Е : 1 стол и мОЗЕИ, 28 а оо КНИГА ш. по т бани НА ДРУЖЕСТВОТО). : Ще „Печата се съ “средства, отпуснати на дружеството отъ Министерството | ск : „на Земледблието| и Дер ДврИтЕ: Имоти. --осеро м ВоЦа| „ ввНО ш. 1926. ца дере реа реа пе ии Ра мощ. 1926. Ше ; ( / аа уана | ( На А Це: - я у + аи, течетниил зодокни”. оо ок Ваал, а он ЕР на е ОА а е Ном И а ис „софия. оо ии 1 та 19 я д К3 Г ( КИ А < с < аиди: 9 2) рода ОСИЕК 1 Ка < +! Но ха и: пас ше д, я а ВЩТ орааоара, кс | 3 7; ше ТА > ф т АНА ПИ / ОРД А АЧОДАИ и Ар КИ И ИДИ: А ер И РИ га Изи, “ жа ) / х / , а Е: ; 7 : р Д : | / Ум | 1 х + Ле Ки | 1 а ( ит ; : : и. Добри СЪДЪРЖАНИЕ од ц, НАЕТ | И стр. Рр 1 Чорбаджиевъ П. -- Къмъ | ТъсногЬай | теу Р- 2 г “ историята на Българското Ен- Сезс сте Чег ВщдапзсНеп. томологично Дружество: : - 3 епюто!о4спеп дезейзсан 3 П. Отчетъ за дейностъта на | ПП, Вег! с! йБег де ТаНаке!# Българск. Ентомолог. Дар а ие, дег Вщдаапзспеп ЕпЮто!од!- | я зспеп Сезевсай: 5: - -. 9 д. Годишно заседание +. Дейв, 9.1. Запгез ЗЩгипд а 2 9 2. Отчетъ за дейностьта на Ви | 2. Ге ТаНдКей дег вс Неин жеството презъ 1925 г. -: - 12 Епото!офзспеп ва ра ша дапге 1925 . а. 12 3. Списъкъ на членоветЪ на Бъл. “ 3. Меггекп!в Ддег МИаНЧФег До Ентомологично д-во: “19 "Вшдапзспеп Епюто!о415спеп Т| | ; ) - Сезвезсван нее 19 4, Реферати и съобщения “ "21 4. Кегегав пп Вейсте 5. 21 5. Извършени екскурзии: "36 5. Ацздебки е Ехсигопеп :- -: 36. 6. Печатни трудове. - ъ:. 39 6. РиБИкаНопеп дег МИдПФег- - 39 Ш. Оригинални статии. “ Ш. ОгЕа па!е Аи завгте? х “А. Марковичъ: -- Единъ с А. Магкоу зел, (53 Еп неприятель на нашщитЪ гра- „4 оспайтпа пипзегег Сапеп -- дини -- КИвогодиз зоенайа па К вогодиз зо5НЧайв 1. (Со!.) 46 ЦСОТ) ЗА 746 1 ; | | 2.„Д. Йоакимовъ. -- МОви за 2. о, “доактоН, -- Чеше г Де -7 българската фауна Нелиркега Бшдапзспе Еаппа. делиюрии Нейегорега: : . 49 Неегойега + - 49 “3. Д-ръ К. прденити. Ша, „3. Р-г К. ОгепзКу. и ипизту тарното значение на насЪко- д зщридоруте оЕ Пе шзекв: - - 59 митЪ (4 те | герда? (е Пе (е ка ес Е а 59 ; 4 П Чорбаджиев в. - Вред- | 4. Р. ТзспогЬай |1еу. - |ез “ нитЬ скакалци въ България 71 зашегейез пш5Ь1!ез еп Вшдапе 71 5. П. ДрЪнски. -- Паразитни 5. Р. Огепзку. -- Пе Рагазйаг мухи отъ сем. Риррагае (Пр- ог еБепдеп ЕПедеп дег Рат. Ри- |ега) у насър е оо и дам: „ ррагае (Орйег) п Вшдаапеп. 89 6. П. Петковъ. -- КрилнитЪ 26. Р. Реко. - Паз Е!0де!- | мозаики у интерсексуалнитЪ поза Ииегзехцейег Мапспеп И мжжки индивиди на Г утапиа, уоп Гутапша враг 1.. (Гер.) 105. дзраг |. (ер) изт" 105 | : ВОИ ЛОРОН АЕ ВЕ И Бе- “7. Р. ТзспогЬай Иеу. - Ве-, лежки върху нъкои животин- , тегкипдеп пЬег ешде Пеп: ски неприятели по културни- ““ „зспе Еетде дег КийигрНапгеп. тЪ растения въ Деиеария / „Вищайзр 1214925 Ами АВ презъ 1925-г. > 57! 115 8. Ог КМ. Уеткоки, -- (рег В: Д-ръ К. Верхоевь. -- Вър- дзородеп дег ВаКапрлаБтзе!, : ху „ворода отъ Балкански. дезатте! уоп Неггп Ог .). полуостровъ, събрани Отъ. Вигезсп. 2иде<П 31 Уран | д-ръ Ив. Бурешъ, схщевре-. | деп-Ниван: Пегрос - 135 „ „ менно 31-а статия по )зорода 135 «9Д-ръ Ив. Бурешъ. ри, 9. О-г | м, Вуигезсн. -- Вейгад. -, носъ къмъ пеперудната фау-. г Фиг бсптейегпазашиа уот . на на парка Евксиноградъ бсиззрагк, Епхтодгад Бе! дег. при Варна - - - +“ “ер 1 В9м „МафЕ Уагпа ап. 5спжаггеп обед , ) пее ИНК И 1594 10, К. Ивановъ. -- Приносъ 10. К. | мапоу. -- Вейгад гиг 1 СИ къмъ пеперудната фауна на ог Зсптейегипазашпа дег Птде- ду Ловечъ, близката му окол-, - Бипд моп Цомевсн. ипд дез е ММ На ность м аре оаДЕ аа 4... 41 Дова. -4 фа 10 Вадитягкас -я ВО РР А, А с. -< И Да 2 - 2 е: За Дръ. к. ворбсввя - (оо „колко събрани са т „ Бурешъ: въ отигари ощер Бр ре гривни гроб с - за оре АЕ аа сър И КА. ИЗВЕСТИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ЕНТОМОЛОГИЧНО Д-ВО КНИГА Ш. (ИЗДАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО) Печата се съ средства, отпуснати на дружеството отъ Министерството на ЗемледЪлието и ДържавнитЪ Имоти. --------9<ес Ми еПипаеп дег Вшдаапзвспеп Еп(ото!од415сПеп СезеПзспан ш боПа ВАМО Ш. 1926. Вийейп Де |а 5ос!6!е Еп!ото!0914ие де Вшдапе УОБ. Ш. 1926. в. СОФИЯ -- ПЕЧАТНИЦА „ХУДОЖНИКЪ“ 1926 По! гей ру ле итегле! Агстме п 2012 уй мпатдо от Ней Мизешт о! Машга! Низтогу Пбгагу пр: /агспме.ого/детайз/гмезшапардагбзоюа КЪМЪ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЕНТОМОЛОГИЧНО ДРУЖЕСТВО. П. Чорбаджиевъ. Сжществуващото днесъ въ България ентомологично дру: жество се основа на 7 януари 1909 година. За това способ- ствуваха обстоятелствата, че презъ това време въ София ра- ботЪха нЪколко ентомолози, а българската ентомологична наука бЪше вече доста напреднала. Въ сравнение съ другитЪ научни дружества съ специзленъ естественно-историченъ характеръ, като: Ботанично, Минерало-Геологично и др., които се създа- доха едва преди нЪколко години, Българското Ентомологично дружество се явява като едно отъ най-старитЪ, поради факта че насъкомитЪ сж онЪзи природни обекти, които винаги сж обръщали най-напредъ вниманието на природоизследвачитЪ. Обаче, още преди да се основе настоящето ентомоло- гично дружество, презъ 1899 г. въ Сливенъ се бЪше образу- вало друго българско > ентомол. дружество „Светулка“, което още съ създаването си започна да издава свой месе- ченъ органъ -- списание „СвЪтулка“. Явява се въпроса, какви причини способстваха да се образува у насъ толкова рано едно специално научно дружество и то въ единъ обикно- венъ провинциаленъ градъ, когато тогава не е имало никак- ви условия за образуване на специални научни дружества, да- же и въ София? Въ Сливенъ по това време имаше двама ентомолози: колекционера Иосифъ-Хаберхауеръ и учителя по естествена история въ мжжката гимназия Христо Пигулевъ. Последниятъ, като възпитаникъ на германскитЪ университети е ималъ връзки съ нЪмски ентомологични дружества и при завръщането си въ България донесе съ себе си идеята за образуване енгомологично дружество. И като учитель въ мжж- ката гимназия, той намъри презъ това време много благо- приятни условия. Споредъ мнението на най-видни западни ен- томолози изследвали Балканския полуостровъ“), околноститЪ на Сливенъ представляватъ една отъ най -богатитЪ точки въ енто- мологично отношзние. Въ това лично можахъ да се убедя гри #) Кебе! О-г Н. Зифеп пБЬег д!е Гердор!егепйацшпа дег Ва!Кап!ап- дег, Те. Вшдапеп ипд ОзнитейПеп. 5. 147. Да Ица чи Г. » 4 “34 3 Д:-- иа зи 4 многогодишнитБ ми изучваная надъ насЪкомитБ около този градъ. Това е дало силенъ потикъ на г-нъ Пигулевъ и е за- силило неговиятъ ентусиазъмъ къмъ ентомологични изучвания. Лично азъ, като неговъ ученикъ въ долнитЪ класове на гим- назията, помня, че той задължаваше ученицитЬ въ края на годината да му представятъ известно количество пеперуди и често правеше съ тЪхъ екскурзии изъ околноститЪ на града. Въ личностьта на Хр. Пигулевъ следователно се крие и една отъ причинитЪ за създаване на това първо Българско енто- мологично дружество въ Сливенъ. Но, въпреки тЪзи обстоя: телства, ентусиазъма на Христо Пигулевъ отъ една стра- на и особенно благоприятнитЬ условия за > ентомологични изучвания въ Сливенъ отъ друга, това дружество нъБмаше още и най-необходимитЪ условия, потрЪбни за едно специапно на- учно дружество. То изразяваше една утопична идея, то не можеше да се развива и да сжществува дълго време и трЪб- ваше наскоро да замре, както и неговия органъ СвЪтулка, отъ което можаха ца излЪзатъ едва 6 броя. По-подробно по историята на това първо Бълг. ентомол. дружество е пи- сано въ статията на г-нъ Д-ръ Ив. Бурешъ: „Кратка история на Българското ентомологично дружество“ #) (стр. 5--8) и въ студията отъ сжщия авторъ „История на ентомологичнитЬ из- учвания“ ##) (стр. 100--103). Тукъ длъжимъ да отбележимъ едно важно обстоятелст- во. До сега не се знаеше, какъвъ е устава на Сливенското ентомол. дружество и да ли той е билъ печатанъ, защото отъ архивата на това дружество не сж запазени никакви до- кументи. Въпреки най-грижливитЬ събирания на материали за историята на ентомологичнитЪ изучвания въ България отъ г-на Директора на ЦарскитЪ научни институти Д-ръ Ив. Бу- решъ, устава на това първо Бълг. ентомол. дружество оста- ваше неизвестенъ, Заинтерзсованъ отъ това обстоятелство, презъ лЪтото 1925 година, при пребиваването ми за известно време въ градъ Сливенъ, разпитахъ нЪкои лица, които сж имали връзки съ г-нъ Хр. Пигулевъ и съ това дружество, за неговиятъ уставъ. Учителя Атанасъ Николовъ, касиеръ-дЪло- водитель на дружеството тогава, намвбри въ собственната си архива единъ екземпляръ отъ печатниятъ уставъ на дружест- вото, подпечатанъ съ собственниятъ печатъ на последното. Поради твърде голбмиятъ интересъ, който представлява днесъ този уставъ по схващанията за цЪлитЪ и срЪдствата на дру- жеството и голбмиятъ уто тиченъ елементъ въ него, намира- ме за необходимо да напечатаме изцЪло този уставъ. +) Известия на Българското ентомологично дружество, кн. 1, стр. 3--10, 1924 г. София. +#) Хе В отъ Трудове на Българския наученъ земл. стопански ин- ститутъ, 1924, София Уетавъ на Българското Ентомологично Дружество СВВГУЛКА: Чл. 1. Основава се въ гр. Сливенъ Българско ентомо- логично дружество годъ название „СвЪтулка“. Глава |. Пъль. Чл. 2. ЦЪльта на Българското ентомологическо дружество „СвЪтулка“ е: а) изучването на българската насЪкомна фауна ; 6) съставяние на ентомологически музей; в) популяризирание ентомологически познания. Глава |. Средства. Чл. 3. Дружеството постига своята цЪль: а) чрезъ съби- рание на мЪстенъ материялъ; 6) чрезъ уреждане сказки; в) чрезъ изложения на събрания материялъ; и г) чрезъ свой органъ. | Глава ||. Членове. Чл. 4. Членъ на дружеството може да бжде всЪкой, който пожелае. Чл. 5, ЧленоветЪ сж дЪйствителни и почетни. | Чл. 6. За дЪйствителни се считатъ онЪзи членове, коиго внасятъ годишно по единъ левъ. Чл. 7. Почтени членове сж тЪзи, който принесжтъ нЪ- каква морална или материялна облага на дружеството. Забелъжка. Настоятелството опредЪля кой може да бжде почтенъ членъ. Чл. 8. ЖелающитЬ да бждатъ членове, отнасятъ се устно или писменно до настоятелството, което ги приема. Глава |. Управление. Чл. 9. Дружеството се управлява отъ шесточленно на- . стоятелство, избрано чрезъ тайно гласоподавание за една . година. щ Чл. 10. Настоятелството се състои отъ: председатель, касиеръ-дЪловодитель, заведующий сбирката и трима съвЪт- ници. Чл. 11. Дружеството се представлява отъ председателя или зам Ъстника му, | Чл. 12. Настоятелството се грижи за добрия вървежъ на дружеството; урежда изложения, екскурзии и популярни скаски, Чл. 13. РЪшенията на настоятелството сж въ сила, ако сж съгласни повече отъ > половината му присжтствующи членове, Забелъжка. Въ случай на равногласие, печели страната на председателя. Чл. 14. Настоятелството е отговорно за своитЬ дЪйствия предъ частнитЪ и общи събрания. Глава У. Събрания. Чл. 15. Дружеството има два вида събрания; обши отъ всичкитБ ентомолози въ България и частни -- клонови съ- брания, | Чл. 16. Общи събрания ставатъ по > желанието На повечето отъ половината членове, а клонови > редовни всБки шесть мЪсеци. Зебелъжка. Извънредни засъдания могатъ да се свик- ватъ отъ председателя, ако има нужда за това. Чл. 17. РЕшенията сж законни, ако сж гласували повече отъ половината на присжтствующитЪ членове. Забелъжка, Страната на председателя печели въ слу- чай на равногласие. Чл. 18. Събранията се считатъ за законни, ако присжт- ствуватъ повече отъ половината членове. : Забелъжка. Въ случай, че не стане събрание, при вто- рото повикване засЪдаватъ не по-малко отъ тгретината на членовет+. Глава М!|. Права и длъжности на членоветь. Чл. 19. ДЪйствителнитЪ членове сж избиратели и изби- раеми. Чл. 20. Гласоподаванията ставатъ тайно или явно, спо- 7 редъ както пожелае болшинството отъ присжтствующитЪ членове. Чл. 21. ОтсжтствующитЪ отъ центра членове могатъ да опълномощаватъ други за въ събранията. Забелъжка. Единъ членъ не може да представлява повече отъ петь души, включително себе си. Чл. 22, Упълномощенията ставатъ писменно. Чл. 23. ЧленоветБ сж длъжни да изпълняватъ всички взисквання на настоящия уставъ. Чл. 24. ВсЪки членъ или клоноветЪ на дружеството сж длъжни да даватъ сбиркитЪ си за изложение. Чл. 25, РазноскитЬ по повредитЪ на сбиркитЪ, причи- нени по изложението, заплаща лицето или клоновото дру- жество, което ги е поискало. Забележка. ПовредитЪ или загубитЪ се спредЪлятъ отъ арбитражна комисия. Чл. 26. Материялъ, испроводенъ за изложение, може да се задържи най-много три мЪсеци отъ деньтъ на получава- нието. Забелъжка. По-дълго задържания материялъ остава за смЪтка на искателя, Чл. 27, ВсЪки членъ има право да се оплаква предъ събранията, както и да повдига въпроси, съгласни съ цЪльта, Глава М!. Приходи. Чл. 28. ПриходитЪ на дружеството сж: а) отъ членскитЪ вносове; 6) отъ материяла му; в) отъ органа му, и д) отъ доброволни пожертвувания. Чл. 29. Капитала на дружеството се внася въ Българ- ската Народна Банка на името: „Основен фондъ на Българ- ското ентомологическо д-во „Свътулка“. Глава УШ. Общи распореждания. Чл. 30. Устава може да се измъни по желанието на по- ловината членове най-малко. Чл. 31. Дружеството има свой елипсовиденъ печатъ съ надписъ наоколо: „Българско етномологическо дружество въ. Сливенъ“ и въ срЪдата „СвЪтулка“, Чл. 32. Праздника на дружеството е 2 май. Чл. 33. Настоящия уставъ се нареди и прие окончателно на януарий, 1859 година. гр. Сливенъ, 2 януарий 1899 г. Председатель: Хр. Пиг улевв. Касиеръ-дБловодитель: Ат. Николов. Заведующи сбирката: ПП. А. Цанев. Г. Поповъ. СъвЪтници: !Б. М. Бакевг.. Д. Пастуховъ. Горниятъ уставъ е билъ из пратенъ до всички лица, които сж били поканени да се запишатъ за членове нз това дру- жество заедно съ следното писмо: < Уважаеми Господине, Нашата татковина между цругитЬ си природни богатства крие въ недрата си и богатъ ентомологически материалъ, отъ чийто изучвание зависи не малко преуспЪването на нашитЕ гори, нашето земледЪлие, както и развитието на ентомологи- ческата наука. Въ напредналитЬ държави тъзи истина отдавна е при- зната и днесъ ний виждаме множество дружества, които пръскатъ своитЪ агенти по цЪлото земно кълбо за събирание и изучвание на насЪкомното царство. У насъ до сега нищо не е направено ; малкото познание, което имаме за нашигЪ насЕкоми, се дължи на разни чуж- денци, които покрай другитЪ си изследвания сж ни запознали и съ тази фауна, обаче, това познание е толкова малко, щото е нищо предъ трЪбванията на ентомологическата наука. За да можемъ и ний да принесемъ своята лепта отъ една страна, а отъ друга да не чакаме чужди ржце за откри- ване тайнитЬ на нашето отечество, съставихме Българско ен- томологическо дружество съ седалище гр. Сливенъ, | къмъ което числимъ и Васъ за действителенъ членъ”). | Гр. Сливенъ, 2 януарий 1899 год. Отъ Настоятелството. Това писмо ни се изпрати отъ професора при Софий- скиятъ университетъ г-нъ Д-ръ Г. Шишковъ, който сжщо е билъ поканенъ да се запише за членъ на Българското енто- мологично дружество въ Сливенъ. Тукъ отъ страна на дружеството изказвамг благодарность на професоръ Г. Шишковъ и на учитепя Ат. Николовъ за снабдяване последното съ това писмо и съ устава на дружеството. #) Забележка. ОнЪзи, които не жепаятъ, да съобщатъ най- късно до 1 февруарий т. г. чрезъ г. председателя на дружеството. и ОТЧЕТЪ ЗА ДЕИНОСТЬТА НА БЪЛГ. ЕНТОМОЛОГИЧНО Д-ВО ПРЕЗЪ 1925 ГОДИНА. 1 Годишно заседание на Бълг. Ентомологично Д-ство. На 6 февруари 1926 г. Бълг. Ентомологично Д-ство има своето общо годишно събрание при дневенъ редъ: 1. Отчетъ за дейностьта на Д-ството презъ 1925 г. 2. Поменъ за т Д. Илчевъ -- биография и научна дей- ность. -- Отъ Дре Ив. Бурешъ. у 3. Стопанското значение на насЕкомитЕ. Отъ Д. Иоа- кимовъ. Ад. Санитарно значение на насЪкомитЬ. Отъ Д-ръ К. ДрЪнски. 5. Прегледъ на вреднитЪ насЪъкоми въ България презъ 1925 г. и борбата съ тЪхъ. Отъ П. Чорбаджиевъ. и 6. ЕрцезПа егейа |. като неприятель на тютюно- витЪ складове въ Пловдивско. Отъ А. Марковичъ. Присжтствуваха почти всички членове и много гости, между които видни наши природоизпитатели и представите- ли отъ Природоизпитателното, Ботаничното, Минерало-Геоло- гично и Ловно Дружеетва, Председателя г. Георги Георговъ откри заседанието и даде думата на г. Д-ръ Бурешъ, който поздрави гоститЪ съ следнитЪ думи: П. Г. „Трациция е въ Българското Ентомологическо Дружест- во, традиция сжществуваща отъ 1909 год насамъ, традиция създадена отъ нашия пръвъ председатель и основатель на дружеството проф. П. Базхметьевъ, да се събираме въ нача- лото на всЪка година на общо годишно заседание, на което да канимъ и лица отъ специалности и учреждения, които иматъ допирни точки съ ентомологичната наука. Поканихме ви Господа, отъ една страна да проагитираме . предъ васъ нашето ентомологическо дружество, като изтък- неме неговата дейность и посочиме на по-важнитЬ моменти, отбелезани въ развитието на българската ентомологична нау- ка и отъ друга страна да изтъкнеме наново значението на ен- томологията, както за нашето земледЪлско стопанство, така и за народното ни здраве. | До преди 17 години думата „ентомология“ почти не сж- ществуваше въ българската речь; днесь вече ентомологична- та наука е общепозната у насъ, а и официално призната ка- 10 то наука чрезъ специална доцентура по Ентомологията при Агрономическия факултетъ на Соф. Университетъ. ГолЪми за- слуги за тия постижения се падатъ на нашето ентомологи- ческо дружество. НаучнитЪ публикации по ентомологията зае- матъ 609 отъ всичкитЪ публикации на българскитЪ зоолози, а това сжщо така се дължи на задружната работа на члено- ветЪ на нашето дружество. Българското Ентомолог. Дружество е, при това, единст- веното такова на Балканския полуостровъ, единствено такова е и списанието „Известия на Бълг. Ентомол. Дружество.“ На- - шиятъ патриотизъмъ, нашата национална гордость следова- телно изискватъ щото да крепиме това дружество и да по- лагаме грижи за неговото преуспЪване. Това преуспЪъване ще се постигне само съ общи усилия и на сроднитЪ на нашето дружество корпорации и учреждения. Затова и вашето при- сжтствие на нащето годишно събрание, Господа, е голЪма морална подкрепа и единъ новъ импулсъ за нашата по ната- тъшна научна и приложна дейность. Като ви благодаря за вашето присжтствие, моля да има- те търпение да ислушате отчета и дневния редъ.“ Ж Следъ почитане паметьта на трагично загиналия членъ- основатель и членъ отъ настоятелството на дружеството Де.л40 Илчевъ, секретаря изложи дейностьта на дружеството презъ 1925 година, дейность твърде плодовита. Следъ отчета се прочетоха рефератит|, съгласно дневния редъ. На първо мЪсто е „Помена за 7 Дълчо Илчевъ и не- говата биография и научна дейность“, който събуди тъжни спомени. Неговия портретъ, наредъ съ тия на починалитЪ Проф. П. Бахметвевв и Н. Недьлковъ, стоеше на масата. ОстаналитЬ рефгзрати направиха особенно впечатление съ научно-приложната си тенденция. Всички бЪха илюстрирани съ изследванитЬ обекти. Следъ привършване на дневния редъ, членоветБ на Бъл- гарското Ентомологично Дружество, като взеха предъ видъ голбмитЪ заслуги, които Негово Величество Царь Борисъ !!! има за изучването на родната ентомологична наука, най-кра- сиво доказателство за което служи подържаната съ такава голбма любовь отъ Него Царска Ентомологична Станция, която е единственна по рода си на БалканитЪ и личното Му съдействие за проучване страната ни въ ентомологично отно- шение, въ годишното си заседание единодушно решиха да провъзгласятъ Негово Величество Царь Борисъ Ш за свой почетенъ члена. Това решение беше своевременно предадено на Негово Величество, който натоварилъ Началника на Кан- целарията Си г. П. Груевъ да отговори съ следното писмо: 1 София, 12 мартъ, 1926 г. Хе 334 До Господина Председателя на Българското Ентомологично Д-во Тукъ. Господине Председателю, Имамъ честьта да Ви предамъ, че Негово Величество Царьтъ прие съ особенно задоволство писмото Ви отъ 1 фе- вруарий т. г. подъ Хо 21, съ което му съобщавате, че на тър- жественното Ви годишно заседание, следъ като е била поче: тена паметьта на покойния ДЪлчо Илчевъ, заслужилъ и неза- бравимъ сътрудникъ на Царя въ полето на родната ентомо- логична наука, Дружеството Ви е взело решение да провъз- гласи Негово Величество за свой почетенъ членъ. Трогнатъ отъ голЪмата честь, която Българското Енто- мологично Д-ство Му прави, Негово Величество ме натовари да Ви съобща, че Той приема съ удоволствие предложението му да бжде неговъ членъ. Сжщевременно Царьтъ държи да Ви увЪри, че Той не ще престане да работи лично за изуч- ването на българската ентомологична фауна и че Дружест- вото Ви ще може винаги да разчита на Неговата подкрепа и пълно съцействие. Съветникъ: (п.) П. Груевъ. Реши се следъ това да се изпратятъ поздравителни пи- сма до почетнитЪ и действителни членове въ чужбина: Рго0/. Ногшат -- Будапеща, Рго/. Ог Кебе! -- Ваена, Ог КатрБои- зев -- Прага, Ар/е|еск -- Сапаево, Мокржецки -- Варшава. Почти отъ всички се получиха трогателни писма и телеграми, между които заслужава особенно внимание писмото на из- вестния старъ ентомологъ, Директора на Мацжарския Ест.: Истор. Музей Рго!. Ог Ногмав -- Будапеща, а именно: Видарез! 12.11.1926. Зейг дееппег Негг КоПеде ! Ше дгоззе Ебгипад, Фе Фе МИдПедег дег ВШаапспеп Еп- Гото!од15сНеп ПезеИзспай аз Ап!аз Шгег ФДез)ап деп Пепе- га уегватп ишпа пс ги БедгПззеп Фе дгоззе | еБепоуйгфаКей БаЧНеп, Вай писр пт! ашпсъНаег Егешде егей#. кв Бе даР0г аПеп Неггп КоПедеп петеп 1ппазеп Рапк ЦБегл! е ги моПеп. МИ деп Бе еп ипд Пегг спя! еп Мйпзспеп Ег даз В Неп ипд СедеШеп дег Вшдапзспеп Епюто!офзспеп ПезеПзспа! гесппе! З1сп, 1 уоггйайспег Носпас ипа, УНг егдеБепег Ог 4. Ногмат, 12 П. Отчетъ за дейностьта на Бълг. Ентомологично Д-во презъ 1925 година. Отчетната 1925 година бЪ ознаменована съ редъ тъжни събития, които потърсиха страната ни и създадоха тъжно на- строение срЪдъ цЪлия български народъ. На 14 априлъ въ Арабаконашкия проходъ падна убитъ незабравимия членъ и секретарь на Бълг. Ентомологично Д-во ДЪлчо Илчевъ, На- чалникъ на Царската Ентомологична станция. Това е една скжпа жертва, която Дружеството ни дълго ще чувствува. И колкото повече се отдалечаваме отъ тъжния день на убий- ството му, толкова повече се убеждаваме, че неговото мЪсто въ нашия дружественъ животъ ще остане за дълго време праздно. Спомняйки си въ днешния день за даровития при- родоизпитатель и ентомологъ, въ лицето на който род- ната ни наука загуби единъ рЪдъкъ свой членъ, нека почетемъ памЪтьта му и за неговитЪ заслуги къмъ българ- ската Ентомология и къмъ българската наука изобщо, да станемъ на крака и кажемъ: „лека ти пръсть незабравимий ДЪлчо!“ Презъ изтеклата 1925 година, въпреки създаденото на- строение отъ събитията презъ м. априлъ, Бълг. Ентомоло: гично Д-во въ лицето на своитЪ членове, прояви усилена организаторска и научно-приложна дейность, както въ 06- ластьта на ентомологичната наука, тъй и по отношение на моралното издигане, финансово закрепване и засилването на Дружеството отъ къмъ членове. Преди всичко, за своето финансово закрепване Бълг. Ентомологично Д-ство направи постжпки предъ почитаемото М-ство на ЗемледЪлието и държ. имоти, за да му се отпус- натъ средства за проучвания въ областьта на приложната ен- томология. Благодарение на правилнитЪ схващания за значе- нието на приложната Ентомология у насъ, които иматъ ржко- водящитЬ срЪди въ М-ството на ЗемледБлито и държ. имоти, начело съ своя бившъ Министръ Проф. Я. Молловъ, на Дру- жеството бЪха отнуснати за специални проучвания на при- ложно-ентомолгични въпроси 30 (тридесетъ) хиляди лева отъ бюцжета за 1924 година. -- Направени сж постжпки предъ сжщото Министерство да се отпуснатъ на дружеството за сжщата цель 50 (петдесеть) хиляди лева и отъ бюджета за 1925 година, И тая сума е отпусната на Дружеството, макаръ че тя още не е влЪзла въ касата му. Друго едно не по-малко важно събитие отъ финансовото закрепване на Дружеството е и засилването на Дружеството съ нови млади членове, изъ срЪдата на студентитв медици, агрономи и естественици, питомци на нашия университетъ, к ф. 13 Нека ни бжде позволено да поздравимъ тия млади бждащи ентомолози и да имъ пожелаемъ плодовита бждаща ентомо- погична дейность -- Тукъ му е мЪстото да отбележимъ още, че презъ отчетната година се увеличиха и иностраннитЪ чле- нове на Дружеството. Гака станаха членове на Дружествого коресподенга на в. Таймсъ Филип Грейвсо, авторъ на мно- жество статии по пеперудната фауна на Мала Азия, Сирия и Палестина, и сръбския ентомологъ Д-рг Павле Вукасовичо, бившъ асистентъ по зоология въ Тулуза (Франция), а сега въ университета въ БЪлградъ. Трети единъ напредъкъ на Дружеството презъ изтек- лата 1925 година е издаването на П-та книга отъ „Известията на Бълг. Ентомологично Дружество, която се печати съ сред- ства, отпуснати на Дружеството отъ М-ството на Землед. и държ. имоти. Колкото скромна по обемъ да е тая книжка отъ „Известията“, съдържанието й обаче буди у всички на- дежда, че известията полека-полека ще станатъ важенъ фак- торъ въ нашата научна литература. Чрезъ тЪхъ нашата родна ентомология -- приложна и теоритична - ще може да се издигне на оная висота, каквато подобава и каквато тя има въ другитБ по-културни страни; чрезъ тЪхъ тя ще заеме мЪсто наредъ съ научнитЪ дисциплини, боравещи съ селското и земледЪлското стопанства. Нека отбележа че кн. | отъ Изв. на Бълг. Ент. Д-ство е реферирана въ Керепопит епюоютоод кит, 2 анг, Хе 7, р. 89, Вейп 1925 съ най-добри отзиви. Съ излизането на първитЪ две книжки отъ Известията . на Бълг. Ентомологично Д-ство, пожелаваме да се положатъ зправи основи на една блЪскава бждаща творческа и обеди- няюща дейность на Дружеството, което въ недалечно време да печати резултатитЪ отъ изследванията на своитЪ членове- ентомолози въ много по-голЪми томове, които да сеятъ научни и приложни познания срЪдъ българския народъ и да допри- несатъ за постигането на крайнитЪ цели на Дружеството: -- увеличаване благата отъ човъшкия трудъ. Като четвърти моментъ отъ живота на Бълг. Ентомоло- гично Д-ство презъ отчетната 1925 година, отъ голЪмо мо- рално значение, може да се отбележи и почването на лек- циитЪ по приложна ентомология въ Агрономическия факул- „ тетъ, Датата 23 май 1925 година, на която пружествения членъ Д. Иоакимовъ като частенъ доцентъ по Ентомология, чете встжпителната си лекция: „Значение ка насъкомит» въ сто- „ панството“ е дата отъ голБмо морално значение за българ- ската ентомологична наука. Това е датата, на която Ентомо- логията, е призната официално като наука въ България. Нека отбележа, че създаването на катедра по Ентомология при 14 Агрономическия факултетъ е заслуга преди всичко на Бълг. Ентомологично Д-ство. Нека въ тоя моментъ пожелаемъ Дру- жеството да даде ценното си съдействие за въстановяването на тая редовна катедра по Ентомология и това да му бжде една отъ първитЬ задачи презъ настоящата 1926 година. Накрай, нека отбележа като последенъ и факта, че Дру- жеството, въ лицего на своитБ членове, взе участие и въ ор- ганизираната борба сръщу неприятелитЪ по сливовата кул- тура въ Кюстендилско, За пръвъ пжть у насъ, по инициати- вата на М-ството на Землед. и държ. имоти, се организира на по-широки начала систематична борба съ неприятелитБ по сливовитЬ дървета въ тоя сливарски кжтъ. За цельта бЪ назначена комисия оть специалисти, кояго на самото мЪсто проучи въпроса и организира борбата. Въ тая комисия вли- заха предимно дружествени членове и борбата се ржково: водеше сжщо отъ дружественитБ членове, За пръвъ пжть у насъ се дава такова значение на приложната ентомология. Нека се надЪваме, че за въ бждаще по-често Дружеството ни ще бжде сезирано в-» такива случаи и че официалнитЪ органи, заведующи отдЪлнитЪ сервизи отъ народното ни сто- панство по-често ще се обръщатъ къмъ него за съдействие въ борбата съ вреднитЪ насЪкоми по културнитЪ растения и домашнитБ животни у насъ. Нарздъ съ постигнатитЪ успЪхи, презъ изтеклата 1925 го- дина Дружеството е проявило още и следната дейность: 1. Срещи и свобщения: - Презъ отчетното време Дру- жеството е имало едно общо годишно събрание и 38 сед: мични срЪщи. Вътия срещи сж четени 74 реферати и съоб- щения по разни въпроси изъ областьта на ентомологичната на- ука у насъ, особено приложната. (Миналата година сж направе- ни 60 реферати и съобщения, т. е. съ 14 по-малко отъ отчет- ната 1925 година). РефератитБ и съобщенията сж били всЪ- кога придружавани и илюстрирани съ материялитЪ и обек- титЬ, възъ основа на които сж правени изучванията. Гова придава още по-голбма научна и практична стойность на тия реферати и съобщения. Извършени екскурзии: Презъ изтеклата година членоветЪ на Дружеството по отдЪлно или съвмЪстно на малки групи сж направили 61 екскурзии съ научна цгзль, главно за съби- ране ентомологични материяли изъ разнитЪ кжтове на стра- ната ни. (Презъ 1924 г. извършенитЪ екскурзии сж били 65, значи съ 4 повече отъ 1925 г., което обстоятелство може да се обясни съ събитията и несигурното пжтуване). Печатни трудове: Презъ изтеклата година членоветБ сж публикували 75 научни и популярни статии изъ разнитЪ области на ентомологията и приложната зоология. Това сж 15 709 отъ всички излезли презъ годината статии у насъ по зоология изобщо. (Миналата 1924 г. сж публикувани 67 на- учни и популярни статии, което значи, че тая година дей- ностьта въ това отношение е засилена съ 8 статии повече оть миналата година). Членство: Както вече съобщихме, презъ отчетната 1925 година можемъ да се похвалимъ, че членоветЪ на дружество- то сж се увеличили съ 6 нови членове, отъ които 2 иностран: нни, 2 изъ срЪдата на студентитЪ медици и агрономи и 2 други. Така че движението на членоветЪ презъ отчетната го- дина е било: Отъ миналата година ... : 28 члена Починапъз ее ааъ а Оставатъ. .. 27 Записали се нови .., е.» 7 Всичко, . : 34 члена Каса. Отъ равносмЪтката на стр. 16 се вижда, че дружеството въ края на отчетната година има: 1. Вложени въ Витошката банка: . . : 20,620 лв. 2. я „ Пражката банка .. :. 23,000 , или всичко“. 53,620 лв. 3. СрЪщу това има задължения. .. 263 » Оставатъ всичко: « . 43,357 лв. Канцелария: - Преди всичко, нека съобща, че по слу- чай годишния праздникъ м. година дружеството поздрави Н, В. Царь Борисъ Ш, който отговори на поздравленията съ подходяща телеграма. После бЪха сжщо поздравени съ писма по случай тър- жественото годишно общо събрание м. година почетнитЪ чле- нове на дружеството: 1. Председателя на Руското Ентомологично Общество въ Петроградъ Семеновв ТГянг Шански Андрей. 2. О-г Оега Ногшай. Диргзкторъ на Ест. Истор. Музей, Будапеща. 3. Ро. О-г Кебе!. -- Директоръ на Зоолог. отдБлъ при Виенския музей; 4. Проф. К улагинъ. -- Москва. 5. Рго/. У. Ар/еек. -- Кустосъ на музея и н-къ на фи: топатологичната станция въ Сараево. Отъ всички, съ изключение на Проф. Кулагинъ, се полу- чиха поздравителни писма до Д-вото. ртучтте 3 Е 091 7049494 |- Ш -щ оньиза |12 Ба - + оньизя Е тас"9с 091 уо696 |--| гог АЕ : 091 ТРЕ 066 нае еее а а ле роми ча атий1е1о вв адефдонох -1 088 - 006 СА ж ес ггошиипн "с -1 0060 Шоня „китззяй“ “ятеьошо -| 00006 - 1 Еда .. . ипохевд ин -зяозтея "дп и инонештоц "с -| огове туеег # енжеди“ Е ще ог9"0г еннео ентогия чая инежопя "1 ч похена еязи оньиза | 19 е82й 16 - . « Оньизя -К» здинежопя чадо изхии г.о ум е види ар ии 6 зчос уж етаж мм "ян "Атодо) иязоня инонеин ци (Так ян) ипоии "ждай и сизпепиес ен 01 -оя1одетоиниуу ч1о чтоиоц фи опа че а е „РИИПОШ сг6! игви у чло срЕ М чдялоил "94" ву енжиня ч2 вянео етеншотибЯ чая чтооньишен “ а похиай грнишол сб Р1лентенао ва са сола оя1зежАдЦ оньигопонолна ад вн ю1рову ен о1еинко1245) еннео вяжед чя иш (винзжичпес) знетеипоп ес "с 7 17 При това нека съобща, че презъ изтеклата година Дру- жеството бЪ поканено да вземе участие съ свой делегатъ въ Ш-ия Интернационаленъ конгресъ по Ентомология, който се състоя отъ 19 до 36 юний 1925 година въ Цюрихъ (Швей- цария). Понеже Дружеството нЪма възможность да вземе не- посредственно участие въ тоя конгресъ, задоволи се да поз- драви конгреса и делегатитЬ съ следното писмо до неговия председатель Д. гол Зслийезз: борМа, 11. УП. 1925. Ап 4-п Неггеп Ргазтдешеп дез | Ип(егпаЦо- паеп Копдгез5 Ег ЕпютоПа!е, 20п<П 6, МаззегмегКзатг. 53, НосПуегейтег Негг Ргазтдеп+, Ге Вшдапзспе ЕпюотоодвсНе Пезе!зспаН, Фе епе 16 |апае уу155зепзспаййспе ТацаКей БиЧег зсп Па!, пбс Ме пср! уегзваитеп, 5 <П деп епото!од5<Пеп ПезеПзспаНеп, 5 шеп ипд Вейпбгдеп аПег Гапдег апгигетщеп ит Шге маглаеп Сск- мйпзспе Ег епе ЕгисиБаге ипд дег Мепзспей пигПсПе Та- НаКей дет Ш 1п!, Епопо!од5<Пеп Копдгезз ги ШЬегли!еш. Ое МидПпедег дег Вшаапзспеп Еп ото!одвсПеп Сезе!- зспа! РаБеп г! дгоззеп „и егеззе Де Вепсте ПЬег Фе МогЬеге!- Гипаеп ипд Фе ОгдапваНоп дез Копдгеззез уег о!4!: ипд РаНеп деп |еБрайез еп Мипзсп дейпедЬ, аишсп епеп Мепгейег аиз Шгеп Кгеве ги дет Копдгез5 20 епбепдеп. | едег 156 аБег Фе Пе!д- майгипазуа а ипзегез Гапдез зо ипдетеп пед ад ипд Фе - ройизспеп 7из#апде аш дет Ва Кап зо ипейгешеп, дазз ез ип5 210 ипзегет дгбззе Ведапегп убШа иппобайсй 15: фДезеп ип- зегеп дгоззеп Мипзсй аизги Бгеп. ОБмоН! ипзег Майепапд Вшдапеп пиг еп Кетпез Гапд 155 ипд даз Бшдапзспе Мо егв: зей 40 |аргеп ро!Нзспе Еге!- Пей цепеззЬ, ипд оБмоН! дигсп деп Мейкпед шип зетпе Ро!деп ипзег ми/зспайПсвез | еБеп ешпег загкеп ПОергеззоп ишегуетеп 154, зо Па! досПп ипзег БпеБеп Юг Фе Койигейе НеБипа дез МоКез ипд Фе Ебгдегипа дег М/ззепзспай дезмедеп пс! ит деппа еп ашдевби, Опзеге аиз1апфзспеп ЕйгептйдПедег, Фе Неггеп НоКа! Ог. а. Ногуай ВидарезЬ Нога! Рго!. Ог. Н. КеБе!-- МЛеп ипд Рго!. 5. МоКггеску -- МагзсПпаш, Ме |а 5Шег ап дет Копдгеззе . Тейпептеп, чуегдеп ипзеге Ейгзргесвег зеп ипд дет Копдгеззе „ ипзег ейПдез 5пеБеп г Фе Ейгдегиа Фег егтото!офзсПеп “ Мвепзсрай зс дегп, 2 18 Миг Бийеп зе, Носпуегер“ег Негг РгачдепЬ, дег Ш пуег: панопаеп Епкюото!од5спеп Копдгезз ипзеге аПегрегг спя еп ипд аисрНа еп Сг0ззе ипд Муйпзсиа г епе дедешспе пипа годПс!5!: еггодгеспе ТаНаКей айНд5!: пЬего еп ги уоПеп, МИ дег аПегуоггйаПси еп НосПас ипа уег- БеБе 1<В а5 г зебг егдеБепег Ргаздеп: дег ВШд. Епото!о04, СезеПзспаН: Ог. /. Вигезсй. Зекгегаг: Р. Пгензку. Р. 5.: Уп епацшЬеп ипз 2 Ехепр!аге дег „Сезс се ЧДег епото!одзсПеп ЕгГогвсрипа Вшдапепз“ (пи уоПзапфдег еп- Готоюф вспег ВЪПоагарте пЬег Вшдапеп) ап деп Копдгезв ги зепдеп, еБепзо ме Фе 2 Чигптегп дег „МИ еПипаеп дез Вш!|- дапзсПпеп Епюто!од5сПеп СезеПзспай“, Де зоеБеп егзсепеп зпд, ипд Де ешгае епютооа5спе Хейзси ИН аш дег ВаКап- па пзе! дагз!еПеп. По поводъ инициативата на Българския Наученъ Земле- дЪлско-Стопански Институтъ въ София да свика конгресъ на българскитЪ природоизпитатели и лЪкари, по случай 50 годиш- нината отъ освобождението на България, Бъпгарското Енто- мологично Дружество избра за свой делегатъ въ комисията г. Дръ Ив. Буреш». Освенъ това, презъ отчетното време Дружеството е било въ връзка съ много ентомологични дружества въ чужбина, както и съ известни ентомолози, на които е пратило и праща своитЪ издания въ размЪна. Благодарение на тия връзки, днесъ Дружеството получава въ размъна изданията на след- нитБ иностранни ентомологични дружества: 1. Чешкото: Сазор!5 СезКозоуепзке ЕпюотоодсКе Уро- геспозн. РгаПа, : 2. Полското: Ро5Ке р!5по еп! ото!одспе. -- лом. 3. НЪмското въ Берлинъ: ХеИзсАпП! Е1г У/ззепзспайПспе штзекепЬьоосе. 4. Швейцарското: М еШипаеп дег зсруегепзспеп Еп!о- по!од15спеп ПезеПзснай -- Вегп. 5. Английското: Тпе Епюто!о045Е -- Гопдоп. 6. Австрийското: Еп отоод!з<Пег Кипдзспаш -- УМеп.; Меграпфипдеп дег 2оо!офзс! ВойатзсПпеп ПезеПзспай -- УМЛеп. 7. Норвежского: Епотоо0а5К Пдзкги Е -- зоКсПот. Съ тия нЪколко думи завършвамъ отчета за дейностьта на Бълг. Ентомологично Д-тво презъ 1925 година, дейность твърде скромна, обаче много плодовита и резултатна. Но колкото и да сж голбми успЪхитЬ на българската Ентомоло-. гия презъ отчетната година, колкото и много да е направено . и постигнато, все пакъ трЪбва да признаемъ, че тя стои още. твърде назадъ и че има още много да се желае. Ето защо | | 4 з | ПА 3471 19 на членоветЪ на Бълг, Ентомологично Д-ство предстои още много работа и много усилия, както по отношение моралното и материялно засилване и закрепване на Д-ството, тъй и по отношение научно-приложнага дейность на членоветЬ му, която най добре ще спомогне за издигането на българската Ентомология. Съ огледъ на последната задача, именно, Д-ството презъ предстоящата 1926 година си е поставило като обектъ за изучването преди всичко на следнитЪ въпроси: 1. Паразитни кърлежи (хой9ае) по домашнитЪ и други животни. 2. Паразитни (Рирграгае) и кръвь смучащи (ТаБапдае) мухи по домашнитЪ и други животни. 3. Короеди (1рдае) по овощнитЬ и горскитЬ дървета. 4, Биологията на Сайапдга дгапапа (гъгрица, житния хоботникъ). Съ тия и подобни изучвания ще може да се допринесе твърде много за постигането на крайнитЬ цЪли на Бълг. Ентомологично Д-ство: -- увеличаване по възможность повече благата отъ свъщенния човъшки трудъ. Ш. Списъкъ на членоветБ на Българското Ентомоло- гино Дружество. Почетни членове: 1. НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРБ. БОРИСЪ Ш -- Царь на Българит. 2. Председателя на Руското Ентомологично Общество въ Петроградъ -- Семеновв Тянв-Шански, Андрея Петровичь. 3. Кеве!, Рго/. П-г Н., директоръ на Зоологическия от- дБлъ при Виенския музей. 4. Ногоа! П-г Сега, циректоръ на Будапещенския Ест. Исторически музей. 5. Кулагин Н. М., професоръ по Ентомология въ Москва. 6. Ар/е|еск У!свог, кустосъ на Музея и началникъ на Фитопатологичната станция, Сараево. Действителчи членове: 1. Аджаровъ М., студентъ медикъ, София. - ер. Со!- ГетБаа. : 2. Бурешъ Д-ръ Ив,,„ директоръ на НаучнитЪ Институти на Н. В. Царя, София. -- Гер4ор(ега, Рашпа сауег со!а, Мег: “ТеБгайа, Епют. аесопот. Зи Дрст а 20 3, Дрв Вукасовичъ 1., асистентъ въ БЪлградъ. Нипеп рагаз. 4. Георговъ Г., агрономъ, София. 5. Грейвсъ Фил, кореспондентъ на в. Таймсъ, Лондонъ. Герд. 6. Григориевъ В, агрономъ. Еп!от. аесопот. 7. Дончевъ Ан., пекторъ по пчеларство въ Агроном. факултетъ, София. 8. Дръновски Ал., гимн, у-ль, София. -- Гер!дор!ега Епошт. аесопот. 9. Дрюнски Дръ К., инспекторъ по > маларията. -- СиПстдае. 10. Дрвнски П1., асистентъ въ Ест. Историчния музей на Н. В. Царя -- Пр ега, Агасртда, Асаппа, Рзсез, Епгот. аесопот. 1, Диматровъ Ал., гимн. учитель въ Ст. Загора -- |е- р!дорега. 12. Димитрова Ар., асистентка въ Университета въ Со- фия -- Мецгор ега. 13. ивановъ К., студентъ медикъ. -- Герорега. 14, Йоакимовъ Д., доцентъ по Ентомология въ Агроно- мичния факултетъ при Университета, София, -- Непир!ега, Егот. аесопот. 15. Клизев Ог Ед4., Прага - Согорега, Еашпа са- уегп!соПа. 16 Ковачевъ В., гимн. у-ль, Русе -- пзеК а, МепеБгайа. 17. Комарекъ Д ръ И., професоръ по Зоология, Прага -- Орбега, Епот. аесопот. 18. Консуловъ Д-рв Ст., извънр. проф. при Универси- тета, София. -- СиПсдае, Епют. аесопот. 19. Кузевъ К. Т., преподаватель по Горска зоология въ Технич. у-ще. София, 20. Милде Юл., лесничей, София. 21. Марковичъ А., гим. у-ль, София. -- Герфор!ега. 22. Михаиловъ Евг., сгудентъ агрономъ. - Епют. ае- сопот. 23. Мокржецки С. А., директоръ на Института за защи- та на горитЪ въ 5Юеглемксе -- Полша -- Епот. аесопот. 24. Моровъ Дръ Т., професоръ по Зоология и биологъ при Инспектората по маларията, София. -- Пр ега, Сш!сдае. 25. Найденовъ В., агрономъ, Директоръ на Българското Землед. Д-во, София. -- Фитопатология, Епот. аесопот. 26. Патевъ П. п. началникъ при Земл. Изпитателенъ институтъ, Софя. -- Васепоода, НдгоБюояа, 27. Петковъ П., доцентъ въ Агрономич. факултетъ при Университета, София, -- Одопа!а, | ердор!ега, 21 28. Рамбусекв Дръ Фр., началникъ на Ентомолог. от- дБлъ при Захароварния изпитателенъ институтъ въ Прага -- Со!ворега, зрес. 5 ариШпдае. 29. Стрибврни В., ботаникъ при Землед. Изпитат. инсти- тутъ, София, 30. Стрибврни В. В., агрокомъ, специалистъ градинарь. -- Вредни насЪкоми по овощнитЬ дървета. 31. Тиховъ Д рв М., редакторъ на сп. Ловецъ, София. 32, Тошковв П., картографъ, преподаватель по калигра- фия въ Техническото училище, София. : 33. Тополски К., лозарь въ ПлЪвенъ. 34. Чорбаджиевъ П., началникъ на Ентомологичната сек- ция при Землед. изпит. институтъ, София. -- |Гер!дорега, Епюот. аесопопт., |р!Чае. М, Реферати и съобщения презъ 1925 година. М. Аджарове. 19. М. -- съобщи „Нъколко предвирителни бележ- ки по фауната на Арвегурорепеа въ България“. Мате- риали по тази група насЪкоми сж събирани въ околноститЪ на София и Пловдивъ, по Витоша и въ една екскурзия въ околностьта на Лакатникъ и Вършецъ. Въ обработената часть на материалитЪ има 41 вида бгззъ вариететитЬ. Още отъ о6б- щитЪ изучвания личи, че нашата фауна се различава значи- телно отъ срЪдно и северно-европейскитЪ които, обратно, сж много близки по видове. Това личи отъ процента, съ който сж застжпени различнитЪ семейства въ срЪдна и северна Европа и България. Съ по-близки фауни и изобщо съ южно- европейски не можемъ да сравняваме, понеже липсватъ до- статъчни изучвания въ тази область. За Балканския полу- островъ е публикувана само една работа за Ромъния презъ 1915 г., въ която сж съобщени само намБренитЬ родове, нЪ- колко по-интересни видове и е описанъ единъ новъ видъ и единъ новъ вариететъ, СъбранитЪ отъ него видове се разпредблятъ така: Огдо Трузапига. 1. ват. Сатродедае. Видъ Сатродеа /гар!з Ме!п., (згарйу низ Гидв) Пловдивъ, Лакатникъ. 2, ат. Масв ае. Видъ Масв! Из рогурода. |. Княже- во, Бояна, Лакатникъ, Вършецъ. 3. ат. Гер!зт ае. Видове: ер! та засспа ва |. Твър- це обикновенъ видъ. СрЪща се по всички обикаляни находища. 22 Гер!вта айгайа 1.6 Уловенъ единъ екземпляръ въ джбовата гора на Вършецъ. Гер!з та зр. Уловенъ въ много екземпляри подъ единъ камъкъ. Пловдивъ, Огдо СоПетбоа. Еат. Родигтдае съ 4 вида, ат. Нурораз#игтдае съ 2, вида, Гат. Олусвиг!дае съ 1 видъ, Рат /1зойопидае съ 8 вида, Рат. Тотосепйае съ 9 вида, ат. Ег0тобгу!дае -- 10 вида, Таш. хтииндае -- 2, ат. Мее дае не застжпена Деръ Ив, Буреше. 18. 1 1926. Говори върху предприетата отъ него и П. ДрЪнски на 1. 1. 1926 г. зимна > екскурзия изъ Рила пл. -- Чамъ-Курия и Сарж-Гьолъ. По снЪга тЪ намЪри: ха нЪколко вида насЪкоми а имено: 1 пеперуда-М!сго- |Гертдор!ега, нЪколко видове ОП рега, 1 ОрШопез и главно 1 екземпляръ отъ чудноватото безкрило насЪкомо Вогешз (Ше- па! 1.?) Това чудновато насЪкомо, което принадлежи къмъ разреда мрежокрили (МЧеигор ега), прилича на една едра ска- чаща по снЪга бълха. То бЪ уловено въ Чамъ-Курия, при двореца Ситняково на 1600 м. вис. На Балканския полу- островъ до сега не е билъ намЪренъ представитель отъ тоя одъ. 5 Сжщиятъ показа пеперудата НБегла деоПапа С!., ло- вена отъ Н, В. Царь Борисъ Ш, въ Кричимската курия при Пловдивъ на 8. |. 1926. Макаръ че температурата на вуздуха бЪ близо 0, пеперудата свободно хвърчеше надве- черь изъ гората. 26.. Реферира статията на Рго/. Ог. С. Епдепе!т (Вет) върху злата муха въ България, статия озаглавена „Ге 5/- идеп Вшрапепз ипй 1вге 5сйвйдеп !т Гайге 1903 (печатана въ 2ододсйег Апгедег Вд. |Х!, р. 280--288, | ейрда 1924). Авторътъ е посетилъ лично България презъ 1921 г. год. за да установи какви видове мухи се срЪщатъ въ България и възъ основа на събрани отъ него и отъ други лица (Консуловъ Агпф,, Христовичъ, Бурешъ, ДрЪновски) материали е установилъ 17 видове, отъ които 4 сж нови неизв Ъстни до сега въ науката. Тия видове сж: Елез!а #1 прайа обзсига; /йвеита Ба!сатса; Одарта по) и Одагтга Копзиш!о 1. Сътая статия се дава първата здрава основа за изучване на вреднитЪ за ското- въдството въ България мухи 5илш/“дае, наречени у насъ „зли мухи“. 10.П. Реферира напечатания въ Сведенията по землед+- лието (год. М, бр. 10). „Докладъ на комисията по проучване болеститЪ по сливовитЬ дървета въ Кюстендилско“. Обръща внимание главно върху писаното за „организиране борбата срЪщу животинскитБ неприятели на сливовитЪ дървета“. Бор- бата е организирана добре, отпуснати сж и достатъчно сред- ства. За втори пжть (първи пжть, при борбата съ скакалцитЪ 23 презъ 1920 год.) Министерството на ЗемледБлието поставя на по-широка основа борбата съ вреднитЪ насЪкоми у насъ. Ре- ферентътъ кани българскитЬБ ентомолози да взематъ деятелно участие въ тая борба, защото за пръвъ пжть при тоя случай се дава у насъ възможность на теоретичната Ентомология да покаже какво може да постигне на практика. 17.11. Показва нова партида отъ намЪрени по снЪжнитЪ върхове на Рила пл., насЪкоми, събрани отъ Н. В. Царь Борисъ Ш. Надъ двореца Сарж-Гьолъ къмъ върха Чадъръ тепе на 2010 м. височина Негово Величество при изкачването си на върха Мусала намвбри още 2 екземпляра (56 и Ф) отъ безкрилото мрежокрило Вогеиз зр.; а освенъ това много ек- земпляри отъ 2 вида безкрили мухи, нЪколко ПраПдае и нЪ- колко Мизс!дае. Материала ще бжде изпратенъ на специа- листи за опредЪление. 27.М. Съобщава, че е посетилъ наново България, за да изследва паразититЬ по гжсеницитЪ на гжботворката (Оспепа враг) американския ентомологъ Мг. Кау Тгазк И/ебрбег отъ Вигеаш о! ЕПотооду въ Вашингтонъ. Той дойде съ нам - рение да работи въ Царск. Ентомол. Станция. Презъ деня на дохождането му стана атентата въ черквата Св. НедЪля и по- гребението на Д. Илчевъ (г-нъ Веберъ присътствува на погре- бението). Тия обстоятелства го принудиха да напусне България. 24. Докладва публикацията на русинътъ Н. Барановъ, работящъ сега въ фитопатологическия отдЪлъ на Землед. опитна и контролна станция въ Топчидере при БЪлградъ. Пу- бликацията носи заглавие: Леце Пиегеп аиз Зег!еп (издание на станцията, 10 стр., 1 табл, БЪлградъ 1925) и съдържа опи- санията на следнитЪ нови за науката видове | Хагсорйар!дае: Ваезохрпа Кгатпеп, багсоррада рзешдагашх, П 5/лгишдае: 5итцшШит (ЧеКегтлапла) зе сит, Зипшйит БедБипапсит и 5. Бгригеизе, като дава и ключъ за опредБление на тия и близкитЪ имъ видове. 12.У. Показа вечерната пеперуда ПеПерв а тезреги!о Езр., за която не се знаеше съ положителность дали се сръЪща и въ България. Екземпляра е уловенъ отъ покойния ДЪлчо Илчевъ въ ЦентралнитЪ Родопи при с. Широка Лжка. Констати- рането на тоя рЪдъкъ видъ въ България (разпространенъ е по планинитъЬ на Южна Европа, по АлпитЬ и въ Армения), е едно ценно откритие на Илчева. Проф. Ребелъ споменава и за още единъ екземпляръ отъ България, намиращъ се въ Царск. Естеств. Истор. Музей и уловенъ отъ Н. В. Царь Фер- динандъ на Шипченския Балканъ, Ребелъ, обаче, изказва съ- мнение дали действително тоя последния екземпляръ произ- хожда отъ тамъ, понеже не е сръЪщналъ на Шипка да расте растението, съ което се храни гжсеницата на тоя видъ, а именно ЕрИобшт. Откритието на Илчевъ иде да премахне съмне- нията на Ребела. 24 19.М. Показа две ранна пролЪтни пеперуди, намврени въ парка Врана при София отъ Н. В. Царь Борисъ Ш именно: Елфгот!з тегз!сдога 1. (27. 925) и Вз4о0п зиаа- гиз Нирп (161. 1925). 27. У. Отъ страна на всички членове на Бъл. Ент. Друж. поздравлява г-на ИЙоакимова съ встжпването му въ длъжность като доцентъ по Ентомология въ Агрономическияф акултетъ при Соф. Университетъ. Датата 23.У.1925 г., на която дата г. нъ Иоакимовъ чете встжпителната си лекция „Значението на насЪкомитБ въ стопанството“, е дата на която ентомологията е призната въ България официално като наука, Още въ закона за Народната ПросвЪта отъ 5.Ш. 1909 год., едновременно съ учредяването на агрономическия факултетъ при Университета, бЪ предвидена и редовна катедра по Ентомология. По при- чина на войнитЪ, факултета АЪ откритъ, обаче, едвамъ презъ 1919 год., а поради многото обявени катедри, редовната ка- тедра по Ентомология бЪ понизена на рецовна доцентура. 26:М. Направи съобщение за единъ вредитель по ябъл- ковитЬ плодове въ Софийско отъ групата Тежгейидае, а именно Норосатра 1езша!пеа, ларвитЪ на която гризятъ зе- ленитЪ плодове и маришатъ на дървеница.. 29.Х. Докладва 2 публикации на английския лепидопте- ролосгъ РВПр Сгатоез, които сж отъ значение и за пеперуд- ната фауна на Балканския полуостровъ. Тия публикации сж: Тпе Крораосега ипд Цгуросега о! РаезНпе апд Тгапз)огдапа (Тгапз. Епют. Бос. Гопдоп 1925, р. 17--124, 2 Р!.) и Те | е- рдорега о! Сопя апНипоре (Те Епюто!оф5Е 58, Мг 747, р. 191--194. Гопдоп 1925). Първата е една образцово съставена монография, а втората дава доста сведения и върху пеперуд- ната фауна на най-източнитЬ части на Тракия. РШр Огатез е единъ солиденъ ентомологъ, който на два пжги презъ 1925 год. (февр. и юлий) посети България. Сжщия е корес:- пондентъ на, вестникъ Таймсъ. Той написа и биография на за- гиналия трагично Д. Илчевъ, биография печатана въ Гле Ел- готоор1в! 58 Мг 744 (Мау 1925). Сжщиятъ, показа уловенитЪ отъ него нощно време на 10--201Х. 1925 г. въ парка на двореца Евксиноградъ 2 вида. Митеййеотдае, а именно: ЧМееиз ипЬес из 51. и Ецго!еоп” еигораечз М!. ТЪ хвърчаха около електрическитЪ лампи изъ пар- това показва, че нъкои отъ видоветЬ на това семейство сж нощни животни. Референчика си спомня, че и покойния Д. Илчевъ му е разправялъ че при гара Бадома до Деде-Агачъ е ловилъ нощно време на лампена свътлина нЪкои мравколеви. 13.Х. Демонстрира нЪколко рЪдки видове Оеотей! ае (Гер!4.), ловени отъ него на 15--20,Х т. г. въ парка на дво- реца Евксиноградъ, а имено: 520 за аезитагта НБ. (уло: вена до сега само въ 1 екземпляръ при Бургасъ отъ П. Чор- баджиевъ), Рафа!арегух роПетатта!а Вкп (сжщо така на- 25 м Брена само при Бургасъ), Тлегар!з еоопипага, а сжщо така Еис !ог!5 зтагагйапа Е, АстйаПа 1ттпагга НЬ., Сайзгоота Лаогсагта НЬ., Огпоз!хв сгЬгапа НЬ., ДАрфгахаз адизгата Уей 7 ., Зсофопа сопзрегзапа Е. идо. Тия последнитЪ пред- ставляватъ вторитЪ (есенни) генерации на тия видове. 20.Х. Реферира статията на Рго/. Н. Ребе!-Гер!4ор его- (оот5спе Мастийре ги еййоеп 05#теййеггапееп /изшаг аипеп (30 дайгезБег 4. Мепег епют. Мегешз 1925, р. 37--42). Въ нея статия на стр. 40 Ребелъ потвърждава правото на самс- стоенъ подвидъ на описаната отъ Д-ръ Бурешъ презъ 1915 год. (Труп, Бълг Пр-р. Друж. МШ, стр. 178) пеперуда Агауп- п!5 рар а Кегкгапа Виг. отъ острова Корфу. Бурешъ демон- стрира 2 екземпляра отъ тоя едъръ красивъ инзуларенъ поц- видъ, дава негово по-подробно описание и съобщава, че от- личния познавачъ на пеперудитЪ отъ рода Агдупов, Е. Е15- слег въ Цюрихъ ще публикува въ фосгейаз Ешото!о са спе- циална статия върху тоя подвидъ, по материала, който му е изпратилъ референтчика. | 13.Х. Д-ръ Бурешъ представя на членоветЪ на Бълг. Ент. Д-во,японския ентомологъ профгсоръ Те!зо Езак! отъ Еисиаса-- Япония. Сжщиятъ раздава на нъкои отъ членоветЬ свои ен- томологически публикации и говори за обиколката си изъ Европа. 20.Х. Рецензира книгата „Болести и неприятели по овощ- нитЪ дървета и борбата съ тЪхъ“, съставена отъ члена на дружеството В, В. Стрибърни. Книжката представлява второ издание отъ часть М на книгата „Ржководство по овощар- ство“. Следъ излЪзлата презъ 1893 год. брошурка отъ Н. Не- дълковъ -- „Най-вреднитЪ за овощнитЪ дървета насЪкоми и средства за изтрЪблението имъ“ (Пловдивъ 1893), книгата на Стрибърни е втората на тая тема и иде да попълни една го- лЪма празднина въ нашата приложно ентомологична литера- тура. Книгата е много-добре стъкмена, наи-важнитЪ неприя- тели сж сполучливо подбрани и биологията имъ е въ збита форма задоволително изтъкната. Особено внимание е обър- нато върху начинитъ и средствата за борба. Книгата е едно много полезно ржководство за овощара пракгикъ ; тя не трЪбва да липсва и въ библиотеката на всЪки ентомологъ. Сжщиятъ реферира върху новиятъ за България видъ пеперуда Мусгегоршз ришсейро Во154., ловена въ множество екземпляри въ парка на двореца Езксиноградъ при Варна отъ Н. В. Царь Борисъ Ш, презъ време отъ 6-20.Х. т. г. Гео- графското разпространение на тоя понтийски видъ е Туранъ, Армения, Южна Русия и Добруджа. При Бургасъ не е на- мЪренъ. „27. Х. Показа една доста богата сбирка отъ Р!есорега (резредъ Меигор ега), събирани въ България и опредЪлени отъ спепиалиста по тая група Ог. Хслоепетипа (УМегпдеп- 26 Рийг, ПешзсШапд). Сбирката е съхранена въ Царск. Енто- молог. Станция въ София, Видоветъ сж: 1. Ре” а фигезс!! бспоеп, новъ видъ, изглежда да е доста разпрострапенъ въ България: Витоша надъ с. Княжево, Чамъ Курия 1400 м. в.. 21. УП. 1908, РодопитЪ при Хвойна 15. У!. 1916, Креснен- ското дефиле 4. МП. 1917. - 2. Ре па оптреп!з Вигт, Бъл- гария - 3. Ре“ а таготпаа Рапг. Витоша 15. М!. 1921. - 4, Репа серпа!ойез Сип!. -- Стара план, при Черепишки манастиръ, 1. М. 1915. -- 5, СЩШогорепа птошогит Р1с!, Чамъ Курия 1300 м. в, 15. МП. 1922. - 6 С ог. ги/епсепнз Ре!., Пиринъ пл пор. Бъчдерица 1600-2600 м. вис, 10--12, МП. 1515. - 7, СМог. ош4тегов Р1!с!., Чамъ Курия 1400 м. вис. 25. МП. 1921, -- 8. СШогореПа ргаттайса со, Пи- ранъ пл, по р. Бъндерица 10. УП. 1915.. при Рилския мана- стиръ 1000 м. в. 9. У1. 1916 - 9, СШогорепа ггошогит Ре, Пиринъ пл. 10-15. МП. 1915, РодопитЪ при бани Косте- нецъ 900 м. в. 13. М. 1912. Люлинъ пл. надъ с, Княжево 900 м. в. 15. У1. 1921. -- 10. Гейсиа тррориз Кпу. Родопи надъ с. Голъмо БЪлово 9. !М. 1900, -- 11. Летига зиБ!з Жар. Витоша пл. надъ Драгалевския манастиръ 1000 м. в. 1. М. 1912, надъ с, Княжево 5. М. 1907. -- 12. Метига таг- омайва Р1с1. Лозенъ пл, при Германския манастиръ 600 м. в, 27. |. 1912. -- 13. Метига оатерайа ОПо. Чамъ Курия 10. УШ. 922, Родопи по Костенецка рЪка 11. У. 1912. -- 14. Метига сатбт са 51. Родопи по р. Яденица 9.М1. 1909. -- 15. Узотегух ар!са!з Мет. Люлинъ пл. 20.М1.1912. -- 16. Сарта тога Р1с1. въ града София 1902, - 17. Таеторегух бгаиег! Кр. Родопи надъ бани Костенецъ 900 м. в. 14 У!.1912. -- 18. Таеторегух зейсогл Кр. Родопи по Айранъ-Дере 1200 м. в. 1.М.1914., Витоша пл. при Драгалевския манастиръ 1000 м. в 1.У.1912. -- 19. Лерпеорйегух пебшоза Г. въ града София 20.11.1913. 24 Х1, Съобщава, че въ библиографското списание Ге- репотшт Етотоор!сит е далъ рефератъ за „Известията на Българск. Ентомолог. Д-ство кн. П“ и тоя рефератъ е на- печатанъ въ казаното списание год. П, Мг. 7, септемврий 1925. Съ това се дава по-голбма гласностъъ и въ чужбина на дру- жественото списание. 15.ХП. Демонстрира 3 екземпляри отъ дребното без- крило насЪкомо Хс/егофегтиз з!4пеуапиз езео (Нупепор!., ВетуПдае), наричано у насъ жигавица или жугавица. То е много дребно, едвамъ 2 мм., прилича много на една бледо- кафява мравчица, каквито се срЪщатъ мното начесто изъ па: янтовитБ кжщи. Характерно е за дребничкото насЪкомо, че то силно жили. Бурешъ е уловилъ насЪкомото на 5.Х. т. г. нощ- но време въ леглото си, следъ като е билъ силно ужиленъ отъ него. То е пълзяло изъ дрехитЬ и при натискане е за- бивало микроскопическото си жило въ кожата. Ужилването е. 27 силно болезнено, почти като това отъ пчела. Ужиленото мЪсто обаче не се подува, а се образува около него червено петно около 1 квадр. см. НасЪкомото е попаднало случайно въ дрехитЪ и не жили за да смуче кръвь, а жили за да се брани. На следния день Бурешъ е намврилъ още 1 екзем- пляръ да пълзи по дрехитЪ му, а следъ 2 дена още единъ по писалищната му маса. ВЪроятнс, насБкомото е било довле- чено въ стаята съ единъ кошъ пъленъ съ грозде. И други пжть преди години той е намиралъ това насЪкомо въ. жили- щето си и то винаги наесень. За живота на с|егойегтиз 5 те уапиз не се знае нищо. За представителитЪ отъ семей- ството Вей уШдае се знае, обаче, че ларвитБ имъ живеятъ ектопаразитно по тЪлото на ларвитЪ на други насЪкоми, главно твърдокрили и пеперуди. ВЪроятно, възрастното насЪкомо ужилва гостоприемника, за да го парализира, следъ което снася върху него своето яйце, отъ което се излюпва ларва, която остава прикрепена на повърхностьта на тЪлото на гос- топриемника и тамъ смуче неговитЬ сокове. Къмъ това съсб- щение, г-нъ Стрибърни добави, че това насЪкомо е добре по- „ знато на населзнието въ с. Садово при Пловдивъ, дето нае- сень хората много начесто биватъ ужилвани отъ него, На- ричатъ го тамъ жигавица. В. Григориев?. 