(navigation image)
Home American Libraries | Canadian Libraries | Universal Library | Community Texts | Project Gutenberg | Children's Library | Biodiversity Heritage Library | Additional Collections
Search: Advanced Search
Anonymous User (login or join us)
Upload
See other formats

Full text of "Law on Introduction of the Gregorian Calendar in Bulgaria in 1916"





ИЗЛИЗА вевки ПРИСЖТСТВЕНЪ двнь 



ГОДИШНАТА Ц-ЬНА НА ВЪСТНИКА Е: 

ЗА БЪЛГАРИЯ . . 25 ЛЕВА 

.,,'СТРАНСТВО . 35 



абонлментъть е само гопишенъ, 
Започва отъ 1 януарий, и се пръдплаща. 




ВСИЧКО, ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ВЪСТНИКА, СЕ ИЗПРАЩА 
ЯО ДИРЕКЦИЯТА НА ДЪРЖАВНАТА ПЕЧАТНИЦА. 



ДЪНАТА ЗА ОБЯВЛЕНИЯТА И ПАЧИНЪТЪ 

ЗА ВНАСЯНЕТО НА СУМИТЪ С.Ж. ПОКАЗАНИ 

ВЪ ОТДЪЛА „ОБЯВЛЕНИЯ". 



|;" Година XXXVIII. 



София, понедкпникъ, 21 мартъ 1916. 



Брой 65 



| ОФЙЦИЯЛЕНЪ отдълъ 

Р<По Ж-ствотв на Вшшй Работи I на Изповеданията. 
^ ЗПЕСАЗЪ 

I НИЕ ФЕРДИНАНДЪ 1 

/'? е •»" бо ив жя жжлгоеть и народната води 
Царь на ВъдгарятЬ. 

р.гч Обявяваме на всички Наши верноподанннци, 
ща ;ХУП Обикновено Народпо Събрание, втора ре- 
р>*на сесия, въ XXXVI си заседание, държано на 
|1'4 мартъ; 1916 год., гласува и прие, 
ШНие утвърдихме и утвърдяваме сл^дующия 

Законъ 

||а въвеждане Григориянекия календарь. 

|Чл. 1; Отъ.първий априлъ, хилядо деветстотинъ 
Шпестнадесета година, времеброението въ Царство' 
зШлгарйя става по новия стилъ — Григориянекия 
551 кендарь. ч 

ЩДеньтъ тридесеть и първий мартъ, хилядо девет- 
стотинъ и шестнадесета година, остава посл г вденъ' 
1§н$, броенъ.но стария календарь, и на следващия 
ЙЙЬдъ него день веднага влиза въ сила новиятъ 
|||'дата четиринадесетий априлъ хилядо деветсто- 
нъ и шестнадесета година, като начало на но- 
го вр^меброение въ Царството. 
([Чл. 2. Датата на- всички нравотворни събития, 
^рнали до деня четиринадесетий априлъ хилядо 
Ив^стотинъ и шестнадесета година новъ стилъ, 
16" първите имъ последствия продължаватъ и 
8Шзъ врФме слъхь тоя день, ще се смита по пра- 
Шата, по' които се опрЬд^лятъ съответствуващите 
р: по стария и новия календарь: 
^);Така, ако длъжпикътъ требва да заплати своя 
"б, -въЗникналъ по заяисъ отъ 10 февруарий 



1915 год., на 1 юлий 191С год. старъ стилъ, — / 
то е равносилно да заплатп дълга сина 14 юлий 

1916 год. по новото вр^меброение ; 

б) ако X. е роденъ на 10 февруарий 191 1 год., — 
то значи, че е роденъ на 23 февруарий с. год.; 

в) ако срокътъ за възбуждане на единъ нроцесъ 
е 15 януарий 1917 год., то значи, че срокътъ е на 
28 януарий 1917 год. и т. п. 

Чл. 3. Държавата, окръжните и общинските 
управления, банките и търговските дружества, 
търговците и всички лица въ Царството, физиче- 
ски или юридически безразлично, ще уреягдатъ , 
своето сметководство, , своята кореспонденция и 
въобще целия свой стопанско-правенъ битъ съгласно 
-съ тоя законъ. 

Чл. 4. Датите па всички правотворни събития, 
които ще ставатъ отъ 14 (четиринадесетий) ап- 
рилъ включително 1910 год. — били тЬ сделки, 
договори, правонарушения, раждания, венчания, 
умирания, възбуждане па нроцесъ или каквито и 
да- еж и отъ каквито причини да еж се появили — 
ще се уреждатъ по новия, Григориянекия, кален- 
дарь подъ страхъ на глобяване до 100 лв. за 
всЬки отделепъ случай, платими солидарно отъ 
всички участвующи въ нарушението. 

Чл. 5. Държавните и пародиите нраздпици, 
както и ония на Царския Домъ, се празднуватъ 
както следва: 

а) Рождециятъ день па Негово Царско Висо- 
чество Престолонаследника — на 30 януарий, 

б) Тезоименниятъ день на Нейно Величесто 
Царицата — на 21 февруарий, 

в) Рождениятъ день па Негово Величество Царя 

— на 27 февруарий, 

г) Възшествието на Негово Величество Царя 

— на 14 августъ и 

д) День на победите — на 27 ноемврий. 

Чл. 6. Министерскиятъ Съввтъ ще издаде единъ 
правилникъ, утвърденъ съ Царски Указъ, съ който 
ще обясни подробностите но прилагането на на- 
стоящия законъ. ^ 

Заповедваме, тоя законъ да се облече съ Дър- 
жавния Печатъ, да се обнародва въ „Държазенъ 
Вестникъ" и да се тури въ действие. 



йнчетк*гк)ЯРК 



Стр. 2. 



ДЪРЖАВЙНЪ ВВСТНИКЪ 



Брой 6Й. 



Изпълнението па пастоящия указъ възлагаме па 
Нашия Министъръ-ПуЬдссдатель и Мшшстъръ па 
Външнитъ Работи и па Изповеданията. 

Издаденъ въ София на 20 мартъ 1916 год. 
Ча първообразния съ собствената на Негово Ве- 
личество Царя рака шшисапо: фЕрдиндндъ 

Приподпасалъ, 

Министъръ-Пръдседатель и Министъръ на Вън- 
шнитъ Работи и на Изповеданията: 

Д-ръ В. Радославов*. 

Първообразпиятъ законъ е облтзяенъ съ Дър- 
жавния Печатъ и зарегистрованъ подъ №.2560 на: 
21 мартъ 1916 год. 

Пазители на Държавния Печатъ, 
Министъръ на Правосъдието: Хр. Ив. Поповъ. 



11а първообразния съ с&бствеатта на Негово Ве- 
личество рака написано: 

„Одоброно. ФЕРДИНАНДЪ". 

Докладъ до Негово Величество Царя 

,№ 247. 

Господарю, 

Съгласно чл. 45 отъ Конституцията, имамъ честь 
да помоля Ваше Величество, съ подписване на при- 
ложения тукъ указъ, да утвърдите Закона за въ- 
веждане Григорианския календари, приетъ отъ На- 
родното Оьбртаие пръзъ изтеклата му редовна се- 
сия, въ XXXVI му засъдапие, държано на 14 мартъ 
1916 год. 

Гр. София, 19 мартъ 1916 год. 

Съмъ, Господарю, па Ваше Величество наа-пръ- 
дапъ служитель и въренъ подапникъ, 

Министъръ-Пръдеедатель, Министъръ на Вън- 
шнитъ Работи и на Изповеданията: 

Д-ръ В. Радославова 



ската -мера, за въ полза на фонда за подобрение на ■ 
скотовъдството, състоящи: сднпа отръзъ отъ- около. 
36 декада, на мъстностьта „Дипсизя - и другия 4 дек. 
6 ара на мъстностьта „Бузалъка". Първоначалната : „ 
онтшка с: па частьта „Д-шсизя" 40 лова, а на частьта >; 
Бузалъка" 50 лева за цълитъ частв. Исканията,. за-^ 
логъ за участие въ търга е 5% върху първоначал-- 
пата цъ-на. КопкурентитВ тръбва да се съобразягъ (■ 
съ чл чл 11, 13 и 1-1 отъ Закона за общественитЬ >:; 
иръдприятия. Поемшггв условия и другитв гьржнн ; |; 
книжа могать да се видятъ всъки прнсатственъ деяь-ц 
и часъ въ общинското управление. • \| 

С. Загорци, 12-';мартъ 1916 година. • ^ 

Кметъ: Ив. П. Добревъ. ,(] 
1 (1340) — I Секр.-бирникъ: Г. И -К адъдковъ. - 

Софийски окржженъ еждъ. 

ОПРЪД-ВЛЕНИЕ ^ 534. — Софийсшятъ окра-;|: 

женъ еддъ, гражданско отдъленно, въ разпореди- х 
телно засъдаиие на 10 мартъ 1016 год., въ съставъ: .; 
ир-Ьдседатель Г. Хапджиевъ, членове: 11. Поповъ,, 
Ст Хакановъ, при секретаря Кр. Самоходовъ и про- ; 
курора Камбуровъ, слъдъ изслушвай* докладвания;, 
отъ Хаканова иъпросъ, за даване ходъ на част.. граждл 
дъло № 38/1916 год., опръдъли: допуша усиновява- 
нето на Стоянъ Вараднновъ отъ с. лштенъ, отъ; 



НЕОФИЦЙЯЛЕНЪ ОТДЪЛЪ 



ВЛЕ 



ЗА ПУБЛИКАЦИИ ВЪ „ДЪРЖАВЕНЪ ВЪСТНИКЪ" ОЕ 
ПЛАЩА: по 5 стот. па дума аз всЪкакви обявления съ при- 
бавка по 50 стот. па редъ за заглавие, дата и подппсъ. — 
Баланси, протоколи и пр. - по 30 стот. на редъ. - Граждански 
и еждебна учреждения и финансови бирници плвщатъ по 
3 стот. на дума. — За фарии до 100 думи — 5 лева, а огь 
100 думи нагор-Ь — 10 лева. — Изплащанията ставатъ съ 
оригинални вносни листове. - Абонаиептъ и публикации се 
плащ&тъ по- отдЬлно. 




кротарь Кр. Самоходовъ. 

Върно, за пръдеедатель: Д. Поповъ. 
1— (.1335)— 1 За оекретарь: Г. х. Цоковъ. 



Плъсенски окржженъ еждъ. 



Загорско селоно сбщин. управление, (Новозагорско). 

ОБЯВЛЕНИЕ .;№ 183. — На 21 апрнлъ 1916^ год., 
г ъ 2 часа пселъ сбхдъ, въ канцеларията на оощин- 
окото упгавлешие, що се произведе търгъ, съ явно 
наддаване, за отдаване на наематоль експлоатацията 
грЪзъ 1916 год., на два отръза (части) отъ общнн- 



ОПРЪДЪЛЕНИЕ № 402. — Плъиенскиятъ окрх-^ 
женъ садъ, въ разпоредително засъдалие на 28 -януа^ 3 
рий 1915 год., въ съставъ: пръдеедатель Янко Кон-;.; 
стантиновъ членове: Ив. Кировъ и В. Джиковъ, пря< 
подсекретаря В. Боцовъ л съ участието на щкжу->; 
рора Д. Бочаровъ, слъдъ като изслуша докладвалото?; 
отъ председателя и заключението на прокурора, като], 
взема пръдъ видъ, че по гражданското частно про-;,; 
изводство № 33/1915 год., ек изпълнени всички ез т ; ; . : 
искуеми отъ закона условия и че усиновяването ще : , 
бвде полезно за успновяемия, то на основание чл. 37; ; 
отъ Закона за припознаване незаконнороденитв ; 
дъна н пр., еждътъ опръдъли: допуска уешшвяването. 
на Петко Дичовъ и Стефанъ Дичовъ отъ село Кар-+ 
луково, отъ Йото Пешевъ отъ ешцото село. Дълото, 
се пръкратява. На първообразното подписали: пръд-./ 
седатель Я. Крнстанггиповъ, членове: Ив. Кирова, н 
В. Дяшковъ и приподпнеалъ подсекретарь В. Ъо- ; 

ЦОВЪ. „ х. ' ' . . ■■ : 

Върно, пръдеедатель: Я. Костантиновъ..:. ,;:, 

■1— (1317) — 1 Секретарь: Д. Поповъ.. ^ч,; 

■ОПРЪДВЛЕНИЕ № 15. — Плъвенсквятъ ! окра-!;; 
женъ сждъ,-въ разпоредително засъдалие на. 5 януа- : \} 
рий 1916 год, въ съставъ: пръдеедатель Янко Ков>;] 
стантиновъ, подпръдседатель Никола Мнлановъ, члъ-й 
нове: Ив. Н. Марковъ с. к., при и. д. подсекретаря Ив.*'.; 
Влахо1>ъ и съ участието на прокурора Д. Бочаровъ,^. 
слъдъ като изслуша докладвапото отъ Ив. Н. Мар-:; 1 
ковъ ч заключението на прокурора, като взема пръдъ ;< 
видъ, че по гражданското - частно производство-, 
№1059/1915 год. сг; изпълнени всички изнекуеми отъ ; 
закона условия и че усиновяването ще бхде полезно ; ' 
за успновяемия, то на основание чл. 37 отъ Закона/; 
за припознаване незакопдороденитъ дъца и.нр., еж-;:. 
дътъ опръдъли: допуска усиновяването на Йото Пет-';; 
ковъ отъ село Писерово, отъ Доно Андреевъ <«ъ 
село Горна-Митровнца. Дълото се пръкратява. Иа ■■:: 



И!*! 



"Ш 



Ш 



564 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II РС. 32 3, 91Ш 1916. 



■* 



„ТАБЛИЦА 
за числото на поржчаните отъ канцеларията на ордените 
разни ордени и" войнишки кръстове за храбрость, съ обоз- 
начение на стойностьта имъ, отъ 28 ноемврий 1915 година 
до днесъ. 



Наименование па ордените 



-ОМ 



15 о е н е н ъ о р д е н т. з а 
храбрость: 
Велики кръстове 

III степень 

IV степень 



Войнишки кръстове за 

храбрость: 
I, II, III и IV степени . . . . . 



5 

200 

1.200 



250.000 



Орденъ „Св. Алсксл нцъръ" 
а) обикновени: 

III стенеш 

б) с ъ мечове по с р 1; дата: 
Велики крьсто;.е 

I стенень . 

II стенень 

III степень 

IV степень 

V степень 

VI слепень 



в) съ мечове отгоре : 
Велики кръстове 

I степень . 

II степень 

III степень 

IV степень 

V степень 

VI степень 



военна заслуга: 



О р д е п ъ 

III стенеш 

IV степень 

V ст. пень съ кор ша 

V степень белъ корона 

VI стенень съ корона . . . . 
VI степень безъ корона . . .' . 

Орденъ за г р а ж ланска 
заслуга: 

V стенень сь корона 

V степень безь корона 

VI степень .безъ корона . . . . 

Орденъ за заслуга. 
М е д а л и : 

а) сребърни 

б) бронзови сь корона 

в) бронзови безъ корона . . . . 

Орден ь ,Св. Алсксандъръ" 

съ брилянт и. 

а) обикновени: 

II степень 

III степет 



б) с ъ мечове по с р е д а I а: 

II степень 

III стенеш 



Орденъ за военна заслуга 
с ь б р и л 11 итн : 

II степень 

III степень 



Орденъ за гражданс ка за- 
слуга съ брилянти: 

II степень 

III степень 



Всичко 



30 



10 

15 

25 

70 

120 

380 

2.100 



10 
15 
20 
30 
50 
50 
50 



150 
200 

50 
450 

50 
2.300 



50 

90 

100 

800 

2.600 
4.20(1 
7.200 



220.— 
30.- 
15.- 



86.- 

2 Ю.- 
Ив. 
164. 
94.- 
56.- 
36.- 
12.- 

210.- 
198.- 

164.- 
94.- 
56.- 
36.- 
12.- 



55.- 
35.- 
30.- 
25.- 
20.- 
15.- 



30.- 

25. 

15.- 

17.— 

5.- 
7.- 

2.50 



1.800. 
1.* 0.— 



1.800.- 
1.400.- 



1.800. 
1.400,- 



1.800.— 
1.400.— 



1.100 

6.000 

18.000 



500.000 



2.580 



2.100 
2.970 
4 100 
6.580 
6.720 
1.4.680 
25.200 

2.100 
2.970 
3.280 
2.820 
2800 
1.800 
600 



8.250 
7.000 
1.500 

11.250 
1.000 

34.500 



1.500 

2.250 

1.500 

13.600 

13.000 
29.400 
18.000 



57.600 ! 



805.750 



Г. г. народни представители! Не ще съмнение, че сумата, 
която тукъ е обозначена, като я прегледа човтжъ, на пръвъ 
погледъ като-че-ли се оказва извънредно голт»ма. Но по- 
зволете да ви припомня едно обстоятелство, което ще ви 
покаже, че сумата не е толкова голЪма, колкото »а пръвъ 
погледъ изглежда. Когато вземете да проследите бюджетите, 
вие ще видите, че въ продължание на повече отъ 8 години 
народните представители с,у. гласували въ обикновено 
време за покупка на ордени по 80 хиляди лева всека П>- 
дтгна. Е, г. г. народни представители, ако вие въ продъл- 
жение на 10 години ежегодно сте гласували нъ най-обикно- 
вено време по 80 хиляди лева за купуване на ордени, сега, 
когато имаме тази война, кой отъ васъ би намерилъ, че по- 
харчването на една сума о1ъ 10 пжти повече ще бжде пре- 
увеличено? Верно е, г. г. народни представители, че само 
това съображение е достатъчно да ви убеди, че нема пре- 
увеличенесть въ това искане. Но азъ мога да кажа, че на- 
дали народното представителство би намерило по-големъ 
ккономистъ въ това отношение отъ мене. 

Отъ левицата: А-а-а! 

Министъръ Д. Тончевъ: И азъ гледамъ да съкратя нещо 
отъ сумата, и затова,. като се съгласявамъ съ г. генералъ 
Найденовъ, нашия колега, че требва да се увеличи съ из- 
вестна сума кредитътъ отъ 500 хиляди лева, ще се съглася 
да се увеличи само на 700.000 л. Тъй щото моля г. секре- 
таря въ заглавието да поправи цифрата 5 на 7. Затова, 
г. г. народни представители, следъ тия обяснения, които -ви 
дадохъ, ще моля да гласувате чл. 1 тъй, както го прочете 
г. секретарьтъ съ поправката отъ 500.000 л. на 700.000 л. 
(Ргйкоплескания отъ десницата) 

С. КостуркоЕъ: Заглавието е вече гласувано. ; Г. ;ми«и- 
стърътъ требваше да си направи по-раио сметката, а не 
сега. 

К. Сидеровъ: Вие сега набързо пишете, а требваше по- 
рано да си направите тази сметка. 

Председателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Които еж съ- 
гласни да се приеме чл. 1 съ поправката, предложена отъ ■ 
г. министра на финансите, да си вдигнатъ ржката. (Мнозин- 
ство) Приема се. 

Н. Цановъ: На трето четене може да я направите едииъ 
милионъ. 

Министъръ-председате^- д-ръ В. Радославовъ: Ще ар- 

тисатъ. • 

Секретарь П. Панайотовъ: (Чете) 

„Чл. 2. Горната сума да се отпуща постепенно, споредъ 
нуждата, на Канцеларията на българските ордени и да се 
оправдава само съ разписка отъ лицето, на чието име е из- 
дадена платежната заповедь." 

Председателствующъ д-ръ И. Лтомчиловъ: Които прие- 
матъ чл. 2, кагчто се прочете, мо.тя, да си вдигнатъ ржката. 
(Мнозинство) Приема се. (Ръкопляскания отъ десницата и 
десния центъръ) 

Следующиятъ пунктъ отъ дневния редъ е: първо четене 
законопроекта за въвеждане на григориянския календаръ. 
Моля г. секретаря да го прочете. 

Секретарь П. Панайотовъ: (Чете) 

„ИЗЛОЖЕНИЕ 

на мотивите къмъ законоцроекта за въвеждане на григо- 
риянския календгръ. , 

..Г. г. народни представители! Научно е доказано, "че за- 
падниятъ, нареченъ григориянски, календаръ е по-точенъ 
отъ източния или юлиянския, който, като заостава съ единъ 
день на всеки 128 години, досега е закъснелъ съ цели 
13 дни. Поради това, отъ въвеждането си насамъ григо- 
рияьскиятъ календаръ полека-полека се възприе отъ всички 
по-просветени държави и народи. Съ тоя календаръ си 
служатъ държавите на западна Европа, съ които ние сме 
въ непрекъснати икономически и културни връзки. Неед- 
наквостьта въ календара, обаче, създава мжчнотии. при под- 
държането на тия връзки. За избегване. на тия мжчнотии 



? 1 



Стенографскп дяепяипн. 



ОНС, П ГО, 35 3. ОПИ 19Ю. 



565 



правителството ръши ^»« ^^Г ия ПР ^^р: в"наР- 

СТ во • България. Бъвеж ^""° "з НО съ науката връмеОрое- 
двто ше ни Дзде ЗДНО^ъо бразно ^ ^ държавитт , на 
ние, ще ни подравни въ това и връзки. 

зттъ и ще У*<*« ™^ ™°^^^ъ новия ще пря- 

■ .„Преминаването отъ стария калеадар да се ме . 

чини една загуба °™ ™ л ""- к ™1 извършва то. За да се 
матъотъгоданата, пр^ъкоятосе«в р кж отъ 

шбъгнатъ материя-тдатЬ щети к°ито и V зжоно . 

това намалете «а ™У««? о година^ « ^* е •„„ раакитТл 
проекта се пръдвидъ щото вси ™^ ^ и дого 

; юридически * с ™ т У™ р и П П ^^ав а ?ъ^а текатъ и въ пър- 
вори, които срокове "™* "Р^^Л^ царството, да се гро- 
зня денъотъ новото връме&роеяие » » " ^ __ съ 13 дни. 

д^аватъ съ Р~""" ^ ^Г халендзрниитъ 
? !.Г. г. народни пР^^^^вЬ догми и канони, 
: въпросъ нъма ншдоошо с ДД Ъ г Сно^и^ по закона въ- 
„закокопроекгьтъ пР^пкдд ^«а»™*™ да се праз- 

; роизповъдни "Р^ ^^^"^Гначинъ църковнит* нареж- 
: нуватъ па новия стиль. 1 ю .то» ' й съ науката и из- 

,' дяния за,*ия празниците се пр^Р^с ко У истатИ1>ан0 
•:■ мъстването ■■■ «а "Р **™ ™ ^кюъ ще бкде изправено. 
рще въ Никейския вселели ^^Д^Лни, устано- 
„Що се отнася ДО «"Л"»^ .почивка (праз- 

вени съ закона за «Ра*"™*"™ " "^ , ДО мъ), за тъхъ за- 
ници държавни, яародаи и ™ ^Х^° съотвътно изчи- 
конопроеестътъ пръдвижда точнитъ даш, 

елени. ~,,_г>п-ь юбо-Ь извЪстяи грижит-ь, 

„На правителството еж твърд* ■**?*» пръдизвика у 

които въвеждането на -"^"^то щГна^рави всичко 

■ у^авляюш.ит* «Р к ^ 'Ходила ки църква освободена 
■■■ ,-^Г^ а^У-тХ^тъ ,ова ще довед^ п^- 

,™ ««^^^^^^го подход за въ- 
„Настоящата 1916 п извънре^ ^^ въ царсгвсгго> 

СеТеТо ^^^нГтГнасхалиит* по двата календара 

. пм.ще бжде, по всъка в *Р "Хсе'въ законопроекта изда- 
: ' .технически ««>«И, "РЪДВИД* се ™ ^ е б^д/тъ Ценени 

ванхто на единъ лравилнииъ, въ кои™ щ 
■/.:■: : п»дробноспятЪ по п Р н * а ™^°.^ У достатъодо огь ползата, 
„Убъденъ, че сте проникнати Д°с на калеН дара, 

Гви^оГГг^о^Гръдс Ъ таГ^и, да дадете гласъ 
; : ,Га Ъ приема?,ето «а приложения законопроектъ. 

; : ';^ ра 

: бота и на изпояъданията: Д-ръ В. Радославов 



„Чл. 4. Датитъ на всички пра^ворни съ^™, к«то «е 

ставатъ огь И ^«« а ^^ ; ,Г Р ^ И , правопару- 
телмо занапръдъ — били тв а№.. и ^ б на „ре- 

шения, раждания Личния У ^ Р , "^ито пр^чи.ии да с* се 

^-"Г- "-тЕхГдс:чГ л Т= Е 

ЗГс^ДГЛос^ всички участвукпни 

въ нарушението. „ кптжН итъ и общиискитъ упр.ш- 

„Чл. о. Държавата, окржжкитъ и ш. и 

„ления, баккит* и ">Р г0В ^ХГи™ юридически, без- 
всичкн лица *\™^™>*^%"о^о, 
различно, ще УР е ^^ Тълия свой правенъ бигь (фи- 
респовдемция и ,»ъоОще нь ш и СЪГЛ аоно тоя за- 

нансовъ, търговски, граждански и пр-л 

н „я в*рскиживотъ ««^^"^'е била конста- 
гръшиостьта на календара на Юлия [ ^^У то уста , но , ас - 
тирана още въ Никейския вс^^и с^боръ У^ гос _ 

нит* въ закона за празницит* непри с +> п0 

^Гс^иГ^-к^ГГ^я по.р.п.но^.та «а 
ю я, Г ия ^идар.^^ „^ Г Щ 

царския домъ празнини, за тъуь ое установя. 
Ла ™^ оождениягь день на Негово Царско Височостпо Пр*- 
с™ЗЙ. а Р и№нк"а" е А « празнува на 30 януарии; 
б) тезоименниятъ деиь на Нейно величе^л о 

- е ^ рож 3 де У ни а я Т Н ъ деГнТКо Величество Царя ше се 
ПР Т) УВ в\зшДвие е то У на т Не Г 0'В0 Величество Царя ще се 
^^Теньт^нТп^Д^т* ще б.де 27 ноемврий. 

1чл. 8. Ми.нис те рскиятъ ™"Л^сГ^ 
ви^як-ь, утвърденъ съ царски У« а ^^^™ ^ „ ще 

новления па другитъ закони и>- 



> 



„ЗАКОНОППРОЕКТЪ 



М въвеждане григориянския «алендаръ. 

."ззм-Ьсти напълно въ царство вь,и^ 

: щия юлиянски калшдаръ _ - хилядо девет- 

; . „Чл. 2..Деньтъ тридесеть и "^Р в ^ Р по ^ л *дниятъ день, 
: : стотинъ. я шестнадесета годила ще ^^ яя \ л ^ яъ нег о 

шестнадесета година «^ =^ ъ ' а ^, е „ъдъ тоя день, ще 

» ' сГс^тГ^пр^ата, '^оит^ оп Р *д*лятъ съотв*т- 

^ЙггГд-2 по стария и новия календа ъ^ 

, „а) така, ако ^^"^^Ф^руа^ий 1915 г., на I юлий 

^Га^-лъ - т°о Ъ е ^Ж Да з»-™ — - 

?: че, е родонъ на 23 Ф ев Р^ Р ^ У жд а ;, е на' единъ процесъ е 
■ 15 ^и- "Тг! тГ.Га^^срокът. е на 23 януари* 
:- ; ; 1.1917 . г. и т. н. 



Пр*дседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Има думата 

г. Стефанъ Бобчевъ. 

г г кобчевъ- (Отъ трибуната) Г. г. народни пр*дста№ 

извикала още въ "^^"1^"^ в^ .старината, който 
нареченит* юлВДР*-™^ н-Ькои отъ т*зи календари 
да не е ималъ свои календаръ. ^ » Б ^ " " бл1ПШ - ю кален- 
? ж били даже ™ г Р^"С^ «опце ъ Въ Персия 
да,ра, който «ие употребяваме въ " 1 а ъ " 0П1Ц и е, ' всл1 ,д СТПИ е на 
и въ Египетъ, особено въ ^^Д™^ календарит* 
гол*мит* астрономически знания на у .ен , 
с^ били почти приближили точностьта на да а ш 
дари, юлиянския и григориянския. ВъГърн, .я Ни „ 

лендари не еж били толкозъ доОре уредени. . 

Юлий Р Цезаръ гъ Римъ е ™*™**™^™ ко ^ смисълъ 
жение което би могло да се « аретс хао ™™ с птелствот0) че 
на вр*мсброе:нето. Ьлатодар ани ^- '^ ^ . въ м Ьсец\ 

зръмеброенето оп Р * Д *ляг,ето на. Р^ 3 ™™ Римския калеи- 
тъй „аречйшт* киенди ида и ™я В1 п0 

даръ, е било пръдоставено на ЖРД^'',,^ тпугва,нс, че- 
други съображения я з ^^ °щото ^ендарътъ да се 
внимание еж дали възможност ц ц ез -аръ « замис- 

заплете. Ето поради коя причш Юли« ^ ^ Р _ да 

тлъ да извъ Р ц '^, е л 1 " а В едаъ> ъ завинаги, сноредъ него- 
фиксира, да апрЪдъли веднъж! ^ части така да се 

1ото схващане, вр* М еброенето и разнит* час ^ ^ ^ 

каже, въ туй вр*меброене м*сецит*, годи , ^^ рмъ 
Юлий Цезаръ, обаче, н ' е п " ож ^ п =, ^ обърна къмъ една 
учени, които да му помошатт, и гои се ооър^ Египегь , 

знаменмтостъ, къмъ единъ ™^™™^ майсторъ въ 
към-ь Созигана. поанатъ Д а ,™ /^ а Д н а й. ГО лъмъ магемп- 
астрономията па своето вр ^ме к лто на 
тикъ, и пр.н услугит* на «З'^^''!.™ „„« Този календаръ 
този календаръ които^™ не = о ™е ^ 
отпосл*, въ ИЬ година о1 в ц ^ л<>Т о християнство. И 

Христово, стана ^^^ ''Йи е^киятъ съборъ, пър- 
дъйствителпо въ 325 п г °Т" а 1 б о анъ отъ Константинъ ве- 
^Гв^рнТк^гЖ'^^» Чеа-ръ. Но както се 



I 'I, 

!1 



! ) 

1) 



и 






566 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II ГС, 32 3, 9!Ш 1016. 



вижда въ тъй наречените деяния на Никейския съборъ 
и както се вижда отъ сетнешните нЪкои правила, уредени 
вследствие посочванията, направени въ тези деяния, онртз- 
д'Ьли се въ този Никейски съборъ отъ всички събрами 
представители на християнската църква, безъ разлика — 
тогава нЪмаше такава разлика на убежденията — какъ 
требва да става празнуването на така наречените под- 
вижни празници. Пасхалията, която е една много мжчна 
наука, наука за определение на пасхата и «а известни 
празнични дни свързани съ пасхата, беше определена иъ 
осношш положения па този Никейски съборъ. Олр ЬдЪли 
се, че таза- пасха за онуй време по-възмО'Ж.пость требва 
по никой начинъ да не съвпадне съ пасхата, която празну- 
ватъ евреите, че тази лаеха непременно требва да бжде 
първата неделя подиръ пролетното равноденствие и сле,- 
дуютето следъ това пълнолуние, и когато се случи равно- 
денствието, пълнолунието да бжде преди еврейската пасха, 
тогава требва лл се отиде следъ единъ месецъ, да бжде 
пасхата първата недели следъ слъдующето пълнолуние. 
Има и още други известни правила, по кой начинъ требва 
да се уреда пасхата и въобще тъй наречената пасхалия, 
предъ ридъ начита на уреждането на празниците. Г. г. на- 
родни представители! Забележете, че има лица, .па които 
туй, което обяснявамъ и което е единъ редъ, една норма въз- 
приета — може ла бжде правилна, може да Ожде непра- 
вилна оп, гледището на философията, отъ гледището на 
убеждението на известни хора — се вижда нъ-какъ-си 
смешно, а въ действителноеть, за онези времена и за 
всички времена, въ които требва да се пази редъ, норми, 
приети ваднъжъ, могатъ да бждатъ премахнати само 
следъ дълги обсжж,данин и следъ измерване, че на ме- 
стото на тия норми требва да бждаТъ поставени други. 
Тия еж нормите, които тогава християнската църква прие, 
тия еж нормите, които еж предадени тогава на насъ, на 
пашата национална църква; тия еж нормите, които най- 
папредъ Св. св. Ки.рнлъ и Методий донесоха на нась; 
тия сл", нормите, съ които ние живъемъ въ продължение 
на десетки столетия. Този календаръ юлиянски, за който 
е думата, бърза.мъ да кажа, че у насъ, въ България, е 
стапалъ н1нцо като единъ национлленъ календаръ. Той е 
донесенъ още единъ пжть, казвамъ, отъ светите равнч- 
апостоли Кирилъ и Методий и техните ученици, той е 
внед]. енъ, вселенъ у насъ, той е станалъ кръвь отъ На- 
шата кръвь, плъть отъ нашата плъть. Истина е, че въ 
юлиянския календаръ е имало една известна погрешка, 
както, впрочемъ, погрешка има и въ григориянския кален- 
даръ. Тази погрешка се е състояла .въ това, че годината е 
сметната отъ 365 дни и 6 часа. 11-те минути, кочто еж 
по-малко, не еж били взети въ внимание, вследствие на 
което астрономическата наука и въобще учените въ про- 
дължение на много пекове еж продължавали да отказвать, 
че юлиннекиятъ календаръ праши известни опущения в че 
той требва да се поправи, защото на всеки 400 години има 
около 3 дни, съ които той остава назадъ — по право би 
било да се каже, че той напредва. Много предложения 
отъ страна на много учени еж били правени, оеобенно на 
папитЬ, да уредятъ единъ другъ календаръ, казвамъ на 
папите, защото въ старо време и досега календарътъ е 
до голъма стенеш, толкозъ важенъ въ облаетъта на- ду- 
ховните отношения, колкото е важенъ и въ обдастьта на 
гражданските отношения. Юлий Цезаръ е издалъ кален- 
дара 1ге като императоръ, не като дъожав&нъ владетель, 
а като ропШех тахппик; Григарий XIII отпосле го е по- 
правилъ като папа, защото той намервалъ, че требвало 
непременно за западната църква, за римокатоли.ческата 
църква да се направи единъ другъ календаръ, който да 
бжде гю-съответенъ съ науката. Това беше въ 1582 г., 
когато папа I "ригорий, за да уради по-правилно календара, 
повика единъ другъ учеиъ а.строиомъ Луйджи Лилио, на 
когото възложи изучването. на юлиянския календаръ и 
поиска отъ него да му представи единъ лроектъ за мвмъ- 
няването му и за доиълня.ваието му. Отъ рапорта, отъ до- 
клада, който беше получилъ той отъ нето, се вижда, че 
отъ Никейския съборъ, когато е потвърденъ за църквата, 
за християнството юлиянскиятъ календаръ, до 1582 г. има 
10 дни. съ които требва да се поправи календарътъ, а; следъ 
известно време требва да бждатъ уголт>мани на 11, на 12, 
или, както е оега, на 13 дни. Папа Гриторий XIII наред>г ка- 
лендара по такъвъ начинъ, щото на пасхалията не обърна 
внимание, което бЬха обърнати въ Никейския съборъ. И 
сто защо православната църква не възприе календара на 
папа Г ригорий, тъй като той преди всичко не беше напра- 
вени съ съгласието на всички други църкви,_ з.._пъкъ въ 
православната църква съборностьта е, която решава. 
Само при едно съборно решение на .извеетенъ църковенъ 
въпросъ, известна стара наредба, която досега пръмо 



църквата, може да бжде изменена. Не.ма ли единъ църко- 
венъ съборъ, билъ той вселенски или по^местенъ за из- 
вестна църква, нема ли такъвъ единъ църковенъ съборъ, 
който да реши единъ извеетенъ въпросъ, то такъвъ въ- 
просъ може да се счита, че е неразрешенъ. За църквата 
е валидно само онова, което едно съборно постановление 
е наредило. Не.ма съмнение — както азъ по-после ще ви 
кажа, че разбирамъ въпроса — че когато се касае за .дър- 
жавни постановления, църквата е длъжна да се подчинява, 
когато се касае за граждански наредби, църквата е длъжна 
да се подчинява, и тя се подчинява, но за наредби, които 
се касантъ тт»сно до облаетьта на църквата — не до управ- 
лението — каквито еж празниците, тамъ църквата е запа- 
зила за себе си йравото, което еж наредили християнските 
събори; църквата е наредила правила, щото подобни из- ■ 
мътения да ставатъ отъ съборите на сжщага църква. За- 
щото папа Григорий не бешевзелъ мнението на другите 
църкви: Александрийска, Иерусалимска, Антиохийска, Ца- 
риградска и т. н., затуй не се възприе този календаръ, 
който прие папа Григорий XIII. 

Д-ръ П. Табурновъ: Те беха разделени' тогава. 

С. С. Бобчевъ: Дълженъ съмъ при това да прибавя, че 
григориянскиятъ календаръ не се възприе веднага и въ 
много даже католически и протестантски страни. Той про- 
дължава съ големи усилия да се разпространява въ Гер- 
мания, въ Англия и въ много други страни подиръ 150 го-., 
дини; въ Швейцария най-късно се възприе. Ще прибавя 
веднага, че въ Австрия григориянскиятъ календаръ не дей- 
ствува въ протежение на целата австрийска територия, 
има места, кждето като граждански календаръ той е за- 
дължителенъ, и не може да бжде инакъ, но той не.ма 
право да засега верата, свободата на вероизповеданията, 
свободата на съвестьта, ако щете, свободата на предраз- 
еждките, на суеверията на хората, които еж убедени, че 
тркбва инакъ да празнуватъ, а не тъй, както е угодно на 
който да е управникъ, на която да било власть. Ромъните 
въ Австрия, които еж 3 — 4 милиона, си иматъ своя юлиян- 
ски календаръ за своите празници и за своята църква, а 
въ гражданско отношение те еж длъжни да се сърбразя- 
влтъ съ григориянския календаръ. Даже униятите, галича- 
ните, буковшщите, които иматъ уния съ папата, и те еж 
запазили своя юлиянски календаръ, когато се касае за 
пасхалията, когато се касае за техните празници. Когато 
въ 1814 или 1815 г. австрийското правителство се опита да 
наложи григор .нския, римо-католическия календаръ па 
сърбите въ А Е:' оия — както се ззае, те иматъ тамъ своя 
патриаршия, своя стобена самостоятелна църква — патри- 
архъ Стефанъ Стратемировичъ написа една обширна, за- 
писка до императора, въ която му обясни, какво ще каже 
свобода на вероизповеданието при условията, на които те 
еж се явили «ъ тази земя. Той му обясни, че юлиянскиятъ 
календаръ е т+,сно свързанъ съ верата, която .изповедва 
населението, намерило подслонъ въ австрийската монар- 
хия, население, избегало отъ турско « заселено тамъ въ 
много стотини хиляди души. И императорътъ, като про- 
чита тази мемория, надписва: да се не задевать въ техните 
вероизповедни отношения и нека продължаватъ да се 
ползуватъ отъ сжщия календаръ, както досега. 

Не само това. но азъ зиамъ положително, че сега следъ 
окупацията на Сърбия, следъ известното завземане на сръб- 
ските земи! отъ австрийските власти, австрийските власти 
тамъ еж въвели новъ граждански календаръ — григориян- 
ския, обаче въ верско отношение предоставено е на насе- 
лението да се ржководи по стария редъ, пакъ да си има 
юлиянския календаръ въ верско отношение. Това го зная 
отъ положителенъ официаленъ нзточннкъ. Австрийскиятъ 
императоръ гледа на свободата на съвестьта и на свободата 
на вероизповеданията много отъ високо и иска тази сво- 
бода да' не бжде засегната. Вие въ държавно и граж- 
данско отношение сте обязани да се подчинявате на този 
календаръ. Въ вероизповедно отношение, празнувайте, 
както щете, молете се на Бога, както щете,, кръстете се, 
както щете, тева е работа >га вашата съвесть, на вашата 
традиция, на вашите, ако щете, предразеждъци, но въ 
държавно отношение вие ще се подчинявате на закона, вие 
ще бждете наказвани, ако полицата не напишете по новия 
стилъ. Но че вие щели сте да празнувате вашата пасха на 
20 априлъ, а не както ние ще я празнуваме на 10 или ла 12 
или на 13, това заради насъ е безразлично, тамъ вие сте 
напълно свободни, правете каквото щете; лис не желаемъ 
да влизаме въ вашия вжтрешенъ миръ, ние не желаемъ 
.да. нарушаваме вашите стари обичаи, вашата вГ.ра. 

Г. г. народни пред;тавители! Въпросътъ за реформата 
на календара е единъ въпросъ. които се появява навредъ 
въ Европа периодически въ продължение на цълото 18 



■ Ж* : 



Стенографснн дневници, 17 ОНС, II РО, 32 3, 9;Ш 1910. 



.567 



столетие; въ 19-то столетие — сжщо. Въ края на 19-то 
стол-Ьтие особени учени астрономически дружества, гео- 
графнчески дружества н разни други' учени се заловиха Да 
помислятъ какъ да направятъ обединението на календара, 
ГигиПсаНоп с1и са!еп<1пег, а не да натрапятъ григорянския 
календари. Като имаха пр-Ьдъ видъ, че и григориянскиятъ 
календаръ има своите недостатъци, и юлиянскиятъ кален- 
даръ ги има, те се замислиха какъ да направятъ единъ 
такъвъ календаръ, който да бжде възприета, отъ всички 
народи и отъ всички държани. '1уй бъше задачата на уче- 
ните. И въ разни конгреси и конференции, които ставаха, 
този въпросъ бъше дебатиранъ, бъше разискванъ, по него 
се четоха доклади, по него се писаха брошури, по него се 
изказаха желания и Се правеха заключителни положения. 
Азъ нмахъ случая да прочета нъкон отъ заключенията на 
конференцията, струва ми се въ 1912 г., конто се държа въ 
1 Парижъ, на търговско-индустриялните камари,- Въ тази 
конференция се е разгледалъ въпросътъ за унификацията 
на календара отъ търговско и индустриялно гледище, и въ 
пожеланията и заключенията, които прани докладчикъгъ 
и които кан-послъ, повече или по-малко, ги възприе тази 
конференция, на първо мт.сто се казва, че григорянскиятъ 
календаръ не е по за предпочитане отъ юлиянския и че 
требва ча се направятъ известни подобрения и въ единия 
и въ другия. Има даже хора, какъвто е Нюкомъ, единъ 
зкамеии-п. американски астрономъ, който, казва, че по- 
хубаво е да се реформира юлиянскиятъ календаръ, а не 
григориянскиятъ, тъй като юлиянскиятъ календаръ е по- 
практиченъ, по лееенъ за изчисления, отколкото григо- 
рианския. И той привежда купъ математически и редъ 
други доказателства. Въ тази конференция въ Парижъ еж 
дошли до туй заключение: ако ще става реформа, тази 
реформа тръбна да бжде радикална; унификацията, обе- 
динението на календарите тръбна да стане по единъ ра- 
чученъ иачянъ. Защо кай-налръдъ мъсецигЬ декемврни и 
януарий, единъ слъдъ другъ да иматъ по 31 дена. Зашо 
феврузрий да има 28 дена, а понъкога 29 е Защо 
юлий и августъ 'единъ слЪдъ другъ тоже да иматъ 
по 31 дена? Нъ-ма никаква система, нъма никакъвъ 
редъ Защо да не стане пнакъ — всеки трети мЪсецъ 
да има по 31 день — за да има една система, едг ъ 
редъ Защо единъ мъсецъ да има 28 дена, а другъ 1 
Уравнете ги и като ги уравните най-после остава единъ 
день. Единъ предлага този послъденъ день да ое нарече 
иШта понеже остава самъ. Въ края на годината слъдь 
като се турятъ на всеки 3 мъсеца по -единъ день, наи- 
посл-Ь ще остане единъ день повече и тази день искатъ да 
се нарича иШта. После казва се: „Защо да ги наричаме 
януарий, февруарий, мартъ и г. н., съ тъзи езически назва- 
ния които напомнятъ съвсЬмъ друга, много отживъла 
епоха; дайте да имъ туримъ други имена". Впрочемъ, ако 
е работа за други имена, ние имаме наши имена, иматъ ги 
и другите славяни, но не е тамъ въпросътъ. Въпросътъ е 
за унификацията, за обединението на календара, въпросътъ 
е календарътъ да бжде обшъ, единъ за всички народи, за 
та може да имъ служи на практическите нужди, за да 
може числото 1 януарий да бжде 1 януарий за всички 
народи, безъ разлика, дъ еж г1» и какви с,т„ безъ разлика 
на вероизповедание и народность. Но какво ще направятъ 
тъ съ своята въра, тоза е тъхна работа, нека правпуватъ 
както он щатъ. Та, казвамъ, г. г. народни представители, 
намерили см се учени, които еж се занимавали съ астро- 
- помията и изобщо съ календарната реформа, които клз- 
ватъ че ако ще се прави реформа, тази реформа тръбва 
та бжде обща и не требва да се състои въ налагане двто 
и да било на григориянекия календаръ. На туи-да се обърне 
особено внимание. 

У насъ въ България, въпросътъ за една реформа въ 
календара 'не е новъ. Той е билъ повдиганъ и въ друго 
връме Въ 1896 г. у насъ въ София се яви Парнаоитскиятъ 
патсръ Цезаръ Тондини де Кваренги. Цезаръ де 
Кваренги идъше отъ Италия. Той се представля- 
ваше за делегатъ на реалната Болопска академия. 1ои 
Пърдеше налево и падЬоно, че въ неговата мисия 
има само едно: науката да тържествува, и нищо друго. 
Той препоржчвлше григориянекия календаръ. 1ои има 
срещи съ неколко отъ тогавашните видни управници. 
Той чете една конференция въ АШапсе гТапг-а.ве, на която 
е при-жтетвувалъ и Негово Величество и ,н1>:ои други оть 
министрите.' Той чеТе на следующата година една друга кон- 
фГревдия въ Пловдивъ въ залата на учителската дружба 
■ ■ Кт стоужение съ г. д-ръ Миланъ Шишмановъ, патеръ де 
Кваренги изработи единъ законопроект-!,, който поднесе на 
тогавашния мгжшетъръ-председатель, покойния д-ръ Сто- 
иловъ Обаче нему беше дадено да разбере, че една тикала 
сериозна реформа, каквата се изисква, не може да стане 
току--гъи много лесно, че тукт, се изискватъ голели изуч- 



пания, че бълга1>ското общество требва да бжде осветлено 
по този въпросъ, че требва да етаиатъ разисквания въ 
печата, а главно,- че требва да се вземе съгласието, мне- 
нието на църквата, защото реформата на календара за- 
дЬва отблизо вероизповедните .празници, които не еж 
уредени отъ гражданската власть, а еж уредени отъ кано- 
ните, съ църковните правила. Тондини де Кваренги, от- 
личепъ ученъ — требва да му се отдаде тая справедли- 
вость, понеже това се вижда отъ конференциите, които 
държалъ, отъ писмата, които писалъ и отъ брошурите, 
които издавалъ — разбра най-после, че е необходимо най- 
напредъ да прескочи, да отиде да посети Цариградъ и 
Петроградъ, отдето се върна въ Италия, въ Римъ от- 
чаянъ, както сам.ъ казва, вь своята мисия да види, че 
ХХ-то столетие нлстжпва при едно необединение на ка- 
лендара. Но той не се отчая. Като истински привърженикъ 
на една идея, станала за него възлюбена, той продължа- 
ваше да пише, продължаваше да пропагандира. Той се 
обърна къмъ италняпското географическо дружество и 
обърна органа на това дружество, може да се каже, на 
' органъ на своите идеи. Той писа постоянно и най-после 
тойде до туй заключение: не може да стане реформа въ 
календаритъ, ако не се вземе въ внимание вероизповед- 
ната страна на въпроса; необходимо е да се оставятъ на 
спокойствие празниците «а пасхалията и другите праз- 
ници въ черквата; нека православната църква си ги уре- 
жда, както иска; ко нека ние па първо време^ да се съгла- 
симъ да приемемъ поне въ гражданския оборота,, въ граж- 
данските обръщения, въ междудържавните отношения 
григориянекия календаръ, па макаръ и да се измени. Въ 
едно писмо, което Тондини де Кваренги напечата въ 
в. ,,1.а Ви^апе", отправено до председателя на пловдив- 
ската „Учителска дружба", д-ръ Ламбрсвъ, той казва:. 
„Узнахъ, че в. „Отзивъ" въ Българин не е съглаееиъ съ 
реформата, която азъ иредлагамъ за вашата страна. Туй 
■ми прави едно лошо впечатление. Азъ мисля, че в. „Отзивъ , 
па който съчувствувамъ въ главната идея, требва да се 
съгласи по пршщипъ съ тази реформа. Колкото се касае 
за начина на прилагането на тази реформа, съглаееиъ 
съмъ съ в. „Отзивъ", че затуй требва да етаиатъ събрания, 
конференции, които да обеждятъ въпроса. Азь не ис.камъ 
непременно да се наложи григориянскиятъ календаръ . Пи- 
смото е напечатано, както казаха,, въ единъ отъ мартен- 
ските броеве на в. ,,1.а Викане'". 

Но не е само това. Тондини де Кваренги, заедно сь 
д-ръ Шишманова приготвяп, единъ законопроекта,. Този 
законопроектъ, който предложиха на д-ръ Стоилова — 
зачухъ отъ страна — иГ.кои го отдавали на инициативата 
на самия Стоило-въ и че тогавашното правителство го въз- 
приело, одобрило и пгЬло да го внесе въ Народното събра- 
ние за разглеждане. Моите най-положителни св^дЬиия^ еж, 
че Сто и лов ото правителство не е възприемало подооенъ 
законопроектъ.Тозм законопроекта, си е остана лъ законо- 
проектъ на г. д-ръ Миланъ Шишмановъ и па Тондини де 
Кваренги. Той е напечатат, въ в. „Ьа Вп^апе" на фран- 
цузки кжтето е казано изрично: „Проектъ приготвени отъ 
Топлини де Кваренги и д-ръ Миланъ Шишмановъ . 1ои 
е напечатаиъ и въ „Списанието на юридическото дру- 
жество" к.м 5 отъ май 1897 г. на стр. 207 и слЪдующит-Ь. 
Този законопроектъ нито е внасянъ въ Министерския 
съветъ тогава, нито пъкъ е разиекванъ даже на частенъ 
редъ нито пъкъ е било давано каквото и да било стнлаоие 
за неговото приемане оть тоганашното прави гелстзо. 1ова 
азъ го знамъ неносредно, това го знамъ, защото по този 
въпросъ и азъ съмъ се разговорялъ съ тогавашните меро- 
давни среди. Азъ съмъ изказалъ мнението си още тогазъ, 
нещо преди 20 години, по този втшросъ въ „Юридически 
прегледь". Този законопроектъ. . . 



Д-ръ П. Джидровь: Не е законопроектъ. 

С. С. Бобчсвъ: Разбира се — наречена, законопроектъ. 

Мннистьр!, X. И. Поповъ: Кой е могълъ да го нарече 
законопроекта,? 

Мннистъръ-председатель Д-ръ В. Радославовъ: (Къмъ 
С. С. Бобчева) Не се отказвайте, има данни. 

С С Бобчевъ: ВсЬнн може да нарече законопроектъ 
въ научно отношение нещо, което «рои да ожде законо- 
проектъ. 



Мшшстъръ X. И. Поповъ: Кой е 

да го направи законопроектъ? 



този 



който е мислел в 



^*'.7!?» 



568 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II РС, 32 3, 9ДН 1916. 



С. С. Бобчевъ: ВсЬки, който мисли, че единъ неговъ 
проектъ може да стане законъ, може да го нарече законо- 
проектъ. Азъ мога да напечатамъ утре колкото щете за- 
конопроекти, но съ това вие не се свързвате да приемете, 
чстЬ сг>; законопроекти и да ги внасяте и приамате- 

Министъръ X. И Поповъ: Това е теоритическа работа. 
Въпросътъ е кой е наложилъ на тбзи две лица да го на- 
рекатъ законопроектъ. 

Д-ръ П. Табурновъ: Стоиловъ беше съгласенъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: Стоиловъ ли е казал ь? Какъ 
така чов1зкъ може да ги нарече законопроекти; това с?к 
статии, както и Вашето изказало мнение. 

С. С. Бобчевъ: Още веднъжъ ви заявявамъ, че такъвъ 
законопроектъ отъ страна на правителството не е билъ 
възприеманъ; правителството такъвъ законопроектъ не е 
усвоявало, не е публикувало; такъвъ законопроектъ на 
д-ръ Стоилова ,и на неговото правителство въ Министер- 
ството на външните работи не съществува, нъ\ма. Самъ 
Стоил овъ беше на съвсЬмъ друго мнение. Той беше на 
мнение, което имамъ честьта да поддържамъ сега и .което 
съмъ поддържалъ преди 20 години. 

Миннстъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: Напра- 
вихте ли справка въ архивата «а министерството? 

С. С. Бобчевъ: Да, налравихъ справка и ми казаха, че 
подобно нещо нт^ма. 

П. Даскаловъ: Колко работи сте казали, ч'е нема, и все 



С. С. Бобчевъ: Въ чл. чл. 9 и 10 на проекта на 
д-ръ Шяшманова и Тондини де Кваренги се казва тъй; 
(Чете) „Чл. 9. 1 януарий, олоредъ западния календаръ, 
които отговаря да 20 декемврий, стара дата, ще се . счита 
за официална нова година. Напротивъ, 13 януар -•, по 
новия календаръ, огговарящъ «а 1 януарий по ста] я ка- 
лендаръ, нъма да се счита оовъпъ за релипиозенъ (чер- 
ковепъ) празникъ безъ официален ъ характеръ". Значи на 
черквата се оставя да си празнува както ще празниците. 
Чл. 10. (Чете) „ОсвЪнъ случая, пръгшвиданъ въ предиду- 
щия членъ, ще се празнуватъ и заяапредъ официално 
слпцигЬ празници, които^сж били празнувани досега.. Тия 
празници ще се обпародватъ въ „Държавенъ вестникъ" 
съ двойната дата". 

Сега не е важно това, защото, както ви казахъ, този 
проектъ не е свързвалъ съ нищо тогавашното българско 
правителство; важното е, че даже този проектъ не е по- 
смъялъ да отиде по-нататъкъ, отколкото да възприеме само 
гражданския календаръ за гражданските потреби и за 
междудържавните отношения, и че, колкото се касае до 
нормит^, които уреждатъ църковния животъ, до празни- 
ците, тамъ и проектътъ на Де Кваренги не е смЪялъ да 
посегне и да поиска да се измтшяватъ. 

Министъръ Д. Петковъ: Двъ години срокъ има, г. Боб- 
чевъ. 

С. С. Бобчевъ: Да, има. 

Министъръ Д. Петковъ: Прочетете го. 

С. С. Бобчевъ: Искате да го чета? Азъ казахъ какъ. 
грижливо сгй постъпвали и никого т _ Ь не съ задължавали. 
Ще прочета и по-надолу, където искате църквата да 
изучи въпроса. 

Министъръ Д. Петковъ: Оттогава се изминаха много 
години и въпросътъ требва да е изученъ. 

С. С. Бобчевъ: (Чете) „Българската църква ще бъде 
свободна да слъдва въ всичко, което се отнася до нея, 
календара на държавата или да продължава до известно 
вр^ме да си служи съ своя календаръ; но тя ще се покани 
да изучи между -това време най-добрия способъ" — цър- 
квата да намери този способъ, а не да й се натрапва съ 
заповЪдь и съ указъ — ... 

Министъръ X. И. Поповъ: Никой не й се натрапва. 

С. С. Бобчевъ: „. . . по който, безъ потресения, ще 
може да се прокара реформата на календара до 1900 г. 



