Сои^к
ТЬ1К 1К а (31§1[а1 сору оГ а Ьоок [Ьа[ вдак ргсксгуо(3 юг §спсга[10пк оп ИЬгагу кЬс1уск ЬсГогс 1[ вдак сагсГиИу ксаппо(3 Ьу Соо§1с ак рап оГ а рго]сс[
10 таке Ле адогШ'^ Ьоокв и15С0УегаЬ1с опПпс.
11 Ьав вигу1уеи \ощ епои^ Гог Ше соруг1§111 ю схршс атЗ (Ьс Ьоок 1о сШсг (Ьс риЬИс иота1п. А риЬИс иота1п Ьоок 1в опе (Ьа! адав пеуег 5иЬ]сс[
(о соруг1§111 ОГ адЬове 1е§а1 соруг1§111 1епп Ьав ехршаЗ. \\'Ьс1Ьсг а Ьоок 15 111 (Ьс риЬПс йотат тау уагу соип(гу Ю соип(гу. РиЬИс (Зотахп Ьоокк
аге оиг §а1е'А'аув Ю (Ье рав1, гергевепНп^ а адеаКЬ оГ Ьхвюгу, сиИиге ап»! кпо'А'1еи§е (ЬаГв оЛеп и1(Йсии Ю и15соусг.
Магкв, поиНопв ап»! оШег та1§1паИа ргевеШ 1п (Ье 0Г1§1па1 Уо1ите 'А'111 арреаг т (1115 Й1е - а гетхпйег оГ 1Ь15 Ьоок'к 1оп§ |оигпсу Ггот [Ьс
риЬПкЬсг 1о а ПЬгагу атЗ ГтаИу 1о уои.
Соо§1с 15 ртоиб 1о рагШсг \У11Ь ПЬгапев Ю (И^Шге риЬИс иота1п та1ег1а1в ап»! таке (Ьет 'А'1ие1у ассе551Ь1е. РиЬИс йотат Ьоокк Ьеюп§ ю [Ьс
риЬИс апб \ус агс тсгс1у [Ьс1г сикюйхапв. Кеуег(]1е1е55, О115 адогк 1в ехрепв1Уе, во 1п сябет (о кеер ргоУ1Шп§ 1Шв гевоигсе, 'А'е Ьауе (акеп в1срк [о
ргс\'сп[ аЬикс Ьу соттсгс1а1 раг[юк, 1пс1и(31п§ р1ас1п§ (ссЬпхса! гск[г1с[ю11к оп аи[ота[С(3 ^ис^у^11§.
\\'с а1ко акк [Ьа[ уои:
+ Маке поп-соттегс1а1 изе о/1ке_(Ие5 \\'с (Зск1§пс(^ Соо§1с Воок ЗсагсЬ Гог икс Ьу 1П(31У1(Зиа1в, атЗ \ус гс^исв[ 1Ьа[ уои ивс [Ьсвс Шск Гог
регвопа!, поп-соттегс1а1 ршровев.
+ Ке/гтпрХ)т ашотшей ^иегут§ IX) по1 вепи аи1ота[С(3 ^исг^св оГ апу вог[ [о Соо§1с'в вув[ст: 1Г уои агс со11(Зис[111§ гсвсагсЬ оп тасЬзпс
[гапв1айоп, орНса! сЬагасйг гесо§п1Йоп ог оШег агеав адЬеге ассевв (о а 1а1§е атои11[ оГ [сх[ 1в Ьс1рГи1, рюавс со11[ас[ ив. \\'с спсоига^с [Ьс
иве оГ риЬИс иота1п та(ег1а1в Гог (Ьеве ригровев ап»! тау Ье аЬ1е Ю 11е1р.
+ Мтттп аипЬшюпТЪе Ооо§,\е "адаюгтагк" уои вее оп еасЬ Й1е 1В еввеп[1а1 Гог 1пГогт1П§рсор1саЬои[ [Ь1Врго]сс[ ат^ Ьс1р1П§ [Ьст Ит^
а(Зи1иопа1 та1ег1а1в (Ьгои^Ь Ооо§1е Воок ЗеагсЬ. Рюаве йо по1 гетоуе 1(-
+ Кеер и 1е^а1 \\'Ьа[сусг уоиг ивс, гстетЬег (Ьа! уои аге гевропв1Ь1е Гог епвиг1п§ [Ьа[ \уЬа[ уои аге ио1п§ 1в 1е§а1. IX) по1 аввите (11а[ ]ив[
Ьссаивс \ус ЬсИсус а Ьоок 1в 111 [Ьс риЬПс йотат Гог ивегв 1п (Ье Ш11еи 8(а(ев, (Ьа! (Ье адогк 1в а1во т Ше риЬИс йотайп Гог ивегв 1п о(Ьег
сои]1[псв. \\'Ьс[Ьсг а Ьоок 1в в[1И т соруг1§Ь( уаг1ев Ггот соип(гу (о соип(гу, ап(3 адс сап'( оГГег §и1(1апсе оп 'А'Ье(Ьег апу врес1Йс ивс оГ
апу врес1Йс Ьоок 1в аИо'А'еи. Р1еаве йо по( аввите (Ьа( а Ьоок'в арреагапсс 1П Соо§1с Воок ЗсагсЬ тсапв ![ сап Ьс ивоЗ 1П апу таппсг
апуадЬеге 1п (Ье адогШ. Соруг1§Ь( 1пГг1п§етеп( ИаЬ1И^ сап Ье ^и^(е веуеге.
АЬои( Ооо^е Воок ^агсЬ
Соо§1с'в т1ВВ10п 1В [о ог§ап1^:с [Ьс №Ог1(^'в 1пГогта[10п ат^ [о таке ![ ип1усгва11у асссвв1Ь1с ат^ ивсГи1. Соо§1с Воок ЗсагсЬ Ьс1рв п;а(^сгв
(31ВСОУСГ [Ьс \уог1(3'в Ьоокв \уЬ11с Ьс1рт§ аи[Ьогв ап(3 риЬИвЬсгв гсасЬ ПС№ аи(^1спссв. Уои сап всагсЬ [Ьгои§Ь [Ьс Ги11 1сх1 оГ |Ь1В Ьоок оп [Ьс №сЬ
а[|111111р://Ьоокз.доод1е.сош/|
Чй
ОХРОНО иН1УЕН81ТУ
8Т. С11Е8'. ОХРОНО 0X1 ЗМА
?ем<,7. ^Ч-. >/5б)
\
0
\
X
\
\
(.•
/
л г -.' ^ ' .
> /►
»«
1)'Г^1
Г * I
г ,
У
N
/
с >*7/ / '
С-;:!^*! //,'-/' ^^/\/'Г.<'^^^ -^^ /
С^
ВЕДА С10ВЕНА.
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
ОТЪ ПРЕДИСТОРИЧНО и ПРЕДХРИСТИЯНСКО ДОБА.
ОТКРИЛЪ ВЪ ТРАКИЯ и МАКЕДОНИЯ
И ИЗДАЛЪ
СТЕФАНЪ И. ВЕРКОВИЧЪ.
КНИГА I.
"4 »
ЬЕ УЕ1)А ЙЬАУЕ.
СНАКТ8 Р0РПЬА1ВЕ8 БЕЗ ВПЬаЛВЕЗ
ВЕ ТНКАСЕ & ВЕ МАСЕВ01КЕ
ВЕ Ь' ЕРО^^Е РВЕН1ВТ0В1<)ГБ & РВЕСНВЕТ1ЕККЕ.
Весоиуег18 еЬМНез раг
ЕТ1ЕОЕ I. ТЕВК0У1ТСН.
V0^^МЕ I.
ВЕОГРАДЪ,
ДРХАВ11А ШТАМИАРиД 1874.
Ве1^га(!| 1шрптепс с1с Г б1а1.
81С У08 ПОП УоЪ1в те11Шса113 арез
81С У08 поп уоЬ18 УбИега Гегиз оуез
81С У08 поп УоЬ18 Гег(;18 ага(га Ъоуез.
^N87/^
иМ1УЕР81ТУ
1 4 $ЕР 1987
ОР ОХРОВО
ПРЕДГОВОРЪ.
Лало има племена рода людскогъ коихъ древна прошлоеть тако
6 неизвестна као словенскогъ! — Бодъ овотъ не само што се
ние одржао трагъ успомене о првобитномъ мЪсту одъ кудъ нмъ
6 порекло потекло, — као што постои кодъ другихъ свЪстнихъ
народа, на прим^ръ кодъ еврейскогъ, кои е одъ како се зна па
до нашихъ времена крозъ све потресе и буре светско, сачувао
како обичав и предания своихъ стари, тако и све ньихове про-
изведе умне почитуюЪи е и чуваюЬи као светиню и зав^штава-
юЬи 6 едни другнма онако вЪрно и неокаляно као што су ихъ
одъ отаца насле^ивали, — него не представля намъ се ни остала
позния словенска старина до заключеня ньихове язическе добе у
приятниемъ виду, ербо изъ н^ штогодъ одъ ньиховогъ произ-
водства било умногъ и^д(и ручногъ до насъ ние допрло готово ни-
шта, по чему би се могло судити колико су опи у свету важили,
и средствомъ кои могуЬе би било изъ оближе штогодъ дознати о
ньиховоме живованю и згодама онога таинствейотъ ^1.алекогъ вре-
мена. — Оно мало што се о Словонима зна по изворима ино-
племеника изъ поменутогъ времена, тако е* све неясно измешано
на и пристрастно представл^но, да ни десето неможе се известно
разумети.
Водъ иноплеменихъ носиоца и представителя модерне цнви-
лизацие постои предрасудно мишлен^ о Словенима, да они не само
да ннсу привредили готово ништа за образованость людства, векъ
шта више да су вазда цивилизации били шкодльиви и пагубни тимъ,
што су одъ времена до времена, течавмъ накова, одъ н^кихъ
IV
йзванредннма врлинама и способностима одаребихъ народа съ
многимъ трудонъ привре^ивано и нагоидлавано светске умие
образованости благо, своинъ опустошаваюкинъ нападаньина упро-
пашкавали. А тави просветительи людства били су и. пр. д^-
дови Йида, феничанИу кои се снатраю за предке Елина, Египкани
и 10штъ неки, кои су по нишленю западнихъ наученяка ширили
по зенноме кругу питомость и ульудность не^у людма. вднонъ
речю веле исти западняци, другогъ дара нису имали Словени векъ
бдино пустошъ по свету распространявати ! Найстрашши опусто-
шительи света у средн^мъ в^ку, кои су сву привреду язическе добе
у прахъ и депео обратили, као што су на прин^ръ били Хуни, Та-
тари, Вандали, Готи и т. д. снатраю се одъ истихъ за присне
другове и непосредствене сроднике Словена! — До покрштеня
Преславскогъ владаюЬегъ дома, мисли се да кодъ С>10вена не
само ние било никаквогъ понятия и трага о азбуки и кньижев-
ности, веЬъ у обште нравственость и питомость ньихова до та-
дашня ни мало да се ние разликовала одъ оне, какву данасъ
гледаме кодъ найсуровшхъ азиатскихъ помада. ~
Овако мнен^ странихъ списателя почео самъ о Словенству
слушати чнмъ самъ почео познавати светъ, а они кои су ме таке
учялц, били су на жалость, и сами собствени Словени ! Кадъ би
се случило да што1'одъ прим^те о вредноки и услугама горе по-
менути несравними просветителя народа, учин^нихъ чов^чиемъ
роду, то би увекъ са тако китнястомъ речитошку чинили, да самъ
се стидио завидеки што и я нисамъ имао среЬу принадлежати
коме годъ одъ поменутихъ дивнихъ народа, веЬъ таквоме когъ
су успоре^ивали са последньима. —
Почемъ оно , што се е преповедало о пореклу светске циви-
лизацив обште се е в^ровало, нити самъ кадгодъ чуо кога и най-
ман1 противсловити штогодъ противъ тога, зато и мени ние се
могло на ино, векъ в^ровати оно, што самъ о ньой чуо говорити,
почамши одъ азбукованя па крозъ цео свой течай школски. —
Ме^утимъ настанивши се у класичной и пуной милихъ успо-
мена Македоши збогъ истрахиваня и спасаваня споменика про-
шлостИу и на моима честима путованьима, предузиманима у свима
правцима балкансвогъ полуострова, покрай сабираня стари пред-
ч
мета испитуюЬи и сравньиваюки са особитинъ внинапЪнъ и любо-
питствомъ таво^еръ и тнпъ, склоности, свойства и обичав разннхъ
пленена боравекихъ сада на поменутой чувеной древной страни,
отачбини класичне образованости, на ное велнливо уднвленЪ и за-
буну прииЪтимъ веливу разлику изъ не^у онога што самъ у школи
чуо 0 влннскомъ плеиену, и онога што самъ на лицу м^ста, сред-
ствонъ опита, собственика очима гледао и сазнао, т. 6. увидитъ
да иу више кобшта недостав у погледу цивилизаторскогъ дара, кое
не би сиЪло бити ако е истина оно што се о н^му прича односно
светско цивилизацив. Мииоилазеки све ино саио Ьу главно свойство
поненути, кое се обште сиатра као крайуголни каменъ првобитне
светско образованости , то встъ свирку и пЪсничтво, за кое
кодъ садашньихъ Грка ни нало склоности неприн^тимъ, дочинъ
напротивъ одъ словенскихъ Вугара ове стране — и едно и друго
са таквонъ необичномъ заузетошЬу и любовию н^гув се, да Ье ихъ
у овоме мучно иоюс надиашити ма кое друго славянско племе. —
Више пута случило ми се л^ти проЬи крозъ елинска поля и
ливаде бивше препуне раденива на све стране, но никадъ ми се
ние догодило да ми ушима допре и найманьи звучикъ какве п^-
сме или веселогъ жамора, веЬъ би сваки путъ на обе стране пута
таква тишина владала, да ми се чинило да то нису жива ство-
реня коя тамо раде него да су аутомати. Напротивъ кадъ би ми
се случило минути по краевима принадлежекима Словенима, 1оштъ
изъ далека познавао самь да су ньихова, и то не по другомъ чему,
векъ едино по звучномъ на далеко низъ брда и долине разлежу-
Ьемъ се одеку ньихова п-Ьваня! —
Не знаюю[ како да себи разр^шимъ ову противословеЬу мо-
имъ дондашньимъ назорима загонетку, найпосле до^емъ до те
предпоставве : да е све то неосновано што годъ се до сада пред-
поставляло и в^ровало о исключивомъ цивилизаторскомъ дару
вллина, па да не само нису опи били едини просветительи и учи-
тельи света а нарочите овихъ народа на югу Европе, него на-
противъ да су и Словени имали одъ вайвада свою собствену
стародревну образованость.
VI
Него знаюЬи да някаЕва предпоставка, на колико се своне
почетниву чинила унЪстномъ, не вреди нншта ако се несумньи-
вима доказима не нозке потврдити, зато самъ почео мислити о
тоиъ ва&о би се ова нол предпоставка иогла безсуми'Ьнниъ до-
казима потврдити и обистинити. У писменимъ споменицнма истра-
живан^мъ овихъ да би се до тихъ доказа могло досп^ти, томе
се нисамъ надао, почемъ е познато да е сва словенска умна при-
вреда язвческе добе, као и све ино мило и драго изъ далеко
старине ньиховихъ дядова, доцнив одъ ньиховихъ безсов^стнихъ
покрстителя на немилостивъ и свирепъ начинъ утаман^на, а може
се са свомъ вЪродтношЬу и дослЪдношЬу предпоставити, да ако
игдн то бдинствено у овакима споменицнма потврду сличногъ што
могуЬе би било замислити. Одъ бдне стране дакле предпоставу
сматраюЬи умктномъ, а одъ друге стране не назируЬи нигде ни
найманЪга трага писменнхъ споменика коима би се могла потвр-
дитиу дуго самъ се мучио сваколкимъ непридтнимъ сумндма докъ
се иайпосле сетимъ : да 6 умни животъ старнхъ предака Словена
найзнатние и найважнив свое трагове и споменике оставио у про-
стонародномъ преданию, у народнимъ песмама преповедкама и
причама у коима е цео ньиховъ карактеръ и начинъ посматранд
и мишленя найвЪрние насликанъ ; и тако сване мн у глави и по-
роди се у мени мисао: да то што тако брижльиво тражимъ,
покуш^мъ потражити у народномъ преданию кодъ Сло-
вена овихъ земалд. Вато намислимъ остати кодъ ове последни
намере и одати се найревностние изтраживаню древнихъ народ-
нихъ умотворина и предания у песмама и казиваню простогъ на-
рода, небили ми Богъ и среЬа юначка дала, да прона^^емъ ка-
кво важне споменике наше древне прошлости, сачуване у усменомъ
преданию нашегъ простогъ неизопаченогъ народа.
Садъ дакле свойски настанемъ око истраживаня и скупляня
народнихъ пкама н приповЪдки Словена ове стране. То е било
почеткомъ месеца марта године 1856 и за четири године при-
бавимъ П'кама и приповЪдки око 1000 комада, но на жалостъ,
по ньима 1ошъ никако ние се могло осветлнти и обяснитй нншта
рдъ онога што мн е требало, да бихъ могао мое сумн^ разсве-
VII
тлити и предпоетавве разр^шити и обистинити, бръ су то биле
цонайвише сне пкме женске любавне, лиричногъ рода. одъ бо-
ихъ санъ неке. издао печатане у Београду 1860.
Тада се обратямъ съ молбонъ н^кима приятельина у овой и
солунсБОй страни, да по народу испитую за пЪсне карактера исто-
р1йскогъ 0 царевима наБедонсвииъ Филипу и Александру, вао и о
стародревнимъ трак1йсБИИЪ знаменитостниа, на принЪръ о тра-
юйсБомъ пЪвцу Орфею и другика личностииа изъ старине овихъ
пред'Ьла, па ако на сличнога шта наи^у, да не пропусте за иене
то прибавити.
Сви любезно се отзову моену позиву. Но ме^у ньима било
е и таквихъу кои се врло удиве и слатко насмею овой мохой по
ньиховоие мненю веоиа чудной нисли и накани, примЪтивши
ми да се нису могли довольно начудити ^^како ми е то могло на
паметь доЬи, почеиъ е обште познато да Словенима на балкан-
скомъ полуострову ни найман^га трага ниб било до времена цара
Ираклид, како дакле да кодъ ньихъ суштествую пЪсме и преда-
ния 0 таквима личностииа изъ старине, кое не само да иису биле
СловенИу веЬъ шта више кое су на толико в^кова биле на свЪту
пре подвлЪня Словена на поменутой страни!'' Но то не иогне
ни найиан^ поколебати мою нам^ру и надежду, да Ье се тимъ
путемъ моЬи доЬи до важнихъ откровени и доказа о тамнимъ и
непознатимъ предисторхйскимъ станяиа овихъ Словенскихъ народа.
Одъ времена до времена дакле одъ истихъ почну ми дола-
зити свежньи п^сама и приповЪдки, но све су наличиле онима одъ
мене веЬъ прибавл^нима. Овако протеку пунихъ десетъ година
дана. Шсаиа и припов^дки нагомила се кодъ мене бданъ огромни
купъ, но на мою жалостъ, по ньима никаквогъ трага ние било
одъ онога за чиме сам опако жудно изгледао, — одъ споиена
древне предистор1йске и язическе прошлости Словена.
«
Почемъ за тако дуго време ние ми било могуЬе ишта про-
наЬи што би би^о одъ непознатогъ дотле значая и велике ар-
хеолошке важности, за то мое гвоздено постоянство и одважностъ
найпосле почну лабавити и ладнети, а готово и сама надежда
почне ме оставляти, и векъ почнемъ смишлявати да ли не би било
УП1
«
време да бе ованенъ овогъ са знатнинъ за мене трошковииа скоп-
чаногъ узалудногъ труда и напрезанл. —
У исто вреие довъ сак се борио са овавимъ мислима яви ми
се ненадно едно ново познанство иаъ околице гласовите Перинъ
планине. Важелимъ дакле да 1оп1ъ кодъ овога новога приятеля
понушамъ среку, на ако 10шъ и оданле не буде ништа, тада биЬе
известно да не могу наки ни онамо гди саиъ мислио и предно-
ставляо ништа врло важно и врло старо, за обяснени тихъ пра-
старихъ ненознатихъ времена и станя, следователно да ке па-
метнив бити ованити се залудногъ труда трошна и напрезаня.
Исти приятель са врайномъ симпатиомъ предусретне мое по-
знанство, обекавши ми да Ье настоявати да ми прибави п^сама и
приповЪдви изъ оне одъ целогъ св^та одвовне, удалЪне и готово
неприступне планинсве околице, где се нашъ народъ крозъ тисуЪъ
лотия одржао готово непромен^нъ у своимъ обичаима и тради-
цияма. Него у смотреню Александра и Орфея не пропусти и овай
приятель прим^тити што и први приятельи, то встъ да нев^рув
да 0 ньима има п^сама и предания по н^говой околици. То е
било истогъ месеца — 1865 год. — у кои самъ пре десетъ го-
дина прву п^сму преписао по казиваню овдашн^ знаменито п^-
вачице Дафине.
Ме^у тимъ не мине ни вданъ м^сецъ дана одъ овога по-
следн^гъ познанства а одъ нЪга ми приспи вданъ мали свежань
пкама, ме^у коима вольомъ божшомъ, била е и една таква, коя
е торжествено навЪштавала да се обистинява една одъ найсмЪ-
лгХ моихъ надежда и предпоставка, а коя е сасвимъ противно-
ложена ономе, што се е до сада обште в^ровало као темельито
и неприкосновено у смотреню древности Словена у овимъ зе-
мляма. То е она мала пЪсмица о Александру великомъ.
Ние могуЬе речма нацртати оно приятно упечатлец^ кое
самъ почувствовао у себи видивши ненадно обистинЪно оно, што
е скоро више на санъ и зидаиЪ кула по вазду:^ наличило него
на истину, да то естъ наши родопски Словени имаю живу тра-
дицию чакъ и 0 времену Александра великогъ.
IX
Благодаривпга давле наЯусрдниб бож^му прови]^еню што е
преЕО мене незнатногъ и недостойногъ толиве милости, благово-
лило изъ поирчине заборавности извети, на лву тайну одъ оваво
заНашне важности и послЪдице по науву истор1йеву, 10шъ са ве-
Ьонъ ревношЬу и охотомъ настаиенъ ово истраживаня сличнихъ
предмета, предчувствуюЬи да се заръ деЬе остати само водъ
овога успаха, векъ да Ье се 1ошъ и више тога сличиогъ отврити у
оной оволици. У свавомъ своро писму молио бихъ га и превли-
няо да поредъ Алевсандра и других царева маведонсвихъ не за-
борави таво^еръ разпитивати и за п^сме о Орфею. До вонца оне
године по^е му за рувомъ само 1ошъ вдну п^сму о Алевсандру
пронаЬи, воя се само врло иезнатио разливовала одъ оде прве
и то само расположаемъ речи а не и садржавмъ. То б она у
М010Й збирци подъ бр. 46 тим. СледеЬе павъ године течавмъ
августа обистини се да и у погледу Орфея ние ми била неосно-
вана предпоставва. Тада су начене оне две П'Ьсме подъ бр. 15
и 32. Иза ньихъ године идуЬе, месеца януара, наи^емо на ону
0 нреселеню народа бр. 2. Оволиво само било намъ е могуЬе
пронаЬи и прибавити до мосвовсве етнографсве изложбе. Тада ону
другу пЪсму Орфевву бр. 15 поднесемъ на оцену и уважеке насто-
ятельству поменуте изложбе, вою оно предусретне благонавлоно;
те после трошвомъ председателя изложбе господина В. А. Даш-
вова она се напечата съ додатвомъ русвогъ превода.
. По изложби среЬа намъ се почне бол^ смешити, врбо до
вонца. оне године по1^е намъ за рувомъ ово 56 пЪсама сличногъ
садржая отврити, вов су износило ово 17.000 стихова. БудуЬи
6 ово и одвише било за вдну вньигу, за то давши е уредити и
преписати на чисто пошал'Ьмъ е у Београдъ момъ давнашн^мъ
приятелю Довтору Я. Шафариву, съ молбомъ да се заузме и по-
могне ми ваво би ови споменици могли што сворив учинити се
приступнима ученоме свету средствомъ печатни. Исти любазно
предусретне и уважи ваво мою молбу таво и ове спомениве, вов
на^е за достойно сваве пажн'Ь и уваженя. Те таво съ н^говомъ
помоку ево сада шалЪмъ вданъ део овихъ древнихъ споменива
нашемъ народу, да по белоне свету причаю о згодаиа и незго-
даиа далеко заборавл^не старине наше.
вданъ део овихъ споменива води порекло изъ предисторхйске
добе, представлдюЬи намъ едну досадъ нвпознату заборавлЪну
светску образованостъ, бо1ой трага неиа по старина л^тописина
и нсторхйсБИмъ списателБима^ и кое начало губи се у тамн на-
кова. По садрхаю тихъ традиция могло би се предпоставити да
се односе къ првобитнонъ развитку рода людсбогъ. То се на-
зире по томе, што на више иЪста помини се, да су ове древне
светене цивилизаторе такви н^ки народи окружавали, воина 10шъ
нису била позната ни найобичния средства за живованЪ, као што
е на прииЪръ орало и пшеница, после стадо са илевонъ н си-
роиъ, веЬъ да су се препитавали пасенЪнъ траве попутъ живо-
тни^! Више тихъ пкаиа поиин! преселени становитогъ народа
одъ „врайне зенл^ на белъ Дунавъ''; вой народъ вероятно
неке бити нивои други до о^ай, водъ вогъ су се ови споненици
врозъ тако дуго вреие до данасъ могли сачувати средствомъ
устненогъ предаваня одъ оца на сина. А подъ именонъ врайнЪ
землЪ мислимъ има се разун^вати нева страна источне Аз1б или
инд]йсвогъ полуострова, паибелъ Дунавъ нучно Ье бити овай
пашъ Дунавъ векъ нева друга азиятсва веЬа р^ва, можда Индъ
или Гангъ, аво не Овсусъ или Явсартесъ.
Митология овихъ споменива има тавво чудно сродство са
оном Химна Ригъ Веде, да ми се чини да ке о;1е бити не само
сестре мезимице, понивнувше на вдномъ истомъ врелу и извору,
векъ шта више ова наша вао да Ье бити, по сво1ой простоти и
старини матица оной ; воб су се по првоме своме разделЪню по-
сле самостално развияле отишавши една бднимъ а друга другимъ
правцемъ. Што она сансвритсва има много вовшта вое у овой
нема, причина Ье бити та што е она течавмъ времена примила
многа новоуведеня, дочимъ е ова у нашимъ пкмама непревидно
при првомъ свомъ много простибмъ обливу остала иста, вавви е
имала одмахъ по напуштаню свое првобитне д^довине. Главне
црте овога сродства есу: Богъ Вишну и Огне, вао и жертва
црне пуйве, воя се у толивимъ п^смама спомин^.
XI
•
У овина споиеницииа игра главну улогу иие юдинско, кое
6 готово сасвииъ излапило изъ народнога предания кодъ Югосло-
веиа, врбо сасвииъ ретко се срета по познатимъ кньигаиа на-
роднога производства, као што су на прии^ръ пЪсне, приче и
припов^две; ако се не варанъ оно се саио на бдномъ икту на-
веди у србсвииъ народнииъ п^схаиа, а чини ни се овако Ье нето
бити и кодъ Бугара. Швачица Дафина, одъ кое самъ први путъ
чуо за ово име, разумева подъ ииеномъ Юда суштаства надпри-
родна са свойствана и склоностима скоро вднакина са онима неча-
стивихъ духова, противника свега доброга, кои то естъ само зло
а не добро какво чине людима. Иначе съ бдне друге стране оно
6 врло добро познато у свету, то «стъ што се е случайно овако
звао издайникъ истине света, те збогъ тога причинява чо-
веку грозу и одвратностъ при своме произносу, а обично озна-
чава крайне невалялство и поквареностъ. Неки наученяци, при-
лиЕОмъ кадъ саиъ имъ неке одъ овихъ пкаиа доставио угледе
и проученя ради, изявили су, да са овимъ именомъ никадъ ние су-*
штествовао на земльи какавъ народъ, веЬъ да е пука басносло-
вна измишльотина, а исто дрхе и о садрхаю овихъ споменика.
Мнсле дакле да име Юда не може означавати друго нешто веЬъ
природу (стихиен — начело зло, злобогове или чернобогове)
олицетворену. Ме]^у тимъ по мовму мишленю я никако не могу
в^роватл да е ово баснословна мечта, веЬъ предпоставлямъ да
6 у 6ДН0Й врло удал^ной старини заиста морао суштествовати
неви народъ подъ овимъ именомъ, кое е тада вероятно сасвимъ
различите значен^ и уважени морало имати одъ оног^ кое му
се сада приписув. Врло ми се чини да иза н^га могу стояти
савривени дога^аи одъ веома замашне важности по све човечан-
ство, кои Ье може бити вдногъ дана ненадно указати се са под-
г
пуиимъ своимъ старимъ блескомъ, да покажу свету да никадъ
истину за увекъ ние могуЬе сасвимъ погазити и забашурити, веЬъ
да Ье ю да кадъ било, правда божя извети на яву, и то башъ
онда кадъ 1ой се найманЪ надамо! Може бити да човечанство
башъ овоме презреноме имену дугуе за прве почетке свогъ раз-
вятка; на коица као на основу подигло се съ временомъ све
хп
оно што годъ има човекъ лепога и полезнога у смотреню кул-
турномъ. —
Исто разуиевамъ и о садржаю овихъ п^сама, врбо никако
не могу се убЪдити да е све ово измишльотина , веЬъ несумняиъ
да се взгро оснива на истор1йской истини и сбившииъ се делима.
Може бити да у ньииа има више реалности но у свима сличнимъ
светскимъ производииа прошлости било европейскима или азцлт-
СБима. Особите суштаство митолопйско Сура Ламия са три
главе и седаиъ редова, приближув се више алегорш но басни.
Тако^^еръ чини се као да на басну мирише и то, што се но
ньима споминЪ да су Юде ииале крила — а заръ ние могуЬе
да е поменути народъ течавмъ времена дотле био доспЪо у
образованости и в^штинаиа, да е ме^у другима умео тако^еръ
и крила правити, съ коима су умели летити, а воя умЪтностъ
доцнив, при светскимъ потресима са свимъ изгуби се, а само
неки врло тамни споменъ о ньой сохрани се у народноме пре-
данию, 0 Икару и н^говомъ оцу Дедалу, кои се найпосле из-
метне у смисао са свимъ баснословни.
Наравно, ово су за сада мое предпоставке кое се немогу
подпуно доказати изъ овихъ споменика, али очекуемъ да Ье се
1ошъ у напредакъ открити више ньихъ и важшихъ, еръ самъ
тврдо увЪренъ да е ово што самъ до сада прибавио текъ еданъ
листъ огромно живе кньижнице людске, коя е иромисломъ
бож1имъ цела, прежививъ и преко себе претуривъ толике дога-
\)М и буре светско, те е среЬно умакла зубу времена, па садъ
само че?Уса побожну и родолюбиву руку коя да ю изъ садаш-
нЪгъ низина непозната и непоуздана м^ста прибере и на по-
уздание и безбЪдние склони. Оно Ье што се чини садъ као та-
йно у овимъ споменицима, бити ясно докъ се 10шъ кои листикъ
открие и прибави одъ наведено живе кньижнице.
Да су ови споменици една новостъ необична и да имаю ве-
лико значен^, то не подлежи ни найманьой сумньи ; но у колико
се могу применути и сагласити са онимъ што я у ньима налазимъ,
то не я, веЬъ словенска и иноплемена учена публика надлежна е
опред^лити, кое непристрастной оцени и суду ихъ подносимъ. —
Но да ме яе бй когодъ криво разумео нуждно е да овде
1ошъ нека обясненд изложимъ о побу^еньима коя су била глав-
иомъ причиноиъ, што ми се 6 у глави зачела слична мисао.
Неки наученяци, коима саиъ нешто дрим^чавао у смотреню
смиела овихъ споменй1(а и важности кою би по науке могли имати,
не хтедну ни да чую штогодъ о моима назорима, ве11 преко ихъ
одбию са изявомъ, „да све што овога часа светъ има лепога и
користнога у погледу културномъ, има свою прву основу у
Омиру и долази Ъдъ Гриа.*" Све дакле што се е до сада писало
и вЪровало одноено порекла светсве цйвилизациб, оЬе да сма-
траю као неву неоспорину догму, о ко1ой да се не смие водити
никакво исл^дован!; и расправа^ веЬъ да треба у ову доктрину
следо в^ровати. Да слично захтеван^ ние нити уместно нити
правично, мислимъ да Ье мито признати свакиистинолюбацъ.
Да Омиръ спада ме^у найдивние и найважнив людске умпе
произведе то е изнадъ сваке сумн%, но отуда не следи да ние
слрбодно коме се узрачи^ дал^ иза н^га у помрчину погледати
и развидити како е пре нЪга било. Ние ми дакле намира била
зас^нявати и у сумню доводити важностъ и значен^ кое има по
човвчанство прекрасни и несравними Омировъ умни производъ,
веЬъ самъ желио пронаЬи му старие право порекло — дотично
поправити и одстранити аномално мишлен^ у смотреню Словен-
ства ; то естъ кадъ суштествуе, као што е познато велико сродство
и велика подобностъ ме^^у староелинскимъ и словенскимъ езикомъ
као гранама едногъ индо-европскогъ стабла, зашто дакле то нето
близко сродство не признае се и у смотреню крви? него влада
таква оту^еностъ и супротностъ изме]^ъ Грка и Словена, као <}но
ме^у ватромъ и водомъ!
Неки мисле да е грчко и словенско племе изъ начала са
свимъ истоветно било и на едноме истоме мкту да су поникли
и расплодили се. Ме^у еднимъ одъ четири елинска стара на-
речия, доричким и словенскимъ езикомъ у прастаро време да
веке разлике ние било но колико меЬу нарЪчияма едногъ ис-
тогъ езика и текъ у дугомъ течаю времена оделивши се едни
одъ други, мало по мало да су се са свимъ удалили е^анъ одъ
XIV
другогъ и разяииъ правцемъ разишли, а трагъ о овой ньиховой
некадашньой сродственой сввви, да е остао саио у дотичнииъ
взицпа.
Мое е хнен^ друго/ я то встъ мислихъ да е култура цое
се трагови и спомени у овимъ п^сиама налазе, била Словенина
са свимъ свойствена, кою су они собоиъ денели 10пгь изъ пра-
старихъ своихъ седишта у далн^иъ аз1йскоиъ истоку^ и кою су
Бодъ себе саиостално сачували и неговали, а никаво нису е текъ
овде у Еврони одъ своихъ сус^да нрииили; ако се дакле иеЬу
ньина на основу поиенуте наличности взива, иоже какво крвно
сродство предпоставити , оно ние било непосредствено веЬъ е
постало сиесоиъ, — то встъ два сасвинъ различита поревлоиъ
пленена, изъ начала поникнувша далеко едно одъ другога, те-
чаеиъ времена смешала се у едно — коя смеса морала се е
случити у време примитивни преселаваня рода людскогъ. При-
ликомъ дакле поменутихъ светскихъ тумараня едно оделен^
Словена набасало е на Грке или обратно ови последньи наишли
су на Словене, те или драговольнимъ узаймнимъ договоромъ и
саизволенЪмъ или силомъ подчинивши едни друге себи, после
остану за вазда заедно. Почемъ се мохе предпоставити да е
ме^у яьима морало бити узаймнихъ хенидбенихъ свеза и то не-
сумньиво у велиБИМъ размерима, за то разуме се само собомъ да
су временомъ врло сродили се, но, као што рекохъ, ово сродство
било е само посредствено. Што езикъ Словена изъ почетна до-
бие предностъ надъ грчкимъ, као што се види по дор1йсБомъ на-
речию, вероятно то се има приписати упливу матера; — него
мало по мало любка и питома крвь Словена буде са свимъ аб-
сорбована у гилама Грка одъ семитичке жестине !
Садъ да кажемъ у кратко и о происхо^еню овихъ песама, у
колико су ми га мои приятельи, скупительи и преписивачи саоб-
штити могли, еръ у почетку они нису држали за важно место на-
лазка и име певаца при свакой песми забележити, па су то текъ
доцние на мою опомену и молбу чинили.
Пов^сть ньиховогъ откривеня почет' Ьу одъ Орфея. Овоме
наишли вмо на трагъ преко учителя села блешнице БожиЬа Ата-
XV
насова; то е ояа маюшна одъ 39 стиха бр. 32, кою е преписао одъ
невогъ Босте Стоянова изъ истогъ х;ела. Исти Боста е 10штъ ка-
зао пеене бр. 8, 10, 37 и 56. Село блешница у валовиштской
е казя, а удал'Ьно е одъ Валовишта 2 сата преха североистоку,
налази се на поднохию Шерлив планине. Прево истогъ учителя
дозналЕ сио за честитогъ старину д^да Велу Гланчева изъ села
Радова, вой е вазао ону Орфевву воя е у Мосвви штаилана са
10штъ друге две, бр. 28 и 29, преписао ихъ е павъ одъ н^га
учитель св. Предтече И. Папа И. Евоноиовъ. Исти старина
умро 6 брзо иза тога, а имао е ово 70—80 година а не 105^
као што е погрешно наведено приливоиъ саобштеня поменуте ни-
тове п^сме у Мосвви, него толиво му е отацъ био старъ, одъ
вогъ е онъ речену пЪсму научно ; овай павъ примио ю е у свое
младе године одъ невогъ п^вца сленца изъ востурсве оволине.
Неви деда Ангелъ изъ села Ерневиой-а, Деиир- исарсве вазе,
(валовиштсве), лехеЬегъ близу обале реве Струие, вазао е ону 2-у
0 преселеню, а вданъ циганинъ Яне изъ истогъ села еаобштио е пЪ-
сне бр. 20, 21, 38. Пумавъ Димиръ Шапва изъ Горн^гъ Дрянова
бр. 7, 22, 23 и 24. Помавъ Алия Вълводерецо изъ села Плетена бр.
1 1 и 50. Салия Пурнаревъ изъ села Бочена бр. 35 и 36. Юиеръ
Асанчевъ изъ села Дуспата, пазарцивсве оволине, бр. 9, 14, 40, 41.
Поиавъ Алия изъ села Бочена бр. 19. Помавъ Асанъ бр. 4, 12, 13
м 49. Помавъ Алилъ изъ села Цицюво бр. 6. Ис1инъ Ловхие изъ
Долне Дрянову бр. 18 и 47. Неви старина Поиавъ изъ села Бру-
шева бр. 27 и 30. Болю Батархиювъ, Марвавъ изъ села Брушева,
саобЛтио е ону бр. 44. Неви Марвавъ Иованъ изъ села Белюва у
Перинъ планини бр. 39 и 55. Леви Влахъ чобанинъ, вой л^ти пасе
стадо на П1ерл1й планини, вазао е ону о преселеню бр. 3, вою е на-
учно у младости одъ невогъ Бугарина. Марвавъ Иованъ Шмцовъ
изъ села Германа, валовиштсве вазе, бр. 16 и 17. Неви Марвавъ
Георгие Базудъ изъ села Леово, исте вазе, бр. 31, 42, 52. Учитель
Аядонъ изъ села Ловча, марвавъ невровопсве вазе, преписао е
ону 0 Алевсандру бр. 51. одъ невогъ Стояна изъ села помач-
вогъ Свребатногъ. 43-а добивена е одъ невогъ сленца Разлошве
вазе. 48-у вазао е неви Боста изъ села Блепуштна зихнансве
хтг
казе. 53-у неки Марвакъ изъ села Муклена, кое лежи йа ре($рима
горе Меникионъ преиа истоку. Исти честити старина знао б око
100 писана, но не могнеио ихъ преписати, врбо га брзо иза
тога нападну ноЬу на сну у куЬи неки разбойници, те га на ко-
иаде исеку заедно са еднимъ синоиъ. 25-а добивена е одъ вдногъ
иарвака изъ села Банице, серезке казе. 26-а добивена б одъ неке
иарвакин^ Руненко, супруге Стояна Маринова изъ села Брушева,
валовиштске казе, преписао ю е пакъ одъ исте н^зинъ синъ То-
доръ, садашньи учитель у истомъ селу. — За остале п^сме нема
бил^жака. —
Све дакле ове п^сие добивене су одъ племена номачкогъ
и иарвачкогъ. Прво налази се у Тракш на родонской ила-
нини, а друго на северномъ краю Македоние, кое одъ првогъ
раздвая река Млста, (Nе$(;и8 или Ме81>и8 одъ старихъ звана).
Они се разликую знатно не само обичайна векъ и нар^чиенъ.
Дочимъ слова я и ^ играю велику улогу у марвачкомъ на-
р-Ьчию: дятя, дядъ, дрянъ, велика, в4ли и т. д. у место: дете,
дедъ, 'Дренъ, велика, вели — у помачкомъ готово нема имъ ни-
каквогъ трага, веЬъ увекъ се чуе е. Осимъ ове разлике има та-
ко^еръ знатна и у речима кое се произносе са затворенимъ а а
пишу се обично са &, као : ф&рка, п&рва, р&ка, д&ржи и т. д.
или : фйрка, парва, рака, дйржи, — дочимъ се кодъ Помака про-
износе са отворено или затворено б : форка, порва, рока, доржи.
& дакле у наречю марвачкомъ не значи я, као што су неки по-
грешно мислили, веЬъ затворено а, а вероятно овако е имало
значенЪ и у кириловской писмености пре хиляду година. — Тако-
^еръ е разлика и ме^у речю марвачкомъ : ке или ща — шта — кою
Помаци произносе са : ша. — Оволико у кратко о различности езич-
ной поменута два важна племена и наречия бугарска. —
Найпосле сматрамъ за свою дужность изявити овде мою благо-
дарну признателность господину доктору Я. Шафарику како на
подпори и саучешЬу кое е вазда показивао за мое тежнЪ и тру-
дове, а нарочито за оваке светини, тако и на н^^говоме труду
око изданя на светъ ове кньиге. Признаемъ да би безъ н^говогъ
саучастия ови споменици мучно били могли скоро свету саоп-
штени бити.
У Серезу у Македоши V марта 1874.
Ст. И. Верковнкъ
Србо-Хорватъ,
АVАNТ-РВ0Р08,
Моп81еиг Ейеппе УегкотНсЬ ип 8егЬо-Сгосч1;е п6 вп Во8П1в,
дш VII; йери18 1;геп1е апз й вбгбв еп Мас6(1о1пе, союте агсЬб-
о1о^ив е! ап114иа1ге 8'оссире (1ерш8 1оп§1;втр8 аувс ип гМе
ехетр1а1ге й гесие1111Г (!е8 апИдиЛ^з (1б 1ои1; ^8рке (1ап8 1е8 рау8
Ле 1а Тиг^и^е й' Еигоре, ЬаЬИйв раг 1е8 81аув8 (Ви1§;аге8 е1
8егЬе8).
Раг ип 1гауа11 ш^ай^аМе Мг. УегкоУ11сЬ а гйивв! иоп 8ви-
1егаеп1; ^ (1о1;ег р1а81еиг8 со11ес1;10П8 риЪ11дце8 & рпу^е8 йе ргб-
С1еи8е8 а^1;^^ш^;68, та18 11 агг1уе а 86 сг^ег (1е8 шеп1б8 1;ои1-а.-Га11;
ехсер1;10П11е18 ^иа1^{; а ГагсЬ6о1о^1е 81ауе. Nо^аттеп1; (1ап8 868
1ауе811^а11оп8 агсЬ^о1о§^^ие8 И а ргШ ипе аибп1;10п 8р^с1а1б
аих 1;га<1Шоп8 е! аах сЪап^з (1е8 Ви1^аге8 ЬаЬ11ап18 1бз П1оп1а§;ое8
реа ^г^^ае^^е68 б1; рби соппибз йе 1а Мас6(1о1Пб е! (1б 1а ТЬгасе.
ТТп ^гапй пошЬге йб С68 сЬаи18 рог1е 1е8 1П(1|се8 (1б 1а р1и8 Ьаи1;е
апИдц]!^ е! гаре11е (1б8 ^у^иешвп1.8 ^и! оп! юиг зоигсб (1ап8 Г
еро^и6 рг6Ь181ог1даеу в{; ди! 86 80п1; сои8бгу^8 ]и8ди' ^ по8 ^ои^8
раг 1а 1;га(1Шоп огаю с1б8се11(1ап1 (1е р^гб8 бп Шз. Рагш! се8 сЬап18
шу1;Ь^^и68 ]1 у бп а ди! гаррбИбп! 1в си11е раши с1и 8о1е11, се
8ои( (1ез рп^гез, (1б8 Ьутпез е! йев сапИдиез ек. ; (1'аи1гв8 оп1
гарроН; аих 1етр8 апс1еи8 (1б Г 1]18{;01ге йе МасМо]пе; (1* аи1;ге8
еийп йгеп* 1еиг ще1 йе Г бродие йе Гегар1ге Ьи1даге.
Мг УегкоукЬ а ей Щ^ 1а Ъоппе сЬапсе йе гесиеНИг р1и8
(1е 100 сЬап18 йе се8 1;го18 ^епгез, 1;ои8 соттип]4и^8 ога1вшеп^^
(1оп1 дие1(1ие8 ип8 сотр1;еп1; р1и8 Де 2000 уег8.
П зиШ! д' ^п(1^^иег 1е 8ще1 Ле ^ие1^ие8 ипв йв се сЬап18,
роиг еп геюуег 1:ои1;е Г1шрог1апсе: Ьа па188аисе йр Й1еи У1сЬ-
ХУШ
пои; 1' аппбе похге; 1а па188а11Сб д' А1бхап<1гв; Вог18
го! Ъи1§аге, аЪап^оппап1; 1а Го! де вев апсв1;гб8 ек.
Ьа сЪо8б дш 8бтЪ1е 1в р1и8 вигргепап^е б'б81; фю 1а р1и8
раг1 (1б С68 сЬап1;8 681; гесиеПИе рагш! 1е8 Ви1^агб8 МаЬошбШпв
^ш ЬаЪНеп! 1е8 Ьаи^еигв рей абсе881Ъ1е8 (1е 1а ТЬгасе е! (1е 1а
Мас^(1оше е!; дш оп! ей 1е 8ог1; де ге81;ег 1п1;ас1;8 аих Миепсе8
Ли (1е110Г8 та1^г6 1еиг сЬап^еше! Ле Му еп уег1;и (1и дио1 1еиг
1ап^иеу 1еиг8 сои1;ите8 е! 1еиг8 1;гаШ110П8 оп1; ри 61ге шепа^без '
1е шхеих раг 1е8 У1С18811;и(1е8 (1и 1;етр8. Ка1;иге11етеп1; 1е8 ^гте8
ас1;ив11е8 . йе св8 сЬап1;8 80п1; 1о1п й'61;ге Мепйдиев атес 1еиг8 1х)г-
те8 рп111Шуе8. вапв аисипе йои1;е 1а тег (1е8 81^с1е8 а шиШ^
соп81(1^гаЬ1етеп1; 1еиг ^гте оп§;1пе11е, се 4и*аие81;е Решрю! поп
гаге (1е8 то18 ^и^ ргоухеппеп!; (1и 1цге ом <1и §гес. Той! йе шбше
€68 сЬап1» пе регйеп!; ра8 1еиг шрог^апсе сар11а1е. Ь' ^хапипа-
1еиг 8епеих у 1гоиуега 1е8 геб1;е8 (1е Гапаеппе ту1;Ъо1о^1е е!; 1е8 (га-
се8 с1б8 6у6петбп18 Мвюпдие (1* 1трог1;апсе. Ое81гап1; & ^асИИег аих
вауац]» (1е Г Бигоре €[ш е' Шегевеп! й. Г Ь181;о]ге е!; к 1а рЬИо-
1о^е вЬяуе, йе репекег (1ап8 1е соп1епи е!; Ге8рп1; йе сее апс1еппе8
1;гайШоп8, пои8 ауоп8 вп1;герп8 ипе зеубге ^гайисйоп Ггап^ахзв уег-
Ьа1е <1б8 с11ап1я гесиеПИе раг Мг УбгкоУ11с11, е! дапв 1е ргетхег .
уо1ите ас1ие1 поиз еп рге8еп1;оп8 ве12е,1юи8 1;1Г^8 йи потЬге ^68
сЬап1;8 п1у1^Ь^^ие8. Вап8 1е8 Уо1ите8 8и1Уап1в 8и1Угоп1 1е8 аи1ге8
сЬап18 ту1;Ь1дие8 е!; се8 Ле V ^родие Масе(1оше е! Ви]§^аге. Се8 шо-
питбп1;8 (1е8 (бтрз Ь1еп геси1б8 п'оп1; би соппиз ]ивди*1С1 дие йап8
ип сегс1е йе8 рег80ппе8 а88ег бЬхоН. Ко1ге ш1;еп1^0Пу еп йоппап! 1а
риЪИсаИоп, с*е81; <1' еп ^1аг§1г 1а соппа188апсе е1; <^'еуо^ие^ 1е8 ор!-
Ш0П8 (1б8 зидез сотре1еп1;8 зиг сез (1оситеп1;8 дие поиз соп81дегоп8
1;г^8-1трог1ап1;з е! (11дпе8 йь Г а1;1;еп1;10п де сеих дш е' оссиреп!
йе V агсЬ^ою^е 81ауе.
В е 1§ гад е еп ЗегЬхе, 1е ^ ^и^11е^ 1874,
Вг ^. §.
СОДРЬЖАНИЕ-ТО НА Т01А КНИГА.
СТРАНА.
I, ПЕСНА : Преселение народа утъ крайна земе
на Дунавъ; иматъ 130 стихи . . • . 2.
П. Слще това, но инакво; 85 стих. . . . 12.
III, Пакъ за преселение-то но различно.
128 стих , . . . . 38.
IV. Пакъ за преселение-тб, но инакво; 148 ст. 28.
V. Сжще то преселение-то, но пакъ различно.
265 стих 38.
VI, Сонцева женитба СО мома.Вллкана. 1028 ст. 56.
VП. Женитба на талатинска крале со дъщере
на Ситска крале; 1532 стиха 126.
УИ1. Пакъ женитба на Талатинска крале, но
инакво. 369 стих 230.
IX. Женитба на Талатина крале со керка на
китическа крале; 236 стихи 256.
X. Бой на Талатина крале со сура ламие утъ
Рична земе; 241 стих 272.
XI. Рожение ОрФвово. 1153 стихи. . . . 290.
ХП. Пакъ за рождение-то на ОрФея, но раз-
лично; 579 стих 368.
XIII. Пакъ за рождение-то на ОрФея, но раз-
лична. 629 стих 408.
XIV. Пакъ за рождение-то на ОрФея, но инак-
во; 550 стих 450.
XV. ОрФеюва женитба со керка на Арапска
крала; 853 стихи 488.
« ■
^А л--!ш: зиглт/: : .л ;*^.; -с. 1г:г* тггд^мо.
» .
л.
II ^ Т«;1
1».
:\. 1а ^^^:^x::./^ 1 11 ;*^.; -- ^^*^ ^зг-г. 11> т-г::^ 2».
:?!>•> 7.ГГ5. 35.
Ь>.32 т^г5. 157.
:«9 т^г». 231.
2::5в тггп. 257.
В:^1ла. 241 тг.> 273.
ХЬ Ьа 1:а>^а1<* •1«>Г|1т>. ИоЗ т-г5. 29<).
Х1Ь 1*^ 1а 1А>*а1'- «Г* »г[.1г: .у. а.:ге гь11'ГГ л. 57-^ т->. 369.
ХШ. Ег.-г^уге а^г 1а ги1??а'.'1> ^'Ог/!-^^, ац;г^ тег>:-:».1.
625 тег5 409.
XIV. Е:.''>:гг з.*г 1а ьа^^^а^<^: йХ>г^.Ь»-е, шд15 аиггешг::;.
5->0 тсгг 451.
XV. 1>г!* Г1'<вй 4*0гр»!1»?е атес ]а ЯНе ^и гл ага?»е. ^.'»3 тег§- 4^9.
ПЕСМЕ
СЛОВЕНА РОДОПА ПЛАНИНЕ
из ПРЕДИСТОРИЧНЕ ДОБЕ.
^1^
ТАВЬЕ БЕ МАТ1ЕВЕ ВЕ СЕ Ь1УВЕ.
I. СЬап1;в: Ьа т1^га1;10п (1'и11 реир1е <1в рауз ехкбтв виг
1е БапиЬе; 130 тегв 2.
П. Ьа т1^га1;1011 й'ип реир1е; аике гейасИоп. 85 уегв. 31.
Ш. Ьа тбте тх^гайоп (1'ип реир1е, аи1гв тапайоп.
128 тегБ 19.
IV. Ьа т1^гайоп (1'ип рвир1е, аи1;ге 1ех1;е, 148 уегз. 29.
V. Епсоге 1а т15га1;1оп с1'и11 реир1е, аикетеп!; теА\§6.
265 УвГ8 39.
VI. Ьа тапа^е йи >о1в11 ауес |а ЛПе Vои1сапа. 1028 тегв. 57.
VII. Ьа посе йи го! Та1а1;1пв ауес 1а йИе йи го! 811;е.
1532 уегз 127.
VIII. Ьез посез с1и го! Такйпе ; ип аикге гейасйоп.
369 уегз 231.
IX. Ьа посе йи го! ТакИпе ауес 1а ЯПе йи го! йе КИе.
236 уегз 257.
X. Ье сотЬа! йи Г01 Та1а11пе ауес 1в йга^оп йи рауз
К1кЬпа. 241 уегз 273.
XI. Ьа пахззапсе йЮгрЬбе. 1153 уегз 290.
Х1Ь Ве 1а па1ззапсе й'0грЬеи8; аи1;те гейасИоп. 575) уегй. 369.
XIII. Епсоге зиг 1а па18запсе йЮгрЬеиз, аике уегзхоп.
629 уегз 409.
XIV. Епсоге зиг 1а па13запсе йЮгрЬбе, ша13 аи1;гешеп1;.
550 уегз . 451.
XV. Ьез посез йЮгрЬбе ауес 1а ППе йи го! агаЬе. 853 уегз. 489.
ПЕСМЕ
СЛОВЕНА РОДОПА ПЛАНДНЕ
из ПРЕДИСТОРИЧНЕ ДОВЕ.
1.
•
Преселение народа утъ ерайна зеие на Дунавъ.
Ка
мяну, нари Камяну!
Чула ли си, Камяну, или не си ?
Вчера си ми хабаръ дойде утъ долна земя
Утъ долна земя презморна,
Сиву голабче ми донесе бяла книга 5
Бяла книга ц^ккрну писму;
Крила си голабче трепна,
Та си ми пудаде бяла книга,
Бяла книга си напява:
Ой ти кралю, Дунавска кралю! ю
Утре рану тлкмешъ да са тжкмишъ.
Да дучакашъ млада краля Читайска.
Той си е ойскя путрлгналъ,
Сасъ сите земни крале ке са бия;
Земя иска да си разшири. 15
Негува земя мощне са е наплодила ;
Села си му честумъ стуятъ,
Ляха мясту и селу гуляму!
Нитъ урачи иматъ що да уратъ,
Нитъ волове паша да пасатъ. 20
Тоя мольба, крали), Вишну Бога си услуше,
1.
Ъа 1шега1;10п АЧш реар1б де раув ех1;гетб виг 1е ВаппЬе.
Оаттапа, о Саппапа!
А8-1и еп1;еп(1и Сат1апа ой пои?
Шег ш'агпуа ипе поиуеНе йе раув Ьав,
1)'ии рау8 Ьав ои1ге шег,
Бп р1§еои Ъ1еи 111'а аррог!;^ ипе 1ейге ЬкпсЬе, 5
11пе 1еиге МапсЬе атес йез сагас1;йге8 по1ге8
I^е р1^еоп а гетиб зев аПев
Е1; ш'а 1гапв1П11; 1а юНге Ь1апсЬе,
Ьа 1е1;1ге Ь1апсЬе т'а еп8е1§пйе:
„ОЬ Г01, Г01 йапиМеп! ' ю
Бета1п ай ро1п1 Ди зоиг ргераге 1о1
Роиг аПег а. 1а гепсопке йи Ео1 йе СулШ.
II 681 рагй' ауес зез ^иегпеигв
Роиг 8е ЬаШе атес 1.ои8 1е8 го18 йев раув
Роиг а§гап<11Г 80п 1егп1о1ге. 15
8оп гоуаише 8'е81; кор реир1е;
Ьев У111а^е 80п1 Щк 1;гор веггйв,
И п'у а раз ип епДгоН роиг 1е8 ^гапйв тШа^е!
Ьев сии1Уа1;еиг8 п'оп1; ра8 йев 1егге8 а си11;1Уег
Е1 1е8 ЬоеиГз п'оп1 ро1п1; йе ра^ига^ев. 20
Сейе рпбге, о Ео1, 1е (Неих УтвЬпои а ехаизй,
Презъ тоя земя читайска краля да помине,
Тоя земя запустена да зауре.
Той диви люде да укротв!
Лу негу мощне хаону да дучакашъ, 25
Немой нящу зло да му чинишъ.
Така си книга, Еамяну, напява,
Та си са чудумъ чуде що да праве
Що да праве що да сторе:
Да ли харну да гу дочакамъ, 30
Или силна ойскя да си с&бера,
Да не си плени моя дива земя.
Поболе, кралю, ойскя да слберешъ.
Та не харну да си гу дучакашъ,
Чи ке ти земе сита земя, 35
Още рече Камяна не отрече,
Хаберъ си кралю дойде,
1и е навд|рвилъ читайска краля
Презъ тоя земя Харапска,
Презъ. това моря гуляму; 40
Лю утъ дЬ си замине,
Сита земя пупленява;
Що е младу та ц^&рну заробюва.
Робинки си ц&рни рлкки к^к^ршетъ,
Цд|рни рлкки К|кршетъ с&лзи ронетъ, 45
Чи си тяхна земя уставетъ,
Утъ майка си са дялба раздилатъ;
Я що бяше тяхна краля, хми зборува:
Ми, девойки мои робинки, плачете,
Немой Ц|крни ря|Ки к^кршете! 50
Язъ ке си вазе откарамъ на земя родувита,
У
\
^^Г^1 ра88в раг 1оп раув 1е го1 Ле СтШ
Роиг сии1Уег 4оп рауз Девег!,
Тез 8и^е^8 Гегосе8 роиг (1отр4ег!
Ма18 1и с1о18 1е Меп {"есето!! 25
Е1 пе 1ш Мге ро1п1; (1е таЬ*
А1П81 1а юйгб а 1П81г1и1 то!, о Саш1апа,
Е1 ]е 8Ш8 8игрп8 е1 еп (1ои1е
N6 засЬап! ^ио^ Гахге е1 ^ио^ а^хг :
Во18-зв 1е Меи гесеуо1Г, зо
Ой ата88ег ние агтйе !оН;е
Роиг ^и'^1 пй оссире топ раув Дезег!.
,С'е81 т1еи шоп го1 Ле ашазвег ипе аппйе
^ие йе 1е 111еп гесеуо1г;
Саг 11 ргеп(1ега 1оп раув епШге.*' ^
Сатхапа рагкИ; епсоге
Е1 уоНа ипе поиуеНе агпте
^ие 1е го1 йе Сгйа! У1еп1 АФ]А
Раг 1е8 раув АгаЪе
Раг 1а гаег ^гапйе; 4
Е1 раг ой И а развб.
СЬа^ие раув П сопдиН;
Тоив 1е8 зеипев е* по1Г8 П ГаН рпвопшегз.
Ьев ЯИев рпзопгабгез 1атеп1;еп1
Еп е1еуап1; 1еиг8 Ьгав по1Г8 еПез р1еигеп1, 4б
^и'^1 80п1 оЬ\щ6 (1'аЬап(1оппег 1еиг раув
Ве ^и^^^е^ 1виг8 тбге сЬепев. —
Ш се1ш дш бЬяИ 1еиг го1 раг1а11 1еиг8 а1П81:
,Уои8 Ш1е8 шев евсктев пе р1еиге2 рав
Е1 пе 1ашеп1ег рав! бо
^е уеих тоив сопйшге (1ап8 ип у>ау8 ^ег111е
Ел' не зная^Гъ люде да я работетъ;
Вия тяхъ ке си научите;
Какъ са земя работи,
Та ке бидете тяхни господари; • 55
Я кога умрете, каку Богове ке ве иматъ,
Оти ги сте научили,
Какъ да си пуста земя работетъ.
Рожба миогу да си ражда.
Робинки какъ ми чуха, салзи си блршетъ, б0
На краля си са поклонъ поклониха,
Поклонъ са поклониха и гу с' Фалба Фалятъ,
Оти иска да научи диви люде,
Какъ си са земя работи.
ч
Лю утъ д^Ь си заминоватъ, кралю, 65
Сичку имъ са диву гляда;
Дойдоха си вейке ду той бялъ Дунавъ.
Краля си вЪли ютговори:
Неке можетъ мои бялъ Дунавъ да заминатъ;
Дунавъ са е мощне харну размжрзналъ; 70
Та и бялъ Дунавъ да заминатъ,
Язъ си сдкбрах силна ойскя.
Не хми давамъ да дойдатъ на моя земя.
Читайска краля си стои на край бялъ Дунавъ,
Та са чудумъ чуди що да прави,
Що да прави какъ да си Дунавъ замине? 75
Та да иде на родувита земя.
На ойскя си вЪли ютговори:
Сяки пу куляна да си падне,
Куледу Богу молба да са моли, 80
Я у Да си прати вятрувита Самувила;
Ма18 ОП 1е8 Ьогашев не 8ауеп1 1е си]11Уег;
Уоив 1е8 Ш81гшге2,
1)е ^ив11е тап1егв оп си1Нуе1 1а 1егге,
Е! аи881 уоиз (1еУ1епс1егег' 1еиг гааНгв8; 55
Е1 (111ап(1 уои8 тоигпгег оп уоиз уепегегаН сотте (11еих
Рагсе^ие Уои8 1е8 ауег еи8е15пй
Соштеп! 11 ии1 1аЬоигег 1а 1егге
Роиг рго(1и1ге ппе аЬоп(1ап1е то1880п.
^^^ап(1 1е8 езскуез еп16п(11геп1 се1а е11е8 оп1 весЬ^е 1еиг 1агте8 * бо
Е1. ОП* Га11; ппе гвуегепсе ай го!
Ппе геуегепсе еп 1е 1оиап1
Ра^се^^^'^1 уеи4 еп8е15пег (1е8 Ьотше8 8аиуа^е8
Соттеп! оп си111Уе 1а 1егге.
Е! уоПа раг ой 118 ра88еп1 о го1, 65
Той! 1е шопйе 1е8 ге^агйе ауес 8игрг18е.
II 801)1 агпубв ^^18^^Гаи БапиЬе Мапс.
Ье Г01 райе е! героийе:
11 пе рбигга раз ра88ег топ БапиЬе Мапс
Ье БапиЬе ен1 ех1гешешеп1 (1еде1й; 70
Е1 8М1 ра88еп1 1е БапиЬе Мапс
^а^ ата88й ипе агтей Гог1е,
Е1 пе регшеМега18 ра8 йе уеп1г (1ап8 шоп рау8."
Ье Г01 йе С811а1 8'агге1е зиг 1е ЬогЛ йи ВапиЬе Мапс
Е1 й 681 (1ап8 ГетЬаггаз е! 80п^е соттеп1 ра88ег 1е БапиЬе 75
Е1 соштеп!; еп1гег (1ап8 1е рау8 Гег111е. •
П айгеазе 80п агшйе ауес св8 раго1е8:
»^ие сЬасип 1ошЪе & ^епоих
Роиг Га1ге 1а рпбге & (Ней Ко1е(1а
^и'^1 епуоуе ЗашоуПа йбезве (1е уеи1, 80
^и'е11е ГаН 8оиШег ип дгапй уеп1
8
е.
^^ Тя да си задуя силанъ вятаръ,
Дуръ да си пумл^рзне ду бялъ Дунавъ,
Пу нег' кату пу суху да си заминатъ.
Сите паждатъ пу куляна на земя-та, 85
Куледу Богу си са молба молятъ,
Да си прати вятрувита Самувила,
Тя да си задуя силанъ вятаръ,
Дур да си пумлрзне ду бялъ Дунавъ,
Пу нег' кату пу С5ху да си заминатъ. 90
Та си имъ Куледу Богу молба услише;
Си прати ду негова вятрувита Самувила,
Та си заду силанъ вятаръ,
Дуръ си пумлрзна ду бялъ Дунавъ,
Та си ойскя пу негу кату пу суху замина; ' у 5
С тяхъ си замина и вятрувита Самувила,
Да имъ на ойскя-та помогне,
Да си надвиетъ на Дунавска краля.
Утъ Богъ нашла Камяна девойка.
Що си приучи Дунавска краля, 100
Да с;кбере ду негува силна ойскя.
Да си ценкъ устори сасъ Читайска краля.
Та си услише Камяна девойка,
Що си бяше негува биларка;
Та нехтя глава да си пуведе, 105
Ам' си сд^бра ду негува силна ойскя,
Та ми утиде на край бялъ Дунавъ,
На край бялъ Дунавъ на широку поля.
Да са сасъ Читайска краля ценкъ удари,
Немой земя да му земе. но
Та си заду вятрувита Самувила
п
10
•''' Хемъ и топалъ, хемъ и студанъ вятаръ;
/^Л Що бяше на читайска ойскя, топлу си дуеше,
Я» на Дунавска ойскя студну си дуеше,
Дуръ са сита ойскя замлрзна, 115
Та СИ' станаха кату дарве изслхнали !
Та си земя загуби Дунавска краля.
Я що бяше Камяна девойка,
Какъ ми чу чи са Читайци земя убзели,
Та са е земя заселила утъ тяхни млади, 120
Тие села направили сите диви заробили,
Та ги научили какъ да си земя работетъ,
Утъ желба са Фжрлила ФаФъ бялъ Дунавъ,
Та си са удави млада зелена;
Немой Читайска краля да я млчи, 125
Чи си тя била кралева биларка.
Това стори Читайска краля!
Утъ тога е устаналу
Тая пясна да са пяе,
Утъ Бога здраве, утъ меня пясна. 130
11
Пп \е111 сЬаиЛ е1 пп аи1ге ^01(1,
8иг 1'агтйе с1е СзНа! 1е сЬаис!
Ш виг Гагшйе йапиМеппе 1е Сго1(1,
^и8^ие 1;ои1 Гагш^е §е1а 1^5
Е1; ге81а сотте йев агЬгев весв.
Аш81 регс1а 1е го! йапиМеп воп раув.
Б1 1а йИе Саппапа
Ауап1 арпве яие 1е8 СзхШепв оп1 соп^и^8 1е ра)^8
•
Е1; ^^1е 1е раув бЬяИ реир1й раг 1еиг ]е1ше88е. 120
Е! ^и'^18 01)1 Гопййв (1е8 уШа^ев,
^и'^18 оп1 М1 рпвопшегв 1юи8 1е8 01Ув8
Е1 1еиг оп1 еп8е1§;пй а си111Уег 1а 1е1те,
ЕПе 86 ргес1р11а йапв 1е РапиЬе Ь1апс а саиве йе воп сЬа^пп
Е! 86 поуа зеипб б1 йапв 1а йеиг Ле 80п а§е 125
Роиг п'й1.гб раз 1;оигтеп1е раг 1е го1 йб Сгйа!
Рагсе ^и'611е 61;аН 1а сопзеПюгб йи го! йапиМбп.
Се1а 61а11 Ш! раг 1б Г01 де С211а1.
^оиа 681 гб81йе еп гаето1Гб де сек -
СеИе сЬапвоп роиг 61ге сЬап1.йе. 130
Е1 Й1би уоив доппе йе 1а 8ап1,ей, йе то! ауег сеНе сЬапвоп.
2.
Пакъ за прбсбление-то, но различно.
Ойскя са е потръгнала
Утъ Читайска мощне далечна земя,
Со ойскя си е излялъ и читайска царя,
Да са СО сички крале бия,
Земя да си разшири, 5
Чи му са е земя наплодила.
Честумъ села си стуятъ,
Урачи йема д^Ь да си уратъ,
Ниту волове д^Ь да си пасатъ.
Навл^рвилъ е презъ тая земя Харапска, ю
Презъ това моря гуляму;
Лю утъ д^ си ойскя помине, '
Сичка земя пупленява,
Моми робинки си закаруватъ.
Робинки си рлци клршетъ, 15
Рлци кжршетъ, САЛЗи ронетъ,
Чи ке си земя уставетъ,
Утъ майка ке са утдялетъ.
Царя хми вЬли ютговори:
Ми, моми робинки, плачете! 20
Язъ ке ва откарамъ на земя плодувита,
2.
Ьа тгегвЛхои д,'иа реир1е.
ТТпе аппев ез! вог11е
Б'ип раув 1ош1аш 4е СъгШ
Атес Гаппбе ев!; аивв! раг!! Гетрегенг (1е СулШ
Роиг сотЬаНге юив 1е8 го18
Роиг а^апШг воп раув ; 5
Саг 1е раув ев! вигреир!^
Ьев тШа^ев воп! 1г6в веггйв,'
Ьев си11;1Уа1;еиг8 п'оп1, ой а сиИхтег 1а 1егге
П- пу а ро1п4 (1е р1асе роиг Мте раНге 1ев ЬоеиГ§.
11 рагй раг 1а 1егге НагаЬе ю
' Раг 1а тег ^гапде.
Раг ой Гаппйе равве
Тоив 1е8 раув 11 гата^е
Ьев йПбв е1 етеппе евс1ауев
Ьев евсктев 1атеп1;еп1; 15
Атес 1е8 таЬв еПев 1атеп1;еп1;
^и'е11е8 вол! оЬН^й а 1а1В8ег 1еиг раув
Е1 йе в'е1о1^пег йе 1еигв гайгев.
Ье Г01 1еиг раг1е е1 (111:
N6 р1еигев рав йПев евскуев, 20
Зе теих тоив етепег йапв ип 1;е1те ГегШе
30
35
14
Ед' не знаятъ люде да я работетъ,
Вия тяхъ ке научите,
Какъ са земя работи;
Та ке станете тяхни господари,
Кога умриете кату Богини ке ва иматъ,
Чи ги сте научили,
Какъ да земя работетъ.
Рожба мдогу да си ражда-
Робинки си сллзи избърсаха,
Цару си са поклонъ поклониха,
Поклонъ му са поклониха
И гу с' Фалба поФалиха,
Чи си иска люде да научи,
Какъ са земя работи.
Лю утъ д^ си ойскя заминоваше,
Сичку хми са подивену глядаше.
Си стигнаха ду край гулямъ Дунавъ.
Дунавъ са 6% размлрзналъ,
Ни можеха какъ да поминатъ;
Си са чудетъ що да праветъ.
Що да праветъ какъ да Дунавъ поминатъ?
На пдодувита. земя да си идатъ.
Царя си имъ вЬди ютговори:
Сяки на земя да си падне,
На Кудеду Богу молба да са модятъ.
Да си прати силна Самувила,
Студанъ вятаръ да задуя,
Гулямъ Дунавъ да пумлрзне.
Пу негу да си поминатъ.
Сички си на земя паднаха,
40
45
50
15
Маха 1е8 Ьошшев пе затеп! 1а 1аЪоигег,
Уоиз 1е5 еп8е1^еге2
Соштеп1 а сиШтег 1а 1егге.
Аи881 уоив йеухепйегег 1еиг тайгев 25
Е1; диап(1 уоив тоипег Из тоиз тепегегоп! роиг Лйевве
Ве 1е11г ауо1г аррп
Со1птеп1 11 Гаи1 1алоигег 1а 1е1те
Рриг ^и'е11е ргос1и11 ипе ^Гсяпйе то1880п.
Ьез езсЬуез оп1 зесЬйз 1еиг кппез зо
ЕПез Гоп! йез геуегепсез ай ш
Гатзап! 1ш Лез геуегепсез
Еп 1е 1оиап1 йе юиап^е
^^Г^1 с1е81ге 1пз1гшге Дез Ьоттез
Соттеп1 а 1аЬоигег 1а 1егге. з .
Ма18 раг ой 1йгтее разза
Тоиз ге§аг(1а1еп1 ауес зигрпзе ;
118 агпуегеп! ай Ъогс1 йи §;га11(1 БапиЬе
Ье ВапиЬе биН &6^6\6
Бз пе роиуа11 раз раззег. 40
Тоиз 80п1 етЬаггазез — ^ие Шге
^ие Га1ге роиг раззег 1е БапиЬе ?
Роиг агпуег йапз 1а 1(5гге Сег111е.
Ье Г01 1еиг райе е!; йИ
^ие сЬаспп 1;6тЬе раг 1;йгге 45
Роиг Га1ге ипе рпбге ай Шеи Ко1е(1а
^и11 епуоуе 1а ^ог1е 8атоУ11а
Роиг 8оиШег ип уеп1 Гго1(1
^ие 1е ^ап(1 ВапиЬе §е1е
Роиг ^и'^1 репуеп! 1е раззег. 50
Тоиз юшЬегеп! раг Лйгге
^6
На Куледу Богу молба да са молятъ,
Да си прати силна Самувила,
Студанъ вятаръ да задуя,
Гулямъ Дунавъ да пумлрзне, 55
Пу негу да си поминатъ.
Та си хми Куледу Богу молба услише,
И си арати силна Самувила,
Та задуна студанъ вятаръ,
Та си Дунавъ пум&рзна, бо
И си ойскя пу негу помина;
С тяхъ си помина и силна Самувила,
Да си хми на ойскя помогне.
На Дунавска царя да надвиятъ. '
Дунавска царя какъ си виде толку ойскя, 65
Нихтя да хми са поклони,
Ам' си слбра ду негува силна ойскя,
Та утиде на край Дунавъ,
На край Дунавъ на равну поля,
Да са с' читайска царя бия, 70
Немой земя да му земе.
Лю какъ си са ойскя удари,
Силна Самувила си задуна
Тихунъ вятаръ топлу и студну:
На читайска ойскя топлу си дуеше, 75
Я на Дунавска ойскя млогу студну,
Дуръ са ойскя зам&рзна.
Си станаха кату дарву изслхналу!
Та си царя' загубиха !
Земя хми Читайци пуплениха, 80
Там' села* си направиха,
(
17
Роиг Га1ге 1а рпйге ай (Ней Ки1ес1а
^^Г^I епуоуе 1а Гог1е 8атоУ11а
^и'^11е воиИе ип уеп1 Гшй,
^ив 1е §;га11(1 ВапиЬе §61е 55
Роиг роиуо1г 1е ра88ег.
Ье 01еи Ко1е(1а а йхаизб 1еиг рпвге
Е! епуоуа 1а Гог1е 8атоУ11а.
Е1 1е теп! Гго1(1 воиШа
Е1. 1е ВапиЪе ^йа, во
Е1 раг 1а равва Гагпк^е.
Ауес еих равва аивв! 1а 1ог1е ЗашоуЦа
Роиг а1Йег 1еиг Гог1;е апибе
Роиг уа1псге 1е го! йи ВапиЬе.
^иапй 1е го! йапиМеп уН ипе *е11е аггайв в5
II п'а рав Уои1и ве воитеИге,
Ма1в аввешЬ1а ва ГоНе агш^е
Е1 аНа виг 1в Ъогс! (1и БаппЬе,
8иг 1е ЬоМ Дп ВапиЬе йапв ипе р1а1пе
Роиг ве ЬаИге ауес 1е го1 Ае СхНа!, 70
^и'^1 пе 1и1 ргепй ва 1егге.
Ма18 диап(1 1е8 агтйе ^ошЪегеп! Гппе виг Гаи1;ге
Ьа Гог1е вашоуПа воиЯа
11п уеп1 са1гае сЬаиЛ е1 ГгоИ.
8иг Гагтйе (1е СгИа! 1в уеп1 сЬаий 75
Е1 виг Гагтее йи ВапиЬе ип 1;гб8 1то14,
^ив^ие Гагтбе ^е1а
Е1 йеуш сотгае ип агЬге вее.
Е1 аш81 11 рвг(1егеп1 1еиг го!.
Ьеиг 1,егге осирегеп! 1е8 С211а1вп8, 80
*
Ьа Гои(1^геп1 (1ев У11]а§;ев роиг еих, .
18
Сички люде пупленйха,
И ги научиха земя да работетъ.
Утъ тота е устаналу земя со уралу да са работи,
И тая пясна да са пяе. 85
-♦-»-
3.
ПаЕЪ за ПРБСЕЛЕНИЕ-ТОу НО ИНАЕВО.
Сада краля нема де да седи !
Земя му е мощне заселена,
Нема ниЕОй де да седи;
Люде си са колку пилци що са пу небе-ту!
Колку му е земя берекетлия, 5
Па не можетъ да са прихранетъ,
Житу засеяха и пу каменя!
Чудилъ су е Сада краля що да прави
Що да прави що да стори: ^
Какъ да люде куртолиса? Ю
Чи ке зематъ вейке единъ другумъ да су ядатъ!
Де му на умъ дойде,
Сички старци и подкрали да скалеса,
Да ги пита що да прави
Що да прави що да стори: 15
Да ли има няйде земя незаселена?
Таму той да иде да заседне;
#
19
Тои8 1е8 Ьоштев &геп1 рп8опп1бг8
Е1 1еиг еп8е1^вгвБ1 а'1аЬоигег 1а 1егге.
Вврш8 се 1втр8 в8* ге81;йв ГЬаЪйиде ^ 1аЬоигвг 1а 1;вггв
аубс 1а сЬагие
Е1 сеНе сЬап80п а сЬап1ег. 85
-«-►
3.
Ьа пивгайоп йип реирХе.
Ье Г01 8а(1а п*а раз ой а (1етеигег
8оп раув еа! кор 8игреир16,
Рег80ппе п'а р1ц8 ой а йетеигег;
II у а аи1ап1; (1б8 Ьоттез ^и6 (1'о]8ваих 8ои8 1е8 С1еих! ^
81 1а 1;егге тете ев! 1гб8 1ГегШе 5
П и'у а роиг1ап1 а 1е8 поипг,
Ьез сйгеа1е8 Ив 8вгаегеп1 8иг 1е8 госЬвге тбтв!
Ье Г01 8а(1а ШИ 8оис1еих див Гахге
^ие ^а1ге ди^епкергепдге,
Соттеп! ваитег 80п рвцр1е? ю
Саг 118 топ* тап^ег Гип Гаи1;ге !
Б ки У1еп4 ипе Шв
А 111Т14вг 1ои8 1е8 иеШагйв в^ V а 8 а и х ,
Роиг 1е8 1п1егго§ег дио! Га1ге
^ио^ Мге, дио! ^'епквргвпйге : 15
8'11 у а дие1дие раг1 ипе 1;егге поп реир1йе ?
Роиг у аПег к йетеигег,
2*
_20
Да закара с' негу и все млади и младици,
Скору ная земя пуста да заселятъ;
Я старци и бабици на земя си да устави, 20
Тие харну да си поминатъ.
Та скалеса сички старци и подкрали,
Си ги пита: дека има земя незаселена?
Таму той да иде да заседне.
Сички старци искараха утъ пазуфи пу единъ китипъ, 25
Та си гледатъ да ли има няйде земя незаселена;
Сички китипе приб|||ркаха,
Па не можетъ да си найдат няйде земя незаселена.
Най що бяше старецъ, на краля си ютговори:
Ой ти кралю, наше кралю! зо
Млогу умну са си разумило,
Та си терашъ земя незаселена,
Таму ти да заседнешъ;
С тебе да закарашъ и все млади и младици,
Я старци^ и бабици да уставишъ на тая земя, 35
И тие харну тука да поминатъ;
Зере зеха вейке единъ другумъ да су ядатъ!
Мене си ми татку казуваше,
Чи си има тука близу бяли Дунавъ;
Утъ татакъ негу има поля широку, 40
Поля широку мощне запустену,
Лю диваци има заселени,
Що ни знаятъ ниту земя да уратъ!
Нити кд|Щи да си праветъ!
Ел' су млогу силни 45
Млогу силни инатчии,
Никому ни даратъ на тяхну поля да су засели;
11
Роиг у тепег атес 801 юиз 1е8 зеипев ^епв е! зенпев ^етшев
Роиг МепЮ! реирДег 1а 1е1Тв (1е8ег1е.
Ьев У1вШаг(1е8 е! 1е8 Гегатез У1вШе8 йе 1а188ег йапз 1е рау8 20
Роиг роиуо1г Меп У1Уге.
I] 1ПУ11а йопс 1;ои8 1е8 таехНагйз е! уазаих,
П 1еиг йегаапйе ой 11 у а йе8 1;егге8 раз реир1йе8
Роиг ди'11 у аШе у йетеигег.
Тои8 1е8 У1е111аг(1 йгеп! зогйг йе 1еиг 8е1пе ипе есп1иге, 25
Ке^агйеп! з'!! у а ипе 1;е1те раз реирМе ;
Тои1е8 юз есп1;иге8 118 ехат1пегеп1;
Е! пе ршгеп1 ро1п1 коиуег ип рауз раз реир1й.
Ье р1и8 У1еих йИ ай Ео1 :
„ОЬ Г01 по1ге го!, зо
Ти а 1;г6з за^етеп! 1 п V е п 1 е г
^ие 1и сЬегсЬе ипе 1;егге поп реир1йе,
Роиг дие 1;и 1а оссирез,
Роиг у теппег ауес 101 юз зеипез §:еп8 е1 зеипе {"егатез,
Е! 1ез у1е111аг(18 е|; {"еттез а^^ез 85
^ие 1;и уеиз 1а13зег йап^ се рауз
^и'^18 У1Уеп1; 1С1 Меп.
Саг йз оп! йеза соттепсег йе тап^ег ии Гаи1ге Г
Моп рбге т'а соп1;е •
^и'^1 п'у а раз 1о1п йЧс! 1е Мапс ВапиЬе, 40
Ай (1е1а йе 1ш 11 у а йез сЬашрз уа81е8
Без сЬатрз уаз1;е8 1;г6з пе^Н^йз ;
8еи1етеп1; йез зоиуа^вз у йетеигеп*
^и^ пе зауеп! п! 1аЬоигег 1а 1егге
N1 з'соп81;ги1ге йез П1а130пз. 45
Ма18 Пз зоп* 1г6з 1'ог1;з
Тгйз Гог* е! кбз ^гапйз ^иеге11еиг8. ' ^7
22
'^Я Лю кой при тяхъ иде жювь си гу появатъ!
Аку идете вие, краля, на тована поля,
Лесну вие ке хми надвиете, 50
Оти имате сряли мощне отровити,
Сь отровни билки наметени;
Бл' си има друга злина погуляма:
На край Дунавъ седи люта ламия,
Сахзъ седемъ глави, сасъ седемъ опашки; 55
Никому ни дава да помине презъ бялъ Дунавъ;
Лю кой ду Дупавъ наблизи цалъ си гу поглища!
Ламия лесну не су утепува:
Аку хи утсечешъ една-та глава.
На мясту хи други две изляватъ! 60
Сада краля в^ли ютговори:
На диваци лесну ке надвиеме!
Ке закарамъ сички млади.
Борба с' тяхъ да су борлтъ.
Со наши отровити сряли ке ги надборятъ; 65
Саму за ламия кажите ми що да праве
Що да праве що да сторе?
Ламия е мощне люта,
Неке можемъ никакъ да я надборимъ,
Сички назе ке пояди! 70
Старци в^летъ и говоретъ:
Инакъ ламия, кралю, не су надборюва:
Молба Огнену Богу да су помолиме,
Курбанъ Громну Богу да заколеме
-^ Деветъ пуйки, деветъ глски: 75
Огнени Бога огань да си всякне,
Я Громна Бога громъ да си пусне,
23
II пе регтвйеп( йе ве йхег виг 1еиг сЬагарв. ^ ^
^ш та сЬег вих ев! тап^й УХУапИ 7
81 уоив аИег оЬ го1 8иг сее сЬатрз 50
Тоив 1е8 уашсегег а18етвп1;,
Саг уоиз аувг Лев йбсЬев 1;гб8 Увпбпеивев
Ауес йев р1ап1;е8 уепепеивев ргерагЙев ;
Ма18 11 у а ип аи1;ге гаа! епсоге р1и8 ^гапй;
8иг 1е Ъогй йи ВапиЬе гевтйе ип ^'егосе Лга^оп 55
Ауес вер! 1;е1е е! вер* ^иеивв,
Б пе 1а188е раввег регзоппе 1е ВапиЬе Ь1апс ;
Ма1в се1ш дш варргосЬе Ли ВапиЬе
II Геп^1ои1;е епйбгетеп!; ! *
Ье Вга^оп п^ев! рав 1:оий атвйтеп!, б0
81 1и 1ш ооире ипе Ше
8иг 1е сЬатрв 11 воЛеп! аи1;ге8 йеих !
Ье Г01 8а(1а геропй е* йй :
Ьев вацуа^ев поив уашсегопв а18етеп1,
Коив тепегоив сопке еих 1оив 1ев ^еипев |2:епв 65
Роиг ЬаНге Лев Ьа^аШев ауес еих ;
И 1е8 уаЬсегоп! ауес 1ев йбсЬев уепепеивев,
Ма18 ауес 1е Лга^оп (Шев то1 цио1 Шге,
^ио^ Шге ^ио^ еп1гвргеп(1ге ?
Ье Вга^оп ез! кев {"егосе, 70
^оив пе роиггопв 1е пиПетеп! уа1псге,
Тоив 0 пои8 гаап^ега!!
Ьев УхеШагйев (Игеп! е! геропсЦгеп!; :
Аикетеп! 1;и пе уа1псегав 1е (1га|^оп, о Ко1,
Ма18 {"егопв ипе рпбге ай В1еи йи ?еи 75
Еегопв ип васпйсе ай В1еи йе юппйге
Тиопв пеи1' Й1пйопв, пеи& 01е8,
24
^^ Да погуретъ люта ламия;
Вие туга Дунавъ да поминете,
Пусту поля да заселите. 8®
Та станаха сички старци и крали,
Огнену Богу молба су помолиха,
Да си всякне пламенена огань;
Я що бяше п^крва краля,
В' рлки си обзе сребрена ножа, 85
Та си курбанъ закла Громну Богу
Деветъ пуйки, деветъ глски;
С громъ да погури люта ламия -^
Още молба не св^кршиха,
Още курбанъ не дуклаха, 90
И си огань на небе светна,
Громъ си на земя падна,
Та погуря люта ламия.
Сада краля тури тилялъ.
Да личи низъ негува земя: 95
Кой е младу и младици
Сички да излягатъ на бялъ Дунавъ,
Саму старци и бабици да устанатъ;
Аку йякой утъ млади-те си устане,
Скору глава ке му зематъ. ЮО
Та излягоха сички млади и младици на бялъ Дунавъ,
Насетне излезе и Сада краля;
Утъ старци и бабици прошка си потера,
> Прошка си зе, прошка си хми даде;
На млади и младици в^ли ютговори : 105
Пливните сички да испливаме бялъ Дунавъ,
Да идеме на дивачка земя,
25
Ье (Ней йе ^еи диН епуоуе 1е ?еи. ^ ^
Е! 1е Й1еи <1е 1юпп6ге ^и'^1 ептоуе 1а Гоийге
Роиг Ьгй1ег 1е. Сегосе йга^оп, ' 80
Е1 ашз! дие тоив' ра881е2 1е ВапиЬе
Е1 реир1е2 1е8 сЬатрв йезег^ев.
Ив 8в 1еуегеп1; 1ю118 1е8 УхеШагйз е! уавзаих
Е1 йгеп! 1а рпбге ай (Ней Ле ^еи
^ц'^1 епуоуе Ли &и епйат111а1ю1Г. 8
Е! ^и^ Й1аи 1е ргет1ег го1
II ргвпй еп 8а таш 1е сои1еаи (1'аг^еп1;,
Е1 Ш 1е засгШсе ап Лхеи Ле 1;опп6ге,
II 4иа пеиГ Л1пЛоп8 е* пей!" 01е8,
Роиг ди']] Ьгй1е ауес 1е ГоиЛге 1е Гегосе Лга^оп. 9о
Из п'оп1; ра8 епсоге йп! 1еиг рпбге,
Е* 1е заспйсе епсоге 1;ои1 Ше,
^ие 1е Геи ес1а1л 8иг 1е8 С1еих
Е! 1а ГоиЛге 1отЬа раг 1;егге
Е1 Ьгй1а 1е Гегосе Лга^оп. 95
Аргев се1а 1е го! епуоуе ип Ьегаи
^и'^1 ргос1аше Лап8 за 1;егге :
^ш зоп* ^еипе8 §ет е* зеипез Гештез
Тои8 ди^Пз раг1еп1 роиг 1е ВапиЬе Мапс ;
^ие 1е8 У1е111аг(1з е! {"еттез а^без гез1;еп1 зеиютеп!; 100
81 дие1дие Ле зеипез ^епз гез^егай
Оп 1ш аЬайега аизвйО! 1а 1е1е.
Тоиз 1е8 ^еипез ^епз е! зеипез ^еттез
Рагйгеп! роиг 1е ВапиЬе Ь1апс
Е1 1е Легшег рагШ аизз! 1е Ео! 8аЛа; \0ь
И рп! соп^й Лез УхеШагЛз е! йттез а^йез
Е111Лоппа1еиг830псоп5Й;
26
т
Диваци да надбориме,
Тяхна земя да плениме;
Ке ги научиме какъ са земя работи, ПО
Тие на насъ роблукъ ке робуватъ! '
^^ Си пливнаха сич&и млади и младици низъ бялъ Дунавъ ;
За два дни гу испливаха,
За три дни на дивачка земя излягоха.
Диваци какъ видеха толку люде ябанции, и 5
Чи испллниха тяхна пуста земя.
Излягоха борба да су борятъ,
Дано си хми надвиятъ,
Жюви да си ги поядатъ!
' '^ Какъ искара Сада краля ду негуви люти сряли 120
Саму той си ги надборилъ.
Та си плянъ плениха сички диваци;
Тяхни дяца заробиха.
Тога са диваци научиха,
Какъ су земя работи, 125
Та си дава максулъ за ядене;
Земя хми су обработи,
Я тие су с' роблукъ поробиха. 128
27
Ш аих зеипев §еп8 е! ]еипе8 Геттез 11 раг1а е! Ш! ^ ^ '•*
Ка^ег 1ои8 роиг па^ет ай <1^1а (1и Ъ1апс ОапиЬе
Роиг аИег йапз 1е раув йез ваиуа^ез, по
Роиг ташсге 1е8 заиуа^ез
Роиг ргеп<1ге ]виг 1;еггв,
Е1; 1еиг топкег ^ кЬоигег 1а 1;егге.
Е1 еих ди^Из зо! поз евсктез е! ^и^1 (гауаШеп!.
Тоив 1в8 зеипез §еп8 е1 {"еттез па^йгеп! раг 1е ВапиЪе Ь1апс; 115
Еп <1еих зоигз йз 1е ГгапсШгеп!
Ье 1;го131бте зоиг Из аЬогйегеп! 1е рауз йез заита^ез.
Ье8 заиуа^ез еп уоуап! аи1ап1 Лез Й1гап§ег8 ^
^и^ ОП* гетрН 1еиг рауз йезег!,
8ог1;1геп1; роиг Ьа^ге ипе ЬаШПе, • 12о
Роиг 1в8 ташсге,
Е1 роиг 1ез гаап^ег У1Уап1.
Ма18 диапй 1е Ео! 8аЛа Й1 зогИг звз ЯбсЬез тйпйпеизев
II зей! 1е8 уа1пси.
Е! а1П81 йгеп!; ргхзопшегз юиз 1е8 заиуа^ев, 125
Е* йгеп* рпзопшегз аизз! 1еиг8 епйп1;з.
Аи881 аррпгвп! 1е8 заиуа^ез
Соттеп! а 1аЬоигег 1а 1;еггв
^и'е11е йоппе йез ргос[ш1з роиг 1а поигп1;иге ;
Аш81 {п1 тШчб 1еиг 1егге 13о
Е! 11 йгеп! ййз рпзопшегз.
-4-*-
4.
Пакъ за преселение-то, но различно.
Читска земе мощне се заселила,
Леха месту и селу гулему!
Ураче се единъ другумъ биетъ,
Оти нема де да оратъ;
Сита стока имъ ^змреела, 5
Оти нема де да пасатъ.
Плачъ утиде дуръ на крале:
Ой ти кралю, Сада кралю!
Що ми седишъ на стола си,
Та си гледашъ сиир>ъ пу земе-та? ю
Стани не ми седи на стола,
Лу си гледай дека люде ша наместишъ?
Единъ другумъ вече ша се ядатъ,
Оти нема земе да си оратъ.
Ниту просу белу да си сеетъ. 15
Хаберъ на крале си утиде,
Я той незнае шо да прави,
Шо да прави дека да си иде?
Та си собра ду негуви бануве,
Да ги пита да ги праши, 20
Шо да прави дека да иде?
4.
Ьа пивга1;10п д^ап реир1е.
Ьа 1егге йе Сгй ев^ 1гор реир16е,
И 11'у а р1асе роиг ип §;гапй уШа^е!
Ьев ага1еиг8 зе ЬаШп! ип аувс Гаи1ге
Саг 118 п^п1 ой а 1аЬоигег ]а 1еггв.
Тоив 1еиг ЬбкУ ев! сгеуй ' 5
Х'ауап1; ой а райге.
Ье сп йе (1е1ге88е ратеп! ^и8^и'аи го1:
ОЬ 1и Г01, Г01 8ас[а
Ропг дио1 ев 1и аввха зиг 1;оп 1гОпе?
Роиг дио1 пе та 1и роиг 1;е д)гогаепег йапз 1е раув? ю
Ьеуе-1о1 е* пе гев^е 8иг юп 1;г6пе
Ма18 У018 ой р1асег 1;в8 Ьогатев?
Ь^ип Уви! А6}к тап^ег 1'аи1;ге,
^''ауап!; ой к сиШтег 1а 1;егге
Е! ой д. епветепсег 1в Ь1апс тШе!, 15
Ье ЪгаН; рагУ1о1; ^и8^и'аи Во!
Е! 11 пе зай дио! Гахге
^ио^ &1ге ой аНег.
Ш 11 аззешМа зез Ьапв (8е1§:пеиг8)
Роиг 1е8 йешапЛег е1 1п1;егго^ег * 20
^ио^ Га11:е е* ой аПег,
30
Сите бануве велетъ и говоретъ:
Е бре, кралю, Сада кралю!
Шо на питашъ, шо на прашишъ?
Нийде нема месту за Фодене, 26
Сита земе е мощне заселена;
Тука долу близу ду бялъ Дунавъ
Има поле мощне на широку;
Таму има люде диви подивени.
Не ми знаетъ поле да работетъ, 30
Ниту белу просу да си сеетъ!
Таму бива да заселишъ тое земе потеонена;
Той люде да заоратъ поле широку,
ч
Да засеетъ белу просу.
Ела на бялъ Дунавъ лежи сура ламие, 35
Има три глави сусъ седемъ опашки,
Та не дава ниту чувекъ да помине,
Ниту пиле да приФ^кркне;
Хемъ и люде подивени млогу се инатчии;
Лу какъ ша си видетъ той люде, 40
Ша излегатъ ценкъ да си праветъ:
Та колку се диви подивени,
Още толку погулема сила иматъ,
Сусъ камене той люде ша побиетъ!
Хеле поле не си даватъ. 45
Утговори Сада крале:
Я сега кажите ми шо да праве
Шо да праве шо да сторе?
Колку за сура ламие,
Наемъ ша се наема да я убие; 50
Шо ша праве сусъ люде диви подивени?
8^1
Тоив 1е8 Вапв раг1еп1 е! сИвеп!:
ОЬ Г01, Г01 8айа,
Роигдио! 1и поиа Летапйез е! {п^егго^ев;
и 11'у а пи11е раг! Ле 1егге ой аПег 25
Тои1;е 1а 1;егге ез! Гог1;етеп1; реир16е;
Иа18 1а Ъав ргбз (1и Оапи^Ъе Ъ]апс
П у а (1ев сЬатрз 1;г6в тав^ев,
Ьа И у а (1е8 Ьошшев ваита^ев,
^и^ пе вауеп! ш 1аЬоигег 1а 1;вгге зо
№ 1е Ь1апс т111е1; а епвегаепсег.
Ьа й! реих сопйшге 1ен Ьоттев кор епсотЬгйв.
Тев Ьоттев диНв сиШуеп* 1вв сЬатрв уав1ев
Е* епввтепсе 1е тШе! Ь1апс.
Ма1В виг 1е ОапиЪе Ъ1апс 35
Керове ип йга^оп Гегосе
В а 1;го1 Ше е! вер! диеиев;
пе реппе! ш ^ ГЬотте а раввег
Е1 ди'ип 018еац уо1е йеввив.
Аивв! 1ев Ьоттев ваиуа§^ев воп! диегеИеигв, '^о
Е1 еп уоуап! 1вв Ьоттев
Б вогйгоп!; роиг ве ЬаЙге.
Е1 сотМеп Ив воп! ваиуа^ев
Епсоге р1ив ^гапйе ев1 1еиг {"огсе,
Ив 1;иегоп1; 1;ев Ьоттев ауес Лев рхеггев. ^
Ма1в Ив пе Лоппегоп! 1еигв сЬатрв.
Ье Ко1 8а(1а геропЛе:
Ма1в (Шев то1 ^ио^ Мге
^ио^ Га1ге ^и^еп1;гергеп(1ге.
^цап^ ай Лга^оп Гегосе 50
^е рготе* йе 1е 1;иег.
32
^3 Кату иматъ сила и инате.
Сова рече крале не отрече,
Де се дойде юда Самувила:
Утъ лику й грее ясну оонце! 55
Афъ гр^кди има ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
На крале си вели утговори:/
И за сова ли, кралю, кахдръ берешъ?
Утре още рану да си туришъ тилялъ да личи : 60
Шо е младу ду сто години,
Лу шо ша ми сонце изгрее,
Сите да излезатъ на белъ Дунавъ;
Да си каратъ жени и деца;
Чи ша идатъ на широку поле, 65
Тие да заоратъ широку поле,
И да зесеетъ бел у просу.
Кога сите идатъ на белъ Дунавъ,
И тина сусъ либе да си идешъ;
Хемъ Да земешъ пуйка ниту бела, нит' шарена ; 70
Да е ц^крна поц^крнела,
Чи ша боде желувитенъ курбанъ;
Я шо си е тое п^крве либе.
Да закара крава ялувита,
На белъ Дунавъ курбанъ да заколете: 75
Тина курбанъ да заколешъ на Огнена Бога,
Да си всякне искра огань.
Да погури сура ламие;
Тое п«рве либе курбанъ да заколе на Громна Бога,
Сусъ громъ да удари сура ламие, 80
Утъ нея споменъ да не устане;
33
Ма18 ^ие %а18 ^'ауес 1е8 Ьоттев заиуа^еа,
^иапй 118 оп1 ипе 81 ^гапйе 1^01X6 е! 90п1 81 Ьгате.
Ье Г01 па ра8 йш! епсоге за раго1е ^
УоИа ^ие у1еп1 ип ^и(1а ЗатотУа; ^ 55
Ве 80П лааа^е ЬпПе 1е зоюН 1ш8ап1,
811Г 8а ройппе 1а с1аг1й йе 1а 1ипе.
8оп ЬаЬ]! 681 рагзегаб йе рйШз 61о11е8,
ЕИе райе ай ш е! ЛН:
Е1 сек 1;е (аИ 8оис1еих о Ко1? бо
Вешаш (1е Ьоп тайп ептоуе 1ол ЬегаиМ й ргос1атег,
^ие 1ои8 р1и8 ^еипе дие сеп! ап8
Ауап! 1е 8огйг йи 8о1е11,
^ие 1ои8 аШеп! 8иг 1е ВапиЬе Мапс,
^^Г^1 етепеп^ 1еиг ^еттпез е! еп1'ап18 65
Роиг циН аШеп! 8иг 1е сЬатр уа81е
Роиг епзетепсег 1е Ь1апс тшПе!.
^иап(^ И рагйгоп! роиг 1е ВаппЬе Мапс
Е1 1о1 уа ауес 1;а {"етте,
Е! ргепйв ип (11П(1оп т Ькпс ш Ьапо1й, 7о
Ма18 П01Г, 1юи1 по1г,
^и^ 8011 1е заспйсе (1е81гй.
Е1 1а ргеппбге Гетгае
Бой тепег ипе уасЬе 5еп188е,
Роиг 1а 1;иег еп заспйсе 8иг 1е ВапиЬе 1)1 аис. 75
То1 й! (^ега8 заспйсе ай сНеЛ йе Геи,
^и'^1 епуоуе ип ейпсеПе йе Геп
Роиг Ьгй1ег 1е Вга^оп ^егосе;
Е1 и ргет1бге Гетте йоИ 1ивг еп заспйсе ап Й1еи йе 1опп6ге,
^и'^1 ^'оийгоуе 1е йга^оп ^егосе зо
^и'^1 пе ге81;е шЛгасе йе 1ш.
3
34
Кога заминете ду белъ Дунавъ,
И язъ ша ви помогна,
Да надвиете на люде диви подивени.
Сова рече Юда не отрече, 85
И си Флркна та утиде аФъ гора-та.
Та си тури още рану Сада крале тилялъ да личи :
Шо е нладу на сто години,
Лу шо ша си сонце изгрее,
Сите да излезатъ на белъ Дунавъ: 90
Да си каратъ жени и деца,
Чи гаа идатъ на широку поде,
Тие да заоратъ широку поле,
И да засеетъ бел у просу.
Та шо беше младу на сто години, 95
Сите излезуха на белъ Дунавъ.
Дуръ тога ми утиде и Сада крале,
Сусъ негу кара млада кралица;
Бакъ ги видела сура ламие, зоби зак^крцала!
И се кани сите да затруе. юо
Та ми закла Сада крале
Ц&рна пуйка курбанъ на Огнена Бога;
Да погури сура ламие;
Я кралица курбан си закла
Ялувита крава на Громна Бога, 105
Сусъ громъ да удари сура ламие,
Утъ нея споменъ да не устане.
Още курбанъ неФтасали,
Небе заечилу, затрещелу.
На небе се огань всекна, но
Та си падна громъ на белъ Дунавъ,
35
■»,- ^ '-^ .
^иап(^ уоиз раввегея 1в ВапиЬе Ь1апс,
Е4 11101 зе уоив а1Йегея
Роиг ташсге 1е8 Ьоттев ЪагЬагев Леуепив 8аиуа§:е8,
Аш81 а раг1^ 1а ^ида е! ^11 85
Е! 8'епуо1а а ^1а гаоп^а^пе.
Е1 1е Ко1 8ада енуоуе Ле Ьоп та1;111 «оп 11егаи€1 ропг риЬИег
^ие 1ои8 р1и8 зеипез йе сеп! ап8
Атап* див 1е 8о1в11 8е 1еуе
Тои8 80г1.е зиг ]е ВапиЪе Мапс, 90
^и*^18 етепеп!, 1виг8 ^етте8 е! еп1'ап18
(^и'118 а111еп1; зиг 1е уа81е сЬатрз
Роиг кЬоигег ]е сЬатрз таз^ез
Е1 роиг епзегаепсег ]е т111в1; Мапс.
Тоиз р1и8 зеипез (1е сеп1 ап8 95
Тоиз рагйгеп! ай ВапиЬе Мапс ;
Аргез еих аизв! 1е Ео1 Зайа
Етепап1 атес 801 ]а ^еипе ге1пе.
^иап(1 1е уИ 1е йга^оп Гегосе
Б 81пйа ауес зее йеп^ез, 100
Е1 зе ргерага юиз а ех*егт1пег.
А11ог8 йт 1е го1 8айа
Ье П01Г й1пйоп еп заспйсе ай (11еи йе Геи
Роиг ци'!! Ьгй1е 1е йга^оп ^'егосе;
Е1 1а геше 1иа еп заспйсе 105
Ьа ^ешззе роиг 1е (Иеи Ле юппбге
^и'^1 Гоийгоуе 1е с1га§оп 1'егосе
^и'^1 пе гез^е П1 1гасе йе Ьп.
Ьа 8асгШсе п'е1;аи ра8 епсоге йп!
Ье С1€(1 зоппа е1 1гетМа, по
Ацх С1еих аррагй! ]е Геи,
3*
36
'0 Та удари сура ламие,
Утъ нея споменъ не устана;
Утъ шо си бе огань млогу налютенъ,
Утъ топлу се размдрзна ду белъ Дунавъ, 115
Та си тече река гулема;
Не можеха да заминатъ ду белъ Дунавъ;
Та се чудетъ шо да праветъ,
Шо да праветъ какъ да Дунавъ заминатъ,
На широку поле да си идатъ? 120
Де си дойде Юда Самуила,
Та си дуна силанъ ветаръ,
Та си пакъ зам^рзна ду белъ Дунавъ;
Та си сички заминаха низъ белъ Дунавъ;
Сусъ техъ си замина и Юда Самуила, 125
Да имъ на буйну поле помогне,
Да надвиетъ на дива крале подивена.
Я шо си бе дива крале подивена,
Какъ си виде чи си иде Оада крале,
Нехтее да му се поклонъ поклони, 130
Лу си собра негува-та силна ойске;
, Та утиде на край Дунавъ,
На край Дунавъ на широку поле;
Да си Читска крале удари;
Шо се негуви-те сите млади с' камене да побие, 185
Немой земя да му земе.
Та си заду Юда Самуила топалъ и студенъ ветаръ.
На Читска крале топлу си дуеше,
Я на дива крале студну си дуеше,
Дур се диви люде зам«рзнали, 140
Си станаха као дарве изсъхнали!
37
Е! 1а Гоийге ютЬа зиг 1е ВапиЬе Ь1апс А2.
Ш 1тарра 1е йга^оп Гегосе //^
Е1. пе 1а188а П1 1гасе йе 1и1. /^а^
Ма18 сотте 1в Геи 61вИ 1тЬв 1ипвих, иб
Ое 1а сЬаюиг (16§61а 1е ВапиЬе Ь1апс
Е1 ашз! сои1а 1е ^гапй 1оггвп1,
118 пе ригеп1 ра8 ра88ег 1е ВапиЬе Ъ1апс;
Е! 80п1 йапв ГетЬагга8 яио1 Шге
Соттеп! ГгапсМг 1е БапиЬе Ь1апс, 120
Е1, рагйг роиг 1е сЬагар уаз^е.
Ма18 1а ^ида ЗатоуИа уш!
Е1 8оиШа ип уеп1; Гог1
^ие 1е ОапиЬе Ь1апс ^б1а,
Е1 1ои8 ра88бгвп1 1е Ь1апс ВапиЬе; 125
Ауес вих ра88а аи881 ^ида ЗашоуИа
Роиг юв аМег 8иг 1е сЬатр йе Ьа1аШе,
Роиг уашсге 1е го! йез Б1Уе8 йеуепи заиуа^е,
Е1 1е ш (1е8 Куез Леуепи запуаде,
фапй и а уи уеп1г 1е го! 8ас1а 180
N'а раз Уои1и 1ш <*а1ге 1е геуегепсе,
Ма18 а88егаЬ1а за (ойе агт^е
Е1 а11а зиг 1е Ьогй йи ВапиЪе
8иг 1е Ъогй йи БапиЪе зиг 1е сКашр уа81;е;
Роиг зе ЬаНге ауес 1е го! йез ТсЬйез, 186
II Уви! 1иег 1ои8 зез зеипез ^епз ауес йез р1егге8,
Роиг ^и'^1 пе 1ш ргепй за 1;егге.
Ма18 1а ^и(^а Затоуйа зоийа ип уеп1 сЬаий е1 ГгоШ.
8иг 1е го! йез ТсЬИез 1е сЬаий
Е1 зиг 1е Ео1 йев Втуез 1е !го1(1. ио
^и8^ив 1ез Ьоттез заиуа^ез |2:61йгеп11
38
/^? Та си обзе Сада крале ду широку поле,
Шо бе диву подивену гу зароби.
Негуви-те заураха ду широку поле,
И засееха бел у просу низъ поле- ту. 145
Сова ми усторилу Сада крале!
И е устаналу песна да се пее,
Утъ Бога зраве, утъ мене песна.
5.
Пакъ 8А прбоеление-то, но инакво.
Де са е, Боже, чулу и виделу,
Сура ламие сусъ гулема крале да се бие,
Да се бие ценкъ да си прави;
Ламие си е сама самичка,
Я гулема крале си води 'иледа души все на отбуръ, 5
Па не може на ламие да надвие;
Не му дава белу море да помине,
Да си иде на гулему поле,
Шо си билу пусту запустену;
Си гу САДила сама сура ламие, Ю
Та недава ником' да си иде,
Ниту крале, ниту пиле;
Лу си иска да си гледа ду широку поле,
Сама тия низъ негу да се шири;
39
Е! (1вУ1пгеп1 соште (1в8 агЬгев зее. "^^^
Арг^ се1а 1е го! 8ада оссира 1е сЬашрв уа81е8. /^^
Е1; 1;ои8 1е8 ГЙуез йетепи 8аиуадв8 П Ш рпзотпегь. ^^^
Ъев 81еп8 1аЬоигвгеп1 1е сЬатр уа81в, 146
Ш епветепсегеп* 8иг се сЬатр йе тШе* Ь1апс.
Се1а а ассотрШ 1е Во1 8а(1а.
Е* 1а сЬап80п ез! ге81ве роиг е1;гв сЬап1;йе.
^ие 0]еи уоиз Аоппе 1а 8ап1;б е! то! 1а сЬапвои.
5.
Ьа т18гайоп с1Чш реир1е.
0(1 а-1;-оп, о шоп Б1еи! уц е* еп1;вп(1и,
^и'ип Лга^оп Гегосе 8в Ьайе ауес ип ^гапй го1,
^иЧ1 86 Ьайе е! Нуге ип сотЬа!.;
Ье (1га^оп 681 1>ои1 8еи1е
Е1 1е ^апй го1 габпе ппИе Ьоттез сЬо181в8, 5
Е1 11 пе реи1 раз уа1псге 1е Лгадоп;
^и^ 1ш пе регте! рав йе равзег 1а гаег МапсЬе,
^и'^1 уа (1ап8 ип ^гапй сЬатр,
^ш ШИ йезвг! е! шсиИ.
Ье йга^оп ^егосе а Госсирб зей! ю
Е1 пе регте! к раззег к регвоппе,
М ай Г01, ш к Гохзеаи габте;
Ма18 а уеи! зей! ге^агйег се сЬашр уаз^е
Е1 ли'11 зей! зе ргогабпе 1а ;
40
Да си пасе зелена трева. 15
Да си пие студена вода;
Дума да си дума с' Юди Самуили.
Утъ Вогъ нашла Юда Самуила.
Шо залиби ду гулема крале;
Си гу либи таманъ две години, 20
Та му каза де си има широку поле,
Таму да засели сите шо се млади;
Да си хми направи нова града.
Та да оратъ и да копатъ сова поле широку.
Юда си услуше гулема крале, 25
Та закара иледа души все юнаци.
Да ги кара на сова поле широку,
Таму да си гради ду гулема града;
Я аку си надвиетъ на сура ламие.
Тога ша закара сите млади. утъ негува земе, 30
Тие да заселетъ ду широку поле;
Я шо си се стари устарели,
Тие да устанатъ на техна-та земе,
Таму рехатъ да рехатуватъ.
Та ми вървеха шо вървеха, 35
Си стигнаха на белу-ту море;
Та се чудетъ какъ да поминатъ белу-ту море?
Какъ се чудетъ, какъ си стоетъ,
Де излезе сае сура ламие.
Та си пита крале и гу праши: 40
Е бре, кралю, де си фодишъ?
Да ли дребна лова ша ловишъ?
Или ша си идешъ на сова поле широку?
Не си дребна лова лове,
11
^и'^1 тапде <1е ГЬегЬе уег1;в, 15
Е! Ьой йе 1'еа11 ГгагсЬе;
Е! ди'!] райе ауес ]е ^^^с1а ВатоуНа.
^ие Б1еи 1;е р1Ш188е ^и(1а Вапшуйа,
^ие 1и ев* Летепи атоигеиве йе дгапй го!;
^ие 1и Гаша!» (1еих аппбез епйбгез, 20
Е* ^ие 1и ю! а (Ш ци!! у а ип сЬашр уа81;е.
Ой 11 роиггаИ союшаег 1ои8 1е8 деипев;
Е1 роиг 1еиг ^'опйег ипе поиув11е уШе,
^и'^18 1аЬ6игеп1 се сЬатр уав^е.
Ье ^;гап4 Во1 вшуИ 1е сопзеИ (1е 1а ^ийа, 25
Е! шепа шШе Ьотше8 1ои8 Ъгауе8,
Роиг 1е шепег ай сЬатр.уа81^
Роиг ди'118 !опдеп1 1а ип ^гапйе уШе;
Е1 8'11 уашсгеп!, 1й (1га§;оп Гегосе
II у тепега!* 1ои8 1е8 зеипе8 §еп8 (1е 80п раув, зо
^и*^18 реир1е 1е сЪатр уа81е.
Е! сеих дш 80п1; с1вуепи У1вих
^и'^18 ге81;еп1 йапв 1еиг ргорге рау8
Роиг у У1Уге еп ра1х.
Бз у У0п1 е1 аргбз аУ01Г а116 85
Лв агпуйгеп! 8иг 1е Ьогйе Ле 1а шег МапсЬе;
Б8 80П* 8оис1еих соттеп! развег 1а шег ЬкпсЬе?
Репйап!; ^и'^1 80п1 8оис1вих е! у ге81вп1 йеЬои!
Уо11а цие 801-1 1е йга^оп Гегосе,
Роиг ш^епю^ег 1е го1 е1 1и1 Лешапйег: 4о
ЕЬ, ЬаНе го!, ой уа8 1и?
Уеив 1и сЬаввег Ли реШ ^^Мег?
Ой роиг ^ио^ уеив 1и аПег йапв се сЬатр уав^е?
,^в пе уеих рав сЬаввег Ли реШ ^Мег
_ 42
Лу ша иде на сова поле широку, 45
Таму столнина ша си туре,
Сите мои млади сова поле да заселетъ;
Немой да е пусту запустену.
Какъ ми чула сура ламие,
Ни постов, ни почека, 50
Лу излезе утъ сова море длибоку;
Афъ роки-те нема нищу да си доржи,
Лу си гледа на ясну-ту сонце,
Гледа си гу мольба му се моли:
Сончице, милу сончице! 55
Пусни си ми, сончице, ду тое-та ясна срела,
Шо си пуща силни огань,
С тое срела на душмане да си надвие;
Немой мое поле да си зематъ;
Аку си ми, сончице, мольба услушешъ, 60
Да ми пуснешъ тое ясна срела,
Шо си ми е наймалка-та сестра,
Ша га дадемъ тое плрве либе да си боде.
Още рече ламие не отрече,
Утъ небе си падна ясна срела; 65
Още срела не паднала,
Ламие се смехъ насмее.
Та си рукна и подрукна:
Е бре, кралю, мой душманино!
Ела сега борба да се бориме; 70
Лу кой борба си надбори.
Той да земе сова поле широку.
Ми излезе на суха-та земе,
Та си Ф«рли ясна срела пу млади юнаци;
43
Ма18 ^в Увих а]1ег (1ап8 се сЬатр уа81;в 45
Роиг у еп^ег шоп 81б§е,
Е1 юиз шез зеипев ^епз ^и'^18 рвир1е се сЬагар;
^и'^1 не зоН р1и8 йезег! е1 пе^И^б.""
^иап(^ ]е йга^оп 1'вгосе еп1,епЛи се1а
II пе 8е герозе р1и8 е* п'айеп(1е р1и8, 50
Ма18 11 8ог1 (1е 1а юег рго1оп(1е;
Е! 4ап8 1а та1п 11 не 1епа11; пеп,
Ма]& 11 ге^аг<1е 1е 8о1е11 Ъп11ап1,
II ]е ге^агде е* 1и1 М1 1а рпбге:
Моп реШ 8о1ей, шоп сЬег 8о1в11! 55
Епуоуе то1 о 8о1е11, ип (1е 1;в8 йвсЬе Ьп11ап1,
^ш с1опие ип Геи рш8ап1,
Роиг уа1псге ауес сейе ЯесЬе шев епешхз;
^и'^18 пе ргеппеп! шоп сЬатр:
81 1и.о 8о1е11, ехаиве ша рпбге, бо
Е1 81 1и т'епуоуе 1а йбсЬе ЬпИап!,
Ма р1и8 реШе (1е8 ше8 8оеиг8
^е 1;е (1опиега1 ци'е11е 801* 1оп рге1шег ашоиг.
Ье йга^оп п'а рав епсоге йш за рпеге
Е1 йбн С1еих УоИа 1огаЬе ипе йбсЬе ЬпИап!. 65
Е1 1а йбсЬе п'е1а11; раз епсоге 1ютЬйе
^ие 1е йга^оп сошшепсе й пге,
Ш й ги^! е1 8'йспа1;:
„Не го1, шоп епеш!!
У1еп 1С1 сошЬаШп8 а ргбвеп! 70
Иа18 се1ш яш уа уашсге Гаи1ге,
^иЧ1 ргепй арпв се сЬашр уавк."
Е! 11 вог* 8иг 1а 1;е1те ^егше,
Е! ]1 зеШ 1а й^сЬе ЪпПап! зиг 1е8 ^еипе8 диегпеигз ;
44
Орела още на земе не паднала, 75
Сите млади юнаци с' огань си погуре!
Устана си сама крале на земе-та,
Та с чудумъ чуди шо да прави*
Шо да прави шо да стори?
Шо си бе сура ламие, дума му продума: 80
Шо се чудишъ, кралю, та си стоишъ?
Бегай скору и тина да не погинешъ!
Си та желамъ чи си гулема крале не заме-та,
Тя пу тебе срела не си Фдрлихъ,
И тебе СО огань да си погуре. 85
Какъ ми чулъ крале, мощне се уплашилъ,
Та си яхна б*рза-та коне;
Копна си гу скору да си фоди,
Да си иде на дома си;
Да си пита негуву-ту либе Юда Самуила, 90
Какъ ша може ламие данадбори?
Да й земе сова поле широку,
Шо е пусту запустену.
Та утиде на дома си в' темну потемнену.
Порти били заторени; 1^5
Та си чука порти и си хлопа;
Нема никой да си му утори!
Разеди се, разлюти се,
Та си копна коне сусъ нога-та,
Да прихрипне тие високи дуваре; юо
И конь си бе мощне силанъ и юнакъ,
Лу гу копна сусъ нога-та,
Та прихрипна високи дуваре:
Щета си се низъ дорове,
45
Ьа йбсЬе п'е81 рав епсоге ютЬбе ]и8яи'й 1а *вгге 75
ЕПе Ьгй1а 1ои8 1е8 ^еипев ^еигпеигв атес боп Геи ! •
Е1 1е Г01 ге81а 8ви1 зиг 1е сЬагар,
Е! 8оис1еих 11 воп^е дио1 Шге,
^ио^ Га1гв е! яио1 вп4гергепс1гв ?
Ма18 1е <1га§гоп Гбгосе Ьи ЙН: 80
„^ие 80п^е 1и го1, яие ге81;е 1и 1С1,
ЕпЙ11е к)1 роиг пе ра8 репг аи881.
Зе \^ р1а1^пе саг 1и ез ип ^гапй го1 8иг 1а 1егге,
Е1 роиг сек зе пе ра8 зеШ 1а йбсЬе 8иг ю!
Роиг 1е Ьгйюг аивз! атес 1е ^еи.** 85
^иапс^ 1е го1 а еп1>епйи €б1а II 6\яИ (г^8 е^тяуб,
Е! П топ1а 8иг 80п уйе соиг81ег;
11 1е р1диа роиг ГехсНег
Роиг геюитег сЬег 801;
Роиг 8'соп8еШвг атес 1а ^оис^а ЗатотНа 80п атоиг, 90
Соттеп!; 11 роигга!! уатсге 1е йга^оп?
Е1 1ш ргеп(1ге 1е сЬашр уа81е
^и'е8^ Йе8ег1;е е1 пе^Ц^б.
Е1 ат81 рвпдап1; 1а пик поите 11 агпуа сЬег 801.
Ье8 рог(е8 бШеп! Гепп^ев; 95
II йгарра к 1а рог1е, <тарре !ог1;етвп1;
Рвг80Ш1е пе У1еп1 1и1 оиупг!
и 86 те! еп со1^ге е! енга^б
И р^^ие зоп сЬеуа1 ауес 80п рхей,
Роиг 8аи1ег 8иг 1е8 тигаШе Ьаи1;е8; юо
Ье сЬеУа1 бШ* ип Ьгауе ап1та1 де Ьвгоз,
^цап(1 11 1е Ггарра ауес зоп р1е(1
II 8аи1а ай (1е88и8 1а Ьаи1>е шигаШе;
Е1 86 рготепа йап8 1е8 соигев,
46
Нема никой да ги чуе! — 105
На чардаци сусъ коне се качи.
Па нема никой да гу чуе!
Сите си ми спиетъ на потстели.
Дуръ си Флезе аФъ кральска-та худае.
Тамъ' си найде негуву-ту плрве либе Юда Самуила. но
Де си спие тешка сона,
Та га бутна с' десна нога,
Съ уста си й дума продума:
Стани, стани мое п^рве либе!
Да ти каза шо си урадисахъ на тое-та веме. 115
Утъ Вогъ нашла тава сура ламие,
Шо си лежи аФъ сова море длибоку.
Какъ на виде чи си идеме на широку поле,
Утъ море-ту си излезе на суха-та земе;
Афъ роки-те нищу не доржеше, 120
Мольба си се на сонце-ту молеше,
Да й пусне утъ небе-ту негува-та ясна срела.
Шо си пуща силни огань;
Сусъ срела тия на насъ борба да надбори:
Та ша му даде неина-та малка сестра 125
Да си боде негуву ПАрве либе.
Още рече ламие не отрече,
Утъ небе-ту й падна ясна срела;
Още срела не паднала утъ небе-ту,
Ламие се рукна и подрукна: 130
Ела сега, кралю, борба да се бориме;
Лу кой борба си надбори,
Той ша земе сова поле широку.
Та излезе на суха-та земе,
47
Ш регвоппе пе Га епквпЛи! ш
8иг 1е Ьа1соп ауес воп сЬеуа! 11 топ1е,
Е! регеоппе пе Геп1;еп(1!
Тои8 йогтеп! зиг 1еиг Шз.
^и8^ие ди'11 еп1;ге (1ап8 1а сЬатЬге гоуа1е,
1^а 11 1;гоиуе 1а ^ои(^а ЗатотИа воп ргвт1ег атоиг, по
Рго&п(1етвп4 епйоппхе,
II 1а 1оисЬа ауес зоп р1в(1 йгой,
Ауес 8а ЬоисЬе П райе е! 1ш (Ш:
йвуеШе 1о1 топ ргепиег атопг!
Зе уеиз 1е соп1ег се ^ие з'а1 ГаИ йапв 1е раув 1о1п1а1пе. 115
^ие Кей риш88е 1е йга^оп %осе
^и^ герозе (1ап8 1а тег ргой)пйе.
^иапй и пои8 аррегсп чпе понз а11оп8 впг 1е с11атр гав^е
II 8ог41 (1е 1а тег виг 1а 1егге 1^егте:
Е! пе 1;епа11 пеп еп ва таш, 120
Ма18 И М! ипе рпбге ай 8о1е11
^и'^1 1а1 епуоуе ипе йбсЬе ЬпПап! йе С1е1,
^ш йоппе ип Сей Гог1;
^и'ауес сеНе ДбсЬе И поив ЛеМи
^и'Ц уеи 1ш йоппег за р1ив рей!^ воепг 125
^и'е11е вой воп ргет1ег атоиг.
Репйап! ^ие 1е Лга^оп райай епсоге
Ое8 С1еих 1ютЬа ипе вбсЬе ЬпПап*;
Ьа ЯбсЬе пе 1отЬа епсоге Лев слеих
Ье (1га§оп ги|211 е! вМспа: 130
Ухеп 101 Г01 ^ие поив ЬаИопв, ,
Ма18 се1ш дш уашсега ргепЛега аивв! 1е сЬатр уа81е.
Е1 11 вогй виг 1а 1;егге Гегте '"^^
Е! ^еШ 1а йбсЬе Ьп11ап1 виг 1ев ^еипев §:иегпег8.
48
'^^ И си Фдрли ясна срела пу млади юнаци; 135
/?^ Срела още не паднала на земе-та,
Сите млади съ огань си погуре!
Устанахъ си самъ самичекъ на земе-та,
Та се чудумъ чудехъ шо да праве
Шо да праве шо да сторе? 140
Дуръ тога ми ламие дума пррдума.
Та ми вели утговори:
Шо се чудишъ, кралю, шо си стоишъ?
Вегай скору и ти да не погинешъ!
Си та пожелихъ оти си гулема крале на земе-та* 145
Та пу тебе срела не си Флрлихъ,
И тебе съ огань да си цогуре.
Какъ си чухъ, Юду, млогу се уплашихъ,
Та си яхнахъ бдрза-та коне.
Да си бегамъ аФъ сарае да си дойда, 150
Да си питамъ тебе шо да праве
Шо да праве шо да сторе?
Тина сега да ми кажешъ,
Какъ да си борба надборе сура ламие?
Да й зема сова поле широку, 155
И поле мое да си боде;
Таму да си седетъ сите шо се млади.
Юда Самуила му вели утговори:
Б бре, кралю, мое п^&рве либе!
