбрьквамся, замайвамся, 
смайвамся, вдрьвивамся, с*щ*рдпсва»ся ; 
сиушйться, тороп^ть, стать въ пеяь. Са- 
щисалъ сьмь ся какво да правьк. 2) гл. 
стр. Бь1вамь сащисанъ. 

Сащйсваню и сащйсуваию, с. ср отъ 
сащйсвапь. 

СащйшБК, ешь, — щйсалъ, гл. ср. отъ са- 
щйсвамь. Да сащйсамь. 

Сйш, с. ж. 1) ОрЪхъ, съ който лучять, ко- 
га играать на ор'Ьхъ1 ; фиска, еравець. 2) 
Хума, мазна глинаг 



САш 



122 



Сбйраяь 



С4иц мЪстоим. ж. отъ сбш. Там. 

Не мой ма, майчб, провадю 
Сли> утршнх на водд, 
На дуЬ-н-Ь чешм'Ь Ш1аренъ1, 
На два-ва врвсю студенък Шс 

*Слщ с. м. Т. 1)Закдоиъ, подсдонъ, сдонъ, 
спустница, сушана, саИканть; вав-бсъ, о 
вннъ, наметъ. 2) Сдонъ съ зимовище въ 
горд за овця, яа ко»Ъ1, за добъ1Тькъ ; поата, 
палата, кл шда, агддъ, бачиш, кошшра: овчАр- 
вя, ов6ч1й хл-Ьвъ, аагонъ. 3) М1&СТ0 за 
подсаонд на до6ъ1тъкъ, на друго н'Ьчто ; 
оборъ, ах;ьръ, сдамяникъ. 4) Б-Ьда ддъга 
горнм женска дрЪха като джубе, коато ед- 
но вр'Ьмя слк носидъ! момъ1 и нев'1^стъ1 ; са- 
ги}а. 5) Кафтанъ, сукианъ, фустанъ, рокдм. 
6) Крьпа тестенедъ, р;кченикъ, чемберъ. 

'СаюджйШ) с. м. Т. Брошчь, който брои 
овця за бегдикъ. 

Сбабичшсамь (да ся) гл. свр, отъ сбаби- 
чшсвамся. Да ся сбаби. 

Сбабичшсвахся и сбабичшсуваися (да 
ся сбабичшсамь), гл. възвр. За кож1&-тЛ|, 
за мяа-та на чдов^^ка : сбрьчванся, сгрьч- 
вамся, свивамся, сбирамся, спардушвамся, 
сбябммся, изтрьпвамь ; сибрщнваться. Рж- 
цЪ-ти му ся сбабичшсальг. 

Сбабичюсваню и сбабичшсуваше, с. ср. 
отъ сбабичшсвамся. 

С6&613Б (да ся), ишь, — бил ся, гл. свр, отъ 
сбйбшяся. Да ся сбабичмсамь. — беиъ1й, 
прич. стр. С6рьченъ1Й, сгрьченъ1Й, оста- 
р'Ьдъ)й. Той още младъ и снажень, а 
жена му вяче сбабена. 

СбАбтжся (да ся сб^бЕк), гл. вгзвр. Сба- 
бичн1свамся ; сибрщиваться. Сбабили ти 
ся краката! казвать женъ1, когато имъ 
извъ1ка11Ъ1 бабо. 

Сбйбшню, с. ср. отъ сбабшмся. Сбаби- 
чмсваню. 

Сбав^ць, с. м. Доднш-та чясть на девкъ!, 
кога е отъ жед1^зо. 

Сб&рань, гл. свр. огъ сбйрвамь. Да наба- 
рамь, да напиоаиь, да нанЪра. — ранъ1й, 
прич. стр. Набаранъ1Й, нааипанъ1Й, нан']^- 
ренъ1Й. 

Сб&рваиь и сбАрувамь (да сб<1ра11ь), гл. 
д. Набарвамь, наниивамь, намирамь, заста- 
вамь — яся, гл. стр. Бъ1вамь сбаранъ. 

Сб&скаяь, гл. свр. отъ сбАскваяь. — ска- 
НЪ1Й, прич. стр. 

Сб&скваиь и сбйскуваиь (да сбЛскаиь), 
гл. д. Набасквамь и'1^что нябръзо, съ баска- 
н)е нар1^зваиь ; съсичммь. 

Сб&цаиь, гл. свр. оть сб^цваяь. Да сбъхтд. 
— цанъ1й, прич. стр. 

Сб&цвань в сб&шдгвань (да сб&цамь) гл. 



д. Сбъхтмвамь. Рогатьг-ти да тя еба- 
цать! — ися, гл. стр. Бъ1вамь сбацанъ. 

Сбер&ло, с. ср. Сбирадо, сбирище, сборище. 
Та отиде на хорото срЬдг сбералото 

Сб^рл;, сшь, сбрахъ, гл. свр. отъ сбйраяь. 
СбрАнтлй, прич. стр. 

Сбйваяь (да сбв1&), гл. д. \) Биа, бдьс- 
камь, джюркань н'кчто да ся за11'Ьни, да ся 
раш'Ьси; ваб&лтивать, вабйлтивать. Сбихг 
юйца. 2) Изравтмь, изръ1вамь, изкоиаваиь. 

Л^гнА СИ Павелъ па васпа, 

Кон1а си врьва ва вог&, 

Уздъ! си тури до него ; 

Слънце ойде ивиндиш, 

Конь си цвили, трашс сбива : 

ЬА сироиахъ робъ отидохъ 1 Шс. 

— нея, 1) гл. ва. Биемся единъ другъ, единъ 
съ другъ; бнться, дрйться, срахйтьса. 
Посбильг ми ся., посбили до три ми 
рЪкъъ, три сестри. Скаралися и ся 
сбили 2) гл вгзвр. Сбирамся, стеавамся, 
сгнетмвамся, спдастмванся . съсъ|рванся. Ка- 
то ся утепе, шашкътъ гце ся сбие. Из- 
лизать му пл^пкь^ сплютшнина., что 
ся сбивать. 3) За пасъ: носл^ся, чюася 
нададечь. Арапчя силно ревшше, гласъть 
му ся къ Богу сбиваше и НедЬлчм, лю 
то кльнюше. 

Кога си д1Ьтя пи1Ц1аше, 

Небо ся веит сбиваше, 

Друмове ся нозапртхА, 

Бовш си иай|;& пораанлакА. Ше. 

4) Разбиванся. прьскамся, разпрьскамся, 
размахвамся. Удри го по глав^^тм, да 
му ся сбие несрЬкшта на главл-тл. 

5) гл. стр. Бъ]ваиь сбитъ. 6) За труднА 
жен& : хващать мя мх.къ1-тъ1 да род&. 

Сбила ми са Бож1а майка Марит, 
Никой ми ся покрай неш не сгоди, 
Сгодила ся Аламанка дЪвойка, 
Сопасала свиленъ потсъ отъ себе, 
Го повила Христа Бога малего, П-Ье 

Сбйваню, с. ср. отъ сбйваяь и ебйваяся. 

Сбивйчь, с. м Особенъ чюкъ, съ който б1- 
ать, чюкать коваче жед'Ьзото, та го ора- 
вять плоско ; баскига. 

Сбирйло, с. ср. Сборище, сбирище, сберадо. 
Отиде на сбирало то. 

Ск)йрая1. (да сб^рж), гл. д. Събирамь: 1) Съ 
бран1е натрупвамь, туршмь нЪчто на едно 
м'1&сто; ирибирамь; сбнрйть, собврйть, прв* 
бвр<1ть, убвр&ть. Сбери шюмл тм на 
купъ. Сбери дрЪхьг-тъг., че завалЪ дьждь. 
2) Прибираиь, свъ1квамь; сбар&ть. ДЬ хо- 
ди чюммт;а, та си не сбира рагл-тл? 
Сбралъ дЬ да си е дЬца. 3) Зииамь, 
свъ1квамь, набирамь ; вабврйть. Царьть 
войска сбира., на бой 'ще иде. 4) Поби- 
рамь, бер&, набирамь, зимамь, искамь отъ 



Сбйран1е 



123 



Сблйкань 



^ного отъ другого ; собирать. Да сберемъ 
9междл си да го тюгребемг. 5) Зимамь, 
1*щавамь, берж, побирамь; ви-Ьщйть. Ие 
%ра ни ок».. 6) За конь : стягамь, опи- 
1мь ЮЗДХ-Т& му, да земе да ся перчи; 
5рйть лбшадь, подтянуть повбдья и 
»ядйть ей осйнку. — ИСЯ, 1) гл. възвр. 
р1Ьщамся, ставимся съ нЪкого, ходх съ 
6Г0 ; събирамся : собираться. Сбирамся 
жен», оженвамся. Сбирамся съ людт. 
I) Трупамъ1ся мнозина на едно мЪсто; на- 
|рамся, събирамся, натрупвамся, навалмм- 
сбир^ться, вабнрйться, набрахивать. 
ЪЬло-то село ся сбрало чюдо да гляда 
V) Готвася, справгамся, тъкмася, събирам- 
да наирав1& н']&что ; собираться, готб- 
1ться, приготопляться, снаряхйться. 
^ирамся да идл едЪ-дЪ-си. 4) За плагь, 
Еож№, за Нйщкъ1: набиранся, събирам- 
ся, нагрьчвамся, сгрьчвамся, сбивамся, сгн!!- 
тмвамся, степвамся, обтягамся ; садйться, 
сс-Ьдаться, съеживаться. Сукното, да ся 
памокри, сбирася ; сукно въ мбчк'Ь ссЬ- 
дается. 5) Вн']^щамся, зимамся, побирамся, 
събирамся ; ви^ицяться. Не ще ся сбере 
въ тош мЬдникъ. 6) гл. стр. Бъ1вань 
сбиранъ, сбранъ. — Сбери му юздъг-ти, 
ртягни го, прибери го, не оставшй да прави, 
1КВ0Т0 си иска ; прибери му дизгинъьтъь 
Сбирай си конщг-тъг, поприбирайся. 
ся отпущай. — Сбирай си парг^ли- 
и/ а) Б']^гай, махниса оттука, б) Стой 
1ренъ, миршсай, мирувай, приберися! — 
5ирай си ума! прибирай си акхла, б&- 
уменъ, мъ1сли, Еаквото н^ешь правишь, 
||е ся разпущай. — Сбралися куда и 
окуда, сир всмкакви хора. — Сбирамь 
)ни-ть1 пЬкому, зимамь му дни тъ1, пр1Ь- 
пхвамь го, уморгавамь го. — Сбира клин- 
ци да си купи конь Сбирай си пета- 
1та (чюкови-тьх) и ся махай оттукъ. 
Обирай си уста та, че ги разчеквамь. 
Тягли, моме, хорото., че ся сбира се- 
•то. Гора съ горж ся ие сбира., чло- 
*вЬкь съ чловЬкъ ся сбира 
Сбйранм), с. ср отъ сбйрамь и сбйрапся. 
Ск)ир4чц с. м. Направа, съ които бъчварь 
сбира джгъ1-тъ1, та пмъ турм обрлчи и 
дъно и прави сслдъ; щипка. 
Сбирйтъкъ, с. м. Сбирнакъ, сбирщина. Се- 
ло -тю имъ е сбиритъкъ отъ разни села. 
Сбйрище, с ср Сбераю, сбирало, сборище, 
сбиривна Рано да рани кжщл-тл да 
помете и рано смета да и^врьли на 
селско-то сбиригце. 
Сбирка, с. ж. Сборъ, сбирнина, събрание. 

ВЬсови сбирки — вЪтрови пиленки. 
Сбирн&БЪ, с. м. Н'Ьчта нееднаквъ!, а сбра- 



нъ1, едно оттукъ, друго оттамъ; сбирщина. 

^шши-ти ни останлли все сбирнакъ^ 

различнъ!, не приличшть една на другл. 
Сбирнина, с. ж. 1) МЪсто, дЪто ся съби- 

рать на разходкА ; сберало, сбирало, сбири- 

рище, сборище. Ла Йринг- Пиринъ пла- 

ммм/К на юнашкл1-т;г^ сбирнинл. 2) сборъ, 

сбирка, сбирнм; собраше. 
Сбирнш, с ж. Калнбал*къ, много люд1е, съ- 

бралися н-Ьйд* за нЪчто ; сбирнина, сбирка, 

сборъ, съборъ; собрйн1е. 
Сбирщина, с. ж. 1) НЬчто нееднакво, а 

сбрано оттукъ, оттамъ; сбирнакъ сбиритъкъ. 

2) Люд1е смахнати, не еднакъвъ еснафъ. 
а сбранъ! куда и куркуда; сбиритъкъ: сбродъ. 

3) Сбрани люд1е за нЪчто; дружина. 

Още на дружин& думаше : 
Дружина, но1а сбирщина ! ПЬс. 

— Да засвири на сбирщинж, да засви- 
ри на сборъ, да ся сьберлть всичкъх, кои- 
то тр^Ьбва. 

Ой тя тебе, святъ1Й Иване, 

ЬА. извади нЪденъ кавалъ, 

Че засвири на сбирщинж, 

Та събери святии-тъ1, 

Да гъ1 С2динъ страшн& С2дб& 1 ПЬс. 

Сбйтъкъ, с. м. Не гол1Ьмъ, нъ стягнжтъ, 
съ ШКЛ1 направа члов1^къ или конь; заврь- 
закъ, чкрепъ, шкрепъ ; кр'6пко слбженнй, 
плбтиий, коренйсть1й. Сбйтъкъ чловЬкъ. 

СбйнБ, ешь, сбилъ, гл. свр. отъ сбйвапь. 

— Сбйтъ1Й, прич. стр. 

СблазкЕ^, йшь, — жйлъ, гл свр. отъ сбла- 
зкшваиь. — ж^нъ1й, прич. стр. 

Сблажшвамь (да сблажш), гл. д. Давамь 
н'Ькому да хапне нЪчто благь1на ; ублажш- 
вамь съ нЬчто. — мся, гл. възвр. Хапвамь 
н']&что благъ1Н1&; ублажшвамся съ н'1&что. 
Сблажихмися съ рибя., съ лебеницж. 

Сблажювани), с. ср. отъ еблажшвавь и 
сблажшвамся. 

Сближи, йшь, — жйлъ, гл. свр. отъ сбли- 
жтвамь. — ж6нъ1й, прич. стр. 

Сближшвапь (да сближа.), гл. д 1) На- 
правтмь, докарвамь н^^что да дойде близо 
до друго ; приближ}авамь ; сближ:1ть. 2) 
Направшмь двамин& да ся опознаать единъ 
другъ, да стан&ть пб-свои помеждх си ; 
сближйть. — лея, гл. вз. 1) Дохождамъ! 
пб близу единъ до другъ ; приближмвамся ; 
сближйться. 2) Ставамъ! помежд&си аб- 
запознати, пб-свои ; сблнжйться. 

Сближ1аван1е, с. ср. отъ сближшвамь и 
сближтваися. 

Сблйкапь (да сблйкях;, сблйкнувамь), гл. 
ср. Казвася за гадинъ!, кога гъ1 има н1&йд11 
много; вра, гъмжа, гимхиь, клопотл, пь- 



Сблйваню 



124 



Сббр^ваиь 



плж ; Ешп^ть, кнш^ть, евшмя кнш-Еть, 
гомовйться, копошйться. 

Сблйклинч с. ср. отъ сблйкаяь. 

Сблпкнушкнь, гл. уч. отъ сбликн;^. 

Сблйкн;^; ешь, — вхлъ, гл. свр отъ сблй- 
камь. 

Сбл(>скаяь, гл. свр. отъ сбл^СБвамь. 
— ска11Ъ1й, прич. стр 

Сбл^скважь и сбл{>скува»ь (да сбльскамь), 
гл. д. 1) Ваьскнмь едно н-Ьчто о друго 2) 
Н^^бльсквамь, набивамь и']&кого, н-Ьчто бръзо 
а много. '6) За уриснпци, за самодивъ! ; 
6^ьскамь, удрммь н'Ького, та го поболавань: 
сбъхт'Ьвамь, устр^лвамь. Глядать да не 
бь1 дЬтя-то дл е сбльскано отъ урисни- 
ци-тъг. — жся, 1) гл. вз. Удршмъюя 
6^ьскамъ1ся единъ о другъ. 2) гл. безл. 
Земе да ся б^ьска бръзо и много ; ирибль- 
сквася. Пр-Ьзь нощь-тхк сбльскася на 
врата-та. 3) гл. стр. Бъ1вань сбльсканъ. 

Сбльскваию и сбл^скуваню, с. ср отъ 
сбл{>сквамь. 

Сбл'Ь1Я^ (да ся), ешь, сблЪшлося, гл. въз- 
вр. свр. Да забд1Б|& много и бръзо. 

Като си овень продума, 
Всичко ся стадо сбл'Ь1ало. Шс. 

Сббгожь, нар. в Ббгояь. 

Сбогбеаиь (да ся), гл. свр. отъ сбогбс- 

в4жся. 
Сбогбсваяся и сбогбсувапся (да ся сбо* 

госимь), гл вз Сбогувамся. 
Сбогбсваше и сбогбсуваин), с. ср отъ 

сбогбсвашся. Сбогувате. 
Сбогува лея, гл. вз. Казвамъ! си : остай сь 

Богомь, иди сь Вогомь, на и.чиращанм ; 

сбогосвамся. 
Сбог^ванн», с. ср. отъ сбогувался. Сбо- 

госваше 
Сбодйкаль, гл. д. свр. Да уши» н'11что 

бръзо, нй дв'Ь на три. 
СбОД^, бшь, сббдохъ, сболъ, гл. свр отъ 

сббждаль. — дбнъ1й, прич. стр. 
Сббждаль (да сбодж), гл. д. \) Ушивамь 

н-Ьчто бръзо и какъ да е. Рекохъ да сбо- 

д» два три чифта гащичкъг на дЪца- 

тл 2) Бод;&, муша ц'Ьчто бръзо н много; 

сбутвань. 

