See other formats

Full text of "Riechnik na bulgarskyi iazyk. Dop'lnenie"

ДОПЪЛНЕНИЕ (^у 



хз:а. 



българския рЪчникъ 

отъ Н. Геровъ. 



бъбралъ, наредилъ и изтълкувалъ 
Т. Паниевъ, 



На св^тъ издали насл-^дницит!) на К. Геровъ. 



' пловдивъ 

Печатница „Трудъ" на Петко Б-каов-Ьждовъ 
1908, 



Пр-Ьдис/10вие 



Незабравимиятъ ми уйчо, Найденъ Геровъ, когато се б-Ь приготвилъ 
да почне печатанието на своя р^Ьчникъ, вид'Ь, че тоя му грамаденъ трудъ 
ще изл-Ьзе много скхпъ и че за покриване разноскит^Ь по печатанието ще 
требва да се продава единиятъ екземпляръ най- малко по 60 — 70 лева, 
н-Ьщо съвсЬмъ непосилно за кисията на българския читатель, па не и по 
средствата на самия авторъ. По внушение и насърчение отъ почтенит-Ь г. 
г. Д. Грековъ и Гр. Начевичъ, министри въ тогавашния Стамболовъ каби- 
нетъ, на които Н. Геровъ 64 съобщилъ своето горещо желание да издаде 
на б^Ьлъ св1Ьтъ своя трудъ, той се обърна къмъ Министерството на Народ- 
ното Просв-Ьщение съ молба да му се отпусне отъ държавата едно парично 
пособие за напечатванието на р-Ьчника, за да може отъ една страна да се 
олекотятъ до изв-Ьстна стъпень он'Ьзи материялни жертви, които авторътъ 
пр^см-Ьташе, че ще има самъ да понесе безвъзвратно, а отъ друга, и по- 
главна, да се намали цената на р-Ьчника, та да стане той достояние на ши- 
роката публика. Молбата му биде чута: Министерството на Народното Про- 
св-Ьщение, на чело на което 6'Ьше г. Д-ръ В. Радославовъ, сл-Ьдъ една 
пр-Ьдварителна пр'Ьц'Ьнка отъ научна гледна точка на събрания материялъ, 
извършена на два пхти отъ двама делегати на с-&щото Министерство г. г. 
В. Стояновъ и Д-ръ Ив. Шишмановъ, р-Ьши пр-Ьзъ юли 1894 г. да отпусне 
за ц-Ьльта едно държавно пособие 35000 лева, отъ които БОООО се упо- 
требиха още пр-Ьзъ 1894 год. за купуване печатна хартия, специялни шесть 
шрифта букви и пр., а останалите 5000 лева Министерството се задължи 
да отпусне само сл^дъ напечатване ц^лия р^чникъ ведно съ едно допъл- 
нение отъ събраните въ продължение на печатанието думи. Отъ своя стра- 
на Н. Геровъ се задължи да пусне .ВД) продажба речника само по 25 лева 
за всичките петь части. у- ' 

По онова време, ^ъ началото на работата се предполагаше, че це- 
лиятъ речникъ вецно съчкопълнението ще излезе най-много до 1920 стра- 
ници или до 120 печатни коли и че до края на 1898 год. печатанието 
ще бхде свършено. За големо нещастие въ 1896 год. Н. Геровъ се поболи 
и до смъртьта си въ 1900 г. той не можа да работи. По тази причина Н. 



IV 

Геровъ можа да види излезли на б-Ьлъ св-Ьтъ само дв^Ьт* първи части отъ 
своя грамаденъ трудъ, съдържащи буквит* А — Д и Е — К. Останалит-Ь 
три части, както и допълнението къмъ речника требваше поради болестьта 
и смъртьта на автора да пр^търпятъ едно чувствително забавяне. 

Почитаемит* насл-Ьдници на Н. Герова, загрижени да изкаратъ докрай 
далото, на което покойниятъ б-Ь посветилъ ц-Ьли 45 години отъ своя жи- 
вотъ, се обърнаха къмъ мене, като най-близъкъ сътрудникъ на покойния 
въ това литературно д'Ьло, сътрудникъ, който вече петнадесеть години б^хъ 
помагалъ на покойния, рхководенъ н плащанъ отъ него. Д-Ьлото не ми 6^ 
чуждо, както не ми б*^ чужд'ь и авторътъ му, и азъ съ готовность приехъ 
направеното ми пр-Ьдложение. Днесъ азъ се имамъ за честитъ, че съ Божия- 
та воля усп-Ьхъ да докарамъ д'Ьлото до положението, въ което го намира 
благосклонниятъ български читател�� пр-Ьдъ себе си — окончателно при- 
вършено. 

Изгледътъ на работата показва, че пр^Ьзъ вр-Ьме на печатането материя- 
лътъ чувствително нарастна и р-Ьчникътъ ведно съ допълнението вм-Ьсто 1920 
страници максимумъ — излезе 2740 страници, вместо 120 коли — Ц']Ьли 
171 печатни листа, сир. съ едно угол-Ьмение отъ 45% повече отъ колкото 
първоначално се пр'Ьсм'Ьташе. 

Днесъ съ това допълнение насл-Ьдницит-Ь на Н. Геровъ изпълнятъ до 
край, и хвала имъ, по единъ най задоволителенъ начинъ д-Ьлото на покой- 
ния и Министерството на Народното Просвещение има пр-Ьдъ себе си единъ 
ц^ненъ кладъ отъ словесно богатство, което всЬкг^д-Ь другад-Ь с& постигали 
само съ труда на редъ покол-Ьния или пъкъ съ съвъкупния трудъ на ц-Ьли 
дружества*). 

Р4чникътъ заедао съ допълнението споредъ моето лично наблюдение е 
костувалъ на Н. Герова и на наел-Ьдницит^ му повече отъ 40000 лева, а 
имено : книга за около 8000 л., шесть шрифта букви за 3000 л наборъ и 
печатане 10500 л. възнаграждение на помощника въ продължение на два- 
десеть и дв-Ь години около 20000 лева. Разум^ва се, че трудътъ на автора 
въ продължение на 45 години не влиза никакъ тукъ. См1Ьтката е само за 
чисти изхарчени пари. 

Въ пр-Ьдлагаемото допълнение къмъ речника влизатъ 11262 заглавни 
р-Ьчи съ повече отъ 1000 откх.леци отъ народни п^сни и н-Ьколко хиледи 
изречения за примери, а обте въ ц-Ьлия р-Ьчникъ заедно съ допълнението 
влизатъ 78620 заглавни р^Ьчи и при т-Ьхъ за прим1Ьри разни изречения до 
32000 и откхслеци отъ народни п-Ьсни 5975, дру1и изречения, които еж 
особеность на българския езикъ, около 4В00, пословици до 15500, въ това 
число и н-Ьколко клетви, гатанки и баяния, и около 2200 кръстни имена. 



*) Както е известно, и А. Дювернуа не дожив-Ь да види своя р-Ьчникь свър- 
шенъ докрай. Свърши го ирофесоръ II. Лавровъ съ други още четворица помощин- 
ци професори и учени м&же. 

За съставяне руския академически р-Ьчникъ еж работили при готовъ матери- 
ялъ повече от-ъ петнадесеть академистн и учени. 



у 

Тоя грамаденъ материялъ изтъква голямото богатство на езика ни, за 
юл^ма жалость, непознато на мнозина и пр^Ьнебрегнато отъ повечето на- 
ши писатели. 

Въ допълнението при всЬка почти дума съмъ показалъ изсточницит-Ь, 
отъ д^то е черпена тя. Това направихъ за да се ув^рятъ и нев1&руещит'Ь, 
че нищо не е ковано отъ насъ, а че всичко, каквото има въ речника, е 
земено отъ устата на народа. Както и другадЬ съмъ казалъ, повтарямъ и 
тука да кажа, че въ рхкописит-Ь имаме отб'Ьл1Ьзани изсточницит'Ь за всЬка 
почти дума и при първа възможность и удобенъ случай азъ тъкмя да дамъ 
списъка на поособенит^ р-Ьчи съ показание и на изсточницит^. 

На много м^ста въ допълнението ще се заб-Ьл-Ьжи неясенъ печатъ и 
типографически погр^шки. Това стана, защото купенит-Ь въ началото букви 
отъ много употр-Ьбяне къмъ края се вече изтриха, па се случи, че и добри - 
т-Ь ни словослагатели 6'Ьха повикани тая есень подъ знамената като запасни. 

За приятна длъжность считамъ да поблагодаря на г. М. Л. Мал^евъ 
за помощьта, която той ми е далъ при тълкуване повечето отъ турскит* 
думи, и на г. Дръ Продановъ за научнит* названия на повечето отъ бо- 
лестите, които с-а^ показани въ допълнението. 

Ц-Ьльта на р-Ьчника е била да се покаже богатството на народния ни 
езикъ, затова въ него не С-& вл'Ьзли всички нови, научни и чужди думи, 
които се употр-Ьбяватъ въ книжовния ни езикъ. Т^хъ имамъ събрани отд-Ьл- 
но, Т'Ь възлизатъ на повече отъ 10000 р-Ьчи. Когато намеря ср-Ьдства, ще 
наоечатамъ и т^хъ като второ допълнение на р-Ьчника. 

Отъ дв-Ь години насамъ работя и съмъ почти свършилъ единъ съкра- 
тенъ р-Ьчникъ на българския езикъ. Той има за основа гол^Ьмиятъ нашъ р-кч- 
никъ съ прибавка и думит'Ь въ книжовния ни езикъ. Щльта му е да слу- 
жи на ученицит-Ь за помагало при изучаване матерния ни езикъ. Той ще има 
форматъ и планъ като френския Ларусовъ малъкъ р'Ьчникъ. Печатанието му 
ще подкача наскоро. 

Най-накрай азъ не мога да сложа перото и да туря точка върху 
пр-Ьдлагаемото полув-Ьковно д'Ьло безъ да изкажа моит-Ь чувства на благо- 
говейна почить и възвишено удивление къмъ славния покойникъ, незабра- 
вимия ми уйка Найденъ Геровъ, на когото трудолюбието, родолюбието и из- 
пълнениятъ съ най високи добродетели животъ ми еж служили за прим^ръ 
и постоянно насърчение въ тоя тежъкъ и многогодишенъ трудъ. Ние съ сла- 
бите си сили направихме, щото можахме и както можахме: други подиръ 
насъ ще направятъ онова, което требва и както требва! 

Пловдивъ, ноемврия 1908 год. Т. Цанчевъ. 



Съкращения. 



Безсон. и Безс. Слов. 

Библиотека. 
Библ. Се. Клим. 
Блъг. Книж. 
Верков. Песме. 

'/КСт. и Жив. Стар. 

Изв. Етнограф. Муз. 
Изв. Слав. Семин. 

Или��въ Сб. 

Иреч. Княж. Бълг. 



Любен. Баба Ега. 



БолгарсИя п-Ьени изъ сборниковъ Юр. Ив. Венелина, 
Н. Д. Катранова и другихъ болгаръ, издалъ Петръ 
Безсоновъ. Моска 1855. Тамже и словарьтъ. 

Библиотека, списание. Издание и печатъ на Хр. Г. 
Дановъ, Пловдивъ 1896. 

Библиотека Свети Климентъ, списание, издава дру- 
жество „Св. Климентъ„ София 1888 — 1889. 

Блъгарскн книжици, повременно списание на Блъгар- 
СК2Б-ТХ Книжнинх. Цариградъ 1858. 

Народне песме македонски бугара. Скуп1о Стефанъ И. 
Верковичъ. Кньига прва. Женске песме. У Бео- 
граду 1860. 

Жива Старина, етнографическо (фолклорно) изучвание 
на видинско, кулско, б-Ьлоградчишко, ломско, бер- 
ковеко, ор^ховско и вратчанско. Книги I — IV. 
Отъ Д. Марковъ. Русее 1891—1894. 

Изв'Ьетия на етнографическия музей въ София. Книж- 
ка I. Редакторъ Д Мариновъ. София 1907. 

Известия на семинара по славянската филология при 
университета въ София. Книга I. за 1904 и 
1905 год., книга II за 1906—1907 г. София. 

Сборникъ отъ народни умотворения, обичаи и др. Съ- 
бирани изъ разни български покрайнини. Нареж- 
да Атанасъ Т. Илиевъ. Първи отд-Ьлъ. Народни 
п*сни. Книга I. София 1889. 

Княжество България отъ Конст. Иречекъ, професоръ въ 
Виенския университетъ.Часть1. Българска държа- 
ва. Пр'Ьвела Ек. Каравелова. Часть II. Ихтувания 
по България. Пр'Ьввлъ Стоянъ Аргировъ. Издание 
и печатъ на Хр. Г. Дановъ. Пловдивъ 1899. 

Бага Ега или сборникъ отъ различни вярвания, на- 
родни л']^кувания, магии, баяния и обичаи въ 



УШ 



Любен. Самовпли 

МСб. 

Наука. 
Еауч. Отд. 
Н. Г. те. 

ПСп. и ПСпБр. 
ЬЬдоп. Старини. 



Славейк. Притчи. 

Солун. Кни-ж. 
Трудъ. 

Читп.гище. 
Чолак. Сб. 

Шопк. Сб. 
Яиковъ Сб. 



Кюстендилско отъ Свящ. Петръ Цв. Любеновъ. 
Търново 1887. 

Самовили и самодиви огь Св. Петръ Цв. Любеновъ. 
София 1891. 

Вхлгарски народни п-Ьсни, собрани одъ братья Мила- 
диновци Димитр1я и Константина и издани одъ 
Константина. Загребъ 1861. 

Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина, 
издава министерството на народното просв-Ьще- 
ние. Книги I— XXIII. София 1889 — 1907. 

Наука, научно-книжовно списание, Пловд. 1881 — 1884. 

Наученъ отд-Ьлъ въ министерския сборникъ. 

Рхкописенъ сборникъ отъ народни п^Ьсни изъ ср^Ьд- 
нит^Ь Родопи, събрялъ Никола Геровъ 

Периодическо списание на българското книжовни дру- 
жество въ София, книги 1 — 65. Враилско изда- 
ние книги I — XII. Браила. 

Родопски старини или сборникъ отъ обичаи, суеве- 
рия, п-Ьсни, пословици, нар-Ьчия, приказки, па- 
мятниди, пр-Ьдания, описания, баяния и проч. на 
Родопскит-Ь жители. Събралъ и наредилъ С. Н. 
Шишковъ. Пловдивъ 1890. 

Български притчи или пословици и характерни думи 
събрани отъ П. Р. Славейкова. Част първа (А 
— Н). Пловдивъ 1889. Част втора (0— Я). Со- 
фия 1897. 

Книжици за прочитъ. Книжки I — X. Солунъ 1889 — 
1891. 

Трудъ, литературно -научно списание. Редактори изда- 
тели: Ц. Гинчевъ, А. Тодорановъ, Т. Джамджи- 
евъ, Г. Цаневъ. Търново 1887. 

Читалище, повр-Ьменно списан1е. Издавася отъ бъл- 
гарското читалище въ Цариградъ. 1870. 

Българскнй народенъ сборникъ. Събранъ, нареденъ и 
издаденъ отъ Васил1я Чолакова. Часть I. Вол- 
градъ. 1872. 

Сборникъ отъ български народни умотворения. Часть 
пьрва. Простонародна българска поезия. Книги 
1 — VI. Събралъ и издава 1*. А. Шапкаровъ. 
София 1891 

Български народни п-Ьени отъ Елена В. Янкова, за 
писалъ и издалъ полковникъ Г. Янковъ. Плов- 
дивъ 1908. 



А. а. а. 



Л, мЬстоим третйо лпце жен. р. впн. па- 
деж ь вм. я (Джумая. Марповско — Македония). 

Убава Мира невеста 
Стигнала пз'сто Кратово; 
Ка а видба татаре, 
Триста от страи умреа, 
Триста сос сабля посбче, 
Триста сос коня погази. 

Илиевъ, Об. I. 300. 

Едно су' чудо гледало: 
Риба во море играло, 
Со жрбет вбда цепеше, 
Со крильата а плискаше, 
Дури ме мбне наплиска. 

ПСп. 47. 809. 

А, с»ькз. вм ха; а, или. 1. ти, а тог се 

еднд 
*Абарджйя, с м. Т. Хаберджпя, в1Ьститель 

(с. ]Ратово — МалешевсЕо) 

И оттаде мензалджии, 
Мензалджйи, аберджйи, 
Нбшто им се заслушало, 
Като мома в Дунаф пое. 

ПСп. 39. 458. 

*А(')деслйя, с. м. Т. отъ абдбсъ. Риза абде- 
слйя (Струга — Македония), кърпа за изтри- 
«ане ржцЬтЬ п лпцето; брисалка, наржч- 
нпкь, ир-Ьярлчнпкъ, Бросопъ, реда, обрусъ, 
убрусъ, иешкиръ 

Прошетало челебифче, 

Низъ даляни, низъ брвго'и. . . 

И сЬ пули горе долу 

Да -к види Ангелина, 

Кжде везитъ б^Ь-ча риза, 

Б-Ьла риза абдеслга. 

Мил ад. Сб. 491. 

'Абла (Чеиеларе), с ж. Т. Кака: така ро- 
допскигЬ помаци викатъ на п6-малк« сес- 
тра. аСб. 57. 585. 



Абламъ, с. м Раст. абланъ. 

А6лй>иово дървб. 1) Раст. абланъ 2) Раст. 

Кеггга ^аропгса, абланъ, абленово дърво, ч 

Дупчица, Д-ръ Ст. Георгиевъ, МСб IX. 

Науч. дЪл. 422 
Абланбвъ, ва, во, щр. отъ й^блаиъ. Лбла- 

новъ. Аблавбво листб. 
Абланъ (С(|фийско), с м. Раст. РШапиз 

оссг(1еШа1й, абланово дърво, абламъ, абленъ, 

ябланъ, я��ланъ. платанъ, чинаръ, яворъ 

МСб IX. Науч. отд. 425. 

Тръгна лудо лов да лови, 
Та отиде доле поле, 
Доле поле, долно село; 
Срещу село аблан дърво 
И под дърво нов кладенец . . . 

Казва се абланъ памЪсто ябланъ, както 
въ София абълка намЬспю ябълка. Иреч 
Княж. Бълг. II. 903. 
Абленово дърво. Раст. абланъ. 

Вси се дърва преклониха; 
Едно се дърво не преклони, 
И оно беше абленово. 
Проклела го Божа майка: 

— Е ти дърво абленово! 
Цвет да цъвтиш. 
Рожба да неиаш! 

МСб. IX. Науч. отд. 427. 

Абленъ, с. м. 1) Раст. Кеггга ^арошса, 
абленово дърво, абланово дърво (Дупнпчка 
Джумая). 2) Раст. йбланъ. 

Аблен цъвти сред селото. 
Провикна се жълти аблен: 

— Вре селене, бре кметове, 
В се.ю има до две моми, 
Рано ранят на аблено, 
Вода лият, лице мият, 
Аблен кършат, лице трият; 
Векв ми се додеяло, 
Оженете до две моми. 

МСб. IX. Науч. отд. 427. 



Або 



*Автъ 



Або (с. ДоПревци — Тетевенско), с. ж зв. п 
Роднинско :иване поста рата сестра оть и6- 
малката у тетевенските помаци; како. 11Си. 
15. 435 б^Ъж. 

Сл^зв. Ато, спезв аби 
От буйна черница. 
Та си иди, Ато аби, 
Доле на мазето. 

ПСп. 16. 435. 

•Лбоба, м. Т. У родопскит* помаци: 
Д11Д0 МСб. XV. Науч. отд. 265, Чепино: 
абуба. 

АГфншестъ, ста, сто, пр. Абрашъ, абраш- 
нпвъ, брЪзъ Абрашести бпволе. 

Акпжива (Берковски), с. ж Жнвакъ за л'к- 
кукане завиване, за напращане; варятъ го 
мълч^-шкомъ въ пстяйно вр-Ьме; самодивски 
живнкъ. Ако отг това не му мине, то 
му давпть самодивски жнвакъ да пие 
(аважива), като го варятъ въ потайно 
врЬме, безь да говорятъ. МСб. XXI. С 
Станболпевъ, Мятерналп по народната ме- 
дицина въ България 49. 

Авлаиъ, с. м. Растение н']&какво; не е ли 
абланъ? 

Авлан цутит, авлан капит, 
Пбд него с§ две дбвойкьи, 
Цут ббреет, зббр зббрвевт. 

Шапкар. Сб. I. 89. 

Аво (Кйостевдилско), междом. Бре, ей, море! 

Аво стрино, мила стрино! 

Ббсен човбк, трбвен човбк 

Кбпат ли го у грббища? 

Пилят ли му жлхти сгбщи? 

Кадат ли го с ббл темян? 

Любен. Самовили. 61. 

Аво мйле, сшо мила мале! 

Имам ли си нбщо от рбднина, 

Или сбстри, или брййкя? 

Любен. Самовили, 84. 
Лео сине, аво мили сине, 
Кажувай си, сину бре, гре'ове. 
Да не ми си, сину, ногу грешен? 

Наука Ш 474. 
Аво тате, аво мили тате. 
Стига върти тоя пусти ражен, 
Извърте ми тия църни очи; 
Стига кладе тоя силен огинь, 
Изгоре ми тая тенка уста, 
Тенка уста, мале, клето сърце. 

Наука III. 476. 

Авр^жъ, пр. неизм. Т. Яврумъ, малкото на 

/К и нотно, на пиле; мое малко пиленце. Ср. 

Дюверн. явруаю на 9 стр. 
Ага.1Йрн11ъ, с. м. Ага, турчинъ. юбзаложи 

са млад Стгюшн с турчина агаларина. 

М(б. ХП-ХУП. 89. 
•Агал1,къ, с. м. Т. вм. агл1въ. ПСп. 64. 642. 
Агарл1въ, с. м. Т. в. агърл1въ. 



Аглей (Шуменско), л«'Ж()о к. Я гледай! алеи, 

а^с. Наука I. 700. 
Агликоипид, с ж. Раст. Рг1ти1а уепз, 

аг^пка. 

Разбол"! ся Стошнъ, дббъръ юнйкъ. 
На планин.у. на агликовипзк., 
Че 1е болн-Ьлъ, че 1с леж-Ьлъ 
Тъкмо ми дбветь години. 

Бсзсоновъ Болг. п']^сни 122. 

Агличина (Ловечъ), с. ж. Раст Рггп1и1а 
5иауео1еп5 Вег1. — Рггтн1а о//шпа1й 
Уасд , аглика, игличина. МСб Х1У. Нау- 
ченъ отд 56. 

•Агл^къ, с. м. Т. На свадба даръ кърпа ат 
друго и'Ьщо; агалъкъ, аглъкъ. ПСп. 64 642 

Аго, с. м. Назъвание на пбт1)л11мъ братъ у 
ловчанскит^ помаци. ПСа 57. 585. 

Агодница и ^^гудпица (Ст. Загорско), с ж 
Плодътъ на дърво черница; аля-дуду, в. 66- 
болка. 

Агрйя (Костуръ), с. ж, Раст бЪлу.ннакъ, 
троскотъ. ПСп. 35 665. 

Аг^ваяъ, гл. ср. Бивамъ, стоя ага Въ на- 
шенско агуваше Заимъага. ПСп 28 446. 

Аг^пка (Родопит*) с. ж. Агюпка, егючка, 
гюпка, циганка. Иреч Княж. Бълг. II. 32. 

Аг;(^пски, ска, ско, пр. и нар. Агюиски, 
егюпски. гюпски, цигански 

Агуптинъ (РодопигЬ), с. м. Агюптинъ, егюп- 
тинъ, гюпецъ, циганинъ. Иреч. Княж Бълг. 
II. 32. 

*Аджамйя, пр. неизм Т. в аджемйя. 

Аджемййче, ум ср. отъ аджемйя. 

*Аджо (Чепино), с. м. У родопскат* помаци: 
бате, аго. МСб. ХУ. Науч. отд. 265. 

^Адикйеаиъ, гл свър. отъ адпкйеваиъ. 
Да онеправдан. — санъ, прич. стр. Оне- 
правданъ. 

*Аднкйсваиъ (да адикйсаиъ), гл д. Гр. 
Онеправдавамъ Тбй чбек, щ6 се адикйса. 
МСб. ХУ. Науч. отд. 387. 

"Абнинъ, с. м. Т. Аянинъ, аянъ. До Тан- 
зимата търновскиятъ аенинъ се е на- 
ричаль воевода. ПСп. 64 598. б^Ьл Отъ 
една страна въ Цариградъ вилнЬехл 
всесилнитЪ еничери, отъ друга аенвт^ — 
упра ителье по провинциитЬ, бЬхм до- 
стигнали до такбво виро'Л1вство и не- 
пюкорство, щото не зачитахл^ за нищо 
омаломощената централна власть П<'п. 
,14. 172. 

*Автъ (Кйостендилско), с. м. Т. Хаятъ: одъръ. 
легло отъ дъски, в. и айтъ. 
Заспало е лудо младо. 
Заспало е пред амбаро. 
Пред амбаро на с1€то. 

Любен. Самовили 93, 



*Аждйръ 

•Аждбръ, с. м Т. 1) Еждеръ, аждарха, ас- 
джеръ, зм'Ьй. ЗмЪй^ ахдеръ и ламя сл 
тючти едно и смщо. Аждеръ ненаситень. 
ПСо. 9 129. — 2) Юнакъ, силенъ човЪкъ. 

"Аваджйя, с м. Т. Язаджия, който пише; 
П1сарь Мидад. Сб. 136. 

Ти си седишъ, Гин: , синко мили, 
Ти си седишъ на б^ло бачило, 
И не знаешъ твоя б']&ла П��тра 
Залюбила селски -те бирачи. 
Залюбила турски аааджги ! 

Азйтпца, с ж. Назъвание на кобила ; в 
азАтъ. 

Варай, сйно, моли синко! 
Ти си имаш кобилица, 
Кобилица, аайтица 
Ф чбста гора Богдйнова, 
Богданова, Минданова; 
Оди, свно, да гй фатиш, 
За да бдиш на дервйнте, 
Да си збмиш п%рва любна. 

Шапк. Сб. III. 97. 

"Аз^тъ, пр. неизм. Т. Свободенъ. Ават 
те чинам, давамъ ти воля, оставямъ те. 
Дюверн 13. 

•Азбафча, вм. хасъ бахча. Дюверн. 13. 

Аздбръ (Радилово) см? 

Я йзлезни, мйл<Е сбстро, 
Мйлж сбетро Емшерйно, 
Дбнеси ми златен мадер, 
Тх си прбкрий ребра кбню. 

Илиевъ, Сб. I. 18. 

*Азйлъ и азлйя, пр. неизм. Т. Уволненъ, 
отстраненъ; махнатъ. Снощи стан^ йзилъ 
предсЪдателя на ахкяма. МСб. ХУ. Науч. 
отд. Слав. 7; тамже 387. 
Азий, с ж. Т. вм. хазни. 
Азно (с. Витолица — Мариовско), с. ср. вм 
х^зно. Хазна. Како чуле людг, се стер- 
чале г се срадуале како авно когаг на- 
шле Изъ хаджи Йоакимовит* поуч. ИСп. 
39. 424. 

Не биле пашьи смолашьи. 
Не биле мбми лазбркьи, 
Тбко 6Й.1И маскьи цареви, 
Царот и пушчил до тббе: 
Стбката да му пр6бро1ш, 
Ааното да му преслагаш. 

ПСп. 47. 810. 
*АйдамйБЪ, в. хайдал^къ. 
*Айдйма, с. ж. Гр. Олтаръ (?) 

Българит'6 беззакбнит'^ 
С кон^ вл'1&гват в черковата. 
В айдймата на стол седжт, 
С маждрак зймат нафурата. 

Янковъ, Сб. 38. 

1йдутинъ, с м. вм. хайд^тинъ. 
^йлбалйеаъ, на, но, пр. ? 

Азъ щх на Сливенъ да идх, 

На Сливенъ на панаиря 



*Акташъ 

Да сгл']&двамъ момж Сливненкх, 
Че ох Сливненки работни, 
Та такхтъ. Душо, губерн, 
Губери айлбалгени 
Съ турундж1яни кинари. 

Блъг. Книж. I. б. 122. 

*Айпалйя, айланйя и 

*Айман.'1Йя (Кйостендилско), с. ж. Т Ха- 
маилйя, изречение изъ корана, написано и 
свито да се носи като млека. При това 
дава имг да носятъ па гчиитЪ си ай- 
ианлии, или запечатань л^шникъ, пи- 
ленъ сь живакь. Любен. Самовили 14 НЬ- 
кои той маже съ масла, на нЪкои връз- 
ва айиалии на шията, на трети дава 
написани хартииики, съ които да се 
кадънтк Любен Баба Ега 43 В амалия, 
/,равни п Дювернуа 18 айлани*. 

*АкаОетъ, нар. Т. Най-посл'Ь. Откога сум 
те молил да те видам и авьибет еве 
те видоф. МСб. ХШ. 160. 

Акалйсашъ (да се), гл свър. отъ акалйс- 
вамъ се. Да се махна, да се витосамъ 

Акалисвамъ се и акалйсувамъ се (да се 
акалйсаиъ), гл. възвр. Махвамъ се, витос- 
вамъ се (Врачанско) Акалйса! са отту- 
ка, да ми та не виждат очите МСб. 
Х1У. 189. 

Акалйсване и акалйсуване, с. ср. отъ 
акалйсвамъ се. 

Акашъ, гл. ср. За д1Ьца: ходя повънка, по 
себе си; правя йко. Лйнко, йма ли да 
акаш? 

*Акатмй, ми (Котелъ), с. ж. Т. Акътма, 
т^стяви петури като блини, взпържени на 
, сачъ. ъкътмн. МСб. XV. 192. 

Акна, ешъ, — налъ (Велесъ), гл. ед-кр. Да 
викна. Арен! да йкне од устрал! МСб. 
Х1Т. 160. 

•Аксионъ, с. м. Гр. Достойно 

Аксибеапъ, гл. свър. отъ аксибсвапъ. — 
санъ, прич. стр. 

•Аксибсвамъ и авеибсувамъ (да авсиб- 
самъ), гл. д. Гр. Дигаме никого па столъ, 
на ржц-Ь и му пЪемъ акеионе, та го сла- 
вимъ Често ги аксиосуваха;, ш. е. ди- 
гахл ги на столъ и пЪяхл имъ ,.,аксио- 
не"". ИСп. 16.64. Тамамъ четири п/мпя 
ме аксиосвахх доклЬ и,скарамъ ц-Ьлия 
този курсъ на учението. ПСп 15. 334. 

Авсибсване и аксибсуване^ с. ср. отъ ак- 
сибсвапъ. 

*Авташъ, с. м. Т. Съпатникъ. 
Стою акташем думаше: 
— Актаищ мой йолдаше, 
Мен ми е лошо отаналу, 
Лоша ма глава збулева. 

МСб. XIX. Мат. а. 72. 



Чкчб 



Алицп1{та 



•Акч^, с ср. Т Стара турска пара Шестде- 
сеть «кчвта сл струвал единъ унгар<'ки ду- 
катъ или 1185 франка. В якч^. СлЪдъ 
тоя срокь всЬки е сво^день да си про- 
дава ориза, и то по 52 акчета турско- 
то К1и10 ПСн. 65 645 Една пара има 
три яЕчета, а акчето три пула. 

Акъ, сгюз. вн ако. 

Лк иалвзит 1упДков, 
1унйков мили -татко, 
Да нб-ми-се в рака дйигп, 
Нв па да се попрйкажвш. 

МСб. XI науч. отд 407. 

•Акъ-кестенъ, Т. Ъ%лъ кестенъ Взима се 

акъ-кестенъ и се аплцва, па се сварява 

сь добьрг тсиселг Vмсш» онетг МСб XXI 

Материали по народи недпцина, 39 

Ала (Търновско), нар Ето, ей Алъ-гу1 ето 

го ей го! МСб XIV. 206. 
•Алябйшъ, с м Т. Раст. ВгазНса паро- 
Ьгаззка и неговиятъ пходъ, зелева гулия. 
гулакъ, кочанъ, ялабашъ. Алабашъ и цвек 
ло се садятъ отъ сЬме и разсадъ. МСб. 
ХУШ 161; в. и Трудъ I 1203. 
*Аладж&къ, с м. Т. Земанка, земане. Ала- 
дхак-вередж^к, земане-даване. С п^го н4- 
мам йлялхлк-вередж^к. 
Аладжйиъ, на, но, и аладж^пъ, пр. На- 
прявенъ отъ аладжа Аладжана аптерша. 
•Аладжйя, с. м. Т. Купувачъ. 

Продава са коньа дуралв1а, 
Продава са за триста 1алдхски, 
Аладясига вна, а биноджй1а нема. 

МСб. Х1У. 77. 

Ал&й (Котелъ). с. м Една р'Ьчна риба. Иреч. 

Княж Бълг. II. 716. 
*Ал4й-бегъ, с. м Т. Началникъ, глава на 
единъ алай войска. Управлението на мЪст- 
ностит-Ь отъ главатаритЪ на мЪстни- 
тЪ спахии, субашии, алайбегове и ая- 
ни, коипю къмь крайтъ се избирали 
отъ м-Ьст,нитЪ турски ленници, прЬ- 
минало кьмъ императорски, назначени 
отъ Султангтъ^ чиновници. Иреч. Княж. 
Бълг. I 231. 
Алайвка (с. Гай��аниново — Невровопско), с. 
ж. АлаЙка. 

Мхр мх.пчв, мжрв Кхлйно, 

Нвмбй ИВ, мхрв, ТВ плйчиш! 
Я нв тх ввмхм, Кк.1ино, 
Кхлвно, 8Х хлхннкх, 
Мхр, ам тх аймхм, Кхлино, 

Зх п<крву лм>бе, 
Мхрв, яс ке тх хране, Кхлйно, 
Кхлйно, рудв ягнетх. 

Илвввъ, Сб. I. 340. 

Ал&ксамъ, гл. свър. отъ ал&всваиъ. — 
оанЪ; прич. стр. 



'Ал^ксваиъ и ал&ксупа«ъ (да ал&ксямъ), 
гл д. Гр. Пром^нямъ; обличамъ Често 
т аксвосувяхх, а още пб-чеспю ги аляк* 
оувахх. ПСн 16 64 

Алал&нццъ и алаи&пъ, с. м Нарпдъ и1>- 
какъкъ, в1>роятно иЪкецъ. МСб. Ш Науч. 
отд. 191; сравни и алая^ппнъ и але- 
пАни, в. и МСб. ХП, Книж. отд 30. 

Алая^пипъ (с. Конопчие — Чирпанско), см. 
Н^кое турско пл-Ьме; ;лл.у,мупь,ум. Аламу- 
нитЪ, казва гнъ П. К Г&бювъ. г^дежж въ 
Конопчие вь турско врЬме по вършитба. 
ТЬ бивах»^ облЪчени съ леки дрехи бЬ- 
ли. зелени; на главата сь каукъ и чал- 
ма. Винаги биваха вгзсЬдн;г^и на конь. 
Като додехл на хармана изсвирваха 
съ единъ волски рогъ, слЪдъ което захва- 
щаха (турски) да просшшъ — н^Ьщо рав- 
носилно сь силомъ да искатъ, защото, 
като на турци. трЬбвагие да 71мъ се 
дад^. Конопуийци мгсслъатъ, че аламу- 
нвт* иджтъ отъ Анпдола. МСб X 215. 

*Алй.нъ, с. м Т. Поляна, пасище на плани- 
на; яйла. Иреч. Княж. Бълг. I. 2. 1урук- 
алйн, аврат-ялкп, 

*Алаша, с ле Т По къшлит-Ь въ Добруд- 
жа конь съ който овчари вадятъ вода отъ 
кладенецъ. ОсвЪнъ тюстройката на лгъ- 
литЪ, чорбаджията трЬбва да достави 
на клшлата два чифта волове и една 
алаша. ПСа 31. 313. 

Алб^ (Мияцп — Дебърско), съюз. Ала, но. 
1а дбгдоф, албу не за та/а рбботл^. 
ТАткото ге йрен, албу син му не го 
бйдуват. Изв. Слав. Сеиин. II. 292. 

•Алдаийчъ (Софийско), с. м. Т. Чръпня, 
кога стане н-Ькакъвъ сговоръ; запивъ, кръч- 
ма. Сьбиратъ се въ кръчма да пиш.тъ 
алдамачъ 'нли запивъ, който се съпро- 
вожда съ разни благословии. ПСп. 18. 417. 

•Алеиъ (Дюверн. 23), пр. вм. 4ленъ, чер- 
венъ. 

Али (Тетовско), съюз. Да ли? Али е он? да 
ли е той? ПСп. 39. 424 

•Алй-бей-от;^ (с. Калфа-дере — Разградско), Т. 
Раст. Ве1опгса о//гстаИ5, хубава бетйон- 
ка, рошовина, червенъ в^Ьтъръ. МСб. XXI 
Явашовъ. 26. 

Алйвъ (Котелъ), с. м, Б-Ьло брашно, хл^Ьбъ 
отъ л*тница загария. Тия съ бул^ри; и« 
кьйх мьйзь с^ ълнкь дъ гъдът. МСб. XV. 
192. 

Алйвдень (Родопит*), с. м. Празникъ Илин- 
день, Св. Илия. МСб. XIX. Матер. Ср*дно- 
родоп. овчар. 84. 

Хлицъ^^тй (Св. Гора), с. ж. Масло отъ ра- 



*ЖлкержЙсъ I 

стение ЗаЬга о/^гапаНз. Друго масло 
носи името „алидв^Ьта", то се произвеж- 
да отъ растението ЗаШа о^гсгпаНх, 
що расте тю скалитЬ. ПСа 64. 576. 

*Ллкерм6съ, с. м. Еърмъзъ, СоскепгИе, 
Твър-^очервената боя иай-напрЬдь сл 
добивали отъ брошъ (на западь брочь, 
лат КиЬга Нпс(огит), ала въ тю-ново 
врЬме туй шарг1ло е изжЬстено отъ 
алкернеса (СоскепШе). Иреч. Княж. Бъл\ 
II. 95 и 96. 

•Алмаджикъ, с. м Т. Топка, глава на н^що; 
гаавулекъ, главучка, ябълка. Трудъ. I. 813 

Аловина (с. Оспково — Вратчанско), с. ж. 
Бдинъ видъ питие като бира, направено по 
особевъ начинъ отъ ръжь, отъ ръжь и 
овесъ, иди пъкь отъ ръжь, линецъ и ца- 
ревица; бловина,лбвииа. МС6. ХУШ. 57 и 58. 

АлоБЦНсип, ска, сво, пр. отъ йловниа. 
Аловинско каче, въ което праватъ аловина. 

Аловъ (Видинско), с. м. МрЪжа, дълга до 
28 разтега, а широка до три, за ловене го- 
л']^иа риба изъ Дунава; одбвъ. МСб. X. 218 

, и ХУШ. 173. 

Аловъ, ва, во (Велешко), пр. Аленъ. 

Он ке ми нрави татар долана, 
И ке ми прави чоха шалвари, 
И ке ми прави алово цубе. 

ПСпБр. IX— X. 103. 

Два се луди у башча любиле, 
Постйлька им алово седжадб, 
Иоргано им мбраво кадифб. 

Шапк. Сб. I. 154 

"Алтикъ, с м. Т. Заплата, кръпка, ема. 
Ст})^ле еден сйромаф чоек со триста 
алтици на алйштата. МСб. Х1У. 109. 

*Алтъкъ, ди, с. м. Т. Четвъртити клсове 
платно пришити пр1^дъ мишнпцата за стана, 
бочницатЪ и ржкавигЬ на селска риза; сто- 
ятъ подъ мишцигЬ. МСб. X. 218 и ХУШ. 108. 

*Алтълъкъ, см Т. Сребърна монета, която 
е върв^Ьла шесть гроша. 

•Ллтънъ-топъ (с. Сарл-Гьолъ — Варненско), 
см. Т. Раст. Ве1ркшги1п сопзоШа, 
бахча гюзель, гащички, дяволска тр1Ьва, еди- 
бостанъ, зел^ни-бостянъ, зенй бостанъ, зли 
втърви, кошнпчка, кукумявски кракъ, ла- 
стовичета, лехусче, опашка, птичи клонъ, 
ралпка, ралица, рдка, сини китки, хурки, 
червенка МСб. XXI. Явашовъ 11. 

Алъ, пр. пеизм. Аленъ, аловъ. 

Юнаците како горски пилци, 
А чадъри еден до другьего; 
Ал байряци като небо облаци, 
А мъздраци като честа гора. 

ПСпБр. IX— X. 96. 



*Арасж 

•Аля-дуд^, Т. Агодница, в. бараббнви. 

'Акалйя, с ж. Т. М&ска, хамаилия. Дю- 
верн. 28; в. айяалйя. 

Аш^хила (Охридъ), с ж. Раст. Ма{ггсагга 
СкашотШа, б'Й1еочъ, бЪлибчъ, б"Ьли-бчи, 
б*лъ-иопокъ, бблиочъ, ббли-очи, ббливачъ, 
бблоачъ, върти-попъ, друмниче, елъ оту, 
енево-цв1Ьте, куничъ-кумичъ-еневото пилен- 
це, лайкучка, лай куца, лай-лай-кучка, по- 
друмиче, попадиица, попадийка, попадиче, 
попадия, поП(1дка, ранбнъ, рбианъ, ръмбнъ, 
р^чанъ, хамомила, дрнанъ, ^ьмъмила. ПСп. 
61. 347 �� 348; МСб. Х1У. Науч. отд. 37; 
МСб. XXI. Явашовъ 56; Любен Самовили 5. 

Амаче (Врачанско), с. ср. Парче платъ, око- 
ло което навиватъ конци и въ което бу- 
чатъ игли. МСб. Х1У. 189. 

•Амберлйя, пр. неизм. Т. Амберия. Башъ 
'ракия аиберлня. МСб. ХУШ 56. 

*Амб6ръ (Солунско), с м. Т. Раст. АгШпг- 
па АЬго(апиш. ИСп. 61. 356, 

*Аиерик4аъ, с. м. Т. Единъ видъ памуч- 
но платно; мериканъ. 

*А!1СЙя,с. ж Т. Риба Еп^гаиНв епсгазг- 
со1и5, хамсия, анчоусъ. 

*Аяуджа, с. м. Т. У родопскитЬ помаци : 
братовчедъ МСб XV. Науч. отд 265. 

Ангула (Воденъ, Гевгелие. Енидже), с. ж. 
Риба Ап^Ша ьг11^агг5^ ахблъ, бнгуля, зми- 
брка, змиюрка, йогуля, иланъ-балъкъ, жгу- 
ля, ягуля. ПСп. 39. 387. 

Аш4тка, с ж. Птица авг^тъ. МСб. X. 218 
, и ХП— ХУП. Науч. отд 888. 

Андара (Трънско), с. ж Въ изречение: цу- 
У/а и бйба, и андара кука., събрали се 
все глупаци. МСб. XXI Трънско. 63. 

*Аиешти, Гр. Христос анешти, Христосъ 
възкресе ! 

•Анйще (Чепеларе), с. м. Т. Така помацитЬ 
казватъ на синъ, който е замЪстилъ умр1Ь- 
лия си баща въ управлението на к&щата. 
МСб. ХУ1— ХУН. 379. 

Апавджакъ (Врачанско), с. м. Дебела дреха 
безъ ръкави за нам'1&тане, в. еланджавь. 
, МСб. Х1У. 189. 

Апо (Котелъ), с. ср. в. хапо. МСб. ХУ. 181. 

*Арапйя, вм. харавйя. 

*Аранйя, с. ж в. харанйя. МСб ХУШ 97. 

Арйпска ржка (Кукушъ). Раст. ОрипНа 
соссгпгШ/ега и Ори^гНа тй^аггз МШег, 
арапска смоква, арапски язикъ, волски язикъ, 
далакъ, жаба, лимба, лопати, лопатки, р^Бка, 
френска смоква, я.^икъ. МСб. XXI. Явашовъ 
40; ИСп. 61 355 

Арйлъ и арйръ (Щипско), с. м в. хараръ. 

*Арасж (П. Р. Славейковъ), с. Т. Башъ- 



ЛрДтка 



6 



Арлопйсвопъ 



арасЛ, гдавобо1ве. Не остава да правълтч 
бяшъ-арясж на ехалитЬ. ИСа. 15. 354. 
АрАтка (^Шуменгко), с ж. Единъ видъ укра- 
шение като на^ки иармакдъци въ горнята 
часть ва станъ. 

Велвка дарв тжчеше, 

Змей си влиза излиза, 

На араткит-Ь приказва. 

АраткитЪ се уводятъ 

Отъ Неликини хубости, 

И майквни й милости 

Отъ змейови златни криле. 

Блъсковъ, Памятникъ. 94 и 95. 

*Арбал&, с, ж. Двили, внр-Ьги по краищата 

на дреха; харбада. Фустбн с арбялй. 
Арбалпенъ, ня, но, пр. Що има арбади; 

арпалпенъ. Арбалйева престилка. 
"Арветйио, с ср. Т. Месопотамия; в На- 
ука I 712; 11|'п. 43. 95 и Дюверн. 34 
И него ми брака взмам1'е, 
И нему ми нв'ста не дадо'в; 
Ми 1ж дале дури првку море, 
Преку море дуря Арветино. 

Милад. 144 п']1с. 220 стр. 
Аргаяъ (Галичникъ), с м. М1Ьстность пасище 
оир^Ьд^Ьаено за една категория овце. юрия. Ето 
защо и за всЬка категория овци се опрЬ- 
дЬля такьвь раионъ (аргамъ), който по 
храната си й отговаря. ПСп. 61. 336. 
Арганъ (Ръсенъ, Струга), с. м. Раст. 5у 
пп^а уи1^агг5, аргаванъ, аргафанъ арго- 
в^нъ, дпдяЕЪ, дидяка, дидяче, дюдякъ 
ПСи. 61. 348. 
•Аргасйло (Панагюрище), с. ср Гр. Черна 
сахдена вапсидка. МСб. IX. Науч. отд. 24 
Аргасъ (Търново), с м Щава, псешдеци и 
друго, съ която аргясватъ кожи. Мирише 
мл йргхс. МСб. Х1У. 206; в. и Трудь П. 
,192 б-Ьд-Ьжка 2. 

Аргафапъ (11рпд1^пъ), с. м. Раст. Арганъ. 
1Кп. 44 302. в. и ПСп. 47. 817 б*дЬж- 
кя 7. Зймбили йлидзщ уерешни петли- 
ци., аргяфан сйнджефи, пешои шебои. 
Шанкар, 16 VI. 299. 
"Аджелйя, пр. неизм. Т. Харчедия, харчо- 
вптъ. Който иска харчове, за когото е по- 
харчено много, ск&пъ. 

Ясъ ке одамъ на мой-отъ виляетъ 
За тва коамъ коня арджелго. 

Милад. Сб. 82. 

Станалъ Марко рано во неделя, 
Коня коьтъ мошне арджелго, 
Плоча клажатъ отъ б1;ли карагрошъ, 
Клинпи клажатъ отъ жхлта дукада. 
Милад. Сб. 117. 

Гранни САщата дума у Дюверн 35 стр д*- 
то криво е и( казано знам^-нованието. 



•Ардзав^лъ (Дупнишка), с м. Най-год"Ьмиятъ 
дяводъ, ведзввудъ. Наг гулбмшо гьбвол 
(ардаавуло) зафатйл да гьи пр&ша един 
по един, ког какво ге напрайл през денб. 
Да те надуе ардзавуло! МСб. IX 215. 

Ард^ква (Видинско, Врачанско), с. ж. Раст. 
Вгаззгса Кара и неговиятъ пдодъ, ръгок- 
ва, ръдъква, раоонъ, р'Ьца, ърдиква. МСб. 
X. 218 и ХГШ 86 и 161. 

•Ард1.]!1Ъ, с. м Т. Ярдъмъ, помощь. 

Арексапъ, гл. свр. отъ ар^ксваиъ. — саиь, 
прич. стр. Аресанъ. 

Арексваяъ и арексуваиъ (да арексаиъ). 
гл д. Аресвамь (с. Тресанче — Дебърско), 

Кинйса.10 Иво црногорче 
Да си сйкат лико спротй него. 
Си шбтало тбкмо три гбдини; 
Никбде го лико не йрекса, 
Ни девойка, ни млада невеста. 

Илиевъ. Сб. I. 127. 

Аресъ, с. м. Аресване, придика. 
Марко сака да се ж^ни, 
Нйгде йрес не арбсал. 

МСб. ХУ1— XVII. 70. 

*Арка, с ж Камара, кемеръ. 

Аркнчъ (Родопит*), с. м. Год-Ьмъ, едъръ 
овенъ; кочъ. МСб. XIX. Матер Ср-Ьднородоп. 
овчар. 17. 

*Аркъ, см. 1. Вада. 

Арма (Охридъ), с ж. Орлжие (?). Детето 
с идат ддма заедно со йрмата. . . . Лак 
си збмат йриата сб себе. МСб. ХШ. 221. 

•Армйнъ, с м. Т. вм. хармааъ. 

Армеиикъ (РодопитЬ), с. м. Бодесть никаква 
по жени родидки; арменки, дахуснитЪ Л1^- 
куватъ я съ ченица отъ в'Ьнчпло, задържа- 
на на будчиното будо. МСб. XXI. Родопска 
свадба. 21. 

Арл^ивп, с. ж мн. Бодесть йрменнкъ, да- 
хуснитЬ. Ако жена лехуса оставатъ са- 
миука, подг възглавницата й турять 
трици, з�� да я пазять оть лпхусни- 
тЪ (армянкитЪ). МСб. ХУШ 45. 

Арменци (с. Русларъ — Варненско), с. м мн. 
Раст ЗИепе оШез, студиото Л*куватъ съ 
него арменясади. МСб. XXI Явяшовъ. \1. 

Арленясамъ, гл. свър. отъ арпенясвамъ. 

Арменясиаиъ и арменясувапъ (да арие- 
нясниъ), гл. ср За лехуса, за д11те де- 
хуснвч^: поб(1л11вамъ се отъ бодесть арме- 
ннкъ. Ако би да се случало нЬкоя ле- 
хуса да остан-Ьла сама., или пъкь май- 
ката да оставЬла лехусничето само, и 
ако слЬдъ това се ьоболЬв>Л1 тя или 
детето казвало се, че армсннсали. 
МСб. XXI Якашовъ. 12 



АрленДсвяне 



*Астардйсваиъ 



Арменясване и архевясуване, с. ср, отъ 

арлеийсваяъ. 
•Армигаиъ, с м Армаганъ. В. Дювер. 37, 
д11то криво е обяснена: испанская бузина 
(Зуггп^а уи1^агг8), като е сб1ижена съ 
аргаванъ. 

Чунке за мене дойдб, 
Огледъ да ме гледашъ, 
Камо ти китка армиганъ^ 
Отъ гора гору цветъ, 
Отъ пол-Ь трхандафилъ? 

Верков. Песме. 57. 
АрнавАшки, шка, шко (с. Кожинци— Трън- 
ска), пр. и нар. Арнавутски, арнаутски 

Оздбл иде гръчка вбра, 
Гръчк'и поб, влашк'и ока, 
Арнавашк'и глас азнбси. 

МСб. XXI Трънско. 6. 

АрпавутскИ) ска, ско, пр. и нар. Арнаут- 
ски. МОб XXI Трънско. 6. 

Пушка пукнж, пушка Арнавутска, 
Та удари Гюра, дббъръ ю.накъ. 

Безсон. П-Ьсни. 67. 

Арнйшгелъ, с. м. вм. архАнгелъ; ернам- 
гелъ, рех^нгелъ. Илиевъ, Сб. I. 63. бЬлЪж. 

Арпаутка (Ах*. Челебнйско), с. ж. Игра 
пр-Ьскачаница. МСб. XV. 151. 

Арц^пъ (Орхание), мар Много високо. И- 
ванъ пЪе арнемъ, съ високъ гласъ МСб. 
VI 232. 

Арнйчъ, с. м. Червена, жлъта, синя памуч- 
на тънка прежда. 

*Арп{1, с. ж. Т. Ичимикъ. 

*Арпакй.п1Ь, с. м. Т. Фиде, нарязано на 
зърна като ичимвкъ. 

Арпалйеиъ, на, но (Родопит*), пр. Арба- 
лиенъ. БЪлъ арпялиенъ дюлбень. МСб. 
XXI Родопска свадба 4. 

*Арса, с. ж. Т Дворно мЪото, дворъ. Ку- 
пил си една йрса. 

*Арс6наджи}1 (Св. Гора), е. м. Монахъ слу- 
житель, който надзирава товаренето и раз- 
товарянето корабитЪ монастирски. ПСп. 64. 
539 

*АртирйСваиъ (да артирисамъ), гл ср. 
Артисвамъ. МСб. ХУ. Науч. отд. 384. 

*Артърдисважъ (да артърдиша), гл. д. Т. 
Придавамъ, надавамъ. М''б ХТ. 152. 

"Архбндарджия (Рилски монастирь), с м. 
Калугеръ, който посреща и настанява госте- 
то на мовастира; архондарь. 

*Архо11Д&рь (Св Гора), с. м. Гр. Калугеръ, 
който поср'Ьща монастпргкит* госте и при- 
служвя въ фундарика ; фундаржия. ПСп. 
64 537. 

*Арчлокъ (с. Църско — Витолско), с. м. Т. 
Харашлъкъ, разносъ, трошъкъ. Ето ти 



земи си и малу парщ да ти се наат 
за арчлоБ пю патот. МСб. XIX Матер. б. 3. 
*Аршл4нъ, см Т. вм. арслйнъ. 
*Асаленъ, лна, лно, пр. в. ас^ленъ, 4со- 
ленъ. 

Огон да гбрит кукьата, 
Вблци да шдат бфците. 
Кога ми }е мбмче малово, 
Малово, та не йсално. 

Шапк. Сб. И. 1168 п-Ьс. 112 стр. 
*Асджеръ, с. м. Т. 1) Аждеръ, аждерха, ъжШ, 
ламя. 2) Силенъ човЪкъ; хала (Дебърско). 

Во ливада зелено езеро, ' 

Во езеро асджера ненаситни, 
Секои денъ п'вдвнъ човекъ ядитъ. 
Милад. Сб. 10. 

Асенъ, с. м. Дърво Ргахгпиз, бсенъ^ ясенъ. 
Иреч Княж. Бълг. П. 903. 

*Асйя, пр. неизм. Т. Непокоренъ, непослу- 
шенъ, бунтовникъ. Защо да му не дава- 
те данъкь, ето че сте асии. МСб. ХУ. 
Науч. отд. 230. 

*Аслй-келйиъ, Т. Речи че, най-посл^Ь. 

Асхаджайка (Воденъ), с. ж. Птица соколъ. 
,ПСп 39. 392. 

•Асоленъ, лна, лно (Кичевско), пр. Т. ВсЬ 
кога съ не: не асоленъ, некадъренъ, не- 
вреденъ. Лроно мде не асолно, не фтас- 
но за ништо, саде за тр4сканъе и пу- 
канье. ВЬст „Новини". Ш год. 54 бр. 
1 стр. 

Аспида (Мияци — Дебърско), с. ж. Самови- 
ла, грозна жена, развалена, развратница. 
Изв. Слав. Семин. II. 292. 

Аспуртъ (Шуменъ), с. м. Раст. СаНкатив 
Нпс{огтт, шафранъ. 

Асталъ (Трънско, Велесъ), с. м. Маса. МСб. 
ХУ1 — ХУН. 232. У стбл или астал ако 
н^ког цжрф ти кдпи, и това ге на н6- 
манье на сагбйъата. МСб XVI — ХУН 
233. Земи га каленйцава и ъа стави 
на йсталон. МСб XX. Велешко. 6. 1а си 
купи едЛн астал за пстнйесе гроша. МСб. 
УП. 230. 

*Астарджйя, с м Т. Едновр-Ьмешенъ нЪ 
какъвъ си турски войникъ. На главата 
си и той (яничарпнътъ) имаше дьлъгь 
остъръ кюлафъ, обвить надь ушитЬ му 
сь голЪма бЪла чал *<а отъ бЬлъ тънгки 
астарь — той бЪше отъ астарджинт-Ь. 
Трудъ I. 9. 

Астардисаиъ, гл. свър. отъ астардисвааъ. 

•Астардйсвамъ и астардйсувамъ (да ас 
тардйсамъ), гл д. Т. Астърдисвамъ: напра- 
вямъ да об^сятъ никого. Владиката може 
да ми направи голЪмо зао. може да ме 
астардиса. П Р. Славейковъ. НСп. 16. 78. 



Лстярджсвяне 



8 



♦Атаръ 



Лстярдйсваие и астардйеуваие, с. ср 
(•тъ астардйснавъ. 

•Астлия, с. ж. Гр. Юнащина. Не си ли 
чю.яа ти, Мгию-ле^ нашь-пг;^ астлввк 
6ьлгарск»,1 Безсон. П^си. 114 ж 

*Ас1леиъ, — лна, лно (Дуоничка Джумая), пр. 
Асоленъ. Въ изречение: йро не асглгю, съ 
Еоето женв кикатъ ма некадърнпт1^ си ил&же 
ПСц 48 889; в и ^салеиъ, Асоленъ. 

Ат^1че, с ср. Юрганче. Въ 71'Ькои м^Ьста 
(Шуменско) съществува обичай, щото 
кргщаванепю на дЩата оть една ма- 
хала да става сг едно ателче (юрганче) 

Лтелъ (с. Църск�� — Битолско), с м. Покривъ 
надъ трЬмъ Манмо на часот се нагдена 
черен горе на ател. МСб XIX. Матер. б 23 

•АтлАръ (Св. Гора), с. м. Т. Калугеръ надзира- 
тель на нонастирскитЬ мулета ПСц. 64. 538 

*Атжаджа, с. ж Т. Соколъ, ястребъ, нау- 
ченъ за ловъ. 

Айше, агвнъ Айше, агино-то пиле! 
Аянска атмаджа, низанска зампала ! 
Чолак. Сб. 126. 

'АтолАнъ, с. м. Т. Момъкъ, слуга, коМто 
гледа коне; сеизинъ. 

Дай гу, дай гу цар да бжди, 
Тймо има ат-олйни, 
Твй нбму кон кв яздхт, 
Тай нбму юскя кв бержт. 

Илвевъ, Сб. I. 79. 

"Ау-бабА, с. м. Т. Първомайсторъ, устаба- 
шия ва табашки еснафъ; яху баба. Изглеж- 
да, че названието яу-баба е ськрат^на 
форма оть яху-бабя и че то се е да- 
вало изобщо на първомайсторитЪ на 
най- значителния на него врЬме таба- 
шки еснафъ ПСа 65. 428. 

*Афионлйя, пр. неизм. Т. Кой е пусгнлъ 
афионъ, та е особено настроенъ. НавЯксе,- 
ния тюгледъ го показваше.^ че е афиюн- 
лия Трудъ, I. 9 

Афор^сникъ, с. м. Афоресанъ чов1^еъ; лошъ, 
лошитнивъ. 

Афорбсиица, с. ж. Жена, мома, афоресникъ; 
лоша, лошотнпца. 

•Афрйто, с ср. Сулментъ. Щрштъ я (6о- 
ле-тьта) с» мазило, правено отъ афрато 
(сул**ент?.), живакь, юстю6*чь и прЪсно 
масло МСб X. Науч отд 340 

Ахгфннинъ, с м Аряипнъ, ахрянинъ. Му- 
хамеданскитЬ Бьлгаре по горня Арда 
и 710 Кричимска рЬка зоватъ Ахара* 
ИВ, очевипно отъ Агаряне. Иреч Бняж. 
Бклг. I 67 

*Ах^.1Ъ (Сухо, Н>'вр1К<)пъ. Г1.рь). с м. Гр. 
Рмба анфа. ти 39 387 



"Ахбпкъ, с. м. Т. Айнкъ, веселба, дрочене 
Ебйто хбди на зефкг, и на ахбнвъ, то 
се чете сг като когй е краль Стору- 
ватъ ах^нкъ. ИСо. 44 185. 
*Ахкйпъ, с м Т. Държавенъ съв1Ьть. МСб 

XV. Науч. отд Слав. 5. 
•АхнАпъ, с м. Т. Другарь. Казватъ. чг 
често той, като се запиялъ съ ахпаин 
т^Ь си тю механичЛ, за да покаже ит 
ликъ пр-Ьдъ тЪхъ, напълня лъ единь ла 
ловякъ 6 — 8 ока вино, ^ьаведялъ се надь 
половяка та запиваль и капю го дге 
галъ съ зл^битЬ си, слЬдувалъ да 71ие. 
додЬто го осушяль до капка II. Р. 'лм- 
вейковъ ПСи 15 357. 

Ахряпипъ, с. м Арянинъ, ахрянинъ. Ахъ 
ЧелебийскитЬ ахряне (бълдаре-мохаме 
данци) зовл{тъ ..рупци^' и сьбратията 
си помаци въ Рупчоа. ИСп 23. 656. 
Ахрйни въ Наиплии и други села на 
пх^тя отъ Неврокопъ за Пазарджикь 
и въ Ах/е,-Ч^€леби (мусулманскитЬ там 
кашни помаци). ПСп 8 85 ЛомацитЦ 
при го/ната Кричи.нска р-Ька се, на- 
ричатъ Ахряне, а жителитЪ на Руп- 
чосъ Рупченци. Иреч Княж Бълг. II 462. 
Ви^ незнайте какъ въ турско врЪме 
съсъ страхъ варвЪхме пргьсъ сЪе мЬста 
и га да на срьоашне ахрянинъ, утлах- 
кахме се утъ поатясъ. Трудъ, II 717. 

*Ахть, с. м. Т. Воля, искаве, желание. Зе 
си яхта, направи, каквото му се искаше, 
стана иу волята. 

Аху-йху1 междом. Показва веселба. МлЛ- 
дити ходьът пдвичи зъ йху-йху, а не 
зъ рббутъ, да си се иовнселяп, пошегу- 
ватъ и иозакачатъ. 

*Ахчи6ашйя, см Т. 1) Главенъ, пръвъ 
ахчия, глава на ахчив. 2) Офицеръ глава 
на яничерска орда. 

Аца (Търновско), с. ж. Макара конци; карул- 
че, калерче, калурче. МСб. Х1У 206 

Аченъ, на, но, 7г;>. ? Аченото дЪте е повече 
биено. МСб. >Ш. 232, Граховско. 

*АчмалАя, пр. неизм Т Що се отваря. 
Ачмалйя аба, съ разтворени рлкаве. Кои- 
то М( гатъ да се м11татъ и възъ гърба 

*Ашарджйя, с. м Т Който събира ашара; 
й(Шурджия, ушурджия, яшарджия. 

*Ашаръ, с. м. Т. Данъкъ, десятькъ, десе- 
тина, йошуръ. ошуръ, ушу ъ, ушръ. яшуръ, 
ондалъкч.. Най-/'лавнитЬ данщи еж ; 
яшаръ (десетак»'), вергю (н-1дъ имота), 
бедел'^ (харачг) бегликъ (нгдь очцт-Ь), 
гюмрукъ (акцизно п^)аво надъ ьипо и 



Ашйванъ 



9 



Бйба 



други пития) ^ теметуатъ (патентъ). 
ИСп 36 823. 
Л юйкалъ (Самоковъ), пр. неизм. ? сравни 
ашнкъ. 

А що ббше атйкам Димитар, 
Он го праша од високи чардак. 

ПСп. 28. 616. 

•Лшикер^, нар. Т. Явно, ачикь Да го 

каже ашвкере. 
Ашикладисвапъ се (да се яшивладйсамъ), 

гл. вгзвр Т. В4Юбвамъ се. Така т61 се 
ашиклй]сал па царицата и сйкал да 
'Ю клагт в рАка МСб XIII 191, Охридъ. 
*Ашйкъ (Ведесъ, Разлошко, Трънск», Коприв- 
щица. П. Р. Славейковъ), Т. 1) с. об. Лю- 
бовник ь, любовница 2) пр. неизм. Вли 
бенъ, залибенъ ВАуфцата на уарапот 
кога ги се вл^че, тй го лажат йшикот. 
МСб. ХУ1— ХУН. 233. 

Алино, фидан градино, 

Много сум мерак за тебе, 

Дур да се ставам сос тебе, 

Рака да фхрлам на тебе, 

Меракот да ми помини! 

— Чункьи си ашик, лудо, за мене. 

Камо ти коньа по тебе? 

МСб. X. 35. 

Кога си йшик, лудо, за мене, 
Камо ти, лудо, тенка-та пушка ? 

Шапкар. Сб. У1. 337. 

Што 1у види Амбтазаджйш, 
Щто 1у виде, де му агинк паде, 
Агигск паде и нишан во1 даде, 
Нишан даде три нйзе жлътйце. 

МСб. XXI. Трънско. 46. 

От горе иде млат Стоин, 
Млат Стоюн, Прилепчанец: 
Като ж видбл Мантеза, 
Веднлг ое агийк сторило, 



Ведн;Бг си стройнйк пратй.ю, 
Ведихг ш дале Мантбза. 

Шапкар. Сб. I. 148 

Ка а види кральу Арапино, 
Ка а виде ашик за н^а падна, 
Та а забра сус коне прет нбгу. 

ПСп. 38. 250. 

Изльаз, изльаз, ашик бай Димитре, 
Изнеси ми една чаша вино, 
Разбрхка! 1а вино и ракв!а, 
Та да пи1а, сржце да 1угаса. 

МСб. Х1У. 66. 

Кбйньа кови гола ^(ервишина, 
Кбйна кова, сам нбга си длгржи; 
Плочи клава сфб карагрошбви. 
Клинци рбди сфб жблти желтйци; 
Сбдло клава агийк (!) седло, 
Ем му клава два льути смокбви. 

Шапкар. Сб. IV. 342. 

Трестениклията е биль ашикъ, сви- 
ряль е сь сазъ и съчиннваль простона- 
родни стилове безь да ги пише. 11Си 14 
177; в. и Дюверн. 42 и МСб. XX. Вел. 6. 

•Ашикъ-боя (Ловечъ), с ж. Раст. Рку(о 
1асса (1есап{1га. МСб ХУ. Науч отд. 73 

*Аша1{1къ, с. м. Т Ешмякь, извита иолнца 
надъ огнище на ашмака. В яшмакъ. МСб. 
XV. 192, жшлак. 

*Ашчйя, с м. Т. Ахчия 

Ашълинца (Трънско), с. ж. ? въ клетва: 
ашъмница ш€ ударила! МСб. XXI Трън- 
ско 59. 

*Аянлъкъ, Т. и 

Аянство, с ср. Аенство, звание и достойн- 
ство на аянинъ. Копривщица е страдала 
и при турскитЬ вмтрЬшни распри за 
аянлхкъ. ПСп. 9. 25. 

Бргенлхк било пашалжк, 
Моминство било аганство. 

МСб. Ш. 64 и ПСп. 62. 21. ' 



В. 6. б. 



Ва. .чвателна частица, съкратена отъ б^ба. 
Илй ба! ела баби. Кьжй, ба! кажи, ба- 
бо. Т-урновгко, МСб Х1У 206 

Баба (Шуменъ), с м. Една птица, граби ко- 
кошки и фърчи безъ шумъ; гъркиня, до- 
гйнъ, пилякъ, усорлица, филко. — Съобщилъ 
Ан. Гяуровъ. 

'Бабаджапъ, пр. неизм. Т. Едъръ, голЬмъ; 
бйбаитъ бибанкл, 6нбач^',стъ, бабачъ. 



Му излезе нев^ста-та 
Прон^нета, наружена, 
Со налани шикосани, 
Со чбраби бабакьерни, 
Ббла са1а облечена. 

Шапкар. Сб. I. 121. 

Бабал^къ, с. м. Т. 1) Тъсть, д^до, же- 
нинъ баща. 2) Побащимъ, старисватъ, ста- 
рокя. 11Си 51 376. 377 и 380 



Бабак^ренъ, рва. рно, пр вм бубак^- 1 Баба ляртя. М1Ьсецъ мартъ, марта. ПСп 
ренъ, бубаченъ, памученъ. | 23. 937. 



Баб&па 



10 



Бабишк^а 



Бнби.на, с. ж. Спра, одрътЪ1а овца. Наука. 
I. 874. 

БабДика, с. об Бабаджанъ бабаитъ. 

Б&Оарн (^Битоля), с. м. мн. Маокяри, стар- 
ци, ешкари на 31 декември и 1 януари. 
Тия играчи вь Битоля ги наричатч 
бабарм. ИСо. 38. 261. Гравии бабурцн. 

Бпбар^тка (с. Натеде — Леринско), с. ж. 
Раст ТпЬи1и8 (егге$1г15, бодлйнка, гт^ски- 
ни зйби, въртй-попъ, ймпци, щр1.кова нб- 
га, 1цр1кови ИГ1И, щръкойгли. ПСп. 61. 345 

Баба-тура (с Гьозеледже-Аланъ— Разградск >)• 
Раст. НсИеЬогиз о(1оги5 1УК, бамбатура, 
бамбатуаа, кукурякъ, куткурякь, кукурчнъ, 
куруданъ-оту, иаивйна глава, цитомна С11{>ежъ. 
МСб. XXI. Лвашокъ. 11. 

*Баб&-хакж, с Т. Бащино право, бащп- 
на иравина, бащиния, в1^ичанииа, отчово 
право, обуща, откуаъ, придь, притъ, сиапь, 
агърлъкъ. ПСп. 64 642, 656 и 657. 

Баб&честъ, ста, сто, пр. Бабяджанъ бабан 
ка, бабаитъ, бабачъ, драсъ. 

•БАб4чъ, Т. 1) с. м. Бачъ на мандра у Де 
бърсЕО. 2) пр. неизм. Бабачестъ. 

Кувман му веле-говоре: 
Не бей се, бачо, бабачо! 

ПСп. 16. 160. 

Б&ба шйрка. Болесть шарка сипаница. 

Бабе (Търновско), с. ср. Гърненце, Зема ед- 
но бабе, съ което цЬри, налива вг него 
вода и го оставя два-три пръста праз- 
но. МСб. УШ 144. 

Б&бене, с. ср. отъ б&бя. Бабуване. 

Баб^тйна, с. ж. ув. и укор. отъ баба. Ба 
бускеръ. 

Породила стара бабетйна, 
Породила девет мй.ча сина: 
С йглу шила, та ги облачйла, 
С нбгье била, та ги е ранила. 

ПСп 12. 109. 

Кара, кара кон!а лаотавйцу, 
У сречу му стара бабетйна, 
Црънб предб у свету нвд6л1у: 
— Добра србча, стара бабетйно! 
МСб. XXI. Трънско. 35. 

Бабешл^къ, укор. м. отъ бйба. Бабускеръ, 
бабище. МСб. XXI. Трънско. 59. 

Б&биленикъ, бйбильхнвкъ (Котелъ), с. м. 
ГолЪмъ ор'Ьхъ, съ който зам1^рватъ другит'Ь 
въ игра на ор'Ьхи; кобнакъ, конякъ, вала- 
■6, сая, фиска. М| б 15. 181. 

Бабина Видпиа тр1;вя. Л1Бковита тр1;ва н11- 
кхкка. конто берхтъ на Видовъ-день ир'Ьди 
слънце на 1'1&къ. МСб. XXI Народ, медици- 
на. 60. 



Б&бино (Скопско), с. ср. Гозби пануда, кои- 
то роднина жени занасятъ въ к<&щата на 
лехуса на третята вечерь отъ рождението, 
та се гощаватъ тамъ. Шапкар Сб. И. 34. 

Б&бпни зжби (Копривщица). Раст. Аз/га- 
^и/из ^1усурку11о$. бабини пръсте, врани 
нокте, джад^-търнй. клинавиче, клинав(^, 
Единаво били, клинавъ буренъ, клиниче, 
кл*йнвкъ, м*жки клине, орлови нокте, 
сграбиче; в бабпици. 

Бабини кученца. Така казватъ д*ца за 
искра, кога фръкне надалечъ и се пръсне. 
Блъсковъ, Памятникъ. 95. 

Б&бтш пръсте. Раст. бабини з*би. МСб. 
XXI. Явашовъ. 42. 

Б:1би11И цицки (Свищовъ, Търново). Раст. 
5ес1лт а1Ьгш1, бабино грозде, 6'Ьлъ зидарь, 
въсца, кози бизки, жабория, прозориче б^Ь- 
ло. МСб. XXI. Явашовъ. 46 и ХУ. Науч. 
отд. 34. 

Бйбини чиръвц^. Една тр1Ьва, отъ която 
селянетЪ въ .чанадна България си варятъ 
чорба. МСб. X. 219. ТрЪвитЬ шкъ, кои- 
то растатъ по полетю, еж щйвлякг, 
кжелякъ, кргсташка, бабини чиравцд и 
сгвлакг. МСб. ХУШ. 72. 

Бабино грозде. Раст. бабини цицки. МСб. 
XXI. Явашовъ. 46. 

Б4Г)ино рунб. Растение никакво. 

Бабиното, като с. ср. Р1асеп1а, органъ съ 
кръвь, отъ която д^Ьтето се храни въ утро- 
бата на майка си; бабица, посл*дникъ, 
посл1Бдъкь. М1б. XXI. Народна медицина. 
16 и 31. 

Бабино ушбпце. Едно растение отъ рода 
на га6ит1.; керино ухо. МСб. X. 219. 

БАбиици (Л-Ьгковецъ, Провадия), с. м. мн. 
Раст. СаисаИз (ЛаисогЛез ^., бабини за- 
би. МСб. XV. Науч. отд. 35. 

Бйбинъ кбсъшъ (Ловечъ), с. м. Раст. Аз- 
рага^з ипи1/о1ш5 Ьат., заяшка сЬнка, 
в. и з^йяа сФнк». М< б XIV. Науч. отд. 65. 

Б^биче, с. ср. 1) Раст. ЕгуЬкгаеа се7йаи 
ггит Рег., горчило, жлъчка, кантарионъ. 
МСб. XXI. Явашовъ. 16. — 2) Раст. БаМа 
уегНсИШа, бабухъ. МСб. XXI. Явашовъ. 
24. — 3) Раст. Тегиггит Скатае(1гг5, 
длбче, подобиче, подл&биче, клсъ добре, 
количе, синь буренъ, зъмска трЪва. — с 
Гермянъ. МСб. XXI. Явашовъ. 29. 

Бабичка (Търновско), с. ж. Д-Ьтн, особено мо- 
миче, което по миого н1Ьща се е метнало^ 
на баба си. 

Бабишкбла (Търново), с. ж. Д'Ьте, когто 
изглежда като стара баба; бабишкелъ, 



Вабишк^лникъ 



11 



Бйбярви 



|ба5ишЕ&1Нивъ. Дя^рпик бхбншвелх! МСб. 
■ Х1У. 210. 
Бабишк^лиивъ (Търново), с. м. Бабишке- 

да. Ж% тбз блБбишкелник ! 
I Бабишк^лница (Търново), ув. ж. отъ бйба. 
Дърта баба; бабускеръ, бабище, бабунякъ, 
I бабускерникъ, бабущерникъ. 

Бабушв^лъ (Търново), с. м. Бабищкела. 

Бабка, с. ж. 1) Чорупка отъ б*ло охлювче 
на глава на д'1^тв за да го не хващатъ 
уроки. МСб. XX. Велесъ. 7. На бадник па 
катот гдрат една суровица бапка, по- 
сле прйчкьи от смоква и рб опи от 
овен или шрец. МСб. XI. 86. — 2) Игра съ 
камъчета въ начъртана особена фигура ; 
гама, капотъ, пико, фичоръ. 3) Малъкъ 
трапъ, яма, дупка. Видинъ, ПСп. 65. 158; 
МСб. X. 219. Въ Видинско бабка знами 
ямиг^. Трудъ I. 71. — 4) Криво дърво 
заглавено надъ пр1^дния край на проц1Бпа; 
между него и проц'Ьпа се наи1^ща горни- 
щето на ярема; бабица, гарванецъ, жабка, 
скрипуша. МСб. X. 219; МСб. ХУШ. 119. 
— 5) Въ Т.-11азарджикъ: раст. Са1ап1ки$ 
туаНз, барда джикъ, бЬло цвЬте, б*лучкв, 
гаджуики, каквчки, качка, качунка, качут- 
ка, кокиче, кокичка, кокичина, конски з&- 
би, костиче, костчици, кочички, кошеринка, 
кръпче, охлитки. 6) Раст. Апешопе пе 
тогош. Трънско, МСб. XXI. Урумовъ. 3. — 
1) Раст. АгиШосШа СктаШгз, вълча 
ябълка, абълчина, ябълчина, ябълчковина, 
кирказонъ. МСб. XXI. Явашовъ. 38. 

Бйбва, ешъ, — налъ (Прил^Ьпъ), гл. д. Да 
ударя, да бачна, да бушна. — иатъ, прич. 
стр. Бачнатъ, бушнатъ. 

Вабугери, с. м. мн. Бабурци. На Водици 
(тукъ ,0 казвать Кгрсто^день) въ Драм- 
ско (Просоченъ, НлЪвне и Волакъ), а въ 
Мървашко на Ивановъ день^ нЬколко 
м,т,жье и момчета се прЪобличатъ и се 
маскиратъ всЬкакъ . . . Отиватъ по кгж- 
щитЪ и сьбиратъ пари за църквата. 
Т-Ьасъ ги казватъ бабугери. ПСп. 37, 91; 
МСб. XIII. 351. 

БАбунн, с. м. мн. Пл'Ьмено назъвание на 
М8ведонскит1^ българи около планина Бабу- 
ня. Трудъ, II. 601. 

Бабунвосапъ, гл. свър. отъ бабунйос- 
ванъ. Да подпухна. — савъ, П2тч. стр. 
Съ нндуто, подиухнало лице. Жм се вйде 
нешчо бабувьбсава. МСб. VII. Науч. отд. 
454. 

Бабувйосванъ (да бабунйосамъ), гл. ср. 
Въ Велесъ: бабуньбсу1а11, надувамъ се въ 



лицето, подпухвамъ. папунясвамъ, набъб- 
вамъ, бабунясвамъ. МСб. VII Науч. отд. 455. 

Бйбунъ (с. Галечникъ — Дебърско), с. м. 
Кайто има набръчкано, спарено лице. 

Бабунявъ, ци (Врачанско), с. м. ук. отъ 
6А6». Бабишкелница. Тда бабуньак ед- 
вам са влачи. МСб. XIV. 189. 

Бабунясвнпъ (да бабунясамъ), гл. ср. Ба- 
буийосвамъ. 

Баб^рчб (с. Барлево — Софийско), с. ср. Фа- 
сулъ, б1^ль бобъ. Секоъе си доноси по 
гедйн каджйк дрАва и по ъедна — две 
шапи бабурче. МСб. XVI— XVII. 3. 

Бабутбцъ, с. м. Боббтбцъ. Сравни и Дювер. 46. 

Бабухъ, см. 1) Р^ст. бабиче въ 2-то 
знамен. с. С1азлА — Резградско. МСб. XXI. 
Явашовъ. 24. — 2) Раст. МаггиЬгиш уи1- 
^аге, кучосеръ, матърка, пчелинекъ, курть- 
оту, клрасанъ оту. с. Ново-Ор'Ьхово — Вл1р- 
ненско. МСб. XXI. Явашовъ. 26 и 27. По- 
сЪчено налагать сь пипериче и буту 
ракь (Чепинско), или съ посЬчено биле 
(Нуреггсит рег/огаШш) киснало въ чие- 
тю дървено масло 6 часа, или се нала- 
га сь смачканъ бабухъ (ЗаШа уегН- 
сИШа). МСб. XXI. Нлродна медицина. 18. 

Бабушва, с. ж. Риба СоЬго, водЪничарка, 
деряенджийка, кротушка, курташъ, циган- 
чвца. 

Бабушвбрнивъ, с. м. ук. отъ бкбя, Ба- 
бускерникъ. 

Бабушвбрница, с. ж. ук. отъ баба. Ба- 
бускерникъ, бабишкелница. МСб. X. 219. 

Бабушв^рт, с. м. ук. оть баба. Бабускер- 
никъ, бабунякъ. МСб. X 219; ПСп. 44. 256. 

Бабущ^рнпвъ (Врачанско), с. м. ук. отъ 
баба. Бабускерникъ, бабуск^^ръ, бабишкел- 
никъ, бабишкелъ, бабунякъ. МСб. XIV. 189. 

Бйбча, с. ж. ум. отъ б^ба. Бабва. 

Цигъни бапчу думъхъ: 

— Бапчу ле, старъ бапчу ле! 

МСб. X. 19 

Бкбя, ишъ, — бн^а, гл. д. и ср. Бабувамъ. 
Шапкар. Сб II. 17. Еднуш една баба из- 
бд^ила едно д/тпв и ге вйкн1ле да ба- 
бнт другб место. Охридъ, МСб. XIII. 140. 

Загони го татхк долу 
По долвшта, по чушнвшта, 
Дето баби деца бабьат, 
Дето булки ризи перхт, 
Дето моми платна бельат. 

МСб. ХШ. 7, Русе. 

БАбярви (Търново), с. ж. ми. Паберки, ба- 
берекъ. Вйш, кдлко нешту дупесухми 
уд бабь*ркн. МСб. XIV. 206. 



Бабячва игла 



и 



Вакр&чннкъ 



Бабячка игла. Самарна ипа, губерка. МСб. 

IX. Науч. отд. 555. 
Бав^жь, с. м. Бавене, наежъ, врътня. Не е 

/п^шко, ОАд иска мнбго бавеш. 
Г>.1В^ча, ншъ, — чйлъ, гл. ср. Бауча. 
Ьавучене, с. ср. отъ бав^ча. Баучене. 
Багат^Ъ, с. м. ? Вагат^ле проклети! \ 

МСб. XXI. Трънско. 59. 
*Ьаглам4, с. ж. Т, 1) Ж^^л^зенъ уредъ, съ 

който врата се првкачатъ на задния сио 

нецъ; клуиъ, стега. МСб. XVIII. 13. 

Харачар Петка затвори 
Вов тези мазе дълбока; 
Петко вратата искръти, 
Вратата сао баеаамите. 

ПСп. 13. 142. 

2) Железни връзки на клвмало за кофата; 
и1аове. МСб. XVIII. 52. 

Бад^капъ (Търново), гл. д. Бода си, вадя си 
очитЪ съ много шиене. Ни ми трьаб», 
м^нь». длк си б;Бдйк2^и учйти с итг^кАф 
шеф. МСб. XIV. 210. 

Бадакане, с. ср. отъ бадйкаш ; бкдакжни. 

Бддашъ (Врачанско), миел. Два нати; ка:^ва 
се на игра, когато единъ играе за иошлка- 
не поредъ и отъ дв1Ьт* страни. МСб. XIV. 
189. 

Баде, бадиня (Велесъ), с. ср. Пате, иатенц*'. 
Гледаг, кдлку бъргу плйваат баднньова. 
МСб. XX. 6. 

Бад^иеиъ, на, но, пр. Бадемовъ, мпнда- 
ленъ. Съ еол-Ьми бадеисни очи. Трудъ, I. 7. 

"'Баджаклйнц пр. неизм. Т. 1) Що ииа 
баджаци. 2) Като с. ж. Стара златна нара, 
върв'Ьла нЪкога си около 60 гроша. ПСа. 
65. 436. 

Б4джъ-6й6а (Търново), с. ж. Игра на гоне- 
ница; бачканица. Хад дж гграгми мж 
бйдж-бйбх. МСб. XIV. 207. 

Баднавъ, с, м. Раст. 1)гс1атпиз Ргахгпе1 
1а Рег$., Ои{а->ппиз а1Ьг18 Ь., росенъ, ро- 
сина тр'Ьва, русанлийче, русалче, самодивска 
тр'Ьва, ясенецъ, чевирме. МСб. XXI. Ява- 
шовъ. 35. 

Бадли, с. м. ми. 1) Бодли на таралежъ, на 
трънъ, на драка и нр. 2) На итица нови 
пера, не израсли доста нависоко, та се 
мАчно щипятъ. МСб. X. 219 и XVIII. 66. 

Бадушъ, с. м. Мйпя^ пяк бхдуш, казватъ 
въ Търново ?а оня, който не си олаща ер- 
фенето, а му плаща другъ, безъ да е мис- 
лилъ за това. МСб. XIV. 210. 

Бадъ, бйдове, см. 1) Бодъ на остеиъ, на 
копраля. 2) ЖелЪзенъ влинъ, тежъкъ до 
три ока занр1^нъ въ сантрача на динкнта 
за грухане смрадлика. МСб. X. 219. 



Бад^нъ (Врачанско), с* м. 1) ГолЪма каца. 

2) Едъръ, дебелъ и ^т«^жъкь чов1>къ; не- 

дунъ, клати-каца. Кдлчав си ге бад&я, не 

може са 7ю.нести от местото си. МСб. 

Х1У. 189. 
Бажокь (с. 11л1>вня — Драмско), с. м. Гол]Ьмъ 

оx^ювъ съ черна чорунка. Съобщалъ Ан. 

Гяуровъ. МСб. VIII. 279, в. и ПСп. 44. 256. 
Базиргяиство, с. ср. Достойнство и занаятъ 

на базиргянъ. 

Прочул се идет Андо б^звргян, 
Андо базиргян от баайрянство. 

Илиевъ, Сб. I. 271. 

БАйка (Велесъ), с. ж. Валчесть, гладък ь ка- 
нъЕЪ. У р^катл и на бр^гот покрай 
река има мндгу б^!кьи. МСб. VII. Науч. 
отд. 455. 

Б1111рки, ум. ж. мн. Баирчета. Да идете 
вь пусти гори телилейски по драки, по 
трънчета., по баирки, по мосплки. МСб. 
XXI. Народна медицина. 67. 

Байрб, с. ср. Казанджпйска каца съ т'6сно 
дъно, а широки уста съ вода за изстудява- 
не нажеженъ бакъръ. Калиль се вг ка- 
занджийското байро. II. Р. Славейковъ. 
ПСп. 15. 334; пловдивска казанджии. 

Банръ (с. Бобица — Костурски), с. м. Никак- 
во женско гиздило. 

Ако мбне превбриш, 
Джаба тббе байр-о 
Со сфб дрббни низанкьи; 
Ако тббе превбра, 
Джаба мбне стйдо-то 
Со сфб руди 1агА1нца. 

Шапк. Сб. V. 178. 

Байче (Прилеп ь), с. ср. Укротено агне, кое- 
то малки д1;ц<1 водятъ елЬдъ себе си. Ко:а 
личат дете 6д боскл, кье го удри трй 
пати со сукйлото мйгка му по гас и 
кье речи трй пати: „л(^ч ба1че од 6ф- 
ца!'' МСб. ПИ. 144. 

Бакйлеиъ, лна, лво, пр. Бакалски. Бакалии 
каци. МСб. XIX. Мат. Ср^днородоп. овчар. 45. 

БакАшенъ, на, но, пр. Бакамовъ. Бакамяна 
боя, черна боя. Трудъ, II 195. 

*Бакл4, с. ж. Т. Раст. Уша /ада и ннго- 
виятъ плодъ, бобъ, черъ бобъ, чнркенъ 
бобъ, врачовникь. МСб. XXI. Явашовъ. 43. 

Бакиици (Търново), с. ж. мн. Бабици, баб- 
никь въ 2-то знамен. Бйбо, бйбо! — Е, 
баквици! Стйгл сти мл вйк^лли п^к 
вйИ МСб. Х1Г. 207. 

Бакр&чпикъ, с. м. Бякрачъ. 

Аз го турих под бакрйчник, 
Капка кипна, задави го. 

Янковъ. Сб. 138. 



Бакърйсашъ 



13 



*Б&иня 



Бакърйсамъ, гл. свгр. отъ бакър^свамъ. 

Да котлясамъ, да вкот1ясамъ, да окотля- 

самъ. 
Бакърйсвапъ и бакъряеувамъ Гда бакъ- 

рясамъ), гл. ср. Котлясвамъ. МСб. IX. Науч. 

отд. 26. 
БакърАсвяне и 6акър}(суване, с. ср. отъ 

бакърйсвйиъ. Котлясвяне. 
*Бйладжа (Конопчии) с. ж, Т. Единъ видъ 

д*бъ. на който дървото е най-яко. МСб. 

IX. 229. 
Ъалаж^, с. ж. Т. Байлама. ПСп. 51. 561 

н 562. 

Стани ми, махчу, 10ткачи, 
Мо1а-на ситна баламоа, 
Ситьничку да ти посвиреам, 
Жеальничку да ти попеаеам. 

МСб. I. 34. 

Б^лаяа (София), с. об. Будала. ахмакъ, сер- 
срмъ, дивани, бялбутинъ, глупакъ. 

Бал6:(*тинъ (Търново), см. 1) К^йто юди 
нечи'*тъ; н^^чистникъ. мръгникъ. 2) Будала, 
ахмякъ. глупакъ балама. МСб. Х1Т. 210. 

Балиш^^ (Орхание), с. ж. Ситенъ лрдъ надъ 
рода. тече пр1Ьди гол^мит* къртели. МСб. 
П. 232. 

Балканджййка, с. ж. Жена, мома балкан- 
джин; плаипнка. 

Балкаиджйгйски, ска, ско, пр. и нар. отъ 
балканджйя. Балканлийски. 

Балкан джАйче, ум. ср. Малъкъ, младъ 
балканджйя. 

*Балканджйя, см. Т. Който жив^Ье въ 
планина, сл^зълъ отъ балкана; балканлия, 
планинецъ. ЖителишЬ по сЪвернийтъ 
склоиъ на Хемусъ се наричатъ изобщо 
балкандхии. Иреч. Княж. Бълг. I. 65. 

Балк&нска зв']&зд4. Раст. СпаркаИиш Ье- 
оп1орос1гиш Са58. МСб. ХУШ. Д-��лъ при- 
родоученъ. 145; ПСп. 62. 296. 

•Балмушъ, с. м. Т. Белмушъ. МСб. IX. На- 
ученъ отд. 617. 

Б{\лнава, с. ж. Н-Ьмота, н1Ьмотия, сирома- 
шия, неволя, бално, балность. ПСп. 21. 576. 

Балнева (с. Устово, Ахж-Чрлебийско), с. ж. 
М*ка, неволя, балность. Еадноа вечеар си 
лафдвали еадйн друк за б<1льнеавитеа 
си, пак цйреат са скрил да ги при- 
слушъува. МСб. УШ. 202. 

Б^лно, с. ср. Бална ва. Дрйгу балву ни- 
знйе. Родоп. Старини, I. 25, в. и ПСп. 
21. 576. 

Балнбсть (с. Устово, Ахж-Челебвйско), еж. 
М*ка, неволя, балнава, балнева, бално. Зе- 
йла да плйчеа 6т балнбстеа. МСб. УП1. 
190. 



"Балсама, с. ж. Гр. Масло, есенция, л*къ 
отъ н'Ькое лековито биле; в. и Блъг. Книж. 
II. 830. 

•Балсамаджия, с. м. Т. Който прави и 
продава балсами: л'1^ковити масла, есенции 
отъ разни билия. Купила си отъ балса- 
маджията локма-руху. 

*БА,лсара, с. ж. Т. Болесть Ап{гакпп5е по 
лозята; баста, вжгленъ, горилка, маврядаа, 
мана. шарка. ПСа. 45. 432, в. и Блъг. 
Кн 830 

*Балтал1къ, с. м. Т. Дребна гора за горене 
или за вжгле: гжстакъ, гжсталякъ, др1;бакъ, 
храсталакъ, шумякъ, шумалакъ; в. Иреч. 
Княж. Бълг. I. 39. 

Балтбкъ (Либяхово), с. м. Ъ%лъ кр'Ьчъченъ 
камикъ; б'1Ьлтъкъ. МСб. ХУ. Книж. отд. 54. 

Балуръ (Търново, Др1^ново), с. м. Раст. 
Зог^кит ка1ереп5е Р., кощрава, кущрава. 
МСб. X 220; МСб. Х1У. Науч. отд. 70; 
МСб. ХУ Науч. отя. 85. ОтюрЬ на по- 
прл^тницата се постила едра слама, 
или папуръ. или балуръ, или шаваръ, 
или п%къ тръсшь. МСб. XVIII. 10. 

*Балъ, с. м. Т. Медъ. 

*Бал1къ-невсж, с. м. Т. Китова мазь. Се 
(асеит. Нямки отъ мундарлъкъ (Есге- 
ша) у новородени дЪца мажатъ съ мех- 
лемъ отъ бал ъвъ- невен (СеШсепт), бЬлъ 
чистъ восгкъ, бЪлъ темянъ, бЪлъ сакъзъ 
и дървено масло. МСб. XXI. Народна ме- 
дицина. 14. 

*Балъ-судж^къ, с. м. Т. Суджукъ напра- 
венъ отъ мъсто съ нешесте и ядки; мъста- 
кулки, мъстеници, шубеци. 

Бамбарйца (о. Бутово — Търновско), с. м. 
Подпухнало, и.чдуто, топка чов^ку на гла- 
вата ; бърбонка, бръмкч, брумка, брюка, 
върга, врага, гутура, джумка, дзидзина, кра- 
ставица, чБоруга. МСб. Х1У. 210, бхмбя,- 
рвцх. 

Бамбат^ла и бамбатура (Шуменско), с.ж. 
Растение баба-тура. ПСб. 51. 331; МСб. 
XXI. Явашввъ. 11 Сравни Блъсковъ, Па- 
мятникъ. 96, д^то е нареченъ така само 
цв'Ьтътъ на това растение. 

БашбАчъ (Врачанско), с. м. К&съ, дебелъ и 
трътлестъ чов'Ькъ; бебекъ, завързакъ, здра- 
венакъ, набитъкъ, сбитъкь, чкрепъ, шкрепъ. 
МСб. Х1У. 189. 

Бамб;^къ (Т. Пазарджикъ), с. м. Низко, де- 
бело и трътлесто д*те; брусякъ. Какъф е 
банбук! 

*Б&11ИЯ, с. ж. Т. Бахамия, раст. НгНзсиз 
е8си1епШ8, бамня. МСб. ХУШ. Д*дъ приро- 



Бйндорепе 



14 



Барлйбкъ 



доученъ. 26; в. ■ Иреч Княж. Бъл\ 1. 78 
п 209. 

БДндорене, с ср. отъ бЛидоря. Ьм си 
бчпппеш уго бнндбреньето! ПСи. 43. 149 

Б&ндоря, нш, — рвлъ (ПрилЪиъ), гл. д. 
Гокоря н'Ьк)>му яа н'Ьщо. а той не ще ни 
да янае. ПСа 43. 149, б^^ндорам. 

Б&иекъ, бЛнеця, с. м. М'Ьсто надъ кирпич- 
на седгк<4 (Ч)6а яа с1Ьдлне на него за тоило. 
МСб XX. Банятскп бъагаре. 4. 

БА|1П1^а, ум. ж. отъ бапя. К«.щенъ хамамъ; 
банка. Вь кх,щната баня — баница — 
се кмпать вс^ка недЬля. МСб. XXI. На- 
родна медвцвна. 29. 

Баийца, с. ж Жкна на банъ; бановица. 

Бдн& мо е за цара царица, 
Друга ми е за кральа кралица, 
Тр^кьа ми е за бйна баница. 

МСб. XXI. Трънско. 54. 

Баничарва, с. ж. Която обича да яде ба- 
ници 

Б&ничарь (Ве1есъ), с. ^м. Който обича да 
яде баници. 

Како тебе кокошкари, 
Кокошкари, баничари. 

МСб. ХШ. 45. 
Б^пка, банЕьн (Горно-Джумайско), с. ж. 
Оар11Д'Ьлено н^сто за к&пане иа^ки д'Ьц!). 
ПСи. 41 951. 
БАнкьи (Горно-Джумайско), с. ж. мн. Бдинъ 
ва'(ъ круши, зр^ятъ къмъ края на августа. 
ПСп. 41 951. 
Бановица, с. ж. Жена на банъ; баница. 

Шчо ми пощоа турци 1аничарв. 
Шчо по1доа ка! м.пада баноща, 
И 1а прашаа млада баногца: 
— 01 ти тебе, млада баногце! 
Да ни 1а да1ш сабхата од бано. 

ПСп. 47. 815, Прил^пъ. 

Б4нство, с. ср. Достойнство, чянъ, владение 
на банъ. 

Царстото ти 1е баштино, 
Банстото ти хе майчино. 

ПСп. 3. 179, Софийско. 

Да зиманъ крйльу кралството, 
Да зймамъ бану банството, 
Да вймаиъ цару царството. 

ПСп. 86. 973, Видинско. 

Банярцкй, Ц.К&, ЦКС, пр. отъ 6&ПЯ. Бан- 
ски. Н(И после кандйсало мбмчето, ама 
вбедно да одат до бйньа и да ч/кат 
тог на баньарцкй врата., дрри гшНа да 
се йзба71ьа. МСб. УШ. 195, 11рвл1^аъ 

БДпна, ешъ, — налъ (Ввлесъ), гл. д. в. 
Оабиа. ПСа. 44. 255. 



Бара, с. м. Ср'Ъща се въ 450 н^^сня на 
Ми1ад. Сборникъ 439 стр. ; 

Тамо горе аеленее. 
Мое схрце ми чернее 
За една мома отъ село то 
мой бара промена-та, 
Промена-та напранена . . . 

Сооредъ нашето ин'6ние (казва М Дриновъ), 
първата отъ тие думи, именно баря въ из- 
ражението ,,0 мой бара!" требва да пъпоста- 
вимъ съ сърб. бора, уаотр'Ьбена пакъ въ 
таквизъ изражения вч%сто думата Богь: 

Не умри, синко, за бора! 
бора ти, драги господару! 

ПСп. 47. 70. 

*Б&рдаджавъ, с. м. Т. Раст бябка въ 5-то 
знам МГб. X. 220. 

*Бард4кери (Пювдивъ), с. м. мн. Слива 
бардачка. 

Бардачка слива (Русе). Раст. Рггтиз Ло- 
тезНса и него��иятъ плодъ, бардакери, 
бърцки сливи, допостейка. драгунъ, драгулъ, 
зимнекка, зимникини, магарешка сливи, мад- 
жаркиня, пожега. ПСа. XIV. Науч. отд. 25. 

БардАшко м-Ксто (с. Изворе — Пловдивско). 
М'1^сто съ синп камъне за тпкли, .за плочв; 
грозлакъ. 

Вардунь, с. м. Раст. А5рко(1е1и$ а1Ьи5, 
крави боцки. МСб. XXI. Явашовъ. 4. 

Б4ре (Македония), гл. ср. вм. ел^, дойди. 

Барбзъ, с. м Тънка кърпа .за глава. 

Която мома бар^а н-^^ма, 
Щбрю ша й купи. 

Янковъ, Сб. 144. 

Баренйца (Призренъ), с. ж. Въ скоропого- 
ворка: Мори мйацо, каракаацо! де си 
била? — Воденйщ. — Що си гала? — 
Баренйца. — Камо мене ? — Нема те- 
бе! — Тис, пйс, м&цо! Шаокар. Сб. П. 51. 

Б&репъ, ва, но, пр. вм. бйгренъ, шаренъ, 
червенъ. Шйрено, бирено, жилаво, кй- 
лаво., ^г^де7Ю, медено. Изъ таблицитЬ на 
отца Неофита Рилски В. и ми'1^иието на М. 
Дриновъ въ ПСп. 43. 70. 

Барклвйца (с. Пл-Ьвня — Драмско), с. ж. ^ 
Бръканвца, батутъ, м&теница, айрянъ, бу- 
таница, матанъ, матеница, млщеница, маще- 
ница, ургутъ. МСб. УШ. 279. 

Барл.1и66чъ (Търново), с. м. Невкусна, чор- 
беста и никаква манджа; галагочъ, була- 
мачъ. СлджихА ми гдйн бхрлхмббч, ни 
мужйх д/К гу гйм. МСб. Х1У. 211. 

Барлйбкъ, цн (Врачанско), с. м. Мдтна во- 
да; бърлокъ. Джждб удари и водата 
станЛ на барльбв. МСб. XIV. 211. 



Барб 



15 



Бахадарл1въ 



Барб (Котелъ), с. об. Който се гол^мйе, на- 
дува; фудулъ. У! то бхро, бхр<^, ни еж 
х6(Ш бкулу му! МСб. ХУ. 182. 

*Бархан:), с. ж. Т. Го1'Ьма неудобна сграда; 
бирхана. Тгйхи'^та къшта е цгбла бар- 
хава. Живегат в една бархана. 

Бйрчиика^ ум. ж. отъ бира. Бфица, лок- 
вичка, гйо1ецъ. МСб. Х1У. 207. 
I Барчъ, с. м. ? Ке одамъ, кефъ патимъ; 
ке гтретамг кефъ Марче, ке зеамь 
кефъ камче, ке удрамь кефъ Мара по 
глава, ке ми сторите ке барчъ? Гат. — 
Знйя. Милад. Сб. 531 стр. 25 гат. в. ке- 
барчъ Вь ПСп. 9 133. Ефремъ Карановъ 
въ 71 гатанка съобщава ке и барчъ за- 
едно — кебарчъ, като го тъ^кува въ ско- 
би врхгъ : ке ми сторить кебарчъ 
(крмгъ). В. кебарчъ. 

*Бар'Ьшъ, с. -к. Т. Баращисване, миръ. 
Сторила бархш, при11ири1а се. МСб. XV. 
108. 

*Барйкъ, с. м. Т. вм. байрйкъ. 

Кой № юнакъ, майко, кон ►а да отвърже, 
Кон» да обс^Ьдне, баршка да понбсе. 

Безсон. П-Ьсни, 38. 

Басбне, с. ср. отъ баси се. 

Бжслаяйтия (Трънско), с. об. Високъ едъръ 
чов-Ькъ; крбцианъ, шаламанда. узунъ-бой- 
лая, дъ1ги-сойдйо. МСб. XXI. Трънско. 59. 

Басшарйца (Сзфийско), с. ж. Баснарка въ 
2-то знам. 1а ти не плачи, на дтиди 
при басмарйца да ти пребие. МСб. УШ. 
155. 

БасмАрка, с. ж. вм. баснарка. Иди при 
Мина басмЛрка да ти побие с белб пер- 
це, с червен коччеЦу с рАжен класец. 
МСб XI. 88. 

Баснйрица (Софийско), с. ж. Баснарка въ 
2-то знамен. У горица ббба баснарнца 
да прогйси води од уроци. Шапкар. Сб. 
Ш. 26. 

Баснйрка, с. ж. I) Басня. 2) Която бае, 
врачува за нЬецо; басмарка, басмарйца, бас- 
нарица, баснатарка, баячка, вражалка, врач- 
ка, гледарка. Иди при баснаркътъ, с устъ 
дъ гу избйгь, с ръки дъ истрйгь. с. Ра- 
дилово — Пещерско. ПСп. 25. 205. Ку- 
кушъ, Шапкар. Сб. I. 33. 

Оди, м^ле, лек ми бъркай 
По вражалькьи, по баснйркъи 
Иль да уирам, йль да станум. 

ПСп. 31, 364, 
БаснатАрка, с. ж. Баснарка. 
БаснатАрь, с. м. Който бае, врачува; баячъ, 
вражалецъ. МСб. Х1У, 101. 



Баста, с. ж. Балсара по лозята. ПСа. 45. 
432. 

Баст^пва (с. Габрово — Скеченско), с. ж. 
Животинка Ьатр1гг5, бластунка, блиска- 
вица, блъскавичка. блъщукавачка, блъщун- 
ва. в'Ьщулк1, ламберуда, св']^тка, св1&ткавица, 
светулка, цвитка, невестулка. ВЬст. „Но- 
вини" III год 34 бр. 2 стр. 

Бася се, йшъ се (Троянъ), гл. вз. Хв^щаиъ 
се на басъ, обзалагамъ се. 

Ни ми зйик1ти, чефути, 
Кхквбту сми С2Е бтсйли, 
Малку ми ньашту прустбте: 
Сал пхрвб либи Питканх 
И мхшку дитб Дх1мьанх. 

МСб. IV. 57. 

Б4та (Горно-Джумайско), с. м. в*. Бате. 

Тая вечер бата Гоше не си догде отъ 

планинйта,. ПСа. 41. 951. 
Бат&лъ (Врачанско), с. м. 1) Смокъ, който 

тича като се свива и подскача. 2) ЧовЪкъ, 

който, к»то тичч. се свожда и подскача, к<то 

смокъ бнталъ, МСб. Х1У. 189. 
БАташъ (Врачанско), гл. ср. Тичамъ като 

баталъ. 
Батане, с. ср. отъ бйтамъ. 
Батар&нъ (с. Германъ — Софийско) с. м. Рает, 

Аг1етига АЬгоШшт, божо дърво, ка- 

траника, катранка, размиръ, рузмаринъ. МСб. 

XXI. Явашовъ. 53. 
Б&тарно (Софийско), нар. ? Он издигнйл 

ндга бйтарно. МСб. IX. 177. 
Батиийя (с. Якуруда — Розлогако), с. ж. 

Кума, кумица. МСб. ТШ. 51. 
Батл^къ (Софийско), с. м.? 

Де че кбтната ? — Е тймо, излЪзн^ у 

батлако. МСб. УП. 218. 
Батлб (с. Якуруда — Разлошко), с. м. Кумъ. 

МСб. УШ. 51. 
Батутъ, с. м. Барканйца. Въ Влашко имъ 

носштъ батутъ, сиренье и млЪко. Трудъ, 

I. 1319. 
Ба^цамъ (Трявна) гл. ср. Воя, лая, бауча. 

Ць(Иля1 нож бх.^цх,хх, вЖлцити в гурА- 

шл. МСб. Х1Г. 211. 
Ба^цане, с. ср- отъ бауцамъ. 
Бауча, ишъ, — чялъ, гл. ср За куче: вия, 

лая, бауцамъ, бавуча. Блъсковъ, Памят- 

никъ. 95. 
Бафйрь (с. Устово — Ахж Челебийско), нар. 

Бая, доста. Тйеа здейли бафярь вреймеа 

у цареатук. МСб. VIII. 201. 
Бахадарл^къ (Котелъ), с. м ��. Похвала. 

Не е бахадарлък, не е похвала. Т6, ту- 

зй, детю гу прйвиш, ни е бхха^дхрлхв, 
I синко. МСб. XV. 182. 



БАхаль 



16 



Башк&рва 



БАхаль, с. м. Жпвотина НеИх, б«буръ, 6а-|Б&че (Кукушъ), с м. Назъванив на пб 



жокъ, бахоръ, бохлйо, ббхлйовъ, бухнръ, гу- 
гупетръ, гужелъ. гули1бкъ, гьрмод-Ьлъ, жем- 
балъ. жужелъ. кукур'шка, кукурошъкъ, ла- 
гавецъ, лигавниче, лпговець, лоией, иахле, 
мрлчо, мелчовъ, охлйо, охлйовь, наведе, 
пакле, иажокъ, паж' векъ, иасочв, аахаль, 
иахле, пнжелъ, оижокъ, нишовякъ, ииши- 
рогъ, плужекъ, плужк'<въ, илужукъ, плу- 
жъкь, плужякъ, пълджавъ, пължець, плъж- 
ковъ, 11>лжакъ, плъжъ, П1.л:^екъ, нълчовци, 
пържокъ, чържайка, пръжлокъ, плюжулъ, 
плюжькъ. плюшъкъ, повецъ, пужавъ, пу- 
жакь, нужалка, пужевъ, пужелъ, нужеръ, 
пужпмусъ, нужъ, роглецъ, роглйо, роглйо- 
вецъ, рожко, рожковецъ, рожковъ, роикулъ, 
салякъ, слп«акъ, слимукъ, слинякь, слю- 
■нкь. слюнакъ, смилякъ. снолжавъ, стригоръ, 
сълменъ, тодъръ, тонки, ул^^шка, улешъ, 
уфлешка, шалангосъ, шелянгосъ, шелминъ, 
шолменъ, шулменъ, шомбалъ, шембалъ, 
шалакъ. 

Бахана (РодопнтЬ), с. ж. Агнешка кожа 
МСб. XIX. Матер. СрЬднородоп. овчар. 25. 

Блхлйо, с. ле. Който ходи разгьрд«нъ; гърдйо, 
раягърданъ. 

Бахоръ, с. м. Животина бахаль. МСб. УШ. 
Науч. отд. 344. 

*Бахч&>гюзелй, Т. Раст. РкгШасса с1есап- 
<1га, кърмъзъ. МСб. XXI Явашовъ. 38. 

•Бахч4-гюз6ль (Воденъ, Крушово), Т. Раст. 
Алгьнътонъ. ПСп. 35. 639. 

•Бахча-ирйшъ (Ловечъ), Т. Раст. Ве1рк1- 
тит Угзьит ШК., невенъ. МСб. XIV. 
Науч. отд. 8. 

•Бахчб-гйозелъ (Прил^пъ), Т. Раст. Ве1- 
рШпгит А]аси, зелй-бостанъ, рйлица, р*ка. 
ПС». 61. 350. 

Б&ца (Търново), с. ж. БЪл^гъ, дамга, леке. 
Стлрпити му на бици м-к баци ч;ир- 
вени. МСб. XIV. 207. 

Бйцаяъ, — 2) Удрюмъ, чукамъ никого съ 
иръстъ по главата (Врачанско) — яъ се, 
— 2) гл възвр. Гурваиъ се, въргалямъ се, 
търкалямъ се, цапаиъ взъ и^Iцо. Има 
ушче еден, — го викат Джбджо, — ама 
тог се бйда у тйньата. МСб. V. 148; в. 
и МСб. XX. Белее. 7. 

Бачва, с. ж. вм. 61чва. 

Бйчваиъ н 6ач;^ваа1Ъ, гл. ср. Зинамъ 
по редъ каквото ми се пада мл^^ко отъ 
бачия, споредъ овцет1^, които имамъ танъ; 
в. бачъ. МСб. X. 221. 

Б^чване н бачуване, с. ср. отъ б^чвамъ 
и бачуваяъ. 



лъкъ братъ; братче. Шанкар. Сб. II 238. 

Б^^чкаяъ (да бйчна), гл. д. Въ игра на го- 
неница: стигаиъ и удрямъ н1^кой вграчъ. 
В-^чнх гу. Нмл Ш/К бачнхх! Търново, 
МСб XIV. 207. 

Бачкане, с. ср. отъ бДчваяъ. 

Б4чкани1^а (Търново), с. ж. Игра баджъ- 
баба, гоненица Хад дж ггр<Ими мж б&чвх- 
ницх. МСб. XIV 207. 

Б&чко (Бр1;знишк '). <"■ V-»*- отъ б^чъ. 
Енсн цшанин отишъл нп едни баийт 
около Петрбндеи. Бйчо дд,л му гйренье 
и леп. Цшанина му каз&л: „чичо бйч« 
ко, ште ддгдем друг път да ми дадеш 
едни цадй^ка сйренье." МСб. X. 151. 

•БЙ.ЧКО, см. Т. Бобачко, баща. Бачко-ле, 
старъ бобачко-ле. Наука, I. 368. 

Б4чна, ешъ — валъ, гл. едкр. отъ б&ч- 
ваяъ. Да ударя, да бабна. — натъ, прич. 
стр. Ударенъ, бабнатъ. 

Бач^ванъ, гл. ср. 1) Държа, имамъ бачия. 
2) Бачвамъ. МСб. XVIII. 165. 

Бачуване, с ср отъ бачувамъ. Бачване. 
За това бачуването ще раздЬлимъ на 
три дЬла: а) доене млЬко; 6) подгир 
ване сирене и в) буикане масло. МСб. 
XVШ. 165. 

•БАчъ, с. м. Т. 1) Който обработва въ една 
кьшла млекото на масло, сирене и урда. 
с. Галечникъ — Дебърско. Главната рабо- 
та на бача е да обработва млЬкапю 
въ масло, сирене и урда. ПСн. 61. 336 ; 
в. и ирим1Ьра ири бачко. 2) Който има 
овце на бачия. 3) Който бачва. Днеска 
Петко е бач, оти нему е ред».т да 
бачва. МСб. X. 221. 

Бйша, ншъ, — шйлъ (с. Плевня — Драмско) 
гл. ср. вм. бъша? хващамъ, чиня бъхъ. 
Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Баш&БЪ (Струмица), с. м. Царевичпнъ кочанъ 
съ зърната; гроздйн, гт^гучка, д^дулъ, класъ, 
кочанъ, кубйкъ, кухйлка, мам^лъ, махйлка. 
ИСп. 61. 357. 

*Башйрия (Нрил-Ьпъ, Щипъ), с. м. Т. Д1Ьте 
глава, главатарь, царь на игра. Еьв ш 
фжрлит башарйшта топката наугоре 
силно. МСб. X. 205: XV. 156. 

Башйца (Търново), с. м. 1) Пб-гол^Ьмъ 
братъ. 2) Така жена именува м&жа си; в. 
МСб. XIV. 211. 

*Башйя, Т. Въ думи: билюкъ-башия, онь_ 
башия., в. башъ. 

Баш к Арка, с. ж. Която стои на опашката ' 
оиашкарка. с. Юиджиево — Солунско. 



Башвурнсаяъ 



17 



Беглййва 



На тжнчарка отрббрен простен, 
На багикаркьи ббли пари. 

Шапкар. Сб У1. 459. 
Башкурпсамъ, гл. д. свгр Да обидя, да 
иагкьрбя, да засрамя. Не съм щюла да 
башкурисаи хдрата. МСб. XX. Банат, 
бълг. 1. 

•Башчл (Охридг), с. ж. 2, вм. бахчА. 
Што ми шет'1Ш по бйшчета? Бе:{СОН. 
П^ни 90 ж. Шшк Сб. I 113. 
*Башчйиджия (Охридъ), с. м. Т. Бахча- 
виниць. 

Отлбтнафме во башчите 
Одббрвефме здрвлй круши, 
Н6 видоа багичанджищ 
Притжрчаа, н6 фати ■. 

Шапк. Сб. Г ПЗ. 

БащА, йшъ, — щялъ, гл. д. Казвамъ тато. 

Проштава!, рбде, проштава!; 
В чужда ште къшта да ида, 
Чужда ште махка да ма1ча, 
Чужди ште башта да баштй, 
Чужди ште брате да брата, 
Чужди ште сестри да сестря. 

Б:11Ц!Гна ирави»^. Бащияо право. 
Бащинка, ум. ж. отъ бйщина. 

Царството ми е баштинка, 
А пак везйрство д^днина. 



Бащино пр^во. Агърлъкъ, баба-хакл, ба- 
щиния, бащина правина, в1&нчанина, отчово 
право, обуща, откупъ, придь, притъ, спапь. 
ПСп. 64. 642, 656 и 657. 

Бащински, ска, ско, пр. отъ бащи. Ба- 
щинъ. — ски, нар. Като баща. 

Тачат ли са, кой 1е мало, 
Кой к мало по голямо. 
По баттинско, по майчиско. 
По братимско, по сестримско. 

Хасковско. Илжевъ, Сб. I. 171. 

Бащинствб (с. Бояна — Ссфийско), с. ср. 
Имане огтавало отъ баща; бащина, бащи- 
ния, бащнина, татковпна, татковнина. ПСп, 
17. 285. 

Бйщпнъ и лййчинъ, достоенъ, изваденъ, 
ербапъ. Как са не намери досега негде 
нгбког бйштин и ма1чин да го наууи. 
Нжмери шти еж ги зл негу ньакуг 
баштнн 1и на1чин дж му свити ш нему 
мйслуту. МСб. Х1У. 207. 

Бащичка (Копривщица, Търново), с. об. Д*- 
те, обикновено момче, което по много н^ща 
се е метнало на баща си; бащйчко. Цьал 
баштичка! Вйш ли гу, кл,кв6, ге трйц^ 
— баштичка тЛг — биз рбзлик». МСб. 
Х1У. 207. 



Бащйчко (Трънско), с. об. Бйщичва. Чита- 
ви биштйчко, баштйчко др-^ги! МСб. XXI. 
Трънско. 59 и 63. 

Бйщнина (Осхание), с. ж. Бащинствб. Вящ- 
нина му бЬше кап'^докга. МСб. ХУ1 - — 
XVII. Науч. отд. Любл. р*к. 306. 

Царство ти е, синко, бащнина, 
. А везйрство д'1^днина. 

Читалище I. 645. 

Имам ли 1азе башнина, 
Вйшнина и д^дбвнина — 
Ха нива, чвче, 1а лив&да, 
Д ида, чиче, да бра? 

МСб. УШ. 90. 

БДщници, с. м. мн. Войници, които въ 
туржи вр'Ьмв с& ход'*ли нн войникпкъ. 
Вь турско врЬме Жеравна ирин/дле- 
жала кьмъ войнишкитЬ села. Войници- 
тЬ и ту кг били първоначално бйшници 
(бащинници). т. е. срЬщу свои задгл- 
зиенин тЬ ге тюлзуяали отъ известни 
нас.^-Ьдственни имоти. Иреч. Княж. Бълг. 
II. 718. 

Бйпу^лче (Охридъ), с. ср. ? 

Си имам жбна работна: 
Си напра'и башчульче, 
Ми изникна пбчурче; 
Си напра'и зблниче, 
Губи-те кблку врати-те, 
Вйткьи-те кблку грбди-те. 

Шапк. Сб. VI. 438. 

Баярка (Прил^пъ), с. ж. Баячка. МСб. XV. 75. 

Баярче (Търново), с. ср. Единъ видъ кале- 
но гледжосано плоско манъсто като пара, 
Еоето майки овачатъ на шапкит1& на д1^ца- 
та си. за да не ги хващатъ уроки. МСб. 
Х1У. 207. 

Бебекъ, ббббцн (Врачанско), с. м. 1) Ма- 
лъкъ валчестъ камъкъ изъ р1Бкит1&. 2) Глад- 
ко камъче, което залагаме на игра да го 
лучимъ. 3) К^съ и дебелъ чов1^къ; бан 
бачъ. МСб. X. 221 и Х1У. 189. 

Б^^гйлка, с. ж. Мома, пристанала н1&кому^ 
та се оженила за него безъ воля отъ ро- 
дителите си; пристануша, приставка, мръд- 
нала мома, нам1^тница, б^ганка, б1&гулка. 
ПСп. 64. 688; Шапкяр. Сб. II. 227. 

Б']^га1ша, с. ж. Б^галка мома. 

Б'Ьгйчъ, с. м. 2) ПобЬгналъ отъ военна 
служба, войнркъ 6'Ьглецъ; качакъ. — Търно- 
во, МСб. Х1У. 207, бмгйч. 2) Коженъ (ко- 
ровг) бФгачъ, насЬкомо Ргосги^^ез соНа- 
сеиз Ь. ПСп. 59. 762. научно. 

Б'Ьгащецъ (Шуменско), дЬеприч. БЬжеш- 
комъ. ПСп. 1. 175. 

Бегдййва) с. ж. Бепишка. 

3 



Б'Ьгулкд 



18 



Безч^стувамъ 



Гемвйка покара, 
Гемвйка б»глнйка. 

Янковъ, Сб. 263. 

Б-Ьгулка, с. ж. БЪгалва мома. 

•Беденйн, пр. п^изм. Т. За конь отъ дчбра 
порода. И дсдото зетпа подарило со една 
коньа бедевнш. МСб XVI— ХУН. 176. 

II мв влегло темна коньушнвца, 
Та св вьавнал коньа ведввма. 

МСб. ХШ. 90, Првл*пъ. 

•Беделъ, с. м. 7. Воененъ данъкъ; уиава, 
харачъ, телосъ; в. углАва и хяр&чъ. 

*Бед6иъ, на, но, пр. Бедена войска^ ор- 
двя, дружина, часть отъ войска. 

Пв отвдб Гьурвца во1вбда, 
Па отвдб на бед4на во1ска. 

МСб. XXI. Тръноко. 34. 

*Беджедйя, пр. неизм. ? 

Пош^л мв р4ку 
Сина да св жбнв, 
Сина беджедшу. 

МСб. ХУ1-ХУи. 146. 

Беджердйгаяъ, гл. свгр. отъ беджердйс- 

ваиъ. Да беджердиша. — санъ, прич. 

стр. 
*Беджердйсвахъ и беджердйсувамъ (да 

бедхердяша и да беджердасамъ), гл. д. 

Т. Сао^учвамъ, уси'Ьвамъ. Штем га бед- 

жердяшем. Лзг да не мо'л да се бед* 

хердвсаиъ, да остан». безъ хлЬбъ. П. Р. 

Слак^-йковъ, ПСп. 15. 342. 
Беджердйсване ь беджердйсуване, с. ср. 

отъ беджердйсвапъ. 
Беджердйша, ешъ, — днсахъ, гл. свър. 

отъ беджердйпвамъ. Да б^-джердисамъ. 
Б'1Ьжански свадбп, скадби на моми б1^гадЕи. 

Въ Кюгтсн^^гслската епархия почти 

половината брачни съюзи се падать на 

такива „бежански свадбн^Ч Иреч. Княж. 

Бглг. I. 92 и II. 586. 
Б-Ьжояъ (Горно-Джуиайско), нар. Б1Ьгомъ. 

Вежом бега соз две малкьи дзвевди. МСб. 

XII. 77. 
Безб^дно, нар. Съ охалность, охолно. Да 

прЬпроводймь живдтать нашь мирно и 

бевбИдно. МСб. XVI — XVII. Науч. отд. 

Люба рлк. 306. 
'Безбелй, нар. Т. Истина, наистина, явно. 
Безв'Ьйникъ (с. Еонопчие — ЧирпансЕо), с. м. 

Фасулъ, Еойто не расте нависоко да се вие 

по вЪЙЕи; п'Ьв1»къ бобъ, безвръшниЕЪ. МСб. 

IX. 227, б18в^1иьхк фхс/д. 
Ббзвр^яе, нар. Н6 у врЪме, нб на вр1&ме. 

Иде 6^8 време. 
^е^вр^шаикъ (Тързово), с. ж. Бобъ, фа- 



сулъ бе.чвЪйникъ. МСб. X. 215, бнаврхш* 
няв боп. 
Безгрйжнивъ, с. м. Който си нЪма грижи. 

Млад Енкула беагрйжник-от 
Нбма грижа, нн ках.^^ра 
Нн за дбма, ни ва ккща. 

Шапк. Сб. Ш. 95. 

Б^^згрйжпица, с ж. Която си н1;ма грижи. 
*Безе«т6нъ, с. м. Т. Покрита, оградена чар- 

шия; м']&стото, д%то стоятъ ои'Ь»и, които 

прод:«ватъ платна. 
Без��акбненъ, нна, нно, пр. Що не е по 

законптЪ. 

Вългарит-Ь бвааакбннитЬ, 
С кон^ вл'Ъгнат в черковата, 
В айдимата на стол сед%т, 
С маждрйк аймат н4фурата. 

Янковъ, Сб. 38. 

*Безйръ и безир ь-я, с м Т. М^сло 
отъ ленено сЬме. 01еит Ьтг. Полчинъ 
пахарь бивнръ (о/еит Ьгт е1 о1еит 
{кегеЬпШпе). МСб XXI. Народна медицина. 
14 Но напрЬдъ много е билъ сЬнь (ле- 
нътъ), отъ часшъ за правене на масло, 
наречено по турски бвзяря. Иреч. Княж. 
Бълг. II. 189. 

Безпжтяя (Мияци — Д^бърско), с ж. Без- 
п*тность, беапАтство. Со омше бесп6тн1я, 
шо и привит, немат да прокднсат! 
Изв. Слав. Сем. II. 294. 

БезрАднивъ, с. м. Който н1&ма редъ, не 
държи, не знае редъ. 

Безр^диица, с. ж. Която н1&на редъ, не 
държи, не знае редъ. Чумо ле, беаред- 
ннцо ле1 МСб. XV. Науч. отд. 600. 36. 

Ф Солум бйе цръна чума. 
Цръна чума беар4дница, 
Бв8-рбт бйе, бев-дбн мрйе, 
Што удари, не преббли, 
Што замръкне, не осавне, 
Та>си нбма ко1 да жнйе! 

Горно-Джумайско, ПСп. 48. 977. 

Безсвбпосенъ, сна, сно, пр. Що н'Ьма ско- 
иосъ; безреденъ. Длк мйисьм му, кл^д 
били развлл^нм, прикбаваля^ му се 
бнсвбпусни г срлмдтни думи. МСб. XI. 79. 

Безсм^ртниче, с. ср Раст. ХегаШкетит 
аштт. ПСа. 65. 684. 

Безсждно, пар. Б^^зъ схдъ, безъ пр1^САда. 
Безсьдно имь отсякоха главите. МСб. 
XVI — XVII. Науч. отд. Любл. р*к. 306. 

Безч^стуваиъ (Прил1^оъ), гл. ср. Жив'Ья 
безчестно, правя н*що безчестно; безчестя. 
МСб. XX. Д. Мирчевъ. 11, бесчест^аат 
вм. бевчестувать. 



Бейбетно 



19 



Б^лйовъ 



Вбйбетно пиле. Ср'Ьща се въ 40 п1^ня 
отъ рлкоппония сборникъ на Аарилова: 

Я стой, постой, почакай, 
Азъ вмамъ пиле бейбетно, 
Та самъ го нейде пратила, 
Да доде да ми убади. 

ЪШкл, бяйка (Чепина), с. ж Плодътъ на 
ела; шикнлка. шивла, шишарашка, шишар- 
ка МСб. УП. 48. 

♦Бикасйнъ, с. м. Птица СаШпас1о 5со1о- 
расшиз, кололячв. МСб. УП Няуч. отд. 424. 

Б^ке, бекета (Врачанско), с. ср. Д1;т<ко на- 
зъвание за агн«, в. ббйка. МСб Х1У. 189, 

БЪла горчивка (с. Ворисово — Разградско), 
с ж. Раст Теисгги7п РоИит, б'Ь1а трЬ- 
ва, горчива тр1&ва. количава тр1&ва. маясъ!- 
46, маяс11ъ-оту, ^ива трЪва. червивевъ бу- 
ренъ. МСб. XXI. Явашовъ. 29. 

БЪла вояунбга. Раст. МеИШиз а1Ьа Взг. 
МСб. XIV Науч отд. 22, бьйла кумонйга. 

Б^лн Л'|1пва. Раст. кл1^йникъ въ 2-то знамен. 
МСб. XXI. Якашовъ. 7. 

БЬла л^ртва коприва. Раст. Ьатшт а1- 
Ъиш. МСб. XX. Науч. отд. Урумовъ. 77. 

Б'Ьл&на, с. ж. Брава, овца, отлична съ нЪ- 
що, та води стадото; носи гол'6мъ звънецъ 
— клаоатйръ. 

Говедаръ викна провикна: 
Ела ми яла белйно, 
Та ми говеда изведи 
Изъ тъмни гхсти лхгове. 

М(^б. ^УШ. 144. 

БЪ^ла нед'Кля. Сирница. Казватъ, че ка- 
лугеритЪ прЬзг бЪлл недЪля ходили 
безъ гащи. Лошел като калугер през 
бела недбльа. МСб. X. 191. 

Б'Ьлачйнц (Орхание), с. ж. мн. Сед^нки за 
бЬлене кукурузъ; б'Ь1*нки. МСб. У1. 232. 

*Бел66ринъ, с. м. Т. вм. берб^ринъ. 

Белббрница, с. ж. вм. берб^рница. 

Че Петкана Тилкна прибркла, 
Та го 1е на белб^рнпцж завела, 
Трима го белберн бржсн4хх. 

Безсон. П']^сни. 56. 
*Бел6гзия (Велесъ), с. м. Белезикъ, белези- 
ца, белезия, гривна. Мйшко дете да тури 
белег8в1а на рйката не чйни^ю — кьему 
умирали кбпъитл. МСб. УП. 128. Дево1- 
чйпьава сйикъи ймаат белбгзии на р6- 
ците. МСб. XX. Велес. 7. 
*Бел6гия (ПрилЪпъ), с. ж Линия, съ която 
ученици си търгатъ черти; белгия. ПСп. 
43. 149. 
*Веледйя, пр. неизм. Т. Градски. (?) 

Сумъ искиналъ шесъ постели, 
Шеоъ постели басмалш, 



Три юргана чичеклш, 
Три перници кумашлш, 
Три душега беледш. 

Милад. Сб. 379, п*с. 297. 

Искин^л 16 три постели, 
Три душбка беледйи. 

Шапкар. Сб. I. 56. 

Легни лудо да преспие, 
П^рница неверница, 
На душбко беледйга, 
Под йоргкно чичеклйха. 

Шапкар. Сб. I. 147. 

*Бел6за (с. Грубевци — Енидже-Вардарско), 
с. ж. Бъклица, гърнайка (Куманово), карта, 
пинта, плоска, чотура. ВЬст. „Новини'* IV 
год. 85 бр. 3 стр. 

Бел^зица (Прил'Ьпъ), с. ж. Белезгпя, беле- 
зикъ, белезия, гривна. Мй са шйрокьи 
белезйците. ПСп. 43. 149. До белите 
Траки црни белсжици. Верков. Песме. 
278 п*с 

Б'Ьлет1къ, с. м. Б'Ьлтъкъ. 

Б11лецъ, 6'Клци, с. м. Птица С1ап^1а (?). 
Е. Сиространовъ, Библиотека ХУШ— XX. 41, 

Б^Ьлйзна и 6'Ьлйзяа, с. ж. 1) Б1&лина, Ь'^- 
лота. 2) ТрЪва никаква. — Търновско. МСб. 
Х1У. 207. 

Б']&лйица, ум. ж. отъ б']&л6я. 

Пшенйчице белиице, 
Тйзека, моме, н^йтребеш,- 
В църква че те уносат, 
Летургия че те служат. 

Илиевъ, Сб. I. 385. 

Б'1^инбтене, с. ср. отъ б^инбтя. 