Ламие кулай се надборюва; 160
Иска да си имашъ срела огнена,
Та сусъ огань да га погуришъ;
Тина срела не си имашъ. —
Да си земешъ тина ЦАрна пуйка шо си Ф|крка,
49
Ьа ЯбсЪе пе 1отЪа епсоге к 1а 1;егге, хзЬ
Е* 1ои8 1е8 ^еипв8 оп1; Ш Ьгй1е8 аувс 1е йи,
Зе 8Ш8 ге81й 8еи1 8иг 1а 1;вгге,
Ех зоис1еих зоп^еап! дио1 Мге,
^ио^ 1'а1ге яио1 вп1гергвпс1ге ;
Репйап! св]а 1е йга^оп те раг1в е! йН, ио
I] те йН е! райе:
Роиг^ио^ е8 1п 8оис1еих е! 1,и гв81в8 1С1,
ЕпГи1е 1о1 роиг пе рав репг,
^е согара8810п йе 1о1, саг 1;и е8 тш ^гапй го1 зиг 1а 4вгге,
В1 ронг се! а ^е пе рав ]еЬ^. 1а вбсЬе зиг 1о1 \4ь
^и'е11е 1.е пе Ъгй1е атес зоп 1'еи.
^иап(^ ]е еп1;еп(1и о ^ои(^а, ]& те 8и18 е&ауй
Е1 топ1а шоп У11;е соиг81ег
Роиг соипг зизяи'^ топ ра1а18,
Роиг 1е йешапйег ^ие ^е йо18 1'а1ге, 150
^ие Мге яие с1'еп1;гергвп(]ге.
018 то1 й ргб8еп1
Согатвп! уашсге 1в йга^оп {"егосе;
Роиг 1и1 ргепйге зоп сНагар уаз1;е,
^ие 1е сЬашр зоИ а то1, 1^
Ьа ^ие йетеигеп!; 1;ои8 ^ш зоп! зеипез.
Ьа ^ои(^а ЗатоуУа 1ш геропйе е! (И1;:
ОЬ топ Ео1, топ ргвт1ег атоиг.
Ье (1гае:оп ез! агзегаеп! й уаЬсге,
II ез1 песе88а1ге (1'ауо1Г 8ви1етеп1 ппе ЯйсЬе (1е Геи, 1бо
Роиг 1е Ьгйюг ауес 1е ('ей.
Е1 (и п'а8 раз 1а й^сЬе.
Ти (1о18 ргепйге ип (11П(1оп по1г цш Уо1е,
Е* 1е8 ]еипв8 ^еигпегев дие 1е увих етепег,
4
60
^^^ Я шо ша си закарашъ млади юнаци, 165
/ь"^ Сите тие да си зематъ голабъ пиле,
Та кога идете вече ду белу-ту море,
Да усторишь Боже име,
Да си трае три дни и три нощи;
Тина курбанъ да ааколешъ на Огнена Бога ц&рна пуйка, 170
Цдрна пуйка шо си Ф&рка;
Да ти прати ясни огань утъ небе-ту,
Ясни огань да погури сура ламие.
Я шо си се млади юнаци,
Секи да си коле курбанъ голабъ пиле на Вишну Бога, 175
Той да ви помогне,
Белу море с' ноги да припливате;
Да си идете на сова поле широку,
Шо си е пусту запустену;
Таму да наградите нова града. 180
Гулема крале си услуше ду негуву-ту плрве либе.
Та си собра още иледа юнаци все на отбуръ;
На секи си даде аФъ роки-те голабъ пиле;
Я той си има аФъ роки-те ц&рна пуйка,
Ц&рна пуйка шо си Ф&рка; 185
Та си нав&рвиха да си идатъ на поле широку.
Лу ми утидоха на белъ Дунавъ,
Заправили се Боже име,
^ ^' Та е тралу три дни и три нощи;
Крале си закла курбанъ на Огнена Бога цжрна пуйка, 190
Да си прати ясни огань утъ небе-ту,
Ясни огань да погури сура ламие;
Лу си курбанъ закла ц&рна пуйка,
Утъ небе си падна ясни огань,
СЬасив йой ргепсЬге ип охвеаи рх^еоп, 165
Е1 диапд уоив агпувгег 1;ои1; ргбз (1е 1а тег МапсЬе,
Ргерагег ипе Ше роиг 1в пот йе ТЛеп,
^ш дигега 1;го18 зоиг е! 1;го18 пийв;
То1 засгШе ай (Иеи Ле Геи 1е Лшйоп иок,
Ье (Ипйоп П01Г дш Уо1в, по
^и'^1 1;'впуоуе 1е М йатщап! Ле схеих,
Е1 1е йаттап! ?ви ди'11 йеуоге 1е Лга^оп ?вгосе.
Е1; 1е8 зеипев §;ивгпег8
•
СЬасип ГаИ ап засп&се (1'ип о18еаи р1^еоп ай ХНеи УхзЬпои,
^и'^1 уоив йоппе воп ахЛе, 175
Роиг па§;ег ай (1е1а (1е 1а тег ЬкпсЬе й р1е<1,
^ие уоив во11б2 вит 1е сЬатр уав1;е,
^ш ев* йевег!; е! пе^Н^б.
Ьа дае Уоив МАег ипе уШе поиуеИе.
Ъе §гап(1 го1 вшуй 1е сопвеИ йе воп ргепиег атоиг, 180
Е1 сЬо1в1 епсоге ипе Мв т111е Ьошшев
А сЬасип 11 (1опа ип о1веаи р1^еоп;
Ш 1ш рог1>а (1апв вев ташв ип (11П(1ои поиг,
11п (Ипйоп П01Г ^и^ Уо1е.
Пв раг1;1геп1, роиг аИег ай еЬашр уав1;е. 185
Ма1В агпуб ай ВапиЬе Ь1апс,
II ргерагегеп! ипе Ше ай пот де (Иеи,
^и^ Лига 1;го1в зоиг е! 1;го1в пш1;в;
Ье Г01 1.иа еп васпвсе ай Б1еи (1е {"ей 1е (11п(1оп пок,
^и'^1 епуоуе 1е ^еи Ьп11ап1 Лев С1еих, 19о
^ие 1е Геи Ьгй1е 1е Лга^оп Г^егосе;
А реш а-1;-11 1ие 1е йшйоп по1г еп васпйсе,
Е1; уоИа 1е Геи Ьп11ап1; 1отЬа йе с1еих,
Е! Ъгй1а 1е Лга§оп Гегосе;
<^и
гл •»
52
Та погуре сура ламие; 1^5
Утмалъ душе приговори:
Утъ Богъ нашла, кралю. Юда Самуила!
Шо залиби тебе тамамъ две години,
Та ти каза курбанъ да заколешъ.
Сова рече ламие не отрече. 200
И се Флрли аФЪ длну-ту на море-ту.
Устаналъ е сама крале сусъ юнаци.
Та се чудумъ чуди какъ да замине сова море?
Та да иде на широку поле.
Де му на умъ дойде. 205
Та си каза на и леда юнаци,
Секи да заколе голабъ пиле.
Курбанъ да си иде на Вишну Бога.
Та си колетъ сите юнаци курбанъ на Вишну Бога
голаб пиле:
Сички си се ду и леда, 210
Си заклаха и иледа голабе;
Сите с& утидоха курбанъ на Вишню Бога:
Вишню Бога да си хми помогне.
Белу море с' ноги да припливатъ;
Да си идатъ на сова поле широку, 215
Шо си е пусту запустену.
Лу заклаха пиле голаб,
Белу море на две се расцепи,
Та си стана као суха земе!
Сички с' ноги пу море-ту поминаха, 220
Утидоха на сова поле широку.
Поле си бе мопще берекетлие.
Ела гу заптисала сура ламие^
А реш У1Уап1 раг1а11 1е йга^оп: 1вб
^ие 1>1еи сЬайвве 1а -ТоиЛа 8атоУ11а,
^ш 1;'а1ше йершв йеих аппйев,
Рагсе ^и'е11 1'а (111 согагаеп!- 1и ^о^8 Мге 1е васпйсе.
А1П81 раг1а 1е йга^оп 1^61006,
Е! 86 ргес1р11а зиг 1е ^x)и(^ Ле 1а тег. 200
Е1 1е Г01 ге81{1 8еи1 ауес зез §;иегпеиг8,
Е! зоп^а соттеп! раввег 1а шег?
Роиг аПег ай сЬатр уа81в.
Ма18 11 86 8оиУ1еп1 б1 (111 ай тШ^? {;ч1егпег8,
^ие сЬасип ке 80Т1 018ваи р1§боп, 205
Еп васпйсб ац Б1еи У18Ьпои.
Е1 к)118 1б8 §ибгпбГ8 ^ибгеп! 1е р1^еоп
Еп васгШсе роиг 1б В1еи У18Ьпоп; .
Тоив йШеп! ^и8^и'а тШб,
Е* а1п81 118 1;ибГбп1 тШе р1§еоп8, 21о
^и1 Ьив а11бгбп1; бп ааспйсе ай сНеи УшЬпои;
^и6 1б 01еи У18Ьпо11 1в8 аИе
Роиг 1гап8па^бг 1а гаег ЬкпсЬе а р1вс1;
Роиг аПег ай сЬагар уа81;б,
^и^ 681 (1б8бг1 е! пб^Н^б. 215
А реш оп1 118 Ш 168 р15боп8.
Ьа шбг 86 (11у18а бп (1бих.
Е1 (1ву1п1 сотте 1бгге йгшб!
Тои8 а р1б(1 раг 1а шбг ра88бгбп1,
Агг1уйг6п1 ай сЬатпр уа81е. 220
Ьб сЬашр 681 бх1г6тбтбп1 1*бг111е,
Рагсбциб 1б (1га§;оп (1б1'бп(1а11 а у аПег,
Е1 пе ]б рбппб11а11 к рбГ80ппе
•» — ^
54
-^^ Не даваше ником' таму да си иде,
^'З.-и- Ниту крале, ниту пиле; — 225
Та награди гулема крале нова града,
Шо га нема нийде пу земе-та;
Сите млади аФъ града засели,
Та си оратъ и си копатъ пусту поле запустену;
Та ми стана поле берекетлие, 230
Шо гу нема нийде пу земе-та;
Си ми лететъ и пилци Фдркати,
Та си пеетъ низъ поле-ту и си Флркатъ.
Утъ Богъ нашла малка сура ламие,
Шо си бе сестра на гулема-та: 235
Какъ си дигна глава утъ море-ту
И погледа пу сова поле широку,
Та си гледа какъ си люде Фодетъ низъ поле-ту
И си малки пилци Фд^ркатъ; /
Каскандиса мощне на гулема крале; 240
Иска крале да погуби,
Чи си той погуби неина-та сестра,
Шо га немаше нийде пу земе-та.
Та излезе утъ белу-ту море,
И си Фоди низъ широку поле, 245
Кого найде гу поева;
Хемъ за крале си пита
Дека седи, дека си е?
Наблизила вече дуръ ду града,
Града вече ша запусти, 250
Чуди ми се крале шо да прави
Шо да прави шо да стори?
Пакъ си Фати цдрна пуйка,
55
ВаПег 1а п! ай го! ш й Го18ваи. 22^
Ьа Гоп(1а 1е ^гап(1 го! ипе поиуеИе уШе, 825
^ш п'в81; пи11е раг1 зиг 1а 1егге,
Тоив 1в8 зеипев ве ю^бгеп! Лапз 1а тШе поиув11^
Роиг си1йуег е! ЬбсЬег 1а 1егге йи сЬатрв девеН;
Амв! йетЬ! 1е сЬатрв в! ?егй1е
^и'^1 п'у а рагей виг 1а кегге. 280
Е1; 1е8 айбв охвеаих у Уо1вп1
Е1 сЬап1;вп1 е! Уо1ет11 Лапв 1в сЬатр.
^ие Шейх ришвве 1в реШе (1га^оп Гегосе,
^ш бХкИ 1а воеаг (1и ^гапй (1га^оп:
^иап<1 е11е 1ета ва Ш^ (1е 1а тег 885
Е! ге^аг(1а 1е сЬатр уав1е, »
Е1 диап<1 еПе ти сотте 1бв Ьоштев раввеп! виг се сЬашр
Е1 соттеп! 1еб реШв охвеаих Уо1еп1; ;
ЕПе епУ1е Й)г1;втеп1; 1е ^гапй го! ;
Е1 сЬегсЬе 1е го! а (1е1ги1ге, 840
Рагсе ди'11 а йекш! ва воеиг,
А ^ш рагеН п'61;а11 виг 1егге.
ЕПе вог1 Ле 1а гаег ЬкпсЬе
Е4 ве рготбпе виг 1е сЬатр уа81;е,
Б1 сЬасип ^и'е11е 1;гоиуе еПе 1е шап^е; 945
Б1 <1етапЛе арг^в 1е го1
Ой 11 Лешеиге, ой 11 ве 1;гоиуе?
Е11е в^ев! арргосЬбе Щъ^ к 1а уШе,
Е11е уа Щк (16во1ег 1а уШе.
Ье Г01 воп^е яио! Шге, 25о
^ио^ &1ге дио1 еп1д'вргв11(1гв,
Е4 11 а1;1таре епсоге ип (Цпйоп по1г,
Е1 1е ка еп васпвсе ай Вхеи йе Геи,
^ >^ Си га закла курбанъ на Огнена Бога,
Сч Да си прати огань утъ небе-ту, 255
Да погури пуста сура ламие ;
Лу ми закла сова курбанъ,
Падна силна огань утъ небе-ту.
Та изгуре тая сура ламие.
Дуръ тога се вече поле куртолиса, 260
Нема вече да се запусти;
Се засели утъ край дуръ ду край.
Утъ тука си люде излезуха та заселиха сита земе!
Утъ тога е устанала и тава песна да се пее.
Утъ Бога зраве, утъ мене песна. 2в5
-«->
6.
СОНЦЕВА ЖЕНИТБА СО ИОМА Вя^ЛЕАНА.
Ой ТИ, Боже, мили Боже!
Шо ми правишъ, Боже чуда и нишане.
Та се чуди небе дуръ и земе,
Чудетъ ми се ощ' и седемдесе крале,
Дуръ и Юди Самуили пу планини.
Три недели сонце не изгрелу на небе-ту.
Да си грее да си свети на земе-та;
Земе си е с' ц&рна дреха ублечена,
Та не може никой да излезе утъ пещери,
_ 57
^и'^1 епуоу йи Геи йе С1еих. ^Ь'1^
Роиг Ьгй1ег 1е йга^оп 1'егосе. 255
А рв1п аЧ и Ьх^ . 1е ааспйсе,
ТошЬа ип ^гапй Ш\ йе С1в11х.
Е1; Ьгй1а 1е Лга^оп Гегосе.
Оершв се 1етр8 1е сЬатр 61а11 11Ьгв
Ш не вега р1и8 (1е8ег1: 5^бо
Е1а11 реир1е й ипе сШ ^и8^и'й Гаи1гв.
Ве 1а вогйгеп! 1е8 Ьоште8 е! реирюгеп! 1:ои1в 1а 1вггв.
Вери18 се 1етр8 ев! гв81;й сеНе сЬапвоп к сЬап1;ег,
^ие (11еих уоив йоппе йе 1а 8ап1г6 е! йе то! ауег. 1а сЬапвоп. 2в
6.
Ьа тапаке с1а 8о1е11 атес 1а &11е Уои1оапа.
ОЬ В1еи топ Ьоп В1еи! ;
^и^ Га18 0 01еи йе8 1шгас1е8 е! йев В1^пе8,
^ие 1е8 С1еих е1 1а 1;егге 1в8 айгшгеп!,
Е1 1е8 801хап1е Й1х го18 айтшгепк,
Е1 теше 1в8 ^оийе8 8атоУ11е8 впг 1в8 топ1;а§пв8. 54
Тго18 8е1па1пе ]е 8о]е1] п'е81 рав арраги впг 1е С1е1,
Роиг сЬаи^ег е! 1и1ге 8пг 1а 1;егге.
Ьа 1е1те ез! ЬаМПбе агес ип ЬаЬИ по1ге.
Е1 регвоппе реи1 вогИг йев ^оШв.
58
Да си иде на поле широку, ю
Та да жнее бели бильки шо призрели на поле-ту,
Та си капетъ као круши пу земе-та!
Лету си е вече поминалу.
Застигнала люта зима и студена,
Па Ф' пещери нищу нема! 15
Та се чудумъ чудетъ седемдесе крале,
Шо ша праветъ, шо ша боде?
Та ми Фодетъ дуръ на край земе,
Дуръ на край земе при пжрва крале,
Шо си гради нова града и гулема; 20
Масторе си има чудувити нишанлии
Шо ги нема нийде на земе-та;
Сички иматъ криле пудъ мишница,
Я шо си е ду башъ масторъ,
Той си има златни криле, 25
Хемъ си ми е чудна крале на Змеюве;
Афъ роки доржи ду два сребрени ключе,
С техъ си заключе ду два потайни кладнеци:
П;||рва кладнецъ шо си има силна дожда.
Кога иска га утключе, - 30
Та си праща силна дожда на земе-та,
Да си растатъ бели бильки на поле-ту;
Втори кладнецъ шо си има силни града,
Кога ми се Змейска крале мощне налюти га утключе.
Та си праща силни градъ на земе-та, 35
И си чука с' негу бели бильки на поле-ту.
Ясну сонце си е пратилу Змейска крале,
Той да награди нова града нишанлие,
Шо га нема нийде на земе-та;
59
Роиг а11ег "Запз 1е сЬатр врааеих, ю
Роиг то188опвг 1е8 р1ап1е8 МапсЬез е! тйге8 зиг 1в сЬатр,
^ш югаЬе Щк раг 1;вггв сотте 1е8 ро1ге!
иш 681 Щк ра88б,
Ь'Ь1Уег (оЛ в\ ^тоН в81 агптб Аб^к,
Е! йапз 1е8 ^о11;е8 11 п'у а пеп! 15
Ье 801хап1б (Их го18 воп! 8оис1еих,
^ио^ &1ге, дие се ^и'оI1 Лвутепйгай ?
Ш йв аПбгеп! ^и8^и'аи йп йв 1а 1вггв,
Ай йп йе 1а кегге сЬег 1е ргетхег го1
^ш Ьай ипе ^апйе е! поитеИе уШе; ^о
8е8 оиупегз 80п1 тегувШеизетеп!; вхрвг4е8,
^и'^1 п'у а рагей пи11е раг! 8иг 1;вггв;
Тои8 оп1 (168 аИбз 8ои8 1еиг8 Ьга8,
Ш св1ш дш 681; 1б еЬе^оитпбг,
П а (1б8 аИез (1'ог, 25
Ш Я 681 аи881 1б тхгасиюих го! (1б8 (1га^оп8 ;
Е1 бп таш Ц йбп! (1еих с1б& (1'аг^еп1,
Атбс сеих 11 Гвппб (1бих рш18 8бсгб18;
Ьб ргбШбг ри11 ой И у а ГаЬоп(1ап1б р1шб,
^иап(^ 11 уеи1 11 Гоитгб, зо
Е1 бпуоуб аЬоп(1ап1б р1шб 8иг 1бггв,
^и6 1б8 р1а111б8 Ь1апсЬе8 сго188бп1 8иг 1б сЬатр ;
Ь'аи1гб рш1 ^и^ бпГбппб 1а !ог1б ^б1б,
^иап(^ 1е го1 (1е8 йга^опв ев! 1гор бпга§;6 И Гоиугб,
Е1 И бпуоуб ипб Гог1б §гб1б зиг 1а 1еггб, 85
Е1 й-аррб аУбс б11б 1б8 р1а111е8 ЬкпсЬбз зиг 1в8 сЬатрз.
Ье 8о1в11 Ьп11ап1 а епуоуй 1е го1 (1в8 (1га50П8,
^и'^1 соп81ги11 ипе у111е поитеПе вх1гаогйша1Гв,
^и'^1 п'в81 пиНе раг1 зиг 1а 1егге;
60
Кой га види да се чуди, - 40
П|крва крале Фальба да си Фали,
Чи си има града нишанлие;
Аф' нег' да ми седи Вл^лкана девойка,
Шо си либи ясну сонце.
Дуръ да идатъ седемдесе крале на край земе, 46
Масторе си вече града наградили,
Афъ средъ поле си ми грее као сонце!
Ела чи си свети лу на п&рва крале,
На други-те си е темну потемнену!
П&рва крале курбанъ си коле дуръ на Бога, 50
Чи си има града нишанлие;
Курбанъ коле седемдесе крави.
Та утиде курбанъ дуръ на Бога;
Па си гозба гости сите масторе.
Седнали ми на кральски трапези, 55
Още аФъ уста нищу не клали.
Си дойдоха и седемдесе крале,
На пжрва крале поклонъ се покланетъ:
Той имъ вели утговори:
Добре дошли, седемдесе крале! 60
Седните ми на трапези,
И васъ гозба да си госте,
Чи си имамъ града нишанлие,
Шо га нема нийде на земе-та.
Седнаха ми седемдесе крале на трапези, 65
Лу седнаха седемдесе крале на трапези,
Снте масторе на ноги станаха,
Та си Фл^ркнаха као пилци аФЪ море-ту!
Какъ ми виде пл^рва краде, мощне му се нажелилу.
61
^ив сЬасип 1в уоуап! Га(1т1ге. 40
^ие 1е ргвга1ег го! (1еУ1еп1; 1оий
^и'^1 а ип 1е11е уШе ех4гаог(11па1ге,
Е1 еп Лвйапв яие йетеиге 1а йНе Уоикапа,
^и^ 681; аш^е раг ]е 8о1е11 Ъп11ап1.
Репйап* ^ие ]в8 70 го18 уоп! й 1а йп Ле 1а 1вггв, 45
Ьез аг(18ап8 оп1 й6]к Ь&йи 1а тШе,
Е1 ай тШеи йе 1а р1аш е11е сЬай^е сотше 1е 8о1в11!
Е! репйап! ди'е11е ЪпИе зиг 1е ргет1ег го1,
8иг 1е8 аи^гев П ^9,шИ пои* е! зогаЬте!
Ье ргет1вг го! (нМ ип васгШсе ай В1еи, 5о
^и'^1 а ипе уЩе ехсеПетЛе;
Ц Га11 заспйсе с1е 801хап1е (Их уасЬе8,
Е! 1е заспйсе ратп!; ^и8^'аи Вхеи;
Е! и !а11 ипе Шв к 1ои8 1в8 агЙ8ап8.
Пз 86 тейеп!; аих 1»Ъ1е8 гоуа1е8, 55
Е1 ауап! с1е теИге ^ив1^ие сЬоае к 1а ЬоисЬе,
118 ушгеп! аи881 1в8 801хап1е (Их го18.
Па ^п! 1еиг8 геуегепсеа ай ргет1вг го!;
Е1 се1ш 1еиг райе е^ (111:
80162 1в8 Мепуепив зоххапке (Их го18! во
Азбвуея уоиз аиргез (1б8 1аЬ1е8
Роиг дие ]е \от кайе сотше шез сопутуез,
Саг д'а1 ипе У111е ехсб11бп1;в,
^ие11е п'бХ181е ппПе раН зиг 1а 1бгге.
118 зе тхгеп! аих *аЬ1е8 1б8 70 го13. в5
N'6^ап1 раз епсоге а8818 1е8 70 го13 аих *аЬ1в8,
Тоиз 1б8 агИзапв зе Ьувгбп! зиг 1биг р1б(18,
Е1 8'епуо1егеп1; сотше 1ез 01зеих (1ап8 1а тег!
^иапс^ 1б ргетхег го! уи се1а, 11 8'аМ1^еа кор,
62
На крале си вели утговори: 70
Б бре, седемдесе крале мои побратиме!
Мольба ви се моле
Да постоите малку да почекате,
Дуръ да источе мое бдчва руйну вину,
Шо си бере иледа тувара, 75
Да гу изсипа аФъ сова море пшроку;
Мои масторе баремъ вину да си пиетъ.
Ша чекаме, кралю, от' да не чекаме;
Бил' и нее на ардамъ ша ти дойдеме.
Та си точетъ руйну вину две недели, 80
Утъ б&чва гу точетъ аФъ море гу изсипувсЕтъ,
Дуръ е море вече поцлрвенелу!
Утъ море ми вика змейска крале:
Стига вече, кралю, вину точи,
Чи сме сички М|1кртви упиени! 85
Нам' си стига сова курбанъ шо ни стори,
Гостите се сега вие на трапези.
На крале си дуръ тога сорце дойде,
Та си седна на трапези на вечере;
Гозба си се гости сасъ седемдесе крале; 90
Служба си ги служи В;клкана девойка,
Шо ги нема нийде на земе-та:
Утъ лику й грее ясну сонце!
В' грдди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди! 95
Очи й се као Факла еребица!
Коса й е ду земе-та!
Хемъ е СО злату позлатена!
Какъ га гледатъ седемдесе крале^
63
Е1 а райе аих го18 еп (Ивап*: 1^
ЕЬ шев 801хаи1;е (Их го18 шев соп&бгев
^е уоив Га18 ипе (1етап(1е,
Вв81;е2 ип рей е! а11;еп(1ег
Ли8ди'а се ^ив ^е У1(1е топ Ьап1 Ле тш гои^в,
(^ш сопйеп тШе йе ^агйеаих, 7о
Роиг 1е уегвег йапв сейе тег е1вп(1ив;
^ие шев аг1;18ап8 ай тош Ьохтеп! Ли уш.
Nои8 айепЛегопз рои^^ио^ юе рав а1;1;еп(1ге^
Реи1ге1;ге Т1впЛгоп8 поив аивв! роиг 1;в ахйег.
Е! Ив уег8еп1; 1е уш гои§в йеих веташе, 8и
Ви Ьап1 Пв 1е ргепйеп! е! 1е уегвеп! йапв 1а тег,
^и8^ие 1а тег (1ву1п1 гои§;е!
1)е 1а тег спе 1е го! Лее йга^опв:
С'ев1 аввег оЬ го1, Ле тегвег 1е уш,
Саг поив вотте юив хугев-тогкв! 85
Сев!; поиз аввег Ле сех васгШее !а11;е а поив
Ве^а1е2 уоив а 1а 1аЪ1е а рг^веп!;.
Ье Г018 арг^в сек ргепЛ Ли соига^е
Б ве тИ к 1а 1;аЪ1е роиг воирег
Е1 ге^а1в ауес 1е8 В01хац1;е Л1х го1в; 90
Е! 1а йНе Уои1капа 1вв вегуН,
^и^ п'а рав Ле рагеШе виг 1а (егге:
Ое воп У1ва§;е 1ш1; 1е во1е11 ЪпНап!!
8иг 1е ве1п е11е а 1а 1ипе с1а1ге!
8иг 1ев ЬаЬИв. е11е а Лев ре(11;в ^1;о11ев ! 95
Ъев уеих воп! сотте Лев ватЪеаих егеЪ11;ва!
Ьев сЬеуеих уоп1 ^ивди^й 1а 1;егге!
ЕХ воп! Логб ауес Ле Гог!
^иапЛ е11е У1геп1; 1е8 801хап1е Л1х го18,
64
Сички искатъ сн;||Ха да хии боде, 100
Бла си е углавена за Брахила крале,
Шо е юнакъ надъ юнаци!
Та си никой ни кайдисува да га тера.
Гозба е траяла тамамъ три недели.
Чекатъ си ми седемдесе крале сонце да угрее, 105
Афъ темну темнилу немой да си Фодетъ;
Колку си ми тие чекатъ.
Още толку земе се стемнева!
Та ми заплакаха седемдесе крале и ми завикаха:
Ой ти Боже. мили Боже! но
Кажи, Боже. шо грехъ сме чинили?
Та си сонце на небе-ту не изгрева,
Да си грее, да си свети на земе-та;
Аку си сме грех^ чинили.
Сите крале курбанъ ша ти колеме. 115
Плакатъ си ми седемдесе крале,
Ощ ми се мольба молетъ.
Ела Господъ мольба не хми слуше!
П&рва крале хми вели утговори:
Е бре вие, седемдесе крале! 120
Зеръ не знаете чи сме грехъ чинили.
Та за сова сонце не си грее на земе-та!
Бла нее курбанъ Богу да си колеме.
Да ни каже шо грехъ сме чинили.
Та се е толку на насъ налютилу. 125
Седемдесе крале си услушеха п^рва крале,
Та си секи закла курбанъ дуръ на Бога;
Курбанъ ми траелъ три дни и три нощи,
/1^ Дур^ь тога е месечина дума продумала.
65
Тоиз 1а йетапйеп! роиг ЬеПе Ш1е, юо
Ма18 еНе ев! ргот18е ай го! ВгакЬИ
^ц^ ев! ип Ьегоз раг ехсеИвпсе,
Е1 регвоппе п'о8е 1е Шври^ег.
Ьа Шб дига зив^етеп! 1;го18 вбшаше.
Ьев 70 Г01В а11в11с1еп1 ^ие 1е воюИ ве ]6уе, 105
Е1 (1ап8 ]'оЬвшп1;6 Ив т1'о111; рав Уои1и а1ег;
Аиип* ^и'^1в аИепйеп! 11 йеУ1еп11 р1ив оЬвсиге виг 1а 1егге,
Е1 1е8 70 шв соттепсеп! а р1еигег е! й. спег:
ОЬ Б1еи, оЬ Ьоп Вхеи
В18 поив дие1 ев! поке ресЬб ^1^
^ие ]е во1е11 пе 8'е1еуе виг 1а 1югге,
Роаг сЬаи!Рег е! ес1а1гег виг 1а 1епе;
81 поив ауопв сога1ве ипе ресЬе 1оив поив 1е ^егопв ип васпйсе.
Ъев 70 Г01В р1еигеп1 е! !6п1; аивв! ипе рпеге
Ма18 В1еи п'ехаива 1еиг рпбге! 115
Ье ргеш1ег го! 1еиг раг1е е! йй:
ОЬ уоив воххапю Й1х шв,
N6 вауег уоив рав ^ие поив ауопв сот1в ипе ресЬб
Ш с'ев1 1а га1Воп дие 1е вокИ п'йс1а1ге рав 1а 1егге.
Ра1вопв ип васгШсе к 01еи 120
^и'^1 поив йй диеИе ресЬб поив ауопв соииве
^и'^1 ев! в! 1гп1;6 соп1гв поив.
Ъев 70 Г01В вихтоеп! 1в сопвеИ йи ргетхег го!
Е! сЬасип Ш ип васпбсе й Ъ\т\
Ье васгШсе Лига 1;го1в лоиг е* 1;го1в ппйв, 125
Аргбв сек 1а Ьипе й соттепсб й раг1ег \'- ^
Е1; с!!!; ашв! аих В01хап1;е Шх го1в:
ОЬ уоив 801хап*е <их го18
Ве уоив регвоппе п'а со1Ш8 ипе ресЬй
66
%^к^^^^Ъ^Ъ^^^^^^^^Ъ1^^Ъ1^*-' '<>-'^
'^^ На седамдесе крале вели утговори: 13о
Е бре вие, седемдесе крале!
Утъ васъ грехъ никой не е чинилъ,
По Грехъ е чинилъ пжрва крале,
Шо си даде В.%лкана девойка на Брахила крале
Та измами мое брата ясну сонце! 135
Утъ сова се сонце налютилу,
Та не иска да си грее на земе-та.
Мое брата си залиби Вд^л кана девойка,
Шо га нема нийде на земе-та;
Дуръ не си дойде Вд^лкана девойка аФъ наши сарае, 140
Сонце не ша угрее на земе-та!
Седемдесе крале й велетъ и говоретъ:
Месечину, наше мила сестрице!
Я кажи ни, месечину, шо да правиме,
Какъ да смириме тое брата ясну сонце? 145
Да заФати да си грее на земе-та,
Чи е вече лету поминалу,
Я нищу аФъ пещери не сме турили;
Сите бильки искапали пу земе-та!
Аку не жели насъ шо сме устарели, 150
Не жели ли баремъ наши-те малки деца,
Шо си Фодетъ низъ поле-ту и си роки кжршетъ,
Чи си нема шо да едатъ!
Мое брата мощне млогу е налютенъ,
Неша може кулай да се смири, 155
Чи гу е В;клкана девойка млогу мамила;
Либила гу цали седемъ години!
Сонце се е вчера на мене тлжилу,
. ' Утмалъ ми е дума продумалу:
67
Ьа ресЬй а сошхв 1е ргешег го1 130
^и'^1 а Доппе 1а Ш1е Уои1капа ай год ВгакЬИ,
Е! а 1;готрб 1е Ъп11ап1; 8о1е11;
Сее! 1а га18оп дие 1е 8о1е11 ев! тИб
Б1; й саиве де св1а И не уеи! рав сЬаи^Гег 1а 1;егге.
Моп Ггбге ев! детепи атоигеих йе 1а Ш1е Уои1капа 135
^и^ п'а рагеШе виг 1а 1;егге;
1ивди'а ^ие 1а Ш1с Уои1капа пе У1еп1; Аапв по1;ге ра1а1в
Ъе 8о1е11 пе уеи! сЬаийег 1а 1;вгге!
Ьев 801хап1;е Й1Х го18 геропсИгеп!; е! (Цгвп!;:
0 Ьипе по1;ге воеиг сЬбпе но
Шв поив допс 0 Ьипе, дие (1еуоп8 поив Мтв
Соттеп! а(1оис1г 1;оп &6ге 1е 8о1е11 Ьп11ап1;,
^и'^1 соттепсе а сЬаи1Гег 1а 1егге,
Саг Уби ев! Щк раввб
Ш поив п'ауоп8 рав 1'^1ев дев ргоУ1810пв дапв 1в8 ^ойев, 145
Топв 1е8 р1ап1ев оп1 реп виг 1а 1;егге!
811 па рав сотраввюп Де поив дш воттев ухеих,
К'а-1-11 сотрав810п йе пов реШв еп&п1;8?
^и^ уоп1; йапв 1ев сЬатрв е! Ьпвеп* 1еиг8 ташв,
Саг Ив п^оп! дйо! к тап^ег! 150
»Моп Мте ев* *г6в цтх^й
II п*ев1; В1 ^ас11б а 1е ара]вег,
Саг 1а йПе Уои1капа Га кбв еп^а^е,
БИе ГашаН вер1; апв еп^егв.
Ье во1е11 8'ев1; р1ат1; й то1 111ег 155
ЕЬ й реше т'а раг16 сев рагоюв-: ''
,0 Ьипе гаа воеиг сЬепе
Зе вшв йвУвпи 1тб8 аШ1§й,
Епсоге йеих зоигв зе уеих айепйге
68
^Ь
6о
Месечину, мила сестрице! 160
Млогу ми е, сестру, дугрозилу!
ч
Още два дни ша си трае, ша си чекамъ;
Аку не си виде В;&лкана девойка аФЪ мои сарае
Ша изгрее на небе-ту као люта огань,
Та ша изгоре сите люде на земе-та! 165
Дуръ тога сорце ша ми се нарадува.
Та ша грее ша си свете на земе-та.
Какъ ми чуха седемдесе крале, заплакаха, завикаха,
Та си питатъ месечина и га прашеть :
Кажи си ни, месечину, шо да правиме, 170
Какъ да си дадеме на тое брата Вд^лкана девойка?
Сорце да му се нарадува,
Та немой вече да на мочи;
Зарадъ Вд^лкана сита земе да погури!
Месечина си хми вели утговори: 175
Утре още рану курбанъ на Бога да колете,
Кральска гозба да се гостите,
Служба ша ва служи Вд^лкана девойка;
Кога вече гозба се нагостите,
И се напиете руйну вину, 180
Да запеете песна шо си е за свадба;
Дуръ да вие песна испеете,
Ша си слезе утъ небе-ту люлька звездувита,
Та ша падне дуръ на ваше трапеза;
Вие секи на люлька да се люлете, 185
Редъ да дадете и на Вллкана девойка,
Редъ да й дадете люлька да залюлете;
Тога нее люлька ша си трлгнеме на небе-ту.
Мое брата лу какъ ша види В^клкана девойка,
69
81 ^е пе У018 ра8 1а йИе Уои1капа (1ап8 топ ра1а18у 1бо
^е рагаИга! зиг 1е С1е1 сотте ип ^еи с1е81гис1;11'
Е! уейх ЬпИег 1;ои8 1е8 Ьоттев 8иг 1а 1;епе.
Аргб8 топ соеиг 8ега й Га18е,
Е! ^е Увих сЬаи^Гег е! йс1а1гег 1а 1;егге.
^иапс^ се1а еп1епйег6п1; 1е8 70 го18 165
Б8 соттепсегеп!; й р1еигег е! спег,
Е1 П Детапйеп! 1а Ьипе е* Шгеп!:
ОЬ (118 поиз Ьипе дие ^егопз поиз
Оотгаеп! (1оппепоп8 пои8 й 1оп йгеге 1а йИе Уои1капа,
^ие 80П соеиг 8в ге^ои^1; 170
Е1 ди'11 пои8 пе (.оигтеп! р1и8,
Е! роиг Уои1капа ^и'^1 Ьгй1е 1ои1е 1а 1.егге.
Ьа Ьипе 1еиг геропйе е* Ш!;:
»Веташ йе Ьоппе Ьеиге Ш^ез ип заспПсе а В1еи,
Аггап^ег ипе Ше гоуа1е • 175
Е* ^ие 1а йПе Уои1капа уоиз 8ег1,
^иап(1 уоиз ауег аззег Шб8
Ш уоиз ауег аззег Ьи йи У1п гои^е,
СЬап^ег ипе сЬапзоп дш ез* роиг юз посез,
Е! диапд Уоиз Ап138ег ^ сЬап1ег 1а сЬап8оп 180
II йезсепйега йез С1еих ип Ьегсеаи (1'е1;о11е8
Е1 1отЬега зиг уоке 1аЬ1е;
СЬасш! йе уоиз йоН зе Ьегсег йапс 1е Ьегсеаи
Е* 1а юиг ухепйга а 1а йПе Уои1капа;
Ьа.1оиг уепи Ьег<;в2 1е Ьегсеаи 185
Е! поиз е1еуегоп8 1е Ьегсеаи ай С1е1.
^иап(1 шоп ^гбге уега 1а йПе Уои1капа ' I
^и'е11е йетеиге йапз 8оп ра1а18
8оп соеиг зе ге^ои^^а ехсе881Уетеп1,
70
^^^^^»^^^^^^%^>^»^>^>^>^^^^|^
.'!& Чи си седи аФъ негуви сарае, 190
Сорце ша му се мощне нарадува,
ио Ша си земе утъ земе-та цлрна дреха,
Та ша блесне да си грее да си свети на земе-та.
Сова рече месечина не отрече,
У ти де си аФъ сарае при майка си, 195
Да си вечере сладка вечере.
Я седемдесе крале си Флезоха при П|крва крало,
Та му велетъ и говоретъ:
Стани, кралю, немой плачи!
Наше мольба се услише: 200
Богъ си прати звезда месечина да ни каже,
Утъ шо сонце не угрева.
Да си грее да си свети на зема-та.
Богъ си иска курбанъ да му колеме,
Хемъ и кральска гозба да се гостиме, ' 205
Служба да на служи Вд^лкана девойка.
Чие мома чиста као ДоФЧинка,
Шо си чини изметъ дуръ на Бога.
Пд^рва крале какъ ми чу мощне се зарадува.
Та си стана правъ на ноги-те, 210
На изметчии вели утговори:
Е бре, изметчии, мои верни слуги!
Идите ми скору на поле-ту аФъ пещери,
Дека си е мое стаду все на отбуръ;
Та ми докарайте и лед а крави ял увити, 215
Шо си биватъ за курбанъ дуръ на Бога;
Флезите си и ф' мое-та башъ пещера,
Дека ми е руйну вину тригодишну;
Источите шо си ми е найгулема ба^чт^
11
Е1 11 ргепйега йв 1а 1еггв ГЬаЬй по1Г, 190
Е! 11 ЬпПега роиг сЬаи!Гег е* 6с1а1гег 1а *егге.
А1П81 раг1а11 1а Ъипе
Е! 8*еп а11а сЬег за т^ге (1ап8 1е ра1а18,
Роиг 8оирег ип зоирег йоих.
Ъе8 70 Г018 еп^твгеп! сЬег 1е рге1шег го! 195
Е! 1и1 (11геп1; е1 рагкгвп!;
Сеззег а р1еигвг, не р1еиге2'ра8,
N0116 рпбге ез! ахаизйе,
ЬМеи поиз а ептоуб ГеюИе 1а Ьипе роиг поиз (Иге
Роигцио! 1е ао1е11 п'йс1а1ге раз, 200
Роиг^ио^ 11 пе сЬаи^Ге е1; п'йс1а1гй 1а 1егге.
Шбп йегаапйе дие поиз Гахзопз ип заспйсе
Е1 аизз! ^ие поиз аггап^опз ипе 1"е1;е гоуа1е
Ш ^ие 1а Ш1е Уои1капа ди'е11е поиз зегуе —
Саг еИе ез1 ипе У1ег^е риге сотше ипе реШе Бееззе, 205
^и^ зегуеп* аизз! й В1еи тете;
^иапс^ 1е ргетшег го! еп^епйИ сек 11 зе ге^ои^^ Сог1етеп1
Е1 зе 1еуа йеЬои! зиг зез рхеДз,
И арре1е зее йоте8^^^иез е! 1еиг йН:
ОЬ тоиз тез йотезйдиез тез йШев зегуНеигз 210
АПег Ъ1бп тИе (1аиз 1ез сЬатрз е! (1апз 1ез ^гоНез
Ой ез1 топ коиреаи Шеп сЬо131,
Ш атепег шо! тШе тасЬез
^и^ зоп! ргорге роиг заспПег а В1еи;
Еп1ге2 аизз! (1ап8 та рппс1ра1е ^тоИо^, 215
Ой ез!; топ У1п гои^е йе 1;го13 апз
Уегзея 1е р1и8 ^гапй Ьап1
^и^ сопйеп! т111е Гагйеаих (1е У1п риг,
Ье \1п шейег зиг топ сЬапо! 11е Геи,
^^'ь Шо си бере иледа тувара голу вину; 220
Вину си ми товарите на мое-та огнена кучие,
0 2<7 Шо си Ф^&рка као найФ«&ркату пиле;
За сахатъ да идете ду поле-ту,
Сахатъ аФЪ пещери да ми седите,
Я за полувина да си дойдете дуръ при мене, 225
Чи ша коле рану още курбанъ дуръ на Бога,
Хемъ и гозба ша си госте седемдесе крале.
Та утидоха на поле-ту аФъ пещери,
Де си бе кральску стаду все на отбуръ;
Та ми Фатиха иледа крави ялувити, • 230
Шо си биватъ курбанъ дуръ за Бога;
Флезаха си и ф' кральска пещера^
Дека си бе руйну вину тригодишну;
Источетъ си шо си ми е найгулема бдчва,
Шо си бере иледа тувара голу вину; 235
Вину си туваретъ на огнена кучие.
Кучие си Ф;крка као найФ^кркату пиле,
' Ела крави не си Фодетъ, не си Ф^кркат!
Та се чудетъ изметчии шо да праветъ?
Мольба си се молетъ дуръ на Бога: 240
Ой ти. Боже, мили Боже!
Крале си ни. Боже, порл^че:
За сахатъ да дойдеме ду поле-ту,
Сахатъ аФъ пещери да седиме,
Я за полувина да си идеме дуръ при негу, 245
Чи ша коле курбанъ утре още рану:
Огнена кучие, Боже, си ми Ф^крка као пиле,
Лу ялувити крави не ми Фл^ркатъ!
Мольба ти се, Боже, молиме.
^п^ уо1е соште Гохвеаа 1в р1из а^Ие, ^
ч
Вап8 ипе^аИег ай сЬатр ^^^^.«ч:-
Е1 ипе Ьеиге йегаеигег Лапа 1а §тоИд
Е1 йапз ипе йега! Ьеиге ге1юигпе2 сЬег то1,
Раг се дие де теих йе Ьоппе тайп заспйег к Вхеи
Е1 агап^ег ипе Ше роиг кв 70 шв. 225
Ив воп! аП^в ай сЬатр е! €[ап8 1а ^оНе
Ой е1;а11; 1е кореаи гоуа1е сЬо181в,
Пв а1.гаррйгеп1; тхИе уасЬев деипев
^и^ воп* ргорге роиг ип васпйсе а Вхеи габте,
Пв воп! еп1;гй аивв! йапв 1а ^гойе гоуа1е 230
Ой йШ* 1е У1П гои^е йе 1го18 апв,
Пв оп1 У1(1е 1е ркв ^гапй Ьап1
^и^ сопйеп! пиИе &гс1еаих Де у1п риг,
Ье У1п йв сЬаг^еп! виг 1е сЬапо! йе Геи,
Ье сЬапо! уо1е сотгае Го1веаи 1е р1ив а^1е 235
Ма1в 1ев уасЬев пе топ! е! пе Уо1еп1 раз!
Е1; 1ев 8ет1;еигз воп1; етЬаггавве пе васЬап! ^ио^ ^а1ге,
Е1 И Гоп1 ипе рпеге а (Иеи:
0 (11еи, сЬег Д1еи,
Ье Г01, 0 Шеи, поив а огйоппб 240
В'а11ег Дапв ипе Ьеиге ай сЬатр,
Опе Ьеиге Де гев^ег йапв 1а ^ойе
Е! Дапв ипе Лепи Ьеиге йе геуеп1г сЬег 1ш;
Саг и уеи! васпйег с1ета1п йе Ьоппе Ьеиге;
Ье сЬапо! йе ^еи Уо1е сотте ип 018еаи 245
Ьев деипев уасЬев пе рейте п1 рав уо1ег;
Коив &180П8 ипе рпбге й 1;о1 о В1еи , • *^* ?
Роиг Га1ге воиМег ип 1'ог1; уеп! виг 1а 1егге,
Роиг ргоре1ег уйе 1ев уасЬев деипев.
74
7г^* Да си дунешъ силна ветра на земе-та, 2бо
Та да си кара скору ялувити крави;
>>^ Дур^ь да иде огнена кучие аФъ кральски-те дори,
И ялувити крави аФъ дори да си Флезатъ,
Немой крале мока да на мочи;
Да на затори аФЪ темна зандана, 255
Да на едатъ люти змии и ламии,
Чи не му сме кральска лакардие сайдисали.
Де ги дучу Господъ горе утъ небе-ту,
Та си имъ мольба услише;
Си искара златни ключе утъ пазуФи, 200
Та утори златни-те си ветрувити сарае,
ТРа си прати силна ветра на земе-та:
Какъ ми зад у силна ветра гори по дроби,
Гори подроби, поле поломи;
Си заду и тие ялувити крави; 265
Та ми Ф^крка огнена кучие,
Фд^ркатъ си ми ялувити крави;
За полувинъ сахатъ ми утидоха аФъ кр^иьски сарае.
Пжрва крале какъ си виде,
Чи си идатъ изметчии, 270
Сорце му се мощне зарадува,
Та си дарба дари сите изметчиш
Па си вика седемдесе крале,
Да си слезатъ долу на широки дори,
Курбанъ да си колетъ дуръ на Бога, 75
Да но сонце си изгрее на небе-ту.
Да си свети да си грее на земе-та.
Седемдесе крале ни ми стоетъ,ни ми чекатъ;
'*^ Слезеха си долу на широки дори,
75
^ие репс1ап1 1е сЪапо! де Геи агпуега (1аи8 1а соиг да го! 250
Ъе уасЬев зеипев аизв! рашеп1 йапв 1а соиг.
Хе поив 1а188е раз 1оигтеп1;ег раг 1в Во1
^и'^1 поиз еп^егте йапв ипе рпзоп оЬвсиге
^ие поиз тап^е 1й 1е8 вегреп!» е! 1ев йга^опв уеп1теих
^ие поив п'ауоп8 раз гетрП вев огйгев гоуа1з. 255
^иап(^ 1е 8е1§поиг В1ви 1е8 еп1;еп(111 зиг 1е С1е1
II ехаиза 1еиг рпйге.
И вог* йе воп веш 1ев с1е& с1'ог
ЕЬ 11 оиуге вев ра1а13 йогйз дев уеп^в,
Е1 11 епуоуе ии й)г1; уеп! виг 1а 1;е1те. 2бо
^иап(^ 1е уеп1 Гог! зоиШа И атопсе1а 1е8 шопк^пев,
Атопсек 1ев топк^ев е! Ъпва 1е8 сЬатрв,
Е1 еп1еуа аивв! 1бв уасЬев зеипев.
Е1 И уо1е 1а сЬапо! йе {"ей
Ш 1е8 уасЬев зеипев уо1еп1; аивв!; 265
Вап8 ипе йет! Ьеиге Ив агпуегеп! йапв 1е ра1а18 гоуа1е.
Ье ргет1ег го! диапй 11 уй
^ие 1е8 8егУ11еиг8 в^арргосЬеп*,
8оп соеиг ве гезош! ^от^етт^,
Е1 й йоппе йеа ргб8еп1;в й юиа 1е8 зегуНеигз. ^70
Е1 {1 арре1а 1е8 801хап1е (Их го18
^и'^18 йевсепйвп! йапв 1ев соиг8 врамеивез,
Роиг Га1ге 1е васпйсе а Вхеи,
^ие 1в 8о1е11 ве 16уе виг 1е С1е1,
^и'^1 6с1а1ге е! сЬаи^Ре 1а 1вгге. 275
Ьев 70 Г01В пе гев^еп! рав е* п^айепйеп! р1и8
Ив йевсепйеп! йапв 1е8 соиг8 зрамеивез -^ "^
Е1 11 1;иеп1; 1е васпйсе к ТАеп 1в8 ппПе уасЬев
^и*ии гшзвеаи (1е вап^ сои1а
^6
^^* (Га си заклаха вурбанъ дуръ на Бога иледа крави, 280
Дуръ си река утъ крд^ви тече,
-'^^ Та заези сите дори и ливаде!
Па се качетъ седемдесе крале на висе дивана,
Да се гозба гостетъ за Боже име;
Гозба да се гостетъ руйну вину да си пиетъ 285
Служба си ги служи Вжлкана девойка:
Утъ лику й грее ясну сонце!
В' гр^кди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
Очи й се као Факла еребица! 290
Коса й е ду земе-та!
Хемъ е СО злату позлатена!
Крале си се гозба гостетъ и си руйну вину пиетъ,
Я звезди-те се собрали аФЪ сончеви сарае,
Та си плетатъ люлька звездувита, 295
Люлька плетатъ и си песна пеетъ,
Чи ша се жени братъ хми ясну сонце.
Вече ми се крале гозба нагостиха,
И ми се напиха руйну вину;
Та запеха песна шо си е за свадба; зоо
Песна пеха тамамъ два сахате;
Лу шо си се песна испеели,
Утъ небе си падна звездувита люлька,
Люлька виси на кральска трапеза.
П;крва крале какъ си виде люлька звездувита, 305
Мощне му се сорце зарадува;
На крале си вели утговори:
; Е бре вие, седемдесе крале!
Нашъ курбанъ дуръ при Бога си у ти де.
^^Г^1 сонуга 1о118 1в8 сонгв е* ргашез! 280
Е1 ]е8 70 Г018 8'е1еуеп1 8иг 1е сИтапв ип рей р1и8 Ьаи*
Роаг Шет ипе Ше ай пот Де В1еи,
Роиг Гбюг ипе Ше е* Ьо1г 1в у1п тои§е.
Ш 1а Ш1е Уои1капа 1е8 зег!.
1)е 80П У18а^е ЬпПе ]в 8о1в11 ЬпИап! 285
5^иг 1е 8еш ев! 1а Ьипе сШге
8иг 8оп ЬаМ* боп! Дез реШз 61ю11е8;
^>е8 уеих 80п1; сотше йез ЯатЬеаи ЕгеЬйга,
Ьез сЬетеих ^и8^и'й 1а 1;егге
Е1 йогб (1'ог. 290
,Ье8 Г018 !е1еп1. 1а Ше е! Ьо1Уеп1 1е У1п гои^е
Е1 1е8 еюНез 8в 8оп1 азеетМйз
Ьап8 1е ра1а18 Ди Йо1е11;
Е1 Из Гоп* ип Ьегсеаи й^бюНе,
Сп Ьегсеаи Из Гоп! е* с11ап(;еп1 ипе сЬапзоп, 295
Саг а теи* зе тапег 1еиг &6ге 1е 8о1е11 ЬпПап!.
Ьез Г018. ОП* Щк аззег Ш6
Ш оп! аизз! аззег Ьи Де У1П гои^е,
Е1 Ш ОП* сотшепсб к с11ап1ег ]е сЪап* Де посе.
Ьа сЬапзоп Из сЬап1;егеп1 Деих Ьеигез зоо
Е1 уоПа ^и'^1з ой* йп1 1а сЬапзоп
1)11 С1е1 1отЬа 1е Ьегсеаи Д'й1;о11е.
Ье Ьегсеаи ез* зпзрепДи зиг 1а 1;аЬ1е гоуа1е.
Ье ргепиег го! ^иапД 11 у!* 1е Ьегсеаи Д'й1о11е
8оп соеиг зе гезош* Д'ипе ^апДе 3010 305
Е1 11 раг1е аих го18 е! Дй:
ОЬ уоиз 70 Г013 по1;ге заспйсе ез1; рапгепи зизаи'й 01еи
Ш \\ а епуоуй се Ьегсеаи Д'61ю11е;
Саг по*ге ресЬй поиз ез1; Дй^й рагДоппйе.
78
го% Та е прати лъ сае люлька отездувита, ЗЮ
Чи ни се е вече грешка упростила,
"''^ Та ша блесне сонце на небе-ту,
Да си грее да си свети на земе-та;
Сае люлька си прилега на мое-та керка.
На мое-та керка Вжлкана девойка; 315
Кога се на нее люле сите да се чудетъ,
Какъ си ми е дюнягюзеллийка,
И люлька е гюзелъ звездувита.
Седемдесе крале му велетъ и говоретъ:
Нека седне тое керка на люлька-та 320
Да вид име да ли за нее си прилега?
Та ми седна В^клкана на люлька-та да се люле
Лу ми седна крале си люлька залюлиха;
Люлька си се не люле,
Лу се качи горе на небе-ту! 325
Викна, цикна В^клкана да си плаче:
Ой ле тате, мили тате!
Люлька не ми е паднала утъ Бога,
Люлька ми е спусналу ясну сонце,
Мене да изл^кже, да измами, ззо
Да ме качи горе на небе-ту,
Да си праве измет на негува стара майка:
Три години има утъ какъ ма е сонце залибилу,
Та язъ гу самъ лъгала, мамила;
Дуръ сега ма сонце измамилу! 335
Какъ ми чу п^крва крале,
Чи си плаче негува-та мила керка;
И той ми се Фати за люлька звездувита.
Па на керка си вели утговори:
79
Е1 1е 8о1е11 1шга виг 1е С1е1 зю
Роиг сЬаи!Гег е! 6с1а1гег 1а 1;егге.
Е! се Ъегсеаи 681; зив^етеп! роиг ша Ш1е
Роиг та йИе Уои1капа,
^ив ^иапД еПе зе Ьегсега еп йейапз.^оив Га(1т1ге,
Готте еИе ез! ипе Ш1е 1;гб8 зоИе; 315
Аивз! 1е Ъегсеаи ез!; ]о\к ШИб^
Ьев 70 Г018 1ш райеп! е1 сИвеп!;:
^и'е11е 8*а$81Ме ^Е^ АПе виг 1е Ьегсеаи
Роиг Т01Г вИ 681; роиг еИе айго!*. ^
Е* 1а йПе Уои1каиа 8'а881Ме ай Ьегсеаи роиг се Ьегсег, 320
Е1 ^иап(^ еНе рп8 р1асе 1е8 го18 соштепсбгеп* Га Ьегсег,
Ма18 1е Ьегсеаи пезе Ьегсе раз
Ма18 и уа ай С1е1 ай Ьаи!!
Уои1капа спе е* зШе е1 р1виге:
,0Ь юоп рбге, топ сЬег рбге, 825
Ъе Ьегсеаи п'бз1 раб тепи роиг то! йе В1ви
Ье Ьегсеаи а (1е8сеп<1и 1е 8о]е11 ЬпПап!
Роиг те 1готрег е! 8ес1и1ге,
Роиг т'е1вуег ай Ьаи! С1е1
Роиг ^и6 де зегуе 8а У1е111е тбге; ззо
II у а 1;го13 апз дие 1е 8о1в11 т'а1те,
Е! то1 де Га! котрбе е! еп^а^е;
Ма1В к ргйзеп! 1е ЗоюП т'а 1;готрй!
^иапД се1а еи1епс1и 1е ргет1ег го1
^ие за 31 1е сЬепе р1еигб, 335
П аивз! з'а1.1;асЬе ай Ьегсеаи е1о116,
Е1 11 раг1в к за й11е е! Дй : ^ '
Ьй ой 1;и ез та й11е де теих 61хе аизз!,
Саг 8ап8 1ю1 де теигз!
:^^
^^'^ ;
80
Каде си ти, керку, и язъ там' да самъ, 340
Чи безъ тебе ша си умра!
Седем десе крале си ми гледатъ люлька звездувита
Какъ се дига горе на небе-ту,
Оше люлька не се скрила,
Де си иде Брахилъ крале низъ поле-ту; 345
Си ми еха б^крза коне налютена,
Кога Ф|крка не си знае дека фоди!
Афъ десна си рока доржи ясна огань,
Ясна огаиь да му свети низъ поле-ту;
Афъ лева си рока носи скялт дари, 350
Иде си ми рока да цалуе на деду си,
И да си гу тешка дарба дари.
Още утъ конь Брахилъ не ми слезе,
Си ми рука В|клкана на дори да слезе,
Да му Фати бд|рза коне налютена, 355
Да гу шета низъ широки дори,
Чи ми се е мощне уморилу;
Той си рука, никой не гу слуше!
Седемдесе крале си му велетъ и говоретъ:
Немой рукай, кралю, немой викай! Збо
Остави си б|крза коне на широки дори,
Той да си се шета низъ широки дори.
Ти се качи на виси дивани,
Извиси си очи горе на небе-ту,
Ощ' едношъ да си видишъ тое пжрве либе, 365
Чи си Флева вече аФъ сончеви сарае.
Какъ ми чу Брахилъ крале,
Си ми слезе утъ блрза-та коне налютена,
Та се качи горе на виси дивани,
81
•*^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^щ^к^\^^^^
Ьв8 70 Г018 ге^агйеп! аргбв 1е Ьегсеаи 61;о11й 340
Сотше и а8сеп(1 ай С1б1.
Ье Ъегсеаи пе з^ев!; рав епсоге сасЬб
УоНа 1б Г01 ВгакЬИ штЛ &вв сЬатрв,
и топ1;е ип 1;Ьеуа1 ^ои^еих е! епга^б,
^иапд 11 Уо1е оп пе той рав ой П тагсЬе! 845
Б1 <1ап8 ва шаш ЛхоП 11 рог1е 1е Геи с1а1Г,
Ье /еа с1ак роиг 1ш ^1а1гег 1е сЬатр;
Е! <1апв ва шаш ^апсЬе И рог1;е дев са<1еаах ргесхеах ,
II У1еп1 роиг Ъа1Вбг 1е шаш а воп Ъеаи рбге
Ш роиг 1и1 Шге ^ев ^апс1в са^еаих. 850
БгакЬП п'ев1; рав с1евсбп<1и с1е воп сЬеуа!,
И спе ^ие Уои1капа (1евсепс1е <1ап8 1а соиг
Роиг 11ешг воп сЬета] ^ои^еих е! епгадб,
Роиг 1е ргошепег с1апв 1ев соигв врааеих,
Саг И биа 1;г6в й1;1^ие. 355
II спе та1В регвоппе пе Геп1епс1е рав!
Ьев 70 Г01В 1ш раг1еп1; е* (Ивеп!:
«Ке спег рав, пе 1Ра11;ев рав с1е ЪшИ,
Ьа188е 1х)п сЬеуа! Гои^еих с1апв 1а соиг врасхеиве,
^и'^1 ве ргошбпе йапв 1ев соигв врасхеивев; зео
Б! 1;и авеепс! виг 1е Ьаи! Ъакоп
Е1 роЛе 1;е8 уеих ай С1в1 Ьаи*,
Роиг У01Г епсоге ипе Мв 1оп ргеп11ег атоиг,
Саг еПе еп1;гв Щк йапв 1е ра1а18 йи воЬй.
^иапд ВгакЬЦ 1е го! еп1;еп<1и сек 865
и девсепй йе воп сЬета! Ли^еих е! епга^б,
Е! И авсепй ай Ьа1соп Ьаи!, •Ч'^
II рог1;в вев уеих ай С1е1 Ьаи!,
Е1 ^иап(1 И уЦ 1а бПе Уои1капа
82
зи
Очи извиси горе на небе-ту; 3/0
Та какъ си ми виде В;&лкана девойка,
^'^^ Чи се качи сусъ татку си горе на небе-ту,
Сорце му се люту наранилу.
Нарани лу му се, као огань му се запалилу,
Йе ми знае дека да си иде. 375
И той иска да си иде на небе-ту,
Та ми Ф^кркна да ми Ф^крка пу облаци,
ф^крка, Фд;рка, наблизи ми вече люлька звездувита;
Таманъ вече люлька да си Фати,
Люлька ми се скри аФъ сончеви сарае; 380
Брахилъ крале си ми падна као умрелъ на земе-та!
Не ми може ниту дума да продума,
Ниту с' рока да замаха!
Нажелилу се на седемдесе крале.
Та си пращатъ плрва изметчие, 385
Да си иде на Юдинска земе,
Да си викне Юда хикимцийка.
Да си дойде на край земе,
Да си лечи Брахилъ крале;
Билька да гу пои, 390
Немой младу да погине.
Та си дойде Юда хикимцийка,
Лу гу пои билька лекувита.
Си ми стана на ноги-те,
Дума си продума на седемдесе крале, 395
Та хми вели утговори:
Утъ Богъ нашло ясну сонце
Шо залиби мое п^крве либе!
Аку не си либе п^&рве либе,
88
^и*611е авсеп^ ауес воп р^ге ай С1б1 Ьаи!: 370
8оп соеиг еШ! вх1гетешвп1; Меввй,
Ехкешетеп!; Ь1е88е е! Ьгй1а сотте 1е ?еи,
I] пе ваИ ой а11ег.
Е! И уеи! аивз! ай с1еЬ
Е! И уо1а еп Ьаи! роиг уо1ег ай пиа^ев. 375
I] Уо1в е! 11 081; (^6^й, ргбв йи Ьегсеаи й1;о116,
П Уви! Щк ргеп(1ге 1в Ьегсеаи,
Ма18 1е Ьегсеаи ^'враги йапв 1е ра1а18 с1и вою!!,
ВгакЬЦ ютЬа тог! виг 1а 1;егге еп Ьав!
П пе рей! ргопопсег ш то1, »^8о
N1 гетиег ипе таш!
Е1; 1е8 во1хап1;е (11х го18 воп! айепс1п8,
Е! П епуоуеп!; 1еиг ргепиег вегУ11виг
^и'^1 уа (1ап8^1а 1;егге (1б8 ^ои<1ев,
^и'^1 арреИ' 1а ЛоиЛе тбдесш 385
^и'е11е У1еп1 ай йп йе 1а 1е1те,
Роиг ^иегпг 1е го! Вгак1и1,
Роиг 1ш йоппег Ьо1Г йев йзапв Лев ЬегЬев;
Роиг диН пе теиг! в! ^еипе.
Е1 1а ^оийе тййхсЬ У1п1; 390
Е1 1и1 с1оппап1 йев 118ап8 йев ЬегЬев
И ве 16уе (1еЬои1; виг вев р1е(1е8,
Б1 и раг1е аих во1хап1е <11^ го18 е1 <111,
Е1 1еиг (Ивап! И (Ш:
^ие В1еи ришвве 1е во1е11 ЬгИап*, 396
^и'^ а атй топ ргегахег агаоиг!
81 зе пе реих раз атег топ ргепиег атоиг,
Ай тош ^е уеих оссирег 1а *егге йе топ Ьеаи р§ге;
Рей! б1;ге топ соеиг вега ^иегп,
6^
* /^
84
' ^ Баремъ дедува си земе ша заптиса, 400
Белки сорце ми се излекува?
и1^ Заптисай га, нема никой да га зева!
Та устана Брахилъ на край земе да си седи.
Седемдесе крале още не си Фодетъ,
Лу си чекатъ ясну сонце да си блесне на небе-ту, 405
Да си свети да си грее на земе-та;
Чекатъ си ми още три дни и три нощи,
Сонце си ми па не свети на земе-та!
Вълкана девойка какъ ми ойде на небе-ту,
Сусъ татку си седи аФЪ сончеви сарае. 410
Сонце си ми още спие аФъ майчини скути,
Майка му гу тиху буди;
Стани, сину ясну сонцу!
Да си видишъ тое п&рве либе,
Какъ си седи аФъ той огнени сарае; 415
Майка си гу буди, я той си не става,
Спие си ми млогу тешку!
Стане си ми дуръ му се е вече сонъ дуделу.
Та ми вика звезда месечина:
Месечину, мила сестру! 420
Донеси ми студна вода утъ той кладнецъ, '
Да си мие очи гуреляви,
Шо се спали три дни и три нощи.
Месечина си услуше брата ясну сонце,
Афъ роки си зе златенъ кронтиръ, 425
Та наточи студна вода утъ златни кладнецъ;
Донесе гу на брата си ясну сонце,
Да си мие очи гуреляви;
' ч Вода си му посипува да се мие,
85
„Ргепд ро88е8810п 11 Т1'у а рег8оппв ^и^ 1а йеюапйе." 40(>
Б1 1б Г01 ВгакЬИ гв81;а 8иг 1а Ап (1е 1а 1;бгге
Роиг аетеигег зиг 1а йп (1е 1а 1еггв.
Ье8 70 Г018 пе 8'еп а116геп1; епсоге
Иа18 П аиеп^еп! ГаррапНоп 8иг 1в С1б1 (1и воюИ Ьп11ап1,
Роиг ^и'^1 6с1а1ге е! сЬаи!Ге 1а 1;вгге, 405
Иб аШпйеп! епсоге кохз ^оиг е1, 1;го18 пш18.
Ье 8о1е11 пе ЬгШе ра8 8иг 1а 1егге!
Ъа АИе Уои1капа диапс1 е11е агта ап С1е1,
ЕПе (1етеиге ауес 80п р^ге (1ап8 1е ра1а18 (1и 8о1е11,
Б1 1е 8о1е11 догтаИ епсоге (1ап8 1е 8е1п с1е 8а шбге, 41 о
Ьа тбге Гетейе 1еп1;етеп1:
Ьбте Ш топ Шв 8о1е11 ЬпИап!!
Роиг дие Ш У018 1оп ргетхег атоиг,
Сошше е11е с[етеиге с1ап8 1оп ра1а18 (1е Геи.
Ъа т^ге ГеуеЦе та18 11 пе 8е 1^уе ра8, 415
П йоппе 1;гб8 ргоМйетйп!; !
Д 80 1еуа диапс! 11 8'е81> га88а81е (1и вошеИ,
Е! П арреП ГеюПе 1а Ьипе:
0 Ьипе та 8оеиг сЬепе,
Аррогке то1 йе Геаи й-акЬе <1е топ рий 4ао
Роиг 1ауег те8 уеих епЯатЙ8,
^и^ оп! йопш 1;го18 ]оиг8 е! 1;го18 пш1«.
Ьа Ьипе 6сои1;а 80п Мге 1е 8о1е11 ЬпИап!,
Е1 рп( дап8 808 таш8 1а соире (1'ог,
ЕХ рш88а с1е Геаи Гга1сЬе (1и ри!! (1*ог 42$
Е1 Гаррог1;а к 80п й'6ге 1е 8о1е11 Ьгйап!;
Роиг 1ауег 808 уеих епЯатбв,
ЕИе 1ш уег8е йе Геаи роиг 8е 1ауег, ^^
Б1 1ш раг1е аи881 раг 8а ЪоисЬе,
86
У^'' Я СО уста си му дума дума: *3^
^'^ "* Я погледни, брате, вонка на потоне,
Да си видишъ тое П|крве либе Вд^лкана девойка,
Шо та чека да си станешъ утъ майчини скути,
Да цалуе тое ясну лику.
Та си погледна вонка на потоне; 435
Какъ си виде В&лкана девойка,
Сорце му се мощне зарадува;
Та й с' рока намахна, со уста си й продума:
В|клкану девойку, мое пд;рве либе!
Шо ми седишъ вонка на потоне? ^40
Ела си ми дуръ при мене аФъ худае,
Ти да ци цалунешъ ясну лику,
Язъ да си цалуемъ той Факлати очи.
Та утиде Вжлкана дуръ при сонце аФъ худае;
Афъ худае още не ми Флела, ^ 445
Ясну сонце на ноги си стана,
Та й Факлати очи цалуна,
И й дума продума:
Добре ми дойде, В|клкану девойку!
Добре си та найдохъ, ясну сонце! 450
Сова рече не отрече,
Приглрна гу, цалуна гу на ясну-ту лику,
Па си му се мольба моли.
Та му вели утговори:
Ой ти, сончице, мое п«рве либе! 455
Мольба ти се млогу моле:
И мой татку дуръ тука си дойде,
Утъ жельба не ^ хтелъ сама да ме устави;
Дуръ при мене иска да си седи;
87
Ке^агйе топ ^гбге йеЬогв 1а Ьав 430
Роиг У01Г 1оп ргет1ег атоиг 1а Ш1е Уои1капа,
^и^ 1;'а1;1епс1 див 11и 1е 16уе йи 8в1п йе 1а щбге, ,
Роиг Ьахвег юп ухва^е ЬпПап!
Е1 И ге^аг^е (1бЬог8 еп Ьав,
<5иап(1 и уй 1а йНе Уои1капа, 435
8оп соеиг ве гезои!! Гогюгаеп!
Е( 11 1ш Ш1 81§пе аувс 1а шаш е! раг1е ауес ва ЬоисЬе:
,0 ЙНе Уои1капа топ ргетхег атоиг,
Роигдио! ев! 1;и аввхве (1еЬогв еп Ъав.
У1еп допс сЬег то1 с1ап8 та сЬатЬге 440
Роиг Ьа18вг топ У1ва5е Ьп11ап1,
Е1 то1 дие ]в Ьа18е 168 уеих е11псе1ап1;8.
Е1 Уои1капа а11а ай 8о1е11 (1ап8 ва сЬатЬге:
Е1 е11е п^ев! рав бп1;г^в <1ап8 1а сЬатЪге
^ие 1е 8о1е11 Ъп11ап1; ве 1бУе (1вЬои1; виг вев р1б(1в ^^
Б1 1ш Ъа1ве вее уеих е1;1псе1ап1;в,
ЕН 1ш раг1е еп ^вап!,
8о1 Ьхепуепие Ш1е Уои1капа!
^ие )е Хе 1гоиуе Меп, о воюй ЬпИапИ
Е! аивв1 еПе райаН, 4бо
Ъ'етЬгавва е! Ъахва виг воп ухва^е ЬпПап!;
Ш 1ш МЬ ипе <1бтап^б е! рпе еп <118ап1:
ОЬ и>1 во1е11 топ ргет1ег атоиг,
^6 1;е рпе шв^аттеп!;
Моп рбге ев1; уепи ^и8ди'1С1 456
Ве ге^е! Ц п'а рав Уои1и те 1а1ввег а11ег веи1в,
II дбтап(1в с1е гбв1ег аирг^в (1е то!
Аш81 ой ]е вшв, 1а ди'!! во11 аив81.
А рг^веп! 11 ев! АеЬогв еп Ьав.
88
460
^^-) Лу де си самъ язъ и той там' да е!
Сега ми е вонка на потоне,
2^4^ Па си ти се мольба моле,
Немой да гу гонишъ утъ той сарае,
И той ми е чисту као чиста ДвФа,
Та ша прави изметъ дуръ на Бога. 465
Сега шо е дошелъ нека седи.
Немой за тебе да се жели.
Да се жели, да се тшби;
Аку ми се жельба жели,
Мои огнени сарае млада ша гу погуретъ! 470
Я на майка си сонце вели утговори:
Ой ле, мале, стара мале!
Мое сорце дуръ сега се зарадува.
Сега вече ша си блесна на небе-ту,
Та ша грее, ша си свете на земе-та; 475
Шо се люде да излезатъ утъ пещери,
Да ми идатъ на поле широку.
Та да жнеетъ бели бильки шо призрели.
Та си капетъ као круши пу земе-та!
И тие, мале, аФъ пещери бильки да си туретъ 480
Чи ша боде снегувита зима.
Вчера рану си бехъ дуръ при Дожда Бога,
Та ми вели утговори :
Е бре, сонце, ясну сонце!
Още три недели да си греешъ на земе-та, 485
Вече да не излезешъ на небе-ту,
Ами да се скриешъ аФъ той сарае,
Чи ша боде тешка зима снегувита.
Ша заключе мои дождувити сарае,
89
Ш ^е 1;в рпе, '*во
^е 1б сЬавве рав ^е 1;оп ра1а18,
Е1; 11 ез! з! риг сотте ипе сЬа81;в риге В'вуа;
Ек П зетга а В1ви шбте.
„Е1 8*11 68* уепи 1С1 ди'!! гв81;е ш!
^и*^1 пе ве ркхп^е Ле 1о1, *<^
^и'^1 86 р1аш^е е! (^ассивв,
8'11 86 ркк^е е! Ли ипб р1б1п1в
Моп ра1а18 с1б /би 1б Ъгй1бга зейпе!''
Е1 й 8а шдге 1е 8о1е11 раг1б б! сШ:
ОЬ та тбге та У1ейе тбгб, ^'^^
Моп собиг 8*681 к ргб8вп1 гб^оиб. ,
А ргб8бп1; ^е Убих аррагаНгб 8иг 1б т]
Е1 Убих сЬаи1Гбг б1; йс1а1Гбг 1а 4бггб,
^иб 168 Ьоттбз зоНбп!; (1б ]биг8 ^оШв
^и'^18 уоп! аих сЬатрв 61;еп(1и8 *75
Роиг соирбг ]бв ЬбгЬбз А6]к тйгб8.
^и'^1 1;отЬб раг 1,егге соттб8 1б8 ро1Гб8,
Е! ди']], о тбгб, теиеп!; 1е8 ЬегЪб8 (1ап8 1виг8 ^го1;1;б8;
Саг и 8ега ип Муег псЬе бп пе1^е.
Кег ^'а^ 616 .^и8^ив сЬби 1е Вхби йб 1а Р1ше ! ^^^
Е1; и тб раг1а бп (Ивап!:
ОЬ 8о1б11, 8о1бЦ ЬпПап!,
Епсогб *го18 8бта1Пб сЬаи^Гб 1а 1;бгге
Ш аргб8 пб 16 1бУб 8иг 1б С1б1, ^
Ма18 сасЬб 1х)1 с1ап8 юп ра1а18, ^^
Саг 11 йга ип Мубг аЬопйап! бп пб1^б.
Ш то1 ^б Убих Гбгтбг топ ра1а18 йб р1шб ; ^
Е* Увих оиупг 1б ра1а18 де 1а пбх^б!
Роиг ди'е11б уа 8иг 1;бггб рбпйап!; 1;го18 то18,
90
А^1^ Та ша отключе снегувити сарае, 490
Да си иде на земе-та три месеци^
Да ми боде сита земе снегувита;
Земе ма е млогу налютила, разедила,
Три години курбанъ не ми дала!
Та ша блесна, мале, да си грее, 495
Чи си има още две недели,
Дуръ да боде земе снегувита;
Та не мога, мале, да си ида дуръ при Бога,
Хаберъ да му чина за Вялвялл девойка,
Чи е дошла жива на небе-ту, 500
Та си седи аФъ мои-те огнени сарае.
Ти да идешъ, мале дуръ при Бога,
Да гу питашъ да гу прашишъ:
Да л' е просту и утъ негу,
Вълкана девойка жива да си е на небе-ту, 505
Да си седи аФъ наше сарае,
И на Бога изметъ да си чини?
Та аку си е, мале, просту и утъ Бага,
Да си идешъ аФЪ мои ливаде.
Та да Фатишъ ду две ялувити крави, 510
Ши ми ги дали курбанъ седемдесе крале.
Кога ми се гозба гостеха на край земе;
Та да си ги зготовишъ за вечере,
Да си гостиме мое пжрве либе.
Сова рече сонце не отрече, 515
Си ми блесна горе на небе-ту.
Да си грее да си свети на земе-та.
Лу ми блесна сонце на земе-та,
Седемдесе крале навд^рвиха да си идатъ;
91
^ие 1;ои1;е 1а 1еггв зе соиуге йе 1а пех^е, ^ 490
Ьа 1егге т а *гб8 1гп1йе е! епга^бе,
Тго1 ап8 е11е п'а рав МЬв ипе васпйсе!
^е теих рагайге о теге, роиг сЬаи^Гег,
Саг П п'у а дие йеих ветйпе епсоге,
^ие 1а 1;е1те ве соитге йе 1а ище. 495
Е1 ^в пе реих рав аПег зивди'й Кей
Роиг 1ш йоппег йе поитеПе йе 1а ЯПе Уои1капа,
^и'в11е ев! тепие У1Уап1;е ай С1е1
Ш ди'е11е йетеиге йапв гаоп ра1а1в йе Геи.
Та 1и йопс тбге й Б1еи, 500
Роиг 1ш йетапйег е1 Ги11;егго5ег,
8*11 е&Ь репп11 аивв! с1е ва раг1
^ив 1а Ш1е Уои1капа воИ У1Уап1;е ай С1е1,
Е1 ^и'в11е йешеиге йапв по1;ге раШв
Е1 ^и'в11е вегув а Бхеи; 505
Е1 в11 ев! реггай аивв! йе В1ви,
Уа — йопс йапв тев ргатев
Роиг ргепйге йеих зеипев тасЬев:
^и^ т'оп1; йоппйв еп васпйсе 1ев 70 Гохв,
^иаI1(1 11 ве ^61;егвп1; виг 1в Ъог<1 йе 1а 1;егге; 510
Е1; ргераге 1е8 роиг 1е воирег
Роиг Шет топ ргвтхег атоиг.
. Аш81 раг1а 1в во1е11 е! сИ!
Е1 аррагй* ай Ьаи* С1в1,
Роиг сЬаи^Гег е! йскхгег 1а 1егге. 515
А' реш 1е вокП йсШга 1а 1;егге;
Ьев 70 Г018 в'аррге*6геп* к рагйг!
Репйап!; диНв аПбгеп* йапв 1ев 5го1;1;ев,
Тоив 1вв Ьоттев вогйгеп!; йапв 1в8 сЬатрв!
92
^'"^ Дуръ да си ми идатъ аФъ пещери, 520
^ *''' Сите люде си излели на поле-ту,
х";^ Та -СИ жнеетъ бели бильки шо призрели;
Жнеетъ си ги и ги каратъ аФъ пещери,
Да наполнетъ дупки и хамбаре;
Кога дойде зима да си едатъ; 525
Тие си ми жнеетъ на поле-ту,
Я сонце си грее на небе-ту,
Грее си ми колку грее,
Па си очи извисена аФЪ сарае,
Да си види негуву-ту п^у^рве либе, 53о
И да види шо му прави стара майЕй:
Утишла ли ми е дуръ при Бога,
Да гу пита, да гу праши?'
Дуръ се запладнилу тога ми утиде при Бога,
Та гу пита и гу праши: 535
Бива ли, Боже, ил' не бива?
Вълкана девойка жива да си е на небе-ту,
Да си седи аФЪ наши сарае.
Да си либи мое сина ясну сонце,
И на тебе изметъ да си чини ; • 5 »о
Чи си е чиста као млада ДоФчинка.
Бива, от' да не бива.
Нека седи аФъ ваши сарае,
Да си либи тое сина ясну сонце.
Та и на мене изметъ да си чини. 545
Та се ВАрна сончева стара майка,
Утиде си аФъ зелени ливаде.
Та си Фати ду две крави ялувити,
Шо ги дали курбанъ седемдесе крале,
93
Б1; шохввопеп! 1б8 ЬегЬе ЪкпсЬев тйгев, 520
Пб 1е8 то1880пеп1 б1 рог1;еп1; (1ап8 1в8 ^гоШб,
Роиг гетрИг 1в8 ?088е8 в1 1в8 ^Рвшвг8;
Роиг 86 поипг диатк! 1' Мтег таеп!,
из 11101880ппеп1 (1а118 1в сЬатр8,
Б1 1е 8о1е11 сЬаи!Ге зиг 1б С1е1 ; 525
П сЬаи1Ге сотМеп И рей! сЬаи^Гег,
Ш тв^аг<1е еп Ьай! атее 868 уеих 8иг 80п ра1а18
Роиг У01Г 80П рге1щег атоиг,
Е1 роиг У01Г дие Гай 8а таеШе тбге,
81 б11б 681; а116в зи8ди'аа Отви. ззо
Роиг Гш1;вгго§вг е! 1ш йетапЛег?
^иап(1 И 61;а11; писИ б11в ез! а116б ай Вгеи,
Ш Гш1;бгго^ба е! 1ш (1бтап<1а;
„Еб! 11 рбгпи ой поп о 01ви
^ие 1а Ш1б Уои1капа (1бтбигб у1уап1;е (1ап8 ]е С1е1, 535
^и'е116 1о^б (1ап8 покб ра1а18,
^и'е11е аше топ Ш8 1б 8о1е11 ЬпПап!,
Е1 ди'е11е 16 8бг1;;
Саг е11в 68* ригв сотте ипе ^випе Веу1сЬшка.
5,0*681; репп!, роигдио! поп 540
^и'е11е 1о^б (1ап8 Уо1;ге ра1а18,
^и'е116 а11пе 1юп Шз 1в 8о1в11 ЬпИап!,
Е1 ^и'611е 8блге аи881 й то]!
Е1 1а У1б111е тбге (1и 8о1в11 гб1юитв,
Е! та с1ап8 1б8 Убг1«8 рга1Пб8 545
Е1 ргбпйе 1б8 йбих уасЬв8 ]випб8,
^и^ оп! йоппйв бп засгШсб 1е8 70 го18 ** •
^иап(1 11 8в Ге1;вгеп1; зиг ]е Ьогй йе 1а 1егге.
Е1; е11е ргбрага ип 8оирег а^гйаЬк
и
^^^ Кога си се гозба чостили на край земе; 550
Та ги зготви сладка вечере,
/><* И ми тури златна трапеза,
Та си чека ясну сонце да си дойде,
Сусъ п^&рве си либе да вечере сладка вечере.
Бавилу се сонце мощне се забавилу! 555
Сииръ си гледалу долу на земе-та,
Какъ си вика, какъ си плаче Брахилъ крале,
Чи погиналу негуву-ту плрве либе,
Нема вече нийде да гу види!
Изметчии си гу мирили: 5бо
Молчи, молчи, Брахиъ кралю!
Тое либе си утиде на госте,
Ду година па ша си ти дойде!
. Брахилъ не се кулай мири,
Коси-те си утъ глава-та скубе! 565
Ясну сонце му се смехъ насмева,
Чи си вика, чи си плаче:
Нема вече либе да си види!
Смехъ се смее и си клепна вече не си грее,
Утиде си при стара-та майка, 570
Да вечере сладка вечере.
Майка му гу на вечере судила:
Оти ми се, сину, толку забави?
Вечере ти вече истинала!
Немой ме мале питай: 575
Сиир си долу на земе-та гледахъ,
Какъ си плаче Брахилъ крале за п&рве си либе,
Оти нема вече да гу види!
Я кажи ми, мале, утиде ли дуръ при Бога,
95
Е1 те! ипе 1:аЬ1в с1'ог. 55о
Е! аШпЛе Гагптвй йи йоюП Ьп11ап1;,
^и'^1 зоире аувс 80п ргетхег аюоиг ип аоирег доих.
Ье 8о1е11 681; еп г61аг(1, кбв еп гй1агд;
Роиг аУ01г 1а уие еп Ьа8 зиг 1а 1;вггв •
Соттеп! р1виге е!; 1атеп1;в 1е го1 ВгакЬИ, 555
^ие 80П ргешхег атоиг ев! регЛи
Е1 ди'и пе рей* 1в пи11е раг* уо1г!
8в8 «елгйейгв Гоп1 соп8о1й:
„Та18в2 Уои8, арра18е2 уоив о го1 ВгакЬИ,
Топ атоиг 681; а11б бп соптхуе, 5во
Оапв ип ап8 б11б гбУ1бП(1га сЬбг 1;о1.
ВгакЬИ п'б81; рав а18бтб111; арра18^ :
П аггасЬб 1б сЬбУеих Лб за Ше\
Ье 8о1б11 ЬпПап! 8в п1 йе 1ш,
^и'^1 р1бигб е1 спе, 565
^и'^1 пб рби! уохг р1и8 80п атоиг!
Б 86 п! б1 86 сасЬб б1 пб сЬаи1Гб р1и8,
Е! уа сЬб2 8а У1б111б тбгб
Роиг тап^бг 1б зоирог Лоих.
Ъа тбгб рбпЛап! 1б аоирог 1е гбрптапЛа, 570
Роигдио! 68- Чи 81 бп теЬиА топ Шз?
Ьб зоирбг 8'б81; (^е^й ге&оИ1.
N6 тб йбтаиЛб раз о тбгб,
Ш гб^агЛб бп Ьаз зиг 1а 1;бггб;
Соттбп! р1бигб 1б го! ВгакЬИ зоп ргбт1вг атоиг, 575
^и'^1 пб рби* 1е р1из уо1Г.
Е1; (118 — то1 о тбге, б8-1л1 аПйе ^и8^и'аи Вхеи
Роиг 1ш йоппбг йбз поиувИбз де 1а йИе УоиШапа:
^и'611е ез! уепи ^и8^ие сЬе/. поив ай С1б1,
96
-7^ Хабер да му чиниш за В&лкана девойка, 580
Какъ ми дойде дуръ при нас на небе-ту,
/>о Та си седи аФъ наши сарае.
Утидохъ, сину, от да не ида.
Утъ Бога е просту на небе да си е В&лкана девойка.
Да си седи аФ наше сарае. 585
Тебе, сину, да си либи«
Та и Е9. Бога изметъ да си чини.
Какъ ми чулу ясну сонце,
Сорце му се мощне зарадува,
Та си седна с' плрве либе на вечере; 590
На вечере седна и п«рва крале на земе-та,
И той си вечере сладка вечере.
Ела вину не си има:
Той си тера руйну вину тригодишну,
Да си пие сорце да си шани. ^95
Чуди ми се ясну сонце,
Де да найде руйну вину тригодишну,
Да напие, да разшани п^рва крале.
На майка си вели утговори:
Мале ле, мила мале! боо
' Тука ли е, мале, звезда месечина?
Шо си има отключе-ту утъ келаре,
Да утключи вину да наточи.
Блесна си ми, сину, на небе-ту,
Да си свети на земе-та на керванции;
Отключе си на мене устави;
Знала си чи ша ми се гозба гостишъ.
Отклюучи си, мале, подземни келаре.
Та ми наточи руйну вину тригодишну,
в05
97
Ш ^и'е11е Йешеиге Йапв по1ге ра1а18. 580
Зе у еШв, роигяио! п'у рав аПег,
В1ви регте* дие 1а й11е Уои1капа гв8*е ай С1в1,
^^Гв11е 1о§е Лапв по1;гв раШв
^и'в11в 1'в,\тЬ топ 618,
Е1 ди'в11е ввг* а В1ви. 585
^иап(1 1е 8о1в11 ЬпИап!; еп1:еп(1и св1а
8оп соеиг ве гв^ош^; ГоИешеп!,
Е1 11 8'а881ейв атес зоп ргет1ег атоиг роиг 8оирвг;
Е1 1в ргетхег го18 Ле 1а 1егге 8'а88И аивв! роиг воирег,
Е1 И аи88] зоире ип зоирег Лоих. 590
Ма18 11 п'у а раз йе У1п.
Е1 й йвтапЛе ип У1п гои^е йе 1го18 ап8
Роиг Ьо1г е! ^е^ои^г 8оп соеиг.
Ье 8о1е11 ЬпИап* ев* 8игрп1;
Ой 1тоиуег 1в тш гоиде йе 1го18 апв 595
Роиг йоппвг а Ьо1г е* гв^ои^г 1е ргвт1вг го1.
Ш Ц раг1е а ва тбге е! (И1:
Ма тбге, та реШе тбге,
Ь еюНе 1а Ьипе ев1 11 к! та тбге,
^ш а 1е8 с1вГ8 Лев саувв, боо
Роиг оиупг е! роиг тегвег йи У1п.
Ьа Ьипе ев!; аПйе ай С1в1 топ 618
Роиг йс1а1гег 1а 1егге аих сагаташегв,
Е1 1а188а 1ев с1е1'в сЬег то1,
ЕИе а ви дие 1;и {ей ипе Ше. в05
Оиуге 0 тбге 1ев сатев вои1;вгга1пв8
Е* уег8 ди У1п гои^е йе *го18 апв, ;>-7
^ие 1в ргет1ег ш Ьой е* гв^ои!! зоп ате,
ЯиИ п'8 пеп ^ гв5гв1;вг 1с1:
98
*^*^* Да си пие плрва крале дуще да разшани, 610
Немой тука жельба да се жели.
^^^ Та утключи подземни келаре,
Де си стои руйну вину тригодишну,
Шо гу нема нийде на земе-та;
Та наточи утъ башъ бл1^чва тригодишна, 615
Донесе гу на трапеза дуръ на крале,
Да си пие сорце да си шани,
' Дуръ да си ии иде на негува земе.
Та се гозба погостиха малу млогу,
Малу илогу три сахате. 620
Сонце си ми иска да си спие,
На майка си вели утговори:
Мале ле мила мале!
Хатлръ, мале, да ти не устане:
Ду се си спйехъ на той скути, 625
Утъ се ша си спие на либеви скути;
Потстели си мое златна потстеле,
Шо га си направила за невеста.
'Хатл^ръ, сину, не ми устави;
Ду време се спие на майчини скути! 680
Спий си ми при тое-ту пл^рве либе,
Чи сега е вече руен месецъ,
И ти чеду да си имаш на земе-та,
Той да си ми боде п&рва крале на земе-та,
Сите люде на селеметъ да искара! 685
Да ги куртолиса утъ пуста сура ламие,
Шо не дава никой да замине презъ белъ Дунавъ :
Ниту чувекъ да замине,
Ниту пиле да приФдркне,
99
Е! еИе оиуп! 1е8 сауев 8оа1еггаше8 бю
Ой 681; даг(1^ 1е у1п гоиде Ле 1го18 ап8
^и^ п'ех1в1;е пи11в раг* 8иг 1а *еггв,
ЕИе уег8а (1'ип Ъап1 рппфа! (1б 1;го18 апв
Е1 Гйрог1е 8иг 1а кМе ай го1
^и'^1 ЬоИ; е! гв^ои^1 воп соеиг, 615
1и8ди'а се диН . героите (1ап8 80п рау8.
А1П81 118 86 {'б1;6гб111; р1и8 ой то1п
Р1и8 ой тош 1го18 Ьеигев;
Ье 8о1б11 (1ешап(1е а 86 еоисЬег
Е1 райе а 8а тбге е* сИ!: в20
^Ма тбге, та реШб тбге!
N6 1е йсЬе ра8, ^и8^и'й ргй8еп1 з'а1 йогт! виг юп веш,
Ма18 Логепауап! ^6 Аогпига! виг 1б зеш де топ атоиг ;
Ргераге то! топ Н1; й'ог
^пв 1;и а ргерагйе роиг та йапсй.** в25
^6 пе те ГасЬе ра8 топ Ме,
Оп йог! 8би1бтбп1 ип сег1;а1П 1етр8 8иг 1е 861П йе 1а тбге !
Вог8 1и сЬб2 Ь)п ргетхег атоиг
Саг 11 68* йй]й 1е то18 Кпеп,
Е1 ^ие !« аивв! аз ип еп^ап! 8иг 1а *бпе, бзо
Е1 ^и'^1 80Й 1б ргет1ег го! зиг 1а 1;егге
Е* ^и'^1 сопйий 1ои8 1б8 Ьоттез ай 8а1и1!
Роиг 1б8 заитег йи сгие1 е* Гегосе (1га§оп
^и^ пе рбгте1; к регзоппе йе раззег раг 1б ВапиЬе Ь1апс,
^и^ пе рбгтб1; раззег пи1 Ьотте ш ди'ип о18еаи уо1б ап йе1а, 685
^и'^1в аШе виг 1е сЬатр уа81;б
^и^ ен^ йевег* е* с1е8о16.*
Сб1а еИе (И! б1; раг1а11;,
Е1 оиуге 1е8 саувв М^йгйв,
7*
100
^ЗЬ Та да иде на широку поле, 640
Шо е пусту запустену.
Сова рече не отрече.
Си утори шарени келаре,
^^^'> Та искара златна потстеле позлатена,
Та си потсла аФЪ огнена худае, 645
Де си беше сончеву-ту огнену руху.
Та си легна сонце аФъ либеви скути,
Лу си легна Вълкана затруднела.
Та ми седи на небе-ту малу млогу,
' ^^ ' Малу млогу три месеци; 650
^ Изметъ си чини дурь на Бога.
Дуръ си й време дойде да роди,
Мольба си се на сонце-ту моли,
Да га прати долу на земе-та;
Аку си е рожба люта халувита, 655
Да си тера Юда хикимцийка,
Да га лечи. дъ га пои билька родувита.
Та й сонце мольба услуше.
Собра си ми сите сестри звездувити,
Па да си направетъ люлька звездувита, 660
Да си спуснатъ на земе-та негуву-ту плрве либе,
На земе-та люта рожба да си роди,
Немой на небе-ту зло да си пати.
Та ми се собраха сите сестри звездувити,
Па си направиха люлка звездувита, 665
На люлька ми седна Вълкана девойка;
Ду нее си седи неинъ татку пдрва крале;
Та ми звезди спущатъ люлька на земе-та,
И ми пеетъ песна гласувита,
101
Е1 80г1в Ле 1а ип 111 (1'ог, йогб, 640
Роиг 1е ргерагег йапв 1а сЬатЬге йе Ген;
Ой в1а1* Г ЬаЪй (1е Геи (1и воюН.
Ш 1в 8о1е11 86 соисЬа зиг ]е зехп йе ьоп атоиг;
А рей и 86 соисЬа е1 Уои1капа (1еУ1п1 е:го88е,
Е1. еНе ге81.а ай С1б1 р1и8 ой то1п ф45
Мошв ой р1и8 1го18 то1б,
Е11б кег! 1б В1ви габте.
^и8^ие 1б 1;втр8 У1еп1 роиг ассоисЬег.
ЕПе М1 ппе рпбге ай 8о1е11,
^и'^1 1а бпуоуе й Ьаз виг 1а 1егге, в50
81 еНе ассоисЬега йШсШотеп!
Роиг роиуо1г арреИег 1а ^ои(^в тй(1ес1п;
Роиг 1а ^иегпг е! 1ш ^а1ге Ьо1ге ипе ЬегЬе (1'ассоисЬбгавп1.,
Е1 1е 8о1е11 ехаиаа 8а рпбге:
Е1 азветЪк 1;ои1;е8 1е8 зоеиг йюИез. вБ5
Роиг •^и'е11е ргораге ип Ьегсеаи (1'в1о11е8,
Роиг йезсвпйгб еп Ьа8 8иг 1егге 8оп ргешхбг атоиг,
Роиг яи'е11е ?а88е 80п ассоисЬешеп!; репПеизе 8иг 1а 1бггб,
^и'в11е пе 8ои1Ггб йи та1 (1ап8 1е С1е1.
Тои1в8 168 8оеиг б1;о11е8 8'а88егаЬ1йгбп1, бво
Е1 йгеп! ип Ьбгсеаи (1'в1о11е8,
Вап8 1б Ьегсеаи 8'а8811 1а йПе Уои1капа :
СЬег еПе 8'а8811 8оп рбге 1в ргегахег ш,
Е! 168 б1ю11е8 (1б8сеп(1еп1 1е Ьегсеаи 8иг 1а 1егге,
Е1 б11е8 сЬап1)еп1 ип сЬап8оп теюсЦеих вв5
^и^ 681 еп1;еп(1и ^и8^и'аи ЬогЛ Ле 1а 1егге:
«Уа поке^еПе 8оеиг 8иг 1а 1егге
Роиг ассоисЬег ГассоисЬешеп! репПеих;
81 ГассоисЬетеп!; 8ега 1;гд8 (ИМсИе й 1;о1;
102
""^^ Шо се чуе на край земе: 670
^Иди, сн«ху, иди долу на земе-та.
Да си родишъ тешка рожба халувита;
Ако ти е рожба млогу тешка,
(о^ Да си пуснешъ той татку на юдунска земе,
Да си рука, да си вика Юда хикимцийка, 675
Да та лечи, да та пои билька родувита,
Дуръ тога ти рожба ша си родишъ.
Дете ша си ми е мощне нишанлие!
Не ша има месту де да седи,
Та ша тера земе пуста и широка, 680
Име ша си му е Синце крале,
Оти ша си иде дуръ на чузда земе,
Шо си ми е пуста запу стена."
Дуръ да си ми звезди песна испеетъ,
Люлька си ми слезе долу на земе-та, 685
Праву си ми слезе аФЪ кральски сарае.
Аф' сарае нема никой да си седи,
Пусти били запустени!
Врахилъ крале си утишелъ на негува земе,
Афъ сарае ми се изметчии халаике. 690
Халаике какъ видеха техна си крале.
Утъ земе му селям даватъ:
Дуръ и поклонъ му се поклоневатъ;
Я крале хми спулай даде,
И ги тешка дарба дари, 695
Чи му не уставили сарае пусти запустени,
Афъ техъ да ми седетъ Юди Самуили.
Ти си тури крале тилялъ,
Да ми личи низъ широку поле;
103
•чуч*^ «ч-^ч^ч •** ■^.■Ч|*ч.*ч (^
Епуоуе 1оп рбге йавв 1е раув де ^ои(^в8 б70
Роиг 1ПУ11вг е! арреюг 1а ^ои(^е тй(1ес1п.
^и'в11е 1;е |^иегп8е е! 1;е Лоппе а Ьо1г ГЬегЬе ^'ассоисЬетеп!;,
^и8^и'а се дие 1и ассоисЬе:
Ъ'впГап1 8вга 1;гб8 гааг^и6,
И п'аига ра8 йе р1асе роиг у с1етвигег! 675
Е* 11 сЬегсЬега ипе 1егге уа81е е! йезег^е,
8оп пот 8вга ЗшйсЬе го!.
II 1га ^и8^ие йап8 ]е рау8 Й1гап2:ег
^и^ ез! йезег! е! (1е8о1й."
^иапс1 1е8 в1о11е8 оп1 йш 1в!1г сЬап80п б80
Ье Ьегсеаи йесепйи ^и8Я1га 1а 1вгге,
Е1 йевсепЛе зи81вте111 (1ап8 1е ра1а18 гоуаЬ
Е1 11 п'у а рег80ппе роиг йегаепгег (1ап8 ]е ра1а18:
II е1а11 йезет^ ^^ аЪап(1опп6,
Ье Г01 ВгакЬЛ 8'в81; а11е йапз 80п рауз, ввб
Е1 йапв 1е ра1а18 1вв зегуНеигя К11а1а1ке!
^1 ^иапд 1в8 КЬа1а1кв ол! уи 1еиг ш,
II 1е 8а1ивгвп1 зе Ьа18ап1 зЧ18яа'й 1а 1е1те;
УЛ Гоп! Ьп (1в8 гетегепсез.
Е! 1е ш 1в8 гетегшп! 1еиг йопие (1в8 ^гапйй сайеаих, 690
^и'^18 п'оп1 рав аЬаиЛоппйв зоп ра1а18 йевег!:
Ой 8вга1еп1; уепи й йетеигег 1е8 .Тоийез 8атоУ11е8.
Е1 1в Г01 епуоуе ип ЬегаиИ,
Роиг риЬНег йапв 1е сЬашр тав^е ^ж*V
^ие 1ев 70 го18 У1еппеп1 йапв коп рауз 695
Роиг 1в 8а1иег:
Е1 1и1 Га1ге 1а геуегепсе,
^и'^1 ез! тепи (1'ип раув 61;гап§вг, е1о1^пй.
Е1 аш81 риЬИа 1е ЬегаиН йапз 1е сЬатр уа81е;
104
^^1^ Седемдесе крале да си дойдатъ на негува земе, 700
Селямъ да му дадатъ,
Поклонъ да му се поклонетъ,
Чи е дошель утъ чузда земе утъ далечна.
Та ми личи тилялъ низъ поле широку
1^сг Три дни и три нощи, 705
Дуръ му се е вече дудеелу.
Какъ ми чуха седемдесе крале,
Чи е дошелъ п&рва крале на земе-та,
Яхнаха ми сите б^крзи коне налютени,
Та утидоха на негува земе аФъ ясни сарае; 710
Утъ земе му селямъ даватъ,
И му се поклонъ поклоневатъ,
Я' той си ги на лику цалуна,
И ги дари тешка дарба,
Оти му се п&рви побратиме. 715
Та дуръ да си идатъ седемдесе крале,
В^клкана девойка се замочи да си роди,
Ела рожба си е тешка халувита,
Та неможе кулай да роди.
Татку й се чудумъ чуди, 720
Шо да прави що да стори?
Де му на умъ дойде.
Та си прати халаике на юдинска земе,
Да си тера Юда хикимцийка,
Шо си лечи рожба халувита; 725
Лу де да е да га найде:
За сахатъ да си иде на юдинска земе,
За полувина да се вмрне с' Юда хикимцийка.
Та ми стана халаике утъ крайна земе,
ч о
"» -к
т
Тго18 ^ои^8 е1 1;го18 пийв. 700
^и8^и6 дие се, яи'!] ауаИ аввег!
^иапд се1а еп1.епШгеп1; 1б8 вогхап^е (Их го18
^ие 1е ргеппег го! ев* Увпи виг 1а 1;еггв;
118 топ16геп1 1;ои8 Лев сЬеуаих &и§еих е! епга^йз
Е1 аП^геп! (1ап8 ва 1вггб (1а118 воп ра1а18 Ъп11ап1. 70б
И 1ш Гоп1 1еиг ва1и1; рго1^опй,
Ш 1ц1 1^оп1 1еиг геуегепсе,
Е1 й 1ев Ьа18е зиг 1еиг У1ва8в,
Е! 1еиг (1оппе <1е8 ^ап(18 саАеаих.
Саг 118 8оп1 868 ргетхегв соп^гбгез. 710
Ш репйап! ^ие 1е8 801хап1;е Й1х шв в еп аШеп! !
Ьа Ш]е Уои1капа ев! еп йоиюиг роиг вп^ап1ег;
Ма! в ГассоисЬетеп! ез! 1гб8 (ИШсйе е! регНеих:
Е1 Геп&п1;вгаеп1; пе уа раз а1ветвп1..
8оп реге ев! етЬаггаввб ^ио^ ^ахге е! ^ио^ е111гвргепдге ? 715
11 1ш 8оиУ1еп1 а епуоуег дев На1а1кев йапв 1е раув Лев ^ои(^е8,
Роиг арре1ег 1а тесИсш ^ои(^а,
^и^ ^егп1 юв еп1'ап1етеп1;в реп1еих;
Роиг 1а 1;гоиуег зой еИе ой се вой:
Оапв ипе Ьйиге 8оуе2 йапв 1е раув йе ^оийе8 720
0ап8 ипе Леш! Ьеиге ге1оитв2 ауес 1а ^оийе тййеснк
Ьа На1а1ка вог^Н Ли Ьои1; Ле 1а 1егге. ^* *•
^ие 01еи 1а соп^опЛе еПе 61д,И аивв! ипе ^оиЛа
ЕПе а 1ШВ юв аНев ^оиЛе8 воив вев Ъгав,
Ш 8'еп уо1а согате ип 01веаи Уо1ап1. 725
Вап8 ипе Ьеиге еИе агпуа Лапв 1е раув Ле ^оцЛе8.
^иапЛ еПе еп1;га Лапв 1е8 ^гоКев Лев ^оиЛе8
Тои1;в8 1е8 ^оиЛе8 воп! к 1а 1,аЪ1е,
8еи1бП1еп1 1а ^оиЛе тМесш пе воире рав,
>:>'
т
Ъ) Утъ Вогъ нашла и тия ми била Юда: 730
Тури си ми юдински криле пудъ мишница,
Та си Ф^&ркна као пиле шо си Ф«рка;
За сахат ми утиде на юдинска земе.
Кога Флезе аФъ юдински пещери,
Сите Юди на трапези си вечеретъ, 735
Сама Юда хикимцийка не вечерь:
узо Юди си га канетъ на трапези,
Я тия си на трапези не седнува,
Лу имъ дума и говори:
Едите ми, сестри, и за мене вечерейте. 740
Ваше сестра на путь ша си фоди;
Ша си иде дуръ на поле широку.
Днеска още рану какъ се шетахъ низъ поле-ту,
Ясну сонце утъ небе си изгреваше,
Па на мене си вели утговори: 745
Шетай ми се, Юду^ низъ поле-ту.
Хемъ и пакъ да си знаешъ,
Чи ду вечере хаберъ ша ти дойде утъ плрва крале,
Да си идешъ на негува крайна земе.
Да си лечишъ негува-та керка дюня гюзеллийка. 750
Шо се мочи да си роди дете нишанлие:
Лу да ти дойде хаберъ, да нав&рвишъ да си идешъ,
Немой млогу да се бавишъ,
Оти й е рожба люта хал увита;
Я' тия си е мое п&рве либе. 755
Още рече Юда не отрече.
Юда си й даде златна ябука.
Па й вели утговори:
Мене си ма прати, Юду, п^рва крале.
-гО^С
107
Ье8 ^оиде8 1а 1пуиеп1; й 1а 1аЪ1е, 780
Ма18 еПе пе Уви1; рав а8801Г а 1а 1аЬ1е,
Ма]8 е11в 1еиг раг1е е1 Ш1;:
Иап^ег 8еи1етеп1 шев 8оеиг8 е1; воирег аи881 роиг то!,
Уо1;гв 8оеиг уа раг11г роиг ип 1оп§: тоуа^е,
Е11е 1га ^и8^и'аи сЬагарз уав^е. 735
Епсоге ащоигйМи 1а тайп яиапй ^е те ргогаеиа18 йанз 1е сЬагар
Ье 8о1е11 ЬгНап! ве 1еуа11 8иг 1е С1в1,
Е1 т'а раг1е е! йИ:
Рготйпв-1;о1 ^оийе йап8 1е сЬатр,
Ма18 засЬе йопс яие 1е 801г 11 1;е ттепйга! ии ау18 йи ргет1ег го1, 740
Роиг ^ие 1;и ахПе йапв за 1;вгге ^гопйбге:
Роиг ^иепг ва йПе й'ипе ^гапй Ьеаи16,
^и^ ез! йапз юз йоиюигз роиг епМ1ег ип вп1^ап1; ех1гаог(11па1ге,
Ма18 ^иаи<1 у1еп(1га ГаУ18 уа, пе кгйе раз Ьеаисоир,
Оаг 80П ассоисЬегаеп! ез! 1г6з (ИШсИе е! реп1еих, 745
Е1 еНе ез1 топ ргепиег атоиг.
Е1 ^оийа рййай епсоге,
^иап(^ ^ои(1а 1ш йоппа ипе ротте йог;
Е1; 1ш ЙН е* раг1е:
^е 8Ш8 епуоуе о ^ийа, раг 1е ргет1ег го1 750
Роиг 1'аУ1зег е* роиг 1;е рпег,
Ве уеп1г зиг за 1;егге ^'опйбге,
Роиг йоппег а Ьо1г к за йИе йез ЬегЬез й^ассоисЬешеп!
^и'е11е ассоисЬе МепШ й'ип епГап!; ех1;гаогЙ1па1ге.
у,и п'а1 раз та зоеиг йез ЬегЪез т^йасаюз! 755
^ие ГНеи ришззе 1е зо1е11 Ьп11ап1
^и^ сЬаиЯе з! 1'ог1;етеп1;
^и'^1 а йезесЬ^ по1ге 1ас ехсеПап!,
Ой сгохзеп! 1ез ЬегЬез 5иегпз8ап1е8,
108
^^\ Хаберъ да ти сторе, мольба да ти се моле, 760
Да си дойдешъ на негува крайна земе,
Да запоишъ негува-та Бер|:а билька родувита.
Да си роди скору дете нишанлие.
^^$ „Немамъ, сестру, билька лекувита!
Утъ Богъ нашло ясну сонце, 765
Шо си грее толку люту,
Та присуши наше нишанлие езеру,
Де си растатъ бильки лекувити;
Бзеру присл^хна и бильки присл^хнали;
Утъ де да си найда билька родувита? 770
Безъ билька не доходамъ на ваше-та земе!
7Ц Юда хаберцийка й вели утговори:
Мольба ти се, Юду, моле.
Да идеме ду наше нишанлие езеру.
Да тераме билька родувита; 775
Па аку нема, ша си ида,
,,Ша дойда, от' да не дойда. ^
Та утидоха аФъ планина на юдинску езеру,
Там' си тератъ билька родувита,
Ела нема да си найдатъ. 780
Та се мольба молетъ на ясну-ту сонце:
„Сончице, милу сончице!
Скрий си, сончице, той ясни зари.
Да си дуне ветаръ дождувити,
Та да се наполни прис^кхналу наше езеру. ^85
Да изникне билька родувита.
Та да запое тое плрве либе,
Да си роди дете нишанлие,
п-^г- Немой вече да се мочи тое либе.*'
Ш9
Ье 1ас 8'е8* йезесЬе е! 1е8 ЬегЬев 80п1; 8ес11в8. 7во
Ой допс 1гоиуег ГЬегЬе й'ассоисЬвтеп1,
8ап8 ГЬегЬе ^е пе уеих ра8 аПег (1ап8 Уо1ге 1еггв!
1ои(1а ГатЬа88а<1псв 1ш (111:
Де 1в рпе о Зоп&в.,
А11оп8 аиргб8 йи 1ас 1шгаси1вих '^^
Роиг сЬегсЬег ГЬегЬе (1'ассоисЬетеп1,
Е1 8'11 п'у еп а раз ^е 1п'еп па!.
,Де уеих аПег, роигяио! поп.*^
Ш е11е8 аИбгеп! (1ап8 1а топ1а^пе ай 1ас Дои(1а;
Е1 сЬегсЬеп! 1а ГЬегЬе й' ассоисЬетеп!, ''^о
Ма18 е11е п'еп 1гГоиуеп1 ра8.
Е1 в11в8 Гоп1 ипе рпбге ай зокй Ьп11ап1,
,0 8о1е11 сЬег рей! 8о1е11
СасЬе 1е8 гауопз ЬпПап^з, о 8о1е11,
^ииI1 уеп! р1иУ1еих рей! зоиШег; 775
^ие 8б гетрШ по1;ге 1ас йезесЬй
Роиг ди'!! сгой ипе ЬегЬе (1'ассоисЬетвп1;,
^ие ^е йоппе к Ьо1г 1,оп ргет1ег атоиг
^и е11е рей* еп&п^йг ГепГап! т1гаси1вих,
N6 1а188е раз зоиМг 1;о11 атоиг! ' 780
Ье 8о1е11 ехаиза 1еиг рпбге
Е1 сасЬа зее гауопз Ьп11ап1;8,
^и118 пе сЬаи1Геп1 р1и8 1а 1;егге;
Дцвдие 1оийа 1;гоиуе ГЬегЬе й^ассоисЬетеп!,
Е* 11 воиМа 1е уеп1 р1иУ1вих: 785
Е* 1е 1ас йезесЬб зе гетрН1;,
-А^' ре1пе 61а.И П гетрП* е! 1е8 ЬегЬев сгохзеп!
Е1 Доийа 1;гоиуа ГЬегЬе (1'ассоисЬетеп11,
^ е11е уа сЬег 1е ргетхег го1 ай сЬатр уа81е,
110
-1_|~ -~Ц~ — -— —
4:шо
7^/
7"^' Сонце си хми мольба услуше, 790
Та си скри ду негуви ясни зари,
Немой вече да си грее на земе-та,
Дуръ да найде Юда билька родувита.
Та си заду ветар дождувити,
Та ми се иаполни прислхналу езеру, 795
Лу се наполнилу бильки проникнали.
Та ми найде Юда билька родувита,
Та утиде на широку поле при пжрва крале.
Де си найде Вълкана девойка,
Чи се мочи да си роди люта рожба, 80О
Душе си й вече аФъ уста дошла!
Утмалъ душе на Юда си утговори:
Шо ми стоишъ, Юду, шо ми чекашъ.
От не си ми давашъ билька родувита?
Или рожба да си роде, 305
Или млада ди си умра.
Юда си й вели утговори:
Немой си ми плачи, Вжлкану девойку!
Дилми дойдохъ дуръ при тебе.
Рожба халувита вече ша си родишъ. 810
Та искара Юда утъ пазуФИ билька родувита.
Даде хи я да га пие,
Лу испила билька родувита,
Родилу се малку дете нишанлие:
Коса му е со злату позлатена! 815
Очи му се као страшенъ витекъ!
Лу шо ми на земе падналу.
Сита ^еме се потресала!
На майка си дума продумалу:
^ ^А
. '■
ш
Ой е11е 1;гоиуа 1а йПе Уои1капа, ' ''«о
^и^ 681 еп с1ои1виг роиг вп!ап1вг (ИШпютвп!,
Ъ'аше 1ш Щк тепи виг за ЬоисЬе,
Е1 к реш У1Уап1е е11в (Ш ^ 1ои(1а!
^ие гв81;е 11и, ди'аиепс1 1;и о 1ои(1а!
Роигдио! пе те йоппе *и ГЬегЬе с1'асбоисЬетвп1, 795
Ой роиг впГап1;вг,
Ой роиг тоипг 81 ^еипе.
^ои(1а 1и1 раг1б е! (111:
^N6 р1еиге рав о Ш1е Уои1капа,
^иапй ^е 8и18 тепие 8еи1еювп1 сЬвг 1о1 800
Ти ассоисЬега (1е се .регНеих ассоисЬетеп!.
Б1 ^оиЛа 80г1 (1е зоп 8е1п 1ЪбгЬе (1'ассоисЬешбп1,
Б1 1и1 1а (1оппе а Ъо1ге.
А' ре1п а-1-в11е Ьи ГЬегЬе с1'ассоисЬетвп1
Е1 ассоисЬа (1'ип реШ впГеп1 т1гаси1еих : 805
Ъе8 сЬеувих воп! йогб (1'ог!
Ьев увих 80п1 соште ип 1вгпЬ1в сегс1в !
Е1 а резп 1отЬе 8иг 1а 1егге
Тои1е 1а 1егге еп 1гвгаЬ1а11!
Б1 II раг1а а 8а щ^ге, 810
Ма сЬбге, юа реШе тбге,
^е п'а1 ра8 с1и рбге 8иг 1а 1еггв,
Иоп рбге 081 еп Ьаи! ай (1е8и8 (1е8 пиа^ев,
II п'у а рег80ппе роиг Мге ипе Гб1е ^ саиве йе то1,
Роиг №1ег юи8 ^и^ 8оп1 ^еипв8, 815
„N0 1е 8ои818 ра8 топ &18.
Ьа Г61е {ьта топ рбге!
и ез! ргет1ег го1 виг 1а 1еггв,
И ге1рте 8иг 8о1хап1е <11х го18.
112
^*' „Мале ле, мила миле! 820
Язъ си, мале, татку на земе-та немамъ,
Мой татку си е горе дуръ на облаци,
Нема кои за мене гозба да си чини.
Да си гости шо е сичку младу."
Немой, сину, кахжръ беришъ! 825
Гозба ща си чини мой татку,
Той си ми е пдрва крале на земе-та.
Си ми суди на седамдесе крале.
I: а Та заправи крале гозба да си чини,
« •
Та си гости шо е сичку младу; 83о
Гости ми ги и ги пои три недели. .
^-л-^ На дете си име туретъ Синце крале.
Дуръ тога си утидоха пу дома си.
Саму дете устаналу аФЪ сарае.
Та се чудумъ чуди и си дума: Ш^
^;^ „Мале ле, мила мале!
Той татку е п^крва крале на земе-та.
Ела поле му е млогу затеснену.
Люде нема де да седетъ!
Шо е стару сичку заселили, 840
Шо е младу нема де да седетъ!
Кажи, мале, де си има друга земе?
На друга земе язъ да си ида;
Шо е младу сите пу мен да си дойдатъ,
' На техъ пжрва крале да си бода, 845
Я той татку тука да си седи,
Шо е стару на техъ да си суди."
Има, сину, друга земе плодувита,
И мой татку искалъ таму да си иде;
пз
Е! 1е Г01 соштепса к ргерагег 1а ^ею, 820
Е1 Шл 1ои8 ^и^ 8оп1 ^еипе8,
Ш й Лоппе а Ьо1ге к зее сопУ1Уе8 1;го18 зеташез.
Е1 118 йоппеп* а'Геи]Гап1 1е пот го! ЗшйсЬе,
Е! аргб8 118 ге1оигаегеп1 сЬег еих!
Ь^епГап! 8еи1 гв81а (1ап8 1е ра1а18; 825
Ш и 681 8игрп8 е* (1д1:
„Ма сЬбге, юа рей^е тбге;
Топ рбге 681; 1е ргет1вг го! 8иг 1а 1;егге
Ма18 80П сЬатр 681; 1гб8 бкой;
Ьез Ьотшез п'оп1 ой а йбшбигбг, 830
Ьез ухеих оп1 1ои1 оссирб8
Е! 1б8 збипб8 п'оп1 ой а Лбтеигег,
В18 — 0 тбгб сЬбПб, ой а-1-11 ип аи1ге рауз
^ие ]*аШб с1ап8 ип аике рауз;
^ие юиз 1б8 збипб8 аШеп! аубс гао1, 835
Роиг екб 1биг ргепиег го1,
Е1 1оп рбгб ци'!! ге81;е 1С1,
^и'^1 гех^пе зиг юиз 1б8 У1бих. * .
^11 у'а топ Й18 ип аи1ге рауя 1'егШе,
Е1 топ рбге а уои1и у а11бг: ' 84о
^ие В1би ришззб 1е ^бгосе сгие1 йга^оп,
^и^ ез1 та11;ге с1е 1а 1егге ГегШе;
8иг 1е Ьогй йи ВапиЬе ге81(1е 1е сгие! йга^оп!
Е1 пе реппе!; раззег а регзоппе ^
^'^ а ип 018еаи ропг Уо1вг йеззиз, 846
Роиг аИег йапз зоп рауз.
Е! се1ш ^и^ уа 1а п'еп геюигае р1из:
И зе е^епйИ Лапз 1е рауз ГегШ.
^иап(^ сек еп1;еп(1и 1е реШ епГап!,
114
й>^ утъ Вогъ нашла пуста сура ламив, 850
Шо е ступанясала земе плодуви^а.
На край Дунавъ ми седи сура ламие,
Та не дава никой да замине,
Ни ту пиле да приФжркне,
Да си иде на нейна земе; 855
Лу кой иде назадъ се не враща,
Тия се шири низъ земе плодувита.
Какъ ми чулу малку дете,
Налюти се, разеди се,
Глава си замаха па си вели утговори: 8б0
з^г „Малку си самъ, мале, още на години,
Неша мога борба да се боре сусъ сура ламие?
Ша си чекамъ още три години.
Па тога ша се борба боре,
Цлрна дроба ша й искарамъ утъ сорце-ту!" 8(>5
Молчи, сину, немой думай!
Утъ тебе е по юнаци ималу на земе-та,
'>7о^ Ела ги е ламие борба надборила.
^Ье Фд^рлила ги аФЪ д^кну-ту на белъ Дунавъ:
Дила тина борба ша га надборишъ! 870
II „Да порасна, мале, та тога ша видишъ,
Шо юнакъ самъ на земе-та!^
Господ, сину, да си ти помага,
(\^ Да заселишъ земе плодувита,
Оти тука шо е младу нема де да седи. 875
Та ми раста дете вече ми порасна,
Кога ми порасна на три години,
Тв;&рда камень аФъ роки ступеваше!
Дуръ тога ей тилялъ тури,
>'^??
115
II 8*1гпк б1 епгадеа, 85о
Е! гешие 1а Ше е! (Ш:
„Зе пе 8и18 раб щ6 раг (1е8 аппбев та теге,
^е пе роига18 те ЪаШе ауес 1е сгае! (1га^оп,
^е уеих айеп<1ге епсоге 1;го18 ап8!
Ш аргб8 ^е уеих те ЪаМге ауес 1ш. 855
}е 1ш аггас11ега18 1е8 по1Г8 еп1;га118 (1е 80п соеиг.
^Та18-1о1 топ А18, пе раг1е раз а1П81,
II у*а ауаН; <1е8 р1и8 ^гап(1$ Ьего8 зиг 1а 1егге ^ие 1о1,
Ма18 1е <1га^оп 1е8 а уа1пси,
И 1е8 а }Ш.6 ай ^пс1 (1и ОапиЪе Ъ1апе. 8во
Соттеп! роига18 1и 1е уапкге!*
^ие зе ^гап(1188е о тбге е! 1и уегга
^ие1 Ь6го8 зе 8Ш8 зиг 1а 1вгге!
„^ие 8е1^пеиг 1е <1оппе 80п а1(1е топ 618,
Роиг реир1ег 1а 1егге Гегй1е; 865
Саг 1С1 1е8 ^еипе8 §еп8 п*оп1 ой а йетеагег.*
Е1 Геп&п! ^гапШ! е! (1вУ1п1 ^гапй.
^иап ^ II ассш! а 1го18 ап8,
Ппе р1егге (1иге И сазза (1ап8 808 та1П8,
Е1 аргб8 11 епуоуе ип ЬегаиК, 870
Роиг ргос1атег ^ап8 1е сЬатрз 61епйи8
^ие юиз 1е8 ^еипе8 ^епз е! йИез;
Ргеппеп! йе8 ПбсЬез йогез
Роиг уешг йапз 1а ^апйе уШе,
СЬег 1е ^випе го!. 875
II 1е8 тепега йапз ип раув ^егШе
Роиг ди'118 у соп81;гш88еп1; йез ^гоШн
Е1 роиг у еп8етепсег йв8 ЬегЬев Ь1апсЬе8 рог1ап1; йиНз,
Е* 1еиг го! 8ега 1е ^еипе го1.
8»
П6
^7' Да личи низъ поле широку: 880
Шо е млад у моми и юнаци,
Да си земат срели позлатени,
«'7 ^'^ > Та да дойдат аФ града гулема дуръ при млада крале
%п^ Той ша си ги кара на земе плодувита,
Таму тие пещери да си градетъ', 885
И да сеетъ бели бильки плодувити;
р-.« Краль ша хми е млада крале.
:^<^0 Тилялъ ми личи тамамъ три недели.
Дуръ ми сите чуха шо е кральска буйрунтие,
Та си зеха сите млади срели позлатени, 89 о
Та утидоха дуръ при млада крале.
Млада крале си бе яхналъ бд^рза коне,
Бдрза коне шо си Фд^рка дуръ на висе небе.
Па си вели млада крале утговори:
5^1 1,Е бре, млади, мои верни другаре! 995
Тр;||Гните ми пред б^крзата коне,
Та се ичъ не бойте.
На насъ Бог ша помогне.
Борба да надбориме пуста сура ламие,
Шо заптисала земе плодувита, 900
Та не дава ни чувекъ да си иде.
Нит пиле да приФ.%ркне,
Лу тия се шири низъ земе плодувита;
Та и Господъ каилъ не се чини.^
Какъ ми чули тие млади юнаци, -905
Сорце хми се зарадува и раснали,
Я моми люту заплакаха,
Чи уставетъ таткува си земе,
^^т Та си Фодетъ на чузда земе не чуена
117 _
ЬЪегаиН ргос1аша се1а 1го18 8ета1пв8 епЙегев. 880
^и8'^ие юиз аррпгеп! 1е8 огдгев Дп ш.
Тоиз 1е8 зеипез ^епз рпгеп! 1е8 ЯесЬев йогйв,
Е1. аПбгеп!) сЪег 1е зеипе го1.
Ье ^еипв го! гаоп1;а зиг ип сЬеуа! Гои^еих:
8иг ип сЬеуа! Гои^еих дш Уо1а ^и8ди'аи С1е1; 885
Ж 1е ^еипе го1 раг1а е! сШ,
,011 тез ^ейпв8 гаез йдМев сотра^попз!
Ветапсег топ сЬеуа! Гои^еих;
Е* пе сгах^ег пеп,
Ваеи поиз аИега ! 890
Роиг уаЬсге 1е сгие! йга^оп
^и^ а оссирб 1а рау8 ^егШе,
Е1г пе регте! ш к ГЬотте у аИвг,
N1 к Го18еаи (1'у уо1ег,
Е1. 11 86 в1;еп(1е зей! зиг се рау8 1'вгШе, 895
Ш сек пе ркИ раз ш а Вхеи тбте.
^иап(^ 1е8 зеипев Ьйгоз еп1.еп(11г6п1; се1а,
Ьеиг соеиг зе гезои!!, е^ 8'впйатта;
Ма18 1е8 йИез р1еига1еп1 атбгетеп!
^и'е11е8 аЬапйоппеп!; 1а 1;егге (1е зее рбгез, 90о
Е^ ^и'е11е уоп1 йапз пп рауз екап^ег е* 1псоппи.
Е1; 1е ^еипе го1 1ез соп8о1а Меп У11е,
^Тахзег уоиз тез йНез пе рюпгег раз,
Уоиз ЬйсЬегег 1а 1;егге Гегй1е,
Уои« звтегег юз ЬегЬез МапсЬез рог4ап1;е8 ^'гиИв; 905
^и^ уои8 тегга уоиз ешпега,
^ив Уоиз атег реир16е8 1в раув ГегШе,
^и^ п'а раз рагеИ зиг 1юи1;е 1а 1;егге.
Е1; аргйз се1а 1е соеиг де йИее ве гезоиН;;
118
^^-- Я шо си бе млада крале, хитру си ги миреше : 910
^ - „Молчите ми, девойки, не плачите!
Вие ша ми копате земе плодувита,
Ша ми сеете бели бильки плодувити,
Кой ва види ша завиди,
Чи сте заселили земе плодувита, 915
Шо га нема нийде на зема-та.^
Дуръ тога се на девойки сорце зарадува,
-^'^ Та ми Фодетъ пу поле широку.
В^крвеха шо вървеха ми стигнаха на белъ Дунавъ.