1. На 9 септемврий 1925 г. съобщи за Масгоорйиз со8- даНз отъ сем. Сарз!ае., който г. Ал. К. ДрЪновски погръшно причислява къмъ сем, Г/ое!дае, като го смЪта за единъ мно- го сериозенъ неприятель на тютюна. -- Напротивъ, споредъ наблюденията си, г. Григориевъ идва до противоположни за- ключения, а именно, че Масго/орпиз соз40з е не само без- вреденъ за тютюна, а голбмъ неговъ приятель, тъй като той унищожава много вреднитЪ за тютюна листни въшки и осо- бенно Ти!рз габас:. -- Съобщава наблюденията си по биоло- гията на Масго!орНизга. 2. На 13 октомври 1925 г. процължи рефгерата си върху Масго!орпиз созга! 15 и съобщи още нЪкои подробности по биологията на това полезно полукрило. П. Дренски. 1, На 31 януари въ общото годишно събрание реферира на тема: „Къмъ биологията на сливовия акаръ (Егуоршез Но- еосор!ез) въ връзка съ западането на сливовата култура въ Кюстендилско.“ На основание събрания материалъ, той нами- ра, че сливовия акаръ е разпространенъ предимно по младитБ (5-15 годишни) сливови култури, кждето следъ нЪколко годишна разрушителна работа, той. разслабва сливовитЪ дър- 28 вета и създава условия да могатъ тЪ да бждатъ атакувани отъ други по опасни неприятели -- щитоносната въшка и чернелка- та, който масово се развиватъ само върху по старитЪ отъ 10--15 години сливови насаждения. Така сливовия акаръ, спо- редъ това е, първично явление, когато шитоносната въшка и чернелката сж вторични явления. -- ЛишаитЪ сж последую- ще третично явление, резултатъ отъ загниване на кората на сливовитБ дървета. 2. На 12 май демонстрира вредит+, които сливовия акаръ (Егуоршез р оесор!ез Ха.) нанася на сливитЪ въ Софийско. Отъ донесения прЪсенъ материялъ ясно се вижда какъ след- ствие нападението на мигриралитЪ вече акарчета, по млади- тъ пжпки и лЪторасли, последнитЪ закъ рнЪватъ и изсставатъ въ развитието си». Много отъ пъпкитЪ не само закърнЪватъ, но и при по-силно нападение, още недоразвили се, исъхватъ. Изобщо въ всички тия случаи сливовия акаръ се показва ка- то голбмъ вредитель за сливитЪ въ Софийско. Сжщия съобщи още, че съгласно писмо и Изпратенъ материялъ отъ Шуменъ, пъпкитЪ и цвЪтоветЪ на овощнитЪ дървета навсЪкжде изъ околностьта били нападнати отъ мъхнатия бръмбаръ -- Тгортпоа пипа, който е направилъ голбми пакости. -- Съобщи, че на населението сж препорж- чани средствата, който Д. Илчеьъ предвижда за борба съ тъхъ въ статията му: „Мохнатия бръмбарг“ -- Сведения по земледЪлието, кн. София, 1923. На 29 септември съобщи, че последователно ще изнася нЪкои по-интересни обекти, отглеждани въ Царската Ентомо- логична Станция, като бръмбари, пеперуди, мухи и пр. Днесъ тои говори за отглежданата рЪдка високопланинска пеперуда Итота Чагахас? у насъ. Н. В. Царь Бодорисъ Ш събралъ една гжсеница отъ тоя видъ при Царска Бистрица на 26 май 1925 година и я изпратилъ въ Станцията, кждЪто е хранена съ Тагахасит (глухарче). Следъ нЪколко събличания, тя хри- салидира на 18-22 юни с. г., а изхвъркна като пеперуда на 6 августъ с. г. -- Огъ тия наблюдавани факти се заключава, че вЪроятно тая пеперуда снася есень яйцатя си, ОТЪ които се излупватъ гжсенички и като гжсеница тя презимува. -- Биологията на тая рЪдка пеперуда е съвсемъ малко по- зната. Сжщия показа и единъ ябълков» молецъ (Сограсарза роттотеПа Г..), гжсеницата на който, затворена въ стъклена епруветка съ тапа, прояда тапата, какавидира въ нея и на 27. УП. изхвъркна като пепгруда. 4. На 3 октомври съобщи нЪкои събрани мухи -- екто- паразити по домашнитЪ и дивитЪ животни отъ семейството Раргагае, а именно: МеорНадиз оуш! Цп. Върху овцетЪ НроБозса едипа Цп. Върху коня 29 # ОПегза агдеа Мей. -- Върху блатнитЪ птици и най- вече върху Дгйеа ригригеа. # Прор!епа сег! |МЧизсп. Върху елена отъ Кричимска кория. « Охр егит раШдот Г. Върху лЪстовицит. ПоследнитЬ три вида сега се съобщаватъ като нови за България. 5. На 13 октомврий съобщи за южноевропейския паякъ Аготоре Гобайа С, уловенъ въ с. Турия (Казанлъшко), сне- сълъ яйца, отъ който презъ м. октомври се излупиха мал- китЪ паячета. ВЪроятно, последнитЬ, безъ да напуснатъ пъш- кулчето паяджина, въ което се помбщаватъ, ще презимуватъ и напролЪть ще излезатъ, га да се пръснатъ навсЪъкжде, Сжщиятъ съобщи рЪдката пеперуда у насъ Йазустга рийгбипйа 1, гжсеницата на която е много вредна въ Гер- мания, кждето напада всички широколистни дървета, ау насъ е съвсемъ рЪдка, НЪколко гжсеници отъ тая пеперуда, съ- брани отъ София, сж отгледани въ Станцията. Презимува като какавида. : 6. На 10 ноември съобщи още единъ новъ за България видъ Ор ега отъ семейсгвото Риррагае, а именно /Грошепа сег?! /.., който като възрастна безкрила муха парззитствува върху елена, Хванати нЪколко екземпляри отъ Н. В. Царь Борисъ Ш и Д-ръ Ив. Бурешъ по елзнитЬ (Пата дата) въ гората при двореца Кричимъ, 8. П, н. г. Интересното за биологията на тоя видъ е, че споредъ Линдеманъ, отъ какавидата се излупва крилато възрастно насЪкомо, прилично на конската муха, което паразитствува отначапо по горскитЪ птици. Въ последствие преминава върху елена, следъ което крилата му опадватъ. 7. На 17 ноември показа около 100 какавидя отъ Р/ег!5 паре., събрани отъ ботаническата градина, София, много отъ които сж нападнати съ ларви отъ мухи. ПоследнитЪ въ голбмо количество буквално сж изпълнили какавидитЬ. -- ВсичкитЪ здрави и заразени какавиди се съхраняватъ въ Царската Ен- томологична станция, кжаето напролБтъ ще се излупатъ пе- перудитЪ и тЪхнитЪ паразити. ПоследнитЬ см отъ голЪмъ интересъ. 8. На 15 декември съобщи за интересния видъ пеперуда “ПоБа сегшосерпаба |. отъ София, отгледана въ инсектария на Царската Ечтомологична Станция. Интересното за нея сж извънредно многото паризитни мухи, които нападатъ гжсе- ницата й. Поради това вЪроятно въ насъ тя не може да се развие цо степень на вредна за овощнитЪ градини пеперуда. 7 Д. Илчевъ ПоследнитЪ изследвания на Илчевъ се отнасятъ до ца- ревичния молецъ оПогода сегеаеПа, Илчевъ е констатиралъ, 30 че гжсеничкитЪ сж нападнати силно отъ паразитни „сЛлей- татдае. Тия последнитЬ изпратени на специалиста Ог. О. бспипидеКпес! се указаха Нафкосушз #гурейае Тпотв. Био- логията на тоя паразитъ е слабо позната, затова Илчевъ предтрие опити за нейното проучване, обаче не можа да ги завърши, Д. Йоакимовъ. 1. На 26 май 1925 г. съобщи и демонстрира листната въшка Ретр диз БотеПае, която силно е атакувазла младитЪ филизи на осена (Егахпиз ехе!51ог) изъ културитЬ на Бори- совата градина. 2. На 29 октомври 1925 г. съобщи, че на 20. с. м. наблюдавалъ рояването на мравки въ Софийско, ЦЪлата околностъ била испълнена съ орляци крилати 6 иФ. Въ въздуха тЪ представлявали гжсти облаци, който летели главно следъ обЪдъ. Показа есземпляри отъ хванатитЪ летящи кри- лати мравки, принадлежащи на вида Еогписа Еизса Г. 3. На 13 октомври съобщи, че презъ септември тая го- дина за пръвъ пжть ималъ случай да наблюдава истински пчеленъ медосборъ отъ листни въшки, именно, отъ вида Гасй- лиз оптштпайз Воуег, който живЪе по върбитЪ и смучи сокъ отъ кората на гладкокоритЪ имъ клоне. Наблюдаваното явле- низ напълно приличало на онова при пролЪтния медосборъ по цъфналитЬ върби. Сега обаче, пчелитЪ кацали по листата и клончетата, дето сж олепени ситни капчици отъ захариститЪ изпражнения на |. уиптайз и лакомо ги облизвали. 4. На 17. Х!. 1925 г. показа коренче отъ царевица изъ Софийско, нападната стъ коренови въшки, събирани още въ 190 7 година, когато сж били и опредЪлени въ странство подъ името: Когда оасса. Рефгренчика смЪта, че това е мигри- ращето поколение на Тейдпешка и! "!, опредБлена въ послед- нитЬ години отъ проф. Мокржецки. Проф. С. Мокржецки. По поводъ на едно запитване отъ Централния Згмле- дЪлски Изпитателенъ институтъ въ София прави следното писмено съобщение върху „Царевичната коренова въшка“ въ България: „Презъ лЪтото на 1921 година Негово Величество Царь Борисъ Ш бе събралъ доста нападнати и повредени корени отъ царевица изъ Старо-загорско, който ми бЪха предадени чрезъ покойния Д, Илчевъ, за опредБление. Азъ още тогава опредЪлихъ тия коренови въшки и покойния Д. Илчевъ пу- бликува нЪкои бележки за тЪхъ въ сп. Землед Ълие, год. 25, кн. 9. Споредъ тия магерияли и материялитЪ, които напосле- дъкъ получихъ чрезъ Централния ЗемледЪлски Изпитателенъ 31 Институтъ, мога да кажа, че въ България по коренитЬ на царевицата за сега се срЪщатъ две форми корекови въшки, свързани съ брЪста (Шиотиз сатрез!15) а именно: -- Тейга- пешга шШт! Ое Сеег и Тежалешга гибга И. При по-ща- телни изследвания, числото имъ може да се увеличи. Първиятъ видъ Г. ш/! де Пеег образува зглени мехур- чести образувания по листата на брЪста, който сж голи, пра- востоящи и приседнали на кжсо стлъбце, овални и съдър- жащи много тъмно-зелени, дребни, безкрили въшки, пОкрити съ восъчно вещество. Презъ лЪтото крилати форми, съ черна глава и гърди и съ 6 членести мустачки, отъ брЪста прели- татъ по коренитЪ на зеленчуцатЬ, а въ България особенно върху кукуруза. Гамъ крилатитЪ форми снасятъ напълно. сформировани живи, безкрилпи въшки въ особенна ципа, отъ която тЪ излизатъ и се отправятъ за коренитЪ на цареви- цата, като се събиратъ на гъста колония при самата коренова шийка и изсмукватъ жизненитЪ сокове на растението. -- На есень между безкрилитБ коренови въшки се появяватъ и крилати, които прилитатъ на брЪста, кждето снасятъ яйца. Яйцата презимуватъ въ пукнатинитЪ на кората. Но часть отъ въшкитЬ оставатъ и по коречигЬ на царевицата. Вториятъ видъ Г. гибга ПЦ . образува червени мехур- чести образувания по брЪста, покрити съ власинки и обикно- венно на долната страна на листътъ. -- Вториятъ видъ е по- вече южна форма. Колкото се отнася до литературата по въпроса, тя е доста обширна. Ше спомена само: 4. К ЛМордвилко -- Къ биолог и морфолопй тлей. Тр. Руск. Зитомолог. Общ. Т, 33, 1900--1901. - А К. Мордвилко. - Вейгаде г2иг Воофе дег РНацтепаизе. Во!04. Сепгаа!. Ва 27, 29 (1907--1906). Тукъ е указана и подробно литературата. П, Патевъ 1 На 13. Х. 1925 реферира отчета за дейностьта на Ш-ия Международенъ Ентомологически конгресъ въ Ф2ипсй. Отчета е печатанъ въ английското списание Те Ял!о0то- Г0р158. П. Петковъ 1. На 16 МУ! 1925. -- Съобщи за опититБ си върху по- глъщане на желЪзото отъ клеткитЬ на Ре”! алеа оегташса, съ които потвърдилъ опититъ на Маталниковъ» по сжщия въпросъ съ Репр!апейа, на Дога, Вогпег и Рагей, Всички сж установили, че желЪзото се наслоява въ клеткитЪ на задното черво. -- Новото, което референчика съобщава е, че жел+- „ Зото се стреми къмъ ядрото на клетката. ЖелЪзото, влЪзло въ Фа Иж... 32 ядрото, претърпБва изменения, като се преобръща въ же!» зенъь фосфат». 2. На 7МП 1925 реферира статията на Г. Побзлапзку „За познаването на рода СосстеПа“, печатана вь 200104!- зспег Ап?дег, ГХП, Хе 11/12 отъ 5. У. 1925. 3. На 29.1Х, 1925 съобщи за наблюдаваната отъ него хе- миптера МасгоорПпиз соз!а!15 върху тютюна да унищожава листнитю въшки и трипса, който сж неприятели на тютюна. Съ това свое наблюдение той потвърдява наблюдннията на В. Григориевъ, съобщени преди нЪколко заседания. 4, На 15.ХП 1915 г. реферира 2 статии въ Хо0оПор!зспе- Воатзспе Пезезспар: -- 1) Отъ Ог. КеБе! за една нова аберация отъ АгсНа саа аБ, |е ез и 2) отъ Вагоп Вгоп!- пиг Сизяс -- Еп Вейгад гиг Кора!осегеп-Еаппа бег Тепз. П. Чорбаджиев». 31.Ш. Реферира върху мухата ОйПдогорНиз Бегдепзватп! Ма«ЬН. намърена по крушитЪ въ Малъкъ Ч. фликъ (Търновско). ЛарвитЪ на тази муха предизвикватъ дървенисти многокамер- ни цецидии по едногодишнитБ лЪторасти. Излупването на му- хитЬ отъ цицидиитЬ става презъ края на мартъ и априлъ. ЛарвитЪ на този неприятель сж били нападнати отъ единъ па- разитъ стъ Нутепорега (Спа! с!тедае), за сега още неопре- дЪленъ. Показа множество повредени отъ мухата клончета. отъ облагородена круша. 12. У. Реферира за ципокрилото Ешуюоюта атугда! Еп- деп,, като непртятель по ядкитЬ на бадемитЬ при Сливенъ, " а не паразитъ на друго насЪкомо. Това насЪкомо снася презъ пролЪтьта по едно яйце въ зеленитЪ бадеми, отъ което на следната пролЪть (презъ май) се излюпва възрастната форма. Показа живи екземпляри отъ насЪкомото, неговата ларва и. повредени бадеми, ; Реферира за корояда 75 гесапошиз Нспм, който е“ причинилъ изсъхване на много дървета отъ черъ боръ въ. общинския разсадникъ при София. Показа множество екзем- | пляри отъ корояда, повредени отъ него клони отъ черъ боръ, а сжщо и неговиятъ паразитъ. | 19. М. Покзза ларви на ципокрилото Нор!осатра /шог. соги!з Кид, отъ които силно сж пострадали младитЪ плодове. на синитЬ и обикновенитЪ сливи отъ Фердинандъ и с. На- дежда (Софийско). СжщитБ ларви той е наблюдавалъ и по. сливитБ въ държавния овощенъ разсадникъ при Павлово, въ умерено количество. Показа клончета отъ круша съ живи ларви и възрастни форми отъ листната бълха РзуПа ри! 1. (Клупспоа) отъ с. Надежда (Софийско). Неприятеля е причинилъ изсъхване на отдБлни крушови дървета отъ това село. 33 Реферира върху вредната муха ДАп”отуиа фгаз:сае Вочспе, ларвитБ на която сж нападнали въ голъмо количество цвЪтното зеле при с. Кремиковци (Софийско). МухитЪ сж се излюпили на 5--10 У!1. Съобщи за наблюдението си надъ бръмбара В/аррз то- Изаса !, екземпляритЪ на който сж се срЪщали често по всички гнЪъзда на лалугеритЪ при с. Юскюцаръ (Свиленградско) на 2. МУ. Показза множество екземпляри отъ този бръмбаръ. 26. М. Съобщи за малката пеперуда Рие Па тасиПрепл!з Сигс., гжсеницитБ на която, заедно съ мухата Атпотуга „ фгаз г сае ВоисПпе. сж нападнали цвЪтното зеле при с. Креми- ковци (Софийско). ПеперудитЬ сж се излюпили на 5-10. М1. Съобщи за вредния по овощнитЪ дървета бръмбаръ Сарподез #еперг!оп!в | , биологията на когото проучва. Екзем- пляригЬ, които се излюпватъ въ края на лЪтото презимуватъ въ земята и могатъ да живЪятъ на следното лЪто до м. юлий. Рефзрира по направенитБ отъ него опити съ сЪровжгле- родъ и сЪренъ двуокисъ за дезинфекциране на семена, зара- зени отъ животински неприятели и главно съ УПойгора сегеа- е а Ойу. При тЪзи опити се е установило, че при третиране заразенитЬ семена съ сБровжглеродъ въ продължение на „24 часа тЪ се обеззаразяватъ напълно и кълняемостьта имъ се запазва, а при третирането имъ съ сЪренъ двуокисъ, тЪх- ната кълняемость се поврежда до 100 9. Съ-бщи, че молеца отъ рода Нуропотеша, вредитель по лислта на ябълкитЬ въ България, принадпежи «на вида па теПа 7., а не на соспаеПа НЬ. Освенъ Н. та!!- пеНа по пистата на сливитЬ, а по рЪцко и по ябълкитЬ се срЪща и молеца Н. райейа |. ПровЪрката на тЪзи видове е направена отъ професоръ О-г Н. КеБе! отъ Виена. Съобщи и показа ларва на кржглиятъ червей Оогиз зр. намерена отъ него, като паразитъ въ тЪлото на една гжсе- ница отъ Гупапта Фзраг Г., отъ с. Ветренъ (Казанлъшко). Реферира за хоботния бръмбаръ Марда/!з оо!асеа 1п. (сем. СигсшПотдае), чиито ларви сж се срЪщали по смърча въ Витоша, нападнатъ отъ корояда РШуорепез спа!соргарйиз 1. ЛарвитЬ на този хоботникъ проникватъ дълбоко въ дърве- сината. Отъ такива ларви референчика е получилъ възраст- ната форма на бръмбара. Съобщи за Оп5сйиз азейиз Г. (мокрица) отъ ракообра- зитЪ, която се е появила масово изъ люцерновитЪ ливади въ с. Ржжево-Конаре (Пловдивско) и е причинила извЪстни по- вреди на люцерната. 2. У1. Показа намеренитЬ отъ него 53 вида паразити презъ 1923 и 1924 година по различни вредни насЪкоми въ България и най-много по гжсеницитЪ на пеперудитЬ Гуталйи!а д!зраг 1.,„Нуропотеша тайпеПа 7. и по бръмбара отъ семей- ството на короядитЬ Зсойшз гиршозиз Кан, ТЪЗзи паразити 3 34 пранацлежатъ на семзйствата: СЛа!с!4!Фае, Вгасоп ае и Усвпеитотшйае отъ ципокрилитЪ и на семейството ТГасвиидае отъ двукрилитЬ. Представи и списъка на тЪзи паразити. Отбеляза за много рЪдкото сръЪщане на бЪлата овощна пеперуда Аро а сг ае! |. презъ тази година въ Софийско и посочи като причини за това, размножението на нейнитЪ паразити и заболЪването на какавицитЪ и гжмсеницитБ й, спо- собствувано отъ влажната прол Ъть. Съобщи за единъ новъ паразитъ по гжсеницитЬ на /.. враг |. отъ фамилията Вгасоп!4ае, намбренъ въ София. 9. У!. Съобщи за следнитЪ вредни насЪкоми, появили се въ голбмо количество по овощнитБ дървета въ общинския овощенъ разсадникъ въ БЪлоградчикъ: 1) То” х хрозеапа |., гжсеницитЪ и нападнали листата на крушитЪ; 2) Ое!геи- гез оаперапа НО., гжсеницитЬ й като неприятель по пжп- китЪ и мпадитЪ писта на ябълх«итЪ и 3) Гуйа петога йз Е.., лъжегжсеницитЪ на която сж нападнали листата на младитЪ сливови дръвчета. Съобщи за намирането лъжегжсеницитБ на осата Нор!о0- сатра 1езшйтеа К!. по младитЪ плодове на ябълкитБ въ. държавния овощенъ разсадникъ при Павлаво. 16. У1, Реферира за бръмбаритЬ: Рпугодесва зехрипсща Рапг. (фам. СигузотеПдае), който се е появилъ масово по люцерната въ Разградско, Г. ОрЪховско, Търновско, Свищов- ско, Видинско, Ново Загорско и др. и за калинката ЕрПасйбиа робоза ЗсПпп. появена сжщо масово по люцерната въ Видинъ. 30. М1. Рефгрира за масовото разпространение на лалу-. геритЬ ХрегторпИиз сиШшиз РаП. въ Свиленградско, селата: Паша-махле, Юскюдаръ, Мехаличъ и Хасково, отъ който сж. били нанесени. огромни щети на мЪстното население. Рефе- ренчяка е направилъ опити съ сЪровжглеродъ за установя- ване дозата отъ сЪровжглеродъ несбходимъ за умъртвяването на лалугеритБ. Това срЪдство се е оказало много ефикасно, за козто е било предприета масова борба съ лзлугеритЪ, въ резултатъ на което напастьта отъ последнитЪ е била премахната. 7. УП. Съобщи за следнитЬЪ вредни насЪкоми, констати-. рани изъ различни мЕЪ ста, отъ които показа екземпляри както и повреденитЪ стъ тЪхъ растителни части. | 1. Тъйепспиз ис! Вацшег -- по пшеницата около Ям- болъ, 2. Гъйенсвиз деоачаин!х Коийп. -- по чесъна отъ По-. пово и с. Кремиковци (Софийско). 3. Нейггодега гайстсоа Сгее!. -- по тютюновия разсадъ въ Шуменъ. 4. Есета био-. Папа 5сН Е. -- по бора около Сливенъ и Карлово. 5. Ругдиз!а пибйаИз НЬ. -- Масово по конопа около Т. Пазарджикъ. 6. Орайгит забшозит 1.. -- по лозитЬ при Ески Джумая. 7. Г уда йгетшае ЕаБг. -- по кошничарскитЬ върби при Орхание и Ески-Джумая. 8. Гета те!алора |. -- по овеса отъ с. Кнежа. 9. Гета суапеПа |. -- сжщо по овеса при Ески-Джумая, 10, 35 Квупси!Иез беше ЕаБг, -- по листата на крушитЪ отъ Ески- Джумая и по лозитЬ отъ ПлЪзенъ. 11. РвуШоретбва ИПпеоща Е1зсй., Деййгиз серпа!овез Агспаг. и Апотаа 05 Е. -- по лозитЬ, ПлЪвенъ. 14. МП. Направи съобщение и показа екземпляри отъ следнитЪ вредни насЪкоми: РауПобшз оМопоиз |.; АтпворПа аизитаса НЬзЕ; АтзорПа зерешт НЬЗ.; Тпаитшороеа рИу- осатра зсПИН. -- по бора въ Пещерско; Гуда р!”! бсигк -- по младитЬ крушови дървета около Сливенъ; ХриИоргарпа сегаз! ЕЬ. -- по черешитЬ въ Сливенъ, масово; СОгарво Ва ипебгапа Тг. -- по сливитЬ въ Сливенъ. 21. УП. Реферира за бръмбара Решодоп ова НЬз!., който е изгризвалъ кората при коренната шийка на мпадитЬ черешови дръвчета отъ стопанството Минкова-махала при гара Бойчиновци, съ което е причинилъ изсъхване на известно ко- личество отъ тЪзи дръвчета, Показа екземпляри отъ този бръмбаръ и едно изсушено отъ бръмбара 4 годишно черешо- во дърво отъ това стопанство. 18. У!. Реферира за масово разпространение на брЕсто- вата листна въшка Гегапешга ши! Пе Пеег. по коренитЪ на царевицата, наблюдавано лично огъ него въ много села отъ ПлЪвенска и Никополска околии, отъ което часть отъ засета: та въ тЪзи села царевица е значително пострадала презъ маи --юний. Показа екземпляри отъ въшката, отъ нейнитЪ цеци- дии по листата на брЪста и повредени царевични растения. 25. УШ. Реферира за направечитБ отъ него наблюдения падъ живота на зърновниятъ молецъ ЗПомора сегедеПа Оу., за остановяване числото на неговитЪ поколения и тЪхната продължителность. | 20. Х. Реферира за масовото разпространение на пшенич“ ната нематода Ту 4енсвиз Йес! Вацег. по пшеницата въ Елен- ско и за направенитЪ отъ него опити за пречистване на семето за посевъ отъ присжтствието на растъкъ въ (деформирани се- мена) въ него. 20. ХП. Реферира за срЪщащитЪ се изъ жилищнитЪ по- мБщения малки пеперуди (/Мсгойер!дорвега), които нападатъ по различни органически вещества отъ растителенъ и живо- тичски произходъ и съ това се явявзтъ като мнсго вредни. ТЪзи пеперуди сж: ЕрлезНа ешеПа НЬ., Ерпезиа киейтеНа 2, Рода 1тегрипсвеПа НЬ., Епдгоз!5 Гасвейа ЗсНЕ., Тглеа ргапеНа |., Тед а 6!зейпеПа Нитте!., и Мопор!з ЕРеггиртейа. Освенъ тЪзи малки пеперуди въ стаитЪ и кухнитЪ попада често и пеперудата АсгйаПа бегра ша Е., чиято гжсеница напада сухитЪ зеленчуци, като ги унищожава напълно. 20. ХП. Рефгрира за бръмбара ОПоггвулсвиз игса Вой., който се е появилъ масово презъ лЪтото изъ лозята около „ Анхиало като имъ е нанесълъ чувствителна повреда, чрезъ гризгнето на листата и младпитЪ лЪторасти, т<# д г. та ) 36 | Извършени екскурзии отъ членоветЬ на Българското Ентомологично Дружество презъ 1925 год. Д-ръ Ив. Бурешь. 1. На 3. 1. до пещерата „Душникъ“ при с. Искрецъ, за проучване нейната пещерна фауна. Откритъ новиятъ за нау- ката вицъ Рпеддоп!зейез до серз Виг. (Соеор!). 2. ОСтъ 1--15. 1, изъ Кричимската курия при Пловдивъ. Събрани множество кърлежи по стрелянитЬ елени. 3. На 1.Ш. изъ „Водната пещера“ при с. Церово, за изучване нейната фауна. Намвренъ новия за науката видъ стонога ПрИощшиз БигезсП! Мег... : 4. На 22.11. и 41МУ. изъ пещерата „Гемната дупка“ при гара Лакатникъ за изучване нейната фауна. НамБренъ новиятъ за науката видъ стонога 1 оБ из ГаКантселзе Мег. 5. 6-9.М1. придружавайки Негово Величество Царя, до Рилския манастиръ и Кресненското дефипе. 6. 4-6.11. изъ Централнитъ Родопи, презъ Ели-Дере- Чепино, Баташко блато, Ташъ-Боазъ, Доспагъ, Сатовче, Не, врокопъ, Банско, Юаъ-долъ, БЪлово. 7. 15.МП--15.УШ. въ Чамъ Курия, 3 изкачвания на върха Мусала -- множество екскурзии изъ долинитЪ на Мирица, Царска Бистрица и БЪли Искъръ. 8. 5-22,Х. въ околноститъ на Двореца Евксиноградъ и около Варна. Събрани около 1,000 екземпляра нощни пеперуди. 9. 1--3.Х1, изъ Кричимската курия при Пловдивъ и до изворитБ Текиря. П. Дрънски. 1, На 25--26.1.1925. -- Екзкурзиралъ изъ околноститЪ на Радомиръ, Кюстендилъ, с. с. Ржждавецъ и Соволяно (Кю- стендилско), съ цель да се събератъ материали по неприяте- литЪ на сливовата култура въ Кюстендилско и специално -- изучачане биологията на сливовия акаръ.(Епорйуез рпоеосор!ез), като неприятель по сливовитЪ дървета. | 2. На 4, 5, 6, 7 и 8.П/.1925 -- до Бургасъ и Созополъ, - кждето екскурзиралъ изъ околноститЪ на тия два приморски. грацове. Въ Созополъ, заедно съ 1 Д. Илчевъ, присжтству- ваха при полагането основния камъкъ на Рибарското училище. 3. На 301М и 1.М.1925 -- до с. Владая и пчелина на. Дончо Петковъ. Събралъ маса мухи, пеперуди и гжсеници. | 4. Отъ 26 У! до 18.У1.1925 г., заедно съ П. Петковъ и. Б. Давидовъ пропжтуваха западната частъ на ЦентралнитЪ Родопи, а именно: гара Сарамбей, - Лжджане, с. Баня --. Чепинска -- Клептуза, пещерята Лепачица, с. Чехлйово, Чех- лйоското > лесничейство, в. Сютке (2188 м.). Кара-Тепе, До- 37 спатска долина и обратно с. Лжджене. -- После отъ с. Лжд- жене презъ с. Ракитово за Баташкото тресавище. А сжщо отъ с. Лжджене за Юндола и Гешова планина. 5. Отъ 1--81Х.1925 екскурзиралъ въ околноститЬ на Чамъ Курия, Черната скала, Ситняково, Маркоджика, Соко- лецъ и Варницит+. 6. На 29 и 30.Х.1925 до ПлЪвенъ и околностьта. 7. Отъ 4--8.Х 1925 г., заедно съ препаратора Ив. Юлиусъ екскурзиралъ изъ околноститъ на Пловдивъ и главно около „ гара БЪлоземъ, водната пещеря „Дупката“ и по азмацитЪ край р. Марица при Садово. 8. На 3-5.Х. 1925 г., заедно съ Хр. Матровъ до с. Карашъ при гара Романъ. -- 9. На 27.Х1.1925 г. Зимна екскурзия, заедно съ Д-ръ Ив. Бурешъ до Люлинъ планина. + Д. Илчев. 1. 3.1. заедно съ Д-ръ Ив, Бурешъ посетена Искрецката пещера за изучване нейната фауна. НамБренъ новъ за нау- ката видъ РПеддотвейез. 2. 4.1. посетени пещеритЪ при с. Карагуй, (ПлЪвенско), въ долината на р. Пърчовица -- Чернелка. ТБ сж трогло- - дитни жилища. Пещерна фауна въ тЪхъ нЪма. 3. 29.11. -- 3.1. екскурзия до Троянския монастиръ, Зеле- никовецъ. На връщане посетена Деветашката пещера при гр. Ловечъ. На 31.1, въ Евсиноградъ. На 1.1. презъ Балкан- ската линия за Тулово, а отъ тамъ за Казанлъкъ, Калоферъ, Карловски бани, Пловдивъ, Кричимска курия. 4. 11.11, придружавайки Негово Величество Царя, екскур- зира до прохода Араба-Конакъ и Илдъзъ-Табия. 5. 19. на ловъ изъ Мургашъ планина. . 6, 4-8.М. Посетенъ Двореца Евксиноградъ. Отъ тамъ съ параходъ за Созополъ (освещаване Рибарското училище). На 8.1У., придружавайки Негово Величество Царя за Търново, посетиха пещерата „ГолЪма лисца“ и гр. ЛЪсковецъ. 7. 12--141М Последня екскурзия на Д. Илчевъ изъ Мур- ташъ пл. На връщане отъ нея 14.1М.1925 г. 10/, часа преди пладне въ Арабаконашкия проходъ падна убитъ, пронизанъ отъ 2 разбойнически куршуми. Д. Йоакимов. 1. Екскурзиралъ презъ лЪтото на 1925 г. по планина Люлинъ презъ !М. М и У| съ цель за провбрка на нЪкои ви- дове отъ семейството СарзФае (Непирега). -- Пегаеосог!5 гибег уаг, зершпиз Май. 38 2. Стара-планина и СрЪдна-гора (Казънлъшко) при с. с. Габарево и Турия съ цель за провЪрка на нЪкои видове Ешаопдае -- П!сгуорпага Кгирег! Ее. П. Патевъ 1. Отъ 15.20. |Х. екскурзиралъ въ Хасково и околностьта, както и около Перущица, съ цель да изследва болестьта по тютюна „сухата жилка“. „СЪ 2. Отъ 20-25 юни екскурзиралъ въ Дупнишко, главно с. с. Рила и Кочариново, за да събира материали по неприятелитЪ на тютюна. П, Петковъ Отъ 26. МП. до 18. УШ. 1925 г., заедно съ П. ДрЪнски екскурзираха изъ ЦентралнитЪ Родопи, а именно: Гара Са- рамбей, Лжджане, Чеписка баня, долината на „Лепеница“ и пещерята, с. Чехлйово, в. Сютке (2188 м.), Кара Тепе, Доспат- ска долина и обратно с. Лжджене. П. Чорбаджиевъ 1. Еднодневна екскурзия на 18. П. до с. с. Мошино и Църква (Софийско) по прослецяване животинскитЪ неприятели по сливитБ и др. овощни дървета. 2. Отъ 2. У. -- 5. У., изъ околноститЬ на с. с. Паша- Махле и Юскюдаръ (Свиленградско), по проследяване разпро- странението на лалугеритЬ (Брегторв из сиШиз |..), и орга- низиране борбата съ тЪхъ. 3. Отъ 20. МУ. -- 25. М!., изъ околноститЬ на сжщитЪ села за произвеждане опити за борба съ лалугеритЪ пор Ъд- ствомъ сЪровжглеродъ и проследяване на вреднитЪ насЪкоми. 4. Отъ 3. УШ. - 5. УШ. изъ околноститЬ на селата Ясенъ, Български-Карагачъ и Радиненецъ (ПлЪвенско), по проследяване разпространението на Тейгалеига и/т! Пе Пеег., по коренитЬ на царевицата. 5. Еднодневна екскурзия около Ямболъ на 11. УШ., по проследяване на НЪкои вредни насекоми. 6. НЪколко екскурзии около Сливенъ между 15. |Х и 12. Х., по проследяване вредни насЪкоми. 39 Печатни трудове на членоветЬ на Българското Ентсмо логично Дружество презъ 1925 год. Дръ Ив. Буреш. 1, Изучвания върху биологията на Лозовия молецъ (Ро!усНгоз15 Богапа) и начинитЪ за неговото унищожение. -- Спис. на Землед. Изпит. Институти въ България, Год, 1. кн. 3- -4, стр. 271 - 300. София 1925 год. 2. ПрилепитЪ въ България, -- спис. Природа год. ХХУ, кн. 9, стр. 130- 132. София 1925. 3. биг |а Гацпе сауегсое де Вшдапе ей ДезспрНоп дипе попуеаш Рпеддоп!?ве!ез. -- ВиПенп де |а зойе!е епопо: Год14че де Егапсе. 1915, Хе 7, р. 115-120, Рапв 1925. 4. ДЪлчо Илчевъ (29.М.1885-14.1М.1925). и неговата природонаучна - ентомологична дейност». -- Извест. на Бълг. Ентомол. Друж. кн. П. стр. 2--22. София 1925. 5. 7ме| п Ешгора зейеп уогкоттепде Апеп дег 5срте!- ГегпаздайНипа Еисое, пеБз! ВезсигеБипа етег пецеп Опегаг! -- ЕчшсНов агйпеп позседопса пт. -- Извс. на Бълг. Ентом. Друж. кн. П, стр. 61-64, София 1925. : 6. Единъ малъкъ приносъ къмъ ектопаразитната фауна на бозайницитЪ (МаттаПа), срЪщащи се въ диво състояние въ България. -- Извес. на Бълг. Ентом. Д-ство кн. 1, стр. 90--92, София 1925. Р. Уойказзотизсв (Ве!ргай). -- ПП. Вукасович». 1. ОБзегузНопз Боод4иез зиг дпе4иез рагазйез ЧДез рисегопз ди гозег ей |ешг Вурег-рагазИз. -- Согар!ез гепдиз дез“5вапсез де |а зопе!е ди Во!оде е! де зез ППа!ез. Мо!. У. Мг. 27, Раг!з 1925. В. Григориевъ, 1. ЩитоноснитЪ въшки по овощнитБ дървета и мЪрки за борба съ тЪхъ. -- сп. ЗемледЪлие. Год. ХХХ, кн, 12., стр, 182--183. София. 1925. 2. Борба противъ ябълковия молецъ. -- Селско стопански подемъ. Год. 1, бр. 1, София 1925. 3. Растителната дървеничка Масго!орПиз со айв. -- сп. ЗемледЪлие Год. ХХХ, кн. 10, стр. 150--151, София 1925. Р. Р. Сгатез (Гопдоп). -- Филипо Грейвсв, | 1. Тпе Гердор ега оЕ СопапНпор!е. -- Ше Епгото!оф5!. Мо! | УШ. р. 1--15. Гопдоп 1925. Ба. 40 2. Тпе Кпора!осега апд Сгуросега о РайезНпе апд Тгапз- огдаша. -- Тгапзасйпопз о Пе Епотооф са! бостеву оЕ | опдоп. 1925, рагв 1, П, р. 17--124. 2 ТаЬ. |опдоп 1925, 3. ОДщшагу. -- М. ПуесБо ПспеК. -- Те Еп ото!од15! Мо! ТУШ, р. 128. Гопдоп 1925. Ал. К. Дръновски. - А!, К. Пгепошзку. 1. Ге уег!кае МепеПипа дег ерфдорегеп п деп Нод - деБгадеп Вшдапепз. -- Пешзспе Епгото!од5сне Хейзсрпн, "5 даНнга. 1925, 5. 29-75, 97-125. ВеГп 1925. 2. СкакалцитЬ въ Софийско презъ 1919 година. -- Сп, - на Земл. Изп. Инст, въ България. Год. Ш, стр. 151-162. София 1925. П. Дрънски. 1. Приносъ къмъ биологията на сливовия акаръ (Епор!- уез рПоеосор!ез Ма.) -- Известия на Бълг. Ентомолог. Друж. Кн. П. стр. 78--83, 3 фиг. София 1925. 2. Единъ вреденъ акаръ (ЕпорНуез рНоеосор!ез Ма!.) по сливовитЪ дървета у насъ. -- Сведения по земледБлието. Год. У1, Кн. 4-6, стр. 21--34. София 1925. | 3. + ДЪлчо Илчевъ. -- спис. Естествознание и География. " Год. |Х, Кн. 89, стр. 310-315. София 1925. | 4, Новата сбирка отъ змии въ Царския Музей,-- сп. Ло- " вецъ, год. ХХУ, бр. 7, стр. 3-5. София 1925. | 5. ВрабцитЪ. -- спис. Ловна просвЪта, гол. 1, бр. 4, стр. 3--4. Варна 1925 г. : 6. Пещерята „Лепаница“ въ ЦентралнитЬ Родопи. -- Си. Родопа, год. М, бр. 1, стр. 3. София 1915. 7. Рибния пазарь въ София. Списание на Бълг. Иконо: мическо Д-во, год. ХХ!У, кн. 3-4, стр. 123-136. София 1925. . 8. НашитЪ отровни риби. -- Сп. Ловна просвЪта, год. |, кн. 1, Стр. 15--18. Варна 1925. (Съ 9 фигури въ текста). 9. ДалянитЪ по черноморското ни крайбрЪжие и рибо: лова съ тЪхъ. - Сп. Ловна просвЪта, год. |, кн. 2, стр. 10-12. | Варна 1925, (Съ 3 фигури въ текста). 3 10. ПъстървитЬ у насъ. -- Сп. Ловна просвЪта, год. |, кн. 3, стр. 10-12. Варна 1925. (Съ 6 фигури въ текста). 3 1. Скомбрията илова й по нашето черноморско край- | сони: Сп. Ловна просвЪта, год. 1, кн, 5, стр. 10-12. Варна г. 12. Зимния ловъ на риба подъ леда. Сп. Ловна просвЪта, | год. 1, кн. 6, стр. 6--8. Варна 1925. (Съ 3 фигури въ текста). | 41 13. Какъ се защищаватъ рибитЬ. Сп. Естествознание и География. -- Год. |Х, кн. ГМ и М, стр, 141--147. София 1925, 14. Авиатиката у рибит+. Сп. Естествознание и География, год. Х, кн. 3, София 1925. (Съ 2 фигури въ текста). 15. Какъ хората се научили да развъждатъ рибата. Сп. Ловецъ, год, ХХМ1, бр. | и 2, стр. 9-11. София 1925. (Съ 1 фигура въ текста). 16. Платиката -- АБгапв Бгата |. -- Сп. Ловецъ, год. ХХУ!, бр. 3, стр. 9--10. София 1925. (Съ една фигура въ . текста). 17. Главочъ -- СоНиз до 0 |, -- Сп. Ловецъ, год, ХХМ!, бр. 4, София 1925. Ар. Димитрова. -- А. ГитИгота. 1. 5Нтшегипа дег КедепегаНопзргогеззе Бе! Нудга у!г!- 95. -- Воофа депега!з Мо!. |, р. 52--78. МЛеп 1925 (заедно съ проф. М. Роро!). 2. ЕгдеБп!в етег Цтегзвиспипад дег Мугглееопдеп Вшаа: пепз, Тгадепз ипд Магедопепз. -- 5ИгипазЬегк е дег (е- вейзс!. па иг огзспепдег Ргешпде ги Вегп. „анг. 1923, р. 136--140. Вет 1925. 7 Д. Илчеве. 1, Приносъ къмъ изучване биологията на вредния ска- калецъ Са!орепиз Изйсиз |. -- Извест, на Бълг. Ентомол. Друж. Кн. П, стр. 54--55. София 1925. 2. Бръмбарътъ стригачъ по лозята, -- Спис. ЗемледЪлие. Год. ХХХ, стр. 40-41. София 1925, 3. Граховия бръмбаръ. -- Спис. ЗемледЪлие. Год, КХУШ, стр. 40--42, София 1925. 4. Бждещето на птичния свЪтъ. -- Сп. Ловна Просв та, год. |, стр. 4--6. Варна 1925. Д. Йоакимовъ 1. Смъртоносно нападение на лозата отъ дървесиноядното бръмбарче Апзапдгиз (Ху!еБогиз) Ддвоаг Е. -- Известия на Бълг. Ентомолог. Друж. кн. П, стр. 56. София 1925. : 2. НашитЪ днешни и бждащи пустини --- спис. Естествозн. и География. Год. |Х, кн. 8--9, стр. 257--270, София 1925. К. Т. Кузевъ, 1. НашитЪ насЪкомоядни птици, -- Известия на Българ. Ентомолог. Друж., кн. 1, стр. 73--77, София 1925. 2. Живота на кукувицата (СисшШиз сапогиз) -- сп. Ло- вецъ. Год. ХХУ!, бр. 1--2, стр. 21--23, София 1625. 42 3. Гифздене и мжтене на нашенскитЪ птици. -- сп. Ло: вецъ, год. ХХУ, бр. 8 стр. 5-6. София 1925. 4. Да запазимъ насЪкомояднитЪ птици. сп, Ловецъ, год. ХХУ, бр. 10. стр. 7--8, София 1925 г. Пе Ед, Киизей (Койп, Вопепца). 1. Вейгад гиг Еашпа Бипдег Тгеспеа Вшдапепз. -- АгЬе!- геп дег Вшдааг. павигогвспепд. Пезевсв. Вд. Х1, 5. 162--166. бона 1924. 2. Вейгаде г2иг Кепош!в дег ЦпйегдаНипа РПеддопи!вейез Кп. -- Аса босеайз Епопо!одсае Сеспозоуешае. Мо!. ХХ!, р. 62--63 Ргадие 1924. 3. Мейеге Вейгаде гог БИпдеп Соеор!егеп-Еашпа дДег Гедепк -- Ребега (Вшдапеп), КагтЬопзенеПа поу. деп. (РтегозНсит). -- Аса бос. Еп. Сес!о51., Мо! ХХ, р. 85-88. Ргадие 1925, В. Т. Ковачевъ (Русе). 1. Бозайната фауна на България. е Трудове на Бъл- гарск. наученъ землед.-стопански институтъ, Хо 11, 68 стр., 41 фиг. София 1925. Проф. Д-ръ Ст. Консу.л0в». 1. Омари (Нотагиз ушдапз) въ Черно море. -- Год. на Соф. Университетъ, год, ХХ, 1923/1924 кн. 2, стр. 94--104. 2. Изучвания върху „Злата муха“ (ЗоиПдае): -- Год. Соф. Универс, ХХ, 1925 (заедно съ г. Паспалевъ). Ю. Милде. 1. Полза отъ яребицитЪ за земледЪлието. -- сп. Ловзцъ, год. ХХУ, бр. 7, стр. 13, София 1925. 2. Наблюдения по аклиматизирането на нЪкои чужде- странни горски дървета въ България. -- Спис. на Земл. Изпит. Инст. год. 1, стр. 245--250. Проф. С. Мокржецки. 1. Хуецпиз (Газтодегта) зеглсогпе Е.--Сигарньй жучекъ, Ддаггепка!ег, СтдагеНеБеене въ Болгар!и. --Известия на Бълг. | Ентом. Друж. кн. 1, стр. 64--66. София 1925 г. 2. Бргамогдатше г дпаПапозс! гак!ади осргапу |ази | еп- (ото!04) м зКегтемсасй. Магзоуе 1925. 43 А. Маркович». 1. Запазване отъ туберкулозата чрезъ ваксинация. сп. Естествознание и География, год. ХХ, кн. 4--5, стр. 273-275, София 1925. Проф. Т. Моров». 1. БиологичнитБ основи на модерния морски риболовъ. -- сп. Естествозн. и География. Год. Х, стр. 1--10, София 1925 г. П. Патев». 1. КонстатиранитЬ въ ЗемледЪлческия „ Испитателенъ Институтъ болести по лозята. -- Спис. на Землед. Изпитат. Инст. въ България. Год. Ш, стр. 237--244. София 1925. 2. Отчетъ на фитопатологичната секция при ЗемледЪлския Изпитателенъ Институтъ въ София. -- Годишенъ отчетъ на института за 1924 год., сгр. 157--163, София 1925 (съставенъ заедно съ Д-ръ Б. Ивановъ). „ПП. Петковъ, 1. Непостоянство въ жилкованието на Гутапи а враг С. (Гер.). -- Известия на Бълг. Ентомолог. Друж. кн, |, стр. 67--73, 6 фиг. София 1925. 2. Еленъ. -- сп. Ловецъ, Год. ХХУ!, бр. 3., стр. 3--5. София 1925. 3, Конския оводъ, -- сп, ЗемледЪлие, Год. ХХХ, кн. Т. София 1920, 4. За щръклицитБ (ТаБапдае). - сп. ЗемледЪлие, Год. ХХХ, кн. 5, стр. 74--76. София 1925. : Рго!. Ог. Н. КеБе -- проф. Д-ръ Х Ребелъ. -- 1. Кеизтоп дез РоглепКге!5 ез уоп РАПозапа суп! а Оги. (Байигтазе).-- Аппа!еп дез Чабишг 5! опзсПпеп Мизештз п УМеп, В. ХХХ1Х, р. 154-176.. Та. УШ -- Х. Меп 1925. 2. | ерор!его!одзсне Мас игаде ги ешдеп озитзфИег- гапеп | пзщшагЕашпеп. - ХХХ |аПпгезЬег. дег Уепег епюто!оа!5 които гризе коренитЬ на растенията. За първъ пжть азъ се запознахъ съ този вредитель презъ лЪното на 1924 г. Въ моята малка зеленчукова градина, тъкмо бЪха засадени разни сортове зеленчуци необходими за едно малко домакинство. Въ тази култура на зеленчуци, по- край материалната полза, бЪхъ си поставилъза цель да на- правя и известни наблюдения, водимъ отъ чисто научни ин- тереси. Обаче, за мое очудване, въ лехитЪ засадени съ салата и маруля, азъ забелЪзахъ, че известни корени внезапно увЪх- ватъ. ВсичкитЪ ми старания да открия нЪкой вредитель по надземната зелена часть бЪха безрезултатни. На следния день сжседния коренъ постигаше сжщата участь. Това ме накара да потърся причината въ подземната часть, която е дебелъ соченъ коренъ. Достатъчно бЪ да копна при основата на рас- тението, на една дълбочина около 10 см. и да изкорена туку що увехналото растение, за да намБря въ корена му бЪлата личинка, която споредъ гореприведенитЬ белези, се оказа да е на коренояда. Обикновено по корена на едно растение на- мирахъ една личинка и рЪдко две. Освенъ това, веднажъ корена загризанъ отъ една личинка, не се нападаше отъ втора. ЛичинкитБ извадени на повръхностьта наново се стре- мяха да се заровятъ, и ако почвата бЪше разработена, това свършваха за кжсо Време. Така, че да се надБваме какво личинкитБ ще измратъ, ако почвата се разработи, е средство много съмнително. Фадо тт 4? 48 ВрЪдитЬ, които причиняваха по растенията въ моята градина, отъ день на день ставаха все повече и повече, ли- чинкитБ разшириха своя кржгъ на дейность: тЪ започнаха да нападатъ гиргинитЪ, карамфилитЬ и др. Това ме застави да потърся средство за борба съ тЪхъ. Въ литературата, съ която разполагахъ, не се указаха никакви ефикасни средства. Обаче, обстоятелството, че тЪзи личинки нападатъ и предпочитатъ преди всичко сочнитъ корени на салатата, ме наведе на мисъльта да употребя това тЪхно предпочитане като средство за борба съ тЪхъ. За тази цель азъ засадихъ салата около всички лехи, силно нападнати отъ личинкитЪ на коренояда, и съ това ги привлекохъ на опредБлени м ста, гдето отпосле изкоренявахъ растението и избивахъ личинкит+. По този начинъ ежедневно азъ унищожавахъ голЪмъ брой личинки. Не много дни следъ това, азъ вече получихъ, ре- зултати, които спасиха моитЬ растения, отъ > окончателното имъ изтребление. ; 3 . 3 к НОВИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ФАУНА НЕМРТЕКА--НЕТЕКОРТЕКА. Меце Ег Фе Бшдаапзспе Рашпа Нептр!ега--Нейегор(ега, отъ Д. Йоакимовъ -- О. ГоакипоН Тукъ сж изброени нЪколко видове полутвърдокрили на- сЪкоми (Нет ега--Нейегор!ега), принадлежащи на българ- ската фауна, но които не сж споменати въ никои отъ публи: куванитЪ до сега работи за тая група!) Всички тЪ сж съби- рани отъ мене презъ последчитЬ 15-20 години отъ разни крайща на България и отъ бившитЪ нейни бЪломорски обла- „ сти, било при специални за тЪхъ екскурзии, било случайно при други ентомологични обиколки. При проучване на събрания материалъ. съ непълната литература отъ нашитЬ библиотеки, се указаха много съмни- телни форми, както и съвсъмъ не споменати въ нея, Въ та- кива затруднителни случаи ми даваше ценната си помощь вещия познавачъ на тази група насъкоми Д-ръ Г. Хорватъ, директоръ на Зоологическия отдъЪлъ при Будапещенския На- роденъ Естествено-историченъ музей, който не пожали ника- къвъ трудъ да провЪри точно всички съмнителни видове. За тая ценна помощь тукъ му изказвамъ най- сърдечна благо- дарность. При изброяване на аа сж посочени само мЪсто- находищата и времето на ловидбата имъ. 1) Публикувани работи до сега отъ групата не полутвърдокрилитЪ насЪкоми въ България сж: П-г 1. Ногуайв. -- Рейоо к пети егзко/ фашп! бирагзко/. („2е- „за к ПгуавКода пагауоз1о0упода дгийуа“ ХадгеБ. 1890. „ Н. Недълковв. -- Юпупспо!а (Хоботни). Трети приносъ къмъ енто- мологичната фауна на България. „Периодическо списанне“. Св. 9 и 10, „кн. ГХК. 1908, София. Д. Йоакимовв. зо фауната на Нетирега въ България (Сбор- . никъ за народни умотверения, наука и книжнина. Книга ХХУ. София 1919.). Д. Йоакимовъ. -- Материали за изучване ентомологичната фау- на въ България - Нет рега. (Годишникъ на Соф Университетъ). УП (1910-1911). Стр. 1--347. Софая, 1912. Ра азрае, С14п!Чае, Репаютщае. УШ-Х (1911/12-1912/13) Стр. 1--194. София, 1914 -- Согедае, . Вегундае. Х--Х1 1913/14--1914/15). Стр. 1-253. София, 1915 -- |.удае!ае. ХУП (1920/21). Стр. 1-318. София, 1922 -- Тпо!419ае. ИзвЪстия на Б. Ентомолог. Д-во, . | 4 50 Реп айопидаае. Зибагориз вепке! Зак. -- НамБренъ по пЪсъчнитЪ край- брЪъжни дюни при го, Месемврия и по сжщо такива при езе- рото Алепу на югъ отъ Созополъ, презъ месецъ априлъ, май и юни. Познатъ въ Унгария и южна Русуя (Сарепта, Астраханъ, Евпатория, Теедосия). Спайосопиз р!срез Вай. уаг. ит гашз Соза -- Нам - ренъ подъ каманитЪ по припечнитЪ ридове въ околноститБ на с. Турия (Казанлъшко). Познатъ въ южна Франция, Италия, Испания, южна Ун- гария. 7 Ггоспгошз Гапашз РБИ. -- НамБренъ по пЪсъчнитЪ край- бръжни дюни при гр. Месемврня, УП 1912. Познатъ въ Италия, Гърция, Сирия, Алжиръ, южна Ру- сия, Кавказъ, Туркестанъ, Сибиръ и Маджурия (планина Кпаап). Одотойагзиз ригригеойпеаиз Козз: уаг. ойз0ешз Ногт. Намвренъ навсЪкжде доста обикновенно по дгаптеа, заедно съ типичната форма, отъ май до септември. Позната въ Испания. Франция, Бавария, Бохемия, Ита- лия, Малта. Унгария, Ромжния, Сърбия, Гърция, Мала Азия Сирия, Алжиръ, Тунизъ. Мароко, южна Русия, Кавказъ и Туркестанъ. Ейгуразвег войетошв Еаг. НамБренъ край р. Дерменъ- дере по БЪласица при Петричъ, 31. УП. 1921. Познатъ въ Испания, южна Франция, Италия, Алжиръ, Тунизъ, Мароко, Мала Азия, Гърция, южна Русия. Арофрпиз атурда! Сет. - НамЪренъ по круша изъ лозята, западно отъ Ксанти (Западна Тракия), 16, 18. УП. 1918. Познатъ въ Италия, Далмация, Евр. Турция, Гърция, Мала Азия, Сярия, Персия, Месопотамия, Кавказъ, Туркомания. Сурпочешз #зиташз Еабг. -- НамБренъ по Витоша около Боянския водопадъ 27. М. 1912 и подъ с. Плоски изъ р. Гюргиица (Пиринъ) 6. 8. 1921 по храсте отъ хвойна. Познатъ въ Британия. Швеция, Германия, Франция, Швейцария, Италия, Австрия, Унгария, Молдова, Сърбия, Гърция, срЪдня Русия, Кавказъ, Гудаепдае. Месгойот!4еиз фецсодегтиз Еев. -- НамЪренъ единъ. само «/ екземпляръ подъ камане въ мЪстностьта Карантина при Бургазъ, 5. У. 1910. | Познатъ въ Испания, Италия, Сицилия, Малта, Алжиръ, Тунизъ и Мороко. | | зад и + ф- НаЖКЛАН А пааола жк. ъказабах. Жж... 51 Сега осотЬдае. Прзосог!з аПепз Н. 5. НамБренъ изъ чакъла край рЪ- ката при Александровски мость надъ с. Княжево (Софийско), 2. М, 1909. Познатъ е въ Англия, Германия, Швейцария, Франция, Италия, Унгария и Молдова. АпШосопдае, Апвосог!в петогайз Еабг.-- Намвренъ въ мЪхуреститЪ издутости по листата и пръчкитБ на брЪста, причинени отъ растителната въшка Тенапеша ит! и др., на която смучи кръвьта. Тамъ се срЪща до дЪто траятъ и самитЪ издутости. Витоша (Паша бунаръ) 30. 9, 1917, Своге 4. У!, 1910, с. Ту- рия 18. 8. 1909. Познатъ е въ цЪла Европа (безъ северна Русия), Кав- казъ, Сирия, Анадолъ, Египетъ, Алжиръ и Тунизъ. Асотр!осог!в8 руртаейз Юеш!. -- НамЪренъ до сега въ едно само находище: Витоша, при Боянския водопадъ, по бЪлата ела, ХХ. 1923, Познатъ въ Лапония, Швеция, Англия, Белгия, Холан- дия, Франция, Германия, Швейцария, Унгария, Ромжния, се: верна и срЪдна Русия, Кавказъ и Сибиръ. Сарз ае. Митшз диай ограшз Созйа. -- Познатъ въ Англия, Белгия, Холандия, Германия. Франция, Португалия, Испания, Италия, Далмация, България, Гърция. Родосъ Сирия, Тунизъ и Алжиръ. ВъпрЪки цитатътъ на каталозитЬ, че и България е едно отъ находищата на този видъ, не успъхъ обаче да узная ДЪ и отъ кого е намБренъ той у насъ: нито пъкъ ми се е уда- ло случай до сега, при многобройнитЪ ми ентомологични оби- колки у насъ самъ лично да го констатирамъ въ сегашнитЪ предЪли на Отечеството ни. При една обаче екскурзия прЪзъ 1918 г. изъ бивщата българска бЪломорска область ми се удаде да намЪря тая доста интересна форма въ околноститЪ на с. Макри (Деде-Агачко) изъ трЪвитЪ по сухитЪ стръмнини, близу край морския брЪгъ. Рпуюсог!з тепйгопайз Н. 5. Този видъ е повече южно: европейска форма. Познатъ е въ южна Франция, Испания, Италия, Австрия, Унгария и Гърция. | У насъ е намъренъ въ доста находища: с, Турия (Казан- лъшко) УП-1Х; Троянски манастиръ 29.ХП. 1903; с. Гйозекенъ (Варненско) 17.МП. 1912 с. Св. Власъ (при Месемврия) 26.М!! 1912, най-често по джба, презъ юли и августъ. 52 Рпуйосо!з ае Еагб. - НааБренъ до сега въ едно само находище: СрЪдня гора при с. Турия (Казанлъшко) прЪзъ м. Августъ 1908 г. по листата на липа. Познатъ е почти въ цБла Европа (безъ сЪверна Русия) и Алжиръ. | Рп. иЦае Е. уаг. гурса Кеш. -- НамБрена. въ сжщото находище кждЪто и типичната форма. ( Рв опорепв Ног. -- Намвъренъ до сега въ двЪ нахо- дища: СрЪдня гора при с. Турия (УШ. 1909) и Лонгоза при с. Куванлъкъ (УШ. 1912), по разни горски дървета: пжбъ, - брЪстъ. липа. | РВ. рориП Шия. -- Познатъ по цЪла Европа и Алжиръ. У насъ е намъренъ насждЪ изъ полскитБ и горскитЬ области, най-вече презъ втората половина на лЪтото (както повечето видове отъ рода Рпукссопз) по върбитЬ. елшата, “тополата, | клена, явора и др. дървета. | Рв. оапрез Воп. -- ЦЪла Европа, Кавказъ, Туркестанъ. и Алжиръ, У насъ е обикновечъ, намъренъ е насЪкжде по разни. сложноцвЪтни и устноцвЪтни растения, най-често по стръмни припечни рътлини, отъ м. Май до Октомври. - | Рп. тсапиз Ее. ф. -- Намбренъ до сега (въ 4 а. екземпляри) въ едно само находище: дефилето между Витоша. и Люлинъ планина надъ с. Княжево (Софийско), прЪзъ м.. Августъ 1910 г. 3 Познатъ е цо сега въ Австрия, Унгария, Гърди: южна : Русия, Кавказъ и Туркестанъ. Мерасоейшт БесКег: Етеб. -- НамЪренъ при с. Турия (ка-- занлъшко), околноститЬ на Троянския монастиръ и край Ду-| нава при Рахово, по джба и върбитЬ прЪзъ м. м. Юли и Августъ. | Познатъ е въ Германия, Франция, Италия, Австрия, Ун- | гария, Ромжния, Гърция и южна Русия. Адертосог!в8 оапйаПсиз Козз Маг, Пити Усвитт.--Бан- ско 11. 8. 1923 г., с. Княжево 10. 8, 1910, с. Тича (Османпад зарско) 15. МУ. 1910, Муса баба теке 14. УП. 1609. | Познатъ почти по цЪла Европа (безъ сев. Русия). Кав- казъ, Туркестанъ и Мала Азия. 3 гария(?), срЪдня и южна Русия и Армения. 3 До сега у насъ е намБренъ само въ едно находище: Люлинч. планина, въ околноститЪ на монастиря „Св. Кралъ” , прЪъзъ м. Юни, по млъчока и нъкои сЪникови растения. Посо- чениятъ въ литературата цитатъ, че и България е едно отъ находищата на тоя видъ, не поменва дъ именно е намБре ъ той и отъ кого. 43 Са!. оспготей! аз Сте!. -- гарна до сега въ три само находища; с, Заножене (Вършечко) 9. У. 1909, при Курилов, 53 ския монастиръ „Св. Иванъ“ (Софийско) 20. М. 1910 и мст: ностъта „Метоха“ при с, Дорково (Чепинско) 21. МУ. 1915, уловенъ по джба, габера и лЪската. Познатъ почти по цЪла Европа (безъ северна Русия) и Кавказъ. : Са! и оотасшашиз Пер. -- Намвренъ като доста обик- новенна форма по разни растения (върба, елша, брЪстъ, бреза, букъ, лЪска, трънка, коприва и др.), пролбтъ прЪзъ Май и Юни. Своге 14, М!. 1915, надъ с. Княжево 20. М| 1912, Лю- линъ 21. М. 1911, Соф, лагеръ 5. М!. 1911. Познатъ въ цЪла Европа, Кавказъ, Мала Азия, Сибиръ, Алжиръ и Канада (Неарктична область). Са!. с!пс!рез Соз а. -- Познатъ въ Италия, Далмация и Гърция. НамЪъренъ е почти насЪкжде по разни трЪвисти расте- ния отъ Май до Августь. Са. ав Н. 5. -- Намъренъ до сега въ едно само находище: СрЪдня гора при „Яковото кладенче“ (копривщен- ско), 20. УП. 1910 г., по сЪникови растения. Познатъ е въ Белгия, Франция, Германия, Швейцария, Австрия, Унгария, Сърбия, Ромжния, Босна, Испания, Порту- галия, Сицилия и Алжиръ. Гуриз шсогит Меу чаг. Ф0репз!з Веск. -- НамЪрени нЪколко екземпляра въ Созополско, край брЪга на Черно море, по пЪсъчнитБ дюни при езерото „Алепу“, 4, УП. 1914, Г. отатшз Меу. -- НамЪренъ до сега само на Ви: тоша, по бЪлата ела презъ Августъ и Септември. Познатъ въ Англия, Франция, Испания, Швейцария, Гер- мания, Австрия, Унгария, Русия, Гърция и Мала Азия. Г, гартсашз Еай. -- Намвренъ сжщо дЪто и преди- дещия видъ въ нЪколко екземпляра презъ сжщото време. Познатъ почти въ цБла Европа, Сибиръ, северна Пер- о сия и Алжиръ. Г. Кат! 1. уаг раирегайз Н. 5. -- НамЪрена до сега само въ околноститЬ на с. Княжево (Софийско) по низкитЪ склонове на Витоша и Люлинъ презъ м. Септември. Г Кат! Г. уаг. реПис из Ее. -- Намърена въ СрЪдня гора въ околноститъ на Копривщица презъ м. Юлий 1910 г. : РоесПозсушз азрегшае Рей. -- НамЪренъ е доста обик- - новено по низинитЪ и срЪднитБ височини, най-често по расте- нията отъ рода Сайит и АсопИиит; презъ цЪлото лЪто отъ Май до Септември. “. Познатъ въ Франция, Корсика, Италия, Германия, Ав- | стрия, "Унгария, Сърбия, Таврическия полуостровъ, Алжиръ . и Мароко. 3 Р ошпегашз Шо. -- НамЪренъ въ с. с. Турия и Па- „ Велъ-баня (казанлъшко) по вратига презъ м. м., Юлий -- Сеп- | темврий, ; 54 Познатъ въ цЪла почти Европа (безъ северна Русия), Мала Азия, Кавказъ, Туркестанъ и Сибиръ. Сатргобгосв!з рипсшашз Бай. уаг. зегепиз Пе. 5с. -- НамЪрена доста често заедно съ типуса по-разни растения (вратига пилинъ и др.) по низинитЬ и срЪднитЪ височини прЪъзъ цЪлото лЪто. Курубагларъ 7. УП. 1906 г. София 7. УП. 1911; СрЪъдна гора при с. Турия (Казанлъшко) 16. |Х. 1915 г. Пегаеосог!з оПтасеиз Еабг. -- НамЪренъ до сега въ три находища: София (лагера) 5. УП. 1811и1У. 1918, с. К; я- жево (Софийско) 20. М1. 1912, с. Айваджикъ (Варненско) край р. Чифте-дере 16. УП- 1912. СрЪща се най-често по крушата, глога, тръчката, лЪската и др. дървета. Познатъ въ Холандия. Германия, Белгия, Франция, Ал- жиръ, Сицилия, Унгария, Сърбия и Гърция. П. оПоасеиз Е. уаг. |агодиз Ногъ. -- Намврени нЪколко екземпляра задъ Софийския лагеръ по ливадитЬ край Кня- жевската рЪка 5. У!. 1911. Забелъжка. -- Много отъ индивидитЪ измежду събра: ния ми материялъ за вида Пегаеосо"!в оПоасиз Е. иматъ външния первазъ на сопита си черникъвъ или тъмно-каф- явъ. Тоя признакъ не е упомБнатъ никждЪ въ познатата ми литература нито за типичната форма, нито за познатитЪ му вариации. Изглежда, че тЪзи индивиди сж представители нз нЪкаква нова взриация, още повече, че и гол мината имъ е (съ 1» м. м.) по-дълга отъ обикновенната дължина (1023 м. м.) -- именно 11, м. м. “геподета омгепз Ипл. -- НамБренъ насЪкжде изъ трЪ- виститъ поляни и по низинитЪ и по най-голбмитЬ височини (Елтепе--Пиринъ, Мусала--Рила и Юмрукъ-чалъ -- Стара-пла- нина), отъ Май до Октомври. | Познатъ по цЪла Европа (безъ севернитЪ й части), Кав- казъ, Сибиръ, северна Персия, северна Монголия и Неарк- тичната область -- УИКНа. г. 1аеограшт Иинпи. уаг. райезсепз Ка. -- НамЪрена доста често кждето и типуса: тревиститБ поляни и ливади, както по нискитЬ Полски мЪста, тъй и по високитъ планински области, прЪзъ месецитЬ Май и Юний. НаШесиз шесошв Рапг. -- Намвренъ до сега въ едно само находяще: Глава Панега по тревитЪ изъ сочнитЪ ливади, месецъ Юний 1208 г. Познатъ почти по цЪла Европа (безъ севернитЪ й части). и Мала Ваия. | РПорпогиз ейевашз Ипп -- НамЪренъ (доста обикновенъ). почти навсъЪкжде (по полъмитЬ безлъсни височини не) най- често по разни сортове дървета: пжбъ, върба. елха, бреза, трепетлика, лЪска и др., особно презъ лЪтнитЬ месеци Юлий и Августь. Познатъ по цЪла Европа (безъ северна Русия), Кавказъ, Сибиръ и Неарктичната область (СъединенитБ Щати). | 4 55 Р. регрехиз О0. 5с. . НамЪренъ до сега въ едно само находяще -- Рахово (изъ лозята) УП. 1909, въ нЪколко сало екземпляра, по брЪста. Познатъ въ Британия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия, Германия, Франция, Португалия, Швейцария, Италия, Австрия, Унгария, Сърбия, Ромжния, Финия, Таурия, Кавказъ, Алжиръ и Тунизъ. Р. ризШиз Кеш. -- НамЪренъ до сега въ сжщото на- ходяще и едновременно съ предидещия видъ. Той е познатъ въ Франция, Испания. Мароко, Корсика, Сардиния, Италия, Австрия, Бохемия, Унгария, Сърбия, Ромж- ния, Гърция, Транскавказия. Гсурвиз раШдиз Н. 5. - НамЪренъ въ едно само на- ходяще до сега: по ливадитЬ край рЪката при Глава Панега, 4.М1П.1908. Познатъ въ Германия, Холандия, Белгия, Франция, Швей- цария, Италия (?), Австрия, Унгария, Сррбия, Моллова, Транс- кавказия и Алжиръ. ПО. еггапз Жо. -- НамЪренъ въ околноститБ на с. Панчерево (Софийско) край Искъра 12.У1.1911. Познатъ въ Британия. Швеция, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Португалия, Алжиръ, Италия, Швейцария, Унгария, Сърбия, Ромжния, Гърция, срЪдна Русия и Кавказъ. Сгетпосервавиз аоПпеашз ВеЬ. -- НамЪренъ до сега въ три находища: изъ боровитЬ гори по върха Кара- тепе при Чепеларе (уш, 1905), Витоша надъ боянския водо- падъ (УП--МШ.), винаги по елит и бороветЬ, и Пиринъ (р. Бъндарица) 14.8.1921. Познатъ въ Финия, Швеция, Ромжния и Гърция. : СуПосог!з пзвпотсиз Иип. -- НамЪренъ е насЪъкжде изъ джбравитЪ (но винаги доста рЪдко), обитава по джба. Люлинъ 23.М.1911. Куриловски монастиръ „св. Иванъ“ 20.М.1910. Познатъ въ Британия, Швеция, Дания, Германия, Хо- ландия, Белгия, Франция, Швейцария, Испания, Унгария, Сър- бия, Ромжния, Финия, Русия и Кавказъ. Аеюгг и тиз апрйашз Еа!. НамЪренъ е паеЕ дЪто има дървета отъ елша, Сера, лЪска, брЪстъ. круша, върба, изъ листата на които броди, особно по елшови храсте изъ влажни мЪста, обикновенъ прЪзъ Юли и Августь. Познатъ въ Лапония, Швеция, Британия, Холандия, Белгия, Франция, Испания, Италия, Швейцария, Германия, . Унгария. Романия, сЪверна и срЪдна Русия, Кавказъ, северния Туркестанъ, Сибиръ и Алжиръ. Соб!серз зрвер!огт!в Козз!, НамБренъ. измежду. листата на джба (рЪдко) с. Ичира (абраваанеща, 13.М1.1910, ис. Княжево край рЪката надъ Александровски мостъ 20.М1.1912, Жар име 56 Познатъ въ Германия, Холандия, Франция, Португалия, Алжиръ, Сардиния, Италия, Швейцария, Австрия, Унгария, Сърбия, Ромжния, Гърция, южна Русия, Кавказъ. Огтоущшз еи фтегов Крбт. -- Намвренъ по Витоша въ околноститЬ на Боянския водопадъ, 2. МП. 1909. Познатъ въ Британия, Швеция, Дания, Холандия, Герма- ния, Франция, Швейцария. Австрия, Унгария, Ромжния, Гър- ция, Кавказъ и Алжиръ. О. Лаотегов КВт. - НамЪренъ до сега въ едно само находище: ОколноститЬ на с. Жеравна (Котленско). по-върби изъ мочурливитБ ливади прЪзъ м. юний. О. паззайиз Еавг. - Намвренъ въ околноститЪ на тро- янския монастиръ (УП.-МШ. 1909) по листата на джба. Познатъ въ Британия, Швеция, Финия, Дания, Германия, Холанция, Франция, Испания, Алжиръ, Италия, Швейцррия, Австрия, Унгария, Ромжния, Гърция, Ливония и Русия. О. оимезсенз По!, Хс. -- Намвренъ по Рила планина, изъ буренливитЪ прополяни по горното течение на р. Ибаръ прЪъзъ м. Августъ 1908 г. Познатъ въ Британия, Швеция, Германия, Холандия, Бел- гия, Франция, Испания, Алжиръ, Италия, Далмация, Австрия, Ромжния, средня Русия и Мала Азия. Нейегоота тегириегит Усор. -- Намрренъ по разни дървета и растения (все по единично) насжде отъ Юний до. Августъ. : | Познатъ въ Британия, Швеция, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Испания, Алжиръ, Тунизъ, Италия, Швейца- рия, Австрия, Унгария, Сърбия, Ромжния, Гърция. | Нейегосогдушз Гергосегиз Кизсйб. -- НамЪренъ до сега. въ околноститЬ на Рилския монастиръ (М!.1897), р. Ибаръ (УШ. | 1908) (Рила планина) и р. Бъндарица (УП. 1922) (пиринъ пла- нина) по разни храсте. Познатъ въ Швеция, Дания, Германия, Холандия, Фран-. ция, Италия, Австрия, Унгария, Ромжния и южна Русия. Опсой щз опа Натиз Соеге.. -- Намбренъ (все рЪдко) насъкжде изъ полскитЬ области, най-често прЪзъ м. Юлий, обикновенно по растението Сепашгеа пага. Бургазъ (Карате-. пе) 20. УП. 1912, Карабунаръ 26. УП. 1912, с. Айваджикъ (Варненско) 10. УП. 1912, Ямболъ (изъ лозята) 31.