Б'&Е1Ин6тя, ишъ, — тилъ (Търново), ?л. д. 
Съ измама зимамъ н'6кому н'Ьщо; мамя, из- 
мамвамъ, излъгвамъ, лъготя, излъготвамъ, 
изгабосвамъ, габвамъ, б'&1иня, б1^линясвамъ. 
Те ни еж усештлт, чи ги бнлинбтьят. 
МСб. Х1У. 207. 

БЪлин^не, с. ср. отъ 6'Ьлинй. В^ливбтене. 

Б'кяинйу йшЪ) — нйлъ, гл. д. Б'6линбтя. 
Кблку негу дж бнлинй свитЛ гймл ли 
друк чбвЬк! Търново, МСб. Х1У. 207. 

Б'Ьлинйсамъ, ?л. свър. отъ 6'Ьлинйсвамъ. 

Б']&линясва][ъ и б']&линйсуванъ (да бЪлн* 
нйсаиъ), гл. д. Б1&ливбтя. Длнб си утй- 
дьмхл пбскбру — стйгл еж бялнньй* 
свхлн дицйт;^, да гйм землт плрйти. 
Търново, МСб. Х1У. 207. 

Б']&линясване и б^Ьлинйсуване, с. ср. отъ 
б^^линДсвамъ. 

Бълйовъ, ва, во, пр. БЪлйова пргсть, б-6« 
лйова земя, п1&съчлива земя глина, съ коя 
то л'Ьпятъ СТ1&НИ плетъ на селски клщп; 
б1&люва, 6'Ьлюга. ОтгорЬ прлтьето се за- 

8* 



Б'Ь.1йбвъ 



20 



Б1Ьлопбръ 



маават* се каль, която се прави от% 
бельуяя (асмя), смЪсена с% елсина. МСб. 
XVIII 19 и 28. 

Б.Ьлй6къ, цв (В}ачангко), с, м. Б'к1тъкъ, 
б'Ь4етъкъ, б11аина, б^лка. МСб. Х1У. 189. 

Б'1^лп6чъ, 6'Ьлибчн (Кистур'К1), Лиришко), 
с м. Раст. ам^мида. ИСи. 61. 347 и 348. 

Б'Ь.1Йца (Коноачие — Чираански), с. ж. Чере- 
ша съ адод< ве отъ едната страна 61^40. а 
отъ другата чнрвенпювн; бЪдмвка. МСб. 
IX. 228. 61ГЛЙЦХ. 

Б'к1Йчякъ, ва, во, пр. Б1^ияиикавъ. 

Б'Ьлйч«'С'ГЬ, ста, сто (с. Арбанасе — Тър- 
нок('Е<»). пр. За овенъ, ивцч: 6'Ьлъ, съ още 
по-б^а тва. МСб. XIV. 207; XIX. Матер. 
Ср1^дн(|р доп. овчар. 54. 

Б']^.1нчка (Бит<игЕО, Лерингн», Б<|''турсш>), с. 
ж. Рйст. б^лйчка. ПСп. 61. 344. 

Б^ичпикъ, с. м. Зименъ западенъ в1&търъ 
на Охридгко е:<ер1«. Бибдвотека. ХУШ — 
XX. 52. 

Б'Клва .... 4) «ивотво Ми8{е11а /огпа, 
куна. кунада, вонада, самсаръ, гансаръ. 11Са. 
43. 89. Вь п6 низскитЬ жЬста <рЬща- 
ме: бурсуци или язовци (Ме1е5 1ахи5 
Рай.), б-Ьлкн {МивиИа /огпа ВН$5.) . . . 
МСб. III. Науч. стд. 353. — 5) Риба АЬ- 
гатиз ЬаИегнз Сиу. МСб. X. 222. 

Б11ЛБавъ, ва, во, пр, Б^Уизникавъ. 

Б^ЛБИ (Ведесъ, Прнл1}аъ), с. ж. мн. Б1Упни 
на очит'Ь; б^ло. ВАрти и б^лвьите от 
бийте на небеси, гъба на Господ му се 
мблел. МСб. УШ. 218 Со брлкьн, съ 
дсшо, зл*, накриво, опако. Го гледала, 
сос б^вьк дб, ю, гледают. МСб. XIV. 
161. Со белвьв да гледаш! да умрешъ. 
МСб. Х1У. 168 в. и МСб. XX. Внлес. 7. 

БЪлБИ, вя, во. пр см-Ькч. отъ б']&лъ. Б1&- 
лвчъЕЪ. БЪлвв конопи, тичинкови. ПСа. 
65. 24. 

♦Белм^^шъ и ббллужъ, с. ле. Т. Сладко 
ястие ОТЪ изпръжено пр'1^но сирене ; бал- 
мушъ, б'1^лъ мджъ, ошнара, ушмарь. МСб. 
ХУШ. 90. Пргженото сетнЬ вь млЬко 
а брашно варено сирене, сиво като 
каша -Ьдение, което азг Ъдозп по ман- 
дритЬ на СрЬдня Гора изь дгрвени па- 
ници се нарича белмушъ. Иреч. Княж. 
Бьлг. I. 222. Неи^но сирене, сварено вг 
млЬко съ брашно, каквопю Ъдот при 
извора подь Лилек^, български се нари 
ма белмушъ. Иреч. Еняж. Бьлг. II. 337. 
Сравни н Швшмановъ, МСб. 'IX. Приноеъ 
къмъ българската народна етпнолигиа. 617. 

Б'Ьлб, с. ср. Б1^вна на око; 6'Ьлкв. Он ме 
погледна сжс бедото^ накрвво, сърдито. 



Да погледнеш слс белото! Клетва: двуи. 

решъ, да иукнсшъ! МСб. X. 222. 
Б'Ьло в-Ьтърчн (^Бистрпца — Софийско), с. 

ср. Раст. Сеп1аигеа рапки1а1а МВ. или 

С. таси1оз1г Ьат., църв^-нь в1Ьтъръ. МСб. 

XXI. Якншовъ. 58. 
Б'Ьлогр&дчиче (Велесъ\ с. ср. Раст ЗсаЬш 

со1шпЬагга, 6'Ьлогрйдче, зв^Йзда, зв'1^здица, 

паннйр<-к4 попадия, алд^зъ. ПСп. 36. 661; 

МСб. XX В«лес. 7. 
Б'Ьлогр1лва. с. ж Която има 61^* гърло. 

Там нашия рЛку жйбу белогржлву. 

МСб XVI -XVII. 145. 
Б']^логжрдъ, да, до, пр Ксйто пиа б*ля 

глрди. Два гглАба бЪло ър'^и. Янковъ, 

Сб. 233. Два бъалугАрди гЛллби. МСб 

XVI-XУII. 100. 
Б'Ьлог^рл11, ЛЯ, ло, пр. Който има б1^ло 

гърло. Жени, моми бЬлогъили. ИСиБр. 

XI. 126. 
Б']&.10де11('ки, сва, свп, пр. Пладнешки. Бе* 

лоденскьа арамиа пладншки хайдутинъ. 

То' беше белоденсвьи арами/л и оть ни- 
кого пс се боеше. МСб. XII. 83. 
Б-кю зв-Ьвдиче (Търново), с. ср. Раст. 1)о- 

гусшит кегЬасеит \Уг11с1. МСб. XV. 

Науч. отд. 26. 
Белозия, с. ж. Минералъ каолпнъ. МСб. VII. 

224. 
БЪло вопйто, с. ср Раст. ТиззИа^о /аг/а- 

га, жълта марта, кръкалеста билка, кърва- 

вйче, лопенъ, лопушъ, нартинче, меча стдп- 

ка, подб'Ьла, подбЪлъ, иустъ- кръвчица, под- 

валка. МСб. XXI. Явашовъ 51 
Б^Ьлокр&къ, ка, во, пр За животно съ 

бЪли крака; 6'Ьлоногъ. 
Б']^лоБр&чки, чва, чво, пр. смекч. отъ 

6'Ьлокракъ. 

Кубили са иждребили 

Се кончвнца бьалокртчки, 

Бьалокрхчки, витогрифкн. 

МСб. XXI. Болградоко. 4. 

Б'Ьл6въ (Инворе — Пловдивско), с. м. М^сто 

съ бЪла пръсть. 
Ъ-ЬлоибтЪу га, го. За животно съ б1^и аоп; 

б'1^0Еракъ. 
Б^Ьлоа&хъ, ха, хо, пр. За животно съ б1^ли 

иахове, слабини; въ Видинско: б^кдовахъ 

биволь, бЪлодаха биволица : съ опашка 

ц'Ьла 6'Ьла или оъкъ до половината. МСб. 

X 222. Гуведа да прикупува и бядо* 

пахи уло^и. Трудъ, I. 355. 
Б']Ьлои^ръ, ра, ро, пр. Съ 61&ЛИ пера. Збгс- 

ра1те се сурй телене, белопере (?) кошу- 

те. гу Стошнове ливйде д йдемо. МСб. 

ХУ1— XVII. 134, Чждоровцж. 



!Б'Ьлор4с^ 



21 



•Б^нгй 



Б'Ьлор^съ, са, СО, пр. Що е еъ б1^дн реси. 

Извикна Стб1ан, пбдвикна, 
Си-те дбвойкьи ддйдо'а 
Ем белореси, вдб'ици, 
И калбшости невести. 

Шапк. Сб. Г. 234. 

Б'ЬлоейлБа, с. ж. Б1^а мазна пръсть; хума. 
За да оздравя болниять оть червенка, 
мажать зачервената кожа съ бЪлосил- 
ка (хума), размита вь ракия МСб. 
XXI. Шродна медицина. 7. 

Б }^лосн'Ьясенъ, хна, жно, п'р. Що е б^Ьлъ 
кнто сн'Ьгъ. Риза б^лоснЪжна. 

Б']Ьлотй{т, с. ж. Б'Ь1ота, 6'Ьлина. Кога ге го 
видел царскьгсо син, се зйчудил на бе* 
лотв1ата (ш пЛрсто. МСб. УШ. 226. 

Б'11Лъто цв'Ьте. Раст. МаггиЬгиш регер^- 
пит, мрътва коприва, песечево, сусерка. 
МСб. XXI. Явашовъ 26. 

Б'Ьло тр1не. 1) Раст. Хап{кш1п зргпо��ит, 
магарешко тръне. МСб. Х1У. Наученъ отд. 
43, бьйло тр^вв, Търново. МСб XV. На- 
ученъ отд. 52.-2) Раст. Егуп^тт сат- 
рех1ге. Търново, МСб. XV. Наученъ отд. 
38, бгйлу тржнв. 

Б-ЬлузиАкъ (Горно-Джумайско), с. м. Раст. 
ТггНсит гере?15, а сиоредъ А. Тошевъ 
Супо(1о71 (1ас1у1оп (ПСп. 35. 665), агрйя, 
пача тр1&ва, пировина. пиръ, пирЪй, тросакъ, 
троска. тросковецъ. троскотъ, тросъкъ. ПСа. 
41 951 и 48. 988. 

Б'ЬлурБа (Търново), с. ж. Едпнъ видъ С1ина 
съ б-Ьлкави пдодове. МСб. XIV. 207, бв- 
луркх сливи,. 

Б'Ьлутцй, с. м. мн. БЬли камъне, б^ло- 
тракъ, б1^лтъци, жилавци, желвакъ, зайча 
еолъ. Колку по планината белутцв, 
толко на домакина булюци. Любен. Ба 
ба Ега. 33. 

Б'Ьлчйлъ (РодопитЬ), с. м. Б^лчинъ въ 
1-то знамен. 

Карагьоз тихо говоре: 

— Ку е чврнока момана, 

Мене си годеш карахте; 

Пхк ку е руса момана, 

Не М01 си мене карахте, 

Карахте брата белчйла. 

МСб XXI. Родопска свадба. 10. 
Б'к1Ъ бреберъ (Трънско), с. ле. Раст. /хору- 
гит 1ка1гсгои1ез, кокошка. МСб. XXI. Д*1Ъ 
орпродоученъ, Ив. К. Урумовъ. 6. 
Б'Ьлъ брусъ. Болесть Зис1атта, и^риване, 
уриване идпкя но т'Ьл(»то на малки д1^ца. 
СлЬдъ ражданепю се явяваль б-Ь.хъ 
брусъ — един-' видъ изривка по тялото. 
с. Русларъ — Варненско. МСб. XXI. Я«а- 
Шовъ. 8. 



Ъ1&лъ В'Ьтъръ, бйл вйтар (Стражица), с. М. 
Раст. РоСу^опаШш 1аН/оНиш Оз/. МСб. 
XX. Науч. отд. Ив. К. Урумовъ. 92. 

Б'Ьлъ дивисилъ (Бистрица — Софийско), с. 
м. Раст. СкаегоркуИит Ьи1Ьо8ит, шу- 
шанъ. МСб. XXI. Явашовъ. 48. 

Б']^1Ъ джбъ. Раст. \Щъ, йреч. Княж. Бълг. 
II. 783. 

Б']&лъ офЙБЪ (с. Ези-бей — Добричко), с. м. 
Раст. АскШеа шгИе/оИит, 6'Ьлъ равнецъ, 
бубниче, врабчино цв^те, гущерова опашка, 
ГАСКвна тр1Ьва, еневичка, качино цв1&те, 1к%- 
сечнякъ, енйово биле, енйовче, калъчъ-оту, 
кесикъ-оту, пача трЬва, пачи пера, вор^Ьзи- 
ка, посЬкливче, пос1&чка трЪва, раванецъ, 
равнецъ, равнежъ, риснява тр1&ва, с1^чена 
трЬва, с1Ьчено биле, спорежъ. хайдучка трЬ- 
ва, яничево бпле. МСб. XXI. Явашовъ. 
54 и 55. 

Б'Ьлъ сл'Ьзъ. Раст. А11аеа о^/гсгпаИз, бЬла 
ружа, гюлфатме, пъртена ружа, сталийска 
ружа, тарусъ. МСб. XXI. Явашовъ. 37. 

Б'ка10ва и 6'к1Й)га, с. ж. Бъла мазна 
пръсть глина, Ьдзз, съ която мажатъ кл- 
щи. ст']&нйт']^ и пода въ клщи, д'1&то н'Ьма 
дъски; б'Ьли^ка, б1Блопръстица; в. 6'1^лйова 
зеля. Натгргпено налагатг сь б^люва 
и (щеть. МСб. VII. 224 и X. 222. 

*Белюкъ, с. м. Т. вм. Оилюкъ. Безсон. 
ПЪсни. 126. Лхметие, белюкъ башиМ! 

Б']^й)ЧБа (Леринъ), с. ж. Раст. Рггми!а 
еШгог, 61Ь'личка, кукавичйно цв^^кье, самб- 
вилско цв-Ькье, аглика, яг^личка, янгуличка. 
ПСп. 61. 344. 

Б^лявка (Конопчие, Търново), с. ж. Черрша 
съ б']&лпзникави плодове; 6'Ьлица. МСб. IX. 
227, б^ль2фБл;. 

Б'!1&лярБа, с ж. Жена, м<ма, която б1&ли 
плйтно или друго н^Ъщо. Ш пкар. Ш. 104. 

Б'Ьлйскавъ, ва, во, пр. Вьзб'Ьлъ, 6'Ьлизни- 
кавъ, 6'Ьличавъ. б^лестъ, 6'Ьлкавъ. Тье 
плат малку бвльйскхф ми се виждл. 
Таков бвльаскху сидй. Търново. МСб. 
Х1Г. 208. 

*Беиа, с. ж. Т. Бина, здание. 

Прошета се Вивсава млада 
По бена, по кале високо. 

ПСп. 12. 106. 

*Б6нга, с. ж. Т. 1) Венка. 2) Капчица отъ 
мастило на лицето на д%те да ве урочасва, 
бенка. На децата им се <тЛва бенвьи, 
за да не ^ъи урдчушт. МСб. XII. 131 и 
XX. Велес. 7; в. и ц-Ьсень при бенгирь. 
3) Царска Дамга (съобщилъ Ан. Гяуровъ 
отъ с. Пл1Ьвня — Драмско). 



1бенп1ръ 



22 



Б-^^спйчавъ 



И&енгжрь, с. об. За мома съ много бенгм по 
тЬлото (съобщиаъ Ай. Гяуровъ отъ ПдЪвня). 

Недо мари, бвнгирь Недо, 
Бенгв вмаш, бенгв клаваш: 
На челото девет бенгв, 
На гърлото десетана. 

♦Ббндей 1 б^нди, с. м, об. Т. Гдупавъ, 
гуакъ, ахмжъ, пакйо, такйо. Клкдту 
сенди, т*,кос и б^ндн. 3»шт6 сл лЛ- 
жиш тМ, бре ббядеИ Коте1Ъ, МС6. XV. 
181. 

Беидерка (Битодско), с. ж. Единъ видъ ко- 
кошка. Имал една кокошка бендерка 
от на') уба1те. МСб. XIII. 154. 

*Беидеръ, с м. КрЪпость, кале (?). Хасов- 
скгптЬ села не ходили войници, както 
другитЪ села, които всЬка пролЪть 
трЬбвало по 10 души отъ едно село да 
изпращать вь Цариградь, за да ии- 
нять изметъ на царя, а вг врЪме на 
война бендере. МСб. XIII. 204. 

Бендй, пр. неизм. Бендй юнакь, юнакь 
надъ юнацпт1&. 

01-л6, гбро, 01-л6, чбота гбро, 
Сф&лв ов вйшвнье до звм1&та, 
Да-св помвне бендй 1ун4ка, 
Вендй 1ун&ка на свчка абмю. 

ПСп. 45, 461. 

^Бенймъ и бенуиъ, Т. Мой. 

'''БеиишЪ) с. м. Т. вм. Оинйшъ. Бдъгар. 
Книж. II. 214. 

*Б6озуръ, пр неизм. Т. Бихузуръ: безпо- 
коенъ, измАченъ. МСб. ХУ. Науч. отд. 389, 
в. ббузуръ. 

Бербериче (Ведесъ), с. ср. Епитетъ на ла- 
стовица. Ластовиче бербернче, бери пеньа 
за вечера! МСб. ХШ. 18. 

"Бери, нар. Т. Тука, тукъ, васагь. Гелг 
берв, ела тука! Мидад. Сб. 171, пЪс. 118. 

Берйя, с. ж. Събрани пари измежду дружина. 

Дружвнх вярих сгувбрнх, 
Дай дх пуберби берйге, 
Дх хрвжвме Стоянх. 
Па ех пубрйле берйге, 
Тх хрйзале Стуянх 
Ду швнвк бялв грушбве 
И пулувйнх желтвци. 

Илиевъ, Сб. 198. 

Б^ряа, с. ж. Бранб, б»'рвдба. Бермата на 
гроидето, внноберма, гроздоберъ. МСб. X. 
222. 

Бербкукникъ (Пряд-Ьиъ), с. м. 1) Който 
задЪга зч к&щата си ; домикникъ. кхщов- 
нйкъ, бнридомъ. 2) Р|сеиъ: високи м'Ьсто, 
д^ти ужъ се бератъ кукувиците. Се кй- 



чиф на бербвукник, се бпулиф кон ни- 

копбтица. МСб. VIII. 255. 
Берок^кинца (11рид'Ь11ъ), с. ж. Еоято ва- 

11^га за кд^щата ся; домовница, к;&щовиица, 

беридомка. 
*Б6са, с ж. Лрн. ВЪра. Ббся та ббса, 

в11ра и клетва. 

Со Ббг-от б^са вързафме, 
Со Ббг-от се иогбдафме. 

ПСп. 27. 355. 

Тйю нв б^са нбмает, 
ТЙ1€ на б^са н6 стотт, 
Утре кье м отбратъ прбвара. 

Шапкар. Сб. III 165. 

*Б6салия, прЬм. неизм. Т. Който дър- 
жи бесата си; в^ренъ. Девогчето било 
многу бесалва и никако не се канди- 
суало. МСб. X. 166. 

БесКда (Радомирско), с. ж. Разговоръ, сборъ. 
ПСп. 43. 64. 

БесЬдваиъ, гл. ср. Бес1Ьдя. МСб. VIII. 53. 

БесЬдене, с. ср. отъ бесКдя. Разговаряне. 

БесКдя, ишъ — днлъ (Радомирско), гл. ср. 
Разговарямъ се, сборя; в. ПСп. 43. 64 

Па беседи ньеиу стара майка: 

— Сбди, свнко, йоще не молитвен, 

Не нолвтвен и йоще не кръстен. 

Трънско. ПСп. 12. 110. 

БФсна в^черь. Така въ Самоковъ наричатъ 
вечерьта спроти недЪля на свадба, когато 
моминит1^ роднина се събвратъ у момата и 
се веседятъ лсЬдата нощь съ п'Ьсии и хора. 
Шапкар. Сб. II. 91 и У1. 381. 

Б11сна тр'Ьв&. 1) Раст. ОгоЬапске гиЬеп5 
ШИг., б*снвче. МСб. XIV. Науч. отд. 51, 
бьасна трева. 2) Раст. Ро1епНПа рИоза. 
\\^1Ш. с. Паша-кьой — Варненско, МСб. 
XXI. Явашовъ. 44. — 3) Раст. Вг^шНз 
/егги^пеа, бЬснурче. с. БЬлево (Гебедже) 
— Варненско, МСб. XXI. Явашовъ. 60. 

1а да мв ей пцбта ббона, 
М чем пцбта оздраввти: 
Че наберем б^сна т^у^ва., 
Че зарйнвм ббсни пцбта, 
1й. чем пцбта оздравитв. 

Шапк. Сб. У. 183, п*с. 687. 

Б'Ьсийкъ (Врачанско), с. м Укорително 
назъвание за куче Тоа беснвк п})6к.лети 
влезнал в кмщи и и^ел месото. МСб. 
Х1У 190. 

БЬснйчаво биле. Р?ст. РкеИраеа гашоза 
САМ.; бЪсниче. МСб. ХУ Науч отд 61, 
с. ЧикалитЪ — Търновск): бьхснвчхву 
бвле. 

Б']Ьснйчавъ буреиъ. Раст Вг^ИаНз 1апа- 



В-Ьсни^е 



23 



Билевчй 



га Екгк.; б*сниче МСб ХУ. Науч. отд. 
59, Търново: бьхснйчхв бурьхн. 
Б'Ьсвиче, с. ср. 1) Раст. б^сна тр*ва въ 
1-то знамен. МСб. Х1У. Наученъ отд. 51. 

— 2) Раст. б-Ьсничаво биле. 3) Раст. б*с- 
ничавъ буренъ. 4) Ср1Ьща се въ баене за 
наметка : 

Намбтничв, б^сниче! 
Беш, беш, ббсна кучко! 
Надуших я тббе, 
Дури не си ти м^не. 

Любен. Самовили. 8. 

Б'Ьсио дърво. 1) Раст. Варкпе тегегеим. 

с. Колибето — Тетевенско, МСб. ХХУ. Науч. 

отд. 59, бьасно дхрво. 2) Раст. СогопгИа 

етегогЛез Вогзз. ПСп 51. 337. — 3) Раст. 

Реггр1оса ^гаеса. ПСп. 62. 361. 
Б'Ьеноч4, с. ж. БЪсота, б*съ, побЬсняване. 

МСб. ХУШ Науч. отд. 501, с. Ново Сею 

— Видинско : бюночй. 

Б^сеурче, с. ср. Раст. б^сна тр^ва въ 3-то 
знамев. МСб. XXI Явашовъ. 60. 

Б'Ьс6вица (Врачанско), с. ж. съб. Глотница 
кучета, що се влачатъ сл1.дъ разбЬсувала 
се кучка. МСб. X. 222 и Х1У. 190. Ода- 
нат моето имало една бесовица пг^та. 
МСб. ХП— ХУН. 332 

Б']&соч&, с. ж. Неприлично гаврене, закачане 
между номи и момци по с1&Д'Ьвки, по сбо- 
рове, по хора. МСб X. 222. 

*Б6узуръ, пр. нсизм. Т Беозуръ, неспо- 
коенъ. -Кс, плк й ти! шо се чиниш 
ббуау? Едно к6'рито не те нйшчо. М1б. 
ХШ. 199. Охридъ. * 

Ъвб&иЪу с. м. Риба Регса /1иуга{г1и, бабой, 
костуръ, пиркйя. 

Биб^, бибета и бвб^нца, с. ср. Н1^колко 
рлкойки, обгкновено петь, натрупани на 
едно мЬсто. Десеть бнбета правять единъ 
снот. МСб. X. 222 и XVIII. 140. 

Бибелъ (Пирдопъ), с. м. вм. беберъ. Зела 
да се надува и шешери като бнбелъ. 
Веселинъ, Л^ля Гена. 26. 

•Биббръ, с. м. Т. Пиперъ. 

*Би66ръ-я, Т. Пиперово масло. Щомъ роди 
жена, даватъ й да пие терьякь и би- 
беръ-я. МСб. XXI. Народна медицина. 17. 

Бибрйбвъ, ва, во (Габрово), пр. Бвборлйвъ, 
бигорлйвъ. 

Биволешки, ка, ЕО, пр. Биволски, биволач- 
ки. От Твбга устл у бивблешкьн уши 
М<'б. Х1У. 176 и XX. Велес 7. Вявбдешка 



кожа. 



Главата му — бански кутел, 
Учите му - бивол^шки, 
Ушите му — магарешки. 

Любен. Баба Ега. 64. 



В. с*щата п*сень и у Чолак. Сб 95. 

Бйволовъ, ва, во, пр. отъ бйволъ. Бивол- 
ски. Од си вбми аднб, кбжа бивблова. 
Шаик. Сб. I. 34. 

Биволски езйкъ. Раст. Зсо1орепс1ггиш г>и1- 
^аге, волски езикь, еленски езикъ. МСб. 
XXI. Явашовъ, 12. 

Биволско прбсо. Раст. Весктапша сги- 
сае/огмп Нозг ПСп. 64. 432. 

*Бйгла, с. ж. Гр. вм. вигла. МСб. IX. 
Науч отд. 32 

Бйда, ешъ, бидбхъ, бнлъ, гл. ср. свър. 
Да б4да. 

Бидбйки (Велесъ), нар. 1) Нам'Ьсто; когато 
е възможно; като е благоразумно или лесно. 
Бвде1кьи да си с^диш дома си кьинй- 
сала на оеоъ дош 6т кукьа кукьа. Вя- 
де1кьи да си си рйат, тл с^га зб, него 
г(Иле да б/реш. 2) Тъй като, понеже. 
Свдг чдвек бяде1вья, н^канет дбшол. Д. 
Матовъ, М б. УП. Науч. отд. 455. 

Бйеница, с. ж. Биене; игра на биене. Да 
и/рйем на бяеняца, а не на криеница. 

Бизймка (Габрово), с. ж. вм. шезимка, 
малка. Лаг малкж Рйткм бявнивх. МСб. 
ХУ. 24. 

Бйзка (Плевня — Драмско), с. ж. Бозка, ци- 
ца. МСб. УШ. 279, бйска. 

Сто!на ся хми са жеалничку моля: 
— Извадите ми дбснана бйска, 
Га ми заплаче налуну деатеа, 
Дунйсахте гу да си гу хранеам. 

с. Арда, МСб. II. 78. 

Същата п^^сень е цитирана и въ ПСп. 63. 
187 отъ А. П. Стоиловъ. 
*Биз^лъ и бизйиъ, м-Ьст Т. Нашъ. 

Догледа го неговата майка, 
Море та му вели, вели говори: 
1ой Алй, Алй, бизума олу! 
Немой си овиришъ призъ аргатите. 
Верков. Песме 285, п'1^с. 265. 

Бизйене, с ср. отъ бизяя. Бозаене. 

Бизяла (с ПлЬвня — Драмско), с. ж. Бо- 
зайниче, сукалче. МСб. УШ 279, бязьальа. 

Бизяя (с. Плевня — Драмско), ешъ, гл. д. 
Бозая. суча. МСб. УШ 279 бваьаш. 

Бий-бий-т1панче (Конопчие — Чирпанско). 
Тр^ва н1к.<кв8, в т^панче. МСб. Х1У, 
207. 

Бййнувамъ (с. Левочево, Ахл Челебвйско), 
гл. ср. Мириша, дъхамъ. Ьдьнйчку ти 
ни фблЛу чи ти бй1нува дугиьбса на 
лбшьу! МСб. УШ. 216. 

*Билезйкъ, с. м. Т. вм. белезйкъ. Безсон. 
и-Ьсни. 92, б*л. 11. 

Билекчй, с. ср. ум. Белезиче, билисче. 



♦Бил^тъ 



Й4 



♦Бислимъ 



(УЬкщиу 01НДЖЙ1 ъ на шйк, 
Чм.вд4ру мл&'1Ж нойвбдж, 
Два му овнджнра на тйнк, 
И билекуй на ржц1;-т1;, 
И тумрукъ на краката. 

Бевсон. 11']Ьони. 



196. 



*Билйтъ, с. м. Тенекиено тьркалце, което 
учитель въ взаимно училище е давадъ яа 
награда на ирилЪженъ ученикъ. ИСп. 52. 
693. 

Билйсче, с. ср. ум. отъ билезйкъ. Беле- 
зиче, бидскчи. 

Та сн Сто>яна хв^нжхх 

И на р-^ц* бил11счета турих», 

А на шв№ му турвхж 

До дбвшть к^та синджврв. 

Безсон. Г]'1Ьсни. 92. 

Бнляя, с. м. Стадо овцч отъ 300 до 400 
брави; сюрия. МСб. XIX. Мат. Срмнородои. 
овчар. 35. ОвцетЬ се раздЬлятъ на 
билиье, и всЬки овчарь пасе по една 
бнлкьо. Тамже. 36. 

Бйлце, с ср. 1) ум отъ било. МСб. ХУШ. 
29. — 2) Клепало, зънкало. ЖилЛзното 
бйлце, гллй клепйло. {(Си. 44. 185 п 200 

Билчпна, с. яс. Раст. Уегдахсит рк1ошо 
гЛез, билие, змйина оченка, змийско цв']^'кье, 
лйиенъ. лбаенъ, лоаянъ, л'Ьпянъ, овча опаш- 
ка, паиалечъ, прйпълъ, рибе биле, съир^- 
куйру. МСб. XXI. Явашовъ 20; ИСп. 61. 
351. 

Билюренъ, на, но, птр. Шправенъ отъ 
билюръ. 6 : = полюлеия беиюрани сасъ 
24: свещи. ПСп. 67 769 Цъклен и би- 
люрен. Янковъ. Сб. 82. 

Бнляиивъ, с. м. Буренакъ, в б1ляийкъ. 

Бнляроиъ, ва, во, п-р. оть 6и.1ярь. Игла 
бильарова. МСб XVI— ХУН. 89. 

БнибаОпца (Леринско), с. ж. ? 

Да ов бйме воденица, 
Воден |'ца, бимбабйца^ 
Да абмиме лостби-тв. 
Да крбнвме зеташпиа. 

Шапкар. Сб. I. 156. 

Биябиликъ, с м. Раст. А1гора Ве11ас1ипа, 
веле биле, отровно б»«ле, рачкалснка. раз 
валничс, стари биле М 6 XX Науч отд 
Ик и У;умивъ. 69 

*Би11Д»*р.1Йя, щ». неиам Т Огровенъ, уиои- 
тсдкнъ. 

Иди льубо фоф диббки зймнак, 
Та н^точв вино и ракйа, 
Та убржка! нйно сус ракйа, 
II св тури бй.'1ки Синдерлйи, 
Да> 6 св туга упЙ1аа. 
Да се упй1аа, льубо, да св зйспаа. 
МСб V. 81. 



Бйонъ (Котенъ), с. м Който имй Дълготра- 
енъ, упоритъ и безочливъ погледъ; язуръ, 
теи«^гйозъ КмкАф гл^дяк кх^ту бьбн! 
МСб XV 182 

*БирАзъ, Т. Малко н-Ьщо Зе да ми при- 
сяда малко и ми е бирасъ крьгво ама 
и то ша са управи. МСб. XV. Науч. от^ 
Слав. 5 

*Бирдб11Ъ, нар. Т. Изведнажъ, о единъ 
п;&ть, одма. 

*Бирй, нар. Т. вм. бери. Гелъ бири, ела 
тука Верков. Лгсм*". 139. п^с. 131. 

^Бнрпнджй и бпринджйн, пр неизм. Т. 
Първо качество, първа стъпень Имаше 
еден уйикун, ама уапкун бирйвджи1а. 
МСб ХШ. 140 

'Бириндж^къ (Кукушъ), с. м. Т. вм, бу- 
рунджукъ. 

Юблече си кушулька-та, 
Ржкавв-то бел биринджук. 

Шапкар. Сб. У1. 347. 

Биркувапъ (с. 11л1&вня — Драмско), гл. д. 
Б^'ра, събирамъ паберки МСб. УШ. 279. 

Биркуваие, с. ср. отъ биркуваиъ. 

Блрв;^ша (с. Плевня — Драмско) с ж. Злъ- 
ва, додЪ трае свадбата МСб УШ 279. 

*Бирлйвъ, с. м. Т. Въ игра на кнпги пан- 
та съ единъ бЪл^гъ по ср1;дата; бирлия, 
единица, кецъ, скамбилъ. БирлвЕ купа. 

*Бирлйя, пр. неизм. Т. Бирликъ. М^б. У1. 
97, Прил^пъ. Съозь бирлия, съгласни въ 
дадена дума, въ дадено обШяние Бе тЬзи 
Едирнелт, уе тЬ са се сьозь бврл1н. 
Чолак Сб. 312. 

Бирппца, с. ж. Единъ видъ просо, к^ето 
с^ятъ въ Мегленско — Македония. 

Бировииъ (Ново Село — Видинско), с. м. 
Селски кехая; тгкличъ. МСб. ХУШ. Науч. 
отд 505. 

•БирханА (Търново), с. ж. Т. Бархана. 
З/нштб ти ге зл двймл души дж земмш 
тлк»йз бирхх^н2Б? МСб. Х1У 208. 

•Биръ-дахА, и<1р Т. Още единъ плть. 

Бистрина, с. ж. Манлсто бгсеръ. 

Бпсерко. с. м. Въ изречение: шмо къе му 
р^чеш пдсерко р/ии му бйс<'рко рквно 
силно съ: о^то ште му ре.ч^ш мбн/д-, 
р(чй му а дп му е дрй о В. Д. Матовъ 
и-к МСб. VII. Науч отд 455. 

Бйска, с ж. в. бпзка. 

•Биели иъ, пр. неизм. Т Тънъкъ. 

Снао Елено, Елено, 
Събирай бислимь иблени 
Задевай мхшко детенце 

МСб. ХУШ 147. 



Битанка 



25 



"йлаиб, 



Скочиа ми бели гръкини, 
Вързаа ми платно ленено 
За тая бислимь буалкя. 

МСб. XVIII. 149. 

Бит^ива и бнт^пкя (Врачанско), с. об. 1) 
Приш1ецъ отъ нЬйд-Ь, който нЪма ни рода, 
ни имотъ. 2) Който нЪма работа, занаятъ, 
не се хваща нид'В, а се само рязтака; не- 

•■ хранимайко. 3} с. ж. Игра подмятане жи- 
лава прАчка, като се удар! тьнкаягъ й 

, край земята. 4) Самата нрАчка, която 
бицатъ. Мсб. X, 223 и Х1У. 190. 

Бйте, с. ср. Биене. Ти си за бити, момче. 
МСб. XIX Науч. отд. 292. 

БйтолсБО цв^кье (Велесъ), с, ср. Раст. 
Ве1ркгтиш {?). МСб. XX. Бел :с. 7. 

Бпцалъ (да бйцаа, бнцвуваиъ), гл. д. Играя 
на битанка, иодмЪтамъ ��илава пръчка, ка- 
то я хвана прЪзъ ср'Ьдата и ударя тънкия 
й край земята, та иодскокне. МСб. XIV. 
190. 

Бицамъ (Г. 11орой( ко — Македония), гл. д. 
Цицамъ, суча, бозая. ВЬст. „Новина" III 
год. 95 бр 2 стр. 

Бйцгше, с. ср. отъ боцамъ. 

Бицца, ешъ, — налъ, гл. ед-кр отъ би- 
цамъ, — натъ, прич стр. 

Бнцн^вамъ, гл уч. отъ бициа. 

Бпча, ишъ, — чйлъ, гл. д. Буча, натиквамъ, 
забивамъ, забождамъ. 

Утр^б ще ма каратъ, мамо, 
На колъ да ма бичат. 

ПСп. 38. 254. 

Бичеие, с. ср. отъ бича. Бучене. 

Бичо, см. 1) Д-Ьтоко назъвание на волъ, 
биволъ. Врачанско, МСб. XIV. 190. — 2) 
Еийто яде много ; лакомъ. с. 11л'Ьвня — 
Драмско, МСб. ПИ 279. 

Бич5'ва1!1ъ, гл. д. Бия съ бичъ. 

Бичувапе, с. ср. оть бич^вамъ. 

Бнше (Брацигово), с. ср. Свине, свиня. МСб. 
XI. 183 

Бйшка (Тиквешко), с. ж. Бише, свиня, 
свинка. МСб. XII. 258. 

Бйшкамь (да бншна, бйшпуванъ), гл. д. 
Хкьрлямъ, иодхвърлямъ, .чахвърлнмъ, под- 
»'^т<'Мъ н'1^що л^ко Каде ми бйшкаш 
калпако? МСб. X. 223 п XIV 190. 

Бйпшаие, с. ср. отъ бйшкашъ. 

БЙ1И11Н, ешъ, — наль, гл ед кр. отъ бйш- 
кллъ. — натъ, 7грич сто. 

Бпшмувалъ, гл. уч. отъ бййша^ 

Б.ижаиъ, ва^ но, пр. Влагат», 6лаг«тък1, 

Че1:ТИТЬ. 

Майиоле, покаяла се кадхна: 
Влагана, благатка българка, 



Де да е нива леглйва, 
Българка ще я пожъне. 

МСб. ХУШ. 144. 

Бл&га тр1^вк (е. Сар1-Гьолъ — Варненско), 
с. ж. Раст КапгтсиШз асег, желтурче, 
лютиче. МСб. XXI. Явашовъ. 10. 

Благов-Ьстъ (Зайчаръ), с. м. БлаговЪцъ, 
кук >въ день. Бягайте змии и гущере че 
е заран блйгов*сть. ИСп 8 106. 

Благо в'Ьсть, с ж. Блага, добра, радостна 
вЪсть. Ако би невЬстата да си е опа- 
зила дЬвствентюстьта., то бива благо- 
в^сть, и радость гол^Ьжа, ако ли ме, 
тю бива 8лов^сть и скгрбь голЬма. На- 
ука Ш. 355. 

Благодумеиъ, мна, мно, пр. Сладкодуменъ. 
Отнйшата маалй съм ви изб^ йла ед- 
на-момйца длгокдса, прилична, едн6,-1е 
убавйца, да-и-се-не нагледаш; благодумна, 
насмешна, работна. МСб. X. Науч. отд. 
347; в сАщето и у Любен. Баба Ега. 75. 

Бла1 опрослйвеиъ, на, но (Охридъ), пр. 
Нроолавенъ, прочутъ съ добро. 

Тйбе спблай, Цару, на твбгего дара, 
На тф61а царшчина благопрославена. 
Шапкар. Сб. I. 125. 

Благословникъ (Варненско), с. ле. Коле- 

дарь. който п:<казва благословпит1Ь. Между 

коладницитЪ има избрани: стананикг 

благословникъ, котка и магаре. МСб 

VШ. 8. 
Благосовувамъ (Дебърско), гл. д. Благосла 

вямъ. Илпевъ, Сб. I. 135. 
Благочйпенъ, нна, нно, пр. Така се яъв1& 

ха нирнит1& ученици въ взаимно училище 

ПСп. 52. 689. 
Благощеиб, с. ср. ви. благов^щеп^. Тър 

ново, МСб. Х1У. 208, блхгуштине. 
Блажанка (с. Тръстеникъ — Свищов ко), с 

ж. Коледна благословия, МСб. ХУ. 13. 
Блааейчка (с. Радово — Трънско), с. ж 

Сладка ябълка: шекерка. 

Д^но ьйшньа и црбшньа 
И блажйчка 1абука, 
Тамо мои дворове! 

МСб. XXI. Трънско. 3. 

Блажъ, блаш, е. м. Болести ркгсгШз, рпеи- 

типга реНрпегшюта, б-Д' жъ дуиежъ. 

М(6. X Науч отд. 325; ХУ1— ХГП. 271. 

Ме, жйшкагет блахеви с^кок тю снд- 

гавп. Ичв. Слав. Сем. II, 292, 
Бли8(^снааъ (да блавпслмъ), гл. ср. Казвамъ 

н; к иу б.?и -^ му, 3'Виждамъ. Янкокъ Сб. 66 
Б азбскаие, с (р. отъ блаабсиалъ. 
Б.1аий, с ж. Б. удкав|;на. Стан(^ ми бла- 



Влан& 



2в 



Влюд'Ь 



шку ядохъ н%що, та мн е баанаво, блудка- 
во, првпада мв. — Кипрвкщица. 
Блаи4.— 2) Гнядъ, чимъ. МСб. X. 223.— 3) 

Чвтвъртптъ клсъ земя като керовчъ. МСб. 

ХУШ. 7 в 37. — 4) Буца, топка пръсть. 

МСб. XIV. 190. Ибде бланД, варови га 

МСб. ХП-ХУП. 146. 
Блаийца, ум. ж. отъ бланА. Намери га 

гу бравдйцу пот блаввцу. МСб. XVI — 

ХУН. 146. 
Бласкуиъ (с. Сарл^-Гьолъ — Варненско), с. 

м. Раст. Рл1е^шм Уи1^аге МШ.., само- 
дивски боси1акъ, лехусничава тр1Ьва. МСб. 

XXI. Лвашовъ. 23. 
Бластуика (с. Плевня — Драмско), с. ж. 

животинка баст^нка. МСб. УШ. 279. 
Блатни къ, с. м. Раст. Са11ка ра1из1гг5, 

блатниче, блатнякъ, желтурче. МСб. XIV*. 

Науч. отд. 7; Уекпог'. Мога Ви1^аг1са, 

Зирр1. I. 9. 
Бл'Ьд'6я, ешъ, — д'Бялъ, гл. ср. Ставамъ 

бл'1&дъ; бл1Ьдн'Ья. 

Фана Н§да да жжтбм, 
Да жжтбн?, да блвд^1'е. 

Шапк. Сб. У. 63. 

Бл']Ьдолйкъ, ка, ко; пр. Който има бл'Ьдо 
лице. 

С4ди Марко на ввоокьи чардак, 
Та вграе з бледолико ЬАне. 

Шапк. Сб, Ш. 214. 

Бл']&зпй, с. ж. Близня. ПСа. 16. 91. 

Бл'Ь11ува]1ъ, гл. д. и ср. Бълнувамъ, блъ- 
нувамъ, бладаиъ, бълдамъ, тлапанъ, тла- 
пуванъ, тлаия. 

Бл^ски, с. ж. мн. Укорително за очи: ми- 
гали, згркели. 

Бл^ск^нъ, с. м. Риба А1Ьигпи8 1исгс1и5, 
бЬлица, гкл*й, стрЪлица, стр'Ьлка. Общъ 
каталггь, 121 стр. 25 ср^днетъ. 

Бл']&хъ, бл']Ьх6свалъ, р. бляхъ, бляхбс- 
вахъ. 

Бл']^щукапичка (Радовишъ). с. ж. Живо- 
тинка 6аст;^нка. ИСп. 39. 397. 

Бл']^щ^нка (Станимака) с. м. Животинка 
баст^нка. МСб. X. 216. 

Близа (Трънско), пар Близо. 

1а првдб блйаа при тббе, 
Ти бега далбк од мбне. 

МСб. XXI. Тръноко. 22. 

Близнйще, с. ср. Близна, близница, стома- 
на, чидвкъ. 

Близни (Врачангко), с. ж. На илатъ м1^сто, 
д'Ъти има изиусната вищка къ основата; 
близна, бл'Ь<на, бр11зна, даруга, деруга, 
опадница. МС5 Х1У. 190. 

Блнсьаьичьа (Г.-Поройско), с. ж. Живо- 



тинка баст]^ика. В1^ст. „Новини*' Ш год. 
95 бр. 2 стр. 
Блйя, ешъ (Дупничко), гл. ср. Бликамъ, из- 
лизамъ. 

Из бчв ТВ сйлнв йокри йдатъ, 
Из уота ТВ силен пл^мик блйе. 

МСб. УШ. 67. 

Блув&йца(с Логоварди — Бятолско), с. ж. Раст. 
ЬоИит \еши1еп1ит. булавйца, бълавйца, 
бълвййца, блъвавица, блъввця, блювавица, 
нийвъцъ, пиявица, ниявецъ, пияница, пл'Ь- 
венъ, упоително жито. иСа. 61. 359 п 360. 

Блугъ (с. Пл11вня — Драмско), с. м. Бродъ 
на р*ка. МСб. УШ. 279. 

Дребно камини бро1 нбма, 
Сугарж 1агне ро1 нбма, 
Длбгата- пжтх ход нбна, 
Ширбко поле кра! нбма, 
Длибока хода блуг нбма, 
Високо дърво сьйк нбма, 
Халова крава грьйх нбма, 
Хубава мбна рбд нбна. 

МСб. УШ. 32. 

*Блудй-оту (с. Джевизлие — Варненско), Т. 
Раст. А1у5$иш са1усгпит, дива лекя, раз- 
валенка МСб. XXI. Явашовъ. 14. 

Блудецъ (Прил^аъ, Велесъ), с. м. Блюдецъ, 
коливо. МСб. XV. 180; XX. Ввлес. 8. 

Бл^^нда, с. ж. МЪхуръ, издуто отъ ухапано. 
Та бял да те ощйпне комйр па химаш 
бл^нда. МСб XX. Банат, българи. 1. 

Бл1ска (да бл-^сне), гл. безл. Пада, ударя 
мълния; бъска. 

Блъскавичка (Радовишъ), с. ж. Животинка 
бастунка. ПСп. 39. 397. 

Блъскалб, лй. (Търново), с. ср. Трудъ, ра- 
бота, занятие, блъскотй, бл1съкъ. С/киъ 
ся^с блхсвалбту си. ГулАми блхскалй си 
правьлхгп жинйти еж вилйгдьян. МСб. 
XIV. 208. 

Блъскотй (Търново), с. ж. мн. Блъскали, 
блъсъкъ. МСб. Х1У. 208, бллскутй. 

Блъсий-бувъ (Търново), вм. блъснй-г&« 
бъръ. 

Блъщукйвичка, с. ж. Животинка бастунка. 

Б.1Й>ваница, с. ж. 1) Блюване. 2) Веще- 
ството, което н']^кой е и;^блювалъ; блювочъ. 

Блй)децъ (Прил1>пъ), см. 1) Блюдо, пято, 
паницн, К'Л'Ьница, саханъ, талуръ, талурче, 
гаванва. 2) Внрено жито за поменъ, за све- 
ТОГО; блюдо, блудецъ, коливо, кутя, ченица. 
ПСп. 43. 149, 44. 301 и 47. 817. 

Блюдкокйиа (Щпиъ) с. ж. Блудкавина, 
блюдклвпнй. Бльутковйна юде. МСб. IX. 190. 

Блюдъ (Риенъ), с. м. Крлгла дъска за но- 
сене хл^Ьбъ на фурна; кр*гъ, тануръ, ясте- 



Вл^)я 



27 



Ъо1лтАевлжъ 



гачъ. Лбун бльут СО св/тулькьи ? Гат. — 
Небото и звЪздигЬ. МСб. УШ. 257. МСб. 
VII. Науч. отд. 456, бльут, бльудот, 
бльудо!. 

Бл^)Я, ешъ, гл. ср. Б^ювамъ. Вь нощно 
врЬме не било добро да блюе чо&Ькь 
прЬку прозорци. Шаив. Сб. II. 199. 

Бладоелбвецъ, с. м. Който б1ядослови, осо- 
бено ученвкъ въ взаимно училище. ПСп. 
52. 689. 

БлясБО жито, невързало добр'1^ зърно, та 
стои б^ло. с. Каратопракъ — Пловдивско. 

Бляхбсапъ, гл. свгр. отъ бляхбсвамъ. Да 
гайтаня. — еанъ, прич. стр. Гайтаненъ. 

Бляхбсвашъ и бляхбсувашъ (да блахб* 
саиъ), гл. д. Напра вямъ, извършвамъ, из- 
карвамъ н']^що докрай, дод'Ьто тр'Ьбва; гай- 
танявамъ, скръквамъ, свръшвамъ (Котелъ, 
Търново). 14, бльа&хбсхх гу и йс ду не1- 
ди. Д61 дм гу нлправь/п йс^ лту ти 
ни ше мбжиш д;^, гу бльххбся^ш ! МСб. 
ХУ. 181. 1й мегж рйбутл. ни бльххбса;- 
XX. МСб. Х1Г. 208. 

Бляхбсване и бляхбсуване, с. ср. отъ 
бляхбсвамъ. 

Бляхъ, хове, с. м. ЪЛхъ: 1) Жел']^зиа ско- 
ба, забита отдолу въ рлкава на ость, за 
да не се изяде тя отъ постоянното тръкане 
главината, о задвивката; енгечъ. МСб. 
УП. 224; X. 224; ХУШ. 122 и 123; 
ПСп. 65. 158. — 2} В1Ьдрица, заднивка, по- 
рия. Иреч. Княж. Вълг. II 187. — 3) Же- 
л1&зна, пиринчена плочица тока на поясъ, 
на коланъ. — Не знае ни бле, нищо не 
знае. Ни бльйх ни стррвл, нищо не стру- 
ва. МСб. ХУ. 181 

Бо, съкратено отъ Богъ; пу. Дал бо до- 
бр61 дал пу добро! 

*Боб4, с. м. Т. Баща, бачко, бобачко. ПСп. 
57. 585. 

Боб4чко, с. м. Баба. Наука, I. 280 и 368. 

*БоО&я, с. м. Т. Д'Ьдо. Ловчански помаци, 
ПСп. 57. 585. 

БббениБЪ, с. м. Бобова, фасулева шума. 
Той самъ държи воловетЪ, защото и- 
накъ ще го подиграшть, катю турштъ 
на воловетЪ да яд/^тъ кълуишки отъ 
ленъ или бобеникъ. М('б. УП. 49. 

Бобйне (Царибродско), с. ср. Р1.дка дребна 
сипаница, баба шарка. МСб. ХШ. 171. 

Бббнище (е. Конопчие — ЧирнансК'»), с. ср. 
Мгсто посЬнно съ бобъ (Угсга /ада). 
МСб. IX. 228. 

Боббвина (Врачанско), с. ж. Прлтъ на фа- 
сулъ за да се ьие на него; харайка, прит- 
ка, пардия. МСб. Х1У. 190. 



Бобой, с. м. Риба бабой. Вобо1, р(^ъ риба 
вь Дунава и блатата. МСб. X. 224. 

Ббболка (11рил'Ьпъ), с. ж. Плодъ отъ чер- 
ница; агодница, агудница, аля-дуду. бара- 
бонки, бобонки, бробонка, брубонка, бубон- 
ка, бърбонки, вацани, галашки, дудули, 
к&кили, нурви, муренки, мури, муцуни, 
скандали, съкшенци, църнички. ПСи. 47. 817. 

Ббболкйо (Прил^Ьпъ), с. м. Който брътви, 
говори несмислено; дъдорко, дърдорко, бъб- 
рица, бръбрица, гаталецъ, гатачъ, плям- 
пало, таралйкия, цапнло, цапакъ, църцало. 
От бобблвьо'ци ме гла'а бблит. ПСп. 
43. 149. 

БобблБНИца (ПрилЬпъ), с. ж. Дърво Могиз 
а1Ьа, агодница, ягоднипа, дудъ, муренка, 
църница, черница. ПСп. 47. 817; в. и ПСп. 
48. 991. 

Боболякъ, с. м Растения буболякъ. Вро- 
тивъ урама употрЪбявать за пи^не 
боболякъ и сини отвратъ (МегсиггаНз 
аппиа). Чепингко, МСб. XXI. Народна ме- 
дицина. 10. 

БоббнБИ червбни (с. Гебедже — Варненско), 
Раст. РкйаНз А1кекещг, горчдиви пипер- 
ки, добричъ, добриче, лазаркини, люскавиче, 
м-Ьхуниче, мЬхунка, мКхунче, мурдароти, 
назлово биле, пукалче, плюскавиче, църве- 
ница, червено биле. МСб. XXI. Явашовъ. 17. 

Воббтбцъ (Врачанско), с. м. Между предния 
столъ и остьта на кола дърво, което е 
затвърдено за остьта съ клинове; между 
него и остьта се заглавя проц1^пътъ сь два 
клина и се провира разтоката, та се държи 
съ гредника, съ ср-Ьдняка; бабутецъ, оплЪнъ, 
бояджикъ, бубе. МСб. УП. 225; X. 224, 
Х1У. 190 и ХУШ. 122. 

Бббчоолу, с. об. Който много обича да яде 
бобъ (фасулъ). МСб. Х1У. 208, ббпчуолу. 

Богалйнъ (Самоковъ), с м. Добъръ, милос- 
тивъ, справедливъ, набоженъ чов']Бкъ. 

Бог4тенъ, тна, хно (Търново), пр. Богатъ, 
чорбаджия. Те бугатнити зжхмпб шмжт? 
— Зл^шт&ту... МСб. Х1У. 209. 

Богатия, с. ж. Богатство (?). 

Ке ти кла'амъ три млади бербери, 
Ке ти свчамъ коса до пояса; 
Ке ни по'итъ стока богатга! 

Милад. Сб. 284 стр. 181 п-Ьс. 

Богатясаяъ, гл. свър. отъ богатясвалъ. 

Да обогатея, да сн обогатя. 
Богатясвапъ и богатйсувамъ (да богати' 
самъ), гл. ср Ст«вамъ богатъ, Добивамъ 
ймотъ: богатЪя, богатя се, обиг^тявамъ се. 
МСб. IX. Наученъ отд. 27, богатьасал. 



Ббгне 



2в 



ЪозИл 



Ббгяе, Бм. Вбг» ин (Горно-ДжумаМско — 
Македон.). 

Туку се 1в двгб породило, 
Породило двтб прет нечбра, 
По вечбра детб продумйло, 
Продум&ло, ббгме, помамило. 

ПСп. 46. 469. 

Нико! нема, вогме, да се на!дв; 
Наело се турче сератличе. 

Прил^пъ, ПСп. 47, 814. 

Богоиблство (с. СуIодо^ъ — Софийско), с. 
ср. Молене Бога. ПСи. 51. 398, Ь%1%т. 

Дел се падна на свети 1ована: 
Падна му се кумствб, Согомблство. 

МСб. II. 27. 

Богбровъ, ва, во, Vр. (Дебърско). ? С/^нце, 
бЛнце, богороо [ййг^^ камо гййг^? — Го 
зеде Мира. Шапк. Сб. II. 38. 

Богорбдиче (Търновско), с. ср. Раст. бого- 
рбдоченъ буреиъ. МСб. ХУ. Науч. отд. 66, 
бугуроднчи} 8. н МСб. XXI. Лкашовъ. 25. 

Богородичеиъ буренъ (Търновско), с. м. 
Раст. Са/атШ/га Асгпоз В1к., богороди- 
чина тргва. богородиче. МСб. ХУ. Наученъ 
отд. 66, бугурбдички бурьхн. 

БогорОднчииа тр']&на. Раст. богорбдиченъ 
б^ренъ. МСб. ХУ. Науч. отд. 66, бугуро- 
дичина трь;ква. 

Богорбдичииа турта (Берковско), в. бого- 
рбдиченъ хл*6ъ, бигородникъ. Другата 
шурта, що я опичать, казватъ я бого- 
рсдична турта; м-Ьси я момиче бащино 
и майчино, що не е на мащеха. МСб. 
XXI Народна медицина. 36. 

Богородична пита. Богороднпкъ, богороди- 
чина турта, богородичеиъ 1лЬбъ. МСб. X. 
224 Щомг се роди., ок^пе и настани 
д%тето, както и маьката, замЪсва се 
малка богородична питка, опича се вь 
огъня. МСб. XXI. Народна медицина. 31. 

Бого}|бдичаа ту^йк, 1) Раст. Сеггп{ке мг- 
пог, млЬчна тр-Ьва. Търновско, МСб ХУ. 
Наученъ отд. .56, бугуродичнх трьльв^, в. 
и проклятйьа. 2) Раст. Нуреггсиш рег 
/огаШт^ дзунйкя, жлътъ катрионъ, жълта 
горчица, звъника, звъниче, калъчево, ка- 
лъчъ-оту. кантарионъ, кесикь-оту, къргки 
чай, мераклпва трЪва, пелешчици, порЪзни- 
че, пср'Ьзнато, посечена тр1>ва, посЬчено 
биле, посЬкана тр'Ьва. сЬчено биле, сар^ь- 
сейменъ, шунлекъ. МСб. XXI. Як^-шовъ. 35. 
— Богородична тревя, мири^ли-о г^нЪ- 
тье. кото расше по лива(1итЬ Народ- 
ното /ов^^ ие му оана М)Шбна сила, а 
осопсно за трус^пит^ Ж(ни: трудната 



мепа, аа да роди леко^ трЬбва да се 
кади с% богородична тр-вва или да пи^ 
водата, вь която е потопена тая трЬ- 
ва. Бере се на Еньовдень. МСб. X. 224. 

Богорбдич11И1СЪ (Самок^въ), с. м. Богород- 
ннкъ. Шапкар. Сб. II. 18. 

Богорбднчни свЬщи (с. Бистрица — Со 
фпйско), с. ж. мн. Раст. СепНшга аи1е- 
р1а(1еа, св-Ьщица, тинтява. МСб. XXI. Ява- 
шовъ. 1 6. 

Богородично биле (с. Германъ— Софийско), 
с. ср. Раст. А]и^а Ьахтапш В1к., ка- 
диризица, ир^сЬчена тр^ва, срГ,щиче, ср1^щ• 
ниче, юдничава трЪва. МСб. XXI. Ява- 
шовъ 27. 

Богорбдникъ (Горно-Ор*1овско, Самоковъ), 
с. м. Пита и гощавка у родилка веднага 
слЬдъ добиване дЪтето; богородиченъ хл-Ьбъ, 
богородична пита, богороди чникь. СлЬдъ 
раждането прави се у/ощение на же- 
ненитЪ ^нени — роднини, сьсЬди и близ- 
ки, коетгю наричать богородичникъ г1ли 
пита. МСб. XXI. Народна медицина 66. 

Богролйца (с. ПлЬвня — Драмско), с. ж. в«. 
богорбдица. МСб. УШ. 279. бугродйца. 

Ббгъ да прости (Врачанско). Гощавка, що 
става, кога умре нЪкой. Одихте ли у 
Радини на б6г-да-прости, умрело й 
едно дете. МСб. Х1У. 190. 

Ббдиняпъ (ПрилЪпъ, Дебърско), гл. ср. Ти- 
чамъ, търча, нриикамъ, б^гамъ. Кобилата 
па бодиняла силно, ама не могла да 
го фтйсат. МСб. XI. 151; ХГ. 116. Го 
ббдина кбнют секог ден, припуска го. 
И:<в. Слав. Сем. II. 292. 

Бодиняница (Прил'Ьаъ), нар. Тичешкомъ, 
тьрчешкомъ. ПСа. 43. 149. Утрото рано 
го спрема петла коньа, му се вжрли 
на рймена и бтмрча се бодияьйница 
пд поле, за да и бара. МСб. IX. 184; 
XVI— ХГП. 253. 

Бодлйнка (с. Сорокиново — Воденско), с. ж. 
раст. бабар^^тка. ПСп. 61. 345. 

Бодливо тр1,ие. Раст, Опорог(1оп асагикг- 
ит, магарешки бодилъ, магарешко тръне, 
магарешки трънь. 

Ббдникъ (Дебърско), с. м. Бъдникъ. Утре 
вечер бодникъ вечеръ. Трудъ, II год. 853 
стр. 

Бож4 пайка. Трети февруари, оразватъ го 
въ АхА-Челебийгко ^лъвит�� булки, за да 
станатъ трудни прЪзъ годината. МСб. ХШ. 22. 

Божа църква (Хасково). Служба, ядене и 
пиене ъ* нъкой свьт<цъ, или за унр1^лъ; 
божие име. 



Вож^венъ 



29 



Ббзище 



Божбвенъ, вна, вяо, пр. като с. ср. Бо- 

жистввно. 

Тамо е, Радке, световно, 
Световно, Радке, божевно 

Ббзкевъ. ва, во, пр. Божи. Бпжево око и 
божйо око сл ьнцнто. Тако ми ово божьо 
око, кажувамь ти прЬдг божьево око! 
Трудъ. I год. 909 стт, 2 6*л1Ьж. 

Бояс^ йпе (Ац.-Чел'бийсЕо: божб 1уме), 
иети февруари, праявать го м^ж^тницл, яа 
да не имъ мратъ м.&жнтЬ. МСб. ХШ. 22. 

Божестбвенъ, вна, вно (Габр во), пр. На- 
божняъ. Бгьл млбгу бужхстовьхн и млд- 
гу гу билд страх уд гръах. МСб. XII. 177. 

Бож(^ШК1Г, шва, шво, п}). и нар. отъ б6- 
жевъ. Пропешк >. 

Обл-Ьчи др-бхи божитки, 
Подъ др^&xи сабья пр-бпаса. 

Трудъ, I год. 613 стр. 

Божигг>6бски, сЕа^ ско, пр. вн. Боже- 

Г||6Г>СКИ, 

Ббжив ипе. ПразниЕъ боже ние. Вь н1;кои 
Невр< коагЕи села на Петровъ день и Илинъ- 
день при църквит* става съборъ (панаиръ), 
на Еойто църквата или н1&еои богати ко- 
лятъ жертва волъ или Ерава и раздавнтъ 
на всинца; тоя празнвЕЪ наричатъ ббжне 
име; божа цървва, сборъ, света, светител- 
СЕи день, служба, споредници, червуване, 
чинъ. Тогазь отъ църквата., или отъ 
тю богатитЪ нЪкои закалватъ крава., 
мли воль и раздаватъ на всЪкиго оть 
жертвата. Туй се казва божие име. 
На Илинг-денъ е панаирътъ на църк- 
вата въ Кърчово; и тамъ става божие 
нме. Всякой трЪба да си вземе по 
малко отъ църковното тмле. или крава. 
ПСп. 37. 90; в. и Трудъ II год. стр. 754, 
755 и 756. 

Божйвйовъ, ва, во, пр. отъ боживь. Бо- 
жввни, божичевъ. 

Да служите малй Бога, 

Мала Бога божикъова. 

Шапк. Сб. I. 82 
Ббживни, на, но, пр. отъ ббживь. Ко- 
леденъ, божиЕЙовъ. Тйш шчо ймаат 
йманье, — бфци, кбзи и др. — на 66- 
хнкьни пдклади му та вжрзушт уста- 
та на вЛлкот, за да н4 им д(^ви имб- 
ньето МСб XI 85. Тая пара турятъ 
въ виненото гърне., дЬто стои прЬзъ 
тритЪ Божикьни дни. Шапк. Сб. II 175 
Сжщотпо правятъ и на „ббжикни тьд- 
клади**. МСб, ХП— ХГП. 28 „Ббжикни 
пдклади** еж на 14 ноември — Свети 
Филипг. Тамжв 37. 



Божик^реки, ска, око, пр вм божич^р- 
ски. За това се зовлтъ божнкярски 
пе1ни. Илиевъ Сб I 116 

Ббжннка (Лерингко и Костур''ко). с ж. 
Раст. ббжюръ въ 2-то знамен ПСа 61. 
349 

Божи рогъ (с Витолища — Прил^пРЕо), с. 
м. Божи лАЕЪ, джга. ПСп. 47. 812, 
ббжи-рокъ. 

Ббжице. Казва се отъ умиление и на мол- 
ба, намЬсто Ббже. Божичко, Боженце. 

Извикна се Вид^: 
1ужйцв, Ббжице, 
Левчбто ми нема, 
Левчб от главата! 

ПСп. 17. 320. 

Божичбвъ, ва, во, пр. отъ божачъ. Ко- 

леденъ. 

Лежала е свбте пбсти, 
Свбтв пбсти божичеве, 
Божичбве и велйке, 
Петрбветв половина. 

МСб. XXI. Трънско. 13. 

Божогрббче Гс Борисово — Рнзградско). с ср. 
Раст. Са1ашгп1ка о]^гсгпа1г5 Моепск., бо- 
гор(Диче МСб XXI Явагаовъ 25. 

Бож^да (Кукушт ), с ж. Божа, госпожа, гос- 
подарка, или пъкъ: им. соб. женско. 

Бз имам жбна кралица, 
Бм имам сина юнака, 
Ем имам шчбрка Султана, 
Бм имам сн;&ха Бож^да. 

Шапк. Сб. I. 103. 

Божуровъ, ва. во, пр. отъ бож^ръ. 

Пофали се гора божурова: 
А шо имам гблема мерйзба. 
От мерйзба пиле не пролета, 
А пак камо човек да помине. 

Шапк. Сб. I. 148. 

*Бозалжвъ, с м Т. Една лоша тр^ва, 
която добитъкътъ яде отъ нЪмай клд'Ь ; 
бузалакъ. 

Кожата ще ти одера, 

Съ тригодишенъ боаалмкь, 

Ще да я натъпча. 

Блъг. Книж. I. 221. 

Ббзей (Велесъ), с. м. Раст. бл^ъ. ПСп. 

61. 353 
Ббзелъ (Щипъ), с. м. Раст. б*зъ. ПСи. 

61. 353. 
Ббзище, с. ср. Бозовица. 

Сй-те юнаци — туфед&я, 
Мб1е-то йро — ббаишче, 

Шапк. Сб. Ц. 115. 



Вовъ 



80 



Бор&вялва 



Бозъ, ббзове (Добруджа), с м. Камениста 

рътлини обржми лъ тр1;вя и дпебенъ хра- 

стадакъ; Еяйрякъ МСб. XXI Д'Ьаъ првродо- 

ученъ, Б Дчвпдовъ. 7. 
Ббзълъ (Кукушъ), с. м. Раст. блзъ. ПСп. 

61 З')3 
Ббйко ( Крикор'Ъчна Пааанкя), с м Войнпкъ. 

Два се бг)1кя за девдгка бйгат. МСб. 

IX 72 
Бойпузъ (Щяпъ\ с м Една отъ странитЬ 

на кокчлче агавкь; «'Ьбарь. МСб ХУ 161. 
Бойбенмь, гл. с*пр отъ боббспаяъ. Да 

бойдиша. — санъ, прич. стр. Бойдисанъ. 

Чвпшно. 

С канбоаннте рачбцв, 
С б<н^саните кбдрвци. 

МСб. XII. 27. 

Бойбсвахъ (да бойбсамъ), гл д 1) Вой- 
дисваиъ, вапсваиъ 2) Иявръшвамъ скад- 
барски обячай бойосвяне. Вь срЬдата по- 
кан^ти моминитЪ бли^нни роднини 
дотожд <тг у дома й, та я бойосяатъ, 
п1)Ящи пЬсни Сл1}дь нея се бойосватъг^ 
млпдитЪ роднинки жени а момитЪ 
само вЬждитЬ си пишать. Охрпдъ, Стру- 
га, Шапк. Сб. II. 58. 

Бойбсване, с. ср. отъ бойбсвапъ. Свадбар- 
ски обичай, иявръшванъ въ ср'Ьда пр1;дъ 
свадбата въ Охрпдъ, Струга, Кукушъ и дру- 
гаде въ кхщата на момата, д^то най-стара- 
та жена разд1^ля съ гвозд'Ьй и съ чиста на- 
ра Еосата на момата, а на лицето й Елава 
б']^а книга, за да й бпд'к1о лицето Ь'кло 
како книга и чисто, кога стане трудна. 
Шапк. Сб. II 58. 

Бойца, ум. ж. отъ бой. 

Ббйшица (Охридъ), с. ж. Сестра на мджъ, 
м&жева сестра; зълва, калинка, л']&лка, сес- 
трица; такожде и етърва. ��апкар. II. 83, 
б*л*ж. 2; в. и МСб. IX. Науч. отд 55. 

*Ббвмаджа (Велесъ), с. ж. Т. Скрофулозна 
болесть: бокмйджата да те фйне! Клет 
МСб. XIV. 160 в XX. Велес 8. 

Бокчййва (Чирпанъ), с ж. Птица Сога- 
сгаз ^агги1а, граговецъ, зарзаванка, зв'Ьз- 
довранка, кокаръ гарга, модра чавка, пез- 
дрованка, синековица, синя гарга, синявица, 
сивячка, смръдовравка. ПСп 39. 890. 

Бокъ (Ново Село — Видинско), с м. Врана 
на бъчва. МСб ХУШ. Науч. отд 501. 

Бблва (Прил-Ьпъ), с. ж. Бълха. 

Б6л']^цъ (Дорянъ), иа^?. Бол'Ь. 

Една м&йка йман, 
Вбаец да а нбмам 
Пб арно мв било! 

Шапк. У1. 343. 



Болъщина, с ж. 1) Болесть, болка, болеж- 
ка. бол»'Жъ, бол1^щнина. 2) Реднвчина, епи- 
демия. Пошло болешчйна и чю хората 
и тю стоката. МСб. X. 226. Ако има 
епидемия (болешчйна) по селото, вемер- 
но врЬме с€ ока^ват% нищелкитЬ на 
вратата. МСб. ХУШ 103. В. и МСб. VII. 
Науч. отд. 456, болбшчяна. 

Бблиочъ, см. 1) Болести орМаЬта, 
соп]11с{ш{г8 по очит*; очеболъ МСб X. 
Нчуч отд. 326;ХУ1— ХУН 271.— 2)Ряст. 
ам^мила. ПСп. 61. 347, Леринско: бблиоч, 
бблиочв. 

Бблката (Велесъ), с. об. Горкана, сирота, 
тлжникътъ, завялията I Тетка ти, ббл« 
ката, и гумреле пбт д^а/ МСб. УП 
Науч отд. 456 

•Боляаджа (Кукушъ), с. ж. Т. Болесть 
бронхитъ, задухъ у малки д^ца. МСб. X. 
Науч. отд. 343. 

Болния, ешъ, — н^лъ, гл. ср. Бол%я, бол%- 
дувамъ. 

Разбол'Ь ся Сто1йнъ, дббъръ юнйкъ 
На планинж на аглвковвнх, 
Че 1€ болнЬль, че 1е леж-Ьлъ, 
Тъкмо ми дбввтъ годйнв. 

Безоон. П'Ъснв. 122. 

Болн']^яне, с. ср. отъ болн^^я. Бол']^дуване. 
Болничарь (Св Гора), с. м. Монахъ, който 

нагледва болнит1& въ монастиръ и ги ц1&ри, 

ако има н1^какви познания изъ л']^карското 

изкуство. ПСп. 64, 538. 
Болняйвъ и болнйвъ, ва, во (Трънско), 

пр. Болнавъ. 

Првдйдзе се мома болньайва., 
Па! говбри моми болнъайва. 

МСб. XXI. Тръноко. 49. 

Бблсна, ешъ (Прил'1пъ), гл. ср. Да блъсна, 
да блесна, да св'Ьтна. На чйсот б^ше 
седнало како нЪкое сднце утрено, ко- 
га да бдлснн во уобчкьит^ очи и да не 
може в6 него да се бпулит. МСб. УШ. 
181. 

Бблчавъ, ва, во, пр. Що има болки. Има 
еднб бблчаво &Ьте. 

Болй)Стница, с. ж. Болесть ЗШпаШе въ 
устата; мАчетина. МСб. X. Науч. отд 326, 
больустниця; XVI— Х\11. 272 

Бол йрица, с ж. Белярка, боляркина. Шапк. 
Сб. V. 14; ПСпБр. УП. 113. 

*Бон&ръ, с -к. Т. вм. бун&ръ. 

•Ббедрикъ (Кукушко), с. м. Буюндрукъ, 
яремъ. ВЬст. „Новини" Ш год. 88 бр. 
3 стр. 

Бор&валка (Ведесъ), с. ж. Год1^ма лъжица; 



Ббраваиъ 



31 



'Бот-^я 



бъркячка. повчрейка МСб. VII. Науч. отд. 
456. 

Ббравамъ (Веде^-ъ). гл. д. Бъркамъ, раз- 
бръквамъ. МОб. VII. Науч отд. 456. 

Борачка (Прил'Ьаъ), с ж. Борене, бореница. 
М(^б XV 114 

Борбапджбя, с. м Борецъ, б'рбецъ. Не 
калесвай сестрини ги синове, уи ей 
кайкаджйи и ей борбандхйн. ШапЕ Сб. 
У 31 

•Борджъ, с м Т Борчъ. ПСа. 44. 252. 

Боре (ДебърсК'0 Вь изречения: ме боре ш<», 
не боре ве. так > ми Бога П<^пБр XI 159. 
Сравви бара, която р'Ьчь М. Дриновъ съ- 
поставя съ сргб''вата бора, бе.^^ъ да при- 
веде изказаното отъ него .ча боре въ при- 
ведената книжка отъ ПспБр. 

Му гбворит млада Огнвница: 
Не боре те мои мили татко! 

ПСпБр. XI. 159. 

Борйковица, с. ж. Глба кучешка, яде се 
пържена 

Борнн^рски, ска, сво, пр отъ борнн&рь. 
Борйнарсвьи V(^8ар (Велесъ), д'Ьто «е про- 
дава борина. Збеснал де, да збеснегеш на 
борвнарсвьи пйзар. МСб. XIV. 165; МСб. 
XX. Велес 8. 

Ббрна и борнйца, с. ж. Борина. Сос бор- 
нвца си го трйжи. Дуаничко, МСб X. 
181. Трйжи си касмето сос борнйца. 
МСб. XI. 157. 

Агй ми б^ше на веаньчеавану, 
Леапа МарЙ1ка ббрна свеатваше, 
Изгуреа ббрна ду тьоанки поаротье, 
Запали хи са и дбсниеан ракаф. 

Родопит*, МСб. I. 28. 

БбровЕИ (Троянско — Тетевенско), с, ж. мн. 

Раст. Уассгпгит МугНИиз и неговиятъ 

пюдъ; черни боровинки, брусницн. МСб. 

Х1У. Науч. отд. 44. 
Борс^къ, с. ж. Животно Ме1е5 {ахиз Зскг., 

барсукъ. бурсукъ, язовецъ. МСб. VII, Науч. 

отд. 418; Иреч Княж. Бълг I. 49. 
Боръ, борови (Търново), с. м. Набрано м*- 

сто на др^Ьха; впрега, диша. Р^агль/кшж ш 

тижй уд бурувб. МСб. ХШ Науч. отд. 

468. Дл пристйлкят^ ти бурж ги сл 

утпрйл. МСб Х1У. 208. 
Боръ, с. м. като пр. неизм. Изборъ, от- 

боръ; избранъ, отбранъ, отборенъ. 

И темничари думаха: 
Хубаво, Мати, на овет-о 
Да си направишъ тхмница, 
Въ тхмница, Мати, да лежатъ 
Сички бора млади юнаци. 

Милад. Шони, 144. 



Сравни и Дювернуа боръ на 137 стр., 
д'Ьто това знан«^нование не е отд1^лено, ни 
показано. 
Ббрье, с съб. ср. отъ боръ. 

Израслу 16 пукрай мор'1^, 
Пукрай мор^ р-Ьдумъ борйЪ, 
Рйотъ юнаци, рйотъ д1^войки. 

Родоп. Старини кн. II. 47. 

Ббсакъ (Велрсъ), с. м Бозк^ Турятъ на 
вщхь майчиниит^ му босавъ малко въл- 
ничка разрЬдена. та прЬзг н''я да схва- 
не босякътъ. Л тхува за да бид^^ло дЬте- 
тю кротко како ягне. Шапк. ' б. II. 32. 
— Трл>дог^ маясгль. УзлЪзи навгнп 
като босаци, отъ които отл врЬме на 
вр-Ьме изтича кръвь. МСб* X. Науч. отд. 
340. 

Босилкбвина (Охридъ), с. ж. Миризма отъ 
босидекъ. 

Стб>ян ни юнак шеташе 
По тАю. гбра зелена. 
Нбшчо му гбра мйрисатъ, 
Мйрисат бо'-илькбйна 
Босилъкойна и темтибйна. 

Шапк. Сб. I. 40, п-Ьс. 24. 

Ббсилцп (Охридъ), с. м. мн. Босилеци. 

Во Ствланко'и двбро'и 
Двб-рекьи бистри тбчв'а, 
Рамни ббсильци вадв'а. 

ПСп. 31. 369. 

Босилярка (Охридъ) с. ж. Назъвание за 
Охридска мома, Охрицки момщ тйте бо* 
снльарвья. Шапк. Сб. У, 262. 

Босокрйкъ, ва, во, пр. Съ боси крака; бо- 
соногъ. 1унйци — босок]^&ц'1 1 казва се за 
присм1&хъ. Съобщи1Ъ Д-ръ Гребенаровъ отъ 
Бйостендидъ. 

Босонбгь, га, го, пр. 1) Съ боси ноги ; 
босокракъ. 2) За животно: още нековано. 

Не сбди, не плйчи, 
На изведи кбня дбреота, 
Па иди у град София, 
Та ми купи коня босонбг. 

Софийско, ПСп. 1. 164. 

Ббта, с. ж. Дървенъ с^дъ като бъкълъ, че- 
твъртитъ, за държане въ него угуртъ; бур- 
дакъ, бурденякъ, угуртникъ. Киселото 
млЪко наливатъ вь особень сжд», наре- 
чени бота или бурдйкь. МСб. X. 225 и 
ХУШ. 58 и 168. 

Бот'Кя, ешъ (Прид^^пъ), гл. ср. Вир1&я. Ако 
не беше го предал Крапуг Чакрет^, 
многу године кье ботееше Д^име тю но- 
тите села и мтюгу клрволочници кье 



♦БотурАчъ 



32 



Брапйцкн 



астребпие. МСб XII 83, Грйон б5те1ет, 1 

дгка го в&дьиме. Изв. Слав. Сей. II. 293. ! 
•БотурДчъ, с. м. Конскч болесть отичане. 

в. 'оутург. МСб. Х1У 190. ; 

Ббтурршки (Врачанско, ппр Намръщено 1 

накриво, страшно, кргвнишки. неприятел- 1 

ски Какво ма гл/,даш Лотурешкн, сбка \ 

(като че ^м) че ти сжж изел мило 

М«б XIV 190 
Ббтуръ, см 1) Дънеръ, кптюкъ. МСб 

XIV 190 — 2) Д инята часть на житнигЬ 

растения МСб. ХУ 138. Софий.-ко 
•Бо1\^р|., с. ж Конска болесть бутуръ 
Ботурясаяъ, гл свир отъ ботурясвачъ. Да 

б^■ьсна, да тикна, да хласна, да ритна — 

сапъ, щтч стр. Б^ъснатъ, бутурясанъ, 

тикнатъ. хляснатъ. рптнатъ 
Ботуряснаяъ и ботурясувамъ (да боту- 

рясниъ), гл д Бдъскамъ. бутурясвамъ. 

x^а<камъ тикамъ ритамъ Куту ?о б«ту- 

рьасях, та япорб. в земьата. Врачннско, 

МСб XI \Л 190. 
Ботурясване и ботурясуване, с. ср. отъ 

богурясвамь. 
Ббцаяъ (да боцна, ббцнувамъ), ?л. д. Боц- | 

камъ, бод^, бидкаиъ | 

Ббцки, с. ИС ми Бохки. — Крави боцвв, ' 

раст бардунь. МСб. XXI. Явашовъ. 4. 

БбЦКОИГЪ (11рИ1'Ь11Ъ), ? 

Мбнче стйро 16 хйро, 
Р4ка имат как джрво, 
Б§ла брада боцкоит. 

Шапк. Сб. II. 120 и У, 232. 

Бодъ! междом Казва се на д'Ьте, кога си 

боцватъ съ него пръстето. 
Ббча, ишъ, — чнлъ, гл д. Бацамъ, цалу- 

ванъ, здраввамъ — Чепинско. 

Па 1к фати за р.^^ката, 
Па Бк бочи пу бузите. 

МСб. УП. 62. 

Ббчене, с. ср. отъ ббча. Бацане, ца1ув,ане. 
Бошнйнки (й:)воре — Пдовдивско), с. ж. 

мн. Единъ видъ ябълки, доста едри, ала 

бухави, каба. 
Бояиецъ (Преславско), с м. Обикновено 

дълго хоро, а не сключено на колело. МСб. 

Х1Ь 14. 
Браббй, с. м. Раст. и олодъ барабой, бърбой. 
Брйвешки, шва, шко, пр. отъ бр4ва, до- 

битъкь. 
БравушАрецъ, рци, и 
Бравуш^рцнкъ, с. м. Овчарь, който пасе 

овце иодойнпип, на копто агнетата ок и:'.кла- 

ии. МСб. X. 262, браушАрец и браушарнвк. 
БравЪ) с. м. 1) Брава. 2) Овенъ, кочь, кйо 



гемъ. Прил1;иъ и Велесъ, ПСп 39. 398 и 
МСб. XX. Вел. 8. 
Брагяса.11Ъ, гл свгр отъ браг|{ска»ъ. 
Брагясиаяь и бршясуваяъ (да брагй* 
сямъ), гя СО. Брадясваиъ. Врачанско, 
МСб. Х1\^. 190. 
БрмдАкично цк-Ьте. Раст. СкеШопгит 
та]г1з, жълтеница, жълтеничава тр1;ва, жъл 
тениче. жьлтеничевъ буренъ, з<1ийск1» мл^Ь- 
ко. кукувиче мл1^ко. лпш-на тр^Ьна, лншей- 
че. русенъ, циркоф|й. МСб. XXI. Ивашовь. 14. 
Брад»*!!^, с. ср. отъ брадА, пущине бради. 
Брйдесть, ста, сто, пр. Брндатъ. Шаик. 

Сб. VI. 446. 
Брз^дпиа, с ж Брада. Цйц., кпзице на 
плйнина., п.^р(^пи марту на брадина ! 
Ш.нк. Сб. II. 39. 
Брадииче, с ср Подбрадниче. 
Баба детенце да види, 
Харизми да му харвже. 
Позлатеното бръдниче, 
Брьдниче и подбръдниче. 

Трудъ. I год. 612 стр. 

Брадя, яшъ, — дйлъ (с. Новоселъ — Пловдив- 
ско), гл. ср Пущамъ брада, коренъ; калва 
се за иосаднъ фасулъ, кога едно .зърно 
братпми. 

Бридясаяъ, гл. свър. отъ брадясваяъ. 

Брадясваяъ п брадясувамъ (да брадй- 
саиъ), гл. ср. Пущамъ, оставямъ гол1^ма 
брада; обрасвамъ въ брада; брагясвамъ. МСб. 
IX. Науч. отд. 27. 

Брадйсване и брадйсуване, с. ср. отъ 
брадясваяъ. 

Брййо, зв. пад. вм. 6р4тЕО. Безсон. №сии. 
100. 

Брйкяа (Родопит1^), с. ж. Брактисала овца. 
МСб. XIX. Матер. ГрЪднородоп. овчар. 26, 

Брактисала овца (с. Климентиново — Плов- 
дивско), изплавила се. 

Бранясваяъ (да бравасамъ), гл ср. вм. 
братйсваяъ. Братпмя. МСб. X. 225 и 
Х1У. 190. 

Брале, зв. пад вм. брАте, братк\ Што 
ми, брйле, на тьвньйн мерйшеш? МСб. 
XXI. Трънско. 32. 

Брандосапъ (Щицъ), гл. д свър. Въ клет- 
ва: брмдницата да го брандоса! МСб. 
VIII. 240. 

Браннци, с м. мн. ? 

Ферман ю доша.1 ют Станбол, 
Турците на во1на да идат, 
А пак блхгаре браници. 

МСб. ХУ1-ХУП. 139. 

Брапйцки, цва, цко, Щ). отъ бранйца. 

Домазлъшка, а не бранйцка вълна. 



Брйтанче 



33 



Бр^хаиъ 



Бр1^танче, ум. ср. отъ бр&танецъ, Братенче. 
Братбне, с, ср. отъ бретя. 
Брйтенче, ум. ср. отъ 6р4танецъ. Бра- 
танче, братовчедъ. 

Тате и чичо два брата, 
Мама и стрина етърви, 
А ние две брйтвнчвта. 

ПСп. 9. 88, Зайчаръ. 

Братишпца) с ж. Калинка на свадба; по- 
братимица. Въ Охридъ малийтъ братимъ 
може да бл^де и ергенъ, нъ въ всЪки 
случай, длъженъ е да има и братиница, 
кЬкоя ближна своя роднина. Шапнар. 
Сб. II. 70; ПСп. 51. 376. 

Братимокъ (Щипъ), с. м. Братимъ, побра- 
тимъ. МСб. IX. Науч. отд, 74. 

Брйтянски, ска, ско, пр. отъ братимъ. 
Побратимски. — ски, нар. Като братими ; 
побратимени. 

Тачат ли са кой 1е мало, 
Кой № мало по голямо, 
По бащинско, ио майчиско, 
По братилюко, по сестримско? 

Илиевъ, Сб. I. 171. 

Братлйга, с. ув. и ук. отъ братъ. Наука, 

Ш. 937. 
Братнйовъ, ва, во, пр. Братовъ. 

Изнела е братнъова му коня, 
И изнела братньово оружье, 
И изнела братнъова топузина. 

ПСп. 12. 110. 

Бр4токъ, ум. м. отъ братъ. Братецъ, 
братъкъ. 

Драгана никого нематъ, 
Еденъ си братокь Никола, 
Една си сна'а Митана. 

Милад. Сб. 473 стр. 638 п-Ьс. 

Братъиче, с. ср. Братовче, браточедъ. 

Узвикна се Роса мома: 
Бре брго те девет брата, 
Оште девет братммчиня, 
Ухванете младо дяче. 

Кратовско, ПСпБр. XI. 173. 

Брйтя, ишъ, — тйлъ, гл. д. Казваиъ нико- 
му брате, зимамъ чуждъ за братъ; в. пЬс. 
при бащ4, йшъ. 

Брачедъ (^Р^Ьсенъ), с. м. вм. браточедъ. 
Шапк. Сб. VI. 458. 

Брашленъ (с. Литаково — Орханийско), с. 
м. Раст. бръшлянъ. Шапк. Сб. VI. 459. 

Брашнбне, с. ср. отъ брашнени се. 

Брашнеиикъ (Охридъ). с. м. Хамбаръ за 
брашно. МСб. ХУ. 65! 

Брашнбнва, с. ж. 1) На лубъ на воденица 
отворъ между мустакитЬ, прЬзъ който браш- 



ното пада въ МАчника. МСб. X, 226. — 
2) Ковчегътъ, въ който пада умляното 
брашно; МАЧникъ, мучнякъ. МСб. ХУШ, 180. 

Брашн^нъ бр^лбаръ. Нас^^к. ТепеЬгго 
шоШог, хлебарка. ПСп. 59. 767. 

Брашненя се, ишъ се, — нйлъ се, гл. об. 
Лупи ми се, б'1^и ми се, пада ми кожата 
на луспи отъ н'Ькаква болесть. Отъ сипа- 
ницата не може да се прЬдпази: — 
ъцрмъ не е лежалъ и щомъ е лежалъ, 
но не се е брашненнлъ. МСб. XXI. На- 
родна медицина. 51. 

Бр4шници (Самоковско), с. ж. жн. Расте- 
ние и плодъ боровинки (?). Иреч. Княж. 
Бълг. II. 654. 

Бреберъ, с. м. 1 в. б^^ъ бреберъ. 

Бревапъ (Мияци — Дебърско), гл. ср. Ки- 
хамъ. Изв. Слав Семин. II. 293. 

Бр'ккинй,, с. ж. Бр'Ьговито мЬсто. Разнке 
се како магла по рлтинй и брехинй. 
Любен. Самовили. 12. Той да се носи, 
пюдноси, катю риба въ глжбината., ка- 
тю ленъ-атъ въ брежена*та. Априювъ, 
Р^ькописенъ сборникъ, 34. 

Бр']^йще, ув. ср. отъ бр']Ьгъ. Излезли 
еж низ гори, низ брежйшта, низ скали, 
низ сложишта, низ долйшта, низ ру- 
дини, низ плйнини. МСб. ХУ1 — ХУН. 264. 

Бр'Ьжл^, с. ср. Издигнато и1^сто у хижа 
^земъ, д'Ьто стоятъ ковчезит1^ и слагатъ за- 
вивкитЬ и поетилкит*. МСб. ХТШ. 9. 

Бр']&зн^цъ, с. м. Натрупана пръсть отъ 
окопъ, слогъ около селско дворище; гредъ 
Окопът,ъ е дълбока бразда съ повисокь 
гредъ и>ли брЪзнецъ. МСб. ХУШ. 6. 

*Бр6нда, с. об. Алб. Така тракийци нари- 
чатъ ония македонци изъ западна Македо- 
ния, които идатъ по т'1^хъ като зидари, 
фурнаджии, бузаджии и др. и се М2ьчатъ да 
говорятъ по арнаутски. Иреч. Княж. Бълг. 

I. 68. 

Бр^ндамъ (Мияци — Дебърско), гл. ср. За 
д']&ца: плача, бренцамъ. Изв. Слав. Семин. 

II. 293. 

Бр^ндзалъ (Търново), с. м. Дрипа, дрипелъ, 
варцалъ. МСб. Х1У. 208, бр^ндзхл. 

Бреневбци, с м. мн. Беневреци, бревенеци, 
бръиевеци, бънъвреци. МСб. X. 226. 

Бренцамъ, гл. ср. Плача низко; брен- 
дамъ, скимтя, хл1&нча, в. брбцашъ. Игиел 
си нйг одзйт и бренцйл. Софийско, МСб. 
X. 143. 

Бр^нцане, с. ср. отъ бренцамъ. 

Бр']Ьсталйвъ, с. м. съб. Бр1^това гора. 

Брбхамъ, гл. ср. Пъшкамъ. Дл бреа како 
бгшол па угорнина. Щипъ, МСб. УШ 242. 



Бр^хапе 



84 



Брождйлва 



Бр(^хане, с. ср. отг бр^хаиъ. Пъшкане. 
Бр^хкнмъ (да брбхна), гл. ср. Прихванъ. 

Врехн]^ та са засмьй. 
Бр^хна, ешъ, - нАлъ, гл. ед-кр. отъ брбх- 

ваяъ. Да првхна. 
Бр^ца.10 (Враяанско. Видинско), с. об. и ср. 

1) Кийто бр^-ца като биволъ. МСб. Х1У. 
190.— 2) Дългата свирка на гайда; ручило, 
ручало, бручплка, бучало, пърдяло. 1 мпан 
без брецнло. Слявейк. Притчи. II. 183. — 
Въз т^^пйн бр<^цяло, равносилно съ : гге- 
тгюто колело на кола. МСб. X. 226 

Бр^цаяъ (да брбцна), гл. ср. 1) За биволъ: 
рева, рикамъ. МСб. X. 226 и Х1У. 190. 

Пуотйл е бразди ширбка, 
Покара друга дълббка 
И бйволе са запрбле, 
И вов юрбма брецнйле, 
Врецн(1ле, та па лвгнйле. 

МСб. VIII. 90, Орхание. 

2) Споредъ К. А. Шанкаровъ въ Прил^пъ: 
ирЬяждамъ, пр-Ьпивамъ. ПСп. 44. 301. — 

3) Сиоредъ А. П. Стоиловъ въ ПрилЬнъ : 
ходя. вървя, отиваиъ безцелно; бруса мъ. 

4) С*що: говоря никому неприлични думи; 
брусамъ. брухамъ, цапанъ. ПСо. 43. 149; 
в. и ПСп. 47. 817, дЪто Стоиловъ набл1Ьга 
пакъ на своето. 5) Изотдалечъ въргамъ, 
подм'Ьтамъ думи; задЪвамъ, закачамъ съ ду- 
ми. Го брецнаф. ^е ме бр^цаг (11рвл'1^пъ). 
6) Въ Велесъ: мъмра, натякванъ, пъканъ, 
укорявамъ. МСб. XX. Ввлес. 8. 

Брбцане, с. ср. отъ бр^цамъ. 

Бр^цна, ешъ, — иалъ, гл. ед кр. отъ брб- 

цамъ. 
Бр'Ьшко, с. м. Назъвание на биволъ съ ЬЪю 

на челото. 

Испрегналъ е брешка биволъ, 
Та си прегналъ Маргиня макя, 
Да си оре чърна нива. 

МСб. ХУШ. 145. 

Бр^шпялъ (Търново), с. м. Растение бреш- 
лянъ, бръшлянъ, брашленъ. МСб. XIV. 208. 
6р6шиь2л. 

Брйдамъ, гл. д. Разплитамъ чорапъ или 
друго н*що. — лъ се, гл. вгзвр. и стр. 
Разплитамъ се. — данъ, прич. стр. Раз- 
плетенъ. Разглезил са /е, куту брйдан 
чорап. МСб. X. 226 и Х1Г. 190. 

Брйдане, с. ср. отъ брйдаяъ. Разплитане. 

Брйлия, с. ж. РЪзънъ лукъ, кромидъ. Пое- 
лЪ се нарЬже червенъ лукъ на брнлнн, 
запържи се вг дървено масло. МСб. 
ХУШ. 74. 

Брйлва (Търново), с. ж. Примка, кличъ. 



1иапх.рв6,т си брнмкхтх «ж чурйплх^ 
изчугнахъ кличъ. МСо. XIV. 208. 

БрнсАлка, с. ж. 1) Изтривалка, отривалка, 
бръсллка, бришка, тр'Ьбка, отрЪбка, пачавра. 
2) РидопитЬ: нардчникъ, ирЪ:{рлчникъ, про- 
сопъ. обрусъ, убрусъ риза, пешкиръ. МСб, 
XXI. Родопска свадба. 9. 

Брйгваяъ и брйсиувахъ (да брйсна), гл. 
ср. Блйквамъ, хлуйкамъ, руккамъ, потичамъ 
изведнажъ и много. МСб. IX. Науч. отд. 436. 

1унйк брйсна е^сни коарвеа, 
Мумй брйсна бистри соалаи. 

Родопит*. МСб. VII 35. 

Брйсваие и брйснуване, с, ср.очъ брйс- 

ваиъ. 
Брйсиа, ешъ, — налъ, гл. свгр. отъ брйс- 

напъ. 
Брпхамъ (да брйхна, брйхнуваиъ), гл. ср. 

1) Кихамъ, чихамъ, прихкамъ. Трудь, II. 

577. — 2) Грухамъ, капваиъ, падамъ отъ 

умора. Котелъ, МСб. ХУ. 181. 
Брйхане, с. ср. отъ брйхаяъ. 
Брйхиа, ешъ, — хналъ, гл. свър. и ед-кр. 

отъ брйхапъ. 1) Да кихна, да чихна. 2) 

Да грухна, да капна. 
Брйхиуваиъ, гл. уч. отъ брйхна. 
БричобрАдъ, да, до, пр. Който е съ бри- 

чена брада. 

Мама ме е дала 
За старо, за харо, 
За едно бричобрадо. 

Шапк. Сб. П. 127 и VI. 421. 

Бричоглйвъ, ва, во, Съ бричена глава. Ед- 
н6 старо хйро, еднб бричоглаво. Любен. 
Самовили. 106. 

Брйшка (Прил1^пъ), с. ж. Брис^лка въ 1-то 
знамен. И<^п. 47. 817. 

Бробнячи, с. ж. мн. Жени магйосници. 
МомитЬ до пЬтли не пЪятъ, защото 
вгЬрватъ, че до това врЬме ходя ли бро- 
бнячи, които можели да имъ отне- 
матъ гласа. МСб. ХУ1— XVII. 47. 

Броббнка (Търново), с. ж. Плодътъ на 
черница, в. ббболва. МСб. XIV. 209, бру- 
ббикх,, 

Бродарйца (Дупничко), с. ж. Бродница 
Мзе ндгу познбвам, оти сам г6 гледа- 
рйца и бродарйца. МСб. X. 163. 

Бродило, с. ср. Бродъ на р1Ька, 

Седнале да си починат, 
Дордв си вода поопадне, 
Бродило да си нанерат. 
Водата да си преминат. 

МСб. XIII. 82. 

Брождйлка, с. ж. Бдна см1^сь, въ която 



Брбаеданъ 



35 



Бр1цнуважъ 



бояджип киснатъ махане, кога искатъ да го 

вапсатъ синйо. МСб. X. 226. 
Брбждянъ, на, но, пр. отъ брождъ. На- 

правенъ отъ брождъ: брождяна боя, чер- 

веножъдта, турунджпена. Трудъ, II. 193. 
Бр6йнО'Ле. Прпп^^въ въ дЪсни. 

Мбмв се люлят, брбйно ле! 
Мбмче го глбдат, бройно ле! 

Илиевъ, Сб. I. 282. 

Брбникъ, ници (Копривщица), с. м. Люде 
пр'Ьоб^Ьчени съ страшни дрехи, като тала- 
слми, ходятъ нощ1Ь да плашатъ. 

Брочъ и брошъ, с. м. Раст. брождъ. МСб. 
XXI. Народна медицина. 59 ; Иреч. Княж. 
Бъ1г. II. 95. 

Брбшчарка (Охридъ), г, ж. Нязъвание за 
Русенска мома. Ресенкьи мбми тик, се 
брбшчаркьи. Шапк. Сб. У. 262. 

Броянка (Щипъ), с. ж. Игра броене. МСб. 
ХГ. 159. 

БруббнБа, с. ж. Плодъ отъ черница, в. бб- 
болка. МСб. Х1У. 209. 

Брувтбне, с. ср. отъ брувтА. 

Брувтй (Търново), йшъ, — тнлъ, гл. д. За 
вЪтъръ : духамъ, бия въ н'Ьщо ; бруля. 
Устйвилл си детту дж гу бруфтй щ(1л 
ден вьйтжрж. МСб. Х1У. 209, бруфтьа^. 

Бр^лйо, с. м. Така въ Търново наричатъ 
Св. Иванъ Обс^ченб, С'Ькноглавъ, защото 
тоя день ходятъ да брулятъ ор^хит^Ь. Сви- 
ти 1ван бруллъу. — То1 пада мйг 
брулльу, не гледа никого, а брули, цана, 
кастри, кара наредъ. МСб. Х1Г. 209; ХУ1 
—ХУН. 23. 

Бр^лбулче (Сливенъ), с. ср. М'Ьхурче вода, 
що става, кога вали дъждъ; мехурче вода 
на водна повръхнина; булка. МСб. УШ. 279. 

Бр^самъ (ПрилЬпъ), гл. ср. и д. Брецамъ 
въ 3-то и 4то знам. ПСп. 43. 149. 

Брусане, с ср. отъ бр^салъ. 

Брусйрница, с. ж. Дървенъ клъаъ съ вода, 
въ който косачъ носи бруса си за да е мо- 
къръ. МСб. X. 226 и ХУШ. 154. 

Брусйка (с. 11л1Ьвня — Драмско), с. ж. Ка- 
микъ брусъ, брисъ, гладило. МСб. УШ. 279. 

Брусовйтъ бАпъвъ, отъ който правятъ 
брусове. МСб. IX. 228, брусувйт камхк. 

Брухадъ (да брухна), гл. д. Казвамъ какво 
завърна; бръщелевя, брусамъ, брецамъ, Тог 
си го бруа прес авата^ бръщелеви си 
пр1Ьзъ купъ за грошъ, какво да е. — с. Со- 
тиръ — Пловдивско. 

Бр^^хане, с. ср. отъ бр^хаиъ. 

Брухна, ешъ, — налъ, гл. свър. отъ бру- 
халъ. 



Бручйлва (Родопит*), с. ж. и бручйло, с. 

ср. Брецало въ 2-то знамен. Въ товаврЬ- 
ме гайдата дарявать една кгртьа, коя- 
то завръзватъ на бручялката й. МСб. 
XXI. Родопска свадба. 20. 

Бр1бла (Горно-Джумайско), с. ж. Лайна на 
топчицп като маслини отъ овце, кози и др. 
животни; бърбонки, бърбашкп, дърдонки, 
гремки. ПСп. 48. 988. 

БръОулки (Мпяци — Дебърско), с. ж. мн. 
Бърбой, бара бой. Си се гшбрбулавил во 
устлта^ како да си гал брбульки. Изв. 
Слав. Семпн. II. 293. 

Бръднпца (Щипъ), с. ж. Вс^Ько едно отъ 
десетьт1& пасъмца вълна, които влизатъ въ 
единъ аршинъ. Бродницата да го бран- 
доса. МСб. УШ. 240. 

Бръдцб, с. ср. Бръзде. 

Бръжкп, аква, жво, пр. смекпс. отъ бр��зъ. 
Бържички, бързички. — жко, нар. Бър- 
жичко, бърже. ВАри брхаску де, чи б,кр- 

8ЛМ I 

До три ми баржки гемийки 
Със тънка б'6ла коприна. 

ПСп. 21. 488. 

Бръзде, с. ср. Въ плугъ дървенъ уредъ, 
който гор^Ь влиза въ гределя, долу въ дла- 
ба на плаза, та съ това дава сила на рал- 
ника да оре; бръдце, бърдо. МСб. ХУШ. 132 
и 133; Иреч. Княж. Бълг. П. 184. 

Бръзлпвъ, ва, во, пр. Бръзъ, бързица. Ве- 
лесъ, МСб. УП. Науч. отд. 457, бхрзлиф. 

Бръмва (Горно-Джумайско), с. ж. Подпухна- 
ло отъ ударено; бамбарица, брумка, брюка, 
брюкъ, бърбашка, бърбонка, врага, върга, 
гутура, джумка, краставица, чворуга. ПСп. 
41. 952. 

Брьнев^ци, с. м. мн. Бреневеци, беневреци. 

МСб. X. 226. 
•Бръитйя, с. ж, Т. Брантия. ПСп. 44. 255. 
Бръснйталкя (Врачанско), с. ж. Бръскалка. 

МСб. Х1У. 191. 
Бръснухо, като с. ср. Рязнато особенъ б*- 

л'Ьгъ на ухо на добиче за разпознаване. 

ПСп. 31. 317. 
Бр^ьсяци, с. м. мн. в. б1рсяцп. 
Бр^цки сливи (с. Пл'Ьвня — Драмско: 

бърцкя сливи). Черни сливи като кйостен- 

дилскитб, в. бардачка слива. Съобщилъ 

Ан. Гяуровъ. 
Бр1цн:1, ешъ, — налъ, гл. свър. отъ бр4ц- 

нувалъ. 
Бръцнувалъ (да бръцна), гл. ср. Брък- 

вамъ. — лъ се, гл. вьзвр. Гурвамъ се, 

щивамъ се. Отиде каг мдрето, се бз^рц- 

3* 



Бр1чкавъ 



36 



Вуд^я 



ия у вддата. МСб. XII, 138; в. и МСб. 

XX. Велео. 9. б^рцнушм. 
Бр1чкавъ, ва, во, пр. Набърченъ, набръч- 

канъ. Лнк.»въ, С6, 187, 
Бр1шнель, с. м. Раст, бръшдянъ, 

Чбмерь бр.-кшнеаь да пхоб, 
К^мхк вудх да пв)е. 

Шуменско, Илвевъ, Сб. I 877. 

•БуАзъ, с, м. Т. Боазъ, 

БубАлйо (Си^И(•тркН(■ко. Провадийско), с. м. 

Тато, тейК'». тстйо, бн^йо. 
Б^барица (Саранци, ЕтрI1I1о^е). с, ж. Свин- 

СЕа баба на^ъ^нена. Вубарица скйча на 

тюлйца. 

Бубб, с. ср. Воботрцъ, бябутецъ, ош^нъ, 
бияджикъ. МСб. ХУШ, 122, 

БубенБИ, с. ж, мн. Растение никакво. ПСпБр. 
XI. 127. 

Буболйкъ, с. ле. Бобо1якъ: 1) Раст. Уего- 
пгса ВессаЬип^а. МСб. XXI. Ннродна ме- 
дицина. 5. — 2) Л>вечъ : раст. УгЬигпиш 
Ьапгапа. МСб. XIV. Науч. отд. 33. 

Буббнва (Търново), с. ж. Плодъ отъ черни- 
ца, в. ббболка. МСб. Х1Г. 209. 

Бубрбнва (с. Плевня — Драмскз), с. ж, 
Бърбонка, ягода отъ хвойна, отъ ардъчъ. 
МСб. УШ. 279. 

Бубулкамъ (Малко Търново), гл. ср. Горя, 
пламтя съ голЪмъ пламикъ. ПСп, 15. 447. 

Бубулване, с. ср. отъ буб/лкамъ, 

Буб^ля (с. Ени-Кьой — Скеченско), с. ж. 
Огнйове на загов1>зни; бубуталъ, гаганица, 
гаро, мишници. В1Ьст. „Новини'' Ш год. 
34 бр. 2 стр. 

Бубунецъ, с. ле. Бобонка, глава, главулекъ, 
бо.чка, ябъ^ка на нЪщо. Наука. I. 874. 

Бубут^ль, см. 1) Гол*мъ, буенъ огънь отъ 
много дърва. Вубутальтъ се. разклажда, 
защото ще -изгори пречняка и вериж- 
няка. 2) Буб^ля. Срещу благовець по 
селата кладл^ть бубуталь, за да изго- 
рштъ всичкия сметг. МСб. X. 227 и 
ХУШ. 37. 

Бубушка (с. Плевня — Драмско), с. ж. Аг- 
не, което не вир']^е; захиракъ, сравни и 
баб^ка. МСб. УШ, 279. 

Б^важъ (да бувна, буввуваиъ), гл. д. Бу- 
хамъ, удряиъ. В/вни му една клбца, и 
къе стЛне. МСб. XII. 164 и XX. Велес. 9, 
б/ваи, б/вну1аи. 

Б;^ване, с. ср. отъ б;^ва91Ъ. 

Б^вва, с. ж. в. б;^ва. МСб. IX. Науч. отд. 
74, буфка. 

В;^вна, ешъ, — валъ^ гл. ед-кр. отъ б^- 



ванъ. Да бухна, да ударя. — натъ, прич. 

стр. Бухнатъ. ударенъ. 
Бувнувалъ, гл. уч. отъ бувна. Бухнувямъ. 
Бувтя, вшъ, гл. ср. Бухтя, МГб, IX. Науч. 

отд. 74, буфтам. 
*Бугазйя, с. ж. Т. Бугасия, богасия. 

Той да нв купи червена сая, 
Червбн& сая в бугаайя. 

Илвевъ. Сб. 1. 250 

Бугарецъ, с. м. Птица Магсеа репеЬре, 
фиувнцъ. Е. Спространовъ, Библиотека XVIII 
- XX. 41. 

•БугунлтЬвъ, с. м. Т. Развала, провала, 
бозгунлукъ. 

Ког' сЪ оторв во Прил^Ьпъ бугунлакъ, 

Ког' дойдо'а Турци Яничери, 

Тога мене Турци 11011лен1'в 

М' однеоо'е во града Стамбола. 

Милад. Сб. 229 стр. 

Будалбстъ, ста, сто (Щипъ), пр. Глупавъ, 
безуменъ, слабоуменъ, будала. Пбпо бил 
мауко кендйаллна, би^л будалест, син- 
ки., за нишчо не му текнуало. МСб. 
XI. 108. 

Будалйиа (с. Радово — Трънско), с. об. ук, 
Глупавъ, будала, ахмавъ. 

Овчари но, луда будалйно, 
1а си имам брата шилегара, 
Он че м§не плйднину да бка. 

МСб. XXI. Трънско, 49. 

Бударица (Трънско), с. ж. Раст. Са1еор- 
$15 уег5гсо1ог Сиг1. МСб. XXI. ДЪлъ при- 
родоученъ, Ив. К. Урумовъ. 89. 

•Будж^въ, с. ле. Т. 1) Праздно м*сто меж- 
ду селска кирпична соба и ст1^ната на 
стаята. МСб. XX. Банатски българе. 4. Да 
не сьмъ петимна за комаче хлЪбь. ами 
да сгмъ си се на угодата, се вь буджа* 
ка да си сЪдш. ПСп. 17. 295. — 2) Оная 
часть отъ селскит'Ь кжщи, която е построе- 
на издадена изъ н'1^коя отъ ст']^иит1&. МСб. 
Х1У. 191. К».шта с будхйци. 3) Пре- 
градено л^^сто въ овчарска колиба, д1^то дър- 
жатъ ягнетата, които с& се оягнпли рано 
пр*зъ зимата. МСб. X. 227; ХУП1. 5 и 163. 

Будотене, с. ср. отъ б^дотя. 

Б^дотя, ишъ, — тилЪ) гл. ср. ? 

Кога влбзиш ка! кукьата, 
Шмо1 боботи, н6мо1 будоти. 

Прил*пъ, МСб. IV. 33. 

Буд^рестъ, ста, сто (Врачанско), пр. Ши- 

рокъ, дебелъ, шишкавъ. 
Буд^я, ешъ, гл. ср. свгр. Да бдда. 



Бубшща 



37 



Булка 



На! лепа 1в гора бършльанбва, 
Ал нембже сама да будуге: 
Уввива се уз 1влу зелбну. 

ПСп. 31. 372. 

Бу^ница, с. ж. Единъ видъ хоро, което ла- 
зарки играятъ, кога лазаруватъ въ н1Ькои 
села изъ бесарабскит'^ български колонии 
(Караача и др.). Янковъ, Сб. 245. 

•Буз4-дживизй, Т. Плодъ като ор1Ьхъ отъ 
раст. Муп8{иа шозска{а. Пиятъ афи- 
онг (оргит) и буза-дживизи (Зешеп ту- 
ггзНсае). МСб. XXI. Народна медицина. 13. 

♦Бузалйкъ и бузал^въ, с. м. Т. 1) Бо- 

залъкъ. Чолак. Сб. 314. 

Арабче, мило другарче, 
Не мя дружи нх казувай, 
Че ште тя живо одердс, 
К6Ж1Ж-ТХ щте ти напълннЕ 
Съ зелбнъ, хбламъ, буаалйка. 

Безсон. П'Ьсни. 106. 

2) Селска мера паша. Около селг^то се 
простира чудесно пасбищ: бузалъцн. 

•Буздра (Търновско), с, ж. Ципаво, нестег- 
нато месо откамъ слабинит^^ на добитъка, 
отъ бошерията; пуздра. Т;мсвй буздрх зж 
кАлця^ни ставл ли? МСб. XIV. 209. 

Буздрума (Търновско), с. ж. Дебела и от- 
пусната, каба жена. МСб. Х1У. 209. 

Буздрясамъ, гл. свьр. отъ буздрйсваиъ. 
Буздрьасхд чув4к, който билъ пъленъ, па 
омършав'Ьлъ, та му увиснала кожата. МСб. 
Х1Г. 209. 

Буздрясвамъ и буздрйсуважъ (да буз- 
дрясамъ); гл. ср. Отъ измършавяване ко- 
жата ми увисва на н']^кои м']&ста. МСб. Х1У. 
209. 

Буздрйсване и буздрйсуване, с. ср. отъ 
буздрясвамъ. 

*Букагйи, с. ж. мн. Букаи. 

Тамо леже илади Стоянъ, 
Вързанъ, кованъ во жел']&зо, 
Букагш на нодзе-то, 
Дребенъ синджиръ на гхрло-то. 

Мил ад. Сб. 423. 

Букалче, с. ср. Малко гърне. МСб. XXI, На- 
родна медицина. 63. 

Буваяъ (да букна), гл. ср. Буквамъ. 

Букйра (Хасково), с. ж. Слдина за вино ; 
бухара, пукълъ, пукалъ, цука, чваница, 
шолецъ, шулецъ, шуботанъ. 

Букарйя, с. ж. Буна, бунтъ, метежъ, джум- 
буръ. П. Р. Славейковъ. ПСп. 14. 179. 

Букаръ (ПрилЬпъ), с. м. Букла, б^кло, бу- 
кблъ, б1кълъ. Солун. Книжици, 1У — VII. 279. 

БукДчка (Еленско), с. ж. ОгдЪлно буково 
дърво; бука. МСб. XIV. 209. 



Б^вепишъ и б^^кенишъ (Воденско, Битоля), 
с. м. Раст. Сопгиш шасиШит, бучемишъ, 
бученишъ, букумушъ, букунушъ, джв1рка- 
ло, джбргало, мангуна, пцолика, облика, 
цвблика, цолика, цвилуга, цивлуга, цвърка- 
ло. ПСп. 61. 350 и 351, букьемиш, букь- 
ениш. 

Буки (Врачанско), с. ж. мн. Датско назъ- 
вание на обуща; буйки. МСб. XIV. 191. 

Б^вла (Велесъ), с. ж. Слдина бъкълъ, а не 
както е показано по погрешка, в. букаръ. 
Солун. Книж. IV— VII. 279 и МСб. XX. 
Велес. 9. 

Буклйя (Горно-Джумайско), с. ж. Бъклица 
за вино. ПСп. 41. 952. Главата му ка- 
то свадбарска бувли1а. Граховско, МСб. 
УШ. 233. 

Бувло (Воденъ), с. ср. Букаръ, букла, бу- 
колъ, бъкълъ. Солун. Книж. 1Т — VII. 279. 

Бувовина (Братово), с. ж. Единъ видъ гроз- 
де. ПСпБр. XI. 127. 

Буковица, с. ж. Буково дърво за гор1&не. 
Наклажда буенъ оггнь с« сухи букови* 
цн и борове. МСб. УШ. 37; Блъг. Кнцж. 
Ш. 27. 

Букблъ, буклн (Горно-Джумайско), с. м. 
Букаръ, букла, б^кло, бъкълъ. Ш-стлриго 
брбт нарамил се сос букли и тюрбй, 
што си носили лбп и вдда. Софийско, 
МСб. X. 143. 

Булавнца (с. Вощарани — Леринско), с. ж. 
Раст. блувййца. ПСп. 61, 359 и 360. 

Бул4тъ, та, то (с. Чирцелие — Пловдивско), 
пр. Бухалатъ, бухлестъ, забулестъ, забу- 
лятъ, качулатъ, чучулатъ : булйти кокдш- 
ки, качулати, съ гол1Ьми пере надъ очитЬ. 

*Булбулъ, с. м. Т. Билбюлъ, бюлбюлъ, 
славей. 

'''Булгарйна, с. ж. Т. Булгария, баглама, 
байлаиа, балама, гадулка, дзънга, дрънкя, 
карадузенъ, сазъ, тамбура. ПСп. 51. 361... 
Иреч. Княж. Бълг. П. 97. 

Булитина (Горно-Поройско), с. ж. Шумата, 
листата, съ които е свитъ мамулъ цареви- 
ца; шлюпка. ЪЪст. „Новини'^', П1 год. 95 бр. 
2 стр. 

Булка (Охридъ), с. ж. 1) Малко облаче. 
Когато на върхъ пл. Галичица се поя- 
ви булька, казвать, щело да се развали 
врЬметх). Шапк. Сб. II. 206. — 2) Свитъ 
връхъ на женски фесъ въ Бостурско. Шаак. 
Сб. II. 274. 

Две г^ркьини схрма точат, 
Две влаинкьи булькй ви1ат. 

Шапк. С^б. I. 84, Охридъ, 



Б^лво (Ловч. помаци), с, ж. Пб-гоЛма сес- 
тра; како. ИСи. 57. 585. 
Булк/важъ, гл. ср. Ходя бу1ка. 
Синкхтх 1 гурк уджрйлж, 
Пж нж 1анкж устанж.пу 
Идвн пвшквр купринвн, 
Дбту охо нбгу ште булкувж. 

Русенско. МСб. XI. 46. 

БулвувАне, с. ср. отъ булв^вамъ. 

Бт^лскп, ска, око, пр. отъ б^ла. Булинъ. 
— Булска лАспювищ, итица дива лас- 
товица. 

*Бул^въ-6аш&, Т. Глава, главатарь на дру- 
жина, на билюЕъ. 

Оди Грозда арамлйя, 
Арамлиски булук баша. 

Илиевъ, Сб. I. 29в. 

Булулбй (Царибродско), с. м. Птпца 31ггх 
ЬиЬо, болутинъ, булякъ, бую, бухъ, бу- 
1ълъ, духо, чухалъ. К».г6, теднуш се за- 
женйла тща шрабща, она тюавйла 
свйтове врабуетйш, бшрактар^ — штрА- 
кове, а кум — булулбю. МСб. X. 155. 
•Булюкъ, с. м. Т. вм. бпл^въ. Колко 
тю планината белутцй, толко на до- 
макина булюцн. Любен. Баба Ега. 33. 
Б;^лявъ, с. м. 1) Птица Вида тахгшиз. 
2) Кожа, четка, която жени гуждатъ въ 
пазвата сп, за да плашатъ д*цата, кога ги 
отбиватъ. 3) НесрЬсана, бухалата, рунтава 
жена, мома; бухълъ. Ти си като бульак 
в главата. МСб. X. 228. 
Б;^и6алъ (Търново), с. ле. Отъ хавъ, отъ 
мАхъ спластени фитили п топчета, който 
се сбиратъ по шевоветЬ на носена дрЬха. 
МСб. Х1У. 209, бумбхл. 
Б^мбарче, ум. ср. отъ б��ябаръ. Бръмбар- 
че. Му вл4гло бумбйрчето во лисичина 
дупка и беше збучало еднашка што да 
можит: брллл Ъколу пЛрчка. МСб. УШ. 
221, Прил-Ьпъ. 
Б^шбйръ (Търново), с. м. 1) Черво гесШш, 
дънепшивъ, дънякъ, пинджувишъ, сл^по 
черво, шерденъ. МСб. Х1У. 209. — 2) Пе- 
чено дебело овнешко чирво. Пиротъ, МСб. 
УП. 230. 
*Буибашйръ, с. м. Т. Пашовъ, царски чо- 
в1^къ; комисаръ; пратеникъ. 
Стои бего та се чуди, 
Как да найде Елена робиня. 
Тай пустналъ е до три юнаци, 
Три юнаци, три бумбашира, 
Да си стигнатъ Елена робиня. 

Верков. Песме. 90. 

Бумбулъ (с. Плевня — Драмско), с. м. Пла- 
ммкъ, пламенъ, пламъкъ. МСб. УШ. 279. 



38 



БурепАя 



Б/лва, с лч. Жаба ВотЬта1ог г^и5, па 

пуцякъ. МСб. УП. Науч. отд. 426; МСб 

XXI. Д^Ьлъ природоученъ, В. Т. Ковачевъ. 3 

Б^нгуръ (Велесъ), с. м. Булгуръ, балгуръ 

"БУ'пда (Банатски бългпре), с. ж. Мадж 

Кожухъ безъ рлкаве, длъгъ до петит1Ь, но 

сятъ го зим* на плть. МСб. XX. Бай. бълг 

1. Шарена б/нда. Сравни и Дювернуа 

173 стр. 

Бундйшъ (Банатски българе), с. м. Кожухъ 

съ ржкаве, длъгъ до-надъ кол1Ьн1Ьт'Ь и на- 

шаренъ отъ странитЬ съ иашивкп. МСб. XX. 

Бан. бълг. 1. 

Буцдясоглавъ, ва, во (с. Гърнчища — Ве- 

лешко), пр. Рошавъ(?). Вунджбглави ра- 

ботиле, мазнбглави 1Але. МСб. XII. 233. 

Б^нди, с. ж. мн. 1) Бузи, ланпти, лйнти. 
В. „Новини" Ш год. 34 бр. 2) Въ Кос- 
турско невестинска дрЬха гиздило подъ 
шаека, кошната на врата и различно наве- 
зана съ коприненъ гайтанъ. Шаок. Сб. II. 
274. 

*Бундр^въ, с. м. Т. Буюндрукъ, дърво съ 
синджиръ, за което налбанти, кога да ко- 
ватъ Болъ, връзватъ краката му и го ока- 
чатъ възь чеперицата. МСб. ХУШ. 193. 

*Бун6тъ, с. м. Фр. Женска шапка. Чолак. 
Сб. 55. 

Б^нжа и б^нясица (Кичевско), с. ж. Мома, 
жена, която ходи несрЪсана, неомита, не- 
стегната, обще нечистница; бурджа, б^рджи- 
ца, разтърсана, повл1Ькана. В-Ьст. „Новини" 
Ш год. 54 бр. 1 стр. 

Бунжалестъ, ста, сто (Кичевско), пр. Не* 
чистъ, разрошенъ, разтърсенъ, повл^канъ, 
бурджалестъ. ВЬстн. „Новини" Ш год. 54 
бр. 1 стр. 

Бурд&БЪ, с. м. 1) Дървенъ кръстатъ с*дъ 
за квасене въ него млЬко на бачия. МСб. 
X. 228 п Х1У. 191. — 2) Бота. МСб. 
ХУШ. 168. 

Бурдбль, с. м. Колиба клщурка въ земята; 
циганска кАща; борделъ, бурделъ, бурдей, 
бурделница. МСб. X. 228 и ХУШ. 9. 

БурденЙЕЪ, с. м. 1) Кисело млЪко, разме- 
сено съ сировадка; кусатъ го овчари съ лъ- 
жица л^т*; матенпца, м*теница, угуртъ, 
ургутъ. МСб. ХУШ. 168. — 2) Слдина 
бота. МСб. ХУШ. 58. 

Бурджа и б^рджнца (Кичевско), с. ж. 
Б^нжа, б^нжица. ВЬст. „Новини". Ш год, 
54 бр. 1. стр. 

Б^^рджалистъ, ста, сто (Кичевско), пр. 
Бунжалестъ. ВЬст. „Новини". Ш год. 54 
бр. 1 стр. 

Буренйя, с. ж. в. бурянйя. 



В/ренъ 



39 



^Б^туръ 



Б^ренъ, рна, рно; пр. Громоренъ, панату- 
ренъ, хавалелия. МСб. X. 228. Заштб ис- 
пушти човйло в/алната. — Лбд она не 
к тешка, ами е бурна за нбсенье. МСб. 
Х1У. 191. — рно, нар. Громорео, пама- 
турно, ха валелия, м^^чно за носене. 

Б|рй, — р'6ло, гл. безл. бури ми' бурно е, 
хавнлелия е, та ип прЪчи да го нося. СМб. 
Х1У. 191. 

Бурилце, лца, с. ср. Накитъ н']&ЕаЕъвъ на 
джевре на кърпа. Красиво джевре, наки- 
чено по крайгцата съ копринени пи- 
скюлчета, аспри, бурилца и пр. МСб. 
УШ. 54, с. Якуруда — Разложко. 
1 Буркйнъ, с. м. Стъкленъ цилиндриченъ садъ. 
МСб. XIV. 210. 

Бурл'Ь'а, ешъ, гл. ср. Върлувамъ, бърл1^я. 
Вънъ бурлЪеше силна снЬжна виелица, 
В^ст. День. II год. 374 бр. 

•Бурмй-бюрбкъ, с. м. Т. Вита баница, на 
точила. 

Бурс^къ, с. м. Животно Ме1ех 1ахиз Ра11.^ 
барсукъ, я.човецъ. МСб. III. Науч. отд. 353. 

*Бурузанъ,с. м. Т. Който свири съ бурия ; 
тр^ьбачъ. 

Ах субркха са, набраха са 
Сйчки ми бурузани, 
Ох засвириха, засвириха 
Жлктите бурии. 

МСб. П. 125. 

•Бурундж^, бурунджиклйя и бурун- 
дж^къ, пр. незм Т. Бурунджучанъ. 

Бурянйца (Търново), с. ж. Броеница. Си- 
дефьни бурьз^нйци. МСб. XIV. 210. 

Буряния и буренйя, с. ж. Ястие на каша 
отъ нЪщо зеленчукъ, зеле и оризъ. 

Бу^серъ (Врачанско), с. м. Бусъ. 

Бусъ, бусове и бусье, с. м. Бусеръ: 1) От- 
делна китка храсте, дървета. 2) Отд^ленъ 
коренъ тр^ва като китка; бунъ, чучка. 
МСб. Х1У. 191; Иреч. Княж. Бълг. II. 657. 

В^т-Ьлъ, ла, ло (Търново), пр. Изкуф^Ьлъ, 
бухавъ: бутьа^х тсруш^, дг^мьж. Шзблу- 
дЬло като бутала шиква. МСб. XIV. 210. 

БутКя, ешъ, — т^лъ, гл. ср. Постъпено 
губя здравето си; лин^я, чмая, вЬхна. 
В1Ьст. „Новини" Ш год. 43 бр. 2 стр. 

Бут'Кяне, с. ср. отъ бут^я. Лин^яне, чмае- 
не, вехнене. 

В^тимо (Горно-Джумайско), с. ср. Буталка, 
б^тимъ, бутина, бутйнка, бутинъ, бутиня, 
МАтка. ПСп. 41. 952. 

Бутина (Охридско — Струмско), с. ж. Бутимо. 
Да йзммтит девет б/т^тин. Шанк. Сб. 
V. 204. 

Бутйнка, с. ж. Бутимо. Любен. Баба Ега 38. 



Бутинъ, с. м. Бутимо. Любен. Баба Ега. 38. 
Беше отекол во лиг^то како неког 
бутин. МСб. ХШ. 154; Изв. Слав. Сем. II. 
293, Мияци — Дебърско. 

Бутйия, с. ж. Б/тимо. Ти го бий, ти го 
кйрай. оно вика: Тодорин, Тодорин ? 
Гатанка : бутиня съ млеко. Любен. Само- 
вили. 36. 

Бутора (Елена), с. ж. Нараслекъ на дърво; 
брука, брюка, върга, главулекъ, гутура. 
МСб. Х1Г. 210 бутурх. 

Бутбрица (с. Пл1Ьвня — Дра меко), с. ж. 1) 
ГолЪмо издуто, подпухнало м'1&сто на т1&ло- 
то. 2) Болесть Уагзез, РкЬаШз, разшире- 
ние на венигЬ. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Бутраче, с. ср. Раст. СагИпа асапШ/оНа 
А11., бутракъ. МСб. Х1У. Науч. отд. 39. 

Бутур^къ, с. м. 1) Раст. Ро1епШ1а Тог- 
шепНИа ЗШк., ТогтепНИа егес{а Ь. 
За сърце ядатъ бутуракъ (Софийско). 
МСб. XXI. Народна медицина. 13. — 2) Бо- 
лесть бутурачъ. Бутуракьо да го фане! 
МСб. ГШ. 240, Щипъ. 

Бутур4чъ, с. -н. Болесть по добитъка. Ма1- 
1еи5 китгШз, 1а 7погие, бутуръ, бутуракъ, 
ботурачъ, гутурачъ; саиъ (руски). Съобще- 
но отъ пловдивския ветерин. лЪкарь. 

Бутурйсуваиъ (да бутурисанъ), гл. д. Бу- 
турйосвамъ. Како ию си стд1ел, кбга го. 
бутуресале — дтскочил дур некоде. Мия- 
ци — Дебърско, Изв. Слав. Сем. II. 293. 

Бутурйосамъ, гл. свърш. отъ бутурйбс- 
вамъ. Да бутурясамъ. — санъ, прич. стр. 

Бутурйбсвалъ и бутурйбсуваиъ (да бу- 
турйосамъ), гл. д. Бутурясвамъ, бутури- 
сувамъ, бутамъ, гътамъ, събарямъ, сва- 
лямъ. Д/К ни бутурьдс2ш нгЛкуг кймх,к 
удгоръ». ми. — лъ се, гл. възвр. Падамъ. 
Ч^и еж спл,нй гнбту дети, чи еж буту 
рьбсх1. МСб. Х1Т. 210; ХШ. Науч. отд. 
436. 

Бутурйбсване и бутурйбсуване, с. ср. 
отъ бутурйосвамъ. 

Бутурче (с. Езерче — Разградско), с. (^. 
Раст. Сус1ашеп соит МШ., Сус1атеп 
кеЛегае/оНит АИоп. и Сус1ашеп ша- 
роШапит Теп.; зайче ухо, картофелъ, 
кралевина, любичица, милйогледка, свински 
хл1&бъ, скр'Ьжъ. МСб. XXI. Явашовъ. 31; 
ХУ. Науч. отд. 69. 

*Б;^туръ, с. ле. Т. 1) Болесть Оз^ш по 
добитъка; отъ носа на добичето текатъ глсти 
сополи; в. бутурачъ. МСб. X. Наученъ 
отд. 327. 

Повратилъ с^Б Симонъ добаръ юнакъ, 
И нн влезе въ темна кунушннца, 



Бутурякъ 



«0 



Бучв&рь 



И отгатввтъ деветъ атлк коньв, 
Са-те ми 'в бутуръ иофатвло, 
Св-те коньв нъ зенв поиаднале. 

Мвлад. Сб. 65 тЛс. 88 отр. 

Бртур д6 те фЛне! Така къднатъ въ 

Бедесъ малко д'Ьте, кога се пзпоганп. МС6. 

Х1У. 160. Вутурот те фркнал де, млчи! 

Мияци — Дебърско, Изв. Слав. Сем. II. 293. 

2) Раст. бутракъ, бутраче. Изь бутуритЬ 

се жълтЪе%ие буень, кичестг млЬчокь. 

Трудъ. II. 426. 
Бутурякъ, с. м Въ гатанка за кола п во- 
лове: Четири чет,фдркьи, двамйна бу- 

тур1ака1 ПСп. 47. 812. 
Бухал^вЪ) с. ж. 1) Буба, бубалакъ, марбй. 

Мл^лчети, буххлАкхт иди! МСб. XV. 1 82. 

— 2) Чов'Ьеъ като буба, рошавъ и стра- 

шенъ; бубалакъ. Станйл си цьйл бу« 

халйк I 
Бухало, с. м. Бутало, буталка, бучкало, 

джурило, джурилка. МСб. X. 228 и ХУШ. 