Какъ ги виде пуста сура ламие, 920
Си излезе утъ белъ Дунавъ,
Та ги чека на дервене на клисуре,
Оите аФъ Дунавъ да издави.
Та какъ си ми виде Синце крале сура ламие,
Утъ страхъ му сорце проигралу! 925
Запре си ми бжрза коне,
На другаре си вели утговори :
„Запрейте се, бре юнаци, постойте ми.
Да видиме шо ша чини сура ламие?
Та се сички запреха и ми стоетъ на дервене, 930
И се чудумъ чудетъ шо да праветъ?
Синце крале си ми вжрза бжрза коне.
Та ми седи пу кулена на земе-та,
Па се мольба моли дуръ на Бога:
„Ой ти. Боже, мили Бохе! 986
Я погледни. Боже, на наш пусти таксиратъ.
Та ни прати тое помощъ утъ небе-ту.
Борба да си надбориме пуста сура ламие,
;\ Та да идеме дуръ на земе плодувита,
,*
(г"
119
Е! вИев уоп1 йапз 1в сЬатр уа81е. ^^^
Бв аЦйгев* е! аИап! агпуегвп! ^авди к ВапиЬа Ь1апс.
^иап^ 1б8 У011; 1е Ога^оп (егосе,
и вог! Ай ОапиЪе Ъ1апс,
Б1 1б8 айвп(1 (1ап8 1б8 <1еШб8 госЬеих,
Роог 1в8 поуег 1юи8 йапв 1е ВапиЬе. ^^^
Е1 ^иап(^ 1е ш ЗшйсЬе тоз! 1е Вга§оп Гегосе,
Бе реиг 1ш гетиа 8оп соеиг!
И агге1а 80п сЬеуа! Гои^еих,
Е1 раг1е к 868 сотра^оп8 е! (111:
Дггв1;е2 Уои8 о Ьбгов е! ге81е2 ип рей: 92о
Роиг У01Г се ^ие Гега 1е йга^оп Гегосе.**
Е! 1ои8 8'агге1;6гв111; (1еуап1; 1е8 <1еШб8 госЬеих!
Е1 воп! <1а118 ГешЪаггав пе васЬап! дио! Шге?
Ье Г01 81п<1сЬа айасЬа 80п сЬета! Гои^еих,
Е! 86 ш! 8иг 868 ^бпоих ^ 1а 1бгге, 925
Е! Ш\ ипб рпбгб ай 01би.
„0 Кей, по1те сЬег Охеи,
ВедагАе по1гб 1;п81е вйиаИоп
Е1 бпуоуб пои8 юп айе йе С1е1,
Роиг уашсге 1б йга^оп Гегосе, ^
Е1 дие пои8 аШоп8 зивдиб (1ап8 1е рау8 ГегШб;
Е1 1а пои8 16 !*егоп8 1ои8 ип васгШсе,
Ое се1а ди! 681 1б р1и8 сЬег б1 а^г6аЪ1е а 1о1,
Ип 018баи П01Г дш уо1е.*
Шеи а бхаивб 8а рпбгб, ^85
В епуоуе ипе реШе Вбта сЬб2 1б ГЙеи йе ^би,
Роиг 1ш рог1бг 1в то1,
^и'^1 ептоуб ип ^ог1 Гби йи ехе!
Роиг Ьгй1вг 1е йга§оп ^бгосе,
120
•[З'^ Таму сите нее курбан ша ти колеме, 9*0
Утъ шо ти е найдрагу и наймилу,
Ц;крну пиле шо с^ Флрка,
Мольба си му Вогъ услуше,
Та си праги малка ДеФа ду Огнена Бога,
Хаберъ да му носи да му каже, 9*5
Да си всекне силан огань утъ небету,
^^я Да погури пуста сура ламие,
Шо заптисала земе плодувита.
Та не дава ни чувек да замине,
Нит' пиле да приФлркне* 850
Та утиде изметчие дуръ при Огнена Бога,
Какъ му каза Боже повелие,
Ни постоя, ни почека,
Лу си слезе долу аФъ сарае,
Та си всекна люта огань утъ небе-ту; 955
Кога падна огань долу на земе-та,
Земе си ми темна потемнела,
Утъ темнилу нищу не се види,
Лу ми чула Синце крале желувитна гласа,
Какъ си вика, какъ си плаче сура ламие, 960
Утмалъ душе дума продумала:
' 59 Утъ Богъ нашелъ, Синце крале!
Шо си мене млада погуби.
Та ша иде на земе плодувита."
Сова рече не отрече, 965
Фжрли си се аФъ белъ Дунавъ,
Та се земе куртолиса утъ сура ламие,
Шо га заптисала иледа години.
Синце крале мощне ми се зарадува.
121^
^и^ 8'в1а11; {^а)! таНге йе 1а 1;егге 1^611116, , 940
Е! пе регте! П1 а ГЬоште а развег
N1 а ип 018еаи роиг уо1ег 1а.
Е! 1е веттйеиг аНа сЬей 1е В1еи йе Ш,
^иап<^ 11 1и1 а (111 Де» огйгев Ле Меи
II п'аиепс1е р1и8, 11 пе 8'агг61;е ; ^*5
Ма18 Ц (1е8сеп(1е еп Ъая (1ап8 80п ра1а18,
Е1 епуоуе ип 1^011: Ш йи С1е1 8иг 1;егге.
^иаI1(1 1е 1'еи 1;огаЬа виг 1;егге
I^а 1;вгге ШИ по1г е! 8отЬге;
Оп пе реи1 уо1Г пеп а санзе йе ^епеЪгев, 950
8еи1ете1Й 1е го1 8шйсЬе а еп^епйи ипе уо1Х 1атеп1;аЬ1е,
Соттеп! р1еиге е! спе 1е йга^оп !егосе,
А ре1п У1Уап1; 11 соттепсе а раг1ег:
„^ие В1еи ^е рит1188е о ш ЗтйсЬе,
^и^ т'а 1\х6 епсоге деипе" ^55
Роиг ^ие 1;и 1га йапв 1е рауз ГегШе."
Е1 се1а Й18ап1 И 8е ргбпрйе йапз 1е ВапиЬе Ь1апс.
Е1 а1П81 зе заита 1а 1:е1те йи йга^оп 1'егосе
^и^ Га та11.п8й тШе ап8.
Ье Г01 ВшйсЬе 61д,\\ кбз ^в^ои^ 9ьо
^ие 1е йгадоп а реп йапз 1е ВапиЬе Мапс,
Ма18 11 е^аН 1гб8 8оис1еих соттеп! равзег 1е ВапиЬе Ь1апс,
Саг и п'а раз йез сЬетаих й'еаи,
^и^ Уо1еп1 1е 1оп^ йи ВаппЬе Ь1апс.
Е1 11 М1 ипе рпйге ай 8о1е11 ЬпПап!;; 965
„8о1е11 Ьп11ап1, топ рей! 8о1в11,
8ог1; йе 1в8 Ьп11ап1;8 ра1а18
Е* йш^е 168 Ьп11ап18 гауопз зиг 1е ВапиЬе Ь1апс
Роиг 1е йвбесЬег сотте ип сЬатр зее,
122
^С ' Чи ламие погинала аФъ белъ Дунавъ. 970
Ела си се чудумъ чуди,
.(,л Какъ да си замине ду белъ Дунавъ?
Оти си ми нематъ БОне водовити,
г^ьа- Шо си ФАркатъ низъ белъ Дунавъ.
Та се мольба моли на ясну-ту сонце: 975
^(*^ „Сончице, ясну сончице!
Изгрей си ми сончице утъ тои-те ясни сарае,
Та си опрей ясни зари на белъ Дунавъ,
Да присжхне као суху поле,
Да идеме сите на земе плодувита. 980
Та си му сонце мольба услуше,
Изгрее си утъ негуви ясни сарае,
Та си упре ясни зари на белъ Дунавъ;
Зари си ми стоетъ два дни и два нощи;
Дуръ тога се Дунавъ присушилу, 985
Та си боде као суху поле,
Нема вече река да си тече!
.р^ Та си замина Синце крале пу белъ Дунавъ,
Зиминаха си ми и млади юнаци;
Та си Ф'роки доржетъ златни срели^ 990
Още ги е страхъ утъ сура ламие.
Да не излезе утъ белъ Дунавъ.
Дуръ тога хми сорце дойде.
Та хми вели утговори;
>;^ „Е бре, юнаци, мои другаре! 995
Секи да си Фати ц^крну пиле шо си Фжрка;
Кога с' ноги стжпиме на земе плодувита,
Курбанъ ша ги колеме дуръ на Гулема Бога,
Оти си на куртолиса утъ сура ламие,
123
^ие поив ра8810П8 1ои8 (1ап8 1б рау8 {етШе. 970
Ье 8о1е11 ехаи8а за рп^ге,
II 86 1^уе <1е8 ра1а18 Ъп11ап18
Е1 Л1П5е 868 гауот18 Ьп11ап118 8иг 1б ВапиЬв.
Ьев гауоп8 гв81в (1е88и8 йвих зоигв в1 4вих пш1й,
Ш аргб8 сек 1б ВапиЬе ШИ (1б8всЬе »75
Е( ^еУ1п1; сошгае ип еЬатр 8ес.
Ьа пУ1бге пе сои1е р1и8.
Е1 аш81 ра88а 1е го! 8ш<1с11в раг 1б ОапиЪе Ъ1апс,
Е! а1п81 ра88бгеп1 1б8 збшев Ьбгов,
Е^ йпгеп! йапв 1еиг8 таш8 йев ПбсЬев (1'ог; »80
Е4 йв ОП* 6ПС0Г6 рбиг йи йга^оп Гйгосе,
Роиг ди'и пб зог! р1и8 (1и ОапиЪе Ъ1апс,
Е1 аргб8 И гбргеппбп!; <1и соеиг
Е1 И 1еиг раг1е е1; Ш8е:
^ЕЬ ше8 Ь6го8, ше8 сошра^опв* ^^
^ие сЬасип . ргеп(1 ип 018еа11 по1г,
Сп о18баи по1Г ди! Уо1е; —
^иап(1 поив (1б8СбП(1егоп8 8иг 1а 1егге Гег111б,
Nои8 {'бгопв 1ш заспАсб ай §гап<1 01еи ш^ше,
^и^ поив а 8аиу6 йи Вга^оп /йгосе, ^^
^ие поив 8оттб8 ра88ее раг 1б ОапиЬе Ъ1апс.''
Е1 1е Г01 бп раг1а1{; бпсоге
Е1 1ои8 1б8 ^6^1п68 ^6П8 соштеп! йапв 1е сЬашр \м\а,
Ой 168 018баих по1Г8 уо1еп1;,
Е! сЬасип ргепй ип 018ваи по1г, 695
Е1 1е ^вип6 го1 фгепй шбте йеих ;
Е1 118 !6п1 ип 8аспйсв ай ргапй Вхеи;
^ш 1б8 8аиу6 ди йга^оп игосе.
Ье засп&се ратп! ]и8ди'аи ртапй Ши,^
С|<)^ Та си заминахме ду белъ Дунавъ. юоо
Още рече крале не отрече,
Тжрчетъ си ми сите млади низъ поле широку,
Де си Фдркатъ цд^рни пилци,
Та си секи фяти цлрну пиле.
Млада крале си ми Фати дури две; 1005
Та си курбанъ заклаха дуръ на Гулема Бога,
Чи си ги е куртолисалъ утъ сура ламие.
Курбанъ си утиде дуръ при Гулема Бога,
; о с с^ Та сн прати на млада крале срела силувита,
С нега сите крале да надбори, юю
Та да боде пжрва крале на земе-та.
Кат' си ми курбанъ заклали,
С ноги си стжпиха на земе плод у вита:
Утъ шо била земе берекетлие,
Сами си излели бели бильки да си растатъ. 1015
/4^г>п Синце крале мощне беендиса земе плод увита,
Та ей награди нова града и гулема,
Афъ негу си засели сите млади шо си кара.
Хемъ си тие чуватъ земе плодувита, .
Да не дойде да не стапи друга крале. 1020
Я шо си беха млади моми техни жени.
Тие си ми поле копатъ.
Та си сеетъ бели бильки плодувити.
Утъ тога се заселила наше земе плодувита,
Та е устаналу дури днеска, да се копа, да се сее. 1025
'"^'^ Сова ми устори Синце крале!
И е устаналу утъ Бога песна да се пее,
Утъ Бога зраве, утъ мене песна.
12б_
Е1 и епуоуе ай деипе го! ипе йесЬе р1е1пе (1е Ьтсе, юоо
Роиг уашсге ауее е11е 1;ои8 1в8 аи1;ге8 го18;
Ш ^и'^1 8011 1е ргешег го1 8иг 1а 1егге.
^иап(^ 118 оп1 1;иб8 1е 8аспйсе,
118 пигеп!; рхей 8иг 1а 1;вгге Г6г1;11е!
Е1 рагсе ^ие 1а 1;егге 61а,И 81 ^егШе 1оог>
Ье8 ЬегЪе8 ЬЬпсЬез 80гигеп1; 8еи1е8 (1е 1а 1егге в1 сгоййгеп!;.
Ьа 1егге ^вгй1е р1а18а11; Ъеаисоир ай го! 81П(1сЬе,
Е1 и Ъа11 ипе ^гапйе е! поитеПе тШе:
Е1 1а реир1а ауес 1;ои1е 1а деипе88е ^и'^1 а атеийе
Е! е11е ргепй §аг(1е Ле 1а 1егге ГегШе, юю
^ие пе У1еп1; е! 1а ргепй ип аи1ге го1.
Е1 ци! е1а1еп1 1еиг8 зеипе8 Гетгае8, 1еиг8 ерои8е8,
Е11е8 ЬбсЬеп!; 1а 1,егге
Ш зетепсе 1е8 кегЬез ЬкпсЬез. (1о11пап1е8 йез !гш18,
Е1 (1ерш8 се 1ешр8 86 реир1а поке рау8 Ге1'Ше, 101Ь
Е1 тейа. ^\xв^п'к пое ^оиг8,
^и'^1 8011; ЪйсЬй е1 епзешепсй.
Е1 сек а 1Ш 1е го! ЗшЛсЬе!
Е1 (1е 1ои8 сек ге81;а 1а сЬапзоп й сЬап1;ег,
Е1 В1еи уоиз йоппе 1а 8ап1й 102о
Е1 то18 зе уоиз йоппе 1а сЬапзоп.
Женитба на талатинска крале со дъщбре на
снтоеа крале.
Талатинска крале си е стару устарелу,
Та ми иска да се жени,
Чи е стара майка устарела;
Нема кой измет да му чини.
Та си тера либе спроти негу, 5
Година ми тера не може да найде.
Дуръ утиде на пуста земе запустена,
Де си найде либе спроти негу. .
Шо ми грее као ясну сонце!
Та се глави Талатинска крале. 10
Па се вжрна на негува земе,
Да заправи силна свадба,
Та да земе пхрве либе утъ пуста земе запустена.
Силна свадба ми заправи,
На свадба калеса седемдесе крале, 15
Шо му били таткуви побратиме;
Та ми нав^рвиха да си идатъ за млада невеста.
Дуръ да идатъ месецъ поминалу.
Застигнала тешка зима;
7-
Ьа посе с1и го! Та1а1;1пе ауес 1а Ш1е с1и го!
вхке.
Ье Г01 Такйпе ез* йвуепи У1вих е! й^й,
Е! И Уви* ве тапег,
Саг 8а тбге ев! йеувпи 1г6в уаеШе;
П п'у а регвоппе роиг Мте ]е вешсе,
Е1 и сЬегсЬе ипе ероиве сопувпаЬю. 5
II сЬвгсЬе ип ап е* п'еп 1;гоиуе рав.
^и8^ив ^и'^1 У1еп1; йапв ]в раув Левег! е! поп сиШтб,
Ой Ц 1гоиуе ипе ероиве сопувпаЬ1е,
^ш Ъп11е еотше 1е воЬО 1ит1пеих.
Ш 1а гевк 1е го! ТаМше ю
Е! гб1;оип1а (1апв воп раув;
Роиг ргбрагег ипе посе ^апЛхове,
Рошг ве шапег ауес воп атоиг <1и раув (1е8ег1,
Ш §7'ап<1е посе 11 ргерага,
Е1 и 1пУ11;а й 1а посе 1ев В01хап1е (11х го1в; * 15
^и^ Й1а1еп1; 1ев сопМгев йе воп рбге.
Е1 П ве 1еуеп1 роиг аПег ргепйге 1а йапсб*
А11ап1 1а ип то1В ев! рав^,
Е! ГНуег веуйге вигуш!;
I
•
_ 128^
Утъ шо ми е тешка море замдрзналу, 20
Пу море ми Фодетъ као пу суха земе?
Дуръ да идазгъ на пуста земе запустена,
На небе си изгреела летна звезда пролетешна,
Та се море утмлрзналу.
На пуста земе се седели три месеци, 25
Дуръ да си хми Ситска крале изимъ даде,
Да закаратъ ду млада невеста.
Та ги гозба гости Ситска крале три месеци,
Нагости ги вече, напои ги.
Утори си шарени келаре, зо
Та искара златни с^^ьнддкъ позлатена,
Афъ слндакъ ми е млада невеста:
Та си даде с;у|Нд;||Къ на Талатинска крале:
„Халалъ нека ти е, мила зетю!
За година дете да си стигнешъ. 35
Сова рече не отрече,
Зарони си дребни солзи,
Та се качи на висе дивана,
Да си види да л' е море помлрзналу,
Пу море да замине силна свадба, 40
Ела море си е размлрзналу.
Та се чудумъ чуди,
Силна свадба какъ ша си помине море размлрзналу?
Та се мольба моли дуръ на Бога:
„Ой ти Боже,' мили Боже! 45
Я задуй си, Боже, силни ветаръ,
Зима да си дойде море да замлрзне,
Да си замине силна свадба,
Та да иде на земе Талатинска.
129
^^^Ч^^^М^^^^^к^Ъ^Ъ^^Ь^к^к^к^
^ие 1ои1;е 1а шег еп 61вИ ^1и6е, 20
Бв топ! виг 1а тег сотте виг 1а 1;вгге ^еттв.
Рвп(1ап1 ди^Ив а11а1еп1) <1ап8 1е раув (1бвег(;,
В ве 1еув виг 1е С1в1 ГйюИе АЧи, ди рпп^етрв,
Е1 1а шег Щ6\я.
0ап8 1е раув (1е8ег1; Ив гев16геп1; 1;го18 то18, ^
^и8^и'& ^ие 1е го1 ЗИе 1еиг ({оппа 1а репш881оп
Рошг ешепег 1а зеипе бапе^.
Е1 1е Г01 81(6 1бв й\А реп(1ап1; 1;го1в то18;
И 1е8 {6\а в^ 1еиг Лоппа аввег к Ьохге,
Е1 И оиуге вев сЬашЪгев М^агбв, зо
Ш и в! еп вогИг Ш1 са188е Аотбе^
Ш (1ап8 1а са18ве 6\аИ 1а зеипе &апсе;
Е1 Ц (1о11па 1а са188е ай го1 ТаЬИпе:
,^ие 1и 801В Ъ^ш шоп сЬег ^еп(1ге,
^^е 1;и ав ип еп^ап! (1ап8 ип ап."" 85
Е1 епсоге раг1ап1. ашз!
П р1еига ауес Аев 1аппев атбгев.
Е* и топ1;е виг 1е (Ктап 616у6,
Роиг У01Г 81 1а шег ев! ^1асде,
^^е раг шег равве 1а ^апАе поее. 46
Иа18 1а шег 61вИ Ав^вШ,
Е( И ев! Лапв ГешЪаггав
Сотшеп! раввега 1а ртапАе посе раг 1а шег <1е§е1^е.
Е1 11 Ш! ипе рг1еге ай Б1еи,
чОЬ Кей, топ Ьоп В1ви, 45
Зоийе ип теп* ^ог1;
^ив ГМтег У1вп1; е* 1а тег §в1в,
^а6 1а посе ртап<1 равве
Рошг аПег (1ап8 1е раув Та1а1;1пе.''
130
50
Туку си се мольба помоли,
Господъ си му мольба услуше,
Та си дуна силни ветаръ;
Туку дуна тешка зима се зададе.
Та се море зама^рзналу.
Дуръ тога ми еавя^рвила силна свадба, 55
Поминала море замл1рзналу;
Дуръ да идатъ па си месецъ поминалу.
Та си блесна летна звезда пролетешна,
На поле си трева израсла,
Афъ сарае ми се даФинъ зеление, б0
На даФинъ ми стои Бралева-та стара майка,
Та си гледа долу пу поле-ту;
Туку виде чи си иде силна свадба,
Утъ даФинъ ми слезе на широки дори,
Та си дучека силна свадба. 65
Гледа си ми силна свадба,
Невеста не си гледа!
„Е бре, сину, мили сину!
Какъ ми заправи силна свадба.
Та калеса седемдесе крале, 70
Шо ти се таткуви побратиме.
Та утиде дуръ на пуста земе запустена,
Оти ми се вярна безъ невеста?
Ни ли най де либе спроти тебе?^
Найдохъ, мале, биле и похарна; 75
Подай си ми десна рока да ти цалуна,
Чи самъ нашелъ пжрве либе спроти мене,
Да ти чини изметъ на стару време.
„Немой ллкжи, сину, стара майка!
131
А' рв1ов к1Л1 &11 1а рпбге, 50
^ие В1би ехапва ва рпдгв,
Е! Ц вои&а ип уеп1 Гог!,
А реше воиШа! 11 див ГМувг агпта ;
Е! 1а шег ей ^б1а,
Б1 аргдв равва 1а ^гап(1б посе^ ^^
Равва раг 1а шег ^е1^е.
Реп(1ап1 ди^Ив а11а1еп1 ип то1В ве равва епсоге,
Е! Гй^ойе А'Шу йи рп111;етрв ЬпПа;
8иг 1е сЬатр сгоИ Щк ГЬегЬе,
Б1 (1ап8 1б ра1а1в Убг<1оН &6]к ГБ1еартив; бо
8иг ГагЬге йШ! топ1;й 1а ухеШе шбге йи го1;
Е1 б11е ге^агйе еп Ъав йапв 1б сЬашр,
Ш е11е той дие 1а ^апйе посе У1вп1.
ЕИе йввсепй йе ГагЪе йапв 1а соиг враб1ви8б
Ш еПе гвсо11 1а ^гапйе посе; в5
ЕИе ге§^аг(1е 1а ртапйе посе
Е1 пе У01( рав 1а й&пШ
^Ш топ Шв, топ сЬег Й1в,
Соттеп! ав 1и М1 ипе ^апйе посе
Е1, ав шуйй 1е8 В01хап1;е (Их го18, 70
^и^ 8оп1 1ев соп&бгев йе 1бп рйге,
Е1, ев 1и а11й дйвди^аи раув йевег1,
Роигдио! ев! 1и гетепи вапв 1а йапсб?
^'ав-^и рав Ьсо\п6 ипе ероиве сопуепаЬ1е роиг юИ
ОЬ тбге Уя\ 1тот6 ипе е! ипе 1;гб8 Ье11е, 75
Иоппе то] 1а таш йгоНе роиг 1а Ьа1вег,
^иап<^ з'а1 1тот6 ипе ероиве сопуепаЬ1е,
Роиг 1е вешг йапв 1;а У1е111евве,
,Ке тепв рав к (а пеШе ш^ге!
132
'>^»^^^^>^>*»^*^»^»^»^>^»^»^М^^^
Дуръ не си виде млада невеста, 80
Не ти даваиъ рока да цалунешъ.^
Туву рече ми се качи на дивана,
Да си гости седемдесе крале,
Чи се мощне уморили;
На свадба се били дуръ на пуста земе, 85
Па невеста не се дукарали!
Талатинска крале разеди се, равлюти се.
Та утключи златни сжнд^ккъ позлатена,
Утъ САНДАКЪ ми излезе млада ^невеста;
Утъ лику й сонце грее! 90
Какъ га виде стара майка,
Пригжрна га, цалуна га,
На крале си вели утговори:
„Ой ти сину, мили сину!
МлОГу ми си сину ФОДИЛЪ, 95
Дуръ да найдещъ либе спроти тебе;
Ама халалъ нека ти е,
Чи си нашелъ како ти приличе;
Цалуни ми сега десна рока.
Та си гозба гости седемдесе крале ; юо
Служба нека си ги служи тое пярве либе.^
Та си гозба гости седемдесе крале.
Гозба ги гости три недели,
Служба си ги служи млада невеста,
Какъ ги служи сонце грее! 105
Фальба га се поФалили седемдесе крале,
Чи нема друга као нее!
Шо си беше ФОйска крале,
На седемдесе крале вели утговори:
I
133
Дизди^а се ^ие зе ие уо18 рав 1а зеипе &апс^, 80
Зе пе 1б <1оппе рав & Ъахвег та таш''
Е! се1а <11вап1 б11е шоп! виг 1е сЦуап
Роиг {61вг 1вв 70 гав,
Саг Ив воп1 кдв ГаИ^ибв,
Бв 61а1вп1 й 1а посе зивди'аи раув девег!; 85
Е1. п^оп! рав ашеибв 1а бапсд!
Ье го1 Та1а1;1пе ве те! еп аЛЬть,
Е! оиуге 1а са1вве (1ог^е.
Ое 1а са1вве вог! 1а Зеипе йапебе,
Ое воп У1ва§^е ве 16уе 1е во1е11! 90
^иаI1<1 1а уи 1а пеШе т^ге,
ЕИе ГетЪгавве е! Ъа18б,
Е1 еп раг1ап( ай го1, .е11е (Иве:
„ОЬ топ й1в, топ еЬег Шв,
Ти ев уоуа^б ай 1от '^^
Роаг 1гоиуег ипе ероиве сопуепаЬ1е а Ьог,
Ма1в Ъеп1 во1в
^иап(1 1и а 1гоиу^ сотте И сопу1еп1 & Ьог.
Вахве то1 а рг^веп! 1а таш дгоИе,
Е1 {61;е аргбв 1ев во1хап1;е сЦх го1в, юо
Е! ^и6 1ев вепге 4оп ргетхег атоиг.**
Е1 И Шв. 1ев во1хап1;е (Их го]в:
и 1ев и\л 1то1в веташев,
Ш 11 1ев вегуе 1а зеипе йапс^.
^иапс^ е11е 1ев вегуе 1е во1е11 ве 1еуе. 105
Е! 1ев во1хап1;е (Их го1в 1а 1оиеп1;,
^^'^1 п'у а рав ипе д^а1е!
Е! дш 61а11 1е ш де Ре1ве,
П раг1е аих В01хап1е (11х го1в е! сШ:
134
„Е бре вие, седемдесе крале! по
Шо си Фальба Фалите млада невеста?
Тя утъ татку не е родена,
Нит' утъ земе е никнала,
Лу си е керка на ясну-ту сонце !
Ситска крале чеду неси родилъ, 115
Та се мольба помоли на ясну-ту сонце.
Да се СФОди с' негуву-ту пжрве либе,
Лу да роди дете да си има.
Та се СФОДИ ясну сонце о' негуву-ту ц&рве либе,
Лу се СФОДИ и си роди малка мома, 120
Та си раста мома и порасна.^
Какъ ми чуха седемдесе крале,
Чи си ми е керка на ясну-ту сонце,
Още ми е Фальба Фалетъ,
Та си ми е тешка дарба подариха. 125
Искатъ вече да си Фодетъ,
Та си яхатъ блрзи-те коне,
Та ми навдрвиха пу широку ноле.
Талатинска крале ги испрати дуръ ду море,
Цалунаха се, упростиха се. 180
Па гу канетъ и той на госте да иде,
И тие гозба да гу гостетъ,
„Лу да стигна млжку дете,
Ша си дойда на ваше земе,
Шедба да се шетамъ низъ ваше-ту поле." 135
Шетай се, от' да не се шетешъ.
Та се вдрна Талатинска крале аФЪ сой сарае.
Дуръ тога си залиби млада невеста,
Либи си га малу млогу три години.
135
ОЬ тев 801хап1;е сИх го18, но
Роигдио! юиег тоиз 1а зеипе йапсб,
ЕПе п'е81; рав п6 й'ип рбге,
Е1 1?11е п'в81; рав 8огй1; йе 1а 1;егге,
Ма18 е11е ев1 1а Ш1е йи 8о1е11 ЬпИап*.
Ье Г01 811;е п'ауа11 рош! (1'впЛп1я, 115
Е1 Ц рпа 1в 8о1е11 ЬпИап!
Роиг соппаНте зоп ргет1ег атоиг Гетте,
^и'в11е еп1Гап1;в е! ^и'^1 а ип еп^ап!. •
Е! 1в 8о1в11 соппи! ва ргетабг Гетте,
Б1 1а соппи! е! е11б еп1'ап1а апе ^вШе Ш1е! 120
Е1 а1П81 ^а11(111 1а Ш1е е1; (1еУ1п1 ^га11(1е.
^иа^(^ 1ев 801хап1е с11х го1в еп1;еп(игеп1
^и'е11е ев1 1а йИе Ай 8о1е11 Ьп11ап1,
Ив 1а юивп! епсоге рШв,
Е1 (1о11пеп1; к б11е (1б8 ^гап(18 са(1баих. 125
Ив уеи1вп1; Щк в'еп аИег,
Е1 Из топ1;бп1 1еиг соигвабгв;
Е! уоп1 (1апв 1б сЬашр уав1;б.
Ье го1 Та1а1111е 1е8 ассошра^а зйвди'^ 1а швг,
Ив 86 Ъа1Вбп1 е! ргеппеп! соо^б; 180
Е! ПпуНе аив81 к Увшг сЬег еих
^и'^1в ю Шт1.
„8\ з'аига1в ип ^агсоп
^е У1еп(1га1 йапв уОкге раув,
Роиг те рготепег йапз тоз сЬатрв.'' 185
У1в11 1;в рготепег, роигдио! поп.
Б1 1е Р01 ТакИпе гекоигпа <1ап8 воп ра1а1в,
Б1; арг^в 11 а1та ва зеипе йапсб!
II Гаша р1ив ой тошз 1го18 апв,
136
Па си нема чеду да си стигне; 140
Та му се е жельба нажелилу.
Не ми Фоди пу поле-ту шедба да се шета,
Утключи си темна зандана,
Шо гу има за Юди Самуили,
Та се младу аФъ занданъ затори. 145
Не си ФОДИ ни при майка, ни при либе,
Лу се мольба моли дуръ на Бога,
Да му даде чеду утъ сорце-ту:
„Ой ти Боже, мили Боже!
Я дай си ми. Боже, чеду утъ сорце-ту, 150
Да не ми се земе ауста запустила;
Аку си ми дадешъ чеду утъ сорце-ту,
Ша ти коле курбанъ ду деветъ юнче-та.
Та ша гозба госте седемдесе крале.
Две години мольба си се моли, 155
Утъ теманъ занданъ не излева,
Лу си чека хаберъ утъ небе-ту.
Мольба му бе утъ се сорце,
Дуръ и дребни солзи рони;
На день вода си пие, 1во
На два дни суха леба си яди;
На неделе ц&рну руху си надева;
Афъ сарай не си фоди.
Та му беше лику повеналу,
Кости му изсанхнали! 165
Две години утъ занданъ не излезе.
Чуди ми се ш&рве либе дека си е.
Не си знае дека фоди:
Да л* се шедба шета пу поле-ту?
]
]&7
Ш 11 пе у1еп1 рав (1'е11Гап18, ио
Е* й йвУ1еп1; 1;п81;е епйп.
П пе уав рюв роиг ве рготепег.
Б оиуге ипе рпвоп вошЬге,
^и'^1 атаИ роиг 1е8 ^ои(^вв ЗашотИев:
Б1; И зеиие в'е111Гбппе (1ап8 1а рпвоп; 145
П пе уа ш сЬег 1а шдге ш сЬег ва {ешше.
Ма18 11 рпа веи1етеп1 Б1еи^
Роиг 1ш (1оппег ип еп^ап! Ле вев еп1га111е8:
„ОЬ В1еи, топ Ьоп Вхеи,
Ооппе то1 ип епМ! с1е шев еп1гаШев! 150
^ие шоп раув пе (1еУ1еп1 аЪап<1опп^.
81 1;и те <1оппе8 ип еп!^ап1 &е тев еп^гаШев,
^е уеих 1;е ^а1ге васп&се <1е пей!" зеипев 1аигеаих.
Ш ]е уеих ^61ег 1е8 во1хап<;е Й1х го1в.*
Реп(1ап1; (1еих апв 11 А! 1а рп^ге 155
Б! 11 пе вог! р1ив (1е 1а рпвоп вотЪге;
Ма18 И а11;еп(1 ип в1^пе <1е С1е1.
8а рп^ге 6\аИ (1е 1;ои1 воп соеиг,
Е1 И р1еига (1е8 1аппев ат^гев!
Репйап! 1е зоиг 11 ЬоН ипе !61 <1е Геаи : 1бо
Репс1ап1 (1еих зоиг 11 тап^е (1а ра1п вее
Архев сЬадие вета1пе И сЬап^е ипе ^18 воп уе1)етеп1; по1г. .
Б1; И п'еп1ге р1ив Аапв вой ра1а18.
Е1 воп пва^е ве Гапа,
8ев ов ве йевесЬбгеп!;! 165
Реих апв И пе вог! (1е 1а рпвоп.
8оп ргепиег атоиг ев! вигрпв Ае 8ауо1г о\1 И ев!;
Е11е пе ва11; рав ой И уа:
8'11 ве рготдпе (1апв 1е сЬатр,
1
138
Ил' на госте си утиде дуръ на пуста земе вапустена? 170
Какъ се чуди и си плаче,
Де га дучу Юда Самуила,
Шо си била аФъ темни занданъ.
Та утиде аФЪ сарае дуръ при нея,
Да й каже хаберъ да й чини, 175
Дека си е неину-ту п&рве либе.
Та й вели утговорй:
„Шо се чудишъ, невесту, еще си ми плачешъ?
Талатинска крале не ми се шедба шета,
Ниту ми е на госте на таткува ти земе, 18о
Лу си ми е заторенъ аФЪ темна зандана.
Та се мольба моли дуръ на Бога,
Да му даде чеду утъ сорце-ту."
Какъ ми чула млада невеста,
Се затори аФъ нейна златна худае, 185
Та се мольба моли дуръ на Бога,
Да й даде чеду утъ сорце-ту.
Молила се две години,
Дуръ тога имъ Господъ мольба услуше.
Та си прати Жива Юда утъ небе-ту, 190
Да си иде ^фъ темна зандана.
Та да каже, на Талатинска крале,
Да му каже хаберъ да му чини,
Оти му е мольба утишла дуръ при Бога,
Та и Господъ му мольба услуше; 195
Наетъ чини чеду да му даде утъ сорце-ту.
Да ни седи вече аФъ темна зандана,
Лу да иде при плрве си либе:
На гинешъ с' нея да се сфоди,
139
«
Ой 811 681 а11й еп соптхуе ^и8^и'аи раув йеввг*? по
^иап^ е11е 61вИ 81 1тЬе е1 р1еига,
Ьа ^оис^е ЗатотИе Гвп1;вп(1ив
^ш е1;а11. епГегтее (1ап8 1а рпзоп 8отЬге;
Е! а11а с1ап8 1е ра1а18 зи8ди'й вИе
Роиг 1иГ(11ге ипе поитеПе, 175
Ой 681; 80П ргвшег ероих.
Е* 1и1 райе е! Ш:
„Роигдио! ез! 1и 1;п8*е, йапсй в1 р1виге8 *и;
Ьв Г01 Такйпе пе зе рготбпе ро1п1,
Л п'е81 ш а11й еп сопУ1Ув йапв 1е рауз йе 1;оп рбге, 180
Ма18 11 681 епГегшб (1ап8 1а рп80п зотЪге,
Е* 11 рпе Вхеи тбте,
^и'^1 1ш <1оппе ип еп^ап! дез зез еп1гаШб8.''
^иап(^ се1а еп1еп(111 1а зеипе фоизе,
ЕЦе 8'еп^егте (1ап8 за сЬатЪге Аотбе 185
Е1 е11е М1 пие рпбге & В1еи,
^и'^1 1ш (1оппе ип бп1Гап1; (1е 868 еп^гаШез.
ЕИе рпа (1вих апз.
Е! 1е 8в1^пеиг ехаиза 1еиг рпбге;
Е1 Вхеи ептоуа 1а ^оийа Лта Ли С1е1! 19о
^и'е11е уа (1ап8 1а рпзоп зотЪге,
^и'е11е (И! ай го1 Такйпе,
^и'е11е 1ш (Ш 1а поитеИе:
^ив 8а рпбге ез!; рагуепие зивди^а ХМеи;
Е1; ^ие 1е 8б1дпеиг а ехаизе за рпбге. 195
^и'^1 а Гш^епйоп Ле 1ш Лоппег ип еп&п1 Ле 8е8 еп1;га111в8
^и'^1 пе ге81;е р1и8 Лапз 1а рпзоп зошЪге
Иа18 ди11 у а сЬег зоп ^роизе,
^иапЛ 1а 1ипе зега ай ЛесИп ди'11 соппаИ зоп броизе.
140
Дуръ на пллнешъ ша затруднее, 200
Та Ша роди нишанлие бележиту дете,
Ша си ми е мощне силувиту:
Утъ майка си още не падналу,
Си та земе ша заклати,
Ша се люле као люлька! 205
Та си слезе Жива Юда утъ небету-ту,
Флезе си ми дуръ аФЪ темпа зандана,
Де си найде Талатинска крале чи си плаче,
Та му вели утговори:
,,Молчи, кралю, не ми плачи! 210
Господъ си ти мольба услише,
Та ма прати да ти каза,
Да ти каза, хаберъ да ти чина,
Чи ша имашъ дете утъ сорце-ту.
Лу си стани та си иди аФЪ сарае, 215
На гинешъ да се сфодишъ с' тое плрве либе,
Я на ПАлнешъ ша си затруднее.
Та ша роди нишанлие бележиту дете;
Ша си ми е мощне силувиту:
Утъ майка си още не падналу, 220
Сита земе ша заклати,
Ша се люле као люлька!
Какъ ми слуше Талатинска крале,
Сорце му се мощне зарадува,
Па се на Юда мольба моли, 225
Немой да си иде на небе-ту,
Лу да чека малку аФЪ зандана,
Дуръ да иде ду дома си.
Да й донесе чиста леба руйну вину,
141
<^^^^^^^^^^^^^>^>^»^>^*^^^
Е* еПе 8вга епсе1п1;в йапв 1а р1ете 1ипв; * зоо
Е1 еПе в111^а111;вга ип еп&п1 тегуеШеих:
^ш 8вга 1;гб8 йг1;
А' реше 1ютЬй Ле 1а тбге,
П Гега 1гетЬ1вг 1;ои1;в 1а 1;вгге,
Е1; еИе 1;гетЬ1вга сотте ип Ьегсеаи! 205
Е! 1а 1ои(1а Лта (1б8сеп(1а (1и с1бЬ
Е! бп1;га за8ди*д| 1а рпвоп 8отЪгв
Ой еИе 1тоита 1е го! Та1а1;те рЬигап!;,
Е11б 1ш раг1е е! (Ш:
^Та18-1ю1 0 Г01, пе р1еигв р1и8, 210
Ъе 8е1ртеиг ехаава 1;а рпвге;
В т'вптоув с1в 1;в сИгв
Ропг 1;'аррог1;ег 1а поитеИе,
^а6 1;и аига ип ^\А9,л\ (1б 1ю8 бп1л'а111б8. .
Ъбте \хА е* уа с1ап8 1ю11 ра1а18. ^ 215
Ай (1бс1111 (1б 1а 1ш1в дие к со1та188б юп ^роиве,
Е! & 1а р1еше Ише еИе 8бга епсвШе,
Е1 б11б еп{'ап1;вга ип еп^ап! тегувШеих
^и^ 8вга 1;гб8 &г1,
А' реше ютЬб с1е 1а тбге 220
Тои1;в 1а 1;вггв 11 ^ега 1;гвтЬ1вг,
Е* еИе (тетМега сотте ип Ьегсеаи. *"
^иап(1 се1а еп^епсШ 1б го1 ТакШе
8оп соеиг ве ге^ои^1; Гог1втеп1;,
Е^ Ц Ш! ипе рп^ге й ^ои(1а. 225
^и'е11е пе героите рав ай С1в1
Иа18 айеп(1е ип рей (1ап8 1а рпвоп;
1ивдие диЧ! а111е <1ап8 ва тахвоп;
Роиг 1ш аррог1;вг ди раш риг ь^ с1и У1п гои§в,
1
142
Да поеде, да попие, 230
Чи е изметъ учинила.
„Ша чеЕамъ, кралю, от' да не чекамъ.
Лу да не ми се млогу бавишъ,
Чи ша ида на небе-ту дуръ при Бога,
Мольба да му се моле, 235
И на юдинска наше крале чеду да си даде:
Ету три години чеду не си има.
Та се жельба жели као тебе."
Чекай, Юду, сега ша си дойда.
Та утиде ду дома си аФЪ негува града, 240
Два дни беше дуръ да иде ду дома си,
Той утиде за два часа.
Туку Флезе аФЪ широки дори.
На либе си гласумъ рука:
„Я подай се, п^крве либе, на висе дивана; * 245
Да ти виде белу лику,
Шо си грее као ясну сонце!
Да та виде да ти каза,
Чи ша родишъ млжку дете утъ сорце-ту.
Господ си ни мольба услушелъ, 250
Та ми хаберъ чини аФЪ зандана,
Чи ша родишъ млжку дете уть сорце-ту:
Та ми хаберъ чини Жива Юда Оамуила,
Шо си ми е П|&рва халаике на Юдинска крале,
Та си чини изметъ и на Бога; 255
Та се Юда млогу намочила,
Терала е гозба да га госте,
Гозба да се гости, руйну вину да си пие:
Та си дойдохъ аФъ сарае, аФъ мое-та града.
143
^и'е11в тап^е е1 ЪоН, ^^^
Раг се ди'в11е 1ш а ^ай се звшсе.
»^'а1;^вп(^га^ роиг дио! пе раз а1;1еп(1ге;
Ма18 пе ге81;б рав 1оп§ 1;вшр8
Саг зе Увих аПег ай ае! сЬег Вхеи
Роиг 1е рпег, 235
^и'^1 (1оппе аивв! ип т^елЛ ай го1 (1ев ^ои(168,
Саг 1;го18 ап8 11 п'а р1и8 йез епГап1;8,
Ш 11 а 1е тбте (1е81ге дие 1;о1."
А1:1;еп(1е ^ои(^е ^е уа18 геувшг к Гш81;ап4.
Ш И уа сЬег 1ш йапв за тШе, 240
Юеих ^оиг8 йига роиг агптег сЬег 1ш
Е1; И агпуа еп йеих Ьеигез.
А' ре1п 11 е111ге (Запз 1в8 соигз зрайвих,
В спе в1 аррв1е воп броизв;
„Азсепйе топ йроизе виг 1е Ьакоп Ьаи! 245
^ие ]е уо18 1;о11 У18а5в Ь1ап(5,
^ие ЬпИе сотте 1в 8о1е11 ЬпИап!;,
^ие ]е 1е У018 роиг 1;е (Цге
^ие 1;и уаз еп?ап1;ег ип еп/ап!; йе 1е8 епкаШев.
Ъе 8е1^еиг а ехаизй по1ге рпеге, 250
Е1 11 т'а аУ18б 4ап8 1а рпвоп,
^ие 1;и уав вп&п1;ег ип ^агсоп Ле 1;е8 еп^гаШеа.
Е! 1а поитеИе т'арог1;е 1а ^ои(^а ЗатоУЙа.Луа!
^и^ ев* 1а ргетхбге ат1в йи го1 йев ^ои(1в8:
^ш М1 1е 8егУ1се к Ваеи швше. 265
Ъа 1оийе ев! кбв Шщпбе:
Б1 йетапйе ^ Ше ге^а16е
Бе Ьо1ге йи У1п гои^е,
Ш ]е у1еп8 йапв шоп ра1а189 йапв та уШе,
144
Хаберъ да ти чина гозба да наготвишъ, 260
Чи ма Юда чека аФЪ темна зандана.^
Негуву-ту плрве либе още си ми спие,
Лу ми чула шо й дума шкрве либе,
Стана си ми утъ златна потстеле,
Та си слезе на широки дори. 265
КаЕъ си виде пд^рва либе натд^жену,
ПригАрна гу, цалуна гу.
Па му вели утговори:
,,Шо ти е, либе, лику повеналу,
Кости ти се изсАХнали?^ 270
Не ма питай, не ма праши,
Лу си зготви сладка вечере.
Да отнеса на Юда Оамуила;
Чи ша иде на небе-ту дур при Бога,
Мольба Богу да се моли, 275
На Юдинска крале чеду да си даде,
Бту три години чеду не си има!
Та си му е сорце наранену,
Та ми се запретна пд^рве либе^
Чиста леба да си меси; 280
Какъ запретна бели роки,
Роки се белеетъ као снегувита капка!
Я Талатинска крале си утиде дур на стаду.
Та си Фати башъ ягне сугаре,
Дуръ на месецъ белувити породену, 285
Се сусъ млеку ивхранену;
Фати си гу курбанъ си гу закла,
Па гу даде на башъ готверника^
Шо си знае да си готви;
1
145
Роиг 1;'аррог4;вг 1а поиувИе, 2б0
^ие 1;и ргбраге ипв герав,
Саг 1а ^ои(16 т'айбп(1е (1ап8 1а рпвоп вотЬге.
8оп ргепиег атоаг АотЬ епсоге
Мазе б11б еп^епсИ! се дие 1ш а (Ш вой ероих,
БИ е ве 1буа с1е воп Ш догб 2в5
Е! де8сепс1а с1апв 1б8 соигв врасхеих.
^иаI1(^ е11е а ти воп ргет1вг атоиг в! (П81в
ЕИе ГешЬгавва е! ]б Ъа18а
Е^ 1ш раг1а еп Швап!:
„Роигдио! шоп ероих бв1; Ьоп шще в! Гап^, 270
Тев ов ве воп! (1евбс11бв?''
„^Ш те детапде пе т'1п1;вгго^е рав,
Ма1в рг^раге ип воирег доих
Роиг Ле роЛег й ^оида ЗашоуНа ;
Саг е11е уеи! аИег ай С1е1 к Ъгеи теше 275
Роиг &1ге ипе ргхбге й Меи,
^и'^1 доппе ип еп&п! ай го! (1ев •1оис1ев;
Саг (1ершв 1.го1В апв 11 п'а ро1п1; с1'епГап1в,
Е* воп соеиг ев% аГШ^й.**
Ш воп ероиве ве ргерага гво
Роиг Мге йи раш риге.
^иап(^ е]]е геЪоигва вев шапсЬев
Ъев Ъгав арагигеп!; Ь1апс соште ипе ^оиШ ди пе1§е!
Е! 1е Г01 Та1а11пе уа сЬег воп коиреаи
Роиг ргеп(1ге ип а^пеаи ^и^ ев! к]в,И6 епсоге, 285
N^0 (1ершв ип то1В Ь1апс
Е! п'а1а11;^ ди*ауес (1и 1а11;;
II 1е ргеп(1е е1 1е ка еп васп&се
Ш 1е доппа ай сЬеГ сшв1а1ег,
10
л *
146
^1[' Та си готви башъ готверникъ маще питувита, 290
Шо си еде Юда Самуила.
Та си ПАрве либе меси чиста леба,
Хемъ си точи руйну вину.
Башъ готверникъ си ми готви манце питувита,
Я крале си шие златни дрехи сарманлии, 295
Дарба да си дари Юда Самуила;
Дрехи да си носи негу да спомина.
Та си ПАрве либе чиста леба умеси,
И наточи руйну вину;
Башъ готверникъ си наготви манце питувита, зоо
И крале си златни дрехи позлати,
Позлати ги, нареси ги,
Та си ги тувари на негува ясна кучие,
Шо си грее као ярну сонце!
Дуръ да ги тувари сонце си клепналу, 305
Скри си ми се аФЪ негуви сарае,
Да се гозба гости сусъ стара майка;
Сонце си клепналу поле се затемнилу.
Та си ми е цд^рну потемнену,
Не се Фоди не се шета низъ поле-ту. зю
И ясна кучие т^мна потемнела,
Не ми грее као ясну сонце.
Зо<^1 Та ми чека Талатинска крале,
Утре рану да си иде аФъ зандана,
Да си тера Юда Самуила. 315
Лу ми блесна сонце да си грее,
НавАрви ми да си иде аФЪ темна зандана.
Та ми ФОДИ шо ми фоди низъ широку поле,
^ Де си дойде аФъ темна зандана.
147
^ш ваИ; Меп Га1ге 1а си181пе; 2^^
Е* 1в сЬе^ сш81шег ргбраге ип тв1 поипввап!, ^*?
^и6 тапде 1а 1ои(1а ЗашоуИа,
Е* 1а ргепибг атоиг а ргерагб 1е раш риг
Е! уегва 1е ухп гоиде
Е! 1е сЬе]? сшвшег а ргерагб 1в те!; поипввап! 295
Е1 1е Г01 аррге1;а вев ЬаЬИв д'ог,
Ьев аррге1;а е! а]и81а^
Е* 1в8 те* зиг воп сЬапо1 (1'ог
^и^ ЪпИе согаше 1е воШ! ЬпНап!;!
Репйап* ди'11 1е8 сЬагда зоо
Ье 8о1е11 ае соисЬа,
Ш 86 сасЬа с1ап8 вее ра]а18,
Роиг ве №1;ег атес в а У1е111е тбге.
Ье 8о1е11 ве соисЬа е! 1е сЬатр с1еуш1; вошЪге,
Е! И вв* Я1 П01Г е* вотЬге, зо5
^и'оп ие ве ргошбпе р1ив дапв 1е сЬатр.
Ш 1е ЬпПап* сЬапо* (1вУ1111; аивв! вотЪге
N6 ЪпПе р1и8 сотте 1е 8о1е11 Ьп11ап1.
Ш 1е Г01 Та1а1;1пе а11;е11(1а
Роиг а11ег дешаш таШп к 1а рпвоп, зю
Роиг сЬегсЬег 1а 1оис1а ЗаюоуЦа.
А реше дие 1е 8о1е11 ве юта роиг ЬпИег,
П ве дербсЬе роиг рагИг ^ 1а рпвоп вотЬге.
П уа, уа рег 1е сЬатр врас1еих
Роиг агпуег & 1а рпвоп вотЬге; 315
II сЬегсЬе 1а 1оис1а ватоуИа,
Ма1В 1а ^ои(1а в^ев! еп^и1е (1е 1а рпвоп вотЪге,
ЕПе ев* аИйе ай С1е1 аиргйз ди Меи,
Роиг рпег 1е Ьоп Вхеи
ТП»
^0
148
^ ' ^ Тера си ми Юда Самуила, 320
Юда си бегала утъ темна зандана!
Утишла ми е на небе-ту дуръ при Бога,
Мольба Богу да се моли,
^;^ На Юдинска крале чеду да си даде,
Немой сорце да му е наранену, 325
Наранену, натяжену.
На небе-ту дуръ при Бога си у ти де,
Господъ й мольба услушелъ.
Та га прати на Юдинска веме,
И на Юдинска крале хаберъ да си чини, ззо
Чи ша роди чеду утъ, сорце-ту.
Талатинска крале чека Юда аФъ зандана,
Еле Юда не дохода!
Дуръ му се е вече дудеелу,
Та си рукна гласумъ да си вика: 335
„Ей ти, Юду, Жива Юду!
Лу де да си тука да си,
Да си дойдешъ аФъ темна зандана.
Гозба да та госте, руйну вину да та пое,
Хемъ и дарба да та даре златни дрехи, 340
Златни дрехи сарманлии!
Дрехи да си носишъ мене да споминашъ.^
Юда Самуила гозба ми се гости.
Гозба си га гости Юдинска крале,
Чи му хаберъ чинила дуръ утъ Бога, 345
Оти ша си роди чеду утъ сорце-ту;
Какъ ми чула Юда на трапеза,
Чи га вика Талатинска крале,
.1^$ Стана утъ трапеза на ноги-те,
149
Ве (1о1)пег ип епГап! ай го! (1е8 ^ои(1е8 зго
^ие 80П соеиг пе воИ; р1ив яШ^б,
АШ^б е^ 1п81;е.
Ай С1е1 ]а8ди'^ ХНео е11е 681; а116е
Е1 ТАеи ехаива 84 рпбге,
Е! 1] Гепуо1е (1ап8 1б рау8 (1е8 ^ои(1е8 325
Роиг рог(ег аи881 ай го! с1е8 1оиде8 1а поитеИе,
^а'^1 аига ип еп!^ап1 (1в 868 еп1гаШе8.
Ьб Во1 ТакИпб а1;1;еп(1б 1а ^ои(1а (1ап8 1а рп8оп
Ма18 1а Лоида пе У1еп1 ркв!
^и8^и'^1 биа 1тра1;1еп1; д. аШпдге, ззо
Е* и спа аУбс ип ГоЛе У01х:
„0 1ои(1а, ^ои(1а ^^уа
Ой дие к 801 — У1еп8 ш,
У16П8 (1ап8 1а рп80п 8отЪге
^ие }в и ^Ш е* 1;е Шз Ьо1Гв дп У1п гои^в, ззб
Ш 16 Мге ип ргй8еп1; с1б8 ЬаЬйв й'ог,
Ве8 ЬаЬйз (1'ог, (1'ог риг,
^ие 1;и рогю 1б8 ЬаЪИз е! 16 8оиУ1бП8 де то1.
Ьа 1ои(1а ВашоуИа 681 &6]к Шбе,
ЩШ раг 1е го! йез ^ои(^е8, 340
^и'611в ]ш а аррог16е 1а поитеИе йе В1ви
^и'^1 аига ип еп^ап! йе8 868 бп1га111б8.
^иап(^ 1а 1оида еп1еп<111 сб1а к 1а 1аЬ1е
^и'в116 681 аррв16е раг 1б го! Такйпе,
ЕПе 86 1бУа Ав 1а 1аЬ1б зиг 868 р1бс189 345
ЕПе 86 те! 1е8 аИез уо1ап1д
Роиг уо1ег б1 аИег Лапз 1б рауз Такйпе.
Ье го1 1ш раг1е е! сШ:
„Ргепйз р1асе пе 1б 16уе йе 1а 1аЬ1е
150
-^ Та си тури криле Флркувити, 350
Да си ФАркне да си иде на Талатинска зеие.
Крале си й вели утговори:
„Седи, Юду, немой ставай утъ трапеАа,
^<^ Дуръ да си та дарба даре дрехи бел у вити,
На разбой не турени; < 355
Шо ги шила мое ПАрве либе.^
Не си седе вече на трапеза,
Чи ша ида на Талатинска земе,
Гозба да ме гости Талатинска крале,
Чи и нему хаберъ самъ чинила, Збо
Оти ша роди чеду утъ сорце-ту.
И той три години чеду не си има!
„Я постой, Юду, дарба да та даре.
Ду се ми си била пдрва халаике,
Утъ се да ми си као сестра." 365
Та га дарба дари дрехи белувити.
На разбой не турени,
Шо ги шила негуву-ту плрве либе;
Какъ си тури Юда руху белувиту,
Си ми боде као млада ДсФка, 370
Ши ми чини изметъ дуръ на Бога.
Та си Ф|кркна Юда да си иде;
Дуръ да иде на Талатинска земе гора подробила.
Гора подробила, поле полумила.
Ф||крка низъ поле-ту шо ми Фд^рка, 375
Си ми дойде ЯФЪ темна зандана.
Де си найде Талатинска крале,
Златна трапеза ми турилъ,
; - Пу трапеза на редъ стоетъ златни сахане.
151
^и8^и'а се дие ]е 1.е доппе (1бв ЬаЪИв Ъ1апс8, 350
Хоп 1.1886 ЗиГ 1е Й8801Г,
^и^ а соази шоп ргет1бге атоиг.""
Зе пе те те! р1и8 ^ 1а 1аЬ1е.
Саг ]б уеих аИег (1ап8 1е рауз ТакЦпе
Роиг б1ге Шбе раг 1е го! Такйпе; 855
Саг аи881 а 1ш ]'а1 аррог1;6е 1а поиуеИе
^и'^1 аига цп еп^ап! де зез еп^гаШез.
Е! И аизз! п'ауа11; с1в8 епГап1;8 дершз 1;го18 апз.
«Ке81;е о ^ои(^а, роиг дие ]е 1е ^аззе ип сас1еаи,
^и8^и'а ргбвеп! 1и бЬш та вшс^ге атде зво
Берш8 се! 1П81ап1; 8018 роиг то! сотте воеиг.''
Ш 11 1ш Абппв, ип ЬаЪИ; Ъ1апс,
^и^ п'е1;а11 ро1п1; 1188^,
^и^ а соизи зоп ргепп&ге атоиг.
^иап(^ ^ои(^а а пи! ГЬаМ! Ь1апс 865
Е11е рагй! сопше ипе Оета
^и^ М! 1в зетсе а 01еи тбте.
Е! ^ои(^а зе 16уа роиг 8'впуо1вг.
Репс1ап1; ^и'е116 а11а ай рауз Та1а11пе9
ЕИе бсгазза 1а топ1;арте 870
Е! Ъпза 1е сЬатрз.
Уо1ап1; (1ап8 1е сЬатрз е11е Уо1а
Ш агпуа ^ 1а рпзоп зотЪге,
Ой еИе 1;гоиуа 1е го! Та1а1;1пе
^и^ а ргерагб ипе 1;аЬ1е (1'ог, 375
8иг 1а 1аЪ1е зоп! гапд^ез 1е8 уазез (1'ог,
Е! (1ап8 1е8 уазез 1е8 те1;8 поип88ап18;
Ьа соире б^ай ркЬе йе уш гои^е,
Ве УШ гои§е де 1;го18 апз,
152
^^мм^^^^>^^^^^^»^^^^^»^
^?1 Афъ сахане манце питувита; 880
Чеше ми е п&лна руйну вину,
Руйну вину тригодипшу.
^%:> Добро утру ти Талатинска кралю!
Шо ма терашъ, кралю, шо ма викашъ?
Гласъ ти се слуше дуръ на Юдинсва земе! 385
^Далъ ти Богъ добро Юду Самуилу!
Фтакса ми се, Юду,
Чи ша чекашъ аФЪ темпа зандана;
Та утидохъ аФЪ мое-та града аФЪ сарае
Гозба си на готвихъ^ вину си наточихъ, 390
Да та госте, да та пое,
Чи ми си хаберъ чинила дуръ утъ Бога,
Оти ша си роде чеду утъ сорце-ту;
Ега дойдохъ аФъ зандана тебе не си найдохъ^
Та си гласумъ виЕнахъ: 395
Лу де да си тука да си,
Да си ядишъ мое манце питувита,
Да си пиешъ руйну вину тригодишну;
Хемъ и дарба да та даре златни дрехи,
Златни дрехи сарманлии; 490
Да ги носишъ мене да споминашъ.
Ега си ми хаберъ чини дуръ утъ Бога,
Чи ша роде чеду утъ сорце-ту.
Биде ми се чи си Юда Самуила,
Сега си турила белувити дрехи, 405
Чини ми се чи си млада ДоФка,
Шо си чини изметъ дуръ на Бога."
Не самъ ДоФка, лу самъ Юда!
I: - Юдинска крале дарба си ма дари дрехи белувити,
153
Воп зоиг Г01 Такйпе, 880
Роигдио! те сЬвгсЬв8-1;и т'аррв1е8 1;и,
Та У01х ОП вп1;еп(и1 ^и8^и'аи раув (1е ^ои(1в8 !
»^ив Шеи 1е Ьешвве о 1ои<1а Затоуйа,
Га! реп8б дие 1;и 1оа<1а
М'айвпйбга18 (1ап8 1а рп80П 8отЪгб. ^ 885
Ш 36 8018 а116 (1ап8 та у111б <1а118 топ ра1а18,
1'а1 ргерагй 1а Йю е* 1в уш ]'а1 уег8Й
Роиг \в {&Ьет в^ 1» Лоппег к Ьогге,
^ие 1.и т'а аррог16в Да поитеИе Ле Вхеи
^и6 ]'аага1 ип еп/ап! Ле шев впкаШев. • 890
Ма18 агпуап! дапв 1а рпвоп 1и п^^Шв 1а,
Е* У 9.1 спй аувс ипе ток {от\»:
^ие1 раг* див 1и 8018 — У1е118 1С1
Роиг тап^ег шоп те! поип88ап(.,
Роиг Ьо1Гв 1е уш гои^е с1в 1го18 ап8, 895
Е( дие ]б 1;е рге8бп1;е еп (1ои ип ЬаЪИ д*ог,
Ъев ЬаЬЙ8 с1'ог риг,
^ие 1;и 1б8 роНев е1; 1е 8оиУ1вп8 (1е то1.
^иаI1д 1;и т*а аррог(^б 1а попуеИе Ае ХНеи
^ие з^аига! ип еп^ап! Ае шев епкаШев. 4(Ю
II т*а раш дие 1д1 68 ипе 1ои(1б 8атоУ11а,
А ргб8бп1; 1;и а т18е (1б8 ЬаЪЦв Ь1апс8
В те 8етЬ1б дие 1;и 68 ипе ^еипе Ввуе
^и^ ^а^^ 8егУ1се к В1еи тбте/
„Зе пе 8Ш8 ра8 ипе Оеуа та18 ипе Лои^а, 405
Ье Г01 (1б8 ^ои(^е8 т'а рге8еп1;й еп йоп йек ЬаМ1« Ь1апс8
^и'а сои8и 80П ргепибге атоиг,
^ие з*а1 1ш аррог1;бе 1а поиуеПе
^и'^1 аига ип еп^ап! (1б 868 еп1га111е8.
154
♦^"? Шо ги шила негуву-ту плрве либе, 410
Чи му самъ хаберъ чинила,
Оти ша си роди чеду утъ сорце-ту,
и^о Фтаксахъ ти се, кралю, да та чекаиъ аФъ зандана
И та самъ чекала дуръ да сонце клепне,
Ела ти ма си излягалу, измамилу! 415
Та утидохъ на небе-ту дуръ при Бога,
Мольба Богу да се моле,
И на Юдинска крале чеду да си даде утъ сорце-ту.
„Не та самъ, Юду, изл&галу, измамилу.
Лу си натуварихъ мое-та ясна кучие, 420
Сонце вече си клепналу.
Скри си ми се аФъ негуви сарае,
Гозба да се гости сусъ стара си майка;
Туку сонце клепна поле се затемни,
Та си ми Ц|&рну потемнелу; 425
И ясна кучие темна потемнела,
Не ми грееше као ясну сонце:
Не можеше да се фоди пу поле-ту,
Лу си сонце блесна си нав^рвихъ.
Та си дойдохъ аФъ темна зандана. 430
Прости си ми, Юду, шо се самъ забавилъ,
'У-^о Та си седни на трапеза да си ядишъ,
Просту нека ти е, кралю и утъ мене!
Та си седна Юда да си яд и,
Да си яди, вину да си пие; . 435
Яла малку, сита манце испояла.
Пила малку, ситу вину си испила,
Ни устави нищу на трапеза!
1'^л Та си тури криле Флркувити,
155
•-0*0^^^^^^^1^^^^^^^^^^^^^^^^
^е уои1и 1Гайепйге, о го! йапз 1а рпвоп, 410
Е! д'а1 айепйи ли8ди'аи соисЬег йи воюН.
Ма18 1л1 т'а 1;готр6,
Е1 ]е 8Ш8 аШе ай ехе! ^и8^и'а В1еи тете
Роиг ^а1ге 1а рпбге а Вхеи
^и'^1 Лоппе аизв! ип епГап! ай го! (1в8 1оис1в8. 415
»^е пе 1;е тепй е! 1;готр6,
Ма18 диапй уяг сЬаг^б топ сЬапо! ЬпПап!
Ье 8о1е11 61мЬ ^6}к соисЬй,
Б1 86 соисЬа (1ап8 868 ра1а18 Ьп11ап18
Роиг 86 ^'е^;ег атес 8а У1бШб тбгб. 420
А рбшб 1е 8о1б11 86 соисЬа
Ье сЬатрз 6\ла 8отЪгб б1 1101Г
Е1 йетш* 1;ои1; по1Г е* 8отЪге.
Е* топ ЬпИап!; сЬапо!; йет* аи881 8огаЪге,
N6 ЪпИа р1и8 дие 1б 8о1б11 ЬпПап!. 425
Оп пб роиуаН ра8 аИег (1а118 1е сЬатр.
Ма18 к рб1п ^и6 1б 8о1б11 86 1бУа
^е тб ЬаШ роиг агптбг йап8 1а рп8оп 8отЬгб.
Рагйоппе то! ^ои(^а топ гй1;агс1
Ме! 1о1 ^ 1а 1;аЬ1б роиг гаап^ег. 430
»1е 16 рагйоппб о го!"
Е1 1оис1а рпз! р1асе роиг тап^бг
Роиг тап^бг е1 Ъо1Гб йи \Г1П.
ЕИе тап^а ип рби е* тап^ба 1ои8 1е8 те18,
ЕПе Ъи ип рей е* Ъи 1ои1; ]е т, 435
ЕИе пе 1а188а пеп 8иг 1а 1аЪ1б.
Е! еПе тй 1е8 а11б8 уо1ап18,
ЕИе Уби* Щк рагйг, 8'бп аПег.
Е! аргб8 сек 86 1еуб 1е го! Та1а1шб 8иг зез р1бс18.
156
*^^ Иска вече да си фоди да си бега. ' 440
Дуръ тога ми стана ТалатинсЕа крале на ноги-те,
» Та утключи шарени слндлци,
Та искара златни дрехи сарианлии,
Та си дарба дари Юда Самуила,
Лу ги тури Юда Самуила, 445
Па си ги даде на Талатинска крале:
Отнеси си златни дрехи на сарае!
Ега си ти дете порасне,
Златни дрехи нека носи,
Па утъ ником' да се не бои. 450
Сова рече Юда не отрече,
Фл^ркна си ми та побегна.
И Талатинска крале си ми яхна ясна кучие,
Та утиде аФъ града си аФъ сарае.
Месечина вече изгинала на небе-ту, 455
Та се СФОди сусъ пя^рве си либе;*
На гинешъ се сфоди.
На ПАЛнешъ затруднела плрва му либе.
Какъ си виде Талатинска. крале,
Чи е затруднелу негуву-ту плрве либе, 4бо
Дуръ тога му се сорце зарадува;
Иска шедба да се шета пу земе-та,
Да се види сусъ достове, сусъ побратиме;
Та и гозба да се гости сусъ седемдесе крале.
Та си яхна рибна коне бележита, 465
Шо си плива пу море-ту,
Шо си ФАрка као пиле пу поле-ту,
Шетна си гу да си Флрка пу поле-ту,
Я п«рве либе му пор^че и зарече:
/
157
440
Е1 оитп! 1е8 са18е8 М^агбев
Е1 еп вогй* Лев ЬаЪй й^ог, (1'ог риг,
Е1 Ц 1ев Лоппе еп саЛеаи й ^ои(1а йашоуйа.
А реше 1ев а* т1ве 1а ^ои(1а 8атоУ11а
Е11в 1е8 геш* ай го! Такйпе
^Рогкв 1ев ЬаЬ11й с1'ог йапв *оп ра1а18, ^^
Е1. ^иапс^ 1юп еп&п1; ^гапйка
^Т1'^1 рог1е 1ев ЬаМ^в (1'ог,
Е1 ^и'^1 ц'а1е решг де регвоппе.
Е1 аш81 раг1а ^оида е! (Ш;
Е1 8'впуо1а е! 8'е11 а11а. ^^^
Е1 1е Г01 Та1айпе топ!» ва сЬапо1 ЪпНап!
Е1 ге1оита (1апв ва тШе, дапв вол ра1а1в.
Ьа 1ипе 6\аИ Щк виг 1е десЦп ай С1е1.
Е1 11 соппи воп ргешхбге атоиг;
8иг 1е йесНп йе 1а 1ипе 11 1а соппи ^^
Е1 ^ 1а р1е1пе 1ипе е11е (1еУ1п1 епсеш1;е.
^иапй се1а уН 1е го1 ТакМпе
^ие воп ргет1бге атоиг ев! епсе1п1>е,
8оп соеиг ве ге^оий.
II уеи! &1ге ип рготепайе виг 1;егге *во
Роиг У01г вев аю1в е!; вев соп&бгев,
Роиг ве Шег атес 1ев во1хап1;е сИх го1в.
Е1 11 топ1а виг воп сЬеуа1-ро1В8оп шагди^,
^ш па§е виг 1а шег.
Е1; ^и^ уо1в союте ип 01веаи йапв 1ев сЬатрв ; Аб ♦ ^
П 1е топ1;а роиг ве рготепег виг 1;егге.
Е1 1е ргепибге атоиг 1ш гесоттапйе
^и*^1 ве рготбпе виг 1ои1е 1а 1;егге,
Е! ^и*^1 уа аивв1 дапв 1е раув с1е воп р^ге,
158
**^ Да се шета пу сичка-та земе, 470
Та да иде и на таткува хи земе,
и^-уо Да си види шо й прави милни татку?
Та се шета шо се шета,
ИсФОди ми сита земе,
Та се виде сусъ достове, сусъ побратиме: 475
Сусъ седемдесе крале гозба се нагости.
Па си шетна коне низъ море-ту,
Та утиде на Ситска земе запустена,
Праву Фоди на дедуви си сарае.
Той ми стои на висе дивана, 480
Та си гледа на далеку на море-ту.
Дал' си иде негува-та мила керка?
Какъ ми виде Талатинска крале,
Слезе си ми на широки дори,
Приглрна гу, цалуна гу, 485
Па гу пита и гу пращи :
„„Дека си е, кралю, тое пя^рве либе?
От' на госте не га карашъ?""
„Мое пя^рве либе рока ти цалуе.
Не може да дойде на тое-та земе, 490
Оти ми е тешка затруднела,
Ша си роди млжку дете бележиту;
Ша си ми е мощне силувиту:
Утъ майка си още не падналу.
Сита земе ша заклати, 495
Ша се люле као люлька!^
Какъ ми чула Ситска крале,
Сорце му се зарадува.
Лу се качи на висе дивана.
и ^-.-^
(
\
3
159
Роиг У01Г се ^ие М1 воп сЬег рбге. 47а
II 86 рготбпе е* ве рготбпе
Е* И рагсоига 1ои1е 1а 1;егге,
П а ти 868 ат18 ^^ сопйгйгев,.
II 86 Ша авзег атес 1б8 801хап1е (11х го18
и ргошбпе 80П сЬета! виг 1а шег, 946 ^^^
Е1 уа с1ап8 1е рау8 (1е8о16 (1е8 811.8.
Б1 та €1го11; (1а118 1е ра1а18 де воп Ьеаи р^ге,
II 681 (1бЪои1; 8иг 1е Ьаи! Ъакоп
Б1 ге^аг(1е Аапв 1е 1о1п1а1п виг 1а шег
81 8а сЬбге йИе пе У1вппе рав? ^^
^иап(1 И а ти 1е го1 Та1а1ше
II девсепде (1апв 1ев соигв врааеизев,
и ГешЪгавва е! Ъа18а
Е! 1ш (1етап(1е е1 Гш1;бгго§е:
п„0 Г01 ой 68* 1;оп ргешбге атоиг, 485
Роиг^ио^ пе Гатбпе 1и еп сопухте?***'
„Моп ргепи^ге ашоиг 1;е Ъахве 1а шаш
ЕИе пе рей! уешг йапв Ьп раув
Саг б11в 681; ^овве е! епсеш1б.
ЕИе е111Гап1;ега ип дагдоп телгеШеих. 490
^ш 8бга 1з:6в &г1;
^и^ й реше (ошЪб де 1а тбге
Еа1га 1;гетЪ1бг 1юи4е 1а 1;егге,
^ш 1гешЪ1бга сотше ип Ьегсеаи!''
^иап(1 се1а еп4еп(1й 1е го1 811; 495
8оп соеиг ве гбдоий.
и авсепде виг 1е Ьаи! Ъакоп
Е! 11 огйоппе й ип деипе соигпег,
П Гепуо1е раг 1ои1 1е раув,
160
^1^ Си порука ду младу татарче, 500
Та гу прати да си иде пу сичЕа земе,
С>к> Да си кани седе^мдесе крале,
Да си дойдатъ на Ситска зеие запустена,
Гозба да ги гости Ситска крале;
Оти Боже име ша си чини, 505
Чи е виделъ негува-та млада зете.
Хемъ си има малка внука бележита,
Шо гу затруднела негува-та керка.
Та си кани младу татарче седемдесе крале,
Да си дойдатъ на Ситска земе запустена, 510
Гозба да ги гости Ситска крале,
Чи е виделъ негува-та млада зета;
И си има малка внука бележита,
Шо гу затруднела негува-та керка.
Та си идатъ седемдесе крале на пуста земе запустена, 515
Сички яхатъ рибни коне,
Шо си пливатъ море широку;
Заминали Ситску море размл^рзналу.
Та си утидоха аФъ Ситска нова града.
Какъ ги виде Ситска крале чи си идатъ, 520
Излезе ми на поле широку,
Приглрна ги, цалуна ги.
Та си ги уткара аФЪ негуви сарае.
Та ми седетъ и ми пиетъ.
Ситска крале още гозба не си чини, 525
Да си гости седемдесе крале;
Чека си ми да се пални месечина,
Дуръ тога ми заправи Боже име.
<: ^ Курбанъ коле дуръ на Бога,
161
^^^^ММ^'^^^»*^^'^^^*»**»*
Роиг ттйег 1в8 вокап^е йк го18, 50о
^и'^118 пеппеп! дапз 1е раув йевег! йе 811,
Рошг 61те Шбе раг 1б ш йев ВНв,
Саг 11 теи! {а1гб ше 1б1;е роиг 1е пот <1б Шт^
Рагсе ди'11 а ти воп зеипв ^впйге
Б1; да'!! аига аивв! ип реШ Шз шегувШеих; 505
Саг ва Ш1е бв! с1бУепиб бпсет(б.
Ье зеипе соигпег шу11е 1б8 В01хап1ю дк го1в
Об уешг <1ап8 1е рау 811;в девег!,
АиАп дие 1е го! 81(6 1б8 и^ву
Рагсе ди'а а ти воп зеипе ^епйге бю
^^^ а ип реШ 618 шелгеШеих
^ш а соп^и. ва Ш1б.
Ьев 801хап1б Шх го18 топ! ай раув (1е8ег(
Тоив топ1еп1; с1ев сЬетаих ро1880п8
^ш падеп! виг 1а шег врасхеиве. 615
П <1еравве 1а шег 811;е Щ61ве
Ш топ! с1апв 1а уШе пейте с1е 811^.
^аап<1 1е го! 811;е 1е8 то1е агг1тег,
0 а11а <1апв 1е сЬашр врааеих
И 1в8 бшЪгав8а е1; Ъа1ва 520
Ш 1е8 шепа (1ап8 вев ра1а18.
Е! 118 воп! авв1В е! Ъо1теп1.
Ье Г01 81(0 пе Ше епсоге.
Роиг {61;ег 1е8 во1хап(е Шх го18|
II а11;епс1 дие 1а 1ипе <1ет1еп! р1е1пе 525
Е! аргбв Ц Ше 1е пот де Охеи.
II Ш1; 1е васгШсе & Ши тбте
Е! 11 11иа тШе зеипев тасЬев
Е1 ка гшИе ЪбЦегв Мдаггбев.
11
162
^^* Та ми закла иледа крави се ялувити, 580
И ми закла иледа ювна се Факлати;
ь}^ Какъ ги коле крлвъ ми тече као река,
/ Нова града не се гледа утъ крдвава река!
^ Та заправи тешка гозба бележита,
^>^ Вину точи две недели, 535
Та е гозба наготвена,
Златни трапези се турени,
Пу трапези седетъ седемдесе крале,
Та си чекатъ гозба да се гостетъ.
Харапине крале още нема да си дойде, 540
Той се кани на Талатинска крале,
Чи си е залибилъ мома Талиана,
Шо си била нему Фтаксана.
Чекали гу два дни дуръ и три дни,
Па гу нема да си дойде. 545
Дуръ тога се гозба загостиха седемдесе крале.
Та си ядатъ и си пиетъ.
Наяли се, напили се.
Та си чинатъ жюмбушъ пу златни трапези;
Кой си песна пее, кой си кавалъ свири. 550
Де си иде ця^рна Харапине,
Си ми яха рибна коне бележита;
Какъ гу гледатъ седемдесе крале,
3 Хрипнаха си утъ трапези на ноги-те,
Та му праветъ месту на глава да седне, 555
Чи си ми е мощне уморену;
Та да яди и да пие;
И па прошка да прощава,
Оти гу се два дни дуръ и три дни чекали!
V ■>
168
^и'4п(1 11 1е8 1;иа 1е вап^ сои1е сотте \ш тшввещ 580
Оп пв уоИ 1а уШе пейте к саиве де се гшввеаи (1е вап^!
II Гай ипе {Ш тегувШеиве,
П уегве (1и у1п с1еих вешашев;
Б1 1а ии вв1 ргбрагбе
Ьев 1аЪ1ев с1'ог воп! пивев, 585
А1/Х 1аЪ1ев воп! аввхв 1ев во1хап1>е А1Х го18
АНепдап! 1а иЬв.
Ъе Г01 НагаЪе п'ев1; рав епсоге агптб,
П ев! еп со16ге сопке 1е го! Та1а1^пе;
Саг 11 ев!; детепи ашоигеих (1е 1а Ш1е ТаИапе, 540
^ш 1ш 61ла <1ев11п6е.
Пв а11;еп<1а1еп1 с1еих е! 1го1В зоигв
Е* й п*ев1 рав агптб,
Е1; аргбв юв В01хап1;е (Их го1в сошшепс^геп! к Гв1ег.
Ив тап^бгеп! е!; Ьитбгеп*; 545
Ив тап^6геп1; аввег е! Ъиу^геп! аввег,
Е1 Ив ве с11Уег(1геп1; аих (аЪюв с1'ог,
Ъ'ип сЬапШ!; ип сЬапвоп
Ь'аи1ге зоие к 1а ййЬв.
Иа18 уоИй ди'агпуе 1е НагаЪе похг, 550
И ев! тотМ вит оп сЬеуа1-ро1ввоп шепгеШеих.
^иап(1 1ев В01хап1е (Их го18 1е у1геп1
Пв ве 1еу^геп1; с1ев 1;аЪ1ев виг 1еигв р1е(1в,
Е1 и 1ш Ш1 р1асе роиг в'аввео1г й 1а и\,в де 1а 1;аЪ1е,
Саг П ев1 кбв {вХщпб; 555
Ропг ди^И тап^е е* Ьой,
*
Б1 рошг 1еиг аивв! рагдоппег
Саг Пв Гоп1 аиепдив деих е! 1;го1В зоигв.
Е4 1е Г01 НагаЬе в'авв1В й 1а 161» де 1а 1;аЬ1е; ^^7
11*
164
^^«^^Ч^^^^^%^^^^^^«АА^к^Ч^«
^^^ Та си седна Харапине крале на глава, 560
5Ь<' Ела ниту яди, ниту пие,
Лу се пудъ мустакъ смее!
Та гу питатъ седемдесе крале и гу прашетъ:
„Оти ми се, кралю, толку забавилу?
Да л' бе море размжрзналу, 5в5
Та не си можелъ море да заминешъ?
Ил' ти сура ламие на патъ излела,
Та ти шктъ заптисала?^
Море си бе зам&рзналу,
Мое коне бележита гу исплива; 570
На ПАть ми излела сура ламие,
Пать заптиса на дервене на клисуре,
Не ми дава ни напрешъ, ни назадъ да си ида.
Уста расзинала, о^и уторила,
Иска цала да си ма пог^&лнеI 575
Де ми Богъ сила прати дуръ утъ небе,
Та си искарахъ утъ пазуфи сабе кулаклие:
Разедих се, разлютихъ се.
На десну си махнахъ сабе кулаклие,
Дуръ тога ламие си бегала; 580
Та си шетнахъ коне низъ поле широку,
Да си стигне сура ламие.
Та га гонихъ шо га гонихъ,
Стигнахъ си га на белъ Дунавъ,
Та си копнахъ коне и га с' ноги подроби! 585
Охе си самъ люту налютену;
Ниту ми се яди, ниту ми се пие,
Крхвъ ми се е люту запалила,
у Та не мога на трапеза да си седе;
165
>^>^»^»^^^»^>^»^^^^^^^>^^»^*^>^^
Ма18 И пб тап^еа е! пе Ьи раз, бсю
Ма18 11 п1; (1ап8 ва ЬагЪе.
Е! 1в8 801хап1;е сЦх го18 Г1п1егго5еп1; е! рпеп!:
„Рошгдио! в8-1;и 81 еп гв1лгй?
Ъа тег бЬ&И еИе А6^6\6в
ЕЬ к пе роитаН 1а развег; 565
Ой 1е йга^оп сгие! ез! зигтепи зиг юп сЬепип
Рош 1;е 1в !вгтвг.*
Ъа шег би.И ^6\6е
Моп сЬбУа! шегувШеих 1а разза,
Зт* 1е сЬешш У1п1; ип Лга^оп сгив1 570
Е1 Гегта 1е сЬеш!!! раг 1в8 дв1го11.8 е! госЬегз,
N6 те регте!; П1 ауапсег ш геси1ег;
Оитге 1а ЬоисЬе е* 1ез увих .
Е1 Уви! т'еп^1опйг \/0\х1 впйвг!
. Ма18 Б1ви т'епуоуа 1а ^огсе (1и С1е1 575
Е1 д'а1 Ихб топ заЪгв рох^пб,
^е тЧт*6 е* шз еп со16ге
Е1 к ЛхоП Ув.1 &арр6 аувс топ заЪгв ро1дп6,
Е1 1е йга^оп 8'впЛа1;.
Е1 з'а1 (огсб топ с11вуа1 зиг 1в сЬатр уаз1в 580
Роиг а1Л;е1пс1гв 1е йга^оп Гбгосе.
Е! 1е роигешуап! ^в Га1;1;е1П5П11; зиг 1е ОапиЬе Ь1апс
Е! з'врегопа18 топ сЬвуаЬ
Е1 Ц 1е !гасазза аувс звз рхеАз.
Е! ^в зшз впсоге й. ргйзвп!; еп со16ге 585
Е! пе (1втап(1е ш к тапдег П1 й Ьо]г.
Ноп зап§ 8*е81; 1г6з епватт^
Б1 зе пе реих гез1ег 1;гапдш11е й 1а 1;аЬ1е,
^е Увих те 1вУвг е! йапзег ипе дапзе.
166
^Р^»^^^^^^«Ч^1^^^*^«^к^к^Ъ^1^М
Щ На ноги ша стана хору да си играмъ. 590
^^ Сова рече не отрече,
Стана си ми утъ златна трапеза,
Та си хору играе пу златна трапеза.
Игра малку шо игра,
Утъ пазуфи исЕара сабе кулаклие, • 595
Сусъ сабе пу трапеза да играе;
Талатинска крале исЕа млада да погуби,
Да залиби негуву-ту п^крве либе мома Талиана.
Та си махна сабе пу Талатинска крале.
Де му Вогъ помогна та гу сабе не дукачи. 600
Какъ ми стана Талатинска крале,
Разеди се, разлюти се.
Прошка тера утъ седемдесе крале.
Прописа тера мольба им сб моли,
Да си станатъ утъ трапеза на ноги-те, б05
Та и той сабе да замахне пу ц&рна Харапине,
Сабе да си махне, заемъ да си влрне.
Та макаръ сабе да гу не дукачи.
„Ша станеме, кралю, от' д& не станеме.
Пропша имашъ и утъ назе, бю
Сабе да замахнешъ заемъ да си вдриешъ;
Туку гледай ц&рна Харапине да погубишъ,
Оти си е нашъ душманинъ.
Иска назе млади да погуби.^
Та ми стана Талатинска крале утъ трапеза, 615
Уткачи си негува-та осра сабе,
Сабе махна пу ц«рна Харапине^
Лу га махна глава му на земе падна,
Утмалъ душе си продума:
'^;г
Л
«67
А реше (Ивап! сек 590
П 8в Ше йе 1а 1лЬ1е с1'ог,
Е! (1ап8а ипе (1ап8е 8иг 1а 1;аЬ1е (1'ог.
И дап8е е1; (1ап8е ип рей,
Е! 1лге (1е 80п сШ 80п заЪге ро1^п6,
Роиг йап8вг виг 1а 1аЬ1в ауес 1е заЪге, 595
Е* 11 Уви* Шег 1е децпе го1 Та1а1;те
Роиг ргепс1ге 80п ргет16гв атоиг 1а Ш1е ТаИапа.
Е! 11 &арра ауес 1е заЬге арг^в 1е го1 Та1а1.1пе,
Ма18 01еи ГаИа е! 1е заЪге пе Га11;е]^ш1; раз.
Ъе Г01 ТакШе 8е 16уа, воо
8'1гп1а е! с1еУ1п1; Гипеих.
И <1етап(1е раг(1оп (1е8 801хап1;е сИх го18,
II йетапс1е рагдоп е! 1е8 рпе
^и118 ве 16уеп1; с1е 1а 1аЪ1е (1'ог,
Б1; ди'11 аивз! Ггарре ауес 1б ваЪге 1е по1г НагаЪе; б05
^и'^1 А-арре ауес 80п ваЪге е! к! ге11(1е 1е рагеИ
Е! 81 1е заЬге пе Гайеш!.
»Кои8 поив 1вуегоп8 о го1, роиг^ио^ поп,
Ти ав аивв! поке регт1в810п
Ргаррег ауес 1е ваЪге е! 1ш гепйв 1е рагеН, 61 о
Ма1В ргеп(18 ^аМе с1е Шег 1е по1Г НагаЪе,
Саг и ев! поке еппет!,
Ш \е\й поив 1;иег, поив ^еипев.
Е1 1е Г01 Та1а1;ше ве 16уе де 1а (аЬ1е
Е! 1лге 80П ваЪге а1^ие; 615
П йгарре ауес 1е ваЬге 1е го! НагаЬе.
А реше Ц 1е Ггарра ва \&\/д (отЬа й 1егге;
А реше у1уап1; 11 раг1а:
„^ие Б1еи 1;е ришвве го1 ТаюИпе, '^
168
>«ЪМ^^к^«^МЧ^Ъ^к^к^кА^Ъ^^Ъ^
^^'^ „Утъ Вогъ да найдешъ, Талатинска кралю! 620
^'^^ Ти си билу мощне силувиту;
Халалъ нека ти е йона Талиана,
1
Шо га либишъ ету три години;
Та е вече затруднела М|Мкку дете."
Сова рече не отрече, 625
Душе си цридаде дуръ на Бога.
Какъ видели седемдесе крале,
Чи е Талатинска крале толку силувиту,
Борба да надбори ц&рна Харапине,
Фальба гу се поФалили; б80
Па си седатъ на златна трапеза,
Да си ядатъ, да си пиетъ.
На трапеза ми седна и Талатинска крале,
И той да си яди, да си пие.
Туку седна порти се захлопали, 635
Та ми пита Ситска крале и ми праши:
„Кой ми хлопа, кой ми чука на железни порти?"
П&рва слуга си самъ на Талатинска крале.
Негува стара майка майка си ма прати дури тука.
Да му каза хаберъ да му чина, 640
Чи му се е млжку дете породилу;
Мджку дете бележиту нишанлие;
Дете си е мощне силувиту,
Утъ майка си още не падналу,
Сита земе си заклати, 645
Та се люле као люлька.
Толку силувиту си е малку дете!
Какъ ми чуе Талатинска крале,
Чи му се е М|Мкку дете породилу.
169
Та 68 1тб8 ^ог4. 620
^ие 1а &11е ТаНапа аоИ й Ш,
^ш 1и ашев <1брш8 1;го18 апв
Е! ее1а ^вап!
П <1о1ша 80П аше а Охеи. в25
^иап(1 се1а шеп! 1е8 801хап1б <11х го18
^и6 1в Г01 Та1а11пе ев! в! ЬтЬу
^и'^1 а уашси 1в НагаЪе по1г,
Ш 1в кибп! ^г1;етбп1;
Е1 Ш рпгеп! р1асб к 1а 1;аЪ1е (1*ог взо
Роиг тап^ег е* Ьоиг епсоге.
А 1а 1аЪ1е ве тИ; аивв! 1б го1 ТакИпе,
Роиг тап^вг е!; Ъо1Г аивв!.
А ре111е авв18 оп ^арре Л, 1а рогке
Б1 1е Г01 ЗИе с1бтап<1е: 685
„^и^ !гарре к та ройв де Гог?""
^е вш 1б ргбт1бг вегуНеиг ди го! Та1а11пе.
8а У1вШв шбге т'впуо1б ^и8^и'^с^
Роиг 1ш Й1гв е! аррог1»г 1а поитеИе,
^и'ш1 ^аг^оп 1ш У1еп1 <1е паИге. б4о
11п ^агдоп телгеШеих! .
Ье ^аг^оп 681 1г6в !ог1;,
А реше ЬотЪб <1е 1а шбге
Тои1;е 1а 1;бгге еп кешМа,
Е1 1гбшЪ1а сотше ип Ъегсеаи; 645
81 !ог1; бв1; 1в реШ бп&п1.
^иап(1 сб1а епШс!!! 1б го1 ТакИпе,
^и*ип §аг(оп 1ш У1еп1 (1е пеЛЬге^
Ш ^агдоп кбв Гог!,
170
^"^"^1 Млжку дете мощне силувиту, 650
1>*><^ Тешка дарба си дари ду негува слуга,
Па цалуна рока на Ситска крале,
Та си яхна рибна коне бележита,
Да си иде при негуву п&рве либе, 655
Та да види м&жку дете бележиту,
Шо си ми е толку Фальба поФалену.
С нег' утиде и Фейска крале,
Оти ни се као брате утъ една майка.
ФОДИЛИ ми шо ми ФОДИЛИ, 660
Утишли си на Талатинска земе;
Месецъ билу дуръ да идатъ на негува земе,
Тие си утишли за два дене!
Туку Флели аФъ сарае,
Малку дете шо си билу духувиту, 665
Позна си ми чи си иде негувъ татку,
Та се рукна и подрукна:
„Ой ле, тате, мила тате!
Б' да видишъ, тате, тое дете бележиту!
Още утъ майка си непадналу, б70
Сита земе си заклати.
Та се люле као люлька!^
>
Какъ ми чули чи е дете продумалу,
Сички ми се чудумъ чудетъ,
Шо ша боде малку дете бележиту? 675
Сита земе велет, ша заптиса!
Та заправи Талатинска крале Боже име,
Курбанъ да си коле дуръ на Бога,
Чи си му е далъ чеду утъ сорце-ту;
Та си закла деветъ крави ялувити,
/ -'Я^
171
^^^^^«^^^^^^^^^^^^^^^^
П доппе ип ^шЛ рг^еп! й 80п вегуНеиг, вбо
Е! П Ъа18а 1а таш ай го1 8116,
Е! И топ1;а 8оп сЬеуа1-ро188оп тегувШеих
Роиг гекоитег сЬег воп ргешбге атоиг,
Роиг У01г 1в ^аг§оп твгув111вих,
^и'оп 1оив 81 Гогкетеп!;. 655
Ауес 1ш а11а аазз! 1е го1 Гб18б
Саг 118 8оп1; сотте йгбгез (1'ипе тбге.
Ив тагсЬ&геп!
Е! йгпубгеп! ай рау8 ТакШе.
Ш то18 (1ага 1е уоуа^е бво
Пв воп! агпуб8 еп (1вих ^ои^8!
Е! й реше еп1г^8 (1ап8 1б8 ра1а18,
Ье реШ дагфоп дш ^(аИ; кб ва^е,
Еесоппи дие воп р&ге У1бп1.
Е! И спа (г&в ]Гог1етеп1; : вб5
„0 топ рбгв топ реШ рбге
У1еп8 У01Г 1юп еп^ап* тегувШеих,
^и^ й реше (отЪб де 1а т^ге
Рай 1гвтЬ1вг 1юи1;е 1а 1;еггв,
^ш 1хетЪ1е сопшхе ип Ъегсеаи!'' ето
^иап(1 ОП а еп^епсШ раг1ег Геп^ап!
Тоив воп! 1;г&8 вигрпв,
^ие (1вУ1бП(1га се! еп^ап! твгуб111вих.
118 (Цвеп!, 11 тайпзега 1;ои1ю 1а 1егге.
Е! 1в Г01 Та1а11пе ргераге ип ^ь^^ ай пот (1е Ь1еи, в75
Роиг Шге ип васгШсе й 01еи тбте,
^и'^1 101 а доппб ип бп]Гап1 (1е ввв еп1га111б8.
Ш й 1;иа Шх зеипев уасЬез.
Е1 1е васгШсе рагуш* ^и8^и'^ ГНеи, /у /
172
^«^^^^^^^^^^^^«^^%^«^ЪА^ ^%^
^^7^' Курбанъ си утиде дуръ при Бога, б80
С%<9 Оти му е билу утъ се сорце.
Па си иска го^ба да гости седеидесе крале,
Та си прати Фейска крале на Ситска земе вапустена.
Да си кани седемдесе крале,
Да си дойдатъ на негува Талатинска земе, 685
Тешка гозба да ги гости,
Чи си има дете бележиту.
Та утиде Фейска крале дуръ на Ситска земе,
Де си найде седемдесе крале;
Още не си утишли на техна-та земе. б90
Та ги кани да си идатъ на Талатинска земе,
Гозба да ги гости Талатинска крале,
Чи му се е породилу малку дете бележиту.
За день су утиде Фейска крале на Ситска земе запустена.
За день си се в&рна на Талатинска земе; 695
Я шо ми се седемдесе крале, мощне се бавили,
Дуръ да дойдатъ неделе минала.
Та заправи Талатинска крале тешка гозба, <
Да си гости седемдесе крале;
Та си закла иледа юнче-та все на отбуръ, 700
На уралу не • впрегнати,
И си закла иледа ювна руди и Факлати;
Наточи си руйну вину три годишну;
Гозба си е вече наготвена.
Та си тури златна трапеза позлатена, 705
Со елмаз-таши поднизана;
На трапеза седнали ми седемдесе крале,
Та си ядатъ и си пиетъ.
Дуръ се вече ядене прияли.
^' •■*
173
Саг И ШИ йв 1ои1; воп соеиг. вво
Е1; 11 уеа! ^Шх 1б8 801хап1;е Шх го18,
Е1 Ц впуо1в 1е го! Рехзв
Вапв 1е раув (1б8ег1; (1а ВКе,
Роиг штКег 1б8 801хап1;б Шх го18
^и'а8 таеп* (1ап8 80п рауз Та1а1;и1в 685
Роиг 1е8 Шег 8р1еп(11(1етеп1;,
А саиве де 80п еп^д,п^ тегувШеих.
Ье Г01 Ее18б а11а ай рау8 811е
Роиг у коиуег 1в8 801хап1;е (Их гохв;
Саг Не пе 80п1; раз впсоге гбЪишбв (1ап8 1биг8 раув. б90
П 1б8 ШУ11;6 к тешг (1ап8 1е рау8 ТакИпе,
^ив 1е го1 ТакШе 1е8 Ше,
Саг цп еп&п! шегуеШеих У1бп1 1ш паНге.
0ап8 ип зоиг агпта 1в го! Гв18в (1ап8 1в рау8 811»,
Вап8 ОП ^оиг И гб1юигпа йап8 1б рау8 ТакШе, 695
Е1; 1е8 801хап1;е ^х го18 воп! (гбв еп гб1;аг(19
Атап! (1б уешг ипе вешаше 86 равва.
Ш 1е Г01 ТакИпе ргерага ипе дгапАв (Ш
Роиг Й1;вг 1вв 801хап1;в Й1х го18,
Е1 Ц Ьха тШе зеипев (аигеаих юив Меп сЬо1818, 70о
^ата^8 шв Ае^яхЛ 1а сЬаггие,
Е1; 1иа тШе по1г ЬвИегв 1;асЬе1;б8.
Е1 убгва цп уш гоиде (1в 1;го18 апв.
Ьа Гб1б 681; Щк ргбрагбб,
II те! 1а иЬ1б (1'ог Аогбе, 705
Огпбб ауес (1б8 с11атап1;б8.
А 1а 1;аЪ1б вб т1геп1; 1б8 801хап1;б сЦх го18.
Ив шапдбп! б1; Ъо1Убп1;
^и8^и'^ сб ди'118 оп! аввег шап^бв,
-> о м
т
7*^ и се руйну вину мрщне понапили; 710
Та си жюмбушъ чинатъ сииръ си праветъ.
Кой ми свирка свириу
Кой ми меданъ кавалъ свири,
Кой ми лепа песна пее;
Жюмбушъ чинатъ малу млогу, 715
Малу млогу три недели,
Дуръ хми се е вече дудеелу.
Искатъ си ми седемдесе крале да си Фодетъ,
Чи не си се фодили ету три месеци.
Талатинска крале не ги пуша: 720
„Поседите още малку, седемдесе крале,
Дуръ да ми се малку дете биска набизае.
Да си земе малку дете аФЪ роки-те.
Та да видетъ колку си е бележиту нишанлие;
Па да си му туретъ лепу име хемъ и личну. 725
Та ми седетъ седемдесе крале още две недели,
Дуръ да си се дете биска набизае.
Бизалу дете не се набизалу,
Утмалъ гу се утъ биска истеглили!
Татку му гу зелу аФЪ роки-те, 730
Искара гу вонка на потоне,
Да гу видетъ седемдесе крале колку си е бележиту,
Хемъ и лепу име да му туретъ.
Лу излелу дете земе се потресла,
Ми се люле као люлька! 735
Излели се седемдесе крале вонка на потоне,
}. ' Какъ видели малку дете бележиту,
Утъ лику му грее ясну сонце,
Чудетъ ми се шо ща боде малку дете?
175_
Е1 Ъи аи881 Ьеаисоир йе У1п гои^е ^ю
Е1 Ив 8'ати8б е! Из 86 г^ровеп!.
Ь\ш №1 1а ти81дае виг 1е Ше
Ь*аи1ге ии 1а ти814ие виг ип соте т6^а11^^ие,
Е! цп аа1;ге сЪап! ипе ЪеИе сЬапзоп.
Не 8*ати8еп1; ип рей 715
А рей ргдв 1то18 вешашев.
Е! епбп 118 ве <1едоа1;еп1;,
Ьев 801хап(е (Их го18 уеа1еп1; раг1аг9
€аг и 80п1; (1б сЬег еих (1ерш8 1го18 то18.
Ма1в 1е го! Та1а1ше пе уеи! 1е8 1а1В8ег рагИг. 720
„Вев^ег епсоге ип рей во1хап1ю Шх го18
^ие шоп епГап! 8'а11а11; ип реи.*^
Е1 и ргепде 8оп еп^^ап! дапв 868 шашв
Роиг 1еиг топ1;гбг сотМеп И ев! тегувПюих,
Роиг ди'11в 1ш (1оппбп1; ип пот Ъеаих е! {^ашеих. 725
Е1 168 801хап1;б д1х го18 ге81;бп1; епсоге (1еих 8ета1пе8,
1и8дие Геп&п! 6\аИ аввег аИаН;^.
Ь'вп&п1; 8'а11а11;а шахв рав аввег.
А реше ОП 1е ри! 11Гбг (1е 1а ташб11е!
8оп р^ге 1е ргИ <1апв вев ташв, 780
и 1б рог1а (1еЬог8
Роиг 1б топкег аих 801хап1;е (Их го18
СотМеп й ев! те1те111бих,
Роиг ди'11в 1ш (1оппеп1 аив81 ип Ье1 пош,
А реш &1; оп 80г1аг ГепГап!; 73б
Ш 1а 1;6П6 1;гбтЪ1а
Ш 86 Ъегсеа сотте ип Ъегсеаи.
Ьев 801хап(б (Их го1В вогИгеп! аивв! <1бЬогв.
^иапд Ив ухгеп!; Геп&п!; тептеШеих . ' ^- '^
176
^^'^^^'^^^'Ч^^^^Ъ^^^^^^'^^
/ >*- -у-
' "^Ц^
-»•♦ д
•Ч » V •
Още малку земе си потресна, 7^0
Ами да нарасне ше ша боде,
Оти има духувита сила;
Борба ша се бори и сусъ земе, и сусъ море.
Та си му турили лепу име Сада крале,
Чи ша сита земе си засели! 7^&
Пуста земе запустена неша си устави,
Дуръ и Ламийска земе ша заптиса,
Шо ми се сури ламии, борба ша ги надбори.
Още си ми малку дете тешка дарба подариха,
Сички си гу дарба дариха все дукати нишанлии, 750
Со злату позлатени, со елмазъ таши подресени.
Да ги има да ги чува:
Кога си порасне да се жени,
Дарба да си дари ду негуву п&рве либе.
Та да помни кога се се гозба гостили седемдесе крале. 755
Та си нав&рвиха седемдесе кр^и^е да си Фодетъ
Кой на земе, кой на море.
Какъ ги виде малку дете чи си ФОдетъ,
Малку още продумалу та имъ вели утговори:
„Фодите ми, седемдесе крале, на ваше-та земе, 7б0
Г Ду година пакъ да дойдете на наше-та земе,
^ Гозба да се гостите и на моета свадба.
"^ Година още не поминала,
\ Ша си терамъ либе спроти мене,
Лу да найда либе спроти мене ша се жене, 7бо
Да ми се засели пуста земе запустена.
Сова рече неотрече,
Флезе си ми аФЪ худае дуръ при майка,
Чи е малку биска да бизае.
►
177
Ве 80П У18а^в Ъп11в 1в воюИ ЬпИап*; 7*о
Нв 8оп1 вигрпв дие йетхепйга 1е реШ епГапИ
^и^ впсоге рей! М1 кетМвг 1а 1;еггв,
Ма18 йвувпи ^ап(1 дие таФй йвувтг?
11 а ипе Гогсе (1'е8рп1;, !
II уа ве Ьайге аувс 1а 1;вггв е! 1а тег. 745
Ш Ив 1ш пигеп! 1б Ъе1 пот го! 8а<1а,
^и^ та рвир1вг 1ои1; 1а 1;вгге!
П пе 1а1В8ега рав ип раув (1в8ег1;
Е* 11 ргепйега аивв1 1а 1;егге йев Вгадопз-
Ш ^ш воп! 1ев йгадопв сгие18 7&о
II 1е8 ташсега.
Ив ОП! Ш1;ев (1ев ^гап(1в са^еаих й ГепГап!;.
Тоив 1ш ]Гоб1; (1е8 са(1еаих,
Тоив 1ш <1опеп1; (1бв (1иса1;в бхсб11ап1в
Ьотбз атвс (1'ог е1 огпбв атес йев р1бггев ргейеих, 755
Роиг да'11 1е8 а е! ]ев §аг(1е,
^иап(1 11 (1бУ1еп1; ^гап(1 е! 11 ве тапега^
Роиг 1ев йоппег а воп ргешхег атоиг ;
Роиг 86 воиувшг диапй оп1 Шбв 1вв 801хап1;е Й1Х го1в.
Е! 1в В01хап1,е (Их го1В ве ргбрагеп* роиг в'вп аИег 7б0
Ь'ип раг 1егге, Гаи1;ге раг тег.
^иап(^ 1е реШ епЛп! ти яи'11в в'еп уоп1,
81 реШ 4и'11 бОИ П 1еиг раг1е е! ^1:
,Ве1оигиег о В01хап1е (Их го18 (1а11В уов раув,
0ап8 ипе аппбе тепег епсоге (1ап8 по1;ге раув 765
Роиг Гб1;бг аивв! та посе.
Ь*апп6е не вега епсоге раввбе
^е теих сЬегсЬег ип атоиг ^и^ те сопУ1еп(1га.
81 ^в 1хоиуе ип атоиг дш те сопУ1еп4 1^"^^
12
178
^ *" Седем десе крале какъ ми чуха малку дете, 770
Чи ми още^малЕу продумалу,
Единъ другумъ си велетъ:
у-)* „Е бре шо е дете бележиту нишанлие,
Духувита сила си ми има!^
?%<» Па си дума Фейска крале на татку му: 776
7^/ ,,Е бре, Талатински кралю, мой побратиме!
Кога си ти малку дете порасне
И му дойде време да се жени,
Нийде мома да не му си тералъ,
7^^"^ Нийде мома за негу неси има. 780
Мома има спроти негу дуръ на Рична земе.
Рична крале си има ду три керки,
И три-те се дюнягюзеллийки ;
Я *шо си е наймалка-та мома Дурида;
Утъ лику й грее ясну сонце! 785
В' гр&ди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
Коса й е ду земе-та.
Ела Рична крале не ги жени,
Иска си ми негува земе да засели, 790
Закл>училъ ги аФъ темпа зандана.
Та ги чуват ду три змии нишанлии,
Сусъ три глави се, сусъ шестъ опашки!
^С1 Не МИ даватъ ни чувекъ да ми иде
Ни пиле шо си Ф&рка да приФ^&ркне; 795
Лу кой ми утишелъ на Рична земе.
На задъ си се не враща.
Ду три змии младу си гу загубеватъ.
Ама тое дете мощне си е силувиту,
- ч# С>
*<•* '-*
179
^^^%^ъ^к^к^1^Ч41^^^^^^«^к^Ъ^^^
^е уеих Гйроивег, Т7о
Роиг реирюг топ раув йевег!;.
Е! агпв! раг1ап{;
и еп1;га <1апв 1а сЬатЬге сЬег ва шбге,
Саг И ез! епсоге рвШ, роиг 8'а11а1*ег.
^аап(1 168 воххап!^ ^ го18 бп1;бпй1геп1 1б ре1;11 епГап! 775
^и6 1ш ^1;ап1; реШ; Щк раЛаИ;,
Бе (11геп1 Гип й Гаи1;гв:
«ЕЬ див1 епГап* тегувШеих!
II а ипе &гсв (1'е8рп1;.*
Е* 1в Г01 Те18в йй к аоп рбге: 780
„ЕЬ шоп Г01 Та1аШб топ сопМге!
^иап(1 се реШ еп^ап! ^апсНга
Ш й т1еп1 1е (етрв де 1б тапег,
N6 1ш сЬегсЬе пи11б раг! ипе ЙИе,
Саг И п'у а рош* йев йИев роиг 1ш. 785
11п &11е Шрте (1е 1ш п^евЪ дие (1ап8 1е раув ВНсЬпа.
Ъе го! ВИсЬпа а 1;го18 бЦев,
Е! 1ои1ев 1е8 1;го18 аоп! ех1;г^тетеп1; ЬеПев;
Ма1в 1а садене &11е Воиг1(1а!
Ве 80П У1ва§в ЬгШе 1е воМ, "^^
8иг воп веш ев! 1а с1а1ге 1ипе,
Е! виг вев ЬаЬИв воп! дев реШв б1;о11бв.
8е8 сЬеуеих уоп1 зивди^й. 1а 1;егге9
Е1г 1е Г01 ВИсЬпа пе уеи! 1а тагхег,
И детап^е а реир1бг воп раув. 795
II 1ев а еп{1егт6ев (1ап8 ипе рпвоп вотЪге,
Е! е11е8 воп! ^аг(16ев раг 1,го1в вегреп1)в телгеШеих.
• %.
СЬади'ип а 1го1в Ше е! В1х с#и(1ев.
Ив пе регте1;1;еп1; раввег ш й ГЬотте 7 ? ^
12»
180
Ь^^'> Сила има духувита, 800
Ду три змии борба ша надбори.
Той да иде дуръ на Рична земе,
Да си тера малка мома Дурида.^
Сова рече Фейска крале не одрече,
Шетна коне си утиде. 805
Малку дете раста шо порасна,
Колку расте посилну си бива.
На година ми излезе на чаире,
Сииръ да си чини жюмбушъ да си прави,
Сусъ юнаци каменъ да си Флрле. 810
Та ми сички камен Ф|||рлетъ
Кой пу крачка, кой пу аршинъ;
Малку дете как ми зева каменъ
Флрлилу гу в' средъ море-ту!
г <. Какъ видели сички се чудили, 815
' Шо си ми е дете още малку,
1 Ела си е мощне силувиту.
3? Афъ гора си има ду два змее.
Та си гледатъ сииръ ми чинатъ.
Как видели малку дете, 820
Чи си ми е мощне силувиту,
^^^ Каменъ Фжрли дуръ аФъ море,
яа^-^ Мощне му каскандисали дуръ и зоби к«рцнали:
' " „Утъ кучке родену малку дете,
Мощне силувиту ша си боде; 825
Още малку да си порасне,
И нас борба ша надбори;
Лу да си гу малку погубиме."
Та ми Фодет ду два змее на чаире.
181
№ а ип 018ваи яи! уо1е йе арргосЬег. 8оо
Е! дш ев!. Щк в.Ше (1ап8 . 1е раув ВхкЬпа
N'681; зата18 гв1юит6.
Ье8 1то18 8вгрвп1,8 1е 1иеп1; 1в ^еипе.
Ма18 1оп еп^ап! е8( ех1>гететбп1; ГогЪ
II а ипе Гогсе (1'8рп1, 805
II уа1псбга 1е8 1;го18 8егреп18.
^и'^1 та (1ап8 1е рау8 В11;с11па
Роиг у сЬегсЬег 1а реШе Й11е Боипйа.''
Е! се1а (Ш 1б го! 7б18б
Е^ топ1;а 80П сЬеуа] о! 8'вп а11а. 81 о
Ье ре1Л еп^ап! ^гап^К,
Еп ^апЙ188а111 Л (1еУ1п1 ^ои^оиг8 р1и8 ^ог1.
Арг&8 ип ап 11 та (1а115; 1а ргаше
Роиг 8'у ати8ег роиг 8е (1181;га1ге.
Роиг ^вйег 1а р1егге атес 1е8 Ьбгоз. 815
Е! 1ои8 ^61;^;6п1; 1а р1вгге
Ь'и1) (1 ип ра8 е! Гаике (1*ипе аипе
Ье реШ епГап! ргепап! 1а р1егге,
Ье ]е1а ай тШеи де 1а шег!
^иапд 118 шеп! сек 1юи8 бШеп! 8игрг18 820
^ие Геп^ап! епсоге реШ
Е! роиг1ап1 ех^гететеп! !ог1.
Е! Аап8 1а топ1;а§пе 80п1; (1еих дга§оп8,
Ив ге§аг(1еп1; е! 8е гезош88еп1;
^иап(1 118 оп! ти 1е реШ; епГап1; 825
^ш 081 81 ех1;гвтетеп1; Гог!;,
^и*^1 рей! зе1;ег 1а р1егге ^ив^ие с1ап8 1а шег.
118 Гоп! 1;ге8 епу1й
Е1 оп! §гшс6 1в8 йвп1в; ^^ *
182
? 3 Ь Сусъ юнаци ми се борба боретъ, 830
Та си сичБи борба надборили;
Редъ си дойде и на малБу дете
^^^ Сусъ два змее борба да се бори.
Та ми стана малку дете борба да се бори,
Какъ ги Фати на земе ги удари, 835
Дуръ читреесте растега аФЪ земе-та си паднали!
Кой виделъ се зачудилъ.
Та си дете при татку утиде,
Фальба си се на татку поФалилу,
5^5 4 Чи си ду два змее борба надборилу. 840
Та си исЕа вече да се жени,
Ут татку си прошка тера:
„Ой ти тате, мили тате!
1^о Молба ти се, тате, моле.
Да ма пратишъ да се шетамъ пу земе-та, 845
Белки найда либе спроти мене?^
„Малку си си сину, на години,
Не ми Фоди още пу земе-та;
Да не си нейде младу погинешъ.^
„Малку си сам, тате, на години, 850
Ела си самъ мощне силувиту.
Никой мене не може борба да надбори,^
§Сс( Та му даде прошка Талатинска крале,
Две години да се шета низ земе-та.
Да си тера либе спроти негу. 855
Нав&рви ми малку дете да се шета,
Надена ми златну руху позлатену,
Шо си билу за Юда Самуила;
' '• Афъ пазуфи тури сабе кулаклие;
183
„Шз (1'ипв сМепе 1е рей* епГап!, 880
II та йетешг кез Гог1
8'11 ^апйй епсоге ип рей
II поиз уашсега аивв!!
Гегопв 1в репг епсоге реШ."
Е! 1е8 (1еих (1га^0118 уоп! (1ап8 1а рга1пе 885
Роиг 8в ЬаИге ауес 1е8 Ьбгоз.
Е! 118 ОП* 1;ои8 уа1пси8.
Ье 1оаг у1еп1 аизз! ай ре1Н епГап!
^и'^1 80 Ъайе ауос 1е8 деих 8егрео1;8.
Е! 1е реШ епГап! еошепса д. зе Ъайге 840
^иап(^ И 1е8 рп1; Л 1е8 зе1а раг 1егге
^и'^18 80п1 1отЬ^8 4иагап1е 1ю18е8 (1ап8 1а 1;егг^.
Тоиа дш 1в У1геп1; Й1;а1еп1; зигрпз!
Е* ГепГап! ге1;оип1а сЬег 80п рбге,
Е* 8е 1оиа йеуап1 80п рбге 845
^и*^1 а уатпси 1е (1вих зегреп!».
Е! и УьмХ ЩЬ, 8в тапег;
II (1бтап(1е 1а регцц8810п (1и рбге:
„0 топ рбге топ сЬег рбге
1е 1ю рпе Ш81;аттеп1; в50
Ьа188е то1 те ^готепег заг 1а 1>егге.
Рви1;-€1ге 1ягоиуега1-]в ипейроизе сопуепаМе. **
,Ти ез! рей Ц^, (1*арг&8 юз ап8 топ &18;
Ке уа раз епсоге ^ь рготепег зиг 1а 1егге
^ие 1и епсоге ^еипе пе репззе раз."" 855
,1е зшз рей &^б (1'аргб8 1е8 апз^
Ма18 \ь 8Ш8 (гев ]Гог1
Регзоппе пе рей* те уашсге."
Е1 1е го1 Та1а1«те 1ш йоппа 1а регт1381оп ^^^
184
?Ц> гр^^ (50 дхна рибна коне бележита. 8бо
Как ми шетна коне низ поле-ту,
Не се виде де утиде!
Та се щета малу млогу две години,
Дуръ прошета сита земе,
Либе спроти негу не си найде. 865
Та се в&рна натджену разжелану,
Ниту яди, ниту пие.
>?]* Талатинска крале какъ гу гледа натлжену,
Сорце му се наранилу,
Ела нема шо да прави; 870
Чу дум си се чуди де да иде,
Да му тера либе спроти негу?
Де му на умъ дойде,
Чи си има мома спроти негу дуръ на Рична земе.
Рична крале си има ду три керки, 875
И три-те се дюнягюзеллийки,
Наймалка-та си ги надминува,
На дете се вели утговори:
ЬЯС „Е бре, сину, мили сину!
^ Шо си ми си толку натлжену, разжелану? 880
Сичка земе си прошеталъ,
Рична земе не си шеталъ,
ч 'т о Де си има либе спроти тебе.
Рична крале си има ду три керки,
И три-те се дюнягюзеллийки, 885
Я' шо си е наймалка-та мома Дурида :
Утъ лику й грее ясну сонце!
В' гр&ди й е ясна месечина!
В'скути й се дребни звезди!
185
Бе уоуа^ег йеих апв виг 1а 1;егге, 8во
Роиг сЪегсЬег ипе йроизе соптепаМе.
Е! 1е реШ еп&п! та Щк ве рготепег;
П зЪаЬШа атес ип ЬаЬИ й'ог йогб
^ш й1;а11; йевйпе роиг ^ои(^а Затоуйа.
А' 80П сШ И тИ воп ваЬге роа^пб 865
Е* тоМа ип сЬвта1-ро1880п тегуе111еих.
^иаI1(^ 11 а11а атеа 1е сЬета! йапв 1е сЬатр
Оп пе уоуай рав ой И а11а11.
II уоуа^е ашв! р1и8 ой тошв йеих апв,
^и8^и'а се ди'!! а рагсоиги 1;ои1;е 1а кегге; 87о
Ма18 ипе броиве сопуепаЬ1е И пе 1;гоиуа рав.
Ш и ге1оигпе 1;пв1;е е* аЬайи,
II пе тап^е ш Ьой пеп.
Ье Г01 Такйпе 1е тоуап!; в! 1;п81;е
8оп соеиг б^ай &Ш§6 875
Ма18 11 пе ва]! дио1 №ге.
II репве ой й дой аНег
Роиг 1т сЬегсЬег ипе броиве сопуепаЬ1е.
II 8е вопухеп!
^и'^1 у'а ипе йПе сопуепап1;е й1ш 880
^ив^ие йапв ]е раув ВйсЬпа.
Ье Г01 В11;сЬпа а 1;го18 Ш1ев
Ш 1ох1Ш 1е8 1;го18 воп* (1'ипе Ьеаи1;6 ех1;гаог(11па1ге.
Ма18 1а са(1е1;1;е 1ев вигравве 1;ои1;е8.
Е* а райе й воп й]8 е* 1ш Ш!: 885
пОЬ топ й]в гаоп сЬег Шв
Роигдцо! евИи В1 1;пв1.е е* аЬаНи?
Тои1;е 1а 1;егге 1;и ав рагсоигш
Ш йапв 1е раув ВйсЬпа *и пШй рав, ^^^
186
1^") Коса й е ду земе-та. 890
Ела Рична крале не ги жени,
Иска си ми негува земе да засели;
Та си ги заключилъ аФъ темна зандана,
Та ги чуватъ ду три змии нишанлии
Сусъ три глави, сус шестъ опашки! ' 895
Е^е си даватъ ни чувекъ да иде,
Ни пиле шо си Фжрка да приФдркне;
Лу кой ми утишелъ на Рична земе,
Назадъ си се не враща.
Ду три змии младу си гу загубеватъ. 900
Па Рична земе, сину, да си идешъ,
Ша си найдешъ либе спроти тебе.^
Какъ ми чулу малку дете,
Праву си дуръ на ноги стана,
Та си слезе доле аФъ ехура: 905
Наюзди си коне, наседли гу;
Наточи си сабе кулаклие.
Та си яхна рибна коне бележита;
Афъ пазуФи си тури сабе . кулаклие.
Та си шетна коне низ поле-ту, 910
Лу гу шетна на море се наиде,
Хрипна коне аФЪ море-ту да си плива.
Плива малку шо ми плива,
Излегли ми ду две Юди Самуили,
Афъ роки си доржетъ малки деца, 915
Утъ лику хми грее ясну сонце!
Наредени били пременени.
Наредени с белу и шарилу.
Пременени с' руху позлатену,
187
Ой и 7 а ипе фоазе сопуепаЪ1е роиг 1о1. 890
Ье Г01 В11;с1ша а 1;го18 Ш1б8у
Е! 1юи1;е8 1б8 1го18 80п1; д'ипе Ъеаи!^ ех1;гаогШпа1ге,
Ш 1а р1а8 реШе 1а Ш1б Ооип(1а,
Бе 80П У18а^в Ьп11е 1е 8о1е11 ЬгШап!;
8аг 80П 8е1Пб 1а 1ипб скке 895
Бапв 868 ЬаЪИз И у а де8 реИ^з еюИез,
8в8 сЬетеих Йв8свп(1вп1; зи8ди'а 1а 1;егге!
Ма18 ]е Г01 ВНсЬпа пе теи! 1е8 шапег
В уеи1; реир1ег 8оп рау8,
Е! И 168 а бп^впп6б8 (1ап8 ипб рп80п 8отЪге; 9оо
Е11е8 8оп1; §агййе8 раг 1;го18 8егреп1;8 тепгеШеих
Атес 1го18 161)68 б1; 81х саис1е8.
Пб пе 1а188б арргосЬег п1 ГЬотте
N1 018еаи дш теи! Уо1бг (1б88а8.
Ш дахсопдие 681; а11б с1ап8 1е рауз В11;с11па 905
N'68* р1и8 гб1;оитй.
Ье8 1;го18 8бгре111;8 1е 1л1б зеипе,
Уа йопс топ Шз (1ап8 1б рау8 ВйсЬпа,
Ьа *и коитега ипе ероизе сопуепаЬ1е. *"
^иапд сб1а еп^епсШ 1б реШ еп&п! 910
II 86 1бУа аи8811;б1; 8аг 868 р1ед8
Е* йе8сбп(1е еп Ьа8 (1ап8 Гйсипе,
II Ьпйа е! 8е1а 8оп сЬеуа1,
II ргепй 8оп заЬге ро15пй
Ш и топ$а 8иг 1б сЬбУа1-ро188оп телгеШеих; 915
Е! 11 а11а а с11буа1 йап8 1б сЬатр.
А' реше атай \] 1б тотЛб
II агпуа ^ 1а тег;
Ье сЬеуа1 8аи1а (1ап8 1а тег роиг па^ег, "^ ' 7
188
^'^П Утъ лику хми сонце грее! 920
Очи им се као морски пиевици!
Коса имъ е дуръ ду земе!
Какъ си виде Сада крале ду две Юди Самуили,
Чини му се чи се кральски керки,
Шо си били дуръ утъ Рична земе, 925
Та си точетъ вода утъ море-ту.
Да напиетъ Рична крале.
Самъ си вели утговори:
„Я' либе спроти мене!"
Сова рече не отрече, 930
Копна коне да си иде на край море,
Де си бе ха ду две Юди Самуили,
Шо си точетъ студна вода,
И си банетъ ду две малки деца;
Копна коне да си иде дуръ при Юди, 935
Да си пие студна вода морювита,
Чи ми билу мощ не ужеднелу;
Хемъ да си залиби Юда Самуила,
На рибна-та коне да га качи,
Та да иде дуръ на негува земе. 940
Дуръ да иде на край море,
а-у^ Дугледали гу ду две Юди Самуили,
Седнали ми на гулема морна друма.
Та си чекатъ да си видетъ Сада крале,
Шо чувекъ е та си иде на край море, 945
Дека чувекъ не е фодилъ!
Пиле шо си Фд&рка не е приФ^кркналу !
Фоди крале низъ море-ту шо ми фоди, .
Де си дойде ду две Юди Самуили,
289
Ипа^еа рей е1 рей. 920
Уо11а дие йеих ^ои(1е8 ЗатотПев аррагигеп!,
Вапв 1еиг8 та1П8 е11е8 Иеппеп! ^68 ре1118 еп^ап1в,
1)е 1виг ?18а5е ЬпИе 1е 8о1е11 ЬпПап!;,
Б11е8 е1а1еп1; текев е! сЬап^бв
Атес йи Мапс е* ауес йи М^аггй, 92ь
СЬап^бев атес с1е8 сЬаЪИв (1ог^8.
Ве 1еиг 'пва^е ЬпПе 1е воюй
Ье8 воигсИв воп! соште (1е8 ваприхев (1е тег,
Ъе$ сЬеуеих 1еиг (1е8сеп<1в111; зивди^а 1а (егге.
^иап(1 1е го1 8ада уи 1е8 деих ^и(1е8 ВатоуНев озо
ЕИев 1ш рагигеп! (1'61;ге 1е8 йИев гоуа1в8
^и^ 80п1; (1а раув ВИсЬпа.
^и'е11е уеи1еп1; ргеп(1ге &е 1'еаи де тег
Роиг Аоппег ^ Ьо1ге аа го! ВИсЬпа.
II йИ ^ 801 юбте: 935
„Уойа ипе ероиве сопуеваМе роиг то!!".
Е* й реше а-1;-11 (Н! сек
II роивва 1е сЪеуа! роиг а11ег виг 1а сб1е <1е 1а тег
Ой бШеп! 1е8 (1еих ^ои<1е8 ЗатоуНев
^и^ ргеппеп!; йе Геац ЛоИе, 940
Е1 Ъа1ртеп1 йеих реИ^в епГап1;в.
II роива 1е сЬеуа! зивдие сЬег 1е8 ^ои(1ев
Роиг Ьо^ге йе Геаи ^акЬе йе гаег,
Саг и йкй 1гб8 аИегй.
Ш аи881 роиг ашег 1а ^ои(1а 8атоУ11а, 945
^и'^1 1а ргепйе виг 1е сЬеуа1-ро1В8оп
Роиг геюишег йапв воп раув.
РепДап! ^и'^1 аИай виг 1а сб*^ йе 1а тег
Ьев йеих ^ийе8 Ватоуйев Гарегсигеп!, 1 ^
100
^^^»^»^^>^^^>^»^>^^ч^»>^«»^».^»^
ос;Ч Та им вели утговори: 950
„Богъ помабог ви, ду две моми!
Шо ми сте, моми, толку замжркнали?
Та си вода не точите,
Та да си идете на Рична земе,
Студна вода да утнесете на Рична крале. 955
Мольба ви се моми моле:
Я* подайте ми ваше златна сжда,
Да си пие студна вода морювита,
Чи самъ мощне ужеднелу,
Дуръ уста ми се сагурели, 9б0
Язикъ ми се за уста-та залепилу!
Та не мога дума да си думамъ.
ИсФОдилъ самъ цалу поле и планини,
Па си вода не найдохъ.^
Ду две Юди си му велетъ и говоретъ: 966
„Е бре, Сада кралю, малку дете!
Шо та врагъ нанесе,
Да си дойдешъ на наше море запустену?
Не сме ду две кральски моми;
Не си точиме студна вода, 970
Да утнесеме на Рична крале,
Туку си сме ду две Юди Самуили,
Та си чуваме пусту море запустену.
Да не си чувекъ замине презъ море-ту,
Ниту чувекъ, ниту пиле, 975
Та да иде на Рична земе.
Да залиби ду три кральски моми;
Лу кой си дойде на край море,
Назадъ си се не вр&ща,
191
Б11е8 рпгеп! р1асе заг 1а ^гахк! сЬепип Ае шег 950
Роиг У01Г е! айепйге 1е го! Зайа,
^и^ евЬ ип Ьотте е! роиг(;ап1 уа виг 1а еЬЬб (1е шег
Ой пи1 Ьотте п'й4а11; тепи, ,
№ 018еаи ^и^ уо1в п^евк Увпи 1а!