3:1далося тено аорю, 

Не ми 6ъ1ло шсно ворю, 

Най ми бъио добръ юнакъ, 

Добъръ юнакъ съ добра конш ; 

Конь си сбоде, конь въздъ1ше, 

Конь въздъ1ше еинь бЪлъ пламакъ. Шс. 

Сббнца, с. ж. Болесть, что хваща никого, 
когато той бъ1ва сбъхгЬнъ, сбльсканъ оть 
уриснвцц, отъ саиоднвъ!. 

Сбол'Ква (да сбол1е), гл. д Забол'Ьва. Гла- 
ва мя сболЬва. 



Сбол'1е, — л^Iло, гл. свр. отъ сбол'Ква. Да 

забол'^е. 

Сббракъ, с. м. Ситнъ! парчета, стръготинъ!, 
фурда отъ желязо. 

Сббрба, с. м. Сборъ, дума, р-Ьчь, хората; 
слбво. 

Сббрвамся и сббрювахся (да ся сббрш), 
гл. вз. Хващамся да ся борш съ нЪкого. 
Сборися съ мечкж-тл1. 

Сббрваль, гл. д. Сборувамь, сбора. 

Сббрваше, с. ср. отъ сббрвало! и сббр- 
валь. 

СббрввБ, ншь, — внлъ, гл. д. Сборувамь. 
Не сборви таквьг сборови. 

Собрвенм), с. ср. отъ с6брв1я;. Сборуканк. 

Сборбваяь, в. сббр-валь. 

Сббреню, с. ср. огъ сббр^^Б. Сборувай», 
говорени. 

Сббренииъ, в. сббрянинъ. 

Сббрець, ум. м. отъ сборъ. 

Сббрище, с. ср. М1Ьсто въ село, дЪто ста- 
ва сборъ ; сберало, сбирало, сборище, сбир* 
нвна. 

Сборлйвъ1й, въ, ва, 10, пр. Който объ1чп 
много да сборува, да приказва ; сборлистъ1|, 
брьбривъ1Й, разговорднвъ1Й ; болтлйвий, го- 
воулйвий, словоохбтливий. Не бивало 
дЬтя да шде язткь, ке било сборливо. 
Сборливийть е писмо безъ мюхюрч. 
Момата повяче да е прьдлива, а п6- 
малко да е сборлива. 

Сббрлист Ь1Й, стъ, ста, сто, пр. Сборливъ!!, 

Сбброкъ, ум. м. отъ сборъ. Дума, думица. 
сборець, сборчя. 

Поминл^хъ потува, Вишш да в& вид&, 
Сборокъ да й речш, вино да донесе, 
ЬАзка ке й дад& паръ1 неброевъ!, 
Тат да ми даде вино неиЪрено. Шс, 

Сборопджйш, с м. Който объпш многода 
говори, КОЙТО знае много да гборува ; гово* 
рбкъ, говоруиъ. 

Проговори святъзй Иованъ: 
Хвала тебЪ, святъ Илие, 
Святъ Илие сборондкиб, 
Съти ли ся, что нъ1 грози 
У трапезъ! шесторядъ!, 
Шесторядъ! ссдмополъ! ? Ше. 

Сббруваль, сборваль и сборбваль, гл. д. 

Сбора, сборва, сбируа, говора, хорат;^, 
ромона, разговармхь, бес^^дд, ирика:<вамь; 
говорйть, бесБдовать. Който сборува ка- 
квото сака, той слушю,., каквото не са 
ка. Който много сборува, или много 
знае, или много лч^же. Сборувай, кога 
тя прашшть, не молчи како кйось на 
мйца. Сборувать како празднх^ водя- 
ниц,Ук. Сборувазл, сборувахъ, уста та 
мя доболЪ, и пакг не мя разбра. Сбо- 



Сб6р^ван1е 



125 



Сбр1квамь 



рувамь ти, гцерко, сЬквайся^ снахо. 
Влъкь-тъ чж потгталъ: что с^оревашъ, 
кумице лЬсице 1 Она рекла : сборевамь 
си съ лудм-т». главял. — ися, 1)гл вьзвр. 
и стр. Сборася, сборвася, сборуася го- 
ворася, хоратлся, ромонася; говоряться. 
2) гл. вз. Давамъ! си единъ другьшу думх 
да направимъ и'1&что ; обръпшмся, вричшкся, 
сговарюмся; обЪшать, обЪщаться. 

Да не ни ся налютвшь, 
Какъ си сборъ-тъ ииаиъ1, 
Какво снъ1 са оборвали, 
Да ^ кажешь найвЪ ми, 
Оба да го дрьжииъ!, 
Така да ся земенъ!. П-Ье. 

— ванъ1Й, прич стр Говоренъ)й, хора- 

тенъ1Й, пр^говармнъхй, пр*думванъ1Й, удум- 

ванъ1Й. 
Сббруваию, сббрваню и сбореваню, с. 

ср. отъ сббрувамь. 
СббруЕК, ешь, гл. д Сборувамь. Сборуй му 

тьг на шютъ чловЪкъ: съ едно-то ухо 

слушщ съ друго-то пуща. Сборуй си, 

ако нЬмашь работж. 

Сббрчя, ум. ср. отъ сборъ. Сборъ^тъ сбор- 

чя отварта. 
Сборъ, сборове, с. ср. 1) Много людю на- 
Д0Ш1И, събралися на едно м']^сто за н1^что ; 
съборъ, събрание ; собран!е, сборище, сборъ. 
^) Пра:^диикъ-тъ на црькв*, на монастиръ, 
рогато народъ-тъ отива на иокдонение тамъ ; 
ьборъ. 3) Праздникъ, когато н1Ькой празд- 
|ува и събира роднинъ! и съсЬдъ! у дома 
|и, та гъ1 гощава. 

Л'Вл1а си хаберъ прат1аше : 

Чини що чини младъ Недко 

Да доде л'Ьли на сборъ-тъ . . . 

Вране си конча накъхти, 

Та у л1Ьлвни отводи, 

У МИЛ& л'Ьль& на сборъ-тъ. 11-Ъе. 

I) Съборъ, панаиръ, панагиръ, панагюръ, 

|упцИ; весградь; ярмарка, армонка. 5) 

|ума, хората, рЬчь, рЪчка ; слово. Ее ти 

хажшмь два сбора. 6) НЬчто сборувано, 

Изано ; дума. Такъвъ ни е сборъ-тъ, да 

Ьемъ утрЬ. Како что ся кучкъг сосбор- 

1ХЛ, така си го сборъ-тъ сврьшихж. 

^) Сказваню, приказкъ!, разговоръ, дума, 

1вс1Ьда ; рааговбръ, поговорка, бес«да. 8) 

Ичто юше казано за н1Ького ; дума, про- 

Ь1кнш ; худая поговорка. 

На Севд& сборъ искарали : 
Врагувала съ нихний-тъ овч1арь. Ше. 

Сборъ-тъ назадъ не си земамь, стои 

на думА-тА, не ся иоврьщамъ отъ ду- 

1А-ТА си. — Бъг-гце и въ наше село сборъ. 

пъ раци сборъ бива ли? Грозна бул- 



ка домъ бере, а хубава сборъ бере. Да 
пометемъ двора, да посрЪщнемъ сбора. 
Да заколимъ вола, да направимъ сбо- 
ра Който гтта тю двора, той играе 
на сбора. Много сборове — торба орЬ- 
хьг. Мехлемъ па ранлх, сборъ на жчал- 
6ж Сборъ-тъ дупкл{ не дупнува, ала ся 
памятува. Сборовъг трЬбва да хар- 
чишь, кога сакашь нЬчто да прода- 
дешь. Сборъ-тъ, дори не го прЬдумашь 
и прЬживишь харно, не сборуй го 
прЬдъ всшкого. Сборъ-тъ ся шде чло- 
вЪку, не мясо то. Кл^дЬ сборъ, тамо и 
и душча. ОвдЪ сборъ, овдЬ бунаръ. Отъ 
сборовъг прЬко главж капа та ми ся 
скинл. 

СббрББ, ЕШЬ, — рилъ, гл. д. Сборувамь, Са- 
ма стюка сбори. Криво сЬди, право сбо- 
ри Каквл^ да ол сборишь, какви уста 
да разтворишь! 

€б6рЕ^к (да ся), игаь, — рй.1ся, гл. свр. отъ 
сббрважся. 

Сббрянинъ, с. м. Отишьлъ на сборъ. 

Сббрянка, с. ж. Отишла на сборъ. 

Сббрянчя, ум. ср. Малъкъ, М1адъ сборя- 
нинъ. 

Сбранъхй, нъ, на, но, прич. стр. отъ 
сббрх. 

Сбратия^ (да ся), йшь, — ийлся, гл. свр. 
отъ сбратимювался. 

Сбр<атияшваз1СЯ (да ся сбратииш), гл. вз. 
Ставамъ! съ н'Ького побратими, като братм, 
год'Ьми приштеди ; ообратиммвшнся, сприга- 
телтвамся; брататься. 

Сбратяшаваню, с. ср. отъ сбратимшвам- 
ся. Побратимшваню. 

Сбръскапь, гл. д. свр. Да избръскамь, да 
11р'Ьбръскамь бръзо. 

Сбрьдио, нар. и с. ср. Нанадолне м-Ьсто, 
нанадоднище, продолина, навално, низбразно, 
низбрьдно, низбрьдце, стръвно, стръмнина, 
пиднога ; покатое мЪсто, наклбнъ, от- 
клбнъ, спускъ, вгору, 

Сбрькапь, гл. свр. отъ сбрькваяь. ^-ка- 
НЪ1Й, прич. стр. 

СбрьБвакь и сбрькувамь (да сбрькамь), 
гл. д. 1) Рова н'Ьчто да ся размеси ; раз- 
брьквамь, сгр1^ш1авамь, караштисвань ; шЪ- 
шать, перем-Ешивать. Сбрькахъ имъ мал- 
ко трици. 2) МЬсл, мЪшиь, см-Ьсвамь, 
см'Ьш1амь, иам1&п1шиь едно нЪчто съ друго; 
караштисвамъ ; мЬшать, см^шнвать, при- 
м1}шнвать, соеданять. Глядай да ги не 
сбрькашь, че не можемъ гьг отдЬли. 3) 
Съ брьканю нааравшмь нЪчто ; забрьквань, 
джюркамь. Сбрькай малко каль да за- 
лЬпимъ стЪнжтл. 4) Забрьквамъ, но- 
брьквамь, снитамь, сплитамь, пр1&цлитамь, 



Сбр^кIIан1е 



126 



Сб^на 



яаплтамь, са^ъст1ава■ь ; аяпутивать, сп/- 
тивять. Сбрькал'% ни^цкъ^-VI?,^ Сбрьквамь 
к()сж ; ввбввДть. 5) Дод1^камь нТкому, пьнл 
н'Ького на работ<&-ц& му, бави го, побрьк- 
вамь ; мЪшйть, препйтствовать. Щешь 
го сбрькашь на 'рабор\мтА, му. Това 
нЬма да юл сбрька. 6) Смайваиь, слпс- 
вамь, забрькваиь, сащисваиь, шашардисвамь; 
оаадйчнвать, С11'1шнвать. 7) Гр1>ша, по- 
гр'Ьшн1ваиь, сгр'Ьш)авамь, наиравммь гр1&ш- 
кд ; д-Блять ошйбку. ПрЬпиши го и гля- 
дай да не сбрькашь нЬчто. 8) Мъ1СЛ&, 
говора, права н1^что иогр'Ьшно. н^ както 
е, както требва ; сбрькваися, погр']&ш>авамь, 
сгр'Ьшмвамь, аъжася ; ошибйться, обиах- 
нуться. 9) Сиущамся сд1^дъ ц-Ького, сд1&дъ 
нЪчто да го гона; погвамь, погиувань. ао- 
гонвамь, спогвамь, спогнувамь, саогонвамь, 
подговвамь, потирваиь. сиотирвамь, подсбрьк- 
вамь ; гнаться, погоняться, пресл^довать. 
— жся, 1) гл. вьзвр. М^ЬсАся, см-Ьсвамся, 
СМ1&ШММСЯ, нам1;шммся, яабрькванся; и-Ь- 
шаться, см^шнваться. 2) Заидитамся въ 
р»ботъ1-тъ1 си; забрькванся, побрькваися, 
забатачвамся, закасвань, зад1&зва ми чивит- 
та ; спутнваться, разстрои ваться. Сбрь- 
кался е въ тргговиьп-т;^ си. 3) Забрьк 
вамся, аобрьквамся, изгубмкмся ; плутйться, 
сбивйться. Вг тьмнинм■тл^ ся сбръкалъ 
и пе можюлъ да намЪри врата та. 4) 
Забрьквамся, побрьквамся, сдисванся, смай- 
вамся, иасм1&тамся, сащисваися, шашардис- 
вамся ; теряться, приходнть въ 8ам'Ьш:1- 
тельство. Сбрькахся что да чинш ; по- 
терять голову. Сбрькахся отъ страхъ 
5) Сбрьквамь въ 8-то знаменование. 6) гл 
стр. Бъ1вамь сбрьканъ. — Сбрькаль кон 

* ци-тъг: а) Побрькала му ся работа-та, за- 
касааъ работл-т*, побрькадся е въ рабо- 
тъ1-тъ1 си, не му отивать добр1Ь работъх- 
тъ1, зад'Ьзва му чивим-та, упделся, заба- 
тачился. 6) Сбрькался, смашася, слисался, 
сащисадся, шашардисадся ; потерялся, прн' 
шслъ въ ааиЪшйтельство. — Сбрькали си 
шмпюп-тьг, скарадися. — Ако сполучи^ 
той сврьшилъ ; ако сбрька., хора тх1 му 
криви. Ако сполучять, тии ся хвалять; 
ако сбрькашь, тебе мъмржть. Дважь 
мЬри едн^жь да не сбрькашь. Глупавь 
самъ-си сбрьква, умень мнозинл сьблаз- 
нюва. Когато ся сбрька язъткътъ, то- 
гась си право то казва. Сбрькася та 
каза правото. Сбрькался като гжскл 
вг мъглл^.. Сбрькался като кучя вг 
сливи Сбрькался катю кучя на мостг 
(на брьвь, на водяницл). 

Сбрькванм)^ и сбр^куваин), с. ср. оп- 
сбр^кважь и сбрькванса. 



Сбр^чвяиь и сбр1>Ч1яиь (да сбр^чш), гл. 

д. Права н-Ьчто на брьчкът, на дипдъ! ; 
сбрьчквамь, сбрьчкосвамь, сгрьчвамь; смбр- 
щивать. — мся, гл. вьзвр Свавамся, съ- 
бирамся на брьчкъ!, на впрягъ! ; сбрьчквам- 
ся, сбрьчкосвамся, сбабачшсвамся, сбабшмся, 
сгрьчвамся, свивамся, сбирамся, спардуш- 
ваися ; смбрщиваться, обрюагнуть. 

Сбр{>чваа1« и сбр{>ч1аи14*; с. ср. отъ сбрй- 
валь. Гбрьчкваню. 

Сбр^чкапь, гл. свр. отъ сбр^чкваиь. Да 
сбрьча, да сбрьчкосамь; сибрщить, — ка- 
НЪ1Й, П2)ич стр. Сбрьченъ1Й, сбрьчкоса- 
нъ]И, сгрьче,иъ1Й; смбрщенний, обрюаглий. 

Сбр^чкваль и сбр{>чкуваяь (да сбр^ч- 
камь), гл. д. Сбрьчвамь. 

Сбр^чкваню и сбр{»чБуван1е, с. ср. отъ 
сбрьчквамь. Сбрьчваню. 

Сбрьчкбсаиь гл. свр. отъ сбрьчкбсвахь. 
Да сбрьчкамь. — санъхй, прич. стр 

Сбрьчкбсвамь и сбрькбсувапь (да сбрьч* 
кбсамь), гл. д. Сбрьчвамь. 

Сбрьчкбсваин) и сбрьчкбсуваню, с. ср- 
отъ сбрьчЕбсвашь. Сбрьчваню. 

СбрьчББ, ишь, — чйлъ, гл. свр. отъ сбр^ч* 
вамь и сбр1>ч1амь. Да сбрьчкамь, да сбрьч- 
косамь, да сгрьча ; смбршить. — ченъ1Й, 
прич. стр. Сбрьчканъ1Й, сбрьчкосанъ1Й. 

Сбрьчшмь (да сбрьчвк), гл. д. Сбрьчвамь. 

Сб^дл», ишь, — дйлъ, гл свр. отъ сбуж- 
дамь. Да събуди, да разбуд^, да скорнлк. 

— де11Ъ1й, прич. стр. Събуденъ1Й, раз- 
буденъ1Й. 

Сб^ждамь (да сбудх), гл. д Пр1^клсвамь, 
развадммь и1&кому сънъ-тъ, спаню-то, вд1« 
гамь никого отъ сънъ ; събуждамь, пробуж- 
дамь, разбуждамь, скорвамь, скорикамь/раа- 
бухдйть, раабужнвать. 

Найдохъ моме, д-Ька спиеть, 
Ж1аль ми б1аше да го сбудамь, 
Та си собрахъ къ1ск& цвЪпс, 
Го наквасихъ съ бъютрл. вод&, 
Си попрьскахъ малко моме, 
Тога моме ся равбуди. Шс. 

— МСЯ, гл вьзвр и стр. Ставамь отъ 
сънъ, пр'Ьк&сва ми ся сааню-то; събуждан- 
ся, пробуждамся, разбуждамся, скорвамся, 
скоривамся ; пробуждаться, просипатьея. 

Сб^жданн*, с. ср. отъ сб^ждамь и сбуж- 
дамся. 