МП. 1912. Познатъ въ Британия, Франция, Испания, Швейцария, Германия, Австрия, Унгария, Ромжния, срЪдня Русия. Таурия, Кавказъ и Мала Азия. МераГгосоеиз рПозиз Зсйг. -- Намъренъ до сега въ едно само находище: СрЪдня гора при с. Турия (Казанлъшко) м.. Августъ по растението Тапасешт ушадаге. : Познатъ въ Британия, Швеция, Дания, Германия, Холан- дия, Белгия, Франция, Галиция, Унгария, Ромжния, Финия, срЪдня Русия, Таурия и Сибиръ. 57 М. айгапнасиз Етеб. -- НамЪренъ до сега въ двЪ само находища: околноститЬ на Странджанското езеро (У!. 1907) и въ околноститЪ на Котелъи с. Жеравна (У!. 1909), по млЪчока, Познатъ въ Португалия, Испания, южна Франция, Ал- жиръ, Корсика, Сицилия, Гърция и Мала Азия. Рпушз согуП Шял. -- Намвренъ насЪкжцде, кждЪто ви- рЪе лЪската, по листата на която обикновенно се сръща (но винаги по единично и рЪцко) презъ месецитЪ У!--Х. Познатъ въ Британия, Швеция, Холандия. Белгия, Фран- ция, Испания, Италия, Швейцария, Гармания, Унгария, Сър- бия, Ромжния, Финия, Русия и Кавказъ. РзаПиз оапапз Н. 5. -- Намъренъ по Витоша (коритото р. Бистрица 24. У. 1909), Софийско (Куриловски манастиръ 20. М. 1910) и Стара-планина (по върха „Червенъ камъкъ“ при с. Заноге -- Врачанско) 9. У. 1909 по червения глогъ (Сганедиз поподпа). СрЪща се обикновенно по листата на дърветата джбъ, букъ, елха, върба, и др. Познатъ въ Британия, Швеция, Финия, Даниа, Холан- дия, Германия, Франция, Испания, Швейцария, Австрия, Ун- гария и Ромжния. Ажастоо0тиз та! Меу. -- НамЪренъ при с. Враждебна край Искъра 27. У. 1908. Познатъ въ Британия, Швеция, Дания, Холандия, Беп- гия, Франция, Швейцария, Германия, Илирия, Унгария, Сър- бия, Финия, южна Русия и Кавказъ. Ехсеписиз рипсирез РЕ1е6, -- НамБренъ по височи- нитъ Бунарджикъ и Джендемъ-тепе (Пловдивъ) презъ Май и Витоша (мЪстностьта Капакливецъ) презъ Юлий. Познатъ до сега въ Кримъ. Раргогпашз аШгрепиз Рай. -- НамБренъ до сега въ едно само находище: сухитЬ ридове при гара БЪлово по пи- - лина 18. У. 1906. Познатъ въ Британия, Швеция, Германия, Белгия, Фран- ция, Алжиръ, Италия, Швейцария, Унгария, Ромжния, Гърция, Финия, Русия, Кавказъ, Туркестанъ, Сибипъ и Китай (Пекинъ и областьта Цечванъ). Сшатудашз заййапз Еа!. -- Немеране насъЪкждг по низкитЪ и срЪдно високи сухи поляни при корена на треви (агапипеа), (дЪто мжчно се открива), прЪзъ цЪлото лЪто, Варна 11. У. 1504. Познатъ въ Британия, Швеция, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Унгария, Ромжния, Гърция, Русия, Финия, Ливония и Сибиръ. Мопозупатта фоветап! Еа!. - НамБренъ по върби (отъ листата на които се храни), с. Жеравна 14. У1, 1909. 58 Познатъ въ Бритария, Швеция, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Испания, Унгария, Сърбия, Ромжния, северна и срЪдня Русия, Мала Азия, Сибиръ и Неарктичната область. Сатр !отта тегбазс! Меу. -- НамЪренъ доста често насжде по низинитЪ и срЪднитЬБ височини презъ месецитЪ У!--МШ. по лепена (МегЬазспт ШарзИогте) и по търнетЬ Саг- дипз. София 18. УШ. 1907, 23. МП. 1908. Познатъ въ Гепмания, Холандия, Белгия, Франция, Ис- пания, Алжиръ, Италия, Швейцария, Гърция, Сърбия, Унга- рия, Ромжния, южна Русия, Кавказъ, Туркестанъ и Неарктич- ната область (Нюйоркъ). Хтепагиз гозег! Н. 5. уаг. зайсейсоа 91а!. - НамЪрена доста обикновенно по върбитЬ край рЪката въ с. Княжево (Софийско) 28.М1.1906 и край Стралджанското езеро 11.У1.1907. Познатъ въ Британия, Швеция, Холандия, Франция, Швейцария, Германия, Унгария, Сърбия, Добруджа (Ромжнска), Мала Азия, Русия, Финия, и Сибиръ. САНИТАРНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА НАСЪКОМИТЪ. (Медицинска Ентомология). Отъ Д-ръ К. ДрЪнски. ЗАМПАКУ ЗаМНСАМЧЗ ОЕ ТНЕ ПУЗЕСТО. Бу К. Огепуку М. О. Въ борбата за сжществувание човЪчеството не се е осво- бодило отъ две нъЪща още: войната и болеститЬ. Постепенно, обаче, болести, които по-рано сж държали човЪчестеото въ ужасъ и страхъ, днесъ една по една падатъ подъ ефикас- нитБ удари на съвременната наука. Днесъ ние знаемъ, че повече отъ болеститъ въ човЪка се причиняватъ отъ специфични микроорганизми, който жи- веятъ и се развиватъ въ него. Ние знаемъ сжщо, че една голБма часть отъ тЪзи болести се пренасятъ отъ човЪкъ на човЪъкъ чрезъ известни насЪкоми, А това значи твърде много за успъшната борба съ болестит+. Ролята на насЪкомитЪ изобщо, като преносители на 60- лести въ човЪка, е една материя, върху ксято до преди 20 години почти нищо не се е знаело. Въ 1853 г. нъкои френски лЪкари изказвали вЪрванието въ разпространението на нЪкои болести чрезъ комаритЪ и други насЪкоми. Едва въ 1879 г. епохалното откритие на Мансонз за ролята на комаритЪ въ развитието на блатната трЪска, тури основа на Медецинската Ентомология като наука, Едно отъ най голБмитЪ открития и съ най-голЪмо научно и практическо значение, което дойде като ре- зултатъ отъ Мансоновото откритие, бЪше това на Огазз! и Ко55 въ 1898 г, за връзката, която сжществува между маларията и комаря. Следъ това последваха редица други открития: пренасянето на спящата болесть Тгурапозо0т!аз!5, чрезъ мухата (1055/па, от: крита въ 1895 г. отъ Вгисе; пренасянето на жълтата треска чрезъ комаря ЗФеротуа, открито въ 1900 г.; пренасянето на болестьта Турйпиз гессигепз въ Африка чрезъ кърлежа, от- крито въ 1905 г. отъ Косп и Пшо0п; пренасянето на бубони- ческата чума отъ бълхата, открито въ 1906 г.; пренасянето на болестьта Туриз ехапета!есиз чрезъ въшката, открито въ 1909 г. отъ ЛсоШГ! и пр. Чрезъ тЪзи открития и редица други още, ние знаемъ днесъ, че една часть отъ инфекциознитЪ болести се пренасятъ отъ човъкъ на човЪкъ чрезъ насЪкомитЪ, а познаването етио- 1 Ра Асатбиднита д ши года РА мега 60 логията на една болесть, начина по който тя се предава на човЕка, -- това е първото условие за вземане успЪшни пред- пазителни мърки срЪщу тая болесть. - Азъ ще припомня Европа въ 14 столЪтие, когато 25 милионенъ народъ загина отъ чумна епидемия. И мисля, че въ днешно време, съ научнитБ познания за причината и пренасянето > на болестьта, това не би се случило. Ще припомня сжщо > Па- намския каналъ, кждето толкова много народъ стана жертва на маларията и жълтата треска. Чрезъ прилагане на модер: нитЪ научни познания, американскитъ лЪкари и инженери въ едно кжсо време обърнаха този адъ тамъ въ една отъ най- здравословнитБ мЪстности днесъ въ свЪта. Това иде да по- каже, че съ науката начело, възможно е щото човъчеството да се избави отъ болеститгь. Фактъ е, че близо една трета отъ сръбския народъ и хиляди отъ нашия, ромънския, австрийския, турския и други воюващи народи загинаха презъ време на всесвЪтската война отъ петнистъ тифъ, преди да бЪха взети нужнитЪ предпази- телни мЪрки. И ако не знаеше лЪкаря какъ петнистия тифъ се пренася отъ човъкъ на човЪкъ чрезъ въшката, не само на фронта, а и между широкитЬ народни маси, навредъ би се възцарила една смърть, по-страшка и отъ тази на бойното поле. Пренасянето на патогенни организми у човъка чрЪзъ на: сЪкомитБ става по два начина -- биологически и механически. Накжсо, биологическиятъ начинъ почива върху сжществуването на известни протозои, патогени за човка, пълния кржгъ на развитието на които се извършва въ две фази:--едната фаза преминава и се развива въ тЪлото на известни насЪксми, дру- гата фаза преминава и се развива въ тЪлото на човЪка. Така напр. пълниятъ кржгъ отъ развитието на маларичниятъ паразитъ е въ състояние да се извърши само въ тБлото на известни ко- мари, отъ една страна и въ тЕлото на човЪка, отъ друга страна. При отсътствието на едянъ отъ тЪзи два напълно различни индивиди, не може да се развие маларичниятъ паразитъ. Сжщото е иза трипанозомата на спящата болесть, пълния кржгъ на разви- тието у която е въ състояние да се извърши само въ мухата С1о55та ивъ човЪка. Еволюционниятъ кржгъ на Р/горазта -6Г- ветпит, причинителя на кръвопикането въ добитъка, -за- почва въ кжрлежа и свършва въ кравата. Тукъ може да се каже, че положението е още повече усложнено, защото пиро- плазмозата, която се развива въ кръвьта на кравата като резул- татъ отъ вмъкването на паразита чрезъ кжрлежа, този пара- . зитъ се абсортира съ кръвъта, всмукана чрезъ другъ кжрлежъ | и не може да се вкара въ кравата чрезъ сжщия този кжрлежъ, | а само чрезъ дъщеритЪ на този кжрлежъ. Подобни факти на горнитБ сж отбелезани доста, но тукъ се ограничаваме съ. тЪзи примЪри, : и ауа ща. :61 г Пренасянето на бактериини болести, като: холера, тифусъ» дизентерия, чума ипр., отъ насъкомитЬ не се извършва както горепоменатия биологически начинъ. Ролята на насЪкомитЪ въ тЪзи случаи е механическа, т. е. инфекцията се пренася въ по- вечето случаи чрезъ външенъ контактъ и отчасти тази инфек- ция се дължи и на способностьта на тЪзи бактерии да се раз- множаватъ въ тЪлото на насъЪкомитЪЬ. Така напр. пренасянето на чумата чрезъ бълхата не се дължи на една сжществена промБна на бацила въ коремнитЪ органи на бълхитЪ, както е "случая съ маларичНия паразитъ въ коргмнитБ органи на ко- маря, но се дължи на способностьта на този бацилъ да се размножава и запазва своята вирулентность до излизането му "навънъ чрезъ изпражненията, въ момента, когато бълхата хапи, при което хапене тЪзи бацили въ изпражненията инфекти- ратъ ухапаното мъсто на кожата. Най-типиченъ представитель на пренасянето бактериини болести по механически начинъ е домашната муха. Мухата, която посъщава кжщитЪ, пазаритЪ, месаритБ, зарзаватчийни- -цитБ-и пр. е обикновенно сжщата тази муха, която се храни съ човъшкитБ екскременти. Знаейки живота и навицитЪ на мухитЪ изобщо, не е мжчно да сз разбере какъ мухата може да замърси човъшката храна съ бактерии на холера, дизен- терия, тифусъ и пр. Това замърсяване може да «стаза или чрезъ контактъ на човъшката храна съ замърсенитЪ крака, хоботче и тБло на мухата, или чрезъ погълнатитЪ микроорга- низми при хранечето на мухата отъ изпражненията, които микроорганизми могатъ да живЪятъ и се размножаватъ въ организма на мухата и които могатъ да преминаватъ по-после и въ човъшката храна. Много опити въ последно време до- казватъ това. Напр. Фикерв въ Лайпцигъ, 1905 г. намира, че тифузния бацилъ може да се възвърне отъ домашната муха следъ като 23 дена е билъ погълнатъ отъ нея. Отъ накратко споменатитБ нЪкои случаи тукъ следва, че изучването на известни болести е нераздЪлно свърза но и съ изучването биологията на насЪкомитЪ, преносители на пато- генни организми, причинители на тЪзи болести. Отъ тукъ и голЪмото санитарно значение на Медицинската Ентомология и растящия интересъ въ превантивната медицина къмъ ро- лята на насЪкомитЪ, преносители на болести. щ Отъ естеството на случаитБ, Медицинската Ентомология "е единъ специаленъ клонъ въ изучване насБкомитБ, имайки . общо съ тЕхъ до толкова, до колкото тЪ сж въ състояние да пренасятъ патогени организми и причиняватъ болести у човЪка. И въ връзка съ това, Медицинската Ентомология изу: чава отношенията на насЪкомитЪ къмъ човЪка, История на развитието имъ (биология); -- начинъ на живЪене, размножа:- ване, хранене и пр.; време на хранене, сезонно преоблада- ване, начинъ на пренасяне болести, начинъ за > пред- орда ПЕОИ еДАЗИЕ 62 пазване, контролиране и пр. Но макаръ медицинския и сани- таренъ погледъ върху Ентомологията да се ограничава съ това, известни познания за цЪлия класъ при класифицирането, по отношение на биологията, условията за сжществуването, анатомическото устройство, отличителни белези за разпозна- ване вреднитЬБ видове отъ невреднитЪ и пр., сж винаги сж- ществени, като основа, върху която да може да се гради едно опитно познание на насЪкомитЪ отъ практично значение. Отъ тази гледна точка, именно, ще ми бжде позволено да направя единъ систематически бЪгълъ погледъ на най- важнитБ въ санитарно отношение насЪкоми. Класътъ /изес!а обема около 37 разреди, между които само 4 отъ тЪхъ сж важни като преносители на болести, а именно: -- Од ега, Набтитега, Фгрпопарега и Фрйипсеш ага. Разредъ Преека -- (двукрили). Споредъ начина на хранене и живеене, можемъ да разпознаемъ 3 групи отъ интересъ за Санитарната Ентомология. 1 група Кръвсмучащи мухи. Къмъ тази група спадатъ видове отъ различни фамилии на двукрилитЪ, които иматъ навика да се хранятъ отъ кръвьта на човъка и други животни. Безъ да разглеждаме характерното за всЪка група, това което е отъ особено значение за разпознаването имъ (устрой” ството на антенитЬ и нареждането на жилкитЬ върху крилата) ние ще се задоволимъ съ изброяване само на видоветЪ отъ респективнитЪ семейства и болеститЪ, които пренасятъ тЪзи вицове, като ще споменемъ и нЪкои отъ методитЪ, които влизатъ въ борба срЪщу тЪзи насЪкоми -- преносители на болести. ; А. Семейство Рзусйойгдае. Всички кръвсмучащи отъ тази фамиля спзднатъ къмъ родътъ РШевоотиз Видътъ Ри ебойо0тиз раррайас! е известенъ като прено- ситель на трид 1евната треска (Рарра!ас! Ееуег), която презъ време на войната върлуваше въ Македония (ПрилЪпъ, Ве- лесъ, Скопие, Битоля). СрЪща се иу насъ. Б. Семейство Си!/с!4ае Предъ видъ голБмото санитарно значение на комаритЪ, ще ги разгледаме малко по подробно. КомаритЬ могатъ винаги да бждатъ разлознати отъ дру- гитЪ, прилични на тЪхъ насЪкоми, по люспичкитБ, които по- криватъ жилкитБ на крилата имъ и които люспички липсватъ въ другитЪ видове; по хоботчето, което е по-дълго отъ това на другитЪ видове и най-после по-голбмината и формата на антенит . Ртренаища Ба АГ ал пола. 2. 63 Семейството Си снае, което включва въ себе си всички истински комари, е раздЪлено на две: комари преносители на маларията у човЪка -- Алорйе!т? и комари непреносители на маларията въ човЪка -- С! с!п!. Анофелесшнь се отличаватъ отъ кулекситгь въ четиритяхъ фази на развитието, презъ ко- ито преминаватъ, а именно: Алорвеит: Яйца -- снесени поотдЪл- но, снабдени съ въздушни мехурчета и плуващи на по- връхностьта, наредени въ разни геометрични фигури. Ларва -- безъ дихателна тржбичка, лежаща хоризон: тално подъ повръхностьта на водата, дишайки атмосфер- ния въздухъ съ два отво- ра на осмия сегментъ на ко- ремчето. Кикавида--съ кжси диха- - телни тржбици въ форма на фунийка. Имаго:--възрастниятъ кри: латъ комарь, кацналъ на сте- ната, хобетчето,, главата, гжр- „ ДИтТЪ и коремчето се нами- ратъ въ права линия подъ жгжлъ 450--90 къмъ сте- ната. Крила съ петна. Пипалцата на женския сж толкосъ дълги, колкото и хо- ботчето. Сийистиг: Ица -- всички събрани вкупомъ слепени едно съ друго въ форма на ладийка, на брой отъ 200--300, Ларва -- съ дълга диха- телна тржба, изхождаща отъ. отъ Вя сегментъ на корем- чето, прикрепяйки се съ нея на повръхностьта на водата, виси въ водата съ главата надолу, подъ единъ наклонъ г отъ 450- 600. Каковида -- съ дълги дихателни тржбици въ форма на тубичка. Имаго -- възрастния кри- латъ комарь, кацналъ на сте- ната, изглежда прегжрбенъ, съ глава и коремче по ниско отъ гжрдит+. Крила безъ петна. Пипалцата на женския сж кжси и едва видими на пръвъ погледъ. : "Тъй като естествениятъ начинъ на пренасянето на мала- риччия паразитъ отъ човъкъ на човБкъ става само чрезъ ха- пането на известни комари, то следва че унищожението на последнитЬ би значило и изчезването на маларията И тъй като човЪкътъ е самоизточника, отъ който анофелинния ко- марь може да бжде заразенъ, за да пренася по нататъкъ ин- - А м дАЗе. - я ра 4 е есъга ци 64 фекцията въ здравия човЪкъ, то следва, че маларията би престанала да сжществува, даже при сжществуване на ано- . фелинни комари, ако човЪкътъ, носитель на болестьта, би се . отстранилъ отъ комаритЕ. - Отъ тукъ и борбата срЪщу маларията въ днешно време е насочена отъ една страна чрезъ унищожаване на комаритЪ и развжднитЬ имъ мЪста въ застоелитЪ тревясали води и отъ друга -- чрезъ атакуване паразита въ човЪка. Повече отъ кулекситъЪ не сж отъ истинско санитарно значение, но нъкои видове отъ тЪхъ пренасятъ болести, ка- къвто е Дефез (уеротуга) аерур! -- комаря на жълтата треска (уеПом Теуег). СшШех ри !епз, известенъ като преноси- тель на болестьта ЕПаг!4з!5 въ Азия, и СШех Гайрапз -- преноситель на РПапаз5 и Пепдие (наричана и тридневна треска). В. Семейсгво Габапгдае. Тази фамилия включва въ себе си доста много видове кржвсмучащи мухи, които атакуватъ домашнитБ и диви жи- вотни, а смщо и човЪка. Видове отъ ТаБапиз, СВ гузорз и Наета!ороа сж известни като преносители на нЪкои болести по домашнитЪ животни. Така напр. видътъ СИ” узорз Язса!з служи като посрЪдникъ. гостъ на болестьта ЕРПага Гоа въ Африка, и въ последно време се счита като преноситель на бактериината болесть ТшШагоета въ щата (Нав (Съециненитъ Щати). У насъ, макаръ и да сж известни доста видове отъ тая фамилия, не е установено още дали нЪкои отъ тЪхъ служи за посрЪдникъ. и преноситель на болести. 3 Г. Семейство Мизс!йае. Макаръ повечето видове отъ семейството Мизстдае да сж „известни като некръвсмучащи мухи, каквато е напр. добре известната домашна муха (Мизса дотез!са), която само. механически заразява, но включва въ себз си и нъкои кръв- смучащи и разяждащи мухи, които обитавазтъ главно Африка. и Ориента, а често и у насъ. Отъ кръвгмучащитЪ мухи само нЪкои видове оть родътъ СПозета сж известни като преносители на трипанозомата, ро. вотни и човвка. Болестьта Тпраповопиаз!5 въ човЪка, въ по, кжсния си стади наричана спящата болесть, се пренася отъ следуюшитЪ видове: 3 1) Спящата болесть Сатргап, -- причинена отъ бакте- рията Гпрапозота ратб!ензе, пренасяна отъ мухата 0105514 рарайвз. : 2) Спящата болесть Кйофезгап -- причинена отъ Грат позота грофезензе -- пренасяна отъ 1055814 тогзИанз. 65 в) Замжрсяващи мухи. Типиченъ представитель на тази група е домашната муха (Мизса Фотезса). Но тукъ се числятъ и още множество ви- дове, които приличатъ на нея. -- Една група отъ тЪхъ се развжжда въ торищата и посещава човъщкитЪ изпражения както за храна, така и за снасяне на яйцата. Друга група снася яйцата си и се развъжда въ разлагащи меса и посещава чо- вБшкитБ изпражнения За храна само. И дветЪ групи, очевидно, сж въ положение да пренасятъ патогенни микроорганизми отъ човъшкитЪ изпражнения и торищата -- въ човъшката храна. Болести, които тЪзи мухи пренасятъ по механически начинъ сж: тафусъ, паратифусъ, холера, дизентерия, детски Ой- арий и пр. Борбата съ тЪзи мухи, които посещаватъ домоветЪ и пренасятъ болести, е една отъ най-главнитБ проблеми на Санитарната Ентомология. Едни отъ методитБ, които влизатъ въ борбата съ мухитЪ „сж трайни, други палиативни. Трайни мЪрки сж тЪзи, който унищожаватъ мухитЪ преди да сж достигнали жилищата. Това се постига първо, -- чрезъ санитарни нужници, устрой- ството на които е такова, че мухитЪ нЪматъ достжпъ да вли- затъ въ тБхъ и се замжмрсяватъ и второ, -- чрезъ унищожа- ване на какавидитЪ въ торищата, съ помощьта на така нареченитБЬ Хждиисонови капани. ТЪзи капани се състоятъ отъ една платформа, върху която се поставя тора. Подъ тази платформа, въ форма на корито мЪстото е цимен- тирано. ВсЪки 10 дена тора се полива съ вода. Тъй като какавидата може да се излупи само на сухо и не може да живее въ водата, тя пада долу на цимента, потъва въ водата и умира. Унищожението на мухитЪ по този начинъ е 1009. Употрзбяватъ се и химически средства, като бораксъ (1, кгр. за 5 куб. м. торъ), креозотъ, фосфорна киселина и др. Бо: ракса унищожава до 850/„ какавидитЪ и е безвреденъ за тора. Палиативни мЪрки сж тЕзи, който употрЪбяваме лЪтно време-- всевъзможни мрежи за покриване ЗЕ АМНИОИЕ продукти, лепливи хартии и пр. в, Разяждащи мухи. ЛарвитЪ на едни отъ тЪзи мухи могатъ да се развиватъ само въ тБлото на млЪкопитаюшитБ, като живеятъ или въ храносмилателния каналъ, или въ нософоринкса, или могатъ да взематъ положение точно подъ кожата, образувайки поду- тости. На друга група отъ тЪзи мухи ларвитБ се развиватъ въ нечисти, замърсени рани. Ларви сж намЪрени както въ храносмилателния Зуабеще: тъй и въ замърсени рани на човЪка, я ИзвЪстия на Бълг. Ентом, Д-во 9 27 ее дА": -гааеей 66 Известни фамилии, които притежаватъ представители отъ тази група сж: Мизс!ае, АпПотуйдае, бХогсорваргйае, Уерз!дае, Хугридае и др. П. Разредъ Непр!ега. - Дървеници. Само двЪ фамилии отъ разреда Нети иега сж отъ истин- ско санитарно значение, а именно : фамилия Си//с ае и фа- милия КедитПдае. 1 Фамилия Ситстдае. Малки, тъмно червени, плОски дървеници, които презъ деньтъ стоятъ скрити въ креватитБ и стенитЪ, а презъ нощъта излизатъ да „пиятъ“ кръвь. Повече отъ видоветЪ принадле- жатъ къмъ рода С1тех. Двата вида - Симех |есшагшз -- въ умерения климатъ и -- Сиех пет ега -- въ тропичес: китЪ страни, иматъ навикъ да се хранятъ съ човъшка кржвь и това имъ дава възможность да пренасятъ паразити въ кржвьта на човЪка. П. Фамилия КедиоПдае. Представители отъ родоветъ Рота и РЮюйофт!шз сж известни като преносители на риланозомата, която причи: нява болестьта „Спадаз“ въ южна и централна Америка. Раз- личаватъ се отъ обикновенната дървеница по това, че иматъ крила и лесно могатъ да влизатъ въ стаитЬ презъ нощьта, когато човЪкъ спи. За предпазване отъ дървеницитЪ, най-вече обикновен- ната дървеница въ креватитЪ, изисква се чисто държане на. жилищнитЪ помБщения и главно спалнитЪ и креватитЬ. Добри средства сж петрола, терпентина, газолина и др., които трЪбва да се употребяватъ седмично за да се уничтожаватъ сжщо и новоизлупенитБ дървеници. Добъръ методдъ е сжщо и. опушването съ сЪра. 3 В. Разредъ згрпипсшаа. -- Въшки ЧовъшкитБ въшки сж добре известни на всБки отъ. насъ. Има и много други видове, по домащнитБ и диви жи-. вотни, но тЪ сж така привързани къмъ своитЬ хазаи, че не. съставляватъ никакъвъ медицински интересъ. | ВъшкитЬ по човка и маймунитБ, принадлежатъ къмъ отдБлна фамилия: Ред! си Фдае. ЧовЪшката въшка по главата и тЪлото днесъ се приемаи раз- глежда като единъ видъ--Рефсшиз витапиз (Р. питапиз сар!!5 иР. Н. согропз). -- ПоследнитЪ изучвания потвърждаватъ, че въшката се явява като главенъ преноситель на вгзвратни тифъ (ТурНиз гессигепз), летнистия тифъ (Турйпиз ехапте- таЦсиз). петдневната треска (Тгепсп Теуег) и всевъзможн екземи по кожата, като мре го, Хатиз (кель) и Вр. 67 Дали пренасянето на горепеменатитБ болести става по механически или биологически начинъ, мненията сж раздвоени. Предпазването отъ въшкитЪ, а съ това и отъ горепо- менатитБ болести, се състои отъ често кжпане и често сме- няване на долнитБ дрехи -- изобщо подържане тЪлото чисто. Въ казарми и училища, кждето живЪятъ по много наедно, е нуждно да се упражнява често контролъ, Нуждно е сжщо изваряване на дрехитЪ, дизинфекция съ дизинфекциони ма- шини, ниско стригане на коситЪ и пр. Презъ време на вой- нитЪ се строиха особенни помБщения съ бани и дезинфек- циони машини, които бЪха построени така, че замърсенитБ и въшкави войници влизаха презъ единия входъ, като отъ другъ входъ излизаха измити и съ чисти дизинфекцирани дрехи. Тоза запази армията ни презъ европейската война отъ по-голЪми. епидеми и заболявания. Г. Разредъ 51рЬопор!ега. -- Бълхи. БълхитБ сж сжщо добре известни всЪкиму за да нестава нужда да се описватъ. ВидоветЬ отъ санитарно значение сж: обикновекната бълха,по човЕкаи някои домашни животни, 0602,1- хит по пълховетв и бълхитъ по мишките. ТЪзи бълхи сж известни като пренос.тели на бубоничната чума въ човка. -- Бубоничната чума е болесть по пълховетЪ и акцидентно пренасяна въ човЪка посредствомъ бълхитЪ. Така че, да се боримъ и предвардимъ отъ болестьта, изисква унищожаването не само на бълхитБ, но и на пълховетЪ, Видове бълхи, известни като преносители не бубоничната - чума въ човЪка сж: ХепорзуПа сйеорз -- бълха по тропическитЬ плъхове. ХепорзуПа азПа, бълха по плъховетЬ въ Ориента. СегийорпуНиз Газсашз, бълха по пълховетЬ въ умере- нитЪ страни. -- Съ откриването бацила на чумата(ВасШиз рез!з) отъ /е!- зоп въ 1894 и потвърждаването сходството на болестьта съ тази у пълховетБ, съ откриване размножаването бацила на чумата въ стомаха на бълхага отъ /1850п въ 1905; и най-сетне съ експерименталното доказване, че пълховата бълха е главния начинъ за принасянето на бубоничната форма на болестьта “ въ човЪка отъ Британската Чумна Комисия въ 1906 г., съ тЕзи открития се откриха и методитЬ за борба и предпазване „ отъ чумата, До като въ 14 столЪтие, когато не се знаеше още начина на пренасянето на болестьта, въ Европа загинаха 25 милиона хора отъ чума; въ 1900 г. болестъта бЕше прене- „ сена въ Санъ-Франциско и знаейки, че пълховетЪ сж главния източникъ на болестьта и че пълховитЬ бълхи сж които пре- „несятъ > болестьта въ човЪка, американскитЬ санитарни власти предприеха ефикасна борба, каквато > по - рано 68 не би се и допуснала. Единъ милионъ пълхове бЪха хванати, изследвани и избити въ Санъ- Франциско. Болестьта не се ограничи, до каго не се установи, че и полскатЪ мишки въ нЪ- кои области на Калифорния сж се ялили като източникъ на болестьта,Отъ 1913-1914 г. 20 милиона полски мишки бЪха избити въ обявенитБ заразечи мЪста на Капифорния. МЪркитЪ бЪха така енергични и ефикасни, че отъ 187 заболЪвания отъ чума, константирани въ Калифорния, презъ 1914 г. нито единъ случай не бе отбелЪзанъ. Това дойде отново да покаже, че съ науката начело, човЪчеството може да се избави огъ 60- леститЪ, Заключение. Отъ > ентомологична гледна точка, санитарно ние сме още твърдЪ злЪ и назадъ. Това не се дължи толкозъ на факта, че невежия народъ не може да схване какво комарит, вжшкитЪ, бълхитБ, дървеницитБ и мухитЬ могатъ и прена- сятъ болести въ човЪка, Това игнориране на насекомитЪ не е ограничено само между невежия народъ, но и меж- ду интелигентни, а често пмти и между лЪкари съ твърдЪ добра репутация. Тифуса продължава да си взема всЪка го- дина своя данъ отъ хора; маларията и днесъ продължава да разстройва хиляденъ и милионенъ народъ... И това сж 60- лести, етиологията на които се знае, начина на пренасянето известенъ и методитЪ за предпазване установени. Явно е то- гава, че крещящата нужда днесъ не е толкосъ за наука, кол- кото отъ ефикасно и добросъвестно испълнение на това, - което вече знаемъ. Ние притежаваме теорийтЪ и научнитБ факти, но ние трЪбва да ги дадемъ и на народа и чрезъ прак- тически демонстрации да му дадемъ и той да разбере, че освобождаването отъ вреднитЪ насЪкоми, това значи освобож- даване отъ болести. Единъ ентомологъ, посвътенъ въ голбмото санитарно зна: чегие на инсектитЪ, който е пропжтувалъ презъ села и гра- дове у насъ, не е могълъ да не забележи милионитЪ мухи, които се развъждатъ въ торищата и открити нужници отъ кждето занасятъ заразни бактерии по незащитенитЪ храни въ кухни, бакалници, сладкарници и пр.; не е могълъ да не кон- статира хилядитЬ комари, налепени по стенитЪ, които комари безпрепятствено си влизатъ презъ разтворенитБ врати и про: зорци, незащитени съ телени мрЪжи; презъ сжщитЪ тЪзи врати кучета, котки свободно се разхождатъ навънъ навжтре, - вследствие на което бълхитЪ сж нЪщо съвсемъ обикновено; | не е могълъ да не види кладенци, които служатъ за чер-. пене отъ тБхъ вода за пиене, да стоятъ открити, по повръкц нината имъ да плуватъ всЪкакви предмети, а въ дъното имъ. 69 често пжти да гниятъ и се разлагатъ мъртви животини; не е могълъ да не види не далеко отъ жилищата блата, обрасли въ зеленина, въ които изобилно се развъжда комаря; гос- тилници, съ ястия покрити отъ мухи; хотели, въ които се разнася ужасна миризма на нужникъ, креватитЪ мръсни и пълни съ бълхи, дървеници, въшки и пр. и пр. Естественно тукъ описахъ най-лошия типъ, защото това е то, върху което ща трЪбва да се гради структурата на на- нашето бждаще сонитарно дЪло. биттагу. Тпе гое оЕ аггородз п Ше д5зетпштаНоп о! 915зеазез 15 а паЧег аБош ме ргасНсаПу потта аз Кпомп 40 уеагв адо. А Егепсп рпузксап, Ог. Веапрегриоу, пт 1853 аз опе-о! Ше НгвЕ #о ехргезз а Бейе п Ше дззепипаЦоп о! уапоцз Я!- зеаззез Бу поздийоез апд п Ше гое оЕ Ше Попзейу п Ше зргеад о! рашодепе огдатвт. п 1879 Ше ерос пакта 915- соуегу о Ше гойе оЕ Ше плозаио п Ше деуейортеп! о! папа! могтв маз гпладе Бу Мапзоп ап Ше зсепсе ОоЕ Ме- Фса! Еп!ото!оду маз Богп. Опе оЕ Ше г апд сепаш!у Ше дагеа!ез! ошсотез о Ше Дзясоуегу аз Ше Дхсоуегу Бу Коз5 п 1898 оЕ Ше гейаНоп Бейуееп глоздийоез апд тапа. ОШег 1 пропап! фзсоуепез сопсегота Ше Рзюпез апд подез оЕ 1п есноп ашсК!у ГоПомед. Ге #гапзп!взюоп о! гурапозоте Фзеззез Бу зебе Нез уаз Озсоуегд Бу Вгисе п 1893; Ше ге- ГаНоп о! позайоез 1о уеПом Геуег Бу Пе Атепсап УеПоу Ееуег Сотптивя оп п 1900; «Ве гейаноп о! ПсКз по Атсап Кейарзта Ееуег Бу ОиНоп апд Тод4, апд тпдерепдеп!у Бу Кос 1п 1905; пе гейаЧоп о! Псе То Турпиз Бу МеоШш пт 1909; Ше геаНоп о! НсКс 1о зроНед Ееуег Бу КсКейНз п 1906, е!с. Тпе дгеа! тафогиу о АгШшгородзв о! пефка! и егез! Бе- Гопу пт Ше с!аз5 пзеса. Те с!азз пзеса 15 Ду! дед по На шу -- зеуеп ог пооге огдегз. Вш Ше пгпропап! шзес! Дзеазе- саглегв аП а! пп Ююиг об Шезе огдегв. Огдег Пр ега, Неш- 1р!ега, 51рпопорйега апд З1рАиписшайа. Сопсиятоп. Егоп ап епюто!од!са! фапд рош! Ше пайопз аге по запйагу. Те геазоп Пез по опуш Не ас! Па! Ше рис доез по уев гез ге Ша! шев сап апд до саггу д!зеазез. Весацзе 1115 1дпогапсе о! Фзеазе 15 Бу по гпеапз сопрпед Юо "Ше роопу едисабед таззез; 15 м145-зргеад апопа едиса!ед реор!е, апопа Шет еуеп рБузсапз, Беаппа д00д гершаЦопз. хо аРтаа сазори 70 Радие сопНпиез #о ТаКке а юП о Ше пт па; паапа еуеп 1о-дау дезгоуз ФипесЧу ог тшфдгесНу п ШПопз о! реор!е еуегу усаг ек; -- апд Шезе аге аП Чзеазез Ше сацзез о! и Шеп аге Кпомп, Ше поезпз о! гапзпи59 оп гесодигед апд пето о! ргеуепНноп ипдегв!оод. И 15 еидеп ша Ше сгутпа пеед о! Ше ргезеп! Нте 15 по! зо писп адд Нопз #0 ошг Кпомедде о! Ше сацзе, соп! го! ап ргеуепцоп оЕ Фвеазе, аз И 15 Ше е сеп! аррПсаЦоп о! па! ме агеаду Кпоум. Ме Науе Ше Шеопез ипд Ше зсеп! Яс га“е, БЕ ме тиз: сме Ше роБИс ргасНса! детопзаНопз ша! Ееедот Коп зес рез5 пеапз гедисед 5з<Кпезз. ВРЕДНИТЪ СКАКАЛЦИ ВЪ БЪЛГАРИЯ (видове, разпространение, вреда и организация на борбата). П. Чорбаджиевъ |Е5 ЗАОТЕКЕПГЕ5 МО ЯВГЕЗ ЕМ ВОГСАМ!Е (Езресез, ргорадаНоп, доптаде е! огдатзаНоп де а |иКе). топ Р. Тспогьадреу КултурнитЪ растения сж предметъ на постоянни напа- дения отъ различни насекоми, между които едни отъ най- вреднитЪ се приематъ скакалцитЪ. За това способствува 06- стоятелството, че скакалцитЬ сж полифаги, хранятъ се съ най-разнообразна зелена растителность и че тЪ, при известни благоприятни климатични и биологични условия могатъ да се появяватъ въ твърде голбми количества и събрани въ неиз- броими пълчища, достигащи понЪкога множество милиарди ек- земпляри следъ като унищожатъ всичката мЪстна растителность, прелитатъ масово въ други страни, кждето по сжщиятъ начинъ нападатъ и унищожаватъ растителностьта. Въ нЪкои „страни скакалцитЪ сж постоянно явление, явяватъ се почти всЪка година, или презъ по-малко години веднъжъ, и причи- няватъ грамадни щети на обработваемитЬ растения. Такива сж напримъръ нЪкои области въ северна Африка и южна- Русия. Въ други страни, напротивъ, масовото появяване на скакалцитЪ се забелязва само презъ много години веднъжъ, или пъкъ тЪхното масово размножение има повече локаленъ. характеръ -- въ отдБлни малки ограничени области --а при- чиняванитЬ отъ тЪхъ вреди сж сравнително малко. България може да бжде причислена повече къмъ странитЪ отъ втората категория. | Макаръ, че не отъ дълго време и не още напълно се следи за вреднитЬ насекоми въ България и малко сж още сведенията за тЪхното масово появяване, отъ това което до сега е известно се установява, че скакалцитъЪ отъ 1900 год. насамъ вече на нЪколко пжти сж се появявали масово изъ известни части на страната, като сж нанесли огромни щети на различни полски, зеленчукови и др. културни растения. До 1900 година почти липсваха данни за вида, разпрос-. транението и причинената вреда отъ по-важнитЬ вредни за. земледЪлието скакалци. Такива и днесъ липсватъ за биоло- 72 гията на тЪзи скакалци, съ изключение отчасти за биологията на италиянския скакалецъ. Борбата съ скакалцитБ се е водила и се води главно по механиченъ начинъ, като тукъ-таме се използува и химич- ниятъ методъ, посредствомъ парижко зеленило. Долното изложение съдържа сведения за срещащитЪ се въ България вредни скакалци, тЪхното разпространение, вреда и организация на борбата съ тЪхъ, възъ основа на литера- турата и личнитЪ ми наблюдения. Видове вредни скакалци въ България. СкакалцитЪ (Асг! 4 Тодеа) въ България сж една отъ слабо проученитЬ групи въ систематично отношение. До сега сж познати около 120 вида скакалци, откоито като по- вече или по-малко вредни се явяватъ слЪднитЪ: 1 Са! пратиз 1 !аШсиз Г. (италиянски скака- лецъ) -- Среща се навсъкжде въ северна и южна България, както по равнинитЪ, така и по планинскитЬ вериги, най-обик- новенъ видъ. Заедно съ типичната форма много често попада и вариетета пагатейшц5 зегу. 2. 5 1 ацгопо из пагосапиз ТЪтЬа. (маро- кански скакалецъ)-- Самоковъ, Чамъ-Курия, Люлинъ планина (до върха), Т. Пазарджикъ, Ихтиманъ, политЬ на Витоша, София (НедЪлковъ Н., стр. 420); с. Храбърско, Софийско (Найденовъ, стр. 8); с. Г. Метрополия, Плевенско (Козаровъ, стр. 83 и 9/) 3. Зкашгопо!цз Бгеу!со | 15 Еуегз. -- Свищовъ Г. Пазарджикъ, СрЪдна гора, Панагюрище, Самоковъ, Чамъ- Курия, политЬ на Люлинъ пл., Мездра, Черепишки-монастиръ, Долня-Баня, Кюстендилъ, Родопи, Рила пл. София, Ихтиманъ, Варна, Бургасъ, (НедЪлковъ, стр. 420); Бръзникъ (Найденовъ, стр. 8); Анхиало, (Сеззпег). 4. Ерасгот!а ЕНа!азз! па Ко5з!. -- Варна, Свищовъ Бургазъ, Т. Пазарджикъ, политЪ на Витоша, Сливенъ, Ка- занлъкъ, София, (НедЪлковъ, стр. 422,); Сарж-Муса (Деззлег). 5. РзорПоз з! г! диТиз Г. -- Вратца, Родопи, Стара планина, Рила пл. СрЪдня-гора, Витоша, ГолЪмъ БЪловски балканъ (НедЪлковъ, стр. 421); Елени-връхъ (Деззпег). 6. РасНу?у!из па! дгаоггиз Г. (прелетенъ скака- лецъ),--Ломъ, София, Свищовъ, Бургасъ--край блатищата (Не- дЪлковъ, стр. 422); Созополъ и с. Сарж-Муса, Бургаско (Сеззпег); Садово (Малковъ, стр. 194); Казълъ-Агачъ (Данаи- ловъ, стр. 6). Миаениоъ с: 73 7. Распу у!из даптсиз Г.») София (ДрЪновски, Ска- калцитБ... стр. 258). 8. Асгтд 1 ит аедурНит |.--Бургасъ, Ст. Загора, Па- зарджикъ, Садово, Провадия, станция Скобелово (НедЪлковъ, стр. 423); София, с. Рила, Дупнишко (ДрЪновски А. К, не- публикувани материяли). 9. ОедТрода соеги!езсепз Г. --Северна и южна Бъл- гария, планинскитЬ вериги (НедЪлковъ, стр. 422) БрЪзникъ (Найденовъ, стр. 8); София (ДрЪновски, СкакалцитЪ... стр. 253); Сливенъ, Анхиало, Елени връхъ, Рила пл. (Деззпег). 10. О едтрода пт! птага Ра. -- Станимака, политЪ на РодопитЪ, надъ Бачковския монастиръ, Ст. Загора, Ка- занлъкъ, Сливенъ, с. Сотиря, Севлиево, Варна, София, (Не- дЪлковъ, стр. 422); Рила пл, (Сеззпег); София (ДрЪновски, СкакалцитЪ..... стр. 255). 11. Се| ез узаг!аБ! Из РаП.--Варна, Кюстендилъ, Т. Па- зарджикъ, СрЪдна гора, Родопи--надъ Бачковския Монастиръ, Чирпанъ, София, Стара-Планина (НедЪлковъ, стр. 422); Русе при Образцовия чифликъ (Козаровъ, стр. 83); Сливенъ (Чор- баджиевъ, непубликувани материяли). 12. Род! 5 па редез! г! < |. Рила пл., ГолБмъ БЪлов- ски Балканъ, Родопи, Вратца, Търново, надъ Преображенския монастиръ, Сатра-Планина (НедЪлковъ, стр. 424); Рилския- монастиръ (Сеззпег); с. Пандаклий, Силистренско и с. Артма- джа, ореенще (Козаровъ, стр. 83). 13. 5 епоБо!гиз а|Ботага! па! из Оед. -- София, политъ на Витоша, Люлинъ пл, РодопитЬ, Чамъ-Кория, с. Долня-Баня, Самоковъ, Чирпанъ, политъЬ на СрЪдня-Гора, Ихтиманъ, Вратца (НедЪлковъ, стр. 419); пжтя отъ Дупница за Рила пл. (Пеззпег). 14. 5ъепо Бо! гиз Ь1 со! ог Сг. -- София (ДрЪновски, скакалцитЪ.... стр). 253. 15. БъепоБо!гиз догза ив Фей.-- Северна и южна България и планинскитЬ вериги (НедЪлковъ, стр. 419); София и с. Сарж-Муса, Бургаско (Сеззпег). 16. Асго у! из 1пзиБг! сив Зсор. -- София, Ст. За- гора, СрЪдня Гора, Родопи, Провадия, Варна, Бургасъ, Т, Пазарджикъ, Ломъ, Видинъ, Търново, Станимака, Ихтиманъ. Свищовъ, (НедЪлковъ, стр. 422); с. Мехмечкьой, Бургаско (Чорбаджиевъ, непубликувани материяли). ») Споредъ ДрБновски отъ двата вида Расу!у|и5 въ , България се среща повече вида Пап! сиз, защото отъ намеренитЪ и провЪрени „ ексемпляри по-голъмата часть отговарятъ на дап!сиз и само нЪкои отъ тЪхъ сж преходи къмъ вида п!дга!ог!из. Така че, съобщенитЬ на- - ходища за пгдаюопиз въ труда на Н. НедЪлковъ (стр. 442) трЪбва да се сщисяте повече за вида дап!сиз (ДрЪновски, СкакалцитЪ въ Софийско, стр. 259) 74 17. СотрнНосегиз Зи киз |. -- по Елени връхъ, Родопи, Витоша, подножието на Мусалла и Сарж-Гьолъ Рила пл., СрЪдня гора (НедЪлковъ, стр. 420). 18. 5: е Пеорпутпа Ризса Ра. - Рила, Родопи, Витоша, Стара пл., около Самоковъ, Вратца, СрЪдна гора, (НедЪлковъ, стр. 420);Банско Чорбаджиевъ, непубл. материяли), 19. Госиз а у!г! 4153! па Г. (зеленъ скакалецъ). -- северна и южна България, планинскитЬ вериги (НедЪлковъ. стр. 430); София (ДрЪновски, скакалцит ..:: стр. 253); Садово (Малковъ, стр. 204); Сливенъ (Чорбаджиевъ, неприятелитЪ по културнитБ... стр. 27) 20. Пес сиз уеггис!уоги 5 Г. -- Северна и южна България, планинскитЪ вериги (НедЪлковъ, стр. 434); София. (ДрЪновски, скакалцит Ъ... стр. 253); с. Одърне, Плевенско (Козаровъ, стр. 97); Дупница, Рила, пл. (Сеззпег); Банско (Чорбаджиевъ, Констатирани.... стр. 8). 21. Пес! 1сиз а!Ь1Егопз Пуг, - Бургасъ, Созополъ Айтосъ, Ямболъ, (НедЪлковъ, стр. 434); Айтосъ и Созополъ (Сеззпег); БрЪъзникъ (Найденовъ, стр. 8. 22. ВагЬ! 15: е5 зег!сашдиз ЕаБг.-- Около Вратца. (НедЪлковъ, стр. 426). СъобщенитБ по-горе скакалци вероятно се срещатъ още. на много мЪста изъ страната, а повечето отъ тЪхъ, ако не и всички, сж и повсемЪстни, обаче въ публикуванитЪ до сега материяли за скакалцитЬ въ България сж посочени само съобщенитЪ находища. | Данни за биологията на вредннтЪ скакалци въ : България. Биологични данни за вреднитЬ скакалци въ България. има само за италиянския скакалецъ Са 1 рЕамтиз | аЙсиз Г. Покойниятъ ентомологъ Д. Илчевъ е проучвалъ биологията му. лабораторно. Споредъ тЪзи данни и споредъ наблюденията. на други лица, излюпването на ларвитЪ въ по-южнитЬ и въ по-топлитЬ мЪста на страната става отъ края на м. Априлъ (20. !М.), респективно началото на май, до първитЪ дни на м. юний, а за по-севернитЬ и по-хладнитЬ -- отъ къмъ полови-| ната на май (10-15. М.), до срЪдата на юний и по-кжсно. ПървитЪ крилати форми се появяватъ къмъ началото на юлий, а последнитЬ къмъ половината на августъ, въ зави- симость отъ климатичнитБ условия на мБстностьта. Италиян- ския скакалецъ снася яйцата си предимно въ по-сухитЬ и твърди мЪста съ по-ниска растителность и повече по изложе- нитЪ на югъ мЪста. Самото снасяне се извършва отъ началото на августъ до края на септември, по известния начинъ. 3 75 Данни за масовото появяване на скакалцитЪ въ България. ПървитЪ данни за скакалцитЬ въ България е далъ ен- томолога Е. Егеу Пезз пег, възъ основа на материяли съ- брани въ България отъ проф. О-г А. Еоге!. Въ статията му озаглавена ОгЛор!егеп дезатптей п Вшдаапеп уоп Нгп. Рго!, Ог А. Еоге!, и печатана въ известията на швейцарското ен- томологично дружество, презъ 1892 год., сж съобщени 70 вида правокрили. Гя представлява първата работа по скакал- цитБ въ България. Въ тая статия скакалцитЬ сж засЪгнати само въ систематично отношение, а по отношение на тЪхната вредность за България нищо не се споменава. Отъ изброе- нитЬ въ статията видове, 20 сж отъ вреднитЬ, които се спо- менаватъ въ настоящето изложение (Ме Хе 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22). Втори трудъ по скакалцитЬ въ България имаме едва въ 1908 год. отъ българския ентомологъ Н. НедЪлковъ, но и въ него скакал- ЦитЪ се разглеждатъ само въ систематично и зоогеографско отношение. Въ него сж съобщени 15 вида отъ споменатитЪ въ настоящето (ХеХо 1,2,3, 4, 5, 6,9, 10, 12, 13, 15, 17, 18,20и21). Презъ 1910 год. се появи първата публикация на бъл- гарски по борбата съ скакалцитЬ оть К. Бернкопфъ, упра- витель на Земл. оп. станция въ Садово, по поводъ на появи- лия се на много мЪста въ северна и южна България масово Марокански скакалецъ (5 ашцгопо! из пагосапие), но едва презъ 1919 и 1920 започнаха първитЬ по-основни про- учвания върху вреднитЪ скакалци и тогава се появиха още нБколко публикации по тЪхъ. Споредъ даннитЬ на всички тБзи публикации и споредъ добити сведения и личнитЬ ми наблюдения за масовото появяване на скакалци въ България може да се съобщи следното: 1. Презъ ХУШ вЪкъ цЪлото Пловдивско поле е било нападнато отъ скакалеца Распу?у! из пп! дга ог! из, като е била унищожена всичката полска и градинска зеленина (ДрЪновски, Най-пригодната днешна борба..., стр. 89). 2. Презъ 1890 година цЪлото Горно-Джумайско и Коча- риновско е било силно нападнато и опустошено отъ прелете- лиятъ тамъ изъ Египетъ скакалецъ Асг!д 1 ит аедур И чп (ДрЪновски, Най-пригодната......, стр. 89)... 3. Презъ 1906 година въ Добришко сж се появили ма- сово скакалци, като сж причинили голбми повреди на нивитЪ и пасбищата (Бернкопфъ, стр. 9). На кой видъ сж принадле- жали тЪзи скакалци, това не е известно. Но като се има предъ видъ, че делтата на Дунавъ е единъ отъ главнитЬ източници на РаспуЕу!из па! ага! ог! из, споредъ менъ, много вЪроятно е повредата да е причинена отъ този скака- 76 лецъ. За борба съ тЪзи скакалци сж били дадени само упжтва- ния отъ страна на Държавната Зем. Опитна станция въ Садово. 4. Презъ 1909 г. се е появилъ масово скакалеца З5#ап- гопо из пагосапиз въ: Орханийско, ПлЪвенско, Нико- полско, Троянско, БЪлослатинско, Шуменско, Ихтиманско, Пловдивско, Казанлъшко, Станимашко и Хасковско. (Берн- копфтъ, стр. 3). Пасбищата, изъ които сж се появили ска- калцитЪ, сж били уничтожени въ голБбма степень, а нивитЪ, ливадитЬ и лозята -- отчасти. Отъ житнитЬ растения най- много е пострадалъ ечемика. Презъ тази година отъ страна на Министерството на Търговията и ЗемледЪлието сж били отпуснати парични срЪдства и е било дадено нареждане до мЪстнитЪ административни и агрономични власти и до вой- ската, за да взематъ живо участие въ борбата съ скакал- цитЬ. Изпитвани сж и употрЪбени различни срЪдства, отъ които най-добри резултати сж получени отъ тъй Прада тие „американска грилова смЪсь“. 5. Презъ 1310 год. сж се появили скакалци въ по огра- ниченъ размръ, само въ 6 села на Ловешка и БЪлослатин- ска околии. Видътъ на тЪзи скакалци е останалъ неизвестенъ Презъ 1919 г. се появи италиянския скакалецъ Са 1р- фГатиз |#аПсиз въ: Царибродско, Софийско, Дупнишко, Трънско, | Радомирско, Ортакьойско, “Малко - Търновско, Петришко и въ с. ГолЪмо-Конаре, Пловдивско. СкакалцитЪ тази година причиниха значителни повреди на полскитЪ култури: фасулъ, картофи, тютюнъ и др. Между 7 и 11 августъ скакалцитЪ прелетЪха масово отъ къмъ западъ въ вжтрешностьта на гр. София и причиниха обеспокояване на жителитЬ въ града. За тЪзи скакалци се установи, че сж излюпени въ западната часть на Софийското поле. Наскоро тЪ бЪха > заразени отъ паразитната > гжбича Е приза дг! Ир Момс. и масово измрЪха. Презъ сжщата година по- вреди сж претърпяли овеситЬ и ечемицитЪ въ с. Храбарско- Софийско отъ скакалеца 5 ашигопо! из паго сапиз. Въ землището на гр. БрЪзникъ освенъ Са! 1р!атиз5 ПЦайсиз се > константираха още и видоветЬ: 5 ацго- по из Бгеу!|со 15, ОСедТрода соеги! езсепз и Оес- Шсиз а|Ь 1 гопз. (Найденовъ, стр. 8). За масовото появяване на италиянския скакалецъ презъ тази година сж събрани лично и чрезъ анкета по-пълни све- дения отъ г. В. Найденовъ (Италиянския скакалецъ, стр. 3-- 44), при съдействието на Министерството на Земл. и Държ. Имоти. Споредъ тЪзи сведения италиянския скакалецъ се е появилъ въ следнитЬ мЪстности: Софийско. Въ градската мЪра, мЪстностьта „Коню- вица“ и 33 села сж забелязани голбми количества скакалци, които причинили загуби възлизащи на нЪколко стотинъ. хи- ляди лева. Повреди сж претърпвли картофитЪ, фасуля, ди- 77 нитЪ, зелето и другитЪ зеленчукови растения, конопа, овеса, ржжьта, царевицата и др. Появяването на скакалцитБ е било забелязано къмъ края на май и началото на юний. Вредата отъ тБхъ е почнала да се чувствува къмъ началото на юлий и е продължила и презъ августъ. Царибродско. Къмъ 19 Августъ сж се появили въ . голбми количества скакалци въ селата: Голбмо и Малко ма- лево, които сж причинили повреди на фасуля и граха до 100, Тръ нско.-- На различни мЪста около гр. БрЪзникъ и въ 6 села. Радомирско. -- въ 5 села. Дупнишко. -- Изъ околноститБ на града въ ограни- чени количества скакалцитБ сж нападали всички култури, но загубитЪ сж незначителни. Пловдивско. (с. ГолБмо-Конаре) -- СкакалцитЪ сж се появили въ голЪми маси и сж почнали да причиняватъ по- значителни повреди къмъ края на юлий и началото на ав- густъ: уничтожена е почти всичката люцерна оставена за семе (въ това село се произвежда голБмо количество люцер- ново семе за цЪлата страна). Отчасти е пострадалъ и тю- тюня, кждето по-сетне се прехвърлили скакалцитЪ. Къмъ края на м. Августъ по изгризанитЪ изсъхнали върхове на люцер- ната и тютюня сж били забелязани много увиснали мъртви скакалци заразени отъ гжбата Етриза аг и!!! Момс, (Най- деновъ, стр. 16). Ортакойс ко. Въ цЪлия районъ на околията скакал- цитЬ сж били въ умерено количество. ЗагубитЪ сж ПСНУВЕТеЙ: телни за зеленчуцит. Малко- Търновско. СкакалцитЪ сж били въ по-малко количество, безъ да причинятъ вреда. : И на следната 1920 год. се появиха голЪми маси отъ ларвитЪ на италиянския скакалецъ изъ Софийското поле, обаче тЪзи ларви бЪха заразени масово отъ > паразитната гжба Вопуйз, поради което възрастнитЪ скакалци не можаха да се появатъ въ голЪмъ размвръ и да причи-. нятъ по-чувствителни повреди (ДрЪновски, Измиране на ита- лиянския скакалецъ, стр. 21). : | : Борбата съ появилитЬ се презъ 1919 и 1920 год. ска- калци се възложи на Пловдивската и Софийската зем- ледЪлски катедри, подъ ржководството на ентомологичниятъ готдБлъ при ЗемледЪлскиятъ изпитателенъ институтъ въ Со- фия и при съдействието на Министерството на ЗемледБлието и ДържавнитЬ имоти. Борбата се състоеше, въ унищоже- „ние яйцата на скакалцитЪ, чрезъ разравяне пластоветБ съ- държащи тЪзи яйца, въ унищожение на ларвитЪ въ тЪхната най-млада възрасть, посредствомъ метли, човали или изгаря- 78 нето имъ съ слама и въ излавянето на ларвитЪ посредствомъ мрежи за ловене насекоми. Най-добри резултати се по- лучиха чрезъ последното срЪдство. 7. Презъ 1919-1921 год. скакалци се появиха въ голбми маси въ > Ямболско и Елховско, (Данаиловъ, стр. 4; ДрЪновски, скакалцит ...... стр. 252). ТЪзи ска- калци сж принадлежали главно къмъ вида Сара тиз 1 за сив и отчасти къмъ вида Распу/ из пиагаюпиз. Въ Ямболско тЪзи скакалци не сж причинили по-чуствителни по- вреди. Въ Къзълъ Агашко (Елховско) скакалцитЬ сж се появили масово въ землищата на 6 общини и сж повредили почти всички бостани и зеленчукови култури въ размЪръ до 60-800/ Такива повреди сж причинени сжщо и на полскитЪ посеви: фий, леща, бурчакъ, картофи, фасулъ, люцерна, слънчо- гледъ, царевица, тютюнъ, и частично даже нахутя (Данаиловъ, стр. 4-5). ЗимнитЪ храни не сж пострадали значително. По кжснитЪ пролЪтни зелени овеси и ечемици сж претърпЪли по чувствително повреждане. Люцерната е била изгризвана почти до коренната шийка, а баклата и бЪлия бобъ изъ по- летата, сж били изгризвани съ цЪлитЬ имъ стъбла, включи- телно и чушкитЬ. Изъ зеленчуковитЪ градини всичко е било изяждано до земята. Не сж били пощадвани даже буренитЪ около пжтищата, желтия, трънъ и дракитЬ. На естественитЪ ливади сжщо е била унищожавана по-тлъстата зеленина. 8. Презъ 1924 година споредъ личнитЪ ми наблюдения и отъ сведения италиянския скакалецъ се появи масово въ околноститЪ на гр. Ямболъ и 22 села отъ околията му, от- части въ нЪкои села на съседната (Елховска) околия, около с. Керменлий (Сливенско) и въ околноститЬ на гр. Варна, мЪстностьта Пейнарджикъ, по посока къмъ с. Звездица (съобщава Директора на подв. земл. катедра въ Варна), излюпването на ларвитЪ тази година почна къмъ на- чалото на май и продължи до началото на юний (10. М!.). Вредата отъ младитЪ ларви започна да се чувствува още къмъ 25 май. Въ Ямболско пострада най-много фия. Твърде слабо пострадаха нЪкои млади лозя, цвекловитЪ ниви, бара- . боя, фия и бостанитЬ. На житнитЪ растения не сж причинени никакви повреди. Въ всички горепоменати мЪста, скакалцитЪ бЪха нападнати отъ масово прелетЪлитЬ изъ разни мЪста на страната многобройни рояци отъ розовиятъ скорецъ (Раз!ог гозеиз Г.) и почти напълно уничтожени въ кратко време, тъй щото скакалцитЬ въ възрастната си стадия се появиха само единично. Борбата съ младитЪ ларви бЪ организирана масово. ПоследнитЪ се избиваха, като се ограждаха въ малки огнени пояси, или се излавяха съ > насекомни > мрежи. Обаче, масово появилиятъ се розовъ скорецъ (Разфог го- зецз) направи излишно продължаването на тази борба. (Чорбаджиевъ, Отчетъ..., стр. 171--172). 79 Споредъ сведения, които лично можахъ да събера отъ частни лица за масовото появяване на скакалцитЬ въ Ямбол- ско е способствало прелетяването на голъми количества въз- растни скакалци въ края на предшестващото лЪто отъ къмъ Елхово. ГорепосоченитБ данни за масовото появяване на скакал- цитЬ въ България не сж пълни. Стари хора помнятъ случаи отъ масови нашествия на скакалци за разни мЪста на стра- ната, но тъзи случаи не сж отбелязани въ нашата литература и днесъ не се знае положително презъ кои години е било това, въ кои мЪста, отъ кой видъ сж били тЪзи скакалци и какви повреди тЪ сж причинили. Отъ изложенитЪ случаи за масовото появяване на скакалцитЪ въ България и отъ най- новитЪ сведения и наблюдения, се разяснява напълно, че най-обикновения, разпространенъ и вреденъ скакалецъ въ България е италиянския скакалецъ Са Тр; а тиз | а Исиз. Следъ него идватъ з ашцгопо! из мпагосапиз“), Расву- СуГиз потага!ог! из, Р. дап!сиз и ОСедТрода соеги- |езсепз. Наблюдавано е царевицата да се уврежда частично отъ Госиз! а у!г! 4155 1 та, Пес| сиз уеггис!уогиз и отъ Пес! 1 сив а! Ь 1 Е гопз. ПричиняванитЪ вреди отъ оста- налитЪ, споменати въ началото вредни скакалци, не сж на- блюдавани и не се знае въ какъвъ размЪръ сж тЪзи вреди. Кои култури сградатъ най много отъ скакалцитЪ Отъ нападенията на скакалцитЬ въ различнитЬ мЪста на страната сж страдали най-много зеленчуковитЬ растения, “искуственитЪ ливади и нЪкои полски култури. ЖитнитЪ по- севи сж страдали по-малко. Отъ последнитЪ сж били повре- ждани главно по-късно засЪванитБ пролЪтни посеви. Споредъ мЪстата, въ които сж нападали и времето презъ което сж се "появявали скакалцитЪ, сж страдали повече или по-малко едни или други култури. Цифрови данни за причиненитЬ отъ ска- калцитЬБ повреди не могатъ да бждатъ дадени, защото лип- сватъ необходимитЪ за това сведения. Вредата отъ скакал- цитЬ почва да се чувствува презъ втората половина на м. май и подължава до септември. Драчини. които ограничаватъ масовото размножение на скакалцитЪ въ България Специални изучвания върху причинитЪ, които ограни- чаватъ масовото разпространение на скакалцитЬ въ България не сж правени, обаче отъ наблюденията върху отдБлни ма- Е #) Възможно е нЪкои отъ посоченитЪ находища за з5 ашгопо- Гиз пагосапиз да се отнасятъ повече за вида 5 фацгопо| из Бгеу! со | 15. 80 : е сови измирания на възрастни скакалци или на тЪхнитЪ ларви, " както и отъ бързото имъ намаляване при нЪкои масови по- явявания, може да се посочатъ като ограничители на скакал- цитЬ въ България следнитЪ причини: Да Твърде променчивото влажно време презъ м. май и. отчасти юний е способствувало за масовото измиране на мла- дитЪ ларви, чрезъ създаване условия за появяване на епи- демично гжбно заболяване. Такива случаи сж забелязани презъ 1920 год. въ Софийско (ДрЪновски, измиране на ита- лиянския скакалецъ, стр. 21) и презъ 1924 г. въ с. Хамзоренъ (Ямболско), което лично наблюдавахъ. Като причинитель за това измиране е твърде вЪроятно да е било пакъ паразитната гжбичка отъ рода Во #гу! 15. 2. Измиране на скакалцитъЬ масово предизвикано отъ паразитната гжбичка Етриза аг!!!?! Ном! с. Такъвъ е случая съ масовото измиране на възрастнитЬ скакалци въ с. ОбЪля и др. села (Софийско) и на тЪзи при с. ГолЪмо- Конаре (Пловдивско) презъ 1919 год. (Найденовъ, стр. 16 и27) 3. По паразитнитЪ насекоми върху скакалцитЪ въ стра- ната почти нищо не се знае. Наблюдавани сж само ларвитЪ на една паразитна муха загсорпада зр. въ възрастни изЗ- мрЪъли отъ Етприза аг! 1! скакалци отъ София, въ 3-504 отъ скакалцитЪ, но вида на мухата е останалъ неопредЪленъ (Петковъ, Масовото измиране..., стр. 25), понеже възрастната й форма не е получена. 4. Като животински неприятели на скакалцитЬ се явя- ватъ насекомояднитЪ птици и то главно скорцитЪ, щъркелитЬ мисиркитЬ и кокошкитЬ. Отъ тЪзи неприятели стои на първо мЪсто и рЪзко изпъква розовия скорецъ РазЕоггозеиз |., който често и при масово появяване на италиянския скакалецъ Са! трЕатиз |ЕаШсив въ обширни области, го изтрЪбва напълно, въ кратко време, още въ неговата млада ларвена стадия, какъвто е поменатия случай въ Ямболско презъ 1924 г. Организация на борбата съ скакалцитЬ въ България Специална служба по борбата съ скакалцитЪ въ Бъл- гария до сега не е имало. Борбата противъ скакалцитЬ, както. и противъ всички болести и неприятели на културнитЬ рас- тения въ страната се урежда съ глава |М: Борба противъ бо- леститЪ и неприятелитЬ на културнитЪ растения“, отдБлъ!М: „Опазване на земледЪлското производство отъ закона за по- добрение на землЪделското производство и опазване на пол-. скитБ имоти отъ 1922 г., измбненъ и допълненъ оть 1925 г. Тази борба се води отъ държавнитЪ агрономства и подвиж- нитЬ земледЪлски катедри подъ ржководство и контрола на земл. опитни станции (за сега Софийската земледЪлска опитна и контролна станция) и Министерството на ЗемледЪлието и ДържавнитЪ имоти, ; 81 Отъ различнитЪ начини за борба съ скакалцитЪ, най- пригодни за страната и най-сполучливи сж се указали меха- ничнитЬ: посредствомъ избиване ларвитЪ на скакалцитБ още въ тЪхната най-млада стадия (първитЬ 14 дена) чрезъ ограж-. дането имъ въ малки огнени пояси, или чрезъ излавянето на сжщитЬ съ мрежи за ловене на насекоми- Първото срЪдство се е оказало много по-сполучливо и то се препоржчва отъ държавнитБ органи. Отъ химичнитЪ срЪдства за борба съ скакалцитЪ сж били изпитвани парижкото зеленило, амери- канската грилова смЪсь и др. ПървитЪ две срЪдства сж се указали сполучливи; отъ тЪхъ се препоржчва да се употрЪби първото, когато е невъзможна механичната борба и когато е необходимо да се запазятъ нЪкои ценни култури при евен- туално масово прелетяване на по-възрастни ларви или на пълновъзрастни скакалци. За да може предварително да се узнае масавото появя- ване на скакалци въ отдЪлни мЪста на страната и съ това да се направи по-успъшна борбата срещу най-младитЪ ларви, по настоящемъ се организира постоянно наблюдение надъ скакалцитЪ изъ цЪлата страна и тЪхното движение и срЪ- щане въ края на лЪтото, което се възлага на всички подве- домствени на Министерството на Землед. и Дър. Имоти аг- рономични органи. Съ това се цели да се установятъ мЪстата, кждето сж концентрирани тЪхнитЬ яйчни гнЪзда, за да може, при нужда на следната пролЪть, на време да се взематъ не- обходимитЬБ мЪрки противъ излюпващитЬ се млади ларви. По този начинъ се мисли, че ще може до голЪма степень да бжде отстранявано масовото появяване на скакалци въ България. Литература по скакалцитЪ въ България 1892 г. Егеу Цеззпег Е. Ог Пор егеп дезатте! пт Вшаапеп узп Нгп Рго!. Ог. А. Еоге!. Мише. дез 5<сй- ме!г. епюто!