Ье Г01 та 1в Ьп^ йе тег, 955
Ш диап(1 И агпуа аарге <1е йеих ^ийе8 ЗашоуНев
II 1еиг раг1а ек Ш:
„Опе Ъгеп уоив воИ вп аМе о <1еих Ш1вв,
Роигдио! о Ш1ев б1;е8 Уоив в! т ге1;агс1 1е во1г
Роигдио! пе ргепег уоив йе Геаи 9бо
Роиг ге1юигпвг йапв 1е раув ВИлЬпа,
Роиг рогюг <1в Геаи Гго1(1в ой го! ВНсЬпа.
^е Уоив Шв ипе йетапде^
ОоБпег то1 уов уавев д'ог
^ив ^в Ьо1в йе Геаи Ггохйе Ле тег, 965
Саг зе вшв Мв аНегб
^ие та ЬоисЬе ев! еп Патте,
Е! ша 1ап^ие 6ъ1 со1^ виг 1е8 кугев,
^ие ]е раг1е ^ реше.
^е уоуа^б раг 1юи1; 1в еЬатр е! 1;ои1;е 1а топи^пе 970
Е* п'у 1гоиуа пи11е рагк Ле Геаи.**
Ьев Леих ^ои(1ев 1и1 геропЛеп! е! Лхгеп!:
„ОЬ Г01 Байа реШ еп&п*
^ие1 Лешоп 1;*а-аррог1;б
Роиг уешг виг по1ге тег (1евег1;е. 975
Nои8 пе воттев рав 1ев Леих Ш1ев гоуа1ев,
Коив пе ргеппопв йе Геаи ГгохЛе
Роиг 1а рог1ег ай го! ЕхкЬпа,
Ма1в поив воштев Леих ^оис1е8 ВатоуНев^ ^7^7
192
'^^^^ Флрлеме гу ефъ темна зандана, 980
Дека седи стару Хару пристарелу,
Той гу Фл»рле аФЪ море-ту,
Да гу ядатъ риби-те и пилци-те.
Е бре, Сада кралю, малку дете!
От' си не пожала тое младость, 985
Ам' си дойде тука на край море,
Младу и зелену да погинешъ!
Да бе зналу море да иснливашъ,
Та да дойдешъ на край море;
Лу да ми бе пилу студна вода морювита, 990
Назе борба ша ша си надборишъ.
Сега нема никой да си ти помогне!
'^^^ Колку силувиту и да ми си,
Не можешъ назе борба да надборишъ.^
/ООП-. Сова рекоха Юди не отрекоха, 995
Разедиха се, разлютиха се,
Та задуха силунъ ветаръ Самуилски,
Та си Фатиха Сада крале малку дете;
Вдрзаха му ду две бели роки.
Та си гу Фл^рлиха аФЪ темна зандана. юоо
Ду две очи не му искупали,
/оос^ Жельба си гу пожелили,
Чи си билу още младу и зелену.
Той си хми се мольба моли.
Да си му дукаратъ негува-та рибна коне, 100&
Да гу прати на негува земе,
11!рошка да му тера утъ татку му,
Чи ша погине младу и зелену;
Нема вече да се вл^рне на таткува земе.
4 •
193
^ш §агйеп4 1а тег йевегке, ©80
^ие пи! Ьоюше пе равве 1а тег
N1 Ьотше ш 018еаи,
Роиг а11вг ай раув ЕйсЬпа
Роиг ашег 1в8 1го18 йИев гоуа1в8.
Ма18 дш шлЬ тт 1а сОк де 1а тег 985
II пе героите р1и8,
Коив 1е зе1юп8 Аапа 1а рп8оп зотЬге
Ой детешге 1е У1еих ЕЬаго 1;г&8 а^б,
II 1е зе1;е дап8 1а тег
^ие 1е8 ро1880П8 е! 1е8 018еаих 1е <1еуогеп1;. 990
ОЬ Г01 8ада реШ еп^ап!;,
Роигдио! п'а8 ю ей рШе де 1а зеипезае,
Ма18 1;и е8 уепи 1С1 8иг 1а (Ш <1е тег
Роиг рег1г у зеипе е! тег!!
81 1;и 8ауег па^ег раг 1а тег 995
Ш агг1Уег й 1а сб1;е де тег,
Б1 81 (и ауег Ъи де Геаи А*о1де де тег,
Ти аига18 пои8 уашси;
Ма18 ^ рг^зеп! регвоппе пе рей! (е заиуег.
8о1 1;и 81 ^огк див 1;и уеих юоо
Ти пе рйи пои8 уашсге.**
Е! се1а д18а1еп1; 1е ^оиде8
Ш е11е8 деу1п1; {иг1еи8е8.
Б1 П 8оиШа ип уеп1; аатоуНе,
Е! еИев рпгеп! 1е го! Вада 1е реИЪ еп1'ап1; 1005
БИе 1ш Цбгеп! 8е8 деих та1п8 Ъ1апс)1е8 ;
Ш 1е зе^^геп! дап8 1а рп80п 8отЪге.
Ма18 1е8 деих уеих еИеа 1и1 пе сгеу^геп! раз
Е11б8 ауа1еп1; рШ^ де 1ш,
18
/ о<^ 9
194
' «^ ' 7 Юди си му мольба услушели, юю
Уткарали му рибна коне бележита.
Сада крале какъ си виде рибна коне,
Изъ очи си солзи рони, '
Сб уста си му вели утговори:
„Ой ти, коню, рибна коню! 1015
Той ступанинъ младу си погина,
Баремъ тина да не ми погинешъ!
Шетни ми се низъ поле широку,
Испливай ми пусту море запустену,
Та си иди дуръ на наше земе при мой татку. 1020
Утъ татку ми прошка да ми терашъ,
Чи ша тука младу цогина,
Нема вече да се вл^рна на наше земе.
Та да кажеш на мой татку,
Чи ма се Юди заторили аФъ темна зандана, 1025
Та и молба да му се молишъ.
Да си прати тука дуръ при мене Фейска крале,
Шо си му е п&рвъ побратимъ,
Да си ма искара утъ темна зандана;
Да ма куртолиса утъ стару Хару устарелу. юзо
Аку си ми дойде Фейска крале,
Тебе, коню, пу пя^тъ да си яха.
Още море не испливали.
Да идете на край море,
Студна вода морювита утъ белъ кладнецъ да пиете, 1035
Да ви дойде Юдна сила Самуилска^
Кога си се сусъ Юди борба борите.
Вие борба да си ги надборите,
И мене да си ги куртолисате утъ темна зандана,^
I ^ '*
195
^^«^^^к^^^^^г^^^^^^^^^Ч^м'*^
Екп* епсоге зеапе е* уег!;. юю
II 1еиг а(1ге88е 1а рп^ге
Т)е 1ш атепег зоп сЬвуа! рохавоп,
^и'^1 Гепуохе йапв воп раув
Рошг сЬегсЬег 1е рагйоп йе воп рбгв
^и'^1 уа репг зеипе е! уег1, 1015
Е1 ди'11 не уа р]ив ге1оигпег (1апв 1е раув (1е воп рбге.
Ьев Дои(1бв ехааввгепЪ ва рт^ге,
ЕИев 1ш атепбгеп!; воп сЬеуа1-ро1ВВОп тегуе111еих.
^иап(1 1е гш 8ада уи воп еЬеуаЬро1ВВоп
П тегве дев 1агтев йе вев уеих, 102о
Б1 аувс ва ЪоисЬе 11 1ш раг1е:
„0 шоп сЬеуа!, сЬеуа1 ро13воп
Топ тайге уа репг ^еипе,
^ие^1;^ репвве рав
Уа раг 1е сЬатр уав1;е, 1025
Ка^е раг 1а шег деве11;е
Ш героите <1апв по1;ге раув сЬег шоп р^ге.
СЬегсЪе й оМешг 1е рагйоп (1е шоп р^ге роиг шо1,
^и^ ^а репг ш ^еипе.
^е пе героите р1и$ Аапв по1;ге раув. юзо
Б1 д1В епсоге й топ р^ге^
^ие ]ев ^оидев т'оп1; епГегт^в (1ап8 ипе рпвоп вотЪге,
Е! 1е рпе ауес йгуеиг
^и'^1 епуо1в 1С1 сЬег то! 1е го! Гехве,
^ш ев! воп ргет1ег сопМге, 1035
^и*^1 те вапуе де 1а рпвоп вотЪге,
^и*^1 те вапуе с1и ЕЬаго у1еа 1;г^8 й,§6.
81 1в Г01 Гехве У1вп1;,
^и'^1 1» топ1;е топ сЬеуа1 еп сЬетш, ' 1^ъ^1
13*
196
^^Щ0Щ0Щ0Щ0Щ^*Л^^»^Л^^^к^*^^^*^
^>Ъ Сова рече не отрече, 1040
Шетна ми се коне низъ поле широку,
Та си нрошета поле широЕу;
Заплива ми пусту море запустену.
Та исплива пусту море запустену,
За день ми утуде на Талатинска земе. 1045
Лу ми Флезе аФъ сарае,
^^^^'^ Виде си гу Талатинска крале;
Как си виде чи си нема Сада крале,
Сада крале нвгуву-ту малку дете,
Сорце му се люту наранилу, 1050
Та си падна долу на земе-та,
Душе си придава дуръ на Бога.
Какъ си виде негуву-ту п&рве либе,
Коси скубе, солзи рони.
Де си иде Юда хикимцийка, 1055
Де си лечба лечи Талатинска крале;
Живи билки гу напила.
Та си стана крале на ноги-те.
Та утиде коньо да ви пита.
Де си ми е Сада крале негуву-ту малку дете: 1060
^ Да л' гу седемдесе крале младу погубили?
Ил гу Юди аФЪ занданъ Ф&рлили.
Виена коньо та му дума:
„Е бре кралю, Талатинска кралю!
Седемдесе крале не гу погубили, 10б5
Лу гу Юди аФъ занданъ Ф&рлили,
Дека седи стару Хару пристарелу,
Той гу Ф*рле аФЪ море-ту.
Да гу ядатъ риби-те и пилци-те.
/ ^> 1>
197
Е1; ауеп! равзег 1а тег 1040
8ог(в2 виг 1а с61в де шег,
Ве Геаи йе тег йгойе
Ватег йи ршЪ Ь1апс;
^ае уоив ухеппе 1а (огсе дев ^ои<1е8 ЗатотИев;
^ааI1<1 уоив уоив ЪаШгег ауег 1е8 ^ои<1е8 1046
Роиг роиуо1Г 1е8 уашсге,
Б1 роиг те ваиуег <1в 1а рпвоп вошЪге.''
Е! сб1а рагкп! И (Ш.
Ье с11еуа1 а11а раг 1е сЬашр уав^е
Ш равва раг 1е сЬашр уа81;е9 ЮбО
Nа@еа раг 1а тег с1б8бг1;е
Ш равва раг 1а тег йевег(е.
Бапв пп 1оиг И агпуе с1апв 1е раув Та1а11пе.
А реше епкаФЦ йапв 1е ракхв^
Ье Г01 Та1а1±пе Гарегди, 105б
^иапд И а уа дие 1е го! 8айа п'^1а11; рав 1С1,
Ье Г01 8ада воп реШ еп^ап!,
8о11.4И)еиг биН ЬсЬв 9.Шщ6
Ш 11 1ютЪа еп Ьав виг 1а (егге,
Е! 11 уа <1о1шег воп ате ^ ХМеи. юбо
^иапс1 11 а уи воп ргепике атоиг^
II аггасЬе вев сЪеуаих е! уегве дев 1агтев.
УоНа ди'агпуе 1а ^оийе тбйесш
Роиг ^епг 1е го! Такйпе.
ЕИе 1ш Аоппа дев ЬегЪев <1е 1а Шу Юбъ
Б1 1е Г01 ве 1еуа виг вев р1е<1в,
Е1; Ц уа роиг т1;вгго§вг 1в сЬеуа1,
Ой ев! 1е го! 8а<1а воп реШ епМ!?
81 1ев В01хап1;е (Их го1в Гоп1 Ш ^еипе, ^ ^
198
7"^ Саму очи не му искупали, 1070
Пожелиха гу чи е младу още и зелену«
Сада крале си ма прати да ти каза,
Да ти каза хабер да ти чина,
Чи си ми е заторену аФъ темна зандана,
Та да пратиш Фейска крале, 1075
С мене да си дойде дуръ на пусту море запустену
Да куртолисаме Сада крале тое дете.
Фейска крале с' мене да си дойде,
Язи ша си Фоде на пусту море запустену,/
Ша си ида на край море на белъ кладнецъ, 1080
Да пиеме студна вода морювита.
Да ни дойде Юдна сила Самуйлска;
Кога си се с' Юди борба бориме.
Нее да си ги борба надбориме.
Как ми чу Талатинска крале, 1085
Ни постоя, ни почека,
Лу си прати младу татарче дуръ на Фейска земе.
Да си кани Фейска крале.
Да си дойде дуръ на негува земе.
Има нещу да си му каже. 1090
Молба да му се моли,
;<о«> Колку може рану да си дойде.
Какъ си яхна младу татарче рибна коне,
Шетна си гу низъ поле широку;
Месецъ има дуръ да иде на Фейска земе, 1095
Той си за день утиде.
Де си найде Фейска крале чи се гозба гости.
Та си му се мольба моли,
Немой гозба да се гости,
«* о
• о ;
199
Ой 81 1е8 ^оид68 1*оп1; ]е1е дапв 1а рпвоп. шо
Ье сЬеуа! Ьепш! е! 1ш (Ш:
,0Ь го1 ТакИпбу
Ьб8 801хап(е Шх го18 пе Гоп1 Ш
Иа18 1е ^ои(1е8 Гои! }еШв Алпв 1а рп8оп,
Ой йетеиге 1е ухеох КЬаго 1гб8 а^б; 107б
II уа 1б ^е1;1;ег дапв 1а шег,
^ив 1б8 ро1а8оп8 е! 1е8 о18еаих 1е тап^еп!.
Ьб8 уеих е11е пе 1ш оп! ра8 сгеуб8,
Б11е8 ауаИ рхШ де 1ш саг Я 681 епсоге 81 ^еипе е! уег1.
Ье Г01 8айа т'епуо1в йе 1е сШге, 1080
Ое 1;е с11ге де ГаррогЪег 1а поиуеИе,
^и*^1 681; еп^^еппб <1ап8 ип ршоп 8отЪге.
Е* дие ю епуохе 1б го! Рв1ве,
^и*^1 уа ауес то1 зи8д'й 1а тег <1е8ег1;е
Роаг 8аиуег епаетМе 1б го! 8ада (оп еп^ап!. 1085
Ье Г01 Ре18е ди'!! уа ауес то!
Зе Убих аИег виг 1а тег <1е8ег1еу
Зе уеих аИег 8иг 1а еЬЬб <1в тег апргб8 <1и рш1; Шаис,
Роиг у Ьо1г йе Геаи йгоМе йе тег,
^ие пои8 У1еппе 1а ^огсе с1е Доидев 8ашоу11е8, 1090
^иапс1 пои8 пои8 Ъа1;1;егоп8 ауес 1е8 ^ои<1е8
Роиг роиуо1г 1е8 уашсге.*
^иапсI се1а еп1.епс111 1е го! Та1а1апе,
В пе {агда, п*а11;епс1а рШа,
На]8 И епуоуе ип ^випе соигпег дапв 1е раув Рехве, 1095
Роиг арре1ег 1е го1 Ге18е,
Ое уешг с1ап8 80п рау8
^и'^1 а ^ие1^ив сЬоае ^^ 1ш д1ге.
Роиг 1ш аЛге88ег 1а рпбге ■ '" ^ 7
200
^^^^р^^^^РЧ^ч^^^чА^А^^А^**
''^* Лу да иде на Талатинска земе, " поо
Талатинска крале нешу ша му каже;
Колку може рану да си иде.
Фейска крале молба му услуше,
Та си яхна негува-та б&рза коне,
Нав&рви ми да си иде на Талатинска земе; 1105
С нег' си Фоди и младу татарче.
Та Фодили шо Фодили,
В' среди нощи си стигнали аФЪ кралева града.
Сички спиетъ, нема никой да се види,
Кралеви-те порти били заторени, НЮ
Та си хлопатъ и си чукатъ.
Никой си ги не дучува!
. Копнали се ду два коне презъ дуваре,
Та си Флели на висе дивана,
Па се щетатъ низъ потоне. 1115
Па ги никой не дучува!
Де ги дучу Талатинска крале,
Та си стана утъ худае утъ потстели.
Да си види кой си шета низъ потоне?
Лу си виде Фейска крале, • 1120
Приг«рна гу, цалуна гу.
Па си му се мольба моли.
Да си иде на пусту море запустену.
Та да куртолиса Сада крале негуву-ту малку дете,
Шо си бил у заторену аФъ темна зандана, 1125
Та гу чуватъ ду две Юди Самуили ;
Дуръ да си се в&рне стару Хару пристарелу,
Да гу Ф&рли аФъ море-ту на риби-те, на пилци-те.
Как ми чу Фейска крале,
201
^0^>^^^^Г^^^^^^^^^^^^
Вб уешг вхШ див ров81Ь1в. 11^
^иапд 1в ^6и^е соигпег а топ!^ 1б сЬеуа! ро1В80п,
II уа аубс 1и1 дапв 1б скашр ум\^у
П а ип то18 роиг агпуег ай раув Твт^
Ма18 И у агпуа <!ап8 ап ]оиг.
Ш диапй И а 1гоиу6 1в го! Рв18е еп Й1ап1;, 11»
П 1ш а(1гб88б апе рпбге:
N6 {б1;ег р1и8
Ма18 У6ШГ дап8 1б раув Та1а1;1пв,
Саг 1е гш Та1а11пб а дие1д11е дЬо89 к 1ш Лке,
^и'11 ухеп* аи1лп1; уЦ» див ров81Ь1в. шо
Ье Г01 Ре18е ехаива 8а рп^ге, .
II тои(а воп сЬеуа! соигаег,
П уа Щ^^ Лапа 1е раув Та1а1шб,
Ау6С 1ш уа аи881 1е ^еиде соигпег.
Пв шагсЬбгеп!; е! тагсЬбгеп!; « 1115
А тшш1; Ив агпу&геп! дапв 1а уШе Ди го!,
Тоив доппеп!;, оп пе У011; регвоппе;
Ьа рог1е ди го1 6\аИ ^еппбв.
Б1; 118 {гарреп! е! &арреп1;,
Ма18 регвоппе 1е8 еп1юп<1]1. 112о
Пв ваи1;егеп1; ауес 1е8 деих сЬеуаих ай (1е8ви Дев тигаШев,
Е! топ1;егеп1; ай Ьаи! Ъа1соп.
Е! Ив ве ргошшепеп! Дапв 1е согпдог,
Ма18 регвоппе 1ев еп1;епсЦ1.
Ма18 диапд 1е го! Та1а1апе 1е8 еп1;еп(111;у 112$
II ве 1еуе (1е воп 111; Дапв ва сЬатЪге
Роиг У01Г ди! зе рготбпе дап8 1е согпдог;
Ма1в еп уоуап! 1е го! Ре18е
и ГатЪгавва е! Ьа18а,
202
>^Ъ4^^^«М^^^^^Ч^^^^Ь^1^к^к|^
"^^ Чи се Юди Сада крале заторили, изо
Ни постоя, ни почева,
Лу си слезе утъ негува б&рва коне^
Та си яхна рибна коне бележита;
Шетна си гу низъ поле широку.
Рибна коне висна и зафуче, ПЗБ
Д уръ да с&мне си утиде на пусту море запустену,
Та му вели коньо утговори:
, ^Е бре кралю, Фейска кралю!
Шетни си ма да идеме на край море,
Да пиеме студна вода морювита, 1140
Да ни дойде Юдна сила Самуилска:
Кога' си се с' Юди борба бориме,
Нее борба да ги надбориме,
Та да си куртолисаме Сада крале. ^
Какъ ми чулу Фейска крале, И^
Рибна коне шетна та утиде на край море,
Лу утиде утъ коньо ми слезе, .
Та се напи студна вода морювита ;
Напи ми се и рибна коне бележита.
Па си яхна рибна коне бележита, и&о
Шетна си гу низъ поле пшроку,
Та утиде аФЪ Юдни теманъ занданъ,
Де си ми е заторену Сада крале
Афъ занданъ ми седетъ ду две Юди Самуили,
Та си чуватъ Сада крале малку дете, 1156
Да не ми излезе да не си бега;
Дуръ да си се в&рне стару Хару пристарелу.
Да гу Ф&рли аФЪ море-ту на риби-те на пилци-те.
Какъ видели ду две Юди Фейска крале,
203
^^<М^>М^^^»^»<^^»*»^1^^>»»^^
Е% 1и] адгевве 1а рпбге Н80
Б*а11ег (1апв 1а шег (1евбг1;е
Роиг ваиуег 1е го! 8а(1а воп реШ епГап!,
^и^ 681; епГегшб дапз 1а рпвоп вошЬге,
Ш ди! ев! ^аг(1е раг с1еах ^оиАе8 ВатотИев.
1и8ди'^ се диЧ! У1еп1; сЬег 1в КЬаго У1вих е! а^б, изб
^ш Уби! 1е ]еИ&г дапв 1а шег аих ро1880П8 е! аих о1веаих*
^иап(1 сек еп1юп(Ш 1е го! Рехве^
^и6 1б8 ^ои(^е8 оп! епГепп^в 1е го! 8а(1а,
II не (аМе е! пе 8'агг61;б рав,
Ма!8 (1е8сеп(1е ^ Ьав Де 80п сЬбуа1 соиг8!ег 1ио
Е! то111;е вит 1е сЬеуа1-ро1880п тегуеШеах,
II уа ауес 1ш Дапв 1е сЬатр уав1;е.
Ъе сЬеуа1-ро!880п Ьепш!; е! воиМа,
^и8^и6 уегв 1е 8о!г !1 агпуа аиргев 1а шег де8ег(е,
Ш 1е сЬеуа1 1ш раг1е е! сШ; 1Н5
»0Ь го! Ге!ве!
Уа ауес то! й 1а сШ Де 1а шег
Роиг Ъо!г Де Геаи Гго!Де Де шег,
^ие поив у!е1ше 1а Гогсе Дев ^оиДе8 8атоУ11еб,
БпДп дие поив поив сошЪа11Ап1» ауес 1е8 1оиДе8 И50
Роипопв 1ев уа!псге,
Е! аргбв ваиуег 1е го! ВаДа.''
^иапД 1е го! Ре!8е еп1;епД!1; се1а,
И уа ауес 1е сЬеуа1-ро!ввоп
Е1; агг!уа ^ 1а с01;е Де 1а тег, пвв
Ш & ре!11е агпуб !1 ДевеепДе Ди сЬеуа!,
Ш !1 Ьо!! Де Геаи А'01Де Де шег,
Ш 1е сЬеуа1-ро!в80п а Ъи аивв!.
П уа ауес 1и! Дапв 1е сЬашр уав1;е
го4
^т^^^^^^^^^^1^^0^^^^^^^
I »
^*» Пудъ мустакъ си се смеетъ, ИбО
Па му велетъ и говоретъ ;
„Б бре кралю, Фейсва кралю!
Кой та врагъ, кралю, нанесе,
Да си дойдешъ тука дуръ аФЪ зандана,
И ти младу да погинешъ, 1165
Какъ ни погиналу Сада крале малку дете.^
Сова рекли не отрекли,
Дунаха ми силунъ ветаръ Самуилски,
Та се мочетъ Фейска крале да си в&рзатъ,
Да си му искупаетъ ду две ц&рни очи, 1170
Па да гу Ф&рлетъ аФъ темна зандана.
Фейска крале какъ си копна рибна коне,
ЗаФуче ми коньо, зах&рчи ми.
Та си Фати ду две Юди за роки-те;
Роки си хми назадъ в&рза, 1175
Ясни очи иска да хми искупае.
Дуръ тога се Юди усетили,
Чи се 1ШЛИ студна вода морювита,
Та ги се борба надборили;
Тасемольба молетъ на Фейска крале: 1180
„Е бре кралю, Фейска кралю!
Отвжрзи, кралю, ду десни роки,
Немой наши очи искупавай.
Та и нее добро ша ви чиниме:
Ша искараме Сада крале утъ теманъ занданъ 1185
Та ша му кажеме дека има либе спроти негу.
Та хми крале мольба услуше,
Утвлрза хми ду десни-те роки,
Ц&рни очи не имь искупа.
205
4^ММММ^'^^^^РVV^^^NЛ^^«^
Ш Ц агпуа йапв 1а рпвоп вотЬге йев ^ои(^в8, пво
Ой ез! епГегшб 1е го! 8а<!а.
Е! (1а]1В 1а рпвоп Дешеигеп! 1е8 деих ^ои(1е8 ЗашоуИев,
Е! е11б8 ^аг^еп!; 1е го! За^а 1е реШ еп^ап!,
^и'^1 пе вогк е! пе 8'впМ1; рав,
1и8ди'^ се дие ге1;оип1е 1в У1вих КЬаго 1;гб8 ^6, пвб
Ропг ди*11 1б ^вйе дапв 1а твг аих р01880П8 е! аих 018еаих.
^иаI1^ 1е8 йеих ^ои^е8 оп1 уи 1е ш Рв18е,
Е11е8 пеп! (1ап8 1биг ЪагЪе
Е! 1ш раг1еп1; еп Швап1:
„ОЬ Г01, Г01 Ге1Ве, 1170
^ив1 йбтоп 1;'аррог16, о го1,
Т)е уеп1г ^ив^и'^с^ дапв 1а рпвоп;
Е1; 1;и та репг ]еипе
Сотше а реп 1е го1 8а(1а 1б реШ епГап!.
Б1 сек ^вап!, 1175
Е11е8 вои^йдгеп! ип уеп! ЗатоуИе
Е1 еИев ве Гогсеп! роиг Нег 1е го! Б'е1ве,
Роиг 1и1 сгеуег 1ев деих уеих по1Г8
Е! роиг 1е ^ейе^ дапв 1а рпвоп вотЪге.
Ье Г01 Рехве диапй П а гетиб ауес 1е рхей 1е сЬеуа1-ро1зво11, изо
Ье сЬеуа1 вои^Оа е! Ьепш!,
Ш Ц рп1; 1вв деих ^ои<1е8 раг 1е8 ташв,
Е! И 1е11г На 1е# ташв виг 1е (1о8$
Е1; 11 уеи!; 1ецг сгеуег 1ев уеих Ьп11ап18.
Арг^в сек 1е8 ^ои(1ев оп! ве111^е8 1185
^и'^1в оп1; Ьи йе Геаи й-оМе (1е тег,
Б1 ^ саиве де сек 118 1е8 оп! уашсиев.
Е1; еИев ^оп^ ипе рпбге ай го1 Ре1ве:
1,0Ь Г01, Г01 Ее18е, '«
«V
^06
^^^^^^^^^^^^^^^^>^1^^*'*^
Л'4^
?7«о
/1:.;'^'
III''
Та ги пита и ги праши: 1190
„Дека има либе за Са да крале ?^
^Тука долу си е Рична земе.
Рична крале има ду три моми,
И три-те се дюнягюзеллийки,
Я шо си е наймалка-т{1 мома Ду рида: 1195
Утъ лику й грее ясну сонце!
В' гр&ди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
Коса й е ду земе-та!
Тя си бива за Сада крале малку дете, 1200
Шо си е заторену аФъ темпа зандана.
Ела Рична крале не ги жени,
ИсСа си ми негува земе да засели,
Я' тие на негува земе не се женетъ,
Та си ги заключилъ аФЪ темпа зандана, 1205
Де ги чуватъ ду три змии нишанлии
Сус1> три глави, сусъ шестъ опашки!
Не си даватъ ни чувекъ да иде,
В[и пиле що си Ф&рка да приФ&ркне;
Лу кой ми утишелъ на Рична земе, 1210
Назадъ си се не вл^рналъ.
Ду три змии младу си гу погубеватъ.
Та на Рична земе Сада крале либе шааси найде;
Нийде нейде либе да не тера,
Лу да иде утъ тука на Рична земе.^ 1215
„Какъ ша иде Юди, Сада крале на Рична земе?
Лу да иде младу ша си ми погине;
Ду три змии младу ша си погубетъ.^
„За сова, крлю, ках&ръ немой бери,
207
«ч^^^^^^^^*^^^ъ^^^^^^^ъ^|^
1)61162 поав 1б8 1па1П8 дго11;е8у пдо
N6 сгеувг рав поз уеих,
Е1; поив уоив Гбгопв ди Меп;
Nо^8 (1б11Утегоп8 1е го! 8ада (1е 1а 8отЪгб рп80п,
Е1; пои8 ^гоп8 ой 11 у а ипб бройзе сопувпаЪ]б роиг к].""
Ьб го1 бхаиза 1биг рпбгб, Пдб
и 1ешг де11а 1е8 ша1п8 дгоНез;
и пб 1биг сгбта 1ев убих по1г8у
Б1 аргб8 11 1е8 1п1;бгго§б б1; дбшап^е:
»0й 681 ипе броа8б роаг 1б го1 ВаДа?''
„Ьа Ъа8 И у а 1е раув В11с1та, )2оо
Ьб го1 ВИсЬпа а 1то18 &11б8,
Б1 1юи1;б8 1е8 1;го18 аоп! 1б8 р1и8 ЬбИев ай топ(1б,
Е1 дш 681 1а р1и8 реМ1;б 1а Ш1б Ооипс1а,
Вб 80П у18а^е ЪгШб 1б 8о1е11 ЪгШап!,
8иг 80П 861116 1а 1ш1б с1а1гб . 1205
8иг 868 ЬаЪ11;в Дб рбШ» б^оИбв,
Ьб8 сЬбТбих 1ш топ! зивд'^ 1а 1;бггб.
Е11б 8бга11; Ъорпб роиг 1б го! 8а(1а 1б рб1л1; бпГап!^
^и^ 681; бп^бгтб дап8 1а рпвоп вотЪтб.
Ма18 1б Г01 ВИсЬпа пб УбиЪ 1б8 шапбг, 1210
П Уби* рбир1бг 80п рау8
Е* б11б8 (1ап8 8оп раув пб 86 тапбп! рав;
Е* И 1б8 а бп^бгт^б8 Лапв 1а рпвоп вотЪге
Ой б11б8 воп! ^агдббв раг 1то18 8егрбп1» шбгубШбих
Аубс (шв Шбв б! 81х саи^бв; 1215
^и] пб рбгтеШи! ш й ГЬотшб й раввбг,
Ш & ип о1Ббаи дш уо1б а уоИбг с1е88и8.
Ш дшсопдиб бе! а11б дапв 1б раув В](сЬпа
II п'б81; зата1в ркв ге1;оип1б. ^^^^
208
Щ^Щ^^/^^^^^Щ^*^^^^^»^*^*^^^»^^^
1::А Ду де сме нее нема да загине.^ 1220
Сова рекли не отрекли,
Искара си пдрва Юда билька умаяна,
Шо умава, шо заспава,
Та му вели утговори:
,,3бми, кралю, сова билька умаяна. 1225
Кога си идете на Рична^земе,
Па си Флезете аФъ Рични сарае,
Ичъ да ми се не боите.
На средъ дори си е теманъ занданъ,
На порти лежетъ ду три змии нишан лии; 1230
Още не 'МИ Флели на широки дори,
Сусъ рока да потриете билька умаяна ;
Лу да билька потриете,
Ду три змии ша си паднатъ умаяни:
И три моми ша ми се умаетъ, 1235
Ша си легнатъ да си спиетъ.
Я' Рична крале мощне ша ми се умае,
Неша знае шо ша чини!
Тога ми се качите на висе дивана,
Прег«рните гу, цалуните гу, 1240
Па му кажите чи сте утъ Рична земе.
Та си терате ду негуви-те две керки:
Найгулема-та ти да си залибишъ,
Наймалка-та Сада крале малку дете,
Я' средна-та нека си устане, 1245
На стару време изметъ да му чини.
Какъ ша чуе Рична крале,
Чи сте млади хемъ юнаци,
Мощне ша се зарадува.
. - '..>
209
^^^«^Ч^М^>^»МЧ#^Ч^^1^к^«^^Ъ
Ьев 1го18 Вегреп!» 1е тап^еп!; ^еипе. 1220
Е! аш81 1б Г01 8ада 1;гоаУбга дапв 1е раув ВхкЬпа ипв ероиве
^и'^1 пе уа пи11в рагк роиг еп сЬегсЬег,
^и'^1 та 8еи1втеп1; ^'ш Й1гвс1»твп1; йапв 1е раув В11с1та.
»Соттвп1 о ^оидв8 рей* 1в го1 вайа аИег ай рауз ШкЬпа,^
8*и та 1а й у репга деипе, 1225
Ье 1го1в 8егрвп1;8 1е 1ивгоп1 деипе.**
„N6 уоив воааег рав ^ саиве (1е се1а,
Саг ой поив воттев 11 пе репга рош!.^
«
Е1 се1а аргбв аУ01Г (Ш;68
Ьа ргетхбге вогйе ипе р1ап1;е вп1Угап1е, 1280
^и^ ешуге е* епйог^
Е! еИе 1ш Ш! е! раг1е ашв! :
^Ргвппе 0 Г01 сеНе р1ап1е втугап1в,
а
^иаI1(^ уоив аПег ай раув ВНсЪпа
Е! уоив еп1гб2 (1апв 1е ра1аув ВИсЬпа, 128&
N6 сга1рте2 пеп.
Ай шИеи (1е 1а соиг ев! 1а рпвоп вотЬге,
Оеуап!; 1а рог1;б соисЬеп! 1е8 1;го1в 8бгреп1;8 тегуеШеих,
Е1; ауап! <1'бп1;гбг Аапв 1ев соигв уав1ев
#
РгоНег бп1те уов шашв 1а р1ап1;е еп1Угап1;е. 1240
А реше аигег уоив {гоШ 1а р1ап1е
Ье8 1го18 8бгреп1в 1ютЪегоп1; ешугбв,
Е! 1ев Мв Ш1б8 ввгоп! ешугбев,
Е11ев 86 соисЬегоп! роиг допшг,
Ш 1б Г01 ВИсЬпа тбте ввга 1;гдв вптб, 1245
П пе ваага дио! Га1ге!
Е1 аргбв сек авсепдег вит 1е8 Ьаи1е8 ЪаЬопв
ЕшЪгаввег 1е, Ъахвег 1е
Е1 (^168 1ш дие уоив ^1;е8 <1и рауз ВНсЬиа
14
210
_Г^~Ч~Х~1 ~1 <" Г-Ц~ «~11~1Г'М~И~1'* •"ч"
п^л ^л^^ ща ви даде ду две керЕи; 1250
Хемъ и тешка дарба ша ва дари.
Той ша си ва кани гозба да ва гости,
Вие гозба да се не гостите,
Чи ша ми се сети ша ва познае;
Закарайте ду две сестри та си бегайте, 1255
Да не ва стигнатъ ду три змии.^
Подали му ду две Юди златни криле,
Да ги тури пудъ мишница Сада крале,
Та да Ф&рка да си бега.
Лу ми зелу Фейска крале билька умаяна, 1260
И ми зелу златни криле;
Шетна коне та утиде аФъ темна зандана.
Та си ми искара Сада крале малку дете.
Сада крале какъ си виде Фейска крале,
Сичку ми заборилу, 1255
Не си знае дека си е!
Та му се мольба моли,
Да сн идатъ дуръ на Рична земе,
Та да зематъ ду две кральски керки.
Та ми нав;крвили да си идатъ дуръ на Рична земе. 1270
Фейска крале си ми яха рибна коне,
Не си знае де ми фоди!
Я Сада крале си ми тури златни криле.
Та ми Ф&рка низъ поле широку;
За сахатъ утишли дуръ на Рична земе. 1275
Дуръ да идатъ се. стемнилу.
Порти били заторени заключени.
Та се чудетъ какъ да Флезатъ.
Ф&ркна си ми Сада крале та приФ«ркна,
1 »'^
211
Ш дие уоиа детап^ег зев (1еих Ш1е8,
Ьа ркв ^ап(1б аше 1о1
Е! 1а р1и8 реШе 1е го! 8ада 1б реЩ еп^ап!,
ч
Е1 1а тошйге ди'е11е гвв1;е
Роиг 1е ветг йапв вев зоигв У1еих.
^иа^(1 1б го! ШкЬпа еп1;бп<1е се! а
Л ве ге]ошга 1х6в ^от^етеп^у
Саг уоив б1ев зеапев е! аивв! Ь^гов,
Е1; И уоив доппега 1ев деих Ш1ев,
Е! 11 уоив доппега аивв! (1бв ^гап^в са<1еаих,
и Уоив шУ11вга роиг Уоив Ге1;вг,
Иаав пе 1шзег уоив рош! Шет,
Саг И ве воиухеп^га е! И Уоив гесоппаКга.
Ргеппег ]вв двих воеигв б1 епЬхш Уоив
^ие Уоив пе гв^о^ппеп1; 1вв кохв 8вгреп18."
Ьев деах ^оид6В 1ш (1о1ш&геп1; аивв! Леих а11ев (1*ог
^и'^1 1е те! воив 1ев Ъгав Ли го! 8а(1а,
Роиг уо1вг диапй И в'епй11га.
Ье Г01 Гехве рп1; 1а р1ап1» еп1Угап1;е
Е! рп1 аивв! 1ев аОев й'ог,
II а11а й с11еуа1 Дапв 1а рг1В0п вотЬге
Е! Ш вотИг 1е го1 Вада 1е реШ еиГап!.
Ье гог 8айа диапй И уи 1е го1 Гехве
II а 1юи1 оиЬИб,
П пе вай ой И ев!!
и 1ш Ш1 ипе рг1^ге
Б*а11ег зивди'аи раув КйсЬпа
Роиг ргепйге 1ев йеих йИев гоуа1ев.
Е1 118 рагйгеп1 ай раув Е11с1та,
Ье Г01 Ре1ве ев* топ1;й виг 1е сЬеуа1-ро1В8оп.
1250
1255
1260
1265
1270
1275
24'
212
^^^0^^0^^>^»0Л^^Л^^^Л^»^*^*^*^
/2%? Фейска крале шотна коне 1280
Та си прихрипца високи дуваре.
На средъ дори си е теманъ занданъ,
На порти лежетъ ду три змии нишанлии
Сусъ три глави, сусъ шестъ опашки:
Какъ ги видели мощне се уплашили! 1285
Де си на уиъ дойде на Фейска крале,
Та искара утъ пазуфи билька умаяна;
Лу га потри аФъ роки-те
Зини си се уиаяли,
Легнали ми да си спиетъ; 1290
Умаялъ се и Рична крале;
Та се качетъ горе на дивана.
Умалъ ми се крале као умаяну пиле.
Та не знае шо ми чини!
Приглкрнали гу, цалунали гу, 1295
Па му велетъ и говоретъ:
,,Нее си сме, кралю, утъ тое-та земе,
Та си дойдохме да ни дадешъ ду тои-те две керки
Нее да си ги залибиме,
Та и тое зеие да се засели.^ 1300
) 7)1:) IV Какъ ми чу Рична крале мощне се зарадува,
/ . Чи ша жени ду две керки ;
Пуста земе да му се засели.
Та заправи гозба да ги гости,
Кани си ги да си седнатъ на трапеза, 1305
Да си ядатъ, да си пиетъ;
Га тога да си идатъ на техна-та земе.
'- ^ Тие си ми на трапеза не седнуватъ,
Лу си искатъ да си Фодетъ;
213
П пе шЬ ой 11 уа, * 1280
Е! 1е Г01 ЗаДа тН 1е8 аШея (1'ог,
Б1; 11 уо1е виг 1е сЬашр уа81;е,
Вап8 апе 1юиге Из агпубгеп! ай раув В11сЬпа.
РепДап! ^и'^18 уоп! И (1еУ1п1; по1г,
ЬбБ рогове 6\л1т1 Гогшбов е! С10808, 1885
Е1; 118 80111; (1а118 ГетЪаггав сошшеп!; у еп1гег.
Ье Г01 За^а уо1а е! Уо1а де88а8
Ш 1в Г01 Ре18е ^гса 8оп сЬеуа1у
Е! И 8аа1а де Дезвив 1б8 тиг8 Ьаи1в.
Ай шИеа де 1а соиг 081; 1а рпвоп зотЪго, 1290
Веуап! 1а рог1;е воп! соисЬб8 1е8 1;го18 8егре111в тепгеШеих
Ауес 1;го18 1;61;е8 е1; 81х саидез.
^иаI1д 118 108 У1геп1; 118 8'о№гауогеп1; ех1г6тетеп1;!
1[а18 10 Г01 70180 80 80иУ10п1
Е! 11 А! 80г1аг де 80п вошо ГЬогЬо ошутап1;еу 129$
Е1; & реше аФИ 1а (тоШо епко 808 таш8
Ьб8 8огроп1в 6\в1еп1 ошуте8,
Пе 80 соисЬбгеп! роаг допшг.
Е% 1о Г01 Ш1;с1та аи881 6\аИ ошугб.
Ш Не азсепдеп! еп Ьаи! виг 1о8 Ьакопв. 1доо
Ье Г01 бШ! ошугб сошто ип рои1о1; ошугб
II по ваН се 4а'11 Ш!!
•Пе ГотЪга88&гоп1; е! 1о Ъа18дгеп1;
Ш 1ш (Игоп! е! раг1огоп1; ашв!:
„Кои8 8ошто8 о го! до 1юп раув, 1805
Е1 поа8 8отте8 уопи дио 1;и поив доппе8 1;о8 доих &11о8,
Ш дио поив 1о8 атопв
Е! дпо 1юп раув доУ1111; реар1^.''
^11апд 1е'^го1 ШкЬпа а оп1;епди со1а ^ г^^
« ^
-т ^
214
Рична крале да не си ги обсети. 1310
Дуръ тога ми стана Рична крале,
Фоди си ми као пиле умаяну!
Та утключи шарени келаре,
Искара си тенки дари и гюмлеци,
Та си дарба дари ду два зете. 1815
Уткара ги аФъ темна зандана,
Де си спиетъ ду негуви-те три керки;
Я' змии се люту умаяни!
Та си разбуди ду две керки.
Найгулема-та беше дюнягшеллийка, 1320
Я' шо си бе наймалка-та мома Дурида,
Утъ лику й грее ясну сонце !
В' грАди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
Коса й е ду земе-та! Ш5
Сада крале мощне га бендиоалу.
Рична крале имъ вели утговори:
„Просту нека ви е, мои керки!
Залибите ду два юнака утъ мое земе;
Шо ша се роди пуста земе да засели. пззо
Сова рече неотрече,
Заплака ми, завика ми!
Па си Флезе аФъ златна ехура,
Та искара ду два коне нишанлии,
Шестокрилца коне, Лестувица коне; 1385
Ш^стокрилца коне си ми яхна гулема-та,
Найкалка-та си ми яхна коне Лестувица;
Фейска крале си яхна рибна коне;
Я Сада крале си ми Ф&рка као пиле.
216
П 86 гезош!; 1тб8 Гог<;бтвп1 1310
^и11 та шапег вев деих АИев,
Е! дие воп раув Аен&Л А&пвпАтл рбир1б.
П ргбраге ш) ^вШ роиг 1е8 ^бЬ&г;
и 1б8 шУ11е де ргеп(1гб р1асб й 1а 1аЪ1е
^п'^18 шапдеп!; е! Ъо1Уб111;, 1816
Е1 аргбв ди'11в уоп!; (1апв 1биг раув.
Иа18 Цв пб рпгеп! рав р1асе ^ 1а (аЬ1б|
Иа18 Ив Уби1бп1 в'еп аПег
^ие 1б Г01 пе 1е8 (1беоауге.
Б1 арг^в се1а 1е ш В11сЬпа ве 1буа, 1880
И тагеЬе сотше ип рои1е1; ешуг^»
Е! 11 оиуге 1ев ее1и11бв М^аг^ев
Е1 И {лИ еп 80г1аг (1ев Апв саАеаих б1 (1е8 МапсЬев сЬешхвев,
Е! Ц Ш1; (1б8 садеаих ай деих ^еп(1гб8.
II 1бв тепа Лапв 1а рпвоп вошЬге 182$
Ой догтеп1; вев 1то1В вЦев.
Б1 1в8 8бгрбп18 В0111 сгиеПешеп! ешугбв.
Ш и бУеШе 1бв деих Ш1б8,
Ьа р1и8 дгапде 6\лИ 1гЬв ЪвИе,
Н[а1в дш бЬа 1а р1ив реМ!» Ш1е 1)оиг1с1а 1880
Ое воп У1ваде ве 16у6 1е 8о1б11 ЪпПап!»
8иг ва роИппе 1ш1; 1а 1ипб с1а1ге|
Оапв вев ЬаЪИ» воп1; (1бв реШв бЬойеЗу
Ьев сЬбУеих 1ш уоп! зивди*й 1а 1бгге!
Ье го! 8а(1а Га1та Ъеаасоир. 1885
Ье Г01 В11сЬ11а 1биг раг1а;
«Ргеппег шев Леих Ш1б8 зе уоив 1бв доппе,
Мтег сее двих Ьбгов (1е шоп раув,
Е* дш уа пайге йе Уоив йой рвир1ег 1в раув 4о8вг4," ' "^ ^ ^
216
^Ъ^^ Испрати ги Рична крале дур на поле, 13^
/ Та имъ прошка даде,
Па 06 назадъ вярна.
Още ми е умаяну као пиле,
Не си знае дека ой е! '
Та ми Фодетъ ду два крале нивъ поле-ту, 13*5
Ф^ркатъ ой ми као пилци.
Вървели низъ поле шо вървели,
Заминали презъ оуха бунаре.
Наймалка-та потерала вода да ой пие,
Чи е мощне ужеднела. 1850
Млада крале ой ми Ф«ркна аФЪ бунаро,
Да ой точи вода морювита,
Да ой пие негру-ту пдрве дибе.
Бга да види шо ша види:
Де ой има вода аФъ бунаро, 135&
Туку лежи аФъ бунаро оура ламие;
Наотжпи га на глава-та.
Разеди ое, разлюти ое оура ламие,
Пог&лна гу аФъ уота-та ду поеео.
Още малку цала ша ой гу погАЛне! 1360
Цикна викна Сада крале да ой цлаче,
>^ '\ Мольба ой ое моли на Фейока крале,
Какъ гу куртолиоа утъ темпа зандана,
Па да ой гу куртолиоа утъ оура ламие.
Та ми олезе Фейока крале утъ рибна коне, 1365
Та утиде на оуха бунаре;
Надникна ой да ой види шо е оура ламие?
Какъ ой виде Сада крале аФъ уота-та на ламие,
Още малку цада ша гу пог«лне,
217
Ш сек еп сЦвап!, 0 спа е1 р1еига. 1340
Е1 Ц еп^ге (1ап8 Г6(аЪ1б (1огб,
Ш И еп М вогИг (1еих сЪвтаих^^шегувШеих,
Ъе сЬета! «Зххааев** е! 1е сЬета! »1а Шгоп(1е11е- *
Ье 81ха1]е8 топ(а 1а ркв дгапде,
Е1 1а р1и8 ре1а1е 1а Н1Гопйе11е. ^^^
Ье Г01 7е18е топ1а 80п сЬеуа1-ро1в8оп,
Б1 1е Г01 8а(1а уо1е сотше ип 018еаи.
Ье Г01 ВхкЪпа ]е8 асошрарта зивдие Аапв 1е сЬатр
*
Ш И 1еиг й1 вее асЦеих е^ ге1юигпа сЬег 801.
П ев! епсоге ештгб сотше ип рои1е1;, ' 18б0
и пе вай ой 11 ве 1гоиуе.
Б1 1е8 Леих го1 раввеп!; раг 1е сЬатр,
Лв Уо1еп1; сотше 1ев 018еаих.
11в тагсЬ&геп1; (1апв 1е сЬашр ве Ьа1;ап1
Е1 дераввбгеп! 1б8 рщ1» весв. ^356
Ьа р1ив реШ (1етапда (1е Геаи 1^ Ьоиг,
Саг е11е 6Ш, 1г&в ИЬдхбв.
Ье ^еипе го! уо1а (1апв 1е8 рш1в
Ропг ргеп(1ге де Геаи Ле шег,
Роиг доппег 4 Ъо1г й воп ргет1бге ашоиг. 1^^
Иа1в уоИа се ди*!! а уи еп (1едапв,
П п'у а рав (1е 1'еаи дапв 1е рш1в,
Ма1в И бв1; соисЬд 1а оп сЬгадоп сгае1;
и 1ш т1 1б р1ес1 вшг 1а Ше,
Ье <1гадоп сгие1 в*1гпи ГогЪешеп!; 1865
Ш 1е еп^1оиШ ]ивди'4 ва сет1иге,
II шапдиа рей ди11 пе Гепд1оиШ епИег!
Ье Г01 8а(1а спа е1 сошшепса й р1еагег,
Щ а рпе 1е го1 Ге18в ' ^-7
218
^ >»^»^>^^^»^»^^»^^^»^^^^^^^я*«^
'\Л Уплаши се, убои се,
Не се борба бори сусъ сура ламие, 1370
Туку си се назадъ вярна.
Та си ахн. р.к!ш. «.не,
Да си иде сусъ две моми на негува веме*
Фоди малку шо ми фоди,
Де ми чуе цвижба гласувита; 1375
Сада крале гласумъ си плаче.
Мольба си се моли дуръ на Фейска крале,
Назадъ да се в&рне на суха бунаре,
Борба да' се бори сусъ сура ламие,
Та да си гу утъ ламие куртолиса, 1380
Немой младу аФъ бунаро да загине.
Какъ ми чулу Фейска крале,
Мощне му се нажелилу, натжжилу,
На две моми вели утговори:
„Постойте ми, моми, на тие дервене, 1385
Дуръ да ида на суха бунаре,
Да се борба боре сусъ сура ламие:
Ил' ламие мене млада да погуби,
Ил' язъ нее борба да надборе,
Та да куртолисамъ Сада крале малку дете: 1390
Немой аФъ бунаро младу да загине.^
Та ми се запреха ду две моми на дервене,
Я той си ми шетна рибна коне,
Какъ ми ФОДИ не се гледа!
Фоди низъ поле-ту шо ми фоди. 1395
Сада крале аФъ бунаро мольба си се моли,
Мольба си се моли дуръ на Бога,
На Фейска крале сила да си даде,
/ « /^
219
Ашв! дп'!! Га ваитб де 1а ршод вошЬге шо
Ле 1а ваитег аивв! Ай <1га§011 Гегосе*
Б1 1б Г01 ^6186 дб8Сбп(1б еп Ъав йе вод сЬеуа1-ро188оп,
Ш И уа еЬег 1е рш!» весв,
П 86 Ъа188а рошг У01г 1е Агщоп ^егосе.
Мш 4иап(1 11 а уи 1е го! 8а<1а Аапв 1а ЪоиеЬе ди (1гадоп Тегосе, 1875
^и'^1 1а А6}к ргев^ие бп1збгетеп1 епдкиИ,
II 8'б№гауа б1; ей!; реиг.
И пе уа рав ве Ъаиге аувс 1е сЬга^оп Гегосб!
Иа1в и геЬигпа е! шопи воп сЬеуа1-ро1В80П|
Ропг а11бг аУбс 1ев Аеих &11ев Аапв воп раув. 1Ю0
и уа реи ой Ъеаисоир
Ш и е111;бпд11 дев р1еагев (1ес1цгап1в.
Ье Г01 8ада р1еиге Ьаи^етеп^
П рпе 1б Г01 Ее18е Ле геЪишег аиргдв ди рш^в весв
Рошг 86 Ьайгб аУбс 1е дга^оп Гегосе, 138б
Рошг 1б ваауег с[а (1га^п {егосе,
^и'^1 пе реп! зеипе (1апв 1ев рш!».
^иапд 1е го! Еб1Вб еп1;епд11 сек,
П еи( рШб е! ртап(1е сошраввюп,
П раг1е аих деих йЦев: 1890
„Вев^ег, аггб1;е2-уоив (1шв се деШб
^и8^и*& се дие ]'аШе ай рш{в весв
Роиг те Ъайге ауес 1е с[га§;оп !^егосе,
Ой дие 1е сЬгадоп ше 1л1е ^еипе
Ой дие то! 1е уашдие 18№
ЕЬ дие }в вапуе 1е Во! 8ада 1е ре1а1 еп1'ап1;,
^и'^1 пе реп* ^вШ1е йапв 1е8 рш*в.*
Е1; 1е8 Леих Ш1е8 в*агг61юп1; дапв 1е с1еА1б.
Е* и уа 8ЦГ 1в сЬеуа1-ро188ош * - ^ '
220
^«мммм^^м^^^^^^^^^^^
/^^Г Борба да надбори сура ламие; иоо
Какъ гу куртолиса утъ темна зандана,
Да гу куртолиса и утъ сура ламие,
Немой иладу аФЪ бунаро да загине.
Де му Богъ мольба услуше,
Та си прати стара Юда срелувита, 1405
Шо си има срели нишандии,
Тие си ми усрелеватъ сура ламие;
Да си иде на поле-ту,
Та да найде Фейска крале;
Да му даде срела нишанлие, 0410
Та да си борба надбори сура ламие,
Па да куртолиса Сада крале утъ бунаро.
Та си дойде Юда на поле-ту,
Афъ роки доржи срела нишанлие,
Утъ нееси ясну сонце грее! 1415
Дуръ да найде Фейска крале сичку поле исфодила,
Та се узноила, уморила;
Дойде вече ду суха бунар^.
Де си найде Фейска крале.
Та гу пита и гу праши: 1420
„Де ми Фодишъ, кралю, шо ми терашъ?
Да л си терашъ ду две кральски моми?
Ил' си терашъ Сада крале той побратима?^
Утмалъ душе й продумалу :
„04 ти, Юду стара Самуилу! 1425
Не си терамъ ду две кральски моми,
Тие си ма чекатъ на дервене,
Туку Фоде на суха бунаре,
Да се борба боре сусъ сура ламие,
221
^>^мм^^^^^^^^^«»^^^^^>^»
^шпд и уа ОП 1б Vо^^ й реше. 14оо
II уа дапз 1е еЬатр 11 тагсЬе
Репдап! дие 1б го! 8а(1а рпе,
Ье Г01 8ада рпа ипе рпбге (1ап9 1б рш1; й ХНеи,
Рошг ди'!! доппе (1б 1а Гогсе ай го! Рб18е
^а'^1 рей! уа1псге 1е (1га§;оп {егосе, 1405
Е! аш81 диН Га ваауб йе 1а рпеюп вошЬге
Бе 1б ваиуег с1и ^а^оп Гбгоее,
^а'^1 пе реп! ^еше (1ап8 1е8 рш1в.
Е1 Ши ехаива ва рпбге,
Ш а епуоуа ипе ^ои(1а У1бШе ауес ипе АбсЬе, 1410
()ш а Лев АбсЬев тегуетеивев
^ш 1;иеп1 1ев <1га§;опв Гегосев,
^и'е11е уа дапв 1е сЬашр роиг у коиуег 1е го! Ре18е
Е! 4и'в11е 1ш с1оппе (1е8 ДбсЬев шегуеШеивев
Рошг уашсге 1е сЬга^оп ^егосе, 1416
Рошг ваиуег 1е го! .8а(1а ди рш1».
Е1 1а 1ои(1а агпуа ай сЬашр
Е! йетЛ Аапв ва шаш 1ев вбсЬев шегуеШеивев,
Е! д*е11е вог( 1б во1е11 ЪпИап!»
^ив^и'& се ди*е11е 1тоиуа 1е го! Ее18е| 1480
ЕИе тагсЬа раг 1юи1 1е сЬашр
Е1 61;а11 1юи1;е еп виешг е! 1г^ {а1%и^е.
Е11е агпуа аиргбв ди рйИ» весв,
Ой е11е 1гоиуа 1е го! Ее18еу
ЕЬ е11е 1е (1етап(1е е! ш1;егго§;е: 1425
1,0й уав 1и о го!, 4ие еЬегсЬев к,
СЬегсЬев (и 1ев Аеих Ш1ев гоуакв.
Ой сЬегсЬев (и 1оп соп^гбге 1е го1 8ас[а)*^
И 1ш геропде й реше У1Уап1;:
222
ъ( Шо ми погАЛнала Сада крале мой побратима: 148е
Или язъ борба да га надборе,
Да си куртолисамъ Сада крале,
Ил' и мене цала да погАЛне,
Та да не са в«рна на мое-та земе.^
Па гу пита Юда и гу праши: 1485
„Е бре кралю Фейска кралю!
Какъ ми Фодишъ на суха бунаре,
Борба да се боришъ сусъ сура лаиие,
Та да куртолисашъ Сада крале той побратима,
Дека ти е срела нишанлие *1**^
Шо си усрелева сура ламие?
Безъ срела какь ша си се борба боришъ!^
„Ниту срела имамъ, Юду, ниту сабе;
Сабе ми е на дома устанала;
Лу сусъ сила борба ша се боре. 1445
Мольба ти се моле Юду:
Да ми дадешъ тое срела нишанлие,
Шо га доржишъ аФъ десна-та рока;
Туку борба да си надборе, '
Па си земи срела аФЪ рока-та; 1450
Да се бранишъ борба да се боришъ.^
Та му Юда мольба услуше,
Подаде му срела нишанлие.
Дуръ тога ми шетна рибна коне,
Та утиде дуръ на суха бунаре, 1455
Та се рукна и подрукна:
„Я излези утъ бунаро, сура ламию!
Борба двата да се бориме.^
Какъ ми чула сура ламие,
ж.
223
^ОЬ ^ои(1а уеШе ЗашоуНа, 1480
^6 пе сЬегсЬе раа 1е8 (1бих Ш1б8 гоуа1е8,
Б11е8 т*аШп(1еп1; дап8 1б АеШбу
Иа18 ]е уа18 ай рш1;8 8бе8
Роиг те Ьа№е атес 1е ^а^оп Гегосе,
^и^ а еп^юиИ шоп соп&^ге 1е го! 8ас1а, 1485
Ой то1 дие зе 1в 1;ие роиг 8аиувг 1в го! 8ада,
Ой ди'!! т'вп51ои1;1 аивз! епйег
^ие ^е пе ге^оигпе (1ап8 топ рау8.''
Е! 1а ^оис^е 1ш раг1е: „ОЬ го!, го1 Ее18е,
(^иапс! (и аттега аирг^з ди рш1в 8ес8 ' 1440
Роиг 1;е ЬаШе ауес 1е Бгадоп ^егосе^
Роиг 8аиуег 1оп сопйгйге 1е го1 Зайа,
Ой а8-1и ипе АбеЬе тегуеШеиве
^и^ 1ие 1б <1га^оп !^егосе?
8апв 1а вбсЬе соштеп!; уеи 1;и 1;е Ьа^ге?** 1445
9^е п*а1 ш вбсЬе ш 8аЪгб, о ^ои<^ау
Ъе 8аЪге з'а1 1а188б а 1а та180п,
Атес ша й)гсв ]в теих те Ьа11геу
^е 1;в рпе, о ^оис^а,
Воппв8-то1 1а йбсЬе тегувШеиве, 1450
^ие 1и Иепз с1ап8 1а таш (1го11б,
Роиг роиуо1г ташсге,
Е* аргй8 гергепйе 1а йбсЬе йапз 1;а таш,
^ие к рш88е 1;е дб!еп<1ге е! 1;е ЪаКге.
Б1 1а 1ои(1а 1ш ехаиза 8а рп^ге 1455
ЕИе ]ш доппа 1а ПйсЬе тегувШеиве.
Е! аргб8 сек И гетиа 8оп сЬеуа1-ро18оп
Е! аПа ]и8ди*аи риН» 8бс
Е! И спа 1г^8 ^ог(;етеп1;
^^«^^««««^««^«^^^•^■«^^^Ъ^к^^^^^
224
••^^^ ЗаФучела, завчида дуръ се звме потресла! 1460
%^ излезе утъ суха буна()е.
1*^^Г Сада крале не излева,
Ламие гу цала погълнала!
Та се борба боретъ три недели,
Дуръ тога ми искара Фейска крале срела нишанлие, ивб
Та си усрели ламие аФъ сорце-ту,
Паднала ми на с^едъ поле,
Утмалъ душе продумала:
„Утъ Богъ нашла, кралю, Юда срелувита,
Шо ти даде срела нишанлие, 1470
Та ма усрели аФъ сорце-ту аФЪ цигеро.^
Сова рече не отрече,
Искара си Фейска крале потайну-ту ношче,
Та си разпра ламие на сорце-ту,
Дано си е Сада крале още жюву? 1475
Той си билу още жюву,
Та излелу утъ куремо цалу какъ си билу!
ПригАрна си» цалуна си Фейска крале,
Чи си гу куртолиса утъ сура ламие.
Та си Фхркна Сада крале да си Фдрка, 1480
Фейска крале шетна коне низъ поле-ту.
Та ми утидоха на тие дервене.
Де ги чекатъ ду две моми.
Малка мома какъ си виде Сада крале.
Слезе си ми утъ коне Лестувица, 1485
г^'^^ ПригАрна гу, цалуна гу.
Па ми шетатъ коне низъ поле-ту;
Сад21 крале си ми Фдрка.
Стигнали се вече на Талатинска земе.
225
»8ог8 йеЬогв йи рийв йга^оп ^егосе нбо
^ие поив йеих поиз Ьа^опв.*"
^иапй 1е йга^оп еп1епс111 св1а 11 зоийа е! Ьиг1а
^ие 1а (егге еп 1;гбшЪ1а,
Е1 801111 (1и риН вее.
Ма1в 1е го! Зайа пе вог* рош1 ьт* /^С^
Ье дгадоп Га 1;ои1; еп^юиШ!
Б1 Ив ве ЪаШп! 1;го1В веташев,
Е! аргбв 1е го! Ге1Вв ргепйе 1а ЙесЬе тегуеШеиве
Е1 11 11га 1е (1га§оп ай соеаг.
Ье дга^оп ютЬа ай тШеи Ли сЬатр ит©
Е1 а ре1пв У1Уап1 И раг1а:
„^ие Вхеи рипхвве 1а ^ои(1а — ЯесЬе11гап1в, о го1,
^и^ 1'а Лоппбе 1а ЙбсЬе гавгуеШвиве,
■
Ауес 1а ^ие11е 1;и т'а8 ^гарре ай соеиг е1 й 1а Ме.**
Е1 репЛап! ^и'е11е райай ахпв! мво ^^7 ^
Ье Г01 Б^ехве рп1 воп сои1еаи сасЬй
Е1 11 соира. 1е уепкв Ли Дга^оп
Роиг У01г В1 1е го! ЗаЛа ев! епсоге еп У1е?
П 6\аИ епсоге У1Уап1,
Е1 и В0ГЙ1; Ди уеп1;ге 1;ои1; епйег соте 11 61а.И\ ивр
И етЪгавва е! Ъа1ва 1е го1 Ре1ве
Саг 11 Га ваиу^ Ли (1га^оп ^егосе.
Е1 1е Г01 8аЛа уо1а е! Уо1а,
Е1 1е го1 Ре18е тагсЬа й сЬеуа! раг ]е сЬашр.
Е1 Ив агпубгеп! ай Лей16 ' \4т /<^ ^ '^
Ой 1ев айепЛеп! юв Леих йПев.
Ьа р1ив реШе &11е уоуап! 1е го1 8аЛа
ОевсепЛе еп Ъав Ле воп сЬеуа! Н1гопЛе11е;
Ь^етЪгавва е! 1е Ъахва.
•'. '• 7
\1
1
226
|М-^^ Фейска крале не ми фоди на Талатинска земе, 1490
Чи ми се е мощне забавилу;
Закара си ду негуве п;крве либе,
у. Та утиде на негува си Фейска земе.
И Сада крале си закара пл^рве либе,
Та утиде аФъ Талатина града, 1495
Талатинска крале си гу чека на капии,
Какъ си виде Сада крале негува сина,
Рриг^&рна гу, цалуна гу,
Цалуна си и негуву пл^рве либе;
Пл^рве либе мощне си бендиса: 1500
Утъ лику й грее ясну сонце!
В' грмди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
Коса й е ду земе-та!
Та закрави Талатинска крале силна свадба, 1505
На свадба си калеса седемдесе крале,
Та ги гости и ги пои малу млогу
Малу млогу три недели,
Дуръ хми се е вече дудеелу.
И^лела е на трапеза ду млада невеста, 1510
Та си рока цалуна на седемдесе крале;
Какъ ми ФОДИ сонце грее!
Седемдесе крале дарба си га подариха,
1
Та си утидоха кой на земе, кой на море.
Устана си Сада крале млада зете, 1515
Та си либи ду негуву плрве либе.
Мощне ми е силувиту, духувиту,
> Заптисалу сичка земе дур и море.
Родилу ми десетъ сина, десетъ керки,
■
227
Е! 11 У0п1 й сЬета! раг 1е сЬашр, 1*9«>
Е! 1е Г01 8а(1а уо1б.
Пв агтеп! епйп йапз 1е рауа Та1а11пе
Ма18 1б го! Ре18е п'а11а ай раув Та1а1;1пе,
Саг й ^1;а11 1оп^етр8 аЪвеп!.
II тепа воп ргвт1ег атоиг * /*т^^5(5^
Вапв воп раув <1е 7е18б.
Е! ]б Г01 8ас1а шепа воп ргет1бг атоиг
Б1 агпуа (1апв 1а уШе Та1а1;1ие,
Ье го1 ТакИпе Гайепс! й 1а рог1;е,
Е( диап(1 11 ти 1е го! 8ада воп б1в ^^О
II ГешЪгавва е1; Ьа1ва,
II Ъа1ва аивв! воп ргетхег атоиг
Бе 1адие11б ЪпПе (1апв воп у1ва^б 1е во1е11 ЪпПап!,
8иг ва роИпп^ ев! 1а 1ипе с1а1ге
Е1; (1ап8 1ев ЬаЪИв дев реШв б1о11в8, / Г051#.
Е1 1ев сЬетеих 1и1 Левсепйеп! зивди'й 1а 1;еггв.
Е! 1е Г01 Та1айпв Ш ипе посе Ьп11ап1;е
Ш шуНа й 1а посе 1ев во1хап1;е (Их го1В,
Ш 1ев {"е^а рей ой Ъеаисоир,
Рей ой Ьеаисоир репйап! 1;го1В веташев, 1Ь1Л
^ив^и'а се ^и'^1в оп1 ей аввег.
Е1 1а зеипе бапсб У1п1; аивв! а 1а 1аЪ1е
Е! Ъа1ва 1е8 та1П8 <1ев во1хап1е ^1х го1в,
Раг1ои( ой б11е а11а11 вог1;а11; 1е воюИ!
Ьев 801хап1;е Шх го1В 1ш доппбгеп! йез сайеаих, /^'158^
Е1; Ив рагйгеп! 1ев ипв раг 1егге 1е8 аи1;гев раг тег,
Е1 1е го1 8ас1а 1е ^еипе йапс^ геви веи1
Е1 аша воп атоиг ргепиег.
II би,И 1;г6в Гог1 е! кбв вр1п1;ие1 ''''' ^
15*
228
1ьг у Та ми заселили пуста земе запу стена. 1520
^5^г-> Утъ Вогъ нащелъ Турцка Крале,
и Шо заправи силна ойске,
У Та заптиса сичка земе дур и море;
^ Заптиса ми и Талатинска земе,
7 Сада крале си стару погубил у, 1525
« Негуву плрве либе стара заробилу,
,, .^ ( Изметъ да му чини,
' ^Да му бави млжки деца.
^^ Не се знае вече шо станали,
^ ' Лу хми песна у станал у, 1580
}1^ Да се помни чи се били силувити духувити.
)^ Утъ Бога здраве, од мене песна,
229
Е1 с1еТ1п1; щайге Ле 1юи1;е 1а ^егге е! Ле 1;ои1;е 1а гаег. 152р
Ш е11е еп&пк (11х Шв е! Д1х йПев, . ^^'^^
Е1 Ив оп1; рвир1й8 1а 1;егге (1евег1;в. , ' ' '
^ие 01еи ришвве 1е гф Тигдие
^и^ а 1ет6 ипе ^ог1е агш^е
Е! дш а соп^ш1 1;ои1б 1а 1;егге е! 1а тег, /4^м
Е! ^ш а аивв! соп^а^1; 1а (егге Та1а11пе
Е! ди1'а ^\^6 1е у1еих го! 8а(1а,
Е! рп! рп80пп1дге воп ргет1ег ашоиг 1;гб8 Цбе,
Роиг 1в ветг е! роиг 1и1 ^агйег 1ев реШв епГап1;8
Оп пе ваН се ^и'^1в воп! Летепив, 153|>
Ма18 роиг поив ев! ге81;6 сеНе сЬапвоп
Ш 1а тето1ге диЧ1в 61;а1еп1; 1;г6в Гог1в е! вр1п1;ие1в.
^ие 1)1еи тоив Лоппе 1а вап!^ е! то! сеШ сЬапвоп.
7
1
8.
Паеъ женидба на Талатинсеа ерале
но ИНАЕВО.
Талатина крале замина си ду белъ Дунавъ,
Иска да ми фоди пу сичка-та земе,
Да си тера мори либе спроти негу.
Та ми яха огнена кучие,
Си га каратъ ду три Юди Самуили: 5
Колку си е кучие огнена,
Утъ Юди си още пламень Фжрка,
Лу кого стигне гу погурева,
Та си бива као цдрна главно!
Та ми ФОДИ Талатина крале пу сичка-та земе, ю
Ела либе нема де да найде!
Па си ФОДИ дуръ му са В вече дудеелу,
На Юди си вели утговори:
„Мари, Юди, ду три Самуили!
Как сте фодили пу земе-та, 1&
Не ли сте видели кральска керка
Кральска керка шо приличе на мене,
Да си ми боде п«рве либе,
Кой га види на мене да завиди,
8.
Ьев посев (1и го! ТаЬаИпе.
{11пе шНге ьегвюп.)
Ье Г01 ТаЬИпе равва 1в ОапиЪе Ь1апс,
II теи!; раввег раг 1юи1е 1а 1еггв
Роиг сЬегсЬег ипе йроиве сопуепаЬ1в.
И топ1;а виг ип сЬапо! (1е Геи
Иепб раг 1го18 ^ои(^ев 8атот11б8. ^
Аи1Ап1; ^ие 1е сЬапо! 681: (1е Геи
Бе ^оидев тбше вог! епсоге (1и ^ви,
ТеИешеп! ^и0 ^шсоп^и6 еп ев! аНеш! ев! ЬгШ,
Ш с1бТ1еп1; сотше ип Мввоп по1г.
Е1: аш81 1е го! Та1а1ше равва раг 1ои1;е 1а 1;егге ю
Ма18 И пе рш! рав (гоитег ипе ероизе!
II уоуа^еа ^ив^и'й се диН 8'вп йе^оМа.
Е^ .11 раг1в аих 1ои(1е8 е! (Ш:
«0 ^ои(1в8 (гохв ЗашотИев
^иап(1 уоив б1ев раввбев раг 1а 1;бггб \ь
N*аУ62 уоив рав уиев ипе &11в гоуа1б
Ше Ш1в гоуй1в ^и^ те гевввтЬ1е .
^и^ ше ш^ 1а ргеш1&ге атоиг,
Е*, дш 1а уой ше ГепУ1е1;
232
Чи си имамъ гюзелъ либе,
Шо га нема нийде пу земе-та."
„Е бре, Талатине кралю!
Кога бехме още млади и помалки,
Наше сестра падна болна да лежи ;
Та ми лежа цали три години.
Нее си й изметъ чинехме,
Саде понуда не е зевала,
Терала е вода утъ край земе.
Де си има студенъ кладнецъ;
Ела ступанъ има люта змие,
Не си дава никой утъ вода да пие;
Аку си гу на кладнецъ найде,
Флрле си гу понуда на малки-те змии.
Но сме хтели нее да идеме на край земе,
Ела на е сестра люту заклела;
Аку не й донесеме вода утъ край земе.
Нийде нейде да се не свартиме,
Да Фодиме пу земе-та као луди и завени!
Какъ си чухме сестрина люта клетва,
Утидохме на край земе на студенъ кладнецъ.
Де си беше и лю^а змие;
Лу какъ на виде глава си замаха^
Кани ни се да на погуби.
Нее си се чудумъ чудиме шо да правиме,
Какъ да земеме вода утъ студенъ кладнецъ,
Да утнесеме на наше та сестра?
Де си запе пиле соколову :
„Мари, Юди, ду три сестри!
Шо стоите тука и се чудите?
20
25
30
35
40
45
•233
^ие ^'а^ ипе Ье11в йроизе 20
^и^ п'а рагеШе виг 1а 1вгге.''
»0Ь Г01 Такйпе
^иапд поив ^Попз епсоге р1и8 ^6и1168 е! р1и8 реШев
Ко1;ге воеиг 1;отЬа та1айе,
«
Б! е11б ^1;а11; та1а(1б 1го18 апв еп1лег8. 25
Коив Гатопв ветев
Ма18 еИе п^атой; рпв йев геГгахсЬетепю,
ЕИе пе (1етап(1а11 ^и6 (1е 1'баи (1е 1а бп йв 1а 1бгге
Ой 11 у а ип рийв йоИ.
Ма1В йоп!; 1е та11;ге ев!; ип вегреп1 сгие! зо
^ш пе регте! к регвоппе д*еп Ъо1Г ч1б Геаи,
»81 ^ив1^и'^т Т1еп1; ргбв йи рийв
II 1е ^в^в аих рейю вегреп1;в сотте ипе йоисеиг.
Коив пе уоиИопв рав аИег й 1а &п (1е 1а 1;етге
Ма18 1а воеиг поив Гойетеп! соп^и^а1;, 85
^ие В1 поив 1ш п'арог1юпв рав (1е Геаи (1е 1а &п (1е 1а 1егге
^ие поив пе 1;гоиУ10п8 пи11е раг1 йи геров,
Ма18 ^ие поив соиггопв виг 1а 1;егге сотте М1е8 е! швапев.
^иап(1 поив атопв еп1;еп(1иев 1е8 ^и^оп8 йе по1;ге аоеиг
N0118 воттев аИ^ев д. 1а &п йе 1а 1;егге ай рш1» Гго1(1 40
Ой бЬпШ аивв! 1е вегреп! сгиеЬ
Ма18 к реше поив а-1-11 уи И гетда 1а 1;61;е
Б зе ргераге йе поив Мте репг.
Ма18 поиа бИопв 1ои1;е8 сопГопйиев пе васЬаи!; дио! Га1ге
Е! соштеп* ргеп(1ге йе Геаи йи рийв &01Й, ^
Роиг 1а роЛег й поке воеиг?
^оПа ди! сЬап1;е ип о18еаи Мсоп:
»0 ^оийе8 1;г6]8 воеигв
(}ие ге81;е2 уоив 1а е! 61;е8 тоив вигрпвев,
234
Йдите си на крайну-ту море, 50
Там' си има дару даФинову;
Да чекнете вейка утъ даро-ту,
С вейка змие да ударите,
Та ша се умае и ша заспие;
Тога си точите вода утъ студенъ кладнецъ.^ 55
Та утидохме на крайну-ту море.
Найдохме си дару даФинову,
Та си чекнахме вейка утъ даро-ту,
С вейка си змие ударихме,
Та се ума и си падна на земе-та. б0
Дуръ тога си вода наточихме,
Та си навАрвихме да си Ф0дим'е на наше-та земе,
На наше-та сестра понуда да дадеме.
Вървехме малку що повжрвехме,
Се качихме горе на планина-та 65
Де истица ду белъ Дунавъ,
На край Дунавъ имаше кральски сарае,
Афъ техъ си седи Ситска кралица,
Шо си САДИ на сичку-ту поле.
Тия си има керка дюнягюзеллийка 70
Шо га нема нийде на дюне-та:
Утъ лику й греетъ деветъ сонда!
Афъ гр«ди й свети ясна месечина!
В скути й се дребни звезди!
Коса й е ду земе-та, 75
Хемъ си свети као елмазъ камень!
Кога си излезе утъ майчина худае,
Да се бани на студни-те кладнеци,
Шо се нагли низъ поле-ту,
235
АИег зиг Гех1;гешв Ьогй йе 1а тег, 50
Ьа 11 у а ип агЪге (1в Г Е1еадпи8,
Впвег ипе ЪгаосЬе <1в се! аЪгб,
А^ес 1а ЬгапсЬе 1;оисЬе2 1в вегреп!
II 8'ештгега е! в^епйоппхга.
Б1 аргдв ргеппег! йе Геаи с[и рш18 ^оМ."" 55
Е1. поив аШопз к УбхХтЬте ЪотА йе 1а тег
Коив у 1гоиуйтв8 ГагЬге Е1ва^и8,
Хоиз Ъпватез ипе ЪгапсЬе йе се! агЪге,
Nои8 !таррйтб8 ауес 1а ЪгапсЬе 1е вегреп!,
II 8'ешуга е* 1ютЬа а 1а 1;вгге, во
Е1 аргб8 поив рптев йе Геаи
Е! поив поив аШопв роиг ге1юигпег с[ап8 по1ге рау8,
Роиг йоппег се га&атсЬетеп! а по1ге воеиг.
Nои8 аП&шев Ъеаисоир е! рей
Е1 поив авсепШшев виг 1а С1ше <1е 1а шопите 65
Б'ой 8ог1 1е ОапиЪе Ь1апс.
8иг 1е Ъог(1 (1и ОапиЪе бЬлИ ип ра1а18 гоуа1е
Е! еп (1е(1апв (1етеиге 1а геше 811;е
^и^ ^оитете 1юи1 1е сЬатр.
ЕИе а ипе Ш1е ех1;гйтетеп1; ЬеЦе 70
^и^ п'а рав рагеШе ай топ(1е.
Вь воп у1ва§е ЪпИе пеиГ во1е11
Е! виг воп 8е1п ЪпПе 1а 1ипе с1а1ге,
Оапв вев ЬаЬИв ЪпИеп! йе реШв бюЦев
Ъев сЬвуеих 1ш уоп1 ^ив^и'й 1а 1;егге. ''5
Ш 1шГсотте ипе р1е1те ргес1еиве,
^иапс[ еИе вог! (1е 1а сЪатЪге (1е ва шбге
Роиг ве Ьа1^ег (1ап8 1ев рш1в &01Йв,
Ьев Ъгош11аг(1в ^и^ воп! виг 1е сЬашр
236
80
Си ги гони на небе-ту,
Та си свети на нейна земе!
Нее, Талатине, га сме видели.
Тя си бива за тое пл^рве либе.
Ела има пуста сура ламие,
Та не дава да се жени ни ту майка, 85
Ниту майка ниту керка;
Си ги чува никой при техъ да не фоди,
Лу кой иде назадъ се не враща;
Люту на сорце-ту гу наранена,
И гу.Флрле аФъ море-ту на риби-те." 90
Какъ ми чу Талатине крале,
Мошне му се сорце наранилу.
На Юди си вели утговори:
„Язъ ша ида, Юдй, на Ситска-та земе :
Или таму младу да си погина, ^ 95
Или да си зема керка на Ситска кралица.^
Сова рече не отрече.
Си ми тржгна огнена кучие, .
Да си иде на Ситска-та земе.
Юди си му недаватъ да иде: юо
„Седи кралю, не ми фоди,
Сички таму ша загинеме!^
Той имъ мольба не слуше,
Си кара кучие и ми фоди,
Вече наблизиха ду Ситску ту поле; 105
Юди ми се мошне уплашени.
Па си му се мольба молетъ:
„Седи, кралю, не ми фоди на Ситску-ту поле,
Чи ша таму младу да погинешъ!
237
БИе 1е8 сЬавве ^и8^и*аи с1е1, , 8о
Е! б11е 1ш1 виг воп раув!
Nои8 0 Г01 Та1а1зпе атопв тиез
ЕПе 8егаи роиг 101 ипе броизе.
Ма18 И у а 1а ип <1га§оп (егосе, сгие1,
Ш 11 пе реппе! й 8в тапег 85
N1 й 1а Ш1е ш й 1а шдге.
и 1е8 ^аг(1е ^ив регвОппб пе У1бп1 аиргбв с[*е11е8,
Ш сб1ш ^и^ уа й пе героите р1и8,
II 1е Ь1е88е Гегосешеп!; ай соеиг
Е! 1е ]е1е (1ап8 1а шег ай ро1880П8.'' 90
^иап(^ 1е го! Та]а11пе а еп1еп<1и се1а
8оп соеиг бШ! 1;г^8 Ъ1е88^
Е1 11 раг1е аих ^оиде8 е! 1еиг8 (111:
«Мо! ^е уеих аПег <1ап8 1е рау8 ЗИе
Ой роиг у репг ^випв 95
Оп роиг те юапег атес 1а Ш1е йе 1а гете 8И;в.''
Е1 се1а Шзап! И юита 1е сЬапо! (1е ^еи
Роиг аИег (1ап8 1е рау8 811;е.
Ьев 1оийе8 1ш йе&пйеп! й'у аИег.
„Ве81;е о го! пе уа 11 100
Nои8 1юи8 у рег1|гопв!"
Ма18 И п'бсои1,а ра8 1еиг (1бшапйе
П шепа 1е сЬапо! е! ауапса.
Пе в'аргосЬегеп1; Щ^ йи сЬатр 811;е.
Ма18 1в8 ^ои(^в8 61;а1еп1 1гб8 е!Ггауб8 105
Е! е11е8 1ш адгеввеп! 1а ргх^ге:
»Ке81;е о го! пе у а ра8 ай сЬатр 811»
Ти у репгав ^еипв!
II у рвг1геп1 Щк 801хап1;в (Цх го18,
оЪ
/о
2^8
Тамамъ седехдесе крале са погинал и, но
Диле ти пеша погинешъ!
Саму крали Марку са е куртолисалъ.
Той си има срела отровита,
Шо га зелъ утъ люта ламие^
Шо из легла на Талатинска земе. 115
Пуста Ситска ламие усрелила Седемдесе крале,
Найузадъ ми фоди крали Марку,
Афъ рока си доржи срела отровита,
И си гласумъ рука на ламие:
„Назадъ, назадъ, пуста ламию ! 120
Чи ша си та на сорце-ту осреле."
Какъ си виде ламие срела отровита,
Потресе се, мощне се уплашила,
Та си падна на земе-та утпрешъ крали Марка,
Па си му се мольба моли, 125
Да си тури срела аФъ пазуФВ,
Немой нее млада да погуби.
Да устане ситска земе пуста запус1Ч)на ;
Молба му се моли и му путь дава да замине.
Та си замина саму крали Марку, 130
И утиде на негува си гулема града.
Негу, кралю, да повикашъ на ардак на помощи,
Той ша си усрели сава пуста ламие,
И ша земешъ керка на ситска кралица;
Я' крали Марку као постаръ, 135
Ша си земе Ситска кралица,
Да му боде ш&рве либе.^
Уплаши се Талатине крале.
Та си трл^гна назадъ огнена кучие,
289
Соттеп! пе репгав 1;и аивя!! по
Ъе Г01 Магсо зей! з^еп заита,
П а ипе ЯбсЬе Ув111тви8в
^а'^1 а рп1г йи (1га§оп Гегосе
^и^ ез! агпув (1ап8 1е рауз Та1а^^пе.
Ъе Ага^оп Сегосе (1в ЗИе а {гарр^ 1ез зо1ха111;е д1Х шз 115
Аргез вих та 1е го! Магсо
Оапз за та1п 11 Иеп! 1а вбсЬе уештеизе
Е! И СП6 ^ог1;бтеп1; ай (1га§оп:
„Еп атбге (1га§оп ^егоее
81 поп ^в Увих 1в й-аррег йапз *оп соеиг.*" 120
^иапс[ 1б с1га§оп а уи 1а весЬе увпипеазе
II ЬгвтЬ1а е! йШ! 1гб8 в1Егау6
Е! ЮтЪа й 1а 1;бггб (1еуап1 1е го! Магсо,
Е( 1ш а^еззе ипе рп^ге
Ое сасЬег за вбсЬе зоиз зоп Ьгаз 125
Е1 Ле пе 1е 1;иег з! ^еипе,
^ие 1е рауз 811)0 ге81;в йезег!.
и 1ш а(1ге88е 1а рпбге е! 1ш (1оппе разза^е.
Е! аш81 зей! разза 1е го! Магсо
Е* гв1юита йапз за дгапйе тШе. * 130
Ма18 1ш арреИе, о го1 еп аМе
II уа 1иег ауес 1а йесЬе се йга^оп ^егосе
Е! 1л1 ргеп(1ега 1а Ш1е (1е 1а геше ЗКе,
Е( 1е Г01 Магсо сотше р1из а^^
Ргепйега 1а ге1пе тбге йе 811;в роиг зоп йропзв.*' 135
Ье Г01 Такйпе з'еЯгауа
Ш 11 1ю11те зоп сЬапо! (1е ^еи
Е! й ге1юите Аапз зоп рауз ТакИпе.
Е1, й реше де8сеп(1и (1и сЬапо!
240
'3\ И утиде на негува си Талатинска земе. ио
Още, утъ кучие не е слегалъ,
1ц.о Си ни рука ду негува башъ китипинъ,
Та му вели утговори:
„Е бре, китипине, башъ китипине!
Земи си бела книга и капка мурекепа, 145
Та си пиши бела книга на крали Марка,
Бела книга цдрну писму,
На книга да му пишешъ:
Млогу здраве, крали Марку, утъ Талатинска крале!
Мольба ти се моли, 150
Аманъ ти чини дуръ ду земе.
Да си земешъ тое срела отровита,
Та да дойдешъ тука дуръ при негу,
Има неш.у да ти каже;
Аку дойдешъ, братъ ша си та Фати; 155
Па аку не дойдешъ пдрвъ душманинъ ша та има.
Две години има шо му чини едно добро,
Шо утрепа пуста сура ламие,
Шо излезе на наше-та земе;
Сега*ша му чинишъ и другу добро. 1бо
Сова пиши и ми книга донеси,
Да си прате дуръ ду негу ду млад у татарче.^
Та си писа башъ китипинъ бела книга
Бела книга ц«рну писму,
Утнесе гу дуръ на крале 166
И той пармакъ да си удри.
Гледа крале бела книга
Бела книга цдрну писму,
Гледа си гу и си рони дребни солзи,
241
II спв*80п сЬеГ йсташ 1^
Е1; 1ш райе е* (и!-:
^Не 1ю1 сЬеГ йспташ
Ргбпдв (1а рар19Г Ъ1апс
Е1; ипе §о\хИд Ле Гепсге
Е1; 6сп8 ипв 1еиге ^оИе ай го! Магсо, 1^
8аг 1е рар1вг Мапс йез 1еигв8 похгез;
Б1 (1ап8 1а 1е1;1;ге (Ив 1ш:
8о1 8а1пй 0 го1 Магсо йи го! Та1айпе,
П 1е рпе е* 11 М1 к 1о1 1а гетегепсе ]и8ди'й 1а 1;вгге,
Ргепйз 1а йбсЬе теншеиве е1 у1еппв сЬег 1ш 150
II а .^ие1^ие сЬозе й ^е Й1ге.
81 1;и у1еппе 11 1;в ргепйега роиг Ггбге,
Ма18 81 ю пе у1еппв раз 11 1;в ге^агйега сотте ргетшег опиеш!.
II у а йеих апз дие 1;и 1ш а гепйи ип Ьоп зетсе
Еп 1;иап1; 1в йга^оп 5егосе ^^^
^и^ ез1; тепи йапз по1;ге рауз,
А ргйзеп! гепйе то! ип аи1;ге Ьоп зетсе.
Се1а ЙСП8 е! арроЛе то/ 1а 1е11те
^ив ]'е11У01е сЬег 1ш ип ^еипв соигпег.''
Е! 1е сЬе]Г бспташ а бстИ сейе Ъе11е 1е1;1ге 1б0
8иг йи рар1ег Ь1апс йез 1еиге8 покез.
П Гаррог1;е ай го!
^и'^1 1оисЬе 1а 1ейге атес зоп й.ощ1.
Ье го! ге^агйе 1а ]о1!е 1вйге
8иг йи рар!вг Мапс, йез юйгез по!ге8, 165
II 1а ге^агйе е1; р]еиг^ йез 1аппез рей1;ез. * '* '
Е1: и &!! ипе рпбге й В!еи тбте:
„0 В!еи, топ Ьоп В!еи,
1)оппе йе Гезргй е! й'еп1;епйетеп* ай го! Магсо,
16
242
^^у Па си се и на бога мольба моли: 170
Ой, Боже ле, мили Боже!
Я' пусни си. Боже, на крали Марка умъ и разумъ,
по Лу какъ ша си види сава книга.
Да си яхне б^крза коне,
Та да дойде тука дуръ при мене, 175
Да си виде шо си прави.
Мольба си се Богу моли
И си рука ду младу татарче,
Та му дава бела книга аФъ роки-те,
И му вели утговори; 180
„Б бре, мое младу татарче!
Немой седи, немой стои:
Слези си ми долу аФъ ехура,
Та си закарай мое б«рза коне;
Яхни коне и си иди аФъ Тдрнува града, 185
Да си найдешъ крали Марка,
Нему да си дадешъ бела книга
Бела книга цл&рну писму;
Цюхапъ да му дадешъ, да си дойде тука при мене,
Цюхапъ утъ негу па да земешъ; 190
Шо ша ти каже мене да си кажешъ.^
Та си яхна младу татарче кралюва-та бдрза коне,
Дуръ да яхне Талатинска земе изминалу,
Дуръ да седне харну на седло-ту,
Си утиде на Тхрнува града. 195
Там' си найде крали Марка,
Чи вечере сусъ стара си майка.
Какъ си виде крали Марку ду младу татарче,
Хрипна утъ вечере утъ трапези,
Й43
■• ■V■^^■.
(^ие диап(1 11 уоН ееИе ]е1;1ге 17о
^а*]1 топ1;е вит ип сЬеуа! соиг81бг
Б1 ухеппе 1С] еЬег то!
Роиг У01г се ^и'^1 у а 1С1.*
И ГаН/к рпбге й Б]еи
Е1 11 арре1е ип ^випе соипег Щ
Е1 1ш (1оппе 1а юиге ЪкпеЬе (1ап8 1е таш
Ш ]ш раг1б е! сЩ:
„ОЬ топ ^еиI1е соипег
N6 гв81;б рав, пе ге81е ра8 <1еЪои1;,
Об8сеп(1е еп Ьав (1ап8 Г^сипе 180
Е! топ(б шоп сЬбУа! соишег,
Моп1е 1е еЬета! е! та дап8 1а УзПе Тгпоуа
Рошг у 1гоиуег 1в го! Магсо,
Воппе 1ш 1а 1е11;ге Ь1апсЬе
Ьа 1е1;1;ге МапеЬе ауес Г^еп1иге по1ге, 185
Га18 М 8ауо1г ^и'^1 пеппе 1С1
Е1; ргбпде 8а геропве
Е1 1юи1; се ^и*^1 (е (Ига, 1;и те (Ига.*"
Е1 ат81 топ1а 1е ^еипе соипег 1е соиг81ег^ (1и гоь
А' реше топ1бе И (1ера88а 1е рау8 Та1а1;ше 190
А* реше 61вИ И Меп а8818 8иг 1а 8б11е
И апуа <1ап8 1а у111е Тгпоуа.
Ьа И а 1;гоиуб 1е го1 Магсо
(^ш 8оира ауес ва У1е1]в тбге. —
(2иапс[ 1е го! а уи 1е ^еипе соипег 195
II 8е 1еуа Ьшвдиетеп! с1е 1а 1;аЬ1е, |^^
Б1: И уа ай (1еуап1; с1и ^еипе соиг1ег ;
8а шбге ге81;а 8еи1е к 1а 1аЬ1е.
Б1: 1е го1 Иагсо раг1а еХ АИ:
1б»
90П
2оо
244
Та утиде да дучека младу татарче, 200
Сама майка му устанала на трапези.
Та му вели Марку утговори;
„Добре дошло младу татарче!
Шо хаберъ носишъ утъ Талатинска земе?
Шо ми прави Талатине крале ?^ 205
„Добре та найдохъ крали Марку!
Нищу хаберъ не ти носе утъ Талатинска земе,
Лу ти носе бела книга
Бела книга ц&рну писму:
Талатине крале на госте та кани^ 210
Ла си дойдешъ да та види.""
Та му даде бела книга
Бела книга ц«рну писму.
Зе си крали Марку бела книга,
Та га пее и се смее. 215
Па си кани младу татарче на трапеза,
Да вечере с негу сладки манци,
И да пие руйну вину тригодишну.
Ядоха си и си пиха малу млогу
Малу млогу две недели. 220
Татарче иска да си иде,
Та си тера цюхапъ утъ крали Марка;
Да ли ша дойде или неша?
„Ша си дойда, татарче, отъ да не дойда:
Талатине крале ми е ш&рвъ побратимъ.^ 225
Та си рука Марку башъ изметчие.
Та му вели утговори:
„Б бре изметчию, мои веранъ слуга!
Искарай ми утъ ехура бдрза-та коне.
245
я8о18 Ь1еп увпи ^еипв соипег 2оо
^ие11е поитеИе аро11;е8-1;и йи рауа Та1а1;ше,
Сошшеп!; 86 рог1;е 1е го1 Та1а11пе.
,В1еп ^'а^ 1;в коитб о го1 Магсо
^е пе 1;'арог1е рав (1б8 поиуе11е8 (1и раув ТакИпе
Ма]8 ^е 1;'арог1;е ше 1е1;1;ге ЬкпсЬе 205
Атес ипе 6бп1;игв по1Гв.
Ье ш Та1а1;1пв ^ептйе
Бе уеп1г ди'11 1;в той.''
Е! 11 1ш (1оппе 1а 1еИте Ь1апсЬе,
Ше 1вйге Ь1апсЬв атес Гбспкге по1ге. зю
Ье Г01 Магсо рп1; 1а 1е1;1;ге МапсЬе'
П 1а 1ие е! гй.
Е! а 1птйе 1е ^еипе соипег й 1а 1аЬ1в
Роиг 'шап^ег атес 1ш с1е8 те!» йоих,
Ш ди'11 Ьой атес к! йи уш йе 1;го18 ап8. «15
П8 ОП* тап§;6 рей ой Ьеаисоир
Рей ой Ьеаисоир йеих 8етате8.
Ье соигхег теи! 8'еп а11ег
Е! П йетапйе 1а героп8е Ли го! Магсо
8'й та тепк ой поп. азо
„^е теих тешг роиг^ио^ поп,
Ье Г01 Такйпе 081; гаоп ргепиег соп&бге."
Ш 1е го1 Магсо арре1е 8оп сШ с^оте8^^^ие
Е* 1ш райе е* (1й:
,0Ь топ 8егп1;еиг топ й(1е1в 8вгу11еиг, 225
Атбпе то1 йе Гйсипе топ с11еуа1 соиг81ег - ^ <^^
^и^ то1е сотте ип 018еаи йапв 1е С1е1,
8е11е 1е ауес 1а 8е11е с1'ог,
6п<1е 1е атес 1а Ьг1<1е д'аг§^еп1,
246
-^1 Шо си Фжрка као пиле на небе-ту; 230
Наседли гу сусъ златну седло,
Наюзди гу сусъ сребрена юзда;
;;в Назоби гу оедемдесе ока бела пшеница,
И гу напой седемдесе ока руйну вину;
Колку си е Фжркатъ 285
Още толку да си Фжрка низъ Талатинска земв,
Кой ма види да завиди."
Наседли гу изметчие наюзди гу
Сусъ златну седло, сусъ сребрена юзда,
И гу назоби, напои; ^^
Назоби гу седемдесе ока бела пшеница,
Напои гу седемдесе ока руйну вину;
Га не може бжрза коне на ноги да стои,
Иска да су фоди да си Фжрка:
Утмалъ гу вжрзали на железна халка, 245
Дуръ да Марку се наготви.
На майка си Марку вели утговори:
„Я' отключи, мале, шарени слндуци,
Та искарай мое башъ руху,
Шо е ушиену с голу злату сарианлие, 250
Да се премене, мале, да се нареде,
Чи ша ида на Талатинска зеие;
Талатине крале си ма кани на гозба,
Канилъ си е сите крале и бануве.
Искарай си и мов-та отровита срела, 265
Нещу на путь да не пате:
Аку си ма срещне Юда Самуила,
Сусъ срела нее да си яадборе."
;. - Та утключи майка му шарени сяндхци,
Оошв 1ш д| тап^ег 801хап1;е (Их окав йи ^шп Мапс, 230
Е! йоппв 1ш а Ьо1Г 801хап*е (Их окав йи у1п гои^е,
Аи1ап1; диН рей! Уо1вг,
^и'^1 уо1е епсоге гахеих йапв 1е раув Та1а1;1пе,
^ие дшсопдие ше той т'впУ1в.''
Ье ввш1;е11г 1е веПа е1 Ьпйа ^^
Атвс 1а веПе й'ог е* 1а Ьпйе ^'аг^еп!,
Е! ]1 1ш (1о1ше й тап^ег еЬ й Ъо1ге
II 1ш Лоппе 801хаБ1;е йхх окав йе ^шп Мапс
Е! й Ьо1ге воххахЛе (11х окав Ли у1п гои^в.
Е1 1е соиг81вг пе рей! гвв1ег йеЬои! *гапдш11в, 240
II теи!; а11вг е! Уо1вг,
А' реше 11 Гоп1 ШасЪб а ип сегс1е Ле Гег
РепЛап!; ^ие 1е го1 ве ргераге. —
А' 1а т^ге Магсо раг1б е! (И!:
„Оитге рей1;е тбге 1вв со!Ггв8 М^агйв 8<^
Е! Шв 611 вогЦг топ ЬаЪ!! (1б Ш^^
^ш ев! соив1 атес (1б Гог риг,
^пе ]е тЪаЪШе реШ;б ш^ге, е! ше раге,
Саг ^е теих аПег (1апв 1е раув Та1а11пе
Ье Г01 Такйпе т'а штйй, 250
П а шуЦ;^ аивв! юив 1бв го18 е! Ъапв,
8ог1;б аив81 та вбсЪе тепепеиве
^и6 ^е пе т'ехро8е ай (1ап^ег еп гои1;е,
8! 1а ^ои(1е ЗатотИе те гепсоп1ге
^ие ^е 1а ташдие атес 1а йбсЪе.'' 855
Е1 1а т^ге девегга 1ев со№ев М^аг^в
Е* й! еп вог11Г ГЬаЬй (1'ог,
Е1 1ш (1оппа аивв! 1а йвсЬе т^п^пеиве.
Магсо сЬап^еа 1е8 ЪаМ^в е! ве раге
^\',
248
г<^
1Ъ<У
Искара му сарманлие руху, 2б0
Даде си му и срела отровиха.
Премени се Марку нареди се.
Па си пита майка:
^Кажи, мале, да ли си сам юнакъ?^
„Юнакъ си, сину, надъ юнаци! 265
Дано намдаръ да излезешъ на кральска трапеза,
Сите крале да поФалетъ тое стара майка,
Шо си е родила сакавъ юнакъ на земе-та.^
Та си яхна Марку б^крза-та коне,
Дуръ да яхне утмалъ гу е дудоржалъ, 270
Какъ ми Ф|||ркна пу небе-ту.
Не се виде де утиде!
Младу татарче дуръ да си яхне блрза-та коне,
Марку утиде на Талатинска земе.
Талатине крале гу е чекалъ ра башъ дервене, 275
Какъ гу виде лику му се засмее.
Та си слезе утъ огнена кучие,
И цалуна Марка на око-ту.
Марку си гу пита и гу праши:
„Кажи, кралю, шо ма терашъ?) 280
Дуръ не си ти изметъ св|||рше.
Не си Флевамъ аФъ Талатина града, ^
„Исфодихъ си, Марку, сита земе.
Да си терамъ либе спроти мене,
Ела либе не си найдохъ. 285
Дуръ утидохъ на висока планина,
Де истица ду белъ Дунавъ,
Та си тече низъ Ситску-ту поле.
Ду белъ Дунавъ си лна кральски сарае,
249
Ш II (1етап(1е ва шеге: 2бо
„В18-то1 0 реШе тбге в! ^в вихв ип Ьбгов?"
„Ти 68 ип Ьбгов, шоп Шв, Ьбгов с1е8 Ъ6хов\
Е! ^иа^(1 к у1еп(1га ^ 1а 1аЬ1е гоуа1е
Тоив 1ез го18 юиегоп! 1;а УтеЦе тбге
^ш а еп^ап1;^е ип 161 Ь^гов ай шопАб.'' 8е$
Е! Магсо топк виг воп соишбг,
А* рбшб М 11 топ1;е, 11 1е Иеппе а реше
Е! 11 то1а войв 1е С1е1,
Е! ОП пе УоИ рав ой И ев! а11б^
А' реше 1в ^еипе соипег топк воп соигвхег 270
Магсо ев1 Щк агптб с1апв 1е раув Та1а1ше.
Ье Г01 Та1а1;шб Га1;1еп(1а11; (1апв 1е рппс1ра1 <1е&16.
^иап(1 И Га уи воп ухва^е бкН пап!,
Е! И (1бвсеп(1е (1и сЬапо! <1е ^еи
Б! Ьа1ва Магсо виг воп оеИ. 27б
Магсо 1ш с1ешап(1е е! ш1бггокб:
„Ъгв то1 Г01 роигдио! к т'аррв11в?
Ауап! див ^в п'а]е гепйи 1е вешсе й 1;о1
^е пе Увих рав епкег с1апв 1а уШе ТакИпе.''
я Магсо ^'а^ Уоуа§6 раг 1ои1в 1а 1вггв 280
Роиг у сЬегсЬег ипе броиве сопуепаМе,
Ма1в ^6 п'а1е рав 1;гопу6 ипе броиве.
Ма18 диап(1 ]'а1 топ1;в виг 1а топ1;а^б Ьаи1е
О'ой вогю 1е ОапиЬе Ь1апс,
Е1; ргеп(1е воп соигве раг 1а р1аше (1е Зх^е, звб
Аирг^в (1и БапиЬе Ь1апс 11 у'а ип ра1а18 гоуа1б
Е! еп (1б(1апв 1о§б 1а геше с1е 811е.
ЕИе а ипе бПе 1а р1ив зоНе ай шопйе.
^ш п'а рагеИе виг 1:ои1;е 1а (егге.
I
250
^И^»М»#^Р^^^^*^^^^'^|»*^>^'^^
:Х-1 Афъ техъ седи Ситска кралица; 290
Тя си има керка дюнягюзеллийка
Шо га нема нийде на дюне-та:
2^7^ Уть лику й греетъ деветъ сонца!
Афъ гр&ди й свети ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди! 295
Коса й е ду земе-та!
Хемъ си свети као елмазъ каменъ !
Тя си бива за мое пжрве либе.
Ела има нуста сура ламие,
Та не дава да се жени ниту майка, зоо
Ниту майка ниту керка;
Си ги чува никой при техъ да не фоди;
Лу кой иде назадъ се не враща,
Молъба ти се, Марку, моле,
* Да си идешъ на Ситска земе, 3^5
С тое отровита срела да усрелишъ пуста ламие.
Та да идеме аФъ Ситски сарае.
Ти да земешъ Ситска кралица,
А язъ да си зема неина-та гюзелъ керка. ^
Крали Марку ни постоя, ни почека, 310
Лу си копна б«рза коне,
Та утиде на Ситска земе;
С негу ФОДИ и Талатине крале.
Лу утиде на Ситски сарае.
Рукна Марку гласумъ се подрукна: 315
„Лу де да си, сура ламню, тука да си1
С тебе борба ша се боре,"
Още рече Марку не отрече.
Подаде се утъ гора та сура ламие;
261
Ое воп Т1ва§;е ЪпИе пеиГ 8о1е118 зм
«
Е1 виг 80П 8611) Ъп11е 1а 1ипв с1а1ге,
Оап8 868 ЬаЪИв 8оп1; с1б8 рбШ8 61о11е8,
Ьев сЬбУбпх 1ш с1б8Сбп(1бп1; ^и8^и*а 1а (ергв;
Б1 бПб ЪпЦб соште ип ^атап1;.-
ЕПе 8егаи топ ргепибге агаоиг. *в5
Ма18 11 у а 1а ип дга^оп (егосе е! сгав1 ' ^
Б1 и пе регте!; й 86 тапбг ш ^^ 1а шбгб
N1 д| 1а ш^гб ш 2^ 1а 611 е.
II 1б ^аг(1б диб рбГ8оппб пб 1биг арргоеЬе.
ЕЛ дш та 1а пб геУ1бп1; р1и8. воо
ЕЬ топ сЬбг Магсо, \ь 1б рпб
Уа дап8 1б рау8 8116,
Ргаррб аУбс 1;а вбсЬб Убпбпби8б 1б ()^а§;:оп ^бгосе,
^ие пои8 роитопб бп1;гбг (1ап8 1б ра]а18 Шв,
Айп диб № ргбп(1б 1а гб1пб дб вйб ЗС5
Е! то] 8а ^о1^е АИб.""
Ъб Г01 Магсо пб Гб81б б! п^аибпдб рк1Б
Ма]8 0 рои88а 80п соиг81бг
Е^ а11а (1ап8 1б ра78 ЗНб.
Аубс 1ш у а аи881 1в го! Та1а11Пб. аю
А' рб]пе 80п1 118 агпу^в аиргб8 (1и ра1а18 с[б 811;в
^ие. Магсо, спа аУбс ипб уо1Х й)г4в: -
„Ой дие (и 8018 (1га^оп Гбгосб У1бппб8 161
^в Увих тб Ьайгб аубс \т^
А' рб1пе а Магсо сШ; сб1а 815
УоИа ^ие 1б (1га^оп ^бгосе Лб8СбП(1в дб 1а шопите. ^^*'^
Ма18 бп уоуап! Магсо И 8*бпГш1;!
Ма18 Магсо п'дШ1; ра8 вигрпв.
Ма18 И 1апса ва ббсЬб Убпбпеиве
252
•?|-^
%/
820
Какъ си виде Марка си забега!
Марку си се не почуди,
Ам' си Ф^крли отровита орела,
Та га усрели люту аФъ сорце-ту.
Утмалъ душа си продума;
„Утъ Богъ нашелъ, крали Марку! 325
Шо ма усрели още млада и зелена."
Сова рече и си душе даде.
Дуръ тога си утидоха аФЪ Ситски сарае,
Де си найдоха Ситска кралица,
Чи си вика и си плаче. 330
„Немой викай, кралице, немой плачешъ!
Ду сега си била пуста запустена,
Утъ сега ша си ' башъ кралица на земе-та :
Ти ша бодешъ п&рве либе на крали Марка,
Я' тое-та керка пха си боде 885
П«рве либе на Талатинска крале."
Какъ ми чула ситска кралица
Мощне ми се зарадува.
Та ги гости и ги пои три месеци време,
Чи е Марку усрелилъ су]^а ламие. з*о
Вече искатъ да си Фодетъ,
Крали Марку си закара Ситска кралица,
Га уткара на Т^крнува града,
Та направи силна свадба,
Свадба е траяла три недели. В45
Я' Талатине крале си устана на Ситска земе,
Там' си прави силна свадба.
Та скалеса сите крале на свадба-та,
Си калеса и крали Марка;
253
Ш 1б {тарра акосешеп!; ай соеиг. дзо
Е! 1ш й реше у1уап1; раг1е :
»^ив Б1еи 1;е рипхзве о го! Магсо,
^иб 1;и т'а *и6 епсоге ^еипе е* уег*.**
Б1 сек (Цвап! И ехр1га. 825
Аргбв се1а Ив зоп!; аИбз <1ап8 1е ра1а18 (1е 8116
Ой йв 1;гоиу6геп1; 1а геше Вйе
^ш ]атеп1;е е! р1еиге:
„N6 1;е кшеп^е пе р1еигб рав о геше,
^и8^и'^ ргбвеп! к 61ла Ае8о1^е ззо
1>^ршв 1б рг^вел! к вегав 1а уга1& геше с1и раув,
Ти вегав Гброиве йи го! Магсо,
Е! 1;а Ш1е вега Гброиве (1и го! Так^ше.""
^иа^с^ сек а еп1;еп(1ие 1а геше ЗИ;^
ЕИе бИа }01ьте с1'ипе ^гапЛе ^о^е зз5
Е1 е11е ]ев {Ш 1x018 то18,
Рагседие Магсо а Ш 1е йга^оп Гегосе.
Ив уеи1еп1; (16^^ 8'еи а11ег.
Ье Г01 Магсо тепа атес 1и1 1а геше ЗКе
Е! 1а шепа дапв ва тШе Ттоуа, 340
Е! аггап^еа ипе ^гапс1е посе
Ьа посе йига 1:го18 веташев.
Е1; 1е го! Такйпе гевк йапв 1е раув 811;е
Е1; 1а 11 Ш1 ипе ^гапс1е посе.
Е{ ]1 шуИа 1оив 1е8 го18 й 1а посе 845
П шУ11;а аивв! 1е го! Магсо, ^^'^'
Е! 11 Ш& репйап!; 1;го18 то1В/
Е1 аргбв 1е8 сопУ1Уев уеики* в'еп аИег,
Ьев В01хап1;е (Их го18 уеи1еп1; в'еп аПег,
Ма1в 1а ^еипе бапсб раги1;
3^1 Та ги гости и ги пой три месеци; 350
Дуръ тога се свадба разсипала.
Седеидесе крале искатъ да си Фодетъ,
'ьчс> Излегла е млада булька.
Да им рока цалуе,
Утъ лику й греетъ деветъ сонца! 855
В' грАДи й свети ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
Коса й е ду земе-та! *
^г^ Хемъ си свети као елмазъ каменъ!
Сички крале си се чудетъ за нейна гиздавина ; Збо
Секи си е дарба дари пу туваръ алтане.
Та се свадба вече расипала.
Талатине крале си заптиса и Ситска земе!
Утъ Талатинска земе си дукара сите млади.
Та си тие заселиха ситска земе, 865
И посеха Ситску поле все пшеница.
Утъ тамъ е излегла пшеница пу сичка-та земе!!
Утъ тога е устаналу и песна Да се пее,
Утъ Бога зраве, утъ мене песна,
■♦■#»
йьь
т^»^*^*^1^*^»0*^
Роиг 1виг Ьахвег 1в8 ташв; 5*^
Ье 80П у18а^е ЬпИеп! пеиГ 8о1е118
Бе 80П 86Ш 1ш1 1а 1ипе с1а1ге,
Е1; (1ап8 868 ЬаЪ!!» Ьп11б Ае8 реШ8 ^1о11е8
Е! 168 сЬбУбих 1ш <1б8сеп(1б ^и8^а*^к 1а Цгге,
Е! еПб Ъп11б сотшб ип (ИатапИ 955
Тои8 168 Г018 а(11шгеп1; 8а Ьваи14,
СЬа^и'ип 1ш (1оппа ип !^аг(1баи (1е топпц! (1*ог.
Е! аш81 1б8 сопу1у68 8*6п а11бгбп1;.
Е1; 1б го1 Та1а1зпе рп1; ро8б8810п с1и рау8 811е.
Ой рау8 Та1аМпб ]1 атбпа 1ои8 1б8 ^еипе8 ^епв зво
Ш йв реир1^геп1 1е раув с1б 811;б,
Е! 118 вбтегбп! 1а р1ашб (1б 811;е Ши бп1аеге ауее Ай Шу
Е1 йе 1а 86 ргора^ба 1б Ь\6 вит и>\Ле 1а (егге!
Е! (1б 1а гбаи аизв! сбШ сЬап80п й б1гб сЬаи14«
^и6 Ши уои8 (1оппе 1а 8ап1;б зеб
Е1 (1б то1 ргбипбг 1а сЬапвоп.
9.
ЖеНИДБА на ТалАТИНА крале СО КЕРЕА
наЕитеческа крале.
Талатина краля иска щедба да се шета,
Шедба да са шета любу да си тера;
Нийде си гу любу не харесува.
Та ми исходи утъ край на край земя-та,
Ми утиде и на Китическу широку поле; &
Тамъ си имаше ду стара града,
Талатина иска в' града да си Флезе.
^^ •
Белки таму любу си найде,
Любу що да си е спроти негу?
Той си презъ гулями порти Флява, Ю
Гулями порти му са затваретъ,
Не му даватъ в' градо да си Флезе.
Чудилъ са е Талатина що да прави
Що да прави що да стори?
На ум си са науми да си копне бдрза конй, 1&
Да гу копне високи дуваре да прихрипне,
На китическа столнина да си иде,
Чи си таму има моми найубави;
Белки и той мома си хареса,
9.
Ьа поое <1и го! ТаШШе ауео 1а Ш1е <1и го!
<1е ШСе.
Ье Г01 Такйпе теи! ве рготепег
Роиг 86 рготепег е!; сЬегсЬег ипе броиве,
И п^еп (гоита рав ипе ащаМе!
II 681 а116 раг 1а ^еггв с1'ипе сШ к Гаике
Е! II агпта аивв! (1ап8 1е сЬатр е1еп(1и Ае ЕНе. 5
Ьа 11 у ата!! ипе тШе апсхеппе.
Ье го1 ТакШе Уби! епкег (1ап8 1а уШе
Роиг у 1;гоитвг рви1-в1;ге ипе броиве,
Ппе ^роиве ^и^ 1ш зега!! соптепаМе.
Л бп1;гв раг 1а ^гапде рог1е. ю
Оп ^егше 1а ^гапйе рог1е Летап! 1ш,
Оп пе 1ш регшеШ раз (1*еп1;гег (1апб 1а у111е.
Та1а1;ше ев! с1апв ГешЪаггав воп^ап! ^ио^ Шге,
воп^еап!; дио! Мтв дио! с1'еп1гергепс1гв.
II 1ш У1вп1; а Гевргй йе роиввег воп соиг81ег, 15
Роиг 1е роиввег ди'11 ваи1;е ай (1е8ви8 (1е8 шигаШев Ьаи1;ев
Роиг еп1;гег Лапв 1а сараШе (1е ККе;
Саг 1а И у а (1ев ЗПев 1е8 р1ив зоНев;
Реи11-б1;ге ди'!! 1а ашега ипе йИе,
17
2о
_ 258^
Чи му са е вейке ергенлакъ дудялу. 20
Та си копна бжрза коня.
Коня си са мжчи високи дуваре да прихрипне,
Ел' си не може не да утстлпне.
Разеди са Талатина краля,
Та си обзе ду негува длега камшика, 25
Бярза коня да си бия,
Високи дуваре да си прихрипне:
Той гу бия коня си о&лдЕ рони,
На Талатина си в'кли говори:
„Що ма, Талатине, мой ступане бияшъ? зо
Язъ си имамъ юнасту надъ коне-ту,
Кога си с' мои криля Ф^кркнехъ,
Дуръ на синю небе си хрипкахъ,
Ами сега що да праве?
На Китическа града на врдхъ дуваре-ту 35
Си седетъ ду две Юди Самувили,
Тйе си ми не даватъ,
Ду високи дуваре да си прехринна:
Бдна-та си ми очи заблескува
Со нехини ду две сл&нчовити очи, 40
Друга-та си в' р;кки тищи златни сряли,
С тяхъ са млчи да ма усрели."
Подрукна са Талатина краля:
„Ой вия ду две Юди Самувили!
Язъ братъ да ви самъ вия мои сестри, 45
Лю си излезите утъ прешъ меня,
Да ва виде да ма видите;
Та немой си моя коня запирайте:
Язи или в' гра;/) ща си Фляза.
259
Саг 11 ^(аИ; (1е^ои1;^ (1е 1а Т1е с1е ^агсоп. 20
П роивза воп соигвхег.
Ъе соиг81ег з^еНРогсе рошг 8аи1бг (1е8ви8 с1е тигаНев Ьаи^ев,
Ма18 11 пв рей* 1в8 1тапсМг.
Ье Г01 Та1айпв йетап! Гипеих
Е* П ргепй вп та1п 8оп Гоие^ 1оп5 ^^
Роиг й-аррег 8оп соигзхег,
А&п ^и'^1 {гапсШзве 1б8 тигаШев Ьаи1;е8.
II 1е &арре е!; 1е сЬбУа1 Гоп(1б еп 1аппев,
Ай ТакИпе И раг1е е! (Ш:
„Роигдио! топ тайге Такйпе гае ЬаШв к,? 80
Д'ауа18 ей ркв (1е соига^е ди'ип сЬеуа],
^иапс^ ]е уо1а1 аУбс шев аНев
^ив^и'ап с1е1 Ь1би ^6 вшв 8аи^^;
Ма18 й рг^веп! ^ие (1о{8 ^е {"аке,
Саг виг 1а Ьаи1;еиг (1в8 тигаШев (1е 1а уШе ШЬв 35
8оп1; а8В1ве8 (1еих ^ои(1е8 ЗашоуИез,
Б11б8 пе те регтейеп! рав
Роиг {гапсЬк 1е8 }1аи1;б8 шигахИев.
Ь'ш1е т'еЬ1ош1; 1в8 уеих
Ауес 868 увих рагеИв ай воюП; 40
Ь'аи1ге Неппе Аапв за та1п <1б8 йбсЪбв (1'ог
Аувс ^и'в11в8 е11в уеи* те кег.*
Ье Г01 Та1айпе в'6спа:
„0 уоив йеих ^ои(^ев ватоуйев
^ив де 8018 уо1гв Мге е* Уоив шев воеиге, 45
Ма18 аИег уоив еп (1е (1еуап1; то1
^ие ^в уоив У018 е* дие Уоив те уоуег;
Б1 п^етрбсЬег рав топ сЬеуа^
Саг то1 ^е уеих ой епкгег (1ап8 1а У111е
ъ^ч#ч«^#«^^ч^а^«^ч^ъ*'ч^
260
^** Или утъ желба ща си умра, 50
Чи ми са 6 вейке ергенлакъ дудялъ:
Може тука да си има мома спроти меня?
Речь-та още не отрече,
Две Юди си утъ прешъ нвгу излязоха,
Утъ образъ хми ясну слл^нце грееше! 55
Низъ челу хми звязди трепераха!
Коса хми са пу земя влачеше!
Лю какъ си ги виде Талатина краля,
На нег' си в'Ьли ютговори:
„Лю таква мома да си найда, 60
Та ша забере сички мои мл^ки,
Що самъ теглилъ кога самъ земя шеталъ,
Да си терамъ мома спроти меня.^
Юди си му велетъ и говоретъ:
„Ой ти Талатине млада краля! 65
Да си Флезешъ в' тоя стара града,
Ща си найдешъ мома още поубава!
($ ^ Китически краль си има една керка
^ Една керка що я на дюня нема,
С^* Бл' си в' негува сарае има чешма варувита, 70
Що си е утъ мермеръ исдялана.
Вода хи е студна кату дибела леда;
Лю кой си утъ тая вода пия.
Бива кату конь що е найФяркатъ!
' На чеп1ма си излява ду люта змия, 75
Люта змия с' две глави с' две опашки, ^
Та не дава никой вода да си пия, 7
Ниту на чешма да си иде; ^
Лю кой иде слябъ си бива! ^
261^
Ой та тоипг йи сЬа^пп; б0
Саг 1а т1е (1и ^щоп ]е втв Щк Лб^опи ;
Рей* в1ге яиЧс! 11 у'а ипе йИе сопувпаМе й то1.*
Е! а ре1пе к-ии Ш сб1а
^и6 1ев (1еих ^ои<1е8 80п1; Убпиез (1буап1; 1и1.
Ве 1еиг У18а^е ЪпПай 1е 8о1в11 ! ^
8аг 1биг А*оп1; ]б8 ШИен еИпсеПагвп! !
Ьвиг8 сЬетеих 1га1пбгвп1; раг 1а 1;вггв!
Ма18 диап(1 1б го1 Та1а1;1пе 1б8 а ти
II ]еиг раг1е б1 (1Н:
»81 ^е 1гоиув ипе юПе йПе ^
^е Убих оиЪНег 1юи8 те8 сЬа^гшв
Яие ]^1 8ои1^ег1 уоуа^еап! раг 1а 1;еггб
Еп сЬегсЬап! ипе 611е сопуепаМе. ""
Ье8 ^ои<1е8 1ш раг1еп1; б1 ^8бп1;:
„0 ^випе Г01 Та1а1;ше вб
Еп1тб <1ап8 ееШ уШе аис1еппе
Ти у 1;гоиувга8 ипе йПе епсоге р1и8 ЬеИе!
Ъе Г01 (1е ЕИе а ипе АИе 8ап8 рагеШе ай топ(1в.
Ма18 (1ап8 воп ра1а18 И у а ипе Гоп1;а1пе Гегуеп1;е
ГаНе йе тагЬге; 70
Ь'еаи еп ев! сотше 1а ^1асе брахве,
Ма18 дш ЪоИ <1б сеНе еаи
ОбУ1бп(. соште ип сЬбУа1 ^и^ уо1е (где уНе!
А сеШ ^оп1;ате У1вппе ип ввгрвп! ^егосв
Ауес (1еих Шьв е! йеих саийев, п
Е1 и пе регте11;в й регвоппе (1'вп Ьохг
N1 диЧ1 еп арргосЬе. у^
Ма18 дш у а 1а (1еУ1еп1 ауеи§1е! ^^
0
262
7^1 Краль си е искаралъ ду млада теляла, 80
ъо Да си личи низъ стара града:
„Л.Ю кой юнакъ са наеине да. убия тая змия,
Той ща земе кральска мома;
Я' кой неще може змия да убия,
Негу на змия ща си Фжрлеть, 85
^^ Курбанъ тия да гу изяде."
Ти си Талатине юнакъ надъ юнаци,
Лю какъ ще чуешъ млада тиляла,
Чи си така низъ стара града личи,
Ща си идешъ змия да погубишъ; 90
Ел си толку юнасту немашъ.
Аку хи глава присечешъ.
На мясту две ща хи излязатъ!
Аку хи опашка присечешъ.
На мясту хи четри ща излязатъ; 95
Та тебя младу ща си Флрлетъ,
Курбанъ змия да та изяде.
За това си нее порти заторихме,
И тоя бжрза коня си запираме,
Немой ти в' стара града да си Флезешъ, 100
И в' негу младу оою да погинешъ.
Нее с' той си татку б^хме знайни,
Та си тебя пожелихме,
И си дойдохме да ти кажеме;
Та аку си себя не желйшъ, 105
Флези в' градо мома да си терашъ.** юЬ
Талатина краля какъ си Юди дучу, '^7
'- Хми в* ли ютговори: ^^
^
4
263
Ье Г01 Ш вотйт ип деипе ЬегаиН. ^7
Роиг ргос1атвг йаив 1а тШе апйеппе: 80
„^ив, ^ие1 Ьегов еп1;гергеп(1га1 а квг се зегреи!
II аига еп тапа§;е 1а йПе гоуа1в.
Ш св1ш дш пе рей* 1;ивг 1в зегреи!
8вга ^еШ ай авгреп!
Роиг еп Нте гаап^й еп васгШсе." 85
Ти Г01 Та1айпе ез ип Ьбгоз йеа Ьбгоз,
^иап(1 1;и еп1;еп(1ега 1е ^еипе ЬегаиН;
»
^и'^1 ргос1ате сек йапв Гапс1вппе уШе
Ти 1га роиг кег 1е вегреп!,
Ма18 1;и п'а8 раз аи1;ап1; йе уаюиг. 90
. Саг 81 1;и 1и1 соирез к Шв
И еп зогйга зиг 1а тете р1асе (1еих Шез!
Ш 81 1)и 1ш соире 1а саийе
И еп зогйга шз1аттеп1; диа1ге ;
Ш а1П81 ОП 1;е ^е1^^ега ^еипе 95
Роиг е1гв йеуогб еп заспйсе раг 1е вегреп*.
Е! ай саизе йе сек поиз ауопз Геппбз кз рог1е8,
Е1 поиь еп^еппопз юп соигз1ег
Роиг дие к п*еп1;ге йапз к У111е апс1ет1е
Е1 дие 1;и пе репззе к епсоге ^еипе. 100
Nои8 6ЙОПЗ (1е Ьоппез С01ша18запсе8 ауес 1оп рбге
Ш а саизе (1е сек поиз аУ10П8 рШй йе 1о1,
Ш поиз зоттез уепи йе 1;'шйгшег;
^ие 81 1;и п'а раз сотраь:>'10п йе 1ю1 тбте
Еп1;ге еп йейапз йапз к уШе роиг у сЬбгсЬег к йИе.* 105
^иап(^ 1е гр! Такйпе а еп1;еп(1и 1ез ^ои(^е8 / а ^
II 1еиг раг1е е* (И!: '^7
264
^^^^^^«^^^^т^^^^ър'^^^^^^^^^
^^^^ 5?Врат да ви самъ Юди, /о^
^^7 Братъ да ви самъ сестри да ва имамъ, НО
//0 «^ьо да си ми вярну кажете,
Какъ да си обия тая люта змия,
Та да си зема тая кральска керка,
Чи ми са е вейке ергенлакъ дудялъ;
Сичка земя самъ исфодилъ, 115
Мома спроти меня не си найдохъ;
В' стара града мома спроти меня има;
Или тая мома ща си зема,
Или тука младу ща си погина;
Какъ самъ утъ моя кральщина излялъ, 120
/ - о Тжй на кральщина не са вращамъ. ^
Юди си му в-Ьлетъ и говоретъ:
„Е бре Талатине млада краля!
Малку си си на години,
Я' си имашъ умувита глава; 125
С насъ са братъ побрати.
Та ни сд^рце усрели;
Нее вярну ща ти кажеме,
Какъ да си тая люта змия убияшъ.