88 и 166. 
Бухан^въ (с. Коеопчпе — Чирпанско), с. ле. 

Много силенъ в']&търъ. Бухунйкх зе пАк 

да д^ж.МСб. IX. 228. 
Бух&ра, с. ж. Съдина за вино; букара, 

пукалъ. 
Б^хвамъ и б^нувапъ (да бухна), гл. 

ср. Ставамъ надутъ; издувамъ се, надувамъ 

се. Тьжст^ту бухнхлу, възишло, фтаса- 

ло, надуло се. МСб. Х1У. 210. 
Б^ване и б^хнуване, с. ср. отъ б^х- 

вамъ. 
Бухелйна (Софийско), с. ж. Птица бухалъ. 

Заженйла ое чельушка девойкьа, 
Поканила трвста вр5.пцв сфатуи, 
Пупункьо кум № канила, 
Стара буелйна старбйкьа канила. 

Шашс. Сб. и. 124. 

Б^ва, с. ж. Бухнала коса надъ челото ; 
бувка. Мбдава кт сега на б^фкьите. 
ПСп. 43. 149; МСб. IX. Науч. отд. 74. 

Б^кавъ, ва, во, пр. Бухналъ, бухлестъ, 
б^хнатъ, бушавь, надутъ, издутъ: бухкх* 
вв кбсми. 

Бухлестъ, ста, сто, пр. 1) Булатъ, буха- 
латъ, забулестъ, забулятъ, качулатъ, качу- 
ластъ, качулестъ, чучулатъ. В^хласта ко- 
кошка. 2) Бухкавъ. МСб. IX. Науч. отд. 74. 

Б^хна, ешъ, — налъ, гл. ср. отъ б^х- 
валъ. Да се издуя, да се надуя. 

Б^хнаП), та, то, пр. Бухкавъ: бухнхти 
рмкйви. МСб. XIV. 210 

Бухрйя, с. ж. Ст-Ьна отъ плетъ и калъ въ 
селска кдща бурдель, въ хижа ^земъ меж- 



ду огнището и вратата за 8ав1&тъ на огъня. 

МСб. X- 228 и XVIII. 9 и 14. 
Б;^хталпикъ (Търново), с. м. Който нъ 

вървежа си се буха о едно-друго, или чупя 

н-Ьща по патя; б^хтало. МСб. XIV. 210. 
Б^^хтало, с м. Б^хталникъ. 
Бухтаръ, с. м. Готвачъ, ахчпя на градинар- 
ска дружина. ПСп. 65. 240. 
Бухтбца (Загора), с. ж. Раст. Сопуо1уи1и5, 

пбветица, с^влякъ. Иреч. Княж. Бълг. II. 

723. 
Бух;^ваз1Ъ (да бухукна), гл. ср. Кашла, бу- 

хамъ, гихуцамъ, дърхамъ. МСб. XIV. 214. 
Бух^ване, с. ср. отъ бух^вамъ. Бухане, 

кашлене, гихуцане. 
Бухувъ, бух^Еъ! междом. Показва буху- 

кане; гихуцъ, гихуць! МСб. Х1У. 214. 
Б^цва, ум. ж. отъ буца. Бучка. 
Б^цви, цка, цко, пр. отъ бува, улей. 

Очите му са катб клйденци, 
Устата му 1е катб кошара, 
Нбса му 16 катб буцкьи цифун! 

ПСп. 45. 463. 

Буцт^га и буЕ^йга, с. ж. ув. отъ б^^ца. 

Бучало, с. ср. Дългата свирка на гайда; 

брецало, бручило, бручилка, гърдяло, руча- 

ло, ручило. ПСп. 41. 952. 
Буче, с. ср. 1) ум. отъ бувъ. Буклица. 2) 

Китка дървета, гАста горица съ хубава 

прохладна с1Ьнка. 

Пладнувай, девойко, 
На голема нива. 
Че и я пладнувамъ 
На равна рудина 
Подъ зелено буче. 

МСб. ХУШ. 146. 

3) Връхъ, долъ покритъ съ ГАСта непро- 
ходима гора. 4) С. об. Смахнатъ, сбърканъ; 
ахмакъ, дебелакъ, букъ, бутмшпъ. МСб. X. 
229 и XIV. 191. 

Бучило, с. ср. Дъсчица, съ която грънчар�� 
дава форма на сАдовет*. МСб. ХУШ. 189. 

Б^чвало, с. ср. Бутало, бухало. МСб. XVIII. 
166. 

Бучвйрва, с. ж. Която бучка, бие наело на 
мандра съ бучка. МСб. ХУШ, 167. 

Бучв^рь, кар^, с. м. Работникъ на бачия, 
който бучка, бие масло съ бучка. Единь 
бучкарь на день може ба избучка най 
мпого три бучки., и^и четири ведра и 
половина (всЬкое ведро по 12 оки). МСб. 
X. 229 и ХУШ. 167. 

Дуни ни вбтре ладьане, 
Разлади пбле ширбко, 
По пбле с^^&рни арг&те, 



Бучнйкъ 



41 



ВърМраиъ 



По плйнин млади шлегаре, 
Под вбхник бели бучкар4, 
1у лагер млади вошйци. 

МСб. ХП— XVII. 128. 

Бучнйкъ, с. м. Бочникъ. МСб. Х1У. 191. 
Б^шавъ, ва, во, пр. Бухкавъ. МСб. IX. 

Науч. отд. 74. 
БушнЙБЪ, с. м. Бушеица, пестникъ, пест- 

ница, стиска, тупаница, юмрукъ. Наука. 

I. 785. 
Б/щравъ, ва, во (Прил^пъ), пр. Рошавъ, 

рохавъ, кощравъ. МСб. XX. Науч. отд. Д. 

Мирчевъ. 14. 
•Буюндрукъ, с. м. Т. Яремъ, хомо^ъ. 
Буй, йшъ, буйлъ; гл. ср. Буяя. През 

пролетта гората буй. Дод? че млад, 

човек буя. МСб. X. 228 и Х1У. 191. 
Б^ячь (Банатски българе), с, яс. Млада гора ; 

дрездакъ, шумакъ, храсталакъ. МСб. XX. 

Банат. бълг. 1, буючьтй. 
Б^брекъ, с. м. Бубрекъ. ПСп. 44. 248. 
Бъднб (Търновско), с. ср. Слдъ за вино ; 

бере отъ 20 до 30 оки. 
Б^згаяъ (да бъзяа, бъзнуваиъ), гл. д. М1&- 

тамъ, хвърлямъ. с. с. Ени-кьой и Габрово — 

Скеченско, в1Ьет. „ Новини". Ш год. 34. бр. 

2 стр. 
Бъзгане, с. ср. отъ б&згамъ. 
Бъзд^лка (Шумънъ), с ж. НасЪкомо В/ар^ 

шогН^а^а, вонещица, пъзд1&лка. 
Бж,зд^някъ (Сюлюманъ-кехая, с Марково — 

Пловдивско), с. м. Раст. б&зунякъ. — Пи- 
томен бъздуншк, раст. ^еVгз^гсит о]^г- 

сгпа1е, девесилъ, кименъ, селимъ, руселия. 
Б^зна, ешъ, — налъ, гл. ед-кр. отъ 6^3- 

гашъ. Да хвърля, да подм^^тна н1^що полека. 
Бъзнувамъ, гл. уч. отъ бъзна. Хвърлямъ 

н1Ьщо полека. Малко-Търново, ПСп. 15. 447. 
Б^збвлеБЪ и бл^збвляБъ, см. 1) Раст. 

ЗаШа ргаипш, гомнеръ, мезлеке, мидарь, 

шабла. МСб. XXI. Явашовъ. 23. — 2) Раст. 

Сакорзгз Ьас1апит. МСб. XX. Д']&лъ при- 

родоученъ, Ив. К. Урумовъ. 77. 
Бхзолйкъ, с. м. съб. МЬсто обрасло съ 6а- 

зе. МСб. X. 229. 
БъБлецъ, с. м. (Ловечь). Сммчеч^- бжклец, 

раст. ЗсгИа Ьг/оИа, синчецъ, синиче, синь 

бъкълчецъ, дивъ зюмбулъ. МСб. Х1У. 

Науч. отд. 67. 
БъкличАрка, с. ж. 1) Жена на бъкличарь. 
2) Мома, която ходи съ бъклица да калес- 
ва на свадба, на кръщене, на служба; ка- 
леенпца. МСб. X. 229; Жив. Стар. Ш. 70. 
Бъклич4рсБИ, ска, ско, пр. отъ бъвли- 
ч&рь. 



Бъкличйрь, с. ^и. Който прави и продава 

бъклици. МСб. ХУП1. 34. 
Бъкличйсапъ, гл. свьр. отъ бъвлич&с- 

вашъ. 
БъвличАсвамъ и бъклич4сувамъ (да 

бъклич^саиъ), гл. ср. 1) Опивамъ се. 

Жив. Стар. Ш. 221. — 2) ПоболЬвамъ се 

отъ много пиене. МСб. X. 229. 
БъБличйсване и бъкличйсуване, с. ср. 

отъ бъвличйсвамъ. 
Б1бникъ, с. м. Бжкникъ веке, млъкъ, сти- 

га толкосъ, омръзна ми веке! МСб. XV. 

Науч. отд. Слав. 17. 
Бъкблъ, бъкли (Врачанско), с. м. Бъкълъ. 

МСб. Х1У. 191. 
Бъкълчецъ, ум. м. отъ 61бълъ. — Синь 

бъкълчецъ, раст. синчецъ-бъклецъ, в. при 

бъБлецъ. ПСп. 51. 353, 
Бълавйца (с Бирялци — Кайлярско) и 
Бълвййца (Дебъръ, Р1&сенско, Кичевско), с. 

ж. Раст. блувййца. ПСп. 61. 359 и 360. 
Б^лдамъ (Воденско), гл. д. Владамъ, блЪну- 

вамъ, бълнувамъ, тлапамъ, тлапуванъ, тла- 

пя, бълдам. В1&СТ. Новини. Ш год. 94 бр. 

2 стр.; сравни блждйа. 
Б^лдане, с. ср. отъ б1лдамъ. 
*Бълдарйнъ, с, м. Т. Балдъранъ. Раст. 

СкаегокуИит Ьи1Ьо5иш. ПСп. 65. 680. 
Бълдая, ешъ, гл. Ь. Б1лдамъ. 
БълБа (с. Киречъ-кьой, Солунско), с. ж. вм. 

ябълБа. Шапк. Сб. У1. 430. Блбгъи 

бжлъкьи. 
Бълнйвашъ, гл. д. Елатукамъ, люл^я с^дъ 

съ вода да се плиска, да се вълнува; бър- 

никамъ. Наука I. 874. 
БълнЙБане, с. ср. отъ бълнЙБашъ. 
Бълхй,вица, с. ж. М'Ьсто на др11ха, уцапано 

отъ бълхи; бълхосранка, бълхотина. 
Бълхоср&НБа (Търново), с. ж. Бълхавица. 

Лрй, пра, плк баклхусрйнкитн лич;лт 

пу рйзжтл! МСб. Х1У. 210, 
Бълхбтина, с. ж. Бълхавица. Ризата му 

сад4 блъхотини. 
Бълшйсапъ, гл. свър. отъ бълш4сважъ. 
БълшАсважъ и бълшйсувапъ (да бълш^- 

самъ), гл. ср. Добивамъ много бълхи. МСб. 

IX. Науч. отд. 27. 
Бълшасване и бълш4суване, с. ср. отъ 

бълшйсваиъ. 
Б^лянЙБЪ (с. Висока — Солунско), с. м. 

Бурена къ. Ут б'1ьлеанйк ни можими да 

флейзими. ПСп. 57. 569. 
Бънъвр^ци, с. м. мн. Бреневбци, беневре- 

ци. МСб. X. 226. 
Бърбйрамъ, гл. д. Бъркамъ, ровя, джур- 

камъ изъ вода, или изъ друго подобно; 



Бърб&ране 



42 



Бърлнв'^ 



бърбйча. 1а виж брбйря ли детето на 
пх^кьо в барата МСб. X. 225, бр^ъбйра, 
н Х1У. 190, брбйрам. 

Бърбйраие, с. ср отъ бърбАраиъ, брх- 
бйране. 

Бърб&ча, ишъ, — чялъ, гл. д. Бърбараиъ. 
МСб. X. 227, брхбйчем. 

Бърбйшка, с. ж. 1) Бръмка. 2) Бръбла. 

Бърбннйло, с. ср. 1 ) Мравунякъ. МСб. X. 
227, брлбвньйло. 2) Няколко откоса (гЬно, 
натрупани на купчинка. МСб. УИ. 225. 

Бърболйнъ (Търново), с. м. Който много 
бърбори; бърборко, бъбрица. МСб. Х1У. 210. 

Бърббрво, с. м Бърбоданъ, бъбрица. МСб. 
Х1У. 210 и ХШ. Науч. отд. 467. 

Бърббрковица, с. ж. Жена, мома бърбор- 
ка; бъбрица. 

Бърббстене, с ср. отъ бърббстя. Бър- 
борене. 

Бърббстя, и��ъ, — стйлъ, гл. д Приказвамъ 
нищо и никакво, празни н1Ьща; бърборя, 
бърбоая, брътвя, бръщелевя, дърдоря, дрън- 
камъ. жванБямъ, тричавя, шлякоря, шля- 
па мъ. Ле бръбости. МСб. XXI. Трънско. 61. 

Б1рва (Банатски българе), с. ж. ВЬжда. 
МСб. XX. Банат. Бълг. 1. 

Бърдйрва (Орхане), с. ж. Циганка, катунка. 

Бърдарь (Орхане), с. м. Циганинъ, катунарь. 

Б'^рд']Ьли, с. м. мн. Бърдила, набърдила, 
набърднпци, ватала на станъ. МСб. X 227. 
бра^делье. 

Б^рдестъ, ста, сто, пр. Виторогъ, бърдо- 
ножки: бръдести овни и агнета. Любен. 
Баба Ега 26. 

Бърдоноаски, хка, хко, пр. Виторогъ, бър- 
дестъ. 

С6 ягнбта ваклушбта, 
С6 ягнбта бргдоножки. 

Любен. Баба Ега. 26. 

Б1рзайчо (Велесъ), с. ср. Бързей на р*ка 
Вардаръ поср1Ьдъ града Велесъ. Ла бел 
Вйрдар на бжраахче. МСб. ХШ. 44. 

Бързелйвъ, ва, во, пр. Бръзъ, бръзливъ. 

Бързинояъ, нар. Бързешкомъ. С синове се 
подносила како орел ви^чиндм, како 
риба длбочином^ како заяк брзннои, 
како мечка страшином. Любен. Баба 
Ега. 32. 

Бързод^мъ, иа, мо (Джумая), пр. Който не 
се стърп1^ва да не каже; бързорекъ. 

Хеле си 1е Хана Сжраодума, 
Хана се от кон пофалйла. 

МСб. ХУ. Науч. отд. 600. 80. 
Бързовбнь, с. м. Бръзъ конь. 



Кога идеш мони доря, 
Вхрло кхрши б?гфаоконя, 
Долу носи чкрен калпак 
Над очите, над веждето. 

Илиевъ, Сб. X. 73. 

Б^рзонъ, нар. Бързешкомъ, бързо. ЛгЛ 
мйн1Г>хми приз тЛм б&рдзбьм, чи ни 
гу вйдьмхми. МСб. ХШ. Науч. отд. 467. 

Бързорйкъ (Търново), с. м. Бръзъ чов^Ькъ ; 
5ърз8къ. Кмту башктб си г т6'1 бхрзу- 
рйж. МСб Х1Г. 211. 

Бързохбдче, с. ср. Назъвание на бръзъ конь; 
бързоконь, бързянъ конь, вихроходче, га- 
зобар^е 

Ку1е кончи дъ усидлаХ: 
Дълй кончи вихрухотчи, 
Илй кончи бараухотчи, 
Или кончи гьауб^рчи? 

Елена, МСб. X. 73. 
Бързи, йшъ, — вйлъ, гл. ср. Бърдзя, вървя, 
тека бързо. Рикжтл1 бърдай. МСб. Х1У. 
211. ВЪлилка се прави на такова мЬ- 
стю, гдЪто водата е плитка, бървй и 
има камени. МСб. ХУШ. 108. 
Бързанъ, с. м. Бързоконь, бързоходче. Не е 
ли бързата коня? 

Аку не убъ1да за день до край товна земя, 
Я ща ти харизамъ Милкя — пьрво любе. 
Милкя — поарво любе и боараяна коня. 

Чолак. Сб. 326 

Бървад^нъ, с. м. Качемакъ, кашамакъ. ПСб. 

41. 954. 
Бъркопе, с. м. мн. На сомъ мустаци (?). 

МСб ХУ1— XVII. Науч. отд. 902 
Бървушъ, с. м. Бърканица. МСб. XIX Матер. 

СрЬднородоп. овчар. 51. 
Бърл^въ, см.? Ергенъ, 
Б1рлестъ, ста, сто, пр. Бърлявъ въ 1-то 

знамен. 

Родила машко детенце, 
На секуну е прилика: 
На попо е брадесто, 
На протогьер— гхрлесто, 
На арапо — бьрлесто! 

Шапк. Об. У1. 446. 

Бърливъ, ва, во, пр. 1) За овца, за жи- 
вотно: боленъ, не върви съ стадото, стои 
на едно м1&сто и само се върти; има въ 
черепа малъкъ мозъкъ и много вода. МСб. 
ХУ1— ХУН. 272. Е море кумче, ел^ сам 
СЛ1 брльйва у глчвйта^ та заборйх да 
ти кйжа. МСб. X. 188. — 2) За чов1;къ: 
разсЬянъ, невннмателенъ. МСб. ХУ1 — ХУН. 
272. — 3) Който само иъка и се кара; 
опакъ, зълъ. Брълйва йло1 МСб. XXI. 
Трънско. 59. 



Бърлйвъ 



4д 



Ваганче 



Бърлйвъ, ва, во, пр. 1) Който има го1'Ьми 
бърли, бърни; джукестъ, бърлестъ, бърнестъ. 
2) Който много приказва; устатъ, джукестъ 
бъбривъ. ' 

Бърнестъ, ста, сто, пр. Който ииа дебели 
бърнп; бърлявъ, джукестъ. 

Бърсяци, с. м. мн. 11л'1&мено назъвание на 
селянитЬ отъ полето около Крушево въ Ма- 
кедония. Трудъ. II. 601; МСб. ХП— ХУН. 74; 
Нзв. Слав. Семин. 204. 

Бърченйкъ, с. м. Сукманъ съ много бърчо- 
ци на кръста. 

Бърчбвъ, с. м. Набърчено, бръчкули на поя- 
са на сукманъ. УстЛия, дж дуискбрлм 
бхрчовхт на хустбньлт. Котелъ, МСб. 
ХУ. 182. 

Бъръ-бъръ! междом. Показва много бъбране. 

Бъръшъ, с. м. ? 

Туря на невЬст;^-тя. на глав;1\-тм бу- 
нетъ^ или ък сврьзува сгсъ бз&ржшъ, 
Чолак. Сб. 55. 

Б'^сва (да бъсне), гл. безл. Блъска, ударя, 
пада мълния; тр'1&ска се. Лймъа коа кье 
удри н^гдека, коа кье бъсне веда на ни- 
кога нйеа^ тбва место ногу берикъет 
кье дава. МСб. ХУ1 — ХУН. 228; XX. 
Велес. 9. 

Б1скамъ се, гл. об. Блъскамъ се, зал^гамъ, 
трудя се, работя, бъща, чалаштисвамъ. 
Вжскйх са^ бхсках са, дуну сбера некоа 
тшра, е па не можа и това си ге. МСб. 
Х1У. 191. Още ли се бхскаш? 1а се 
ба&сках цел ден. МСб. X. 229. 

Б^сване, с ср. отъ б^евапъ се и б^сва. 

Б'^сна, ешъ, — валъ, гл. ср. свгр. Да блъс- 
на, да блесна, да св^Ьтна. Во юнакбви 
рамни дворбви Лсно ге сАнце бхснало. 
Шаик. Сб. I. 139, Тиквешко. 

Б1сне, — надо, гл. ед-кр. отъ б1сБа. Да 
се тресне. 



Б^твамъ (да {бътна, б^тнувамъ), гл. д. 

Джитвамъ тояга да се пр^^върта на двата 

си края и да прави колела. МСб. X. 230. 
Б^тване, с. ср. отъ б^твамъ. 
Б1тна, ешъ, — нйлъ, гл. ед кр. отъ б1т- 

твапъ. — натъ, прич. стр. 
Бътнуванъ, гл. уч. отъ бътна. 
Бъхтбтене, с. ср. отъ бъхтотя. ВъхтЬне. 
Бъхтбтя, ншъ, — тилъ, гл. д. Бъхтя, бия. 

Кблку Ш/К т;^^ бя^хтбтьх 6с тебъ^я, дур- 

де тм. удучл ут тбс ждет. МСб. Х1У. 

211. 
Б^чвшце, с. ср. ув. ук. отъ б1чва. 
Б^чевка, ум ж. отъ 6'^чва. Бъчвица. 
Б'^чвалъ (да бъчна, бъчнувамъ), гл. д. 

Бутамъ, катурямъ, бичкамъ. Дж н ти 

б^чнзБ к^г^вету, чи . . . . МСб. ХЛГ. 211. 
Б1чване, с. ср. отъ бъчвамъ. 
Б'&чна, ешъ, — налъ, гл. едкр. отъ б^ч- 

валъ. Да бутна, да бична. — натъ, прич. 

стр. Бутнатъ, катуренъ, бичнатъ. 
Б^чнуважъ, гл. уч. отъ б1чна. 
Бъща, ишъ, — щЪлъ, гл. ср. Бъскамъ се. 

МСб. Х1У. 191. 
БъщЬне, с. ср. отъ б1ща. Бъскане. 
*Бюлбюлъ, с. м. Т. Булбулъ, билбюлъ, 

славей. 

Два бюлбула на пенджери п-Ьятъ, 
Весь-день п^Ьятъ, сва нощь отп^Ьватъ; 
Два са младя сва-нощь пр-Ьговарятъ: 
Коя гора отъ коя п6-бол'Ь? 

Чолак. Сб. 335. 

Бюлювт^шинъ, с. м. Т. Вториятъ овчарь 

на гол1^мо стадо овце браница; подвехая. 

ПСп. 28, 543. 
*БюлюБЪ, с. ле. Т. Билюкъ. 
*Бюрюндживъ, пр. неизм. Т. Бурунджукъ, 

бурунджучанъ. Дванййсе ризи бюрюн- 

джнв. Янковъ, Сб. 15. 



В. в. 



в. 



Вйа (Велесъ, Щипско, Кочанско), мЬстоим. 
вм. вйя, тая. 

Излезете, отфбрете 
На мбнвка 1абанджи1а, 
Ваа вбчер да нокьбвам. 
Утре рано кье си бдам! 

Шапк. Сб. I. 153. 

Вабй, с. ж. 1) Видинъ: платъ аба, шаекъ, 
олеви. МСб. У. 219 и ХУШ. 94. — 2) БЬ- 



лоградчишко: абяна горня дреха безъ р^ка- 
ве, дълга до-надъ петит*, порлбена около- 
връсть съ бЬли и сини гайтани, носятъ я 
булки и пб-млади жени. МСб. X. 230. 

ВДганва (Мияци — Дебърско), с. ж. Ваганъ. 
Изв. Слав. Семин. II. 293. 

Ваганче, ум. ср. отъ ваганъ. Паничка. 
Една шепа кргвь в% едно земгено ваган- 
че. Шапк. Сб. 1У. ХХУ1 



Вагарбцъ 



и 



В&лчавест& 



Багар^цъ, с. м Влгарецъ. ПСа. 43. 64. 
Вап^чва (Е1ена), с. ж. — Кмквб * туг 

мАзл^ни: кж вхп^чкн-в&гАчки! нееднав- 

во. н1>Мд1^ иб-гъмио, нЪйд'Ь иб-св1^тдо. МСб. 

XI У. 213. 
Вагйшче (Тр1Ькна), ум. ср. отъ ваг&шъ, 

иарче земя, нива, дозе а др. МСб. XIV. 

213, вхгйхчи. 
*Вагил&рь (с. Пд1Ьвня — Драмско), с. м. 

Гр. Малко седемь-осемгодншно д'Ьте, което 

бави малки д'1^ца, кога родителпт']^ имъ ра- 

ботятъ въ подето. МСб. УШ. 279. 
'Вйгляяъ (с. Плевня — Драмско), гл. д. 

Гр. Бавя, задисвамъ дЪте пеленаче. МСб. 

УШ 279. 
В&глане, с. ср. отъ в&глямъ. 
Вадарка, с ж. Която вади, полива н1§що. 
Вадарь (с, Гайтаниново — Мървашко), с. ле. 

Еойто вади, полива в']&що. Фасулъ що 

крадлть едни вадаре, кога вадгжть своя 

си фасулъ, по 5 гроша на оката глоба. 

МСб. ХШ. Науч. отд. 350. 
В4денъ, на, но, прич. стр. Щавенъ, арга- 

санъ. Овча гсли козя вадена кожа. МСб. 

VI. 150. 
ВадасйшБП, шка, шко, пр. Оваджйшки, 

оваджийски. Пустото ваджишко дЬте! 

Трудъ. I. 581. 
Вйдище, с. ср. Корито на някогашна вода; 

вада на запустЬла воденица. МСб. X. 230 

и XVШ. 181. 
Вадулявъ, с. м. съб. Много вадулици отъ 

дъждъ. 
В^дянче (Търново), с. ср. Картинка, която 

дЬца купуватъ и пр^важдатъ на билото 

на книгитЬ си, като я зал1^пятъ на гЬхъ. 

Вйш Ас кблку вадьхнчитх гим»м! 

МСб. XIV. 211. 
Вйжица, с. ж. В^&жица. 
Ваздаденъ, на'р. Весдень, 

Той отиде затъ каштата, 
Затъ каштата градината, 
Там' св веза денъ ваздадени. 

Верков. Песме. 157. 

Вазжйхсувамь (Ах^ь-Челебийско), гл. д. 

Възм'Ьсвамъ, възмпсамъ, градх свадба. Сигй 

свйдба вазмнхсуваие. Родоп. Стар. II. 14; 

МСб. IX. Науч отд. 26. 
Вййгалестъ, ста, сто (Прил1&пъ), пр. Вал- 

честъ. Нйгдоф кймче ва1гйлесто. ПСп. 

47. 817. 
Вайбрдапска вода (Велесъ), донесена отъ 

рЪка Вййорданъ. МСб. XX. Велес. 9. 
Вййорданъ (В^-лесъ), с. м соб. 1) Р*ка 

Иорданъ. Же гьи нйтера да поминат 



преку Вй1ордйн. МСб. XII. 163 2) Праз- 

никъ Богоявление, Водици. МСб. XX. Вел. 9. 
ВДва (Кукушъ), 71ар. Вамо, вакай, насамъ, 

натукъ. Шапк. Сб. Ш. 84, гледайте вика. 
В&кай (Велесъ), 71ар. Насамъ, натукъ, вак|, 

вамо. Ела п6в&к&1 дб мене. Ш]Ь. XX. 

Велес. 53. Тогйва бурите потперйле лй!,- 

гьатаондкаг—ьккал, натамъ — насамъ. МСб 

VI 164. 
Ваклевчб, с. ср. Вакло ягне. 

Офчици се И8ЯГНИЛИ 
Се офчбта ваклефчбта., 
А овнбта калешчета. 

Илиевъ, Сб. I. 166 

В&лавецъ (Велесъ), с. м. Една ситна тр-Ьва, 
вита, малко трънлива. Коледетю се за- 
вйлуе нйг-арно от валавец, сусеркщ, 
а кога нема вйлавец, гбрат слйма. 
МСб XI 86 и XX. Велес 10. 

Валйвица (Велесъ, Граховско), с. ж. Валя- 
вица. Нека иде въртежот каг штю ва< 
лйвнци вьртат МСб. XI 87 и XX. 
Велес. 10. 

Валавичарь (Граховско), с. м. Валявичарь. 
Вика като валавичар. МСб. VШ. 233. 

Вйлага (Ново Село — Видинско), с. ж. На- 
надолнище. Чь гидьмо у вйлъгу. МСб. 
Х>Ш. Науч. отд. 501. 

Валамб, с. ср. Бйбиленикъ, койнакъ, конякъ, 
сая, фиска. МСб. VII. 230. 

Вал^вица, с. ж. Дъждовно врЪме; валежъ, 
мокрвжъ. МСб. IX. 228. 

Вйленъ, лна, лно (Врачанско), пр. Увалянъ, 
нечистъ, мърсенъ. Гньйсаг маг-вйлната 
дреа у водата,, ду де земе да пушта 
бистри вбда. МСб. XIV. 194. 

В^лецъ, вйлци, с. м. Валякъ, валуга, буч- 
ка, топче Качамакьть е на валцн, има 
валци, не е разбърканъ добр1^, та има 
топчета брашно. Да се избьрка качама- 
кгтг, значи да нЬма валци. Пукамь 
валцн, особенъ начинъ за л']&куване. МСб. 
X. 230 и ХУШ. 49. 

Валша (св. Гора), с. м. Въ монастирски ме- 
тохъ слуга, който съ едно или дв']^ мулета 
върши ранни работи. ПСп. 64, 582. 

Валт4ръ, с. м. Гр. Алтаръ, олтаръ. МСб. 
УШ 279. 

Валога, с. ж. Валецъ, бучка, топка, лопка 
(сирене, сн^гь). ПСп. 47. 819. 

Валчав&стъ, ста, сто (Врачанско), пр. Вал- 
честъ. 1а ми донес един валчавйс кймик. 
МСб. XIV. 191. 

В4лчавестъ, ста, сто (Велесъ), пр. Валчестъ, 
валчавйстъ. Од овб1 рид да бутнеш еден 



Валъ 



45 



Варбкамъ 



вйлчавес кйменъ, кье се тАркали тАду- 
ри долу. МСб. VII. Науч. отд. '457. 

Валт , с. м. Накладенъ огънь за видело. Л/е- 
житЬ ставать и по широки дворове и 
гумна при валъ на срЬдата огънь за 
вид-Ьло. Ш)п. 57. 588. 

Валйнка (Габрово), с. ж. Навалица, Тичат 
по вхльанБх. МСб. Х1У. 213. 

В4ли, мЪстоим. вм. васъ. 

Им гбворит свети дева Мария : 
Ай ви вами седмокрили ангела. 

Илиевъ, Сб. I. 115. 

Вамо (Макндония). нар. На това м^сто; тука 
тукъ, овдЪ, овдЬка, само, самъ, с1Ьмо. Оди 
вйио I 

Шбтам, си шбтам в(1мо у горе, 
Вймо у горе низ градйнье-во. 

Шапк. Сб. У. 226. 

Вавпврджия, с. ле. Който иоже да гони и 
изтребя вампиритЬ; той е заченатъ отъ сва- 
пиренъ татко иди роденъ на задушна сл- 
бота; вапирджия, вамнирарь, вамаириджия, 
слботникь, светичарь. ПСп. 41. 984, 

Валъ, мЬстоияе. дат. над. мн. ч. отъ ти. Ви. 

Проговбри желбн Нбно: 
— Фала вамо, си сблянье! 

Илиевъ, Сб. I. 92. 

Ванд^БЪ, с. ле. Кл^съ вълна; пашкулъ, фан* 

дакъ: вхндйкь вжлмж МСб. ХУ. 183. 
Ванзаливъ, ва, во, пр В;&зливъ. 

Ми люляйте моето люби въ1соко, 
Че е д'рво мравльиво, 
Че е вуже ванзалъиво, 
Ке се скине, ке да падне. 

Верков. Песме. 33 стр. 

Вапирджия, с. м. Вампирджия. 
Вапсарница, с. ж. Бойджийница. Трудъ. 

П. 1382. 
Вар4, нар. Въ: ;сара-вара, карай-варай, тъй, 

инакъ, какъ да било, всЪкакъ, когато и да 

блде, ще дойде врЪме, единъ день. Кара- 

вара и 1а станах кмет. Жива Стар. II. 

127. Он ме би, ама ка^а-вара и га че 

му отвжрнем. МСб. XII. 284. 
Варавладбсамъ, гл. свър. отъ варакла- 

дбсваиъ. Да варакосамъ. — санъ, прич. 

стр. Варакосанъ. 
Варакладбсвалъ и варавладбсувалъ (да 

варакладосамъ), гл. д. Варакосвамъ, вара- 

кладисвамъ. МСб. IX. Науч. отд. 26. 
Варак ладбсваие и варакладбсуване, с 

ср. отъ варакладбсвалъ. 
В^ралъ, 1) гл ср. Варкамъ. бързамъ, Шапк. 

Сб. Ш. 97. 



Да не варами нощна кова, 
Нощна копа на полунощъ; . . . 
Да не варамъ по стре'и-те. 
Да ие капе капчиню-то. 

Милад. Сб. 438 стр. 446 п'1с. 

2) гл. д. Царибродско: мамя. 

Никбла л.'кже Лиль4на, 
Лхга гьу, не излага гьу. 
Вари гьу, не пр^Ьварй гьу. 

МСб. XI. 10, в. и IX. 148. 

Варалясалъ, гл. свър. отъ варалясвалъ. 

"Варалясвалъ и варалясувалъ (да вара- 
иясамъ), гл. ср. Веремясвамъ. 

Варане, с. ср. стъ варалъ. 

Вараиякъ, с. м Младъ дивечь. 

Варвалъ и вйрувалъ (Врачанско), гл. д. 
Оставямъ на мира; не бутаиъ, не закачамъ, 
не бвзпокоя: варва! детето, нека си играе 
там! МСб. X. 231 и Х1У. 191. 

Вйрвудници (е. Райково, Ахъръ-Челебийско), 
с. м. мн. Въ коледарска п^сень: 

Спиш ли, стани, разбуди се, 
Кбладице, войрварице, 
Душлй ти сме дубрй гостхе 
Кбладници воарвудници. 
Та ти нбсим кула брашну. 

Илиевъ, Сб. 1. 61. 

Варгалестъ, ста, сто (Прил^пъ), пр. Вал- 
честъ. ПСп. 48. 992. 

Вардалялъ, гл. д. Търкалямъ, валямъ. Ни 
си вхрдальх! дрехити. МСб. Х1У. 213. 
— лъ се, гл възвр. Търкалямъ се, валямъ 
се. Мари! вид% ли нЪкое дЪте съ пелЪ- 
нл да се вардаля по пять-тъ? Чолак. 
Сб. 60. Сжбудих еж нуштес пу т6 вре- 
ми, чй еж вхрдальзБх, чй ех. вхрдйльхх 
гиз дрехити — ни мужйх пдвичиджзж- 
сне. 1и т61 С2с вхрдальа& гс хдрлтл. 
МСб. Х1У. 213. 

Вардйляне, с. ж. отъ вардалялъ. 

Вардзйя, с. ж. Варзилка, варзило. ПСп. 
43. 64 

В^рдисалъ, гл. свр. отъ вАрдисвалъ. 

В4рдисвалъ и вардбсуваиъ (да варди- 
саиъ), гл. д. Правя н']^що лоше, злина. 
На втбро причестие што вйрдисал ч6- 
век, се пред него кье излез : к61 на жена 
прйшол, жена тува пред сйте кье из- 
лезе. МСб. XII. 163; МСб. XX. Велес. 10, 
вардйсушмъ. 

Вйрдисване и вардйсуване, с. ср. отъ 
вйрдисвалъ. 

Вардийнъ, с. ле. Вардачъ. 

Варбкалъ (да варбкна), гл. ср. 1) Варя- 
камъ, вр1^камъ, плача. М. виж заштю варб* 
ка детето. 2) Плача се, опда^свамъ се отъ 



Вар^ване 



46 



Вгл^ваиъ се 



н1>що, варевамъ се. МСб. X. 231 ■ Х1У. 191. 

— нъ се, гл. вьввр. Плача се, оплаквамъ 

се, Т2Ж се. Стана се варева отъ мла- 

жа си. Жива Старина, II. 126. 
Вар^ване, с ср. итъ вар^важъ н варб- 

каяъ се. 
Внр^кна, ешъ, — налъ, гл. ед-кр. отъ ва- 

рекахъ. Да вреЕна, да изпища. 
*Вар6лче, с. ср. Гр. Малко буре, бъчвпца. 

Сравни Дюнерн. 323 стр. върелче, дЪто 

криво го тълкува. 
Вйренивъ, с. м. Начинътъ., ио който се 

готви н-Ьщо за ядене; кухня. Селски ва- 

ревикъ, както си готвятъ сел'киит1^. МСб. 

ХГШ. 59. 
Шренъ, варна, но, пр. Що е за (отъ) варь. 

Вйрнн трапъ. МСб. ХУ1— ХУН Науч. 

отд. Любл. ржк. 306. 

Вйрень (Ахх-Челебийско), с. ж. Вариво. 
Вдда, га ври на бгнеат беас вйреань, 
дубйткат еа гйлуф и турцитеа са 
плддеат МСб. XI. 73. 

В&реци (Орхание), с. м. мн. Вресъци, пи- 
съци. Двдрскьи се кйщи варецн се чушт, 
у наша-та каща нищо се не чуе! Шапк. 
Сб. V 294. 

Варзйя, с. ж. Вардзия, варзилка, варзило. 
МСб. XIV. 213, вхрвйш. 

В&рЕОСть, с. ж. Варкане, бързина, бързость. 

Очйру, ПОП&РУ, 

Цревата ти попарени: 
Дз^ран от вйркости, 
В^чер от глйдости! 

Г.-Джумайоко, ПСп. 46. 680. 
Шрувамъ, в в&рвамъ. 

Я онй му отговаря: 

— Мируй, вару1л.^ чуж юначе, 
^бто брат ми дбка гледа, 
Над мен^ка гл^ва върти, 

А над тббе сабя върти. 

ПСп. 21. 557. 

•Вйрушъ, с. м. Вароша. 

В&ръкъ, рка, рко (Габрово), пр. Врещъ, 
уварливъ: вйр^кк боп. МСб. Х1У. 211. 

Виря, ишъ, гл. д. Боря. Сон' ме вйрнт, 
иалегналъ ме е сънъ, сънъ ме бори, тро- 
ши, ломи. 

Сонъ ми го варить и ми го кхршитъ, 
А нематъ лудо да ми засп1етъ. 

Милад. Сб. 370 п*о. 

— ря се, гл. 68. Надварямъ се. 

1утгувара добхр 1унакъ: 

— Шдв дидим да са варим 
Чак уд шстук дур захода, 



1аку мене ти надвариш, 
Ше ми земиш бхрза коня. 

МСб. XXI. Болградско. 3. 

Вйсамъ се, гл. ва. Боря се. Да се васамо, 
да се бориме. Тетово, ПСи. 39. 426. 

Васнличарка (Охридско), с. ж. Пречка су- 
ръкварка. Шапк. Сб. II. 156. 

Василичарски, ска, ско, пр. отъ васнли* 
чарь. Василичарски пЬсни; василичарска 
дружина. Шапк. Сб. I. 83; II. 157 и 
У1. 457. 

Василичарь (Охридско), с. м. 1) Сурукварь 
Шапк. II. 156. — 2) Преоблечени люде съ 
смЬшни дрехи като старци, които срЪщу 
вова година прЬзъ нощьта ходятъ по к*- 
щитЬ, та изпращатъ старата година и пос- 
ср^щатъ новата. В*стн. „Новини'^ У год. 
28 бр.; Шапк. Сб. II. 157. 

ВДсвапъ (да вйсна, вйснуваиъ), гл. д. 
Враскамъ, фрасканъ, блъскамъ, удрямъ. Кж- 
ту тпж вйснх в гллвЛт^к! Ботелъ, МСб. 
ХУ, 182. 

Вйсване, с. ср. отъ в^свамъ. 

Васлйвъ, с. м. ? НЪма ли нЪщо общо съ 
василикон, съ васия ? 

Назат, назкт, чужджи 1унак 

Чужджи хунак. Пуру васлйку, 

Ке ми строшиш с;^рмену кул&нчи! 

Разлошко, ПСп. 39. 462. 

Вйталве, с. ср. Горнята часть на ватала, 
д^то тъкачката хваща, та набива в&тъка ; 
ваталъ. МСб. X. 231. 

В&талъ (Силистренско), с. м. Ваталке, вата- 
ла. От тези тешки витали, от тйзи 
крива коби^ща. МСб. УШ 82. 

""ВатАнъ, с. м. Т. Бащиния, общия имотъ 
на едно семейство у родопските помаци. 
МСб. ХУ1— ХУН. 380, Чепеларе. 

Ватйхъ (Самоковско), с. м. Най-главния май- 
сторъ на впдня. МСб. ХУ. Науч. отд. 277, 
сравни го съ ватафинъ. 

Ватр&въ, с. м. 1) — 2) Недоскоиенъ овенъ, 
съ едно ятро. МСб. X. 231 и ХУШ. 164. 

В&цани (с. Габрово — Скеченско), с. ж. мн. \ 
Плодътъ на черница, в. ббболва. ВЬст. 
Новини Ш год. 34 бр. 2. стр. 

Вб^свалъ (да вб^ся), гл. д. Обесвамъ. 
Скбру гу в Тжрнов кбржти м гу вбе- 
сете кж срет пазйрье Търновско, МСб. 
У1 64 

Вб^ся, ишъ, — силъ, гл. свкр. отъ вбЪ'с- 

ваиъ. Да обеся. 
Вгл^твалъ се (да се вглетй), гл, об. За 

хлебъ: ставамъ клисавъ, вглетбнъ; вдлбтвамъ 
се. Врачанско, МСб. Х1У. 191. 






< 



Вглбтване 



47 



В4да 



Вглбтване, с. ср. отъ вгл^тваиъ се. 

Вд1етваие, 
Вглетенъ, на, но, пр. Вдлетбнъ, клисавъ. 
Вглстя (да сн), йшъ, — тйлъ се, гл. свър. 

отъ вглбтвамъ се. Да се вдлетя. 
Вгбдива, пар. Догодина. Мълчи Кило не 

плачи пйкъ въ година ке дойда. Блъгар. 

Книжнци, I год. 162 стр Я{ъ къе родамъ 

много гройъзе вгодива. Блъгар. Еиижици. 

I. 223. 

Вгрбпцалъ, гл. свгр отъ вгр^пцувамг. 

Да вчеикймъ, да докопамъ. — цанъ, прич. 

стр. Вчевканъ, докопанъ. 
Вгрбицувапъ (да вгрепцаиъ), гл. д. Вчеи- 

куванъ. докоиванъ, улавямъ. Блъгар. Кни- 

жмци. Ш. 32 
Вгр^ппуване, с. ср. отъ вгр^пцуваиъ. 
Вгуря (да се), йшъ, — рнлъ се, гл. свър. 

отъ вгурявапъ се. Да обръгна, да обдръ- 

гна, да се огуря. 
Вгурявалъ се (да се вгуря), гл. об. Обръг- 

вамъ, обдръгвамъ, огурявамъ се, одръгвамъ, 

вривиЕвамъ, навиквамъ, научванъ се, ала- 

щисвамъ. 
Вгуряваие, с. ср. отъ вгурявамъ се. 
Вд4ря, йшъ, — рплъ, гл. свър. отъ вд&- 

рямъ. Да ударя. — ренъ, прич. стр. 

Ударенъ. 
Вд^ряшъ (да вдйря), гл. д. Ударямъ. 

Пумери нж с тжнка пушка, 
Мене вдари въ дьасну крилце, 

№ 1а брата ми схвсьам уби! 

Г МСб. VII 5. 

Вдйряне, с. ср. отъ вдйрямъ. Ударяне. 
Вд:&ва!11Ъ се (да се вд-бна), гл. об. Д-Ьвамъ 

се, скривамъ се, загубямъ се. Дека се 

вдена, мамо? МСб VI. 168. 
Вд'Ьна (да се), ешъ, — нйлъ се, гл. свър. 

отъ вд^вамъ се. 
Вджаша (да се), йшъ, — шнлъ се, гл. вгзвр. 

свър. Да се уилаша. — шенъ, прич. стр. 

Уплашенъ, вжашенъ. ПСп. 43, 76. 
Вдйганица, с ж. Вдигане, вдигань. Слй- 

ганица и вдйганица. 
Вдигань, с. ж. Вдигане, вдйганица. Трудъ. 

II. 739. 

Вдигйчка, с. ж. Дигачка, на воденица спра- 
вя, съ която се подига и сваля горнякътъ, 
та да се меле мливото пб-едро или п6- 
ситно; подигйло, кобйлка, кюхало. МСб. XII. 
271 и ХГШ. 177. 

Вдл4бваяъ и вдл46ялъ (да вдлйбя), гл. 

д. Заглавянъ н'Ьщо въ длабъ; задлабваиъ. 
Вдл&бване и вдлДбяне, с. ср. отъ вдл&б- 
ваиъ. 



Вдлйбя, йшъ, — бйлъ, гл. свър. отъ вдлйб- 

валъ. Да задлабя. — б^нъ, прич. стр. 

Задлабенъ. 
Вдл^твамъ се (да се вдлетй), гл. об. 

Вглетвамъ се. МСб. Х1У. 192. 
Вдлбтване, с. ср. отъ вдл^твапъ се. 

Вглетване 
Вдлетй, йшъ, — тйлъ се, гл. свър. отъ 

вдлетйвапъ се. Да се вглетя. — тбнъ, 

прич. стр. Вглетенъ, клисавъ. 
Вдържй, йшъ, — асйлъ, гл свгр. отъ вд'Ьр- 

жалъ. Да удържа. — ж4иъ, прич. стр. 

Удържанъ. 
Вд^рзкалъ (да вдържа), гл. д. Удържанъ. 

Чи гу прукле Бужа майка; 
— 1о1 та, тебе, идно дхрво, 
Цвет да цхфниш, да ни вхржиш, 
И да вхрииш, да ни вджртиш. 

МСб. ГП.6. 

Вд1ржане, с. ср. ��тъ вд^ржакъ. Удър- 
жане. 

Вд^хвалъ се и вд1хнуваяъ се (да се 
вдъхна), гл. об. Вт^ьхванъ се, вт1^хвамъ 
се, въвон1&вамъ се, заяон'6вамъ, внирис- 
ванъ се. 

Вд1хване и вд^хнуване, с. ср. отъ 
вд1хвамъ се. 

Вдъхна (да се), ешъ, — налъ се, гл. свър. 
отъ вд^хвамъ се. Да се втъхна, да се 
въвон1^я. 

Ве, мЪстоим. вм. ви, васъ. Кога ке ве вг^ 
дамъ, ке ви дадамъ книгата. ПСп. 3. 
182, в. и МСб. XX. Науч. отд. Д. Мирчевъ. 
23. Та ве (?) са излез »^ и таш гудинлх 
на лету. МСб. УШ. 141, Рупчосъ. 

Вбгялце и в^далце (Велесъ), с. ср. Куки- 
ца, съ която обицата се окача на ухото; 
теглб. МСб. ТИ. Науч. отд. 457. 

В^да (Кочани, Щипъ), ешъ, гл. д. Въдя. 
Гнездо да си напрйам, мали змийчйнъа 
да ведаи. Шаик. Сб. У. 59. — Веда се, 

1) гл. възвр. Навожданъ се. 

Веди сЬ долу наша дружко, 
Дуръ да ти кладатъ нетопъ на чело-то, 
Нетопъ на чело-то, плоча на схрце-то. 
Милад. Сб. 620 стр. 

2) гл. об. Велесъ: въдя се. Ластбвиче у 
кукьата ако ти се веде, срекьно било 
за тсукьата. Каг што има ластбвиче 
да се веде, у таш кукьа дЛрво треш- 
тено има — бли штица, ели гр/да. МСб. 
ХУ1 — ХУН. 229. Вефелало да има и 
да се вбдат галббчиньа и зйеци у ку- 
кьата (на несрекьа к), оти се запус- 
теела т^иш кркьа. МСб. ХУ1 — ХУН. 237. 



В']&дж&тъ 



48 



Векйлка 



В1Ьдж&тъ, та, то, пр. Съ го1'1мв в'1&жди; 
в'Ьждестъ. 

Дбвере, пйро окато, 
Пб-малко е окйто,» 
П6-вечв е ведж(1то. 

МСб. XXI. Трънско. 36. 
БвдпАжка, нар. смекч. отъ ведяАжъ. 
В'1^д6р11ица, с. яс. В1^дъриица. Чаша ьЬ- 

дорвшця, го1'1^ма като в']^дро; в'Ьдреница. 

ПСиБр XI. 164. 

Што ти дбйде курвино кбпиле, 
Ти !а граби мл&да Маркбвица, 
II ти граби ч^ша ведбрница. 

Шапк. Сб. 1У. 345, Двбърско. 

В'1&дреийца (с. Градоборъ — Солунско), с. 
ж. Чаша в^дорница. 

Мбже 1ас да достигнем, 
Ош да не се породени 
Сите чаша ведренгща! 

Шапк. Сб. Ш. 74 и IV. 318. 

В']^дрйчица, ум. ж. отъ в']&дрйца. Со 
ведрйчица н6 глаа. Шапк. Сб. Ш. 68, 
Охридъ. 

В1^дрйчва, ум. ж. отъ в-^^дрйца. Малко 
в*дро, което носятъ циганкитЬ. Циганска 
ведричка, тЪсъ отъ ра.чни ястия, була- 
мачъ МСб. X. 231. 

В^дърнпкъ (Клисура — Карловско), с. м. 
ГолЪмъ м'Ьдннкъ за пране; ператникъ, ко- 
телъ. 

ВЪдърнпца, с. ж. ВЬдорница. Чаша в*- 
дърница, голЬма като вЬдърникъ. 

В-Ьждбнъ, на, но, пр. Що е за (на, отъ) в*жди. 
Зима приготвенитЬ нЪууг за вЪжди- 
тЬ: шишарки, веждбн камен, кара- 
фйль, стипца и проч , испича ги на 
огъня въ желЬзна лопата, стрива ги 
на прахь и ги полива сь ракия, отъ 
което се добива черна боя. МСб. УШ. 70, 
Дупничко. 

В^ждеетъ, ста, сто, пр. Който има гол'Ь11и 
В'Ьжди; в'Ьджатъ. 

В'^ки (с. ПлЬвня — Драмгко), с. ж. мн. 
В^жди. МСб. УШ. 279, вьйшки. 

Везйрцица (Охридско, Стружко), с. м. Ши- 
вачка, плетачка, везуля. Си ми било вв- 
ахрница. Шапк. Сб. I. 28. 

Везд^нь, тшр. Весдень. 

Везйрпца и везйрка, с. ж. 1) Жена, мома 
ве;<пръ 2) Жена на везиръ. Рисйну цм- 
рйце, младл визйрице! Илиевъ, Сб. 192. 

Везйрско, с. ср. Везнрство. 

Ти да му зйбмиш цйрскуну, 
Щрскуну и веаЛрскуну. 

Илиевъ, Сб. 107. 



Везйянъ, на, но, пр. Червенъ, аленъ. МСб. 
XV. 182, ви8й1хну. 

В^зяина (Охридъ), с. ср. мн. Фишеци ? 

Мйтреа пушка празна №, 
Дури да б&рат в^амина, 
Кье ми се Митре зйбаит. 

Шапк. Сб. Ш. 176. 

Хар^миа оботри нбмат; 
Сбстри му се вермйната. 

Шапк. Сб. V. 152. 

Везпб, с. ср. Везане, везъ, вязъ, везъкъ. 

Мари Тудбру, Т1бнка Тудбру, 
Шту ти 1е соарце сблкуф вбселу, 
Та веамб везбш и пеасне пе1еш? 

МСб. I. 32. 
Същата и1&сень е приведена и въ ПСа. 
48. 957. 
Везуля (с. Ярлово— Самоковско), с. ж. На- 
звание на д1^воЗка, добра везачка, шивачка, 
плетачка; везарница. 

Шие, вбже нбйна мила зблва 
Мила зблва, веаульа девбйкьа, 
Та гьи дочу веаульа девбйкьа, 

Шапк. IV. 288 и Ш. 49- 
В^зъвъ, с. м. Везмо. 

Ситен си веаък везбшв. 
Тбнка си пбсен поеше. 

Любен. Самовили. 114. 

В-Ьй, с. м. 1) В^йникъ. 2) Покривка на 
тръвни; кавтаръ, кафтаръ. МСб. X. 231. 

ВМв^рица (Мияци — Дебърско), с. ж 1) 
Животно невестулка. Изв. Слав. Семин. II. 
293; а споредъ нашит'Ь разпитвания жи- 
вотно веверица, катерица. 2) Чов1Ькъ бръзъ, 
шавривъ и бъбрица. 

Вбйве, вм. вевб, вяче. Гяула си помие- 
лил^ че сега вейке мъжет ще се ра- 
сърди на жената си и гце е бие. ПСп. 
32. 578, Малко-Търновско. 

В^йникъ, с. м. Колиба, слонъ отъ шума на 
четери стълба, на чердакъ; в^Ьй, вЪникъ. 
Въ такава колиба с*дятъ бучка рити на ба- 
чия, пазачигЬ на бостанъ, съ такъвъ слонъ 
бива покрита и селска пещь, фурна. МСб. 
X. 221 и 231, и ХУШ. 47. 

Дуни ми, вбтре ладьане, 
Разладй пбле ширбко, 
По пбле цхрии аргате. 
По плйнин млади шлегарб, 
Под вегник бели бучкарб, 
1у лкгер млади во1нйци. 

МСб. XVI— XVП. 128. 

Векйлка, с. ж. Жена на векилинъ. 

Сеймени тептилъ тржгндха, 
Чорбаджи Петко фанхха, 



Веле биле 



49 



Вен^сваиъ 



Калоферски-а векилннъ, . . . 

А Петковвца векилка, 

Тя си на следъ тяхъ идеше. 

Милад. Сб. 166 стр. 112 п-Ьо. 

Веле биле. Рает. А(гора Ве11ас1оппа, в. 
билбплпкъ. МСб. XXI. Явашовъ. 18. 

Велеваръ, с. м. Риба ЛЬгатгз ЬагЬа, въ- 
ди се въ Дунава и втоцит* му. МСб. X. 
231. 

��^л^ице, с. ср. 1) Малко басмяно д^тсео 
фустаече. 

Заспало ми лал^нце 
У шарено веленцг; 
Макьа си га бкаше: 
Дигни ми се, лал^нцв, 
У шарено веленце! 

МСб. XXI. Трънске. 4. 

2) Бито1ско, Дебърско, Прил'Ьцско, Охрид- 
ско: чердже, ки1имче, кебе. Л. така беа 
го отпегле дома во веленца. МСб. XII. 
200; XIII. 115; Изв. Слав. Семин. II. 293 

Збмай н^не, юначе, 
Многу прйкье ти нбсам, 
Три тбари веленца, 
Триста рала чбраби! 

Шапк. Сб. I. 30. 

*Велзевул'ь, с. м. Тр. ГолЬмиятъ дяволъ; 
ардзавулъ. 

Великанъ, с. м. Го^'Ьмйнъ, Наука I. 875. 

Великденче, с. ср. 1) Раст. РгсШопаНа 
о^кгпакз. ЖЬ, X. 232. — 2) Раст. Ри1- 
топагга шЬегоза. ПСп. 61. 347, Палан- 
ка. — 3) Раст. ЬИкозрегтит ригргсгео- 
соегиШст, мбдниче. МСб. XXI. Явашовъ. 
30. — 4) Раст. Уего71гса о//гсгпа1гз, гер- 
гевденче, превата, разгонка. МСб. XXI. Ява- 
шовъ. 21. — 5) Раст. Са1ашШка а1рта 
Ьат. МСб. XX. Д'Ьлъ природоученъ. Ив. К. 
Урумовъ. 79, вилигдинчи. В. велйденче. 

Велптъ, та, то, пр. ГолЪмъ. (?) 

Честиту ти льубе, 
Честиту, велиту! 

МСб. XXI. Родоп. свадба. 18. 

ВИЛИЦИ пбсти (Велесъ). Велики пости. МСб. 
XX. Велес. 10. 

Веля, съюз. Нито. Я му зборувамъ за не- 
гово добро, а онъ веля ме не чуе^ нито 
ме слуша. ПСп. 3. 182, б*л*жка 2. 

В'1^]|гь, гл. ср. Употр1Ьбява се всякога съ не: 
не вЪмъ: не зная, чини ми се, с1&Еашъ, 
като че ли. Тог, ни вьйм, б^ти тук. 
Ле, нн вьан, С/КЖ гу вйждлл тох чу- 
в/к. Ни вьйм, брйпг му гу пуддЛрдж/а. 
МСб. Х1Г. 211. В. невЬмь, 



*Венгера, с. ж. Гр. Ит. СЬдянка въ градъ. 

Тага вечер ги/те имаме венгера. В. и 

Дювррн. 211 стр. 
ВенетичБИ, чка, чко, лр. Венециански. 

Да ми 'одишъ преку слано море, 
Да ми пойдишъ Венетичка земя, 
Тамо иматъ камня мерджанл1а, 
Отъ стребро-то три аспри поскхпо, 
Да го носишъ, тешко, не сг^ носи; 
Да го кхртишъ, твърдо, не с! кгршитъ. 
Милад. Сб. 52. 

Вен^^я, ешъ, гл. ср. Вена, вехна, съхна, 
чмая. 

Ни венеем за бързана коня. 
Ни венеем за тънкана пушка, 
Ток венеем за у бави моме. 

ПСп. 62. 5. 

Вен^Кяне, с. ср. отъ вен^. Вехнене. 
В']^11Йкъ (с. Ярлово — Самоковско), с. м. 
ВМникъ. 

Кой има кола вблове, 
Сблскьи на шума да ида, 
Че да се жбни войвода, 
Та голбм венъйк че града. 

Шапк. Сб. Ш. 60 

Вениче (с. Лптаково — Орханийско), с. ср. ? 

От дек са се збле бхаволе, 
Бюволе и самодиви, 
Та ю високо извйле, 
Вх висбкото ввничб. 

Шапк. Сб. VI. 453. 

В']&н6бъ, с. м. В1^нецъ. 

Подухнйл е вбтар низ горица, 
Та. е дигнал на девбйка венъбк, 
Сфитнало е лицб като хасьо с^нце. 

Шапк. Сб. Ш. 26 

В'Ьнчаниче, с. ср. Венчило въ 2-то знамен. 

Нашла си е пхрвно венчаниче. 
Отсечена му глава до рамена ! 

Шапк. Сб. Ш. 148. 

В'Ьнч^нСБП, ска, ско, пр. В1&нчиленъ, в1&н- 
чалгнъ, вЪнчалски. Шм си убль^^^кА внн- 
ченсви1л1 фистан. ирипрйвь^м си вин- 
ческхт;к р6клья1. МСб. XIV. 212. 

Венясамъ, гл. свър. отъ венйсваиъ. 

Вепясваяъ и венясувамъ (да венйсаиъ), 
гл. ср. За лехуса: хващатъ ме болести ле- 
хуси и арменки. Орханийско, МСб. XXI. 
Д'Ьлъ природоученъ, Д-ръ Т. Петровъ. 65. 
За да не влЪзать злитЪ духове въ к^и- 
щата, дЬто има родилка., за да не ве- 
вяса, както казват\ пази се вечерь да 
не се отпварять вратитЬ, чужди хора 
да не влизать. 



Веийсване 



60 



В'Ьтрог6нъ 



Вепйсвяие и венйсуване, с. ср. отъ ве* 

нйскахъ. 
Вепйрка, с. ж. Жена, мома вепиръ ; вам- 

П1рка. 

Св1^кхрь й 6'Ьше селски В8']^дникъ, 
Св-Ькхрва й стара вепирка. 

МСб. IX Науч. отд. ббО. 

Вепретжна, с. ж ув. отъ вепьръ. ШлЬ- 
знала е/^на дива вепретвна, ааврт^ се 
нйеро и нйпгро. та закауи нашата 
нев^стица. Люб^^н. Баба Бг4. 34 

Верн^рн1\а (11рил1;оъ), с. м. 1} Жпвотно! 
Зстгиз уи1^аг1з, вевнрица. в1йве|>ица, ка- 1 
тернца, зднджааъ. МСб. VII. Науч. отд. I 
417; ПСп 48 992. — 2) Едно иялко ' 
жглто пт1че. ПСа 47. 817. в. и II ». 43. 64. 

Вереяйсаяъ, гл, свгр отъ веремйсвамъ. 
Да вяраиясаиъ, да втпкясамъ. 

*Вереяйсвамъ и веремйгувамъ (да вере- 
хясаиъ), гл ср. Т Хкаща ме болесть ве- 
р«^нъ, варамясвямъ, втивясвамъ 

Вереж^^сване и вереяйсуваие, с. ср отъ 
вереяйовань. ВгиЕясване 

В'Ьренджиецъ, с м Който пие на в']^ра. 
Вий го зима н'Ьщо на в^ра, та влиза въ 
длъгъ. 

Земи го, земи, Бо1анко, 
И да е 1ован бекриец, 
Бекриец в верендтиец, 
Ала е баре болерин, 
Болернн, баш чорбадж1а. 

МСб. Х1У. 49. 

Вериен^ и верхенч^, с. ср. Фермене, фер- 
меиче. 

Т&ио турци н6и&, 
С6 млйди кавур1е, 
С6 бели чорапци, 
С6 чисти подк^пци, 
Црънй верменчбта. 

МСб. XXI, Тръноко. 27. 

Верйгница, с. ж. Вервгало, верижало, ве 
рижалникь, верижнявъ, лисида, лвсида, ча- 
ренъ. ТърновсЕо, МСб. XIV. 212, верйгницх. 

Вериж&лникъ, с. м. Веригница. 11л1ЬвенсЕ0, 
МСб X. 232 и ХУШ. 14. 

ВервжЛло (с. Торосъ — Луковишко), с. ср. 
В^ригиица. МСб. XIV. 211. 

Верижнявъ, с. м. Веригница. МСб. X. 232 
и ХУШ. 14. 

В']Ьрйя, с. ж. ВЪрене, пров'1^ряване (?). 

Тук не ште куп имане, 
Куп имане — злато, сребро; 
Тука нема ми верига, 
Ни верига, ни мерв1а; 
Тука викат: 1ежтв, пи1те! 

МСб. ХП-ХУИ. 52. 



*Верънлйя, пр. неизм. Т. Веремлия, ох- 
тичавъ. 

Весденчйца (Конопчие — Чирпанско), нар. 
Весдень, цЪлъ день. Вивдбн — внадинчйцх 
или само ВИ8ДННЧНЦХ. МСб. IX. 228. 

Веселбйиа, с. ж Веселба. 

1ой нх здрави свет Никблх, 
Тббе пбвм, Ббгж славим! 
^'^Д дружи нх виселбйна! 

Илиевъ, Сб. 39. 

Вееелй-трап^за. Така просото нарРК»о ви- 
ното въ ияв-Ьстнята 11р1кязка. МСб ХУШ. 41. 

Веселодр^нецъ (Конринщица), с. м. Веселъ, 
засм'Ьнъ чов1;кь (д^тн). 

Р1Ьгй-куче. Така въ с. Пищиго — Татаръ- 
11а<арджишко, нярпчатъ първия понед-Ьл- 
никь отъ велики пости; пъси понедЪлникъ, 
чисти поннд-Ьлникъ. ПСп. 41. 992. 

Веслбне, с ср отъ веслй:. 

Веели, йшъ, — лйлъ, гл. д. Карамъ. тегля 
съ весла. Двама телшт^ съ лопатиг 
тЪ, вес.1штъ. МСб ХШ. 258 

В1я-тйтель, с. м. В^-тникъ, хаберджня. 

ВЪстиикъ, с. м. Вьститель, хаберджия, 
абарджия Ще дойде л^^то и скоро ше 
дойде, ето му вЪстникътъ — ластавич- 
китЬ. Трудъ. II. 481. 

•Весъ (Прил'Ьпъ), с. м. Т. Фесъ. ПСп. 44. 
257. 

В1^таиъ, в. ъ^тя, 

Ветарщина (Търново), с. ж Вехто н^що; 
вехтаръ, ветхарникъ. Тизбир^ти ньйкуи 
витйрштинн, уи закув4ти дьушин^ту. 
МСб XIV. 212. 

ВЬтене, с. ср. отъ в*тя и в^Бтя се. Обри- 
чане, об'Ьщаване. 

Ветбшина (Мияци — Дебърск!), с. ж, В-ту- 
шина, вехтаръ. Изв. Слав. Семин. II 293. 

В1>трева Т|>'1>ва Раст. Ьт1а епп/оИа, млж- 
ка и женска тр1Ьва. Шуменъ. МСб. XXI. 
Явашовъ. 52. 

ВЬтрища, с. ср. мн. отъ в^търъ. Пада 
у в'6три1ца, заноси се, захалюва се, мъ- 
друва нЪщп неразумно и непотрЪбно. Блъгар. 
Киижици. Ш 67. 

В-Ьтрогбнъ (с. Джевизлии — Варненско), с. 
м. Раст. Егуп^ит сашре51ге, б1Ьлъ трънъ, 
чавма оту. МСб XXI. Явашовъ. 47. 

Мбри мбме, малой мбме ! 
Ако с^каш да йостйвиш. 
Да йостйввш зм^й од гбра, 
Дасоббреш гхрмот;^рно, 
Гхрмот.^крно, ветрогбнно, 
Да св нййдеш ббло млбко, 
И од майка и от кьбрка. 
Да го сф^риш в'нбво гкрне, 



В-Ьтрбщина 51 

В'нбво гжрне спрбти стрида, 
Да испжрскат змбй од гбра! 

Шанк. Сб. I. 25, п*о. 17. 

['Ьтрбщина (Прил-Ьпъ), с. ж. Во-Ькой зълъ 
духъ, талнсъмъ. До чешмата имало 
^дно дАрво ветмрнйчао и пот тод, джр- 

во се збйргле ,ьеоа ми ти ветроштйньс' 

то, да б^лкьим кье га йскьинат. само- 

вйяите паштерка ъе и нйзат уште 

еднаш не кье се вратит. М('б. УШ 224. 

ВетхйрниБЪ, с. м. Ветарщина, вехтаръ. 

- 1имлм гидии витхйрник (каца), тщ 

:■ гй^кАШ д^ ти гу прудйм. М' б. Х1У. 212 

В-Ьтчн, чиня, ум. ср отъ в-Ктка. Оть 

кьйтката кьа йзвадетъ некольку ветчи- 

ньа. Шапк. Об. II. 162. 
ВЬтърпичава тр-Ьва. 1} Раст. ОпоЬгуски 

$аНуа Ьаш. Шуменъ, МСб. XXI. Явашовъ. 

43. — 2) Р.(ст. 1азгопе НеШгеИсМг Вогз. 

Тамже, 40 
В*Т1рч<% ум ср. 'отъ в^търъ. ВЬтрецъ. 

— БЬло в*търче, раст. в. го на реда му. 
31 — ^егно в*търче, раст. СепШигеа с1г/- 

{ша Ьаш. с. Бистрица — Софийско, МСб. 

XXI. Якашовъ 58. 
В^тя, ишъ, — тилъ, 2л. д. Об^щавамъ, об- 

ричамъ, втаксрамъ. — тя се (Прил*пъ), 

гл 00. Об-Ьщавамъ се, обричамъ се, в^тамъ 

се. ПСа. 39. 417; 43. 151 и 44. 302. 

Му се ветиф да д61да вгбдина. Мияци — 

Дебърско. Ияв. Слав. Семин. II. 293. 
Вбчелъ, нар. Вече. Стйрецо пак си оти- 
"^шел у колибата, а онд вбчем не била 

тб^ку лбша колибата, а, била по ульЬ- 

дена. МСб. УШ. 176; IX. 81. 
Вечерници (Софийско), с. м. мн. Хоро, 

което жътвари играятъ сл*дъ вечеря късно. 

МСб. ХШ. 28 и 29. 
Вечбрниче, с. ср. Раст. А/и^а Ьахтаппг 

ВПг. ПСп. 51. 347. 
Вечернялъ (Пвротъ). нар. Надвечеръ, при- 

вечеръ. МСб. УП. 230. 
Вбчерь-ва (Велесъ). като нар. Тази вечерь, 

довечера. МСб. XX. Велес. 10. 
В^чна (Велесъ, 11рил1;пъ), като с. ж. В1&чна 

м*ка, пъкълъ. Што е пбвечку гр&шен, 

ког до кблена, ког дб погас, ког преку 

глйва — тша у в^чна кье бстанат. 

МСб. XII. 163 и XX. Велес. 11. Дбшол 

каг арамйите сиромйиот и му кйзал 

оти Господ кье и клйит за кЛрпи на 

козините от вбчна. МСб. УШ. 183. 
Шшило (Щипъ), с. м. ВЬшало, в*сило, вис*- 
» лица, 6'Ьсило, бесилка. Еа нози му тежок 

Щмрук, кье ти го терат на зешило. 

Шадк. Сб. У. 159. 



Виданлия 



Вйще (Шуменско), нар. Още, еще, вещъ. 

1ао не мбга Ббга вбри, 
Ббга пйри катб 1бгжн, 
В^ште тежи като камхк. 

МСб. УШ. 12. 

Тоя слщия прии1Ьръ Н. А. Начовъ погреш- 
но поставя като допълнение на р-Ьчь 
вече у Дювернуа, в. ПСд. 43. 92, 6*- 
л1Ьжката. 
ВКщерь (с. Исьоренъ — Гкеченско), с. м. 
Животно УезрегННо тиггпиз, вечерно 
пилн, карал-Ьпъ, лиликана, лилякъ, люлнчв, 
нощно пиле, нетопиръ, сл%по оиле, суиракъ. 
В1Ьст. „Новини" III год. 84 бр. 2 стр. 
В'Ь1цглва, с. ж. Няс*комо бастунка. МСб. 

УШ. Нчуч. отд. 338. 
Вещъ (Варненско), нар. Веще. Изв. Слав. 

Семин. II 199. 
В'1Ьялиица (Охридъ), с. ж. Единъ видъ то- 
пеница, която правятъ на първия день отъ 
сирната нед-Ьля и съ която канятъ вЪтъра 
да дойде нс! лето, за да отвЬватъ житото. 
МСб. ХУ1— ХУН. 28. 
Вжашенъ, на, но, прт.. стр. Уплашенъ, 

в. вджаша (да се). 
Вйвна (да се), ешъ, — налъ се, гл. вгзвр. 
свгр. Да се вдигна, да букна, да избухна, 
да пламна. М кога се вйвнал еден силен 
бгон, плЛмните биле блйзу дб облаци- 
те. Битоля, МСб. УШ. 209. 
Вйгня, с. ж. Видня, пещь за руда. Иреч. 

Княж. Бълг. I. 253 и II. 595 и 661. 
Вигояъ, с. м. Една риба, въди се въ Ис- 

къра. МСб. УШ. 75. 
Вйгявамъ, вйд1^лъ и вйшелъ (Велесъ), гл. 
д. Виждамъ. Некоъ, што го зйчувал 
тйткл си стЛр скрйен, гъи внгьава 
уфйлени, гъи праша: штю вика уфйле- 
ни сте станале^ МСб. XII. 214. Нл- 
кАлвано от кбкошка ако кбснеш^ нбкье 
не кье си вйгьавал како кокбшкат — 
кьортауклиш кье бйдеш. МСб. ХУ1 — ХУН. 
226. Оваг, цйрскию сйн, кдко ги вн- 
шол, се уплашил и ги пбздравгсл. МСб. 
Ш. 218. Ми се вйгьава, гл. безл. Виж- 
дамъ. Не ми се вйгьава, не виждамъ до- 
бр*. МСб. XX. Велес. 11; в. вишблъ. 
Вншлй я баба., казала деди. Любен. Ба- 
ба Ега. 32. 

Виданлия, пр. неизм. Т. Фиданлия, фи- 
данъ бойлия. 

Тамо има многу пдрви, 
Ке ти 1адат тво1а снага, 
Тво1а снага виданлия. 

МСб. I. 43. 



Внд'Ьл6рче 



52 



ВАнйовъ 



Вжд'1&лАрче (София), с. ж. Газева тенекмена 
ланбнчка безъ шншв; газеннче. 

Внд'к1бнъ, лнА, лпб (Банат. бъ1гаре), пр. 
Бид1^д1|, вндЪдивъ, ясенъ. Ввдвлнйте ну- 
гцй зиме твгрдге сл студени. МСб. XX. 
Бацат. бълг. 1. 

Внд'&лйвъ, ва, во, пр. Вид'1&дъ, вид1Ьд6нъ, 
св1Ьтъдъ. Дя, ми г видьхлнвж стйгмт»^. 
МСб. Х1У. 211. 

Внд'Клия, с. ж. Въ Прид1^аъ: вид виделв1а 
вбтил, невиденъ бистъ, не се вид1^ кай 
вати. на к*д'Ь отиде. Трешптл пАруко 
дрйн недодран да бега от пустата бо- 
лештина, што го бблеше, ввд ввделв1а 
вйтнл. МСб. УШ. 221. 

Вйдво, с. ср. М-Ьсто, д-Ьто е имадо видня, та 
ина щубъ. МСб. У1. 232. 

Виднйрц с. ^к. Който работи на видня Ра- 
ботата при вс^ко маданище извършва- 
ли 4 ввдяяри оть Тщнгко. Иреч Княж. 
Бъдг. и. 661; МСб. XV. Нзуч. отд. 277. 

Вйдокъ (Ведесъ). с. м. Вг/Ьк-та съ на: на 
ввдпкъ, нпр На Г01'те, на визита; в. ик- 
видокъ. Ьо неколку недели по свл>р- 
шавйчката свитите си о^ат на видов 
и ндсот некои с^^аткьи рйботи. МСб. 
УП Наученъ отд. 457. Татното бтишал 
пй, ввдок у кьерка си. МСб. XII. 184. 

Вйдъръ, дра, дро, пр. В1Ьдъръ, ясенъ: вид- 
ро небо^ гисна месечинка. Жив. Стар. 
Ш 133 

Вйенъ шибдй (с. Варово — Солунско). Рает. 
МаикШа аппиа, пъдно менекшб, рндо- 
вйтъ шйбой, четвбренъ шббой. ПСи. 61. 355. 

Виечкомъ, нар. Съ виеве, съ вой. 

Па си пойд плачешкон, 

Плачешком, вмечком 

У майчини ой равни двори. 

Любен. Самовили. 80. 

Вйждатъ (Търново), в. вйдетъ. Уд ньб- 

кулку време нмсйм ни гу I вйждхт 

мйкпкл.ф пу белиш сеьйт тбх чу век. 

МСб Х1У 211. 
Вйждя, ншъ (Внлесъ), гл. ср. Вчскамъ, ви- 

ща, цвидя. Кбньот вйхдн. МСб. XX. 

Ввдес 1 1 . 
Вижулйя (Ново Село — Видинско), с. ж. 

Вихрушка, сприя, вижудя.МСб. ХУШ Науч. 

отд 501 
Виж^ля (Банат, българи), с. ж. Виелица, 

вижулйя, буря. МСб. XX. Банат. бълт. 1. 
Вйзба (ПридЪаъ), с. ж. Изба. МСб. XX. Науч. 

отд. Д. Мирчевъ. 10. Беа го нагиле во 

една виаба, ка1 што си кърпел. МСб. 

XII. 199. 
Зий*вий-карадж4 (Търново). Раст. ЕгоМиш 



сгсШапит 1'Нег.; сахатче. МСб. ХУ Науч. 

отд 21. 
Викайки, дЬеприч. отъ виканъ. Викяйкюхъ. 
]{нк21йкюпъ (11рил'Ьпъ), &Ьеприч. Викайки. 

МСб. XX. Няуч. отд. Д. Мпрчевъ. 19. 
Вик^лпнца (Ловчански помаци), с ж. Ми* 

наре на джеиия ; поревалнвца. МСб. УШ. 

Науч. отд 369. 
Вик»11];.^иъ (с. Плевня — Драмско), дЬеприч. 

Плачешкомъ. МГб. УШ. 279. 
Виларъ, см. 1) Кийто прави или продава 

вили. 2) Щърба, окърнена вила; виляръ. 

Тая вил,а е вече вилар. МСб. X. 232 и 

ХУШ. 153. 
•Вйлджанъ (Прил^пъ), с. м. Т. Филджанъ. 
Вил и II а вос4. Ра^т. СозсШа еигораеа, ку- 

кувичина, кукувича прежда, павитакъ, ру- 

сопець, русалякъ, самовила. МСб. XXI Ява- 

шовъ. 17. 
Вйлина метл4. Раст. А5рага^15 о^гсгпаНз, 

зайкова сЬнка, зайча сЬнка, кадпнк!, люща- 

в^къ, самовплска метла, скрипелецъ, спа- 

рангедъ. спаргелъ, ш^аргедъ МСб. Ява- 

шовъ 5 в. и бйбииъ кбсъмъ. 
ВнлипО 1'ИТО. Раст. СагНпа асаиНз, дива 

зелка, лугочка, ръшетка, р-Ьшетка, търнова 

гулия, мрреметка, сютъ-( юджеде. шейтанъ- 

калбуру. МСб. XXI Янашовъ. 57. 
Валппъ, вм. Фйлипъ. ПСи. 44. 257. 
Валнякъ, с. ж. Купчинка сЬно, колкото 

може да се земе съ вида наведжнажъ; на- 

вилякъ. МСб. Х1У. 212. 
*Вил6иъ, с. м. Гр. вм, филонъ. 

Че оббру ббла манастира, 
Од престбла шсле че напр^е, 
Од кандила узде че напрйе, 
Од вилбна — шарено постблье. 

МСб. XXI. Трънско. 46. 

Вйля, с. ж. Вила, самовила. 

Нбшто ми се у гори белбе, 
Даль е вйльа иль белб ковйлье, 
Иль копйна цвбкье распуштйла? 

МСб. XXI. Трънско. 58. 

Вилйръ (Царибродско), с. м. Виларъ въ 2-то 
знамен. А нп. близа до нь4га гедЛн тря^- 
ньйр брал трАнье, па седбл м слушал, 
па ка дигне вильйрат и ка га изрепчил 
1еднуш од глЛву до дпиш. МСб. X. 156. 

Ваие (ПрилЪпъ), с. ср. вм. йяе. МСб. XX. 
Науч, отд. Д. Мирчевъ, 10. 

Вииарджйя, с. м. Винарь. Шапк. Сб. У. 131. 

Вниерйчъ (Ново Село — Видинско), с, м. 
Дянъкъ на лозята. МСб. ХУШ. Науч. отд. 
501. 

Вйнйовъ, ва, во, пр. Виневъ. Чаши ка-\ 
фйови и вннйовя. ИСа. 35. Леля Гена. 18,1 



Вйновенъ 



53 



Вйтенъ 



Вйоовепъ, вна, вно, пр. Винявъ. Лоза 
виновна, що ражда вино. 

Узвйва се бела лоза виновна, 
Онб не е бела лоза виновна 
Нелб ми су бба млади вблени. 

МСб. X. 46, 

Виняпка, с. ж. Бдннъ видъ юза. 

Д^Ь да е Стоянъ да дойде, 
Че му е лозье родило, 
ВсЬка лозица по ведро, 
Пхкъ винянка-та дв-Ь ведра. 

Блъг. Книж. I. 121. б. 

Виблецъ, с. м. Рибка СоЬШ^, вио1ка, ви- 

олъ, вионецъ, виюнъ, дърла, змионка, зми- 

орва, зънина, п']&съчница, синонъ, снионка, 

снионче, щипоЕъ. 
Вибнецъ, с. м. Виолецъ. 
Вирй-кукулка, с. ж. Която си вири носа, 

навдигиата жена, фудулка. МСб. Х1У. 212. 
Вйрц 1, ешъ, — налъ, гл. свьр. отъ виря. 

Да погна. 
ВироглАвие, с. ср. Вироглавщпна, МСб. 

XVШ. 53. 
Вирюга (Родопит^Ь), с. ж. Верига, веруга. 

МСб. XIX. Мат. СрЬднородоп. овчар. 21. 
Виря (да вврна), гл. д. Гоня. Ле дег вири 

така кокошките^ че ше ги прокудиш. 

Еоджа лжж нема работа, емй вирнйл 

деь^тл. Врачанско, МСб. Х1У. 192. 
Висини, с. ср. Висина, височина. 

ой та тебе горска диво, 
И тебе съм дел оставил: 
На полето ширинето, 
На водьето дълбиньето, 
На горьето висинъето. 

Трудъ. I. 58. 

Висока тр-Ьва (Кукушъ). Раст. СкепороЛг- 
ит зсорапит, метличка. МСб. XII. Науч. 
отд. 44. 

Височинблъ, иар. По височинит1&. С сино- 
ве се подносила како орел височинон. 
Любен. Баба Бга. 82. 

*Вист4нъ, с. м. вм. фустйиъ. 

Димйтрвю. лъко игр41, 
Лъко игра!, пра не дйдза!, 
Не праши ми свйлън вистан! 

МСб. XXI. Трънско. 14. 

Вистрйя (Ново Село — Видинско), с. ж. 

М-Ьсто. д1^то има закопано имане; руднвкъ. 

МСб. ХУШ. Шуч. отд. 502. 
Висулки, с, ж. ми. Раст. 5^арЛу/еа ргппа- 

^а, кучи др^нъ. куркотикъ, мекишовина, 

мевЕШъ. МСб. XXI. Явашовъ. 38. 



Вис;^лче, чета (Банат. Българе), с. ср. Ви- 
сулки на обица. МСб. XX. Банат. бълг. 1. 

Висъ, вйсье и вйсове, см. 1) Връхъ на 
планина; височина. ПСп. 41. 952 I 48. 
988. — 2) Връхъ, височина на дърво. 

Тамо изникнало дрбво дафйново, 
Кбрен 16 фатило Кара-Влашка з^мш, 
Вмс ми 1€ вйшнало до Вйшнего Ббга, 
Мйшкьи распушчило сфб-на Румблию, 
Лйс')а разлйснало сфе карагрбшои, 
Цут ни к фатило бнай дрббенъ бисер 
Род ми 16 рбдило сфе злати 1аболка. 

Шапк. Сб. I. 113. 

Витачина, с. ж. Внтъ, извитъ кравай. Ж 
таш колйчина, витачнна, кою рлка 
подстрамла, размесвала, она се носи- 
ла, подносила, зовала, тюдзовала, по 
кумство и по побратимство и й доо- 
ждали отдалеко. МСб. ХУ1, — ХУН. 18. 

Вйтви, с, ж. мн. Дв* тънки прлчки, меж- 
ду които СА сттнати зАбигЬ на бърдо. 
МСб. X. 232 и ХУШ. 103. Мажду внт- 
вит* идлтъ зжбитЪ оть трьсть. МСб. 
X. 227. 

♦Внтегъ и вйтекъ, с. м. нЪм. Витецъ, 
витягъ, юнакъ. ПСа. 44. 249. 

Вино пие 1унак Димитер, 
Вино пие и се фали: 
— Ха сам 1унак над 1унаця, 
И сам витек на виреци! 

С4рско, МСб. X. 10. 

Вйтело, с. ср. Вр'Ьтено съ колело за пр*- 
сукване прежда; витло. Трудъ I. 904. 

Вителъ, вйтли, — 2) Ур*'дъ за прЪсукване 
прежда; вйтело, витло. МСб. XIV*, 212, 
вятьхл. 3) Врътяшка на рл^ка. съ която 
усукватъ В2жа. МСб. ХУШ. 150. — 4) 
Особенъ уредъ, съ който стегатъ снопе, сЬ- 
но, слама, натоварени на кола, за да не па- 
датъ; кучка. МСб. ХУШ. 149. — 5) Уредъ 
за чистене памукъ отъ сЪмкигЬ, отъ шу- 
шлопето. МСб. XX. Велес. 11. Кье земат 
шйшаркьи, кье йстребат букакь, кье йз- 
вишт на вйтил, тсье гсспредат. МСб. XII. 
161. Прет кукъи грат вАрне, зйпг ку- 
кьи снгк в»рче'? Гатан. — вйтел и бубакь 
СО смкьитЬ. МСб. УЩ. 253. Отспрбти- 
ва грйт вЛрне, одбваден снг^к вмрне? 
Тят. — Букакь на вйтел. МСб. X. 197. — 
6) Справя, съ която движатъ буталото въ 
овчарска бучка. МСб. ХУШ. 166. — 7) Же- 
л^^з^^нъ или дървенъ ключъ. отключъ на 
ключанка. МСб, ХУШ. 13. В вйтли. — 
Всекой зима вода огт витела (?) вь р. 
Вардарь Скопие, Шапк. Сб. П. 179. 

Вйтенъ, на, но, и 



Вйтенъ 



64 



Вйшблъ 



ВЙтепЪ) ватна, ватнО) пр. Витъ. 

Иленъ плива по море, 
Рогове му са »итини. 

Верков. Пвоме. 219 отр. 

Да оа берх овни квтки, 
Да хьв ввнЕ витни квтки, 
Ввтнв квткв, витни венцв, 
Да хьв даван по момчета. 

ПСпБр. XI— XII. 167. 

Внтйзмо (Воденъ), с. ср. Стръмно м1^сто, 
стръмнина. В'Ь<;т. „Новини '. Ш год. 95 бр. 
2 стр. 

Вйтва, с. ж. 1) Тънка плетеница Еоса от- 
прЪдъ на челото. Търновско, МСб. Х1У. 
212. — 2) Край, краешникъ отъ зелникъ, 
отъ мдинъ, отъ твквенакъ безъ зеле между 
петуритЬ. Велесъ, МСб. УП. Науч. отд. 457. 

— 3) Дъсчица въ края на бърдо между 
витвитЪ; баба, кобилчица, магаренце. МСб. 
X. 227 и 232, и ХУШ. 103. 

Вйтванъ, на, но (Велесъ), пр. Кхдъръ, за- 
суканъ, завитъ. Ядга кье се рдди дете, 
СО пЛрво ако му га пдсипат глйвата 
СО вйпо^ косата кье му била внткана. 
МСб. VII. 129. 

Вйтвичва, ум. ж. отъ вйтва. Шапк. Сб. 
П. 18. 

Витлеийвъ, — 2) Канела европейска напра- 
ва. МСб. VII. 225; X. 232 и ХПП. 159. 

— 3) Мекере на врЬтено на чекръкъ. МСб. 
ХУШ. 98, X. 232. — 4) Ставъ, дЪто бе- 
дрото влиза съ главата въ с1&далищнит']& 
кости. Трудъ. I. 813. 

Вйтли, с. м. мн. Виелица на Охридско езе- 
ро. Бнблиот^-ка, ХУШ — XX. 53. 

Витогрйвви, вка, вко, пр. Съ вита, кл^- 
драва грива. 

Кубвли са вждребили 

('е конченца бьалокрхчки, 

Бьалокрхчки, витогрифки. 

МСб. XXI. Болград. 4. 

ВАтосенъ, сяа, сно, пр. Пустъ, проклетъ. 
Внтбснвот син не сйка да та види (мйй- 
ка си). От вЛ/ифгута ввтосна се преп- 
нав ! Дрешдон от тЛш ввтосна чбрба I 
В лесъ, МСб. VII. Науч. отд 457, вятосан. 

Вйтосъ, с. м. Мияци — Дебъррно: вйтос — 
витбсаг се. хайде, махни се! Изв. Слав. 
С»1мпн. II. 293. 

Вятрйга, с. ж. Мащеха. 

Витрйгь (Ново С«'Ло — Видинско), с. м. Не 
сдщъ баща, отчовъ. МСб. Науч. отд. 502. 

'Витриблъ, с. м. Фр. Зачия. кибритъ-сую, 
«•■ърна кигелина, Трудъ II, 193. 

Виелица (Горно-Джумайсви^, с. ж. Гънклка, 



гхдулка, кемане, лаута, лира, цигулка. ПСп. 

41. 952 и 48. 988. 
Вйупъ, нар. отъ БИЯ. Ввуи ветар тю 

рбвни друмове. Шапк. Сб. 1У. 299. 
Вйхакъ (да вйхна), гл. д. Вяв^мъ, вяхамъ, 

яхамъ. 

Вйхна си коня хран-Ьна, 
На пътъ св оретб Елена. 

Верков. Пеене. 65, 

Вйхане, с. ср. отъ вйхапъ. Вяване, яхане. 

Мене ми се додеяло, 
Отъ лекове купуван-Ь, 
Отъ пари даван-6, 
Отъ коньо виханЪ 
Отъ патишта ходен'Ь. 

Верков. Песме. 281. 

Вйхна, ешъ, — налъ, гл. свгр. отъ вйхамъ. 

Да вявна, да вяхна, да яхна. 
Вйхорка (Битолско), с. ж. Назъвание на 

пъргава девойка. 

Девойко, вйорко, йла да йграме. 
— Неножам да дбйдам, глава ме збблило. 
Шапк. Сб. У1. 408. 

•Вихрбмъ, с. м. Т. Вервмъ. 

Вихрогбнъ, с. м. Раст. Еггоркогит Шг- 
/о1гпт Нре. МСб. XX. Д'Ьлъ природоученъ. 
Ив. Е. Урумовъ. 97. 

Вйхърницп, с. м. мн. Плпки по т^Блото, 
Ре1ескгае, мрътвичеви кръвеници, мъртви- 
ци; биватъ червени и черни, СамодивитЪ 
сбъхтали една млада булка, и за то- 
ва й се появили по цЪлата снага чер- 
вени ввхърнвци. Кога на тежко болеиг 
иялЬзотг по снагата черни вихърницн, 
шо той е на мрене. МСб. XXI, Народна 
медицина, 2 и 5, 

Вич&, вшъ, гл. ср. Викамъ (?). 

По нег вде неговата, 
Неговата стара сесра, 
Виком вини, твком твчи: 
— Я стой, постой, мой мил брате! 
Илиевъ, Сб. I. 73. 

Виш&, йшъ, гл. д. Издигамъ на високо; из- 
вишавамъ. 

Вйши ми, виши цхрни йбчи, 
Ианвшй гьв на ввсбко, 
Расшири гьи на широко 
По конаци, по пармаци. 

Шапк. Сб. VI. 362. 

Вйш^лъ и вйшалъ, вм. вид']^лъ. Ути- 
шел Ш/К С/К ни ввшел, толкозъ високо 
израсълъ или се вротичилъ, та му се не 
вижда крайтъ. Търново, МСб. XIV. 212 в. 
вйгавалъ. Сетне., коа вншла веке^ оти 



Вишнйенъ 



55 



Вл&ченъ 



не се жйве тю планините от льутата 
вйма, побегнбла каг ближните села 
Леринско, МСб. У1. 166. Те вйшал май- 
стора кога си била на баньа. Шаак. 
Сб. У1. 410. 

Углавил се Сто1ан джелбпин, 
Мвнйа дбвет гддини, 
Нйкаде не чул, не виш4л 
Негбва Ра1на глйвена. 

Дупнишко, МСб. 1У. 29. 

Вишнйенъ, на, но, пр. Който има боя ка- 
то на вишни; вишнявъ. 1ймя>ти ли ввш- 
нйЕкна& 7ММС/К? 5л рбкль». н(И-убйч^м 
ут сйчкити вишнйзжниек ренг. МСб. 
Х1Г. 212. 

Вйшнйбвва, с. ж. Ракия, питие, въ което 
с& киснали вишни, та е зело т'1&хната ми- 
ризма и т'Ьхния вкусъ. 

Вйшница (с. с. Габрово и Ени-кьой — Ске- 
ченско), с. ж. Малъкъ потокъ (р'Ькичка) 
В*ст. „Новини**. Ш. год. 34 бр. 2 стр. 

Вишнявъ, ва, во, пр. 1) Вишнйенъ. 2) 
Что е за (отъ) вишни : вишньаво слйтко, 
вишньйво ггрне. 

Вйшовъ (Търново), с. м. Раст. вишъ. Дж 
видиш кл,квй хубави вйшуви шм;кми нйь 
в грждйнл^пц^ си! МСб. Х1У. 212. 

Вяюнъ, с. м. Рибка виблецъ. МСб. XI 187. 

Вйя, с. ж. Болесть гкеишаНзте, вЪтъръ. 
МСб. X. Науч. отд. 327; ХУ1— ХУН 273. 

Вйя, вйя (ваа), воа, вйя, (вие), мЪстоим. 
Тоя, тая, това, тия, тие; бвой (бкия), бвая, 
бва (бв(»а), овия. Сйте ниви нестйсани, 
сймо вйш стйсана. МСб, У. 147. Не ни 
се годе, — рекоа вйе. МСб. У. 148. Ме 
кье д61дам ваю веуер. МСб, X. 37. Вя1а, 
чизмите кй1 да тсьйнисаш, кье втЛсаш. 
МСб- XII. 164; МСб. XX. Велес. 11; в. въ1Й. 

Вкотлй (да се), йшъ, — лйлъ, гл. свър. отъ 
вкотляваиъ се. Да се вкитлясамъ. 

Вьотлйвамъ се (да се вкотля), гл вгзвр. 
Котлясвамъ, вкотлясвамъ се. МСб. IX. Науч. 
отд. 28. 

Вкропса (да се), гл безл. 1 Вкропсало ли 
са е, нЪма прокопсия отъ него. Слав. 
Притчи. I. 73. 

Вк'^рстя, ишъ (Битоля), гл. д. свър. Да 
прекръстя. Пжрвен кье го вка^рсти над 
водата МСб. ХУ. 76. 

Вкжщи, нар. В&тр']^ въ кхщята. 

Владйчица, ум. м. отъ владика. 

Ао ни рхчйх дж си слязж, 
Чи си сляьи стар владйчицж, 
Да си пие студбнх вудх. 

Илиевъ, Сб. I. 90. 



ВлажняБЪ, — 2) Ситенъ, тихъ и влаженъ 
сн-Ьгъ, К1»йто скоро се топи, ала много мо- 
кри. МСб. XI. 187 и ХУШ. 137 и 138. 

Влйкй, с. ж. Влакъ, брани съ тежко на нея 
за вършбне жито; единъ видъ диканъ, ди- 
каня; влакъ. МСб. XI. 187 и XIV. 192. 

ВлАвненъ, на, но, пр. Нааравенъ отъ 
влакно. 

Па дойдоха на рай-боже; 
Напредъ оди св']^ти Петарь; 
Вчас-о дойде грешна душа; 
Па дойдоха на влакнени мостъ. 

Мил ад. Сб. 60. 

Вламбсаиъ, гл. свър. отъ влаибсваяъ. Да 

мламосамъ, да млямосанъ, да слънчасамъ. 
Вламбсвалъ и влаабсувамъ (да влаиб- 

самъ), гл. ср. Припада ми отъ силенъ 

слънчовъ пекъ ; мламосванъ, млямосвамъ, 

слънчасвамъ. МСб. Х1У. 212. 
Влаябсване и влапбсуване, с. ср. отъ 

влаибсваяъ. Слънчасване, мламосване. 
Влйяосъ (Търново), с. м. Болесть гпзоШго, 

слънчасване; мламосъ. МОб. Х1У. 212. 
Власато цв1^те. Раст. Тп/оНиш агуепзе, 

детелина, трифилъ. с. Крумо«о — Варненско, 

МСб. XXI. Явашовъ. 42. 
Власнивъ (Костурско), с. м. Горна женска 

шаечна дреха безъ рлкаве. Шапк. Сб. II. 

274. 
Влйсокъ, с. м. Власъ, влакно, косъмъ. Дай- 

те, жени и невести, коя котщъ, коя 

власокъ. Любен. Баба Бга. 34. 
Властилйсвамъ (Бургаско), гл. д. Про- 

валямъ (?). 

МИкх си льуту кхлньйше, 
Кхлньаше, влжстимисагие. 

МСб. IX. 57. 

Влахъ, влйси, с. м. Народно назъвание на 
изв']^стно номадско пл'Ьме; каракачанинъ, ка- 
ряколчанинъ, куцувлахъ, урукъ, юрукъ, 
арнаутинъ. Иреч. Княж. Бълг. I. 138 и II. 
306. 

Влачарйя (Самоковъ), с. ж. Блачарка. Шапк. 
II 193. 

ВлапДрка, с. ж. Влачкиня, влачарйя. МСб. 
XII. 270. Ф нбштл мх.глА влаьчйркх* 
таь хубаву влйчи МСб XIV 212. 

Влйче, уж. ср. отъ влакъ. СлЪпд влйче, 
мр'Ьжа като сакь за ловене рибч вь Охрид- 
ско езеро; мегданскй влакъ. Е. Спростра- 
новъ, Библиотек< ХУШ -XX. 47. 

Влач^къ, с. м. Кола на вл кь за свяляне 
тежесть изъ стръмнини. МСб. ХУШ, 129, 

В.1Йченъ, на, но, п}1ич. стр отъ влйча, 
влЪкс!, влачени моми,^л сила грабнати мо* 



Влачен^въ 



56 



Вогйть 



ни, крадени моми и вЪнчани противъ вода- 
та ммъ съ н'Ького. Иреч. Еняж. Бълг. II. 586. 

Влжчеийкъ, см. 1) Толкова аластки <^цо, 
колкото могатъ да влачатъ двой волове, .за 
да се направи отъ него пластъ. МСб. ХУН. 
155. Въ единъ пластъ сЪно влизать десетъ 
влачень]1цв, а вь едни кола могжтъ да се 
натоварумпг три влаченьйци. МСб. XI. 
187. — 2) Снопъ, вързопг прлте, влачени 
огь човЬкъ. МСб. VII. 225. 

Влйчва, с. ?к. Плитка р-Ьзка на рабошъ, ко- 
ято рЪзнувать като драснуватъ съ върха 
на нояа; показва единица, едно. МСб. XI. 187. 

Влаш^цъ, с. м. Единъ видъ чевенъ лукъ. 
А^са1оп1сим, с11менякь. МСб. XI. 187. 

Вл^гна, ошъ, вл-}1Голъ (Вслесъ), гл. ср. свгр. 
Да вл1Ьза. МСб XX. Велес. 12. Една ж6- 
на си га сймнала (главата), па га оста- 
вила на з^га и влегла ф кукьи да .о 
видигблопю — т ъаборйвила. МСб. XII 131. 

Вл'Ьт'Клъ, ла, ло, гр. Потъналъ, вгллбнатъ 
НейнитЬ свЬтнали очи бЬха ептенъ 
вл%тяле въ главата. ИСн. 35 Леля Гена 30. 

Вл'Бчалва, лкьи (Волесъ), с. л<с Обувки чех- 
ли, влЬчки. ПСя. Бр. XI. 128; МСб. XX. 
Велес. 12. 

ВлЪчвалъ, гл. д. Вл^ка. Ти се напра- 
ил гъалот ^ден кйугьер со едно дблю 
брадиште, со ^дно гдлемо рйсиште, ду- 
ри пбземи да се влечка. ПрилЪпъ, МСб. 
ГШ. 165. 

Вл1;чки, с. ж. мн. Обувки вл'6чалки. МСб. 
IX. Науч. отд. 151. 

Влъчвй, чвй, чкб, пр. Вълчи. Уббл се на 
влхчкн заби. МСб. УП1. 155. 

Влъчляцп (Радомирско), вучльацн, вучле- 
ци, с. м. мн. ДнитЬ отъ 11 до 13 или 
до 17 ноемврия; вълчи пра.чднпци, мратин- 
ци, трвфуници. ПСп. 41. 986. На вучльа- 
цв каг дела дърво., вуците кье го изе- 
дат. МСб. X. 122. 

Влюнча (да се), ишъ, гл. о6. свгр ? 
Зимали сЪкой, кой колко мои да носи, 
земали и са влюнчели. Чолак. Сб. 312. 
За тая рЬчь А. Баланъ въ „Наука" I год. 
784 стр. казва: влюнчн се, тука л стана- 
ло отъ й — ввунчн се, срв. руск. вьуч^ть, 
товаря; сравни и Дюв«рн. 255 стр. 

Влага ретй (да св), вшъ, — тйлъ се, гл. 
свър. отъ вжнгаретйвалъ се. Да се виа- 
гаря, да се магарясамъ, да се магаросамъ. 
МСб. IX. Науч. отд. 28. 

Виагмретйваяъ се (да се вмагаретя), гл. 
об Ставамъ ккто магаре, влядамъ се мага- 
решки; вмагарявамъ се, магарясвамъ се, 



магаросвамъ се. От ньйкуг цен много са 

е виагаротйл. 
Вяагаретйваие, с. ср. отъ влагаретй- 

ваяъ се. 
Вяагарй (да се), йшъ, — рйлъ се, гл. свър. 

отъ влагарйвалъ се. Да се вмагаретя. 
Вяагаряпапъ се (да се виагарй), гл. об. 

Вмагаретявамъ се. 
Вяагарй ване, с. ср. отъ влагарявалъ се. 
ВяърЗ']Ьлй (да се), йшъ, — лйлъ се, гл. 

свър. отъ внърз'^ляваяъ се. Да се внехря. 
ВлързЬлйваяъ се (да се виърз-Ьлй), гл. об. 

Ставамъ мърз1^лавъ; внехряваиъ се. 
Вяърз'Ьлйваие, с. ср. отъ вяърз'!1^ляваяъ 

се. Виехряване. 
Внехрй (да се), йшъ — рйлъ се, гл свгр. 

отъ впехрйваяъ се. Да се вмърз"Ьля. 
Внехрйваяъ се (да се внехря), гл. об. 

Ставамъ нехривъ; вмърз']&лявамъ се. 
Виехряване, с. ср. отъ виехряваяъ се. 

ВхързЪляване. 
Виигйрувапъ се (Мияци-Дебърско), ?л. вгв- 

вр. Натурямъ се, натрапвамъ се; екна, дръгна, 

искамъ и'1^що настойчиво. Изв. Слав. Семин. 

II. 293. 
Вникна, ешъ, —налъ, гл. свгр. отъ внп* 

чаяъ. Да се вгледамъ, да се взря. 
Вийкнувалъ, гл. уч. отъ внйвна. 
Внйчалъ (да вникна), гл. ср. Вглеждамъ се, 

взирамъ се, зазирамъ се. с. Конопчие — Чир- 
панско, МСб. X. 214, фнйча^м. 
Впичане, с. ср. отъ внпчаяъ. Вглеждане. 
Вба (Велесъ), ср. р отъ мЪстоим. вйя. Во 

вое, ово, овоа, това, то. МСб. XX. Велесъ 11. 
Вбгье, с. ср. сгб. отъ вода. Вадье. 

Леле майко, .пеле мила майко! 
Да ми кажешъ отъ ощо си болна, 
А.чъ си бо.чна, майко, за екими, 
И за вогье, майко, лвко'вти. 
Да ти барамъ билки чемер.лвки. 
Мил ад. Сб. 134 стр. 

Покойния Д. Матовъ въ ПСп 44.256 криво 
казва за тая р-Ьчь: вог1е. Мил. 134 отъ 
овокье, овощ — , овощие. Такожде криво я 
обяснява и Дювернуа въ своя словярь на 
258 стр. дЬто приьожда много ясенъ при- 
м^ръ: Отъ кладенщ-т^ вопе-то. 
Вогень, с. ж. вм. 01'1>иь. 

Кай каскандисала кучка наштеа. 
Та си юзела остра балт1я, 
Та си отсечи високъ кипаришъ, 
И си отсечи ц'рна череша, 
Та ги стакнала два вогеня, 
Па си стана вогень сосъ вогень. 
Вогень сосъ вогень, пламенъ съ пламенъ 
Верков. Песме 146 стр. 

Вогйчъ, с. м. вм. водичъ. 



Вогй 



57 



Возрйгваигъ 



ВогА (Ихтиманско), с. ж. Изводчия, хорово- 
децъ, танчоръ. 

Па стана та отиде, 
Та отиде на орото, 
Па ��е фана до вогьйта, 
Па викна та си запе1а. 

МСб. IX. 29. 

Водачъ (РодопитЬ), с м. Кобилица за вода. 
МСб. XIX. Мат. СрЪднородоп. овчар. 25 и 47. 

Водв-К-вотри (Прпл^аъ), нар. Двойно-трой- 
но. ПСп. 43. 149, вудвб-вутри. 

Водводица (Горно-Джумайско), с. ж. Насе- 
комо СоссгпеИа зер{егприпс{а{а, божа кра- 
«ица, божия бубалка, великденче, господйо- 
ва момичка, гуролъ, даскалче, калинка-ма- 
линка, каля-бубаля, кукумара, литмара, ма- 
ра, нев1Ьстица, иутмара. ПСп. 41. 952. 

Вбдворки, с. ж, мн. Огврътки, поврътки 
на свадба. Безсон. П*сни. 205 стр. 8 б*л. 

Вбденъ г46еръ. Р<1СТ. Сагршиз с1тпеп5гз 
8сор. с. Сърнъчъ — Конушко, ПСа. 62. 135. 

ВодйчБИ, чка, чко, пр. отъ водици. 
Шсни водички. ПСп. 47. 809. 

Водна зпия. Змия Со1иЬег па{ггх. Иреч. 
Кияж. Бълг. I. 51. 

Воднакъ, с. м. Дърво никакво. Заобикаля- 
ха, го девет буки и водяаци — петь еж 
буки, четери воднаци. Имаше още единь 
воднакъ, когото отсЪкохл, а сега лЬ- 
жи изгнили като праханъ, гнилотакг. 
Трудъ. I. 874. 

Вбдна пържАЙБЕ. Животи на Ьгтах, го- 
лакъ, голъ пижбкъ, голъ пужавъ, голъ р^й- 

: колъ, дивъ лигйвецъ, дивъ пблжакъ (пъл- 

р жбкъ), зъмски бухеръ, лигавецъ, плужекъ, 
Б^жеръ, пължбкъ, цигански илужковъ. ПСо. 
39. 395 и 396. Велесъ. 

Вбдпа тиква. Раст. Мушркаеа а1Ьа, водно 
лале, дива тиква, калабакъ, камилска ст&п- 
ка, малаешъ. МСб. XXI. Явашовъ. 12. 

Вбдпенъ, на, но, пр. Ваденъ. ДвЬ змии, 
едната бгнена^ другата воднена. МСб. 
XII. 149. 

Водийкъ, см. 1) Единъ видъ круша, зр-Ье 
пр'Ьзъ августа. Горно-ДжумаЙ! ко, ПСп. 41. 
952. — 2) Вино направено така: въ каца 
съ ц1Ьло грозде наливатъ вода, сл'Ьдъ вр*- 
ме гроздето се напука и водата става на 
слабо вино; женско вино, компнякъ. с. БрЬ- 
стовпца — Пловдивско. 

Воднйца (Когривщица), с. ж. Водяво, мо- 
чурливо мЪсто; мочуръ. Шавйр растбвъф 
воднаца. 

Вбдно вр4т6ио. Насекомо ЬгШШа с1ер- 
ге$за, водно шило. Псп. 60. 879. 



Вбдно лалб. Раст. водна тиква. 
Вбдно шило. Нас1^комо водно вр1&тено. 
Водияче, с. ср. Раст. ОгоЬапске., волеводецъ, 

з1Ьпка, лехусничавъ буренъ, тютюнева чума. 

МСб. XXI. Явашовъ. 22. 
Водокръстче (Битоля), с. м. Назъвание на 

св. Иванъ Кръститель. 

01 Хбванче, водокржфче, 
Шчо достаса да дбкхрстиш, 
Да дбкхрстиш света зеша. 
МСб, ХП1. 27. 

Вбдокърстъ (Охридъ), с. м. Деньтъ ср*ща 

водици; водопостъ, попова коледа, неядка. 

Шапк. Сб. II. 159. 
Водолй)6че (научно), с. ср. НасЬкомо //у</- 

горкИиз ргсеиз. Псп. 59. 766; МСб. УШ. 

Науч. отд. 337. 
Водопостъ (Скопско), с. м. Праздннкь 5 

януари; водокърстъ, неядка, попова коледа. 

МСб. IX. 179. 
Водотбкъ, с. м. 1} Вада, въ която отива во- 
дата отъ чешма, изворъ, капчугь и проч. 

2) На калдаръмъ вада отъ странит1& на пх- 

тя, за да се стича водата отъ дъждъ. МСб. 

XI. 188. 
Водурлйкъ, с. м. съЬ. Потекли води и барн 

отъ дъждъ или отъ сн'Ьгъ; мацокъ. 
Водясапъ гл. свгр. отъ водйеваяъ. 
Водйсвамъ и водясувамъ (да водасамъ), 

гл. ср. Ставамъ на вода; подувамъ се, изду- 

вамъ се, наливамъ се, наливамъ се съ вода: 

водьйсала тиква, водьйсала рана. МСб. 

IX. 27. 
Водясване и водясуване, с. ср. отъ во- 

дясвамъ. 
Воевбда, с. об. Войвода. 
Возалнпца, с. ж. Поставъ, въ който пр*- 

карватъ и тъпчатъ грозде; возелница, во- 

зплница, кадосъ, корабъ, плакария, шарап- 

хана. МСб. XX. Велес. 12. 
Возвбде, с. ср. в. възвбдю. Чолак. Сб. 282. 
*Возгечтйсвалъ (да возгечтйша), гл. ср. 

Т. Вазгечтисвамъ. 
Вознйкъ, с. м. Бъчва возилнпца, бере отъ 

300 до 700—800 оки. МСб. XI. 188 и 

ХУШ. 159. 
Возрив&чка, с. ж. Възривачка, която възри- 

ва н1^що посЬяно 
ВозривДчъ, с. м. Възривачъ, който възрива 

н-^що посЬяно. ПСп, 28. 470. 
Возрнвка, с. ж. и 
Вбзривъ, с. м. Възриване н11Щ0 пос1^яио; 

възривъ. ПСп. 28. 470 и 485. 
Вбзрйгвашъ (да воврйгна), гл. ср. Уриг* 

вамъ се. Софийско. 



Возрйгна 



58 



Вблво 



Веадбн оам олива руч&ла, 
Та ТВ на олйвка воврйгвам. 

МСб. ХШ. 29. 

Возрйгна, ешъ, — налъ, гл. ед-кр. отъ 
возрйгваяъ. Да се уригна. 

Возт^г4рка, с. ж. Вьзтегарка, пома^а^ка. 
1а пипал со востегйрката, 1а йсушгсл 
от кьдтек, и уште Шьаш не пбфтела 
да нбправи тика. МСб. XII, 184. 

Очвте му бавол^шкв, 
Ушите му магарешки, 
Руцетв му мотовилки, 
Нодзете му востегарки! 

Любен. Баба Ега. 65. 

Возтресй (да се), бшъ, — тр^сохъ се, гл. 

свър. отъ возтрйсапъ се. Да се потреса. 
Возтрйсашъ се (да се вовтрес^), гл. об. 

Потрвсамъ се, потресвамъ се. 

Цалив&ла амиа младожбна, 
Цаливй го и се вотр^се. 

МСб. X. 27. 

Возйхиа, ешъ, — иалъ, гл. д. свър. Да 
Я1на. 

Па е рипнкл левен Дуко, 
Та воагансс врйно кончб. 
Та достигни цхрн арапин. 

МСб. XI. 26. 

Вой, мЬст дат. п. Ней, й, ой, ю, *. 

Изр&съл ни струк босйлъак 
У мйГчини равни двбри, 
С^ка мйкьа да га жбни, 
А он вог се в^рно мбли: 
— Бре сто!, мАле, не жени ме! 

МСб. XXI. Трънско. 3. 

Вой, вйя, вбе (Бито1Ско, Леринско), показ. 
мЬстоим. Тоя. 

Шчо оториие, милна снйо: 
Вбо 1е милний свн-о, Костадин! 
Шапк. Сб. V. 127. 

Войвбдепче, ум. ср. отъ войвбда. Припа- 
дв младо войводенче. МСб. XVIII 148. 

*Войнйкъ-6егъ, с. м. Начадникъ, ��иновникъ 
у вийнпци християне въ турски вр'Ьие. Пър- 
воначално на чело на войницитЬ сто- 
яли о обенни чиновници, войвакбегв^, 
които вь йерархията били равни на 
санджакбегв^тЬ^ имали щъркелово пгро 
на чалмата и байрякь се една конска 
опашка. Иреч. Княж, Въ1Г. II. 350. 

Вбйне, с. ср. Войно. 

Я ш ти ивмжте два сл^ви1е, 
Дх ти пб1т сутрен р4ну, 



Сутрен р&ну вбчер кхону, 
Дх ти будет мл&ду ойни, 
Илиевъ, Сб. I. 67. 

Войпивл^къ в Войникл^въ, с. м. 3|на- 

не, отиване войници българе едно врЪке на 
турска служба; ц-Ьлото устройство и всички 
варндби и права на такиви войници. Спо- 
редг Хамера войниклъвътъ биль въведени 
отъ султана Мурада 1. тю съвЪта на 
Тимурташа, за по-лесно покоряване 
на планинскитЬ Българи. Иреч. Княж. 
Вълг. II. 347 и 348; Илиевъ, Сб. I. 390. 

Войвйци (Панагюрище), , с. м. мн. Дамги, 
които издизатъ по краката, рхцЪтЪ и сна- 
гата отъ едностайно печене на огънь. МСб. 
IX. Науч. отд. 27. 

Войнич^салъ, гл. свър. отъ войнич&с- 
вамъ. 

ВойничАсваиъ и войничйсуваиъ (да вой- 
ннчйсаиъ), гл. ср. Покрпваиъ се съ вой- 
ници. МСб. IX. Науч. отд. 27. 

Войпич&сване и войпич&суване, с. ср. 
отъ войнич^сважъ. 

*Войтия, с. ж. Гр. Понощь; особенъ данъкъ 
владишки, който едно врЪме сд събирали 
гръцкит* владици. 26 1аннуария дойде 
въ ТрЬвна терночсний владика^ който 
иска вонтна третий путЪу и отъ попо- 
ветЬ зе по 56 гроша помощь. Изъ л1^то 
писа на попъ Йовча, МСб. Ш. Науч. отд. 382. 

Волевбдецъ, с. м. Раст. водняче. 

Вбленъ, на, но, пр. Залибенъ. 

Узвйва се бела лоай виновна, 
Онб не е бел^ лоз^ виновна, 
Нелб ми су бба мл^ди вдлени. 
МСб. X. 46, 

Волетйна, с. ук. отъ волъ. МСб. XXI. 
Трънско. 59. 

Волзаница (Родошт^Ь), с. ж. Възглавница. 
МСб. XIX. Мат. СрЪднородоа. овчар 21. 

Волйни, с. м. мн. Волове. Овая грутка 
сиренье колку е прешла могили^ толку 
на домакина кобили; колку ридйнщ 
толку волнен. Любен. Баба Ега. 33. 

Вблкавъ, ва, во (Велесъ), мЬстоим. Тол- 
къвъ, толчавъ, ей толко<ъ голЪмъ. Да пд- 
раснеш вболкаф! М1,б. Х1У. 174. Имам 
йргати нЛ ни^а, да им нйготвиш ру- 
чок от триго^шната пйстмрма со 
в/лвавв цАрфци, от три^одйшниот п^к- 
симед со в/лкавн цЛрфци. МСб. У. 147; 
XX. В«лес 12. 

Вблко и вблкова (Велесъ), нар Ей толко- 
ва. МАжо ми д6'к)е, вблку вбгска чибтро- 
ши и не ме веде. МСб. Ш, 221; XX. 
Ведес. 12. 



ВблЕОма 



59 



Впик^вамъ се 



Вдлкоха (Прил1Ьпъ), нар. Въ^кома, вееб- 
людъ, и:шенад'Ьйно, иълконъ. ПСп. 43. 149. 

Волов.4рищр, с. ср. Го4*мъ огънь. МСб. XXI. 
Тръвско. 59. 

Волов^рница, с. м. Оборъ за волове; во- 
ловнпчка. 

Волбвничка, с. ж. Воюварница. 

Баща ти има воловничка, 
Ти си байну любовничка. 

Блъг. Книж. I год. 289. Ш. 

Воловодиче, с. ср. Раст. ОгоЬапске ^гасг 
Нз 5т. КскЬ. Трънско, МСб. XXI. Д*1ъ 
природоученъ. Ив. К. Урумовъ. 86. 

Волбвцн, с. м. мн. смекч. отъ волъ. 
Воюве. 

Иопуснъ си улбвцптъ, 
Зъкаръ ги в доловцить. 

ПСп. 25. 203, с. Радилово. 

ВблсЕа опашка (Търново), с, ж. Раст. Уег- 
Ьазсиш рк1отогс1ез. МСб. ХУ. Науч. отд. 58. 

Волско цв'Ьте, цвейке (Леринъ). Раст. Сеп- 
(аигеа Суапиз, амберъ бой, горка, горкова 
майка, дървбнка, метла, метлвга, метличи- 
на, метлявка, модра метла, синя билка, си- 
няче, синилйчки, сини мбтли, сйнокъ, сйно 
цвЪкье (цвбйке), сбкле, сннчбцъ. ПСо. 61. 
349. 

Вбаеръ (с. Малестрени — Дебърско), с. ле. 
Дива свиня, вепъръ. 

Мечка тесто вальаше, 
Вопер огон чинеше. 

Шапк. Сб. У1. 476. 

Вордонаръ (Св. Гора), с. м. Мовастиреки 
слуга съ три мулета. ПСп. 64. 580. 

Вбря, ишъ, гл. д. вм. говоря. Струга, Ми- 
лад. Сб. 4, 6, 57, 59, 144 и 247 п4с. 

Тога вори сестра Ангелина: 
А егиди иои деветь бракя! 

Милад. Сб. 220 стр. 

И ■Ь ворита Марко Кралевике: 
А егиди дзвевдо Ввчерницо! 

Милад. Сб. 173 стр. 

Лудо лепо "6 ворегие: 

Дхрж'с'1&, моме, да не паднишъ! 

Милад. Сб. 426 стр, 

ВосД, вм. осй. МСб. ГИ. Науч. отд. 458. 

Воскбкарина, с. ж. Умайка, що остава, ко- 
га типятъ восъкъ отъ вощини. МСб. XI. 188. 

Воси/кварникъ, с ле. Дървено витло, мен- 
г^-ме, уредъ за и.зстшкване вощината, пити 
ти гъ меда. МСб. XI. 188 и ХУШ. 175. 

ВосОБНИ, ква, кво^ 7^2?. Нависъчевъ (?). 



Платно ткаитъ Стойна Схрбинка, 
Платно ми ткаитъ бхрдо ковчено, 
Бхрдо ковчено. ниски восокни. 

Милад. Сб. 355. 

Восочина, с. ж. Восъчина, вощеница. 
Чекай Дойчинъ, жхлта восочина ! 
Милад. 244. 

Востбг&рка, с. ж. в. возт^гйрка. 

Вбсча, ишъ, — чилъ, гл. д. Мажа сь восъкъ. 

Вбсчене, с. ср. отъ вбсча. 

Воча, йшъ, — йлъ, гл. свър. отъ воч&вамъ. 

Воч^валъ и вбчвашъ (да вочй), гл. д. 
Изваждамъ на сводъ. МСб. Х1У. 192, Вра- 
чанско. 

Вочйване и вбчване, с. ср. отъ воч&вапъ. 

Вбчва (с. Желюща — Видинско), с. ж. Овощ- 
на. МСб. У. 219; XIX. Науч. отд. Глбьовъ 6. 

ВошБ^ница, с. ж. Вьшканйца. 

Вошлоеааъ, ва, ио (11рил1&пъ), пр. Нама- 
цанъ съ серотини отъ въшки. Кошулата 
гнидосана, вошлосава, три години неис- 
прана. МСб. УШ. 118. 

Вошчйиа и вощйна, с. ж. Пита восъкъ 
безъ меда. МС5. XI. 188. 

Вбщевва, с. ж. Восченица, вощеница. Наука 
I. 874. 

Вбщине, с. ср. Щото остава отъ вощина, 
кога се изц1Ьди медътъ и изстиска восъ- 
кътъ. МСб. УИ. Науч. отд. 458, вбшчивье. 

ВойшБИ, ка, ко, пр. Воачки. Еулско. 

Набрала цвекв свекакво, 
Искити китка мешана. 
Мешана, китка вогйшка. 

МСб. I 39. 

Вааплъчбсамъ (да се), гл. свър. отъ впап- 
лъчбсвамъ се. 

Впаплъчосвакъ се и вчаплъчбсувалъ се 
(да се впаплъчбсамъ), гл. об. Набираме 
се, натрупваме се паплъчь. й^к днзи ли- 
хйг.ут пудгбнил гьлцбпна^ шж ех флх- 
пля^чоса&ли. М'^б. XV. 187, Котелъ. 

Вааплъчбсване и впаплъчосуваие, с. ср. 
отъ впаплъчосвамъ се. 

Впйсвамъ (да впаша), гл. д. Оиасвамъ. Тл>н- 
ки сйби вп6,сяквя>. Търновско, МСб. У1 64. 

Виаша, ешъ, — сохъ, гл. свър. отъ впас- 
ваяъ. Да опаша. 

Вибрнамъ (да вперя), гл. д. Втренчвамъ, 
вторачвамъ, уторачванъ, впивамъ, влЪаер- 
ваиъ. Вперилъ оии, вторачилъ се, вочилъ 
се, вгледа лъ се, з*зр1Ьлъ се. 

Вперване, с ср. отъ вибрвалъ. 

Вивкавамъ се (да се впвкАя), гл. об. Въ 
ихречеше гли(те му се впнкаватъ, рев- 
ве му се, иска му се, текатъ му лигит1& за 



Впл&ша 



60 



Вр&тиище 



н1Ьщо. Щл ти са впвк&ек вь кореспон- 
денствопю. МСб. XV Науч, отд. Саав, 28. 

Вал1^Ш}ц вшъ, — швлъ, гл. свгр. отъ вплиш- 
ваиъ. Да ушаша. — шепь, прич. стр. 
Уодашенъ. 

Впл^швапъ (да впл&ша), гл. д. Уидашвамъ. 
Нас лсж изльа8Л\7п дл пусрешнмт еж 
к^/VС7?^/К, с прл^ти мм д/К еж ни впла- 
шиш. Търново-Сейменско, МСб. УШ. 224. 

Впреп^теиъ, тна, тно, пр. Вирегатъ, спре- 
гатъ: фирвгатьаьн дл. с. Коиоичие-Чирааи- 
ско, МСб. X. 214. 

Впрбвлача (да се), ншъ, — чилъ се, гл. свгр. 
отъ впрбвлаяаяъ се — ченъ, прич. стр. 
ПровдЪченъ. Нйшт» мрмегм I фпрбвля^- 
чвнх. 

Впрбвлачажъ се (да се впрбвлача), гл. об 
За сокъ: провдичамъ се. Кугйту ви ех, 
фпрбвл^Бчв ж^оже/ж, туристи г сньйк дж 
еж пупрйьи. И паттл^ л.рмеш ех, фпрб* 
ВЛХЧВЛ2. Котедъ, МСб. ХУ. 191. 

ВрАбсвн, ска, ско, пр. Врабчевъ. Турчин 
има врапсЕьи очи. с. Лрлово — Самоковско, 
Шапк. Сб. V. 214. 

Врабчи, ча, 40, пр. Врабчевъ, враби, вра- 
бешки, врабчановъ, врабски. 

Врабчипбво цр'1^во (с. Мачуково — Гевгелий- 
ГЕо). Раст. 31е11агга тесИа., врабчанови 
црЪвца, г1гБино цр'Ь'во, цр'Ьвца, вражадка. 
ПСп. 61. 354. 

Вр^бчвно цв^кте. Раст б*лъ офикъ. ПСп. 
61. 350, врабчнно цвекте у с. Айтосъ — 
Леринско. 

Врабчб грозде. Единъ ввдъ много ситно 
грозде; раково сЬме. МСп. XI. 189, врапчб- 
грозгье, и ХУШ. 155. 

Вр^га, с, ж. Съ тая дума въ Видинско, Вра- 
чанско зам1Ьстватъ имената на лошигЬ бо- 
лести: черкенка, далакъ. Това е оная вр4- 
га. Дигнало му се врйга. МСб. XI. 188. 

Врадуни (Разложко), с. м. мн. ? Кола, вра- 
дунв, влаци и други вемледЬлчески и 
прЪвозни орл^дия. МСб. УШ. 48. 

В^йясАлва, е. ж. 1) Вражалица, вражарка 
баячка. 

Оди, м&ле, лбк ни бъркай 

По вражалькьи, по басн^ркьи, 

Иль да умрам, йль да ст&нум. 

ПСп. 31. 364. 

2) Велесъ: раст. врабчинбво цр'Йво. МСб. 
XX. Велес. 12. 
Вражарка, е. ж. Вражалка. 

Оди, м&ле, лек ми бжркай 
По вражйркъи, по баснйркьи. 

Шапк. Сб. I. 33. 



Вражарь, е. м. Вражалецъ. 

Врнжукаяъ (Дупничко), гл. ср. Бая. Вра- 

хукДлп ти над главата! МСб. IX. 213. 
Врйжкп кол']Ь|1а. Единъ видъ шарки на пи- 

ротски кнлиме. Иреч. Княж. Бълг. I. 239. 
Вракг1лосаяъ (да се), гл. об. свгр. Да ста- 
на върколакъ, вълколакь; да се увълкодла- 

ча. Да се вравалосаш! Щипъ, МСб. IX. 

Науч. отд. 27. 
ВрАкумь (?). 

Штб ге това, на вракуи шчо стоет? 

Шаик. Сб. У1. 414. 
*Вравчйя, с. м. Т. вм. оракчйя, уракчия, 

жътварь. МСб. УШ. 80. 
*Вр4ига с. ж. и вр&игалъвъ, е. м. Т. 

Неуредъ, безредица, разбъркано, оутиае[6еъ, 

дарадана, дармаданъ. Какгф е т61а вр&н- 

галъв! 
Враип ибкте. Раст. бабини з&би. с. Ново- 

ОрЬхово — Варненско. МСб. XXI Явашовъ. 42. 
ВрАпипъ поиед11лиикъ (Орхание), е м. 

Чистиятъ ионед1Ьлникь. Шапк. Сб. II. 166. 
Враискнлукъ. Раст. ОгпШю^а/ит итде/- 

Шит, гарвански лукъ. Ловчанско, МСб. 

Х1У. Науч. отд. 66. 
Враиско окб. Раст. Раггв диа(1гг/оИа, сви- 

нярникъ, нетровъ кръстъ. ПСн. 65. 704. 
Вр&цуша, ум. ж. отъ вр&иа. 

Мари врано, врйнуше, 
Орйла ле си ф недбла? 

ПСп. 46.673. 

Враиь, е ж. Врана на бъчва. МСб. ХУ111.159. 

Вратарбсвалъ и вратаросувамъ, гл. ср. 
Вратарувамъ. МСб. IX. Ннуч. отд. 27. 

Вратарбсване и вратарбсуване, е. ср. отъ 
вратарбсваиъ. Вратарувине. 

Вр^тига и »р4тика (Велесъ), е ж. Раст. 
въртига. И друзи цвекьиньа си занаиугат 
зА погас и п6 глава: 6о1ка и вратика, 
за да се огбчутт и сврйкьагат. МСб. XI. 
84 и XX. Велес. 12. 

ВнДтка (Велеоъ), с. ж Връщане повръщане, 
.завръщане. Кога нье йспадне човек от 
дома за нег()ека да бди ако е п6»рати 
{нйзат дбма) не било «а йрно — врйтка ге 
лЬша! МСб. ХП— ХУН. 231; XX. Велес. 12. 

Вр&тнило, ла, е. ср. ДвЪ хоризонтални де- 
бели дървета на крилата на крата, на ко- 
ито С1к заковани дъскцт11 и закачени клу- 
повет'Ь, или пакъ сл. вбити въ т1^хъ колци 
за да се уплетатъ. Гбрньо и дблньо врйт- 
нвло. МСб. XI. 189, XVIII 8. 

ВрАтиище, с. ср. Отворъ на оконъ и на 
гредъ за влизане въ гумното (двора) на 
селска КАща. МСб. ХУШ. 7, 



Вр&тнявъ 



61 



Вр1нказ1Ъ 



г Вратнякъ, с. м. Гол'Ьма порта отъ шетъ; 
' вратница. МСб. XI. 189. и ХУШ. 7. 
♦Врах<^лъ, с. м. Гр. Гривна отъ верижки, а 

не л^та ц1Ь1а; врахалъ, МС6. XIV. 212. 
Врйхила (Трънско), с. ж Въ изречение: 

врйиле проклете! иа нечисти жени и мо- 
ми. МСб. XXI. Трънско. 60. 
Врачярка (Банат, българе), с. ж. Врачкл, 
Врачйрь, с м. Врачъ. МСб. XX. Бан. бъл 

гаре 1. 
Врачбвски, века, ско, пр врачевско мас- 
ло, избута но пр'Ьди изгр'Ьвъ слънце на Св. 

Безсребърнппи, 1-и ноемврия; то е 1'Ькове- 

то МСб. XXI. Народна медицина. 47. 
Вр1^валница (Търново), с ж. Викъ, шумъ, 

вр'Ьва. Мл,хн>ти с<а сига уттук/П — ни 

ми носи гл^.вжгшк врьав^^лници. МСб. 

Х1Г. 212. 
Вркда (Котелъ), с об. Болничаво, зло и она- 

ко д1^те. Ух! к^квб г пдстж врегл;, пжк 

т6! МСб. ХУ. 182. 
Вр^дча, ишъ (Родоинт"!). гл. д. св>р. Да 

направя рЪдко. да разредя. МСб. XIX. Мат. 

СрЬднород. Овчар. 28. 
Вр']Ьзъ, врИзове, с. м. Мщо, м*сто врязало 

се рав&тр'Ь ВгрвЪхме по тЪсенъ врЪзъ 

край планината. Иреч. Княж. Бъдг. II. 