Сб^ца, е ж. \) Множество, вадабадлкъ дю- 
дю; иапдачь, паидъчь, иьпдежь, пьодечь, 
пьадмкъ, навадица, бранш, джгань, сгань, 
смречь, тишма, ордшкъ, купъ, навадъ ; тол- 
па, иЛсса нарбду, иабрбдъ, арДва, орйва, 
ааторъ. Селяни-ти врьвять на сбунгг, 
сбунъг въ града, на куиовъь 2) Бога ста- 
ва, кога ся иовдига народъ възъ начядство- 



Сб^аиь 



127 



Св&во 



то, възъ гдаватаре- ть1 си; повдигъ, буна, 
размириш ; матежное вреия, мят^жъ, во8> 
11ущен1е) во8став1е. 
Сб^тамь, гл. свр. отъ сб^твамь. — таиъ1й, 

прич. стр. 1) Направенъ1Й какъ да е; сту- 
тацъ1Й. 2) Смачканъ1Й на н1&ко1& странл. 
3) като пр. Глупавъ1Й, безумнъ1Й, иадавъ1Й, 
латойнъ1Й, смахнАтъ1Й, серсенъ ; гл^пий, 
бевумний. 
Сб^твамь и сб^туваиь (да сб/таиь), гл. д. 
1) Бутамь н'1^что бръзоимного; стъ1ввамь. 
Сбутахь го да стане. 2) Бутамь, бодА 
и1^что да земв да врьви по бръзо ; сбождамь. 

Че си сбута храненъ конш, 

Че отвде при Лазара, 

Д'Ьто мокъ! лаааръ игра]2ть. ПЪс. 

3) Смачквать, сгмечЕвамь н^^что на н1&ко1& 
страна. 4) Стутвамь, направшнь н'6что пр'Ьзъ 
купъ за грошь. Сбутахъ го какъ да е. 
5) Наираввмь н^^кои да ся скарать помеж- 
ду си; скарвамь, сваждамь; ссбрить. — пея, 
1) гл. вз. Имамь съ никого пр1&пирн1& за 
нЪчто, имамъ! бутна помежд^^ си; свар- 
вамся, свадшмся, сваждамся, пр']&пирамся ; 
ссориться. 2) гл. стр Бъ1вамь сбутанъ. 
Сб;^тванн?, с. ср. отъ сбутвамь и сбут- 

вамся. 
Сбъхтйвичя, с. ср. Растение никакво. 
Сб^хтвамь и сбъхтувамь (да сбъхта;), 
1.д. 1) Бъ1ТА, бв1& нЬчто много и бръ- 
. 2) Накарвамь н']&кои да ся бъхтять по- 
кежд& си; сбивамь 3) За иед1&вкъ1, за са- 
родивъ], заюдъ1: нагазвамь н']^кого, та 11&га 
фденъ ; сбивамь, удршмь, сбацвамь, сбъщю 
1мь. СбъхтЪли го сладкъг и медянъг. 
-лея, 1) гл. вз. Бъхтимся единъ другъ ; 
[|ивамся, сджоквамся. СбьяжЬлися враб- 
^итьг около чюждо просо. 2) гл. стр. 
швамь сбъхтЬнъ. 
Сб1хтвани) и ебъхтуванн), с. ср. отъ 

с61хтваяь и сбъхтвамся. 
Сбъхтж, ишь, — т1лъ, гл. свр. отъ сб^хт- 

валь. — т'Кнъ1й, прич. стр. 
Сб^щювапь (да сбъщх), гл. д. Сбъхтвамь 
въ 3 то знаменование. Когато урисници- 
ти сбьщять н%кош лехуса, трЪбва да 
й ся бае за сбьщюваиче. 
Сб^щюваннз, с. ср. отъ еб^щювамь. Сбъхт- 

ван1е. 
Сбъщ^, ишь, — щшлъ, гл. свр. отъ сб^- 

щювамь. Да сбъхтд. 
Сбъхвапея (да ся сбйш), гл. об. Сблдвам- 
ся; сбиваться. 

6л8дъ1ку глав2, да зем&ть, 
Дано са неиу сбъпаше. ПЬс. 

Сбъ]ББ (да ся), ешь, сбил ся, гл. свр. отъ 

сбъхвамся. 
Сб'Ьсн:&ваиь (да сб*сн«ш), гл. ср. Разб'Ьо- 



н1&вамся, разб^^вамся, поб'Ьсн'Ьвамь. СбЬо- 
нЬлъ капю мачхл^ (като влгци) въ сЪчко. 

Сб'Ьен^ваи1«, с. ср. отъ еб']^сн'Кваа1ь. Раз- 
б']&сн'1&ван1е. 

€б'Ьса'КШк, ешь, — н^лъ, гл свр.^)тъ'_е6'ке• 
н'Ква11[ь. Да разб1^сцЪ1&. 

Сбждваяея и ебжднувамся (да ся сбхд- 
нх), гл. об. За н*что казано, предречено: 
ставамь, изп1ъвамся, сбъ1вамса ; сбнвйться, 
совершйться, исполняться. Думи- ти му 
ся с(5л^М/КЖ/К. 

Сбждванн) и сбжднуваню, с. ср. отъ 
ебждвашея. 

Сбждникъ, с. м. Който иска да стане как- 
вото е реклъ, да стане негова-та. 

Сбждница, с. ж. Която иска да стане как- 
вото е рек1а, да стане нейната. 

Сбждничя, ум. ср. отъ ебждиивъ. Момчя, 
момичя сбл^дникъ. 

Сбждн^ (да ся), ешь, — н&лся, гл. свр. отъ 
сбждвался и ебжднувалея. 

Сва, мЪстоим. За соченю, яа показваню бдиз- 
къ1 нЪчта ; сова, това. 

Сва, мЬспитм ж. отъ еьвь : всичкъ1Й, ц']^- 
лъ1Й, весь. Свлг ночь ме сьмь спалъ. Мое- 
то мило свл 7юи^ сЪдЬло. 

СвДда, с. ж. Свара, караню, караница, скар- 
вате, въ1къ, пъчь, пр']&пирц>а, пр'Ьиорица, 
разпрш, иоб'1&са, ссоръ, крамола, кавга ; рйс-> 
пря, ссбра, шумъ. 

Свадлйвъ1й, въ, ва, во, пр. Който объ1чш 
да прави свадл; крамолникъ, кавгаджиш; 
вадбрливий, ссбрливий, свйрлйвь1й, неу- 
гомбнний, неугоионь, за-Ьд^га, 8а^дчивь1й. 

Св^дЛк, ишь, — днлъ, гл. свр. отъ сваж- 
даль и евадюмь. Да скарамь, да снразд^, 
да сбутамь — денъ1Й, прич. стр. 

СвЬкдамь и св^дшпь (да свад&), гл. д. 
Докарвамь свад& помежду н'Ькои ; скарвамь, 
смразшвамь, сбутвамь ; ссбрить. — мся, 
гл. вз. Скарвамся, смразмвамся, сбутвамся 
съ в']^Бого; завождамся; ссбриться. 

Свадилса коиаръ съ иух&-т;&, 

Да бъио зачто за какво, 

За едн& яенскА мушиц&. Шс. 

Св^даню, с. ср. отъ ев&ждамь и евгик- 
даися. 

Свика и свДкю, с. ж. Погачи, что м1&сять 
въ иятъкъ и въ слботА сороти сватбА у 
момъка и у МОМ&-ТА ; сватш, намливо. 1Со- 
га мЪсять сватлтл, моми-пш, пЪшть 
пЪсни. 

Св&ко, с. ;и. 1) Така въ1ка шурей затш си 
отъ по- старял сестр^^. 2) Така казвать на 
зять и на л1У|& по майкл, кога да гъ1 по- 
въ1кать. 3) Така казвать на м&жт на л'1^- 
лиь по майк!^, на млжш на майчин& се- 
стрл ; лЪлинъ, л1Ьлшкъ, тетинъ, уйче, ка- 



Св&КЪ1Й 



128 



СвАрвамь 



леко; дйдя. 4) М&жь на женвнл сестрд, 
балддзннъ млжь; свомкъ, баджвнакъ ; сво- 
якъ. 

Св&къ1Й, къ, Ен, ко, мЪстоим Всмкой; в^ж- 
дий. Свакъ Циганинъ рьшето-то си хва 
ли. Свака коза за свой кракъ виси. 
Сваюлй дснь л*пв, на добрь день слЪпг. 
Свакъ ся бие да добъге. Сваюий е кука^ 
а не е лопата. 

СнДкш, с. ж. Погачш сряка, сватю, намдико. 

Свйлваяь п свЛлювамь (да св<1.11амь), гл. 
д. Съ ва^)аню, съ тръкалмше направтмь 
н'Ьчто ; св>инвять. Свалюхмъг си плъстъ. 

Св4лвя, с ж. Совадка. 

Свал1^к, вшЬ) — лидъ, гл. свр. отъ свй* 
лшмь. — л6иъ1Й. прич. стр. 

Св^лшиь, гл. свр. отъ св^вамь. — лш 
11Ъ1й, прич. стр. 

СвДлшжь (да свалнк), гл. д. 1) Зимань и1&- 
что отъ пб-въ1Соко м^юто и го турммь на 
но-низко ; свмвамь, сиемамь, снимам ь ; сни- 
мать, спускать. Свали паницл{-тж отъ 
полиц/и-тл. Низгкъ е та не достига 
да го свали долу. 2) Водж, довождамь, 
завождамь отъ пб-въ1Соко м'Ьсто на пб-низ- 
ко ; спускйть. Тою, пжть ще тг свали 
въ долмк/Н-Ш/к 3) Тъ1камь, г&тамь, бу- 
тамь и'Ьчто да падне ; повалммь, тръкаламь 
събарммь, катуршмь, гаврьщамь, кутну- 
вань ; сваливать, повалать^ опровйдн- 
вать, нспровергать, опр^живать. Духн;и 
еЬтръ и го свали на зелеък -»!/»{. Съ единъ 
ударъ мя свали долу. 4) Каченъ, нато- 
вареиъ на животно снущамь долу, разто- 
варшнь ; синвамь, сиемамь, снимамь, см'!^- 
тинамь, см'Ьтваиь ; спииать. На срЬдъ 
и/ктт го свалилъ отъ конш. Свалихъ 
малко отъ товара., да поолекне. 5) 
Наорав>амь н'Ьчто да стане но нинко ; ска- 
оавамь, смалшвамь, снлсювамь ; лонижйть, 
обнижать. ПрЬрЬзалъ краката на ста- 
ла, та го свалилъ малко пднизко. 
6) Наиракшмь н1Ького да иадне низко въ 
очи-тъ1 на другъ! ть1, да сл^Ьзе отъ пб-го- 
реиь чинъ на иб додень ; снисмвамь, ио- 
низтвамь; лонижйть, ннавергЛть, низво< 
днть, ниалагать. Господь богатт-тъг сва- 
лча, сиромасъг-тъг качва. 7) Намалшвамь 
и1^н&-тд, достойнството на н'Ьчто ; ноби- 
вамь ; понижать, сбивать. Свалихлк сто- 
К/К-тж, направих.^ № да оадне, да мине 
съ иб-долна цЪнд 8) Махвамь шмикд отъ 
главд, иокръ1вк2, було отъ н^что, събла- 
4№мь др1>х<& ; сипж&ть, Свалчамь шю,пк А, 
отлагамь шшикд. \)) Мнхвань, снемамц сни- 
мамь, изваждамь ; снниать. Свали юзд,н- 
шж па конш. 10) Изваждамь едно число 
пб-малко отъ друго иб-гол^Ьмо; вичмтать. 



— мся, 1) гл. стр. Олизамь; сходйть, 
спускАт ся. 

Ка гь1 позна гюлъ Дафина, 
Ся покачи ведно др во, . . . 
Какъ си дочю Оиеръ-ага, 
СврьтЬ ков1а кай дрьво-то, 
Та й вели и говори : 
Свали ми ся отъ дрьво-то. П-Ьс. 

2) гл. стр Бъ1вамь сваленъ но знам)!но- 
ванието на глагола. — Иска да свали 
мЪсячинл-тл, иска да направи н*что не- 
възможно. — Свалшмь звЬздьгтьг, много 
сьмь ученъ. Съ уста птици лови, сь 
язьгкъ зеЬздьг свалмй, нЬмашь ли па 
ръг, ничто не си. — Не си свалюмь 
очи тъ1 отъ нЪчто, не си махвамь очи-гь1 
отъ него, много ми е мило, та искамь все 
него да глндамь ; не сводйть глааъ съ ко- 
г6 лйбо. 

СвДлтне, с. ср. отъ свАлшиь и св&лшяся. 

Свап'Ь1{)6самь (да ся), гл. свр отъ сва- 
11Ъ1росва]1СЯ. Да ся снапъ1р|&. 

Свапъ1р6сва1[ся и свапъ1р6суваася (да 
ся свапирбсамь), гл. възвр. Свацъ1р(аваи 
ся, сваиъ1рн1свамся. М. нЬкокь мачка гк 
прЬчекорила, ча подали прЬко нетл нЪч- 
тю, ю, кой знае н-Ьчто, чпю гмволска 
прЪвара ък нашло, что ся свапбгросала. 

Свапъ1р1^Б (да ся), гл. свр. отъ свапъ1рш* 
вамся. Да ся сваиъ1ршсамь 

Ова11Ъ1р1ана]|1СЯ (да ся свапирш), гл. възвр. 
Ставань вампъ1рь; свамнътрнкнамся, вамиъ1- 
рмсвамся. Гшволъ влЬзе въ Катеринл, 
та бшше се свапьгрила. 

Сиа11Ъ1рюсахь (да ся) гл. свр. отъ сва- 
пъгршсвался. Да ся сваиъ1р1*. 

Сваиъфшспамся ц свапмрГасувамсл (да 
ся свадирмсаиь), гл. възвр. Сваиъ1рН1- 
вамся, сваиъ1росвамся. 

СвАра, с. ж. 1) Свада. 2) Сварено н*что. 

СвДра, с. ж. Кога .завари, свири н^Ькой ни- 
кого ; вара, завара, сваршню ; 8аставав1в. 
Както го свара сварило, така, както е 
заварнъ, какъвто е застигнАтъ. Зла го 
свара сварило! Клятва. 

СвДрваиь и сварюль (да сварш), гл. д. 

1) Нампрамь н'Ького н']&Ид1& ; заваршмь, за* 
стигамь, зафтасвамь; ааставйть. Свариха 
го у дома му. Удрю, кого дЬ свари. 
Както го вара сварил». 

Да даде Господь, Маринке, 

Да ИД& да ся заврьня^, 

Най жиа& да тя не свар», — 

Съ носило да тя поср'Ьщн& ! и-бс. Мг 

2) Затичюмь, застпгамь, завар1амь, фтасвамь, 
зафтасвамь; вастнгать, 8ахв>1тивать. Тръ»- 
нжлъ бЬ, та не можнххъ да го сварш. 

3) Иосиивамь, поси'Ьвамь, иристигамь, затм- 



СвДрвань 



129 



Св&тбвнивъ 



№ 



чммь, прифтасвань; поспЪвйть, подосп-Ь- 
вйть, усп*нйть. Не може единь учитель 
да свари да прЪдаде. Едвамь сварихь 
1а ся прЬоблЪчъа. — мся, гл. стр. Бъ1- 
вань свйренъ. 
Св&рвамь, св&рншь и свартваиь (да сва- 
рш)у гл. д. Съ вареню приготвюваиь ; за- 
варимь, отвармвань, пр1^вар}авамь, уварм- 
вамь; свйривать, отвйривать — пея, 1) 
гл. въавр. и стр. Бъ1вамь сваренъ; зава- 
рмнся, отварммся, пр']&вар}авамся, уварм- 
вамся ; свйрвваться, отварвваться. 2) гл. 
възвр. Отъ вр1&н1е ставамь пб иалъкъ. 
Св&рван1е, с. ср. отъ св4рвань. 
СвДр1Х, ишь, — рйлъ, гл. свр. отъ свар- 
вам ь и свАрюиь. — ренъ1й, прич. стр. 
Заваренъ1Й, застигнлтъ1Й, затечеиъ1Й, за- 
фтасаиъ1Й. 
Свар^, йшь, — рвлъ, гл. свр. отъ св^р* 
ваиь, СБ&ршмь и сварювань. Да за- 
вара, да отвара, да ор1&варк, да увара. 
— р^нъ1й, прич. стр. Заваренъ1Й; отва- 
ренъ1Й, пр']^вареиъ1Й, уварвнъ1Й. 
Свйрнк (да ся), ишЬ) — рйлся, гл. вз. Да 
ся свада^, да ся скарань, да ся смразд, да 
ся сбутамь, да ся сд'1&кань, да ся сд'1^ЧЕань; 
поссорнться. 
СвАршмь, сваршваиь, в. св&рвамь. 
Сват4нецЬ) нци, с. м. Роднина по сватов- 
щина; сватъ. 
Св&тба, с. ж. В1&нчм1ван1е, оженваню, задо- 
швавю нЪкои съ ВСИЧКЪ! сбрядъ!, объ1Ч1аи 
веседбъ!, что ставать по тож сдучай : 
|^ракъ; свадьба, сватьба. Едно врЪмя, па 
сега понМдЪ, сватбьг-ти ся продль- 
гшвали цЬлл^ пед'Ьл1Я. Тяжка сватба, 
олЪма сватба. — Заквасвамь сватбл, 
замисаше хл^ЬЬъ за сватба, подкачтмь 
^ватб&-тл. — Градя. сват6;гк : а) Зака- 
1нь сватба, заквасвамь, възнисамь, под- 
{исамь сватба. 6) У Помаци-тъ1: обр^зва- 
1Ъ1 ма1КЪ1 д1&ца, врьшинь обр1^зание. — 
и^ватба — свада. Сватба безг срьднш не 
ава. Едному сватба, другому брадва. 
ХЕому сватба^ кому брадва. Единь гля- 
ша сватбл, а другь брадвж; зять-тъ 
]бг/лкж-шж си да гляда. Сватба безг кур- 
%банъ не става. Съ едно юзя сватбл не 
шпава. Съ едно цвЬтче пролЪть не б«ва, 
:« едм/К жем/К сватба не става. Безъ 
|гаид/К сватбж ся^щий помянъ. Сватба 
^безъ гждулка — пикню. безъ прьднш. Чю- 
му, глзЮу че тя вьгкать на сватба. 
[ХСлщна-та сватба не е комшийска. Ни- 
1то ружча безъ трьню, нито обьгчь безъ 
гватбл. Тамамъ сватба на угадъ: ни 
1хлЪбъ стигнл, ни манджм останл. Кой- 
[то смЬта зурнл и тъпанъ, не може 



направи сват^л. Что ще мага/ря на 
сватбАи. Канили магаря на сватбл, 
па му зармчккли да си земе и самара 
Магаря-то вмкать на сватба ю водл*, 
ш дрьва да носи. Разглъчюлися като 
на Циганскж сватбл. Съ вилъг орЬхъг 
и съ рьгието водж щл носл на сват- 
бж-шж ти. 
Сватб&рина, с. ж. Данъкъ, что ся зимади 
н*кога Турци-ти отъ христимнъх-тъ! за сват- 
ба; сватбина. 