|. дззевсп. Вд. УШ, Хе 10, р. 397--403. Сепеуе 1892 1900 Малковъ К. -- Годишенъ отчетъ на държавната земледЪлска опитна станция въ Садово, година |, стр. 191 Пловдивъ, 1904 г. с: 1908 НедЪлковъ Н. - Втори приносъ къмъ ентомо- логичната фауна на България. Кожокрили и правокрили, Периодично списание, кн. ПХМШ, стр. 411 -- 436 (год. 19). София, 1908. 1909. Козаровъ Д-ръ П. -- Трудове на държ. зем- ледБлска опитна станция въ Образцовъ Чифликъ при Русе, . томъ П, ч. 1, стр. 83, 97. Варна, 1909. ИзвЪъстия на Бълг. Ентоме Д-во 6 82 1910 г. Бернкопфъ К. -- Упжтвания за борба съ болеститЪ и неприятелитЪ на земледЪлскитЪ растения, Хе 11 скакалцитЪ и унищожението имъ. Издание на Държавната земледЪлска опитна станция въ Садово, стр. 3 -- 13. Плов- дивъ, 1910. 1920 г. Найденовъ В. -- Италиянскиятъ скакалецъ и борбата изобщо съ скакалцитЬ. Изд. на Бълг. Землед. Д-во. Стр. 3--44. София, 1920 г. 1921 г. Данаиловъ Д. -- СкакалцитБ и средства за тЪхното уничтожение. Фъркатъ листъ Хе 2, стр. 3-16. Изд. „на Държавната подвижна землед. катедра въ Бургасъ, 1921 г. 1921 г. Петковъ П. -- Масовото измиране на червено- крилия скакалецъ (Са!ор:епиз Найсиз Г.) презъ 1919 г. Спис. на ЗемледЪлскитЪ Изпитателни Институти въ България. Год. П., кн. 1--2, стр. 48 --61. София, 1921 г. 1321 г. ДрЪновски А. К. -- Измиране на италиянския скакалець презъ 1919 -- 1920 г. въ Софийско. Сведения по земледЪлието. Год. 1, бр. 2, стр. 10 - 22. 1921 г. Сжщата” статия е печатена и въ сп. Естествознание и География, год. М, кн. 9--10, стр. 390--392. 1921 г. Марковичъ А.-- Нови средства за борба съ скакалцитЪ. Сведения по земледБлието, Год. П бр. 7-8, стр. 15-18. София, 1921 год. 1923 г. Петковъ П. -- Опитъ за практическо прило- жение на Етризадг! 11 Моу. като изтрЪбителъ на ска- калцитЪ. Годишникъ на Софийския Университетъ, кн. ХХ, стр. 197-203. София, 1923 г. 1924 г. ДрЪновски А. К. - Най-пригодната днешна борба съ скакалцитБ у насъ. Спис. на Землед. Изпитат. Инст. въ България. Год. Ш кн. 1 стр. 89-98. София, 1924 г. 1925. ДрЪновски А. К. -- СкакалцитЪ въ Софийско. Масовото имъ появяване презъ 1919 год. Спис. на Земл. Изп. инст. въ България. Год. 1, кн. 1, стр. 99-98. София, 1925г. 1925 Илчевъ Д. - Приносъ къмъ изучване биологията на вредния скакалецъ Саорепиз Найсиз |. -- Известия на българското Ентомологично Д-во кн. 2 стр. 54-55. София, 1929 г. 1925 Чорбаджиевъ П. -- Отчетъ на ентомологич- ната секция. Годишенъ отчетъ на Земл. изпитателенъ инсти. за 1924 г. стр. 171-172. София, 1925 г. 1926 Чорбаджиевъ П. -- НеприятелитЪ по култур: нитЬ растения въ България презъ 1925 г. Сведения по зем- ледЪлието). Год. УП, бр. 2, стр. 26-27. София, 1926 г. ам етР Ке 83 ГЕ5 5ЗАПТЕКЕЦ Е5 МОГУВЦЕЗ ЕМ ВОЕСАК!Е Езр85ев, ргорадаНоп, Доттадез е: огдап!ваНоп Че |а ие. Еп Вшдапе, |ез зашегейез аррагазеп! еп поаззе а 10паз пу егуаПез ек па деп дез доттадез сопзфегаМ ез ашх сийш. гез ад ксо!ез5. Се п”ез! диаш деБи до ХХ зесе дашоп а ге. спеШи дез доппвез р!епез е! согпр!##ез зиг |еъ езресез, | ргорадаНоп е! ез догатздез сап5ез раг |е5 риз Птпропап!ез езресез де зашегейез ди рауз п5 Ме ацх си йигез адпсо!ез" а Езресез дез зашегеПез пиш5 Без еп Вшдапе Оп гепсопине еп Вшаапе |ез езресез зшуашез де заше гейез п5/Мез: Са! 1 реатиз 1 а|сиз Г. (се гопуе рапюц дапз |ез рапез е: |ез спапез дез глопадпез Дапз е Могд ее 59 де а Вшдапе), 5 ашцгопо! из пагосапиз Шпоба., ФСашгопо!из Бгеу|со |! 5 Еуегв, Ерасго- пп !|а ЕПа! азз1 па Ко551., Рзорпоз 5 гтди| ив Г, Рас! 1 Ту | из мп!агаог!из Г., Распуу!из да- прсив5 Г, Асг!д Тит аедур! ит Г., Оед!рода соеги !езсепз Г., Дед! рода го! пуаа Ра!., Се- Шезгуагтгара 11 с. Рай, Род 1 з та редез г! з Г., 5 ТепоБо!гиз а! Ботагат! па! из Оед., о#епоБо- Егъз Брсо!ог Спг., ФепоБогиз догза! цв ен. А сго Туфиз 1 пзиБг?тсиз узсор., Сотпр! | хегиз 5 1- Ширрсшв рог зъветпорпутпа ГРизса “ РаШ., - Го- сиз а у|г! 941 зз ! па Г. 9 ОПес! 1 сиз уеггистТуо- шшз Б, Песисиз а|Б1|Егопз „ЕаБг, ВагЬт || 5- ез зегг!сацдиз ЕаБг. Ое5 доппез зиг а Б1о!од1е ез зашегейез пшз ез еп Вшаапе | Гез доппеез Б1о!оф ие зиг |ез защегейез еп Вшдапе . ех!еп зешетеп! рошг а зашегепе Са! тр Еатиз 1: а- Шсизв |. Гепотоод“#е ПО. све а ешф е еп |аБогабоге, а Боодфе де сеЧе зашегейе. 5ейоп сез Ддоппвез е Фаргез ез обзегуаНопв Райез раг Фашгез регзоппез, ГРесобоп Де „агуез дап5 |ез епдгойз зИйшез риз аи зид е риз спашдз ди “ рауз, зассотрПе ЯзршШз а Еп ди тоз ауг! (20. |М). гезрес!- о метеп! |е сотптепсетеп! ди п15 де Ма! |очздшашх ргепшегв „ |оигв ди по15 де Ошт; (5--10. М|.); дапз |ез епдгойз зйцев р!15 с аш Могд е риз #о95--дершзв а пое ди по!5 де та! (10-- Е М.) физашач 15 И п е пете, р!из “ага. ; ез ргепегез Гогтез аПеез арага!5зеп! уегз е соттеп- „сетеп! ди то!5 де иШев е! |ез дег15 уегз а по! ди „то!5 ФАойЬ, суап |ез сопф!опз «итаеПдиез Де Гепдгой, 1 84 Га зашегейне са! Тр: атиз 1 а сиз ропЯ зез5 оешв5 де рге!6гепсе дапз |ез епдгойз р!из зесв ей р!и5 зой4ез, ауап! Га убдегайоп р!и5 Баззе е! Фауамшаде, дапз |ез епдгойз р!и5 аш 519. Га роме еПе-тете зассопр!! дершз |е сопитепсе- пеп ди то!5 ФАо0Ш физаша а ВБп ди по!5 де збер!епъЬге, Фаргез Та патшеге соппие. Оез доппез зиг Раррапоп еп таззе Ддез зашегеПез Еп 1890, коше |а гефдоп де Согпа-Поштауа е: де Ко!- спаппоуо Г! епуаШе е: дДбуазве раг |а зашегейе Аспфит аефриит Е. уепие де РГЕдурйе еп уозп!. Еп 1906, дапз 1а гедоп де ОПоБгиИкН ез: арагие еп паззе Та сашегепе Расру ту Гиз мп!ага!ог!из еба сацзез Беацсопр де деда!5 ашх спатрз е! апх ра!шгаде. Еп 1909 оп: аррагиез еп паззе |а зашегейе 5 ашго- по из пагосапиз Фдап5 |а гедоп де Ограше, Реуеп, Тгоуап, Веа-Лайпа, Споштеп, АНтап, Роуф!у, Кагап!К, х5!а- пипаса е: НазКоуо. Га рира дез ра! шгадез дапз |ездие!ез зоп! аррагиез |ез зашегейез РигепЕ деншйез еп дгапдз рагНе; диап! ашх спатрз, ргапез е! ипоБ!ез, ейез апзз! РигепЕ де и- Нез еп рагне. Га р!и5 вргопубе дез сегеаез Е: Гогде. ез Фуегз поуепз до! РигепЕ еззаубз е: епр!о1ез а |а иЦе сопге ез зашегеПез, |е5 геШешгв гезиНайв Еогеп оМепиз раг пп гегапде доп оп а доппе |е пот де по апде атепсат де дг!Ше. Еп 1910, аррагигеп! дез зашегейез Фипе дитепз оп р!и5 гезгеш(е е! дап5 6 уШадез зешетеп! дез аггопдвзетеп де |оуек! е де Ве!а-2айпа Гезресе де сез зашегейез ез. гезеез 1псоппие. Еп 1919, арраги еп плаззе |а зашегейе Са ПтрЕатиз га | 1 сив дЯапз |е5 гед1о0пз де ТгапЬгод. Тип, ова, ПБошр- пИига, Кадопг, Роуд. ОпаКеш ев Ма/Ко-Пгпоуо. Гез заш- егейез е! сеце аппе едаетеп!, оп! саизеез де дедав5 сопя4е- гаБ|ез ашх сегеаез е! ра гадез, |ез Бапсоб, |ез роттез- де-еге, |ез 1аБасв, ез |игегпез, |ез сПапугез, апх ро!5, апз спош е: Фашгез |едитез. Еоге |е 7 е: |е 11 Ао0!, |ез зашегейез, уепап! де Госс!- деп! аррагигеп! еп паззе, дай5 а УШ де бзоВа е! сацзегеп. ипе дгапда ппашешчЧе апх ПаБйапв де сзЧе уШе. Опа е(аБи диз сез зашегеПе оп е! ес озез дапз 1а рагне оссдепа|е де а рапе де боНа. Вуеп! 0! сез зашегейез РигепЕ и есвез. раг |е спапр!дпоп рагазйие Еп риза дг!! 1! Момиг. е ре- пгеп еп тахззе. 85 биг РГаррапНоп еп паззе де а зашегейе Са! Тр:Еа- тпуиз 1 а сив, дапз е соцгап де сеЦе аппве, оп: ее „ тгесиеШ5 регзоппейетеп е: раг епдийе, дез гепзепетеп) риз сотрек раг Мг. В. Матдепой (уог Хе 4 дез риБПсаНопз) ауес |е сопсоигз ди Миш! пт! ага! 0- г!из, Р. дап!|сиз е: оедТрода соеги | езсепз. Сийигез зошНгап! 1е р5 дез зашегеПез Оез аЧадиез дез зашегейез дапз |е5 Яд Негеп!в гед!0п5 до рауз оп зошНепез |е ршз ез раз ра!адеге, |е5 ргашез аги!сеПез е! дие!дшез сийигез дгапдез. ез зета!- ез ди Копеп оп: зи! де дедав топдге. Ое сез дегп!- еге оп зиБй дез дедав рпосраетеп |ез зета!!ез рпицашегез, зигюш сеПез дИез агфуез. Оез доппеез еп с!- Игез зиг |ез деда, сапзез раг |ез зашегейез пе репуеп раз вте пфдачез а дева де гепзетпетепв пфзрепзаЬ!ез а се! еНе!, Саизез зегуапЕ а гезгешпде |1а пшрПсаЧНоп еп тазве Чез зашегеПез еп Вшдаапе Оез внфез зресайез зиг |ез сайзез зегуап! а гезгешпде а ргорадаНоп еп паззе дез зашегейез еп Вшдапе пе зсп! раз епгерпвез, па! дез оБзегуаНопз Райез зиг |е5 зашегеПез адийез, оц зиг |ецгв |агуез репгеп еп паззе, оп ре пф4иез “ |е5 сацзез зшуапез де |ецшгз гезшШсНопз еп Вшаапе. е 1) |е епрз уапае е Пипиде репдапЕ |е Фетрз де “ Ма! е еп рагне репдап! |е по!5 де )шп, а сопйБие а а . дезгисНоп еп паззе де |ешпез |агуез, еп сгеап! дез соп !- “ опз ргоркез а Гаррагноп ердепиаче де а па!афе ди сват- р!дпоп рагазНаме. Оез саз зеп 1 аЬез оп! е#6 оБзегуез еп 1920, дапз |а гедоп де Зова е! еп 1924. дапз |е уШаде де 87 Напзогеп (агопф5зетеп! де )апро!). Па ЕН сопзйа(в дие РГапеапИззетеп! дез зашегеез ез: дай ац спатрдапоп рага- зНаге де Резресе Во! г! # 15? зр. 2) Га де гисНоп еп плаззе Ддез зашегейез ргоуодиве раг |е спатрапоп рагазиаге Еприза аг! |! Мос. Те! ез! е саз де |а д5гисЦоп еп паззе Ддез зашегеПез дапз а гефдоп де бойа е! дапз е уШаде де СоПато-Копаге (гедоп де Р!оу- ду) еп 1919. 3) Опапд ацх 1пзес!ез рагазйагез зе Кгопуал! зиг |ез зац- гегейезв оп пеп за! ргездие пеп. Папз е рауз оп а Гай Чез оБзегуаНопз зешетеп! зиг |ез Гагуез Фипе ппоишсПе рагазйаге ЗагсорПада Зр. дапз |е5 3-- 50 дез гефез > Дез зашегейез ппопез ди спатрдпоп рагазиапе Е приза аг ПТ Мос. а бова, па!5 сене езресе Де поцсПе пез! раз соппое (Мог риБПсаНоп Хе 6). Рагт! ез айташх еппеп!в дез зашегейез адийез оп сопр!е |ез о15гацх 1пзесНуогез е рппстраетеп! |ез Екоигпеаих, |ез сдодпез, |ез Япдопз е! ез рошШез. Епге сез еппет!5, |а ргепуеге расе оссире е оигпбаш гозе(Раз ог гозешз Г.) Гедие! зопуеп! е! дапз Раграг! оп, еп поаззе е! еп де |агдез езрасез де а зашегейез Са! 1 рЕаптиз 1 в аШсиз Г., еп ип |арз де “епрз #ге5 сошпП Га деи! сотр!+етеп #е! ез! |е саз пепНоппе дапз |а гедоп де )агпЬо! еп 1924. ОгдапваНоп де а Ги е сопие |ез зашегеПез еп | Вшаапе П пеше раз еп Вшаапе де зегисе зреса! рошг Га |иКе сопге |ез зашегейез. Га ие сопге |ез зашегейез е! еп де- пега! сопге Гошез |ез паафез е! |е5 еппеп!з дез рап ез е! сийигез дапз е рзуз ез! гед!етпепе раг |е СБарИге |М: „ГоНе сопге |ез еппепи!з дез рашез сиНубез, зеспоп |М -- Ргезег- уаПоп де |а ргодисНоп адпсо!“, де а 10 рош Гапепогайоп Яз |а ргодисНоп адпсо!е е! |а ргезегуаПоп де Бепз спатре!гез рготшабе еп 1922, подШее е! сотре! еп 1925. СеНе ие ез! Ддве раг |ез адгопотез е! раг |ез спа ез ад!со!ез ап- Бшагез, зоп5 1а дгесЦоп е! |а сопто!е дез заНопз адпсо! де геспегсПпез адгопоп!диез е ди Ми5еге де БАдпсийиге е! дез Потаез. Рагл! |ез Дегепбв поуепз де иНе сопие |ез зашегеПез |е5 поуепз пвсапашез зопЕ #е езЦтез |ез р5 соттодез) рочг |е рауз е! |ез р! 15 геизз!5: |а дазгисНоп Дез |агуез Де сащегейез дапз |ешг ри5 |ешпе дде (е5 ргеп!егз 15 Шоцгв, еп |ез сегпапЕ раг де ре!5 сегс ез де еш оп еп |ез ргепап! 88 аш Не, Ге ргепеге де сев поуепз а е Копуей сопоте ауап! Беаицсопр р!из де зиссез е 1 ез! гесоптапде раг |ез огдапез де РЕа!, Опапд ашх поуепз сит диез дапз а шие. сопге ез зашегеПез, оп а езауе |е уег! де Рапз, |е пе !апае апепсат де де е Фашгез. ез дешх поуепз репуеп! аззи- гег |е зиссвз ей |е ргепег ез! гесотптапде дапз |е саз оп |а иНе песатдаче ез: 1троззМе е! |огзаче, а ргезегуаПоп де диедиез сийигез ргепешзез попз ез 1фзрепзаБ!е, зипош репдап! ГаррапНоп еуепшеПе дез |агуез адиез дез заше- гейез еп гпоаззе. МА сж. слоло 3 ПАРАЗИТНИ МУХИ ОТЪ СЕМ. РОРРАКВЕ (ПРТЕКА) У НАСЪ. отъ Пенчо ДрЪнски. ПИЕ РАКА5ТАК ГЕВЕМОЕМ ЕЦЕСЕМ ОЕК ЕАМ. РОРРАКАЕ (ОРТЕКА) 1М ВОГОАКЕН. уоп Р. ВгепзКку. Масовото появяване на овчата въшка (капуша) по овцетЪ, конската муха по конетЬ и воловетЬ и редъ други паразитни представители отъ групата мухи Рир!рагае всЪка година се наблюдава у насъ по домашнитЪ животни, безъ да прави впечат- ление нЪкому. Въ статистическитЪ сведения за болеститЪ по домашнитЪ животни, които околийскитЪ и окржжни ветерина- рни лекари по дългъ трЪбва да даватъ, тия паразити не се и споменаватъ и се смЪтатъ за обикновенни и слабо вредни за животнитЬ. На тЪхъ се гледа, както нашия шопъ гледа на бълхитЬ, въшкитЪ и дървеницитЪ по себе си. Народната ни мждрость: „живъ човЪкъ безъ въшки не може“, която най-добре характеризира понятието за чистота у насъ, най- добре може да се приложи къмъ схващането у насъ и за паразититЪ по домашнитЪ животни. ЖивотнитЪ сж оставени сами на себе си да се борятъ съ неканенитЪ си гости, които „ ги изтощаватъ и ужасно измжчватъ. Следствие на това, пол- зитЪ, които човъкъ чака и получава отъ домашнитЪ животни, като: вълна, месо, млЪко и пр. сж лошокачествени и неза- доволителни по количество. Не сж рЪдки случаитЪ, когато домашнитЬ животни, при масово появяване на тия паразити, могатъ да станатъ и жертва на последнитЪ. -- Изобщо, пред- ставителитЪ, отъ семейството Рир! рагае не сж тъй рЪдки, случайни и безобидни гости по домашнитЪ животни. Напро- тивъ, както ще видимъ по-сетне, тъ нанасятъ чувствителни щети на животнитЬ и голБми загуби въ продукти и време на стопанството ни. 90 Предъ видъ на това не малко значение, което всички паразитни и кръвсмучащи мухи иматъ въ скотовъдството и стопанството, въ последнитЪ години навсЪкжде, особенно въ АмериканскитЪ Съединени Щати, обърнаха сериозно внимание на “ тЪхното изучване въ систематично и биологи- чно отношение. Научното и резултатно подемане > борбата противъ тЪзи неприятели по домашнитЪ животни предполага на първо мЪсто основното познаване фауната на паразитнитЪ и кръвсмучащи мухи у насъ, познаване на тЪхния животъ, както и биологичнитЪ условия на тЪхното размножаване и разпространение. Единъ приносъ въ тази посока представлява настоящата работа, въ която, възъ основа на обиленъ материялъ, се да- ватъ описанията и биологията на нашенскитЬ паразитни и кръвсмучащи мухи, принадлежащи къмъ семейството Рир!- рагае, както и средствата за борба съ тЪхъ. Изложението е направено по начинъ, щото да може да послужи за опред- ляне нашенскитЪ мухи отъ това семейство. Посочени сж и мЪркитЪ за унищожаването на тия неприятели по домашнитЪ животни. | Обща характеристика, морфология и биология на сем. Риртрагае у насъ. Доколкото ми е известно, за българскитЪ мухи отъ се- мейството Рирграгае е писано твърде малко. Само покойния Н. НедЪлковъ въ своя „Шести приносъ къмъ ентомологичната фауна на България“) изброява 4 вида отъ това семейство, а именно: НТтрроБозса еди! па Г., Огп! и Птуа ау!- си!ага Г. Зепор!ег|х Нгипдп!з Г. и > Ме!ос- рпадиз оу?п! Г. -- За европейската фауна сж известни, спо- редъ литературата която притежавамъ, около 10 вида отъ сем. Рир! ра гае. Въ настоящата работа изброявамъ и описвамъ 8 видове и единъ новъ подвидъ за науката отъ България. Не сж намерени у насъ видоветЬ: Огп! Нотуа те!а са осп., твърде рЪдъкъ видъ, познатъ до сега само въ единъ мжжки екземпляръ; Огп! Нотпуа ЕепеНа, върху лЪстови- цата, сжщо рЪъдъкъ видъ и Вгац!а саеса |, известенъ и много разпространенъ въ срЪдна Европа паразитъ по пчелитЪ. -- Не е изключена възможностьта да се намери иу насъ. Но колкото и да тършувахъ кошеритЪ на Дончо Петковъ при 1) НедЪлковън. -- Шести приносъ къмъ ентомологичната фауна на България. - О1р!ега -- двукрили, Списание на Бълг. Академия на НаукитЪ, книга П; стр 218. София 1912. м , сети таро" уч 91 гара Владая и Ст. Грънчаровъ въ с. Карашъ (до гара Ро- манъ), до сега не можахъ да го намеря. Може би, за честьта на тия двама ревностни пчелари, кошеритЪ имъ сж съвършенно чисти. УстановенитЬ за България видове Риррагае сж: НТр- роБозса едипа еди! па Г, НТрроБозса еди! па сап! па поу. зиБзр, ОРегзта агдеа зс!., Огп По- туа ау! си!аг!а |., зепор!ег!х В 1 гипа! 5 Г., Оху- р егот ра 1 дит |., Г Трор!епа сегу! |. и Ме!о- рпадиз оу! пт Г. Всички изброени видове мухи отъ сем. Рир!рагае по нЪкои свои морфологически и > биологически > особености толкова много се отличаватъ отъ всички останали мухи, че до неотдавна много автори сж ги > отдЪляли въ само- стоенъ подразредъ. Сега обаче се приематъ като самостоя- телно семейство къмъ разреда О1р!:ега (двукрили) и се по- ставятъ наредъ съ семейството Мизс!дае, псради обстоя- телството, че при изхвръкването си отъ какавидата, възраст- ната муха притежава на челото си особено мехурче, съ п0- мощьта на което отваря какавидата. Подобно мехурче иматъ само представителитЪ отъ казанитЬ две семейства: Мизс!- дае и Рир! рагае. Благодарение на паразитния животъ, всички Рир!рагае сж се изменили до неузнаваемость. Главата имъ е сплесната, прилепнала и често вгнъздена въ гръдния щитъ. Челото кж- со. Устния имъ апаратъ, нагоденъ за смукане на кръвь, е претърпълъ най-сжществени промЪни. Той е въ видъ на сму- кателенъ апаратъ (хоботъ), въ образуването на който сж взе- ли участие: горната устна, горната челюсть, язика (Пурорна- гупха), долнитЪ челюсти и долната устна. Всички тЪ обра- зуватъ хобота, който навънъ се издава съ две напредъ изда- дени шила, между които е истинскиятъ смукаленъ органъ. Пипалата (ваз(ег) липсватъ, или сж кжси, рудементарно раз- вити. АнтенитЪ сж въ едни празднини близо до устнитЪ рж- бове, лжжливо едночленести, съ една крайна четинка, често приспособена за хващане. ОчитЪ кржгли или овални, често твърде малки и недоразвити, а у други (Вгаша) съвършенно изчезнали. Добавъчни, второстепенни очица у нъкои сжщест- вуватъ, а у други липсватъ. Гръдниятъ щитъ (Когах-а) плосъкъ, сплеснатъ гръбо-ко- ремно, здравъ, кожестъ, съ единъ напреченъ шевъ. Краката добре развити, кжси, здрави, върху гърдитЪ широко раздале- чени; Регпига дебелъ и плосъкъ; агбвиз-а кжсъ и широкъ; крайнитЪ членчета съ силно развити, често назжбени нокти, 92 на брой 2 или 3, съ помощьта на които тЪ могатъ да се за- държатъ здраво и да се движатъ изъ козината или перата на своитЪ гостоприемници. Като второ последствие отъ тЪх- ния паразитенъ животъ сж крилата, които въ повечето случаи сж слабо развити, а въ нЪкои сж и изчезнали. Гдето ги има тЪ сж легнали върху тЪлото, съ слабо жилкование и слабо слу- жатъ за хвъркане. Всички крилати Рирграгае лошо хвър- чатъ. ЗачатъчнитЬ бухалковидни придатъци (втория чифтъ крила) не се забелезватъ, или сж слабо развити. Коремчето (аБдотеп-а) торбовидно, здраво, кожесто. Аналниятъ сегментъ добре развитъ. ГениталнитЪ органи едва се разпознаватъ навънъ. На трето мЪсто и размножаването на Рир! раг!-тЪ представлява нЪкои особености, като последствие отъ тЪхния паразитенъ животъ. Съ цель да сжкратятъ колкото е възмож- но повече личиночния периодъ, презъ времето на който насЪ- комото е изложено най-много на опасности, Рир!раг!-тЪ сж придобили способностьта да раждатъ готови какавиди. Отъ тукъ тЪ носятъ и името си Рир!рагае. Яйцата се образу- ватъ въ яйчницитЪ по едно или две. Още въ > яйцевода се започва ембрионалното имъ развитие и отъ тЪхъ се излупва личинка, която остава въ яйцевода и се храни съ отдЪлени- ята на две специални голбми жлези, които се отварятъ вЪ яйцевода. Следъ 15--20 дена личинката се превръща въ ка- кавида. Тая какавида именно се снася отъ насЪкомото, като се прилепя о космитЬ на гостоприемника. Следъ нЪколко де- на, обикновенно 3-5, отъ какавидата излиза възрастното на- сЪкомо. По тия биологически особености, всички Рир!рагае сжществено се отличаватъ не само отъ останалитЪ мухи, но и отъ другитЬ насЪкоми изобщо. До като у повечето насЪко- ми периода за развитието на личинката е най-продължител- ниятъ и важниятъ периодъ въ живота на видоветЪ, а пе- риода на възрастното насъЪкомо (ипадо) е твърде скжсенъ, по- нЪкога даже само въ нЪколко часа, въ течение на които на- сЪкомото успъва да се оплоди и осигури своето бждаще по- томство и умира; - у Рир?!раг!-тЪ обратно, цЪлия акти- венъ животъ се извършва въ стадия на възрастно животно. Личиночния периодъ минава скрито въ утробата на майката, безъ да се проявява самостоятелно. НасЪкомитЬ отъ това се- мейство, подобно на бозайницитЪ, не претърпЪватъ метамор- фоза следъ появяването си на бЪлъ свЪтъ. Своя животъ тЪзи мухи почватъ въ такъвъ видъ, въ какъвто и умиратъ, т. е. въ форма на крилато насЪкомо (ипадо). 93 НЪкои отъ тия мухи иматъ важно народо-стопанско зна- чение като неприятели на домашнитЬ и диви животни. Ов- чата въшка (МеорПадиз. оуш! Г.) живБе въ голбми коли- чества върху тЪлото на овцата, храни се съ нейната кръвь, причинява сърбежъ, опадване на вълната, отслабвания и при по-силно нападениз даже и смърть на овцетЬ. Конската муха (НрроБозса едшпа) живЪе по много върху тЪлото на коня. Особено не могатъ да ги търпятъ магаретата. Птича- та муха (ОгпиПотуа а/сшапа) дразни кожата на домаш-. нитЬ птици. Други видове нападатъ различни птици и бозайници. Отъ установенитЪ до сега 8 видове отъ > семейството Рир!рагае у насъ като ектопаразити върху домашнитЪ и диви животни: единъ подвидъ е новъ за науката, а именно НтрроБозса еди! па сап| па, три за пръвъ пжть сега се публикуватъ за България, а именно: Ох! р!егит ра! !- дит, Оегз!а агдеа и | Трор!епа сегу!, а остана- литЪ 4 видове: Ме!орПадиз оу!п!, Зепорегух Нгиопдит5, Огпийо- пуа аусшапа и НрроБозса едшпа се споменаватъ съ нови мЪстонаходища. Всички тия материали, подредени и опредЪ- лени, се пазятъ въ Царската Ентомологична Станция. П. Систематична часть. А. Таблица за опредЪление родоветъ и видоветЪ на нашенскитЪ Рирграгае. Преди всичко, характернитЪ белези за различаване на родоветЬ и видоветЬ отъ това семейство сж: присжтствието и отсжтствието на очи и крила въ тЪхъ, числото на ноктитЪ по крайнитЪ членчета на краката, формата и жилкованието на крилата, присжтствието и отсжтствието на второстепенни очици. Възъ основа на тия белези ето една синоптична таблица за опредЪление на видоветБ Рир!рагае: 1. Очи и второстепенни очици нЪматъ.--ВмЪсто нокти, край- нитЬ членчета на краката сж съ гребеновидни четинки. По изелит ВО аре ет... видъ Вгаш а саеса оп. (У насъ не е намБренъ, но не е изключена възмож- ностьта да се намЪри). Очи иматъ, често и съ второстепенни очици. Крапнинне членчета на крачката сж съ добре развити нокти. По бо- заинищитБезиеттинитео а папа еоне ои аа ара ит 94 2. Безъ криле. По овцетъЪ . . . видъ Ме!орвадиз оу!п! Съ криле. ПоследнитЪ често зачатъчни и опадливи . . 3 3. Крилата твърде тЪсни и заострени. (По птицитЪ). .... 4 Крилата широки и заоблени. (По бозайницитЪ и птицитЪ). 5 4. Съвторостепенни очици -- видъ 5 #епор!ег!х В | гипа!п! Безъ второстепенни очици -- видъ Охур егит ра! ди 5. КрайнитЬ членчета (Тагзиз-итЬ) на крачката 3-зжби. Съ вто- - ростепенни очици. По птицитБ . „аа ова « ВИДЪ Отп! Е потуа ау! си! ага! КрайнитЪ членчета 2- зжби. Второстепенни очици често л мсватъ е е 0 е е е » в е 0 е е е е е е е е е е е е 6 6. Крила зачатъчни, съ слабо жилкование, бледи и опадливи. По сърната и елена... .. видъ | Трор!епа сегу! Крила добре развити и съ ясни и добре развити предни жилкования. Неопадливи 255 а ае, рът еи 7. -а надлъжна жилка се отдЪля (разклонява) отъ П-та близо къмъ корена на пране: Съ черъ металически блЪсъкъ. По блатнитЪ птици... „. „видъ О1Регзта агдеа ||-та надлъжна жилка се отдЪля отъ сръдата или следъ срЪдата на ||-та надлъжна жилка. По коня и кучето. видъ НТрро! озса еди! па |. 8 8. Едри отъ 75--9 см. Съ сравнително кжси, къмъ края стеснени и незаоблени крила. Върху коня. . . видъ НтрроБозса еди! па еди! па Дребни отъ 5--55 см. Съ сравнително удължени на края заоблени крила. Върху кучето ..... . оВиДЪ НтрроБозса еди! па сап! па п. зиБзр. В. Описание на видовет+. 1 Ме!орНадиз оу?!п! Пп. (Фиг. 1). У насъ го наричатъ „овчи кърлежъ“, „въшка“ или „ка- пушъ“ Наричатъ го „кърлежъ“, обаче, той нЪма нищо общо съ истинскитЬ кърлежи (хсфдае) отъ паякообразнитЬ. Овчия кърлежъ, както и всички насЪкоми, има 3 двойки крачка и тЪлото му е ясно раздЪлено на глава, гърди и коремче; ко- гато истинскиятъ кърлежъ, както всички паякообразни, има 4 двойки крачка и тЪлото му е неясно разчленено на главогръдъ и коремче. Наричитъ го и въшка, но нЪма нищо общо и съ въшкит. а -3 ; 95 Овчия кърлежъ постоянно живБе по тЪло на овцата и се крие между вълната й. Тукъ той извършва всички свои физиологически функции: хранене, разможаване и пр. Той на- пуща тЪлото на хазаина само въ случай ако последния бжде закланъ и живота върху него стане невъзможенъ. Фиг, 1. - Ме! орНнадиз оу!п Г. Храни се съ кръвьта на овцетЪ, съ което причинява на последнитЪ особенни наранявания, раздразва кожата, следствие на което овцата отслабва, постоянно се чеши, вълната й се проскубва и става долнокачествена, а самата овца слабее и не се чувствува добре. : Размножаването на овчия кърлежъ представлява нЪкои особености, като последствие отъ паразитния животъ, който води. Яйцата се образуватъ въ яйчницитЬ по едно или две. "Още въ яйцевода се започва ембрионалното имъ развитие и отъ тЪхъ се излупва личинка, която обикновенно следъ 7--8 дни усилено хранене преминава въ какавида, която овчия кър- лежъ снася, като полепва по вълната на овцата чрезъ една лигава течность, която в” последствие затвърдява. При снася- нето си какавидата е мека, бЪлезникава, но не следъ дълго (следъ около 12 часа) тя става кафява и твърда. Тая кака- вида именно се смЬта отъ нЪкои за яйце, Отъ > какавидата ИТ Ра РАЯ | 96 следъ 2--4 дена (споредъ времето и температурата) излиза напълно развито възрастно животно. Полово здрЪлъ става следъ 3--4 дена отъ излупването. Следъ оплодяването си, женската може да почне отлагането (снасянето) на какавиди следъ 8--10 дена. ВредитЪЬ отъ овчия кърлежъ за овцетЪ сж ясни и всеиз- вестни. ТЪ могатъ да бждатъ групирани въ две категории: 1) Кръвосмукане, следствие на което се причинява дразнене и възпаление на кожата, загуба въ кръвь и въ последствие лошо хранене и намалена жизненость, следователно, лошо месо и лошо и малко млЪко и 2) При живеенето си въ вълната, следствие екскримен- титъЬ на тия паразити и отъ постояното чесане, вълната се проскубва и намалява не само по количество, но и по ка- чество. Вълна, въ която сж живели тия паразити, може да се приеме, че е загубила твърде много отъ своитЪ качества. Та- кива сж почти всички български вълни. Разпространението на тоя паразитъ може да се приеме, че е повсемЪстно. Той придружава навсЪъкжде овцата. Въ насъ на тоя паразитъ почти не обръщатъ внимание. Обаче въ чужбина, особенно въ Америка, водятъ ожесточена борба за намаляването му и ограничаване лошитЪ > послед- ствия отъ него. Отъ средствата, които се практикуватъ за унищожаването му, може да се препоржча мазане съ никотинъ (тютю- новъ екстрактъ). Но най-ефикасно е къпането на овцетЪ. въ специални басеини съ вода въ, която сж размесени варъ. и сЪра?), което американцитБ въ последнитЬ години съ ус- 1) Тютюновъ екстрактъ се употребява като средство, което убива насБкомитЪ презъ кожата, а сжщо и като отрова, ако попадне въ сто-. маха на последното. Употребява се въ случая въ видъ на гъста теч- ность, която се продава подъ името танотинъ, никотинъ. Може да се получи като въ 1 литръ вода се постави около |, кгр. тютюновъ прахъ (остатъци отъ преработването на тютюна) и се вари 10-12 часа. Полу-. чава се черна течность, която се разбива въ 2 литри вода. Съ тази теч- ность се пръскатъ или мажатъ животнит+Ъ. Действизто на никотина се засилва, като се прибави сЪра, варь. съ спиртъ или безъ спиртъ. За да не се лижатъ животнитЬ и да се не отравятъ, поставятъ. имъ се намордници. з) Взема се 4 кгр. негасена варь, или 9 кгр. отъ търговската хи-| дравлическа варь и 12 кгр. сЪра на 400 литри вода. Приготовлява се така: негасената варь съ сЪрата се поставятъ въ около 90--100 литри. врЪла вода и се вари ококо 2 часа, като се прибавя по-малко вода, за. да се навакса испарената вода до 90 литри. Следъ това се остава да се отаи и бистрата течность се разредява въ 400 литра топла вода. | 4 97 пЪъхъ практикуватъ за борба съ всички паразити по домаш- нитЪ животни. Две потопявания сж достатъчни. (Фиг. 2). ; Отъ предварителнитЪ мЪрки, които трЪбва да се взе- матъ за запазване добитъка отъ заразяване, най-ефикасно е Фиг. 2. -- Американско средство противъ Ме|орпадиз оу!п | по овцетЪ. (Важъ текста), дезинфекция на кошаритЪ и мЪстата кждето лежатъ овцет>. За цельта поржсва се слама по тия мЪста и се запалва. Чис- титЪ овце да се държатъ настрана отъ заразенитЪ. 2. НурроБозса еди! па Шп. (Фиг. 3). Конска муха. Конската муха живБе по-много върху тЪлото на коня и съ своитЬ ухапвания често докарва коня до лудость. Особено не могатъ да ги търпятъ магаретата. Биологията на конската муха е твърде близка до тая на предходния видъ. Разликата се състои само въ >продъл- жителностьта въ развитието на различнитЪ стадии. Личинката въ тЪлото на женската се превръща въ какавида за 15-20 дена. Следъ 3--5 дена отъ снасянето на какавидата, отъ нея изхвръква напълно развито възрастното насЪкомо, 98 Разпространението на конската муха е сжщо повсем Ъст- но. Тя придружава навсЪкжде коньтъ. За нашитЬ коне и во- лове „конската муха“ е едно тЪжко мжчение. ПонЪкога повече отъ 50 и 100 отъ тЪзи зли кръвосмукачи сж се настанили подъ опашката, около ануса и вулвата на тия животни и ги измжч- ватъ много. Фиг. 3. - НурроБозса еди! па |..: 1, възрастна муха, 2) пупа (какавида) и 3. зародиша въ пупата. Като срдество противъ тия мухи може да се препоржча мазането съ никотинъ (тютюновъ екстрактъ) по горната рецепта. Механическото избиване сжщо помага твърде много. 3. НурроБозса еди!па сапт|па поу. зиБзр Конската муха, която често срЪщама сжщо въ доста го- лЪми количества по кучетатата, по нъкои бЪлези се различа- ва твърде много отъ типичната конска муха по коня. Преди всичко, кучешката муха не става по-голбма отъ 65 мм., ко- гато типичната конска муха никога не бива по-малка отъ 7 мм. После, крилата на кучешката муха сж по-удължени, съ по-удължени клЪтки, отъ тия въ типичната конска муха и най-. важното къмъ края си не сж стЪснени, а направо се заоблю- ватъ. (Вижъ фиг. 4). По цвЪтъ кучешката муха е блЪдо- желта, съ по-тъмни пръстенчета върху краката. Типичната. конска муха е тъмно-кестенява, често опъстргена съ по-бледи ивици. Тия нЪколко белБзи ми дадоха основание да отдБля конт. видъ: НрроБозса еди! па сап ! па. За сега позната по кучетата отъ с. Лжджене, Чепинско.- ВЪроятно, ще се срЪща и другаде. | ската муха, която често срЪщаме по кучето, въ особенъ под- | 4 ) 99 4. Оегзта агдеа Масач. Блестящо-черенъ. По хабитуса си много прилича на „конската муха“, отъ която се отличава, че е по-тънка, дълга и стройна. Сплеснатата й глава е здрава и дълбоко прилегнала къмъ гърдитБ, което заедно съ формата и жилкованието на крилата, я отличава отъ останалитЬ видове Фиг. 4. - НурроБозКа едиТпа сап | па поу. зиБзр. 1. Крило, увеличено 14 пжти; 2, Крило, увеличено два пжти и 3. Крило на Нр. едшпа, увеличено два пжти. на семейството. Второстепенни очици липсватъ. Краката като въ НурроБозса. Крилата тЪсни и много по-дълги отъ корем- чето. ПървитЪ четири надлъжни лжчи дебели и черни, приб: лижени близо до предния криленъ ржбъ. П-ятъ лжчъ излиза близо къмъ основата на П-я. | М-ятъ надлъженъ лмжчъ на зад- ната си страна отдБля малка (кжса) напречна жилка. Достига до 6 мм. дължина заедно съ крилата. Паразитствува по блатнитЬ птици. Метаморфозата му и до сега не е наблюдавана. У насъ намвренъ върху рибаря (Агаеа ригригеа) край р. Янтра при Габрово. Х. 1925 г. отъ Н. Миладиновъ, За пръвъ пжть въ България. 100 5. Огпл! Е Нотуа ау | си!аг?а Шо. (Фиг. 5). Птича муха. Отъ ОПегла агдеа се отличава по присжтствието на второстепенни очици и че е кално-кафявъ или ръждиво-желтъ. -- Главата слабо-сплесната, почти кржгла. Предната й часть гръбно е > обрасла съ дълги > четинки разположени главно около тритЬ очица. ГърдитЪ (Еогах-а) сжщо обрасли Фиг. 5. -- Огпипотуа аусшапа. съ такива четинки. Крилата по-дълги отъ коремчето и сж сра- внително добре развити. Първата надлъжна жилка се опира отъ предния ржбъ на крилото, далеко предъ напречната жилка. ЦЪлъ > розово-желтъ. Достига до 65 пт. дължина съ крилата. Паразитствува по разни домашни и диви птици. У насъ го намврихъ въ с, Лжджене (Чепинско). УШ 1925 г... 101 6. ЗЕепор ег!х Ътгипа!п! 3 Г. Наблюдаванъ отъ + Н. НедЪлковъ 1). Понеже не фигу- рира въ сбирката му, ще се задоволява за сега само да го спомена дезъ да му давамъ описанието. Споредъ НедЪлковъ, той е разпространенъ въ северна и южна България въ гнЪздата на ластовичкитБ и живБе по малкитЪ ластовички. 7. Охур!егит ра 1 дит |1ппе. (фиг. 6) Това, което отличава тоя видъ отъ предходния, е отсжт- ствието на второстепени очица ; а отъ" всички останали видове Фиг. 6. Охурегит рашдот Шп. на семейството се отличава по крилата си, които сж дейст- вително тЪсни, накрая стрснени и косовидно изрЪзани. ТЪ сж малко по-дълги отъ коремчето и иматъ > надебелели надлъжни лжчи. Главата сплесната и дълбоко вгнездена въ гърдитЪ, (гогаха-а), чело широко, очи продълговати. ГърдитЪ (огах-а) кжси и широки. Крилата косовидно извити, накрая стъснени 1) Вижъ цитирания трудъ, стр. 218. 102 съ изтжпенъ върхъ. Краката като при НрроБозса. Главата, гърдитБ и коремчето покрити съ кжси четинки. Розово-желтъ. Не надминава 65 пт.заедно съ кри- лата. Метаморфозата му е известна. ЖенскитЪ сж пупипари. У насъ намвренъ по лвстовицитЬ при с. Лжджене (Че- пинско). 7. УШ. 925 г. Събралъ съмъ го само въ 2 екземпяязри. | трор! епа сегут | 1 ппе (фиг. 7). Въ крилато състояние прилича на „конската муха“ Нр- роБозса а следъ като му опадатъ крилата, заприличва на „овчата въшка, - Ме!орНадиз. - Отъ първата се отли- Фиг. 7. - ГТрор!епа сегут! Г.: -- Безкрила женска муха, крилата, възрастна муха и крило. чава по удължената си глава и по формата и жилкованието на крилата; а отъ втората се отличава по изпжкналитЬ си голбми очи. Главата напречно - заоблена, приплесната и тЪсно при- - легнала къмъ гжрдитЪ. ОчитЪ голЪми, овални, изпжкнали. Пипалата сж въ дълбоки вмЪстилища, близо до смукалния - апаратъ (хобота). Челото широко, съ второстепенни очици. ГърдитЬ (#огах-а) еднакво дълги и широки. -- Крила иматъ само мжжкитЬ форми и то лесно опадливи. И женскитЬ при- 103 тежаватъ съвсемъ слабо развити, „рудементарни крила. Крилата сж съ слаби жилкования. Краката сж както въ Ме!|орНадиз, само че бедрата тукъ сж твърде кжси и дебели, а ноздритЪ черни. Достига до 2 пт. дължина. Кафяво-желтиникавъ. Жен- скитъЪ сж пупипари. У насъ намеренъ отъ Н. В. Царь Борисъ Ш и Д-ръ Ив. Бурешъ по елена Папа дата въ Кричимска ку- рия при Двореца Кричимъ (Пловдивско). Х!. 925 и 1924 г. По убититЪ елени тя е нЪщо обикновенно. По кожата ос- тава доста време следъ смъртьта на елена. 215АММЕМЕВЗЗИНО. О!е рагаз #аг ГеБепдеп Е Педеп дег Рап. Рир!- рагае (ОТр!ега) ! п Ви!даг! еп.-уоп Р. ОгепзКу.--Оег Мег аззег Бела е! ипз ПБег сепе зшфеп ПЬег Фе Воофе ипд Фе зузетайК дезег ЕатШе а 2изаптепнапд пт! дет бсПадеп, меспеп Фе бсптаго!гегуеггевег дез РатШе Рирра- гае (О1рбега) Бе! ипз аписзп. А ЕгдеБт5 Фезег Зщифеп Па! ег Б15 е! 1п Вшдаапеп 8 5сЪпозгозп едеп Ьз! деп Мо: о деп ипд Бе! деп бапдеНегеп Еездез ей. Епе уоп Шпеп, пат- ИсЬ НтрроБозса еди!па сап! па з1Бзр. поуа Бета Нипд О 156 епе пеше Опвегаг. Огер Апеп: Ох?тр:егит ра 1 диш, О1р!Негв!а агдеа ипд | 1рор!епа сегу!--5пд Юг Во!- дапеп пеш; ипд Фе пЬпдеп 4 апеп: НрроБозса еди! па, Ме!|орПадиз оу!п!, з!епор!ег!х А гопа?п 5 ипд ОгпиНотуа ау!си!агта миагеп п Вшдапеп БеКаппЕ ипд Мигдеп уоп уегзогБепеп Негго М. МедеКо! роБйаег+, НтрроБозса еди! па сап! па поу. зиБзр. ипегзсПе!- де сп уоп дег Фур!зспеп Аг НтрроБозса еди! па Паир!- саснИсп дигсп Шгеп ипБедешепдеп Сгбззе (55--65 пт. Гапа), дигсп Шге уепПапдепеп ипд пас Пиеп аБдегопдееп Е1Пае! (сепе Ра. 4 ипд гит Мегдежп Е14. 3); ме аишср дигсп Шге ПеБгашпз ЕагЬе. Веуоггид: Фе Нипде ипд мгд Бедедпев ап гзеп Бе! Шпеп. 104 Епаде дез ашдеганеп З<Рргпагоге!едеп, Безопде!8 Ме!орвадиз оу!п! ипд НТрроБозса еди! па, ге!геп ипд епКгайеп зейг Фе Наиз-ипд Фе апдегеп Пеге, ат аПег- пе еп Фе зсПа!е, ууесмедеп ипзеге УгКкспай егтрАпдИсП Мепиз! ап МоПе, Незс ипд МИсп епетде!. Оег МегГаззег а ашсп ешде Ме! г дегеп Меглисшпа, мекпе Ме 1п Дег гещеп Фей пт АтепКа пи! дгоззеп ЕгЮю!де апдемепде мегдеп. "чиетга КРИЛНИТЪ МОЗАЙКИ У ИНТЕРСЕКСУАЛНИТЪ МЖУЖКИ ИНДИВИДИ НА ГУМАМТЕА ГМбРАК Г. (ГЕР.). отъ Петръ Петковъ. ОА5 ЕСООСЕГМОЗАК ПУТЕКЗЕХОЕЦГЕВ МАЧСНЕМ УОМ СУМАНТКИАВ О1БРАК Г. (ГЕР.). Ребег РеЖоу. При опититЬ на Козт! пзКу (1909 и 1911), на Со!4- сИ пт |! 4Е (1922) и на задаНнаги М! па т!, ученикъ на Со! 4- сит! + (1925), съ бастардни и други комбинации, сж по- лучени интерсексуални индивиди отъ Гутпап! г! а А! зраг, отъ два типа: мжжки и женски. СжщитЪ резултати е полу- чила и М. Ете!апома (1924), като е поставяла |. драг подъ влиянието на студъ и на топлина, при което и двата фактори сж дали еднакви резултати: мжжки и женски интер- сексуални индивиди. ЕкземпляритЬ пъкъ, върху които азъ се спирамъ въ тази статия, сж събрани въ природата, гдето сж били подъ влиянието на сжщитЪ фактори, които сж взели участие при опититЪ на Етпе!Цапома. Тукъ разглеждамъ само интер- „ сексуалнитЪ мжки индивиди. За да стане ясно какво представлява отъ себе си ин- терсексуалитета, трЪбва тука да дамъ, въ общи черти онова, което се знае за него. ЖенскитБ интерсексуални индивиди започватъ развитие- то си като женски, а го завършватъ като мжжки, а мжжкитЪ го започватъ като мжжки и свършватъ като женски. Жен- скитЪ интерсексуални индивиди иматъ хетерогаметно генети- ческо устройство отъ женски, а мжжкитЪ интерсексуални ин- дивиди -- хомогаметно отъ мжжки. Външната разлика между мжжкитБ и женскитЪ индивиди се изразява чрезъ крилната имъ боя -- типичнитЬ женски иматъ бЪли крила съ черни- кави и кафяви зигзаговидни напречни линии, а мжкитЪ иматъ сиво-кафяви до съвсемъ тъмни крила. . ИнтерсексуалнитЪ женски иматъ крила напръскани съ капки отъ мжката боя. Крилата, обаче, на интерсексуалнитЪ мжжки показватъ въ разни степени мозайка отъ по-бЪли женски мЪста и по-тъмни мжжки. 106 Това явление се смъташе за гинадроморфизъмъ, а даже и днесъ нЪкои, които не следятъ новитЪ изследвания, го смЪ- татъ за такова, но благодарение щателнитЪ и ценни изслед- вания на Со! дзсП пт! 4 въ това отношение, днесъ се знае, че това е съвсемъ друго явление, наречено интерсексуали- тетъ -- междуполовость. Мозаичната окраска на крилата на мжжкитЪ, характери- зиращи тЪхния интерсексуалитетъ се обяснява по следния на- чинъ: отначало мжжкиятъ се развива като типиченъ мжжки, но отъ известенъ моментъ нататъкъ, мжжката детерминация спира развитието си и започва развитието на женската детерминация. Ако крилната окраска се е тече образувала преди този моментъ на спиране на едното развитие и за- мЪняването му съ другото, тогава мжжкиятъ излиза съ чисто мжжка окраска. Ако, обаче, окраската не е била образувана и ще се детерминира следъ момента на спи- рането на мжжкото развитие, тогава окраската ще бжде чисто женска и следователно нЪма да има никаква мозайка. Въ първитЬ си научни работи по този въпросъ По!д- зсИ пп! 4Е (1920) смъташе, че това става възъ основа на особностьта на физиологията на развитието на пеперудното крило, което трЪбва да може да се възвръща назадъ и пре- обръща. За обяснение на своитЬ предположения, той обръ- щаше внимание на следнитЪ факти: 1. Петната характеризи- ращи женската окраска по мжжкитЪ интерсексуални индиви- ди сж разпредЪлени по четиритЪ крила не равномЪрно, което показва, че трЪбва да се опредЪлятъ само отъ случая. 2. У интерсексуалнитЪ индивиди, нЪма една обща пропорция ха- рактерна за женско или мжжко обагренитЪ крилни повърхни- ни. На всЪка опредЪлена интерсексуална степень се пада за разпредЪление опредБлено количество пигментъ, който се из- лива върху четиритЪ крила, както се случи, въ рамкитЬ на даденитЪ механически условия въ момента. 3. Пигментацията на крилата започва отъ корема имъ и протича по продълже- ние на жилкитЬ. При пигментацията на интерсексуалнитЪ мжжки инцивиди става следното: пигментътъ се образува чрезъ окисляването на единъ специаленъ хромогенъ. Пригот- вениятъ въ даденитЬ мЪста хромогенъ се окислява отъ обмЪ- ната на веществата у мжжкия индивидъ, и се образува ха- рактеризиращата го окраска до момента на обръщането (ОгейропК), следъ който развитието почва по женския типъ. Когато този моментъ на преобръщането настжпи преди още да се е образувало достатъчно количество хромогенъ, то то- гава оставатъ не покрити нЪкои мЪста отъ крилото, които иматъ бЪлъ цвЪтъ и схарактеризиратъ женската окраска. Отъ това се заключава, че пигментацията на крилата е една функция на времето, която стои на разположение на хромогенното образуване преди момента на преобръщането. 107 Пигментацията е противоположна на женскитЬ мЪста по кри- лото. Отъ това може да се извади заключението, че половата мозайка е въ действителность само една привидна мозайка. ТЪзи първоначални обяснения на Со! дзсП тт + а не можаха да се задържатъ въ сжшия си видъ за дълго и още следъ 2 години (1922) той ги замвни съ ново обяснение. Не- говитЬ нови изучвания показаха, че женскитЪ петна по кри- лата на интерсексуалнитЪ мжжки индивиди иматъ > действи- телно женско устройство, отъ което следва, че въ случая има върху крилата една истинска мозайка отъ мжжки и женски мЪста. Това се доказва отъ фактитЪ: 1. Че по женскитЪ мЪс- та на крилата формата на люспитЪ е сжщата каквато у жен- скитЪ индивиди, а по мжжкитЬ мЪста люспитЪ по форма от- говарятъ на тЪзи у мжжкитЪ индивиди. 2. Егепи|ипт"ътъ, който е характеренъ само за мжжкитЪ индивиди, липсва, ко- гато това мЪсто на крилото е женско обагрено. 3. Повърш- ното нарастване на крилнитЪ мЪста, които сж женско окра- сени, е женско. Изследванията показватъ даже, че огранича- ването на мжжкитЪ и женски крилни мЪста е вече завърше- но преди още люспеното развитие да се е завършило, което става по-кжсно и при което женскитЪ люспи се развиватъ по-рано и сж вече напълно развити, когато мжжкитЪ още продължаватъ да сж меки и пълни съ кръвь. Това показва, "че мжжкитБ и женски пространства на интерсексуалнит кри- ла се диференциратъ различно. Изложенить факти станаха причина да се даде новото пояснение на явлението. Освенъ това бретапп откри следното детерминационно течение въ развитието: „За люспообразуващитЬ клетки има временни детерминационни пунктове, следъ чието настжпване се опре- дЪля и участьта на клетката за образуването на мжжка или женска люспа отъ нея. Гози детерминационенъ моментъ на- стжпва (по-малко при мозаичнитБ типове) не едновременно на цЪлата крилна повърхнина, но започва отъ крилната основа, разпространявайки се бавно напредъ надъ цЪлото крило като „детерминационно течение“. Когато, въ случай на интерсек- суалитетъ, настжпи момента на преобръщането, тогава всич- ки крилни части, които още не сж засегнати отъ детермина- ционното течение, промвнятъ пола си, а всички останали крилни части, които това течение е вече достигнало, задър- жатъ половото си диференциационното направление. Поради това и крилната мозайка не е нищо друго, освенъ една цвЪт- на фотография (казано картинно) на > детерминационното течение.“ Този възгледъ за общата теория на крилнитЪ рисунки у пеперудитЬ е възприетъ и отъ Со! дзс! пт! (1921, 1923), защото фактитЪ отъ които е извадено заключението, сж на- пълно сигурни. 108 НовитЪ опити на Козп! пзКу (1924) върху интерсек- суални индивиди отъ 5! Прпо!а зайс!з Г. (Гер.), полу- чени подъ влиянието на температура (поставени какавиди 30 дни при 39 С.), потвърдяватъ изобщо гореприведенитЪ заклю- чения, именно, че при женскитЪ интерсексуални индивиди мжжкитЬ фактори сж били активни, при пасивното състояние на женскитЪ фактори, а при мжжкитЪ интерсексуални инди- види, активна роля играятъ женскитЪ фактори. Той се опит- ва, обаче, да даде и свое мнение, именно: и двата фактора оставатъ, но мжжкиятъ факторъ остава като по-значителенъ и въ последствие започва да. доминира у мжжкия индивидъ женския факторъ, отъ което се образува една форма, при- ближаваща се до женски индивидъ. При температурнитЪ експерименти на ЕтпеЦапома (1924), полученитБ интерсексуални мжжки индивиди, не само показватъ крилната мозайка, но иматъ и промбни въ реснич- китЬ на пипалата, въ окраската на абдомена, окраската на краката, а освенъ това, при изстуденитЬ форми и промбни въ купулационнитЪ издатъци, характеризиращи се съ раздвоени ОЦпсе! искжсени Уа|уае и бассиз. Тя е повече съгласна съ Козп пзКку. “ - Разглеждайки събрания материалъ, който описвамъ въ. настоящата работа, по отношение на появяването на мочаич- нитЬ петна и отбелезвайки условно съ А мозайката на лЪ- вото предно мжжко крило, съ В -- на дЪсното предно, съ а -- на лЪвото задно и съб -- на дЪсното задно, то намираме следнитЬ мозаични сомбинации: АВай -- мозайка върху чети- ритЪ крила; АВа -- мозайка върху дветЬ предни и лЪвото задно крило; АВ6 -- мозайка върху дветЪ предни и дЪсното задно крило; Аад -- мазайка върху лЪвото предно и дветЪ задни крила; Ваб -- мозайка върху дЪсното предно и дветЪ задни крила; АВ -- мовайка търху дветЬ предни крила; Аа -- мозайка върху предното и задно лЪви крила; АБ -- мозайка върху предното лЪво и задното дЪсно крило; Ва -- мозайка върху предното дЪсно и задното лЪво крило; В6 -- мозайка върху предното и задното дЪсни крила; 46 -- мозайка върху заднитЬ крила; А -- мозайка върху предното лЪво крило; В -- мозайка върху предното дЪсно крило; а -- мозайка върху задното лЪво крило и 0 -- мозайка върху задното дЪсно крило. НЪкои по-характерни отъ тЪзи мозаични комбинации сж пред- ставени на приложената таблица. Както при интерсексуалнитЪ мжжки индивиди, получени при опититЬ на гореизброенитЪ автори, така и при моя материалъ, въ най-голбмъ процентъ иде мозаичната комбинация по четиритЬ крила едновременно, " а въ най-малъкъ процентъ -- мозайкитЪ или само на дветЬ лЪви или само на дветЬ дБсни крила едновременно. При сж- щата тази комбинация, проявена по четиритЬ крила едновре- Е “ “ я 109 менно, е полученъ и най-голвбмия процентъ, 80--900/, интер- сексуалитетъ т. е. женскитЬ петна заематъ до 900) отъ по- върхностьта на мжжкото крило. При моитЪ екземпляри, обаче, ловени въ природата, у два отъ тЪхъ интерсекуалитета е на- пълно проявенъ -- 100/, затова и нбма на лице никаква мо- зайка, а двата мжжки индивиди иматъ и четиритЬ си крила бЪли, съ женска окраска (таблицата, първа и втора пеперуда). Особенно първиятъ отъ тЪхъ е съвършенно бБлъ и съ ти- пична окраска, а вториятъ е малко по-жълтеникавъ, но пакъ съ женска окраска, което се доказва и отъ изследването на люспитЬ, които сж женски. Двата индивида сж запазили до- нЪкжде нормалната си голбмина и иматъ мжжки пипала. Пър- виятъ отъ двата екземпляра е промБнилъ и боята на краката си, която е като у женскитЪ екземпляри, а и у двата екзем- пляра по главата, гжрдитЪ и абдомена влакънцата иматъ цвЪта като на тЪзи у типичнитБ женски екземпляри. Прави впечатление, че появяването на мозайкитЪ при раз- личнитЬ комбинации на две, три или четири крила, не става. всЪкога симетрично. Най-чести сж случаитЬ на симетрия при моитЬ екземпляри, когато мозайкитБ се намиратъ върху пред- нитЪ две крила. Сжщо така чести симетрии се случватъ и на заднитЬ две крила. Има случаи и на кръстосана симетрия, когато мозаичнитЪ петна сж развити на предното дЪсно и зад- ното лЪво крило или обратното. Най-чести сж, обаче, слу- чаитЪ, когато интерсексуалнитЪ индивиди нЪматъ никакво си- метрично разположение на мозаичнитЪ петна по краката. Това последното обстоятелство явно доказва, че при образуването на мозаичнитЪ петна по крилата нЪма никакво правило за си- метричното имъ разположение и че то е дЪло само на слу- чайностьта. | У нЪкои отъ индивидитЬ, както при опититЬ на другитЬ автори, така и при моитЪ екземпляри, женски петна по мжж- китЪ крила се намиратъ не само по горната, но и по долната имъ повърхнина едновременно. Повечето, обаче, интерсек- суални мжжки индивиди иматъ женски мЪста само по горната си повърхнина. При първия и втория екземпляръ, представени на таблицата, у които намираме пъленъ > интерсексуалитетъ, особенно у първия, у когото и краката даже иматъ женската окраска, иматъ женска долна повърхность на крилата си. У останалитЪ индивиди появяването на женски петна (мЪста) на долната повърхность на крилата е въ различна степень и пра- вилность, но установява се, че когато е много слабо проявенъ ин- терсексуалитета у единъ мжжки индивидъ или съ други думи казано, когато много малка часть, представлявайки отъ себе си най-много до 1004 часть отъ повърхностьта, е заета отъ женско петно, тогава повечето отъ индивидитБ показватъ мо- зайка само на горната си повърхнина. Това се срЪща повече у индивидитЪ, у които е засегнато отъ интерсексуалностьта 110 само едно отъ крилата. Такъвъ индивидъ, мозаиченъ само на едното си крило, е представенъ на таблицата подъ Хе 5, но той спада къмъ процента на онбзи, у които има женско петно и отъ долната страна на крилото. Индивидътъ подъ Хо 6 на таблицата има засегнати отъ интерсексуалитета и дветЪ си предни крила. ТЪзи петна, обаче, сж твърде малки и заематъ единъ съвсемъ малъкъ процентъ отъ повърхностьта на кри- лата, затова и той спада къмъ групата въ която мозаичнитЪ петна се проявяватъ само на горната повърхность. Когато и четиритЪ крила сж засегнати оть мозаичнитЪ петна, тогава въ повечето случаи, тЪ се срЪщатъ и на дол- ната повърхность на крилата. Гукъ могатъ да се > причи- слятъ и индивидитЪ представени на “таблицата | подъ Хо Зи Хо 4. Четвъртиятъ е отъ тЪзи, които иматъ заета го- лБма часть отъ горната повърхность на крилата си отъ мо- заичнитБ женски петна и следователно, показва голъмъ про- центъ на интерсексуалитетъ. У него и четиритЪ крила на дол- ната си повърхность сж засегнати отъ женскитЬ петна. Тре- тиятъ индивидъ сжщо така има мозайки на горната повърх- ностъ и на четиритЪ си крила. Отъ долната страна на кри- лата си, обаче, мозаични сж само три отъ крилата, защото на лЪвото задно крило долната повърхность е само мжжка. При изследването на мозайкитЬ на долната повърхность на крилата се хвърля въ очи обстоятелството, че тЪзи петна не отговарятъ нито по форма, нито по голбмина на петната отъ горната повърхнина на крилата, когато такива има. Сле- дователно, долнитЪ петна иматъ съвършенно самостоятеленъ произходъ и не сж само едно прозиране на горнитЪ петна, когато се гледатъ отъ къмъ долната страна на крилата, както би могло да се помисли; а и изследването на люспитЪ идва като положително доказателтво. За потвърждение на казаното да разгледаме само представенитЪ на таблицата екземпляри. При третиятъ екземпляръ по-голбмата повърхность на пред- нитЪ крила е заета отъ женскитЪ петна, а при заднитЪ крила. -- само по една тЪсна дълга ивица. Отъ къмъ долната страна, обаче, и тритЪ сжществующи женски петна (по едно на крило, - безъ задното лЪво) сж тЪсни и дълги, заемащи само растоя- нието между две съседни жилки, заповащи отъ коренитЪ на крилата и едва достигащи нЪкжде до къмъ срЪдата имъ. При. това, женското петно на долната повърхнина на задното дЪсно крило е по-широко, отколкото женското петно на горната по-. върхнина на сжщото крило. При четвъртия екземпляръ отъ таб- лицата, горната повърхность на преднитЬ крила е въ голбма, часть заета отъ женскитЬ петна, а на заднитЬЪ крила по-го-. лЪмо е женското петно на лЪвото крило, заемащо почти по- | ловината отъ повърхностьта му, докато дЪсното крило има 111 нЪколко ситни женски петна по външната половина на кри- лото и едно по-голБбмшко продълговато петно по предния му ржбъ. Отъ къмъ долнитБ си пъкъ страни и четиритЬ крила на този екземпляръ сж заети почти по цЪлата си повърхность отъ женската окраска; само тЪсни ивици край предния и зад- ния ржбъ на преднитБ крила и малко по-широки отъ тЪхъ на заднитЬ крила, се виждатъ като бледъ остатъкъ отъ мжж- ката окраска. Петиятъ представенъ на таблицата екземпляръ има на горната повърхность на лЪвото си предно крило две петна, а на долната си повърхность това крило има само едно петно, което е интересно по това, че не само се намира подъ по-вжтрешното и по-тЪсно петно, но и по форма и по гол Ъ- мина напълно отговаря на него. „Споредъ разположението на женскитЪ петна върху гор- ната и долна повърхность на крилата, моитЪ интерсексуални индивиди могатъ да се подраздБлятъ на групитЪ, които при- ема и М1 пат !, именно: | група. При нея женскитЬ мозаични петна се намиратъ и на горната и на долната повърхнина, но не едновременно на еднаквитЪ крила. Когато и четиритЬ крила сж > мозаични на горната повърхность, то може и само три отъ тЪхъ да сж - напетнени и отъ долната си страна. П група. При нея петната се намиратъ и на горната и на долната повърхность на крилата и при това винаги на еднаквитЪ крила. Ш група. При нея петната се намиратъ и на горната и на долната повърхность, както едновременно на едно и сжщо крило на индивида, така сжщо и на долната повърхность са- мо на друго нЪкое крило. ГМ група. При нея петна се намиратъ само на горната повърхность. | : Мт пат! констатира и М група, при която мозаичнитЪ петна се намиратъ само на долната повърхность на крилата, но при моитЬ индивиди такива случаи не съмъ още конста- тиралъ. Появяването на мозаичнитЪ петна и на долната повър- хность на крилата Чо! дзс! тт! пакъ обяснява съ „момента на преобръщането“. Споредъ него, моментътъ на преобръща- нето, въ който мжжкотор азвитие се превръща на женско, става отъ обстоятелството, че по-кжсно диференциращитЪ се части при слабъ интерсексуалитетъ показватъ характера на новия полъ, а по-рано диференциранитЪ показватъ по-висока интер- сексуална степень. Понеже е известно, че горната крилна по- върхность изпреварва долната въ развитието си, то отъ това 112 следва, че при по-слабо проявяване на интерсексуалитета, най-напредъ ще бжде засегната горната страна на крилото, а при по-голбмъ интерсексуалитетъ, ще се появятъ мозайки и върху долната крилна страна. Изучванията на Му пат! потвържда- ватъ казаното, защото при интерсексуалнитЬ мжжки, при ко- ито горната повърхность се заема почти наполовина отъ жен- скитЪ петна, има мозайка и да долната крилна повърхность. По-горе писаното за долнитЪ петна у моитЪ екземпляри, по- твърждава мнението на По! дзеипиРа. Макаръ че интерсексуалнитЬ мозайки сж дЪло на слу- чая, все пакъ се вижда, че въ нъкои отношения може да се установи нЪкакво правило. Отъ случайностьта зависятъ въ повечето случаи подробноститЪ за разпредЪлението на мо- зайката върху четиритЪ крила. Виждаме, обаче, че сжществу- ва известна правилность въ разположението на женскитЪ пе- тна спрямо жилкитЬ на крилата, което сж > констатирали и другитЪ автори. По крилнитЪ мозайки не могатъ да се на- мЪрятъ петна, които да вървятъ напречно на крилнитЪ жил- ки. Всички петна сж разположени по течението на единъ пигментенъ токъ, започващъ отъ коренитЪ на крилата и въ- рвящъ между по-голбмъ или по-малъкъ брой отъ крилнитЪ жилки по направление къмъ външнитЪ ржбове на крилата. По-малко сж случаитЬ, когато петното, простиращо се между нЪкои отъ жилкитЪ, не се ограничава отъ самитЪ тЪхъ. Гова се вижда на нЪкои отъ представенитъ на таблицата инди- види. Има, обаче, и случаи при които нъкои отъ ржбоветЪ на женскитЬ и мжжки петна не вървятъ успоредно съ крилнитЪ жилки -- а наклонено на тЪхъ. Такива особени случаи се виждатъ и на индивитЪ представени на таблицата. Мтпат! смЪта че > зигзаговидната напречна връзка върху горната повърхнина представлява отъ себе си една преграда, която ограничава женскитЬ петна; особенно това изпъква за външния ржбъ на тази връзка. При това По!4- 5сИ тт! 44 намира, че люспитЪ, намиращи се въ тази напре- чна връзка, сж по дълги отъ другитЬ, като изтъква, че това важи и за бЪлитЬ женски и тъмнитЬ мжжки мЪста по кри- лата на интерсексуалнитЪ индивиди. Отъ представенитЬ на таблицата индивиди петиятъ представлява такъвъ случай, гдето напречната връзка се явява като пречка за развитието на бЪлото петно. Предъ видъ на това, обаче, че въ болшин- ството случаи бЪлитЪ женски петна свободно преминаватъ презъ напречната зигзаговидна връзка и отиватъ чакъ до външния ржбъ на крилата, азъ мисля, че тази връзка не мо- же да се смъта като една пречка за развитието на бЪлитЬ петна и че случаитЪ, при които тя се явява като такава пре- града, сж дЪло само на случайностьта, както бЪше това и за 113 мЪстата на които се появяватъ тЪзи бЪли петна. Отъ напра- венитЬ изследвания върху люспитЪ на зигзаговидната пре- връзка не можахъ да намБря онази разлика, за която говори Со! дзсй т14#. Ако има нЪкакви малки различия въ люс- питЬ на напречната връзка и тЪзи които сж отстрани на нея, което само съ пресиленость може да се каже, то тЪ се срЪ- щатъ еднакво и у нормалнитБ мжжки и женски индивиди и следователно и при интерсексуалнитЪ индивиди на съответ- нитБ мЪста трЪбва да се появятъ, безъ, обаче, да се см Ъта различието на люспитЪ въ напречната превръзка за пречка. Всички изследвани материали сж въ сбиркитЬ на Цар- ската Ентомологическа Станция. ОА5 ЕСПОЕГМОЗАК ПУТЕВЗЕХОИЕЦГЕВ МАМСНЕМ УОМ ГСУМАМТЮА О15РАК, Г. уоп Рейвег Ре ком. Посеп!. О1е ВеоБасипаеп зпфд пкЬ! по! |ГаБогаюпитзехетрагеп, еглайеп дигсп п!