Лю и ти насъ дарба да даришъ. 180
^^^ Кога презъ порти с' невяста заминешъ,
^^^ Да си рукнешъ и да си подрукнешъ: ^
Чуете ли, ду две Юди, мои сестри! -
Лю д-Ь да сте тук' да сте; 4-
Моя любу тенка дарба да ва дари, 135
Тенка дарба купринена махрама, ^
Шо си га я сама на разбой клала. 7
'' Закдлни са на тоя Бога и на тоя майка, ^
I
265
»^ие ]е 8018 уо1;гв йгбге о ^ои(1в8, ^^'^^
^ив ]в 8018 уо1;ге ?г6гв е* уоив ге^агйе сотте 80виг8, ^<></
Ма18 с111;е8 то1 8йгбтеп1 но
Сотгаеп!, (1о18-]е 1ивг се 8егре1111 Гегосе,
Роиг ргепйге еп тапа^е 1а йИе гоуа1б,
Саг ]е 8018 А6]к М\§и6 йе 1а У1е йе ^аг^оп,
Раг 1;ои1;е 1а 1вгге ]е 8и18 уоуа^б
Е* ]е пе ра8 ^то\п6 ипе йИе соптепаМе ; Пб
Вап8 1а уШе апшппе П у а ипе Ш1е роиг то!;
Е! аи181 ой ]в ргвп(1вга1'свие йИе
Ой ^в уа18 репг 1С1 ]випв ;
А11181 див зе 8Ш8 зог!;! йе гаоп гоуаите
Ат81 ]в пе Увих р1и8 у гв1юитвг.** 120
Ьб8 Яои(1в8 1ш раг1егеп1; в1 (Игеп!:
„ОЬ Г01 ^еипе ш Та1айпв ! •
Ти 68 ]випв еп апп^в8
Ма18 1x1 а8 ипе 1;б1в р1в1П й^бврп! ;
Ти 1'в8 потб по1;ге йгбге 125
Е^ а]П81 1;и а рп1 по8 совиг8;
Кои8 1;е (Игопб 81псвгвтеп1;
Соттеп! 1и рей! 1ивг се зегреп! Гегосе,
Ма18 1д1 аи881 йоН; поиз йоппег (1в8 ргб8еп1;8.
^иап<1 1и ра88ега8 раг 1а рог^е аувс 1а йапс(^. 1?о
Ти спега е! спега ГоНетеп!;:
. „Еп1в11(1в2-уои8 о ^ои(^в8 тез зоеигз!
^ив1 раг* дие Уои8 8оув2, зоуег ш ;
^ие топ атоиг уоив йоппе ип сайеаи йп, ^
Еп сайеаи йп ип тоисЬо1г <1е 8о1е, 185
^и'е11в а 118$^в еПе теше 8иг 1б т^11бг <1в 1188бгап(1.
^и^в св1а раг 1юп 01ви е! 1а шдге '1
г
3
266
Чи това ща сторишъ,
Кога през тези порти поминешъ.
Силна свадба малку да запреешъ
И насъ дарба да си даришъ.**
Талатина краля клетва са закле,
Люта клетва на негува Бога
И на негува стара майка :
„Аку, вЪли, свадба не си запремъ.
Невяста вазе дарба да си дари,
Моя Бога млад у да си ма погуби;
Моя стара майка да си ма не дучека.^
Юди си му велетъ и говоретъ:
„Е бре кралю, кога идешъ на варувита чешма,
Тая люта змия да убияшъ,
Да са соблечешъ голъ голнетичекъ,
Какъ си утъ майка падналъ;
Саму земи тоя отрувита срела.
Та кога си при змия идешъ,
Немой змия пу глави да удришъ,
Ниту пу глави, ниту пу опашки;
Лю си гледай да я усрелишъ в' средъ слрце-ту;
Лю какъ ще си я на сд^рце усрелишъ.
Тя ща са Ф&рли ф' вода варувита;
Лю ти да не хи дадешъ,
Да са умия ф' вода варувита,
Чи ща си сдрце излекува.
Та тога тебя младу ща погуби ;
Лю я грабни та я утъ земя Фжрли!
Земя ща са расзине та ща си я пог^&лне;
Тога ти кральска мома ща си земешъ.
/1^
140
145
150
155
1вО
165
267
^ие 1и Гегав св1а, ^^
^иап(^ 1и равзега раг св1)1е роИе, ^^'1
Атт61е ип рей 1;в8 потЬгеих Ьо1;в8 140
Роиг поив йоппег 1е сайваи.**
Ьб Г01 ТакИпе зига сек,
И зага раг зоп В1ви е! ва У1е111е тбге :
»81 де п'агге1в 1в8 сопУ1Ув8 де 1а посе
А&п дие 1а йапсб уои8 реи1; (1от1ег <1е8 са(1еаих, - 146
^ие В1еи те М! репг ]випе,
Е1 дие та У1еШе тбге пе те той р1и8.*
Ьев ^оис^е8 1ш раг16гев1 е! (Нгеп^:
яОЬ Г01 диапй к ига й 1а ГопШпе Гв1тв111в,
Роиг Шег 1е зегреп!; ^егосе, 150
ОезЬаМИе 1о1 пие рагГаНетеи! пие
Аш81 дие 1;и ез 1отЪ^ (1б 1а тбге,
Ргеп<18 8еи1етеп1; (а ЯбсЬе тбп^пеизе.
Е1; диапй 1;и 1'арргосЬе йи зегреп!
Nе йаррев 1е вегреп!; к 1а 1е1;в, 155
Ш ^ 1а Ш^ ш й 1а саи<1е;
Ма18 ргеп(18 ^аг(1е <1е )е (гаррег ай тШеи (1и еоеиг ;
Е1 диапд ю Гаигаз (гаррб ай соеиг
И зе зеШга й Гш81;ап1; <1ап8 Геаи Гбгуеп1;е;
Ма18 1;и пе <1о18 ра8 1е регтеНге 1во
^и'^ зе 1ауе йапз Геаи Гегуеп1;в,
Саг 11 §иепга зоп соеиг,
Е1 аргбз й 1;е 1иега ]еипе;
Махз ргепйз 1е е* зе1;1;е8 1е раг 1;егге,
Ьа 1впе 8'оиупга е* Геп^ЬиШга ; 1бб
Е1 аргбз Ш ргепйега еп тапа^е 1а йИе гоуа1е. '^^
268
^^'^ Яхни сега тоя блрза коня, '^9
Та си ходи скору змия да убияшъ. 170
Лю гледай, що са си Фтакса-1ъ да не забуришъ I "
/7о Талатина краля яхна ду негува бжрза коня.
Та утиде при Китическа краля,
Му в^Ьли ютговори;
„Язи, кралю, на змия дохакъ ща си дойда, 175
Лю си искамъ да ми дадешъ тоя керка,
Да си биде моя плрву любу."
Краля си му в^ли ютговори :
/^п „Гледай, млада кралю змия да погубишъ,
Та язъ моя керка ща ти дамъ 180
Да си биде тоя плрву любу;
Лю аку не си змия погубишъ,
Тебя на змия ща си Фжрлимъ,
Курбанъ тя да си та земе,"
/ ^ *> Талатина краля ни постоя, ни почака, 185
Са соблече голъ голнетичакъ,
Какъ си 6*^ утъ майка падналъ;
Си зе и негува отрувита сряла,
Та си утиде на чепша варувита.
Още утъ далеку на сжрце си змия усрели, 190
Не хи даде баремъ да са помАрда,
За седемъ опашки си я грабна,
^ Та я Фжрли утъ високу на земя-та,
: Земя си са расзина и си змия погълна!
Какъ си виде Китическа краля ду негуву юнасту, 195
^ Облече гу с' дрехи голи сарманлии, /^^
И си кладе тилялъ да личи низъ стара града, / ^ ^
\ Чи той свадба ща устори; ^^*
269
Моп1;б8 ^ ргевеп* Ш соигвхег ^^^7
Роиг МепЮ! у аттег е! й1ег 1в вегреп!. ^
Матв ' ргепйв ^агде Ле 1;вшг се див к ав ргот1В. у
Ье Г01 Та1а11пв гаоп1;а воп соиг81ег ^'^^
Ш а11а сЬег 1е го! ЕКе,
Е! 1ш раг1б ео (Ивап!:
9^е Апига! вйгетеп! ауес 1е вегреп!,
Ма1в ]е Увих дие 1;и те йоппев 1а Ш1в,
^и'е11в вой топ ргетаег атошг.* ^^^
Ье го1 1ш раг1б е! (Ш;
„Ргепйв регае йе квг 1е вегреп!, о деипе го1,
Е1 Ш01 ]б 1;е (1ош1е ша АПе
^и'е11е во11; 1;оп ргбШ1ег атоиг;
Ма1в В1 1;и пе 1;иега рав 1е вегреп! 180
•Те 1;в Увих ]в1ег ай вегреп!
^и*^1 (е ргеиде еп ваегШее.^
Ье Г01 Та1а1зпе ие в*аггб1;в р1ив
Ма1В и ве (1евЬаЪШе раг^аКешеп! пие
Сотте 11 ев1 1ошЬ6 Ле 1а тбге; ^85
П ргепд ва йбсЬе уепбпеиве
Ш й уа сЬег 1а Гоп1шпе !егуеп1;е.
Е! епсоге (1е 1от И &арре 1е вегреп! ай еоеиг.
И пе 1ш (1оппа 1е 1;етрв (1е гешиег,
П 1е ргеп(1 раг вев вер1 еаи<1ев 1^0
Б1 1е ]еШ (1'еп Ьаи! раг 1;егге;
Ьа 1;егге в'оиуп1; е! ГепдкиШ, 1е ветрен!!
^иап(1 1е го1 КИе а уи ва уа1еиг.
П ГЬаЬтИе ауес йев ЬаМ!» Логбв, ^
Е! И епуоуе ип ЬегаиН; роиг спег <1апв 1а утИе апс1еппе 195
^и'^1 уеи1 Л1ге ипе посе ; ' ?
/
А-
• \
• * /
270
/"? Да са собератъ малки и гулями, /^^<^
I Негува керка да си испратетъ. 200
^ Та са собраха малки и гулями,
Излязоха да испратетъ кральска керка.
Извадиха млада невяста:
Утъ образъ хи угрялу ясну слл^нце!
На раму хи има месечина! 205
На челу хи дребни звязди!
Вейке дойдоха ду високи порти.
Прирукна са Талатина млада краля:
„Ой вие сестри, ду две Юди Самувили!
Кад^ да сте да ми дойдете, 210
Да си видите моя пдрву любу,
И да си ва тенка дарба дари,
Тенка дарба купринена махрама.^
Лю гу чуха Юди^ и си дойдоха.
На невяста си дувакъ уткриха, 215
Да си видетъ нехину-ту бялу лику:
Какъ уткриха куприненъ дувакъ,
Утъ образъ хи угря ясну сллнце!
На Талатина си в'Ьлетъ и говоретъ:
„Ой ти Талатине млада кралю! 220
Любу ти е млогу убаву ! "
Тога в-Ьли Талатина краля:
„Ой ти, любу, плрву любу,
Искарай си ду две купринени махрами,
Да си даришъ мои сестри Самувили.^ 225
Искара си ду две купринени махрами, :;^/>
Та си дари ду негуви-те сестри ; . -^
Юди си я дариха пу десетъ алтане, ^ ;^
271
^ие 1вв реШз е^ 1в8 ^гапйз 8'а88етЬ16гвп1; '^7
Роиг соп^в(11вг 1а Й11е Ли го1. $"
Оп атепа 1а зеипе бапсй: О
Ве 80П У18а§е ЬпПе 1е 8о1е11 ЬпИап! ! 20о
8иг 80П ерои1е Ьл! 1а 1ипв ! *
8иг 80П &оп1 Лев рей^в бюйев!
й8 80п1 Щк агпуб8 й 1а Ьаи^е рог(б.
УоИа ^ив 1е го! Та1айпе 8'6спа :
„ 0 тв8 8оеиг8 йеих Лоийев 8атоУ11е8 ! 205
^ие1 раН, дие уоив зоуег воуег 1С1,
Роиг У01г топ ргешег 4шоиг,
^и'е11е тоив йоппе ип ргезеп! йп,
Пп ргбвеп* йп ип тоисЬок йе 801в.
А* реше 1е8 ^ои<1е8 Гоп! еп1;еп(1ие8, еПев ушгеп1« 210
Е11е8 8ои1еуегеп1 й 1а Напсб 1е тоИе
Роиг У01г 8оп У18а§е Ь1апс.
^иап(^ е11е8 оп* 8ои1еу6 1е УоИе йе 801е
Ве 80П 718аде ЬпИа 1е 8о1е11 ЪгШап!;!
Б11е8 раг1еп1; ай Та1а1;1пе е! ^^етЛ, 216
„0 Та1а41пе о зеипе го1,
Та йапсб 681 кбв Ье11е ! *"
Е* аргб8 (111 1е го1 Та1а1;ше:
^0 шоп ашоиг^ шоп ргешег ашоиг,
РгепЛв йеих тоисЬо1Г8 йе 801е
Роиг 168 (1оппбг ^ тев воеигв 8атоУ11е8.''
ЕНе 80г1,и йеих тоисЬо1Г8 йе вохе
Е( б11е 1б8 (1опиа й 868 воеигв;
Ъев ^ои(1в8 1ш йопегеп!; сЬади'ипв (11х (1иса1» ^
Е1 б11е8 1ш раг1еп1 е! (Ивеп!: 225
,,^ие1 раг! дие Ь шейегахв еев р1бсе8 (1'ог -2<
/
272
^>^*^*^*^>>^^^^г^^^л^^^^>^^^^
^"' / И ХИ в-Ьлетъ и говоретъ: ^2^/
^^^ „Лю на що Еладешъ тези алтане, 230
г.'^ Сичку алтане да си бива!
^ Тога си Талатина краля на негува земя утиде,
^ Та устори силна свадба.
;^о Това е Талатина краля усторилъ, 235
) И е устанала да му са пяе тая пясна. ^^^
10.
Вой НА ТалАТИНЕ крале 00 СТРА Лание
ттъ Речна веме.
Талатине млади кралю!
Талатинска земя са е запустила,
Сега има малу млогу
Малу млогу две години,
Утъ какъ си излява пуста сура ламия 5
Изъ Рична земя широка.
Седемъ глави има сасъ три опашки!
Сите ниви подробява,
Сите жита поява.
Шо е младу не дава презъ таму да помине. Ю
Сичку поля вейке испоеде,
Нема вейке що да яди,
273
Тон! йой йеувшг ог! — ^^^7
Б1 аргбв ее1а 1е го! Та1а11пе а11а (1ап8 воп рауз, ^' ^ ^
Ш й йЬ ипе ^апйе посе ^2 -у
Е\ св1а а Ш1 1в го! Такйпе 23о
Е1 сейе сЬаизоп гев^а роиг 61ге сЬап1;йе. '^^^
10.
Ьб сотЪа!; с1и го! Та1а1;те ауес 1е йгавоп 1Регосе
<|и рау8 ВИюЬпа.
Та1а1шв о ^випе ш!
Ье раув ТакИпе евЪ ((бтепи Аево!^,
С'е81; (1ершв (1еих апв р1ив ой шохпв
Вври18 дцапй угетЛ ш т йга^оп Гегосе
Би раув врае1еих (1е ВИеЬпа. 5
II а 8вр1; 161ев атес 1го18 соийев !
И деуа81е 1;оив ]е8 сЬатрв
Е1 тап^^е 1оив 1е8 §га1пв.
Аих ^еипе8 11 пе регте!; й у раввег.
Тоив 1е8 сЬашрв й а Й6^а йвр&1игй ю
Е1 и п'а ркв ^ио^ й тап^ег,
Ц ев1 тепи А6^к ^и8^и'й 1а тхПе Тоигпе. ' ^
18
274
'^ Си дупря и ду Турна града,
О Утъ влнъ градо на порти седи,
Не уставе да замине ниту стару, ниту младу; 15
Ниту мл^жку, ниту женску.
Чудетъ си су Турици що да праветъ?
Чекатъ белки си су ламия дигне,
На другу мясту да си иде.
Година время помина 20
Ламия не си става,
Лю си полюта бива.
Кога сасъ уста свирка свирне,
Цала града потресува!
Турици неиожаха вейке да си теглетъ: 25
Ни на поля можатъ да излязатъ.
Ни утъ чешми вода да наточетъ.
Сички, вЪлетъ, да излязатъ да я гонятъ,
Кой сасъ сряла, кой сасъ праща;
Белки можатъ да я утепатъ, 80
Турна града да куртолисатъ.
Чакали су да си дойде день Куледувъ день,
Сите людя да су собератъ,
Мольба Богу да су молятъ
Дано града той да куртолиса. 35
Месец время помина
И Куледувъ день си дойде.
Сите людя у ц«рква су собраха,
Мольба Богу зеха да су молятъ,
Дано града той да куртолиса. 40
Утъ ц«1»рква наВ|&рвиха при сура ламии
Кой сасъ сряла, кой сасъ праща;
2П
Ш тевЬе (1б110Г8 Аеуап1; 1а рог1;е /5
Е! пе Швве равбег ш ]бипе п! пеих^
Ш 1па1е ш ГетеИе. 15
Е1; 1в8 ЬаЪ11ап1;8 с1е Тоита пе ватеп! ^ио^ &1ге?
Бв аиепдбп! дие реи1;-б1те 1е ^а^оп зв 1етбга,
Роиг аИег с1апв ип аике Ней.
Адпв! ип ап равва
Ье (1га§оп пе ве 16уе рав зо
Ма1в (1ет1п1 р1ив (егосе. •
Е1 диап(1 И В1^ве атес ва ЬоисЬе
Тои1;е 1а У111е еп 1;гетЬ1е.
Ьев ЬаЪ11;ап1;в с1е Тоита пе ропуахеп! р1и8 епс1игег се1а;
Ив пе роитахеп! ш вог1;1г аих сЬатрв '^^
Ш ргепс1ге с1е Геаи де 1а Топваше.
Тоив Шгеп!; ди'11 уеи1еп1 вогйг е! 1е сЬаввег,
Ь'ип атес 1а ббсЬе Гаи1ге атес 1а ГгопАе;
Реи1;-61а:е Ив рошта1еп1 1е 1ивг,
Роиг ваитег 18 уШе Тоигпа. зо
Бв а1;1;епс1а1еп1; Гагпу^е (1и ^оиг Ае Ео1е<1а
^ие юив 1ев Ьоштев в^авветМеп!
Ш Ш1 ипе рпбге к Бхеи,
^и'^1 ваита сеШ уШе,
ТТп то1В равва 35
Ш 1е ^оиг йи Ко1в(1а агпта.
Тоив 1ев Ьоштев в'ав8етЬ1егеп1; дапв Г^^Иве
Е! сошепс^геп! к рпег Охеи
^и'и вайте 1а тШе.
Ве Г6^11ве Ив аИбгеп! ай йга^оп ?егосе 40
Ъ'ип атес 1а йвсЬе Гаи1ге атес 1а 1топйе;
18«
т
Борба си су бориха тамамъ три дни и три нощи,
Сура ламия сите ги надбори.
Кату гладанъ волкъ ФаФъ бюлюка Флезе, 45*
Та си грабна десетъ моми все на отбуръ;
Седми-те моми утъ едночъ погълна,
Кату да погълна седемъ яребици,
Я' три-те си в&рза за три-те опашки,
Да ги има за южина з^ накуска. 50
Сите Турици назадъ забягш^а.
Да не и тяхъ накуска устори.
Сура ламия уста си расзина.
Кога ги расзина земя су потресе.
Та имъ в'Ьли ютговори: 55
Гласъ й бяше кату люта гдрмавица,
„Ой граждане, ой Туричане!
Немой бягайте, немой турчите,
Язи си вейке куремъ позаситихъ.
На меня ми стигатъ сяки день пу десетъ моми во
Пу десетъ моми и юнаци;
Утъ тука сетне таинъ ке гу имамъ,
Сяки день пу десетъ моми да си грабемъ,
Дури редъ не дойде и ду ваше млада краля,
И негу накуска да гу осторе! в5
Тога вейке ке си бягамъ утъ ваше града,
И ке си ида на Рична земя широка.^
Сите людя уть страхъ треска су затресоха!
Утидоха на кральски сарая.
На краля си в^Ьлет и говоретъ: 70
„Ой ля кралю Талатине кралю!
Сура ламия не можахме да надборимъ!
277
В8 86 Ь»Шгбо1 1го18 зошгв е( 1го18 пш1.8
Иа18 1б <1гадоп (егосе 1е8 ташси Ьощ
Сотше 81 ип юир вХАшб еп1гб (1ап8 1а ГоиЬ,
Б1; 11 рп1; (Их Ш1е8 с110181е8; ^
Е! 11 ауа1а 8ер1 &11е8 ЬохЛ (1'ипе Мн
Сошше 8'и аигаН; ата!^ 8ер1 рег(1пх,
Е! 168 1го18 11 а11;асЬа аих 1го18 саис1е8
Роиг ]е8 ^аМег роиг 1б дои1ег.
Тои8' 1е8 Тоипепв 8е гейгегеп! 50
Роиг ди'11 пе 1в ргеп(1 роиг 80п дои1;ег.
Ье с1гадоп ^егосе оиуп! 8а ^иМе,
^иап(1 П Гоиуп! 1а 1егге еп кешМе,
Б4 И 1еиг раг1е е1; (Ш:
Б1 8а У01Х 6\аИ сотше 1е юп^ге : 55
„0 с11оуеп8 0 Тоипвп8 !
N6 Аиег ра8 пе соиггег рав,
^6 гбтр118 Щк топ е81ютас,
Д*бп а1е а88в2 раг ^ои^ аувс (Их 61168
В1Х Ш1е8 е1; (Их дагсоп8; бо
Оогепауап! аи^ап! 8ега та рог^оп,
СЬадие ^ои^ ^е ргеп(1га1 д1х бИев,
Ди8ди'^ се дие 1е 1оиг пе У1еп1 ^1 уо1;ге зеипе го!,
Б1 1и1 аи881 ^е ртепАга! роиг 1е ^ои(ег !
Б1; аргбв се1а зе т'еп 1га1 <1б Уо1хе уШе б1
Б1 з'1га1 (1ап8 1е 8рас1еих рау8 (1е ВИ^сЪпа-""
Тоив 168 Ьотте8 1;гбтЪ1бгеп1; йе 1а &6уге!
118 аИегеп^ ай ра1а18 гоуаю
Е1 ай го! 118 рат1егеп1 е^ ИтехЛ.''
,0 Г01 Г01 Та1айпв ! 70
Nои8 пе роиУ10П8 уашсге 1б (1га^оп Гегосе!
278
Утъ назе си грабна десетъ моми все на отбуръ:
Седми-те ги утъ едночъ погжлна,
Кату да погллна седемъ яребици; 75
Я три-те си вжрза за три-те опашки,
Да ги има 1за южина за накуска.
Сите нея забягахме.
Тя си уста расзина,
Та ни вЬли ютговори: 80
„Ой граждане, ой Туричане!
Немой бягайте, немой Т|крчите!
Язи си вейЕС куремъ позаситихъ;
На меня ми стигатъ сяки день пу десетъ моми
Пу десетъ моми и юнаци; 85
Утъ тука сетне таинъ ке гу имамъ,
Сяки день пу десетъ моми да си 1грабемъ,
Дури редъ не дойде и ду ваше млада краля,
И негу накуска да гу осторе!
Тога вейке ке си бягамъ утъ ваше града, 90
И ке си ида на Рична земя широка.
Гледай, кралю, Турна града да куртолисашъ.
Пуста ламия ке гу пусту запусти."
Талатина краля мощне млогу су нажели,
Що да прави незнаеше? 95
Падна боланъ да лежи.
Лежалъ ми е тамамъ месецъ.
Сяки день ми слуше цвижба и викове:
М си Еерка увиЕува!
Кой си синъ уплакува! 100
Дуръ му су е вейке дудеялу.
Халаикъ си прати да му рука стара майка,
279
Ое пои8 11 а рп1 Шх йИев (1*еШб
Ьев зер! Ц ауа1а Ъи! (1'ип соир,
Соште 811 аигаИ вер! рвгдпх;
Е! 1е8 1;го18 И а^асЬа к вез 1го1в сои(1б8 76
Роиг 1е8 дагАег роиг 80п ^ои1ег.
Коиз 1юив поив вошшев бп(и1в.
Е1 и оиуп1; ва §и61е
Ш 11 поив раг1а еп (Нвап!:
„0 схюуепв 0 Тоипепв! 80
N6 уоив еп^ихег рав, пе соиггег рав !
Д'а1 ^6}^ гешрИ топ ев1отас;
Д*еп ахе аввег (1е Шх йЦев раг зоиг,
В1Х йПев е! Й1Х ^аг^опв;
Богепатап!; (1'1С1 ^•аи^а^ сейе рог1;10п, 85
СЬадие ]оиг ^в ргепдга! йхх Ш1вв,
^ив^ие 1е 1юиг пе пеп* ай уокгв зеипе го1,
Ш 1ш аивв1 ^ие ^е ргепйв роиг топ §ои1вг !
Ш аргбв ]в т' 1га1 де уоке тШе,
Е! ^'^^а^ (1ап8 1е раув врас1еих <1в ВхкЬпа. 90
8оп^е 0 Г01! а ваитег 1а уШе Тоиша.
Ье ^а^оп ^егосе у а 1а (1в8о1ег епИ^гетеп^. "^
Ье Г01 ТакИпе ей! ^апс1е рШб,
II пе вауаН; дио! Гаке?
II еп 1отЬа та1а(1е. ^
и М та1а(1е ип то18 епИег.
СЬадие ^ои^ И еп^епс!!! 1е8 ^^тхзветеп! е1; 1е8 сш :
Ь'ип р1еиге за Ш1е!
Ь^аике р1еиге воп 618!
Еша1етеп1; 11 еп ИШ ГаМртб. 10о
II епуо1е ип соп&^еп! вегу11;еиг (1'арре1ег ва у1е11е шбге,
280
Утъ нея прошка да си земе.
Та да иде сасъ ламия борба да су бори;
Или града да си куртолиса, 105
Или той млада да погине.
Халаикъ си рука стара негува майка:
^Ела, краля си та рука,
Има нящу да ти каже.^
Стара му майка зе да вика, зе да плаче; но
Стори й са чи е краля млогу боланъ,
Млогу боланъ ще да умре.
Са запади да гу види,
Дуръ да худая утори,
Душе хи дуръ на глрлу дойде! 115
Ега да види що ке види:
Краля си утъ потстеля станалъ,
Си надява руху сарманлия,
ФаФъ рлкки си д&ржи седемъ сряли позлатени,
Утъ тяхъ си гряетъ седемъ сонца незаходни! 120
Ду негу стои ду длега музрака;
Какъ ги виде стара му майка,
Цала су потресе,
Лику хи поЦ|крня, пожелтя,
Рлки хи су затресоха, 12Б
Утмалъ душе приговори:
„Добро утрути, Талатине кралю,
Талатине кралю, мое милу сину!
Що си, сину, надявашъ руху сарманлия,
В' р&ки си д&ржишъ седемъ сряли позлатени, 130
Утъ кои си гряетъ седемъ сонца незаходни?
Що ду тебя стой ду длега музрака!
Роиг 1ш Га1ге вев асПеих
Е! (1*а11бг ве Ъайге ауес 1е с1гадоп ^вгосе;
Ой ди*11 ваита 1а тШе
Ой ди'!! реп* зеипе. 105
Ье сопМеп! аррб1б ва уаеШб ш^ге:
„Ухепв йопс 1в го1 1'арре11в
11 а диеЦае сЬове к Ьд (Иге.""
8а 7161116 тбге сошшбпса к спег е! 4 р1еигвг;
II 1и1 вбшЬ1б ^и6 1б го! б^лИ ЬгЬн та1ас1е, по
Тгбв та1а(1б е1; ди^И уа шоипг.
Е11в та 1в У01г,
Е! оиугап1; 1а сЬашЪге
Ь'атб 1ш у1вп1 ^ 1а догдб !
Ма18 УоПа ди'е11в уа У01г: 115
Ье Г01 8'6Ш1; 1вУб йе воп 1й,
II в'ЬаЪ111б ауес 1ев ЬаЪИ» <1ог6в^
Оапв вев ташв 11 11бп1; вер1 ЯдсЬев (1ог6ев,
Ооп1 ЪпПеп! вер! во1б11в дш пб ве соисЬбп1; ]ата1в!
Аиргбв 1ш ев! ров^е ипе 1апсе 1оп^ие. 12о
^иап(1 1а у/еШе тбге 1е уи
ЕПе еп 1;гбтЪ1а 1ои1;е,
Ье У1ваде (1еУ1п1 по1г е!; лаипе,
Ьев ша1пв 1и1 1;гешЬ1егбп1,
А' реше У1Уап1в е11в райаН; 125
»Воп ^ои^ 0 Г01 Та1айпв,
0 Г01 Та1а1шб топ 61в сЬепе!
Роигдио! 1и 1;ЪаЪ11]б8 ауес 1ев ЬаЬИ» ЛотбВу
Рои^^ио^ 1и 1;1еппев (1апв 1е8 ташв 1бв вер!' вдсЬев с1ог^89
Боп! ЪпПеп! вер! вокИв дш не ве соисЬеп! зата1В? 1ао
Роигдио! ев! аиргбв с1е 1о1 1а 1апсе 1оп^ие !
282
С Еогу искашъ да су бияшъ?"
„ Далъ ти Богъ добро, стара маля! '
Сасъ сура ламия искамъ да су боре. 13^
Или язи нея да надборе,
Наше града да куртолисамъ,
Или тия меня млада да погуби,
Не мога вейке да си слушемъ цвижби и виЕОве;
Кой керка да увикува! ^*®
Кой синъ да уплакува!^
„Немой, сину, на срещ' ламия излявай.
Сите людя су изляли да я гонетъ,
Та не можаха да я надборетъ,
Дила тина самъ ке я надборишъ; ^^
Тия тебя цала* ке погжлне !
Тоя майка утъ желба ке си умре."
„Молчи, молчи, маля, не та слушемъ!
Язъ ке ида с' нея борба да су боре;
Саму прошка да ми дадешъ, ^5®
Аку си ма ламия борба надбори,
Тоя прошка да си имамъ,
Немой Хару Ф' моря да ма удави.**
„Прошка ке ти дадемъ, сину;
Лю си малку тука почекай, ^**
Дуръ да отворе подземни келаре,
Да искарамъ таткува ти огнена музрака,
Шо му гу даде стара Рична краля,
С негу тина можешъ да надборишъ сура ламия;
Саму гледай Ф'пжрва глава да я ударишъ, 160
Та ке хи са сичка снага запали;
Синъ пламенъ утъ нея ке излява,
283
Атес дш увих 1;и 1в Ьайге?"
„^ие Вхен йоппе йи Меп к 101 юат^етПе твге,
Зе Увих те ЬаИге атес 1в йга^оп йгосе,
Ой то1 див ^в 1е ташдие, . й5
Роиг ваитег по1;гв тШе
Ой ди'11 те с1в1;ги11; ^еипе.
^е пе реих ркз вп1;впйгв 1е8 спв в1 1е8 §ет188втвп1/8,
Сотте Гип р1еиге 8а Й11е,
Сошгае Гаи1ге р1еиге 80п Й18.*' 1^0
„N6 та рав гаоп й18 соп1хе 1е йга^оп,
Тоив 168 Ьоттв8 80п1; вогМв роиг 1б сЬаввег
Ш Ув пе ригеп1 1в уатсге
Соттеп1 1и уеих 1в ташсге зеиИ
II та 1в ауа1ег *ои1; епйег Ш
Ш 1а юбге тоигга йе сЬартп.*
^Та18-1;о1 та реЙ1в тбге, ^е пе 1;*6сои1в рав!
^е уеих аИег те ЪаНге ауес 1ш;
Ооппе8-то1 (а регт18В10п,
81 1е йга^оп уа ше Уашсге 150
Роиг ауо1Г юп рагйоп,
^ие 1е ЕЬагои пе те поуе с1апв 1а тег тойе.''
„Зе Увих (е (1оппег топ раг(1оп, топ Шв,
Ма1в айеп^в ип рей 1С1
Дивди^а се дие ^'оиуге юв вои1»гга1П8, 155
Роиг еп 80г1;1Г 1а 1апсе йе 'Геи йе Ьоп рбге,
^ие 1ш а йоппб 1е У1еих го! ВИсЬпа,
Ауес е11е к реих уа1псге 1е йга^оп ^егосе ;
Ма1в ргепйв ^агйе йе 1е Ггаррег йапв 1а ргет1дге №1;в,
Е! а1пв1 еПе уа Ъгй1ег 1ои1 воп согрв ; 1во
Ше йаште Ъ1еиа1;ге уа вог^г йе 1ш;
284
Та ке са утъ зоръ Фжрли ФаФъ гуляму езеру,
БелБи огань сш загаси;
Утъ езеру нема вейкв да излезе." 165
„Скору, маля, искарай таткува ми огнена музрака,
Да си види ламия що юнакъ самъна земя-та!
Чи тия су и на меня канила,
Дуръ и меня макуска не устори,
Тога вейке ке си бяга утъ наше града." 170
Майка му си утори подземни келаре,
Кога искара огнена музрака
Сите людя су потресоха!
Да не града погури.
Та гу даде на милна си сина, 175
На милна си сина Талатина краля:
„Земи сину огнена музрака!
Давамъ си ти и майчина прошка,
Та ми Фоди скору при сура ламия,
Чи си время вейке дойде, 180
Да си грабне десетъ моми все на отбуръ ;
Барямъ тяхъ да куртолисашъ,
Немой вейке цвижби да слушеме."
Талатина крале тилялъ тури
Да личи низъ Турна града: 185
II Лю кой иска сииръ да си гледа.
Да излезе утъ вд;нъ града на башъ капия,
Дека седи сура ламия,
Таму язи с' нея борба ке су боре."
Та ми сички излягоха сииръ да си гледатъ, 190
Що ке прави тахна млада краля:
Да ли борба ке надбори?
Й8§
^^«^Ь^к^Ч^^^^^Ч^к^^^^кА^^к^Ь^
Ш де (1ои1биг Ц уа ве зеШг дапв 1е ^пА 1ас
Роиг у д1ешАге воп !би.
Иа18 И пб уа р1ив вогИг да 1ас.*
^Уа Меп У11;в де т'аррот1;бг 1а кпсе ди Геи де топ р^ге, 165
^ие 1е дгадоп уоИ; дие ^е вшв ип Ьбгов виг ]а (еггб
^и'^1 ауаН аивв! (1б8 ш^епШпв ваг то!
^и8^а'а се ди*!! т^аавв! деуоге роиг воп дои1;ег,
Е! аргбв И Уви* в^еп а11вг йе по1а:е уШе.*
Ьа тбге оиуп1; 1ев вои1юпашв по
Б4 диап(1 е11е еп вогШ 1а 1апсе (1е (ей
Тоиз 1ев Ьоттев еп (гешМегеп!,
^и*еI1е пе Ъгй1е рав 1а уШе.
Е! е11е 1а (1оппа ^ воп Шв Мепашб,
А* воп Шв Меп ашб 1б го! Та1а(1пе: 175
уМоп Шв ргепс1в 1а 1апее де (еп
^е Ьв (1оппе аивв! 1а репшв810п ша^егаеИбу
Е1 уа Меп уНе аирг&в 1е сЬга^оп {егосе,
Саг 1б (етрв ев! Щк втчб
^и*^1 уеи! ргепАге 1ев ^х Ш1ев (1'Ше; 180
Зацуб ай тошв сеПев с!
^ие поав п*ауопв р]ив дев спв е! ^ет188бтеп1а ^ еп16п<1ге.''
Ье Г01 Та1а11пе епуоуе ип спеиг
Роиг апопсег (1апв 1а уШе Тоигпа:
„^ш уеи! У01Г 1е врес1ас1е 185
^и11 уа войи* ^1 1а дгапде рог(е де уШе
Ой гбв1;е 1е дга^оп (бгосе|
Саг 1а зе уеих те ЪаШе ауес 1ш.''
Е! 1юив 80г(;1геп1; роиг уоиг 1е 8рес1;ас1е
^ие уа (а1ге 1е ^еипе го!, 19о
Роиг У01Г 8'11 уа уатсге
286
Или младъ ке си погине?
Сура ламия на порти лежеше,
Седемъ глави бя каде града расзинала, 195
Да пог&лне седемъ моми все на отбуръ;
Опашки бя разв&]рзала
Да си в;крзе ду три моми;
Да ги има за южина за накуска.
Талатина краля още ду ламия не приблизилъ, 200
Мощне яце су подрукна;
„Ламия, сура ламия!
На бяла пуляна излези,
Нее с' тебя борба да су бориме:
Или язи тебя борба да надборе, 205
Или ти меня млада да поядишъ,
Чи су вейке тое-ту не трае,
Искашъ града да запустишъ;
Сите моми и юнаци да поядишъ,
На сетнина дуръ и меня! 210
Та тога вейке да си идешъ.^
Лю какъ чу пуста сура ламия,
Чи си иде Талатина краля,
С нея борба да су бори,
Налюти са мощне, разеди са; 215
Очи кату месечина каде негу извуртя,
Уста си кату пещъ расзина,
Да си негу жювъ пог&лне.
Талатина краля ни постоя.
Ни постоя, ни почака, 220
Лю си Фдрли огнена музрака.
Та удари сура ламия ФаФъ п&рва глава;
287
Ой 8'а та репг ^еипв ?
Ье с1га^оп 6\аИ соисЬ^ аирг^з с1е 1а рог1е де У111в,
Ьез вер! 16168 ауес дев ЪоисЬев Ьеап1е8 И 1оигпа уег8 1а У111е,
Роиг ауа1ег 8ер1 йПев й^еШе, ш
Ьев сои^ев ^1а1еп1 с1егои1^е8
Роиг а11асЬег 1е8 1го18 Ш1е8,
Роиг 1е ^агЛег роиг аоп 5ои1вг.
Ье го1 Та1а1те пе 8'б1а11 раз епсоге арргосЪ^ ди дга^оп
Е1 Ц спа Гог1етеп1: гоо
„0 (1га^оп, с1га^оп ^егосе
8ог8 8иг 1е сЬашрз Мапс,
^е Увих те ЬаИге ауес 1о1,
Ой то1 дие ^е 1е уашдие
Ой ^ие 1и те тапдез зеипе, 205
Саг 1оп 1етрв 8'е81 разв^ ;
Ти уеих де8о1ег 1а уШе,
Мап^ег 1ои1е8 1ез АПев е! 1ои8 юз ^аг{опз
Е1 &па1етеп1 аизз! то!!
Е1 аргбз 1и уеих 1'еп аПег.** 210
^иап(1 се1а вп1епШ1 1е (1га^оп Гегосе
^ие 1е го! Та1а1ше У1еп1
Роиг 80 ЪаИге ауес 1ш^
Л 86 тИ Гог1етеп1 еп соНЬгву
II 1оигпе 1б8 уеих соп1ге 1ш сотте 1а 1ипе 815
Е1 оиуп! 1а дие1е сотте ип ^оитеаи
Роиг Гауа1ег У1уап1.
Ье Г01 Та1а11пе п'а11еп(1е раз,
II п*а11еп(1е раз И пе 8'аггб1е раз,
Ма13 и ]б11е 1а 1апсб (1е (ви 225
Б1 Ггарра 1б дга^оп ^егосе (1ап8 за ргет1дге 1;б1е.
Л— 7
^ 5 >
§88
Лю шо я удари,
Сичка снага хи су запали;
Синь плаиенъ утъ нея зе да плахте; 225
Та су Ф&рли ФаФъ гуляиу езеру,
Белки огань хи загасне:
Утмалъ душе приговори:
„Утъ Богъ да найдешъ, Талатине кралю!
С тоя юнасту ти меня не надбори! 230
Утъ Богъ да найде тоя стара майка.
Що ти даде таткува ти огнена музрака,
Що му гу даде мой срика Рична краля. ^
Това рече не отрече,
Нема вейке утъ езеру да излезе. 235
Оички людя Талатина Фалба поФалиха,
Чи си ламия надбори,
Та си града куртолиса.
Това чуду е направилъ Талатина краля!
И е устаналу дясна да са пея, 240
Утъ Бога зравя, утъ меня пясна.
289
^^^*^^^^»^Щ^^'Щ^^^^>^^^^^^^^^
А' реше Га-1-11 Ггаррб
Той! 80П согрв 8'епбашша;
ТТпе Аатте Ъ1еиа1ге еа войН,
Е1 И зе ргефНе с1ап8 1е дгап(1 \щ 2зо
Роиг 61е1пйге 1в Геи.
А' реше Т1Уап1 1е (1га^оп а (И!:
„^ие Охеи 1в ришзве о го1 Та1а1;ше ! -^^
Атес (оп соига^е (и пе т'а рав ташси!
^ие В1еи сЪйИзве 1;а ухеШе ш^ге 28^
^и^ 1;'а доппб 1а 1апсе (1е (ей (1е 1юп рбге,
^ие 1ш а (1о1т^ шоп опс1е 1е го! ЕНсЬпа.^
Е1; ^ реше а-1-11 Ш1 се1а
И пе вогШ р1пв с1и 1ас.
Тоив 1ев Ъошшев оп1 1оиб 1е го! Та1а1;1пе 240
Раг се ди'!! а тахпси 1е дга^оп,
Е{ рагсе ди*!! а ваит^ ]а уШе.
Се т1гас1е а Ш1 1е го1 ТакЦпе!
Е! 1а сЬапвоп ев( гев1б роиг ^1;ге сЬап1;бе.
^ие Б1еи уоиз с1оппе 1а зап1^^ Ле то1 ргеппев 1а сЬапвоп. 245
19
11.
•>::чн:1'^|
Орфеово.
«^»^^^^^^^|^^
Ой ти Боже, мили Боже!
Що си Боже толку чудувиту?!
Месецъ има шо си чуду чинилъ,
Та се сита зеие дуръ потресла!
Сега па си чуду правишъ. ^
Родила се мома на земе-та гюзеллийва.
Що га нема нийде на дюне-та;
Та ниту майка има, ниту татку,
Пуста устанала аФъ средъ гора,
Що си била Ламийсва земе поламена. Ю
Та ми седе аФъ гора-та малу млогу,
Малу млогу три месеци.
Дуръ се вече Вишню Бога за нега дусети,
Та си прати ду два Деоа аФъ гора-та,
Да сн видетъ шо ми чини малка мома, 15
Да л' е жива илъ умрела?
Какъ ми слеватъ ду два Деоа на земе-та,
Чуду ми станалу долу на поле-ту.
Сонце си угреелу ясну яснувиту,
Да си свети на два ДоФа, 20
и.
Ьа 11а188апое <1'0гр11ее.
Ч^М1^^#М^<^<^»»
0 Ваеи сЬег Ваеи,
Сотше 68 (и топ 01еи пигасиЬих!
II 7 а ип то18 див 1и ав М1 \ш пшгаск^
^и6 1юи1;б 1а 1;^е еп 1тетЪ1а,
ЕЬ а ргбвеп! 1д1 Шв ип т1гас1б. 5
II -леи! йе пййгв ипе зоНв Ш1в зиг 1а кегге
^ш п'а рав де рагеШе виг 1а 1югге,
ЕИе п'а ш т^ге ш рдге;
Е11е ев! гевШ огрЬеИпе ай пиНеи <1'ипв топ1а^пву
^ш ИвИ 1е раув йев сЬ-а^опв. — ю
Е11е Гбв1;а дапв 1а топ1;артв рей ой Ьеаисоир
Репдап! 1;го1в то1в;
Дивди'^ се див 1е Вхеи У1в1тои в'еп воитхеп!
Е! и епуоуе деих Б^уев дапв 1а топ1а§;пе
Роиг У01г се дие йй 1а рей1;е Ш1в, 15
81 е11е 681; еп У1е ой тог(е?
^иаI1с^ 1ев деих Веуев <1евсбП(11геп1; й 1а 1егге
II 8*ев1; равв^ ип т1гас1б еп Ъав виг 1е сЬатр.
Ье 8о1е11 ЪпИа 8р1еп(1Метеп1;
Роиг бс1а1гег аих деих Одуев^ ао
19*
Ш'
^^Ъ^к^1МА^М«'%^^Ч^^Ъ^^^^к^
;1 Да но си ми найдатъ малка мома аФЪ гора-та.
Лу ми слели ду два Деоа на земе-та,
Най д оха си малка мома аФЪ гора-та,
Чи си плаче, чи си вика;
Майка тера биска да й даде: 25
Татку тера вода да си я напои.
Ниту майка има, ниту татку!
Татку й си беше п&рва крале на Ламийска земе,
Сила духувита има аФЪ сорце-ту,
Та се бие сусъ гори и сусъ планини! зо
Де му на умъ дойде миела се намисли,
Да заптиса и сова море широку;
Та си хрипна аФЪ море ту на д&ну-ту.
Да се бие фенкъ да чини сусъ море-ту. ^
Ела Господъ каилъ не се чинилъ, 35
Да се бие фенкъ да чини и с' море-ту.
Та си му обзе сила духувита;
Си ми боде као други-те на сорце-ту.
Та устана аФЪ море-ту на длну-ту,
Утъ де вече не излезе. 40
Я негуву п«рве ^ибе си гу чека.
Да излезе утъ море ту на земе-та;
Чека си гу малу млогу
Малу млогу три години.
Па гу нема да си дойде! 45
Цикна, викца да си плаче:
„Ой ти Боже, Вишню Боже!
Шо си стори. Боже, ти сусъ мене!
Нема вече либе да си виде,
Млада си самъ още шо ша праве?^ 50
293
^^^>»М^^^^^^^^^*^^^^^|^
А&п ди'118 1гоиУбп( 1а реШе Ше дапв 1а топ1а§пе.
А* реше де8Сб11(11геп{; 1е8 деих Обувв виг 1а 1егге
Не коиу^геп! 1а реИ^е &11е дапз 1а топите.
Е11в спаи е! ркигаН
Е! сЬегсЬаи 1а шдге с1в Га1а11;бг, 25
Е1 сЬегсЬе 50п рдге ди'11 1ш (1оппб <1б Геаи ^ Ъо1Г.
Ма18 б11б п*а п! ш^ге ш рдге!
8оп р^ге бЬвИ 1е ргепиег го! (1ап8 1е раув де (1га§оп8*
II ауа11 де Гогсе 8рш1;ив11е дапз 80п сооиг,
Е1; И 86 Ьа1;1>аи аувс (1б8 Гогд1;8 е! топк^пев! 80
И 1ш ухеп! еп е8рп1; е! И вои^е
Т)е сопдиепг аивз! 1а шег врааеиве.
Б1; И 8аи1а ай Гопд де 1а тег
Роиг 86 Ьайгб аубс 1а шбг.
Ма18 01би п'аргоЪа се1а, ;">
^и*^1 86 ЪвЛХе аУбс 1а шбг;
Е1; Ц 1ш Ь\» 1а Гогсб 8р1п1иб11е,
Е1 11 дбУш1 сошше 1б8 аи{;гб8 (1апв 80п собиг,
Б1; И гб81;а аа Гопд де 1а шег
0*ой И пе ьоШ р1и8. 4о
Е1; 80П ргбш1бг ашоиг Га11;бпс1б
^и*^1 80г1; (1б 1а шбг вит (еггб.
БИб аиеп^б рей ой Ьеаасоир
Рей ой Ъеаисоир 1го1В апв ;
Ма1В И пе У1еп1; рош(;! 16
Е11е спа е! б11е р1еига:
^0 ХМеи В1би У181тои!
^а*а 1;и М1 де то! о Шт,
Зв пе Убгга! р1ив шоп ашоаг,
^е вшв епсоге ^еипе, ^ае Гагаь^е?* М!
294
Щ^^^Щ0Щ^*^*^0Щ0Щ0^0Щ0^^0^0*0Щ0^
^' Какъ ми плаче сонце га дучулу,
Та ми се навелу утъ небе-ту,
Да си види кой ми плаче на земе-та?
Бга да види шо да види!
Млада булька ми се шета низъ гора-та, 55
Та си роки кжрши и си солзи рони^
Какъ се шета утъ лику й сонце грее!
Лу га виде сонце мощне га бендиса,
Та си слезе утъ небе-ту на земе-та,
Да си либи млада булька шо си плаче; 60
Чи Господъ каилъ не се чинилъ.
Млада булька да се качи висе дуръ на небе;
Чи не била малка мома као ДоФка,
Да си 4ини изметъ дуръ на Бога.
Та си ми се сфоди сонце сусъ млада булька, 65
Лу се СФОдилу затруднела.
Дойде вече време да си роди,
Та си роди мома гюзеллийка,
Шо га нема нийде на земе-та (
Утъ Вогъ нашла пуста сура ламие, . 70
Зоби к&рцна на млада булька,
Зоби к&рцна люту й се заканила,
Чи ша си га Ф«рли аФЪ темна зандана,
Тамъ да си й кости изпогниетъ,
Чи се СФОдила сусъ ясну-ту сонце. 75
Млада булька мощне ми се уплашила утъ сура ламие,
Та се Фжрли аФъ море-ту на д*ну-ту:
„Шо ша ми гниетъ кости аФъ темна зандана,
Нека ми се снага бане аФъ море-ту.^
Ду тога се били ламни на земе-та, 80
295
■ОНО»^^^*^^^!»»»»*»»»»»!'
^иаI1с^ е11в рЬига!! 1б воЬЦ Гб111;бП(111
Роиг У01г дш р1вигв вит 1а 1вггв?
Ма18 уоНа се ди*!! та уоиг,
Ппб зв1}Пб Гешшб 86 ргошбпе вит 1а шоп^арте 65
Ш б11б Ьп88в еп 1ашеп1;ап1; 868 шашв е! р1бигб.
^^апд б11е 86 ргошепаН; с1б воп шадб ЪгШб 1б 8р1б11!
^^^аI1С^ 1е 8(>1б]1 1а уп б11б 1ш ркхваИ; Ъбаисоир;
Ш Ц <1б8Сб11(1б (1и С1б1 вит 1а 1бПб
Роиг ашбг 1а зеипе Гетте дш ркшге ; во
Ма18 рагсе дие В1б1] п'аргоита ра8
^ив 1а збопе Гешшв 86 16у6 ^и8^и*^и С1б1у
Саг б11б п^61гИ рав ипб рбМ1;б Ш1б еошшб ипв Вбчв
Роиг Га1Гб 1в вбшсб & Ьгвп шбшб ;
Ьб 8о1б11 еоппи 1в збипб 1'бтшбу в5
Ш к рбшб Га-1г11 сошт б11б <1бУ1п1; ^оввб.
II агпуа 1б (ешрв де Геп{'ап1;бтбп1;,
Ж е11в еп^апи ипв кбв зоИе Ш1в
^ш п'а рав рагеИ вит 1а 1еггб!
^^е 01еа ришвве 1б дга^оп {'бгосе, 70
II дгшса ауос вев <1еп1я 1^ 1а зеипе Гетте,
П ртдса ауес 1е8 деп18 е1; зшга!
^и'^1 1а зб1;1;вга дапв ипв рпвоп вошЪге
^ив вев 08 рйпвве 1л,
Рагсе ди'е11е а соппи 1в вокИ ЪгШап(;. 75
Ьа зеипе {'етше 61лИ 1гд8 е&аубе раг 1б с1га§оп Гбгосе ;
Ш е11е ве ^еШ ай &п(] де 1а ш/вг:
»81 шев 08 М-чехЛ ригпг дапв ипе рпвоп зошЪге
П ев!; пиеих дие топ согрв ве Ъа1рте дапв ]а тег.' —
^и8^и*^ се 1ешр8 бШеп!; 1ев <1га^опв вит 1а 1;егге, 80
29в
чМ^чич4№^^^^#ч#«^|^ъ^^Мч^м«#ч#
95
?^' Утъ тога се вече аФъ море-ту.
Малка мома си устана запу стена аФЪ *гора»та,
Нема никой да я види.
Дуръ на Бога си се нажелилу, натяжилу,
Та си прати ду два ДеФа утъ небе-ту, ^ 85
Да си идатъ долу на земе-та аФЪ гора-та;
Аку си е малка мома жива аФъ гора-та,
Да га зематъ на небе-ту да си га дукаратъ,
Да си седи аФЪ сончеви ясни сарае,
Та да чини изметъ дуръ на Бога. 90
Та га зели ду два ДеФа на небе-ту.
Малка мома си седи аФъ сончеви сарае,
Па си изметъ чини дуръ на Бога.
Още мома месецъ не седела на небо-ту,
Гласъ се слуше дуръ на небе утъ земе-та,
Ринда крале си ми плаче, си ми вика,
Чи си чеду нема утъ сорце-ту,
Да си му засели пуста земе запустена.
Та се. мольба дуръ на Бога моли:
„Ой ти, Боже, Вишню Боже! юо
Я дай си ми, Боже, чеду утъ сорце-ту;
Кога си гу гледамъ аФъ сарае аФЪ худае,
Сорце да ми се радува,
Чи си имамъ чеду утъ сорце-ту;
Та. ша си засели мое пуста земе запустена.^ Юб
Та и Богъ си му мольба услуше;
Наетъ чини чеду да му даде.
Да засели негува пуста земе запустена.
Ела Ринда крале си е стару устарелу.
Коса му е вече побелела као бела снега; 110
297
Ма18 (1бри18 се 1бтр8 Ив воп! с1ап8 1а шег.
Ьа реШе Ш1е гбзк огрЬе1]Пб <1а118 1а шопЬл^е^
II п'у ауаН регвоппе роиг 1а §аг(1бг.
01еи шбте би(; рШб,
Е! 11 впуоуа йеих -Обувв йи С1е1 в5
Роиг (1б8сепдге ея Ьав (1ай8 1а топи^пе,
81 1а реШе Ш1в 681 еп У16 дапв 1а шо111адпе,
^и*61168 1а ргвпдей е! ароНбп! ай С1е1,
^и*6116 гб81;б дап8 1б раШз 8р1бпШб <1и 8о1е11
Ш ди'б11б вег! й Ша шбте. 90
Е! 1б8 <1бих Штьв 1а рпгеп(; ай С1е1,
Ьа ре1;11е йИе гб81;е с1ай8 1б ра1а18 да воюИ
Ш {лИ 1в 8вП1св й В1би тбте. —
Ьа Ш1е ткбЬвИ ди'ип то18 ай С1е1
УоНа ди'оп еп^епдИ; ипе уо1х <1е 1а 1бггб ^и8(1й6 <1ап8 1б С1б1 ; 95
Ье Г01 Еш<1а тЬ е! р1еиге
Рагсе ди'!! п'а раз оп епГао! <1в вее еп1таШб89
Роиг ди'11 рбир1б 80п рау8 дб8ег( б1; де8о1^.
Ш 11 М1 1а рп^ге зи8ди'11 ХИеи:
»0 В1ви Кей УхзЬпои ! 100
Боппе — Ш01 ип епйп! (1е шев еп1;га11]е8
^ие диапд зе 1е тегга! дап8 топ ра1а18 <1ап8 шев арраг1;етеп<;в
^ие топ соеиг еп т1 гезош!;,
^ие з'а1 ип еп^ап! де те8 еп1таШе8,
Е1; а1П81 зе реир1вга1 топ рау8 Йв8вг1,* — 105
Ш 01еи тбте ехаива 8а рпбге,
И а ГШепНоп де 1ш доппег ип епГап!
Роиг реир1ег 80п рау8 девег!;.
Ма18 1е го1 Вшда ев!; с1бз& (гбв к^б^
Се8 сЪоуеих 80п1; Ъ1апсв сотте 1а пех^е МапсЬе, по
298
«АМММАИММШМЧАМАМАМ
'" Та си нема либе на потете ле,
С либе на потстеле да се сфоди,
Та да си роди чеду утъ сорце-ту.
Та се Господъ чудумъ чуди,
Какъ да си му чеду даде утъ сорце-ту? 115
Чуди ми се тамамъ три месеци,
Па не може на умъ да се науми,
На умъ да се науми миела да се смиели.
Какъ се чуди три месеци си забурилу,
Чи си му се Ринда крале мольба моли, 120
Да му даде чеду утъ сорце-ту.
. ЧбЕа си ми Ринда крале тамамъ три месеци.
Дано си му Господъ чеду даде утъ сорце-ту; .
Чека си ми па си чеду нема!
Та си му се нажелилу натжжилу, 125
Писна, викна гласумъ да си плаче:
„Ой ти Боже, Вишну Боже!
Шо самъ. Боже грехъ чинилу;
Та не си ми мольба слушешъ.
Да ми дадешъ чеду утъ сорце-ту; 180
Да си засели мое земе пуста запустена;
Аку си ]га Боже, молба услушешъ,
Да си ми дадешъ чеду утъ сорце-ту.
Да си засели мое земе пуста запустена,
Хемъ да си ми изметъ чини на стару време, 185
Тешка курбанъ на земе-та ша ти коле:
Ша си Флеза утре още рану аФъ бухче-ту,
Де си пасатъ и си пилетъ пилци Ф«ркувити,
Та ша Фате деветъ пуйки ц&рнувити,
Курбанъ ша Г9 |^олб дуръ на тебе^ Ш
299
^ММЦ«М^А^^АММ^АААА#
Ш И п'а рав апе броиве <1аов воп Ш
Роиг соппахке 80п атоиг с1ав8 воп Ш,
^а'е]1е 1ш в11^ап1ю ип епГап! Ае вев бп1;гаШбв.
Е! Бхеи тбшд бп 61а,И етЪаггазб
Соштеп!; 1ш (1о1тег ап епГап(; <1в вев бп1таШбв ? 115
П биа ешЪаггаввб р6п(1ап1; 1;го1в то]в
Е1; 11 не Ь! У1бп1; пеп (1апв ГевргИ;,
Шеп дапв ГевргИ; роиг 1пуеп1юг дие1дие сЬове.
^иапд 11 ИиИ ешЪаггаввб рбп<1ап1; 1то1в то1В
II ГоаЪНа дие 1в го! Вш<1а ГатаН рпб 180
Ъе 1ш <1оп11ег ип еп&п1; <1е вев епкаШев.
Ье Г01 Еш<1а а1;1;епс1е 1го18 то1В
81 01еи 1ш (1оппега ип еп^^ап! с1е вев еп^гаШев,
II а1;1;еп(1е е! И п*у а рош1; <1'еп&п1!
Ш И Ает1п1; ^пв^;е е! сЬа^п, 125
и спа е!; р1еига Ьаи1;етеп1:
„0 В1ви, В1еи У1в11пои
^ие11е рбсЬб а1-зе еошт1В
^йе 1и п'ехаисев рав та рпбге
Роиг ше доппег ип еп^ап! <1е шев бпкатев, 130
^и'^1 реир1е шоп раув с1евег1 е! дево1б
81 1л1 0 ХНеи та рп^ге ехаисев,
Е1; те <1оппегав ип епГап! <1е ш^в еп1;гаШеВу
^и*^1 реир1е шоп раув с1е8бг1 е! девоМ,
Е! диЧ! ше вег^ (1апв ша У1е111евве, 185
Ш ^апй васпйсе ]е теих &1ге й 1ю1 вит 1а 1еггв:
'^е уеих дешаш (1евееп<1ге <1е Ъоп Ьеиге дапв 1е загсЦп
Ой ра1веп1; е! ве шиШрИеп!; 1е8 018еаих Уо1ап(8^
Е1; ]в уеих ргепдге пеиГ ^с1е8 по1Г8)
Роиг 1е8 кег еп васгШсе ^ То1, но
300
щ^,^щ^^^^^^^^1щ^щ0Щ^щ0^^^^Л^^тш
А*-' Чи СИ МИ си далъ чеду утъ сорце-ту,
На стару време изметъ да ми чини;
Хемъ да си засели мое земе пуста запустена.^
Какъ се мольба моли дуръ на Бога,
Заикна се утъ сорце-ту та си ми заплака. 145
Не може на ноги вече да си стои,
Та си легна на златна потстеле,
Да. си почине малку да поспие,
Чи си му се очи солзувити затегнали.
Та си думиле вече дуръ на Бога, 150
И Богъ каилъ не се чинилъ.
Да си нема Ринда крале чеду утъ сорце-ту.
Та се чудумъ чуди що да прави
Що да прави пю да стори?
Де му на умъ дойде, 155
Та си прати ду два Деоа,
Да си идатъ дуръ при сонце-ту аФЪ сарае;
Утъ сонце-ту изимъ да си тератъ,
Да имъ даде малка мома бележита,
Да га пратетъ долу на земе-та, 1во
Да си боде керка дуръ на Ринда крале;
Чи си чеду нема утъ сорце-ту,
Хемъ си либе нема да се сфоди.
Та да си роди чеду * утъ сорце-ту I
Та ми утидоха ду два ДоФа при сонце-ту аФЪ сарае. 1в5
Сонце си ми още спие,
Та гу будетъ ду два ДоФа:
„Стани, стани сончице, немой спиешъ!
Ду тебе на прати Вишню Бога,
Да та питаме изииъ да ти тераме, 170
301
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^»^
^ие 1и т*а ([опп^ ип епГап! Ле шез епМИва
^ш те зетга <1а118 та У1в111б88е,
Е! ^и] рбир1бга топ раув йевеЛ е! (1е8о1б.''
^иаI)<1 !] &(; 1а рп&ге й 01еи тбте
11 8оир1га де 80п соеиг е! р1еига. Н5
II пе рей! 86 (бшг деЪои!; зиг зез р]еА8,
Е! И 86 соисЬе зиг 1е Ш с1'ог
Роиг зе герозег в1 роиг (1огт1г ип рей ;
Саг 368 убих р1б1пе (1е 1аппб8 Убш11бп1; зб ^бппег.
Ш Ъш тбтб бп би! рШ^. 150
Ш ТЛт пб Гарргоиуа р1из
^и6 1б Г01 Шпда п'а рав д'бп!'ап1; 4 6 368 еп1га1]1бз.
Е! П ез! дапз ГетЪаггаз пб засЬап! дио! Га1ге
^ио^ Мгб б* дио1 ^'бйгбргбпйгб !
Ма18 УоПа Ц зб 8оиу1еп1; ' 155
В'впуоубг йвих Вбтбз,
0*а11бг зиздиб <1апз 1б ра1а13 ди 8о1б11
Роиг дбтапдбг 1а рбгт1881оп ди 801611,
^и*^1 1биг доппб 1а Ш1е рбШб т1гаеи1бизб,
Роиг диИз 1а тбпбп! бп Ьаз зит 1а 1бггб 1бо
^и'6116 зоН 1а Ш]б <1и,го1 Ешда,
^и^ п'а раз (1*бпйп1 с1в збз бп1га]11ез,
Е1 дш п'а раз ипб броизе роиг 1а соппаНгв
^и'б11е 1ш бп^ап1;б ип еп^ап! дб збз вп^гаШбз!
Е1 ]б8 дбих В^Убз а11бгбп1; сЬбг 1б зо1е11 <1апз зоп ра1а13, 165
Ьб зо1б11 бки бпсогб соиеЬб,
Е1 1б йбих Вйубз ГбУб111бп1;:
„ЪбУб-ю! 0 рб(11;б зо1б11| пе с1огтб р1из;
Ьб 01би УззЬпои поиз бпуоуб сЬбг 1о1
Роиг с1бтап<1бг \л рбгт138]оп по
> ♦ •
^лллллт^^»0Щ0*т^т^*^л^^
\П1
7' Да си дадешъ малка мома бележита,
Да га пратиме долу на земе-та,
Да си боде керка дуръ на Рйнда крале;
Чи си чеду нема утъ сорце-ту.
Хемъ си либе нема да се своди, 175
Та да си роди чеду утъ сорце-ту!
„И утъ мене, ду два ДеФа, изимъ има.
Земите га, пратите га долу на земе-та,
Нека си ми боде керка дуръ на Ринда крале;
И на негу изметъ да си чини, 180
Та и мене немой да уставе.^
Та си зеха ду два ДоФа малка мома аФЪ роки-те.
Та си слеватъ долу на земе-та,
Праву идатъ дуръ при Ринда крале;
Си ми Флеватъ дуръ аФъ негува златна худае, 185
Де си спие Ринда крале мощне желувиту.
Чекали гу да си стане тамамъ три дни.
Ела си ми спие као умаяну!
Ниту глава си замахува,
Няту око си подига, 190
Да си види кой е душелъ аФъ худае.
Не ми чекатъ вече ду два ДоФа,
Ф«ркнаха си висе дуръ на небе,
Да си чинатъ изметъ дуръ на Бога.
Мадка мома си устана аФЪ худае, 195
Та си чека още три дни.
Да си стане Ринда крале;
Чекала гу па не си ми става!
Малка мома си гу буди:
„Стани, тате, немой спиешъ ! 200
ш
|^1^^^М»^М^^^»^*»^^^^^
81 1л1 <1о1тв8 1а ре111;е Д11е шегувШеиве
А&п дие поиз 1а шепопа еп Ьав виг 1а ^^тте^
^и*е116 воИ; 1а &11е <1и го! Вш^а,
Саг и п*а рав <1*епГап1; <1е вев епкаШев^
Е1 ^оиЛ (['броиве рошг 1а еоппаНге Пб
^и'е116 1и1 еп^ап1;б ип еп^ап! де вев бп1)га]11б8.
»0 <1еих Обтев ]б тоав с1оппе 1а рбпшвв1оп,
Ргепег 1а тепег-к еп Ьав виг 1а (егге
^и*е116 воИ; 1а Ш1е ди го! Вш(1а,
^и'е11е 1ш М\ 1е вегпсе, 180
Ма18 аавв! то! ди'е11б пе (1е1а1В8е рав.''
Е1 1ев деих Бдуев рпгеп! 1а реШе Ш1е Аапв 1еиг Ъгав
Е! девееп^еп1; еп Ьав виг 1а 1;егге.
Ив уоп! (ой! <1го11 ай го! В1пда,
Ив еп^;^е^еп^ зивдие дапв ва сЬатЬге &от6е 185
Ой <1огте 1в го! Вш^а 1гб8 а1;пв1^.
Бв Га1;1;еп(1а1еп1 ди'11 ве 1еуе реп^ап! 1го1в ^оигВ)
Ма1в 11 доппаН сотше ешуг^;
II пе гешиа!!; ш ва Ше
И пе 1&уа11; ш вев уеих, 190
Роиг У01Г дш ев! уепи с1аи8 ва сЬашЪге.
Ье^ с1еих Обуев пе уеш11вп1; ркв аШпдге,
11в ве 1дуегеп1; еп Ьаи! аа е1е1
Роиг &1ге 1в ветсе й Ши,
Ьа ре1;11ю Ш1е гевк дапв 1а сЬатЪге 195
Б1; е11е аиеп(1а11; епсоге 1го1в зоигв
^ие 1е го! Вш(1а ве 16уе.
ЕПе а1;1;еп(1а11; та1в 11 пе ве 1&уе рав!
Ьа реШе бИе ГеуеШе:
„Еуете 1о1 о р^ге, пе (1огв ркв, зее
804
^>^»^>^>и>^^^»%/%^>^^^^>^>^^^
ег1 Да СИ видишъ тое чеду утъ сорце-ту;
Шо ти прати Вишню Бога утъ небе-ту,
Да ти чини изметъ на стару време; ^
Хемъ да си засели тое зеие пуста запустена.^
Дуръ тога си Ринда крале глава замаха, 205
Око си подигна понависе.
Та си виде малка мома ду негува корка,
Шо му пратилъ Вишню Бога утъ небе-ту:
Утъ лику й ясну сонце грее!
В' гря^ди й е ясна месечина! 210
В' скути й се дребни звезди!
Облечен1Е1 си е с' златна дреха позлатена!
Дуръ тога си му се сорце нарадува,
Чи си има чеду утъ сорце-ту.
Та си слезе долу аФъ бухче-ту, 215
Де си пасатъ и си пилетъ пилци Ф^1кркувити;
Та си Фати деветъ пуйки ц«рнувити,
Курбанъ ги закла дуръ на Вишну Бога,
Чи му даде чеду утъ сорце-ту
Та си курбанъ утиде дуръ на Бога, 220
И Богъ си бендисалъ регува курбане,
Та си наетъ чини да му даде бележита мнука,
Той да си му засели пуста земе запустена.
Па си пита Вишню Бога ясну сонце и гу праши :
1,Я'кажи ми, ясну сонце: 225
Какъ си греешъ долу на земе-та,
Не ли виде нейде Юдинска млада крале?
Той ша боде п&рве либе на тое-та керка.
С* нея да се сфоди утре още рану предъ зорница,
Лу да ми се сфоди ша затруднее, 230
^0^
^^^^^^^«^«'^^^^^«^^^^^^^
Мп дие (и то18 1юп епГап( <1е 1е8 еп(га111еВ;
^и^ 1;'ептоув 1в Б1еи У181тои йи С1в1,
^^'^11е 1)6 8бг1 с1ап8 \а У1б111б88е
Ш даЧИе реир1е 1оп рау8 <1е8ег1 е! <1е8о1^.
Репйап! се 1;етр8 1е го! Ешда гешиа! 86 1616, 205
II 1дтб 8^8 увих е( ве ге^оигпе
Роиг У01Г 1а ре1]1;б &11е воп епГап!,
■
^ие 1ш а епуоуб 1е 01еи У18сЬпои <1а С1е1.
Бе 80П У18а^б Ъп11е 1б 8о1б11 ЬпНап!,
8иг 80П 8еш 6\аИ 1а 1ипе 8р1еп^<1е9 210
Е! <1ап8 1е рап де 80п ЬаЪК 11 у а <1е8 реШ ^1;о11е8у
Е! е11е ев! ЬаЪШ^е атес ип ЬаЪК (1'ог е! Аотб !
Аргд8 се1а 80п соеиг 8е ^е^ош1
^и*^1 а ип епГап1;.<1е 868 еп(гаШе8.
II йевсепде еп Ьав <1ап8 80п загсИп 215
Ой ра188еп1; е! 86 шиШрИеп! ^68 018баих то]ап1;8,
Е^ И ргбп<1е пеиГ Шп<1б8 по!г8у ^
II 1б8 1;иа бп васп&се к Ъш УхвЬпои
Ра^с6^и'^1 1ш а Аоппб ип бп^ап! <1б 868 бп1;га111б8.
Е1 сб васп&сб агг1та ]и8ди*й 01би ; ^ 220
Е^ Вгт е\х1 р1а181Г <1б 8оп васпбсб.
Е! П 86 ргоро8б (1б 1ш <1оппбг ип реШ Шв тбГУеШбиХу
^и^ <1о1( 1ш рбир1бг 8оп раув <1б8бг1 б1 (1б8о1б.
Е! 1б 01би У181тои дбшапД 1б 8о1е11 Ъп11ап1:
,,018 то1у 0 8о1б11 ЪпНап!, 225
^иап(1 1;и 1ш8 бп Ьав 8иг 1а 1;бгге
К'а8 1;и рав ти диб1диб раг1 ]б зеипб го! (1б8 ^оиде8?
II 8бга 1б ргбт1бг атоиг дб (а бИб,
^и*^1 1а соппа188б <1бта1п та1;1п атап! Гаигогб ;
А решб ]а сопиаНга-й! б11б с1бУ1бпдга ^0886, 230
20
1
306
^3/ Фа ша роди бележиту дете нишанлие*.
Шо шами засели сита земе запу стена. ^
^Ой ти Боже, Вишну Боже!
Днеска си гу видехъ на негува земе,
Какъ ше шеташе низъ широку поле, 235
Та си тераше либе спроти негу;
Ела либе спроти негу не си найде."
Още рече сонце не отрече,
Де си иде малка мома дуръ на небе,
Криле нема па си Фжрка на облаци; 240
Още при сонце ни утишла,
Сонце си й вели утговори:
„Мари моме, малка моме!
Немой Ф&ркай висе дуръ на небе^
Туку си ми слези долу на земе-та, 245
Та си иди на Юдинска земе,
Да си терашъ либе спроти тебе.
Либе има спроти тебе на Юдинска земе,
Юдинска крале си е младу гюзеллийче.
Та си тера либе спроти негу, 250
Ела либе . нема на негува земе ;
Туку да си види тебе,
Чи си мощне гюзеллийка,
Шо та нема нийде на земе-та,
Ша си та бендиса, ша си та залиби. 255
Туку да не си се сфодишъ на цжрна година,
Чи ша ти е рожба халувита;
Лу да си се сфодишъ на бела година.
На бела година на Сурва-та дене,
Ло Кога си се Юди аФъ езеру банетъ, 2бо
I
30?
Б1; е11е епГап1;бга ап еп^ап! тегтеШеих
^и^ реир1вга 1ои1;в 1а 1вгге йевегке.* —
„0 Ю1ви, В1ви У18Ьпои,
А1доиг(1'Ьш ^е Га! ти йапз воп раув
^аап(^ 11 ве рготепа йапв 1е сЬатр 8рас1еих^ 235
Е! ?1 сЬегсЬа ип ^роиве соптепаМе,
Ма18 и п'вп 1;гоиуа рою*.* —
Б1 1е 8о1е11 раЛаН епсоге
Е! ]а реШе Ш1е а11а ^и8^и'аи С1е1,
Б11е п'а рош! с1е8 а11е8 та1в еПе Уо1е виг 1е8 пиа^ев. 240
БИе п^ев! рав епсоге агптбе сЬег 1е вокП
^иа^(1 1е во1е11 1ш раг1е:
„Ргеп(1в ^аг^е реИ^е Ш1е,
Хе уо1е р1ив Ьаа! ]ивди'аи С1е1,
Ма1В (1евсепДе еп Ьав виг 1а 1;егге 245
Е1 уа <1аи8 1е раув (1е Дои(1ев,
Роиг сЬегсЪег ип ^роиве сопуепаЪ1е.
II у а ип ероиве роиг 1о1 Аапв 1е раув Ле ^оиАе8.
Ье Г01 ^оиАе ез! зеипе е! Ъеаи
Е! И сЬегсЬе ипе броиве сопуепаЬ1е. 250
Ма1В И п'а рав (1'атоиг Аапв воп раув.
Ма1в диап(1 11 1;е уегга
^и^ ев (гбв Ъе11е,
^и^ п*а рав рагеШе виг 1а (егге.
Ти 1ш р1а1гав е^ 11 ('аипега. 2Ь6
Ма1В к пе ^018 1е соппа!1;ге (1апв Гапп^е по1г,
Саг 1оп еп&п1;етеп1; вегаК Аап^егеих;
Ма18 (и Ао1в 1е соппа11ге Дапв Гапп^е Ъ1апеЬе, -
Бапв Гапп^е МапсЬб, ]е ]оиг Ле 8оиг,
(^иапА 1ев ^оиАев ве Ъа1§пеп1 Аапв 1е 1аС; зво-
20*
80^
^^^^^^^^^^Ч^^^^^Ч^^1^%^
^(>) Й си пеетъ гласрита песна:
„„Ой ти Боже, Сурва Боже!
Дай ни, Боже, сура сурувита година,
Лу де Фодиме злату да си гледаме,
Дуръ и златни канати аФЪ пещери да имаме, 265
Со златни канати руйну вину да си пиеме;
Та и тебе. Боже, Фальба да си Фалиме,
Чи ми седишъ дуръ на небе,
Та ми чинишъ чуда долу на земе-та.**"
Аку ми се СФОдишъ, Горску Юду, нацлрна година, 270
Кога ми се Юди ц&рни поца&рнели.
Си ми носетъ ц&рна махрама на глава*та.
Рожба ша си ти е мощне халувита.
Па аку си родишъ тое дете бележиту.
Кога си ми порасне да се жени, 275
Ша си иде дуръ на Морна крале либе да си тера.
Таму ша си има либе спроти негу.
Ела си ми има ду три змии,
Шо си иматъ криле Ф&ркувити,
Та си чуватъ ду три кральски керки, 280
Шо ги нема нийде на дюне-та.
Какъ ша видетъ тое сина бележита,
Младу ша си гу погубетъ.
Та нема вече да гу видишъ;
И ти утъ жельба млада и зелена ша погинешъ. 285
Па аку си се сфодишъ на бела година.
Кога ми се Юди аФъ езеру банетъ,
Неша ти е рожба халувита,
Туку ша си родишъ малку дете бележиту.
Шо ша си гу нема нийде на дюне-та. 290
309
^^^«^'^^^'^'^■^■^«^«^^АМ^ъ^ъ^
Е! диапс! е11вБ сЬап1;бп1; ипе сЬапвоп шеюсИеиве:
„„В1ви, 0 В1ви 8оиг!
Ооппе поив о 01би9 ип ап (1б Воиг,
Раг ой поив аИопв рагюи! дие поив уоуопв (1е Гог,
Е! дапв пов сатешев ^ив поив атопв Лев соирв ^'ог, 2в5
Е! ^ие поив ЬиУ10П8 1в у1п гои^е йе соирв Л'ог;
Ш ^ив поив аивв! 1оиопв Ьог о 01еи9
^ш к ЬаЪ11ев 1е т1,
Б1 дш (и Мв <1е8 пшгаскв еп Ьав виг 1а 1;бгге.''''
81 (и сопа18 1е Дои(1а <1е топ1;артв с1апв Гаппбе пои:, 270
^иап<^ 1ев ^оид6в воп! по1гв е! похтев,
^иап(1 еИев рогюп! ип шоисЬоЬг поиг виг 1а 1616,
Топ еп1'ап1;ешбп1; вега 1хдв (1ап§бгеих;
Е! 81 (и епГап1;ега8 Ь)п еп&п! твгуеШеих,
^иапсI И ^гап<Ига роиг ве шапег 275
Б уа а11ег зи8ди*ап го! Мота роиг у сЬегсЬег ипе Пропее;
Ьа 8бга ипе броиве соптепаМе роиг к!,
Ма18 11 у а 1а 1;го1В вегреп1;в
^и^ оп! Аев аНев роиг уо1ег,
Е! Ив ^агдеп! 1ев 1го1В АЦев с1и го]| 280
^и^ п'оп1 рав с1е рагеШев вит (егге.
^иапсI еИев уегоп! 1оп Шв шегуеШеих
Ив 1е кегоп! зеипе,
Е! к пе 1е уеггав р1и8;
Е! к репгав <1е сЬа^п ^6ипе е! уег1б. 285
Ма1в 81 (и 1е соппаИгав с1ап8 Гаппбе ЪкпсЬе,
^иап<^ 1е8 ^ои<^е8 ве Ъахртеп! (1апв 1е 1ас,
Топ бп{ап1;етеп1; пе вега рав дап^егеих,
Саг 1;и еп(еп1;егав ип уеШ епГап! тегуеШеих
^ш п'а рав де раге11 пи11е раг! виг 1а 1егге. 290
310
'V Ша порасте малку дуръ порасне.
Шедба ша се шета пу земе-та,
Да си тера либе спроти негу;
Та ша иде дуръ на Морна крале,
Да си тера ду негува-та наймалка керка, 295
Шо га нема нийде на дюне-та;
Ду три змии пеша си гу младу погубетъ,
Туку той ща си ги надбори;
Ша си хми искара дуръ ]?игеро утъ куремо,
Та ша си закара малка мома дюнягюзеллийка.^ зоо
Още рече сонце не отрече,
Блесна си ми висе на небе-ту,
Да си грее да си свети долу на земе-та.
Я' малка мома Горска Юда не ми фоди на небе-ту,
Туку си ми слева долу на земе-та, 305
Та утиде дуръ на Юдинска земе,
Де ми гледа ду млада Юдинска крале,
Чи се шета пу широку поле,
Та си тера либе спроти негу;
Ела либе нема да си найде! зю
Какъ гу виде Юда, мощне гу бендиса.
Не ми ФОДИ вече пу облаци,
Туку слезе долу дуръ на земе,
Та си утиде при Юдинска крале,
Приглрна гу, цалуна гу, 315
Па му вели утговори:
„Ти ша ми си, кралю, пл^рве либе!
И крале га мощне бендиса.
Заправи ми силна свадба,
,1^ На свадба си кани седемдесе крале, зго
311
*^.^^'^^>^^^^^^^^^^^^^^^^
И ^гапсЦга, е^ аргбв ауо1г дгапсИ
II уоуа^ега раг 1ои1;е 1а 1еггв9
Роиг сЬегсЬег ипе йроиве соптепаМе.
Е! И 1га ^и8^и6 сЬег 1е го! Могпа
Роиг у йешапйег ва ркв ]випв Ш1в, ав5
^и^ п'а рав <1е рагеШе па11е раН вшг 1а 1югге.
Ьев 1то18 вегреп1;в пе 1б 1иегоп1; рав зеипе^
Ма1В 11 1ев ташсега,
II 1еиг ^ега вогйг 1а ^01в йе 1виг Увп1гв;
Ш а1п81 11 рге11(1ега 1а реШе &11е 1а р1и8 Ье11е (1и топАе.'' зоо
А* реше 1б 8о1е11 а Ш сек
и ЪгШа еп Ьаи! виг 1е С1е1,
Роиг 1шг е! с11аи1Гбг еп Ъав 1а (егге.
Ма1в 1а реМе БИе 1а ^ои(^е (1е топ1;арте п'а11аи ай С1е19
Ма18 (1е8сепйа1( еп Ъав виг 1а (егге зо5
Б1 а11а зивди'аи раув (1бв ^ои(1ев,
Ой е11е тК; 1е зеипе го! йе ^ои(1е
^ш ве ргошбпаИ йапв 1е сЬашрв врас1еих,
СЬегсЪап! ип атоиг соптепаМе,
Ма1в и п'еп 1гоите рошИ зю
^иап<^ 1а ^ои(1е 1е уК е11е <1еуш1; атоигеиве с1е 1ш;
БИе п*а11а11; р1и8 виг 1ев пиа^ев
Ма1В йевсепйе еп Ъав виг 1а 1егге.
Б1 еЦе ^а аиргдв йи го! (1е ЗоиАе,
БИ 6 ГетЪгавва е! Ъахва 815
Б! 1ш рагШ! е! дИ:
„Ти 0 Г01 вегав топ ргетхег атоцг.*
Е* 1е Г01 (1вУ1п1 1;г6в атоигеих.
II аггап^еа ипе ^апйе посе
Ш тчИл ^ 1а посе ]е8 501хап1;е Й1х го18, 32о
312
>я1 Да ги гозба гости, руйну вину да ги пои,
Чи си най де либе спроти негу.
Свадба иска да си прави на невува земе;
Ела Юда каилъ не се чини,
Свадба да си прави на негува земе, 325
Лу си иска свадба да си прави на нейна земе:
„Имамъ татку, кралю, мощне старувити!
Керка си самъ на Ринда крале,
Нема кой изметъ да му чини.
Та ма чека да си ида. ззо
Мольба ти се кралю моле.
Силна свадба да си правишъ на таткува земе,
И на татку сорце да му се радува,
Чи си има млада зете гюзеллие.^
Та й крале мольба услуше. 335
Яхна си ми Юдна коне бележита,
Шо си Ф^рка каа пиле пу море-ту;
Фдрка си ми и негуву пдрве либе;
С техъ си Фодетъ и седемдесе крале.
Та си утидоха дуръ при Ринда крале. 340
Той си спие на златна потстеле.
Горска Юда си гу буди:
„Стани тате, немой спиешъ!
Стани да си видишъ тое млада зете,
Да л' си бива да си ми е п^рве либе? 345
Аку бива, мольба ти се моле,'
Да заправишъ силна свадба.
Гозба да си гостишъ седемдесе крале ;
Гозба да ги гостишъ, вину да ги поишъ,
Чи се тебе стара сайдисади, 350
813
^^^^••^^^^^^^т^^!^^^^
Роиг 1е8 Шет еЬ 1виг8 йоппег йи У1п гоиде й. Ьо1ге,
РагседиЧ! а коиуб ипе йроиве соптепаМе.
II теи! Шгв 1а посе с1ат18 вол раув,
Ма18 1а ^оис16 пе теи!; 1б регтеИгбу
^и'^1 иа 1а посе йапв воп раув, 325
Ма1в еНе <1етап(1в к Мте 1а посе <1ап8 воп раув:
„1'а1 ип рбге, о го1, ^и^ ев! 1;гб8 Цй,
^6 вшв 1а Ш1в <1и го! ВтАа.,
II п'у а 1а регвоппе роиг 1в ввгУ1Г,
II т'айвп<1в дие ^в иеппе ; ^^
^в 1;*ас1гб8ве <1опс та рпеге о го1,
^ие (и (авве 1а ^гап(1 посе (1ап8 1е раув (1е топ рбге^
Мп дие 1е соеиг йи рбге в'еп тезоиН
^и'^1 а ип зеипе ^епйге 1гб8 Ьеаи."
Ье го1 1ш ехаиса ва рпбге, зз5
II топи виг ип сЬета! тегуеШеих (1е 1ои(1е
^ш то1е сотте ип 01веаи виг 1& тег ;
8оп ргепиег атоиг уо1е аивв!,
Атес еих аЦ^геп! аивв! 1е8 во1хап{;е сЦх го1В,
Е* агптегеп* ^ив^и'аи го! Ешда. 840
II <1ог1 виг ип Ш (1'ог.
Ьа ^ои(^е (1е 1а топ1;адпе ГетеШе:
»Ь6ув-1ю1 рбге, пе йогв р1ив,
Ь6ув-1о1 роиг У01Г юп ^епйге
811 вв1; соптепаЬю <1'б1;гв топ ргет1ег атоиг. 345
81 св1а рей* 61ге зе 1;'вп рг1е
Ра18 ипе посе 8р1епс11(1б9
Роиг {б1;ег 1е8 во1хап1ю й1Х го1в,
Роиг 1е8 Й1»г е1 1еиг йоппег йи уш а Ьо1ге,
Рагсе ^и^И 1;'оп1; Ьоппогб 1ю1 У1еих, 85 о
314
^ь\ Та се дошли дуръ на тое земе."
Ринда крале си ми стана утъ потстеле,
Очи му се мощне сонувити,
Не може да си види млада зете; 355
Вода си потера утъ малка мома,
, Да си умие сонувити очи.
Па тога да си види млада зете.
Малка мома вода му донесе,
Лу си уми сонувити очи, 360
Погледна си да си види млада зете;
Лу гу виде, мощне гу бендиса:
„Бива керку, да си ти е плрве либе!
И ти ми си дюнягюзеллийка,
И той си е дюнягюзеллийче, 365
Шо гу нема нийде на земе-та.^
Та си ми заправи Ринда крале силна свадба,
Гозба да си гости седемдесе крале,
Гозба да ги гости, вину да ги пои,
Чи си гу се стара сайдисали; 370
Та се дошли дуръ на негува земе.
Та си свадба траела малу млогу
Малу млогу три месеци.
Дуръ хми се е вече дудеелу,
Искатъ да си Фодетъ дуръ на техна-та земе. 375
Та си ми излезе млада булька,
Рока да си хми цалуе:
Утъ лику й ясну сонце грее!
В' грАди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
п'* Облечена си е с' златна дреха позлатена! 380
315
Е1; 8оп1 увпи зивди^е йапв 1оп раув.*'
Ье Г01 Вхпйа ве 16уе с1б воп Ш;
8в8 увих воп! р1вшвв йе воттеН,
А' реше рви1-11 У01г воп ]випе ^епйге.
П с1етап<1б (1б Геаи (1е 1а ]еипе Ш1б 35б
Роиг 1ауег сев увих р1вт8 йв воттеН,
Айп ди^и У011; воп зеипв ^впйгв.
Ьа рвШв Ш1в 1ш арог1;е йе Геаи.
А' рвхие а-М! 1ауй вев увих р1в1пв с1в воттеИ
Б ге^агйе роигло1г воп ]еипе §епс1ге, збо
А' реше 1е тН П, й Гагаа Гог1;втеп1;:
»^е сопввп1; ди'!! вой 1оп ргетаег атоиг,
Е1 401, 1;и ев пие Ъваи4й с1и топйе,
Б4 и ев! аивв1 ипе Ъеаи!;^ (1и топАе,
^и^ п'а рав раге11 пи11е раН виг ^еп-е.** 365
Е1 1е го1 В1пс1а Ш ипе дгапАе посе
Роиг ^61вг 1е8 шв е! 1еиг йоппег йи У1п й Ьо1г,
РагседиИ Гоп1 Ьоппогб, 1и1 81 У1еих,
Ш воп! тепив зивди*е дапв воп раув.
СеШ посе <1ига то1пв ой р1ив, 370
Мошв ой р1ив де 1;го1в то1в.
^ив^и'й се ди^Ив оп1 ей авзег.
Ив уеи1еп1; геюигпег йапв 1еиг8 раув,
УоНа дие 1а зеипе бапсе арагие
Роиг 1еиг Ьа1вег 1ев ташв, 375
Бе воп гаа^е Ъп11е 1в во1е11 ЬпПап!!
8иг воп веш ев! 1а 1ипе с1а1ге !
8иг 1е рап (1е ва гоЬе (1ев 61;о11вв реИ^ев !
Е11е ев! ЬаЪП^е <]'ип ЬаЬИ (1'ог с1ог6!
I V
Ьев 801хап1;е Шх го1В 1'а(1т1гегеп! Гог1;етеп1; зво
1
316
^ *^ Седем десе крале мощне га се бендисали ;
5^? Юда си хми рока цалуна,
Я' тие си га дарба даретъ,
Кой сусъ злату, кой сусъ сребру;
Па си ми утидоха седемдесе крале. 385
Самъ устана Юдинска крале при Ринда крале,
Да си либи ду негуву п&рве либе.
Ела си е година ц^рна поцжрнена;
Юди си ми носетъ ц^крни махрами на глава-та.
Та си чекатъ да си дойде бела година, 390
Да се СФОдетъ на бела година на Сурва-та дене,
Кога си се Юди; аФЪ езеру банетъ.
Да не си е рожба халувита.
Чекали се малу млогу три месеци;
Още нема да си дойде бела година, 395
Та имъ се е вече дудеелу.
Дуръ и Ринда крале му се дудеелу,
Зоръ ми прави на керка си Горска Юда,
Да не си ми чека бела година,
Туку да се сфоди с' плрве либе, 400
Та да си роди малку дете бележиту;
Да си му засели пуста земе запустена.
Зоръ й прави мольба й се моли.
Тя си му мольба не слуше,
Туку си ми чека бела година; 405
Та тога да се сфоди с' п^рве либе.
Ринда крале й се люту заканилу:
Оп^е два дни да си чека.
Па аку не се сфоди с' п&рве либе,
Ша си га затори аФъ темна зандана, 410
ПГ1/П^*1Г*Ц— I -У^ *•!*• ^ "^^ *-*-^*>
317
Ьа ^оид6 1еиг Ъа18а 1е8 ташз,
Ш еих 1ш йопп^геп! <1е8 садеаих
Ь'ип 1ш йоппа йе Гог, Гаи1;гв йе Гаг§еп1;
ЕЬ арг^в 1ев 801хап1;е д1х го18 8*еп аИ^геп!.
Ье Г01 <1е 1оис1е ге81;а 8еи1 сЬег 1е го1 В1пйа !з85
Роиг атег воп ргв1П1ег атоиг.
.Ма18 Гап е1аИ по1ге б1; вотЪге ;
Ьев ^ои(168 рог1еп1; (1е8 топсЬо1гв похгв й 1еиг8 иЬев.
Б1 Ив айепйеп!; Гагпу^ <1е 1'а1ш^е'Ь1апсЬе
^и*е1I6В в'а8ВбтЪ1еп1; <1ап8 Гапп^е ЪкпсЬе 1е зоиг йе 8ош, 390
^иапй 1е8 ^ои<^е8 86 Ьа1^пбп1 <1ап8 1б 1ас,
АЯп ^ив 1*611^1^1116111; пе воИ ([ап^егеих.
Ив а11;б11да1бп1; р1ив ой тоша (гохв то189
Ма18 Гаппбб Ъ1апсЬе п*агптб бпеогб.
Е1; Ив бШбп!; Га11§ибв й*аиеп(1гб. 395
Е! 1б Г01 ШпДа аивв! бп 61&И Шг^б
II бп^а^а!! ва Ш1б 1а 1ои<1б де топ^адпб,
Т)ь пб рав аШп^е Гаппбб Ъ1апсЬб
Ма18 дие11б соппаИ; воп ргбиибг ашоиг,
Роиг ди*б11б е11Гап1;б ип реШ бп&п! тегуеШеих, 400
Роиг 1ш реир1бг воп раув (1евбг1; е! <1бво1^.
11 Гбпда^б б! 1а рпб,
Ма18 е11б пб гб§аг(1б ва рп^ге,
Ма18 б11б аШпДб Гаппбб МапсЬб^
Роиг соппаИгб аюгв воп ргбпиег атоиг. 40&
Ма1В 1е го! ^оийа 1а сощига {ог<Атбп1;:
II Уби! а1;1;бп<1ге бпсогб (1вих ^ои^в
Ма1В 81 е11е пб соппаК а1ог8 воп ргбпиег атоиг
П Уби! ГбпГбгтбг дапв ипе рпзоп 80тЬгб, >- .
Ой ^Ие 1б йга^оп Гвгосе, 410
318
^,^ Де ми лежи сура ламие,
<*-•' Тамъ да си й кости изпогниетъ!
На Юда се нажелилу, натд^жилу,
Та си Флезе аФъ нейна фудае;
Соблече си ясна дреха с' злату позлатена, 415
Тури си я аФъ шарена ковчега,
Та си метна на глава-та цдрна махрама.
Па си ми утиде на суха бунаре,
На суха бунаре близу ду езеру;
Утъ татку си да се крие, 420
Дуръ да си ми дойде бела година;
Та да си се сфоди с' пдрве либе.
Та ми седи аФЪ бунаро тамамъ три месеца,
Не ми знае да л' си дойде бела година?
Де си дойдоха Юди аФъ езеру, 425
Ф^рлили си цл^рна махрама утъ глава-та,
Та се бане банетъ аФъ езеру,
И си пеетъ гласувита песна:
„Ой ти Боже, Сурва Боже!
Дай ни, Боже, сура сурувита година, 430
Лу де си Фодиме злату да си гледаме;
Дуръ и златни канати аФъ пещери да имаме,
Со златни канати руйну вину да си пиеме,
Та и тебе. Боже, Фальба да си Фалиме,
Чи ми седишъ дуръ на небе, 435
Та ми чинишъ чуда дуръ на земе.-та."
Как ми чула Горска Юда песна гласувита,
Дусети се чи си душла бела година;
Излезе ми утъ суха бунаре,
Та си ми утиде дуръ при татку аФЪ сарае; 440
31&
^ив 1а 868 08 роип88вп1;! '^'^
Е! 1а ^ои(1е Леуш! 8оис1еих е! 1п81е;
Е! о]]б егЛте (1ап8 8а сЬатЬге,
ЕИе 8'(1б8ЬаЬШе <1е8 ЬаЬ11;8 йогб8,
Е11е 1е8 зегге <1а118 ип со№б Ъще^тб^ 415
Е1 еПе те(б 8иг за Ше ип шоисЬоп* по1г
Е! еПе та сЬег ]е рш18 <1б8есЬ^ ;
СЬег 86 рш1;8 ЛезесЬ^ ргб8 (1и 1аСу
Роиг 86 сасЬбг йб 8оп рбге
1и8ди'й Гагпуб <1б Гапп^б МапсЬе; 420
А&п ди*а1ог8 еНе соппа188б 80п ргешгег ашоиг.
Е! еПе гев! <1ап8 1е рш18 1;го18 1П018 епШг8^
Ма18 еПе пе заИ ра8 81 Гаип^е ЬкпсЬе 681 уепие?
УоИа див 1е8 ^ои(1е8 агптегеп!; ай 1ас,
Е11в8 звийгеп* 1в8 тоисЬо1Г8 по1Г8 йе 1еиг8 Ше8, 42^,
Е1 е11е8 86 Ъа1дп6геп1; (1ап8 1е 1ас,
Е! е11е8 сЪап{;6геп1; ипе сЬапвоп те1оШеи8е:
»0 В1ви, 1)1еи ^оиг!
Боппе пои8 о ВШ, ипе апп^е (1е 8оиг,
^ие раг(ои1; ой пои8 а11оп8 пои8 уоуоп8 де Гог, 430
Е! дие иоиз ауоп8 аи881 <1ап8 по8 сатешез йе соирз А*ог
Роиг Ьо1г 1^ У1п гои^е йе соир8 (1'ог,
Е! дие поиз 1б 1оиоп8 о 1)ш, ауес (1б8 1оиапде8;
То1 дш гв81Йв ]и8ди'аи йе!
Е1 дш М1 Лее твгувй1в8 ^и8^ие 8иг 1а 1егге." 435
^иаий 1а ^ои(1е (1б 1а топ1а§;пб а бп1епйие 1а сЬапзоп теЬсИеизе,
ЕПе 8'вп арегдие дие Гаппйе Ь1апсЬе езк уепие ;
ЕПе вогШ йи рш1;8 йбзбсЬб,
Е^ еПе а11а зи8ди*й вол реге (1ап8 1е раШз; /- -
ЕПе Лввегга 1в соЯ^ге М^агб, 440
320
Ч#^^^^^^^^^к^1^^^^^М^|^
{^0 У'Г1иючи си ду шарена ковчега,
^л г
Соблече си ц«рна махрама утъ глава-та,
Та си .облече ясна дреха с' злату позлатена;
Па си утиде аФъ худае дуръ при либе.
Либе си й спие мощне ках&рену, 445
Ках&ръ си ми има дуръ на сорце-ту,
Чи му либе загиналу,
Нвма вече да га види!
Та си легна Юда на потстеле.
Сусъ рока гу буди, 4Г»о
Со уста си му дума дума;
„Стани либе, немой спиешъ!
Чи е вече бела година настигнала;
Немой си ми вече спиешъ саму самичку.^ 455
Утмалъ душе си продума :
„Кой ма буди, БОЙ ми дума?
Поболе да си спие на потстеле.
Та да не ми е сорце наранену,
Чи ми либе забегалу, загиналу!^
„Стани, стани кралю, немой спиешъ! 4б0
Тое либе не е бегалу, не е загиналу,
Стой си ду тое потстеле."
Дур тога му се сорце зарадува,
Та си стана утъ златна потстеле.
Какъ си виде ду негуву п«рве либе, 465
Приг&рна га, цалуна га,
Па га пита и га праши:
„Де си ми бе, либе, толку време?
Та си ми си сорце наранила."
Немой питай, кралю, немой праши! 470
321
\
I
йи /
ЕПе деГаН 1е тоис1101г по1г де за Шв,
Е1 е11е 8'ЬаЬ1]1а аувс ГЬаЬН зрюпШдв (1'ог,
Б1 е11е еп1га дапв 1а сЬатЪге сЬег аоп атоиг.
Ма18 80П атоиг доН 1гб8 1п81в.
I] а йи сЬа^пп ^и8^и'аи соеиг ^5
^и6 8011 атоиг а реле,
Е1 ди11 пе 1а тегга р1и8!
Е1 1а -Тоиде 86 соисЬа (1а118 ]б 111;
ЕПе ГетеШе атес ва та1п
Е! аувс 8а ЬоисЬе е11в 1ш (1Н сез то18: 450
^КетеШе 1о1 топ агаоиг, пе дога р1и8,
Саг Гаппбе МапсЬе ез* Щ^ агптбе ;
Ти пе допшга р1и8 зеиЬ" — '^
II 1и1 геропде а ре1пе:
„(^ш т^еуеШе, дш райе а то1? 455
II ез! т1еих роиг то! (1огт1г дапз 1е 111;,
^ие топ соеиг пе зоН уи1п6г6,
Рагсе ^ие топ атоиг 8'еп ез1 аП^е е! а репе!*
„,Ь6уе 1о1 0 го1, пе йогз р1из,
Топ атоиг п^ез! еп аПйе е1 п'а раз репе, 4бо
ЕПе ез!: йеЬои! аиргбз де Ьп 1Н."
8оп соеиг а1огз зе ге^ои^^^
Е! и зе 1еуе йе зоп 111 д'ог;
^иапд И а уи«зоп ргет1ег атоиг
II ГетЪгазза е! 1а Ьа18а, 465
Е1 1ш йетапйе е! Г1п1;егго^е:
,0й ^кИ 1;и топ атоиг йершз з! 1оп^ 1етр8
^ив 1и а топ соеиг 81 аГШ^б."
„N0 те детапйе о го!, пе т'!п1егго5в; а-Л
1'а! аиепйие Гагпу^ йе Гапп^е МапсЬб; 470
21
322
^»^р^^^«^^^^>^|^>^^|^^^^^
и«
Н*^^ Чекала самъ да си дойде бела година,
ц-'"' Та тога с* тебе да се СФОде,
Да си роде малку дете бележиту;
Чи ми ясну сонце казалу и зарячелу:
Да не си се СФОде с' тебе на цярна година, 475
Кога ми се Юди цярни ноц&рнели.
Си ми носетъ ц;крна махрама на глава-та;
Чи ша ми е рожба мощне халувита.
Сега вече настанала бела година,
Вела година Сурва-та дене, 480
Та си дойдохъ дуръ при тебе на потстеле,
Да се СФОде с тебе, дете да си роде."
Та се^СФОди крале с' Горска Юда,
Туку си се СФОди затруднела.
Какъ га гледа Ринда крале мощне се радува, 485
Чи ша си има бележита мнука;
Той ша си му засели пуста земе запустена.
Трудна била три месеци,
На четв&рти рожба си й дойде.
Та си роди малку дете бележита, 490
Свирка доржи аФъ десна си рока!
И дете бележиту и свирка бележита!
Дете си ми има криле пудъ мишица!
Хемъ си му е коса с' злату позлатена: .
Гласъ му ечи дуръ на висе небе! 495
Лу ми падналу утъ майка си,
(г Гласувита песна си запелу;
Песна му се слуше дуръ на висе небе!
Собрали се свито пилци аФъ сарае.
Да си слушетъ гласувита песна; 500
323
Роиг а1огв 1в соппайге, ^
Роиг епГап1ег ип еп^ап* тегтегИеих,
Сотшб 1п'а (111 е! соттап(16 1в 8о1б11 ЪпИап!,
^ие ^е пе до18 1;б соппаПге (1ап8 Гапп^е поне^
^иапй 1е8 ^ои4е8 80п1 по1Г8 е* П01гс1е8 475
Е! диапй вИез роНвп! дез тоисЬохгз по1Г8 зиг 1еиг8 16168,
Саг топ еп^ап1ешеп1 загаИ 1г^8 (1ап§егеих.
Ма18 й ргезео! а соттепс^е Гаппбе Ь1апс11е,
Каппйе МапсЬе 1е ^оиг йе 8оиг;
Е! ай саизе йе сек ^е зшз тепи сЬег 1о1 (1ап8 1оп Ш, 480
Роиг 1е солпаНге е1 роиг епГап1ег ип еп^ап!.**
Е1 1е Г01 а соппи 1а ^оиЙ6 (1е топ{;а§пб,
А' реше Га1г11 соппи еНе (1еУ1п1; ^говзв.
^иап(1 се1а ти 1е го! Кш(1а 11 ШХ\ 1г6з ^07еиx,
^и'^1 аига ип реШ-Шз тегтеШеих 485
^и^ 1ш реир]ега зоп рау8 дезегЪ е! (1взо1б.
ЕНе еШ! ^гоззе репйап! 1;го18 то13,
Ье ^иа^г^6те то18 агг1Уа11 1е 1;етрз (1'ассоисЬеп1еп1; ;
Е1 еИе епГап1;а ип реШ еп^ап!; тегуеШеих
^и^ 1епа11 дапз за шаш (1го11;е ипе Ш\1б\ 490
Ь'еп^ап1; ез1; телгеШеих, 1а ЙМе ез! тегуе111еи8е !
Ь'епГап1 а (1ез аНез зоиз зез Ьгаз,
Е1 зез сЬетеих зоп! й'ог йоги!
8а \го1х зоппе ^и8^и'аи С1е1 Ьаи1!
А' ре1пе ^1;а11; г! юшЬб йе за т^ге, 495
II сЬапШ! ипе сЬапзоп тЙоШеиве,
8оп сЬап! та ^из^и'аи С1е1 Ьаи1;!
Тоиз 108 01зеаих з'а8зетЪ16геп1 йапз 1е ра1а13
Роиг еп1еп(1ге 1а сЬапзоп текШеизе. и -.
Б1 1а сЬапзоп 61ап1; з! теюйзеизе, 500
21»
-^А^к^ч^^^ч^ш'
324
^^"^ ^-=^' Утъ шо била гласувита дуръ се пилци умаяли!
Не ми Флркатъ, не ми бегатъ утъ сарае,
Лу си стоетъ та си слушетъ гласувита пасна.
Дуръ си ми е малку дете песна биттисалу,
Тога ми се пилци утмаяли та си Флркатъ. 505
И дете билу бележиту и свирка бележита!
Какъ ми засвири свирка бележита!
Гласъ си ечи дур1> на висе небе!
Шо си били пилци и зверщини аФъ планина,
Сите ми се чудумъ чудетъ, 510
Де си свири свирка бележита?
Сите си ми Фодетъ дуръ при малку дете,
Да си слушетъ ду негува свирка бележита.
И шо си ми били пилци овчевити,
И тие душли аФъ сарае дуръ при дете, 515
Та ми лежетъ као умаяни нивъ широки дори.
Малку дете свирка си утъ рока не уставе,
Па си ми засвири песна хорувита.
Какъ си ми свири планини играетъ!
Дуръ тога су и пилци проиграли. 520
Излела е на дивана ду негува майка,
Да си гледа, сииръ да си чини,
Какъ си свири малку дете свирка бележита,
Та си игратъ и планини дуръ и пилци!
Сииръ ми гледала тамамъ три недели, 525
На нищу ашикъ не ми стана,
Лу ашикъ ми стана на пилци овчевити,
Чи се голи бели питумити:
Иска да ги има аФЪ сарае,
Немой вече аФЪ гора да идатъ. 580
325
Ьев 018ваих Леуш! сотте ешугйв. -У^
Нв пе уо16ге111, Ив пе в'вп аПвгвп! ркв йи ракгв
Ма18 Цв гев1еп1 роиг еп^епАге 1е сЬап! шеЬсЦвих.
^иап(1 1е рв1;11; а &ш 1б сЬап!
Ьев охвеаих ве Левештгегеп* е! уо16гв111! 505
Е1 ГепГап! ШИ шептеШвих е! 1а ЯМе тегуеШеиве.
^иап(1 И ^оиа^1; виг ]а вйЪе шегувШеиве
Ье воп уа зи8ди'аи С1в1 Ьаи!;!
Е1 1ев 01веаих е! 1е8 Ьб1;бв дш ^Шеп! (1а118 1а топ19^пб
Ив воп! вигрпв *ои8 ди'!! ^оив 1а йй1;е тегуеШвиве 510
Тоив уоп* ^ив^ив сЬег 1е реШ епГап!
Роиг еп^впЛге ва ЙШе твгуеШеиве.
Е1 1ев реШв а^пеаих е! ЪгеЪхв
Ив аив81 агпу^гбп! ай ра1а1в сЬег Геп]Гап1,
Б( Ив ве еоисЬеп! сотте ешугбв (1ап8 1а соиг врааеиве. 515
Ье реШ епГап!; пе 1а188е ва Ше де вее ташв.
Ма1В и ^оие ипе теюдхе <1е кЬого. (^е (1апве)
^иа^(1 11 ^оце 1е топ1а^йев Аапвеп!!
Е! аргбв сек 1ев ап1таих ([апсеп! аивв!.
8а тбге ев! вогШ виг 1е Ьакоп, 520
Роиг У01Г е!; ге^агдег сек,
Сотте 1е реШ еп^ап! ^оие 1а вй1;е тегуеШеиве ,
Е! сотте й саиве Ле сек с1апвеп1; 1ев апипаох.
ЕИе ге^аг(1а11; ре11(1ап1 1го1В веташев; .
Е! еИе пе (1ев1га Г1еп ^е сек 525
Ма1в еПе <1е$1га кв аштаих ЬгеЬхв,
Рагседи^И воп! (гбв Ькпсв е! арг1Уо1в^в.
ЕИе 1ев дев1ге а ауо1г ^апв воп ракгв
Ш диНв пе геюигпеп! ркв дапв к топ1а§пе, ^
ЕИе иа к рпеге ^и8^и'а Вхеи : 530
1
326
п^о Та се мольба моли дуръ на Бога :
О^; „Ой ти Боже, мили Боже!
Мольба ти се Боже, моле:
Какъ ми даде дете бележиту утъ сорце-ту,
Шо ми свири свирка бележита, 585
Та си собира сите пилци да си слушетъ,
Дуръ и планини хору си играетъ;
Остори си Боже, ощ' едно чуду на земе-та,
Какъ ми свири малку дете свирка бележита,
Душли ми се аФъ сарае нилци овчевити, 540
Шо си ми се голи бели питумити;
И тие душли свирка да си слушетъ.
Та ми лежетъ пу широки дори као умаяни.
Излела самъ на висе дивана,
И язъ да си гледамъ, сииръ да си чинамъ; 545
Та самъ гледала тамамъ три недели.
Па на нищу ашикъ не си станахъ,
Лу си ашикъ станахъ на пилци овчевити,
Чи се голи бели питумити.
Та си искамъ да ги имамъ се аФЪ сарае, 550
Немой вече аФЪ гора да си идатъ.
Та ти се Боже молба моле.
Да си ги заприешъ аФъ мое сарае.
Да ги гледамъ сорце да ми се радува.
Аку си ми Боже молба услушешъ, 555
Курбанъ ша ти коле деветъ пуйки ц&рнувити,
Шо ги има татку аФЪ бухче-ту."
Де га дучу Вишну Бога утъ небе-ту.
Та си й мольба услуше.
На сонце си вели утговори : 5бО
327
»0*0^^^г^0^0^0^^*0^>^0^т^^0^0^^^
„0 Ши, сЬег Вхеи! ^^^
^е 1*а^б88е ша рпдге о Ша,
Сошше к т'а допп^ ип епГап^ шеттеШеих с1б шев еп^гаИев
^и^ ^оие 1а вМе тегуеШеиве,
Е1 дш га88бтЪ1а (оиз 1в8 ашшаих ди'118 Гбсои^еп!, 585
Е1 дие 1е8 то111а^пв8 шбте с1ап8бп1; ип кЬого,
Ра18 0 В1еи епсоге ип т1гас1е виг 1а 1;еггб ;
^иапс1 1е реШ еп^ап! а ^опб 1а &й1;б тептеШеиве
II 80п1 уепи8 дап8 1е ра1а18 1е8 ашшаих ЬгбЬ18,
^и^ 80п1 81 Ъ1апе8 е! 81 арпУ018б8, ' 540
Е! 118 аи881 80п1; тепив роиг еп1;бпс1гб 1а Ш/ь^
Ш 118 соисЬеп! дап8 1а соиг уа81е сотше ешуг^в!
^6 8и18 8огИ 8иг 1б Ьаи! Ъакоп
^и6 то1 аи8б1 гв^аг(1е еЬ уо18.
Е1; ^*а^ гб^аг<1^е рбп<1ап1; (го18 веташев 545
Е! пеп ^е п'а1 (1б81г^е ;
Ма18 ^'а^ (1е81г6е 1б8 ашшаих ЪгвМв
Рагседи^Ив воп! Ъ1апс8 е! арпуо1в^в ;
Е1 36 (1бВ1ге роиг 1;оц]оиг8 1ев ауоиг <1апв 1е ра1а1в,
Е^ ди'11в пе гб1;оитбп1 р1ив (1ап8 1а шоп1;арте; 550
Сейе рпдге о 01би зе 1'а(1геввб
Га18 1б8 ге81;бг с1апв шоп ра1а18,
^и6 еп 1бв ге^аМап! ^е ше гезошв.
81 0 В1ви 1;и ехаиве та рпеге
^6 Убих кбг еп васгШсе й 1;о1 пеиГ <ипс1е8 поигв 555
^и^ а шоп рбге (1ап8 воп заг<1ш.''
^иапс^ сб1а а еп1;бпс1б 1б В1би У1вЪпои ай С1е1 11 ехаива ва рпеге
Е1 и раг1е ай воЬИ еп сИвап!: ^ г
,0 8о1е11, реШ вокИ ЪпПап!;!
Решаш <1в Ьоппе Ьеиге ЬпПе виг 1е с1е1, зео
328
^:^> „Ой ти сончице, ясну сончице!
^ио Утре още рану да си блеснещъ на небе-ту,
5"^' Та да греешъ на земе*та дюту надютену;
Сите пилци шо се аФъ сарае да си идатъ
Кой аФъ гора, 1^ой аФъ море; 565
Пилци овчевити немой да си идатъ,
Лу да си ми седетъ аФъ кральски сарае,
Чи е тое керка ашикъ станала за техъ;
Оти си се голи бели питумити.
Тамамъ три месеци да си греешъ люту налютену, 570
Дуръ да си устанатъ пилци овчевити аФъ сарае:
Тие си се утъ тои-те ясни зари мощне боетъ,
Та ша ми се криетъ аФъ подземни сарае,
Та неша си Фодетъ вече на планина,
Лу ша ми устанатъ аФъ сарае на поле-ту." 575
Още рече Вишну Бога не отрече,
Сонце си ми изгреелу на небе-ту,
Та си грее долу на земе-та люту налютену;
Не ми дава никой на поле-ту да си иде.
И на малку дете вече му се свирка дудеела, 580
Та си ми устави свирка аФъ худае;
Дуръ тога си биска забизалу утъ майка си.
Я' шо били пилци умаяни,
Дуръ тога ми се утмаяли и Фхркнали
Кой аФъ гора, кой аФъ море; 585
Пилци овчевити устанали на широки дори;
Лу да си ми навжрветъ да си идатъ,
Ясну сонце си изгрева мощне налютену.
Та не имъ дава да си Фодет на планина;
И тие се утъ сонце-ту мощне боетъ, 690
329
^^^**^^^%<Ч|^к^М'^^Ч<%^*^^^%/^^
Е1 сЬаи{Ге вит 1а 1в1Тв 1г&8 сЬаийвтеп!, ^^
^и6 1;ои8 1е8 ашшаих ди] воп! (1апв 1б ра1а18 в'е11 Уоп1,
Ьев ипв дапв 1ев топ1а^пе8, 1ев аи(гб8 с1ап8 1а тег.
^ие 1ез ап1таих Ьг^Мв пе в^еп уоп!,
Ма18 ди'!! Гб81;бп1 (1апв 1е ра1а18' щз1в, 565
Саг 1;а 31 1е 1бв аше
Рагседи^йв воп! В1 Мапсв е!; арпуохвбв.
СЬаи^Ге 1го1В то1В епИбгев Гог1;бтбп1,
Б1 ре11с1ап1 се 1бшрв дие 1е8 Ьб1;ев ЪгеМв гев1;бп1; <1а118 ]е ра1а18;
Саг 11в оп1 рвиг йв 4е8 гауопв Ьп11ап1;в 570
Б1 Ив ве сасЬбгоп! (1апв 1ев вои1егга111ев ,
Е1 1]в пе в'бп 1гоп1 р1ив.(1апв 1ев шопк^пев
Ма1в 11в гбв1егоп1 (1ап8 1е ра1а1в е! (1апв вев сНатрв.""
Е1; се! а к ре1ие а с111 1в Вхеи У1вЬпои
Ье во1е11 ЬпПа зиг 1е ехе! 575
Е! сЬаивГе 1а 1;егге Лгютеп!.
Е1 И пе реппе! й регвоппе к зотИт дапв 1ев сЬатрв,
Ш 1е реШ еп^ап! аивв! е1а11 ваИвМ! Ле ва ЙС11е,
Е! 1а1вва ва вй1;е с1апв 1а сЬатЬге.
ч
Арг&в сек И соштепсе к, 1е(ег ва т^ге, 580
Е1 1ев Ьв1;ев дш ^Шеп! ешуг^в,
Ив йеушгеп! йевештгйз
Ш в'еп епуо16геп1.
Ь*ип (1апв 1а шоп^а^пе^ Гаи1;ге дапв 1а тег;
Ма18 1ев Ь61;ев ЬгеМв ге81;а1еп1 (1апв 1а соиг врас1ец8е. 585
А* реше уои1а1еп1 еИев в*еп аПег
Ье во1в11 соштепсе к ЬпПег кгбв Гог1етеп1,
Е! пе 1еигв регше! рав в'еп аПег (1апв 1а шоп1а§пе.
Е1 еПев атахеп* ^гапйе реиг йи во1ей. -< ^
Е1 ашв1 еИев ве сасЬеп^ с1апв 1ев сатев вои1егга1пе8, 590
830
^^1^Щ^Щ0^^^^^0*^*^Щ0*0Ш0»^**^0Ш
^го Та си ми се криетъ ефъ подземни келаре;
г.*' Крили ми се тамамъ три месеци,
Дуръ ми са се вече научили аФъ сарае:
Не си Фодетъ вече на планина,
Лу си ФОдетъ на поле-ту та си паша пасатъ^ 595
Па дуФОдатъ аФъ сарае дуръ при малку дете.
Какъ ги гледа Горска Юда мощне се радува,
Та си Флезе аФъ таткуву бахче.
Па си Фати деветъ пуйки ц&рнувити,
Курбанъ си ги коле дуръ на Випшю Бога, 600
Чи си й е мольба услушелъ.
Та се устанали аФЪ сарае цилци овчевити:
Курбанъ сн й утиде висе дуръ на небе,
Дуръ и сонце курбанъ си бендисалу;
Та си грее долу на земе-та. 605
Дуръ е вече лету застигналу,
Сите пилци овчевити затруднели,
Та си родили агне сугаруву,
Та си агне-та биска бизаетъ.
Какъ ги гледа Горска Юда се радува, 610
На умъ си й дойде и тия да бизае,
К^къ бизала млеку мощне гу бендисала!
Та си дуй млеку утъ овци щерици.
Та ми дава и на татку и на либе.
И тие гу мощне бендисали, 615
Та си Фальба Фалетъ Горска Юда,
Чи тия ми искарала млеку на земе*та,
Да си ядатъ люде млеку.
Па и нега да си Фалетъ.
Дуръ тога ми вече Горска Юда седнала при либе, 620
331
<^^>»^^ц^^^%^^^^^»^>^^^|^^|^
ЕИев ве сасЬеп! репйап! 1;го18 тоав ^"/^
^и8^и'й се ди'б11б8 в^асоиШшеп! - дапв 1е ра1а18,
ЕИев пе в'бп уоп1 р1ив (1апв 1а шопи^пб
Ма1в еИев 8'бп уоп! аих сЬатрв роиг раНге,
Б1 еИев геюигпбп! <1ап8 1е ра1а18 сЬег 1е реШ епГап!. 595
^иап(1 1а ЗопАв (1б 1а тлопЬ^пе а уй сб1а б11е биН 1;г6в ^о^6и8е ;
Б1; б11б бп1ге с1ап8 1е ^а^(1^п (1в воп рбге,
Е1 е11в ргепдв пеи^ с11П(1бв по1гв,
ЕИе 1б8 ке еп васп&св й Охби УхвЬдои
Рагсе^и'^1 1ш а ехаивй ва рпбгв, боо
Ш ашв! воп! гев1^ 168 Ъб1;е8 ЬгеЬ1В <1ап8 1б ра1а1В.
8оп васпАсе уа дгоИ аа С1е1,
А111В1 дае ай вокИ р]й1; се васпйсе
Е1 11 сЬаиве еп Ьав виг 1а 1;егге.
Репйап* се1а витп!; аивв! Уби, в05
Тои4ев 108 Ьв1;е8 ЬгеМв воп! йвуепив ^говвев
Е( еИев оп1 ргосЦи^ев с1е8 а^еаих по]га11:е8;
Е1 1е8 артеаих Шеп1 (1и юИ.
^иапд се1а а уа 1а ^ои(^е (1е 1а топ1;а^пе е11е ев! ^о^еив6,
И у1еп1 к е11е (1е 1б1;ег аивв!. бю
^иап(1 е11е а Ш^е 1е 1а11; 11 ]ш рагй! а^еаМе!
Е! еПе еп рп! (1и \аИ (1ев Ьг^Мв вапв а^пеаи;
ЕИе еп <1оппа а ^оМег а воп рбге е! ^ воп ероих
Е1; йв аивв1 1е 1гоиуе а§г6аЬ1е.
Е1 Ив Ьаеп! роиг се1а 1а ^ои(1е (1е 1а топ1а^е. 615
Рагсди'в11е а еп^годийе 1е 1ьИ виг 1а 1егге,
^ае 1ев Ьоштев шап^еп! (1и 1а11;
Е* ди^йв 1е 1гоиувп1 а§^йаЬ1в.
Ш <1ершв се 1ешр8 1а ^ои(^е йе топ1;а^пе геви сЬег воп ^роах > ^
Ш б11е а11а11;е 1е реШ епГап! 1е 1епап1; виг веа Ьгав. б20
832
^|^^^^^^^^>^>^^^^»^ИЧ^^^^|^^^
Та си бизае малку дете аФъ роки-те.
^:/ Какъ си гледа Ринда крале малка мнука,
Сорце му се мощне радува,
Та си кани седемдесе крале,
Да си дойдатъ на негува пуста земе зйнустена, 625
Тешка гозба да ги гости,
Руйну вину да ги пои,
Чи си има малка мнука бележита,
Шо гу нема нийде на дюне-та;
Та ша му засели пуста земе запустена. бзо
Та си дойдоха седемдесе крале на негува земе.
Ринда крале гозба си ги гости,
Руйну вину си ги пои,
Я' Горска Юда си ги гости млеку овчевиту.
Седемдесетъ крале си ми Фальба Фалетъ Горска Юда, 635
Чи ми искарала млеку на земе-та,
Шо си ми гу незналу на стару ни младу!
Та се гозба гостили тамамъ три недели,
Дуръ хми се е вече дудеелу.
Искатъ вече да си Фодетъ на земе-та, 640
Па си искатъ да си видетъ малку дете бележиту.
Та излезе малку дете утъ майчина худае,
И си Флезе аФъ худае де си беха седемдесе крале.
Какъ гу гледатъ седемдесе крале ми се чудетъ,
Шо е толку бележиту нишанлие: 645
Свирка си доржи аФЪ десна-та рока!
Криле има пудъ мишница!
^^ »
Хемъ си му е коса со злату позлатена!
Гласъ му ечи дуръ на висе небе!
:,4^ Та ми запе малку дете песна гласувита, 650
333
^иаI](1 1е го! В111(1а те^аг(1е воп реШ Шв
8оп соеиг еп еа* кбв ге^ош.
Е1 II ептНв 1в8 801хап1е (Их шв
^и'^18 У1вппеп1 дапв 8оп раув деаег! б1 (1б8о1^
РагседиЧ! уеи! 1е8 Ш^х 8р1в11Й1(1втвп1; 625
Е1 ]еиг8 йоппег йи уш гои^е й Ьо1г;
РагседиИ а ип рей! Й18 тептвШеи!,
^и^ 11'а ра8 с1е рагеП ай топ(1е,
^и^ ]ш рбир1ега 8оп раув (1е8вг1 е! (1е8о16.
Е1 1е 801хап1;в сИх го18 агптйгеп! дапв 80П рау8, бзо
Ье Т01 Вш(1а 1е8 Шб,
II 1еиг8 йоппе йи У1п гои^е й Ьо1г.
Е! 1а ^ои(1е де топ1а^пе 1е8 1га11е ауес с1и ]а11; йез ЬгеМв.
Ье8 801хап(е с11х го18 юиеп! 1а 1оийе йе 1а топ1а^пе
Рагседи^еИе а 1п1;го(1ш1в йи 1а11 зиг 1а ^егге 635
^ш п'61а11; еоппи ^и8^и' а1ог8 п! аих У1еих п1 аих ^6ипе8!
Е* йв 8е ШЬт^пХ рвпйап1 1;го18 8ета1пе8
^и8^и'а се ди'118 оп1 ей аввег.
118 Уви1еп1; (^й^^ ге1оигпег йапз 1еиг8 раув
Е* 118 йетапйеп!; й уо1г Геп^ап* тегуеШеих. б40
Е1 1е ре1;11 епГап! вог! йе 1а сЪашЬге йе ва тбге
Е1 еп1гб йапв 1а сЬатЪге ой ^Шеп! 1е8 во1хап1;е Й1Х го1В.
^иапй 1е8 В01хап1е Й1х го18 1е у1геп1; Лв Гайт1геп1;
Рагседи'11 ев! м тегув111еих.
II Неп! ва ЙМе йапв ва таш йгоНе, 645
II а йев а11ев воив вев Ъгав,
Е* вев сЬетвих воп! йогйв й'ог,
8а У01Х гевоппе ^^в^и'аи С1е1 Ьаи!!
Е! 1е реШ еп^ап! сЬап1е ипе сЬапвоп те1оЙ1ви8е. ('• ^
Е! зоие ип ак йе кЬого; ба^
т
(^^^ и ми засвири свирка хорувита,
^^\ Гласъ ми ечи дуръ на висе небе!
Та ми хору заиграли планини дуръ и гори!
Я' шо ми се пилци си ми Фжркатъ аФЪ сарае,
Та си слушетъ песна гласувита; 655
Фяркатъ шо ми Фжркатъ аФЪ сарае,
Па си падатъ као умаяни на земе-та!
И седемдесе крале мощне се шанландисали,
Не ми седетъ, не ми стоетъ ви на ноги,
Лу си игратъ хору на кральска трапеза; вбо
Си играли малу млогу три недели,
Дуръ се вече уморили!
Ела малку дете не се уморена,
Не уставе свирка утъ рока-та. !
Какъ ми видели Горска Юда, вв5
Чи се крале мощне уморили,
Па не можетъ да си седнатъ на земе-та,
Чи ги свирка гласувита не уставе.
На малку дете си се мольба моли:
„Е бре сину, мили сину! 670
Я' остави си сину свирка утъ рока-та,
Чи седемдесе крале мощне се се уморили.^
Дуръ тога си дете свирка устави,
И седемдесе крале на трапеза ми седналц.
Ела малку дете не ми седи на трапеза, 675
Лу си иска да си Фяркне,
Та да иде висе дуръ на небе,
Фальба да си Фали Вишну Бога,
Чи ми се е породилу бележиту на земе-та!
Утмалъ гу е майка му дудоржела: 680
386
Е! 1а У01х гевоппе ]и8ди'аи С1в1 Ьаи! '
Е! 1е8 топи^пев е! 1е8 Ъо18 соштвпевгвп!; ^ (1ап8бг!
Е1 1е8 аштаих агпуеп!; ай ра1а18
Е1 118 ^сои^еп! 1а сЬапвоп те1о^1би8б ;
Б8 Уо1еп1 вйгетеп! ]и8ди'аи ра1а18, т(^ С$'С
Ма18 аргб8 118 1югаЬеп1 8иг 1а 1вгге союте ешугйз!