и правителството ще й дава всичкото си съдействие, 
за да може сега, когато обстоятелствата й позволи- 
ватъ, да осъществи волята на Никейския вселенски съборъ: 
щото църковмиятъ календаръ да отговаря на науката." 
Така щото предоставя се тая свобода на църквата. Ако ви 
циггирамъ това, то е за да видите, г. г. народни представи- 
тели, че въ календарния въпросъ сдадено е «а църквата 
да|И;грае известна роля и че не можемъ ние да игнорираме 
църквдта, когато се касае да се произнасяме за въпроси 
по уреждането не на народните и държавните празници, 
а на вероизповедните. Тамъ ние пемаме право да налагаме 
на църквата какъ да празнува и кога да празнува. Това беше 
моята мисъль и тази мисъль азъ искахъ предъ васъ да 
изнеса. За да не се помисли, че сега ми е дошло на ума да 
говоря така, както говоря предъ васъ сега, ще ви прочета 
какво съмъ писалъ преди 20 години по този въпросъ. 

Д-ръ П. Табурновъ: Значи за 20 години не сте успвли 
да си промените мнението. 

С. С. Бобчевъ: Следъ печатането «а този проектъ въ 
„Юридическото описание", въ „Юридически прегясдъ" 
отъ 15 юлий е напечатано: (Чете) „Въ нашия юридическа- 
печатъ става вече дума за календарна реформа у.наеъ въ 
смисълъ дали да се промени Оегашниятъ календаръ (юли- 
янскиятъ), по който ние сме закъснели съ 12 дни отъ за- 
падния стилъ". 

Д-ръ П. Табурновъ: Хората цитиратъ авторитети. 

С. С. Бобчевъ: (Продължава да чете) „Този въпросъ се 
повдигна у насъ вледствие на една грижа, която полага 
некой си католически понъ, казватъ, де Кваренги, който 
най-напредъ челъ една лекция въ този смисълъ въ Плов-' 
дивъ, а отпосле изготвилъ и единъ законопроектъ. Нема 
съмнение, че отъ гледището на науката, реформата, 
начело на която се туря г. де Кваренги, има всички пре- 
имущества" — доволни ли сте, г. Табурновъ? 

Д-ръ П. Табурновъ: Вие признавате, че требва да се 
приготви законопроектъ. 

Отъ левицата: Защо се обръщате къмъ него? 

С. С. Бобчевъ: Понеже той най-много ое вълнува. — 
(Продължава да чете) „. . . ала въ нашия сегашенъ кален- 
даръ не е научниятъ елементъ, който играе най-важната 
роля". Той е тъено свързанъ съ една часть отъ обрядовата 
страна на нашия религиозенъ битъ. Празниците въ църк- 
вата: Пасхата, Коледа, Нова година еж вече дълбоко 
срасли въ нашия животъ. Една реформа, която ще е единъ 
превратъ въ тая областв, заслужва, прочее, едно много по- 
обстоятелствено и всестранно изучване, отколкото прочи- 
тането на една сказка и набърже съставянето на единъ 
законопроектъ. Ние не сме, прочее, поогишш по принципъ 
за една реформа въ тази смисъль" — и сега «е сме про- 
тивни на една календарна реформа — „но сме противъ 
тази ужасна бързина, лекомислена и осъдителна, съ която 
ние сме накланяй да пригръщаме всички новотии, които 
ломятъ нашия народенъ битъ, нашия религиозенъ миръ, 
нашите вероизповедни традиции, обичаи и обряди. Па 
пай-.после, да си обадимъ правичката, «е виждаме защо 
ние да бъдемъ най-умните между другите православни 
народи и държави. . . " . 

Отъ десницата: А а-а! 

С. С. Бобчевъ: „. . . Утешително е, че у насъ вече нЪ- 
колко вестника се изказаха открито противъ тази реформа". 
(Възражения отъ десницата) — Да, утешително е, че има 
съвесть въ главите на хората, че се отнасятъ предпазливо 
къмъ такива реформи, които ломятъ обществения, народ- 
ния строй. — „Ние имъ съчувствуваме. Освенъ това, по 
този въпросъ даже единъ австро-маджарски лйстъ, като 
„Пестеръ Лойдъ" справедливо се изказва, безъ всякакви 
заобикалки, като за едно дело съвсемъ несполучливо пред- 
прието въ България. „На въпроса, каже „Пестеръ Лойдъ", 
не може да се гледа само като на държавенъ и полити- 
чески, тъй като той въ основата си е черковенъ" — „Пе- 
стеръ Лойдъ" го казва това, учи ни на умъ, посочва ни какъ 
требва да гледаме на нещата — „и досега и днесъ още 
толкова черковни интереси, щото именно отъ тая страна 
той би възбудилъ най-силно съпротивление." Много право, 
свършваме ние своята бележка!" 

(Председателското место заема изново председательтъ) 



■|'4 



П~ -~*ЯГЩфГ- '-^«Я»,**'™""*'* 



(>еког Ра ф С ш 1 ^вя«^^1ГС,^1 = РС^32^а1^Ш6 ;= 



569 



Г г на-юдии представители! Предложението за рефор- 
мата аюдашилсадръ или, по-право,. пр*дложени- 
ето за приемаме григорнянския календаръ - както щете 

у наС ъ се внесе малко внезапно. 

Миячстъръ Ж. Бакаловъ: Отъ 20 години се разискза 
този въпросъ. 

„р*д.,о«™„с. М«И> »» 7,«Къ'се5,Гр»» с™ ™» ««. 
едвали можемъ ние да окдемъ селфдни д= й^затъ 

султации, а никакъ не съ една бързина да се, в на., 
едно Народно събрание и веднага да се им т*х »°™ п р 

че въ комисията, която ще разгледа > «. и 

събрание, този законопроект!,, г. миниетърътъ ше 
тъй лгобезенъ да представи доклада. 

Министъръ-председатель д- Р ъ В. Радославовъ: Има мо- 
тиьи к-ьмъ законопроекта. 

С. С. Бобчевъ: Добре е този ^^^«•"е*^^ 

служава да бжде взето подъ внимание. 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: То е най- 

важното — особеното мнение. 



* 



г Г Кобчевъ- Изложението ла мотивите къмъ законо- 

^,.„ г г ,дадш представители, има три страни, три 

ПР ^ Пттт «Г 'е за научностьта на законопроекта; 

веоски, църковни въпроси. 

правятъ. 

X. Бояджиевъ: И по единия, и по другия, сега ча.сътъ 
е осемь. 

„*Жт™=' д. ?ЙГЬ Ч ^-» Н =- 

даиието. 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: До 12 ч. 

ване от-ь левицата) 

й. йоновъ: 60 души гласуватъ за, .а 54 - противъ. Азъ 
ги Ороихъ. 



Г С Бобчевъ- И после, г. г. народни представители, 
ако дЪйстагагно се касае за научностьта «з ДР^ета 
би требвало да ни .се предложи едно предложение за 
епин Г наученъ календаръ, който двйсгвително да е по- 
1% п ошенствуванъ въ пр-ЪсмЪтането си отъ юлиянския. 
^гория е „ския У Т ъ календаръ - още веднъжъ поддържамъ 

"~ Но "въппом 'за практичностьта на григорнянския кален- 
.,аоъ Не а никакво съмнение, г. г. народни представители, 
че и«а ВДна гш,ема нужда да стане о^динение на кале т 
™* 71 гражданско отношение. За това двъ миг,н>ия не 
Е В * ищеетвуватъ. Практическата нужда, търгов- 
сютГвземани Сдавания, поличниятъ, ме.штелннчниятъ въ- 

•шравиха вт Турция. Въ Турция стана обединение на ка- 
левдарГ но не посегнаха на верския си календаръ. 

Н. Мушановъ: Да, ама «ашитЪ другояче мислятъ. 

Г Г Бобчевъ- Има за техъ само юлиянски календаръ 
Ь. 1>. оицчсор. "■»" " , „ и-,, рила V техъ, и 

нението на празниците, не «^ ™* ес ™ ^ а " а ед инъ 
ня веоската страна на календара отъ страна 

проекта, на трето м^то . = ^™- (Мсг ; ' омдатЬ догми „ 
дарниятъ въпросъ нима ™ щ °Х«юкда и установените по 
К зГна' .«^"Й^^^Рподски и светийски) 
да се празнуват» по «ония стилъ 



А. Христовъ: Ти нЪмашъ думата! 



; : . « 



Министъръ Ж. Бакаловъ: И вие вдигнахте р*ка - защо 
протестирате? 

А. Христовъ: Да не се обажда. 

й. Йоновъ: Докогато имамъ езикъ, ще и.мамъ думата. 

Пръдседательтъ: (Звъни) Моля, тищина, г-да. Оставете 
частните приказки,. 



герата и календара. 

д-ръ К. Проваделиевъ: Има законъ за празниците. 

лл„„я п^тяиете да говори свободно 
Председательтъ: Моля, оставете д<. 

ораторътъ. 

на календара на Юлия цезарь е откгкдЪ е 

^ г^ ^возъ = ^мало прекия съборъ, 
,што въ правилата му, нито въ деянията -му 

д-ръ И. Фаденхехтъ: Мотиви въ законъ първи гшть се 
„иждатъ! Ще узакошшъ и мотивите. 

С. С. Бобчевъ: То пъкъ \™™™»™-^™ ш У %п, 
„овените . В ъ »»»Д-^: а ; Р а "сжщит-Ь дати по 
^Г™"ъ*^^"^ погрепжоствта на 

ЮЛ Т 5 р'^ дГвГГка, г. , -Р з= ,П п^1:и™коГто П е 
този 1 пачи-пъ и подвижните "Р* 3 ™,,™^ " В0И ' ЧКИ прав- 
една особена .иаука за УР е *^^4« съ ^я, вече .„*ма да 
н,ици, следващи следъ нея и свъ^ь. праа нуватъ 

- й ? Р както а 1с „У^ 1 .™^ «^. -то «. възвиел, 
григориянския календаръ, ^ 



570 



Стенографски дневници, 17 0110, II РС, 32 3, «ЯН 1910. 



' ГТ 



Отнася ли се тона до каноните на църквата, отнася ля 
се то до вл;тръшния животъ на църквата — ето въпросътъ, 
на който би требвало да се отговори. Въ мотивите и въ 
законопректа се отговаря на този въпросъ отрицателно. Е 
добре, азъ ни отгов-арямъ положително: да, отнася се. 
Само ако бъше ни се представило тукъ едно мнение, едно 
предложение, направено отъ надлежната църковна власть, 
че тя не е заинтересована въ този въпросъ, че туй до нея 
не се отнася, че тя е съгласна да стане това, само тогазъ 
ние можемъ да кажемъ, че туй не е противно на църков- 
ните правила. Защото онуй, което ние знаемъ, то е, че се 
засъгатъ пртжо каноните, засътатъ се нравилата на цър- 
квата; и нъщо повече: че църквата, нейните служители, и 
да искатъ, не могатъ да пряематъ това, което е написано 
въ този за.коиопоектъ. 

X. Христовъ: Ще ги изключатъ. 

С. С. Бобчсвъ: И да искатъ, тъ не еж въ състояние да 
го направятъ. Това имъ пртздпиоватъ Антиохийския съ- 
боръ, първиятъ Никейски съборъ, апостолските правила, 
статия седма, и т. н. 

Д-ръ Й. Фаденхехтъ: Военно положение има сега — тя 
е лесна работа, комендаиството ще п свърши. 

С. С. Еобчсвъ: Г. г. народни представители! Взето ли 
е мнението на върховната власть на българската църква, 
или не е взето, азъ не зна.мъ. Отъ туй, което четемъ въ 
този законопроектъ, ние виждаме, че мнението на българ- 
ската върховна духовна власть каточе не е взето. Не е 
взето заради туй, защото въ изложението на мотивите 
има нещо, което показва, че не е взето мнението на Светия 
български Синодъ. 

Н. Мушановъ: А той да е направилъ нека.кви постжпки 
или протести протлвъ правителството? 

С. С. Бобчсвъ: Не зна.мъ. — „На .правителството сл 
твърде добре известни грижите, които въвеждането на 
новия календарт. ще предизвика у управляющите църковни 
кржгоье, и то ще .направи всичко необходимо, за да бжде 
народната ни църква освободена отъ тия грижи; . . ." 

Н. Комановъ: Значи, тя да се не грижи, а правителството 
да се грижи. 

С. С. Бобчевъ: „. . . а резултатътъ отъ това ще доведе до 
пълното освобождение па нашата автокефална църковна 
организация, до завършване на нейната самостойность по 
отношение на другите православни църкви". Отъ този па- 
раграфъ въ мотивите ясно излиза следното: че Светиятъ 
Синодъ не е питанъ, че българската църква не знае за туй, 
което сега става, че тя наистина много ще се загрижи, че 
туй въвеждане на календара ще предизвика много злини: 
Азъ не зная, защо ще се загрижи църквата, ако това не се 
касае до нея, до догмите или пъкъ до правилата. Какво озна- 
чава това: „Църквата много ще се загрижи, въвеждането на 
този календаръ ще й предизвика големи грижи, по ние ще 
направимъ необходимото, за да бжде народната ни църква 
освободена отъ тези грижи"? То означава, че действително 
се засега верскинтъ въпросъ, заеегатъ се правилата. Сле- 
дователно, не е в'Ь.рио това, което се говори по-гор'Ь. А 
независимо отъ туй, на.мъ е много добре познато, че въ- 
просътъ за празниците, въпросътъ за пасхата, за пасха - 
лиитЬ е чисто редигиозанъ въпросъ. 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: Тамъ 
нима да се караме. 

С. С. Бобчевъ: Прекрасно! Азъ отсега Ви поздравлявамь, 
г. ми нистъръ- преде едателк>. Що1мъ; като Вие отивате на тази 
стжлка, ааъ Ви рлжошгБекамъ отсега. Но съ туй не се свър- 
шва всичкиятъ въпросъ. То е само първата стжпка.. Има 
подиръ туй да направите още едно, и тогазъ ще Ви р.т.ко- 
плескаме отъ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. 
Шомт. като Вие се приближавате къмъ мене, тогава и азъ 
ще се приближа съвеемъ къмъ Васъ. Но тогазъ ще стане 
следующето. Радомъ съ изхвърляне въпроса, който се от- 
нася до паехалията, редомъ съ предоставяне на църквата 
да си урежда самичка въпроса за пасхата, да се направи, 
г. министъръ-председателю и г. г. народни представители, 
още една стжпка: да се каже, че се предоставя на църк- 
вата да са определя сама всички празници, подвижни и 
неподвижни, по свое усмотрение. 



Д-ръ й. Фаденхехтъ: Тогава ще станатъ излишни де- ' 
батигЬ. 

Д-ръ К. Провадалиевъ: Не се касае за еврейските празд- 
ници. Не е за Талмуда. 

Д-ръ Й. Фаденхехтъ: То не е магарешка грижа. 

Д-ръ К. Провадалиевъ: Ей че си намери името.! 

Д-рь Й. Фаденхехтъ: Азъ съмъ, може би, подобъръ 
хрнстияншп, отъ Васъ. 

Д-ръ К. Провадалиевъ; Това е качество на всички' дьон-' 
мета — постятъ и когато не требва да се пости. Да ви пази 
Господь отъ тЬхъ! 

Председательтъ: (Звъни) 

С. С. Бобчевъ: Азъ ви казахъ, г. г. народни предста- 
вители, че въ този въпросъ мнението на българската 
църква беше, е, и остава необходимо, за да може да се 
извърши по начинъ правиленъ една реформа въ празни- 
ните на календара. Що.чъ като има норми въ облаетъта 
на църквата, които уреждатъ този въпросъ, не е светската 
власть, която, противъ мнението, въпреки мнението на ду- 
ховната власть, ще разреши въпроса. Най-малкото, което 
требва да стане, е да се изиска туй мнение да се представи 
тукъ, за да се знае. Българската държава и българската 
църква не еж антагонисти, не еж противници. Оттогазъ, 
откогато сжществува българскиятъ народъ, българското 
духовенство винаги, безъ изключение на времена, е вър- 
вело наедно съ държавата. 

П. Даскаловъ: Не винаги. 

С. С. Бобчевъ: Българското духовенство не се е счи- 
тало, като духовенството на Западъ, за поставено надъ 
държавата. Българската църква е била винаги въ връзка, 
въ солкдарносгь съ държавата. Тя е поддържала държа- 
вата и е искала и държавата да я поддържа. Ето основата, 
върху която почкоатъ взаимните отношения на българ- 
ската църква и българската държава. На Западъ начални- 
кът?, на църквата, главата на църквата, както се нарича той, 
е заповедвалъ съ були, съ заповеди, да му се подчини 
държавата. Тамъ е и учението за двата ножа, които, и 
двата, се намиратъ въ ржцетЬ на онзи свещеноначалникъ, 
който се нарича папа. Ако ще, ще даде меча натогозъ или 
оногозъ, и ня когото даде този мечъ, той ще бжде импе- 
раторъ, той ще бжде краль. Като освободи подданиците 
отъ клетва, те се считатъ освободени къмъ този държа- 
венъ владетель. Това нещо нашата църква не познава. Отъ 
Кирила и Методия, отъ Климента и неговите събратя, 'въ 
всичкото време на първото и второто български царства, 
въ всичкото време на новото, сегашното, третото българ- 
ско царство ние виждаме, че църквата върви паралелно съ 
държавата. Защо, прочее, се питамъ азъ, защо ние да не 
се обърнемъ къмъ тази църква, защо да не я зачетемъ, 
защо се боимъ отъ нейното мнение? Има ли нъкаква при- 
чина за това? Азъ не вихдамъ. Духовенството е било, 
което е представяло истински българската нация и презъ 
всичкото време на турското робство. Благодареяие на ду- 
ховенството ние сме запазили нашето национално един- 
ство. Четирндесеть години, г. г. народни представители, 
ние се мжчимъ въ тази България, чрезъ българската цър- 
ква, чрезъ единството на българската църква — както 
това е казано въ нашата конституция — да запазимъ^едик- 
ството на българската националность. Е добре, нима ние 
сега требва ^да разделимъ туй единство на тази национал- 
ность чрезъ обединението на календара? По никой начинъ 
не би требвало чрезъ обединението (1а календара да дока- 
раме разединението, така да кажа, на българската нацио- 
налность. Ние можехме смело да се обърнемъ къмъ бъл- 
гарското духовенство и да поискаме отъ него да ни каже, 
какъ да действуваме въ този случай, и по този начинъ ние 
ще имаме съгласието на църквата, и всички страни, кждбто 
се намиратъ българи, ще останатъ пакъ въ областьта, въ 
границите на тази църква, и това ще бжде много хубаво. 
А сега, като наредимъ единъ календаръ, споредъ който 
ние ще празднуваме нова година или пасхата днесъ, а по- 
диръ 13 дена ще празднуватъ нашите братя българи въ 
Македония, Добруджа, Русия и въ много други места, 
значи, т-Ь ще празнуватъ следъ насъ. . . 

Министьръ X. И. Поповъ: Това не е истина, това е по-, 
грешно с-хващане. Никой не иска това. Вие искате да раз- 
бивате отворени врата. 



& 



.■■чп 



.:№>;$• 



;?!*^РР 



ч 



„ онг и рс, 1а з. 5/хч да*- 



571 



."" " "'■ м . сто заема изново подпредседа- 

тп* чседателското мъсто л« 

телътъ г. Д-Р-ь и- ГЛ упат за- 

л тктчевъ- Те нъма да М У Ш П ^ ™Дд^ Свобода дя- 
А - тТне сте разбрали дато °™ "^^ свободата, 

смисълъ. .-оворишъ отъ 

Двойната съ Турция. 

,. М-.ЛЧИ бе. глу Пе цъ!.Ти си глупецъ. 
. д Ляпчевъ: Мълчи ^ 

денъ, и ти ой такъвъ. -1-д 

^ И ТИ/ : „ И уюмчиловъ: (Звъни) Г-Да! 

Председателствуваше д-ръ И. дюм 

Моля Ви се! 

,~,-.ге защо е ос.-кденъ. 
А. Ляпчевъ: Йоновъ ше каже ^ ^ 



А. Ляпчевъ: п^' ( вд ще 

А. Ляпчевъ: Идиоти ^ 

. т« ги идаотъ, заиюто ,ч.м<ипь 
■ п . Дккаловъ: Ти си^ад а _ 

въ главата си. Ти си над* 

.,. Ти ше дамшъ атестации: 
Н. Мушановь: Ти те Д< 

л п-ь И Момчиловъ: (Звъни) 
Председателствуваш* Д;^ • ^ шаЯК да говорите? 

Ляпчевъ, отъ кого - ^^ да 

прави. ,,]„ зи за- 

разрешение. отъ ИМ ето 

на македонските оългари, 

еичуждъ. , момчиловъ: Моля! Ше 

»^ ДСеД ГсеГи Т го УВ коТто Д нГиз,ълнява прааилпнка. 
„аказвамъ всекиго, ^ 



„ е ачлете азъ ви моля да 

^^^ ^™- "-— » "■"""" " 

Д ° ГМа ' „ ад* години България е жи- 

Министъръ X. И. Поповъ: 32о години 
в-Ьла и безъ тая догма. _ ^ ^ 

С - С - Б а ° б ч Ч е^е ^=таите сГо компетентни хора. 
Н ЛГше в А и к Ч аж^ъ. че е така. 

Д.ръ В. Чериевъ: Попитаме Бовяса., компетентния, 
той ще ви каже. 

МИ 1 Ь, оаш.--' ттптРТР 

д. ръ П. Т-бурно..: Азъ ш к-*ъ, че само 

"Те вобчевъ: Дзъ ви прочетохъ - -стит^а 
текста^е ^реката дър жав^ м-ес ^ ^ на 

гарската църква. И азъ не р ар110СТЬ та си съ |е "' 

«^"по^Ж -п^съ "^ « №,КЯ Д ° " 
гията, 



д.ръ П. Табурновъ: До догмите. 



ръзточва църква въ в.и 



,. мт ,т църковното управ 

,. ' „ гт 40 41 и 42 отъ комети- 
г Г Бобчгвъ: Посл-б, въ ст ок ди въроизповъда- 

=в~^ 
-^Гр-иг^нГотно.ание? 



Д - Р1И " ът й. Момчиловъ: Моля Ви, 

Пръдседателствуюшъ Д-ръ 

г. Табурновъ. .. ми се казва: „Дог- 

' С с. Бобчевъ: Чувамъ ™™\$™ж каже и в*- 
-"*" МТ V ^^ежд^^еТоТзбиратъ Догма .зна^У^ 
РУЮГО п;;";ГсГн правилата, и преданията, 
вие. Догми 
„сичко е догма. 



Отъ лъвииат,: А-а-а! а 

.„. Мушановъ: Чия е редакцията? Чия 
тогава? н ,„ ИСК ано 

.. гьпъ X И. Поповъ: Ще я «^емъ. Н е^ да 

МинистъръХ И- о тукъ даа чаоа. ме 

ГДд^ляиГпра^и.Ште на църквата. 



д.ръ П. Табурновъ: А-а-а! 



д.ръ II. 1ао^— да го проводя 

- ?: Й ^Г^-я° -° ^ ирХтГЬув^о^, Ж 
^МГ- Д &-1Й ^Г^ -то азъ под- 
гунинъ, за да види ' « -1 църК вата. 

държамъ, оановното > каЛ ендаръть 

„т. X И Поповъ: Тъй кажете. 
Министъръ л. *■<• е догма, 

основно учение ли е? юв« 



Ппгпт.шна редакция! 
Н Мушановь: 1 югръшиа к ^ 

0ПР " ДЪЛЯМе '' Ако редакцията е погрешна, поправете , 

А Христовъ: Ако редаки. 

Оттеглете този за-конаироек-гъ и —те 
А Ляпчевъ: Оттеглел 
другъ, по-правъ. 72' 



ш 



572 



Стенографски дневници, 17 ОНО, II РС, 32 3, 9|Ш 1П16. 



Председателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

С. С. Бобчевъ: И азъ се етрахувамъ, г. г. народни пред- 
ставители, че съ този законопроектъ, ако той действително 
бждс прокарат,, и съ този текстъ, който има, както ни е 
предложени», шие ще достиппемъ известни печални резул- . 
тат:и. Когато българскиятъ войникъ, по«ритъ съ слава и 
.'гаври, прави обединението на България, ние ще налравимъ 
едно разединение въ тая България вжтръ, ще направимъ 
едно разединение въ българската националност!», която 
се намира вънъ отъ пределите на България. Това ще 
. стане, ако действително се оегкществи туй, което е въ 
този законопроектъ. И азъ мисля, че е уместно да цитирамъ, 
да напомня на г. д-ръ Радославова — макаръ той и да 
отсжтствува — едни негови думи, които той каза, и ми да- 
ватъ още повече основание да вървамъ, че ще се спрете 
пръдъ този законопроектъ, особено пръдъ шестата ста- 
тия; ир1здъ туй, което се касае до уреждането на .вер- 
ските рслипиозни празници, защото той самъ декларира 
преди не.колко дни: „Ние винаги .сме защищавали народ- 
ната българска църква, защищавали сме я не само на думи, 
но и на дело". Именно сега е моментъ да се защити истин- 
ски българската църква. И понеже българската църква не 
долу ща по никой начинъ гражданската власть да й на- 
лага уреждането на .нейната еъвесть, на нейната вероиз- 
поведна свобода, уреждането на .празниците, които влизатъ 
въ отношенията, въ .нормите, които уреждатъ църковния 
животъ, то азъ се надевамъ, че и въ случая правителството, 
г. д-ръ Радославовъ ще се откаже ако не отъ друго, 
поне отъ тази ст. 6, която говори, че календарната ре- 
форма не засегала догмата, и която нарежда, щото всички 
празници у насъ да се празнуватъ ,но новъ стилъ. 

А. Христовъ: Верските празници. 

С. С. Бобчевъ: Подобно нещо по никой начинъ не 
требва да стане. Г. г. народни представители! Нека право- 
славната българска църква бжде свободна, както ся; сво- 
бодни всички други вероизповедания; не й .отнемайте тая 
свобода, която иматъ всички друпи вери у насъ. 

Д-ръ Б. Вазовъ: Да не я унищожаваме. 

С. С. Бобчевъ: Нека й оставим ъ тая свобода, която е 
имала досега, да си урежда сама въпроса за празниците. 
Другъ е въпросътъ, ако намеримъ отпосле, че е необхо- 
да-кчо по единъ, другъ, трети верски интересъ да наяра- 
вимъ некои реформи въ календара и празниците. Но ние 
немаме право, и държавната власть не може, и не бива 
да .налага единъ такъвъ календаръ, какъвто сега еъ този 
законопроектъ се предлага, защото — още веднъжъ кла- 
на мъ — и.па.къ ние ще достигнемъ много печални, много 
скръбни резултати. (Ржкоплескане отъ левицата) 



Н. Мушановъ: 

да вечеряме. 



Пре.дседателю! Дайте 1/2 часъ отдихъ, 



П. Даскгловъ: Който е гладенъ, да върви да яде. (Пре- 
рекание) 

Председателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Има думата 
г. министърътъ на правоеждието. 

Ми.нистъръ X. И. Поповъ; Г. г. народни представители! 
Отъ речьта ,на г. Бобчева се разбира, че не се схваща 
истинската смисъль на създадените разпоредби. Всички 
речи на г. Бобчева се въртятъ около фразата, която стои 
тукъ въ чл. 6 и която, требва да признаемъ, не е съвсемъ 
удачно редактирана. И като гледа.мъ какъ се разбира тая 
статия, мисля, че можемъ да допусгнемъ да се даде една 
по-добра редакция, или пъкъ да се обяснимъ ' тукъ. Въ 
Министерския съветъ всички министри излезохме отъ 
принципа, че верата ни, църквата ни ще остане свободна 
въ своите верски и всички други правоотношения; ние 
нема да закачаме църквата, тя ще си реди. празниците по- 
своему, и всичко, каквото е правила досега, свободна е 
да го прави и заиа.предъ. Това да го знаете хубаво. 

Д-ръ Б. Вазовъ: Сами сте представили проекта въ този 
смисълъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: Тукъ се говори два часа отъ 
г. Бобчева п той искаше да отвори отворени врата. 



Н. Конанопъ: Не е истина, 
какво сте писали. 



или пъкъ не сте знаяли 



А. Христовъ: Жалко, че сте неграмотни, написали сте 
неграмотно единъ законопроектъ. (Глъчка) 

Председателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 
Моля, тишина, г-да! 

Министъръ X. И. Поповъ: Нема защо да се говори тен- 
денциозно каква била нашата религия, каква била нашата, 
църква. Противъ нашата църква никоя партия и въобще 
никой не е билъ. Какво иска да каже г. Бобчевъ? — Че 
те еж пазители, че те еж съкровището на православието 
въ България! Това ли иска да каже! Както всички бъл- 
гари, така и ние не.ча защо да се обявяваме противъ цър- 
квата, нема защо да казваме, че 1гбкой гонилъ църквата. 

С. С. Бобчевъ: Напроти.въ, азъ казахъ,. че вие не я 

гоните. 

Министъръ X. И. Поповъ: За единъ бившъ манистръ 
това е съвсе.чъ недостолепно, защото отъ смисъла на законо- 
проекта и отъ идущата ст. 7 единъ юристъ, като г. Боб- 
чевъ, може много лесно да разбере, че нашето правител- 
ство не е искало, не иска, и нема да иска никога да на- 
кърнява правата на църквата. Не е Либералната партия, 
която е накърнявала правата на църквата. (Ржкоплескане 
отъ десницата и десния центъръ) 

Отъ левицата: А-а-а! 

Министъръ X. И. Поповъ: Да, какво „А-а-а", какво оз- 
начава това: да ни пледирате тукъ и да рисувате правител- 
ството, каточе то е отворило борба на Синода, на, цър- 
квата! Колко имъ се иска на г-да опозиционеритЬ това! 
Дирятъ само да се хванатъ са.мо за влакно и веднага да 
представяп, правителството, че то е отворило война на 
духовенството. Е добре, ние нема да отворимъ война на 
духовенството, знайте това! (Ржкоплескане отъ десни- 
цата и десния центъръ) А какво искаме ние? Това, за 
което г. Бобчевъ каза, че е напълно съгласенъ съ нась. 
Какво? Граждански оборотъ — това, което не е църковно, 
това, което е светско, всички тези правоотношения ще се 
редятъ по .новия календаръ, безъ да закачаме нито праз- 
ниците, нито нищо. Ние нема да редимъ .никаква пасхалия, 
което можехме да направимъ въ чл. 7. Какво си мисли 
г. Бобчевъ? Че ние ще закачимъ празниците и ще редимъ 
по новъ стилъ; кога ще падне паехалията, кога следъ 
40 дена ще бжде св. Спасъ, кога св. Духъ и не знамъ още 
какво. Съ това правителството не се е нагърбвало и нема 
да се нагърбва. 

Д-ръ Б. Вазовъ: Признайте, че се поуплашихте малко. 

Министъръ X. И. Поповъ: И г. Бобчевъ много добре 
съзира тукъ кои празници сме ей позволили въ чл. 7 
да разместн.чъ, и се приструва, че не разбира, за да ог 
възползува да говори, че той е единстаенъ .пазитсль на 
нашата православна църква. Това е преувеличение, съ това 
се дири само да се възбуди духовенството, както виждате, 
това е единствената тенденция. (Глъчка въ левицата, ле- 
вия центъръ и крайната левица) Виждате, г. г: народни 
представители, въ чл. 7 се казва: (Чете) „Що се отнася 
до държавните, народни и на царския домъ празници, за 
техъ се установяватъ следните дати", и ги редимъ тукъ: 
рожденъ день на Негово Величество и т. «., гЪзи еж праз- 
ниците, които ние си позволяваме да уредимъ чръзъ за- 
кона. Защо? Защото не еж църковни, защото еж на- 
родни, н нема защо да мм Се сърдятъ тамъ противниците, 
защото те даже канонически празници унищожиха съ за- 
конъ. Где е „Св. Илия", где е третиятъ день на Коледа, где 
еж маса други празници, които демократите унищожиха, 
но народътъ пакъ си ги празнува? (Ржкоплескане отъ 
десницата и десния центъръ) А сега требваше ли да ми 
говорятъ за верата. И вие за верата ще плачете! Не, ние. 
и това оставяме. Какво сте правили съ законъ, то е ваша 
работа, за това не държнмъ сметка. 

А. Христовъ: Ама тукъ въ чл. 6 пише: „Гослодски 
празници". 

Председателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Моля, не 
лрвкжевайте. 

Министъръ X. И. Поповъ: За това давайте вие сметка 
предъ народа. Какъ можете да закачате такива празници, 
които народътъ вече е привикналъ да празнува, а дяесь 
отваряте уста и ще ни изядете: „Верата отиде!". Нема да 




ПГ^;..;й:.;.-;г?- " 7Г 



Стенографски дневтщн, 17 ОНС, II РС, 32 3, 9/Ш 1916. 



573 



иде, защото ви казвамъ и повтарямъ, че ние не закачаме 
и гЬзи духовни празници, които вие сте закачили съ зг,- 
К01нъ, нищо ме искаме; ние закачаме единствено празни - 
цит-Ь, които еж «поменати въ чл. 7 и които не еж черковни. 
Ама казватъ: „Защо казвате така въ чл. 6"? Чл. 6 може и 
по-удачно да се редактира, защото смисълътъ му е именно 
този, който азъ ви тълкувамъ и както се разбира отъ мо- 
тааитт, и оть всички други членове. Какво имаме тукъ? 
„Тъй като календарната реформа въ нищо не зас-Ьга нито 
догмитт»" — искаме да кажемъ на църквата и на тия, 
които яскатъ да ни обвиняватъ. че тази календарна ре- 
форма нт>ма да закача въ нищо догмитЬ ■ — „нито канони- 
ческит-Ь правила н вжтр-Ьшння върскн животъ на право- 
славната църква . . ." 

С. С. Бобчевъ: Четете пос.тЬ. 

Министъръ X. 11. Поповъ: „. . . и тъй като погр-Ьшно ; 
стьта на календара на Юлий Цеза-ръ е била констатирана 
още въ Никейския съборъ. . ." Имало е гласове още то- 
гава, че е погръшенъ, защото 11 минути не се взематъ 
пр-Ьдъ видъ, ... 

А. Ляпчезъ: И григорянскиятъ е погръшенъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: ... и погр-Ьшностьта я знае 
даже всъки неграмотенъ човъкъ — има 13 дни разлика. 
За каво ще спори по това сериозенъ чов-Ькъ? Погр-Ьшность- 
та на този календаръ още тогава е съзната, отъ всъки 
учанъ е съзнавала и всъкога ще бжде съзнавана.^ Тия 
11 минути днесъ еж дали резултатъ 13 дни, а г. Бобчевъ 
казва; „Не, не е билъ погръшенъ". Той не чулъ, тон не 
знаялъ никога това! Това е нъщо, което не може да се 
говори, г-да! Всички го знаятъ, и хората констатиратъ, че 
има 13 дий .разлика. вслт>дсгвие на тия 11 минути. Ама 
защо се казало тукъ! Казва се затуй, защото погр-Ьшность- 
та на календара се съзнава и отъ насъ. Вие не съзна- 
вате ли я? Ние искаме да се доближимъ до истината, 
затуй говоримъ тъй, че тази реформа не засъга нито канп- 
. ническитъ правила и вжтр-Ьшння върски животъ на цър- 
квата. 

А. Хркстовъ: Четете по-нзтатъкъ. 

Пр-ЬдсеДателствующъ Д-ръ И. Момчиловъ: Моля. 

Министъръ X. И. Поповъ: Азъ мисля, че когато говори 
единъ министъръ, депутатитъ тр-Ьбва да мълчатъ. Какви 
ся; тия „ло-нататъкъ 1 "? Изгштъ ли ще давамъ пръдъ него? 

А. Ляпчевъ: Ако умно говори мннистърътъ, нъма да го 
пр-Ькжсватъ. 

П. Даскаловъ: Въ всъки случай, много по-умно отъ 
тебе говори. 

Министъръ X. И. Поповъ: Вие нъма да ме учите да 
говоря. 

Пръдседателствующь д-ръ Й, Момчиловъ: (Звъни) Най- 
послъ, г-да, разберете български. Прави.тикътъ ви задъл- 
жава да пазите тишина. Който не желае да слуша, да 
излъзе.вънъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: „И тъй като погр-Ьшностьта 
на календара «а Юлий Цезаръ е била коистантирана още 
въ Никейския вселенски съборъ, то установенитЬ въ за- 
кона за празницитЬ иеприежтегвени дни" — ние говоримъ 
за закона за празнмцит-Ь, защото имаме законъ за праз 
гащитЬ — „Господски и Светийски ще се празнуватъ на 
сжщит-Ь дати по новия стилъ, . . ." 

Отъ л-Ьвицатг: Е-е-е? 

Министъръ X. И. Поповъ: Чакайте.— чръзъ което 

се поправя погр-Ьшностьта на ю.пянския календаръ. Ис- 
каме да кажемъ: по новия стилъ, чр-Ьзъ което се повтаря 
погр-Ьшностьта на юлиянския календаръ. То значи, имате 
ла 1 януарий празникъ — църквата така е установила — ■ 
Той ще бжде пакъ на сжщия день, но ние по нашия ка- 
лендаръ ще имаме 14 януарий, съ което се поправя по- 
гр-Ьшностьта. Ако б-Ьше нъкое друго правоотношение, 
когато имаше 12 дни разлика, ще поправимъ тази иогр-Ь- 
шка съ туй, и календарътъ ще бжде тъй, както е днесъ 

1 14, 2 -•- 15 и т. и. Защо се възмущавате, защо вдигате 

кой знае каква гюрултия? Четете до срЬдата, четете и по- 



нататъкъ. Г. Бобчевъ гръгналъ по една логика, която не 
може да се поддържа сериозно. Като иска така да схване' 
този законопроекта, и да обвинява правителството, той не- 
а! задава въпроса, каква смисъль ще иматъ тия думи,. 
които сме пом-Ьстили тукъ: „чр-Ьзъ което се поправя по- 
гр-Ьшностьта на юлиянския календаръ". Изоставя тия думи, 
защото не му тр-Ь&ватъ. Ако искаше да бжде истински 
тълкуватель, той тр-Ьбваше да се попита: какво значение 
има тази алинея? Не се пита. И толкова пжти казахме на 
г. Бобчевъ: не чупете отворени врата, защото не сме искали, 
не искаме и нт>ма да искаме да закачаме или каноническите 
правила, или догмит-Ь, или вжтр-Ьшния в-Ьрски животъ на 
нашата църква. Ние искаме да въведемъ григориянския ка- 
лендаръ само въ гражданскигЬ правоотношения, въ търгон- 
скит-Ь правоотношения, въ финансовит-Ь правоотношения, 
въ държавния ни животъ, както е въ други държави. Въ 
това църквата нъма право да се бърка, и ние мислимъ, че 
ще улеснимъ нашит-Ь търговци, нашит-Ь граждани, нашия 
битъ, както каза г. Бобчевъ, и въ това отношение ние сме 
напълно съгласни. 

Говори ни се: какъ тъй леко сте възприели една ре- 
форма? Ние по-леко възприемаме реформигЬ, ние не сме 
консерватори, както еж г. г. народняцитъ. (Ржкоплт,скане 
въ дЬеницата и дъхяия центъръ) Праеимъ съединение, т-Ь 
казватъ: чакайте, пр-Ьдпазливость — не щатъ. Искаме авто- 
номия на Македония — чакайте, не щатъ. Искаме свобода 
на Македония — чакайте, пр-Ьдпазливость, пр-Ьдпазливость, 
и както виждате, нито едно събитие важно не еж постиг- 
нали въ нашия животъ, защото еж много нр-Ьдпазливи. 
Ние, либералит-Ь, това, което чувствуваме, че тр-Ьбва да 
стане — стана. Съединение кога ше стане, при насъ става; 
когато ще тр-Ьбва да се освободи Македония съ рискъ, при 
насъ става. Т-Ь не се р-Ьшаватъ, т-Ь казватъ: назадъ, г-да, 
погинва България. 

С. Костурксвъ: Забравяте 1912 "и 1913 г. 

Пр-Ьдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

Министъръ X. И. Поповъ: Най-посл-Ь, когато единъ 
юристъ ви доказва тукъ, че григориянскиятъ календаръ е 
действително по-добъръ, че той е въведенъ сл-Ьдъ дълги 
диспути въ Англия, въ Германия и въ много протеетанеки 
страни, защото сега да Се говоря, че това е такова гра- 
мадно пр-Ьстжпление, че ние сме чуть-ли не обвиняеми 
тукъ, министрит-Ь, заедно съ болшинството. Въ Европа само 
300 милиона хора жив-Ьятъ съ този календаръ. И толкова 
ли е гр-Ьхъ, и толкоиа ли от, безумни хората тамъ, ч; тр-Ьб- 
ваше г. Бобчевъ да ни чете такъвъ обкинителенъ актъ, 
какъвто го чухте? Но, г-да, азъ съмъ ув-Ьренъ, че вие ще 
се съгласите съ правителството и това тълкуване, което 
излиза отъ самия законопроектъ, отъ самитт, думи, че 
ц-Ьльта на правителството е да улесни въобще нашия битъ 
и икономически, и правенъ, като оставя живота на цър- 
квата да си бжде тъй свободенъ, както си е билъ досега. 
Н-Ьма нужда да ни се четатъ потайни и да се обвиняваме 
тукъ, за да чуе народътъ, че ние пое-Ьгаме на н-Ькакви права 
на църквата. Тя ще си остане независима и правителството 
ще си бжде пакъ независимо. Не може да се твърди, че 
калеядарниятъ въпросъ е билъ чисто държавенъ въпросъ. 
Който е писалъ това въ „Пестеръ Лойдъ" или въ който и 
да е' въстникъ, н-Ьма да ни уб'Ьди. Календарниятъ въпросъ 
има и църковна страна и гражданска. Гражданскиятъ битъ 
ще се реди отъ гражданекитт, власти, църкошгаятъ битъ 
ше се реди отъ църковяит-Ь власти, и не сме ние, които 
ше посегнемъ на него. Ние много хубаво знаемъ, че на- 
шата църква И да иска да р-Ьши въпроса, тя надали е въ 
състояние да го рт,ши, защото е една църква, която се 
счита схизматическа, друтитЬ църкви н-Ьма да признаятъ 
нейното р-Ъшепие и можамъ да я поставимъ въ такова по- 
ложение, щото да до&ие по-год-Ьма анатема. Защо ще я 
поставяме въ такова положение? Ние отъ църквата нищо 
не искаме и тя отъ насъ да не иска нищо. Ще я оставимъ 
съвършено свободна, а нашиятъ народъ ще има едно ново, 
по-добро, по- близо до иетаната преброяване на врЬмсчо. 
Ние мислимъ, че съ това праеимъ една стгкпка наир-Ьдь 
къмъ културата, доближаваме се до по-добра култура, а 
никакъ не мислимъ, че правимъ н-Ькакво пр-Ьстжпление, 
както ни обвинява г. Бобчевъ. Азъ мисля, че г. Бобчевъ се 
заблуди отъ туй, или искаше да бжде заблуденъ, като 
мисли, че ние ще закачаме църквата. Искамъ да кажа, че 
смисълътъ на закона е ясенъ. Ако бт>ше вяикналъ въ тази 
алинея, която го е заблудила, щ-Ьше да разбере този 
смисълъ. Но ако н-Ькой не го е разбралъ. и ако тази ре- 
дакция се вижда малко тъмна., мисля, че тЬзи обяснения, 
които дадохъ, еж пр-Ьдостатъчни, за да знае българскиять 



574 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II РС, 82 3, 9ДП 1916. 



народъ и цялата опозиции, че не желаемъ да закачаме бита 
на нашата църква. 

Д-ръ Б. Вазовъ: Г. министре! Единъ въпросъ, за да се 
обясни. 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Не е този 
наминътъ, по който требва да ставатъ дебатит-Б. 

Д-ръ Б. Вгзовъ: Кога ще се празнува Коледа и кога щ'е 
се празнува Гертьоедеш, ? 

Министъръ X. И. Поповъ: Всичко, както е било досега. 
Коледа ще се празнува на 25 декемврий по старъ стилъ, 
то ще бжде 7 януарий новъ стилъ, ще бжде въ сжщия 
лень, както е туренъ сега въ календара. (Смъхъ въ лави- 
цата) То 'е сжщиятъ день, само че то е 25 декемврий, а ние 
ще го считаме 7 януарий. Ов. Василий ще се гюазнува пакъ 
яа сжщия день, на който е билъ, 1/14 януарий, а нова го- 
дина ще се празнува на 1 януарий по новия стилъ. Едно 
тръбва да знаете, че нищо нъма да се измъни, всичко щ'е 
си бжде по стария стилъ. 

Н. Цановъ: На дъдо Радославовъ кога ще се празнува 

празнккътъ? 

Министъръ X. И. Поповъ: На 1/14. Той си е празникь 
и ще бжде на сжщия день, както е Сега. (Глъчка) Църквата 
ще празнува на 1 януарий този празникъ, а у насъ е 14. Ами 
тааи година какъ бтзше? Нали бъше пакъ тъй — 
1/14 януарий. 

Д-ръ Н. Сакаровъ: Не е ли по-добръ да се вдигне за- 
седанието, за да се освътли правителството? 

Н. Харлаковъ: Противоречие има. 

Министъръ X. И. Поповъ: Съвсъмъ нъма противоре- 
чие, тръбва да го четете. 

Н. Харлаковъ: Споредъ закона, Коледа се празнува на 
25 по новъ стилъ «ли по старъ — 12 декемврий. 

Министъръ X. И. Поповъ: Азъ дадохъ обяснения, че 
нищо .нъма да се измъни, всички празници ще бждатъ на 
сжщигв дни, само че съотвътстаующиятъ день по новия 
стилъ ще бжде другъ. 

Н. Харлаковъ: Ама текстътъ на закона не е тъй. 

Министъръ X. И. Поповъ: Изрично е казано. 

Н. Харлаковъ: Казано е, че ще се празнуватъ на сж- 
щитъ дати по новия стилъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: На сжщитъ дати. Ами има 
една алинея, която казва: „чръзъ което се поправя погръ- 
шностьта на юлиянския календа.ръ" — това го не четете. 
Ще бжде пакъ сжщото. Както щете го кажете, но цъльта 
на законопроекта е тази. Нъма нищо да противоречи. . . 
(Глъчка) 

Н. Харлаковъ: Споредъ текста на закона, свътскигъ и 
господски празници ще се празнуватъ на сжщитъ дати по 
новия стилъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: Новиятъ стилъ, който по- 
правя погръшностьта. Напр., Св. Илия е на 20 юлий, ту- 
рете му още 13 дена, ще ое празнува ма 2 августъ — той 
е пакъ сжщиятъ стилъ. 

А. Христрвъ: Ако е така, съгласни сме. 

П. Даскалсвъ: И Радославовъ го каза. (Прърекан.ие) 

Министъръ X. И. Поповъ: Нищо «ъма да измънимъ, но 
ние ще смътаме вече финансовия битъ, (икономическия, по- 
лицитъ и цълиятъ граждански битъ по новия стилъ — 
нищо повече. Недъйтс мисии, че правимъ н-Ъкоя реформа. 
Този въпросъ е изученъ и «ъма защо да се изучава. (Го- 
лъма глъчка) 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Г. Даска- 
лсвъ! Най-напртздъ Васъ ще накажа. 

П. Даскаловъ: Азъ не приказвамъ. 



Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Какво не 
приказвате? 

Министъръ X. И. Поповъ: Считамъ за нужно да дамъ 
тия обяснения, защото гледаме, че цълата опозиция мисли 
като г. Бобчевъ. Ние отхвърляме тия идеи и еднакво ми- 
слимъ съ него, че вънъ отъ върския животъ, вънъ отъ 
догмиттз, вънъ отъ каноническитъ правела, този законъ 
ще има сила точно тъй, както закона за празницитъ. Вие 
можете да говорите, че демократитъ съ него закачатъ 
върата, но тт> не я закачатъ. Християнитт; празнуватъ- 
св. Илия, но когато дойде до гражданския животъ, чинов- 
никътъ ще работи на св. Илия. И на третия день .на 
Великдень и на Коледа ще работи чиновникътъ, а добриятъ 
християнинъ, който «ска да бжде така, както иска влади- 
ката, той ще празнува. 

Н. Харлаковъ: Два пжти ще празнуваме Коледа. 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

Министъръ X. И. Поповъ: Сега, какво да правимъ? Ние 
вече имаме единъ каленллръ. Законътъ за празщщитъ- е 
по-лошъ отъ този законъ, зишото не дава на хората да 
празнуватъ, и ние ще го измъннмъ, понеже има върски 
работи, които от. нарушели, а тукъ нъма нищо. 

Н Харлаковъ: Искамъ едно обяснение. 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Правя Ви 
нова бЪлъжка, г. Харлаковъ Народното събрание не е 
кръчма да си правите кефъ. 

М. Ннчевъ: Едно обяснение иска. 

Министъръ X. И. Поповъ: Нъма защо да спорите, ко- 
гато туй е цъльта. Може да се поизмъни редакцията. 

М. Ничевъ: Тогава, нъма да говоримъ. 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Има думата 
г. д-ръ Александъръ Гиргиновъ. 

Д-дъ А. Гиргиновъ: (Отъ трибуната) Г. г. народни пред- 
ставители! Взехъ думата, за да изложа нашето мнЪние по 
внесения отъ г. министъръ-прт>дседателя и министъръ на 
външнитъ работи и на изповеданията законопроектъ за 
въвеждане на григориянския календаръ. Още сл+>дъ първия 
ораторъ, който говори по настоящия законопроектъ, единъ 
отъ членовете' на правителството даде обяснения, които 
съ нищо не хармониратъ съ самия законопроектъ и, може- 
би, бждащиятъ четеиъ на нашите дневници отъ днешното 
заседание ще се учудва, какъ е било възможно такъвъ 
парламентаренъ дтЧецъ, какъвто е г. Бобчевъ, и другъ 
парламентаренъ дъецъ, . какъвто е министърътъ на прапо- 
еждието, да дойдатъ да епорятъ върху единъ^много ясенъ 
текстъ на единъ законопроектъ, вносенъ отъ самото пра- 
вителство. Прави ми впечатление и вЪрвамъ, че това е мнъ- 
нието на всички тукъ приежтетвующи, безразлично дали^ 
еж тъ въ левицата или десницата, че отъ страна на прави- 
телството се прави отстжпление отъ онуй положение, на 
което почива самиятъ законопроектъ. 

М. Ничевъ: Това не е гръхъ. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Но у насъ често пжти -такива от- 
стж.пления не се признаватъ. Това не е нъкакво достойн- 
ство на тия, които отричатъ — то е, може би, една отъ 
най-лошите страни на нашия политически животъ. Би било 
по-почтено, .по-правилно, по-парламентарно, ще кажа азъ,, 
ако почитаемото правителство стане и заяви: ние израбо- 
тихме' единъ законопроектъ. като прокарахме това и това 
положение, но то бъше нъкога, тогава, когато мислехме 
другояче по повдигнатите въпроси; слЪдъ това Министер- 
скиятъ съвътъ взе пръдъ видъ извъст ни съображения и из- 
мени своето мнение. Нъма нищо непочтено, нъма нищо 
непарламентарно въ това. Защото, както единъ законопро- 
ектъ на правителството, обежденъ отъ Министерския 
съвътъ, да кажемъ, пръди единъ мъсецъ, тогава е билъ 
одобренъ отъ болшинството министри, така слъдъ единъ 
мъсецъ, днесъ, вчера или пръди нъколко дена, може да е 
билъ отново обежжданъ и вследствие на това сжщитъ 
министри по редъ съображения, принципиални, държавни, 
църковни, политически и всевъзможни, да измънятъ своето 
убеждение. - 



1 



Стенографски диешищи, 17 ОНС, II РС, 32 3, 9/Ш 



575 



Министъръ X. И. Поповъ: Не се е изменило. Тогава 
какъвъ смисълъ. ще иматъ думите: „че календарната ре- 
форма въ нищо не засега нито догмите, нито канониче- 
ските правила и вжтрешния верски животъ на църквата"? 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Сега въ сжщность ние стаим ъ 
пръдъ следната алтернатива: едно мнение на мшшстра на 
правосждието, нехармонираще съ самия законопроектъ. 
Ние, съгласно правилника и конституцията, имаме право да 
обсждимъ този законопроектъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: Четете чл. 6. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Каквито автентични тълкувания и 
обяснения да се даватъ отъ мшшстра на правосждието, 
за насъ само Народното събрание може да даде автентични 
тълкувания и то на едннъ законопроектъ. Понеже законо- 
проектът!, е внесенъ въ такава форма и съ такова съдър- 
жание, ние сме длъжни да каже.мъ мнението си по това 
съдържание. 

А. Германски: Понеже искате така да го разбирате. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Както г. министърътъ на правосъ- 
дието счете за своя длъжности да. каже мнението си по 
съдържанието на тоя законопроектъ, така и авъ съмъ 
дълженъ като народенъ представителни да кажа своето 
мнение възъ основа на онова схващане на съдържанието 
на самия законопроектъ, което ще изкажа прт»дъ Народ- 
ното събрание. 

Министъръ X. И. Поповъ: Позволете. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Азъ Ви слушахъ, ще Ви моля и Вие 
да ме изслушате, за да свърша по-скоро. Още повече съ 
задоволство констатмрамъ, че правите известно отстъп- 
ление. 

Министъръ X. И. Поповъ: Какъвъ смисълъ биха имали 
тогава думите въ чл. 6: „Тъй като календарната реформа 
въ нищо не засега нито догмите, нито каноническите пра- 
вила и вжтрешния верски животъ на православната 
църква"? ' _Й 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Азъ ще обясня. 

М. Ничевъ: (Къмъ министъръ X. И. Поповъ) Ама то не 
е грЪхъ, ако отстжпите. 

Министъръ X. И. Поповъ: Ние, които сме писали зако- 
нопроекта, по-добре можемъ да обяонимъ каква -ни е 
цъльт.а, отколкото Вие. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: И ако ние констатираме едно ко- 

- ренно принципиално различие между съдържанието на 
самия законопроектъ и онова, което каза пръдставительтъ 
на министерството, който взе дамата, ние стоимъ прт.дъ 
следната алтернатива: или да\ приемемъ, че министер- 
ството, когато е решавало да внесе подооонъ законопри- 
ектъ въ Народното събрание, не е знаело какво внася, нито 

"е разбирало съдържаните .на този законопроектъ — а това 
н-вщо азъ отблъсквамъ още отсега за честьта на нашето 
министерство — или пъкъ министерството е разбирало 
много добре навремето съдържанието на този законопро- 
ектъ и впоследствие е решило да се отклони отъ това 
съдържание, като прави вече едно принципиално, съще- 
ствено отклонение отъ положенията, които еж легнали въ 
законопроекта. И понеже никакви обяснения, както вече ка- 
захъ, даже .на адинъ нйкомпетентонъ по въпроса мини- 
стъръ, който не е авторъ на законодателното предложе- 
ние, не могатъ да бждатъ съставна часть на самия законо- 
проектъ, нито пъкъ неговото автентично тълкувание, то 
ще м.и позволите много -накратко да си кажа мнението 
върху са.мото съдържание на законопроекта, тъй както той 
се предлага ча първо четене въ Народното събрание. 

Г. г. народни представители! Законопроектът!, има три 
цъли. Първата цъль на законопроекта е чтото календарна; 
втората е политическа — да унищожи досега сжществува- 
щит-в наши народни, национални праздници; третата е чисто 
църковна, зашото се отнася до реда на църковните праз- 

- ници въ' царството. Първата цЪль, както казахъ, е чисто 
календарна. Тази цъль на законопроекта се преследва по 
нъколко съображения. На първо место стон съображени- 
ето, съ което и ние отчасти можемъ да се съгласумъ: за 
по-голе.мата научность на григориянския календаръ. Добре 
се заб+>,тЬза отъ г."Бобчеиа, че действително може, въ из- 



вестно отношение, да е по-наученъ григориянскиятъ ка- 
лендаръ 

Д-ръ Н. Сакаровъ: Топа научно- тю-точенъ. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: . . . но той не е безпогрешенъ. 
Плюсъ при това ще требва да се има пръдъ видъ, че и 
той по- отношение на Рождество Христово, понеже не е 
поправилъ времето, отъ Рождество Христово до Никейскня 
съборъ, е неточенъ, значи погр-шпенъ е и по отношение 
на ле то числен и ето отъ Рождество Христово. Но въ граж- 
данския и икономически животъ, безспорно, този кален- 
даръ — григориянскиятъ — може да създаде известни 
удобства, махаръ и никакви особени неудобства и пречки 
досега да не еж се чувствували. Защо? Защото тези, ко- 
ито еж имали да работятъ съ повия стилъ, съ григориян- 
ския календаръ, еж могли дл бждатъ толкова грамотни, за 
да се спраоятъ лесно, както съ числата по юлиянския,' така 
_и съ числата по григориянския календаръ. НЬкакви осо- 
бени пречки не е имало тоже ,и за държавата, която ой 
нагласява своето телеграфо-пощешеко, своето железничар- 
ско дело споредъ новия стилъ. Нашите търговци, които 
требва да кореспондиратъ съ фабрики или търговци въ 
чужбина, си служатъ съ датите но повия стилъ. значи по 
григориянския календаръ; никакви особени пречки, каз- 
ва-мъ, не е имало. Могло е да има неудобство за слабо гра- 
мотния, за неинтелигентния българннъ, който не може да 
прави изчисленията ,и по единия и по другия календари, 
който не знае да събира и да вали числото 13. (Глъчка) 

М. Такевъ: Това кафене ли е. г. прф.дседнтелю? 