едпедеге одег Пбйеге Тетрегайшгеп, детаст! магдеп, ме ФДезе уоп По!дзсит 4, Козптзку, ЕтеЦапоуа ипа Мштап!, зопдегп п! Ехепр!агеп дегапдеп п дег Рееп Майшг, мо Фе ЕпъмсКкешпа ти абп!спеп ЕаКтогеп годайПсП демезеп 15. Пезе Ехетраге гедеп епе Петепзсай пи! депрепдеп етайеп Бе! деп Мегзиспеп. Ве дег Цпегвиспипа дег Е 1пдепмпозак дег годаппПснеп шфудиеп 155 ги БетегсКеп, дазз Фе Мозак п айпеп тда!- спеп КопЬтаНоп аш аПпеп Е0детп ги Апдеп 158, Епде Бетег- Кепзиепе ЕаПе зпд аш дег БешШедепдеп Та!е! егас сп. Оег дгбззйе Ргогепваш 158 Бе! дег КопЬтаНоп дег НесКеп а аеп 4 Епдеп дег деспе ипд дез КПешпз#е Бе! деп РаПеп, мо тпап Фе НесКеп пог а деп Бедеп ПпсКеп одег Бедеп гесмеп Е0детп Апде!, Ве! деп ЦпйегвисПиддеп апдегег Ашю- геп 15: Гездезе ШЕ могдеп, дазз 1 папспеп Райеп, мо пап Фе НесКкеп аш апеп 4 Е1аеп БеоБас ее, Фе ме ИсПеп НесКкеп 909 дег дапгеп РН 1депоБегаспе ацпзтасПпеп. Ве 2 уоп пепеп Ехетрагеп 15: аБег епе уоП ап де > Пиегвехи- ана -- 1009 г1 Копзацегеп, Фе Бефдеп папи сПеп Ехетраге ПаБеп аш Шгеп Е0деп ме сте Нескеп, Ве! е!- пет уоп деп Бедеп 15: зодаг епе ме БИспе РН 0де!гес пипа аш деп Ветпеп, Кор!, ВгизЕ ипд АБдотеп ТездезеШ уогдеп. Ве! деп уегзсПедепеп КотЬтпаНопеп дег Е1Пдетпозатк Апде! пап Фе аПегуегзседеп е Азупепшеп, аБег ашсй г20- ЕаШае зутешеп, Риг Фе пап Кепе Кеде! апзз!еПеп Капп. Известия на Бълг. Ентом. Д-во. 8 114. Ез зпд аисП 1 егвехиеПе НесКеп аш деп Цп!ег аспеп дег Рйдет ги Впдеп, аБег Бе! дег МеБгга! дег под удиеп зп ФеззеБеп аш дег ОБегйаспе. Пе оБепегуаншеп глуе! Ехетпраге пИ уоПзапфаег егвехиаПа! паБеп уоПз#апфае меБИспе Н0дегекпипа ашсп аш дег Це пасе “| Шгег Епаеп. Оаз де Ехетраг ацЕ дег Та е! 158 даз)епде 1 егвехи- еПе паппоПспе адм 4дишт, Бе! мекспет пшг Фе > ОБег!аспеп аПег Мег Н0деш Безе ?#, майгепд уоп деп Це аспеп пиг дге Ейдеп Безег! зпд, пий Аизпапте дез ПпсКкеп Буегеп Нпае!. З Оаз мепе Ехетраг 5#е!! дЦепаеп ичЧегзехиейеп МапсПеп, Бе! депеп Де НесКеп пс! пиг ап деп ОБегйасеп аш айПеп Мег Е0детп ги БеоБас еп зтд, даг, зопдегп ашсп ашЕ Деп Оп!егНаснеп. Оаз ЕпЕйе Ехетраг Па епеп егвехиеПеп Неск аш дег ОБегвасве пиг епез Е Пде!5, еп абпИспег НесК 15: ашЕ дег Опйегасве ги Впдеп. | Оаз зеспз е Ехегр!аг Ба МозаКНесКе ашЕ деп ОБегаспеп дег Бедеп уогдегеп Е10деП. Ве! десгейдег Ехтепг а деп ПЦоиегаспеп абпет ФезеБеп пс Е пи депрепдаеп дег ОБетасПеп, умедег пасп Ог, Еогт ипд (гбззе, да Зе ешпег зе Бзапфаеп НегКип! еп!- згаттеп. | Часп дег Огдпипа дег Нескеп аш деп ОБег-пд Цпегс Наспеп Бе! пепеп Ехетр!агеп Нпде! тпап апе КотЬтаПопеп Фе дет Мшапт! Фе МдайспКей > деБеп, Че шп епге!- пеп Сгорреп ги ейеп. Ге дпегдейадепе погадагниде Мегт- дипа дег уогдегеп Е0йдеш, Зеш Кеп Нитдегп!в гиг Епъм!сКе: Гипа дег иегвехиейеп НесКкеп, ме Мпап! ез гпоешЬ, да Бе! уейеп уоп пештпеп Ехетрагеп, Фе НесКеп Ке! Ффезе МегЬт- дипа раззегеп ипд |епе ЕаПе, пп депеп зе а5 Нидегп!5 уог- Котпи, з#епеп пог епе 72 а уог. Лиззегдет Впдев (По!4- зспп! ФЕ, дазз Де зфрирреп п дег Седепд дег диегдейадепеп Мегртдипа |апдег а Фе апдегеп 504. Тго!дего1 с? пиКгозКо рзспе ЦпфегвисПпипдеп детасп! ПаБе, Копие 1св пе в Апдеп маз гг даз Кес! деБеп Коппше епеп Цп!егзстед 10 деп зсПор реп ги Копз!аНегеп. Се Цпшегзстеде Фе позп аисп папсрта! Ее еПеп Копп! магеп аПсе ме Ки Фе погтлаеп подппойспеп зо ашс Юг Ф! меБПсепеп пдмдчеп ипд Дезмедеп Копие тап зе пс Е а! спагакепзисп Е0г Фе 1а!егсехиеПеп НесКеп аппертеп. Адгопопвспе Еакцйа!. зойа, Вшаапеп. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ НЪКОИ ЖИВОТИНСКИ НЕПРИЯТЕЛИ ПО КУЛТУРНИТЪ РАСТЕНИЯ ВЪ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗЪ 1925 ГОДИНА. П. Чорбаджиевъ ВЕМЕККОМСОЕМ ОВЕК ЕПУОЕ ПЕКЗСНЕ ЕЕЧОЕ ОЕК КО -ТОКРЕСАМФЕМ ВОГОАКЕНЗ 1М 1925. Т. ТзспогьадИет НаправенитЪ презъ последнитЬ години изучвания надъ животинскитЬъ неприятели по културнитЬ растения, показаха, че тЪзи неприятели се явяватъ като важенъ факторъ въ сто- панския животъ на България. И макаръ, че земледЪлскитЬ стопанства въ голЪмата си часть сж още дребни и не благо- приятствуватъ по-усиленото масово появяване на неприятелит+, както това е въ по-напредналитЪ културно сграни, все пакъ отъ година на година се забелязва увеличение на тЪхната вреда, която по настоящемъ може да бжде изчислена на нЪ- колко стотинъ милиона лева годишно, а това прави наложи- телно организирането на една по-ефикасна борба съ тЪхъ. ТрЪбва да се отбЪлежи, че у насъ още липсватъ не- обходимитЪ условия, за да може борбата съ неприятелитЪ по културнитЪ растения да бжде поставена на изискуемото й по- ложение. Малко сж специалиститБ, които изучаватъ тЪзи не- приятели съ цель за установяване на тЪхното разпростране- о ние, щети и биологичнитЪ условия способстващи масовото имъ появяване и нападение по културнитБ растения изъ раз- о нитЪ части на страната, а отъ страна на държавата тази нужда не се чувствува още достатъчно. Явно е, че за да може тази борба да се постави на изискуемото положение, е необходимо по-активна намЕса, било отъ страна на държавата, било отъ отъ страна на частната инициагива. Презъ последнитЪ две години благодарение на напра- венитБ постжпки отъ Министерството на земледЪлието и ДържавнитЪ имоти и отъ земл. опитна и контролна станция въ София, се засили чувствително събирането на сведения за неприятелитБ чрезъ подведомственнитЪ на това Министерство държавни учреждения. ИзложенитЪ по-долу белбжки за нЪ- кои неприятели се дължатъ главно на тЪзи сведения изпра- тени до земледЪлската опитна и контролна станция въ София презъ 1925 година, за което тукъ изказваме благодарность на съответнитЪ лица. 116 Туйепсбпиз и Ес? Вацег., пшенична нематода (Нета!ода). Презъ годината се забеляза по пшеницата въ околно- ститЬ на градоветЬ: Елена, Ямболъ и Нова-Загора При пре- глеждане на пробитЬ отъ пшенични семена изпращани до станцията изъ различни крайща на страната се указа, че този паразитенъ червей е разпространенъ почти изъ цЪлата страна, обаче само въ нъкои мЪста той е намврилъ възможность да се разпространи масово и да причинй по-чувствителни щети на пшеничната реколта. Гака напримвръ, въ Еленско, кждето отъ нЪколко години се е срЪщалъ въ > доста значителенъ размъръ, споредъ показанията на мЪстното агрономство презъ 1925 година той се е появилъ толкова много, щото отъ пред- полагаемата пшенична реколта на нЪкои мЪста се е получило едва 3590. 3 Зе борба сръщу този неприятель се изпитаха и се пре- поржчаха следнитЬ срЪдства: 1) прекарване нЪколко пжти се- мето за посевъ презъ триоръ сортировачъ, 2) промиване на семето презъ 159 воденъ разтворъ отъ готварска соль или кнлиевъ хлоридъ и 3) при масово срещане на нематодната зараза въ известни мЪстности се препоржча да се смени кул- турата за една или повече години. ? Ощвсиз азеПШиз Г. (тигатиз Сит.), Мокрица |Сгиз: Гасеа|-. : Този неприятель споредъ сведенията отъ подв. земл. катедра въ гр. Пловцивъ се е появилъ масово по люцерно-. витЬ ливади при с. Ржжево-Конаре (Пловдивско) и е нане- салъ слаби повреди на отдЪлни растения отъ люцерната чрезъ изгризване листата и младитЬ нежни стъбла. Макаръ, че той предпочита отпадналата и загниваща растителность, поради масовото му появяване е засегналъ и здравата, нами-. раща се на влажно мЪсто сочна люцерна. За борба се пре- поржча да се разхвърлятъ изъ люцерновитЪ ливади парчета отъ картофи посипани съ парижка зеленило. Оесат!из реШисепз Зсор. Оглорега, СгуШдае. ЕдногодишнитЪ лЪторасти на американскитЬ лози отъ сорта Кпирези!5 тописоа въ лозовиятъ > разсадникъ при гр. ОрЪхово сж били силно нападнати отъ ларвитЬ на този. неприятель. Сжщиятъ неприятель презъ 1923 година се констатира и около градъ Пещера по вдървенитЪ пръчки на старитЪ (мЪст- нитЬ) и облагороденитЬ на американски подложки, лозя. Спо-. редъ направенитЬБ въ ентомологичната лаборатория наблюде-. ния надъ лозови пръчки, съ снесени въ тЪхъ яйца отъ този. неприятель, се оказа, че ларвитЬ се излупватъ и излазятъ отъ пръчкитБ презъ втората половина на май до началото на юний. Вредата отъ неприятеля е незначителна. За борба се препоржчва отстраняване и изгаряне на заразенитЪ пръчки, които се познаватъ по малкитЬ кафяви топчици наредени по 117 нЪколко въ единъ редъ по дължината на пръчкитЬ. Това трЪбва да се извърши преди излюпване на ларвит+. Тегтез фис! приз Козз1, сицилийски термитъ (Рзецдо-пец- гор!ега). Въ сърцевината на корена отъ една необлагородена ев- ропейска лоза, около гр. Луковитъ (съобщава държ. агро- . номъ), засадена направо отъ рЪзникъ се намвриха множество екземпляри отъ този термитъ. МЪстото отъ сърцевината, кж- „ дето се намираха насекомитЬ бЪше праздно и вЪроятно изя- дено отъ послепнитЕ. Споргдъ показанията на държавниятъ агрономъ при Луковитъ, този термитъ се среща и по сорта отело. Дали въпросниятъ термитъ напада само повреденитЪ и засъхващи коргнови части на лозитБ, или и напълно здравитЪ и съ това той се ялява като неприятель, остава това да се провъЪри съ допълнителни наблюдения. РзуПа ри! Г., крушова листна бълха, медянка (КРупснойа, РзуШдае). Млади ларви стъ този неприятель наблюдавахъ по мла- дитЪ клончета на единични крушови дървета въ градината на Ив. Петровъ отъ с Връбница при София на 18. У. От- дЪлни дървета бЪха на загинване вследствие нападението отъ този неприятель презъ предшестващитЬ години. Отъ сжщи- ятъ констатирахъ единични гнЪъзда и по нЪкои круши въ дър- жавния Овощенъ разсацникъ при Павлово (Софийско). Тамъ наблюдавахъ и крилати възрастни форми на вида въ нача- лото на юний. Сжщата листна бълха сръЪщахъ и по младитЪ крушови дръвчета въ овощния разсадникъ на земледЪлското училище при Плевзнъ (3. МШ.). Натрупани въ голЪмо мно- жество по младитЬ клончета насекомитЬ силно изтощаватъ лЪтораститБ и съ това предизвикватъ тЪхното закърняване, а при масовото имъ появяване могатъ да предизвикатъ и пълното загиване на дърветата, или да подготвятъ почвата за болести или други неприятели. | За борба се препоржча пръскане страдащитЬ дървета презъ пролЪтьта и лЪтото съ петролно-сапунена емулсия. Тегапеишга шт! Пе Пеег. (Крупспо?а, Ар дае). Тази въшка се забеляза въ голЪми размвъри презъ май и юний по коренитЪ на царевицата около с. Ян- джий, Свищовско (съобщава директора на зимното земл. учи- „ лище въ Свищовъ, с. Торлакъ, Разградско (държ. агрономъ) и . въ множество села на Плевенска и Никополска околии. Въ . селата на Плевенско, споредъ направенитБ лично отъ менъ . наблюдения, масовото появяване на тази въшка се е способ- ствало отъ благоприятни климатични причини, както и отъ „ голБмото количество брЪстови дървета въ съседство съ ца- ревичнитБ ниви, отъ които къмъ края на пролЪтьта, крила- титъЬ форми на въшката сж преминали по царевицата По-по- дробно по този неприятель е писано въ статията ми: БрЪс- 118 товата листна въшка (Тегапеига Шпи Пе Пеег) по коренитЪ на царевицата. (Сведения по земледелието, г. УП, бр. 3, стр. 3--12). Арй!з рараоег!з ЕаБг., Арй!5 тау!4!з Разз., Х/рйвопорвога сегваПз Кай., Х/рпопорпога о!с!ае Ка. (КПпупспойа, Вр идае). ТЪзи листни въшки презъ годината бЪха твърде много разпространени по различни житни, зеленчукови и други пол- ски растения. Особенно силно пострадаха бостанитЪ и фиятъ въ много околии на страната. За борба се употрЪбяваше тю- тюнова отвара, сапунена емулсия или квасиеви разтвори. Тамъ, кждето пръскането на съответнитЪ култури е било предприето по-рано, преди въшкитЬ да сж се разпространили въ по- голбми количества, тЪхното по-нататъшно разпространение е било ограничено и вредата имъ отстранена. Гесапшт тапегашт Соее., Гесапит Зр. (КРупспойа, Сосстдав). ОвощнитБ дървета въ България се нападатъ доста силно отъ щитоносни въшки, които принадлежатъ на родоветЪ: Гесапит, Азргтойиз, Пгазр!з. и Мушазр!з Отъ тЪзи щитоносни въшки най-разпространени и най-вредоносни се оказватъ тия отъ рода Гесапшт, които сж отъ 2--3 вида (по настоящемъ още неопределени). ПоследнитЪ, макаръ и да се срещатъ изъ цЪ- лата страна сж най-много разпространени въ Кюстендилско и Софийско. Отъ тЪхъ особенно силно и застрашително страда сливовата култура. НаправенитЬ презъ последната година проучвания върху тЪзи неприятели на сливовата култура въ Кюстендилско, показаха, че за тЪхното масово появяване е способствувало пълното занемаряване на тази култура. Въ го- лЪмата си часть сливовитЬ дървета сж били отгледвани най-примитивно, за тЪхъ не см > прилагани нито едно отъ > изискуемитъ се отъ овощарската наука > правила. Срещу щитоноснитБ въшки въ Кюстендилско отъ > страна на Министерството на ЗемледЪлието и ДържавнитБ имоти. се предприеха демонстрации въ широкъ размЪръ, съ които се целеше да се посочатъ, не само начинитЪ за борба съ тЪзи въшки, но сжщо така и правилата за едно по-модерно и ра- ционално отгледване на овощнитЬ дървета. За пръскане на дърветата се употрЪби 10 ч.дендринъ (разтворимъ въ водата кар: болинеумъ) въ смъсъ съ варено млЪко. За мазане на стъблата и по-дебелитЪ клоне се употреби сжщата смЪсь, но съ след- ниятъ съставъ: 1--2 ч. дендринъ въ 100 ч. варено млЪко. Твайтеороеа рПуосатра 5хсиН.; джбова прецесионка, шестваща предачка (Герог!ега, Траштаюрое!дае). Презъ годината гжсеницитЪ на тази пеперуда бЪха доста разпространени по черниятъ и бЪлъ боръ изъ различни мЪста въ страната, кждето се срещатъ тЪзи иглолистни рас- тения и сж имъ причинили доста чувствителни повреди. Въ ентомологичната секция при станцията за тЪзи гжсеници се. получиха сведения отъ Чепеларско, масово около селата; 119 Хвойна, Павелско, Малево, ОрЪхово и др. по черния боръ (съобщава държ. лесничей при Чепеларе); отъ Пещерско, мЪстностьта Отлуджа, за черния и бЪлъ боръ на общинската гара и отъ Дьовленъ, кждето споредъ показанията на мЪст- ния лесничей силно е било нападнато едно пространство отъ около 10,000 декара черъ борова гора. Споредъ направенитЪ наблюдения надъ гжсеници, получени изъ поменатитЪ мЪста се оказа, че тЪзи гжсеници презъ есеньта, до когато мо- гатъ да се хранятъ, почти завършватъ развитието си, а една часть отъ тЪхъ могатъ да си завиятъ и пашкули. ИзпратенитЪ ми гжсеници презъ октомври една часть бЪха хранени. Само следъ 10--15 дневно хранене тЪ си завиха пашкули и се пре- върнаха на какавиди, Такива гжсеници получихъ презъ м. Декември Отъ Дьовленъ, но и тЪ следъ нЪколко дневно хра- нене се превърнаха на какавиди. За борба съ този неприя: тель се препоржча изрЪзване и изгаряне на всички съдържа- щи гжсеници гнЕзда., Сагайгта ехтриа НЬ. (Гер!4., Чосишдае). ГжсеницитЪ на тази пеперуда презъ годината се срещаха често по листата на тютюня въ опитното тютюнево поле при с. Рила (Дупнишко). Изпратената ми една възрастна гжсеница, какавидира на 23.М1.и се излюпи пеперуда на 1.УП. Презъ 1923 година тЪзи гжсеници бЪха намБренн въ доста значи- телни размъри по цвеклото въ Казънлъшко и при с. Каялий (Бургаско), Гагепиа пегбапав. Е. (| ер!4., Сеотет!4ав). Среща се изъ кжщитЪ. ГжсеницитЪ й се хранятъ съ различни изсушени зеленчуци и хербаризиранитЪ растения. Ругаизва пибПайз Нс., царевична пеперуда (Гер!4., Руга- Пдае). ГжсеницитЪ на този неприятель сж наблюдавани презъ предшестващитБ години по царевицата изъ различни мЪста въ страната. Сведения за тЪхъ > презъ годината по- лучихъ отъ агронома Н. Христовичъ при агрономъ посред- ническото бюро въ Г. Пазарржикъ, споредъ когото гжсеницитЪ сж се появили масово по конопа въ едно пространство отъ около 2000 декара, ПовредитЪ цостигатъ 5096. За борба се препоржча изскубване и изгаряне на нападнатитЪ растения, изгаряне на старнищата (остатъцитЬ) веднага следъ обирането на конопа, както и дълбоко преораване на есень страдащитЪ отъ гжсеници мЪста, тъй като последнитЪ зимуватъ въ най- долнитБ части на стъблото и тамъ какавидиратъ презъ про- лЪтьта, Сжщиятъ неприятель констатирахъ чрезъ гжсеници и въ чушкитБ на зелениятъ фасулъ отъ Ямболъ, съ веществото на които се хранятъ. Една отгледана гжсеница съ чушка на фасулъ, какавидира на 15.МП., а отъ нея се излюпи пеперуда на 24.МП. Сасоеса хуозеапа |. (| ер!4., Тогшстдае). 120 Отъ управителя на общинскиятъ овощенъ разсадникъ въ БЪлоградчикъ ми се изпратиха на 13.М. клончета отъ круши, листата на които бЪха нападнати отъ едни малки свЪтло-зелени гжсеници, при отглеждането на които отъ една отъ тЪхъ ми се излюпи на 2.М1, една малка пеперудка принадлежаща на горепосочениятъ видъ Сасоеса хуозеапа Е. Противъ тЪзи гжсенипи се препоржча пръскане съ 10 парижко зеленило преди разпукването на пжпкитЪ и следъ прецъфтяването. Еоейта БиоПапа з«ШН.. (Гер!4., Тогшстдае). Презъ годината този неприятель се е появилъ въ доста голбмъ размъръ по изкуственнитБ насаждения отъ черъ боръ при горския разсадникъ въ мЪстностьта Абланово около Сли- венъ. Отъ изпратенитЪ ми чрезъ лесничея на секцията за укрепяване на пороищата гжсеници и какавиди ми се излю- пиха пеперудитЬ презъ втората половина на юний. Сжщиятъ неприятель е нападналъ бЪлия ичеръ боръ въ изкуственнитЪ насаждения при с. Поибрене (съобщава секцията за укрепя- ване на пороищата на ръка Гополница при с. Поибрене, 25.М1.). И въ дветЬ горепоменати мЪста този неприятель е пренесенъ заедно съ засажданитЪ дървета, тъй като въ съ- седство съ тЪхъ нЪма естественни борови дървета. Неприя- теля снася яйцата си по пжпкитЪ, въ вжтрешностьта на които се развиватъ гжсеницитЪ, отъ което лЪтораститЪ се превиватъ, закърняватъ и спиратъ развитието си, За борба се препоржча изрЪзване и изгаряне на напад- натитъЪ лЪторасти въ началото на пролЪтьта, преди излюпва- нето на пеперудит+. Рог усйгоз!в Богапа ЗсАН., лозовъ молецъ (Гер!д., Тог шоадае). | За масовото срещане на този неприятель по гроздето на асмитЪ имамъ сведения отъ Ямболъ по сорта Памидъ и отъ Бургасъ (съобщава Стоянъ Карановъ). Въ края на лЪтото на- блюдавахъ сжщиятъ масово по всички асми въ Сливенъ, чието грозде на нЪкои бБше почти унищожено. Въ лозята източно отъ този градъ молеца сжщо се срещаше, но съв- семъ рЪдко и главно по сортоветЬБ памидъ и шевка. Споредъ сведенията, които имаме, по настоящемъ, този молецъ въ България е ограниченъ за сега по асмитЬ и рЪдко тукъ-таме попада и изъ лозята. За борба се препоржчва парижко зеленило, къмъ което трЪбва да се прибавя по малко размитъ сапунъ, или разтворъ отъ тютюновъ екстрактъ сжщо така смЪсенъ съ размитъ сапунъ. Сагросарза ротпопеПа |., ябълковъ червей, ябълкова пе- перуда (Гер!4., Тогисдае). ГжсеницитЬ на тази пеперуда причиняватъ червясването на ябълкитЪ, особено на по-сладкитЪ сортове и отчасти на крушитБ въ цЪлата страна. Червясването на тЪзи плодове започва отъ май и продължава до тЪхното обиране. Този не- чат 121 приятель се появява. понЪкога въ твърдЪ голбмъ размъръ и причинява червясването почти на всичкиятъ плодъ, а съ това наниса твърде голбми щети на реколтата. Наблюденията ми върху пеперудата и нейнитЪ гжсеници показватъ, че тя има до три поколения, които следватъ непрекъснато едно следъ друго и отчасти сж примесени. НЪкои отъ последнитЪ гжсе- ници (презъ септември и началото на октомври) не могатъ да завършатъ развитието си. Излюпването на пеперудитЪ про: дължава почти до края на септември. Вида зимува като “ гжсеница и отчасти като какавида запазена въ пашкулче. Све- 4. ажащов дения за този неприятель презъ годината се получиха отъ с. Кремиковци (Софийско), Ямболъ, Ески Джумая и Пазарджикъ. Въ последното мЪсто неприятеля е билъ много разпростра- ненъ; въ овощната градина на Иванъ Войводовъ, ябълковиятъ плодъ е пострадалъ твърде много, а крушитЪ сж били напад- нати по-слабо. Засегнатъ е билъ отчасти и плода на дюлит+. Въ държавниятъ разсадникъ при Павлово, червясването на ябълкитЬ бЪше умЪрено, съ изключение на отдЪлни дър- вета, на който по-голбмата часть отъ плода пострада. По . крушитЬ въ този разсадникъ срЪщахъ ябълковиятъ чер- вей съвсемъ рЪдко. Въ сжщото положение намЪрихъ този неприятель и въ овощната градина на земледЪлското училище въ Плевенъ, при наблюденията ми въ началото на августъ. За борба се препоржчватъ следнитЪ средства: 1) Изчист- ване на всичката мъртва и напукана кора отъ стъблото и кло- нитБ следъ вегетацията и намазване на тЪзи мЪста съ 0в0- щарска варь; 2) пръскане плодоветЪ съ парижко зеленило 1970 като за по-доброто задържане на смЪстьта по плода, къмъ нея се прибавя 19/ уварено на лепило ситно ржжено или царевично брашно. СмЪсьта трЪбва да има следниятъ съставъ: 100 литри вода, 100 гр. парижко зеленило, 300 гр. негасена варь и | кгр. брашно; 3) редовно събиране сутринь всички паднали червиви плодове и умъртвяване на съдър- жащитЬ се въ тЪхъ гжсеници и 4) поставяне ловителни пръ- стени по стъблото въ края на лЪтото. Нуропотеша таПпейа 7. ябълковъ молецъ. (Гер!4., Нуропотешндае). Този молецъ е повсемБстно разпространенъ изъ цЪлата страна по-листата на ябълкитЪ и на много мЪста масово. За него презъ годината се получиха сведения въ станцията отъ много мЪста. Въ околноститЬ на София той се срещаше на- всБкжде умБрено. Въ държавниятъ овощенъ разсадникъ при Павлово, нъкои ябълкови дървета бЪха силно обхванати отъ неговитЬ гжсеници и голБма часть отъ тЪхнитЪ листа постра- даха. Правеше впечатление, че отъ многото гжсенични гнЪзда, . които се срещаха по ябълковитЪ дървета въ този разсадникъ, една голбма часть не можаха да се доразвиятъ и да дадатъ пеперуди, понеже бЪха заразени отъ паразити. 122 Отъ наблюденията, които правихъ презъ тази година надъ живота на този молецъ въ държавниятъ разсадникъ при Павлово се констатира следното: Преминаването на малкитЪ гжсенички въ паренхима на младитЬ листа става къмъ сре- дата на априлъ, или малко по-рано, ако пролЪтьта настжпи по-рано. Излазянето на гжсеничкитБ отъ паренхима на листата се извършва къмъ първитЪ дни на май, ГжсеницитЪ завър- шватъ развитието си и си образуватъ пашкули къмъ 25. У. и това продължава до къмъ 8. У!, Излюпването на първитЪ пеперуди почна следъ нЪ колко дни, а именно отъ 10. У!. и продължи до 20. У1. Пеперудить живЪятъ доста дродължи- телно; отдълни екземпляри срЪщахъ до 15. УШ. Снасянето на яйцата се извършва презъ втората половина на юлий. Въ Сливенъ излюпването на пеперудитЬ се завърши до 10 юний. Като естествени неприятели на този молецъ констатирахъ следнитЪ насекоми: /зсоспаейа етопутеПае Кат. (отъ сем. Тастт4ае Пр!.), Реготаиз тапаб!!з Кат, Тешазусвиз сгаззгпего!в ТПотз., ЕГазтиз зр. (отъ сем. Спа! с! 4ае, Нутеп.) Рпаеорепез ушоПагз!з Стг., Рипра аПегпапз Сг., Сатрорех зр, Мезостогиз зр. и Ехоспиз ргатрез Сгау. (отъ сем. )с/- пеитопт4ае, Нутеп.). За борба се препоржчваше: 1) Отстраняване на листата, въ паренхима на които сж проникнали гжсенички, които листа се познаватъ по кафявиятъ си цвЪтъ; 2) отстраняване на гж- сеничнитЪ гнЪъзда и 3) пръскане съ парижко зеленило 100), до като още гжсеничнитъ гнЪзда сж малки, като се гледа щото струята отъ смъстьта да бжде силна, за да може тя да проникне въ гнЪздата, Последното срЪдство трЪбва да се упо- тръби само при масово срЪщане на молеца, когатО е невъз- можно отстраняването гнЪздата на молеца или на листата, въ паренхима на които има гжсенички. Нуропотеша радеПа |., сливовъ молецъ, (Гер!9., Нуро- потеи!дае.) Пеперудата отъ този молецъ по своитЪ външни белези е много сходна съ пеперудата на предидущиятъ видъ, съ ко- гото има, много аналогична биология. ПашкулитЪ си той обра- зува по единично, а не групово, както предидущиятъ видъ. Излюпването на пеперудитЪ закъснЪва съ нЪколко дни отъ пеперудитЬ на предидущиятъ видъ. Наблюдавахъ го по кю- стендилскитБ сливи въ градината на Ив. Петровъ при с. Върб-. ница (Софийско) и по малкитЬ джанко-сливови дървета въ държавниятъ овощенъ разсацникъ при Павлово и въ дветЪ мЪста умбрено разпространенъ. Споредъ досегашнитЪ ми наблюдения презъ тази и презъ всички предшестващи години, този неприятель, въ сравнение съ предидущиятъ, се среща доста рЪдко. За борба се препо- ржчватъ сжщитЪ срЪдства. 123 Нуропотеша тава!ебешз Сп. (ер, НуропотешНдае). ГжсеницитЬ на този молецъ срЪщахъ масово по маха- лебкитБ (Ргипиз тасйа!ев) около Сливенъ. Единични дървета отъ сжщото растение наблюдавахъ въ околноститЬ на с. Хас- -ково (Свиленградско) на 23. М!., чиито листа бЪха напълно изядени отъ тЪзи гжсеници. Отгледани гжсеници отъ горнитЪ две находища какавидираха презъ първитЪ дни на юлий, а пеперудитЪ се излюпиха отъ 10--20. МП, Снасянето на яйцата се извършва къмъ срЪдата на августъ или малко по-късно, защото отдЪлни екземпляри отъ отгледванитЪ отъ менъ пепе- руди се запазиха живи до 10 септември. УПомога сегейе(йа ОПу., зърновъ молецъ, (Гер!4., Пе- Геспидае). Този молецъ презъ 1924 година се бЪше появилъ ма- сово въ нЪколко околии на Северна България (Луковитско, Ловешко, Троянско, Тетевенско и Орханийско) » причини огромни загуби на складираната царевица. Презъ тази година той се ограничи главно въ Севлиевско, с. с. Ловнидолъ и СтокитЪ (съобщава държавния агрономъ въ Севлиево, 15.У. и 26.ХП.) и въ Луковитско, с. Блъс ичево. За това ограничение на неприятеля е способствувало размножението на неговиятъ паразитъ Сайдасиз сегаеПае (Срасфдае, Нугоепорега), а за масовото разпространение на молеца пъкъ е способствало продължителното държане царевицата въ незатворени добре хамбари и по таванитЪ на кжщит?Ъ. Отъ направенитБ до сега наблюдения надъ живота на този молецъ въ ентомологичната лаборатория на секцията при станцията се установи, че той има непрекжснато развитие, като продължителностьта на отдЪлнитЪ поколения вариира силно. Най-кжсиятъ периодъ за ризвитието на едно поколение презъ лЪтото е 50 дни, а най дългиятъ, (презъ зимата)--отъ 4-5 мЪсеца. Отъ това се вижда, че въ една година този мо- лецъ може да образува до 4 поколения, а при топли поме- щения повече. За борба навсЪкжде се препоржчваше дезин- фекциране на семената съ сЪровжглеродъ. Епагоз!з ГастеПа 5с Е. (Еер!д., СейесвПае). Гжсеницит, както и пеперудитЬ срЪщахъ по пробитЪ отъ семена на оризъ и др. житни растения изпратени до станцията за изследване. ЕрИасвпа робоза зспп. (Соеор!ега, СосспеШдае). Тази единственно вредна калинка у насъ констатирахъ по цвЪтното зеле отъ с. Кремиковци (Софийско). Въ Бран- чинци (Войнишки районъ) се е срЪщала масово по люцер- ната презъ втората половина на май и е повредила много силно около 20--30 декара люцерна (съобщава Димитъръ Ж. Лашковъ). Преждевременното окосяване на люцерната не е помогнало за намалението на неприятеля. Сжщиятъ се е по- явилъ масово и по люцерната на държавното практическо де- 124 вическо земледЪлско училище въ Видинъ, като е унищожилъ напълно 15 декара люцернова ливада (директора на Катедрата, 151М.). И тукъ е било употребено за борба преждевременна косидба на люцерната, но поради неблагоприятното дъждовно време, косидбата не е могла да се извърши на време и ре- зултатитъ сж били неблагоприятни. За сжщата калинка Д-ръ Ив. Бурешъ съобщи въ събранието на Българското ентомологично дружество на 30.М1,, че му е изпратена като неприятель на карамфила отъ Врана. Сарпойез еперг!отв 1., черна златка (Со!вор!ега, Ви- ргезйдае). Този неприятель на овощнитЪ дървета е разпространенъ изъ цЪлата страна. Презъ годината за него получихъ сведения отъ следнитЬ мЪста: Бургасъ (К. Спасовъ, кореспондентъ, З.МП.), Пещера, кждето е причинилъ изсъхването на еди- нични сливови дръвчета (държавниятъ агрономъ, 9.М.), ОрЪ- хово, по сливитБ въ държавниятъ лозовъ разсадникъ (упра- вителя на разсадника) и отъ Радомиръ по сливитЬ. Лично го наблюдавахъ при с. Юскюдаръ (Свиленградско) въ ПлЪвенъ по намерени отъ В. Стрибърни екземпляри въ свощната градина на земледЪлското училище и изъ околноститЬ на Сливенъ презъ юни, септември и октомври. Споредъ све- дения на ученика Никола Гешевъ, който презъ лЪтото е съ- биралъ различни насекоми изъ лозята около Сливенъ, този бръмбаръ се е срещалъ често по стъблата или клонитЬ на зарзалии, сливи, череши и други овощни дървета. Това лична можахъ да потвърдя при наблюденията си надъ нЪкои вреди- тели по овощнитЪ дървета около Сливенъ, презъ втората по- ловина на септември и октомври и за което може да се заключи още и отъ следниятъ фактъ: на 20 септември при внимателно разравяне коренитЪ на една нЪколко-годишна дюля намБрихъ 9 екземпляра отъ Сарлойез 1епебг!оп!з, нЪкой отъ които показваха, че не отдавна сж били излюпени, ТЪзи екземпляри бЪха плитко заровени въ пръста и вЪро- ятно сж се готвили да зимуватъ. Презъ това време въ окол- ноститЬ на Сливенъ наблюдавахъ на открито само единични. екземпляри отъ Сарпойез Фепебтонтв. Въ Стара-Загора и околноститБ й, кждето презъ 1923 г. този неприятель се срЪ- щаше масово, тази година не е забелязанъ. Наблюденията, които правихъ надъ живота на този бръм- баръ показаха, че възрастната форма, следъ като излезе отъ своята люлка, може да преживЪе още до 11 месеца. Деветъ ек- земпляра Сарлофез #епебг!0п!8, излюпени лабораторно отъ 25.МШ. -- 3.Х. 1924 г., чрезъ ларви на зарзалови дръв- чета извадени презъ края на септември 1923 година отъ о6б- щинскиятъ овощенъ разсадникъ въ Стара-Загора, бЪха поста- вени въ две групи на различни 4--5 годишни овощни дръв- чета, изолирани въ голБми кафези, чиито стени бЪха напра- 125 вени отъ гъста телена мрежа. Повечето отъ тЪзи бръмбари презимуваха и живЪха презъ пролЪтнигЬ месеци, като единъ отъ тЪхъ преживЪ цо срЪдата на юлий 1925 година. Другъ единъ екземпляръ хванатъ около Бургасъ презъ края на юний 1925 г. поставенъ въ клетка живЪ самъ до края на октомври. Остава да се провЪри дали този екземпляръ ще презимува. ИзолиранитЪ въ клетки бръмбари гризбъха редовнс до края на окгомври кората на младитЪ клончета отъ сливи, зарзали, вишни, череши, ябълки, круши, мушмули, дюли, как- то и дръжкитЪ на тЪхнитЪ листа, отъ което се вижда, че този неприятель освенъ като ларва може да причини сериозна вреда и въ възрастната си стадия, като бръмбаръ, при поя- вяването му въ по-голбми количества. За борба съ Сарпойез 1епебг!оп!5 за сега се препоржчва ржчното събиране на бръмбаритЪ отъ дръвчетата и изкоре- няване и изгаряне на всички дръвчета, кореннитЬБ части на които сж нападнати отъ неговитЪ ларви и които могатъ да се познаятъ по силното пожълтяване на тЪхнитБ листа и по засъхването на младитЪ имъ лЪторасти. Сарпойез 1епеб"!соза О1. (Со!ворега, Виргезйдав). Между екземпляритЪ отъ Сарподез Гелебг!оп!з Г.., които събрахъ отъ Стара-Загора още презъ 1923 година, се оказа единъ екземпляръ принадлежащъ на вида #елебл!соза. Сарпойез сапоза Ра. (Со!еор!ега, Виргезйдае). Въ сбирката на В. В. Стрибърни съдържаща различни вредни насекоми забеляззхъ единъ екземпляръ отъ Сорподез саггоза намБренъ въ околноститЬ на гр. Плевенъ. Арпо ез Ипеаиз Г. (зедейз ВегК), полски ковачъ |Со!е- орега, Е!а!егдае|. Този бръмбаръ е твърде разпространенъ изъ цЪлата страна. НеговитЪ ларви,известни съ името телени червеи,нападатъ младитБ подземни части на най-разнообразни растения. Тази година при гр. Елена мЪсгностьта Базлбурнски баиръ ларвитЪ сж нападнали динитЪ, царевицата, краставицитЪ, тик- витЪ и картофитЬ, като сж имъ нанесли голЪбми повреди (Ив. Райковъ, държавенъ агрономъ въ Елена, 7. У1!.). Споредъ наблюденията на съобщителя тЪзи ларви, наричани отъ мЪст- ното население мламощници, сж се появили особенно силно въ новоразработенитЬ мЪста (меритЪ), като сж преяждали крЪъхкигЬ прикоренови части на нападнатитЬ култури. За по-лесното събиране на ларвитЬ предварително въ страда- щитЪ мЪста сж били разхвърляни парчета отъ картофи. Въ Орханийско тЪзи ларви сж нападнали червениятъ лукъ, зе- лето и младитЬ лозя. На лозигЪ сж били преяждани пжпкит , огъ което една часть сж изсжхвали (държавния агрономъ, 16. МП.), Въ Преславъ сж били нападнати около 15,000 лози въ едно вкоренилище на новоразработена мЪстность; повредитЪ см били твърде голБми, За борба е употрЪбено съби: ци ае Ч Ше - + с 3 4 1 126 рането па ларвитЪ, което се е улеснявало чрезъ настилане по земята прЪсна люцерна по която сж се сжбрали доста ларви (държ. агрономъ отъ Преславъ, 27. У.). Въ Панагю: рище едно новозасадено облагородено лозе отъ 2 декара е било доста силно нападнато. Презъ Май, тъкмо когато сж почнали да се появяватъ надъ земята младитЪ лЪторасти на новозасаденото лозе (последното е било заровено) е забе- лязана вредата огъ ларвитъ. ПоследнитЪ сж преяждали непоявилитЪ се още надъ земята лЪторасти, следъ което сж се промжквали въ :ърцевината имъ и тЪ сж изсъхвали. За борба е употребено събирането на ларвитЪ чрезъ > вни- мателно разравяне лозичкитЬ, следъ пречистването на които, последнитЪ сж били повторно заравяни. Противъ този неприятель се препоржчваше: 1) рмчно сжбиране на ларвитЪ, което се улеснява чрезъ полузаравяне парчета отъ картофи, който привличатъ ларвитЪ и 2) дезин- фекциране на почвата съ сЪровжглеродъ презъ невегетаци- онния сезонъ. Оторщиз бешае НЬз!., Геб игогтйез Еарг. (СоеорЬ, АПе: сиПдае). Този бръмбаръ се е срещалъ често изъ лозята въ Пле- венско. Отъ него сж били прегризвани лЪтораститЪ, особенно въ тЪхнитЪ връхни части, наяждана лозовата рЪса, както и месестата часть на листата (директора на земл. катедра въ Плевенъ, 30. У!.). Въ опитното поле на земл. опитна станция при Садово е бипъ слабо нападнатъ класа на пшеницата. Въ Шуменско при с. Абоба сж изяждани цветнитЬБ > части на ржжьта презъ време на цъфтенето й (П. Цоневъ, специа- листь при зем. катедра въ Шуменъ, 28. У.). 5иотайит шисоог ОПу. (Сойвор!., СегатЬ1с14ае). Екземпляри отъ този бръмбаръ срЪщахъ често изъ ста-. итБ на старитъ жилища въ Сливенъ. ЛарвитЬ му си образу- ватъ ходове изъ дървенитЪ части на зданията, (гредит ), как- то и въ дървения мебелъ (маси, сандъци, столове и др.). Ехосешгиз рипсирепт! в Ми!в. (Пе: А. Вагьеу), Со!еор!, СегатЬстдае). . Презъ 1923 година нъкои брЪстови дървета около Ка- занлъкъ сж биле нападнати отъ ларвитЬ на този бръмбаръ. Изъ единъ отрБзакъ отъ нЪ колко годишенъ брЪстъ съдър: жащъ отъ тЪзи ларви, ми се излюпиха бръмбаритЬ презъ априлъ на следнята година, Гупа иетшае ЕаБг. (Соеор!., Спгузотедае). Този неприятель се е появилъ въ голбмо количество по. кошничарскитБ върби Зайх оФйиптайз) отъ Орхание (съобщава директора на практическото девич. земл. училище въ Орха-. ние, 12, У.). БръмбаритЪ, както и ларвитЬЪ, ядатъ месестата частъ на листата, безъ да засегатъ нерватурата, на върбитЪ 1 | М 127 въ питомницитЬБ. Сжщиятъ неприятель ми е съобщенъ и отъ Плевенъ (директора на лозарската опитна станция). Паегиса Ппеда ЕаЬг. (СпгузотеПдае, Со!еор!.). И този листоядъ бръмбаръ се е появилъ масово по кош- ничарскитБ върби въ Ихтиманско. Листата на върбитЪ на мЪста сж скелетирани, било отъ самиягъ бръмбаръ, било отъ неговитЪ ларви. На 17. УП, ми сз представиха отъ упра: вителя на държавния овощенъ разсадникъ въ Ихтиманъ мно: жество бръмбари и клончета отъ кошничарска върба, чиито листа бЪха напълно скелетирани отъ тЪзи бръмбари. Рп модеста зехрипса ва Рапг. (Соевор!:, СПгузотеПдае). Този неприятель на люцерната презъ годината се сре- щаше масово на много мЪста въ страната и нанесе твърде голбми повреди на това растение. Въ станцията за него се получиха сведения отъ следнитЬ мЪста: с, Мургазлий (Ор+- ховско), с. Айданово (Пещерско), Ст. Войвода (Вратчанско), Разградско, Видинско, Търновско, Софийско и отъ Садово. Въ всички тЪзи мЪста по-голЪмата часть отъ люцерновитЪ ливади сж нападнати отъ ларвитЬ на бръмбара още въ началото на пролЪтьта, (априлъ), като на много отъ тЪхъ първиятъ откосъ е билъ напълно унищоженъ. Поотивъ неприятеля е употрЪбявано ранна косидба и завзлване на мБстата съдържа- щи много ларви, съ тежки ваяляци. ОПоггвупсвиз Вигса Вой., турски лозовъ хоботникъ, сив: рица (Со!еор!.. Сигсипотдае). Появилъ се е масово презъ лЪтото въ лозята около Анхиало, като е нанесълъ доста чувствителна вреда на пжп- - китЬ, листата и лЪтораститБ. Въ началото на септември по- лучихъ чрезъ държавния агрономъ въ Анхиало множество живи бръмбари, както и лозови лЪторасти, чийто листа бЪха наядени отъ бръмбаритЪ. Хранени въ енгомологичната ла- боратория на станцията, нъкои отъ тЪзи бръмбари наскоро (8. !Х.) снесоха яйца. За борба съ този неприятель се препоржча: 1) пръскане листата и лЪтораститЪ съ 3/,--490 воденъ разтворъ отъ ба- риевъ хлоридъ, къмъ който да се прибави малко паточенъ спиртъ, като пръскането се извърши по възможность по- кжсно (края на пролбтьта ИЛИ презъ лЪтото); 2) намаз- ване напролЪтъ пжпкитЬ на лозягЬ съ смЪсь отъ глинаи га- сена варь и размбсена съ сапунена вода; 3) унищожаване на бръмбаритЪ чрезъ примамни листа, намокрени съ разтворъ отъ натриевъ арсенизтъ, които да се разхвърлятъ вечерь подъ лозитЪ и 4) ржчно събиране на бръмбарит+. РвуПойиз рйшсогт!з Оезьг. (Совор!., Сигсийопдае). „ Екземпляри отъ този бръмбаръ презъ миналитЬ го“ дини срЪщахъ често по листата на орЪховитБ дървета около Сливенъ и Казанлъкъ. Презъ тази година сжщиятъ 128 бръмбаръ се е появилъ въ началото на май масово върху младитЬЪ листа, на орЪховитЬ фиданки въ горския разсацникъ „ОрЪшака“ край гр. Сливенъ. Отъ листната повръхность е била изядена 50, За борба е употребено парижко зеленило и сж > получени добри резултати (|М секция за укрепяване на пороищата, Сливенъ, 29. М.). РвуПовшз сасагавиз 9сп. (Соворега, Сигсийпотдае). И отъ този бръмбаръ срБщахъ екземпляри по листата. на орбхитЬ при Казанлъкъ и с. Ветренъ (Казанлъшко), презъ май. Крупспиез боссвиз 1. (Сойвортега, Сигсшйоптдае). Презъ годината наблюдавахъ този бръмбаръ често по сли-. витЬ, черешитЪи др. овощни дървета. Съобщенъ мие иза кру-. шитЪ отъ гр. ТрЪвна въ доста голмъ размЪръ (управителя на овощния разсадникъ въ ТрЪвна, 24.М. и за ябълкитЪ отъ Ески-Джумая. Както за този хоботникъ, така и за всички видове отъ рода Юпулспиез, които се срещатъ вероятно изъ цЪлата стра- на и причиняватъ доста чувствителна вреда на плодоветЬ на овощнитБ дървета, много малко знаемъ по настоящемъ. На: блюценията върху тЪхния животъ и разпространение, както и за причиняванитЪ отъ тЪхъ вреди на различнитЪ овощни дървета, до сега не сж правени още отъ никой у насъ. Хсо из атурдап Пиег, бадемовъ бЪлоядъ (Со!вор!., р1дае). : Наблюденията ми надъ неприятелитЪ по овощнитЪ дърве- та въ Сливенъ презъ последчигЬ нЪколко години, ми показа- ха, че тъ се нападатъ много силно отъ овощнитЪ бЪлояди отъ рода 5сош5 и които принадлежатъ на видоветЕ: Хсо/угиз гиошозиз Кайг., с. атугда! Сеег.и 9с. та! ВесПз!. Масовото изсъхване на костилковитБ овощни дървета: праскови, сливи, череши и вишни и най-вече на зарзаловитЪ се дължи главно на тъЪзи бЪлояди. Отъ тЪхъ най-често попадатъ първитБ два вида гиои!0зиз и атурйа!, а третиятъ видъ таП се среща по рЪдко и напада главно по ябълковитЪ дървета. На едни ме- ста въ околноститЬ на Сливенъ взема надмощие с. гиршо- 515, а надруги-- 5с. атуойай. Така, въ отдЪлни мЪста отъ ло- зята на мЪстностьта „ОрЪшака“ сев. източно край този градъ, въ края на лЪтото тази година наблюдавахъ голЪмо множест- во млади и възрастни дървета отъ зарлали, каисии, праско- ви, сливи, вишни и череши нападнати и напълно изсушени изключително отъ 9с. атпурда!. Отъ него се нападатъ не са- мо отслабенитЬ или болезненитБ дървета, но и най-здравитЪ отъ средня и по-млада възрасть дървета, Тази година презъ втората половина на септември и началото на октомври изъ горепоменатата мЪстность срЪщахъ презъ по-топлитЪ часове на дзна голБми количества наскоро излупени екземпляри отъ 129 този бръмбаръ, хвърчащи или пъплящи съ стотици по стъб- лата и клонитБ на любимитЪ имъ дървета, или вдълбаващи се въ кората на клонитЪ имъ, за да образуватъ майчинъ ходъ, въ който да снесатъ яйцата си. МуегорпИаз рийрегда 1. (Совор!., 1рдае). Наблюцавахъ го по изкуственитЬ насаждения отъ боръ и смърчь изъ околноститБ на София; причинилъ е из- съхване на отдБлни дървета, ПрезимувалитЪ въ долната часть на стъблото екземпляри, се раздвижиха още въ първигЪ топ- ли дни. Отъ 1-4Ш. наблюдавахъ множество движущи се екземпляри по стъблата на поменатитЪ дървета; женскитЪ следъ като намирзха удобна пукнатина на кората почваха да се вдъпзаватъ въ нея и да си образуватъ ходъ за снасяне яйцата си. Наскоро, тЪ биваха послецвани отъ мжжки екземпляри, които ги оплодяваха при самото начало на входа. Хуйебогиз захезеп! Кан. (Сосор!,, 1р4ае). Екземпляри отъ този дървесиноядъ получихъ отъ единъ отрЪзакъ отъ клонъ отъ една ябълка нападната отъ Фсо из та! Веспа!. И на двата корояда ходоветЬ се намираха на една и сжща часть отъ клоня, на първиятъ (Х. Фахезел!) тЪ прониква- ха изъ дървесината, а на вториятъ (5с. та!) -- изъ вжтреш- ната повърхность на кората и най-външната часть на дърве- „ сината (бЪлото). Излюпването на бръмбаратЪ изъ тЪзи отр - заци, които изрЪзахъ отъ напацнатитЪ клони прЪзъ м. » нуа- ри и запазихъ въ стаята си се извърши за 9с. та! презъ края на априлъ и първата половина на май, а за Х. 5ахезеп! още презъ средата на априлъ. ДАпотаа о!!5 Е. (Сойвор!,, 5 сагарастанедс Този бръмбзръ се е появилъ масово въ лозята при Сви: ленградско, мЪстностьта при гарата, къмъ 8 юлий, като ли- стата на лозитЬ на нБкои мЪста сж били напълно изядени. За борба е употребено събираче на бръмбаритЪ чрезъ разклащане на лозитЪ върху платнища прострени подъ тЪхъ. Препоржча се пръскане съ 1 парижко зеленило. Сж- щиятъ неприятель се появи масово и около Неврокопъ. Много силно сж нападнати около 30 декара млади овощ- ни градини отъ сливи, праскови, череши и ябълки. Освенъ по овошнитЪ дървета, тЪзи бръмбари сж нападали листата и на младитБ тополи, лозята и царевицата. Привечерь накацали съ хиляци по клонитЬ на тЪзи растения, бръмбаритЪ ядатъ месестата часть на листата. При приближаване до тЪхъ, тЬ се пущатъ по земята или хвъркватъ. Споредъ наблюденията на мЪстнитЪ жители, тЪзи бръмбари сж се появявали главно презъ сушави години и тЪхната напасть продължава само 2 - 3 седмици, следъ което тЪ сж се изгубвали (държ. агрономъ въ Неврокопъ, 6.УП.). Този бръмбаръ ми е съобщенъ още отъ Плззенъ за лозята (лозарската опитна станция, 12.М1.), Изв. на Бълг. Енгом. Д-во. 9 130 отъ стопанството Минкова-махала при гара Бойчиновци (Фер- динандско), като неприятель по листата на лешника (съоб- щава спец, овощарь П. Взсилзвъ, 8.МП.) и отъ с. Рила (Ду- пнишко), кжцдето е нападналъ листата на тютюня въ опитното поле. б : Между екземпляритЪ отъ този бръмбаръ изпратени ми отъ Сзиленградъ и Неврокопъ, се срещаха често екземпляри и отъ вида Апота!а уипп Оп. Ат зорПа аизгтаса НЬзЕ, (Совор!., ЗсагаБаедае). Презъ годината този бръмбаръ се появи въ твърде го- лЪми количества на много мЪста въ страната. Въ Свилен- градско, около селата Юскюдаръ, Паша-махле и Хасково. почти всички ниви засЪти съ ржжъ, пшеница и ечемикъ бЪха нападнати. БръмбаритЪ сж се появили презъ юний и въ най-голбми количества се срЪщаха къмъ 20.У1. При обхож- дането ми изъ нивитЪ на тЪзи села, между 20-24.М1., имахъ на много пжти случай да наблюдавамъ цЪли ниви, чиито кла- сове бЪха буквално препълнени съ тЪзи бръмбари. На от. дЪлни класове се срЪщаха и по десятки екземпляри. Бръм- баритЪ заловени здраво за класа, гризЪха неузрБлитЪ още зърна. Презъ време на обиколката ми изъ нивитЪ на поме- натитЪ села, повечето отъ бръмбаритЪ се оплодяваха. За този неприятель ми се съобщи, че се е срещапъ въ голЪмо коли- чество още при с. Бойница, Кулско, къмъ 20. М!., по пшени- -цата (Пуйо Ц. Марковъ, 24. М!.); при с. Мокрешъ, Ломско, по пшеняцата (Д. Христовъ, заведующъ агрономството въ Ломъ, 14. М!); при с. Одраница, Трънско сжщо по пшеницата (Земл- ацминистраторъ въ Трънъ. 22. У!.) и въ опитното поле при Садово по овеса (Земл. опитна станция, 16. У!.). Покрай ек- земпляритЪ, които събрахъ отъ Свиленградско и които ми се изпратиха отъ другитЬ находища се срЪщаха доста и отъ сродниятъ видъ Ал!зорПа Херейит Н6з!. Ретодоп ойа Нз!. (глооподоп ЕаБг.) (Со!еор!,, 5сагаБа- 19еа). Споредъ съобщенията на специалиста-овощарь П. Васи:- левъ, презъ лЪтото на миналата и настоящата година възраст: нитЪ форми на този бръмбаръ сж нападнали младитЬ чере- шови дръвчета въ стопанството Минкова- Махала при гара Бойчиновци. БръмбаритЪ сж изгризвали кората и камбиялни- ятъ пластъ на намиращата се подъ земята часть отъ стъбло- то, а отчасти и началото на най-горнигЬ дзбели корени, чрезъ което се е предизвикало изсъхване на отдБлни черешови дръвчета. При разравяне на страдащитЬ дръвчета сж били намирани при всЪко такова по 1--3 бръмбара, плътно загне- Здени при подземната часть на стъблото. Споредъ литерату- рата този бръмбаръ е познатъ само като неприятель на ца-. ревицата и на младитЪ лози, а неговитЬ лаври нападатъ, ос- 131 венъ коренитЪ на тЪзи растения, още и по коренитЪ на раз- „лични тревисти растения, това обаче у насъ не еоще наблю- давано. Горепоменатата констатация се явява като неизвес- тенъ за науката фактъ, ТрЪбва да се направятъ Още нЪкои наблюдения, за да се разясни до какъвъ размъръ може да се простира вредата отъ този бръмбаръ, чрезъ изгризване кората на младитЪ черешови дръвчета, както и да се оста- нови изобщо неговата вреда у насъ върху известнитЪ кул- тури, които той напада, За борба съ този неприятель се препоржча събиране на бръмбаритЪ чрезъ внимателно разряване около коренната шийка на нападнатитЪ дървета. ОПройгорвиз Бегрепзватт! Мас!Н. (Гр ега, С Зареилавей Клончета отъ облагородени круши, съдържащи множес- тво дървенисти многокамерни цецидии (отоци), предизвикани отъ ларвитЪ на тази муха, получихъ отъ с. Малъкъ-Чифликъ (Търновско), чрезъ земледЪлската катедра въ Търново, на 1.Ш; отъ с. СкорцитЪ (ДрЪновско), чрезъ управителя на държавниятъ овощенъ разсадникъ въ ДрЪново, на 29.М!. и по- късно презъ зимата, отъ държавниятъ агрономъ въ Радомиръ. Споредъ показанията на изпращачитЬ на цецидиитЪ, цЪлитЪ дървета сж били отрупани съ такива цецидии. Задържани въ ентомологичната лаборатория на станцията, изъ цецидиитЪ отъ първото находище, мухитБ почнаха да се люпятъ къмъ края на мартъ. На цецидиитЪ отъ второто и третото находи- ще всички мухи бЪха взче излюпени преди получаването имъ въ станцията. Хеапагта Еновпнри) адитргаа Киа. (Нутепор!ега, Тептигедш4дае). ЛарвитЪ на този тентрединидъ сж се появили въ гол Ъ- мо количество по листата на крушитЪ въ държавния овощенъ разсадникъ при Ихтиманъ. На 17.МП. управителя на този раз- сацникъ ми дочесе множество клончета отъ круши заедно съ ларвитЪ на осата, които бЪха скелетирали горнята повърхность на листата. Върху отдЪлни листи се срЪщаха и по нЪколко ларви. Отъ сжщитЬ ларви по-късно ми се изпратиха и отъ Пазарджикъ, кждето тЪ сж нападнали листата на крушитЪ и черешитЪ (земл. катедра въ Пазарджикъ, 10.МШ.). За борба се прзпоржча: 1) пръскане листата на напад- натитБ дървзта съ прЪсно приготвено варно млЪко 3--5Ф, или съ тютюнова отвара, съдържаща 0:39 никотинъ; 2) по- сипване листата съ пиретровъ прахъ, или съ прахъ отъ сЪра; 3) да се разкопава земята около дърветата късно презъ есень- та или зимата. „Буда петогайз 1. (Нутепорйега, Теп лгедтдае).. 132 ЛарвитЬ (лжжегжсеницитЪ) на тази листна оса сж се по- явили значително по листата на двугодишния джанковъ раз- садъ въ общинския овощенъ разсадникъ при БЪлоградчикъ, Отъ тЪхъ ми се изпратиха екземпляри заедно съ клончета, по които сж нападнали, отъ управителя на този разсадникъ на 24.М. Споредъ показанията на сжшиятъ, тЪзи ларви сж жи- вЪли заедно, въ общо гнЪздо отъ паяджини, като сж изяж- дали листата, но къмъ края на май и началото на юний тЪ сж се пръснали по единично по клончетата и въ последствие по една нишка сж се пущали по земята, за да се заровятъ въ пръстьта. За борба се препоржча: 1) дълбоко преораване на по- чвата около дърветата презъ есеньта; 2) пръскане листата на пролЪть съ лабордова смЬсъ и 3) изрЪзване и изгаряне на гнъздата съдържащи ларвит+. Ейгуота атугйай Епдеп. (Нупепор!ега, Спа! с1414ае) Презъ м. Септемврий 1924 год. при бруленето на баде- митБ изъ околноститЬ на гр. Сливенъ забелязахъ, че на мнсго отъ дърветата, частъ отъ плодоветЪ, макаръ и да изглеждаха на пръвъ погледъ нормални, бЪха по-леки, а тЪхната вън- шна зелена и засъхнала покривка не можеше да се отдЪля лесно отъ черупката, както при другитЪ, нормално развити бацеми. При счупване на такива бадеми, въ тЪхната ядка имаше по епна бЪла месеста ларва, отъ която бЪше изядено повечето отъ веществото на ядката. По външнитБ белези на тази ларва, можеше да се заключи, че тя е отъ нЪкое ципо- крило насекомо. За да остановя неприятеля, изолирахъ мно- жество отъ тЪзи бадеми въ ентомологичната лаборатория на станцията. Отъ тЪхъ, презъ май и юний 1925 година, ми се излюпиха екземпляри отъ едно ципокрило насекомо принад- лежащо на рода Ешу#ота, отъ групата на лъскавитЪ наезд- ници (Слайсийдае) и което вЪроят:.о е вида атурда , който видъ е билъ намъренъ отъ К. Малковъ по бадемитЬ въ Са- дово още презъ 1906 и опредъленъ отъ берлинския профе- соръ Епдепе!п, като новъ за науката. При реферирането по този въпросъ въ събранигто на българското ентомологично дружество на 19. У. 1925 г., отъ нбкои членове на дружес- твото се изказа съмнение, че това насекомо е неприятель и се допусна, че това е по-скоро паразитъ по ларвитБ на другъ нЪкой неприятель на бадемовитЪ ядки. Обаче допълнителнитБ ми наблюдения и провЪрката, която направихъ надъ множе-. ство бадеми, както и надъ остатъцитЬ въ ядкитЪ, ми по- твърдиха, че бадемитЪ сж нападнати само отъ ларвитЪ на по- менатиятъ видъ Ешуйота атурда!!. Сжщото съмнение е било изказано и отъ проф. Епдепеш, когато за пръвъ пжть му сж били изпратени отъ К. Малковъ екземпляри отъ този. новъ неприятель за опредЪляне. 133 Отъ наблюденията, които имамъ до сега за живота на това насекомо, може да се каже следното: възрастнитЬ форми се излюпватъ презъ май и юний, снасятъ по едно яйце на - външната покривка на зеленитъ бадеми; излюпената ларва прониква въ ядката, като се храни съ нейното вещество и се превръща на какавида късно презъ есеньта или рано на про- лЪть, вжтре въ самата ядка, откоято остава почти само вън- шната корица слабо разкжсана, а всичко друго бива изядено; обаче нЪкои отъ ларвитЬ прележаватъ (претърпяватъ диапа- уза). Така напримвръь, между събранитЪ отъ Сливенъ въ края на лЪтото 1924 година червиви бадеми, нЪкои ларви преле- жаха и се изпюпиха презъ пролЪтьта (априлъ, май) 1926 го- дина, когато отъ всички други, ципокрилитЬ се излюпиха още презъ май и юний 1925 г. За излазяне навънъ отъ ба: демитЪ излюпениятъ халцидидъ си пробива отвжтре на че- рупката малка кржгла дупка съ диаметъръ, колкото да може да премине. с За борба съ този неприятель за сега може да се пре- препоржча следното: въ края на лЪтото, при брането на ба- демитБ, да се събиратъ отдЪлно и всички повредени бадеми, които да се изгарятъ. Хрегторв из сиШиз Г., Лалугеръ, суекъ (КодепНа). За масовото срещане на този неприятель презъ година- та получихъ сведения отъ Луковитъ (Ст. Чобановъ), гр. БЪла (държ. агрономъ), Русе (земл. катадра) и отъ Свиленградъ (държ. агрономъ), за селата: Юскюдаръ, Паша-махле, Хасково и Мехаличъ. При разучванията, които направихъ съ лалугери- тЬ въ селата: Юскюдаръ и Паша-махле (Свиленградско) се оказа, че тЪ сж се появили масово отъ преди 4 години като сж нанасяли огромни повреди на различни полски култури и главно на житнитЬ растения. Отъ тЪхъ сж били нападнати: пшеницата, ечемика, царевицата, ржжьта, (слабо), бостанитЪ (дини и пъпеши), фасулъ, сосамъ, просо и фий (съвсемъ сла- бо). Памука и борчака не сж били засЪгани. Нападанието отъ лавритЬ е почвало отъ пролЪтнитБ месеци ие продължавало до пребиране на хранитЪ. За борба се употрЪби сЪровжглеродъ, съ който се на- появаха парчета увитъ добре памукъ и последнитЪ се вкар- ваха веднага въ жилищата на лалугеритЪ, колкото е възмож- но, по-навжтре, следъ което отворитЬ веднага се затваряха; резултатитЬ бЪха отлични. По този случай направихъ опити за установяване, дозата на сЪровжглерода, която трЪбва да се поставя въ всЪко жилище. Отъ тЪзи опити се оказа, че за умъртвяването на лалугеритЪ е нуждно по около 8 куб. см. сЪровжглеродъ за всЪка дупка. Тази доза презъ пролЪтнитЪ месеци може да бжде и по-малка, а презъ лЪтото по-голЪма. Най-доброто време за борба е първата половина на априлъ. За тази цель единъ день преди употребението на сЪровжгле- 134 рода всички дупки трЪбва да се загворятъ и само въ наново отворенитЪ на следния день да се поставя сЪровжглеродъ. Срещу лалугеритЪ въ околноститЪ на гр. БЪла отъ мЪстната агрономична власть е било употрЪбявано калциевъ Карбидъ, малки парчета отъ когото сж били намокряни въ вода и вед- нага вкарвани въ лалугернитБ жилища, отворитБ на които следъ това сж били запушвани, И това срЪдство е дало за- доволителни резултати. 2 15заттеп!аззипа. Ветегкипреп ПБег ен! ге Мет!зспе Еее аи/ деп Кш!- гигрИапгеп Вшрапенз шйгепа дез айгез 1925. Юе зснадИсПеп )пзеКкеп, ме аишс Фе апдегеп Непзсвеп Еепде ацЕ деп КийигрНапгеп Вшдапепз Бгпдеп еп дгоззег Мепиз! ап дег Гапфугкспан ОПосп 15 е Кбпиеп Фезе б5срадипае пос пс! ап Опе зфег! пмегдеп ипд ПБег Шге Мегьгейшпа, ипд Мепиз ве уегпоттеп мг пиг апз деп М!Ее!- Гипдеп ипд Мабепайпеп Фе уоп деп уегзсШедепеп 5!еПеп ап Фе МегзвисПсаНоп пп зоПа дезс ск! могдеп 5. Ше Вео- Баси ипаеп зид пос зейг зрагсй. дп Дезег 5шфе дБЕ цяз дег Ашог етде Б1о!одвсйпеп Ми еПипаеп ПЬег уегвстедепе Цепзсвеп Еепде аш деп -Кш!- игрНапгеп Фе зейг уеггейе! пп Бапде 5149, одег дигсп Шге зспадПснКе! деКепгесрпе: зпд ипд гед аис Фе Мие! ги Векатр па дегзе еп. ПеБег 15ородеп дег ВаЖжапрашзе!, дезатте! Е уоп Неггп О-г |. Вигезсй. 2ид1ейсй 31. 1зородеп - Ашзай? уоп О-г К. М. Мегпое! 11 Разтпа Бе! Мапсеп, даги 41 АьБИдипаеп. Върху |5орода отъ Балканския Полуостровъ, събирани отъ Д-ръ Ив. Бурешъ, смжшщевременно 31-ва статия по |!5зорода отъ О-г К. Мегпоен. 1. 2иг Кепп!т!55 дег СаНипа ТПапеШев. 1900 БезсипеЬ жп пт пепет 2. |зородеп- Ашваг, 2001. Апгетдег М. 609 Де уоп пи г 1п дег Неггедомпа еп!4есК- еп Трапе Нез Пеггедом!пепа! 5 ипд Б1зег! а из, гид ес игег Вегидпапте аш деп Т. аБиз зст6фе. п 6. |зородеп АшКай, 2001, Апгедег Мг. 643 БезсапеБ 1<Н ацз Майгеп деп Т. аБзо!оп! ипд под Шег. Ез умаг еп 7ша!, дазз «Пр зе 1а Кгап ипд гмаг п дег Гуаса-СгоНе ештпе Т напе Нез-Ап 1п дгоззег Хан! заптейе, меспе с! е! пегвейв пмедеп Шгег НашваКей ипд апдегвейз луедеп гег зспешЬагеп ЦеБегепзиттипа п! а|Биз 5з<пбфе Ег Фезе Пайеп пиззе, оБмоП! ез зсп зра!ег ПегаизеШе, дазз Фе П!- уаса-Т Е апе! Пез епег апдегп Аг! апдербгеп. Епе Уегуггипад пт дег АоНаззипд дег Г апе! Нез уоп Кгап опд Майгеп 156 дДигсй уегвстедепе Цпз!