Е1 1е8 801хап1е Шх шз еп 61;а1вп1; кбз ]01еих;
118 пе ге81;б а8818, 118 пв гб81б 1гапдш11е8 8иг 1еиг8 р1е^8
Ма18 118 Лап8бп1 1е кЬого8 8иг 1а 1аЪ1б гоуа1е,
Ив (1ап8бгвп1 рей ой Ъеаисоир реп(1ап1; 1го18 веташев ббо
^из^и*а се ^и'^1в воп! Шщпб
Ма1В 1е ре!!!; еп^ап! п*ев1 рав ^еЛщ\^6у
И пе 1а1В8е 8а Ше (1е вев та1п8!
^иап(^ 1а ^ои<Iе (1е 1а топ1;а^е а уи
^ие 1вв Г018 воп1 1;гб8 Гай^ибв, ть-ССТ
Ш ^и'^1в пе репуеп! р1ив в^аввеоЬ- виг 1а 1егге.
Рагсе дие 1а Ше текШеиве пе 1еиг8 репптеШ рав,
Е11е рпе 1е реШ еп^ап!;:
»0 топ Шв, топ сЬег й18,
Ьа18ве о Шв 1а &и1е (1е \л таше в7&
Саг 1ев 801хап1;е <11х шв воп! 1г6в (аИ^ибв.''
Е! аргдв се1а 1е реШ еп^ап! 1а1в8а 1а &й1е.
Е! 1е8 В01хап1;е Шх го18 рпгеп! р1асе & 1а 1аЪ1е.
Ма18 ]е реШ еп^ап! п*е81 рав авв! & 1а 1аЪ1е,
Ма1в детапйв й 8'вп. епуо1вг, вее ^7^
Роиг аПег еп Ьап! ^ив^'аи С1е1
Роиг 1оиег 1е Вхеи У18Ьпои;
Рагсе^и'^1 ев! в! тегуеШеиветеп! уепи к 1а 1егге!
Ьа тбге ри! 1е ге1;ешг й реше:
^Вев^е 0 топ Шв пе уа 1;*еп ево
336
• "! 0 „Седи сину, не ми фоди,
и%1 Дуръ да си ти седемдесе крале лепу име туретъ,
Па тога си фоди дека искашъ.^
Та ми постоелу малку дете,
Дуръ да си му туретъ лепу име седемдесе крале. 685
Та му се турили седемдесе крале лепу име,
Лепу име УФренъ юнакъ,
Чи ша ми е свирелжие на земе-та.
Хемъ гаа Ф&рка као Рену пиле на небе-ту,
Да си свири, Фальба да си Фали дуръ и Бога. 6^0
Лу си му турили седемдесе крале лепу име.
Си ми Ф&ркна та утиде на небе-ту.
Тамъ си ми седелу тамамъ три години,
Фальба си Фалилу Вишну Бога,
Чи се породилу бележиту на земе-та! 696
Та ми седе на небе-ту дуръ си вече порасналу.
Време дойде да се жени,
Та си слезе долу на земе-та дуръ при майка.
Майка найде, татку нема!
Татку му бегалъ на негува земе, 700
Да си САДИ на негуви Юди Самуили;
п 6 I Чи на УФренъ юнакъ мощне каскандисалъ :
'"'■ ^ „Утъ кучка родену мое земе гаа зароби,
Та ша боде пя^рва крале на земе* та !^
Той бегалъ, либе му не бегала, 705
Чи татку й е мощне устарелу,
Нема кой изметъ да му чини.
Туку си залибила Янска крале.
Той ми седи аФъ нейни сарае.
Та си УФренъ има другу татку. 710,
I -
337
^и8^и'а се дие 1е8 801хап1в (11Х го1В 1;в йоппеп! ип пот, 6^?
Е1 аргбв та 1'еп ой 1и увих.*
Е! 1б реШ еп^ап! ге81а,
Дивди'^ се ^и6 1б8 80]хап1б (Их го18 1и1 (1от1бп1 ип пот,
Е1; 1е8 801хап1;в (Их го18 1ш (1оппвгвп1 ип пот, в85
Пп ^о1^ пот Ои&еп, 1в Ьбгоз,
Рагсе^и'^1 8вга ип ти81С1еп 8иг 1а 1егге,
Е1 рагсе^и'^1 Уо1ега сотте ип 018ваи Еепои 8иг 1е С1в1,
Е! ди^И ]оиега 1е8 1оиап§е й В1еи тбте.
А' ре1пе 1в8 801хап1е (11х го18 ой* 118 1ш йоттб 1е ^о1^ пот б90
II 8'епУо1а еп Ьаи* ай С1е1.
Е! 1а ]1 ге81а реп(1ап1; 1;го18 апп^е,
Е* 1оиа 1в С1еи УхзЬпои,
Рагседи 11 ез! тепи 81 тегув111еи8втвп1 виг 1а 1вггв.
Е1; гевка ай С1е1 ^и8^и'^ се диН (1вУ1п1 §гап(1. 695
Ье квгарв агша (1е 8е тапег.
Е! 11 <1б8сеп(1 еп Ьав сЬег 8а тбге,
II 1гоиуе 1а тбге та18 раз 1е рбге!
Саг 80П р^ге 8*еп ез! а116 (1ап8 80п раув
Роиг ^оитегпег 808 ^ои(^е8 8атоУ11е8; 700
Саг 11 ШИ 1гб8 еп со16гв сопкге 1е Ьего8 Оийгеп.
„Св1ш дш 081 п6 (1'ипе сМеппе та сопдиепг топ раув
Е* .11 8ега 1е ргет1вг ш зиг 1а кегге!"
II 8*еп ез! а11^ та18 80п ероизе ез! гез1;^е|
Саг зоп рбге вз! (1еуепи 1гб8 тхеих 705
II п'у а регзоппе роиг 1е зепаг.
Ма1$ е11е (1еУ1п1 атоигеиве (1и го! де Яапе
^и^ 1о^е (1апв зоп ра1а18.
Е1 а1П81 Ои&еп а ип аи1ге рбге. 7
22
338
7^^' Лу ми дойде УФренъ аФъ сарае д^^ръ при татку,
Утъ майка си прошка тера,
Прошка да му даде да се шета пу земе-та,
Да си тера п*рве либе спроти негу,
Чи ми иска вече да се жени. 715
„Шетай ми се, сину, отъ да не ми се шеташъ.
Белки си найдешъ либе спроти т§бе?"
Та ми Флркна да се шета пу земе-та.
Та ми се шеталу тамамъ две години,
Дуръ си исФОдилу сита земе, 720
Па не си найде либе спроти негу.
Та се вл;рна назадъ дуръ при майка.
Нат;кжену билу мош.не, нажелену,
Още аФЪ худае не ми Флелу,
На дивана падна болну да ми лежи, 725
Болну лежи ша умрие.
Никому си не казува ша си има аФъ сорце-ту,
Дуръ утиде майка да гу пита:
„Кажи сину, шо ми имашъ аФъ сорце-ту?
Та ми болну лежишъ ша умриешъ." 730
„Нищу немамъ, мале, аФъ сорце-ту,
Лу си самъ натажену мощне, нажелену,
. Чи се шедба шетахъ пу сита земе.
Па не си найдохъ либе спроти мене!
Белки, мале, знаешъ нейде либе спроти мене?" 735
„За сова ли сину, ти кахжръ берешъ!
Либе има спроти тебе дуръ на Морна земе.
Морна крале си има ду три керки гюзеллийки,
Шо си е наймалка-та нема друга као нега!
Тя си бива да си ти е пдрве либе. 74р
339
Ма18 к реше агпта Ои^геп йапв 1е раШв сЬег 80п рбге 710
II йетапйе 1а реп1118810п де за тбге,
^и'е11е 1ш йоппе 1а регт18810п де уоуа^ег 8иг 1а 1егге
Роиг сЬегсЬег ипе йроиве сопуепаЬ1е,
Саг 11 уеи! 8е А6]к тапег.
„Тоуа^е топ Шз, роиг^ио^ поп; 715
Реи1;-е1ге 1гоиуега8 1и ип атоиг соптепаМе. **
Е1 а1П81 11 8'епуо1а роиг уоуа^ег зиг 1а 1;вггв.
Е1; 11 уоуа^еа репдап! деих апз
Ди8ди'а се ди'11 а рагсоигп 1ои1е 1а 1е1тв,
Ма18 П пе 1гоиув раз ипе^броизе сопувпаМе. 72о
Е! 11 ге1оигпо сЬег за юбге.
^ II Й1;а11; 1;гб8 сЬа^пп» е!. 1;гб8 1п81;в.
II п'й1а11 раз епсоге еп1;гй йапз 1а сЬатЬге
И ютЪа шакЛе зиг 1е (Итап,
11 йкИ та1а(1е й 1а тог1. 725
II пе А\^ а регьоппе се ^и'^1 а йапз воп соеиг,
^и8^и'й се дие за тбге У1еп1 Г1п1;вгго§ег :
„Ьгв шоп Шз се ^ие 1и аз дапз 1юп соеиг
^ие 1и ез1 такйе рг61 й тоилг?"*
»^е п'а1 пеп Лапз 1е соеиг о реШе тбге, 780
Ма18 ^е зшз сЬартп в1 1г6з 1;п81е,
Саг ]'а1 рагсоигп 1ои1;е 1а 1вгге
Е1 ^е п'а1 1гоиу6 раз ипе йроиве соптепаМе;
Реи1-61ге 8а18-1и та тбге ипе йроизе сопувпаЪ1е роиг то1 ? *
даСез! йопс 1а га1зоп дие 1;и ез 1пз1;е топ й18! 735
II у а ип йроизе роиг 1о1 йапз 1е рауз Могпа.
Ъе го1 Мота а 1го18 йИез 1гй8 зоНез,
^и^ ез! 1а р1из ]еипе п*а раз де рагеШе!
ЕПе зегаИ роиг 101, — 1оп ргет1ег атоиг;
22*
340
7-40
Ела на Морна земе си има ду три змии,
Шо си иматъ криле Ф|кркувити,
Та си чуватъ ду три кральски керки;
Лу кой си иде на Морна земе,
Да си тера кральска керка,
Назядъ си се не враща,
Змии си гу младу погубеватъ.
Мене ми е ясну сонце казалу,
Чи ти ша си надборигаъ ду три змии,
Ша си хми искарашъ дуръ цигеро утъ куремо !
Та ша си закарашъ малка мома дюнягюзеллийка.
Лу да идешъ сину, на Морна земе,
Ша си найдешъ либе спроти тебе;
Туку да си гледашъ со свирка змии да умаешъ,
Да не си та младу погубетъ."
Лу ми чулу УФренъ юнакъ,
Чи си има либе спроти негу на Морна земе,
Станалу си праву на ноги-те,
Та си засвири свирка бележита,
Да му се малку сорце зарадува;
Та ми свири малу млогу,
Малу млогу тамамъ три недели.
Вече иска да си иде дуръ на Морна земе,
Да си тера либе спроти негу;
Па утъ майка си прошка тера :
„Йека ти е просту сине и утъ мене!
Лу се чувай утъ три вмии,
Да не си та младу погубетъ."
Та си искара ду нейни златни криле,
Искара си утъ поесо и златну-ту ношче,
746
750
756
760
765
770
341
Ма18 (1ап8 1в раув Могпа 11 у а 1го18 ввгрвп18 740
^и^ оа1 йез а11е8 роиг Уо1ег,
Б{; 118 §аг^еп1 168 1го18 Ш1б8 (1и го!.
Ма18 Сб1ш ^и^ у а (1а118 1б рау8 Могпа,
Роиг детапйег 1а йИе гоуа1в,
К'еп ге1оитв р1и8. 745
Ье8 8егрвп18 1е (1в1гш8вп1; зеипе.
Ма18 1е 8о1е11 ЬгШап! т*а (Ш
^ие (и уа1псега ]е8 1го18 8егреп(8,
Е! дие 1и 1еиг Гега 80г11г 1а Мв (1е 1биг8 уеп1ге8,
Е! дие 1и ргеп(1ега8 1а реШ Ш1е 1а р1и8 Ъе11е ай топс1б. 750
Ма18 уа топ Ш8 <1ап8 1б рауз Мота
Ти у коиуегаз ппе броизе сопуепаЬ1е.
Ма18 ргбпс18 ^агде <1'ешугег 1е8 8бгреп18 ауес 1а вй1;е
^и'^18 1;е пе с1в1;гш88вп1 ]випв."
А реЬе 1е Ь^гов Ои^геп а еп1епс1и сб1а 755
^и'^1 у а иле ероизе сопуепаЬю роиг 1ш <1ап8 1е рауз (1е Могпа, \
II зе 16уе' аи8811Л1 зиг зез р1е(18
Е1 11 ^оие зиг за Йй1е тегуеШеизе,
Абп ^ие зоп соеиг <1еУ1п1; ип рей р1и8 вп]оий.
11 ^оие рей ой Ьеаисоир 1;го18 зеташез ; 7бо
II уеи! &6^ раг1;1г роиг 1в рауз Мота
Роиг сЬегсЬег ипе броизе сопувпаМе.
Е! 11 Летап(1е 1а регт188/оп &е за шеге:
9^е 1е (1оппе 1а регт13810п топ &18,
Ма18 ргеп(18 ^аг^е (1е 1;го13 8егреп(8, 765
^и'^1з пе 1е (1е1гш88еп1 зеипе.*
Е! еИе ргепй зез а11е8 (1'ог,
ЕИе ргеп<1 &е за се1п1иге зоп сои1еаи й.'от^
342
1^"] Та му вели утговори;
-.по „Земи сину, и мои златни криле!
Кога си закарашъ тое плрве либе,
Да й туришъ криле пудъ мишница,
И тя с' тебе да си Флрка, "^ **
Да не си ва стигнатъ ду три змии.
Земи сину, и мое-ту златну ношче!
Аку си ва ду три змии стигнатъ,
С ношче да си хми искарашъ дуръ цигеро утъ куремо!
Лу ми гледай свирка да не уставишъ: 780
С десна рока -свирка да си свиришъ,
Я' с' лева рока либе да си доржишъ,
Да не си я грабнатъ ду три змии."
Та ми зе УФренъ златни криле и златну-ту ношче,
Па си Флркна да си иде дуръ на Морна земе. 785
Та ми Фдрка шо ми Ф&рка,
Де си дойде дуръ на Морна земе.
Още аФЪ сарае не ми Флелу,
Запе си ми песна гласувита,
Засвири си свирка хорувита, 790
Дуръ и поле хору заигралу,
Люле ми се као люлька!
Дуръ да си ми Флезе аФЪ кральски сарае,
Ду три змии се мощне умаяли;
Умая ми се и Морна крале, 795
Та ми лежетъ као мертви на земе- та!
Та ми Флезе Уфренъ аФъ женска худае.
Де ми седетъ ду три кральски моми, •
И три-те се дюнягюз^ллийки,
Я' шо си е наймалка-та мома Росида, 8^0
343
Е1 е11б 1ш райе еп (Изап!;: ^^"^
^РгепЛз топ 618 шев а11е8 й'ог, 770
^иап(1 1и атепега 1С1 1о11 ргешхег атоиг
Ме1;8 1ш 1е8 аНев воиз вез Ъгаз,
Айп ^и'е11е аивз! уо1е аувс 1о1;
^ие 1е8 1го18 8егрвп1;8 пе тоиз а1;1ге15пвп1 раз.
Ргепйз аизз! топ Шз шоп сои^еаи с1'ог, 775
Е1, 81 1е8 1.Г018 8егреп1;8 уоив а1;1;е1§пвп1;
Ра1з 1еиг зогйг 1а Ме йе 1еигз уеп1ге8 атес 1в сои1еаи.
Ма18 ргепдз ^аг^е (1е пе ра8 севзег й ^оие^,
Ауес 1а таш (1го118 ^оие 1а Ше,
Атес 1а §аисЬе йепз 1оп ашоиг ' 780
^ив 1е8 1;го18 зегреп^з пе 1а ргеппеп!.**
Е1 Ои&еп а рп! 1вз аПез (1'ог е1 1е сои1еаи (1'ог,
Е! П Уо1а роиг агпуег йапз 1в рауз Могпа.
Е! 11 уо1в аикп! ди'!! уо1е
^из^и'^1 агпув Лапз 1в рауз Могпа. 785
II п'е81 раз епсоге еп1;г6 (1апз 1е ра1а18
Е1; И сошепсе й сЬап{;ег ипе сЬапзоп ше1о(11еи8е,
Е! 11 ]оие ип а1г (1е (1апсе зиг 1а йй{;е
^ие 1е8 топ1а§;пез сошшепсбгеп! й (1ап8еГу .
Из зе Ьегсеп! сошше ип Ьегсеаи! 790
Реп(1ап1 ди^И еп^гаК (1апз 1е ра1а]8 гоуа1е
Ье 1;го1з зегреп^з деуЬегеп* 1г6з ешугбз;
*
Ье Г01 Могпа (1еу1п1; аизв! ешугб,
Е1 11з ге81еп1 соисЬйз виг 1а 1;егге сошше шог^з!
Е1 ОиГгеп еп1ге йапз 1а сЬашЬге Ле Гешшез, 795
Ой 1о5еп1 1ез 1;го13 йИез гоуа1ез,
Тои1;ез 1ез 1го18 зоп1 (1е8 Ъеаи!^ (1и шоп(1е,
Ма18 1а р1и8 ^еш1е, 1а Ш1е ВозМа,
344
7Я Утъ лику й грее ясну сонце!
В' гр&ди й е ясна месечина!
В* скути й се дребни звезди!
Коса й е ду земе-та!
Кога дума бисеръ блюва! , 805
Мощне си е гюзелъ на земе-та!
Какъ га виде Уфренъ мощне га бендиса;
И Росида си УФрена бендиса:
„^Бту юнакъ, вели, за мене!
Утъ Богъ да най де Харапине крале, зю
Шо си ма е малка оше залибилу;
Лу да не си е тука Харапине крале,
Ша залибе ' Уфренъ юнакъ свирелжие.^
Сова рече Росида не отрече,
Зарони си дребни солзи. 815
Па ми Уфренъ засвири песна хорувита,
Та ми се играли ду три моми;
Играли се малу млогу три недели,
Дуръ хми се е вече дудеелу.
И на Уфренъ се вече дудеелу, 820
Иска вече да си фоди на негува земе,
Лу си гледа да закара мома Росида;
Ела чи га не уставетъ ду две сестри.
Та си ми засвири УФренъ песна шо умава.
Та се мощне умаяли ду три змии; 825
Умаяли ми се и два крале;
Ду две сестри не се умаяли,
' Лу си гледатъ УФренъ юнакъ свирелжие.
Па се чудумъ чуди Уфренъ шо да прави,
Шо да прави шо да стори: 880
345
^^^^■^к^Ъ^Ъ^^^М^кМИЧ^Ч^к^Ц^Ъ^
Не 80П У18а^б Ьп]\е 1б 801б11 ЬпИап^,
8иг 80П 8е1п ев! 1в кпв с1а1Гв! 8оо
8иг }е рап <1б 80п ЬаМ! 80п1; &е ^еИ\8 б(о11б8!
8е8 сЬеуеих 1ш йезсепдвп! ]и8яи'й 1а 1;вггв!
^иап(1 еПе раг1е (1е рег1е8 (отЬеп! с1е за ЪоасЬе.
БПе 681 1;гб8 Ье11е зиг 1а (егге!
^иаI1<1 Ои^геп 1а ти 11 еп Деуш! 1г&8 ашоигеих» 805
Е! Ко81(1а Га1та аи881 Ои^геп:
„УоНа ип Ьйгоз роиг то!! ЙИ еИе,
^и6 1)1би рип188е 1е го! ЕЬагаЪе
^и^ ш^аше (1ери18 шоп еп^^апсе,
Ма18 81 1е го! ЕЬагаЪе пе зегаН 1С1 вю
Я'а1ювга18 1е Уго8 Ои^геп 1е тизшвп.**
Е1 ^ реше Во81(1а а <111 сек,
ЕИе сотшепсе ^ р1еигег (1е реШез 1агте8 ;
Е1; Ои&еп ^оие ипе сЬапзоп (1е (1ап8е,
Е! 1е8 1го18 б11е8 (1ап8бгеп1;, 815
Е11е8 ^оид^еп1 рей ой Ъеаисоир 1;го18 8ета111е8
^и8^и'а се ди'е11е8 еигеп! аззег.
Е! Ои^геп еп ей! аззег <1^^й,
Саг 1] уеи! Л6]к аИег (1ап8 8оп рау8.
Е1; 11 сЬегсЬе к ешепег ауес 801 1а Ш1е Во81(1а, 82о
Ма18 1е8 (1еих аи1;ге8 в]1е8 не регтеШп! раз,
Е1 Ои&еп ^оив а1ог8 ип а1Г дш ешуге^
Е1 1е8 1;го18 8егреп1;8 (1вУ1пгеп1; еп1Угб8
Е! 1е8 Деих го18 аизз! (1еУ1пгеп1; ешугйз ,
Ма18 1е8 йеих зоеигз пе деппгеп! ешугйез, 825
Ма18 е11в8 ге^агйеп! 1е Ьбгоз ОиЛеп 1^ ти81С1еп.
Е1; Ои&еп ез! етЪаггазз^ пе засЬап! дио! ^а1ге,
^ио^ Шге е! ^ио^ епкергепйге,
346
1%о<^ Какъ да си закара мома Роси да?
Де му на умъ дойде
Та гу Фати с' лева рока за рока-та,
Тури си й златни криле пудъ мишница,
Я' с' десна си рока свири свирка бележита; В35
Та си Фдркна да си иде на негува земе.
Утъ Богъ нашли ду две сестри,
«
На мома Росида мощне каскандисали ;
Качили се горе на дивана.
На Харапине крале велетъ и говоретъ: 84о
„Е бре кралю, Харапине кралю!
Шо ми седишъ, кралю, шо ми стоишъ?
Тое либе е бегалу!
Залибила друга крале свирелжие,
Шо ми свири свирка бележита; 845
Кога си ми засвири свирка бележита,
Дуръ и поле си играе!
Какъ ми чу Харапине крале,
Мощне ми се разедилу, налютилу.
Ела нема шо да прави, 850
Чи си ми е умаяну, сонувиту,
Не може да си стои на ноги-те.
Утъ Богъ нашли ду две сестри.
Слели ми се долу аФъ зандана.
Де си лежетъ ду три змии Флркувити. 855
Лу си ми излезе Уфренъ утъ сарае.
Ду три змии си се утмаяли.
Не ми спиетъ вече, не ми лежетъ.
*
Ду две сестри хми ьелетъ и говоретъ:
|.. „Б бре змии, Ф&ркувити змии! 8б0
847
'^^^^'^*«^^*^'^>^РММЧ#ЧАЛ^
Е! сошшеп!; ешепег 1а бПе Во81(1а?
II 1ш У1еп1 УШе 83о
Б1; 11 1а рп! ^е ва та1п даисЬе,
II 1и1 а т]8 1е8 ахюз (1*ог воив вез Ьгав
Е1 аувс 1а таш дт^ойе 11 ^оие зиг 1а Ше тепгеШеизе ;
Б1 аш81 11 з'еоуо1а (1ап8 зоп рауз.
^ие 01ви ритззе 1в8 (1еих зоеигз ! 885
ЕИез оп1 1г&8 егтб 1а &11б ВозМа,
ЕПез азсегкИгеп! зиг 1е Ьаи! Ъакоп
ЕПез раг1еп1 ап го! ЕЬагаЪе е! ю! (Игеп!:
„ОЬ Г01, Г01 йе КЬагаЪе,
Роигдио! гез^ез 1и аззаз, \)оиг^ио^ ев 1и 1;гап^ш11в о го1, 840
Топ агаоиг з^ез! епМ!
ЕИе аше ип аи1;ге го! ти81с1еп,
^и^ ]ои1 ипе Ше тегУбШеивв.
^иап(1 И ^ои1 1а ййЬе тегуеШеизе
Из (1ап8еп1;, 1е8 сЬашрз тбтез.'' 846
^иаи<1 сек еп^епШ! 1е го! КЬагаЪе
II зе 1011; еп со1^гб е!; (1бУ1п1 1гб8 Шейх,
Ма18 11 пе заИ ^ио^ Мте
Саг 11 ез!; вп1угй е! зотеШеих.
II пе рей! ш гез^ег йеЬои! зиг зез рюЛз! 850
^ив Б1еи ришззе 1ез (1бих зоеигз !
ЕПез (1езсеп(]1геп1; еп Ъаз (1ап8 1а рпзоп
Ой зоп! соисЬбз 1ез 1го13 зегреп1;з Уо1ап1;з.
Е1 к ре1пе Ои^геп ез! зог11 (1и ра1а1з
Ьез 1;го1з 8егреп1;з зе (1езеп1уг6геп1. 855
Из пе йоггаеп! р1и8, Из пе зоп1 р1и8 соисЬбз.
Ьез йеих зоеигз 1еиг8 раг1еп( е! сИзеп! :
„0 уоив 8егреп18, 8егреп1з уо1ап1й?
348
^ Шо ми седите тука ефъ зандана?
Не ли сте видели шо станал у аФЪ сарае?
Наше сестра мома Росида е бегала,
Залибила друга крале свирелжие,
Шо си свири свирка бележита, * 8^5
Кога си засвири дуръ и поле си играе!
Бегала е вече нема да си дойде.
Харапине крале на васъ са е млогу^ налютилу,
Ша си слезе горе утъ дивана,
Та ша си ва млада погуби, 87о
Оти не сте чували негуву плрве либе.
Лу ми Флркнй-те висе дуръ на небе,
Да си Фатите негуву п*рве либе;
Тя е още не бега.1а.
Фатите га, назадъ си га в&рнете, 875
Харапине крале млада да си га погуби."
Какъ ми чули ду три змии Ф&ркувити,
Чи си е залибила мома Росида друга крале,
Та си е бегала дуръ на негува земе,
Мощне ми се разедили, налютили, 880
Наетъ са чинили млада да си га погубетъ.
Та ми Ф|&ркнаха висе дуръ на небе,
И си гонетъ мома Росида.
Гонили га шо га гонили,
Мома Росида не ми знае да си Ф&рка, 885
Наблизили вече да га Фатетъ;
Още га се не Фатили люту й се канетъ! *
Цикна, викна мома да си плаче:
„ Ой ле Боже, мили Боже I
Шо да праве Боже, шо да сторе? 890
849
^^^^^»^^^^^^^^^^^^^^»^»^»^»^^
Роигдио! гв81в2 тоив 1С1 дапв 1а рпвоп?
М^ауег уоия раз ти се ^и'е8^ агптб йапв 1в ра1а18, 8бо
Ко1.гв воеиг 1а Ш1в Ковйа в'в81; епГи^е,
ЕИе (1еУ1п1 атоигеиве (1'ип аи1гв го1 ти81С1еп
^и^ ]ои1; 1а йй1;е твгув111ви8в ;
^иап(1 И 1а ^ои^ 1бв сЬашрв шбтев (1апвбп1;!
ЕПе в^ез! тМе е! пе гвУ1еп(1га ркв. 8в5
Ъе Г01 ЕкагаЪб ев! 1гбв ГйсЬеих соп(гб уоив^
II Уви* дввсвпйге й'еп Ьаи* йи (Цуап
Е* И уои8 кега зеипвв,
Рагседие уоив п'ауе2 раз ^агдб воп ргешхвг атошг.
Ма18 Уо1в2 зизди^аи Ьаи! С1е1 870
Роиг ргепйге воп ргетхег атоиг,
А&п ди*е11б пе в^епМ! ра8.
Ргеппег 1а е! гатепег 1а
^ие 1б ш ЕЬагаЪе 1а МЬ репг.''
^иа^(1 1ев 1;го18 Вбгреп18 Уо1ап18 еп1;бп^гвп1; ее1а, 875
^ие 1а Ш1е Во81(1а (1еУ1п1 атоигеиве (1Чш аи1ге го1
Е! ди'е11е в^ев! епГше (1апв воп раув,
Ив ве тхгеп! кбв еп со16ге е1 ве ГасЬбгеп!.,
Пв 01)1; еп 1е (1ев8е1п <1е 1е Шге репг,
Е! 11в уо1егеп1> еп Ьаи! ай с1е1, 880
Е1; Ив регвеси1;еп1 ]а А11е Ковхда.
Бв 1а регвеси1еп1 епег^диешеп!,
Ма18 1а &11е Вов1(1а пе ваН рав Уо1ег.
Ив ве воп! арргосЬ^в е! рг&в Щк к 1а ргвп(1ге,
Ив пе Гоп! рав епсоге рпв е! 11 1а &6зк тьмИвеиЛ Аапеиветеп!. 886
Е! уоИа ^ие 1а Ш1е сошшепсе & спег е! й р1еигег :
„0 В1ви, топ сЬег Вхеи!
^ие (1о18 ^е Гаиге ди*еп1;гергеп(1ге,
850
#^^^^^^^^^^^^|^«А^А^А^
^1^'^ Да самъ знала не самъ бегала.
Какъ ша ида сега при Харапине крале?
Той си ми е мощне налютену,
Лу да си ида на таткуви сарае,
Ша на Ф;крли аФЪ темна зандана, 895
Де си лежетъ ду три змии Флркувити;
Афъ занданъ ша ми кости изпогниетъ!"
Как ми плаче наблизили вече змии,
Уста си расзинали да си га пог;клнетъ.
Какъ ми гледа УФренъ юнакъ, • 900
Чудумъ си се чуди шо да прави,
Шо д# прави шо да стори ?
Де му на умъ дойде,
Чи си има златну ношче аФЪ поесо,
Шо му гу дала негува майка; 905
Та си искара златну ношче утъ поесо :
Со лева-та рока си доржи златну ношче,
Я' с' десна-та рока си доржи свирка бележита;
Та си ми засвири песна шо умава;
Лу ми засвирилу песна шо умава, 910
Ду три змии мощне ми се умаяли.
Паднали ми на земе*та као мертви,
Та си хми искара дуръ цигеро утъ куремо!
. Истекли се ду три кржвави реки:
Та ми се заезили цалу поле, 915
Дуръ си поле море станалу!
Па си Фжркна УФренъ да си Фл^рка,
С негъ си Флрка и мома Роси да.
Ф;кркала шо Ф;кркала,
Не можела вече да си Фжрка! 920
851
81 д'аига18 ви се1а де пе те 8вга18 рав еп!^шв.
Соютеп1 теих де гв1оигпег аиргбв 1е го! КЬагаЬе. 890
II ез! 1.гб8 ГасЬеих сопке то! ;
Е1; 81 зе геюигпе (1ап8 1е ра1а18 Ле шоп рбге
И гае деНега с1ап8 ипе рп80п зотЪгв
Ой соисЬеп! 1е8 1го18 8егрвп18 Уо1ап18
Е1 (1ап8 1а рп80п гае8 08 роипгоп!!** 8^5
^иап(^ еПе р1виге 1е8 8егрвп18 86 80п1 р1и8 арргосЬбз,
118 оитгеп! 1в8 ^иеи1е8 роиг Гауа1ег.
^иап(1 1в Ьбгоз Ои^геп тоН се1а
И 681 бшЪагга88б пб 8асЬап1 ^ио^ №гб,
N6 8асЬап1; дио1 Га1ге дао! бпкбргепдгб. ^оо
II 86 8оиуш1 ^и'^1 а ип сои1еаи (1'ог йапз 8а се1п1иге,
^и^ 1ш а (1о1т6 8а ш^гб.
Е^ И 80г1 1е сои1еаи (1'ог Ле ва се1п1.иге,
Атес 1а та1п даисЬб 11 йеп1 1е сои1еаи (1'ог
Е1 атес 1а та1п (1гойе 1а ЯМе тбгуе111еи8е, ^05
Е1 11 зоие ипе сЬапбоп ди! ешуге.
А' ре1пе а-1-11 доий 1а сЬапбоп ^и^ ешуге
Ье8 1;го18 8вгрб1118 йеУ1пгбп1 1гб8 ешугЙ8.
Б8 1отЪ6геп1, й 1егге сошгае шоИз,
Е* 11 1виг8 80г1;11, 1а Ме (1б8 епкаШев, 910
И еп соипгеп! 1го18 Йеиув8 р1е1118 йв вап^,
Е1 Не оп! 1110П(1б8 1;ои1. 1е сЬашр,
А1П81 дие 1е сЬагар (1еУ1п1 ипе гаег!
Е1 ОиГгеп Уо1б, Уо1е р1и8 1от,
Аубс 1и1 Уо1б аи881 1а йИе Ко81(1а. 915
ЕПе уоки аи1ап1 ди'е11в роиуаН,
Ма18 еИе ^'еп рш1 р1и8!
352
<»%^^»^»^»#^^^^^<»^^»*»»»»^^^^>
^/"^ * Иска да си слезе на поле^ту да си фоди,
Ела поле си е море станалу;
Дуръ и пилци неможетъ да ми Фодетъ!
Та се чудум чуди УФренъ шо да прави,
Какъ да си уткара либе на негува аеме? 925
Какъ се чуди на умъ му дойде,
Та си слезе долу ду море-ту;
Си ми Ф;крка все ду море.
Па си доржи свирка аФъ рока-та;
Свирка се дупира ду море-ту, ^30
Та си Шктъ чини на мома Росида,
Та си Фоди мома као на суха земе,
Испливали вече ду кр&ваву море.
Дуръ тога се дума продумали ду три змии:
„Утъ Богъ нашель Уфренъ юнакъ, 935
Юнакъ си е билъ надъ юнаци-те1
Да сме знали несме гонили мома Росида,
Тя си бива да си либи УФренъ юнакъ. ^
Още рекли не отрекли, *
Шо си билу море загинал у, 9*0
Па ми се подалу суха земе.
Та си ФОДИ Уфренъ на негува земе,
С нег' си ФОДИ и мома Росида.
ФОДИЛИ шо ФОДИЛИ,
На мома се вода припи л у, 946
Та си вода тера утъ УФренъ юнакъ,
Уфренъ си ми ФОДИ пу поле-ту,
Да си тера вода за мома Росида ;
Та си ми исФОди цалу поле.
Па не може вода да си найде: 950
853
|^»»^»М»»»/»»^<| » Х»»'»»»М^*
Е11б Уби( дбвсепдге виг 1б сЬатр роиг таагсЬег,
Ма18 1б сЬашр ев! (1еубпи шег,
Е* 1в8 ашгааих тбте-пе реиувп! у ш^сЬег! 920
Е! Ои&еп ев! ешЪаггазз^ пе васЬап! дио! Гаиге,
Е1 соштеп! етшбпег зоп атоиг дапв воп рауз?
И 86 8оиУ1бп( серепс1ап1.
А де8Сбп<1гв бп Ъаз 8иг 1а шег,
Е* и уо1е уег8 1а шег. 025
Е1 И йвтЛ 1а Ше с1ап8 за шаш^
Ьа Ше 1юисЬб 1а тег^
Е1 М1 ип сЬбшш й 1а Ш1б Воз1(1а,
Е! 1а Й11в тагсЬе соште зиг 1;егге Геппе.
Из оп1 разз^ 1а шег с1в зап^. 93о
Репдап! сб1а 1бз 1то1з 8егрбп18 оп! (И!:
»^ив В1еи ришззе 1е Ьйгоз Ои&еп,
И би.И ип Ьбгоз Лез Ъбгоз.
81 поиз аУ10П8 зи се1а поиз п^аипопз регзвсиШ 1а Ш1б ВозМа^
Саг еПе ез! йщпе (1'61;ге ашбе раг 1е Ьбгоз Оийгеп.* 935
Ш й рбЬв оп! Из (Ш; сек,
Ьа шег (Израш! е! 1а (егге Геппе арраги!.
Е! ОиГгеп уа дапз зоп рауз,
Е! аубс 1ш апзз! 1а в11б Воз1с1а;
Из оп1 шагсЬб аззег 1оп^ 1:етрз 940
Е! уоИа дие 1а Ш1б детапде де Геаа й Ъо1Гу
Е* еПе Летапйв де Геаи де Ьбгоз Ои&еп.
Оийгеп шагсЬе зиг 1е сЬатрз
Роиг сЬегсЬег де Геаи роиг 1а йИе Ко81с1а,
Е1 11 а рагсоигп 1ои1; 1а сЬатр 945
Ма18 П пе 1гоиуе раз де Геаи:
23
354
ь-п ^Фоди либе, на мое земе вода има,
Таму ти вода ша си пиешъ.^
,, Вода ми се либе, млогу припилу,
Дуръ ми се ноги изс&хнали! 950
Аку не си найдешъ вода пу поле-ту,
Ша си загина млада и зелена тука на средъ поле.^
Та се чуди Уфренъ шо да прави,
Мольба си са моли дуръ на Водна Бога:
„Ой ти Боже, Водна Боже! 955
Я' кажи ми Боже, де си има вода?
Да си напое мое пд^рве либе,
Немой тука млада и зелена да загине;
Аку нема Боже, вода пу поле-ту,
Отори си Боже, ду той студни кладнеци, 9б0
Та си прати долу на земе-та.
Да си пие мое п&рве либе.^
И Господъ му мольба услуше.
Та си рука малка ДоФа изметчие,
Та му вели утговори; 965
„Б бре малка Д ОФ 0, мой изметчие!
Слези си ми долу на земе-та.
Де ми седи УФренъ с' пл^рве си либе,
Та си чека да му прате вода утъ небе-ту,
Да (?и напои ду негуву плрве либе; 970
Чи й са е вода мощне припилу,
Дуръ й се ноги изс&хнали!
Та ша си загине млада и зелена на средъ поле.
Да му кажешъ, малка Дофо, да си му продумашъ:
„Е бре, Уфренъ юнакъ свирелжие! 975
Шо се мольба молишъ дуръ на Бога,
855
«У1вп8 топ ашоиг дапв шоп раув, 11 у а де Геаи;
Ьа (и Ьо1га18 с1б Геаи.''
^Моп ашоиг }е 8Ш8 1гб8 аИег^е
^ие те8 р1бс18 оп! (1бУепи8 8ес8; 950
81 1;и пе (гоиуег ра8 де Геаи (1а118 1б сЬашрв
^е репга18 ^6ип6 е! уег1;е 1С1 ай тШеи (1и скатра."^
Е1 Ои1'гбп 681 (1ап8 1'бтЪагга8, пе 8асЬап1; 4ио] Га1ге.
II Ш* ипе рпбге й Бхеи Уойапе:
„0 В1ви, Ши Уойапе ^ьь
018 Ш01 ой 1] у'а де Геаи^
Роиг деваНегег шоп ргеш1ег ашоиг ,
А&п ^и*е11е пе репз8е ра8 1С1 ^еипе е! уег^е.
З'!] п'у а ра8 (1е Геаи <1ап8 1е сЬашр,
Оиуге 0 Гхеи! 1;е8 ршю Ло1(18 9бо
Е! епуоуе 1е8 еп Ъа8 виг 1а (егге,
Айп дие шоп ргегахег ашоиг еп ЬоИ."
Е! и1еи ехаиза 8а рп^ге,
Е1 11 арре1е ипе реШе Оеуа 8егуап1;е
Е! И 1ш раг]е е! <Ш: 965
„Ма 8егуап1;е, ша реШе Беуа,
Ое8сепдв еп Ьаз 8иг 1а 1егге,
Ьа ой 081 а8818 Ои1геп ауес 8оп ргеииег ашоиг,
Ой 11 аНепде ^ие ^в 1ш епуоуе йе Геаи ди С1е1,
^и'^1 (1е8а11Аге 80п ргеш1ег ашоиг; 97о
Саг е11е 081 1гб8 аИегбе,
А1П81 ^ие 808 р1е(18 80п1 <1еуепи8 8ес8,
Ш е11е уа репг ^еипе е! уег1е ай Ш1иеи ди сЬатр8.
018 1ш реШе Оеуа е! рагю 1и1:
,0 Ьбгоз ОиГгеп, о ши81с1еп, 975
^ш Га11 1а рп^ге зи8ди'й 01еи,
23*
356
>^^^'Ч^*^^Ч^^'ЧИ^(ЧМ^к^^Ч^^Ъ^
-Л-, Да ти прати вода утънебе-ту,
Та да си напоишъ тое плрве либо,
Афъ рока си доржишъ свирка чудувита, •
Лу шо искашъ со свирка ша си чинишъ. 980
Ф;крди си свирка долу на земе-та,
Лу де си ти падне свирка чудувита.
Вода ша излезе кладнецъ ша си боде.
Та ша пие тое п«рве либе;
Ша си пиетъ и пилци шо си Ф&ркатъ на небе-ту ; 985
Хемъ нема вече вода да си за прие. ^
Та ми слезе малка ДеФа долу на земе-та,
Де ми седи УФренъ с' п;||рве си либе,
Та му вели утговори:
,,Е бре Уфренъ юнакъ свирелжие! 990
Шо се мольба молишъ дуръ на Бога,
Да ти прати вода утъ небе-ту,
Та да си напоишъ тое пд^рве либе,
Афъ рока си доржишъ свирка чудувита,
Лу шо искашъ со свирка ша си чинишъ. 995
Ф;крли си свирка долу на земе-та,
Лу де си ти падне свирка чудувита,
Вода ша излезе кладнецъ ша си боде,
Та ша пие тое п;&рве либе;
Ша си пиетъ и пилци шо си Ф^кркатъ на небе-ту; 1000
Хемъ нема вече вода да се заприе."
Та си Фдрли Уфренъ свирка чудувита на земе-та, *
Лу де си паднала свирка чудувита,
Излела ми вода студувита.
Та си боде студенъ кладнецъ; 1005
Та си пила студна вода^ мома Росида,
' 01. »
357
^и'^1 1'впуоуе Ле Геаи йи С1е1,
Роиг ЛвваШгег Ьп ргетхег атоиг,
Ш ^и^ Иепв (1ап8 1а таш 1а Ше тегуеШеиве ,
Ти реих Мте юиз се ^ие 1;и теих атес сеШ йй1;в ; 980
ЗеИен 1а Ше раг 1егге, I
Е1 ой 1,отЪега 1а йШ тегуеШеизе
А Гшв^ап! 80г1;1га йе Геаи е! ве 1'вга ип рш18;
Ш а1П81 8е <1е8а11ега 1оп ргетхег атоиг,
Е1 1е8 018еаих дш уо1еп1; 8ои8 1е С1е1 Ьо1Гоп1; аи881, 985
Саг 1е риНв пе ве ЛевесЬега р1и8.*
Е* 1а реШе Бета Левсепйе виг 1а 1егге,
Ой ев! а8818 ОиГгеп, атес зоп ргет1ег атоиг.
Е1 е11е 1т рагю е! йй:
„ОЬ. Ьбгов Ои&еп о ти81С1еп, 990
Роигдио! ^18 4и 1а рпбге дивди^й Вхеи
^и'^1 1;'епуоув йе Геаи йи С1е1,
Роиг еп йезаИегег 1оп ргвт1ег атоиг,
Ш ^и^ Иепв йапв 1.а та1п ипе &й1;е тегтеШеиве ;
Тоив се ^ие 1;и теих 1;и 1*ега8 атес 1а Йй1в, 995
^еие8 1а йШ еп Ъав раг 1;вгге,
Е* ой 1отЪега 1а йй1е тегтеШеиве,
II еп 80г11га йе Геаи е1 (1еУ1еп(1га ип рш18;
Е1. а1П81 та Ьо1г 1оп ргет1ег атоиг
Е1 1е8 018аих аивв! дш уо1еп4 воив 1в С1е1 еп Ьо1Гоп1, юоо
Саг Геаи пе ве йевесЬега ркз.*
Е* Ои1'геп ^еие ва тегтеШеиве Ше раг 1вгге,
Махв к реш 1а Ше тегуеШеиве ев* 1;отЪ6е
Ь'еаи ГгакЬе ев* вогИе Ле 1а 1егге,
Е1 с1ет]п1; ип рш1;8 Ло1д. 1005
Е* 1а Ш1в ЕовИа Ъи* Ле Геаи 1та1сЬе;
358
^оо^ Лу си пила проФОдила.
Утъ тога си устаналу студенъ кладнецъ,
Вода да си пиетъ пилци шо си Фдркатъ пу небе-ту.
Фоди си ми УФренъ шо пофоди, юю
Дуръ си дойде на негува земе.
|На край земе си гу чека Горска Юда,
Какъ гу виде, приглрна гу, цалуна гу;
Цалуна си и мома Росида;
Мощне си га Юда бендисала: 1015
Утъ лику й грее ясну сонце!
В' гржди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди!
Коса й е ду земе-та!
Кога дума бисеръ блюва! 1020
Мощне си е гюзелъ на земе-та.
Кога си ми Флезоха аФЪ кральски сарае,
Янска крале на дори гу дучекалу.
Та заправи Янска крале силна свадба,
Да си жени ду негува бележита сина. 1025
На свадба си калеса седемдесе крале,
Да ги гости, да ги пои,
Чи ша жени негува бележита сина.
Та ги гости и ги пои тамамъ три месеци.
Гозба вече хми се дудеела, юзо
Искатъ жюмбушъ да си чинатъ.
Па да си идатъ на техна-та земе.
Та си ми излезе млада зете утъ женска худае,
Афъ роки си доржи свирка бележита.
Та си ми запе песна гласувита, 1085
^ ^ Засвири си свирка бележита.
359
^^»^»^>^>^>^^^»^»^>^»^<^>^>^>^>^»
А реше еп а-1-в11е Ьи!, ди'в11е тагсЬеа,
Оершв се (етрв ев!. ге81;6 ип рш1;8 !го1(1,
^ив 1в8 018ваих ^и^ Уо1вп1; виз 1ев С1вих еп Ьохуеп!.
ОиГгеп тагсЬеа е* тагсЬеа, 1^1^
^ив^и'а ее ди'!! агпуа йапв воп раув.
8иг 1в8 сопйпв Ле воп раув ГаШпй 1а ^оиде йв топ1адпв,
^иапд б11е 1в уИ б11е ГешЪгавва е! Ъахва,
БПе Ъа1вва аивв! 1а Ш1е ВовМа.
БПе рМ Ъеаисоир й 1а 1оиде. ^^^^
Об воп У1ва^е ЪпПе ]е 8о1б11 ЪпИап!,
8иг 1а роИппе ев! 1а 1ш1е с1а1ге,
8иг 1е рап де ва гоЪе 11 у а <1ев реШев ^1ю11ев,
Ьев сЬетеих 1ш йевсепйеп* ^'ив^и'й 1а 1;епе.
Е! диапд е11е райе дев рвг1вв вог1;еп1 йе ва ЬоисЬе! 102о
Е11е ев! кев ^оНе виг 1а (егге.
^иап(1 Ив воп1 еп1;г6в <1апв 1е ра1а1В гоуа1е
Ье Г01 с1е «Тап У1п1; ай <1буап1; д*бих ]и8ди'й 1а соиг.
Е! 1е Г01 Ле Зли атгап^еа ипе ^апде посе,
Роиг шапег воп Шв шелгвШеих. 1025
0 1ПУ11;а аих посев 1ев во1хап1;е (11х го1в;
Роиг 1е8 ^61ег е! 1еиг йоппег й Ьо1г,
Рагсе ди'11 гаапе воп Й1в телгеШеих.
II ]ев й\А е! 1еиг доппа к Ьогт репйап! 1го1В то1В.
Ив ^Шеп! Га1а^иев (1и !ев1дп, юзо
11в Уви1еп1; Мге ип ативетеп*
Роиг ге1юитег дапв 1виг раув.
Ш 1е зеипе ^епйге вог1е <1е 1а сЬашЪге пирИаю
П 1;1еп1; дапв ва шаш 1а йШе тегуеШеиве ;
Е1 ]1 соттепсеа й с11ап1.ег ипе сЬапвоп те1оШеиве юзб
Е! Ц ]оие виг 1а Ше тепгеШеиве.
360
^^^^^^^ъ<^^ч^'«^^/ъ^^^^^^%^
101-^ Гласъ му ечи дуръ на висе небе!
Шо се пилци пу небе-ту,
Сите ми се собрали аФЪ сарае,
Да си слушетъ песна гласувита. 1040
Па си запе песна хорувита;
Утъ шо била песна хорувита,
Дуръ и планини проиграли!
И седемдесе крале ми станали утъ трапеза,
Та ми хору игратъ аФъ сарае: 1045
Играли се малу млогу
Малу млогу три недели ,
Дуръ хми се е вече дуделу.
Мольба си се молетъ на УФренъ юнакъ,
Да устави свирка на земе-та, 1050
Немой вече да си свири песна хорувита,
Чи си искатъ вече да си Фодетъ на земе-та.
Та си хми УФренъ мольба услуше,
Устави си свирка на земе-та,
Не ми свири песна хорувита. 1055
Дуръ тога ми излела мома Росида,
На седемдесе крале рока да цалуе:
Утъ лику й грее ясну сонце!
В' гр;кди й е ясна месечина!
В' скути й се дребни звезди! Юбо
Коса й е ду земе-та!
Кога дума бисер блюва!
Росида си рока цалуе,
Я седемдесе крале си га дарба даретъ
Кой сусъ дреха, кой сусъ злату; 1065
«*' Па си утишли на земе-та.
361
<»^^мм^^^^^^^^^^^^|^^
8а У01х авсепс! зи8ди'аи С1б1 Ьаи!!
Ш 1б8 о18еаих дш 8оп1 8оа8 1е8 схеих,
Тои8 118 86 га88етЪ1егеп1; (1а118 1б8 ра1а18
Роиг еп1;впдгв 1а сЬап8оп те1о(11ви8е. 1040
Е! арг^8 И сЬап1е ипе сЬап8оп Ле <1апсе.
Е! 1а сЪап8011 с1б дапсе 6\аИ 1е11е
^ив 1б8 топ1.арте8 шбте сошепсегеп! й <1ап8бг!
Е! 168 801ха111;е (Их го18 86 1бУбп1 йе 1а 1аЪ1б
Е! 118 <1ап8е]11 ип кЬого дап8 1б ра1а18. 1045
118 оп( дапсб8 р1и8 ой то1П8
Реодап! 1;го18 8бша1пе8 бп1а6гб8,
1и8ди'а сб ди118 61шп1 иШ^бв.
118 адгб88б ипе детпапде а Ои^геп 1е Ьбгоа
Роиг ди'11 деро8е 8а Ше 8иг 1а 1егге, юбо
Е1 ди^И пе ]оиб р1и8 ип сЬап!; <1б (1ап8б,
Рарсбди^И Уви1еп1; дйдй рагИг (1ап8 1виг рау8.
Е1 Ои!геп ехаива 1биг детап(1б,
II <1бро8а 8иг 1а 1;егге ва Ше,
Е1 11 пе ]оиб р1и8 ип сЬап! де <1ап8е. 1055
Е! арг^8 сб1а 80г1;11; 1а йИе Во81<1а,
Роиг Ьа18ег 1а шаш аих 801хап1;б с11х го18,
Бе 80П У18а^е ЪпПе 1е 8о1е11 ЪпИап!,
8иг 8а роИтше ез! 1а 1ипе с1а1ге,
Оап8 1б рап де 8а гоЪе Ьп11еп( де8 рбШ»е8 61;о11б8, 10бо
Ье8 сЬеуеих 1ш с1б8Сбп<1еп1 ]и8ди*а 1а 1еггеу
^иап(1 е11б раг1е <1е8 рег1е8 8ог(еп1; (1е 8а ЪоисЬе!
11о81с1а 1биг Ъа18а 1а та1Пу
Е! 168 801хап1;е Шх го18 1и1 <1оппеп1 ^68 са(1еаих
Ь'ип ип ЬаЬИ, Гаи1;ге Ле Гог, 10б5
Е! 118 рагИгеп! (1ап8 1еиг раув,
.й^^
362
'^^^'^^^а^^ч^^^*^^^|А^к^^^
Iо^'1 Устаналу УФренъ юнакъ аФъ сарае,
Та си либи негуву п&рве либе;
Хемъ си свири свирка бележита.
Дойде време па шедба да се шета пу земе-та, 1070
Да си гледа де ша гу бендиса земе,
Таму той да ми се заседне,
Чи негува земе не бендисалу.
Та ми се шета пу земе-та тамамъ три години,
Лу утъ де ми поминал у, 1075
Сите крале загубилу,
Сита земе заптисалу!
Ела нийде земе не гу бендисалу.
Па си Фд^ркна да се шета,
Утиде си и на таткува Янска земе, юво
Та си сита таткува земе исФОдилу.
Таткува си земе мощне бендисалу,
Чи е плодувита, мощне берекетлие,
Хемъ е пуста запу стена;
Ниту люде си му Фодетъ пу поле-ту, 1085
Ниту пилци си ми Флркатъ пу небе-ту.
Та си вели утговори:
„Бту де е била земе шо си терамъ!
Шо се люде пу мое-та земе,
Тука ша ги докарамъ да ми се заседнатъ, 1090
Да си копатъ, да си оратъ плодувита земе,
Па язъ да си самъ п;||рва крале на земе-та.^
Сова рече не отрече.
Фд^ркна си ми па утиде на негува земе.
Либе му гу пита и гу праши: 1095
„Е бре УФренъ, мое плрве либе!
I
363
^Ч^^^А^Ь^к^^^к^Ъ^к^ъ^к^ЪА^!^^
Ье Ьего Ои!гдп гез(а (1ап8 1б ра1а18
Е! И ата воп ргет1ег атопг.
Е! 11 ^оие виг 1а Яй1в тегувШеиве.
Ье 1етр8 агпта <1'а11вг ае рготепег виг 1а 1;егге, 1070
Роиг У01г ой 1а 1епв 1ш р1а1га
Роиг ^и'^1 в^бкаЬН* 1й.
Саг 11 п*а]ша раз ва 1еггб.
Е1 И ве рготбпе виг 1а (еггв реп(1ап1 кохв аппбе,
Ма18 раг ой 11 равва, юп
Тоив 1ев го18 И а 1х1б;
Е! П рп! Р0ВВ6ВВ10П де 1юив 1б8 раув,
Ма18 пцЦе раг1 11 пе к! р1а18аи 1е раув.
Е1 11 уо1в роиг ве рготепег,
»
II тш1 аивв! <1ап8 1е раув <1е 1апе <1е воп р^ге. юво
Е1 И рагсоиг! 1юа1; 1е раув Ае воп рбге.
Ье раув де воп р^ге 1и1 р1а1ва11 Ъеаиеоир,
Саг 11 61вИ {етШе е! 1х6в аЪоп(1ап1;,
Ма1в 11 ев! девег! е! аЪап(1опп^у
П п*у а рав дев Ьоттев дш шагсЬеп! дапв 1е сЬагарз^ 1085
II п*у а <1ев 01веаих дш уоюп! воив 1ев С1бих.
Е1 И раг1е к во! шбше е! (Ш:
„УоПа ипе 1егге дие зе сЬегсЬе!
Ш 1ев Ьотшев дш воп! дапв топ раув,
^е уеих 1ев атепег 1С1, роиг 1ез со1ошвег, 1090
Айп ди11 ЬбсЬе е! си11,1Уеп1; 1а 1епв ГегШе
Е! то1 ^ие ]в во18 1в ргепиег го1 виг 1а 1»гге."
Е! сек аргбв ауо1г Ш,
И уо1а е! ге(оита дапв воп раув,
8оп атоиг 1ш (1етапде е! Гш{;бго^е: 1095
„ОЬ ОиГгеп топ ргепиег атоиг,
864
г^^с^-^ Какъ ми се шета пу земе-та,
Не ли та нейде земе бендисаду,
Тану ти да ми се заселишъ.
Та да бодешъ п«рва крале на земе-та?^ иоо
„Бендисахъ си либе, таткува Янска земе,
Чи е мощне плодувита,
Хемъ е пуста запустена!
Шо се люде пу мое-та земе,
Ша ги откарамъ на таткува Янска земе, 1105
Да си оратъ, да си копатъ плодувита земе;
Я татку ми тука да устане.
Да си с&ди на старци и бабици.^
Още рече не отрече,
Си засвири песна гласувита, шо
Та си собра сите люде пу негува земе.
Шо билу младу гу закаралу,
Шо си билу стару гу уставилу,
Да си седетъ на негува земе.
Да хми с«ди Янска крале. 1115
Утъ майка си прошка зева,
Прошка зева, прошка и дава.
Та си нав;крвилу да си иде на Янска земе,
С негъ си Фоди п;&рве либе;
Пу п&рве му либе Фодетъ млади юнаци, 1120
Млади юнаци, малки моми.
В^крвели малку шо в&рвели,
Душли ми се ду цлрну-ту море;
Запрели се сички на край море.
Та се чудумъ чудетъ, 1125
Какъ ша си испливатъ цд^рну-ту море?
365
^^»^р^*^^#^^^^^ч^^^^^^^«^
Соттеп! ев 1и рготеп^ виг 1а 1егге?
Ьа 1;вггв 1;'а1;-в11в р1и1; дивИв раг4е,
Роиг 1а сокшвег?
^ив 1и 8018 1в ргепиег го! зиг 1а 1;еггв!" поо
»11 т'а р1и, топ атоиг, 1е рау8 йе топ реге, 1е рау8 йе Дап
Саг а 68* 1тб8 Гвг411в,
Ма18 (1б8бг( е! (1б8о1б.
Е1 аи1ап(; ди'11 у а <]б8 Ьоттев (1ап8 топ рау8
Зв 1б8 тепега! (1ап8 1б рау8 (1е топ рбге ^ ^апа; поб
Айп ди^Ц ЬбсЬеп* е* сиШтеп! 1а 1;егге Гвг1;11в.
Е1 дие топ рбге гб81е 1С1
Роиг зидег 1в8 У1еих е! 1е8 ухеШез.*'
Б1 сек к реше аЧ-И (111,
Л сотепсе а зоиег ип сЬап! теюсИеих. то
Е^ 11 а88атЪ1а 1ои8 1б8 Ьоттев йе 8оп рау8
Е! дш 61а1еп1; ]бипе8 И 1б8 тепа,
Е! 1е8 у1еих 11 1е8 1а188а,
Роиг ди'118 ге81еп1; йап8 80п рау8,
Айп дие 1е го1 йе ^апа 1е8 зои§е. шз
II ргепй 1а регт18810п йе за тбге йе 8'еп аИег,
Б 80 соп^вйхбп! еп1;ге еих.
Е1; 11 раг111; роиг аИег йапв 1е рауз йе Дапа,
Атес 1ш та аизз! 8оп ргепиег атоиг.
Дргб8 80П ргепиег атоиг 8^еп аИегеп! 1е8 ]еипе8 Ь6го8, 1120
Ье8 ^еипв8 Ьйго8 е! 1е8 реШез йИез.
Из тагсЬегеп* р1и8 ой тошв,
Из агпуегеп1; й 1а тег по1г.
Из агге1;^геп1 юиз зиг 1а с01е йе 1а тег!
Е1; Из зоп1; 1;г&з етЪаггаззбз, 1125
Соттеп! Ш равзегоп!; 1а тег по1ге?
366
''11 Та се чудили шо се чудили,
Уфренъ си ми Фдрка все на долу,
Дуръ си дойде ду море-ту ;
Туку си дупрелу свирка бележита ду море-ту, изо
Море-ту си ПАТЪ чинилу,
Та си заминали као пу суха земе ;
Утидоха вече дуръ на Янска земе,
Земе си е мощне плодувита,
Ела си е пуста запустена; 1135
Ниту люде си ми Фодетъ пу поле-ту1
Ниту пилци си ми Флркатъ пу небе-ту!
Дуръ си Уфренъ свирка засвири.
Тога си се пилци разФлркали пу небе-ту.
Та' ми се пуста земе заселила. 114о
Шо е младу си ми оратъ плодувита земе.
Та ми награди УФренъ лд^рва града на земе-та,
И ми боде пдрва крале
Чи е заселилу пуста земе.
Там' си либи ду негуву пдрве либе, 1145
И си свири свирка бележита.
Родилу е тамамъ седемъ сина,
Седемъ сина седемъ крале на земе-та.
Сова ми усторилу Уфренъ юнакъ!
И е у станал у песна да се пее, 1150
Да се помни чи сме имали бележита крале^
Шо ми правил у чуда со свирка бележита.
Утъ Бога зраве, утъ мене песна.
-♦->-
367
Ш вигрпв Иб Гб81;&гбп1; бтЪагга88б8.
Ш ОиАгбпе уо1б еп Ьав
Ди8ди'11 шв1 к 1а тег.
А' решва-1-Н 1оисЬ6 1а тег аувс за Йй1в тегуеШеизв пзо
УоИа ^и'^ш сЬешш 86 61 <1ап8 1а шег,
Б1 118 ра88&гбп1 соштпв раг 1а 1егге Геппе.
Б1 118 апуегеп! Щк с1ап8 1е рауз Дапзса.
Ье рауз 681; 1;г&8 ГбгШб,
Ма8 1;г&8 АьввтЬ б1 аЪапс1опп6; Н35
II п*7 а раз Аб8 Ьошгобз шагсЬап!; (1ап8 1б8 сЬашрз,
II 11'7 а ра8 (1б8 018баих уо1ап18 зоиз 1е8 С1бих!
Рбп(1ап1; дие Ои&бпе ]оиб зиг за вй1;б
Ьез 018баих аи881Ш соиугеп!; 1е С1б1.
Е! аш81 с1бУ1п1; рбир1б ип рауз с1е8ег1;! 1И0
Сбих дш 80п1 ]еипб8 1аЪоигеп1; 1а 1еггб ГегШе.
Ш ОиГгбп аи881 ЬШ, 1а ргбт1бгб уШе зиг 1а 1еггб,
Е1 11 йбУ!!!* 1е ргет1бг го!;
Ра^с6^и*^1 а со1оп18б 1е рауз йбзег!,
Ьа 11 а1ша зоп ргбШ1ег атоиг, И45
Е1 И ]оиа за Ше шегуеШеизе.
II е11^еп(1га зер! й1з9
8бр1; А18у зер! го18 зиг 1а 1бгге.
Сб1а (оиз а ассошрИ 1в Ь^гоз ОиГгеп !
Е1 1а сЪапзоп ез!; Г681;^6 роиг ^1ге сЬа111бе Пбо
Еп зоиуемг ^ив поиз ейтвз ип го1 тегувШеих,
^и^ а ГаК (1е8 тегуеШез ауес за вй1;е тегувШеизе.
^и6 Б1еи уоиз <1оппб 1а нш16е е! Ае шо! ргеппег 1а сЪапзоп.
18.
Пакъ 8А рождение-то н1 Орфея,
но РАЗЛИЧНО.
ч^%^^^^^^>^^
Ой ти Боже, мили Боже!
Шо си творишъ чуду и нишане,
Да се чудетъ люде на земе-та,
И Юди Самуили низъ планини.
Днеска още рану хаберъ си ми дойде, 5
Синце крале писму ми е пратилъ,
Сусъ писму си кани седемдесетъ крале,
Да си дойдатъ у негува земе гозба да се гостетъ.
Писму ми дунесе ду младу татарче,
На писму крале сусъ радостъ напева; ю
Та си дума и говори:
„Ббре вие седем десе крале!
Лу шо ми земете бела книга
Бела книга цдрну писму,
Да си яхнете ваши бдрзи коне, 15
Та да дойдете у мое земе ц&рвенуга;
Язъ да си ва гозба госте,
Чи ми се е породилу дете бележиту;
ФаФъ роки си доржи свирка кеменига,
12.
*
Ве 1а пахввапсе дЮгрЪеав,
{1)пе аи&е Vе^згоп,)
0 В1еи, сЬег Охен!
^и^ Шв дев 81^пе8 е! <1б8 тпегуеШев,
^ие 1б8 Ьогатпев 1е§ а(1т1гвп1; зиг 1а 1егге,
Ьев ^ои(1е8 ЗашоуНев Аапв 1б8 топк^пев.
Аизоиг<1'Ьш впсоге тайп ипе поитеИе т'агпуа, ^
Ье Г01 ЗшйсЬе т'а епуоуй ипе 1вйгв,
Раг 1а 1е1;1;ге 11 1пУ11е 1в8 8о1ха1)1;б (Нх го18
Ое У6ШГ (1ап8 80п раув роиг ип ГевШ.
Ьа ]вигв т'а аррогУе ип ]випе соигпег,
Оаив 1а ]еИте 1е го! еЬап1;е ]01еивбтеп1;, ю
Е! И раг1б еп (Ивап!:
„ОЬ уоив 1в8 во1хапке Й1х го1В
^иаI)(1 уоив гесеУбгег та 1еиге МапсЬе,
Ьа 1ейге МапсЬе аувс 1'6сп1игв по1ге,
Мопквг уов сЬвуеаих соипяеге 1&
Е! Убпег <1ап8 шоп раув Твегуепои^а
^ие ^е уоиз ЦЬе аувс ип ^евИп;
Ра^се^ив те У1еп1 па1Чгв ип еп1'ап1; тегув111еих ;
II 1;1еп1; (1апв ва та1п ипе Йй1« Еетешка^
24
2о
370
Та ми свири Еаку Юда гласувита; 20
Свирка ми се слуше пу сичБа-та земе!
Я шо си е бележиту нишанлие.
Си има пилювити криле,
Та ми Фдрка низъ небе-ту као пиле,
Као пиле шо е найФдркату! 25
Още утъ майка си не падналу,
Ми засвири тава Юдна свирка,
Гласъ се слуше пу сичка-та земе!
Шо си беха пилци пу земе-та,
Сите си дойдоха ФаФъ мои сарае, зо
Утъ свирка умаяни не си Фдркатъ,
Лу ми стоетъ свирка да си слушетъ.
Си ми дойде и пиле славекову,
И славекъ си заФати гласувиту да си пее;
Я шо си е мое бележиту дете, 35
Пиле славекову си надбори.
Та си падна пиле славекову умрелу на дори,
Катъ да гу е Юда усрелила!
Дойдете ми седемдесе крале у мое земе ц^крвенуга,
Сами да си видите шо е дете бележиту. 40
Ела бележита крале на гозба не каните,
Чи си ми е мощне инатчие,
Неша да си има друга бележита пу земе-та;
Ша си каскандиса на мое бележиту дете,
Ша си стане с негу борба да се бори, 45
Та ша падне убитъ низъ трапези;
Крдви ша текатъ као мд^тни реки!
Та ша си трапези мощне загнусетъ."
Младу татарче оп1.е рану лриранилу,
371
II ]оие сотте ипе ^ои(1е сЬап1еге88е,
Ьа Яй1;в ев!; вп1;еп(1ие Лапз 1;ои1;е 1а 1егге,
I
Е! аи1;ап1; ^и11 ез!; гааг^ий е! тепге111еих
II а (1е8 аИез <1'о18еаих^
Ш \\ Уо1е 8ои8 1е С1е1 сотше ип 018ваи,
Сотте ип 018еаи ^II^ вай уо1ег 1е т1еих!
А' рв1пв 1ютЬ6 <1е 8а тбге,
II а ]оие зиг се11е ЛА1б де ^ои(1а,
4
Ьа У01Х 61яИ еп1;епдие (1ап8 1;ои1;е 1а 1егге
Е! 1е8 о18баих ^и^ 61;а1е1)1 дап8 1е рау8,
Тоиз 118 80п1; уепи8 (1ап8 топ ра]а18,
Е! еп1Угб8 раг 1а ти81дие Из пе Уо1еп1; р1и8, '
Ма18 118 ге81;еп1 роиг 6сои1ег 1а тивщие.
Ш 11 У1п1; аи881 Го18еаи 1е го881^по1е;
Е1 1е го81^по1 соттепса аизз! й сЬап^ег те1о(11еи8втеп1;,
Ш топ еп&п!; тегуеШеих
А уа1пси Го18еаи го881^по]е,
Е1 Гокеаи 1е го881§по1е 1отЬа тог1 с1ап8 1а соиг,
Сотте 81 ипе ^ои<^е ГаигаН; аШш! ауес ипе вбсЬе!
«
Уепег тев 8о1хап1;е Й1х го18 йапз топ рау8 гои§е,
^ие уоив уоуег уоив тбте дие 1'вп&п1 ез! тегуеШепх.
Ма18 1е го1 тегуеШеих п'1пу11;е2 рав ай {"евЦи,
Саг 11 081 ип ^ап<1 диегеПеиг,
11 пе Уви1 рав ^и'ип аи1ге воИ тегуеШеих зиг 1а 1егге.
II епУ1ега топ епй^п* тегуеШеих,
И соттепсега! ип сотЬа! ауес 1и1,
Е1 11 1х)тЪега1Ч тог! воив 1а 1;аЪ1е,
Е1 1е 8ап§; сои1ега1 сотте Лее швяеаи^г 1гоиЬ1б8!
Е1 1а 1аЬ1е Йеу1еп(1га11; 1;гб8 осНеиве.**
1^е зеипе соигпег в^ез* 1ву6 йе Ьоп та11п
20
2Г,.
30
35
40
45
*>А*
24
^72
5о Та ми дойде предъ зорница ФаФЪ кральски сарае, 50
Де си найде седемдесе крале*
Уфъ средъ земе ми се собрали.
Да ми гледатъ шо е сова чуду на небе-ту?
Сите звезди на небе си стоетъ,
Ниту греетъ, ниту ми заходатъ! 5Ь
Лу си гледахъ чуду на земе-та,
Малку дете си ми свири свирка кеменига,
Та ми е собралу сите пилци у дори си.
Седемдесе крале чудумъ си се чудетъ,
Шо е сова чуду на :<еме-та? бо
Я шо беже младу татарче,
Утъ пазуфи си искара бела книга.
Та я даде на седемдесе крале,
И имъ вели утговори:
„Е бре вие, седемдесе крале! . 65
Шо се чудумъ чудите за звезди-те,
Чи ми стоетъ пу небе-ту?
Звезди си слушетъ наше дете бележиту,
Какъ ми свири свирка кеменига,
Та ми е собралу сите пилци у дори си, 70
Да си слушетъ негува чудувита свирка.^
Какъ ми пеха седемдесе крале бела книга,
Бела книга цд^рну писму,
Сите велетъ, да си идатъ на земе цд^рвенуга,
Да си видетъ шо е дете бележиту. ^ 75
Та ми навжрвиха седемдесе крале,
Да ми идатъ на земе цд^рвенуга.
Бележита крале на гозба не каниха,
И той да ми види бележиту де^^е.
Е* 11 аг11Уа йеуап! 1'аиЪе йапв 1е ра1а18 гоуа1в
ОЛ 11 коиуа 1е8 801хап1е (Их го18.
118 8в 80п1 а88втЬ1Й8 ай т111еи Ле 1а 1вгге, '
Роиг ге^агйег ^ие] в81 се тегтвИ 8иг 1а 1;вгге.
Тои1;в8 1е8 й1;о11ев зе зоп! е^ттШев 8иг 1е С1в1,
Е11в8 пе тагсЬеп! е* пе ве соисЬвп!; рав! 55
Ма18 е11е8 ге^агЛеи* 1е тегув11 зиг 1а 1вггв.
Ье рей! еп^ав! зоие зиг 1а ЙМе теюсИеизе
Е1 11 а га88етЪ1б 1;ои8 1б8 018баих (1ап8 за соиг.
Ье8 801хап1;е (Их шз зоп! 1ои8 ^ЪаМз,
^ив1 681 се шегуеИ зиг 1а 1;еггв? во
Е1 1е ^випв соигпег
8ог1; (1е зоп 8е1п 1а 1виге ЬЬпсЬе
Е! И ]а (]оппб аих 8о1хап1;е (Их Г018,
Е1 и 1еиг8 раг1е еп (Ивап!;:
„ОЬ уоиз 1е8 801хап1;е (Их го18, 65
^ие се яие тоив а(1т1ге2 1в8 й1;о11в8
^и'е1}е8 зоп! бхбез зиг 1е с1еП
Ьез 6101168 йсои1еБ1; поке еп^ап! тегув111еих,
Соттеп! 11 ^оие 1а ЖШе кетешка.
Е1 11 а га88атЬ14 1ои8 юз 01зеаих (1апз за соиг, 70
^и'^18 еи1еп(1еп1 за Йй1;в шегуеШеиве.*
^иап(1 1е8 801хап1;е Шх шз еп! сЬап!^ 1а 1е1;1;ге Ь1апсЬе,
Ьа юНге ЬкпсЬе аувс ГйспЧиге по1ге,
Тоиз (118еп1 ди^И уеи1еп1; аИег (1ап8 1е рауз гои^е
Роиг У01Г Геп&п1 гаегувШеих. * 75
Е1 1е8 З01хап1ю (Их Г01В тагсЪегеп!,
Роиг аИег (1йп8 1е рауз гоиде,
Ма18 1е го1 гаегувШеих Из п^оп! раз ШУ11;Й ай ^езйп,
^и'^1 УоИ аизз! Гвп&п* твгув111еих.
г
Т\о
374
Та ми утидоха на земе цлрвенуга. 80
Кундисали на поле пшроку,
Де ми беха сите манци наготвени.
Таму си ги чекаше Синце крале,
Лу да дойдатъ на гозба да ми седнатъ.
Та ми седнаха седемдесе крале на трапези, 85
Си ми ядоха и ми пиха тамамъ три недели.
Още бележиту дете не видели.
Иска секи да си фоди на земе-та.
Синце крале ги запира:
„Седели сте, седемдесе крале, три недели, 90
Седите ми оше една неделе,
Дуръ да дойде мое бележиту дете;
Жюмбушъ малку да ви чини:
Чи ми Фдркна днесь неделе на небе-ту,
Още нема да си дойде." 95
Още рече Синце крале не отрече,
Ету Флрка бележиту дете пу небе-ту;
Ф&ркалу е малу млогу два сахате,
Та ми слезе вече на п1ироку поле.
Си ми седна на кральски трапези, 1оо
И той гозба да се гости.
Яде малку шо пояде,
Още беше малку не едеше;
Иска биска да бизае,
На татку си вели утговори: 105
„Искамъ тате, биска да си бизамъ,
Чи самъ мощне уморену утъ длега плте."
Още рече дете не отрече.
Де си дойде Юда Самуила:
]
п
376
Б1; 118 раг1згеп1 роиг 1е рауз гоиде. 80
118 86 80п1; аггб1;^8 <1ап8 ип сЬашр врасхеих,
Ой 61;а1еп1; рг^рагб8 1х)и1;е8 8ог1;б8 (1б8 шб18.
Ьа 1б го1 81пдс11е 1б8 геди,
^и6 агпу^з 118, сотепсе 1е (е81ш.
Ш 1б8 801хап1;б (11х го18 86 р1ас&гбп1; аих 1аЪ1б8, 85
118 тап^бгбп!; б1 Ъиуегбп! реп(1ап1; 1го18 ввтахпвЗ;
Ма1$ 118 п^оп! раз бпсоге уи Гбп^ап! шбГУбШбих.
Е1; сЬасип уеи! Щк гб1оип1ег сЬб2 801.
Ье Г01 ЗшйсЬб 1в8 гейвп!:
„Уои8 6168 1681^8 (1018 8бта1пе8, 0 8о1хап1б (Их го18 ; 90
Еб81б2 6ПС0Г6 идб 8бшашб
^и8^и'^ се ^ив У1еп1 топ еп&п! шегУбШбих
^и'^1 Уои8 ати8в ип рей, —
Саг 11 8*681; бпуо1в (1брщ8 ипб 8бша1пе ай С1е1,
Б1; И п*б81; ра8 епсоге гбюигпб.'' 95
Б1; диап<1 1б го! (и8а11 сб1а
УоПа див ГбпГаи* тбгуб111вих Уо1б вие 1б С1в1.
И Уо1б р1и8 ой то1п8 с1бих Ьеигб8
Б1; 11 (1б8СбП(1 8иг 1б сЬашр 8рас1еих.
и 86 тИ ^ 1а 1;аЬ1б гоуаю, 100
ААп диб 1и1 аи881 ргбп(1 раг( ай ^е81ап.
II шап^ба ип рби,
и ^Ш 1;гб8 рбШ роиг тап^бг Ьеаисоир,
Ма18 И (1бтап<1е ^ 1б^ег 1а шашбИб,
и раг1б ^ 8оп р^гб бп Швап!;: 105
„Зе (1бшап(1е топ р^го й 1;е1;бг 1а татеПб,
Саг 36 8и18 1;гб8 ГаИ^иб Ди §гап(1 уоуа^е.*'
Е! ^ рб1пб ГбпГап!; а (Ш сб1а
УоИа див У1бп1 ипв Дои(1е 8атоу11б,
376
^■^ -»,» •V'1-^ ■^ '^<^ " ■» "^^ *
Ууъ лику й сонце греелу! по
Низъ ноги й звезди трептели!
В скути има ясна месечина!
Та искара ду бели си биски,
Та си набиза бележиту дете«
Тя си беше ду негува майка, 115
На дете си вели утговори:
„Е бре дете, милу сину,
Сега вече си се биска набиза,
Земи тое свирка кеменига.
Та си запей песна радустлива, 120
Да си сторишъ жюмбушъ на седемдесе крале,
Чи се душ ли «тебе да си видетъ,
Шо си дете мощне бележиту,"
Сова рече Юда Самуила,
Та си Ф|||^ркна и утиде на Юдинска планина. 125
Я шо беше дете бележиту,
На майка си хат&ръ не расипа.
Си искара утъ пазуФи свирка кеменига,
Та засвири песна мощне радустлива.
Сите пилци шо си беха низъ поле-ту, 130
Си дойдоха у широку поле.
Да си слушетъ тае свирка кеменига:
Си стоеха пу поле-ту као умаяни!
Саму пиле славекову утъ ядости се пукаше.
Та си каскандиса на дете бележиту, 185
Чи си мощне харну свири.
На пеене гу млогу млогу надминува!
Та си Ф&ркна пиле славекову умаяну,
И ми Ф^крка пу небе-ту и ми пажда!
377
Ве 80П У18а§в ЬпИе 1в 8о1в11, 1^^
8иг 868 ]ашЬб8 1е8 61ю11б8 1гетЬ1о1и1еп1,
8иг 1е рао (1е 8а гоЪе 6\лИ 1а 1ипе с1а1ге,
Б1 сеПе М 80г1;1г 868 татб11б8 МапсЬев,
«
Ш (1оппа д. 1;е1бг й ГепГап! тегубШеих.
4
Е* е11е 6\аИ 8а тбге. 11^
Б1 е11б раг1а к ГепГап!:
„ОЬ топ епГап!, шоп сЬег Ш,
Ти а8 а88бг \Аи 1а шашеИе,
Ргеп<18 1;а йй1в шегубтеаве,
Ш }от ип сЬап* ]оувих, 120
Роиг ати8ег 1е8 801хап1;б (Их го18.
Саг И 80111 уепив роиг Ьь уо1г,
Рагсе дие Ш 68 ип епГап! (гбв шелгеШеих. "^
Ш диап<1 1а ^ои(16 ЗатоуИе а (Ш сб1а
ЕИе 8*бпуо1а й 1а топ1;а$пб (1б8 ^оис^68. 125
Е! ГепГап! шелгеШеих,
II пе соп1гапа ра8 8а шбге,
и 80г1 (1е 80П 861П 1а йШ котешка,
Е! 11 зоиа ипе 1гб8 зоуеиве сЬапвоп.
Е! 1ои8 168 01вбаих ди! д1а1еп1; Лапа 1е сЬатрв, 130
8оп1; Убпи8 (1ап8 1б сЪатра 8рас1бих
Роиг 6сои1;бг се11;б йй1;б кбтбП1ка.
ив Гб81;6гбп1 (1апв 1б сЬатрв соштб бП1Угб8
8би1бтбп1 Го18еаи го881^по1 бШ! &сЬ6,.
Ш а 6ПУ1^ Гбп^ап! тбГУбШбих, 135
Рагсе д'а ^оиа 81 Меп,
Рагсе ^и'^1 1б 8игра88е Ьеаисоир ауес 80п сЬап1!
Ш Го18еаи го881рто1 ешугб 8'епуо1ау
Ш уо1а 8ои8 1е С1е1 е! ютЪа еп Ьав.
378
<!
(•^
" > Дуръ ми се е вете утмаялу. 140
Та утиде у бележита крале.
^- Той ми спие на бахче-ту пудъ дарве-ту,
Пиле славеБОву си застана на дарве-ту, ^^^
Та ми пее и ми писБа: '
„Отани стани бележита кралю! 1^
Шо ми спиешъ у д&лбока сона, <
Синце крале сите крале е поканилъ на гозба,
Чи му се е породилу дете бележиту,
Саму тебе не е канилъ,
И ти на гозба да ми идешъ. 150
Та ми ядатъ и ми пиетъ седемдесе крале,
Я шо си е дете бележиту жюмбушъ хми прави;
Си хми свири свирка кеменига,
Песна си напева на той ядости,
Чи и теС!е може да надбори.^ 155
Какъ ми чу бележита крале пиле славекову,
Рааяюти се, разеди се,
0;п и негу Синце крале да не кани на гозба.
^а си яхна ду негува змийна коне.
Шо ши имаше седемъ глави сусъ езици; 1бО
Колку си бе змийна, /
Още си гу и сусъ змии об^ужи,
Сички крале сусъ змии^да усрели!
Лу си яхна тае лютаЖоне,
И се найде в' сред»/ поле-ту, 165
Де си найде седетесе крале,
Чи си още ядат^^и ми пиетъ;
Бележиту дете ри хми свирка свири;
Околъ негу стоетъ сите пилци умаянн.
/
379
^иап^ 11 е1а11; Левешугб 1^0
II уа сЬеи 1е го! шелгеШеих,
^и^ йоЛ йап8 1в загйш воив ип агЬге ;
Ь'о18ваи 1;ор81§:по1 регсЬа виг ГагЬге,
Е! 11 сЬап1е еп еагошИапг:
„Ьйув Ш\ 6 Г01 тегувШеих, ' 145
Роиг(1ио1 ^-йогв 1;и ип воттей ргоГопде.
Ьв Г01 81в<1сЬв а шМ 1оив 1вв го1В,
Ра^св^и'^1 1и1 У1вп1 па11;гв ип впГап* гавгувШеих.
То1 веи1етеп* П п'а рав 1пу11;6
^ие 1и аивв! ахПе ай йвйп. ^^^
Ш 1ев во1хап1б (Их го1В тапдеп! е! Ьо1Убп1.
Е! Геп^ап* твгув111еих 1вв агаиве,
II 1еиг8 ]оиб виг 1а Яй1;б кешешка,
II сЬап^е ип сЬапвоп роиг 1;е йсЬег,
Саг П рей* уашсге аивв! 1;о1." 1^5
^иап<1 1в го1 а еп1;епАи Го1веаи го8В1@по1,
II ве ГасЬа е!; в^епга^еа,
^ие 1б Г01 ВшАсЬе пв Га рав т\И^ ай ШИп»
Е1 11 топ1е воп сЬвуа! вегреп!
^и] ауаН вер! Шев ауес (1б8 1ап^ие8. 1во
Аи1;ап1; ^и'^1 6\лИ вегреп! '%
II Гепув1орра епсоге йев ввгреп1;8,
Роиг 1;иег юив 1ев го1в ауес 1е8 вегреп^в!
А ре1пе а-Н! топ16 виг 1е сЬеуа1 Гипеих, ^
II ве коиуе Щк ай тШеи Ай сЬашрв . 165
Ой 11 1гоиуе 1ев.801хап1;е сИх го1в,
^и^ тап^еп! е! Ьохуеп! епсоге.
Ь'еп&п1 твгув111еих 1виг ]оие зиг 1а Йй1ю, ч
Б1 1юи1; аи1оиг (1е 1и1 ге81еп1. (юив 1бв 018еаих 6П1УГ^,
г
/
( -1
380 _
Какъ гу виде бележита крале. 170
Иска негу да убие,
Немой и другъ као негу да си има пу земе-та.
Сите крале си му месту праветъ,
Си гу канетъ и той на трапези да си седне;
Немой хатАръ да му устане/ 175
Чи се негу на гозба неканили;
Тие си гу канетъ, той си не седнува.
Лу си гледа на бележиту дете,
Какъ да негу малку погуби?
На коне си вели утговори : 180
„Ой ти коню, змийна коню!
Аку си юнакъ сега да та виде:
Сова дете с той ноги да подробишъ,
Немой и той нишанлие на земе-та да си боде.
И негу Фальба да си Фалетъ. " 185
Сова рече и си коне копна.
На дете си утговори:
„Излезъ дете, на мегдано борба да се бори ме!
Или ти мене да погубишъ,
Или язъ тебе малку да погубе, 190
Лу кой утъ насъ устане животъ да живова,
Пу сичка земе единъ да е прочуенъ.^
Как ми чулу бележиту дете,
Чи си иска бележита крале негу да погуби,
Си устави свирка неменига, 195
Та си хрипна на ноги-те,
Та му вели утговори:
„Б бре бележита кралю!
И ти си нишанлие на земе-та,
381
^иап(^ 1в го! телгеШеих 1е VII, по
II Уви* 1е кег;
^и'ип аи*ге сотте 1ш пе зоН зиг 1а 1егге.
Тоив 1е8 го18 Ьи ^п1 р1асв.
1)8 1 шУ11;еп1 (1е ргвпАге ркее а 1а 1;аЬ1е
^и'^1 пе зе йсЬе ро1п1;, 175
(^и'118 пе Гоп! раз шуйй ай йзйп.
Из ПпуНеп!; та18 11 пе рг*еп(1 раз р1асе,
Ма18 11 ге§;аг(1е Геп^ап!; телгеШеих
Роиг 1е Шег ^еш1е.
11 райе к зоп сЬета! : 180
„0 топ сЬета! зегреп!,
81 1;и ез ип Ьйгоз, ^в уеих уо1Г й ргбзеп!,
Атес 1;е8 р1е(18 бсгаззе се* епГап!,
^ие 1и1 аизз! телгеШеих пе зоН; зиг 1а 1,егге.
Е1 ^ие 1ш аизз! пе зой юий.** 185
Б1 сек (Изап!; И й'арра атес зоп р1е<1 1е с11еуа1.
Е1 и раг1е к Геп^ап!:
„8ог8 епГап! (1ап8 1е сЬатрз 4ие поиз сошЬаШпз,
Айп ^ие 1и гао! регЛез,
Ой ^ие то! 1е Ше зеипе. 1»о
Е* ^и^ гез1ега Ле поиз ди11 гез1;е еп У1е,
^ие 1ш зей! зой Гатеих зиг 1о\хЬе 1а 1;егге.-
(^иапс! ГепГап!; телгеШеих а еп(еп(1и се1а,
^ие 1е го! тегтеШеих уеи!; 1е регйге,
II сеззе а ]'оиег зиг 1а ДМе кетешка 195
II ве заи(е зигзез р1е<18,
Е! 11 1и1 (Ш, еп раг1ап1:
,0Ь Г01 тегуеШеих,
Ти аизз! ез телгеП1еих зиг 1а 1егге,
382
Я и малку дете си е мощне нищанлие." 200
Та си Фати бележита крале за коса-та.
Гу подигна дуръ на висе небу,
Та гу Ф&рли као малка камень на земе-та,
Си пот1&на читреесте растега уФЪ земе-та!
Писна, цикна крале да ми плаче. 205
Ела никой не гу слуше!
На коне си се мольба моли.
Да си Флезе при негу уФЪ земе-та,
Немой дете бележиту да га земе.
Сусъ негу Фальба да се Фал и. 210
Коне си му мольба не услуше,
Лу утвору змийни уста.
Та му вели утговори:
„Е бре кралю. мой ступане!
Ти не си билъ вреданъ мене да си яхашъ, 215
Вредну си е бележиту малку дете;
Той мене ша си яха низъ поле-ту,
Мощне харну с негу ша се уйма уйдисаме:
И малку дете нипханлие и язъ нишянлие!^
Утъ жельба бележита крале ношче си искаря, 220
Самъ самичекъ си гу на куремо забоде!
Утъ крдви му истече МАТна река,
Та заези сите кральски трапези.
Дуръ тога ми слезе дете бележиту утъ небе-ту,
Та ми трАГна змийна коне уФъ дупка-та: 225
,,Пий ми коню, да испиешъ тая река,
Чи е заезила ду^ сички трапези :
Седемдесе крале не можетъ вейко да си ядатъ
Да си ядатъ, да си пиетъ:
383
Иа18 1е реШ епГап! е$1 аивв! 1гб8 тегуеШеих. "" 20о
Е! и ргепй 1е го!' твптехИеих раг вее сЬауенх ,
Е1; и 1б 1еуа ^и8^и'аи с1е1 Ьаи!,
Ш 1б ^6иа сотте ипе реИ^е р1бгге виг 1а 1егге,
Е1 11 8'еп^пса диагап1е 1х)18в8 <1ап8 1а 1егге!
Ье го1 ^бт188а е! сотшепса к р1бигбг; 205
Ма18 регвопое пе Г6сои1е.
П а<1ге88е ва рп^ге ай сЬеуа!,
^и'^1 У1бп1 сЬег 1и1 <1аи8 1а Хепв^
^ив ГепГап! тегуеШеих пе 1в ргепй рав,
Роиг 86 ^югШег аувс кл. 21о
Ье сЬеуа1 п^ехаива ва рп^ге,
Ма1В и оиуп! ва ЬоисЬе <1е 8егрвп18
Е1 1ш раг1е еп (Ивап!:
59 ОЬ Г01 топ таНге,
Ти п'е1;а18 рав (Ц^пе (1б те топ1;еГу 215
Ь'еп{ап1 тегуеШеих ев1 р1и8 <11§;пе,
и те топ1;ега Аапв 1е сЬатрв.
Nои8 поив ассог(1егоп8 тептеШеивешеп! !
Ь^еп^ап! ев! тегуеШеих, . то! ]е вшв аивв! тегуеШеих.''
Оапв воп с1ер11 1е го! тегуеШеих вогИ воп сои1;еаи 220
Е1 Ц Геп^опсе 1ш тбте Аапв вев еп1га111ев!
Ив 801) вап^ вог1; ип веиуе 1;гоиЪ1б,
Ш соиУп( 1юи1;ев 1е8 1аЬ1е$ гоуа1е8.
Аргев сек <1е8сеп<1а <1и С1е1 ГепГап! тегуеШеих,
Е1; 11 Ига 1е сЬеуа1 вегреп! деуап! 1а ^овве: 225
»Во1В 0 с11еуа1, У1(1е се йеиуе,
^и^ а соиуп! юи^ев 1ев 1аЪ1е8,
Ьев 80]хап1;е (Их го18 пе реиуеп! р1ив тап^ггег.
N1 тап^ег п! 1)01г.
^ >
384 _
Или си испий тава река, 280
Шо 'истече утъ кр&ви-те на бележита крале,
Илъи ти као негу ша погинешъ!^
•
„Ша я йспие, малку дете бележиту;
Анцекъ за сова си имамъ седемъ глави^
Цалу море ща испие, 235
Дилъ ки река да не испие.^
Какъ расзина змийна коне тие седемъ глави.
Си испи сичка река ду капка!
^Още една, вели, да. имаше,
Чи самъ мощне жеданъ.^ 24о
Та си яхна бележиту дете змийна коне,
Та утиде дуръ на небу,
На Гулема Бога свирка да си свири,
Свирка да си свири, песна да му пее.
На поле-ту устанаха седемдесе крале, 24г»
Та гу гледатъ какъ си Фжрка пу небе-ту;
И се чудумъ чудетъ шо е сова дете бележиту?
На татку му велетъ и говоретъ:
„Е бре, Синце кралю, нашъ побратиме!
Шо ша та питаме праву да ни кажешъ. ' 250
Утъ какъ се е породилу тое дете
Колку месеци се поминали?
И какъ се е заченалу уФЪ майчино си куремъ?
Та е станалу толку нишанлие.
Да си яха нишанлие змийна коне. 255
С негу да си Фдрка пу небе-ту."
Синце крале хми вели утговори:
„Е бре седемдесе крале, мои побратиме!
Язи праву ша ви кажемъ.
4
385
1 ^^.Л.^^»."
Ой У1(1е се вейте , 230
^и^ зог* йи зап^ Ли го! шегуеШеих,
Ой 1;и репга ахпв! соте 1ш.''
„Зе теих 1е У1(1ег, о еп1'ап1 тегуеШеих,
Саг роиг св1а ^'а^ зер! Шез,
Тои1;е 1а твг ]в реих У1(1ег 235
Е1 соттеп! пе роиуок У1(1вг се вейте.*"
^иап(^ 1е сЬета! вегреп! оитп! зев вер! 161;в8,
II уМа 1:ои8 1е вейте ]ивди'а 1а йегшбге §;оиие!
»8'11 у ата!! епсоге ии, (И! 11,
Саг ]'е вшв кбв аИйгб**. 24о
Е1 ГепГап!; тегтеШеих топ1;а 1е сЬета] вегреи!;*
Е! а11а ^ив^и'аи С1е1
Роиг зоиег 1а вй1;е ай дгапй В1ви,
Роиг ]оиег 1а вй1;е е! сЬап^ег (1е8 сЬапвопв.
8иг 1е сЬатр 1е8 во1хаи1е (Нх го1в ве 1еуа1еп1; 245
Роиг ге§;агс1ег соттеп!; 11 Уо1е воив 1е С1е1,
Е1 Ив а<1ш1геп1; сошМеп ев1; се! епГап!; шегуеШеих,
Е1 11^ раг1еп1 а воп рбге е! (Цвен!:
»0 Г01 8шйсЬе по1;ге сопГгбге !
Се1а дие поив 1;е <1етап(]егопв, (Ив поив 1а уеп1;6, 250
Вершв дие 1оп епГап! ев1 п6
СотМеп (1ев то1в ве вой! раввбв ?
Е! сошше и ев1 оп^шб <1апв 1ов ео1;га111ев Ле ва т^ге,
^и'^1 ев1 йеуепи в! шегуеШеих,
^и'^1 топ1;е 1е сЬеуа1 вегреп! тегувШсих, 255
^и'^1 Уо1е виг 1ш воив 1е С1е1.?"
Ье Г01 ЗшйсЬе 1еиг8 геропйе е! (111:
уО уоив 1ев В01хап1е (11х го1в шев соп^г^гев !
^в уеих уоив (11ге 1а уеп1;й
386
'^^ Ела вие неша ма верувате. 2бо
Мое дете днееь месецъ стори утъ какъ се е породил у.
Лу си падна утъ майчинутъ куремъ,
Со свирка засвири и со ноги проФОди !
Какъ си ми е дете нишанлие.
И майка му гу сусъ нишанъ заченала. 265
Язъ се вече устарехъ дете не бехъ стигналъ.
Мое кралица аФъ куремо бе расипана.
За дете се млогу тлжехъ и желехъ.
На Бога се мольба молехъ,
На стару време дете да ми даде, 270
Лу да виде дете и да умра.
Та ми Вогъ молба услуше,
Та си прати ду негува силна изметчие,
Хаберъ да ми чини, да ми каже.
Чи на стару време дете ша си стигна, 275
Шо ша боде мощне бележиту.
ФаФъ роки ша доржи свирка кеменига,
И ша има пилювита криле.
Да си Ф^рка пу небе-ту,
Хаберъ ми чини силна Вогува изметчио. 280
И си ФАркна та утиде на небе-ту.
Не поминалу малку време ду единъ месецъ,
Ету дойде Юда Самуила утъ гора-та,
Утъ кралица си изимъ потера,
Да си легне при мене на потстеле, 285
Да се СФОди с' мене ду три плте,
За кралица тя да си роди м^кжку дете.
И тя майка на стару време да си боде.
Мое кралица какъ ми чу моище се зарадува.
]
387
Ма18 уоив пе те сгоуегвй ряя, 2бо
Моп еи^ап!; ассотрПга ип гао18 а1Цоигс1*Ь1п йершв за пахввапсе,
Е1 а ре1пе ев!; 11 1отЬй Дев еп*га111е8 Ле ва тйге,
II ]'оиа 1а йШ е{ шагсЬа виг вев раеЛз.
Е! аикп!; дие Геп1'ап1 ев!; гаегУвШеих
8а тбге Га сопси аивз! тепгеШеиветеп!. 265
^а^ Й1Й Абу^к 1г^В' шпх е! п'ауа18 раз Лев еп1'ап18.
Ма ге1пе ШИ (1ап8 зез еп1га111е8 (16гап^бе,
Е1 ]'а1 Ьеансоир Аевпб (1'ауо1г ип еп^ап! е! ше р1а1§пН.
^'а^ аДгеззй ипе рпеге а ГЙеи,
1)е ше йоппег Лапз та У1в111в88е ип епйп!;, 270
Роиг У01Г ип еп^ап! е! йе шоипг аргбз.
Е1 Бхеи ехаиза та рпеге.
Е1 11 епуоуеа зоп ршззап! зепгНеиг,
Роиг т'аппопсег йез поиуеПез е! те (Цге,
^ие ^е (1о18 ауо1Г йапз та УтеШеззе ип еп^ап1 275
^и^ зега 1;гб8 тегуе111еих.
Оап8 1а шаш 11 11еп(1га ипе Ай1е кетеп]2:а,
Е! 11 аига (1ез аИез <1'о1зеаи
Роиг Уо1ег зоиз 1е С1е1.
Ьа попуеНе т'аппопса 1е ршвзап!; 8егУ11еиг (1е Бхеи 280
Е1 11 уо1а е! 8'епуо1а аих меих.
II пе зе разза р1и8 <1'ип то18
Уо11а ^и'ипе .Тоийе 8атоУ11а У1еп1 йе 1а топ1а^пе,
ЕПе йетапйа 1а регтаззюп йе 1а геше
Роиг зе соисЬег ргбз йе то1 йапз 1е 111, 285
Роиг те соппайге 1;го1з &1х,
^и'е11е еп1^ап1ега роиг 1а гезпе ип еп1'ап1; та1е,
^и'е11е аизз! зоН тбге йапз за У1е111е88е.
^иап(^ та геше а еп1«п(1ие сек е11е зе гезошк,
25*
1.0
388
Чи за нея Юда Самуила ша си роди МАЖку дете, 290
Та й вели утговори:
„Сфоди си се, Юду, с' мое крале,
Отъ да не се сфодишъ,
И язъ майка на стару време да си бода.
Та си легна Юда Самуила на мое потстеле, 295
На три п^кте си се с-мене сфоди,
Дуръ си стана вейке сасдетина.
Храни лъ си самъ Юда Самуила аФЪ мои сарае
Тамамъ осемъ месеци и три недели,
Дуръ й дойде вейке време да си роди. зоо
На деветъ месеци се замочи за рожба,
Мочила се е тамамъ две недели.
Па си дете не родева.
Дуръ си рукахъ изъ планина Юда хикимцийка,
Та й донесе лекувити бильки, 305
Сусъ техъ си запи Юда мое любовница.
Шо си билька испила,
И си мдикку дете породи.
Породи гу и си аФъ гора пойде;
Ни постое ичъ ни почека, зю
Баремъ дете да си види шо е породила.
Сега е душла биска да си гу бизае.
Тая си е Юда што сте видели.
Бту си ви казахъ рожба чудувита,
Какъ сее зачел у мое бележиту дете." 315
Какъ си чуха седемдесе крале, мощне дете поФалили,
Чи ша боде юнакъ на земе-та,
Шо гу нема ни на небе-ту!
Ц на небу фоди свирка да си свири,
389
^и6 роиг е11б 1а Доис1е 8атоУ11е уеи! епГап(ег ип епГап! та1б, 290
Е( е11б 1и1 (И! еп раг1ап1;:
9Соп11а18 1о1 0 ^ои(^е, топ го!
Роиг дио! поп рав 1е соппаНге,
^и6 то1 аи$81 8018 шбге (1ап8 ша 7161116886.''
Е! 1а ^оиАа башоуИб 86 соисЬа 8иг шоп И1; 295
Е! ^6 1а соппи 1;го18 ^018^
Ди8ди'а сб ди'б11б (1бУ1п1; ^088б.
•1'а1 ^ятАб 1а Дои(1а 8атоу11б <1ап8 топ ра1а18,
РбП(1ап1; ЬиИ; то18 б1 1то18 Вбташбв бпИбгев,
Дивди'^ сб ди'агпуа 1б 1;бтр8 (1б 80п ассоисЬотбп!. зоо
Бап8 1б пбиУ1^тб то! 1б8 (1ои1биг8 А'бпГап1;бтбп1 агпубгбп!,
Е11б ауа!} 1б8 Аои1биг8 рбп<1ап1 с1бих 8бта1Пб8
Ш п'бп^ап1;а ро1п1; д^бп^ап!,
Дивди'^ сб диб ^'а^ аррб16 ипб Дои(1б тб<1бс]п (1б 1а топ1;а§;пб,
Е11б 1ш арогк (1б8 ЬбгЪев т6<11са1б8, зо5
Вб8 1б8диб11б8 б11б (1оппа ^ Ъо1Гб к топ атоиг,
Е! й рб1Пб аФеИб Ъи <1б8 р1ап1е8
ЕИе еп!'ап1;а ип еп&п! та1б.
Е11б Гбп^ап(а б1 8'еп а11а й 1а топЬ^пе,
Б11б пб гб81;а р1и8 б( п'а1;1;бпс1а11; р1и8 зю
Роиг У01Г ай то1П8 Гбп1'ап1; ди'б11б а бп^ап1;бб.
А ргб8бп1 е11б б8( Убпие роиг 1ш Аоппбг ^ 1;е1;бг.
0*681 1а ДоиЛв дио тои8 ауог уи.
УоЦа ^6 уои8 гасоп!^ ип бпГап1;бтбп1; тбГУбШеих
Соттвп! 68* 0П51ПЙ топ бп^ап! тегубШбих. х 315
^иап(^ 1б8 801хап1;б (Их го18 оп1 бп1;бп<1и И Ьибгеп* &г1бтеп11 Геп^п*.
РагсбдиИ 8бга ип Ьйго8 зиг 1а кбггб
^и^ п а ш рагбИ аих С1бих!
II уа аи881 ай С1б} роиг ^ои6^ 1а йй1;е,
_ 390
ъг^ Свирка да си свири, песна да си пее. ^20
Та си чекаха седемдесе крале дете бележиту.
Да си дойде утъ небе-ту дарба да гу даретъ.
Техни побратимъ да си боде.
Чекали гу още две недели,
Па гу нема да си дойде. 325
Станали се вече да си бегатъ,
Ега слушетъ гжрмешъ низъ небе-ту,
Едни велетъ, Громна Бога глрми пу небе-ту,
Други велетъ, дете бележиту си духода.
Та си Фоди пу облаци. ззо
Още рекли не отрекли,
Ега гледатъ бележиту дете низъ поле-ту,
Змийна коне яха као пиле;
Сусъ роки си свири свирка кеменига,
Я' СО уста си пее песна хорувита, 335
Да ми играетъ седемдесе крале юначку хору.
Та ми се Фатиха седемдесе крале на юначку хору.
Мй играха малу млогу ду три дене,
Дуръ ми са се вече уморили.
Та си бележиту дете дарба дариха ^ 340
Секи пу с туваръ желти желтици,
И се с' негу побратиха.
Та си нав^рвиха да си идатъ секи пу земе-та.
Шо си беше дете бележиту ги испрати мощне на далеку,
Ги испраща и си хми пордче: 345
Още две години мома да му тератъ,
Мома шо си на негу приличе.
Сите крале велетъ, ша ти найдеме!
^ ^ ^ Дано си та Вогъ ду тогана поживи.
391
Ронг ]оиег ]ся Йй1е е\ сЬапюг (1в8 сЬапзои. 320
Е1 ]е8 801хап1е (11х го18 аиенйбгеп! 1'еп1'а111 шегуехНеих
^и'^1 ге1оиг11е (1е8 С1еих роиг 1и1 (1оппег (1е8 сайеаих,
^и'^1 8011 1еиг сопГгбге.
118 айеп(]а1еп1 реп(1ап1 йвих 8вта1пе8 епсоге
Е1 У011а ^^Г^1 не геюигпе раз, 325
118 Уеи1е111 Щй, з'еп а11ег,
Ма18 118 е111еп(1еп1 ип 1опп6ге с1ап8 1в8 С1еих,
Ье8 ип8 |118еп1 1е С1еи йе юппйге ^гоиЛе виг 1е ае!;
Ье8 аи1ге8 (118еп1 цие Геп^аи! гавгуе111еих У1еп1;,
^а^1 У1еп1 е1 шагсЬе зиг 1е< ииа^ез. ззо
Е! а редпе оп! Из йИ се1а,
УоПа ди'оп УоН ГеиГап! тегуе111еих йаиз ]е сЬатрз.
II топ1е 1е сЬеуа! — зегреп! соште ип 018ваи,
Ауес 1е8 гаазпз 11 зоие Г1П81гигае111 кетехп^а,
Е1 ауес 1а ЬоисЬе П сЬап^е ипе сЬап80п йе Лапзе! 335
^ие 1е8 801хап1е (Их го18 Лаисеп! ипе (1ап8е йез Ьбгоз,
Е1 1е8 8о1хап1:е (11х соттепсбгеп!: к йапзег 1а йапзе Лез Ьйгов.
118 <1ап8бгеп1 р1и8 ой то1П8 1;го18 ^оигз
^из^и'а се ^и'^1 (1еУ1пге1й Гай^ибз,
Е1 Из (1оппегеп1 йез сайеаих а Геп1ап1; тегуеШеих; 34о
ОЬасип ипе сЬаг^уе (1е ]аипе8 (1иса1;8,
Е1 Лвушгеп! зез сопГгегез.
Е1 сЬаспп зе ргбрага роиг геюигпег сЬег зо!.
Е1 Геп1'ап1 тегувШеих 1е8 ассотра^иа кбз 1о1п ;
Н 1е8 ассогара^пе е! 1еиг8 огЛоппе: 345
Епсоге (1еих апз е! сЬегсЬег аргбз ипе 611е роиг 1и1,
Ше йИе ^и^ к! зоН сопуепаМе.
Тоив 1е8 го18 геропйеп!, поиз 1а коиуегопз,
^ие (Ней 1е ^агЛе зизди^й се 1егарз.
I
■
1
'А
392
:)^'.^ Я ш6 беше Самандаръ крале, 350
На дете си вели утговори:
„Е бре дете, мой побратиме]
Още две години ти при мене да си дойдешъ,
Да ти каза дека има мома спроти тебе,
Тава мома си приличе за тебе. 355
Раста дете бележиту вече си порасна,
Дойде време да се жени.
Сита земе си убиде утъ край дуръ ду край,
Ела нема мома спроти негу да си найде.
Чудумъ си се чуди шо да прави, 360
Шо да прави дека мома да си тера?
Де му на умъ дойде,
Да си иде при Самандаръ крале,
Да гу пита дека има мома спроти негу?
Та си яхна змийна коне, 365
И у ти де на Самандарска земе,
Та ми Флезе у Самандарски сарае,
Самандаръ крале мощне храну си гу дучека.
Гу нагости и напои,
Па си му се мольба моли, 370
Да засвири свирка кеменига,
Да запее песна хорувита;
Да поигратъ ду негуви изметчии.
Шо си беше дете бележиту Форленъ юнакъ,
Не хтее свирка да засвири, 375
Ниту песна хорувита да запее.
На Самандаръ си вели утговори;
„Е бре Самандаре кралю, мой побратиме!
Язи не самъ душелъ свирка да си свире,
_393
Ш ^и^ 6Ш1 1в Г01 Затапйаг 350
II раг1е й Геп^ап! е! 1ш Ли:
„0 топ ет1^ап1, шоп соп&еге,
Арг^в деих апв утеппе сЬег то1,
Роиг ^ив ]в 1е (Ивве ой 11 у а ипе Ш1е
^и^ ев1; соптепаМе роиг 1о1.* ^^
Ь'еп^а111, тегув111вйх §:гапД188аи е! (1еУ1п1 §;гапй,
II агпта 1в 1;втр8 Ле ве тапег.
И рагсоип! юи! 1а ^егге с1'и1) Ьои1 й Гаи1гв
МаН П пе 1гоиув рав ипе йИе с6пуепаЬ1в роиг 1и1.
II ев! етЬаггаввй пе васЬап! дио1 Га1ге; • зво
^ио^ и\гь е! ой сЬегсЬвг ипе ЙПе.
Е1; аргйв й ве 8оиУ1еп1
Ве У1вйвг 1е го1 Загаапйаг,
Роиг 1ш Летапйег ой 11 у а ипе йПе роиг ю!?
II топ11а 1в сЬвта! — вегреп!, 366
Е! а11а (1ап8 1е раув ЗатаиЛаг
Ш еп1га (1апв 1е ра1а1в Ле 8атап(1аг,
Ье Г01 8атап(1аг 1е ге^и 1гб8 Меп,
II 1и1 Аопиа к Ъо1г е! 1е Ша,
Е1 аргбв 11 1ш айгевве 1а рпбге, 370
Ве ^оиег Гшвкитеп!; кетепх^а,
Е! (1е сЬап1;ег 1а сЬапвоп Ле <1апве
^ие вев вегу11;еигв (1апвеп1;.
Ш Гвп1'ап1; тегтеШеих 1е Ьбгов Рог1еп
Л"'а рав Уои1и ^оиег Гшв1;гитеп1 375
N1 сЬап1;ег ипе сЬапвоп де (1ап8е,
Ма18 и раг1е ай 8атап(1аг е! (111:
„0 топ Г01 Затапйаг, топ вопГгбге,
Зе пе вшв рав тепи роиг ^оиег 1'шв1;гитеп1;,
394
Ниту поена хорувита да си пее. 380
Лу самъ душелъ тебе да си питамъ,
Дека има мома спроти мене?
Да ли на умъ ша ти дойде шо ми си казалъ
Кога си та утъ наше земе испратихъ?
Ми се Фтакса тина мома да ми найдешъ, 385
Сега дойдох да та питамъ,
Дека си е тава мома?
Чи ми вейке време дойде да се жене.
Сичка земе самъ убишелъ утъ край дуръ ду край.
Па не можехъ мома да си найда, 390
Мома шо приличе за мене."
Самандаръ крале му вели утговори:
„Е бре бел ежиту дете Форленъ юнакъ!
Мома има за тебе у горна земе уфъ пещера,
Майка й е либила златну сонце, ^ 395
Та и тя си грее као сонце!
Пещера дека седи си е темна тамница.
Мома си пещера усветева,
Уфъ пещера си греетъ ду деветъ сонца!
Елъ си изъ пещера не излева, 400
Клетва утъ майка си има,
Утъ пещера да не излезе,
Чувекъ немой да е види,
Чи ша си сонце налюти,
Та ша си нее погури сусъ златни-те си зари. 405
Сички крале уФъ пешера се пошли,
Дано мома со измама измаметъ
Да излезе утъ темна пещера,
Да се жени за техна-та сина;
395
N1 роиг сЬап1;ег ипе скапзоп (1е Лапве. 38о
Ма18 ^е 8Ш8 теии роиг 1;е ЛетапДег,
Ой 11 у а ипе йИе сопуепаЪю роиг то1?
81 к 1е 8оиУ1еп8 йе сек ^ие 1и пГа сШ,
^иап(^ ^'а^ 1е со11^е(11е Ле по1ге рауз
Ти 1п'а ргот18 йе те коитег ипе йПе. ^^85
А ргб8вп1, зе 8Ш8 уепи роиг 1'1п1егго5ег
Ой ез! йопс сейе Ш1е — 1а?
Саг 1е 1;етр8 ез! Щз, уепи роиг те тапег,
Тои1;е 1а 1егге ^'а^ рагсоигги й'ип Ьои! а Гаи1ге
Е* п'а ра8 рш8 1;гоиуег ипе Ш1е, зоо
Ше йИе сопуепаМе й то1."
Ье Г01 ЗатапЛаг 1и] раг1е е! ЛН:
„ОЬ еп^п!; тегуеШеих Ь6го8 Гог1еп,
II у а ипе йПе роиг 1о1 (1ап8 1а топ^а^^пе йапн ипе сауегпе.
8а теге ауаН ахтб 1е 8о1е11 с1'ог, 395
Е1 е11е ЬпИе аи881 сотте 1е 8о1е11 !
Ьа сауегпе ой е11е ЬаМ^е ев! зотЬге, 1гб8 зотЬге.
Ьа йПе Йс1а1ге 1а сауегпе,
Оап8 1а сауете 1ош8еп1 пеиГ зокПз !
Ма18 е11е пе 80г1е йе 1а сауегпе ^оо
Ьа тбге Га соп^иг6е
Ве пе ра8 80г1;1г Ле 1а сауегпе,
^ие пи1 Ьотте 1а уоМ,
Рагсе яие 1е 8о1е11 зе ГасЪегаИ,
Е1 11 1а Ьгй1ега11; ауес 808 гауопв с1'ог. -♦Об
Тоиз 1е8 го18 8оп1 аПйз а 1а сауегпе
Роиг регзиайег 1а йИе
А 8ог1,1г йе 1а сауегпе зотЬге,
^и'е11е ве шапе ауес 1еиг Шз ;
396
^'о Ела мома не се измамюва, 410
Утъ пещера никакъ не излиза,
Тина можешъ, Форленъ юнакъ, мома да измамишъ.
Кога идешъ у горна земе уФЪ пещера,
Засвири си тое свирка кеменига,
И си запей тава песна хорувита: 41^
Какъ шя чуе мома тое свирка,
И чи пеешъ лепа песна хорувита,
Ша излезе утъ темна пещера хору да играе.
Как ша си мома хору играе,
Да й земешъ златна китка утъ глава-та, 420
Шо й е далу татку й ясну сонце;
Та си дхни змийна коне,
И си Фоди у ваше земе ц«рвенуга,
При той татка Синце крале.
Какъ ша и земешъ златна китка утъ глава-та, 425
Ша нав&рви пу тебе да си фоди.
Златна китка да си тера;
Златна китка да не й давашъ:
Бели роки ша си к&рши.
Дребни солзи ша си рони, 430
Тина мома да не желишъ,
Чи ша прави сичку за тое измама.
Кога идешъ у дома си,
Дуръ тога китка да й дадешъ;
Неша знае назадъ да се в&рне, 485
Та ша се за тебе венчее^
Та си янха Флоренъ юнакъ змийна коне,
Да си иде горна земе;
Копна змийна коне да си Ф«рка,
397
Ма18 1а йПе пе уви* е1;ге регвиадее 410
Ш пе воЛе рош! де 1а сатвгпе.
Ма18 1о1 рей! 1а ^ахге вогйг, о Ьбгов Рог1вп,
^иаI1(^ 1;и уа (1ап8 1а 1;бгге вирепенге дапв 1а сауегпе
Зопе виг 1оп 1П81;гитеп1; кетеш^а '
Е! сЬап1;е 1;а сЬапвоп де дапве. ^1^
^иа^(^ 1а &11е бп1;еп(1бга 1а ти8^^и6,
Е! дие 1;и сЬап1б8 ипе сЬапвоп (1е дапзе,
ЕПе 8(>гйга йе 1а сатете зотЪге роиг Лапвег ип кЬогов,
^иап(^ 1а Ш1б дапвега 1б кЬогоз
Ргвпй 1и1. 1е Ьоидие! (1'ог Ле за Ше, 420
^и^ 1и1 а доппе 8оп рбге 1е 8о1е11 ЪпПап!,
Е! топ1;в зиг 1е сЬеуа1 — зегреп!;,
Ш геюигпе (1ап8 1оп раув Твегуепои^а,
СЬег 1011 рбге 1е го! ЗшдсЬе.
^иап(^ 1;и 1и1 ргевдега 1е Ъои^ие1; (1'ог (1е за 1;е1;е, 425
ЕПе тагеЬега арг^в 101
Роиг гергепйге 80п Ьоидие! д'ог,
Ма13 пе 1ш допие раз 1е Ъои^ие^; д'ог.
ЕПе 1огдега зез та1пв ЪкпсЬев
ЕПе герапдега дев 1агтев пипсез, 430
Ма1в п*ауе рШе де 1а Ш1е,
Саг е11е ^ега Ъи! роиг 1е 1хотрег.
^иапд (и агпуега д. 1а та1В0п,
Воппе 1ш аргбв 1е Ьои^ие1^ д'ог,
ЕПе пе соппаНега р1и8 1е сЬет1п роиг ге1оигпег 435
Е! еПе ве тапега ауес (о!.""
Е! 1е Ъбгов Рог1еп топи воп сЬеуа1 зегреп!,
Роиг аПег дапв 1е рауз шопи^еих,
II роивва 1е сЬеуа1 зегреп! ^и'^1 уо1е.
398
^Ао Дуръ да яхне утиде у горна-та земе. 440
Шеталъ се е низъ горна-та земе малу млогу
Малу млогу три недели,
Дуръ да найде потайна пещера;
Три недели си га тера.
Па не може да га найде. 445
Вейке ми се мощне уморилу,
Легналу ми е пудъ бука дарву да ми спие.
Де ми свири ду люта змие.
На Форленъ юнакъ хаберъ си чини,
Дека си е потайна пещера, 45о
Та му дума змие и говори:
фЕ бре ^елсжиту дете Форленъ юнакъ!
Стани немой спиешъ пудъ бука дарву.
Тука си е мое гнезду,
Ша си смачкашъ мои малки змийки!^ 455
Утговори Форленъ юнакъ :
^Не си ставамъ люта змию, утъ тое-ту гнезду!
Кажи си ми дека си е потайна пещера.
Дуръ тога утъ тое гнезду ша си стана."
Та му каза люта змие дека си е потайна пещера, 4бо
^Фоди, вели, низъ гора-та
Дека ша си найдешъ дарву сивлие.
Пудъ негу е потайна пещера;
У пещера си. седи мома дюнягюзеллийка."
Та ми стана Форленъ юнакъ. 46
Си Фоди низъ гора-та.
Де си гледа дарву сивлие.
Вейки му се засенили потайна пещера,
Утмалъ си се пещера гледа.
5
399
А реше атаИ 11 топ1;6 11 агпта (1ап8 1е раув топ1а|2:пеих. 440
II ве ргогаепа йапв ]е рауз топЬг^пеих,
Р]и8 ой то1П8 1го18 8«'гаа1пе8,
^и8^и'а се ^и'^1 конуа 1а ^тоНе яесгМе.
Тго18 8ета1пе8 11 1а сЬегсЬа,
Е1 пе рий 1а 1гоуег. 445
•II 6\в.И Щк 1/Гб8 М12:ий,
II 8е соисЬа 80П8 ип агЬге 1а§:а8 роиг йогипг.
УоЛа ^ие 1ш вМе ип зегреп! уепттеих
Е! 1111 ГаН 8аУ01г ай Ьегоз Гойеп,
Ой 681 1а |й:го1;1е 8есге1;е, 45о
Е1. 1е 8егреп1 райе еп с118ап1:
^ОЬ еп1'ап1 тпегуе111еих, Ьбгоя Рог1еп,
Ъйге 1;о1 пе (1ог8 р1п8 8ои8 ГагЪге
1с1 ез! шоп П1(1
Ти ^сга88ега8 шев рей^з 8егреп1я." 455
1^е Ьбгов Еог1еп раг1е:
^^е пе гае 1^>уе Ле 1;оп шс1 вегреп! уепшеих;
1)18 то1 ой ез! 1а ;й:го1е 8есге1е
Е1 аргбв ,|е те 1еуега1 йе юп шй."
Е! 1е вегреп! тептеих Ьи йИ ой ев! 1а етгоКе яогпМо. 4«о
„Уа (Ш 11, еп Ьав йе 1а топ1;а|2:пе,
Ой 1;и 1гоиуега ип агЬге 81У11а,
Ьа воив ]и1 8е 1,гоиуе 1а |2:гоие 8есгй1:е,
Вап8 1а ?ггойе йетеиге 1а ЯПе 1а рТпя 1)е11с йи шопйе.**
Е! ]е Ьйгов Еог1еп зе 1еуе, 465
Е1 уа еп Ьав йе 1а топ1;аа:пе.
Роиг сЬегсЬег ГагЬге 81У11а.
Оап8 80П ошЬге ез* 1а ^гоНе зеспЧе,
Ма18 е11е (НаИ а ре1пе а У01г.
^•^0 Та си слезе Форленъ юнакъ утъ змийна-та коне. 470
Нема мома да си види уФъ пещера,
Си се крие као змие аФЪ гнездо-ту.
Лу засвири свирка кеменига,
И запе лепа песна хорувита,
Си излезе мома утъ пещера хору да играе. 475
Какъ е виде Форленъ юнакъ,
Цочуди се за нейна гиздавина,
Чи си грее као ясну сонце!
Златна китка носи на глава-та,
Хору си играе и си китка со рока доржи, 480
Да не й га никой грабне.
Чудилъ се е Форленъ юнакъ шо да прави,
Какъ да й китка утк^&сне утъ глава-та?
Та засвири песна шо умава.
Играла мома шо играла, 485
Да се вече мощне умаяла,
Та й уткАСна Форленъ юнакъ утъ глава-та златна китка,
Ти си яхна змийна коне да си иде.
Дуръ тога се мома утмаяла,
Златна китка й нема на глава-та; 4до
Запади се да си тера златна китка,
Златна китка не и дава.
Цикна, писна мома да си плаче.
Бели роки си к«рши,
Дребни содзи си рони, 459
Си се мочи да измами Форленъ юнакъ,
Дано китка й даде.
Да се вдрне пак назаде;
Ела 'китка Форленъ не й дава.
401
Е! 1е Ь6го8 Рог1еп йевсепйе де воп сЬета! аегреп*, 470
И пе УоИ; раз 1а &11е (1ап8 1а ^гойе,
ЕИе 86 сасЬе сотше ип вегреп! <1ап8 80п пМ.
Ма18 диапд 11 зоие вцг 1а кетеш^а
Е! сЪапи ипе Ъе11е еЬап80п де дапсе,
Ьа йПе 80г1е Ле 1а ^о1*в роиг йапсег ип кЬого. 475
^апд 1е Ьбгов Рог1е11 1а уЦ^
И ^11; 8агрпв Ле за Ьеаи!;^,
Саг е11е ЬпИе сотше 1б 8о1е11 ЬпНап!!
ЕИе а 8иг 8а Ше ип Ъоидие! (1'ог,
ЕПе дапсе 1е кЬого е! 1леппе 1е Ъои^ие1; ауес за та1п 480
^и6 регБоппе пе 1б 1ш ргеппе.
Ъе Ь6го8 Рог1еп ^\аМ етЬагаззб ^ио^ {а1ге,
Соттеп! 11 1ш сиеШегаН 1е Ьои^ие1 (1е за 1в1е.
Б1 И зоие ипе еЬапзоп ^и^ ешуге,
Ьа Ш1е дапса аи^п! ^и'е11е роитаИ, 485
^из^и'й се ^и'е11е йкй 1;г6з ешугбе,
Е! 1е Ьбгоз Рог1еп сие11111; Ле за Шд 1е Ьоидие! <1*ог.
Е1 11 топ1;а 80п сЬеуа1 зегреп! роиг рагИг.
РепЛап!; сек 1а Ш1е зе Лезешуга,
Ма18 еИе п*а р1из 1е Ьоидие! Л*ог зиг за \Ш. 49о
ЕИе 1е зий роиг гесоиупг зоп Ьоидие! Д'ог.
Ма13 11 пе 1и1 Лоппе 1е Ьоидие! д^ог,
Ьа Ш1е спа е! сошшепса й р1бигег,
ЕПа 1ог(1а зез шатз Ь1апсЬе8 е! уегза (1е8 1агтбз т1псе8.
ЕПе зе Гогсе роиг *готрег 1е Ьбгоз Ройец, 495
^и'^1 1и1 гепйе 1е Ьоидие!;
Роиг геюитег аргбз.
Ма18 Рог1еп пе 1и1 Лоппе раз 1б Ъоидие!.
26
402
^^^ Мома си все пу коне фоди, 500
Дуръ си пойде Форленъ у негува земе,
При негувъ татка Синце крале.
Тога си й вече златна китка даде:
Земи си златна китка мому!
Та ми ФОДИ дека сакашъ." 505
Утмалъ мома си му утговори:
„Дека сега ша си Фоде бре юначе!
Пдтю не си знамъ що си фоди на наше земе!
. На ваше земе ша се жене.
Тебе юнакъ ша си зема. 510
Лу си заправи силна свадба,
На свадба си калесай седемдесе крале,
Чи да стане свадба чудувита."
Се покачи Форленъ горе на потоне,
Де си найде Синце крале чи ми спие; . 515
Чудилъ се е какъ да си гу разбуди,
Немой нему да се налюти.
Та си обзе китка бусилькува^
Накваси га сусъ студена вода;
Китка си прдсна пу таткуву лице, 520
Расхлади гу, разбуди гу.
Бга стана чи си гледа Форленъ юнакъ^
Заг&рна гу, цалуна гу,
Па гу пита да л' е нашелъ мома спроти негу?
„Найдохъ тате, мома спроти мене, 525
Си се шета низъ бахче-ту,
Я излези, тате, е9> кйоскю.
Подай си се утъ шарени пармаци,
^' ' Да си видишъ мома шо дукарахъ,
403
Ьа Ш1в вий раг1юи1; 1в сЬета!, 500
^и8^и'й| се ^ив Гог1еп агпуа дапв 80п раув,
СЬв2 80П рйге 1в Г01 8тдсЬе.
Аргбв 11 1ш гепс! 1в Ьои^ив1^ (1'ог:
,Ргег1(18 юп Ьои^ив^ с1'ог, о й11е,
Е! уа ой 4и теих." 505
Ьа Ш1е 1ш героп(1б й реше:
,0й (1о18 ^е аИег й ргбвеп!, о Ьбгов,
Зе пе 8а18 рав 1е сЬетш ^и^ тбое (1ап8 по1;ге рауз!
Вапв Уо1;гв раув }е Увих те тапег,
Ш Увих шапег 4о1, о Ьбгов. ' ою
Ргбраге ипе §;гап(1в посе,
1пУ1(е д. 1а посе 1ев 8о1хаи1;е (Цх го1В,
Айп ^ив 1а посе вой тегуеШеиве,*
Ье Ь^гов авсепсШ еп Ьаи! Ае 1а та180п,
Ьа Н 1;гоиуа 1е го! 8шс1сЬе епдогш!, 515
II бШ! етЬаггаввб соштеп! ГеуеШег,
^иЧ1 пе 8011 ГасЬб соп1;ге 1ш.