Министъръ Ж. Бакаловъ: Че Вие ли ще пазите реда? 
Стдеве, когато министърътъ говореше, тамъ вие гово- 
рехте. 

П. Даскаловъ: (Къмъ М. Такевъ) Кой знае какви умни 
работи говори ораторътъ ви! 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Дали григориянскиятъ календаръ 
е по-иаучепъ или по-праииленъ за въ гражданския живота, 
е едганъ въпроса,, отделена, отъ другия — доколко този 
календаръ е по-логръшеиъ или по-правиле.нъ по отношение 
па църквата, специално за насъ, по отношение на право- 
славието. Азъ ще нмамъ случая по-нататъкъ да докажа, въ 
допълнение на онова, което казахъ по въпроса за пеиз- 
чиелеиие вре.мето отъ Рождество Христово до Никейскин 
съборъ, още и друга една непран шише ть .на григориянския 
календаръ, специално по отношение на православието. Но 
този въпросъ засега го оставямъ настрана. 

Минаеамъ по-пат.атъкъ. Едииъ вторъ мотивъ за това 
ново времеброение се вади отъ онези икономически и кул- 
турни връзки — отъ -вноса и износа — които г.жщестну- 
вали между България и странство и които връзки заслу- 
жавали да бждатъ покровителствували и отъ българския 
официалепъ календаръ. Г. г. народни 'Представители! Ико- 
номически връзки, безспорно, има, но доколко държавата ще 
има полза отъ тези икономически връзки, това не ще бтяде 
въ зависимости отъ самия календаръ. Че тези връзки ще 
требва -.'да бждатъ улеснявани не само отъ календарно гле- 
дище, -се разбира отъ само себе си. Вносъ и износъ има- въ 
България, но може би отъ този вносъ и износъ да настане 
п голе.ча опасности за България. Ето защо за народното 
представителство това съображение би било много убеди- 
телно,' много състоятелно, ако покрай подкрепата, която 
се дава чрезъ календара, се дадатъ и всичките нужни до- 
казателства на Народното събрание, че този вносъ и из- 
носъ и онъзи културни и икономически връзки между 
днешна България и странство ще бждатъ насочени пра- 
вилно за успеха и за доброто развитие на нашето оте- 
чество. 

И по-нататъкъ този, който е внесълъ закона, продъл- 
жава: „Ние искаме да се -приравнимъ съ Западъ". Да се 
приравнимъ — немаме нищо противъ това. Да се прирав- 
нимъ въ културно отношение, да' -се приравнимъ въ иконо- 
мическо отношение, да вземем ъ всичките о.н'1',зи поуки, 
които могатъ да се вземагъ отъ Западъ. Но нима само съ 
календара ние можемъ да се приравнимъ съ тази западна 
култура, нима ние можемъ да носимъ тези празни илюзии 
да ми.елшмъ, че България се обновява затова, че ще вземе 
западния календаръ? Нима. не.ма нещоло- см щастието, тима 
нема едно обновление по-истинско, за дя може България 
да. се приравни истински съ Запада? Календарното прирав- 
нени е е едно само външно приравнени е, повече едно 
хвърляне лра.хъ въ очите на обществото, за хората, които 
искатъ само съ формата или съ външностьта да се за до- 



ЧЮ'!Р" -^ЩТРЩЩГЯЩчЩ, 



гя^ящсрт" 



■576 



Отопографокн дневници, 17 ОНС, II ГС, 32 3, 9)111 1916. 



волятъ; календарното приравнеше въ сжщность не е аб- 
солютно никакво приравнение съ западната култура, съ за- 
падния прогресъ. България ще тр-вбва дт,йстаително да 
усвои тамошния редъ и лорядъкъ, да вземе тамошната 
организация, ще тръбва ние да насадамъ веичкитт» тт»зи 
работи тукъ, нъ страната «и. Само тогава можемъ да ка- 
жемъ, че се приравняваме съ Западъ. Но да мислимъ, че се 
приравняваме съ Западъ затова, че сме взели григориан- 
ския календаръ, това е праана надежда, това е едно хвър- 
ляне прахъ въ очитт» на българския на.родъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: Кой мисли това? Кой Ви е 
казалъ, че само съ това ще ститнемъ западната култура? 

М. Такевъ: Мативит-Ь. (Глъчка) 

ПрЪдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Вашиятъ в. „Народни права 1 " го 
пише. Той еъ голъчми букви пише: „Обновлението на Бъл- 
гария", защото се внасял ъ въ Камарата законопроект за 
въвеждането на новия календаръ. „Обновление" — тази 
голт»ма приказка не може да се говори само възъ основа 
ма този календаръ. 

Минлвамъ по-нагатъкъ, г-да, къмъ втората цЪль на за- 
конопроекта. Въ лослъданя членъ на този законопроект,, 
чл. 9, се казва, че всичкитъ противоречащи на този законъ 
постановления въ другитт» закони се отмт»няватъ. По-на- 
пръчдъ, въ чл. 7, се изброяват» национашнитт» празници. 
Тт> еж подредени. При една справка между т-бзи на- 
ционални празници, които остават» въ оила — говоря само 
за наиионалнитт» празници — при едно сравнение между 
тт»зи национални празници и празниците, които досега по- 
знава нашиятъ законъ, ще констатираме, че два отъ до- 
сегашнитъ ваши национални празници се заличават», за- 
личаватъ се, така да се каже, прикрито, не изрично. Ще се 
заличатъ затова, защото чл. 7 е изчерпателеиъ гю отноше- 
ние на наиионалнитт» празници, а чл. 9 казва: всичко друго, 
което противоречи на чл. 7, се заличава. Безспорно, че 
този законъ, като по-новъ, ще дерогира по-първия законъ 
за празнгцитт», и затова ще имаме национални празници, 
безъ досегашни два. Кои еж тт»? Тт» еж: 19 февруарий, ос- 
вобождението на България, и 22 септемврий, независи- 
мостьта на България. Какви еж мотивитт» на почитаемото 
правителство да намалява българскит-Ь национални праз- 
ници и специално съ тт»зи два празника, не знамъ. Никждт, 
въ мотивит ъ и въ законопроекта не се казва защо се за- 
личават тт»зи два празника. 

Н. Харлаковъ: Имате грътка, г. Гиргиновъ. Мотивитт» 
за изхвърлянето на 19 февруарий еж дадени въ законопро- 
екта за прт»именоването «а храма „Александъръ Невски". 
Но азъ не държа на това мнънше. 

Прт»дседателствуюш,ъ д-ръ И. Момчиловъ: Моля, не 
пртжжевайте. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: То е другъ законопроектъ, а азъ 
говоря за този законопроект», въ който никакви мотиви 
нт»ма. Какви държавни нужди, какви държавни интереси, 
какви държавни политики еж изисквали да бждатъ зачерк- 
нати два национални празници? И ако изоставямъ 22 сеп- 
темврий — защото тукъ отъ дБсницата, а може би и отъ 
министерската маса, ще ме заподозрятъ, че съмъ пристра- 
стенъ, като говоря за 22 септемврий, деньтъ на везависч- 
мостьтч и празникът на демократитт», къмъ групата на 
които се числя — азъ ще се спра специално за 19 февру- 
арий, освобождението на България. До 19 февруарий '.кг~ 
г. България, като независима държава, не е сжщеетвувала. 
Слт»дъ 500-годишното робство, България 'едва .на Санъ- 
Стефано получи своята държавна физиономия, като от- 
дъльо царство отъ Турция. 

Министъръ X. И. Поповъ. Въ демократическо врт»ме не 
се празнуваше. Имаше разпореждане. 

Н. Мушановъ: Не змаешъ какво приказвашъ! 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Най-важниятъ актъ за българското 
племе, най-важниятъ актъ за българската държава отъ съ- 
ществуването на България до днесъ, е онзи моментъ, ко- 
гато изникна на новъ политически животъ тогавашното 
княжество България. Защото още тогава нашето отечество 
бт. скжсало юридически и фактически всички връзки съ 



Отоманската империя. Првди още Берлинския договоръ, 
нашето отечество започна своя държавнически животъ. И 
може би нт»ма по^милъ день, н-вма по-милъ споменъ за 
българското племе отъ този моментъ, когато за пръвъ 
пжть, стЬдъ 500-годишно робство, се почна новата поли- 
тическа ера за българския народъ и за българската дър- 
жава. И ако това е значението на този празникъ, питамъ 
азъ почитаемото правителство, кои държавни резони, кои 
висши интереси и Какви висши политики еж наложили, да 
се заличи тая дата въ българската история? 

Н. Комановъ: Политиката па глупава омраза. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Не можемъ ли да извадимъ заклю- 
чение, че тукъ има едно правителство, което прт>ди всичко 
игнорира 40-годишната история на българското племе; не 
можемъ ли да извадимъ отъ този фактъ доказателство, 
че вие правите една непоправима грт»шка, като отивате 
противъ най-цт»ниото нтлцо, иротизъ най-цт>нния споменъ, 
който ще трт»бва да запише и днешна и бждаща България 
— спомена за нашето освобождение? 

М. Такевъ: И на нашето обединение. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Сега вие унищожавате стари досега 
националич празници, но вие още не сте дали нови нацио- 
нални празници. Малко трЪбва да почакате още, за да ги 
дадете. И ако вие успт»ете да ги дадете, ние ще дойдемъ 
да гласуваме съ ржкоп.тЪскане вашитт, нови национални 
празници, и ще ги запишемъ въ календара и закона. 

Н. Мушановъ: Защото тт, ще бждатъ народни, а не на 
правителството. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Но вие нт»мате право, пръчди още 
да сте създали нови национални празници, да. заличавате 
скжпитб национални празници, какъвто е най-скжпиятъ 
националенъ празникъ — освобождението на България. 
(Ржкоплъскзне отъ лт»вицата ,и лт>вия центъръ) Вашата по- 
литика още не е дала такива резултати, съ които могатъ 
да се отб"Б-тьжатъ нови национални празници. Ние всички 
ще се радваме отъ вашата политика, ако тя даде единъ ве- 
ликъ празникъ, но ние не можемъ да признаемъ, че ва- 
шата досегашна политика може съ нт»що да агрументира 
такова едно законодателство, което не е плодъ на разума, 
което не е плодъ, на '!т>какво си държалничество, а е само 
плодъ на едно неразбиране, ако щете, за- да не кажа по- 
вече, плодъ на политическа дребнавость. Вашата политика, 
каквато ще да бжде тя — тя може да е най-добрата — не 
ви е оторизирала и българският» народъ не може да ви 
позволи да му заличите празника на неговото освобожде- 
ние. Затова ла ще го заличите, защото споменътъ за рус- 
ката държава билъ свързанъ съ този празникъ? 

Недт»лко Атанасовъ: Само затова. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Нима може да изпадне въ такова 
едно мизерно положение българският» народъ, за да по- 
мисли да отрече го.тЬмия фактъ въ неговото освобож- 
дение, само по тая дребна злобна мисъль, че този празникъ - 
билъ свързанъ съ името на Русия, която, въ днешния мо- 
ментъ, е неприятелски разположена къмъ България? Азъ 
смт»я сжщо да твърдя, че даже вашата политика, която 
поддържате въ сегашния моментъ, и тя не изисква подобно 
игнориране на бъ.тгарскитт» идеали, и тя не изисква игно- 
рирането на такива национални празници. Вие сами си пра- 
вите лоша услуга, когато свързвате вашата политика, отъ 
която ще трт»бва да чакате национални празници, съ уни- 
щожението на досегашното минало на България. Его защо 
и въ тая му часть законопроектът» не може да бжде одоб- 
ренъ. Той е, пръди всичко, единъ законопроектъ, който 
противоречи на досегашната история и на миналото на 
българското племе, единъ законопроектъ, който отрича 
историята на България и сжщевръменно светотатствено се 
докосва до най-милия споменъ на всЬки единъ българинъ. 
(Ржкоплъскане отъ .тЬвицата и .тЬвия центъръ) 

Мина.замъ къмъ третата ит»ль. Тя е чисто църковна. 
Тя е църкозна затова, защото заст»га досегашнитЬ наши 
православни църковни празници. Че има такава цт»ль зако- 
нопроектът», достатъчно е, за да се увЪрнмъ въ това, ако 
погледнемъ само нЪколко реда било отъ мотивите, било 
отъ самия текстъ на законопроекта. Отъ тт»зи нЪколко 
реда и за насъ и за бждащия иеторикъ на ХУИ-то обик- 
новено Народно събрание, когато проучва какъ този въ- 
просъ се е дебатира.тъ въ Народното събрание, -ще стане ; 



' I 



г 



^ 

V 



■;■ -,;л-.^'.*>-'-1:' 



■ г . 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II РС, 32 3, 9,111 1916. 



577 



ясно дали г. министърътъ на правосждието съ днешната 
си ръчь, изрази едно по-правилно схващДнт на законопро- 
екта, отколкото ние — г. Бобчевъ, специално, й азъ — като 
мислнмъ, че този законопроекть има и една трета ц-вЛь, 
п именно чисто църковна. Въ мотивнтЪ на този законопро- 
4»ктъ *> кавано: (Чете)' „Настоящата 1916 г. извънредно много 
подхожда за въвеждането ня в-рЪмеброенето по новия 
стилъ въ царството, понеже, по една случайности, пасха- 
лиитъ по двата календара напълно съвпадатъ"'. Отъ този 
пасзжъ на мотивнтт. се вижда, че законодателвть или, по- 
право, вносачътъ на този законопроекть, е искалъ дл из- 
ползува случайното съвпадение пръзъ 1916 г. на двата ка- 
лендара, За да иска въ бл-.даще пасхалиитъ въ България 
да се изЧиЦЛЯватъ е.-кщо тзка, както еж се изчислявали до- 
сега по новия стилъ; иска врълеброеиието да ставз за 
пасхалиитъ по новия стилъ. СтЬдовате.тяо. както ло новия 
стилъ католическата цъкрва изчислява кога е пасхалията, 
така и шие въ бгпдаще, като използуваме случайното съвпа- 
дение на двата Велнкдена пръзъ 1916 г., да ги .изчисляваме, 
да възприемемъ това лътоброение. Това е специално за 
Пелчкдгна и за врт.мето около 110 дена пръзъ годината, 
пръди и слъдъ Великдань, т. е. за всички он-Ьзи подвижни 
християнски празниш! въ България, които нашата право- 
славна църква празнува съ литургии, молитви и л всевъз- 
можни други работи. Това се отнася специално за тъзи 
близо 110 дена, Защото вяе знаете, че съобразно съ това, 
кога се пада Велнкдень,, се опръдЬлятъ датитъ на велик- 
денскитъ празнини, които продължаватъ повече отъ 50 
чена пръди и слЬдъ него. 

По-нататъкъ въ с.тнция законопроекть, къ чл. Ь, е ка- 
зано- (Чете) „Тъй като календарната реформа въ нищо не 
засъга нито догмитъ, нито ка.юшгчнитъ правила и вжт- 
ртшпия в -Ь реки жи!Вотъ на православната църква и тъй 
като .погръшностъта на календара на Юлий Цезаръ е била 
констатирана още въ Никейския вселенски съборъ" — 
това еж мотиви, та за правъ п.т.ть констатираме, че нашиятъ 
законодатели си служи съ една техника съвсъмъ незако- 
нодателна: законодателството такава техника не призяаза, 
въ' самия текстъ на закона да има и мотиви — „то устано- 
вепитъ въ закона за празницнтъ неприежтетвени дни, гос- 
подски и светийски, ще се прззнуватъ на сжщигъ дати по 
новия стилъ, чръзъ което се поправя погръшногтьта на 
юлиянския календаръ". 

Н. Харлаковъ: 12 декемврнй — Коледа! 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Вие виждате, г. г. народни пръд- 
ставитетч че — това е много ясно — всичкитъ наши цър- 
ковни празници, господски и светийски. ще се празну- 
ватъ по новия стилъ. Ясно е казано въ диспозитива на чл. 
6 отъ законопроекта. Нъма защо, слъдователно, ние да се 
стараемъ да извъртаме това съдържание на чл. 6, . . . 

М. Ничовъ: Както прави мшшетърътъ. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: ... за да изваждаме нъкакво тъл- 
кувание, което въ нищо не хармоннра съ самия законопро- 
екть Ето защо мотивитъ на законопроекта, що се от- 
нася до .пасхалиитъ, и чл. 0, който се отнася до всички ос- 
танали господски и светийски празниш;, ме каратъ да 
твърдя, че третата цълв на този законопроекть е църковна. 

Ако' се приеме този законопроекти — и понеже се иска 
отъ иасъ вотъ да го премемъ на първо четене, ще трЪОва 
да се приеме или не — ние ще имаме следното: ние ще 
празнуваме всички наши църковни празници съ 1.3 дни по- 
рано отъ друппъ православни църкви; ние егмцевръменно 
ще празнуваме Великденските празници заедно съ католи- 
ческата църква, защото тя се ръководи отъ григорианския 
календаръ, и може би само случайно — както е въ 1ЛЬ г. 
— ще ги празнуваме заедно съ другитъ православни цър- 
кви Това е положението, това е резултатътъ отъ тази ре- 
форма въ календара, ако тя се приеме въ това и съдър- 
жайте. По-нататъкъ ние ще имаме въ сжщность една ис- 
тинска схизма. Защо? Защото ние ще празнуваме въ други 
дни празницитъ, въ сравнение съ другнтъ православни 
църкви. Ще ги празнуваме въ други дни. С.т.щев-рЪменло 
въ България никой чуждъ мравославенъ свещеникъ не ще 
може ад свещенодъйствува при нито единъ църковенъ 
обрядъ. Въ това ще се изрази конкретно самата тази ре- 
форма Когато ние поазнуваме по григорианския кален- 
даръ Коледата на 25 декемврий новъ стилъ, въ сжщяя този 
момеятъ .нито единъ чуждъ православенъ озещеникъ не може 
да свещенодънствуа заедно съ нашитъ свещеници. Нито 
единъ' Досега .можеше* Вие знаете, че даже редъ чужди 
православни, църкви Й освегмха отъ наши владици и све- 
щеници. Отсега нататъкъ ще бжде канонически забранено 



— по-нататъкъ ще се спра върху този въпроса. — на всЬки 
единъ чуждъ православенъ свещеникъ, епископъ или ар- 
хиепископъ, да взема участие въ свещенодЬйствуването въ 
България. 

М. Такевъ: Каголишкитъ свещеници те дохождатъ. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: И по този начинъ вие те имате 
фактически схизма, вие ще имате църковни обряди, цър- 
ковни празници, които ще .иматъ другъ редъ и нъма да 
съвпадатъ ло връме иа православната църква. Вие тогава 
ще имате нарушено, онова основно правило въ църквата. 
че светата Христова Църква е една и недълима, че «ма само 
едно паство и единъ началникъ въ цФ.лия свътъ. Вие, слъдо- 
вателно, напущате това. правило. Вие отивате да установявате, 
че днесъ ние тукъ ще празнуваме единъ празпикъ. а сл'Ьдъ 
13 дена ще празнуватъ сжщия празпикъ другитъ право- 
славни църкви. Не можете, слъдователно, да не се съгла- 
сите, че резултатътъ отъ тази църковна цъль на законо- 
проекта е: въ края на краищата да имате едно отцълване на 
българската православна църква отъ всички други (право- 
славни църкви. Това е резултатътъ на он-Ьзи цт.ли, които 
се пръслъдватъ съ законопроекта. 

М. Такевъ: Тази е цъльта на законопроекта. 

Д-ръ Н. Сакаровъ: Това е доброволно обявяване схизма. 

А. Христови: Това, което не смъятъ да кажатъ, а с^мо 
тълкуватъ. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Но законопроектътъ си служи съ 
мотиви, съ които иска да убъди народното пръдставител- 
ство — и тукъ ще дамъ нужния отговоръ на г. м.инистра 
ча правосъдието, понеже той го иска отъ мене — че тази 
реформа била само калеидарска, но не и църковна, за- 
щото, ма.каръ и да засЬга църковнитъ празници, тя не 
противоръчила на нито една отъ догмитъ и ка.нонмтт, на 
православието. Това е единъ мотивъ, и за да бжде истински, 
би тръбвало да се подкръни съ каноническото право, да 
се извади или отъ свещеното писание, или отъ н-Ькое р-Ь- 
шание на вселенски съборъ, или отъ наредбитъ на нъкои 
светци, или отъ никоя поелъдна енциклика и пр., т. е. да 
се докаже. „Той не противоръчилъ", по тръбна да се до- 
каже, че не .про-гаворъчи. И министерството кгйдъ дири до- 
казателства за правотата иа този свой изъ основи фал- 
ши.въ мотивъ, който внесе а.слл; тукъ .неразборията? 

Въ законопроекта е кавано, че имало установени по за- 
кона въроизиовъдни празници; български държаяенъ за- 
конъ имало въ България, който законъ установявалъ цър- 
ковнитъ празници. Това не е върио, тона е една лъжа, ще 
кажа азъ. 

Министъръ X. И. Поповъ; Ето го, бе! (Посочва закона 
за празницитъ) 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Дайте го. Азъ именно по пето ще 
говоря. — Това не е въоно. Никакъвъ дъпжавенъ законъ 
до днесъ не е могълъ да бжде създаденъ въ България, 
който да установява църковнигЬ празници. Не сме кие, 
които ще пи установяваме. Това е изопачаване на оня за- 
конъ който стои пръдъ Васъ. Въ България има, обаче, 
единъ държавенъ законъ, който казва така: недълиата по- 
чивка ще се. празнува по такъвъ :и такъвъ начинъ; сл.ще- 
връменно обявява, че българската държала официално ще 
празнува. Ще затвори канцеларията си г. министъръ по- 
повъ и може да си .стои въ клшда, а не ,въ канцеларията, 
когато има молебени/ когато има извъстни религиозни оо- 
ряди. Това е, което казва българският-!, законодател!,. 

Министъръ X. И. Поповъ: ..Рождество .. Христово - 
два дена, Възкресение Христово — два депа и т. н. 

М. Ничовъ: Църквата може и по петь дена да пи пра- 
знува. 

Министъръ X. И. Поповъ: Туй именно казваме и ние: 
църквата може да празнува, а ние ще си ™™е калшдаръ. 
Моля ви се, законодательтъ имъ казва какво иск «да каже 
а тъ: „Не, това и това искашъ да кажешъ . ДоорЬ, ама 
това не е тълкуване. 

А. Христовъ: Това е чамовъ календаръ. 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Моля Ви се, 

г. Христовъ. 

73 



,7.цчд?ч!Чот!$1кГСг- 



578 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II РС, 32 3, 9,Ш 1916. 



М. Такевъ: Отъ кого взе думата, г. Половъ? 

Министъръ X. И Поповъ: Казва-мъ да имате лръчдъ 
шидъ, че това не е законъ, а е зшшнопроектъ, и който го 
власи, има право да ви даде обяснения, какъ да го разби- 
вате. А вие казвате: ..Не, друго се разбира". Казвате: „Ние 
ще тълкуваме". Ние, които сме изработили законопроекта, 
ние го тълкуваме. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: I". г. народни представители! Зако- 
иътъ за правницитт, казва кога държавата ще празнува. Той 
не казва кога нашата църква ще празнува, нито казва 
какви обряди ще се -правятъ, нито казва колко дена ще 
празнува светата наша църква извъстенъ лразникъ, нито 
лъкъ установява църковнитъ празници въ България. Мене 
ме просто учудва, че почитаемото министерство незнае, че 
черкоднит-Ь обряди еж установени у насъ отъ единъ църко- 
венъ уста:въ, който е написа.нъ още отъ византийско време, 
че той е въ сила и той установява църковните празници. На- . 
шиятъ законодател- -пръзъ 191(1 ли, или пръзъ 1911 г. 
беше — имаше и по- рано законъ за празниците — казва 
така: ..Азъ вземамъ а-ктъ, че въ България има църковни 
празници. Тъ еж тия и тия. Тъхъ е огаръдълила църквата, 
опр|-,дълили еж ги църковните отци, църковниятъ уставъ". 
И казва -по-нататъкъ: „Пон-еже еж о-пр-Ь-дълени тъзи праз- 
ници, азъ ще ги праану-вамъ или не, азъ ще пущамъ сво- 
ите чиновници или НБма да ги пущамъ. А който лъкъ, 
като хретиянинъ, иска да ги празнува, той ще отиде въ 
църква". Защото единъ свещеникъ отива да служи литур- 
гия въ църквата не затова, че имало държавенъ законъ 
за празниците, а затова, че има .екзархийски и църковенъ 
устави, и защото, ако не отиде, подпада подъ отговор- 
ноеть. Свещеникътъ е дълженъ да отиде да служи въ цър- 
ква литургия. 

Министъръ Д. Петковъ: Кой му з-апр'Ьщава? 

Д-ръ А. Гиргиновъ: А никой ,пжть българскиятъ зако- 
податель не 'е могълъ да дойде до това чудовищно схва- 
щане да помисли, че той ще установява църковнитъ праз- 
ници въ България. 

Ето защо, следователно, онова, което законопроектътъ 
изтъква въ своитъ мотиви: именно, че догмите и каноните 
не противоречели, -затова защото и ло-рано българскиятъ 
законодател!, у стан овява лъ църковнитъ празници, е една 
фалшификация, ще кажа азъ, и на нашето .минало, и на 
нашето законодателство. Следователно, този мотивъ е 
абсолютно несъстоятеленъ. 

Минавамъ -по-нататъкъ. Не засягало канонитъ! Г. г. на- 
родни представители! Тукъ ще требва малко елементарно 
църковно право. Канонитъ, правилата ,и догмитъ на на- 
шата религия иматъ два източника. " Това сгк: свещеното 
писание и, сжщевръменно, преданието, традицията, която 
се изразява и въ едно обичайно право. Традицията, преда- 
нието, извънъ светото писание, образува така нареченото 
църковно щв питани т — измънимо, човешко църковно 
право, обаче измънимо само отъ църквата. Въ 'противовъсъ 
на това чозъ.шко църковно право стои така нареченото 
,]ик с1тпштт — божественото църковно право; то е правото 
на свещеното .писание. То е неизменимо, то е вечно. Никой 
не може да го измени отъ гледище на Христов.ата въра. Сле- 
дователно, ако е въпросъ за канони, които обикновено почи- 
ватъ на (гасПНо питапа, едно предание човешко, църковно 
ежапезременно, отъ църковенъ произходъ, което е създа- 
дено или отъ светите отци, или отъ некакви събори, или 
пъкъ отъ папата, чрезъ издадени отъ него енциклики и т н. 
Но този, който го създава, само той може да го и отмени, 
и никой другъ, отъ гледище на православието, на християн- 
ската въра. 

Сега питамъ се азъ: календарната реформа има ли не- 
каква връзка съ каноните па църквата, съ каноните въ 
емнсълъ на църковно право, създадено следъ Христа, из- 
вънъ светото писание'? Защото въ светото писание може дт 
нъма нищо за календара, но извънъ светото писание има 
църковно право, задължително за всекиго, властно да раз- 
порежда по отношение на църквата и изменимо само отъ 
самата църква, отъ онзи, който представя църквата и цър- 
ковната власть. По въпроса за календара на първо место 
има ръшение на Някейския съборъ, следъ това реше- 
нието налапа Григорий XIII. относително григориянския ка- 
лендаръ. Никейскиятъ съборъ е решилъ какъ да се оправи 
и какъ да се въведе юлиянскиятъ календаръ по отношение 
на християнската църква. Това го е решилъ въ 321 г. Въ 
ХУ1-то столътие Григорий XIII, папа на католиците, ре- 
шилъ какъ да се въведе григорянскиятъ календаръ, 



(Председателското место заема наново председательтъ) 

Вие виждате, следователно, че тукъ има само църковни 
разпоредби. Аслж досега човечеството, християнското чо- 
вечество, познава само църковната влаеть да се е занима- 
вала съ календарни реформи по отношение на църквата. 
Ние българите сме сега първи, ние сме новаторите въ това 
отношение: съ нашето държавно учреждение, Народното 
събрание, което издава държавни закони, ние ще почнемъ 
да вършимъ онова, което еж вършили вселенските събори 
и папа Григорий XIII! Вие виждате, следователно, въ ка- 
къвъ абсурдъ сме изпаднали, въ каква нскомпетентность, 
въ какво противоречие съ основите, на които сме седнали, 
съ целата история. И тези, които гшшатъ въ мотивите, че 
Никейскиятъ съборъ установилъ това и това, тези, които . 
казватъ, че ние взимаме календара на папа Григорий XIII, 
лъжатъ — ще кажа азъ — или, по-право, изопачаватъ до- 
сегашното минало, като казватъ: това не засега съ нищо 
църквата, не засега каноните. Ами папата какъвъ е? Не 
е ли глава на църквата, не издава ли той постановления съ 
каноническо значение? Ами Никейскиятъ съборъ какъвъ 
е? Не бе ли единъ общоправославенъ вселенски съборъ? 
Какъ така това не било канони! Ами нали тези, които за- 
седавать въ вселенския съборъ, издаватъ така наречените 
канонесъ тонъ апостолонъ? Каноните, следователно, да 
тези вселенски събори еж църковно право. И ако вие оти- 
вате противъ тези решения, безспорно, вие отивате и про- 
тивъ каноните. 

Не е само това. Вие правите една реформа и по отно- 
шение на пасхалиите. Вие казвате: .Ще имаме ново вр-Ьме- 
броение, по другъ начинъ ще изчисляваме .пасхалиите". 
Ако е станало пълнолуние до 9 мартъ, нашата църква не 
го зачита за великденско пълнолуние, а чака единъ месецъ 
близо, за да дойде ново пълнолуние, и тогава следующ.па 
неделя празнува Великдекь. По католишките правила това 
пълнолуние се зачита. Вие искате сега да празнуваме лае- 
халията заедно съ католиците, и вие издавате граждански 
законъ, който има претенция да уреди въпроса за пасха- 
лията. Е добре, въ историята на хр' стиянската църква и 
специално на православната има слъдпте факти. Никей- 
скиятъ и Антиохийскиятъ събори (послъдниятъ отъ 341 г.) 
еж провъзгласили седмото апостолско правило, възъ основа 
на което ще требва по такъвъ и такъвъ начинъ, толкова 
време отъ пролетното пълнолуние да се празднувз Велик- 
декь, като сжшевре.иенно се спазва строго, било отъ све- 
щеници, било отъ миряни, с-нло отъ отделни църкви, подъ 
страхъ на отлжчване отъ църквата, правилото, по никой 
начинъ и въ никакъвъ случай християнскиятъ великдень .да 
не съвпада съ юдейския. Защото по такъвъ начинъ еж 
искали въ първо вре.ме да нзтъкнатъ разликата между хри- 
стиянската и юденската вери въ онзи момеятъ. Това ви е 
апостолското правило, това ви е канонътъ по отношение . 
пасха.тнята — то е още въ сила по отношение на Бълга- 
рия. Нашата кзточко-правослаана християнска църква се 
държи строго о правилата на Ннкейския и Антжмсийския 
събори, съ конто правила се постановява какъ ще се праз- 
нува Великдень по отношение пролетното пълнолуние, и се 
старае по всеки начинъ да избегне съвпадението на нашия 
Великдень съ юдейския. Е добре, вие искате сега да взе- . 
мете изчислението -на григориянския календаръ по отноше- 
ние на Великдена. Но вие не се ли запитвате че, преди, 
всичко, това е единъ църковенъ въпросъ? Вие можете Да 
изпаднете въ противоречие съ седмото апостолско правило, 
съ основното гледище на нашата православна църква, ни- 
кога нашиятъ Великдень да не съвпадне и съ юдейския. 
Имамъ данни отъ немския азторъ Не(е!е отъ книгата му 
СопгШепде^спМие, дето въ I томъ на стр. 376 е' казано, - 
че католишката църква е празднувала Великдень пръзъ 
19 столетие — тези дати еж отбелезани отъ историците 
— заедно съ евреите на ..1805, 1825, 1Я53 и 1854 г., значи, че- 
тири пжти. И така, по григориянсклте изчистения, кятолиш- 
княтъ Влпкдень само пръзъ 19-то столетие е съвпадчалъ 
четири пжти съ юдейския. Вие искате сега да дадете на 
българския православ'енъ народъ единъ Великдень, който 
ще противоречи на постановленията на вселенските съ- 
бори. Отгде на где тогава тт.зи компетенции, отгде на 
гдЬ тези аргументи, че немзло канони, които да противо- 
речзть? Освт>нъ тоза. нашиятъ екзархийски уставъ е много 
ясенъ. Тоя уставъ ьма тозз преимущество надъг всички 
наши закони, че е отъ прели освобождението на България 
и че въ своите основни положения биде са.нкиионирз.нъ и 
отъ официална България. Когато е била .основана нашата 
■екзархия, преди -да яма- България, господствували еж из- 
вестни гледища, едно отъ които е следното, изоазело въ 
чл. 100 п. 2 отъ екзархийския уставъ: (Чете) „Като вър- 
ховна духовна власть, Св. Синодъ ^ди да се изпч лняватъ 



т^н&м?*".^*? 



шщущщ 



„ п ПНГ II РО, 32 3, 9|Ш 1916 



579 



точ „о постановленията^ ««« .^^^^5?"^ 
сатмно правилното извършване ^ => да ^служе- 

квата си има своето п Р авй '™^™ „,Г се грижи за правил- 
даето'; Св. Синодъ е /ози "шито ше се Р Т1>къ въ чл . 
^то извършване " а багомужението^ А ^^ ^ Свеще ч 
142 п. 1 отъ сжщия екзархийски У^т ежедневното 

щцитЬ-сж длъжни РВД° ВИ « Д а к '™, подобаюшето бла- 
църковно .правило и да ^"^^^опр^д^миит* огъ 
ГО чшше ■божествената ™* г ^ народете праздници . 
църковния уставъ дни, кактс > и « е ^ казм , че има цъ Р - 
Ето ви екзархиискиетъ уставъ, кои д01СОЛК ото зная 

1 ! В -Ь<гп1и празници. 

,), Г ' ' ; !: у п поповъ: Т* Ще се празнуватъ на от- 

" Министъръ X. И. ПОПОВ ь. 

; щ-КГБ ДНИ- 



Д-ръ :.-Л; Гиргиио»*: Какъ. тогава ™^%^№- 
шиЙ Екзархийския уставъ, зашо в -искат е^^ ме 
иете църковния У^авъ? , Отгд-в на ^ ^^ Постано . 
се считате компетентни да не с^люд погр -Ьшното тъл- 
мепия на църквата "/^вата нямала никакви канони 
кувание и _схв^е че Църквата ^ ^^ реформл . 

които да см въ про ! ^ ъ ятъ 3 аконопроектъ 

• Но както каза и г. Б°6чевъ % сЬп1Ъ пръ.ти всичко 
г , ж , е едно Доказателство, че се основите ..и. 

к~ шонкг-Ь и догмите «^ «ашата р^т, ,г ия ^ (Чете) ^ 
Въ мотаме ш тови зйкон^екгь ^ пра3 нмии члс 

тоя начинъ Църковнлп-Ь нареждани^ да „р^таото 

се примирятъ съ куката и ™, ъ Ншсейския вселенски 
равноденствие, констативно още въ ™^ вд казвать _ 
?ъборъ, «е б«де идаравшо я Ето* да не т м вд. 

че ма църковни «Р***"™"' ^ е , че не искате да ги за- 
тате. Когато не ги ^^^ото е5>ра«ие, че вие искате да 
чиггате, кажете на Нарвдното , с да >^^ емъ> Ч е тукъ сме 
издавате щърковия зако^ за » *^ а41е въ лъаицата . 
ПГвие "стТТкъ '^ленс^отци, та да издадел.ъ такъв ь 
едииъ законъ. 

, Д-ръ Б. Еазовъ: (Казва нъщо) (Общъ голъмъ см*хъ) 

Министъръ X. 

защита! 



мжю на екзархията и -^^Л^иГо^Ж 

Ние сме прогласели за ^^ма™ "-■" ^ а адмга1И страция. 

иахме. чуждата църко» ^^"^лм Православна църква, 
Ние основахме единна «моототьпн р фалиостьта . Сега 
съ отдълн-о управление - ™^ггъ за „Ъкаква -си аетоке- 
мотивит* дохождать да говоря^ ™ ъ едъ С ъм«т,н,ин. 

гЬалность и самит-Ь тт, могат ь да "°Р^ двусмислено 

» Защото -въ ™ Я п *<*™«^ Чете) „На "правител- 
и доста проблематично <^ н< ^°- грИ!ЖИТ -ь, която въвеж- 

ството ек твърд* ^*^ето*да^а™«ууправля«)Ш>"*- 
дането на новия ка^идаръше РЬД ^^ „ собходим „, 
църковни крятове, и то ще на р отъ тия гри ж,и, 

за да бгвде народната ницъ Р^° с е пълното освобож- 

1 р^ултатътъ оТ ъ ав т т в , а еф Ц а е лн ^Тър.<овн,а организация, до 
дение «а нашата авто ^ еф Д„"о Й1 ноеть по отношение нл 
^вършвоте на "^ 1а ™^° СТ К Тв а е тая са^мостойность, 

^Г^ГГоГГна Ц пв?ок^^^^^^ «* « — 

Бие виждате тукъ/^ см~ поняти^ ^^^Ц 

да станем* ние съвс ,^ <к ^™ а то отстжпимъ стъ догмитъ 
другит* православни Черкви като ° ще искате 



И. 



Поповъ: Много духовито! Надлежна 



. Д-ръ. А. Гиргиновъ: Втори^ъ ^^^"Ж, 

Представители, за да се въведе ^^ . ИЗМ !вдренъ мо- 

'Гсжщо така несъстоятеленъ 1ои е иашата цър . 

^ъ, че въсаишюсть ^«^^ каяонигЬ, която ст, 

квя Той е, като «зосгавимъ догшгтъ и ^ да да а . 

„адаце и които се «аРУ^ и ва ^^ ат Гцърква досега не била 
„емъ напълно автокефални^ "ашата^Р . щъла да 

автокефална а «га съ . т^ ^.тенд Р^ неистна( една огъ 
стане автокефална. Ето ви тоже -" М е и досега 

далото до края »«*РНОСТЪ. Защо. » мм иърк( » Н ата 
сме били независим. Въ какво ш еди , нъ ,„. 

незавиошоегь? Църковната незам^и ^ ИЯЦИ онал- 

оолгь на една църква- се ^Р^™?^ бг>азува църквата, 
м?а'му църква, -или обществото което ОФ^ сво6ода 

иГаръ и" ™-^\™Х а Тр™™*™™ нашъ владмка не 
на- администрация. Кога ™ „^е Р- * патриарха, нито 

отъ папата: и понеже не се иска фадна и ол-Ьдя м 

полага въ; този санъ тя «мата^е църковни оо- 

редовното .и правилно м ^? >л ^ 1 е ма ВСИЧ! сата власть яадъ 
р^и -въ. страната; ток ^ ™ "опва « отпопва, тя е авто- 
с«омт*'-под Ч ш : в«и, .понеже тя *%^ църква не е авта- 
иу*ална То е очевидно. 1 1ра>восл <в* П1 рззличава 

к^фаГавъ ^™™°^°™ГоГ правови шЦ? «ма 
по догмит-Ь и каноните , защото Щ> ^ , на Христа 

-нъколко, и т* сл вс ^ ав ™ К ^ь а б™да имл едш-а единна не- 
се състои въ правилото, « ^ п огмит* тр*бва да бждатъ 
п^ли-ма църква, шоягЛиЛОСЖ"^ отноше- 

е^и я отдай. Слъдователяо тя въ рели™ ^ можс 

^ »е може да «- м ™1"Сн"о отношение 
дТима само въ упра-вителло, №«« Р праВ ятъ специално 
. .Го отношение ^^^^^^тъзЛ^шиия. животъ 

• и^пъ1=ел^^^^ нТь-^ 

;-^^ет^:^^^^ отъ осиова ' 



М, Такевъ: Уния. 

д.ръ А Гиргииовъ: Мо е -просъ за * = -~ 
страдия, тръба да ми се -каже. въ ка което опо . 

т Т а Р я пълна а-в^в^^тЙ^а^ищ. на учрежденията 
в-всти. „Камбана , че а исши^ гь 1 « №токе фално<ггь? Да 

ше изйиратъ екзарха! Това ли зн » вд българ - 

"ставите българската екзарха п^ У й(>яъ? т е 

ската бюрокрация -шпокоадааиране, това значи да отне- 
подчинение, то.ва е бю Р мс , р '™ ^„ейната свобода « да я 
мете вие на българската църква «ей пъдна ав . 

бравите ваша чиновническа Дърква^ м съгпа|СИ мъ. 

"окефалность ,не мож«*ъ ■ ^ел*Д.овотелно а каиониче ски 
Н^ бихме -могли Да '\ с ™*^1 И че ^ Ж чисто православни, 
схващания, ма-каръ и да «"^тъ отъ «ащата църква 
„.следовател», могатъ да « "^ ям църкв и. Слъдова- 
въ различие отъ -ДРУ™^ ^^^гЬ ш- законопроекта 
т^но, , и да-гараната ФРД« а / 3 жо Н оГроект а ; тя не е фраза 
пръди воичко оборва сама ' ^«^ , прЪДСта вителство; тя 

която може да успокои "^«^^нопроекта. Резулта- 
е доказателство противъ а е за за^ вдшъ з 

тъта отъ вашата автокефалнос гь " имахме привидна 

п^ектъ ще бя-.де =^™^ к , ия Д даархъ, защото бъл- 
дама, прогласена °^ я ^, ъ, ^Г а адоима. Защото българ- 
гароката църква се обявя м " е3 " оото ятелна църква, б«яъ 
скиятъ «ародъ искаше да има "мост ° а отс . е га 

за^симость отъ ^ а ^,Х «» . и .ползата отъ 
иата-гъкъ ще съададеме «стим^?^ че . вИ , й ще имате бъл- 
пълната автокефалн-ость ще о^ ^ и фактически 

гя-оска .православна църква н- V ^ ь съ . по стаиовле- 

прокълната. 



о «мптъ въ законопроекта 



и. 



Велчевъ: Той отъ всичко разбира. 



ч ,- г нао-одня представители'. 
П-ръ А. Гиргииовъ: Но, г г. «^ ада ^ мъ въпроса: 
К-ато Р имамъ пр*дъ ««№ « а ^ "^да се занимава 
може ли о^новеното^Народн^с^Р^ куЖ дната закш ю^ 

^Гком^е^Г^е К «*^Л-«о 
важенъ .конституционенъ въпросъ. ек1 ъ, стапалъ 

решение ще ; «^тн^н^къ ^™ "^"7^^: 
3 Гъ Н >чХит"л Н и° Плодно С1^«Д ^ в ^ а я ?ски^гь 
Го^мо^тана бъ-гар^^риа^Пор™ ч Д ъ Б 

--^=ь д г^ НтГ-?г д:^ =5 

Ь^^иъ^^^-Гвъ^^^ Г 
«^ва ,нога и еднакво официални и Берлинския до- 

с Гне'"ъж,а, Р»^^™*^-. които мил*еха за Бъл- 
говоръ. Обаче вашитв уФ.вд 73* 



1 

-^1 



:! 



1 



V! 



м 



у^зущ?!! 



5 80 



Стенографски дневници,. 17 0Н0, II РС, 32 3, 8|Ш 1918. 



гарската екзархия и за българската национална църква, 
които 'СЪ голъмъ жаръ защитаваха правата на църквата 
и й гарантираха една пълна автокефалность въ вжтръш- 
ния животъ на държавата, поставиха въ нашата конститу- 
ция съвс-Ьмъ друго начало. Въ чл. 37 отъ конституцията 
е прокарано началото, че гооподствующа религия въ бъл- 
гарската държава е източно-православната. Следователно, 
въ чл. 37 имаме едно отсттншгение отъ разпоредбите на 
Берлинския договоръ. Това е придобивка, ще кажа азъ, 
на българския иародъ, който можа чръзъ своите учреди- 
тели да прокара и господствующа народна държавна 
църква въ нашата страна. Това е една цт*нна придобивка, 
макаръ че «енапълно хармонмраща съ рзпоредбитъ на 
чл. 5 отъ Берлинския договоръ. 

Д-ръ Н. Сакаровъ: Излиза, че се готви «овъ проектъ, 
който да отговаря на Берлинския договоръ. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: По-нататъкъ въ нашата конститу- 
ция .е прокарано не само началото, че ние имаме една ав- 
токефална и господствующа църква, но че тая църква е 
единна съ православната църква, че тя не се различава въ 
нищо, нито по обрядитЬ, нито по догмите, нито по кано- 
ните и изпълнява всичко това, което изпълнява право- 
славната църква, само съ една разлика,- че има свои упра- 
вители, свои началници, свои духовни лица. 

Нещо повече. По отношение църковната артоьомность, 
нашата конституция отиде даже по-далечъ и въ чл. 39 
каза: (Чете) „Българското княжество — тогава, сега бъл- 
гарското -царство— като съставлява една неразделна ча-сть. 
отъ българската църковна область, подчинява се на Св. 
Синодъ, върховната духовна власть на българската църква, 
дето и да се намира тая власть". Вие имате изразено сгк- 
щевременно и подчинението на българската държава подъ 
църковната власть иа Св. Синодъ. Но въ каква смисъль? 
Подчинение по отношение на догмите, защото аслж и по- 
нататъкъ въ чл. 39 отъ конститу.цията се казва: (Чете) 
„Чрезъ последната — т. е. чрезъ властьга на Св. Синодъ — 
царството съхранява единението си съ вселенската въз- 
точна църква въ всичко, що ое отнася до догмите на ве- 
рата". Св. Синодъ е, който определя догмите на верата. 
Ако има разногласие върху догмите или каноните, Св. 
Синодъ ще го уреди. Сгкщевременио, първчта часть на 
чл. 39 говори, че държавата въ църковно отношение е под- 
чинена. Какво значи догми и канони,. Св. Синодъ ще опре- 
дели; но сжщевр-Ьменяо църквата ще б?яде независима и 
по отношение на чисто църковното си управление.. Вие не 
можете да издадете указъ за назначение на единъ владика; 
за да стане такъвъ, църковната власть ще го провъзгласи. 
Ето това е автономията на българската църква. Следова- 
телно, въ това отношение вие сте подчинени, подчинена 
е и държавната и законодателната власть у наеъ на църк- 
вата по отношение на всички догми и чисто църковни раз- 
пореждания. Това е подчинението на българската държава. 
Следователно, има пълно противоречие между -вашия за- 
конопроектъ и чл. 39 отъ конституцията. 

И. Велчевъ: Това нема нищо общо съ календара. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Безспорно, Св. Синодъ, като учреж- 
дение у насъ, имаше връзки съ държавната власть и въ 
други, отношения, напр., въ финансово отношение и пр., 
той е въ зависимость отъ държавата. По отношение на 
своите приходи и разходи той е зависимъ. защото ние 
плащаме, ние сме, които държммъ кесията «а държавата. 
По отношение на чисто църковното управление, да се наз- 
начи единъ дяконъ, единъ свещеникъ, да се ржкоположи 
единъ владика, никакъвъ министъръ или държавенъ глава 
не може да издава указъ. или даже законъ за подобно 
назначение. 

Д-ръ К. Провадалиевъ: Кой казва противното? 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Това обяснява въ какво се състои 
подчинението на нашата държава на Св. Синодъ. 



И. Велчевъ: Говорете за календара, 
нията на църквата съ държавата. 



а не за отноше- 



Д-ръ А. Гиргиновъ: Вие искате сега напълно да отде- 
лите вашата църква отъ общото православие, не само да 
я отделите, вие искате и въ църковно "отношение да ту- 
рите държавата надъ църквата. Но това противоречи не 
само на чл. 39, но и на нашето минало. То обижда българ- 



ския народъ, защото той държи «а своята църква. Сле- 
дователно, нъмате право да разширявате компетенцията на . 
държавата, респ. на Народното събрание, въ църковно от- 
ношение. Подобно нъщо е забранено изрично отъ нашата 
конституция. Ако искате да -прокарате нова законодателна 
компетентность на Народното събрание по чисто църковни 
въпроси, требва най-напръдъ да измените конституцията. 

Отъ десницата и десния центъръ: А-а-а! 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Вие немате право преди всичко да 
каавате въ законопроекта, че ще отделите българската ., 
църква отъ всички друти възточни религии, възточни 
църкви. 

И. Велчевъ: Конституцията не се мъси въ църквите; 
тя «ема нищо общо съ техъ. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Не можете да я отделите, защото 
чл. 39 казва, че нашата църква е единна. Вие г.с можете 
да запавъдвате по църковните въпроси, защото този членъ 
разпорежда, че вие сте подчинени на църквата, а не църк- 
вата е подчинена на държавата. 

Пръдседательтъ: Говорете по предмета. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Азъ говоря, г. лредседателю, по 
предмета. Ако разбирате сжщносгьта па въпроса, ще; ви' 
дите, че азъ говоря напълно тю него. Счнтамъ, че този, за- ■ 
конопроектъ е едно грубо нарушение 11а досегашната тра« ■: 
диция на чл. чл. 37 и 39, че той, ако бжде гласуванъ, Ше 
свидетелствува за явна антиконституциоштсть въ нашата ..-; 
страна. Той ще бжде антиконститущгоненъ- и ще' крие въ ■ 
себе си посегателство върху гарантираните права и а на- ; 
шата църква, предизвикателство, следователно, и спремо 
нашето досегашно минало. 

И азъ сега «а края се запитвамъ: имаше ли 1"ужда отъ 
подобонъ законопроектъ; какви държавни нужди, каква 
държавна политика изискваше това? Азъ даже си етоста- 
вямъ въпроса: нима въ България толкова е станала го- 
лема нуждата отъ гражданския григориански календаръ, 
за да се бърза, преди още да е свършена войната, преди 
още новосъздаденото положение на България да бжде кон- 
солидирано, съ въвеждането му, който, въведенъ само граж- 
дански, пакъ ще създаде едно 1'едоумение въ съвестьта 
на всеки единъ православенъ християминъ? Ще кажете: 
ние броимъ сега Георгьовъ-день на 23 априлий старъ 
стмлъ, а по новия стилъ агЬма да бжде 23 нприлмй, а 6 май. 
Самото съпоставяне на новата дата съ онова, което досега 
знае българинътъ, ще бжде единъ поводъ за смушение 
даже на неговата религиозна съвесть. Азъ се питамъ: въ 
този лгоментъ има ли нужда отъ тъзи пертурбации въ схва- • 
щанията? Вие считате, че има нужда и н4ма да има кой 
знае какво смущение. Добре, но намъ се предлага да 
«ъведемъ гриториянския календаръ ме само граждански, 
но и черковно. (Възражение отъ десницата) 

Министъръ X. И. Поповъ: Сто пжти Ви казахъ. че не 

е така. • .'■'':■ 

Министъръ Д. Петковъ: Сто пжти Ви се каза, че немз 
такава работа. ... 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Г.. министре! Ако искахте да неиг 
дебати, требваше да оттеглите този законопроектъ и да-- 
внесете другъ законопроектъ, защото азъ лемамъ гаран- 
ция, че това, което сега говорите, утре ще бжде законъ,- 
въ България, а въ България ние сме свидетели на редъ- 
неправилност» въ нашия Парламентъ. Азъ съмъ дълженъ- 
да говоря по това, което сте раздали; то е черно на бело, 
вие не можете да го отречете, вие не можете да ми отне- 
мете правото да говоря по единъ законопроектъ. Вие се 
научете да пишете законопроекти преди да ги гнасяте и 
тогава искайте да не говоримъ. • : ": 

Председательтъ: Говорете по законопроекта. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Съ този законопроектъ вие засе- ■ 
гате и църквата, и религията. 

Министъръ Д. Петковъ: Не Ви е срамъ да говорите по- 
добно нещо. Требва да разберете какво се каза. 

«ом 



Стенографски дневници, П ОНС, II РО, 32 3, 9/Ш 1916. 



581 



Р 



,уг^ь РЪА ' Ги » >гинов * : ^-ь Васъ съ-лъ Ви разйралъ .много 
отдавна познавамъ Ви отъ дълги годшш, какво искате да 
кажете г 

И. Симеоновъ: Това не е търговия, г. министре. Срамно 
е за Васъ да говорите така. р 



Пръдседательтъ: (Звъни) 

Министъръ Д. Петковъ: Да си свивате Устата, че ще ги 
разчекна. " ц 

■з И " л Сия ! еоновъ : (Приближава се до министерската маса) 
Заповъдаите, елате ги разчекнете. Безсрамникъ! Ще ми 
разчекне устата — министъръ! 

А. Германски: Ти си за Карлукото, а не си за Камарата. 
Пръдседательтъ: Оставете оратора да свърши. 

Д-ръ А. Гиргиковъ: Ако г. г. мииистригЬ не бъха че 
пръкжевали, отдавна щъхъ да свърша. Азъ г-ча нъма 
защо да се стъскявамъ да говоря. (Глъчка) ' 

Пръдседательтъ: Моля, г-да, пазете тишина. 

чя .„т РЪ А " Гиргшювъ: Азъ говоря, г-да — и обяспихъ 
защо — по законопроекта. Ако г. г. .министрите слушатъ 
дебати неприятни гЬмъ, те щ е требва да се сърдятъ че 
нанъ. а на себе си. Не.ма защо да се срамувамъ азъ че сте 
внесли единъ закокопроекть, безъ да имате куражъ въ 
първия четвъртъ часъ да поддържате негоно го съдържа- 
ние. Вие требва да се' червите, а не азъ. Азъ ще говоря 
по законопроекта, както сте го раздали. ю-оря 

Министъръ Д. Петковъ: Както го разбирате. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: И както го разбирамъ, а вие пра- 
вите отстъпление, защото «ъмате кавалерството да го пот 
държате. . д 

• _ Н. Калчевъ: Васъ еж Ви дали бълъжки да говорите а 
Вие .мислите, че еж Ваши. Ако се явите на нзпитъ пртЛъ 
единъ професоръ по каноническо право, ще Ви пишатъ 
нула. Вие нъмате понятие отъ каноническо право. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Отъ Васъ атестация не искамъ На 
Друго м-Ьсто Вие сте дали атестация. 

Пръдседательтъ: (Звъни) 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Единъ такъзъ законопроектъ ще 
««о 8 ^™ ,посл * дствия -и за нашата държавна национална 
кауза. Ако .мие въведемъ едно ново религиозно, църковно 
вр-вмебросние у тасъ, веднага отст.т.плението отъ източ- 
ната православна църква ще се използува отъ нашите на- 
ционални врагове, главно въ онъзи страни, кздъто подъ 
чужда масть има останали българи. (Възражение отъ дес- 
ницата, идъсиия центъръ) 

Пръдседательтъ: Не давайте повече материялъ г Гио- 
гииовъ, съ пр-Ькгксванията. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Не само българите, които см въ 
дооруджа, ле само ония българи, които см въ гръцка Ма- 
кедония юо и българите, които еж въ Македония въ бъъ 
гарска Македония, българите, които се намиратъ въ до- 
сегашните сръбски земи, ще бждятъ отчуждени за нашата 
нащиояалма кауза съ вашата х-алеидарна реформа. 