Господине Арапъ отъ пр'Ько коре, 

Кажи невЪ, что е сватбарнна, 

Да ти пдат& царск& сватбаринл. Ше. 

€ват6&рва, с. ж. Комто е бъиа на сватба^, 

канена на сватбх. 
СватбАрскъ1й, ска, ско, пр. отъ сватб&рь. 

Глава-та му като сватбарскА{ буклиш, 
Сватб4рчя, ум, ср. Мадъкъ, мдадъ сватбарь. 
Сватбйрь и сватб&ринъ, с. м. Който е 

бъиъ на сватба, който е каненъ на сват- 

бд, отишьдъ на сватба. 
Св4тбина, с. ж. Данъкъ за сватбл; сват- 



Токо ииать тридесеть годинъ!, 
Бакъ ма дошедъ црьна Арапина, 
Отъ цар1а ми сватбвн& пр'Ьвупилъ : 
Кой В1а юнакъ мдадъ1й ся оженить, 
Нему сакать тридесять и три нинца; 
А дЪвойка ко1а К1а ся мджить, 
Нейз'Ь сакать тридесять иинцовък П%с. 

Св&тбйнскъ1й, ска, ско, пр. Что е за сват- 
ба, что става на сватба; свйдебннй. Сват- 
бинскъг пЪсни. 

Редо ми го лЪпо прЪчхакадо, 

Си пром-Ьня по-мала д'Ьвера 

Со хубавъ! сватбинскъ! халища. Ше, 

Св&тбиц\ и св&тбичка, ум. ж. отъ св&тба. 

Сватбувашь, гл. ср. Ход& на свртбх, пра- 
ва сватба ; свйтебннчать. 

Сватбуваню, с. ср. отъ сватбувапь. 

Сватбню, с. ср. отъ сватжся. 

СвАтець, ум. м. отъ сватъ. 

СвАтица, с. ж. Жена сватъ ; сватм, сваха ; 
сватья. Сватове-ти и сватици-тъг тръ- 
гать слЬдъ младоженци-тъг. 

Св&тко, с. м. Зять, СВН1К0, свако. 

Свйтови, с. .м. лен. ЦЪда-та рода сватове, 
сватова кл^ща съ всичкъ! въ не». Дой- 
дохлх ни сватови. Да идемъ у сватовьг. 
Сватови нъг ся срьдать, че не сми и>мъ 
ходили. 

Св4т6внивъ, с. м. Който е пратенъ да ис- 
ка момл, да прави сговоръ за годшвкл ; 
гдавежнйкъ, годежникъ, годежншкъ, годе- 
жюрь, дворникъ, думадникъ, дЪвоснобъ, же- 
нихъдъ, изводникъ, изгдядникъ, монарь, ог- 
дядникъ, одумникъ, просанитъ, просетвкъ, 
просець, пр1Ьдунцикъ, сватъ, сведокъ, сгдяд- 



СвАтбвница 



180 



Свевр1ва 



вт, оговорникъ, сгодевикъ, тъкмвнджи», 
снибнпкъ, стройникъ; сватъ. 

Св&тбввнца) с. ж. Комто е иратена да ис- 
ка момл, да орави сговоръ за годежь ; гда- 
вежница, годежница, годежюрка, дунаднвца, 
женнднм, женихда, изводница, изглядница, 
огдядница, наваджийка, одумница, ир'Ьдум 
ница, свагЬм, сватм, сгдяднвца, сгоденица, 
снобннца, стройница ; свДха. 

Св&т6всвъ1Й, ска, ско, пр. Сватовъ1Й. Сва- 
товски коме. 

Сватовство, с. ср. Роднина по женитба; 
сватовщина ; свойствд, сватовствб. 

СвАтовщина, с. ж. 1) Сватовство. 2) Ис- 
кате МОМ& ; св<1тан1е, сватовство. Сва- 
ти^пт за прьвъ пжпи> вь понедЬлникъ 
отиватъ да правять сватовщина за 
нЪком^ момл. 

СвАтовъ1й, въ, ва, во, пр. отъ сватъ. 
Сватовскъ1Й; свйтовъ. 

Сватбсвань и сватбсувамь (да сватбсамь), 
гл. д, Искамь мон& за н1^кого; сватать. 

— жся, 1) гл, вз. Роднина смъ1 съ нЪ- 
кого по сватовство, казвамъ! си единъ дру- 
гь1му свате. 2) Сват]&ся; свататься. Сва- 
тосали сл Мартж за ергенъ, затуй ся 
е засжЬла. 

Сватбеваню и сватбсуваню, с. ср. отъ 
сватбсважь. 

Сват^^ваиь, гл. ср. Бъхвань н1&кому сватъ, 
ЮДА като сватъ. 

Сват^^ван1е, с. ср. отъ сват^^вамь. 

Сватъ, свйтове, с. м. 1) Сватове ся нари- 
чн1ть помежд&>си родитеди-ти и роднинъ!- 
тъ1, на ожененъ!; сватанець; сватъ. 2) 
Така ся наричмть и ониш нероднина, кои- 
то йл. 6ъ1ди н1&кому на сватбд-т&. 3) Сва- 
товникъ. — Старши сватъ., иобащимъ, ста- 
рокш, задожникъ; посаасений отецъ. Да 
ся види, кой е кумъ, кой старьгй сватъ. 

— Отишьлъ безъ сватъ на годежь. Мре 
отъ гладъ, а готовъ за сватъ. Ако ми 
е сватъ, не ми е братъ. Дд-чако е се- 
ло-то отъ сватови тял. Сватъ свахж 
задира, сваха му ся не опира, не про- 
тиви. Сватове дошли, а момата на 
куклъг играе. Кога момата не е драга, 
и сватовъ1-тъ1 прЬзъ прага. Ако си бо- 
гатъ, всшкому си сватъ. Златни сватъ 
срЬща безъ пит», горящ». ИзгорЬ ткг 
плЬвникътъ, свато! — Азъ одЪвЬ го за- 
ключихь. Свато, свато, та не стру- 
ваии, дукато! Сватъ по свата, че и 
два-та. 

Св&тъ1, с. ж. мн. Женъ1; момъ1, сбранъ! въ 
четврьтъкъ у момъка за да отид&ть да 
гдядать пр'Ьм1&ил-тл на момд-тд. 

Сват^иц с ж. Сватм, сватовница. 



Сват^кСЯ, йшся, — твлся, гл. об. Искамь 
мом;& ; сватосваися ; свйтаться. Да жга 
л^Ьемъ Марка, да ся свати Мара. 

Св&тш, с. ж. 1) Така ся въ1кать помежд;^ 
майкъ1-тъ1 и женската рода на ожененъ! ; 
сватица, сваха; свйтья. 2) Сватовница 
св&ха. 2) Погачш свака, свакт, намдиво 
— Зачто ми е сватм, кога булк» нЬ 
ма? Ходи като сватг» безъ даръ.Кри 
въг-ти дрьва сватш-та носи. 

Св&ха, с. ж. Сватш въ 1-то знаменование. 
Шьта като свах» бе^ъ даръ. Ходи като 
недарен» свах». ПрЬдъ свахъг ся не 
хлЬботлть. 

Св&хъ1ца и св&шица, ум. ж. отъ св&ха; 
свйтьюшка. 

Подъ него сЪди Михалъ войвода, 
Та си варди тяготн& сватб&, 
Да ми раабие триста сватовъ!, 
Да ни разбие триста свашици. П^Ьс. 

Све и сво, мЬстои^. ср. отъ сьвь; ц'Ь1ъ, 

ВСИЧКЪ1Й. 

Сведен]^, с. ср. Хубаво есенно мазно съ1рв* 
НЮ, особено горний рядъ ; сдеденю. 

Сведбкъ, дбци, с. м. Сватовникъ. 

Свед^, ешь, свбдохъ, свелъ, гл. слр. отъ 
свбзкдамь и свбждаиь. — денъ1й, прич. 
стр. Сведени братча, сведеньг дЬг^, за- 
варени, приведени брат», Д'Ьца; сведение 
братьа, дФтн, свдднне братья, д-Бтв. 

Свбждапь (да сведж), гл. д. Свождамь. 

Свбждаин), с. ср. отъ свбждапь. Свожданю. 

Св^зваиь (да свехв^), гл. д. Связвамь. 

Свез;^, бшь, свевохъ, свеалъ, гл. свр. отъ 
свбзвапь. — збиъ1й, прич, стр. 

СвекарАшка, с. ж. Птица сврака. 

Свеклб, с. ср. Раст. Ве1а тй^апв и него- 
ВЪ1Й корень; цв']&кдо, чукундуръ, панджаръ, 
кеширъ ; свекла, свекловйца. 

Свевл6въ1й, въ, ва, во, пр. отъ свеклб; 
свекбльннй. Свеклово лилто ; свекбль* 
никъ. 

Свекошкъгй, къ, ка, ко, пр. Всм1ко}акъ1Й, 
С}ако}акъ1Й, всшкакъвъ ; всяк1й, всйческ1й. 

Та извади сабик кадаклиьк 
И прЪсЬче на паш&-т& глав&, 
И что яайде свекошко благо, 
И му зеде конт отъ конюшниц&. 
Си товари свекошко благо. П-Ьс. 

СвбБр0ВЪ1Й, въ, ва, во, пр. отъ свбкърь. 

Свекръвовъ1Й ; свокровъ. 
Свекр^ва, с. ж. Жена на свекъръ, майка- 
та на мджьа ми, млжева майка ; свекрбвь, 
свекри. 

Бормкнка дума мами сн : 
Майно-ле, стара свекърво, 
Досега ми си свекръва, 
Отсега мн сн майчица. ПЬс. 



Свевр1вин'Ь1й 



131 



Свйвапь 



ТебЬ думамь, свекръво, усЬщайся, снгхо ; 
кбшку бьютъ, а нев^сткЪ нав'Бтки дають. 
ЖивЪъг^тъ като снъхм и свекргв^. Зла 
свекргва ма пд злл^ снъх/а. Галвна-та 
невЪста не риза свекръв/^-тл^. УмрЬ 
свекръва-та, разширися клица-та. 

Свекр^винъхй, нъ, на, но, пр. отъ све- 

връва; свекровинъ. Кръсти^ водо^ све- 

кръвин;и риз/а! казвать за недобро праню. 

I Свекръвица и свевр^ви^ва, ум. ж. отъ 

) свекръва. 

Свекръвйще, с. ср. ув. отъ свекргва. 

Свевръвовъ1й, въ, ва, во, отъ свбвъръ. 
Свекровъ1Й. 
, Ов^кърець, ум. м. и свбкърчя, ум. ср. 
I отъ свбкъръ. 

Свекърйще, увел. ср. отъ свбкъръ. 

Св^къръ, с. м. Баща- та на м&жт ми, м&- 
жевъ баща; свекоръ. Вечершй, свекре, 
да ти потющ». брадж-т/Гк. 

Свекъръ нев'Ъсти продума : 
Мома невЪсто, вев'Ьсто, 
Мо1а малка снашищс ПЬс. 

Св^иче, с. ср. ЬАйце, с1Ьмя отъ въшка, отъ 

блъхА ; пчене, вчене, ченче, щене, гнида, 

вохче, с1Ьмче. 

Св^чера, нар. Отъ вечеръ, отъ вечерь-тА сиро- 

ти н1Ьчто ; наканун'Ь. Свечера ся готви 

стане рано, па сутринж спи до 

1адне. Още свечера ся прати калескл. 

1черй (да ся), — рйлося, гл. свр. отъ 

жечершвася. Да ся отвечери, да ся за- 

[рачи, да ся смръкне, да ся снокви ; по- 

1ечер'Бть, затемн^ть. 

1чер1авася (да ся свеаерй), гл. безл. 

'ава вечеръ, подкачю да ся стъмн1Ьва, да 

[рьква вечеръ; отвечеривася, замрачшва, за- 

[рачшвася, смрькнувася, сноквмся ; начн- 

|Аать темн'Бть. 

[И, мЬстоим. мн. отъ сьвь. Вси, всп- 
чкъ1, ц1Ь1и. Сви-тял людш отидоха. 

Похвалися Милки майка 
Снощи вечеръ на кладенци 
ПрЪдъ сви момъ1 и нев*стъ1, 
И пр'Ьдъ сви младъ! момци. ПЬс 

Свиваяь (да сваск), гл. д. 1) Сбирамь н']^- 
колко нищкъ! или другъ! н1Ьчта и гъ1 суча 
да станжть едно ; завивамь, увивамь, усук- 
вамь ; свивать, скр^чивать. Свивамь врьвь 
Свий ми п6 дебелъ конець. 2) Навивамь, 
намотавамь, смотавамь на кллбо, на тр&б& ; 
свертивать. Свиль го на клмбо. Свилъ 
«■мг«,к-»?/К, шталп/К-ТО/К, 3) Виа, уви- 
вамь, валшмь, прав№ ; ватать, свативать. 
Свивамь топклх снЬгъ. 4) Съ виен1е на- 
правшмь; извивамь, увивамь; свивйть. Сви- 
вамь си гнЪздо ; свнть себ* гнездо, 5) 
Связвамь, смотавамь, завивамь съ нЪчто ; 



обвивамь, обививань, повивамь, увивамь, 
обврьтамь, обврьзвамь ; свивйть, завертн* 
вать, обертивать, закутнвать. В[е го но- 
си така, а го свий вь книг^а. 6) Уви- 
вамь д'1^тя съ повивкъ! ; повивамь, спови- 
вамь ; свивйть, повивать, пеленать. 7} 
Правмь нЪчто да стане криво, гъна нЬчто 
на ДАГА, на колело; огъвамь, пр'1&гъвамь, 
сгъвамь, извивамь, пр1^вивамь; сгибать, 
вь1гибать, гнуть, крючить, сврючивать. 
Свивамь обрячь. Пршпь-тъ е дебелъ., не 
щешь можешь да го свиешь. Свива ми 
рщЬ-ти назадь. 8) Вий, гъна, пр^гъ- 
вамь, прЪвивамь, изкрившвамь ; гвуть. ВЪ- 
тьръ-тъ свива дрьвк-то. 9) Дрьпинамь, 
нал'Ьгамь клонк или друго н1&что за да гъ1 
СМЪКНА камъ зем1А-тА; пр']&вивамь, навож- 
дамь, пр1&вождамь ; нагибйть, перегнбать. 
Качятся на врьбж-шж и свишть кло- 
те-тю й надъ рЬкл1-т;и. 10) НЬчто от- 
пуснАто, проточено, длъго събирамь, при- 
бирамь, сбирамь ; подбирйть, поддергивать. 
Свий си крака-та, поли-тм. 11) Сби- 
рамь, завивамь, сгъвамь ; свертивать. Сви- 
вамь байргакь ; свернуть знаия. 1А сви- 
вай байрнгкг, ти Манушь войвода ! 12) 
Сбирамь, стискамь, стягамь ; сжииать, кбр- 
чить. Свивамь си джуюя-тъг. Студь-ть 
му свиль прьстк то. Отъ студь не мо- 
же да си свие ржк^г.-тж. 13) На плетеню 
зимамь н']&кой и другъ кличь по-малко на 
объ1колкА, за да стЬснк плетиво то ; запус- 
кать, спускать. Свивамь чорапь ; запус- 
кать чулбкъ. 14) Права на н1Ьчто брьч- 
къ1 ; брьч1А, грьча, сбрьчвамь, сгрьчвамь ; 
кбрчить, воверкать. 15) Ви1& н'&что да 
с'1&ди на КАдръ! ; завивамь, накАдрювамь ; 
завивать, свивать, сврючивать. Свихъ си 
коси-тъг. 16) За болесть : докарвамь грь- 
чввъ1, ммь, бол1А, та накарвамь да ся вие, 
да ся грьчи ; грьча ; вобенить, вовервать, 
ворчить, ворббить. Свива мя коремь, 
свива мя сръдце, шде мя, боли мя, врь- 
ти мя. 17) гл. ср. Заврьщамь, поврьщамь, 
сврьщамь на н']&ко1а странА ; възвивамь, 
завивамь, закрившвамь, засуквамь, крьш- 
вамь, отбмвамся; повертивать, свертивать, 
поворачивать, сворачивать. Пжть-тъ сви- 
ва на дЬсно. Врьвшхъ донЪйдЬ изъ пж- 
тк», па свиссъ изъ горлх-тж — мся, 1) гл. 
вз 0бввивамъ1ся, завйвамъ1ся единъ около 
другъ; свиваться. 2) гл. възвр. Не стои 
правъ, обтягнАтъ ; смотавамся, увивамся, 
завпвамся, сбирамся, грьчася, сгрьчвамся, 
брьчася, сбрьчвамся ; свручнваться, завру- 
чиваться. Нищкъг-тъг ся свихж; вйтвн 
сврутнлись. 3) Сбирамся, сгъвамся, сгуш- 
вамся; овнвйться, сверть1ваться. Зьмм- 