апде ПегБеде- РагЕ миогдеп, пап/сп ета! дадигсПп дазз ойепЬаг фДезе. Пеге Копз Ше п Фе Но еп уоп МаБгеп апз Кгап уегр йапга луог- деп зпд, дапп аБег дигсПп деп Цга апд, дазз Фе МаппсПеп дез есеп а|Биз, ме зсПоп апз дег П0БзсПеп АББ. 1 аш Та. ГМ уоп Бси1б#ез „Вдгад Н| деп ипдепогдвКке Еацпа“ Корепрадеп 1849 Пегуагде в, ат 4. Реопзедтеп! дог еш Рааг опадпаПег, НбсКегагидег Огдапе апздеге< пе! 5, уе!- спе уоп Нампапп пп зепег „Ешгоравспеп НбИепашпа“ гепа 1896 гсн! БегисКзк На! ммигдеп. Аш зепег Та. П Пе- Ггепе Натпапп уоп Т апещез а|Биз епе ПдсП5!: плап- 136 депаНе ипд БЕпякрШеп дег Сезай Ддег Ергпегеп иписНде НаБйиз-АБЬПдипа, маргепд Фе зо ме Ндеп Р!еородеп даг пс?! епгуайп! муигдеп. Цппер!д 1588 аисП зетпе АпдааБе дазз дег Т. а!- Биз „а аПеп На Шеп Кгашз ипд 15шепз ги Наийзе“ зе, депп ез Папдей зсп пш Фезеп Се Мееп ме мг зеПеп туегдеп ит пипде епз гме! Г апе!Нез- Апеп. Еп уейегег ЦеБе!- “апа, ап мексвеп 1<п Бегейз п пепет 18. |зородеп-АцЕ ват, ав 5. 368 Ддез 2001. Апгедегв 1917, Мг. 12 ипд 13 ашЕ- пегкзат детас ! НаБе, Без зпд дагп даз5 1<П уоп пепеш под! Рег апз Майгеп Беде СезсШестег ги БаБеп д!ацЬ#е ипа дат! даз НдсКегогдап г етпеп Цп!егвс ед дедепйЬег аБ5зо- Гопр Пайеп пиз е. Ез еШе зсП дапп аБег Пегашз, 4а55 даз уеглеш сПе Ме сеп дез под ег еп п зепеп Реородеп уегкготпч ез Маппспеп уаг ипд дазз дапег аБзо! оп! |ед!- айс! даз МеБспеп дез под! ег Бедеше(е. Оигсеп деп ипа! 0 сК!свеп Оп апд дазз 1<П зе: 1 Кгаш ги гаШа пиг деп ип Еодепдеп а5 дан! Бегексппееп Г (а- пе! Пез егБешее, пс! аБег деп ес еп а|Биз з« без, мигде 1<П |апдеге Фей пЬег Дезеп и ЦоКагеп деПпайеп. Егх! а5 гг апз Кгап фезе а! Биз ги Напдеп Катеп, Копие 1<сП деп майгеп заспуетай Кагеп, ууесвег зсП а!50о дигсП Ео!деп- де БупопупчЧе Кигг аиздг!сКеп 145з!: Тнапе ез а|Биз з«мофе фй -<- Т, под ег Мег. з 2 О << ТваБзооте а Е а!|Биз Мем. (П1900 + Т. Чай га. я а|Биз Натапп 1896 -- Т. бзрес!е5 1п- сег а (а|Биз-- даП!)). га дег Пуаса-Сгоне Кгашз ПаБе сп Бе! гуенпозПдеп ВезисПе мой ап 80 5ск Т 1 апе! Нез егБеше ипд даготег ашсП епимсКейе Маппсеп. Па Бе! Дезеп поп Кепе бриг дДег пегКуйгфтаеп Огдапе уограпдеп 154, меспе даз 4. Р!еопзед- гепЕ уоп аБиз зо ашНаПепд ацзгексроеп ипд апсп Фе Кбгпешпа дез КийсКепз епе чуезепШсп з#агкеге 151, 50 ип: (ейед: ез Кепет 7уейе!, дазз Фе Пуаса-Пеге ештег ап- дегп Аг! апдейдгеп, ме! све сп пасп петпет уегерпеп Кое: деп Рго!. Ег, Пай! Бепапп! ПаБе, хексПзг п зешеп „|зоро- деп Пеи! зсН!апдз“ депа 1916 а 5. 44 Ег деп Т. а|БЬ из б5стофе ПегуогроБ: „Везопдегз гейсПппе я<сп Т! апе|Нез а! Биз уог фепег АгЬ (папйсн а!Биз Мег.) дадигсй апз, даз5 Бет МаппсПеп |едегзейв ат дет 4. НоепеБззедтеп! ет етдепагиаез, ибсКегага уогге!епдез Огдап уограпдеп 15!“. Ое Бедеп Апеп апз Кга!п ип(егзспе!4еп сп 1 Ео|- депдег Меве: Из: -827-- Тиапей ез авиз бс!!оФее. ТПапетез дай! тв. КорЕ ипд Регеоп-Тегайе пог Ееш декдг в, ачсПп ап деп Ничеггапдегп пиг зсПма- спе НдсКегсПепгеше, ап Деп уогдегеп Тегдйеп зодаг дапг уегузс !, Реоп удШа дан. с? ат 7. Тегай дез Реге!- Оп пИ ебуаз ашдеЬБ! 6 еп Ертегеп, Реп 1ппеп уоп деп Ерипегеп |едегзейв ешп- дедгисКкЬ, дег Ничеггапд Б1- де пй деп Ерипегеп 5 шгтор- е УпКе!; БейШеп дез 4. Р | еоп- Тегй! пи епег дгоззеп ипд пазгкуйгфаеп, ссигад пас аиззеп ипд Аш- еп гадепдеп НбсКегог- дап (ВЬБ. 1) меквез апз епет Тапегеп, гипдеп, #го- пглейагндеп К15зеп ппд епет айззегеп НепКе| Бе- че. Пег НепКе! 15: уогп Це? пппепагба апздепдй! ипд „гад аиззеп уоп Дег Ктпе КапПа пас уогп уог. Оа5 З. Р!еоп!ега! 185 ап даз НбсКегогдап пзойегп апде- раз5Ь ав ез > даззеБе уоп уога десКейагнд иго? аззЕ ипд дапег ПЬег ит Жагк > де- МОЕ егзсПейнч, | КорЕ ипд Регегоп-Тегайе гетИс! кга а декдго, Фе НбсКегснеп БПдеп ап Д2п Ничеггапдегп дег Тегайе деш- Псре ОпеггеШеп, мексПе ат 5.--7. ап Кга а еп апзае- ргадЕ зпд. Епе Репе Кбгп- спепгетше Апдев зсП аисР ат 1. Р!еопега!й. с ат Тегай дез 7. Реге!- опзедтепез оппе Безопдеге Визге сппипа. Оаз 4. Реошед! гед! еБептайз пк 5 Везопдегез, зНтпо! аво уоКоттеп го! дет дез Ф пЬегеа. а еще е АА ААА + ---+-8 5 п аШеп ПБпаеп Мегктаеп зттеп а|Биз ипд дапИ „ ПБегет, Безопдегз аШ даз ашсп Ег Де паппсНеп Р!еородеп пт“ дег еплдеп ЕтзсигапКипа, даз5 даз Епддйпед дег Епдо- родйе дег 2. Реородеп дез дай!!! епкстедеп ит Уега!е!сп пи! а!Биз уегф1<КЕ егзсПеш+. Пе СаНипа ТНапе! Нез #еПе 1<п т Фе Бетдеп Го!деп- деп 5иБдепега: а) ТПапейез з. 5 #г.: Регеоп-Тегайе деКдгпи!. бейеп дег Регетоп-Ерипегеп ипдебиге 8, Ерипегеп дез 3. Р!еопзедтеп- |ез 4гб5зег ав Де ез 4, ипд 5, дапег пи зрИгет 21р!е! пасп „ апззеп уогз еПепа. 1. ипд. 2. Регейтоп-Тега! дез с/ енасп, оппе гаепд ете Безопдеге Аизгес пипа. Негип а!Биз Зстб4#е ипд Фа!!! Мегое!. 138 р) Сурбвопетвез и. зиБд.: АПе Тегдйе дай, ипдекдбгп!. бейеп дег Еритегеп-Капдег дез Регеоп еп дейлгс 8. Ерипегеп дез 3. Реопзедтешез еБепзо апдедгиск! ме Фе Чез 4. ипд 5. Ояз 1. Регеопегд! дез с Вийеп п дег Ме Бге!! 1п Водеп аиздеБис! е |едегвейз дег Вис Е пи! етеп д 1 сКеп аБдегипде еп М/ 1154, зме!сПпег деске!агНа зсргад пасп аиззеп ипд Пи еп а5 ацеге ОирйШКаиг Пегаизгад!. 2. Ре- геотегай дез ф уогп пт дег Ме пи епет диегеп, Р0де!агН- деп К!взеп. месПез уогп 11 Водеп апздейбЬИ ипд пт Фе Вос дез 1. Тегай етразз!, Паз НосКегогаап дез ГТ Еапе! Нес з5стодЕе ПаБе сп апЬе п АБЬ. 12 дегде еШ ипд тдс е посП НегуогреБеп дазз ез сп ит еп оНепБаг зехиейзп 72лесКкеп «епепдез ОЮгйзепогаап Пазпдей. зомо ! 1п дет оБеп егмарпеп К15- зеп (Ь) а!5 аисп пт дет апзспПеззепдеп НепКе! (а) попде! дигеП га геспе Тепе Рогеп етше Мепде уоп Нап!4гйзеп, май- гепд дег аиззеге Капд еп Дкс ез Порре!Бйзсйе! Ретег Нагспеп гад!, Безитпт! деп Огйзепзай ашгизапаеп. | ус итод е Пап зепег АБЬ. 1 даз НдсКегогдап пиг дапг зспетайзсП апдедеше!, аБег Де спагаК!епзИзспе Пез ай ез 7. Регеййоп ипд 3. Реопегдйез дез с/ Пай ег кейепд га ВиздгисК деБгас +, МИ Коскак + дагаш, дазз Де Мипфмегкгецде уоп Г. Ра- пе! Нез гит Мега! г! дег Ро дзпдеп пецеп СаНипа Пе- гапдегодеп умегдеп пйззеп, МП «по ги бснтодЕез Пагв!е!. Гипдеп дегвеБеп посп Ео!депдез Бетегкеп; АПе зепе АББЬ!- дипдеп зтд поейпг одег метдег зспепаНзеп дейайеп, мепп зе ашсп даз Мена е пезтепз депйдепд гот Аиздгиск Бглаеп. Вепс На! ммегдеп пиизз (едосПп дазз Фе Кейегззе 11 зетпег ВЬЬ. 10 пе дег У/гкисКей епвргесреп, цуезпаБ сп зе апЬе! пт АЬЬ. 13 ипд 14 гиг ОПагз!еПипа деБгас! ПаБе. Па Фезе АЬЬ. 13 ппд 14 Ег Т. дай И дейеп, зо мйгде тап, мепп пап зе пИ съб ез АБЬ. 10 уегдекАЬ ги дег Лпяс Коттеп пззеп, дазз Фе МипфмегКкгепде уоп аБиз ипд дай |! гесЬ! уегзседеп деБаш уагеп. п УигкПс Кей з:1т- гппеп зе |федосПп Бе! Бедеп Апеп дигспашз ОБегетп ипд Де уегтлепшШспеп Цп!егзвседе Бегшеп |ефайсп аш дег Ппае- пашаКей дег ВеоБасипаеп 5ситд4 ез. Ге Тазег дег К1е- Гей! ззе феБ! ег а дешШсп дгедпедпа ап, ууайгепд че 1п Майгпей; уоп епет Киггеп Ваза! дПеде аБдезеПеп, дапг ипде- дпедеп зпд. Оег ппешарреп дег Кейег!ззе гад аш депа Епде епеп ат Огипде епдезсппй еп ипа зейг Реп деппде!-. |еп Кеде!, едегзвейз уоп гме! Засперог еп Напки!. Оеп Епфарреп дег Поегеп МахПеп даБ 5сН 19 4 е е!п- Гас аБдегипде! ипд ешбас Бевааг ап, уайгепд ег п Маг- 139 Пе! ме мепе АБЬ. 16 ге: пт гме! Гаррснеп ге аШ, дегеп всипайегез е асп Бепааг в 156, майвгепд даз Бгейеге ат Епде га гетсПе з?аБспеп гад!. 2. Вигезстша п. 4. Се Годепде, уоп Негп О-г. !. Вигезс! дезаптейе пасп та ги Ейгеп Бепапле Когл дашМе 1<П ап апдз а5 еште Т. напе! Нез-Аг ашНаззеп ги зоПеп. Ге паБе Мепуапд!- зспан пи Г Еапе! ПН ез ишегйед! ашсп Кепет 7лмейе!, гита! Фезе Пеге дигсвашз депзеБеп НаБИиз ашКуевеп, Ге Бе- гасъШспеп АБууейспопдеп |едосб зомо!! пп Ваш дег Р!еородеп а!5 аи ш Газ: аеп ТеПеп дег МипфуегКкгецде, зоуе Фе . армекпепде Сезай дег Апеппеп ипд ОЦгородеп пойдеп писй гиг Аш #еПипд епег Безопдегеп СаНипа. Пе мисЬНавеп ип- |егзсПедепдеп СПага еге тбде Фе То депде ПедепйЬегв!е- Пипа ПегуогпеБеп : ТПапештез 5сп1б е Ап!еппепде!взе! ипдешШсй дедиедеп, п сН |апдег а!5 даз 5. ъспаНа ей. Сеззе! с! Ррезспирр!. 5. зспайдП ед ап- 5зеп тИ епдеп ПасКегаг- |аеп Моггадипаеп, Ддегеп сЕагКз#ег з1сп ат Епде Бейпде! ипд епе аБдегипде: -- дге!- ескде Епмейегипд уог ей. Аш деп НдсКкегп аБег ацс ап еиндеп апдегеп з5!еПеп 5тпд зсроррсвеп ги ВЮ0- сспе!п гизатгтепдедгапа!. Ргородий дег Вешпрааге ип- 1еп мотег г Заспе, г. Т. Гапдег а5 даз Сей Бгей. Гу зспепгашт гу 15сПеп деп Аш еппепагоБеп 11/3 па! Бге!- гег а5 |еде ДдегзвеБеп. 3. СПед дег Апеппошеп Кац 1Гапдег а!5 даз 2. ЕпКе МапдБЬе! пи! етпег 3--4 гаспаеп Епдгапп ипд аБдезии!ег КеБраНе (Мега!. Мегпое! , 2001. Апгедег 1900, г. 609, АьЬ. 1 ипд 2). Ое ппепазе дег уогдегеп МахШеп пи дге! ап Гапде Вигезста п. а. Апеппепдевзе! 19 -- 26 дпедпа, егреБисп | апдаег ав даз 5. бБспайдПед, Де ЧПедег дег Пеззе! зсПаг? де- деп етпапдег аБдезен!, Пе оспаНд едег егзспепеп Бе! зспуасПегег Мегагбззегипа а!а!!. Се5зе!дПедег пи! Вог- <гепКгапгеп аБег пиг зрагсп Безспирр!.5.зспай дПед ойппе Могвргипае, зспай пБеграцр! оппе ВизсПе! аиз зсппрресйеп. Ргород! дег Ветрааге ип!еп оппе одег пиг пи! Киггеп ЗасПеш, Коггег а!5 даз СПед ргей, 72улзсПепгашт . гмсПеп деп Ап!еппепагоБеп > ипаде- Гайг зо Бгей ле |еде Дегве!- Беп. 3. СПед дег Аоеппшеп гоейпг а!5 11/, та! Гапдег а!5 даз 2. Цпке МапфЬе! (АБЬ. 3) пИ епет етшГасПеп одег ип- деиШс! гмегастдеп > Епд- гапп ипд оуаег КеБр!аНе. Моп деп дге! Рпзеп ап деп ппепазеп дег уогдегеп Ма- хШеп 16 дег > епфдуагде 140 мета “ уегзвстеделеп Ршп- зе!п. Се Епфарреп дег Шп- Гегеп МахШеп Без Игтеп Ке!- пе 5з5#аБспепгетеп (АБь. 16), за аБег шп гме! Гаррспеп дезрайеп, дегеп дгбззегез г! | гангеспеп з#аБспеп Безе! 21 151. Тазег дег Ке ег!ззе (1! АЬЬ. 13) п дег ЕпдпаНе гой ?ме! Бейаапеп Гаррспеп Фе | ппешарреп (1) ие Папаег а!5 Бгей, Загк пас епдууаг!5 уе!зситаегЬ аш дег Кирре пп! Е зригет Кеде! пипа |е- дегзейв глуз! с аспеБогз еп, Ап деп Огородеп (АБЬБ. 11) 15 даз Епдорой# пре пиг ме! дйппег а!5 даз Ехород! зопдегп аишсП пт!!! зе! пег Ваз!5 Газ: Б1з гиг М1- ге Ддез Ргород Е уег- зсВоБеп. Ое гуетПедпаеп Епдоро- де дег 1. Меородеп Чез 5 аБ- сПепге! ПНеп аизаегесПпе+, етпе орайипа 158 п|еНЕ уог- Папдеп. Та ег > дег “Ке ег взе (АБЬ. 7), пи у!ег БеПааг- еп | аррсПеп, дег ппетшарреп Газ! дпадгаНзсп, ат > аБде- зи еп Епдгапд оппе Кеде!, аБег ппеп пИ фсЬ! Бейааг- ет Кзеп. Ап деп Цгородеп (АБЬ. 8) 15 даз ЕпдородИ пиг уепа Я0ппег а!в да ЕхородИ, зепе Вазв аБег 156 пас уогп пс НЕ уегзсПоБеп. Юе гуедпедпдаеп Епдоро- де дег 1. Реородеп дез с/ (АБЬ. 9, 1. еп) БецеПпеп ацз е!пет аиззеп |есП! етдеБис!- гееп ипд ат Епде дедеп Де Ваз15 дез Епдайедез пи! е!- пет загкеп Рог! за! г уог- дегодепеп Дгипддйеде ипд епет зейг дйппеп, п ешпе Гапде Се! ззе! (НП) ацздего- депеп Епдайеде. Се Ехоро- де дег 1. Реородеп зтд НиЧег дет (Огопдд Не! ап Бгейезеп, Виег дег Ме аиззеп екс! епдеБис е! ипд ат Епде 11 ештпеп зФаг- Кеп, пасп апззеп деБодепеп Е ог!:за! 2 деззеп аиззегег Ваз5 ештпе пее ЕпБисршпа Нед, Вигезстта бшгатса п. зр. 85--10/, тт. (Ф ипБе- Капп!). Кдгрег зсппееме!5, БИпде НбепНеге. Тегайе Фез «(/ медег ат Регейоп пос ат Реоп пи: Бе- зопдегег АизгесНпипа. ЮйсКеп ашЕаПепд а Та !!, оппг Когпешпа. аиздегодеп, ап. 141 Ап(еппеп Бе! Бедеп уопедепдеп Маппсвреп пт ипзуте!- гзсПег Пе!ззе, дет ДезеБе Бе! дет дгбззегеп 19 ипд 26 Бе! дет Кепегеп 12 ип4 22 СПещег апРуе!з!. Апеппеп пиг зсретБаг дан, Бе! з#агКегег Мегдгбззегипа гедеп з1сПп Безопдегв ат здспаН зсППррспеп, Фе ашсА гип Те! деКгацзей аБз!еПеп, аБег ге Ха! 156 де пд па Мегд!есй ти Т.апе!ПНез. КорКарзе! ашззета!Ь дег Ап еппепдгобеп п аБдегипде! 5зштр ет МУшКе! уоггадепд, аБег ойппе зейепарреп, иа Се- депза! ги ГТ апе! П ез, дайпег 5пд аисп Фе ЕшпБис ипаеп дег Кор бейеп Аиег деп Апйеппепдгибеп ме! зекФег а!5 Бе! Трапе! Н ез. ГаБгот ат дапгеп Капде папа ипд Ееш демт- рег, уогп Безопдегв Фс Е ипд ню дег аиздеБисшееп Мие Бога епатд, а15о зейг уе! агкег ипд |апдег БеПаап! а!5 Бе! Т.Е апе!П ез. Тегайе даН аБег зейг еп Безсроррв, Шге Сез ай ме Бе! Т Напе!Пез. Ап дег ПпКеп МапЯ! Бе! (АББ. 3) 15 дДег Наприайп(2 1) еп ас ипд БезИг пиг дедеп деп ат Епде гле!гасКкдеп Мог- гайп (22) епеп зспмаспеп МеБепгайп. Пе оуа!е, ат Капде Ееп демтрепе Кера!е (г) (гад! ейпе Кготте ЕпдБогв!е. 2лм!- зспеп дег еп депеНеп Ке БраНе ипд дет Моггайп дге! Бе- Паапе 5ПНе, (Ь). : Ап дег гесп еп Мапа! Бе! (ВЬЬ. 2) 15 дег Напр!- гапп глегаска, Фе КеБраНе 158 зспагег аБдедгеп?!й, Деш. Пспег депей, 72м/зсПеп Шг ипд дет Напо гайп ге! Бераапе 5ПНе ипд еп КешПдег, ат Епде Кгапгагна пи Коггеп заБ- сПеп Безеег, ап дег Ва5!5 апдезсПуоПепег Аппапа (а). : Ое дгедПедпдаеп, ашШ дет даБодепзп ЕпддПедге по |ап- деп Бтпез5Неп Безереп Ап!еппи!еп (А5ъ. 1) зп4 Фсни ап деп уогдегел 1ппегеп Капд дег АпфеппепагиБе де зе ипд БезИгеп еп МЧеБепаррснеп (х) тппеп аш дет Епде Чез 2. С едез Аиззепаз!е дег 1. Мах! еп пи пецо Кга деп, Кготгоеп ипд Гапдеп де ББгашпеп Водепгайппеп, Де шпегеп пог мепа зспмаспег а5 Фе диззегеп, 2 зепг Б1аззе, Бемитреге, Гепе МЧеБепз!аБспеп зпд ес! ги ПБегзепеп. О1е | ппепаз е дег 1. МахШеп (АБЬ. 4) гедеп Деп БеКаппоеп Ваш ипд ип!егвспедеп з1сП уоп депеп дег Та- . пе ез пиог дигс! Фе айНаепде КПгге Чдаз ат Епде епде- зе еп Ршзе!5. Се Епфарреп дег 2. Мах! Пеп (АЬЬ. 5) <пд г! Кешеп уоп деБодепеп, уогу!едепд рагайе! |ашепдеп, зейг Гепеп 5145- сПеп Безе! 7!, ексПпе ПЬегаиз ДЕ зепеп ипд с Бет з#агКег Мегагбззегипа (АЬЬ. 6) а!5 дйппе НаКсПеп ги егкеппеп деБеп. . Гезе КеШеп БИдеп ге! Сгирреп уесве зсргад ги епапдег о дефей зшд, уогп ипд Вйеп аБлиесПепд уепашепа. Везопдегв сПпагак!епзизсп деБаш зп Фе КтеГег Пззе (АБЬ. 7) ипд дедепшрег ТНапе! Нез дигсп Де Вге е 50- 142 моП! дег Тазег а5 ашсп дег ппешарреп апздегесппе!. Ге Тазвег 39, аБдезепеп уоп епет Киггеп ВазадГеде ш (1еБег- епз типа г! Т апе ез ппаедПеде, ат Шпепгапде геси сп Бемипрег ипд Пег аис тИ ге Епзспп еп уегвзе- Пеп, меспе ПеБеггезе уегруипдепег СП еддгепгеп уогв!е!- еп. Ам Епде гадеп, Фе! пзБеп е шапдег дедгапа|, ге! зспта!е ГаррсПел уог. Ое Таз! диздгаНзсвеп, г Мегд!есй пи дет Тазвег зейг дгоззеп |ппетшарреп гедеп Деп |ппеп- ипа Епдгапд ге депашег Тез изеПеп, уепуеве сп аш пепеп 10 |зородеп Ашвав, шт Деп „912. Вег. д. Сезейзсп. па, Егешпде, Вейп 1907, Хе 8, патеп сн ашЕ деп апа!уНзсПпеп зс взе! дег Сайипдеп, Цпйег- даНипаеп ипд Апеп, 5. 244-274, пЬпдепз дег апзЕагИсияе бсиШззе!, зуеснег БвНег ПЬегнацр! #г Ротсе Топ! деп „ БедеБгаснЕ уогдеп 151. а Фезет Бс !05зе! 158 Би!даг!сиз ишег ИМ, а епги- . дейеп, 4. Н. Фе Рогеп одег Рогепе!4<Пеп дег Ерготегепдгйзеп о зтд ап айеп Регеюпегайеп ей уоп деп зейзпгапдег дег Ерипегеп аБдегйсК! пас ппеп. МИ дег Горе зтд Фезе Ро- . геп ат Бедеп ги егкеппеп, аБег пиг Бе! епзт аБде!госК - . пе еп пдмшиит Ддепп зоапде Фе ОБетйаспе посП уоп А!- “ сопо! Бейвисиее! 158, ПеБеп 51е сп уоп Шгег ПпдеБипа шсп! аБ. 142 Медеп дез Дстеп Рдтепез Капа тпап Фе Рогеп ашс пи Кго: 5корзвей пиг дапоп Апдеп, мепп поап даз РагоепЕ медргарапи,. Се гумзсПеп деп Наспеп ЮйсКепрбсКегспеп де!едепеп Рогеп одег РогепЕе!дсПеп дег Ерипегепдгзеп 5119 егреБИсб Кешег ав Бе! Бай сиз ипд Педеп пос Бедешепд уейег пасп 1ппеп ме ашз Годепдег ЦеБегас Е депашег Пепгмога? 4: бшратсиз п. зр. Рогеп дег 1. Еритегеп дез Регеоп ат (Цгипде дег Могдегтр!е! де!едеп ипд уоп бейеп- ипд Могдегапй д1е- ТсП ме!!! еп“НегпЬ дег 2. Ер!- пегеп еБеп!а!5 уоп зейеп ипд Могдеггапа Газ! д!есП лмей оБяйей зпд. Падедеп зшд Фе Ро-еп ап деп 6. ипд 7. Ер!- гпегеп уот Ничеггапд пиг мета мейег а!5 уоп бейеп- гапде епШегп!. байисиз Уегбое/) Пе Рогеп дег Ерппегепдгй- зеп звеПеп ат 1. Регетошегай дет Аиззепгапде 21/,--3 та! папег а!5 депо Могдеггапд, ап. деп 2. Ерипегеп зпд 9е уоп Могдег ипд Ничеггапд 12), па! мейег а!5 уотп бейепгапд. епНег“#, Ап деп 6. ип4д 7. Ерипегеп гедеп Я<сп Фе Ро- геп уот НиЧеггапд дге!- па мейег еп“ег. а!5 уоп. бейепгапде. пп депапшеп зси взе! 156 Би!|даг!сиз шчег И, а, 1, а5о пеБеп загси!|а из В. |. ипд сапсаз!из Мег. ешгпогдпеп,, уоп месПпеп Бедеп Апеп ег зсп шмегзсПедей дот Фе упе! Нейе-. геп ЕпБис и ипаеп ат Ничеггапд дег 1--3. Еришпегеп ипд дайег. ацсп дигсП зрИигеге Ерипегеп-1рЕе!, 0Бпдепз аБег ашсП зледег диген Фе Кепегеп ипд ме! мейег пасп ппеп дегосК еп Огй-| зепрогеп, мекпе Бе! Фезеп Апеп апписп зенеп ме Бе! Ба! #1 сиз. Оег Би!даг!сиз ипфегзспеде! зсП уоп агсиа|и5 в. |. опд Еог!дег Ме. дигсп деп чуе! дгдззегеп МйеПарреп. дез Кор! ез, дигсп аБузспепде РогепзеПипа Фдег Ертегеп-. дг0зеп, уоп га геБига! ипд Пепоззеп дигсп деп аБдегипде. 5итрАутшКейдеп МиеПарреп ипд Фе |апдегеп зейешарреп,. Шегдогсв ипд Фе чуе! Кетегеп Ерипегепрогеп аишсв уоп тоз агепз! 5 Мег!, ипд #гаспеай 15 В. Г. Моп га! Ке! Вга. ипд а 1 п15 ОПоШ. 158 ег зобоп. дигс Фе ме! дгдззегеп ЗБейепшарреп ги ипегзсе еп, дапг. аБдезейеп уоп Дег 1о!а! уегсстедепеп зЖешпа Дег Окйвеарощаи | па ПШеБпдеп ПеБе 1<сп пос Еодепдез Пегуог: Сеззе!дПедег дег Апфеплеп Газ! де |апа, МинеПареп. дез Кор!ез пиг мета Кйггег а5 Фе зеИ сеп, айзо Кга 4 уог-| гадепд, абдегипде!-дгетесКа, ап деп Зейеп дегаде аодедасПЬ, | пп! деп зейешарреп зитрГе МштКе! БИдепа. ( Пе агоззеп зейепарреп, мекпе Фе 1. Ерппегеп енмаз. ПЬеггадеп з119 уогп Бгей! аБдегипдев, аиззеп дегаде аБде: зспип! еп. Тегдйе ипгедетаз 4 гегвгеш ипд зор? декбгпЬ,. 145 Фе Нифеггапдег пиг пи епег КеНе зсНмаспег Кпб«еп, Кор! ипд Реоп еБеп аз декдг!, Пезбай зопзв мде Бе! Деп уег- мапфеп Апеп, а!5о Те!зоп ипдейигс Пагророди ат 7. Ветрааг Дез с/ оБеп пй дег БеКапп!еп, дгааг! 1 аеп Ге! е оп Егмейегипа; дезе гес ! аБег, тпдет зе зсп иа Водеп пасп оБеп муб1Ь4, пЬег 2/3 дез СПедез (Бе Ба сиз пог ПБег Фе Базае Нае). 15<Шород# штеп пп РгоБ! Газ! дегаде одег е! апзаеБис те, (Бе! Ба 1 сиз Кга 14 апза-Бис е!) оБеп ппеп, БиЧег дег Мие пог пи | ес ег СгуБе, (Бе Ба! # 1 сиз НеЕ аиздейбШ). Мапп!испе Р/еородеп дапг ме Бе! Ба! | сиз, а50 Фе 1. Ехородйе ат Епде п епеп Погпаг!деп, пасп Млбеп ипд апззеп деБодепеп Рогкаш апздегодеп. МогКот тпеп: Моп Ог. Вигезсй мигде Фе Аг п дег Спатдизснка Пирка-Нб е Бенп Оог е КапиКоуо, ип |5Кег-Ое е егреше! ипд гмаг ат 9.1Х. 23 аизег йпет о/ (жеспез ме! дипК!ег ратезпгЕ 15: а!5 апе ФФ) 64 обпе ипд 2 Ф п Ауо- |егаПеп, аПе аБег ойпе Вгщ!. | Тгаспеот!зсиз Бишгапсиз Вигезсв! п. зиБзр. пеппе ср уопашйд епе Еогт, меспе уеШе< Е аис! а!5 зе|Б- 51бппдде АП ги Бегас еп 156, маз |едос! егз! дигсП га ге!- сПпеге | пй !м14иеп епс едеп уегдеп Капп. Моп дет ес еп Би |- даг! сив ип!егзспетдев зе з1 с: 1. дигсп етпе е! пРасНне Кор!!! е! зе, меспе ип Водеп (ме Бе! Бай! сих) Де 5зйепарреп уегъпде?, а!50о п! с! а!5 Ми НеПарреп уоггад!, 2. дигсн Фе епзстедзп дгдззегеп, аБег з0п5! дапз ме Бе! Бо!даг! сиз ей уоп деп бейепгапдегп пйпдепдеп Огй- зепрогеп, : 3. дигсв деп зсМапКегеп (умпейейсн! ашсп Кетегеп) Кбг- регац. : МогКот теп: Еп еп? дез Ф оппе Магзвиршт, уоп 12 пот. Гапае, дгашдеБ га! зсмаггйснег Магтлопгипа з“аппи! аи дег Ное Мийг Бе! Ко!е!, 30.|Х, дезаттей уоп М. Кадем. Тгасвеотзсиз даисиз Мег. Ное Медепк Бе РакапИга пп Угаба -Вепгк 10. |Х. гме! (, зеНлмагг, |здегзейз пи Гапдггейе уме5зПсПпег Р1есКе ипд гбШспаеБеп Ерипегеп-Ни!егескеп. | Пгородеп - Ехо- родНе пп дег Епдюане гоШкна 14. 137, тт. |. Мозспа СеБгае Бет Огадаеу!-Коюзег 950 пт. Нопе 31. М. 19 ши ЕпБпопеп, дезатте! уоп Ог. Вигезсй. 4. Чеце Тпспопвсиз-А (еп. а) Ти! сНоп! зсиз, ЗБиБдеп, Ва! Капоп!з Киз п. за. п деп пееп Сйагасвегеп, патепШсн ашси 1п Ваш дег Мипдмегкгецде зсПезз! з<п ФДезе Сгирре ап Фе йрпдеп Цо- 3 10 146 |егданипдеп уоп Тг! споп?тзсиз ап. (АБЬ. 20). Оигсп Фе НдсКегсПеп дег Тегдйе епплпегв че ап Апдгоп!зсиз. Цтзо тегКкъйгфтаег 156 Фе Табасне, дазз зе зкн шп Ваш дег пап- писпеп Реородеп (ВЬЬ. 17 ипд 18) дапг ашНаПепд ап Ви- гезс Па (АБР. 9 ипд 10) апзспиезЬ дет зе зйгпи! пий: Дезег ОБегет: 1. ша ВезИг епез Кга деп, Бгейеп, зсргад пас Реп ипд аиззеп депс #ейеп ЕопПванез ат Екороди дег 1. Меородеп, 2. 1 деп з#аБсПепаг!д д0йппеп ипд пп еше Тепе Пеззе! аиздегодепеп ЕпдаПедзгп дег Епдородйе дег 1. Реородеп, З. 1 дет Опазбапде, даз5 Фе СгипйдПедег дег Епдоро- Яйе дег 1. Реородеп ат Епде п епеп загкеп Еогват айз- дегодеп 51, меспег ей пЬБег Фе Вазв дег ЕпддПедег Н!- паиз гад, 4. п деп 2. Меородеп ипд гмаг Безопдегз ашсп дапп, дазз Фе ЕпдаПедег дег ЕпдзродЧе иа Епдзшск р!бъ Исп з“агк уегвсита!ег ипд гид!е «В зсгацЬ 4 дедген! зп. ЧедепоБЬег деп уе!еп зоп5зПдеп Ппшегзседеп уоп Виге- зс Та ипд Ва!капоп!зсиз пиз5 пап Фезе ейдевепде ПеБегепзиттипад т деп птаппИспеп Реородеп а!5 лутКПсп ОБеггазспепЯ Беге!сПппеп, гита! Беде Еогтлеп апц5 НоМШеп Дез | зКег - ОигспБгисп заптеп. сп паБе дайег аисп ап Фе МбаПспКей дедас в, оБ Фе Ва | Капоп ! зсив пс а!5 Оидепйогтеп дег Вигезсй!еп ап деГазз! муегдеп Ккдпт еп. Пезе АшНаззипа пиизв певт уоП- Коттеп аиззсПетдеп, депп: 1. зп4 Фе ПЦпйегзвстеде иа Ваш дег МипфумегКгецае, дег Апеппеп ипд апдегег Огдапе ще г ме! 20 дгозз, пап Бгаш + г. В. пи Фе Кеег взе АББ: 7 ипд 20 21 уега #1 Пеп, | 2. паБеп пиг Ме спеп дез Ва! Капоп!зсиз по Маг- зиргит ипд ЕпъБпопеп уогде!едеп, мекНе пн! ме! поейг а!5 Фе ПаБе СгОззе дег ВигезсПТеп ашБуевеп ипд 3. йедеа Де 1. Реородеп дег Маппспеп об; дег дг05- -веп АенпПсНКей дос аисп Цп!егзстеде, депп дег Еопваш ап Сгопдайед дег Епдородйе 158 Бе Вигезспта Кигг ппд де- гаде, Бе! Ва! Капопт! 5сиз (АБ. 17) дадедеп |апа ипа деБодеп, “ дег Рогка!: дег Ехородйе дадедеп 158 Бе! Вигезс!Та зсПпа- ег ипд ппеп ешасп, Бе Ва! Капоп!зсиз аБег Бгейег опд ппеп апздеБисне, -- Ше дапге Сезай дег 1. Ехородйе уоп Ва | Капоп! зсиз мес БЕ уоп |епет а5 диссп дгдззеге Вгейе ипд деп Цтяйзпд, 4355 де Еопвав иа Меграйов гит пЬЪпПдеп Ехороди ме! агбззег 15. Пе Сезай дег 1. Реородеп уоп Ви-. гезс та ипд Ва | Капоп! звсив пйз8#е, мепп гпап е еге ав )идепфогт Ддег ег егеп ашНаззеп моШе, зсП а5о дегаде итдеКепп! уегпайеп, 9. Н. Фе еп аспегеп Реородеп дег АБЬ. 9 п)заеп ги деп Ва! Капоп!зсив а!5 деп уе! Петшегеп Пе. геп ипд Де дег АБЬ. 17 ги деп Вигезс! еп а!5 Деп дгд- ззегеп депдгеп. Зоп!! ге!4Е ацсп Фезег УЛлдегзргисв даз5 уоп 147 епег АшНаззипа дег Ва! Капоп!зсиз а5 фидепд «пе Ви- гезсИТеп Ке!пе Кеде зеп Капп. Тпспотзсиз (Ва! К«апоп!зсиз) сотсшашз п. зр. 7 4Му,--52/ тт. Ф 6“, тт. |апа. Кбгрег де БПсП луе!55, ипратеп!и ипд оппе ОсеПеп, Фе Тегайе гит Те! пий гбШсп-деБет ДПепппзе!. Атшеппеп (АББЬ. 40) ат 3. ип4 4. бспаНаПеде айззеп пий! |е епет, ат 5. пи! дге! Безспирр!еп Могзргйпдеп, Пе!5зе! ип- дейсп 7--8 аПпедпа, Фр! БезсПирр!. Ап еппшеп 1п дег Епдьае дез 3. СПедез пи 7-8 ап- деп, д0ппеп 5з#аЬспеп. |пКе Мапф Бе! ап сн дег АБЬ. 29 (уоп ГепеБгагит) ге е МапдЬе! анписн АБЬ. 30, аБег Де КеБраНе пт! Вогз(е. Епфарреп ап д-п Ноегеп МахШеп дег АБЬ. 16 ап с, аБег дег Зрай ме! зсптайег ипд Фе Бееп Гаррспеп дей! змей! уоггадепа. Аиззепазе Дег уогдегеп МахШеп пи 4 Кгайдеп ипд 5 „ д0ппегеп 2аппсПеп, гуу15спеп дег Кгай тдеп посП пи: глуе! Ь!а5- зеп заБеп. Ап деп КТейег 0ззеп (АьЬ, 20) над даз Епде дег ппепарреп епеп Бепаапеп Кеде! ипд епеп УНН |едзгвейз пеБеп детзеБеп. ОПег Тазег 156 Бгейег а5 Бе Деп Го!депдеп Ур! оп! зсиз - Айеп ппд ге#4Е гидейсП а5 Кез!е ейета!- дег СПедЗдгепгеп ап ппепгапде гуе! дешШспе Епзсрио е пипа Могзргйпде. 1. Вепрааг игеп ат Сагрородй пт! 3 |апдеп зЖасвет, дегеп г! Шегег Яд г |апа е, ап Ргородй пп! 3 Таз! аекПеп ип- гегеп Заспеш, 2--7. Вейпрааг иШеп ап Сагро -- ипд Ргород! апп!сп Безтаспей, ег егез пи 3 - 4, |е-егез пп! 2--3 ЗТаспеп, Фезе ап зсП оппе АшбсНуеПипа. АПе Ветрааге ат Епдгапд дез Сагрород# оБеп и Во- деп пй Х2айбпсПепгеше. 7. Вепрааг дез (/ е! Еасй, ат Ргород! оБеп ат Епде га! дк ет НаагЬозспе!. Тегайе дез Регейюоп ипд аис! дег Кор! ипгедетазз14 аБег кга на дейпбсКег!, Че НдсКегсПпеп уоп уегзседепег (гззе, Яе з#агКегеп уог дет Нийегапд п епе гедетазя де КеШе деогдпе, Реоп пиог пи зейг зсраспеп Кпо(спеп. МКгозКор!зсП егвспетеп Фе НосКегсПеп еБеп а! геср уегзвс едеп дгоз5, гпа!е<П егКепп! пап, даз 51е ап5 Дег Меге!- пачпа етег БспиррепБогз!е го! епег Па! БКге! 5 бгпдеп зспирре Без!епеп. | бейепгапдег дег Еритегеп зо д1сБЕ пи Еепеп д!аз1деп, вригеп Зспоррспеп Безе!, дазз 51е дедгапа! Фкп! пеБеп еш- апдег з!еПеп. 7?алзснеп дет Збейепгапде ипд епег зебг Ретеп Де пе- Реп депзеБеп пйпдеп п епег |апдзгеше гегвтеш зсмег егкеппЬаге Огйзепрогеп. 148 Реопегайе пт! етпег Еепеп НдсКегсреп Опеггеше. АПе Реородеп Ехородйе оПппе Безопдеге 5пиК г, Фе 3. ипд 4. аБдегипде! дгейеса пи! Раз! дегаде аБдезсргад!ет Ни: ГеггапЯ, Фе 5. пас Биеп дгееска уоггадепад, даз Ниегепде. аБдегипде! зрИгъпКейа. | Се зспоп оБеп БезргосПепеп 1. Реородеп дез «7 (АЬЬ. 17) БазИгеп пигат Аиззешарреп дез Ргород!! (рр) меШде З#гиК?иг ипд ат Капде бспоррспеп. Оигсв деп дгоззеп, ап Епде аиззеп аБдезии еп Еопвар дег Ехородйе ми апззеп ете Пее, Таз! мтпКеПде Вис аиздеБис и еЬ сопдегп дегаде аБде- ссргад +. га Огепгде е дез 6. ипд 7. Реге!оп-зедтешез Апде! ясП уепта! Бе (/ ипд Ф |едегвейз еп дешШ сп дезс 1 сШейег, уогп КешПа итдеБодепег КаК-Кезегуекдгрег (АБЬ. 19) Чеззеп. шппегез Бе! хейет ат допКе! еп егзсПеп, ей п дег Ме о даз Ци Де пезеп зе сеп догсрзешеп пизз опд даПег Мег ага з|агКкз!еп деБгоспеп га. | МогКот тпеп: пп |зКег- ОигсрЬгис! уигдеп 9 Ф, 4 Ф ат 9. |Х 1923 уоп Ог. Вигезсп пт дег Сб з1дизсКа -- Ное Бе! КапиКоуо дезаттей, дагшег ет Ф уоп 6/, пт. |апае, мекПез ит зепет Магзоршт 8 Епъъгуопеп кад!. (2--2--2-+2). Ь) Тгс поп! звсиз, зиБдеп. 5рИ оп! всиз Касоу, 1. Тиспошзсиз (ХрПоп!зсиз) гепебгагит п. зр. с“ 3-3/, пт, Ф 3--384 пт. Гапа. УбШа ме!ззе ипд Бипде Аг. Тегайе г! зебг Еепеп, гегвгешеп Кпокеп, мексне уог деп Нищеггапдеп ат Регеоп етше Опеггеше БПдеп. 5спаНдПедег дег Апеппеп аиззеп оппе ВисКе!, аБег Фе бспоррспеп мене Фе дапгеп Апепоеп БеКк!етдеп, БИдеп ам 4. ипд 5. 5д5спавдаПед ацззеп поейгеге п дгееспде Ругапдеа де еШе Огирреп. Пеззе! падешсп 4-4Педпа. 3. СПед дег Апепошеп аш дет Епде пт! > уепдеп УФаБспеп. Мае 149 |. 1пКе МапдБе! (АБЬ. 29) ап Епде 3-4 ганпа, Фег Бгейе Моггайп 3 зайта, Фе ейбглиае КеБраНе пп! Вогс!е иПд ге! КгштБогвеп гузсПеп Бг ипд дет Моггайп. Кеср Ее МапЯье! (АБЬ. 30) пи 3 Епдгайпеп, уог“ Феп- зеБеп дег д1аз4е Харееп пт! етпег КобкПепгозене, гу 5сНеп Хареп ипд КеБрайе пиг етпе КгшттБогвее. шппепаз! дег уогдегеп МахШеп пий: дге! Киггеп, Бевагпеп Кедет, дег Аиззепаз! пт! 3 загКкегеп ипд 3 зсимдсиегеп зоуе пегегеп п-сн Кепегеп КгитттгаПпеп. О1е К! е ег!йззе епппегп гууаг себг ап “ефетдеп уоп Ва! капоптзсиз (АББЬ. 20) досп 156 дег Тазег у!е! зШапКег ипд ап Епде зсптаег, аисп Рен! еп ап дет |е!<Ь! епдеБис!- 1е!еп |ппепгапде Фе Бедеп зиНдеп АБзерипаеп, уекве иг- зргопа!спе Сйедег апдешеп, уоП53апда. Оре Наспе дез Кор ез ипд дег Регеоп-Тегайе пай! гег5гешеп Тепеп 5спиррепкКпо !сНеп, ап депеп итппег епе Вогз!епзсрирре Бетешав 158. пп Мегайсп пий Ва! Капо- п зсиз зпд фезе Кпоксреп егрзБИсП зспмасПег. сеПепгапдег дег Тегдйе пй бсЪПррсвеп, месве пс ме Бе Ва! Капоп! зсиз Яс! дедгапа! зееп, зопдегп п чуе!- геп АБз! апдеп. Еритегеп п! Еетег КапдИите аБег оБпе Огйзепрогеп. Сагро-пд Ргороф! ат 1.--4. Вепрааг по! 4-2 сиа- спеп, дег уопе- е ап Сагрород! ат апаз еп. АПе Ветпхза- сПе! зпд уоп е| пРаспег ипд дегадег Еогт. Вепе д1сП! тИ ХФейзиикиг ипд зсбирреп Бежеде. Пе ОБег аспе Дег Тегайе ге! аиззег деп Кпб сеп ипд зсрОррспеп пос! ештеп зепг дк еп Везар ги! диззегз! Гепеп ипд Б1аззеп усгу!едепа рагаПе! ипд п ипгедейтаз еп КеШеп дазз!еШеп | апазз#аБсПеп, Яе аБег пиг Бе! 5!агКег Мегагбззегипа дешШсй ги егкеппеп за. 7. Ве! прааг Яез о/ (АББЬ. 28) ап Сагрород!Е ип- еп п! епет загк уоггадепдеп, аБдегипдееп ипд поеНгеге Заспе!Бопеп адепдеп НосКег, (Ь) уог детзеБеп п!! епег Шегеп ЕтпЬисНипа ипд ишеп ат Епдгапд дез Мегоро- УЕ пт! епег Деп бспйррспепдгирре. Погсп деп Сагрород!!- НосКкег миг оНепЬаг епег дег Сорша депепде Дге!Еуог- гтс НЕ ципа Пегдезкей#. Ргородй! ам Аиззепгапде пт! епеп Капт зи аНег Нааге. О1е 1, Р!еородеп дез «(/ (АЬЬ. 26) епргесПеп диг- сПаиз дет БеКаптеп Туриз дег зр Поп! всиз - Сгрре ипд „зт апздегейснпе! догс пет сп зШапке ипд пт ете дге!- ескае брИхе апздегодепе, апззеп епдеБис «е ЕхородИе. Пе ЕпдаПедег дег Епдородйе гедеп тппеп уог дег Ме ете „есше АБзебнипа, зпд 1 дег Сгопфа Не дешШсп ипд 1п дег Епдпа е зсмасп зсигад дезге!. Ап деп 2 Р!еоройдеп Фез «7 Без? Ддег зиштрАмпКе- Пае Епдгапд дег Ехороде п дег Ми!е епе НагсПепдгирре, Фе Ргородйе апззеп п епеп дгеескдеп 21р!е! уогдегодеп. 150 Оаз ЕпдаПед дег Епдородйе 15: дгеипа! зо |апд ме даз Сгипд- аПед, пт дег ЕпфДраНе «аБагна д0пп, ип го! Негеп Опне! 1 дег Копе пИ гме! Кешеп зейпг Еетпег сопуегдтгепдег, Киггег УТаБспеп Безе , даз Огопдайед Карейзсп ипд пасп епдуагб уегзспта!еп, ат Епдгапд аБег иптег пост Бедешепд Бгейег а5 Фе Ваз!5 дез зспаеп ЕпдаПедез. АПе Реородеп-Ехо- родНе оппе 2е/зиикитг, Фе 3.--5. депеп уоп Ва Капоп!з- сиз зерг айпИс!. Те5оп пиеп Бгей аБдегипде-аБдези# #, (АББЬ. 27.) Ап деп Пгородеп гадеп Де Се!йепКе уоп Епдо-ипд Ехородй Еге! уог, даз Ргороди 158 ппеп ат Епдгапд Бе? ипд Газ! мпКеПа апзае- Бис е, Могкоттеп: Ша Тгпомо-ВеггКк заптейе Ог. Ви- гезсп Фезе Агв пп плейгегеп Рагсреп ипд гмаг ат 31.Х.24 п дег Соета-РодПза-Но е Бен Попе ВеЦаКомес. 2. Тисвотзсиз (ХрИотзсиз) Бигезсй! п. зр.. Епе 3 пт. 1апде, дгашмеззе Агр пи! 3--4 Не!срмаггеп ОсеПеп, мекспе п деп пе! еп Сага егеп пи! ЕепеБгагип оБегепзитпо“, Апфеппеп пт! ипдешШсп 4 аПедпаег Ое!ззе!. Весаспешпа дег Вепе ме Бе! ГепеБгагит адег Де Сефа! дег засретп 156 съ! ештасй зопдегп дйпп-гоБеп- Ебгтм!а (АББ. 23), ш дет зе еЦказ ашиЕдезспуо Пеп ипд пп дег Мйе пе! ейуаз епдезсПпип: егзспетпеп. ОШез ай! зомо ! Его Фе Кбггегеп ав ацсПп |апдегеп сЖасте! аПег Вепрааге. Оаз зспумагге Ратеп! дег Осейеп 15: 50 гизаптепае- Ноззеп (ВБЬ 22) дазз пап Шге Хай! хзслмег ез! еПеп Капп, Бе! етпет с/ заП 1<с. |едосп дешШсп у!Тег ОсеПеп Еаз: т Кгешг- Гогт де ей, дег оБегве ейуаз К|епег а5 Фе апдегп, 1п дег ГЧаспЬагспай ацсп епиде уеггледе Ратеп!е. 5ииЖиг дег Тегдйе Таз! дапг ме Бе Е епеБгагиш, ачшсп Фе дог! БезсппеБепеп аиззегз! Еепеп |апазз!аБсПеп зтпа гапгесП аБег посп Баззег ипд пебг ашШ Фе Ргойегдйе Бе- зсигапк!. Ге бспйррсвеп ап деп Еритпегеп-Капдегп з!еПеп аишсп Бет Дезег Аг 1 п дгбззегеп АБз!апйеп. Ат 7. Вепрааг дез «” (АБЬ. 23) Рен Фе Сгейуогпс!- шпа дез Сагрородий, Чадедеп Апде с ипеп ат Епде Дез Вазайе епе Фе 5сноррснепагиорре (К), ме се ап еп Катт- сПпеп епппег!. Ое 1. Меородеп Чез с/ (АЬБЬ. 21) ипйегзспедеп «сА уоп депеп дез ЕепеБгагит дигсп Фе ат Епде уйе! зор егеп Ехород!е. Сесгена зпд ФезеБеп ап дег Ваз Бгейег ипд пи дег ЕпдаНе з?агКег пас аиззеп декгипп#. Ше Епдайе- дег дег 1. Епдородие зп4 посП зсапКег, БезИгеп тпеп 151 Кепе АБзегипа ипд Шге з«гаде Зкейипа 156 ешег аБег уе! де! ег. 2. Реородеп дез ( ме Бе! ЕепеБгагит, пшг 158 Фе ЕпдЬтедипа дег ЕхзъродИе з#агкег Бейааг!. пт Вегекп дез 6. шип 7. Регегоп-бедтеп#ез уеп!га! |едег- зе!5 п!: епет пегеп!Огп!деп, дезс с етеп КаК-Кезегуекдгрег. Мене дез Тевоп Мйеп пос Бгейег абдегипдев ипд зспуасп деКегЬ Е. Могкоттеп: пп |Кег-ОигсбБгиса заптейе Ог. Ви- гезсй пейгеге Мапп-Пеп Дезег А пт ешег Не оБегра дез Погез Тгегомо ат 5. М!. 1924, мабгепд мг ен ММерсеп пс! уогде!едеп Па!. АптегКипа: п тетпет 15. ородеп-Вшкат, Агсту Гиг Вопюодфе, Вейп 1908 БезсппеБ 1<сПп а 5. 379 Деп уоп пг пт епшеп Нб е Бе! НегкшезБад епдесккеп Тг! споп! зсиз (Бр! Поп! звсиз) 1пРегиз Мег. !). Па Дезе Аг! деодгар зе ипд тогрНо!одзс! деп Бетдеп уопдеп паПе уегуапд! 158, деБе «в Е Фезе дге! Апеп гог Опепигипа Фе Го депде Пебегасри пасп деп мес Пдчеп Спа- гастегеп: а) Осейеп Рен! еп уоП#апйд. 7. Вепрааг дез <«/ ипйеп ат Сагрород! пп! етшет Кгандеп Сге И НосКег, Вазае оппе Каготсвеп. 1, ЕхородИе дег Реоро- деп дез с) оБпе Бгейеп Аиззечарреп, ат Епде тш епеп зр!#хеп, дгейесдеп Дре! ей уогае- годеп. Епдапед де 1. ЕпдородИе деш сн 1апдз АА огаспе Бога еп ап Деп Вар еп - Пареетаи иааааа Пале. Печепербгагит. пъ. зре „Б) дедегзвейз 2 ОсеПеп з г Оаз 7. Веррва дез с! имеп оПпе Безопдеге Аизге<Нпипа, аБег оБеп ап ЕпЯе дез Сагрородй пт! епет Дк еп Возспе!. Ехоро- де дег 1. Меородеп дез с/ г зейг Бгейеп, з!1- На аБдезе ет Аиззецарреп, дшсп жестеп ага Епде епе зейпг Нейе ЕтпБис шпа деБ де: мига, дег Еадпр!е! пас епдуайв депсте! ипд удЩШа аБдегипде!. Епдайед дег 1. Епдородйе оБпе сапаритейипа: 5асПе ог еп дег Вепрааге е! п- Базе ат аба но иа 2 Маегизо Мегпеейи: с) дедегзвейв 3--4 ресие, баз 7, Вештрааг дез 9/ ат Саг- рород! оппе Сге/бскег, ат Епде дез Ваза!е ишеп пи КаттсПеп. Ехородйе дег 1. Реоро- Чеп дез «( пиг пи зсптает, педпдет Аиззеп- гарреп, . апззеп пи пазз14 Бгейег Вис !, дег Епд- пре! пасп ацхзеп депейд! ипд аБдегипде. Епа- г 1) АЩ 5. 379 пиизз ез п дег 21. 2еПе зан дарение” пайцгИсп Певзеп „Ехоройд Ее". Мап уегде!спе аисп АББ. 42! 152 дпед дег 1. Епдорофие дешШк! |апаздезке!. Уаспе Богзеп аПег Вепрааге гйБЬепага ац:- дезсриоПеп оо аа 3. мигеврне ааа 5. Чеше Ну!опвсиз-Апеп. От Фе ВезсргеБипа дег Бедеп Родепдеп Апеп 720 уег- еп? аспеп ипд Фе ОпепНгипа ПБег ге зЖейшпа ги епек его, деБе 1 епеп зс взе! пБег Де пг пабвег БеКапиеп Агеп пасп деп успНаз еп СПпагасвегеп, уоБе! 1<П аБег Бетегкеп ум, дазз 1еП уоп плейгегеп апдегп гг БеКаппеп Апеп, уоп депеп 1сП ашцсП ТеПмеве епе ргоувопсПпе ВезсргеБипа дедеБеп Пабе, Шег посв аБзейеп уШ, ш дег Ной пипа п епет зрайегеп АшЕ- заге а ФезеБеп гигйсККоттеп ги Кбппет. СедапйБег дет Вгачцс! ешдег Ашогеп еПепапде ВезсргеБипдеп ги ПеГегп, аБег Кетше зуз!епаНзсПеп ПеБег степ годс е св посппа!5 Бегопеп, дазз апа! у: 15 Неп 5сП | 1ззе| ипеп БейгИсп зта. Маз пшШгеп ипз аисП пос! зо Гапде ВезсргеБипаеп, мепп зе гснв ОНегепла!ез ептайеп, сдег зуепп Фе Цпйегвстеде 50 уеггапи!, одег уегйаизи зтд, дазз глап апз дет 7лейе! г! сЬЕ ПегаизКотпо! Пег пас одепде зс! | взе! да пиг Юг Де М апп- сПеп: а) Оаз 4. 5зспаНдПед дег Апеппеп 156 ашНаПепд уег- ЯД ск! (АБЬ. 31) посНзФепз 1 пла! згаа а!5 Блеър азис дадиа Че азтет Бр. аа) Паз 4. 5спаНдПед дегзеБеп 15! аре (ВБЬ. 32) ипд гмаг ипдебавг дгепа! |апдег а! Бей .. + С. Ь) Ершегеп пс! ашНаПепЯ НеПег а5 "дег пБпПде Ког- рег; даз 4. 5спаНд ед по! епаспет ЕпдгискК, оПппе Хар еп ипд НдсКег. 1. Ну оп!всаз пагешапиз Мег!. (1901) 1908. 15. 1зородеп-Аибай, Вет, р. 375. рь) Ершпегеп п Шгег дапгеп Вгейе де Исп ашдеве ипд уоп дет дипЮегеп КйсКеп загк аБз!есПепа. Оаз 4. 5спаНдПед ген пиг пи Негет пппепаг!- дет ЕпдгйсК, зопдегп аиззеп п дег М е зе апсП ап дег Рппе еп пасП 1ппеп депсейег ХарГеп ипд епеп дгипдмапв еп пебг пасп оБеп гадеп- дег НбсКег. 2. Н. тагетайиз Уег!. 1901, 4. 1зор.-Нибайг, 2001. Апгедег М. 636. с. Засве! айег Вепрааге уоп дег Ваз!5 ап Безопдегв п дег Сгопдрайе ацшНаПепд гоБепаг! Та уега!сК! (АБЬ. 35 ипд 36) Епдайед дег 2. Реородеп-Епдо- 3 Бал. 3 153 родНе апдеъсмоПеп, епдезсппйг ипд ат Епде КпорГагна Бгей (АБЬ. 33). Рогват ат Мегород! дез 7. Вепраагез пкрв 1апдег а!5 Бгей, 9. Н. рартопит п. зр. сс) Зкаспе! аПег Вепрааге е! пРас! (АЬЬ. 39), Епдайе- дег дег 2. ЕпдородИе пс! апдезспмойеп. .. , д) Еогван ат Мегород! Ддез 7. Ветпраагез ме! аБз!-е- Непд ипд даПег |апдаег а!5 ап дег Ваз!5 Бгей. 1. ЕхородНе Дег псроаси ап Епде еп асп аБде- ЕШОШе и. |... АН. огищиз (КосН) Мег. 9) Еогваб ап Изгебрае дез 7. Вепраагез Кигаг, К0г- гег а5 ап дег Ваз!5 Бейс. аза 1еаз е е) Пе 1. Реородеп-Ехородйе ап Епде аБдез и! г! а <агк ишеп ипдаеБодеп, даз Епде гид! ес! пас! 1ппеп уогдаегодеп. ЕпдаПед дег 2. Епдородйе апззеп Не! аиздевдпИ ипд еЦцуаз пас! ацззеп дебодеп:.. 0. НМ. татае Мег!. 1908, 15. АиБай. ее) Ге 1. Реородеп-Ехородйе ат Епде ешасп аБдегип- де, медег аБдезш 2 #, посП иплдеБодеп, пос уог- дегодеп. (АЬЬ. 34) ЕпдайПед дег 2. ЕпдородИе де- гаде пасП епфуапз дезесКк!, (АЬЬ. 37). 6. Н. сгазасогт!з п. зр. Нуготвсиз риртопит п. зр. 5 --6 тпт., Ф 6--7 пт, Гапа. Кдгрег зепг Де ратепи“, Да РатепЕ БИдев пЬега! Чете ипд Фезе |аззеп га геПе гипде ПеПе Еепзег Ее!. Сеззе! дег Апйеппеп зерг ипдеШкп 6. дПедпа, 4. ипд 5. бспаНаПед зсМапк (АБЬ. 32). ЦпКе Мапф е! пт! 4 гаскает Епдгабп ипд дгегасКтдет Газ пп г2ме! ТеПе гепед ет Моггайп, дге! декгатпие 2у/1зсПеп- Бога еп. Кесе МапдЬе! 2 (3) гайп!а, дег дазде МоггаНп ага Епде загк КешПа уегЬгейей, пог епе ршизейагнде 7м5сПпеп- Богзве. Ма оаНеп Бедег МапдЬешп оппе Вогз!е, Аиззепаз!е Дег уогдегеп МахШеп г 4 дагдззегеп ип4д 6 Кешегеп НаКепгайппсвеп. Куейег зве депеп уоп Ва/капоп!всиз -(АБЬ. 20) абпИс!, дос Безйгеп Фе |ппепарреп аипззег Деп Бепазпеп Кеде! ат Епдгапд ппеп ипд апззеп етпеп Кетпеп Баззеп, дгееспдеп 21р!е!|. Тегдйе пи! гег5гешеп, гит Те! пепо сп Кгай!деп Вог- чеп, ап деп бейепгапдегп з#ееп Кепеге Вогзвеп Шп дгд5зе- геп АБугапдеп. Мего-Сагро-ипд Ргород1Е зпд ат 1.--7. Вепрааг ипд гмаг Бе! «/ ипд Ф оБегепзитепд ичеп и Рго- ог! е 3-4 кгайдеп Мигге | 5 асПе!п Бемепг! (АБЬ, 35 154 ипа 39) г. В. ат 1. Вепразг 4+4-3, ап 3 Вепрааг 4--4--4, ат 7. Вепрааг 443--4. п дег Ахе дег ММиггезаспеп Бетегк! пап ешпеп деш!- Пспеп, дег дембАпИсвеп, пс! епмейетеп Вогвве еп!зргесПеп- деп запад, ап Епде гад ете етпе 5б5рИге Пегаиз ипд уог депо Епде епе МНеБепзр!иге. Епгепе зебг гаПе М-Бепзтапае уег- Бпдеп Фе Ахе дег Миггеаспеп па! дег ОБегйаспе Шгег А Ъапипа ипд ап Фезеп зйеПеп Нподев сп дапп ой ешпе есе Епзсппйгипа. Миггеаспейа, даготег |е еш Безопдегв кга Наег, Апдеп сп ашФр оБеп ат вс о ипд Мегород!. Оег НдсКег ишеп ат Мегорой! дез 7. Вепраагез дез с/ (АББ. 35 ипд 36) 154 Газ: паБКгезбита дезайев, Бгей аБае- гипдев ипд Без?! ап Епде 1ппеп БиЧеп еп Кешез 2аБпсПеп. Ехородйе дег 1. Реородеп (АБ. 34) зейг зсШапкК, аиззеп г! Бгейег, зитрАутКеПдег Вис, пасп пеп дгеесКа > уег- зспта!ег!, аБег ат Епде аБдегипдев, уог дет Епде ппеп аБае- зе! ипфд еБмаз епдезсппш“, цЬпаепз обпе аиНаПепдеге 5 гиК- г. Се 1. ЕпдородЧе егекреп пог Фе ПпаБе |апде дег Ехо- родие, егзспетеп зспта! Кедейд, Без геп епе Гапаз!е е ипа гадеп аш дет Епде ЗаН епез 2. СПедез пиг епе Вогз!е; зе мегдеп уоп деп Ехородйеп дапг уегдесК!. Ге Ехород!е дег 2. Реородеп (АьЬ. 33) зпд педпа, тпеп итдезс адеп, аиззеп ейуаз уогдегодеп ипд ат Епде пи! Кепет НаагЬйзспе! Безе !, Оте Епдород Ее зпд ашНаПепд аиздегектпе! дигсП ге АцБ1анипа дег ЕпдайПедег (2. еп) ипд гмаг БезтеН! ФДезеБе пср! пиог дагп дазз Фе ЕпдаПедег ДсКег 5пд а5 Бе! дег Еодепдеп Аг!, зопдега 51е гедеп ашсп уегзстедепе Ап- зспме | ипаеп, Фдегеп Сез ай ипд Сгбззе |едосА 1 пп м1дие! зе!г уаг! 1 г. Висп Де тп АБЬ. 33 апдедеБепе АБзсипйгипа дез Огипд- дпНе!в дез Епдайедез 155 пиг епе пдълдиейПе Егзспепипа. ПОеп уегвстедепеп Маппспеп дете! пзат дадедеп 15: даз ме еп аиздейбиИег Кпор! егвспепепде Епде, зоме епе диеге 5шШсйпе- . Гипа дег Мапд дез Епддп!Не!5. п дег Се а! дез Те!воп (АБЬБ. 38) патепШсп аБег дет Бгей аБдезиеп ипд дешсп аизае: рис ееп Ни еггапд дез пас Нифеп уогдегодепеп МиеКейез деззеБеп зцгтпт! Фезе- АгЕ г! дег ю!депдеп дапг ПБегеш. МогКот теп. 3 И 4 Ф ипд гме! )пдепдИсПе заттеп аиз дег НдШе Мийг Бет Ко!е!, 30. |Х. 24. Аиззегдеп Педеп пос етде МеБспеп уог, гит Те! пп ЕпоъБгуопеп, 22. У. 1924 1п дег МочЧпата- Нб Ше Бе Огепоузкт-К!озег дезатте!, лмесве майг- зспеп!с! еБеп аз ФДезег Аг! апдейдгеп. Оиге Фе ФДск ашдееБепеп Ве! пз!асПе! ипегзсПе!- де з<п ФДезе Еогл уоп аПеп Б5зПег ацз Дезег СаНипа БеКапп! демогдепеп. 155 Н 1опт5сиз зсгаз согт!в п. зр. ” 4/,--6/» тт., Ф 62/3 пат., Гапа. 5бтпЕ пий рид! опит пт деп пе еп Мегкта!еп, па- геп сп ашс пп деп МипдмегКгецдеп зо уоПзапф а ПЬегеш, дазв 1<П писП ацЕ мепае СПагаКтеге БезсргапКеп Капп. АПе Вепрааге Без йгеп 1п Бедеп Сезс ес ет гуаг дегаде, зсП!алКе уаспПе!, аБег епе Апдец#шцпа ги етег Егуе!- вегипа дегзеБеп 155 гогдет уогапдеп. Мап ипегвсие де! ап Шпеп |ес ! епе ебуаз ИсБгеспепде Ахе уоп епет убЩШа даздеп Мап!е!. Гезег е -еге 156 аБег диззег зсрпа! ипд его гесК! з1сП аеусртазз та ПБег Де дапге |апде Ддег з4асПе!- Богз!еп, дегеп Епде м!едег п ге 5рИхеп гегзвс 2 156, Пет Мап!е! Рей |! а!50о уо/Коттеп Фе Бас де Егуейегипа мекспе деп Заспеп уоп рид!опит Фе гпЬепаг де Оез ай уепе!. ПаПпег 158 Де Ахе Бгейег а5 Де Еглейегипа |едегзе!5, майгепд Б-1 риадтопит итадеКевг! Де Епуейегипа |едегзейв 1--2 па! Бгейег 155 а!5 Де Акхе. Тега Ее дапг ме Бе! рид! опит, ОБпаепз апззег деп гегзгешеп Вог еп Бе! Бедеп Апеп гаНПозе епТаспе, ап дДег Ваз15 Бгей ашбИгепде Гарреп-зспйррсПеп, ме <Р зе ухсп Ну- оп! зсиз5 гиегз п гепеп 4. |зородеп-АшБа дагдезеШш ПаБг, 2001. Апгедег 1901, Хо 636, 9. 77, АЬЬ. 1. Въ? Де сПагаКк!епзизспе Пезай дез Бе! Ну!оп!звсиз уетраййсН агоззеп ипд ееп Реп!з ПаБе 1<П гпегз! пп пепеш 15. Гзородеп-АиКа г Впдемезеп ипд уегуеве дазеБзЕ аш АЬЬ. 46, Агсту Еаг Втопюод!е, Вейп 1908. ПаззеБе а г де Бетдеп Шег БессппеБепеп Апеп, досй гбае посП епмайп! мегдеп, дазз дег Репв Газ! 15 гит Епде дег 1. ЕхородНе ге. Ое 1. Пеорсдеп дез «с зНптеп дигспаиз пи! депеп дег уопдеп Аг! пБегеш, Нбсз!епз 158 Де Епзсрпйгопа шппеп уог дет Епде дег Ехородйе зсуасвег. Пезо гпепг мекспеп Де Епдайедег дег 2. ЕпдородШе ав, (ВьЬ. 37) деппап Шпеп гешеп пс! пог Де Аи аБипаеп дапга!сп, зопдегп з1е 519 аисп пБеглацр! ме! зсапКег деБаш ипд даз зсптае, аБде- зе е Епде аа! пп епе Еете ипд Ь!аззе, гуе пЮае зрИге ай. Оег НбсКег ипеп ап дег Ваз:5 дез Мегороди дез 7. Веп- раагез, дез с/ епврис!? уойКоттеп дет дег уопдеп Аг!. (АБЬ 39). МогКот пеп: МеПгеге РагсПпеп загитеп апз дег О!- уЖазспка-НАе Бе! Гомеквс пт Могд-Вшдапеп, 17. |Х., мангепд 5 Ф, дагипег етшез уоп 6”, пот. Гапде пт! 16--1/ Е тпБг!опеп ат 25.|Х. п дег Каза!ак-Но е Бе Р!еуеп, еБеп- Газ пп Могд-Вшдапеп дезапте! хуигде. 6. Тго!озаа п. п. ш пепет «сИеп 15, |зородеп- Ашваг, 5. 350 БезсппеЬ кв 1908 а5 Цгегданшпд уоп Ри! | озста Фе 156 Сгорре Рагар! 1 1 озста Ег ругепа! са ОоШ., зацпа- по 1аега КдБе! ипд арепп!погит Мег. ууайгепд сп зрайег поп рудтаеа В. |. ипд ез: еге!апа Мег. а5 данп депбпа ГезщезеШ ПаБе. па дапге 1900 На! аБег Бегейз 5 еБЪТ па ацз деп ВзгтагсКагстре! етпе СаНипа Рагар! | Г озста БезсПппе- Беп, лмезпаЬ сп петпег Дгорре Мег! ешпеп пецшеп Ма- теп БеПеде: Рагар! |! Тозста сеББта 1900 поп -- Рагар!!- Гозста МегрсеН 1908. Т!тгогоз ста пт. -- Рагарпт Еозста- Меги: Шаро 7. Цайишт дегтапсит Пеггедоу/тпепзе Мег. Оезе уоп пиг 11 дгоззег Ха! пп дег Неггедомпа дезаш- пейе Еогл ПаБе << п гпепет 24 |зородеп- Аибаш „2иг Кеппов дег Цшафеп, Рогсешотшдеп ипд Огпзадеп“ Агс ту Ча!:. Велт 1918, 82. 1. А, 10. Н. а 5. 118 иа леафит-9< 10- ззе ав Мапе?!а! дез дегглатсит ашде НП. Мас етег егпеи- геп РгШипа дег гаппИспеп Р!еородеп Бедег Апеп гоизз 1<1 |е- дос Пеггедомпепзе а!5 Безопдеге Каззе Бегас еп. Еотдепде Ппегзстеде БаБе 1<сП Тез еПеп Кбппеп: Оаз Епде дег Епдородйе дег 1. Реородеп дег Маппснеп Но ег деп 2--3 Гапдеп |ппепгапд-Вог еп 158 Бе! Пеггедоу ! пепве Ког- гег ипд Бгейег а5 Бе! дегтлашсит. Оаз Епде дег Епдородйе дег 2 Р!еородеп гад: Бе! Пеггедомпепзе п гуе! зрИгеп уог, майгепд Бе! дегпатсшт Фе |епита!е дегзе!Беп Бгейег 155 ипд аБдегипде!, а!5о |аррспепаг!а. Могкоттеп: пп дег Модпайа-Н6 Ме Бе! Огепоузк! Козег (Тгпоуо-ВейгК) мигдеп ат 22. М. 1924 уоп О-г Вигезсп За ипд 19 деззтте!й, чуе се уоПКоттеп пп! пепеп Пегеп аиз дег Неггедомпа ПЬБегепзиттеп. Паз Могкоттеп 1п дег Ное 185 пог еп ГасийаНуез. ф ипд «/ 8 тт. |апа, дгашде БП сп ги Бгашпег Маглопгипа Атшеппепде!зе! 9 апедпа. Везопдегв тпбс е 1<П ашЕтпагКзаго гласвеп ашЕ ет Киггез, Богз!епгадзпдез МеБепайед (2 АЬЬ. 41) ат 2. Апеппепд!еде, ексПез 1< пигдепдз егмапп Апде ипд ме!спез ав дег ПеБеггез! еег зра!15з-Ашеппе ги Беа- с еп 15Е, ко ос ло-глъ ФФ г 10. 11 (е, СА 157 ЕЕКЕЛРОМО ОЕР АВВИ ООМСОЕМ: Та ПЕЗТВ Първо 9 Вигезсита: Бийдагтса п. 4. п зр. . ЦоКе Апеппше (ап) пеБз! Дет апз!оззепдеп Юапде Дег СейепКагиБе дег Апеппе (д,а), а Базайе Оейпипд, пп Базайег МизКе!, Х 125. | . Епддпце! дег гес еп МапдЬе!, г? ЕпдгаНп, г КеБр!аКе, х. 125 . Епдагие! ег ПпКеп МапдЬе!, 21 Епдгапп, 72 МоггаБп, г КеБраЧе, Ж 125. . ппепаз! дег уогдегеп МахШеп, Х 125. . ЕпДарреп дег Бидегеп Мах Шеп, Х 125. . Епае заБспепгейшеп дез уопдеп, Х 220 . Кестег Кейег!изз уоп ипеп дезеПеп, 1 Тазег, 1 ппемар- реп, Х 125. . Кесег Цгогод уоп ипеп Бегкас е, Х 56. . Кесег 1. Реород дез с/ пеБз! Репв (р) уоп ип!еп даг- де еЩ, 1. еп Епдород!, 1. ех Ехороди, П Пе!5зе! дез Епдород!-ЕпдаПедез, рг Еогва дез Епдород!-Огипд- дПедез, Х 56, Кесег 2. Реород дез «/, Ап «Е уоп ишеп, рр Ргород!и, 2 еп Епдород!, 2 ех Ехород!, Х 50. ВЬЬ. 11 ипд 12 ГТ фапе! Нез аБиз 5<ПодЕе. Кесег Цгород уоп ипйеп дезепеп, рг Ргород!, еп Епдо- род!, ех Ехород!, (Фе 5922 юпдеаззеп) Х 56. . ПпКке ТеПе дез 3. ипд 4. Реошегай, ей егез пт! дет НдсКегогаап, а ипд Б ОгйзепзеБе деззеБеп, ер Ер!- пегептр!е!, Х 56. ВЬЬ. 13-16 ГТ! +запе!Нез да!!! Мегпое!. . Кесиег Ктеге!из5, оппе Фе Ваз15, уоп ипеп дезеПеп, |! Таз#ег, 1 ппешарреп, Ж 125. . Епдарзип!Е уоп ппешарреп дез Креетиззез, Х 220. .„ ЦпКег 1. Реород дез «с, Епдород# (1. еп) Чез гесМеп, зоме Ретзв (р) ипЯ уаза Я егепна (уд) уоп ипфеп Пег дагдезеШ, рр Ргород#, 56. ПапеБеп даз Епдз ск (ас) епез Епдородй-ЕпдаПедез, Ж 220. Епфарреп дег АиШегеп МахШеп, х 220. ВЬь. 17-20 Тг! споп! зсиз согп! си! а из п. зр. . Кесщег 1. Реород дез ф уоп ипеп даззепеп, ХО 125, Вегейсппопа ме уогПег. . Пе 2. Реороде дез «/, АпЯ сЕ уоп ипшеп, х 56, дапеБеп е даз Епде епез Епдороди, Ж 220. . КаЖКбгрег апз дет 7. Регетопзедтеп, Х 125. . Кесег Кейег!изз оппе Фе Ваз5, уоп ип еп Бегас е!, Х 220. 158 АЬЬ. 21-25 Тг!сНоп!зсиз Бигезс!| п. зр. 21. Аоз<БЕ уоп ипеп аш деп ПпКеп 1. Реород дез «/, Х 125, дапеБеп даз ЕпдаПед дез 1. ЕпдорсЯди. Х 220. 22. КесШез зейепде е! дез Кор! ез п! деп ОсеПеп, дег Ап- ТеппепдгиБе (ад), дет 1. Апеппепайеде (1. а) ипд дег гес еп Апгфепоше (ап) 2 220. 23. Ге дге! СгипдаПедег уот 7. Вепрааг Чез спомогнаха особено много и електрическитЪ лампи, съ които е осветенъ двореца и парка. Повече отъ 200 видове нощни пеперуди въ около 2000 екземпляра бЪха уловени тука отъ мене презъ месецъ септемврий 1924 и 1925 год. Събрания материалъ съдържа доста много отъ значение за познанията ни по раз- пространението на пеперудитЪ въобще и специално за раз- пространението имъ по нашето крайбръжие видове, каквито сж напр.: СоПаз е ае, М, Чегориз ришсеадо, РПезза гегища, Тпеса ум. аБит, Гатр4ез Фейсапиз, Пейер а Пуогтка, Адго- Н5 Наупа, Сегига Ригсща, Ропа госта, Нурор!а саез- кот, СигВоефа апБи а, истодез Путдапа, Апор а |еицсо- теаз, Се!аепа тайга, Риза п!, зепио! ва аезНтапа, Ог: ШезНх!в сггапа, Епогтоз > Еизсамапа, РНБЬаарегух ро!у- дгаттага и др. БЪхъ съ намБрение да съставя една подробна публи- кация по пеперудната фауна на цЪлото западно крайбрЪжие на Черното море, именно отъ Цариградъ до устието на р. Дунавъ и да я сравня съ фауната на северното крайбрЪжие на това море и то специално съ тая на Кримския полуостровъ. За пеперудната фауна на околноститъ на Цариградъ имаме ценнитЪ публикации не РиПрр Огауез!), а за Добруджа -- тия на .) зе Мапп и ЕРгапг оайау?). Подобно едно сравнение би ни довело до ценни зоогеографс“и резултати. Поради мжч- ната възможность следъ войнитБ за кореспондиране съ рус- китЬ ентомолози и набавяне на руска литература по въпро- са, и поради слабото още проучване на фауната на крайбр- жието между Дунава и Балкана, принуждавамъ се да се спра най-напредъ върху подробното изучване на тая фауна поне върху единъ пунктъ отъ това крайбрЪжие. Тоя пунктъ, бла- годарение съдействието, което ми указа Негово Величество Царь Борисъ 1, ми се падна да избера Евксиноградския паркъ и неговата околность. Само при едно подробно проуч- ване фауната на тая мЪстность и при наличностъта на по- дробни такива изучвания, извършени вече при Бургасъ (отъ П. Чорбаджиевъ) ние бихме могли да направиме нЪкои срав- нения и съ фауната на Кримския полуостровъ. 1) Р. Р. Сгауез. -- ТНе Гердорега о! Сопз#апИпор!е. (ТНе Еп!ото- 10956 ГУШ, 1925, р. 1--15. ?) Ег. Заау. -- Ка!а!0д дег Масгоер!4ор(егеп Витапепз пт! Бе- госкасиНдипа дег МаспЬапапдег. (В. де |а 5ос, дез Бс епсез, Виусагез!, даНга. 19, 1912). 164 Да познаваме добре пеперудната фауна на нашето чер- номорско крайбрЪъжие е единъ въпросъ не само локаленъ, но и отъ по-голБмо зоогеографско значение и то поради следнитЪ обстоятелства: 1. Въ литературата, особено въ руската, често се тре- тира въпроса за съотношението между фаунитЪ на Кримския и Балкански полуострови. Не малко е интересувалъ тоя въ- просъ и нашитЪ ентомолози, безъ обаче за него да е могло да бжде казано нЪщо по-сигурно. Невъзможностьта да се правятъ известни заключения по тоя въпросъ се дължи само. на недостатъчното познаване фауната на нашия черноморски. брЪъгъ, а особено на тоя, разположенъ на северъ отъ Бал-. кана. 2. Черното море представлява югоисточната граница на Европейския континентъ и затова при проследяване разпро- странението на животнитЪ по тоя континенть въ югоизточна. посока, ние трЪбва да знаемъ досЪгатъ ли тЪ черноморския брЪъгъ или не. Така напр. обикновенната въ СрЪдна Европа пеперуда Мапезза |еуапа е разпространена изъ Сърбия, Бу- ковина, Молдава, Армения и Сибиръ, обаче при разпростра- нението си въ Европа къмъ юго-изтокъ не е досЪгнала още. България и черноморския брЪгъ. Пеперудата Га!5 сепву! Под., която има ориенталско произхождение, е разпространена обил- но въ цЪла Южна България и почти въ цБла срЪдня и из- точна части на Северна България, обаче край брЪга на Чер- но море между Бургасъ и Варна се срЪща слабо, а въ мЪста. и никакъ. Това показва че при разпространението си въ Бъл-. гария, идяща отъ къмъ юго-изтокъ, тя не се е движила край. брЪъга на Черното море и не е преминала Балкана въ низ- китЪ му източни части, а го е преминала презъ нЪкой отъ. разположенитЪ по-на-западъ проходи. 3. Поради непреодолимата бариера, която Черното море. представлява за разпространението на сухоземнитЪ организми. и специално пеперудитЪ, неговитЪ брЪгове сж станали пжть,. по който сж се движили и се движатъ тия организми при. разпространението си, било къмъ юго-изтокъ, било къмъ се- веръ. При това си разпространение тЪ срЪщатъ още една напречна на движението си преграда именно Балканската планинска верига; затова и много видове, които се срЪщатъ. на югъ отъ Балкана, ги нБма на северъ отъ него и обратно. Въ пеперудната фауна на северъ и югъ отъ Балкана действи- телно ние не намираме много голЪма разлика, защото за до- бре хвърчащитЪ пеперуди невисокия източенъ Балканъ н представлява особена пречка за преминаване. Много по и тересни данни въ това отношение даватъ обаче нехвърчащи 165 тЪЬ и слабоподвижни животни, като стоногитЬ (Мупарода), мокрицитЬ (възр оЧ9а), охлювитЬ (Да5!:е орзда) и нЬкои Со!еор- гега. Но и отъ разреда на пеперудитБ можемъ да споменемъ доста типични примери. Гака напр. дневната пеперуда за!у- гиз Гаша Егг., която е разпространена главно въ Сирия, Мала Азия, Гърция и юго-източна Тракия, се е разпространила край брЪга на Черно море само до Зехтинъ-Бурунъ (тука е кон- статирана за пръвъ пжть на 22. УШ. 1923 год. отъ Н. В. Ц. Борисъ |!!), а по на северъ я нЪма. Отъ друга страна нощ- ната пеперуда Мусегоршз ришсеадо Во159., която е разпро- странена въ Армения, Кримъ, Подолия, Южна Русия и До- бруджа, се срЪша изобилно и въ Евксиноградския паркъ, обаче на югъ отъ Балкана, при Бургасъ не се срЪща. 4. Паркътъ Евксиноградъ представлява въ по-голБмата си часть не едно естествено насаждение, но една изкуствена гора, градина и лозя. Затова и тукъ сж се развили и нЪкои такива видове пеперуди, които при нормални условия не би се срЪщали тука. Характеренъ примеръ въ това отношение е Олеандровата вечерница, гжсеницитЬ на която сж намирани и наблюдавани тука много пжти отъ Негово Величество Царь Фердинандъ. Ако не сж тукъ искуствено насаденитЪ (въ дър- вени сандъчета) зокумови храсти (Мепит о!еапдег), тая пе- перуда не би се срЪщала тука. Гова е и съ вреднитЪ за ло- зарството видове Ро!усйгоз15 Бомапа ЗсРИ. (лозовъ молецъ) и Оепор га р!|епапа ЗсПИЕ., които сж тЪсно привързани на лозата. Въ парка сж насадени голбмо множество чужде- земски дървета и храсти, особено множество иглолистни дър- вета (отъ Азия, Африка и Америка), джбове, З4егсшеа, Вир- Геигит, Спрютепа, Цподепдгоп, Орозрииз, Гашгиз, НИ всив, Сегс!в и др., които даватъ сжщо така възможность да се развиятъ, по тая несвойствена за мЪстото растителность, и особена фауна. Тукъ ще може да се наблюдава върху кои чуждеземски видове растения сж се приспособили нашенски видове насЪкоми!). | Всички тия зоогеографски въпроси изпъкнаха въ моята мисъль, когато започнахъ проучването фауната на черномор- ското ни крайбрЪжие и специално на фауната на Евксиноград- ския паркъ. Макаръ че насъбралия се материалъ, да е вече доста многоброенъ, все пакъ той не е още достатъченъ да можемъ правилно и съ сигурность да разрешимъ зоогеограф- 1) Единъ такъвъ много характеренъ случай е констатиранъ отъ Н. В. Ц Фердинандъ въ Кричимския паркъ при Пловдивъ. Тукъ бЪ „ насаденъ презъ 1914 г. японския бодливъ храстъ Аеде зерапа (СИгиз „ииоПайа). Вече на втората година по него Царь Фердинандъ намЪри гжсеницитЪ на нашенската пеперуда РарШо таспаоп. ГжсеницитЬ на тоя видъ у насъ обикновено се хранятъ съ разни видове сеникоцвЪтни растения (ЦтБеШегае), стоящи въ ботаническата систематика далечъ отъ рода на казания храстъ. 166 скит въпроси, които сме поставили по-горе, и специално въ- проса за съотношението между балканската и кримска фауни. Затова решихъ да публикувамъ, въ нЪколко последователни приноси, по-интереснитЪ въ зоогеографско отношение видове, а главно и интереснитЬ данни и наблюдения, които напра- вихъ върху биологията на много видове срЪщащи се тукъ,. които данни инакъ би останали дълго време непубликувани. А когато чрезъ нЪколко такива приноси пеперудната фауна на Варненския край ни стане добре изяснена, тогава ще се спра специално и на зоогеографскитЬ заключения, които би могли да се извлекатъ отъ тия проучвания. Въ настоящия приносъ сж дадени преди всичко биоло- гични данни за следнитЬ видове: АсПегоп! Та а! гороз5, 5рЪшх сопуоуий! и РБеоз1а Егети!ае. За азиатския видъ СоПавз ега е сж дадени доказателства, че той е постояненъ елементъ за пеперудната фауна на черноморското крайбрЪжие. Поради липса на мЪсто въ настоящитЬ „Известия на Бълг. Ентом. Д-во“ давамъ даннитЪ само за семействата Ра- р! ! Поп! дае, Р! ег! дае и зор! ! па! дае. Въ следующиятъ втори приносъ ще дамъ даннитЪ и за другитЪ семейства. 2. Списъкъ на намБренитЪъ въ парка Евксиноградъ пеперуди. Еага. Раршопдае -- Репдае. Рар о родайтиз 1, (1). -- Явява се презъ годината въ 2 поколения. Първото поколение (пролЪтно) хвърчи презъ ме- сецъ май и началото на юни. Два пресни екземпляри отъ това поколение (съ съвършенно черни коремчета) улови Негово Ве- личество въ парка на 5. У. 1925 год. Второто (лЪтно) поколе-. ние хвърчи презъ месецъ юлий (особено често презъ първата. половина на месеца). ЕкземпляритЬ отъ това поколение сж по-бледи, по-едри, съ по-удължени опашчици на заднитЪ криле. и съ бЪли отгоре коремчета. ТЪхъ по-правилно е да зачис- лимъ къмъ формата 1п егтед! а Сгипа,, а не къмъ гап- с| еиз Д., както това сж правили лепидоптеролозитЬ у насъ до. сега Тая последнята форма се срЪща главно на о-въ Си-. цилия, и въ най-топлитЬ мЪста на Далмация, Гърция и Тра-" кия; у нея даденитЪ за | п еглед а белези сж още по-силно изразени. Късно наесень се намиратъ по нЪкога, пълзящи по. овощнитЪ дървета и гжсеницитЪ на тая пеперуда. Такава. гжсеница намврена на 3. Х. 1913 г. и хранена съ сливови листа, се превърна въ какавида на 14. Х. 1924 год., а даде пеперуда на 30. МУ. 1925 година. 