Отъ десницата: Бре-е! 

Д-ръ А. Гиргиковъ: Следователно, вие требва добре 
да се замислите върху всички последствия отъ такава 
една .календарна реформа. Тръбва добръ. да се замислите 
за онова положение, което създавате на българитъ като 
схизматици за онова .положение, което създавате на бъл- 
гаритъ въ Македония и Гърция. Не само тамъ е опас- 
ностьта. Тази опасность може да дойде и въ стара Вълга- 
™ Я ,:„ И въ г 6ж лащ.е да имаме това нещастно зрелище да 
виждаме българитъ, досега църковно обединени, да оти- 
ватъ да яраануватъ Коледа, Георгьовдеяь, Петровдень 
" й Не ' ВЪ 1 ълга Рс™тъ църкви, а въ гръцките, ромън- 
сотл-Ь, руските, каквито има въ България. Следователно 



пазете се. отъ такова разцепление пя българигЬ въ пъп 
кошю отношение въ пределите на досегаин а България 
б™ "° веЧе избЬгмйт е отчуждаването ■иТзгубм нето ""' 
българката национална кауза за ония българи които с,т 

пръди всичко., да сме.имъ, които земи тръбва да свикнатъ 
съ новото държавно управление и съ историята .и оъл 
гарския пародъ. Въ историята на българския народъ 
требва да има прааилность и гордосгь, която може " а Р П0 * 
воли на всъки да се каже, че е българинъ. Г г иТрошт 

ъ ™яТо"г,«:Г ! г" 1Ие вИХМе ™™™ за .акопопро кт°, Д 
въ тая форма. Съ това съдържание той не може ат бтче 
гласуванъ, защото е законопроектъ, който ^матенденн», 
които «е могатъ да бмдатъ одобрени. Ние бихме г асу ' 

дар^Ц )0 р™ М ИЗО '™^ ше "^"-'0 църковната кале ,." 
дар, а реформа, ако въ законопроекта (изрично се кажеше 
че църковните празници въ царство България б«и т ' 
споменати въ закона за празниците или „е. билч т* офи- 
циални или не, ще блдетъ празнувани тогава когато по 

ГрГ^ТГнр Г^ 1 "' СПеЦИаЛ1ВД С,! - Синодъ законо- 

?™ Т Д е Се бърка яито по окюшшж па пасхата 

нито по отношение на подвижните църкопнл празници 

таТ оеКТ "* 6 бИ бИЯа Търпима - би била възмолш а 
тая реформа. Ако ме не възприемете това положение вие 
ще приемете .нъщо, което ще стане законъ и ще нХслъдва 
трояка цъль: едната цЬль е да се хвърли прахъ ъ очит! 
ил™^ И Да С6 забл Уад а ^ ^ птжакво обновление 
нан 1 ит? Р ппТ а1,ЮСТЬ; , ДРУГаТа Д * ЛЬ е да Унищожи нацио- 
" 2,Г Ц "' * ЪЯЬ - К0ЯТ ° " 0Же Аа ' 1бл;де продуктъ 
т^» 7-. партизанството въ нашата страда; третата 
Цъль е антирелигиозиа, антицъркбюна. 

Отъ д-веницата: Не е вЬряо. 

Д-ръ А. Гиргиновъ: Вие ще създадете единъ законъ 
които е не само лроишмшродвнъ. кой го еТсамо „ о 
тиводърковвиъ, но който е протизоконституцио; ен" Р и 
които, сл-Ьдователно, не може да получи одобрението , ' 
4^™)™ ШРОДЪ - < Р! * К0ПЛ *™ °™ -жицата Гле В ия 

Пръдседательтъ: Има думата г. Христо Кабакчиевъ. 
X. Кабакчиевъ: (Отъ трибуната) Г. г. народни пр-Ьаста 

«Гтакип Ъ ТЯЗИ ° ГраДЯ НИе Р±т0 Сме "ив Р али сГдетели 
на такива ожесточени и оживени дебати, каквито се во 
дя-гъ нашклъдъкъ около въпроси изъ една обТасть на 
??™ Ъ в ПОГледъ съв *РШ«го чулада и далечна отъ полити- 
ката. В ъ политическите въпроси, които дпесъ раздпусв гтт 
целия еветъ „ България издъно, ние пе вц виждаме 
^г* Л пТ ЪРтТ '\ П Т ' аКОВа ' едно Ум-Ьчеиие едпи сре!ц у 
«"' д» Ие П ° т * ж и в ьпроаи, за преименуването иа цъ Р ^ 
квата „Алоксандъръ Невски" и по въпроса за новия ка 

"™ ш' о Н п^ж' и ЖАаМе И ЛВЬТ± СТра ™ да «зваждатъ воич- 
ст « яй ^ оръжия, да мзчерпватъ арсеналите си издъно и 
съ най-тежката ей артилерия д а се нахвърлятъ едни върху 
други.- Ако всичко това става, то е затуй г-да защото 
задъ църковните въпроси _. „не ,в,и го казахме и а31 ш 
по повторя _ се криятъ политически интеоеси' Тукъ ние 
имаме една политическа борба, която вие' не смеете да 
разкриете ,като такава въ нейните побуж.ения въ ней 

Х^иТ' г Я ПрНКрмате за ^ некакви си кано,ш! задь 
некшеви си светии, или задъ не.каква си църква Тукъ ние 
виждаме д а се явяватъ оратори д а пряка зватъ за кай о 
шнеско право, за каноните, за вселено^ събори з въ- 
проси изъ историята «а църквата, като че ли еж в Р ели 
и кипели въ тази область. Всичко това те тепърва го из 
карватъ на сцената, за да си послужатъ съ него с!амо като 

ше^о^ги 3 п а ^ ИТа М СЪВЪ Р Ш ^»« ДРУГИ ЦЪли и на съ ъ Р 
шено други пооуждения. 

Г. г. народни представители! Виждаме, «апр отъ оио- 

ТТашиш^Т™ 4 '^ 3 ? Па ' Р ™ СЪ страстно-увлече не 
^ а „ п цищааа Ч-ьрковиит-Ь традиции и светиите, същата 
тази партия, която Детроиира 2 2 СВ етн:и (См*хъ и рлко- 
плескане въ десницата и де СИ ;„я центъръ) и унищожи 22 
празника, за да увеличи съ 22 депа работ гитЬ д и ° а ра- 
ботлическата класа въ Бъл-гария 

без™п Р + У ™ С ? аЯШ) , Г ' Да ' ° ТЪ Тукъ ' отъ правителството, 
сега Г™' л '" Г ' а ' ' ВЪР!ХУ «■ ь Р к оа"ит* традиции, по- 
съга се върху оная относителна авточомность вътрешна 

досега а 'въ аИ В Да я>Г' Жа ' И№иомичем < а - «ояго църквата имаше 
ние пъ „ п , т ^ ЛГарИЯ ' МЩ0ТО въ адмикистраривио отноше- 
тя си 1^ № ? сношение, въ иатвришио отаоикмше 

тя си е орждие на българската държава, подчн.пепа на пея! 



582 



Стенографски дневници, 17 ОНО, II РО, 32 3, 9ДП 1916. 



Обаче .правителството не смее открито да каже какво то 
върши, дори н-Ьщо много характерно, то въ лицето ма 
г. министра Поповъ ле иска да признае какво седи въ 
самия заканопроектъ. (Смъхъ) Едно отм-Ьтаие ли има — 
азъ не зная. Но това, което е въ законопроекта, то е, че 
става една реформа, която изземва календара изъ областьта 
на църквата, и гражданската власть, държавната власть, 
настанява на нови места светиите. Това кажете, за да го 
чуе българскиятъ народъ и господата, които ек отгоре. 

Мннистъръ X. И. Поповъ: Не е зърно. Светиите еж на 
смцмгБ дни, както си били досега. 

X. Кабакчиевъ: Добре, да речемъ, че е тъй. 

Мннистъръ X. И. Поповъ: Това каздхъ 20 пжти, като 
не щете да го разберете, ваша работа. Единъ кароденъ 
пръдставитель требва да разбере какво иска правител- 
ството. Тъ спорятъ. а не пмтатъ какво мисли правител- 
ството върху това. Вие не искате да знаете това, което ми- 
нистърът!, желае да каже, а говорите по това, което е пи- 
сано тукъ. 

X. Кабакчиевъ: Ако вие говорите искрено и откровено. 
би требвало да отидете да реформирате по-дълбоко, да 
възприемете по-силна реформа, която «е се ограничава 
само съ промъната местата на светиите иди промяната на 
календара, а да възприемете една основна реформа, конто 
дори буржоазията въ другите страни е извъпшила, която 
вие не искате да извършите — то е разделението на църк- 
вата отъ държавата. 

П. Лисевъ: Това ли ви се иска? 

X. Кабакчиевъ: Тази реформа, която не е социалисти- 
ческа специфичност!,, .защото рев олюцион вата буржоазия 
я е извършила въ други мтзста, вие не искате да я извър- 
шите; напротивъ, вие заличавате все повече и повече връз- 
ката между църквата и държавата, поставяте църквата а- 
в!> по-гол-Ьма завиеи.моеть отъ държавата и отивате до- 
тамъ, че вие тукъ, едно правителство, влизате въ ролята 
па вселенски съборъ и искате да разместите светиитъ на 
небето. 

Мннистъръ X. И. Поповъ: Пакъ заучено. 

X. Кабакчиевъ: Не е заучено. 

Мннистъръ X. И. Поповъ: Колко нжти искате да ви каз- 
»амъ, че нъма да ги размъстваме. Тамъ, кждето ли е ту- 
рила църквата, тамъ ще стоятъ. 

X. Кабакчиевъ: Ние ще чуемъ и обясненията на г. ми- 
[нистъръ-пръдседателя по този въпросъ. Тт» ще бждать 
много интересни и ще видимъ, дали ще бждатъ сжшитъ. 
които Вие казахте, г. Поповъ. 

П. Даскаловъ: Той ви каза сжщото. 

X. Кабакчиевъ: Г. г. народни представители! Требва да 
бп.де ясно, когато е въпросъ за църквата въ България, 
че църквата е играла «е една самостоятелна политическа 
роля, а най-напръдъ една политическа родя за възраж- 
дането и освобождението на българския народъ и слъдъ 
това една 'Политическа роля въ служба на българската 
възходяща, закрепваща се буржоазия. До освобождението 
църквата бъше единъ инетитутъ. който съдействува за 
отдБляяето на българската нация, за нейното обособяване, 
за нейното сплотяване, и по този начимъ се явяваше църк- 
вата едно сръдство за идейното освобождение и обедине- 
ние на нацията. Българската буржоазия въ оная епоха не 
можеше да отиде по-далечъ отъ църковната независи- 
мость. Вие знаете, че въ последната епоха, преди осво- 
бождението, Ботевъ, Левски, Каравелояь и Сава. Раковски 
се разделиха отъ първите пионери па българското осво- 
бождение, .които защищаваха църковната незлвисимость, 
защото тъ искаха не само църковна незавнечмость подъ 
егидата на султана, но и политическа независимосгь, и каз- 
ваха, че свободата не иска екзарха, а иска Караджата. 
Сл+.дъ освобождението църквата вече играе една роля 
много определена. И това, за което вие спорите днесъ, 
то е собствено, да оставите църквата , и въ- бждаще въ 
услуга на политическите и класови цъл.и и класови инте- 
реси на буржоазията; да направите и въ бждаще църк- 



вата да служи като едно средство за заблуждение на на- 
родните .маси, да оставите религията като сгаиумъ за при- 
отиването на работническата класа и на народните маси. 
Г. г. народни представители! Вие отъ тази страна (Сочи 
десницата) представяте вашите реформи за променява- 
нето името на църквата и .за променяването на календара, 
като едни дълбоко културни преобразования, едва-ли не 
като единъ революционенъ актъ. 

Мннистъръ X. И. Поповъ: Това не е истина. 

X. Кабакчиевъ: Вие мислите, че правите единъ корененъ 
пръломъ. Е добре, наистина, това, което вие вършите и 
което сте вършили досега, сравнително е единъ лреломъ. 
Но въ юз«ъвъ смисълъ? Въ този, че виеискате основателно 
да кжсате, да режете и хвърляте едно политическо заблуж- 
дение, русофилството, но за да насаждате друго политиче- 
ско заблуждение — национализма. Тукъ въ тази область 
наистина сте радикални — това не може да ал се отрече. 
И понеже вие засегате основата, засегате, както единъ 
отъ нашите другари се, изрази, капитала на буржоазната 
русофилска опозиция, а не само лихвите, затуй тя вдигна 
такава врева. Вие засегате основата на русофилското -суе- 
верие и искате да изтръгвате изкоречъ цълата традиция'. 
Въ основата това, което вършите, наистина е радикално. 
Обаче радикализъмътъ ,зи се свършва само дотукъ, защото, 
като изкоренявате едно политическо заблуждение,, русо- 
филството, вие искате да насадите друго заблуждение — 
национализма. ..-•'■ 

Нъкой отъ левицата: Това не е национдлизъмъ. 

X. Кабакчиевъ: Че това е така се вижда отъ факта, какво 
вие много, извънредно много щадите монархизма. Напр., 
азъ ви питамъ, г-да: вие, като иромЪнлваге името на църк- 
вата, като детронирате единъ руски светия, съвършено вто- 
ростепенъ и третостепенъ, който билъ загубемъ въ некой 
параклисъ въ Москва, защо не промЬ:впе и премахнете па- 
метника' на монархизма, на руския царизъмъ, който стои 
тукъ, срещу Народното събрание? Тамъ не смеете да по- 
сегнете, защото институтътъ на царизма да ва-съ е по-милъ 
и ло-скжпъ отъ всичко, защото вашиятъ национализъмъ 
стои върху пиедестала, почива върху основата на монар- 
хизма, защото те еж два образа, две .«ща, две тактики 
на една и сжща политика. 

По-нататъкъ въ тази борба днесъ между русофилскигЬ 
партии и национализма, въ лицето на либералната коали- 
ция, ние приежтетвуваме на едно възабновление при една 
нова обстановка, лри едни нови условия на политическата 
борба вжтре въ страната, въ недрага ла българската бур- 
жоазия, която борба се е водила въ различни епохи. Преди 
освобождението тя бе между защитниците на Екзархията 
и революционерите, следъ освобождението кежду голе- 
мата Либерална партия и русофилите ьонсерватори и по- 
нататакъ пакъ между русофилекото и либералното тече- 
ния. Днесъ, обаче, тази борба вече се врди при една нова 
обстановка. Тази обстановка се различава отъ прежните 
по туй, че днесъ вие, всички буржоазни партии тукъ, имате 
подъ себе си единъ народъ обезимотенъ въ големата си 
часть, една работническа класа многобройна, каквато по-. 
рано немаше и една пропадаща, съсипана дребна буржоа- 
зия, единъ «ародъ доведенъ до просяшка тояга: Е добре; 
вие, ,и едните и другите, гледате да не закачите тези шш 
въ техните вервания, въ техните религиозни убеждения,... 

Некой отъ левия центъръ: И суеверия. 

X. Кабакчиевъ: ... и суеверия, и затуй старателно из- 
бегнахте да вършите онуй, което некога истинските бъл-, 
гарски патриоти, революционерите, вършеха, които, като; 
кастреха Екзархията, кастреха всички заблуждения и 
плюеха на всеки царизъмъ, на всички царе, плюеха и на 
руския царь, заедно съ турския султаяь. Вие ".уй не вър- 
шите, вие кастрите само върховете, вие изхвърляте едно 
заблуждение, но бързате да запушите дупката съ друго, 
като оставяте монархизма непокжтнатъ. или пъкъ лрааите 
като демократите, които отъ една страна •детрониратъ 
22 светии, за да услужатъ на интересите на буржоазията, 
а сега съ страстно увлечение защищаватъ светиите и 
църквата. Ето това лицемерие, тази прикритостъ, тази фал- 
шивость, които сжществуватъ въ вашите борби, еж ясни 
и изпъкватъ на повърхностьта. Вижда се, че не национал- 
ните интереси, не интересите на големите обществени 
к.тзси и слоеве и не интересътъ на обединението .на нацията 



^.- 



4 •Я^Г^А^ ЛШ Ч ИМ ир мн _ ",";.'.и ' . 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II РС, 32 З.^Ш 1816. 



583 



м движатъ, а интересът* за държането на .масите въпод- 
^е и робство. Това, за което се борнге, то е да иа«Ь- 
г>нте средства за влиствуване. Вие искате да изтръгнете 
фините светва за властвуване отъ р И ц*т* «а русофил- 
ската опозиция, за да ги имате въ ваши ржцз. 

т-клкувание което се даде отъ г. министър* Попова — е 
н^™ едГТф-Ьобразовшше. коего ц*ли да приравни 
н:™а Л е1 да ръ Р въ всъко отношение съ ^горияьски^ 
; Пп+л-и ча отида по- нататък*, тръова да копсглтлрамъ, че 
т^двйст^от?,-, която се забълъза ьъ русофилската 
Г«идм™то «ска григорианския календар* ?■» гра«да«- 
?2Хи правни отношения, а иска да запази «ария ка- 
Т: ' и ^еда «а светиите, е една <ашз, единъ хаосъ, отъ 
коиГ^о^ма да излезе. Защото какво ;*е ше = 
нртр яко искрено предлагате такава реформа.' нашият ь 
■ о^явГъ, нашият* занаятчия, нашият* Рабогникъ «™* 
ГеТе можете да т свикнете въ новите срокове и дати 
да упра^яватъ^воиггъ права или да реализирват* .своите 
тъот-овсюи отношения по новъ стилъ, ако те знаят* че 
«Жъ^-оо старъ стилъ? По никои начин* това 
не може да се постигне. 

Министър* Д, Тончев*: Какъ празднуватъ вашите ра- 
ботници 1 май на 18 април*. 

V к-яПякчиевъ- Значи, това, което се го'вори отсамъ 
<С<Дк 5пЙЖ -и не е «СКР.ИО или е е^ лекоми- 
гшл*. Ойяче отъ тази страна, (Сочи дъашцата) като не 
сХят? « г Пнистг».тъ Да кажатъ, че т* съ пром^ата 
м стила промънятъ, разместват* и сктиитЬ. това техно 
прение доказва, че тъ съ Палета реформа, която е ра- 
дакллна -така изглежда на иртлъ " оглад \ ~ ^а™ 
е^но отъ двътъ: «ли действително като и въ Р' иа ™- ^ 
™*Лвя та разместят* светиите и това гръбса да го кажатъ 

нъма да направите. 

Мкнистъръ X. И. Поповъ: Нъма да ги мъстимъ. Това е 
работа на църквата. Това да знаете 



V к-яйакчиевъ- Г. г. народни представители! Ние под- 
дь&К а ч К е ЧИ к^ндарътъ Тедшъ 1™^^*^ 
' стаените отношения, който требва да бжде *~зетъ от ь 
Жстьта ш църквата и даденъ на политическата орга шза- 
; пнй на обществото. Защото календарътъ, редьтъ, по които 
д^гъ «^ва^Д^тъ, пръзъ които требва д: , се .работи 
дните през* които може да бжде и тръбва да ожое на 
Хътъ сиободен*,отъ трудъ всичко том ьасъга ишере 

'ХГ^Лн™ть »тер«о,т* „„ °««™™. "' "ей 

■пиигмит* събопи ле е каноническото право, ье еж съоо 
: вЛГЬ™ онзи светия, не еж традициите,. не 
^зХу^ята, не еж вярванията които с е р, «еж- 
■ мят-ь-тукъ Календарътъ трео.ва да лръ.тане дт олдс '^,Г- 
" ^во Гподдържан* Ий ^™- ! ^^^Г«а сЖ 

вие щадите църквата и религията сами по себе си, вие ги 



пазите защото тъ ви еж нужни, вие не искате да скжсате 
съ ттГхъ и отъ тамъ тази половинчатость или това лице- 
л,-Ьрие И „епосл-Ьдо В ател,ноеть, която мб^маме сега тук^ 
Слъдователно, г-да ; ние поддържаме, че календаръгь 
тр-Ьбва да се изземе отъ областьта на църквата. Като е 
така по^ататъкъ трт,бва да се констатира, че ад«а*^ и в 3 ; 
1етъ календарътъ отъ ведомството на църквата и даденъ въ 
ржцъ^4 на цълото общество, той тръбва да се приравни - 
абюлютно необходимо е тона - къмъ »«< ™*™**» ъ - 
Кочко това е необходимо се вижда отъ факта, че дори и 
русофилската опозиция не смъе да каже, че е лротивъ гри- 
гори^нския календаръ по принципъ, ами ни предлага тукъ 
само една компромисна реформа и, разбира се. за лице, 
колкото да примири заблужденията на маоит* ^«Д™^ 
зиране, което е необходимо сега. защото ще баде много 
см *ш™ поне пръдъ българската интелигенция да се яви 
зашитпикъ неоръм-Ънно на стария календаръ. 

Приравнението «а нашия календаръ къмъ западния е 
калага по нвколко съобр.аженин. Ппфди всичко, но науч ни 
съображения, защото е доказано - азъ нъма ^ ^т.ряшъ 
т-Ьзи аргументи - че григориянокиятъ календаръ е много 
по-точенъ единствеяиятъ, сравнително, наи-точанъ кален- 
даръ, «ай-точното връмепръсмътане. което съществува въ 
науката днесъ. Когато вие, г-да, ще р-Ьшавате въпроса за 
календара вие тръбва да посткпите тъй, както е постж; 
пнлъ^сновательтъ на юлиянокия календаръ. Когато той 
щ-Ьше да основава своя «аиеадаръ кого попита? Поьика 
ли светиит-Ь или тЬхнитъ представители на земята да ги 
пита к™въ юаТендаръ да прави? Не. Той се отнесе къмъ 
™троном И тъ въ Еишетъ, отнесе ое къмъ науката и съгласно 
съ науката той нареди календара. А днесъ т Ук ъ - в ^ а ' р ^1 
шаме апели не къмъ науката, а къмъ све ™ 1 я тЬ ;. Я В ™ ™ "| 
послъдователни на юлиянския календаръ и ,ьа негоеитъ 
™щ™Хесъ, като не .се намиране въ епохата на Юди и 
ЦйТря а въ една нова епоха, естествено е, че тръова д 
« гю^таме кжво «и казва науката. Науката е съгласна 
съ западния календаръ. Ето защо отъ научно гледище 
всъко едно културно общество тръбва да засгаие върху 
тази почва върху почвата «а новото л-Ьточислепие. 

Но осв-Ьнъ това има и други съображения, по които 
той гр налага, лръди всичко икономически. Докато .източ- 
нитъ на;роди бъха икономически откженяти и живъеха нс- 
змисим.0, почти отдълмш съ китайски сгъни отъ западдат* 
капиталистически държави, б"Ьше възможно еще : да се ^по, - 
държа въ т-Ьаи източни страни, въ България, въ Русия и 
т « едно ДРУГО леточисление. Това- не се чувствуваше като 
1дна пр-Ьчка за вкономическит-Б връзки между Изтока и 
Запада Но вие знаете, че капитализъмътъ става иитерна- 
™оналенъ че връзюгг* между капиталистични-гБ държави 
^стоянно'се ув^ичаватъ и пръплитдтъ, че капиталистиче- 
ското производство става едно международно производ- 
ство че индустрията и земледъшето на всъ.ка една страна 
иТваждатТсвои' продукти на международния пазаръ и по- 
лучавать отъ този пазаръ други продукти. Е добрт>, пр 
тт2и условия при I тЬзя икономически връзки, запазване, о 
на^уГраздЬе"™е, на туй различие въ календара е една 
"ол1ма пръчка, една голЪка стъпка за икономическото 
оазвитие И затуй унифицирането на календара е тъй не- 
Ео както ;се наложиха пс необходимость маса други 
оеФоСи'гг народни представители: Ами вие, напр., имате 
^ече жЙфзопжтни връжи въ Европа съ България уста- 
новени върху почвата на новия ™ л№ ^\Я^ а ™™^1 
желъзяицитъ и пощитъ не кореспондира и не смЬта своитъ 
^нГи давания по стария календаръ ^ «еж««^* 
чтпиги не се уреждатъ по стария календаръ. Всички пови 
врТзки икономически и обществени, които се вече нало- 
Ххпй реализираха, с» унифицирани по отношение на 
Г^ечисю™ Сл4 до . ваТ елно, отивайки по-нататъкъ по 
Й^»Д, че требва не само ДъРЖ = е и «коио- 
ммчеоки воъзки не- само железниците. пощитЬ и т. н., но 
Гчастн^ "икономически нръзш, които -е по-голема и 
по-голема роль започватъ да играятъ въ«.ю . а иа ^оч^ 
ните народи, включително и на България, да но л,нл ь 

.кическата класа, ко Изтокъ и въвеждането на западния 



(ГТ^ьгЯч"!?^!™ 



584 



Стенографски дневници, 17 ОНО, II РО, 32 3, в/Ш 1916. 



цълото човъческо общество. Интернациоиализъмътъ е идеа- 
лътъ на работническата класа. Този интернационализъмъ 
е олицетворснъ въ праздника ма 1 май, който пролетария- 
тътъ отъ цълия свътъ празднува въ единъ и сжщи день. 
Ние празнувахме този траздникъ досега на 18 априлъ за- 
• туй, защото у насъ съществува старнятъ календаръ. Уеднак- 
вяването .на. календара ще пръмахие и 1 това заблуждение 
въ работницит-Б, въ маситъ, което пи раздъляше отъ запад- 
нитъ тЬхши другари ло положение. Интернационалниятъ 
ооциализъмъ, революциониране съзнанието на работниче- 
ската класа въ всички страни, издигането й до разбира- 
нето, че тя има общи интереси, общи исторически задачи, 
ос засилва и улеснява именно отъ тази рефоома, отъ въ- 
веждането на новия календаръ. 

Н. Харлаковъ: Първи май е уетановепъ стъ парижкия 
съборъ въ 1889 г. 

X. Кабакчиевъ: Но, г. г. народни пръдставители, като 
заявявамъ, че нашата група нъма никакви причини, за да 
се противопостави за въвеждането на западния калекдаръ 
у насъ, и че, слъдовател.но, тя ще гласува за този законо- 
проекта, безъ ни най-малко да се страхува отъ онова, което 
ще кажатъ несъзнателнитъ маши, отъ това, че ще има про- 
тивници, които ще спекулшратъ съ религиозпитъ заблуж- 
дения, съ традициитъ на народа противъ насъ •- азъ тръбва 
веднага да прибавя, че съ таз1И реформа правителството 
се явява в.ъ единъ моментъ, когато на дневенъ редъ има 
още редъ други въпроси, еднакво важни и по-важни отъ 
този. И отъ това гледище ние питаме правителството: защо' 
то, което бърза, въ пръдвечерието на закриване сесията, 
да прокара съ нощни за съдения този- законопроектъ, защо 
то още не е внесло законопроекта противъ скжпотията? 
Отъ тази маса тукъ (Сочи министерската маса) се призна, 
че всички досегашни законодателни мърки противъ скж- 
потията еж се оказали неефикасни. Въ България сжщеетвува 
днесъ една екжпотия, за каквато азъ не зная, дали госпо- 
дата отъ министерската маса иматъ пръдставление. Днесъ' 
българекмятъ народъ не се интересува толкова отъ лъто- 
чмелението, колкото отъ въпроса за. хлъба, за своето сж- 
ществувание, за своето бждаще. - 



П. Лисевъ: Вие сте го хранили досега! 

X. Кабакчиевъ: Днесъ въ България сжщеетвува скжпо- 
тия, която се надминава само отъ скжпотията въ Цариградъ 
и въ Турция. 

Министъръ X. И. Поповъ: И въ Австрия. 

X. Кабакчиевъ: Не е върно. КалиталиетичеекиТБ дър- 
жави, които днесъ водятъ война, се оказаха много повече 
въ състояние да вършатъ своето дъло, да водять война, 
отколкото вие, една иолукапиталиешческа държава, защото 
тамъ съществува една организация въ пронзводетЕото, 
едно ■развитие на техниката, една дисциплина въ държавата, 
която дава възможность, щото поне отчасти да се тампе- 
риратъ нибелнит-Б последствия отъ скжпотията, и се дава 
възможность на масата, макаръ много страдаща, пъшкаща 
подъ тежестьта па положението, поне отчасти да задоволи 
свритъ нужди. 

П. Лисевъ: Нищо общо нъма това съ календара. 

X. Кабакчиевъ: У насъ шие това не го виждаме. У насъ 
скжпотията е безгранична, апекулацията е необуздана. На- 
родната маса е изоставена на произвола на еждбата, да 
купува обуща по 60—70 л., да се храни въ стслицатг» съ 
черенъ хлъбъ, какъвто не го ядъха по-рано и по селата. 
Дъцата еж изоставени на улицитъ боси, нъма съ какво да 
се обуять, майкитъ изнемогватъ отъ мизерия, българекмятъ 
народъ е въ чудо отъ този грабежъ, отъ тази спекулация, 
а вие опорите тукъ за светии, за каноническо право! (Рж- 
конлъекане въ крайната лъвица) Това е голъмо безобразие, 
голъмъ скандалъ, който се върши днесъ въ българския 
Парламентъ! Вие седите тукъ, но я идете ;в ъ крайнитъ квар- 
тали да видите какво става, идете въ България да видите 
какво става- тамъ. 

Г. г. народни представители! Нищо «е се управи. Ние 
протестираме тукъ, отъ това мъето, че вие ни занимавате, съ 
календари, съ светии, съ промъияваие имената на църкви, 
а въ това връме нищо ое правите за изхранването на бъл- 
гарския народъ, за неговото сжщестзувание. 



По-нататъкъ. Добр-Ь, вие правтге една реформа. Сама 
по оебе си, тази реформа е добра. Обаче тя не е най-на- 
сжщната, тя не е най-необходимата и въ друго отношение. 
Вие казахте ли ми днесъ въ какво положение се намира 
българската държавна хазна? Казахте ли въ кой джобъ 
на бълтарския народъ ще бъркате вие. за да вземете ми- 
лионите, които прахосвате по войната? Какво е днесъ Бъл-' 
|Рария? Тя съ 50 милиона лава, ежемъсечно получавани отъ 
Германия, води войната. И заради тоза българскиятъ фи- 
нансоеъ министъръ е рахатъ — той нъма ад какво да се 
грижи. Обаче това означава, че България е изпаднала въ 
положени ето на една наемническа държава, която се бори 
съ сръдствата на Германия. Отнемете тъзи сръдегва, единъ 
чаеъ «е ще можете да продължавате вие пойната. Но ко- 
гато вие правите туй, вие пръвръщате българското финан- 
сово стопанство въ една партида отъ тефтеритъ на 
„Оеидбфе КекпзЪапк". Та.мъ ще бждемъ заложени. Тамъ 
българскиятъ бюджетъ ще тръбва за въ бждаще да плаща 
ежегодно 200 милиона лева, най-малко, лихви и погашения' 
— капиталъ, който ще се взема отъ джоба на българския 
рабошикъ, на българския дребепъ селянинъ и занаятчия' 
щ;е ое изнася въ чужбина. 

П. Лисевъ: Друпитъ ще ги гошцатъ.. : 

X. Кабакчиевъ: Вие трупате единъ дълтъ, който ще 
стигне до 3 милшрда и който ще изисква единъ бждащъ 
оюджетъ отъ 600—700 милиона лева годишно, съ единъ 
еервисъ на държаанитъ дългове отъ 150 милиона "лева 
Замислихте ли се вие върху тоза положение? Никакъ. И 
вие даже не създавате никакви нови източници. Македо- 
ния — това е една разорена страна отъ събитията лръзъ 
послъднитъ нъколко десетилътия; Сърбия вие разорявате 
днесъ: взехте една часть отъ мжжкото й население и не 
го връщате, унищожихте друга часть отъ .него, и тази 
страна ще остане безъ сръдства, икономически съсипана. 
Откждъ ще вземате милионите, които тръбна да се лла- 
щатъ за лихви и погашения? (Възражение отъ дъсницата) 

Пръдседательтъ: (Звъни) Моля, тишина, г-да. Г. Кабак- 
чиевъ! По пръдмета говорете. , 

X. Кабакчиевъ: Да, има брашненъ чувалъ. Обаче този 
брашненъ чувалъ, като встьки чувалъ, може да се тупа 
. само до извъетно връме. 

По-нататъкъ, г. г. народни пръдставители. Вие ни зани- 
мавате съ една календарна реформа, обаче занимавате ни 
съ нея въ едно връме, когато мотивмт-б, по които вие я 
вършите, цълитъ, които пръслъдвате съ нея, тъ не могатъ 
да станатъ извъстни иа. българския народъ. Нали вие пре- 
тендирате, че сте въ правия пхтъ -*- и сама по себе си ка- 
лендарната реформа може да се защищава, тя е една добра 
реформа — защо вие яе дадете свобода на печата, за да 
може тази реформа да стане извъстна на българския на- 

• родъ? Вие разисквате, вие приемате едн« реформа, която 
наистина, засъга издъно убъжденията, върата, съвъстьта' 
на несъзнателнит-Б народни маси. Вие я прокарвате на 

' тъмно; тя ще стане извъстна утръ, или други день отъ 
глобитъ, които вие ще събирате, за да я прилагате. Вие 
я про.карвате при едно интересно положение «а самото 

^Народно събрание: ръчитъ, които ще се държать тукъ, 
въ Камарата, по тази реформа, нъма да видятъ бълъ свътъ. 
Азъ има.мъ въ джоба си ртзчьта на нашия лругарь Георги 
Кирковъ, държана въ Народното събрание, която ще ви 
посоча. Тя е цълата задраскана въ цензурата въ това 
връме, -когато татриотичнитъ декламации на Пеню Даска- 
ловци и всевъзможни други патриота ри и гешефтари се 
печататъ изцъло въ втягпшцитб, или пъкъ когато се пе- 
чататъ изцъло ръчитъ на фаворититъ на двореца, каквито ' 
еж демократическит-Б лидери (Смъхъ въ дъсницата и дъс- 
ния центъръ) Вие, г. г. народни пръдегавители, си пръд- 
ставете слъдното положение. Приема се една реформа отъ 
културно значение. Ако тази реформа можехте да защи- ' 
тате съ аргументи, съ които .не я защищавате, тогава не ; ■ 
щъхте да създадете окови за печата, не щъхте да създа- 
дете този скандалъ, щото една партия, която има задъ ' 
гърба си 50 хиляди души избиратели, да знае, че не се 
позволява да се печататъ ръчитъ на ораторитъ отъ тази 
партия, и да насаждате недоволство между тъхъ. Съ пушки 
на фронта еж тъ, но мислите ли вие, че не знаятъ какво 
се върши тукъ? Вие самички съчете клона, ,на който се- 
дите. Вие .не виждате по-далече отъ носа си. и затуй именно 
прибъгвате до такива мърши. Имаше ли нъщо пръстжш-го 
въ ръчьта на другаря Кирковъ, нъщо, което да засъга издъно 



ЩЩ?* }*{;'? Щ{ р*"*г**.»-~°-;у 



Огенографеки дневници, 17 ОНС, II РС, 32 3, 9ДН 1П16. 



585 



вашите интереси яли да заллашва сжществуваието на Бъл- 
гария, та ле допустнахте печатането й? 

Г. г. народни представители! "Насъ йскатъ да ни зани- 
маватъ съ ■календарни реформи въ туй време, когато част- 
ната кореспонденция на всички .български граждани е по- 
ставена смщо подъ цензура, въпреки конституцията. Кон- 
ституцията забранява цензурата върху частната коре- 
спонденция. Частната кореспонденция е свещена и непри- 
' косновена, А тукъ, «а вратата, за народния представи- 
тел ь има единъ .цензор ь, конто ще контролирз неговата 
частна кореспонденция. Оттатъкъ при пощата, има една 
военна цензура, която нема да позволи да се печататъ не- 
■ овитъ речи. Народния гъ лрт>дстааитель е поставенъ подъ 
произвола на единъ прокуроръ, на единъ воененъ сждъ, 
който по свой' капризъ може да открие дбло и да каже: 
.„Азъ не бръсна Народното събрание, нема да му дамъ 
делото и нема нищо да му отговоря". (Ржкоплескане въ 
крайната левица) Най-после, имате Па.рламентъ, надъ който 
стои една изпълнителна власть, едно правителство, изпъл- 
нителна власть и правителство, които си служтгь съ про- 
курори и военни съдилища, за да позднгчть следствия 
противъ левите партии, да ги прт>слъ\;затъ, чрезъ създа- 
ване тенденциозни политически процеси. 

При туй положение вие искате да подкръпимъ вашата 
културна реформа. 

Н-Ькой отъ десницата: Вие ще гласувате. 

X. Кабакчиевъ: Г. г. ■народил представители! Ние ще 
гласуваме, но ние казваме цел з та истина. Ние ще гласу- 
ваме не заради вашите черни очи, г-да, но заради нуж- 
дата отъ тази реформа. И ние имаме право, като гласу- 
ваме, да кажемъ цЪлата истина и чашите политически мо- 
тиви, по които ние гласува.че. 

Г. г. народни представители! Днесъ Народното събра- 
ние требва да има свобода и възможность да разполага 
съ печата, за да изкаже своето убеждение, своята мисъль 
предъ българския народъ, особено тогава, когато се пра- 
вятъ такива важни реформи. И, по-натагъкъ, Народното 
събрание требва да пази своя илгунитеть, да пази своята 
целость и своята мезависимость. 

В. Коларовъ: Много ги интересува техъ! Важна е за 
техъ /незавиаимостьта на светиите. . 

X. Кабакчиевъ: Да, за светиите тукъ се спори мкого. 
Въ това време, когато народни представители, въпреки 
конституцията, за измислени престжпления, за техните по- 
литичаски програми, за техните принципни декларации 
се даватъ подъ еждъ, .когато поставени прокурори и еждии, 

. орждия на правителството, поставени изключително за да 
преслъдватъ политическите в-и противници; пссЬгатъ 

, върху целостьта .на Народното събрание и йскатъ да взе- 
матъ цтла една група и да я пратятъ въ затзора, тогава 
Народното събрание немее и подкрепя, по този начинъ, 
онова, което върши правителството, скрито задъ военните 
органи.' Ние протестираме противъ тази военна диктатура 

— това е истинска военна диктатура. 

Ю. Юрдановъ: (Къмъ десницата) Ще дойде редъ и до 
васъ. 

X. Кабакчиевъ: Разберете, г. г. народни представители. 

, че този лжть, по който В1ие сте тръпнали, не може да се 

прикрие; самъ по себе ой, съ тази реформа. Това оржжие, 

съ .което вие, г-да, си служите — позволете ми да ви кажа 

— е едно двуостро оржжие. Днесъ вие го употребявате 
срещу вашите политически противници, а утре ммитари- 
змътъ и монархизмътъ може да го употребятъ противъ 
васъ. Защото монархизмътъ въ България е много опнтенъ 
въ това отношение. Въ 1912 — 1913 г. монархизмътъ въ 
България постави едно русофидско правителство да за- 
почне войната, а главното командуване даде на единъ ли- 
бералъ, ма единъ човекъ отъ Либералната партия. Днесъ 
монархизмътъ дава правителството на либег!алната коали- 
ция, а главното командуване — въ ржцете на единъ де- 
мократъ. Разделяй и .владей, създавай интрига, обезсил- 

. вай, за да владеешъ една буржоазия, която не умее сама 
да се управлява и да пази С1юята незавионмоеть! Това е 
истината. Вие днесъ се прегъвате отъ ония интриги, които 
ви разяждатъ вжтрешно. Вие днесъ поглеждате съ зависть 
къмъ демократите, които йскатъ да завзематъ «екои ваши 
министерски постове. И ако тези интриги годиха само 
къмъ вашия политически .крахъ, ние отъ техъ немаше да 



се боимъ — нема да съжаляваме за това. Но вие създа- 
вате раздори, вие ставате неволно орждие па една интрн- 
гантска династическа политика, която знае какво прани, 
като разделя, за да владее. И по този пачннъ може да раз- 
делите нацията и въ най-решителния момептъ да я тлас- 
нете въ пронастьта. Може да има повъ 16 юний, щомъ 
като нема единодушие между правителството и Главната 
квартира. 

Председательтъ: (Звъни) Г. Кабакчиевъ! Не се откло- 
нявайте отъ предмета. Говорете по календара. 

X. Кабакчиевъ: Азъ съмъ къмъ края, г. председателю. 
Азъ не ое отклонявамъ, защото ние даваме нашия вотъ по 
този законпрооектъ и требва да кажемъ целата истина. 

Най-послт», г. г. народни .представители — и съ това 
свърш-вамъ — ние заявяваме, че ще гласуваме за новия 
календаръ, обаче същевременно ние заявяваме, че най- 
сжщеетвеното днесъ за българския народъ е: да знае кога 
ще сключите вие миръ, мислите ли скоро да сключите 
миръ. 

Некой отъ левицата: И по кой календаръ. (Смехъ) 

X. Кабакчиевъ: Българскиятъ народъ, преди да се ин- 
тересува отъ календара, иска да знае, ще му дадете ли 
хлвбъ.ще го облечете ли, ще го обуете л.и и ще премах- 
нете ли тази цензура, която тежи надъ него? Затова, г. 
г. народни представители, сжществепиитъ въпросъ, на 
който работническата класа и българскиятъ народъ чакатъ 
отъ васъ отговоръ, той е: да му дадете миръ, да му да- 
дете свобода, да му дадете хлебъ. (Рж.коллескане въ край- 
ната левица) 

Председательтъ: Има думата г. Найденъ Комановъ. 

Н. Комановъ: (Отъ трибуната) Г-да! Повикани сме въ 
края на заседанията на Народното събрание да се зани- 
маемъ .все съ едри, ' големи реформи. Известно ьи е, че 
преди иъм<олко дена, сжгдо така повзъ нощьта, преиме- 
нувахме черквата „Св. Алекоандъръ Невски" въ ,,Св. св. Кя- 
рилъ и Методий". Днеска пъкъ, въ време, подобно на 
онова, ще требва да изтикаме отъ употребление въ Бъл- 
гария .единъ етаръ календаръ, за да го замЬстимъ съ новъ. 
Както виждате все крупни и големи реформи, занимаватъ 
Камарата наиоследъкъ. 

Наистина, въпросътъ . за календара не е отъ такова 
естество, отъ каквото беше въпросътъ за черквата. Тукъ 
требва да признаемъ, че по тоя въпросъ малко реформа- 
торски .намерения еж движили правителството. Ако по въ- 
проса за черквата можеше да се каже, че иравителсттото 
е било пропито отъ злоба и .силно желание да скжса вся- 
какви исторически връзки между нашия народъ и друп. 
единъ народъ, съ който ■недавмашчо минало го свързва, . . . 

Д-ръ Л. Дагоровъ: Кажете му името, недейте се стес- 
нява. 

Н. Комановъ: Съ' руския. — . . . днеска не можемъ да 
кажемъ сницото за желанието, което движи правителството 
въ намерението му да .реформира календара. 

Този въпросъ, г. :г. народни представители, е билъ сла- 
гаиъ на разглеждане у насъ и по-рано, преди неколк,'. го- 
дини, не на .разглеждане въ Народното събрание, но изник- 
валъ е като въпросъ за разглеждане въ литературата. Не- 
отдавна, преди десетина години, беше се явилъ у насъ 
другъ единъ реформаторъ-каландарджн-я. 

Некой отъ десницата: Преди 20 години. 

Н. Комановъ: Не 20. Не говоря за онзи реформаторъ 
италмяиецъ, за който тукъ единъ отъ п.реждеговорившитъ 
оратори ни говори. 

Д-ръ В. Черневъ: Я му кажете името, че го забравиха 
хората. (Смехъ въ десницата) 

Н. Комановъ: Тукъ се касае за единъ другъ добъръ 
календарджия, именуемъ Балчо Нейковъ, който преди 10 
годени беше се заелъ да реформира календара въ Бъл- 
гария Доколкото си спомяямъ, той беше повдигналъ този 
въпросъ тукъ, всредъ София,, и даже станаха спорове 
между некой литератори у насъ. които се заиимаватъ съ 
писателство. Но изглежда, че той не е могълъ достатъчно 

71 



586 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II РС, 32 3. 9/Ш 1916. 



да обоснове и да изясни даже своята мнсъль. Сега, г-да. 
ако се спремъ върху календарския въпросъ, ще видимъ, 
че наистина калвндарътъ, който се употребява у насъ — 
нека си го кажемъ — отъ незапомнени времена, още отъ 
времето па вселенските събори, отъ 327 г. наса.мъ, стъ ко- 
гато България е приела християнската религия, а заедно 
съ нея и календара, посл-Ьдниятъ е съставлявалъ нераз- 
делна часть отъ .пашата народна християнска в1зра, за- 
щото заедно съ приемането .на християнството у насъ е 
възпристъ и този .календаръ — юлиянскиятъ, съ който си 
служимъ и до день днешенъ. 

В. Кознички: А бе що общо има между орало и юди- 
янски календаръ? 

Н. Комановъ: Така че, каавамъ, въпросътъ за кален- 
дара е 'неразд-Ьленъ отъ въпроса за. религията на българ- 
ския на.родъ. 

П. Табурновъ: И требва да си остане за вечни времена. 

Н. Комановъ: Днешното правителство е съ намерение 
да смени юлиянекия календаръ съ григорянския. На- 
истина като разгледаме двата календара, ще видимъ, че 
по за предпочитане е лредлаганиятъ сега григоряиски ка- 
лендаръ ло съображенията, които некои отъ г. г. пр'Ьж- 
деговорившите изтъкнаха тукъ. Най-важното съображение, - 
което кара учените да лредпочитатъ григоряиския кален- 
даръ, то е, че той е по-приближепъ до астрономическия 
календаръ, тъй да кажа, т. е. до времето, презъ което 
астрономите изчисля.ватъ, че става завъртването на зе- 
мята около слънцето. Заради това и този календаръ се 
смета отъ научно гледище за ло-празъ, отколкото юлиян- 
екия. Но явно си личи отъ станалите тукъ дебати, че 
не тези мотиви, не мотивите да приближи нашия кален- 
даръ, нашето времеброение до истинското времеброение, 
до което астрономите въ последно време еж се добрали, 
еж движили правителството, а има малко по-други мо- 
тики, и само съ техъ ние можамъ да си обяо шмъ наме- 
рението на правителството да се занимава въ сегашните 
трудни за нашата нация времена съ сменяване да кален- 
дара. 

Наистина, стариятъ юлияноки календаръ прибавя на 

всеки 128 години по едииъ день, . . . 

Д-ръ В. Черневъ: Не прибавя, ами закъснява. 

Н. Комановъ: Да, закъснява. — ... а то значи че при- 
бавя по единъ день повече и, следователно, изтиква вре- 
мето назадъ, прави закъснение затова, защото 1>аддъл- 
жа,ва времето презъ единъ лериодъ отъ 128 години съ 
единъ день, — значи, причинява едно закъснение въ вре- 
мето. Това е лошата страна на юлиянекия календаръ. Гри- 
горянскиятъ календаръ е повече приближенъ до истин- 
ското време, въ което земята се завърта окело слънцето. 
Следователно, отъ научно гледище, той е ло-праеъ. Тази 
с разликата между двата календара. Този въпросъ, г-да, 
е билъ слаганъ на разглеждане и въ други страни. Въ 
Русия е билъ разглежданъ преди 40 и неколко години, въ 
други източни народи, «юито ай служатъ съ юлиянекия 
календаръ, той не е билъ 'разглежданъ, или ако е раз- 
глежданъ, той тъй слабо е бмлъ засегнатъ и тъй слабо е 
засегвалъ общественото мнение, както и у насъ въ 
България. 

Н. Начевъ: Ако Русия го приеме, ще го приемете ли 

и шие? 

Н. Комановъ: И ,н:ие сега требва да се занимаемъ съ 
този календаръ! Понеже правителството е възприело по 
начало да се занимае съ нето, то требваше преди всичко 
да вземе предъ видъ онова, което е станало другаде, да 
вземе предъ видъ обстоятелството, че и други народи, 
като с,1', се занимали съ него, не еж се решили ттй бърже, 
както нашето правителство се решава песредъ нощь да 
го приеме. Думата ми е лакъ за Русия. Тамъ преди н"Ь- 
- колко десетилетия, като еж се занимали съ календарската 
реформа, намерили еж, че не е целесъобразно да се за- 
менява стариятъ календаръ съ новъ, не по тази причина, че 
не одобряватъ григорянския календаръ, като неотгова- 
рящъ, като не лр.ибдиженъ до истинското, до астрономи- 
ческото времеброене, но по простата причина, че ще съз- 
дадат!, бъркотия въ средата на самото население, и вместо 
да уредятъ календарския въпросъ, може зще повече да 
го забъркатъ. И тамъ «алендарджии и реформатори, но 



вероятно не като нашето правителство, еж се спрели на 
една друга реформа. Те еж намерили, че е по-добре да 
реформиратъ юлиянекия календаръ, но да не възприематъ 
грмгориянския, защото и той ,не е сьвсемъ безпогрешенъ. 
И желающите да реформиратъ календара . другаде си на- 
мерили за най-целесъобразно да поддьржать юлиянекия 
календаръ, като направятъ неколко поправки въ него. 
Понеже най-силниятъ аргументъ на реформаторите, е билъ, 
че юлияпскиятъ календаръ прави едно закъснение презъ 
всеки 128 години, то те еж се спрели на една такава ре- 
форма — да реформиратъ юлиянекия калевд)ръ, но да 
не възприематъ григорянския съ неговитв нови грешки; 
да съкратял, онова наддължаваие на времето, което този 
календаръ причинява въ известния вамъ периодъ отъ 
128 години съ единъ день. Те намира гъ, че щомъ юлиян- 
скиятъ календаръ прави такова едчо закъснение, най- 
уместно ще бжде презъ всеки единъ лериодъ отъ 128 го- 
дини да се намали съответната година съ единъ день, и 
1.0' този начииъ нема да се дохожда де една такава бър- 
котия, до каквато е дошълъ юлияискиять календаръ, а 
сжщевременно ще се избегнатъ и ония грешки^ които до- 
пуща григоряискиятъ календаръ. Тамъ хората еж наме- 
рили тази реформа за най-приемлива. И ако у нась и въ 
други държави еди-нъ день ще се занигиаять съ унифика- 
цията, както се казва тукъ, съ обединението на календара 
за всеобщо, всесветско употребление и улеснение, ще 
требва да се възприеме това начало, ще требва да се при- 
бегне къмъ тази реформа на юлиянекия календаръ — 
презъ всеки 128 години, когато калевдарътъ ще направи 
закъснение съ единъ день, съответната година да се на- 
мали съ единъ. день. Така ще се доберемъ до едно по- 
точно летоброение, което нема да увеличава грешките 
повече, отколкото досега. Но желанието да се замести 
юлиякекиятъ календаръ съ гркгориянския, тъй както отъ 
известно време насамъ е ставало таза въ некои държави, 
е сжщо така една грешка, каквато е поддържането па 
юлиянекия календаръ. 

Днесъ, г. г. народни представители, този въпросъ се 
стага на разглеждане у насъ. Некои отъ преждеговорив- 
шите се изказаха въ малко по-голема подробность отно- 
сително съдържанието на -проекта, и г. мииистърътъ на 
правоеждието се опита да сметне, да обявн за' неоснова- 
телно обвинение това, което се каза тукъ отъ трибуната 
върху проекта на правителството, и да заяви, че прави- 
телството ле поддържа една такава реформа, каквато му 
ое приписва отъ ораторите опозиционерл. Истината, г-да, 
съвсемъ «е говори тъй. 

Министъръ X. И. Поповъ: Закони тъй се правятъ, как- 
аото мисли министърътъ, върху него ще говорите. 

Н. Комановъ: Като вземете проекта, който всички имате 
наржка, ще видите, че той не е съобразенъ съ това, което 
г. мииистърътъ на правоеждието иока да изнесе тукъ. Съ 
една речь, проектътъ и г. .министърътъ не сж,се справили, 
и необходимо е сега двамата да се спрапятъ, за да се види, 
че това, което г. министърътъ поддържа, не се съдържа 
и не се поддържа отъ проекта. 

Министъръ Д. Петковъ: Ако всички го разбиратъ като 
Васъ. 

Н. Комановъ: Преди всичко, явно е, че правителствою 
е сметало, като смени календара, заедно съ това да раз- 
мести всичките праздници, които православната хри- 
стиянска ' църква лразднува презъ годината. Чл. 6 на 
проекта е много ясенъ. 

Министъръ X. И. Поповъ: Много е ясенъ, ама не го раз- 
бирате. Прочетете го отначалото. 

Н. Комановъ: Азъ ще моля г. министъръгь да го про- 
чете, защото става толкова пкта се чете тукъ, а той не 
го знае. : 

Министъръ X. И. Поповъ: Четете го и вижте какво 
значи това: „Нито канонически, нито верски животъ нема 
да се закача". 

Н. Комановъ: Ама тукъ се казва ... 

Министъръ X. И. Поповъ: А, тукъ се казва! 



щшщщшщшщштгщ 



ЩЩШ1^ФШрЩГ 



Т7ЩРЩЩ 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II РС, 32 3, 9/Ш 1916. 



587 



Н. Комановъ: ... че всички християнски праздници, 
господски и светски, ще се празднуватъ.. на сжщят-е дати 
по мовъ стилъ, .... 

Министъръ X. И. Поповъ: Четете отначалото. Научете 
се да четете. 

Н. Комановъ: . . . чрезъ което се поправя погрЪш- 
ностьта на юлиянския календаръ. 

Министъръ X. И. Поповъ: Какво значи това: както си 
е календарътъ, така ще си стоятъ праздчиците? 

Министъръ Д. Петковъ: Ако праздникътъ е на 6, ще 
го празднувате на 19. 

Н. Комановъ: Такава логика не може да се поддържа. 

. Министъръ X. И. Поповъ: Когато едииъ депутатъ не 
разбира въпроса, пита правителството, какво разбира подъ 
това, и «ато му се каже, нъма вече споръ. ,.Не, ние тъй 
ще разбираме". Това само въ български Парламентъ е въз- 
можно, нема го въ друпи парламенти. Кажешъ му еднъжъ. 
"два . пжти — не, «настоява. 

Н. Комановъ: Ще ми бжде «много приятно, ако г. мини- 
стърътъ въ това си желание да поправи броенето и смъ- 
тането «а праздницитъ, поправи и законопроекта. Ако за- 
котюпроектътъ се гласува съ този гекстъ, както се слага 
тукъ, ще излезе, че ние ще лразднупаме граздниците по 
новъ сшилъ, следователно, 13 дена по-рано, отколкото до- 
сега. 

Министъръ X. И. Поповъ: Ако го разбирагъ хората 
тъй, както вие го разбирате, ще празднуватъ. 

Н. Комановъ: Сега, ако .правителството, виждайки че 
е забъркало сметката тукъ, или че е внесло едно предло- 
жение, което «е е даже лзиДуго негово, а ксето му е .вну-"* 
шено не знамъ откжде, . . 

Д-ръ В. Черневъ: Отъ Берлинъ, 

Н. Комановъ: Сигурно другаде, защото не се е спра- 
вило съ Св. Синодъ. — ... тогава явно е, че ние ще требва 
да пр^вмъстимъ дните на всички праздници. 
« 

Министъръ X. И. Поповъ: Ние нъ.ма да пи мъстимъ. 
Вие . ги местете. 

Н. Комановъ: Отъ друга страна, самото обстоятелство, 
че въ чл. 7 се изброяват!» мъколко праздници, които ще 
требва да запазятъ старите си дати, показва, че намере- 
нията на правителството 1не еж били такива, каквито иска 
да ги представи сега. Желанието, е било да се премести 
изцъло годината, заедно съ нейните праздници, и да я 
постави 13 дена по-напредъ, отколкото е сега, а то значи, 
че ое .пръмъстятъ заедно съ годината и всичките празд- 
ници, празднувани въ съответните дни. 

Министъръ X. И. Поповъ: То значи за .васъ. 

Н. Комановъ: Да, защото всичюлъ праздници, които 
ще тръбва да се иразнувать, безъ да се преместя гь, еж 
упоменати въ предложението, а останалите не еж упо- 
менати. 