9« 



СвАвань 



132 



Свждлв 



та ся свила на кл^бо. 4) Ви&ся, гь- 
1АС1 на ддгд ; огъванся, нзвивамся, пр'Ь- 
ивамса, ■зкрявмвамся; вигшб<&ться, сгв* 
бАться, гн/ться. Дрьвета-та ся свиваха 
отл 9Ьпьра. От% рожб* кломге-то ся 
бюхл свглли до аелцлтл. Отг дебела 
букж обржчь ся не свива. 5) Навождам- 
ся, орЪвожданся, пр1^виванся, прЪгръбммся, 
сгръбммся, натбммся; сгнбДться, нагш- 
бДтьсЯу перегйбаться, хбрчнться. Какьвь 
си ся с«мл8. От% старость ся е свиль 
на двЬ. 6) Ставамь пб-кдсъ, пб-малдкъ ; 
сбярамся; сжнмйться. От% сухо ся сви- 
ва, от* влагм. ся равп^рца. 7) ОЬдх 
нЪМдЪ сбранъ; сгушвамся, грьчикся, нуша- 
ся. Свивамся вь дутисл, вь кйогие. Свил- 
ся на кутупь. Свито кучя на бЬль ка- 
МЛ1К*. 8) Загрътамся въ нЪчто, съ н'Ьчто; 
завнвамся, увивамся ; аавертиваться, оки* 
днвдться. НЬма с* что да се свие. 9} 
Усиенъ сьмь за н1Ьчто, имамь нуждл^, гла- 
денъ сьмь, вхтвмчь сьмь ; виася, пр'Ьви- 
вамся. Свивася за парчя хлЪбь. Сви- 
вамся за парл. 10) Отъ болвд, отъ студъ 
ся мдча и ся ВИ1&, доюждать мн грьчевъ!; 
грьчАся, стискамся, язвивамся, ирЪвиванся; 
жоб^нятьсяу коверкаться, кбрчнться, по* 
жннАться. Свива ся оть корем*, мде го, 
боди го юремъ; егб гнбтъ въ дуг/, въ 
крюкъ. 11) СвЪнувамся, срамувамся, не 
см1Ь1К, не дрьзвамь. Свивамся прЬдъ него. 
12) Не ми ся ще да направа н1&что, ада 
пакъ скданммь; пожнм&ться. Свивайся, 
не свивайся, щешь го направишь. 13) 
Гънлся, ВИ1&СЯ, мамься и ся чуд& надъ нЪ- 
что, какъ да го подкача, да го сврьша; 
ман^жвться, ман^рвться. Какво му ся 
свиваии,, та не подкачишь ? 14) Хващамь 
Н1&ЧТ0 бръзо ; увивамся, възсукванся, въз- 
пр1Ьтвамся, заорЪтвамся, опр'Ьтвамся на н1^- 
что да го сврьша. Като му ся свил*, 
додЬ да го видим*, сврьшил* го. 15) За 
в1Ьтьръ, за вихъръ: виася, вдигамся, из- 
дизамь изведнджь и ся врьтл като вих- 
рушка ; завввамь ; доднмйться, крутйться, 
•акрутйть. 

Огахин ел сл спуетвжлъ! 
И евндъ! сл. ся ввхрушгь!, 
Че сл. Стоина вдвгн&лъ1. 1Пе. 

Сввхлсл, Стойно, яавихлк 
Д»к свдвъ1, ввднъ! в«трушгь1. 
Та мв те тебе вдигн&хл. Шс. 

16) Сбрьчвамся, сгрьчвамся, сбирамся, сба- 
бнчмсванся, сбабммся, спардушвамся ; смбр- 
щвваться. 17) гл. стр. Бъ1вань свитъ по 
знаменование-то на гдагода. — Свива ми ся 
срьдце, боди мя, мид'Ьи1 за нЪчто, свиди 
мн ся, жмдш ; ббльно мнЪ, болФановать. 



— Свивамь си уста-та, свивамь си яяя- 
ка, не говори каквото и да е, мдъквамь, 
пр'Ьставамь да говора; обувдивать явйвъ. 

— Сви си дритт-тн: а) Ирибрася, мирм 
са, с1Ьднд си на дъ1рника. б) Отиде си, 
махндся, запед'Ься. — Свилася е змию в* 
кисиьктл{ му, казвать за чдовЪкъ, кому- 
то ся свиди да даде пар& за н-Ьчто. — Ща 
му сейм луба, щл го емира, щль му 
счюпа носа, щ& го докарамь на рядъ; 
обйть п^рья. — Сви го надвЬ, натри, на- 
прави го какъ да е, пр'Ьзъ купъ за грошь. 

— Свила си дЬтя-то като кл>дЬл'Уг,. 
Свивася като Циганин* (като Алре» 
нин*). Свилля като кучя на бачичл. 
Свилася като котхж на зло врЬмя (в* 
чюмаво врЬме). Свилася като сиротл 
на помян*. Свилася като надЬницл 
в* копанъл. 

Свйваню, с. ср. отъ свивамь и свивамся, 
Сви^ан1е от* болюн, от* устрЬл* ; кон* 
в/льс1я. 

Свив&чь, с. м. 1) Направа отъ дрьво, съ 
коато кодарь свива спици-тъ1 на кодедо 
та гъ1 вддабм въ хватовъ1-тъ1 на напда- 
тъ1-тъ1 ; нанджад&къ. 2) Дрьвяна направа, 
съ коато кацарь свива длгъ1-тъ1 за да 
станлть корубистъ!, ИЗПЛКН&ДЪ]. 

СВИВЦЙ, С. М. мн. ЖиДЪ1-ТЪ1, МЪ1ШЦИ-ТЪ1 

подъ К0Д1&Н0-Т0, които свивать и изправмть 



СвивЪ) свнвове, см. I) М1^сто на плкть, 
на р'Ьк&, на пданинд, д'Ьто завива на ед- 
нх иди на другд^ странлк ; завой, извой, 
врьтопъ, кривудъ; поворбтъ, ватбкъ, »а« 
гнбъ, нвгнбъ, нвл/чннау крюкъ. 2) На 
чорапъ онаш чясть, что ся свива за да с1 
затвори чорааъ-тъ. 

Свйвъкъ, с. м. Мадко питдя задЪпено отго- 
р1& на ср'Ьд;&-тд на богородичнА-тл питд, 
на ПОВОЙНИЦЛ-Т& ; понуда. 

Свиг&ръ, с. м. Вдгденъ. 

Свйда, с. ж. Год'Ьнъ гдинянъ ссддъ; врьч* 
ва, дедва, кюпъ. 

Свйдися, — д'блося, гл. безл. съ нЪстоин. мщ 
свиди ми ся, свидно ни е, жмдно ни е, 
не ни ся ще да го дань, да го направа, 
нидо ни е ; мнЪ халь. Свиди ли ти ся 
масло-то, каииа-та не стлва хубава. 

Свидла, с. ж. Свиддива жена, нона, на коа- 
то ся свиди ; склперница, тврьдица, цицим, 
стиаца, джюиерка, пинта, танахкмрь ; скрй- 
га, скупйга, скупердяйка. Каква е свид- 
ла, хапк^г^ хлЪбъ не дава! 

Свйдле, с. м. Свиддивъ чдов1&къ, комуто ся 
свиди, склпъ, скдперникъ, варикд1Бчко, 
скл&пець, джюмерва, скрджмвъ, стисде, тврь- 
дица, цици», пинте, стипца, танахкмръ ; 



СВИДЛЙВЪ1Й 



133 



СвЙНСВЪ1Й 



сврйга, скупяга, скупецъ, скупердйй. 
Страгиенъ е свидле, парм не дава! 
Свидлйвъ1Й, въ, ва, во, пр. Комуто ся сви- 
ди ; СКЛаЪ1Й, СКрЛЖМВЪ1Й, СТИСЛИВЪ1Й, ствс- 

1ивъ1Й, стипца, джюмерка, тамахкмръ ; ск^• 

пой. Свидлива майка — крадливьг дЬца. 
Свидно ми е, като гл. безл. Свиди ми ся. 

Който нЪма не му е свидно. Братг 

свидно, нь и чядо мило. 
€вйднЪ1Й, — дьнъ и — денъ, дна, дно, 

пр. Драгъ1Й, драгавъ1Й, дюбвзиъ18, ми4Ъ1Й, 

примтиъ1Й ; инлий, дорогбй, любйннй, 

любезний, прштяий. 
Свид'йтелка, с ж. Комто е сама вид1^а, 

когато 6 става10 н^что, та го знае добрЪ ; 

шахатка ; свнд-Ктедьница. 
€вид'1^телсвъ1й, ска, ско, пр. отъ СВИД'К* 

тель; свид<тельск1й. 
Свнд'Ктелство, с. ср. 1) Показаним за н1&- 

что^ които дава едннъ очевидець, свид1&тедь; 

ша1ат1&къ; свидетел ьство. 2) Писменъ 

документъ за нЪчто ; свндСтельство. Сви- 

дЬтелство ва неговл^-тж службж. 
Свид^Стель, с. м. Който самъ съ очи-тъ1 си 

е вид'к1Ъ, когато н']&что е ставадо, та го 

знае добр'6 ; свЪдокъ, шахатъ, мартиръ; 

свнд'Бтель. Ако нЬмашь работл, свидЬ- 

тель ставащ ако имаии> паръг, тюруч- 

_никг ставай. 

ЕЙ) сьвь, сва, сво (све), свн, мЬстоим. 
[Всий, ц'Ь1Ъ1Й, всичкъ1Й ; весь. Сьвь свЬть 
{знае. Сво врЬмя не юде. Сво село е из- 
1лЬзло. Сви-ти хора отидохл. 

Еженъ у градвн2 уд'Ьзн&, 
Сво- то ти цв'6Т1е погази, 
Зеленъ ти здравець уппка, 
Сва ти рода сбралася, 
Дребнъ! сдьзъ! роншх& Шс. 

Гвйке, с. ср. Въ п1&сень: 

Стани ми, стани, Нед'Ьде, 
Сега ся рано стануе, 
Б'Ьдо ся лице онъ1ва. 
Ситно ся свике облачи. 

Свила, с. ж. 1) Коприна; шелкъ. По сви- 
лл го вгвожда, а по трьнк го извож- 
да. 2) Брада, коса, рясь1 на царевица. 

Свил&рва, с. ж. 1) Жена на свидарь, жена 
свидарь. 2) Раст. Ас1опгх ае51гуа1г5, ар- 
наутчя ; горнцв^тъ. 

Свилйрскъ1й, ска ско, пр. отъ свнл&рь. 
Твоитш ржцЪ не еж свиларскьг. 

Свил&рство, с. ср. Сви1арска работа, сви- 
ла рскъ1й занамтъ. ПрилЬга му като на 
каминлл: свгтарство. 

Свил&рчя, ум. ср. Мадъкъ, мдадъ свидарь 

Свил&рь, с. м. Който точи или продава сви- 
ЛА ; копринарь. 

СвйленАца, с. ж. 1) Ръ1за, вязана съ сви- 



лени шивовъ!. Мома сЬди у градинл, 
та си шие свиленицата. 2) Пр&тчкж., ма- 
кара на К01&Т0 намотавать свил& за шивъ; 
копринарка; витдкъ, вьюшка, кат/шка, 
коклюха, мотбря. 

Свйлица и свйлнчва, ум. ж. отъ евйла. 
Коприница. 

Свйлнивъ, с. ж. Старовр1^мскъ1Й копршнявъ 
фустанъ. 

Момъ1-тъ1 СЯ изплашили, 

Та прьсн&лв поб1Ьгя&ля, 

Селяжа мома остан^^, 

Тяшно й сребро дотягнх, 

Широкъ ш свилникъ с пият. П-Ье. 

Свйлнъ1Й, — леяъ, ляя; лно, пр. Что е отъ 
СВИЛ2 ; копринянъ1Й, копринн1ВЪ1Й ; шед- 
ковий. 

Па си брькнх свилнъ! пазухъ!, 
Та иввадн тош снтенъ бисеръ. ПЬе. 

1А запрягнъ! твои СВИЛНЪ! скутъ!, 

Да дарувань теб'к голЪмъ пешкешь. Шс. 

Свин&рка, с. ж. Жена, мома, что пасе свиня. 
Свинйрникъ, с. м. \) Кочина, въ които 

затвар>ать свиня ; свинмрница ; свявбй 

хлЪвъ, свнвйрянкъ, свннйрня. 2) N"60X0, 

д'Ьто изграк&ть игрд свинка. 
Свин&рсвъ1й, ска, ско, пр. отъ свинйрь. 

Что е на свинарь, на свинарн. — свъ1, нар. 

Като свинарь, като свинари. 
Свинйрчя, ум. ср. отъ свин&рь. 1) Ма- 

лъкъ, младъ свинарь. 2) Птица ОесИспе- 

ти5 сгериапз, булийчя, туриликъ. 
Свинйрь, с. м. 1) Който пасе или продава 

свиня ; свинирь ; сввнйрь. 2) Който на нгр& 

свинкл^ пасе свинк&-т;1. 
Свйници, с. ж. мн. Растение свинскъ! 

ВЪШКЪ!. 

Свинка, с. ж. 1) Свинн!, особено женска; 
свняая самка. 2) Бъ игрл на свинкл^ топ- 
ка, които свинарь-тъ ся м&чи да вкара въ 
дупк2&-тА на н'Ькой отъ играчи-тъ1. — За- 
рей лася свинка да не мде гоена : пр%с- 
кокнмла плетг, измла пять. 

Свинбкъ, с. м. Раст. ВаШга ^Штопшт, 
бъ1шка, бъ1вола, бъ1волъ, биволчя, дивъ 
ор'1&хъ, магарешкъ1Й костенъ, крава, плюс- 
качь, татуле, татулъ ; дурм^иъ, б^шеное 
а^ье. 

Свинопйсъ, с. м. Който пасе свиня; сви- 
нарь, свинмрь; свяяопйсъ. 

Свинка жлъчка. Една тр1&ва, вомто пуща 
млЪко, кога ся отк&сне, като млЪчева. 

Свйнскъ! в^шкъ!. Раст. ХагиНтт х(ги- 
таггит, свйници. 

Свйнскъ1Й, ска, ско, пр. отъ СВИНШ. 1) 
Что е на, отъ свини; свннбй, свйнек1й. 
Свинско мясо, сланина; свмняиа. Дрг»- 
жштся като свинскбг^ като свиня-тъ]. 2) 



Свинска 



134 



Свирблъ 



Неч1стъ1й, нрьсний, кал{Ъ18 ; свннск1й. 
Свинсюяй животь. — свъ1, нар. 1) Като 
свини, като свпнюто. 2) Нечисто, мрьсно, 
кално ; свйнскн. ЖивЬштъ свински. 

СвинУрБа, с. ж. Свинска въшка. 

СвинурчюсанЬ; гл. свр. отъ свипурчшс- 
ваиь. 

Свннурчтсвамь и свинурчтсувашь (да 
свинурчшсамь), гл. ср. Въшшсвамь отъ 

СВИНСКЪ! ВЪШКЪ1. 

Свинчй, ум. ср. Малка свин}а, прася. 

Свйншлшкъ, с. м. Свинт. Дрьжятся ед- 
но за друго като свиншлшг^и. 