Ш 11 ргИ ип Ьои^ие^ (1е ЪавШсиш,
II 1е 1;гешра (1ап8 Геаи ГгоМе,
II аггова аувс 1е Ьои^ие1^ 1е У1ва^е Ле зоп рбге, 520
И Га гаГга1сЬ11; е! еуеШаН.
^иап(1 И ве 1еуа И уоИ; 1е Ь^гов Рог1еп,
И ]'етЬга88а е! 1е Ъа18а9
Е! 1ш (1етап(1а 8*11 а 1;гоиу6 ипе Ш1е сопуепаМе?
пУт 1гоиу6, о рйге, ипе Ш1е сопуепаМе,
ЕИе ве рготдпе дапв 1е заг^п.
8ог1 0 рдге^ виг 1е Мовдие,
Ов8сеп(1е еп Ъав <1ев евсаНегв М^агг^в
Роиг У01Г 1а Ш1е ^ие уй атепбв;
26*
^^-уо
404
Да л и тебе ша хареса? 530
Подаде се Синце крале на пармаци,
Та погледа уФъ бахче-ту.
Какъ се шета малка мома,
Утъ лику й грее ясну сонце!
Мощне си га бендиса Синце крале, 535
1и е мома дюнягюзеллийка,
Та заправи силна свадба.
Та си прати негувъ сина,
Да калеса сички крале пу земе-та,
И Турцка крале утъ Стамболъ града, 540
Да си боде свадба чудувита.
Си ми Ф&ркна Форленъ юнакъ сусъ криле пу небе-ту,
За единъ денъ си исфоди сита земе,
Та ми калеса сички крале пу земе-та,
И Турцка крале утъ Стамболъ града. 545
Та ми дойдоха седемдесе крале у земе ц^рвенуга,
Найсетне ми дойде и Турцка крале утъ Стамболъ града.
Чи си билъ на буйну-ту поле.
Още сабе уФъ роки си носи,
Роки му се ду лахте укрАвавени! 550
Си гу питатъ седемдесе крале, си гу прашетъ:
,„Б бре Турцка кралю!
Шо си сабе носишъ уФЪ роки-те?
И шо ти се роки укр^&вавени?^
9 Сабе си носе за мои душмане 555
Роки ми се укр&вавени,
Чи самъ билъ на буйну-ту поле,
Самъ самичекъсите душмане искардисахъ.^
Какъ ми чуха седемдесе крале,
406
81 б11е вега аивв! сЬЬте а Ьь'' 530
Ье го1 81п(1сЬв (1б8свпде еп Ьав 1бв евсаНегв,
Е! Ц ге^агЛе (1ап8 1е ^агсИп»
Сотше 86 ргош&пе 1а ре^11е Ш1в.
Ое 80П У18а^е 1ш1; 1в 8о1еи Ъп11ап1!
БИе р1а18а11 Ьеаасоир ай го! 81пАс}1б, 535
Саг 1а Ш1б 6\аИ 1а р1и8 ЪеИе ай топ€1е.
Б1 и {вИ ипе посе та^Шдие,
Е* 11 епуоуе 80п Ш8
Роиг шуИюг 4ои8 1в8 го18 (1в 1а ^егге,
Е1 аи881 1б го! 1;игс Ле 1а У111е €1б 81;ашЬо1; 540
А&п дие 1а посе 8011 шегуеШеиве.
Ье Ьбго8 Рог1еп уо1а ауес ^ез аИев 8ои8 1е С1е1,
РепЛап!) ип зоиг И 1;гауег8а 1юи1;е 1а 1;егге,
Е! Ц 1пу11;а 1юи8 1е8 го18 (1е 1а 1бггб,
Ш аи881 1б Г01 1;игб (1е 1а у111б 81;атЬо1б. 545
Е! 1б8 80]хап1;е (Их го18 агпуегеп! (1ап8 1б раув гои^е.
Еп&п агпуа аи881 1б го! 1;игс (1е 81;атЪо1у
Саг 11 61В.И (1ап8 1е сатр €1е Ьа1аШе,
II 1;бпа11; епсоге 8оп 8аЪгб (1ап8 1а шаш,
Ьб8 таш8 1ш 61а1е111; еп8ап^1ап(е^8 зивди^аих сои(1б8. 550
Ъб8 801хап1ю Шх Г018 Гш1;его^еп1;^ 1ш (1бтапдбп(:
,0Ь Г01 1;игб !
Роигдио! 11бП11е8 1;и 1а заЪге й 1а таш,
Роигдио! 1;е8 ташв 8оп1; е11е8 епвап^кп^йев? **
,^в рог1в топ 8аЪгв роиг шев вппвт18, 555
Иб8 таш8 80п1; еп8ап§^1ап1;бб8
Саг з^а! 6Ь6 (1ап8 1а Ъа1;аШб,
Той! 8би1 Уй шавасгб 1юи8 шев еппб1Ш8.'^
^иап(1 168 80]хап1;е д]х го18 еп1;еп^еп1; сеЬ,
406
^""^ Сички паждатъ и му се кланетъ. 5бо
Лу шо си бе Форленъ юнакъ,
Той не падна да му се поклони,
Чи си билъ поюнакъ утъ турцка крале.
Та заправи Оинце крале силна свадба,
Гозба си гости седемдесе крале, 565
Служба си ги служи ду млада невеста,
Утъ лику й грее ясну сонце
Та си свети низъ трапези!
Сички крале си се чудетъ за млада невеста,
Чи си е дюнягюзеллийка ; 570
Сички си га дариха пу туваръ алтане;
Я шо беше Турцка крале,
Си га дари два тувара,
Чи си е той кралъ надъ сите крале.
Свадба ми траела три недели. 575
Седемдесе крале си утидоха кой на земе, кой у гора,
Дуръ тога се расипала силна свадба.
Сова ми усторилу Форленъ юнакъ
И е устаналу песна да се пее.
407
Тоив 8в рго81;вгпвп1; детап! 1ш е1 1е 8а1иеп1, 5бо
Ма18 1б Ьбгов Рог1бп,
Б пб 86 рго81;ета ра8 роиг*1б 8а1иег,
Саг П 61яИ ип р1и8 ^гапд Ь^го8 див 1е го! 1;игс.
Е! 1в Г01 81п(1сЬе а М1 ипе посе ша^Шдие,
II ШЬ 1в8 801Хап1,в Й1Х Г018, 5в5
Е1 1а зеипе &апс6 1е8 зег!.
Бе 80П у18а^б 1ш1; 1б 8о1б11 ЬпНап!,
Е1; б11е 6с1а]ге 1е8 1аЬ1е8!
Тоив 1б8 Г018 а€11п1гб111; 1а зеипе Аапсб
Рагсе ди'е11е ев! 1а р1ив Ье11в ай топЛе. 570
Тоив 1ш ([оппбгбп! ип &гдбаи де диса!,
Е! 1е Г01 1;игс,
II 1ш ^оппа (1еих Гаг(1баих;
Рагсбои'11 бв! го! (1в 1;оив 1б8 шв.
Ъа посе (1ига реп(1вп1 1;го18 8ета1пе8. 575
Ьев 801хап1;б (Их го18 рагИгеп!
Ь'ип €1ап8 воп рауз, 1'аи1;ге дапв 1а топ1а^б.
Е1 а]пв1 аргдв сб1а 1ев поеев ша^Ддие ве (Цврегвбгеп!.
Сб1а а ассошрИ 1б Ьбгов 1Гог1бп.
Е1 1а сЬапвоп ев! гввШ роиг д1;ге сЬап1;^е.
13.
Паеъ за рождение-то на Орфея,
но РА8ЛНЧН0.
Брава крале, шо си сади сичка земе,
Ми е собралъ силна ойске сто иледи,
Да се бие да се борба бори сусъ седемдесе крале.
Та ми надбори седемдесе крале, >
Техна земе сита си обзе, ^ 5
Па си стана ПАрва крале на земе-та.
Ела си е вече стару устарелу.
Па си още чеду нема утъ сорце-ту.
Та се жельба жели, т;кжба се т;кжи,
Глас си виси дуръ на небе, ю
На Гулема Бога мольба си се моли:
„Ой ти Боже, Вишню Боже!
Я дай си ми Боже, на стару време едно чеду,
Лу да си гу виде па да си умра,
Той да си ми земе наследи, 15
Немой мое име да загине,
Нитъ име да загине,
Нитъ земе да ми се запусти.^
Брава крале молба си се моли.
13.
Епооге вог 1а па188а11се (1'0грЬеа8у тахв опе
аа1аге уег810п.
'^'■^^^•^^^^^^
Ьб Г01 Вгауа ди1 ге^пв дап8 1юи1ю 1а 1бгге
АзвешМа ипе ^ап(1б агшбе сеп!; тШв Ьотшев,
Роиг сотЪаИге (1б8 Ъа1;а111е8 аих 801хап1е (Их го18.
Ш и а уашси 1е8 801хап1е с11х го18
Е( На соп^и^ 1юи8 1еиг8 раув,
Ш и двуш! 1в ргет1вг го1 виг 1а ^егге.
Иа18 и 6\аИ (16^д. У1бих е! 1гб8 Це,
Е! И п'а раз епсоге д^еп^ап! (1б 8оп соеиг.
Е1 и 1атеп1б е^ 8е рШп!,
8а У01х 8'й16уе ^и6^и'аи С1е1,
II М1 за рпбге ай ^гап(1 Охеи :
„0 ЪШу ГИеи УкЬпои,
Ооппе то1 (1ап8 та У1б111б88е ип епГап!,
АДп дае ]б 1б У018 е! теигз аргдв,
^и'^1 Ьеп1; шез рауз,
Айп дие топ пот пе репвзе,
N1 топ пот ди11 пе репззе раз,
N1 топ рауз дйЧ! пе с1еУ1п1; йезегк.**
Ье Г01 Вгауа Ш! за рп^ге
10
15
?о
410
Вишню Бога мольба му не слуше, 20
Лу си грее сова ясну сонце,
Катъ да си му мольба ичъ не слуше!
Та се чуди шо да прави шо да чини?
Разболе се боланъ да лежи.
Та ми лежи на потстеле малу млогу три години, 25
Дуръ му се вече кости испогнили,
Боланъ лежи вече ша умрие.
Шо си беше сое и роднина,
Сички Фодетъ да гу видетъ,
Па да си гу и утешетъ, зо
Ела жельба му се не утеше.
Още толку си се ТАжба натд^жева.
Дуръ си вече думиле Бишну Богу,
Та си прати негувъ змее стара деда.
Да му каже оти чеду ша си има. 35
Та ми дойде стари деду уфъ негува сарае,
День си беше още спроти Сурва,
Порти беха заторени, заключени,
Сусъ ЦАрна махрама покриени;
Та удари порти сусъ рока-та *о
Порти избегаха три дюнюма месту!
Та си Флезе ФаФъ кральска златна худае,
Де си боланъ ле«и Брава крале;
Та гу дигна уть тригодишна потстеле,
Па му дума и говори: ^
„Б бре кралю, Брава кралю!
Стигна си се вече мольба молишъ!
Вишню Бога мольба ти услуше,
Та си прати мене да ти ваза,
411
Е* Ши УкЬпои п*6сои1в раз ва рпбге, 20
Ма18 Ш( ЬпПег 80п 8о1е11 ЬпИап!
Сотте в'!! п*бп1;епдв рош! ва рпбге!
Е! и 681; етЬаггаввб пе васЬап! дао! Шге?
II 1отЬв та1аде е! ве соисЬе,
Е* 11 соисЬе зиг воп Ш р1ив ой тошв 1;го1В аппйев, 25
Епбп див вев ов (1вУ1111 роигпв,
И ев1 та1аАе е! уа тоипг.
Ш сеих дш бШеп! вев рагеп1;8 е! (1в ва ГатШе
Тоив топ! роиг 1в тохг,
Е! аивБ! роиг 1е соивоЬг, '^о
Ма1в Аапв ва 1;пв1;евве И ев! шсот18о1аЬ1е,
II (1еу1о1; (1в р1ив ей р1ив (1ево14.
1ивди'^ се дие Охеи У1сЬпои еп ей! рШе,
Е! И епуоуе воп вегреп! 1е у1еих а1еи]
Роиг 1ш (йге ди'!! аига ип епТап*. 35
Е1 1е у1еих а1еи1 агпуа (1апв воп ра]а1В,
II тапдиа ип ^ои^ епсоге ^ 1а поиуеИе апп^е,
Ьев рогюв ^Шеп! Геппбев е! веггбев,
Е1 соиуег1;ев ауес Лев топсЬоигв П01гв ;
Е1 И &арра вит 1а рог1;е ауес ва шаш 40
Е1; 1а рог1;е геси1а де 1го1в роисев <1'еврасв!
Е1 И еп(га (1апв 1а сЬашЬге <1ог4е (1и го1,
Ой 41аи соисЬ4 1е го! Вгауа та1а(1е;
Е! Ц 1е 1еуа йе воп Ш Ае 1го1В апв,
Е! 1и1 раг1е еп (Ивап!: 45
„ОЬ Г01, Г01 Вгауа!
Ти ав аввег М1 дев рпбгев!
Кей У1с1тои а бхаивй 1а рпеге,
Е! и т'епуоуе роиг 1;'апопсег
412
^0 Оти дете на стару време ша си имашъ. 50
Ела ти уФЪ средъ градо цжрква да наградишъ,
Уфъ средъ ЦА|рЕва чешма нишанлие,
Шо га нема нийде пу земе-та;
Утъ чешма вода да си точетъ Юди Самуили.
Ша си дойде и башъ Юда вода да наточи, 55
Стара майка да си напои:
На лице й греетъ три сонца!
На грдди й грее ясна месечина!
Кога дума ситенъ бисеръ блюва!
Тае Юда кога си дойде на тое чешма, бо
Да й земешъ влакну утъ коса-та,
Да гу туришъ аФъ тое шарена ковчега.
Юда влакну ша си тера,
Тина влакну да не й си давалъ,
Нека си ти боде Юда пд^рве либе. 65
Сусъ нее тина на тришъ да се сфодишъ,
Ша ти роди МАЖку дете юнакъ надъ юнаци!
Хемъ ша свири свирка нишанлие,
Кога свири пилци ша собира,
Да си слушетъ гласувита свирка; 70
Я шо си е поле широку хору ша играе!
Име ша си му е Фжркленъ юнакъ,
Ша си Фдрка утъ земе-та на небе-ту,
Сусъ свирка Вишню Бога да си Фали.
Сова дете мощне нишанлие ша си боде^ 75
Ша заптиса сита земе и планини,
Да си боде пдрва крале на земе-та.^
Рече стару деду не отрече.
Па си Фдркна горе на небе-ту,
413
^ие 1;и аига ип епГап! (1ап8 (а У1е111е88е. 50
Ма18 1;и (1о18 ЬаИг ип 1;етр1е ай т111еи (1е (а уШе,
Ай тШеи (1е 1;етр1е ипе М1аше а<11шгаЪ1е
^ш п'а ра8 Ле рагех! 8иг 1а 1;еггв;
^ие Ле 1а й)п1;а1пв У1вппеп1; ргепйге Ле Геаи 1е8 1ои(1в8 ВатоуЛез.
Е! и У1еп(1га 1е сШ Аез ^оп(^е8 роиг ргепйге &е Геаи, 55
Роиг ара18вг 1а 801^ йе 8а У1е111е габге:
Т)в 80П У18а§е 1ш8еп1; 1;го]8 зоЬИб!
Бе 80П 8еш 1ш1 1а 1ипе с1а1ге!
^иап(1 е11е раг1е е11е уошЧ скез рег1е8 т1псе8!
^иап(1 сеНе ЗопАв У1еп(1га ^ 1;а {'опШпе бо
РгепЛ 1и1 ип спп Ле 8а сЬеуе1иге,
Ме! 1е Лапв юп сойге Ьщ&ттб.
Ьа 1ои(1е (1етап(1ега 80п слп
Ма18 пе 1ш геп(1 раз 1е спп,
^ие 1а 1ои<1е зоН; юп ргешег ашоиг. 05
Ти 1а (1о18 1;го18 Ме соппа1*ге,
Е1 е11е та 1;е Лоппег ип еп^ап! юй|1е Ьбгоз Лез Ьбгоз!
Е! 11 зоиега ипе тизхдие тегуеШеизе.
^иап(1 11 ^оие^а 11 азветМега 1е8 018еаих,
^и'^18 еп1;еп(1еп1; 1а тизхдие теюсйеизе; 7о
Е! аи1;ап1; дие 1е сЬатрз ев! зраших П (1апяега 1е кЬого.
8оп пот зега Ргпк1еп 1е Ьбгоз Уо1ап1;.
П Уо1ега*(1е 1а 1;вгге ай С1е1,
Роиг 1оиег аувс за ти81дие Меи УхсЬпои.
Се1 еп^ап! зега 1гй8 тегуехИеик, 75
II ргепЛега розе8810п с1е 1;ои8 1ез рауз е\ топ1;а^пе8. ""
Е1 и 8вга 1е ргет1ег го! зиг 1а 1егге/
Е! 1е У1еих а1еи1 раг]а а1п81
Е( 8'епуо1а еп Ьаи! ай С1е1у
1
■
■I
I
414
^^ Ду си Фали Вишню Бога, зо
Шо си прави чуда на земе-та.
Утре още рану иред зорница
Брава крале утъ потстеле си стана,
Та си собра сички сой и роднини,
Па ииъ каза шо е на сонъ слушелъ, 8ь
Какъ иу дуиалъ стари деду:
„Е бре кралю, Брава кралю!
Тое рока мошне си е длега,
Неиой стоишъ, немой чекашъ,
Скору прати люде на тое-та земе, ^>о
Да дукаратъ сите масторе и дюльгере,
Да наградетъ уФЪ средъ градо тае църква:
Уфъ средъ цжрква чешма нишанлие,
Шо га нема нийде пу зеие-та.
За месецъ цжрква да саградетъ, 95
За три месеца чешма да наградетъ,
Скору чеду да си стигнешъ,
Тое земе да наследи.^
Брава крале ни постое, ни почека,
Я си прати ду негуви верни слуги, юо
Си имъ даде и негува башъ Фермане,
Да исФОдетъ сита земе на дюне-та;
Да си тератъ масторе дюльгере.
Лу де найдатъ масторе дюльгере,
Да ги закаратъ цжрква да с^ градетъ; 105
Ощъ и чешма нишанлие.
За месецъ време сита земе исфодили.
Та собрали ду иледа масторе.
Ду иледа масторе все на отбуръ,
415
Роиг 1оивг 1в В1ви У18с1т(«, зо
^ш М1 йез.тегуеЩез виг 1а *егге.
Ье таШ впсоге атеп! ГаиЪе
Ье Г01 Вгата ве 16уе йе зоп Ш,
Ш гавветМе 1ои1;е за ГатШе^
Е! 1еиг (Ш, се диЧ! а вп1впйи Лапв 1в вотеН, ^ Ь5
Соттеп! 1ш а райе 1е У1вих §:гап(1 рбге:
„ОЬ Г01, Г01 Вгауа!
Та шаш ев! (г^в Ьп^ие,
N6 гев1;е р1ив е! п айепАе р1ив.
ЕпУ1е У11;е 1ев ^епв йапв 1оп раув, '^о
^и'^1в ат^пеп! 1;оив 1ев агИвапв е( сЪагрепИегв
^и'^1в ЪаШеп! ай тШеи (1е 1а уШе 1е 1;бшр1е,
Ай т111еи с1и 1;етр1б ипе ^отЛше ехсеПеп!
^и^ па рав (1е рагеП ай топи е.
РепАг^п! ип то1В ^и'^1в бшввеп! 1е 1етр1е, 95
Е! еп 1;го1$ то1В ^иЧ18 Ашввеп! 1а ГопШпе,
Роиг атохг МепМ ип епГап1
^и^ Ьйп1;ега 1юп раув.*
Ье Г01 Вгауа пе гев1;е е! п*айеп(1 рюв,
Е! и впуо1в вев М6\ев 8егУ11;еигв К'0
Е! 1вигв Аоппе вев огАгев 6т%
^и*^1в рагсоигеп! 1оив 1ев раув Ай тоийе
Роиг сЪегсЬег (1ев агИвапв сЬагреп11егв.
Е! раг1;ои1 ой йв уоп1 коиувг йев агйвапв-скегрепйегв
^иЧ1в 1ев ат6пеп( роиг сопв1гщге 1е 1етр1е, 105
Е! аивв! 1а Гоп1;а1пе ех1;гаог<11па1ге.
Бапв ип гао1В йв рагсоипгеп! 1юи1; 1а 1;егге,
Е! авветЪ1егеп( шШе аг11вапв,
ШИе агИвапв 1оив Ъ1еп сЬо1в1ев9
416
/ю И иледа калФИ все юнаци; * ^1^
Уткараха ги на техна земе при Брава крале,
Вече искатъ църква да саградетъ,
Ела никой си незнае,
Де тимелъ за църква да си туретъ?
Скору си на крале хаберъ дойде! 115
Чи ни масторъ, нитъ калФа знае,
Дека тимелъ да си тури,
Нитъ какъ цдрква да саградетъ.
Крале ми се чудумъ чуди шо да пради,
Шо да прави шо да чини? 120
Та ми падна боланъ да лежи.
Вишну Богу си се мольба моли,
Да си прати змее стара деда,
Той да каже на масторе и на калФИ,
Какъ да ми тава цжрква заградетъ, 125
На кое страна тимелъ да си туретъ.
Та си дойде змее стари деду,
И си каза на масторе и на калФи,
Какъ да ми тава цдрква заградетъ.
За година цдрква наградиха 130
Шо е нема нийде на земе-та.
Вече искатъ чешма да заградетъ,
Ела шо си елмазъ таши нематъ.
Та се чудетъ масторе шо да праветъ.
Утъ де елмазъ таши да искаратъ: 135
Далъ утъ земе иль утъ море?
Я шо си се ду иледа калФи,
Сите иматъ криле на мишница,
Оти си се водни утъ море-ту;
*
I
417
Ш тШе а1(1е8 Ъгатев 1;ои8 ; но
Е! 1е8 атепбгеп! Лапв 1виг раув сЬег 1в го! Вгауа.
Ив теи1ет11; ^6^к соштепсег к ЬШх 1е 1;етр1е,
Ма18 регвоппе пе соппа!!; рав
Ой тейге 1в8 Гопйатвп1;8 йи 1;втр1е.
В1еп1;01; 1а поитеИе агпте ай го1, Пб
^ие ш 1б8 шаНгев ш 1е8 аМев пе ватеп! рав
Ой шеиге 1е8 1Гоп(1втвп1;8,
N1 соттеп! Ьайг 1в 1;втр1е.
Ье Г01 ев! вигрпв пе васЬап! дио1 Мге,
^ио^ Мте е* ^ио^ еп^гергепйге 12о
Е! 11 еп ютЪа тй1а(1е.
II а(1ге8ве ва рпбге ай Б1еи У1с11поа
^и'^1 1ш епуо1е 1е вегреп*, 1е тхеих ^апй рбге,
^и'^1 (Ш аих таИгев е! аих а1(1ев,
Соттеп! Ьй1шг се (ешрю 125
Е1 Ае дие1 со16 й^ те1;1те 1е8 ]Гопдетеп18.
Е! 1е У1еих вегреп! ^гапй рбге у1п1
Е! (Щ аих шаИгев е!; аих а1(1е8
Соттеп* соп81;гшгв се 1;етр1в.
Вапв ипе аппбе 1в 1;втр1е в1;ай А! 180
^и^ п'а ра8 (1е рагеИ ай Л10п(1е.
Ив уеи1еп1; Щк ЬШт 1а 1Гоп1;ашб,
Ма1в Ив п*оп1; рав ипе р1егге (Иашап!;.
Е1 1ев та11;гев 8оп( етЪаггавбв ^ио^ Гаке?
В'ой ргеп(1ге 1а рхегге сИатап!;, 135
8'11в 1а Й01Уеп1; ргепйге йе 1а 1;егге ой йе 1а тег.
Е! сеих дш бШеп! 1е8 пиИе а1(1бв
Тои8 оп! (1е8 аШев вит 1еигв Ъгав,
Саг Ив воп! йев ^епв йе 1'еаи Ле тег.
27
418
ЧААМ^ЪМ#^Ч^^ЧА#ЧМММА^^
/^ ^ Сите хрипатъ ефъ море-ту на д*нв-ту, 140
Да искаратъ тие елмазъ таши;
Та ми сите искараха пу елмазъ таши;
Сите калФи беха иледа,
И камене беха иледа.
Та наградиха тава чешма нишанлие, 145
Утъ нее си греетъ ду деветъ сонца!
Кой е види чудумъ си се чуди.
Хаберъ ойде дуръ на Юда Самуили,
Чи е Брава крале чешма наградилъ,
Утъ чешма си греетъ ду деветъ сонца! 150
Та ми Фодетъ Юди Самуили вода да си точетъ.
Я шо си е ду башъ Юда,
Не се мами, не се лжже;
Не ми Фоди вода да наточи.
Лу си седи аФъ сарае, 155
Та си гледа стара майка;
Болна лежи деветъ години.
,,Кажи мале, шо понуда искашъ?^
„Чухъ си керку, чи е Брава крале чешма наградилъ.
Утъ тава чешма вода да си пие, 1б0
Па нека си вече умра,^
„Ша ида мале, отъ да не ида,
Бешки ти вода да си искашъ.^
Та ми зева башъ Юда аФъ роки-те ду две стомни
И ми ФОДИ вода да си точи. 165
Какъ ми Флела аФъ кральски сарае,
Афъ сарае се изгреели три сонца!
Дуръ да иде Юда на чешма-та.
Брава крале хрипна утъ потоне.
419
Тоив 8'в1а11сеп1; йапв 1а тег ^и8^и'аи ]Го11(1, но
Роиг Мге вогйг 1а рхеге (Иатап!.
Ш сЬасип аррог1;в ипв р1вггв йхатап*.
Тоиз 1е8 а1с[е8 еШеп! шШе '
Ш ^68 р1бгге8 11 у ауа1еп1; аи881 тШе.
Е! 118 Ьайгеп* сейе ^опкше айт1гаЬ1в. 145
В'е11в 1ш8еп1; пеиГ 8о1е118!
^ш 1а уоИ 11 8'е1оппв.
Ьа поиуеИе т1еп1; зи8да'аих 1идб8 ЗашоиНев
^ие 1е го1 Вгата а сопвкиИ; ипе ]Гоп1;а1ае,
Ве 1а ^ив11е 1ш8вп1; пеиГ 8о1е118. • 150
Ьа уоп1; 1е8 1и(1е8 8атош1в8 роиг у ршзег Ле Геаи.
Е! сеПе ^и^ ШИ 1а сЬе^" — ^ои(^е,
N6 86 1а188е ра8 8бс1и1гб е!; кошрег,
ЕИе пе та ра8 роиг у ршзег йв Геаи,
Ма13 е11е гб81;е (1ап8 80п ра1а18 - 155
Е! 8о1дпе 8а У1е11е ш&ге,
^и^ ев! та1аде (1ерш8 пеиГ ап8.
яВ18 — то1 та реШе тбге дие Йв81ге8 — 11и ди'оп 1;'о!Гге?*
„^'а^ еп1;еп(1ие сНге та бПе, дие 1е т Вгауа а ЪаИ ипе Гоп1;а1пе.
Бе се11в Гоп1а1ае ^^ уеих Ьо1ге йе Геаи 1бо
Е1 аргб8 де уеих тоипг.*
„^'у уеих аПег та тбге, роигдио1 поп,
Ти (1е81гв8 рей! — е1ге йе Геаи.*"
Ш 1а сЬеГ — ^ои(^а ргепйе йеих атрЬогев
Е1 у а роиг рш8ег йе Геаи. 165
^иап(1 е11е еп1;га йапз 1е ра1а18 гоуа1е,
Вапв 1е ра1а18 8е 1еу6геп1 1го18 8о1е118.
Реп(1ап1; ^ие ^оп(^а уа й 1а Гопкше
Ье го1 Вгауа 8аи1;е й'еп Ъа8
87*
420
АМ«^^^^^^^>^^М«^^Ч^^^
7^ Та й КАцна златну влакну утъ коса-та, Г7о
Си гу тури аФъ шарена ковчега.
Писна Юда влакну да си тера,
Той си й влакну не дава,
Та си боде Юда негуву плкрве либе.
Още тришъ сусъ нее не се сфодилъ ' 175
И ми Юда тешка стана,
Тешка стана вече ша си роди.
Какъ ми виде Брава крале,
Чи Юда дете ша му роди,
Курбанъ си заправи на Вишну Бога, 180
Та утиде курбанъ да си коле аФЪ ЦА|рква-та,
И да си гости сой и роднини.
Та ми седе аФъ ЦА|рква-та малу млогу,
Малу млогу два месеца.
Дуръ да си дома иде, 185
Хаберъ си му на пать дойде^
Чи се е Юда мощне затрудила,
М«жку дете ша си роди,
Ела рожба си е чудрита:
Сега има две недели 190
Утъ какъ се е Юда затрудила.
Па не може дете да си роди.
Какъ ми е чулъ Брава крале,
Мощне му се нажелилу, нат^кжилу.
Та си рукна ду негува п&рвъ биларинъ, 195
Шо си гледа на небе-ту на звезди-те,
Па му дума и говори:
„Б бре биларине, мой приятелю!
Юда мое п&рве либе си е затрудила
421
»МММ^^^М^^^^^^^^^^^^
Е1 1ш аггасЬа ип сЬвУви й'ог йа ва сЬвУв1игв, 170
Ш 1е шН; с1ап8 ип со&е Ьща.г6.
Ьа ^ои(1а спа е! сЬегсЬе воп сЬетеи
Ма18 11 пе 1е 1щ (1о1те рав.
Ш а1п81 ЛептЛ 1а ЗопЛл воп ргетхег атоиг.
Е! И пе 1а рав сошт р1ив дие 1;го1в Мв, 175
Е! 1а 1ои(1е А&шЛ ^говве;
Оговве Лвт* еИе е* теи!; Й6]а вп^ап1;ег.
^иап(1 1е го! Вгата у11; сб1а,
^и6 ^оиАа уеи! 1ш паКгв ип епГап!,
II М1 ип васпйсе ай В1ви У1с1тои. 180
Б1 И га роиг васпАег Аапв 1е 1бтр1е,
Роиг ШЬт ва Гат1]1е е!; вев рагеп1;в.
И ге81;б <1апв 1е 1;етр1е р1ив ой шошв,
Иив ой тошв репйап* (1еих 1П01В.
^иапй 11 Уои1и1 а11вг сЬег 1ш, 185
II 1ш агпта еп сЬетш 1а поитеИе
^ие 1а ^оиАа вои{!ге 1Гог1;етеп1;^
Е11е уа епГап1;бг ип 1дп1т1 т&1е,
Ма1В Геп^ап1;етеп1; ев1; 1;г6в бх1;гаог(11па1ге.
II у а Щк (1еих вешаЬев 190
Оершв дие 1а 1ои(1а а геввепШ; 1ев с1ои1еиг89
Е! б11е пе рей! рав ассоцсЬег.
^иап(1 сек а еп1;епди 1е го1 Вгата
I] ве сЬа^гша е! аШ^еа 1Гог1етеп1;.
Е* й арре11в воп ргет1ег тййест 195
^и^ ге^аг(1е аивв! 1е8 Й1ю11ев ай С1е1,
Ш 11 1ш раг1е еп (Ивап!;:
«Еп(еп(18-1;и тШш^ топ Ъоп алц,
Моп ргепиег ашоиг 1а Лои(1е геввеп!; дев дои1еигв,
422
-^^^ Сега има две недели, ^ 200
Да си роди млжку дете,
Ела рожба си е чудувита,
Ощъ не може да гу роди.
Тебе думамъ молба ти се моле,
Да си гледашъ на небе-ту на звезди-те. 205
Да ми кажешъ шо си иска Вишну Бога:
Да ли к15^рбанъ да му коле?
Или три кули имане сюрумасидаси раздамъ?^
Вашъ биларинъ вели утговори:
„Б бре кралю, Брава кралю! 210
Язи днеска още рану предъ зорница
Пу небе погледнахъ и си на звезди видехъ,
Чи утъ тебе си иска Вишну Бога.
Тешекъ курбанъ да му колешъ,
И три кули имане пу сюрумаси да раздадешъ ; 215
Дуръ тога тое плрве либе дете ша си роди."
Брава крале ни постое, ни почека,
Курбанъ Вишну Богу си принесе иледа юнци невпрегнати,
И иледа ювна все Факлати;
Си раздаде и три кули имане пу сюрумаси; 220
Пл1рва кула за кралеву зраве.
Втора кула за Юдинску зраве,
Я трета кула за малку дете.
Лу шо си е крале курбанъ дуФтасалъ,
Юда си е малку дете породила, 225
Шо е дете мощне чудувиту,
Криле има пудъ мишница,
Та ми Фжрка као пиле найФЛ|ркату:
Я кога си свирка засвири,
423
*^*^>^^^^^Щ^^»^0Щ0Щ0^0*0^0Ш
П У вп а д^^й с1вцх ввшашеВ; 200
Рошг ассоисЬег д'ип еп^ап1; т&1е.
Ма18 ГепГап1;втеп1; 681; 1;гд8 6\1лп^^,
БИе пе рей! с1ерш8 ассоисЬег.
А 1ю1 ^в райе е! ^е 1;'вп рпе,
Ве^аг^е 1е8 бЬоНен Ап т\ 205
Е11!1д роиг те (Иге дае се ^ие с1е81ге 1е 01еи У1сЬпои,
81 ^е 1ш (1о18 0ЙТ1Г ип васгШсе,
Оа дае ]е (Ив^пЪие Шз 1х)иг8 де шоп Меп аих раиугбв?'*
Ье сЬеГ-тедесш (Ш еп раг1ап1;:
,0Ь Г01, Г01 Вгата, 210
Бпсоге се та11п ауап1; 1'аиЬе
^Ч^ ге^аМ^ 1е С1е1 е! с1ап8 1е8 ^ЪоИев ^'а^ ти,
^и6 1е В1еи УкЬпои детап(1е де 1ю1
^ае ю 1и1 о&гев ип дгапд васгШсе,
Е! аи881 дие (и (1181;пЪи8 1;го18 1;оиг8 де Ъхеп аих раитгев. 215
Ж аргдз сек (оп ргетшег ашоиг епГап1;ега. '^
Ье Г01 Вгата пе ге81;е е* п^айепде рош1;.
II 8асгШе ай Б1еи УкЬпои пи11е Ьоеи^8 зата18 а1;1е11б8,
Е! шШе тои(опв 1;ои8 8е1ес18.
II раги^е аивв! 1го18 1оиг8 де Мепв аих раиугез. 220
Ьа ргехшег 1х)иг роиг 1а 8ап1;б ди го!,
Ьа зесопде (оиг роиг 1а 8ап16 де 1а ^оиде,
Ьа 1то1815те 1юиг роиг 1е реШ; епГап!.
А реше дие 1е го! а Ап! 1е васп&се
УоИа 1а 1оида епГап1а Геп^ап^. 225
Ш ГепЛп! 6\аИ ЬгЬв тепге111еих
И а дез аШез зоиа 1е8 Ьгаз,
Е1 II уо1б соште ип 018еаи 1б р1и8 а^1е.
Ма18 ^иапд Ц сошшепсе й ^оие^ де 1а ти8^^ие,
\424
'Зо Околъ негу си собира сите пидци, 230
Да си слушеть гласувита свирка;
Я шо си е поле хору си играе!
•
Как ми чулу Брава крале,
Чи му се е дете чудувиту породилу,
Мощне се е млогу зарадувалъ, 235
На слуги си вели утговори:
„Е бре вие слуги, мои изметчии!
Гозба искамъ да си гобте сой и роднини.
Заколите ощъ иледа юнци невпрегнати,
И иледа ювна все Факлати; 240
Заколите зготвите ги сладки манци;
Источите и баш бжчва руйну вину,
Та си калесайте мои сой и роднини,
Да си ядатъ да си пиетъ за детюву зраве. "
Гозба се е вече наготвила, 245
На гозба си дойдоха сите сой и роднини,
Та си туретъ име на малку дете,
Име му е Фдркленъ юнакъ.
Лу му име туриха
И си Флркна утъ земе-та на небе-ту, 250
Да си Фали Вишню Бога сусъ негува свирка.
Гозба си се траела три недели и три дене.
Още нема дете да си дойде.
Дуръ хми се е вече дудеелу,
Искатъ да си Фодетъ пу дома си. 255
Браве крале мольба имъ се моли.
Да си седетъ още два дни,
Дури дете да си дойде,
Сииръ нещу да имъ устори.
425
И авветМв аи1оиг с1в 1и1 *ои8 1е8 охзеаих, . 230
Роиг ди'118 йсои1вп1 1а ти81дие те1о(11ви8в.
Е1 1;ои1 1б сЬатр8 с1ап8е ип сЬого.
^иапс^ се1а а бп1е11с1и 1б го! Вгата,
^ие 1и1 ез! пб ип еп]Гап1; тегуеШеих,
II ге88вп1;и 1а зохе 1а р1и8 У1Ув, 235
Е! й 868 8ет1бйг8 11 соттеп(1в е1; (Ш:
„ОЬ Уои8 тв8 8ет1виг8, те8 дотв8Йдие8,
^е Увих йоппег ипе Ше а та йпиИе е! тв8 раге1118,
Тиег епсоге тЩе ЪоеиГ8 ра8 а1;б11б8
Е* шИе тои1оп8 1ои8 8в1ес1;8. 240
Тиег 1е8 е! еп ргврагвг ^68 те1;8 а§гбаЪ1е8.
Гайез сои1ег 1в ^апс1 1;оппеаи йи т гоиде,
Е1 1пу11;62 та ^атШо е! тб8 рагеп1;8
Епйп ^и'^]8 тав^вп! в1 Ьотв! к 1а 8ап1й йе ГепГап*.**
Ье Гв8Йп 6Ш1 с^й^й рг61. 245
Ай 1'в8Йп У1пгвп1; Ь)\Лв 1а ГатШе е! 4ои8 1е8 рагеп^з ;
Е1; ОП доппа ип пот ай реШ епГап!.
8оп пот 681 1в Ьйго Ггк1вп (уо1ап1.)
А ре1пб ОП 1ш а йоппб 1е пот
Ш И 8'впуо1а йе 1а 1;егге аих схвих, 250
Роиг 51опйег 1в В1еи УхсЬпои атес 8а ти81^ив.
Ье Гезйп йшга 1го18 8вта1пв8 е! 1го18 зоиг8
Е1 Геп^ап! п'е81 ра8 епсоге ге1оит6.
Ш 118 Й1а1еп1; Лй^ибз й'а1;1епс1гв
Е1; уеи1еп1 гв1оигпег сЬег еих. 255
Ье го1 Вгата 1е8 рг1е,
Ве ге81вг епсоге йеих ]оиг8,
^и8^и'й се дие Геп]Гап1 ге1оигпв,
II теи! 1еиг8 {а1ге ип атизетеп!;.
426
^^^^^0^0^^*^Щ^Щ^Щ^^^^0Щ^0^
-оо Още рече крале не отрече, 2б0
Де си Флрка малку дете пу небе-ту,
И си свири свирка гласувита,
Свирка си се слуше дуръ на край земе!
Пу негъ си Фодетъ пилци као облакъ,
Я шо си е земе хору си играе! 265
Та си дойде малку дете на трапези,
Си цалуна рока на сой на роднини.
Малку билу на три недели,
Я си умъ ималу као стару деду,
Вредну си е земе да наследи. 270
П^крва крале на земе-та да си боде.
Брава крале си гу кани,
Да посвири свирка гласувита,
Сой и роднини да разшани.
Та засвири тае свирка гласувита, 275
И си запе песна мощне радустлива.
Утъ де чуха тие пусти пилци,
Се собраха као облакъ околъ негу!
Слушели се свирка шо се слушели.
Си паднаха као умаяни на земе-та, 280
Я той си се снехъ насмева,
Чи си пилци лежатъ као умаяни низъ трапези;
Дуръ си свирка на земе устави,
Тога си пилци изФ&ркаха.
Та ми седаха на трапези още два дни и два ноща. 285
Ставатъ вече да си ФОдетъ,
Мадку дете си дарба даретъ.
Кой желтица, кой кара грошъ,
Та си секи ойдв пу дома си.
427
^^^'^^'^^^^^^■4^1^^%^^^'
А реше 1в го! а й!! св1а, ^^
УоПй див 1в рей* епГап! уо1в воив 1в С1е1,
Е1 {ь,И 1а ти81дие те1о<11еи8в.
Ьа теюсИе ез* оше зивди^аи Ъои!; йе 1а 1вггв.
Аргбв 1ш уоп! 1е8 018ваих сотте ип пиаде.
Е* 1а 1еггв йапве ип сЬого. 265
Е* 1в рей! епГап* у1в111; ргбв йе 1а 1аЬ1в
Е! Ъа18б 1а таш й вее рагеп1;8.
И биа епсоге рей1 к рехпв 1го18 веташев,
Ма1в П 6Ш1 ва^в. сотте ип тхеих ^гапс! рбге.
II ев* Ш^пе с1е Ьеп4ег 1а 1;егге, 270
Е* й'61ге 1в ргетхег го! де 1а 1егге.
Ъе Г01 Вгауа Геп^а^е
Ое ]оиег йе 1а тивхдие теюсЦеиве,
Роиг гв]ошг 1а ГагаШе е* 1е8 рагеп1;8.
Е1 й соттепсе й ]оивг 1а тивхдие те1оЙ1еи8в 275
Е1; сЬап1е ипе сЬапвоп 1гев ^о^еиве.,
^иапс^ се1а бп1;бп(11геп1; 1;ои8 1е8 018еаих
Ив ав8етЪ1дгбп1; сотте ип пиа^е аи1;оиг с1е 1и1,
Из 6сои1йгеп1 1а тив1дие репйеп* див1 1ещр8,
-Е* 1отЬвгеп1; ^ 1а 1;егге сотте ептбв. 280
иа18 и ве тодиаН (1*еих е! па,
^ие 1ев охвеаих соисЬеп! аи1оиг 1ев 1;аЪ1е8.
^иапс^ 11 а гет11; Г1пв1;гитеп1; раг 1егге
Аргбв 8еи1етеп1 1ев 01веаих 8'епуо1егеп*.
Ш 118 ге81;дгеп1 й 1а 1аЬ1е епсоге репйап! йеих ]оиг8 е1 йеих пш1;8у 285
Пв ве 1еуе111 Щк роиг рагйг,
Ма18 Ив йоппеп! с1ев сайеаих ай ^еШ еп^ап!,
Ь'ип йоппе ипе рхбсе с1'ог Гаике ипе рхбсе похге,
Б1 сЬасип ге1оигпе арг^в сЬег во1.
428
^^^ч^>лллл^»^^ч^^^^^^^*V
' .^<^ Сама крале си устана, 290
да дивана седи и си налку дете гледа,
Кога да порасте още по на умъ да си дойде,
Да гу прати книга да си учи,
Цльрна книга да си пее,
И цжрну писму да си пише. 295
За день книга ми се научилу,
Цльрна книга да си пее,
И китипе да си пипхе.
Толку умну си бе.
Кога беше на година, зоо
Таткува си столнина наследи,
И си боде пдрва крале на земе-та.
Сите крале се душли поклонъ да му се поклонетъ,
Ощъ и дарба да гу даретъ,
Сусъ негу побратиме да си бодатъ. 305
Раста дете шо пора(}на.
Иска вече да се жени,
Ела нема мома спроти негу;
ИсФОди си сита негува земе.
Па не може да си найде. зю
Навжрвилу вече да си дойде аФъ негува града,
Лу си Флезе аФъ сарае,
Падна боланъ да лежи;
Болка му е млогу тешка ша си умрие.
Брава крале ми се чуди шо да прави, 315
Шо да прави шо да чини,
Си га пита си га праши:
„Кажи, сину, шо си имашъ аФЪ сорце-ту?
Татку тебе ша лекува."
429
%/^^^^^Л^^Ч|^^>^к^^А^Ч^Ъ^%^
Ьб го! гв$1е ея&п вей!. 290
II ев! а8818 ац ^тап е! ге^аМв \6 реШ епГап!.
^аап(1 П ^гапШга е! дбУ1б11с1га епсоге р1ив 11)1;еШ§еп1;,
II Гепуоуе! роиг й1иЙ1ег 1в8 1ейге8,
Роиг ^и'^1 Ще 1е 1тв по1г
Е1 Йсп1 Гйсгйиге во1ге. 295
Вапв ип зоиг И аррп1 1ев ШЬгев,
Ь1ге 1е Ктгв пои:
Е1 йспге сотте ип йспташ.
ТвИетеп! Ц йкй хп^еШ^еп!.
^иапс^ 11 ей! а1е1п1 1а ргеш^ге апп^е зоо
II Ьегйа 1в 1гОпе де воп рбге,
Е1 йеУ!!!! 1е ргешег го1 йе 1а 1;бгге.
Тоив 1е8 гоав воп! уепив роиг 1и1 Мте Ьотгаа^е
Е! роиг 1ш оЯпг йев сас1еаих
Роиг йеуепхг вев соп&бгев. зо5
Ь'епГап1; ^апс1й е! 4ет1п1 5^апс1,
II Уви! дй^й ве юапег,
Махв и пе ве 1;гоиув рав ипе Ш1е йх^пе йе 1ш.
II рагсоиг! 1;ои1 воп раув
Ш п'еп рей! рав 1а'оиуег. зю
П в'еп ге1юите йй^й йапв ва тШе,
Е! й реше 11 еп1ге йапв воп ра1а1в
И 1;отЪа та1айе йапв 1е Ш.
8а та1ай1е 61а.И (гбв ^гате^ 11 та тоипг.
Ье Г01 Вгата в'е1оппе пе васЬап! ^ио^ ^а1ге, 315
^ио^ Мте дио! й'еп1;гергепйге.
II 1е йетапйе е! Гш^егго^е:
„Б1в-то1 шоп Ш$, ди'ав 1;и йапв 1;оп соеиг^
Топ рбге 4в дийпга.*
т
ЩЛ^^^»^>^*0^^>^^Щ0Щ
^"^0 Той га пита он му не кажувя. 320
Та ми рукна ду негува башъ биларинъ.
Та му дума и говори:
„Б бре биларине, мой побратиме!
Мое сина Ф&ркленъ юнакъ боланъ лежи,
Боланъ лежи ша си умре: 325
Мене не кажува шо си има аФЪ сорце-ту?
Утре още рану предъ зорница
Ти да гледашъ на небе-ту,
На небе-ту на звезди-те,
Да познаешъ шо си има аФъ сорце-ту? ззо
Да си тераме Юда хикинцийка
Тя да гу лекува да гу дигне."
Та ми стана башъ биларинъ още рану,
Още рану предъ Горница,
Та ми гледа на небе-ту, 335
Бла звезди не кажуватъ
Шо си има Фжркленъ юнакъ аФъ сорце-ту I
Башъ биларинъ си се моли на звезда месечана,
Та й дума и говори:
„Ой ти звезду, звезду месечину! 340
Кажи си ми, звезду, шо си има Ф&ркленъ юнакъ?
Чи ша мене крале млада погуби,
Оти си ма има за такова време да се найда."
Звезда месечина смехъ се насмеела,
Па си дума биларину и говори: 345
„Ббре биларине нашъ побратиме!
Шо ма питашъ шо ма прашишъ?
Ф&ркленъ юнакъ нема нищу аФъ сорце-ту.
Бреме си му дойде да се жени.
481
^0^0щ^0^^^*^^^»^^^0*^т0*0*^
и 1в диевйоппе шаав П пе геропде рав. 820
Ш 11 арреИе воп сЬе^ тб(1бс1п ^
Б( 1ш сШ еп раг1ап1:
»0Ь топ тбйесш, топ йгбте сЬо181,
Моп Шв 1е Мто Ргк1еп ев! та1аде,
II вв! та1ас1е е! та тоипг. 825
П пе те с11( рав се ^и'^1 а ай соеиг.
Оеташ таИп ауап! ГаиЪе
Ти с1о18 гедагйег 1в С1е1,
«Ье С1е1 б1; 1бв ^юИев^
Роиг гесоппаНге се ди'11 а ап соеиг. ззо
Еп&п ^ие поив атепопв 1а ^опс^а-тедес^пе
^и'е11е 1е диеп! е! 1ш гбпс1е 1а 8ап1;б.'
Ье тбс1есш ве 1еуа с1е Ъоп таИи^
Ое Ъоп таИп ауап! ГаиЪе^
Е! Ц ге^агйе 1е С1е1 ; 835
Ма1В 1е8 б(011бв пе сЦвеп! пеп
Ве се1а дие ГЬбго ГгИеп а ай соеиг.
Ье сЬе^тбйест ргхе ГеЬИе 1а 1ипе
Е! 1ш д!!; еп раг1ап1;:
1,0Ь 61о11е 1а 1ипе, 840
Мв-то! 61ю11е ди'а 1е Ьбго ГгИеп ?
Саг 1е го1 та те 1;иег с1ап8 та ]еипев8е
N0 гедагс1ап1; дие ]е 1ш вегв с1ерш8 1оп^ 1етрв. ""
УШ^ь 1а 1ипе соттепсе й пге
Ш» Ш( ай тМес1п еп 1ш раг1ап1;: 345
„ОЬ тбйесш по1ге сопГгбге,
Роиг^ио^ Чи детапйев е* т'ш1его^е 1;и?
Ье Ьйго ГгНеп пЧ пеп ай соеиг.
8оп 1;етрв ев! тепи роиг ве тапег;
^:^
432
Ела нема либе спроти негу, 350
За сова му е сорце наранену,
Па си гу е срамъ на татку да си каже.
Тука долу има аФЪ поле-ту Юда Самуила.
Тя си има билька севдалие,
Лу да си гу с билька напои, 355
Ша си стане на ноги-те,
Та ша иде да си тера либе спроти негу. ^
Още рече звезда месечина не обрече,
Си ми Флезе аФъ средъ облаци-те,
Обви се сусъ темну темнилу, Збо
Я шо беше ду башъ биларинъ утиде при Брава крале.
Та му каза шо е чулъ утъ звезда месечина.
Да си тератъ аФЪ поле-ту Юда Самуила,
Да гу пои с' тава билька севдалие.
Да но на ноги-тв да си стане, 365
Немой младу да цогине.
Чуди ми се Брава крале да е тава Юда Самуила ?
Чуди ми се на умъ не му духожда,
Та си пита ду негуву плрве либе:
„Е бре Юду, мое плрве либе I 370
Да ли знаешъ дека си е Юда Самуила
Шо си има билька севдалие?
С билька да си пои наше дете
Да си стане на ноги-те,
Та да иде да си тера либе спроти негу, 375
Немой младу да погине.
Той си нема нищу аФЪ сорце-ту,.
Лу си иска да се жени,
Ела нема либе спроти негу.
433
Ма18 11 пе 1гоиув рав ип атоиг сИ^пе йе 1ш. 350
А саиве с1е се1а воп гоеиг вои&е.
Е! 11 к Ьос1е с1е 1б Шге к воп р^гв.
Ъа-Ъав 11 у а с1ап8 1е сЬатрв ипе ^и(^6 ЗашоиНа,
Е]1б а ипе р]ап1;б роиг Гатоиг,
А рв1пб б11е 1и1 йоппегаН й Ъо1гб с1е се1;1;б р1ап1;в 355
II 86 ]еубга виг вев рхедв,
Е! 11 1га сЬегсЬег ип атоиг сИ^пе с1б М.""
А реше а (111 сб1а 1а 1ипе,
ЕИе 86 сасЬа ай шШей с1б8 пиа^бз,
Е1 86 соитгИ йб по1г8 1;бпеЬге8. зво
Ма18 1б с11еГ-шес1бС1п а11а сЬег 1б го1 Вгата
Е* 1и1 йН сб ди'11 а арп1 Ле Г61о11в 1а 1ипв;
^и*11 йоИ сЬбгсЬбг йапв 1е сЬатр 1а ^оиЙ6 8атоу11а,
^и'6116 1и1 йоппб к Ъо1гб с1б 1а р1ап1б й^атоиг,
Абп ди'11 86 1^76 виг вбв р1бЙ8, Зб5
^и'11 пб шбигб рав йапз ва ]би11бВ8б.
Ьб го1 воп§:б ой 8бга сбИб ^ои(1а 8атои11а?
II воп^б б* 11 пе в'бп воиу1еп1;.
II та йешапйбг воп ргбт1ег атоиг:
»0Ь ^оида топ ргбт1ег атоиг, 870
Ев! СО диб 1;и пе 8а1в раз ой ев! 1а ^оис^6 ЗатоиИа
^и1 роввМе 1а р1ап1;е с1'атоиг,
^и'е11е йоппе й Ьо]г йе се^е р1ап1е й по1;гб бп&п(,
^и'11 86 16у6 виг вев р1ейв,
Епбп ди'11 та сЬегсЬег ип атоиг Й1дпб йе 1и1, 375
^и'11 пе теиг* епсоге ]еипе.
и п'а пеп ай соеиг,
Ма18 11 Уби! ве тапег
Ш И пе коиуб рав ип атоиг сИ^пе йе М."*
^и
^^^^^^^*^^^^^Щ^^^^^^^>^Щ^Щ^ШП0Ч0 II
' ^ Утговори Юда 'Самуила : 380
„Знамъ, кралю, дека си е Юда Самуила
Шо си има билька севдалие:
Теа си е мое мил на сестра!
Лу да си й хаберъ прате,
Ша си дойде да ма види; 385
Лу си нема кой да иде долу аФъ поле-ту,
Утъ менъ поклонъ да й каже,
И мое златна китка да й утнесе,
Да си види мое нишана."
„Ша си прате, вели Брава крале, мой биларинъ, 390
Той ша свлрши тава рабута.^
Та си рукна ду негувъ биларинъ:
„Е бре биларине, мой побратиме!
Ти ша идешъ долу аФъ поле-ту
Дека седетъ Юди Самуили, 395
Да дукарашъ Юда Самуила,
Шо си има билька севдалие."
„Ша ида кралю, отъ да не ида,
Лу ми кажи какъ да докарамъ Юда Самуила?
Тя ми Ф«рка као пиле найФ^кркату, 400
Какъ ша мога да е Фана?"
Утговори Юда кралеву плрве либе:
„За сова биларине, ках«ръ ми берешъ!
Теа си е мое милна сестра.
Какъ ша идешъ долу аФъ поле-ту, 405
Кога вече идешъ ду Юдински пещери,
Колку можешъ яче подрукни се:
Ой ти Юду Сурвалию, кральска керку!
Лу де да си тука да си ;
485
Ьа ^оис^в 8атош1е 1и1 геропде: 380
»^6 1е 8а18 Ъ1еп ой ге81е 1а ^ои(1е 8ашош1е
^и^ ро88еде 1а р1ап1е с1'ашоиг;
БПе 681; та 8оеиг Ъ1еп сЬепе;
Ма18 ]в уеих 1ш Гахге Й1Гв,
^и'е11в \\еп1 те уо1г. 385
Ма18 И п'у а регзоппв 1С1 роиг аИег дап8 1е сЬашрв,
Роиг 1а 8а1иег де та раг!,
Е1 роиг 1и1 рог1ег топ Ъоидие! с1'ог,
Роиг гесоппайге топ 81^е.*
»^в Увих епуоуег ЙИ 1е го1 Вгата, топ тбйвсш, 390
II та Яшг сейе аЙГаке.*
Е! И спа й 80П т^с1бсш:
»Не тбйест топ ^гбге сЬо181,
Ти уа8 аИег 1й Ьав (1ап8 1б сЬатр,
Ой Гб81(1бп1; 1б8 ^оис^е8 8атош1е8, 895
Роиг атепег 1С1 1а ^оис^а ЗатоиИа
^и^ ро88Ме 1а р1ап1;е ^'атоиг.'
» ^е Увих у аИег топ го1, роигдио! поп ;
Ма18 Ш8 то1 соттеп! атепег 1а ^оис^а 8атош1а?
ЕИе уо1е сотте ип 018еаи 1е р1и8 уйе, 4оо
Соттеп! реиз ]е 1а 8а181г,*
Ьа ^оис^е 1е ргепиег атоиг йи го!, 1ш геропЛе :
^Ев! се дие сек 1е с1ош1е Ае 8оис18 тМесш1
ЕИе 681 та 8оеиг Ъ1еп сЬепе,
^иап^ к <]е8се1)с1ега к Ъаз с1апв 1е сЬатрб, 405
Е1 1;и агпУбгав д^^й рг^з ^68 ^го1;е8 дез ^оид68,
Сг1б Де 1ои4е8 168 Гогсез, е^ спе:
»Не 1о1 Доийа ЗоигуаНа й11е гоуа1б,
8о18 1и ой 1;и уеих, уаепв 1С1,
28«
486
Л^^^Л^^^^^^^Щ^^Щ^*^*^^^^^^^^
*'^ Поклонъ ша ти каза утъ тое-та сестра, 410
Шо си води наше стара крале.
Лу какъ ша си чуе,
Ша си дойде да та види.
Тина тога поклонъ Да й кажешъ,
Мое златна китка да й дадешъ: 415
Иска, речи, тое сестра да та види!
Да си дойдешъ у наше земе,
Ина нещу да ти каже;
Лу да земешъ и билька севдалие.
Да лекувашъ неину-ту малку дете, 420
Чи си болну лежи ша умрие. "
Та си зева башъ биларинъ неина-та златна китка
И си Фоди. долу аФъ поле-ту.
Кога вече дойде при Юдински пещери,
Колку може яче се подрукна: 425
„Ой ти Юду Сурвалию, кральска керку I
Лу де да си тука да се найдешъ,
Поклонъ ша ти каза утъ тое-та сестра,
Шо си води наша стара крале. ^
Още рече не отрече, 430
Де излезе Юда Сурвалие,
Утъ нее си греетъ деветъ сонца!
Коса й се ду земе-та(
Па гу пита и гу праши:
„Шо ма рукашъ, бре юначе, шо ма викашъ? 435
Казувай ми, чи ша ида на езеру,
Да си бане мое м&жку дете.^
„Имашъ поклонъ Юду утъ тое-та сестра."
Си й даде и златна-та китка.
437
^^^»^»^>^»^»^>^^^^^^^^^^^^^
^6 Увих 1е вакег с1б 1а раг1 (1е 1а воеиг, 410
^и^ ев! тапбв к по1гв У1вих го!.*
А реше е11е та еп^епйгв св1а,
Е11е уа увшг роиг 1:е тохг;
Ти 1а 8а1ибга8 с1б та раг!
Е* 1ш гете! топ Ьоидие* с1'ог, 415
Та воеиг, Шв 1ш, теи! 1в уо1г,
Ухепв йапв поке раув,
ЕПе а дие1диб сЬове а 1б (11ге;
Ма18 ргеис18 аивв! 1а р1ап1;е д*атоиг
Роиг ^иепг воп рвШ еп^ап!;, 420
^и^ 681; соисЬб та1а(1б е! та тоипг.''
Е* 1е сЬеГ тШст ргехк! 1е Ьоидив! с1'ог
Е! девсепс! 1а Ъав (1а11в 1е сЬатрв.
Е1 ^иапс^ 11 агпуа рг^з с1бв ^ойев <1бв ^ои(1е8
II 86 тИ й СП6Г (1е 1ои1бв 868 ^гсбв: 425
„Не 101 ^ои(^а ЗоигуаНе, Й11в гОуа1б,
8011 1и ой 1и Увих У1в11В 1С1,
^е Убих 1в вакег (1б 1а раг1 с1б 1а воеиг,
^и^ ев! тапйе й по1ге У1еих го!.*
А реше а-1-11 йИ сб1а 430
УоИй 1а ^оис^6 воштаНе рага!1.
В'е11б 1швеп1 пеиГ во1е118,
Е1 1а с11буе1игб 1ш уа ^ив^и'й 1а 1егге,
Е1 еПе 1ш (1етапде е1 1б ^и6в1^оппе :
«Роигдио! 1и т'аррб11ев-1;и, топ Ьбгов, 485
1Кв-то1 саг ]в Увих а11ег зиг 1в 1аб
Роиг Ьа15пег топ бп]Гап1 та1е.*
„Ебдо1б 0 ^оис^а, 1в ва1и1 <1е 1а воеиг. ""
Е1 и 1ш гете1 1е Ьоидие1 с1'ог.
;< . »
438
Какъ га виде солзи си зарони, 410
Роки си закл1рши па си китка цалуна.
„Иска, Юду, тебе да си види.
Да си дойдешъ у наше-та земе,
Има нешу да ти каже;
Лу да земешъ и билька севдалие, 445
Да лекувашъ неину-ту малку дете,
Чи си болну лежи ша умрие."
Шо си бе Юда Сурвалие му вели утговори:
„Иди си ти, бре юначе, у ваше-та земе,
Дуръ да идешъ ти и язъ ша си дойда, 450
Чи си немамъ билька севдалие,
Ша ида на наше планина аФЪ езеру-ту,
Да си бера билька севдалие."
Та утиде Юда аФЪ планина.
Ела езеру бе прислхналу, 455
Нема билька севдалие.
Та си дуна сова тиху ветарче,
И зароси тава дребна роса.
Та се езеру нап&лни.
Дуръ тога ми найде билька севдалие, 460
Та си Ф^кркна као пиле найФ&ркату
И утиде при милна си сестра.
Още биларинь не е душелъ!
Лу утиде и запита шо си има Фжркленъ юнакъ?
„Ела, сестру, да га видишъ, 465
Да га видишъ билька да га поишъ,
Дано на ноги да си стане.*
Лу га виде и га позна,
Чи си иска да се жени,
I
489
^^>^>^^^Щ09^»^)^>^^1^^^1^^1^
^аа^^ еПе 1е тК б11б соштепса й ркигег, 440
ЕИе 1дуе ве Ъгаа б1; Ьа18а 1в Ьоидае!.
„Ьл ^оида с1е81ге 1е У01Г,
Уаеппе йапв по1;ге раув
ЕИе а диб1диб сЬове й 1б ^1Гб;
Ма1В ргеп(1в аивв! 1а р1ап1е (1'атоиг,. 445
Роиг ^ибпг воп реШ епГап!
^о^ вв1 соисЬб та1адо е! уа шоипг.''
В! 1а ^оис1е ЗоигуаНе 1ш геропс1б:
»Уа топ Ьбгов, героите йапв 1оп раув,
^ив^и'й, се див 1и атувга 1а Уу веггахв аивв!, 450
Саг 36 пе роввМе рав 1а ркп^е (1'атоиг,
^е уеих а11ег с1апв поке топк^пе рг^в (1и 1ас,
Роиг у сивЦИг 1а р1ап1;в й'атоиг.*
Е] 1а ^оц(1е уа дапв 1а топ1;арте,
Ма1в 1е 1ас 6^в.^^ ^евбсЪб, ^5
Е1; 11 п'у ауаК рав 1^ р1ап1е с1'ашоиг.
Е1 И вои^Да ип уеп1; са1тб,
Е! Ц 1отЬа ипе говбе шшсе^
Е! 1б 1ас в*бп гешрШ.
Аргев ее1а еИе коиуа 1а р1ап1;е <1'атоиг, 4во
Е1 е11е в*епуо1а еотше Гохвеаи 1е ркв а§Це
Е1 а11а сЬег ва воеиг сЬбпе.
Ье тб(1ес1п п*е1а11; рав епсоге геуепи,
ЕПе уа роиг дета11(1бг се ди^И а 1е Мхо 1^гк1еп.
„Ухеп воеиг роиг 1е У01Г, 465
Роиг 1е У01г е! роиг 1ш с1ош1вг ^е 1а р1ап1;е к Ьоиге,
Епйп ди'11 ве 16уе виг вев рхейв.**
А реше еИе 1е уи1 е1 еИе гесопи!
^и'^1 Девите с1е ве шапег,
440
'♦•'с Ела либе нема спроти негу. 470
Та га запой тава билька севдалие,
Ф|&ркленъ юнакъ на ноги си стана,
Та си зе свирка гласувита,
Та засвири пссна радустлива, >
Малку сорце да разшани. 475
Какъ ми виде Юда Сурвалие,
Чи си има Ф|&ркленъ гласувита свирка,
И си има криле пудъ пазуФИ,
Пудъ мустакъ се смехъ насмее,
Па му дума и говори: 480
„Е бре юнакъ, Флркленъ юнакъ!
V И ти за женете кахлръ берешъ'
С тава гласувита свирка
Ша си найдешъ либе спроти тебе,"
„Нема да си найда, Юду Сурвалию! 485
Сичка земе самъ исфодилъ.
Па не можехъ да си найда либе спроти мене!"
„Да идешъ Фдркленъ на Харапска земе,
Таму има либе спроти тебе.
' *
Харапска крале има ду три керки, 490
И три-те се мощне гюзеллии,
Я шо си е наймалка-та,
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца!
Коса й е златна ду земе-та,
Та си бива за тое п^&рве либе. 495
Да си земешъ гласувита свирка.
Та да идешъ на Харапска земе.
Харапска крале гозба гости седемдесе крале,
И ти на гозба да си идешъ,
441
Ма18 диН п'у а рав ип атоиг (й^в йв 1т. 470
Е! б11е 1ш (1о1те й Ьо1ге с1е 1а р1ап1;е А^атоиг
Ртк1вп 1б Ь^го ве 16уе аиввНО!,
Е! 11 рп1; за ти81диб тб1од1еи8б,
Е1 Ц ^оиа ипе сЪапвоп зохеиве,
Роиг гезошг воп соеиг. 4*75
^иДп(1 сб1а пЬ 1а 1ои<1б Зоиг^аИа '
^ие РгпкИп а ипе шив1диб тб1о(11биве
Е! ди'!! а с1ев аШев воив вев Ъгав,
ЕИе п1; еп сасЬейе,
Е* 1ш ай еп раг1ап*: 48о
,0Ь Нйгов, ЕгпкИп Ьбгов!
Ш (01, Ш 1;б воис1В <1бв ^еттев?
Ауес сеШ тив1див шеюсЦбиве,
Ти *гоитвгав ип атоиг йщпв йв 1;о1. "*
в^е пе ршв рав 1гоиувг о ^оис^в ЗоигуаНа, 485
^'а^ рагсоиги 1ои1;в 1а *еггв
8апв 1гоиуег ип атоиг (11^6 де шо!.''
„Уа РгпМш с1апв 1е раув агаЬе
Ь^ И у а ип ашоиг (Идпе <1б 1ю1,
Ье ш агаЬе а 1го1В &11бв, 490
Е1 1ои1;бв 1ев 1;го1В воп! 1г6в ЪвИев,
Ма18 се11е дш ев! 1а ркв зеипе,
Г'в11в 1ош8вп1 пеи1Г воЬИв ЬгШайв !
8а сЬете]игв с1'ог 1ш йевсепйе зи8ди'й 1вггв.
ЕИе рей* двтвшг 1юп ргепивг атоиг. 495
Ргепдв 1а тив1див те1о<1]бивв,
Е1 уа <1апв 1в раув агаЪе.
Ье го1 агаЪе Ше 1б8 В01хап1-с11х го1Ву
Уа аивв1 й се ^е8(1п.
1
442
На трапези свирка да засвиришъ, 500
Песна шо умава да запеешъ,
Да умаешъ седемдесе крале,
Па тога да си слезешъ долу на дворове,
Да си Флезешъ аФЪ бахче-ту.
Таму има две ламии найФ|кркати, 505
Шо си чуватъ ди три кральски моми,
Утъ бахче-ту да не излеватъ,
Нити при нихъ некой да си Флезе;
Лу кой си е аФЪ бахче-ту Флезалъ,
Ламии гу сусъ срела усрелеватъ. 510
Лу какъ ша си аФЪ бахче-ту Флезешъ,
Да засвиришъ свирка гласувита,
Да запеешъ песна пю умава,
Да умаешъ ду две ламии найФ^&ркати,
Немой тебе сусъ срела да усрелетъ. 515
Па да имашъ и потайну ношче,
Да убодешъ ду две ламии,
Немой сусъ криле да та стигнатъ.
Кога ша си ламии убодешъ,
Да засвиришъ песна хорувита, 520
Да запеешъ песна радустлива,
Да играетъ ду три моми хору харабиту.
Шо се две-те погулеми съ хору ша се уморетъ,
Ша си легнатъ да поспиетъ;
Я шо си е наймалка-та, 525
Наймалка-та найгюзеллийка,
Тя си кулай не уморена,
Нитъ ша легне да поспие,
Сама хору ша играе.
443
Роиг ^оиег й 1а 1;аЬ1в йе 1а тивщие, 500
Роиг сЬап*ег ипе сЬапвоп дш епте,
Роиг вп1Угег 1в8 зоххапк-сИх го18,
Ек аргб8 (1е8Сбпйв <1апв 1а соиг,
Бп1гб <1а118 1е ^аг(11п,
Ь^ И у а Леих йгадопв уо1ап18, ^^^
^и^ даг(1вп1 1е8 *го18 йПев гоуа1е8
^и'в11в пе 80г1;вп1; рав йи загйш,
Е1 дие регвоппе пе У1еп1 сЬег вих.
Саг се1ш ди! еп1ге йапв се загйт
Ез* Ш атес йез йесЬез раг 1е8 Лга^опв. ^ю
Ма18 диапс! 1и епЬте йапз ]в ^агй^п
Сотепсе а зоиег (1е 1а ти8^^и6 швксНеиве,
Ек сЬап1б 1а сЬапзоп вп1Угап(;,
Роиг еп1угег 1е8 йеих йга^опз Уо1ап18,
Епйп диНз пе 1е киви! атес 1виг8 йбсЬез. 515
Ш ргепйз аизз! ип соикеаи еп сасЬейе
Роиг регсег 1е8 йеих йгадопз,
^и'^18 пе 1е гезошеп! ауес 1еиг8 а111е8.
Ма18 аргез ауо]г регсб 1е8 йга^опв,
^оие ипе сЬапзоп <1е йапсе, ^^
Ш сЬап1е ипе сЬапзоп зо1бизе,
^и6 1в8 ко18 АПез <1апзеп1 ип сЬогоз агаЪе.
Ьез (1ецх дш зопк р1и8 дгапйев вегопк ^аИ^и^ез раг 1в сЬогоз
Е* еПез зв соисЬегоп! роиг с1огт1г,
Ма18 сеИе ди! ез! 1а ркз зеипе 525
Ьа р1и8 зеипе е! 1а р1й8 Ъб11е,
ЕИе пе зе Мщт раз з! а1зешеп1
Е1 пе зе соисЬега раз роиг (1огт1г.
ЕИе уа йапсег коике зеи1е 1е сЬогоз.
^1^ Тина да уставишъ песна хорувита, 530
Да засвиришъ песна затеглива,
Па да излезешъ утъ бахче-ту,
И малка мома пу тебе ша нав^рви.
Свирка ша е тегли као мухладузъ железу!
Лу какъ ша излезе утъ бахче-ту, 535
Да й туришъ пудъ мишници мои Фдркати криле,
И теа као тебе да си Фжрка,
Скору да дойдете на ваше земе,
Да си види той стари татку
Каква гюзеллийка сн;кха ша си има.^ 540
Та му даде Юда Сурвалие ду нейни две криле,
Майка си му даде потайну-ту ношче,
Си зе свирка гласувита,
Па си Фжркна као пиле найФ;кркату,
Шо си Флрка дуръ на висе небе, 545
Та утиде на Харапска земе.
Тамъ си найде седемдесе крале,
Чи ги гости Харапска крале.
Какъ видеха чи си иде пдрва крале,
Сички се на ноги станали, 550
Та гу канетъ да си седне на трапези,
Да имъ посвири свирка гласувита.
Да им пее песна радустлива,
Малку да си се разшанетъ.
Та си седна на кральски трапези, 555
Та поеде малку и попи.
Па засвири свирка гласувита,
Не ми пее песна радустлива,
Лу си пее песна шо умава,
4М
Б1 101 севве 1а еЬапвоп (1в Ав,пщ 530
Ма18 сЪап(в 1а сЬапвоп а11хас11Уе,
Е1 80Г8 <1и загсЦп.
Е! 1а реШе 611е у а тагсЬег аргбз 101.
Ьа ти81див та ГаШгег сотте Гашап! 1в ^вг.
Ма18 диап(1 е11е 8бга зогИ (1и заг<11п 585
АйасЬе 1и1 8ои8 1в8 Ьгаз шев аШез уо1ап1;8,
^^Гв11е уо1е аи881 сотте 1о1-тбте,
Роиг МепШ агпуег йапв Уо1ге рау8,
Епйп дие 1юп У1еих рбге У01Ч,
^ие11е зоИе Ъв11е-Ш1е 11 уа ауо!!.** 540
Аргб8 1а ^ои(1а ЗоигуаНа 1и1 (1оппе вев <1еих аШев,
Ьа тбге к! Аоьпв 1е сои1;ваи еп сасЬеШ,
Е! И ргеп(1 ва ти8^^ие теюсЦеиве
Е! 8'впуо1е сотте ип 018еаи 1е р1и8 адИе,
^ш уо1е зиздие воиз 1е8 С1вих ; 545
Е! у а (1ап8 1е рауз агаЪе.
Ьа 11 1гоиуе 1е8 801хап1;е (11х го18,
Ье8дие18 Шв ге го! агаЪе.
^иап(^ 118 у1ге111 див 1е ргвт1вг го! У1еп1
Тоив 80 1еуе11* йеЪои* виг 1виг р1е(18, 550
Е1 118 Ге11У11;еп1 роиг ргеп(1ге р]асе к 1Ме,
Роиг 1виг зоиег 1а ти81дие тегуеЩеизе,
Ш роиг сЬап^ег 1а сЬаизоп зо1еи8е,
ЕпАп ди'118 зе ^е^ои^88е^1; ип рей.
И ргеп<1 р1асе & 1а 1аЪ1е гоуа1е 555
Е! таи^е е! ЪоН ип рей.
Аргбз и сотепсе й зоиег 1а тизщие гаегувШеизе,
Ма13 пе сЬаи1;е раз 1а сЬапзоп зо]еи8е,
Ма18 Ц сЬап1:е 1а сЬапзоп еп1Уга111;е;
;-^
446
Та си ума седемдесе крале, 560
Као умрели си лежетъ пу трапези!
Та ми слезе Фл^ркленъ юнакъ долу на дворове,
И ей Флезе аФЪ бахче-ту.
Де си гледа две ламии найфяркати,
Си се шетатъ и си Фаркатъ пу бахче-ту. 565
Какъ си видеха Фдркленъ юнакъ,
Искараха срали да гу усрелетъ;
Я той си искара свирка гласувита,
Та засвири песна шо умава,
Та си ума ду две ламии найФл^ркати, 570
Си се валетъ пу земе-та као умаени!
Ф^&ркленъ юнакъ си искара потайну-ту ношче,
Та убоде аФъ сорце-ту ду две ламии.
Тога Флезе Фнетре аФъ бахче-ту.
Бга гледа шо ша види I 575
Три моми се шетатъ низъ бахче-ту,
И три-те се мощне гюзеллии;
Я шо си е наймалка-та,
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца!
Коса й е златна ду земе-та I 580
Мощне си е бендиса Фл|ркленъ юнакъ,
Та засвири песна хорувита,
И си запе песна радустлива.
Ду три моми си играетъ хору харабиту.
Две-те погулеми си се умориха, 585
Та си легнаха малку да поспиетъ;
Я шо си бе наймалка-та,
Наймалка-та найгюзеллийка.
Тя се ичъ не уморена.
447
Е* 11 епте 1в8 801хап1-(11х го18; 5бо
Из 80п1 соисЬбз сотше тог18 а 1а 1аЪ1е.
Ш 1в Ьйго РгпкНп йезсепйе йапв 1а соиг
Е1 11 впке <1ап8 1е ]агйт,
Ой 11 той 1е8 йеих йгадопз уо1а1118,
^ш уо1еп1; е! зе рготепеп! йапз ]в ]агйш. 565
^иап<1 118 У1геп1; 1е Ьбгоз ГгкНп
118 вог1;еп1; йез йбсЬез роиг йгег зиг 1ш,
Ма]8 11 зоНе за ти8^^ие тбгтеШеизе
Е1 зоие 1а сЬапзоп ешугап1;в.
Е1; 1ез йеих йга^опз то1а111;з з^ештгеп*, 570
Из зе гои1еп1 раг 1;егге сотте те.
Ье Ьйгоз ГгкНп зог! зоп сои1еаи еп сасЬеШ
Е1 11 регсе 1е соеиг дез Леих Лга^опз.
Е* аргбз 11 вп1ге йапз 1в ^аг4^п.
Ма1з 1пвгуе111в се ди'11 шИ 575
Тго13 йИез зе рготепеп* ай загЛш, -
Ш ШХев 1ез 1;го18 8оп1а Гог! ЬеИез.
Ма!з се11е дш ев1 1а р1из ре^^^е,
В'в11е 1ош5еп1 пеиГ зо1е11з Ьп11ап*8!
8а сЬеуе1иге й'ог 1ш йезсепйе зизди'^ 1а 1;егге. 580
ЕИе р]и1 Ьеаисоир ай Ьйгоз ГгкНи.
И соютепсе й зоиег 1а ти81див йе Лапсе,
Ш сЬап1в ипе сЬапзоп ]01еи8в,
Тои1ез 1е8 1го18 йПез йапсеп* 1в сЬогоз агаЬе,
Ьез йеих р1и8 дгапЛез зе ййдиегеп* 585
Е1 зе соисЬбгеп!; роиг (1огт1г ип рей ;
Ма13 дш Й1а11 1а ркз рейЦ
Ьа р1и8 реШе е* 1а ркз Ье11в,
ЕИе не зе Гай^ие рош!,
*о
448
Ниту легна малку да поспие, 590
Лу си сама хору цграе.
Ф&рЕленъ юнакъ си устави песна хорувита,
Та засвири песна затеглива,
Пу негъ да си тегли иалка мома.
Та си излезе утъ бахче-ту, 595
И малка мома пу негу си навдрви,
Свирка си е тегли као мухладузъ железу!
Лу излезе утъ бахче-ту,
Си й тури пудъ мишница Ф;кркати криле,
Шо ги даде Юда Сурвалие, боо
Та и теа си Фдрква као пиле на небе-ту;
И два-та си Фдркатъ као пилци другарции,
Та си дойдоха на техна-та земе,
Де ги чека Брава крале;
Какъ ги виде мощне се зарадува, 605
Та заправи силна свадба.
Ми калеса сите кралюве и бануве,
Да ги гости, да ги пои,
1и си има сН|&ха дюнягюзеллийка,
Шо е нема нийде пу земе-та; бЮ
Та ги гости три месеци и неделе.
Вече искатъ да си Фодетъ.
Излела е млада невеста,
Рока да цалуне на седемдесе крале:
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца! 615
Коса й е златна ду земе-та!
Невеста хми рока цалуне,
Крале си е дарба даретъ.
Ду тога е била свадба траела.
449
Е11в пе ве соисЬе раз роиг йопшг ип рей, 590
Ма!» б11б <1апсе 1е сЬогоз 8еи1в.
Ьв Ьбтов Ггк1ш сезве 1а еЬапзоп (1а <1а11св
Е1; зоиа 1а еЬапзоп аигасЦуе,
Роиг аШгег аргбз зо! 1а реШе йИе.
Е* 11 зог* Ли ^а^(1^п. 595
Е! 1а реШе &11е тагсЪв (1еп6ге 1ш,
Ьа тизхдие ГаШге сотте Га1шап1; 1е ^ет.
А реше зогИ <1и ^а^(1^I1
II 1ш а^ксЬе зоиз 1е8 Ъгаз (1ез аШез уо1ап1;з,
^и^ 1и1 а йоттб 1а ^и(1а 8оигуа11а, боо
Е! еИе аизз! Уо1а сотте ип о18еаи зоиз 1ез схеих,
Е! юиз (1еих Из уо1еп1; еотте (1еих о1зеаих сатега<1ез.
Е* Из агпувп! (1апз 1еиг рауз,
Ой 1вз а11;еп<1е 1е го! Вгауа.
^иаI1с^ И 1вз уоН; 11 зе ге^ои^^ Гог1вшеп*,
Е! И аггап^е с1е8 посез ^гапШеизбз,
Е* 11 шУ11в 1;оиз 1ез го13 е* зе1^еигз
Роиг 1в8 Шег е* роиг 1еиг йоппег й Ьо1ге;
Рагсе диН а ипе Ье11е-Ш1е 1а р1из Ъе11в ай шопЛе,
^и^ п^а раз <1е рагеИе зиг (ои1;б 1а 1егге. бю
и 1ез иЬе 1;го13 то1з е); зета1пеЗу
Бз Уви1вп1; Щк рагИг.
Ьа зеипе бапсбе зог1
Роиг Ьа1зег 1а таш аих З01хап1-Л1х го1з.
В'в11е 1ошзеп1; леиГ зо1е11з Ьп11ап1;8 ! б20
8а сЬеуе1иге с1'ог 1ш йезсепйе ^и8^и'а 1;егге!
Ьа йапсбе Ъа13в 1еиг 1а шахп
Е1 1ев Г013 1ш (1о1теп1; <1ез са(1еаих.
А1П81 с1игегеп1; 1е8 посез,
450
^^ ^ Я шо си бе Флркленъ юнакь, 620
Си надбори сите крале пу земе-та,
Та заптиса сита земе;
Саму турцка крале не надбори/
Негува земе не заптиса, ^
Чи и той е юнакъ на земе-та; 625
Сусъ.негу си се брате побратиха/
Сова ми стори Ф|&ркленъ юнакъ!
И е устаналу песна да се пее,
Да се помни шо юнакъ е бйЛъ на земе-та.
14.
■ •
ПаеЪ аА РОЖДЕНИЕ-ТО НА Орфея,
но РАЗЛИЧНО.
Забахта се жива Юда, замочи се,
Да си роди ду нейна милна сина,
Та се бахте и се мочи малу ^[логу
Малу млогу три месеци,
Па не може рожба да си роди! 5
Та се рукна гласумъ и подрукна:
^Лу де да си, сестру, тука да си,
Да си земешъ мое душе,
Да си умра млада и зелена^
Немой вече да се бахта, да се моче! ю
)
451
Ма18 1в Ьйгов Б^к11о, бзо
П а уашси *ои8 1в8 Г018 де к 1;вггв
Е* и рп* ро88в881011 йб *ои*в 1а 1;вггв.
Ма18 И не уа1пси раз 1е го1 1;игс,
Ш пе рп* 80П рау8.
Саг 11 Н 681; аи881 ип Ьйгов 8иг 1а 1;еггв; 635
Аувс 1ш й йетт* сопйгеге.
Св1а а ассотрЦ 1в Ьйго8 ГгИш,
Е! 1а сЬап80п 681; ге81;йб роиг 61ге е11ап1;йе
Роиг 86 8оиУбшг дие1 Ьйго8 И 6*а11; 8иг 1а ютге.
14.
Епооге <1е 1а па188апсе д^ОгрЪее пиш
аи1гдтеп(.
«^^^^^^Ч^Ч^^^^Г
Ьа ^оис^6 81иуа 61;а11; бп рб1пб е! 86 дбЪаНаН,
Роиг бп^ап^бг 80п й18 Меп-ашй.
ЕИе 86 дбЪаШ^и р1и8 ой шо1а8,
Р1и8 ой тош8 репдап! 1x018 то18,
Ма18 б11е пе рби! раз бпГап1;ег. 5
Е11б спа с1'ипб Лг1;б У01х:
„0 та 80биг ой дие 1;и 8011; у1бП8 1С1
Роиг ргеп<1гб шоп аше.
^ие 3*6 тбиг8 зеипб е* Убг1;б
ЕпДп ^и6 36 пб шб <1бЪайб р1и8, ю
29*
!(
• 462
Пусту устаналу мое дете
Шо се зачиналу кришемъ яфъ темнилу!^
Още рече Юда не отрече,
Гора заечила с' цлрну се облекла,
Чи си иде Мора Юда аФъ цжрну облечена; 15
Афъ десна си рока носи осра сабе,
Афъ лева си рока носи бильки отрувити,
Още близу не е приблизала
Гласъ возвиси дуръ на синю небу,
Па на сестра си дума продумала: 20
,,Кажи, сестру, шо ма рукашъ шо ма викашъ?
Язи си бехъ дуръ на крайна земе.
Дуръ да дойда дуръ при тебе.
Мощне ми се дудеелу,
Ела шо да праве оти ми си сестра." 25
Какъ га виде Жива -Юда мощне се потресала,
Утмалъ душе продума)1а:
„Ой ти сестру, Мора сестру!
Я зи си та викамъ да си ми помогнешъ,
Рожба, сестру, вече да си роде, *^о
Чи ми се е вече рожба дудеела;
Я ти ми си душла аФЪ ц^криу облечена:
Афъ десна си рока носишъ осра сабе,
Афъ лева си рока бильки отрувити,
Може мене да погубишъ млада и зелена?" 35
„Аку носе, сестру, ша ги Флрле;
Како тебе, сестру, ша си погубе,
Аку ти погинешъ сита земе погинила!"
Още рече не отрече.
Си соблече цдрна дреха поц«рнела^ 40
_4б8
Ш топ еп^ап! пе воН рав,
^и^ а Ш сощп т сасЬеШ е! (1ап8 1б8 гепеЪгев.''
А регав 1а ^ои(1е а (111 се1а,
Ьа топ1;арте ги^1 е1 ве соитге <1в по1Г,
Саг 1а ^ои(1а Мога агпте ЬаЪШбе еп по1г; 15
Оап8 8а таш (1го11е еПе рог1;е ип заЪге Д1^ие,
Е! дап8 8а таш ^аисЬе <1е8 р1ап1;е8 уештеивев,
ЕИе п'й*ай ра8 епсоге 1гор ргб8,
ЕПе 1еуа 8а ток ^и8^и'аи с1в1 Ъ1еи
Е1 еИе с111; еп раг1а111; ^ 8а 80биг: 20
,018 то1 та 80виг роигдио! 1;и спе б1 т'аррб1е8,
^*а1 би зи8ди'аи Ьои1 <1е 1а 1егге,
Е! роиг агпувг зи8ди'й *01,
и те с1ига 1гор 1оп^етр8,
Ма1з дио1 ^а1ге саг 1и 08 та воеиг.*" 25
^иап(1 1а тие 1а ^ои(1е 8Муа еИе 1гвтЪ1а {"ог^етеп! ;
Е1; й ре1пе у1уап1; епсоге еИе 1ш с11(:
„0 1л1 та 8оеиГу та 8оеиг Мога!
^е 1'арре11е епАп дие 1и т'а1(1ез
Роиг епйп еп?ап1;ег; зо
Саг Геп^ап1етеп1 йиге Щк 1гор 1оп^ 1;етр8,
Е! 1;и 08 уепие ЬаЪШ^е еп по1г,
Ш <1ап8 1;а таше <1го11;е Ш рог1;е8 ип ваЬге щпб^
Е! (1ап8 1а ^аисЪе 1и ав (1е8 р1ап1;е8 уештеизев,
Реи8 1;и те 1ивг в! ]еипе е* уег1;е.* 86
„81 зе 108 рог1;в та воеиг, зе уоих 1е8 зеивг,
Соттеп! 1о1 та воеиг }е 1е 1иега18,
81 *и теигв 1;ои*е 1а 1;егге у а рбпг."
А регае а-1-е11е ^1; се1а,
ЕИе ве ([евЬаЪШе с1ев ЬаЪНв по1г8 ^
464
^' Осра сабе афъ гора си Ф^крли.
Я бильки отрувити си изеде.
Та утиде близумъ ду сестра си.
Какъ хи виде рожба халувита,
Мощне й се наТ|&жилу, нажелилу, 45
Та га пита и га праси:
„Еражи, сестру, шо грехъ си чинила?
Та се дуръ на Бога нагрозилу,
Та си ти е пратилъ рожба халувита.
Ду ри млада и зелена да загинешъ.^ 50
„Шо самъ сестру грехъ у чинила.
Утъ Вогъ нашла, Леле, Юда Сурвалие,
Шо ма измамила на день на Боже име.
Та се СФОдихъ с ясну сонце мое либе;
Вечеръ билу на ц&рна година, 55
Та се е нагрозилу дуръ на Бога,
И ми прати рожба халувита.^
„Грехъ си учинила, сестру, и кабахатъ,
Шо се СФОди на день на Боже име,
Хемъ е билу вечеръ на ц&рна година.^ б0
„Шо да праве сестру, шо да чина.
Юда Сурвалие ма е измамила,
Чи ша роде дете бележиту нишанлие:
Лику ша си му е као ясну сонце,
Ша си има криле пудъ мишници^ в5
„Афъ десна си рока ша доржи свирка бележита,
Кога свирка си засвири,
Ша собира сите пилци да си слушетъ,
Шо е тае песна гласувита;
Ша си Ф&рка и на висе небу, 70
45а
Б1; е11е ^еШ 1б ваЪге а1^иб (1ад8 1а топЦ^е^
Ш еИе шап^е 1е8 р1ап1ев уештеивев
Е* а1П81 еИе 8'арргос^1в йв ва воеиг. ,
^иапс^ еПе ух* Геп^ап1;е1пеп11 р^пЦеих
Е11е 86 сЬа^пе е! яе ГасЬе Ъеаисццр, 45
Е1 еИе 1а с1етапс1е е1; ^ие81;^оппе : .
„В18-то1 та воеиг ^иеИе ресЬб а 1;и сотт1ае,
^ив 1е В1еи — швте бкй о!Гвпа6, , ,
Е* и 1;'епуо1б ип еп^ап1;втвп1; 81 репПеих
^ив 1и теиге ^ви^в е* уег1е." ^
„Ьа рееЬб ша 8оеиг дие ^*а^ срщщ1зе;
^и6 01еи риш88е Ьв1е ^ 1а . ^ои(^6 ЗоилгаИа,
^и'в11е т'а 8е(1ш1;в рвпйап* 1в ^оиг йи цогр де В1ви,
Е! ^'а1 соппие 1е 8о1е11 ЪгШап! щра ашоиг.
Сб^ай 1а 801г6в йв Гаппбе поке, . . 55
Рошг сб1а с'е1;а11; сбп1;га1ге ^ 1)1911. шете,
Е* а 1п'впУ01е ип еп^ап^етеп* репИецх."
„Ти а8 сотт18е иие ресЬб ш«^, 80виг, е* ип . спте
^ие Ш ав соисЬбе 1б ^ои^ <1и пот с1е В1би,
Е* 8иг1юи1; 1е 801г йе. Гапвбе поите." ер
»^ио^ Мхе та воеиг, дио! еп1;гвргеп(1гв
Ъа ^оис1а ЗоигтаНа т*а (готрбе^ .
^ие ^е теих впГап1;ег ип еп^ац1; шегувШеих:
8а Гасе 8ега сотте 1б 8о]е11 ЪпИап!!
и.аига <1е8 аШев 8ои8 868 Ъгаз, 65.
Е! (1ап8 8а таш с1го11;б 11 аига иде ти8^^ие телгеШеиве;
^иап(1 11 Гаиге ти81диб 8иг Г1п81гитеп1;
II а88етЪ1ега 1юи8 1в8 о18баих роиг ^сои1;ег,
Сотте 081; евИв €Ьап80п те1оШои8е.
Б уо1ога аи881 8ои8,1е8 11аи1;е8 .с1ецх , 9о
80
456
-/ Дуръ на Бога свирка да си свири.
Така са самъ, сестру, измамила
Та се СФОдихъ с' ясну сонце мое либе."
„Трала ми си, сестру, три месеци,
Потрай си ми още два дни, 75
Дуръ да ида на край ."^еме,
Да си терамъ мое сестра Юда хикимцийка,
Шо си има бильки родувити.
Мольба ша й се моле.
Да си дойде тука дуръ при тебе,
Да та лечи билька да та пои.
Да си родишъ млшку дете бележиту."
„Иди сестру, немой стои,
Чи не мога вече да си трае!
Дано млогу да се не бавишъ. " 85
Та си Флкркна Юда да си Ф&рка,
За день утишла на край земе.
Тамъ си тера Юда хикимцийка,
ИсФОдила сита Юдинска земе.
Па не може да си найде Юда хикимцийка, 90
Дуръ у ти де на Юдинску езеру,
Де се банетъ млади Юди все бульки,
Тамъ си найде Юда хикимцийка,
* Чи си бере билька родувита.
Та й вели утговори: 95
„Утъ Богъ нашла Юду хикимцийку!
Сита земе самъ убишла да та терамъ,
Па не можехъ да та найда. "
„Шо ма тераш, Мора Юду, шо ма трлсишъ?"
„Ша та карамъ Юду дуръ на средъ земе, 100
457
Роиг Мте 1а тивгдие й Вхеи тбте ;
Бе сеШ ташбге о воеиг, ^'а! те 1готрйе,
Е* ^'а1 соисЬбе атес 1в 8о1е11 ЬпИап! топ атапИ*
„Ти ав 8оиЯ^вг1;е рвпдап* 1го18 то18 о воеиг,
8ои&в епсоге йеих ^оиг8, '^ь
^и8^и'а се дие з^аШе ай Ъои* йв 1а 1;еггв ,
Роиг сЬегсЬег та 8оеиг 1а ^ои(^а тбЛесше
^и^ а с1е8 р1ап1;е8 роиг ГассоисЪетеп!,
^е Увих 1а рпег 1П81;аттеп1
^и'е11в ухенЛ }\хщпе ш сЬег 1;о1, 80
Роиг 1е ^ибпг е! 1;в йоппег к Ьо1ге йв 1а р1ап1;в,
Епйп дие 1;и ассоисЬв8 йЧш еп^ап! та1е тегувШеих."*
«Уа та воеиг пе (1етеиге р1ив ]С1,
Саг ^е пе реих р1и8 вои^Гпг ;
Е* пе гев1;ев раз юп^^етрв.** В5
Е* 1а ^ои(^е в'епуо1а еп уо1ап1;.
Бап8 ипе ^оигпбе е11е а11а ай Ьои! €1е 1а 1егтву
Ь^ е11е сЬегсЬа 1а ^ои(^е т6(1ес1п,
ЕИе рагсоиги! 1юи1 1е раув с1е ^ои(^ев
Е* пе рей! рав 1;гоиуег 1а ^ои4е тбйесш. 90
^ив^и'й се ди'е11е агта ай 1ас дев .Тоийев,
Ой 80 Ъа1^пеп1 1е8 ^оис1е8 1;ои1;е8 ^еипев ^ештев;
Ьа е11е коиуа 1а ^ои(1е те(1есш,
^и^ сеиШй 1а р1ап1;е роиг ГасоисЬетеп*.
Е! 1ш (111; еп раг1ап1;: 95
„^ив В1ви 1;'а1(1е ^ои(^е тейесш
Тои1;е 1а 1;егге ^'а^ рагсоиггие роиг 1;е сЬегсЬег,
Е* пе роиуа!* рав 1;е ^гоиуег.''
»Роигдио1 1;и те сЬегсЬег о ^ои(^е Мога?"
„Роиг 1;в тепег ай тгНеи де 1а 1егге, 100
I е •
458
Да си лечишъ рожба халувита." .
„Иди си ми Юду, не духрждаиъ!
Сонце си ма праша дуръ при наше сестра,
Да си ида билька да га пое.
Дано си роди дете бележиту; 105
Ела езеру е присАХналу,
Ниту билька има родувита;
Та се чудум чуде шо да праве
Шо да праве шо да^сторе?"
„И язъ сестру, за сова-та терамъ! но
Язъ самъ била дуръ при наше сестра,
Какъ и самъ видела рожба халувита,
Нат&жилу ми се, нажелилу.ми се,
Та си дойдохъ тебе да си терамъ,
Да та карамъ дуръ при нее, 115
Да га лечишъ билька да га поишъ.
Дано си роди МАЖку дете бележиту;
Хемъ утъ мока да се куртолиса,
Три месеци се бахтала и мочила!"^
Какъ ми чула Юда хикимцийка, 120
Завикала мош^не, заплакала,
Гласъ й се слуше дуръ на небе,
Де га дучу Вишню Бога,
На сонце си вели утговори:
„Сончице, мое златну сончице! Г25
Я сончице, какъ си греешъ пу заме-та.
Не ли си виделъ нейде Юда хикимцийка
г •
и неини-те ду две сестри?
Сега има три месеци
Утъ какъ не се душди на небе-ту 130
469
Роиг ^йпг ип ассоиЛвтеп* йап^^еих."
,Уа 1;'еп ^оа(1а ^6 пе теих ра^ аЦег аувф ЬоХу
Саг 1е 8о1е1] т'впуо1б с[^]^ сЬег поЪге еоеиг
Роиг у аИег 1щ (1о1тег й Ъоне (1б 1а ркпю,
Роиг ди'е11в епМ1,е ип еп&п1 тегувхИеих; . щ
Жш 1е 1ас биН с1е88бсЬб,
Б1 И п'у а рав 1а р1ап1е с1'асоисЬбтеп1;,
Ш ^в 8Ш8 бшЪагга88бб ^ио^ Шге !
^ио^ ^а1ге е* ^ио^ ва1гвр^вп(^гв?^
у,Е1 то1 8оеиг, ^е 1;е сЬегсЬе роиг 1а шбше сЬо^в ; по
^'а^ Ш ^и8^ив сЬег по1;гв воеиг,
Б1 диапс! ^*а^ уие ГепГаи1;вшеи1; <1а11§вгеих
^'а^ ей рШб сСеИе е! 1а ри1§;д11;^
Е! ше Уо1и роиг 1б сЬегсЬег,
Роиг 1;'ештвпвг ^издие сЬег е11е^ 115
Роиг 1а ^иег1г в1 1ш (1оапег й Ьоигв (1е 1а р]аи1|е»
Бпбп ди'б11е ассоисЬе сСцп епГап!; та1в шегуеШеих
1
Е! роиг 1а ваиуег (1в (1ои1еиг8 ди'б11в вои&е,
Саг е11е 8ои№ге (1б^^ (Лерша №018 шо^в.''
^иап<1 сб1а еп1;вп(1ив 1а ^ои(1е ше^еш 130
ЕИе ша Гог1бтбп1; е! е11е р1еига;
8а У01Х 681; е111;еп(11]б зи8ди'аи 01б1, <
Ой Гвп1еп(1ив 1в В1ви У1с1тои ; , .
Е1; И (111; ай 8о1е11 бп раг1ап1;: I
пО 8о1б11, шоп 8о1е11 (1'ог, 125
0 8о1в11, сошше 1и ес1а1ге8 1а 1еггб,
К'а8 Ш ра8 уи диеЦие раг! 1а ^ои(16 тд(1б01п,
Е1 868 с[бих воешгв;
Маш1;бшш1 И у а Щ^ Ьст шош
Вершв ча'е11е пе 8(т1; раа утиеа аа ае!, <1до
460
I ъ \ На* небе-ту дуръ при мене.
Днеска още рану гласъ си чухъ утъ земе-та,
Чи си плаче, чи си вика Юда хикимцийка,
Та не знамъ шо е толку цвижба?"
Утговори ясну сонце: 135
„Ой ти Боже, мили Боже!
Заръ незнаешъ шо си тегли Жива Юда,
Жива Юда мое п;||рве либе?
Три месеци има утъ какъ се е зимочила.
Да си роди мдкжку дете бележиту, 140
Па не може да си гу роди.
Та ша си загине млада и зелена,
Хикимцийка Юда ша си га пои билька родувита.
Ела езеру е прислхналу,
Та си нема билька родувита; 145
За сова си вика Юда хикимцика,
Гласъ й се слуше дуръ при тебе.
Мольба ти се, Боже, моле:
Изимъ да дадешъ на тои-те кладнеци.
Да си пратетъ силна дожда на земе-та, 150
Да наполнетъ юдинску езеру прислхналу,
Да излезе билька родувита."
„Язъ ша отворе мои-те кладнеци,
И ша прате силна дошдъ на земе-та,
Ела иска и ти да закриешъ тое виделина, 155
Немой да си греешъ на земе-та,
Чи хат*ръ ша устане на облаци-те,"
„Мое виделина. Боже, ша запечи мое сестра звезда месечина
Дуръ да се наполни юдиноку езеру присАХналу."
Та утключи Вишну Бога ду негуви кладнеци. 160
461
Ай С1е1 е! сЬег то1,
Аизоигй^Ми 1е тайп з'е111вп(1и ипе уо1Х (1в 1а 1;вггв,
Сотте спе в1; р1еитв 1а До1Йе тбдеш,
Е* ^е пе 8а18 раз роигдио! еИв 1атвп*в 1в11етеп1."
Ъе воМ ЬпПап! 1и1 геропйе: ^ 135
»0 В1еи, шоп сЬег В1еи,
N6 8а18-1;и раз се див вои^ге 1а ^оийе 8Муа?
Ьа ^оис^в ЗМуа топ ргвт1ег атоиг.
И у а Щ^ 1го18 то18 диеПе соттепса,
Роиг впйп1ег ип епГап! та1е тегтеИеих, но
Е* е11е пе рей! раз ГвпГап1;ег,
Е1 еПе уа рбпг зеипе е1 уеЛе.
Ьа ^оийе ше(1ес1п Уви1 1а Шге Ъохге йв 1а р1ап1;в (1'ассоисЬвтеп1,
Ма18 1е 1ас ев! (1б8ес11б,
Е* ^1 еаиве Ле сек 11 п у а раз де р1ап1е (1'ассоис11втеп1, 145
Сез! 1а га180п роигяио! спе 1а ^ои<1е тедесш,
^и'оп еп1;еп(1е за уо1х ^из^ие сЬег 101.
^е 1;е рпе о Ьоп Ь1еи,
Ооппе 1а регт13810п ^1 1;ез ри11;з,
^и'^18 епУ01еп1; ипе р1ше Гог1;е к 1а 1ег1е 15о
Роиг гетрНг 1е 1ас Ле» Лоидез йезесЬб,
Епйп дие сгой 1а р1ап1е й'ассоисЬвгаеп1,*
„Зе уеих оиупг тез риНз
Е* уеих епуоуег ипе р1ше ^ог1в а 1а 1;егге.
Ма18 ^е уеих аизз! дие (и сасЬез 1а 1ит1еге 155
N'60^116 раз 1а 1е1те,
Саг 1ез пиа^ез зе ^асЬегагеп!. '^
^Ма 1ит1еге гетр1асега ГбюИе 1а 1ипе, та зоеиг,
^из^и*^ се дие зо]1 гетрИ 1е 1ас Лез ^ои(1е8 зее.''
Е1 ашз! оиуп1 1е 01еи У1з1тои зез риНз, 1бо
1/ И си прати силна дождъ на земе-та;
Я сонце се запечи задъ сестра си звезда месечина.
Дождъ си иде тамамъ два сахвте.
Дуръ се езеру вече прип*лнилу;
Лу с.е припдлнилу и билька излезала, 165
Та набрала Юда билька родувита.
Искатъ вече да си идатъ дуръ при сестра си.
Ела нема какъ да идатъ,
Чи си иде силна дождъ утъ небе-ту,
Та се мольба молетъ сонце-ту: , 170
^Я блесни си, сончице, на земе-та.
Да разгонишъ тие ц&рни облаци,
Нбхой вече дождъ да си иде;
Да идеме скору при тое-ту п*рве либе,
Да га поимъ билька родувита, 175
Да си роди мякжку дете бележиту;
Немой вече да се бахте да се мочи."
Сонце си хми вели утговору:
„Шо се Юди мене мольба молите?
Шо си САде язъ на вид елина? 180
Фатите си ду две сиви голабче-та,
Бурбанъ да ги колете на Вишну Бога,
Да си заключи ду негуви кладнеци,
Немой вече дождъ да има на земе-та.^
Чудумъ си се чудетъ ду две Юди, 185
Де да найдатъ ду две сиви голабче-та?
Една другумъ си говоретъ:
„На край земе нема сиви голабче-та, I
Де да идеме шо да правима?^
Още рекоха не отрекоха, 190
4<^
• 1 . • <
Ш впуо1в Лев *р1шв8 йг1е!з вот 1а 1;вггв,
Е1; 1е во1е11 ве сасЪе с1егп&гв ва воеиг ГбюЦе кпе^
Ьа р1ше <1ига рвпс1ап1; доих Ьейгев /
^ив^и'& се дие 1е ]ас М р1еш,
А рб1пе е(а11; 11 гетрИ 1а р1ап1;е вогШ; 165
Е! 1а ^оа(1е сиеИШ с1е 1а р1ап1;б (1'ассоисЬвшеп1.
ЕПев уеа1еп1; (16^^ аИег сЬег 1еиг воеиг,
Ма1в еИев пе реиуеп! рав аИег,
Саг ипе р1и1е !^011;е 1ютЪе йи С1е1
Е1; еИев рпеп! 1е во1е11: 170
„Вп11е 0 во1в11у виг 1а Чегге,
Роиг сЬаввег 1е8 пиа^ев по1гв
Епйп диН пе ютЪе ркв де р1ше,
ЕпАп дие поив а1110пв сЬег 1юп ргетшег ашоиг,
Роиг 1ш доппег а Ъо1ге с1е 1а р1ап1;е сСассоисЪешеп!, 175
ЕпАп ди^еИе еп^ап1;е ип та1е тегуетеих, '
*^и'е11е пе воиЙге р1ив е* пе ве йеЪаие.*
Ье во1е11 1еиг геропде е! дИ:
,,Роигдио1 те рпег уоив о ^ои(^ев,
^ие реих зе огдоппег к 1а 1ит1&ге9 180
Ргеппег с1еих со]отЪев ^вев»
Б1; васгШег — 1ев ^ Б1еи У18Ьпои
^и'^1 ^еппе вев рш18,
^ие 1а р1и1е пе 1ютЪе р1ив ^ 1а 1;егге.'
Ье ^оиАев ^Шеп^ етЪаггавв^ев, 185
Ой 1гоиуег 1ев Леих соЬтЬев ^ев;
Ь^ипе (111; ^ Гаике еп с11вап1;,
9 Ай Ъои1 с1е 1а 1;егге 11 п'у а рав с1ев соютЬев дпвев,
Ой 1Г0ПВ поив еЬ ^\^^ ^егопв поив допс ?''
ЕИев рагШеп! епсоге ьХ с118а1еп1,
'V
464
Де си гледатъ утъ небе-ту ду две сиви голабче-та,
Криле хми се злату позлатени,
Очи си хми свететъ као безцени канене,
Афъ ноги си носетъ бела книга
Бела книга ц&рну писму; 195
Флркатъ ФлркатФЪ си дойдоха дуръ при Юди,
Какъ си ФАркатъ на книга си гледатъ,
Та си гукатъ и си думатъ:
„Мари Юди Самуили !
Шо стоите, шо чекате? 200
Нее курбанъ ша бодеме на Вишну Бога,
Да заприе силна дождъ.
Немей вече да си иде на земе-та;
Да идете при ваше-та сестра,
Да си га поите билька родувита, 205
Да си роди млжку дете бележиту,
3 тия вече да се куртолиса утъ рожба халувита.
Тия си е наше стара, майка,
Шо си дава храна на земе-та!^
Какъ ми чуха ду две Юди 210
Шо си пеетъ ду две сиви голабче-та,
Фащатъ си ги да ги колетъ.
Ела нема сасъ шо да ги колеть.
Мора Юда сабе бе Ф;1крлила низъ гора зелена,
Тера си га не може да га найде. 215
Ега гледатъ аФъ средъ езеру сребрену ношче,
Шо падналу утъ небе-ту.
Та гу зеватъ и си колетъ ду две сиви голабче-та;
Ги заклаха курбанъ дуръ на Вишну Бога.
Дуръ тога се небе разеснилу,
466
Б1; еИев У01вп( воив 1е с1е1 (1еих со1ошЪб8 ^шев,
Ьеигв а111е8 ^Шеп! с1ог^8 с1*ог,
Ъез уеих ЪпПеп! сотте 1в8 р1вггв8 ргбаеибвв,
Е1 йап8 1еиг8 р1в(18 Из рог1;вп1; ипе юНге МапсЬе,
Ше 1ейгв Ь1апсЬв ауес Гйсп1;игв по1гв. 195
Пв уо1еп1; ди8ди'118 агпувп!; сЬег 1е8 ^ои(^е8,
Ш еп Уо1ап( 118 ге^аг(1еп1; 1а 1ейгв,
Е! 118 раЛео! ео Швап!;:
„Не! уоив йеих ^ои(1е8 ЗатоуЦез,
Роигяио! тоив гв81;в2 е* ^и'айеп(^е2 уои8? 20о
Коив 8вго118 1в 8асгШсе роиг 1в В1еи У181шои
Роиг дтГй йй се88вг 1а р1и1в ?ог1в,
^и'е11в пе ютЪе р1и8 к 1а 1;егге,
Епйп дие уоив аШег сЬег уог1е 80виг,
Роиг 1а ?а1гв Ъо1Гв Ле 1а р1ап1;е с1'ассоисЬетеп1;. 205
Епйп ди'е11е еп^ап1е ип та1в телгеШеих,
Ш ди*е11е ве вапуе с1е Геп^ап^етеп! репНеих.
Е11е 681; по1ге У1ви1в тбге поигпсе
^ш с1оппв с1е8 ^га]П8 й 1а 1егге.''
^иапА еп1еп<11геп1; 1е8 (1еих ^ои(1е8 210
^и6 168 Абих со1отЬе8 ^П868 сЬап^еп!,
Е11б8 168 рпгбп! роиг 1б8 1;ибг,
Ма18 е11в8 п'бп1 раз ип сои1;еаи,
Ьа ^ои(^е Мога а ^вШ 80п 8аЬгб (1ап8 1а топ1а^пб Убг1в,
Е1; 1б сЬбгсЬб б1 пе рей* 1б 1;гоиуег, 215
Ма18 бПев У01еп1; ай гаШеи йи 1ас ип сои1;еаи й^аг^бп*
^и^ 681 ЪтЬЙ йи С1б1,
Е11б8 1е рпгеп* б1 1;иегеп1; 1б8 йбих со1отЪб8 ртвбв.
Е11б8 1б8 1;иегеп1 бп васпйсе роиг 1б В1би УгвЬпои.
Аргбз 1б С1б1 8'6с1а1га, 220
80
*• »•
466
Та си блесна ясну сонце да си грее.
Ду две сиви голабче-та не били заклани,
Па си Флркнаха на висе небу дуръ при Бога;
Чи не се били сиви гола,бче-та,
Лу се били ду два ДеФа, 225
Шо си праветъ изметъ дуръ на Бога.
Ду две Юди си Флркнаха да си идатъ на средъ земе,
Да си видетъ шо хми прави милна сестра?
Дуръ да клепне сонце утидоха на край земе.
Там си гледатъ милна сестра, 230
Чи се бахте да си роди млжку дете;
Какъ ги виде заплакала, завикала,
Солзи рони изъ очи-те.
На сестри си се мольба моли.
Да си тератъ билька родувита. 235
Шо си бе Юда хикимцийка,
Мощне й се нат^кжилу,
Нат&жилу, нажелилу.
Та ни постое, ни почека,
Лу искара у.тъ пазуФи билька родувита, 240
Та запои сестра си Жива Юда;
Лу 6 пила билька родувита
И е дете навд^рвилу да излезе ;
Още день не поминалу рожба се родила.
Падна дете на земе-та, 245
Утъ шо си е бележиту земе се потресла!
Заглрмилу на небе-ту затрещелу!
Сонце още предъ зорница е изгрелу.
Да си види ду негуву млжку дете : ' ,
Лику му е као ясну сонпе! 250
467
Б1 1е 8о1е11 ЪпПап! арраги!,
Ъе8 с1еих со1отЪев ^пвев п'е1а1еп1 рав (ибв,
Ма18 8*впуо1егеп1; ай С1в1 сЬег 1е 01би,
Саг се п'е1)а]еп1; рав дев со1ошЪбв ^зев,
Ма1в с'е(а1еп1; Аеих Обуав, ^ 225
^и^ Гоп* 1в ветсе аиргбв йв Вхеи.
Ьев деих ^ои(1ев Уо1бп1; ай шИеи (1е 1а (егге
Роиг У01г 86 дие Гай 1виг воеиг сЬепе,
^иа^(^ 1е 8о1в11 соисЬа еИев агпуеп1;|
Е^ еПев уош1 1еиг воеиг сЬепе, ч 2зо
^и^ воивгаИ роиг епГап1вг ип та1е.
^иапд еИе 1е8 уие еИе р1бига е! спа,
Е* йе нев увих ютЪегеи* йев кгтев
Ш еПе рпа Ш8(аттбп1 вев воеигв,
^и'е11ев етр]о1еп1; 1а р]ап1б с1*асоисЬетеп1;. 235
Е! 1а ^оиАв дш 6Ш1 ш^десш,
Еи1 ^ог^втвп* рШб (1'в11е,
Е! еИе 1а р1а1^1; б1; 61в,И аИпв^^е.
Е1 б11е пб дешеига ш в'аггв1;а р1ив
Ма]8 Ш1; вогИг с1б воп 8е]п 1а р1ап1;е с1'асоисЬетбп1 240
Ш с1оппа (1'е11е й ва воеиг 1а ^оиАе 8Ь1уа.
А реше а-1;-е11е ргИ йе ]а р]ап1;е д*асоисЬетеп1;,
Ъ^еп^ап! соштепса й рагаНге ;
Е! 1е ]оиг пе ^и! епс/)ге раввб еИе еп^апк.
Ь'епГап1 ^ реше ютЪб к 1а 1;егге, 245
Ьа 1;егге 1;гетЪ1а, 1е1]втеп1 ]1 61в,И телгеНеих/
II §гоп(1а ^аив 1е8 С1еих е! 1юииа!
Ье во1е11 раш! ауаи( ГаиЪе
Роиг У01Г воп еп^ап! т&1е.
8оп У18аде ев1 сотгае 1е во1е11 ЪпИап!! 250
30*
468
/ Има криле пудъ мишница!
Афъ десна си рока доржи свирка бележита!
Лу е на земе падналу,
На майка си продумалу:
„Ой ле, мале, мила мале! 255
Дай ми, мале, биска да си базамъ,
Чи ша свире свирка бележита.^
Та бизалу шо бизалу,
Меракъ млогу има на свирка-та,
И бизае и си свирка гледа! 2б0
Какъ засвири свирка бележита,
*
Шо се пилци пу небе-ту,
Се собраха да си слушетъ песна гласувита,
Шо га нема нийде пу дюне-та,
И си слушетъ и си хору игратъ, 265
Дуръ и тие планини заиграха!
Утъ шо беше свирка гласувита,
Сите крале пу земе-та си га чуха.
Са се чудумъ чудетъ шо е сова чуду?
Сите велетъ, чи е свирка на небе-ту, 270
Си га свиретъ малки ДсФОве;
Я шо.си бе юдинска крале,
Си ми гледа горе на звезди-те.
Да му кажетъ де си свири свирка гласувита?
Гледа си ми три дни и три нощи, 275
Та му звезди не казувитъ,
И тие се утъ свирка умаяни!
Дугледа гу ясну-ту сонце,
Та му вели утговори:
„Е бре кралю, е бре стари деду! 280
46^
II а с1е8 аНев воив вев Ъгав,
Б1 (]ап8 ва таш (1го11 И Ней! 1а ти814ае шегуеШеих.
А реше Ги! И и>тЪ6 й 1а 1;еггб,
II сотшепса к раг1ег к ва ш^ге:
„0 та тбге, та тбге сЬйпе, -55
Боппег то1в о тбге й 1;ейбг,
Роиг роиуо1г ^'а^гв йе 1а гаивхдие телгеШеиве.*
Е1 И в^аИаНаИ е! 1;б1;1;а11;, «
И ве ^6^ои^1; Ъеаисоир с1е ва тив1дие
Е* еп 1е1;1;а111; ге^агйе воп 1вв1;гитеп1;. 2бо
^аа^(^ И сотепса ^ ^оиег тегувШеиветеп!
Тоив 1ев 018еаих воив 1б8 С1еих
8 двветЪюгеп! роиг 6сои1;ег 1а тивхдие тегтеЛюиве,
^и^ п'а рав с1б рагеИ ай топс1б,
Е* йв йсои1е111; е* йаивеп! ип сЬогов, 265
ЕпАп 1е8 топ!а^бв соттеисбгеп! й с1апвег.
Сотте сейе тив1дие б^ай тегувШеиве
Тоив 1е8 го1в йе 1а 1;егге Геп1вп(11Гвп1,
Е* бШвп! вигрпв де се тептеИ.
Тоив (Цвеп* ^ив 1а тив^^ив У1еп1; йи С1в1, 270
^ие се1а {охЛ 1ев реШев Вбуав.
Е1; се1и1 ^и^ 6Ш\ 1е ш (1ев ^оийе8^ )
II ге^агйе еп Ьаи* 1ев й^оИев
ЕпАп ди*е11в8 1щ Шзеи! ой оп №1 сеНе тив14иб ?
II гедагйе 1;го1в зоигв е* 1го18 пийв, 275
Ма18 1ев б1ю11ев пе ]и1 (Ивеп! пеп,
Саг еПев воп1; аивв! епаугбев с1е 1а тивхдие.
Репйап!; сек 1е во1в11 ЪпПап* Гарегди
Е* 1ш райе еп Й1вап1:
»0Ь 1и Г01, 1;и пеих ^гапй-реге, 280
470
^ Шо си гледашъ горе на небе-ту?
Гласувита свирБа не е тука на небе-ту,
Тя е долу на земе-та,
Си га свири мое м^кжку дете,
Мое М|&жку дете тое ндрву мнуче, 285
Той си свирка свири на средъ земе.
Да закарашъ сите крале и бануве,
Да идете на край земе при мое-ту мдгку дете,
Да видите како си е бележиту;
Да си гостишъ ти сите крале и бануве, 290
Да ги гостишъ да ги поишъ,
Чи си имашъ бележиту мнуче.
Кога вече гозба си дуФтасашъ,
Да си земешъ тое керка Жива юда
И мое бележиту мАЖку дете, 295
Да си ги уткарашъ на той сарае,
Да си гледашъ мое дете дуръ да си порасне.
Той не ша иска с тебе да си дойде,
От си нема име да се рука,
Дуръ му име не кажешъ, зоо
Не ша дойде аФъ той сарае;
Да гу рукнешъ, дума да му продумашъ:
„Хаде мнуче, Уфренъ юнакъ, аФЪ мои сарае,
Таму да си свиришъ свирка гласувита;^
Лу какъ ша си чуе негуву-ту име, 305
Ша си Фати свирка аФЪ рока-та.
Та ша Фдркне као пиле найФ&ркату;
Дуръ да яхнешъ ти б&рза-та коне.
Той ша иде аФЪ той сарае.
Иди сега кажи на крале и бануве.^ зю
471
^ие ге^агйез к еп Кай! 1е С1в1?
Ьа 1пи814ие тегУбШеивеп ез! рав 1с1 (1ап8 1е т\
БПе 681 еп Ъа8 8иг 1а 1;егге,
Се1а зоие топ епГап! ткЛв,
Моп еиГап! та1в е* 1оп ргетхег. реШ-Шв, 285
II М1 1а ти8]дие ай шИеи Ае 1а 1;егге.
Бттепе8 юив 1е8 го18 е! 8е1^иеиг8
Роиг аПег ай Ъои!; Ле 1а 1;егге сЬег топ епГап!; т&1е,
Роиг У01г сотте Н 681; гавгуеШвих.
Епйп ^ив 1и ^б1в8 1ои8 1в8 го18 в1 8в15пеиг8, 290
^ие 1и кв Шев е! 1еиг йоппев й Ьо1гв,
Рагсе^ие 1;и аз ип рей1-Ш8 81 тегувШеих.
^иап(^ 1;и аигав Аб^к йт 1а Ме
РгепАз 1а &11е 1а ^ои(^е 8Ь1Уа
Ш, аи881 топ епйп! та1е тегуехПеих, 295
Роиг 1е8 тепег (1ап8 1;е8 ра1а18,
Роиг ^агйег топ Я18 ^и8^и'^1 ^гапйй.
II пе уои^га раз аИег атес 1о1
N'ауап^ йи пот роиг 61;гв арреПб!
^и8^ие 1и пе 1ш (118 раз зоп пот, зоо
и пе уа раз уешг с1ап8 1е8 ра1а18.
АрреИе 1е е! 1ш раг1е ашз!:
„У1еп8 топ реШ-Шз, Ьйгоз ОиГпп, йапз тез ра1а18,
Роиг у Шге 1а ти8^^ие те1оЙ1еизе.**
Ма18 ^иап<^ 11 еп1;еп(1ега зоп пот, 305
И ргеп^ега за ти8^^ие дапз за та1п
Ш уо1ега сотте Го18еаи 1е р1и8 уйе.
Репйап! ^ие 1;и топ1;ега8 юп соигз1ег У11е
И зега Л6]к Аапз 1оп ра1а18.
У а таш1епап1; е! аппопсе сек аих го18 е! Зб1^пеигз.'' зю
472
_»^Г^~»~М~К~М~11~Ч'*'«'*'1^'" » »■ ^ *.
.V/
Дуръ да иде Юдинска крале при крале,
Тие се утъ свирка умаяли.
Та легнали као мертви на земе-та?
Дуръ да си ги дигне му се дудеелу,
Утмалъ као упиени станали, 315
Той имъ вели утговори:
^Е бре, седемдесе крале, хемъ бануве!
Не е била свирка на небе-ту,
Туку си е тука на средъ земе.
Мое мнуче си га свири; 320
Да идеме скору на средъ земе,
Да си виде мое милу мнуче;
Хемъ да си ва гозба госте,
Чи ми се е родилу мнуче бележиту."
Та яхнаха сите крале и бануве, ^ 325
Кой на б^крза коне, кой на люта ламие;
Колку Фодетъ свирка си е още погласувита,
Утидоха вече на сред земе.
Ега да видетъ шо ша видетъ:
Ду три юди, ду три сестри, си седетъ на зелени ливаде, ззо
Афъ средъ техъ си седи малку дете,
Утъ лику му грее ясну сонце!
Афъ рока си доржи гласувита свирка.
И си свири песна хорувита,
Та си игратъ хору пилц^ и планини! 335
Не можеха да си траетъ седемдесе крале,
И тие ми станаха хору да играетъ.
Та играха малу млогу две недели,
Дуръ хми се е вече дудеелу.
Ела си се умаяни као утъ люта ракие, 340
473
Репдап1; яие 1е го1 ^оис^е а11а сЪег 1е8 го18
118 ^Шеп! (1е 1а тивхдие еп1Угб8,
Е! соисЬег ге. соште тог(8 заг 1а 1егбп1;
II 86 (аИ^иа еп 1е ге1еуап1,
Е* 118 86 1вУвп1 СОтШб 1УГв8, 815
Е1 И 1еиг ^1 еп раНап!:
^Не уоиз 801хап1-<11х го18 е! 8б1^11вигз,
Ъа ти8^^и6 пбЬлИ ра8 Ай с1б1,
Ма18 еИе 681; ш ай ппИби (1е 1а 1еггб
Моп реШ-Ш8 ГаН 1а ти8^^и6. 820
АИопв р1и8 уйе ай тШеи йб 1а 1еггв,
Епйп дие ]е уогв шоп сКбГб реШ-йЬ,
Е1 див ]& Уои8 йеппб ипб Й1е.
Рагседи'11, т'а падш ип реи1;-й18 тегувШвих.*
Е* 1ои8 1е8 го18 е1 8б15пвиг8 топ1Агбп1; к сЬбУаЬ 4325
Ье8 и1)8 (168 соиг81бГ8 у1(б8, 61 1б8 аи1:ге8 <1е8 дга^опз ^бгосбв.
118 аргосЬбп! б! 1а ти81диб Ш р1и8 Ьаа^б.
118 агпу6гбп1 Щк ай шШби Ле 1а 1;еггб,
Ма)8 УоНй се диНз У1геп1;:
Тго18 ^ийе8, 1;го18 80биг8, 80п1 а8818б8 8иг 1а ргахпе Убг1е, ззо
Е( ай шШец Л*б11б8 681; а8818 1в реШ бп]Гап1;.
Бе 80П у]8адб 1ш1; 1б 8о1е11 ЪпПап!
Е! Лап8 ва шаш 11 Меппе 1а тивхдие шб1оЛ1би8б
Е! И зоие ипе сЬапвоп Ле Лапве,
Е! 168 018баих е! 1б8 топ1а^пб8 Лап8бп1; ип сЬогов. 335
Ьб8 801хап1;в Й1х го18 пб ригеп* ге8181;бг
Е1 118 аи881 сотепсегеп! к Лапвег,
Е1 <1ап8бгеп1 р1и8 ой шо1118 репЛап! Леих зешашев.
^и8^и*й се диНв ве Шх^ибгбп!.
Ма18 Пв воп! ешуг^в соште Ле Геаи Ле У1б 340
« . ' '
474
Мольба му се сите молетъ,
Да устави свирка гласувита,
Гозба да ги гости юди нека крале;
Той имъ мольба не слуше,
Лу си свири още погласувиту. 345
Тога си му юдинска крале вели утговори:
„Е бре мнуче, УФренъ юнакъ!
И язъ ти се мольба моле,
Остави си вече свирка гласувита,
Седемдесе крале малку да починатъ, 50
Да си ги гозба госте,
Чи си имамъ мнуче бележиту."
Дуръ тога е Уфренъ свирка уставилу,
Та си изъ редъ гледа седемдесе крале,
Си ги гледа и ги питя кой утъ де е? , 355
Та си гости юдинска крале седемдесе крале,
Гости ги и ги пои тамамъ три дни и три нощи.
Вече искатъ крале да си идатъ.
Малку дете си хми вели утговори:
„Идите си с Богомъ сега крале! Збо
Утъ година пакъ да дойдете на средъ земе,
Язи тука града ша си граде,
Тука ша си е мое столнина,
Жюмбушъ да правите на мое-та свадба.^
Сова рече не отрече, 365
И си Флркна горе на небе-ту,
И на небе малку свирка да посвири.
Я юдинска крале си закара Жива юда,
Та утиде на юдинска земе,
Си седеше таму аФъ сарае-ту. 370
475
Тоиз 1ш 8^1*6886111; 1а рпдге,
Б'аЪа11<1о11оег 1а ши81дие шб1о<11би8б,
БпАп ^и6 1б Г01 €1е8 ^ои<1е8 1б8 рби1 и^т.