(Председателското место заема подиръдседательгъ д-ръ 
И. Момчиловъ) 

Г-да! Ако вземемъ мотивите и ги разгледаме, ще ви- 
димъ, че въ единъ отъ техните пасажи личи сжщото же- 
лание на правителството да екжса връзките на нашата из- 
точно православна народна църква съ околните източно 
Пратаослаони християнски църкви. Тоаа личи явно отъ и.о- 
тивитъ; то е тъй безспорно, че не вървчмъ и ; ъкой отъ г. 
г. министрите поне по него да ое ;бявн противъ. Указанъ 
е даже начинътъ и намерението на правителството да до- 
уреда то окончателно този въпросъ, като за тази цъль из- 
работи, специаленъ превшгникъ — тъй се казва тоя е и въ 
законопроекта и въ мотивитъ. Наистина, г-да, ако се по- 
гледне на- този законопроектъ повърхностно, набързо-на- 
бързо, той. .може да бжде лрокаранъ отъ правителството 
безъ. голъми дебати. Правителството поне си е нравило 
.сметка, че по него 'нъма да има твърде големи разправии. 



Н. Калчевъ: Особено не е разчитало, че ти ще излъ- 
зешъ на трибуната. 

Н. Комановъ: Ето защо азъ мисля, че за правителството, 
г-да, този въпросъ не е билъ тъй належащъ, както сега ис- 
катъ да по пр-Ьдставятъ, защото, преди всичко, требва да 
си го призна емъ, той не е билъ програменъ въпросъ на 
никоя отъ трите управляющи либерални партии, не е билъ 
такъвъ и на никоя отъ опозиционните партии, нито пъкъ 
е билъ нъкота въпросъ отъ такова рЬшающе значение, 
каквото правителството иска да му даде, не е билъ такъвъ 
въпросъ и за самото население. Никога българското на- 
селение не го е интересувалъ този въпросъ, че нашиятъ 
календаръ, по който се водимъ отъ хиляди години, ималъ 
разлика въ сравнение съ астрономическия, съ точния ка- 
лендаръ, затова тръбва понякога да го съобразяваме съ 
него. Други еж въпросите, които еж вълнували българ- 
ското общество и съвсъмъ други еж пъкъ ония въпроси,- 
които въ сегашния моментъ го щълнуватъ. Но. (правител- 
ството, както въ миналото, пръди войната, така и сега, отъ 
нейното започване насамъ, съвършално е пристанало да 
се интересува отъ тези въпроси, които живс интересуватъ 
обществото, а започва ,да ое занимава съ дребулии. 

Пръди всичко какво би донесла една смЬпд въ кален- 
дара, г-да? 

Н. Начевъ: По-правиукю л-Ьточисление. 

Н. Комановъ: Както се казва въ проекта, като ще по- 
етачш въ едно по-пракилпю сношение пашата страна, на- 
шата търговия, . . . 

Н. Калчевъ: Нашето земл&дЬлие. 

Н. Комановъ: Не вашето земледЬлие, ами правоотноше- 
нията на нашите граждани съ външния свътъ - - . . . като 
ще уреди, подобри и поправи тези правоотношения до из- 
вестна етепень, той ще внесе и една нова бъркотия въ по- 
големата часть на населението и вместо да поправи една 
грешка, може да докара много по -голъми главоболия на 
това население, отколкото може да ое предполага отсега. 
Защо? Преди всичко ония хора, които се нуждаятъ, 
коигго иматъ преки връзки съ външния светъ. ко!Ито се 
нуждаятъ отъ григорианския календаръ, и днесъ тЬзи хора 
могатъ да си служатъ съ този календаръ. За техъ е много 
леюно да ■посочатъ датите И 1 по новия и по стария кален- 
даръ. Вм знаете, че у насъ въ железнонжтната служба 
е въведенъ този календаръ; железниците си служатъ съ 
датит-Ь отъ старъ и отъ иовъ стилъ, . . . 

Д-ръ В. Черневъ: Само съ новия. 

Н. Комановъ: ... а всичкото останало население си 
служи само съ датите по старъ стилъ. Само търговците, 
които иматъ менителници и полици съ търговци отъ за- 
падноевропейските държави, те упот.ребяватъ новия стилъ 
|Цри подписване на полиците и на ефектъ, но при остана- 
лите области на нашил обществен ъ жив отъ, явно е, че той 
не е ста.налъ тъй необходимъ, не се е наложил ъ никждъ 
другаде, оовенъ въ железниците. Ако железниците, които 
се нуждаятъ. отъ тези изменения, от, могли да го въведатъ, 
уверенъ съмъ, че и въ .всички други области, тамъ кж- 
дето той се укаже необходимъ, кждъто връзките съ дър- 
жавите, които се ржководятъ но новия календаръ иало- 
жатъ въвежданието му, хората самички еж готови да го 
въведатъ, безъ да искатъ разрешение за това отъ управ- 
ляющите у насъ. 

Н. Начевъ: То не е законъ. Сега ще го овако-нимъ. 

Н. Комановъ: На всички ви е известно, че аслж всич- 
ките календари у насъ се пеяататъ съ двойни дати, по 
аолиянски и григориянеки стилъ, и всЪюи, който иска да 
си служи съ единия или другия, може да намери много 
големо улеснение въ печатаните днесъ календарчета безъ 
вст>ка,ква мжчнотия. Но, г-да, за онова население, което 
именно е ио-малотрамотно и което ще бжде поставено въ 
едно недоумение отъ въвеждането на новия календаръ, 
последствията ще бждатъ много .по -пакостни. Азъ въ на- 
чалото, когато прочетохъ проекта, номислихъ си, че наис- 
тина годината ще бжде преместена съ 13 дена на-предъ, 
и тогазъ казахъ, че може да има бъркотия, че може да 
има незадоволство въ средата на масата, въ болшинството 
на българския народъ, въ простите среди, които еж мало- 

71* 



" *^"!Т^ГГ'' 



588 



Стенографски Дневници, 17 ОНС, II РС, 32 3, ШИ 1915. 



грамотни. Но, казахъ си, това ще трае всичко една година,' 
защото още иа сл-Ьдната година връмеброемето ще тръгне 
по нормаленъ редъ и ние ще знаемъ, че Петровдень е на 
29 юний, Св. св. Кирилъ и Методий на 11 май и т. н. Но отъ 
всичко това, което каза г. министъръ Полозъ днесъ, личи, 
че т-Ь июкатъ да налравятъ не това, .което проектътъ иска, 
а н-бщо ло-друго. Измъяили еж реформата до яввъспна сте- 
леш., и иокатъ да направятъ, щото държавата да счита за 
законно летоброене това, което григориянекмятъ кален- 
даръ нръдвмжда, а ще оставятъ църквата да се ржкозоди 
свободно по стария календаръ и да си урежда празпициг!;, 
■както досега. Е добр-Ь, па всички е извЬстпо, че има законъ 
за п,раашщитт>, който, вънъ отъ политическите празници, 
въведени у наеъ, пръдвижда и други религиозни празници, 
възприети отъ държавата като официал:™ дни. Тогава 
■пита се: ще тр-вбва ли да се смътштъ и тъ? 

Министъръ X. И. Поповъ: Нъма да ое смънягъ. 

Н. Комановъ: Щомъ нъма да се емънятъ, тогава ще из- 
лъзе, че тр-Ь&ва да празнуваме двойни празници. 

Министъръ X. И. Поповъ: Георгьовдань ще бжде пакъ 
на 23 априлъ старъ отилъ, или на 7 май, новъ стилъ. 

Н. Комановъ: Но това не се пръдвижда въ законопро- 
екта, и той нъма да бжде съобразенъ съ закона за праз- 
«шцит-б. Закоиътъ за ииразници.тъ пръдвижда официалеяъ 
день на 11 май. Вие днесъ ще имате 11 май 

Министъръ X. И. Поповъ: Прибавете 13, колко ще стане? 
— 24 май. 

Н. Комановъ: Тогава кждъ сте го емтжили. 

Министъръ X. И. Поповъ: Я вижъ въ календара ка.къ 
стои днесъ — лакъ на 24 май. ' 

Н. Комановъ: Значи, идете да унищожите тия празници. 
Министъръ X. И. Поповъ: Нъма нищо унищожено. 

Н. Комановъ: Дадъто не проЕиъяите закона за празни- 
цитъ, иъма да имате официални дни, защото законопроек- 
тътъ ма края пише,' че се отмъняватъ .всички законополо- 
жения, които протаворъчатъ «а настоящия законъ. Понеже 
нъма да се съвпадатъ датитъ, слъдо-вателно и празчицнтъ 
падатъ. Това еж послъдствията отъ гласуването на този 
закоиотроектъ. Много е ясно. 



Министъръ X. И. Поповъ: Не е ясно. 

__ Н. Комановъ: Тъй че бъркотията, г-да, ще бгяде есо- 
оено голъма и пакостна за малограмотното селско населе- 
ние, което си прави смътката отъ разнитъ празници Напр 
всички змаятъ, че като дойде Вартоломей се жъне пшени- 
цата; като дойде Георгьовдань — то е слогъ. И не е ви- 
невенъ народътъ за това — той си е установилъ празни- 
цитъ още отъ въвеждането на християнството. Днесъ вънъ 
отъ другитъ неудобства, които ще внесе този календаръ 
то е и бъркотията, която ще внесе въ ертздата на малогра- 
мотнигъ, които иматъ нужда отъ календаръ. За опитяитъ 
хора, за желъзничаритъ, за телеграф о-пощенскитъ служащи 
за държа внитъ чиновници е леоно да се ржководятъ и по 
двата календара, ло елабограмотиото, слабоукото населе- 
ние има нужда отъ лътоброение, съвършено, познато за 
■него. лътоброение, което най-.ммого да го улеснява въ нръ- 
смътането на днитъ и връмето, а тъкмо тамъ реформата 
ще се отрази нап-забърквателно и пакостно. Както спра- 
ведливо се обади единъ отъ етоловстъ, вмъсто едичъ ка- 
лендаръ, ще имаме два календара. До такава бъркотия да 
се докара работата днесъ, азъ не мога да намъоя смисълъ 
осв-внъ да сме си заложили .нЪкжд-Ь ... ' 

В. Кознички: Календара. 

Н. Комановъ: . . . разбиранията. 

В. Кознички: Я кажи нъщо за оката и аршина. 

Н. Комановъ: Явно е, г. г. народни пръдстааители че 
тази реформа е 'продиктувана не толкова отъ желанието 
да се уреди единъ неуреденъ въпросъ. Този въпросъ стои 
висящъ за уреждане въ редъ друга държави, които не еж 



счели за необходимо и належаще бързото негово промЪ- 
ня&аме. Но отгдъ у нашето правителство това желание, 
непръм-Бнно въ сегашния моментъ да ни занимава съ този 
въпросъ? Тукъ пр-вди малко г. Бобчевъ ви каза, че пръди 
10— .15 години единъ католически калугеръ е тичалъ много 
дни изъ България дано склони нтжого да смънимъ кален- 
дара. Но тогава, опоредъ неговото- казване, »е се яамЪрилъ 
човъкъ да се подведе. Тръбва съ прискърбие да констати- 
рамъ, че днесъ правителството зъ тази реформа -е жертва 
па пъкое друго влияние. 

Нъкой отъ дъсннцата: На папата. 

Н. Комановъ: Може да е на налята, може да е «а нъ\кой 
миситъ, миоионеръ на папата. 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

Н. Комановъ: Та явно е, казвшъ, че това, което прави- 
телството иска да извърши,, не ще да е изцъло ьегова ини- 
циатива, толкозъ повече, че по това, което проектътъ го- 
вори, и което въ голъма степень' като че ли се отрича отъ 
г. г. министриггъ днесъ, има разногласие, мжчно обяснимо 
за яа-съ. Ние, г. г. «а^родни представители, не можемъ да 
се съгласимъ съ една такача реформа по про-стата причина 
че тя не е достатъчно проучена отъ ония, за чиято емтзтка 
тя се внася и разглежда тукъ. БългарсчигЬ публицисти, 
писатели и българското обществено мн-Ьние още не сгк чути 
по този въпросъ. Пръти нЬколко деча закомолроектътъ 
бъше внесенъ тукъ. В. „Народни права" побърза да на-' 
пише по него едно-двъ антрифилста — и единъ подлистникъ, 
ако се не лъжа. Похвали се тази реформа като отлична^ 
като едно „обновление" на страната, похвали дъдо Радо- 
славовъ, че^можелъ да вткне „още едно перо на рунтавия 
си калпакъ", и съ това се свърши ц-влиятъ литературенъ 
споръ; законопроектътъ б-вше лодведенъ въ рубриката на 
лолъмитъ обновителни реформи, и днесъ с?в повикани на- 
родкитъ пръдстааители набързо да прътупатъ работата и 
да смътатъ, че голъма реформа сгя въвели въ" България! 
Реформата, погледната въ действително сть, пр-Ъдставл^ва 
една иула, и ще бжде реформа като реформирането на ми- 
нистерската маса — 'по-напръдъ бъше съ червена покривка 
а сега е валсана въ зелено. (Ржкоплъскаие отъ лъвицата) 
И това е реформа своого рода на правителството. За тази 
реформа, г-да, има една народна поговорка: „Всичко Мара 
втасала, само полит-Ь си не олрала". Ние сега всичко сме 
уредили, трудиитъ въпроси сме разръшили, остава въпро 
сътъ за календара, и ще тръбва въ една нощь да го гла- 
суваме и уредимъ. Най-голеиитБ послъдствия за 1 държа- 
вата ; отъ финансово гледище ще бждатъ тия, че финан- 
совата година, г-да, ще бжде скжеема съ 13 дена и може 
да стане икономия за държавния бюджетъ. Като стане го- 
дината съ 13 дена по-к.т.са, разходитъ на държавата могатъ 
да б»т,датъ намалени до извъстна степеиь. Вмъсто да плаща 
държавата разноски за 365 дена, тази година тя ще при- 
ключи бюджетното упражнение въ 365 дена &езъ 13. То 
значи едно съкращение разходитъ на държавата. 

Д-ръ П, Табуновъ: Трииадесеть дена по-малко ще жи- 
въемъ. . : ■ 

Н. Комановъ:- Това ще бждатъ реалнитъ послъдствия 
за държавата отъ тая промъна на календара. Но и то не е 
н-бкоя икономия, тъй като пртсодит-Ь на държавата, осо- 
бено отъ косвенит-Б налози ще бждатъ намалени съ съот- 
вътния доходъ за 13 дена. Държавата може да спечели 
само отъ пр-Ькитъ данъци, които се налагатъ за година, 
а косвенитъ данъци, които постлипватъ опоредъ връмето 
не могатъ да бгпдать увеличени. Само това могатд, да бж- 
датъ реалнитъ послъдствия и ползата на държавата отъ 
въвеждането на тази реформа — разбира се, само за тази 
година. 

Министъръ Д. Петковъ: Дано всички не еж я разбрали 
така, както Васъ. . : 

Н. Комановъ: Тазги реформа, г-да, не може да има ни- 
какви .по-особени посл-вдеткия, и азъ съмъ убъденъ, че тя 
ще трае день до пладне. Тази реформа, г-да, особено въ 
формата, въ каквато министъръ Поповъ я каза, именно 
че ще имаме вмъсто единъ календаръ — два, ще се яви 
съвършено мимолътна, ще трае дотогава, докогато ще трае 
военното положение, когато ще падне и правителството, 
защото аслж безъ военно положение правителството ие 



1Г~ «Я^РТ^^П -МГ ■- 



Стенографски дневници, 17 ОНО, II Р0 Г 32 3, №1 1916. 



589 



може да се кръпи. Падне ли военното положение, пада пра- 
вителството, пада и реформата на календара. За такава 
мимолътна реформа, която ле намира нито смисълъ, нито 
оправдайте въ настояще връме, ние нъма и не можемъ 
да гласуваме. (Ржкоплъскане отъ лъвия. центъръ) 

**■ 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Има думата 
г. Андрей Ляпчевъ. 

А. Ляпчевъ: (Отъ трибуната) Г. г. народни пръдстави- ч 
тели! Заетъ цъль день съ прочутия проектъ по пръдзидлм- 
востьта, нЪмахъ намърение да вземамъ думата днесъ, но 
инцидентно я локскахъ, защото желая да бгкде наясно 
въпросътъ, който е сложенъ «а разглеждане. Откато азъ 
дойдохъ тукъ до пръждеговорившия, все единъ и сгкщъ 
споръ се зоди съ г. мжшстра на правосждието. Той е сл-Ьд- 
ийятъ. Въ проекта се казва, че господскигв и светийски 
празници ще се считатъ на с?гшщгб дати, значи, Георгьов- 
день. който е на 23 апрнлъ старъ стилъ, ще бжде на 
23 априлъ новъ стилъ. 



Министъръ X. И. Поповъ: Не е тъй 

на 23 априлъ старъ стилъ. 



пакъ те бжде 



.А. Ляпчевъ: "Да се разберем^. Що.мъ ще се въведе отъ 
1 априлъ ноаиятъ календаръ и 1 апрнлъ ще го наречемъ 
14, и щомъ ще смътаме Георгьовтень да падне па този 
день отъ новия календаръ, който отговаря на стария стилъ, 
ще бгкде иа 6 май. Нали е така? 

Министъръ X. И. Поповъ: Това е много проста смътка. 

А. Ляпчевъ: Щомъ е така, г. мшгастре, ще разрт.шимъ 
въпроса за календара, кога мислите? Слъдъ 128 години. 

Министъръ X. И. Поповъ: Много духовито. 

А. Ляпчевъ: Защото само тогава ще се уздае дали право- 
вославната църква ще възприеме единъ день повечко да 
бжде, отколкото е -нейниятъ календаръ, дали тогава тя 
ще се съгласи Георгьовдень да б.т,да на б май, който ще 
отговаря тогава на 22 априлъ или вие ще се съгласите 
на 7 май. 

Министъръ И. Поповъ: Това е работа на църквата, ние 
не се бъркаме. 

А. Ляпчевъ: Значи, ще измънм датата, за да отговаря 
на 23 априлъ. Щомъ е тъй, почитаемото правителство съ 
цълип този шу-мъ, който вдига, пробива една дупка въ въз- 
духа. Сжщото, съ много ио-обратни резултати, почитае- 
мото правителство постигна по църквата „Алексапдъръ 
Невски". Извъстно бъше каква е тенденцията. Какво се 
постигна? Съ онова, което българскнятъ народъ бъше при- 
нуденъ, пръдизвиканъ безлшслено отъ ваеъ, да каже за 
своето достойнство, вие постигнахте обратно на това, 
което гонъхте. Така и тукъ ще постигнете тъкмо обрат- 
ното «а онова, което гонъхте. Защо? Защото нъма да да- 
датъ добри резултати тия формални въпроои, съ които ис- 
кате да прокарате дразнения. Не. г-да. И когато г. г. ора- 
торитЬ тукъ питатъ: каква цЪль се гони съ тая работи 
тъкмо днесъ, когато надъ България висятъ толкова се- 
риозни, важни въпроси, . . . 

Й. Веселиновъ: И име можемъ ла имаме иъкаква смътка. 

А. Ляпчевъ: . . . вие кого мислите да излъжете? Юлий 
Цезаръ — не можете, Григорн XIII — сящо, папата — и 
нето «е можете да излъжете, защото тръбва да чакате 128, 
години, както измънявате сега законопроекта. 

Министъръ X. И. Поповъ: Ние нъма що да лъжемъ, ще 
с.мътаме, както смътатъ 300 милиона хора. 

А. Ляпчевъ: Съ това ставате само смъштш и правите 
смътно управлението на България. Това еж фактитЬ, това 
е налице. Или вие поддържате проекта • и ще измъните 
още утръ .празницитъ на българската църква, и ще я по- 
ставяте въ едно положение, щото тя да ви каже по свой 
дългъ: не мога да празнувамъ Георгьовдень на 23 анрилъ 
новъ стилъ, а на 23 априлъ старъ стилъ, . . . 

Министъръ X. И. Поповъ: Тя ще си празнува гъй, както 
си празнува, а ще остави иа насъ да смътаме днитъ, както 
ри искаме 



А. Ляпчевъ: . . . или лъкъ, както сега се обръщате, ще 
искате да отложите вълроса да се разръши слъдъ 128 го- 
дини. Вие 'нищо не сте разрешили. Излъгали сте папата, 
а.ко сте искали да го излъжете. Това ви е положението. 
Мисля, че тъй сложенъ въпросътъ, е наяоно. Ако ли пъкъ 
аие кажете сега, като наложите да ое смъта по новия ка- 
лендаръ, че сте излъгали нашитъ попове, нъ.ма да постиг- 
нете и това, защото нашитъ попове, докогато държатъ 
тия черковни .книги,' които иматъ, тЬ ще си смътатъ по 
сжществуюшия юлиянски календаръ. 

Министъръ X. И. Поповъ: Да ой смътатъ. Никои «гЬма 
да имъ каже инакъ да смътатъ. 

А. Ляпчевъ: Защо ви е тогава цълиятъ вашъ законъ? 

Министъръ X. И. Поповъ: За търговскитъ и граж- 
дански отношения. 

А. Ляпчевъ: Щомъ е за търговскитъ и граждански от- 
ношения, заличете втората часть на вашия закоиопроектъ, 
и вашата работа ще бжде ясна. Тогава най-важното, за 
което сме взели думата, ще се избъгне. Кое е то? Смуще- 
нието', което внасяте въ добри гЬ хора, които нъматъ връме 
да се въвиратъ въ зашия календаръ, особено тпесъ, ко- 
гато т-Ь см подъ знамената. Махнете това смущение. За- 
щото, ако вие мислите чръзъ този вашъ актъ да дадете 
нъкому довърие по-голъмо, отколкото може да му даде 
българскиятъ народъ, Бие сте самоизлъгани. Хората позна- 
ватъ ра.ботитъ много по-добръ. Австрия, която се упра- 
влява отъ най-католическата династия въ Европа, отъ апо- 
столическо величаели}, тя е тъй внимателна къмъ другитъ 
въроизповъдания, че сръбската църква въ Карловацъ, или 
ромънск.ата въ Трансилвания си г!азятъ календара иа пра- 
вославната църква — юлиянския. 

Министъръ Д. Пе.тковъ: Кой се бърка пъ нашия църко- 
венъ календаръ? 

А. Ляпчевъ: Вие се бъркате. 

Министъръ Д. Петковъ: Вие не можете да разберете, 
бе приятелю. 

А. Ляпчевъ: Но сега да видимъ, дали могатъ да раз- 
бератъ хората. Разбрахте ли, г. мииистре, че могатъ да 
разбератъ, какво .поддържате? Бъдни хорища! 

Министъръ Д. Петковъ: Я гледай. 

Д-ръ П. Табуршовъ: Миишстритъ празятъ като австрий- 
ците — оставятъ църквата да си нарежда празницитъ но 
стария календаръ. 

А. Ляпчевъ Щомъ оставятъ църквата да смъта празни- 
цитъ по стария календаръ, тогава, този астрономъ отъ Зе- 
мледълската партия (Смъхъ въ лавицата), който т.з.твзе 
да говори каза една велика истина, че вие ще се .само- 
■об.олщавате, че :им,ате яовъ календаръ, докогато трае воен- 
ното положение, а въ ежщность е старият ъ. 

Да привърша съ тия актове, мито вие правите, които 
се дължатъ, дълбоко съмъ убъденъ, на моментни настрое- 
ния, които хичъ си нъматъ вр-Ьмето днесъ да се слагатъ 
.на разглеждане. Вие вършите мечешка услуга. Кому ми- 
слите, че услужвате? Вие правите голъма пакость па дър- 
жавата, дискредитирате авторитета на българската дър- 
жава лосртздъ това население, което се прибира у насъ 
-и което чака, пръди всичко, надъ встжакви фрази за па- 
триотизъмъ и не зная какво, достойнство у самата власть. 
Има ли го това достойнство? И тъй, тукъ не може да се 
разбератъ какво поддържай, по календара. Значи, пълно 
дискредитиране. Ето кждъ е смущението, ето отъ кое 
тръбва да се тръдпазваме. Не зиамъ какъ бгядащето ще 
се слага, по ако вие бихте рекли да запазите законопроекта 
така, както сте го внесли, .ние, които се дадъваме, че ще 
можемъ да яриберемъ днесъ българскитъ- земи, .цодпад- 
нали въ сръбски рлщъ, едни пр-Ьди 70 — 80 г., други прт,ди 
40 години, ние, г. г. народни пр-Бдставятели, даваме на лт- 
шит'Ь национални .врагове единъ козъ, който е ратиюси- 
ленъ да- унищожи иашит-Ь побъди, и щ-Ьхте да видите 
това, ако бихте приели вашия законопроектъ. Ако не го 
изпълните, то защо сте го внесли? 

Свършвамъ съ пожелание да се махне онова, което хичъ 
че му е мЬстото въ законопроекта, да се пръдлазваме отъ 



590 



Стенографски дневници, 17 ОНО, II РС, 32 3, 9(111 1916. 



увлт>чения на моментни настроения, защото политиката 
изисква тго-голЪма лосл-Ьдователнасть и по-гол-Ьма дално- 
вздность, отколкото да откриваме нови спорове. 

Д-ръ П. Табурновъ: (Възразява) 

А. Ляпчевъ: Азъ ммсл-Ьхъ, че ще говоря тъкмо слЪдъ 
Васъ, . . . 

Д-ръ П. Табурновъ: Н-Ьма да гозоря. 

А. Ляпчевъ: . . . защото видъхъ Вашето име пр-Ьди 
моето. Ако бихъ говорилъ слЪдъ Васъ, може би, щЪхъ да 
бжда освЪтленъ ло т^взи важни придобивки, които ще ста- 
натъ съ тази промяна ;въ календара. И понятно защо. За- 
щото, безъ да упръжвамъ, г. Табурновъ ще бжде въ поло- 
жение да докаже, какви еж грамаднитЪ печалби отъ гри- 
горианския календаръ; тъй като у наеъ 11 -тЪ минуть 
които ще урегулираме въ годината, мисля «е ни съблаз- 
няватъ много, г. Табурновъ; .ние ще ги урегулираме лесно 
на 128 години натсднъжъ, и работата се свършва. 



И тъй, г. г. народни пр-Ьдставители, азъ налускамъ 
тази трибуна съ надеждата, че ще се премахне онова, 
което не му е мъхтото тукъ, . . . 

М. Такевъ: И ц-блиятъ законопроектъ. 

А. Ляпчевъ: . . .. ла за мене лично да се пр-Ьмахне и ц-Ь- 
лиятъ законопроектъ, ни въ клинъ, ни въ ржказъ, и. да 
пожелае.мъ почитаемото правителство да бжде по-внима- 
телно къмъ законит-Ь, които ще внася тукъ, защото слЪдъ 
128 години ще търсимъ разрешението на въпроса. 

Пр-вдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Сл-Ьдующето 
засъ\дание, споредъ правилника, тр-Ьбва га бжде въ пе- 
тъкъ, мо азъ моля г. г. народнитЪ пр-Ьдставители да се съ- 
гласятъ да бжде утрЪ съ продължение на днешния дне- 
вен ъ редъ. Които еж съгласни, да си вдигна тъ ржката. Мно- 
зинство. 

Вдигамъ засъ^данието. 

(Вдитнато въ 11 ч. 40 м. вечерьта) 



Пр-Ьдседатель: Д-ръ Д. К. ВАЧОВЪ 



Подлр-Ьдседатель: Д-ръ И. МОМЧИЛОВЪ 



Секретарь: П. ПАНЛЙОТОЗЪ 



Началникъ на Стенографското бюро: Т. ГЪЛЖБОВЪ 



ЯЯВ 



Щ-К^гЪфЩъя 1 * '?*.'! ГР№ 1 



Дневникъ 



(стенографски) 
на 

XVII" 70 обикновено Народно събрание. 

Втора редовна сесия. 



33 засЬданив, четвъртъкъ, 10 мартъ 1916 г. 

(Открито отъ подпредседателя д-ръ И. Момчиловъ, въ 3 ч. 50 м. слъдь пладне). 



Пр-Ьдседателствующъ Д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 
Моля г. секретаря да прочете списъка на 
представители. 



г. г. народните 



Секретарь д-ръ Ф. Снмеоновъ: (Прочита списъка От- 
сжтствуватъ г. г. народнитъ представители: Захарий Анге- 
ловъ, Иванъ Ангеловъ, Инката Атанасовъ, Марчо Атана- 
совъ, Иванъ Багаровъ, Милко Бечевъ, Христо Божички, 
Александъръ Ботевъ, Григоръ Бояджиевъ, Костадинъ Ва- 
силевъ, Александъръ Величковъ, Павелъ Генадиевъ, Дълчо 
I еоргиевъ, Неделчо Георгневъ, Сгг.бо Георгиевъ, Георги 
Данаиловъ, Станчо Доневъ, Костадинъ Досеяъ] С танго 
Златевъ, Иванъ Костовъ. Захари Кръстевъ, Ангелъ Кунда- 
левъ, Тодоръ Лукановъ, Георги Миневъ, Данаплъ Моневъ 
Конотантинъ Ннколовъ, Стоянъ Омарчевски, Константинъ' 
Панайодовъ, Методи Петровъ, Георги Поповъ, Георги 
Поцковъ, д-ръ Еню Разпоповъ. Христо Славейковъ, Георги 
Стоиловъ, Константинъ Торлаковъ, Марко Турлаковъ, 
Нейко Хранопъ, Хюсни Хюсеиновъ и Днмлтъръ Яблански) 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Отъ 245 на- 
родни представители огсжтствуватъ 39. има налице 2(16. 
Заседанието може да бглде открито. 

Преди да пристлшнмъ къмъ разглеждане на въноосите, 
поставени на дневенъ редъ, съобщавамъ: 
■ Плъюнсюиятъ, народенъ представитель г. Далаилъ Мо- 
невъ иска да му се разреши 1 -дневенъ отпускъ. Председа- 
телството му е разрешило. 

Варненскиятъ народенъ представитель г. Тодоръ Ноевъ 
моли да му се разреши 4-дневонъ отпускъ. Председател- 
ството му е разрешило. 

Пловднвскиятъ народенъ представитель г. Павелъ Ге- 
надиевъ иска да му се разреши 6-дневенъ отпускъ. Пред- 
седателството му 'е разрешило такъвъ. 

Русемекиятъ на.пденъ представители г. Григоръ Васи- 
левъ «ска да му се. ч чзреши 3-дневенъ отпускъ. Понеже се 
е ползвадъ съ 8-дне. чъ отпускъ, остава да реши Народ- 
ното събрание. Койтсг желае да се разреши на русенския 
народенъ представитель г. Григоръ Василезъ 3-дневенъ 
отпускъ, моля, да си вдигне ржката. Мнозинство. 

П. Лисевъ: Меншество. 

Председателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Азъ моля ни- 
кой да не се съмнева въ добросъзестностьта на председа- 
телството. 

Пловдивскиятъ народенъ представитель г. Костадинъ 
Василевъ моли да му се разреши 1 -дневенъ отпускъ, по- 
неже е призованъ за свидетель. Ползувалъ се е съ 11-дче- 
венъ отпускъ, значи Народното събрание требва аа раз- 



реши. Който е съгласенъ за тона, моля, да си вдигне рд>- 
ката. Мнозинство. 

Постл-.нило е питане отъ народния представитель г. Ан- 
дрей Коновъ до г. г. министрите на войната и на просве- 
тата относително вземането въ редовете на армията младе- 
жите_отъ 40 наборъ, които сега довършватъ последния 
гимназияленъ класъ. Преписъ отъ това питане ще се пре- 
прати на г. г. министрите, които ще отговорнп,. 

Постъпило е запитване до г. министра на вжтрешните 
работи и народното здраве. отъ плевенския народенъ пред- 
ставитель г. Александъръ Димитровъ. Въ запитването се 
казва: (Чете) 

„Назначението -на полицията — явна и тайна е ад 

пази интересите на гражданите и да следи за изпълнени- 
ето и прилагането на законите и други правителствени раз- 
поредби. Щомъ, обаче, полицейските агенти почнатъ да 
злоупотребяватъ съ служебното си положение или неб- 
режно поглеждатъ на службата си — тоя института, се из- 
ражда и асвенъ че убива авторитета на властьта, но и па- 
кости на населението. 

„Следните неколко факта свидетелствувлтъ, че и на- 
шата полиция страда отъ пад.тзи, изкореиенпето на които 
е повече отъ належаще: 

„1. Лгентътъ на полицията Моисъ Йоптовъ (евреипъ) се 
занимавалъ съ продажба па гьоиъ, захарннъ и други арти- 
кули. Това е констатирано при впезапенъ обиски Йоптовъ 
е била, закарали, въ комендантството и предадена, на вла- 
стите, но не даденъ пода, с.т.дъ за злоупотребление съ 
службата. 

„2. Бтазшиятъ подсекретар!, на градоначалетвото Владо 
Сгояношъ, обгаивеяъ като авторъ на разрешения на интер- 
нирани отъ София апаши и джебч.ии да живеятъ свободно 
въ столицата, когато това право, опоредъ закона, има само 
надлежниятъ миниетъръ, е билъ назначена, за агентъ на 
обществената безопасность. Службата му се е състояла въ 
използуване служебното си положение въ свободно пжту- 
ване до гр. Шуменъ и околията, дето се отдалъ на . . . зь 
купване около 50.000 кгр. стара, бакъръ. 

, „3. Спшг-иятъ Владо Стоянова., псе въ името на обществе- 
ната безопаоноеть, е ходила, въ Нишъ, дето по нареждане 
на военните власти не се допускатъ граждански лица и е 
използувалъ служебното си положение пакъ за закупване 
старъ бакъръ. 

„4. Дъщерята на софийския жител I. Манолъ Пепковъ, 
живущъ въ „Драза.-.махала" — момиче па 15 години и 
2_ месеца внезапно изчезнала. Бащата подава заявление до 
Софийското градоначалстио, отдето заявлението се пре- 
праща въ VI полицейски участъкъ за произвеждане дозна- 
ние. Приставътъ на VI участъка,, аа нещастие, поглежда съ 
леко око па заявлението и не се прави дознанието.- Въ това 



'^•"ИЧ*' 



5У2 



0ГС1 



юграфоки дневници, 17 ОНС, II РС, 33 3, 10/Ш 13И. 



^тпш:"^С'гоГ^^ ае И Ие М0Же да открие *•<»' 
'т>1'о п^г^!, гражданството, въ кулоаритъ на Народ- 

пИ,Ж' ^"' Т НУ1 > Че момиче ™ е било закарано 
•Ч ™/.У !<- ' °Р* м -ба.ия, а отъ тамъ докарано въ 

хотр,«, Ко.мсрсиилъ, отъ дъто била пусната на своболд 

с по ?-,?-. НО " ,,Та СИ СТарШи спмжарь въ VI участъкъ 
ст ю кой™ с " Л С " атЪ ,ЮДЪ ^Р^Чия З а извърша.* °Ж 
™ ' които е 0,ИЛЪ конвоират» и назенъ- отъ сжщит-в стла 
жари, па които е сега началникъ с«щитъ стра- 



*.ия Т Мин, 3 с гГп1 Ва,№ ^ " ' ПрВДаде въ прЬпк ' съ ™ надле*- 
гмзори Р ' К0НТ0 ще 0»Р*Д*ли кога може да от- 

>„-5 Л ^ Ва Р- азгу,еж л.ан;е въпросите, поставени на дневенъ 

^опйекК ^ СТ ° Е "^™^ разиски™ го Т 
конопроекШ за въвеждане григориянския календаръ 
■Има думата г. Стоянъ Костурковъ. 

нистритъТ'''' " а шп ' а,1,Ш1Та кога Ще отговорятъ г. г. м.„- 

ворягъ ДСеДаТеЛСТВУЮЩЪ Д " РЪ И - М°м-иловъ: Ще отго- 

вители^г^я^"^ ( ° ТЪ ^бУ 1 ^™) Г. г. народни пръдста- 
ъ!шя интеп^ "с/' 1 ^^ 1 ДВба1М с ™ Д -Ьтелству Ва тъ Р 3 а го- 

сХ,, Д: ' ° 5С ' Т ' ЖДа «««««проекта? а б.^р-Ьбвало при ДР угъ 
Ж Лш^"" СВ0,ИТ ' Ь възглод " "° ^ншниа поль 

•просъ, за промъната «а вр-Ьмсбромгиета русофи™ 

азъ ще забьльжа, че дебагитъ- тръбваше именно та по- в\+ 
-" Р В ъ^^ 

Ео1™ 

тГ, аТна а м^,-'Гп 7 ПРа1ВИ СЪ Д^атираеия за"оно; ро- 

„ ъ и| о ш малка реформа, но въ от. що то връме то пХпя 

«■ледъ, че не и придава онова голълю з^чение което тя 

мъ: и да има, като упражни влиянието върху Олят™ ™счя 

"ГГ " ° СОб1СНО ДУоммя жи^отт,, а страната ,- 

п п Р™ Т ° Я календа Р ъ ™ служатъ дт.ржавит" на За^ 
падна Ьарота, съ които -ние сме въ непръкл-.снати „, п „„ 
мически и културни връвки-. НееднаквоТтьт ш ^е"щап°' 

Яа и е ,Г,| ЪЗДаВа М! * ч "°™ "РИ поддържането „а тя в Р ъ Р и ; 
За избягването .на тия м Л -.ч,н,ота,и, правителството р|щ *, па 
I и сезира съ приложения законопроектъ за Свеждането 
; а григориянския календаръ въ царство Българи^ Ще 
Р-Ьче, култургап-Ь връзки, които българската зъпк'-.»^ 
о-п ^/^адно^аропейокия културен^ свЬтъД^''"^ 
1Ъ «аи-важнитф мотиви, които еж накарали ™иит7лрт 
вота да внесе настоящия законопроекти Истина е г г на 
родни пр*дста.вител И , че България се намира в \ гЙ' 
пръки куллурни връзки съ централна, съ 3™" Европа 
но ме по,малко истина е, че България се намира въ кул 

урни връзки п съ други държави, които не се шиигьТъ 
прална Европа, а се , И1Ц1ратъ въ „зточн.ата й ^ частъ спе* 

и.1 но съ руската голъма държава. И ако политате какво 
било чисто литературното влияние на чужди ,, шоли и 
държави^ упражнявано нр-Ьзъ доосвободи^елната иоха 
оп, ос.юоожден-ието ло дчесъ върху България 1, „,. " 
отгопоритс, че пай-голт,м„ литературно влияние ^ Д^ж' 



«и ий1Й° "' Ь ,ЮМ *Д» ИТ * Десеть години захваща 
съ Р ; ката Тов^г г"° ВЛИШШС за "ад»о-"Ропейската 
Сл-1 о,^.;,^ с отиася до чисто ДУхоаиата куртура 

сътъТо™1 )т * а, ,п ^ М ?- Д0 ТаЗИ Култура се касаеше въЛро-' 
■Падате е еЗ а 3 >\ кй:юп Роскта въ дадения случай, както 

ти сл ' "зяълно основателни, 

туп1 т^ К ' аМе Д ° другата култура, до иещестйената кул- 

ж та ™™€НЕ«; ;; - " - '== 

на Западна К» РД ' ? о5 щото културно вдийний 
енлмс ? изабит Р Л ^ч Д "V е би ™ такова гол1;м 0, такова 
паднит-1 -?ъГи*я '*ЪР""& връзки меаеду. България и За- 

животъ на Гтп! -Д ^ Д ДС " ЪЛОНЪ "Рмторъ на духовния 
пТнлтгГ ! стра"- 1 ™. разкрие всички пжтища на и.ндустрн- 
шясГп^ ..културното и ,, М циай,.о дуйЪвнйЧо 
област »и, Р '\ К,Ш " ародъ ' та да мо>те той . въ всичкит* 
^поп! с 44 напп'Г а КУЛТура ' " е сал, ° да с ™гне за.падно 
нош п ш Т1 , ъ Р Дп аМИ " Да ™ '«"РЬварн въ.нЬкои от- 
на Западна Е а ,г>а П ДУЦаМЪ За мт1ута ' че об,,итг1 '«У^тура 
ниеГк,,,, С а,ес Р ав,,е но по-силна по своето илия- 

Т .и, п арНЯ ' «тко-^-ото ию представлява въ туй отио- 

™ и е е Р д™;^ У / Т ,7 Р + И г° Само м Т0ва - Пита " ъ азъ,Ж -^ 
тото на ^г- пД" « л * то6 Р° е " 11 ето си и пр БЧ и ли послъд- -■ 
тото на българската култура на заи.мстауването отъ стпанп 

Г-д *'по™ в^ГД ПР, ?° бИ Г т1; °™ Западни Евр^а" 

,^,; и въпросъ др-Ь мнт>н.ия у разумншт, хооа яе 

може р-Ьшнтелно не може да щ, а . Културата си е куптуоа 

л-Бтоороснието си е .тЬтоброение. Другъ , тй&а ^ б^,' 

критериятъ. друга тръбна да б.-^де ХкаЛ кул^урн^Ь 

Т;";' В "У-тТУрнитЬ заимствумн™, аие лт!то.&роеГего 

Го е посл-Ьдното н-Ьщо. което една държава, която иска Тя 

слт>дв,а по пжтя на културнит* народя и държави би Тп+б 

мо да приеме, последната мърка, тослъдаСто средство за * 

засилването на националната си и държавна култури У ,° а съ 

"' Се ,"Д Мира Щ°-ГОД* просвътенъ чоШжъ, тойто да б!га 

сия тъ„-?пТ° ^Т™ 6 " а Западна Европа. Само въРу 
сия, тъй нар-Бченит-Ь ставянофили отъ стария типъ отЧ. 
старата пп<ола, поддържаха особената теория ,п Аксаков?" ' 

' дГс Я тоГ„ а И с ДР Ги И - Че Г ,ЖШеТО М «™ За^дъ^Ж 
?«? Р Й 0ТЪ Русня - отъ РУСката култура че рус- 

киятъ „ародъ а. има своя особеность и тая особеность ' 
причинява и особено развитие на руската душа а елхова 

1ечГт И р Т °б С за та° ЕГ™ " а РУС ' <аТа ^У^^^^' 
лечъ тръоза да стои атияшгето на змадно-евпопейскття 
гнила култура, „ а г„„ Л ия Западъ отъ Русия оп пумата 
свещена земя. Това бъше една теория коЬо —е Р Г0 Х И 

която^то 1 " 6 ?";, К0ЯТ ° НЗУЧ ; Ю « «^о«»о Ва ™ Ш 7 нТко?Л' 
която онде унищожена, съборена отъ врт.мето което е по 

°я"^; от й а,кото "Р^зетнт* мисли на хора, дом и на 
,' а т У , КЛТЯ - И кие вижламе. че лнегъ Р ^ Русия ,тори Р 'и». И " 3 
ватъ такива сериозни спорове за влиянието на западна™ ■ 
култура върху Руся. Въ Русня реакцконе?итъ сега г-даое 
кото Г ста Т т Ъ укв° й еДН ° " 1Щ0: ДО ^аавяпета на политич^ 
иаатои^Пп "раната, до ограничение свободит* на 

^дпуга рябота нГ,? ПЖТ,> " Чр_ЬзЪ какви *Р*Д«м, говя 
р П ^ ? Работа. Но за културата изобщо, че тая западно- 
европейска култура .била гнила или била добра въппо^ 

"н^и^атъ 33 ^,^^ " ° 1ЛМ РУСК " Р«»Ж^н?кЖ. 
^1ф,1.)лив.атъ Р1.СЛЯ и които, когато сл; билч млати кптп" 

пахна 1 Ев^а' ^7"' ° тЪ Да сс УЧа1ъ "^шЛьТ 
ствата ,™-г признаватъ . чс -'«Уката, философията, ивку. 
^и/ '^ДУСтрияга и т. н. въ Западна Европа еж «есвав- 
мено по-развити отколкото въ Русия. Това е много егге '■ ' 
стаено и то си „ма своето обяснение. Та у на ъ още по" 

■геГс°п М °* е ,^е^ ГО "° РИ ' Че ше Се »™*РИ чов^ъ^е и °: ^ 
гентенъ, разумелъ. образованъ, който да спори ■ въпху нуж 
дата отъ заимствуване тъ сарана на БългарТотъзаладно" 

•' Р заиигг аТа КуЛТура ' Н ° ЗЗЪ Е!а, « ъ "Д а » а въпроса- неу^е 
с 1! ^ не !° иа ™ култура отъ Западна Европа се 

,„„; Ъ е основ -'Чта разлика въ лътоброешето нч 

гече '.'," на И Г 1 ^ 1 г(> Р ИЯНСК1:я календари _ сж прич™ ъ 
..зОт Р-. .^, ' Да зп,съ " и ^ едното лътоброение и да 

з.ъги ДРУ , ото м затуй сляото е по-точчо, другото не е 
; ,ка точно. Това е кгто Г чческн фа.ктъ. то е в+рно" григо- \ 
рняпскиятъ календаръ епо-точенъ научно, отколкото ю.^. 



ЩЩЯгГПШ^рЩЩЩЩ^щЩЩЩ^т''-': ?• :!;"ТВ:п 



1 1". > 



^''г^^^я^Гге:: 1 



Огенографспл дневници, 17 ОНС, II РО, 33 3, 10/Ш 1916. 



59^ 



лнсчнн. Но азъ питнмъ, побърка ли съ нещо ю.тинп- 
скинтъ календаръ на човешката култура дотогава, доко- 
гаю той беше въ сила нъ западна Европа? Сигурно не е 
побъркалъ. И стщинтъ точи ю шннекч календаръ не по- 
бърка досега и на културния и политически напредъкъ на 
България, не побърка и на отношенията на България съ 
чуждите държави, било въ политическо, било въ търгов- 
ско, било нъ индустрнялно опюшмшо. Нашите търговци 
сл; винаги — защото иначе не може п да бл;де — издиг- 
нати, .митедигеятки хора, които добре си правятъ смет- 
ките, които добре правятъ своите вземания и давания и 
своите пор.ъчки нъ западна Европа съ големите търговски 
июдустриялни фирми н по новия и по стария стилъ. На- 
шата, държава, въ лицето на нашето правителство, шшаги 
тоже е могло да он нрави смЬткпт1. по новия стилъ, макаръ 
че у наш. нъ сила е ста.рнятъ ю.гииискп стилъ. Ето виждате, 
прочее, че тоя доводъ, който се изтъкна тукъ въ мотивите 
па законопроекта, за да подкрепи прокарването, да покаже 
голямата наложителна нужда отъ този законолроектъ, отъ 
тая промени къ врт.меброеншето, не е сериозенъ доводъ 
не е сериозенъ могивъ. Още повече затуй, защото ще кажа 
азъ, че, ако ние искаме да черпимъ поука отъ западно- 
европейските културни държави, ако пие искаме да се пол- 
зуваме отъ придобивките на общата култура на западна 
Европа, ние можемъ и требва да налравимъ това, като зах- 
паншп, отъ друго место. 

I". г. народни пре.дставитееш! Печално, но фактъ е, че у 
насъ н-Ьма нито едно учреждение — абяолгатно нито едно, 
което да действува така, както се е желаело отъ добрите 
и честни граждаиш на България. Всички наши учреждения 
куцатъ въ едно 'или друго отношение. У пагъ постоянно ле- 
тятъ оплаквания до разните власти отъ начиита, но конто 
се прилагатъ разните закони отъ изпълнителната власть. 
У насъ постоянно летятъ оплаквания до надлежните пласти 
отъ търговци и индустриялци, които иматъ работа съ разни 
правителствени и държавни учреждения. Ние ■ ще пжтуваме 
отъ София до Лазарджикъ съ железница — нъкакли си 
120 км. — и ще отидемъ до Пазарджикъ за 8 — 8 '/а часа безъ 
зщкъанение. . Това е по разписанието. А когатоима закъснение 
6, 8, 12 часа — което нъщо е твърде обикновено — то е от- 
делно. Ние ще иолучимъ една телеграма отъ Стара-Загора 
нъ София за мъкакви си 12 — 14 часа н т. н. 11 това е ие 
само днесъ, въ анормалното връме, което България прежи- 
вява, а и въ нсъко. нормално време. А днесъ положението 
въ това отношение е ужасно. IV мшшстъръ-прЬдседательгь 
е пай-добриятъ. свидетели, въ случая, ми се чини, защото 
за повече отъ днъ седмици беше получнлъ една телеграма, 
изпратена по случай именния му депь, отъ Гумюрджича] 
оть владиката, -ако ле се лъжа. 

Г. п. Анастасовъ: Не е отъ Гумюрджина. 



Министъръ-пръдседатель д-рь 
Струмица. 



В. Радославовъ: Отъ 



С. Костурковъ: Да, отъ Струмица. 

Министъръ-пръдседатель д-рь В. Радославовъ: Вой- 
ната е нричшьата. Тамъ има аероплани на аягло-френцитЬ. 

■ С. Костурковъ: Азъ получихъ вчера, г. г. народни пред- 
ставители, едно писмо отъ единъ войпнкъ, който лежи бо- 
ленъ на лъчеиие тукъ, въ една болница; датата на писмото 
е ;} мартъ; получаюамъ го вчера на 9; на клеймото седи 7. 
Писмото ми е въ джоба. И това писмо е пратено отъ тукъ, 
отъ София! Ние лмаме търговци, които постоянно изпра - 
щатъ своите оплаквания пръдъ г. г. министрите, респек- 
тивно и специално преди г. мннистра на железниците, п 
казватъ: „Обещаха ни се вагони за еди-какнн си материя.™ 
за прекарваме отъ една чаеть на България въ друга; дни, 
недели, месеци се минаха, стоките ни стоять. ще изпниятъ. 
вагони !гЬма". 

Г-да! Наместо да се обърнели, и видимъ какво правятъ 
въ Герл1аи"\ч въ това отношение, какво правятъ въ Фран- 
ция, какво ..- • -чятъ нъ Англия, какво .правятъ въ Италия 
дори или нъ ' Австро-Унгарня и да почериимъ поука оть 
техното културно уреждане, да почериимъ истински уроци 
отъ човешка култура, ние замижана.мс иредъ т1;зи грошш 
факти, които бодатъ очите ни, факти па безредие, факти 
па пълна анархия, па пълно държавно разложение. ВмЬсго 
да вземаме мерки за премахването на тая анархия, на това 
безредие, да го шремъ попе, ние мижимъ, повтарямъ, и за 
подтласквапето па българската култура напредъ поста- 
вяме изменението на календара, на вре.меброенето. 

К. Лулчевъ: Трнпадесеть деня ще избързаме. 



С. Костурковъ: Слъдъ известно време ще се спра спе- 
циално на въпроса; избранъ ли е моментътъ за внасянето 
на този законолроекть и за неговото прокарване? Съ това, 
което ви говорихъ сега, искамъ само да подчертая ни-' 
съльта, че съ такива законопроекти не се носи нова култура 
иъ България, нито се засиля оная култура, която н доколко 
я имаме. Не. 

Тоя мотивъ, прочее, за нИкаква култури, е мотнвъ прн- 
впдепъ, е мотивъ съвършено несъстоителепъ. 

Но по-нататъкъ и^ма другъ единъ мотингь още. (Чете) 
„Въвеждането на тоя календаръ" — е казано — „освенъ 
.тЬтч) ще щ| даде едно по-сьобразно съ науката вре.меброе- 
1П',е, ще ни подраинп нъ тона отлошепие съ държаните па 
лападъ и ще улесни нашите вносно-износни връзки". Е, 
тукъ кече нч.нр-осътъ ле се отнася до общата култура, а 
специално до раз.мКмата, до разменните отношения, тър- 
1'окско-индустрпя,тпите отношения или, по-добре, до тър- 
говскитЬ отношения мсжд\' Ьълга|)«я и западпо-енроней- 
ските културни държави. Г-да, простете ме, ако ни кажа, 
че е много наивно, много детинско да се мисли, че съ из- 
метеш.е на времеброениението, пие ще улеоинмъ нашите 
търговски отпошенпя ст, западно-еиропенските държави. 
Ама това е тол.копа леко, толкова 1юсъс-тоятел«ю, че азъ не 
мога да си обясня или съвсемъ м.у.чпо си обяснявамъ — 
н ще ви кажа какъ — по к;и;ънъ начинъ е намерило м1',сто 
такова нещо, та.къвъ еднип, а.ргументъ, такъвъ единъ мо- 
тинъ въ е.дплъ заколопроектъ, сложент, на обежждане нъ 
съдбоносни времена въ българското Народно събрание 
Ами че нима 13-те деня, които правятъ разлика въ врем - Ь- 
броенето между паеь и занадпо-ен-ропейските културни 
държани, сл; причина за п1',какнп ептш.ки за нашите тър- 
говски отношения? Ст.все.мь пс. Азъ съмъ убеденъ на- 
пълно — пп н всички вие ще потвърдите, че и вие сте убе- 
дени въ същото — какво Германия, Австрия, Англия, Фран- 
ция, големите държани — за техъ е въпросътъ — съ които 
пие имаме преки търговски отношения, не,ма да ни се сър- 
дятъ ни най-малко, 'ако ние. вместо този заколопроектъ, 
имахме внесенъ единъ законопроектъ, който да предписва,' 
летоброението да се захвани! отъ сътворението на света, 
защото това е нан-пралото, по изчислението на геолозите. 
'1+>з.и държави немаше да ни се сърдятъ ни най-малко. Те 
пг!".ха да искатъ само едно; ,.Вие и отъ сътворението на 
света захванете л Ьтоброснието си, и отъ вавилонското 
стълачотворепне захванете, захванете и отъ времето па Нн- 
иуходоносора. па Да рия Хнста.иса, па Кнра, на Тамсрлапа, 
на Атила — както щете, ама само он разтворете границите 
широко-широко за нашата търговия, за наглата индустрия. 
Само тона искаме отъ насъ. А туй: кое число, коя дата ще 
имате, това е наша вл, грешна работа — правете си каквото 
щете". 

ЛЬшиетъръ-предсеДатель д-рь В. Радославовъ: Било 
и на рабошъ — то е най-старо. 

С. Костурковъ: Тъй щото нърху туй положение пакт, 
споръ не може да пма. Тона е единъ а.ргумептъ, както виж- 
дате, който е съвсемт, несъстоятелепъ и съвсемъ не из- 
държа критика. Не по този панинъ се завъждатъ или се 
развиватъ търговски отношения между две държави съ 
про.меняване на времеброелнето. Други см причините, 
други сл; поводите, , по които става това; другаде сл; мо- 
тивите, които диктуватъ развитието на търговските отно- 
шения между две държани. Ние зпаемъ, че Германия и 
Австрия, особено, иматъ нужда отъ голЪмъ пазаръ. И това, 
което можаха да плнравятъ въ България до времето на 
Балканската война, направиха го. Занапредъ те ще искатъ 
да иматъ абсолютно доминирующе значение па Балкан- 
ския полуостровъ. Дали ще стане това или не, то е другъ 
въпросъ, разрешаването на който не е ни най-малко въ 
намиеилю.сть отъ летоброението, отъ времеброениего, отъ 
изменението на календара. Нищо общо н'Ьма то ст, измене- 
нието на календара. То е съвършено независимъ въпросъ, 
иъирост. за живота на Австрия и Германия « за живота па 
Българин. 1! България, бългпрекиятъ Парламенти, вместо 
да се занимала днесъ съ такива дробни въпроси, требваше 
да употреби всичкото тона време нъ нзучване на другъ 
въпросъ — въпросътъ за търговското обединение на цен- 
трал.жпе държани съ балканските държави, специално съ 
своите съюзници България и Турция, който въпросъ, как- 
то знаете, сериозно се проучва отъ австрогерманците, осо- 
бено оть германците. Те правятъ всичко, за да го п.роу- 
чатъ и да го сложатъ на такава база, че непременно те 
да извлекатъ най-гол1;ма печалба отъ рзрешеи.ието му. 
Какво иранимъ ние въ туй отношение? Вместо да се за- 
грижнмъ и да оггот.орпмъ па нуждите па деня, ние се за- 



■■ ; «- г.^^. Г ^рр Я |щт1 



594 



Стенографски дневници, 17 ОНС, II 1'С, 33 3, Ю/Ш 101Л. 



нимаиаме съ внасяне, обежждане и прокарване на единъ 
календаръ, на калепдаренъ въпросъ. 