Свиня, нета, с. ср. и 

Свипш, с. 7к. 1) Животно 5и^ ^сп?/л, свин- 
ка, свпншлакъ ; свиньй. 2) Нвчистъ, мрь- 
сенъ члов*къ. 3) Особенъ хлЪбъ, приличенъ 
на свин» м'1сять го на бъднъ1Й вечеръ. 
— Дива свиню. гдъ1ганъ, глъ1гарь, г1Ъ1гъ, 
веоьръ, вьперъ, крънакъ; вабанъ. — Дебе- 
ла свиню,, кръмакъ, крънакъ, иаторица. 
— Мжжска свинш, шнпаръ ; сам^цъ свн- 
нбй. — Свиню, блатска, нечистъ мрьеенъ 
чловЪкъ. — Вдигн;ялг си глав/к^тж като 
свммьк, разсрьдился — Свинча-та всшкога 
си е свиню,. Свинш-та, чтю е свиню, 
па ся тражи отг сой да е. Разбира 
като (колкото) свинш отъ дьгнш. Знае 
ти свинчж отъ дх7км1. Разбира колко сви- 
нъи грьцкъг. Свиню отъ бисеръ не отбира. 
Свиню отъ съвЪтъ не разбира. Разбира 
ти свиню отъ кладенчевж водж. Разбира 
ти свиню отъ ново корито. Приличю му 
като на свимя звънещ. ПрилЬга му ка 
то на свиньа джангаракъ. На свинш звъ 
нець, на тггквж обрлчь. Огоился като 
дунавска свинчлк. Кръвенъ като тюгювя, 
свиньг,. Свиню-та си рови за главмт;^^. 
Ровила, ровила свиню-та., доклЪ си на 
мЪрила бЬлш-тл. Зареклася свиню, да 
не рови калъ. На свинм отрЬжи зур- 
Л/К тпл!, тю пакъ ще си рови. Когато 
свиню ся наюде, обръща коръгто-то. 
На свинмх дай ново корьтю. На свиньп 
край чешири. Свиню катл мЪсящ ся 
праси. Свиню та си не познала пра- 
ся-то. Отъ шюгаео прася тлъста сви- 
ню излиза. Хубавъг-тм круши свинче- 
то юджть. Души като свинчл. Зарекла- 
ся свиню да не юде гоена: прЬскокнл^- 
ла плетъ, изюла пять. Отъ свинь^ ба- 
чило не бъгдуе. Който ся мЬси съ три- 
цитгт., изюдать го свинчето. Клепнл- 
ли му уши-тъг катю на дрьтж свинш. 
Бий го, доклЬ ся качи свиню на дрьво. 
Пази., Боже, отъ тунА^ бЬдл, отъ пию- 
Н/К женм и отъ бЬснж свинш. Да тя 
пови Господь оть (^аьдить тюпя, отъ 



сиромахъ хаджила и отъ грьчювм сви- 
нш. Свини гроба му да изртжть! Сви- 
ни му грухали у главжтл^! 
Снмишрница, с. ж. Свинарникъ. 
Свишарчя, с. ср. Птица ^^со1орах тзИсо- 

1а; кулйкъ, бевйсъ. 
СвниГарь, с м. Свинарь. 
Свйраяь, (да сврлй), гл. д. Шооамь едно 
н*что въ друго; въвирамь, увирамь, вть1- 
камь, бъкамь, пъхамь; всовнвать, впи- 
рять, втйскивать, аасбвивать, вапускйть. 
ДЬ го е сврЬлъ, не знаш, още не жогд 
да го намЪрш. — мся, 1) гл. възвр. 
Въвирамся, увирамся, втъ1камся, бъкамся, 
пъхамся, шоиамся, оросувамся, пр^Ьчася ; 
соваться, всбвнваться, втйскиваться, втн* 
рйться, подвертнваться, нирять. Какво 
ся свирашь тука, като не ти е рабо- 
та. 2) гл. стр. Бъ1вамь свр1Ьнъ. 
Свйрапю, с. ср. отъ свйрамь и свйрапся. 
Свир&чь, с. м. Който знае да свири съ нЬ- 
что; свирець, свирджим, свирелджим, лау- 
тарь, кеменджим, цигуларь. 
€впрб4, с. ж. Свиреню съ нЬчто. Свир^ 

свирять. 
Свирджйш и 

Свирелдасйш, с. м. Свирачь, свирець. 
Свйреню, с. ср. отъ свйрвБ. Свирни, свирба. 
Свйренъ1Й, нъ, на, но, прич. отъ свйрвБ, 

Лани свирено, а сега и,грашть. 
Свирець, рцй, с. м 1) Свирачь. Отъ сви- 
рець тюпъ, отъ попъ свирець. 2) Птица 
Нгта1ориз саткИ^из, червенокракъ. 
Свирка, с. ж. 1) Орлдие за свиреню съ не- 
го; свириш, пищшлка, шепелка, шюпелха, 
цифара, свиролъ ; дуда, д:^два, сопелка, 
свир^ль, пищйль. 2) Въ крака-та Д1ъга 
кость междж коленото и глЬзенитъ! ; то- 
же и въ р;&К2-тл1к ; пищшлъ, цаваркъ!, зур- 
ла ; б^рцовая кость. — Счюпих19, му 
свиркъг-тьг строших* му носа, свих* му 
луба, смирих* го, докарах* го на рядъ ; 
обйть п^рья, сбили съ негб сп4сн. — 
Гащи нЪма, свирка сака. Който из- 
дирва свирка и тгпанъ, никога свЬтъ 
не вижда. Отъ всюко дрьво свирка не 
става. 
Свирнйца, ум. ж. отъ свириш. 
Свйриуваиь, гл уч. отъ свирих. 
Свирих, ешь, — нжлъ, гл. едкр. оть свйрнк. 
Свириш, с. ж. 1) Свпреню, свирба. Свирд- 
жии-ти съ особенл свириш обаждать, 
че хорото ся разтурю. Който даде 
цЪнл1-тл, той слушю (той свири) свир- 
К1Л-7ИЖ. 2) Свирка. 
Свирблъ, с. м. Свирка, кавалъ. Изкара 
шюренъ кавалъ ^ .писань свиролъ. 



Свйрч^вина 



135 



Свлйчюиь 



Та си Ю'^е шшренъ свиролъ, 
Шюренъ свиродъ, писанъ кавалъ, 
Та засвири девентъ П'Ьйчо. Ше. 

Свйрчевина и свйрчевичина, с. ж. Рас- 
тениш ЗатЪисих пг^а и ЗашЬисиз ЕЬгс- 
1и5, абъдъ, абудъ, блздовина, блзю, блзъ, 
свирчекъ, свирчечена, свврчшкъ, селешникъ, 
дрьнбЛ|ЗЪ ; бузнякъ, днкая бузннй, веле- 
никъ, селенйкъ, бузинй черная. 

Свирче1ЕЪ) с. м. и свирчечена, с. ж. Рас 
тение свйрчевина. 

Свйрчица, ум. ж. отъ свирка. Свпрчя. 

Свирчй, ум. ср. отъ свирка. Свирчица. 

Свирч1^къ, с. м Растениш свйрчевина. 

Свир1Кпъ1Й, пъ, па по, птр. БезчловЬчнъ1Й, 

беЗЖН110СТНЪ1Й, беЗДуШНЪ1Й, НеМИ10СТИВЪ1Й, 

лютътМ, врьлъ]й ; свир'Кпий, жестбк1й, Д10- 
ть1й, влий, грбвннй. СвирЬпъ конь, лудъ. 
СвирЬпъ конь отг юздлг не зима (юзда 
го не спира). Лошю. жена — звЬрь сви- 
репг. — по, нар. Безчюв^чно, безжмюстно, 
бездушно, немилостиво, люто, врьло ; сви- 
Р'Бпо, хестбко, люто, грозно. 

Свир'1^п^Ь'ББ, ешь, — п-блъ, гл. ср. Ставань 
свир']^пъ ; свирЪп^ть. 

СвйрНБ, ншь, — грйлъ (да свнрнх, свнряу* 
вамь), гл. ср. и д. 1) Свпвамь си устнъх- 
тъ1 и изкарвамь пр1&зъ т1&хъ съ силж. иой- 
менъ]й въздухъ, та издава особенъ звукъ; 
свястйть. Свирнл му съ уста да дойде. 
2) Надувамь н']^каЕВ2^ свиркл, та изкар- 
вамь приштнъ! гласовъ!; итрать на сви- 
рки, св-^стйть. Свирш съ свиркж, на 
кавалъ. 3) Съ р&к&, съ лхкъ натискамь, 
тягла по струнъ1-тъ1, по клапъ1-тъ1 на иЪ- 
что, та го правил да издава приштнъ!, слад- 
ки гласовъ! ; играть. Свирш на кемане. 
Не знае да свири съ булгариу/^. 4) 
Казвася за птици, за животнъ!, за нас1^ко- 
мъ1, кога съ уста или по другь начинъ из- 
давать особенъ! писеливъ! гласовъ!; сви- 
стйть. Птичка свирня^. Щурець нЪйдЬ 
свири. Смокъ свири, кръстата гора мг- 
рае. 5) За в*тьръ, за нЬчто врьлено, что 
издава особенъ гласъ ; сввст&ть, свист^ть, 
ВЪтьръ-тъ свири, в1Ье силно, бучи. Кор- 
шумъ му свирнж край ухо-то. 6) Гово- 
рися за ВОДА, кога тече отъ н-Ьчто чьврь- 
сто; шеркамь; бурбвить. Свирнж водж, 
хлуйнл. — Р1ХСЯ, гл. стр. Бътвамь сви- 
ренъ. — Иди му свири съ габровл^ пищшл- 
Г кж, свири му ти нему съ габровя. пи- 
щшлк»., казвай му, нъ той не ще да знае, 
не зима отъ дум&, не хае. — Единъ свири., 
а другъ играе. Како ти дЬдо свири., та- 
ко и играй. Лудъ свири., лудъ изграе, 
кой ги гляда, умъ нЬма. Свири, Райко, 
иутй, Трайко. Който плагца, той сви- 



ри. Гайда свири на гориш, а тюпъ-тъ 
играе. Съ строшенъ кавалъ и на плани- 
на не свирять. Азъ сьмь евтинъ: за 
паря свирьп, за двЬ не млъквамь. 

Свиряшкбль, свиряшкъшь и свириш- 
кж-тж, нар. Съ свиреню. 

Свиело, с. ср. Связка къхчюри грозд1е на 
пр&тчкъ1-тъ1, окачена въ к^&щи за да ся 
дрьжи грозд1е-то за много вр^мя ; св1&сло ; 
такожде и мамули царевица. Има нЪчто 
на свиело, има го много. Учители г«жа 
тукъ на свиело; нъ тютрьси вЬстникъ, 
не можешь намЪри за лЪкъ. 

Свита, с. ж. Особена влъняна тъкань, ва- 
лмна и съ мъхъ отгор* ; сукно, чоха ; сук- 
но, ^етхузе лактче свита. 

Свйтиц», ум. ж. отъ свита. Малко свита; 
чохъща. 

Свитка, с. ж. 1) Отврькнл^ла частица отъ 
запалени н'Ьчто ; жижка, искра ; искра. Нъ- 
мамь свиткя огънь. 2) Животинка Ьаш- 
ргггз, бльщунка, блЬстунка, в'&щулка, ве- 
щица, св'Ьтулка ; св'Ьтлйкъ. 

Свйткаль, гл. д. свр. Да свиа. Свитка 
главя, наведе глав&, клюмнл^. Фи угорЬ, 
фи удоле, свитка главя, псофиса? Ке 
свитка майка му тяш книгя. — канъ1Й) 
прич. стр. Свитъ1Й. 

Свито, като с. ср. МЬсто на н4что, д^то то 
е изкривено, свито, завито ; нагйбъ. 

Свиток6стъ1й, стъ, ста, сто, пр. Свито- 
коста жена, на ко1&то кости-тъ1 на таза 
сл. свитъ1, та мАчно добъхва. 

Свйтъ1й, тъ, та, то, 1) прич. стр. отъ 
свЙББ, по знаменование-то на глагола. СЪ- 
ди съ свити крака; сид-Бть на кбрточ- 
кахъ. 2) пр. Който не ум1Ье ничто да врь- 
ши, ничто и никакъвъ ; пипавъ1Й, пипка- 

ВЪ1Й, ПИПНИВЪ1Й, ПИПКа, П0ТИШЛИВЪ1Й, СГЪ1П- 

че, тутавъ1Й, тутулшвъ1Й, туткунъ, СГЪН&- 
ТЪ1Й ; пентюхъ, пень, блухъ, плюгйвецъ. 

Свищ^лка, с. ж. Раст. УегЬазсит гкар- 
зт, бабшкъ, дивъ кобакъ, л1&а>анъ, лопенъ, 
лубовачка, мечю ухо, папалечь, пукъ, овчм 
опашка, св']^щилка, богородичина хурка, фе- 
нерчя ; иедв^хье ]^хо, коровякъ, вербяш- 
никъ, цйрск1й скйпетръ, ц^рская св-Ьча. 

СвйнБ, ешь, свилъ, гл. свр. отъ свйвамь. 
Да свиткамь. 

Свлйчшнь (да свл^^кж), гл. д. Свличшмь. 

Свл&чшню, с. ср. отъ свлйчшиь. Свли- 
чмню. 

Свлйчншь (да свлЪкж), гл. д. Свлачммь, 
съ влаченю, съ вл1&чец1е сммчшмь, свалтмь 
и*что ; стьтрувамь ; стйскивать, ннввле- 
кйть. СвлЬче, го долу въ дерето. СвлЪче 
му кожтятя, закачи го, та му одра кожнь- 
ТА. — жся, 1) гл. вгзвр. Влачяшкомь, 



Свлйчюше 



18в 



Свой 



мЪчяшкомь слзамь; смачммся, смъчмм- 
ся, С1Ъ1Ч1амся, стьтрувамся; стАсЕаваться, 
няввлеЕжться. Кдвамь ся свлЬче долу. 
2) гл. стр. Бъ1вань свд1^чеиъ. 

СВЛЙЧШНН), С. ср. ОТЪ СВЛЙЧШМЬ и СВЛ&- 

чтжся. Смачмню. 

€вл'Ькж; чешь, свл^Еохъ, гл. свр. отъ свлй- 
чшжь I свлАчюль. Да снъкнх, да стьт- 
рл : стащать, ннввл^чь. — ч^НЪЕЙ, прич. 
стр. Смъкнлтъ1Й, стьтранъ1Й ; стйщенннй, 
ин«вдеч6ннъ1й. 

Сво, мЬстоим. ср. отъ свий, сьвь. 

Своббдй, с. ж. Сюбода ; свобода. НЬмамь 
свободл, не сьмь свободенъ, не могл, има 
нЪчто та ми прЪчи. 

Сво66днъ1Й, — дьн* и — денъ, два, дно, 
пр. Слободнъ!!. 

Своббдх, ишь, — днлъ, гл. свр. отъ сво* 
ббждань. Да с^обод^^, да освободи; осво- 
бодвть. — денъ1Й, прич. стр. Слободе 
нъ1Й, освободенъ1М, ослободенъ1Й ; освобоае- 
денний. 

Своббждамь (да свободх), гл. д. Слобож- 
дамь, оставммь н'Ького на свободл, давамь 
му свобод2ь, да може да прави, каквото си 
ще, да не е вяче робъ и подвластенъ; ос- 
вобождамь, осдобождамь; освобохдйть. ися, 
1) гл. възвр. Ставамь свободенъ, отбивамь 
си гръша-тА за н'Ьчто, оставамь на сво» 
ВОЛ& ; сдобождамся, освобождамся, ослобож- 
дамся; освобождйться. 2) гл. стр. Бъ1- 
вамь свободенъ. 

Своббжданн), с. ср. отъ своббждамь. Сю- 
божданю, освобожданю. 

Свбда, с. ж. 1) Много д1&ца, много дюдю, 
събранъ! на купъ. Зачто ми си довлЪкгль 
тлсь сводл тукг? 2) Сборъ на гощавка, 
на приказкъь 1Санени смзп на сводл. ДЬ> 
вечера гцемь имами сводл. 

Свбднивъ, с. м. 1) Сватовникъ. 2) Който 
прави работ2^ на дваминл; поср1&диикъ. 8) 
Който помага да ставать беззаконнъ! съче- 
тавани» междл м&жь и женд ; подводникъ, 
пезевенкъ ; свбдннвъ. 

Свбдннца, с. ж. 1) Сватовница. 2) Комто 
прави работх на дваиинл ; поср'Ьдница. 3) 
Комто помага да ставатъ беззаконнъ! съче- 
тавани» междЛк мджь и женл; подведа, 
подведница, подводница, кодошка, пезевенкъ; 
свбдншца, свбдня. 

Сводъ, с. м. Свожданю, сбираню двама на 
едно мЪстс, единъ срЪщд другъ. Извади- 
хяк мя на свод%^ сбрахл мя съ другъ1, 
нзкарахА мя прЪдъ т11хъ, да мя видять и 
въ очн-тъ1 ми да кажшть истинл-та ; оч- 
н&я стйвка, съ лвца на ляцб. 

СвбдЛкСЯ, ишся, — днхся, гл. ва. ЛЪгамь съ 
н'Ь10Го, та мрьсувамъ! ; свождамся. И^ри- 



ца-та ся сводила съ другиго и мисли 

ла, че се. Иванг ще ш издаде на щ,рю,. 
Свбдшвь (да свед^), гл. д. Свождамь, свеж- 

дамь. 
Свбдшню, с. ср. отъ свбдшжь. Свожданм, 

свеждате. 
Своегл&вЪ1Й; въ, ва, во, пр. Който правъ! 

не както го учать, а както си той знае, 

на СВ01& главд, самоволно ; пронавбльний, 

своевольний, упрймий. 
Свобню, с. ср. отъ сво^. 
Свбець, с. м. Мадка г&сеничка Тгпеа, но- 

лець, муиудець ; иоль. Своеци да го осво- 

ять! да го опаслть. Клятва. 
Сво^щина, с. ж. Свойщина, свойникъ, сво- 

}акъ, рода, роднина, родница, родъ! ; родни, 

рбда. 
Свбждамъ (да сведж), гл. д. Сводммь, ввеж- 

дамь: 13 Сбираиь, събирамь, ставммь и'Ь- 

К0ДЦИНД1 на едно мЪсго; собнрйть, соедн- 

нйть, сводйть. Сведох», ни въ еднж стауц. 

Суирачися и стемнилоея е, 
Сведох^^ гъ1 у хдаднъ! земнвци, 
Сведоха гь1 тамо да сн лЪгн&ть. Ше. 

2) Сваламь, скарвамь, смъчммь и'Ьйд'Ь на 
по-низко мЪсто; сводйть. 

Гради Богданъ шгнило 
Наврьхъ Старя, планина ; 
Научися Дафина 
Ката пхади'Ь на вод& ; 
Сведе Богданъ стадото, 
Та рави&ти вод&-т&. Ше. 

3) Сваламь, навождамь, пр1&вивамь, снис- 
вамь, наклонмвамь, нагъ1бамь, наваламь; 
клонйть, наклонйть, нагнбйть, на1йлн« 
вать. Сведохъ клончя, врьзахъ кончя. 

Свекъръ Елени говори : 
Снахо, Елено, Е^мено, 
ЬА. своядай кдов1е велено, 
Отврьввай ЛЮДК& шюренг. Ше. 

— мся, 1) гл. вз. Сбирамся, събирамся, 
ставммся ; собнрйться. ДЬ ся двама сво- 
дять, третий доводють. 2) Сводася. 3) 
гл. възвр. Навождамся, " накдонмвамся, на- 
гъ1банся, навадммся, прЪвивамся; навло- 
нйться, нагмбйться, навйлнваться. 4) гл. 
стр. Бъ1вамь сведенъ. 

Свбжданю, с. ср. отъ свбждажь и св6ж« 
дамся. 

Свбзвамь и свбзшиь (да свевж), гл. д. 
1) Съ возеню на и'Ьчто свалммь, смъчммь 
н1^йд'Ь на пб-низко мЬсто ; скарвамь. 2) Съ 
возеню докарваиь на едно мЪсто ; скарвамь ; 
св&хнвать, своайть. — нся, гл. стр. Бъ1- 
вамь свезенъ 

Свбаваше и свбзшпе, с. ср. отъ свбзвамь 
и свбзшиь. 