723. 
Вреклб, с. ср. Живина, която вр1^чи. Пьй- 

мя^т, врь;кклд, мьа.Н/кт крь,ъкл6^ н1Ьматъ 

малки д*ца МСб. XIV. 212 
*Врениъ (11рил1Ьпъ), с. м. вм. френвъ, 

ключъ. 
Вр'Ьтеиясва111Ъ (да вр^тенясамъ), гл. ср. 

ВрЪтенявамъ. Пролетници вретеньасалн. 
Вречйло, с ср Малко д'Ьте, що врЪчи. 

Млйдо радо до венчило, а охоло до 

вречйло. Поел. 
Врещъ, ща, що (Ст. Загора), пр. 1) Го- 

рещъ, вр^лъ. 2) Варъкъ, уварливъ: врешт 

боп, врешта лешта. МСб. IX. Науч. отд. 

148. 
Врйнкяжъ (Врачанско), гл. ср. Врънкамъ 

въ иървпт'Ь дв1Ь знамен. МСб. Х1У, 192. 
Врпнкяие, с. ср. отъ врйпвяжъ. Врънкане. 
Вритъ, нар. в. вр-Ьтъ, врю. 
Врозлйтамъ, гл. ср. Сплптамъ, бъркамъ. 

Плувах си, мамо, плувах си, 
Плувах си, вече не мога, 
Жл&ти ми чехли врозлитат. 
МСб. ^У1-ХУи.91. 
Вруглица, с. ж. Фруглица, знаме. 
Врукь, кьа, кьо (Велнсъ), пр. Врещъ, вр1&л'Ь, 
горещъ, жежък. Чбрбава е многу врувьа; 
врукь леп. МСб. XX. Велес. 12; ПСп. 43. 
74; Шапк. Сб. Ш. 201. 



Излегла зм1я голема 
Подъ рамно поле Видина; 
Нези й таинъ даваха 
До три фурни врукьа леба, 
До три бочви руйно вино. 

Верков. Песме. 347 стр. 

Вр/вьина (Велесъ, Щппъ, Кочани), с. ж. 
Горещина, жега, жежчина, гру.1а. Овде е 
мнбгу вр/кьина. МСб. XX. Велес. 1 2. Има 
едни и на стут трйгат и на вр^кьина. 
МСб. УП. Науч. отд 463; в. и ПСп 19. 226. 

Бм ббса, ем гологлава 
По тия врукьи врукъйни, 
По тия т^шкьв кйменьв. 

Шапк. Сб Ш. 201. 

Врутъ (Ахъръ-Челебийско), нар. Врютъ. Е- 
адйн пу еадйн са приварьвйли вруть. 
МСб. ПП 215. 

Влушки, шва, шко, пр. Фръжки. Си йз- 
впйл сфдге вр^шко ндже Шапк. Сб. I. 22. 

Връвцеиъ (да се), гл. об. свър. Да се на- 
вървимъ, да се упд|^тимъ мнозина, да д^М- 
демъ мнозина. При бтвихми зж гбстщ 
пя,к те кл,ту еж вр^внкли! МСб. Х1У.212. 

Връвчйнва, с. ж. 1) Дълга връвь на опин- 
ци, минува пр'Ьзъ дупкитЪ и на върха се 
кръстосва и уплита иЪла мр1&жа, та ст1^га 
ц']&лия кракъ. 2) Опинци съ такава връвь 
за отлика отъ уручанки. МСб XI. 190. 

Връжлявъ (Пиротъ), с. м. сьб. Схчки, тън- 
ки сухи пр&чки за подклаждане огънь; 
връждакъ, кращякъ. МСб. ТИ. 230. 

Връзйиици, в. вързйннци. 

Връз кръстница (Охридъ), с. ж. Кръсто- 
п&ть, кръстоп*тица, разколъ, разкръстница. 
разкръстица, разкръстякъ, разп*ть, разп*- 
тя, раздрумъ. Фьрлять новороденопю тю- 
край нЪкоя вхрскжрсница. МСб. ХУ. 63. 

Връкъ, с. м. Гол'Ьма чаша кратуна; фръкъ. 
МСб. ХУШ 55. 

Връл^вище (Горно-Джумайско), с. ср. М^сто, 
д1^то на сирни загов'Ьзни кладатъ урбалки; 
фрълавище. На фрълйвнште не бива да 
се кръми стбката. ПСп, 41. 960 и 48. 
988 б-Ьл*ж. 

Вр^манца (Ст. Загора), с. ж. Връбница. 
Илиевъ, Сб. I. 375. 

Връпкало, е. ср. Д'Ьтско играло за въртЬ- 
не; брънкало, въргЬлящка, въртяшка, пепе- 
ляшка, пр'Ьпе.ляшка, търкаляшка. МСб. XI. 
189. — На стйро дупе врънкало, на 
стар гъс зелбн бъс, на стйро врбме нов 
ешкйн. 

Вр^нБамъ, гл. д. 1) За вретено: брънкамъ, 
брънча, шумя, вриЕЯМъ. 2) За котка: пре- 
да, врикямъ. МСб. XI. 189. — 3) Въртя, 



Вр1нкане 



62 



Вт^гьстйвамъ се 



аека, дъдбянъ, екна, врънкямъ: врънкала 
го, плакала му и той, като не мо- 
жаль да й из.хЬве отг хатх,ра, запо- 
в*д'1Л8 единг дгнь да отсЪкать яб>:лка- 
т». ПСп 7. 154. Туку мл> вржнкх зж 
плри. ма. Х1У. 2 12. 

Ви^пкапе, с. ср. отъ вр^IIкаяъ. 

Вр^икяяъ, гл. д 06ие!*лямъ н1^кого и му 
се Н01Я г>ь гиденн и иодми^ккане за н1^що; 
врънкчмъ въ 3-то зиям. ДЩпта врхн- 
ккат маНка си за пЪщо. МСб. XI. 189. 

Вр^икнне. с ср. отъ вр'&11кияъ. 

Врънч^, йшъ, — челъ, гл. ср Бръмча. Му- 
хата врхнчя. МСб. XIV 192. 

Врънч^ие, с. ср. отъ врънчА. Бръмчене. 

В|»ътка (Чс.аино), с. ж. В|ртншка. МСб. ХУ. 
Ннуч. отд. 264. 

Вр'1хлестъ, ста, сто, пр. Съ остъръ връхъ; 
шидч^-стъ, изшидченъ, върхатъ. 

Вр'Ьчничв (Вг^лесъ: върчввче), ум. ср. отъ 
връчпа. Връчкицч. Зйчал вхрчвячиньа 
мас дт кукьи МСб ХУ1— XVII. 278. 

Вргчк&иина (Ново Село — Видин<К'0 с. ж. 
Дуокя, жабка на царвулъ. МСб. ХУШ. Науч. 
отд. 502. 

Вр^чма (Мияци — Дебъргко), с, ж. Връчва. 
Изв. СлаР. Семин. II. 293. 

ВръшляБЪ, с. м сгб. Нас'1^чевп дърва отъ 
шумйкъ, отъ храсте; върхаре. МСб. ХУШ. 36. 

Връшнйкъ (Харманлие), с. м Горна дреха, 
ямурлукъ. 

Вр'1шня��ъ, см. 1) Връшнйкъ, чярепновъ. 
МСб. ХУШ. 47. — 2) Особено нлетене косп 
на глава к=)то леса. Плетено у вр^швья- 
цн. МСб. XI. 190. 

Врю, нар. Докрай, всичкото, досушъ, вра, 
врють, врить. Сипи ми врьу мльакуту. 
Илиевъ, Сб. I. 104. 

Врюнъ, нар. Редомъ, на всички (Доспатъ). 

Нвй си б^хие деветина бракя, 
Та делихме бащоко иманье; 
Врюмь са падна по конче хранено, 
Мень са падна нехранено конче; 
Врюмь са падна по сабьо огнена, 
Мень са падна рождива лопида. 

Наука. II. 561. 



Врють, нар. Врю, врвть, вра, врутъ, всич- 
ки. Той ходилъ пу горгену сь триста 
млади момчета, врють на от^орг. 
Чолак. Сб. 255. 

Пумугнй лю нам, Ббжеле, 
Та ште ти, Ббже, юградйм 
Ду дванйдесте чбркуви 
Врють сас срббарни дербци 
И о ялмкзени перв&зйя. 

Илиевъ, Сб. I. 10Б. 



Вря кака. ? Скокнл жяба отг копенъ на 
копгнь, та си вьгка, та си кряка, сби- 
райте, ся хоипи моини, на уигляво 
перце. г^,игликъ, ми>ликв., вра кака жа- 
бупчкк Чолак. Сб. 6. 

Всевпшеиъ, шно, шно, пр Който е най- 
горень най-В11Шенъ; кишенъ Помо нйм ни 
всевйшний Б6>ке1 Нека всев8шня1ат пи 
уува оть всьйко зло! 

Всечбс.тенъ, стня, стно, пр Четенъ отъ вси 
стрянъ. най-честенъ. — Всбчесна (РЪсенъ), 
с^чесна. к.<то с. ж. Св. Бигородпца. 

Вскчка (Родопит11). с ж Вс^чено, врЪзано 
въ н-Ьщо. МСб. XIX. Мат. Ср1^днородоп. ов- 
чар 87. 

Всблвапъ (да всяля), гл д. Насилвамъ, из- 
насилвамъ. Пратил лугье да му т до- 
несат дево'кат'1 от сиромашката же- 
на при него. за да га фсяля. 11рил'Ьаъ. 
МСб. XII. 140 Арем-кьаата го натера 
гьчолот да га всялует м€а да е раси- 
пет жрзот. с. Църско — Витолско. МСб. 
XIX. Мит. б. 63. 

Вейля, ншъ, — лнлъ, гл свьр. отъ вгйл- 
вамъ. Да насиля, да изнасиля, да обнзчсстя. 

Втасъ, с. м Втасвше. На втасъ, на вр'Ь- 
ме. Царицата векье беши на втас да 
родит, б'Ьшв навр-Ьменилч. с. Църско — Би- 
толскс. МСб XIX. Матер. б. 72. 

Втвърдя, йшъ, — йлъ, гл. свър. отъ втвър- 
ди ваяъ. Дъ вкоравя. — дбнь, прич. стр. 
Вкораьенъ. 

Втвърди вамъ (дя втвърдя), гл. д. Напра- 
вямъ н11Щ0 да стане твърдо; вкоравявамъ. — 
мъ ся, гл. вгзвр. Ставамъ твърдъ; вкора- 
вявамъ се. Не го бараг, бште не са е 
фтвърдяло. 

Втвърдйване, с. ж. отъ втвърдйваяъ и 
втвърдйваяъ се. 

•Втикйб, с ср. Гр. Болесть РкИвп ри1мо- 
пит, фтикйо, хтикйо, красникъ охтика, 
съска, веремъ. МСб. XXI. Народ, медицина 6. 

Втикнснлъ, гл. сагр. отъ втикйсвамъ. Да 
веремясамъ. 

ВтикАсвамъ и втикйсувапъ (да втнкй 
сяиъ), гл ср Хваща ме болесть втикйо; 
кервмясвамъ. 

Втикйсвпне п втикйсуване, с. ср. отъ 
втикясвалъ. Веремясване. 

Втвщъ, с м. Кожурецъ, кожулецъ, кожурокъ 
козакъ, кобакъ, кукулъ, мамулъ, м'Ьхуница, 
мушница, пагакулъ. МСб. УП. Науч. отд. 464. 

Втлъстй (да се), йшъ, — стнлъ се, гл. 
свър. отъ втлъстйвапъ се. Да затлъст1Ья. 

Втлъстяваяъ се (да се втлъстя), гл. об. 
Ставамъ тлъстъ; затлъст^Ьвамъ, угоявамъ се. 



Влъств^ване 



63 



Вжблйовъ 



Бтлъстйвяне, с ср. отъ втл1 ет^вамъ се. 

Затлъстяване, угояване, 

Втовъ, вт(^ци (Руочосъ, Карлово), см. 1) 
По'-малЕа р1>Еа. която се ктича въ пб-гол']^- 
на; утокъ. Тувд, дире е фток ф нашта 
рика. 2) М-Ьстото, д^Ьто вт«къ се втича вт» 
пб-гол1^мата р11ка. При втпка на Тцрчи- 
ною-дере въ ДрЪновската рЬка личать 
остптки оть уерк»о. ПСа 60. 886. 

ВторАчъ, с, м. ОЬчиво, съ което кацари 
прякятъ вл^тори на съдове; вл^торачъ. МСб. 
ХУШ. 186. 

В^"^ва]|IЪ и вт^нваиъ Гда вт^на), гл. ср. 
Иотъвамъ, затъвамъ, утъвамъ. 

Спхлзнале му сб ножина 
Боан']^ въ гхрло втоне'е. 

Мнлад. Сб. 348. 

Вт1ване и вт^нване, с. ср. отъ вт1вапъ. 

Затъване, потъване 

Вт'^на, ешъ, — вйлъ, гл. свгр. отъ вт'^ 
вамъ. Д<1 затъна, да потъна, да утъна. 

*Вугйда, с. ж. Гр. Вугада, вогава, зола, ле- 
шин, лисива, лисида, луга, люта вода, пе- 
пелница, пепелява вода, протйо, цввкъ, 
цекъ, ц%дпъ. 

Вузълъ, в^ала, вувло (Прил^пъ), пр. Който 
не се пр'Ьдава на развратни работи. ПСп. 
43. 149. 

В^лгя (Родопит*), с. ж. Овчарска вулгия за 
брашно; пакуль. МСб. XIX. Мат. Ср'Ьдноро- 
доп. овчар. 63. 

В^ложа, яшъ, — жнлъ, гл. д. свгр Не е ли 
погр1Ьшка ви. с^ложа? 

Ми се вакюли сфети 1овани: 
Ко1 К1€ го държи, да му пбножи, 
Ко1 не го държи, да го вуложи. 
ПСп. 48. 984. Прил4пъ. 

Вулбсаиъ, гл. свьр. отъ вулбеван. — санъ, 

прич. стр. 

*Вулбсвал1Ъ и вулбсувалъ (да вулбсамъ), 

гл. д. Гр. 1) Затварямъ, запечятвамъ съ 
вула; михюрледисвамъ 2) Удрямъ просфор- 
нвкъ на хлъбъ; просфоросваиъ. 3} Паря за 
ц'Ьръ съ нагр']&та вула, просфорникъ на вос- 
ченна св1&шь изл'&злцтЪ нЪкоиу подъ гуша- 
та буци. МСб. Х1Г. 209 и 213 —4) Ле- 
кясвамъ: вулосале бела риза. МСб. IX. На- 
уч. отд. 24. 
Вулбсване и вулбсуване, с. ср. отъ ву- 
лбсвашъ. 

Вулй (да се), йшъ, — мялъ се, гл. свьр. отъ 
вулаваиъ се. Да се втълпя. — мбнъ, прич. 
стр. Втълпенъ. 

Вушйвамъ се (да се вунй), гл. възвр. 



Вли.^имъ н']^Еону въ ума; втълпявамъ се. 

(Кл ису ра — Ка рлокгко), 
Вухяване, с ср. отъ вуняваяъ се. Втъл- 

пяване. 
В^рбулешки, нар Безъ много мислене, безъ 

редъ, отв^^днажъ; урбелешкя урбулешки. 

Врачанско. МСб. XIV. 192. 
Вурдй, с ж Фурда, хурда, извара, отвара. 

МСб УИ. 231. 
Вцаленя (да се), йшъ, — ннлъ се, гл свгр 

отъ вцаленявалъ се. Да загоря, да из- 
съхна. 
Вцалеиявалъ се (да се вцялена), гл. об. 

Загарямъ. изсъхванъ, прЪсъхвамъ. 

Проговррт китени сф&тове: 
Е, тйзека Милош дббар 1ун&к, 
Да не знаеш нбде, нбде вбда, 
Гърло, гърло ни се фцаленило? 
ПСп. 43. 144. 

Вцаленявапе, с. ср. отъ вцалепявалъ се. 

Вцървя (да се) йшъ, гл. об свгр. Да по- 
червен'Ья. Беше се вцхрвнла плочата. 
Битолско. МСб. ХУ. 80. 

Вчасъ, нар. Завчасъ, веднага, тоя си часъ. 

Тан си н^йде нбвх чешмх, 
Пубй кблх, в%рд8х кбне, 
Тх пулбгнх, вчас ахуснх. 

Илиевъ, Сб. I. 17. 

Вчелй, с. ж. вм. пчели. Наука. I. 713. 

Вченб, с. ср. Гнида, вбхче, пчбне, свбнче, 
с^^мче, чбнче, щенб. ПСп. 39. 399, Кало- 
феръ. 

Вчестнувалъ се (да се вчйстна), гл. вгзвр. 
Ставамъ честъ; вглстнувамъ се. МСб. XIX. 
Мат. СрЬднородо^. овчар. 77. 

Вч/ря, ншъ, — рилъ, гл. свгр. отъ вч^- 
ряяъ. Да подпаля. — ренъ, прич. стр. 

Вч^рялъ (да вч/ря), гл. д. 1) Подпалямъ, 
запалямъ. Чррици фчуру1ат, запйлуъат 
кукьите на тйга, шчо рйботат у тбг 
ден. МСб. XI. 86. — 2) Зачурямъ, задимя- 
вамъ, напълнямъ съ чуръ. МСб. XX. Велесъ. 
80. Му га свАртел пршката и по глй- 
сот беше му га вч/рил, та беше го 6т^- 
пал. ПрилЬпъ, МСб. УП. 148. 

Вч^ряне, с. ср. отъ вч^ряпъ. 

Вшеверя (да се), йшъ, — рйлъ се, гл. 
свгр. отъ вшекерявалъ се. Да се заха- 
росамъ, да се шекеросамъ. 

Вшеверйваяъ се (да се вшекеря), гл. 
вгзвр. Захаросвамъ се, шекеросвамъ се. 

Вшекеряване, гл. ср. отъ вшекеря- 
валъ се. 

Вжблйовъ, ва, во, пр. отъ вжбелъ. Кла- 
денчовъ: вхбдйова вода. ДСп. 21. 497. 



В1вра 



64 



ВълБОвАпа 



В'^вра, ешъ, — рАлъ (Врачанско), гл. ср 
Лазя, пъпла, т.лзя. 1а виж какво ми 
вжвре в главата, дали не ге в^шка. 
МС6. Х1У. 192. 

В^врапе, с. ср. отъ в1вра. Лазене. 

Вжгарестъ, ста, сто, пр. ВАгаритъ: вйга- 
ршсть овепъ. Б»'ЗСон. 11'Ь''ни. 26 ж. 3 ЬЪх. 

В&глен&рнпкъ, с. м. М'1^сто, д']^то горятъ, 
И1И държатъ вАгле. Агде па вйе скрйше 
се у ваглен^рнико тука пд-близо, да ви 
не вйдв Госпот несуредени. Щааъ, МСб. 
XII. 170. 

В&глярь, с. м. Влиенаръ, влглищарь, уг- 
лярь, ягденарь, кимюрджия. МСб. УП. 235; 
Изв-Ьст. С1ав. Семин. I. 120 

Вжглясаяъ (Шуменъ). гл ср Да стана на 
вжпе. МСб IX. Науч. отд. 27. 

Вжгьрчасаиъ, гл. свгр. отъ вжгърчйс- 
ва»ъ. 

Вжгьрчасваиъ и вжгърчАсувамъ (давх- 
търчасамъ), гл. ср. Добивамъ много ВАгар- 
ци. МСб. IX. Науч. отд. 27. 

Вжгърч^сване и в;11гърчйсува11е, с, ср. 
отъ в;1&гьрч4свамъ. 

Вт>данл1>къ (Коте^ъ), с м. Вс1^какъвъ видъ 
покъщнина Купих си чикАрк, чи г вх- 
Д2БНЛ2К, биз негу еж ни мбжи. МСб. 
ХУ. 182. 

Въжгав^лъ (Котелъ), с. м. Д-Ьтска играчка 
отъ половина орехова черупка обвзта въ 
кожа, съ изопната конска примка, да брън- 
чи, кога се върти. МСб. XV. 182, вхж- 
гхв4л. 

Вжжйца, с. ж. Влже отъ дълги сламки, 
тр1Ьви за връзване съ него снопе, сЬно; к- 
жица, яжица. МСб. X. 143; ПСп. 41. 952, 

Ъжчк (Конопчие — Чирпанско), с. ж Вързал- 
ка на торба, за която торбата се окача; 
пращка. МСб. Х1У. 213. 

Възб^сважъ се (да се въаб^ся), гл. възвър. 
Ядосвамъ СР. Пд т,чрьдЪ се въ8б'6си на 
христгане. МСб. XVI— ХУН. Науч отд. 
Любл. р&к. 306. 

Въз61Кся (да се), ишъ, — силъ се, гл. свгр. 
отъ възб^свапъ се. Да се ядосамъ. 

Възгл^нца (Търновско), с. ж. Възглавница, 
възглаве. МСб. XIV. 213. 

Въздаря, йшъ, — рялъ, гл д. свгр. Да да- 
ря, да надаря. 

Сйчкнти, мимо, пучбти 
и си ги дарба вмадарй, 
Я нбни, м^мо ни чбти, 
Нбту нх д&рба пударй. 

ПСп. 44. 290. 

Въздруни, нар. Край п&тя. 



Купа сено на вжадрумщ 
Ко1 кжк миня оскубна си 
И 83 минах, оскубнах си. 

МСб. ХУ1-ХУ11. 42. 

Въздумамъ се, гл. вз. свгр. Да се нагла- 
симъ, да се сговоримъ; да възм^ря. 

Ако искаш бр&т да имаш, 
Сегй код мбне да дойдеш, 
Вмадумуе се дружина, 
Мл4до че да ме погуба. 

Шапк. Об. Ш. 236. 

Възи^^рвамъ и възш^рюважъ (да въам*- 
ря), гл. ср. Турямъ си на умъ да напра- 
вя н'Ьщо; възмислювамъ, възмишлявамъ, на- 
мислювамъ. 

Възл']Ьрвапе и възм^рюване, с. ср. отъ 
възм^рвамъ. 

Възи11ря, ишъ, — рилъ, гл. свгр. отъ въз- 
11'^рвапъ. Да възми''ля, да намисля. 

ВъзяЛкТЯ (да се), ишъ, — твлъ се, гл. вгзвгр. 
Да въстана възъ и1Ьщо. да се развълиувамъ. 
Етю се срьдг^то наше възиьти. МСб. XVI 
— XVII. Науч. отд. Любл. ржк. 306. 

В^знебе, нар. В1збиго, в1,ябогъ, нагор*. 
Хвгрлятг единь вбвнебе. ПСп. 46.676. 

Възп^щь (Демиръ-Хисарско), нар. ЦЪла нощь. 
Тог загл^дал^ чи сьурмйшката кАшта 
вхвн^^ш свети и са чудил. МСб. IX. 163. 

Възполки, с. ж. мн. Отъ червенъ арничъ 
везани шевове накити по полпт1^ на жен- 
ски риш; ^заолкп, усполки. МСб. XI. 190. 

Възпротивя (да се), ишъ, — вйлъ се, гл. 
свгр. отъ възпротйвямъ се. 

Възпротйвяиъ се (да се възпротивя), гл. 
об. Излизамъ ср^Ьщу нЪкого; не го оставямъ 
да направи нЪщо; не се съглашамъ съ него. 
Две рще и Бдгу се възпротйвьат. Поел. 

Възрбчица, с. ж. Особено поучителво изре. 
чение, узречица, пословица МСб. ХУШ 25- 

Възсънувамъ, гл. д. Сънувамъ. Помисли 
да не въасьнува. МСб. ХУ1— ХУП. Науч.. 
отд. Любл. рлк. 306. 

В1зтегъ, с. м. Раст. РгипеИа уи1^агг5,\ 
гърленикъ, добриче, живиничава билка, жи- 
виничавь буранъ, посечено биле, усовиче. 
МС5 XXI Явашовь. 27. 

Въ;»чйта]!П, (да възчетА), гл. д. Отчитамъ.] 
Шапк С6. П. 180. 

В'&ла, с. ж. вм. вила. 

Бяла Рада поробиха, 
Вжрзаха й бяло лице, 
Бяло лице съ бяла вл1ла, 
Черни очи съ черна в?ала. 
Милад. Сб. 161 и 162. 

Вълковйна, с. ж. Влъкъ, вълчица. 



ВъяБ0дл4въ 



65 



Бърз1&лня 



Кхд-б гркче ч^рна гарванина, 
Кхд^Ь во1е сива вьлковгша. 

* Безсон. П-Ьсни. 70. 

ВълкодлАкъ, с. м. Вълколакъ, върколакъ, 
вукодлакъ, МСб. XXI. Трънско 59. 

Вълко^дина, с. ж. Болести Саггев, Ьи- 
риз, 8сгорки1о5г5, П21^пки, които обяждатъ 
м'Ьсото, гноясватъ и отиватъ много вр'Ьме; 
сами се аатварятъ и пакъ отварятъ; изли- 
затъ на вс'Ьк4Д'Ь по т^юто. Еоито яде 
хап>кь (отъ овощия), иамЬренъ па у ли- 
гата, хващатъ го '«жтгхи и вълкоеднна 
720 устата. МСб. XXI Народна медицина. 
3 и 19. Въ Карлово тая болесть л^куватъ 
съ смрадлика. Сравни вълчетрбси. 

Вълкома, нар. Волкома, 

Вълпясамъ, гл. свър. отъ вълнясвалъ. 

Вълнясвалъ и вълнясувалъ (да вълна- 
самъ), гл. ср. Обрасвамъ въ вълна; кос- 
мясвамъ; ставчмъ вълнестъ. МСб. IX. Науч. 
отд. 27. 

В1лци, с. м. мн. 1) Болесть Ъагуп^Шз 
икегоза., излиза въ гърлото, гласътъ схва 
ща, та болниятъ не може да говори. МСб. 
XXI. Народна медицина. 22. — 2) ТритЬ 
зв']^зда въ главата на гол1&мата мечка. Иреч. 
Княж. Бълг I. 110 и II. 254. 

В-Ьлчаци, с. м. мн. Вълчи празници, 12, 
13 и 14 ниември. МСб. ХУ1— ХУН. 216, 
Софийско: вл2;чьаци. 

Вълчетрбси, с. м. мн. Болесть Ретрку- 
^15, мехури по ц1»лата снага, в. вълко- 
^дина. МСб. X. Науч. отд. 327. Сравни 
оброй. МСб IX. 137. 

Вълчбцъ, с. м. Болесть С1ауи5, излиза са- 
мо между пръстето на краката, пробива 
кожата като съ трънь и яде навАтр1Ь. МСб. 
XXI. Народна медицина. 22. 

Вълчнна, с. ж. ВлъЕъ, вълковина. 

Неделчо, кара Неделчо, 
Неделчо горска вльчина, 
Неделчо мечка щръвница, 
Неделчо свиня дебела! 

Блъг. Книж. I. 220. 

Въибелъ, с. м. Кладенецъ влбелъ. Солун. 
Книж. I. 19; ПСп. 43. 94. 

Вънкашливъ, ва, во, пр. Вънкашливнте, 
назъвание за саиодивитЬ; отнадворитЬ. Шапк. 
Сб. II. 243. 

В^пкашници (Неврокопско), с. ж. мн. 
Външни болести. МСб. XII. 147. 

Върбаличе, с. ср. Растение никакво. Ла 
велики четвъртгкъ започватг да бе- 
ратъ кукурякь, самобайка., върбаличе 
и др билки и бурени. МСб. XXI, Народ- 
на медицина, 4 и 59. 



Върбйчка (Търново), с. ж. Раст. Тата- 

ггх РаИазп ^ЗV.; дива в'ьрбичка. МСб. 

ХГ. Науч. отд. 33 
В^рбовви, с. ж, мн. Ра т. ЕрИоЬтт. 

Иреч. Княж. Бълг II, 883. 
Върббсапъ, гл. свър. отъ върббсвапъ. Да 

баданосамъ, да варосамъ. — саиъ, пр. стр, 

Баданосанъ, варосанъ. 
Вьрббсвапъ и върббсувапъ (да върбб- 

саиъ), гл. д. Баданосвамъ, вароевамъ. У 

морепю едно тепе, у ньега зграда на- 

пра'ена, една върббсана. Трънско, ПСп. 

12. 123. 
Върббсване и върббсуване, с. ср. отъ 

вгрббсвапъ. 
Върварпкъ, с. м. Върволикъ п&ть. Вхр- 

вхрйБ времщ когато има много земане- 

даване. Търново, МСб. Х1Г. 213. 
Вървбжъ, с, м. Болесть (Наггкоеа. б1^гави- 

ца, дрисъкъ. нагонъ, т-Ьране на дворъ. цъ- 

църъ, ляе. МСб. X. Науч. отд. 327 и XXI. 

Народна медицина. 13 
Вървенйвъ, с. м. Черга, постилка рованикъ, 

кйтеникъ, Копривщица, връвенйк, съобщилъ 

МалМ Лулчевъ 
Вървбщецъ (Шуменъ), дЪеприч. Вървейки, 

вървешкомъ, НСп. 1. 175. 
Върволикъ, с. м. 1) Върволпща. 2) П*ть, 

който много работи; върварикъ: вжрвулнк 

пЛт. МСб, IX, 228 и Х1Г. 213 
Върволйцалъ се, гл. об. Вьрвя; влизамъ- 

пзлизамъ. Стйгл{ ех, вхрвулйцххти мж- 

сбм нй^т<^тл^к д/К утвйръяти врл.т6тж^ 

чи ШуК кжпим дбтту. МСб. XIV. 213. 
Върволйцане, с ср. отъ върволйцаяъ се. 
Въргалястъ, ста, сто, пр. В.лчестъ, тър- 

калестъ, колелатъ. Врачанско, МСб. Х1У. 

192, вргальйс. 
Въргула, с. ж. 1) На дърво зараснало мЬ- 

сто отъ отсЬченъ клонъ. МСб, IX, 228. 

— 2) Въргули: сини камъне, които не се 

ц'Ьпятъ на плочи, с. Изворе — Пловдивско. 
Въргуло, с. ср. Колело, търкало, точило. 

Врачанско, МСб. Х1У 192, врг]Гло. 
В^рзалва (Велесъ), с. ж. Връзка, най-вече 

учкуръ на гащи Скришните вжрзалкьн, 

шчо го стегале., кьг се скьйнат. МСб. XI. 

86 и XX, Велес. 13, 
Върз&ници (Минци — Д бърско: врваницн), 

с. ж, мн. Нев'1&стински жълти обувки съ 

капаци, които отгор1^ се връзватъ. Изв. 

Слав. Семин. II, 217 и 293. 
В^рзанъ, на, но, пр. Затворенъ, глупавъ, 

запл*съ. МСб, XI. 189, 
Вързйлня (Търновско), с. ж, Длъгъ прлтъ, 

когото полагатъ надлъжъ надъ с]^но въ ко- 



Вързобле 



66 



В1ршенъ 



да и стегатъ съ кучката, за да не оада 
сЬното; иритегалкя. МСб. Х1У. 213. 

Вързобле (Родоипт1Ь). с. м. мн. Връзм!. — 
МСб. Х1х. Матер. Ср^днородоп овчар. 24, 

Вързбпчииа, с. ж. Връзка. Селуту тм 
тди М/К вхрв6пчня&, околчесто е, а не 
ддъгнесто. Търново. МСб. XIV. 213. 

Върдзула (Трявна), с. ж Наресдекъ год*мъ 
чворъ къ дънера на орехово дърво, който 
на дъска много дичи. МСб. Х1У. 23. 

В1рзулъ и в1|>дзулъ, с. м. Вързелъ, вър- 
зонъ. МСб. УШ 279. 3(^.^мци7пЬ ми мй- 
нахж мж вхрдзули, на косове. МСб. Х1У. 
213. 

Вързунйца (Конопчое — Чирпанско), с. ж 
Вър:;аница, везаница, Дв^ вхрдвунйци пи- 
пер МСб. IX. 228 

Вързуячка (Ве/есъ), с. ж Магия за вргз- 
ване годени, младоженци. МСб. XX. Ве1ес.13. 

Върволйтя се, ешъ се, гл. об. Въртя се, 
щурамъ се, намирамъ се. Еще се върко- 
литн иизь епархиява. 

Върл&вище, с. ср. в връл&вище. ПСп. 
41.960. 

Върлй>БЪ, с. м. Д-Ьте върлаче. 

В1рвежлпвъ, ва, во (Охридъ, Велесъ),ггр. 
Дъжделивъ. Ако ге времето вхрнежливо 
те се пдпршт. МСб. ХУ 65. На благо- 
вец ако биде времето гбсно, бубите къе 
бйдат здрйви и кье дйдат тглот; ако 
биде облйчно и^ли вхрн^жливо, бубите 
кье бйдат бблни и некье дйдат плдт. 
МСб XI. 84; МСб. XX. Велес. 13. 

Вър1'к]1ашва, с. ж Врънкало. 

В1ртенъ, с. ж. Вр1Ьтенъ, увратъ, уврътъ, 
дюнюмъ. ПСп. 54. 899. 

Върти-кувуда. Така наричатъ Ах2-Чвлебий- 
скитЬ помаци св Вартоломея. МСб. IX. 
Науч. отд. 558. 

Въртнкжщнивъ, с м. ВъртокАщникъ, вър- 
ток&щъ, кхщовникъ, доиавииЕъ. с. Пл1&вня 
— Драмско, МСб. ГШ. 279. 

Въртикжщница, с. ж. Въртокхщница, вър- 
ток&ша, кхщовница, домовница. 

Въртйлище, с. ср. Свърталище. Сетне коа 
вишла веке, оти не се жйве по плани- 
ните от льутата зима, побегнйла каг 
ближните села да си нйгде некое вхр- 
твляште аа да призим-^ва. МСб. VI 167 

Въртоббй, с. м. Въ изречение: кйрала 
бих се на въртобб!, до д'Ьто мога, най- 
много. МСб. XX. Банат, българе. 1. 

Въртоглава събота. Една отъ заб1^л1&жени- 
т1Ь САботи, която женигЬ въ Мървашко 
празватъ. МСб. XIII. Науч. отд. 351. 

Въртогл&вецъ, с. м. Въртоглавщина: 1) Не- 



мпрнпкъ, пакостникъ. 2) Болесть, отъ която 
главата неволно се върти постоянно. 3) Бо- 
лесть, кога се върти св^етьта чов^Ьку; вър 
тежь, шемедъ. МСб. X. Науч. отд. 327; 
ХП— ХУН. 273. 

ВьртоглАвщина, с. ж. Въртоглавецъ п три- 
тЪ знамен. Фанйлл го ге вртоглАфшти- 
ната. МСб. X. 178. 

Въртогжзецъ, с. ДС. Нр']&коръ на калайджця 
КчлсИджии вхртогазци МСб XV 50. 

Въртокжщъ, с. м. Въртик&щнвкъ 

Вьртолйя, с. ж 1) Забъркана, залляна ра 
бота; бъркония. МСб. XI. 190. — 2) Вих- 
рушка, вихъръ, въртопъ, що излиза извед- 
нажъ вср%дъ л']^тно горещо и тихо вр1^ме. 

В'{>ртол011Ъ (Охридско) с м. Врътолоней, 
Вартоломей. Денеска не се орат., денеска 
гр. Вхртолом! Шапк. Сб И. 171; МСб. IX. 
Науч. отд 557; ХУ1— XVII. 35. 

В^ртозта (Мариовско). с. ж. Дълго вжже, 
орюма. ПСп. 47. 812. 

Въртбча се, ишъ се, гл. об. Въртя се, мл- 
ча се да направя н^Ьщо. Ут фчлряк ех 
вхрточвм С/КС купувачл^, ни мбжим дж 
скжаг^ми п^9^з;^^рлжкл^. МСб. XIV. 213. 

Въртбчене, с ср. отъ въртбча се. 

Върточорйбица, с. ж. НасмЬшливо назъва- 
ние на жена, мома повл1&каца; въртокалчи- 
ница ПСп. 44. 250 

М^ри, свйкье Мелбице, 
Мбри в.крточорйбице, 
Зйшчо свакьа непбчена? 

МСб. УП. 80, Двбърско. 

Въртулйкапъ, гл. д. Гледачъ, върта, оби- 
калямъ. Докле не са въртулйкат, не мо- 
гат да са испйлкат (пилетата). 

Въртулйкане, с. ср. отъ въртулйкаиъ. 

Върт^лка и върт^шка (Търново), с. ж. 
Въртяшка, въртЬлка, кърляшка. МСб. Х1У. 
214. 

Върхип4, с. ж. Плоско било на могила. Пу- 
нижинАт;^ ли дж вървим., гилй дл^ у- 
дйрим пу в;крхив;ктх. МСб. XI У. 214. 

В1рча и фърча (Велесъ), с. ж. Фурча. 

В'^рчи1це (Охридъ), с. ср. ? Сйте юнаци 
пдшси, мбешо хйро вжрчвшче! Шапк. 
II 107. 

Върчбсуваиъ (Велесъ), гл. д. Чистя, мажа ' 
н*що съ фурча, съ върча. МСб. IX, Науч 
отд. 26. 

Върш&вачка (Велешко), с. ж Годешъ. МСб. 
ХП. 32. 

В^ршенъ, вр-^шна, но, пр. Что е съ връхъ; 
извършенъ, върховатъ, върхатъ, върхомъ. 
Давам ти шинико вршец с жито, а-, 



Вършея 



67 



Г&вва 



ма вршен ше ми го и врнеш. Врачан- 
ско, МСб. Х1Г. 192. 

Вършея, ешъ, гл. д. Върши, върхй МСб. 
ХУШ. 150. 

Върш^^яне, с. ср отъ вършея. Вършбне. 

Вършина, с. ж Листнпкъ, листурникъ, на- 
листнякъ, птастъ, шумарникъ. 

В^ршиня, с. ж М^адо дърво на кореня си, 
неотс-Ьчено. МСб. XVIII. 36. 

Вършииякъ, с. ле. съб. Храсталакъ Загу- 
би се изг вършиняка. Трудъ. II 10. 

Въсцй, с. ж. Рвст. бабини цицки. МСб. XXI. 
Явашовъ. 46. — Яде го вгсцата, гризе 
го съвЬстьта. Бдъг. Книжици. Ш. 68. 

Вжтор4чъ, с. м. Сечиво, съ което кацари 
правятъ вхтори; вторачъ, влторъ. МСб. 
ХУШ. 186. 

Вжхаиъ (Котелъ), гл. д. СлЬдя, душа, ди- 
ря. Тй иди в;6^хх,1 д»н6 врлхлекьлш дж 
купиш пьйшту гефтинку. МСб. XV. 183. 

Вжхане, с. ср. отъ вжхамъ. 

В'1>ча, ишъ, — чйлъ, гл. д. Вкарвамъ вътъкъ 
въ основата; тък1 Копривщица. Цъйл ден 
вжчх, илк гбшти два лЛхти ни смм 
гискйр^л.и. МСб. XIV. 214. 

В^чене, с. ср. отъ въча. 

ВъшБйрпиБЪ, с. м Въшкавъ, въшдйо. ПСп. 
45. 409. 

Въшкарница, с. ж. Въшкава, въшха. 

В1шкино биле. Растение никакво. Иреч. 
Княж. Бълг. II. 656. 

Въшлясапъ, гл. свър. отъ въшлясважъ. 
Да въшясанъ. 

Въшлясваиь и въшлясувамъ (да въшля- 
саиъ), гл. ср. Въшясвамъ. 

Въшлясване. и въшлясуваве, с. ср. отъ 
въшлясвамъ. Въшясване. 



Вявамъ (да вйвна), гл. д. Явамъ, вяханъ, 
яхажъ. При1*11ъ, МСб. XX. Науч. отд Д. 
Мпрчевъ. 10. 

Помина сбло Дренбво, 
Што вйдо мбмче Дреновчв, 
На сива койня вявагие, 
На сйно сбдло седбше. 

Коотурско, ПСпБр. XI -XII. 163. 

Вяване, с. ср. от�� вявапъ. Яване, яхане. 
В а вля (да се), ишъ, гл. об. свър. Да се яв- 

ля, да се явя. Господа го допрати ангел- 

оть ноке въ соне да му се вявлитъ. Ми- 

лад. 24 стр. 
Вявна, ешъ, — налъ, гл. свър. отъ вяваиъ. 

Да явна, да вяхна, да яхна, да възс1&дна. 
ВяБвамъ и вяБнувашъ се (да се вавна), 

гл. об. Ставамъ якъ: заяквамъ. Така се 

вякнхлъ Крали Марко сь Божа сила. 

МСб. У1. 163. 
Вякване и вявнулане, с. ср. отъ вяб* 

вамъ се. 
ВяБяа (да се), ешъ, — налъ се, гл. свър. 

отъ вяквапъ се. Да заякня, да наякна. 
ВяБрепъ (Батакъ), (?) Въ свадбарска п']^сень: 

Вгакрем, по вгакрем до сега, 
На кра1а ех два кладенци, 
И двата не еж чистени. 

Шапк. Сб. I 163. 

Вяловя (да се), йшъ, — вйлъ се, гл. об. свър. 
Да стана яловъ. 

Вясаница (Щипъ), с. ж. Вясане. бързане, 
бързаница. Со голъема вьасаница кье и 
праша. М.С6 ХУ. 157. 

Вяханва (Щипъ), с. ж. Игра вяхане; чуш- 
каница. МСб- ХУ. 159. 



Г. Г. г. 



Габбсамъ, гл. свър. отъ габбсвамъ. Да из- 
мамя, да излъжа, да габна. — санъ, прич. 
стр. Измаменъ, и.^лъганъ, габяатъ. 

Габбсвамъ и габбсувамъ (да габбсамъ), 
гл. д. Мамя, измамвамъ, гзлъгвамъ, габамъ, 
гавшъ. МСб. Х1У. 192. 

Габбсвапе и габбсуване, с. ср. отъ га- 
ббсвамъ. 

Габрбвица, с. ж. Габрова тояга, габровъ 
ирАтъ. Шапк. Сб II. 106. 

Е, Сто1ане, млат Стошне! 
Иди си в гора зелбна. 
Та бтсечи гйбровица, 
Ни 1а кастри, ни 1а мазни. 

ПСп. 48. 981 и 982. 



Гавйлъ, с. м. вм. вавалъ. Медни гавале. 

ПСп. 49. 88... 

Гаваля (Еотелъ), с. ж. Гол1Ьма челедь, много 
д'Ьца. Клде шл еж утстАпи ут кАшти., 
чунким мйлку й гхвхльжта^. МСб. ХУ. 
183. 

Гававбзъ (Еотелъ), с. м. Гол^^на калена 
тенджера; гърне. МСб. ХУ. 183, гхвхкбс 

Гав^нчестъ, ста, сто (Врачанско), пр. Кой- 
то има широко, низко и плоско лице като 
гаванка МСб. Х1У. 193. 

Гавезъ (Шуменъ), с. м. Раст. Л1гкаеа сап- 
паЬгпа. МСб. XXI. Явашовъ. 38. 

Г&вва (Котелъ), с. ж. Момиче, което изъ 
плтя се зазЬпва ту ту^ъ, ту тамъ; за- 



Тавтанджйя 



68 



Газоб&рче 



ш11съ. КакоИ г&фкх САС гАфкх неднл ! 
МСб. ХУ. 183. 

^Гавтаиджня, с. м. Т. вм. кафтанджйя. 
ПСп. 43. 72. 

ГагалвАсахъ, гл. ср. свър. Да увисна: гль- 
г;&лв}1с&л тчумйк. съ увисна111 надо1у 
класове. МСб. XIV. 216. 

Гаганбскн, с. ж. Птица Зсо1арах ^аШпа- 
§0, коконоска. €ъобщилъ Д-ръ Табурновъ. 

Гага^зпнъ, с. м. Народно название на мал- 
кия християнски народъ, който счита тур- 
ския е^икъ за свой роденъ езикъ и жив4е 
покрай Черно море около Варна. 

Гйго (Орхание), с. м. 1) Млжъ на сестра; 
зеть. 2) Мджъ на майчина сестра, л1&линъ 
мджъ; уйчо. МСб. П. 232. 

Г&гялъ, гл. д. и ср. Гаджамъ, гаждамъ, лу- 
ча, ниша, ср'1&лямъ, пушканъ. На нишан 
да гйгьа. Шаок. Сб VI. 444. 

Пойдбх гбра зелбна 
Видбй сура елбна, 
Свалих пушка да гйгям, 
11а ми сржцв не даде, 
Защб 1едно у гора, 
Та се махнах, не гагях. 

Любен. Самоввли. 108. 

Гйгянб) с ср. отъ гйгялъ. Гаджане, гаж- 
дане. 

Г^денъ, гйдна, но, пр. 1) Мръсенъ, не- 
чистъ. Пиротъ, МСб УП. 231. — 2) Лошъ, 
противенъ: гадна беги^ манджата^ ич не 
беше убава. МСб. XX. Велес. 13. 

Г&джаиъ, гл. д. Гагямъ, гаждамъ. 

Месили прбсна погйча, 
И у погйча жлътйца, 
Па су турили на бука, 
Сви су си рбдом гаджйли, 
Нйко! жлътйца не згбди, 
Мома жлътйца згодйла. 
Мома че буде во1вбда. 

МСб. XXI. Трънско. 43. 

Г&джане, с ср. отъ гйджамъ. Гагяне, 

гаждаве. 
Гаджурканъ (да гаджурна), гл. д. Бутамъ, 

повалямъ, гавръщамъ. Д/К н тй гхдхуряи 

клвету дл гу гизлег. — мъ се, гл. възвр. 

м стр. Падамъ, повалямъ се, гавръщамъ се. 

Кмто еж. гхдхурнх ут С/Клб!дкт/К, чи 

чйк долу СА иямери. МСб. XIV. 216. 
Гадж^ркане, с. ср. отъ гаджурканъ в 

гаджурканъ се. 
Гаджурна, ешъ, — налъ, гл. свър. отъ 

гаджурканъ. Да бутна, да поваля, да га- 

врътна. — натъ, прич. стр. Бутнатъ, по- 

ралевъ, гаврътнатъ. 



Гадйлкя, с. ж. Гадулка, глдулка, цигулка. 
МСб. XX. Банат, българе. 1. 

Гад1&Щ11Ща, с. ср. ми. Гадини, гадове, гаду- 
рия. Вегай. бегай, гату. со твои-те га- 
двщищя I ето ти го ТеремгХя, ке ти мо- 
тить черева-та со железно матоело. 
Милад. 524 стр.; Трудъ. I. 217. 

Г^дница (Самоковско), с. ж. Сюнгерлия 
сплавъ отъ кимюръ и жел1^зо, който изли 
за отъ виднит-Ь, кога илавятъ желязото; 
шлякно. МСб. XV. Науч. отд. 281. 

Гадурйя, с. ж. съб. отъ гадь. Гадищища. 
В гац бега!, гадури1е, ето ти 1а Ере- 
мша, СО светего Танйсша, къе ти мд- 
т^ет черевата со железно мотдело. 
11рил'Ь|1Ъ. МСб. XI. 85, бЬлЪж. Охрпдъ, 
МСб XVI— XVII. 32. 

Гйжданъ, гл. д. Галямъ, гаждамъ, луча, ниша. 

Турбте бурма на бука, 
Сйте рбдом да гаждаме, 
Кой си удйри бурмата, 
Тоя че биде войвбда. — 
Тури 'а бурма на бука, 
Сйте редом еаждй'а, 
Никой не удари бурмата. 

Любен. Самовили. 59. 

Г^ждане, с ср. отъ гйжданъ. Гагяне, 

гаджане. 
Газалище (с. Църско — Битолско), с. ср. 

Бродъ. Уште седум дни иде се покраг 

реката и никако не може да нпит 

газалвште. МСб. XIX. Матер. б. 50. 
Г^зеникъ, с. м. Св^тилникь съ газъ, лам- 

бичка тенекиена безъ стъкло; вид'Ьл8рче. 
Гйзениче, ум. ср. отъ гйзенивъ. Вид*- 

ларче. 
*Газепчйя, пр. неизм. Т. Газепъ, лютъ, 

лихъ. 
Г4зеръ, вм. гжзеръ. 
Газй-бйра, с. об. 1) Измокренъ отъ газене 

изъ води. МСб. XXI. Трънско. 60. — 2) 

Назъвание на конь; газоб^рче. 

Да си збмит бярза коньа, 
Бя^рзй коньа кхршй-гора, 
Кхршй-гора, газй-бара. 

Шапк. Сб. У. 173. 

Марко ст']§гна Шарка добра коня, 
Грую ст^Ьгна коня гази бара, 
Качили се два добри юнака. 

Трудъ. I. 13. 

Газоб4рче, с. ср. Конь гази-бара. 

Ку1е кончв дъ усидла!: 
Дълй кончи ввхрухотчи, 
Илв кончи бързухотчи. 
Или кончи гваубарчи? 



'''Гййгана 



69 



Ган^сваиъ 



' Чи въсбднъ гааубарчщ 

Чи приплувъ приз бьал Дунъф. 
Елена. МСб. X. 73. 

*ГМгаиа (Мияци-Дебърско), с. ж. Т. Кай- 
гана, смачкано н*що като пестилъ, като ва- 
рено яйце. Ама га1гана 6е1е го направгл- 
ле от кьдтек. Изв. Слав. Семин. II. 293, 
ср. кДйгаиа. 

Гайгуръ (Мияци — Дебърско), с. м. 1) Диво 
никакво животно. 2) Сдабъ, немощенъ чо- 
ж, в*къ. Изв. Слав, Семин. II. 293, ср. гай- 
Р»" гуръ, гайг^рово яйц^. 

Гайдурица, с. ж. Гайдуница. Кума Радо- 
йца сдсъ кривата гайдурйца. Любен.Баба 
Ега. 82. 

Гайдурка, ум. ук. отъ гайда. Надува си 
гайдурката. ПСп. 18. 472. 

*Гайр6тъ, с, м. Т. Кайретъ. 

Гайтанйсвамъ и гайтанисувамъ (дагай- 
таниша), гл. д. 1) Гайтаняванъ. 2) Плета 
по особенъ начинъ вдига на чорапъ, за да 
не се брпда. 1а св/^рших ма^апа остава 
само да го гахтанишем. МСб. XI. 191 и 
XVIII. 110. — 3) Турямъ гайтанъ, фитилъ 
на гноясало да тегли гноя, да работи; гай- 
танена якия. МСб. X. Науч. отд. 327. 

Гайтанйсваве и гайтанйсуваие, с. ср. 
отъ гайтапйсваиъ. Гайтаняване. 

Гайтанйша^ ешъ, — нйсалъ, гл. свгр отъ 
гайтанйсвамъ. Да гайтаня. — ийсамъ, 
прич. стр. Гайтаненъ. 

Гайтануша, с. ж. Назъвание на гиздава 
мома. 

Тименушв га^.танушеР 

Бела сая бело бие. 

Я лудо се въ г'рди бие. 

Верков. Пеоме. 81. 

Гававица, с. ж. Гатанка. Доревна ни се 
да си тюгакнемь и ние каква-годЬ га- 
каница. СлавеЙковъ. ПСп 15. 333. 

Гакьерестъ, ста, сто, пр. Гащатъ, гересть. 
Ово1 п4тел е гакьерест. Кокдшкана е 
гакьбреста. МСб. XX. Велес. 13. 

Гйлабъ, вм. гължбъ. 

Галагочъ, с. м. Барламбочъ, буламачъ. Ман- 
джж гхлл^гбч. Търново, Х1У. 216. 

Гал^нсви, ска, ско, пр. Може би галат- 
ски, вм. маджйрски. Ло триста га- 
лански т^лтици. Безсон. ПЪсни. 224, 
б*л. 8. 

Гйлбинъ (Търновско), с. м. Златна австрий- 
ска монета минцъ, дукатъ, върви 11"60 
лева. МСб. Х1У. 214. 

Галгуиъ (РодопитЪ), с. ле. Гачъ въ 1-то 
знаменование. МСб. XIX. Матер. СрЪднород. 
овчар. 21. 



Галгушва (с. Пл1&вня — Драмско), с. ж. 
Миогол1^тно дърво съ синкавъ цв1&тъ и съ 
плодъ дребни сладещи бърбонки; читлен- 
бикъ (с. Теке — Старозагорско), карагачъ 
(Драмско), в. чиртлъмбувъ. Такова дър- 
во имаше въ Пловдивъ въ главната улица 
до самата Аладжа джения ср'Ьщу граждан- 
ския клубъ. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Галйбвничва, ум. ж. отъ галйбвница. 
Любовиичка. 

Очи, очи пусти останали, 

Га ой н'1&мамъ въ село галъовничка, 

Една имахъ и тя се заглави. 

МСб. IX. Науч. отд. 430. 

Галиб^рка, с. ж. Л1^тна басмяна горня риза 
като блуза. Врачанско, МСб. Х1Т. 193. 

Галмбзица (Котелъ), с. м. Глухъ ропотъ; 
далеченъ и неразборливъ разговоръ; глъчка 
отъ мнозина. МСб. ХУ. 183, гхлмевнцх. 

Галпя (Котелъ), с. ж. Галба, галене, глезе- 
не. МСб. ХУ. 183, гхльньж. 

ГалушБИ, с. ж. мн. Играять на галуш- 
ки, играятъ на питки, пр']&насятъ баба. 
МСб, XX. Банат. Българе. 1. 

*Г411а, с. ж. 1) Игра по съ шесть или по 
съ деветь камъчета; играятъ двамина, като 
разм'Ьстватъ камъчетата въ особена начър- 
тана фигура; бабка, капотъ, иико, фичоръ. 2) 
Чъртежътъ, фигурата, на която се играе тая 
игра. МСб.УШ. 280. 

Гйлдзало, с. м. Нечистникъ, мръсни къ. Еа- 
то гаидвало си станал! Прил1&пъ, ПСп. 
43 149. 

Гйнгалъ, с. м. Така въ гатанка е наречено 
колелото на кола: четьре гавгала, и два 
пумпала^ и единь чеувень чюкундуръ съ 
ржжянл сламкх.? — Кола, волове и во- 
ловаръ съ остена. Чолак. Сб. 121. 

Гйндзало (Прил1Ьпъ), с. об. Който обича да 
се гандза; з*плйо, лайни муха, лапни-ша- 
ранъ. МСб. XX. Науч. отд. Д. Мирчевъ. 13. 

Г^ндзапъ се (Прил*пъ), гл об. Размайвамъ 
се, бавя се тукъ-тамъ безъ причина; з*- 
памъ, лапамъ мухит'Ь. МСб. XX. Науч. отд. 
Мирчевъ. 13. 

Гандзане, с. ср. отъ г^цдзамъ се. 

Ганйга (Нова-Загора), с. ж. вм. внйга. Къ- 
нига. Иреч. Княж. Бълг. I. 105. 

Гйнозлия (Котелъ), с. м. Гръкъ отъ остро- 
вите, който търгува по нашенско съ зех- 
тинъ, саиунъ, маслини идр. МСб. XV. 183. 

Ганясамъ, гл свър. отъ ганясваяъ. Да 
изгладн'Ья. 

Ганясвамъ и ганйсуванъ (да ганясамъ), 
гл. ср. Изглади1&вамъ много, умирамъ, ка- 
тилясвамъ отъ гдадъ за нЪщо. Мулето е 



ГанйсвАне 



70 



"Гезеджйя 



ганясало ва трева. с. Добралдкъ — Чвпе- 
дарско. 
Ганйсваие и ганясуване, с. ср. отъ ганйс- 

валъ. 
Гар&вица, с. ж. Жиговона, юруха, изгага, 

Ругозг5. МС6. X. Науп. отд. 329. 
Гарбйна (Чеиино), с. ж. Гърбина? МАдем- 
ки е така. вас тв61а гярбяна штех да 
го йзьам., за твой хатъръ. МСб. XII. 219. 
Г&рианскн лукъ. 1) Раст. вранскп лукъ. 
2) Раст. АНгит зсог(1орга5иш, дивъ лукъ. 
МСб. Х1У. Науч. отд 67. 
Г&рванщнна (Свищовъ), с. ж. Единъ видъ 
гро.чде като мавруда, ала пб-едро; кара-иа- 
пазъ. 

Гаргарйца, цн (Търново), с. ж. Дребни жи- 
вотинки, които излизатъ по вехто жито въ 
хамбарит(^. МСб. XIV. 216, гхргхрйц^к. 

Гаргйчъ (АхА-Челебййско), с. м. На-тят?- 
гйяъ, на гърба, чушнатъ. нй къркачъ. Но- 
си ме на гаргачъ. ПСп. 44. 255. 

Гаргбреие, с. ср. отъ гаргбря. Гъргорене, 
къркорене. 

Гаргбри, Бшъ, ^- рвлъ, гл. ср. Гъргоря, 
кьркоря. ПСн. 44. 255. 

Г&рда (Врачанско), с. ж. Кратуна, тежко- 
байче, цръока, църцарка, в. г1рлетница. 
МСб. XIV 193. 

Гарестъ, ста, сто (Врачанско), пр. За конь: 
вранъ, черъ МСб. XIV. 193. Гйрьжсту 
йри, на което козината еЪ^к^ е черна, 
н^йдЪ Ьия. Търново, МСб. XIV. 214. 

Гаровииа (с. Църско — Битолско), с. ж. 
Сгурь, пепелъ, мърва отъ нЬщо изгорЬло. 
Сламат,а изгоре и се стори гароина. 
МСб. XIX. Матер. б. 85. 

Гарузене, с. ср. отъ гар^зя. 

Гарузя, ишъ, — 8нлъ (Врачанско), гл. д. 
Гоня н-Ькому карезъ; пизмя. МСб. XIV. 139. 

Г^1т{1лецъ, см. 1) Ученъ чов*къ. П-ра- 
шйтге пйталец, а не прашите гйта* 
лец. МСб. УШ. 217, 11рил*пъ. 2) Гатачъ. 
3) бъбрица, бърболко, плямпало. В^Ьст. „Но- 
вини". УШ год. 93 бр. 

Г&танъ, гл. д. Пр1^дрцчамъ, наряждамъ кому 
какво ще се случи пр1^зъ годината; пляи- 
памъ. В-Ьст. „Новини". УШ год. 93 бр. 

Г&тане, с. ср. отъ гАтаяъ. Плямпане. 

Г4тачъ, с. м. Единъ отъ василичарит1&, кой- 
то гата на всЪкий домакинь по иЬщо, що 
ще му се случи прЪзъ новата година; гата- 
аецъ. с. Вехчани — Охридско. вЬст. „Нови- 
ни".. У год. 28 бр.; Шапк. Сб. II. 158. 

Гать пазарь. ? Въ пЪсень отъ българско се- 
ло ПрЬславъ— Таврическа губерния въ Русия. 



Айди, Койо, &ЙДИ либе, 
Ай да вдим на гатъ-пааарь, 
Да св купимъ робинчвца, 
Робинчица, клакинчйца 
Да ни бави мхшка рожба. 

ПСп. 44. 300. 

*Гауши, с, м мн Кауши. ? 

Широка наклонена дъбова стълба, сг 

коркулуци оть дв^тЪ страни и долу 

съ гауши ПСп. 54. 815. 
Г&чка (Мияци — Дебърско), с. ж. 1) Прика.чка. 

2) 11р1^корно назъвание .ча лоша жена; чума. 

Не с/ зногеш шо стбка си гачке! Изв. 

Слав. Семир. II. 294. 
Г&чниБЪ и г^чпякъ, с. м. Гащникъ, гащ- 

някъ, вракозунъ, учкуръ. МСб. XI. 191. 
ГАщички, с. ж. мн. Раст. Пе1ркшшт 

СопзоШа, ялтъпъ-топъ. ПСп. 51. 331. 
Гв^рашъ (Врачанско), ?л. ср. Газя. цапамъ 

изъ квль. 1а виж детето, какво гвйра 

там из калтб. МСб. XIV. 193. 
Гв^рапе, с. ср. отъ гв^рамъ. 
Ге, гье, мЬст. вм. га, нея, я. 

Дали моми да събуди! 
Нито мома св събуди, 
Ми гье чака да се наспи. 

МСб. ХУШ. 141. 

*ГебА (РодопитЬ: гебйо), с. л<. Овца. която 
щн се ягни или се е вече оягнила. МСб. 
XIX. Матер. Ср^днородоп. овчар. 66. 

•Гевбзенъ и гевезлнъ, на, по, пр. Т. Гю- 
везъ, въ.зчервенъ, кърмъзенъ и моравъ, ги- 
везянъ. Цв1^т'ктъ на преждата е гевб- 
вен. МСб. ХУШ. 110 Опасватъ се ся а- 
лени или гевевени пояси. ИСп. 57. 592. 

Тя си имх т%нкх риех, 
Тжнк& ризх куприненх, 
Римизянх, гивиаянх., 
С некЕ сл%нце тя нхгрявх. 

Илиевъ. Сб. I. 30. 

•Гевепдйя, с. ж. Т. Гювендия, курва. Ге- 
вендиа и ченгия. Блъгар. Книж. Ш. 70. 

*Гев6чъ, с. ле. Т. Гнвечъ, гйовечъ: 1) Яс- 
тие месо и други и']&ща, печени на фурна. 
2) Садътъ, въ който се пече това ястие. 

Геджара (Търново), с. ж. Въртешка за су- 
чене масури сь дв'Ь кръсташки: една и6- 
гор* п иб-малка, друга отдолу, скачени по- 
между съ ир'Ьчки, на които стои преждата. 
В,Гхртй С/К ка^ту г^да^&рх. МСб. Х1У. 214. 

'Геджел^къ, с. м. Т. Нощна дреха: гид- 
желивъ оть склпь моравъ джамфезъ. 
ПСп. 28. 451. 

•Гезеджйя, с м. Т. Приставъ при самоков- 
ска видня, който е обпкалялъ и надзира- 
валъ да има всякога руда и кямюръ и да 



п 



Гизд6сва]Гь 



не се краде жел1Ьзото. МСб. ХУ. Науч. отд. 
276 и 277. 

♦Гезбци, с. м. мн. Т. Ковто се м^стятъ. 
Вь църквата имаше ктитория два 
свЪщника, що ги наричатъ гевеци. ПСа. 
61. 388. 

Гезйепъ, ня, но, пр. Направенъ отъ гезия; 
гизиенъ. Блъгар. Книж. Ш. 71. 

*Гезйя, с. м. Т. Гизия. 

•Гезий, с. ср. Т. Разходка. ПСа. 32 576. 

Гбкаиъ (да гекна), гл. ср. ОЬдамъ, иадамъ 
на задницата си; кл'Ькамъ. Ногй са грбй- 
льаме, га куту го габдсах, та ой гек- 
ня иа земьйта. Врачанско, МСб. XIV. 193. 

Гбкане, с. ср. отъ г^кажъ. 

Г^кнувамъ, гл. уч. отъ гбква. 

♦Гелинанка (Р-Ьсенъ), с. ж. В. гелАпа. 

Слбзи, паша, от кулата. 
Та ти падна марамата, 
Та 1е нийде гьелинанка. 

Шапк. Сб. У1. 458. 

Гелплб, с. ср. Бъркотия, бъркония, загелпе- 

но. Малко-Търновско, ПСи. 15. 447. 
•Геидаръ, с. м Т. вм. герданъ МСб. XXI. 

Трънско. 19. 
Гбпелъ (с. Сотиръ — Пловдивско), с. м. 

Растение никакво, ядатъ го като лющавека. 
Геракйия (Врачанско), с. ж. Женска птица 

геракъ. МСб. XI. 195 и XIV. 193. 
*Герй,къ (Врачанско), с. м. Гр. Граблива 

птица съ сиви еребати пера, граби гъллбе, 

други птици, па и кокошки. МСб. XI 195 

и XIV. 193. 
Герашйда п гираяйда, с. ж вм. Евра- 

мйда. ПСп. 44. 258. 
Гердб, с. ср. Герданъ гайтанъ съ пб-едри 

сребърни пари и висулки конци съ мани- 

ста п ситни парици, МСб. XI. 195. 
Тердекъ, с. м. Т. Брачно лЪгло. 

Дошла коа, дошла лепо време 
Да го кла''Ьтъ во б-Ьла гердека ... 
Той сп1втъ во б-Ьла гердека. 

Милад. Сб. 87. 
*Горджйкъ, пр. н��изм. Т. Спретнатъ, на- 
петъ, гиздавъ. Носи се нЪкакъ ио-гер- 
дасикъ ошг другитЬ. ПСп. 14. 169. 

Мжрй Кврацо, гирджйк Кирацо, 
Млкрй, зап си давай нх гхлхбету! 

Илиевъ, Сб. I. 189. 

Я дай ми, мамо, я дай ми 
Моята гирдятк примяна, 
Убаву да ех приминя. 

ПСп. 44- 298. 

Г^резъ, ВМ. гбрестъ. МСб. XI. 195. 
Герепйло, с. ср. 1) Геренъ, климало на кла- 



денецъ; кандарз. 2) Уредъ, съ който овча- 

ре бучкатъ млекото на мандра; бучка. МСб. 

XVШ. 166 и 167. 
Герилбвка (Пл1&венско), с. ж. Единъ видъ 

круша. Иреч. Княж. Бълг. II. 885. 
Герля (РодопитЬ), с. ж. Часть отъ агълъ 

въ поле за агнене. МСб. XIX. Матер. СрЪд- 

нородоп. овчар. 25. 
Гбчкамъ, гл. д. Натискамъ да се смачка, 

да се набръчка; гмечкамъ, мачкам1.^5е мй 

гечка! др4хата. 
Гбчкапе, с. ср. отъ гбчкамъ. 
Гибердясадъ, гл. свър. отъ гибердйс- 

вамъ. Да пукна, да ослакна, да цръкна. 

да пеофиша. 
♦Гибердйсвамъ и гибердясунапъ (да ги- 

бердясамъ), гл. ср. Т. Умирамъ, пукамъ, 

усляквамъ, ослякванъ, църкамъ, чибурис- 

вамъ, псофисвамъ. Ште гибердьйса ка- 

то куче. 
Гибердясвапе и глбердйсуване, с. ср. 

отъ гибердясвамъ 
*Гивдя (Родопит*) с. ж. Т. Гйовде: тялото 

на овца, на коза безъ кожата и в&тр^^ш- 

ностит*. Една овча гивдьо за чиверме 

се посоля ва с« 50 драма солъ. МСб. 

XIX. Матер. Ср'Ьднородоп. овчар. 74. 
*Гив^зянъ. на, но, пр. Гевезенъ, Трудъ. 

II. 195. 
•Гивечъ, с. м. Т. Гевечъ. 
Гивр^тна, ешъ,— налъ, гл. свгр. отъ ги- 

върталъ. Да гаврътна. — натъ, прич. 

стр. Гаврътнатъ. 
Гивърталъ (да гнврътиа), гл. д. Гавъртамъ, 

гавръщамъ. Цьаллх чеш^ гнвр;^^тнх М/К- 

виннжш. Дж ни ми гивр21;тнпш клвбту. 

1а гиврлБтяй тЛс удЛ ф чубуря.. Кжту 

СуК гвфрхтн&, чи дблу; гпврхтваБ еж, 

умрьй, хаШ! МСб. Х1У, 214, Търново. 

Гив^ртане, с. ср. отъ гивъртамъ. Га- 

въртане. 

*ГиджелЙБЪ, с. м. Т. Геджелъкъ. 
Гиджйкъ (РодопитЬ), с. м. Краста по овце- 

т*. МСб. XIX. Матер. Ср^днородоп. овчар. 91. 
*Гидйкъ, с. м. Т. М^сто, огнище, дюкянъ 

на работници съ всцчкит'Ь принадлежности. 

Трудъ. I. 1207. 
Гидйшки, ва, ко, пр. отъ гидия. Нвка- 

къвъ. Гидйшка дъще. Янковъ, Сб. 97. До- 

вйшко гидйшко кдпиле. Тамже 154. 
Гиздбсаиъ, гл. свгр. отъ гиздбспалъ. Да 

нагиздя, да накитя. — санъ, прич. стр. 

Нагизденъ, н?китенъ, натруфенъ. 
Гиздбсвашъ (да гв8д<}саиъ), гл. д. Гиздя, 

китя, труфя, редя. — иъ се, гл. вгзвр. и 



1^н8д6сване 



72 



Глад]( 



стр. Гмздя с**, китя се, труфя се, редя с*'. ' 

МСб. XI 195. 
Гиздбсваие, с. ср. отъ гиздбсважъ. Г|з- 

дене, китене, труфене. \ 

Гнзля ( Ридопит']^: гяалйо), с. ж. Разходка ? 

Дойде ли време, мале ле, 
Огою нах поле да иде 
С шилета ва гивльо? 

МСб. XIX- Матер. а. 71. 

Гялгя (Роди11ит1Ь: гвлгйо), с. ж. Купчина, 
Еитва иодкастрена дървета; с'1&11ка подъ де- 
бели п ионеста еди. Щомг припече, ов- 
цетЪ лЬгатъ на ги.1гьо. МСб. XIX. 
Матер. Ср^Ьднородоп. овчар. 64. Тикални- 
цатпа се построява крап нЪкоя малка 
горичка или гнлпо. Тамже. 43. 

Гяио (Руачосъ), нар. Непъдно. ЛалЬй въ 
нЪщо вода, нъ да е ш^-гино, н6 пълно, 
и^ до върха. 

"Гйовбчъ, см. Т. Гевечъ. 

♦Гйобяити, сьюз. Т. Гйиб. МСб. ХУ. 78. 

•Гйозъ-гйор^, нар. Т. Очевидно, явно. МСб. 
ХУ. 77. 

Гйоватъ, та, то (При11;пъ), пр ? 

Оседлай три кдньи гьбкатн. Шапк. Сб. 
Ш. 117. 

Гйола (с. Адмалие — Хасковско), с. ж. Гл- 
дулка. 11Сп. 51. 374. 

Гйолищж, с. сьб. отъ гйолъ. Гйоловб. 

Гйолчника, ум. ж. отъ гйолъ. Гйолецъ, 
б^рчвика, локвица. 

Гйоялезецъ (Охридъ), с. м. Ядиво тури 
пбдиечи. ,,Гьом.1е8ец** или „турипддпе- ! 
уи^ се прави отъ каша. На Духовдень 
правятъ гьомлеаецн или млЬчпици и 
раздавать по комшии и роднини за 
„Бог дй прости". МСб. ХУ1— XVII. 33 

Гйбргеиъ (Карлово), с. м. Е^но дърво като 
жерявка; отъ него правятъ дръжки, санове; 
габеръ. 

Гиргуца (Търново), с. об. Казва се за укоръ. 
Ех чи си гиргуц&! МСб. XIV. 214. 

Ги{>дйс:19ъ, гл. свгр. отъ гпрдисваяъ. — 
санъ, прич стр. Опнатъ на гергевъ. 

Гнрдйсваяъ и гнрдиеувалъ (да гврдн- 
сааъ), гл. д. Туряиъ, опванъ н'Ьщо на гер- 
гевъ за работене, Търново, МСб. Х1У, 214. 

Гирдйсване и гнрдпсуваие, с. ср. отъ 
гирдйсваяъ. 

Гпхуцняъ (да гях^цна), гл. ср Башля, 
бухамъ, бухукамъ. То1 цьйлу льйту г ги- 
хуц-клъ. Тьрново, МСб. Х1У 214. 

Гих^цане, с ср. отъ гнх^цаиъ. Бухуца- 
не, кашлене. 

Гнх^цна, ешъ, — налъ, гл. еЬ-кр. отъ ги- 
х^цамъ. 



Гпхуцъ, гих^цъ! междом. Показва ка- 
шленр; бухукь, бухукъ ! 

ГлАвенка, с ж. Женски конопе, съ с1Ь1е; 
главенпкъ. МСб. Х1У. 214, Търновско. 

Глйвестъ, ста, сто, пр. Що има гол'Ьма 
глава; главйстъ. Детту т гнд глЛвь^сту. 
МСб. Х1У. 193 и 214. 

Глави нка (Дебърско), с. ж. Едпнъ видъ не- 
вестинска шапка, на която заднята часть 
се продължава надолу по плещитЪ дори до 
пояса; горнята й часть е отъ дървена бу- 
гаспя, а долната отъ цървена свата, съ 
украшения въднени китове, кадифе и чиста 
сърма. Шапк. Сб. II. 287. 

Главинясапъ, гл. свгр. оть главпиясвалъ. 

Главииясвамъ и глнвппясувавъ (да г.1а- 
вннясамъ), гл. ср. Добивамъ главня (за ни- 
ва). Когато е кишбвно, нивьата главн- 
ньйсват. МСб IX Науч. отд. 27. 

Главинясване и главинясуване, с. ср. 
отъ главинясвахъ. 

Главнстъ,ста, сто, пр. Глйве тъ. 

Главипвъ (с. 11|'Ьвня — Драмско), с. м. 
Главенвкъ, годеникь, сгоденикъ. (Зъобщилъ 
Ан. Гяуровъ. МСб. XXI. Родопска свадба 2. 

Главнии^, с. ж. Глава, чело на н1Бщо. За- 
хваща отъ главнинл\т;и. Чолак. Сб. 44. 

Главница, с. ж. Главенпца, годеница, сго 
деница. МСб. XXI. Родопска свадба. 2. 

Главос^чъ (Зайчаръ). с м. Назъвание на 
Св. Иванъ усЪЕНОвенне; с'1&кноглавъ. ИСо. 
9. 85. 

Главунка (Велесъ), с. ж. Главучка на н*- 
що. МСб. XX. Велес. 13, глаунка. 

ГлйвурешБП, нар. Врачанско: пия вода 
главурешки, лоча, сърбамъ като жнвотипт'^ 
наведенъ направо съ устата си. МСб. Х1У. 
193. 

Глагблъ, с. м. Името на третйото слово, на 
третята буква отъ слов^Ьнската азбука; каз- 
ватъ го и глагбле. 

Гладнлва, с. ж. 1) Гладило. МСб. XI. 191. 
— 2) На валявица, на теповица уредъ, на 
който и.^^опкатъ и сушатъ утепания шаекь. 
МСб. ХУШ. 184. 

Гладни че, с. ср. Раст. ВгаЬа уегпа. МСб. 
XIV. Науч. отд. 11, Троянъ; XV. Науч. 
отд. 12, Търново. 

Гл&дно, нар. Безъ да се яде, да се гладува. 
Лраздно да се сЬди, гладно да се осоди. 
ПСп. 15. 341. 

Гладя, йшъ, — днлъ (с. Ези-бей, Добричко), 
гл. д. Докарвамъ, причпнявамъ гладъ. 

Припйннала тхнна мжг.ла, 
Вреден свет% изгладила: 
Пу чвфчйи гл&д гладила, 



Тл&жалщАпл 



73 



!1?лйнза 



Пу куп^чи жбд жедйла, 
Пу офчари мор мурйла. 

МСб. IX. 7. 

Гл&иавщина; с. ж. Качество на гламавъ; 
глупавина, неразумноеть, ахиаЕлъвъ. 

Тлкшйица, глаиня, вм. глйвиица, глав- 
ня. ПСп. 61. 359; Шапк. Сб. I. 89. 

Глас^зкъ, с. м. Гласня, гласене. 

Глйсенъ, сена, но, и сна, сно, пр. отъ 
гласъ. Що издава, що има хубавъ гласъ. 

Засвириха д^ввт глйсни свирки, 
Затупаа до девет тупана. 

МСб. УШ. 76. 

Да накани кумове, сватове, 
Да накани два гласни тхпаня, 
Да накани дв^Ь гласни свирки, 
Да накани два лична деверя. 

ПСп. 51. 367. 

Ударй'а глйсени тапкнье, 
Запо1а'а тйа танки гласи. 

ПСп. 43. 148. 

ГлАси, с. м. мн. Назъвание на сладкогласни 
таланбаси. 

Нико кани свирки и тупани, 
А Никола гласи таламбаси. 

ПСБр. XI— ХП. 174. 

Ми удриле сфиркьи, табуани, 
Ми чукнале гласи таламбаси. 

МСб. XVI— ХУП. 175. 

Гласнйци, с. мн. 1) Двойна свирка, какви- 
то ги носятъ откамъ Неврокопъ. МСб. УШ. 
279. — 2) ВсЬка една отъ дв^тЬ дупки на 
гайдуеица на гайда, едната гор'6, другата 
долу. МСб. XI. 191. — Паднали гласни 
ца, падналъ, сл^тЬлъ млжецъ, болести Ап- 
§та са1аггка1г5, з{аркуШгз. МСб. XXI. 
Народна медицина. 11. 

Гласня, с. ж. Гласене, нагласяване, сговоръ 
да стане н1Ьщо; гласежъ, интрига. Вл!кЬи- 
клтж С/К усетил, кяква г рйбутт/а — 
чи туг н^шту г глхсвьх ут тъах., з», 
туг ги прукл^л. МСб. Х1,71; ХТ1— ХУН. 
Науч. отд. 904, Габрово. 

ГлАсовенъ, вна, вно (Охридъ), пр. Гла 
совитъ. 

Пуста ми пбсма пбкшв, 
П^сма-та пуста глйсовна. 

Шапк. Сб. Ш. 68, 

Глб (Пиротъ), отъ гл^дапъ. Вижь! 1а гле, 

какво чудо стануло. МСб. VII. 231. 
Гледйейки, &Ьеприч. Глбдайки. 

Уште така, майко, кажук^йки, 
Уште така поле гледагейкп. 

ПСпБр. IX— X. 96. 



Гледайки, дЬеприч. Като гледа; гледаейки, 

гледащецъ. 
Глед^лце (Ново Село — Видинско: глъдйд- 

цъ), с. ср. Чов^Ьче въ око; чилечецъ, 

зЪница. МСб. ХУШ. Науч. отд. 502. 
Глбдалъ, с. м. Огледало: гледал кутигче, 

кутийче съ огледало. 

1едно ма момче измами 
Подъ едно дряво зелено 
За кичур грузде сушено 
За едно гледал кути1че. 

МСб. XIV. 48 и 63. 

Гл^дапица (Софийско), с. ж. Годеница. 
Имам мома гледаница. МСб ХШ. 39. 

Гледарйца, с. ж. Гледарка, гледачка, бас- 
марка, баснарка, баячка, врачка, вражалица, 
вражачка, бродница, кумачка. 1<&зе ндгу 
познйвам, оти сам гй гледарйца и бро- 
дарйца. МСб. X. 163. Сестрите й одили 
по гледарици и они им раскажували. 
Тамже. 142. 

Гледащецъ (Шуменско), джеприч. Гледай- 
ки. Трудъ. I. 175. 

Гл^дкапъ, гл. смекч отъ глбдамъ. Глец- 
камъ. 

Глбдна, ешъ, — налъ, гл. ед-кр. отъ глб- 
дапъ. Да погледна малко. 

Гледвикъ (Щянъ), с. м. Който стои та са- 
мо гледа. Гледниче, што ме гледаш, и- 
мал сум го, гал сум го! МСб. IX. 192. 

Глезла, с. ж. Която обича да се глези; гле- 
зундра. 

Гл^злйо, с. м. Който обича да се глези; 
глезундрйо. 

Глез^^идра (Търново), с. ж. Глезла. МСб. 
XIV. 214, гли8]^ндр2^. 

Глез^ндрене, с. ср. отъ глел^ндря се. 
Глезене. 

Глезундрйо (Търново), с. м. Глезлйо. МСб. 
Х1У. 214, глввундрьу. 

Глезупдря се, ишъ се (Търново), гл. о6. 
Глезя се, джевря се. Ей кл^кд ти прили- 
ча д/К С2 глизундриш кжту малку дЬ- 
ти. МСб. Х1У 214. 

Гл'Ьиъ, с. м. Растение н1^какво по водит1&. 

Гл^тавъ, ва, во (Трънско, Кйостендилско), 
пр. За хл1&бъ: клисавъ, вглетенъ, вдлетенъ. 
МСб. Х1У. 214. 

Глбцкапъ, гл. смекч. отъ гл^дапъ. Глед- 
камъ. 

Глечбва ш^ма. Раст. кошничаръ. — Орхание. 

Глии'1^еие, с. ср. отъ глин'Кя. Гниене. 

Глин'Ья, ешъ, — н^ялъ, гл. ср Гния, за- 
гнивамъ. МСб. XX. Банатски българе. 1. 

Глйнза, с. ж. Зеленясало на вода; жабунякъ. 
ВЬстн. „Новини" Ш год. 34 бр. 



Глпнйсанъ 



и 



1^в6ча 



Глинйсамъ, гл. свьр. отъ глипясважъ. 

Да гнпляганъ, да изгнпи. 

Глив��сваиъ п глиойсувалъ (да глннй- 
саиъ), гл. ср. За дърво, знна да му гние 
влтрешвостьта, да се развива въ него гни- 
ледь; гнялясвамъ. МСб. IX. Науч. отд. 28. 
ПортитЬ бЪха гжбясали, дуваритЬ 
глннасалИ) стрЬхитЬ прогнили и у ка- 
пали. Трудъ. I. 270. 

Глииясваие и глиийсуваие, с. ср. отъ 
глинясвапъ. Гнидясване. 

Глйбджавъ, ва, во (Врачанско, Вядпнъ), пр. 
Сухъ, мършавъ, дръпивъ, косте^ивъ. Как 
мож да карат тблку товар с тоа 
гльоджав кон^ МСб. Х1Г. 193; XIX. Науч. 
отд. Глбьовъ. 7. 

Глйсецъ (Ве^есъ), с. м. Глютъ. Яйз уста 
да йзблуе мовек глйсец^ кье му умре 
нбкой от кукьата. МСб. ХУ1— XVII. 233; 
XX. Велес. 13. 

Глббина (Охридъ), с. ж. Г1&бина, дълбочи- 
на. Шапк. Сб. У. 36. 

Триста схжни б'&шв во глобина, 
Сто й педесвтъ б'6ше во ширина. 

Милад. Сб. 37. 

ГлОбОВЪ, ГЛОбаМЪ, ВМ. ГЛЛ^бОБЪ, глл^- 

балъ. Читалище. II. 317. 

Глованй, с. об. Чов1>къ съ гол^^ма глава. 
Наука. I. 874. 

Глог4къ, с. м. съб. М^сто обрасло съ глогь; 
гложакъ. 

Глогйсадъ, гл. свгр. отъ глогйсваиъ. 

Глогясвамъ п глогясуваяъ (да глогя- 
саиъ), гл. ср. Покривамъ се съ гложе, съ 
глогове. Дивата е глогьйсала. МСб. IX. 
Науч. отд. 27. 

Глогясване п глогясуване, с, ср. отъ 
глогясвамъ. 

Глоджйкъ, с м. сгб. Гложакъ. 

ГлбдБа (Марисвско), с. ж. 1) Слчица, су- 
щекъ, сущка, прашецъ. Тр^бе да има не- 
коа глотка, та шчо ме глб^ка бкото. 2) 
Неракно мЬсто. Санокъ не заспа', ме глоч- 
каше глбтка. ПСп. 47. 812. 

Глоасйкъ и глодж&къ, с. м. сьб. 1) Ситно 
глогово храсте, покрило гол*мо мЬсто; гло- 
же. Исеми глохйка. 2) М-Ьсто покрито съ 
гложе; глогакъ. Еамерил кравата доле 
у гложака. МСб. XI 191, XIV. 215 и 
ХУШ. 156. 

Глбзгавъ, ва, ВО) пр. Що гложде; глоздавъ. 

Глбзда, ешъ, — далъ, гл. ср. Гложда, 
глочканъ. 

Глбздавъ, ва, во, пр. Що глозде; глозгавъ. 

Глолот&ръ (Ново Село — Видинско}, с. м. 



ЖелЪзенъ звънецъ; клопотаръ. ХУШ. Науч. 
отд. 502. 

Глубъ, с. м. Лубъ, каснакъ. Търново. МСб. 
Х1У. 215. 

Глужпб, с. ср. Дреха вл^саче. Жпв. Стар. 
II. 54. 

Глух^рка, с. ж. Една прЪл-^тна птица отъ 
рода на гургуткит* МСб. XI. 191, 

Глухарче, с ср. Раст. Тагахасит о]^Ш' 
па1е ]УеЬ., Ьеоп1ос1оп Тагахасит Ь., бо- 
рецъ, глушило, глушина, глушка, глушниче, 
глютпиа, горецъ, горчивичъ, жлъчка, зайча 
пичка, конско цв']^те, кааикосъ, келявче, ма- 
гарешка мл1&чка, павувко, падикосъ, радпкз, 
салата, ушолка. МСб. Х1У. Науч. отд. 41. 

ГдухАрь, с. м. Птица Те1гао Нго^аИиз, 
дивъ п1Ьтелъ МСб; Ш, Науч. отд. 353. 

Глухчина, с, ср. мн. глезни, глезн'Ь 
(ПрплЪпъ). 

Играле моми топличкьи, 
Со кошулчичкьи до кбленца, 
Со ракафчини до лактина, 
Со чорйпчина до глуфчина. 

ПСп. 46. 674. 

Глухъ, глуфъ, гл;^шеве, с. -н Мишка, глу- 
шецъ, поганецъ. ПСп. 43, 76 п 88. 

Глухъ втбрникъ. Така въ Кйостендплско 
наричатъ чистия вторникъ и го празватъ за 
глухота; усовски вторникь, чрънъ втор- 
никъ. Любен. Баба Ега. 8. 

Глушка (Велесъ, Битоля), с. ж. Раст. глу- 
харче. ПСп. 61. 352. 

Глушниче (Тиквешъ), с. ср. Раст. глухар- 
че. ПСп. 61. 352. 

Глушбвипа, с. ж. Миши, глушеви лайна; 
мишецъ, мишина, поганщтръкт-. Горно-Джу- 
майско, ПСп. 48. 988. 

Глъкъ, е. м. Глъчъ. Горски плтникъ, 29. 

Глюжъ и глюждъ (Битолско, Охридъ, РЬ- 
сенъ ■, с. м. Глог?, глужъ, глуждъ, глезенъ, 
глючъ, бодакъ, будакъ, влзелъ, гр^жъ, 
гр1^яд1^й, розъ, сгр1^жъ, слкъ, С/Хкелъ, сънкъ, 
чваръ, чворъ, чвъръ, чекоръ, чепоръ, чепъ, 
чкорка. чланъ, чл1^нъ, чопарлйокъ. МСб. УП. 
Науч. отд. 458; Солун. Книжици, I. 27. 

Глютйна, с. ж. Не е ли раст. глушина, глу- 
харче, Ьеоп1о(1оп Тагахасит? 

Леле варе, синко Павле! 
Не жени ся тхзъ година, 
Жито-то 1с отъ глютина, 
Вино-то № отъ кхпина. 

Милад. Сб. 193 стр. 135 п-Ьо. 

Глючъ (Леринъ), с. м. Глюжъ. МСб. VII. 

Науч. отд, 458. 

Гмбча, ишъ, — чвлъ, гл. д. Гмеча, гмеч- 

камъ, мачкамъ. Гроздетх) се гмочн сг ча- 



1'иб^енб 



75 



Годъ 



талесто дърво, наречено мечка. МСб. 
XI. 192. 

Гнбчене, с ср. отъ гмбча. Гмечене, гмеч- 
кане. 

Гл^ца, с. ж. Буца. Издбла ти се ти/ца 
на грлото! МСб. X. 200. 

Гнйсота, гнпсокьа (Велесъ), с. ж. Гнусота, 
гнАСОта. МСб. XX. Ве1ес. 14. 

Гнесь (с. Пд^Ьвня — Драмско), нар. Днесь. 
МСб. УШ. 280, 

Гнидбсанъ, на, но, пр. Нацъканъ съ гни- 
ди; гнидавъ. Кошулата гн^тдосана. МСб. 
УШ. 118; Изв. Слав. Семин. II. 294. 

Гнидясапъ, гл. свър. отъ гнидясвапъ. 

Гнидйсвамъ и гнидйсувамъ (да гнидя- 
самъ), гл. ср. Добивамъ много гниди; гни- 
досвамъ. МСб. IX. Науч. отд. 28. 

Гнидясваие и гнидйсуване, с. ср. отъ 
гнидясвашъ. 

Гнйледь, с. ж. Изгнило н*що; гнн1ежъ. 
МСб. IX. Науч. отд. 28. 

Гвилбжъ, см. 1) Гниене. 2) Гнидо, изгни- 
ло н']&що; гнйледь. 

Гнилбцъ, с. м. Болесть Васиггит ргеиззг 
по пчелит1Ь; митплъ. МСб. ХУШ. 175. 

ГнилотЙБЪ, с. м. Изгнило дърво йодъ шу- 
мата има още гнилотаци. Воднакъ из- 
гнилъ като прахгнъ гнилотйкъ, дървена 
прахънь. Трудъ. I. 874 и 876 

Гнилясамъ, гл. свър. отъ гнилясвапъ. 
Да глинясанъ. 

Гнилясвапъ и гнилясуваиъ (да гяилж- 
саиъ), гл. ср. Глинясамъ. Дгрвбто е тил- 
льйсало. 

Гнилясвапе и гнилясуване, с. ср. отъ 
гнилясвапъ. 

Гнусеть (Врачанско), с. ж. Гнусотъ, гнж- 
с��тъ, гнусота, гнусотия. Зашто не окА- 
пеш детето, еми те станбло за гнусет? 
Д^, таа гнусет не че гъа срам барем от 
ората! МСб. Х1У. 194. 

Гнйвене, с. ср. отъ гнявя. Мачкане. 

Гнйвя, ншъ, — вйлъ (Врачанско), гл. д. 1) 
Мачканъ, гнясамъ, маждеканъ. Ирибираг 
си новата, дреа, кога седаш, та да гъа 
ке гньавиш. 2) Бия, бъхтя, мачкамъ, гня- 
самъ, маждекамъ. Щту шти доьда там, 
па куту шта гньава, тл има да ти 
са фйне за вера. МСб. XIV. 193. 

Гвйсапъ (Врачанско), гл. д. Гнявя: гньйса! 
на'1-вйлната дреа у водата., дуде земе 
да пушта бистри води. МСб. XIV. 194. 

Гнясане, с. ср. отъ гнясапъ. Гнявене. 

Гов^джина, с. ж. Л'Ьность, нехърь. Улови- 
ла го гов^джината. МСб. XXI. Трънско. 63, 

Гбведсвн, ска, ско (ИрилЬпъ), пр. Говеждъ. 



Месо гдведско. МСб. XX. Науч. отд. Мир 

чевъ. 15. 
Говежда м^ха. Муха ТаЬапиз Ьоугпиз, 

овлдъ, бвадъ, овалъ. ПСо. 60. 873. 
Гов']&йленъ, лна, лно, пр Р^хо говМлно, 

булчина пр^^м^^на, носена когато булката е 

говЪла. 

Не се ч^сто премвнувай 
Свйлно руво говеялно. 

Илиевъ, Сб. I. 312. 

Гбвнеръ (Панагюрище), с. м. Раст. колеан- 
дро (Пловдивъ); ср. гбвнярь. 

Говнйшки, с. ж мн. СрЬща се въ при- 
см^^хъ на д'Ьца, които ядатъ угризки и ха- 
иеци: обери баба корички, говнйшки! 
МСб. XXI. Народна медицина. 3. 

Гбвнярь, с. м. Растение никакво, на което 
листата скълцватъ и разм'Бшатъ съ соль, 
та налагатъ пор^^зано, да не тече кръвь; 
ср. говнеръ* МСб. XXI. Народна медици- 
на. 57. 

Говорлйвъ, ва, во, пр. Който обича да го- 
вори; разговорливъ, приказливъ, сборлистъ. 
ПСп. 47. 818. 

Годи (Конушко), с. м. ? Да са истрАси 
като рЛш от клас, да са изчисти ка- 
то чисто сребро и да му улекне катпо 
лека годи. МСб. XII. 152. 

Годбженъ, жна, жно, пр. Що е за, отъ го- 
дежъ. Пръстен годежен. 

Гбдежникъ (с. Петково, Ахл-Челебийско), 
с. м. Овенъ, когото годеникъ е изпра ща лъ 
у момини на годежа. МСб. IX. 41. 

Годеник^вамъ, гл. ср. Ходя годенъ, годе- 
никъ. По година или повече вргЬме го- 
денякуватъ само т-Ьзи, на които годе- 
ницитЬ сл малки, или въ нЪщо бол- 
нави. МСб. IX. 55. 

Годеник^вапе, с. ср. отъ годеник;^ваяъ. 
Ло тази причина най-дългото годени* 
куванье у иась е три или четири не- 
дели. МСб. IX. 55. 

Годенйченъ, на, *но, пр. отъ годеница. 
Чотурата оставятъ праздна да прЬно- 
щува у годеничини. МСб. XXI. Родопска 
свадба. 3. 

Годинякъ, с. м. Годинакъ. МСб. XI. 192. 

Годишначе, с. ер. Годиначе. Дете годиш- 
наче. Шапк. Сб. II. 177. 

Гбдка, с. ж. вм. йгодБа. — Имам годка, 
или: гбдка ми е, имамъ желание, искамъ. 
МСб. XI. 192. 

Годъ (Прил'Ьпъ), с м. Година Издебел има 
да Шит 6д-тот до-тот. ПСп 47. 817. 
Имаме храна да поминем 6д году д6 
году. ПСа. 48. 992. 



Гбдъръ 



76 



Гбрблявъ 



Гбдъръ, ви. ГОД*. Д*«8Г0ДЪр, кхд^-год*. 
как*в годхр. 1а ме стори какхв-годхр 
Vов^7с. Кратово. МСб. ХУ. Науч. отд. 
600. 74. 

Неканен стана' отвдо', 
Дек годьр мене тури'а. 

ПСпБр. XI -XII. 175. 

Гозбуваиъ, гл. ср. С-Ьдя гостъ; гостувамъ. 

Гозбуваие, с. ср. оть гозб^вапъ. Гостува- 
не. ПСи. 57. 591. 

Гбздеиви, с. ж. мн. Единъ впдъ г*би ; 
растатъ по гористи пдавински н'Ьста МСб. 
ХУШ 74. 

Гоилнще, с. ср. Гоене, нагояване. Както е 
лЬию то соватч — гоил и ще на добить- 
кь-тъ, тъй е зима-та гойлище на се- 
ляньг-тЬ. Чолак. Сб. 63. 

ГолДкъ (с. 11л1Ьвня — Драмско), с. м. Ястие 
отъ спанакъ, брашно в оцетъ. МСб. УШ. 
280. 

Гол'ЬяДнннъ (Търново), с м. Погол'Ьмъ 
братъ. То1 гулиманпх С/К пусир,ъ, ж чи 
к/^кб устйвлх за дептту. МСб XIV. 215. 

Тол^жкаЪу с. м. Го^*мъ, едъръ чов'Ькь; ба- 
баджанъ, ве1ИБанъ. 

Гол']Ьх&рски, с/са, ско, пр. Г(>л1&нъ, едъръ (?). 

Янкула коня зобеше. 
Со големерска пшеница. 

Милад. Сб. 143 стр. 

Гол']&]1ДЖЙя, пр. неивм. Горделивъ, навдиг- 
натъ. Кблку голеидавиа че /овйнио Цу- 
реф ! ПСа. 41. 953. Се ст4ри голеиджи1а, 
възгорд11 се, възнесе се. МСб. XX. Велес. 
14. Оди си на аджил,л,к ама да не 
бйдиш голеиджи1а, кйко сйте йдтии. 
11рил1Ьпъ. МСб. IX 158 

ГолевйнБЦ, ва, ко, пр Голеничък ь: гдлу 
гулннйнку. МСб. XIV. 215 

ГолепйчъБЪ, чка, чко (Търново), пр. Гол- 
неничъкъ, голенинЕи. Гол-тулъзьяачх.к. 
МСб. XIV. 215. 

Голйчище (Р*сенъ), с. ср. Голишарче. Три 
пйлишча голйчншча. Шаик. Сб. I. 134; 
VI. 458. 

Гбличъ (Мияци — Дебърско), с м. Годтакъ; 
разбойник ь. Изв. Слав. Сеиин. II 294, 

Голишйрче, ум. ср. отъ голиш&рь. Гола- 
че, голищарче, голйчище. Днека намерих 
едно г'нъездо косове, ама оште сл голи- 
шарчета. МСб. XI. 192, и XIV. 194. 

Голиш^рь, с. м. Птиче голакъ, голпщарь. 
МСб. XI. 192. 

Голия, с. ж. Растение и плодъ гулия. ПСп. 
59. 780. 



Гологл&вецъ, с м. Раст. Е(/1ше(ит агиеп- 
56, горчица, дяука, дива хурка, змийска 
хурка, коило, конска борика, кукувичииа 
нлюика, мече врЪтено, паставче, пръшлнка, 
ор'Ьшленоца, преслица, самодивска хурка, 
ставниче, ставякъ. МСб. XXI. Явашовъ. 3. 

Гологл&виче (Трънско), с. ср. Раст. С1о- 
Ьи1агга 1УШкотти Мут., С1оЬи1агга 
гпи^аггв Ь., вурцуди донадба, кандюндюл- 
че, топузче. МСб. XXI. Д-Ьлъ природоученъ, 
Ив. К Урумовъ. 95 

Гологжзеие, с. ср. отъ гологжзя се. 
Хл^щене. 

Голог^^зя се, ишъ се, — вйл�� се, гл. 
възвр. Отвивамъ си разгалямъ си дирница- 
та; хл'Ь'щя се Стига си се гологъзил. 

Голокоряовци, с. м. мн. Съ голи корми. 
Един дъйдо и едни бйба имали девет 
синковци голокбрмовци и едий дяшт% 
рьа МСб. УШ. 28. 

Голокр4йци, с. м. мн. Голи краевци, голи 
хайдути. 

Кбржп еж дави ИС Чбрну мбре, 
Фжф кбржбж двбстж юнакж, 
Двбстж юнакж, трйстж бушнйкж, 
Се гулбглжви, се гулукрайцп. 

Илиевъ, Сб. I. 60. 

Голол^ше, пр. ср. Съ голъ м1Ьхъ, коремъ; 
голокорместъ. 

Осрекя му дете голо, босо, 
Гологлаво, дете голомегие, 
До мишки-те въ п'1^сокъ запретано. 
Милад. Сб. 268 стр. 

Голоплътенъ, на, но (Копривщица), пр. 

Сиромахъ, голъ, голтакъ. Ш т1а бегав го- 

л оплетена като мен. 
Голотиня (Ново Село — Видинско), с. ж. 

Голотия. МСб. ХУШ. Науч. отд. 502. 
Голубвца, голубъ, вм. гъл;Ббйца, г1- 

лжбъ. МСб. IX. Науч. отд. 149; НСи. 39. 

423. 
Гблуша, с. ж. Жена, мома голтакъ, която 

н'Ьма много иок&щнина и дрехи. МСб. IX. 

228. 
'Гбиджа, ишъ (Прил-Ьиъ), гл. ср. Гр. Роп- 
тая, негодувамъ. ПСп. 48. 993, гомджаи. 
Гбмнеръ, с м. Раст. б&зовлекъ въ 1 то 

знам. МСб. XXI. Явашовъ. 23. 
•Гопджб, с. ср. Т. 11*11ка. Гондже-гюла, 

п*пка трендафилъ. Яай-мйлата гондх^- 

гьузель. Шапк. Сб. I. 122. 
Горсшнйкъ, в. горящийкъ. 
Г<фешлякъ, с. м. Горещиикъ. Шаик. Со. II. 

174. 
Гбрблявъ, ва, во (с. Осойница — Дебърско), 



Горешви 



77 



Гор/шва 



пр. Гърбавъ Од долу йдет стпЛри гдр* 

: бльаф на конъа. Шапк. Сб, VI. 424. 

:Сор»'шки, ка, ко, пр. Горещъ. 

1Сор^шнпца (РЬсенъ), с. ж. Горещина. ПСп. 

1 41 864. 

Горидба, с. ж. Горене. Женидба —горидба. 
ПСн. 64. 647 

Горйлка, с. ж. 1) Бо1есть Лп1гакпо5е по 

, лозвта, балсара. баста, влгленъ, маврадаа, 

I мана, шарка. ПСп. 45. 432. — 2) Люта 

' ракия: лютица Шуменъ. 

Торйцн^тъ, с. м. Раст. Ьускпгх Угзкагга, 

I л-Ьнка. обпчливъ буренъ, обичниче, прил1Ьп- 

I че. МСб. XXI. Явашовъ. 13. 

Гбрка (с. Попожани — Леринско) с.ж. Раст. 
волско цв1Ьте. ПСп. 61. 349. 

.Гор-чець, с. м. Раст. Ро1у^опшп Вг51ог1а, 

1 къркавиче МСб, XXI Явашовъ. 7. 

I Горлбвнпкъ (Търново), с м. Който бързо ба- 
ра, ама въ бързането нрави пакости, безъ да 
исва: Г'>роловникъ, в. гороломиикъ. МСб. 
XIV. 215 гурловник. 

Горлбвнпца, с. ж. Жена, мома горловникъ; 
гороювннца. Наштл{ слугйпья». гнА гур- 
лбвницх, пл^зй Божи! ни види к/пде 
в/^рвй, кл,ту джасн;^тя. МСб. Х1У. 216. 

Гбрннца. — 4) Връхнина. 5) Горнята часть 
на набърделкит*. МСб. XI. 192. — 6) Гор- 
ничово дърво. 7) Нев1Ьстинска най сгорня ша- 
ечна др'1ха, везана съ шерени шарки. Шапк. 
II. 272, с. Сърпци — Битолско. 

Горничово д1рво (Велесъ). с. ср. Дърво 
горница, дива круша. МСб. XX. Белее. 14. 

Горнище, — 2) На хамотъ горпето изкриве- 
но дърво, което лежи на врата на воло- 
ветЬ; яремъ. МСб. XI. 192 и ХУШ. 118. 
— 3) на набърдила горнето подвижно дър- 
во, за което се хваша съ р*ка, та се 
набива вътъкьтъ; ватала. МСб. ХУШ. 105. 

ГорнозбмецЪ) с. м. Чов^къ отъ горня земя; 
планинецъ. 

И му рече: Ббг помагал, 
Долнозбмци, Арбенафци! 
— Добрб дбйде, добжр юнак, 
Добхр юнак, горноаемец. 

Шапкар. Сб. IV. 314. 

Горнозблва, с. ж. Жена, мома горноземецъ. 

ГорняБЪ, — 2) Горень водениченъ камикъ. 
3) Въ игра на камъчета онова камъче, което 
подвъргатъ и ловятъ; бобакъ. МСб. XI. 192. 

Горни нче, с. ср. Момче отъ горни м1Ьста; 
планинче. 

Сльазло ми 1 момче горненче, 
Влашки говеда караше. 
Караше, препродаваше. 

МСб. VI. 82. 



Горбвъ цв^^тъ, с. м. Раст. гороцв^тъ. 

Кйткх рбсинь нбсеши 
И две китки гурбф цвят. 

Илиевъ, Сб 384. 

Горозве, вм1^сто гороцв-Бтъ. 

Ка трандафилъ во градина, 
Ка еороаве во планина. 

Милад. Сб. 387 етр. 

Горбквецъ (с. Дъмбени — Костурско), с. м. 
Раст грбтвецъ. ПСп. 61. 344. 

Горолбвнниъ (Котелъ), с. м. Който се спъ- 
ва кога върви, та често чуип паници, съ- 
дове п др.; горловникъ, гироломникъ. МСб. 
ХУ. 183, гурулбвннк. 

Горолбвница, с. ж. Жена, мома горолов- 
никъ; горлокница. Д/у ни гле^лш у пре- 
гь.к си, мл,ри! Пустятя. гурулбвницк, 
с^г^с гурулбвницж, неднш/л! МСб. XV. 183. 

Горолбяъ. — 3) Силенъ, буенъ в*търъ, що 
поваля големи дървета; хала. Трудъ. II, 56. 

Гбромъ, нар. Изъ гората, по гората. 

Бог да бй1е цржна арапина, 
Зададе се ние тбони клисури; 
Сви !унаци гбром побегна1а. 
Останала кьйтена девб1кьа. 

МСб. X. 85. 

Горска булка. Растение н1Ькакво, което ва- 
рятъ, та съ водата му клпятъ болни отъ 
в-Ьтъръ, а съ трЬвата му ги налагатъ. МСб. 
XXI. Народна медицина. 60. 

Гбрска мййка. Раст. Ьа{1ггеа Здиатапа, 
кукувиче мл*ко, кукувичина, тютюнова чу- 
ма, яновка. МСо. XX. Д*лъ природоучен, У- 
руиовъ. 74. XXI. Явашовъ. 22; XXI. На- 
родна медицина. 54 и 61. С» горска май- 
ка се кадятъ и к^г^пять отъ изтравци. 
— Когато малко д'Ьте плаче много все вь 
едно и САШО вр1Ьме, майка му хвьрга плачи: 
стане съ д'Ьтето къмъ захождането на слън- 
цето, излиза и гледа въ балкана въ едно 
дърво, па казва: горска майво, тг« имашь 
сина (дъщеря), азъ имамъ дъщеря (синъ)^ 
не лъжи ми дъщерятл (сина) за твоя 
синъ (дъщеря)., на ти тглач», дай й (му) 
съиъ ! 

Гбрски пелинъ. Раст. Аг1кетъ$га уи1^а- 
ггзу дивъ пелинъ. МСб. XIV. Науч. отд. 37. 

Гор^^вамъ, ?л. ср. Жъдувамъ, жедувамъ,су- 
хувамъ, горювамъ. Ходи по чуждитЪ зе- 
ми да горува. Трудъ I 807. 

Гор^ване, с. ср. отъ гор^вавъ. Горюване. 

Горушка, с. ж. Накитъ конци съ ситни ша- 
рени манъста и пон'Ьйд']^ стари пари, носятъ 
го само млади булки, окаченъ съ единия 



Гбрц* 



78 



Граббсванъ 



край на ухото, а съ другия на К01ана ; вж- 

гу1К1. МСб. XI. 192. 
Г6рц^Ь, иар. смекч. отъ гор']^. 
Горчива тр-ЬвА. 1) Раст. Меп)>ап^ке5 (гг- 

/оИа\ д1^Буватъ съ него сърцеболъ. МСб. 

XI. 192.— 2) Раст. 6*ла тр-Ьва МСб. XXI. 

Явашовъ. 29 п 30. —3) Раст АхкгИеа 

сИреоШа. ПСо. 61. 350.-4) Раст. Сеп 

Папа сгисга{а, простр*дъ, синя тинтява. 

МГб. XXI Явашовъ. 16. 
Горчивки, вка, вко, пр. смекч. отъ гор- 

чйвъ. — Горчнвкн череши, единъ впдъ 

диви череши, на копто пдодътъ нагорчава. 
Горчил^жъ (Дупничко), с. м. Горчидка, гор- 

чевона. Онб се не укуша од горчндбш! 

МСб. XII. 226. 
Горчило, с ср. Раст. бабиче въ 1-то знам. 

МСб. XXI. Явашовъ. 16. 
Горчилявъ, ва, ЕО (Щипъ, Кочани), пр. 

Горчивъ. 

Да вм вйрам ц^рно кафе, 
Цкрно кафе горчилгаво. 

Шапк. Сб. V. 67. 

Горянинъ, с. м. 1) В1&търъ горнянинъ. 

Повей, повей, ветре, 
Ветре горянине, 
Повей да расхладяшъ 
Жетваре на нвва. 

МСб. ХУШ. 146. 

2) Тава се наричатъ П011ацат1^ отъ седемь- 
осемьг!^ се1а на западъ отъ Тетово. ПСо. 
39. 419, Ьи%ж. 3. 
Горансви, сЕа, ско (СаюЕОВъ), пр. Горски. 

Таком Ббга цареви улацв,^ 
Нй1е не сиб горянски айдуцв, 
Та вързани при краль да йдеие, 
Нй1е чеме така да йдеме. 

ПСп. 28, 616. 

Подувал ветер ладхано, 
Поломвл шума горганска, 
Оборил трева поль1анска. 

Шапк. Сб. У1. 416. 

Гбсподжа (ТрънсЕо), с. ж. Жена, която 
шъта изъ Е2ЩП пр'1^зъ деня. 

Давончарйце гбспогьо, 
Што ми двбри мервшу? 
— Мервшу ми, мерйшу 
На преббли босильак 
и на ружу цръвену. 

МСб. XXI. Трънско. 5. 

Господинбсажъ, гл. свгр. отъ господи- 

нбсваиъ. 
Господи нос вамъ и господинбеувамъ (да 

господннбсаиъ), гл. д. Наричамъ н']&кого 



господннъ. МСб. Х1У. 216, гуспудшнбсвхм, 

Търново. 
Господнобсвапе и господи нбсуване, с. 

ср. отъ господипбсвахъ. 
Госнодйискп, ска, сво (Щиаъ, Кочани), лр. 

Господарска. Тазека сом господинска кь^р- 

ка. Шаик. Сб. У 70. 
Гбсподко, ум. зв. п. отъ гбсподь. Хей Бо- 
же .чили госпудьву! Трудъ. II. 726. 
Гбстенче, ум. ср. отъ гость. Имаме си 

гбстенче, 
Гостолй)6енъ, бна, бно, чр. Госто1юбивъ. 

Шаик. Сб. II. 125. 
Госуд^рь, с м. Господарь, 

Тогава царю думаше: 
— Царю ле, госудйрю ле! 
Азъ имамъ стара майчица. 

Милад. Сб. 101. стр. 

Готв&рка, с. ж. Готвачка. 

Готварь (с. Сеоарсвска Баня — Софийско, Ох- 

ридъ, Струга), с. м. Готвачъ. кухарь, ах- 

чия. Шапк. Сб. II. 57. 

Цхрни гарвйне— кумове, 
А пцбтата — готфаре, 
Белв г4лабе— девери! 

Шапк. Сб. У. 103. 

Готова гдзба. Така наричагь въ западна 
Бъ^гария шарената содь, чубрицата. МСб. 
ХУШ. 65. 

Гощбне (с. Витолвца — Мариовско), с. ср. 
Гощавка, гощаване. 

Трекьо мв го к&лесале, 
Да мв бдв нк гошченъе. 

ПСп. 47. 810. 

Гбячва (Охридъ), с. ж. Чирка кравевица. 
ЧиреитЪ се наричатъ още и „гб1ачкьн'^ 
заирто, който ималъ чиреи, се гоелъ. 
МСб. XVI— ХУН. 277. 

Грабалецъ, с. м. Който отива да граби мо- 
ма; карачь. ПСп. 41. 954. 

ГрабелБа, с. ж. Грабена, крадена, влачена 
мома; грабенка, отмица, заведойка. Македо- 
ния. ПСп. 64. 688. 

Гр4бенБа, с. ж. Грабелка. 

Грйбли (Горно Джумайско), с. м. мн. Гребв- 
нецъ, гребенъ, даракъ. ПСп. 48. 489. 

Грабнйя (Ахлръ-Челебийско, с. Устово), с. ж. 
1Да са збелройт пбпувеа и владици, да 
стбреат грабвйеа, та данд гу Гдспут 
прусти. МСб. УШ. 191. 

Граббсамъ, гл. свър. отъ граббсваиъ. Да 
грабна, да грабчосамъ, да сграбча, — санъ, 
прич. стр. Грабнатъ, сграбченъ, грабчосанъ. 

Граббсванъ и граОбсувамъ (да граббсамъ), 



Граббсване 



79 



Гр&хнувамъ 



гл. д. Грабвамъ нечакано, грабчосвахъ, 

сграбчвамъ. Дур()^ гу вйдья, тбь гу грх- 

ббсх. Търново, МСб. Х1Г. 215. 
Гряббсване и граббсувапе, с ср. отъ 

граббспалъ. 
{Грабчбсаиъ, гл. свър. отъ грабчбсвашъ. 
I Да грабосамъ. — санъ, прич стр. Грабо- 

санъ. 
Грабчбсваиъ и грабчосуваяъ (да граб- 

чбсамъ), гл. д Грабосвамъ. МСб. IX. Науч. 

отд. 28. 
Грабчбсваие и грабчбсуване, с. ср. отъ 

грабчбсваяъ. Грабосване. 
Грагйбсамъ, гл свър. отъ грагйбсвамъ. 

Да градйосамъ. — санъ, прич. стр. Гра- 

дйосаиъ. 
Грагйбсвамъ и грагйосувапъ (да грагйо- 

саиъ). гл. д. За градъ: бия, удрямъ, гра- 

дйосвамъ. Ега да те грагьоса! градъ да 

те удари! Врачанско. МСб. XIV. 194, 
Грагйбсване и грагйбсуване, с. ср. отъ 

грагйбсвапъ. Градйосване. 
Грй,гянинт, с. м. Гражданецъ. 
Гр^ганка и гр4гана, с. ж. Гражданка, град- 

жанка. 

Дилбер Яно грегяно 
Колку града обидох, 
Како тебе не найдох, 
Таквбй тенко високо, 
Таквбй бело црввно, 
Таквой узум сашлия. 

ПСп. Вр. XI— XII. 172 

Грйда (Новоселско — Софийско), с. ж. Граждъ. 
Да пас^ш белобдки кдзи, да ви^ш вити 
грйди, да ддиш бьйло мльйко. МСб. УШ. 27. 

Грйденъ, пр. м. ? 

Да б^к Тодбра звмала 
Се като тббе ергбни, 
Бащин дор б^х заградила 
Със дбвет рбда ергбни, 
И тббе 6'Ьх наредила 
На грйден врата дблен праг. 
Янковъ, Сб. 183. 

Градасй^нка, с. ж. Гражданка, грагянка. 

Селйм тъкми девбкьу. 
Дал е сблска сбльанка, 
Ил е градска граджанка? 

МСб. XXI. Трънско. 3. 

Градйбсвапъ (да градйосаиъ), гл. д. Гра- 

гйосвамъ. 
Градунъ с. м. Едно растение, пекатъ го и 

налагатъ съ него прищки, буци, набои, да 

се пробиятъ. МСб. XXI. Народна медиц. 58. 
Град;^ня, с. ж. Едно растение съ корень 

като барабоя. МСб. XI. 192. 



ГрадушкАрь (Софийско), с. м. Пр'6корно ная- 
вание на празницит1^ Гермамъ, Лисье (Е- 
лисей), Видовъ день (15 юни) и Вартоло- 
мей. На 12 май вь Софийско празну- 
вать Джерман градушварь, оть граду- 
тка. МСб ХШ. 167. 

Градина и градйнва, с. ж. Гражданка, гра- 
гяна, грагянка, граджанка УбаваЯио гра- 
дяно! Илиевъ, Сб. I 311. 

Грйдянка, с. ж. Риза грйдянкя, кезана ри- 
за, градинска риза. Наука. I 716. 

Градясамъ, гл. свър. отъ градйсвамъ. 

Градясвапъ и грндйсувапь (да градя* 
самъ), гл д. Натрупваме се около никого, 
около н1&що, заобикаляме го, начовалваме се 
начоголяваме го. Ш — ч^с дрши мл грх- 
дьйсжхх. Търново, МСб. Х1У. 215. 

Градйсване и градАсуване, с, ср. отъ 
градйсвапъ. 

Граждбнка, с. ж. Гражданка. 

Да глбдамъ моми рухчюшки 
И хубавх 1анкх граждЪнкм. 

Безсон. П-Ьсни. 77 ж. 

Грййнва, с. ж. вм. грйнка. 

Заспало мбме край море 
Под бдна грййнка мисли нка. 

Шапк. Сб. VI. 342. 

Грамйденъ, дна, дно, пр. отъ грап4да. 
Зьмя трамйдна, която жив']&е въ грамади- 
т*; грамадница, МСб. X. 19. 

Што с крилцй триптйш 

Вършито кършиш? 
Што с крачка рониш 

Стени грьмйдни? 

Трявна, ПСп. 40. 655. 

Граиадница, с. ж. Грамадна зъмя, грома- 
дница. 

Грашолене, с ср. отъ грамоля се. 

Грамоля се, ишъ се, — лнлъ се, гл. вз. 

Боря се, боричкамъ се. Почуди се и под- 

зверй се урбк що да прави с%с урочиг^, 

па се пощрволиа., грамоли'а. Любен. 

Самовили. 5. 
Граиор&да (с. Бобища), с. ж. Грамада (?). 

Въ гатанка за дЬте бозайниче: живо жи- 

вульче на гранорйда л^жи, живо м/со 

т;г^рга? МСб. УШ. 252. 
Грань, с. ж. Гранка, в*йка, в*тка, клонъ. 

Жив. Стар. Ш. 362. 
Граснйя и граснй, с. ж. Бонь дръглашъ; 

гръснй1а, Т. Пазарджикъ. 
Грйхна, ешъ, — налъ, гл. свър. отъ гр&х- 

нувамъ. Да грохна, да грухна, да капна. 
Гр&хнувамъ (да грйхна), гл. ср. Уморя- 



Гр&хнуване 



80 



Гроздоб^рка 



вамъ ле много; падамъ, грохвамт, грухвамъ, 
капвамъ. 

Гр&хнуване, с. ср. отъ гр&хнувапъ. Мал- 
ко Търново, ПСа. 15. 447, грйхновянье. 

Грахорпка, с. ж. Грахоръ, граюлъ, глуши- 
на Овб жито чисто пречисто от грао- 
ршка от тригорика от зла трава по- 
дланица, що боде женитЬ у дланове. 
Любен Бяба Ега. 31. 

Грйцпиъ (Търново), ?л. ср. Гледамъ, з^памъ. 
Ни де'1 гр<1цх н.к вьйтмрм, »мй сигле- 
д/к/ рйбутпгл. МСб. Х1У. 215. 

ГрАцане, с. ср отъ гр&цамъ. ЗЬпане. 

ГрАцна, ешъ, — палъ, гл. свър. отъ гр4- 
цаиъ. Да з']^пна. 

Гр&ша, ишъ. — шйлъ (Костенецъ-Баня, Со- 
фийско, Ямболъ), гл. д. ГрЬша, бъркамъ 
трици и др. 

Грйшарко, (ПрилЬиъ), с. об. Който обича 
грахъ. МСб. XX. Науч отд. Д. Мирчбвъ.12. 

ГрАшене, с. ср отъ гр^ша. Гр1Ьшене. 

Грйшокъ (Мориово), • с. м. Грахъ. Шапк. 
Сб. У. 212. 

Гребеница (Родопит*), с. ж. Закачило се, 
загор1^ло мл'Ько на дъното на схдъ, въ кой- 
то се вари. МСб. XIX Матер. СрЬднородоп. 
овчар. 77. 

Гр^дникъ, с м. Жел^зенъ клинъ, който 
минува пр^Ьзъ пр'Ьдния столъ, боботеца, о- 
пашницата п остьта на кола; срЬдникъ, ср1вд- 
някъ, грлднвкъ. МСб. XI. 193; ХУШ 122. 

Гредъ, с. м. 1) Малъкъ проточенъ рътъ 
между ниви като насипъ до два метра ви- 
сокъ; греда, слогъ, тиръ. МСб. ХУ1 — ХУН. 
Науч. отд. 902. 1а ште орем оттука 
до греда, а ти от греда насам. МСб. 
XI. 183; ХПП. 130.— 2) Натрупана пръсть 
отъ окопъ около селско жилище; брЪзнецъ. 
МСб. XVIII. 6 и 7. 

Гр^лви (Котелъ), с. ж. мн. Овчи, кози, зай- 
чи лайна на зърна; бръбла. Дагти мж ку- 
кдшкл^тм заечи грбмки дж прунисе. МОб. 
XV. 183. 

Гр'Ьотйти, неопрЪд. накл. отъ грЪ^а, св1Ьтя. 

На м^нв чат пбря лепот&ти, 
На тббе чат вбнцв греотйти. 

Мюбен. Саиовили. 73. 

Гр*хо66рниче, с. ср. Малко д'Ьте, така май- 
ки казватъ на д'Ьцата си за съжаление. 
Чедо грнхуберниче ! с. Конопчие — Чир- 
панско, МСб. IX. 228. 

Гр^ховникъ, с. м. Гр^ганикъ. 

Гр'Ьх6в11Ица, с. ж. Грешница. МСб. XVI — 
ХУН. 83. 

Гр'Ьхот^Ее, с. ср. отъ гр'Ьхотй. Грешене. 



Гр^Ьхбтенъ, тна, тно, пр. Гр^ховитъ, гр'Ь- 
ховенъ, грЪшенъ. ПСн. 64, 713. 

Грохоти, с. ж. мн. Грохота, гр^хъ. Зл 
гряхотйти — шде блйжну. Търново, МСб. 
Х1У. 215. 

Гр'Кхотъ, с. м. Кога гр'Ьхнатъ овощкит* отъ 
много връзъ: грбхот е на всъде, гр1Ьхнали 
с& овощкит^^, много е л1^гълъ. 

Гр-кхотя, йшъ, гл. д. Гр*ш1 

Гриварь, с. м. Дивъ гьл;&бъ гривечъ. МСб. 
XI. 193. 

Гривица, с. ж. Единъ видъ прустъ въ хи- 
жа уз**мъ, въ бордель, ир1Ьзъ който се вли- 
за въ к*щи. МСб. XI 193 и ХУШ. 9. 

ГрЛвчо (Котелъ), с. м Куче съ бЪлъ вратъ. 
МСб. ХУ. 183. 

Грижлйвъ, ва, во, пр. Загриженъ, угри- 
женъ, кахъренъ, кахърливъ. 

Попитай, синко, булката, 
Що по дор хбди грижлива, 
Грижл��ва та ня вбсела. 

Янковъ, Сб. 39. 

На ср']§ща ми да не изливаш 
Грижлива и кахърлйва. 

Тамже. 137. 

Грйжници, с. м. мн. Потури, чекшири отъ 

грижъ. с. Пл'6вня — Драмско, МСб. УШ. 280. 
Грижовйтъ, та, то, пр- СъпрЬженъ съ гри- 
жи. КрАпата ге грвховйта, а фехчетю 

самовдлно. МСб. VIII. 79. 
Грижъ, с. м. Дебелъ, грубъ вълненъ платъ; 

аба. с. Плевня —Драмско. МСб. УШ 280. 

ЖенитЬ мьрваци носттъ кюрдия отъ 

грижъ. ПСп 37. 88. 
Грождйнье, с. ср. сгб. ЛуспитЪ, сЬмкитЬ и 

пАшкнт* отъ изстпскаио грозде; джибри. 

МСб. XI. 193 и ХУШ. 159. 
Гроздавецъ, с. м. Нтица ТигЛиз рИапз, 

дроздъ. МСб. X. 216. 
Гроздйи, с. м. мн. Неороненъ царевиченъ 

мамулъ, в. башДкъ. Гевгелие, Енидже, ПСп. 

61. 357. 
Гвбзденица, с. ж. Ракия отъ грождйнье, 

отъ джибри; джпбровица, кбмница, кбмови- 

ца. МСб. XVIII. 56. 
Грбздница (Велесъ), с. ж. Лоза, лбзница, 

асма. МСб. XX. Велес. 14. 

Седнала 1е 1ана, 
Лбле, под ббла лбьница, 
1й,на ле, под ббла грбзница. 
А1дв ле, под сбнка сбнчица! 
МСб. ХП!. 35. 

Гроздоббрка, с. ж. Сечиво като косеръ за 
рЬзане кичуре грозде отъ ирлчкитЬ. МСб. 
XI. 193; XIV. 194 и ХУШ. 158. 



Грбздовъ 



81 



Гръствжчл^нци 



Гр^здовъ, ва, во, щ). отъ грбзде. Гроадо- 

ви з>>рна. Шаок. Сб. II. 201. 
Грбздокъ (с. Ярлово — Самоковско), с. ж. 

Гроздъ, чепка. Ти откьйни грбздок бело 

грбзде. Шапк. Ш. 35. 
Грозл&въ (с. Изворе — Пловдпвско), с. м. 

Шета съ сини напъне за шочи; бардашно 

м*сто. 
ГролбтвиБЪ (Пиротско) с. м. Назъвание на 

св. Илия; гърховнвкъ. 

Тжвхн се бблак зададе, 
Из бблака говори: 
Удри грбмо, громбтник Илй1о! 
Удри бгхн ТВ, сърдито Марв1о! 
Удри вбду, сввтьй Пантелб1а! 
Запо1&шв братхк и сестрица, 
Стани, стани, громбтник Илйю, 
Да слушамо братжк и сестрица, 
Какб П01у двоица у жбтву. 

МСб. X. 37. 

Грбнка, с, ж. Стрлкъ съ цв*тъ, съ пюдъ 
на н^кои растения като гроздъ. Бьзътъ, 
мекишътъ, пчешкодрЬпьтг цъвтятъ и 
връзватъ плодъ вь гронвн. МСб. XI. 193. 

Грбтвецъ (Кайляргко, Костурско), с. м. Раст. 
Рггти/а зиауео1еп5 Вег1., гороцв^тъ, го- 
роцвЬте, горбквецъ, грбчвецъ, игличка, пеи- 
пръсть, петипръстъ, петопръстъ, петоиръ<?г- 
ница. ПСп. 61. 344. 

Грох4лкя, с. ж. 1) Грохоталкя. 2) Единъ 
видъ ябълка, ва която с^^мето гроха, грохо- 
ти, кога е узряла. МСб. Х1У. 194 

Грбхапъ (да грбхиа), гл. д. 1) Чукамъ: 
грохни въшката. 2) и ср. Грохотя, гро- 
хот^^ти, грохкаяъ: грбаи аз кратуната., 
в: грба семето в кратуната. МСб. XIV. 
194. 

Грбхане, с. ср. оть грбхалъ. 

Грбхвамъ и грбхнувамъ (да грохна), гл. 
ср. Много се уморявамъ; падамъ, грахну- 
вамъ, грухнувамъ, грухванъ: грбхнхх уд 
рй6ут;г^, уд в;арвени. МСб. Х1Т. 215. 

Грбхване и грбхнуване, с. ср. отъ грбх 
вамъ. 

Грбхкамъ (да грохна), гл. ср. 1) За сви- 
ня: грухамъ, грухтя, гърдя. 2) Грохотя, 
грохогЬти, грохамъ, дрънкамъ, дрънча. Гро- 
хотблкьата грбхва, грбшче. МСб. XI. 
193. 

Грбхване, с. ср. отъ грбхкамъ. 

Грбхна, гл. свър. отъ грбхамъ, грбхвамъ 
и грбхкамъ. 

Грохоталкя, с. ж. Д1Ьтска играчка кошнич- 
ка отъ ц1^пеиа л']^ска съ камъчета въ нея; 
грохалкя. МСб. XI. 193. 

Грбчвецъ (Костурско), с. ле. Раст. грбтвецъ. 
ПСп. 61. 344. 



Грошлб, ум. ср. отъ грошъ. Грошецъ, 

грошче. 
Грбшча, ишъ, — чйлъ, гл ср. Тракамъ, 

чукамъ се та издаванъ особенъ шумъ. ^ж- 

бит^ му грошчат като кош ореи. МСб. 

ХП— ХУН. 87. 
Грудка (Котелъ), с. ж. Галено назъвание на 

д*те; гудка. Ох мбгтя. грут]ик! МСб. ХУ. 

183. 
Грумакъ, с. м. Грумче. Да го пробием 

анего в19,рлатьи големи груиацн от 

снего. МСб. ХШ. 148. 
Груиецъ (Мияци — Дебърско), с. м. Гол-Ьмъ 

к^съ камикъ. йзв. Слав. Семин. II. 294. 
Грумче, с. ср. Грудка, грудче, гручка, гра- 

мудка, грамудица, груникъ, грумакъ. 

Распердуши невеста-та, 
Секое тхрнче и тарбуфче, 
Секое грумче и пердуфче. 

Милад. Сб. 21 стр. 23 п-Ьс. 

ГрУха (с. Драганово — Търновско), с. ж. Го- 
рещина, жега, пекъ, врукина. МСб. Х1У. 
215 

Грухачъ (Ератовско), с. м. Каменито м4с.го. 
ПСп. 16. 155. 

ГрЛкДнйкъ (Киостендилъ), с. м вм. грбд- 
никъ. 

Гр1лникъ (Велесъ: гърлник), с. м. Болесть 
гърлица, гръмлица. Да те фане гжрлнн- 
нот1 МСб. Х1Г. 163 и XX. Велес. 15. 

Гр1лчени,е (с. Осиково — Врачанско), с ср. 
Огърлица, герд^гвъ нанизъ отъ маниста и 
други украшения кошчйни и б1&лв пулове. 
МСб. XI. 194. 

Гръмлица (Велесъ: гърилица), с. ж. Бо- 
.1есть гр'1>1никъ. Да те фйпе г^рмлнца! 
МСб. XIV. 163. 

Гръилявица, с. ж Гърмявица, гьрмотеви- 
ца, гръмъ. Боже, учувай ни отъ лоши 
облаци., гръилявицн. Любен. Самовили. 137. 
Ега те св. Млйа сжс грамлявицу смй- 
же! Мсб. ХШ. 236. 

Грънличе (Трънско), с. ср. Раст. Скепоро- 
(Ниш Ъопи5 Непггсив, дива лобода, кучеш- 
ка лобода. МСб. XXI. Д'Ьлъ природоученъ. 
Ив. К. Урумовъ. 97. 

Грънчб, ум. ср. отъ гьрнб. Гърненце. МСб. 
ХУП1. 59. 

Гръстелникъ, с. м. Нива пос1&яна съ гръс- 
те, съ конопе. МСб. XI. 194; XIV. 194 ж 
ХУШ. 94. 

Гръстбрче, с. ср. Една птичка, храни се съ 
с^^ме отъ гръсте, ходи по гръстелницит1& да 
го кълве. МСб. XIV. 215, Еленско. 

ГръстничлАнци, с. м. мн. и Гръстни- 
члдчБИ и гръстнмчбрнни (ТрЪНСЕО), с. 

е 



Гръсъ 



82 



Г^нче 



ж. мн Гръс��е, гръстниц!. МСб. XXI. Трън- 
ско. 60 

Гръ«*ъ (Вв^есъ: гърс), с. м. Гръсть. Еден 
г*рс браси МС6. VII. Науч. отд. 459. 