Прочее, г-да, тия мотиви, които придружа.иатъ законо- 
проекта, както виждате, не сл... състоятелни. И азъ п,«1, 
убеден ъ, че тЬ не еж истинските мотиви, които еж нака- 
рали правителството да ииосе тоя законопроектъ. Други 
мотиви требва да има то. 

.•Дка см друпитт, могили, според ъ мене, конто еж нака- 
рали .правителството да внесе този закопопроектъ. Съ вна- 
сянето па този законопроекти правителството е последова- 
телно — туй требва да се признае, първинтъ мотивъ е чи- 
сто политически, а вториитъ — отъ религиозно естество. 
По политическия мотивъ г. Кабакч. >елъ вчера въ свояга 
рЬчь съ п-Ьколко думи охарактеризира ц-Ьльта на прави- 
телството, както съ по-пъримя а.ктъ. за преименуване чер- 
квата ,.Св. Александъръ Невски" въ ,,Св. св. Кирилъ и Ме- 
тодий", така сжщо и ст> този закопопроектъ. Той характе- 
ризира приблизително тъй цЬльта на правителството: 
днешното правителство иска да из готи охь всички позиции 
и ь България русофилското суеверие и да го замести съ 
друго едно суеверие — национализма. Въ първата по- 
ловина отъ тая ми.съль на г. Кабакчиеви, споредъ мене, 
има гол-Ьма доза летища. Втората половина е абсолютно не- 
състоятелна. И азъ т'е се спра с.,тЬдъ малко н-г.колко ми- 
нути па тая мигъль, защото тя заслужава всичкото наше 
внимание. 

Правителството си минели, че българскиитъ пародъ ще 
скжса всЬкакви връзки съ руската държава и съ руския на- 
род'1>, като се преименува черквата „Св. Алексашдъръ Нев- 
ски" па „Св. ов. Кирилъ и Методий". и като се преустрои, 
промени врЬмебройпието, като се замени юлпитскиятъ ка- 
лендара, ст, григорнпския. По този пачишъ вече пие дей- 
ствително, но врЬмейроечшето, свършвала ст, «дточно-пра- 
вослаипата църква, скженаме въ туй отношение съ всички 
държави, които иматъ юлаинскл календара,. То е в'1'.рно. 
1 1о азъ се питали,: може ли да се постигне по този начинъ. 
чрЪзъ такива средства, политическата тенденция, коя го 
има тона мероприятие? Неужел.и русофилското суеверие 
вт, Българин, което е живЬло 40 години отъ освобожде- 
нието досега и още много десетки години преди освобож- 
дението, но такт.въ начинъ те бжде премахнато, изкоре- 
нено изъ душата, изъ сьрдцето па простичкия българипъ — 
защото тукъ пс е въпросъ за интелигентния човекъ, тукъ 
е въпроси за простичкия българина,? И питамъ ви азт>: 
нима вие ще пзчовт.ркате изъ сърцето и изъ ума на бъл- 
гарина онова чувство и оная мисъл ь, които еж крепени 
досега у нашия българинъ и които той е пазилъ и пази и 
днеска пт> гол-Ьмч мерка, като .преименувате черквата „Св.- 
Александърт, Невски" вт, „Св. св. Кирилъ и Методий", като 
заменяте юлиянскин календаръ съ григорянския и скжевате 
псекпкии връзки по отношение вре.иеброението съ рус- 
ката т.тг.ма държала и ст, руския пародъ? Ни най-малко. 
Азъ п другт, ижть имахт, случай да ви кажа: не ст, нрави 
«шезп, конто си мислятъ, че туй, което виждатъ по повръх- 
постьта, то е душата на българина по отношение на рус- 
кия пародъ и па руската държана даже, ако щете. Много 
се ма.чнтъ. Работа се иска за това, работа солидна, сериозна 
и методична, работа културна и политическа, но не съ та- 
кива средства, а работа между самия пародъ за повдигане 
гражданското и политическото съзнание па тоза н.цкхдъ, ти 
чрт.зъ това повдигаше съзнанието да може той да разбере, 
кое е за почитане у великия руския пародъ, кое е за мра- 
зене, за «с.у.ждапс, иъ руската държава, да се освободи от в 
оиоиа слепп чувство, което го е ржководнло и ржководи 
дори и дпе1съ. Прочее, и политическата страна, и полити- 
ческата тенденции па гоен мотивъ е, както виждате, съвър- 
шено слаба. Съ това нищо политическо, сериозно не може 
да се постигне. 

Но постига ли се втората половина отъ онова, което 
предполагаше г. Каба.кчиевъ? Нагажда ли се националното 
чувство, развива ли се, по-право, националното чувство, за- 
твърдява ли се то"? Защото тов.а беше мисълвта на г. Ка- 
бакчиева: едно заолуждеиие или суеверие се замества съ 
друго заблуждение или суеверие. Най-пашгКдъ, прЬди да 
■си отговоря лч този въпросъ, търся г/пчиноръ .на ДРУГЪ 
1'дшп> по-важепт,, ио-сжществепъ въпросъ. Той е: е ли 
действително суеверие пацпоналностьта? 

Г. Кирковъ: Има разлика между националности и на- 
цпоп.,лп.чъмъ, г. Костурковъ. 

С. Кспурковъ: Зная, че има разлика. Националности е 
едно, а национално съзнание и пазене на това съзнание 
или национализъм"!, е друго. Това то зная, г-да, недейте 
ме учи. Вие само но такъвъ папски начинъ можете да отго- 
1.а :нте. (С\гг,хъ) Машите аргументи еж такива! . 



Председателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Оставете 

поне Негово Светейшество на спокойствие, моля Ви се 

С. Костурковъ: Азъ не зная, къмъ кого 'ое отпаентъ 
тези думи. г. председателю? 

Председателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Не се отпа- 
сятъ къмъ паст,, а къмъ Папата тамъ. (Смехъ) - 

С. Костурковъ: Ако се отпасятъ къмъ Папата, ще мълча, 
по ако се отнаоитъ къмъ другиго, азъ ще Ви заплатя; 
защото не обичамъ да оставамъ никому дълженъ. 

Председателствующъ д-ръ И» Момчииовъ: (Звъни) 
Какъ така ще ми заплатите? Кой сте Вие? Азъ бихъ же- 
лалъ да се държите по-добрЬ и да не оскърбявате. 

С. Костурковъ: Затова именно Ви нитамъ, къмъ кого се 
отнася казаното отъ Васъ. 

• Г. г. пародии представители!' Националното чувство с 
приежщо на всеки пародъ, у който има що-годъ издиг- 
ната култура. Народъ е сборъ, както знаете, отъ еднородни 
въ известно отношение единици, които, като ги сплотява 
еднаквостьта на езика, нравите, обичаите и др., прани ги 
винаги готови да отождествятъ своите материални и ду- 
ховни интереси и съ общи. усилия да ги бранятъ. Пе е въ- 
проса, тукь, г-да, за експлоатацията, която се прави съ на- 
ционалното чувство. 



Отъ крайната левица: А-а-а! 



С. Костурковъ: То е другъ въпросъ. Господата отъ, 
крайната левица, когато говореха вчера чрезъ г. Кайак- ■ 
чпева, пе направиха- тези уговорки, ами ви казаха: едно 
заолшждеише се замества отъ друго заблуждение. 11 когато 
отъ трибуната па Народното събрание се нарича пацио- 
налпоствта. . . 



X. Кабакчиевь: Нациопализмътъ 
палность значи просто на.родоюсть. 



има разлика: нанио- 



С. Костурковъ: . . . заблуждение, г-да, позволете ми да 
ви кажа тогава, че вие губите почвата, на която стоите. 
Азъ зная, г-да, че преди големата война космополити- 
змътъ, интернационализмътъ беше завладелъ не само 
умовете на пролетарията въ света и специално въ Европа. 
Той бЬшс залладЬлъ въ голъма степень умовете на лелнкп, 
учени хора огъ разни специалности. Говореше се дори но 
"едно време, че 'туй народностьта, народното чувство, то е 
безъ всека кво значение, ... 

Д. Благоевь: Не е вЬрно. 

С. Костурковъ: ... че друго нвщо има, което кр1мт 
света и което го тласка шшредъ; това е чисто материал ■ 
нпятт, интересъ. - 

X. Кабакчневъ: Глупости! 

С. Костурковъ: Говореше се едно време дори, че тоя 
чисто материялелъ .интерест,, който лежи въ основата па 
пролетариятоката организация, ще предизвика скоро соци- 
ална революция. И Фрндрихъ Еигелсъ дори . н^Чуфичаше. 
времето, нр-Ьзъ което Ще стане тази революция. 

Г. Димитров-].: Я останете покойниците. 

С. Костурковъ: Много скоро дойде вр-Ьмето да ое опро- 
вергае предсказанието па този заслужмлъ на палето ри ята ■ 
и- ла науката човЬкт,. (Възражение отъ крайната левица) 
Азъ съжалянамъ, че повдигате този въпросъ сега, когато 
ие.мамъ подъ ржка да ви цитира.мъ, какво и])едричаше 
той, кога ще стане социалната революция. 

Д. Благоевь: Ние го зпасмъ. 

С. Костурковъ: Като го знаете, тогава мълчете, не- 
дейте опонира. • ■ .|>_1 

Д. Благоевъ: Вие нищо пе знаете и клеветите хората. 

С. Костурковъ:- Мацноналпостьта, иационалното чувство 
е безъ значение, споредъ техъ, и затуй интернационалното 
чувство космополйтичното чувство са.мо требва да ос раз- 
вий,! Г-щ| П-е знаете простичката бт.лгарска народил 



ямя 



■/■■■■ ■-,■'■■ ..■:■■■ \ ■ -■;■ ■■;■■} ■ : 



ш$Ш- 



р~", 



$яШ>$.л; 



Гтсно1'1}аФ(ч;п дневници. 17 ОНС, II РС, 33 3, ю/Ш 



1916. 



I': ' 



! ; ;; г 



Т' 

И- 



595 



Д-ръ Г7. Табурновъ: Много индже 



раооти. 



Н. Харлаковъ: Откакъ се обърка календарътъ обър- 
каха се и понятията ма ораторнгт,. Какво пжОрите? 

С. Костурковъ: Азъ кчзва.мъ, че национализч.чътъ ме 
само не е ^итралъ своята роля. както твър т.ъше вчера 
г. Кабакчиеьъ, ами национализъмътъ днесъ играе потя 
. какват^.не у тчгралъ нрЬзъ цчЧли 20 столътня. Свъгътъ е 
жшуденъ отъ онова национално чувсгво, което прояви псю- 
летариятътъ .».ъ- Германия, Франция, Белгия, Мтап и 
Русия.- ' " 



В. Коларовъ: 

(ЮЛИ. 



Даже 



шггермацнонализъмътъ играе 



„„,5;,,^ У Л : 1 !ь "Росътъ е ДРУП. — че националното 

чувство тръ&ва да овде използувано за развитието ня по- 
високи чуаства отъ него, на една по-горня градация въ 
душевния животъ на личноствта или рода: това е ннтепнз- 
циоиолиото,, космомолиталеского 'чувство. Това е пъпно 
ама г. Каоакчиеаъ за това не говори; той отрича всъкакво' 
национално чувство (Смъхъ въ крайната лъвица) 

1 ". г. народни иръдсвавителн! Азъ ще отида по-ната- 
тъкъ и до друга една мисъ.-ц. на г. Кабакчиева, която е отт. 
^-'^^ «тество, само че огь друга область. Защото този, 
които не държи за .националното чувство на едшп, народь 
безъ съмнъшш, още «о-малко може да държи за неговото 
|н.'лиглозно чувство. - 

. Н. Харлаковъ: Тамъ може да бжде иростенъ. 

С. Костурковъ: И за да свърша до този въпросъ, нека 
■ угакси кажа • пък олко думи и но него. Г. Кабакчйевъ пи 
казваше: „Седнали сте тукъ да се занимавате съ нъкакаи 
си попски, черковни работи". Това еж буквално думитъ му 
Л, нъкакаи си черковни въпроси, тъй ли! 



X. кабакчйевъ: НЬкаквн си 



светии, г. Костурковъ. 



; С. Костурковъ: Той каза: „съ нъкакви черковни въп- 
роси . Азъ съмъ запи-салъ буквално думитъ му. 

Министъръ Н. Апостсловъ: То е право. 

С. Костурковъ: Вие, ако не всички, то ио-голъмата 
часть.отъ тбзи хора, и азъ не сме така черковници и ре- 
лигиозни, както е мародътъ, който представляваме. Но ние 
не оме дошли тукъ да иравимъ закони само за себе си Ние 
сме избрани отъ този народь и тръбва да дър-жимъ винаги 
наи-голъма смътка за неговит-Ь чувства, мисли интереси — 
материялпи и духовни. 

Г. Кирковъ: Е добръ, сега вие държите тая см*тка. 

С. Костурковъ: А вие, когато твърдите, че сме седнали 
тукь да се занимаваме съ нъкнкни си черковни работи вие 
оскърбявате този народъ въ неговит* най-дълбоки 'нап- 
интимни, най-свети религиозни чувства, ако сте човъкъ на 
свободата, както претендирате, требва да зачитате съвт,- 
стьта на хората. А да зачитай съвчЧстьта на хората, това 
значи да зачитате тъхното религиозно въруго, течното вт,- 
роизповъдание, тъхното религиозно чувство а не ча се 
подигравате ст> тъхъ. " ' 

X.- Кабгкчиевъ: Ние искаме разделението на църквата 
отъ държавата, религията да остане частно дъло на върую- 
щитв, т* да го мздържатъ съ окоит* ср*т,ства Вие тпъб- 
ваше да знаете това, срамота е! 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

■ ■ - • ■ -V • 



■ мгкдрость, че ризата е по-близо до тЬлото, отколкото 
.връхната дреха и че не можете и ние самнтъ, като бътгарн 
да се еманциинрате, да се освободнте-отчГ това национално 
чувство ВъирЬки туй, вие твърдите, че то е едно забтуж- 
домие. Националното чувство е едно реално чувство съ 
което ние тръона да се справили,. к„ето тръбна та изпотчу 
ваме за благото на нации га. } 

X. Кабакчйевъ: Чувството не е заблуждение- то е еана 
мин-ьль, едно понятие. ' ' 

С. Костурковъ: То не е мисъл.,, г. Кабакчйевъ, то е чув- 
ство. Ако идентифицирате чувството съ мисч.лвта Вие нт 
мате понятие отъ психология. 



1ппх\- К и Р С г Т п Р !? В1 4 : - М "" го бъ Р зате - Ще кажа д,в* думи и 
върху него. 1 1едъите бч,рза. 



Г. Димнтревъ: Дпешпаг; 
държавата. 



цч.рква п'е е па народа, п па 



С. Костурковъ: Не е на народа ли? Кой Ви каза, г-не че 

цьрквнта не е на народа? Докогато въ гл. IX отт- нашата 

.конституция отъ чл. V до чл. А-Л стои една ре, ламе "тай, 

П РпиГго^Т " а Изто, '' , о-'фа»осл ав ^та Ре хр и „с т ," 1 ж?ка 

!",:, и10Д1гауЮ11а въ Държаната, дотогава таи ц-врква 



Д. Благоеви: М 



пого Ви сл, радикални понятията. 



С. Костурковт>: И когато язмЬстимъ тая глава IX отъ 

аплУгГ"""' Тогава М0Жемъ дп каж «'-». че Църквата "е 

Нп % ? • ° гава " 1е кажей ": ч ^ ШФквата е частно дъло 

гросч е тч 1Р зТ Ъ п,.Г Ь .' фОСЪ ' К0П1Т ° ДОЙде д; > се Разгледа 

с и . аже ,т н ,Р алд * ля » ето г »а Църквата отъ държавата. Ще 

с.и кажемъ и ние думата, безъ.да се евЬнпмь. Но недъйте 

■ рьоиа да се иска пакъ съгласието на ония които с,г, ни 
пратили тукь. Това е едшп, кардшшлапъ пъпросъ за Г ду" 
ховн:ия ж.иво,,, |1а българския па, Р одч„ „е само на точи ич 
Родъ, които жпвъе въ гршищигЬ' па пап.ата държава а нч 
цЬлия български мародъ, който е пръснатъ въ чужди- гЬ 
държави и конто пъшка подч, чуждо иго. И азъ ви гштамъ 
кога вземахте позволението ни нашитъ избиратели То по 
^ ™ Пра ™ ли тук1 " д; ' говорите съ пр1-,зрение и ирония™ 
"ържаг« 1 т1 , ? ,ГЬРКН: '' 311 "* КЯк ' И " Р^ д - ,; ^""е на цч, Р квата оть 

Г. Кирковъ: Следователно, ние не се страхуваме огь 
нашит; избирател-,, а вие просо се „р чено обя, те кчл 



Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: 



(Знъни) 



е св7,н, < г 1 "Т ОВЪ: ? ИЕ ' е сд,и с " у,1:,ш <««Ж-Р««Ш1Н. КОЯТО 
но ш ;' , ' :' °"'' 1;ЗИ ' К0И ' ,Ч> ' 1 " 1 '' 3 ' 1 - А««аго™я, като пз- 

иолз>в.пв невежеството, искать да сч.бчрптъ гллсонет-1- пч 
нростодупшия иародъ .... 'ласовем. па 

Г. Кирковъ: Ние се мтчимъ да издигпемъ нпшичЬ изби- 
рнгели, л не дп ги заблуждаваме. 

С. Костурковъ: Тогава, когато ппе отиваме между ич- 
шит* изоиратели и когато засегпемъ този въпросъ кач- 
ваме: ние имаме възмда по него, но днесъ този въпросъ 
не е сложенч, на обежждане, той не е въ нашата шмг- 

н Т^ч' 0т„« :'« Г Т РИМЪ "° ИеГ ° тукъ - пЬма Аа говорннъ 
" !-1 г - ^ Ш1()Т " има ДРУн въпроси, които вът- 

п>ватъ избирателмтъ въ момм.та, когато се «равятъ з- 
оори. И не само че и вие правите това, .но вие най-много 
се приспособявате като С1-„ат-е да зад*вате интимната 
струна на простичкия, невииенъ избиратель, а сега когато 
^И^ч*' 11 "'' 1 '' " ис Се ОГ!, «" т е тукъ съ прчЧнебр*жен,и.е къмч, 
неговите чувства, къмъ пеговит-Ь вярвания. Това е надо- 
„1™"' Г " Д ИЕ Дъллсите уважение, почить къмъ върата 

п тая Ж ДЪ й'1« арЪ " 6 И ВИе " аЗЪ ДЛ ,!е сме ^орониици 
па тая въра. ч>1. азъ съмъ като васъ, съ в а шит* възгледи, 

Г. Кирковъ: То е вашето политическо м*рило. Какво 
лначи да не в-в-рвате въ адно нъщо и да искате вашиЛ из 
опра-. ели да върздтъ? Това е лицемърие, това е развратъ! 



ПртЧдседателствующъ 

Моля, тишина. 



Д-рт> И. Момчиловъ: (Звъни) 



■ -„„т;,п К , 0СТУ > ?К0ВЪ: ■ ' ■'• 3!, ' 1,10г " т< "" "ародч, има нужда отъ 
култура, чр*зъ конто да разбере, какво му е дала религн- 
яга и какво може да му даде. ' 

Г. Кирковъ: Мамъ църква и в1„ра не трЬбва, па други 
1-р-|-.ова. .-{а това мписип п г. Радосла.вонъ. 

Пръдседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: Моля Ви 

г. Кирковт>. ' 

С. Костурковъ: Г. г. народни представители, този пъ- 
просъ е много ннтересенъ. 

Г- Кирковъ: За васъ интелигент! шт* религия не тр*б,в-1 
а тр-1,ова за народа, защото ипакъ какъ ш.е го вържешъ за 
врата, какъ ще го влачишъ «а касапницата. 

1Г>* 



И1Г„.' 



596 



Отелографстсп дневници, 17 0Н0, II РС, 33 3, ЮДИ 1916. 



Пр+>дседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

С. Косчурковъ: Единъ иародъ не може да стои съ 
празна душа. Тона е елементарна психологическа истина. 
Той псе ще има една религия, каквато и да е тя. 

Г. Кирковъ: Ама Вие си запазвате пра.ното да нтзмате 
религия. 

С. Костурковъ: Тона е било отъ шмтмвЪка и има 
всички изгледи, че това ще б.т.де и въ б.ъдаще. Са,мо фор- 
мите на вярването, па религията се измепнватъ, а онова 
дълбо хо интимно чувство, което поражда религията, стои 
като залогъ дълбоко въ душата па човЬка, .на личаостьта. 
И ако едно време за народа е билъ потребенъ единъ Аписъ 
въ Египстъ, или звездите въ Асиро-Вавилопия, или нт> 
какъвъ си Ю.питеръ въ Ри.мъ, или Зевсъ въ Гърция, дойде 
връме, когато тръбваше да се роди за човечеството другъ 
Богъ, за да зам'Ьсти старите богове, старите вЬрвания и 
чрвзъ тая нова религия да си даде отговоръ на всички 
тапии, па всички страшни злтатки, които прт\зъ въкове от. 
разигквалн та кръстъ човешката душа. И днесъ народите 
|.|:жъ търсятъ отговоръ на тъзи високи, страшни ' въпроси, 
и едни отъ човеците намиратъ тоя отговоръ въ науката, а 
други въ религията. Но и въ науката не можаха да намъ- 
|)ятъ пълеиъ отговоръ, и затуй, колкото да се стръмятъ хо- 
рата чр'Ьзъ науката да се отметнатъ отъ метафизиката, 
метафизиката и днесъ има своето царство. Защото човЪкъ 
би се обърналт. на ммзантропъ, когато изпусне своята 
душа н се види отчуждели, отъ всички духовни въпроси. 

11. Даскаловъ: Тръпнете по.диръ Кортсза, за метафизи- 
ката има една Кортсза. 

Иръдседателствующъ Д-рь И. Момчиловъ: Моли Ви, 
г. Даскаловъ, сега Ви иде редътъ. 

Д-рь II. Табурповъ: Той лъма никакво вЬрую. 

С. Костурковъ: Л.чъ имамъ своето вярваше, г. Табур- 
мО'1п>! , . 

Д-ръ II. Табурповъ: Може да е птжакъвъ другъ сим- 



Прт.дседателствующъ д-ръ И. Момчиловъ: (Звъни) 

С. Костурковъ: I Ги е, които боравимъ съ обществени 
въпроси, които сме избраници па единъ иародъ, ие мо 
жемъ да не държимъ смЬтка за неговите върваагая, за не- 
говата религия. Ние требва да издигнемъ този иародъ до 
нашето ра.абираиние и тогава, когато той дойде до туй раз- 
биране, той самъ, г-да, ще пи покапи да раздълммъ , църк- 
вата отъ държавата, да унищожимъ опия култове, които 
сега еж въ сила. 

И. Коларовъ: Вие .никога нъма да съдействувате на на- 
рода да дойде до тази култура. 

С. Костурковъ: Очевидно е, че е така, споредъ васъ. 
Само че вие сте арбитри, вие сне оракули, които давате 
отговоръ па големите всечеловечески въпроси. То се знае; 
адлж вие все такана поза заемате отъ своето место и отъ 
трибуната; ние все се явявате арбитри, за васъ всичко, 
което е тукъ, е ни.що, само вие сте нещото, само вие сте, 
които решавате всичките въпроси. Нима ние правимъ нтзшо 
за .иовдшмне.то културата на този иародъ. за повдигането 
па политическото и гражданет.ввното съзнание на народа, 
нима пие хвърляме поле една искрица въ тъмната -народна 
душа! Не, пие хвърляме снопове отъ тъмнина, отъ мрач- 
пипа, а само .вие хвърляте снопове отъ лжчи въ парада. 



Г. Кирковъ: Вие доказахте 
между народа. 



светлина хвърляте 



С. Костурковъ: Вие отивате даже по-нататъкъ — поди- 
гравате се съ народния култъ. Но съ подигравки не ще от- 
лжчг-гге народа оть религиозния му култъ — култътъ 'е въ 
човешката душа. И вие, които възстанате прогивъ рели- 
гиозния култъ, имате такъвъ култъ, само че въ по-друга 
форма. Всеки 1 май, когато видя организирания пролета- 
рият-!, да дефилира и съ птлени да празнува своя работни- 
чески деш, на труда, иде ми на ума за опия шествия, литни, 
които особено' прт.зъ средните вЕкове ставаха по ц^ла 
Европа съ омъзм хоругви, еъ онези знамена и благославя- 
ния. Тона е нашата религия, това е вашия култъ, това еж 



вашите хоругви. Защо се подигравате съ хоругвитъ на 
простия иародъ'? !4деге повдигнете съзнанието му, да за-" 
мътните този му култъ съ другъ. Но този иародъ не мо&е 
да бжде безъ никаква религия,, безъ пикакъвъ култъ, а и 
вие самите не можете безъ такъвъ култъ. Вие виждате въ 
какво положение, въ какъвъ имнасъ попадате. 

Г. Кирковъ: Но вие, интелигенцията — можете! 

С. Костурковъ: Прочее, тюлиишческата страна на 
въпроса, както виждате, не стои съвеЬмъ тъй, както я 
представи г. Кгбакчиевъ. • 

Но по-важно е друго. Постига ли се политическата 
цъль, която очевидно пръслъдва пра1вителството съ въвеж- 
дането па григорянекмн калондаръ? Ще можемъ ли ние 
политически и духовно да се приближимъ повече къмъ 
ертздно-ввропейскитъ държави? На този въпросъ може да 
се отговори, безъ забикалки, съ две думи — ие можемъ. ■ 
Защото не съ едно връмеброене ние -въ политическо -отао--( 
шепие ще се приближимъ повече къмъ централните дър- [ 
жа>ви. нито пъкъ ще получимъ нъкаква полза, аасо се отда-. \ 
лечи.мъ отъ ония държави, които илштъ ста.рмя кален-; ; 
да.ръ — юлия!ю<ото врТ.мебросне. Напроти.въ, не мислите! 
ли, че като искаме да се приближимъ съ .западаитЬ дър- . 
жави, ние се отдалечаа«л1е отъ нашнт-Ц ст^+уди, които 
ВСИЧ1КИ до единъ иматъ това старо вр^Ьмеброене. 

П. Даскаловъ: Т'Ь ще дойдатъ при пасъ, не плачете за 
т-1;хъ. ..,,'• 

С. Костурковъ: СъвсЬмъ не лиача за тЬхъ. — .'Азъ изттж- 

намъ, г. г. народни иръдставители, само слабата стратам1а;! 
нт.проса. ч ';',''.■• 

II. Даскаловъ: Азъ Ви казвамъ силната страна па въп- 
роса — тъ ще дойдатъ при насъ, щатъ не щатъ. ' :• 

С. Костурковъ: Друго нтмдо има още. .Изм-Ънявапето на 
нрЬмеброепето, замъ^ства-пету на юлиинския календаръ ст> 
грпгоряпскии, ще виесе, както знаете, едииъ смутъ въ ду- . 
шага па простичкия българинъ. Да! А за туй ние трЪбйа 
да държим ъ см-Ьтка въ вс1>ко 1>р-Ьме, особено днесъ. Затуй ■ 
ние сме съвътвали и ст.в+.тваме винаги голтша лръдпазли- 
воегн. По поводъ на тази наша голъма .пр'Ьдпазливость, 
която пие искаме, г. мниистърътъ на правоеждието. укори 
всички ония, копго поддържаха тая лр^длазливость. „Съ 
тая пръд1пазли'вость — ^казваше той — .„нищо до сега не е «а- 
пра.вено. Ние, л1ибералмтЬ, сме малко или много р-Ъшителиш 
чов-Ьци, шие исичко вършимъ безъ това гор-Ьдпазваме. Ето 
идеята за обединението на България съ Македония и ■ тя 
се осъществи; ако б'Ьше тая пр1>дпазлшюсть, която пр^по- 
; р,ъчате, и това нямаше да стане". Да бяздешъ пръдлазливъ, 
туй значи да б.т.дешъ умеиъ, а не страхливъ. Пръдпазли- 
шостъта I» .страхлшюстьта еж оивъ разлиини понятия. Нима 
е гол-Ьма р-Ьшителноств, нима въобще е ртжштелность да 
се внася измънението на календара на връмеброенето по 
този нач1И1:1ъ, както сега се постмпта ? Нанротивъ, тъимо туй 
стгвтелстъува, ако искате да знаете, по моему. за страх- 
лан^ть, ,; не за рЬшителиость. Защото, ако г. г.. . мили- 
стрпп-1', блха рЬшителн.и, т-Ь щ1зха да чакать едно цо-сио- , 
койно врЪме, когато българските избиратели можеха : сво- . 
бодпо да се произнесатъ по всички проекиираии законо- 
дателни мероприятия, и тогава правителството да излЪ- 
зтяпе съ овоя за;каж>проектъ, да го направи досто5шие ла 
обществото, па печата, на събранията,. на обществената ми- 
съль. Вместо това, правителството дебне, правителството 
чака, и избра единъ моментъ тогава, когато дЪйната чноть 
на българското общестно е съ пушка при нозъ, даест> за 
днесъ, по фронтовете, когато по села, и градове еж. оста- < 
пали жени, дъца и .старци, и отъ .друга страна, когато и пе- 
чатътъ, и ржц-Ьте, и краката, и устата на нашитъ хора, 
които се заиимаватъ съ тю-титика и журналистика, еж вър- 
зани, котато имаме една нечувана посвита и неаддена по 1 '.' 
м+>сечт.ната по своето естество цензура, за да внесе своя 
за1коно;п.роектъ. Защо така бЬ, джанамъ? Сета,:%01гато 
никой не може да се протиъапоетат» на нашит* плаиове и 
искания, сега ще го прокараме. Това храбрости ли е? 
Това ртппите-пгасть ли е? Не, това е страхливость. ; ' 

Но има едно друго шъщо. Тукъ се застлга и единъ чисто 
редмгиозепъ втлфосъ. Това е«ъа1росътт»за лраздницитЪ. На- 
празно се сили заканопроектътъ въ своитЬ мотиви ;да \гл 
увтфи, че канонитЬ,' черковните правила, не били засег- 
нати. Вчера иай-красиоръчшю и мн(Л"о аргументирано, осо- > 
бено двама отъ ораторите, г. Бобчсвъ и г. Гиргичовъ, до-. 



> I 




- 



.,..»■,••'.- -Г^^^^^г^ 



'*^!й# 



Гггямграфгки дновинни. 17 0110, П ГС, 3» 3, ШДИ 1»1в. 



597 



казаха тъкмо противното на отми, което се казга тукъ. 
Го' с истина. И че това е истина, вижда се още отъ факта. 
че Св. Синодъ, по моитъ положителни свт>дъния, е пече 
рсапиралъ .на онова, което правителството е внесло тукъ. 
за да бжде прокарано. Азъ питали., оовтунъ том, правител- 
ството: понеже тукъ работита се от.чася до фиксираик: на 
дати, на идвъстаи черковни, религиозни .празнини, сонди- 
рало' ли е, вземало ли е правителството по този въпросъ 
мнтишето па компетентната наша духовна, черковна власть? 
Елементарната учтивост!, поне налага на правителството да 
иска мн-Ьнието "на Св. Синодъ. Азъ заявявамъ ръшително, 
че не е искано мнънието на Св. Сннодъ. А това, г-да, е отъ 
значение за простия човъкъ, за простия народъ, който 
слуша какво те му каже пеговиятъ свещеникъ, а свеще- 
никътъ слуша какво ще му каже неговиятъ архиерей, а 
архиереятъ слуша какво ще му каже неговиятъ Синодъ. 
Това е една организация, която има свое управление, 
това управление има сноигЪ права, обозначени пъ кон- 
ституцията,' .правителството е длъжно, да зачита тъзи 
права. Ако не искате да ги зачитате, дайте да измъ- 
ннмъ, конституцията. Тогава разбирамъ, нъма да ги за- 
читаме, тогава ще бмдемъ въ правото да не зачитаме 
никого, но дотогава, докогато, както казахъ, въ нашата 
конституция има Тл. 9 съ чл. чл. 37 до 43, правител- 
ството е длъжно да се съобразява съ предписанията 
на тия текстове отъ конституцията. Правителството и това 
не е направило. Нтпцо по-лошо даже, правителството е 
голкозъ леко и толкозъ прънебръжително погледнало на 
въпроса, че то дори !Ие е сондирало специалното учрт.жде- 
и Ие — кодификацнонната комисия — което създадено 
анджакъ за такива цъли: когато се създаватъ законо- 
проекти, да бждатъ прегледани отъ него. Този законо- 
нроектъ не е и помирисалъ кодификацнонната комисия. За- 
това и той е амгого оригинален-ъ по начина, по койтое редак- 
тиранъ. Той съдържа въ себе си, вмъсто постановления, нт*- 
какпй си мотиви, нъкакви си доказателства, нъкакни си убеж- 
дения. Напр., чл. 6 е редактнранъ така: „Тъй като календар- 
ната реформа въ нищо не засъга нито догмиттЧ, нито кано- 
ническитЬ правила и вжтръшнип върскн животъ на право- 
славната- църква и тъй като потт.шноствта на календара 
на Ю.тч-я Цезлръ е била констатирана още въ Никешггаш все- 
ленски съборъ, то установе.нитт. въ закона за празници гъ 
нелрисл-.тствени дни, господски и светийски, ще се празну- 
ват!, пл сгг.шитъ дати по новия стилъ, чръзъ ко'ето се по- 
правя погръшностьта на юлиянския калепдаръ". 

Само че тукъ се .пише не- членъ отъ едннъ законъ, тукъ 
се пите статия нъкаква си, развива се една мисъль. Че 
това 1ге е законопроект!.! Ако този законопроектъ бт.ше 
• отишелъ по надлежния родъ въ кодификацнонната коми- 
сия, той н-кчаше да бжае такова чедоиогче съ своята ре- 
дакция. Толкова правителството е безллаберпо въ дадения 
-....^лучай. толкова е прънебрт.гнало най-елементарнчтъ пра- 
'вила, които се /изисквать пт>и законодателството. Правител- 
ството, обаче, едно нъщо не е забравило. То не е забра- 
вело своята политическа цъль, която пръслъдва: да залячч 
известни спомени ,отъ етсторятл .на Българя и да запазч 
.'други, като съ това мисли да 'насажда националнетично 
чувство у българина. Едно • чуждо разбиоане на пъщатл! 
Така правителството не с забравило да обозначи точно да- 
гитъ. въ .които ше се.п"гчзнуватъ пождечи-ятъ лень яа Негово 
Царско Вмсоче-етяо Пръстолочаслъдчмка, тезоммеимиятъ 
-денъ на Нейно Величество Царицата, рождениятъ леиь на 
Негово Величество Царя. Всичко туй не е забравено. 



г. г. министри отъ днешния кабинетъ, ако не бъше датата 
19 фовруарий? Ами ние всички, както и азъ, ^гг.хме да б.у,- 
.лемъ.робн на нашата нещастна съ кръвь облъпа земя. 

П. Даскаловъ: Не се знае. 

С. Костурковъ: Роби щ-Ьхмс да б.у.Дсмъ, б.у.дете 



била потне.пическа 



българското духо- 



В. Коларовъ: Това е национализъм!.. 

С. Костурковъ: Ще прощавате, то не е национализъм!., 
г. Коларовъ. Българският» народъ не разбира ■няшюналнзмл 
така. както го ■раабира закон одроектьть. Той разбира 
своя иационализъмъ въ своето национално единство, а не 
го разбира въ лицето на своя наш.; н'е олицегяооява своята 
ияииочалмост!. въ царь Феодинлида или въ покойния княз в 
Александъръ; българскиятъ народъ, както ви казахъ, друго 
разбира подъ своята националност!.. И г. г. ми.нистритт. 
искать имавю другото разбиране да вмъкпатъ въ душата 
и сърцето на българина. 

В. Коларовъ: Тамъ е въпросътъ. 

'С. Костурковъ: И топа е собствено главната задача, 
основнат^ мисълт. на законопроекта. Ние не виждам*; 19 
февруарий.. освобождението на България. Защо? Защото 
напомнюва нъкаква-си руска политика. Господи Боже, 
какво значи туй? Неужели затуй, защото воюваме съ 
руската държава, .ние тръбва да скл-.саме всички истори- 
чески връзки съ ония 1 ' събития, които създадоха днешна 
България? Ами че кг^д* щъхте да бждете вие министри, 



увт.рснп. 

П. Даскаловъ: Не е в+,рно. 

С. Костурковъ: Защото шиш, конто пъеха, както криво 
нр-Ьтава г. Кабакчиев!, мисълвта, че свободата не ще ек- 
зархъ, а -иска Караджата, и тт, запт.ха тази пт.есип,, когато 
бъше врт.ме, но по-наирт.дъ свободата искаше екзархъ, па 
тогата поиска Караджата. На роди тЬ въ своето оовоооди- 
теяно движение ирт.живт.натъ етапи. Прогресътъ па човт,- 
чеството, извоюваисто на не.говит-1; свободи и всички ду- 
ховни блага, не става лесно. Не търпи, както знаете, ни- 
какви скокове. Самитъ революции не ся-, нищо друго, 
освънъ по-значителна крачка о"тъ еволюцията, обозначена 
ПО-СНЛ.НО, по-ярко подчертана; тя е пю-голъма бръчка отъ 
еволюцията на народа, на дадена държава. Та пай-иапр-Идъ 
нашето освободително движение искаше екзархъ, па дойде 
вр1-.ме. когато екзархъ не ще, иска Караджата. Най-на- 
пр-Ьдъ то поиска духовното освобождение. Защо? Защото, 
безъ .националното самосъзнание да се кристализира до из- 
въстча степен!., не бъше възможно да се мисли и говори 
за нъкакво политическо национално освобождение на Бъл- 
гария И нашата църква изигра, както знаете, велика роля 
въ миналото. Наншягъ свещеникъ, заедно съ пашиятъ учи- 
тел!. рл;ка подъ рмка бт..<а първитЬ борци за духовното 
освобождение на България и яо-ноелФ. за политическото 
!1ъзражд.а.не и освобожд< ние. Ние нт-маме тукт. западно- 
европейската църква съ своето потиспиче-срно. Тръбва да 
нравилп. строга разлика между двътт. църкви, и затуй 
трт.бла да държимъ за нашата нратославпа църква да се 
не мъси въ'риМ'0-католмч1Сск;гга .дотогава, докогато наро- 
дътъ не наложи това, или народътъ не каже, какво църквата 
не му е потр-ЪЬьа. Нашата т(ърква те е 
никога, откакъ България е покръстена. 

Д-ръ П. Табурновъ: Ами гръцката?' 

С. Костурковъ: Българската църква, 
венство не еж били елмичкиятъ о бодрите л в, .едшшчкпигп. 
утт.шителв и.а падчалптт. духомъ, .на иачсмотълия иконо- 
мически български 'селяпинъ или пра-ждял.шсь лъ мрачното 
далечно или близко минало. 

Г. Димовъ: Въ лсъки случай, не -е църквата, а шласп.та. 

С. Костурковъ: Тази църква съ нашит* училища б-Ьха 
еди.н.стввиитт'. лп-.чи. която нроби.ваХа »<-ато копие м,рачи- 
пата въ българската земя и които подготвиха националното 
възраждане, освобождението релитиоано — църковно то- 
пнало — и политическо на България. Е яюбрЪ. дойде 
свободата на България съ помощьта на дълги, голъмн 
борби впнчни борби, .въ които българското племе запиел 
имената «а славни борци. Българското племе даде всичко 
туй, '40 можеше, то даде най-скжпи жертви, нпй-скжпитт. 
снои синове пръда. олтара на своята политическа свобода. 
Но това не бъше достатъчно. Трт.бваше много повече 
кръвь да се прод-Ье по такива или други подбуди, по такива 
или други държавни съображения ла руската държава, за 
да се освободи Бт.лгария. И България се освободи. 19 фев- 
руари й е -символ ътъ, на -българското освобождение, 19 фс.в- 
руарий е празни.кътъ, който н.апа,в.!Ю се чествува и празнува 
навсъкждЬ въ България досега, както 11 май, празникът!, 
на Св св. Кирилъ и Методий, основателитт, па Гп,.!гпарскята 
просвъта. И днесъ следъ 40-годишно почти празднуване вие, 
г. т. л!гнисто,и, искате да изчовърлоате изъ душата, да из- 
дълбаете изъ ' сърдцето на бтлгариил всички спомени за 
този дож.. Точа не може и и>е бииз дч -го сторите. Азъ 
съмъ убъдепъ, че, ако вие днесъ го сторите, утрт. дълбоко, 
горчиво ще се разкайвате. 

Вие виждате, прочее, че вашиятъ за.конопроектъ, отъ 
която стрина да се разглежда, той лръдставлява едно парче 
кни.га, той е '-съвършено слабо обмисленъ, н-еиздт.ржапп. 
ни най-малка критика. Вие виждате, че тукъ не е въпросътъ 
само за промъия ,на .календара. Безспорню, григориянскиятт. 
календара! е -по-'Пра.въ отъ юлияискиятъ, но не е тамъ въ- 
шчосътъ. Гла.вни.ятъ- въпросъ е, какво гоните съ това проме- 
няне и защо гоните тия цъли, чисто политически и рели- 
гиозни? Че. тис п-отозимаиииъ. безъ да искате, ставате про- 
водници на онази идея, която много отдавна се носи въ 
Бългаоия отъ високия нейнъ фа.кторъ, именно за прибли- 
жаването на България къмъ унията. Не се смъйте, г. Табур- 



5Т^'1П'.'|^.г(Г1»^(щ;1Н1 



598 



Омаплраф' 



цп. 17 01Н:, II ГС, 33 3, 10:Ш 1!)1«. 



новъ. Азъ бихъ казалъ на асичкл ви, че днес ъ ,не с време 
д 1 се занимаваме съ такива въпроси. 

Д-рь П. ТаС>ур'Новъ: Календарътъ ли е силата на право- 
славието? Язъкъ! Друга сила има православието, а не ка- 
лендара. 



Д. Тенева 



КаТОЛИЦИТ 



м.ал.ко да ирн.к.азватъ се["а. 



С. Костурковъ: Г. г. народни представители! Най-послт> 
азь ще се спра съ паЧколко дум'3 нл.рху сдипл, жкледенъ 
въпросъ, той е 1гш1|)ос1|Тъ за навременност!, та или ненавре- 
меппостьта на този за коноп «роектъ. Споредъ моето разби- 
ране, пап-пажпнитъ въпросъ \ю този .законопроекта, е въ- 
проеътъ за неговата нанр'Ьмсшюсть или пенавртзменность. 
Днесъ, когато исички българи и всички граждани на Бъл- 
гария въ селата и градовете трсиьеригъ за утрешния день, 
когато не зпаедгь ка.кь улр-Ь ще остлиюмъ на северн.итт> 
или южните наши граници, когато не знаемъ какъ ще се 
■свърши страшната кървава каса<Ц1ниц.а, която унищожава 
Европа ето вече диъ години, ние, вместо да вземемъ мерки 
да нтфлмъ он'Ьзи големи зинали рани на .народното тъло, 
вместо да юемемъ мерки да задоволил ъ онези голтлш 
нужди, безл, задоволяван ето на които вие не можете да 
искате никакво спокойствие вштр-Ь вт» страната и ташъ на 
фронта — .вместо туй д,а пр.алимъ, юаввзмъ, н.ие сме .взели 
;ьа се занимаваме ст> никакво промтлкмшс на календара. 
То.ва е горчива, жлъчна ирония. Г. мим.истъръ-лиредседа- 
тельтъ напразно заявяваше за вчера: „Азъ, казва, се изма- 
ммхъ, като заявиха, тю-р.ано, че опозицията .не ми нрави ни- 
какви пречки; обратно, опозицията зах.ваща пакъ да държи 
своето старо поведение''. Какво искаше да каже г. мини- 
с'п,р7,-1пр'Ьдседател1>тъ? Че опозицията вое да критикува 
много строго, жестоко? 

П. Даскаловъ: Да си показва рогата 

С. Костурковъ: Да, разбира се. Че пие ли сме виновни, 
г-да, когато вие, вместо да се занимавате съ нуждите на 
стлалата, вместо преди 2 '/■.. мъсеца, щома> се откри сегаш- 
ната сесия, да ни внесете новъ законопроекта, за урегулир- 
ване въпроса за ектногинта, .която е. повдигнала ужасъ въ 
страната, която ще причини смутове въ края на краищата 
— бждете уверени въ това — ... 

Министъръ X. Г. Поповь: Н1;ма да стане това. 

С. Костурковъ: . . . вм-Ьето това да паниращите, вие ни 
занимавате съ дреболии, .вие ни внасяте законопроекть за 
преименуване църквата „Св. Александъръ Невски" и за 
нромъна н.а календара. Е, когато вие ностг>;;пв..ате така, що 
да правимъ ние, членовете на опозицията? Да си завър- 
жомъ устата н умовете? Тава не можемъ ля наигравимъ. 
защото ще б,т,демъ престлщншш сицгЬмо своята съ.вт>глъ, 
спрямо своя мандатъ, спрЬмо своята задача и спрямо ин- 
тересите нл опия, които сл; ни пратили тукъ. Ние нт»\т чии 
И геворямъ тоза, което говорихме, .ние щъхме да се задо- 
воляваме винаги съ своите декларации, както правихме 
пзвъсгно врЬме, ако вие, г. г. министри, бЬхте по-благора- 
зум.нп, ако вие ле ни данахте такг.-ша поводи, а.ко не лт>1- 
вЬхтс такива предизвикателства съ такива необмислени за- 
конопроекти. Вие, вместо да ни дадете нъщо сериозно, ко 
ето засега отблизо живота, кожата на българския селдаинъ 
и гражданинъ, който се чуди какъ да свърже двата кран. 
вмъсто такива законодателни предложения да ни дадете, 
вместо такива мероприятия да ни внасяте, вие внасяте та- 
кива въпроси: за преименуване църквата ,,Сп. Алексан- 
гьръ Невски" и за календара. Е, какво да направимъ? Да 
мълчимъ ли? Да не излЪземъ ли да ви кажемъ, че това е 
ирония съ днешната еждба на българина въ селото и града? 
Пие се ск.тшите да направите помощьта на .войнишките се- 
мейства отъ 35 ст. на 50 или 60 ет., а не се скжпмте да ми 
отнемете два депа само но сдинъ календа.ренъ въоросъ. 
И ако направите см'1;тк.а, ще .видите, че ние, които сме тукъ, 
нзе.дохме хл1;б,а на хиляди дец.а и сираци на войнишките 
■"г.мей-съва. 

Некой отъ десницата: Защото приказвате по два часа. 

С. Костурковъ: Тази елементарна смЬтка я пранятъ хо- 
рата № ние сме дължни да ,я 'Правимъ, да се не занимав-а!ме 
съ такива празни въпроси. """ 

Ц1>кой отъ десницата: Щомъ е празенъ, защо говорите? 



С. Костурковъ: Това е празенъ въпросъ. Този въпросъ 
ще добие своята (важноств тотава, когато се нормализира 
положението на България. Тогава и н.ие, следъ- като уръ- 
дите разпрата по този вкиросъ между .пра кител сивото и 
църквата, ще гласувахме з;1 заменяването на календара, но 
днесъ, когато има други съдбоносни въпроси за обсгйЖда.не, 
за разглеждане и р-Ьшаланс, ние Да се занимаааме съ та- 
кива дреболии, тойз е да се подигравали; съ себе си, "съ 
мандата си, да се подиграваме и съ гладующето население 
въ България. И дносъ, когато вие мислите, че всичко стои 
благополучно, и днесъ хората стонтъ Осзъ осветление въ 
к.т.щи; и днесъ се чуднтъ нлчалницл на отделения въ Со- 
фия какъ да свържатъ двата краища. Началникъ на от- 
деление, дългогодишен!, приятел!, на праизтелството.предъ ' ; 
мене преди две недели казва: „Не зная какъ ще живея, 
не е възможенъ животътъ". ' 



НЬксй отъ десницата: Кой 



е тон.'' 



!С. Костурковъ: Том го казва единъ човЪкъ, който по,- , < 
I лучава една голем.а заплата. Г. г. .народни предстаАители! [ 
\ Какво е положението на ония, които иматъ по 30 л. или до :: 
15 — ^20 л. месечен ъ приходъ и които иматъ по нтжолкочленмо 
семейство? Това положение е ужасно, мизерия невъзможна,; 
а вие знаете, че мизерията, гладътъ, това еж най-лошите' , 
п.ветнлци ,нл човека. Искате ли, прочее, единство въ Пар- 
ламента, което да се разнесе по всички краища на бойните 
полета, искате ли въодушевление, искате ли братска ржюа, : ; 
не ни давайте да се занамиваие съ такива празня за мо-. 
мента въпроси, а ни занимайте съ онтзя въпроси, които се 
касаятъ до подобрение участьта. живота на населението, 
в.г.тре нъ страната, до 'Подобрение н.а положението на оим; ' 
които съ пушка въ р.у.ка брапятъ днешните граници на 
България, .и тогава ние .не еа«мо н1миа да ви о.с<кдим1^''(не 
само пЬм а да се дразмлмъ, ,:ше ще -ви иохвалимъ, иие ще ви 
рл-,коплес.каме, защото ще заслужите похвалите, ще заслу-, 
жите р.т.конле.сканията. (Вахзраженис отъ десницата) 

Председг>телствующь д-ръ И. Момчиловъ; (Звъни) 

С. Костурковъ: А днесъ, когато вие," вместо това, изли- 
зате да чи занимавате съ такива несвоевременни и пшкантаи 
въпроси, не само че не ви рл^коилескаме, яе само че не ли 
похваляваме, но пие аисоко протестираме за иронията, която 
отправяте и къмъ наеъ, .която отдра.вятс и къмъ населени- 
ето и къмъ воюващите на нашитт, граници. (Ргг.коплеска- 
н-ия отъ левицата и левия центъръ) 

Председателствующъ д-ръ И. Молгчиловъ: Има думата 
г. д-рт, Стоянъ Даневъ. 

Д-ръ С. Даневъ: (Отъ трибуната) Г. г. народни пред- 
ставители! Азъ се намирали., въ недоумение, какво пове^ : 
дение да дт.ржа пга+,дъ внесеното предложение. Недоумтми- '' ' 
ето произхожда отъ това, че текстътъ На днесеното пред- 
ложение заедно съ придружаюшите го мотивн гласятъ; 
едно, а снощи отт. тази маса чухме изявления, които като! 
да сочатъ, че миннетсоството не усвояла всечело станови- 
щето на законопроекта. За жллостъ, изявленията на г. ми- 
нистра н,а правост.дието не беха изявления нз кемпетен- . 

гния миннетъръ, на мипистра на външните работи и на 1 

'Зт'лгг,даннита. 

П. Да'ск?ловъ: И кодшетентшштъ миннетъръ даде стк- 
щнтв изявления, но въ това гареме Виенебехтс тукъ, а! 
зачрпцавахте делото по шпионажа. , '' 

Т. Ноевъ: Отъ тебе по-големъ шпионишъ ,нъ.ма. 

Председателствующъ д-ръ И. лМомчиловъ: (Звъни) 

Д-ръ С. Даневъ: Азъ бехъ тукъ, когато г. мимястърътъ 1 
дава своите обяснения, но шумътъ беше тол!кова толелгь;! 
щото не можа да .се 'разбере какво ,въ елшшость той искаше 
ла каже. Ние на ..н-Ьколко п,у,ти го поканихме да стане.иеъ- 
неколко думи да заяв,и, че всичко оноаа въ законопроекта, 
което засега църковните празници, се оттегля, и ние бехме 
готови да се отклжемъ да вземаме думата по законопро- 
екта. За големо съжаление, такива изявления отъ негова 
сграна не се илгккгоиха, и ето защо азъ казвамъ, че се на-' 
мирамъ въ недоумение,- какъ да гледамъ на предложението. 

Ако се опра на текста и на мотивите, които придружа- 
вал, законопроекта, азъ не .мога Да не възстаня противъ 



ш 



■■ 






■»х.*,г 




Щ^Щ^7ищ>0ф:г-- 



Си-тирд!»-!.-!! ЛЯС1ШМЦН. 17 0110, II ГО, .'.! 1. ЬУ\\! 1!11: 



59!) 



него, защото явно е, че съ внесеното предложение се цЬли 
унищожението на църковните -празници помммо наредбите 
н-а църквата. Както се види и отъ мотивите нл законопро- 
екта, има се предъ нидъ да се обособи нашата църква отъ 
ират(КЛ!1.внит'Ь, да се вземе актъ отъ случайното ■съвпаде- 
ние празнуването на Велнкдеш. тази година заедно съ 
католическата църква, за да може оттамъ нататъкъ, зана- 
прт.дъ, при календарната реформа, това празнув шс Да стал-а 
медно. Това е, което всеки единъ ще разбере. ' Ако азъ 
. се заблуждавам!., толкова по-добръ. Лзъ съвсъмъ не съмъ 
се качилъ на тази трибуна да се роня изъ кюшетата на за- 
конопроекта сашо и само да критикувам!.. Напротив!., ако 
тукъ се заяви отъ комтетентншт м^ннетъръ въ края на де- 
батите, че всичко онова, което се отнася до църковните 
празници, се оттегля, още по-добръ. Онова, което ще ос- 
тане, то сгкщо така, ложе би. ше б.у.де пр-Ьдметъ ига обегг.ж- 
ллне, .но не ще .представлява нт.кой огобенъ ннтересъ. Вие 
виждате колко и въ редовете на опозицията сл; готопч да 
държатъ сметка, за опия пъди. похватни .иначе, които отъ 
тукъ : се' подчертаваха, за обединете на премеброенсто 
.между България м некои наши съседни държави. Но и отъ 
. туй гледище, ако искаме да бгпдемъ бежиу-страгпш, требва 
да нзтъкнемъ, че, щомъ законопроектътъ не се докосва до 
църковшгге .празници, или с!. други дуич, щомъ се предо- 
стави на църгавата да си има своите 'празници по юлнян- 
ския календаръ, тогава отъ желанле ля се приближима, тк> 
въпросите за нашите сношения, икономически или кул- 
турни, съ западните държави, ние ще съзлядемъ въ Бъл- 
гария два .календари и ше умаме очевидно едтп. конфлнктъ 
'пгг.трЬ въ страната, който,. требва да .прчзч.зсмъ, не би билъ 
желателенъ. И ако би имало какво да се каже, то е само 
отъ това гледшие, че въ една и с.т.ша държава ще има.мс 
два календари. Но азъ поизнавамъ, че неудобството не е 
отъ такъвъ характер!., щото да ни застави да глясу.вяме 
1 но при.нципъ противъ законопроекта, стига само г. мин.и- 
стърътъ на изповеданията ла стане да ни заяви, както 
каза-хъ, че всичко онорп, което се отнася до църковните 
празници, ше бжде оттеглено отъ законопроекта, т. е. че па 
второто четене тази часть ще отпадне. Въ такъвъ случаи. не 
шс има нужда да гаворимъ нмто За ко.чет|Чтуц.ия, нито за 
прШш.ипа за свободата на ве^очззпове.ланието, нито за ня- 
, родната църк.ва. н.что да ;П-раг'«чъ алюзии На нашите втъвки 
съ външните лъожаяч. нито за онези исторически спомени, 
които .имадте оГсии съ техъ, защото всичките те.з.ч въпроси 
: шс станатъ рече безпоед-метч-и.. А .вервайте ме, че въ днешно 
'нртимс, колкото повече съдействувайте да се избегне всичко, 
по което може да има разногласие, толкова по-добре, зп- 
шото ту*, ше се пое.тстачляваме тю-сплотечм. то-непязеди- 
!гени, а топа не може да не прави впечатление нявънъ. Ние. 
отъ друга страна, съ тава не затръняваме пгстя на тпе.гова- 
ряш'чт-1. на огоразумениятл тогава, когато ше насттг.ли 
моментътъ. 

Ето пакгг.со ду.ичте, ко -, то азъ искахъ ла кажа. Ше 
бжле крайно желателно, за да се тури коли на недоумени- 
ята, въ които се чам'-чпа-ме. г. пърннптъ мннистъоъ лл вземе 
лугата и ясно п положително да изкаже стантишето на 
кабинета слт>дъ дебатите, ко-'то ^-т1чаха. И ако той по- 
втоои ту"', което азъ вчера не чуха. добре и не можаха, да 
пязбс>а! въ см^сълъ, че вогчки шгжовнч празнини оста- 
вап, по старому. . 