Ма18 И пе Уби1 ра8 бп1впйге 1виг рпбге.
Ма18 11 зоие бпсогб р1и8 Ьаи^ешбп!. 345
Ма18 епПп 1б го! €1б8 ^ои(168 1ш раг1б б1 (Ш ;
»0Ь топ ре111-Ш8, Ьбгов ОцГпп,
Е* Ш01 аи881 зе 1е рпб
Ьа188е А^^й 1а ши81диб те1о<11би8б
ЕпЯп ^и6 168 801хап(б-(11х го18 86 гбро8бп1; ип рби. 350
Роиг роиуо1г 1е8 Шет,
Рагсбдиб ]'а1 ип рб111;-Г118 тегтбхПеих. *
Арг^8 сб1а 1б Ь^го8 Ои1тш сб88а й ^опбг
Е! 11 гб^аМб ип аргб8 Гаи1;гб 1б8 8р1хап1;б-(Ш го18,
II 1б8 гб^агйе б1; 1б8 1п1бгго§б (1'ои 118 зоп!;. 355
Е! аргб8 1б Г01 (1б8 ^ои(168 Шл 1в8 801хап1е-(11х го18,
II 1б8 ^Ш б1 гйда1е рвпйап* 1го18 зоигз б1 пш18.
Ье8 Г018 уеи1бп1; (^6^а раг1;1г,
Ма18 1е рбШ бп^аи!; 1биг раг1бб1; (Ш:
яМат1:бпап1 аПег-уоиз бп, В1би Уои8 ахйб, збо
Ма18 аргб8 ипе апп^е Убпбг бпсогб ай пиИбц Ае 1а 1бгге
^6 Убих 1С1 й1ЙУбг ипе уЩб
Е! се вега та сар11;а1е.
Епйп дие уои8 тоиз г6^ои^88в2 а тез посез.**
А рб1пе а-1;-11 йй сб1а 365
II 8'бПУо1а еп Ьаи1; зоиз 1бз С1биху
Роиг зоиег аизз! ип рей Аапз 1е8 аеих.
Е1; 1б го! ^ои<16 етепа ауес зо! 1а ^оиАе 8Ь1уа,
■
Е! а11а ауес б11е ай раув дез ^ои<1е8.
Ьк 11 детеига Аапз зоп ра1а18. зто
476
Уфренъ юнакъ ми се бави ифратъ млогу,
Седелъ ми е на небе-ту тамамъ година.
Вече дойде време да се жени,
Ела нема либе спроти негу,
Та се жели, свирка вече не ми свири: 375
Си утиде на юдинска земе^при майка-си.
Утъ жельба е падналъ болан да лежи,
Боланъ лежи ша умрие.
Лу кой иде си гу пита,
Шо си има на сорце-ту? 380
Той си имъ не казува.
Утмалъ се е дусетила Жива Юда,
Чи си иска да се жени,
Ела либе нема спроти негу,
Та си Фоди дуръ прй негу на потстеле-та: 385
„Кажи, сину, оти боланъ лежишъ?
Шо си имашъ на сорце-ту?"
„Немамъ нищу, мале, на сорце-ту,
Лу ми дойде време да се жене,
Ела либе нема спроти мене." 390
„Стани, сину, утъ потстеле,
.8а сова ли ти кахдръ берешъ! >
Язи ща ти каза де си има либе за тебе,
Хемъ ша можешъ тина да я земешъ;
Лу какъ ша ти чуе свирка, 95
Сама пу тебе ша навдрви! "
На Уфрена дуръ тога му сорце дойде,
Та си стана утъ потстеле,
Афъ рока си зе гласувита свирка.
Та ми свири и ми пее тамамъ две недели. 400
477
Ье Ь6го8 ОиМп (1етеига 1г^8 .1оп§1;втр8,
II ге81а ай С1е1 зи81е ипе аппбе.
Е* 1е 1;втр8 агпув роиг 8в юапег,
Ма18 11 п'ара8 ип атоиг (И^пе (1б 8о1-т6те,
Е! 11 681; 1п81;е е! пе Ш! р1п8 йе 1а 1аи81дие 375
II уа (1ап8 1б рау8 ^оиАе сЬег 8а тбте
Ое сЬа^пп И 1отЪа та1аАе.
П 681; такйб е* уа тоипг.
СЬасип дш 1а УоИ 1ш Абтап<1е
Ое 1еиг Шгб ди'!! а ай соеиг.* 380
Ма18 11 пб 1биг гвропйе пеп.
Ма18 епйп 1а ^ои^в ЗЬхуа сотргй
^и'^1 с1б81ге 8в тапбг,
Ма18 ди'11 п'а ра8 ип атоиг сопуепаМе.
Ш е11е уа сЬвг 1ш ргб8 Ле 80п Ш: 385
„В18 то1 топ Ш8, роигдио! в8 к та1айе
^и'а 1и топ сЬег ай совиг.**
„^в п'а1 пеп ай соеиг та реШв-тйге
Ма18 1е 1;етр8 в81 уепи роиг те тагхег
Ма18 )в п'а1 раз й'атоиг сопувпаМв. "* 390
»Ьйув 1;о1 топ Й18 йв 1;оп 111;,
Е81-св роиг сек див 1;и 1;в 8оис18,
^е 1е йхгах ой 11 у а ип атоиг роиг 1о1
Е* 1и реих 1а аизв! тапег.*
А ре1пе еп1еп(1ега11;-е11в к ти81див 395
ЕПе у а 8ви1в уешг аргйз ю!."* .
Аргев сек ОиГпп герп1; соигаде,
Е* 86 1еуа йе 8оп Н!,
Е! ри* с1ап8 8а та1п к ти81диб те1о<11би8в
Е1 И ^оиа е* сЬап{а репйап! йвих ветатев. 400
478
А0 1 Дуръ тога е майка попиталу:
„Кажи, мале, дека има либе спроти мене?
Аку има нейде да га терамъ."
„Има, сину, либе спроти тебе на край белъ Дунавъ,
Кральска керка си е дюнягюзеллийка, 405
Шо га нема нийде на дюне-та;
Ела татку има као люта змие, .
Не й дава да се жени,
Той си иска лику да^ й цалива!
Млогу плте е бегала утъ негуви пусти сарае, 410
Па га Фаща и га враща.
Сега му се е на умъ наумилу,
Та га има Фнетре афъ зандана,
На порти седетъ ду две люти змии,
Шо си иматъ пи леки криле та си Фдркатъ, 415
Не й даватъ да излезе утъ вунъ зандана;
И да излезе па га Фащатъ.^
„Язи, мале, ша си омамъ люти змии,
Та ша Флеза дуръ при нея аФЪ зандана.
Да га виде да ли си е спроти мене? 420
Лу ми кажи какъ е таткуву хи име?
Кого срещна пу пакте да си пйтамъ,
Дека си е ду белъ Дунавъ?**
„Лу си питай дека си е дунавска крале.
Та ша найдешъ де си тече ду белъ Дунавъ; 425
Ела гледай свирка нейде да не уставишъ,
Чи ша си та люти змии младу погубетъ."
Даде си му още и неини-те криле,
Бга си закара млада булька.
Да й тури криле пудъ мишници, 480
479
Б1 аргез 11 1п1;егго§:ба §а т^ге:
„Б18-то1 0 теге! ой П у а ип атоиг роиг шо1?
8*11 у а ип, ^ив ]е 1в сЬвгсЬе.*
II у а ип атоиг роиг 1;о1 ргбб €1и ВапиЪе Ъ1апс,
Ьа Ш1в (1и го1 ез! 1а р1и8 Ье11е йи топЛе, 4об
Ц п'у а рагехНе ай топйе.
Ма18 б11е а ип р^ге соште ип вегреп! уештеих,
И пе 1ш регте! й ве шапег
Ма18 11 уеи! 1ш 8еи1 Ъахвег 80п У18а^е.
Р1и81виг8 Готв-еИе з^ев!. епМе йе воп ра1а18 аЯгеих 410
Ма18 И 1а гергепДе е!; 1а гесоп(1ш1 сЬег 801.
Е1, та1п1епа1 11 в*бв1 ау18^
Ьв 1а даг(1ег €1ап8 ипе рпвоп^
А 1а рог1;в йе дие1 воп* йеих 8вгреп1:8 увштеих
^и^ ОП* Лев а111в8 й'о18еаих роиг Уо1вг, 415
Е* 1и1 пе регше1.вп1; рав йв 8ог1;1г Ле 1а рпвоп
Е1 81 е11е вог* Ив Га1;1;гареп1; йе попуеаи."
„Мо1, 0 шбге, з'ешугега1 1вв вегрвп1;8 увпшеих
Е1; ]е Увих вп1;гег сЬег еИе йапв 1а рпвоп
Роиг У01г 81 еПе ев* соптвпаМв к то1. 420
Ма18 сИв-шо! 1б пот йе воп р^ге
Епйп роиг йетапйег 1вв ра88ап18 еп гои1;е
Ой вв! вйие^ 1е ВйпиЬе Мапс*
,,0етап(1е веиктеп! ой вз! 1е го1 йи ОапиЪе
Е* 1;и та 1гоиувг ой сои1в 1е ВапиЬе Мапс. 425
Ма1в п'аЪапс1оппв рав 1;оп 1пв1гитеп1.
Саг 1е8 вегреп1;8 твштеих 1;е 1;ивгоп1; ^випв.*'
ЕИе 1ш йоппе епсог вев аНев,
^иапй И уа сопйшге 1а ^еипе Гетте,
Роиг 1ш а^асЬег 1е8 аНев вош 1е8 Ъгав, 480
\У
480
/ И тия с негу да си Фдрка,
Немой да ги стигнатъ люти змии.
„С Богомъ, мале!
Да ма чекашъ с млада булька.^
Сова рече не отрече. 435
И си Ф«ркна да си иде на белъ Дунавъ,
Дуръ да иде месецъ поминал у,
Наблизи вече ду белъ Дунавъ.
Чудумъ си се сега чуди
Де ми седи Дунавска крале? 404
ч Нема никомъ да си пита:
Ниту чувекъ има да замине,
Ниту пиле да си Ф^кркне.
Лу си гледа на край Дунавъ сура ламие,
Тя си му се кани млогу люту, ^^^
Не му дава да замине презъ Дунава;
Ела той си га не слуше,
Лу си Фдркна още понависе,
■
Да приФжркне ду белъ Дунавъ; ^
Ой ми Ф^крка и на сонце си се моли: 450
„Сончице, милу сончице!
Я кажи ми, сончице, де си е Дунавска крале?
Да си ида* на негуви сарае.
Да си виде негува-та гюзелъ керка;
Аку си е дюнягюзеллийка, 455
Да си боде мое п&рве либе.^
На сонце си думилелу,
Та му вели утговори:
,,Бре Уфрене! башъ свирелжие!
Язи да ти каза де си е Дунавска крале, 460
ЕпЯл ди'е11в рей! Уо1вг атес 1ш,
^ив 1е8 8егрвп1;8 Увп1теих пе 1е8 рвитеп! ге^охпйге.
А Вхеи! та ре^йе тпбге
АНепйе то1 ауес 1а зеипе 1^етте.**
А рехпе а-1;-11 (111; св1а 435
И 8*епуо1а роиг аПег ай ОапиЪе Ъ1апс.
и уоуа^еа репс1ап1 ип то18,
П 681 Щк (ой! рг&8 ди ОапиЪе Ъ1апс.
Ма18 й ргбзеп! И 681; ешЪаггаз^,
Ой йбтвигб 1в го! йб ВапиЬб? 440
11 пб коитв рбгвоппе роиг йбшапйбг,
II п'у а ш Ьотшб ^ш ра88б
N1 018баи ^и^ Уо1б.
Ма18 и уой 8иг 1б Ьогй йи ВапиЬе ип йга^оп §П8
^и^ 1б гб^агйб 1;гб8 &гоебтбп1; 445
Б( пб 1ш рбгтб! ра8 ра88бг 1е ОапиЪб.
Ма18 11 пб 8*бп БоисИ; ра8,
Ма18 11 Уо1в бпсогб р1и8 Ьаи*
Роиг равзег бп уо1ап1; 1б БапиЪб Ъ1апс.
I] Уо1б 61 рпб 1в 8о1б11: 450
„0 8о1б11, топ 8о1е11 сЬбп,
В18-то1 0 рой* 8о1в11, ой 681; 1б го! йи ЛатшЬе?
Роиг а11бг йап8 80п ра1а18
Е! роиг У01г 8а Ье11б Ш\е,
81 б11б ев! 1тб8 ЬбИе 455
^и'е116 8011; топ ргбпибг атоиг.*'
Ъб 8о1е11 би! рШ^ (1е 1ш
Ш 1ш раг1б, бп (118ап1;:
»Нв! ОиМп сЬбГ- тившеп,
Зе Убих 1;в сИгв ой ез1; 1в го! йи ВапиЬе, 4бо
31
482
Лу се боимъ да не таму нладу погинешъ,
Чи си таму има люти змии.^
„Кажи си ми, сончице, немой се боишъ,
Язъ си имамъ свирка бележита
Шо умава люде и пиле-та, 465
Свирка ша умае и люти змии. ^
„Факркни си ми още понависе,
Та ша видишъ шарени сарае,
Шо се наградени утъ елмазъ каменъ,
Афъ средъ дори има теманъ занданъ, 470
Де си седи |:ральска керка,
Шо га нема нийде на дюне-та.'*
БдЕЪ си Ф&ркна УФренъ юнакъ понависе,
Афъ средъ полету си дугледа шарена сарае,
Наградени утъ елмазъ каменъ; 475
Афъ средъ дори си гледа теманъ занданъ,
Лу га виде сорце му се шанландиса.
Лику му се мощне засмее.
Та си слезе утъ висе планина,
И утиде на кральски сарае. 480
Утъ порти си още засвири свирка гласувита,
Та си ума Дунавска крале и две люти змии,
Шо чуваха кральска керка аФЪ зандана.
Та ми Флезе Фнетре аФъ зандана,
Де си найде чи си плаче кральска керка; 485
Дюнягюзеллийка беше шо га нема нийде на дюнета.
Какъ га виде мопще га бендиса,
Та й вбли утговори:
„Отъ ми плачешъ, кральску керку?
Отъ ми ронишъ дребни солзи? 490
483
Ма18 з'а1 реиг див 1и 1а пе репвзе ]бипе,
Саг 1а' 11 у а йез 8вгрвп1;5 сгив18.*
„В18-то1 0 рей* 8о1ей пе сгаш8 пеп,
З'в1 ип Ш81;гитеп1; тегуеШеих,
^и^ ешуге 1е8 Ьотшез е! 1е8 018баих. 465
Ьа ти81дие уа ештгег аи881 1е8 8егреп1;8 сгие18.''
,Уо1е епсоге р1и8 Ьаи1;етеп1;
Е\ {;и та уо1г 1е8 ра1а18 М^атбз,
^и^ 8оп1 сопвкиИз йе д1атап1;8.
Е1 ай тзИеи ^е 1а- соиг ев! ипе рпзоп зотЬге 47о
Ой е81 епГегтйе 1а й11е гоуа1е
^и^ п'а раз рагеШе ай шоп^е.''
^иапс^ 1е Ь^гоз ОиМп Уо1а р1и8 Ьаи!
II УоИ ай т111еи (1и сЬатрв 1е ра1а18 Ьщлтб
Соп81;гш1;е йе Й1атап1;8; 475
Ш ай тШеи де 1а соиг 1а рпзоп зотЪге.
А ре1пе И 1е уой зоп соеиг 8'еп ге^оий,
8оп У18ае;е ЬпИа йе ^о^е
ЕЬ 11 €1е8сепАе €1е }а Ьаи^е топ1;а^пе
Е* у а йго!* ай ра1а18 гоуа1е. 480
В6]^ к 1а рог1е 11 сотшпепсе а зоиег теюсЦеизетеп!,
Е1: й епхуге ]в го! йи ВапиЬе е* 1в8 йеих зегреп!»
^и^ даг(1й1еп1; 1а Ш1е гоуа1е дап8 1а рпзоп.
Е! И еп1;ге еп де^апз д^пз 1а рпзоп
Ой й 1лгоиуе 1а Ш1в гоуа1е еп р1еиг8. ' 485
БПе биа 1а р1и8 .Ье11е ди топ^е
А реше 11 1а уоИ, е11е 1ш ркй ГоЛетеп*,
Б1, й 1ш раг1е еп (Изап! :
»Роигдио1 р1еиг8 1и Ш1е гоуа1е?
Роиг^ио^ сои1вп1; *ез 1аппе8 пипсез?* , 490
31*
/
^.,/ „Е бре юначе, бре делию!
Бдкъ да не плащ1, солзи да не роне.
Оега три години има шо не самъ утъ занданъ излела.
Юнаци мое гиздавина да си видетъ,
Мене тие да залибетъ," 495
,,Фоди сега ти пу мене,
Ша си бодешъ мое пдрве либе,
Хемъ ша бодешъ башъ кралица на земе-та. ^
„Молчи, модчи бре юначе!
Да не си та чуетъ ду две люти змии, 500
Чи ша си та младу погубетъ."
„Язъ самъ люти змии умаялу,
Као мертви на земе-та си лежетъ!^
И си дума дума и си свирка свири,
Малку свирка да устави, 505
Люти змии се разбудеватъ.
Та си нав&рви кральска керка ну УФренъ юнакъ.
Лу се порти изминали
Люти змии се разбудили.
Та ги гонетъ да си Фатетъ кральска керка. ^ - 510
Уфренъ юнакъ й тури майчини си крилб,
Да си Фдрка и тя на висе небу.
Ела не си знае какъ се Факрка,
Га етигнаха вече да га Фатетъ.
Писна, викна да Ьи плаче: 515
„Шо да праве. Боже, сега шо да сторе?
Люти змии млада ша ма погубетъ.*'
Дуръ тога ми Уфренъ засвири песна
Шо умава као люта ракие,
Та си ума ду две люти змии, 520
485
„0 Ьйго8, о*топ Ьгате!
Роагдио! пе раз р1еигбг е! уегвег с[б8 кгшев,
II 7 а с^б^й 1;го18 апв дие ^е пе вихз рав вог11е с1е 1а рпвоп,
Бпбп дие 1ев Ьегов У01еп1; та Ъеаи!^
Роиг ди^Цв йвУ1вппвп1; атоигеих йв то!.* ^^5
„У1блв с1опс атес то!
Е! 801В топ ргет1ег атоиг,
Е1; 1;и вега 1а ргетхвге геше ай топйе.**
;,Та1В-1;о1 о Ьбгов, и1В-1;01!
^^^в св1а п'вп1;впс1вп1; рав 1в8 йвих ввгрвп1в сгив1в, «оо
И 1;в 1;ийгоп1; 1юи1>двипв.*
„^*а^ ешугб ]бв деих вегреп1в сгие1в,
Лв воп! соисЬбв сотте тог1;в раг 1бгге.*
Е! 11 1ш раг1е е! ^оие 8оп {пв^хатеп!,
Саг 841 севегай ип рей атес 1а тивхдив ^^
Ьев 8бгреп1;8 сгие1в ве гетеШегахеп!
Е! а1П81 'та 1а ПИе гоуа1е аргев 1е Ьегов ОиМп
А реше оп! Ив раввб 1а рог1е
Ъев вегреп1;в сгие1в ве гетеШбгеп!.
ЕШв 1е8 роигвУ1Увп1; роиг ргепйге 1а йИе гоуа1в. *1^
Ье Ьбгов ОиМп 1ш аШсЬе 1ев аШев (1е ва т^ге
Епбп ди'е11е уо1е аивв! еп Ьаи! воив 1ев аеих.
Ма1в еИе пе ваИ; рав сотеп! Уо1ет.
Е! Ив Гоп! аШш^в роиг 1а ргепс1ге.
ЕПе спа е1 соттвпса ^ р1еигег: 516
»^ие Шге 0 Ши, таШепап! ди'еп1гергеп(1ге !
Ьев вегреп1;в сгие1в топ* те 1;иег ^еипе.*
Ма18 уоИ^ ОиМп соттепсе й ^оиег
Ше сЬапвоп ешугап1;е сотте 1'еаи (1е У1е.
Е* и епте 1ев йеих вегрвп^в, 520
48в
^^^Г^9^^^Ъ#%И«^Ъ^«^«^«^«^^^^Ь*
525
Паднаха на зене-та као нертви, «
Та искара Уфренъ потайну си ношче
И у боде ду две люти змии на сорце-ту,
Утъ техъ истекоха ду две крлвави реки:
Една тече каде угрева,
Я друга-та тече каде заходъ.
Дуръ тога си на либе вели утговори:
„Фд^ркай, либе, да идеме на наше-та земе,
Да си видишъ мое мила майка. ^
Та си утиде на техна-та земе, 530
Утъ далечъ на майка си рука:
„Я взлези, мале, да си видишъ тое мила сн^&xа.
Да ли меса тя за мене?^
^Меса, сину, мощне си е харна,
Лу си заправи силна свадба, ^35
Та си калесай сите крале и бануве,
Да ги гостишъ да ги поишъ.^
Та заправи силна свадба,
Си калеса сите крале и бануве;
Свадба е траеАа три месеци. 540
Дуръ да им се свадба св&рши,
Масторе св&ршили и негува града,
Де си тури негува силна столнина.
Та заптиса сита земе да повеле,
Земе си повелеше и си свирка свиреше, ^^
Да си жюмбушъ чини с прве-ту либе.
Сова чуду ми е сторилъ УФренъ юнакъ!
И е устаналу песна да се пее,
Да се помни негуву-ту бележиту име*
Утъ Бога зраве, утъ мене песна. 550
487
<^"»^^^^^^^>^^^м^^^^|^^»^
Ив 1;отЪегеп1 раг 1;бгге сотше то11» ;
Е! ОиМп вог! воп сои1;еаи сасЬб
Е! ретсе 1е соеит де деих вбгрбп1» сгиб18.
В'вих вогИгеп! йвих 1гОггвп1;8 гои^е йе зап^;,
Ь'ип сои1в увгв ГОгхвп* 525
Ь'аи1;гв сои1в увгв ГОсаЛвп*.
Е! аргбв 11 (Ш к воп атоиг:
даУо1в топ атоиг роиг агпувг йапв по1;гв раув,
Роиг у У01Г та тбге сЬепе.*
Е! ашв! Ив агпуегеп! дапв 1еиг раув. 580
Ое 1о1п епсоге П т6 к ва тбге:
„0 тб1в, вогв, роиг У01г 1;а Ье11в-Ш1в
81 б11б б81 сопуепаМе а шо!.''
„ЕИе 1;е сопУ1бп1; топ Шв еПе ев! 1;г6в Ъе11е.
Ра1в та1п1;епап1; дев посев вотр1;иеиве8, 585
Е! шУ11;е 1оив 1ев го1в е! вехртеигв
Роиг 168 Шег е! вп1;ге1вш1.**
Е1 11 й1 дев ^гапдев посев
Ш шуНа 1г0ив 1ев го1в е! вехртеигв.
Е! 1вз посев йигбгеп* кохв що1В. 540
^иап(^ 1ев посев аИахеп! 1;егт1пег
Ьев тафопв оп! !1П1 аивв! ва уШе,
Ой И р]аса ва гевМепсе Гог1е ;
Е! И в'етрага де 1ои1ю 1а (егге роиг у ге^пег;
II ге^па виг 1а 1;егге е! зоиа ва тивхдие, 545
Роиг ве ге^ои^г ауес воп ргепиег атоиг.
Се тегуех! а асотрЦ 1е Ьйгов ОиМп
Е! се1;1;е сЬапвоп ев! гев16е роиг б1ге сЬап1;бе,
Роиг тепйопег воп пот тегуеШеих.
Кей уоив сопввгуе е! йе то! ауег св1Ле сЬапвоп. 550
I
16.
ОрФЕОВА женитба 00 ЕЕРКА НА
Арапсеа брале.
Бре ОрФене млади свирелжия!
Сички юнаци с^&рце иматъ,
Кой на пушка, кой на сабя;
0 пушка дреЗна лова да ловетъ,
Со сабя на юдинску поле да се биятъ, 5
Бдинъ другумъ намъ да си дадатъ.
ОрФбнъ нладъ юнакъ с^&рц6 нема
Не на пушка не на сабя,
И той СО пушка дребна лова да лови,
Стару си майку даръ да утнесе, Ю
Сладка вечеря да си зготви.
Кога на трапеза седне,
Да си яди дребна лова,
{{ ОрФОна Фалба да си Фали,
Чи си има юнакъ надъ юнаци! 15
Нитъ на сабя сл^рце има,
Сосъ юнаци на юдинску поле да се бия,
И той намъ да си даде,
Сички Юди да зачуди.
Тая дарба ОрФОнъ си не има 20
15-
Ьев посев й^ОгрЪее ауес 1а вие
Да Г01 агаЬе.
0 1;и ОгрЬбе ^6ипе ти81с1бп !
Тоив ]б8 Ьбгов оп! иие раввюп диекопдие,
Ь'ип роиг 1в ЛхвИ Гапкв роиг 1в ваЬге
Роиг сЬаввег атес ]б 1^ив11 1а реШе сЬавве,
Атес 1б ваЪге роаг ве ЪаНге дапв 1е сЬатрв с1е Дои^ев, 5
Роиг Ьоппогег 1в пот еп1;ге вих.
Ье ^еипе Ьбгов Огйп п-а рав Ае рав81оп
N1 роиг 1б {"ивИ п! роиг 1е ваЪге/
^и'^1 сЬавве атес 1е ^ивИ 1е реШ дШег
Роиг арройет к ва У1в111в тбге ип ргбввп!,
^и'в11е ргераге ип воирег а^гбаМе 1^
^иап<^ е11б ргепдв р1асб й 1а 1;аЬ1б,
^и'е11в тапде йи реШ ^Ьт,
Е* диЮгйп воН аивв! 1оий
^и'^1 вв* ип Ьйгов йев Ьбгов.
11 п'а ш впУ1в роиг 1в ваЬге 1*
Роиг ве Ъа1;1лге атес 1ев Ьбгов виг 1б сЬатрв с1ев Доидев,
Роиг асдийпг ип пот бв1вЬгв,
Е! роиг етегуеШег 1ои8 1ев Лои(1б8.
СеШ диаШб п'а рав 1е Ьегов Огйп, 20
490
-/ Лю си има с;крце свирка да си свири,
Лю д'Ь иде в РАБИ си свирка д^кржи,
Кога засвири тая юдинска свирка,
Сички Юди се на поле збиратъ,
Да си слушетъ шо е тая свирка 25
С коя дуръ и планини заиграватъ
Та се люлетъ какъ се люле иалку дете въ люлка!
Раста ОрФОнъ що раста
Дойде время да се жени.
Сите Юди искатъ зетя да гу сторетъ зо
' Коя СО керка, коя со ннука.
Нему си се на с;крце не слага!
Иска мома спроти негу да си тера:
Утъ лику хи ясну оонце да си грея!
Коси хи ду земя да се влачетъ! 35
Утъ майка си прошка тера,
Да гу пусне пу земя да се шета,
Любу спроти негу да си тера,
Белки да си найде каква-ту той си иска?
Той хи прошк]а тера, ^
Тя му прошка не дава:
,,Седи сину, ми пу земя ходишъ,
Чи си едно на майка!
На тоя свирка ща каскандисатъ —
И тебе младу ща погубетъ — *5
Ду мои петъ душманки все Юди.
Сетне майка що ще прави?
Какъ ща седи в тия сарая сама самичка
Сама самичка кату кукувица?^
ОрФСнъ хи в^ли ютговори : &о
491
Ма1з И а епт1е роиг ^оиег 1й шивхдае,
Рагюи! ой II та 11 а воп шв1;гитеп1; (1ап8 вее т&]П8.
^иап(^ 11 соттепсв й ]оиег сеШ тив1дие (1е8 ^оадев
Тои1;е8 1бв ^ои(1ев в^аввбтЪкп! дапв 1е сЬатрв
Роит бп1бп(1гб диеПе тив1диб ев! се1а,
Е! ди*е11б дапввп! 1вв топ1а^пев тбшвв
Б1 ди*е11бв ве Ьа1апсеп1; соттпе ип еп^ап! дапв ип Ьегсеаи.
Рей 4 рей ОгрМп а ртапд!,
Ье 1;бшрв агпуа роиг ве тапет.
Тои1»в 1вв ^ои(1вв Уви1вп1; Гауо1Г роиг ^вп(1гв,
Ь'ипе Уби! 1ш (1оппег ва Ш1е, Гаи1;гб ва рб111;б*Ше;
Ма1В П1 ипе п'б1;а11; рав ве1оп воп соеиг.
II Уви! сЬегсЬег роиг воьшбте ипе &11е сопуепаЪю,
^ие де воп узва^е ЪпПе 1е 8о1е]1 1швап1;,
^ие ва сЬеуе1ите (1евсепде зивди*а 1аЧегге«
Ш й (1б1пап(1е с1е ва шбге 1а регтхввоп
Ое 1е 1а1ввег уоуа^ег ай топде
Роиг сЬегсЬег ип атоиг Шрте йе во1,
Рви1;-б1тв диЧ! *гоиув ипе сотше й сЬегсЬе.
II детап(1е 1а репшвв]Оп
Ма1в еИе пе к! доппе 1а регт1ВВ10п.
„Вев1;е топ 61в» пе уа рав с1апв 1е топ(1е,
Саг 1;и ев Гишдие Шв де 1;а т^ге ;
Оп епу1ега 1;а тив1дие
Ш оп уа 1;е 1;иег зеипе,
Мев сшдиев еппепиев 1ои1;ев ^ои(1ев.
Тк теге в,Шщ6е дие уа-1>е11е йеуешг?
Соттеп! ЬаМ^ег вей! е 1ев ра1а1в,
8еи1е 1юи1;е сотте ип соисои.'
А сек ОгрЬш 1ш геропс1е е! сЦ!:
25
30
85
40
45
50
5'/
492
„Ой ле мале, стара Юда!
За това^ ти. ках^кръ ми берешъ!
Язъ сосъ свирка сички душмане ща си омамъ
Та сосъ мене ща се побратетъ;
Сал' ти се молбе моля, 55
Да си ми ияимъ дадешъ,
Да исФОде сичка земя,
Да си ида дуръ на земя Харабия.
Харабиня краля има десетъ моми,
Утъ сичка тяхъ сонце грея! б0
Утъ какъ си се утъ майка си паднали
Чувешку оку още не ги е видялу!
Утъ сарая вонка не изляватъ.
Ду ся ашикъ на нищу не се станали.
Лю язъ таму да си ида, в5
На моя свирка ашикъ ща си станатъ,
Ща излязатъ свирка да ми видетъ,
Та ща зема язи наймалка-та кралска керка,
Наймалка-та кралска керка що си е сароти мене! .
Утъ лику хи сонце грея! 70
Коси хи се пу земя влачетъ!
Лю що си ми каза моя чиче Самувила,
Чи си на Харабия има такава мома,
Що си е спроти мене,
Слрце ми е за нея трепналу. 75
Аку нея не си зема
Язъ младу ща си умра!"
Какъ си чу майка му стара Юда
Отъ с^крце изд&хна и му в^ли ютговори:
„Утъ Богъ да найде тоя чиче Самувила. 80
493
»0 та рв^йе-тбге, ухеШе ^оис^а,
Ез! се дие сек 1;'аШ1§б?
1е ептега! атес гаа тивхдие 1юи8 1в8 еппетхев
Е1 Ив &а1;егш8вгоп1; атес то1.
^е 1;е йопс рпе 8ви1втвп1; 55
Ве те доппег 1а регт18810п
Роиг рагсоипг 1;ои1;е 1а 1;етте
Е1 (1'а11ег зивди^аи раув НагаЬе.
Ье Г01 НагаЪе а (Цх й11е8^
Бе 1юи1;в8 1е воюй ЬпИе! бо
Верш8 ди'в11е8 зов! 1ютЬее8 Ле 1еиг тегв
Ь'ое11 Ьиташ пе 1е8 а раз епсоге ти.
Е11е8 пе зог^еп! зата13 (1и ра1а18.
ЕПез п'оп1; аипбез регзоппе ^и8^ие к ргезеп!;
Ма18 то1 диапй ^'у агпувга! * 65
ЕПез уоп! ашег та ти8^^ие:
ЕПез зог1;1Гоп1; роиг У01Г та ти8^^ие
Е1 зе уеих ргепйге 1и р1и8 рей^е Ш1е гоуа1в,
Ьа р]из ре111;е ^ш ез! сопуепаМе к то!.
Ве зоп ухза^е ЬпИе 1е зоМ!. 7о
8а сЬеуе1иге зе 1;гате раг 1;егге!
Саг (1ери18 дие та (Ш; топ опс1е 1е ватоуПе
^и'^1 у а ай рауз НагаЬе 1;е]1е йИе
^и^ ез1 сопуепаЪ1е й то!
Моп соеига 8аи1;6 епуегз е11е. 75
81 зе пе 1а ргепй раз
^е уеих тоиг1г 1ои1; зеипе.*
^иапд се1а еп1;еп(1ие за т^ге 1а У1е11е ^ои(^е
ЕПе зоир1га (1и (опА (1е зоп соеиг е! (Ш:
9^ие В1еи ришззе 1юп опс1е ЗатоуИе^ 80
494
Що ти ваза за тие десетъ моми!
Язи прошка не ти давамъ
Да си идешъ на земя Харабия.
Земя Харабия е на край земя,
На край земя близу ду това ц;&рну моря, 85
Дека седи Фейска краля,
Та си с&ди на цд^риу морски Юди;
Тие Юди лю кой юнакъ видетъ,
При Фейска краля гу уткаруватъ,
На негу изметъ да си чини, 90
Утъ дека вейке н^ се враща.
Утъ това се е и моря нарекло цд^рну,
Оти си млогу майки поц^крнява.„
Какъ си чу ОрФенъ младъ свирелжия.
Чи си му майка прошка не дава, 95
Да исФОди С№ка земя.
Да иде и на Харабия земя,
Утъ желба падна боланъ да лежи.
Боланъ лежи и се чуди що да прави,
Що да прави какъ майка да кайлатиса? юо
Майчина прошка да му даде
Да си иде на Харабия земя*
Прати слуга да си рука ду негува чиче.
Тя да си му каже що да прави,
Какъ утъ майка прошка да си земе? 105
Чиче му е утишла на деветъ планини,
Да си види ду нехини деветъ керки
Що си праветъ в ний деветъ планини?
Там е седяла ду неделе время.
Дуръ е сонъ сонила, 110
496
Се ди'а 1;'а раг1й(1в сев (Их йИев.
^е пб 1б (100116 рав 1а регш1881оп
0'а11бг (1ап8 1е раув (1е НагаМе.
Ье раув НагаЪе ев! ай Ъои! (1е 1а 1;еп*е,
Ай Ьои* йи топйе ргбв йе 1а тег по1гв, 58
Ой гв81(1в 1е Г01 Гехве
^и^ ге^е виг 1е8 1оиде8 (1б 1а шег по1те.
Е! сев ^ои(1ев уоуап1;бв сЬадие Ьбгов^
Ь*еттбпбп1; сЬег 1е го! Рб1Вб,
Роиг ди^И 1и1 ввг1 сотте ввпгйеиг. 9о
В*ой И пе ге1юите ^ата^8.
А саиве (1е сек 1а шбг ев! потшде по1гб.
Саг е11е а ЬаЬШбев еп по1ге Ъеаисоир (1е ш^гев.^
^иа^с[ се1а а еп11еп(1и ОрЬпп 1е ^6ипе шивкхеп
^ие ва шбте пе 1а1 ассог(1е 1а репшввюп 95
Роиг рагсоипг 1ои1в 1а 1вгге
Е! роиг аПег с1апв1е раув НагаЪе,
И 1ютЬа та1а(1е де сЪа^гш.
и ев! та1а(1е е! пе ваН ^ио^ Шге,
^ио^ Га1ге е! сотшеп! !пс1и1ет ва ш^ге, юо
^и'е11е 1ш (1оппе 1а репшввюп та1;егпе11е
1)*а11ег <1ап8 1е раув НагаЪе.
Л епуо1е воп вет1;еиг роиг арреПег воп опс1в
^и*^1 1ш сопвеШе дио1 {те,
Соттеп! оЪ1;^шг 1а репшв810п (1е ва шбге? юо
Ь'опс1е ев! а11^ аих шоп^адпев пеиГ
Роиг У1В11»г вев пеиГ Ш1ев,
Се ди^еИев Гоп! <1ап8 1еигв пей!" топ1;а^пев,
Ьа И ев! гев!^ репдап! ипе вешаше,
^и8^и'а се ^и'11 а гетб ип гбуе, но
496
>*!
Чи си ОрФвнъ боланъ лежи,
Боланъ лежи ще да умрие.
Тога си Самувила стана
Та си утиде в Ороенува стара града
Да си види що ми прави ОрФвнъ свирелжия? 115
За три дни на деветъ планини утишла,
За три часа в ОрФенува града стигнала,
Сички гори утъ варкости подроби!
Лю що си в ОрФОнува града утиде
Утъ порти се подрукна:
,,Що ти лежишъ, ОрФОнъ младъ свирелжия? 120
Та не станешъ да си земешъ тоя свирка.
Да засвиришъ песна жалустива,
Дур1> и планини още и жювини да заплачатъ!
Тога и тоя майка да заплаче,
Проп1ка майчина да ти даде, 125
Да си исФОдишъ сичка земя,
Да си идешъ дуръ на земя Харабия,
Таму любу спроти тебе да си наидешъ."
Какъ си чу ОрФОнъ младъ свирелжия
Що си му чиче Самувила каза, 1^0
Слрце му се утъ радость надигна,
Та си стана утъ потстеля
И си зе ду негува гласна свирка,
Та засвири песна жалустива.
Свирка свиреше и песна напеваше : 135
„Утъ Богъ V<,& найде мое стара майка!
Що не си ми прошка дава,
Да си ида на земя Харабия,
Любу спроти мене да си найда: ио
497
^и6 ГОгрЬш 681 1отЬб та1ас1е,
Бв! л\Ш6 тпаМе е! теи! тоипг.
УоИй дие 1б ЗатоуИе ве 1еуа
Е1; а11а дапв 1а тШе апсхеппе де Огр1ип,
Роаг У01Г се ^ае Ш! ОгрЬш 1е ти81е1еп. П5
Вапв 1го18 ^о^г И равва 1е8 пеиГ шопи^ев,
Вапв 1;го1В Ьеигев И атта дапв 1а уШе с1е ОгрМп.
Оапв воп гМе 11 йгасавва 1;ои1;е8 1ев 1П0п1;артев9
Ма1В к реше агпуб ргбв (1е 1а тШе де ОгрЬш
Бе 1а рог(е епсоге 11 в'бспа: 1ао
„Роигдао! евЛи соисЬб ОгрЬш ^еипе тавшеп
Б1 пе 1е 1еуев рав роиг ргепдге 1;а шивхдие
Рошг ^оие^ иле сЬалвоп 1п81;е,
^ие 1ев 1Поп1;а^пев е! 1ев апшаих р1еагеп1;,
Е! а1огв и тбге та аивв! р1еигег 125
Б1 е11е (е доппега ва репшвв10п та1;ете11е
Роиг рагсоипг 1юи1е 1а 1егге;
Роаг аПег ^ив^и'аи раув де НагаМе
Роиг у коитег ип атоиг Шрте де 1ю1.*
^иапд еп1;епди ОгрЬш 1е ^еипе тив1С1еп 130
Се дие 1ш д!! Гопе1е 8атоу11е
Ье соеиг 1ш вай!» де }о\еу
Е! Ц ве 1еуа де воп Ш
Е1 рпЧ ва тив1дие те1од1еиве,
Ш ^оаа ипе сЬапвоп 1;пв1;е. 135
II ^оиа е! сЬап1;а ипе сЬапвоп:
„^ие ГНеи сЬаИвве та У1е11е тЬте
^и'е11е пе те доппе 1а реппхввюп
Роиг аИег дапв 1б раув де НагаЪ1е
Роиг у коитег ип ашоиг д1§пе де то1. но
32
/^/
498
Язъ утъ майка млад у ша си погина!^
Утъ що свирка харну свиреше,
И песна желостну напеваше,
Сички пилци окол му се собраха,
ИЗЪ очи си СОЛЗИ рОНеТЪ, 145
Чи Орфонъ ща си погине.
Дуръ тога е и майка му заплакала,
С&рце хи се умилалу,
Утмалъ душе приговори:
„Вре ОрФОне мили сину! 150
Ду ся ти майка прошка не даваше,
Да си иСФОдишъ сичка земя,
Да си идешъ дуръ на земя Харабия,
Да си терашъ любу спроти тебе,
Чи се бояхъ нящу зло да не патишъ? 155
Оти си е земя Харабия
На край земя близу ду ц^крну-ту моря,
Д*кка седи ФОйска краля,
Та си с;кди на ц^крнуморски юди;
Тий юди се мощне песнопольки, 160
Лю кой юнакъ видетъ,
Сосъ песни гу при ФОйска краля уткаруватъ,
На негу изметъ да си чини,
Утъ дека вейке не се враща.
Ся си ти прошка давамъ, 165
Лю д^ искашъ да си идешъ,
Язъ се уздамъ ти со свирка да навиешъ,
Още и сосъ песна да надвалишъ песнопольки юди,
И пакъ да си дойдешъ на наше стара града.
Тоя майка сосъ радость да та ду чака, 170
499
А саиве с1е та ш^ге ^еипе ^6 теих репг."^
Сотте и ^оиа тегуетеиветеп!
Ш сЬап1;а ипе сЬапвоп 1;п81;е,
Тоив 168 018еаих 8*а88етЪ1бгеп1; аиюиг (1е 1ш.
Лз 1гОтЬвгвп1; Лв 1агтв8 йе 1виг8 уеих, 145
^ив ]'ОгрЬт та репг.
А1огв 8а ш^ге р1бага аизз!^
8оп соеиг биН 1оисЬб
Б1; б11е 1ш раг1а Ьогв д'е11е шбте:
»0Ь ОгрЬ1п гаоп Шв сЬйпе! 150
^и8^и'й рг^зеп! ^в^ тбге пе 16 доппа 1а рбпш8810п
Бе рагсоипг 1;ои1в 1а 1;е1те
Роиг аИег ^и8^и'аи раув НагаЪе,
Роиг у сЬегсЬег ип атоиг Лщпе йе 1ю1,
Саг ^'ви реиг див 1в п'агпув ип та1. 155
Саг 1е рау8 НагаЪе ез! зИиб
Ай Ъои! ди шопде рг^в де 1а тег поите,
Ой ге81(1в 1е го! Рв1Вв
^и^ герте 8иг 1е8 ^оис[е8 де 1а тег по1ге.
Сб8 ^оиде8 80п1 с[е8 ^ог1е8 сЬап1еге88б8, 1бо
Е1; 1е Ьбгоз ф1'е11е8 арегсо1Уеп1,
ЕПез Геттепеп! раг 1еиг сЬап! сЬег 1е го! 7618
^и'^1 1ш 8ег1 сотте 8ет1;еиг
В'ой II пе героите ^ата^8.
МаШепап!; (и аз та рбгт]8810п 165
В'а11ег ой 1;и теих аИвг.
^*68р6г6 1;и та уатсге ауес 1;а тизхдие
Б! уашсегаз аивв! 1ез ^ои(168 сЬап^бгеззев раг 1;оп сЬап!,
Е1 геюигпегаз йапз по1;ге У111е апсхеппе^
^и6 1;а тбге (е гесоИ атес ]01е, 170
82.
500_
/7' »Да си види и снАха на дома си."
ОрФенъ свирелжия си устави песна желустива
Та засвири песна хорувита,
Хору Юди да играятъ,
Слрце да му се зарад у ва, 175
Чи му майка прошка даде.
Да исФОди сичка земя,
Любу спроти негу да си найде.
Какъ си чули юди свирка хорувита,
Сички се собраха хору да играятъ; 180
И ОрФвна млада свирелжия да испратетъ.
Колку Юди хору си играятъ,
Още толку планини се люлятъ,
Окол' Орфона птици Флркатъ,
Вазъ негу вейки сивлиеви Флрлетъ! 185
Играха Юди хору що играха,
Орфонъ си свирка вейке зепря,
Песна хорувита вейке не напева.
На майка си р;кка цалуна,
Та си наВ|||рви да си ходи пу сичка земя. 190
Вл^рвя що в;крвя дойде на земя Арабия.
Още в' Харапска града не е флялъ
Песна сладка си засвири,
Свирка си се слуше дуръ на висе небу !
Сички велетъ и се карба каратъ: 195
Едни велетъ чи се цлрнуморски Юди,
Други вЪлетъ, чи си е ОрФенъ младъ свирелжия
Що се Фалба Фали пу сичка земя!
Сички излягоха да си видетъ
Кой е това свирелжия? 200
501
Роиг У01Г аи881 ипе Ъе11е йИе йапв за та180п.''
ОгрНп севза зоп сЬап! 1;г181;е
Е! 11 доиа ип а1Г йе Ьогоз
^ие 1е8 ^ои(^вз йапзеп! ип Ьогоз,
Епйп ^ие зоп соеиг зе гезоий 1^5
^ие за тбге к! ассогЛе 1а рвгт18810п
Бе рагсоипг 1;ои1;е 1а 1;вгге,^
Роиг 1гоиуег ив атоиг Ш^пе йе зо!,
9иапс1 1е8 ^оийе8 еп1;впЙ1геп1 1а ти8^^ие йе Ьогоз
Тои1;в8 8'а88егаЬ16геп1; роиг йапзег 1е Ьогоз, 1Во
Роиг соп^есИег ОгрМи 1в деипе ти81С1бп.
А1П31 дие 1ез ^оис^ез йапзеп! 1е Ьогоз
Р1и8 впсоге 1е8 топ1адпе8 зе Ъакпсеп!,
Аиюиг йе ОгрЬш 1е8 018ваих Уо1еп1
Е1 ^в1^1;вп1; 1ш йе ЬгапсЬев уег1в8. 185
Ьез ^оийез йапвегвп! 1в Ьогоз запз сеззв
1и84и'а се ^ив ОгрЬш сезза к зоиег.
Л пе сЬап1б р1из 1а сЬапзоп йе Ьогоз.
Л Ъа18а 1а та1п йе за ш^ге
Е! и та рагсоипг 1;ои1е 1а 1;еггв. 190
Еп аИап! 11 агг1Уа йап8 1е рауз НагаЪе.
Л п^ез* раз епсоге егЛтб йапз 1а У111е НагаЬе
Е! 11 сотшепса й ^оивг ипе йоисе те1оЙ1е.
Оп еп1;впйе 1а сЬапвоп диздиЧи С1е1,
Тоиз Шзеп! е* зе диегеИеп!, 395
Ьез ипз Шзеп* дие се зоп* йез ^оийез йе 1а тег по1ге.
Ьез аикез ^ие с'ез1 ОгрИп 1е зеипе ти81С1вп,
^и^ ез! 1оиб раг1ои1; зиг 1а 1;егге.
Тоиз зогйгеп! роиг У01г се1а,
^и^ ез* се тизшеп? 2оо
502
Щ^Щ1^Ч^^^,^Щ^Щ^^^^^Щ^>^^^Щ^*^»^^^Щ0
:-/
Излягоха и десетъ кралски керки,
Да си слушетъ тая сладка песна —
Ду тога тие не беха изляли вонка утъ сарая,
Нит' чувешку оку ги 64 виделу —
Кога утъ сарая излягоха 205
Изгряха кату десетъ сонца!
На сички очи се заблескаха.
Се наеха кату в' магла денуви^а!
Саиу на ОрФОнъ очи не заблескаха,
Се почуди за тяхна-та гиздавина. 210
Утъ сички сонце грееше,
Я що 6'Ьше найиалка-та,
Утъ нея ду две сонца грееха!
На ОрФОнъ се молба молетъ,
Да посвири тая свирка, 215
Да поигратъ хору Арабийску.
ОрФОНъ си засвири песна хорувита,
Та играха хору десетъ кралски керки
Малу нлогу танамъ две недели;
Тие си се млчетъ ОрФена да уморетъ, 220
ОрФенъ си се не уморява,
Лю си свири песна хорувита посладку.
Дуръ се моми умориха,
На земя паднаха поклонъ да му се поклонетъ;
Дуръ да падне и наймалка-та, 225
И тя поклонъ да му се поклони,
Той я Фати за лева-та рлка
И побягна пу широку поля.
Я що бЪха ду нехини деветъ сестри.
На сестра си мощне каскандисаха, 230
]
503
г
Е* 8ог11гвп1; аиза! 1е8 сНх йПез гоуа1в8
*
Роиг йсои1ег се1;1;в сЬапзоп йоисе.
1и84и'й. сек еИев пе зоп! 80г(1е8 (1и ра1а18
Е! ра8 ип оеИ Ьишаш пе 1е8 а рав уие8.
^пап(^ е11в8 80п1 зогйбз йи ра1а18 2^5
Е11е8 ЪпЦегеп! сотте с11х 8о1е118,
А 1ои1;е8 1е8 увих б11б8 гезркпсЦззазеп!,
Е! 1в8 еМошзвегвп* сотте 1а ]ит1бге йи зоиг,
А ОгрМп 86111 61168 п'еЬ1ош88вгвп1; 1е8 убих.
Ма18 й айтдга 1еиг Ьваи1;6: 2^^
Бе 1ои1;б8 ЬпПа!! 1е зоюП,
Ма18 дш 61з,И 1а р1и8 з^ипе,
В'б11в ЬпПегеп* йеих 8о1б118.
Е11б8 рпбгеп! ОгрМп
Ве зоиег епсоге сейе шивхдие 215
Роиг с1ап8бг ип Ього8 НагаЪе.
ОгрЬш ^оиа 1а те1о(Ив Ле Ьогоз
Е! 168 (Их Г111б8 гоуа1б8 Лаизбгеп!; ]е Ьогоз
Р1и8 ой то1п8 репс1ап1; с1бих зеташез.
ЕПев 8'бГогсбгеп1; йб ^ай^иег ОгрЬш 220
Ма18 ОгрМп пе ве ГаН^ие раз.
Ма18 И зоие 1а те1о(11е с1б Ьогоз бпсоге р1и8 (1оисешбп1;
^и8^'а се дие 1б8 Ш1б8 зе Ш1^и6геп1;.
ЕНез 1отЬегбп1; раг 1бгге роиг 1в сошришвп1бг
1и8ди'^ се ^ие 1а ркз ^еипе 1;отЪа аиз81, 225
ЕИе аизв! роиг 1б сотрИшеп^ег.
Л 1а ргеп(1в раг 1а ша1п ^аисЪе
Е1 соитш раг 1а р1а1пб уа81б.'
»
Ма18 сб11е8 дш еШеи! зез пей!" зоеигз,
Е1;а1бп1; Гог1бтеп1: ^а1оиз68 <1е 1биг зоеиг, 230
604
^^Ч^Ч/Ч^^М^Г^^^^^^Ч^^^Ч^1^
7- '51 Чи ща зене ОрФенъ младъ свирелжия.
Си утидоха на таткуви сарая.
На татку си вЬлетъ и говоретъ:
„Ой ли, тате, мили тате!
Утъ Бо1ъ да найде наше найиалЕа-та сестра 235
Що си потапта тоя татку ва лакардия;
Излягохне да си видиие Ороенъ младъ свирелжия
Какъ си свири мощне сладка песна,
Се Фатихме и хору да играемъ,
Дуръ да хору завлртиме 240
Тия си ОрФОна залюби,
Та с' негу побягна низъ широку иоля."
Какъ си чу Арабийска краля,
Чи е керка му с' ОрФОнъ побегнала,
Си искара утъ негуви темни зандане 245
Ду две люти Ф|||ркувити змии.
Та хми вЪли и зар&че:
„Лю дЪ да е моя керка да я Фатиге,
С ваши утровити уста да я усмлртите,
Чи тия си потапта моя лакардия!^ 250
Какъ си чуха ду две Фдркувити змии,
Си Ф|кркнаха низъ висе небу
Да си гонятъ наймалката кралска керка.
Денъ Ф|||ркаха и я вейке наблизиха.
Кралска керка си заплака: 255
„Утъ Богъ да найдешъ, бре ОрФене,
Ти мене млада ща погубишъ!
Мой татку си е пратилъ ду негуви люти змии
Мене с' утровити уста да си усмлртетъ."
ОрФОнъ хи вЬли ютговори: 260
606
^и'е11е уа шапег ОгрЬш 1б зеипе шившеп.
Е11б8 уоп! аа ра1а18 (1б 1еиг рбге
Е! еп раг1ап1; ай рке б11е8 (118еп1;:
„0 покв рбге, 11о1гв сЬег рбге!
^и6 Т)1еи ришвве по1гб зоеиг ]а р1и8 зеипе 285
^ш а терпзбе 1;а раго1е ра1;етб11в.
Nои8 8отшб8 80г11б8 роиг .У01г ОгрЬш 1б ^6ип6 ти81С1бп
Соттеп! И зоие ипе сЬапаоп 1гб8 (1оисб,
Nои8 сотшвпсашез аизз! а с1апБег ип Ього8;
Ма18 й реше 1е Ьогоа соштеас^ 240
ЕПе Абуш! атоигеи8б (1б ОгрЬш,
Б1; 8*611Й111 аувс 1ш <1ап8 1а р1аше уа81;е.'
Оиап(1 св1а вп1епс1и (Нге 1б го! Ае НагаМе,
^и6 8а Ш1е 8*681 епМе ауес ОгрМп,
ЛГаН; 80г(1Г <1б 8а рпвоп 8отЪгб 245
Оеих уо1ап1;8 8бгрбп18 уештеивез
Е! И 1биг (111; б1; огдоппе:
,,Ь^ ой 8011; ша 611е ргеппег 1а
Ау6с У08 ЪоисЬев уеттеивев 1;иб8 1а,
Саг б11б а терп8^ та раго1е.'' 250
^иапс^ сб1а бп1;епс11геп1; 1б8 ^еих 8бгреп1;8 уо1ап18,
Л8 Уо1бгеп1 аа Ьаи! (1а С1б1
Роиг гвзошйгв 1а р1а8 реШе йИе гоуа1е.
ХТп зоаг 118 уо1егеп1; е! Гоп1 ргбвдае ге^о^п^в,
Ьа Ш1е гоуа1в соштепса & р1багег: 255
9^и6 Ша 1;е с11а11б о ОгрЬш,
Та уа те регйгв 1юи*в зеипе!
Моп р^ге а епуоуб 868 збгреп1а Убштеизеь
Роаг те 1аег аувс 1ваг ЬоисЬез увптеавев.*
ОгрЬт 1а1 геропйе е! М и!*: 2бо
506
„Ой ти кралска керку моя любу!
Ду кога е ОрФвнъ с' тебе,
Ти що си плачешъ и се боишъ?
Язъ за тебе душе ща си загубе,
Лю тебе си не уставемъ." 265
Още речь-та не отрече
И ду две Ф&ркати змии си дойдоха,
Уста зинаха ноиа да пог&лнатъ.
ОрФОнъ си обзе ду негува гласна свирка
Та засвири песна мощне желустива, 270
Дуръ се ду две змии умаяха,
Кат' умряли паднаха на земя да се валетъ!
Тога си ОрФОнъ свирка запря,
Та искара ду негува люта сряла
И усряли на С|крце ду две змии, '^^^
Утмалъ змии продумаха:
„Утъ Богъ да найдешъ, ОрФенъ младъ свирелжия!
Що ти ний зло усторихме
Та си насъ со тоя сряла усряли?
Наши ясни крАви дано тебе да помл^четъ!^ 280
Това змии утмалъ душе продумаха,
И истекоха утъ тяхъ ду две кржвави ряки,
В' Ц|крну моря си течаха
И си великумъ гласумъ рукаха : .
„Ой ти Фейска краля нашъ побратиме! 285
Молба гуляма ти се молиме:
Ега презъ тука мине ОрФенъ свирелжия,
Сасъ наймалка-та керка на Харапска краля,
Нему нищу да не усторишъ,
Лю да пов^каишъ на той ЦАрнуморски юди, 290
507
„0 Ш1е гоуа1е топ атоиг,
^иа^(1 ОгрМп ез! атес 1о1
Роигцио! р1виге8 1;и е* ав 1и рви11
1« теих регйге топ ате роиг 101
Ма18 ^е пе 1;'аЪапс1оппбга18 зата18.'' 26^
А реше а-М! ПпИ сев раго1в8
Уо11й 1е8 йеих 8егрвп18 уо1ап1;8 агптбгеп!;
Е1 оаугвп1 1виг ЪоисЬе роиг еп^Ьийг 1а Й11е.
Ма18 ОгрЬш ргИ за ти8^^ие те1о(11еивб
Б1 11 ]оиа ипе сЬапзоп к^з 1оисЬап1е 270
.1и8ди'й се ^ие 1е8 йеих 8егреп1;8 8'вшугегвп1.
Сотте тог1;8 Из ютЪдгеп! раг 1;еггб е! ве ^ои16п^
А1ог8 Огр1ип сезза аувс за ти81дие
Е! И вой ва ПбсЬе уепшеивв
Б1 рег^а 1б соеиг (1б (1бих 8егрвп18. 275
А ре1пв у1уап1; 1ев (1еих вегрбп1;8 д1геп(:
,^ие Вхеи 1;е ришзве зеипе ти81С1еп ОгрМп
^ие1 та1 ауопв поиз &1г ^ (о1
^це 1и поиз а регсбв ауес к ПбсЬе?
^ие по1;ге вап^ гои^е 1;е 1;оиппеп1;!* 280
Сб1а ]бв ввреп1;в й реше Гоп1 ^11
Ш й еп вогИгеп!; <1еих Яеиуев (1е вап^,
Бв сои1егеп1; (1апв 1а тег по1ге
Е* ауес ип Ьгш1; Ив ги^хгеп*:
»0 1и Г01 йев Гйе1в по1ге сопГгбге 285
Nоив 1;'а(1гез80П8 ипе §гап(1е рпбге,
81 раг 1С1 уа равзег 1е тив1С1еп ОгрЬш
Ауес 1а саАейе бИе (1и го! НагаЪе,
N6 ]ш ГаН аисип та1,
Ма18 ог(1оппб дие 1;ев 1и(1е8 де 1а тег по1ге 290
608
Х"^^ Да си зеиатъ тая кралска керка,
Тя на тебе изметъ да си чини;
Да не давашъ ОрФенъ да я земе,
С нея Фалба да се Фали,
Чи е ду две змии усрялилъ," 295
Ду две ряки с' цвикане си рукаха,
ДЬ ги дучу Фейска краля,
Та си рукна ду деветъ негуви юди
И имъ вЬли ютговори :
„Лю ега презъ тука помине ОрФенъ свирел жия, зоо
Вия свирка да не му слушете,
Лю да гледате любу да му земете.
На моя столнина да я дукарате,
На мен' изметъ да си чини,
Немой ОрФенъ с' нея Фалба да се Фали, 305
Чи е ду две змии усрялилъ."
Лю що чуха ду деветъ цлрнуморски юди,
Утидоха на край цхрну моря,
Да си чакатъ Орфонъ младъ свирелжия,
Да си зематъ ду негуву любу. зю
На ОрФОна за това му на умъ не дойде,
Та у ти де на край земя на цлрну-ту моря,
Да си види и Фейска краля
Що чулякъ е и той на земята ?
Та се сички утъ негу боетъ. 315
Лю що си утиде на цжрну-ту моря,
Цлрмуморски юди гу посрещъ посрешнаха,
Орфонъ си имъ вЬли ютговори:
„Богъ помабогъ ви цдрнуземски ю;1и1
Д ека седи ваше Фейска краля ? 320
509
Ьш ргеппеп! сейе йПе гоуа1в
Е* ди'е11в вой й 1;оп ветсе.
N6 1а188е рав 1а ргеп^ге раг ОгрМп
^и'^1 ве уап1;б <1е ва сопдиб1;е
Ш ^и'^1 а Ш 1вв йеих зегреп18." 295
Ьев йеих Яеитев Ь18в6гвп1; е! гиртеп!
^и8^и'й се дие 1в го! (1в Реехвк Геп1еп(И1;[;
Е! 11 в*^спа арреИап! вев пеиГ 1и(1б8
Е1 и 1еиг раг1а еп (11вап1:
„^иапс^ раг 1С1 раввега 1в тившеп ОгрЬш зоо
N'бсои^е2 рав ва тив1дие
Ма1в ШсЬег (1е 1ш бп1бУбг воп атап1;е,
Е! тепег-!^ ({апв та сар11а1е
Епйп ди'е11в йеттеп! та 8вгуап1е.
^ив ГОгрМп пе ве уап1в рав й'в11в зо5
^и'^1 а Ш 1бв (1еих.вбгреп1;в.''
А ре1пе 1б8 пеи^ 1и(1ев ои1 еп1бп(1и сек
ЕПвв аИбгеп!; ай Ьогс1 йе 1а тег поите
Роаг у аиеп(1ге 1в зеипе тивхйеп ОгрМп
Роиг 1ш еп1вуег ва зейпе атап1;в. зю
ОгрЬ11^ п'а рав репве'^ Ш таЬ
Л та зйвди'^ 1а Пп (1е 1а 1;егге ^ 1а тег похге^
Роиг пвйег аивв1 1в го! <1в8 Реехве
Роиг У01Г дие! Ьотте 11 ев! (1аив воп раув?
Рагсв^ив 1оив 1вв Ьоттев оп1 реиг йв 1ш. 315
А рехпе агптб й 1а тег по1гв
Ьев 1и(1ев (1б 1а тег по1гв ушгеп! ай (1еуап( (1е 1ш.
ОгрЬш 1еиг раг1а еп Швап!:
,,^ие В1еи уоив вой еп а)йе ^и<1е8 (1е тег п&ке,
Ой гев14е уо1;ге го! <1е Рее18е? 320
510
11 \ Искамъ негу да си ви де,
Чи сме млогу побратиме."
„„Далъ ти Вогъ добро, ОрФенъ младъ свирелжия!
Що та врагъ тука нанесе,
Да погубишъ тоя плрву любу, 325
Тоя пжрву любу ясну сонце,
За коя си толку земя исфодилъ I
Фейска краля ни е пор&чка порл^чалъ:
Лю ега презъ тука минешъ
Тоя любу да си земеме, ззо
Да я уткараме на негува столнина,
На негу изметъ да си чини;
Немой ти с' «нея Фалба да се Фалишъ,
Чи си за нея усрялилъ ду две змии."
Орфонъ какъ си чу грабна свирка в' рлки 335
Да засвири песна желувита,
Дано юди с' песна си умая,
Немой любу да му зематъ;
Той си свирка свири
Я юди му се присмяватъ! 340
Ютговори пжрва юда:
„Свири, ОрФенъ, свири лю колку игкашъ,
Назе ти не можешъ да умаешъ."
Той си пакъ свирка не уставе;
С десна р«ка свирка си дл||ржи, 345
Я с' лева си джржи ду негуву любу,
Немой юди да я грабнатъ.
Сички юди се ума ха утъ негува свирка
И паднаха на земя-та кату мъртви!
;> Утъ Воъ да найде стара ют,а Самувила, 350
511
^е йв81ге 1е уо1г,
Саг поив воттев (1е8 Ъопв соп&бгев.''
„В1еи 1;е йоппе йи Меп ^бмпе шштп ОгрМп,
^ие1 <1етоп 1;'аррог1;е 1с1
Роиг регДге 1оп ргетхбге атоиг, 325
Топ ргешбге атоиг 1б 8о1е11 ЪгШап1;,
А саиве (1б диеПе к ав 1ап1 (1е раув рагсоигги.
Ьв го! Рее18б поив а ог(1оппб
^иап(] 1и раввега раг ш
^ив поив 1'вп1еуопв 1;оп атап*в, ззо
^п6 поив Гетепопв й ва сарШе,
Епбп ди*е11е во11; ва вегтап1;е;
^ие 1;и п^ахе рав с1е га1воп а ве уап1ег <1*е11б
^ие 1и й саиве (1'е]1е а (и^ (1еих вбгреп18,''
ОгрЬ1п еп вп4вп(1ап1; се1а рп* ва тивхдие ^^
Роиг зоиег ип а1г 1п81;в,
Роиг ешугег раг воп сЬап! 1ев ^и(^ев,
БпЯп ди'е11ев пе 1и1 бп16уеп1 воп атап1;е.
Ш й зоие ва тив1диб
Ма18 ]ев ^ис^ев ве гаодиеп* йе 1ш! , 34о
Ьа ргепи^ге с1ев ^и(1ев 1ш ^1:
„Зопе ОгрМп сотЪ1еп 1е р1а1га
Ти пе реих рав поив ептег.*
Ма18 и пе севва рав а зоиег.
Оапв ва та1п <1го11;е 11 ({еп! ва тив1дие, 345
Б1; с1ап8 ва ^аисЬе Ц 1зеп1; воп атап1;е,
9ие 1ев 1ои(1е8 пе Геп1еуа8веп1.
Тои1;ев 1ев ^оис^ев в^ешугегеп! Ае ва шивхдие
Е1 еИев 1юшЪ6геп1; раг (егге сошше шогюв.
^ие 01еи рег(1е 1а У1е11е ^ои(1е ЗашоуИа, 850
512
Що СИ бЪ с' три глави и опашки.
Имаше си и омесъ змийовити;
Нит' се умава, иит' на земя пажда,
Лю си гледа какъ да грабне ду негуву любу?
Що се &^ше умала уть желувита песна. 355
Свири ОрФенъ свири тамамъ три месеци,
Дуръ му се е вейке дудялу,
Та устави свирка да почине.
Лю що си свирка заустави
И стара юда си закара ду негову любу; Збо
Уши хи запуши с' нехини змийни р^1&ки,
Немой да слуше ОрФенува песна
И на зад и да се вра ща.
Лю какъ виде ОрФенъ младъ свирелжия,
Чи му стара юда любу грабна, 365
На земя-та падна и му душе прималя,
Утмалъ душа приговори:
„Утъ Богъ нашла стара юда
Стара юда утъ змия породена!
Какъ ти на умъ дойде, 370
На любу да запушишъ тенки уши,
Немой моя свирка да си слуше,
Да се назади пу меня не в&рне;
Ама язи любу пакъ си не уставемъ;
Лю ду д-Ь сумъ на тая земя 375
За нея ща си мисле какъ да си язема?^
Това ОрФенъ утмалъ душе си продума.
Та си стана и утиде при Фейска краля.
Белки си се той желба нажели,
Да си му даде плрву любу, 380
513
^^^^ атаИ (го18 Шев е! (го18 дивее
Е! 1е согрв аивв! гевветЪЬп!; а ип вегрео!;
БПе пе 8'ештге рав е! пе 1ютЪе рав раг 1;егге,
Ма18 еИе сЬегсЬе а 1ш гаУ1Г аоп а1пап1;е9
^и^ ^ии аивв! ешугбе Ай еЬап! 1;пв1;е* 355
ОгрЬш зоиа зав1;етеп1 1го1в то]в
1ивди'й се даЧ! ве !*а1а§;иа;
Е1 11 севва ^ зоиег роиг ве геровег.
Иа1в & реше а-1;-11 севв^ & ^оае^
Ъа У1е11е ^оаде етеппа воп ашап^е; збо
ЕИе 1ш ЪоисЬа 1ев огеШев ауес вев тахпв Ае вегреп!,
^и*е11е п^ейепде рав 1а тивхдие с1*0грЬш
Е! да'е11е пе ге1юигпе аиргбв Ае 1ш.
^иап(1 ев1а а ти ОгрЬи) 1е ^еипе тив1С1е11
^ие 1а у1е11е ^и(1е 1ш а би1еубе вопатап1;е, 365
Л 1ютЪа раг (егге соште еуапош
Б1 к реше птап!; 11 раг1а:
«^ие В1еи ришвве, 1о1 о У1е11е ^иАе
УхеПе ^и(1е п^ ^'ипе 8егреп1;е!
%
Сошшеп^ а (и вопд^е ^ сек 370
Ве ЬоисЬег 1ев Шв огеШев й шоп ашап^е^
^и*е11е пе реи( еп(епйге та тив1дие
Е* ге1;оигпвг аиргбв йе тох.
Ма1в ^е пе уеих рав аЪап(1оппег топ атап1е
Е! раг(ои1; ой зе 8ега18 виг 1а 1егге 375
^е вопдега1в 1ющоиг ^ 1а гергеп(1ге.''
Се1а а сШ ОгрЦп й реш У1Уап1;
Ш 11 ве 1еуа е! в*еп а11а сЬег 1е ш Ае Реехве
8! реи1;-61;ге се1ш п*аига11; рШе
Роиг 1и1 гепдге ва ргетх^ге ашап^е, ззо
33
514
Пдрву любу утъ коя си соБце грея,
Окол' Фейска краля си стояха моми
Моми все на отбуръ утъ кои си сонце грееше!
Близ' ду негу си стоеше и негуву плрву любу,
Лю какъ си гу тя виде сулзи хи затекоха 3^5
И му вЬли ютговори:
„Утъ Вогъ да найдешъ, бре ОрФене!
Що си мене изл&га,
Та си ма утъ мои сестри отдели;
Ти не си билъ вряданъ любу да си чувашъ! 39о
Ся тука що да праве
Що да праве що да сторе?
Какъ да седе тука сама самичка
Безъ татку, безъ майка още и безъ сестри
Кату утъ небе паднала!" 395
ОрФенъ какъ си чу тие желни лакардии,
Нав;&рви да си иде на негува земя
На негува земя при стара си майка,
Белки тя си му лякъ каже,
Какъ да си любу куртолиса? 40и
Тамамъ утъ фойски сарая излезе
Дойде стара юда Самувила,
Да се млчи и негу да за прие,
На Фейска краля изметъ да си чини;
Си искара ду нехина камбуръ сряла 4оо
Да гу усряли в'средъ слрце-ту,
ОрФенъ какъ си виде стара юда
Мощне се разеди, разлюти, |
Та си искара ду негува маламна сряла
И усряли стара юда в' слрце-ту. 41<»
515
За ргвт1бгб ашап1;б ди! 1и11; сотше 1е 8о1е1].
Аиюиг йи го! Геехве й у ауай йев йИез,
Оез Ш1е8 Ь1еп 8е1ес1б8 (1е дие11б8 1е 8о1е11 1ш1
Той! ргев (1е 1ш 61яИ за ргепибге ашап1;е.
А реше е11е Гарегди! еЛе ютЬа еп 1агте8, 385
Ш е11е 1и1 (Ш еп рагкп^е:
»^ие Вхеи 1;в ришззе ОгрЬш
Роиг ^ио^ га'а8 1;и 1;готр6е
Е1 1;и т'а зерагйе йв тв8 воеиге,
Ти п^еШ! ра8 еп 6Ш йе ^агйег 1;оп атоиг. 390
^ив Й018 ^е Мте ш
^ие Шге ди'еп1;гергеп(1гв та1п1впап1?
Соттеп! тте 1С1 1;ои1;е 8еи1е?
8ап8 р^ге т^ге е! аи881 запв 8оеиг8
Согаше 81 ]е 61ш 1отЬ6 йи йе!?* 395
^11апй ОгрШп еп1;впс111; сез 1;п8*е8 раго1е8
Л з^асЬешша роиг а11ег (1ап8 8оп раув,
Оап8 8оп раув сЬег 8а У1е11е т^ге
Реи1;-в1;ге еПе 1ш уа сИге ип гетбйе
Сошшеп! 8аиуег 80п атап1;е. 400
А ре1пе 80г1ап1; Ли ра1а18 (1и Рее18к
Ьа ухеПе ^и(^в Затоуйе рагие
Е! еПе а евваубе Ле Гаггб1;ег аизв!,
^и'^1 аи881 йеухеп!; 8ет1виг йи ш Еее18к,
ЕПе 80г1; 8а ЯесЬе соигЬбе 405
Роиг регсег 1в тхИеи (1е 80п соеиг.
ОгрЬш еп уоуап* ]а У1е11е ^и(1е
ВвУ1п1; Гипеих е1; 8' епга^еа.
Е! 11 80Г111; 8а реШе ЯесЬе
Е! регса 1е соеиг йе 1а У1е11е ^и(^е. 410
33*
516
^// Та си ПАрсна да си бяга низъ ширОку поля,
За три дни на негува си града утиде,
ДЪ си найде стара майка чи си плаче.
ОрФенъ хи в-Ьли ютговори:
„Богъ помабогъ, ти майку стара юду1 415
Дали мене плачешъ,
Оти си се мощне млогу забавихъ?
Или в' наши сарая ня1цу е станалу?^
„Далъ ти Богъ добро, ОрФОнъ мили сину!
Добре ми дойде, мили сину! 420
На мене си, сину, хабаръ дойде,
Чи е Фойска краля тебе младу попленилъ,
Та за това си язи плака.
Не ли си найде, сину, любу спроти тебе
Та си се саму самичку назади вдрна! 425
Майка ти чакаше снжха ла дуведешъ,
На стару время изметъ да ми устори."
Изъ ОрФОнуви очи кату ряка сулзи затякоха,
Утмалъ на майка си продума:
„Мале ле, мила мале! 480
Язъ си найдохъ любу спроти мене,
Биле още поубаву:
Утъ лику хи две сонца греяха!
Коси хи се пу земя влачеха!
Тя моя свирка какъ си ду чу 435
Сама пу меня нав^^ви.
Та се западихме низъ поля широку,
Поскору при тебе да си дойдеме.
Я що си бЪха ду нехини деветъ сестри,
На нея си мощне каскандисаха! 440
517
Аргбз 11 86 ваиуа соигап! а 1гаУбГ8 1е сЬатрв уа81;в
Бп 1го18 зоиг И агпуа (1ап8 8а у1]1е.
Ой 11 1;гоиуа 8а у1е11е тбге еп р]еиг8.
ОгрЬш 1ш дИ еп рагкп!:
9^и6 01еи (е ^аг(1е та ш^ге у1е11б Зийе, 415
Пеигев-Ш й саиве Ае шо!
^ие зе 8Ш8 теви 81 1оп^бтр8 деЬог8,
Ой е81;-11 агпуб диеЦие сЬове йап8 по1;ге ра1а18?'*
„^и6 1)1еи 1'яШ шоп сЬег Ш8 ОгрЬш
ЗоН 1в Мепувпи топ сЬег Шв; 420
^е гесие (1е8 поиуеНев шоп Ш8,
^пе 1б Г01 (1е Реб18 1'а етршопп^
0*681; 1а га180п (1е шев р1еиг8.
N*а8-^и ра8 \тот6 ип атоиг сопуепаЪ1е
^и6 1;и гвЪитев 1С1 1юи1; 8би1? 425
Та ш^ге а евргегбе ^ае 1и ашепега ипе ЪеИе-ППе
^йе116 те 8бг1; <1ап8 та У1е11е88е.'
Об8 уеих (1*0грЬ1п ^68 1;оггбп18 (1е8 1агте8 вогИгеп!,
А реше П роиуаН; раг1ег & за тбге:
„0 т^ге та сЬ&ге реШ т^ге, 430
^*а^ Ьгоцуб ипе атап1е (И^пе де то!
Е! реи1;-б1ге епсоге р1и8 Ъе11е,
Бе 80П У]8а§е деих 8о1е118 Ьп11егеп1;
8е8 сЬеуеих 1гаша1еп1; раг (егге.
^иап(1 е11е а еп1;еп(1ие та ти8^^пе 435
БИе а11а уо1оп1;1ег8 ай (1еуап1; (1е то!
Ш пои8 пои8 асЬетшатез раг 1е сЬатрз уа8(е
Роиг агпуег сЬег 1о1 1е р1и1;01; ро881Ъ1е.
Ма18 808 8еиг8 ди! 6\аш1 пеи{ еп потЪге
Ьш епу16геп1 Гог1етеп1; 8оп ЪопЬеиг 440
АА
518
Татку си мощне люту насжрчиха,
Та си прати ду две люти Фжркувити змии,
Да на гонятъ, да на Фатятъ,
Ду негува малка керка сь утровити уста да усмжртотъ,
Оти му е лакрдия потаптала! 445
Ду две люти змии краля услушеха,
Та си Флркнаха низъ висе небу
Да на гонятъ да на Фатятъ.
Денъ Ф;крках^^ и на наблизиха.
Моя любу, мале, си заплака: 450
„„Утъ Богъ да найдешъ, бре ОрФено!
Ти мене млада ща погубишъ.*^"
Кога, мале, вейке змии наблизиха
Уста зинаха мома да погллнатъ.
Язъ си обзехъ ду моя златна свирка 455
Та засвирихъ песна мощне желустива,
Дуръ си ду две змии умахъ,
Кат' умряли паднаха на земя да се валстъ!
Тога си язъ свирка запряхъ,
Та искарахъ ду моя люта сряла, 460
Та усрялихъ на слрце ду две змии,
Утмалъ змии продумаха;
„Утъ Богъ да найдешъ, ОрФенъ младъ свирелжия!
Що ти най зло усторихме
Та си назе со сряла усряли? 405
Наши ясни крлви дано тебе да помлчетъ!"
И истякоха, мале, утъ тяхъ ду кржвави ряки,
В' цдрну моря си теча ха
И си великумъ гласумъ рукаха:
^Ой ли Фейска краля нашъ побратиме! 470
519
Е! еИез оп! ^оЛетеп^ 1гп1;6 вой рбге
^и'^1 а ептоуб (1еих 8егреп1;8 уо1ап1;8 уеппиеизеБ
^и'^1 поив роигзштеп! е!; поив агг61еп1;
8а йИе диН 1;ивп1; атес 1виг ЪоисЬе уеп1теи8е
Рагсе ди'в11в а шбрпвбе 868 огйгез! 445
Ьез йеих 8егрвп18 тепзтеих оЬе1геп1 ай го!
Ш 8'епуо1егеп1; ай Ьаи* йи С1е]
Роиг пои8 сЬаззег е1; поиз ргепйге.
Ш зоиг Пз уо1еге111; е1 з^аргосЬегеп!, (1е поиз.
Моп ашоиг, о рей^е тбге, согатепса а р1еигег: 450
»„^ие В^еи 1;в ришзве о ОгрМп
Саг 1;ц уа гае регйге епсоге ^еипе.*"
^иап(^ 1е8 8егреп1;8 61;а1еп1; А6]к, Ь)п1 ргб8
Лз оиупеп! 1еиг8 ЬоисЬезроиг еп§1ои11г 1а НИе,
Мо1 зе рп8 шоп Ш8(;гишеп1, (1'ог 456
Е! ]ош ип сЬап! кйб а1;1п81вп1
^и8^и'й се ^ие з'а1 тшб кз йеих 8егреп1;8,
Е! Из 1;отЪйгеп1; сотше тог1; еп зе гои1ап4 раг 1;егге
Е! аргбз сеззап* ^ ]оиег
Зе йз 80г11г та ЯбсЬе епуепхтбе 4бо
Е1 з'а1 регсб 1в соеиг йез йеих 8егрвп1;8.
Е1 1ез зегреп^з согатепсбгеп! а раг1вг :
,^ие 01611 1;б ришззе ОгрМп ^еипе шившеп!
^и'аVоп8 поиз Гай йе та1 й 1о1
^и6 1;и поив а Меззйе атес 168 ЯбсЬез? 465
^ие по1ге зап^ с1а1г 1;е юиггаеп^е! "
Е^ йеих Ябитез йе зап^ зогйгеп! (1'еих
Е1 сои1йгеп1; к 1а тег по1ге,
Е1 Пз спбгеп! аУбс йез Гог18 У01х:
.0 го1 йе Ее18 поке сопГгбге 470
^520
>^' Молба гуляма ти се молиме;
Бга презъ тука мине ОрФвнъ свирелжия
Сасъ наймалка-та керка на Ха райска краля,
Нему нищу да не сторишъ,
Лю да пов^лишъ на той ц&рнуморски юди, 47:»
Да си зематъ тая кралска керка.
Тя на тебе изметъ да си чини;
Да не давашъ ОрФенъ да я земе,
С нея Фалба да се Фали,
Чи е ду две змии усрялилъ.*^ 480
Ги лучу, мале, Фойска краля.
Та су пор&чи на негови деветъ юди;
Лю кога азъ презъ таму помина
Моя свирка да не слушетъ,
Лю да гледатъ любу да ми зематъ, 485
На негува столнина да я уткаратъ,
На нег' изметъ да си чини.
Юди, мале, излягоха да ма чакатъ.
Да си зематъ моя арну любу.
На мен' това на умъ не си дойде, 490
Ам' утидохъ на край земя на ц«рну-ту моря.
Да си виде и Фейска крала
Що чувякъ е и той на земя-та?
Та се сички утъ негу боятъ.
Лю що си, мале, утидохъ на цлрну-ту моря, 495
Ц&рнуморски юди си ма посрещъ посрешнаха,
Язъ ги питахъ д^ка седи Фейска краля?
Тие си ми не казаха дека седи тоя краля,
Лю си ми рекоха кой та врагъ тук' нанесе.
Да погубишъ тоя плрву любу, 500
62]
Nоив 1;' а(1ге880П8 ипе ^гапАе рпбге;
81 раг 1с1 равваИ ОгрЬш 1е ти81С1еп
Ауес 1а Й11в сайе11;е йи го! йе НагаЬ1в,
N6 1и1 &18 ра8 йи та!
Ма18 огйоппе а 1;в8 ЗнАев (1в 1а тег по1ге 475
Ве ргепйге 1а йИе гоуа1е,
Епйп ди^еНе вой и 8вгуап1;в.
Ке 1а188е ра8 1а ргепйге йЮгрШп
^и'^1 86 ^1оп&е (1б ва ро88е881оп
^и'^1 а Ш 1в8 йеш 8вгрвп48,'* 48о
Ье Г01 йе Гв18 1е8 еп1в11(и8
Е! 11 оМоппа й 868 пбиГ ^ийе8,
^иап(^ ]е ра88ега18 аарг^в (1'б11б8
^и'611е8 п'есои1бп1; рав ша ти81диб
Ма]8 ди'е11б8 васЬеп* йе ргви(1гв топ атоиг, 485
^и'61168 1а тбпбп! (1ап8 ва сар11;а1е
^и'е11е йвтхбп! ва ввгуап1;е.
Ъев ^и(^е8, о тбгв, вогйгвп* роиг га^аШпйге
Роиг ргбп(1гв топ ЬеИв атоиг.
Ма18 3*6 пе т*еп рав би арегди 490
Ш ^6 8и18 а11^ ай Ьои! йе 1а (бгге й 1а тег по1ге
Роиг У01Г аивв! 1е го1 де Рв18
Е1 ^ие1 Ьотте И бв! виг 1а 1;6гге
^ие 1;ои8 1бв Ьоттев 1е сга1^пбп1.
А ре1пв та тбге, ^'агпув й 1а твгпо1г 495
Ьев ^иде8 де 1а тег по1ге уоп! ай детап! де то!.
^е детапд ой детеиге 1е го1 Ре18?
БПев пе т'оп1; рав дИ; ой ев! 1б го!
Ма1в еИев те дх^еп!, ^ие1 детоп V а атбпе 1п,
^ие 1и регде (оп ргешхбге атоиг, 50о
:^/
522
Тоя пжрву любу ясну сонце!
Какъ си язъ чухъ грабна хъ в' рлки свирка ,
Да засвире песна жел увита,
Дано юди СО песна се умаятъ,
Немой любу да ми зематъ. 505
Язъ си мале свирка свирехъ
Я юди ми се присмиваха!
Та се сички юди утъ моя свирка умаха
И паднаха на земя-та кату млртви!
Утъ Богъ да найде стара юда Самувила, 510
Що си б^ с' три глави и опашки,
Имаше си и омесъ змийовити ;
Нит' се ума, нит' на земя падна,
Лю си гледаше какъ да грабне моя любу.
Свиряхъ, мале, свирка тамамъ три месеци, 515
Дуръ си ми се вейке дудя.
Та уставихъ свирка да почина.
Лю що си свирка зауставихъ,
Стара юда си закара моя любу.
Уши хи запуши с' нехини змийни рлки, 520
Немой да слуше моя желувита песна
И на зад и пу меня да се вл^рне.
Лю какъ видяхъ, мале, чи ми любу нема,
На земя-та паднахъ и ми душе прималя,
Утмалъ душа приговорихъ: 525
„Утъ Богъ нашла стара юду
Стара юду утъ змия породена!
Што си грабна моя плрву любу
И хи сасъ рлки запуши ду тенки уши,
Немой да слуше моя желувита песна, 530
523
Топ ргетхег атпоиг 1е 8о1в11 Ьп11ап1; !
^иапй з'еп1еп(118 Уя1 рпз топ 1П81;гитвп1
Ропг зоиег ип сЬап1 ркхпИГ
^ие 1е8 1и(1е8 8'еи1угеп1; йе 1а шиахдие
^и'е11е8 пе ргепДеп^ раз топ атоиг. 505
^'а^ зоиб, о та тбге, та ти81дие
Ма18 168 ^и(^е8 зе тоди^геп! (1е то! !
Е* епйп 1;ои1;е8 ^и(^е8 Йг6п1 ешугбез Ле та ти81дие
Е1 1;отЬ6геп1; раг 1;егге сотте тог1;е8!
Ма18 ^ие Вхеи ришззе 1а У1е11е ^и(1е ЗатотНе 510
^и^ ауай 1.Г018 Шез е! 1;го13 ^ивез,
Ш Гарагепсе й'ип 8егреп1,
ЕПе пе з'ешуга е! пе 1;отЬа раз раг 4егге,
Ма18 сЬегсЬаИ йе те гау1г топ атпоиг.
^а! ]0\1б 1а тизхдие, о тбге, 1;го18 то18 515
Епйп дие ^е зшз 6^6 Шщпе,
^е сез8а13 а зошг роиг те герозег ип рей,
Ма13 ^ ре1пе сеззап! й. зоиег
Ьа УтеНе ^и(^е та гаухе топ атоиг.
ЕПе 1ш ЬоисЬа 1е8 огезИез атес зез та1П8 Ле 8егреп18 520
^и'е11е п'еп1;епй раз топ сЬап1; рЬшйГ
Е! ди'е11е пе героите раз сЬег то1.
Ма18 0 тйге, пе Уоуап1 р1и8 топ атоиг
^е зшз 1;отЬ6 а 1;егге е! 1е соеиг т'а тапдиб,
Е1. й реше ршз де (Игв сез то1з: 525
„^ие Втеи 1;е рип138е о УхеИе 1и(1е,
УхеПе ^и(^е епйп1;6е (1'ип зегреп!;!
Роиг^ио^ аз 1.и ргхз топ атоиг
Е! 1ш ЬоисЬез 1;и 1в8 огеШез йпз атес 4е8 та1пз
^и'е11е п'еп1еп(1 раз топ сЬап1 ркхпйГ 530
624
А-
Да не се назади пу меня в&рне.
Това утмалъ душе мале приговорихъ.
Та си отанахъ и утидохъ при Феиска краля,
Белки, рекохъ, си се желба нажели,
Да си ми даде п&рву любу 535
П&рву любу отъ коя си сонце грея!
Окол' негр* стола си стояха моми
Моми все на отбуръ утъ кои си сонце греяше!
Близ' ду негу си стоеше и моя плрву любу.
Лю как си ма та виде сулзи хи затекоха' 540
Изъ очи си сулзи ронеше
Я сь уста си мощне желувиту ми продума:
„Утъ Богъ да найдешъ, ОрФенъ младъ свирелжиа;
Що ма отдели утъ татку и утъ майка.
Ти не си билъ вряданъ любу да си чувашъ; 545
Какъ ща седе ся тука сама самичка
Безъ татку, безъ майка още и безъ сестри
Кату утъ небе паднала!^
Какъ си, мале, язи чухъ тези лакардии,
Не можахъ на ноги да си стое' 550
Щахъ си падна таму да си умра!
Лю си ми утъ висе небу сила дойде,
Та си нав&рвихъ да си дойда при тебе, мале,
Белки нящу лякъ ми кажешъ,
Какъ да си любу кортолисамъ? 555
Лю що си утъ Фойски сарая излязохъ
Дойде стара юда Самувила,
Да се м&чи и меня да заприе,
И язъ на Фейска краля изметъ да си чина;
Си искара ду нехина камбуръ сряла 5бо
525
^и*в11в пе гй1оитв р1и8 сЬег то!.*
Се1а й реше уй (Ш; о шбге,
Ш ше 1еуап1; ]е шв в.Ш сЬег 1е го1 Ре18
Реи1;-б1;гв И аига рШе <1е шо!
Е! те гепАега шоп ашоиг, ^^
Моп ргепиег ашоиг с1е диеИе 1е 8о1е11 сЬаи!е.
Аи1оиг <1е воп 1л:опе 1е8 Ш1е8 бЬлиЛ АеЪои1;,
Ве8 Ш1е8 еЬо181е8 (1е дие11е8 1е 8о1е11 ЬпНаИ.
Той! ргб8 де 1ш е1а11; аи881 топ ргет1ег ашоаг.
Ма18 й рехое т'й-1-е11б арегсие 1агте8 80г<агеп1; де зез уеих , 540
Ое 868 уеих 1е8 1агте8 (ошЪбгеп!
Ш атес 8а ЬоисЬе е11е т'а 411 1;гб8 1;п81;ете111; :
9^ие 01еи 1;е риш88е ОгрЪхп зеипе шавхехеп
^и^ т'а 8ерагб <1е топ реге в1 де та тбге
Та п^бШ! раз сараМе де ^агдег 1оп атоиг! 545
Соттеп! реих зе ге81;ег. 1С1 1юи1ю 8еи1е
8ап8 рбге, 8ап8 тбге е! 8ап8 8оеиг8
Сотте 1отЬ^е ди с1е1 еп Ъав.**
^аапд ув,1 еп1;епди сее рагоюе, та тбге
^е пе роиуа18 те (ешг 8иг тез^атЪбе, ^^о
^'а^ ГаНИ 1к де 1отЬег е!; де тоипг!
Ма18 д*еп Ьап1; ди С1е1 те уш! 1а !огсе
Роиг агптег ^и8^и'^ 101, о тбгв,
Реи1;-е1;ге 1;и уав те дке ип гетМе
Соттеп!; де11Угег топ атоиг? 555
Ма18 й реше 8ог1;1 ди ра1а]8 де Ре18
Ьа У1е11е Лиде 8атоу11е агпуа
Роиг 1;еп1;ег де т'аггб1;ег аиее!,
^ие то1 аи881 8018 зегуап! ди го! Ге18.
Б11е Ш 80г(1Г 80п агс сошЬб 5бо
^^ Да ма усряли в' средъ сжрце-ту.
Какъ си язи видяхъ стара юда'
Мощне се разедихъ, разлютихъ .
Та си искарахъ ду моя маламна сряла
И усрялихъ стара юда в' средъ слрце-ту, 565
И си плрснахъ ла си бягамъ низъ широку поля,
Немой Фейска краля змии да си прати
Меня младу да погубятъ.
За три дни' мале' си при тебе дойдохъ,
Белки нящу лякъ си ми кажешъ, 570
Да си кортолисамъ моя пжрву любу
Моя плрву любу' тоя милна снлха."
Какъ си ОрФенъ на майка говореше
Душе си му прималя'
Та си падна' умрялъ на земята! 575
Майка му се чудила що да прави
Що да прави що да стори?
ДЬ си се наумъ науми,
Та си рука ду три юди все биларки'
Да си найдатъ билки лекувити, 580
Да си дигнатъ нехинъ миланъ сина.
Лю какъ чуха юди чи Орфонъ боланъ лежи,
Утидоха на тяхну берекетлия поля
Та набраха билку лекувити;
П||;рва юда набра билка ле ку вита 585
С коя да гу дигне утъ потстели!
Втора юда набра билка лекувита.
Кога' иде при Фейска краля,
Плрву любу да си тера,
Фейски сарая с' нея да у тори, 590
527
Роиг те Меввег ай тШеи йи соеиг.
^иаI1с^ ]'а1 уи 1а У1е1]в ^и(^е
^е те ппв еп со16гв е! т'епга§ва;
Е1; ув.1 зогй та рей! ЯесЬе
Е1; з'а1 Ь1е88б 1а У1б11е 1и(1в ай т1-соеиг. 5бо
Е1; з'а1 8аи1;й роиг ^шг раг 1е сЬатр уа81е
Епйп дие 1е го! Уе18 п'епуо1е раз 8е8 зегреп^в
Роиг Л1е 1иег епсоге 81 ^епие.
Вап8 1го18 зоиг8, о тбге, ^е 8Ш8 атпуб сЬег 1;о1
Реи1-61;ге 1;и уа те йге ип гетбйе ью
Роиг йеНугег топ ргешеге атоиг.
Моп ргетхбге атоиг 1;а Ье11е Й11е сЬепе.*"
^иаI1(1 ОгрМп се1а гасоп1а11; а за т^ге
Л 1;отЪа сотте еуапош,
Е* 1;отЬа сотте тог* раг 1;еггв. 575
Ьа тбге й1:аи етЪаггазйе ^ио^ Шге,
^ио^ Га1ге е1 яио! еп1;гергеп(1ге.
Е! епйп е11в 8е 8оиУ1еп1
^и'е11е арреПе 1е8 1го18 ^и(1е8 тб(!есше8
^и'е11е8 сЬегсЬеп! йез р1ап1;е8 тбйтсаЬв 580
Роиг ^ибпг зоп Шз Ь1еп-а1т6 такйе.
^иап(1 1е8 ^и(1ез еп1;еп(11ге1)1; яиЮгрМп ез! ша1а(1е
ЕПез аИбгеп!; аих 1еиг8 сЬатрв псЬев
Е* сие11Игеп1; йез р1ап1е8 ^иепвзап^ев.
Ьа ргепибге ^и(^е сие!!!!!; 1;е11е8 р1ап1;ез §:иеп88ап1;ез 585
Ауес 1е8^ие]1е8 е11е 1е ге1еуега де зоп Ш,
Ьа зесопде сиеНШ дев р1ап1;ез ^иепззап^ез
Ауес 1е8див11е8, диапй 11 1'га сЬег 1е го! Гехз,
Роиг ге1;гоиуег зоп ргетхбге атоиг,
Л уа оиупг 1а рог1е йи ра1а18 Ре18. 590
528
^^ Трета юда набра билка лекувита'
Кога грабне ду негуву си п*рву любу
Утъ тая лекувита билка да яди.
Златни криля да му излязатъ,
Немой Фейска краля да гу стигне, 595
Пакъ любу му да си веме
И негу младу да си погуби.
За день юди утидоха на тяхну берекетлия поля
Я за часъ се вжрнаха утъ таму
И си дойдоха при ОрФвна свирелжия. боо
ОрФснъ си на потстели зле лежи,
Ниту очи подигнува да погледне,
Ниту язикъ помдрднува да продума,
Саму р&ки си утъ земя удри!
Пжрва юда си искара ду нехина лекувита билка, в05
Лю що му я ду носъ дупря'
ОрФенъ си очи подигна,
Да си види стара майка що си прави 2
Язикъ си помжрдна и продума:
„Да си жюва, юду Самрилу! бЮ
Що си ма утъ потстели дигна
Со тоя билка лекувита;
Я' що ми трябува такавъ животъ,
Аку не ми кажете лекувита билка,
Какъ да кортолисамъ моя пдрву любу? 615
Що си я запря Фейска краля,
На негу изметъ да си чини.^
Юди си му велетъ и говоретъ!
Немой за това, ОрФОне, кахжръ береп1ь!
Ний имаме лекувити билки, б20
529
Ьа 1;го1816те сие!!!]!; ипе р1ай1е §аеп88аи1;е
^иап(1 11 гергепйга зоп атоиг
^и'^1 тап§е йе сеНе р1а111е
Ш 11 1ш 80г1;1гоп1; (1е8 аШез (1огб8.
^ие 1е го1 Рехз пе роигак 1в гезотпйге ^^5
Роиг 1и1 гатхг 80п атоиг,
Е1; 1е Шге рйпг епсоге зеипе.
Вап8 ип доиг 1в8 ^и(^е8 агтбгеп!; ^ 1еиг8 сЬагарз
Е! геюигобгбп! (1е 1а <1ап8 ип тошеп!
Е1 агпубгеп! аиргез ОгрЬш 1е ти81с1еп. воо
ОгрЬш 681; соисЬб ай И! 1;гб8 ша1а(1е.
Л пе 16уе раз тбте 1е8 уеих роиг ге^агйег,
Е! пе гетиИ раз 8а 1ап§ив роиг раг1ег
Ма18 11 1таррб 1а 1;егге атес зез та1п8.
Ьа ргетхбге ^и(^в 80г1е за р1ап1;е т6(11са1в в05
Ш й реше 1ш а-1;-е11е т18 зоиз 1е пег
ОгрЬ1П 16ув зез уеих
Роиг У01г див ОП за У1е11е тбге ?
Ш гетиап! 1а 1ап^ие 11 раг1а:
„вак! ^ 1о1 ^и(1в ЗатоуИе ^^^
^и6 1;и т^аз 1еу6 де шоп Ш
Ауес 1а р1ап1;е шМ]са1е.
Ма1 й дио! те зег! 1;е11е У1е
81 уоиз пе ше (1]зе2 ра8 ипе р1ап1е ше(]1са1в
Сотшеп! йеПугег топ ргетхйге атоиг ^^5
ЬадиеИе а ге1;епие 1е го! Ге18,
^и'е11е 1ш зоН за зегуап^е.''
Ьез ^и(1е8 1и1 геропйеш еп раНап!:
„N6 (е 8ои«13 раз (1е се1а о ОгрЪзп,
Nои8 ауопз с1е8 р1ап1;е8 тбйкаюз ^^^
34
г
, ^ 530
^гь Лю ти се молба молиме,
Да си земешъ тоя златна свирка,
Да засвиришъ песна желувита,
Да се чуя дуръ на висе небу
Дур на висе небу при Вишню Богу, 6.5
И той тебе да пожала;
Кога идешъ при Фейска краля,
И той да си прати ду негура ангела
На тебе ардамъ да си устори.
ОрФенъ си услуше ду три юди, 6Р>0
Та си зе в' рлки златна свирка
Та засвири тая песна жел увита,
Дуръ и планини-те още и камене-ту се разплакаха!
Песна си се чу дуръ на висе небу
Дуръ на висе небу при Вишню Богу, 635
Та и на негу се нажели.
И си прати ду негува ангела,
Да си чака ОрФена при цлрну-ту моря,
Кога иде при ФОйска краля
И той нящу ардамъ да му устори. мо
ОрФенъ си вейке песна свжршй,
Утъ юди си тера лекувити билки,
Тие му велетъ и говоретъ;
„Ний лекувити билки ща ти дадем',
Я ти кога с' невяста минешъ презъ наше поля 645
Нехинъ дувакъ да подигнешъ,
Да хй видим' бялу лику.
Да ли е тия мома спроти тебе?
Аку си е тия спроти тебе,
Ний дарба ща я дарим с' кри ля Ф^&ркати, сг>о
т
(^Соттеп! йеИугег 1;оп атоиг;) 12/
Ма18 поив V айгеввопв ипе рпбге , 2.
Ргепйв йопс 1оп шзкитпеп! й'ог
Е1 с11ап1е ии сЪап! р1а]п11Г
^и'^1 8'вп1;еп(1 за8ди'аи С1е1 еп Ьаик 6 2 Г
Ай С1е1 еп Ьаи! сЬег 1е 1)1611 УхсЬпои,
«
^^Г^1 а11881 а1е р11;1е Ле и>\\
^иа^(1 1;и 1га8 сЬег 1б го! Рб18
^иЧ1 аивз! бпто1е 80п ап^е
^и'^1 1в йоппе воп весоигз." ^З^^
Огр111п ОЬб!!; аих 1го18 ^и(^е8
Рп! йапв ва таш 80п 1пв1гитвп1 с1'ог
Е! сЬап1а ип сЪап! р1аш11^
^ае 1ев топ1;а§пе8 е! юв рхеггбв р]епг6геп1;!
Ье сЪаи! рашп! зЧ18ди'аи С1е1 еп Ъаи! изб
Ай С1е1 еп Ъйи! сЬег 1б Охеи УЬЪпои
Е1 1ш аи8В1 1оисЬа зоп соеиг.
Е! и а епуоуб зоп ап^е
Роиг аиепйге ОгрЬш аиргев 1а гаег по1ге
^иап(^ 1] та аПег сЬег 1в го1 Ге18, г.40
^и*^1 аивв! 1ш рог1е (111 весоигв.
ОгрЪш а йе']в. Ит оп сЪап!
Е! (1етапде ]ев р1ап1;ев т^(11са1ев <1ев 1и(1бв.
ЕНев 1ш ^1геп1; еп раг]ап1;
„Nои8 1е (1оппегопв ]ев р1ап1е8 т^д1са1е8 645
Ма18 диап(1 1и раввега атес (а йвлсбе раг пов сЬашрв,
Ти (1о1В 1етег воп УоЦе
^ие поив тоуопв воп Ьв1 У18а^е,
8] е]]е ев! ипе Ш1е (И^пе 4е 1о1?
Ма18 51 еИе ев( уга]теп1 А]^ие де 1о1 б50
34*
640
Вишн>и авгел си ги чакаше на црну-ту моря,
Лю каЕъ си виде ОрФена
Чи си кара ду негуву плрву любу,
Му вели ютговори:
„Халалъ нека ти е бре, ОрФене, мой изметъ, 77й
Що ти чинихъ тука на цлрну-ту моря,
Чи ти си биль юнакъ надъ юнаци!
Ду ся не 6'Ь никой утишелъ на Фейска земя
Я ти си утиде и на фойски сарая,
Янкулува керка си си обзелъ; 780
Ти мощне касметлия ща си бидешъ,
Чи си тя има ду седемъ брата
Седем брата все духувити,
Лю що терашъ у тяхъ ща найдешъ.**
Юди какъ си чуха утъ длну-ту на моря-ту 785
Излязоха с' ние очи накдрвясали,
За6и к&рцнаха на ОрФенъ юнака I
Я вишни Ангелъ пакъ си ги криву погледна,
И тие си найдоха дя^ну-ту на моря-ту I
Та си ОрФенъ цлрну моря помина. 790
Дуръ да иде на край моря
Фейска краля си обсети,
Чи си нема млада ОрФОница!
Самъ си стана да ги гони,
С ние нишанлии ноги си ги наблизи, 795
Вейке щеше да ги стигне.
ОрФенъ си искара билка лекувита
Ти си яде и той и негуву любу.
На негу излязоха криля Ф^ркувити,
Я що бЪше ду негуву любу криля не излязоха I 80о
541
Ь^ап^е (1'еп Ьаи* 1е8 аИвпйаН ай Ъогй йе 1а тег пшге, ""^
Ма18 диап(1 П арбгди1; ОгрЬ111
^и'^1 атбпе воп ргешхег аюоиг,
Л 1и1 (Щ еп раг1ап1;;
„^ие топ зетсе 1'арог1;в йи ЬопЬеиг ОгрЬш 775
^ие де 1;е гепйи 1С1 к 1а тег похге,
Саг 1и 61;а18 ип Ъего Аев Ьегов!
^и8^и^а ргйвеп* регзоппе п'агпуа йапв 1е рау8Рв18див,
Ш 1П ав репека]! тбте ай ра1а18 Ре18дие
Е1 1;и аз оЪ1е11и роиг 101 1а Ш1е йе 1апкои1, 780
Ти вегав ип Ьотте 1;гб8 Ьеигеих
Саг еНе а зер* Лбгев,
Вер! Мгев 1;ои8 8р1п1ие18.
Тои1;е се дие ю йетапйега 1;и коитега сЬвг еих.*
^цап(] 1ев ^и(168 еи1;еп(11геп1 се1а ай Гоп(1 (1е 1а тег 785
ЕПе вогйгеп! атес 1е8 уеих р1е1пе8 йе вап^
Е! ртпсегеп* 1е8 йеп1в ^ ГОгрМп 1в Ьегов!
Ма18 Гап^е (1'еп Ьаи! епсоге 1ев ге^агйай ввтегтеп*
Е! еПез ве сасЬегеп! йе поитеаи ай Лпй йе 1а тег!
Ш а1П81 ОгрМп а раввб 1а шег по1ге. 790
Ма18 еп агптап!; ай Ьогй йе 1а тег
Ье Г01 Ее^8^ие 8'еп арегди!
^ие 1а деипе Гетте йЮгрЬш п^ев* ркв 1й!
Е* 11 вог^Н во1-т6те роиг 1е8 роигвите.
Атес вев р1е(1в тегтехНеих И в^аргосЬа йб^к 7^5
Е! тбте й уоик! Щк 1е8 гедошйге.
Ма18 ОгрМп 8ог1Н ва р1ап1;е т^(11са1е
Е! 11 еп тап^еа 1и1 е! 8а {"етте.
Л 1ш вог11геп1: йез аШев ^ уо1ег,
Ма18 а ва ^етте ]е8 а11ев пе роивв^геп! рав! 800
-»
<^
534
^"^^ И му в4ли ютговори:
„Кога моря поминете
Фейска краля тога на умъ ща му дойде,
Чи си нема тоя плрву любу:
Ща се моище разеди, разлюти, 685
Та ша стане самъ да си ва гони:
Той ща може скору да ва стигне,
Чи си е на ноги мощне нишанлия!
Кога ва вейке наблизи да ва стигне,
Ядите вий тая лекувита билка, б90
Та ща ви изляза тъ криля Фдркувити,
Да си Фжркате дуръ . на синю небу ;
Той неще може да ва стигне,
Чи си нема криля Фл^ркувити,
Да си Фжрка дуръ на синю небу." 695
Юди си му билки дадоха и си утидоха
Я ОрФСнъ не постоя, не почака,
Ам си зе ду негува златна свирка
И наВ|1крви да си иде при Фейска краля,
Месецъ има ду негува столнина, 700
Я той си за день утиде ду цлрну-ту моря.
Д'Ь излязоха ду деветъ цлрну морски юди.
Не му даватъ да помине презъ ц^крну-ту моря.
Чудилъ се е ОрФенъ що да прави
Що да прави що да стори? 705
Д-Ь му на умъ дойде що му казаха ду три юди,
Чи Вишни Ангелъ на ардамъ ща му дойде.
Гледа пу край моря белки види Вишни Ангела,
Я не може нийде да гу види!
Тога си зе златна свирка 710
Е1; 1и1 раг1а еп 1ш Й18ап1: 6^1
»^иап(^ уоп8 аигег раввбв 1а гаег
Ъе Г01 Ге18 уа ве воитепхг
^ие 1оп ргегахег атоиг п'е81; р1ив1й.
Е! 11 (1еУ1в11(1га Гипеих йе со16гв ^85
Е! 1ш 8ви1 уа уоив сЬавзег.
Е* 11 рей! уоиз ^асПетеп! гозохпйге
Саг 11 а йев рхейз тегувШеих.
^иап(1 11 зега (^е'^а 1;гб8 ргосЬе (1е тоив
Мап§;е2 (1е сеие р1а111в теЛ1са1в в90
Е! 11 уоп1 Уоив сго11;гв йез ахПев й Уо1ег
Роиг уо1ег ^и8^и'аи Ь1еи С1в1,
Е! 11 пе реи1 рав Уоив ^е^о^п(^ге
Саг 11 1Га раз (1е8 аШев й Уо1ег
Роиг уо1ег еп Ьаи! ай С1в1 Меи.** в95 .
Ьев ^и(1е8 1ш йопп6гвп1 1ез р1ап1в8 е! 8ог11геп1;.
Ма18 ОгрЬхп пе 8'агге1; е! не гевю р1и8,
Ма18 ргИ 80П Ш81п1теп1; (1'ог
Е! ве тИ; еп тагсЬе сЬег 1в го1 Ре18.
Л у а ип сЬетш (1'ип то1 йапв за сарИаю 7^о
Л агпуе йапв ипе доигпйе а 1а тег по1ге
Б'ой вог1;еп1; 1ев пеиГ ЛиЛез йе 1а тег похге,
Е1; пе Ип регте1;еп1; раз равзег 1а тег по1ге.
Огр1ип екН ега1)агга88б пе басЬап1 ^ио^ Шге,
Ке 8ас11ап1 ^ио^ Шге е* еп1гергеп(1ге. "^^^
Уо11а'ди'11 ве зоиухеп! ^це 1ш оп1 йй 1е8 1;го13 ^и(1е8,
^ие Гап^е (1'еп Ьаи! та Га1(1ег.
Л сЬегсЬе йе воп ге^агй Гапде зиг 1а с01,е
Ма18 пе реи1 рав ГарегсеУ01г.
Ек 11 8ог1 воп 1пв1;гитеп1 с1'ог 71о
1
Н
/' 4
536
Та засвири песна желустива,
Свирка свири и си песна напева:
„Ой ти Боже, Вишню Боже!
*
Прати си утъ небе ду тоя Вишни Ангела,
На мене малку ардамъ да устори, 716
Саму Ц|крну моря да си помина,
Чи си ми юди не даватъ това моря да помина."
Лю си ОрФОнъ песна свлрши,
Си погле а пу край моря,
Д4 си ви де стара дяда с' брада ду ноги-те: 720
Утиде поклонъ да му се поклони,
Я стари дяду си гу пита:
„Ти ли, бре юначе, свиреше тая свирка
И напеваше тая желустива песна?
Коя се дуръ на висе небу слушеше 725
Дуръ на висе небу при Вишню Богу,
Та си прати меня ардамъ да ти сторе:
Що ардамъ утъ меня искашъ?"
„Ой ти, Вишню Ангеле, мой ардамжия!
Нищу другу неща да ми усторишъ: 730
Юди не ми даватъ моря да помина.
Да си ида при Фейска краля.
Та си искамъ презъ моря да ма прикарашъ.
Юди зло да ми не усторетъ;
Хемъ ся да ма презъ моря прикарашъ, 735
Хемъ пакъ тука да на чакашъ,
Кога' се вл^рнеме пакъ да на прикарашъ.
Стари дяду вишни Ангелъ нищу не устори,
Лю си седна на край моря
Та погледна криву каде деветъ юди; 740
_537
Е1. сЬап1е ип сЪап! р]а]п1;1Г
Л ]оиа б1) сЬап1;а се сЬап1:
„0 топ Ьоп 01ви й^еи УхсЬпои
Ва15пв епуоуег й'еп Ьаи! 1оп ап^е
Роиг т'а1(1ег е! роиг те весоипг '^^^
Роиг равзег веиТетеп! 1а тег по1гв.
Саг 1е8 ^и(1е8 т'тресЪеп1 €1в раввег.
А ре1пв ОгрЬш а ЙП1 воп сЬап*
Л ге^агйе виг 1в пуа^е йе 1а тег
Е1 11 \оИ ип ухехПагй аувс ипв ЬагЬе ^ив^и'аиx р1е(1в. 720
Л уа роиг 1ш &1ге ва геуегепсе;
Б1 1е у]еих дгап<1 р^ге 1ш (1етап(1е:
„Ав-1;и о Ьегов ]0\х6 сеНе тив1дие
Ав-1и сЬап16 сесЪап! р1ашШ
^и*оп а вп1еп(1Н ^ив^и'вп Ьаи! ай С1е1 "^^б
Еп Ьаи! ай С1е1 рг^в (1и 01еи У1сЬпои,
(^и! т'а епуоуб де 1в рог1ег весоигв.
^ие1 ев1 1е весоигв ^ие 1и (1ешап(1ев <1е шо!?''
„0 1и топ ап§;в топ рог1еиг ди весоигв
^е пе теих пеп йе р1ив дие 1и Гавве, '^'^^
Ьев ^и(^ев ^'етрбсЪеп! раввег 1а тег
Роиг агг1Уег сЬег 1в го1 Ге18,
Е1 ^е 1;е рпе <1е те тепег раг 1а тег
^ие 1ев ^и<^ев пе те 1а8ве рав с1и та1,
^ие 1;и те тепев раг 1а тег й ргбвеп!; 735
Ш дие (и гев1;ев 1с1 роиг поив аиеп(1ге
^иап(^ поив ге1;оигпопв^ (1е поив епсоге Га1ге раввег.*
Ье У1еих рбге Гап^е й'еп Ьаи! п*а Г1еп ГаН
Ма]в 11 в'а8В11 ай Ъог(1 Ае 1а тег
Е1 Яха юисЬетеп! 1ев пеиГ ^и(1е8. 740
^'* Юди какъ си видеха вишни Ангелъ
Се скриха в' длну-ту на море-ту.
Тога си ОрФенъ моря помина
И утиде на Фсйскуви сарая,
Сарая б^ха заторени, заключени, 745
Утъ пазуФи искара билка лекувита
Та си с' нея утори фсйски сарая
И си Флезе Фнетре ФаФЪ сарая.
Никой си гу не ви де,
Саде любу си му 64 на чушмите, 750
Вода точеше на Фейска краля.
С десна рлка си обзе златна свирка
Та засвири тая желустива песна,
Любу му се мощне умаяла,
Та устави студна вода 755
И навжрви след млади ОрФена.
Ду кога си ОрФОнъ свирка свиреше
Тя си пу негу ходеше,
Низъ поля утъ лику хи сонце грееше I
Я лю кога си свирка уставеше 700
И тя си се назади вращаш.е,
Поля се с' темнилу облячаше!
За това си ОрФСНъ свирка не устави.
Все си свиреше песна желувита.
Пилци какъ си слушеха песна желувита 765
Сички пу негу ходеха,
И си сулзи изъ очи ронеха!
Ду кога стигнаха на цлрну-ту моря,
Фейска крал>а не обсеки
Чи си нема млада ОрФеница. 770
539
^иаI1(1 1е8 ^и(1е8 У1геп1 Гап^е (1'еп Ьаи1
Е11в8 86 сасЬ^гет)! ай !оп(1 де ]а тег.
Реп(1ап1 сек Огр111п ра88а 1а тег
Е! агпуа ай ра1а18 (1и Ее^8^и6•
Ье ра1а18 6Ш1 с1о8 е! 1'вгте. 745
Л нотШ (1е 8011 8в1п 1а ркп! т^(11са1е
Е1 ауес еИе 11 оиуп1 1в ра1а18 Гв18див,
Е! еп{;га еп (1е(1ап (1и ра1а18.
Рег80ппе пе 1в ра8 ти
8о11 атоиг 8еа1е Й1а11 ргб8 йе 1а ^оп1;а1пв 750
Роиг рш88вг йе Геаа роиг 1е го1 Ге18дие,
Ауес 1а та111 сЬ-оНе 11 рп* 80п шзкишеп! (1'ог
Е{; зоиа ипе сЬапзоп ркшИуе;
воп атоиг еп Й1;а11; Гогютеп! ешугбе,
ЕИе 1а188а Геаи 1'га1сЬе 755
Б1 а11а аргд8 1б ]еипе ОгрЪш.
Реп(1ап1; ^и*0^р11ш ^оияН 8а Iпи8^^пе
ЕПе шагсЪа депбге 1и1.
Аих сЬатр8 8е герап(1а11; (1е 8оп у]ьа^е 1е 8о1е11!
Ма18 диап(1 П се88а к ^оие^ 8а ти8^^и6 7бо
ЕИе аи881 сотшепсаН й геюигпег
Ш 1е8 сЬатпрв 86 уеМгеп! (1е8 {;бп6Ъге8!
Е( й саи8б (1е се1а ОгрЬш пе се88а й ^оиег;
Тои^оигб 11 ^оиаН; 1а сЬапвоп р1а1и1;1Уе.
Ьб8 0]8баих бп1;вп(1ап1; сейе еЬапвоп р1а11111Уе 765
Тои8 тагсЬбгеп! аргЙ8 йе 1и1,
Е! уегаегбп! йе8 1агте8 йе 1еиг8 увих!
^иаI1(1 118 агпу^геп! а 1а тег 1101ге
Ъе Г01 (1е Рб18диб пе 8'еп арегси! ра8,
^и6 1а ^еш1е Геште ОгрЬш п*б8{; р1и8 1а. 770
* -
/ >
У4 4' ; г
I
532
Да си Флрка дуръ на синю небу,
Ниту пиле да я стига!
Тия нишанлия да си биде,
Да се зная кому любу си е.
Аку ли не си е спроти тебе, 655
Ний ща я сасъ сряли усрялиме,
Ти другу любу да си найдешъ
Другу любу спроти тебя.«
Ютговори ОрФенъ младъ свирелжия:
„Тя си е любу спроти меня, боо
Биле и поубава утъ меня!"
Втора юда си му даде билка лекувита
И му в4ли ютговори:
^V> „Кога идешъ при Фейска краля
Тоя плрву любу да си терашъ, 665
С тая бчлка Фейски сарая да уторишъ.
Тоя любу ду сарайски порти стои,
Лю какъ ще порти уторишъ,
С лева рлка нея да закарашъ,
Я с' десна рлка свирка да засвиришъ, 670
Тя утъ тоя песна да се умая
И пу тебе да си ходи:
Дуръ да поминешъ цлрну моря
Свирка хичъ утъ рлка да не уставешъ,
Чи лю що ще си свирка уставишъ 675
Тия пакъ назадъ ща си се вжрне!
Ега идете при цлрну-ту моря,
Вишни Ангелъ ща си дойде ардамъ да ви устори.
Презъ широку моря да си ва прикара.
Трета юда си му даде билка лекувита 680
_633_
Коив 1ш о1Тпгоп8 йев йопз йез аШез роиг уо1ег, ^/ ^
^и'е11е Уо1е ^и8^и'аи ехе! Ь1еи
^ив пе раз ип 018еаи реи1 1а гезошйге!
^ив11в 801* ипе Ш1е тагдийе,
^и'оI1 засЬе йе ди! е11е ез* Гатап1;е. в55
Ма18 81 еНе п'е81; раз (И^пе (1в (о!
Nои8 1а 1;иегоп8 атес поз ПесЬез,
Е! 1и (1о18 аПег сЬегсЬег ип аи1ге атоиг
Ш аи1;гв атоиг р1и8 Й1^пе йе 101."
ОгрЬш 1е ^еипв шизшеп 1виг гбропйе: ббо
„ЕПе ез! Й1^пе йе шо!
Е1 тбтв р1и8 ЬеИе див то!.*
Ьа зесоийе ^ийе 1ш йопе 1а р1ап1е т^Й1са1е
Е! 1ш йН еп рагкп! :
„^иаI1Й 1;и 1га сЬег 1в го1 Ее18 ббг,
Роиг йеНугег Ъп ргет1вг атоиг,
Аувс сейе р1ап1в 1и та оитпг 1в ра1а18 Ее18.
Топ атоиг ез! 1оиг ргбз йе 1а рог1е йи ра1а18.
Ма18 еп оиугап! 1а рог1;е
Ргепй 1а аизв!^ ауес 1;а та1п ^аисЬе 67 о
Е* атес 1а йгойе 1'а18 ти81дие,
^и'е1]в з'еп1Угв йе 1юп сЬап!
^и'в11в 1в 8ШУв е! уа аргбв 4о1
^из^и*й се дие (и раззе 1а тег по1ге.
N'аЪапйоппе рав 1юп шз1гитеп1 675
&1 1и пе уеи раз ди'в11в геюигпе!
Ма1з ипе ^18 агпу^ рг^з йе 1а тег по1ге
Ь'ап5е й'еп Ьаи! уа увшг роиг уоиз аИег
Роиг уоиз сопйшге раг Ь тег е^епйие.*"
Ьа 1;го181ете ^ийе к! йоппа 1а р1ап1б теЙ1са1е б8о
/ -.'
542
Чудилъ се е ОрФенъ що да прави
Що да прави що да стори?
Д4 си му наумъ дойде,
Та си яхна ду негуву любу на негови рама,
Та си Ф;&ркна дуръ на синю небу. 805
Там искара ду негува златна свирка
Та испя на Вишню Бога песна мощне радувита,
Чи си гу е той куртолисалъ утъ морски юди.
Фейска краля утъ желба си душе придаде,
Утмалъ душе приговори: ек»
„ОрФСне ле младъ свирелжия!
Мое царсту халалъ нека ти е!
Тебе наследникъ си уставемъ,
Чи си ти юнакъ надъ юнаци-те !
Ду ся не б^ никой душелъ на моя земя 815
Я ти си Флезе и в' мои сарая,
Та (*и обзе ду тоя пд^рву любу."
Тога си ОрФенъ стана Фейска краля!
Ега утиде на юдинску поля.
На невяста си по дигна аленъ дувакъ, 820
Да си видетъ юди ду нехина 1издавина;
Какъ хи се аленъ дувакъ по дигна
Изгреяха ду две ясни сонца!
Юди си я мощне бендисаха,
На ОрФенъ си велетъ и говоретъ; 825
„Жива да ти е, бре ОрФОне!
Тия си е спроти тебе.
Биле и поубава утъ тебе!"
Та си я дарба дариха
Дарба с' Флркувити криля — 83о
543
Е1 ОгрЬш етЬаггавб пв затай дио1 Шгв ?о/
^ио^ Мте дио1 (1'вп1гергвпс1ге.
Ма18 Ппа1ешеп1; 11 ве 8оиУ1еп1)
Т)е ргепс[ге 80п атоиг зпг 868 браи1е8
Е! а1П81 11 Уо1а ^а8^и'аи С1е1 Мен. 805
Ьа И 8ог1;11 8оп 1П81гите111; й'ог
Ш \\ сЪаи^а ай 01еи У1с11Поа ип сЬап! зо1бих,
Саг 11 Га (1б11Уг6 (]е8 ^и(1е8 <1е 1а тег.
Ъе Г01 Гв18дие аПаН тоипг йе йер!!
Е! ^ реше У1Уап1; 11 раг1а а1П81: 81*
„ОЬ ОгрЬ1п зеипе ти81С1вп
Ргеп(18 ро88е881оп йв топ гоуаите!
^е 1е 1а188е соштпе 8иссе88еиг
Саг (и 68 ип Ьегов (1е8 Ьего8.
^и8^и'й рге8вп1 рег80ппе п'а рвпв1га11 (1ап8 топ рауз, 815
Ма18 1и а8 репе1га11 ^и8^ие (1ап8 топ ра1а18
Е! 1и 88 рп8 1оп ргетхег атоиг."
А1П81 681; йеуепи Огр111п 1е го! йе Ре^8^ие!
^иап(1 11 агпуа аих сЬатр8 (1е8 ^и€^е8
Л Йесоиуп!, йе зоп атоиг 1е У011е гои^е 820
^ие 1е8 ^и(1в8 реиуеп* уо1г 8а Ьеаи!^,
Е! диапЛ 11 а 1еу6 1е У011в гои^е -^
Оеих Ъп11ап18 8о]в118 1и1Гбп1;!
ЕПе р1а18а1(; Ьеаисоир аих ^иЙ68
Е1 е11е8 раг16геп1 й ОгрМп еп (118ап1: 825
»^и'в11е воН; Ьеигеизе е! 8аше оЬ ОгрЬ1п,
ЕПе С0ПУ16П1; Ьеаисоир й \о\^
ЕПе 681 тете р1и8 ЪвИе дие ю!!"
Е1 е11б8 1ш (1оппег6п1; йб8 са(}еаих,
Е11б8 1ш <1опп^геп1 (1б8 аШб8 а Уо1бг 8.зо
и тя си Фкркаше дуръ на синю небу,
Ниту пиле си я стигаше. —
Тога си ОрФенъ фхркна с' негуву пхрву любу
И утиде ва негува стара града.
Вечеръ б^ше полунощв, 835
Ниту сонце, нвту несецъ грвяше,
Утъ невяста две сонца греяха!
На негува стара града день си ■ биде.
Стара му майка на дори излезе,
Да посрещне ду вехина сина сасъ млада невяста: 840
Какъ си виде млада невяста,
Чи утъ лику хи две сонца греятъ,
Мощне си я беяндиса,
На ОрФвнъ си вели ютговори:
„Халалъ да ти е, сину, мое мляку! ;■♦&
Уста да ти се позлатетъ I
Чи си нашелъ любу спроти тебя.
Що приличе на наши сарая."
На ОрФенъ се уста позлатиха,
И му се ду днешни денъ позлатени! 85о
Това е ОрФенъ направилъ!
И е устан^а тая песяа да се пея,
Чи в той си песна миловаше.
\
545
Е* еПе аи881 Уо1а ^и8^и'аи йе! Ь1еи.
ТТп 018еаи тбте пв Га гв^о^п1;в.
А1П81 ОгрМп то1а атес 80п ргешег атоиг
Е* атта йап 1а уШе апсхеппе.
Л 61а11 пш1 тбте тшш*, , 835
№ 1е 8о1в11 ш 1а 1ш1в пв 1шгеп1;,
Ма18 йе 1а ^виI1в йапеб 1шгвп1; йеих 8о1е118 !
Е* йав8 80П йпйеппе УхПе йетап* р1е1п ^оиг.
8а У1еШе тбге воНе йап8 1а соиг
Роиг гесвУ01г 80п Й18 е* 8а ^еипв йапсб. 84о
^па^А еИе \И 1а ^еи^е Напсб
^ие йеих 8о1е118 ЬпИеп!; йе 80п тхза^в,
ЕИе вепШ Ьеаисоир й'атоиг роиг еПе
Е* еп райап* ^ ОгрШп еИе 1и1 йй:
«Моп кй тачеше] 8011; Ьеш еп 1ю1 топ Шз! 845
^ие 1в8 1вуге8 801еп* йогйз!
Саг 1;и а8 1;гоиуе ип атоиг (йрте «йе 1;о1
^ш сопу1еп1; роиг 1о§ег йап8 по1ге ра1а18.*
Ье8 1еуге8 йЮгрМп йетгеп* йогбз,
Е* 118 8оп1; йогб8 ^и8^и'^ пов ^оиг8! ' 850
Сек а ассотрШ; ОгрИп.
Е* се сЬап4 еа* гв81;е аргбз 1ш роиг 61;ге сЬапШ
Саг И аи881 а ашд 1е8 сЬап^в.
2 г . V/
870 003
Live Music Archive
Librivox Free Audio
Metropolitan Museum
Cleveland Museum of Art
Internet Arcade
Console Living Room
Books to Borrow
Open Library
TV News
Understanding 9/11