Гръци&нъ (Врачанско), с. м. Гръкланъ, гръц- 
мулъ, гръчмань, гръчмаЕЪ, гръчмулъ МСб. 
Х1Г. 194 

Гр'^чк]I, гърчкн, чка, чко, пр. Гръцки. Гър* 
чка грамада (Велесъ): датска игра, на- 
трупани ♦'дпнъ възъ другь. МСб. XX Ве- 
аес. 15 Д'&1{аша играштг, по улицитЬ 
грьуката грамада. МСб XII. 37, ЬЪл. 1. 
У една бдпга С€д1^м души спйеме, црла 
г^рчка грймяда. МСб УП. Науч отд. 459. 

Гръчяакъ (При^1пь: г^рчмакь) с ^к. Гръц- 
нанъ. Ако те ватам за тя^^чплкь, тчка 
кье те остам нп местото! МСб. ХУ. 86; 
И.чв. С^ав. Сеивн. II 294. 

Гр'^чиань (Велнсъ: гърчмянь). с. м. Гръц- 
манъ. МСб. XX. Велес 15 Гхрчманот ^а 
ми се вйтвори, ако ти зйтчорам уш 
еден пат МСб Х1У. 172. 

Гу, мЪстпоим. в. п. ви. я; нея, нума, нумъ. 
— Малко- Търновско. 

Белки Илинка кье дойде — 
Хвани гг^, сину, венчай гу. 

ПСпБр. Х1-Х11. 170. 

Г^акъ (Прил^пъ). с. м. Ахмакъ, будела, 
бендей. бенди, пакйо, такйо. ПСп. 43. 149. 

Гувно (Горно-Джумайскп) с. ср. Гумно. ПСа. 
41. 953 и 48. 988. Ете ти смил от 
гудино г/вно. ПСп. 45. 468 

Г/ганче с. ср. Детинско везано кошулче (ри- 
зичка), каквито пр']&ди и'Ьколки вр'Ьме пра- 
веха на д-Ьцата въ Охридъ. Шаок. Сб. I. 86 
Ви на баба убрус, ни на мйика ко- 
шульа, ни на .... г^ганче! Шаок. II. 37. 

Г^гелъ, см? Смазбха му гугелите, 
счупиха му роговет'Ь. Да се смажатъ гу- 
геля-тЪ другиму. Лзг блримъ капю ми 
смажмтг гугелн-т'Ь задг мЪхове-тЬ са 
намирамъ. МСб. XV. Науч. отд. Слав. 
2 и 31. 

Г^гомъ, нар. Сива б^ла гьллбка г/гомъ 
гугувагие Безсон. П'1&сни. 82. 

Гуг^валъ, гл. ср. Гугукамъ, гукамъ. 

Гугулб (Котблъ). с. ср. Горня д-Ьтска дрЬха 
съ гуглячка. МСб. ХУ. 183. 

Гугулй'а (Балчикъ), с. ж. Гугла, качулка, 
кукулб. башлъкъ. 

Гуг^лявъ, ва, во, пр. Търново: гуг/льхвя 
дули, дребни, гърчави, мъхнати. МСб. XIV 
215. 

Гугухт^рка (Търново), с. ж. Птица гърла- 
вица. МСб. Х1У. 215. 



Гуг.1^че, ум. ср. отъ гуг.^тка. Дево1чипьа, 

гугучяньа. МСб. УШ. 115. 
Гугучеиъ, ва, но, пр. отъ гуг^ци Царе- 

виченъ. Халва отъ гугучено брашую сг 

медг и масло. Трудъ. I. 517. 
Гугучйкъ (Вг)ачан<'ко), с. м. Млжка гугуч- 

ка. М б. Х1У. 194. 
Гуг/ша ее, ишъ се, гл. в%звр. Гугушкамъ 

се, гушкамъ се, гуша се. МГб. XI. 194. 
Гу гушене, с. ср. отъ гуг^ша се. Гу- 

гушк1не. 
Гуг^^шкаиъ се, гл. вгзвр Свпвамъ рамен* 

и шня, както правятъ птицит!^, кога имъ е 

студено или имъ се спи; гугуша се, гуша 

се, гушкамъ се. МСо. XI. 194. 
Гуг.^-шкаве, с. ср. отъ гуг^шваяъ се. 

Гугуш не. 
Г.^да (София), с. ж. Игра на дупки; свинка, 

казавка, 
Гудйчвалъ (Вйлесъ), гл. д Г*дъличкамъ, 

гьргучкамъ, Вуп/е вута гуднчваше вуг- 

на му се клркдтеше? Гат — Бъклаца. 

МСб. УШ 257. 
Гудйчкане, с ср. отъ гудйчкаиъ. Гадъ- 

лйчкяне, гъргучкане. 
Г.^^дка (Еотелъ), с. ж. Грудка. МСб. ХУ. 183. 
ГУ'за, с. ж. Птица РлНса а1га, водна ко- 
кошка, лигка. Е. Спространовъ, Библиотека 

ХУШ— XX 39. 
Г^зашъ и Г^сашъ, с. м. Който ходи отъ 

едно м-Ьсто на друго: гкитникъ. Е. Спростра- 
новъ Библиотека. ХУШ— XX 39. 
Г/зя се, ишъ се (Мияци — Дебърско), гл. 

възвър Свивамъ се отъ студъ или отъ страхъ. 

Изв. СлаР. Семин. II. 294. 
Гула, с. ж. Стадо добитъкъ; чърда, чарда, 

черда, череда, черида, МСб. XX. Банатски 

българе. 1. 
Гулйкъ, ци (с. Марково — Пловдивско, Сю- 

люманъ-Кехая), с. м. Раст. зелева гулия, 

кочанъ. 
Гуийзно, нар. Неприятно. Кога видохъ 

прьвг плтъ умр^лъ УовЬкъ, гумаано ми 

стана. ВЪст. „Новини" Ш год. 65 бр. 
•Г^яенъ, с. м. Т. Една птица отъ рода на 

кукумявкит*. 

Тамъ дека си везе, и урнекъ зафаща 
Ъ долетали три б'1&ли гхлжби, 
До три гхлжби, три сиви гумени. 

Милад. Сб. 409 стр. 379 п1&о. 

Гунища, с. ср. мн. Навуща, навой, навой- 
ще, невоще, обияло, обяло, обойцн, пърте- 
ница, тауне. МСб. XX, Банатски българе. 1. 

Гунче (Зайчаръ), с. м. Минтанъ. ПС». 9. 
92. Дебранско гунче, клса горня шаечна 



Г^ня 



83 



Гългъла 



черна дреха съ отворена вюдяфка; акщь. 

Шапк. II. 267. 
ГУ'НЯ, с. ж. Горня др^ха до-подъ ко1ЬнЬт'Ь 

съ основа Еозиийова, а вътъкъ въдненъ; 

носи се нан^^сто япанджакъ. 
•Г^р6етл1къ, с. м. Т. Ходене по гурбетъ. 
•Гурбетчия, с. м. Т. 1) Който е отишълъ 

ио гурбетъ. 2) Чужденецъ. 
Гургаиъ (Чепино), гл. ср Гугамъ, гукамъ. 

Гурга! ми^ г/рга!, гдлапче, дурде си 

млйду зелену. МСб. XII. 21. 
*Гургутъ, с. м. Т. Сочиво, вариво, чорба, 

каша. 

Да що ^ дале два етапа въ рхцв, 
Два стана въ рхц-Ь, гургуть на рамо, 
Тая да ходитъ отъ село въ село. 

Милад Сб. 189 стр. 

Г^^рвашъ, гл. д. Карамъ Еоне да търчатъ по 
голо жито, .'^а да му се олущи мекината; 
грухамъ. ПСп. 41. 952. 

ГурпЛнче, с. ср. Малка дупка изкопана въ 
земята. МСб. XX. Банат, българе. 1. 

Гурт^ие, с. ср. отъ гуртй. 

Гуртя, йшъ, — т«лъ, гл. ср. За чпрва: кру- 
кямъ. Члребтл ми гуртет. Търново, МСб. 
Х1У. 216. 

Гусашъ, с. м. в. гузашъ. 

Гутура (Врачанско), с. ж. 1) Брука, брюка, 
бутура, врага, върга, главулекъ. 2) Бамба- 
рица. Израсла му на главата тамлн 
толчовй гутура. МСб. XIV. 194. 

Гутуракъ, с. м. Болесть гутурачъ, буту- 
рачъ, ботурачъ. 

Гут��рачлйвъ, ва, во, пр Боленъ отъ гу- 
турачъ, отъ ботурачъ: гутурачлйвъ коиъ. 
МСб. XXI, Народна медицина. 12 

Г^даиъ се (Търново), гл. възвр. Шавра, 
чупя се, мърдамъ, свивамъ си рамената, че 
имамъ н']^що да кажа, пакъ не го казвамъ, 
или че искамъ н]&що. Е;г>к6 еж, гуцхш 
К/кту циганин? МСб. Х1У. 216. 

Г^ша, ишъ, — шйлъ (Врачанско), гл. ср. 
Л1Ьгамъ да спя: гуши там, че ше до1де 
мецата да та земе. МСб. Х1У. 194. 

Г^шавецъ, с м. Рогачъ съ голяма отпус- 
ната гуша, както у воловет^Ь и биволигЬ, 
Увт.ряватъ, че имало гушавци и досега. 
МСб. XI. 194. 

Гушалка (Велесъ), с. ж. Кърпа за шия ка- 
то вратовръзка. МСб. XX. Велес. 15. 

Г^шкапъ (да гушна), гл. д. 1) Пр^гръ- 
щамъ. Те гушнаф фчера. ПрилЪпъ, ПСп. 
47. 817; Читалище. II. 803. — 2) Топя, 
потапямъ въ н^Ьщо. То1 го гушнх ф удж- 
тож. — 3) Въ игра на камъчета щипя про- 



тивника си по реката. Търново, МСб. ХГУ. 

216. 
Гушкане, с. ср. отъ гу^швамъ и г^ш- 

вамъ се. 
Гушница (с. Сърпци — Битолско), с. ж. 

Нанизъ отъ стари сребърни пари. Шапк. 

Сб. II. 273. 
Гушпйче, с. ср. ум. отъ гушница. Шапк. 

Сб. У1. 413. 
ГушоглАвъ, ва, во, пр. Гологлавъ (?). 

Да излезе Пейовйца 
Гбла, ббса по чорйпи, 
ТушоглЛва, по долйма. 

Шапк. Сб. I. 100. 

Г^щерова опАшка (с. Стражица) Раст. 
АскШеа тШе/оНит, в врабчи НО цв^Ь- 
те. МСб. XX. Нзуч. отд. Ив. К. Урумовъ. 51. 

Гущерче, с ср. 1) Раст. Тка1Шгиш тг- 
пиз, МСб. XX Науч. отд. Ив. К. Урумовъ. 
4 и Тк. ап^хН/оНггт, МСб. XXI. Народ- 
на медицина. 12. — 2) Раст. Сус1атеп 
пеароШапит Теп., МСб. XX. Науч. отд. 
Ив. К. Урумовъ. 80. 

Гжбище, с. ср. М^сто, д^то растатъ глби. 
МСб.^ Х1У. 216. 

Г^з^блбсалъ, гл. свърш. отъ г^кблбсваиъ. 
Да шбясамъ. 

Гл^блбсвамъ и гя^блбсуваиъ (да гхблб* 
самъ), гл. ср Г^&бясвамъ. 

Двбрите ти пелин урасн1ли, 
Портите ти гхби гжблос<1ли. 

Любен. Самовили. 58. 

Гъв&лъ, с. м. Гавалъ, кавалъ, кавелъ, ка- 
фелъ, кафалъ, къвалъ ПСп. 49. 88. 

Г^Бгрйчаиъ, ва, во, пр. Що има г^ьгрвца: 
гхгрйчава летта. МСб. ХУШ. 83. 

Гл^гърцй, с. м. мн. Буци по тялото чов1Ь- 
ку; в&гарци. МСб. X. Науч. отд. 334. 

Г^зурча се, ишъ се, — чйлъ се, гл възвр. 
Щупя се да правя н^що. Ни ех, га^зурчх 
йз дъ мйъя джскй. МСб. XIV. 216. 

Гжз^рчепе, с ср. отъ Г2зурча се. 

Гжзъ-глава (Велесъ: гйаглава), нар. При 
падане, при пр']&м'1тане съ главата напр1&дъ, 
пр']&ко глава: газглава фбнал се, казватъ, 
кога н'1кой се пр1&пъне и падне. МСб. Х1У. 
160 и XX. Велес. 13. 

Гългблене, с. ср. отъ гългбля. Гаргорене, 
кълколене, къркорене. 

Гългбля, ишъ, — лйдъ, гл. ср. За вода, 
кога тече пзъ тФсно; гаргори, гърга, гър- 
гори, кълколи, къркори. Водата гълголи. 
Наука. I. 874. 

Гългъла (Шуменско), с. ж. Бъклица, гьр- 
найка. Наука. I. 874. 

е» 



ХЧлкмъ 



84 



Гърпйца 



Г1.лю1въ, ва, во, тур. Неравенъ, грапавъ: 
г^лкава плоча, сл неравна повръхвяна, 
грапава. МС6. ХУШ. 17. 

ГълчАва, с. т. Глъчка, глъчъ. МСб. XIV. 
198, глчава. Наука I. 875. 

ТълчАиъ (Х8<*ково) с. м. Който много гъл- 
41: гюрултяджия. На мьлчйп пйтта, на 
тълчАп тоьй^ата. 

Гължбинкн и гъллгбАци, с. ж. мн. Еденъ 
видт. г*6и. МСб. ХУШ. 74. 

Г^.лл^биивъ (Дупничко: гйлаЛник), с. м. 
Гол1>«а пвта. е<»ято м'Ьсятъ въ сл^б^та прЪдъ 
свадбата. Г^абянк се нприча е>^на голЪ- 
ма пьта^ нашарена, на която нареж- 
дать галабьето (пилци, напрчвени отъ 
т1>сто) и на срЬдата й забождатъ ббро. 
МСб УШ. 66. 

Гълж<к)ва опашка (научно ?). Пеперуда 
Масго^1о$5а 81е1Шагиш. ИСп. 60. 862. 

]>Й1за (Сви1цовъ\ с ж. Единъ впдъ грозде 
като мявруда. ''лядко, ала съ тънка кожица. 
МСб. ХУ1— ХУН. Науч. отд. 885. 

ГЬнгалъ (Котелъ). с. м. Вода, п-Ьна издута 
на кл&бо; 111^хурь, кламбурци, жабуркч, 
цънЕИ. Сталя.т ли гжншлн, кугй вя^лй 
дЛш. д;а 8н6,ш, чи мж аЛкжди вл*ли, 
МСб. ХУ. 183. 

Гърбйлкя (Врачанско: грбйлькьа), с. ж. Дъл- 
го дърво, греда, дъска по ср-Ьдата сложена 
възъ н1&що Бигочво, на двата края с1^датъ 
по единъ, та се кърляшкатъ, люлЪятъ; дру- 
салЕЯ, Еърляшка. 

Гърб4ляиъ се (Врачаяско: грбйльам са), 
гл. вгзвр. Люл'Ья се. върляшкаиъ се на 
гърба лкя. МСб. XIV. 194. 

Гър6.^1гь (Котелъ), с. м. Гърбавъ, гърбеляо, 
гръблйо, камбуръ. МСб. ХУ. 183. 

Гър6.^чка (Котелъ), с. ж. Гърбава, гърбуша, 
гръбла, Еамбуръ. 

Гъргале (Мияци — Дебърско), с. ср. Гъргуле. 
Изв Слав. Семин. II. 294 грголе. 

Г^ргаяъ ГПрил*пъ), гл. ср. Чучуркамъ, хлуя, 
в. тълтЬля. Вбдата г'^рга. ПСп, 47. 
817. 

Г'&ргаае, с. ср. отъ г^ргажъ. 

Рьрготница (Прил^пъ), с. ж. Шумъ, гърга- 
не. Во гъстото време г^крготннцата и 
топотницаша дошла до вратата од 
одагата. МСб. ХП— XVII. 243. 

Гъргуле (Охридъ), с. ср. Стовничка съ тЬс- 
но и дълго гърло; гъргале. ПСп. 48. 992. 

Гъргурица (Трънско: гръгурица), с. ж, 
Птвца гърличица, гургутка. МСб. XXI. Трън- 
ско. 16. 

Гър1^чканъ (РЬсенъ), 2л, д. Гадъличкамъ, 



гудичкамъ. Ву'<ко вутл гжрг/чкаше. еуг- 
на му се подсмиваше? Гат — Ключъ. 

Гърг<^чкане, с. ср. отъ 1'ърг;^чкаяъ. 

Гжрди, вн. гржди. 

Гърди, ншъ, — д«лъ (Врачан^^ко : грдй), гл. 
ср. За свиня : грухтя, грохамъ грукажъ, 
грух^мъ. грухкамъ. МСб. Х.1У. 194. 

Гърдяло (с. Пл'Ьвня — Драмско). с. ср. Де- 
белата свирка па гайда ; брецало, бручилка, 
бучало, ручало, ручило. Съобщилъ Ан. Гя- 
уровъ. 

Г1.ржа, с ж. Дръгла, дръглашъ. Трудъ II. 
305. 

П.рлежница, гр'^лежницй, с. ж. Кратуна, 
куртуна, гарда, тежкобяйче. цчцарка, цръп- 
ка. цънцарка, чаша. МСб. ХУШ. 33. 

Г'&рленикъ, с. м. Раст. РгипеИа уи1^аН8, 
в. в1.зтегъ. МСб. XXI. Явашовъ. 27. 

14рлеш11ици (Еленско), с. ж мн. Единъ 
видъ сливи. МСб. XIV. 216. г;&рльхшницн. 

Прлица, — 2) Болесть ОгрШегНе, лошо 
гърло. МСб. X. Науч. отд 328. - 3) Раст. 
31аНсе Ьгтопгит, гърличава тр'Ьва, казъ- 
ая, пачи кракъ сперусъ, чемерика. МСб. 
XXI. Явашовъ. 31 и 32. 

Гърличава билка. Раст. Зсгорки1агга адиа- 
1гса, живеница, пЪнявецъ, сапунче. МСб. 
XXI. Явашовъ. 21. 

Гърличава тр']^в&. I) Раст. гърлица въ 3-то 
знамен. 2) Раст. У егЬавсит ркоепгсеит. 
МСб. XXI. Явашовъ 20. — 3) Раст. Ро- 
^еп^^^^а гер(ап5. МСб. XXI. Явашовъ. 45. 

Гърличица (Трънско: грълицица), с. ж. 
Птица гъргурица, кумрия, скумрукъ, в. гръ- 
л4вица. 

Гряличице, гръло те ванало, 
Ванкло те, па! те не пуштйло! 
МСб. XXI. Трънско 16. 

Гърлйчовото. с. ср. Раст. ШЬшг1з Тгго- 

пит. МСб. XX. Науч. отд. Урумовъ. 19. 
Г^рлникъ (Велесъ), с. ле. в. грълникъ. 
Прло (Прил*пъ), нар. Високо, яката (?). 

Што ии викна Гру1бица млада, 
Н^че гкрло бна да зббруе. 

МСб. II. 114. 

Гърлобблие, с. ср. Гърлоболъ. 
Гьрлобблъ, с. м Болесть Ап^па^ гърлобо- 

лие, гърло. МСб. X. Науч. отд. 328. 
Гърлйвъ, ва, во (Търново), пр. Съ болно 

гърло. Диц&тх^ им ся, мйл гхрльйви. 

МСб Х1У. 216. 
Гъринца (Трънско: гръинца), с. ж. Гръмъ, 

храстъ, дърво, шумка, шубръкъ. Кумйир, 

у грьма гръкмца. МСб. XXI. ТрънсЕО. 12. 



Прнлиц» 



85 



Гюргйбвдбяче 



Пфнлица (Велесъ), с. ж. в. гр'!>нлица. 
Гърибвнивъ, с. ж. Назъвание на Св. Илия; 

гронбтнпкъ. 
Гърмод-Ьлъ (Т. Сейиеаъ), с. м. Животвна 

Гърлотр^нъ, с. м. Раст. Опопи зргпоза^ 
гърмотърне, кара-янъкъ сухъ, кокоши трънъ, 
трънливъ троскотъ, черъ трънъ, шилободъ. 
МСб. XXI. Яващовъ. 41; Наука. I. 700, в. 
0'Ьс. при В'Ьтрог6нъ язъ Шапк. Сб. I. 25. 

Море моме Трандафиле, 
Я пойди си во градина, 
Да набереш гжрл«огл^^рм^е, 
Та пойди си нови пазаръ, 
Та купи си ново гхряе, 
Да 'и варвшъ спроти стреда, 
Да 'и п1ешъ спроти петокъ; 
Така да се змехъ оделитъ. 

Милад. Сб. 12. стр. 14 п*с. 

1%рмя, с. ж. Гръмъ, гърнотевица. 

Де 06 16 чуло видело 

1у срет зимо гарм,гя1 да гърми. 

ПСп. 36. 973, Видинско. 

Гърпявица (Кйостендилско : гръиьаввца), с. 

ж. Гръмъ, гърмотевица, гърмя, гръмляви- 

ца, гърнотъ. Любен. Баба Бга. 87. 
Гъра&йка (Куманово), с. ж. Бъклица, беле- 

за, гългъ^а, карта, пинта, плоска, чотура. 

В'Ьст. „Новини". IV год. 85 бр. 3 стр. 

5 к"л. 
Гъриичйсалъ, ?л. свър отъ гърнич^с- 

вамъ. Да гранясаиъ. 
Гървичйсвахъ и гърничйеуваиъ (да гър- 

ннчасамъ), гл. ср. Гранясвамъ; казва се 

въ Врачанско обикновено за гранясало мас- 
ло въ гърне. МСб Х1У. 194, грньичйсва. 
Гърсъ (Велесъ), с. м. в. гръсъ. 
Г^рчелъ (Врачанско: гръчелъ), с м. На- 

гърчено на др^ха, на конецъ; гьрчулъ. МСб. 

XIV. 194, грчел. 
Прчулъ (Копривщица: гръчул), с. м. Гър- 

челъ. 
Гъръ! междом. Показва гьрм'Ьне. 
Г^скарица, с, ж. Глскарка, глсарка. Се 

приблити и гускарицата. МСб. XVI — 

хуй. 326., 
Гжскина тр^ва (Битоля), с. ж. Раст. враб- 

чино цв-Ьте ПСп. 61. 350, гйсквна трева. 
Гжсвиви зжби (с. Беранци — Витолско: гус- 

кнни заби). Раст. бабарт^тка. ПСп. 61. 345. 
Гжскиио цр1;во (Кукушъ), с. ср. Раег. 

врабчинбво цр1^во. НСц 61. 354. 
Гжстеръ, с. м. 1) Глсто, глстина, гдста- 

^акъ 2) Една дЬтска игра на куцъ кракь. 

МСб. УШ. 269. 
Глсторбдъ, да, до (Марково — Пловдивско), 



91^9. Що има г&сти редове; чееторедъ» Л<{- 
зетпо им е гъстор^до. 

Гл^тйняиъ, гл. д. Глтамъ. МСб. XI. 1%. 

Гд^тйняне, с. ср. отъ гл&тйнялъ. 

Гжца (Врачанско), с. ж. Д-Ьтско казвание на 
свиня; гуца, гуцка. МСб. Х1У 194. 

Гжцапъ (Враяанско), гл. д. Пиша, нарекдамъ 
буквитЪ хубаво. Бре тоа син «глтс г^^ца 
букввте, да му са чудиш като го гле- 
даш/ МСб. Х1У. 194. 

Гжч% ишъ, — чнлъ (с. Плевня — Дракеко), 
гл. д. Тъпча, пълня съ н'Ьщо. Бубакь тж- 
чя, пълни Н'&що съ памукъ. — М;алчи та 
гхчн, вазватъ, кога н'Ькой нълчи и яде 
бързо. МСб. УШ. 280. 

Гжчене, с ср. отъ гжча. 

Гхшеница (с. Чардавъ — Пловдивско), с. ж. 
Раст. мащерига (?). 

Гжшлаци, с. м. мн Ястие коприва съ соль 
и червенъ пиперъ търкана между дланитЬ 
на валйоци. МСб. XI. 195 и ХУШ. 73. 

*Гю6^въ, с. м. Т. 1) Чутура, корито въ 
което табаци чукатъ руйта. МСб. XI. 195; 
ХУШ. 197. 2) Каца, сандъкъ за солена сла- 
нина. 3) Пдпъ. — Кадш-тъубщ турско 
т1^стяво ястие сладко. 

Гюдж^непъ, на, но, пр. ? 

Не носи, Дбнке, джубйто, 
Джуббто гюдж^неното. 

Янковъ, Сб. 161. 

Гюлевъ, с м. ? 

Кърпа натопена въ гюлецн. Кгрмгзъ 

натопени въ гюлецн. МСб. XXI. Народна 

Медицина. 48. 
Гюл^шъ (Ново Село — Видинско), с. м. Штвг 

но хоро отъ моми и момци. МСб. ХТШ. На- 

уч. отд. 502. 
^Гюлфатлб, с. ср. Т. Раст. б*лъ сл*зъ. МСб. 

XXI Явашов. 37. 
Гюлюшлйенъ, на, но, пр. Направенъ отъ 

гюмюшъ, шаренъ съ гюмюшъ; сребъренъ. 

МбйтЬ чифт^ пиштбве гю11юшлн1алг. 

Безсон. П1;сни. 55. 
Гюнчель (Родопит*), с. м. Болесть слънчасва- 

не. МСб. XIX. Матер. Ср-Ьднородоп. овч-р. 90. 
Гюпецъ, пЬнци, с. м. Гюотинъ, агюптвнъ, 

егюптинъ, циганмвъ. Иреч. Княж. Бълг. 

II. 32. 
Г^оргевъ-день, вг. Гергйовъ-день. Шапи. 

Сб. II. 179. 
Гюргелвв'ь, вя, во (Софийско), пр. ? На 

конь има седлб гьургьелево. МСб. ХШ. 39. 
Гюргйбвденче (Велесъ),, с. гр. Малка бубу- 

лечица отъ рода на бръмбарит'6. МСб. XX. 

Велев. 15, гьургьбвденче. 



Г1Ьрдзкннъ 



86 



Даилйчявъ 



Гюрджинъ (Вмесъ), с. м. Споредъ А. То- 
ш» въ раст. ТгоШиз еигораеиз, гйоргйне, 
пЛнннсЕп баж^ръ — ПСц. 35 637, а спо- 
редъ А. П. Апостоловъ раст. ВакНа Vа- 
ггаЬШз, гергина, даншя, станбблче, ялд1зчб 
— ПСп. 61. 357. 

•Гюрлб, с. ср. Т. вн, гюллб. Безсон. П*с- 
нн. 265. 

Гюрлувливъ, ва, во, пр. Софийско: съ 
регитд не изнасять отг кмщи, защото 
щЬли да 6?г>датъ „гьурлуклнвн^^ посЪви- 
тЬ, щ'Ьдо да проникне нежду посЪтото и 
много буренакъ. МСб. XVI— XVII. 217. 

•Гюръ (Етрополско), с. м. Т. Диво магаре (?). 

Снбщи минах покрай темницата, 
Тюр ми пищи вов теина темница, 
Я послушах на темна темнвца: 
Да ли е гюр, или люта змия, 
То нито гюр, нито люта змия: 
Марко плаче, а Мартин го теши. 

ПСп. 13. 150. 

*Гюръ, пр. неиам. 
болъ. Гюръ вода. 



Т. За вода: изобиленъ, 



Гйба (Тетевенъ), с. ж вм. гжба. Трудъ. I. 
758. 

Гяволбстъ, ста, сто, пр. Дяволитъ. Попа- 
дията бгсла йрна стдка^ била гьаво- 
л^стя и т игрйл опйшо. МСб. XI 108. 

Гйнолски КОЛ&. Особенъ видъ колесарска, на 
която колелата с* едностайни, и;<д*лани са- 
мо отъ едно дърво; у110тр'Ьбяватъ я планин- 
скитЬ села пзъ Б1>лоградчишко и Берковско. 
МСб. XI. 195. 

Гйволски вонь. НасЬкомо ЕрНешега уи1- 
^а1а. МСб. X. 216. 

Гйвояево врабче (Белесъ), с. ср. Птичка 
ор1>1че, 2аипкдт^ МСб. XX. Велес. 15. 

Гйволско грбзье (Белесъ), с. ср. Раст. 
5о1апит т^гит, куче (кучево, кучешко, 
кокоше) грозде, зьрнатка, зърнешникъ, зър- 
нищецъ, кучешка отрова, начкино (мисир- 
ско, стамболско, френско) грозде, модрицъ, 
муркенъ, отровачка. МСб. XX. Велес. 15. 

Гязъ, вм. язъ. ПСн. 43. 73. 

Гяребица, вм. йребица. ПСа. 43. 73. 



Д. д. Ь. 



*Даар4, вм. дахар^. Иреч. Бняж. Бълг. I 32. 

*Даб&иъ, с. м. Т. вм. таб&нъ, дебела гре- 
да. ПСп. 59, 782. 

Давйчвямъ, гл. д. смекч. Давя. — мъ се, 
гл. вз. Боричкаме се, буричкаме се, боримъ 
се на шега. 

Давйчкаие, с. ср. отъ давйчвапъ и да- 
вйчкаяъ се. Боричкане. 

'"Дадал^нъ, с. м. Т. Раст. Татив сошти 
пг5, брЪй, яндъранъ. МСб. XXI. Явашовъ. 5. 

Дйасдъ, с. м. Дъждъ, дождъ. ПСп. 43.80. 

Дай-Лада (с. Горно Павликени), с. л<с. Оби- 
чай да се 0'Ьятъ пръстене въ изв'Ьстни 
дни. МСб. XVI— ХУШ. 40 

Д&йо (Чеоино), с. м. Т. Уйка, дайчо. МСб. 
XV. Науч. отд. 265. 

Дайчо (Ливчански помаци), с. м. Уйчо, уйка, 
вуйка. ПСа. 57. 585. 

*Дайя, с. ле. Т. 1) Уйчо. 2) Разпасанъ ени- 
черинъ; дахия^ далия. Вь самото начало 
на сегашния вЬкь тия сл,щи еничери 
поди име дави сл върлували противь 
раят/х и щотивъ аенитЬ. ПСо. 15. 371. 

Д&кжя (Меврокооско), с. ср. Раст. ВакНа уа 
ггаЬИгз, гергина, гюрджинъ, стамболче, ял- 
дъзч«. илдъ:^че. Щ^и. 61. 357. 

Дйго, нар. Ако, нека, нека 6*де. Дйко си 
дошъл! Башта4пи умрел, — Дако, за то- 



ва се е родил! Дако — кудкудако! за по- 
дигравка. МСб. XII. 270, Жив. стар. Ш. 93. 

Далачйсамъ, гл. свьр отъ днлач&свалъ. 

Далачйсвалъ (да дялачАсамъ), гл. ср. Хва- 
ща ме далнкъ. МСб. IX. Науч. отд. 26. 

Далачйсваие и далачйсуване, с. ср. отъ 
далач^свалъ. 

Дал^чева и далачйва тр^^вА. Растение, съ 
което л']&куватъ болесть далакъ; расте по до- 
лето и ливадцгЬ. МСб. XII. 270. 

Дал^колъ (Софийско — с. Локорско), нар 
Далечъ. ; 

Запе!, Ружо, тебе блага дума, 
Запе!, Ружо, ти си гласовита: 
Леком пе1еш, далеком се чуе. 
МСб. XVI— ХУН. 117. 

Далййсви, ска, сво, пр. отъ далия. Де- 

лийски. 

Записа кобуръ пищбвъ, 
Приплбшти пушкх далййскт, 
Прип&са сйб1к черкбск&. 

Безсон. П'1сни. 112. 

""Далия, с м Т. Даия, дахия, делпя. Пуш- 
ки далви. 

Далоьйтъ, та, то, пр. Що има много дало- 
ве; клонкстъ. 

Дажлйчавъ, ва, во, пр. Що докарва дамла; 
дам лапи. Има дамлвчава кргвь, отг коя- 



"ДанД 



87 



Двбйца 



то става нЬщо вг сгрдцето и буЬрецг^- 
ш^, та УовЬкь падл и осакатява. МСб. 
XXI. Нар дна иедицина. 3. 
Дана, с. ж. Т. 1) Давакъ. 2) ? 

11 Данаиво дЬте лЪкуватъ съ дана отъри- 
\ ба. МСб. XXI, Народна медицина. 40. 
—{Данайвъ, ва, во, пр. Данаиво дЪте, ели- 

наво д'Ьте. постоянно плаче, надува се и 

често пърди. МСб. XXI. Народна медицина 40. 
*Д&цга, с. м. Дангалйкъ, дангулинъ, дангулъ, 

дълги-сойлйо, рипякъ, сомустракъ, сукела. 

Т6'1 стан»л кбскуджймити дйнгх. Тър- 
ново, МСб. Х1Г. 216. 
Д&ндалъ (Велесъ), с. м. Въ изречение; дйн- 

далот ми се зе, уплашихъ се. МСб. XX. 

Белее. 15. 
*ДарадДна, с. ж. Т. Дардаганъ, безредица, 

вранга, врангалъкъ, дармаданъ, путипересъ. 

ПСп. 43. 150. 
*Дарадж4, с. ж. Т. ? Дараджа ти готвга- 

ха. Шанк. 1У. 329. 
*Дар6уки, с. ж. мп. Т. Тарбуки, тъпанче, 

на което биятъ прЬзъ рамаза нощ*. На- 
пиха се хубаво и сь даарета и дарбукя 

пЪха и реваха до срЪдь ногц^. Дописка 

отъ В. Търново въ в „Миръ" год. IX, бр. 

1277, стр. 3, кол. 4. 
Дарлйя, пр. неизм. Честнтъ, к&снетлия. 

Во недела кое дете се ра^ьа, кье било 

многу кя>сметлиа и дарлна. Прил'Ьпъ, 

МСб. XI. 78. 
Даршонбсамъ, гл свгр. отъ дармонбс- 

ваяъ. — санъ, прич стр. 
Дарионбеваяъ и дарпонбсувамъ (да дар* 

ионбсамъ), гл. д. Дарионя, дърмонясвамъ 
Дарбвиишки, шка, шко, пр. Даровенъ. 

Колко даровнишкн ризи е приготвила 

майката. ПСп. 28. 485. 
Д&роеть (с. Конопчие — Чирпанско), с. ж. 

Даряване Тржгнял пу дАрус, да го да- 

рятъ, да проси. МСб. IX. 229. 

Дарсъзъ, пр. неизм. Който нЪм» честь, къс- 

шш метъ; несрЪтснъ, късметсъзъ. Дете, гито 

В кье се роди по ручек и по вечера, тоа 

Щ кье било дярсхс и сиромаф. Прил'Ьпъ, 

МСб, XI. 78. 
Даруга (Врачанско), с. ж. Близня. МСб, Х1У. 

195. 
*Да(|фирфйръ и дарж-фирфйръ, с. м Т. 

Раст. ргрег Ьп^шг. МСб. XXI. Народна 

медицина. 4. 
Д4ръкъ, с. м, Даръ, поклонъ. 

Дймнх юду схмувйло, 
Ке ТВ дхд^м гуляи дйртпк: 
1едн6 ягне нхд ягнетх, 



1едйн ювбн нхд кхвнйте, 
Геднн куз^я нхт кузлйте. 

Илиевъ, Сб. I, ЗЗЗ. 

Дарь, с. ж. Даръ, пр]&м*на, чеизъ. Ако ли 
моматхх пристане и не успЪе да от- 
крадне при бЬганетпо си и дарьта — на 
бащата остава да я даде или не. ПСп. 
64. 719. 

""Дарж-фирфйръ, с. м. Т. Дарфирфиръ. 
Згур^н». стипц;Бу дарж-фирфйр ся^ шчук- 
вл,т мж прах. МСб. ХУ. 73. 

Д4рЯу яшъ, дарилъ, гл. д. вм. уд&ря: да* 
рн кучка низъ лески ? Гат. — Совилка. 

Дафйненки, ка, ко, пр. смекч. отъ дафй- 
иенъ. 

Шайка да му к^рат, 
Шайка дафйнеика 
Шайка купрйненка, 
Шайка са притури, 
Юрги са удави. 

Илиевъ, Сб. I. 251. 

Дафйаенъ, на, но, пр. Направенъ отъ да- 
фина; дафиновъ. 

Заспала к монй, заспйла 
Подъ дръво подъ маели н-^но 
Подъ дръво подъ дафйн^но. 

Беьсон, П-Ьсни. 57. ж. 

Дйхски, ска, ско, пр. отъ дахъ. Планин- 
ски. Дахсвн овг^, планински, балкански. 
МСб. XIX. Матер. Ср'Ьднородоп. овчар. 27. 

*Дйхъ (РодопитЬ), с. м. Т. Планина. Еах 
дахан, за (къмъ) планинит'Ь. МСб. XIX. 
Матер. Ср'Ьднородоп. овчар. 27. 

Стуян са болан разбуля 
Фаф д(гхан фаф Дари— Дере. 
ПСп. 57. 588. 

*Дахйя, с. м. Т. Даия, далия, делия. 

Дашенъ, шна, шно (Врачанско), пр Който 
обича да дава, който има широка рл^ка; 
джумертъ. МСб. XIV. 195. 

Дашко йгие (ПрилЪаъ), налко ягне, което 
държатъ въ кл^щи да се бавятъ д'Ьцата съ 
него. МСб. ХУ. 98. 

Дважъ двадесеть (с. с. Габрово и Ени-кьой 
— Скеченско), чи,сл. Четиредесеть. ВЪст. Но- 
вини Ш год. 34. бр. 2 стр. 

Двбрнивъ, см. 1) Пазачь на врата въ 
взаимио училище. 2) Н1>какъвъ чинъ при 
господарь, при цярь въ старо врЪне. 

Царица го видела, 
Че ой Стояну думаше: 
СтОяне, млади дверииче! 

Блъг. Кннж. I отд. II. 209. 

Двбйца, с. ж. Подвоица, двоум']&не. Те сл 



Дв<»«Чй 



88 



*Дввъ 



хдшти кж двд1цх — глл вл,<р«^т ли, ни 

штЛт ли. Търново, МСб. XIV*. 216. 
Двдрнще, с. ср. Корито за промиване, за 

ш&ввне руда; кбруба, улей. Ирвч. Баяж. 

Бълг. I. 253 и II. 447 п 595. 
ДворД; ншъ, — рялъ, гл. ср. Жив1^я Н'ЬЙД'Ь 

въ дворъ, вмамъ н'Ькое м'Ьста за дворъ. 

Самодиви, самовили 
И ви1е лоши 1уди, 
И вшв бели русалии, 
Сиви шарени зме1овв ! 
Ако тук сте седели, 
Ако тук сте дворили, 
Сжг ой бежете пусто горо, 
Пусто гора тилиле1ско1 

МСб. ХУШ. 6. 

ДвувАпцН) с. м. мн. Житедит^^ на с1&веро- 
заиадна България, които носатъ по дв1^ ка- 
пи: черна капа и изподъ неа подкапникъ. 
МСб. XII. 270. 

Дв'Ь11'Ь, чи,сл. ж. в. двйла. 

Дебела драг4на. Раст. 5ес1ит асге, МСб. 
XXI. Народна медицина. 17. 

Деб^а и^ра. Раст. 5ес1ит Те1еркгит, 
тлъстига. Ловчанско, Търновско, Разградско, 
МСб. Х1У. Науч отд. 29; XV. Науч отд. 
34; XXI. Явашовъ. 46. 

Дебелуша, с. ж. Дебела жена, мома; дебе- 
лака, тронта. МСб. Х1У, 216, Търново: 
днбнлушх. 

Д^бляци, с. м. мн. До половина метръ к&- 
св дървета, които нареждатъ въ жихница, 
та ги горятъ на вжгле. МСб. XVIII. 193. 

Деббкъ, ка, ко (Горно-Джумайско), пр. вм. 
дълббкъ. НашлЛ ед4н дебок йзлак. 
ИСп. 43. 142. 

Д']&венъ, пр. (?) Звгннали еж девкп 
порти в д'Ьвна ми грйда в Русалима. 
Янковъ, Сб. 213. 

Д'Ьверйца, с. ж. Мома д^^веръ; калинка. МСб. 
X. 64; ПСп. 51. 377. 

Д'Ьверуважъ, гл. ср. I) Отоя д'Ьверъ прв 
булка. 2) Шътамъ н'Ъкому, стоя му правъ, 
двванъ чопразъ; д'Ьверя. Цъйлл нос сжж 
дввирувхлх при лихуслтм. МСб. XIV. 
216. 

Д'Ьверуване, с. ср. отъ д'1^вер^ваиъ. 

Девесйлъ. — 2) Раст. ЗИег 1гг1оЬит Зср. 
девесилъ, демиръ бо.?аиъ. с. Русларъ — Вар- 
ненско, МСб. XXI. Явашовъ. 48, диввсвл. 
3) Раст. 1пи1а Нектиш, бЬлъ ошанъ, чер- 
шкосъ МСб. XXI. Явашовъ, 51 — 4) Раст. /^?- 
ги1а^о згЬаИса Везз. Пси. 63. 244. Кйо- 
стендилско. 5) Раст. Сагит уегНсИШит 
Коск, черенъ девесилъ. МСб XXI. Явашовъ. 
47. — ЪЬл,% девесвлъ. раст. Скаегорку1- 



1ит Ьи1Ьо5иШу шушанъ. с. Бистрица — Со- 
фийско, МСб. XXI. Якашокъ. 48. 

Деветеийкъ, с. м. Тканица длъга да може 
да опаше човЬка до деветь п&ти. МСб. XII 
270. 

Деветйца (Пловдивски павликяне), с. ж. Де- 
ввтьт1^ деня цр'Ьдъ великдень и коледа, ко- 
ито пр1^карватъ съ особени молитви. 

Деветлйя, пр. неизм, (?) 

З^ми сестро игла деветлая, та прббо- 
ди тйя люти рйни. Любен. Самовили. 65. 

Деветр^дъ, да, до, пр. Що има деветь ре- 
да; казва се пб често за цв'Ьте невенъ. МСб. 
XII. 270. 

Деветсйлъ, с. м. Раст. девесилъ въ 2-то 
знамен. МСб. XXI. Явашовъ. 48. 

Д']^вйчи11а вечеря. Вечерята у момата вь 
с&бота ср1&щу в1&нчавката и обичаит1^, кои- 
то правятъ тогава; в^нци. ПСи. 43. 75. 

Д']&в6чвикъ, с. м. Момъкъ, ергенъ, стан8лъ 
за женене, противно на подЪвникъ; д']Бвоякъ. 

Дбво, съюз. Дев*, дава. Шапк Сб. IV*. 350. 

Д'Ьвбйски, ска, око, пр. и нар. Девически. 

Д']^во&четия, с. аб. отъ Д']&в6йка. Умр^ 
баката и макЛтл; осташе онае шес 
децй: три мушки и три девойчетва. 
Трънско, ИСп. 12. 121. 

Д'Ьвойвъ, с. м. Д'Ьвичнвкъ. Стйри1ат с 
вин&пю дево1йк стйва (Одринъ). Единъ 
млади дЪвоакъ (иргенг) селенинъ. II. Р. 
СлавеЙковъ, ПСп. 9. 107. 

Д']Ьвоячкн, чка, чко, пр. и нар. Д*воя- 
чески, д-Ьвически. ИСп. 51. 383. Твошпо- 
ловни беневр/ци унрйдоше и могу де- 
вб1ачку тканйцу однАсоше. ПСп. 31. 375. 

Не ли ти е жалба, дево1ко, 

За девогачко плет^нье, 

За девогачко носбньв, 

За девогачко оденье, 

За девогачко крехко сн^енье? 

Кратовско, МСб. XI. 61. 

Лице има девоячко, 
Я о.^рце има юн^чко; 
Лбз1в кбпа аа двамйна, 
Ж^тва жене за троица. 

Илиевъ, Сб. I. 299. 

Заото1йло слънце на сред нббо. 
Та си глбда чудо девогйчко, 
Къкб моми лбву руку кдси, 
С лбву руку три бткооа кара: 
Вдън бткос — льильак и босйльак, 
Другьи бткос — ружа и трендавил, 
Трбкьи бткос — травй- детелина. 

МСб. XXI. Трънско. 48. 

*Девъ и дивъ, с. м. Т. Зълъ духъ, испо- 
лвнъ, чудовище, дефъ, джинъ, жидавецъ, 



Дед']^йво 



89 



Ден'&сва 



яидъ. МСб. Ш. Науч. отд. 181; Иреч. Еняж. 
Бълг. I. 108. 

ДедМко, с. м. Въ гатанка за огънь: цар- 
вен дедейко в падина лежи'? 

Дедекало, с. ср. Насекомо Возггускиз 1у- 
ро^аркиз. МСб. X. 216. 

Д'Ьдова лула (Неврокопско), с. ж. Раст. 
Ьатгиш ашр1ехгсаи1е^ бабинъ пр'Ь'1П1внъ, 
д1^дово винце. ПСа. 61. 345. 

Д^^дови 8&6и. 1) Раст. Вг^Шгх угпсИ/- 
1ога. Иреч. Княж. Бълг II. 314 и 654. — 
2) Раст. ОгоЬапске сагуоркуИасеа Зт. 
Търново, МСб. ХУ. Науч. отд. 61. 

Д'Кдовчецъ, с. м. Космати топчици п^^ме 
отъ ббрецъ, които в'Ьтрътъ носи изъ въз- 
духа. Търново, МСб. XIV. 218. дьадухчиц. 

*Девлйкъ, с. м. Т. Дизликъ. 

Д'Ьй, междом. вм. д^: дей гидщ дей море. 
Безсон. ПЬсни. 170. ж. и 109 ж. 

*Декймври, с. м. Посл^дниятъ м1Ьсецъ на го- 
дината; коложегъ, никулдень. ПСп. 23.937, 

Д^Бсанъ, на, но, прич. стр. отъ дбксапъ. 
Приетъ, възпри етъ. Тая дивия не кя бй- 
дит д^ксана. — но, нар. Прието, позво- 
лено. ФдМде на фййде не е девсано. МСб. 
ХУ. Науч. отд. 385 и 386. 

ДЬлбин4, с. ж. ВсЪка насл'Ьдена съ д%лежъ 
часть отъ нива, к^^ща и др; д1Блъ. с. Келвфаре- 
во— Търновско, МСб, XIV. 218, дялбинх. 

Д']Ьл^жъ, с. м. Д^Ьлене. Така не бива брат- 
ски делеш. ПСп. 14* 318. 

Д'к1^нБа, с. ж. и д'Ьл6нч[е, с. ср. Раст. 
д'Ьдянка, 

Делийски, ска, ско> пр. отъ делия. Де- 
лянсЕи. — СКИ, нар. Като делия; двлински. 
Шаик. Сб. Ш. 229. 

Купи ми рухо делпйско 
> И ни купи коня чапкхнска. 

Р Наука. Ш. 468. 

Делиндара, с. ж. (?) 

01 ти Маро, делиндарОу 
Камо ти го твоето момче?.... 
— 01 ти Маро дилиндаро, 
Оота! него, земи ме мене. 

МСб. XVI— XVII. 199. 

Делйнски, ска, ско, пр. и нар. Делвйсви. 

Доведи ми млади терзия, 
Накрой ни рухо делинско. 

ПСп. 3. 184. 

рлйци (с. Криводолъ — Врачанско), с. ж. мн. 
Момински накитъ изплетенъ отъ сланки и 
вашаренъ съ маниста, мерджанъ и червени 
конци, МСб. XII. 270. 
Д^^ница, с. ж Иограниченъ камикъ за 
сънъръ. Иреч. Княж. Бълг. II. 283. 



Д-Ьлутка (Дупничко), с. ж. Д^ланжа, д-Ьлко- 
тина, треска, клЬчка. Сос дел/тка да се 
чешеш! МСб. XI. 167. 

Делякашъ се, гл. вз. Говоримъ си неприят- 
ни думи въ пр']&пирня; джавваме се. Стй- 
г/к сти еж дильйкхли еж т/лквйз дреб- 
ни рйбути. Търново, МСб. Х1У. 217. 

ДелЙБане, с. ср. отъ делякамъ се. 

Д']Ьляика и делянка, с. ж. Раст. Уакгга- 
па о//гсгпа1гх, д-Ьленка, дЬленче, дивлянка, 
дилянка, дилянъ, коче биле, коча тр1^ва, 
мача тр']&ва, огниче, развалниче, чернокосъ. 
МСб. Х1У. Науч. отд. 35; XXI. Явашовъ. 50. 

Дембелйкъ, с. м. Дембелъ, дембелпнъ. МСб. 
ХП— ХУН. 174. 

*Деийръ-6оз4пъ, Т. 1) Раст. девесилъ въ 
2-то знамен. 2) Раст. Тка1гс(гит адиНе- 
^г/оНит, желтениче, маремовъ корень, обич- 
ниче, ревничавъ буренъ. МСб. XXI. Ява- 
шовъ. 9. 

*Демиръ-тепелйя, пр. неизм. Т, Съ же- 
л'Ьзиа глава. Два деииръ-тепелии кубура. 
Трудъ. I. 9. 

Д'1^]1на, ешъ, — налъ (ПрилЬпъ), гл. ср. и д. 
Дъбя. То1 што му в;г,рзале очите само 
демнит и слушат по тлрчйнъето на 
друзите. МСб. I. 152. 

*Денйзъ-кадайфъ, Т. Раст. Ьгскеп Шап- 
(Псиз. МСб. XXI. Народна медицина. 12. 

Денгубие, с. ср. Денгуба. Да имъ са на- 
гради и труда и денгуб!ето. МСб. XV. 
Науч. отд. Слав. 10. 

Д^иенъ, ннй, ннб, пр. Дневенъ. 

Ист^кла й денна деннйца, 
Не било денна деннйца, 
Най било мбчка стръвница. 

Янковъ, Сб. 56. 

Денувашъ (с. Ярлово — Самоковско), гл. ср. 
Пр'Ькарвамъ деня, каквото нощувамъ: пр'Ь- 
карвамъ нощьта. 

Три гбдин му на грбб нощовала, 
Там денуе, макьа, там нощуе, 
Там зинуе, макьа, там летуе! 

Шапк. Сб. У. 74. 

Д^нчовъ, ум. м. отъ день. Еога се дбн- 
чок ббденщ момче бтиде на длрвок. 
Шапк. У. 40. 

Д^иъкх, с. м. День. Убав денхк Велик- 
ден, у бае ден��&к Гюргъовден. Любен. Са- 
мовили. 125. 

Ден'1сшц нар. 1) Пр1&зъ деня; ден'Ь. 2) 
Днесь. 

Деньска да си сейм^нче, 
Ночъска да си кадънче. 

МСб. XXI. Трънско. 39. 



Депь-пощь 



90 



Д4{чваиъ се 



День-нощЬ) с. Денонощие. МС5. Х1Ь 270. 

*Дврбенджйя, с. м. Т. Деребенджия: въ 
Турко врЪие жпт('1ит1^ на и'Ькои пданиьски 
села, които с& бали яадължени да иа.зятъ 
пжтпщата п клисуритЬ; дервенджия. Иреч 
Княж. Бълг. II. 83, 109 и 347. 

•Дерпеджб, с. ср. Т. (?) 

И Арапинь подаде дерведасе. Милад. Сб. 
215 стр. 

Дервевтщниа (Костурско), с. ж. Дерв•^нт^ъкъ. 

Ако мине христ1анска в^ра, 
Дервенчичина да не земеш; 
Ако мннв турска вбра, 
Дервеншчина да му абмиш! 

Шапк. Сб. IV. 341. 

Дервйшко пйшче (с. Плевня — Драмско), 
с. ср. Раст дивъ лапатъ, змйяникъ. Съоб- 
щилъ Ан. Гяуровъ. 

*Дере6енджйя, с. м. Т. Дербееджия. 

*Дередеджи, с. м. мн Т. Дружина арна- 
ути, които съ заплата иазятъ стоката на 
едоа българска овчарска къшла въ Дебър- 
ско. ПСп. 61. 331. с. Галнчникъ. 

•Дередедяшлъкъ, с. м. Т. Плата на дере- 
деджии. ИСи. 61. 331. 

•Дереклйя, пр. неизм. Т. Диреклия. Който 
пма д«реци. — Талеръ дереклйя, една ав- 
стрийска сребърна стара пара, която е вър- 
вела 24 гроша. МСб. XII. 272. 

Прудавх ех, мимо, 
Чйстж Свитх Гурдй 
С ббли мхнжстйри, 
С чбрни кжлугьари 
Зх шв1сб кхтхри 
С^ мхджйр 1алтА^нн 
И сб дириклйи. 

МСб. XVI -ХУН. 137. 

Дерй>коз4, с. ж. Пр'Ьм*тане възъ дърво, ка- 
то увпснемъ еа краката сп съ главата на- 
долу. МСб. XII. 271. 

Дерй-яре (Софийско), с м. Единъ лошъв*- 
търъ Ште дуа или дери-1аре или кри- 
вецо. МСб. XII. 134. 

Дерлюга (с. Никюпъ — Търновско), с.ж. Из- 
ровено отъ порой недълбоко м^сто; деруга, 
МСб. XIV. 217, дирльугх. 

•Деряянъ (Битоля), с. ле. Т. Миръ, спокойст- 
вие.* Кье ти се молам. Господи златен^ 
да ми га земиш работата^ шпю ми га 
даде, оти дериан немам от лугьето 
што и умирам. МСб. ХУ. 92. 

Деря^, с. ср. Тънко памучно платно съ ко- 
принено кенари МСб. XII. 271. 

Дерокрйци, с. м. ми. Д-Ктска болесть кож- 
на ехсог1аНоп{]). МСб. X. Науч. отд 328. 

Деруга. — 3) Градъ, цороенъ дъждъ изъ об- 



лакъ. МСб. IX. 229, с. Коеопчие — Чирпан- 
ско: диругл^. 4) Търново и с. Коноичие: 
дерлюга. МСб. Х1У. 217. при р. днрльугх. 

Десеткувйчъ (Габрово), с. м. Който събира 
данъкъ десетъкъ; яшарджпя, йошурджия. 

Д1;сиякъ, с. м. Водениченъ горцякъ, що се 
върти на д*сно. МСб. XII. 271; ХУШ. 178. 

Детало, с ср. ПрЪчка диаметръ отъ дърво, 
прикована напрЪки на дъното на бъчва, на 
каца, за да държи дъскит']^ да се не изм'Ь- 
татъ. 

Дбте, с. ср. Птица дбтелинъ. МСб. IX. Науч. 
отд. 149, Меюмия; ПСп. 43. 91. 

Дбтелииъ (Неврокопъ), с. м. Птица Ргсиз, 
дбте, детелъ, дбтле, детьлъ, дърварь, дърво- 
дЪлецъ, Блукай-дърво, клуко дървецъ, къл- 
вандрикъ, кьлвандричъ, кълвачъ, кълвон- 
дрикъ, кълвочъ, клюкодървецъ, ковачъ, ку- 
карецъ, в&гленарь. МСб IX. Науч. отд. 149; 
ПСп. 43. 91. 

Д'Ьт11шиикъ (Елена), с. м. Болесть гърчове, 
свиване у д'Ьцата, особено кога инъ растатъ 
ЗАби. МСб. Х1У. 217, дитйшвив. 

Дбтле (с. Бобица — Костурско), с. ср. Птица 
дбтелинъ. МСб. IX. Науч. отд. 149; ПСп. 
47. 812. 

Д-Ьтуле (Охридъ), с. ср. Д^те. Офцатхх к 
го цицала дет;^лето. МСб ХШ. 194. 

•Дефтеръ-хаиб, с. ср. Т. Архива въ Цари- 
градъ съ описание пмотит1& на всички села 
п градове въ Турция; тефтеръ-хане, кютюкъ. 
Иреч. Княж. Бълг. I. 180 и II. 86. 

*Дефъ (Ловчански помаци), с. м. Т. Дввъ. 
Разни жинове, дсфове, бабаити и ка- 
бадаии. ИСп. 57. 586. — Дефъ олсунъ, 
да го нЬма. И они деф га учиниле у 
гора зелена. ПСп. 5. 116. 

Д']Ьхаа1Ъ (Гирно-Джу майско), гл. д. ЗабЬл*- 
жамъ, сапикасвамъ; сравни д^ЕСсаиъ, опи 
тамъ. 

Видел ги 1е Детелин вохвода, 
Видел ги 16, па не ги 1в деал, 
Оти нема невестата да водат. 

МСб. XII. 71. 

Дбче (Врачанско), нар. Като че ли. Запла- 
кал е, дече го е бил нека!. МСб. XIV. 
195. 

Д^чйнки, с. ж мн Д-Ьчина, дечица. Па 
ступЛне, па ступйнки, на дечннки, на 
пилчйнки. Илиевъ, Сб. I. 61. 

Кблкуну ввбзди на гбрну нббу 
Толкова слива на сбя дом: 
На ступане, на стумйнки, 
На дечгтки, на пилчйнки. 

Илиевъ, Сб. I. 61, с. Райково. 

Д'1^чка11Ъ се (ПрплЬпъ), гл. вз. Карамъ се, 



Д1^'чване 



91 



*Дж&стра 



вадя се, пр1&пираиъ се, д1&Еамъ се, джала- 

вя се. 
Д^чкане, с. ср. отъ д'Ь'чка]|[ъ се. Д^кане. 
•Деянъ, с. м. Т. Почитание, честь. 

Сбстро Давйно, Давйно, 
Можеш ли деян да чиниш, 
На вбйно диван да стоиш, 
Със руйно винб да служиш, 
Сватове редом да любиш ? 

ПСп. 19—20. 255. 

Дясабблене, с ср. отъ дзкаббля. Джомолене. 
Джаббля, ишъ, — лилъ (с. Рила), гл. д. Джо- 

моля, джамоля. ПСп. IX. 229. 
Дж&вра (Търново), с. ж. Птица поленска 

гарга съ длъгъ кълвунъ. МСб. Х1У. 219. 
Дж&гара — ийгара, междом. Показва бързо 

говорене, много говорене между неколцина. 

МСб. Х1Г. 219. 
*Джаг'^лъ, с. м. Т. Джагъръ: джа&г^л еж 
. джвкя^ ДХЗБГ2БЛ нл лйстпк;^. Търново. 

МСб. Х1Г. 219. 
*Дж&да, с. ж. Т. Магия. 
Дж&даджия, с. м. Т. Магиесникъ. Иреч. 

Княж. Бълг. I. 117 и II. 861. 
•Джадж-търн4, Т. Раст. врани нокте. МСб. 

XXI. Явашовъ. 42. 
*Джалгава) с. ж. Т. Зердава (?). Еожухг 

сг жълти дж��лгави. Трудъ I. 387. 
Джалявене, с. ср. отъ джалявя се. 
Джалйвя се, ишъ се, — вилъ се, гл. вз. 

Карамъ се, ямъ се съ вс]Беого; джаря се, 

д1&чкамъ се. Што се дхальавиш? МСб. 

XXI. Трънско. 64. 
'Джалакяцъ, с. м. Т. Малка стаичка ово- 

ловръстъ съ джамлъЕъ; к&тъ въ стая об 

граденъ съ джамове; джрмлъкъ. Хр. Г. Да- 

новъ, Юбилеенъ Сборникъ. 12 и 147; МСб. 

Матер. Ср'Ьднородоп. овчар. 31. 
Джамаларе, с м. ми. Коледаре, коледжане, 

едвнъ видъ старци, пр']&обл1&чени въ см1^ш- 

ни и страшни дрЪхи люде, които ходятъ 

по селата изъ Кйостендилско отъ третия 

день на коледа до Ивановъ день. Любен. 

Баба Ега. 30. 
^Дясашйлъ (Търново), с. м, Т. Соба, печка, 

кимбе отъ тухли. МСб. XIV. 219, джх- 

мйл; Трудъ, I. 70. 
Джапйчъ, с. м. Т. Ч 

Бегаг, сестро кошупю, троица льудье 

дасамйче ни гонъат, ша ни стигнат да 

ни утепет. МСб. Ш. 201, Чепинско. 
*Джапл1къ, с. м. Т. Сждина, преграда, до- 

лаиъ съ джамове отъ едната старна; джа- 

МВЕЯНЪ. 

Джамбсваяъ (да джамосамъ), гл. д. 06- 
граждамъ съ джамове. 



Пот трбмчето в од41чето, 
В одйхчето варбсано, 
Варбсано, джамбсано, 
И дж&мове нарбдено. 

МСб. ХУ1— XVII. 73. 

*Джамф6съ, с. м. Т. Единъ видъ копри- 
ненъ слатъ. Гиджеликь ошъ скх^пъ мо- 
рави джамфесъ. ПОп. 28. 451. 

Джангазя се, ишъ се (Търново), гл. об. 
Дрънкамъ се, ямъ се .ча всичко; джангоря 
се. МСб. XIX, Науч. отд. Глбьовъ. 7. 

Дж^нги (Харманлие), с. ж. мн. Джангурки. 

Джапголбзъ (Дупнишко), с. м. Измислено 
страшилище като вампиръ, ама не толкова 
свгр-Ьпъ и кървожаденъ; ходило нощ* по 
к<&щит'Ь, тропало, плашило людето, но не 
налитало, а отбягвало отъ тЬхъ. Джанголб* 
8ину прдклети! МСб. IX. 217. 

Джапгорене, с. ср. отъ джагбря се. Джан- 
газене. 

Джангоря се, ишъ се (Видинъ), гл. об. 
Джангазя се МСб. XIX. Науч. отд. Глбьовъ. 7. 

Джйгурки (Харманлие), с. ж. мн. Сливи 
търносливки, джанги, джанки. 

Дж&не или джйпе.(?) 

Кой кье ти нбсе 
Кусо-то джане 
— 1азе си имам 
Пб стара сбстра, 
Онк кье нбсе 
Кусо-то джапе. 

Шапк. Сб. I. 151. 

Джанка (Врачанско), с. ж. Дърво и плодъ 
търносливка; джанги, джангурки. МСб. Х1У, 
195. 

Дж4пам1, гл. ср. 3'Ьпамъ (?): джипа како 
шйтка. Любен. Самовили 38. 

Дж^рене, с. ср. отъ дж^^ря се. 

Дж4ря, ишъ, — рилъ, гл. ср. и дж&ря се, 
гл. об. Гледамъ наоколо; жаря се, пуля се, 
зазирамъ се, хутаря се, зв1&ря се, зръча. 
Тог се джйрит во кукьата. Шчо се джа- 
риш така, като нЬкой хуть? ПСп. 47. 
818 и 48. 992; МСб. XX. Науч. отд. Мир- 
чевъ. 16. Прил1&пъ, 

Джасий-праснй, 1) с. об. Блъснатъ, пер- 
натъ, много му не причисля, не се шегува. 
Ле дег го ич закачи., че он си ге джас* 
пи- прасни, направга нешто, та тюсле 
ти се не мешам. МСб. XIV. 195. Пот 
Лранджо Ьилъ малко джасня-пръсни 
и чокчялань. ПСп. 15. 857. — 2) Търново, 
нар. Бгржебтрже и неразбрано; немирно. 
МСб. Х1У. 219. джхснй — правени. 

•Джйстра (Търново), с. об. Т. Който бръщо- 
леви кято смахнатъ; джАстрзь— тк^стпрл. 
МСб. XIV. 219. 



ДтахАна 



92 



Дас^риишБ 



Джахйиа, с. ж. Която се дърпа, джаска, не 

юди мврно. 
*Джах&иъ (Търново), с. м. Т. Който се дьр- 

иа, джаска, не ходи миренъ. МОб. XIV. 219. 

дж^кхйн. 
*ДасАхтъ,^'с. м. Т. Старание, трудъ. Като 

сторьа джахтъ, ще те научш. II. Р. Сда- 

вейковъ, ПСо. 15. 339. 
Дасв^камъ (да джвакна), гл. д и ср. Въ 

Ирид-Ьпъ, Ведбсъ: жвакамъ, дъвча. МСб. XX. 

Белее. 17. 
ДжвАкане, с. ср отъ джв4каиъ. 
Джвйкна, ешъ, — налъ, гл. ед-кр. отъ жв&- 

шшъ. 
Джванйбкъ, с. м. Шщо много умачкано. 

Зашто не си саблйчаги дреата, ежи се- 

даш на нйа^ чпа си гьа направил на 

дхваньбк. Врачанско. МСб. XIV. 196. 
Джв1ркало (с. Бухъ — Леринско), с ср. 

Раст. б^кемишъ. Псп. 61. 351. 
Джг^ебъ, с. м. Птица Нус^го сгЛгггс/оп, 

морска ластовица. Лапа като джгалебъ 

за лаконъ чов1^кь. Е. Сиространовъ, Библи 

отека. XVIII -XX. 40. 
Джгура (Велесъ), с. ж, Жгура, сгурия. 

Зимно вр^ме лаканъот коа го расчбп- 

кушт, ако н(Идат натре тдпка джг^- 

ра, кье има гблемо зймо. МСб. ХШ. 172; 

XX. Велес. 16. 
Джебеллййка (с. Ярлово — Самоковско), с. ж. 

? 

Т^кон Ббга, Русалко дввб1кьо, 
Любил би те. ама па не смбем, 
Оти си си мома джебеллййкъа, 
Че си дбйдем вечер довечбра, 
Па не знйен дека ти се джубе раздво!аше. 
Шапк. Сб. I. 11. 

Джеббсаиъ, гл. свгр. отъ джеббсвашъ. 

Да открадна. — санъ, прич. стр. Открад- 
натъ. 

Джебосвапъ и джебосувашъ (да давебо- 
саиъ), гл. д. Крадд, изнъчамъ н'Ьщо ни- 
кому изъ джеба. МСб. IX. Науч. отд. 26. 

Джеббсване и джеббсуване, с. ср. оть 
джеббсваиъ. 

*Дже6чия, с. м. Т. Крадецъ, който обира 
нМоиу джебовет1^. 

Джевгйаю, с. ср. Дървено чъртало на рало, 
кога оремъ мека. ронка земя; кучка. МСб. 
XII. 294 и ХУШ. 134 и 135. 

Джегол^чъ (Горно-Джумайско), с, м. Дърво 
за р<13равяие огънь. Дай ми джегол&че 
да рйзрил бгине. ПСп. 41. 953 и 48. 
988. 

*Дже84, с. м. Т. Наказание, глрба, 

Джеа4-каи;^и-11аве, Т. Цаказателенъ законъ. 



Кя се мбииш мутлак спрбти дхеза' 

канун-иаме. МСб. XV. Науч. отд. 384. 
*Дж('йие11Ъ (Велесъ), нар. Т. Джендема : 

джИнем нАка иде. МСб. XIV. 170 и XX.. 

Велес. 16. 
Джелбпица и джелбика, с. ж. Жена на 

джелеи��. 

Прости ми куме, старойкьо, 
Да дигнем чървен перяник, 
Да видим лепу Давину, 
Да ли 1в яко убава, 
Да ли 16 яко джелепка? 

ПСп. 19-20. 26{Г. 

Джблецки, цка, цво, пр. Джелеоски. 

Чия си кбрка, кому ой снба? 

— Р^ицка кбрка, снба дж^лецка. 

Илиевъ, Сб. 1. 132. 

•Джеидбмъ-тепб, Т. Чийдемъ-тене, тепе, по 
кието расте кукурякъ илн минзпфаръ, К1^- 
пиклашникъ; едно отъ пловдивскаг]^ тепето. 

Дж^нковица, с. ж. Ракия в.чварена отъ 
дженки, отъ търносливкя. МСб. ХУШ. 56. 

Джервизь, с. ? Мазнинка, сочецъ. изтекълъ 
отъ печено месо, отъ чевирме. МСб. XIX. 
Матер. Ср^Ьднородоп. овчар. 74. 

Джбргало (с. Налеоръ — Кайлярско), с. ср. 
Раст. букемишъ. ПСп. 61. 351. 

Джерел^не, с ср. отъ джерешй. Глобяване. 

Дже|)епй, йшъ, — мйлъ, гл. д. Джереметос* 
вамъ, глобявамъ. Ша го бййме, джеремй- 
ие. Янковъ, Сб. 174. 

*Джерй-6ашй п джерибашйя, с. м. Т. 
Бирнвкъ за дацъцит1& у войнишкцт1& села 
въ Турско; чари-баши, чери-баши. ПСп. 9. 
15 и 63. 620. 

Дж^рданъ, с. ДС. Св. Германъ, 12 май, праз- 
нуватъ 10 за градушка; наричатъ го и Дхер- 
ианъ градуткарь. Който работи пр'Ьзъ то- 
зи день въ Софийско, глобяватъ го, тро- 
шатъ му колата и другит* орудки. Ако въ 
тоя день има облакъ и гърми, изли.чатъ изъ 
клщи всички жени и д'Ьца и викатъ: ^Гвр- 
мане вмрли пра^ниче, пренеси га (гра- 
душката) у пуста гора., дека секьира не 
сече, дека се колак не меси., дека пе- 
тел не пек! МСб. XIII. 167. Въ Цари- 
бродско, кога се зададе тъменъ облакъ, та 
ще завали градъ, бабит'1^ турятъ на клщ* 
ния прагъ рмиикъ, запалватъ вощеница и 
викатъ: Джермане, Дж^рианс, щ^неги га, 
Джермане, у пусте горе, куд^ петлдве 
не пегу, куде свйнье не сквйчу! МСб. ХИГ 
232. Въ Кйостендилско въ танъвъ случьй 
баятъ и нареждатъ: върни се, върни. о6- 
ла^е Джернане, и йои д(ка е щета го- 
ра, д1ка са диьи 8в*рове. . . ! Любен. Ба- 



•Дясефа 



98 



Джбдженовъ 



ба Еш. 37. Ега те Джорчан отнесе] 

Клетва. МСб. ХШ. 232. в. Гертганъ. 
*Джефа, с. ж. Сгпротивленпе. Без дхрфа, 

беяъ съпрптимрни»^. МСб. ХТ. 99. Стдри 

м&лку дж^фа. МСб. ХУ 111. 
•ДжРХ1«й-6о;^, с. ж Т. Джинге11иеиа боя (?). 

Жглтлтп джехрн-боя се добила ам^ 

рпгтпението з^-тника или жг-^та, боя 

(Ккатгтз). Ир*^ч. Княж. Бълг. И. 96. 
Джибйнъ. с. м. Дървннъ сждт. като 1Лдро. 

въ К"йто тече ракиятя отъ лугата на кч- 

З'на; джубанъ, джубуръ, отокъ. М^б ХУШ. 

195. 
Джйбровица, с. зк. Ракия, изпечена отъ 

джибра; грозденлца, Еоминица, вбмница, ео- 

мовица. 
Дживгарбеамъ, ?л. свър. отъ дживгарбс- 

ряяъ. Да чифтосамъ. — саиъ, прич. стр. 

Чпфтосанъ. 
Джякгарс^свалъ и дживгйрбсувамъ (да 

джнпгарпсамъ), гл. д. Нчправямъ н1^що 

дживгаръ; чифтосвамъ. МСб IX. Нчуч. отд. 24. 
ДживгарЛсвяпе и дживгарбсуване, с. ср. 

отъ дживгарбсваиъ. Чифтосване, 
Джйвджанче (Прил*пъ). с. ср. Птица вра- 

бецъ, врабче. МСб. XVI— XVII. 318 
Джиг&вица (Търново), с. об. Сухъ. слабъ 

чов-^къ: джигачка, джигра. МСб. Х1У. 219. 
Джигарйдн, с. ж. мн. Джумерки. джубрин- 

ки, джнгариткж. Търново. МСб. XIV. 219. 

джнгхрадк* 
Джлгйчка. с. об. Джигавица, джигра. 
Джйгра (Търново), с. ж. Раст. РаНиги^ а- 

си1еаШз Ьат. драка, черъ трънъ. МСб. 

ХУ. Науч. отд 22. 
Джигра (с. Конопчие — Чирпанско), с об. 

Слабъ, мършавъ, дръгливъ. джулявъ чов*къ; 

джигйвица, лжигйчка, ж^лйо, Зс1тра, цигра, 

МСб IX. 229. 
Джиграл'^въ, с. м. сгб. Дребенъ върбалакъ 

край р*ка. МСб. IX. 229. 
Джйдавци, с. м. мн. Джидове. 
Джйдаяъ, гл. д. вн. джйтапъ. 

Шчо си дбшол, шчб си кбньа мбрил? 
Али си дбшол джйлит да джгсдаме^ 
Ала си дбшол канен да фжрльаме, 
Али си дбшол вино да пйеие ? 

Шапк. Сб. I. 155. 

Джйджбсъ (Пловдивъ, Търново, Прил^пъ), 
междом. Показва бягане, офейкване. Кл>- 
ту усетихми кя^квй ге рббутлтл — 
джиджбс, дж мж нъймм! МСб. Х1У. 219; 
XX. Науч. отд. Мирчевъ. 16. 

Джйджъ, с. м. Овчарско в^дро, що бере петь 
ока. МСб. ХУ111. 166. 

*Джйдли, с. мн. Т. Джеритъ (?). 



Тога се стрча Пбтор вбйвода, 
Со коня трчит, нб я фтаоуватъ, 
Со джйдли фрлят нб я дбфрлят. 
Иливвъ, Сб. I. 132. 

Джйдоръ (Вйлесъ). с м. 1) Евре.инъ, чифу- 
тинъ. 2) Пр^зренъ, омразенъ чов*къ. МСб. 
ХП 37. 

Джидт., джйдояе, джйдояцн и джйдавци, с. 
м. Жидъ. МСб Ш. Науч. отд. 198 и 202; 
ПСн. 44. 249. 

Джия^брица, с. ж Назъвание за ластови- 
ца Шяпк. Гб. I. 106 

Джилберъ (Дебър^^ко). с. м. ? Лестдйце, 
джимббрице. джямбер кочат на гила, 
ела да ги веуер^^ме Шапк. Сб. I. 106. 

Джймрия (Прил-Ьпъ), пр неивм Който не 
яде всичко, който пробира, муханатъ на я- 
дене: скърнавъ, млинавъ, чимерия. Со тр- 
во коа кье зйраниш дете со леп, йрно 
бйяо да му жяйкнит леп некоа жена 
што е млбгу ияеслива, за й тоа да е 
изесливо а не да ^ джянрна, за дапре- 
бир^т што да гйдит. МСб. X. 119 н 
XX. Науч. отд. Мирчевъ. 16. 

•Джингирйенъ, на, но, пр. Т. Червено- 
жлътъ. Джингириена прЪстилка. Наука. 
I 716. 

*Джинджйфа, с. ж. и 

*Джинджифйръ, с. м. Раст. 1)го5руго5 1о- 
Шх и неговиятъ плодъ. ПСп. 62, 88. 

Джйпна, ешъ, — налъ, гл. д. свр. Да блъс- 
на, да хвърля, да туря. Кя^ту джйпнхх 
мж сто грей удЛ трйшс утсй витригбн... 
МСб. XIV. 219. 

Джиренлйванъ се (Еркечко — Варненско), 
гл. възвр. Побол^вамъ се. Зели веке да са 
джнренлнват лозьйтл: Изв. Слав. Семин. 
II. 199. 

Джбгаяъ се (Врачанско), гл. вз. 1) Джокамъ 
се. Па вие с4ка, че сте цигане бе. кугб 
ви нймера, се са джбгате. 2) Дрънканъ 
се, пазаря се много. Не дждга! са много, 
оти стоката си чини. МСб. XIV. 196. 

Джбгане, с ср. отъ джогамъ се. 

Джоглйнъ, с. м. Чоланъ, хардала месо отъ 
волъ, отъ крава; в. джуглйнъ. МСб. Х1У. 
219, Търново. 

Джбголно, нар. Чо'гално: джогулну ми ге. 

Джбголъ, с. м. Чогьлъ: джбгул ми ге кж 
укбту, зачеква ме, безпокои ме, чогълъ мн 
е. Търново, МСб. Х1У. 219, джбгул; МСб. 
ХШ. Науч. отд. 460. 

Джбдженовъ, ва, во, пр. отъ джбдженъ: 
джоджеяова вода., джодженово масло. 
МСб. XXI. Народва медицина. 57. 



'Джбджепъ 



94 



Дж/сна 



•Дзкбджонъ, с. м. Раст. гйозумь, гюзумъ. 
М«б ХГШ. 181. 

Джбнгалн [Търново), с. м. мн. Крака, джун- 
гуре, мотовилки. Шм ти прибйг*. джбн> 
гхлти. МСб. XIV. 219. 

Джонджурйя, в. джупджурйя. 

•Джбнйпа, с. ж Джуница, дзуница, зуница. 
Ша к. Сб. I. 92. 

•Джорйпъ, с. м ви. чорапъ. НСп. 44. 258 

Джу04нъ, с. м Джибанъ. МСб. ХУШ. 195. 

Джу6(^ркамъ (с Коноичие — Чирпанска), гл. 
д Чопля Дхуббрвх си л^биц^ чопли си. 
яде си пол^ка. .МСб. IX. 229. 

Джубс^ркане, с. ср. отъ джуббркамъ. 

Джубрпикп (с. Конопчие— Чирпанско), с. ж. 
мн. Джубарлпни, джубк}1пнкп, джугаритки, 
джумерки, джпгариди МСб. XIV. 219. 

Джубуръ (Котелъ), с. м. Дървенъ сждъ ка- 
то вЪдро, който подлагатъ подъ корабит*, 
.ча да се п.чтича виното, и съ който пр*- 
сипватъ джибрит*; отокъ, джибйнъ, джубанъ. 
МСб ХУ. 193. 

Дж^веръ (Дебърско). (?) 

Ако изникнит джунджуло, 
Джувер кьа ида по тебе. 

Шапк. Сб. VI. 358. 

Джукбла, с. об Който има гол'Ьми и дебели 
джуки; джукестъ. бърнестъ, бърлявъ. Вра- 
чанско, МСб. Х1У. 196. 

Джулунъ, с м. Черни рлбати плодове на 
раст. шамакъ. Да серешъ джулувн! така въ 
Л']&скоБецъ майки кълнать нехириитЪ си д1&- 
ца. Иреч. Княж. Бълг, II 888; в. джу- 
люнъ. 

Джулй>нъ (Търново), с. м. Раст. Тга/>а па- 
1ап5. МСб. XIV. 219; сравни джулуеъ. 

•Джулй, с. ж. Т. Петъкъ; пазаръ, панаиръ. 
Иреч. Княж. Бълг. II. 83. 

*Джум6;^ръ, с. м. Т. Дбумхуръ, букария, 
буна, бунтъ, подвигъ, метежъ, Лодъ име 
джумбуръ т. е. метежъ^ букария или 
бунтъ, въ Котелъ се помни и приказва 
и сега. . . II. Р. Славейковъ. ПСп. 14. 179. 

Джуикарь (Пр1'л1&аъ), с. м. Който има по 
главата ой джумки. ПСп. 48. 992, 

Дж^лче, ум. ср. отъ дж.^мка. Джумчица, 
топчица, бучка. МСб X. Науч. отд. 341. 

•Джувгуръ, с. м. 1) Гол*ма, задня харда- 
ла; чоланъ; мосолйга (Руски). 2) Въ мн. 
1. джувгуре: джонгали. 

Дж^'11джуле (Дебърско, Битоля, Велесъ. Щипъ, 
Прил1&пъ), с ср. Раст. Карадинче. ПСп. 61. 
356; Шапк. Сб. У1. 358, в. джуверъ; 
Шапк. Сб. V. 1_'6. 

Джупджура (Котелъ), с.ук. Глъчка, малко 
скарване. МСб. ХУ. 193Г 



ДжуоджурАкъ (Врачанско), с м. Едно дру- 
го багажъ. партушина, джунджурйя, др-Ьв- 
джурия. Тва ли ви ге сичкйо дхуджурАк! 
МСб. Х1У 196; XIX Науч. отд. 7. 

Джунджурйна, с. ж. Въ изречение: дйг 
н/атти кЛшт,у,т.у^ нж дхунджурннх, 
дигнахте к*щата на главата си, не миру- 
вяте, борите се, закачате се. Търново, МСб. 
Х1У. 219 

Джунджурйя (с Конопчие — Чирпанско), с. 
ж. Джунджуракъ. МСб. IX 229. 

Джунджурлйвъ, ва, во (Трънско), пр. Ла- 
комъ; ненилостивъ. 

Вйче к4чв И8 гбрньо лив^гьв, 
Та се чуе у дольньо лввагье: 
Ти честита, бели перунйкьв, 
Къг4 си си на м^кьу роджбну, 
Та те кйра у пролет да цъвтйш, 
1а сиромй на макьу м^чаву, 
Та МС кйра у есен да цъвтйм, 
Да ме рЙ1у свинье джунджурлъйве, 
Да ме носе коньй по копйте. 

МСб. XXI. Трънско. 10. 

Дж^^^па (Копривщица), с. ж. Махала, страна, 
околия. Т61 е н(И стйримт в нишата 
джупа (Динчовица Дуплекова отъ Ламбовска 
махала). 

Дж^пче, ум. ср. Егюпче, циганче. Лалец- 
отъ велитъ: айде да крадиме! казалец- 
оть велитъ: кл^де? големи- отъ: кмде да 
те. Четворти-отъ: ке кажамъ. Най-ма- 
ли-от%: Ж/К^1чм, джупче наказание? Ми- 
лад. Сб. 514 стр. 

Джуратъ, с. м. ? 

Не сакам те у пат да те срешна, 
А ту не ли либе да ти стана, 
Махкьа ти джурате наожда, 
Че сам боже многу болна била. 

МСб. ХП-ХУП. 120. 

Дж^ргавъ, ва, во (Търново), пр. Джуркавъ, 
журкавъ, дзивравъ. МСб. Х.1У. 219. 

Джурджйлъ (Чипировци), с. м. Агнета об- 
речени за курбанъ на Св. Георги. МСб. 
ХУ1— ХУН 49. 

Джурджйпя (Търново), с. ж. Въ изречение: 
зехм^ гу М/К джурджннх, дигнаха го на 
главата си, дигнаха го на джунджурина. 
МСб XIV. 219. 

Джурйло, с. ср. Джурилка, бутало, бухало. 
МСб ХУШ. 88. 

Дж/скамъ (да джусва)) гл. д. П1&ркамъ, 
блъскамь, м'Ьтамъ, хвърлямъ. Джусккм 
тюп. Търново, МСб. Х1У. 219. 

Джускаие, с. ср. отъ дж^скалъ. П^ркане. 

Джусиа, ешъ, — сналъ, гл. ед-кр. отъ 
дж^скамъ. Да перна. — снатъ, прич. 
стр. Пернатъ. 



Дж/стрене 



95 



Дзивр^кашъ се 



Дяс.^стрене, с. ср. отъ джустря. Търкяне. 

Дж]<^стря, ишъ, — рилъ (Врачанско), ?л д. 
Тъгкямъ, туля. Кцту идете на бйнъа, 
да го дхустриш убаве с кесето, да да 
му падне синката крЛжа. МСб. XIV, 
196. 

Дж'1.еръ (Банат б1лгаре), с. м. Скрежъ. 
МГ5. XX. Банят, българе. 1. 

Дж11>джялъ (Ввлесъ), гл. ср. Ка.чка се, ко- 
га н11Щ0 издавя единъ особвиъ .явукъ, като 
да пищи. Иа лбмба фйти.^от ко:'п джжр* 
джя, ву^йе — стри. па лбшо било. МСб. 
ХУ1—ХУ11. 232 и XX. В^лвс. 16. 

Джърджаие. с ср. отъ дж^рджа]IIЪ. 

•Дзанбйкъ (Тгрново). с м Т. Ралт замбакъ, 

Дзлпглл^шъ (Ниво Село — Видпн' К'0, с. м. 
Звънецт. отъ пиринчъ. МСб. ХУШ. Науч. 
отд. 502. 

Дзйпдзара (Котелъ). с. ж. Растение отъ ро- 
да на кратуннт*, връзва плодъ гол1Ьмъ кол- 
кото илимонъ, колк'>то портокялъ; въдятъ 
го за украшрнир. МСб, XV, 183. 

Дзанкаайла (Врачанско), с. ж. Раст. ками 
лякъ. сл-Ьзъ. МСб. XIV, 196. 

*Дз4рдзяла (Търново), с, ж. Т. Растение и 
плодъ зарзалия, зарзала, кайсия. МСб. XIV. 
220. 

Дзвйница (Прил^пъ), с. ж. Званипа, булки- 
нит^Ь сватове, които с& завели булката у 
момкови и се връщатъ сами. Се врйти 
двванйцята. ПСп. 47. 818. 

Чй1а 16 та1а невбста? 
Да.1и Маркути кумица, 
Или Маркути даванйца, 
Или му е мила сестра? 
Шапк. Сб. Ш. 210. Самоковско. 

Дзвбгаръ, с. ^к. Не е ли вм. джнвгаръ? 

Дбдо давегар заложна, 
Тйбв ни те откупва. 

Шапк. Сб. I. 95. 
Дзв^гна, ешъ, — налъ« гл. ср. св*р. Да звек- 
на. Дввегнаха жльтйцитЪ. МСб. XVI — 
XVII. Науч. отд. Люб. ржк 307. 
Дзв^нка (Котелъ), с. ж. Въртягака, пепе- 
ляшка, пр*пеляшка. МСб. XV. 183. 
Дзверно (с. Палеоръ — Л^-ринско), нар. 1 
Шчб 16 тбва, на вракум шчо стоет ? 
Да ли 16 мило, или 1в даверно, голвмо? 
Шапк. Сб. У1. 414. 
Дзв^ча, ишъ, — чнлъ (Прил1Ьиъ), гл. ср. 1) 
Зв1^канъ, звънканъ, дръвкамъ като пукнатъ. 
ПСп. 44. 301. — 2) Викамъ, църкамъ, иища 
отъ зоръ. ПСп. 43. 150. 
Дзв^чало (Прил^пъ), с. ср. Датска играчка, 

която зв^Ька. ПСп. 47. 818. 
Дзвбчене, с ср. отъ дзвбча. 



Дзвбно (Охридъ). с. ср. Пр^^Ьшленъ, звено, 
парче С^га ти да ме д^лиш на девет 
дзвена, парчета. 

Дзвоичарйца (Трънско), с. ж. Назъвание 
на господжа. 

Дчвончарйце — гбспогьо, 
Што ми двбри меришу? 

МСб. XXI. Трънско. 5. 

Дзвр1кли (Врччанско). с. м. мн. Очи. зър- 

кнли, дзрт-цки. лрънкялци. 1а си от'^ори 

дзяржклите, та да видиш! МСб Х1Т. 196. 
Дзв'&пка, ки, с. ж 1) Колелца, очя тлъстя- 

на надъ н1^що МСб XIV. 196, Врачанско. 

2) Пяри. луспп. Иьймлк дяв^нклкв джбб^ 

си. Търново, МСб. XI У. 220. 
Дз<^! ме.ждом. Дза! тютю! Нем» дл г^дж 

сал д/К рикя. иднб дай га! шл ся пу- 

спрА мйлку. Котелъ, МСб. XV. 183. 
Дз<^6па, ешъ, — налъ, гл ср. Зебна, зябва. 
ДзКвка (Врачанско!, с. ж. 3'Ьвка, зирка, 

пролука. МСб. Х1У. 196. 
Дз^лна, ешъ, гл ср. Дзебна, зебна, зябна. 

Вилесъ, МСб. VП. Науч. отд. 460. 
Дз^ндзало (Прил^пъ), с. м. Който много 

дзендза, шавре; шило. МСб. XX. Науч. отд. 

Мирчевъ, 13. 
Дз^ндзаяъ, 1) гл. ср. Мърдамъ, шавра, 

клатя се, не стоя миренъ. МСб XX. Науч. 

отд. Мирчевъ. 13, Прил'Ьпъ. 2) гл. д. 

Клатя, люл^я, движа. Горно- Джумайско, ПСп. 

41. 953; Прил^пъ, ПСп. 43. 150. 
Д.1бпдзане, с. ср. отъ дзендзяиъ. 
Дзйвгалъ (Прил^пъ), гл. д. За любовникъ: 

обичамъ любовницата си. ПСп. 43. 150. — 

Не ти дзпвга, не ти държи, не см'Ьешъ. 

Прил1;иъ, МСб. XX. Науч. отд. Мирчевъ. 13. 
Дзйвгяпе, с. ср. отъ дзАвгамъ. 
Дзивгйшъ (Ново Село — Видинско), с. м. 

Птица стърчп-опашка. МСб. ХУШ. Науч. 

отд. 502. 
Дзйвгйо (Котелъ), с. м. Дзиврекъ, сл^пчо, 

кйорчо. ХлмЛ кякАф й дзивгьо! МСб. 

ХУ. 183. 
Дзйвва ми, — кало ми (Прил'Ьпъ), гл. безл. 

Иска ми с«, ще ми се, сърби ме. Имаше 

ст4р1Ю лаш лична кьерка, секому му 

дзйвкало за да га земи за невеста. МСб. 

IX. 183. 
Дзйвравъ, ва, во (Търново), пр. Който се 

взира, кога гледа н^Ьщо, като че ли не до- 

вжжда; дзиври, зиври, дзивъ, джуркавъ. МСб. 

Х1У. 220. 
Дзивр&вавъ се (Търново), гл. о6. Взиранъ 

се. Стйгя ся д8иврйк;к дя читеш! МСб. 

XIV. 220. 



Дзпвр&кане 



Джва спгрежь 



Дяивр&кане^ с. ор. отъ данврАканъ ее. 

Вялране. 

Дзйврн, с. ж. мн. Додни фданелови, шяечени 
»■ шетени гаши. Прлл11пъ, ПСп. 47. 818. 
■ Велйсъ, МСб. XX. Велрс. 16. 

ДзАдзпямъ и дзйдзнувалъ (да двадзна^, 
гл. д. Удрамъ н1^к«>го, та му се ивдува дзид 
зяеа. Врачанско. МСб. XIV. 196. 

Дзйдзване и дзйдзнуване, с. ср. отъ дайд- 
зваяъ. 

Дзйдяина (Врачанско), с ж. Върга, гутура, 
бямбарица, краставица. Конъо го 'ритнА и 
опо лу се гН1!та коджй двндзина на кра- 
к6. МСб. XIV. 196. 

Дзндйна, с. ж. Зидове, развалини отъ няко- 
гашни си сгради Иреч. Княж. Бълг. 609. 

Дзнндзилйя (с. Конопчве — Чирпанско), с. ж. 
Д11ТСКИ плачъ, кресъкъ, викотъ. МСб. IX. 
229. 

Дзубр^я, ешъ (Трънско). ?л. ср. Зъзна отъ 
студъ; дзъд.замъ. МСб. XXI. Трънско. 60. 

♦Дзуна, с. ж. Гр. Зуна, д*га. ПСп. 18. 400. 

Дзунйка (Паланка), с. ж. Раст. богородична 
тр*ва въ 2-то знамен ПСт. 61. 353. 

Дзуренене, с. ср. отъ дзур^ня се. Зв-Ьрене. 

Дзур^вя се, ишъ се, — нйлъ се (Врачанско) 
гл об. Гледамъ страшно, уплашено като 
зв*рь; зв*ря се. МСб. Х1У. 196. 

Дз^рканъ се (да се дворна, Търново), гл. 
въввр. Влизамъ, онъквамъ се, пъхамъ се. 
Ни устйвш вечя^р врх.тйтл утв6рьл1- 
М/К, да еж ни двурни ньйку'1 приз нуш- 
тя. Туку ех, двуркх се у тпь&х. МСб. 
Х1У. 220. 

Дз.^Бане, с. ср. отъ дзуркажъ се. 

Дзъ! междом. Показва студъ. 

Дз1>дзапъ (Горно — Джумайско), гл. ср Мръз- 
на, трепера, треса се отъ год1^нъ студъ; 
дзъ��зна, зъзна. ПСп. 41. 953. 

Д81>дзаие, с. ср. отъ дз^дзамъ. Възнате. 

Дз1дзна, ешъ, — налъ (Търново), гл. ср. 
Дзъдзамъ. Цьйл/^> зймл^ еж двъдвналиби? 
длрвЛ. МСб. Х1Г. 220. 

Дз^дзвате и дз1дзнене, с. ср. отъ дзъд- 
зна. Зъзнате. 

Дз^дъ, ове (Трънско), с. м. Зидъ, дзидъ. 

Коруни су двори личовити. 
На двбри су портв од желево, 
Двъдове вм с' кърви умавйни. 

ПСп. 12. 111. 

Дзъжбухо, с ср. Особенъ рЯзнатъ бЬлЯгъ 

на ухо на овца. ПСп. 31. 317. 
Дзънкйло, с. ср. Желязно клепало; билце, 

зънкало. ПСп. 44. 185. 
Дз1ркели (Търново), с. м. мн. Зърнели, 

дзвръЕели, дзърцЕи, очи. КАтпу тилепнл 



гдйн шямЛр, шж ти еветнят двжрв«л« 
ти. МСб. Х1Г. 220. 

Дз1>рцала (Прил*пъ), с. ср. мн. Дзързала, 
дзъгкяла, нъркала, очила. ПСп. 43. 150 

Дз^рцки (Велесъ), с. ж. мн. Дзъркели. От- 
вори си гьи (дяжрцкьнте), да си гьи не 
дтвориш. МСб. XIV. 167; XX. Ввлес. 16. 

Дйбопъ (Призр^нъ) ? 

Сфе аджии чдхом тюкриенщ а мой дря- 
гьи дйбомъ и кадйфем. Шапк. Сб. У1 433. 

Дива вт>рб4. Раст. Ро1у^опит Рег^гсагга, лж- 
сецъ, мисирче, прасковче. прасковина, прас- 
ковиче, лютъ буренъ. МСб. XXI Якашовъ. 7. 

Дива върбйчка (Търново), с. ж. Раст. Та- 
тапх РаИа^И Взу МСб XV*. Науч. отд. 33. 

Дива вози. Животно СареНа Киргсагра 
Кей. В1а$. МСб. Ш Науч. отд. 352. 

Дива кбтка. Животно РеНз саШх. МСб. Ш, 
Науч. отд. 353. 

Дива кбшпичка. с ж. 1) Споредъ А. Ив. 
Явашовъ (МПб. XXI. Явашовъ. 61) раст. 
А^га^е^3^а т11^аггз. а споредъ Ив. К. Уру- 
мовъ (МСб XIV. Науч. отд. 8.) раст. АдиИе- 
^а Наепкеапа Коск , кандилки, кюпюлъ- 
чичекъ. 2) Раст. Тка^гс^^и'^п адиИе^г;^о- 
Иит; обичниче. МСб. XV. Науч. отд. 7. 

Дива краставица (с. Ново-Ор*хово — Вар- 
ненско), с. ж. Раст. ЕсЪаШиш ЕШеггит 
Кгскаг(1., диво динче, пипониче, пушкалка, 
рупеличе. МСб. XXI. Явашовъ. 40. 

Дива кжвлица (с. Топчин — Разградско), е. 
ж. Раст. Ьускшз согопапа Ьаш., крък- 
лика, кървавиче. МСб XXI. Явашовъ. 13. 

Дива Л'Ьск&. Раст. Согу1г1в соХиггш. ПСп. 
63. 387, с. Поганово. 

Дива лози (с. Сотиръ — Пловдивско), с. ж. 
Раст. Вгуота а1Ьа, брЪй, дива тиква, 
тлъста тиква. 

Див4 метлигй (с. Ново Оряхово — Варнен- 
ско), с. ж. Раст. СепШ1геа Суапиз, ам- 
беръ бой, волско цв"Ьте, горка, горкова мет- 
ла, калонка, метлига, метличина, нетлинка, 
метлянка, дървенка, модра метла, сине цв*- 
те, синилички, сини метли, синокъ, синчецъ, 
синя метлянка, синя билка, синяче, сокле. 
МСб. XXI. Явашовъ. 42. 

ДивА, пйпрать. Раст. Азрктиш Тггскота- 
пез, изтравниче, косатникъ, страшникъ, 
страшниче, черна папрать. МСб. XXI. Ява- 
шовъ. 2. 

Дива скоруша. Раст. ЗогЬиз аисирагга, 
дива оскруша, смръдливо дърво. ПСа. 63. 
236. 

Дива спрежь (с. Аджемлеръ — Варненско), 
с. ж. Раст. А^опгз уегпаИ$, гороцв^тъ, 
сл1^тиЕ0са, спадявосъ. МСб. XXI. Явашовъ. 10. 



{ 



Дива етр^чка 



97 



Дивъ пблжавъ 



Дбва стр^чка (с. Загоричане — Македония), 
с. ж. Птпца Сиси1715 сапогиз, кукувица, 
кукайца, к^ко, кукувйна, кукувица, куку- 
вЬ'йка, кукъ. ИСп. 39. 390 

Дпва хурка. Раст. гологлавецъ. М.С6. XXI. 
Явашовъ, 3. 

Дпва чербша. Раст. Ртпиз Мака1еЬ., ди- 
кикпня. Ловечъ, МСб. XIV. Науч. отд. 25. 

Дива чубрица. 1) Раст. Ткути$ 5егру1- 
1тп, мащерига, мйщерица, мащерика, ма- 
щерка, мащрпка, материка, матерка, маторъ. 
махра, бабина душица, марина (майчина) 
душица, овчарска мерудия, овчарски боси- 
лякъ, рпганина, шапаво биле, ябълкиня, 
яребичина. ПСа 61. 351, с. Баница — Ле- 
рпнско. 2) Раст. Ткутиз раппопгсиз АИ., 
овчарска мерудия. МСб. XV. Науч. отд. 67, 
Търново, Арбанаси. 3) Раст. 5а{7^ге]а сое- 
го1еа 1ка., овчарска чубрица. МСб. ХУ, 
Науч. отд 67. Търново, Арбанаси. 

Дива ягода. Раст. зъмска трЪва въ 1-то 
знаиен. в. и прозорнче. 

Дивеникъ (Котелъ), с. м. Качемакъ, нама- 
лнга, наложникъ, пр'Ьложникъ, дивякъ. МСб. 
ХГ. 183. 

Дивйзяа, с. ж. Ш каква полска тр^ва. МСб. 
XII. 271. 

Дивикйня (Лавечъ), с. ж. Раст. дива череша. 
МСб Х1Г. Науч. отд. 25. 

Дпви вокбшки. Така наричатъ съ общо име 
яребицит'Ь, ир'Ьпелицит'Ь, тетеревигЬ и глу- 
харит1& Иреч. Княж. Бълг. I. 51. 

Диви кбшнички (с. Борисово — Разградско). 
Раст ^рггаеа РИгреп^гШа, ливадникъ, о- 
рЪхче, ор1Ьшецъ, тажникъ. МСб. XXI. Ява- 
шовъ. 44. 

Дивисйлъ, с. м. в. девесйлъ. 

Днвлянва, с, ж. Раст. д1Ьлянка. 

Диво дйиче. Раст. дива краставица. 

Диво зюлбилче (Ловечъ), с. ср. Раст. Ща- 
сШкеИа кисоркаеа 3^еV. МСб XIV. Науч. 
отд. 67. 

Диво лалб (Ловечъ), с. ср. Раст. 6*ло лале. 
МСб. Х1У. Науч отд. 6. 

Дивблкя (Врачанско), с. ж. Кемене, кемане, 
гънилка, ГАдулка, лаута, лира, виулецъ. 
МСб. Х1У. 195. 

Диво яагАре. Бой по дирнвка на ученикъ, 
чушнатъ никому на гърба. Хр. Г. Дановъ, 
Юбилеенъ Сборникъ. 150. 

Диво п-Ьтблче (с. ПлЪвня— Драмско), с. ср. 
Птица ирира ерор^, вдодъ, папунякъ, пу- 
навецъ, лупунецъ, п^тле. циганско п*тле, 
черкезъ. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Диво хаджпйче. Раст. Ьгпагга гп11^ап5, 
горчйвче, клинавиче, клинаво биле, клино 



виче, количаво биле, коноока, силкити-оту. 

МСб. XX. Науч. отд. Ив. К Урумовъ 71, 

диву хаджиичи, с. Стражица. 
Диво шнкбрче. Раст. ОгоЬиз уегпиз, п*т- 

лйова опашка. ПСп. 51. 338. 
Диво ягодье. Раст. ВШит угг^аШт. Съ 

него л11куватъ болесть гърлица у свинетЬ. 

МСб. XXI. Д1Уъ природоученъ, Ив. К. Уру- 
мовъ. 97. 
Дивъ ачикъ джйфа (Ловечъ). Раст. Соп- 

уо1уи1и5 агиепзгз, дива джефа, б1Ьла рада, 

6'Ьла (дива) рокличка, всевлакъ, съвлакъ, 

съвл^къ, слачецъ, телеграфче, телеграфъ. 

МСб. Х1Г. Науч. отд. 46. 
Дивъ дясбдженъ (Ловечъ), с. м. Раст. 

Меп1ка адг1аНса. МСб. Х1У. Науч. отд. 55. 
Дивъ запбйкъ (Ловечъ, Враца), с. м. Раст. 

1ги ритИа Усд. МСб. Х1У. Науч. отд. 65. 
Дивъ зю11бй)лъ. Раст. ЗсШа Ьг/о1га, в. 

бъклецъ. ПСп. 51. 358. 
Дивъ ичипйвъ. Тр1&ва съ класове като на 

ичимика. Копривщица. 
Дивъ Бииибнъ. Раст. Тог(1у1шш Ари1ит, 

нузлово биле. МСб. XXI. Явашовъ. 48 — с. 

Джеви.члии — Варненско. 
Дивъ Биселбцъ. Раст. ВегЬеггз 1т1^агг8, 

киселъ трънь. МСб. Х1У. Науч. отд. 8 и 

ХТ. Науч. отд. 9. Ловечъ, Търново 
Дивъ кукунйръ (с. Мусина — Търновско), 

с. м. Раст. УегЬазсит ркоепгсеит. МСб. 

XV. Науч. отд 58. 
Дивъ л4патъ. Раст. дервишко пишче, змйи- 

никъ. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 
Дивъ лиг&вецъ. Животина вбдна п^ржайка. 

Бобища. ПСп. 39. 395 и 396. 
Дивъ лиляБЪ (Трънско), с. м. Варкпе 

Мегегтш МСб. XXI. Д1&лъ природоученъ. 

Урумовъ. 99. 
Дивъ пакъ (Ловечъ), с. м. Раст. Рарауег 

Ккоеаз, сл1Ьтй-косй, в. пенурика. МСб. 

Х1У. Науч. отд. 8. 
Дивъ овбсъ. Една тр1^ва съ класове като на 

овеса. Копривщица. 
Дивъ огьнь. Огънь, който двама близнаци 

сл запалили съ търкане дв'Ь сухи дърва 

едно друго; божи огънь, живъ огънь, новъ 

огънь; живдй (древ^еннй, л'Ьснбй; н6* 

ВБ1Й, л-ЬкйрственнЕлй) огонь, царь-огднь. 

Пр1&зъ такавъ огънь пр'Ькарватъ добитъкъ, 

кога има моръ, да го не хваща болестьта, 

или да се 1зц']^ри, ако е хванатъ. ПСа. 67. 

80; Трудъ. П. 956. 
Дивъ пипбръ (Карловско), с. м. Раст. прас- 

ковйна, лютъ буренъ. 
Дивъ пблжавъ (Прил1&пъ), и дивъ пъл* 

7 



Дивъ слънчогледъ 



98 



ДАнче 



жбкъ (Гюмендже), с. ^и. Животина вбдна 

пгржаЛка. ПСп. 39. 395 п 396. 
Дивъ слънчогледъ (Трънско: диф сланчу» 

глед). Ряст. Погопгси^п согЛо/оШоп Зиг^гЬ. 

М('6. XXI. Д^Ьлъ прирадоученъ. Ив. К. Уру- 

иовг 56. 
Дивъ трЛб-Ьлъ (Трънско), с. м. Раст. 

Зтуттт рег/оНаШгп. МСб. XXI. Д^лъ 

природоученъ. Ив. К. Урумовъ. 50. 
Днвъ тютюнъ (с. Сазал^ — Разград^-ко). с 

м. Рист. Егузгтит аг1${ггасиш ВС. МСб. 

XXI. Якашовъ. 15. 
Дивъ фаг^лъ, Рнст. б^ла рада. Копривщица. 
Дивъ чай (о:. Деведжи-Ккой — Добричко), с. 

м. Раст. РИа^о агиепзгз, маясъллива тр* 

ва. МСб. XXI Явншовъ. 56. 
Дйвявъ. — 2) Дива работа дивотил, дива- 

щпна. КяхкАф и дйвьхк бичб гид в^реми. 

3) Саможивъ чов1^Еъ; саможпвщина. Търно- 
во. МСб Х1У. 216. 
Дивйсаиъ, гл. свър. итъ дивйсвамъ. Да 

подвв1^я. 
Днвясвамъ и днвАсувалъ (да дивясямъ), 

гл. ср. (!тавамъ дивъ; подив'Ьвамъ. МСб. IX. 

Науч. отд. 28. 
Дивйсване и дивйсуване, с. ср. отъ ди- 

вйсвамъ. 11одив1^ваие. 
Дивйчкина (Врачанско), с. ж. Раст. Рутх 

ату^с1а/о1га, дива круша, дивячка, горни- 
ца. МСб. Х1У. 197. 
Диг^чка, с. ж. Вдигачка. МСб. XII. 271. 
*Дизгл6ръ, с. м. Т. Който прави дизгии, 

подвезки. ПСа 16 154. 
*Дизла, щ). неивм. Т. Нареденъ, нагизденъ, 

хубавъ. 

Купи ми, либе, купи ми. к^рдаш! 
Купи ми с;^рма аа кбван колан. 
Купи ми цвекье ва руси коса, 
Купи ми п^фти за дйама снйга, 
Купи ми гримньи за бели рйце. 

МСб. II. 37. 

•ДикАнерликъ (с. Плевня — Драмско), с. м. 
Т. Дърво, което скача циканята съ хомота; 
мангурь. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 
•Дикей (Св. Гора), с. м. Гр. Надзорникъ, 
вагледнпкъ на работит1^ въ монастиръ. ПСа. 
64. 538. 
Дикйсаиъ, гл. свгр. отъ диБЙсвамъ. Да 

даря. — саиъ, прич. стр. Даренъ. 
*Дикйсваиъ и дикйсувалъ (да дикйсамъ), 
гл. д Гр. Дарявамъ, даря. МСб. IX. Науч. 
отд. 24. 

Ету ти иди прбсичи, 
Та си на Г^нка думаши: 
Ай да ма, Г&нке, дикйсаш 
Панйчка брашнб прбсяну. 

ПСп. 44. 297. 



Яс кжту тж издуях, 
Ьхзкн мляку нждувях, 
Цялу сблу нжхр(1нех 
И цигхнки двкиснхх! 

Илиевъ, Сб. I. 378 

Дикйсване и дикйсуваие, с. ср. отъ ди- 
кйсваиъ. Даряване. 

♦Днкйнгь, с. м Т. Шивъ, шиене. Иь1ле- 
мета вре^ по дикншит'Ь и краищата 
Трудъ. I. 10. 

Ди.'1Йнка, с. ж. Раст. д1;лянка. 

Дилянъ, с. м. Раст. д'Ьлянка. 

•Дйии (Внлесъ), сгюз. Т Дилми, диилми: 
нали, нели. тъй като Дими го йсцлрпал 
Гбспот бйрам нека го сб^ере, казватъ за 
поглупТлъ чов^къ. МСб. XIV. 164. Дими 
ти дйде Гбспот 4дно лбзигце.^ дими жй- 
легрш. а йко си нс'маш кукьичка. МСб. 
Х1У. 176; XX. Велсс. 16. 

Димизгйя, с. ж Назъваиие за сабя; не е 
ли дамаскиня? 

Па си скбкна бйновини Пбтар, 
Та си 1узб сабльа димиагйга, 
Што бе дл.у.га сто и дбсет пбди, 
А ширбка там.^н до шес педи. 

МСб. XVI— ХУП. 156. 

Днмйбсвамъ се (да се двмйбсамъ), гл. 

възвр. Омитамъ се, махвамъ се, загубямъ 
се изб1^гвамъ. Димьосаа се. Дупничко. 
МСб ХШ. 225. 
Дйлйтенъ, тна, тно, пр. За тъкань: четво- 
ренъ, набитъ. Димнтно платно. 

Мжрй Кирйце, гврджйк Кираце, 
Тжиинку предбш, дймитну тжчбш. 

Илиевъ, Сб. I. 199. 

Дилйтровски мЪсеци., есенниятъ м*сецъ, ок- 
томври. ПСп. 23. 937. 

ДЙМСБИ, ска, ско, пр. Дински. Димсво ви- 
но, което омагйосва; динско вин��. МСб. 
ХУШ. 55. 

Димясалъ, гл. свгр. отъ димйсваиъ. 

Дииясвамъ и димйсувалъ (да дииясамъ), 
гл. ср. Напълнямъ се, няпушамъ се съ 
димъ, та замирисваиъ на дамъ. МСб. IX. 
Науч. отд. 28. 

Дипйсване и диийсуване, с. ср. отъ ди- 
мйсваиъ. 

Дйпкапъ (Търново), гл. д. Друсамъ д-Ьте на 
ржц*, играя С1 съ него. МСб. XIV. 217. 

Дйнкаие, с. ср. отъ дйнкамъ. 

Дйнски, ска, ско, пр. Димски. Морска рит 
6а поморкина и^ска да се пи^ с» нея 
динско вино МСб. ХУШ. 77. 

Дйнче, с. ср. Раст. Зап^шогЬа о/^^гстаНз, 
м^^шва клинава трЪва, кълчанъ, разваленка, 



рйввувана тр1Ьва, чернилникъ. МСб. XXI. 

Явашовъ. 43, с. Кялфа-дере — Разградско. 
♦Дйоп^лъ и дйонюмъ, с. м. Т. Дюнюмъ. 
*Дйплосъ (Котелъ), с. м. Гр. Поставъ, ста 

ва, стива, стиве, юкъ. МСб. ХУ. 183. 
*Дипсйзъ и дипс'1зъ, пр. неизм. 7. Без- 

дъненъ. 
*Дипчйкъ, с. м. Т. Дървена дръжк» на 

аушка, на пищовъ; кондакъ. 
*ДиреклАя, пр. неизм. Т. Дереклия. 
•Дирликъ, с. м. Съгласие? 

Иманв; хадъм, безкрайно, 
Иопуст-Ьло ти й имане, 
Като си дирлйк н^^маме. 

Янковъ, Сб. 76. 

Дифънъ, с. м. Особенъ видъ мр'6жа дълга 
до 80 разтега, а широка около три. ловятъ 
съ нея едра риба по Дунава; навбдъ. МСб. 
XII. 272; ХУШ. 173. 

Дихт^Кие, с. ср отъ дихтя. 

ДихтА, йшъ, — гВлъ, гл. ср. Дихамъ, пръхтя. 

Зора са я зазорйла; 
Ни я зора невйдена, 
Нх я зора — лудо младо, 
Лудо млйцо е б;Бр8а коня. 
Кон му дихтй, зора чини, 
Пржстен носи кайно мбсец, 
Оружя му дребни звезди. 

Илиевъ, Сб. I. 73. 

Дишивдрйкъ, с. м. 1 

Дишиндрйк на коли 
Дл^бка, с. ж. Малка дупка издълбана съ 

н-Ьщо. МСб. Х1Г 195. 
ДлпнясаяЪ; гл. свгр. отъ дланйсвамъ. 
Дланясвашъ и дланйсувамъ (да дланя- 

самъ), гл. ср. Ставамъ дебелъ, надебел*- 

вамъ. МСб. Науч. отд. 28. 
Длъгм^нестъ, ста, сто, пр. Длъгнестъ, 

длъгнавестъ. МСб. Ш. 135. 
Длъгнавестъ, ста, сто (Велесъ: дългна* 

вестъ), пр. Длъгнестъ. Има една дхлгнй- 

веста дупка 3 ^/^ педи джлга и 1 'Д ^^- 

рока и преку нега се спровйрагат. МСб 

IX. 85. 
Дл'{.жнина, с. ж. Длъгъ, борчъ. Плати 

мп длъжнината. ПСп 8. 103, 
Добичйрь, с. м. Който ииа много добитъкъ; 

домазлъкчия, тамазлъкчия. Рбйнци са до- 

бнчаре. МСб. XII 272. 
Добйченъ, чна, чно (Еленско), пр. Който 

си има повечко добитъкъ. Нт ни сме 

тблкуз дубйчни чи дж иск6рвм>ми мйс- 

лу зж прдджн. МСб. Х1У. 217. 

Кблко здрквецъ по планйнх, 

Тблко здравге въ тх-зи кжштж, 

Въ т;к-йш кхшта, въ тх-зъ дружйвх, 



99 Дбвръшъ 

По дружйнх по-чов-Ьчно, 
В^ма здрав№ по- добйчмо! 

Безсон. П'6сни. 10 ж. 

Дббо (Трънско), с. ср. Доба, кова, вр*мв. 

Лбле Нбдо, туньа ббдо, 
Туку викаш: дбщи, дбщи ! 
КоШ вбчер да ти дбщем, 
Ко1а вбчер, коб дббо? 

МСб. XXI. Трънско. 44. 

Добра Д'Ьва. Раст. Сашрапи1а Регзгсг/о- 
На МСб. XII. Науч. отд. 32. 

Дббрено, с. ср. Болесть нбчисто, одобрено. 
МСб. X. Науч. отд. 337. 

Добрйнва (Етрополе), с. ж. Зв*зда зора, 
зорница, зорня, денница, дънница, утрени- 
ца. Трудъ, II. 819. 

Добродйпка (Софийско), с. ж. Дреха за до- 
бъръ день, празнична дреха. МСб. ХУ. 
137. 

Доброзжбата (Търново), нар. Съ добрия 
зхбъ, съ добромъ, съ сладки думи. Дл^ 
бъйх гу зяклувйля^ дубрувжбхт^Б, тог 
штеши дл купи. МСб. Х1У. 217. 

Доброзжбъ, ба, бо (ЛЬсковецъ), пр. За тъ- 
кань наведена нееднакво а на пр1&зъ за6ъ 
по дв1^ нишки и на пр1&зъ з^^бъ по една 
въ злбъ. Кйк Ш/К си нлвиши чергжтя: 
дубрувжбх, гилй нмрет 9 МСб. Х1У. 2 1 7. 

Добр^скамъ (Хасково), гл. д. Допирамъ, 
приплатявамъ. — мъ се, гл възвр. Допи- 
рамъ се, прил'1&пямъ се, приплатявамъ се. 
Къшта ни са добр/ска до носната. 

•Дови, с. ж. Т. Дуй, молитва. МСб. ХУ. 
Науч отд 389. 

•Дованджй, с. ле. Т. Хаирджи, благодЬтель. 
Дувандасй Гйорге. Янковъ, Сб. 52. 

Довлетъ, с м. Ч 

Ш та тебе, Грую тевничарче! 
Што ма толкоз на довлет дрхжиш: 
Дали ште ма н1акому арижеш, 
Или ште ма надалеко пратиш? 

МСб. XVI— ХУП. 90. 

Довръхъ, нар. Високо наспоредъ върха на 
н1Ьщо; извърхъ, извръхъ. 

Довръшкй, с. ж. мн. 1) Довръшъ Шз- 
кривенъ като мЪсечината, когато е на 
довръшкй. с. Слатина, МСб. ХУШ. 170. 
— 2) Край, свършъкъ, довършокъ. Летко 
доде на доврхшкй, на свръшване. Ла 
доврхшки нша ште се скараме^ на края. 
МСб. XII. 272. 

Дбвръшъ (с. Конопчие — Чирпанско), с. м. 
1) Гинежъ, довръшкй, из%дъ, пбгибель, пб- 
гибежъ, разсипъ. Месьлцл г нж дбврхш, 
на разсипъ, усипува се, изсипува се. МСб. 



Дбвършъкъ 



100 



Долйя 



К. 229. — 2) Довръшки, довършокъ. МСб. 

ХУ1-ХУ11. Науч отд. 903. 
Дбвършъвъ (Дупиичко), с. м. Довръшкн, 

довършоБъ, свършькъ, довръшъ, край Ла- 

кардша дбвршхк немл. МСб. XI. 159. 
Дов^ча, вшъ, — чялъ, гл. свьр. отъ до- 

В'{.чваяъ. — чепт., прич. стр. 
Довъчваяъ ц дов'^чаяъ (да дов-^ча), гл. 

д. Свършванъ да въча; съ въчене довър- 

шанъ. 
Дбдава (Прм-Ьоъ), с. ж. Глупакина; нечист- 

ница, мръсница. Де мири за дбдана! 

Гхеа 1а дбдяна какфа [е! ПСа. 47. 817. 
Дод11ляиъ (Чеаинско), гл. ср. свгр. Да до- 

д'Ья. да досадя. 

Седела мома, седела 
Дори до девет години; 
Векье й се дод1вло, 
Дод1вло и дод1'ельгало. 

Шапк. Сб I. 160. 

Що ти сжм много дод1€1йла, 
Дод1е1ала, дидгелъгала, майчице? 
Шапк. Сб. IV. 312. 

Дод^^нОу нар. Додето. 

Додбрнувапъ (Скопско), гл. д. Дооирамъ, 

докоснувамъ, бутамъ, тикамъ. МСб. XI. 179. 
Додбвечеръ, нар Додовечера. 1а се надам 

тате да си дойде додбвечер. МСб. XII. 

272. 
Дбдоле (Велесъ), с. ср. Додола Гл4даг кй- 

коф си стбнал, ц^ло дбдоле, Ц'Ьдъ из- 

мокренъ, виръ вода МСб. XX. Велее. 17. 
Дод;^хамъ, гл. д. свьр. Да свърша да ду- 

хамъ; съ духане да стигна. 

Па си 1ан^ тйа добра кбна, 
Та си припуштй воо пбле ширбко: 
Ни го вбтер, вбтер додувшгие. 
Ни го сънце, сънце догрев1йше, 
Нй го рбса, рбоа доросува. 

ПСп. 45. 462. 

Дбжделивъ, дбждъ (Велесъ), в. дъжде- 

ливъ, дъждъ. 
Дозии'Бва (да дознм^е), гл. безл. Дохожда, 

става зими, студено. Облгйкох си др^ха., 

че ми доавие. М& што ми довимб. 
Дозип'&е, — м-БлО) гл. свгрш. 'отъ дози- 

н'Ква. 
Доило, с. ср. Вс'1^Е0 отд-Ьлно вздояване жн- 

вотно. 4в* доила ил-Бко. МСб. XIX. Ма- 

тер. Ср-Ьднородоп. овчар. 57. 
Доииъ, ? 

Нав&ли винб на челебй1а. 
Да пиб, пиб, да се опиб, 
Да забор&ви доим — доламй 
И у доламД дрббни кльучбве. 

МСб. XXI. Трънско. 20. 



Дойяйцп, с. ж. мн. Овце що се доятъ за 

сирене, за масло; илъзници. сагмалъ. Иреч. 

Княж. Бълг. II. 835. 
Дойтенъ, тна, тно (Софийско), пр. Който ее 

дои. се мльзи. Дойтенъ добитъка. МСб. 

XVI -ХУН. 215 
Доич^рь, с. м. Овча! ь, който дои, мглзи ов- 
це; доячъ. МСб Матер. Ср-Ьднородоп. овчар. 

54. 
Дбкрило, с. ср. Отъ крило на дива митка 

часть отъ върха к"дно сь перата, която от- 
рязват ь за метлица. МСб. ХУШ. 66 и 67. 
•Доксаил1,къ, с. м. Т. Стара турскч пара, 

що е кърв'Ьла около осеиь гроша. ПСи. 65. 

434. 
Доксаня^че, с. ср. ум. отъ доксаил1вь. 

Гроше деведесеть пари. 
*Докузъ-канъ-кард4шъ, Т. Корзлъ Сога- 

На тЬга МСб. XXI. Народ1*а медицина. 4 

и 34. 
Докусурй, йшъ — рялъ, гл. св»7>. отъ ДОку- 

сурйвамъ Да дотъкмя. — рбиъ, прич. стр, 
Докусурявамъ (да докусурй), гл. д. Уреж- 

дамъ кусурит1Ь на н11Що; дотъкмявамъ. 
Докусоряване, с ср. отъ докусурйваиъ, 

Дотъкмяване. 
Дбкълка, с ж. Часть отъ крякъ на птица 

отъ върха на кълката. МСб ХУШ. 67. 
•Доландърджйя, с. м. Т. Който доляндър- 

дисва. 
*Доландърдйсвааъ (да доландърднтя), 

гл. д. Т. Измамвамъ, извгравамъ, изгабос- 

вамъ. 
Доландърдйсване, с. ср отъ доландър- 

дйсваяъ. 
ДолАппица, с. ж. Воденица, на която коле- 
лото. вр^Ьтеното се върти съ долапи; бпач- 

ница. МСб ХУШ. 175. 
Долатй.11ка, с. ж. Др'1^ха долактанка. МСб. 

XII. 272 и Х1У. 195. 
Долбко и долбкъ (Трънско), нар. Далеко, 

далекъ, далече, далечъ. 

Под борът седу тврвйе, 
Златне си узде вйе1у, 
Свилена сбдла шйв1у, 
Оче на дол^к да йду. 
На дол^к моми да тъкме. 

МСб. XXI. Трънско. 53. 

Долйпаиъ, гл. свър. отъ долйпваиь. Да 

дофтасамъ, да доп лиска мъ. 
Долйпвамъ и долйпувамъ (да долвпамъ), 

гл. ср. Дохождамъ, пристигаиъ неиад1^йно 

огь н'Ьйд'Ь; д<'фтасвамъ, доплисквамъ. МСб. 

XII. 272. 
Долйя, с. ж. Дюлия, назъвание на гол1^ма 

чаша; долуджакъ. 



Дблмеяе 



101 



Доср'Ьд&лче 



Който иопие чаша долия, 
Той ще любд църнока Мария. 

Блъг. Книж. Ш. 276. 

ПирЙН-ПоП Ср'6щОМ ИЗЛ'18в, 

Изн<^св малка долйя, 
Долйята му береше 
Пет м']^ри и половина. 

Янковъ, Сб. 4. 

Е че йде момиче латинско, 
В р^ка нбси дулйга сас вино. 

МСб. XII. 47. 

ДЛлмене, с. ср отъ дблмя. 

Дблия (Трънско, Царибродско), ишъ, — иилъ, 

гл. д. Правя н-Ьщо долма; градя ст-Ьна съ 

нлетъ п д'Ьпежъ. 
•До.1уджакъ и долупдж^къ, с. м. Т. 

Гол1^ма чнша за вино долия, доложакь, дулуд- 

жакъ, дулунджакъ. Ще ги силять да пгштг 

долуджакъ или пълни чяши, я паници. 

Блъг. Книж. II. 593. 
Доляшлнринъ, с. м. Който обмдслюва н1^- 

що добр1^. 

Пусти Марко, пусти безобразник, 
Итар гьавол, итар домитльарин, 
Свали капа, Богу да се моли, 
Не свали 1а, Богу да се моли, 
На извади сабльа колакли1а. 

МСб. ХИ. 65. 

Дбиле, с. ср. Пропускане коне, кушия. МСб. 
XIII. 166. 

Дблпикъ, с м. Домовладвка, домакинь, до- 
мовникъ, к*щовнвкъ. с Конопчие — Чирпан- 
ско, М1б. IX. 229. 

Дблочамъ (да се), гл. возвгр. свър. Да си 
допикая. МСб. XX. Велес. 18. 

ДолошАрче, ум. ср. отъ допошй^рь. Детм 
домошярчи, което бара едно друго изъ кж- 
щи. Вууе домошарче, което краде И!»ъ к*- 
щи. що намЬри, та го яде. 

Дои^дашъ, гл. свьр. отъ донадвапъ. Да 
Нйдамъ, да насосамъ. 

Донадпапъ и донадувамъ (да донадамъ), 
гл. д Надивамь, нас(!снамъ. МСб. ХУ. 187. 

Дднд* п доонд*, нар. Дотамъ. 

Допалатвалъ (да допалатя), гл. ср. Дохож- 
даме мно.чйна вкупомъ; наиалатвамъ. 

Доцал^гя, ишъ, — тилъ, гл. свгр. отъ ДО- 
лалатв!шъ Да наиалатя. 

Дбплавъ, с. м. Прииждане, иритичане, попла- 
ва, ибилавъ. 

Дали ги веатхр дунесе, 
Ели ги доплав дуплави? 
— Ниту ги веатхр дунесе, 
Ниту ги доплав дуплави. 
Сама ги мома дуведе 
На моминине дворуве. 

МСб. XXI. Родоп. свадба. 17. 



Допл&вЯ) ишъ, — вилъ, гл. свгр. отъ до- 

плйвямъ. Да поплавя. 
Допл^вяиь (да доплйвя), гл д. \) Поала- 

вянъ, наводияваиъ. 2) Съ притичаве иадо- 

васямъ; в. п'Ьс,. при дбплавъ. 
Доплйскамъ, гл. свьр. отъ доплисвваиъ. 

Да дофтасамъ, да долинамъ. 
Доплйсквамъ и доплйскувапъ (да до> 

плискаиъ), гл. ср. Дофтасваиъ, долипванъ. 

МСб. XII. 272. 
Допр']^пуща91ъ се, гл. възвр. Сдущажъ се, 

втурвамъ се. М Марко се у двор додре- 

пуща. Шапк. Сб. IV. 300. 
Доиринесй, ешъ, гл. д. свгр. Да принеса 

още. 
Допърва, нар. Дъпърва, тепърва,- топърва. 

ПСп. 44. 256. 
Дбпърже ми (11рил1Ььъ), гл безл. свгр. 

Дом&чн']^ ми, дотегна ми, досади ми се. ПСп. 

43. 150. 
Дбрестъ, ста, сто, пр. Дориестъ, дория. 

Богд^нин башт& послуш^. 
Та извбде коня дбреста, 
Стегни го с дган^ес пбстедзи. 

ПСп. I. 164. 
Дорйче, с. ср. Дориесто конче; дорянъ. 

Продйва се, продава се 
Кбнче ми дорйче; 
Не 1ефтино, н6 1е скапо: 
Шестбтин алтъна. 

ПСп. 8. 92. 

*Дорйя, пр. неизм. Т. Дорестъ, дориестъ, 
дорелия. 

Дорбсувамъ, гл. д. свгр. Съ росене да до- 
стигна. Вй го рдса доросува. ПСи. 45. 
462, в. дод;^хаиъ. 

Дор^съ (Врачанско), пр. неизм. Т. Сдщъ. 
истиггки, хасълъ. Тша моми еж изгори 
едните та посоли другите, само Елен- 
ка ге дор^с мома. МСб. XIV. 195. 

ДорУчамъ, гл. ср. свгр. Да си доямъ, да 
свърша ручока си, 

Доръ, с. м. Назъвание на дориестъ конь; до- 
рянъ. Шапк Сб IV*. 297, Самоковско. 

Та справй'а два дбра рйньени, 
Турйя им две сбдла срббърни, 
Турйя им две юзди ляяни. 

ПСп. 28. 615. 

ДорАиъ, с м Дориестъ конь; дорйче, дорчо, 
доръ. ОбсЬдна си коня доряна. ПСп. 8. 92. 

Дбсадба (Вел»съ), с ж. Дсс^да. Оттова се 
поулйвени улбвите: от н^коьа дбсадба 
шуо им стдриле на самовйлите. МСб. 
IX. 131. 

Доср'Ьдйлче, с. ср. Така кръстила лисицата 



Дост&санъ 



102 



ДреждЛ 



кръщелвЕчето си въ и»в'Ьстиата приказка. 

МСб. IX. 177. 
Достйсаиъ, гл. ср. свгр. Да не фтасамъ. 

Достасалъ х^Ьбь, нефтасалъ добр*. Хл*- 

бъть ще бжде или достасалъ и^яи прЬ- 

стасаль. МСб. ХУШ. 45. 
Достйсваиъ, гл. ср. свър. Да устискамъ до 

край; да дотрая, да удържа. Знйгел оти 

не кь^ можит да дбстнскат. МСб. УШ, 

206, Битоюко. 
Доталанй) йшъ, — ннлъ, гл. свър. отъ 

дотаманйвамъ. Да дотъкмя, да натаманя. 

— н^иъ, прич. стр. Дотъкменъ, натама- 

ненъ. 

Дотаманйвахъ (да дотаианя), гл. д. До- 
тъЕмявамъ, натъЕНякамъ, натаманявамъ. 

Дотаиаийване, с. ср. оть дотаяаияваиъ. 

Дбтресъкъ (ПриЬпъ), см. 1) Изтърсакъ. 
2) ПослЬдвото отъ н^Ьщо; свършъка му. 
ПСп. 43 150, дбтресок. 

Дбшлакъ (Прид1&пъ, Веаесъ), с. ^к. Който е 
пришъдъ отъ друго м-Ьсто; дошлянъ. при- 
шълецъ. ПСп. 47. 818 Повекъе се дбш- 
дацк селани МСб. ХШ. 174; XX. Велвс. 
18. 

Дбщо (ПрилЬпь), съюз. Що, колко, колкото. 
Дошто чдек нашол. Да и сдбереш дош- 
то пес има во грбдов. XX. Науч. отд. 
Мирчевъ. 18. 

Дой)лл (Софийско), с. ж. Доярка, дойка же- 
на. Нйге сме м(Икьа и ч^рка., па и дв^- 
те сме до^ульи — имаме &Ьца. МСб. ХШ. 
168. 

Доюндасе (Прил-Ьпъ), нар. 1 Му дал кра- 
ло пари до1ундже. МСб. XIII. 193. 