Свой; свбш, свбе, свдя, мЬсяпоим. 1) Что 



Свбйошеъ 



137 



Свр^нх 



инад1ежи н1&кону; свой. 2) Своещмна, 
днина, б1ихенъ, познайникъ и го1'Ьмъ 
имтель ; свой. Който чюждо-то не по- 
та, и свое н-Ьма да види. Всчака коза 
свой кракь. Всюкой тягли вягленм 
мг свое-тю шйце. Свое ся бие съ тю- 
л, а хорското сг коматча. Своето 
стапь, чюждо-то съ коматъ. Свое 
>о пиклкдЬ ся не дЪва. Каквито смаг 
смьг, свои сми. Свой своего не хра- 
ни, тяжко (горко) му кой го нЬма. 
Свбйникъ, с. м. Свой, свовщина, роднина. 
Св6йнъ1й, свдеяъ, свбйяа, свдйно, пр. отъ 

СВОЙ. Свойни людче. 
Свбйщнна, с. ж. Свой, своещина, пвойникъ 
На свойщинл, на 7Ю-свойщинл{, като на 
свои, като съ свои ; не както трЪбва, а по 
хат^ръ. Това е на свойщинж. Сврьши 
го като на по свойщинл. 
Своншкъ, с. м. Конь, който, кога нинува 
пр'Ьзъ водх, дЪга въ неа да ся разиади. 
СвО(^, йшь, — свовлъ, гл. д. Дрьжж и1&что 
чюждо за свое. На ли свои едно парче 
нашш вемтл? 
Свбтвъ, с. м. Единъ видъ червмкъ; въдися 
въ жито натрупано и'Ьйд'Ь. На чистъ1й 
понедЬлникг не ся мЪси юиснл^ть хлЪбь, 
оти прЬзг годинл-тм хлЪбъ ть ще хва- 
ща свошци. 
Свошкъ, с. м. 1) Свой, своещина, роднина. 
Тай ми е своюкь. 2) Мл^жь на женин& 
стр&, бадд^ьзинъ ма^жь; свако, бадженакъ; 
вояЕъ. Радь и Шиле сл своюци, во- 
дять двЬ сестръь 
Л^ш-та, като с. ж. Все исто-то, едаа-та. 
^ШКазвай му, прави го каквото гцеии,, 
^Ллой си знае свогл-тл^; говори ем/, д-Б- 
^|шй съ нимъ что хбчешъ, онъ все свое 
анйетъ, все свое несбть. 
Сврака, с. ж. Птица Сопт^ ргса, гагараш- 
ка, гарагашка, гаргашка, канараска, кака 
раска, какарацка, крькараска, свракарака, 
сврачка, свекарашка, страчка ; сорока. — 
Конска сврака, птица Ьапшз •теггсИопа- 
Ш, магарешникъ. — ЖивЬе като свракл 
на дракл, н1&на нид1& ничто. — Ноице го 
като свракж-тл бивола, сир. за да ся 
намде. Свраката поще бивола, за да 
си наплъни корема. — Кога нЬма ко- 
кошкл, та и сврака. Зачто дл ю,мь 
сврака, кога имамь кокошкя^. Като нЪ- 
ма кокошкл*^ Турчину, и свракж швагиь. 
Висока тотюла, ни свраки по меьк. 
Сврака на свракл шде чаицл-тл*. Свра- 
ка-тл1 скачю, по плетии^атл отъ ко- 
лець на колець, па токо нЪкогаии> ся 
надЬне. Сврака очи-ти да му изклца! 
Сврака му мозгкъ изпила! 



Свракар&ва, с. ж. Птица сврака. 

Свр&въ1ца и свр^чица, ум. ж. отъ евр&ка. 

Свр&тДк (да ся), нгаь, — тядся, гл. възвр. 
свр. Да ся сврьнл, да ся онрава, да на- 
дебед'Ь|д. 

СврДчнй, чш, Ч1е, пр. отъ сврйва; сорб- 
ч1й, сорокянъ. Чюкундуръ глава, свра- 
чю. опашка, орлеви ноктк? 

Свр^чка, с. ж. Птица сврака. 

Оврбделъ, с. м. Сврьделъ. 

Сврйшвъ], с. ж. мн. Бднъ1 пръщкъ! по тЬ- 
10 то ; гойници, гнойници, огойници, краве- 
ници, кръвеници. 

Оврага, с. ж. Нараслакъ на растение ллл 
на животно; врьга, гдавудшкъ, цицина, чво- 
руга ; нарбсть, шяшка, болона. Цапи ед- 
но дрьво и не може да го разцапи, оти 
имало на срЬдж^т/л еднл страшнл 
сврьаж. 

Сврьделйрь, с. м. Който прави и продава 
сврьдедъг, свределарь Майстюръ чловЬкъ 
врЬтенарь, дЪщ-та му сврьделари. 

Сврьделчя, ум. ср. отъ сврьдель. Сврьд- 
ля, свредедчя; буравбкъ, буравчивъ. 

Свр^делЪу сврьдля, с. м. С1Ьчиво, съ което 
проврьтшвать дупкъ! въ дрьво за да зако- 
вать пиронъ или за каквл да е потр1^б& ; 
свредедъ, бургию; бурйвъ, вертлб, нанарье. 
Волъ въ оборг, рогове му на дворъ^ иди: 
ужь магаря въ коинаря^, уши-тъг му не 
влизать, иди ни ся води, ни ся тЪра, 
трага прави? Гат. — Сврьделъ. 

Сврьдля, ум. ср. отъ сврьделъ. Сврьдед- 
чя, свреддя. 

Свр^ясга:, ншь, — жшлъ, гл. ср. За студенъ 
вЪтьръ : жюда. Бшше завЬчалъ единъ 
вЬтъръ студенъ, что дори сврьжмлъ. 

Свр^ас1Х, бшь, сврьзахъ, гл. свр. отъ 
свр^звамь. — занъ1Й, прич. стр. 

Свр1звамь и свр1»зуваиь (да сврьакш), 
гл. д. Связвамь : 1) Сбирамь и1&кодко нЪ- 
чта, та гъ1 врьзвамь въ едно ; свавивать. 2) 
Врьзваиь, заврьзвамь ; вавяанвать. Крака- 
та му и рщЪ-тяя му добрЬ да сврьжешь. 
3) Договармнся съ ьЪкого за н1^что; за- 
врьзвамь, уврьзвамь ; аавлючйть, обяви* 
вать. Сврьзали миръ помеждл си. — мся, 
1) гл. вз. Договаршмся за н1&что ; заврьз- 
вамся, уврьзвамся ; обяаиваться. 2) гл. 
възвр. Хващамся, схващамся, врьзвамся, 
вдрьвмванся, связванся. Сврьза ми ся 
язикъ-тъ. 3) гл. стр. Бъ1вамь сврьзанъ. 

Овр^званю и евр^зуваим), с ср. отъ свр^з- 
вань. Связваню. 

Свр^но 6ъ1лм). Тр'Ьва нЪкаква, что ногда 
да прЪврьща, да пр1Ьцравм1 н1&чтата. Отиш- 
ла да си бере сврьно бил1е. 

Свр^нХу ешЬ) — нхлъу гл. свр. 1) отъ 



Сврьт&лнще 



138 



СврАшвамь 



свр^щянь. 2) Да иоврьнА, да възврьнл. 
Отитла е да си бере сврьно бплте, да 
си сврьне своего сггнл. 

Сврьт^ище, с. ср. МЪсто, д'Ьто н'Ькой ся 
сврьта, наврьта, дЪто ся прибира; врьтили- 
ще, жвв1^лище, жилище; 11'Ьстопребивйн1е) 
хвлнще, пр110тъ, пршстаявщб) прнтбнъ. 

Свр{>таиь (да сврьтж), гл. д. 1) Врьтх, 
заврьтаиь, приврьтамь и1^кого, н1&что около 
себе-сп; привввамь, ирибирамь, ирикоткваиь, 
прикоторквамь. Ратай не ся сврьтлл при 
него, не му стои ратай. 2) Задрьжммь, за- 
пазвамь, заврьтамь, увардвамь. Не може 
да с&рьти парл^ 3) Сврьщамь, поврьщаиь, 
възвйвань, завивань, възврьщамь ; поворй- 
чивать, обор&чввать. СврьтЪ кота, пой- 
де па хладтг меосанъг. 

Поиушт ш д'Ь^и юнакъ, 
СврьтЬ стадо подъ с&ю-то, 
Та си пойде у с&ю-то, 
У село-то у Нединъ!. Ше. 

— мся, 1) гл. вьзвр. Врьтлься, заврьтамся, 
приврьтамся, намирамся, сЬцгк при н'Ького, 
около н1Ького ; запиранся, сток и'Ьйд'Ь ; пре- 
бивать, гн-Маднться. Ме ся сврьта вь 
к/1>щи, не ся запира, все ходи. Да ходи 
отг село на село и никхкдЪ да не ся 
сврьти. 2) Сбярамся, натрупвамся, надо- 
хождвань, набирамся; набярйться, иабрй- 
жявать. 

Ка ия е майка раждала, 
Девять ся баби сврьтЬдв, 
Та ми ся нмя клавали. Ше. 

3) Заврьтамся, задрьжшися, удрьжюмся, па- 
зхся, тра1&; сохраяйться. Не ся сврьта 
пара вг джеба му. Не му ся сврьтл 
добитъкь. 4) Обрьщамся, вьзврьщамся, тръ- 
гань, врьщамся назадъ ; обращаться. Отъ 
том день сльнг^ето ся сврьтвЬло конь 
змм;^. 5) Обрьщаися, пр1&обрьщанся, прЪ- 
врьщамся, пром'Ьнм1Мся, ставамь ; превра- 
щйться, обращАться. Радость-та Ъ ся 
сврьтЪла на жмль. 6) гл. стр. Бъ1- 
ваиь сврьтЬнъ. — Сврьта ия, гл. безл. 
покячето ПАТИ съяе, немя сврьта: н1^мамь 
сврьткд, не мя сдрьжш на едно м'Ьсто, и1&- 
мамь С1&ДКА, не сЬдамь, не ся соирамь, 
не ся сврьтамь и1^йд'Ь. 
Свр1>таиь (да сврьнх), гл. ср. Сврьщамь. 

Свр(>та111«, с. ср. отъ сврьтамь и свр^- 
таися. 

Свр^тка, с. ж. М1^о, Д1&Т0 да ся сврьти 
н'1^кой. НЬмамь сврьткл^, не могл да ся 
спрл на едно мЪсто. НидЬ нЪма сврьткл. 
Рани ми ся разлютихл^у та мя срь- 
бять и болять, та н-Ьмамь мира и нЪ 
мамь сврьткА. СьдЬмь по свЪта да хо- 



дишь, нихлдЬ мира да н-Ьмашь, миркл, 
ни сврьткл. 

Сврьтж, йшь, — тЪлъ, гл. свр. отъ свр^ 
таяь. — Т'Ь'11Ъ1й, прич. стр. 

Свряха, с. ж. Сврьшекъ, сврьшькъ, кра1; 
коябцъ. 

Свр^чькт») с. м. Животинка СгуИнв (1о^п€- 
зИсиз, цврьчькъ, щурець, квечерчя; овер* 
чбкъ. 

Сврьч!^, ншь, — чтлъ, гл. ср За птици и 
за Н1&К0И животинъ! : издавамь особень пвс 
кливь гласъ ; сврьщ&, цврьч», црькаиь, 
црьчи, чрьтд. Сврьчькь сврьчи; сверчбп 
сверчнть. Ни,ля сврьчи, црьчи. 

Сврьчшню, с. ср. отъ сврьчЕ^. Црьчмнм. 

Свр^швапь и свр^шшмь (да сврьшш), 
гл. д. 1) Изкарвамь н1&ко1& работа докрай, 
изврьшвань работд т&, коато работа ; до- 
врьштмь, отврьштмь, дои^карваиь, скон- 
чшмь, пр1^ирав}амь, втасваиь, биттисвамь; 
довершйть, совершйтЬ) свершйть, повер- 
шнтЬ) окйнчявать, покбнчять^дод^лнвать, 
отд1ль1вать, отдфливаться. Почмкай ои^е 
малко и щж сврьшьг^. Още не е сврьшилг 
наустницх,'т/^ Кога сврьшимь сватбя^- 
тя^,2) Направшмь, изврьинамь, заврьшшнь; 
совершйть, нсяолнйть, д^ать. Сврьшихг 
му работят/!^. Каквото ми аар^чп, 
все сьмь го сврьшиль. 3) Докарвамь и1^что 
камъ крам, приближмва, наближтва да го 
го сврьша; наврьшшнь, приврьшюмь, при- 
ключшмь, склопшмь. Скоро ще сврьши го- 
динл-тл. Сврьшвамь десятл година. 4) 
Доврьшшмь и1&что, та не остава вяче ; кра- 
тувамь, кращамь, докращамь, биттисвамь; 
кончйть, потр'ЬблятЬ) нстрйчнвать. Сврь- 
шихмьг си житю-тю. 5) Сговаршмь момъкъ 
съ М0М& да ся зем<ьть; главшвамь, вглавмвамь, 
годювамь, оглавшмь, углавшмь, прьстену- 
вань, цридвармиь, пр1&дварн1мь, зааивамь, 
утъкмшвань, равуна, армасвамь ; св&тать, 
сгов<1рявать, обручйть. Господь сврьшилг 
слънце-то, па на сват6я^-т,я^ канилг 
вситьг звЬровьг. 6) гл. ср. Умирамь ; 
отходнть. Волний-тъ сврьшм, тжък нощь 
ще сврьши, умира, ще умре. — жся, 1) 
гл. вьзвр. Не остаммь вече, кращамся, до- 
кращамся, доврьшшмся, биттисвамь; коя 
чйться, доходнть, нодбярйться. Жито-то 
НК1 ся сврьши. 2) Отивамь, стигамь камъ 
крам; доврьшммся, втасвамь, биттисвамь; 
кончйться, окйячнваться, отходнть. Ли 
тургию, та ся сврьши ; обедня отошлА. 
Негови-тьх работяя никога нЬма да ся 
сврьшять. 3) Главшвамся, вглавшвамск, 
оглавммся, углавшмся, годтвамся, прьсте-' 
нувамся, пр1'>двар>амся, запивамся, утъкмм- 
вамся ; обручйться. Багца ми, прЬдь дл 



Свр^шваню 



139 



Свъ1кваяь 



ся сврьши съ майкм ми, видЬлъ единг 
сгнь. 4) гл. стр. Бъ1вамь сврьшенъ по 
знаменование-то. — Сврьшвамь си ра- 
бтпА-тх,^ виждамь си работл-т^;, наира- 
вммь, каквото има да ся ирави. Глядай- 
те да си сврьшите работл съ гтгя па 
рь1, да въ1 стигнлть тъ1Я паръ1; поста* 
райтесь оберн^ться ^тими деньг<1ни. — 
Сврьшлъ си работж-тл, инкаралъ си ря- 
да, умр'Ь^ъ. — Да му ся свръшять кон- 
ци-ти ! да умре. — Сврьшихми ?ж / угеп- 
^1 цяхмъ! а. уцапахмъ! а, втасахмъх ! — 

» Който никога не начина, той никога 

и не сврьшш. Който захваща много 

;' работгг, той ни едмж не сврьшва Кол- 

[ кота ходилъ, толкозь и сврьшилъ. Биль 
юнакг, та сврьшилъ, и ти бжди, та, 
сврьши. Сврьши Петко работм : изпла- 
ши дЬщ-та, изтрепа женъг-тьг. Сврь- 
шилъ работя^ колкото пея на нивм. 
Сврьшилъ двата крача и срЪдж-т;^. За- 
хван/^ли съ любовь, а сврьшили съ омра- 
за. Почнж за здравк, сврьши за Богъ 
да прости. Врьти, ссучи, сврьши го! 
Какво ще сврьшишь съ ножча, кога брад- 
ва-та не сврьшила! Всшка молба на 
аминъ ся сврьшш. Кящна-та работа 
никога ся не сврьшш Ако искашь да 
ти ся не сврьшш работа-та, прЪдай чл 
другъгму да чж врьши. Научился попъ 
на варенъ бобъ^ сврьшился бобъ, оту- 
чился попъ. Да му ся сврьши и ко- 
реньтъ и семселе-то ! 

Сврьшваню и сврьшшн1е, с. ср. отъ 
сврьшваль и сврьшванся. 

Сврьшекъ, с. м. Сврьшькъ. 

Серьш^ню, с ср. Сврьшькъ, сврьшекъ, 
сврьха, край, битимъ; конецъ, окончйп1е. 
Иа сврьшенче точа мЪсяць, на изл'6зъ; 
въ концЪ 9Т0Г0 м^сяца. 

Свр1>шеникЪ) с. м. Който е сврьшенъ, го- 
денъ за н'1&коа мом2& ; годеникъ, главеникъ, 
сгоденикъ, углавникъ, тъкменикъ, арлас- 
никъ ; обрученникъ, женйхъ. 

Сврьшеница, с. ж. Които е сврьшена, го- 
дена за и']&кой момъкъ; годеница, главени- 
ца, сгоденица, углавница, тъкменица, ар- 
масница; обрученница, нев-бста. 

Сврьшькъ, с. м. Сврьха, сврьшекъ, сврь- 
шеню, край, битимъ; конецъ, окоячйя1е, 
отхбдъ. 

Свр{>шювамь (да сврьшк), гл. д. Сврьш- 
вамь, сврьшшнь. 

Свр{>шюван1е, с. ср отъ сврьшвамь. 

Свр{>шюван1е, с. ср. отъ свр^шювамь. 
Сврьшювачка. 

Сврьшювачка, с. ж. Сврьшюваше, сврьшш- 
вачка, гдавежь, гдавидка, года^ годежь, го- 



д}авка, запивъ, м%на, обр1^къ1, огляди, нрьс- 
тенуваню, строй, тъкмежь ; сговбръ, по- 
иблвка. 