Министъръ-прелседатель д.ръ В. Радослгвовъ: Не съмъ 
. гопопилъ още. 

Д-ръ С Даневъ: Г. Даскалов!, казваше, че г. мшшетъръ- 
нредседател1.тъ направилъ изявления. Ето г. пъраията, ми- 
•ниетъръ каза, че не е говорилъ. 
>- 

Министъръ-прелседатель д-ръ В. Радославов!.: Не съмъ 
говорилъ оше. 

Д-ръ С. Даневъ: Азъ спършвамъ са, сли.чъ япелъ къмъ 

. г. <пъгг~ ■■", лги.ниетъръ: като държи сметка За мтч-азан.нте 

' чнезЙ^отъ опозицията и за общото мтгЬч"е въобще по 

този, .пъпросъ, да наггоа.ви една декларация по въпроса. 

която да тури край на пазногласията, за ла може онуй, 

■' което той внася като реформа, да посрещне по възмож : 

.ность СДИ1ЮДУШ.Ч0Т0 одобрение на целата Камара. 

Председателствующъ Д-ръ И. Момчиловъ: Има думата 
г. Петъръ Даскалов^. : 
■ (Председателското м*сто заема прЪдседательтъ) 

V 



П. Даскалова.: (Отъ трибуната) Г. г. народна предста- 
вители! Когато нре.ди 40 години България се освободи. 

С. Момчевь: Много отдалечъ зах1ва.на 

Д-ръ П. Тзбурковъ: А Ние отидохте до К)л;ип Цеиаръ. 

Г!. Даскаловъ: Да, отъ м.кого далеча,, защото прЬОв,-! 
()тъ далечъ да захвана, за Да доп.-щ ло дпесь. — Когато 
преди 40 години Бълга рия се оовободч, па България се 
даде едно управление, за което мнозйша вт. учр1>д.и'пе.гн-ото 
Събра.ние, много добри българи .и патриоти, -повли^шаха нъ- 
•просъ, дали българският!, .народа., гоку-шо изле.зълъ отъ 
едно робство, не жотвталъ и не видф.лт, никога ко-негитуци- 
онно ушралленмс, никога не почитала, и не се радналъ па 
свободата, би могълъ Л;а жи.в1'« .при онази кош-стмтуцин, ко- 
ято му се даде. Имаше хора уОедсни, които даже се бореха 
да лопречап. на въвеждането ла конституцията, -въ «мото 
на която нЬколко души днесъ и всеки день ст говорили и 
има да слушаме да го-ворятт., имаше, к-азвалп., мнозина, ко- 
ито съ много ,по-голт>ма убедителносп. говореха и поддър- 
жаха, "*» българският!, няродь ще се нокваои, ще се раз- 
пали /. нези.а да може да .постигне .никакви уагЬхи при тази 
голема свобода, която му даваше нашата конституция. Ттяи 
хора се измамиха, защото въ продължение на 40 години 
ниг живе.хме подъ управлението .па една конституция, ко- 
ято, наистина, много пмт.и се тмяпка. много пглти се уни- 
щожава, но пакт. пъзк.ръ-ова Въ всеки случай грешките, 
които направихме и правимъ пре.зъ това време на консти- 
туционно управление, нос па.къ сгк по-малки и по-простимч, 
отколкото грешките, последствията на които бихме те- 
глили и до днесъ, ако не се наложеше на българския народа, 
току-шл р.л+.зялъ въ по'1.1 1!". ; ческ.ия живота., една конститу- 
ция и се заложеше едно управление по-друго, отколкото 
това, което имаме. Наистина, тоя и-ародъ, отведнъжъ като 
зл1-.зе въ повъ животь, съ много нови работи требваше да се 
среща и свиква. Нищо ново отъ онуй, което въ продълже- 
ние «а 40 години е вливало въ живота на този пародъ, не 
е възприемано току-тъй, съ лека ргг.ка, а всичко е било 
възприемано съ една опозиция, некюп пл;тн по-силна, другъ 
пп-.ть но-сла-ба, но л>с1жога са. опюзиция. Тогаям, когато ар- 
шинътъ и лакътьтъ се измениха въ метровата система, ко- 
гато оката .и драмовете се измениха въ килограми и гра- 
мове, имаше хора, които най -жестоко се бюртжа и които 
казваха, че въ България не ше свикнатъ на това, имаше 
хора, които дълбоко ©е.ха убедени, че, ако се премахне 
оката, драмътъ, лакътьтъ, парата, България ще загине не, но 
ще тръгне швкакъ си по кривия пткть, или ще се тласне въ 
ед-и.нъ много крч.въ шд-.ть, вследствие на тия нововъведения, 
конто днесъ за наеъ не с?г. оал, никакво значение, които 
-нематъ викал ви лоши последствия, защото влтао-ха .въ оби- 
кновения животъ на народа полека -лока и пародътъ свикна 
съ техъ. Днесъ даже има много кж-толс въ Бъшгария, к.т.- 
д-Ьго, макаръ и .несвиюнали хората съ техъ, -при все туй т+. 
еж установени .илветжкде, на изтока, и на запад!., на 1-Ьнсръ 
и на югъ, въ целюто наше отечество. Би1 било м-пого инте- 
ресно, ако пземехъ да цитирамъ всичката онази жестока 
(мюзчция, която е ■правена- -и. н.а най-малкитЬ реформи отъ 
такъвъ хар.зктеръ, които ст, били въвеждани, ще.хте да чу- 
ете твърде .интересни и смешни сцени за днешния леш., но 
понеже то^ва е ^история, а отъ тукъ азъ не мога да праши 
аудитория, да ' раапря:вямъ исторически работи, ще мина 
всичко това, като предоставя на всички, които се интсре- 
сулатъ отъ нашето минало и отъ нововъведенията, които 
сгк правени, да отидатъ да се ропзятъ и да пвдятъ, кача. 
бълтарск.ия'Тъ народъ, постепенно-иостепенпо е расълъ и 
какъ, въпр-Ьк-и гол-Ьмото суеверие и предразсгг.дъците, ко- 
ито като всеки народъ е ималъ и- има и днесъ, все пакъ се е 
издигналъ до едно положение, което, за негова честь, може 
да се каже, че му дава едно почетно место между наро- 
дят* въ Европа. Защо? Защото една реформа въ България 
всЬкога може по-лесно да се въведе, отколкото кгйд-вто и 
да е другад-Ь. Вие оч задавате въпросъ и питате: з.апш пра- 
вителството иде съ едча календарна реформа въ днешните 
времена? Едни !предричатъ опасностите за бгндашото, 
други искатъ да кажатъ: ,.Вие правите тази реформа, по 
народътъ не.ма да я възприеме, ще се обяви противъ нея . 
Встжога т-Ьзи хора се • пре.дста.вятъ като По-добри позна- 
вачи на психологията па народа и все.кога, когато се прави 
крачка напр-Ьдъ, идватъ съ такива прокобваиня, идват!, даже 
съ едно предоичане, ст> което едвалп не искатъ ла кажатъ: 
Вие внасяте -една реформа въ календара, по пазете се, ше се 
свърши войната, ще се вдигне цензурата и тогаед ше ви- 



'■^•^ 
ч..цг* 

1-а* 
са? 

*! 

1=^ 



ЙОО 



Стенографски дневници, 17 ОНО, II- РО. 33 8, ЮДИ 1016.' 



■/Г-\ ч-5»р-|.'-| 



днмъ какво ще ви направи печатътъ, народътъ и обще- 
стгото". А ние ше видите, че ще се свърши войната, ще се вди- 
гне цензурата, ще «ма свобода ва печата .и календарната (ре- 
форма, ако^се възприеме отъ народното представителство, 
азъ съмъ уб-Ьденъ, че .ще се възприеме, защото требва да 
се възприеме отъ целия народъ, и вие, които най-много 
викате оп, тукъ, ще пишете, щете .ме щете. писмата си и 
ще нравите сметките си и всичко по новия стилъ. Та, най- 
добра почна за реформи отъ всички държави, безъ съм- 
нение, има България, защото е държава най-нова и за- 
щото .нашяятъ народъ аел,-г, е повече нриподенъ з а ре- 
форми, отколкото кой да е другъ народъ. Ние възприехме 
въ нашия политически животъ такива реф-о-рми, които въ 
Запад,:,;] Европа държани, които еж жин-Ьли съ столетия 
политически жилютъ, не можеха да ги възотриематъ и до 
дкесъ, борятъ се още и п,а.къ не мопатъ да гивъзприемагъ. 
Какъ можахме да въаприемемъ пропорционалната система, 
благодарение на която виждаме тукъ хора отъ всички пар- 
тии, които при друга система никога не биха .могли Да при- 
стжпятъ оградата па Народното, събрание? А виждаме ги 
въ тая огрчда, благодарение ла тая система, която е една 
отъ най -напредналите системи, поне една отъ тЬзи системи, 
които най-напреднали умове на политическата 1гаука, на 
държавния животъ въ Европа сгк могли да дадатъ. И при 
все туй, тая реформа имаше своите онтозиционери й своите 
борци противъ нея. 

С. Момчевъ: Това б-Ьхте Вие. 

П. Даскаловъ: Азъ не съмъ била, протавъ тая система, 
защото, епоредъ меню, -не еж 'Системите, които могатъ да 
г-икнатъ народите паиредъ. — Азъ ка.звамъ, че имаше опо- 
зиция и протавъ тази система и при все туй тя се одобри 
отъ всички, даже отъ ония, които еж били противъ нея, 
които по-после казваха по -добре да остане тази система, 
оащо? Защото, г-да, безспорно е, че въ тази область не 
сме ние, които ще правиап, ианамерпания; тФ.хъ ще пи 
търсимъ въ но -просветените държави и отъ тамъ вее-кога- 
ще ги вземаме. 

Г. Кирковъ: Тукъ не можете да се измисли баругътъ. 

П. Даскаловъ: Не може, защото" има хора, които еж го 
пече измислили. Когато правителството иде дмесъ съ една 
календарна реформа, то иде, защото иска да тури насъ и 
държалата ни иаредъ т, пжтя и въ юргкга на онези циви- 
лизовани държави, които по -.напред ъ у.гадиха научната ис- 
тина и които се приспособиха къмъ .нея, .късиъ научната ис- 
тина. Вие,, обаче, тъясите въ тая реформа политика.- Азъ 
Щ търся никаква политика. 



Н. Хзрлаковь: Ба. ба!- ' 

П. Дагскаловъ: Може би този елшсълъ да дойде оть 
га.мо себе си, може би самиятъ политически животъ. който 
л.несъ прекарваме, да й даде политически -омиеълъ. Но пра- 
вителството съ тая реформа какво иска Да направи? Вие, 
които л.несъ искате да се борите протавъ въвеждането' на 
тая реформа, като-че-ли искате дд отидете толкова далече, 
да се издигнете толкова високо и да скочите, че ла уловите 
слънцето и да ло спрете: ..Стой. Трянадссеть дома не се 
мърдай, за да дойдсмъ съ тебе". ■ ; '; 

Д-ръ П. Табур-новъ: То не се мърда 

и. Даскаловч,: Нъта да го отгоемъ, слънцето нЪма да 
:ойдс съ ,насъ. а пие ще въпа.имъ съ .него. И г Бобчевъ, 
който ни държа една речь за каноните, и г. Гирги.новъ, 
и всички други,' които говорихте, признахте, че. що се от- 
нася до научната истина, безспорно е, че григорянскиятъ 
календара, е по-нзуче.нъ, по-точ'енъ съ впътаето. и ако вие, 
главяха ни те, не бутате празниците, нйма-ме нищо' цротвтп! 
топа нещо. Обаче, за. да се създаде една почва за опози- 
ция противъ законопроекта — понеже виждаме, че противъ 
всичко, което се предлага отъ поа.еителството. по инстинкта, 
ние тг>ебва да му исапр.агаитс опозиция, даже тогава, когато 
виждате, че е необходимо и наложително да се приеме — 
вие почвате ла дирите задни стгоаои. А тези задни страни 
нгааги ги има у мсъ, защото имате не само задни планове, 
по имате и задни миели за всичко. Вие не можете да си 
помислите, че може да се върши нещо съ желание, да се 
извърши едно сериозно и умно дело. За васъ всекога, ко- 
гато пра.вите/гстгаото предприеме тгЪкое дело, като-че-ли 
то има задна мчеъль да ощети интересите .на държавата, 



да ощети религията, да ощети народната :съвесть.' : И за да. 
отидете въ този пжть' на критика докрай, вие идете »ту'къ да 
говорите такива неща, които не еж съгласни :нито : стУ, пар- 
ламентарното уетравлени-ч,, нито съ конституционния; жи- 
тата,, нито ,съ консл;^,„.йята, която иманге, както -това на- 
прави г. Костурковъ, който отиде дотамъ, че като се" обръ-. 
щате къмъ социалистите казваше: „Азъ съмъ Съ васъ, но 
като народенъ представитель как ъ ще дойда да-Тласуваздъ 
за този календаръ, когато имамъ мои избиратели, които Сж 
прот-иг.ъ него" ? Нима единъ народенъ п.ре.цставитель требва , 
да представлява невежеството на своите избиратели,: нима" 
п-1'Л1.а толкюзъ ума,, ало неговите 2{) хиляди' избиратели еж, 
въ погрешена, пжть, да помисли, че той. требва да отиде да 
ги научи и да имъ каже, че гр-Ьшчтъ, съриекъ даже : да нмъ 
стане нелриятенъ? Защо е народенъ иредставитель? За да,' 
представлява това ли, което въ народа е невежество, което ! 
е безумие, това, което една Ку.р-реза прави? Нека тогава 
нашустне трибуната въ Народното събрание и да отиде -да . 
дграе ролята н а Куртеза, а не д а 'заема една рюль тю-:ви- 
сока, ролята на народенъ иредставитель. Народниятъ пред- 
ставител!, требва да б«де водитель, требва дл'б<вдесьвЪт- : 
никъ на народа. И най-сетне и опоредъ конституцията^ 
требва да имате предъ видъ, г. Костурковъ, че депутатътъУ 
въ ни,кой случай не е дълженъ — конституцията запрешаш?! 
това — да слуша заповедите на своите избиратели '.'II >>:'.:;: 

■'•'■.' •'• ;;': ::-;Р1.; : .,Л.!:,) : ;';4,'!":г 

С. Костурковъ: Не съмъ то1Ворилъ тия работил :''"' : .;;^ 

П. Даскаловъ: Ако сте говорили друго, змачи нападате 
въ противоречие и товарите само отъ желание: да тревите 3 
опозиция яа прав^ителството. Азъ не бгахъ желалъ' <;М 'зиз^! 
-таза отъ тая трибуна единъ народенъ предкггавителъ ! 'Отъ:; 
огозицията'' да прави опозиция, само отъ желани^-' Да ''•прави;''' 
такава опозиция. Излезте съ вашия разумъ, излезте съ ва-:'- 
шите възгледи по известни въпроси, кажете ни,': като, ; нс| 
ще съмнение, ние можете да държите сметка за' чувствата на ; 
вашите избиратели. Но преди да попитате чувствата нава'- ; ' 
шите избиратели, по-напредъ попитайте вашия 1 -разумъ,*:! 
к«д+, ви сочи .нжтя, а яе да говорите и да вливате въ 'впоръ •• 
съ теснигЬ социалисти за едча ра бота, , по която, ' бевсяюряоГ ' 
т+, иматъ повече /щрава. И те. ще ви шодитраватъ^затуй, за: : ; 
щото теач мисли, които вие изнасяте, не можене! •да^изле-? 1 ' 
зете да ли поддържате мтредъ сериозни хора. • ' ■»%' 

С. Костурковъ: Говорите така, защото тесните ви \по- 

-•п.ржать. ■'■.,,•.;■/ 1 ■.':'.■ 

В. Коларовъ: Това е най-силтшятт, Ви аргух»ентъ'1Про- ■< 
тнвъ социалъ-лемокрацията. (Пререкания между 'С ; .Кос-',! 
турковъ и .В. Коларовъ) , :..■.'! ! : .''. ..;■ -;'. : ;:. ; :Ц' 1 ? 

П. Даскаловъ: Но има друго нещо, г г. народни пред- 4 *!; 
стан,ител.и\ Забелезано е, г-да. че всички реформи, които ':■■ 
■ се въвеждатъ, отъ какъвто и да било характеръ, щомъ се ■: 
признаятт, за реформи полезни, щрави, едивюгвените 'гта.р-г^ 
т,-'и, на .които е мораленъ дълтъ ла ти възпри емагь сй'тЬзи"3 
отъ демократичеасите течения. И у насъ, тъкмо ло такава:;': 
е.гча реформа, която въ ст.щностьта си е права, азъ'бехъ';!;- 
уоеденъ и мис.техъ, че Демократическата партия, и Ради-'!' | 
калната, която е съ една крачка ужъ по-далечъ; отъ демо-ч; 
кратическата, ще бждап, '-първите, които ще •дрйдатт^да':.'; 
кажатъ: „Ние не вървимъ противъ науката, ние' ,, искаме 5! 
да вървнмъ съ науката; и макаръ реформата да се ' 
внася отъ едно правителство, поотивъ което : се ' бо. '. 
римъ, ние ще я - приемемъ". А те идватъ и повече; ; отт4^ 
колкото партиите на- реакцията у насъ, 'служатъ на 1:реак^ ', 
цията. Това- е едно такова противоръчие въ -политическия;;; 
и вгктрешния животъ «а тип партии, което ме очудаа1 Сир4-= ; 
очудва ме привидно, защото въсл;щность, азъ зная че У^ : - 
насъ гартаите на тъй наречената демокрация, еж лартаи на -I 
етикета, понеже те идмтъ етпикетъ '„демокрация", но въ.;!; 
същност!, приличать на онова шише, което ноои етикетъ: --^ 
..Сосспас 11П С11ат.райпе",, а въ сжщносп» съдържатъ н*-'-'--! 
какъвъ си най-обикновеиъ гоъцюи конякъ, който .не - мо:Же? 
да се шие даже. Тоза еж тези ^демократически" - партии !-•&! 
Когато се появи въпросъ, дето би требвало, да имаме под- ; ;, : ; 
лръжкат;, на -емокр>атическите -партии, те се явяватъ ггро-:-.; 
тивчи-ци. хора. които ще турятъ пречка на тЬзи"реформи.' '-.'! 

Нзиха се още — и мисля, отъ демагогски съображения,-; 
а не отъ други — като защитници на н*«-а«-ва въобрллгаемо^-!- 
заплашвана цъоква отъ «екого, Какъ можете да излизате.;' 
ви--, тук:, и да туряте въ жела.нието на правителството л въ-:'.' 
законопроекта 'работч, .които' ги 1гЪма? Какъ можете вие да : ! 
излизате и се борите съжа^ь, съ остървлелие противъ пра-- ;;! 




№ 



■1 ; 






:Ш 



Ш 




"*Я.*!5.'. 



!'• <!)'*, '"* 



Сте„. 1П .п.|.<, ; „ дкспппии, 17 (1ПС. II РС. 33 3, Ю/Ш 1910. 



001 



витс.тството и да защищавате една^трана, и а която шмсой 
.не е искалъ да отвори .война и да' я напада? Вие искате 
.да защитавате църквата? Но и ние я ■защищаваме. Вие го- 
ворите За църквата, но говорите ■ за нея «ъ- днешно ирЪме, 
не като единъ религиозенъ институтъ само, но въ тоя мо- 
челтъ разбирате църквата като едно средство за вашата 
:-бй-.дащ-! борш. Азъ разбирамъ това. И тамъ е прЪстпш- 
»ото ако щете, въ вашигЬ тукъ проповеди, аъ вашитъ 
Р-Ьчи, които държахте тукъ, защото искате да настроите 
църквата противъ правителството, иротаяъ либералните 
партии като искате да ли представите като партии, които 
'• с.У. се сятъ-тчилй противъ църквата. Можете .ти «хе да до- 
пуснете че и въ църквата -има толкова глупави хора, ми 
'хора, които толкова да се водятъ отъ вашите чувства ко- 
:' «то толкова ла се ивлъкатъ отъ .шшшгЬ .приказки? Наи- 
тетаъ, твдмнтъ календаръ, като се- въведе, те го влди цълъ 
'.'саЬть, ще го видятъ-я тъ. Вирочемъ, те го знаятъ, тъ сл: 
■убъдееви въ нуждата отъ тая реформа-. 

'1 И пе мислете, г-да, че V насъ църквата, въ лицето на 

-зои Сипотъ. въ лицето .на своите владици, въ лицето "а 

споите високи сановншда, въ лицето на своите дух от ни 

' клизе недейте дшелн, че тази църква е служителка на 

■ мрака' и на невежеството. Църквата, и тя е проникната — 
убЪдеяъ съмъ юъ това — отъ съзнанието да служи на на- 
рода и да върви наред-ь съ науката И азъ зная много 
добре че имаме йерарси, които не се «юевтлиха Да зая- 
вятъ- .Нима църквата ще искате да турите въ реда на 
иракоб-Ьсницчт-Ъ? Ние ли сме, които ще отадемъ да I въз- 
опяра*ге слънцето, и да го тикаме назадъ и.ти напрЪдъ. 
Нашат-а църнва, специално, ликога не се е р.тжоводмла отъ 
тези мракоб1ю(1И • « невежествени заблуждения, които се 
пръскзтъ въ масата отъ заинтересовани хора. И за 
честьтз на кашата църква, азъ съмъ уйъденъ. че по тоя 
пъ-просъ. за календара, тя нт.мп да поиска да служи «а тъм- 

' ,чата кауза да тогозъ или оногдаъ. за да може въ о.-кдаще 
да се поститматъ известни цъли, съ крито църквата нтамз 
и не може да има .нищо общо. 

Истината е — което казакъ нъколко пжтм и го повториха 
мъкои оратори — че нашата църква лръзъ цЪлото аР*м« 
.. ' на своето съществуване, може да се каже. , и главно отъ. 50-тъ 
и 40-тЬ години иасамъ, когато се започна вече църковната 
борба, е жив-Ьла съ народа, е жив-Ьла съ неговите жела- 
ния съ неговите болки, съ неговите надежди. У насъ цър- 
. кпатл е служила ©инат на този народъ, не само защото 
'' свешегаскътъ е носилърасо, но затуй, защото пръзъ всич- 
■ кото връме ял турското робство тон е билъ единствена, 
: пръдстаттелв на българския народъ — „оу.тгаръ милети 
■ — прътъ турсючт-Б .власти, улеснявалъ е участьта на бълга- 
рина полгагалъ му е въ нещастието, и му е бияалъ поле- 
■• зенъ И затуй виждаме ©ше отъ времето на църковната 
: -борба най -видните българи, онези, които свършваха въ 
'Гърция Русия ■ ида другаде нъкл;дб, когато се връщаха, 

■ не отиваха да ставатъ чиновници на Високата торта въ 
. Различните вилаети, да заематъ вчлаетски и .други служби 

: • - :__ Т -Ь можеха да го нацоояятъ. както го .правеха гърцитъ 
'—а се посвещаваха повече на духовното звание, затуй, 
жмцото знаеха, че ч*резъ него ще могатъ да служатъ на тоя 
народъ- .и да му служатъ тъй. както т-Ь .разби ратъ. като 
-■• български патигиоти. Иларионъ Макариопо.-таки. които тол- 
кова страдания изнесе върху себе -си въ тая бороа, въ едно 
; ■ отъ своти-Ь шема до търновски първенци въ борбата м 
• получаване български владици въ извъстни българсет» гра- 
; догее и 'епархия, въ едно отъ своитъ -писма, казвамъ — 
.който е запозн-атъ съ нашата църковна история, ще знае 
■'■ ; — така оггоедългше своето зва»иег .Азъ служа на българ- 
ския на.родъ; званието лм .духовникъ" е затуй, за да служа 
на народа ш» днешдитъ най-тежки за него връмена . И дъи- 
стаитетяо го правъше. Азъ съмъ ималъ случаи не зеднъжъ 
та гопоря .съ -покойния екзаохъ Йооифъ.илеведаъжъ той 
• е повтарялъ: ';Азъ съмъ, п-ръди всичко, юристъ . Какво .ис- 
каше та каже съ това? Той искаше да каже: „Алзд азъ стоя 
тукъ на това високо мт-сто, ако заема-мъ иаи-.високия духо- 
пелъ езнъ отъ 30 и толкова години иасамъ, при всички 
млгки, особено пръзъ вртл.с на възстанията, когато султа- 
' лътт, ме заплашваше и пращаше своя гаръвъ секретарь ида 
своя адютантъ да ме кара насиля да «а пиша едно офици- 
ално послание до моето паство въ цъла Македония. Да се 
обяви противъ революциомерит*. а азъ категорически от- 
казахъ — ако стоя .на това теисако мт,сто, при всичкитъ не- 
шасрип и иоогоди, които съмъ пръживълъ пр-Ьзъ ис.-гчкото 
люс елезархумне, азъ го правя — искаше да .каже той — за- 
щото съмъ аръда тепчко българяиъ, защото самъ. ирт,да 
- б -ичко, юристъ, защото гледахъ на политическа тя —-ана н а 



работата защото пода, расото, за мене имаше оългарски 
народъ подъ туроката имоерия, еди.нъ милионъ хора; за 
што требваше да «? грижа не само духовно, но и поли- 
тиче-зки да го запазя'-. Въ туй се изчерпва аслл-, цълата 
борба на нашитЬ духо*нгиц.и отъ лр-Ьдосвободителната 

Сл-Ьдъ ос1вобо:ждени.ето, не ще сълкИмпие, За насъ, нъ 
Бъ-игария, ролята на дух аввнепюто въ тона поле из'1езпа. 
Даже мога да кажа нтлцо повеч.е: ако .искате да знаете, даже 
р-л ята която учительтъ играеше въ турско в.р-1-,ме, заедно 
са, свещеника, слъдъ освобождението тааи роль иръсгана 
дая-ма- оиова грамадно и изключително значани-е, което 
имаше по-нр-Ьди. И затуй .вече ролята па свещеничеството 
се ограничи садю, иаклюЧително въ църквата. ■ 

Никой н-Ьмя желание да нр!»чи на нашето духовенство 
-,,-, си изтъ-тняиа своята роль. Мтлцо повече: ние искаме да 
-•и я иа»гъл.чяв.а- то тъкмо тъй, както Иоист, Лр:истосъ му е 
К1»ап. Защото ако гопоримъ за църкиата и църковни I I, 
работи .ние можемъ да новдиг.немъ нъко,» въпроси, оило 
въпроса за голъмия съборъ. ктг.дъто тр-Ьбяа да влиза тъ и 
ечт/гачи лица, ■йило друга въпроюи, които, по политически 
и други съображения, пр-Ьзъ живота на екзарха не сл. се 
повдигна.™ отъ .него или отъ Синода. В-., исът случаи, 
отъ насъ не може да се «ска повече отъ туй: да жсл.ае.мь 
действително служителитт, на черквата да бждатъ истински 
с.тузкители На (православието. 

' Какъ може ла се твърди, че ние сме тротивъ веъкямю 
нра1зосла1Вие, когато пте дава,ме тЬач ув-Ьрения, че ние не 
сме' противъ черквата, че не сме противъ православието^ 
И зчтуй защото се мшеялъ елинъ зако.пошроектъ за но-въ 
календара,. щ*ли о« да прЪгърнемъ унията, м сшемг 
унията' Кой ви казва това? Ами че турци тт. въ Мала-Азия 
станаха ли унията, като пр-Ьгърнаха този калепдаръ? Ни- 
кой .че е станала, униятъ и нтама да стане. Нима въ Япония, 
която принадлежи въ .гю-голтмата си част., .ктлп. една ези- 
ч»-ска религия като ое въведе 'този ,к,алеида,ръ, станаха ко- 
то-лчци' Ами 9П милиона народъ въ СъедошемигЬ щати с^ 
иготестанги и иматъ л*овия календаръ; уния ли направиха > 
Сетнъ какво ли говорите -вие за -страх ъ отъ това. че ше 
станемъ учнптч? Едно .вр-Ьме у насъ въиросътъ за унията 
се повдигна - знаете отъ кого — пакъ съ политическа 
ц-Ьль Нима Тбто Цапковъ, като го повдигна, действително 
б-Ьше Уб-Ьдеиъ, че папата е иаелъдникъ на- Исуса Христа и 
ватова' бтктгарогсиятъ народъ тръбва да въатриеме унията .' 
Не И) той отъ политически салбражеиия, като мислеше, че 
всички доуги средства да се помогне на българския на- 
тодъ ся-, изгубени, „чакайте, каза, да опитам* м това ерт.д- 
ство" Етна неопол^ч.™ва идея — и заради това умре, че 
даде 'резултати. Тя можеше да се прокара, обаче .пропадна. 
Въ всек.и случай, .н-Ьмп никаква сдетоность , не предстои 
никаква опасность, и недейте я изтъква тукъ, защото вър- 
шите престъпление спо-Ьмо нашия народъ, религия и ду- 
ховенство като изтъквате една .несу.щестауюша ■ отаою-стъ 
г- н»го че ше върв.н.мт. ктлп, уния. Нъма кой да върви къмъ 
уния З.а съедииен-ето на черквата питайте свещениците. 
й«° които тукъ говорите за черквата, люже би иикога пе 
сте 'ходили въ чегаова. (Смеха, въ десницата) Идете въ 
черква и ще таилите, че нашето духовенство всЬки иеде- 
ленъ тен1> се моли за единението на пъргавата. Единението 
на чеокяата е едчнъ чсокотен.ъ идеалъ. За него деиству- 
ватъ въ Англия протестантските владици и пастори, за 
пето действува папата, за него действува и ттатриа-рхътъ. 
Но понеже тукъ има традиция, има минало, има, може ой, 
въвтоосъ отъ принципиалвчъ и частенъ хашактеръ. това е 
едимъ ш-нггросъ. който нема да решаваме, не се месили, въ 
него, най-сетне, не искаме да се йЛсммъ. 

Та воички тия въпроси, г-да, които тук-,, б-1-.ха шондиг- 
нати еж въпроси, които, спореда, мене, не само си немахп 
местото но като иаместватъ .въпоооа. еж отт, друга стпана 
пакостни за' насъ. Защото въ туй време, когато вие изли- 
вате да говорите съ такова остър,вление срещу .правител- 
ството — единъ ота, пюе.ждегосмоивпинте го спомена — 
вие които искате единството на българския народъ, вие 
хгп.п.тяте семето на .разединението. 



В. Молло«ъ: Вие .власите законопроекта. 

П Даскаловъ: Защо го хва,ряяте вае, а не ние? Зашото, 
когато ние отиваме да ай посочваме, че лъртаитс ,въ к.рива, 
пл-,Т!. вие казвате: „Не" — каисго г. Даневъ иапраии, .по ю- 
подъ .на моята ;рЪчь, по отговора на тронното слоаю — „вие 
съ това внасяте единъ дисакордъ въ общественото мнение, 
етча диехпрмония въ ояаяи хармони.я, която требва да егл- 

76 



■г^^г^г-ядазик!? 



602 



От(шог|)лфск|г лпсчшпим. 17 ОНС, И Т>0, 3.1 3, 10/111 1910. 




ществува". Ме сме ние, които внасяме тави диехармония. 
но това сте вие. Защото вие ое намървате пръдъ единъ 
фактъ, п.рЬдъ факта, че България е .въ еъюзъ съ Германия 
и Апстро-У.нгария, вие се намървате дръдъ резултатитъ .на 
тая политика, .която 'Правителството е усвоило; слъдам- 
гелло, вие тръбвл ла имате прт.дъ вида., кота то изливате и 
говорите тука., да ле влизате въ конфликгь съ тая поли- 
тика, която дава своитъ резултати, отъ която се надъазаме 
да 1 гол у чим ъ о'Не по -големи резултати, но .върху която, 
благодарение па вашитт. критики, ла ват.игг. интриги, бла- 
годарение па топа, че може Да ое изтълкутна, че този на- 
родъ не с усвоил ъ тая правителствена политика, би могло 
да се хвърли едно сз.мпгЬпле. Тава, разбира се, .не може да 
бжде п н1>ма да стане, защото свътътъ знае, че вие не 
прт.дставнтс истипскитъ чувства на българския народа.. 
(Нъкои отъ лъскащата р<у.коп.л-Бек.атъ) 

Отъ лйвицата: Ен-и! 

II. Даскаловъ: Вие излизате да говорите и намесвате 
друго едно нтлцо. Тогва, което изтъквате, то е все Русия. И 
г. •Костурковъ, както и друпитъ господи, които досега гово- 
риха, като говориха, съ туй все искаха да ни кажатъ: „Вашата 
цт.ль ние виждаме каква е — вие. искате да отстраните бъл- 
гарския народа, отъ Русия". Ние жжаме да сближимъ — 
казваме пъкъ лис — българския народъ съ науката, съ ис- 
тината. Цъл.иятъ европейски свътъ е въаприелъ една сис- 
тема, възприемаме я и ние, като права. В.ие идете да ни 
казвате, че съ това искаме да скжсаме връакить ей съ Ру- 
сия. Но азъ .ви нитамъ: за какви връзки съ Русия можете 
вие да говорите дпесъ и кой ви глпълнамошава васъ да го- 
ворите встжи день за Русия? Дпесъ, когато бл.лгари)нътъ 
се бис прота.въ Русия — защото и тя е противъ насъ — 
дпесъ, когато този народъ е изправенъ като сгъна съ орж- 
жис на сЬверъ лкрогивъ Русия, схпълмомощегаи ли сте отъ 
този народт» да говорните въ полза на Русия? (Ржкоплтлска- 
ния ота, дъсчицата и дЬсния центъръ) Никой не ,ви- е апъл- 
номощилъ. Вие вършите едно пр-Ьетжплюпис орт.щу инте- 
рссит-Ь на тази страта, когато на нЪколко пжти вече въ 
т+.зи вртхчена излизате да говорите отъ тая гледна точка. 
Вие лъмате .право, г-да, да говорите по този въмросъ и въ 
тоя духъ, тъй. както излизате да говорите, защото, казва мъ, 
ние принасяте голъма нръда, вие правите мечешка услуга 
на Българина — ако искате да помагате на тъаи. които 
глуждтъ на България — когато, отъ извт.стно връме, отъ 
7 — 8 дена, веъюи момеитъ излизате да говорите За връзки 
съ Русия, неегг.ществующи вече, спорела, .мене, и когато г. 
Костурковъ иде да ни- говори за човалкане въ сърдцето на 
народа чувството ла лгобовь къмъ Русия. Безъ Да човър- 
каме това чувство на лгобовь къмъ Русия — нашита» .нокти 
не сп; така направени, че да могатъ да човъркатъ въ еъюд- • 
нето на българския народъ — това чувство ла любовь къмъ 
Русия не стлц.оствува у българския лародъ. Разберете го ! 
Защото, ако това чувство съществуваше,, ние, може би, 
п '-,хмс да се .намт.ри.мз. при дпуги условия, ние щъхме, да 
' тема,, може би, въ едно съвсЬмъ .доуго .положение. 

М когато вле излизате да правите такава хвала на 19 
ФСврултмш, вие правите една голъма грт.шка. И ето защо. 
Не че 19 февруарий не е еди.нъ день зчамепитъ за Бъл- 
гария и за българското освобождение. Това лъма кой да 
отрича. Ние ,ве1жа година сме го празнували, 40 години 
вече, като елина, знаменитъ день -за България. Но дала е 
пплзлу.влнъ 19 февруарий, защото българскиятъ' народъ, 
както го казвате вие, всички оратоп.и отъ опозицията, на 
19 февпулрий е билъ освободенъ? Какъ? Бъше ли освобо- 
дена, бъл1гарс,кия.тъ народъ на 19 февруарий? Вие .не само 
историята отричате съ то.ва, но и дъйствителмитъ, жи.витъ 
факти отричате. Вие знаете много добоъ, че н.а 19 февоу- 
лпий пъл.ията. бл.лгарски патодъ- не бъше освободенъ. Ис- 
тина с. че на 19 февруарий рускитт. войски дойдоха до 
Санз.-Стсфлно и се сключи единъ лрелиминаренъ мл.ръ, за 
който и Русия, когато го подписваше, знаеше, че е оежденъ 
да умре, защото Русия имаше отъ по -рано сключено съ- 
глашение въ Райщадъ съ А истро -Унгария. Русия много 
добръ знаеше, че отъ България оставаше, най-.много, едно 
княжество и Източла-Румелия — всичко друго оставаше на 
Турчия. Българскиятъ. народъ, следователно, не бъше осво- 
боденъ, а на българския народъ и а 19 февруарий 1 се турна 
тукъ елно гг ъздо, ва, .което той почна да живъе и да ес 
развива. И вече се възложи на .насъ, ние сами въ бгнлаше 
да се бори.мз. за нашето единство, за нашето обединение 
Г. г. народни представители! Встжога .19 фовпуарчн е била., 
елллъ день, който ни е сочила, бждащето. 19 февруарий, 
споредъ мене, никога не е билъ день, който да ви е со- 



чила, миналото. Българекиятъ народъ знаеше това, и нраз- 
нуваше 19 февруарий като единъ день на; навежда, .като 
лсть на изпълнение въ бждаще йюговмтъ идеали, .неговото 
обединоние. Е.то каюю бъше 19 февруарий, за българския 
народъ, и ето защо той го е празнувалъ. ■ ■"'■■■ ,■ ,•• 

И наистина, българската държава добръ стаил ' тази' 
своя задача, тази своя мисъль. Защото, даже въ Русия с 
имало хора. които еж гледали твърдъ тръзво на работатъ, 
въпртжи нейната обида рп;ководяща гюЛитика,' която 'се 
води, и еж ни казвали: „'Вие българит-в, които имате. .вече ' 
една самостоятелна .държава, които имате единъ князъ, 
които имате едма армия, които имате едно Външно мини- 
стерство за да воли самостоятелна външна политика, които 
вече се борите за .вашето обединение, ,и> за ^вашето бждаще, 
въ деня, въ който ще чуете и ще видите, че ние шесе^и- 
смъ заради васъ, да знаете, че ние ще се боримъ за. насъ, 
а не за васъ". Азъ съмъ чувалъ тъзи думи' отъ руски дър- 
жавници, компетентни хора, съ които съмъ се сръяцалъ и 
го1ворилъ. И гЬ еж говорили въ нашъ интсресъ, защото 'еж 
ни обичали. Въ осички времена въ България '.е и!мало дър- 
жавници, демагози, конто еж искали -да екопдоатнратъ.Ч.ъ : 
чувствата на масата, както, наир.. г. Костурковъ, който каз- 
ваше: „Ще слушаме, ще се съгласяваме, щесе лриравнявамс - : 
къмъ масата на народа". Имало е дЪржашгаци,:които^<:ж • 
учил.!! народа всЬки день, че намъ не тръбва войска, защото 
има кой да мисли за насъ — Русия е, която мисли за ,нясъ, 
А това бъше фактъ — илшше партии, както бъше демойра : . . 
тхческата, цанкосадстката и народняшката, които тю 'отно- 
шение на нангитъ военни бюджети встжога >сж исгт1Ж|ВЯЛи ; 
нуждата отъ нал1алението имъ; защото споредъ тЬ^ъ имало ; 
една дъригзва, ютято се грижила за насъ -г- това е Русият 
Ние Н1ЧК0ГП пе сме сподъляли, г-да, тая политика; «икопаЯнс : 
с\х се солидаризирвали съ тая политика, "защото смс'знаг '; 
ели, че тая политика може само да руинира страната, сано '■' 
да я съсипе, но не ла я нроцъвти. И затуй тъзи, за които 
говорятс, че сл^ националисти, че еж- пръдставители п^;'.па.- 
ционллтия духъ въ България, псъкога !сж- поддътхж-али и 
проповт.двалн ла тоя народъ. въпръки суевъртето на русо- 
. (Ьк.чството, което е разпространено въ България, идеята, 
че Ба^тгария сама требва да се погридли.за постига.псто г на 
слоя идеалъ — обединението а!, за което е .стлда дена. И. 
наистина, ние виждаме, че ва. разстояние ят.педъ го.тиш1. 
държавата се подготопляваше за тоя ндеалъ. И най-сетиъ, 
като стжли.хме сами на еобегаенитъ си крака, ние можахме 
да на,прав".мъ туй, «оето е най-многото отъ онова, .което 
бч могло да се наттрааи. Г. г. нлродли пръдставители! 
Днешното освобожле1гае на Македония., е рсвобожлииис, 
което се дължи само на българското оржжие, на българ- 
с.кат1 мощь, а не на чуждо оржжие. (РижогогЬсканс въдт^с- 
ниилта1 Ние можемъ длгосъ съ гордость да, кажеитч ча,.Н ,а - 
шитт. братя оттатъкъ. които освободихме: ние изпълнихме 
нашия братски дългъ къл!ъ васъ, тъй като ..бихме длъогали 
ла чаноавилп. това; и-че дадох.мс желтв.мтъ, които тръбваше 
ла дадеатъ, и вашата свобода е сжщеяпъггеино и нагая стю- 
года, и безъ да соч^ма, чужди паметници, чужди държа-зи 
и чужди имена. Историята ше иише имена на таапш. дъ.р- ' 
жавчипи и военоначалш'21.4, имена на наши българи., на ко- : 
"то ше се .въздчгатъ гаметтици. на имената на конто те се 
".аименовата, улг-щч ,н , алената на които ще ре :ръзп15вать яъ ' 
Македония, зашото даже мнозина отъ тия, бории. които се 
отличиха, сщ гюде-м ва> Македония. И днесъ!:' когато, осво- 
бодиха Македония, тт. съ радоеть влизаха- въ родаитЬ си 
гоадове. зз да ги поснелние оновя население, което даиждя 
ва> тъхъ спои братя, и срои освободители. Азъ не мога да 
ви посоча по-го.тЬма гоодост1> за единъ ;народъ. койтое 
изча.лтг'лъ своятл работа, своята длъокность- опрЪмо .своя 
брата. И заради туй. иедънте да бждетС| тъй страсти^ ,въ 
свочтъ (^и.тгепики проплзъ политиката на правителството. 
Вие. г. г. 0'чозинсюнег.ч. тоъбва дя влъете малко повече вода 
въ вашето вино защото това . е необходимо м лапрааите. 
зашото това ви д.иктт.^в.атъ събитията, това ви диктуватъ 
фактитъ. (Възражения ртт, лавицата) -'^ь-' 

Както вч казаха, .по-ланръдъ, каленларъть,' за който ще 
па^уаамъ. за който ц^-аото болшинство ше гласува икойто 
ше се възприеме ота. цълпя набода., ще си остане въ бж- 
лачю. ,- вм1кто оч-чя заташвания, зз които вие тукъ прт>д-' : 
пичахте че ще .«астгяттятъ слтЧдъ като се вдигне цеявурата; 
ше пгта.'"> въ бжлан'С да се чудятъ хората какъ въ бъл- 
гарската Кзмлпа е имало български партии, особено демо- 
КПЛТИЧСП.Т1 паотчи. които еж се противопретзвяли на една 
реформа, осветена ота. науката, призната отъ пълия нау- 
чена. св1;та а ,най-сетн1; наложена отъ слънцето, което из~ 
гръва сутринь и залтЧзтм вечерь. 




Л <Г» \ , Ч^Я» , Ц*Чр«».*- 



С1С11<11-|1а|[к-кп лш-ппмци. 17 ОИС. II РО, 33 Я. 10ДП 1010. 



603 



И 






В. Молловъ: Не сте разбрали работата. *■ 

П. Даскаловъ: Азл. разбрахъ його" хубаво работата,' за- 
щото когато пи направихме резервата, че празниците нъма 

• ла се мЬстятл,, че никой нт,ма нишо вроталвл. религията, 
накл. излязоха оратори да защишаватъ църквата отъ една 

. въображаема опасностг.. Даже нъ-що повече; "^зъ се радтамъ 

■ па едно нъшо, че отъ страна .на гЬенит-Ь социалисти 'излтяс 
единъ депутатъ да каже, че ще гласува за ед!чо наше цръд- 

■ ложение. Безъ съашеиие, това сближение, което става въ 
случая между крайната .тЪтаща и десницата, не е сближение 

; на политически учения, нито еж нъкаоови симпатии, но ■това 
седно сближение, което докагана науката. ТЬ не могатъ да 

■ се обявата, противъ щуката. II заради туй щ-Ьше^да бжде 
1 пай-го.тЬмъ .знахрон.изл>мл, да чуемъ .н днесл,, че и те еж 

, дошли дл нн занлашватъ. Но азъ нскамл, да отбълъжд ту.къ. 
че когато се говореше огь тЬхния ораторл, за тая ре- 
форма, и той даже я свърза нтжакъ-ои съ религията, за- 
щото той отиде да поиска нъщо повече отъ насъ ■ — по- 
нска дл .раздълимъ църквата отъ държавата. 

В. -Колзровъ: Съвскмъ да ги раздълимъ. 

II. Даскаловъ: Църквата у насъ и тъй по много работя 

. си е отделена •отъ държавата. Църквата никога не е имала 

пъ политическия '.ни жчвотл, отъ освобождението насаагь 

онова, влияние, което тя им вл> франция, дъто има поди- 

- тачески партии съ клерика.лне, боя, обликъ или .както въ 

Австрия и другаде. Черквата \Ч >ст> не е играла тая роля. 

. . Даже. социалистите не мегатл. да 'пръдставятъ чепквата като 

| '■ '. •опачаюсп. за нашия политически жотютл,; никой отъ чер- 

1 ' к&ата.не. е дошелл, да ли каже, че духойеиггоото е противл, 

. конституционния, строй у насъ, против ъ свободите, които 

"• има, бълтарочмятъ народъ. Така.ча .борба не сме видели, и 

. азъ . съмту убедена,, че нълм да видимъ. Но а.ко г. Кабажчи- 

епъ, «акто каза, е наистина убъденъ, че щомъ стане едно 

раадЬляне .на черювата отъ държавата по законодателеиъ 

; начинъ, чеокзата ще умре .и православието ще се изгуби. 

той пада въ една голъма гпЬщка. Защото азт> зная държави 

• като СъедивенжгБ щати, .тЬто въ 30 и толкова дъпжави чео- 
: ква та и държавата съвсЪмл, еж отделени, ио между туй азл, 

«е видКхъ накж,дг. селиги олиото чувство на едиил, наполл, 

да е тъй силно, както у гражданите на 'СъсяииенчгЬ щати. 

. и тъй силно, че' отива дори до лчткл-лзрие (Смъхъ .въ коай- 

- ната . лъвица) Изглежда ми, че вие, които идете тукъ и ис- 

:. кате^дл-заодтимъ черквата, безъ да имате пълномощно 

■■' . отъ нея. «ато-че-л.и не знаете чувствата на българския да- 

' . родъ. Български-ята, нлродл, си е оелигиозенъ, но неговата 

.:■ релипиозность ле отива до сЬаматизъмъ. Има едно друго 

■■'• нъщо, което тр-Ьбва да се отбълъжи, когато се говори за 

бълга-ретаия на.оодъ. Българекнятъ на родъ не обида Да му 

се говори лоотавъ религията, затова не му закачайте рели- . 

гията! Не ше съмне.. ».че, г.елипиооното чувство у българския 

'■ народъ, който замести езичептюто сл> християнството, сж- 

щесгвува отл> въкове, я то сл".;н«ств\'ва не стаю у напшя на- 

' родъ, но и въ всички народи. Но, обаче въ нашия народъ 

то е останало, б-гхъ го казалъ, въ своята най-чиста фо;0(ма, 

защото въ своето върва.ме въ .Бога вл, хгг^стиянството, 

' нашиятъ народъ : отива. до тамъ. докалкото позволява съгод- 

" нето лгу,' да, вървл ,в»тр-Ь въ душата си вл> едно боя<аство, 

,'■ въ постановленията, въ канониттз, въ дог.умт-Ь на черквата 

[ я-въ' :редл> доуги 'обояди. който еж установени. Обаче .вие 

не можете да лбдттиквете то»:* .народъ да прави лтжаквя д>е- 

лигяозши бопби, както -мислите. Защото, отъ. дру.га стюана, 

, нита едипъ отъ нашитъ дл,ржа.вници не е ималъ туй же- 

:>'■'." лание. . . • 

'" , : В. Молловъ: Толкозъ пю-добръ. 

П|; Даскаловъ:" Ако признавате* че е толкозъ по-добръ, 
.•:. защо излизате да говорите тукъ два часа за нъкаквопръне- 
■ бръгване на религията и на Ов. оинодъ, за нт>каква борба 
.. аротивъ църквата?: Защо бъха тъзи смъткя за изгубени ча- 
,;, сове, които пра:вм г.Костурковъ: „Ние изгубихме два дена, 
) .казва той, ,котго. струватъ на държавата 300 хиляди лева, 
.;, «апр./за спорове по маловажни *въпроси". Маловажни, а по 
''..; два ; часа говорятътукъ всички! , Ако вие правите такива 
. . • см-Ьтми, -че това струва 50 хиляди или 100 хиляди лева, тогава 
: . затворете Народното събрание, правете си смътки у ваел,, 
■ изказвайте си мнънията. Сл, такива смътки, г. Костурковл>, 
нъта *^ш. оти'д€1Мъ далечъ. Народното събрание ще струва 
': толкозъ, колкото струва, но то е длъжно да се занимава 
'.." съ. всички дъпрфеи, които лгу пръдлага нравитетегвото, и 



да ги обежжда. Но помнете едно — казвамъ туй специално 
на ва<съ радикалъ-демократитъ, вие, хората ужъ на н.апръд- 
нинавитЪ течанйя у наел., на които* реакционерството бл-Ьсна 
по-добръ при де&атит'Ь по п 1 р , Ьи1менуван1ето на църквата 
,.Св. Александъръ Немски" и сега по календарния .вл-»ппосл. 
— въ т-Ьзи ваши борби, които вие изнасяте тукъ. нелъйте 
никога се покланя .пртздъ оиъаи вани избиратели, които 
прлздетавляватъ отъ себе си навъжеството! Недейте излиза 
[■(•'кога отъ трибуната като црълстатители на .невежеството, 
и вие можете да бждете силни и горди даже, и когато цтз- 
лото болшииство би било противъ ваел,, вие ще бжлете по- 
силни и отъ болшинството, когато излъзете съ злра ви аргу- 
менти, когато излъзете въ името «а науката, на истината. 
Но когато излизате да говорите тукъ, каточели за да 
защищавате една Куртева, за която апомънахъ и апост.ро- 
фирахъ оратора по-напр-Ьдъ и която — срамота е да го 
гледаме — влачи тъяшитъ, нека не остатимъ тллетитлз да бж- 
датъ влачени в'л. името на ттисчяггЬ заблуждения, но да се 
мжчииъ да ги въведемъ въ нашето политическо в'1>рую и 
да пи издигмемъ До насл>. и, тогава да бждемл, го.рди, че 
сме' изпълнидч- ! нашия дл.лгл. не само като народни пр'1'.д- 
ставителм, но и като български граждани, защото само то- 
гп«а може да ое ои.раздае дЬйноютьта. на едипл> обществена. 
д1".ятель. 

С. Костурковл.: Сами си сьчинявате положения, които 
!к»слв оборвате. 

Прт.дседательтъ: Има думата г. И. Януловъ. 

И. Януловл>: Г. г. народни пръдстапители! Този вл.просъ 
е сл,въошено споранл,, и затуй намиоамл, за нуждно дл го- 
воря огь името та нашата група. Въпросътл, става спо- 
рена, заради туй, защото се намесиха въ него спорни еле- 
менти: за православието, за църквата, за намъреяшето на 
поавителството да продължи своята реформа вл, тая об- 
лтетъ. И щомъ това е така, нека да не се ялопиди. че деба- 
титт, гж се продължили два дена. Никой не караше прави- 
телството сега именно -да ни занимава съ въпроса за ка- 
лендара. Въ Русия, въ Франция, въ Англия и друга дъ се 
занимаватъ съ този въпроеъ вл, продл,лжепие на десетки 
години. Знае се, напр.. че въ Русия засъдава комисия, сме- 
нявайки се нейпитлз членове, 40 години по този въпроеъ. 
Макаръ ние да не желаемъ да се базираме ял дъятелностьта 
.ч,а Русия, все шкл, т-р+,баа да каже.мл,, че шукпта тамъ с 
отишла много напръдъ въ "сравнение съ България и, сле- 
дователно, ние можемъ да се взремл, въ нейния примъръ. 
Въ България вие назначавате началника па отдъла за ре- 
липиитЬ вл, Министерството на външиитъ работи, и дирек- 
тора на 1 Метеорологията, както и едипъ човъкъ отъ Ка- 
сацията да съставятъ за.конопроектъ за промлзнеиието па 
' календара. На кой календаръ? На гражданския ли? — да 
се разберем ъ;'. на религиозния ли? — ла търговския ли? -- 
да се разберемъ. На кой календаръ, г-да? Става стъснително, 
когато намираме несъобразности, да не кажа абсурди, вл, 
единъ законопроекть. Азъ не мисля, че за това чепр-Ьме.нно 
е отговоренъ г. министърътъ. Вл.зможпо е той да не го 
о дадао чолъ, ... 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: Въз- 
можно е, ние не знаемъ да четемл,. {Обпп, смъхъ) 

И. Януловъ: ... но ние плащаме но 10 хиляди лева на 
кодифиюатори, ние плащаме въ сжщото време на комисии, 
таз би тръбвало да направятъ необходимата, добрата, на- 
учната редакция. „Ние не знаемъ да четамъ", каза ипш- 
сп>ръ-пръдседател1>тл,, като нека да направи единъ намекъ, 
че ,и т-Ь еж прочели своя за.кононроектъ. Е добре стесни- 
телно мие — но той ме предизвиква да го кажа: г. Радосла- 
вовъ, ако Вие сте чели законопроекта, как ъ разбирате чл. 6? 
Предеедательтъ на комисията ми каза. че го разбира вл, 
противоположена, смисълъ на това, ' което' вие разбирате. 
И който бълглринъ да го чете буквално, ще го разбере па. 
(противоноложенл, смисълъ, по следующия .начинъ: „Гер- 
п»овъ-день ще се празнува на '23 апрчлъ по новл, стилл,. 
Председателствующиятъ г. Момччловь възрази на втория 
интерлреторъ, на министъра на правоеждието, и каза: „Дей- 
ствително, на 23 априлъ новъ стилъ ще се празнува". 
Значи, ние не.ма да го празчуваие заедно сл, цЬлото пра- 
вославие; Христосъ ще се роди по-напръд?» аа насъ, откол- 
кото за останалото православно християнство. Е добре, 
г. ми;нистл>рл,тъ заяви вчера — и това б1,ше едно хубало 
заявление — ако той беше го направил", като елна офи- 
циална декларация, уверенъ съмъ, че още оноши дебатите, 
щеха да се свършатл, — че че е така, че тукъ има една 
грешка въ текста, че он-Ьаи, които еж написали този текстъ, 






дар?' "'ВД^^Щтап!' 



Ь04 



СТГ!1К11-|1!1((Н:К|1 дпошлщп, 17 ОПС. 1Г 



ТС, .43 3, 10/] П 191С. 