Дойкъ, с. м. Изкуствева бозка за подаяне 
д^Ьте съ краве мл^ко; биберонъ. Съобщилъ 
отецъ Арсений въ Рилския монастиръ. 

Доярка (11рил'Ьпъ), с. ж. Жена, която по- 
дая; дойка, доюлн. МСб. ХУ- 114. 

Дойчь, с. м. Който дои, мълзи добитъкъ; до- 
ичерь. 

Драгйстене, с ср. отъ драгАстя. Екнене. 

Драг&стя, ншъ, — стидъ (Търново), гл д. 
Искамъ отъ никого н^що често; връвкамъ, 
въртя, дръгна, дрънвамъ, дълбанъ, захецкамъ, 
еква, рупая. Нидй ма дрхгйсти в^и зл 
плри. МСб. Х1У. 217 

ДраглАръ (Еркечко— Варненско), с. м. Кя^съ 
суръво месо. йзв. Слав. Семин. II. 199. 

Др^глестЪ) ста, сто, пр. Тъиъкъ и високъ, 
дръглестъ. Др&глес чбвек (Прил^пъ), ви- 
сокъ като дрл,гъ. МСб IX. Науч. отд. 75. 

•Драгоз1анл1къ, с. м. Т. 1) Работа, .зана- 
ятъ ва драгоманвнъ: 2) Плата на драгома- 



нинъ по лира турска за всЬки десеть ра- 
ботника. ПСп. 31. 323 

Драгулъ, с. м. Растение и нлодъ бардачка 
слива. Наука. II 82. 

Дрпзгн11'Ья, ешъ, — н^лъ, гл. ср. Нр^Ьжя- 
вямъ, жеволкамъ. 

Дра8гии1ш11е, с. ср. отъ дразгиц^я. Пре- 
живяне, жеволкане. 

Дракал4кЪ; с. м. смб. Гдсталакъ оть дра- 
ки; м'Ьсто покрито, обрасло съ драги; дра- 
калия. 

Дравалйя, с. ж. сгб. Дракалакъ. Търново, 
МСб. Х1У. 217, дрхвхлйш. 

Драмббй (Търново), см. 1) Брънкадо. 2) 
Дядова, тарятанцитЬ. Шж му збми дра^и* 
661x1 МСб. Х1У. 217. 

Дралбжзъ (с. Вългареии — Свищовско), с. м. 
Раст. ЗашЬисиз пг^а, б*зъ. МСб. XXI. 
Явашовъ. 50. 

Др&палъ (Прпл*пъ, Велесъ), гл. д. Драскамъ, 
драща. ПСа. 44. 301. — мъ се, 1) гл. 
възвр. Драща се, драскамъ се, чеша се. Да 
ти дйде Гбспот крбста и брлови нбк- 
тщ па да се драпаш. XX. Велес. 18. — 
2) гл. вз Подигра вамъ се. Ай бре, шчо 
се драпаш с6 него! ПСп. 43. 150 и 47. 
817. 

Дрйпапе, с ср. отъ дрйпалъ и др&- 
пашъ се. 

Драсъ (Търново), с. м. Високъ, едъръ чо- 
в']&къ; бабанка, бабачъ, бабаитъ, велпканъ. 
Тбг т^кЛв драс, кЛк му еж г вдбл, дм 
гу бйг! МСб. Х1У. 217; ХУ1— ХУН. Науч. 
отд. 902. 

Дребйовъ, вя, во, пр. Дребявъ. Черенъ по- 
есъ съ дребьови шалваре. ПСа. 28. 491. 

Дребиинкй,, ум. ж. отъ дребиинй. Дребенъ 
добитъкъ. 

Дребнбне, с. ср. отъ дребни. 

Дребия, йшъ, — нйлъ, гл. д. \) Правя нЬ- 
що дребно; ситня, ръшня. 2) Шия дребно, 
ситно, г*сто. ИлЛ чи шл с^днл дж гу 
дрибн4, д/К губь;гк вримб г 8л\ н/гу. МСб. 
XIV. 217. 

Др']^в^иица (Охридъ), с. ж. НасЬкомо дър- 
в»'ница, бикъ. ПСп. 39. 391. 

Др11В0, с. ср. Дърво. Шавк. Сб. У. 128. 

Ббгай, Ханс, да бягаме, 
Да бягаме дим нл; -гора; 
Т^мо имат многу-древга, 
Многу древна !а'брови. 
Едно др4во дафйново. 

Шапк. I. 133. 

ДреясдЛ, йшъ, — дйлъ (Дупничко), гл. ср. 
Стоя като вързанъ, заковавъ, като пр1&1лас- 



Др^шливйца 



103 



Др1вча се 



натъ. Дреждн от акАл. МСб. X. 184. 
Дреждц като кон на празни ясли. 
|Др']&1ПЛ ивица (с. Казичане — Софийско), с. ле 
Упоителиа трЪва. 

И натура билки и кбренье, 
На1-и6ввчв тр^фка дремлгмйца. 
Та упби Гуне будалйна. 

МСб. XIV. 164. 

Др'!Кшиица, с. ж. Дрямка. Ф6н/кла гу 
дрьяивица&т;Б, дрЬме. Търново, МСб. XIV. 
217. 

Др^нджурйя (с. Конопчие — Чирианско), с 
ж. Джунджуракь, джунджурия, партушина, 
пъртушина, пъртошляЕЪ, ка1абадъци,багажъ. 
МСб. IX. 229. 

Др']^11ика, с. ж. Др1нова прлчка; др1Ьнъ, др1& 
новица. Арни кдла, цврл{сти кбла: гла- 
вините им от чешяйка, оскйте от смр' 
длйка, яр^мо от ясйка, жеглата от 
дренйка. Любен. Скновели. 111. 

Др^нко, с. м. Въ с. Перущица — Пловдивско 
булка вика така втория братъ д']^веръ на 
млжа си. МСб. X. 70. 

Др^^нковица, с. ж. Ракия и:{варена отъ 
др*нк11. МСб. XVIII. 56. 

Др'^и6вница, с ж. Единъ нвдъ грозде въ 
Кратов(Ко; др^новинз. ПсиБр. XI — XII. 127. 

ДрЬтя се, ишъ се, гл. вз. 1) Сговаряме се, 
надумваме се. 2) Закачаме се съ думи; ир*- 
аирамъ се, заядамъ се. ПСп. 47. 812, Мо- 
риовско. 

Др^шникъ, 8. м. 1) Долаиъ за дрехи, гар- 
деробъ. 2)Долапъ въ ст^на, д-Ьто стоятъ ир*зъ 
деня постилкит']^ п завцвкит']^ за сиане; юк- 
лукъ. МСб. IX. 229. Ст.Загора. 

Дримбица (Негованъ, Зарево — Македония), 
с. ж. Раст. Ткути$; кашкинъ босилякъ. 
МСб. XII. Науч. отд. 42. 

Дрйнкашъ (с. Пл^Ьвня — Драмско), гл. ср. За 
Еоиь: въ хода си вдигамъ краката си кръс 
томъ: прЪдень д'Ьсенъ съ задень лЪвъ; лвн 
камъ, клюря. Съобщилъ Ан Гяуровъ. 

Дрйпкапе, с. ср. отъ дрйикашъ. Линкане, 
клюсене, 

Дрипулка, с ж. Дрипаво н1Ьщо. Раз ърна 
дрип/лката, се вати замилото'? Гат. — 
Лоза и грозде, с. Витолища — Мориевско, 
ПСп. 47. 812. 

Дринясамъ, гл свър. отъ дрипясвапъ. Да 
одрииав']^я. 

Дрипйсвамъ и дрвпясувашъ (да дрипя- 
самъ), гл. ср. Ставамъ дрипамъ; одрииав'Ь- 
вамъ. МСб. IX. Науч. отд. 28. 

Д1>и11Йсваие и дрниясуваие, с. ср. отъ 
дрипясвапъ Одрипак-Ьваие. 

Дрйсливъ шббой (Кукушъ), с. м. Раст. 



Скеггап1ки5 скеггг, жълтъ шибой, литъ 
шибоМ, менекшб, минишб, мйсирка. праздно 
менекшб. ПСи. 61 355 и 356, 

Дробенб и дробии^ с. ср. сгб 1) Дроба, 
дроболина. МСб. XII. 272.— 2) Дребнит* 
части на животно: дробовете, къриата, бъб- 
рецит1& и червата на ягне; воденицата, чер- 
ния дробъ, главата, шията, крилата и кра- 
ката на птица. Уд друбинети мж кукбт- 
КА^т^ свгрети чурбЛ, па^к другуту н». 
прл{вети «ж гжжмшж. Търново, МСб. Х1У. 
217. ХУН— ХУШ.49, Чипоровци. 

Дрббень, с ж. 1) Дроббне. 2) Мръвка, клсъ. 
Трудъ. II. 739, 740 и 741. 

Дробнсвулйя, с. ж. Дребусакъ. Читалище. 
I. 478. 

Дрббйовнца (Тетевеяъ), с. ж. Кървавица. 

Дроболйва (Врачанско), с. ж. Дроба, дрббе- 

не. МСб. XIV 195. 
Дробцб, ум. ср. отъ дробъ. Кукурйгу пе- 

тле, штю ти ге внетре? — Црефг^ и 

дропцб. ПСп. XII 681. 
Дрбпка, с. ж. Птица дропла, дропля. Е. 

Спространовъ. Библиотека. ХУШ — XX. 42; 

ПСп. 43. 150. 1а удрих дропвата, уда- 

рпхъ кйоравото. МСб. XII. 188. 
Дрбслапъ, гл. ср. Ср1Ьща се въ Милад. Сб. 

163 стр. 109 п^с. За тая р^чь автфитЪ 

б'Ьл1Ьжатъ: неизвестно значенш-то одъ това 

слово. 

Хора въ цхрква влазятъ 
Пакъ азъ дросламъ, стягамъ. 
И биволи впрягамъ. 

Другос^лецъ, с. м. Отъ друго село; друго- 
селчанецъ. 

Другосблка, с. ж. Отъ друго село; друго- 
селчанка. Да не зимамъ другоселка, дЬ- 
тпо не познавамъ. ПСп. 17. 315. 

Другос^лчанецъ, с. м. Другоселецъ. 

Другосблчанка, с. ж. Другоселка. 

Друмиче (с. Бистрица — Софийско), с. ср. 

Раст. МазШгНиш ругепагсит К. Вг. МСб. 

XXI. Явашовъ. 14. 
Друмниче, с. ср. Раст. аиамила. Сос д^сна 

сйса заддено и сос друмниче запдено. 

Любен Самовили. 5. 
Друнда (Търново), с. ж. Нестегната, разтгр- 

сена жена, мома; повл-Ькана. МСб. Х1У. 217. 
Друндавела (Чппировци), с. об. Пр-Ькорно 

ьазъвание за попъ. Тозддл иде п^рде пб- 

пе, Ег друяд>1вела, друндйвела! МСб. ХУ1 

— ХУН. 146 
Друндйо, с. м. Нестегнатъ, разтьрсенъ, по- 

вл-Ьканъ. Търново, МСб. XIV. 217. 
Др^вча се, ишъ се, гл. об. Ставамъ коравъ 



Др^вчене 



104 



*Дук4нъ 



като дърво; вдървявамъ се. МСб XII. 273, 
држфчни се. 

Др^вчене, с ср. отъ дрънча се. Вдървя- 
вйне. 

Др1гла, с. ж. Дръглива, дръглашъ, гържа. 
Трудъ, II. 305. 

Др'^главъ, ва, во, пр. Дръгливъ, дръглестъ, 
драгдестъ, гьрчавъ, жулявъ, кръжливъ, 
клошчавъ, мършавъ, сухъ, оушчавъ. 

Дръглестъ, ста, сто, пр. Дръглаьъ. 

Др^^глйо, с. м. Дръглавъ, дъргелъ, дръг- 
дашъ, дръгдяшъ, кръжлякъ. 

Дръглйшъ, с, м. 1) Дръглйо. 2) Старо, жи- 
лаво и лошо месо. Зашто си ми купил 
тба дра^гльяш, тва не ге за гбденье.ЖСЬ. 
XIV. 195. — 3) Месо останало по ноглоз- 
гани отъ кучетата кокали. МСб. XII. 273. 
— 4) Мърша, лешъ Зашто си фрлйл 
там тба дрглгаш, та ге сбрал пцетй- 
ата. МСб. Х1У. 195. 

Држголь, лье, с. ср. Оголени и изпокърше- 
ни отъ градъ клоне. МСб. XII. 273. 

Држже, с. ср. съб. Стеблата на нЪкои рас- 
тения. Кукурузно дръже. МСб. XX. Ба- 
нат. Бьлгарв. 4. 

Дръшк^шъ, с. м. сьб. Дръмка, храсталак ь, 
шумакъ, дрЪздакъ. МСб. X. 219 и XII, 273. 

Дръп6^>8Ъ, с. м. Рпст. бл.ть, драмблзъ. Трудъ. 
I. 901, в. дръиъ-бл^зъ. 

Др^нга-дрънга! Междом. 1'окнзва дрънкане, 
бъбране, много ириказнане. Држнг& — др^н 
гл^ !др2вгзБ — др;1^вг2^ I — 1{ьал ден ни му 
спйрмт устЛт»! МСб. Х1У. 217. 

Дръидйло, с. ср. Дръндарски кинкъ. 

Дръндй з4еБЪ. Една игра, коята играятъ 
въ западна България. МСб. XII. 273. 

Др'^нвал1|,и, с. м. ми. Очи, зъркели, дзврък- 
ли. дзръцкя. МСб. XXI. Трънско. 59. 

ДръсБ^вица (Велесъ: дърсв^ввца), с. ж. 
Дрпскавпца, дрисъкъ, клечавица, яннкара. 
Дърскавицата да те фйне! МСб. Х1У. 165 
и 163; XX. Велес. 19. 

Др^СБаиъ (да дръсна), гл. ср. 1) Поб^г- 
вамъ, оф1^йквамъ Дурде да ю вида. а па 
он куту дрснпл. та ше си затрие ди- 
рите. МСб. XIV. 195, Врачанско. 2) гл д. 
Дърпамъ. дърпинамъ, дърцамъ. ПСп. 28. 
619. Ионй, ка се приближила при него, 
дрсвала го та му изкарала белио дроп. 
МСб X. 158 Они го дърсйлв, дърсали, 
та едвам си ош^^л у гората. ПСи. 28 
619 

Др1>скане, с. ср. отъ др^скамъ. 

Драсна, ешъ — нйлъ, гл. свьр. отъ др^с- 
ваиъ и д1рсапъ. Да дръпна. 



Др^тла, с. ж. Дърта жена. ПрилЪпъ, ПСп. 

43. 150, д'^ртла. 
Дрътляга, с. ув. Дрътлакъ. Наука. Ш. 937. 
Д^вит.ш (с. Юиджиево, Солунско), пр неизм. 

Чуди се, юми дуввтлв (?) Ковко. Шапк. 

Сб. VI. 459. 
Дувка, с. ж. вм. дупка. Играе си дръв- 

дувку. МСб XXI. Трънско. 60. 
Д^влеие (Охридско), с. ср. 1 

Тика стадо не нг учено 
Бес сфйренье, без дувленъе. 

Шапк. Сб. V. 175. 

•Дугаиджйя, с. м. Т. Дог^нджия. ИСнБр. 
IX. 100. 

Дуда, с. ж. 1) Некръстево още женск > д^Ьте. 
ПСп. 47. 812, с. Витолища — Мариовско.| 
2) Разтр*сена, чорлава, мързелива, нечиста ' 
мома или жена. МСб. XII. 273. 

Дудил, ешъ, — налъ, гл. ср. Чуе се глухъ 
подземенъ тропотъ; т*тна, тънта. Нешто 
д/двье. МСб. XII. 273. 

Дуднате и дуднене, с. ср. отъ д^дпа. 

ДУдовица, с. ж. Ракия изварена отъ черни- 
ци. МСб. ХУШ. 57. 

Дудукъ, цн (Врачанско), см. 1) Дудуканъ. 
2) Стовна за вода МСб. XIV. 195. 

Дудулестъ, ста, сто (Велесъ), пр. За сждъ, 
що има гърло тънко та високо. МСб. XX. 
Велес. 19. Свйлкан татко, дудулеста 
мбгка, шупливи деца? Гат. — Ел6ми1а, 
чек*рк и цбфкьп. МСб. VIII. 254. 

Дудулка (Щипъ), с. ж. Ороненъ царениченъ 
мамулъ; дудулецъ, класурйня, клащ^нка, ку- 
балакъ в. вукуж^лка. ИСн 61. 357. 

Дудулъ (Тиквешъ), с. м. Неороненъ цареви- 
ченъ мамулъ, в. баш&къ. 11Си. 61. 357. 

*Дуз6нъ, с. м. Т. Дюзенъ: 1) Редъ. уредъ. 

Ништо на турци не харесах, 
Едно им дузен харесах: 
Кога седнат да ручат, 
Они се с вода омият. 

Наука. I. 502. 

2) Станъ, разбой, МСб. XX. Банат, бъл- 

гаре 2. 
Дуйие, мета, с. ср. Т. Дюйме, к^упове на 

предния сионецъ за закличан»! вратата; тем- 

реши, шииове. МСб. ХУШ. 13. 
Дуйнпца (с. Палеоръ — Македония), с. ж. 

Денница ? 

Звбвдо ле, звбздо, ввбвдо дутйце, 
Високо стбиш, далбко глбдаш 
Дали го вйде мбето брйте! 

МСб. ХУ1-ХУ11. 71. 

•Дук^нъ, с. м. Т. Дюкянъ, дигенъ. Безсон. 
ПЪсни. 15. ж. 



Дув&тамкъ 



105 



ДушнД сжбота 



Дук^тникъ, с. м. Ривце стари пари. 

Утбйрж! пжрй хубжви: 
Дх си гиздйлу нйШ01ЖМ, 
Гизд15лу гульам дукатник. 

МСб. X. 28, Бургазко. 

*Дукатъ, с. м. Една пара. Унгарски 1^.укя.тъ, 

златна пара, вървела 1185 лева или .40 

аспри ИСп. 65.645. 
Дукать (Иодопит-Ь), с. м. На мандра кошара, 

въ която вкарватъ овце, кога да ги доятъ. 

МСб XIX. Матер. СрЪднородоп Овч 49. 
Дулйчъ, с. м. Въ ср'Ьдата на жижница, на 

щетина побшъ колг, около който влгляре 

редятъ дебляцит!) за в*гле. МСб. ХУШ 193. 
•Дудужакъ, с. м. Т. ГолЪма чашн; долу- 

жакъ, дулунджакъ. 

Свадбари, свадба гуляма, 
Кой испйй чбша дулужак, 
Дбту бирб дбвят м^ри, 
Дбвет м']Ьри и пулвйна, 
Той шти кралица да зими, 
Перим пбпува дхштиря. 

ПСп. 44. 299. 

•Думбазииъ (Котелъ), с. м. Т. Надутг, гор- 

деливъ богаташъ. МСб. ХУ. 184. 
Дуигьбрг, с. м. Т. Дюлгерпнг. 

Донгъе'р Тодор кулу гради 
Од недельа до недбльа. 

МСб. XXI. Трънско. 6. 

Дупдарестъ, ста, сто (Прпл-Ьпъ), пр. Ил- 
ПАкналъ, и.чдутъ, дундесть, тунт-стъ. ИСп. 
43. 150. 

Дундестъ, ста, сто (Велесъ), пр. Дунда- 
рестъ. ПСи. 44. 255. 

Дупбнце, с. ср. Една шарка въ кплимпт^Ь. 
МСб XII. 273. 

Дуишбчъ, с. м. Обичай, пзвършванъ вь Со- 
фия отъ жени и моми ср11щу Гергйовдень 
надъ подовъртежъ, на ^врат вода, д1;то пус- 
кали залъгъ хл^бъ, за да видятъ, коя ще 
жпв^Ье повече и др. МСб. ХШ. 171. 

Дт^пежъ, с м Болка блажъ бодежъ. ТИСб. 
X. Науч. отд. 325 и 328. Дупеш къе те 
фатит. МСб. XV. 66. 

Дупенъ, на, но (Прил^Ьпъ), прич. стр. 
Провърт^нъ, ировяленъ. ПСп. 43. 150. 

Д^плекъ, с. м. Който има голЬмо, дебело, 
издуто дупе. Търново: дупль&к дсти. МСб. 
Х1У. 218. 

Дуичавъ, ва, во (ТърноВ(»), пр. Дупчеливъ, 
дуичестъ. Дупчхви чиреши мл,ндслни уд 
м^нЛт,?^. МСб. XIV. 218. 

Дупчеливъ, ва, во (с. Коноочие — Чирпан- 
ско), пр. Дупчестъ, дуичавъ. МСб. IX. 229, 
дупчилйф. 



*Дуралйя, пр. неизм. Т. Дорелия, дориестъ. 

Продава са коньа дурали1а. МСб Х1У. 77. 
Дурля, ишъ, — лйлъ, гл. д. Надувамъ, 

свиря. 

Комар свадба чинеше, 
Му'а мома прбоеше, 
Мравки му бро йгра'а, 
Заяци му гайди дурле'а, 
Петли му дрва цбпв'а. 

Любен. Баба Ега. 85. 

*Дур|.-да-6акъ (Ловечъ). Т. Раст. Тата- 
ггх Ра11аз8п Ъезу. МСб. ХУ. Науч. отд. 97. 
Дусилйтъ (Горпо-Джумайско), с. м. ? 

Нбка кани китени сфатове, 
Се што може на кбн да 1аа, 
Се тто мбже дусилйт да си игра. 
ПСп. 43. 142. 

*Дурджийка, с. ж. Поср1^дница. 

Ганка ми й люббвничката, 
Труфка ми й дуурджгШката. 

Янковъ, Сб. 170. 

Духй, като с, ж. вм. духъ. Вь изречение: 
нема жива дуа, н-Ьма жива душа, н11ма 
ник"й. Сйчки са очале (отишли) на ра- 
бота по польето, та нема у градо жи- 
ва дуа. МСб. XIV. 195, Врачанско. 

Духл^та, с. ср. мн. Тика пон'Ьйд'Ь на при- 
см^Ьхъ сел'Ьни наричатъ граждаиит1^; духля- 
ци, духлйовцц. миша в1^ра, синь парцалъ. 
ИСп. 9. 122. 

Д^хло. — Охридъ: 3) Дупка, въ която змии 
зимувнтъ. Въ с. Свйнишча имало „д/х- 
до" (тъ змии. МСб ХУ1— ХУН. 29. — 
4) Кратеръ на волканъ. Краставия уо- 
&Ькь омивать сь минерална вода около 
духлото при с. Косель. МСб. ХУ1 — ХУН. 
275. 

Духляци, с м. мн. Така ромавпи се ари- 
смиватъ на загорци, дошли отъ с1^верна 
България. 11'^1 9. 110. 

ДухотА, с. ж. Задушено, задухъ, душно, на- 
раня. МСб. IX. 229. 

Духтя, ишъ тилъ, гл. ср. свьр. Да побяг- 
на, да духна, д^ фукпа. д ч търтя, дн < ф1Ьй- 
камъ. Кл,ту мл\ ваддъл, духтц дм бьаг^а 
Дурде гу нлхблг1же, тх>г духти нл.ддлу. 
Търново. 

Душалка (Прил-Ьиъ), с. ж. ? 

Излезе Митре по-напред, 
Подуши како душалка, 
Нигдека трага не наще, 
Па назадъ бхрзо се врати. 

МСб. XII. 91. 

ДушнА {'жбота, задушница. Янковъ, Сб. 199. 



Д;^шници 



106 



Дърдж&ва 



Д^шинцн (Копривщица), с. ж. мн. ТикЬи 

кляднпци, К1адешни1(и. вгсТ.душви. 
Душпб (Търново), с. ср. Духотя. МСб. IX. 

229. 
Дуякъ, с. м. Една риба като мряната; и- 

ма я въ Охридско езеро. Е. Спростряновъ, 

Библиотгка. ХУШ— XX. 46 
Джбийкъ (с. Б^Ьла Черкова - Търновско), с. 

м, Тежъкъ, дебеаъ чов^Ькъ; клати каца, д*бъ. 

МС6. Х1Г. 218. 
Д^Ббравпще, ув. ср отъ дл1браиа. 
Д1гна, с. ж. Ь%Лт\, отъ рана. МСб. XVI — 

ХУШ. Науч. отд. 885. 
Дъжд-Кне, с. ср. отъ дъждп. 
Дъждис, — д^ло, гл. ср Вали дкждъ. Ко'а 

на една страна дъжди, а па другата 

грЪе слънце, казват^,, се женеле егюп- 

цитЪ. Шапк. С6. II. 200 
ДълОииб, с. ср. Дълбоко мЪсто; дълбина, дъл- 

бочпня, дълбочине. Тб гнб дъ.гбнпе! МСб. 

IX, 229. ГолЬмитЬ рЪки имать длхбе- 

вье. МСб. XII. 272. 

Ой та тебя горска Диво, 
Горска Двво, Самодиво! 
И теб-Ь сьмь д^Ьлъ оставилъ: 
На польето шириньето, 
На водьто дьлбинъето, 
На горьето висиньето. 

Трудъ. I. 580. 

Дълбочини, с. ср. Дълбине. 

Овая погача 

Чиста пречиста, 

Коя я месила, 

С синове се подносила, 

Како орел височинбм, 

Како риба длбочином ! 

Любен. Баба Ега. 32. 

Д'^лга |;обйла. Игра дълга мнгарица. 
Д'Ьлга мнгарица. Изв1стна една игра; дъл- 
га кобпла. Трудъ. II. 185. 
ДългАч!. (Ттрноко), с. м. Високъ чов^^къ; 
данга, дапгалакъ, дангулинъ. МСб. Х1\'*.218. 
Д1.лгиавест'ь, ста. сто (Велесъ), пр. в. 

дл1г11авест1.. 
Дългов1;сло, с. ср. Наяъвание на пов1смо 
въ благословия: ова повесмо длговесмо, 
длго било како деда^ тгнко било како 
баба. Любен. Баба Ега. 32. 
Дългов11чен'1 , чна, чно, пр. Дългов^къ. 
Мене ми е сърце дьлговечно, 
И моя дума православна, 
Я да стбим, сърце ми не стби 

ПС;п. 21—22 549. 

Дьлговлйкъ, вя, во (Търново), пр. Що има 
дългп влакна; власатъ. Дългувлйвх в»лняк 
МСб. XIV. 218. 



ДългокрЬстъ, ста, сто, пр. Що пна длъгъ 
кръстъ, дълга талия. Дхлгувржстх дрехА. 
МСО .\1У. 218. 

Дълж<ч1,ь, (■■ м Длъжнйкъ МСб. Х1У. 217, 
Търново: дл&жец. 

Дъидал^цъ, см? 

Дъндале'ц ма иска, мимо, 
Дън да ли го збма? 

Янкомъ, Сб. 197, 

Дънъска и д1.пъсъ, нар. Днеска, днесъ, 
денесъ, денеск-1. 11Сн. 39, 420, Тетово; МСб. 
IX. Науч. отд. 149, Куманоио. 

Д'^ра-пацъра, л<е>ндом Покачва много бър- 
борсн)^, много дърдорене. Д^р& пхц&рх 
к^ту прйзн.у, удинйц.у,! МСо. XIV. 218. 

Дърв^ик.ч (Леринско), с. ж. Раст. волжко 
цвЪте. ИСн 61. 849. 

Дървеийчавъ бурепъ. Раст. Аг{епшга ап- 
пит Ж, дървенпче. МСб. XXI. Дт.лъ ири- 
родоученъ, Ив. К. Урумовъ. 60. Това расте- 
ние се употребява като срКдство противъ дър- 
вениците. 

Дървеииче, с ср Раст. дървеийчавъ бу- 
ренъ. 

•Дървеитъ, с. ^к. Т. Дервенть, клисура. 

Не ти п'рлега на д'рвенъ да седишъ, 
На д'рвенъ да седишъ пушка на рамо, 
Пушка на рамо д'рвень да бранишъ. 
Верков. Песме. 192 стр. 

Д^рнепъ бжзъ. Раст. блзъ. ПСп. 61. 353, 
Лерижко: дръвен боя. Иреч. Княж. Бълг. 
II. 495, Трънъ. 

Дървеиякъ (Горно-Джумайско : дръвеньав), 
с. м. Единъ впдъ круша, .чр^е пр-Ьзъ ок- 
томврия, в. дрьваннца въ 4-то знам''н. 
ПСп. 41. 953. 

Д^рка, ишъ, гл д. вм днря. На колено- 
то отъ невестата кладвЪть мл.шно 
дете, кое тая целуватъ и да^рвитъ. 
Мглад. Сб. 516 стр. 

Дървотникъ, с. м М^гто, дето стоварятъ 
дърва за горене. 

Тудбркж утвжн стухйшв 
Нж баштинжт си джрбтник, 
И бьй.лж кнйгж джржйше, 
И ц.^рну пйсну пь&еше. 

МСб. X. 28, Бургавко. 

Дърпор'Ьзъ, с. м. Марангозъ; марангозчия. 
ПСп 51. 321. 

Дъргелъ (Ловечъ: д-^ргьъл), с. м. Дръглашъ. 
МСб. IX. Науч отд. 75. 

Дърд;к^1ва (Търново), с. ж. 1) Начинъ на 
държането редъ въ кж1ци и шътнята. Нм 
нйшт>и Цььйтж д&рджй.в&тх гж ньамм 



Дъряе^лъ 



107 



Дяволска пеперуда 



нйгди! 2) Носия. Дхрджавхтх гим тжк- 
вйс. МСб. Х1У. 218. 

Държблъ (с. Изворе — Пловдивско), с, м. 
Дръжка, сапъ на иЪщо. 

Дърлбчкамъ, гл. д. Закачамъ, друзня, дър- 
ля. Да не драанл,т и дърлечкатъ куче- 
то. Учил. отъ 17 февр. 1872, лист. 2. 

Дърлбчкаие, с ср. отъ дърлбчкамъ. 
Дърлене. 

Дърлйтъ, та, то, пр. Еийто с6 дърли; ядо- 
витъ. Чш гу мислим^ чи г смрдйт, 
дхрлат, то1 гл радва и убрйдва. МСб. 
X. 5, Добричко. 

Д^рша, с ж. Гастъ, неироюдимъ храста- 
лакъ отъ малки трънливи растения; храста- 
лаци и висока тр-Ьва; дръмкашъ, дръмка. 
И. сега она (ж елката) сусеркьите и 
|2ринте <ьи бАрка, каг што г е ладно. 
1Сб. XII. 132, Велесъ Си шумна у дръ 
мата. ПСп. 57. 573, с. Висока — Солунско. 

Д^рмоиъ (Велесъ), с. м. Особено ръшето .ча 
отс1^ване жито на воденица; дърмонъ, дар- 
монъ. МСб. XX. Велес. 19. 

Дърполпцапъ се (Търново), гл. вз. Дър- 
памъ се, закачамъ се, дърполицамъ се. Ли 
дъриулйцх! с^б! МСб. Х1У. 218. 

Дърлолйцане, с. ср. отъ дърполицамъ се. 

Дърмбнъ, дърмоня, дърмоибсвамъ, в. 
дарлбиъ, дарлоия, дарлоиоснамъ. МСб. 
XII. 273 и ХУШ. 43. 

Д-Ьрнатъ, та, то, пр. Дръпнап, блъснатъ, 
вернатъ, изчуканг, изв11янъ Ух, луснало, 
што си джрнато (исчукаио). МСб. XIV. 
169, Велесъ; МСб. XIV. 195. Врачанско: 
дрнат 

Дъриавъ, ва, во, пр. Дринавъ, парцали въ. 
Гол с дърпаваго не вреви. ИСи. 31. 373, 
Пвротъ. Др&пава циганка пред цйро 
играе? Гат. — Баница. Любен. Самовили. 32, 
Кйостендилско. Дзкрпава ^гъупка прет цар 
изл^зуе? Сащо. ИСп. 32. 441, Велесъ. 
Дхрпава ^гьупка на тарун седи? Сащо. 
МСб. X. 197, Велесъ. 

Дърпачъ, с. м. Който дърпа, пие, смуче 

много; смукачъ, ниеница, оцетнякъ. 
Дърполицамъ се (Търново), гл. вз. Дьрмо- 
лицамъ се. Ли дърпулйцх! сль1 МСб. Х1У. 
218. 
Дърполйцане, с. ср. отъ дърполицамъ 

се. Дърмолицане. 
Д1.реамъ (да дръснл), гл. д. Дръскамъ. 
Дърскйвица (Велесъ), с. ж. Дръскавица. 
Дърт'Клиикъ (Търново), с. м. Дърт1Ьлъ. 
Тл.кЛф дхртельник зл^штд ли еж ж4 
ни? МСб. Х1Г. 218. 



Дъртии&, с. ж. Старини, старость. МСб. XIV. 

218, с. Малкия Чифликъ — Търновско. 
Дъртла (11рил'Ьаъ), с. ж. Дрътла. 
Дъртоглавъ, ва, во, пр. Дръть. Дъртогла- 

во магйре. 11л1Ьвенъ. 
Д'Ьрхамъ (Врачанско: дрхаи), гл. ср. Каш- 

ла суха кашлица; бухукамъ, бухамъ, гиху- 

цамъ. МСб. Х1У. 195. 
Д^рхане, држане, с. ср. отъ дърхалъ. 
Д^Ьрча (Софийско), с. ж. ? Ште вали 

даш и МЛ0И1 .яоша дхрча, вшалищ и 

стут. МСб. ХИ. 134. 
Дърчбвеиъ, вна, вно, пр. Кога има дърча, 

дърчовпна. 

Даде Гбспот дмрчевна година, 
Даде Гбспот таа ситна роса, 
По росата пуста полбдица. 

Илиевъ, Сб I. 326, Софийско, 

Дърчбвина (Софийско), с. ж. ? Ако е пак 
лете., ште настане длЕ^рчовина и ште 
дл,ржи млогу време. МСб XII. 134. 

*Дюг6нъ, с. м. Т. Дюкянъ. — БаОо, пак 
дьуген ли си утварь^л^.? иакъ д^Ьте ли 
си избабувала. МСб. XIV. 218. Търново. 

•Дюзгюнъ, пр. неизм. Т. Уйгунъ, дюзъ, 
равенъ. 

Еннкш дх се издигнеш, 
Издигнеш, дх ме пуглбннеш 
Ф учите между вьашките, 
Дх те, дебшу, йспишхм 
Нх мб1тх у1гун булгхрьа, 
У1гун, де61ку, тх дьузгьун. 

МСб. X. 27. 

•Дюзбиъ, с. м. Т. ? 

Лайденг е такьвь дювенъ: тпой работи 

в^рши нелиг^мЬрно и е садикане ^ов^кь. 

ПСп. 65. 103 
*Дюлб6нъ, с. м Т. Тюлбенъ. б1;ла женска 

кърпа за забраждане, чумберъ. Илиевъ Сб. 

395 
•Дюлббръ, вм. дилберъ. 
Дюлия, с. ж. Долия. 

Стуянх правх стуялх, 
Руйну ги вйну служилх 
Схс та1е чаше дюлте. 

Илиевъ, Сб. 198, 

Дяволйна, с. ж. Дяволъ. Дргщ дрън, дьй- 

волу, дргн дьаволнво! 
Дяволска иърбА. Раст. Шеа^из ап^зН- 

/оНиз, меризлива върба. МСб. Х1У. Науч. 

отд. 59. Ловечъ. 
Дйволска пепер;^да. Насекомо Уапехза 

сагйш. ПСп. 60. 860. 



ДАволска тр'&м 



108 



Едноббйва 



Дйволсва тр1;1а. Раст. алънъ-твпъ. МОб. 
XXI. Явашовъ. 11. с. ("арл-Гьр1ъ — Вар- 
ненско. 

Дйколско лайио. Бдинъ видь д^моли, шеМ- 



танъ-§оку. За жълтеница пиять дявол- 
ско лайно (А^а /оеН(1а) или илмилапп 
ръва {Ско1еШки$) и пиятг водата. МСб. 
XXI. Народна медицина. 9. 



Е. е. е. 



Еванъ, нар. Ека, ере, ево, ете. ето, яй. 

Дуд-Ь издума б-Ьла Тудорка, 
Евамь чи вдатъ Тудоркинит-Ь, 
Тудоркинит-Ь читириа братя. 

Трудъ I 605. 

Еид&, с. ж. вм. вода, уда. И6тли-тЬ дрън- 
чЛтъ, на 1евд;|^ отхджд/ятг. Безсон. Шс- 
ни. 69. ж. 

Евдовпца, с. ж вм. вдоппца. 

Не самъ мома не невеста, 
Не премлада евдовица, 
Лю самъ мома армосана. 

Верков. Песме. 99 стр. 

Стоянъ св фаналъ девойка 
И белолика евдовица. 

Верков. Песме. Б15 стр. 

Евла (с. Веранци — Битолско), с. ж Раст 
А1пи5 ^Шгпоза, водна ела. дива д^ск*, 
ела, елша, ехла, л<&говйца, черна ела. ПСп. 
61. 347. 

*Евлави^, с. ср Гцк Набожность, страхопо- 
читание Да имат младите майсторе 
на старите евляиието. 11('и 62. 879. 

Евлйка, с. ж. Птица ( глика (?). 

Бвлика пб1е в градина, 
Шиле се крв1е в капи на. 

Илиевъ, Сб. I. 380 
Еври (Родоип), ра, ро, пр. Опакъ. МСб. I. 
154. БАба марта ге {еврп. Шир(»ка-Л*ка. 
Евричъ1.'ь, чЕн, чко (с. Иетконо — Ах* Че- 
лебийско), смекч. отъ ^ври. Имаш м61- 
ка овричка. МСб IX. 48. 
Егйпечки яр^ви (Велесъ). Мравка Рог*пгса 
ги/езсепз, конска мравп, конь, турски нра- 
ви, цшанскм мрави. ПСп. 39. 392. 
Еглпва, с. ж Една тица, която дохожда 
изъ илаппнскит1^ храсталаци нрол^ть много 
рано. МСб ХУ1П. 141 

Славей пвле рано пее, 
По рано ми пвле еглйна. 

МСб. ХУШ. 141. 

Егнйло, вм. я гнило. Илиевъ, Сб. I. 206. 
•Егуиеиъ, с. м. Тр. Игуменъ. 

Заввк& се стар егумеп Славе: 
Продйде се чиста свет& гбра, 
Та я купв жълта баввргяна! 

ПСп. 21. 546. 



И8Л'6аълъ ми № младъ калугеръ, 
Младъ калугеръ, старъ югуменъ, 

Безсон. П-1&СНИ 258. 

Егънце, с ср вм. ятьнце. Фанй вбкло 

йегънце. ПСи. 39 465 
Едва^1, нар. ПовеК''. иовнке, мовече 
Едзавъ, ва, во, пр. Ранян». Бблнм и 

рлухьг и едвави. МСб. ХУ1 — XVII Науч. 

отд. Любл. )'хк. 307. 
•Едй-бост^нъ (Велесъ), с м Т. Раст ал- 

т^иг-тонъ. ПСп. 35. 636 
Едй-вербиъ, птр неизм. Т. За цв*те, за 

нлодь: що цъвти, що връзва н1&колко ид- 

ти Пр^ЬЗЪ Л1.Т0ТО. 

Едиво и ]«диво, с ср. Ядиво МСб. IX. На- 
уч. отд. 158. 

*Едиклйя, пр. неизм. Т.? Сесубаши чеп- 
разлйи, едиклаи, кубурлйн, сексбнаджи. 
МСб. XIII. 71. 

"Еднидйсвамъ и единдпсупамъ (да едвн- 
днша), гл. д. Т Спбчалвамъ, ка:^андксвамъ. 

Ржссжрди еж мйлку мумчб, 
Чи забьагнж татжк дблу 
Чи казандйса, чи едиидйса 
Тристбтини бьали руди. 

МСб. X. 7. 

Едипдисване и сдиндйсунаие, с ф. отъ 
едиидпснашъ. 

Едипдйша, ешъ, — дйсахъ, гл. свгр. отъ 
единдйскапъ. Да спечеля, да казандиша. 

Единица (ПрилЪпъ), с ж. Въ пгра на кни- 
ги: бчрликъ, бирлия, кецъ МСб. У1. 97. 

Единбкь (Еленско), с. м. Ч(1в1)Къ самъ нлп 
съ малка че едь, та и'Ьма мниго работни 
рхц!!. 1||Д11в6цн сми, Vи ни ни спурй 
д» рйбутим кл^ту хбрл^т.у,. МСб. XVI 
— XVII. 393. Лукъ единокъ (Охридъ), 
кромидъ? МСб. XV. 63. 

Еднйжка ли ти, нар. Еднажъ. 

Еднй^жки, нар. Еднажъ. Еднажки срещ- 
налъ костенурка. 

Едноббйка, с. ж. Която има единъ бой съ 
друга и'Ькоя 

' Дор три д-бвбйкв вавбде, 
И трйт-Ь сб енб-ббйки, 
И трйг1; сб енб-ймки, 
И трйт'Ь с ен4 пр'1^м'1^на. 

Янковъ, Сб. 5. 



Едногр&жъ 



109 



Елошвикъ 



Едногрйжь (ТрЪвва), с. м. ДвЪ п гговече 
м1^ста на двама или на повече сгоп^на :«- 
градени съ една обща ограда, а не всЪко 
едво 0ТДТ1Н0 Нйвити ни с.к ]иднугрйш. 
МСб. XVI -Хт 393. 

Еднодворнииа (Коиривщица) с. ж И'Ьно1- 
ко нАщи на неколцина съ непр*градени 
дворове, а въ единъ дворъ Кйттите ни 
са едноднорнина. 

Еднодбниче, чета, с. ср. Дпца родени въ 
единъ и сжщъ день. Ззйч^ръ, ПСи. 9. 86. 

Едибнича, ншъ, — чииъ, гл. ср. Еднодни- 
ча. Любен. Баба Ега. 8. 

Едиостйвенъ, вна, вно, пр. Що е съ едввъ 
ставъ, съ единъ сглобъ. Косата не. е ед- 
ноставенъ уредь. МСб. ХУШ. 154. 

Еже (В^-лесъ). с ср. 1) Жпвогно ежъ, тара- 
лежъ. 2) Раст. ЕскгпосасШ^. ПСн. 61 

, 355; МСб. XX. Велес. 19. 

Ежова тр^вД. Растение разковниче. Мнози- 
на лугье мукает се сториле, за да 1а 
нагдат ежоата трева со збиранье от 
сите тур-нии трева и буукале во клу- 
уеи за да отфорат, арно ама немогле 
да ппгдат При^11'1ъ, МСб. XI. 82. 

*ЕзеджййБа, с ж. в язаджийва. 

Слушала гьи Елица комшййкьа, 
Она бвлй пуста конакчийкьа, 
Она били в.-ьрла еаеджийкьа 
Та казала на клатите турци. 

Шапк. Сб. Ш, 47 стр. 311. п. 

Езе, ^зека, езъ, м^ст вм. йзе, :\зека, азъ 

(Кукушъ). 

Варай м^ле, мила мале, 
Еа ИЛ тббе да ти кажам, 
Шчб съм езе грбх чинило. 

ПСп. 31. 366. 

Езере, с. ср. Ез«^ро. Самовг1лско еяв^^е. Или- 

евъ. Сб. I. 283 
Езерче, ум. ср отъ ^зеро. Ечррце. 

Г;^л2Епче ив вбдх пв1е 
Нх ^ахрче нвнхчбту. 

Илиевъ. Сб. I. 29. 

Езйло (Котелъ). с. ср. Кадежъ, димъ, ву- 
шекъ, чуръ. Пуут^ур^ти врлутйт;^,^ ми 
гй кокд г 1хзнлу. МСб. ХУ. 184., в. я- 
зйлка. 

*Ез1&, с ж. Т. Язма. 

Езли, вм. земи, вземи ПСп. 15. 409. 

•Ейял^тъ, с. м. Т. Виляетъ, область МСб. 

, XV. Науч. отд. 386. 

Ейсъ ! междом. За подкарване лЪвия волъ 
да върви на дгсно. МСб- XII. 274. 

*Екзархъ, с. м. Гр. Въ пб-старо вр-Ьме яз- 



бранъ почетенъ служительвъ черкова. МСб. 
, ХУШ Науч. отд. 550. 
Екиувапъ, гл. уч. Еквамъ. 

Издул си къвал зъсвйри, 
Дбвикь плънини геккеха, 
Дбвикъ бъ1ирьъ къннъхъ. 

МСб. X. 76, Елена. 

Елавъ, вя, во, пр. Калаенъ; коршуменъ. К6- 
вите си коне с е.шви подкдви. Илиев V, 
Сб. I. 72. 

*Елакъ, с м. Т. Ялъкъ въ 2-то знам МСб. 
XII. 274. Врачанско. Овен с елйцн. 

ЕлвАмъ, с. м. Боя н'Ькаквг«; начинъ на боя- 

, дисване. ПСп. 62. 883. 

Елджица (Охридъ), с. ж. Лъджица, лъжица. 

Елб, нар. Нали егле. ПСл. 41. 953, Горно- 
Джумайгко. 

Ел^аии, с. м. мн. Баснословни люде, много 
високи исполини, н'Ь1Ц0 като песоглавци; 
елени, еленани, елини, илпме, елимн, жидъ, 
жпдавецъ, джидавецъ, джидовецъ. МСб. Ш. 
Науч. отд. 189, 190 и 191. 

Еледйсваиъ (да еледйша), гл. д. Пр1Ьглеж- 
дамъ виието на овца, да видя дали е на- 
вр'Ьменила да се агни. МСб. XIX. Матер. 
Ср-Ьднородоп. овчар. 36. 

*Ел6кия и 1ел^кня, с. ж. Т. Плата пари 
.за и:фаботване н^що МСб. XIV*. 201. 

Елемйни, с. м. мн. Елеани. 

Елеяйнсви, ска, ско, пр. и нар. отъ в.1в- 
яйни. 

Елбяче, чета, с. ср. Въ реснйя в-Ьнецъ ви 
сулки отъ жълто тенеке въ ср^Ьдата съ 
кръстати дупки. МСб. XII. 274. 

Елеипнь, с. м. 1) Безв1Ьрникъ, идолопо- 
клонникъ, езичникъ, павликянинъ. Това 
сторували елените. ПСп. 44. 185. — 2) 
Елени: елеани. МСб. Ш. Науч. отд. 192 и 
193. 

Еленко, с. м Елепъ. Бой ми гони сурб- 
го еленва? Илиевъ, Сб. I 72. 

Елиаи, с. м. мн. Елеани. 

Елипинъ, елини, см. 1) Нев1&рникь, по- 
ганивъ, езичникъ, идолопоклонвикъ, еле- 
нинъ. 2) Елеани. МСб. Ш. Науч. отд. 188, 
,189, 190 и 191. 

•Елмедже, с. ср. Т. ? 

Да ти излезе ельмедхето 1 Така се къл- 
нятъ женит^Ь въ Велесъ, кога се скаратъ. 
МСб. Х1У. 164; XX. Велес. 20. 

Ело и 1бло (Велесъ), с. ср. ЬАло, ядиво, яс- 
тие. И влегла ф кукьи да го види 1ело- 

, то. МСб. ГИ 131. 

Елошнивъ, с. м. В-Ьтъръ като стърмецъ, нъ 
пс-тихъ и по-приятенъ; в-Ье около Охрид- 
ско езеро. Библиотека ХУШ — XX. 52. 



Елсв& соль 



110 



Енъ-вехая 



ЕлскА соль. Морска соль, овча соль. 
*'лль-отУ% Т. Раст. амтиля. МСб. XXI Ява- 

шовъ 56, 
Ея&че, четя, с ср Кл1нчета на края на 

вжже хамъ МСб ХУШ. 151. 
•Енелйкъ, с. м. Т. Храна Иреч. Княж. 

Бглг. II. 181. 
*Ея8А, с. ж. Т. Имза, подпист. МСб XV. 82. 
Еяй (Врачанско) сьюь А «и. Не седи, еми 

работи. 

Дх зимхше охмукй.1к, 
Дх зймяше в&клв бмни. 
Тж би гбрх пубелйлх, 
1емй вскх сжмуввлх 
Уц два брйтя пб мй,пктю. 
Илиевъ, Сб. I. 15. 

Еяж (Велесъ) нар. Лема. нема, зеръ, тъй 
зеръ. Емв кйко? пар. На подпгравкч: тъй 
зер, така зеръ. не е така. божемъ, чункчмъ, 
бошъ лахъ. Што умре Гьдргша Чушка- 
та, едно уудо товари беше нйбрал от 
негбвото лбз1е, та он казуегие оти на 
змеюн рдката му га н4шел у негбвото 
лбзге. та от то1 гъба толку нйбрал. 
Еми к21ко2 Слуша/, Стано, дека има 
свйдба] МСб. XII. 161. 

Емишъ, с. м. Л»^ме1пъ. Шлг соколь подь 
земи летатг? Т&т. — емишъ отъ плуг от ь. 
Милад. Сб 531 стр. 67 гат, 

Еяо, с. ср. ? 

Една майка имам 
Вблец да а нбмам, 
Пб'арно ми било! 
Ах, мбне не ме пушча 
Вбнка да излбзам, 
За кбда да 'бдам, 
В' градина да влизам, 
Кьйткьи да нав&дам, 
Емо да соббрам, 
Глава да нарйдам; 
Другьи да наббрам, 
На тббе да пушчам, 
Кьйтка да мирйсаш 
Мбне да ме смйслиш! 

Шапк. Сб. VI. 343 стр. 952 п. 

Еишерййка, с. ж. 1) Жена, мома емшерия. 
2) Емшерина. Илиевъ, Сб. I. 18. 

Емшерйна, с. ж. Така е наричрна слънчо- 
вата сестра Денница, Ангелина, Бмшерийка. 

Кх гу ду чу ясну слхнце, 
Па нх Врйнку удгувйре: . . . 
Имхм д^рбх дх тх дарх — 
Мбйтх сестри Емгиерйнм. 

Илиевъ, Сб. I. 16. 

^ЕишерйЯ) с. м. Т. Съотечественикъ, отъ 
САщия градъ, отъ който съмъ азъ. 

'Еигбчъ (с. Конопчие — Чирпанско), с. м. Т. 
Бл*1ъ. ПСп. 65. 158. 



*]Йигииа (Търново), с. ж. Гр. Вр%ва. кр*- 
съкъ, викъ, глъчь, шамата. МСб. ХУ'1 — 
ХУН. 393. 1енгимх. 

Епджели (Велесъ), ? Шко да стбриме да 
не никне оти ако сега никне, кье ни 
т^рашт за секо1. пат да селеме, ендже- 
ми, да го свйриме и да гьи насе/еме 
нивите, та да не никне ни у векот. 

, МСб. XII. 184 

Еиевка и ^нйовва, с. ж. Раст. МеНШив 
о//игпа1г$ Везг., зв^Ьзд^лъ, комонига. ко- 
мопика команига, комунига, кумунига. МСб. 
XXI. Якашовъ. 41. 

Енево (енйово) биле. Раст. б1;лъ офпкъ. с. 
Ругларъ — Варненско. МСб. XXI. Явяшовъ. 55. 

Енево цв4те. 1) Раст амамила. МСб. Х1У. 
Науч. отд. 37. — 2) Раст. енева тр^ва. 

Еневск№, ска, око, пр. отъ Еневъ-день. 
На Еньовг-день прЪди зоргь берать трЪ- 
ви, та правятъ еньовсви вгЪноцъ. МСб. 
XXI. Нарочна медицина. 46. 

Ензаиъ (Прил^пъ), гл ср. Куцамъ? Ете 
от тюгаг и останало на страчката да 
ензат, коа да оди Vо земи или коа да 
стаи ма некоъа грпнка. МСб. XVI — ХУН 
316. 

•Ениденъ, нар. Т. Изново, отново. МСб ХУ. 
150 

Енйсвамъ (да енйша) гл. ср. Бнясванъ се. 
ПилцитЬ С/К еяисали, пр1&станали да п'1Ь- 
ятъ МСб. IX. Науч. отд. 559, Панагюрище. 

Енйсвпне, с. ср. отъ енйскаяъ. Енясване. 

Еойпта, ешъ, — салъ, гл. свър. отъ енйс- 
ваят.. 

Енб, с%юз Ано. Азг си го обичамь, ено е 
разуменг и кротгкь. ПСп. 28, 502. 

Ентйеиъ, на, но, пр. Хинтиенъ, хиндиенъ, 
памученъ. 

Имхм дйрх дх вх дйрх: 
Три 8ЙМНИКХ руйну вйну, 
Четв.у.рти1е бй.ш рхкй1е, 
Трйстх лйхти ьентйену, 
1ентйену, купрпнену. 

Илиевъ, Сб. I. 26. 

Ееь и и)11ь, (Родоппт1Ь). с. м. Б*л1Ьгъ р%з- 
ка на у 10 на добнтъкъ, Овчарьть му ту- 
ря йень на ухото МСб. XIX. Матер. Ср'Ьд- 
нородон. оьчар. 22. Ен-кехаята туря 
йень на ягнето На другит-Ь овчари е 
запрЪтено да турятъ йеньови дори и 
на своитЪ овце. Тамже 36 и 86. 

Енъ-Еехая, с. м. Янъ кехая, опнтенъ и бо- 
гатъ съ овце овчарь, избранъ за понощникъ 
на кехаята. МСб. XIX. Матер. Ср^днородоп. 
овчар. 30, 31 и 34. Ен-кехаята туря 
йень иа ягнето. Тамже 36. 



Еойсамъ 



111 



Есененъ нинзухйрь 



Енйеамъ, гл. свгр. отъ епйсвамъ. 
Еиясвалъ п енясуваяъ (да енясамъ), гл. 

ср. За ергенъ, за мома: до Еневъ-день не 
се годявамь, та н1^ма н^^я годчна да се же- 
ня, в. С^^пяснанъ. Когато се кажЬше 
за нЪкого енясялъ, раябиипх», че той 
пр^кпралг Еневг-Иень, безь да се с,ю')и, 
та 0М1Я година нЬма да се жени. Ко- 
привщица. ПСп. 54. 825. — Да се еня- 
самъ (Копривщица), гл. вгзвр свгр. Да 
пр1^стнна да вгрша н'Ьщо м^Ьдъ Ен^^иъ-день: 
енпсвамъ След Еньовден кукувицата ште 
са еньаса, ще престане да кука, ще сн о- 
тпде. 

Еняеване и еиясуване, с ср. отъ еняс- 
валъ. 

Ербанашки, нар. Арбанашки, арнаутски. 

, МСб. ХП-ХУИ. 156. 

Ербпца, с ж. Еребица, яребица ярбпца. 

Ербйчовъ. ва, во пр. Яребпчовъ. Дремна 
лов;г, 1ербйчувх. Илирвъ, Сб. I 33 

Ерба, ишъ, — бнлъ, гл. д. Възкачвамъ. пов- 
дигимъ. Ербим некого. повдигамъ, помагамъ 
никому да се възкачи на н^що високо, в. 

, ярбя се. МСб. XII. 2 74 

Ерга (Търново), с. ж. Грижа мпсъль, кахъръ 
1ергх гу г^яде. 1ймА си 1ергх. Биз ертх, 
чульйк. МСб. ХУ1— ХУН 893. 

*ЕргДнъ, с, м Т. вм. юргйпъ. 

Ббна ми бблна лежи 
Баштй на дворове, 
ММци на скутбве, 
Врату на одрбве, 
Снай на ерганъе, 
Сестри на лисица. 

МСб. XXI. Трънско. 25. 

Еребйтъ, та, то, пр. Що е като еребица 
шаренъ; в. шрябйтъ. Еребати пера, чер- 
ни и ЬЪш. МСб. XI. 195 и ХУШ. 172. 
Отъ баба шарка снагата може да 
стане еребата. МСб. XII. 274. 

Еревъ (ерйовъ) Еочанъ (Рупчоско). Плодътъ 
на раст. НеНап^Ли^ {иЬегозиз, червенъ ку- 
чень, голия, еръ-алмас21, колпки, кочани, 
шалгани. ПСп. 59. 780. 

Ер^лбица, с. ж. Птица еребица, ярябица. 

Ерещйцъ, дЪеприч. Като ерча, ярча. 

Арапчи чбрну умразну, 
1ер4егишег^ кбне, припуштец, 
Праву при Станж утйди. 

Илиевъ, Сб. I. 376. 
Еринйринъ, с. м. Който купува ерина, яри- 
на. МСб. XIX. Матер. СрЬднородоп. овчар. 71. 
*Ерйфи11Ъ, с. м. Т. Пр1Ьзрително назъвание 
за чов-Ька. ВиМ ли, какво направи ери- 
финътъ? ПСп. 15. 361. 



*Ерйшъ аргачлйя, с. ж. Т. Основа на 
тъкань. 

Два се луди у бйшча люб!1ле, 
Постилька им, алово седжадб, 
Иоргано им мбраво кадифб, 
Чартафо им ергХш аргачлиа, 
Шрница им тельлй сельамйа. 

Шапкар. Сб. I. 154 стр. 

*Еркз1бчъ, с. м. Т. Йортмечъ На полит* па 
кожухъ ц-Ьпка пзподъ бочницитЬ сь двойна 
кожа, червенъ гайтанъ и черни конци. МСб. 

, XII. 274. 

Ерле, с. ср. Въ села Емборе, Палиоръ, Де- 
брецъ (Македония) обичай да кладатъ ур 
балки отъ смрика на н'Ькой вриъ край се- 
лото на сирни загов'Ьзии ПСп 38. 262. 

*Ерлнн, Vр. неизм. Т. Ярлия: 1) М11стенъ. 
Момчета ябанджии и ярляя. ПОоБр. XI — 
XII 167. — 2) Ст&твйтъ. 1Слмень ерлв1а. 
МГб IX. Ннуч. отд. 437. 

Ернамгелъ, с. м. вм Архаигелт, Арнам- 
гелъ. Илиевъ, Сб I. 395. 

Еруеалимъ, с. м. 1) Щампа, която хаджии 
донасятъ отъ Божи-гробъ. 2) Стая, въ коя- 
то е окачена тая щампа. Седнале бехме в 
ерусалина. Копривщица. 

Еръ (Прил1Ьпъ1. Въ р-Ьчи: е^ъ-какъвъ, какъвъ 
и да е; еръ-1г^о, що и да е. Во грат Ви- 
тала не гадат око от ер какфа глава 
да ге. МСб. XI 80 От коа беа се зговб- 
риле г/мо и кжсметпот, пбчнале да му 
рйботат на момчето и на чйсот се 
изйтрило и ер шо рб^ота кье витало, 
кье му напредуало. МСб. X. 133. Ако е 
спроти неделя ер вавоф сон да е, не 
се в;г,ршит МСб. ХШ. 149 1ас сум со 
т бе, ер ка1 да оъш. ич да не се бош. 
МСб ХУ. 82. 

*Еръ-алмасж, Т. Раст НеНаШких 1иЪего- 
5г15 и неговиятъ плодъ; еревъ (ерйовъ) к - 
чанъ, гулия, гулки, земна гулия, земна я- 
бълкя, зимна ябълка, диви ябълки, кара- 
кушки, колики, кочани, р1Ьпа, р-Ьпкй, чал- 
гани, шалгани. червенъ коченъ. ПСп. 61. 
360; МСб. XX. Велесъ 20, XXI. Явашовъ. 53. 

•Еръ-кашж, Т. Заднята часть на с11дло. Без- 
сон. П1^сни. 10. 

Ерювъ-кучеиъ. Раст. еръ-алмас1. ПСп. 59. 
780. 

*Ес6, сета, с ср. Т. Исе, хисе, д4лъ, часгь 
при наследство. 

Еседйрь, с м. Иседарь, който има есе въ 
н*що. МСб. ХУ1— ХУН 382. 

Ес^нене, с. ср. отъ есбня. 

Есеиенъ мннзух&рь. Раст. Соккгсит ай- 



Бсенбсва 



112 



Ж4биче 



Шшпа1е, кърпй-кожухъ, кърий-К1ашнввъ. 
М06. XIV Науч. отд 68. 

Есеи^скА, на^. Есенесь, есеноскп. 

Есени, нпу. Пр1^зъ егеньта; вгень. Лозето 
се ^•■Ьже пролЬти; обауе може да се рЪ- 
же и ^сенв. МСб. XII 274. ПролЬти 
или есени, кога орауъть излиза най- 
напрЪдь да сЬе. облича се вг нова прЬ- 
м-Ьна. МСб ХУШ. 136. 

Есбнппн, с ж. мн. Есенница, зимница. 

Ес(^нини не класили, 
Пролбтнини не никнали. 

Илиевъ, Сб. I. 327. 

Есевниятъ м11сецъ. М1^сецъ октомври, ди- 

митровскпятъ. ПСп. 23, 937. 
Ес^поска (При^^пъ). нар. Егенеег, есенегка. 

МСб. XX, Науч. отд. Д. Мирчевъ 9. 
Есбнче, с. ср. Пиле п.члунило се пр11:<ъ е- 

сеньта, ес«»нь. Тесен четата носьат много 

1а>ца МСб Х1У. 201. 
Ес^ня, ишъ, — нилъ, гл. д. Р'Ьжа лозе бсе- 

ни. Споредь опитнитЪ лозари, ако ло- 
зето има силенг пр/атъ, трЬбва да се 
, есени. МСб. XII. 274. 
Ескрене, с ср. отъ бскря. Кастрене. 
Ескря, ишъ (Търново), гл. д Каравп. се и*- 

К'>му, казвамъ му тежки думп; кастря. МСб. 

ХУ1— ХУН. 393, 1ескрьх. 
*Еснафлйя, пр. неизм. Т. Еснаф ь, чов-Ькъ 

отъ еснафъ. 
Еснафски, ска, ско, пр. и прич отъ ес- 

иафъ. Товй е еснйфска ](1бота. Живее 

еснафски, като еснафлпя. 
*ЕснАфъ, Т. 1) с. м. Съдружие отъ «^дпнъ 

занаятъ; руфетъ. Лбаджйиски, пащкчйй- 

ски есн&ф. йреч. Княж. Бълг. I. 274 и II. 

193. — 2) пр. неизм Еснафлия. То'1 е 

еснйф уовьйк. 

Есненво, нар. Ясничко, ясненко. 
Тъненко да си 8апр1ад^шь, 



1Есненко да ой 8ап'Ь№шь, 
Кр^хкичко да ся засм'1к'шь. 

Безсон. ПЬсни, 86 ж. 

Ест4чъ, с. м. Го^']^ма софра, спния, ястагачъ. 
, МСо. ХУШ. 89 и 91. 

Есте, с. ср. в», ясто. Ясти»". ПСн. 31. 366. 

Етияски, ска, ско, пр. отъ ��тнмь. Снраш- 
ки. Бтимски мал ниде се не губи МСб. 
XII. 78. 

Етииче, ум. ср. отъ етйиъ. Сираче Бог 
да биг ко1 остава деца етимчета. МСб. 
XII. 78. 

*Етииъ, като с. м. Т. Сиракъ. На тебе 
смо етим остпнули. ПСп. 11. 134 Сме 
остйнале кбко 1етими. МСб. ХУ1 — XVII. 
310; в. п МСб XX. Велел 29. 

*Ефори, с. м. мн. Гр. Мирски настоятели 
на монастиръ. Иреч Княж. Бьлг II. 357. 

*Ефория, с ж. Гр. Настоятелство отъ ефо- 
рн. ПСн. 9. 27. 

*Ехалйя, с. м Т. Население Не оставя 
да щювшть башг арас^ь на ехалитЪ. 
ИСп 15. 354. 

Ехйдеиъ, дна, дпо, пр. Зьлъ, злобенъ, утро- 
кенъ, зехирлия. Змию евдна прбклета! 
Змию ехидна! Дуаничко, МСб. X. 199. 

Ечкалъ, гл. ср. Ехтя, пъшкамъ, охкаиъ, 

стеикамъ, стеня. Отрибла при вуко, па 

божем го не види, тй зафанйла да еч- 

кя, боже га больй, оти !а бил воденчй- 

, ро. МСб. X. 188. 

Ечкаие, с. ср. отъ ^пкамъ. Пъшкане. 

Ечличка. с. ж. П^пка ичпмикъ на око. 
Кога ти ^ораснйло, тюгай и ечиичка* 
та. Любен. Баба Ега. 48. 

Ешка, с ж. Въ села Емборе, Дебрсцъ, Па 
лиоръ. Сарпгьолъ и др. въ Македония оби- 
чай старци. Кчгото д'Ьцата и възрастните 
азвръшкатъ на 31 декемврия и на 1 яиу- 
ария. ПСп 38. 256 и . . . 

Ешкарски, пр. и нар отъ ^шварь. 

Ешкарь, с. м Който зима участие }(ъ оби- 
чая ешка. ИСо. 38. 258. 



Жа, жешъ, хе, гл, спом. Ща, жда. жд2&, Жабешки босйлекъ. Раст волеввка. во 
за, зда, ке, кю, са, ста, че, ша. ПСп. 44. леница, метв». 



257. 
ЖАбало (Елена), с. ср. Глхчъ, шямата, та- 

ватуръ отъ мнозина. МСб. XIV. 219. 
Ж&бесть, ста, сто, пр. 1) Що има много 

жаби. 2) Който е родеиъ съ цапната джу- 

ка; 1аЬгит 1ероггпит, жабъ, разюденъ. МСб. 

XXI. Народна недицива. 3. 



Жабйиякъ, г. м. 1) Раст. МуозоН$ раЬсз- 
^ги, помниче, помениче. строшнпче, татаръ- 
курду. МСб. XII 275. —2) Раст. Уеиотса 
роШа Ргге5, .чабунякь. с. Хл-Ьвени, Ловечъ. 
МСб. Х1У. Науч. отд. 51. 

Ж&биче, с. ср. Болесть лошо гърло. МСб. 
XXI. Народна медицина 50 и 56. 



Жаборйя 



113 Ждр&палецъ 



Жяборйя (е. Саз1Ж — Разградско), с. ж. Раст. 
б!1'пни цицки. МСб- XXI. Явашовъ. 46. 

Жабулятъ, та, то (Врачанско), пр. За пти- 
ца: що има гол^Ьми пера подъ гушата; за- 
булятъ. МСб. Х1Г. 196. 

Жабура, у в. ж. отъ жаба. Я мор жабо 
жабуро! Янковъ, Сб. 143. 

Жабурка. — 2) ПЬна мехурчета по течеость; 

• гънгалъ, кламбурецъ. цънки (Велесъ). На 
убвека кога му ставагат рйкьша и му 
подавашт, ако се дигнела жЛбурка, у- 
рочен бил МСо. ХП — ХУН. 227. Кога 
на уовека от джезве му сйпует кйве у 
фйлджанот, ако има жябуркьи кье й- 
мал ндгу пари Ла едни вйкагат, ко- 
га кье се д^сгне жабурка, некоъ душман 
имал МСб. ХУ1— ХУН. 231. — 3) Раст. 
божуръ въ 2-то знам. с. Вощарани — Лерин- 
ско, ПСп. 61. 349. жябурка. 

Жабъ, жаба, 66 (Търново), пр. Жабестъ. 
Ж;кбб д^тпм, родено съ разц^Ьпееи устни. 
МСб Х1У. 220. 

Жалбове, с. м. ми. Жалби. 

Дунаве-ле, тй'о вбдо. 
Прибираш ле ми гребвв: 
На ма1чини ми 1адбвв, 
На баштини ми жйлбове, 
На братови ми прйкорци? 

НСп. 49. 457. 

Жаливажъ (ВрЬзнишко), гл. д. Искамъ.Ом(^ 

си к винце жаливало. МСб. IX. 79. 
Жалинане, с. ср. отъ жаливамъ. Искане. 
Жа.|цовптъ, та, то, 7?^9. Жаловйтъ. ПСп. 51. 

368. 
Жйлко, нар. Жално. Па намнАла жалко 

да говори. Безон. ПЬсни. 164. Ее ли те 

жалко за нази? Тамже. 179. 
Жаловйка, с. ж. Раст. Сгскогшт ШуЬиз, 

гагплка, гвачка, дъвка, кучешка дъвка, синя 

жлъчка, синя млЪчка. 
Ж^1ловиикъ (Котленско), с. м. Раст. живо- 

вл*къ. Преч. Каяж. Бълг. II. 333- 
Жалосенъ, сна, сно (Велесъ), пр. Жалос- 

тенъ. 

Имам мбмче на Мбана, 

Мбшне далеку, 

Ми пратило една книга 

Мбшне жйлосна. 

1ас му пратих друга книга 

1бш по жс1яосна. 

МСб. X. 35. 

Жйлосливъ, ва, во (Прил-Ьпъ), пр. Жалос- 

тлпвъ. 
Жйлостба, с. ж. Жалба. От жалозбн Ду 

нае проговори. ПСиВр. IX— X. 103. 
Жалостивъ, ва, во, пр. Жалостливъ. 



Тая 1е нати, м&йчице, 
Немилостивна, мййчице, 
Тия су брайкя, майчице, 
Не жалостиви, майчице. 

ПСп. 19-20. 256. 

Жамали, с. м. мн. в. джамаларе. 

Жаяб^ра, с. ж. Жаба МСб. IX. Науч. отд. 65. 

*Жаи'1]11ъ, вн. джаи^хъ. 

Жй>ра, с. ж. Горещи пари отъ огънь или отъ 

друго н*що. МСб. XX. Банат, българе. 2. 
Жаравйня, с. ж. Ситня жарь см1м;ена съ 

пепелъ; спуза. МСб. ХУШ. 37. 
Жарада, с. ж. Жарава, жарь. МСб. XX. 

Банат, българе. 2. 
ЖАрнца, с. ж. Жерава, жарава, жарица. 

Жива жйрица, живи жарки, живъ огънь, 

жерава, жарт., живожарица. Библиотека. ХУШ 

— XX. 52. Иадядата цЪрьктг съ жива 

жарица. МСб. X. Науч. отд. 336. 
Жйрки, с. ж. Жарица. Живи жарки, живи 

вхглене, жива жарица, живожарица. Любен. 

Баба Ега. 79. 
ЖАрнивъ, с. м. Мангалъ, лакань. МСб. 

ХУШ. 31. 
Жаровица, с. ж. Жарица, живожарица. 

Найдбте жар-жаровица, 
Да пущиме Мари у пазуки, 
Егй би се Мара раабудила. 

Любен. Сановили. 75. 

Ж4ря се (Мияци — Дебърско), ншъ се, гл. 
възвр. Джар*. Изв. Слав. Семин. 295. 

Жаукалъ (Родопит*), гл. ср. Жавкамъ, 
чавкамъ. МСб. XIX. Матер. СрЪднородои. 
овчар. 86. 

Жаукане, с ср. отъ жа;^каяъ. Жавкане. 

ЖвАнкапъ, гл. д. Дърдоря, дръвкамъ, бър- 
боря, бърбостя, трпчавя, шляпамъ, шлякоря. 
Не жвавькьа!! МСб. XXI, Трънско. 61. 

Жвйпкане, с. ср. отъ жв{1нка11ъ. 

Жвань, междом. Показва жванканв Жвань, 
жеаяъ, тя ете това! или: жвань, жвань, 
бае Сйше/ юзватъ на бъбрица въ Трън- 
ско. МСб. XXI Трънско. 60. 

Жграбене, с. ср. отъ жгр&бя. Грабене, 
сграбчване. 

ЖгрДбя, ншъ, — бнлъ (Врачанско), гл. д. 
Грабя, сграбчванъ, зимамъ. Зашто не 
жгрйбиш повече сено., еми си згонел (по- 
нелъ) две три сламчици. Он си броеше 
парите, па га куту ги жграбнх. МСб. 
XIV. 196. 

Жгр&иотя, ншъ, — тЪлъ, гл. д. Разв'Ьванъ. 
Вбтор пбвеа, д^рпна жгрЛмоте, 
Дйрпна жгрЛмоте, игла отрбпоте. 

Илиевъ, Сб. I. 277. 

Ждр&палецъ, с. ж. Птвца плдплдъкъ, пад-^ 

3 



Ждр&панъ 



114 



Ж^ленъ 



падъвъ, П0ДП0Л0ШВ1, пр1^пвлвця, пр-Ъперица, 
пгрпеаица Врачанско, МСб. Х1У. 196 

Ждркпаиъ (хдрйпнувамъ, да хдрйпна), гл. 
д. Драща. драскамъ, греядя, чвърботя, шкър- 
ботя. МАуката ждрапе па вратбта, 
сака да й отвориш. МСб. Х1У. 196, Вра- 
чанско. 

Ждр&папе, с. ср. огь ждрАпаиъ. Драскане. 

Ждр&пна, ешъ, — налъ, гл. ед. кр. отъ 
ждр&паиъ. Да драсна. — натъ, прич. стр. 
Лраснатъ. 

Ждр&пнуванъ, гл. уч отъ ждр&пна. 

Жлр'Ь6йца) с. ж. Жр'Ьбица. женско ждр'1бе. 

Ждр'Ь6йчБа) ум. ж. отъ ждр^^ббца. 

Не 16 кбнчи 8Х вр;кштхни, 
Чи и кбнчи уд ждрибйчкт, 
Юд ждрибйчкж пхрвхскйнкх. 
Илиевъ, Сб. I. 48. 

Ждр%ло, с. ср. ТЬсно гърло, устие на р'Ька. 
РЬката се провира между тЪсно не- 
пргютяпно а:др'Ьло, което сама си е 
образувала. ПСо. 63. 54; Иреч. Княж. Вълг. 
11.501. 

Ждр^йтъ, та, то, пр. Що е като ждр*- 
лецъ. Коня ждрелатбга и ждрелятока 
коня, ждр11ецъ. ПСп. 44. 248. 

Първо дббро — Ввйсйва млада, 
Друго добро — коня ясдрелятбга, 
Трвкьб добро — джубв и покрбве, 
Що не в^ча ни оабля, ну крушум. 

ПСп. 12. 104. 

Ждрйгалъ (Охридъ), гл. ср. Жригамъ, здри- 
гамъ, ригамъ, уригвамъ се. МСб. VII. Науч. 
отд. 461; МСб. X. Науч. отд. 329; МСб. 
XX. Науч. отд. Д. Мирчевъ, 16, Прил-Ьпъ. 

Ждрйгане, с. ср. отъ ждрйгапъ. Ждрига- 
ница. 

Ждрйганица и ждрйгайца, с. ж. Ждрй- 
гане, ждриговина, уригване, уригваннца. МСб. 
XX. Науч. отд. Д. Мирчевъ. 16, При1'Ьпъ. 

Ждригбвина (Мвяци-Дебърско), с. ж. Ждрй- 
ганица. Л1й идет хдрнгбвина, уригва ми 
се. И.{в. Слав. Симин. II. 295. 

ЖдЛк, ешъ, е, и же, гл. спом. Жа, ща. 
И1иввъ, Сб. I. 7; ПСп. 44. 256. 

Жббене, с. ср. отъ ж^бя. 

Жббина, с. ж. Раст. жабунякъ. МСб. Х1У. 
219, Търново. 

Ж^я, ишъ (Търново), гл д. Бера, трупанъ; 
грабамъ. Тдх чувек плрй ж^бн, ти кАз- 
в»м, плрй. МСб. XIV. 219. 

Ж^гайца (11ри^Ъ^ъ), с. ж. Жегавица. ПСп. 
43. 150. 

Жегарвйкъ (Врачанско), с. м. Куче жегаръ. 

Жегарвйца, с. ж Кучка жегаръ. 

Жбгаръ (Врачанско), с. м. Жегарникъ: 1} 



Куче. когато л'ЬгЬ отъ много горещина дъха 
съ ияпл'^зенъ езикъ. Твй куче к голем 
ж^гар. 2) Укорително наяъванне на куче. 
Лх тоа жбгар да мба го стигна, изнел 
ге лебо из клшти. МСб XIV. 196. 

Жег«|4 (Търново), с. об. Слабъ чов*къ, ела- 
бакъ, слабушко. МСб. XIV*. 220, xптл^.. 

Жеглбвъ, ва, во, пр. огь жбгьлъ и жеглб. 
Жегловит-Ь дупки сл провгртЬни с% жег- 
лбвъ евгрдель. МСб. ХУШ. 119. 

Ж^гна, ешъ, — налъ, гл д. свър. 1) Да 
бодна съ горещо или съ остро н^що. 2) 
Да бодна и'Ького съ думи. ПСп. 44. 301. 
Жегнали мустаци, побили, поболи, пока- 
рали мустаци. МСб. XI. 28. 

Ж^голъ (Велесъ), с. ле. Колъ, пратъ, за който 
връзватъ добитък ь. МСб. XX. Велес. 20. 

Жбденъ, дна, дно, пр. Жъденъ, жадеяъ. 
Илиевъ, Сб. I. 43. 

Жедй, йшъ, — двлъ (с. Ези-бей— Добричко), 
гл. д. Докарвамъ, причинявамъ жедъ, жадъ. 

Припйннала т%нна мхглй, 
Врбдом свет& изгладила: 
Пу чифчйи глйд гладила, 
Пу купйчи жбд жедйла, 
Пу офчари мбр нурйла. 

МСб. IX. 7. 

Жежч&ва (Врачанско), с. ж. Жежчина, го- 
рещина, топлина. Железното кьумбе из- 
дава жехч^ва. МСб. XIV. 196. 

Жблба, с. ж. Жалба. ПСп. 62. 13. 

Жблбаба, с. ж. Животно желва, жълва, жел- 
ка, костенурка, костенуша. МСб. XII. 275, 
с. Копиловци — Берковско; МСб. ХУШ. 
Науч. отд 502, Ново Село — Видинско. 

ЖелЪжвикъ, с. м. Една тр'Ьва, много гор- 
чива, съ нея л^^куватъ болесть жел'1^зница. 
МСб. X. Науч. отд. 330. 

Жел'Кжнички, чка, чво, пр. отъ жел^^ж* 
вивъ. Жележничва трева, тр1&ва жел1^ж- 
никъ. 

Жел'Кзевъ д-Кверъ (с. Перущица — Пловдив- 
ско). Малкиятъ д^веръ МСб. X. 64. 

Жбленъ, лна, лно (Велесъ, Софийско), пр. 
Жаленъ, горъкъ, горки, горвава, завалия; 
миличъкъ, жъденъ. 

И това ли, корун, кахар береш, 
И това ли, желен, да те учам? 

ПСп. 3. 187. 

Кбга било на утрина, 
Ми ое гбтват кб1 кумови, 
Кб1 кумови, кб! дбверц, 
Ж4лен Пб1о младбженье. 

МСб. X. 39. 

У четвжртокот ар&ми1а ми йопадна, 
У пбтокот ни го ф&наде 



Желтйца 



115 



Живинйчава билка 



Сд1мвни млади неверни; 

У Д6р1ан, ж4лно, ми го дбнелв, 

Ббли му раци, в^вал, вкрзале. 

МСб. ХШ. 45. 

Проговори т4леп Нбно: 
Ф^ла вймо, си сблянье. 
Добро сме се си собрали. 

Илиевъ, Сб. I. 92. 

Желтйца, желтъ, в. жлътйца, жлътъ. 

Желтурче, с. ср. 1) Раст. Ьгсапа гапип- 
си1огс1е5 Ко1к., женска клпвава тр1Ьва, ле 
динякъ, мазни-кокалче, пади коса. МСб. XXI. 
Явашовъ. 10. — 2) Раст. журжовецъ. МСб. 
Х1У. Науч. отд. 7. 

Жблудпикъ (Велесъ), с. м. Желудъкъ. во- 
деница у птицит*; желюдъ, жърка. Кога 
кье зйколат кбкошка било, мйсирка бкг 
ло, или штб и да било, што кье го 
йсчистат от желудникот, го собираат 
да не се настапи, оти испйгьало на 
ндгата набиеница и ако се настЛпело, 
тбва мнбгу бдлело. МСб. XII. 130 и ХШ. 
229, Щипско. 

Желъ, с. м. Месо на конци, що се показва 
ияъ пробитъ цирей. Като се пробие (ци- 
рей), излиза гной и кот^и месо (аселъ). 

Ж^на, ешъ, — налъ, гл. д. Жъна. ПСп. 8. 
86; Иреч. Княж. Бълг. II. 413, Безсон. Ме- 
ни. Слов. 

Жбпетъ, та, то (Македония), прич Жененъ. 

Ако си женет^ бди си по патот, 
Оди си по патот, ск^крши си вратот. 
МСб. X. 43. 

Женйля (Добричко), с. ж. Женихла, сватов- 
ница. 

Кугй дбдхт, бре, женили^ 
Да еж чьудьхт, да еж машт. 

МСб. IX. 5. 

Женйче (Търново), ум. ср. отъ аеенй. Мал- 
ка, кАса, дребна жана. Т»к6с м4лку жя- 
ннчи — да ни му еж нждъавжш — , плк 
то цъйлж кАштж ржзигрб. МСб. XIV. 
220. 

Женска кяйпава тр']&вй. Раст. желтурче. 

Женско изтравниче. Раст. МазШгНиш зИ- 
Vев^^е К. Вг. МСб. XXI. Д*лъ природоученъ, 
Ив. К. Урумовъ. 59. 

Жепхарй (Котелъ), с. м. Женчйо и въ двЪ- 
т* знамен. МСб. ХУ. 184. 

Ж^нщииа (Шуменско), с. ж. Качество, сво- 
йство на жена; женско достойнство. 

Чи съ Илбнка провйкнъ: 
Радичко муш пръвнино, 
Ти ст^нъ, холън, заб']^гиъ 
Със седимстотин 1унакъ, 



Аз с ибйта пуста ж^нгитина 
— И ази лбф си улувйф ! 

ПСп. 1. 172. 

Жер&венъ, на, но, пр. Ж^равь. 

На шяпките о златни пяря, 
С злйтни пяря жар(1фени. 

Илиевъ, Сб. I. 168. 

Жеравица (Пиротъ), с. ж. Жарь, жарава, 
жаровица. С ожег се гребе жеравица. ПСа. 
18. 453. 

Жбртва, с. ж. Жрътва. ПСп. 37. 90. 

Жерйвка (Хаджи-Елесъ), с. ж. Едно дърво, 
иравятъ отъ него опциди, отъ кората му 
вапсватъ черно; млждрянъ, н&ждракъ. 

Жетвйрвина, с. ж. Единъ видъ слива, коя- 
то зр1Ье по жетва. 

Ж^тварь (Охридъ), с. м. М'Бсецъ юли. МСб. 
ХП-ХУП. 34. 

Жехч^ва (Врачанско), с. ж. Жежчава. жеж- 
чина, топлина, горещина, жешчава Желев- 
ното кьумбе издбва по-голема жехчйва 
отпв кйленото, ама за тю-мйнко време. 
МСб. Х1Г. 196. 

Ж^шелъ, с. м. Раст. жешля, жещелъ, кл1&нъ, 
мекишъ МСб. IX. Науч. отд. 428. 

Жешчйва (Врачанско), с. ж. Жехчава. МСб. 
XIV. 196. 

Жив^БЪ. — 3) Пъргаво, бързо д*те. 4) Бо- 
лесть никаква, която въ с. Бистрица — Со- 
фийско л']^куватъ съ живачка тр1^ва. МСб. 
XXI. Явашовъ. 45. — 5) Самодивски жн> 
вавъ, варенъ въ потайно вр^^ме и безъ да 
се говори; аважива. МСб. XXI. Народна ме- 
дицина. 49. — Напращамъ живавъ, на- 
правямъ н1&кому магия съ живакъ. Ег&тм 
живак напрбтат! МСб. X. 198. 

Жива тр'Ьв4. Раст. Егойгиш сгсШаггит 
Нег., изриванатрЬва.МСб. XXI. Явашовъ. 37. 

Живачка тр']Ьва (с. Бистрица — Софийско), 
Раст. Ро{епН11а а1Ьа, петопръстница, сър- 
цеболово биле. МСб. XXI. Явашовъ. 45. Съ 
това растение л1^куватъ болесть живакъ. 

Живенйца. — 2) Раст. Зсгоркгйагга адиа- 
Нса, гърличава билка, п'Ьнявецъ, сапунче. 
МСб. XXI. Явашовъ. 21. 

Живецъ. — 2) МЪстото подъ ноктето. Ш 
дег ми резй толку длббко нокакьд, оти 
ше ми закбчиш жнвецо. МСб. XIV. 196, 
Врачанско. 3) Жилка отъ месо около нокъ- 
та на пръстето. Ако бжркаш сос рбци у 
вдда, кбкошкьи ка1 што пиле, пАрсти- 
те кье ти испукаьат — жафцн кье ти 
исп{1кагат. МСб. XVI— ХУН. 226; XX. 
Велес. 21. 

Живинйчава бйлва и 

8* 



Живнпйчавъ б/ранъ 



116 



ЖАтвина 



ЖпянпАчавъ бурянт.. Рагт. възтегь. ЖСб. 
XXI. ДЬлг природоученъ. Ив, К. Урумовъ. 88. 

Жнвн11114а1въ, ва, во, пр. Живннчавъ, жв1- 
кявъ, къртичавъ, гринчастъ. 

Жйвва (Цапвбродско), с ж. Болесть живе 
вица Ега те хявна на жив свет изк- 
де! МСб. ХШ. 233. 

Жпво влакнб. НасЬк. Сог(Ии$ адиаНсиз, 
гуша. МСб. ГШ. Науч. отд. 343. 

Жикбвникъ, с. м. Р<ст. Китех асе1о5а, 
щаве^ъ въ 1-то знам. Ирьч. Княж. Бълг.П. 
333. 

Живол&пче (Новос«'дко). с. с/>. Живолянче 
въ гатанка. МСб. XV. 147. 

Жпвбляпче (Щепъ). с. ф. Животинче. Жи- 
во жнвбльянче па грамада седе^ жйно 
л1есо тегле? Гат. — Дбте шчо цица. МСб 
IX. 207. 

Жпвот|)рене, с ср отъ жовотйря. 

Жввотйря, ишъ, — рилъ, гл. ср Бдвямъ се 
пр1^хранвймъ. МСб. XII 275, хивотарим. 

Жнвбтеп,ъ, с. м Имане, благо, добро, иарв. 
Петко ималъ малко хнвотецъ (пари) 
и му го открпли Да ЦьЪтка зели 
жявотеца, но топ си има стхжа и мя- 
ка. 71а ше си добие жввотъ. Наука. Ш. 
488. 

Животйнеки, ска, ско, пр. отъ животб- 
ва. На (яа, отъ) животина, животно. — ски, 
нар. Като животвнит1&, като животнит1^. 
Пей. 18. 458. 

Животинче, ум. ср. отъ животАна. Жи- 
вотинка, жввадецъ, живиле, жIIВО^янче жи- 
ву1анче, жпвуле, живуленце, жик^^лецъ жи- 
в^^лине, живулче, живинка, ж;^волче. 

ЖивулАнче (Ново-село— Щиоско), с. ср. Жи- 
вотинче. Жшо живоланче на грамада 
седе. живо месо т^1>лр'? Гат. — Малко детб 
на ЦЙИКИ. МСб. ХШ. 229, 

Жйвуленце (Горно Джумайско), с. ср. Жи- 
вотинче. Живо жйвулевце, на сух чекур 
седи, живо месо тпегли? Гат. — Бозайниче 
дете. МСб. 1У. 256. 

Жив;^лецъ (с. Желява — Софийско), с. м. 
Животинче. Жив жив/лец на пизулец, 
живо мезг^ запйньа? Гат. — Детб бозай- 
ниче- МСб. XVI— XVII. 356. 

Жив^лине (Вмд'съ), с. ср. Животинче. 
Живо, живо жавулине, на грамада се- 
деше, живо месо т^гнегле7 Гат. — Дбтв 
кога цйца. МСб. X. 196. 

Жив^^линче (Д^^бърско — Полянско), с. ср. 
Животинче. ЖтОо жи^ливче живб месо 
тЛргат? Гат. — Бозайниче. МСб. XVI — 
XVII. 360. 

Жйвядь, с. ж. Живива кокошки, добвтъхъ. 



Млжьть е дглженг да снабдява к,%V^^^ 
та сь покмщнина, паливо, жввядь и 
в иико друго. НСп. 18. 428. 

ЖивДсалъ, гл. св%р отъ жнвйсваяъ. Да 
ожив1&я; да се завъдя. 

Живйсваиъ и живйсуваяъ (да жввйсямъ), 
гл. ср. Ожив11намъ; завъждачъ се. Жив1а- 
сили ти цр'в1е у главйта! Дупнпчко, 
МСб X. 199. 

Живяеване и живясуване, с ср. отъ жн- 
вясвалъ. 

Жигбсапъ, гл. свър отъ жигбсваиъ. — 
санъ, Vрич. стр. 1) Дамгосанъ 2) Оке- 
пазенъ 

Жнгбсвапъ и жигбсувамъ (да жигдсаиъ), 
гл. д. I) Удрямъ жигъ, дамга; дамгосвамъ, 
зажижамъ 2) Направямъ н1.кого кнцазе; 
окепазявамъ, унизявамъ. — мъ се, гл.стр. 
Бивамъ жпгосанъ. 

Жигбсяане и жигбсуваие, с ср отъ жи- 
гбскамъ. 

Жнгълъ (с. Плевня — Драмско), с. м Же- 
гълъ. Строиш жйгъла, освободи се. Съоб- 
Щйлъ Ан. Гяуровъ. 

ЖидАвецъ, вци, с ле. Жидовецъ, жидъ 
жвтъ, жп'^овецъ, джидъ. джпдавецъ, джидо 
вецъ, девъ, елинъ еленъ исполннъ, вели 
канъ МСб. Ш. Науч. отд. 198 и 202; IX 
127; ПСо. 44. 249; Иреч. Еняж. Бълг. I 
108 и II. 114. 

Жидовецъ, вци, с. м. Жпдав<цъ. 

Жйздове (с Пл-Ьвня — Драмско), с м мн. 
Зидове, дувари Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Жблавникъ (Прил1^пъ), с м Жилавъ, пр^ь- 
гавъ чов1&къ; жилка, жилко; противно на 
мрътвалникъ. ПСп. 47. 819. 

Жйлици, с. ж. мн. Тънки баскии или нрх- 
' те, вриковани на гЛкСто и напреко възъ 
I главп1^ въ покрива на селска к^ьща; по- 

прлтници. МСб. ХУШ. 17. 
! Жблл^дъ (Щппъ), с. м. Жъл<%дъ, желддъ, 
! жиръ, кърнькъ, шикла, шопъ. ПСп. 61. 360. 
! Жйрчокъ (Велееъ), ум. м. отъ жиръ. Жи- 
! рецъ, жълАдецъ. Цуцул ст^и на грут- 
I ка, тй си шйе кьесулка; зАгито му е 
I кьесулка, да си збйра жарчов; зйшто 
му е жйрчоЕ, да си рйни пр&сетю. МСб. 
I XX. Велес. 21. 

Жйтнина (Елена, Л'Ьсковецъ), с. ж. Данъкъ 
жито въ натура; хл^бнина. До реформитЬ 
Елена, ЛЬсковецъ и Планово плащали 
само жйтнина и имали за туй особенъ 
ферманъ. Иреч. Княж. Бълг. II. 891, Е- 
ленската нахия плащала дълго врЬме 
хлЪбнина и^и жйтнина, т. е. данькъ вг 
натура, но кьмь половината на 18 



Житница 



117 



ЯСуравовб!^ 



вЬкь тя била освободена отъ тоя да- 
нъкъ. ПСп. 65. 84. 

Житница (Банатски българе), с. ж. 1) Хам- 
баръ; кошь »а жито. МСб. XX. Банат. бълг. 
2, МСб. ХУШ. 5. — 2) Житници: мЪсто 
съ ниви, посЪяни съ жито. Настанаха 
кукурузенища, &Ьто сухитЪ корени 
стърчаха кьмь небето. Ето и житни- 
ците I Буйно и лудо букналщ като мо- 
ре са люлЪшть. Пирдопъ, Трудъ. II. 426. 

Жйтовецъ, вци, с. м. Жидавецъ, жидъ. 
МСб. Ш. Науч. отд. 198 и 202. 

ЖйтовЪ) ва, во (Търново), пр. отъ житъ. 
Жнтуф чувек, жнтуви хбра, едновр1^нешни 
н'Ькакви си едри люде, гол'1&ман0, житове. 
Жйтов грдп. МСб. Х1У. 220. 

Житолйлница, с. ж. Магйосница, бродница, 
която съ магии зима житата, берекета отъ 
едно мЬсто и го пр1Ьнася на друго. Вешти- 
ца житуиаиница. МСб. ХШ. 17. 

Житъ, тове, с м. Жидъ, жидавецъ. 

Жл^Ьбь, с. ж. Долина, корито. Орханийска- 
та жл*бь. МСб. ХУШ. 3 п 126; Трудъ. 
I. 1023. 

Жлуки (Софийско), с. ж. мн. Буци по кра- 
ката, които пущатъ гной като чиръ но пе 
СД чиръ. МСб XXI. Народна медицина. 19. 

Жлътъ бтредъ (с. Еалфа-Дере — Разградско: 
желт отред), с. м. Раст. Егузгтит оЛо- 
гаШш Екгк. МСб. XXI. Явашовъ. 15. 

Жлътъ равн^цъ (с. Ново-ОрЬхово — Вар- 
ненско: желт равнец), с м. Раст. АскШеа 
ШпепШа, главочъ. МСб. XXI Явашовъ. 54. 

Жлътъ шиббй (с. Варово — Солунско, е. 
Мачуково — Гевгелийско: жълт шибо1), с, 
м. Раст. дрнсливъ шибой. ПСп. 61. 356. 

Жл'^ЧБа, с. ж. 1) Раст. Тагахасиш о//'г- 
сгпак, борецъ, глушило, глушина, глушни- 
че, горецъ, горчивичъ, зайча пичка, капи- 
косъ, конско цвЪте, магарешка млЪчка, па- 
вунко, падикосъ, радика, салата, ушолкя. 
с. Пл1>вня — Драмско, съобщилъ Ан. Гяу- 
ровъ. 2) Раст. Егу{кгаеа сеШаиггит, ба- 
биче, басма, горчрло, злъчка, кантарионъ, 
китчица, гамакитка, тре1'ка, трескавиче. МСб. 
XXI. Явашовъ. 16; МСб. XXI. Народна ме- 
дицина 59. 

Жяйепе, с ср. оть жмйя. Жъм1^не. 

Жлиечката, нар. Мижашкомъ, сл'Ьпата. Жна-- 
ечк<1та да чюгдегм! Да осл1Ьп'Ьешъ! Дуини- 
чко МСб. X. 199. 

Жяня, ешъ, гл. ср. Жмя, жумк, жъмя ми- 
жа. Жмиика ниричатг една игра, на 
която единь жмие, а друггинЪ се кри- 
ятъ. Любен. Самовили. 53. 



Жяйячъ, с. м. Който жмие на игра жмичка 
Любен. Самовили. 53. 

Жлурна (да се), ешъ (Велесъ), гл. об. свър. 
Да се гурна, да се щивна. Жд^те се 
жиурнаа у водата. МСб. XX. Велес. 2Ь 

Жл^рнуваиъ се, гл. уч. отъ жм^рна се. 

Жаапе (Велес), с. ср. отъ жийя. Жниене. 
Ддгде време за жнйнье. Сите жнйгат^ 
чивутите си сбдат, нА жнигат. МСб. 
XII. 184. 

Жожливъ, ва, во (Брушово), пр. В&зливъ. 
МСб. ХУ. 165. 

Жблтица, с. ж. Жлътица, жълтица. Му се- 
чать отъ жблтица, р1^жатъ го за жълте- 
ница. МСб. X. Науч. отд. 331. 

Жр^^кна, ешъ, — налъ, гл. ед. кр. отъ ж^^р* 
камъ. — натъ, прич. стр. ]) Жилнатъ, 
жъгнатъ, упаренъ. 2) Враснатъ, праснатъ, 
жилнатъ. 

Жу^волче (Демвръ-хисарско), с. ж. Живо- 
тинче. Жро жуолч�� на пезулче сидй, жуо 
месо к,ща ? Гат. — Бозайниче. МСб. У.206. 

Жугна (Кйостендил), гл. ср. свър. Да данъ 
знакъ за животъ. Не му дава да ж/гяе, 
да се завземе съ сила. 

Жудйвъ, ва, во (с. Витолица— Мариовско), 
пр. Жуждавъ, слабъ. Не се погдди на се- 
аньето, та остйна жудаво. НСп. 47.812. 

Жужелъ (Л1Ьсковецъ). с. м. Нас11К0М0 жуже. 
жужалъ, жужеръ, жужуръ, жътварь въ 2-то 
знамен. 

Жужлйвъ, ва, во (Л-Ьсковецъ). пр. Черъ, 
лъскавъ като жужелъ. МСб' XIV. 220. 

Жуж^камъ, гл. ср. За животинки, кога из- 
даватъ единъ особенъ шумъ. Жужуватъ 
като пчели. МСб. XVI— XVII. 33. 

Жужукаие, с. ср. отъ жужувамъ. 

Жужуръ (Търново), с. м. Насекомо жужелъ, 
жътварь въ 2-то зиамен. Кдсмитпе му чер- 
ни кя,ту жужур. Плйт ч/р клту жу- 
жур. В?жди ч4рни кмту жужур. МСб. 
XIV. 220. 

Жулка (Мияци — Дебърско), с. ж. Джумка, 
джунка. 

Жумучка, ум. ж. отъ ж^ика. Изв. Слав. 
Семин. II. 295. 

Жупа, с. ж. Джупа. 

Ж.^Спеве, с. ср. отъ ж.^^пя. Б-Ьлене, жулене. 

Жуин, ишъ. — пилъ (Родопит!;), гл. д. Б^Ьля 
царевица жуля. Есенно и зимно врЬме 
вечеръ правштъ межии за жуленье и 
жупевье мисиръ и за преденье вълна и 
памукь. ПСп. 57. 586. 

Жу|'ЖОвецъ (Трънско, Бр^знишко), с. ле. 
Раст. СаНка ра1и51ггз, блатникъ, жълте- 



^/рвулче 



118 



Ж1чш1 



ниче, жълтурче, жмтурче, разгонг. МСб. XXI, 

Д^ъ природоученъ. Ив. К. Урумовъ. 6. 
Журкулче (Хасково), с. ср. Насекомо Сгу1- 

1и5 ^отезНсиз, квечерче, свърчъкъ, цвър- 

чъкъ, цуцуль, чурка, чуркудъ, щурецъ, 

щурче. 
Журъ (Минци — Дебърско), с. м. Чворъ, 

глужъ. Изв Слав. Семин. II. 295. 
Ж'&гаиъ (да жьгна, аБъгнувакъ), гл. д. 

Жи^я, бода, жърканъ. Копривата^ оситЪ 

жъгатъ. МСб XII. 275. 
Ж^гане, с. ср отъ ж^галъ. Жилене, 

жьркане. 
Ж'^гиа, ешъ, — налъ, гл. ед-кр. отъ ас^- 

гамъ. Да жилна, да бодна, да жръкне, — 

натъ, прич. стр. Жнлнатъ, боднатъ, 

жръкнатъ. 
Ж^гнуваиъ, гл. уч. отъ ж1гна. Жилну- 

вамъ. 
Жъдь (Банатски българе), с. ж. Жъдя, жаж- 
да. Бекь ти мИяжкъ\ МСб. XX. Банат. 

бълг. 2. 
Ж^жня, с. ж. Бояджийска глава прежда. 

МСб. XII. 275. 
Ж^^лна (с. Желюша — Царибродско), с. ж. 

Птица Ргсиз МагНиз, черъ кълвачъ. МСб. 

X. 216. 
Ж'^лта боя (Ловечъ: желта бо1а), с. ж. 

Раст. Ккатпиз са1каг^гса, джехри-боя, 

зъренка. МСб. XIV. Науч. отд. 20; Иреч. 

Княж. Бълг. II. 96. 
Ж'^лта горчица. Раст. богородична тр1^ва въ 

2-то знамен. МСб. XXI. Народна медицина. 56. 
Ж1лта вомунйга (с. с. Дълбокъ-Долъ и 0- 

р'Ьшакъ: авелта коиунйга), с. ж. Раст Ме- 

НШиз о//шпа1г8 В$г. МСб. Х1У. Науч. 

отд. 22. 
ЖълтевипА, с. ж. Жълтина; желтивва. 
Ж1лтене, с. ср. отъ ж1лтя. 
Жълтенйчава тр-Ьвй (с. Лозица — Нпкопол- 

ско), с. ж. Раст. брада вично цв^те. МСб. 

XXI. Явашовъ. 14. 
Жълтенйче, с. ср. 1) Раст. брадавично цв*- 

те. МСб. XIV. Науч. отд. 8; XXI Явашовъ 

14; XXI. Народна медицина. 8.-2) Раст. 

демиръ-бозанъ въ 2-то знамен ; в. желте- 

нйче. 3) Раст. СаНка ра1ив1гй, журжо- 

вецъ, блатниче. МСб. XV. Науч. отд. 8. 
Жълтеничевъ буренъ (с. Самоводени-Тър- 

новско), с. м. Раст. СкеШопгиш 7па]и5, 

тълтениче, лвшейче. МСб. XV. Науч. отд. 9. 



Жълтич^1въ (Търново), с. м. Зердешафтъ, 

куркума. Хчукх, ли жхлтвчАф&? МСб. 

XIV. 220. 
Ж^лто кцдифб. Раст. отъ рода Аз1ег. МСб. 

XXI Народна медицина. 32. 
Жълтокл&съ, са, СО, пр. Що има жълти 

класаве Иросд желтоклйсо. Янковъ, Сб. 

255. 
Жълтурче. — 3) Раст. блага тр*ва. МСб. XXI. 

Яваш1»въ 10. — 4) Раст. желтурче. 5) Раст. 

журжовецъ. МСб. XIV. Науч. отд. 7. 
Ж^лтя, ишъ, — тилъ (Трънско), гл. д. Ваа- 

свамъ жълто; оожълтявамъ. 

Е сокбле, е пиле ш&рено, 
Ко1 ти жлети нбгье до колана, 
Ко1 ти злати крил^ до рамбна^ 
Ко1 ти сади струк ружу на главу? 
МСб. XXI. Трънско 54. 

Ж'^ркаиъ (да жр'^кна, аср-^кнуванъ), гл. д. 

1) Паря, жиля, жъгамъ. Таа коприва 
страшно хрка. 2) Удрямъ, праскамъ, врас- 
камъ, жиля. Кут,у го жркнах с един кй- 
мик, тл му расцепих главата. — мъ, 
се, 1) гл. вьзвр. Паря се, жиля се, жъ- 
гамъ се съ коприва. 2) гл. стр. Бивамъ 
жръкнатъ МСб. XIV. 196, Врачанско: жрваи. 

Ж'^ркаве, с. ср' отъ жъркашъ^ 

Жътй,вица (белесъ), с. ж. Жълтевина, жъл- 
тина. Да не те пушти т41а жл^тавица 
што те финала! Клетва за болникъ. МСб. 
XIV. 162; XX. Велес. 22. 

Жътв&рсБиатъ и§^сецъ. Августъ. ПСп. 23. 
937. 

Жътв^чъ и жетв4чЪ; с. м. Жътварь. МСб. 
XVШ. 140. 

Снао Елено, Елено, 
Вечера да сготвишъ 
За четирийсетъ косаче, 
За петдесетъ жьтваче. 

МСб. ХУШ. 147. 

Ж1тица (Велесъ), с. ж Болесть жълтеница, 
жълтица, жолтица. МСб. XX. Велес 22. 

Ж^чва (Велесъ), с. ж. Жълтъкъ, жълтина 
на яйц^'. Кдкошката ако снесе у кукъа- 
тл гсИце со две жхчкьи, била кл.смет- 
лига. МСб. XVI— XVII. 230. Нйшанот 
ге Шце големо, или ге без жжчка, или 
ъе со дпашка. Тамже. 234. 



^ 



119 



^вал4н1 



В. 8. 3. 



ПОп. 44. 257. 
Забитъ. Иреч Бняж. 



За, спом. гл. Зда, хя. 

*8аабити11Ъ, с. й*. Т. 

I Бъ4г. II. 718. 

З&бацапъ (да се), гл. възвр свгр. Да вЛш 
въ нЪщо вадяво; да «е забатача, да затъ- 
на, да заг4ъзна, да заг1']&бна, да се гурна. 
Ддгде Джйджо до една тйиьа, се ваба- 
ца у тйньпта и си го йшка поалйкьно- 
то ^кбл^ко, си играе. МСб. V. 148, Ве- 
4ешко. 

Забйда, ешъ, гл. свър. отъ забйдвашъ. Да 
заобиЕ04��. 

Забйдвашъ и забйдувамъ (да аабйда), гл. 
д. ЗаибвЕааяиъ. МСб. XX. Банат. бълг. 2. 

Забйдваие и забйдуване, с. ср. отъ за- 
бйдвашъ. Заобикаляне. 

Забкъни, с. м. мн. Дълги жел'Ьзни водици, 
съ Еоито ловатъ сулини въ БарагачЕия да- 
лянъ. Ст. Н. ШишЕовъ. Изъ Б']БломорсЕата 
равнина. 50. 

Забовйралъ (да аабов&ря), гл. д. вм. за- 
бор4вямъ. ШапЕ. Сб. I. 10. 

Забойна (с. Плевня — Драмско), с. ж. Дър- 
венъ Елинъ, който оиравя пратеца; козлецъ. 
Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Заббрвамъ и заббрювалъ (да заббря), гл. 
д. Подкачаиъ да боря. 

Заббря, ишъ, — рилъ, гл. д. свгр. отъ за- 
ббрвапъ. 

Заббря, ишъ, — рилъ, гл. д. свър. Да за- 
бравя, да заборавя. — Рупчоско. 

Радице, порво льубово, 
Скоро ли ма штиш аабори, 
Забори, Радо, приболе? 
— Забори та шта, Стоене, 
Га бели Дунав присохне. 
Та на барушки остане, 
Дребни го пилци испв!от, 
Черна го лова посадьот, 
От лоза вино да стане, 
От вино бела раки1а, 
Да пи1а да се опига, 
Тогав си та шта аабори. 

МСб. IV. 23. 

Забр^^вка, с ж. Забравяне. То ни беши 
ахбрафкх (да ви дойдемъ на госте на де- 
ня ви), л^мй бьйхми мйлку зллйс^ии 
сжс другия р(Ибутж, чи а^г^тш МСб. Х1У. 
222. 

Забр;^сенъ, на, но (Копривщица), пр. Изо- 
ставенъ, та станалъ нечистъ. Шштата е 
станЛла вабрусена на цигански ишлйк. 

*3абтие, г. ср. Т. Забтия. 

Забтбсалъ, гл. свър. оть забтбсваиъ. Да 
забтиша. — санъ, прич. стр. Забтисанъ. 



Забтбсваиъ и забтбсуваяъ (да вабтбсакъ). 
дл. д. Забтисвамъ. 

Телялнн вика въ Кралев: 
Който ша бяга, да бяга, 
Който ша с-]Ьде, да сЬц.в : 
Турци в Кралев влязоx^Е, 
Зехх^ го ааптбсххм го, 
Зехх го, зап го сторихх. 

Наука. I. 370. 

Забтбсване п забтбсуване, с ср. отъ заб- 

тбсвалъ. Забтисване. 

Заб^лестъ, ста, сто, пр. Забулятъ. 

Забулйть, та, то, пр. За птици: съ гол'Ьнъ 
Еачулъ надъ очит1^, та едвамь вижда; забу- 
лестъ, булатъ, бухалатъ, бухлестъ, Еачу- 
латъ, чучулатъ; сравни и жабулйтъ. Да 
се мътгат кокбшчици забульйти и чу- 
чуляЛти. МСб. XII. 275. НЬкои отъ ко- 
кошкитЬ иматъ такива пера и от- 
прЬдъ около очитЬ. Тогава кокошката 
или п'Ьт,елътъ еж забуляти. МСб. XVIII. 
66. в. и 172. 

Забунакъ, с. м. Раст. жабинякъ въ 2-то 
знанен. 

Забуцаяъ, гл. свър. отъ забуцвашъ. Да 
забуча. — цанъ, прич. стр. Забучеиъ. 

Забуцвалъ и забуцувамъ (да заб^цамъ), 
гл. д. Забучванъ, забочвамъ. Ебга кдлат 
кбкошка, ако сйкаъат да умре пдблргу 
и да не се мйчщ 8абуцу1ат ибжот во 
вемьата. Велесъ, МСб VII. 121. Нбш ако 
зйбуцаш на сбхрата, кЛвга кье стйне. 
Велесъ, МСб. XVI— XVII. 232. 

Забуцване и заб^цуване, с. ср. отъ за- 
буцваиъ. Забучваве. 

Забчййка, с. ж. Жена, мома забтия. Лнеовъ. 
Сб. 61. 

♦Забчйя, с. ле. Т. Забтия. 

Заб^квамъ се и заб^кнуваиъ се (да се 
вабъкна), гл. възвр. Напълнятъ ни се ус- 
тата съ вода, та се задавямъ, зема да се 
давя. Иди го извади из водата., че ва- 
бжкна, тл1, те са удави. ВрачансЕО, МСб. 
XIV. 197. 

Заб1кване и заб^кнуване, с. ср. отъ ва- 
б^квашъ се. 

Заб1>Бна (да се), ешъ^ — налъ се, гл. свгр. 
отъ заб^квапъ се. 

Завалбиъ, лнй, лнб, пр. Нанадоленъ, накри- 
венъ на една страна. Завалнб местОу по 
което колата всЬЕога сл. накривени и нава- 
лени на една страна, та могатъ да се прЪ- 
турятъ. МСб. XII. 276. 



"^валъ 



120 



З&гара 



*3&валъ, пр. неизм. Т. Завадия, заво1ъ, же- 
ленъ. 

У Дбр1ан, жблно, ми го^ дбнеле, 
Белн му раци, в^вал, в.^рзале, 

МСб. XIII. 45. 

Зав&рва, с. ж. 1) Заваряване, яаваряне, за- 
днпване. 2) Местото, д^то дв1Ь н1Ьща сл 
заварени. 3) Мщата, съ еспто :<аваряваив 
два орЬдмета. МСб. Х1Г. 197. 

Завйсанъ, гл. свър. отъ завйсвамъ. Да на- 
васамъ, да наваксамъ. 

Зав&свапъ и завйсупалъ (да зявясямъ), 
гл. д. Навасвамъ, наваксвамъ. Нстоконъ ще 
се ваваса и зарадь сега. ИСп. 28. 493. 

Зав&сване и зав&суване, с ср. отъ за- 
в&свапъ. Навасване. 

Зав^рвалъ (да заверя), гл д ЛеринсЕо: 
забиранъ, повличаиъ съ себе. Ве ке га я&- 
вере су него да жнйе. МСб. IV*. 141. 

Завйдличавость (Търново), с. ж. Завижда- 
не, зависть. МСб. Х1У. 222, за^вйдлпчхвус. 

З&видличавъ, ва, во (Търново), пр. Завид- 
дивъ, завистливъ. МСб ХШ. Науч. отд. 
464; XIV. 220. 

Завив^, кета (Врачанско), с. ср. Онуй мЬсто 
на паница, на садъ, отд-Ьто вече не се раз- 
широчава, а върви отвесно. Паницата не 
беше плна, а сал до вавивето. МСб. 
Х1У. 197. 

Завйсна, ешъ, — яалъ, гл. ср. свгр. Да за- 
вискамъ. 

Завистчйя, с. м. Завистнивъ. Бог да те 
чува од злЛ женй^ од лбша срекьа и од 
г&вв^счяя уовеци ! Дуиничко, МСб. X. 181. 

Завл&свапъ се и завлйсувапъ се (да се 
вавлйся), гл. вгзвр. За рана: хващанъ, оу- 
щамъ отгор']^ си и вЛкТр'Ь власове. 

Завлйсваие и завласуване, с. ср отъ за- 
вл^свапъ се. Ве работятг на Вла- 
совь-день, особено вълнено, защото, ако 
се убиятг и наранять, раната ще 
хване завласване и не може се изц-Ьри 
МСб. XXI. Няродна медицина. 44. 

Зйвогьамъ (Веаесъ), гл. ср. Изгубямъ си 
гласа отъ олачъ, падамъ въ несв1^сть; за- 
лъсвамъ се, засии'Ьвамъ се, забиравямъ се, 
заюдямъ, заюдямъ се. Трудна ж4на ако 
се ч^гила на зйг-сьнце — детето кье и 
вавогьало. МСб. XX. Велес. 22. 

*Заволъ, пр. неизм. Т. Завадъ, пакостлива. 

Ето го мале де вде1 
Заволг мечка по него, 
Другата иде сосъ него. 

Верков. Песме. 125 стр. 

Заврапг&чки, с. ж. мн. 1) Дребо^ии заза- 
връзване части на вола. Иреч. Еняж. Бълг. 



II. 187. — 2) Закачки. Ва врЬмето так- 
визь завраягачвн нЬмаше. ИСп 15. 334. 

Заврат ийбсалъ, гл. свър. отъ запратийос- 
ваиъ. Да затиля. — сапъ, прич. стр За- 
тилеиъ. 

Завратнйбсналъ н завратнйосувапъ (да 
завратнйосань), гл. д. Удрммъ н1к>1му 
плесница по врата; затилямъ. Да млчйш, 
че куму та алв^&твьасям. МСб. Х1У. 197. 

Завративбсваие и завратийбсуваие, с 
ср. отъ завратийбсваяь. Затиляне. 

Завратя, ишъ, — тилъ, гл. свгр. отъ зд- 
ьрДщалъ. Да засуча, да запретна.— те иъ, 
прич. стр. Засуканъ, запрЬтнатъ. С завра- 
тена рлкиве. 

Заврйщапъ (да заврйтя), гл. д. Засуккамъ, 
възсуквамъ запр1Ьтвамъ, възпр1.тва11»ъ, за- 
вивам ь, възвивамъ. Засукала скутове, 
завратнла ря^каве и слуша из к^шти. 
Ор*хов1КО, МСб. XII. 276. 

Завращаие, с. ср. отъ завр^щамъ. 

Завръквапъ и завр'^виувамъ (да заврък- 
на), гл. ср. Заскоквамъ. Зафр'кна ми кд- 
на трошкй леи у грлопю. МСб Х1У. 199. 

Завр1>К11а, ешъ, — налъ, гл. свър. отъ за- 
връквапъ. Да заскокна. 

Заврънгйчка, с. ж. Закривена драскулка 
изъ-подъ писмо. МСб. Х1У. 197. 

Зйвръцъ, см. Особенъ клинъ, съ който, 
жабката е заглавена за процЬиа; понЬйд* 
употр1Ь6яватъ заврънъ за окачане ка него 
капистрит*. МСб. XII. 276 и ХУШ. 120. 

Завързокъ, с. м. Връзъ, завръзъ, везъ, плодъ 
родъ, рожба. Вървинтг аавръзокъ се оста- 
вя за сЪме. МСо. ХГШ. 160 и 161. 

Зацърп» (Мияци — Дебърско), с. ж. завърни- 
ца. Изв. Слав. Семин. II. 295, зйвряа. 

ЗавършОЕЪ, с. м Завръшване, свършване, 
свърха, свършокъ, свърш7къ, довършокъ, 
прнвършокъ, край, битимъ. МСо. Х1У. 197. 
закршбв. 

Зан1ча, ишъ, — чвлъ, гл. свър. Да закача да 
въча; да затъка. 

Загйждапъ (Самоковско), гл. д. Гаждамъ, 
луча, ниша. 

Разльутй се Краль4викье М^рко 
Та остани малко на надзйде, 
Та зафанй. от конь да се свбдв, 
Та си ббрв ск^лв и к&мвнье 
Да аагйжда у ц.нрни арапе. 

МСб. XI. 27. 

З&гаисия (Кядинъ), с. ж. Особена мрЬжа за 
ловене риба, дълга е до три разтега, а ши- 
рока до единъ. МСб. XII. 276 и ХУШ. 173. 

3;1г*ра, с. ж. Накнтъ ивици отъ черна аг- 
нешка кожа ио иазвит'Ь, р;ькавет'1^, джебо- 



Зйгарва 



111 



Задрйчваи!^ 



вет^ и полит^ на дрехит1& на булви и мла- 
ди жени въ заиадна България. МСб XII 276. 

З^гарка, с. ж. Жито загария. Мреч. Княж. 
Бълг. I. 201 и II. 188. 

Загарбсалъ, гл. свър. отъ загарбсвамъ. — 
санъ, прич. стр. Накитенъ съ загари За- 
горбсана др^ха. 

Загарбсвапъ и загарбсувамъ (да вагарб- 
санъ), гл. д. Зашиванъ на дреха накитъ 
загари. Кожухарятъ загарбсва една дре- 
ха. МСб. XII. 276. 

Загарбсваие и загарбсуване, с. ср отъ 
загарбсвамъ. 

Заглавокъ, с. м. Клинътъ, съ който заяк- 
ча ватъ коса за косилото; заглавна. МСб. 
Х1Г. 220. 

Заглбска (Врачанско), с, ж. 1) Дървенъ 
клпнъ за зат']&гане разхалтени части на н']^- 
що; заглавна. 2) Клинъ за цепене дърво; 
заглавна. МСб. XIV. 197. 

Загл^звалъ п заглъзнуваиъ (да заглъз- 
на), гл. ср. Затънвамъ, забатачвамъ се, за- 
глЬбвамъ въ наль. МСб. XII. 276. 

Заглъзване и загл^зиуване, с ср. отъ 
заглъзвашъ. Загл'Ьбване. 

Заглъзна, ешъ, — налъ, гл. свър. отъ за- 
глъзвалъ. Да заглЬбна, да затьна. 

Загоряиски, ска, ско, пр. Загорски, запла- 
чински. Бачии загорянскн, държани отъ 
загорци. М-Сб. ХУШ. 141. 

Загр<^6а!11Ъ, гл. д. свър. Да хвана нЪщо съ 
заобикаляне отъ вси странъ. Дурде да ви- 
дим., и они туку ни загребале. Нашит 
те загребаа млого робе у срИската во1- 
на. МСб. Х1У. 197. 

ЗДгребки, с, ж. мн. Размесени съ кълчище 
ситни клечки, които оставатъ, кога дръг- 
немъ кълчища; чопъ. МСб. ХТШ. 95. 

Зйгребци, с. м. мн Кълчип^а. Любен. Баба 
Ега. 45. 

Задур^РливЬвамъ (да загурелив-Ья), гл. ср. 
Добикамъ, хващамъ гуреля, ставамъ гуре- 
ливъ; загуреливямъ. Шту си загурелйвел, 
к;(.ту к&ти гурелйву? МСб. X. 5. 

ЗагуреливКваве, с. ср. отъ загурелив^- 
вашъ. 

Загурелив'Кя, ешъ, — вилъ, гл. свър. отъ 
загуреливЬваиъ. 

Загуреливямъ, гл. ср. Загурелив^вамъ. Ско- 
ро загурелнвя. Трудъ. I. 719. 

Загуяншца (с. Стр'Ьлча), с. ж. Казва се на 
см'Ьхъ вм .чадушчица. 

ЗагъгравКнамъ (да загъграв^я), гл. ср. 
Пргграквамъ, прЪсиивамъ От мндго ще- 
нье заглгравел. Врачанско. МСб. XIV. 197, 

За1ъгуаь'1ваце, с. ср, отъ 8агъграв:Ьва]П[ъ. 



Загъграв']^я, ешъ, — в-Блъ, гл, е&^р. отъ за- 
гъграв'Ьва1пь. Да 11р1&гракна, да пр1&сиица. 

Зйгърб1} и з^гьрбопъ (Търново), нар. Задъ 
гърба, отзадъ; гърбомъ. Лйштл кжшт^л 
гиди мйлку зйг&рби (зйг&рбуи) ду тьйх- 
мжшл. МСб. XIV. 221. 

Зйгърна (да се), ешъ, — налъ се (Велесъ), 
гл. вз. свър. Да се пр1Ьгърнемъ. 

Живи се бни аагкрналв 
Мхртви се бни одг^рнале. 

МСб. XIII. 35. 

•Загъръ, с. м. Т. ГолЬмо ловчийско куче 

Сапи уепаНсиз\ загаръ, зъгъръ, зогаръ, 

копой^ хрътка, палашъ. Йреч. Княж. Бълг. 

I. 48. 
Задз1гна, еш, — налъ, гл. ср. свър. Да за- 

дрънкамъ, да ."^ад.^ънкамъ. Сйчбой му зад- 

зхгна. Шапк. Сб. I. 145 
Задйглица, с. ж. Ш^въ задъ игла; тегелъ, 

тигелъ. МСб. XIV. 197. 
Задйр*зъ, с. м. Б'Ьл'Ьгъ на добиче, рЪзнатъ 

задъ ухото: задорЬзка. МСб. XII. 276; ПСи. 

31. 317. 
Задарваиъ, гл. свър. отъ задйркваиъ. 
Задйрквалъ и задйрвувашъ (да задвр- 

камъ) гл. д. Закачаиъ, зад'Ьвамъ. задирамъ. 

МСб. XII. 276 
Задиркване и задйркуване, с. ср. отъ 

задарквапъ. 
Задл^бя, ишъ, — бнлъ, гл. свър. отъ зад- 

лй,6ялъ. Да вдлабя. — бенъ, прич. стр. 

Вдлабенъ. 
Задлабямъ (да задлйбя), гл д. Заглавямъ, 

задънвамъ н'Ьщо въ длабъ; вдлабвамъ. 
Задлйбяне, с. ср. отъ задлабямъ. Вдлаб- 

ване. 
Задиинкбсашъ (да се), гл свър. отъ зад- 

ниикбсвамъ се. 
ЗаднинЕбсвапъ се и заднинкбсувамъ се 

(да се заднинкбсамъ), гл. възвр. Надамъ 

назадъ, на задницата си, на гърба си, саъ- 

натъ и'Ьщо, що е било отзади ми, та не 

съмъ го съгледалъ. Търново, МСб. XIV. 222, 

зхднннкбсвжи ех. 
Заднинкбсвапе и заднинкбсуваие, с. ср. 

отъ задниикбсвапъ се. 
Задор^^зка (Галичникъ), с. м. Задир1^зъ. 

ПСи. 61. 337. 
ЗадрДча, вшъ, — чилъ, гл. свгр. отъ за- 

дрйчвалъ. Да затт рня, да зачаля. — ченъ, 

прич. стр. Затърненъ, зачаленъ. 
Задрачвамъ (да задрача), гл. д. Загражданъ^ 

съ драки; затърнявамъ, зачалявамъ. 

Ше намбрвш нбва грйда, 
Се ют глйви, 1от 1унйшкв, 



дад|»ебнй 



1221 



даздр^ва^е 



Подпбркв му мл&ди булкж, 
Задрйчена о дрббнв деч&. 

МСб. УШ. 21 

Задребнй, йшъ, — вйлъ; гл. с^?. свь'р. Да 
закача да дребня, да свтия. 

II мв вадребни дребна ми роса, 
И мв спадна темна мхгла. 

МСб. X. 9. 

Задружници (Радомирско), с. м. мн. Които 
жив'Пятъ въ надруга; ордпя. МСб. ХУ. 168. 

Задр1>драяъ (Софийско), гл, д. свгр. Да за- 
дърдоря, да задрънЕ-^иъ. Задрхдрал ми у 
гл&вата като воденично крачетйло. 
МСб. IX. 199. 

Задр'^иБаиъ, гл. свгрш. отъ задр^нкпаяъ. 

Задр^нкнаиъ и задр^нкуваиъ (да задр^н* 
камъ), гл. д. Закачамъ, зад'Ьвамъ, к^&тна, 
безпокоя, дрънканъ. — мъ се, гл. вз За- 
качамъ се съ Н1К0Г0. МСб. XIV. 197. Не 
дег ма вадрнв!^ да си свърша работа- 
та, че куту ти стана, та шти ста- 
не сдбата тесна. 

Задр1>икваие п задр^нкуване, с. ср. отъ 
задръиквапъ. 

З&душа (Мияци — Дебърско), с. ж. Задуш- 
бвна. Изв. Слав. Сенвн. II. 295. 

Задуша, ишъ, — шилъ, гл. д. свър. Да за- 
пуша, да упугаа. Затворил вратите на 
цлрквата^ па запалил темньан, та 
задушил с дим цалати цлрква. МСб. 
XI. 93. 

З&душъ, с. ле. Бохесть ах^Ата, задухъ, 
пъхавица, търдуха. МСб. X. Науч. отд. 331. 

Задъ (Охридъ), с. м. ЗаМдимъ, заидъ, западъ 
за1*зъ, заникъ. -На вйд (к^мг^е. МСб. XV. 66. 

Задъгпя, ишъ, — иилъ, гл свър. отъ за- 
д^гмяиъ. Да запетлЬя. — мепъ, прич. 
стр. Запетл'Ьнъ. 

Зад^гияиъ (да вадъгма), гл. д. Закопчавамъ, 
запет11>вамъ дугме. 

Ко1 се соблачв, а ко1 се кхпе, 
Кадхн Тодорка токо си седи, 
Та ра8д;кгмува зл&тнв дугнбта, 
Еднб аадмгми, друго равд^гми. 

Изъ р^кописенъ сборникъ п1&сни, събиранв 
п запвсанв отъ изв^стнвя учвтель Захарвя 
Круша, 8 пЬс. 

Зяд^гяяпе с. ср. отъ зад1гмяяъ. Закоп- 
чаване. 

Задълбйча, ишъ, — чилъ, гл. д. свър. отъ 
задълбйчанъ. Да задълбоча.— ченъ, прич. 
стр. Задълбоченъ. 

Задълбйчаяъ (да аадълбича), гл. д. Задъ1- 
бочванъ. — яъ се, гл. възвр. Отввамъ дъл- 
боко въ нЪщо; потъванъ, задъдбочвамъ се, 
аарЬзвамъ се. МСб. ХУ1— XVII. 392. 



Задълбйчапе, с. ср. отъ задълбйчанъ ш 
задълбйчаяъ се. Зядъдбочване 

Задника, с. ж. 1) Щип. ин ко^а. МСб. ХУШ. 
125, с. Осикодо — Врачанска 2) На кода 
дъска върху иотоииц1та между саблицитЪ 
на литрит'Ь, за да пазв да не взиадне н'Ь- 
що взъ кодат<(. 3) Задънена улица, междв- 
на, межденица, чикиазь-сокнкъ. Та1акл,ш- 
тл е у зад&нва. МСб. XII. 277. 

Зад'^рсаяь, .-л. д. свър. Да подкача да дър- 
саиъ; да задкрцамъ. И он аадрейл мешй- 
ната си. СамиК >въ, МСб. X. 158. 

Заезй, ишъ, — вйлъ, гл. свър. отъ заезй* 
ванъ. Да .задвмя, да наиуша. — збнъ, 
прич стр. З^дим^нъ, нааушенъ, накаденъ. 
МСб. XV*. 184, Котелъ: з&шзбну. 

Заезйкаяъ (да ваевя), гл д. Цаиьдннмъ съ 
димъ и цряхъ; задимявамъ, наиушвамъ, на- 
кадявамъ. — яъ се, гл. възвр. и стр. На- 
иъднямъ се съ димъ или прахъ; задимя- 
вамъ се, наоушвамъ се, накадявамъ се. 
Злштб С2 1 ЗХ1&ЗОЛХ т/Ас кАшт/^ 
тжквЛс7 МСб. Х1Г. 222, Търново. Фуу1 
клкд сяг 8х!&вйлу тдлкус ф стЛьА^тл,. 
МСб. ХГ. 184, Котелъ. 

Заезйване, с. ср. отъ заезй ваиъ в заезй- 
ваяъ се. 

ЗДенцъ (с. Сухо — Солунско), с. м. Заекъ, 
заякъ, заецъ, зайцъ, зоекъ. ПСа. 39. 396. 

Заерлйтъ, та, то, пр. Назъвание, епитетъ 
на сабя. А. П. Стоиловъ, Сб. 15. 

Зйжеднаиъ, гл. свър. отъ заж^днухаяъ. 
Да ожъди1^я. 

Заж6дну1аиъ (да вйзведнаиъ), гл. ср 0- 
жъди*вамъ. Сйнку, говедаре, су вйхед* 
над, дйг ми една вдда да се нйпигам. 
Ушт^ тблку сАрце му вахеднуе. МСб. 
XII. 162 и 163, Велесъ; МСб. XX. Белее. 23. 

Зйживя (да се), ишъ, — вилъ се (Велесъ), 
гл. възвр. свър. Да засадна дълбоко, да се 
закореня, да ожцв1&я. Остана тбва, чи 
вутит^е да не с^ьат с^ме, Ама кога кье 
вида ^гьуптин, му се пбкрева., потскдк- 
нуе кога кье го види: се вахйвило, како 
жйвина н��тре ф сЛрце им бстаиа. 
МСб. XII. 185. 

Зажйжаяъ, гл. д. Удрямъ жигь, дамга на 
нЬщо; жвгосвамъ, дамгосвамъ. ВсЬко говедо 
важихатъ сл главня отъ огъня, нама- 
цана съ катрань. Любен. Баба Ега. 44. 

Зажйжапе, с. ср. отъ заясйжаяъ. Дамгос- 
ване, жигосване. 

За8др'^ванъ (да вавдр^я), гл. ср. ЗазрЪвамъ. 
прошарвамъ, запъстрнмъ. Грбздиту зхз* 
дрьйва. Търново, МСб. Х1Г. 222. 

Заздр^ване, с ср. отъ 9аздр'Кванъ. 