Свр^ШББ, ишь, — шилъ, гл. свр. отъ свр1ш- 
вамь и сврьшшяь. — шенъ]й, 1) прич. 
стр. По знаненование-то на гдагола. 2) 
Като пр. С&щъ1Й, истинскъ1Й; настоящ1й, 
совершеяяий. Царич^ та можила вяке 
да меле брашно на селянъх-тъг како 
сврьшенъ водяничшрь. 

Оврьштвачка, с. ж. Сврьшювачка. 

Сврьшшяь (да сврьшш), гл. д. Сврьшвамь. 

Сврьш,а11Ь (да сврьпл^), гл ср. и д 1} За- 
врьщамь, поврьщамь, сврьтамь, възвивамь, 
завивамь, възврьщаиь ; повор^чивать, сво- 
рачивать, оборйчивать. 2) На минуваию 
вдизань нМд']^; наминувань, заминувамь, 
отбивамся, забъ1каламь махвамся ; захйаки- 
вать, ва-Ьзжать, вавертивать, ваворйчи- 
вать мимохбдоиъ, иимо^здомъ. — МСЯ, 
1) гл. възвр. Заврьщамся, завзимамся, 
замогвамся, оправтмся. даврандисвамся ; по- 
правляться, оправляться, обмогаться, о- 
могйться. Гроздче-то бЪ засъхнжло отъ 
сушчж-тж., нъ сега отъ дъжда ся свръ- 
ща. 2) Брьщамся отн'Ьйд1&, К2Д'Ьто сьмь 
бълъ отишьхъ ; заврьщамся, поврьщамся ; 
вовращйться. Това не ся сврьща. Ста- 
налото не ся сврьща. Сврьнжлся отъ 
оний свЪтъ, бъиъ боленъ, па иос1'1& ся 
завзедъ. 

Шетала е тьнка Неда 
Огь сараи до бунаръ!, 
Че загуби алтднъ герданъ, 
Адт&нъ ггрданъ, с&риенъ кодавъ, 
Че ся сврьн& да гъ1 трьси. Шс. 

Сврьщаню, с. ср. отъ сврьщаяъ и сврь- 

ш,а]1ся. 
Сврьщж, ншь, — щшлъ, гл. ср. Сврьча, 

црьча. 
Сврж, ешь, свр-Блъ, гл. свр. отъ свираяь. 

— Свр^нъ1Й, прич. стр. 
Свряскаиь, гл. ср. свр. Да завряскамь из- 

веднджь и много ; да извряскамь. 
Свтакапь, гл. ср. свр. Да завъ1камь извед- 

Н2жь и много; да извъ1камь, да привъь 

камь. Царьтъ свъгкалъ на джелатъгтгг 

да го хванжть. 
Свъхкаиь, гл. д. свр. отъ свъ1вваяь.— ка- 

11Ъ1Й, прич. стр. 
Свъ1вваяь и свикувамь (да свйкамь), 

гл. д. Съ въ1кан1е сбирамь н^водцинх на 

едно м1&сто ; созивать. 

Авранчо свъжа пооовъ), 
Д1аконъ1 още владъщи, 
Д'Ьтенце-то с& кръстили, 
Богомчо && го кръстили. Ше. 

— исЯ} гл, 68. Въ1камъ1ся едвнъ другъ да 



Свъ1кванся 



140 



Св'Ьтйлинвъ 



ся съберешъ вИдЪ наедно. ДЬца-та ся 
с^икахл да чграмть ро^. 

Св^кванся I свхлкиуваяся (да ся свйк* 
ях), гл. вгзвр Научванся на н'Ьчто; на- 
къ1Бвамь, прикъ1ккань, прнучвамся, обдрьг- 
вамь, прЪтрьиваиь, нахнадамся, алаштис- 
вамь; вмкнуть, прввикйть, навивйть, обн- 
кйгьу повивйть, пр1учйтьсЯ) ибжввйться, 
нябявйть руку. 

Свиквани) и свивуванн), с. ср. отъ свъ11С« 
вамь. 

Свъ1кваи1€ в свшкнуваню, с. ср. отъ 
свъ1кваися. 

Свьчь, с. ж. Св'Ьчь, св1&щь, св1&кь, св^кш. 

€в'!;д6кЪ) с. м. Свид'Ьтель. 

Св1Ьд6чен1е, с. ср. отъ св']&д6ч1я;; свнд!- 
тельствован1е. 

Св^ЬдбчвБ, чвшь, — чшлъ, гл. ср. Казвань 
за нЪчто, което сьиь вид'&1Ь съ очи-тъ! си 
или чю^ъ съ ушя-тъ! си ; свид-Бтельство* 
вать. 

Св'КБань (свФквамь, да св'БкнХ) св^кну 
вамь), гл. д. Удримь огнидо о крЪиъгкъ 
иди тръкань кибритъ о кутии за да хван& 
огьнь; с1&камь, цв1&камь; внсЬкйть, при- 
с-Ьк&тЬ) креенть, вивреш&ть, вирубйть 
огбнь. 

Св^каню, с. ср. отъ св'Ь'камь. Обканю, 
цвЪканю. 

Св'Бкважь, гл. мн-кр. отъ св'Ккань. 

Св1^киуважь, гл. уч. отъ св1;кнх. 

Св^кнх, ешь, — нхлъ, гл. свр. отъ св^- 
капь. — Н21ТЪ1Й) прич. стр. 

Св'Ькь и евгккш, с. ж. Св1&щь, свьчь, св1&чь. 
Милъгй святъгй Никола, ке ти запа- 
лимь свЪкш колко возтягаркл. СеЬкш 
на гроба да нЪма кой да му запали! 

Съ'Ьа^теу с ср. отъ св'Ьн^ся. Св*нува- 
ню, срануван1е. 

Св']Ьнлйвъ1Й, въ, ва, во, пр. Който ся св1Ь- 
ни, който сн свЪнува ; срамеждивъ1Й ; аа- 
стЕнчввий, рббк1&, стидлйвий. СвЪн- 
ливг момькг. — во, нар. Съ св'1^иъ, съ 
св1&нуван1е, срамежливо ; аастФнчиво, рбб* 

КО, СТЕЛДЛЙВО. 

Св1;н^ваися, гл. об. Инань св1&нъ, срамъ за 
нЪчто, иде ни срамно да го направа ; св'Ьиъ 
ия е, свЪнася, срамувамся, ср^чмвамся ; 
стндвться, стЪснйться, с6в'Ъстяться, пе- 
ресем-Кннвать. СеЬнувамся да му го ка- 
жгд(, да го направчл^. 

Св'Ьн^ван1е, с. ср. отъ св'1;ауваися. Св1^- 
неню, св'Ьиъ, сраиуваню. 

€в'Ьнцонь, с. м. Квасникъ хдЪбъ, что но- 
сять отъ момъка у нев1^стд-тл въ четврь- 
тъкъ вечеръ ор'Ьдъ сватбл тл. 

Св'Ьнъ, с. м. СвЬненм, свЬнуваню, срамъ, 
срамува Н1е, зазоръ; сшдъ, аавбръ, ааар!- 



в1е. ЯЬма свЬнь отг ничто. Прави го 
безъ св-Ьнг. — Свкнъ мя е, като гл. беал. 
Срамъ мя е, срамувамся, св*нувамся, св*- 
вися ; мнЪ ехидно, сбвЪстно. 
Ов^^Ц^СЯ, яшся, — нялся, гл. об. Св*ну- 
вамся, св1^нъ мя е. 

СВ'ЬСЛ6, С. ср. ГрОЗДЮ на Пр*ЧКЪ1-ТЪ1 С1, 

окачено н'Ьйд'Ь да виси, за да ся уаази ва 
много вр^^ня ; свиело. 
Св'Кснъ1й, — сьнъ и сенъ, сна, сно, пр. 

Св1ЬСТНЪ1Й. 

Св-Кстка, с. ж. Женина сестра ; шюрна, шюр- 
на>а, балд&ча ; свойчяна, свойчнняца. 

Св%СТНЪ1Й, — стьнъ и — стенъ, стна, стяо, 
пр. СвЪснъ1Й: 1) За чдовЬкъ: който си 
врьши работъ1-тъ1, който ся влада, както 
е иридично; добръ1Й, разбранъ1Й, умнъ1Й, 
разумнъ1Й, акдддим ; сиишлений, ^мннй, 
степенний. Той бшше единг свЬстень се- 
лянинь. 2) Что е за-въ работд, здравъ1Й ; 
наиравенъ1Й както тр'Ьбва, както е прилич- 
но. Досега не е направиль ничто свЪст- 
но. Дай ми нЬкош пд св^стнл1 дъскл. 
СвЬсна работа. — стно, нар. Както е 
прилично, както го иска приличие-то. 

Св4стъ, с, м. и св']Ьсть, с. ж. Умъ, разумъ, 
свЬсь, св']&съ; С08нйн1е, уиъ. Мма свЬсть 
въ глав/Л-тж си. Дойди си на свЪсть- 
тя, с«Ъсти,ся. СвЪсть-тя да му ся за- 
врьти^ та да падне! 

Св^^ст^, йшьу — стйлъ, гл. свр. отъ СВ'Ьс- 
тшваяь. — ст^нъ1й, прич. стр. 

Св'Ьст1аважь (да св-Ьстж), гл. д. Св1&щавань, 
окопищамь, окопитоммвамь, събуждань, съ- 
живювамь. — ися, 1) гл. възвр. Дохож- 
дамь на себе си, дохождань на свЬсть-тл 
си ; окопищамся, окопитоммвамся, оборавми- 
ся, опомнювамся, събуждамся, съжцв}аваися, 
сафиржсвамся; првходйть въ себй, опбмям- 
ваться, оаамйтиваться, очувствиватьеЯ) 
очунйться, обраауилнваться. 2) гл. стр. 
Бъ1вамъ св'Ьстеиъ. Хорати и ся свЪстМ' 
вай, свЪнувайся, срамувайся. Льжи, Гръче, 
и ся свЬсти. Боже, прости, рано свЬ- 
сти, кога пЬтель на гноище, и ньте на 
огнище! 

Св'Ьсъ, с. м. и св^сь, с. ж. Св-Ьстъ. Вие 
ми ся сеЪсь, врьти ми ся глава -та. Ив- 
губвамь си сеЬса, замайвамся, залисвамся, 
зашемедмвамся, прЪносгамся, забравмися, 
заплесваися; аабивйться, терять ч/вствИу 
прнходять въ бесайиятство, шал'бть, аа* 
ходйться. Не е у феса, а у свЬса Чло 
вЬкь безъ свЪсь, что нЪма съв1^сть. 

Св'Ь'тен1е, с. ср. отъ св^тл^. и св^тхся. 

Св'Ьтйли111СЪ, с. м. СкЪщникъ; подсвФч* 
иякъ, свЪтйльнвкъ. 



€в'1Ьтйлничя 



141 



Св'11т^ва]1ь 



!'в'1&тАлничя, ум. ср. ОТЪ СВ'ЬТЙЛНИКЪ. 

Св1&щничя. 
МтйлО) с. с;?. 1) Садъ съ дрьвяво масю, 
еъ ^ой или съ друго и съ фити1ъ за св1&- 
теню; кандидъ, кандило; лампа, ночннкъ. 
Като деЬ божи св^тгта. 2) НЬчто что 
ся гори за да св'Ьти, като масло, лой, св'Ьщь 
и пр ; ввд-Ьло. НЬмамьг свЬтило въ кж- 
щи. — Зе си свЬтила-та, хванмлъ си 

, свЬтинла-та^ отишьлъ, задулъ, завилъ, кл^- 
дЪто му очи видять. Омрьзтллъ му 
сеЬтг-тг, та си хванлль свЪт,ила-та. 
— Удари го прЬко св^тила-т-а^ по очи- 
тъ1, по главА-т&, та да му св'Ьтне. Ако 
тя ударш^ прЬко сеЬт^ила-тл^ обЬ-т% 

\ очи четмре щлть ти ся видять. Така 
силно бмше го удариль прЬко свЪтила, 
мто умъ-тъ му ся зеде. Ако ти речить 
нЬкой^ удри го прЬко свЬтила. 

Св'Ьтйлце, ум. ср. отъ св'Ьтйло. 

€в'Кхка, с. ж. Животинка светулка. 

Свитка (да свСтне, св'Бтнува), гл. ср. безл. 
1 св^^ткася, гл. възвр. безл. Бльскася, 
бл1&скася. льскася, мъскася взъ облаци-тъ!, 
сева, севася ; мдлн1я сверкаетъ. СвЬтка- 
ся, ще вали дъясдъ. ДоклЬ не свЪтне, 
не грьмнува. 

Св'Ьткйвица, с. ж. 1) Кога св1^тка изъ об- 
лаци-тъ1; бльскавица, бл'Ьскавица, л1&скави- 
ца, в1&да, млъниш, мънш, рофт ; и6лн1я, 
блиставица. 2) Животинка св1&тулка. 

Св^ткамь (да свФтнх, св^Бтнуваиь), 1) гл. 
ср. Издавамь, пущамь отъ вр1&мя на вр1&- 
мя СВ1&ТЛИН&, св'Ьт&ся пон'Ькога ; бльскамь, 
бльскамся, бл1^скамь, бл'Ьскамся ; сверкйть, 
блест'Бть, блистйть. Огнець с&Ьткаше 
изъпомеждлх дрьвп-то. Саби ти имг 
свЬткать оть слънг^то. Удари го^ да 
му свЬтнлть очитьг. 2) гл. д. Удрюмь 
шк<!&т&; бльскамь, враскамь, цапамь ; ца- 
пать, ввваривать. СвЪтнж го по главЛ' 
Ш/К ; свистяуть по голови. 3) Пиа, жю- 
Л1К, врьгамь, м1&тамь. СвЬткамь вино^ 
свЬтни му огце еднж Ч1аш1л. — мея, 1) 
гл. възвр. Св1^ткамь въ 1-то знаменование. 
СвЬтулка ся свЬтка. НЪчто ся свЬт- 
мл въ трЬвлтл{. 2) Удрммся, тряскам ся, 
бльскамся н1Ьчто; ударяться, бнться о 
чемъ. 3) Ход& нагорЪ надолу да изкарамь, 
да спечмльк н'Ьчто ; бльскамся, биа си гла 
ВА-тд; бнться, доиогаться, стар^ться. 4) 
Скъ1тамся, шлмкамся, митамь, миткань, 
шьтань, отлатл, ръгамь, ръ1сл, р'Ьхамся, 
р1^|&ся, аскамь, бл^да», блАд&, брод&, гъ1- 
нл, клапамь, лутймся, лъ1тамь, нуркамся ; 
шляться, сввтйться, блудйть, слоняться. 
КлдЬ си ся свЪткаль досега? 



Св'Кткан1е, с. ср. отъ св^ткжмь и св'Кт* 

камся. 
Св']^тлйвъ1й, ВЪ, ва, во, 71^9. Что св1^тка, 

что ся св'Ьтка; св'6тликавъ1Й, бльскавъ1Й, 

бл%скавъ1Й, льскавъ1Й, св1&тлъ]8, св'Ьтнъ1И; 

блестя щ1й, св'6тлБ1й. 
Св'Ьтлйкавъ1Й, въ, ва, во, пр. смякч. отъ 

СВ'Ьтлйвъ1й ; свЪтловйть1й. 
Св'Ьтлйкъ, с. ^и. Св1^тлина. 
Св'Ьтлии&, с. ж. 1) Вид'Ьлина, вид'Ьло, св'Ьт- 

ликъ ; свЪтъ. 2) Здракъ, Л21чь, лялш, 

шипъ; лучъ. 
Св']&тлиц1с^, ум. ж. отъ св'Ьтлии4. Вид1&- 

линка, видЪлко. 
Св1;тличкъ1Й, — чькъ, чка, чко, пр. смякч. 

отъ СВ11ТЛЪ1Й. 

Св^тлъ1й, — тълъ, тла, тло, пр. 1) Что 
има св']&тлин&, Д1&Т0 н» е тьмно; видЪлъ]!!; 
св^тлий. СвЬтлъг стаи. 2) Что св'Ьти, 
пущ& св1^тлин^1; СВЪТЛИВЪ1Й, СВ1&ТНЪ1Й, 
бльскавъ1Й, бл'Ьскавъ1Й, льскавъ1Й ; св1т- 
ль1й, блестящ1й. Не си нЪчтю подала 
за Христово свЪтло имя. Приготвили 
му свЪтло-но оружче. — тло, нар. Не 
тьмно, кога ся види, вид-Ьло; светло, видно. 

Св^&тл'БнБСЯ, ещся, — л'Блся, и 

Св1^тлнБСЯ, ишся, — лйлся, гл. об. Св1)ТЛ, 
св1&т2^ся, св1&ткамся ; св'Ьтвться, блест'6ть, 
блнстйть, сверкйть. У едн». горл оггпь 
ся свЬтли Главата да ми ся свЪтл^Ье. 

€в'&тне, вхло, гл. свр. отъ св1(тка. 

Св1^тникъ, с. м. Св'Ьтилникъ, СВ']&ЩНИКЪ, 

СВ1^ЩИЛНИКЪ. 

СвФтиувамь, гл. уч. отъ св']Ктил». 
Св'Кт11Ъ1Й, — тьнъ и — тенъ, тна, тно, пр. 

СвЪтлъхй. 
Св'Ьтнл», ешь, — нхлъ, гл. ед-кр. отъ св11Т- 

камь и св-Ьт^к. — ил^тъ]й, прич. стр. 
Св'Ьт6внЪ1Й, — вьнъ и — венъ, вна, вно, 

пр. Св'Ьтскъ1Й СвЬтовньг работи. СвЪ- 

товното на свЬта остава. 

Св'Ктояь, нар. Съ св1&тлинл^, св1&тло. 

Тш му свЪтонь св'Ътила 
И ну слуга служила. ПЬс. 

Св^тскъ1Й, ска, ско, 71^9. 1) Что 6 за том 
свЪтъ, что е отъ тош свЪтъ ; св'Ь