167 Разпространение: Има го въ почти цБлата умерена и топла палеарктична область. У насъ на всЪкжде дЪто вире- ятъ овощни дървета. Има я по цЪлото черноморско крайбрЪ- жие на Европа и Агия. Раршо тасйаоп 1. (4). -- Както предишния видъ -- въ 2 поколения: първото презъ края на месецъ априлъ и началото на май, а второто презъ началото на месецъ юлий (19. МП. 1911 г. единъ много едъръ екземпляръ уловенъ отъ Н. Вел. Царь Фердинандъ). Общо е прието, че тоя видъ се срЪща въ южна Европа и у насъ въ 2 поколения. Чорбаджиевъ, обаче, приема че при Бургасъ (дето пролетьта почва много рано) се срЪща и едно трето поколение, презъ августъ и сеп- темврий. Такова трето поколение допуска и 5 апдег!) да се срЪща по Адриатическия брЪгъ и то презъ края на септем- ври. РН. Сгауезв констатира тоя видъ въ околноститЪ на Цари- градъ сжщо така въ 3 поколения: първото презъ |! до МУ, второто презъ М! до МП и третото презъ |Х. Въпроса не е още напълно разясненъ. При нЪколкократното ми пребивание въ Евксиноградъ презъ септември и октомври месецъ, никога не наблюдавахъ презъ това време да хвърчи тая пеперуда. Разпространение. Има го почти въ цЪлата палеарк- тична область. СрЪща се по цЪлото черноморско крайбрЪжие, главно по пуститЬ необработени мЪста. Илчевъ го намЪри при Резово презъ нач. на м. юни и при Ахтополъ презъ юли Тйа!в роухепа ст 7 (10)?). Една отъ красивитБ про- лЪтни пеперуди, които красятъ Евксиноградския пейзажъ е :) Н бкашдег, Еашпша Шуго АдпаНса. 7ейзсг. Его ху5зепзс!. 1пзекфепЬто!. В4. ХУ!, р. 106. ?) Пеперудата ТНа! 5 сег! ву! Сой., която е разпространена въ Мала-Азия, Сирия и Палестиня, а на Балканския полуостровъ въ Тра- кия, Македония и часть отъ България, не се срЪща въ Парка Евксино- градъ и неговитЪ околности. Специални търсения за намирането тука на тоя много характеренъ за пеперудната ни фауна видъ сж били пра- вени много години подъ редъ отъ Н. В. Царь Фердинандъ, но не сж дали резултатъ. Изглежда, че тоя видъ, макаръ че има въ парка всички условия за животъ, не се срЪща тука. При своето разпространение отъ юго-истокъ къмъ северо-западъ той не е досъгналъ още брЪга на Чер- ното море при Варна. Него го има изобилно въ цЪла источна Тракия, а край морето го има при Цариградъ, Странджа, Мидия, Ахтополъ, с. Кю- прия (Илчевъ, често), Василико (Илчевъ. често), при Бургасъ „твърде рЪъдко“ (Чорбаджиевъ, само | мжжки 9. МУ. 1911), при Варна го нЪма, нЪма го и въ Добруджа, обаче го има въ Дели-Орманъ при Махзаръ- паша-теке (4. У!. 1926 отъ Н. В. Царь Борисъ Ш). СрЪща се и при Русе (Ковачевъ) и Разградъ (Марковичъ). Въ Евксиноградския паркъ липсватъ и видовнтЪ Рагпаззшз ароПо |. и Рагпаз55 ппетозупе |. Първиять видъ е планински и срЪщането му при Варна е напълно изключено. Вториятъ видъ, обаче, възможно е да се намбри въ гориститЬ покрайнини напр. на Аладжа монастиръ. При Бургасъ, Чорбаджиевъ (1915, стр. 9.). го намри по Ала-тепе и по „самия морски брЪгъ“. г 34 Съни - “ 2 До 168 тая бледожелта, черно изпъстрена, съ назжбени по края крила пеперуда. Тя хвърчи тука на рЪско изъ лсзята презъ срЪдата на месецъ априлъ и началото на май. Била е тука наблюдавана много пжти презъ 1901--1907 год. отъ Н. Вел. Царь Фердинандъ. Негово Величество намбри тука за пръвъ пжть въ България аБ. оспгасеа 5:44. на 27. |М. 1924 год., а презъ 1913 год. и гжсеницитЬ на тая пеперуда по расте- нието Аг5 оста с!етай!. Тия гжсеници отгледани въ ка- фези се превърнаха въ какавиди въ началото на м. юний и дадоха пеперуди на следнята 1914 година, 9-20 априлъ. Презъ последнитЬ години тая пеперуда се срЪща по-рЪдко тука, вЪроятно поради изкореняването на растението Аг!5 |0- Госйпта, което расте тукъ като буренъ изъ лозята и което не се търпи отъ модерния лозарь. Разпространение: отъ Южна Франция и Италия до Ар- мения и Мала-Азия. Има я покрай Черноморския брЪгъ отъ Добруджа (зайау) до Цариградъ (Сгауез през Ши !М). По на- шия брЪгъ: при Бургасъ (Чорбадж., края Пи !М., сжщо и Ос!гасеа 5Щг.), при с. Кюприя (Илчевъ), Василико и Мър- зево (Илч.). Аро а сгайаер! 1. (38). - Въ началото на месецъ юни, презъ нЪкои години изобилно изъ овощната градина на парка. Както навсЪкжде така и тука само въ една генерация. Разпространена е край брЪга на морето само тамъ дЪто има селища и дето се отглеждатъ овощни дървета. Ргег!з Бгазв!сае Г. (45). -- По-рЪдко отъ видоветЬ Р!е- г! 5 гарае и Р!ег! 5 пар!., ВЪроятно въ три поколения; третото въ края на октомврий (20. Х. 1925). Ргег1з гарае 1. (48) -- Третото поколение хвърчеше въ го- лЪми множества изъ парка презъ края на месецъ октомврий 1925. Особено се спиратъ тия пеперуди по цъвтящитЪ презъ това време храсти Козтаг! пит. УловенитЪ екземпляри на 20. Х. 1925 г. сж съвършено прЪсни, тъ иматъ доста затъм- нена долня страна на заднитЪ криле и напомнятъ ранната пролЪтна генерация, която тукъ хвърчи презъ срЪдата на ме- сецъ априлъ. Има я по цЪлото крайбрЪжие. Ргег!з пар! Г. (52). - Сжщо както предишния видъ, но по-рЪдко отъ него. Хвърчи и презъ месецъ ноемврий (17. Х!. 1911 г.), чакъ до започване на мразоветЬ. Има я по цЪлото крайбрЪжие. Реп дарийсе Г. (57), - Съ бързо неспокойно летене се появява не рЪдко изъ парка. Не обича гористи мЪста, а повече обича стерилнитЬ пусти полета. ВЪроятно тя се сръЪща въ 3 поколения. Разпространена е по цЬлото крайбрЪжие. На ч 169 19. УП. 1911 г. бЪха уловени 4 хубави екземпляри при носъ Калиакра отъ Н. В. Царь Фердинандъ; тЪ принадлежатъ на лЪтната втора генерация 1). ЕистШое БеПа Сг. (62). - Много на рЪдко изъ парка. Само единъ екземпляръ, уловенъ на 2. МП. 1906 год. Нам - ренъ и при Варна (КЬ!, 1, р. 160). По крайбръжието е конста- тиранъ при Цариградъ, при Бургасъ (Чорбаджиевъ, въ 2 по- коления: мартъ-априлъ и май-юлий) и въ Добруджа (заау, при Мачинъ и Тулча). Разпространение: ЦЪла Южна-Европа, Северна Африка, Мала-Азия, Армения. ЕисШое сагдат тез Г. (69). - Рано на пролЪть още презъ първитЬ топли слънчеви дни, се появява и тая красива пеперуда изъ парка. Два екземпляра сж уловени отъ Н. В. Царь Борисъ 1 на 19. М. 1922 год., другъ единъ отъ мене на 12. У!. 1922 г. По крайбрЪжието намвренъ при Цариградъ (Сгауез, мартъ до май), при Захтинъ Бурунъ (Илчевъ 1924 г. стр. 7), при с. Кюприя (28. |М. 1921), при Бургасъ (Чорб., априлъ и май) и вь Добруджа (Зазу 1910, р. 16): Герифа з!пар!з 1. (81). -- Тая нежна, бЪла, съ бавень летежъ пеперуда се сръща изъ парка презъ цЪлия топълъ сезонъ, отъ ранна пролЪть до: късна есень. Дали се срЪща въ 2 или въ 3 поколения не мога още съ положителность да твърдя. Има я по цЪлото крайбрЪжие отъ Цариградъ (Сгауез въ 3 генерации), до устието на Дунава (Баау въ 2 генерации). СоПаз Ппуще Г. (98) - Много на прдко се вижда изъ “парка. Единъ Ф екземпляръ бЪ уловенъ на 25. Х. 1907 год. отъ Н. В Ц. Фердинандъ. Изглежда, че на всЪкжде по край- брЪъжието се срЪща рЪдко; обича повече планинскитЪ м ста. Чорбаджиевъ не го споменува въ приноса си по пеперудната фауна на Бургаската > околность, обаче въ неговата сбирка се намира единъ дребенъ екземпляръ Пуа!е, уловенъ отъ него на 1. М. 1911 година при Бургасъ. Грейвсъ го е наблюдавалъ при Цариградъ презъ май и августъ. Въ Добруджа при Енисенлия е ловенъ презъ юлий (баау 1910, р. 17). СоПаз сгосеиз (едиза Е). (113). -- Това е една отъ най- обикновенитЬ пеперуди, които късно на есень (|--20. Х.) хвърчатъ изъ парка въ голбми множества. Обичатъ да кац- 1) СрЪъщането на Руег! 5 Кгцерег! 5Едг. изъ околноститЪ на Варна е изключено. Не сж намБрени до сега тука изобщо рЪдкитЪ видове Р|тег!з сн! ог! 4 1 се |., намЪрена до сега въ Сливенъ, има я и при Цариградъ (Сгауез) и Гер! 1 да диропспе |! 5! 4г. (намЪрена на - нъколко мЕста изъ България, но въ уединени находища: Сливенъ, ПлЪ- венъ, Бачково, Бургасъ, БЪлево). -. свое а 170 ватъ съ десетки наведнажъ по цвЪтоветЬ на Козтаптит о!#1- стпае. Покрай типичната оранжева форма се срЪща много начесто и аБ. Нейсе НЬ.. а по-рЪдко и аБ. ПеЙс!па ОБЕй. Разпространенъ е по цЪлото крайбрЪжие, на всЪкжде изобилно. За числото на поколенията и за нЪкои биологи- чески наблюдения върху тоя видъ ще съобщиме въ единъ отъ бждещитЪ приноси, а тука по-подробно ще се спреме върху вида СоПаз ега!е Езр. СоПаз ега(е Еър. Едно отъ най-ценнитБ лепидоптерологически открития на Н. В. Ц. Борисъ |. е намирането на азиятския видъ СоПаз ега е, въ парка Евксиноградъ. Първиятъ екземпляръ (Ф) бЪ забелезанъ отъ Него въ мое присжтствие на 13 октомврий 1924 год. къмъ обЪдъ, хвърчащъ около цъвтящия храстъ Ко5- паглит о#спа!е, заедно съ множество обикновени СоПаз едуиза. Сжщиятъ день следъ обЪдъ бЪ уловенъ още единъ екземпляръ и то мжжки. Въпреки моето най-грижливо тър- сене въ продължение на нЪколко деня следъ това, други екземпляри не можахъ да срЪщна. Не го намврихъ, въпреки старателно търсене и презъ есеньта на 1922 год. БЪхъ пока- ненъ тогава специално за да издиря наново тоя видъ и да го проуча по-основно. Изглежда че тая пеперуда е много рЪдка тука, а може би се появява само случайно. Географското разпространение на Сойаз ега!е не е още напълно установено, поради мжчното негово раз- познаване отъ близкитБ нему видове на рода Соаз. За сега. това разпространение обхваща: цЪлия юженъ Сибиръ, чакъ до Амуръ; Централна Азия въ Туркестанъ, Фергана, Тянъ- Шанъ; Западна Азия въ Кавказъ, Армения, Персия. За раз- пространението му въ Европа до неотдавна се знаеше че се срЪща само въ южната часть на Европейска Русия (Са- репта), затова и намирането му въ България (при Бургасъ и Варна) и при Цариградъ (отъ РАШр Сгамез презъ 911 год.) е отъ не малъкъ зоогеографски интересъ.!) Въ научната литература по пеперудната фауна на Евро- па за СоПаз ега!е се споменува само като за случаенъ пришелецъ; намирането му обаче при Варна и Бургасъ по- казва, че той ще да е единъ постояненъ елементъ за фауна- та на юго-източна Европа. Даже и отличниятъ английски ле- Р. ) Бахм етьевъ П., въ книгата си Бабочки Болгар! и 1902, стр. 399, Хе 28 пише, споредъ указанията на АЯ ДрЪновски, че Сойаз ега!е се сръща „много рЪдко въ Русчукъ презъ юни“. КеБе! 511. 1, 1903, р. 16, смъта това твърдение за погрешно, а и ДрЪновски въ ни- коя отъ своитЬ публикации не споменува за тоя видъ, затова и нахо- дището Русчукъ трЪбва за сега да се изостави, тъ ит чресиаа с 171 пидоптерологъ РН. Сгауез, който намБри тоя видъ при Ца- риградъ го смЪта за случаенъ елементъ тамъ, което личи отъ писаното отъ тоя авторъ въ Епроп-10415Е Весогд ХХШ, 1912 р. 319, а именно: „А гаге 1птадгап!. | Тоок 3 зрестепз 1 1911, мо пт УП апд опе п |Х а СуоКк-и апд Пауе пеуег зееп И зтсе“. Азъ ще се помжча да докажа по-долу че С. ега!е е единъ постояненъ елементъ въ фауната на черно- морския брЪгъ. Ентомологътъ П. Чорбаджиевъ, който за пръвъ пжть кон- статира тоя видъ въ България при Бургасъ, пише за не- го: „Отъ тоя азиатски видъ за пръвъ пжть хванахъ 1 а/ на 1. 1Х. 1910 год, по пжтя между морския брЪгъ и Атанаскьой- ското блато, а презъ течение на цЪлия септември хванахъ още | / иЗ 44 отъ равнищата на северъ и юго-западъ отъ града и отъ лозята около града. ПролЪтната генера- ция не съмъ наблюдавалъ. ЕкземпляритЪ по белезитЪ си се скождатъ напълно съ типичната форма. Единъ а/ ек- земпляръ!) по балезитЪ си отговаря на спгузойдйопа, който е хибридъ между едиза и ега?! е. До сега тоя видъ бЪ познатъ отъ палеарктична Азия, а отъ Европа само отъ южна Русия“. За да се увЪри съ сигурность въ вЪрностьта на своето опредБление. Чорбаджиевъ изпрати 4 отъ своитЪ екземпля- ри за провърка на професора Н. КеБе! въ Виенския При- родонаученъ Музей. КеБе! потвърди точностьта на устано- вяването на тия екземпляри като ега е и задържа 2 отъ тЪхъ за споменатия музей. За тия два екземпляри КеБе! (1916). пише): „Етп Ег!зсПпез РагсНеп уоп Вигааз (ед. ТсспоградИеу) ат 14 ипй 27 ЗеретБег 1910 егьаше!. Пе 5шсКе зиттеп дапг пи зо/спеп аиз 50дгиз апд“. Когато Негово Величество улови Со!. ега!е въ Евкси- ноградъ помислихъ си дали уловенитЪ два екземпляри не представляватъ една лимонено-желта форма отъ обикновения силно разпространенъ на сжщото мЪсто видъ Со!. едиза. Помислихъ си сжщо, дали и уловенитЬ отъ П. Чорбаджиева при Бургасъ С. ега!е не представляватъ една такава желта форма, каквато е описана и означена съ названието Со- аз едиза аБ. Гега ез! па 5!. Принудихъ се затова да се отнеса съ запитване до специалиста, добъръ познавачъ на многобройнитЪ разнообразни форми на СоПаз едиза, имено до виенския лепидоптерологъ Рго!. Ог М. КИ, за да се увЪря - 1) Въ сбирката на Чорбаджиевъ е означенъ единъ женски екзем- - пляръ като сНгузо д опа, обаче той, както ще видиме по-долу, не е сргузодопа. ; ?) Кере!, Н. - Вейгад г2иг |ердор!егепашпа Вшдаапепз -- Уег!. г001, Бойап, СезеП. МЛлеп 1916, р. 37. 172 дали ловенитЪ при Бургасъ екземпляри, отъ които два сж съхранени въ Визнския природонаученъ музей сж действител- но СоПаз ега е. Рго!, К1!! ми отговори на моето запит- ване следното: „Азъ бЪхъ днесъ преди обЪдъ въ Естествено- Историческия Музей и замолихъ г-на Проф. Ребель да ми по- каже запазенитЪ въ музея български ега!е. Както можахъ лично да се убедя, тъ представляватъ действително истински ега!е и подхождатъ напълно къмъ серията отъ индивиди на егате, запазени тука въ музея. „Действително не е лесно съ думи да се изтъкне разли- ката между ега!е и желти едиза, обаче здна такава раз- лика все пакъ сжществува. „Основниятъ цвЪтъ на крилата при ега#е е изрази- телно, мога да кажа даже „блестящо“ лимонено-желтъ (еп ГеБпаНез 1св гобс е задеп „|еисШепдез“ г1йгопепде!Ь), а при Со!. едиза Еегаез пипа з549г. тоя цвътъ е матово сярно- желтъ до блЪдо-хромено-желтъ („зштр!ег“ зсРуее де 515 Пе! спгстдеЬ). При С. едиза сгетопае В. Н. тоя цвЪтъ е зелено-желтъ. „При желтитЪ мжжки едиза (женскитЪ сж много ръд- ки) основното петно (андроконидиума) е винаги ясно раз- личимо, въ повечето случаи червеникаво-желто, а при ега- Ге това петно липсва. За тоя различителенъ белегъ спомену- ва още Котап,Н въ 1884. |, р. 154. „Освенъ това, Проф. Ребель ми изтъкна, а това може добре да се види и на музейнитЬ екземпляри, че тъмната - лента (по края на предното крило), къмъ вжтрешния си ржбъ (особено при върха на крилото) е изразително тъмно черна!). При прЪсни екземпляри тоя белегь добре личи; при едиза той липсва. « „Вжтрешниятъ ржбъ на черната лента е при едиза по остро ограниченъ, а при егайе той е отчасти назж- бенъ, понеже се продължава навжтре край жилкитЬ на крилото. „Направи ми впечатление, че у всичкитЬ запазени въ музея женски ега!е, желтитЬ петна въ тъмната лента на заднитЪ крила сж по-голбми, отколкото при женската едиза. „Изобщо казано разликата между желти едиза и ти- пиченъ ега е е малка; върху долнята повърхность на кри- летЬ не можахъ да намвра различителни белези. „Въ заключение нека кажа още веднажъ, че съхранени- о тЪ въ Виенския музей, произходящи отъ Бургасъ, екзем- пляри, приемамъ азъ, а сжщо и проф. Ребелъ за истински егате-: :) По-черна отколкото е черна самата лента (Бур.). 173 НЪма следователно никакво съмнение че ловенигБ отъ Чорбаджиева екземпляри (всичко 6, отъ които 4 сж запазени въ Царската Ентомологическа Станция) сж истински ега!е. Уловениятъ въ Евксиноградския паркъ женски ега| е се напълно схожда по цвътъ и по рисунка съ бургаскитЪ; мжжкия сжщо така, обаче тоя последния има добре развити андроконидии (свЪтло петно при корема на задното крило, до . предния му ржбъ), каквито се приемаше по-рано че липсватъ у ега!е. За тия петна говори въ писмото си и Рго?. КЪНЕ. Обаче и тоя последниятъ белегъ, именно присжтствие на ан- дроконидии у едиза и липсата имъ у ега!е, не може ви- наги да служи като сигурна разлика между двата вида. По тоя въпросъ ясно се е изказалъ и руския ентомологъ А. Н. Авиновъ!), който дълги години се е занимавалъ съ изуч- ване на видоветЬ едиза, ега!е, НТ а!е. Въ цитираната долу статия той казва (стр. 233) „У нЪкоторъхъ изъ моихъ зкзем- пляровъ «(/о/ ега е изъ Ферганм и Зеравшанской долинь также имБется такое пятно (андрокснидиумъ; на заднъхъ крьмьяхъ, фактъ указьваюш!й вообще на неустойчивость зтого признака въ таксономическомъ отношени для характеристики видовъ разсматриваемаго рода (Сойаз), какъ зто отмБтилъ уже Грумъ Гржимайло“. Единствениятъ отчасти сигуренъ белегъ по който разли- чаваме веднага вида ега! е отъ едиза е окраската на кри- лата; тя у ега!а е лимонено-желта, а у едиза е оранженво- желта. Ако при желтитЪ мжжки екземпляри липсватъ и ан- дроконидиитЬ (а такива сж двата мжжки отъ Бургасъ) тогава съ положителность трЪбва да заключимъ, че имамз предъ себе си вида Со аз ега! с. Двата вида: едиза и ега е не сж се още ясно раз- граничили единъ отъ другъ. Въ своето разпространение по Европо-Азиатския континентъ тЪ сж заели самостойно: пър- виятъ почти цЪла Европа, а вториятъ централна и източна Азия. А въ западна Азия тия два вида се смъсватъ единъ съ другъ, даватъ даже и хибридни форми (В1Бг. Нгузодопа В.,. пуБг. ПеПста) и затова мжчно се различаватъ единъ отъ другъ. Вторъ единъ въпросъ, който трЪбва да си сложимъ тука това е въпроса въ колко поколения презъ годината се срЪща у насъ тоя видъ. Мненията на лепидоптероло- зитЪ и по тоя въпросъ се силно разиждатъ. Ка! (1875 р. 157) казва, че вида хвърчи въ Кавказъ презъ априлъ и презъ ав- густь до октомврий, а въ Персия въ края на юний до края на юлий; КбЬег въ капиталното съчинение СгозззсПте!|- Гег И пае дег Егде нищо не казва за числото на поколе- нията; звриШег (1908, р. 10) твърди, че се срЪща презъ ап- с 1) Авиновъ. А. Н. -- Къ фаунЪ КНораосега Восточнаго Памира. Трудъ: Русск. Знтомолог. Общества. Т. 50, стр. 115--145, Петербургъ 1910. 174 рипъ и презъ авгусъ до октомврий; Мегфу (1910, р. 220) пише „СеНе езресе, сотте Нуа!е, а, 5зеййоп |ез оса #65, ипе зеше депегаПоп еп )шп ек диШе! оп Беп дзих (е! реш-еге пете то!5 депегаНопь), ипе аи ритепов е! ипе а Га Нп де Рейв е! репдап! Рашотпе“. А за различаване поколенията едно отъ друго казва: „|а Гогте Буа!ео! 4 ез, зеоп С оит-Ог5ритайо, сопз ш а аепегаНоп, ри атшеге де ега е дапз |е тазз топ- (адпешх де РАД е сепгае паз15 уегз РОпепЬ (глоп ОС ззаг) се ашеиг Га гепсопне епгете!6е аих пп м4из де |а Когте Гурдче. Мопавиг Апдге АупшоН даш дершз ризешгз аппезгз ешфе ега е е! |ез 1го!5 есоесез (Буа!е, сНгузо!: Непе е! едиза), даш уоепЕ аувс |! дап5 е 504 де а Виз“е (епу!- гопз де Робажа), мпиогте дпе ега!е у ез! гаге аш ргеп- |етрз, аш сопгаге ехсез метезп! аБопдапЕ еп ее е еп ап- Готпе“. Въ колко генерации се срЪща ега е въ България, дали въ 2 или въ 3 не може още съ положителность да се каже, защото числото на уловенитЪ до сега екземпляри е още малко (само 8), а и наблюденията върху тЪхъ сж още слаби. Все пакъ известни заключения, които би послужили за по-ната- тъшни правилни наблюдения, може да направимъ и върху тия нЪколко екземпляри. ТЪ сж ловени на следнитЪ дати и мЪста: 1. Бургасъ 21. |М. 1910, женски, много старъ изпокжсанъ 2 Е 14. М!. 191, мжжки, почти прЪсенъ 5 : 14. 1Х. 1910, 5 прЪсенъ (въ Виенския музей) 4. х 27. |Х. 1910, женски, старъ Ро: » 27. |Х. 1910, Е почти прЪсенъ 6. Евксин. 13. Х. 1925, мжжки, , х 7 3 13. Х. 1925, женски, , - Погледнеме ли върху датитЬ въ тоя списъкъ и вземеме ли подъ внимание и бележкитЪ поставени за възрастьта на всъки индивидъ ще трЪбва да дойдеме до следнитЬ заклю- чения: 1. Уловениятъ рано на пролЪть, на 821 априлъ 1910 г. ф екземпляръ е съвършено старъ и окжсанъ. По цвЪтъ, окра- ска и голбмина той напълно схожда съ индивидитЪ, ловени късно на есень. Той сигурно не е излюпенъ отъ какавида ра- но на пролЪть, а е единъ презимувалъ есененъ индивидъ. Презимуването на нЪкои отъ видоветЪ отъ рода СоПаз, а спе- циално за близкия до ега е видъ СоПаз едиза (особено въ по-топлитЬ мЪста на България) е за мене фактъ неоспо- римъ. ВЪроятно и вида СоПаз ега!е Езр. може да пре- зимува въ фаза на пеперуда, както това е у срЪщащия се обилно на всЪкаде въ България видъ СоПаз едиза. 2) Уловениятъ на 14 юний 1911 г. почти прЪсенъ ек- земпляръ, вЪроятно не ще да е по-старъ отъ около 2 седми- 175 ци. Той не ще да е презимувалъ, а е полученъ като поко- ление на презимувалитЬ женски индивиди т. е той принад- лежи на едно лЪтно поколЪние. За уловенитЪ на 14 и 24 септември 1910 год. Проф. Ребелъ пише, че сж съвсемъ прЪсни. Почти такива сж и уло- венитБ въ парка Евксиноградъ на 13 октомври 1925 год. два индивиди. ТБ всички принадлежатъ на едно второ есенно поколение. КъснитЪ екземпляри Отъ това поколение могатъ да презимуватъ и да продължатъ на пролбть своя родъ. Отъ гореизложеното можеме ди извадиме следнитЬ за- ключения: 1. СрЪщането при Бургасъ и Варна на съвсемъ прЪсни индивиди отъ ега!е показва, че тоя видъ не е въ България единъ случаенъ пришелецъ, а е единъ постояненъ елементъ въ фауната на черноморското крайбрЪжие. 2. Той се сръща въ България въ 2 генерации, една лЪтна, която хвърчи презъ месецъ юний (и юлий при Цариградъ конста- тирана отъ РА Сгауез) и една есенна, която хвърчи презъ месецъ септември и октомври. 3. НЪкой отъ закъснЪлитЪ ин- дивиди на есенната генерация могатъ да презимуватъ и на- ново да се появатъ въ стари окжсани индивиди рано на- пролЪть. НамиращитЬ се въ Царската Ентомологическа Станция / екземпляри отъ лЪтната и есенна генерация се добре схож- датъ съ цвЪтнитБ изображения на тоя видъ у Зе г (1. с.) табл. 26, въ редица Ь, фиг. 1 (с) и2 (9). ТЬ се добре схож- датъ и съ рисункитЬ на Ури!ег ( (1903), табл. 3, фиг. 12 и съ цвЪтнитЬ фотографически изображения на Мег Ну (1910) Р. Х., На. 23 () и 44 (Ф). У тия последнитЬ изображения обаче, заднитЪ крила, както и коренитБ на преднитЪ крила сж малко по-слабо черно замжглени, отколкото това е у на- шитЪ индивиди. | Нека споменеме тука и за още единъ мжжки екзепляръ отъ желтъ Со аз, за който не мога още съвсемъ положи- телно да кажа, дали е действително ега! е или е нЪкаква особена непозната до сега въ ентомологическата наука жел- та форма отъ СоШаз едиза. Тоя екземпляръ е съвършено прЪсенъ, дребенъ, пролбтенъ индивидъ, уловенъ отъ П. Чор- баджиевъ при Бургасъ на 9/22 априлъ 1910 год. (значи ко- гато растителностьта едвамъ почва да се събужда). Неговата пръснота показва, че той не е презимувалъ, а току-що излю- пенъ отъ презимувала какавида. Той е желтъ, обаче силно се различава отъ есеннитЪ ега е по дребниятъ си ръстъ; той е съ 20 мм. дълги и 10 мм. широки предни крила (срЪщу 26 и 15 мм. у есенния ега! е) и 33 мм. раз махъ на крилата (сръщу 44--45 мм. у ега!е). ЦвЪтътъ на крилата му е ли- " монено желтъ; но е малко по охрено-желтъ, отколкото у есен- нитЪ индивиди. ДругитЬ белези сж както у ега!е, обаче ек- земпляра притежава и слабо изразени андроконидиални пет- 176 на. Ако тия петна съвършено липсваха, тогава екземпляр: непременно бихъ зачислилъ къмъ ега е. Одаче мжчно е де се зичисли тоя екземпляръ къмъ желтата форма на едиз: поради това, че пролБтнитБ екземпляри отъ едиза (имен уаг. г! пог Ка! !) ловени презъ сжщото време иматъ съ вършено друга форма на крилата (широки и кжси 11 Хх 2( мм) и чернитЪ имъ ивици сж ясно прорБбзани съ желти реб ра. Тоя последния белегъ у разглеждания екземпляръ е сла бо изразенъ. Отъ друга страна, да зачислиме тоя екземпляръ къмт ега е ни подбужда и следното обстоятелство. Въ Централн: Азия изглежда, че видътъ СоШаз ега! е е представенъ на пролЪбть съ една дребна пролЪтна генерация, наречена Буа Гео!дез ВЯг. - агзсй. ИзобразенитЪ у Мегйу Р!. ХЕ На. 2 и 27, 21. ХОМП На. 26-28 Пуа!ео! 4 ез сж все дребни. На шиятъ- дребенъ пролЪтенъ екземпляръ (/) обаче не прите жава свЪтлитЪ петна въ черната лента по края на крилата 1 затова не може да се отжждестви съ Пуа!ео!4ез5)), то! обаче добре схожда съ фиг. 27, табл. ХЕ (означена кат: гапз ад. аБ. спгузодопа Во!5 4. отъ Транскаспия) и от части съ фиг. 25, таблица Х МП (означена като аБ. сргу зо Нето! 9ез Мег.2), за които за жалость не е казан: презъ кое време на годината хвърчатъ; изглежда обаче, ч: тия две форми принадлежатъ на пролЪтната генерация. На шиятъ екземпляръ не искаме още да отождествяваме съ нЪко:! отъ споменатитЬ аберации, а искаме само да изтъкнеме, че н! е невЪроятно въпросния екземпляръ да принадлежи на едн: пролЪтно поколение на СоПаз ега е. Само по- щателн! наблюдения би потвърдили това. Пеперудата СоПаз ега!: взета изобщо е единъ слабо проученъ видъ. Може би че видътъ СоПаз ега!е не е толкова многс рЪдъкъ въ юго-източна България, както отъ досегашнттЪ из следвания изглежда. Действително, той е много по-рЪдъкъ отт близкитЬ до него видове СоПаз едиза и Сойаз Руае, съ коитс заедно хвърчи и отъ които се трудно различава. Ако се обър не обаче, отъ страна на нашитЪ ентомолози, по-вече внима 1) За тая форма ВбБег (въ Зе!7- Ог. 9. Егде 1907 р. 66) казва: „е 1 пост цпепзстедеп, оБ дДез епе АБегайу -- одег 2еШогт 15“. ”) Чорбаджиевъ е означилъ единъ женски екземпляръ, уловен! на 8/21 |М 1920 г. като аБ. снгузодопа Во159. („хибридъ мед С. ега!е и С. едиза“). Сравнгнъ тоя екземпляръ съ „типуситЪ“ Н! сНгузодопа изобразена съ цвЪтна фотография у Уегиу Р4. ХЦ, Не 28 / и 299, тоя екзимпляръ не се схожда никакь съ тБхъ, а не с схожда и съ Е14. 4, редица Б, табл. 26 на зейг. (1907). Формата спг 5зодопа има цвЪтъ, почти като тоя на една типична едиза. Екзе пляра на Чорбаджиевъ е единъ типиченъ женски ега!е и затова сигузодопа трЪбва да се зачеркне отъ списъка българскитЬ п перуди. 4 177 ние върху желтитЬ форми на рода СоПаз, вЪроятно е че Со- Наз егаз ще да бжде откритъ и въ други покрайнини на ю.- изт. България, а особено въ източна Тракия. Сопорегух гпатт! Г. (124). - Тая красива лимонено желта пеперуда се явява изъ парка много рано на прол ть, даже и въ края на зимата, презь първитЪ слънчеви дни (7. Ш. 1923 г. единъ прЪсенъ «/). Хвърчи изъ гориститЬ мЪста на парка и късно на есень. Такъвъ единъ есененъ екземп- ляръ е билъ уловенъ отъ Н. В. Царь Фердинандъ на 23. Х. 1906 г. Разпространена е по цЪлото крайбрЪжие. Въ колко поколения се срЪща тоя видъ, дали въ едно или две, ще трЪбва тепърва да се докаже. Дгауез предполага за окол- ноститЬ на Цариграда 2 генерации, сжщо и Чорбаджиевъ за Бургаската околность!). Еат. 5ррута ае. АсПпегопПа а“горовз |. Една отъ най-чудноватитЬ пеперуди, която се срЪща въ България и въ Евксиноградския паркъ, е едрата вечерница Аспегоп! а а! гороз, която въ всички учебници се споме- нува подъ името „мрътвешка глава“. Това име пеперу- дата носи отъ съчетанието на чернитЬ петна върху гръбната страна на торакса й, което съчетание дава образа на човъЪшки черепъ съ кръстосани подъ него бедрени кости. Въ Евксиноградския паркъ тая пеперуда е постояненъ обитатель, а нейнитЬ едри интересни гжсеници, които при уплаха взематъ „ позата на сфинксъ“, биватъ намирани тука почти всЪка година на есень по растението „)азпйоит ВаН- сапз и Еусит БагЬагит. Такива намБрени гжсеници сж били множество пжти отглеждани отъ Н. В. Царь Фердинандъ, а презъ последнитЪ години, съ особенъ наученъ интересъ и отъ Н. В. Царь Борисъ |. Животътъ на тоя юженъ, отъ тропи- ческо произхождение видъ (разпространенъ е и въ цЪла Аф- рика и Мадагаскаръ) е свързанъ съ множество интересни био- логични загатки, нЪкои отъ които ще разгледаме и ние тука. Ето и биологичнитБ въпроси, върху които се е спрЪлъ Негово Величество при своитЬ ноблюдения върху тоя видъ: : 1) За видоветЪ пеперуди принадлежащи къмъ семействата Му т- рпа Пдае, | усаеп!даеи Незрегт! дае ще съобщиме въ вто- рия приносъ къмъ пеперудната фауна на Евксиноградския паркъ. Тукъ „ще се спреме на видоветЬ отъ семейството 5р 1 | па !д ае. Известия на Бълг. Ентом. Д-во, | 12 178 1. При улавяне на живата пеперуда, тя издава силни пис- кливи звуци, което не е свойствено на никоя европейска пе- перуда. -- съ какво издава тя тия звуци? 2. Пеперудата хвърчи много късно на есень (даже до | ноемврий), при студено вече време, -- какъ тя продължава своето поколение по-нататъкъ ? 3. Дали видътъ презимува въ фазата на пеперуда (както това твърдятъ нЪкои автори), или въ фаза на яйце (както би трЪбвало да се очаква), или въ фазата на какавида? 4. Защо гжсеницата се явява въ три различни по цвЪтъ форми, -- дали тоя полиморфизъмъ е въ връзка съ полътъ? 5. ПеперудитЬ на Мъртвешката глава се намиратъ доста на често въ пчелнитЬ кошери на Евксиноградския пчелинъ, -- дали тЬ навлизатъ въ кошеритЬ за да се нахранятъ тамъ съ медъ? Какъ се отнасятъ пчелитЬ къмъ тЪхъ? А и на множество други подобни биологични въпроси се натъкваме, когато проследяваме по-щателно живота на тая пеперуда. Въ нашата ентомологична литература по тия въ проси не е казано нищо, затова на нЪкои отъ тБхъ ще се спреме тука. Число на поколенията. Преди всичко налага ни се да разяснимъ развитието на тоя видъ при нашитЪ клима- тически условия т. е въ колко поколения се явява той презъ годината. Най-вЪрно заключение по тоя въпросъ ще получимъ, като посочимъ тука датитЬ, презъ които сж ловени пеперу- дитЪ съхранени въ сбиркитЬ на Царската Ентомологическа Станция, както и датитЬ, презъ които отгледванитЪ гжсеници сж се превърнали въ какавиди и отъ тия последнитЬ сж се излюпили пеперуди. Прегледаме ли, на приложената тука таблица датитЪ; презъ които е ловена пеперудата, или пъкъ е излезла изъ какавидата, веднага ще ни се хвърли въ очи, че три сж сезонитЬ, презъ които тя се появява: 1 Въ края на пролЪтъта и то най-често въ нача- лото на мъсецъ юний (пореденъ номеръ 1-5). ПеперудитБ, които хвърчатъ презъ това време сж излЪзли отъ какавиди, които сж призимували. | П. Презъ края на лЪтото, и то най-често през втората половина на мЪсецъ августъ и по-слабо презъ нача лото на мЪсецъ септември. КакавидитЪ, отъ които сж излезл тия пеперуди, не сж зимували а сж направени презъ МБ сецъ юлий сжщото лЪто. Ш. Презъ срЪдата на есентьта ито презъ мЪсещт октомврий, даже и началото на ноемврий, когато времето 179 5 т 1 115 с х Ф с Ф дД е щ - ай Ее е д ха Ф о 5 с и Отъ кого ловена ; а НАХОДИЩЕ Ецке е Е 2 съ какво се храни гж- а и щ 9 Е сеницата с. то е ок А » му а > х о щ 9 х а. с Е Фо т Ф () ; а реве „4 г ю 6 с е: 1 | Сливенъ - 28.У.1914 | П. Чорбаджиевъ Ерцхерцогиня Елиса- 2 Евксиноградъ | 19.Х.1900 17.М1.1907 241 (ве Австрийска. Гжсеен. на „азпйпит | (Н. В. Царь Борисъ Ш З| я 23.Х 1925 | Гжсеница на | успит | ( Баграгит 4 София 31.Х.1917 | повредена Д-ръ Ив. Бурешъ 5 5 1.Х11917 | умрЪ Температура 12-13 С. 6 Евксиноградъ 31.МП.1906 Н. В. Ц. Фердинандъ 1 7 София 2.уУШ 1206 Д-ръ Ив. Бурешъ В) Евксиноградъ ЗУШ 1923 Н. В. Царь Борисъ Ш 9 София 2.У1.1916 | 3.У1!.1916 32 | гжсеница зелена 10 5 13-МП 1912 | 17.МШ.1912 35 | гжсеница желта 11 | Врана (Соф-ко) 17.М1.1914 | 18.01.1914 31| Н. В. Ц Фердинандъ |! 12 Айтосъ 8.У1.1916 | 18.М11.1916 39 > гжсеница сива 13, Врана 17.МП.1910 | 18.11.1910 1311 Н. В. Ц. Фердинандъ |! 14 5 18.МП 1807 | 27.М111.1907 | 39 15 : 20.М11.1907 | Н. В Царь Борисъ Ш 1: Гюмурджина 23.УШ.1912 | Д-ръ Бурешъ 17, Сливенъ УШ.1916 П. Чорбаджиевъ 18| Врана 30.М1.1907 | 2.1Х.1907 133, Н. В. Царь Борисъ Ш 19 Искрецъ 9.1Х.1915 20; София 1.Х.1912 много студено 12" С. 21 | Врана | 3.Х.1917 Н. В. Ц. Фердинандъ |! 22 Бургасъ 10.Х.1910 П. Чорбаджиевъ 23 София | 1.Х1.1919 много студено 7? С. | | вече много студено и несвойствено за развитието на една пеперуда. Отъ гореизложеното би могло да се извади заключение, че мъртвешката глава се появява въ България въ 3 поколения. "Въ сжщность, макаръ че пеперудата се явява 3 пжти презъ годината, числото на поколенията е само 2, или по-право : щ , 180 две и половина, макаръ и това последното твърдение да звучи абсурдно. Нека дадеме по-подробно разяснение на тая за- гадка. ОтглежданитЬ въ парка Евксиноградъ гжсеници на тоя видъ сж намирани презъ есеньта и то най-често въ края на мъсецъ октомврий. ГЪ се хранятъ тука главно съ листата на Стстит БагБагит (бойзпасгаз), Уазпплшт Ройсапз (ОПеасезе) и картофъ -- бой апшп иаБегозит (бо!апасезе). Тия намирани на есень гжсеници се заравятъ въ земята, за да се превърнатъ въ какавиди най-често презъ втората по- ловина на месецъ октомврий. КакавидитБ оставатъ да зиму- ватъ въ почвата и отъ тЪхъ излизатъ пеперуди на пролЪть презъ края на мЪсецъ май или началото на мЪсецъ юний. Тия пеперуди принадлежатъ на първото пролЪтно >поко- ление. ГЪ се сръЪщатъ въ природата сравнително рЪдко, вЪро- ятно поради обстоятелството че зимуващата какавида е из- ложена силно на повреди и унищожение отъ разни не- приятели. | : Яйцата, които тия пролЪтни пеперуди снасятъ по листа- та на ясмина или картофа, следъ кратко престояване (10--15 деня), даватъ гжсенички, които се хранятъ до къмъ срЪдата на месецъ юлий; тогава тЬ се заравятъ доста на дълбоко въ почвата (изъ разкопаната почва на лозята и картофищата до 20--30 см. дълбочина: и тамъ се превръщатъ въ едри до 10 см. дълги, черно-кафяви, сравнително меки какавиди. Гжсени- цитБ живБятъ по единично, сжщо и какавидитЪ си правятъ по единично. Какавидата е вложена въ лесно разчупливо гнЪздо (празднина въ почвата) съставено отъ не яко слЪБпени землени частички. Огъ тия какавиди се излюпватъ още презъ сжщото лЪто, следъ около 35 дневно прележаване, презъ вто- рата половина на м. августь, пеперуди отъ лЪтното поколе- ние. ПеперудитЬ на това поколение се срЪщатъ изъ парка Евксиноградъ много по-чзсто отъ тия на пролЪтното поколе- ние. Това се дължи вЪроятно на по-бързото развитие и на по-благоприятния сезонъ, презъ който става това развитие. За развитието на това поколение се изисква: 45 деня отъ снасянето на яйцето до заравянето на вжзрастната гжсеница (1. М-- 15. МП), плюсъ 34 деня за превръщането на кака- видата въ крилата пеперуда (15. УП- 18. УШ), всичко 79 деня. ИзлЪзлитБ презъ края на месецъ августъ пеперуди мо- гатъ да хвърчатъ продължително време, тЪ се хранятъ съ по- мощъта на хобота си съ цвЪтенъ нектаръ и навлизатъ даже и въ пчелнитБ кошери за да се насмучатъ тамъ съ медъ. Презъ сжщиятъ месецъ августъ тЬ се оплодватъ и снасятъ яйцата си. ГжсеницитЬ получени отъ тия яйца се хранятъ около 30 дена и въ началото на месецъ октомври сж вече на- пълно израстли и се заравятъ въ почвата, за да се превърнатъ » 181 тамъ въ какавиди. Гия какавиди ще презимуватъ, за да да- датъ на пролЪть следнята година пеперуди отъ първо по- колЪние. НЪкои отъ тия какавиди обаче, направени малко по-рано, имено презъ месецъ септември, поради топлото още време успъватъ да завършатъ своето развитие още сжщата есень и вмЪсто да дадатъ пеперуди чакъ на пролЪть, даватъ ги още презъ сжщата есень презъ октомврий и началото на ноемврий. За да се появягъ тия закъснБли пеперуди има още дос- та време, тъй като какавидната фаза на лЪтното поколЪние трае около 30--39 деня; значи направенитЪ презъ втората по- ловина на месецъ септемврий какавиди иматъ възможность да дадатъ пеперуди презъ октомврий, вмЪсто да ги дадатъ 7 ме- сеца по-късно, имено чакъ на пролЪть. Гакива канавиди съ ускорено развитие даватъ явлението, което азъ презъ 1914 г. нарекохъ „недолежаване на какавидата“, и което съмъ наблю- давалъ и у други видове пеперуди -- напр. у загша зри! оспЕ., Рна!ега Бисерпа!а |., Гисгапига египеа Езр., Осгапига уУпша | и др.1). Че тия срЪщащи се късно на есень пепе- руди, произлизатъ действително отъ недолежали какавиди, личи и отъ това, че въ коремчетата на женскитЬ уловени презъ октомврий и ноемврий, не се намиратъ развити яйца, г. е. тъ сж безплодни, а и студения сезонъ е вече доста на- предналъ за да могатъ да дадатъ по-нататъшно покол ние. Държани отъ мене такива индивиди на затворено въ кафезъ тЪ не можаха да презимуватъ и умрЪха, вЪроятно отъ студъ. Може би за такива късно намврени индивиди нЪкои автори, даже и въ най-ново време напр. Вигаег”), твърдятъ, че тЪЬ могатъ да презимуватъ. Твърдението на Вигдег обаче изглежда да е грЪшно и по тия съображения, че той на сж- щото мЪсто твърди, какво и пеперудата зтпепо из осейайз презимува, което сигурно е погрЪшно. За една късно на есень уловена АсПегоп а а!го- ров съмъ написалъ въ бележника на Царската Ентомологи- ческа Станция следното: „единъ доста запазенъ женски ек- земпляръ, намъренъ на 1 октомври 1912 г. въ една отъ стаитЬ. на Царската Зоологическа Градина въ София. Времето е дъж- деливо, студено (129С.) и неподходно за сжществувание на една пеперуда. Тя е влъзла въ стаята, дето се отглеждатъ екзотични птици, като е била привлечена вЪроятно отъ ми- ризмата на банановитЬ и смокинови плодове, съ които се хранятъ тукъ казанитЪ птици. Поради доста низката темпе- 1) По въпроса за „прележаването“ на какавидитЬ вижъ статията ми „Бележки изъ фауната на нощнитЪ пеперуди на България“ -- Тру- дове на Бълг. природоизп: д-во, кн. М!, 1914 г.. на стр. 73--78. 2) Вигаег, Е. -- ПеБегупег! АсПеголНа агороз? (Еп! ото!о4. Ап- гетдег Ва. 1, 1926, р. 10-12). “ 182 ратура (12--149 С.), която трае вече цБла седмица, пеперуда- та не може да хвърчи, а издава само, при допиране до нея, доста силни пискливи звуци. Оставена да живЪе въ кафезъ въ неотоплявана стая, при температура 16" С. и хранена съ захаренъ сокъ, тя не можа да изтрае дълго време и умре на 16 Х. РазрЪъзано коремчето й, въ него не намррихъ никакви яйца. Значи, тая пеперуда би могла да продължи своето по- коление само ако би могла да презимува и презъ това време да развие полови продукти. Но защо това е нуждно, когато е ясно отъ мои по-раншни отглеждания, че какавидата, а не пеперудата на АсПегоп| а а гороз зимува. Да зимува и какавидата и пеперудата, това не е наблюдавано още за никой видъ пеперуда и би било несъобразность въ при- родата“. : За единъ другъ сжщо така безплоденъ женски екзем- пляръ, намренъ още по-късно, съмъ бележилъ следното: „на 1 ноември 1919 г., при много студено и дъжделиво време (70 С.) бЪ донесена въ Царската Ентомологическа Станция (отъ г-жа Сл. Пом-ва) една добре запазена Мрътвешка глава. СрЪщането презъ това студено време на една такава едра пеперуда очуди всички. Пеперудата бЪ намЪрена въ коридора на едно жилище, скрила се тука вЪроятно отъ студа. И тая пеперуда издаваше пискливи доста силни звуци. Запазена жива, тя можа да изтрае само 4 деня и умре, вЪроятно отъ студъ. Може би трЪбваше да я държа на топло? Дали тия късни есенни екземпляри не сж такива, които мигриратъ отъ северъ къмъ югъ, подобно на вечерницата Парйпп! 5 пег!!, която мигрира отъ югъ къмъ северъ?“ Общото заключение отъ изказаното по-горе е, че видътъ АсПегоп! а а! гороз се развива у насъ и специално въ Евксиноградския паркъ правилно въ 2 поколЪния, като една часть отъ какавидитЬ на второто поколЪние, по нЪкога, вмЪс- то да презимуватъ даватъ пеперуди още сжщата есень. Тия късни есенни пеперуди сж безплодни, и при нашитЪ клима- тически условия сж осждени на загинване. Такова едно раз- витие може да наречеме развитие въ две и половина поко- лЪния. Графически може да го представиме въ > следнята таблица!): 1) Въ тая таблица пеперудата е отбелезане съ кръсче, гжсеница- та съ чертица, яйцето съ точица, а какавидата съ едра точка. Въ хоризонталния горенъ редъ сж отбелезани месецитЬЪ презъ които става развитието, а въ отвесния краенъ редъ годинитЪ презъ които е праве- но наблюдението. По-подробно за тия таблици вижъ статията ми „Бе- лежки изъ фауната на нощнитЪ пеперуди на Бълария“ -- Трудове на Бълг. Природоизп. Д-во кн. У1, 1913, стр; 91--99. Бенет дририеаиттененаиаитатаоррреанртииене тате орррриоттт тт ири ет татаро---------и------щ ижфашати: с чаивитетаиитеииаиящищес „| -етащиитетияаттесиието а сее леенетнаиитиииеячо „6 <тессеситнтнотитодищо: , чпонетианасаеияяи 1926 При горнитЬ заключения изпъква обаче следниятъ въп- росъ: на какво се дължи тая нецелесъобразность да се поя- вяватъ, късно на есезь, пеперуди, които трЪбва да измратъ, безъ да могатъ да продължатъ поколЪнието си? Отговора на тоя въпросъ може да намБримъ въ следното: АсПегоп! а а! горозв е видъ съ тропическо произхождение. Разпростра- нението му обзема цЪла Африка, съ острова Мадагаскаръ; цЪла умврена Европа, заедно съ Великобритания, северна Германия, Скандинавия, Естландия; КанарскитЪ и Азорски ос- трови; западна Азия съ Персия, Транскаспия, Армения и Ма- ла-Азия!). Нейното първо отечество изглежда че е тропичес- ка Африка, Тамъ видътъ се явява правилно въ 3 поколения презъ годината, и тия поколЪния не се прекъсватъ отъ зЗи- мата, както това е при нашия климатъ. При способностьта на пеперудата бързо и продължително време да хвърчи, и при вжтрешния й стремежъ да мигрира и да се разпространява на далечъ, тя бързо е заела и такива съ по-хладенъ климатъ мЪста въ Европа, дето нейното развитие не може да става въ 3 поколБния). Въ такива мЪста затвърдБлия у вида жи- вотенъ признакъ да се развива въ 3 поколвния презъ годи- ната трЪбва да се измъни и да се нагоди съгласно сжщест- вующитЪ въ мЪстото климатически условия. Това нагаждане се извършва посрЪдствомъ „недолежаването“ и „прележава- нето“ на какавидата, за което явление вече споменахме. Удъл- жаването и съкратяването на какавидната фаза представлява едно срЪдство за вида да приспособи своето развитие къмъ новитЪ за него климатически условия. Ето и доказателства за това: све оее сеес | еее зе к 1) Близкия до А. а горо5 видъ АсПегоп а з+ух МезНу. е разпространенъ въ Индия, Цейлонъ, Япония, ЗундскитЪ о-ви. Почти сж- щото разпространение има и третия видъ отъ тоя родъ имено А. |а- сПеп 5? 5 ЕаБг. з) За широкото разпространение на Мрътвешката глава въ Ев- ропа е спомогнала много и картофената култура. Въ срЪдня и северна Европа гжсеницитЬ на Мрътвешката глава се хранятъ главно съ лис- тата на картофитЪ. Картофеното растение (Ззоапит цБЬегозит) произ- хожда отъ Америка, дето Мрътвешката глава не се сръща. 184 Въ тропицитЬ АспегопНа акороз се развива правилно въ 3 поколения презъ годината. Въ три поколения се развива даже и въ най-топлитЪ покрайнини на Европа напр. въ Ри- виера и Санъ-Ремо (южна Франция), макаръ че третото поко- ление често съ мжка се доразвива. Въ това мЪсто, споредъ Атапег- АБа?!?), гжсеницитЬ на Мъртвешката глава се срЪ- щатъ въ трето поколение презъ срЪдата на месецъ декемврий и даже презъ началото на януарий. Гия гжсеници сж полу- чени като поколение на пеперудитЪ, които се излупватъ презъ декемврий и ноемврий месецът. е. отъ тия пеперуди, които въ България се раждатъ, поради студеното време, безплодни. При топлия климатъ на Ривиера, тЪ обаче развиватъ поло- витЬ си продукти и даватъ начало на ново трето поколение гжсеници, които се превръщатъ въ какавиди презъ месецъ януарий. Интересно би било да се узнае, дали въ Южна Фран- ция, една часть отъ люпящитЪ се презъ септември и ноември какавиди оставатъ да „прележатъ“ до напролЪтъ. При на- шитЪ климатически условия, както видЪхме, поради студеното време презъ октомврий и ноемврий почти всички какавиди отъ това есенно поколение оставатъ да презимуватъ, а само отъ една малка часть отъ тЪхъ се излюпватъ пеперуди, които при това оставатъ безплодни и поради студеното време загиватъ. Раз- витието въ тоя случай става въ 21/, поколения; такова е разви- тието вЪроятно и въ по-голБмата часть на Южна Европа. Въ голбма часть отъ СрЪдна Европа развитието става правилно въ 2 поколЪния, безъ пеперудата да се явява и късно на есень отъ недолежали какавиди. А въ Северна Европа, специално въ Естландия, АсПпегоп а а!горозв не е даже постояненъ тамъ развиващъ се елементъ, а се появява (споредъ Ре- вегвеп ) презъ августъ и септемврий чрезъ екземпляри, които сж долетяли тамъ отъ по-южни мЪста. Тия долетели пеперуди снасятъ тука по картофенитЬ листа своитЬ яйца, обаче изЗ- лезлитЬ отъ тЪхъ гжсеници съ мжка могатъ, поради ранното настжпване на студоветЪ, да се доразвиятъ и превърнатъ въ какавиди, които пъкъ сж осждени на измръзване. Въ тоя случай развитието се извършва въ една непълна генерация. Най-сетне, поради голБмата мигрирующа способ- ностьъ на пеперудата, тя се появява (споредъ Реегзеп |. с. р. 130) и далече на северъ въ Скандинавия, дЪто нЪма никакви условия за нейното развитие и дЪто долетялитЪ пеперуди сж осждени на загинване безъ да могатъ да дадатъ нито на- чало на свое поколение. : 2) Циду?а у. А! дапег АБа!!. - АсПегопНа агороз Г. („Шоз!!- ге Х2ейзсъгив Еаг Епюто!од!е. Вд. 4, 1899, р. 178). Не ) М. Рекегзеп -- Гердерегепташпа уоп ЕзПапд. Кеуа! 1924, р. 129 185 Другъ единъ въпросъ, на който има тукъ да се спреме е какъ пеперудата издава звукъ. Едно чудновато явление у пеперудата Мрътевешка глава е, че тя при о9езпо- кояване издава силни пискливи звуци, които най-добре могатъ да се оприличатъ съ цвъртението на внезапно уловени или при- тиснати домашни мишки. Цвъртението е доста силно, то ясно се чува и отъ 20 метра растояние и изненадва всЪкиго, който е ималъ възможность да лови таяп еперуда. Известно е, че пе- перудитЬ не издаватъ звукъ; само нЪкои видове напр. Раг- пазз! ц5 арро!о издава особенъ звукъ, като трие заднитЪ си ципести криле о грапавитЪ си крака. Звукътъ, който изЗ- дава Мрътвешката глава е съвършенно другъ, той е истин- ски пискливъ жалобенъ тонъ излизащъ изъ устния апаратъ на пеперудата. По какъвъ начинъ пеперудата издава тоя звукъ не е още напълно разяснено, макаръ че съ тоя въпросъ сж се занимавали доста много автори като напр.: Могдтапп, | огеу, Кеацтиг, Мадпег, Кбзе!, Наазе, Опдез и др. Атдпег-АБаН, който презъ 1899 г. (| с. р. 337--338, 355 356). е събралъ и литературата по въпроса, твърди че зву- ка произлиза отъ триенето една о друга дветЪ половини на спирално завитото смукало на пеперудата. МоитЪ наблюдения върху нЪколко живи цвъртящи ек- земпляри отъ АсПегопиа ме доведоха до следнитЪ заключения: 1. ЗвуцитЪ излизатъ действително отъ празднината, въ която е навито устното смукало. 2. Това смукало взима участиа въ образуване на цвър- тението. Ако у цвъртящата пеперуда изтеглимъ внимателно смукалото на вънъ, цвъртението престава. 3. Дали звуцитЪ се получаватъ отъ триене на дветЪ по- ловини на смукалото, или пъкъ отъ триене на завитото сму- кало върху заднята стена на празднината, въ която то е по- мБстено, не можахъ точно да наблюдавамъ. Изглежда ми, обаче по-правдоподобно второто, защото при цвъртенето хобота про- пада малко по-дълбоко на вжтре, безъ обаче да се забелезва върху него нЪкакво особено трептение. 4. И въ единиятъ и въ другиятъ случай звукътъ не би могълъ да бжде толкова силенъ, ако при неговото образуване не взима участие и въздухъ, който се изблъсква, вЪроятно посредствомъ трахейни канали презъ легловището на хобота. Че това е така личи отъ факта, че при цвъртенето ясно може. да се забележи едно свиване и издуване на коремчето, което вЪроятно е въ връзка съ приемане и изхвърляне на въздухъ. Тоя въздухъ, вЪроятно, се изхвърля презъ отвори задъ хобота 186 и усилва произвеждания тамъ звукъ или пъкъ причинява треп- тение на нЪкоя мембрана. Ще трЪбва да се постави цвър- тящата пеперуда въ задимена или прашна атмосфера, за да да може да се констатира дали действително презъ хоботното влагалище се изхвърля при това цвъртене въздухъ. Защо пеперудитЪ навлизатъ често въ пчел- нитЪ кощери? Въ Евксиноградскиятъ пчелинъ много на често, при преглеждането на кошеритЪ, презъ края на лЪтото, се намиратъ мрътви екземпляри отъ пеперудата Мъртвешка глава. При преглеждането на пчелина презъ септемврий 1924 год. отъ Нейно Царско Височество Княгиня Евдокия, която ревностно се занимава съ пчеларство, отъ 20 кошера бЪха из- вадени 9 такива пеперуди. МрътвитЬ пеперуди иматъ свое- образенъ изгледъ. ТЪ не сж изцапани нито съ медъ нито съ восъкъ, а сж съвършено очистени отъ мжхнатата и люспестата покривка. Крилата сж прозрачни, ципести съ кафявъ цвЪтъ, тЪ както и цЪлото тЪло сж изгубили съвършено пъстрата си окраска, коремчето е изгризано отъ вжтре и е очистено съ- вършено отъ мекитЬ му части. ВсичкитЬ хитинени части, обаче, по главата, гърдитЪ, коремчето сж запазени и цЪлата пеперуда е скелетирана и има присжщия на хитина, кафявъ цвЪтъ. Защо навлизатъ тия пеперуди въ кошеритЪ -- на тоя въпросъ може да ни отговори следното наблюдение. На 10.У. 1906 год. единъ отъ градинаритЬ въ парка Евксиноградъ ми донесе една жива пеперуда Мрътвешка глава, която бЪ набо- дена на единъ пиронъ. Работника я бЪ наболъ върху пиронъ, понеже бЪ уплашенъ и доста очуденъ, не толкова отъ ней- ната външность, колкото отъ пискливитЬ звуци, които пепе- рудата издаваше. За да не го „ухапе“ той я набоде на единъ не малъкъ пиронъ и ми я донесе. Когато освободихъ живот- ното отъ пирона и го пуснахъ въ шише съ хлороформени пари за да се упои, тогава изъ раната му изтече доста много, около 1 и половина куб. сантиметра (почти пълна чаена лж- жичка) чистъ бистъръ желтъ медъ, съ който пеперудата се е насмукала вЪроятно презъ изминалата нощь. Тоя примеръ ни показва ясно, че АспегопНа аксрсз навлиза въ кошеритЪ дей- ствително, за да се насмучи тамъ съ медъ. Количеството на меда, съ което една пеперуда може да се насмучи е не малко и много право е че пчеларитЪЬ, особено въ Южна Европа смЪ- татъ тая пеперуда за вредна за пчеларството. Изглежда че въ много случаи тая кражба на медъ, не остава ненаказана. ОбезпокоенитЪ пчели отъ това, въ сравне- 187 ние съ тЪхъ грамадното животно, вЪроятно го нападатъ и жи- лятъ, а често го и убиватъ. На това се дължи намирането на мрътвитЬ пеперуди въ кошеритЪ. Понеже пчелитЪ не могатъ“ винаги да изхвърлятъ на вънъ едрия трупъ на пеперудата, тЪ го очистватъ отъ всички меки части, за да не мирише, а оставатъ само хитинения му скелетъ. „Миропомазване на гжсеницата“. Друго едно интересно явление, което имахъ възможность да наблюдавамъ у гжсеницата това е „миропомазването“. Възрастната гжсе- ница, 3--4 деня преди да се превърне въ какавида, по право преди да се зарови въ почвата, промбня желтия си цвЪтъ въ сиво-желтъ, даже сивъ. Презъ това време тя съ помощьта на устата си (мисля че съ долната си устна) намазва цЪлото си тЪло съ нЪкаква лигава материя, която отдЪля изъ устата си. Това намазване на кожата става най-грижливо, и се извър- шва цЪлъ день на 3--4 пжти. Гжсеницата съ изкривяване тЪ- лото си въ страни докосва съ устата си последователно почти всички части на тЪлото даже и аналното рогче и крачката си. Следъ това тя вече почва безпокойно да се движи, цвЪтътъ на тЪлото и става още по-мжтенъ и тя се зарива въ земята. Защо гжсеницата се „миропомазва“ преди да се зарови въ земята, не е доказано; изглежда, че съ това намазване на ко- жата тя я подготвя за да може по-лесно да я съблече подъ земята или пъкъ я подготвя за да не се лепятъ о нея влаж- нитЪ землени частички. Сжщото това явление е наблюдавано отъ мене и Д. Илчевъ нЪколко пжти и у Олеандровата вечер- ница (Парптв пег!). У другитЬ вечерници (Брпа!дае), спе- виално у Пе! ер! а, не съмъ го, обаче, никога наблюда- валъ, макаръ че много пжти съмъ отглеждалъ тЪхнитЪ гж- сеници. Полихромизъмъ у гжсеницата. Споменахме още въ началото, ча гжсеницитЬ на Мрътвешката глава сж раз- лично оцвЪтени. Най-често се срЪщатъ желтитЪ гжсеници, съ синкавъ гръбъ, съ кафяви наклонени линии отъ страни и съ желто рогче на последниятъ сегментъ. По-рЪдко сж зеленитЬ гжсеници. Тия последнитЪ, по окраска толкова силно се от- личаватъ отъ желтитЪ, че човъкъ би казалъ че принадлежатъ на съвършено другъ видъ. Една такава отгледана отъ мене гжсеница даде пеперуда, която по нищо не се отличава отъ тия, получени отъ жълти гжсеници. Различието въ окраската на гжсеницата не е и въ връзка съ пола. АББе Регге (Феуше дез ВошгЬоппа!в, 1903, р. 64) пише, че въ южна Испания си- вата форма на гжсеницата се срЪща еднакво често съ желтата, а въ южна Африка, споредъ сжщия авторъ, преобладава си- 188 вата форма, обаче, се срЪща, макаръ и рЪдко, и желтата и зелената. На какво се дължи тоя полихромизъмъ и какво г не- говото предназначениз не можз още съ положителность да се каже. А не сж само тия 3 форми, въ които се явява гжсени- цата, но има, макаръ и рЪдко, и други цвЪтове или пъкъ смесица отъ казанитЪ по-горе. Такива нЪколко сж споменати въ цитираното долу съчинение на зршеги) на стр. 88. Утегйитиз рори! 1.. (725). -- Единъ едъръ мжжки ек- земпляръ бЪ уловенъ изъ парка отъ ТЪхни Царски Висо- чества Князетъ Борисъ и Кирилъ презъ срЪдата на месецъ май 1910 год. Има я и при Бургасъ (гжсеница презъ юлий отъ П. Чорбаджиевъ)?). Хтегийвиз осепава 1. (726). -- Заедно съ предишниятъ видъ, презъ май 1910 год. И у двата вида тия пролЪтни пе- перуди сж излЪзли оть презимували какавиди. ГжсеницитЪ имъ тука се хранятъ главно съ листата на пирамидалнитЪ тополи, каквито има много насадени изъ парка. Сжщиятъ видъ е намвренъ и при Бургасъ (П. Чорбаджиевъ, гжсеница презъ юний). Пита иПае 1. (730). - Негово Величество Царь Бо- рисъ 1! намери изъ парка, пълзяща по земята, гжсеницата на тоя видъ на 25. УП. 1924. Донесена въ София, тя хрисали- дира на 5. УШ. с. г.. Отъ какавидата трЪбваше да излезе пе- перуда на следнята пролЪть, обаче вмЪсто пеперуда излезе изъ нея на 23. М. 1925 единъ едъръ до 3 см. дълъгъ ихнеу- монидъ (главата му е черна съ желто чело, гърдитЪ сж черни съ желта пъпка отъ горе, коремчето желто, послед- нитЬ му 3 сегменти сж черни). Ихнеумонидътъ бЪ изялъ съ- вършено вжтрешностьта на какавидата. Сжща една такава гжсеница бЪ намБрена изъ гарка и отъ ТЪхни Царски Висо- чества КнягинитЬ на 20. МШ. 1922 г.. Гжсеницата се зарови въ почвата за да хрисалидира на 25. УШ. с. г. И отъ тая кака- вида излезе на 20. М. 1923 сжщиятъ ихнеумонидъ, както тоя означенъ по-горе. Една пеперуда отъ първото пролЪтно поко- ление уловихъ азъ въ парка на 12. У!. 1922 год. 1) Хршег -- Пе Капреп дег з5сптеНегИпде Еогораз, 1910, на Та!. 6, На 20 Ь. е изобразена една такава сива гжсеница. ?) При града Варна е уловена и рЪдката вечернита 5 пег! п:Н из длегсиз ЗсПИЕ. (КеБе!, 5119. 1, р. 198). Въ Евксиноградския паркъ, обаче, не е намврена до сега Въ Евксиноградския паркъ може да се намери Ргегодоп ргозегр ! па Ра. Съ положителность е констатиранъ тоя видъ до сега само при София, Бургасъ и Разградъ. 189 На друго мЪсто край Черноморското крайбрЪжие не е намБрена до сега. Парйп! в пег! Г. (733). - Когато за пръвъ пжть посе- тихъ Евксиноградския Дворецъ презъ края на месецъ юлий 1905 год., тогава Н. В. Царь Фердинандъ ми показа, въ една отъ оранжериитЪ на парка, едритЪ гжсеници на тая най-кра- сива нашенска вечерница, които гжсеници бЪха грижливо от- глеждани тука върху насадени въ сандъци храсти отъ Мепит о!еапЧег (зокумъ). Негово Величество се силно интересуваше оть тая пеперуда и то по следнитЬ съображения: Пас Пп! 5 пег!! е тропически видъ. Разпространенъ е въ южна Европа, Африка, Мадагаскарь, южна Азия отъ Кавказъ до Япония. НЪкол години той се явява изобилно изъ парка, а нЪкои го „ нБма никакъ. Между европейкитБ ентомолози сжществуваха тогава две мнения за отечеството на тая бързо летяща пепе- руда: едни предполагаха, че пеперудитЬ, подобно на прелет- нитБ птици идатъ всЪка година чакъ отъ Африка, а други твърдЪха, че тЪ сж постоянни обитатели на СрЪдня Европа, дЪто се развиватъ презъ годината даже въ 2 поколЪния. Наблюденията върху появяването на тая пеперуда въ Евксиноградъ, и върху нейната биология, извършени презъ 1902--1908 год., доведоха Негово Величество до заключението че действително тая пепгруда трЪбва дЪ е прелетна, така ка- кто сж прелетни много отъ нашитЪ птици. За окончателно разрешение на въпроса Негово Вели- чество възложи на Царската Ентомологическа Станция презъ 914 год. да се занимае специално съ основното проучване би- ологията на тоя видъ. Съ тия изучвания ревностно се зае Д. Илчевъ и благодарение на добритЪ условия за отгле- ждане въ Царската Ботаническа Градина въ София и въ Ентомологическата Станция той можа успешно да проследи пълното развитие на вида отъ яйце до възрастна пеперуда. РезултатитЪ отъ тия проучвания сж напечатани въ цЪнната публикация на Д. Илчевъ озаглавена: „Върху биологията на Пар!тз пег! |.“1). заключенията на Илчевъ, които споделямъ и азъ, сж на кратко следнитЬ. Въ топлитЬ мЪста на Африка Парйпп!в пег! се развива въ 3 поколения презъ годината. ПеперудитЪЬ, се явяватъ презъ края на май и началото на юний. ТЪ сж именно тЪзи, които прелитатъ къмъ България отъ югъ. Тука тЬ снасятъ върху изнесенитЪ вече на вънъ 1) Списание на Българск. Академия на НаукитЬ, кн. ХУП, 1919, стр. 155--179.. 