^здр*]^ 



123 



^ккп^яшъ се 



Заздр^^я, ешъ, — р'Блъ, гл. свгр. оть ваз- 

др^вамъ. Да ирошаря, 
Заив^рувамъ (да зайверя), гл. д. Захвър- 

лямъ, попращамъ и1^що т^ахгяъ и съ сала. 

Мпяци, Изв. С^ав. Семин. II- 295. 
Заив^рювапъ се (да вайверя), гл. об. За- 

хващамъ се, заинатявамъ се; втилявамъ се 

^7?V0 смее зайверил, бе, йстави се мал- 

це! Велесъ, МОб. ТИ . Науч. отд. 461. 
Зяйвера (да се), ишъ, — рилъ се, гл. свър. 

отъ заив^рювалъ се. 
Запглица, с. ж. ШарЕи на дреха, везани съ 

черни конци така; XX XX- ^^б. XII. 

277. 
Заидижъ (с. Па^Ьвня — Драмско), с. м. Заидъ 

задЪзъ, заниЕъ, занадъ, задъ, заходъ, зай- 

сдъвце. Каде зайдии слънце., Е<&д'Ь занадъ. 

Съобщидъ Ан. Гяуровъ. 
ЗаиБЛИва кашлица. Кашлица Тиззгх соп- 

уи1згуа, църна, магарешка кашлица, заек- 

дица, заикливща, търдуха. МСб. X. Науч. 

отд. 332. 
Зйиля, ншъ, — лилъ, гл. д. свър. Да стегна, 

да засиля, да бодна. Да се занля, да се 

засиля. Изв. Слав. Сенин. II. 295. Мияци — 

Дебърско. 

Зйилиф коня, дбйдоф си дома, 
Дбйдоф си дома на стредбиоки, 
Порти си найдоф се затвбрени; 
Зйилиф коня, прбскочиф порти. 

Илиевъ, Сб. I. 276. 

*3аймъ, с. м. Т. Едно врЪме въ турско го- 
л']^мецъ спахия, който брлъ длъженъ въ 
вр']&ме на война да искара най малко двай- 
сеть конника на свои разноски. ИСп. 65. 
642; Иреч. Еняж. Бълг. I. 230 и II. 554. 

З&йвнца (Гостиваръ — Тетовско), с. ж. Зад- 
ница, къчъ на конъ (?). 

Тбга збде дбте голбмеше, 
Си се фжрли кбйньу на зай'ници. 
Шапк. Ш. 136. 

3&й'Съвце (Велесъ), с. м. Зййд1Ьмъ. На аа! 
схнце ако има цАрвеи дблак, кье из- 
легло силен в4тер. МСб. УП. 125. Л/- 
фгла да се гбде на за! схнце, оти кжс- 
медот си го Шеш. МСб. ХУ1— ХУН. 235. 

З^йтр-Ь, нар. Сл*дъ утр*, въ други день. 
1а ште ти доьдем за1тре. 

З&йцъ (Воденъ, Гевгелие, Кукушъ), с. м. За- 
якъ, заенцъ. ПСи. 39. 396. 

Зййча лазь (Търново), с. ж. Раст. Капип- 
си1из Ргсагга, мазни-кокалче. МСб. Х1У. 
221. Листата на това растение се ядатъ на 
салата съ оцетъ. МСб. XV. Науч. отд. 7. 

Зайча пйчка (Сливенъ), с. ж. Раст. жлъчка 
въ 1-то знамен. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 



Зййча пйшва (с Конопчие — Чирпанско), 
с. ж. Раст. зъминско грозде. МСб. XIV. 222. 

Зайчйрннъ, с. м. 1) Който лови зайци; зай- 
чарь. 2) Куче за зайци; зайчарь. ИСп. 16. 
155. 

34йча с^^нва. Растения вилина метла и ба- 
бинъ косънъ. МСб. XXI. Явашовъ. 5; ПСп. 
51. 352. 

34йча соль (с. Бутово — Търновско), с. ж. 
Камикъ б']^лтъкъ, жилавецъ. МСб. XIV. 221. 

Зайчевина, с ж. Раст. нгкакво. ИСпБр. XI 
—XII. 127. 

34йче ухо. Раст. бутурче. МСб. XXI. Ява- 
шовъ. 31. 

ЗАйчи хл'Ьбъ. Раст. Сагех шоп1апа. ПСп. 
65. 708, Врачанско. 

Зййчово сирище. Раст. Зес1ит ^1аисиш 
ШК. МСб. XX. Д'Ьлъ природоученъ, Ив. К. 
Урумовъ. 38. 

Закйтанча (да се), мшъ, — чилъ се (Велесъ), 
гл об свър. Да се спра, да се закача. Ха, 
да ти се закатанчн де! да ти заскокне, 
да се удавпшъ! кълнатъ лакомо д^ьте, кога 
лаиа и увива бързо мръвкит'Ь, яденето. МСб. 
XIV. 169. 

Закачалка, с ж. 1) Терзийска водица, за- 
качка, енгистра, канджа. МСб. XVШ. 200. 
— 2) Кука за закачане на нея нЬщо. 

З&вачка, с. ж. 1) Закачалка въ първото 
знамен. 2) Нишанъ, б'&л1^гъ .ча годявка (Е- 
лена). 

Пък ко1ту I дал пръстннь кантъшлагъ, 
Кйнтъшли1ъ, хълкъ бурмълйхъ, 
То1 шъ земи Винбтъ дивбшъ: 
Ту1 съ казвъ пулувин аькйчкь. 

МСб. X. 32. 

Закачала, ишъ, — лилъ, гл. свър. отъ за- 
качулямъ. Да забуля. — ленъ, прич.стр. 
Забуленъ, намЪтнатъ, прикритъ. 

Закач^лапъ (да завачуля), гл. д. Нам1&тамъ, 
прикривамъ съ н1^що, забулвамъ. Накар- 
ватъ го да се прЬгърби и го завачулятъ, 
т. е. прикриватъ съ една черга. МСб. 
XXI. Родоп. свадба. 4. 

Закачуляне, с. ср. отъ закач;^ляжъ. 

Заввача, ешъ, — цалъ, гл. ср. свър. Да за- 
кача да квача Заквацйлн ти кокошки у 
главйта! МСб. X. 199. 

Завйлица (Врачанско), с. об. Закачка, зади- 
ра, задирка, задорица, закръклица, зачекли- 
ца, лЪпка. МСб. XIV. 197. 

Завип^тя (да се), ишъ, — тилъ се, гл. свгр. 
отъ закип^таиъ се. 

Завипбтяшъ се (да се закип^та), гл. об. 
Ма^ча се, силя се. Зхкипетил^Б ех дл влр- 
вй. МСб. Х1У. 222. Търново. 



Завнп^янв 



124 



Залжвбсванъ 



Закяп^яне, с. ср. отъ закипбтямъ се. 

Закйтя, ишъ, — тшлъ, гл. свгр отъ зави* 
тяиъ. Да заиокятя, да зафър1я. — тенъ, 
прич. стр. Зааокитенъ, захнърденъ. 

Закйтяиъ и закжщаиъ (да ваввтя), гл. д. 
Запокатямъ, захвърдянъ, захвучамъ. Кл{д4 
сти а;квйтшлЕ митлЛтм дл 1М ньймм! 
МСб. Х1У. 222, Търново. Закнтн с« единъ 
камгкь отподирЬ ми. ПСп. 56. 326. 

Закйтяие и закйщаие, с. ср. отъ завй- 
тяжъ и закйщаиъ. Запек итяне. 

З&кладнивъ, с. м. Камикъ, керпнчъ въ ог- 
нище за да 1ежатъ Г1авиит1^ възъ него; в. 
мечка. ��Сб. ХУШ. 38. 

Зав.1епйчъ (Врачанско), с. м. Ножъ захдупа- 
че, закланачъ. МСб. Х1У. 197. 

Закл'Ьтя, ишъ, — тнлъ, гл. свър. отъ за- 
вл11тянъ. Да затворя, да заклича. — тенъ, 
пр. стр. Затворенъ, закличенъ. 

ЗаБЛ'1^тя]1Ъ (да ваклата), гл. д. Затварянъ, 
закличанъ. /Уа си е сйте деветима за- 
коп(1ла, и е ср^це вяклетйла, та не е 
слмза поронила. Любен. Самовили. 87. 

Завл'Ьтяне, с. ср отъ закл-Ктямъ. 

Зйколакъ (с. Пл-Ьвня— Драмско) с. м. Ставъ, 
сглабъ, съчленеьие. Кокошка се дроби по 
ваколава. Сьобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Закбниици (Велесъ), с. м. мн. Ближнит1Ь 
роднпна на младоженецъ: кумътъ, по-малъкъ 
и по-старъ д^Ьвери, подкумокъ, старосватъ. 
Лрегозба се казва обЬдгть или вечеря- 
та^ която се дава оть моминия баща 
на ония отбрани сватове, които сл 
близки роднини или вавонвицв на мла- 
доженеца. МСб. XII. 34; XX. Белее. 23. 

Занбпаппвъ (Дуоничко), с. м. Заровникъ, 
лошотнпкъ. Завйпавиву прбклети! МСб. 
X. 199. 

Заврбйвамъ и закрбювалъ (да заврбя), 
гл. д. ЗарЪзвамъ, порЪзвамъ. На 1 фев- 
руари ваврбйватъ лозята за пьрвь пмть 
МСб. X. 199 Ла се. Трифонг сь ядень^. 
и пиенье и^лизатъ по лозятатъ за да ги 
вавройватъ, като засипвать съ светена 
вода всЪка лоза. Любен. Баба Ега. 7. 

Завр^БЛИца (Врачанско), с. об. Закилица, 
закачка. МСб. XIV. 197. 

Завр1стя, вшъ, — стилъ. гл. д. свр. Да ту- 
ря, да въдворя н-Ьйд-Ь кръстг. Свети Ио- 
вань Крестйтель да ни даде и покло- 
ни чесен крлс, да ни го ваврхств на 
глй-^у! Любен. Самовили. 135. 

Завутулйосаиъ гл. свър. отъ закутулйбс- 
ваиъ. Да забуля. — саиъ, прич. стр. За- 
буленъ. 

Закутулйбсвамъ и завутулйбсуваиь (да 



вакттулйбсамъ), гл. д. Забулванъ. — жъ 
се, гл. вьзвр. Забулванъ се. Зашто са не 
забрадиш куту ората, еми си са ллк^^ 
тульбсала куту булл. МСб. XIV. 197, 
Врачанско. 

Завутулйбсване и закутулйбсуваие, с. 
ср. отъ закутулйбсваяь. Забулване. 

Зйвърлбно дйтб. 1) Д1>тв, което още бозае 
отъ майка си, която е станала трудна съ 
друго. 2) Д'Ьте, което еднажъ е било отби- 
то и П0СЛ1Б по и'1&коя причина повторно му 
дадено да бозае. МСб. XXI. Народна меди- 
цина. 1 и 15. 

Завъртбча (да се), ншъ, — чялъ се, гл. 
свър отъ закъртбчаиъ се. Да се вмъкна, 
да се пъхна. — чеиъ, прич. стр. 

Закъртбчамъ се (да се завъртбча), гл. 
вгзвр. Вмъквамъ се, пъхвамъ се като крътъ 
Зхвхртбчил С/К ф к/авин^у ць(Ил д4н 
тгрйг Търново, МСб. XIV. 222. 

Закъртбчаие, с. ср. отъ закъртбчамъ се. 

Завъсия (да се) йшъ, — ннлъ се, гл. свгр. 
отъ завъснйвамъ се. Да закъс11'Ья. 

Закъсиявамъ се (да се вавъснй), гл. вгзвр. 
Закъсн1^ваиъ, окъсн'Ъвамъ, задоцнувамъ. 

Невеста му се забавила, 
Забавила, аатпснила, 
Докле се мила, оплела, 
Докъ си дете ок&пала. 

МСб. ХУШ. 145. 

Залгатня Търново), с. ж. Вокъ, кресъкъ, 
караница. МСб. XIV. 222. 8аи1г&тн6. 

Заледбнъ, ва, но, пр. Пикритъ съ ледъ, за- 
мръзналъ. Било езеро заледено, а не по- 
ле наснЬжегю. Читалище. I. 478. 

Залеж4, йшъ, — жалъ, гл. свгр. отъ зале- 
ясАвамъ. Да пр'Ьлежа, да пр'Ьнощувамъ. 

ЗалежДваяъ (да валежи), гл. ср. Пр1;лежа- 
вамъ, пр'Ьиощувамъ. Еой валехй, гбсте га 
напбе га, пйре му не узймаю. Трънско, 
ПСп. 12. 122. 

ЗалеасАване, с. ср. отъ залеасйвамъ. 

Зал']^зъ, с. м. Зайдимъ. Слг^сцето е на вй- 
лез. Лузьйтм. ммс/КК/К.м гх.Аь^ж слх^н- 
ци. с. Конопчие — Чирпанско, МСб. IX. 229. 

Зал1^тиува (да зал'Ьтне), гл. безл. Заскбв- 
нува. Ми вал^тнуват, Мияци — Дебърсво: 
заскокнува ми, задавямъ се. Изв. Слав. Се- 
мип. II. 295 

Зйлнвище (Търново), с. ср. М^Ьсто, което ръ- 
ка залива, кога придийде. МСб. XIV. 221. 

Заливбсаяъ, гл. свгр. отъ залпвбсвамъ. 
— саиъ, щич. сч<р 

Знливбскаяъ и залнибсувамъ (да вали» 
вбсаиъ), гл. д. I) Замазкамъ, намазвамъ, 
помазвамъ. Залнвбса! лебо с вдда да са 



Валивбсване 



125 



ЗаклАтяне 



не испука. Заливбса ля стената, дек бе- 
ше искрътена? МСб ХУШ. 49. — 2) Уд- 
рямъсъпдесница; плесвамъ. Куту шта аа- 
лввбсаи, па ти ше отфргкнеш. МСб. XIV. 
197. Врачанско. 3) ПрвЕривамъ, .чаназвамг, 
потулямъ, замуталевямъ, Авслътсняшъ. Уш 
штьйхм д/К гу с^дьа^т, чн туку ахлио 
вдсххх р6бу'т>тм. З&ливбсх! г]у нлньй- 
кждьм, чи I т6> «)л ни еж с/тпм. Търно- 
во, МСб. XIV. 222: IX. Науч. отд 28. 

Заливбгваие и заливбсуване, с. ср. отъ 
заливбсрапъ. 

Зйливъ (Търново), с. м. Веществото, съ кое- 
то заваряватъ, заливатъ метадп. МСб. Х1У. 
221. 

Залисия и 

Залисии, с. ж. Зялисъ, викъ. глъчъ, шяшар- 
малгкъ Залисяьй да се стЛри да са ни 
ускпгь. ПСп. 40. 655. 

Залистъ. с. м. Раст. Кихсих Нуро^Ьззит. 
ПСп 65. 703. 

Залога, с. ж. Залгкъ. клшей. МСб УШ. 
280, с. Плевня — Драмско. аалуга. 

Залбга (Трънско). с. ж. Залогъ, аманетъ, 

Залбга, ба1чо, аалбга: 
До1ЯЙшв турци ахдуци, 
Та пише вино цръпевб, 
За товй гунчв аалбга. 

МСб. XXI. Трънско. 13. 

Залоябтя, ишъ, — тилъ (Софийско), гл. ср. 
свгр. Да закача да ломотя; да задърдоря. 
Заломотяло като богйнска воденица. МСб. 
IX. 199. 

Зйлудънъ, дна, дно (Трънско), пр. Празенъ, 
айляЕЪ. Зйлудънь поп и говеда кръштй- 
ва. МСб. XXI, Трънско. 60. 

Залу��ка (Ахл-Челебийско), с. ж. Залъкъ. 
Отчекватъ по една аалушка оть пита- 
та. МСб. ХШ. 21. 

Зал^на (да се), ешъ, — налъ се, гл. об. 
свгр. Да се залухна, да се заплесна, да се 
захласна, да се замлатя. Самоковско. 

Онй седи, морб, на чардаци, 
Та ой шЙ1е то1 свилени рак^ф, 
Онй се 1е, морб, аалунйла, 
Та не заглед! шестйна 1унаци, 
Де влезнаха у нб1ната збмньа. 

МСб. X. 81. 

Залче, ум. ср. отъ зАлъвъ. Залъче, ка- 
шейче. 

Тббе, лудо, кье загубат: 
Кье те сбчат парче по парче, 
Пкрче по п&рче, вйлче по зйлче. 
МСб. X. 35, Велесъ. 
Зал^свамъ се и зал^смуваяъ се (да се 
валсова), гл. об ЗасинЪвамъ се отъ плачъ; 
завогьамъ. МСб. XI. белее. 22. 



Зал1сване и зал1спуване, с. ср. отъ за- 
л1свахъ се. 

Зал1сна (да се), ешъ, — налъ се, гл. свгр. 
отъ зал^свапъ се. Да се заг>ин'Ья. 

ЗДлъче, ум. ср. отъ залъкъ. Залче 

Закапдал}^, йшъ, — лвлъ, гл. свгр. отъ за- 
мандалявамъ. Да заклича. — лбвъ, прич. 
стр. Зякличенъ, заметнатъ 

Замандаляваяъ (да заиандалй), гл. д За- 
кличамъ, зам'Ьтамъ врата съ мандало. Той 
замандали вратата хубаво. Трудъ. II. 
788. 

Замандалявапе, с. ср. отъ запандаля- 
вамъ. 

*3ая6акъ. — 2) Раст ЬШиш таНа^оп, 
рб«*'нъ, р^ганъ. ПСп. 61. 352, Битоля: 
цървен вямбав. 3) Раст. 1гг5 ^гатгпеа, 
кр^мъ. МСб. Х1У. Науч. отд. 64, Ловвчъ. 
4) Раст. 1гг5 ^егшапгса, пате, перуника, 
тлжакъ. МСб. XXI. Явашовъ. 5. — Дивг 
(иордечи) замбакъ, раст. 1гг$ ритИа Усд 
МСб. XIV. Науч. отд. 65; ХУШ. Д*лъ при- 
родоучрнъ, Ив. К. Урумовъ. 160. — Птиг 
чи замбакъ, раст. 1гг5 Vа^ге^а^а. МСб. 
Х1У. Науч. отд. 64. 

Заибунъ (Софийско), с. м. Раст. ТН^опеНа 
соегока ^г. МСб. XXI. Д^лъ природоучрнъ, 
Ив К. Урумовъ. 30. 

Заметйлка, с ж. Метла пачавра за пещь; 
пометъ. Янковъ, Сб. 142. 

Зйметъ, с. м. Ограда, кошара. Чудна гбра 
сос^коа, чуден зймет напрйвиа, чудни 
дфци докйраа. Любен. Самовили. 6; ср. 
зй,хметъ. 

Замйчаяъ, гл. ср. За бърдо: разнищямъ ни- 
щкат'Ь на основа, та се свиватъ на гър- 
чели и се заядатъ измежду з^^бит^^, та 
мАчно работя. 

Тодбрке, мила мамина. 
Що тъч^ш платно в плйчиш! 
Оснбва ли ТВ й къслйва, 
Бърдото ли ти аамича, 
Нйщелки ти ли неок^чхт? 

Дряново, ПСп. 40. 658. 

Заяйчане, с. ср. отъ заяйчаяъ. 
Заялатй (да се), йшъ, — тйлъ се, гл свгр. 

отъ заялйтяяъ се. Да се залуна. 
Заялатяяъ се (да се заклатя), гл. об. За- 

3'Ьивамъ се, запл1&свамъ се, захласвамъ се, 

залухвамъ се. 

Деьет буле хедну козу мълзле. 
Девет бдже 1еднб Мре пйсли. 
Сви се девет били аамлат^или, 
Та пустото 1аре изгубили. 

Пиротъ, ПСп. 31. 372. 

Заялйтяне^ с. ср. отъ занлйтямъ се. 



Заиолйтвя 



126 



Зап&рчапе 



ЗанолйтвЯ) вшъ, — вялъ (Чипоровнцо), гл. 
свьр. отъ замолйтвяи!.. Да бдагосдовя, да 
осветя н'Ьщо съ молитва. — вепъ, прич. 
стр. Благосювенъ, осветвнъ съ молптвв. Да 
ей д йду ?'?/ Ц/крно м&ре, цЛр^ю канАг- 
уе с молйтву не зямолйтвено, с мбьии- 
но млекб не ваддено. МСб. XVI — XVII. 
263. 

Замбчя, вшъ, — чнлъ, гл. свгр. отъ замб- 
чаиъ. 

Зажбчамъ (да замдча) гл. д. Подкачамъ да 
моча. — Замочйло дуй, ко зйгак, или: ва- 
мочйло бми., па тука, та ондека., каз- 
ватъ въ Трънско за овя, който мига и не 
се срамува, за тепегйозъ. МСб. XXI Трън- 
ско. 60. 

Замбчане, с. ср. отъ заябчаяъ. 

*3ампар&, с. ж. Т. Земпаре, женчо който 
тича а11^дъ жееит*. 2) (?) За задуха 
(А^1та) даватъ вампаря, ревентъ и пу- 
шать листата на татулъ сь лулака- 
тю тютюнг.}&.СЬ. XXI. Народ, медицина. 12. 

Заи^гли (да се), — лило се, гл. свър. отъ 
за]11;^глюва се. Да се замъгли. — лепо, 
прич. Замъглено. 

Зам;^глюва се (да се заиуглн), гл. еднол. 
Замъглюва се. Кл^кдту сл г зхмуглилу, 
т^ шж сЛ крбтни ньАку дАш. с. Коноп- 
чие — Чирпанско, МСб. IX. 229. Зхм^гли- 
лу С/К клту сжрдйт чув/к. Фн^сухти 
студ^нлтл ч^шкя^ мж тдплуту з>к туг 
С/К з;г,мугли. Търново, МСб. Х1У. 222. 

Заи^глюване, с. ср. отъ замуглюва се. 

Замутал&вя, ишъ, — внлъ, гл. свър. отъ 
залутал&вянгь. Да замутолевя, да заливо- 
самъ, да засливосамъ. — венъ, прич. стр. 
Замутолевенъ, заливосанъ, засливосанъ. 

Замутал&вяшъ (да замуталйвя), гл. д. За- 
мутолевямъ, смуталявамъ, затулямъ, ори- 
вривамъ, замълняванъ, заливосвамъ, заели- 
восвамъ. Замуталйвиха рйбопш,та^ та нй- 
ко1 нема да т разбере. 

Заиутал&вяне, с. ср. отъ запутал<^вя]1[ъ. 

Замутолбвяиъ (да вамутолбвя), гл. д. За- 
муталавямъ. МСб. Х1У. 222, Търново: вх- 
мутулеяьхи. 

Зав']Ьмвица (с. Локорско — Софийско), с. ж. 
Така казватъ на годеница, .защото не й е 
позволено да говори до една година. Зашто 
пушташ млада годеница., млада ваяем- 
иица да ти иде на чужда работа. 

Зажени се 1ован добар {унак, 
Па пощоа през зелена гора, 
Да доведат млада аанемница. 

МСб. XVI- ХУН. 124. 

ЗДнежъ, пр. неизм. Мълчаливъ, в.%шъ. Ти 



зинем биди, казватъ въ Велесъ на слуга, 
д'Ьте и неопитенъ чон'1^къ, когато се мЪс! 
въ разговоръ. МСб. XIV. 169. 

Зан'1&11Й, йшъ, — мйлъ, гл свър. отъ зан'Ь- 
мйвапъ. 

За11'Ьяйвапъ (да занЪмй), гл. д. Направямъ 
н1^кого да стане н'Ьмъ, да зан1>м'Ье. Зане 
мил те Госпот! Дупначко, МСб. X. 199. 

Зан^^пйване, с. ср. отъ зап']Б!1Авапъ. 

Зан^сенъ, на, но, пр. Лудъ, лудичъкъ, съ- 
лудничавъ, блъснатъ. 1а не прикйзваьку- 
ту занесен. Чухте ли, ма, че Мито 
полудел? — Он си беше и от по-напред 
ванбсен. МСб. Х1У. 198. 

Зан^шко, с. об. Запл^съ. Ле заносй се, ва- 
н^шко, казватъ въ Трънско на гол1^мъ бъ- 
брица. МСб. XXI. Трънско. 61. 

Занз^къ (Ловечъ; зхнзув), с. м. Раст. САа- 
егор1у11гпп Ьи1Ьозиш., цволь МСб. XV. На- 
уч. отд. 97. 

ЗапишвДчка (Охридъ), с. м. Която заниш- 
ва, люл'Ье и'Ького на Гергевъ-день. 

ЗапЙ1пвачъ (Охридъ), с. м. Който занишва 
люл'Ье н*кого на Гергевъ двнь. МСб. XVI — 
XVII. 31. 

З&нка (Ново Село — Видинско), с. ж. Примка 
дупка, затворъ. МСб. XVIII. Науч. Отд. 502. 

Заоравачка, с. ж. Баячка, която знае да за- 
орава трудна жена да не помета. МСб. XII. 
151. 

Забрване, с. ср. Обичай въ северозападна 
България да заораватъ изоколо ново сели- 
ще. МСб. XVIII. 4. 

Забщо, съюз. в. збщо. Велесъ, МСб. XI 86. 

Зап&рлявъ, ци (Врачанско), с. м. Чов^Ькъ, 
който се е запекълъ, запарчилъ, та не рас- 
те, ако още и да е младъ. МСб. XIV. 198. 

Зап4рликъ, с. м. Единъ видъ ястие като 
попара. МСб. IX. Науч. отд. 76. 

Зап^рча (да се), ншъ, — чнлъ се, гл. свьр. 
отъ яапарчамъ се. Да се се запека, да се 
запекатя, да се запъртача, да се запърча. 
да заръсна. — ченъ, прич стр. Запеченъ, 
запекатенъ, запъртаченъ. 

Заи^рчапъ се (да се запйрча), гл. об. Спи- 
рамъ да раста, ако и да имамъ още врЪме 
за растене; запичамъ се, запекатвамъ се, за- 
пърчамъ се, заръсвамъ. До дванАестата 
гбдин рйсте момчето много убаве, па 
тугйва куту са запйрчя, пюва си би ве- 
ке да расте. Съ оклашникъ биятъ онЬ- 
зи дЬцл., коитю еж се запйрчиля и не 
растятъ. МСб. XXI. Народна медицина. 
45. и 53. 

Зап&рчане, с. ср. оть запАрчаиъ се. 



Зап&рче 



127 



З&подъ 



Зап&рче, ум. ср отъ запйрлявъ Запарче- 
но Д'Ьтв. 
I З&пашкамъ (11ри11&пъ) гл. д. свгр. Да за- 
[ бера, да навараиъ, да заперестя, да насиля. 
Кхг што кондисале уште во пгрватй 
вечер., га запашкал за бесчестие да и 
праит. МСб. X. 168, 

Запекйтванъ се (да се запекйтя), гл. об. 
1) Запарчамъ се. 2) Млча се, силя се да 
направя н1&що, което не е по силит1^ ми. 
Какво си са вапекатил, коли виж, че 
тизе не мож подигна тоа камик. Вра- 
чанско, МСб. Х1У. 198. 

Запек&тване, с ср. отъ запев&твапъ се. 

Запек4тя (да се), ишъ, — тилъ се, гл. свгр. 
отъ запекйтваиъ се. — тенъ, прич. стр. 
Запарченъ, запеченъ, запъртаченъ. 

Запелйбсамъ (да се), гл. свгр. отъ запв- 
лйбсваиъ се. Да се запел1&я. 

Запелйбсвапъ се (да се запелйбсамъ), гл. 
вгзвр. Запел^Ьвамъ се. Чи кяде шж еж г 
вхавлъ6сх.л дж гу ньймя! Търново, МСб. 
XVI— ХУН 392. 

Запелйбсване, с. ср. отъ запелйбсвалъ се. 

Запербствамъ (да запер^ста), гл. д. 1) За- 
граждамъ н1&воиу плтя и не го оставянъ 
да излезе. Куту пи заперестя у Ана, 
дурде го не почерпшме не пуштй ни да 
искочим. МСб. Х1У. 198, Врачанско. 2) 
Искамъ отъ н']&кого н'1&що на сила; пека, 
въртя, янъ, дълбамъ. Запербстил ма е да 
му дам пари. 

Зяпербстване, с. ср. отъ запербстваиъ. 

Запербстя, ишъ, — стнлъ, гл. свгр. отъ 
запербстваяъ. — стевъ, прич стр. 

Запбчено, като с. ср. Излизане повънъ съ 
млка; напънъ, сотНраНо. МСб. XXI. На- 
родна медицина. 13. 

Зйпиввивъ (с. Перущица — Пловдивско), с. 
м. Годежарь, годежникъ. Млбгу ви здрбве 
ут мумбта, да испрйтите вете зйпив- 
ницн, рб^утата е свАршена! МСб. X. 52. 

З&пввввца, с. ж. Жена зйпивникъ; годежар- 
ка, годежница. 

Запввйсалъ, гл. д. свър. Да запикаша. 

*3апвкасвапъ и дапив4сувалъ (да запи- 
касамъ и да запнкйша), гл. д. Гр. Сапи- 
касвамъ. Беше ли и тетка ти Женка 
цЛрква? — Не га запйвасав. Велес. МСб. 
УП. Науч, отд 462; МСб. IX. Науч. отд. 24. 

Завввйсване и запив4суваве, с. ср. отъ 
отъ запивасвапъ. Сжпикасване. 

РЗапик&ша, ешъ, — кйсалъ, гл. свър. отъ за- 
пив&сваиъ. Да сапикаша, да запикасамъ, 
— в&сжнъ, прич. стр. Сапикасанъ. 
Запиналва, с. ж. и 



Заиивйло, с. ср. Прдчка на етанъ, която 
държи кроеното съ натканото да е опънато 
и да не се отвива; тя се затега въ дупката 
на Лкля смокъ; затегало, кр1&палкя, увр1&- 
па^кя. пр*днйо повъртало. МСб. XII. 277; 
ХУН! 106. 

З&лиръ, с. м. Запиране, спиръ. сбдане, с1&д- 
ка. Отг тбгива и до сега., зимЪ-лЬтЪ 
тя зйпнръ не знае. ПСа. 35, Леля Гена. 
31. 

Запитувйчва, с ж Която въ игра запитва. 
МСб. УП. 220. 

Запйхапъ (да се), гл.свгр отъ запйхвамъ 
се. Да се запъхтя. 

Запйхваяъ (да запйхна), гл. д. запъхвамъ. 

Запйхвамъ се (да се запйхаиъ), гл. свгр. 
Запъхт']&вамъ се. 

Запйхна, ешъ, — шалъ, гл. свър. отъ за- 
пйхвант. Да запъхна. 

З&пиша, ешъ, — шалъ, гл. свгр. отъ запй- 
шувамъ. Да запуша, да задръстя, да зати- 
кна, да цр'Ьградя. — шанъ, прич. стр. За- 
пушенъ, задръстенъ, затикнатъ, пр1Ьграденъ 
Зйпишан пат, запншана река. Велесъ. 

Запйшувапъ (да зйпиша), гл. д. Запуш- 
вамъ, задръствамъ, затикамъ, запищвамъ, 
пр1&граждамъ. Вйрчето се запйшуе, ако 
нЛтураш кйменьа, земьа, деланкьи. Ве- 
лесъ, МСб. VII. Науч. отд. 462. 

Запланипсвй, скй, скб, пр. Що е изъ-задъ 
планината; загорски. Иреч. Княж. Бълг. II. 
315. 

Заплесл^въ, цн (Врачанско), с. м. 1) За- 
плесване, заплесъ, заглеждане. 2) Пр1&дме- 
тъгь, въ който сме се заплеснали. МСб. 
Х1У. 198. 

З&плестъ, ста, сто (Търново), пр. Заплесъ, 
заплеснатъ Ли штем нйг зйпльхсти ви* 
тьбви. МСб. Х1У. 221. 

Заплитвй, с. ж. Заплитане, убърЕване. Ас 
мж г стрих дж ни стйни ф рб^утити 
гим ньйкугж ахплнтн^. МСб. ХУ1 — ХУН. 
392. 

Заплотй (да се), йшъ, — тйлъ се, гл. свгр. 
отъ заплотйвамъ се. Да се завъдя, да се 
подвъдя. — тбнъ, прич. стр. Завъденъ, 
подвъденъ. 

Заплотйваиъ се (да се заплотй), гл. вгзвр. 
Завъждамъ се, подвъждамъ се, разалодвамъ 
се. Ако беа изумреле сйте ггЛоли, от 
пиНа б<Аба би се заплбтиле пак гьадли- 
те. Прил^пъ, МСб. IV. 121; ПСп. 44. 249. 

Заплотйване, с. ср. отъ заплотйвамъ се. 

З&подъ (с. Гушанци — Берковско), с. м. 
М1^то обърнато къмъ с1^ввръ; замка, МСб. 
ХП. 277. 



Запойлва 



128 



ЗарДпчаиъ 



Заиойлк!, с. ж. Тр1>ва, ба1кя, съ която за- 

появатъ н1;кого. Вйлки аапой^ви. Янковъ, 

Сб. 177. 
Запокйтя, ишъ, — тилъ, гл. свьр. отъ за- 

покАтянъ. Да закитя. да запопратя, да 

з«1вър1й. — тепъ, прич. стр. Закитенъ, 

запопратенъ. захвърленъ. 
Запокйтлиъ (дя аапокптя), гл д 3:4кптямъ, 

занопрящямъ, захвърлямъ. 1С61 зхпукйти 

на детту шйпкл>т;г^ тук% МСб ХУ1 — 

ХУН. 392. 
Злпокнтяне, с. ср. отъ вапокАтяяъ. 
Знпокл&дваяъ п запоклйждамъ (да ва- 

поклйдя), гл ср. Загов'Ьвамь. 
Запокл.^дване и запоклАждане, с. ср. отъ 

запокл^дваяъ. Заг.>в%ваие. 
ЗапоклЛдя, вшъ, — дилъ, гл. свгр. отъ ва- 

поклДдвалъ. Да загов%я. 
Запол'Кзваяъ (да 8апол'Ьзя), гл. д. Влизамъ 

пръвъ нейдЪ; пол1взвамъ. Този човЪкъ., каз- 

вать, е вапульазал това семейство. До 

брпчко, МСб. X. 3. 
Запол1;звапе. с. ср. отъ запол^звамъ. 
ЗаиолКзя, ишъ, — аилъ, гл. свгр. отъ запо- 

л-Кзваят. Да похЬзя. 
Запорепалъ, гл ср. св^р. ? 

Запорепали ггркомапи. В. „Источно Вр1Ь- 

ме" 12 октомврия 1874 г. бр. 35. 
Запбрничавъ, ва, во, пр. Усоритъ, внатъ, 

чекласъ. Ле бмдй запбрнвчав, не б^ди 

чекласъ. 
Запофйча, ишъ, — чилъ, гл свър. отъ за- 

БОфйчамъ. Да захвърля. — ченъ, прич. 

стр. Захвърленъ. 
Запофйчамъ (да запофйча), гл. д. 1) Зах- 

върлянъ надалече. Куку вапофйчих ками- 

ко, та се не виде дек отиде. МСб. XIV. 

198. Врачанско. 2) Замахвамъ, зам-Ьрвамъ, 

захвърляиъ възъ н'1^еого съ н'6що; ззкитямъ. 

МСб. XII. 280. 
Запофйчане, с. ср. отъ заиофйчамъ. 
ЗапочеТ''^., бшъ, — чбтохъ, — челъ, гл. д. свър. 

Да почета. Ку[Л ли г снмхб, а^кпучбл^к 

свикх^рв»., чи I тъд! Търново, МСб. XVI 

— XVII. 392. 
Запрегйчъ (Врачанско), с. м. Запращка, за- 

пр1;щка, престилка, опърлячка, хута. МСб. 

XIV. 198. 
Зйпурпо, нар. Зйдушно, душнб. Изв. Слав. 

Семин. II. 295. 
Запурнбвппа (Мияци — Дебърско), с. ж. Го- 

л'Ьма горещина; тежчина, тежнина, духота, 

душно, сила, омалия, мараня. Изв. Слав. Се- 

мпн. II. 295 
34пусти-к^кя (Велесъ), с. об. Разсипникъ, 

прахосникъ, разоборникъ. Кйкоф ге вйиу- 



стн к^Ея! сето имапъс на тЛтка си кье 
зйпусти. МСб. XX. Велес. 23. 

Запухаяъ, гл. д свър. 1) Да подкача да 
пухамъ. 2) Съ пухане, съ духане да за- 
грТ>я. 1а легни зад мен, та ми вап/а! 
грбд. — мъ (да се), гл. вгзвр. свър. Съ 
пухане да се затопля. А да легнем един 
до други, та да са вап/аме. Врачанско, 
МСб. XIV. 198. 

Зап'{>пра, сшъ, — ралъ, гл. св%р. отъ за- 
п^.прувамъ. Да заора въ н*що. 

Зап1>прукаиъ (да вяпълра), гл. ср. Заора- 
вамъ въ н^Ьщо. Куту та ритна, та ше 
8пп;г^преш у земьйта. Врачанско, МСб. 
XIV. 198, 

Зап^пруваие, с. ср отъ зап111руваяъ. 

Запърпешкаиъ (с. Църско — Битолско) гл. 
д. свър. Да затрупамъ, да запр1Ьтамъ. Копа 
колку една педа и виде одоздола еден 
казан п.ълн со алтани. Тог б^рго го 
запхрпешка со земьата ппк да се не 
глеат. МСб. XIX. Матер. б. 27. 

ЗаиъртАча (да се) ишъ, — чилъ се, гл. 
свър. отъ запъртАчаяъ се. Да се запър- 
тъча — ченъ, прич стр. Станалъ запър- 
тъкъ; зааъртъченъ. 

ЗапъртАчамъ се (да се запъртйча), гл. об. 
1) Ставамъ, излизамъ запъртъкъ; запъртъ- 
чамъ се. 2) Запичамъ се, заиърчамъ се, за- 
парчамъ се, не вир1&я, не раста. МСб. XII. 
278. 

ЗапъртДчане, с. ср. отъ запъртйчапъ се. 

Запърча (да се), ишъ, — чплъ се, гл. свър. 
отъ зап^рчамъ се. Да се запъртача, да 
се запарча. — ченъ, прич. стр. запърта- 
ченъ, запарченъ. 

Зап^рчалт, се (да се запърча), гл. вгзвр. 
Запъртачамъ се въ 2-то знам. 

Зап1.рчане, с. ср. отъ аапЬрчаиъ се. 

Запъстрн, ишъ, — рилъ, гл. свър. отъ за- 
п'{.стряиъ. Да се прошаря. 

Зап'^стрялъ (да запъстря), гл. ср. Кодка 
чамъ да зр1Ья: зазрЪзамъ, прошарваиъ с% 
насур1&вамъ Грбздиту зкпжстрьх. МСб. 
Х1У. 222 и XVI- XVII. 392, Тьрново. 

Зап'{>шка1КЪ, гл. д. свър. Да затикна, да за- 
пъхна. Запхшкахне мила църква. Ку- 
кушъ, ПСп. 32. 367. 

Зар!111ча, ишъ, — чилъ, гл. свър. отъ зар^л- 
чаиъ. Да нарамча. — ченъ, прич. стр. На- 
рамченъ. 

Зар^ячаяъ (да зарймча), гл. д. Турямъ 
пр']&зъ рамо; нарамчамъ. Агде зарамчй тор- 
бицата, па врви с овците. МСб XIV*. 
198, Врачанско. Зарймчн го ва кривакъ 
намЪстю. Трудъ. I. 76. 



Вар&жчане 



129 



Засжет&ня 



Зар^мчапе, с ср. отъ зарашчапъ. Нарамчане. 

Зарана (Вехесъ), нар. Зарань. Уште на 
стемнето ако гйдеш со з11рана уште, на 
сиромаштина ге. МСб. ХУ1 — ХУН. 233; 
XX. Вел.с. 23 

Заре (Велесъ), съюз. Зари, зере, зеръ, защо- 
то, понеже, чунки. чункииъ. 0'фчарот, ка- 
ко го чул се зйгнпл: „и тй си вжк, и 
6н е вАк!'' една нему, една нему, одваг 
го йспуштил — го стриело, варе, вйму 
него кье го йзеде. МСб. XII. 213; Безсон. 
111Ьсни. 22. 

Зар^дица, с. ж 1) Зареда МСб, УП. Науч. 
отг. 135. 2) Марково — Пловдивско: пъню- 
га, лоза, китюкъ на лозе не въ р^^да на дру 
гит1Ь, а отвънъ между редсвет*. Лбзе с ва- 
редици мъчно са оре. 

Зарбднпкъ, с. ле. 1) Който работи н'Ькому 
на зареда, а не съ пари. 2) Който пма най- 
много овце на бачпя, та пръвъ почва да 
бачва; стадниЕЪ. 3) Краищата на платЕат']^ 
въ ресата на коцака. 4) Плитки отъ коса- 
та на тила, които падатъ възъ коцеля; за- 
резци. МСб. XII. 278, Ор1Ь1овсно, Ломско. 

Зар^диица, с. ж. Която работи н*кому на 
зареда, а не съ пари. 

Зйредъ (Др1Ьновско), с. м. Пластъ становити 
камъне, които нЪйд'Ь непрекъснато наредъ 
се подаватъ изъ земята. МСб. Х1У. 221, 
зарьхт. 

Зйр'Ьжъ (Велесъ), с. м. Въ гатанка за чорапъ: 
см?(,кн6, мрежа до виреха? МСб. X. 197. 

Зар^зци, с. м. мн. Плитки като гайтаии отъ 
кръкмит* и сколуфитЬ отъ странит! на па- 
теца; зареднвци. МСб. XII. 278. 

ЗАрниче, с. ср. Рает. Ах^гапНа тауог 
МСб. XXI. Явашовъ. 47. 

34р;&ки-п6р^ки, като нар. Много зарлча- 
не. Зархки-пора^Би дж дддиш, много по- 
ржча да дойдешъ. МСб. Х1У. 221. 

За]»'^сваяъ и заръснувалъ (да варъсна), 
гл. ср. Запарчамъ се. Врачанско. МСб. Х1У. 
198. 

Зар^сване и зар^спуване, с. ср. отъ за- 
ръсвамъ. Запарчане. 

Заръсна, ешъ, — сналъ, гл. свгр. отъ за- 
р^свалъ. Да се запарча. 

Зархце, с. ср. Плата за работа по порлчка, 
ср. ржкобблъ. МСб. XII. 280. 

Засйлямъ (Трънско), гл. д. Посипвамъ съ 
н^що. 

Башту нбмам, лбкове да тр&жи, 
М4кьу нбмам, р5не да аасйлъа, 
Сестру нбмам, кръпе да ми ткйе, 
Льубе н^мам, кръпе да ми п4ре. 

МСб. XXI. Трънско. 68. 



Заобляне, с. ср. отъ засйлямъ. 

Засвоя, яшъ, — йлъ, гл. свър. огь засвой* 

ваяъ. Да присвоя, да усвоя, да обсебя. — 

бнъ, прич. стр. Присвоенъ, усвоенъ, об- 

себенъ. 
Засвойвапъ (да аасвоя), гл. д. Направямъ 

Н1&Щ0 чуждо да стане моб; присвоявамъ, 

усвоявамъ, обсебявамъ. — мъ се, гл. стр. 

Бпвамъ засвоенъ; обсебявамъ се. 
Засвояване, с. ср. оть засвойвапъ. 
ЗасКвалъ (да вас^я), гл. д и ср. Забоза- 

вамъ МСб. XIX. Матер. Ср^днородоп. 

овчар. 23. 
Зас^вамъ, гл. ср. свгр. Да подкача да с*- 

вамъ; да засв1^ткамъ. ПСп. 12. 124. 
Зас^въ, с. м Зас1^ване, зас1&вЕи на свадба. 

Стоя на засЪв засЬли, 
Зас^^ли и зам'6сили, 
Че ям од4та не стигна. 

Янковъ, Сб. 41. 

Зас^чениБъ, с. м. Пробитъ камикъ. 

Излеала мома Гврманка 
На камяк на аасеченик. 

Наука, I, 601. 
Зас^я, ешъ, — с*лъ, гл. свър. отъ зас^ 

вашъ. Да забозая. 
Засиленъ, лна, лво, пр. Усиленъ. Засялнн 

и задружни трудове 
Засвгнджйря, ишъ, — рнлъ, гл свър, отъ 
засинджйрямъ. — ренъ, прич. стр. 
Вързанъ въ синджири. 
Засинджпряшъ (да засннджяря), гл. д. 
Връзвамъ, турямь въ синджири. 

На минйа снбшти у вечйра 
Три синджйре се еас мл^да чйльат, 
М.1ада ч&пьат катб младо цвекье, 
Нав^^рзани и засинджйрени, 

МСб. XI. 38, Софийско. 

Засиидягйране, с ср. отъ засинджйряжъ. 

Зйсипъ (ОрханийсЕо), с. м. Болести по де- 
цата, когато дишането е мачно, като 1агуп- 
^Нз $Ш(1и1о5а, ЬгопскШв скгопгса, а^е 
пора1кга {гаскео-Ьгопкгса и др. т. ВЬр- 
вать, че ааснпатъ е периодт^ческа бо- 
лестъ и се явява на новолуние. МСб. 
XXI. Д-Ьлъ природоученъ, Д-ръ Т. Петровъ. 
65. 

Заскраой, йшъ, — мнлъ (РодопитЬ), гл. д. 
свър. Да намажа печено съ сЕрамъ. МСб. 
XIX. Матер. СрЪднородоп. овчар. 74. 

Зйслонъ, с. м. Слонъ, наслонъ, подслонъ, за- 
клонъ, спустнвца, сушина, сайвантъ, сая. 
Тоя вйслонъ пази говедатх1 и коньетЪ 
отъ вЪтьръ, дъждъ и снЬгь. МСб. ХУШ. 5. 

Заспетйня (да се), ншъ, — ннлъ се, гл. свър. 
отъ засиетйняжъ се. — ненъ, прич. стр. 



Змнет&нянъ ее 



130 



Затйпвамъ се 



Змнет^НЯХЪ С6 (да се васиетДня), гл. 
вьввр Пикривамъ се отгорЪ като съ смета- 
на. Хубави1м цг^кент, к^ту гу пулегш 
С/КС ву(^А, ни пЛд^ мж долу, к/^ту пь4- 
окк х,ми ех вхсмитАньх. Търново, МСб- 
ХП— XVII 393. 

Зяеиет&нянб) с. ср. отъ засяет&намъ се. 

За^сббица, 7 

Че излезе Планннка девбйка, 
Тв 1а фани за дясната р&ка, 
Та 1а нбтни коньу за'сббица, 
Донеон 1а дома на дворове. 

Шапк. Сб. VI. 379. 

Заеополив'^я, ешъ, — вЪлъ, гл. ср. свгр. Д* 
ни потекатъ сополи, да стана сополивъ ]утг 
гувйрьа негуватп думумнйца: Е бре 
мАжо, е бре. стЛте., шту ги загурслй- 
еел, шту си вясупулявел кмтд кднчи 
пут^тпригбчи, к*ту прйси чонмрлбчи, 
клту кбти гурелйву. кмту кучи супу- 
лйву1 Добричко. МСб. X. 5. 

Заснр&вя, ишЪ) — внлъ^ гл. свгр. отъ зае- 
прЛвяиъ. Да натъкмя. 

Заспр&вяиъ (да заспрйвя), рл. д. Зяв'«чамъ 
да справямъ. М ги е от нег^еля време 
ааспрАвяла, па ги е пратила на цвет- 
ница на манастира. Люб н Сановилп.86. 

Заср^кна (да се), ешъ,— налъ се, гл свгр. 
отъ заср^вяуваиъ се. Да се задавя, да 
■и засвокне. 

Заер1впуваиъ се (да се васр^кна), гл свър. 
Загвовва ни, отива ми въ вривата дупва; 
задавянъ се. На ручанъе ако са зйсхр- 
кнеш. претскбжуе, оти кье се асйраш 
сос некою. Велесъ. МСб. XII. 131 Иа гб,- 
депье ако се вйсхркнеш, къбтек кье си 
г<Ил. Велйсъ, МСб. XVI — XVII. 231; XX. 
Белее 24. 

Заср^внувапе, с ср. отъ заср^кнуваиъ 
се. На аасхркнуенье дег^та гьи удй- 
рагат п6 гл^рп, пд уста, да им се врб- 
ти (зйлакот) да не и вйдави. Велесъ, 
МСб. ХП— ХУП. 231. 

Заст&ва, с. ж. Черъ облакъ, задъ войто се 
сжрива слънцето нли н1Ьсечин&та. 

Сябщи слънце у вастава зайде, 
Я отз4рань кръваво истбче, 
Кръваво, Доще невесело. 

МСб. ХУШ. 143. 

Заетр^юванъ (да аастрбя), гл. д. Застрой- 
ванъ, заготвянь, прпготванъ, затъкнявамъ. 
е. Ярлово — Санововско. 

Кога бвло од вар&на, 
Па в<1стров*али Илйа, 



Мйкьа му тражи прем!дна 
И нат прем1бна умира. 

Шапкар. Ш 232. 

Застрбйка, с. ж. Нкщата, сь впито застрой- 
ватъ чорба; зачинкя. МСб. ХУШ. 67. 

Заструй, йшъ, — йлъ, гл. свгр. отъ за- 
струйваяъ. Да .завра, да зашумя 

Заструйвямъ (да аастр^^я), гл. ср. Зч вода: 
завирамъ, зашумявямъ. Во^^ата ваструй, 
П"чна да шуми, да завира. МСб. ХУШ. 48. 

ЗАстл^пъ (Тр11вна) с м. Стапкя оть живот- 
но въ замръзнал, въ засъхнала валь. МСб. 
XIV. 221. 

Знсуквйчка, с. ж. Сорява. съ която вл^жаре 
усуккатъ вървит11. ПСп. 65, 33. 

Засъркапъ, гл. д. свгр. Да завччн да сьпкамъ. 

Затакйняяъ, гл. д. Зативанъ, хатъввамъ, 
забучваиъ, забождамъ. 

Ружице б4ла, червйна. 
Да .1и те майка споажла, 
Да л' те сестра ватакйня ? 

Софийско, ПСп. I. 165. 

Затар^ксамъ, гл. свгр. отъ затар^всоваяъ. 
*Затар6ксова1ГЪ (да затарексамъ), гл. д. 

Гр. 11оср11щамъ гостъ добр*. Малво-Търново, 

ПС(т. 15. 447. 
Затарбксоване, с. ср. отъ затар^ксовамъ. 
Затвбрница, с. ж. 1) Жена, мома .затвор- 

нивъ. 2) Въ училище затворъ за немирни 

п мързеливи ученици; тънница. МСб. XII. 

278. 
З&те (с. Тресанче — Дебърсво), сгюз. Затова, 

по тая аричина. 

Шчо ми удави брйта мп ? 
— Брат ти береше св&тови 
Да збмат мл&да невеста, 
Зйте го нбго удавиф. 

Илмевъ, Сб. I. 273. 

Затрг&ло, с. ср. Запинялка на станъ. МСб. 

XII. 278. 
Затйлница (Горно-Джумайсво), с. ж. Ударъ, 

плесница по затилъва. Лкб ти зйвргта 

некоа аатйлннца, кье тюзнйеш тгюгйИ 

ПСп. 48. 989. 
ЗатАля, ишъ, — лнлъ, гл. свър. отъ зятй- 

лямъ. Да завратнйосамъ. — лепъ, прич. 

стр. Завратнйосанъ. 
Затйляиъ (да ватйля), гл. д. Завратнйос- 

вамъ. ВрачансЕО, МСб. XIV. 199. 
Затйляне, с. ср. отъ затйляяъ. Заврат- 

нйосване. 
Затйнваяъ се и затйняяъ се (да се аа* 

тиня), гл. вгзвр Паданъ въ тиня, въ валь; 

затъванъ, заглебванъ, забатачванъ се. 1а 

гАла ма извади, бе, оти сам са вати* 



Затйнване 



181 



Зах4цвадъ 



НИЛ, та не мба да йскоча. Врачанско, 

МСб. Х1Г. 199. 
Затйнвяне и затйняпе, с. ср. отъ затйн- 

ваиъ се. 
Затйня (да се), ншъ, — нялъ се, гл. свър. 

отъ затйнвамъ се. Да затъна, да заглеб- 

на, да се забатача. 
I Затискблъ, см. 1) Кл^Ьчка като чепъ за 

затвкане дупка. 2) Затвкалка, запушалка. 

1а ми дой затискпло на шишето. МСб. 

X. 229: XII. 278, Х1Г. 199; ХУШ. 33. 
ЗаткавДлка, с. ж. Ивица платно или върви, 

съ които привръзватъ основата за пр^Ьднето 

кроено, кога да заткаатъ; заткавалникъ, 

пр*вързалнвкъ. МСб. ХУШ. 106. 
Заткавалникъ, с. м. 1) Заткавалка. 2) Въ 

длаба на пр1^дцето кроено пр&чка, на която 

е над'Ьната заткавалката; заткалникъ, при- 

вързалнвкъ. МСб. XII. 278. 
Затотбля, ишъ, — лилъ, гл. свър. отъ за- 

тотбляи!. Да задлъжнея, да заборчл^я. 
Затотблямъ (да затотбля), гл. д. Задлъжн'Ь- 

вамъ, заборчлК^вамъ. Затотолйл го. Грахов 

ско, МСб. УШ. 235. 
Затотбляие, с. ср. отъ затотбля мъ. 
Затралявя, ишъ, — вилъ, гл. свгр. отъ за- 

тралявямъ. — венъ, прич. стр. Зашеме- 

тенъ отъ силенъ ударъ. 
Затралявя къ (да затралявя), гл. д. Залис- 

вамъ, замайвамъ, зашеиетявамъ н1^кого съ 

силенъ ударъ. Малко-Търново, ПСн. 15. 447. 
Затралявяне, с. ср. оть затралявямъ. 
Затрубйвамъ (да затрубя), гл. ср. Затрл- 

бяванъ. 

Не купи фурка вретбно, 
На си купи писан кафйл, 
Па засвири и затрубй. 

Софийско, ПСп. I. 166. 

Затуракъ, с. м. с. Конопчие — Чирпанско, 

зхтурав мъйсту, затулено м^сто, на за- 

в'Ьтъ, не го хваща в^Ьтъръ МСб. IX. 230. 

Затученъ, на, но, ^р. За слама, за сЬно: 

.чапарена, прогнила, или пъкъ постилана, та 

е смачкана и напрашена. На кон тури 

слама затучена. МСб. Х1У. 83. 

Зйтуша, ишъ, — шилъ, гл. свър. отъ зй- 

тушаит. Да задуша, да задавя. — шенъ, 

прич. стр. Задушенъ, задавенъ. 

З^тушалъ (да зйтуша), гл. д. Задушамъ, 

? задавямъ. Да те зйтуши, да дйде Гос- 

щ пот! Клетва за чов^къ, който се прЬстру- 

р. ва, че го боли гърло. Велесъ, МСб. Х1У. 

Р' 162. — мъ се, гл. вгзвр. Задушамъ се, 

задавямъ се. МСб. XX. Велес. 24. 

Зат^шане, с. ср. отъ зйтушамъ. Задушане, 



Заузвйваиъ (да заузвйя), гл. д. Възвиванъ, 
завивамъ, запр'Ьтвамъ. 

Зауавйла белб рукье, 
Запрегнула овнл��и окути 
Нарвшйла руса коси. 

МСб. XXI. Трънско. 16. 

Заузвйване, с. ср. отъ заузвйвамъ. 

Заузвйя, ешъ, — вйлъ, гл. свър. отъ зауз- 
вйвалъ. Да възвия, да възпретна. — вйтъ, 
гг^омч. стр. Възвитъ, възпретнатъ. 

Зафр^квапъ (да зафръкна), гл. ср. За- 
връквамъ. Зафръкна ми гедна трошкй 
леп у грълото. Врачанско, МСб. Х1У. 199. 

Захйля (да се), ишъ, — лилъ се, гл. свър. 
отъ захйлямъ се. Да се занеса. — ленъ, 
прич. стр. Занесенъ, захласнатъ. 

Захйлямъ се (да се захйля), гл. об. Мх- 
друвамъ н^^що неразумно и непотр^^бно; за- 
носямъ се, захласвамъ се, падамъ у в1&три- 
ща. От. Неофитъ Рилски, Блъг. Книж. Ш. 67. 

Захйляне, с. ср. отъ захйлямъ се. 

Захймя, ишъ, — милъ, гл. свър. отъ захй- 
мямъ. Да захамча. — менъ, прич. стр. 
Захамченъ. 

Захймямъ (да захйия), гл. д. Закачамъ, за- 
плитамъ едно о друго като примкит1& на 
мр^^жа; захамчанъ. Займих си главата у 
вАясето., та не мджа сега да гъа йзва- 
да. — мъ се, гл. възвр. и стр. Бивамъ 
захаменъ; заплитамъ се, захамчамъ се. Вра- 
чанско. МСб. XIV. 196 и 197. 

Захймяне, с. ср. отъ захймямъ. 

Захар^ни (да се) — нило се, гл. беал. свър. 
Да се ареса. Де«, два поминале^ лисица- 
та не кье да си сит, чункьи и се заар- 
нило. Прил^пъ, МСб. XI. 121. И со вол- 
кот момчето се понаучи и му се заар- 
ни, чункьи се разгоараше и се шенеше. 
Тамже, 122. 

Захарбсамъ, гл. свър. отъ захарбсвамъ. 
Да съшекеря. — санъ, прич. стр. Съше- 
керенъ. 

*3ахар6свамъ се и захарбсувамъ се (да 
се захаросаиъ), гл. възвр. Тр. Шекерос- 
вамъ се, ушекеряванъ се, съшекерявамъ се, 
вшекерявамъ се. Слйткото са е захарб- 
сало. 

Захарбсване и захарбсуване, с. ср. отъ 
захарбсвамъ се. Шекеросване. 

*3ахереджйи, с. м. мн. Т. На свадба мом- 
кови, които занасятъ у момата нужнитЬ 
и1^ща за трапезата, пр1&дв да ех отишли 
тамъ сватовет*. МСб. XII. 279. 

Захбцвамъ и захбцнувамъ (Търново), гл. 
д. Често пнтамъ н'Ького за й1&що или пъкъ 



Захбцваве 



132 



Зашилбсвавъ 



му 9ск'>мъ 1г!>що; екна, крънвамъ. МСб. 
XVI— XVII. 393. 

Зах^цкане и зах^цнувапе, с. ср. отъ за- 
х^цвамъ. Екнате, крънване. 

Захйча, яшъ, — чялъ, гл. свьр отъ захй- 
чаяъ. Д» аахвуча, да захутя, да попратя. 
— Чйнъ, прич. стр. Захвученъ, захутенъ, 
попратеяъ. 

^хйчаяъ (да вахячя), гл. д Хвърлямъ 
як та; захвучвчмъ, захутямъ, попратвамъ. 
ДЬте бЬ^-^^зито кат'»> го аахнчи, зрмля- 
та тьнтЬгие. Ълът Книж. I год. Ш отд 
216. 

Захйчапе« с. ср. отъ зихичаяъ. 

Зяхл'1;бя, ишъ, — бшль, гл. свгр. отъ за- 
хл1^6яяъ. — бенъ, приу. стр. 

Захл1;6ямъ (да вахл^бя), гл. д. 1) З^хран- 
вамъ добиче съ брашнява кърма да върж»' 
месо. Да се аахлббьат волдвете. треб- 
ват, им трици 2) Завачамъ, завърпямъ. 
Т61 г вххлббвл мнбгу хбрл, чи дл ви- 
дим, как Ш/К ся рлсплйштл. Търново, 
МСб. ХП-ХУ11. 393. 

Захл11бяне, с. ср отъ захлИбяиъ. 

З^хиетъ (с. Гушанци), с. м. Часть отъ нива 
гол*ма ав*, три. па и повече л11и. МСб. 
ХУШ. 130; ср. зДиетъ. 

Захбдепъ, на, но, пр. Който е останалъ не- 
ожйненъ на вр'Ьне; ^ходенъ. Зххбденх 
жумА., заходнйца. ^ходна иоиа. Ни еж 
гуд^ зл иьпкут п6 вхходини мумй^и- 
тл, яма избйрл>т д4тг^ сл пб-млйди. 
Търново, МСб. XУI-XVII. 393. 

ЗахАдяяъ се (да се вахбдя), гл. възвр. Па- 
данъ въ несв1^ь; заспнявамъ се, забора- 
вямъ сн. завогямъ, заходянъ, залъсвамъ. 
МСб. XXI. Народна медицина. 42. 

Захравй д']^т^. На.зъвание на просото въ из- 
вестна приказка. МСб. ХУШ. 41. 

Захр^екаяъ, гл. д. свър. Да закача да хр']^с- 
мамъ; да заблъсвамъ, да забъхтя Е6 мя 
аахрьДскк пак глявАтя! Търново, МСб. 
ХУ1— XVII. 393. 

Зах;^а, пвъ, — тилъ, гл. свър. отъ зах^- 
тянъ. Да захпа. — тенъ, прич. стр. За- 
хиченъ. 

Зах^япъ (да вахутя), гл. д. Захичамъ. с. 
Конопчие — Чирпансво, МСб. IX. 230, вхху- 
тмх. 

Захутяне, с. ср. отъ зах^тяяъ. Захичане. 

Зач^клица, е. об. Закачка, задорица. хЪшл. 
ХАиня чи вхч^влнцх дбти бр^ег! Търно- 
во, МСб. XVI— XVII. 393. 

З^^чеиа, ешъ (Дебърско), гл. д. вм. да за- 
чена, да подкача. Не су дбиюл кйвга да 
<4чеши 11шевъ, Сб. I. 126. 
^ 



ЗачепарЛгтя, пшъ, — стнлъ, гл. св%р отъ 
зачепарДстяя!.. Дн забера, да заченати. 
— стеиъ, прич стр. Забранъ, зачнпатенъ. 

Зачепярастянъ (да вачепарлстя), гл. д. За- 
бирамъ, залавямъ, подкачамъ. .чяч«питя«ъ. 
К,ьту гу вхчхпхрйстнш ут п^т л^лл. чи 
гу дйвяг зя три. Тьрново, МСб. ХУ1 — 
XVII. 393. 

Злче11яр51стя11е, с ср. отъ зачепар^^стяпъ. 

Зачспатя, ишъ, — тилъ, гл свьр. отъ заче- 
пАтямъ, — тенъ, щич. стр. 

Зачеш^тяят» (да вачепатя), гл д. \) Зака- 
чачъ. 2) Зачепарастячъ 

Зачепйтяие. с ср отъ зачепАтялъ. 

Зач^пя, ишъ, — пилъ, гл. свгр. отъ зач^- 
ияпъ. Да закачя. — пенъ, прич. стр. За- 
вя ченъ. 

Зач^пянъ (да вач^пя), гл. д. Закачамъ. За* 
чепнл се, изконтилъ се и се иодголЬмилъ, 
вавдигналъ. МСб. XXI. Трънсво, 63. 

Зач^пяпе, с ср, отъ зач^пяяъ п зачб- 
пяиъ се. 

Зачйнка, с. ж. Разбито яйце съ малко соль, 
оцетъ, агурида и зеленчукъ, съ което зачи- 
нятъ, застройватъ чорба. МСб. XII. 279; 
ХУШ. 67 Мирудията селяниютъ сЪе 
въ градината си за вачинка. МСб. ХУШ. 
161. 

Зачиня, ишъ, — нилъ, гл. ��вгр. отъ зачй- 
нялъ. Да застроя. — ненъ, прич. стр. За- 
строенъ. 

Зачйняяъ (да вачйня), гл. д. Застройвамъ 
чорба. МСб. XII. 279; ХУШ. 62 и 67. Тре- 
бе векье да вйчинеш чбрбата. МСб. XX. 
Велес. 24. 

Зачйняие, с. ср. отъ зачйпяяъ. Застрой- 
ване 

Зачобр^скаяъ Гда вачобръсна), гл. д. За- 
чебръсвамъ МСб. XII. 279. 

Зачобр^снать, та, то, прич. стр. 1) За- 
ваченъ малво отъ градъ, или отъ друго н*- 
що. 2) Поради тежко боледуване или го- 
л'Ьма уплаха останалъ слисанъ, смахнатъ. 
МСб. XII. 279. 

Зашйлваиъ и зашйляяъ (да вашаля) гл. 
д. Зашилчвзмъ, .зашилбсвамъ. На вечерд, 
земйл кумб, улезнйл у една вр/кьа, а 
кумашйно му вашильйл го осгбре. Дуп- 
ничво. МСб. X. 186; XII. 279. 

Зашил ване и зашйляне с. ср. отъ зашйл- 
ваяъ. Зашилчване. 

Зашилбсаяъ, гл. свгр. отъ зашялбсвамъ. 
Да зашилча, да зашиля. — санъ, прич. стр. 
Защилченъ, зашиленъ. 

Зашилбсвалъ в зашилбсувамъ (да ваша- 



Зашилбсване 



хзг 



Здигйеаяъ 



лбсамъ), гл. д. Зашидчранъ, зашилвамъ. 
МСб IX. Науч. отд. 28; XII. 279. 

Зашилбсваие и зашилбсуваие, с. ср. 
отъ зашилосвамъ. 

Зашйпча, ишъ, — чилъ, гл. свър. отъ за- 
шйичапъ. Да затърня. — чеиъ, прич. 
стр. Затъриенъ. 

Зашйпчапъ (да зашйпча), гл. д. Затруп- 
ванъ, заграждамъ съ шипки, съ търие, да 
се не мпнува; затърнявамъ. Тя зашипчю- 
ваше уерешитЬ сь т^.ънливи пръчки отъ 
■шипки и тьрнулки, за да не мога да 
са кача и да фтесвамъ. Трудъ. II. 1236. 

Зашппчаие, с. ср. отъ зашйпчахъ. Затър- 
няване. 

Зашлевя, йшъ, — вйлъ, гл. свър. отъ за- 
шлбвямх. Да зашия, да зауша, да плесна. 

Зашлевя мъ (да вашлева), гл. д. Удрянъ 
илеснпця; плесванъ, зашпвамъ, заушвамъ. 

Зашл^квашъ се и зашл^кнувапъ се (да 
се зашлекна), гл. възвр. Задавямъ се, за- 
скоква ми нЬщо въ гърлото, /а вмж, как- 
€0 са зашлекпа овцата, да не би да 
умре. Врачанско, МСб XIV. 199 

Зашлбкване и зашлекнуване, с ср. отъ 
зашлбквамъ се. Задавяне. 

Зашлбкиа (да се), ешъ, — налъ се, гл 
свър. (тъ зашл^квапъ се. Да се задавя. 

Зашумвапъ и зашумямъ (да зашумя), гл. 
д. 1) Зашу,«явамъ. МСб. XII. 279.-2) За- 
столанъ, покривамъ съ с1&1'ка; зас^^нявамъ. 
На насъ старитЪ е малко кривОу че 
фиданкитЬ ни зашумвз^тъ, но Богг надь 
тЬхъ. Трудъ. II. 15. 

Защитя, вшъ, — тилъ, гл. свър. отъ за- 
щйтязп.. Да захвърля. — тенъ, прич. стр. 
Захвърленъ. 

Защитямъ (да защитя), гл. д. Захвърлянъ. 
Клд4 з&штйти нбжиците ми, бре? — 
мъ се, гл. тзвр. Завирамъ се, въвирамъ 
се. Ел,ко сл си з&штйтил там'? Търно- 
во, МСб. Х\1— ХУН. 393. 

Защйтяпе, с. ср. отъ защйтяпъ и защй- 
тямъ се. 

Защукамъ (Щипъ), гл. ? 

Заштукл, тл помл,рка. МСб. УШ. 243. 

Здшупадъ, гл. свър. отъ защупвапъ. Да 
зашумя, да иокрия. — пеиъ, прич. стр. 
Зншуменъ, покритъ. 

Защ5'пва]нъ (да защупаиъ), гл. д. Пскри 
вамъ, утрупвамъ, запрЬчвамъ съ слама, 
вършина иди търне; .чашуиявамь, зашум- 
вамъ, Звтрънвамъ. З&штупхли си кря^х- 
цйти, д/К ни ги кл,лвЛт кукбшкити. 
с. Конопчие — Чирианско, МСб. IX. 230, 
в. защупямъ. 



Зашт1^пване, с. ср. отъ защ/пвагь. 
Защ^пя, ишъ — пилъ, гл. свър. отъ за- 

щ^пяиъ. — пенъ, прич. стр. 
Защ^^пямъ (да защ^пя), гл. д. Замазвамъ 

в&глярска жижннца съ щупъ, съ каль. 

Наредятл дебляцитЬ и ги защупватъ 

съ щупъ. МСб. ХУШ. 194, в. защупвамъ. 
Защуияие, с. ср. отъ защупямъ. 
Заазваяъ (да заязя), гл. д. Заачаваиъ яяъ 

съ колове и плетъ. МСб. ХУШ. 181. 
Заязване, с. ср. отъ заязваиъ. 
Заязя, ишъ, — зилъ, гл. свър. отъ за1|8- 

вамъ. — зенъ, прич. стр. 
34яшка сБпка. Раст. Азрага^з (епиг/о- 

Низ Ьаш., в. бйбинъ кбсънъ. с. ХлЪве- 

ни, МСб. XIV. Науч. отд 65. 
Збанбцъ (Ново-село — Видинско), с. м. Же- 

л[1&зна скоба въ долнята часть на левкм на 

кола; в. сбанъцъ. МСб. XVШ. 124. 
Зв^далйя, пр неизм Що вма св'Ь2Д1, ще 

е съ звЬзди. Турила му узда вв'Ъ8ДАлна. 

Наука. Ш. 472. 
Зв^дйрка (с. Аджаръ — Бр*зовско), с. ж. 

Дв'1^годишна коза, ср. звизйрка. МСб. X. 216. 
Зв']|^здиче, с. ср. ум. ЗвЪздпца. БЪло вв%8* 

диче, раст. Погуспгит кегЬасеит \УИ1(1. 

Търново, МСб. XV. Науч. отд. 26. 
Зв1^рБа, с. ж. Жена, мома зв1&рь. Дзв^рко 

проклбтпа! МСб. XXI. Трънско 60. 
ЗвЪркамъ, гл. ср. ? 

Тя зв-Ьркаше, тя се възвишаваше и си 

въобразяваше, че знае всичко., че ще нл- 

прави В. „Български Гласъ" отъ 18 

ЮЛИЯ 1881 г. 59 бр. 3. стр. 4 стл. 
Зв^Ьрчестъ, ста, сто, пр. Що е като зв1^ръ. 

Дзверко зв^рчеста! МСб. XXI. Трънско. 60. 
Звизйрка (с. Желюша — Царибродско), с. ж. 

Дзвизарка, коза, която се кози пръвъ патц 

ср. зв'1^вдйрБа. МСб. X. 216. 
Звйздя, ишъ (Мияци — Дебърско), гл. ср. 

Стоя н1кжд'Ь та чакамъ никого; вися, кис- 
на н1&Йд'6 безъ да имаиъ работа тамъ. Изв. 

Слав. Семин. II. 295 
Звйзецъ и звйзъкъ, с. м. Дзвизецъ, дзви- 

зъкъ, овне откакъ навърши година, дод'!^ 

склони три годинъ. МСб. ХУШ. 164, 
Звичъ (Щинъ), с. м. Една отъ странитЬ на 

кокалче ашикъ; чолта, везиръ. МСб. ХУ. 

160 и 161. 
Звънкйръ и звъпвйрь, с. м. Овенъ водичъ 

съ звънець. МСб. ХУШ. 164. 
Згорйя, в. сгурия. 

Зда, ешъ, гл. спом. За, ща. ПСц. 44. 257. 
Здигясапъ, гл. свър. отъ здигйсваяъ. Да 

зйгасамъ, да сдигясамъ. — санъ, прич. стр: 

Зигасанъ, сдигясанъ. 



8дяг)(сважъ 



134 



Зелепишъ 



Зднгйсвайъ в вдигйсувамъ (да вдигйсамъ), 

гл. д. Гр. ПрЪтемямъ, ир^Ьм^рвамъ иЪщо 

съ Еантаръ, съ к^ьпони; сдигясваиъ. зигас- 

вамъ. МСб. IX. Науч. отд. 28; с. П4'Ьвня — 

Драмско. МСб. VIII 280. 
Здигйеваие в здигйсуваие, с. ср. отъ зди- 

гйсваиъ. 
Здбла, в. сдбла. 
Здравепйнки, нка, нко, пр. смекч. Здра- 

веночъкъ. 
Здржвеийчъкъ, чка, чко, пр. смекч. Здрав- 

неввчъкъ, здравенинЕИ, съвсЪмъ здравъ. 

Здр&ви вдрхвнвйнкн чбхли еж гнж ни- 

дель/К гим вйдьл> рйбутт»^ скхса ги. 

Търново, МСб. XIV. 221. 
Здравбцъ (Търново), с. м. Здравъ чов*къ, 

който рЬдко боледува; здравенакъ, здрави- 

ца, пещервикъ. Чунки плк апм мндгу 

вдрхвбЩ МСб. XIV. 221. 
Здрйвичка, ум. ж. отъ здр&вица. Е, здрй- 

внчва ви! На здраве! Трудъ. I. 520. 
Здравбвахъ, гл. д. Здраввамъ, ц1^луванъ 

рлЕа на свадба. 
Здравбване, с. ср. отъ здравбвамъ. Цалу- 

ване рлЕа на свадба; здравяане. МСб XXI. 

Родоп. свадба. 11 



I 



Дбка има свстру на1-убаву, 
За ньу се е аевньй размирила. 
МСб. XXI. Трънско. 17. 

Зеввйнъ, на, но, пр. Земенъ. 

Глбджв ли те, синко, аевкьйна постблькьа, 
Тежи ли ти, синко, аевньйна завйнка, 
Глбджв ли те, синко к^мена уаглйвка? 
МСб. XXI. Трънско. 17. 

3'Ьвъ, 8^Бвове, с. .м. и 3']Ьвь, вЪвьта, с. ж. 

1) Отвори въ основата ир^дъ бърдото д1Ь- 
то минува совалката, и задъ иищедкит1^, 
д-Ьто СА ц'Ьповет'Ь; уста. МСб. XII. 279 и 
XVIII. 101. — 2) Въ Дебърско зовове: оная 
часть, Еоято стопанЕа отд'Ьля отъ вс1>ко яс- 
тие на бъдни вечеръ пр']&ди да ядатъ п ео- 
ято пазят ь до Богоявление. Трудъ. П. 854. 

•Зевъ, с. м. Т. ЗефЕъ. 

'Зеерб, с. ср Т. Захере. 

З^йка, с. ж. 1) Велесъ — 8ьй1ка: раст. з1Ьй- 
ко. ПСп. 35. 65 1. Ако тури момгкь въ 
джеба си 8ьй1ка, момитЬ ще го зЬпатъ. 
ПСп. 61. 355. — 2) Въ полянсна гатанЕа отъ 
ДебърсЕо: зирва, пролука, нъщо отворено, 
та зЬе. Зе15а аеспь^ пбд лопуф п^ет; из- 
лези, влези, шарено внеси 1 — Попът ь съ 
одежди. МСб. ХП— XVII. 360. 



Здравбсамъ (да се), гл. свър. отъ здравбс- 1 ЗЬйко (с. Бобища— Костурско, РЬсенъ), с. ср. 

Раст. АпЬкгггкгпит ^па]из, арсланови (ар- 
сланъ) уста, арсланче, гура, доЙЕинче, зини- 
лапни, з'1^ЙЕа, з'1&валица, 3'Ьплякъ, зур^ички 
кученца, рушки шибой, твушанче, уста, ус- 
тиче, филибплвйче, ябанСЕо цвЪте. ПСп. 61. 
355. 

Зелйиивъ, с м. Зелникъ. Свбто мгце у 
едън зеланик. МСб. XXI. Трънско. 62 

Зелева голия. Раст. алабашъ. 

Зелепйкъ, с- м. Зеленъ плодъ; зеленяшъ. 
Кругаи зеленаце. 

Зелбиа лухй. Нас1Ькомо ЬисШа саезаг. ПСп. 
60. 874. 

Зелеайкъ (Троянъ, Тетевенъ), с. м. Раст. 
Ргипиз Ьаигосегазиз, зеленика. МСб. Х1У. 
Науч. отд. 77. 

Зелеппшка (ЧеппнсЕк), с. ж. Малка ливада; 
ливадка. Еона т},и.у,гленна прЬлЬстна 
вЬУНО зелена зеленишка, насадена ияь 
около с» млади вгрби, л-Ьски и други 
дървета МСб. Ш. Науч. отд. 379. 

Ел4 да седнеш, Мехмбде, 
На т&\а рйвна пульйна, 
На т41а аеленйгика зелбна. 

МСб. XII. 28. 

Зелепишъ, с. м. сгб. Зеленина дърке, цв'Ьтя 
и др. Въ дворовстЬ има зелемишъ, осо- 
бено овощни дървета. Родоиит'Ь, ПСп. 57. 
594. 



важъ се. Да се здрависаиъ. 
Здравбсванъ се и здравосувамь се (да 

се вдравосамъ); гл. вз. Здрависванъ се. 

МСб. IX. Науч. отд. 28. 
Здрйвчовъ, ва, во, пр. отъ здрйвецъ. Да 

нлбер^ здрйфчувуту листи, Илиевъ, Сб. 

I. 374. 
Здравъ-вйяенъ, вато пр. СъвсЬмъ здравъ, 

като ваиивъ здравъ. Здрав2-кйиьа!^н& жм- 

п& — умргЛ! МСб. XIV. 221. 
Здр'Ьлъ, ла, ло (Прил']&иъ), пр. Зр1^лъ. МСб. 

XX. Науч. отд. Д. Мирчевъ. 16. 
Здрйгамъ (Велесъ), гл. ср. Зригамъ, ждрп- 

гамъ, уригвамъ се. МСб. VII. Науч. отд. 
• 463. 

Здрйгане, с. ср. отъ здрйгамъ. Уригване. 
Зеббкъ, цн, с. м. Народно назъвяние на ед- 
но мухамедансЕО плЪме въ Анадолъ. 

И да знаиш, че с нея идат 
Петстотин черни арапи 
И триста голи вибеци. 

ПСп. 38. 253, Жеравна. 

•Зебъ, см. Т. вм. джебъ. 

З']^в^лица, с. ж. Раст. з'Ьйео. МСб. XXI. Я- 

вашокъ. 21. 
Зеввй, с. ж. Земня. земя. 

На ИвАна гол-Ьм& давн1а. 



Зелбнка 



186 



Зях^ио 



Зел^нка, с. ж. ТръЕната съ зе1ена тр^&ва 

6'Ьд']ЬзкЕа на основа, когато я навиватъ, за 

1|1&рЕа, за да знаятъ колко с& изтъкалп; 

зеленко. Мскй ли до пръвата зеленка? 

Врачанско, МСб. Х1Г. 199. 
Зел^вко, с. ср. Зеленка. Дойдох до зелен- 

кото. МСб. ХУШ. 102. 
Зелено конче. НасЬкоио Ьоси^(а Vгп<^^5г- 

та. ПСп. 60. 879. 
Зеленото, като с. ср. Зеленъ мъхъ по кере- 

мпди на покривъ. МСб. XXI. Народна меди- 
цина. 63. 
Зел^нъ, с. м. и зелень, с. ж. Зеленчукъ, 

зеленина, зеленило. МСб. X. 230; ХУШ. 
;;;159 и 161; ПСа. 62. 12. 
Зел^пъ джиг^ръ. Раст. какуле, чай. МСб. 

XXI. Народна медицина. 60. 
Зеленъ лукъ. Раст. прази лукъ, празъ, пра- 

са, прасъ. МСб. VII. 232; ХУШ. 78. 161. 
Зеленяшъ, с. м. съб. Зеленакъ. Ле дег ъа 

тб1 зеленьаш, че ш та фане треска. 

Врачанско, МСб. Х1У 199. 
Зелй Состанъ (Струмвца, Паланка), с. м. 

Рйст. ба1че-гйозелъ. ИСп. 61. 350. 
'Зелимкадб (с. Петричъ — С-Ьрско), с. ср. 

Т. Раст. Магшзиз роеНсиз, зеремкаде, 

зъремка, зъръмка, зърнак;<де, мергишеле, 

чарчичокъ, гаишарка, щръково цв1Бте, щръ- 

коцв^кье. ПСп. 61. 351. 
Зблна (да се), ешъ, — нйлъ се, гл. възвр. 

свгр. Да се раззеленя, да се зазеленя. Дь<^- 

лата планини са е зелнала. Куту ш 
]|)[са зелнат нйпролет онйа ми ти ливйди. 
З^лявя се, ишъ се (Мияци — Дебърско: се 

зельава), гл. об. Кикотя се, хиля се, кие- 

камъ се см'Ья се безъ причина; злбя се. 

Изв. Слав. Семин. II. 295. 
Землеш^^рка, с. ж. Животина Рг8сгсо1а 

^еоте1га, рибова пиявица (научно). МСб. 

VII. Науч. отд. 343. 
Землище, с. ср. Земята на една община; ме- 
ра, тонракъ. Иреч. Княж. Бтлг. I. 179. 

Лозето им е в Мйрковско землйште. 
Зблна ябълка (Битоля), с. ж. Раст. п плодъ 

еръ-алиасА. ПСи. 61. 360. 
3^ли'Ья, ешъ (Маяци — Дебърско), гл. ср. 

Мръзна, треиеря отъ студъ; зебна, земна. 

И?,в. Слав Семин. II. 295. 
Зеиповйна (Костурско), с. ж. Миризма на 

земя; зе^ювина. Шчо мирйсаш земно- 

вина? МСб. ХУ. Науч. отд. 600. 58. 
З^ииянъ, на, но (Велесъ), пр. отъ з^мня. 

Земенъ, земянъ Земньано тенджере. МСб. 

XX. Вел с. 25. 
Зелюьипа (П|>ил1-еъ), с. ж. Земноийна. У^ 

бре брат, што вика ми мирйсаш аень/* 



нна и мувлоина? МСб. ХУ. Йауч. о^^^^ 

600. 28. 
Зешй, вм. зъпй, змия. 
31Кпка, с. ж. Раст. водняче. МСб. XXI Ява* 

шовъ. 22. 
Зердйвъ, ва, во, пр. Що е ваправенъ отъ 

кожата на зердав! По вердйва кбпа. ПСп. 

9. 90. 

Веселъ Марко веселъ коня еадй, 
А сега го невесело ездн, 
Самуръ кожухъ наопоко носи, 
Зердава калпакъ надъ очи надноои. 
Блъг. Квиж. I. 159. 

Зердйчавъ, ва, во, пр. 1 

Зерднчавъ кореиь. Трудъ. II. 197. 

•Зереикадб, с. ср Т. Раст зе1ямкадв. МСб. 
IX. Науч. отд 409. 

Зерзевулъ (ПрилЪпъ), с. м. Дяволъ вв1зе- 
вулъ. МСб. ХУ. 82. 

Зервула (с. с. Марково, Таптъкъ — Варнен- 
ско), с. ж. Раст. ПишЪа^о еигораеа., са- 
ракофаМ. царковай. МСб. XXI. Явашовъ. 32. 

*36стре, с ср. Зестра. ИСп. 18. 419. 

Збтовъ, ва, во, пр. Зетевъ. Пб-арио е да 
седим на сйноо буниште^ оддшпю на 
зетоо бгнишпю. МСб. IV. 238. 

•Зефбтъ, с. м. Т. вм. зиаф^тъ. 

*3ифкъ, с. м. Т. Зввкъ, веселба. Който 
хбди на зефкъ и на аосенкь. то сл че- 
те се катб когй е кралъ. ПСп. 44. 185. 

ЗКянъ, на, но (Велесъ), пр. Отввренъ, не- 
I покритъ, незахлуиенъ, ачикъ. Да се пие 
зьаано вино неийнило — кье виНало сЛр- 
У/ета за вино МСб. У11 125. Вода лък- 
ава не бива да се пие, оши човецитЬ 
кье аьйат по шлг, коь пие таква вода. 
Щипъ. МСб X. 125. 

*3иам^тъ, с. м. Т. Имотъ. владение на спа- 
хия заимъ. ПСп. 65. 642; Иреч. кнаж. Бъ^и'. 
II. 554. 

Зивнйца (с. Пл'Ьвня — Драйско), с. ж. Шодъ 
диня. МСб. ПИ. 280. 

Зигйсамъ, гл. свър. отъ зигйсваяъ. Да зди- 
гясамъ. — санъ, прич. стр. Здигясанъ. 

*3игйс»аяъ и зигйсуваяъ (да звгасаиъ), 
гл. д. Гр. Здигясвамъ. 

Знлясамъ, гл. свър. отъ зилйсвамъ. Да зи- 
лйосамъ. 

*3илйсваяъ и зилйсувамъ (да зилйсакъ) 
гл ср. Гр. Зилйосваиъ, завяждамъ. Сбмгк 
си ге заляс^ълх. Илиевъ, Сб. I. 342. 

Зилясване и зилйсуване, с. ср. отъ ви- 
лйсвалъ. 

Зипй^ю, с. ср. Жел1;зно сЬчиво, съ което 

I валбантинъ чисти копитото на добитъкъ, ко- 
га да токове. МСб. ХУШ. 193. 



Шшм^жп^ 



136 



Вл^чвя 



Зжманяцв^ с ж. Щото има н1еой да зима 
отъ другиго; земанка, зинанка. МСб. ХУШ. 
100. 

ЗАяемъ, нар. Зимно вр1^ме, зъшЪ. Трудъ I. 
1444. 

Знвнивйия, с. ж. Раст. и пдодъ бардачЕа 
саира. Неука. II. 82. 

Зйио (Веаесъ), с. ср. Зима. Зимно време 
лйканьот кога го расчепку1ат, ако нЛ1- 
дат нбтре тдпка джгура^ кье има ?6- 
лема аяио. Свйньа окулу Бджикг кога 
кдлат, гледат на слезенката: дали е 
виното нЛпрет^ или е нйзат.; йко е де- 
белото нбпрет, нйпрет било ввмото. 
МСб. ХШ. 172. 

Знжоврахъ (Охридъ), с. м. Заравяне лозята 
есень; зимонрахъ. Съобшилъ Климентъ Точ- 

ЕОВЪ. 

ЗиловрашН; ишь, — швлъ (Охридъ), гл. д 

Заравямъ, възривамъ лозя есень. Зимо- 

врашихме лозьата. Съобщилъ Клииентъ 

Точковъ. 
Зиновр^шенб) с. ср. отъ зиловраша. 
Зииозеленъ, с. м Раст. Угпса тгпог^ зим- 

зеленъ. зеленика. МСб. XII. Науч. отд. 33. 
Зимомбрливъ, ва, во, пр. Занорливъ, занор- 

ничавъ, зинорличавъ, зииорливъ, зимурлявъ. 

МСб. XII. 280. 
Зимбрличавъ, ва, во (Търново), пр. Зимо- 

морлавъ. Знибрлич^Бф чувек, зиморливецъ, 

МСб. Х1У. 221, 
Зймоска (Велесъ), нар Зим1Ь, зимаск.», зи- 

масъ. „За зйиоска 8йма1 сега пердуви 

СО кьйрша да не умреш", се смегат со 

петел гбл. МСб. ХП — XVII. 228; XX. 

Велес. 26. 
Зимурлявъ, ва, во (Мияци Дебърска), пр. 

Зимоморливъ. Изв. Слав Семпн. II. 296. 
Зиий)ръ (с. Конопчие — Чирпанско), с. м. Ри- 
ба знийорка. Изпльйзг/я с». кжту зимьур. 

МСб. IX. 229. 
Зйриавъ, ва, во (Търново), пр Който не до 

вижда; джуркавъ, журкавъ, мижурлавъ, па- 

лавъ. МСб. Х1У. 221. 
Зисъ (с. Пл1^вня — Драмско), с. м. вм. зидъ. 

МСб. УШ. 280. 
Зйфосъ (Мияци — Дебърско), с. м. Ядецъ. 

Петреве му излезе зйфос рабдтата, 

нафиле, безъ полза, несполучливо. Изк. Слав. 

Семин. II. 296. 
Зла св'Ьв1>риа. Цв1^те н']&какво. Сопотъ, Ив. 

Вазовъ въ „Наука" II. 170. 
Зл&теиъ, на, но, пр. Зл^тъ, златенъ. Зоп 

го зобйла 8л<1тена пч<нйца. ПСи. 43. 

141. 
Златйя (ПлЪвенсЕо), с. ж. ШироЕо поле съ 



добра паша, съ злачна тр1^ва и изобилна 
вода, д-Ьто може да пчсе и да се гои доб1;- 
тъкъ и стока МСб. XII. 280. Широки 
алптве .9а паша. МСб. ХУШ. 4. 

Златно крил нц��, с. ж. Която има златни 
крил'Ь. Змеищ влатнокрилица. ПСВр. XI 
—XII. 165. 

Златподкбсъ, са, со, пр. Златнокосъ. 

Чули сми тж, тх сми душлб, 
Чи си ймхл инна сйнж 
Злйтнумкбап, шестбмпржстх. 

Илиевъ, Сб. I. 79. 

Златокрйлци, с. м. мн. Животни съ злат- 
ни крила; златокрилки. Птици злато- 
крйлци. ПСп. 39. 466. 

Златоп^рка (Самоковъ), с. ж. Птица съ 
златни цера. 

Дружина ти по гбра 01д6а, 
Та че ловат ш&тки алатоп^рки. 
МСб. XII. 61. 

Злато11р'^стъ, ста, сто, пр. Що има злати 

пръсте. 

Куг^ са на зад пувърна, 
Чи то й нбма дбгиту, 
Дбтиту златоуотуту, 
Дбтиту алатопрьстуту. 

Требена, ПСп. 40. 654. 

Злат^ровъ, ва, во, пр. отъ злат^ръ. 3^а- 
тор(1Въ. СеЛл,у^ 1е Я^ник две пбле бусйлек, 
трете златурову. Илиевъ, Сб. I. 350. 

Зл']^4, вм. жл*]^!!. НСп, 44. 257. 

Злобливъ, ва, во (ПрплЬнъ), пр. Злобенъ, 
злобявъ, зълъ. И биде>кьим била злобли- 
ва, измислила една итрос. МСб XII. 205. 

Злббявъ, ва, во (Търново), пр. Зълъ МСб. 
Х1Г. 221. 

Злбва, пр ж. Зла, лоша; ср^Ьща се въ га- 
танка за с1Ькира, отъ Велесъ: злбва кучка 
гбра лйе? МСб. X. 196. 

Злов'Ь'сть, г. ж. Зла, лоша вЪсть, лошотия. 
Ако невестата си е упазила дЬвство- 
то, то бива благовЪсть тая ^юи^ь и 
радость голяма, ако ли не, пю бива 
8лов'Ьсть и скръбь голЬма. Наука. Ш. 355. 

Злоп^лтъ, та, то (Еленско), пр. Лютоиълтъ. 
Злупжлтж жинж. МСб. XIV*. 221. 

Ззочестй, йшъ, — стнлъ, гл. д. Докарвамъ 
злочестинп, направямъ н1Бкого злочестъ. 

Години, години, години злочести, 
Сега ли нащохтв сега да дохдете, 
Сега да Д01детв та мен да злочестите? 
МСб. XVI— XVII, 88. 

Злойдъ, да, до (Търново), пр. Който не яде 
много, не яде всичко, а пробира; муханатъ 
на ядене. Злу1йду дети. МСб. XIV. 221. 

Зл1чка (Ловечъ), с. ж. Раст. Егугкгаеа 



ЗжиеглДвче 



187 



Зол^^шъ 



СегиаиНиш Рег5., санавитка, тряска, тряе- 
кавиче. МС6. XIV. Науч. отд. 46. 

Змиегл^^вче, с. ср. Растенио н'ЪЕакво. ПСд. 
9. 133. 

Зпйеиъ, на, но, пр. Зниинъ, зъиинъ. 

Злиенъ лукъ (РВсенъ), с. м. Раст. Отг- 
1ко^а1иш (Цуег^епз, змйулецъ, крбмидка, 
л^чка, чавкинъ лукъ, щр1кови лукь, щр1- 
ковъ лукъ. ИСп. 61. 346. 

Змйина пч^нки (с. Айтосъ — Леринско), с. 
ж. Раст. билчина. ПСп. 61. 351. 

Злййиа пч^ика (Крушево, с. Смилено — Би- 
толско), с. ж. Раст. змиянецъ. ИСи. 61.359. 

Змйиникъ (с. ПлЪвня — Драмско), с. м. Раст. 
дивъ лаиадъ, дервишко пишче Кога пора- 
сте, стъблото му е шарено и пролнча на 
змия Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Зпййска тр4ва. Раст. Уегошса Скатае(1- 
т, прЪварче. МСб. XXI Явашовъ. 20,ХХ1. 
Народна медицина. 62; ПСп. 9. 133. 

Змийски езЙБЪ. Раст. и1^ваЕво. ПСп. 9 133. 

ЗпййсБН лаиадъ (Ловечъ), с. м. Раст змий- 
ски папуръ. МСб. Х1У. Науч. отд. 68. 

Змийски папуръ. Раст. Агит гШгсиш 
МШ., змийско грозде, змийски лападъ, зъ- 
мениче, козлецъ, мече въртено. МСб. XV. 
Науч. отд. 84. 

Змийско цв^те. 1) Раст. Нуозуашиз пг- 
^ег, бл'Ькъ, блЪнъ, бл'Ьника, буника, гърне 
гъряенца, бл1&но биле, ЗАбова билка, пиш- 
бобъ, пиши-попъ, полуд'Ьвка, попадяйка, 
попъ-попъ-попадийка, шаркн. МСб. ХХ1.Д1;лъ 
природоученъ, Ив. К. Урумовъ. 79. Трънско 
2) Раст. змиянецъ. 

Змййца, с. ж. НазъванЕВ на сабля остра и 
тънка. 

То1 са качи на враньа кбнче 
И намери пушка ми бо1лй1а, 
И припаса сабльа ми амигца. 

МСб. ХП— XVII. 175. 

Змйоно грбзье (с. Баница — Леринско), с. 
ср. Раст. кукавйчино грбзье. ПСп. 61. 346. 

Змйулецъ (с. Буково — Бвтолско), с. м. 
Раст. змйенъ лукъ. ПСп. 61. 346. 

ЗнияБЙкъ (Трънско), с. м. Камикъ зелени- 
кавъ амфиболитъ. Иреч. Еняж. Бълг. 11.487. 

Змиянецъ (с. Беглерово — Кукушко), с. м. 
Раст. Агит тасиШит, змийна пченка, 
змиино (змийско) грозде, зъмско (зъминско) 
грозде, зъмски мисиръ, зайча нишка, коз- 
лецъ, мечкина пченка. ПСп. 61. 359; Иреч. 
Княж. Бълг. I. 40 и 110. 

Змийрпица, с. ж. Змиище, зм']&йница, коти- 
ло, мрътвило. Любен. Баба Ега. 14. Сг«е- 
ли С/К се като змии вь зииарница. ПСп. 
9. 130. 



Знакъ, с. ле. Въ Ново-Село — Видинско ка- 
менъ кръстъ на оброчище; записъ. ПСп. 36. 
970. 

Зийно (Велесъ), нар. На внано, съ знаене, 
съзнателно. Ла внано ако бмл^рсиш чд- 
века, греот му го ьймаш тй МСб. ХУ1 
— ХУП. 235. 

Знйоренъ, рна, рво (С!офийско), пр. Който 
знае, разбира отъ нЪщо. Л6 старите и по 
знаорните льугье думйли: товй ге йлу! 
товй ге йлу! МСб. IX 204. 

Знбба, с. ж. Болезнено състояние Каскехга, 
влачи много вр']&ме, до петь годинъ, и не 
може да се познае, каква е болесть; бол- 
ниятъ накраки лин1&е, шьлт']&е и умира 
сл'Ьдъ малко лежане; наричатъ я и крао- 
никъ. МСб. XXI. Народна медицина, 6. Та 
къвъ маджунъ давать всЬка зарань по 
една лъжичка на гладно сърце на бол- 
ни отъ вноба. Тамже. 4. 

Знбеие, с. ср. отъ знбя. Знаене. 

Знбя, ешъ (Дебърско), гл. д. Зная: позна- 
вамъ. ПСпБр. XI— XII. 159. 

Ай ти тббе дзвбздо вечбрнице, 

Кх те пр^ша, право да ми кйжеш: 

Да не андеш С^ка лудо дбте? 

Илиевъ, Сб. I. 119. 

Зоборйна (Врачанско), с. ж. Заборина, зу- 
борина, опашина, починки. Каде си оста- 
вила аоборйната, да зема да дам на 
кокошките. МСб. Х1У. 199. 

Збвирапъ (да збвра), гл ср. Завирамъ, въз 
вирамъ 1аншава ушт^ не е збврела. МСб. 
XX. Велес. 26 ЦАрфци да зовриеш да 
ддде Господ! ЦЛрфци да зовриеш ц,?^р- 
нбглавци! така кълнятъ ьъ Велесъ немир- 
ни д*ца. МСб XIV. 170. 

Зовйране, с. ср. отъ зовираиъ. Завиране. 

Зовра, ешъ, и збвриешъ, гл свгр. отъ 
збвирамъ. Да заври, да възври. 

*Зог^ръ, с. м. Загаръ, загьръ, зъгъръ. 

Нечальйли два дбра р^ньени, 
Печальйли два сбкла шарени, 
Печальвли хъртье и аогйрье. 

ПСп. 28. 615, Самоковъ. 

Зодъ, с. м. Глечъ, поливъ, мюртезенкъ. МСб. 

ХП— ХУН. Науч. отд. 848. 
Збекъ (с. Галичнинъ — Дебърско), с. м. За- 

якъ, заецъ, заекъ, заенцъ, з^йцъ. ПСп. 39. 

396. 
ЗолАвъ, ва, во (с. Конопчие— Чирпанско), пр. 

Неравенъ, грапавъ. МСб. IX. 229. зулйф. 
Зол&шъ (Врачанско), с. м. 111&съчива земя, 

п'Ьсъчливо м'1^сто. На тда лолйш не може 

да растл никбква гад. ЗолИш млого га- 

де колата. МСб. XIV. 199. 



^бжбл 



188 



Зън& 



Збмба (с. Галичникъ — Дебърско), с. ж. Е- 
дпнь 6%л%гь, р1&знатъ на ухо на овца за 
познаване; зумбб. ПСп. 61. 337. 

Зоябъ (Македония), с. ^м. З&бъ. Трудъ. I. 
758. 

Зорб& (Котедъ: вурб;^), с. ж. Мдого люде, 
кадабалъкъ, тумб|. МСб ХУ. 184. 

Здремъ, нар. Въ зори, рано. Трудъ. I 1444. 

Збриа (Шуменско, Търновско), нар. Зарань. 

Да свири аорка и вечер: 
Вечер ми по седенките, 
Зорна ми по кладенците, 
Пладне ни по беленките. 

МСб. VI. 82. 

Зорн^ча (с. Копиловци — Верковско), с. ж. 
Звезда зорница. МСб. XII. 280. 

Збря (Еркечко — Варненско), нар. Утр*, 
зар^нъ. 

Збщо и зДощо (Ведесъ), съюз. Защо, защо- 
то, понеже. „Збшто, за кйко?''' па гьи 
пораспрйшуе. МСб. XII. 214. До чети- 
рйгесе дена, дбдека е леунка жената.^ 
дгьин да пбсакаш, не дйвашт, вошто 
млекото кье и се земе на жената. МСб. 
ХШ. 173. Ух, 80ШТ0 си, тто не зине 
земга, та да т^ гялтне! МСб. Х1У. 
169; XX. Ведес. 26. 

Зрйгамъ (Ведесъ), гл. ср. Здригамъ, ждри- 
гамъ. МСб. УП. Науч. отд. 463. 

Зрйгаие, с. ср. отъ зрйгамъ. Здрпгане, 
ждригане. 

Зр^цкн (Ведесъ), с. ж. мн. Дзърцки, зър- 
кедп. МСб. XX. Велес. 26, аърцвьи. 

Зр^ча, вшъ (Мияци — Дебърско), гл. ср. 
Джаря. Изв. Слав. Сеиин. II. 296. 

З^ва, с. ж. Раст. дзука. По краищата ра- 
сте тръстакъ, папуръ и вува, Трудъ. I. 
773. 

Зулухавъ, ва, во, пр. Залухавъ, щуръ, 
щуроглавъ, сбъркзнъ, замаянъ. Ходи като 
вулуава кокошка. МСб. ХУШ. 172. 

Зуибб (РодоиигЬ), с. ср. Ень дупка въ ухо 
ва оьца; зомба МСб. XIX. Матер. СртЬдио- 
родоп овчар. 86. 

•Зуиа, с. ж. Гр. Зона. МСб. IX. Науч. отд. 
150; ПСп. 18, 400. 

З^рамъ (Либяхово), гл. ср. Свиря съ кема- 
не. МСб. ХУ. Кнйжов. отд. 54. 

Зураие, с, ср. отъ зураяъ. 

3;^Ц11а, ешъ, — налъ (Врачанско), гл. ср. 
свър. \) Рева. плача. Какво си зуцнал па 
ти, бе, отозйран, па не млкйнпш. 2) 
В^я, духаиъ. 11а тоа ветхр, ка ге ауц- 
ийл от вчера, па не мисли и да стага. 
МСб. Х1Г. 199. 



Зжбобблъ, с. м. Болесть Ос1оп/а1^1а. МСб. 

XXI. Н<1родна медицина. 11. 
Зжбова билка (с. ИлЪвня — Драмско), с. 

ж. Раст. змийско цвЪте въ 1-то знам. ПСа. 

61. 356. 
Зъвнйвъ, с. м. Зевникъ, земникь, зимникъ. 
*3ъг1ръ, с. м. Т. Ловчпйско куче; загаръ, 

загъръ, кооой, хрътка. МСб. IX. Науч. отд. 

153. 

Прооту теб'1§ коньи. енъ соколи, 
Просту теб* хрти, емъ ажгмрщ 
За да одишъ по лова по гора. 

Милад. Сб. 52 отр. 

И си отнафъ две бЪли проскури 
Отъ моя-та мила стара майка, 
И разкаршифъ на ххрти, ажгхри; 
Харти ядатъ, ажглгри не ядатъ. 

Милад. Сб. 67 отр. 

3'^зна) ешъ, — налъ, гл. ср. Трепера отъ 
студъ; дзъзна, дзубруя. 

З^зиате и з1>ацеие, с. ср. отъ з^зпа. 

З^пбци (Ново-селс — Видинско), с. м. мн. 
3*бецъ въ 4-то знамен. МСб. XII. 280 и 
ХУШ. 106. 

Зъмениче, с. ср. Раст. змийски лападъ. МСб. 
XXI Маридна медицина. 12. 

ЗьяиисБО грозде (Търново), с. ср. Раст. 
змиянецъ. МСб Х1У. 222, вхманску (:р6зди. 

Зъмска прбжда (Ловечъ), с. ж. Раст. Си^- 
си{а Ерикутит Мигг., кукувича прежда. 
МСб. ХУ. Науч. отд. 54. 

Зьмска тр-ЬвД. 1) Раст. РоишШа аг^еп- 
1еа, ДИВ91 ягода, иланъ-оту лехусниче, оче- 
болецъ, петопръстица, петопръстче, пода- 
бецъ, прозориче, прозорче, прозорниче, твър- 
децъ, усойна тр1Ьва. МСб. XXI. Явашовъ. 
44. с. Деведжи-кьой — Добричко. 2) Раст. 
бабиче въ 4 то знам. МСб. XXI. Явашовъ. 
28, Разградско. 

З^исБИ глйсте. Болесть никаква по доби- 
тъка. 

З^пски лисйръ. Раст. змпянецъ. Иреч. Княж. 
Вълг. I. 110 и II. 842. 

З^пски утрбвникъ (с. Микре — Ловечко), 
с. м. Раст. Уегощса тиШ}гс1а. МСб. Х1У. 
Науч. отъ. 50. 

Зелево грбзде. Раст. змиянецъ. 

Зьпч^га, ув. ж отъ зъжя. Зъмчура. 

Зьмчура, с. ж ув. отъ зъмй. Зъмчага. Мдь 
лй 1ск6чи ньйкуг а&мч/рх ут там, дл 
Ш/К ухбии, ии шж вй<^иш! МСб. ХУ1 — 
хун! 392. 

Зънй (С'фийско), еж.? Ако има въна, 
ко/ито изгрева слънцето, то врЪмето 
ьрЪаг деня ще бмде лошо. Згнята свЬ- 
ти по ма.лко като зарй (милко слън- 



31нга 



139 



Иджй-биджй 



це) и бива винаги отъ десната стра- 
на на слънцето; зъяата се явява и на 
западг. МСб. ХШ. 164. 

З^нга (с. 11л*вня — Драмско), с. ж. Подвър- 
1яне В1&Е0Г0 иагор'Ь да падне на гърба си 
за наЕазание, ц%то се е пзпусналъ пр1&дъ 
люде. МСб. УШ. 250. 

ЗъпБ&ло, с. ср. Жел'Ьзно клепало; дрънкало, 
билце. 

З^нкалъ (да зънна), гл. д. ц ср. Днънкамъ, 
цънканъ, др��нкамъ. ПСп. 44. 255. 

З^нкаие, с. ср. отъ зънвашъ. Дзънкане. 

Зънна, ешъ, — нйлъ, гл. ед-кр. отъ з^н- 
капъ. Да дзънна. 

Зхрнйка, с. ж. Раст. зърнастецъ, зърнецъ, 
дива боя, джехри боя, жълта боя. Иреч. 
Княж. Бълг. II. 96. 



Зърцки (Велесъ), в. зр1цви. 

З^рча, ншъ, в. зр1ча. 

Зър'1>лка (Кукушъ), с, ж. Раст. зелимкадб. 

ИСа^ 61. 351. 
Зюибйлче, с. ср. вм зюмб^лче. Диво 

зюнбилче, раст. Нуасгп1Не11а 1еисоркаеа 

Згеу. МСб Х1У. Науч. отд. 67, Ловечъ. 
*3юртлйсваиъ и зюртлйсуваяъ (да аюр- 

тлйша), гл. ср. Т. Ставамъ зюртъ; осиро 

машеваяъ, одрипав'Ьвамъ. 
Зюртлйсване и зюртлйсуване, с. ср. отъ 

зюртлйсвалъ. Осиромашеване. 
Зюртлйша, ешъ, — лйсалъ, гл. свьр. отъ 

зюртлйсваиъ. Да осирохашея. 
Зябъ (Тетевенъ), с. м. Злбъ. Трудъ. I. 758. 
Зяйка, зяя, зйннъ (Велесъ), в. зЪйка, з11Я, 

з^^янъ. 



Ц. и. и. 



И, мЪстоим. Той, въ п^сень отъ Видинско. 

Ако лй мя й надбързй, 
Да ми з']&мв МЙЛ2 с^стрх; 
Ако лй го 1а надбързх, 
Да му з-Ьмж добра кбн1а. 

Безон. П-Ьсни 6. ж. 

Ива (Врачанско), с. ж. Двата края на тъкань 
откамъ дължината; венаръ. Нема какво 
да изрезваш от платндто, пгуку за- 
шиваг ива с ива. МСб. XIV. 199. 

"Ивабтъ, с. м. Т. Н'Ьщо обречено; оброкъ. 
Кое момче има майстор на майстора 
си требе да даде 25 гр иваетъ, кому е 
умрЬлъ майстора му да му зема йена- 
фа иваета 25 гр. ПСп. 62. 880. 

Ивйново хоро. Едно хоро, което играятъ въ 
ОрЪховско. МСб. XII. 280. 

Ие&нолство, с. ср. Иованомство, побратим- 
ство. 

Калесал е Богдан хунак 

От кра! до кра! фрет по света 

Иваномству, побратимству. 

МСб. УП. 8. Варненско. 

Ивачка (Троянъ), с. ж. Раст. дърво ива. 

МСб. XIV. Науч. отд. 62. 
Ивлига (Врачанско), с. ж. Причка 1^а/со Н- 

пипси1ш, авлига. МСб. XV. Науч. отд. 

600. 47. 

Игленица, с. ж. Игленпкъ. МСб. XII. 280. 

Иглетйрь, с. м. Гол-Ьма игла. Аз сям ко- 
зел дрпн., дран недодрйи, клан. клан 
недоклйи, оуи ми са иглетйре, уши ми 
са лапатаре! 



Йглици (Дебъръ), с. ж. мн. Раст. бодланка. 
ПСп. 61. 345. 

Иглйще, ув. ср. отъ нглй. Има упбхчи- 
штеа кату крбсну длъоага и забйшта 
кат^ иглйшта. МСб. УШ. 215. 

Игорйда, см. Агорида, ягорида. МСб. ХУШ. 
158. 

Игрйнка (АхА-ЧелебРЙско). с. ж. Игра, игра- 
чка. Т<^еа игравва зувейт арна'1/тка. МСб. 
ХУ. 151. 

Игрйчколъ, нар. Съ игране, играешкомъ. 

Мило цървбно 1абъко, 
Та к^де си ми играло, 
Игрйчкум дома си дбще? 

Мариовско, ПСп. 47. 809. 

Игрохбрци, с. м. мн. Които обичатъ и 
умЪьтъ да играятъ хоро. Изв. Слав. Семин. 
II. 296. 

И 1азе сам ащучка даштерка, 
И моите бра1'кьа са ащуци, 
Ем ащуци, ем па игроорци. 

МСб. ХУ1-ХУ11. 125. 

*Идар6, с. ср. Т. Не ма струва идарб, не 
мога да се прехраня отъ него. МСб. XV. 
Науч. отд. Слав. 10. 

•Иджблъ, с. м. Т. Еджелъ, времето, отъ 
слдбата пр^доопр^лено за смърть. Тур- 
цитЬ отг чумата не бЪгатъ, защото 
я суитатъ за идхелъ. Трудъ II. 966. 

Иджй-биджй (Котелъ) с. об. Отбрано ястие. 
1дг ни с}Лдж мл суфрА слс кхкб дл гл; 
се идхй'бвдхн %лде. МСб. XV. 184. 



ЙджрАНЪ 



140 



Избъв&тя 



I 



Пджрапъ (Пр1л1^аъ), с. м. ? ЧоеКу што 
си гади от се што се гади и не преби- 
ра^ коа кье умри и кье го закопаат, 
земьата кье го ивеела откраг дикраг 
нигде на коскъите не ке му остаела 
нешто идхран. МСб. ХУ1 — ХУН 239. 

Иднца, с. ж. Кобила идпцъ, идичъ. 

Тога тая лична дел1а 
Слезе отъ сива идица, 
Маздракъ си удри на земя, 
Бхрза коня за маздракъ. 

Милад. Сб. 30 стр. 

Й^нешЪ; с. м. Лемешъ, падечиивъ, иалеш- 
внЕъ. Иреч. Княж. Бъдг. II. 188. 

Йжа, с. ж. в. хижа. 

Иждйняпъ (да вхдимя), гл ср. Издйнамъ. 
^ МСб. XII. 281. 

Цжаувалъ, гл. ср Шаднувамъ, ужпнанъ. 
МСб. ХШ. Книж. отд. 38. 

Ижбвина, с ж. Ежевина. Вервов Песие. 
159. 

Из4, с. лх. Раст. и плодъ ТтШсит зреНа, 
ввдъ жито; лпмецъ, ваиладжа. Иреч. Бняж. 
Бълг. I. 201 и II. 189. 

ИзбАбямъ (да пвбйбя), гл. д. Хващаиъ, до- 
насяна дЬте; избабувамъ. Еднуш една 66 
ба иабйбвла едно дете и ге вйкнале да 
бйбит другд мсстх). МСб. ХШ. 140, Охридъ. 

Изб^жеиъ, жна, жно (с. Арбанасе — Тър- 
новсЕо), пр. Що може да се изб^Ьгне, да се 
отмине да не стане Жениниту ни ге 
шшту 1ивбеясну. МСб. XVI— ХУН. 393. 

Изборна (с. Нивюпъ — Търновсво), с. ж. 
Мл^жви вонопи, съ тичоивови цв1&тове. МСб. 
ХУ1— ХУН. 393. 

Избйй-колецъ, с. м. Който ник&д'& не се 
свърта, не го сдържа да сЬди, войто нЪма 
нввавъвъ занаятъ; свнтиивь, хаймана, ва- 
пасъзинъ. МСб. XII. 281. 

Пзбирнйкъ (Търново), с. м. Ш^що останало 
сл^Ьдъ избиране но-св'Ьсното. Ас ни шт» 
д/К ми дав/КШ уд иабирнакль — дйь ми зсу- 
б;лв;г. ст6кл1. МСб. ХУ1— ХУН. 393. 

Изблуд^^калъ (да вбл7Д'Ья), гл. ср. Избу- 
гЬвамъ, избухтЪвамъ. ИзблудЪло като бу- 
тЪла тиква. 

Изблуд'Ьване, с. ср. отъ из6луд'};ва]||ъ. 

Из0луд1^я, ешъ, — д^Блъ, гл. свьр. отъ нз- 
блудЪвамъ. Да и.збут-Ья, да взбухт^Ья. 

Изблюдйваиъ (да изблюд-Бя), гл. ср. Пр1&- 
мал1^вамъ, става ии лошо, припада ми. 1в8- 
блъуцъА ми слрцету — ни сАм хйпвжлАЛ 
нйшту. 16дух се слйтку, пх,к хльйп ни 
сАм лапвллл, уи ми {вабльудьй с^^^р• 
цету. МСб. ХП— XVII. 393, Търново. 

Изблюд11ване, с ср. отъ изблюд'1вамъ. 



Цз6люд11Я; ешъ — д%лъ, гл. свьр. отъ нз- 
блюд11вапъ. Да ирЬм8л1&я. 

Иабодииалъ (11рил'Ьиъ), гл. д. свгр. Да из- 
ходя съ бодинане, тичешвомъ. М го ви- 
кал прет себе., та, му рекол да мени 
еден конь и да го бодни ние полето^ 
колку да можи да бодипьа во пдлетои 
колку место кье ввбоднньа околу нао- 
колу 60 полето^ толку да гет негоо МСб. 
ХУ. 116. 

Изббравя, ЕШЪ — внлъ, гл. д. свър. Да из- 
бъркамъ, да разбьрвамъ. Шо туку бора- 
виш, да ти се ввОбравв мозокот тйтка 
ли си го сакаги нйг-здила ? МСб. XIV. 170. 

Избраидз^кашъ, гл. свър. отъ избран дз^к- 
вамъ. 

Из6раидз1>ква1пъ и избраидз^кувамъ (да 
нзбрапдзъкамъ), гл. д. Надвивамъ никому 
на игра и му земамъ на ваквото пграемъ. 
1С61 кугб 1и8бра:ндз&ка^ 2 Хвзбрхвдзхик- 
XX му пл.рйти мл кумир. МСб. XVI — 
ХУН 393, Търново. 

Избран дз^кване и избраидз^куване, с. 
^ ср. отъ избраидзъквалъ. 

Избрусъ, с. м Избрусване, изрпвъ, ерупция, 
евсантемъ. 11Сп. 63. 463. 

Избръбйрвалъ (да взбръбараиъ), гл. д. 
в. из0ърб{1рвалъ. 

Избръцвалъ и избръцпувалъ (да взбръц* 
на), гл. ср. Изтичамъ, хлуйвамъ. Ло нЬ- 
кога отъ пуканиг^итЪ взбърцва и крьвь. 
МСб. X. Науч. отд. 337. 

Избръциа, ешъ, — налъ, гл. ед-кр. отъ 
избръцвалъ. Да потева, да хлуйна. 

Избуричкалъ (Битоля), гл. д свьр. Да раз- 
бъркамъ. После га взбурвчвала водата 
арно. МСб. XV. 80. 

Избуявалъ (да взбуяя), гл. ср. Раста буй- 
но на висово; инбухгЬвамъ 1избугйлу, из- 
расло много надлъжъ, а не се развлонило. 
МСб. XVI -XVII, Търново, 1избу1авхм. 

Избуяване, с. ср. отъ нзбуйваяъ. Избух 
т'Ьване. 

Избуйя, ешъ, — ялъ, гл. свър. отъ избуй- 
вапъ. Да избухт^^я. 

Изб1бля, ешъ, гл д. свър. Съ бъблене да 
изважа; вйвартаввть. 

Изб^лда, ешъ (ТрЪвна), гл. ср. свър. Да 
излаза на глава, да надвия н^воя труд- 
ность. МСб. XVI— ХУН. 394. 

Избъкй,твалъ (да И8бъка1тя), гл. д Опул- 
вамъ, пшлещвамъ. Кх^ту гу притйсн/лх/Ч 
тйм ф кмл/^б^^^.ллкл,т., ии кл,ту избХ" 
кити идни учи — стр^г^хутл^! МСб. ХУ. 
184, Кот»-лъ. 

Избък4тя, вшъ, — твлъ, гл. свър. отъ ИЗ- 



Иябърб&раяъ 



141 



Изднн^Ья 



бъкйтваяъ. Да опуля. — тенъ, п^тч. стр. 

Оцулрнъ. 
Из6ърбй.ряяъ, гл. свгр. отъ избърбДряалъ. 
Избърбйрваяъ (да избърбаряиъ), гл. д. 

Избирамъ. и^важдамъ мрьккпгЬ изъ чорбя. 

7гг ия<^рба|>а нт-убавите кягове. МСб. 

XIV. 199. Врачанско 
И;1бърбу-1авя (да се) ишъ. — вилъ се (Мяя- 

ци — Дебгрско), гл. възвр свгр. Да се 

уплвскамт.. та се умяцамъ. Си се ивбрб/- 

лякил во устпта, како да си гал бръ- 

бульки. йяв. Слав. Гем II 293. 
Изб^рцваиъ (да избърцна), гл. ср. в. из- 

бръцваяъ. 
Извардуля (ла се), йшъ, — лйлъ се, гл. 

спър. отъ извард.^лямъ се. 
Извард.^лямъ се (да се извардуля), гл. 

вгзвр. Иятъркалямъ се. търкулнувамъ се. 

Д/К С/К {звхрдулй нь6,к,г>к тАг дж пйнни 

ут пйтм. уи тй шж видиш тугйс! МСб 

ХУ1 — ХУН, 394, Търново; 1извхрдульхи 

ех. 
Извивъ, с. м. Иявпване; извито м']&сто на 

н*що; завой. МСб. ХУ1— XVII. Науч. отд 

903. 
Изводчйя (Дупничко), с. м. Който води 10- 
^ ро; юроводецъ, танчоръ. вогя. МСб. IX. 15. 
Извресна, ешъ, — налъ (Велесъ), гл. ср. Да 

се издуя, да се надуя. Жг/ извресна пбпо- 

кот чек<Икъи. МСб. УП. Науч. огд. 463. 
Извръндупя (да се), ишъ, — пилъ се, гл. 

свър. отъ извръндупямъ се. Да се на- 

щупя. — пенъ, пргсч стр. Нащупенъ. 
Извръндупяжъ се (да се пзвръндупя), гл. 

възвр. Л^Ьгамъ съ задницата си нагор'6. 

неприлично, нашупямъ се. 1а гл^даг го ти 

него! изврхндупил се и нема срам, че 

има стари ора! МСб. XII. 282. 
Извръидупяне, с. ср. отъ изврънд^пяиъ 

се. Нащупяне. 
Извърхоня, ишъ — ннлъ, гл. свър. отъ из- 

върхопявалъ. Да извърюватя, — нбнъ, 

прич. стр Извърюватенъ. 
Извърхон^^ваяъ (да извърхоня), гл д. Из- 

върюватвамъ, навърюватвамъ. МСб. XVI — 

XVII. 394. 
Изв1>рхонйване, с ср. отъ извърхоня- 

вамъ. Извърюватване, навърховатване. 
Изв'^ча, ишъ, — чилъ, гл. свър. отъ изв'1- 

чалт». Да изтъка.— ченъ, прич. стр. Из- 

тъканъ. 
Изв'^чаяъ (да извъча), гл. д. Съ въчене 

свтршамъ; изтъкаваиъ. — иъ се, гл. стр. 

Бивамъ извъченъ; изтъкавамъ се. 
Изв1чане, с. ср. отъ изв1чалъ. Изтъкване- 
Изг&ща, ишъ, — шнлъ, гл. сегр. отъ изг4 



щяаяъ. Да разгаща. — щенъ, прич. стр. 

Ра<гященъ. 
Изг^щвапъ и изгащувалъ (да изгйща), 

гл. д. Смтквямъ, изувамъ н11К0му гащпгЬ 

насила; разгащкамъ. — лъ се, гл. възвр. 

Свалямъ си, изтвамъ сн гащит-Ь; разгащ- 

вамъ се. МСб. XI. 282. 
ИзгДщпапе и изгАщувапе, с. ер. отъ из- 

г^щваиъ. Разгащване. 
Изгбчкаяъ, гл. д. свър. Да измачнямъ, да 

рзпгечкамъ. Шт^ изгечвага дрехата си. 
Изгляванъ, гл. д. йзгледвамъ, изглеждамъ. 

Тя ку лй й младх дивбйкх, 
Тя шти хурки дх иаглявж; 
А жку ли й млйт юнйк, 
Той шти к;бв1ли дж гоглявх. 

Тетевенъ, Р1лиевъ, Сб. I. 270. 

Изгоръ-д^шяца (Велесъ). с. ж. Мома, жена 
хубавица, която изгаря н1&кого; изгора, 
прогора. 

Антице, йагор душице, 

Ш жали, Антице, нб плачи, 

Не расипу! си бчите! 

МСб. X. 43. 

Изгреба, ешъ (Велесъ), гл. д. свър. Да из- 
драща. Гл4да1 како си му изгребал дб- 
разот. МСб. XX. Велее. 14. 

Изгрибйчъ, с. м. Кацарско с^Ьчиво, съ което 
изгрибатъ, изстръгватъ дхгигЬ извхтр*, 
когато вече с* стегнати на схдъ; огрибачъ, 
шака, шапа. МСб. XII 282; XVШ. 187. 

Изгжзица, с. ж. Ияг&зия, изснислица; не- 
потребно н'Ьщо, Жинйти еж чуд»т гдш- 
ти к^кви !нзга^8яцн дл пукйчА^т пу 
тьбх си. Търново, МСб. XVI— ХУН. 394. 

Издатъ (Зайчаръ) с. м. Болесть н'6каква. 
Да баштъ отъ издат, уроци, мламост 
и други, — това бабичкитЬ не сл за- 
немарили. ПСп. 9. 85. 

Изд^яна, ешъ — налъ (Велрсъ), гл ср. Да 
пззебна, да измръзна. МСб. VII. Науч. отд. 
463. 

Издзъдамъ, гл. д. свър. Да иззидамъ. — данъ, 
прич. стр. Иззиданъ, изградеаъ. 

Дзъдове им с кърви умазани, 
3 девоячкье руке исподпр^ни, 
Със юначкье главе иадвадани. 

Трънско, ПСп. 12. 111. 

ИздилКваяъ (да издим^я), гл. ср. Поб1Ьг- 
вамъ отъ н1&йд'Ь безъ да ме видятъ; изди- 
мямъ, ошущвамъ. Дйрат го от полици- 
ата, па он ге нздимел оште преди три 
дни. ^ МСб. XIV. 199. 

Издии'1^ване, с. ср. отъ издил'КБапъ. 

Издил'&я, ешъ, — м&аъ, гл. свър. отъ ИЗДН- 
М'Кванъ. Да жздимя. 



Издинй 



И2 



Ивкелбвявъ 



Пздвий, йшъ, — мвлъ, гл. свгр. отъ издй* 

ияиъ. Да иядим1^я, да поб'^гна 
Издпялмъ (да ивдвмй), ?л. ср. ихдин1^вамъ. 

Каде е Петко? — Он ихдямб. МС6 XII. 

281. 
издлйбваяъ и издлйбямъ (да ивдлДбя), 

гл. д. Издлъбвамъ, изр']^звамъ длабъ. МСб. 

ХУШ. 122. 
Издл^бвапе и издл^1бяпе, с. ср. отъ из 

длйбвнмъ. 
Изд 14бя,' ишъ, — бнлъ, гл. свгр. отъ из- 

длйбваиъ. Да издлъбамъ длабъ — бенъ, 

грич. стр 
Издорев^) чбшъ, — рбкохЪ) ' гл. д. св^р. Да 

изрека всичкото докрай. 

Ушчв"рвчта н6 я иадбрекяе, 
Му дбйдое гблеми йбери. 

Илиевъ, Сб. I. 128. 

Издръгваяъ се и издръгнувашъ се (да 

се издръгна), гл. об. Израсткамъ бръзо. 

Това момге на десет гддипу, па са ге 

шглр±ти&ло куку врлйна Врачанско, МСб. 

Х1У. 199. 
Издр'^гна (да се), ешъ, — налъ се, гл свгр. 

отъ издр^гваиъ се 
Издр^скамъ, гл. свър. отъ пздр^еквакъ. 

Да издръстя. — скапъ, прич. стр. Издръс- 

тенъ. 
Издръсквалъ п издръскувалъ (да и8др'^с- 

каиъ), гл. д. Друскамъ нЬщо да му опада 

водата, да му се изтърси водата; издръст- 

вамъ. МСб. XII. 282 
Издр'Ьскване и издр1скуваие, с. ср. отъ 

издр^сквапъ. Издръстване. 
Издубуря (да се), вшъ — рйлъ се, гл. свър. 

отъ изду6;^рядъ се. Да се окумя, да се 

пзн2дря. 
Издубуряиъ се (да се ивдубуря), гл. об. 

Изправямъ се в']&вд'1^ и мълча; изм&дрямъ 

се, окумявамъ се. Лопадйата се ивдубу- 

ре у кьдшето. Щипъ, МСб. XI. 109. 
Издубуряие, с. ср. отъ издубуряиъ се. 
Изд^ХТЯ, ншъ, — тилъ, гл. свър. отъ ИЗ- 

д;^хтялъ. Да одухамъ, да офейкамъ. 
Изд^хтялъ (да ввдухтя), гл. д. Поб^гвамъ, 

пзб1Ьгвамъ, и.чдухвамъ, одухвамъ, офейквамъ, 

издим^Ъвамъ. 1и8духтих нмпр4дьл{ му. Дур- 

д6 гу усетим, 1и8духти. Търново. МСб. 

ХУ1— ХУП. 394. 
Издухтяне, с. ср. отъ издухтямъ. 
Изедасйни (с. Байлово — Новоселска околия, 

Софийско), с. ж. мн. ? 

Отл&чиа шилетйни, 
Шилетйни, иаеджйни, 
Изеджйни, сагмалйцн. 
На! старйа си зак&ра 



Сагналйци на Перйна, 
Пб средниа си закг^ра 
Иаеджгши на Рйлуша, 
А налкйа си оотйна 
На Вйтуша с шилетйни. 

МСб. VIII. 8. 

Изедъ (Велесъ), в. йзядъ. 

•Изеигйи, с. ж. мн. Т. Зенгии. На ивин' 
гни позлатени. Бе.зсон. ПЬсни. 11. 

Изестливъ (Ирил^иъ), пр. в. изястливъ. 

ИззияКлка, с. ж. Годиначе женско шиле. 
МСб. ХУШ. 164. 

Иззил1^лче, с, ср. Годинясало агне. иззиму- 
вал.) първа зима. МСб. ХП. 282; ХУШ. 164. 

Иззи!1'&лъБЪ, с. м. Конче пззимувало първа 
^зима МСб. ХП. 282; ХУШ. 169. 

*Из11мъ (Прилепено), с. м. Т. вм. йзивъ. 
МСб. Ш. Науч. отд. 189. 

Изкаббеапъ, гл. свър. отъ изкаббсваяъ. 
Да изгабосамъ. — санъ, прич. стр. Изга- 
босанъ. 

Изкаббсваяъ и изкаббсуваяъ (да изка- 
ббсамъ), гл. д. Изгабосвамъ, измамвамъ, 
изигравамъ. Ии гу слушт, дет ти еж 
фйли, чи шл спич^лти : тбг ш тж 
1искхббсх. МСб. ХУ1— ХУП. 395. Турилъ 
на ума си да го исвабоса. Блъг. Книж. 
II. 562. Много п;^тя и най-строгата 
добродЪтель ся искябосва. Читал. Ш. 350. 

Изкаббсваие и изкаббсувапе, с. ср. отъ 
изкаббсвамъ. Изгабосване. 

Изкяз^иа брадва. Кьоръ-балтия, изхабена. 
Когато тръгватг да сЪкатг ст^гь, взи- 
матъ една чотура съ вино, една питл 
хлЪбь, нЪколко орЪха, една кърпа и 
една нсвааена брадва. МСб. XXI. Родопска 
свадба. 8. 

Изкаид^квамт. и изканд1чапъ (да из- 
кавдъча), гл. д Изядамь, изпивамъ, из- 
харчвамъ, прахоснамъ. Шл^ гм !нсвхндж- 
чии т^с п»рй. Търново, МСб. ХУ1 — ХУП. 
395. 

Изканд'{>кване и изканд^чаие, с. ср. отъ 
изкаид1кваяъ. 

Изканд^ча, ишъ, — чилъ, гл. свър. отъ 
изканд^кваяъ. Да изяиъ, да прахосанъ. 

— чепъ, прич. стр. Изеденъ, прахосанъ. 
Изкашкапъ (да се), гл възвр. свър. Да се 

накашканъ, да се навалямъ, да се увалямъ. 

— канъ, прич. стр. Накашканъ, навалянъ, 
увалянъ. МСб. IX. Науч. отд 66. 

Изкел^вя, ишъ, — вилъ, гл. свър. отъ из- 
вел бвяяъ. Да И.ЗКИЛЯ, — венъ, прич. 
стр. Изкиленъ. 