ис че с.г. подозирали, какво г. митшстърътъ не Знае да чете, 
или' .с.у. се отучили да нишатъ правилно — което ,азъ не до- 
пущамъ за тия високи' магистрати — ами гЬ еж имали 
друга мисълъ въ бързината, да угодятъ твърде много ни- 
кому, и заради туй с.т, прокарали здииъ подобенъ текстъ. 
Пнтама, азъ, д-Ь е истината по чл. 6? Пръди всичко, тукъ 
имате народни пр-Ьдстамители, тукъ, най-сетиъ. не е една 
гимназия .на ученици да можете да поднесете иъщо и да 
го злучать. Вие искате прокарването на гриториянскня ка- 
лендара.. Но д'1; е необходим остьта отъ това, станаль ли 
е едипъ отъ насъ да ни каже? И заради туй ние чуваме 
вълражшин, пт.кои отъ които сл; доста значителни, но азъ 
бихъ казалъ, неиздържани научно; налр., възражението, Че 
грнгорияискиятъ календара, билъ силно критикувана, отъ 
1г1;ко;И' люде ла 'астрономията е съвсъмъ несъстоятелно, ще 
ми позволите да кажа, .както и възражението, че този ка- 
лендаръ имала, значението на една поправка гтъ 13 минути, 
с елнцо несъстоятелно възражение; възражението, че той 
въ търговско отношение нъма значение, е сгкщо несъстоя- 
телно и, следователно, би требвало по този въпросъ да се 
разберем а,. Но нека туй бждатъ нсдостлгъциТБ — ние ще 
можемъ да се разберемъ по тъхъ. Обаче остава другиятъ, 
голЬмиятъ въпросъ, религиоаниятъ въпросъ, азъ бихъ го «а- 
рекъ.чъ социа;г:го-'рсл,И1Гиозния въпросъ, бихъ го нарекълъ 
пародния-календяроки ва.проет,, въпросътъ за тюдвижнитт, 
прашкщи, за лсиодвмжнитт,' .празници и за официалнитъ 
празници. По тъхъ ще чакаме да чуемъ декларацията на 
почитаемото .правителство. Инака. ние не можемъ да нро- 
кара.мс са, тая скорость, са, която се иска. една реформа, 
при която можемъ да попаднемъ въ голт.ми- гр-Ьшки. Азъ 
съвсЬмъ не одобрятамъ лартизанокитъ- намеци, които се 
правята, отъ едната и другата страна по тоя въпросъ. 
Тр-Ьбва, г. г. народни представители, да иризнаемъ, че онуй, 
което исторически характеризира; завършването на тази 
сесия на Народното събрание, то е увеличеното съмнъние 
па едната страна спрямо другата, .на русофилитт. спръмо 
гер.мл.нпф«литт> и на германофилитт. опрт>мо русофилитъ, 
едно подозр-Ьп-ие, което се взема 1 като една законна шрезум- 
ция. Всичко, което, иде отъ тамъ (Сочи д-ваницата) пр-Ьдпо- 
ла.гл се, че то е .негор-Ьмъино диктувано или отъ германския 
нмператоръ,, или ота, папата или .направо се върши отъ бъл- 
гарския царп, или пъкъ е угодничестзо, чртззвичайио пре- 
кланяне къмъ «"Ъ-кого отъ тЬхъ. Всичко, което иде ота. 
тука, (Сочи л-Ьяицата), казва се, че това е непрЪмънно една 
отжмв-Ьлица, това е русофилство, това еж възгледитт. на 
господата, които ржководиха славянскитв събори, това еж 
приятелит-Ь па Сазонова ,и, ако си послужа, съ израза на 
г. ДаскалоБъ, тукъ назма изравъ на нпоолно чувство, из- 
разътъ на народното чувство е тамъ (Сочи д-Ьсницата>, а 
ота. тукъ ще кажатъ, че отъ тамъ се изразяватъ германски 
чувства. Всичко това е, защото имаме увл-Ъчение отъ едната 
■и другата страна. На мъ ни послужи даже юалендарътъ да от- 
криемъ тия голЬм.и дебати. Нека тЗжде гол-Ъмо пръдпазна- 
пето отъ увл-Ьчения на правителството. Русофилитъ доста- 
тъчио пострадаха отъ увлъчения. Тъ зам-ветиха политиче- 
ската доктрина са, политическото заблуждение, и тт.хната 
догма, че ние не правимъ политика са, Русия, ги удари вече 
по главата. Нека този страшапъ примъръ на историята да 
послужи, па противната страна да не се стр-Ьми къмъ едно 
угодничество до такава степень, за каквато има нече симп- 
томи. На.пр., ние посочваме ва, една статия' услугите, които 
Българмя направи на Турция съ нам-веването въ войната. 
Вие я заличавате, но това е въ интереса на. България, ма- 
кара, да е писана въ в. „Народъ". Ние излизаме и казваме 
па правителството, че вашията, чл. 6 е погрЪшенъ, вие 
бихте могли да осветлите общественото лшТзЯие по този 
въпросъ много по -рано, или пъкъ вие можете да не бър- 
зате толкова. Въведете пр-Ъзъ октомврий вашия календаръ, 
защо непрт,мт>нно пр-Ьзъ априлъ; нека въпросътъ се изучи. 
Но това не се прави. Отъ тамъ (Сочи лт,сницата) се каза: 
тр-Ьбва да се въведе. Тукъ има едно „тръбва", което нъма 
мт.сто въ политика, основана «а една абсолютна добро- 
са.вЬстность, па едно желание да се разбератъ. Това взаимно 
съмнъние може да внесе омутъ въ редзветБ на гражданит-Б 
и на воевнит-Ь. За да можемъ да заетанемъ на нужната ви- 
сота, необходимо е да изтъкнемъ -непартязамски . аргумен- 
тит-Ь за тази теза и иротипъ тази теза. Инакъ ние създа- 
ваме елементи на салиаъние. Вие .мислите, че една ръчь, въ 
която се казва, че Гергьовден!.. Великдень и :Кол1еда 
тр-Ьбва . да "се пр-ЬмЬствата,, и да се изм-Ьпятъ народнит-Ь 
традиции, ще подЪйствува ма 'нась? Не, на насъ н-Ьма да 
под-Ьмстаува,- нотя може да подазйствува на народа: Ако не 
поправите редакцията на чл. 6, това ще под-Ьйствуза на бъл- 
гапит-Ь .и въ освободенит-Ь.и вт.неоовободенит-Ь зем:и. Нъ\м.а 



са.мн-Ьнис, че то ;пе противор-Ьчи па православието-;- това 
ще докажатъ хора дач<е отъ Си. Сииодъ, защото и :тамъ 
има изв-Ьстно несъгласие. Н-Ьма нарушение 'на ностановле- " 
;нията на Никейския съборъ — това е устаповслокг-.нониче-г-- 
ски. но за този народъ, тамъ долу. за този народъ, който 
ще казва: а, вие ще възкресите Христа по-рано, пие: ще 
ликувате на Великдень, когато наближава Христосъ". да 
бл;дс разпъваиъ, вие бързате да "■' бжде роденъ .Христосъ, ', 
когато не е роденъ — за този народъ и за "тия чувства 
тр-Ьбва да се мисли. ■ ;. 

II. Даскаловъ: Това ся; легенди. \ ■'.'.' 

И. Януловъ: Това не еж легеидя, това -ви' го казва едмъ 
соцналъ-де.мократа,. Азъ съмъ лмалъ с^гучай .зд изучвааиъ 
наука въ продължение на години, и азъ казва.мъ/.че.-ма- 
каръ да съмъ дълбокъ атеисгъ, при все това чуиствузамъ, ■■ 
че има социални фактори, които не тр-Ьбва по този начинъ 
да се третаратъ. -."-. . - ' ' <■■ ' , . 

Ю. Юрдановъ: То е заблуждение. ■'■'■■'■''"'■^\:'' 1 Л'\ 1 

„'-'"■ ■ •■ ■ | ■■■:•■'■." I.- •"-■:■ :"!'й.:Н- :;! : '.: : ' 

П. Даскаловъ:. За л-ажъвъ атеизъмъ гово;>ите ,Вие? г "; .: .'! ■!; ' ; . 

■'-'■-'•-;■■ ^ : '^;|'1-'"У,::( : : ■' 
И. Януловъ: Сложете въпроса за. православието,, тогава .' 
може да ,ме пр-Ькжсвате и да казвате, това.с'. заблуждение,-: |:-. 
тогава ще дебатираме. То с заблужде1Мв:за Врсъ, г\Юрда- 1 ■'. 
иовъ, но азъ питама>, дали е заблуждеяие |за, 4-милиоменъ '(■'. 
народъ? ■.-;'•■ ;- ';:.--.;":''';'\-.:.' ' ): 

'-.; .-.'.,; ;;..,'.'":•'; Ь;,'..': ..,); 
П. Даскаловъ: Кажете си думата за календара, а! ЗаТрм- I:'! 
питието на Христа «е говорете, защото' Вие' сте ,со'циадасп4 : )!',!; 
Не см-Ьете да си кажете думата. Хермафгюдити-гЬ.с^ви- .:'; : ;: 
наги такива, (СмЦхъ въ дъхницата) защото , вие ;сте хер-: ; , ; 
мафродити като политическа група. ._■ - . ' ; . . ',!.. и .'. I 

И. Януловъ: Кой, ние? ' ' 

П. Даскаловъ: Вие, шигхжит-Ь социалисти, турени между ,, 

тт.С1ШтЬ социалисти и демократмт-Б. ,. .,. ■ .; .;■;,'..'. :'_ '.' ,:|: ■ 

И. Януловъ: Да простите. ■■•":'' ■'':;'''!■""' ч 

Прт^дседател^тъ: (Звъии) - ; - •. Г 

И. Януловъ: Ние не сме русофили или русофоби, а вие : 
искате да станемъ привърженици яа едно.!;. заблуждение. 
Ние не оме хермафродити ни въ външната политика, ;кж- 
дЬто ви говорихме за сближение ял балканскит-Ь народа,... ;. 

П. Даскаловъ: Чухме го. ',-'•!. | '• 

И. Януловъ: ... а но в.т.тр-ЬшнитЬ въпроси ние ви го- 
ворптаъ противъ спекулацията, говоршмъ Ви, г. Даскаловъ, 
чс на 28 августъ, като сте били трлкзма увл-Ъчени въ обще- 
ственото благо, вие сте се занимавали съ концесия за за- 
харна фабрика, ... •■ ■■:■•,.■" 

П. Даскаловъ: Говорете днесъ за календара. '..■'■■■■, 

И. Януловъ: . . '. какъ да изнасяте жито, когато наро- '' 
дътъ се храни съ корени. Ние не сме хермафродити, «гис 
имаме реална политическа програма и въ името на ,' тази ' 
политическа програма мие сме- хора активни и слагаме въ-. 1 
просит-Ь практически. Е добр-Ь. щомъ е така, щом.ъ гол-б-." 
уриятъ въпросъ за православието или пъкъ въпроситъ за 
църквата яе еж поставеиш на дневенъ редъ, да се дебати- . 
ратъ, това. тръбва да отвори очитъ на правителстзото, за . 
да види, че съ този законопроектъ или не*трвбва толкозъ 
да се бърза, или тр-Ьбва да се направятъ нъкои поправки : : 
чр-Ьзъ една декларация, сега или въ комисията, за ;да може ■'; 
по този «ачинъ да имате ясностъ въ съзнанието и ; >гукъ, 
и въ народа. Друго е когато този народъ каже: '„Тъ* про- ■ 
м-Ьнятъ гражданския календаръ". Той е прол1-Б|генъ;вт> же- 
лъзницитб, той е промъненъ въ извъстна степень |.въ' по- ! 
щитъ и телеграфитЬ, той е промтлленъ до иавт»стна' ствпеяь 
въ баикитъ и' сега това се разширява въ. търговията :',и въ 
ц-блия граждански животъ. Това е другьвълросъ.-И^другъ 
въпросъ е, когато вие въ стотини '. : хияял>г.' екземпляра на 
в-Бстницитв печатате и казвате, че Велихдемь ще се праз- 
нува наведнъжъ съ Георгьовдень. Слъдъ като -говорихъ 
съ членоветъ на комисията и съ насиггЬ астрономи по; тоя _. 
въпросъ, единъ деиь ръкохъ да поговоря съ иепосръдстве- 
иитъ пр-Бдста1Вител1и на «ашитъ землед+.лци. Въ твхната 
глава се рисува цълиятъ хаосъ. Това е едиа Ваша гръшка, 









Стенографски дневници, 17 0Н0, II РС, 33 3, 10,'ПГ 1916 



605 



Й."| Р! 



г.': Даскаловъ, грт>шка-на другата страла и за тази гр-Ьшка 
' вие Длъжите да отговаряте. 

'"НаЩата група е за въвежданието на григориянския ка- 
левдаръ въ гражданско отношение. Ние намираме, че сега 
вие; 1 можехте да «е «и занимавате съ подобни въпроси, а 
би ^тр-вбвало да ни занимаете съ други ьъпроси. Когато 
г.1; Радославовъ казва: „['лавата ми се обърна ма брашно 
отъ този страшенъ въпросъ за ск.-киогията'', той самъ 
виждай; «й яма въпроси, които завиеятъ отъ нашата воля, 
и' &«о|'тъ не еж, прочее, въпроси, кои го еж вънъ отъ нашата 
воли, 1 ; тр-Ьбва да ги "уредамъ. По въпроса за скжпотията се 
*1)сЦа .!малкО ■ повече' ; да работимъ -гука. Азъ питамъ, де е 
з»6нопро«ктътъГза:пр%дтвдливостьта? Дали се приготов- 
лява^ даим 1 ще се >в«есе? А всичко това за стопанското и 
социално състояние на България йъ свръзка съ войната 
е^отъ^По-гол^моТзяачеяие, г. г. министри, отколкото е въ- 
веждането № гражданския календаръ. При все това не от- 
«азвамъ; че има' значение гражданската реформа иа> кален- 
дара. ^Достатъчно' е, 1 г. ; г. народни прЪдсгавигели. Да оти- 
. дете &ъ .,' Каса цията: и да видите, колко д-вла ата за спорове 
сгтечяггелно датата на мтаЛителгшдигЬ. Най-важното е, че 
(и|е';;;Й1й*аме юзриченъ текстъ, какъвто има аъ статия 35 
на |';.5«гарския '.)■ граждански; законъ^ Ако се справите съ 
г.| Джйдровъ.и Селвели, авторитети по този въпросъ, вие 
П1|е1 : яидите, че' у. насъ тия. въпроси с.т, спорни, че имаме 
май У«ш,оразумт>»ия относително латата на мЪнителищить, 
и ; Ьтт»кователно, имаме чувствителна спънка зъ търговските 
отношения. Нека правителството да каже, това не е тайна, 
чезашпръдъ ще. се намираме въ силни търговски сноше- 
1шя;съ"Цезгтрал1Цп-Б Държави. Добръ или з.тВ. това е тъй. 
НаСЪ яи интересува земледълието, търговията, индустрията 
и твърд-Ь много «и интересуватъ, защото това сгк мощни 
фактори въ страната. Единството на календара въ търго- 
вията и въ международнитв отношения е огъ от.щата не- 
обходимость.оть каквато е въ жел-Ьзнопн-.твитБ и пощен- 
ски съобщения. Тъй сжщо въвеждането на григориянския 
калевдаръ въ граждаискитЬ отношения е една необходи- 
' мость.'; Заявява се тукъ, какво пъ вр-Ьмето на покойния 
Стоиловъ иееимало законапроектъ за календара. Азъ мога 
даТзаяйя, Док0.мкото разбрахъ отъ сжщнтк източтщи, отъ 
които ,' черпи свъденията ой г. Бобчеоъ, че такъвъ законо- 
проектъе имало и неговото спиране е станало, за да може 
да!!се';Съвдадеедао. единство — все същиятъ споренъ въ- 
просъ'— да;«е , се яви •негодувание зъ другите християнски 
; страни. .; Но още , тогава, пръди 20 години, се е съзнавало, 
; : Че| е; с>вършеко ' необходимо въвежд-игето на този калеп- 
,;даръ1 1 ръ траждаискитЬ отношения. Въ научно отношение 
:; пррравката не е само съ 13 минути. Ако въ 1582 г. въ връ- 
мето на папа Григорий ХШ е станала тая ръшителна по- 
«правка.то е било, .защото грешката е бяла тогава десеть 
',^Д^Л;,сега;;13дниГ| Вчера б-вше деньтъ на иролътното рав- 
;1{НЙдйрСтвмй|и той ';се съвпадна съ разискванията за кален- 
;,дарШ:|Е^.добр-Ь, ;1 ние вчера си въобразявахме, че е деньтъ 
■(Нв^лролЪтното «равноденствие, гой оЪше дошълъ вече 
.л^Ъди'- Това Г&* една.' иаучна гръшка, която България, на- 
'^Ъдтела : извънредно много въ своигв обществени инсти- 
тути, не бива^да^ търпи. У насъ бюджетътъ на Министер- 
.: свво^оЛЗм : »а родн ото проевтлцение за примт.ръ на ц-Ъла 
Европа, иде втори- .по редъ слт>дъ воешшя бюджетъ — ш-1- 
,кгад1>,|,въ никоя страна това го нт>ма. Една страна, въ която 
^ГрамЬтнрстьта траете' съ такава засиленость, ' не може, без- 
,!!;Съмн-Ьно. да държи единъ календаръ, въ който има научни 
;^дефекгя. •:■,:,; 

V^^^ , ;'П^:Даскаловъ:'По равноденствието казахте глупости, за 
1.котгго,?ще Ви , сеом^ять ученицитЬ по астрономия и д-Ь- 
^дата-тРа.вноденстмкто не е тъй, какю го разп-.м »п-е Вие. 
;-гКтЗйвс1гсте; разбрали своя учитель. 



Ш.^Януловъг.^зъ^Ви съжаляватиъ. 



й*|П.;;Даскаловъ: Недвйте ме съжалява, защото равноден-, 
;стаиего : не етъй, както казвате Вие. НедЬйте казва, че вчера' 

'■^кЬмало] ^равноденствие. Вчерашното, равноденствие б-Ьше 
и',за ,като;мцит-Б,,и за правосла^итЬ. Какво говорите, че 
вчера-.иъмахме равноденствие? И слъш1ето, което ззл-Ьзе, Ви 
сейитлу и лампитт» Ви се омт,ятъ. 

• . , Пръдседательтъ: (Звъни) Моля, г. Даа<аловъ! 

-•',П. Даскаловъ: Какъ тъй, като говори научни глупости. 

.'.Пр^седательтъ; Мнение е. 



П. Даскаловъ: Науката не е мнтягие, тя има установени 
максими и т-вхъ тр-Ьбва да знае, когато говори. Не може 
да каже, че часъттг е Сега 2'/ 2 , когато е 0'/г. 

Пр-Ьдседательтъ: Оставете, г. Даскаловъ! 

П. Даскаловъ: Така е, когато не е за неговата уста лъ- 
жица. ' 

Пр-Ьдседательтъ: (Силно звъни) Ще вдигна заседанието. 

И. Януловъ: Не забравяйте, г. Даскаловъ-, само едно 
п-вщо, че а«о азъ се ръшихъ да говоря по астраюмнческ-.па 
страша на тоаи вълросъ. то е, защото съмъ училъ четири 
години астрономии и съмъ свършилъ по нея. 

П. Даскаловъ: Зл* сте я учили. Язъкъ ья г.аряггт. на 
баща -Ви, ако Ви е издържалъ. 

■ И. Януловъ: За да Ви успокоя, азъ ще Ви цитира мъ отъ 
своята книга: „12-тЬ движения на земята". 

П. Даскаловъ: НедЪйте цитира себе си. Г. Бобчевъ ци- 
тира вчера едииъ анторъ, който астрономията не 'признава 
за астрономъ. 

Пръдседательтъ: Тогава ще продължимъ зас-Ьданнето 
накъ до 12 ч. Моля ви се, г-да, ле пресичайте и па- 
зете тишана. ' 

К. Лулчевъ: Кажете на Даскалова да млъкне. 

И. Януловъ: Може би г. Даскаловъ се поставя гъ та- 
кова неловко" положение, защото не зиае. че азъ съм!, ималъ 
случай да се занима.вамъ съ този въпросъ. .. .' 

.П. Даскаловъ: Тежко та. 

И, Януловъ: ... и, слъдователчо, л-Ьмаше нужда съ 
такъвъ апломбъ да говори, та" да изгецше въ такова не- 
ловко положение, въ каквото е той сега. Е добрт., азъ за- 
почнахъ съ това, че д-Ьйстаителио ние извършваме но този 
«а«инъ една решителна поправка въ нашия календаръ, 
която е оп, го-ткмо значение отъ гледали ето на астроно- 
мията. Ако г. Даскаловъ и почитаемото правителство не 
се интересуватъ отъ научната страна на този. въпросъ, 
оставямъ т-Ь сами да си отговарягъ. Но когато въ Парла- 
мента може да се говорятт, класически глупо'Сти по кален- 
дара ... 

П. Даскаловъ: Като Васъ. 

И. Януловъ: . . . каквито говори г. Даскаловъ . . . 

П. Даскаловъ: Мълчете тамъ. 

И. Януловъ: Ако азъ досега ,не взомахъ думата, . . . 

П. Даскаловъ: Азъ знамъ защо вземахте думата. Не ща 
да Ви го кажа, защото ще се зачерви'№. 

И. Януловъ: Кажете, това е. емтмшю! 

. П. Даскаловъ: Ще се зачервите, ако Ви кажа защо взе- 
махте думата. Срамота е да кпавамъ. 

Пръдседательтъ: (Звъни) 

К. Лулчевъ: Той е лудъ чосЬкъ, изхвърлеге го. 

Пръдседательтъ: Ще бткда прииуденъ да прт.устано.вя 
засБда1н»ето. 

И. Януловъ: Цълатл полемика съ г. Даскалова бъше 
съвършено излишна, и прЬкйЮвашето б^ше съвсЬмъ не- 
ум^Ьспю, защото, ако обяонявамъ въпроса от?> научна 
страна, това не е гол - Ь-мъ грт>хъ. ■ , 

Минавамъ но-нататъкъ. Тази поправка, която се внася, 
съ сегашното въвеждане па една нова дата, е внесена въ 
1582 г. отъ папа Григорий XIII ш 5 октомвряй, като обяви 
този дань за 15 октомврий, защото разликата тогава е била 
равна; на 10 дни, и въ еж щото вр-Ьме обявява, че висок ос - 
нит-Ь години на края на столътията н'Ьма да се см-Ьтптъ 
»■ ■ 



0ЩшШ> 



1Щ 



<Ю6 



Стсиотрафеки дневници-, 17 01Ю, II 1>С, 33 3, Ю/Ш 1010. 



я 



за 1М1 сок осми години, съ изключение на високосната го- 
дина на всЬко четвърто столетие. Въ типа се състои тази 
поправка. Вследствие «а това, че земята се завъртай около 
слънце го а а Збо дни, 5 часа, 48 минути и 47 секунди, а сама 
около себе си за 24 часа, всл-Ьдствае па тази кесъизмери- 
мость, която никой пжть не може да се поправи, особено 
като вземете пр-Ьдъ видъ всичката сложноеть па остана- 
лите движения па земята, пакъ има грешка и въ този ка- 
ландаръ, по тя е едшгь двн1, на 3 — 4 хиляди години. Тая 
грешка е толкозъ по-малка отъ сегашната, та требва "да 
п|),п;шае.\1ъ, че България може да направи т-зи решителна 
крачка. Върпо е, че Пюкомбъ се опита да създаде една 
нива теория за календара, но дава предпочитание на гри- 
горинпския кадешдаръ. Верио е, че конференцията въ Па- 
рия;!,, като се занимава съ този вьнросъ, изказа мнение 
да се създаде единъ калюндаръ много по-солмдвнъ, който 
да надмине григориянския, да поправя и неговата грешка. 
Ьезъ съмнение, таал грешка, на 3 или 4 хиляди години 
единъ день, ле може да пя интересува. Другите поправки, 
които искаше .конференцията да' се «аправятъ въ вродъл- 
жителностьта «а мъсецитЬ, въ наименованието па месе- 
ците, те еж работи, които могатъ да стаиатъ впослед- 
ствие. Ако шие сме съгласни отъ научна и гражданска 
страна, остава общесгоено-религиозяшта страна. Църквата 
зарадъ т.1Съ не е единъ инспитутъ, на който можемъ да 
махнемъ ршка. Ние не казваме подобно «а г. Кабакчиевъ, 
че пасъ „.вашите светии не ни интересуватъ". — Може би 
него да не го интересуватъ светиите като светии, но вие 
много добре знаете, че за едно малко различие въ рели- 
гията между българската църква и гръцката ,и обявяването 
яи българската въ схизматическа, 200 хиляди българи се 
обърнаха .вътъркоманя. Съ такова заблуждение, каквото е 
схиз.мата, гърците можаха да вършатъ една .истинска по- 
литическа пропаганда, такава, пропаганда, каквато може 
да се върши утре въ Добруджа, каквато може да се върши 
и въ други мъкои зами. Е добре, щомъ тока е така, какъ 
вие рискувате да искате лромъпяванего религиозната 
страна на календара, безъ, обаче, този въпросъ да е доста- 
гьчно .много яроученъ:' Азъ не държа за Св. Синодъ .въ 
този случай; азъ бъхъ този, който поддържахь отъ тази 
трибуна, че г. министъръ-презмдентьтъ не требва да бърза 
толкозъ съ прекратяването анкетата върху сметките на 
Св. Синодъ. Тя .може и да не е .преюратена. напълно, но ни 
всъюи случай г. министъръ-треаидантътъ . . . 

Л1инистъръ-пръдседатель д-ръ В. Радославов ь: Азъ съ 

умрели хора н-Ьмамъ сметки, а съ живи. Разбнрамъ защо 
м.п говорите това, но разберете ме и Вие. 

И. Януловъ: Както и да е. 

Минисгъръ-пръдседатель д-ръ В. Радоел;шовъ: Азъ ще 

видя отде черпите тЬаи сведения. Азъ нищо не знамъ, 
л тон ходи тамъ и събира свъдъния! 

И. Януловъ: Ние б'1зхме тукъ, които, освв.нъ дбто не 
тъй симпатично се отнесохме къмъ сметките на Св. Си- 
нодъ, иго ние твърдим ь — нека го чуе Св. Сштодъ — че 
тукъ той се поставя като една особена страна. Св. Синодъ 
при днешните усилия па българския народъ влага твърде 
малко участие. Мене ме удд вляла,. че Рилскиятъ манастир!, 
изпраща едно прошение, съ което иска еди нстве но то бедно 
войнишко семейство тамъ да се поддържа отъ фонда на 
държавата. Ние и.мъ казваме; „Имате само едно бъдно съ- 
мейство, разпоредете се да го поддържате". Удивлява ме 
това, че Св. Синодъ, при тъаи усилия .на българския на- 
родъ, на самата държава, не влага отъ своя страна и нуж- 
ните материални усилия. Ние имаме маса манастири, Св. 
йшол/1, разполага съ достатъчно каиштадм. Кгкдъ еж не- 
говите жертви? Азъ съмъ дълженъ да констатирамъ, че 
въ миналата война грижите му б-Ьха много по-широки, от- 
колкию нъ гази война. Е добръ, тон .може да не а напълно 
съгласенъ съ известни тенденции на правителството — и 
пие политически не сме съгласни — но въ този моментъ, 
когато ил а едни общи усилия на нацията. :.зъ питамъ: кждЬ 
сл; усилията .на.Св. Синодъ. кждб сл - , усилията на влади- 
ците, крде сгп усилията на делата църква? Азъ «е виж- 
дамъ т-Ьзи усилия. Азъ виждамъ само усилията «а малките 
свещеници въ селата и градовете, които влизатъ въ хи- 
гиеничееките съвети, въ комитетите по раздаване на по- 
мощите .на войнишките семейства, които работятъ неу- 
морно съ населението, и. не мислятъ да иравятъ . .голяма 
политика отгоре. Св. Синодъ има да се замисли върху 
този въпросъ, въ моментъ като сегашния да се издигне 



до положението -на Христа и да каже: „Елате всички окаяни 
и бедни, за да ви помогна". Неговата иомощь.отъ 1&— 
20 — .40 хиляди лева е смешна, това е една помощь, която 
ни кара да го постанимъ наредъ съ 11'Ьколко души милио- 
нери у насъ, които не сл; благоволили да отдълятъ нито 
една стотинка отъ. своитъ чисти печалби пръзъ вр'Ьме .но 
войната, за да услужатъ на тоаи устр-вмъ яа нацията. 
Всичко това е тъй. Сл-Ьдовате.тно, съ тия думи, които каз- 
ваме за църквата, съвсъ.мъ ле мислимъ да внасяме из- • 
■вестна защита яа Св. Синодъ. Нека тон да си изпълни 
сгюитъ задължилия, като едно върховно духошю начал- 
ство. Ние и.маме за принципъ свободата на църквата. Азъ 
иъма да излагаш, сега моташитЬ. по които поддържаме 
този пршщипъ. Ние .поддържаме свободата на вероизпо- 
веданията въ цълата страна и този, принцилъ, вложенъ въ 
конституцията, е отъ грамадно значение за България. Той 
ни поставя наредъ съ най-напрЪдналитЪ държави въ' кул- 
турата, въ цивилизацията и най-малко ние можемъ да ис- 
каме, щото държавата съ закоиъ да наруши свободата . на 
църквата. Друго бъше, ако г. министър Ьтпрезидентътъ 
бъше ви сезиралъ съ единъ законопроектъ, да кажемъ, 
зи развода. Тамъ ще кажемъ на Св. Сииодъ: това, «е е 
въпросъ за църквата, достатъчно ся вече злоулотръ^бде- 
пията съ единъ чи^ю юридически, въпросъ. Друвго бъчне, 
ако «и бъше сондиралъ съ е.т,ннъ ваконотроектъ за мана- 
стирскит-в имоти, друго бъше, ако бт>ше ни сондиралъ съ 
въпроса за гражданския бракъ. Това еж въпроси отъ юри- 
дически характеръ. Оба-че когато той ат сондирва по въ- 
проса за празницит-Ь, ние тамъ не можемъ да бждеА1Ъ съ- 
гласни. Ние казваме така: „Нека съ гражданската реформа, 
извършена въ календара, да «е закачаме иикакъ религи- 
озната, църковната страна на въпроса". Нека тъкмо туй 
да ни служи за ржководно начало при поправката на ,чл. .0. 
и при редактирането на цт>лия закопопроекгь, згщото туй 
противоречие, което се изтъкна вчера отъ министерската 
маса съ текста на закона, е похвално за бързиялта въ 
схващанията на нъкои отъ г. г. министрите, но то говори 
изобщо за една иепохвадна бърз!Е1а при разрешението на 
единъ такъвъ извънредно делнкатечъ втлросъ. Ако вие 
не сте разрешили още въпроса на коя основа ще поста- 
вите вашия законопроектъ, оттеглете го тогава. Прие- 
мете ли да го оставите -на основата да оставите празни- 
ците — говоря за неподвижните празници — на с.т.щите 
дати, на които те еж сега, Георгьовдань да бгяде пакъ 
на '23 априлъ, Св. Симеонъ на 1 септемврий, Петровдмгь 
на 29 юний, споредъ новия стилъ, тогава ще празнуваме 
тъзи празници въ различие отъ нелото православие; ако 
приемете другата основа, по която празниците си оставатъ 
въ елнците дни, въ които ги празнува изостаналото пра- 
вославие, т. е. да се празиуватъ отъ цълого православие 
въ единъ и сжщъ день, тогава вие пр.оиеияте датите: 
Гергьовден ь, наместо на 23 ацрилъ, както е въ целото 
православие, ще го. празнуваме на 6 май; Петровдань 
тогава ще бл.де на 11 юлин. Така че остава да предпоче- 
тете едната или другата основа. Едната и другата иматъ 
своитЬ лоши страни. Обаче ако правителството не възна- 
мерява да отложи този въпросъ за по-късно — това е въ 
ржцете на пра«1телството, то може да оттегли законо- 
проекта, или да го изпрати въ комисията, дето да си остане 
— то тръбна да реши и да ни отговори на коя хипотеза 
ще се поклони. 

Мннистъръ-председагсль д-рь В. Радославовъ: Кажеге 

за 1 май. ' : 

И. Януловъ: Ако сте привържеашци на ! възгледа, че 
требва да стане поправка въ григориянския календаръ, 
обаче, безъ да се засегне на! религиозната, националната 
страна на календара, налага се тогава втората основа. Ние 
ще приучимъ нашето население да казва на Георгьов- 
день ма й, на Коледа 7 януарий. То ще се Приучи, сле- 
дователно, много по-лесно да празнува Коледа следъ Но- 
вата година. Но то тогава ще знае, че целото православие 
ще празнува въ единъ и сжщъ день. По този нзчите' ние 
ие засЬгаме абсолютно иикакъ релилгозно-националиия въ- 
просъ, който ие е поставенъ на разискване и който не мо- 
жемъ тъй случайно да поставяне на разнажше, — . защото 
той засега религиозните чувства, отъ доито ние можемъ 
да бждемъ сманцшщранн, но' отъ които нацията ие е еман- 
ципирана и които, но думите па самия г. министъръ-пре- 
зидентъ, въ друга една негова рЬчь, когато говорЬше за 
..духовните борби лреди.:. освобождението, служеха като 
единъ лостъ за освобождението па България. Отъ тия ре- 
лигиозни чувства народътъ не е еманципирани», а и г. Радо- 



™чР™т?™^г^ | ^т ч? 



*(ГИ!ЧТГг№.! 



Стенографски 



1-1ШШШ. 17 ОНС, II РС, 33 3, 111,111 1ШС. 



(Я>7 



славоиъ, като либералъ, ме е напълно емаицшшраиъ. За 
населението това е важенъ въиросъ, то живЬе съ тия 
чувства, то .не ще може да се помири съ мнсьльта, че вие 
празнувате рождението на Христа по-напръдъ отъ ц-Ьлата 
Православна църква, която те го празнува г.о-пос.гб, а 
особено, ако това се напрали за Ве.шкдеяа. Недейте за- 
брави, че ако се поклоните' на първата хипотеза. трЪбва 
да напращите и втора крачка. Въ Германия се спори твърд ъ 
много за установяването на Велнкдена, а именно да се 
устшю&н. той на първата недъля отъ мъсецъ април ъ, съ 
съгласието, разбира се, на налага, взето за тая цвль; спори 
се какво би станало, ако Великдепьтъ станъше единъ ие- 
подвижейъ празникъ. Въ Германия има всички съображе- 
ния и то чисто стопанствени, въ полза на това, тъй като 
на Великдена правнтъ голъмитъ панаири и пазари. , Велик- 
деш.тъ 1 може да б,у,де отъ 25 март-ъ чакъ ло 26 алри.гь 
съгласно съ ПасхалиитЬ. Ние;..трт;бва да се пазимъ отъ та- 
кава реформа. Нашннтъ календаръ пека си бжде особелъ 
български календаръ. Той ще се отллчаза оть католическия 
календаръ по това, че католицнтт, ще празнувать Коледа 

^ ма 25 деке.чшрий, ще празнувагь Са. Снлнестъръ на 31 д'е- 
кемврнй .'■— тЬ сл; празници, заковани съ гвоздейчета въ 

, : календари сшъ — обаче ние ще празнуваме Колелата на 
7 януарий. Така ще бгнде нашето празнуване. 

Пък ой отъ крайната л*вица: Либерално празнуване. 

И. Януловъ: Либерално 10 кажете, но то ще б.т.де спе- 
цифично българско. Това е за прБдлочптчне, отколкото 
да мъхтамъ празницит-Ь. И азъ ходатанствувамъ да стане 
изм-Ънение въ редашгкята на чл. 6. Ако правителството 
смъта да ; ле оттегля законопроекта, ако смъта, че тръбва 
да се прокара сега. ио извъстни съображения, нека стане 
таи поправка. Ние имаме пръсешъ прнмЬръ аъ завоюва- 
шггЬ 'части на Сърбия отъ страна на австрнйцитЬ. Тт, вед- 
нага въведоха гражданския григориански календаръ, обаче 
оставиха правослаинни. Мие лгмаие старъ пршгкръ въ с.т;- 
щата смисъль въ Унгарци и Австрим. [Цомъ това е тъп, 
би .могло да се достигне извЪстно съгласие въ Народното 
събрание и всичкит-Ь тъзи дебати, съ всички горчеьнн 1. 
които се размЬкиха тукъ, биха се скратили, ако имаше 
малко по-голъ\ма неность въ поставянето на проекта. Нека 
въ края , па /краищата, г. миашетъръ-президе.нтътъ стан* 
и каже, че въ тази смисъль ще бжде измт»ненъ календарътъ. 
(Р.у.коил-Ьскане въ крайната лъаищл) 

Пръдседательтъ: Понеже всички групн се наказаха и 
нЬма други заппсанл, дебати-гЬ обявявам ь за прекратени. , 
Има думата г. штистъръ-лркдеедательгь. 

Министъръ-пръдседатель д-ръ В. Радоелавовъ: По на- 
стоящия захонюпроек-тъ, както бъше н по законопроекта 
за църквата „А.тександъръ Невски", опозицията изпълни 
своя дълтъ, защото тя по прннцилъ винаги тртзбза да 
оборва това, което ние пръдлагаме. Разлика сега нрави 
само лъ туй отношение, че въ еаонть възражения и обор- 
вания тя тури до изв-встна стелень материяль- отъ настоя- 
щето. По прънменуването ла църквата „Александър?. 
.Невски'' каза ни се,, че ние изпълшгиме едно дЬло на све- 
тейццгн гюла; с.г.щото ни се говори гсцтс-долу и сега за ка- 
лелдшра. Г. г. народни представители! НЪма да бл.де чудно 

!за никого, ако законопроектътъ за щавемить опинци; конто 

л-кхме внесли въ :Съоранието, о«деше ооорванъ отъ лъ-- 
вицата съ аргументи, че ние го внасяме затуй, защото нъм- 
цитЬ повече ооичатъ щаьонигЬ опинци. Убъденъ сьмъ, 
че и тамъ л(е нам'Ь.рнтъ мот^г-м, че трт>бва да останатъ 
само. неш.аве1гить царвули, а не щавенитЬ. За чудо, и въ 
иъраия законоироектъ, и въ втория, правителството се 
цр-Ьдставлява като чуждо ор<-адие и сь голвма бързина. 
1ч)П знае защо. Може оп, .ча да не стане късно и да :не 
взематъ други «т>кои илодовегЬ. А забравятъ, че ние сме 
кавали още въ началото, че ще анесемъ извъчпчи реформи 
съ онзи куражъ, съ който само ние сме въ положение да 
го «ааграаимъ. (Р^каплъскапе отъ дъчзницата и дъснин 

. це1ггьръ) Въ 1891) г. достатъчно бЬше да се каже на Стои- 
лоиъ само една дума, че Негово Блаженство и Рускиятъ 
ешюдъ не сл; съгласни, я той да сложи оржжиего. И то- 

. 1Х1иа искаха да дапра>вятъ тази рефорлш, но никакъвъ ку- 
ражъ 'не сл; имали и .не можеха да иматъ. 

. Н-Ькои отъ л-Ьвицата: Кой иа{аше? 

Министъръ-пръдседатель д-рь В. Радославов)»: Искаше 
Сто.иловъ, защото ;гон б'Ьше едииъ сть иросвЬтссшт!-. бъл- 



гари, съ когото шмпхъ честьта да работя и шат. какво 
искаше. Искаме го ш ние, защото желаемъ да не оетанемъ 
но-медадъ отъ свъта, който е чапр-Ьдналъ и защо го, ако 
продължаваме така, религията ще ни задържи да огкшемъ 
■.най-назадъ, .между 'пай-реакциачепп-Ь и много закт. сц-Ьлн 
народи. Въпросътъ за реформи интересува не само лпбе- 
ралмит-Ь елементи въ България, ннтересуча и духовен- 
ството, защото има много отъ владицнт* и оть свещенн- 
цшт-в въ България, които мислатъ за реформи въ право- 
славната в-Ьра. 



Отъ д-Ьсницата и дъения център ь: 

дължителни рп-.кшиЬсканшя) 



Браво! (Бурни и нро- 



Минисгъръ-прЬдседатель д-ръ В. Радослаг.овъ: I". г. на- 
родни прЬдстацители! Когато се рл.юскваше проектътъ за 
църквата „Алексалдъръ Невски", който сега е закопъ н 
които закопъ се одобрява отъ църквата, азъ мпмоходомъ 
казахъ, че и но закона за календара ще стане стг.щото' отъ 
страна на опозицията въ Събрачисго. Но азъ тога на спо- 
манахъ, че не се шадъвамъ демократит-Ь и ради«алъ-демо- 
крапатч! да се съглаентъ съ ол-Ьзи реакциснери, конто 
имаме тукъ, ,и да нлачатъ за върата тогазъ, когато самп-г-Ь 
служители на църквата мълчатъ. Ио както винаги и но тс/зн 
въпросъ се дебатира несполучливо. Даже Ляпчеоъ б'1-.ше 
много запа.чителелъ въ лашадаоп-Ь сл, само че атакувате 
вътъра. Законоп1юектътъ за въвеждането въ България па 
единъ п^ученъ калепдар'ь е реформа, която заслужава' пох- 
вала за Българичк Лзъ ст.жалявамъ, че 
-мЬс.п съ религията. 

Л. Ляпчевъ: Вие щ> 



калешда)) ьтъ 



е имате два календара, г. мипнпре. 

Министъръ-пр Ьдссдатель д-ръ В. Радославовъ: Може да 
имаме и три. Въ -Русия има 99 секти, каквито у «асъ пЪш, 
л ное иакъ юлиянсииятъ календаръ е госмодстлушщъ. ,\' 
насъ ще бл-.де григорияшекиятъ. Обаче, когато Никен- 
сюиятъ съборъ се е събиралъ и рЬшавалъ, три в'Ьк'а по- 
диръ Христа, да се уреди единъ календаръ, нареченъ юли- 
яисаш, пито бълтаригЬ, нито русигЬ сл; били православни, 
и русигЬ тр-Ь-биаше да чакатъ още -хиляда годшш, да до!1де 
българскиятъ пародъ, да приеме православието, да п.\п, 
даде прано славна та .вЬра и да шгь даде нашата писме- 
ност!,. (Продължителни рккшплъскашш отъ дъсницата м 
дЬсния центъръ) 

Азъ мога да ви кажа, че ако вие се съгласите съ пра- 
вителството ло тоаи законоироектъ и приамете грнгорияп- 
С101Я календаръ, който е думата па науката -— много отъ 
лашит"Б православни съсЬди. ще паправять сл;щото. Ние 
и въ този случай ще услужимъ на много отъ праиослав- 
литт., която не см'Ьнтъ да шалатъ, защото еж иързани, ;ю 
едни или други съображения, съ една голЪма православна 
държава. Отсега зиамъ, че такънъ .единъ законопроект), 
ще бл;де внесепъ и въ съсвдиитъ пи православни държави, 
запюто ташъ не могатъ да нрЬглъгнатъ това: българит-Ь 
да бгядатъ по-на.чръдничаанн, да се турятъ паредъ съ цп- 
килизоъан.итЪ народи, а тЬ Да останатъ поднрь От.лга.рит-Ь. 

Какво споримъ тукъ? За астрономии. Тукъ ли трЬбва 
да споримъ за нея? Нръди пасъ сл; спорили ония, които 
сл; се занимавали изключително сь астрономията, и сл. 
дошли до едно заключение, онръдълили сл; гриторпянскин 
календаръ. „Но ние не тр-ьбва да го приемаме, затуй за- 
щото католицит-Ь го иматъ", ни се казва. Моля ай" се, г. 
г. 41а-родни пр'Ьдста.питеЛ!и, това- възражение не е се- 
риозно, ... 

Д-ръ 11. Джидровъ: Не е истинско. 

Л1инистьрь-пръдседатель д-ръ В. Рааославовь: . . . не 

е истинско затуй, защото пе сл-, само католицптЬ, конто 
иматъ този календаръ. Въ една държава има и кш илици, 
и православни, иша и разпи други религии, разни Д1>уп1 
вЬрозповЬдапия. 

Но григорияпскиятъ календаръ е гооподсгаующ,иятъ, 
конто урегулирва всичкитЬ правни отношения оъ държа- 
вата. Това искаме ние. Проташъ това ли вьзсгавате? 

Д-ръ 11. Джидровъ- Не. И лафь да не стана. 

Министъръ-пръдседатель д-ръ В. Радославовъ: Щомъ е 
така, тр-Ьбваше да IX) кажете, а не да критикувате мотп- 
ии-г-Ь па законопроекта, ;;а лам'Ь1)нате, че мотивнтЬ бнлн 
неграмотни, ,п пр. I о,аа е смътн.мо! Ооа"1е н и'1. т!-:»: нитнвн 



ЯгТда*! ' Ч'--;'~'>»«ЯЩЗЕ 



(;о8 



Стенографски дневници, 17 ОНС. II РС,- 33 3, М/Ш 1910. 



не. може да ве намери нещо, като тозза, което иокаше да 
намери г. Костурковъ. „Вносъ-ивноеъ, не зпамъ каква по- 
литика"! Разбира се, и н,песъ-,износъ има, и политика има, 
е! наука, и смисъл!, има. Тля реформа е назрели и требва 
да се реализира у насъ. 

Отъ десницата и десния ценгъръ: Браво! (РжкоплЬс- 

капс) 

Мннистьръ-прЬдседатель д-ръ В. Радославовъ: Не ста- 
ваме орвдие никому. Прапимъ едно дело. което мислима!, 
че требва да се направи. Защото сега въ България, велика 
както е, повтарямъ, мие требва да налравимъ и други 
реформи, за да бл-.демъ иаредъ съ образования светъ. 

Нема защо ние да слушаме какво ще кажатъ извисиш 
граждански или духовни лица, че тукъ се мЪоилл и рели- 
гията. Азъ пакъ казвамъ, съжалавамъ, че религията се е 
заплела въ календара, който е едно летоброемие, и при 
:!СИ'Чко. че празниците .въ календара сл; .второстепенна 
работа, споредъ мене. Може църквчта да намери, че ще 
празднуоа <на 1 януарий еди-какъзъ праздпикъ, и следую- 
щата години да го измени — такииа случаи имаме много. 

Д-ръ П. Джидровъ: Оставете на църквата тази работа. 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ:" Но вие 

говорихте ва църквата. Оставете и мене да кажа нъщо за 
пея. Не забравяйте, че азъ съмъ ммнистъръ .па изповеда- 
нията и имамъ ;пра«о потече, отколкото т. Януловъ, да го- 
воря за .църквата. — Така щото, празници ге еж една, пов- 
тарямъ, второстепенна прибавка къмъ календара. Но по- 
неже духовните сгк били, които с,г, се занимавали и съ 
науката лекога, то ииждаме, че и въ календара от. про- 
карали пгЬщо отъ догмите на църквата. И ако ние казваме 
въ нашите мотиви, че лема нищо общо кг.лендарътъ съ 
догмите, духовните отъ Св. Синодъ юааватъ: „Напротив!., 
именно календарътъ е отъ догмите на православната 
църква". За мене това е спорно. Азъ ме признавамъ, че 
календарътъ, както го предлагаме, има нъчцо общо съ 
догмите на .православната църква. 

Д-ръ П. Табурновъ: Разбира се, хичь пе е. 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: Но Ни- 

кейски съборъ имало, послание Иокакво си имало, поста- 
новено отъ него, което ни цитира г. Бобчезъ тукъ съ бла- 
гоговение; следователно, тоаа било раг ехсеПепсе отъ чер- 
ковните догми, и ние «е требвало да ги бараме, защото 
имало и конституция, която ни забранявала това. Тогазъ, 
когато се сменяваха праздницитт, оть демократическата 
Камара, когато се закриваха .прааншдк, когато се казваше 
на българския «ародъ: „Вие нема да се боите вече отъ св. 
Илия, отъ гърмотовицата, . нема да празнувате този ираз- 
пикъ'", когато се казваше «а българския правослаиенъ нл- 
родъ: „Вие нема да се страхувате отъ вълните на развъл- 
нуваното море. и нема да празнувате „Св. Николай Чудо- 
творецъ" — тогава н-Ьмаше догми, тогава имаше само едно 
гражданско управление, имаше само- Народно събрание. 
(Р,т,копл р Ьсканс отъ десницата и дЬония центъръ) 

А. Ляпчевъ: На народа ме е забранено да. празнува, а 
ла чиновниците е заповъчдаио да работятъ. (Възражение 
оП) десницата. Глъчка) 

Пръдседательтъ: (Звъни) Моля, тишина, г-да. 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: Но тукъ 
г. Костурковъ каза: „Добре, ама вие се месите въ суеве- 
рията на народа, въ неговата религия, вие настсипвате на 
най-милото на българския лародъ. като му казвате, че сега 
ще имаме григориянеши календаръ, вместо юлиянски". 
Ув1-,ряна.мъ ви, че за народа нито юлияаекм, нито григо- 
рнянсмй календаръ е извъстенъ. Той си има и свои праз- 
ници. Г. Костурковъ много пглтува по селата, и може да 
е вндълъ много пл;ти, като отиде въ едно село, че всички 
работятъ, като ой погледне въ калездарчето, вижда едилъ 
голКмъ неприст.тстванъ денв. 

С. Момчевъ: Селяните работягъ само въ царски лраз- 
пи.къ, а пе и въ другъ празникъ. 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: Но селя- 
ш1т-1'. ой лраонуватъ ло-добре .,Св. Игпатий". да нт»ма зини; 
тЪ празнуватъ и горещпвди, вълчи празници и т. н. и т. 




н., отколкото гЪзи, които ги има въ юлиг„:ския календаръ. 
Искамъ да кажа. че не е върно вашето твърдение, . че .ние' 
иастл-.пваме на най-светото за българския народъ. като въ- 
веждаме, или искаме да въведемъ за всичкия правенъ жи-: 
воть въ България еданъ каландаръ, който, отъ научна 
точка зрЬние, е повече изправенъ. 

Въпросътъ за празницитъ много малко ме интересува, 
г. г. .народни пръдставители. Вие може да сте по-право- 
с.ташги, по-черковкици отъ мене — признавамъ — но за 
празпицитЬ е друга' работа. НМ се знае. кога ще ида по- 
лосно или по-а<оро въ рая, дали когато празнувамъ едипъ 
празникъ днесъ или утръ. Но, понеже у насъ нт.кон свърз- 
вапГ-и празницитт. съ върата, азъ мисля, че тоаи въпросъ 
можемъ да го остав.имъ на църквата. 

А. Ляпчевъ: Двоенъ календаръ! 

Министъръ-пръдседатель д-ръ В. Радославовъ: За праз- 
ницит-Ь ние нт*ма защо да се караме тукъ. Така щото 
предписанието или съдържанието па чл. може да се из 
глади така, за да угодимъ и на опия, които милъятъ за 
другия свътъ. Азъ още вчера, когато говореше г. Боб- 
чевъ, казахъ: за Пасхалиитъ лт>-ма да се караме. И сега зая- 
вявамъ, че н-Ьма да се караме за пасхалштгЬ празници. Но 
т1'.зл иас.ч.ал.ни 11раз:-:«ци, заиноими отъ Пасхата, се изчисля- 
ван, всъка година отъ църквата. Вие сами виждате, прочее. 
че туй не е основателно, не е научно, но нали искате още 
да държнмъ една тъмнина въ туй отношение, можемъ : да 
се съглаоимъ да остане това за известно зрЪме още/ доко- 
гато се разбере и отъ оная страна, която ръзстава противъ'. 
тази хубава реформа, че .ние своевременно сме искали да 
напра.ви'мъ нъщо, което беше и полезно, и научно, и необ- 
ходимо за българския народъ. 

Насхялните ще зап.азилгв за Се. Синода.. Нека му помог- 
пемъ. Ние, г.' г. народни представители, имаме наистина 
православна църква, която е частв отъ православието. Но 
другото православие насъ не ни признава, затуй защото 
въ 1870 г. сме имали дързостьта да поискаме егмостоятелна 
българска народна църква, за което сгп ни обявили за схиз- 
матици. : ' -^ 

А. Ляпчевъ: Не е верно. Другите църкзи не см ни обя- 
вя1.ти за схизматици, а сьаю гръцката, само патриаршията. 
(Възражение отъ дт.анпщата) ' 

Председательтъ: (Звъ>ш) 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: Никоя 
православна църква официално не е признал , а българската 
екзархия, българската народна църква. Това е верното. 

А. Ляпчевъ: Но не я е и обявила за схизматичаа. 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославовъ: Г. г. на- 
родни представители! Не дай, Боже. да продължи таявойла 
неколко години, ние не ще можемъ да кръщаваме, венча- 
ваме, не ще имаме ми родом азване, защото немаме св. миро, 
такова «и се дава стъ русите по контрабанденъ начинъ, 
което не ще може вече да става. Ще требва още една ре- 
форма въ нашата народна църква. Мирото ще требва да 
се приготвя въ България, по реда, който се знае отъ ду- 
ховните. А това ще стане само съ помощьта на ония, които 
днесъ поддържатъ въвеждането на григорианския кален- 
даръ въ България. И въ това отношение вие ше подпо- 
могне .мъ Св. Оинодъ да излезе отъ този . неправи лепъ. ия-.тв. 

Д-ръ Н. Сакаровъ: Комка ще му намеримъ. . 

Министъръ-председатель д-ръ В. Радославов ь: Комка и 

с». миро ще му намеримъ. Нисзнаемъ какъ се приготвя миг 
рото. Капото го приготвятъ въ другите православни дър- • 
ж.ате-1, тъй ще се приготвя и въ България. Защото ние сме 
били ло-иапредъ отъ другите православни църкви и, може 
би, н.ие сме ;швали миро на другите правослаипн църкви, 
както беше сръбската и ромънската. Въ Ромъния, до пре;ш 
50 години еж чели на наши книги и еж писали съ бук- 
вите па св. св. Ки.рллъ -и Методий. Не само църковните 
кпипи въ Ромъния, но и всичките официални документи' 
на ромънските князе, техиите гралюти см писани съ наши 
оукии. Значи, няе ие сме отъ ония, които требяа да чакаме 
да ни се дана ил!и не дава мирото отъ странство. Защою, 
въ каквито отношения сме ние сега, и да се свърши рпй- 
нага. мисля,' ще ни се откаже това миро отъ Русия. 



«а?рщр%*дел*'че : гл |№ г щтщФЩ г^рг -*: 



Стен<11'|<а<|№ки дневшщп, 17 ОНС, II РС, 33 3, 10/111 1916. 



609 



Г. г. народни представител ч! Лзъ бнхъ искалъ да се гла- 
сува този законопроектъ а на второ" четене. Но понеже 
става дума за чл. 6 отъ закона, проекта, по който ще стане 
нужда да се поговори напространяо, зт:> ше моля да го 
гласувате ма първо чегене, и въ комисията ще налранимъ 
по тоя членъ нужното. (Бурии и продължителни рджоплв- 
скания отъ дъсницата и дЪония център ь) 

Пръдседательтъ: Ще положа на гласуване разисквания 
заканоироектъ. Които еж съглас-ш да се приеме на първо 
четене законопроектътъ за въвеждаме григорианския ка- 
'левдаръ въ царство България, да си вдиглатъ ржката. (Мно- 
зинство) Приетъ. (Бурни и продължителни оккоплъскания 
отъ дъсницата, дъсния центъръ и въ крайната лъвица) 

Министъръ-пръдседатель д-ръ В. Радославов ь: Моля да 
се вдигне засъдамието. 

Пръдседательтъ: Има пръдложение да се вдигне засе- 
данието. Които еж съгласни съ това пръдложенне, ла си 
вдигнатъ ржката. (Мнозинство) Прието. 



Ще опр-ЬдЬлимъ дневлшя редъ за утръшното ЗсСъдание. 

На първо .чъето ще имаме: трето четеяе на законопро- 
екта за разрт,шашл,не да се изразходва г-тъ извънредния 
сиръхемътенъ кредитъ на сума 450.000.000 л., разръшенъ 
съ закона отъ 12 януарий 1916 г., сумата 500.000 л. за купу- 
ваме на ордени, медали и кръстове за храбрость за награж- 
даване отличилите се въ войната, започната на 1 октом- 
врий 1915 г. 

Слъдъ това ще слъдватъ въпроситъ. останали отъ днеш- 
ния дневен ъ редъ. 

Ще поставим ъ на дневенъ редъ още слбдмитб законо- 
проекти, на първо четене: за изменение и допълнение 
чл. 13 отъ закона за реквизицията; и за прибавление втора 
алинея къмъ чл. 21 отъ закона за пенсиитъ по граждан- 
ското и военното въдомства. 

Заседанието се вдига. 
(Вдигнато въ 7 ч. 15 м. вечерьта) 



Пръдседатель: Д-ръ Д. К. ВАЧОВЪ 



Подпръдседатель: Д-ръ И. МОМЧИЛОВЪ 



Секретарь: Д-ръ Ф. СИМКОНОВЪ 



Иачалникъ на Стенографското бюро: Т. ГЪЛЖБОВЪ 






Иг 3 



1^ 



\' 



1С1_ 



77