190 олеандрови храсти (зимно време тия последнитЬ не могатъ да изтраятъ навънъ, понеже листата имъ помръзватъ) своитЪ яйца, отъ които следъ 7--8 дена излизатъ гжсеници, които се хранятъ съ цвЪтоветЬ и листата на растението до къмъ края на мЪсецъ юлий. Това сж тия гжсеници, който нами- ратъ обикновено ентомолозитЪ у насъ и въ срЪдна Европа. Самата пеперуда, много рЪдко е улавяна. Въ началото на августъ месецъ гжсеницитЪ се превръщатъ въ какавиди, не заровени въ земята, а сложени върху нея и покрити съ слабъ пашкулъ съставенъ отъ слабо споени съ копринени нишки сухи растителни частици. Следъ около г8 деня отъ какавидата излиза пеперуда на вторато есенно поколение. Тая пеперуда се вижда да хвърчи понБкога изъ Евксиноградския паокъ. Поради настжпващето следъ това студено време тЪ обаче не могатъ да дадатъ пъколение, а ако успеятъ даже да снесатъ своитЬ яйца, то полученитЪ отъ тЪхъ гжсеници, които сж много чувствителни къмъ студа сж осждени на за- гинване и не могатъ да се доразвиятъ. Дали тия пеперуди, които у насъ не могатъ да продължатъ поколението си ми- гриратъ (презъ септемврий) къмъ югъ за да търсятъ мЪста съ годенъ за развитието имъ климатъ не е ощо доказано и подлежи мжчно на доказване. Подобно едно предположение обаче не е неправдоподобно. И така, пеперудата ОПар!п!5 пег!! Г. еу насъ прелетна. Тя е констатирана до сега въ Бълга- рия въ София, Бургасъ, Евксиноградъ, Разградъ. Има я вЪро- ятно навсъЪкжде по крайбрЪжието дето се отглежда въ саксии и качета олеандровия храстъ. Ргоорагсе соптой! тои! Г. (735). Тая много разпространена въ България вечерница се появява на есень изъ Евксино- градския паркъ, често пжти изобилно; особено много я имаше тукъ презъ времето отъ 15--25 септември 1924 год., но е наблюдавана тука редовно всЪка година. Пеперудата обича надвечерь да облита цъвтящитЪ градински цвЪтя, а особено цъвтящитБ Па! цга агЬогеа. Н. Ц. В. Княгиня Евдокия намБри единъ едъръ женски екземпляръ, въ една отъ залитЪ на двореца на 20 |Х 1924 г. Пакъ отъ Т. Ц. В. КнягинитЪ Евдокия и НадЪжда сж уловенн тука нЪколко екземпляра на 15 и 27. МП. 1914 г. Отъ Н. В. Царь Фердинандъ на 21. УШ. 1917г. Тия дати показватъ, че пеперудата хвърчи изъ парка почти презъ цЪлото лЪто. ПеперудитЬ, които хвърчатъ ИЗзЪ парка презъ месецъ септември принадлежатъ на второто по- колЪние, както това личи отъ следното отглеждане. Една женска пеперуда (отъ лЪтното поколение) уловена на 10. УП. 1922 г. снесе на следния день 2 яйца, отъ тЪхъ излЪзоха гж- 191 сенички на 15. УМ; хранени съ листа отъ Сопуо!|уци! из агуепз з тия гжсеници хрисалидираха на 5. УШ., а отъ тия какавиди (заровени въ земя) излЪзоха пеперуди на 10. |Х. 1922 г. ВЪроятно тия пеперуди, които се явяватъ презъь ран- на есень успЪъватъ да дадатъ поколение, какавидитЪ на което презимуватъ, подобно както тия на АсПегап! !а а!гороз5. Тоя видъ се срЪща начесто и при Бургасъ и Цариградъ, не ще да липсва и по цЪлото крайбрЪжие)). : Рейерв!а ецрвогиае Г. (149). - Тоя срЪщащъ се на всЪкаде въ България видъ пепгруда не липсва и въ Евксино- градския паркъ. Н. В. Царь Борисъ ПП улови единъ прЪ- сенъ екземпляръ на 1. УШ. 1923 г.. На 26. МШ. 1917 г. Н. В. Царь Фердинандъ намБри при устието на р. Камчия 28 малки гжсенички отъ тоя видъ върху Ецшрпог а рагайаз Г.. Пренесени тия гжсенички за отглеждане въ Царската Енто- мологическа Станция въ София, тЪ съблЪкоха кожата си за втори пжть на 31. УШ, за трети пжть на 19-20 |Х, а на 6-- 10 Х. 1917 г. се превърнаха въ какавиди. Отъ тия последни- тЬ излЪзоха пеперуди на 19--25 М| следнята 1918 г.. Гжсени- цитЬ бЪха малко по-тъмно обагрени отколкото сж обикнове- но. Разпространена е сигурно по цЪлото Черноморско край- брЪжие. ПеПерйвйа Ппейа-Поогиса Езр. (752). -- НЪколко ек- земпляра наблюдавахъ изъ парка на 10-25. Х. 1924 г., да облитатъ нощно време цвЪтоветБ на ОПаншга агБогеа, заедно съ ор пх сопудуи!. Н. В. Царь Борисъ 1 улови единъ пр - сенъ екземпляръ на 20. Х. 1325 г. привечерь, привлеченъ отъ свътлината на електрическа лампа. СрЪща се и при Бургасъ (Чорбаджиевъ, рЪдко юний до септември) и Варна. Не ще да липсва по цЪлото крайбрЪжие?). Масгод!озза звеПавагит Г. (798). -- Много на често се срЪща изъ парка и то презъ цЪлата година. ЕкземпляритЪ, които хвърчатъ късно на есень пранадлежатъ на второто, а може би и на едно трето поколение. ТЪ изобилно облитатъ де- немъ, презъ месецъ септемврий и началото на октомврий цъв- тящитЪ храсти Козплаппошт, и цъвтящитЬ Созпга въ цвЪтния партеръ. Презъ 1921 г. тЪ хвърчеха обилно презъ слънчеви- :) Въ Евксиноградския паркъ не ще да липсва и вечерницата 5р и! пх | диз:гЕЕ., гжсеницитЬ на кояго трЪбва да се търсятъ презъ м. юний по лиляка бзуглда и по идизгит. 2) Мегорз из рогсе! ив Г. се срЪща при Бургасъ (7. У!. 1911. П. Чорбаджиевъ), той не ще да липсва и въ Евксиноградския паркъ. | 192 тЪ пладнени часове чакъ до 25 октомрвий, макаръ че сутринь температурата на въздуха падаше до 8--109 С. Когато темпе- ратурата падна още малко по-ниско, много отъ тия пеперуди потърсиха убежище въ отопленитЬ стаи на двореца и тукъ начесто ги виждахъ да хвърчатъ и се удрятъ по прозорцитЪ и да се мжчатъ да излезатъ на вънъ. Известно е че тая пе- перуда прекарва зимата въ сънь, като се крие и въ човЪш- китЬ жилища. Такива презимували екземпляри почватъ да“ хвърчатъ на пролЪть изъ Евксиноградския паркъ, още при пързитЪ топли дни на месецъ априлъ:). ха а ако :) За околноститЬ на гр. Варна Кере! 1901 р. 20 споменува вида Масгода | озза сгоа! ! са Езр. ПеБег ешде уоп Ог. !. Вигезсп ш Вшдапеп дезаттейе ОП1р!ородеп. 2. Аи! за! г.) уоп О-г К. М. УегроеН п Разпа Бе! МипсПеп, даги 10 АоБПдипаеп. Върху нЪколко събрани отъ Д-ръ Ив. Бурешъ въ България ОП1р!орода. П статия. отъ Ю0-г К. Уегрое!Н. | СПЕМОК!З-АКТЕМ. 1. Сотег!з (Еигургейготег!5) бигезс! п. зр, “ 12-17 тт. 46 12--15/, тт. а. СоПит ти 2 Кга ндеп Опейигсвеп. Вгозбс И пое епз пп 2--1, зейепег пи 2--2 Еигсреп. Ргаапа! сИ дез «/ деш сп аиздеБис те, дез ф пс! одег пиг зсПмасй. Епппег иа Аивезнетвва зейг ап Сотеп!в #гапза!рта Кос, ипфегзспетдев аси аБег уоп Дезег | ек! ешпегзвейз дигсА Фе ВгизбсрПдигспеп ипд апдегегзейз дигсп Фе Хек пипа, патеп!- Ней Фе ипдембйп!с! ргей ашдепеШеп зейешарреп Газ! аПег Тегайе. СгипдагЬье Бр айе Тегайе (ти Аизпайте дез СоПит) г! Бгейеп педзГгойеп Ь15 де Бготеп Ниеггапдегп, еБепзо де- ГагЬЕ 11 зепг Бгейеп Аиздеппопа Фе дапгеп Зейешарреп. Сойит пиг по! зспта!ет гбШспет Ничеггапде. Ат Вгоз|зс а геспеп Фе ПеПеп Бейеп!еПе ипдаейапг 5 т Фе Нбпе Дез Мог- деггапдез дез Сойшт, Зпд аБег уогп ппеп егуейеп, зсдазз ашсП пп ег дет Могдеггапд еп де Бгоег Опегз! ейеп дигсплеН+, Ргаапазси!д 1п дег МогдетаНе зсуузга, пт дег Нил ег- БаНе азБго, дос гад! 435 Бс магге п дег Ме дгеесКка пе!5#епз пасп БиМеп уог, овпе |едосп деп Ни еггапд ги егге!- сПеп, зейепег Ген: де дгейеснде Егумейегипд, 3043155 да5 Успмагге ашЕ Фе Могдегтащне Безспгапк! Бе 1) Пег 1. Аивам 158 п деп АгБейеп 9. ВШд. Мавц“Гогзст Дезе!. В. ХП. 1926, 5. 67--78 егзс епеп. : Изв. на Бълг. Ентом. Д-во 13 194 Оаз 4. Тега! 15: епкстедеп пас дет Ешгурешготеп!- Туриз деБаш, Роз си Шейп деззеп 1<П ацЕ петпеп 91. Пр!ородеп- АоБав: уегме!ве, СРПодпатеп 5шфеп ип Агс у Е. Майшгаезс!. Вейп 1920, 86. )., АБЕ. А. Оаз Ниег е! 4 дез 4. Тегай! 158 гежсп 21/, па! Папдег а!5 даз Могде“е!д, ат зспейерипк! дег ОгепгигсНе, уесНе Ричег дет аБдегипде!еп Могдегепде дег бейепарреп аиашЕ, 5п9 уогп Газ! гесте МштКе! деБПде, а Ние е 4 уепашеп 2 Еигспеп, епе аБдеКйг е уогдеге ипд епе апде зейг зсргаде, ме!спе кей 11пеп уоп дег ДгептигсПе Пегкотпо!. АПе Вештрааге, аис! даз 17. ипд 18., зоме Фе Теородеп дег Маппсреп зтд дгаизсПуагг ипд гесА Исп ратепЦеп“. Оег бупсохйутпКе! ат 18. Вепрзаг дез «7 зейг НеЕ ипд Газ гесрципКеПд апздезсио еп, Ргаетиг ппеп пи Кга ! дет, Бога !епгадепдет 7ар!еп. “ Тейородеп уот урвсПеп Ваш Дег соппехз-Дгиррг, дег СпНе! дез Ргайетиг 1апд ипд Газ: дегаде, Еепиг аиззеп 1 декситазздет Водеп ПегаиздемоШ, Тагвиз Бакта деБодеп. зуп- сох арреп аБдегипдеп, епкстедеп педпдег а!5 Фе бупсох!- ЮюНза!те, еспе ппеп БеБогзве!, ат Епде гидезрий ипф уог дет Епде пт! МеБепаррсеп уегззпеп зп. МогКот пеп. Ше Аг! зспеш! еп СНагасфегНег уоп Ига- пеп ипд 50д05-Вшдаапеп ги зеп. 51е чуигде уоп Ог. Вигезс! Бе: Хапт (26. |М.), бзЩШсп уоп Педеадасп Бе! ЗаНоп Вадота (10. 1М.), иа Зипапдзспа-СеБгде Бе! МаКо-Тгпоуо п З0йдо5!-Ви!- дапеп (3. М.) ипд пт НазКомо Бе! Каадзеик (12. М.) дезатпте!. Ге Цеге дез е еп Райгез БезИгеп сан дег де Бгоеп де!Ь- Пс уетззе Впдеп ипд 5зе(епарреп, зпотеп аБег з0оп!5 1п |едег Нтяс Е го! деп пБпдеп мм дчеп йБегеш. АптегКипа: пп АББЬ. 97 зетез БеКзпиеп соогиеп Та! емуегкез БИдее С. Г. Косп 1863 еше Бзснег посПп п!ета!5 м!едегде лпдепе ипд Мпозкъ сеп Шгез Маепапдез ипЬепКаппие СТотег!в супаш!аа аБ, мексве 1п дег 2ексрпипа ебиа5 ап 4. Вигезс!! епппег+, Па че 1--2 Вго5!5сЪПФЕигсргп Без!24, уоп мексПпеп аБег Фе поИЦеге пиг мета ипегьгостеп 158, 50дазз Фезеп Пег уеПпекЕ з0п5 2--1 Еигспеп гиКоттоп, епппеп зе аисп п Фезег Ния! ап уопедепдз Ап. Тгогдет Капп С. Бигез< , ашсйп угпп мг еп ЦеБегет- зЦттеп Апзкъ сп дег Вгиз ИФ игснеп аппейтеп уоШеп, ОСП: тИ спашаа уегепд! мегдеп, ей зкп |ер(еге игег- зспеде!: 1. дигсп дге Сойит игсНеп, ; 2. дигсп деБе Ни еггапдзгейеп Аиег деп гобеп ипд 3. дигсп деп Мазпае! дег Бгейеп БейепаррепЬтдеп. Ат Вгозбс Нд 156 гмаг дег ге сне Ничегапд оБегна!Ь дез 9с 5 таз егуейеп, аБег Дезе Аиейипа Йен! п дег МогдепайНе, а!5о уог дет з< зппа, 3 ПеБег даз с” дег спа аа 15 пс #5 БеКапп!, 195 п петшет 40. О1рородеп-Ашбва!г, /ЛайгезпеНе Мег. уа!, Ма. М/опетБега, ХшНдаг! 1911, НаБе В п дет Апепз!!05- зе! дег СаНипа Сотепв аШ 5. 112, а 27. АгЬ Фе спдаша!а ашдей “+. Ап фезег 5#еПе, а!50о пп дег гапзарта-Огирре, 158 ашсп Бигез< ! епгузеПеп. 2. С!оте!з Вехазисйа Вга репштпа Уег!. па Кого-Оадй 5. О. ТНгатепз заптейе Ог. Вигезсп 2 «/, 19 (2. М.) С1. Пехазиспа Вга. (? зиБзр.) е 1а/ Падеп уог уот МНозей Бе! Огада!еу!21-Козег 950 т. НбНе ипф апз дег НО !е Бе! Вегепде мог 1п Мез-Вшдапеп (18. |Х.), уоп Ог. ВигезсП аиме!ипаеп. 3. СЛотег!з зр. 2ме! зейг Баззе ипд уегло сп загк уегЬИсвнепе, даПег п Шгег Хекрпипа пс! пейг депйдепд ги БешпеПепде Ф уоп 91, пт. 1д. тИ 142 ипд 2--2 ВгизвсАПдРигсНеп зваттеп апз дет КНодоре-СеБгде Бе! Тясперейаге 1000 пт. Нбе, 23. МП. Меглшк А Папдей ез сп ит еше пос ипЬепКапие Аг!. 4. Лоте! з попса Г,!ге!. па госКепеп Сапа дег Модпайа Резс е Бе! Тгегоуо ит 5Кег-Ое е Гапд Ог. Вогезс (1. |.) 2 ф уоп 9, пт. ппд 109, пат. Гад. Оаз епе дегзеБеп 15 уоп Ра! |урзспег ВезсПа!- Гепрей: Вгизбс Пд пи 21 Ешесйе, даз 6. ипд 7. Тегди гой дгоззеп, даз 4. ипд 5. пИ Кепеп РесКеп. А!5 уаг. уодпа- Тепя! 5 т. пбде д15 апдеге «/ ПегуогдепоБеп уегдеп. Ез Бе- би 142 ВгизксрИФигспеп ипд 156 убЩШ а зсБмагг, пог ат Вгизси!д, Ргаапа!5 с! ипд 7. Тега! Впдеп ЗП зригеп усп НесКеп. П. СУЗЮРЕТАЦОЕКЕ. 1. Вгбйетанта, Хибрепиз ВшШгагорейаит п. зибр. Се Сабипа Вгд!етаппа ууигде уоп пт! г гиегз! ашШаезе! тп Езспепс!5 гоо!о0д15сПеп Ега-Бпззеп епег Кезе пас К/еп- ачеп, Агсту #. МЧашга. Вейп 1896, В. 1, Н. 7, 5. 21. Зе да (едосй гипасй 2узсПепгаите зп4 ашсп > дапп. зерг дешШсп, лиепап де Дгдзхепипегзс еде глу!- зсПеп Деп Крреп депод 519. Ци егаБЬ дег Ео- гаппа чуегдеп Фе Крреп зсппеП аБдезс мас! ги ЕигсПеп, чуе се диогс в змейе 71у15сПепгаште денепо 5114. Ез зтд аБег ипегаБЬ дег Еогаптпа аишср пос! епис едепе Крреп уогапдеп. 5спай дез Допородеп- ТегородИ ойпе адеп- Кешеп-одег зр!еззагндеп Апнапа. " Ргаапа5едтеп! уегз | есКк! Педепд: Гузгореашт (Вгапй!) Уегй. (Пп!егданипаеп Г уз1о-. ре а|ит ипд Асап! Нореа! ит Мег.). Б. Ат КрсКеп г/зспеп деп Еогаптпа Впдеп зсп аБде- раНейе, зсплае Гапазм зе, есне зо Фес! зеПеп, “ 9255 гуйзсПпеп Шпеп Кепе диогс ашепдеп 72лм5свеп- гаите глепг пПБпа деБПеБеп зп9д. ог уог дет Нш- Геггапде Копуегдегеп Фе Фе | апазу! зе штдеБепдеп ЕигсПеп ецуаз, зодазз Мег Кепе 7узсПпепгаиште еп!- | зтепеп ипд зот! ашсп еп АпЮШапа ап Фе Епдаегм0!<#е дедеБеп 15, ЦШетаБ дег Когатта НВпдеп Яс пиг. Гапаз игсПеп, ууеспе догсп Бгейе 72узсПепгаште де- тепп зпд, аБег Кетпе Крреп. бспа! дез Допоройеп- Теороди! пп! епет Гадеп- Кешеп- одег зр!езза Шдеп Апвапа. Ргаапа!зедтеп! деш сп уоггадепд: Вгбетапта Уегвое/,. (ПЦ егдайниздеп Вгб!емтаппта” Мег. ипд мабгоснетИсН аисп зуг!оре!а! ит Мег.) НизясАШсп зупорейашт гоюйпеанит Рог. зе! а тештеп 93. Прюородеп-ВиКа г гиг Кепп!!55 дег Ра!дзПпа-СРПодпа еп уег-- мезеп, Агс ту Е. Ма!. 89. )., АБЕ. А, 4. Н., Вейтп 1923. Моп оупореашт 156 да5 Маппсвег посп ипБеКапп, уумезпаБ ачсп Фе Зейипа Фезег Сгорре по: пс! депйдепд деК!агЕ мегдеп Коппие, 197 Ое СаНипа Вгбепапша маг Б1зПег апз Еигора пос гусиЕ БекаппЬ мезраБ Шг Вовйгееп п Вшдапеп уоп Пегуогга- депдет |пйегеззо 156, ипзопейг аз Де пас одепде пеше Аг! деп Мег! епег ЦпифегдаНипа даг е, дегеп Меграйп!зв ги Вгд- Гетапша з зи. Годепде ЦеБега с! епашег!: Вг етанта з. зГг. Ргазпа!зедтепЕ пс Е |ап: дег ав да уогрегдейепде. 5шгп дез с/ аиздейб! ипд кга! а рипКЦеп, аБег оПпе Гапазгопгетп. зсПай дег По- породеп-ТегородИе пи! етеп Еадепапапа, Я. П. пи! ейпет КецПаеп, дедеп Деп Дгипд <агк уегдОпоеп ипд Бедза- глеп Гапдеп Койза г. ЕпдКеше дег Сопородеп оПпе уоде!- КорГагнаеп МеБепаз!, Соха!- Погп гисЬЕ заБейд деБодеп ипд оппе Оогпеп. Вшрагорейашт п. зиБа. Ргаапазведтеп 1", па! Гапдег а5 даз уогрегдейепде. 5игп дез с/ аиздевдиИ пипа Ккга!йа рипкНегЬ, аБег апззег- дет пос пт! Кга деп ипд ипгедетазядеп |апаз-ипд оспгадгипгеш. зсПай Ддег По- породеп заН дез Еадепап- Папаез пп! епет |апдеп ипд Еечеп, |апгепагидеп Еопза (. АБь. 2) Епдкеше дег По- породеп пИ епет гогйсКае- Бодепеп, уоде!КорбагНдеп Ме- Бепаз!, (ау АБЬ. 1). Соха!|- Богп (АБЬ. 3) заБейд деБо- деп ипд пий дге! гигйсКае- Кгогопиеп Погпеп пт дег соп- сауеп Вис Е. Вгбетапта (Вшрагорааишт) бира сит п. зр. с уоп 84 пп. Гапде пи 49 КипрИпдеп, 5 пп. Бгей. |. ф » 65 » » ” 48 ” |. ф » 62 ” ” » 48 » | Кбгрег дгаиде БПсН, пиг Де Ничеггапдег дег Ктпае зс га! дипКе! Бгашп дезаип#, Ветпе дгапдеш, пиши Де ДеепКке уог Тагзиз ипд Та дипКе! дейесКк!. ОсеПеп зсРмагг, 1п дгоззеп ОгеесКк, Бен «/ 43, пат<н 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 7. Кбгрег пепИс! аапгепд. Апйеппеп зейг |апд. Ни еггап: дег дег Китфдтпде пй гпетИс Киггеп, пз15#епз аБдез!о- ззепеп Вогз!еп, апззегдет даз Сойит ипд 2.--4. Р!еигоега!й Бу/фег дег МИ е пи емезг Опеггеше з!еПег Вогз! еп. СоПит 11 дег Нифетайе дешШсп |апдздейигс +, 1 деп . беЦеп пи ешпег з#агКегеп, Б15 г2ит Могдеггапд дигсалеПепдеп Райе, мекспе епеп дгеестдеп зейепарреп аБдгеп?!. Пе На- сПеп аБдераНейеп ипд ФДсп! дедгапаеп Гапазпрреп зпфд шп дег МогдепаНе дез Кипор!ез пейг а5 ГапдсуШе ги Беге!- сПпеп ипд гмаг оБегтаЬ дег Еогаптпа, ЦоегаЬ дегзеБеп 198 зп4 Фе РапКеп Вас ипф зуейзстсНд |апдздейогс!е. |апав- уше дез КосКепз пе!з!епз гес! Бгей, гуйзспеп Шпеп Нег ипд да аисп зсПта!е, експе гит Те! аБдеКкйг?!; рагатефап шпег зсита!е Мш!в:е, Пе дгоззеп Рогатта г/5сПеп ге! | апаз игспеп де!едеп, деубппИси дег оБегеп депайег, Бзуейеп зе ип|егЬгеспепд. тп дег Ни етаШЩе дез Китр!ез зпд Фе Гапдазми е еНуаз ег- ПаБепег, а5о перг пррепагНа. В гит 45. Ктпа («) зпд Фе Еогатптпа Кга!!4 ацзае- ргадЬ 9. П. а!5 деиШспе ОгиБеп; ат 46. ипд 47. егвспетеп 51е пуг а!5 КПетпе РопКе ипд ат 48. Ка ТеШеп зе уоз#апда. Ргаапа5едтеп! оБеп Кбгп!а ипд пуей уоггадепд, 1, та! |ап- дег а5 уогпегдепепде Р!еиго!егай. Тагвиз ат 1.-3. Ветрааг ипдедПедегЬ, уот 4. Вепрааг апаегапдеп уд ег Поег дег МИ е асззеп дигсПп еп ДЦейепКк гме! а Педгта. Кгайеп 1апа, зсШапКк ипд зрИг. | Могдеге Ветрааге дез с/ аБдезенеп уоп деп БеКаппеп, аиз гаппесПеп зННеп Бедепепдеп Ро!5#егп оппе Безопдеге Визгесппипа. Ат 3. Ветпрааг Гешеп Фе Ро!4ег, ат 4.-7. 59 зе ацЕ деп Тагвиз БезсргапКк! ипд ат 8. Вепрааг Апдеп че 5 <П ап Тагзиз, Га ипд Роз“етиг. Соха Дез 8. Вепраагез ат Епде Таз! аБдези!2Ь, Дс Е Бе- Бога е! ипд ппеп пи. ешдеп д1аздеп НдсКегсПеп Безе!, Ап 7. Веапрааг Фе Соха ат Епде детб!Ь#, БеБог е! ипд оПпе НдсКегсПеп. О1е Сопоройдеп (АББ, 1-3) зи уог депеп дег Цпег- даНнипа Вгб!етаппт!а диогсп Фе оБеп зсроп депаппеп СпПа- гак#еге аиКайепд апздегесппе!. Пег иег дег Ваз15 дез Еепиг- абзсип ез аБдейепде МеБепаз! (Е АББЬ. 2) 156 зейг Папа дег- гаде ипд 1апгепаг!д гидезр!2Ь, 1 Епддп!е! енуаз Кеша утег- Яск!. Ге ЕпдраНе дез зсШапКеп ЕеглигаБзсип ез 15: уедег дигсп деп БеКапшеп бейепгавп (г АБЬ. 1) аиздегек пе! ипд Без!2! ат Епде епе ме дег дгдз е Те! дег Допородеп-Епд- КешШе зсмагг!с ратепнле Пее! БЬ1 | дипа, жекпе ац5 гме! Аез| еп Бечет, епет |апайсвеп, зсруасп дагзгаПпейеп, уейспег Фен! ап деп ЕетогааБзснп Е апдеБгиск! 15: (4) ипд епет КОггегеп, уодеКор!агНдаеп (ау). Ат Сгипде дез |апа!сПпеп А ез БегпегК! пап |едегзвейв еп уоггадепдез 2аппспеп (д ипа е). Еп Бгейег диегег РозЧепогааБзет!#Е гад! епегзейз 1 е!- пеп загкеп, Бгей аБдегипдейеп Гарреп уог (Па), апдегвейз ипд 1 еп!дедепдезеег Кос шпа 151 ег п епеп гуезриИдеп Ка- па! аз! (Ка) аиздегодеп. Пег гит Те! да 4 Вейе Т Бтойагвиз (та) 158 пог шпуой ап 14 уот уопдеп Абзсрпа! аБдезен! ипд ка пеБеп дет Капааз п епеп гигйсКдеБодепеп НаКеп уог (П). Паз 5 егп! дег Сопородеп ЬПде! епе дгоззе, гйегй<П Паспе, ап Епдгапд Бгей аБдегипдеве опд тт п/Негеп Огие! аБдезии е Рае. ) 199 Пе Сопородеп-Сох! Ее з/юззеп пп дег Мефапе пт! Бе! !- Еогттаеп, ат Епдгапде дипКе! ратепипеп Парреп Бге! ап епапдег ипд Фезе ТеПе Педеп гидфе«! Пеег а!5 даз Наирц иск дег Сохйе. Геслегез БезИ Ппег епеп «1сКеп, Бизсвейагна загк БеБог еп ипд еБепайз доипКе! ратеп- Ипеп Ма 86 ипд гмзспеп Фезет ипд дет ВеШарреп ештпеп еБеп аз Гапа БеБоге еп ЧеБепидсКег. Оз Напришск дег Сохйе има еЬЕ пашгИсп гоапзспенепагна даз Теород!, ме! <Пез пт! зепет з5спайе Це п Шт епдезепКк! зИ2!. Оег Могдеггапд те4: епе дег Ветедипад дез Тейород! Фепепде АизБис ипа. Аиззеп гад! даз Сох! п еп пас Ндез, пасП уогп депед!ез НоОЕЕН огп Пегаишз, деззеп Ваз!5 аиззегогдепШсй Бгей, зууабгепд ез п дег ЕпдраЩе (АБЬ. 3) заБейдгИд уегдипп! ипд деБодеп, ап Епде загк декготп! оп ипегли 3--4 зрИгеп НаКеп Бемейг 15, МогКкотптеп: Ат 10. Х. 25 уигдеп де дге! оБеп ег- мангеп тпфуидиеп уоп 8. М. Кбта, Вог!5 дезатптей и бсНоззрагке Еихтподгад Бе! Магпа. 2. ВгМетапта п. зр. Еп Ф уоп 66 пт. |Гапде п!! 56 Котр и пдеп ат 8. УП. 25 уоп Ог. Вигезсй Беип ОПоге 5Ккгег (ВеггКк Зо Та) дезап- глей зсреш! епег пос ипЬеКапптеп Аг! апгидеПдгеп. 3. Нинайореашт п. зр. ВеКаппШк! 15: дег епгде Мепгейег Дезег СаНипа, | с + е- г сит (Косп) Мег. Брег пл! зЗиспегрей пог уоп дег |пзе! СогР и БеКапт!. Цп зо еггешИсНег маг ез, дазз уоп Еихшто- дгад Бе! Магпа еп Ф ФДезег СаНипа уоп 48 пт. Гапде п! 46 Китр И паеп уогйпедв, месПез уегло кк! епег ипЬеКаппшеп Аг! апдейпб!!. ОБ даз Пег егуафНзеп 154, Бе БЕ посп КадИсп. Ез Бези? ме 1 сег? сит сагке Нацртрреп ипд Тепе ЧеБеп- гпрреп, аБег Де Ктрреп зпд пк! дапг зо 5агКк ме Бе! |епег А. Ге Еогатта егвепеп ебуаз Кепег, гедеп аБег де декПе Гаде. Ш, ГЕРТООЕБМО5. Оаз Ашйгейеп дег СаНнипа Пер! одезтиз ип з0йдоз!еп дег Ва!капра Бштзе! дейдг! еБепзо е 45 дег уопдеп СаНипа Вгбетапта ги деп у | си! адеп гоодеодгар! 1 зсПеп 7ецап! 5 зеп етпег папеп Мегуапдкспай дег Бш!даг!5сй?- гасзспеп Еашпа пт! дегрепаеп К!етпаз!епз. С. Г. КосП БезсппеЬ 1863 п зепет БеКаплеп со!опг- геп Та е мегк О1е Муг!ародеп епеп „Охуцгиз“ уез!1|- 200 из Кос тИ Дег ипдепашеп Ма!епапдзапааБе „К!епазеп“. А ет Па: п зепет ММегКе 5усет дег Ро!удезт 14еп, Меп 1899 уоп деп Оагдапейеп епеп | ер!офдезтиз уез- 1 оз АЕК. БезсрпеБеп еспеп ег пи! |епетп ТПеге Коса тдепийси +. Ег Безсиге Е 5. 175 па 1, Вапде Фе ЕагЬипа Фдез уез- ПЕив аво: „Ше ЕагЬе 156 пс! плейг дешШс! егкеппБаг, хе! Фе Пеге оКепраг дигсП |апдез Педеп ип АкоПо! уегЬ!азз! па, се зи 1меззПсПаеЬ, дег КосКеп зсПеп! БгаипПс! деме- зеп ги зеп пи!!! епет ПеПеп ОпегвесКк аш дег Иииегеп НаШже дег Меагопие. Кейе Пейег а!5 дег КйсКеп“, Ез ип!егйед! даг Кепет Хе йе!, дазз Фе Пеге луе!спе гг аиз Тгадеп уогде!едеп ПаБеп, уепа епз аг/ сп пи“ депо уез! | из АН. пБегешзиттеп. АисП Фе уоп пи п АББЬ. 4 дагдезеШеп Сопородеп зНттеп пй А #егпз АБЬ. 134 мепазепз зомей ПЬегетш, дзз5 ап епег пареп Мегуапд спа Кеп 7лейе! Без еПеп Капп. Пе Сопородеп пешез ЕАгас! ц5 ишегзспетдеп з1сПп |едосп уоп дет уез из АН. дагисП, даз5з: 1. Фе Сгипд- ипд ЕпфдпаНеп дапг? айтпанПд п етапдег ПБегдейеп, уайгепд дет уез! | из еше зспате Сгепге Бетдег АБзсип е гиКоттеп зо, 2. даз Епде дез СгипдаБзсип! ез пасп тпеп зКагк дедеп деп ЕпдаБзспиИЕ уогзрипа#, моБе! |едосП ги БегосКасрНдеп 154, дазз Дезе Моггадипа з#агКег одег 5:ууасПег егзсПпеш! |е пасп дег Ксшпа п мексвег Де ПДопородеп БегасШе! ууегдеп. (Ве! уез из ен! ФДезе Моггадипа дадедеп убШа). 3. 154 дег ОгипдаБзсрпи! тпетег Когло апззеп убЩа де- МОЕ, мапгепд ег Бе! уез из п зитр!ет УМштКе! уог- гад! ипад, 4. ге4: дег ЕпдаБзсп!И: епеп зсапКегеп Ваш. Ое АБЬ. 134 уоспо АЕ етз пас!! |едосп Кепеп Безоп- дегзв депашеп ЕтдгисК ипд дезпаЬ Капп ФДезег Мега! е1<П Кепеп чсПегеп Епспей деБеп. Мопашва Бегесипе << Фе пиг уогледепдеп Шгасзспеп Теге а!5 Гергофезтиз пезПиз #вгасшиз п. зиБзр. (АБЬ 4) Па Фе 72ексрпипа дез уез! из Айетз зо даш ме ипБеКапп! 154, дегуез из КосПп дадедеп Аз св зетпег Допородеп . ипБеКапп?, зо Капп ацср 1сп петпеп | Пгас!из пи! дет егз!е- геп пог Моя с сп дег Сопородеп уегд!е!<сНеп, маз зоеБеп Бе- гейз дезспепеп 15: ипд деп е егеп пог БизкШсп дег 2е!- сппупа. Ейшг ФДезе мШ «НП аБег Годепде ПедепйЬез!еПипа деБеп, ипег Вепшгипа уоп Кос з АБЬ. 9: оез из Кос! „Оаз дапге Тег го гашп, о агк ашв УММепгове геПепа, ашЕ дет Наз ПЯ ат Мог- дегапд еп дагдззегег НесК ипд БиЧег ФДезетп ат Нш- Геггапде еп Кешпегег, аш! айеп с! депдеп Ктпдеп аго "Ницегапде еп Ме еск ипд ап деп Ну еггапдамип- Кейп аПег ЮКпде еп зейеп- НесКк зспбп деЬ, Фе КпсКеп- Неске уоп На Бгипдег > одег дгееспдег Еогт, Фе 5-йеп- НесКке поейг гипс ипд е!- Ммаз дгдззег а5 Фезе. Пе Взте БгаипИсп мешго!“. СоПит пи! у!ег деБеп "НесКеп ипд гуаг гме! К!е!- пеп дге!есК! 4еп п!!!- | егеп, ме! сПе ме!!! уоп етпапдег еп ЖегЕ Б|е!- Беп, майпгепд Фе зейсПеп Кашт Ба зо Бгей зид ме Фе неппепде доп е Дгипд- ГагЬе. 201 дгаешз гл. “СгопфагЬе де ББгашп 15 го5Бгашп ат КсКеп, едез Тегдй! тт! Фе! зсГуе!еде!- Беп НесКеп п дег уоп Косй дегесппе еп Апогдпипа, аБег Фезе НесКке зпд дигсНае- Пепдз егреБ Пс! дгоз- 5ег, Мапгепд Бе! уез из дег > дипе | 72зсПепгашт г? 1зспеп гпоИНегет ипд зей- ПсПпеп НесКеп |едегзейз у1е! Бгейег 155 а!5 Фе РесКе зе!Ьз!, 156 ег Мег ипаейайг зо Бгей ме Фе Газ Па БКгезЮгт!- деп Ми!еНесКе. Ат ацНа!- 1Гепд еп 156 дег Цп!егзс ед ат СоПипт, депп Фезе Бе: 512 пБеграцр! пог дге! НесКе, да Фе Бедеп п Не- геп ги епег р! 2 бгл!аеп ГапазЬ 1 пдйе уегмасПзеп зтд, Фе зейЙсПеп аБег е!- маз Бгейег а5 Фе геппепде дип е Огипд агЬе. Вете де! ББгацп. Оа айе пи! г уогпедепдеп гас!из пт дег апдедеБепеп Фе ппипа, Безопдегз аиср п дег сВагаК!епзИзсПеп рИ2 бгп!- деп Впде дез СоПит уоКоттеп ОБегепзЦттеп, зо 156 ез ес Е гбайсП, дазз дегуез! из Кос ете дзпг апдеге Аг! Бедеше!. НегйЬег Коппеп аБег пиг Фе Чопорает "Кетаза- Изспег Маппспеп еп с едеп. га бзШспеп МНепегдеБе!в 156 посП епе ууейеге ер! о- дезтиз-Аг БеКапп! демогдеп, папй!сп дег |. сург! 5 НитБегЬ, Ез ипегед: Кепет 72луейе! дазз уез! из, ЕНга- стиз оп сург! из зппеглаЬ дег СаНипа Геро дезтиз епе пан спе Цпегдайнипа БИдеп, цуе!спе 1<й ав, Азгодезтиз п. зифг. ?изаптепЕаззе, сПагаК!епзи!: 1. дог Фе диззега! е! пасйеп, ппуегг мета: Феп Те!ород!#е дег Сопоройеп, ; | 2. догсп Фе Газ! д!аНеп Тегайе, 3. дигсп Фе зсптаеп ипд дапг айтарПд уоп. уогп пас! Бфеп уегргейетеп бейепушс!е дег зейеп! йде!, 202 4. дигсп Де ешаспеп Зегпие опд 2. дигеп даз еп аспе 2. Ветрааг дег Маппсеп. |. сург?!из епегзейз ипд уез! из, АН. зоуйе ЕНга- сив по. апдегсейз зпф дигсп Фе Попородеп зсрагЕ ипег- вс Медеп, да ДезеБеп Бе! дег ег еп Аг дигс епе Гапае Тайпспепзаде ашНаПепд аиздегесПпе! зпа. Па Назкъсн дег Кот р! де ай пос Кемп дагопфПсПег Мега ек! гу/15вспеп сург! из ипд уез + 1 Еиз апаезеШ пуогдеп 15, деБе 1сп Годепде ПедепйЬега!еПипа: - 1. сургшз НитЬег! : Г. Шгасшв т. Ргазпаег Богкаш оБеп ; Ргаапа!ег Ео за оБеп пп ес сопсау, аз! дегаде ! Водеп дембЬ!, Ни/еп еп!- пасп Аиш!еп уоггадепд. Капд- зседеп ПегаБдеКгтп!. Ге МШзе ацсп ап деп Зейепй- | КапфушШзве дег зейеп де! деп пт! Еогаттша уоп уоп ! зпд пт Вегес! дег дгоззеп пас Рийеп дапг аййтшай- ! Еогатпа ебуаз > пас! Па уегЬгеегв, оппе ; аизсеп егуе!ег!, даПег рбисне Епуейегипа, Фе Ео- : Рийепр!6#21с! у!е | Ьге!- гатта 519 ОНеграцр! Кетег. ; Фег а5 уогп, НиЧег >“ Дег Ниег дег Ман дег Ор!05з0о- ! Ма дег Гр!озопйе еште пйе чедег епе |апдзШ- ;! дкМе ипд зепг дешШсПе спешпа посп епе Ешпзсепй- ; Г апдзз! г! сНне!ипа, Шп- гипа, дапег гета! дег КисКкеп ! Фег ФДезег епе Ддег Ма! ра- дедеп Фе Май! Ке! пеп Бе: : гайе! ГашШепде Е пзсипй- зопдегеп АБаП. зейеп!йде! ! гипазР игсПе. ОПег КрсКеп пуг и! Зрошгеп уоп НдсКег- + ВРайЕ иа РгоБ! дешИсп ае- сПеп, дег КосКеп ДдапеБеп ; деп Фе Ешзсрпогопа аЬ. 5е!- дапг оппе ДезеБеп. Зейеп- ! еп де! ипд дег диззеге Те! Ноде! ат Ниегалд дг9д5з ! дез КО <Кепз пл” гегвгешеп, геше/з ип Водеп Бедгеп?, ! зрагиспеп ипд Ейпеп НбсКег- ат шпегеп Огопде пи |е- ; сПеп. зейеп! де! ап Ничег: смег Е пзспп0гипа. 5е- ! гапде дегаде, ат ппегеп геп дез СоПит гай пиг зсмаси ; Огопде оппе Езсрпйгипа. аБдезе ет зейепушя!, ме!- бейеп дез Сопот пи КгаЕ- сПег ап Могдеггапд пиог ип- па аБдезе ет М/ШЕЪ, зуе!сПег деш сп ЮюпПдезейт! 151. : аишсп ат Могдеггапд посП епе | БегасиШспе ЗлесКке ип Во- ; деп дешШсп Ропаезен! 158, |. уезЕ из ЕВгастиз пп. 15: зопи аишсп и Вап Дез Кипр!ез зо зепг уоп сург! из ип!егосШедеп, дазз Бе!де Апеп зоюп пий ГексннаКей ипйегоседеп ууегдеп Кбппеп,. | е!дег уегзад! А! ет 5 Оадпозе зепез уез из РлзсеШсп аПег 11 уопдег СедепшЬьегоеПйпд ептайепеп Мегкта!е зо уоз!ап- Я14, дазз 1<А п ФДезег Низк Е Кетме НапднаБе г Фе Ог!ег: 203 зсПеипа демиппеп Капп. Манийсп а даз 1 посп ме! нане- гет Сгаде г Де ВезсргеБипа уоп Кос!. Ат 2, Вепрааг дез с” зпд Фе НоНеп ппеп п епеп г! гепогп!деп, пас епфумаг! в” уоггадепдеп, загкеп Рога! аиздегодеп, ап деззеп ппегег АБзсъгадипад ЗП епе ОгиБе Бейнпде. Ат оБегеп Епде Фезег СгиБе Пед!: Де епе ОеЕпид дез Фе Ное дег |апде пас дигсепепдеп батепуедез. Могкоттеп: Моп Ог. Вигезс уушдеп дезаппте! ат 1.М.13 ш 5. О. Тпгаеп ат Кого ОПадп 3 де- дапдеп ме пи! гагексвеп апдегп Огирреп, апапдз а!5 ОпегдаНнипа уоп Гигиз ашдейаз Па Че з сп айпарйд 50 егмейеп, дазз пойуепй 4 епе чуейеге СПедегипад уогдепоттеп мегдеп плизз!е, аз аПегдтпдз Бе! дег дгоззеп гай! дег Апеп ипд дег СотрИсацоп дег > СПагаЧеге пи! Безопдегеп бсимепаКейеп уегБипдеп маг, Ое Сйедегипд уоп |ер- Тоти ив п Фе паспо!депдеп дге Цпоегдавидеп его! Е. |е- дос! Кепезтедс пи п Еоде дег 2ипарте дег Агеп, зопдегп Че еприст! деп Рогксъг еп ипзегег Кеппошвзе папеп! ей Юпяси дег уега!е!сПепа- погрпо!офзсПеп ВеишпейПипа дег (о- породеп. А. ОпКозБешпе газа Нос. Нойеп дез 2. Ветраагез дег Маппспеп пи! одег сппе Еогкаб, уогдеге Вепрааге пи! одег ойппе Ро ег. Ргспег!е дег Попородеп те! #епз оПпе одег пи Кешпшет, зейеп пи! агсзвет ппешарреп. Мезопег!йе пс! зейеп ме Бе! Ого!и!из, те!5!епз аБег оппе епе Аизге!- сппипдеп. Ор15 Нотег е 5 е! 58 дец! Исп дезоп дег! 1Тп брегта-ипд Е! адеПитаБзейт ЕЕ ипд едег Дег- зеБеп пт“! епет поейг одег чепдег ашНаПепдеп ЕогКайс. Рпугасит дег ОрзШотегйе пе! епз дго5з ипд зНеГе!зспа!- ага уеггейегв, уогп пое епз пИ етег пейг одег мепдег гаппагна итдеБодепеп ЕсКе. Мепо Чаз Рпу!гасит аБег зспуй- сПег епЬм!сКей 158, БезИг ез досп епе ОгеесК!а уегЬгейепе Ваз!5. Оег брегглааБзспиИ! 156 уедег ипдембРпИсП уегагдзвег! „204 посп ашаПеп дезне!. Оз5 Мешп 156 фев уогпапдеп п3 пе5епз глейг одег меп!дег зк<Пейагд деКкгопи. 1. ОпЕегаа! Еипа Герошиз 5. зЕг. (Нет Фе Мейгга!! дег Апеп.) В. ЦпКизБете дедгипдеп (АЬЬ. 10) НоНеп дез 2. Ве!п- раагез оппе Роза, Де уогдегеп паппоПсПеп Ветпрааге пт! Ро| 5 | егп. Ргопег!е дег ПДопородеп (ВЬЬ 8) пи дгоззет, пБег Де На Ке Нгег Гапде Мпзизгадепдеп Еогз! !2-ппешарреп. Мезотегйе п! ашНаПепд аБдезешет пп4 уогп Пе! ацзае- пбйет ЕпдКорЕ (п5). ОрШотегйе зсрта! деБаш, оппе дзи сПе Бопдегша 1п Брегла-шпд Е здейит-АБзсип!Е. РБу!з- сит (рА) зейг зсимасп епъмсКей, дет ез пиг епеп зсйпа- еп, пасп епдудпв депс ееп Гарреп дагз е #, ойпе дге!есКае Епмейегипа дег Ваз!5. Мейшт уограпдеп. 2. Цп:егда ипа Огошиз п. (Нег а дейбгеп пиг Фе Бедеп Апеп Кгррег! Мей. ипд Бог! 5! п. зр.) С. Оег бреглааБзсип " дег Сопорсдеп-ОрзШотегие 15! ипаоаембйп Ис! з:агК еп! у1сКей, шдет зепе 3--3 Га- рреп псЕ пиг зейг уегдагбззеп зт9д, зопдег ашсп апцНаПепад дез! ге! Е!. Се Гарреп дез БреглааБзсрп ез зпд зо пасрНа епимсКей, дазз дег уогдеге КлпепЬаНЮюгват дапг уегдгапа! могдеп 156, майгепд дег Аиеге Кгай 14 епъмсКкей ипд зе!Б- з1апд:4 деБПеМеп. Оаз Мешт Реп. Рнуйасит дгозз ипд пий итаезс адепег 2аппесКке. Ргогоегийе по! |ппешарреп. НоКеп ат 2. паппИспеп Взпрааг зеб г! епего дгеесКдеп, 1ппегеп Еогкаб, и ЦеБпдеп зйтт! Фезе ОпегдаНнипд пи! Герюшниз з. зи. ОБегеш. 3. Цпегда# #ипа ГатеПошиз пт. (--ЗесНо |а- пе 1 Еег; Мег. 1п 30. Отр!еродеп-АпбКа“, Нге ту Е Ма 73. 1. 1. В4., 3. Н. Ве 1908, 5. 440). | ер! о1шТизв 5, зи. пипа етпе пп! еге з“еПипа ет гвсНеп дег рап уеп Огирре Ого! из ипд Дег деп!- уаеп ГатеПотийшв. |Гейеге Цпегданипа 158 БеКаппшсп оз#ецгоравсй ипд Безопдегс г Де Кагра! Неп | апдег зе!г сПагаКк епзИзсН, уеглоШсп ачшса п Вшаапеп узпгейеп. а 1Агег Ааиззегеп Егзсрепопа зИгттеп Фе Апдейпбидеп дег дгев Г ер оти! и 5-ОпегдаНнипаеп зо ей ПБегетп, Чазз чсп Кеп диугспагейепдег Цофегзстед ез еПеп 1455! 205 Оег ер! оти!из Кгорег! Мег. а|5 егзег БеКапп!ег Уеггейег уоп Ого?и!из мигде уоп пи БезсипеБеп ип ХУП. Аобваг, СО! р/ородеп аиз дет Ми! етеегдемеВ, Агсу Г. Чан. 1901, В4. 1, Н. 1, 5. 95-96, Ег ип!егвспещев зксн уоп Деп пас Го!депа БезсппеБепеп Бог! 5? догсп Фе иа Епфей еш- Гасп аБде"ипдейеп Мезотегйе, диг еп у/е! Кешегез опд п|едпаегез, г2ид1есП дге!ес дез Мейшт дег ОрШотег!е, ман- гепд даз Рпугасит глуаг зейг зсрпа! деБаш 15, аБег епзс е- деп 1апдег а!5 Бе! Бог!51, з049255 ез ецмаз ПЬег даз Мешт Итпзиз дге#. Паз 5о!дпотег! 15ац< Бе! Кгпрег! аиНаПепа епгасПп деБаш, дегаде пасП епдуаг!в5 дейсев ипд ат Епде1п гме! КПепе |ГаррсПеп ацпздегодеп, е5 ПБеггад! Бедешепд даз . МУешт. |. Кгррег! 156 гмаг пшг метд дгдззег а Бог!5! Безиг?! аБег Бет «/ 107 Вепрааге. |п дег зейг гетмеп ипд уе- па Фкиеп Ригсрипд дег МезгопИе зттеп Беде Агп!еп ПБегет. У. ЕРТОШГО5 (ОВОЩО5) ВО! п. зр. с уоп 20 тт, Гапде ши 81 Вавранани 2 Бепозеп Епагпдеп, с ” 21 » ” „ 85 0». 2 » ,„” 21 » Е: : » » 87 < 2 » : и ф » 25 » зБИти 87 » 2: в 9» Еигспипа дег МеагопИе еп ипд дете Мера Оги- зетрогеп Кет оп ме! БиЧег дег Чай! де!едеп, Кбгрег Не! : з зспмагг. Вепе мета Пейег. Епфогва!: |апа, рис ипд дегаде, зпоапараНе. пи Ке!- пет брИгспеп. Спа оспПапит дез «(/ Ви ег дег Ме пиг пи мепдеп Вог еп, азпазег пи 4+4 бппезгарКсеп. Могдеге Ветпрааге ез УЕпапша, Гагуе 7), жар 33 та 6 г 26 Вштр!пдеп. Ашеппеп 8 айедп. Ое Нимеггапдег аПег Епбе: Гапд аБз#енепд БеБога!е!, ка -уш. РАСНУКИ (05. 1. Расну?т и! ш5 ЕауТрез Гане!. Вадопа Бе! Педе- Адакс!, 20.1М. 1914 Ог. Вигезс!, 1 етпде- Изв. на Бълг. Ентом. Д-во | 14 210 зсппог ипд даПег ецмаз Кеша. 4. Ве прааг еБепзо, аБег Рга Еепиг гесЪПсп доррей 50 |апа ме Бгей. Ое Егддпгипа дег уопдеп ВезсргеБипд еглбайсте пиг дег Пт апд дазз п г Негг Ог. Гуап Вигезс! пепегдтав аиз дег Г едепк-Нб е епе Зепе пмдиеп гог Пойегвисрипа зсисК!е, месПпе ат 6. Х125 дазе!Бз! дзззатей уигдеп. Ез Бейапдеп 51сП. дагитшег пс пиг енпдае гейе Рагсреп зопдегп ацс! 3 Гапмеп пи 23 КитрИтпдеп пеБеп 16 Гагуеп ти 26 ипд 28 КогорЕ пдеп. ЕРКГАв ма ОЕР АВВИ ПОМОЕМ: Та. М!. АБЬ. 1--3. Вго!етаппта Би!даг! сит п. 5р. Ф 1. Епра Не епез Попородеп -- Теород!, Х 56. зр. бреглакапа!, Ка Капа!азЬ 2 ХФапп, а зейепаз! Дез Еетога!аБзс пп! ез, 2. СгипфаНе етез Допородеп - Тегороди, Х 56. | Оег 1е х уоп аББ. | 156 ап х АББЬ. 2 апдезе!2# ги депКеп, Фе Ваз15 дез Тейороф! пт! дег Вазе 15: Топдеаззеп, Е дег Б5рйеззапвапа, зК ЗреглаКапа!, г Тгаспееп, у К Сгепге гуу5сПеп ргаРетогает ипд Ретога!ет АБзсйп!. З. Се ЕпраНе етез дгоззеп СохйПогпез, Х 56. ВЬЬ. 4. Гер!одезтиз Мез из Ергас!из п. зиБзр. а Попородеп - Теороди пеБз! СохаНогп (сод) уоп тппеп Пег дезепеп, Х 56. АЬЬ. 5--7. Аре! БесКктеПа Би!даг! сит п. зр. й.. 5, Рготегйе дег Допородеп п дег Могдегап < в, у зйегпией, К МефдапКпойеп, г |Гапазпрреп, Х 56. 6. Еп Мезотег! (пъ) перз Петпет ОрвШотег!, уоп пеп БемаснеЬ, Х 56. 7. Еп Цпепарреп Чез 7. Копр р!еогоегай, Фр Могдегагепге дег ОирПсашг, Х 26. АБЬ. 8--10 Гер!оТи!из (Ого?ти| из) Бог! 31 п. зр. изследвани. Настоящиятъ приносъ, вЪрвамъ, все ще допринесе нЪщо за по-пълното опознаване на България въ пеперудно отношение. | Събраниятъ материалъ, предметъ на настоящия приносъ, брои 205 вида безъ вариететитЬ, които се разпредълят така: | Кпораосега -- 73, зрипддае -- 5, Гутапшдае -- 2, ГазтосатрЧае -- 3, занип!дзе - 1, Носидае -- 48, Пео- пешдае -- 49, зупопидазе -- 1, Агсидае -- 12, 7удаепдае -- 3, СоззЧае -- 2, НераПдае -- 1 и Мкго!ердорега -- 25 Всички пеперуди сж препарирани и се намиратъ въ Царската Ентомологична Станция. 213 Чувствувамъ се задълженъ да изкажа искрената си благодарность на Д-ръ Ив. Бурешъ, кайто винаги се е отзо- вавалъ ласкаво и съ готовность е подпомагалъ всЪко ново начинание, за гдето бЪше тъй добъръ да провЪри и кореги- ра опредБлението на пеперудитЪ, както и за ценнитЪ упжт- вания, които ми е давалъ. Б. Систематиченъ списъкъ. Еат. Рар! Поп! дае, Раршо родашиз Г. (З8аг. и КЬ!., Ка, Хе 1). СрЪща се въ две генерации. Екземпляри отъ първата генерация сме ло- вили презъ м. м. май и юний, а отъ втората -- м. юлий до срЪдата на м. августъ. Ловили сме стари екземпляри на Козя стена -- 4.М11.922, а на 31.МШ.919, въ мЪстностьта Зелени- ковецъ. | Р. газспаоп Г. (4). СрЪща се много рЪдко. Презъ периода отъ 1915--1925 год. сме виждали само два-три екземпляра, отъ които хванахме единъ на 15.М1!.921 не далечъ отъ Ловечъ. Тпав сепзу! Под. (9). Ловили сме екземпляри по вълчата. ябълка въ градинитЬ около Ловечъ 5--11.М1.916. Т!н. ро/ухепа ЗЕ. (10). Обикновенъ видъ презъ про- лЪтъта; ловили сме екземпляри отъ 30.П.--20.!М. близо до Ло- вечъ. На 18.М1.916 намБрихме гжсеници отъ този видъ, които хрисалидираха на 26 с. м., а отъ 25--30 априлъ 1917 год. из- хвръкнаха пеперуди въ Царск. Ент. Станция. Между тЪзи гж- сеници имаше една, отъ която изхвръкна пеперуда аЬ. асНга- сеа ЗС. Такъвъ екземпляръ уловихъ на 301М.921 западно отъ Ловечъ. Рагпаззиз ппетозупге Г. (36). Виждалъ съмъ само единъ екземпляръ, когото уловихъ юго-източно отъ Ловечъ на 1.М.921. Еат. Р! ег! дае. Аропа сга!аеа! |. (38), Отъ този тъй обикновенъ видъ имаме уловенъ само единъ екземпляръ около Ловечъ на 8.У. 1916 год. | Репв Бгазасае |. (45). Ловечъ -- 2.М11.919 и 29.У11.916; Троянски балканъ (Зелениковецъ) -- 31.М0.919. Р. гарае |. (48). Много обикновенъ видъ; хвърчи отъ края на м. априлъ до срЪдата на м. октомврий. Изглежда, че този видъ се срЪща най-малко въ три генерации (Д-ръ Ив. Бу- решъ), при това екземпляритБ, които хвърчатъ презъ про- лЪтьта и есеньта иматъ на двата си чифта криле единъ жъл- теникавъ отенъкъ, а у екземпляритЬ, които хвърчатъ презъ 214 лЪтото той липсва. Не далечъ отъ Ловечъ уловихме два ек- земпляра уаг. Мапп! Мауег, единия на 8.М1П.915, а другия презъ м. октомврий 1920 год. Р. пар! |. (52). Ловечъ -- 3.М.921; Троянски балканъ (Зе- лениковецъ) -- 17.М1.923. Много по-често се среща деп. аез!. параеае Езр. Ловечъ отъ 5.М1. до 15|Х; Троянски балканъ -- 17.М1п -- 31.МШ. Р. дарйфсе Г. (57). Ловечъ - 1.М.921, 16.М1.916. 25.У1.922, 29.М11.925; с. Макре -- 8.МП.916; с. Умаревци -- 30.1Х.925, Троянски балканъ (Зелениковецъ) - 81.М1!.919. : ЕцсМов сагдатпез |. (69). Ловечъ - 15-20.1М.922 и 1.М.921. Гернфа зпар!в Г. (81). Въ две генерации: отъ първата сме ловили отъ началото на м. май до началото на м. юлий (Ловечъ- 1М. - 10.МП; Троянски балканъ -- 17.УП. на отъ втората презъ м. августъ (8--23.МШ.) СоПаз Пуайе Г. (98). Ловечъ - 5--20.1М.922, 3М.921, 7-- 25.М1.915, 10-20.М0.920, 15.1Х.921; с. Сливекъ -- 2.1Х.925. Единъ екземпляръ уловенъ на 9.Х.924 прилича на аБ. ЦН! Ко- уат; другъ екземпляръ отъ 15.Х.921 прехожда къмъ аБ. оБ- зо«а Ти!. “ С. едиза Е. (113). Ловечъ - 25--30.М1.922, 10-15.МП. 925, 9--27.1Х.925; с. Сливекъ - 2.1Х.925. Попор!егух гпато! |. (124). Ловечъ - 27.М.925, 5.М.921, 24.М1.9917; Троянски балканъ (Зелениковецъ) -- 177. МП. 923, 31.М11.919. Еатш. НутрБайдае. Арашга Ша Зсн Е. (132) аБ. еоз Ко55!. Ловечъ -- 22.МП. 917, 13:МШ.915. Д. Илчечъ е констатиралъ още аБ. Бидепз!з ЕчсП. презъ августъ 916 и уаг суНае зс Е. -- 13.МП.916. Штеп!5 сапШа з5<НИЕ. (135). Ловечъ -- 13.М1.916. Ругате! ааата |. (152). Ловечъ -- 14-17.М1.917, 18 --25.М0.925; с. Микре -- 8.М11.916; Троянски балканъ ва никовецъ) -- 17.М1.923. Р. садш ПЦ. (154) Ловечъ - 19--30.М1.917, 4--31.МШ. 922; с. Микре -- 8.М!!1.916; Троянски балканъ (Зелениковецъ) -- 17.М1.923; Козя стена -- 14.М1.921. | Мапезза |о Е. (156). Виждалъ съмъ въ края на м. юлий западно отъ Ловечъ; Троянски балканъ (Зелениковецъ) -- 17.М1.923. У. шисае Г. (157). Констатирана отъ Д. Илчевъ изъ ло- зята около Ловечъ на 19.У1.916. 215 Роудота с-аАБит |. (166). Ловечъ -- 10-21.МШ.921; Троянски балканъ (Козя стена) - 4М0.922. Пеп. аез!, Ни!- с ипзспи КоБз Ловечъ -- 11.М1.916, 24.МП1.917; аБ. рашфог Ти!. Ловечъ -- 2.М1.916; Троянски балканъ (Зелениковецъ) -- 17. МП.923; аБ. уапеадаа Ти!. Троянски балканъ (Зелениковецъ) - 31.МШ.919 и 12.1Х.921. МеШава апжа Г. (177). Ловечъ -- 3М.921, 20.М1.921; ИН 915: М. рробБе КпосйП. (180). Ловечъ - 8 М.916, 6--23.М1.921. М. ФДдута О. (185). уаг. пепфопайз 5М4г. Ловечъ -- 18. М!.916, 1--19.М0.519, 16.1Х.924. М. шма зс1 Е. (186) Ловечъ -- 1-13.М1.919; с. Микре -- 8У1|.916; уаг. папа 5г. Ловечъ - 6-7.М11.915; с. Микре -- МШ.916. М. ашаПа Кон. (191) Ловечъ - 21.М1.917; с. Микре -- 8 У1|.916. Агдупп!5 еирйгозупе Г. (208). Ловечъ -- 20.М.922, |.М. 925 и 15.1Х.921. Ага. Фа |. (218). Ловечъ - 20.1М.917, 1.М.921. 21.М1.917, 6--19.МШ.916; с. Микре -- 8.У11.916; Троянски балканъ (3Зе- лениковецъ) - 17.М1.923 и 31.МП.919. Единъ екземпляръ отъ 15.1М.922 е значително тъменъ; освенъ това петната на зад- ния чифтъ близо до Шогаха се сливатъ въ едно голЪмо черно петно. Вга. |аШотша Г. (225). Ловечъ - 3.М.921, 2 и 11.М1.916, 21 Уп.о22, 1-5.М0.921, 1-9.1Х.915; с. Микре -- 8.М1!.916. Ага. адаа Г. (230). Ловечъ -- 24.М1.917. Ага. поБе Г. (231). чаг. егв Мед. Ловечъ -- 21.М1917 и 24 М1.917. Ага. рарма Г. (237). Ловечъ - (6У1.) 1.МП.916; с. Мик- ре -- 8.МШ.916; Троянски балканъ -- 17.М1.9:3 и 14.МШ. 921. Ага. рапдога ЗЕ. (240). с. Микре -- 8.МУП.916; Троян- ски балканъ -- 17.М1.923 и 14.МШ.921. Мейапагда дагаШеа Г. (216) уаг. ргоседа НегЬз!, Троян- ски балканъ (Зелениковецъ) -- 17. М1.923; Ловечъ -- 20. МШ.921. Еге а ешгуае Езр. (301). тена балканъ (Козя- -стена) - 4У0.922. Ег. Пдеа |. (302). Пресни балканъ (Зелениковецъ) -- 17.М1.923. ба угиз сгсае Е. (340). Ловечъ -- 4и 20.1Х.925. 216 баугиз дгуаз 5с. (381). По пжтя между Ловечъ ис. Мик- ре -- 8.У0.916. Рагагде аедепа |. (385). уаг. едеПпдез 594г. Ловечъ -- 20--30.М1.925, 8--29МШ, 9--28.1Х.920; с. Микре -- 8.МШ. 516, 5.1Х.920; Троянски балканъ (Зелениковецъ) -- 17. УП. 923. | Р. педаега 1.. (390). Ловечъ - 1 и 3.М.921, 8.МШ!.915, 18--23.МШ.920, 4.1Х.915. Р. паега |. (392). Ловечъ - 3.М.921, 6--21.М11.921; Тро- янски балканъ - 31.МШ.919. Единъ «/ екземпляръ уловенъ при Зелениковецъ на 17.УП.923, който: прехожда къмъ уаг. адгаза НЬ. Арпапориз Нурегап из 1.. (401). Троянски балканъ (Зе- лениковецъ) - 17.М1.923 (значително едъръ екземпляръ), 31. МШ.919 (изтърканъ екземпляръ). Ерштер Зе фигНпа Г. (402). Ловечъ -- хвърчи презъ м.м. юний, юлий, августъ и до срЪдата на м. септемврий; Троян- ски балканъ - 17.М1.923 и 31.МП.919. Единъ екземпляръ уловенъ на 15.М1.922 е съ лЪво крило на /, а съ дЪсно на 9. ; Ер. ЕНопиз Г. (422). Ловечъ - 18--26.М11.920; с. Мик- ре - 8М11.916; Троянски балканъ (Козя-стена) - 4.УШ. 922. : Соепопутрйа ратр!Ичз Г. (440). Ловечъ - 1.М.921,1- 10.М1.921, 15 и 16.1Х.921; с. Микре -- 8.МУШ.916; с. Сливекъ -- 2.Х.925; с. Умаревци -- 30.1Х.925; Гроянски балканъ -- 17. УП.923 и 31.М!.919. Еат. Егус! пГдае. Четеоиз |испа Г. (451). СрЪща се много рЪдко; имамъ само единъ екземпляръ, уловенъ недалечъ отъ Ловечъ меж- ду 20 и 30.МШ.921. Рат. | усаеп!дае. Тнес а асасае Е. (465). Ловечъ -- 24.1М.918 и 5.М1.916.. Спгузорпапиз егзватоп Езр. (506). Ловечъ -- 1.М.921, 9.МШ!.915; с. Сливекъ -- 2.1Х.925. Снг. Фвраг Ниу. (508) уаг. гоНИ5 МуегпЬ. Ловечъ -- 18 и 20.М11.917. Спг. реаз Г. (512). Ловечъ -- 5.М1.916, 7--23.МШ.925, 19.4Х.924. Уаг. ейешз Е. Ловечъ -- 4-20-30М1.92 и 4. 1Х.925. Сиг. догв Но (513). Единъ с/ екземпляръ уловихъ при с. Сливекъ на 2.1Х.925. 217 | усеаепа агагдез Ра. (540). Уловихъ 3 Ф екземпляри около Ловечъ между 27 и 29.У11.925. Г. агдиз |. (543). Ловечъ -- 20 М1.921, 7-15--30. МШ,921, 15-161Х.941; с. Микре -- 8.МП.916; с. Сливекъ -- 2.1Х.925. (Въ голБмо изобилие около Ловечъ), иапз аБ. (уаг.) БеПа Нз. Ловечъ -- 1.М.921 и 6.МШ.917. |. опоп Ра. (574). Ловечъ - 20--30.МП.907, 6--10--20. МШ.921. |. азгагспе Вегдз!. (589). Ловечъ -- 1.М.921, 1--19.МШ. 925, 15 и 16.1Х.921; Троянски балканъ (Зелениковецъ) -- 1/. УП.923. Ц. 1сагиз КоН. (604). Ловечъ -- 1.М1.921, 9--30.МШ.915, 4--16.1Х.920; с. Микре -- 8.М1!.916; с. Сливекъ -- 2.Х.925; с. Умаревци -- 30.1Х.925; Троянски балканъ (Зелениковецъ) -- 31.МШ.918; Троянъ -- 13.МП.521. С. меездег Езр. (911). Ловечъ -- 25.М1.921- 16.1Х.921. Ц. БеПагдиз Кой. (913). Ловечъ - 1.МУ.921, 5.М1.916, 1.м1.922, 10--20.М1.921, 15--8.Х.921. Ц. сопдоп Рода (614). Ловечъ - 15-16.Х.921. . адпешз Езр. (619). Ловечъ -- между Ти 19.МШ.921. . пттоз Еезз!. (635). Ловечъ -- 31.М1.921, 15--16. г 1Х.921. . суПагиз Ко. (638). Ловечъ - 15-16.Х.921. . апоп |. (645). Ловечъ -- между 10 и 20.М11.921. Суапи!5 агфдошз | (650). Ловечъ -- между 10 и 30. УП.922. гг. Еашт. Незрег! дае. А орва Шаштаз Нива. (662). Ловечъ -- 24.1М917, 11.М. 916; Трояиски балканъ, (Зелениковецъ) - 31.М1!.919. ВидфаЧез зу/апиз Езр. (671). Ловечъ - 8.М.916, 8--25. МП.917, 19.М1.920. СагсПагодиз асеае Езр. прай Ловечъ -- 10--30.МП.922, 10--23.У11.920, 15-16.Х. 921 Сагсп. айеае. НЬ. (687). Констатирана отъ Д. Илчевъ около Ловечъ на 8--10.МШ.915. Незрепа огЬШег НЬ. (699). Ловечъ -- 20--30.М1.922, 15--16.Х.921. Н. амеиз НЬ. (703). Ловечъ - 20--30.М1.922. Н. паае 1.. (703). Наблюдаванъ отъ Д. Илчевъ не да- лечъ отъ Ловечъ -- 13.М11.916. . Тпапаоз Тадез |. (713). Обикновенъ видъ за Ловечъ -- 24. и 917, 17--20.м1.922, 1--19.МШ.921,15-16.1Х.921, с. Микре - Уу.916. 218 Кат. 5р!,! па! дае. АспегопНа агороз Г. (717). На 15. УШ. 916 год. Д. Ил- чевъ забелЪзалъ този видъ не далечъ отъ Ловечъ, когото не успълъ да хване. Ргогорагсе сопуоми!! 1.. (735). Ловечъ -15М01.919. Една гжсеница, намърена отъ Д. Илчевъ презъ м. септемврий 924 год. около Ловечъ, която крад на 10Х. с. г., пеперуда--? Оейерпиа епрпогае Г. (749). Една гжсеница, намърена върху млЪчка около Ловечъ на 28.1Х.925 год., хранена до 6. Х. с. г. следъ която дата избЪга. МеборзПиз рогсеПиз Г. (761). Ловечъ -- 15.М1.921. Масгод!оза з!еПагагит Г. (768). Ловечъ -- 7.М1.916, 20. МП.920, 10--20.МШ. и 9.Х.920. Еат. Г утап!г!дае. С ипзпча Фвраг Г. (929). (с? екземпляри въ голЪмо изо- билие около Ловечъ -- 20--30. УП.917, 2.МШ. с. г. ФФ екзем- пляри не сме виждали. |. попасПпа Г. (931). НамЪрихме единъ «/ екземпляръ умрЪлъ, отъ когото бЪха останали само предния чифтъ криле съ торакса, въ Троянския балканъ (Зелениковецъ) на 17. УП.1923. Еат. Газ! осагар! дае. г Газосатра дашегсиз Г. (970). Единъ «/ екземпляръ, уло- венъ при с. Умаревци източно отъ Ловечъ на 20.МП.917. СззгорасПа диегс/оПа Г. (998). Ловечь -- 29.У11.922. с” екземпляръ. „ Одопезиз рш 1 Г. (1000). Ловечъ -- 14М1.916; сжщо «/ екземпляръ. Еам. ба! игп! !дае. баугтша ру! ЗсЪ Е. (1034). Хвърчи въ изобилие въ края на м. априлъ и началото на м. май. | Еат. Нос! итдае. Асготса гипиз Г. (1102). Ловечъ -- 20--30.М1.922, 19.МШ. и 15.1Х.921. АдгоНз АтЬпа Г. (1127). Троянски балканъ (Зеленико- вецъ) 17.У1.923. 219 АдгоНз оБзсига ВгаНт (1143). Ловечъ-- 12.1Х.921. Адг. ргопоБа Г. (1152). Ловечъ -- Пи 16.М1.917, 18-- 23.М111.924, 24.Х.918, Троянски балканъ (Зелениковецъ) ТА М1.923. Ваг. сотез НЬ. (1154). Ловечъ -- 18-23.М0.920 и З1. М!.925. Ваг. С-пагот Г. (1185). Троянски балканъ (Зелениковецъ) 26.М11.921; Ловечъ - 1--141Х.921. ВНаг. рошв Г. (1346). Ловечъ -- 14.МШ.916. Адг. ех“ атаНотв Г. (1349). Ловечъ -- 23--30.МП. 925, 18.М11.916; Троянски балканъ 30.МШ.919. Адг. урзПоп Кой. (1399). Троянски балканъ (Зеленико- вецъ) 31.МШ.919; Ловечъ -- 31МШ.925. Адг. зедейшт 5« ЕН. (1400). Троянски балканъ -- 30 иЗ! МШ.919. Ааг. кух НЬ. (1401). Констатиранъ отъ Д. Илчевъ около Ловечъ презъ августь 914. | Адг. записа НЬ. (1404). Троянски балканъ -- 30 и Зъ Ми. 915; Ловечъ -- 26.Х.915. Ваг. сгазза На. (1405). Ловечъ -- 25.М0.917, 141Х.921; Троянски балканъ -- 31.М!!.919. Много обикновенъ видъ за тази мЪстность. Матеза о!егасез |. (1464). Ловечъ -- 12.М и 13-.М.916. 26.М1.916, 16.М1!!1.916. М. гйош КоН. (1477). Ловечъ -- 20--30.М1.922, 27. 922, 5--12.Х.921. М. спгузогопа ВКП. (1513). Констатиранъ отъ Д. Илчевъ презъ м. августъ 916. < Мапа <а!5 С. (1567). Ловечъ -- 20-30.М1.921 и 15. МШ.922. Вгуорпуа плигайз Еогз! (1599). Ловечъ -- 19.МШ.922. Надепа поподурпа Но тп. (1690). Ловечъ -- 17.МШ.916; Троянски балканъ (Зелениковецъ) 31.М!!.919. Аттасопа саесипасша ЗП. (1767). Троянски балканъ (Зелениковецъ) 31.МШ.919. ВгаспошсНна зрипх Нот. (1893). Ловечъ - 1Х.915. Роурпаеп!в зепсайа Езр. (1850). Ловечъ -- ЗО0.МП. 916; Троянски балканъ (Зелениковецъ) 31.М!.919. Тгаспеа ашрИез Г. (1854). Ловечъ -- 25.1Х.925. Вгооопа пейсшоза Г. (1867). Троянски балк. -- 30-- 31.МШ.919; Ловечъ -- 19.Х.916; с. Дойренци -- 1.Х1.916. Маша пашга Г. (1870). Ловечъ -- 31.МШ.916. Гецсама 1-аБит Г. (1954). Троянски балк. -- 31.М1!.919; Ловечъ -- 9.Х.915. 1. аБрипсйаца Е. (1969). Ловечъ - 8.МШ.917 и 13.1Х.921. Сагадппа дпадприпс аа Е. (2000). Троянски балканъ - 30.МШ.919. 220 Сагадгпа Кадеп! Ег. (2009). Ловечъ -- 2.1Х.924. С. апЬаиа Е. (2019). Ловечъ -- 3.М1.916, УШ.915, 8--104Х. 925 и 3Х.925. Етрщала епорода Н5. (2042). Троянски балканъ -- 31. уШ. 919 Атр!. ругапидае Г. (2051). Ловечъ -- 15.МШ.922; Троян- ски балканъ (Ведениковеиец 31.МШ.919. Мезодопа асеюзеПпае Е. (2078). Ловечъ -- 16.М11.920, 14.1Х.921; Троянски а -- 30.МП.919. ЕшеПа адшашкх НЬ. (2281. Ловечъ -- 5.1Х.922. НеПо!!5 ФДрзасеа Г. (2321). Ловечъ -- 24 и 29.У1.917, 5 и 25.МШ.921. Н. реШдега 5. (2325). Ловечъ -- 15.МШ. 921. Асопйа йисшоча Езр. (2380). Ловечъ -- 1М.921, 19--21. УП.920, 1--30.МШ.921 и 13.1Х.921. Тпа!росПагез соптипипасша НЬ. (2422). Ловечъ-- 18-- 20.МШ.920. ЕттеПа КаБеайз 5с, (2490). Ловечъ -- 27.МП. 911 и 15. МШ. 922. АБгозюа шрага Нот. (2516). Ловечъ -- 20--30.М1.922, 9.1Х.924, единъ екземпляръ уловенъ отъ Б. Иванова при с. Т. ЛЪшница на 10.МП.925. Риза диНа Сп. (2551). СрЪща се по-рЪдко отъ следующия видъ. Ловечъ - 16.МП.921, 1--8.М0.922, 2.1Х.924. Р. датта Г. (2562). Много често; с. Микре -- 4.МП.919; Ловечъ -- 14 и 24М1.921, 5 и 21.МШ.917 и 241Х.918. Еиспда дур ка Г. (2589). Ловечъ -- лозята -- 21.М.918, 16.М1.916, 21 и 28.У1.921, 20--30.М0.921. Веда Еипеза Езр. (9661). Ловечъ - 1.М.918, 13.М1.916, 4.МШ.918. Сагосайа епосаа Езр. (2670). Ловечъ - 15 и 23.М.916, 5.1Х.922; с. Зълково (северно отъ Ловечъ) 20.МШ.917. Са! Рупепаег ЗМ. (2694). Ловечъ -- 15.МШ.917. Тохосатра сгассае Е. (2743). Ловечъ - 31 МШ и 2.(Х. 925; Троянски балканъ -- 11.1Х.920. : Рагазсона Ейаштапа Г. (2752). Ловечъ - 14М0.921. Нурепа ргоБозс аз Е. (2814). Троянски балканъ (Зеле- никовецъ -- 17.М1.923 и 31.МШ.919. Еат. Сеоте! г! дае. Пеотека уегпапа НЬ. (2867). Ловечъ -- 17.М1.921 иуш 915, уловени на електрическа лампа. Тнаега ВтЬпайз 5с. (2914). Ловечъ -- 13.М1.921; единъ. екземпляръ уловенъ отъ Б. Иванова при с. Т.-ЛЪшница на 10.М1.925. 3 1 ; Ст ргр речруучи тт ЗИАРР ра 221 АстдаПа осРгайа 5с. (2934). Ловечъ - 20.М1.921, 15--20. УП.922. Ас. паептайа Ну. (3026). Ловечъ -- 10.МШ и 10-15. Х. 921, Зи 27.МШ.9-5. Ас. дедепегапа НЬ. (3034).Ловечъ - 6.У11.916. Ас. ауегван |. аБ. зроПа!а з1аг. (3018 а). Троянски бал- канъ (Зелениковецъ) 31.МШ.919. Ас. иптогайа 1. (3051). Ловечъ -- 13.МШ.916. Ас. гомапаа Но. (3053). Ловечъ -- У!!.915. Ас. пагдйтрип“ аба Поеге (3064). с. Микре (западно отъ Ловечъ) 5.1Х.924; Ловечъ - 20. МП, 1--20.М11.921, 3--24.1Х.925. Ас. иа зпа НЬ. (3093). Ловечъ -- 23.М1.921, 10 и 12. МШ.916 и 94Х.915. Ас. огпа(а 5с. (3095). Ловечъ -- 8.М1!.916 и 18.Х.920. ЕрПуга рогака Е. ((3113). Ловечъ - 15.МШ.915. Типапдга ата(а Г. (3139). Ловечъ - 2 и 9.1Х.924. Супа ригрогапа Г. (3147). СрЪща се въ изобилие изъ стърнищата и лозята около Ловечъ -- 23-30.МШ.821, 5-15. 1Х.ч21. Мпоа пипгтпайа 9с. (3183). Ловечъ -- б и 16.М11.916. Апа! 5 рафаба |. (3220). Ловечъ -- 15.М11.916; Троян- ски балканъ (Зелениковецъ) -- 12.1Х.920. |агепна упдапа Е. (3333). Ловечъ -- 8.М!!!.918. С. Носи ча С. (3341). Троян. балк. (Зелениковецъ) -- 12. 1Х.920; Ловечъ - 10-16.Х.921. |. погапайа 5сПЕ. (3363). Троян. балканъ -- 31.МШ. 919; Ловечъ -- 15.1Х.921. Г. Помаа НЬ. (3378). Ловечъ -- 20--30.МП.922. |. БШпеза ПЦ. (3481). Ловечъ - 20-30.М1.922, 9.Х. 924; Троянски балканъ (Козя стена) - 4.МШ.922 и при Зеле- никовецъ -- 30.МШ.919. Тез!госузНа сазНдааба НЬ. (3575). Ловечъ - З и 10. МШ.912. Т. зоБпойаа НЬ. (3580). Ловечъ -- М!!.915. РнЬаар:згух |егваа ЗсПЕ. (3674). Ловечъ -- 5.М1.916. Еппопоз диегстпапа Нобп. (3726). Ловечъ -- 13.1Х.921. Еп. егозапа ЗС. (3730). Троянски балканъ (Зеленико- вецъ) -- 31.МШ.919. бееша БПипапа Г. (3733). Ловечъ -- 20 -30.МШ.922. Нипега реппапа Г. НЬ. (3746). Ловечъ - 5 и 26 1Х.915. Сациз!оота Намсапа НЬ. (3771). Ловечъ - 3 и 25. МШ. 925. МепШша тасшапа Г. (3773). Троянски балк. -- 17.М1.923; Ловечъ -- 18.М1.917, 20--30.М0.921. ЕШегита Еажава Менп деп. аез!. аезНуа (3780). Ловечъ -- 25.МШ.921. 222 Воаглла деттапа ВгаНшт. (3876). Много обикновенъ видъ; Ловечъ 2.М1.916, 12 и 13.МШ.921, 5 и 9.1Х.915; с. Микре -- 5. 1Х.923; Троянски балк. -- 12.1Х. 920. с Рациари, оБзсигапа НЬ. (3931). Троянски балканъ -- 31. Етай газ абопапа Г. (4000). Ловечъ -- 18.МШ.920. Рпаззпе регапа НЬ. (4023). Троянски балканъ (Козя”, стена) -- 13.М1.919 и при Зелениковецъ на 31.МШ.919. Рпазтапе сайшгаа |. (4032). Ловечъ -- 5.У!.916 и 7. МШ.916. Рпазапе сфагеапа ЗФНН. (4033), Ловечъ - > 1--20. МШ.921. ЕпБоНа агепасеапа ЗсЕ. деп. аез!. Наудапа Еу. (4037а). Ловечъ -- 20-25.МП.921, 1 и 7МШ.921, 18.МШ.920. 5сопа Ппеайа 8с. (4067). Троянски балкалъ (Козя стена) -- 13.МШ.919 и при Зелениковецъ на 31.МШ.919. Еат. бупЕ от! дае. бупопив рНедеа Г. (4146). Ловечъ -- 21.М1.917, 20 и 25. МП. 921; аБ. тррепзф а Ловечъ -- 21.М11.920. Еатм. Агс! Пдае. З5рПозота ГиБпсреда Г. (4159). Ловечъ - 14.М.917 иЗ. М!.916. З5рПозота гпепшазш! Езр. 4163). Ловечъ -- 10--15. МШ.922. бр. игнсае Езр. (4164). Ловечъ -- 14.М.917, 3.М1.916; единъ мжжки екземпляръ уловенъ отъ поруч. Илиевъ въ с. Борима на 15.МП.225. | Ригадтакота ЕиПа поза Г. (4108). Ловечъ - 1511915, 10--15.1Х.921; с. Борима -- 15.М1.925, уловенъ отъ поручикъ Илиевъ. : Ринг. расда Епу. (4169). Уловихме «/ и Ф екземпляри п. сорша не далечъ отъ Ловечъ на 6.М.918. | Агсча уйПса Г. (4203). Ловечъ - 19.М.918, старъ «/ ек- земпляръ. 3 СаШтогриа допипша Г. (4245). Троянски балканъ -- 1 МП.923. СашгогрНа дчадприпстапа Рода (4248). Ловечъ - 1714 31.М1.921, 16 и 26.МШ.916; Троянски балканъ - 17.МП.923 и 31.МШ.919. | 4 223 МЩосиоз а гуитаба Еогз!, (4266). Ловечъ -- 20.М11.922. Оеотвз дпадга Г. Г. (4290). Ловечъ - УП и УШ.914. Г иБоза гипдеоа 2апск. (4296). Ловечъ -- 6.МШ.915. |. зогогссша Нот. (4311). Ловечъ -- 5.М11.922. Еат. 2удаеп! дае. 7удаепа асШеае Езр. (4338). Ловечъ -- г0--30.МШ.921. 7. НПрепдшае Г. (4552). Ловечъ -- 1М.921, 13.М1.916; Троянски балканъ (Козя стена) - 4.М1!.922. : 7. сагПойса 9с. (4388). Ловечъ - 24 М1.921, 1--19. МШ.921. Еат. Созз1 дае. Соззиз соззиз |. (4541). Ловечъ - У1.915. 2еигега ругпа |. (4718). Ловечъ - 2.УШ.919. Еат. Нер!адае. Нергашз зумпа Г. (4727). Константиранъ отъ Д. Илчевъ около Ловечъ на 9.М1.917. Еат. Руга! !дае. Гетопа аппзПа 5. (15). Ловечъ -- 12 и 13.М1.921. СгатЬиз шзеНиз Е. (61). Ловечъ -- 2.Х.925. Сг. рмейиз Г. (83). Троянски балканъ - 17.МП.923. Сг. сгабегейиз 9с. (109). Троянски балканъ -- 18.У1.923. Сг. сштейПиз Е. (114). Троянски балканъ -- 31.МШ. 919 и 31Х.922.. Сг. расдачейчз Г. (125). Троянски балканъ - 17.М1!.923. Еготепе БеПа Н!.. (149). Ловечъ -- 20.М1.925. бсПпоепоБиз РогисеПиз ТрпЬ. (188), Ловечъ - М!!.915. б5аеБпа зепгиЬеПа 5с. (645). уаг. запдшпейа НЬ. Ло- вечъ -- 7.МУ!.921. Адозза ридшпайз Г. (815), Ловечъ 11.М1.917. Нурзоруфа соза!з Е. (834). Ловечъ 5.Х.922. Руга!йз Еаппайз Г. (836). Ловечъ -- 19.М1.921, 3.Х.325. Негсипа Еуостайз Пир. (846). Ловечъ -- 18.УП.221. С!едеоБта тпо!дауса Езр. (891). с. Микре -- 4.М!.919. Рзаттойз Буаппайз НЬ. (942). Ловечъ -- 10 и 16. МШ.916. : - м. - ». “ | 224 Ешггурага игНсаа Г. (943). Ловечъ -- МШ.915; с. Бо- рима - 15.М1.925, уловенъ отъ поруч. Илиевъ. ЗуПерга гигайз 9<с. (994). Ловечъ -- 22.УП1.918 и 4. М1!1.921. Мотора посшеПа 5з<Н. (1039). Ловечъ -- 12.М11.916; Троянски балканъ -- 30 и 31.М1!!.919. Рнусваеподез зисиса!з Г. (1061). Въ голЪмо изобилие изъ лозята и пожънатитЬ ниви около Ловечъ -- 20--27.М1. 921, 5--21.М11.920, 8--10.1Х.925. г Ругац а ригрогайз |. (1251). Ловечъ -- 7.У1!.916, 27.МШ 925, 3.1Х.922. Еат. Р:егорПог! дае. Ашсиа решадас уа Г. (1348). Ловечъ -- 30.М1.192. „ РнегорБогиз топодасуиз НЬ. (1387). Шон иа -- 20.УП. 921 и 8--10.Х.925. Еат. Тог! г! стдае. Рапдет!5 пЬеапа НЬ. (1540). Троянски балканъ (Зелени- ковецъ) 26.М111.921. Еашт. Уропотенцп! 1! дзе Уропотеша па Ппейиз 72. (2363). Ловечъ -- 21.М1.921; гжсеници, намБрени отъ Д. Илчевъ около Ловечъ на 20.У. 922, хрисал. 2.М. с. г., пеперуди изхвръкнали на 18.М. с. г. Кат. Се! ес! 1 дае. Кеси уапа |еиса!ейа С!. (2873). Ловечъ -- 24.М1.917. Царска Ентомологична Станция. м. октомврий. 1925. София. ТР Ети чРИ чатеа ст а тъча? П. Петковъ -- Крилни мозайки Табл. |. у интерсексуалнитЬ Гутапша Ч!5раг. Извест. на Бълг. Ент. Д-во, кн. Ш, 1926. К. Уегрое! -- )зорода 31. Так мшейп. д. Вша. Епют. Сезе!. В. 1. 1926. де!. УегПое!. з И 4 „4 | ра | е МЗ АЕ ТА ЕДРИ а." Изл недоиии Ли К. Уегпое! -- зорода 31. Та! Ш. миней. 4. Ва. Епют. Сезе!. В. 1. 1926. де!. Уегрое!. и К : ) | даа 1 цена ат тия Оте радиото Е е за, ранк. (рано (Е “ Е + Е уан а?" | > ъ .» ха Е: - щ Ц - ? + + с И и Е: В 3 В Ш + ж 54 4 . те , Н и + щ, А + и У + М Е 4 , + и “1 я си | -- ка А - , | г + и: + -- 22 з: . К. А Щ 8 »- - ш -- ши та р-; - ш г Н У -та . ) , - > , -- т , р 1 , 1 , а, > , а 8 + К. Уегрое! -- 5орода 31. Та!. 1У. Мей. д. Ва. Епют. Сезе!. В. 11. 1926. де! Уегрое!. К. УегроеН -- „)зорода 31. Та! У. миней. д. ВШа. Епют. Пезе!. Вд. Ш. 1926. де!. Уегрое!. К. УеглоеН -- Пр орода Вшдаапепз П. Та!. М1|. Мей. 4. Вша. Епют. Сезе!. В. 111. 1926. И щем » , ) а . за Т # ## Ц » к- т р 4 4 ти 143) Щи # уерфок ТА КН Ди Диана чН. -> ура селирене еи | НЕТ и Виет, др „а -4 + ВЕЕМИМИМР ЦЕЛЕВИ биаУ бЪЛеИ и, пише: ЦИ Пи: и | (и 1 г | Па Нер м т Дек и ОИОКИИ си Зи, ПАДНА 4 пкъиаИ АЕ МИ аррддаанее ли уа Фама Пеи #: Щи ДА ти Це 4: ррИИКИ при па! Мекдужиия И ( ТАР ПО а ИВИ ии аи 1 Кари Кр нека мики" + за » Н сзаи ВИ (ли (ИЦ | ре, И НА ки АСЧИЦ ЧИН нибеце и миз зриткие гинаипиди те ; фи Ца н ги: ОРГАНИ РИ И чт, (иаужрт ауакин" ИНК ки укквича ПАРИ ник и БрААА ! ИВАН а К к ; ИЦИрауичъ нида дини, амарда И ) 4, > та не Й: и. н КИ а пи: (4 ит НА. АН