Извелбвяяъ (да изкелбвя), гл. д. Изкилвамъ. 

с. Плевня — Драмско, съобщилъ Лн. Гяуровъ. 



Изкелбвяне 



143 



Изи-Ъшкаиъ 



Изкелйвяне, с. ср. отъ изкел^вяиъ. Из- 

килканй. 
Изклонй. йшъ, — внлъ, гл. свгр. отъ из- 

клоийвялъ. Да разкл<шя да стебля. 
Пзклонявапъ (дя изклопя), гл. д. Пущамъ 

Елове; клоня, разБлонявамъ се, стебля. 

Койту мх нхклунй, 
Клон лх ни исклуни 
Ду Ч(5рнхтх зимя; 
Клон хку исклуни, 
В^крши дж ни изв ^рши 
Ду сйнюту нибб. 
Илвевъ, Сб. I. 230, Старозагорско. 

ИзкчонЛвапе, с. ср отъ лзклопявапъ. 

Изк-Юцйтвямъ Гда изклопатя), ?л д. Во- 
дя никого изъ кривъ пжть, няучвамъ ни- 
кого на лошо Н11Щ0: развалямъ. идгалатвамъ, 
изтяйтвамъ. иххаймянявамъ, С^а са мом- 
чето с лоши другаре па они го исвло- 
цатиа. — иъ се, гл. възвр. и стр. Би- 
вамъ изклоиатеиг; разваляиъ се. иг^галат- 
вамъ се. изхчйтвачт, се. изхайманявамъ се. 
Врачанско. МСб. XIV. 200. 

Изклод^тваие, с ср. отъ нзвлоцптвапъ. 

ИзклоцАтя, ишъ. — тилъ, гл свгр. отъ из- 
влоцйтваяъ. Да раяваля. да изгалатя. — 
тенъ, прич. стр. Разваленъ, изгалатенъ, 
изхайтенъ. 

Извлн>я, ешъ, гл. д. свгр. Да изЕЪЛва, 
да изклюва. С клюнци да изклюят, с ло- 
пати да изринат. Любен. Самовили. 10. 

Изкбнчи (да се),— чила се (Добричко), гл. 
об. свгр. Да се изждр^би, да се изждр*- 
бятъ. 

Кузнти ех изкбзехх 
С ^ренцх праворбги, 
Кубйли ех искбнчехм 
С кбнчетх златогрйви. 

МСб. IX. 4. 

Изкбтля (да се), ишъ, — лилъ се, гл. свгр. 
отъ изкбтлямъ се. — лепъ, прич. стр. 

Изкбтлямъ се (да се изкдтля), гл. вгзвр. 
За ЕОт^лнЙЕъ на нащ|'ЛЕн: сЕ^свамъ се и 
се изнищвамъ. МСб. XII. 282 Ако нЪкой 
отг котелницитЪ се скине, казва се 
котелника се исвотлил. МСб. ХУШ. 103. 

Изкбтляне, с. ср. отъ изкбтляяъ се. 

Изврй^й-докрай, нар. Отъ единия край до 
другия. Искубал е кукуруза исврйй-до- 
край. Распорй рлбй на ризата исвр^й- 
докрйй. 

Изврив']^ (Тр^Ьвна), нар. йзЕриво. Хвскривьх 
мм глВж. МСб. ХП— ХУН. 394. 

Извривовлъченъ, на, но, пр. КривокраЕъ, 
патравъ, патъръ. Изв. Слав. Семпн. II. 296. 

Изкръвйшамъ, в. извъркйшанъ. 



Изк.^рцамъ, гл свгр. отъ изк^рцвапъ. 

Изкурцкалъ и изкурпувнмъ (да извур- 
цаиъ), гл. д. 1) Изигравамъ н']^Е0му всич- 
Еит1Ь ор1Ьхи 2) Уреждамъ си нареждамъ 
си н1;коя работа. Търново, МСб. XVI — XVII. 
395. 

Изк.^рцване и нзк^рцуване, с. ср. отъ 
пзкурцвалъ. 

Изкуяуля, йгаъ, — лвлъ, гл. д. свгр. Да 
отрупамъ, да начоваля. да натрупамъ. — 
ленъ, прич стр. Отрупа нъ. натрупанъ, 
начовал*'нъ. Софра, исвулулена се чисти 
бЪли. топли просфури и краваи. Ил. 
Блъгковъ, ПамятнпЕъ. I. 7. 

Изкъпа, ешъ, — налъ, гл. свгр. отъ ИЗК'^Н* 
вапъ. Да изкина. — натъ, прич. стр. Из- 
кинатъ. 

Изк^пвамъ и изкънувавъ (да извъна), 
гл. д. И.чкинвамъ. 

Изкупване и изв1пуване; с. ср. отъ из- 
купва лъ, 

Изк1нкямъ, гл. д свгр. Да изямъ. да из- 
плюскамъ, да опукамъ. Исвънвало на ба- 
ща си сичкитЪ пари. Ловечъ, МСб. X. 149. 

Изкт рвйша, ишъ, — шнлъ, гл. свгр. отъ 
изкъркбшапъ. Да разбърванъ. — шенъ, 
прич стр. Разбърканъ. 

ИзкъркйшйМЪ (да извървиша), гл д. Раз- 
бръЕвамъ н^що много, та да не може да му 
се нам^^ри врайтъ, да не може да се опра- 
ви. Хоротю се исвръвишнло, не се види 
влтр*, дали играе или стои. Конците са 
се исвръБишили, избъркал . 

ИзБъркйшане, с. ср. отъ извървйшанъ. 

Излбвря (да се), ишъ, — рилъ се, гл. свгр 
отъ излбврявъ се. Да се изтегна. 

Излбврямъ се (да се иалевря), гл. вгзвр. 
Изт*гамъ се, лЬгамъ по гърба си, колвото 
съмъ длъгъ, н*йд'Ь, д1&то не е прилично. МСб. 
XII. 282. К;г>к6 си сл изл^врил к;лту 
шля^вйрску псе'? МСб. XVI — XVII. 894. 

Излбвряпе, с. ср. отъ излбврямъ се. 

Излежйтенъ, тна, — тно, пр. Що е .за из- 
лежаване, за почиване. Има излежйтни и 
почиватни днщ за излежаване и почива- 
не. II. Р. СлавеЙЕОвъ, ПСп. 16. 62. 

Изл'Ькъ, с. м. Излавъ, геранъ. МСб, ХУШ. 51. 

Излйбамъ, гл. д. свгр. Да изкусамъ, да из- 
сърбамъ. — банъ, прич. стр. Изкусанъ, 
изсъбранъ. МСб. ХП. 282. 

Излоша, ишъ, — шилъ (Прпл'Ьпъ), гл. д. 
свгр. Да направя да стане лошъ, да разва- 
ля. Многу лоши мисли ге носел, за ка 
ко 6т да га нзлошит. МСб. XV. 81. 

ИзяЪ^шваиъ (да се), гл. възвр. свгр. Да се 
побъркамъ въ Н1&Е0Я рабрта. ПСп. 43. 151. 



ИзяАвпшъ 



144 



Изп^рявъ 



Пзяйвкалъ (с. Перущица — П10вдивско), гл. 
С1>. свгр. За муле: да изцвиля, да изрева. 
Дету тЛма мх,?6'ре дл изреве, кон дм 
исцвгияи, мул дх> иамявкх, МСб. IX. 139. 

ПзяАгленица, с. ж. Измислица. МСб. XVI 
—ХУН. 394. 

Измйтнще (Еленско), с. ср. Нива на стръм- 
нина съ сключена отъ водит-Ь пръсть, та не 
поноси вече да се работи. МСб. XVI — XVII. 
394. 

Йзмично (Търново), нар. Илотдялеъ закри- 
вено. неизведнажъ криво. Жил^зницмт;^^ 
вмрви 1н8мичну. МСб. XVI— ХУП 394. 

Пзяолй, йшъ, — лнлъ, гл. д. свгр. отъ из- 
лолйпаяъ. Да смолясамъ. — л^нъ, прич. 
стр. Смолясанъ. 

Измолйвшь (да измоля), гл. д. За молецъ: 
изядамъ, опасвамъ, смолясвамъ. Камо ме- 
шино? — Измоли го молец. ПСп. 46. 682. 

Изи^дрямъ (да измудря), гл. д. Измлдрю- 
вамъ, измждрямъ. Кжквй-клквй бшти дй- 
нлци Ш/К измудри прлвйтьмлскуту ! С. 
Конопчие — Чирпанско, МСб IX. 230. 

Нзиървя, ишъ, — вилъ, гл. свгр. отъ из- 
л^рвялъ. 

Излървялъ (да измървя), гл д. Избирамъ 
мръвкит* изъ ястие и ги изядамъ. Ти 
тюлека-лека ше измрвиш всиуките кл- 
сове из чорбата. В��ачанско, МСб. Х1У. 200. 

Изл'&рвяне, с. ср. отъ излървялъ. 

Излъцйнялъ, гл. д. Измъквамъ, изнъчамъ, 
изничамъ. 

Седи Сбвда у градйну, 
Та си везб свйлън рук^1в. 
Със иглйцу промъцйньа, 
Мбмку сръце измщйнъа; 
Със пръстенье потрбпуе, 
Мбмку сръце раайгруе. 

МСб. XXI. Трънско. 20 и 47. 

Изяъцйняне, с. ср. отъ излъцбнялъ. 

ИзнАдаяъ (да се), гл. об. свър. Да се на- 
дамъ много вр']&не; да се взначакамъ. 

Евб стана тамйн три дни, 
Овци млбко прегорбха, 
Овчарб се ианадоха. 

ПСп. 21. 556. 

ИзобкДпа (да се), ешъ, — налъ се, гл. възвр. 
свгр. Да се покапа навсАД'Ь. Кье се изби 
капе, алйштата кье си гьи нйправи 
^ бербат. МСб XVI— ХУН. 235. 

Изпадъ (Велесъ), с. м. йзтокъ. Еден прб- 
ти на гук, друк прйти на йспат, тре- 
кьи прати на зАот, четвърти на се- 
вер. МСб. XII. 164. 

Изп^дъци (Пловдивско), с. м. мн. 1) За- 
паднал люде. 2) Които нищо не аресватъ. 



ИзпАзвалъ (дя нвпАая), гл. д. Извардвамъ, 
и.зд-Ьбвамъ, изчаквамъ, надзврамъ. 1а кье се 
скрйгам двдека. да га йсаавам, дйли кье 
руча денеска. Велесъ, МСб. XII. 183. 

Изпйзване, с ср. отъ изп&звалъ. 

Изпйзя, ишъ, — знлъ, гл. свър. отъ изпйз- 
ванъ. 

Изпап^лчалъ се, в. изпт.п^лчанъ се. 

ИзпарАпетя (да се), ишъ, — тилъ се, гл. 
свгр. отъ изпарйпетяпъ се. 

Изпарйпетяяъ се (да се испарйпетя), гл. 
об. Гр. Перипато; оставамъ свободенъ отъ 
работа. Тидвйм сл испжрйпитих дж еж 
8лклрпь;п. Ни мдгл д.у, еж испхрапн- 
тьх уд рабутА^. дж изльйгх^^ нл^вЛн. Тър- 
ново, МСб. XVI— XVII. 395. 

Испар^петяпе, е. ср. отъ изпар&петяяъ се. 

ИзпДрталенъ, на, но (Велесъ), пр. Покхсанъ, 
дрнпавъ, парцаливъ, опъраанъ. Испйртален 
ако се видиш нй сон, на здрйвк е, а 
гдл Ако се видиш, ндгу на дббро е МСб. 
ХШ. 176. 

Изпйсваяъ и изпйсувалъ (да изпиша), гл. 
д. Шибвамъ, шлевважъ, опасвамъ, изреб- 
рямъ. Куту го испасах един п;1Ат е кам- 
джйята, па он са преви от болки. МСб. 
XIV. 200. 

Изпйсвапъ се (да се изпасй), гл. стр. За 
добитакъ: изтровямъ се. бивамъ изяденъ отъ 
зв*рь, кога паса. МСб. XIX Матер. Ср*дно- 
родоп. овчар. 35. 

ИзпАсване и изпАсуваие, с. ср. отъ из- 
п&сваяъ. 

ИзпАхалъ, гл. д. свър. Да издухамъ (?). 
Да изметеш. да изринеш рани сос по- 
дзето, да испа'аш р(^ни сос крилйта, да 
олекнат, да оздравеят. Любен. Самовили. 
6. Сос ножници да изрият, сос крилца да 
испа'ат, сос клюници да изклюят. Там- 
же. 9. С метли да изметат, е крила 
да испа'ат како прах от тупан. Там- 

же. 10. 
Изп4ша, ешъ — пйсахъ, гл. свьр. отъ из- 

пАсваяъ. Да шлевна, да опаша. 
Изпелй)3валъ се (да се изпелюзя), гл. 

възвр. Нища се, изнищвамъ се, изплювамъ 

ее. 1испильузил ми еж рл^кйвл. Търново, 

МСб. ХУ1-ХУ11. 395. 
Изиелйзване, е. ср. отъ изпелйзвалъ се. 

Изпелюзя (да се), ишъ, — зилъ се, гл. свър. 

отъ изпелюзвалъ се. Да се изнища, да 

се изплюя. 
Изп^ракъ, е. м. Неизорано м^сто на нива; 

писъкъ въ средата ^на нива; уперакъ. МСб 

XII. 282; XVШ. 130. 



Изперв^ря 



145 



Изпрйсшшъ 



Пзперв^ря, ишъ, — рилъ, гл. свгр огь ИЗ- 
«ервйрямъ. — реиъ, пр стр. 

Изиерв^рямъ (да изперверя), гл д. Изсу- 
шаванъ вълната на табашки еожи; турямъ 
на перверъ. МСб. ХУШ. 197. 

Изперв^ряне, с. ср. отъ изперв^рямъ. 

Изп^цвамъ се и изп^цпувалъ се (да се 
нвпецна), гл. възвр Изскубвамъ се, измък- 
вамъ се, изплъзвамъ се, изкопчвамъ се, от- 
копчвамъ се. Исп^^цна ли са он гедин 
пл^т из ръцете ти, тва си {е веке да 
го фанеш. Врачанско, МСб. XIV. 200. 

Изп^цване и изп^цпуване, с. ср. отъ из- 
и^цвамъ се. 

Изпбцна (да се), ешъ, — налъ се, гл. свър. 
отъ изп^цвапъ се. Да се изскубна, да се 
изЕоача. 

Изийлканъ, гл. д. свър. Да изгледамъ, да 
изхраня пилета. Докле не са вьртулйкат 
(пилетата), не могат да са испйлкат. — 
канъ, прич. стр. Изгледанъ, изхраненъ. 

Изпйраяъ (да изпра), гл. д. 1) Вървя, въз- 
лизамъ право възъ нанагорнище; изиъвамъ. 
Зл,што д/К ни в,7,рвйм пу равнуту, ;г,мй 
д». испвр&мн тлкЛф висбк б/агйр. МСб. 
ХУ1 — ХУН. 395. Догд% изпрх^т баиря 
прЬзъ корията, сичкитЪ са бЬха умо- 
рили. Трудъ. I. 270. ЦЬлъ керванг дьр- 
варски кола испирахх рл^та нагорЬ. 
Трудъ. I. 323. — 2) й;^питвамъ. 1а го ис- 
прй и ти да видиш, какво ше ти ка- 
же. МСб. XIV. 200. 

Изпиране, с. ср. отъ нзпйрапъ. 

ИзплЙрКСямъ, гл. ср. свър. Да исплескамъ. 
Отиде каг мбретю (петлето), се бЛрцна 
у вддата, йспласка со крйлъата и вик- 
на: кукурйгу! Велесъ, МСб. ХП. 133. 

Ис1тлатп'^&вамъ (да изплатв^я), гл. ср. Ое- 
лабвамъ, изпадамъ отъ недоидане, отъ гла- 
дуване; изплътн'Ьвамъ, ПСп. 15. 447. Мал- 
ко Търново. 

Изплатн^ване, с. ср- отъ изплатнКвапъ. 

Изплатн-Бя, ешъ,— нЬлъ, гл. свър. отъ из 
илатп-Квалъ. Да изплътнЬя. 

Изплехйкъ (Котрлъ), с. м. Изплесокъ из- 
мама, излъгалка. Ти1й тм излАг^п теби: 
ти устйн;^ кж испльххйв. МСб. XV. 184. 

Изпливче, с. ср. ^ла.Нетгагга кггзШа. 
и^сипливче. усипливче. МСб. XXI. Н»родва 
медицина. 14. 

Изплпскай-бйра (Търново), с. об. Повл*- 
канъ чов^къ, нлати-каца, паплатой. МСб. 
ХУ1-ХУП. 395 

Изплутуия, ишъ, — инлъ, гл. свър. отъ из- 
плутумямъ. Да уплаша. — иенъ, ть^^ч, 
стр. Уплашенъ. 



Изплут;^мянъ (да изалут/мя), гл. д. Уп- 

лашванъ н1^кого твърд1& много. Малко 
Търново, ПСп. 15. 447. 

Изплут^^яяпе, с. ср. отъ изплутужяиъ. 

Изплътн']&ва]1Ъ (да изплътн-Бя), гл. ср. Из- 
платн1&вамъ. 

Изплйй-з^лъгъ (Врачанско), с. м. Риба съ 
нного кости, които нито могатъ се я, нвто 
могатъ се чисти. МСб. XIV. 200. 

Изповрй,ча (да се) ишъ, — чилъ се, гл. 
възвр. свър. Да се изпогоря, да се изплвър- 
чатя. Оти ми не каза, че ге жешка 
чорбата^ еми са нслофрачнх. Врачанско, 
МСб. XIV. 200. 

Изповърч&тя, ишъ, — тилъ, гл. д. свгр. 
Да изпогоря съ горещъ пепелъ, еъ гореща 
вода. Да се изповърчатя, гл. възвр. Да се 
изпогоря, да се попаря, да се изповрача. 
МСб. XII. 282. 

Изпоганя (да се), ишъ, — нилъ се, гл. об. 
свър. Да се посера, да се насера. Митата 
седи на сдфрата и дЛржи дете м(^леч• 
ко ако се испбгани, на гдлема несрекьа 
у кукьата ге. Велесъ, МСб. XVI— XVII. 231. 

Изподйръ и изподпр']^, нар. йзпосл*, сл*дъ, 
подиръ. Друшкити ти испудйрь ше ти 
збйр/ат плжтнатл, мййци ти ше ги 
8л,нйс;^,т. Илиевъ, Сб. I. 384. 

Изполи, нар. Изполо, изполу. Иреч. Квяж. 
, Бълг. II. 180. 

Изполникъ, с. м. Изполджия, ортакчия, ор- 
такъ, наенатель, арендаторъ. Иреч. Княж. 
Бълг. II. 180. 

Изпбрче, с. ср. Животно, на което майката 
е умр1&ла, та е извадено пзъ утробата и 
чр^зъ разпиране. Тага гагнешка кбжа е 
от испорче. МСб. XII. 282. 

Изпотрепа (да се), ешъ, — палъ се, гл. 
възвр. свър. Да се взм&ча много, да се из- 



Изпра, ешъ, — прелъ, гл. свър. отъ нзпй- 

рамъ. 
*Изпр4Бсамъ (да се), гл. възвр. свър. Гр. 

Да се изпека, да добия практика МСб. IX. 

Науч. отд. 25. 
Изпратъ, с. -к. Изпращане. МСб. ХУ1 — ХУН. 

Науч. отд 903. 
И8пр']&пад'Кяяъ (да се), гл. об. свър. Да се 

над'1^ямъ отъ много вр'Ьме, одавва. 1испрн- 

нхде1а;хми С/К дж гу ч4клми. МСб. ХУ1 

—ХУН. 395. 

Изпрйсеаяъ (да язпрйсна), гл. ср. Изпръе- 
вамъ. 7оку ми тье две щрии очи, да 
Богъ даде, да ми нсприснювахь ! Чолак. 

Сб. 288. 

10 



Изпрбсване 



146 



Изсйлваяъ се 



Изпрйгване, с. ср. отъ изп{1Й('ваиъ. И» 

■фъсване 
ИзпрАгпа, ешъ, — нялъ, гл. свгр. отъ из- 

прйсвпяъ. Да и.чоръсна. 
Изпр0.гМ']^ва се (дя се п8прол-Ьт'Бе), гл. 

безл Заиочва. юхяждя пр<и1^тьта; заоро!^ 

тява се. М^б. XIV. 200 Врачанско. 
Изирол-Ьтър Гдя се). — т*ло се, гл свър 

отъ 1«311рол1;'г^ва се. Да се аа11рол1Ьти 
Изпрол'Ьт]}, йшъ, — твлъ, гл ср свгр. Да 

дожив1>я до про^'Ьтьта. 
Изцростбръ (Н'Во-село — Видинско). ? 

Сланец Блбнкье продума: 
Ако те, Ленчо, надп61ан, 
Иапростбр ще ти одр^жам, 
Седълци да си направам, 
Пйлците да си 1одрастем. 

ПСп. 36. 976. 

Изпржтча (да се), яшъ, — чилъ се, гл об. 

свгр. За арпаджикь: нущамъ прхтокп, пз- 

лизамъ повече млжеи. Пловдивски бахча 

ванинъ. 
И8ПЪЗД'1Ьванъ (дй вапъвд-бя), гл. ср. Из- 

гнввамъ, изтръдЪванъ. изчемрЪванъ Ивпъа- 

д^ло д^^рвб. Харманлие. 
Изпъзд'^ване, с. ср. отъ изпъзд^квамъ. 
Из11ъзд'Кя, ешъ, — Д'&лъ, гл. свьр. отъ ив- 

пъзд'Ьва]11Ъ. Да изгния, да изтръд^^я, да 

изчемр1^я. 
Изпълнй-трапбза. Назъванре на просото въ 

изв'Ьстна приказка. МСб. ХУШ. 41. 
Из11'^лча (да се), ншъ, — чилъ се, гл. възвр. 

свгр Да изл*за насреща, да се опълча, 
Изп^пдзамъ (да се), гл. вгзвр свгр. Да се 

изпъна, да се обтегна. Ут рАбутм. 1ис- 

п1нд8х му еж врлтА. МСб. ХУ1 — ХУП. 

393. 
Изпъп.^лча (да се), ншъ, — чилъ се, гл. свгр. 

отъ изпъп^лчаиъ се. 
Изпъп;^лчамъ се (да се ивпъп^лча), гл. об. 

И:шъкванъ. изпъплюванъ. пзлизамъ изне- 

над^йно. Търново, МСб. XVI — XVII. 395. 
Изпъп^лчане, с. ср. отъ изпъпулчаиъ се. 
Изп1хпа, ешъ, — налъ, гл. ср. свгр. Да се 

спъхна, да се спардуша. МСб. VIII. 152. 
ИарДдваиъ (да се), гл. възвр. свгр. Да се 

зарадвамъ, да се гбрадвамъ. Цйрот се ив* 

раду1ал ногу и гдлем джумбуш стЛна- 

ло у сйрагот. Велесъ, МСб. VI. 122; XX. 

Велес. 27. 
Йзрасть (Търново), с. ж. сьб Растения. 

МСб. ХУ1— ХУП. 394. 
Изр^бря, ишъ, — рилъ, гл. свьр. отъ из- 

р^бряиъ. Да изребча, да изтагаря. — ренъ, 

прич. стр. Изребченъ, изтагаренъ, изпа- 

еанъ, опасанъ. 



Из]»^6ря]1Ъ (да иярббря), гл. д Удрямъ, 
врасвамъ н1^К'>Г'» съ пр*чка изребчанъ. т. 
чесвамъ, изсуквамъ, и:<па(',вямь, пзтагнркамъ, 
опасвачъ. — иъ се. 1) гл. вгзвр. Лггамь, 
изтТ.гямъ се на страната си 2) гл. стр. 
Бикамъ из|1ебрг'нъ. 

Изрйбряие, с. ср. отъ пзр^бряпь. йзреб- 
ччне. 

Изррбча, ншъ, — чилъ, гл. свгр. отъ из- 
рббчамь. Да ияребря. Ка дигне вияьй- 
рат и ка га ивр^пчил /еднуги од глбву 
до бпаш. Царибродско, МСб. X. 156. — 
ченъ, прич. стр. И^р^-бренъ. 

Изрббчамъ (да иарббчя), гл. д. Изребрямъ. 

Изрйбчане, с ср отъ изр^бчаиъ. Изреб- 
ряне. 

ИзревАна тр-Ьва (с. Лозица — Никополско), 
с ж. Раст. ЕгосИпт сгсийггтт Нег., 
жива тр'Ьва. МСб XXI. Явашовъ 37. 

Йзривъ, с. м. Когато отъ н-Ькоя болнсть по- 
биятъ човека пхпки по снагата; избруова- 
не. избру<'Ъ, осипъ, ерупция, ехап1кеша. 
МСб. ХХТ, Народна медицина, 7. 

ИзровА, ешъ, — вйлъ, гл. ср. свгр. Да из- 
варякамъ, да изрева. Жена му иаровала 
колкото ш гласъ дръжало. ЖСт. I. 24, 

Изрой (да ге), йшъ. — ройлъ се, гл. вгзвр. 
свгр. Да роимъ всички, да ър1Ьстанемъ да 
роинъ. 

Трънкье ти се ивройле, 
Сака иде, сйка нбси: 
На главйцу но панйцу, 
На НОЖЙЦу 110 ложйцу, 
На дупбнце по кьупбнцв. 

МСб. XXI. Трънско. 8. 

Изрл1чъ, нар. Отъ рАка, съ ржка. Иархч 
брйн»^ овдшкл, необрулена, недрускана да 
падни и се натърти, а съ рхка брана. МСб. 
IX. 230. 

Изрйваиа пр']&стйлка (с. Паскалевецъ — 
Търновско), с. ж. престилка по особенъ 
начинъ, много сЬкнато тъкана. МСб. XVI — 
XVII, 394. 

Изсйбенъ, бня, бно (Пирдопъ), пр. Лошъ, 
не за-въ людето. ПрЪмЪната Генина не- 
ми е исйбня? ПСп. 35. Леля Гена. \\. И 
сега не еж всйбня хора, а тогава ти^ 
бЬха още по-добри. Тамже. 13. 

Изс1^вакъ (да изсбя), гл. д. Избозавамъ. из- 
суквамъ. Когато овчаритЪ забЬлЪжатг, 
уе нЬкоя ов1^а се е разпре.яа, т. е. и ча 
изобилно млЪко, а ягнетю не може да 
изсЬе (изсуче) всичкото, издоявать я. 
МСб. XIX. Матер. Ср^днородоп. овчар. 37. 

Изсблвамъ се (дя се нвсйля), гл. вгзвр. 
Засилванъ се, затърчавамъ се. Те ти и 



Изсйлване 



147 



Ивул^вя 



левицата^ иснльйла се, ха бре, де бре, 
та у еидако. МСб. X. 157. Изсилй'а се 
седемдесе и седем вола, заиграли се, за- 
бдли се. Любен Самови1и. 11. 

Изсйлваие, с. ср. отъ изсйлвалъ се. 

Изсйля (да се) ишъ, — лилъ се, гл. свьр. 
отъ изсйлвалъ се. Да се засиля, да се 
затърча, да се изстапршз. 

Изстрапа, нар. Настрана. Костадйна ф 
грббишта не копйла, исстранп го за- 
копйла. МСб. ХГ. Науч. отд. 600. 62. 

Изст^пя (да се), ишъ, — пилъ се, гл. свър. 
отъ изступяшъ се. Да се изстжпя, да от- 
стжпя. 

Изст.^пяиъ се (да се ивступя), гл. възвр. 
ИзстАпямъ се, отстжпямъ, отдалечавамъ се. 
Они тмгй1а су се ист^пиле гедЛн одтуд, 
другьи одовуд. Царибродско, МСб. X 156. 

Изступяве, с. ср. отъ изст^пяиъ се. Из- 
стлпяне. 

Изтйлникъ (Кутловско), с. м. Особенъ видъ 
плетня момински коси; коцель. МСб. XII. 
282. 

Изтравеит,, на, но, прич. стр. Изтровенъ. 
Ивтравено дЬте^ болно отъ изтравяне, 
1е{апг1$, не може да бозае, схващатъ му се 
челюстит^Ь, та не може да ги отвори, се 
трепере, и умира. МСб. XXI. Народна ме- 
дицина. 15. 

Изтравиче (с Германъ — Софийско), с. ср. 
Раст. Нгегасшш РИозеИа, моши уши, 
стръвниче. МСб. XXI. Явашовъ. 58. 

Изтрйвпици, с. мн Болесть пдпчици, кои- 
то избпватъ въ гърлото и по небцето на 
Д'Ьте. Отъ изтравницит11 дЪтето се за- 
дутва до счезнуване. МСб. XXI. Народна 
медицина. 32. 

Изтрйвпиче (Ловечъ), с. ср. Раст. Азр1е- 
пгит Тггскотапе8\ дива (черна) папрать, 
косатникъ, страшнйкъ, страшниче. МСб. Х1Т. 
Науч. отд. 74; XXI. Явашовъ 2; XXI На- 
родна медицина. 15 и 32. — Ж^н^^ко нв- 
травниче, раст. /\/^а.^^игстт зг1уез{ге К. 
Вг. Тетевенско, МСб. Х1У Науч. отд. 9; 
XXI. Д*лъ природоученъ. Ив Е. Уруиовъ. 
59. — Мя^жко изтравниче, раст Ьеистъ- 
(кетиш уи1^аге Ьат. МСб. XXI. Д^лъ 
природоученъ, Ив, К. Урумовъ. 59. 

Изтр^вца, с. ж. Болесть ио лехуси жени и 
по малки д'Ьца, дод1Ь нед1Ьлясатъ и се кръс- 
тятъ. МСб. XII. 283, в. изтриване. 

Изтравяне, с. ср. Болести Те{аш15 пеопа- 
1огит, Тггзтиз, по новородени Д'Ьца. МСб. 
XXI Народна медицина. 15. 

Изтресокъ (Горно- Джумайско), с. м. Изтър- 
сакъ. ПСп. 41. 951. 



Изтрбва (Чипоровци), с. ж. Болесть по ле- 
хуси, отъ която имъ се сЬква млекото. В6- 
жи църнй истрдво . . . .че ш/ гбне бели 
рАтове! МСб. XVI— ХУН. 262. 

Изтрбвица, с. ж Една болесть ^а81гоеп1е- 
ггНз по малки д'Ьца, излизатъ дрисъкъ съ 
зелено. МСб. XXI. Народна медицина.44. 

Изтрбвка, с. ж. Въ баене за утровита трЬ- 
ва. Жени баснйркх бйсни да избйа ся^с 
треви истрбвкх, та кЛрве д/Х му еж 
напЛлнъат и кдсти и кдкале дж му 
еж нам^стьа^т. МСб. IX. 140. 

Изтрбвниче, с. ср. БолЬсть н-Ькаква, ср^ща 
се въ баяне: истровниче, утйчияци! де- 
на сте били., тамо си ид^е. Любен. Са- 
монили. 4. 

Изтруя, ешъ, — трулъ (Велесъ), гл. д. свър. 
Да изтровя, да пзутровя. То дон^сугат 
млекото.^ прАват кйве и од него се ис- 
труле сите гбсти. Оти си ги йструл 6- 
вша свет? МСб. У1. 123. 

Изтръд11ва]иъ (да изтръд-Вя), гл. ср. Из- 
гнивамъ изв;&тр'Ь; изченр'1&вамъ, изпъзд'Ьвамъ 
Тва дрво ге истрдело, та го не бива 
за градеж. Фрли таа тиква, не виж, 
че ге истрдела. Врачанско, МСб. Х1У. 200. 

Изтръд'Квапе, е. ср. отъ изтръд^вамъ. 

Изтръд4'я, ешъ, — д'5лъ, гл. свър. отъ ив- 
тръд'Ква1НЪ. Да изгния, да изчемр^^я, да 
изпъзд^я. 

ИзтръсоБъ, в. изтърсбкъ. 

Изтурля, ишъ, — нилъ, гл. свър. отъ из- 
т^рляиъ. Да изямъ, да опукамъ. — менъ, 
прич. стр. Изеденъ. 

Изт;^риямъ (да изтурма), гл. д. Изядамъ, 
опуквамъ, изплюсквамъ, прахосвамъ. Тог 
истурни сйчко. с. Сотиръ — Пловдивско. 

Изт.^р]няне, с. ср. отъ изт^рияяъ. 

Изтуфйня, ишъ, — н'Ьлъ, гл. свър. отъ из- 
туфйнямъ. Да изнършав'Ья. 

Изтуфйнялъ (да изтуфйня), гл. ср. Из- 
мършаь^^камъ, омършав^^вамъ, изиадамъ. То1 
захваща да се топи и до толкова из- 
съхвалъ и истуфинЪлъ, щото му се ви- 
дЬли прЪзь кожата на корема червата 
му. МСб. Н. 172, Търновско; ХУ1— ХУП. 
395. 

Изтуфйняне, е. ср. отъ изтуфйнямъ. Из- 
мършав^^ване. 

Изтърсбкъ, е. м. 1) Изтърсакъ. 2) ПослЬд- 
нето отъ н'Ьщо, отъ работа. Таа оканйщ 
в��но ге истрсс^ко на виното, нема веке. 
Врачанско, МСб. XIV. 200. 

Изул&вя, ишъ, — вилъ, гл. свър. отъ изу- 
л&вямъ. Да изумя. — венъ, прич. стр. 
Изуменъ. 

10» 



Ляулкмяшъ 



148 



Изч^пяжъ 



Ивул&кявъ (да иаулАва), гл. д. Зима«ъ 
н11В<>му ума. нвпрмвямъ го уаявъ; изумя- 
ва мъ. У, д(1 те ввулава Гб<пот, што 
си хрла^ю! В♦'^♦'въ, МСб. XIV. 169. — мъ 
ее* гл, въввр. Изгубяиъ си ума, ставамъ 
удавъ; ияумнваиъ о* 

1Л99'М^шя1Ю^ е. ср отъ изул^вямъ. Изу- 

Изгръ (Банат българе), с. м. вн йзворъ. 

М(^6. XX. 
Изф.^фля, шшъ, — лнл-ь, гл. свгр. отъ ИЗ 

фуфляжь. Да с« сплавя, да се стопя 
Иаф|^фЛ21ЯЪ (да явф^фла), гл. ср. За огънь: 

с^^8вямъ се. стопявамъ се Огънять вт, 

пегцьта всфтфлйе и става на пепелъ. 

МСА ХП. 283. 
Изфуфлане, с. ср. отъ изф^фляаъ. Сола- 

вяне. 
Изф'^фра, ешъ, — ралъ (Врачангко), гл. ср. 

свър. Да изгора много еворо съ пдамивъ. 

Тйга дрва са много тмики дурде ги 

турнеш у бгено, и они исф;^фрат. МСб. 

Х1У. 200. 
Изх&рамъ (Банат, българе). гл. д свгр. Да 

вятарча. да съсипя, да орахосаиъ. МСб XX. 
Изхнриндбсаиъ, гл. д. свър. Да изрендо- 

самъ, да ариндосамъ. МСб. IX. Науч. отд. 26. 
Изхладй (да се), вшъ, — дйлъ се, гл свър. 

отъ н.^хлйждаяъ се. Да се разхладя. 
Изхлйясдамъ се (да се ввхладя), гл. вгвзр. 

Разичждамъ се. Ако сйкаш студена в6- 

дица^ да йдам да ти нйцлрпам от 

извор, да се йаладвш. Ведесъ, МСб. XII. 

162 
Изхлйждане, с ср отъ изхл^ждапъ се. 
Изхл']^вй, йшъ, — вйлъ, гл. д. свър. отъ из- 

хл^^вляъ. Да излъжа* — в^иъ, прич. стр. 

Излъганъ. 
Иахл^вянъ (да ввхл-Ьвя), гл. д Излъгвамъ, 

измамвамъ, смитамъ. Умйрл дуру ни ис- 

хлввй. Котелъ, МСб. XV. 191. 
Изхл'^ване, с ср. отъ изхл'Квямъ. Из- 

лъгвамк 
Изхр.^6я (да се), ишъ, — б1лъ се, гл. свър. 

отъ изхрубяжъ се. Да изнършав1^я. 
Изхр;|^6я]1Ъ се (да се взхруба), гл об. 

Ослабвамъ, иа11ършав']&вамъ отъ старость, 

отъ болееть; изтуфинямъ. Стйру — нсхру- 

бьалу саь. /ъжл пйк всйуку дл рлзбирб. 

Търново, МСб. XVI - XVШ. 395. 
Изхр^баие, с. ср. отъ изхр^бяиъ се. 
Изц^ря, вшъ — рнлъ, гл. д. свгр. ? Ивцбрял 

зуби къкб коньишт^. МСб. XXI. Трънско. 17. 
Изцицйбня, ишъ, — нвлъ, гл. свър. отъ И8- 

щицйбнапъ. Да изцукахъ.— ненъ, прич. 

стр. Изцуканъ. 



Ияцнцйбняяъ (да ввцпцйбня), гл. д. И:{- 

иивямъ до капка; изцуккамъ Дьбл-к укл 

вйну вхцвцьбнн К/К виннЛш. Търн1'К0, 

МСп. XVI— XVII 396. 
Издицйбняне, с. ср. отъ изцицйбняяъ. 

И <11укканв. 
ИзцулАкаяъ, гл сяър. отъ изцул4кпаяъ. 

Да изпАдя. - канъ, прич. стр. И.<п*д нъ, 

мзиул*'нъ. изцухренъ. 
Из11у.|4квамъ (да пвпулАкямъ), гл. д Из* 

ПАЖдамъ. изтирвчмъ, инцулямъ, ихцухрямъ. 

Тивцулякл^ли ?у уд уиилишти Търново, 

МСб ХУ1— XVП. 39б'. 
Изцулйкване, с. ср. отъ изцулДкпапъ. 
Изц;^ля. ишъ, — лилъ, гл. свър. отъ изцу- 

лячъ. Да изцулакамъ. — лепъ, прич. стр. 

йзцулнканъ. 
Изд.^ляяъ (да вац/ля), гл. д. Изиуляккамъ, 

Гвхц^лихх гу. Търново, МСб. XVI— XVП. 

396. 
Издуляне, с. ср. отъ изцулянъ. 
Изцухря, вшъ, — рилъ, гл. свгр. отъ из- 

ц.^хрялъ. Да изцулакамъ — ренъ, П2шч. 

стр. Ищулаканъ. 
Изц^хряиъ (да ивцухря), гл. д. И.щулак- 

вамъ. МСб. ХП — ХУП, 395, Л1Ьгковецъ: 

1нХЦуХрЬХ11. 

Изцухря не, с. ср. отъ изцухряиъ. 
Изцърпанъ, на, но (Велесъ), пр. йзум'Ьлъ, 

поглуп1Ьлъ, щуръ, дръпнатъ. Вбг да тпе 

чува от йсцхрпан чдвек! МСб. XIV. 

173 XX. Белее. 28. 
Изчевр1>щалъ се (да се изчевърна), гл. 

об. 1) Изм'Бтамъ се. Таа даскй са ге нс- 

чевр^нала, не стаа за никйква работа. 

2) Развалямъ се, изхайтвамъ се. Тва дете 

от гъаволиитйни са ге исчеврънало. 

Врачанско, МСб. XIV. 200. 
Изчевр^щане, с. ср отъ изчевр^щаяъ се. 
Изчев'&рна (да се), ешъ, — налъ се, гл. 

свър. отъ изчевр^п^анъ се. 
Изчеяр']^ваяъ (да в^^с^.•^у^я), гл. ср Ш- 

гнивамъ извАтр*; изтръд'Ьвамъ МСб XIV. 

200, Врачанско. 
Изчеяр^ваве, с. ср. отъ изченр^вамъ. 
Изченр^я, ешъ, — р^лъ гл. свър. отъ из- 

чеяр'Ьваиъ. Да изгния, да изтръд^я. 
Изч^пя, вшъ, — пвлъ, гл. свър. отъ изчб- 

пянъ. Да изчупя. — пенъ, прич. стр. 

Изчупенъ. 
Изч^пяяъ (да вечния), гл. д. Изчуаянъ, 

изтрошаванъ. 

Клбти да сте два сокола, 
Лсчепйсте божур дръво, 
Крвл& ви се почепйла; 






Йдч^пяне 



14д 



Ижкп 



Наруойсте ру1но винб, 
Очи ви се нарусйле! 

МСб. XXI. Трънско. 13. 

Изч^пяне, с. ср. отъ изч^пямъ. Изчупяне. 

Изч^сна, ешъ — налъ, гл. свър. отъ изчбс- 
иувал!). Да отчесна. — натъ, прич. стр. 
Отчеснатъ. 

Изч^сиувамъ (да иачесна), гл. д. Отд1Ь- 
аямъ, отчрхнувамъ. — мъ се, гл. свър. За 
добитъкъ: отлуия ни се, излуща ми се ко- 
пито, вокъть. Праздмувать честнитЪ ве- 
риги, да се пе нсчеснуватъ и разчекну- 
ватг говецата имг. Читал. I. 505, 

Изч^сиуване, с. ср. отъ изч^снувамъ. 

Изчичунйжа, ешъ, — вйзалъ, гл. свър. отъ 
изчичуийзвапъ. — низааъ, прич стр. 

Изчнчуийзвахь (да изчичунйха), гл. д. 
1) Инядамъ никому нЪщо. 2) Вземамъ мал- 
ко по малко отъ н^Ьщо, дод* се свърши. 
Дуд/ С/К изучи, шту пл,рй 1хчнчунн8х 
мл б^штЛ си! 3) Изказвамъ нЬкому как- 
вото съмъ чулъ оть други го. К^квдту 
чушл уд м^ньл, всйчку хихчичунйзвхл 
М/К брйт;^^ си. Търново. МСб. ХУ1 — XVII. 
396. 

Изчпчунйзваие, с. ср. отъ изчичунйз- 
ваиъ. 

Изчк^ртапъ, гл. д. свър. Да изстържа. Д<И 
ми чакьишта дайсчкъртам мурйкьибов. 
Велесъ. 

Изчов^ча (да се), ишъ,— чйлъ се, гл.свър. 
отъ изчоь^^чамъ се. Да се изхайманя. 

Изчов11чамъ се (да се ивчов^ча), гл. възвр. 
Изгубямъ чов']&щината си; изхаЗманяваиъ 
се, До> хдди без работа, та ште са ис- 
човбчи. 

Изчов^чане, с. ср. отъ изчов'^ча]1гь се. 

Изчуканъ, на, но (Прил^пъ), пр. Слабо- 
уменъ, изь^яеъ, дръпнатъ, изцърпанъ. Ис* 
чукан от умо. ИСп. 43. 150. Ух, лрс- 
нало, шо си нсчукано! Казват ь въ В^^- 
лесъ на немирно и глупаво д-Ьте. МСб. Х1У. 
169. Гбспот да те чува от йсчуван ч6- 
век! Тамже. 174. 

Изчушкалъ, гл. свър. отъ изчушквамъ. — 
канъ, прич. стр. 1) Изчушленъ. 2) Из- 
пжденъ. 

Изчушввапъ (да ивчушкамъ), гл. д. 1) И.з- 
чушлювамъ. 2) Пзплждамъ. Исчушвахте 
ли бобо? Вчера беше управител, па се- 
га го исч/швале, та мери улиците. Та- 
кива дра исчушква!, ме дръж у домб си. 
Вр-чанско, МСб. Х1У. 201. 

Изч'Ьч1»а]цъ, гл д. свър. Да свърша да чъч- 
камъ. МСб. ХУШ. 100. 

Из1ц1,пваз1Ъ се (да се ввщъпа), гл. об. 1) 



Отчекважъ се, откжсв»жъ се, отчупв»мъ се 
малка часть. ДлскАт^п С/К 1кшт^пн, при 
коването отчекна се парче отъ нея. Шл 
еж {мшт^пн мишинжтя^ ще се пр'Ьклсне, 
д']^то минува иглата. 2) За игла: изпрощ- 
вамъ се. Търново, МСб. ХУ1— ХТП 395. 

Изщ1пваие, с. ср. отъ изщ^пвахъ се. 

Изщъпя (да се), ишъ, — пнлъ се, гл. свър, 
отъ изщъпвамъ ее. 

Изяда (с. Перущица — Пловдивско), с ж. Бо- 
лесть н1ЬкаЕва. МСб. IX. 137. 

Изядъ, с. м. Изедъ, гинежь, довръшки, кра- 
тежъ, погибежъ, погвбелъ. разсипъ. На взет, 
на разсипъ, по разсипъ. Вг Велесъ накър- 
ня ваньето па мЬсеца се казва йвет. ИСп. 
41. 967. За нает некоь ако зйьаде 4миш, 
с^тпо време, до д^ка има от т61 ежиш. 
кье Ше от него со йшчах. Здтова ми- 
лите деца гьи заранугат на ввет. МСб. 
IX. 132. Кога е йвет месечината, ако се 
дпулиш у чбвека, кье прави пакос. МСб. 
ХП. 130. 

Изястливъ, ва, во (Прмл']&пъ), пр. Който не 
отбира, не пробира яденето; ястеливъ, яете- 
литъ. Из!аслвф чдек. МСб. XX. Науч. отд. 
Д. Мирчввъ. 15. Са пАрво коа кье зйра- 
ниш дбте со леп, йрно било да му 
жвЛкнит леп н^коа жбна што е мнд- 
гу изеслива, за й тоа да е яз^слнво, а 
не да е джймриг, за да прибират што 
да ъйдит МСб. X. 119. Момчето било 
многу изесливо. МСб. Х!!. 242. 

Изяча, ишъ, — чилъ, гл. свър. отъ най- 
чаиъ. 

Изйчамъ (да изяча), гл. ср. Извиквамъ на 
съна си. МСб. VII. Науч. отд. 463, Велееъ: 
И81ачу1аи. 

Изячане, с. ср. отъ изйчамъ. 

Ийо, междом. За очудване, казвать го въ 
Котелъ повече женитЬ; инйо! МСб. XV. 
184. 

Икиндувамъ, гл. ср. Ямъ икиндия, за жът- 
варки. 

Сите моми йкиндв!а чйнат, 
Мома Мара ракьоши преврхшта, 
Та си дири схрмено коланче, 
Па не може коланче да наще, 
Бм не може коланче да на^де, 
Ей остана неикиндувала. 

МСб. ХУ1-ХУ11. 124. 

Икиндувапе, с. ср. отъ ивинд;^ва1[ъ. 
Илавъ, ва, во (Врачанско), пр. Хилавъ, и- 

равъ, болничавъ, слабъ, изпадналъ. МСб. 

XIV. 200. 

Илавъ, с. м. вм. улйвъ. 



•Илйкъ-от^ 



150 



*ИитовджйЛ 



Бог сн пр&ти два бръза 1ун&ка, 
Два 1ун4ка, дна бръва илс1ка . . . 
Отвдбше два бръва 1унйка, 
Два !ун&ка, два вредна илЛка. 

МСб. XXI. Трънско. 61. 

*илАн'Ь-от/, Т. Раст. зъмска тр']^ва въ 1то 
звамен. МСб. XXI. Явашовъ. 44. 

Ил^й, меркдом. За чудеие, казватъ го въ 
Котедъ повече мджетЪ. Иле1, м(^^^е е-е! сЛл 
теби вгшЛт». хбрлтл^! Сал ти бсши 
чильйк, илб» МСб. ХУ. 184. 

*йлйе (Велееъ), с. ср. Т. Хилле, измама. 
Укукьа или дуньан ако нйгдат нешчо 
иведено от глугиец — било, оти имало 
илье. МСб. У II. 127. Ако глушец ти 
ст&рил пбкос на стдката, йль1е има 
у дукьанот — ти крйде некоь ийтретен, 
како чйракот от стдката. МСб. XVI — 
XVII. 233; XX. Велес. 27. 

Илйинскиатъ м1>сецъ. М']^сецъ юлн. ПСп. 
23. 937. 

ИлЙБЪ, с. м. Дупка за петелка, за вооче; 
илица. 

Илиии (Велесъ), с. м. мн. Елими, елини, 
елеани. Това е още отъ илимит'Б. МСб. 
XII. 37. 

Илиисви, ска, сво, пр. отъ йлими. Елин- 
ски, елински. Това писмо е илииско — ие 
се чете. МСб. XII. 37. 

Илйика (Врачанско), с. ж. Илава жена, мо- 
^ ма. МСб. XIV. 200. 

Илица (Велесъ), с. тк. Иликъ. МСб. XX. 
Велес. 27. 

•Илий, с. ж. Т. вм. йоли4. ПСп. 59. 789. 

*Илтизамджйя, с. м. Т. Събиратель на го- 
дишния наемъ на данъцит*. МСб. XV. Науч. 
отд. 385. 

*Имансъзъ, пр. неизм Т. 1) Безь-Ьренъ, 
невЬрникъ. Да нЪма ходжа баремъ са- 
лавать да му чете, ще каже досущь 
вмансхвъ да иде, П. Р. Слнвейковъ, ЙСп. 
15. 359 — 2) Бито сирене. МСб. XIX. 
Матер. Ср^днородоп. овчар. 28. 

Иййнчв) с. ср. Назъвание на ножъ. 

1а брхкни св у д^снв тозлука, 
Та йввадв нбшченце имйнче. 

Разлошко, ПСп. 38. 246. 

ИАап|}рь, с. м. Който ЮДИ да търси, да ко- 
пае имане; иалджия. ИСл. 41. 981; Иреч. 
Княж. Бълг. I. 118. 

Имеий се, йшъ се, — нйлъ се (Дупничко), 
гл. об. ВЬстя се, явявамъ се. Кугй раздрй 
еднйш, та нйкакоф се не ииенй векье! 
МСб ХШ. 225. 

•Имз4, с. ж. Т. Емза. МСб. XV. 82. 

•ИжлАкъ, с. м. Т. Емлякъ. ИСп. 63. 603. 



Йиошливъ, ва, во (11рил'Ьпъ), пр. йиовитъ, 
имотенъ. Имошлвва жена. МСб. XX. Науч. 

" отд. Д. Мпрчевъ. 15. 

^Иигеиари, с. мн. Гр. Раст, Супата Зсо- 
1упт5. 

Йнгя (Ловчански, Чеиински помаци), с. ж. 
Пб-млада етърнн вика тава на нб-етарота 
отъ нея. ИСп. 57. 585, МСб. ХУ. Науч. 
отд. 265. 

•Иидатъ, с. м. Т. Имдатъ, помощь. Идем 
теп йндат да чинимг. МСб. ХУ1 — ХУН. 

157. 

Трй-пхти дбйдоф н&-иидат, 
Айлок-от не си мй-платил ! 

Шапкар. Сб. Ш. 182. 

*Ииджйи, с. м. мн, Т. Бпсеръ. На девдй- 
ка вендк от инджйи. Любен. Самовнлн. 89. 

*Ииджпчка, с, ж. Т. Мешпнена торбичка. 
Нарами кована кукица и индхичка та 
утиди по бЪленки, дЪто малки моми 
платна бЪлшть, млади булки ризи 
шиштъ. Трудъ. I. 1267. 

Ивдирйка, с ж, ? 

Играе си ипдирйку, он си узел инди- 
рйку на себе. МСб. XX. Трънско 60. 

*Индролйвеиъ, с. м. Гр. Мири.члива вода 
отъ раст. дендролиранонъ и самото расте- 
ние. МСб. ХШ. Науч. отд. 460. 

Инйб, междом. Ийо! МСб. Х\. 184 

Инйбсашъ, гл. свгр. отъ инйбсвамъ. — 
саиъ, прич стр. Покритъ съ нней. 

Инйбсвамъ (да инйбсамъ), гл. д. Софийско: 
цокривамъ, попарвамъ съ иней. Ште при- 
паднг темна синьа магла, та ште ле- 
жи и ште вньоса сичко по гората. МСб. 
XII. 134. 

Инйца (с. Пд1Ьвня — Драмско), с. ж. вм. ю- 
нйца. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Инка (Бптолско, 11рил1Ьа(Ко) с. ж. вм. хйн- 
Кй, хуния, фуния. Да го запечатам во 
умо као СО инка турено. МСб. XIII. 142. 

ИиовФфецъ, с. м. Който е отъ ииа в-Ьра; 
другов-Ьрецъ. 

Ииов-крка, с. ж. Която е отъ ина в1Ьра; дру- 
го вт.рка. 

•Инсафлйя, пр. неизм. Т. Който има ин- 
сафъ; съв'Ьстенъ, милостивъ, челов1>колюбивъ. 

Ел 16 турчин, он 10 инсавлйга 
Почекйл 16 божб да преруча. 

МСб. ХУХ-ХУП. 168. 

*Интовдясйя, с. м. Т. Който кара интовъ. 

Писмо гледа, интовджйе ока: 
Интовджйе, мое иерно слугье! 
Упрбгнете цареви интбве. 

Трънско, ПСп. 11. 134. 



*Йов& 



161 



*Йепендж^ 



''Йовй, пр. пеизм. Т. Явй, изгубенъ, оста- 
ьалъ бе;<ъ сейоия. Йовй биволица. 

Йованство и иоаиство, с. ср. Побратим - 
стно, напрньено на св Иванъ; йованъ. Фа- 
ти побратимъ по св-Ъти йованство. ИСп. 
41. 375. Св(ти иоанството гет пдголем 
рот от сите родощ што има уоек. ИСп. 

^ 52. 465 

ибваиъ, с. м. Побратпиство йованство-, па и 
самитЬ иобратими. Въ ПрилЪпг зетять и 
невестата казватъ Светн-йоване на 
старосвата и на оЬата дЬвери, а и 
послЪднитЬ, включително сь кума^ си 
казватъ свети- йоване: сме со него свети 
йоване, имаме свети йованство. ПСи. 51. 
399. 

Кье се вйкьане сфети иовани: 
Кой кье го държв, да му пбможе, 
Кой не го държи, да го вуложи. 

Прил*пъ, ПСп. 48. 984. 

Залюбивъ три млади свЪти 1оана... 

А' за три-те св%т 1оани-те, 

А за три-те богъ не те прощаватъ. 

Милад. Сб. 66 и 67 стр. 

Новенъ бобъ. Шаренъ фасулъ. 

*И6гуртъ (с. Галичникъ — Дебърско), с. м. 
Т. Кисело мл1ко въ каче, приготвено по 
особенъ начвнъ, за да се държи повече вр'6- 

^ ме; в. угуртъ. ПСа. 61. 341. 

Йодъръ, йодра, ро (с. Чокманово - АхА-Че- 
Л1б11Йско), пр. Едъръ, ядъръ. Ала как 
ште им пумдгне, га са те йодри стй- 
нали, подгол']^мили с& се. Илиевъ, Сб. I. 

„ 103. 

Йбже (с. Тресанче — Дебърско), с. ср1 Ва- 

^ же, аже; в. йбзливъ. 

1Шикъ (Дебърско), с. м. Езикъ, язикъ. 

^ Трудъ. II. 610. 

ЙбзливЪ; ва, во (с. Тресанче — Дебърско), 
пр. В2^зл^въ, и&зливъ. 

Кротко люляйте нбмето, 
Зер 10 гбзливо гбжето^ 
Зер 16 трълява вбтката, 
Зер 1е камливо мбстото, 
Кя п^днет, кя се бтепат! 

Илиевъ, Сб. I. 282. 

•Йбзулъ, с. ле. Т. Раст Гюзумъ. МСб. XVI 
— Хт 396. 

Йозчйя, с. м Т. Който пасе овце йозъ. 
^МСб. XIX. Матер. ОрЪднородоп. овчар. 62. 

"Иозъ, с. м. Т. Ялъви овце, яловина. Овщ 

^ йоз. Ко1 ште й<)е да пасе йбва? 

Иой, м-Ьст. дат. и. женски родъ ед. ч. Ней, 
ой, й. Он юко седел при ню там, за- 
спал йой на скут. Трънско, ПСп. 11. 138. 



Йолевйчва (с. Трънково — Старозагорско), с. 

ж. Назъвание за бъклица. Нллег бЛклич- 

^кл 1олевйчк;к, за-въ п&ть. МСб. XV. 3. 

*Иолп&, с. ж. Т. Вълна отъ щавени кожи; 

^ илма. ПСп 59. 782. 

Иопйтаяь, гл. д. свгр. Да попитамъ. 1ас 

кье ве нешио йопнтам. Шанк. Сб. I. 98. 
Иордечн замб^въ. Раст. //«> ритНа З^сд. 

МСб. ХУШ. Д-Ьлъ природоученъ. 160. 
*Йорсъ, с. м. Т. Наковалня. 
Йбтрова (Дебърско), с. ж. Бтърва, ятръва. 
^ Трудъ. II. 610. 
Иочещи (с. Др-Ьнокъ — Дебърско), дЬеприч. 

Туй си пбминаф мблчещи, 
Дбма си дощоф йбчещи (?). 

МСб. IX. Науч. отд. 150. 

*Йошуръ, с. ж. Т. Ашаръ, ошуръ, ушръ, 
ондалъкъ, десетъкъ. ПСп. 63. 604. 

'^Ипливхаиа, с. ж. Т. Фабрика за ипликъ, 
за конци, за гайтани. МС61 ХУ. Науч. отд. 
389. 

*Иплйвъ, с. м. Т. Конецъ, връвь. 

Ипратисвамъ (да ипратйша), гл. д. ? ДЪ- 
то ша са каже за 5000 гроша да си 
нпраттйсванъ живота. МСб. ХУ. Науч. 
^отд. Слав. 32. 

*Ипсопа, с. ж. Гр. Нафора. Дигамъ нлсо* 
ма, обичай въ Неврокопско да отчита попъ 
на имения девь никому въ кдщата надъ ва- 
рено жито и просвора съ запалени св']^щи. 
ПСп. 37. 90. 

*Цривгя и иривдб, с. ср. Ренде. МСб. ХУ. 
184. 

Ирввдбсамъ, гл. свгр. отъ иривдбсважъ. 
Да рендосамъ, — савъ, прич стр. Рендо* 
санъ. 

'''Иривдбсваиъ (да ириндбсамъ), гл. д. 
Рендосвамъ. МСб. IX. Науч. отд. 26. 

*Исб, сета, с. ср. Т. Хисе, есе, д*лъ, часть 
при насл1^дство. 

*Иседжйа, с м. Т* Хиседжия, еседжия, кой- 
��о има исе въ н'1^що. Да знбиш, оти од 
овоь саат делени сме от тебе .... ме те 
ни бидеш ис<'джи1а. МСб. XV. 106. 

Исв4ть (АхА-Челебийско), с. р. ? Раздаване 
по н'Ькоя пара на ония, които сл били на 
погребението на н1Ькой умр']^ъ; 

Пусти му били кошуве, 
Кошуве беали грошуве: 
Грбшуве искйть да му са, 
Ф кбшуве овеште да пйльат. 
МСб. XII. 31. 

•Исо, с. ср. Гр. Приглашане. Д^ржб ньбко- 

му йсо, Кога п'&е той. приглашамъ му. 
"Исвеиджб с. ср. Т. Исненчъ. Ако войни- 



ИСП0ЛЙЕ% 



162 



•Каб/ръ 



кштя не е женень плаща само шепен- 

дже 25 аспри бе-зь травнина. ПСо. 9. 

16; Иреч. Княж. Бълг. II. 109. 
Исполжнъ, с. м. Едъръ, високъ чов'Ькъ; ве- 

лЕанъ, жидъ, жидавецъ, джидавецъ, цоцо- 

■анъ. 
Йетажъ, гл, д. свгр. Да извадя, да махна. 

Ако стигнвшъ деоето момичка, 
Ке ти истам» нодзе отъ колена, 
Ке ТВ истамв рхце отъ ремена, 
Ке тй отвжртамъ очи отъ глобо'и, 
Ке т' оста'амъ млада темничйрка, 
Ке т' оота'амъ млада улогарка! 

Милад. Сб. 17 стр. 

Да се нстанъ, гл. възвр, свгр. Да се мах- 
на, да се оставя. Прид'&пъ. 

Пода! ми, пода!, ббла Румено, 
Пода! ми, пода! студена вода. 
Вода да пй!ам, тебе да глбдам. 
— Истаг се, йстаг, лбдо от мене, 
Мене ме ма!ка луто кб.чнеше. 
На брген вода !ао да не давам, 
Со бргвв обор 1ао да н6 чйнам. 

МСб. 1У. 33. 

Иетйвале (Мияци— Дебърско), нар. Максусъ, 
нарочно. Истйкале да го поздравишъ стл 
мене. Изв. Слав Семин. II. 296. 

Истинйрь, с. м. в. вистин&рь. 

Истиричавъ, ва^ во, пр. в. изштирйчавъ. 

, МСб. XII. 283. 

Итапъ (Велесъ), гл. ср. в. хъхтамь. 

*Итлйкъ, с. м. Т. Иитликъ, юначество, ба 
баитликъ. Показалг нтлйкъ прЪдъ тЬхъ. 
ПСп. 15. 357. 

Йтро, вм. ^тро. Добрд ьгро1 ПСп. 45. 461. 

*11фратъ, с. м. Т. Отрова; сра в. ифрптъ. 
Кога го виде татко му, ифрат беше се 
сторил. МСб. XIV. 125. 

•Ифрйтъ (Търново), с. м. Т. 1) Дяволъ. 2) 



Бдосанъ. 1вфрйт стАня^х (отъ ядосваме), 

в. МСб. ХУ1-ХУ11. 395. 
*ИхнАлъ, пр. неиам. Т. Немарливъ, вера- 

дивъ, ихмалджия. МСб. ХУ. Науч. отд. 

Слав. 2. 
*ИхрАтъ, с. м. Т. Иратъ, доходъ, ирмходъ. 

Ш вересия и стока и ихратъ сичкото 

ще да имь е равно. ПСц. 62. 884. 
*Ихтизалйя, пр. неи^м. Т, Иктизалпя, по- 
, трЬбенъ. МСб. XV. Науч. отд. 387. 
Ичменъ, с. м. Раст. и плодъ ичямокъ Иреч. 

Кияж. Бълг. 11. 459. 
Ишевр&тувамь (да вшеврйтя), гл. д. Уда- 

рямъ н-ЬЕоиу шачаръ ио врата. Изв. Слав. 

Семин. II. 296, Мияци — Дебърско. 
*Ишихйсамъ (да се), гл. об. свгр. Гр. Да 

се успокоя. Са ишихисй арйпинут, лиг- 

нй да спйе. Воденско, МСб. У. 168. 
Иш^вамъ, гл. д. Пддя птици съ ишу, ишу! 

КАШкамъ. 

Сив сокбл се извиваше, 
А м&йка му итуваше: 
Ишу, ишу, сив сокбле, 
Не ми дкрпай галаббнце! 

Илиевъ, Сб. 1. 261. 

Иш^ване, с ср. отъ иш^^вамъ. К^шване. 
*Ишчил^къ, с. м. Т. 1) Работа, работене. 

2) Плата за работа; заплата. 3) МЬсто, д1Ь- 

то обработватъ памука. Горно-Джумайско, 

ПСо. 44. 285. 
*Ишчйя, с. м. Т. Работи и къ. 
Ищн (с. 11л*вня — Драмско), нар. Още, еще, 

веще. Ищй сга, още сега. МСб. IX. Науч. 

отд. 151. 
Ищопъ (с. Чешнигирево — Пловдивско), ? 

Ни ахглявхй гбре, доле, 
Горе, доле, йгичум поле, 
Чи штиш кбнчи блязну кувбш. 

Илиевъ, Сб. I. 86. 



К. к. к. 



Ка. Частица, която н1;кои прптурятъ въ края 1 
на н1&кои лични м'Ьстоин'Ьния: азеил^ ти- \ 
века, кмека, вг«€ва, ва^ека. Просто да \ 
т,и е от, иевека. ПСп. 21. Ь^Т . Хей хва- \ 
ла ви триста игумене, и вняка пре- \ 
млади девета. Тамже. 545. 

Ка, съкратено отъ кйка. Спщ ка, спи., спи, 
кака, сой! Снимнй ма^. к&1 снали ме, 
како! Iи^^6! ка ! МСб. ХУ1— ХУН. 396. 
Търново. 

*Ваб4даилъкъ, с. м. Т. Гол'Ьмство, тафра- 
лъкъ, контене, контелвкъ. Кабадаила^къ 
продава, ПСо. 14. 169. 



*КабакчйЯ) с. м. Т. Християнинъ, който 
въ тургко е събиралъ данъцит* п парит* 
е турялъ въ прор^Ьзана кратуиа (кабакь), 
окачена на пояса му; бирникъ, махаливкъ, 
кабзаиалинъ, каазумалинъ. ПСп. 63, 261. 
бЬл. Л^сковецъ, Трудъ. I. 74. 

*Ка6ал^къ (с. Левко — Мустафапашангко),с. 
м. Т. Най ранния прол1^теиъ зеленъ мъхъ; 
.члакъ. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

*Ка6ард:кйкъ, с. м. Т. Единъ видъ болесгь 
далакъ. МСб. X Науч. отд. 335. 

•Кабуръ, с. м. Т. Дървенъ уредъ съ дупки, 
въ които гуждатъ свредли, за да не се по- 



Кабусъ 



163 



Вав1в1юден<ь 



вражда острилото имъ. МСб. XII. 284; ХУШ. 
186. 

Кабусъ, с. м. Болесть заопчане. Гущерова 
опашка (раст.) се вари и се дава на хо- 
рата и добитъка противъ кабуса. МСб. 
XX. Ц,%11, природоученъ, Ив. Б. Уруновъ. 51. 

*Баванозъ, с. м. Т. Дълбоко гърне съ ши- 
роко усте; чумлекь; срав. гавамбзъ. МСб. 
XIX. Матер. СрЪднородоп. овчар. 37 и 46. 

Кавл&въ (с. Сърнъчъ — Конушко), с. м 
Раст. Асег рШапог(1е5, мл']^ченъ нворъ, 
шестилъ. ПСп. 62. 108. 

Швугьеръ (Врлесъ), с. м. Калугеръ, каугьеръ. 

Ако не ме з^иеш, 
Кйвугъер кье бйдам, 
Тббе кье те испбведам, 
Гребвите да ти прбстам. 

МСб. X. 44. 

Шгод']^ (Търново), нар. 1) Колко-год*. 2) 

Кога-годЪ. МСб. XVI— XVII. 396. 
Шда (Чепино), с. ж. Кака. МСб. XV. Науч. 

отд. 265. 
Бад4 (Б*лоградчишко, Берковско), нар. Кога, 

когато. Кад4 га мину, ти орегие. Бада 

че ми дойдеш? МСб. XII. 283. 
КаджАкъ (с. Бариево— Софийско), с. м. Ня- 
колко дръвца натрупани на купъ; нарамокъ. 

Сбкоге си дондси по [един вадасак држ- 

ва. МСб. XVI— ХУН. 30. 
Бадйрпзица (с Сарл-Гьолъ— Варненско), с. 

ж. Раст. богородично биле. МСб. XXI. Ява 

шовъ. 27. 
Б^древвче (с. Хл1Ьвени — Ловеч ко), с. ср. 

Раст. ЬгНиш Маг1а^оп, рссенъ, руганъ, 

цървенъ замбакъ. МСб XIV. Науч. отд. 66. 
*Бад1въ-пармакъ, Т. Едро б1&ло длъгнесто 

грозде. Б-Ьлу грозди казанлъшку, казан- 

лгшку кадан-париавъ. Блъгар. Книжвци. 

II. 121 стр. отъ II д1Ьлъ. 
Каб, вм. вад^, К2&д'Ь. ПСп. 41. 954. 
Кажуейвв, дЪеприч. Като казванъ. ПСпБр. 

IX- X. 96, Велесъ. 
Казавджййникъ, с. м. Ограда, въ която 

пекатъ ракия. 
КазАвва, с. ж. 1) Ракъджийски казанъ. \\1%- 

венъ. 2) Игра на дупки; гуда, свинка. Т. 

Пазарджвкъ. 
*Ба8&сивъ и вазйсъ, с. м. Т. Който про- 
дава коприна; копринарь. 
Казаскв, сва, сво, пр. отъ каз^съ. Кавас- 

ва стока, коприва, копринена стока. 
*Базъ-ая, Т. Раст. гърлица въ 3-то знам. 

МСб. XX. Явашовъ. 31. 
*Кай1|йкъ, с, м. Т. 1) Каменпта рътлина, 

обрасла съ тр1^ва и дребни храсте; бо.чъ. с. 

Девня — Варненско, МСб. XXI. ДЪлъ приро- 



доученъ, Б. Давидовъ. 7. — 2) М%сто об- 
расло само съ драки Ра1шп15 асиНаШз. 
Ловчанско, МСб. Х1У. Науч. отд. 6. 

Кайречовъ, ва, но, пр. отъ вайрйкъ. 
Еайречюва трЪва, която расте по кайра- 
цитЬ; слаба. МСб. XIX. Матер. Ср^днородоп. 
овчар. 69. 

*Байрувл^, пр. неизм. Т. Койруклу, опа- 
шатъ. 

Пручу ех Дймчу канаклх. 
Канаклъ Дймчу, кайруклу. 

ПСп. 44. 294. 

К^йца, с. ж. Гиздаво парче платно, извеза- 
но съ червени конци и укичено съ пари, 
носятъ го жени на главата си за гяздило 
лзъ Трънско. 

1а чу да те узнем, 
Ама да ни ва1деш 
Од бел мак манбвил, 
Од ружа кошульа, 
Од трендавил кйгца. 

МСб. XXI. Трънско. 45. 

Б&йчвло, с. о6. Цехрани-майко, хаймана. У, 
това лудо вй1чило, от, него човек нема 
да стане! Врачанско, МСб. Х1У. 201. 

*Кайшъ-вопарй,аъ-от^, Т. Раст. Ьо^и5 
согшси1аШ8, фасулнца. МСб. XXI. Явашовъ 
60. 

БававА (Ст. Загора), с. ж. Угощение съ пр^ 
изобилно ядене. Тгк&вь въвъв(^ ни м6 
жиш ньмери. 

Бавав&ввнъ, с. м. Лапни муха, запл1&съ 
МСб. XVI— ХУН. 400. Търново: вхвхванвн 

БавамДвга (Търново), с ж. Дрънголнпкъ, 
затворъ магарешки рай. Тйкнлхл гу ф 
вхвхмангхтх 5ж три години. МСо. ХУ1 
—ХУН. 40О. 

Бав4чъ, с м. I) Бдинъ видъ пушена па- 
стърма отъ мършаво месо, приготвена по о- 
собенъ начинъ. МСб. XIX. Матер. Ср-Ьдно- 
родоп. овчар. 38 и 76. — 2) Клсъ, пар- 
че. Тидйн Бхвйч пжстлрмЛ. МСб. ХУ1 — 
ХУН. 400. Търново. 

Бавелъ, с. м. Раст. РгШИагга ропНса 
Ц^кЬЬ. МСб. XII. Науч. отд. 52. 

Бйвлвца (Велесъ, Щииъ), с. ж. Раст. 
КАКлица. ПСп. 61. 354. 

Бйколъ (11рил1^пъ) и вйволь (Тиквешъ), с 
м. Раст. КАКлица. ПСп. 61. 355. 

Бйвуль (с. Пл-Ьвня — Драмско). с. м. Дърве- 
ва кукичка, дървено ченгелче. Съ такива 
вавулн окачатъ подъ стр'Ьхйт1& изсъхналите 
низаници тютюнъ. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Бав'^вгодевъ, ваввагодна, ваввогодно, пр. 
Какъвъ и да е, Еакъвъ-год'к 



Вав1въ-год'^Ь 



154 



Еалж^^збне 



Те нокара баш пренена, 
Башъ премена каквагодна. 

Нерков. Иесме 274. стр. 

Как'1въ-год'Ь, пр. Какъвъ и да е; какъв- 

юденъ. 
Калабйкъ, с. м. Раст. водна тиква. МСб. 

XXI. Явашовъ. 12. 
*Ка^1акч11Я, с. м. Т. Който точи сабди; ко- 

10КЧИЯ, къдъччиа. Трудъ. II. 871. 
Кнл4яче, ум. ср. отъ калаиъ. Безсон. 

ПЬсни. 70. ж. 
*Калймъ, с. м. Гр. Калемъ. 
'Кал^иъ-кус^ръ, Т. Останадиятъ, остана- 

литЬ. ЕалаН'вусуро кье се заробело и къе 

се однесело во нивното царство. МСб. 

ХШ. 189. 
Калапнатъ, та, то, пр. Вдлъбнатъ. МСб. 

XIX. Матер. СрЪдвородоп. овчар. 74. 
*Калапушцикъ (Котелъ), с. м. Т. Келле- 

аушъ (?^. Развл'ЬЕанъ, пивл1&канъ, цовл'Ьча- 

навущб. Стигни си путурити и п61;я- 

сл,т; ни худй тйхкАвзи ка^л&пушник! 

МСб. ХУ. 185. 
'КалафДръ, с. м. Кожухарски уредъ съ сЬ- 

дало, стрЪла и коса за лешене, стъргане 

кожптЬ. МСб. ХИ. 285; ХУШ. 199. 
Калафйреиъ, на, но, пр. На цвЪтъ като 

ць'Ьте каламфиръ. Еалафврени фустани. 

ПСиБр. УП. 115. 
*Бал6урджйя, с. м. Т. Ръшетарь. Курдй- 

сал са кйто калбурджй1а. 
Кал^вамъ (да еялй), гл. д. На маело, кога 

се пържи, наливамъ вода, а на зенинъ — 

оцетъ, за да си изгубятъ миризмата. Вра- 
чанско. МСб. XIV. 201. 
Кал^ваие, с. ср. отъ калбвапъ. 
К4лежъ (Банатски българе), с. м. Сввтиятъ 

потиръ въ черкова. МСб. XX. 
Калезм^рва, с ж. Калеса)>Еа. 
КалезлАрь (с. Пьтково — Ах* челебийско), с. 

ле. Калесарь, калесникъ. МСб IX. 40. 
•Калеий-ченг^лъ, с. м. Т. Алуминиевъ 

ацетатъ, А1итгтит асеНсит. МСб XXI. 

Народна медицина. 21. 
Калеийнка, с ж. Дърво калинка. 

Свети П^тжр лбзи с&ди, 
Нбву лбзи 3 бялу грбзци; 
Фхф лбзвто кя1ленйнтк, 
Пут кмлеиинкж трхпбзх. 

Илвевъ, Сб. I. 84. 

Каленйца, с. ж. Ракия, изварена отъ каль- 
та, талога на кино; калена, пращинена ра- 
кия. МСб. XII. 283. 

Калаиъ, я&, вб, пр. Калянъ. Калени ра~ 
кйга, иращинена ракия, каленйца. МСб. 
ХУХ— ХУН. 400; XXI. Народна медицина. 



24. Бален сьд, суръвъ грънчаргки слдъ, 

още необжеж(;иъ. МСб. ХУШ. 190. 
Кал^рче (Русе), с. ср. Мякара конци; аца, 

кнл)рч«. карулче. МСб. XIV. 20(3; ХУ1 — 

ХУН. 400. 
Калилия (Врачанско), с. ж. Гол'Ьмъ траоъ, 

яма, локва съ рТ>дка каль, кльд'Ьто пр'Ьзъ 

л'Ьтото биволи се валатъ да се разхладяьатъ 

МСб. Х1У. 201. 
Калимйичица, ум. ж. отъ калиланка. 

Калиманчице каичице, 
Дену си, мари, сто1нала, 
Хаону си слънце огреал^ 
Ситна та роса избили. 

МСб. XXI Родоп. Свадба, 13. 

*Калиидасйче, с. ср. Т. Калинджийче, ко- 
рабарче. 

Оти ке си одамъ младо калннджйче. 
Младо калинджиче, младо корабарче. 
Милад. Сб. 412 стр. 384 п. 

Калйнковецъ, с. м. Назъвание на кавалъ, 
направенъ отъ дърво калина. МСб. XII. 
Книж. отд. 49. 

Калииовецъ, с. м. Назъвание на кладенецъ. 

Ште да по1ат студена вбда 
На кладенец калинъовец. 

МСб. УШ. 7. 

*Калйонъ, с. м. Голяма гемия въ едновр']^- 

мешната турска флота. Трудъ. I. 600. 
*Калистйрь (Л1Ьсковецъ), с. м. Гр. Мотика 

за нл^^вене; калистирка. Иреч. Княж. Бълг. 

I. 207. 
*Калитй,то, с. м. Гр. Калитате, калтата, 

калтята, кумбара, кумъ, кръсгникъ. НСп. 

51. 380. 
КалитАтство, с. ср. Достойнство и работа 

на ка^итато. Не са знае ни кумство, 

калвтатство. ПСи. 52. 452. 
*Калйя, с. ж. вм. халйя, хавлия (?). с. 

Бабекъ — Пловдивско, съобщилъ Иовъ Ти- 

торовъ 

Малка мома градъ градила, 
Та изгради нова града, 
Нова града със три порти, 
Та си седна среди града 
На калта копринена, 
Та засипа сипан рък&в. 

Кали^ниика (с. Пл'Ьвня — Драмско), с. ж. 
Животно калмавка. В1&рватъ, че тя носп зли- 
ни на КАщата, д'Ьто се яви, та занушать 
съ хурка дупката, цр1Ьзъ която е влязла, и 
казватъ: у (имерекъ) има свадба, дошли са 
да та калесат. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

Балл^зене, с. ср. отъ калл/зя се. 



Капузя се 



155 



Камилска ил1^чБ!а 



Кали^ЗЯ се, ишъ се, — аилъ се, гл. свър. 
Чуиа си снагата, кърша се, вавдигамъ се. 
Виш кбткмт»., КА^квй еж кд^лиузи. Г^^1 
ко Г/К кхлмуаи, мЛчи са дж см испрй- 
вьм. МСб. XVI— ХУН. 400. 

БаллукДиъ (Котелъ), с, м. 1) Гол*мъ ма- 
суръ за насуЕване на него прежда, Еога да 
сноватъ. НапАлиил ммсур и кхлиукан. 
МСб. X. 5; ХУ1-ХУ11. 400; ХУШ. 99. — 
2) ПриЕрото назъвание за млкжкия д'Ьторо- 
денъ органъ; д1Ьдовиятъ. Туу ти. дгАдо, 
Ехлмуканьх I Туу ти, дьйдо, кл&лиукй- 
ньх1 МСб. XV. 134, Габрово. 

Еалмукъ (Котелъ), см. 1) Кллбо. 2) Касъ, 
дебедъ човЪкъ. МСб. ХУ. 185, кхлмук. 

Баловитенъ, на, но, пр. Ка^енъ, Еаловитъ. 

Дотекал е Вардар 
Кален каловитен, 
Мхтен мхтовитен. 

МСб. ХШ. 31. 

Калбика (Банатски бигаре), с. ж. Раст. цв1^ 

те дива метлига. МСб. XX. 
БалтАвене, с. ср. отъ валтйвя. Кълчеща- 

вен»^. 
БалтДвя, ишъ, — вилъ (Търново), гл ср. 

Не стоя на думата си; кълчещавя, шавра. 

МСб. ХУ1— ХУН. 400. 
Балугбричка (с. Бувово — Битолско), с. ж. 

Раст. темянуга въ 1-то знамен. ПСп. 61. 

343. 
Кал^^герче-пйтерче (Ловечъ), с. ср. Раст. 

Мизсагг гасетозит МгИ МСб Науч. отд. 

67. 
Бал;^герщина, с. ж. Качество, достойнство, 

свойство на калугеръ. ПСо. 16 62. 
Калурче (Търново), с ср.Калерче МСб. ХУ1. 

— ХУН. 400. Две кхлурчитх чи гс сжл- 

бл^тм, казватъ въ Търново за изпждени 

тъсть, тъща и стари родители. 
Еалчавъ, ва, во, пр. Който е съ калци. 

Еалчава, буле, гглчава (дЪ ?). 
Калчпнъ (Горно-Джумайско), с. м. Калцунъ. 

ПСп. 41. 954. 
Калчища, с. ср. лн. Кълчища. ПСп. 65. 21. 
Кал^чка (с. Сазл* — Ра.чградско), с. ж. Раст. 
ЕиркогЬга Сегаг(Иапа Уасд., млЬчокъ. МСб. 

XXI. Явашовъ. 34. 
'Калъччйя, пр, неизм. Т. Който точи са- 
би, калъче; калакчия, колокчия, кълъччия. 

Трудъ. II. 871. 
*Калъчъ. — 2) Пратецъ на рало. с. Дълбоки 

— Старозагорско, съобщилъ Ан. Гяуровъ. 3) 

Лененъ имотъ, тимаръ. Иреч. Княж. Бълг 

I. 229. 
Кал1чъ-оту, Т. 1) Раст. богородична тр*ва 



въ 2-то замев. ПСп. 51. 335; МСб. XXI. 

Явашовъ. 35. — 2) Раст. ЬТ^лъ офвкъ. МСб. 

XXI. Явашовъ. 54 и 55. 
Капангйсважъ се (Търново), гл. об. Бавя 

се, мая се, размайваиъ се. Ви еж кхи^бн- 

гйсвх! три смхйтья. МСб ХУ1 — ХУН. 

400. 
Камангйсване, с ср. отъ ваиангйсванъ се. 
Каларджйца (Струга), с. ж. 1 

Кошничице камардясице полна бисерю, 
Орони сЬ бисерю сенъ навеселю. 

Малид. Сб. 460 стр. 511 п. 

Камарбсамъ (да се), гл. свгр. отъ кама* 

рбсваиъ се. 
Камарбсвашъ се (да се камарбсамъ), гл. 

об, Надувамъ се въ ходенето, пр'Ьсц^пямъ 
изтежЕо, докарвамъ се. МСб ХУ1 — ХУН. 
400, вхм;кр6свхмъ ех. 

Кааарбсваие, с. ср. отъ вамарбсваяъ се. 

Капашйца (Търново), с. ж. Женска горна 
дреха като бонджуръ. МСб. ХУ1— ХУН. 400. 

Бамбалйчкапъ се (да се камбалйчна), гл. 
възвр. Падамъ, повалямъ се, търкалямъ се. 
НАг^ту с2 К2мбхлнчн2 шс сАлбмтл, чи 
С/К нмм/ри чак дблу нм плбчити. МСб. 
ХУ1— ХУН. 400, Търново. 

Каибалйчкане, с. ср. отъ кашбалйч* 
вапъ се. 

Камбалйчна (да се), ешъ, — налъ се, гл. 
ед-кр. отъ кахбалйчваиъ се. Да се тър- 
коля, да се гаврътна, да се лунбурна. 

БашбарбАкъ, бйця, с. м. 1) Въ Кукушъ, 
Солунъ: ахмаЕъ, селянинъ, дебелакъ; блухъ, 
мужйкъ (руски). 2) Така солунчане нари- 
чатъ селянит* отъ селата Петрово, Куфа- 
лово, Бозецъ, Бугарпево, Ватилъкъ, Сараму- 
рово, Дърлица и Коритенъ въ Солунско. 
МСб. ХУШ. Науч отд. 428. 

""К^пбио, с. ср. Ит. Право за пр1&возъ па- 
ри другад-Ь. 

Каленйрче, с. ср. Р��ст. ВгаЬа Аггооп 
ШпЬ. ПСп. 65. 666. 

Каменйчава боя, жъхга боя, вапсана отъ 

мъхъ по камънето. Неврокопъ, Иреч. Княж. 

Бълг. II. 96. 
Шменна л-Кставицп. Птица Вгдкз гирез- 

{Нз Ьез5, ех Зсор., скална л1&ставица. МСб. 

П. Науч. отд. 207. 

Балетния се, ешъ се, гл. об, Каматн1&ясе, 
хубавея се. МСб. XXI. Родоп. свадба. 9. 

Бамйлешки, шка, шко, птр. Камилски. Ба* 
милешка шуга. Любен. Баба Бга. 84. 

Баянлска 1нл'Кчка (Кукушко), с. ж. Раст. 
ЕиркогНа НеИозсорга. ПСп. 61. 355. 



ВвнйлскА етжпв» 



166 



Шпарь 



В1М1Йлскя~стжпка. Раст. водна теква. МСб. 
XXI. Явашовъ. 12. 

Камина, с. ж. Б<ьтр1^шната часть иа конинъ 
отъ огнището до тавана; тя всякога е уиу- 
шена. МС6 IX. Науч. отд. 151; XII. 285. 
Часть отъ бр*га, до който е допр'Ьно огни- 
щето у хижа ^земъ. МСб. ХУШ. 14. 

*Ка1П&пъ, с. м. Лат. Камбана. Ша удй- 
рять вь камнйнъ три пати или п6 
млогу та да з^матъ хаб4ръ брйтьята. 
ПСп. 44. 185 в 200. 

Кам^евъ, на, но, пр Наораненъ отъ ваиуха. 

Се променя, се накити 
У свилено в у камуйено. 

ПСпБр. IX— X. 95. 

Кам^рчннва (Горня-ОрЬювица) с. ж. Куп- 
чинка. МСб. ХУ1— ХУН. 400, кхмурчинкх. 

Шиче (Велесъ), ум. ср. Камъче. Мдма ако 
нбси пАрстен без кйиче не чинило — 
тсье з1ме слепо ндмче. МСб. VII. 127; XX. 
Велес. 30. 

Капчина, с. ж. Каиха. Джубе-тпо отъ как- 
чина. Милад. Сб. 470 стр. 532 п. 

Каишйца, ум. ж. отъ ваяхА. 

Чернобка ружвце, 
Пъстродка камшйце! 

Янковъ, Сб, 84. 

Канъчйна, ув. ж. отъ в^шъвъ. Мьйсили 
иднА хлебйн». мьуречйн» К/Г^ту вуде- 
нйшкл камхчйна, кблкуту жьАбв учи- 
на. с. Ботево — Добричко, МСб. X. 6. 

Банййче (Чипоровци), с. ср. Капаче (?). Да 
си д йду гу цАрна мбре, цАрно кан^1че 
с молйтву не замолйтвено, с мбъчино 
млекб не задбено МСб. XVI— ХУН. 263. 

Бан^тка, с. ж Пб-дълга прлчка, дигната на 
четери ПАПКИ, която оставятъ на силна ги- 
жа пролЪть, кога рЬжатъ лозята, за да ро- 
ди гижата повече грозде; каната. МСб. XII, 
283; ХУШ. 157. 

*Банй-чич^, с. ср. Т. Раст. кжна-чичекъ. 
ПСо. 61. 356; МСб. XX. Белее 30. 

•КАпгели, с. м. мн. Гр. Бухаряя, прегра- 
да отъ жел'1&зни или дървени пармаклъци: 
ванкели. йреч. Княж. Бълг. II. 140. 

Кандарй (Хагвпво), с. ж Климало на кла- 
д«^нецъ; геренъ, геренило. 

Кандз^лъ, с. м. Дяволъ. Што те е одн^л 
кандаъл 2 МСб. XXI. Трънсво. 64. 

Кандйлчичка, ум. ж. отъ кандилка. 

У двснйчкх пйтврвчкх, 
у ЛВВЙЧК2 ктндйлчичкх. 

Иляевъ, Сб. I. 1Вв. 



Кандйлъ-маидйлъ, междом. Показва в«в- 

дплкане, кикецъ-иикецъ, кретуцъиапуцъ. 

МСб. ХУХ— ХУН. 400 
*Ка11ДЙлъ-чичо, с. ср. Т. Цв*те кандилка. 

МСб. XX. Белее. 30. 
Кандърнаджийкм, с. ж. Жена, мома кан- 

дърмаджия. 
*Ба11дърладжжя, с. м. Т. Който ум^^е да 

кандърдисва. Българска Сбирка. Х1У год. 

14 стр. 
Бандюидюлче (Велесъ), с, ср. Раст. голо- 

главиче. МСб. XX. Велес, 30. 
•Канерхисъ, с. м. Гр. Който канерва въ 

църнва; канонархъ. ПСп. 64. 536. 
Бйницн (Б1>лоградчвшко), вм. тв&ница. МСб. 

XII. 283. 
*Баикели, с. м. мн. Ит. Кангели. Иреч. 

Кияж. Бълг. I. 258. 
Баиб, нг^р. Като. Царибродско. 

Сйтхн дхжд вали кано н^ргарит, 
Мо16то льйбе на пут побди. 

МСб. XI. 10. 

""Банонйрхъ, с. м. Гр. Канерхисъ. ПСо. 

64. 536. 
Бануркалъ (Търново), гл. д. Люл^Ья на рж- 

цЪ. Ка^нурка^! гу, д,г,н6 зл^спй. МСб. XVI 

—XVII. 400. 
Бап^рване, с. ср. отъ ванурвавъ. Лю- 

л1&яне. 
*Баиъ-ташж, с м. Т. Ск&поцЪненъ камикъ 

тъмночервенъ като кръвь. 

Извждй пр<у.стинь кан-ташй, 
Тж гу нж букжт зхкжчй; 
Кбйту прхствнет прикйрж, 
Той штв вуйвбдж дж бжди. 

Илиевъ, Сб. I. 383. 

Бань, с. ж. Бодна птица ЬЪли съ черни пе- 
ра по крил1&т'Ь; жив1Бе по блатата и се хра- 
ни съ риба и змии; когато е гладна или 
ще се проМ']^ни вр1^мето, пищи много та се 
чуе надалечъ, затова вазватъ: пищи кан- 
ски. МСб. XII. 285. 

Б^ня (Врачанско), с. об. Високъ чов-Ькъ; 
кранта. 1а го повиж, колчавА ги ге 
каньа. МСб. XIV. 201. 

Шо вба (Ввлесъ), съюз. ви. вато кога. 
МСб. XX. Велес 30. 

*Бапандт(^ръ, с. м. Т. Прозорецъ на по- 
кривъ на к*ща; окно. МСб. XVI — XVII. 
400. 

*Бапа|1а, с. ж. и вДпаро, с. ср. Ит. За- 
давъкъ, 1ф1;днина, пей. равана Иреч. Княж. 
Бълг. II. 101; МСб. XII. 283. 

Б&иарь (Софийско), с. м. Който шие и про- 
дава капи; шапварь. 



Т^пацАна 



167 



*Караж&нъ 



|Сапацйна (Тгоновл), с, ж Куфалниця. тик- 

;,ва. мава. Мнбги шм. ти т^гли т^бьх, 

^лмпиг, ВХП2ШЙНХ, к^ту си с тдзи си 

рм! МСб. ХУ1— Хт 400. 

' •Еапетйпъ. см. 1) Капитанъ, 2) Наяъва- 

нпе на вонь. 

Бок те убил коня кппетана! 
Да ми беше коня дебелина. 

ПСп. 3 176. 

•КшзунАлинт, с. м. Т. Кабчямалинъ. ПСп, 
63. 621. б 

КяпидАнеки. скя. ско, пр. отъ капид4пъ. 
Кяпитянски, ПСп. 51 364. 

•Еяпид^1нъ, с. м. Капитанъ ПСп. 44. 258. 

Капйлвамъ се (дя се кяпйлна), гл. об Па- 
дамъ, гавръщамъ се. цамбурвамъ се. ^Гж- 
ту ся, к;б11йлнх ф уджт». МСб. XVI — 
ХУП. 400. 

Каплглване, с. ср. отъ капйлвамъ се. 

Капйлиа (да се), ешъ, — налъ се, гл. свьр. 
отъ капйлваиъ се. Да падна, да се гав- 
рътна 

•КапистрДчъ, с, ле. и капйстрйло, с. ср. 
Лат. Побита пржчва на жабката и проц-Ь- 
па на кола съ чворове, съ чатали. на кои- 
то окачатъ вапистрит%, поводницйт1& на во- 
ловет*; заврънъ, писка. МСб. XII, 284, с. 
Въргаецъ— Врачанско. МСб. ХУШ. 120. 

*Капладжй, с. ж- Т. Каплъджа. 

*Капбт1, с. м. Игра на камъчета дванина 

Ф съ по 6 или 9 камъчета по чъртежъ три 

1^' вписани квадрати, пр^&р1&зани съ кръстъ 

пр^зъ ср'6дата; бабка, гама. МСб. УШ. 280. 

Капрйла, с. ж. Копраля, жел'6зото. ПСп. 41. 
954. 

Еапрули (с. Пл*вня — Драмско), с. мн. На 
повривъ на кхща тънки колкото р21ва ед- 
накви дървета, възъ които редятъ черепи- 
мщ% или плочит^^; мартйки, жили, нажйл- 
няци. Съобщилъ Ан. Гяуровъ. 

•К4нсо (Пл^венъ), с ср. Пробито ръшето. 

Капала, с. ж. 1) Въ игра на топка три или 
петь сполучливи удара правятъ една капу- 
ла. 2) Задсемерна часть на добиче; къчъ. 
Вилб удзйт мж кхпулхтх мж кбнья^. 
МСб. XII. 178. Кожухъ^ който лежеше 
раастлань върху задния каш% на сЬд- 
лото и върху вапулитЪ на ата. Трудъ. 
I. 387. 

Капулйтпикъ (с. Плевня — Драмско), с. м. 
Чулъ покривало, съ което покриватъ зим* 
капулит1Ь на добиче. Съобщилъ Ан. Гяяровъ, 

Щпусъ (Мияци — Дебърско), с. м. Горнит'Ь 
листа на зелка. Изв. Слав. Сенин. II. 296, 
ср. купусъ. 



•Шппима (с. Пл^Ьвня — Ярачско). с. ж. Гр. 

Болежка. болка, млкя. МСб. УШ. 280. 
Кй-пча, игаъ, — чилъ (Бургазко), гл. д. ? 

Нх гьургьбв рхкаф пезь^ше, 
Везьйше и гу кйпчегие., 
Схс зл^ту н схс кник4ту 
И охо мбр&вж купрйнх. 

МСб. IX. 57. 

Кяп^тка (Врачанг^ко), с. ж. 1) Плшкята 
на гр'>здъ безъ зърната. Иаедотт^ грозде- 
то, п па вапхшките расфъолигте, та 
направихте буклук. 2) Малъкъ гроздъ, 
гроздрцъ. МСб. Х1У. 201 

•Карабал-Ькъ, с. м. Т. Риба никаква. 

Караганйсамъ, гл. свгр. отъ караганйе- 
«апъ. 

*Караганйсвамъ (да карагаяясаиъ), гл. 
ср. Т. За куче: хваща никаква болесть. 
МСб. IX. Науч. отд. 26. 

*Карадйнче (Струмица), с. ср. Раст. Та^е- 
и5 раШа дл^нджуле, ф/нда, църнооко цв1Ь- 
кье. ПСп. 61. 356. 

Карака, ? 

Извая си три жолти дукади 
Тй пойди си на Легенъ чарш1а, 
Тй купи си 'се карака свила, 
Усучй си три силни гайтани. 

Милад. Сб. 395 стр 341 п 

*Кяракйнд8оръ (с. Плевня — Драмско), с. м. 
Караконджо, караконджолосъ. МСб. УШ. 280. 

""Каракапъ, с. м. Болесть Тгг^шиз по Д'Ь- 
цата; изтравяне. МСб. XXI. Народна меди- 
цина. 36. 

*Каракач&нинъ, с. м. Т. (Който п*тува по 
суша, а не по море.) Нонадско пл^ме, което 
л'Ьт'Ь съ стадата си прекарва по нашит'Ь 
планини, а зин']^ къшлува въ Турция по 
топлит'Ь м-Ьста; арнаутиаъ, влахъ, каракол- 
чанинъ, куцовлахъ, урукъ, юрукъ; собстве- 
но ония отъ т'Ьхъ, които еж погърчени и 
говорятъ разваленъ гръцки езикъ. Иреч. 
Княж. Бълг. I. 138 и II 306. 

•Караколчй,пипъ, с. м. Т. Каракачанинъ. 

Караконджаръ, с. м. Караконджо. Трудъ. 
П. 950. 

•Каракчйя, с. м. Т. Кьръкчия, чекръкчия, 
костоправъ. МСб. X. Науч. отд. 341. 

*Кара1[анлйя. с. м. Житель на область Ка- 
раманъ въ Мала Азия. 

*Барам&нъ, с. м. 1. 1) Едъръ, високъ, сна- 
женъ чов*къ. 

Стамбнко, мб1 карамин, брат^нце, 

Кхт дбхде соббр, кймо те тббе да дбщеш' 

Да дб!двш, бр&те, т&нец да вбдиш? 

Кривор^^чна Паланка, МСб. XI. 18. 



*Варяяджалйя 



168 



КаталЪтенва 



2) Назъванвй па черенъ конь, на черно ку- 
че. Сал еднд куче не викат кярам&н. 
1авна си кота кярямяяя. ПСп. 47. 814, 
Прил^пъ; МСб XVI— XVII. 157. 

•Караяджалйя, пр. неизм. Т. 0.5тар1яъ 
п (!Щър6'Ьдъ кодъ; каранджадия. МСб. ХУШ. 
168. 

Каранулй., с. ж. Крамола. ПСо. 43 77. 

Кавга е карамулй, 
На новата махала, 
До троица ергени 
За Стоя си каратъ. 

Верков. Пеоме. 95 стр. 

'Каранджялйя, пр. неизм. Т. Кя.чва се за 

волъ, на когото зжбит* еж черни п се ро- 

нятъ, та н1&ма ц'Ьна; варамджалпя. МСб. 

X. II. 284. 
•Карасанъ-оту, Т. Раст. бабухъ въ 2-то 

знамен. МСб XXI. Явагаовъ. 26 
Карачерче, с. ср. Малко момче, което при- 

служва на овчерет*)^ на мандра; малешина. 

МСб XIX. Матер. Ср^днородоп. овчяр. 8. 
*Карашикт> (с. Галечникъ — Дебърско). с. ле. 

Т. Карашъкъ, осв'Ьнъ кехаята и дередеджои- 

тЬ на една кьшла всЬкой другъ, който има 

тамъ овце. ПСп. 61. 332. 
Карашица (с. Галечникь — Дебърско"), с. ж. 

Дружина овчаре на една кжгала. ПСп. 61. 

331. 
•Кара-ян1.къ, с. ле. Т. Раст. гърмотрънъ. 

МСб. XXI. Явашовъ. 41. 
Карв4нка, с. ж. Керванка. МСб. XII. 284. 
К^рга (Воденъ, Дойранъ), с. ж. Птица гарга. 

ПСп. 39. 391. 
Каргия, с. ж. Раст. тръстика, камишъ. МСб. 

XIX. Матер. Ср^днородоп. овчар. 40. 
*Кар^влн, вм. Бал^ври. Безсон. П-Ьсни. 79 

ж. 11 6'Ьл. 
*Карйди, с. ж. л<м. Г^). Морски дребни ра- 

чета. 
КаркалДшки (Либяхово), с. ж. л<м. Овчи, 

козп лайна на згрна; бърбонки. МСб. ХУ. 

Книж. отд. 55. 
Каркель, ли (с. Пл^Ьвня — Драмско), с ле. 

Жел1;знп халки на плтни врата, съ които 

хлопаме, да ни отворятъ. Съобщилъ Ан. 

Гяуровъ. 

Кутри чука, кутри хлопа 
На портине каркелите? 

Верков. Песме. 

К&рличе (с. Църско— Бито леко), с ср. Ко- 
панка, коритце (?) Коа им дйдоа пребо1 
тоь се тегнеше по бмрго да дбфатит 
карлйчето со пребоют МСб XIX. Матер 
б. 130. 



КДряа (с Църско — Битолско), с. ж. ? Ене 
ти секира и ене една кярмя дмрва, и- 
сеии и да ти плата. МСб. XIX. Матер. 
б. 74. 

Кярийпски, ска, ско (с. Съртъ Кюйлеръ — 
Шуменско), пр. ? 

Трхгнали ми са два милни брата, 

Тхрговци булярци, 
Натварилн са твар ми желтици 

Маджарски, кармянски. 

Илиевъ, Сб. I. 251. 

Картолъ (Родопит^!), с. ле Гхста равна тр*- 
ва по високит* чалове на планина. МСб. 
XIX. Матер. Ср^днородоп. овчар. 3. 

Картбфелъ, с. ле. 1) Раст картофи. 2) Раст. 
зайче ухо, бутурче МСб, XXI. Явагаовъ. 31. 

Картбфи, с. ле. мн Раст. 5о1апит ШЬего- 
зит^ барабой, брабой, бръбой, картофелъ, 
кбмаири, крбмпири, къртели, патати ПСп. 
61. 360. 

Кар^лче, с. ср. Калерче. МСб. XIV. 206: 
XVI -XVII. 400. 

*Еарфи6лъ, с. ле. Раст. карнабитъ, конопи- 
ди. ПСп. 27. 333. 

Карфбсалъ, ?л. свур. отъ харфбсвамъ. — 
санъ, прич. стр. 

•Карфбсвамъ (да карфбсамъ), гл. д. I) За- 
качамъ, заковавамъ н1^що съ карфпца, съ 
гвоздей. 2) Въ Л1Ьсковецъ — Търновско осо- 
бенъ начинъ на баяне възъ малко д'Ьте, на 
което братчетата и сестричетата с* умр1Ь- 
ли, за да зетане то живо. МСб. VШ. 148. 
Тогава карфбсватъ дЪтето на слщия 
коренъ. 3) Пр^сипвамъ бубино сЬме пр^зъ 
зъмини уста, да го не хваща болесть. МСб. 
X. 128. 

Карфбсване, с. ср. отъ карфбсвапъ. 

'Кар^мъ. Т- Моя жено. Керимо, каръи ка- 
дьно! ПСп. 38. 253. 

Касатура (Русе), с. ж. Щръбъ, изхабенъ 
ножъ; костура. ОЬкклъ с« касатурата сабля. 

Шсвалъ и кЛснувалъ (да к!4сна), гл. д. 
Хапвамъ, накушамъ, опитвамъ, кусамъ. От- 
роф да ми се стдри, Ако сум киснал. Ве- 
лесъ, МСб. XIV. 1 72. Ако к<1снеш нешто 
накАлвано от чй,фка, кье си бслепел. 
МСб. XVI— XVII 226; XX. Велес. 30. 

Шсвапе и кйснуване, с. ср. отъ кЛсваяъ. 

Кисна, ешъ, — налъ, гл. свър. отъ к)^сваят>. 

Кастрбнъ (Търново), с. ле. Голяма паница 
.за чорба; супиера. МСб. XVI— XVII. 401. 
НЬколко сахана, два кастрона калаеньг 
и тенджера. Чолак Сб. 53 стр. 

Кас^>рки, с. ж. лем. Штирпци жени. (?) 

ВаталЪ^тенка, с. ж. За добиче, за растение, 
което ражда като л*то. Да бйдет (крави- 



Катялйсаяъ 



159 



КДугьеръ 



т*") кяталбтенкьи. Охридъ, М б. ХУ1 — 
ХУП. 31. 

Каталйсаят., гл. свър. отъ каталйсваяъ. 
Да катпляламъ, да пр'Ьмал+.я. 

Каталйсваяъ (да катялясаиъ), гл. ср. Ка- 
тилясваиъ. кателяскамъ. пр11мал111вамъ Ка- 
талясал гладен. Каталясал, тан и оп- 
лул Славейк. Притчи. 218. Ш като се 
върнатг вг къщата си. падатъ каталя- 
салн. Блъсковъ Н, Марко. 12; МСб. IX. 
Науч. отд 24. 

КаталАсване, с. ср. отъ каталясвапъ. 

БАтара (Охридъ), с ж. Врата, капакъ на 
одъръ съ сълба за-въ земникъ; в. катар^въ. 

КатарАга (Ор*ховско), с. ж. Катарачка: 1) 
Разсовато дърво, съ което държатъ котлето, 
кога бъркатъ кячемака въ него; каракачка, 
рибиня. МСб XII. 284. — 2) Катаряга, ка- 
таряса. 1а турни катарагата да са дка- 
ча на дрвбто. Врачанско, МСб. XIV. 201. 

Катарйкъ, с. м. Вратичка-капакъ на таванъ; 
в. катара. Надг вратата на пруста 
имаше катаракъ, пр^^зь който се изкач- 
ваха на тавана (подретю). Трудъ. I. 70. 

Катарй;Чка, с. м. Катарага. 

Кателйсвапъ (да кателйша), гл. д. Ияко- 
ренявамъ, кюптисвамъ. Малко Търново, ПСп. 
15. 447. 

Кателжсване, с. ср. отъ вателйсвамъ. 

КателАша, ешъ, — лйсалъ, гл. свър. отъ 
вателйсвамъ. 

Кателясамъ, гл. свър отъ вателйсвамъ. 
Да катилясамъ, да кативясамъ. 

Кятелясвамъ (да кателясамъ), гл. ср. Па- 
дамъ, отпадамъ отъ много уморяване; грах- 
нуванъ. грухнувамъ, капвамъ, пр^мал^вамъ 
каталяАвамъ, катилясвамъ, кативясвамъ. ПСп. 
15. 447, Малко Търново. 

Кателйсване, с ср. отъ вателйсвамъ. 

Катерица (Саранци, Етрополе), с. ж. С-Ьнка, 
слонъ отъ в'Ьйки на нива за малки д'1ца. 

Кативясамъ, гл се. отъ вативясвамъ. Да 
катилясамь, да кателясамъ. 

Кативясвамъ (да кативясамъ), гл. ср. Ка- 
телясвамъ, катилясвамъ. ПСп. 15. 447, Мал- 
ко Търново. 

Кативйсвапе, с. ср. отъ вативясвамъ. 
К^атйнски, ска, ско, пр. (I) 

Шта те зима кралица да ми б^деш, 
Шта те обличам в дрйи катйнски, 
Шта те пб1а вино тригодишно. 

МСб. ХУ1— ХУП. 149. 

Катбецъ, ум. м. отъ ватбй. Избица, катойчв. 
Ватбй, с. м. Земнивъ, подземникъ, зимнивъ. 



изба, кл']^тъ, мааза, потонъ, поница, понца. 
ПСпВр IX— X. 99, 

Катбйче, ум. ср. отъ ватбй. Катоецъ 

Катйрвамъ се (ТрЪвня), гл. вгзвр. Кр1Ьпа 
се. държа се. Шм м6г/\^т ли, д;^ еж кх« 
т((рвхт ти/кг гбшти два три месеца ? 
МСб. ХП— ХГП. 401. 

Катбркане, с ср. отъ ватбрвамъ се. 

Катранйще, с ср. М*сто, жнжпица, трапъ, 
д1Ьто горятъ кчтранъ Въ Годяево има се- 
демь катранищя. МСб. XII. Науч отд. 276. 

К4трене, с. ср. отъ вйтря. М-Ьстене. 

Кйтря, ишъ, — рилъ, гл. д. М1;стя. пр^мЬ- 
щямъ, кжтна. Не дег го катрй, нали виж 
че ге болен. Де катрй ми стполб, че ше 
ми са кинат нишките. Врачанско, МСб. 
XIV. 201. 

Кат.^на (Шуменъ), с. ж. Катунарска колиба; 
К11^ти, кл1Ьтища, с1&нка, черга, чадъръ, ша- 
торъ, шатра, шатъръ. Циганска катуна. 
МСб. ХП— ХУП. 401; Иреч. Княж. Бълг. 
II. 307. 

Стигнали са у селото, 
У селбто Селимино, 
Па распнйни катунъ^то, 
Под селбто у льивйгьето. 

МСб. IX. 15. 

Катунйрва, с. ж. Жена, мома катунарь; ка- 
тунка, катунджийка. 

Катунйрсви, ска, ско, пр. и нар. отъ ва- 
тунйрь. Еатунски, катунджийски. 

Катунйрче, ум. ср. Малъкъ, младъ кату- 
нарь: катунче. 

Катунйрь, с. м. 1) Катунъ, катундж^^я, чер- 
гарь. Иреч. Княж. Б>лг. I. 139. — 2) Ка- 
тунъ, влахъ, каракачанъ. Иреч. Княж. Бълг. 
П. 807. 

Катувджййва, с. ж. Жена, мома ватун- 
джия; катунарка, Катунджйка да ст4- 
неш, да би дал Бок! МСб. X. 201. 

Катунджййсви, ска, ско, пр. и нар. отъ 
ватунджпя. КатунарсБи. 

Катунджййче, ум. ср. Малъкъ, младъ ка- 
тунджия. 

Катунджйя, с. м. Катунарь. 

Катуебръ, съб. м. отъ ватунъ. Циганоръ. 
Трудъ. I. 607. 

*Катърджйя, с. -к. Т. Който кара катъре; 
мулетарь. МСб. ХШ. 206. 

Ейугьеръ (Велесъ), с. м. Кавугьеръ, ка- 
лугеръ. 

Ак не те дава за мене, 
По-бжрго ти да дощеш, 
И абер да ми донесеш, 
Каугьер кье станам, 
У гора кье идам. 

МСб. ХУ1— ХУЦ. 72. 



Бафядарче 



160 



КебАрчъ 



Вяфадарче, ум. ср. Мадъвъ, младъ кафа- 
дауъ. Млади вхфхдарчетх. М('б. X, 31. 

*К«фадДръ, с. м. Т. Другарь. Утишел да 
пие вину и ракия сгс юлс^ашието си и 
сьс вафадарето си. ПСи. 32, 579. 

'Кафезлйл, пр. неизм. Т. Що има, що е 
съ кафе:<ъ. 6: = манг.аля бакаряни ва- 
фввлии. ПСа. 32. 579. 

Шфблче, ум. ср. оть к^ф^лъ. Кавадче. 

Пред ст&до бвчар з&свврн 
Со шарбната шупелка, 
Со отребрбното кйфелчв. 

ПСп. 49. 97. 

Кафелъ, с. м. Кавадъ, Евфадъ. ПСп. 49. 
88 и 89. 

Кафереигйеиъ, на, по/'пр. Що е на цв1&тъ 
като кфето; кахвявъ. ПСп. 62. 883. 

Вафйовъ, ва, во, пр. 1) Кнхвявъ 2) Що е 
яа кмхве. Чаши кафйови и винйови. 

Кафт&ръ, с. м. в. кавтг^ръ, в%й. МСб. X, 
220 п 231; XII. 284; ХГШ. 174. 

Кнхрея^нестъ, ста, сто (Търново), пр От- 
иуснатъ, немардивъ, невиииатеденъ. 1ипА 
Е2^хрхмАньхстх шм/г^ми тЛз гудйнл — 
ни д(Иси Гбспуди! МСб. ХУ1— ХУН. 401. 

Кахгрлйвъ, ва, во, пр. Кахъренъ. Когй 
види., уи е кахарлйв нещо, сасъ блЛга 
души да принбси кахйро ПСп. 44 186. 
На ср^ща ми да не излизаш грижлй 
ва и кахърлйва. ЯнЕОВъ, Сб. 137. 

К&цуль, с. м. Дъното на мр1^жа влакъ. Е. 
Спространовъ, Библиотека, ХУШ — XX. 48. 

Кацясамъ, ?л свгр. отъ кацйсвамъ. 

Кацясвамъ (да^^кацйсямъ), гл. д. За ръжда, 
изндамъ, изхабявамъ. ПСп. 15. 447, Мал- 
ко Търново. 

Кацясване,]^с. ср. оть кацясвамъ. 

Качемй,чеиъ, чва, чно, пр Що е за каче 
макъ. Качеиячно котле. МСб. ХУШ. 48. 

Качйпо цв11кье (Леринъ), с. ср. Раст. враб- 
чино цв*те. ПСп. 61. 350. 

Качйтка (с. Сорокиново — Водевско), с. ж 
Раст. Сгосих шоезгасих, кйчка, кйунка, 
кач^1ка, кецйтка. кицйтка, кяцбтка, крък^ч- 
ка, къклюнка, пбрлоеъ, п1рлокъ, чйчка. ПСп. 
61. 345. 

Бй,чка, ум. ж. отъ к&ца. Каче. 15: = к&ч- 
ки за пеперь. ПСп. 67. 770. 

Качлйкъ, укор. м. отъ в&ци. МСб. XXI. 
Трънско. 60. 

Качоръ, ра, ро, пр. 1 

Прочю са Цоню Чорбаджи, 
Че има Цоню чорбаджи 
Петстотвнъ вакли уйнета 
И триста свини качорн. 

Чолак. Сб 316, 



ТСач^лене, с. ср. оть кач^ля се. 

КачУ'ЛЯ СО, ишъ се, — лйлъ се, гл. вгавр. 
Турямъ си качулкч. Със злат са качул 
вячули. ПСп. 40. 654 

Кат4, йшъ, — шйлъ (Л1Ьсково), гл. д. Пота- 
пямъ прежда въ р1Ьдка каша отъ трици, за 
да ие се, к*са; керосвамъ, скробявамъ. чи- 
росвамъ. Добра-та к^щовница трЬбва 
да знае да ваши прЬждьь тЬ и отъ 
тЪхь да тъче разнм платове. Чолак. Сб, 
63; МСб. IX. Науч. отд. 67. 

КашапДвъ (Горно-Джумайско), с. м. Кача- 
макъ. ПСп. 41. 954 и 48. 988. 

Каш^не, с. ср. отъ каш&. Керосване, свро- 
бяване. 

*Кашерджйя, с. м. Т. Който прави кашка- 
вялъ на мандра. ПСп. 31. 315. 

*Каш6ръ, с. м. Т. Сирене; кашкавалъ. 

*Ка1п кавал дзкйя, с. м Т. Който продава 
кашкавалъ, търгува съ кашвавалъ. 

Кашкавалдясяйски, ска, ско, пр. отъ 
киш кавал джия. 

Кашкав&лецъ, ум. м. Малко кашкавалъ. 

*Кяшкавй.лъ, с. м. Ит Единъ видъ сире 
не на пити, изработено по единъ особенъ 
начннъ; кашеръ. Иреч. Княж. Бълг. I. 222. 

КАшкавъ, ва, во, пр. Кашавъ, кишавъ. 

Кашкииъ босйлякъ (с. Айватово — Маке- 
дония). Раст. Ткутиз, дримбица. МСб. XII. 
Науч. отд. 42. 

КДшличаво, с. ср. Раст. Зетрегуш^т (ес- 
1огит, бабинъ квасъ, дебелецъ, кашличав- 
че, кулаково, кулакъ-оту, нежито, нежитъ, 
тлъстига, тученица, тучнппа, угаиче, ушни 
ца, ушно бпле МСб XXI. Явяшовъ. 46. 

Кашмербпе, с. ср. отъ кашлерй се. По- 
дагра ване 

Кашлеря се, йшъ се, — рйлъ се (Котелъ), 
гл. вз Зпмамъ никого на кашмеръ; поди- 
граваиъ се. Ни еж ка^шиерй слс мени. 
МСб. ХУ. 186. 

КДшна (да се), ешъ, — налъ се, гл. възвр. 
свгр. Да сп изгубя ума. 

Кашнатъ, та, то, пр. Пернатъ, блъснатъ, 
смахнатъ, сълудничавъ. Тя е като тЪхъ 
луда и вашната. ПСп. 35. Леля Гена 33. 

КвДцамъ, гл. д. Мажа, л'Ьпя сгЬна съ каль, 
съ варь. МСб. XII. 285. 

КвАцаие, с. ср оть кв&цаиъ. Мазане, л1&пене. 

Кво, вм. кпквб. 

Кеб^рчъ, с. м. КрАГЪ. Ке ходгмг, кефь 
патимъ., ке стремгмъ кефъ Марчву ке 
земамъ кефь камче^ ке удрамъ кефъ 
Марче по глава, ке ми сторитъ ке- 
барчъ? Гат — Змия. ПСп. 9. 133. в. и 
барчъ. 



'Еебинь 



161 



*Ееежб 



•Кебинь (Старо-Загорско), с. м. Т. Оная 
часть отъ агърлъка, еоято се дава за пр'Ь 
м^на на булката. ПСп. 64. 725. 

•Кедй-оту, Т. Раст. Мере{а са1агга, баби- 
ци, котешка (коча) трЬва, коча (мача) бид- 
ка МСб. XXI. Явашовъ. 25. 

Б^жа (Велесъ), иеизм. Щ'Ьхъ, щ'Ьше да 
ВЛлкот пара пйрчиньа кьежа го нй- 
прави, да беше му се пйднал в рбци. 
МСб. XII. 132. Их, хйл да те нй!де, 
мори, му се бпули на м��мчето и кье 
жа да пйдне. МСб. XIV. 165; XX. Белее 34. 

Ббжавъ, ва, во (Мияци — Дебърско), пр. 
Сухъ, но здравъ, жилавъ, пъргавъ. Изв. 
Слав. Семпн. II. 296, ср. к^жлавъ. 

К^жо (СамоЕОВъ), с. м. Назъваное на ежъ, 
на таралежъ. 

На србшча й ежо-къ^жо, 
Ежо къежо — тарабжо, 
Наежил се, накьежйл се. 

. МСб. ХШ. 38. 

Б^кавщина, с, об. Кекавъ чов'1къ. МСб. 
ХУ1— ХГ111. 396. 

К^керева и к^керевка, с. ж. Назъвание 
на жаба; кек^рица. Насреща му жаба 
кекерева. Жйбо, жйбо кеверевко! Любен. 
Сановпли. 48. 

Б^ковецъ, вцн, с. м. Македонець българинъ 
отъ Костурско, нареченъ така, защото казва 
кбко на11г1:сто колко. Кековецътъ не про- 
думва дума, докато не каже ке. МСб. ХУ1 
—ХУН. Науч. отд. 849. 

Б^кчо, с м. Кекавъ м&жъ; кекавщина. МСб. 
XII. 285. 

Б^лавче (Ловечъ), с. ср. Раст. хлухарчг. МСб. 
Х1У. Науч. отд 41. 

Белебекь, с м. Болесть метилъ по овцет1Ь. 
МСб. XIX. Матер. Ср^Ьднородоп. овчар 91 

Б^лавъ х^^бъръ (с. Тополово — Еонушко), с. 
ле. Раст. Асег сашре5(гг8. ПСп. 62. 108. 

Б^лявъ лйчъкъ. Единъ видъ игра на топ- 
ка. МСб. ХП. 285. 

БепАрскИ) сна, ско, пр. Кенаренъ, кенар- 
лия, кенерлйовъ. Кенарско писмо. МСб. 
ХУШ. 107. 

Ббида (Велесъ), с. ж. Още некръстено жен- 
ско д-Ьте; голка, гушла, кушла, кушленка, 
пижа, пужа, пушла. МСб. XX. Белее. 31. 

*Бе11ди-алъе4, Т. Кенди-халъна, който е 
малко бвзъ умъ; комуто н'Ьщо отъ ума лип- 
сва. Пдпо бил кендн алхна, бил буда- 
лес. МСб. XI. 108. 

Бенерлйовъ, ва, во, 71р. Кенаренъ, кенар 
лия, Лодаватг се кенердйовн поли, ши- 
ти се тутурмета. ПСп. 28. 451. 



Контра, с. об. Разгалено ревливо д^те. Ос- 
тави тага кентра! МСб. ХП. 285. 

Б^пцамъ (Търновско), гл. д. Закачамъ, за- 
кърпянъ, зал']|^пямъ, зимамъ отъ н']&кого н']^- 
що и не му го връщамъ. 1идйи ньймл дж 
н гуг кепцхл с ньйшту. МСб. ХУХ — ХУП. 
396. 

*Кепч4лъ, с. м. Т. Кипчагъ. 

'Кепчб, с ср. Т. 1) Кипче. 2) Единъ видъ 
мр1&жа за ловене риба; в. вйепче. МСб. 
ХП. 285. 

Б^ра, с. ж. Дъщеря. Нена г1ма теднб к6- 
ра. Любен. Самовили. 107. 

Бераяйда, с. ж. Керемида ПСп. 44. 258. 

Керйца, в. кир4ца. МСб. XXI. Трънско. 26. 

Б^рвя се, ишъ се (Еркечко — Варненско), 
гл. об. Кривя се, подкривямъ ее, пл'&зя се, 
правя н1&кому гримаси. Ви му са кервн 
ва! Изв. Слав. Семин. II. 199. 

•Бердбсникъ, с. м. Гр. Нйречникъ. 

Да не мн 1е нбй н^речник, 
Мой наречник, мой къ4рдосник. 

Шапк. Сб. VI. 316. 

*Кереветъ (Самоковско), с. м. Малка т*сна 
стаичка еъ едно окно за спане на работ- 
нпкъ въ видня. МСб. XV. Науч. отд. 280. 

Берелидлийка (Копривщица), с. ж. Женска 
червена кърпа за забрадка. 

Ббртене, с. ср. отъ к^ртя. 

Ббртя, ишъ, — тндъ (Търново), гл. д. Броя, 

'' имамъ, мисля, почитамъ, считамъ. К61 гу 

кбрти 5ж де/ пл^рй. МСб. ХУ1— ХУП. 396. 

*Бесе6ашия (Прил1Ьпско), с. м. Т. Дома- 
кинъ на селска толЪша челядь, киседарь. 
Во една селцка кукьа по-старио ге кье- 
себаши1а и за сичко заповедуат. МСб. 
ХУ1— ХУП. 389. 

•Еесикъ-оту, Т. 1) Раст. богородична тр*- 
ва. 2) Раст. б1|ъ офикъ. 3) Раст, Сутшп- 
сНиш 1Ппсе1охгсит К. Вг., клинава трЬ- 
ва, клинове, устрЪлче, устр"Ьлъ. МСб. XXI. 
Явашовъ. 17, 35, 54 и 55. 

Бесилджййка, с. ж. Жена, мома кесимджпя. 

Бесимджййски, ска, ско, пр. отъ весии- 
• джйя. 

Бесияджййче, ум. ср. Малъкъ, младъ ке- 
еимджия. 

*Бесииджия, с. м. Т. Който е зелъ н-Ьщо 
съ кесимъ, та го работи; нзполджия. Така 
се наричатъ обикновено селенит1&, които жп- 
в1&ятъ и обработватъ спахийски земи. Иреч. 
Княж. Бълг. I. 230, 232 и II. 555, 557, 
558 и 560. 

•Бесмб, с. ср. Т. — 1) Ковачки чухъ, съ 
който сЬкатъ желЪзо. МСб. ХУШ. 191. — 

и 



^Ееотйеванъ 



162 



Кйндалъ 



2) пр. н€И8. Нас1^<1енъ, нар^^занъ. Шекер 

"КестАсваиъ (дя кестйша), гл. ср. Т. За- 

пирамъ. От ден на ден с1 кестйсва. Во- 
дите кестисаха. ПСп. 28. 501. 

Кееулйца, с ж. Кисия, торба Срдит поп 
празна му кесуляця. Любен. Самовилп. 43. 

Кесулка, с. ж. Кесията, въ която стоятъ 
дв*т1Ь чов-Ьшки ядра, млдето; таратанецъ 
Въ кесульката на половитЪ органи има 
нЬщо протурено. МСб. X. Науч. отд. 332. 

•Кетрб, с ср. Т.7 

Една часть кетре, една — дребенъ ше- 
керь, една — синемеке. МСб X. Науч. 
отд. 330. 

КехрибАровъ, ва, во, пр. отъ кехриб&ръ. 
Бехрибарово масло. МСб. X. Науч. отд. 
328. 

Вец4тка (с. Дъмбени — Костурско), с. ж. 
Раст. качптка. ПСп. 61. 345. 

К^цварь, ри, с. м. Пл1&нено наяъванпе на 
българит'Ь пб-горЬ отъ Дебърско въ Маке- 
дония. Трудъ. II. 601. 

Кецъ (При11Ьпъ), с. м. Въ игра на пан- 
ти книга бирликъ, бирлия, единица. МСб 
П. 97. 

Кеча се, ишъ се, — чйлъ се, гл. вгзвр. 
Ходя съ изкривени кълки; кривя се, кълча 
се. МСб. XII. 285. 

*Кеч6, с. ср. Т. Плъсть. 

*Кече-дересй, Т. Кожа отъ коза; марокинъ. 

•Кечеджйя, с м. Т. Който валя, прави 
плъсти; плъстарь. 

Кйчене, с. ср. отъ кбча се. Кълчене, кри- 
вене. 

•Кешйшъ и вешбшинъ, с. м. Т. Калугеръ. 

*Кешйшъ-бозваларж, Т. Разкалугеренъ. 
ОниЯу що ги кликатг кешишъ-бовиала- 
рх. П. Р. Славейковъ, ПСп. 16 61. 

Вешвекъ, с м. Ястие отъ полукав! рдисано 
месо и оризъ; единъ видъ аджемъ-пилафъ. 
Докато ястието ври на огъня, за да 
се не навари слдътъ, готвачъть бърка 
кеш��ека съ една дървена лопатка. Беш* 
кекъ се готви на годежи, сват^щ кръ- 
стилки, курбани, межье и пр. МСб. XIX. 
Матер. Ср'6днородоп. овчар. 75 и 55. 

*Ви6аб^, с. ср. Т. Единъ видъ черъ пи- 
перъ, СиЬеЬае, плодъ отъ раст. Прег Си- 
ЬеЬа. МСб. XXI. Народна медицина. 4. 

*Ки6&ръ, с. м. Т. Гол*мецъ, горд^ливъ. 
Живг е баща й, кибаръ, юнакъ. Трудъ. 
II. 1089. 

^КибйрЪу пр. неизм. Т. Квбаръ, гол1^мецъ, 



гордъ. За чернит-Ь очи на кибиригЕ 
прозаици. П. Р. Славейковъ, ПСа. 15. 335. 
•Кибрйтъ-суй), Т. Витриолъ, зачия, с1Ьрна 
киселина. Трудъ. II. 193. 

Кивнрнйсвамь се (Търново), гл об Из- 
карвамъ си проиграната; пр-Ьхранкамъ се, 
поминувамъ се. геччндисвамъ се. Еивнр- 
нйсвхх С/К уд дуг^ньл{ си. МСб. ХУ1 — 
ХУП. 396. 

Кпвирнисваие, с ср. отъ кикирнйс- 
вапъ се. 

Кйврене, с. ср. отъ кйвря се. Джеврене. 

Кйвря се, ишъ се, гл. об. Птача за нпщо 
и никакво: джевря се МСб. ХП. 286. 

Кивт^га, с. ж. Върга, кила, крастявица отъ 
ударено. МСб. XXI. Трънско. 62. 

Кйдна (да се), ешъ, гл. възвр. свър. Да се 
спусна да се .затърча, да се щилна. Ка 
кьйднуше тх1 у свет. МСб. XXI. Трън- 
ско. 61. 

*Кй6пче, с. ср. Т. Кепче, сакъ опнатъ на 
обр*чъ и окаченъ на длъгъ пржтъ. Библио- 
тека. ХУШ-ХХ. 49. 

Кикбцъ-пикбцъ (Търново), междом. По- 
казва клатене ту на една страна, ту яа 
друга; кандялъ-мандилъ кретуцъ-папуцъ. 
МСб. XVI— ХУП. 396. 

ВиБЙпча, ишъ, — чилъ, гл д. Нося нЪщо 
на врата си. МСб- ХП. 286. 

Кикйнчене, с. ср. отъ кикйнчя. 

*Еилери^нъ, с. м. Т. Червена пръсть, гли 
на; килермения. МСб. X. Науч. отд. 338 и 
341. 

Килипдасййка, с. ж. Жена, мома, която 
тъче килиме. Трудъ. II. 194. 

•Килимджйя, с. м. Т. Който тъче килиме. 

Килипйя, с. ж. Климия, слъббцъ на кола. 
МСб. ХУШ. 122. 

Килистйръ (с. Пл'1^вня — Дра меко), с. м. 
Изхабенъ ножъ; костура, в. кюлюстуръ. 

*Ви]11анъ, пр. неизм. Т. Гн*кенъ, ядовснъ. 

Конче Стояну рамоне: 
Оти си кимапл, кахоаранъ, 
Та си сиодналъ да плачишъ ? 

Чолак. Сб. 329. 

*Кимби11Йеа111Ъ, гл д. свър. Т. Да ожени 
и да даде свадебнит1& подаръци. 

И ходжата си викале 
Владика да кимбиняса 
За пусто булче емирче. 

Милад. Сб. 60 стр. 51 п. 

Кйндалче, ум. ср. отъ кйндалъ. 
Кйндалъ, с. м. Кдсъ, парцалъ. Какви са 



Киншкникь 



163 



Кйтенйвъ 



тйа кйндале оть тебе? За какво миге 
тда киндал? МСб XIV. 201. 

Кпиижннкъ (Родопит*), с. м. Пищеароводъ 
на овца. МСб. XIX. Матер. СрЬднородоп. 
овчар. 76. 

•Кйолб, с. ср. Т. Робъ. Блъг. Книж. Ш год. 
50 стр. II д. 

Бйораво плйдне. Закуска са'!&дъ пладне. 

■ Щото тр-Ьбваше да остане за кйораво 
пладне, тя го обиви въ месала. ПСп. 
28. 454. 

Кйорла, с. ж. Кйорка ПСп. 13. 151. 

*Кйорлеме, нар. Т. Сл'Ьпешката. Вжрзани 
врекьи кье даам, вщ)3ани да ми даиш, 
вьорлеие пазар да напраиме^ къордал, 
слеп зел. МСб. ХП. 189. 

*Кйоръ-тауклйя, пр. неиъм. Т. Който има 
болесть Е"ксша сл'Ьпота. НакАлвано от 
кбкошка ако киснеш^ нбкье н4 кье си 
вйгьавал като кокдшката — кьортаук- 
ли1а кье бйдеш. МСб. ХП— ХГП. 226, 
Велесъ. 

•Кйоръ-фишбкъ, с. м. Т. 1) Фишекъ ра- 
кета особена направа, когото палятъ и пу- 
щатъ, кога има веселба (р4^агс1, френ.). 2) 
Пръдня. 3) Майтапъ, лъжа. 

Бйбсавецъ (С(|фийско), с м. Птица косъ. 
Еога загде слнцето и по него кипне 
сичко живо та се распее: било пилци, 
било славетета, било петли, били кьо* 
сафци и^ли какво и да е, показва, че на 
другиго ден ште е убаво времето до